Засега го поставям тук,докато си намери точното място в темата за Тартария!


   

РОДОПСКО – РАКИТОВСКА ПРИКАЗКА
Тази приказка е започнала отдавна, много отдавна, когато боговете ходели по земята. В онези времена най-красивата планина била Родопа. Било топло, било зелено, било вечно лято. Имало тропическа гора, в която бродели мастодонти, по клоните на дърветата подскачали маймуни, чувал се рев на мечки, саблезъби тигри и лъвове. В ниското било савана. Там растяла висока трева, из която препускали трипръсти коне-хипариони и се надпреварвали антилопи. Било парченце от рая1.
Сигурно затова точно тук се насочили погледите на двамата богове – Домузи, син на Енки първородния и Инана, дъщеря на Енлил, наследника на главния бог. Братът на Домузи, бог Ра, воювал с чичо си Енлил, искал той да наследи Земята2. Заедно с боговете, започнали да воюват помежду си и хората. Каквото горе, такова и долу. А те, Домузи и Инана, се обичали. Устроили си гнезденце в Родопа, но скоро братът на Домузи, бог Ра, ги открил. Дошъл тук, устроил се на стан в ниското, искал да ги раздели. Но силна била любовта между Домузи и Инана. При един от споровете Ра не издържал и убил Домузи. Разчленил го и скрил частите. Помръкнало небето над Родопа и Инана разбрала, че нещо е станало. Хукнала влюбената богиня да събира късовете, за да възкреси любимия. Докато ги събирала, изсъхнала земята, дошла първата зима. Климатът се променил. Появили се четири сезона. Но Инана успяла. Нейният любим бог се родил отново. В чест на това ново раждане хората в Родопа запели:
Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се младо чедо,
младо чедо, млада бога,
млада бога Коледа3.
Сменили се времената. Домузи и Инана, първите Ромео и Жулиета, били забравени. Но хората продължили да славят своя бог, който умирал и се раждал, а с него сякаш умирала и се възраждала цялата природа. Останало само името на неговия връх Домузалан там, където умрял и пак се родил. Това кътче станало част от една Свещенна земя, която по-късно била наречена Мантарица (Мант – терица), което означава точно това – Свещенна земя, Земя на прорицатели.
Именно тук, в тази Свещенна земя, се заселили траките-беси. Те били пазителите на вярата и на паметта. На тракийски „беса” значи „вяра”4. На тях било предадено висшето знание за Живота и за Вселената. Тук, в горите и в пещерите на Родопа, те правели посвещения, разигравали мистерии. В песните на бесите от Родопа, от района на Чепинско и Разложко, се пее и се възхвалява Светата троица: Вишна бога, Сива бога и Бела бога5. Вишна бога, Всевишният, който е Чистият Дух и е извор на всичко. Индийците по подобие на траките-беси го нарекли Вишну. Сива бога, Богът Движение, който движи света. Същият този Домузи, когото гърците нарекли Дионис, а индийците – Шива. И Бела бога, Бог Отец, създателят на материалния свят, този, който донесъл светлина в материята. За някои той е Йехова, за други – Брахма. Както и да се менят имената, Светата троица си остава. Даже крайните атеисти я приемат точно такава, каквато е при бесите – висшите категории при марксизма са Дух, Движение и Материя.
В мистериите беските жреци показвали Вселената. Орфей започнал да показва освен Вселената и пречистването на душата. Той, който можел да прониква в трите свята: подземния, земния и небесния, видял процесът на просветлението. Хората носели безсмъртна душа, носели искрица Дух, замърсен от материални желания. Душата можела да се изчисти, да се върне в царството на Духа. Труден бил този път, но си заслужавало. По него тръгнали орфистите, после богомилите. Стъпките им отеквали все в това малко кътче земя – Свещенната земя на Сива –Дионис.
И тръгнали към тази Свещенна земя хората от целия древен свят, да се поклонят на Централното светилище в Родопа, да чуят прорицанията на беските жреци и Питията, да видят и да променят съдбата си. Тръгнал и младият Александър Македонски. Той тук научил, че ще покори и ще промени света. Тук, в Родопите, на Централното светилище на бесите, в мига, в който научил съдбата си, било поставено духовното начало на неговата империя. И понеже Римската империя се смята за нейна наследница, която пък е наследена от днешната Обединена Европа, сигурно може да се каже, че духовното начало, сърцето на Европа е тук, в Родопите, в Свещената земя на бесите! Тук вярата винаги е била по-силна от религията. Защото вярата е връзката с духовното, а религията е само маска, само дреха, само форма за показване. Мъдрите родапчани знаят, че хубавият кон и под скъсан чул си личи.
Вярата на бесите била пословична. Към тях се насочил апостол Павел, създателят на доктрината на християнството. Той стигнал през 52 г. до границата на беските земи, в селището Филипи (до днешните Драма, Кавала), където създал християнска община. Там написал посланиeтo към траките – филипяни. Но бесите запазили вярата и традициите си. Вече се знае, че апостол Павел е създал и християнската община в Никополис ад Нестум (днешното селище Гърмен) – от другата страна на беските земи. Не успял лично да предаде християнството на бесите и поръчал в земите им винаги да има мисионери. Защото знаел, че ако бесите приемат християнството, всички траки ще го приемат. И не грешал. Но бесите приели християнството едва през 396 г. от епископ Никита Ремесиански. Римски възпитаник, епископията на когото се простирала от земите на даките до Северозападните Родопи, Никита бил истински отдаден на вярата. Той живял дълги години сред бесите, научил езика им и дори превел библията на бески. За тази Библия Бесика говори Йоан Златоуст като патриарх на Константинопол през 399 г. Тя навярно е четена в най-голямата от новопостроените трикорабни кръстокуполни базилики в Родопите – базиликата Николица край Ракитово.
Бесите повели война срещу арианите в защита на Светата троица: Бог Отец, Син и Светия Дух. Защото това била тяхната троица: Бела бога, Сива бога и Вишна бога. Но после, когато християнството укрепнало, в църквата било забранено да се споменава за Орфей и за бесите. В най-древните свещенни земи в Европа, а може би и в света, бързо се появили десетки манастири и стотици църкви. Но думите „беси” и „беса” били забранени. За да не дръзне някой да ги спомене с добро, християнските свещеници нарекли християнските зли духове и демони „бесове”. И днес можем да чуем: „Бесовете да те вземат!”. Кой ще дръзне да се нарече бес и да се свърже със злите сили? Никой, който не желаел да бъде анатемосан. И бесите били забравени. Върху техните светилища построили храмове, техните вярвания за безсмъртната душа, за добродетелния живот като път за спасение на душата, са част от християнството. Вижданията на бесите за Вселената, представена чрез Вселенското яйце, сега се преоткриват от науката. За бесите въпросът, кое е първично – кокошката или яйцето, не съществувал. Първично е Вселенското яйце, от което се е появило всичко. От черупката са се появили Гея – Земята и Уран – Небето. От вътрешността се появил Бог Фанес - Светещият (Белият бог) който търците нарекли Протогон – Първородният7.
Бесите изчезнали, но чрез техния жрец – Родопееца Орфей и чрез светилищата, те предали знанията си на елините. Чрез орфиста Питагор и учениците му Платон и Аристотел орфизмът станал философия и духовност на Европа и на света.
Свещената земя на бесите е била убежище и на част от богомилите, безмилостно гонени от България. Особено значим е бил този процес в началото на 13 век, когато Деспот Алекси Слав, сестрин син на Калоян, се отцепва от България и създава автономната си област - държава Ахрида. В превод името значи „Планинария”. Именно тук, в Ахрида (Планинария), са бягали стотиците богомили, гонени от наследника на Калоян, племенника му Борил. В земята на бесите богомилите поне за известно време са били добре дошли.
Този дух на беси и богомили може да се намери в неканоничната фреска в църквата в квартал Чепино във Велинград. Там от хълма, където са светилищата на бесите, наднича Слънцето и огрява долу малък християнски храм. Отстрани е апостол Павел с меч, готов да пази вярата. Приживе не е приет от бесите, но днес е там на поста си.
Когато на път към Европа през Родопа минали турците, защитниците на Цепина сключили договор с тях. Както пише краеведът Стефан Захариев6, след деветмесечна обсада, видели, че вече са единственото свободно кътче от Шишманова България, цепинци излезли през тайните изходи и отишли при турския областен управител в Пловдив Лала Шахин паша. Те сключили договор да се предадат и да разрушат крепостите, но да запазят църквите и сами да определят свещениците си. Така в седемте селища от Чепинската котловина: Ракитово, Костандово, Дорково, Каменица, Лъджене, Баня и Корово (Драгиново) точно 500 години, от 1373 г. – падането на Цепина, до 1873 г. – освещаването на Ракитовската църква „Св. Неделя” от митрополит Панарет от Българската екзархия, се служило на български, имало духовна автономия и свещениците от тези селища не били подчинени на гръцката патриаршия. Тази 5–вековна духовна автономия е уникална за България от този период. Това е проявление на духът на бесите, духът на Терра Бесика – Свещената земя на Сива–Дионис.
Терра Бесика – Земята на вярващите, била позната на Учителя Петър Дънов. Когато бил сложен край на обучителните събори в лозята на Търново, Учителят направил през 1920 г. сбирка на учениците си на Сините камъни край Сливен. Мястото не му се понравило. Тогава дошъл през 1921 г. в местността Цигов чарк (Ачмите) край Ракитово. Там направил чешма. Забил тръба дълбоко в потока и извадил подземна вода. Била най-вкусната вода в района. Косачите на Цигов чарк пиели само от нея. Според символиката на Дънов, създаването на тази чешма било преломен момент. Щом потекла водата, значи щял да потече духът и да се започне честването на Божествената нова година през месец август. Следващите няколко години съборите на Братството били на връх Мусала, а от 1926 г. – на сегашното място край Седемте езера.
Днес приказката продължава. Към земята на бесите отново тръгват хора от България и света. Нещо ги тегли към връх Домузалан, към връхСютка със свещения Момин кладенец, към крепостта Цепина и светилищата на Пашино бърдо и Алков камък, към останките от базиликата Николица в Ракитово. Иска им се да се докоснат до тази свещена земя, да запеят песните на Родопа. Една древна традиция възкръсва чрез желанието на хората на духа да посетят най-древната Свещена земя в Европа – Терра Бесика, Земята на бесите, Земята на вярващите.
Свилен Топчиев –
Сдружение „СУТКЯ” - Ракитово
1. Резултати от изследвания на българо-френска експедиция, проучвала Палеонтологичното находище край село Дорково от община Ракитово през периода 1985 – 1987 год. Установен е субтропичен климат през периода на късен плиоцен – около 4-5 милиона години пр. н. е.
2. По запазени и проучени шумерски летописи, отнасящи се за митологичния период на Земята.
3. По „Веда словена” – най-стария епос на Родопите.
4. Думата „беса”, както и много други тракийски думи, са преведени от акад. Владимир Георгиев.
5. По „Веда словена”
6. стефан Захариев, „Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”, Виена, 1865 г.
7. Свилен Топчиев, „Сказание за бесите, Орфей и дионисиевото светилище”, Велинград, 2009.

Русия и поробените от нея нации – кратка история до 1914 г.


Завоевателната мания е стара историческа болест на Русия. Тя завоюва Сибир тогава, когато цялото европейско владение беше в състояние на анархия, в диво варварство; за завоювания Сибир систематично се харчеха стотици милиони и стотици хиляди хора, когато в него не е имало нито един руснак. Петстотин години вече русите владеят Сибир и те не са внесли тук ни най-малък проблясък от култура, ни най-малко не са подобрили икономическия промишлен бит на тая необятна страна. Единствената тяхна културна мярка е била да изградят ужасни каторжни затвори, в които стотици хиляди виновни и невинни руски престъпници се мъчат при страшни нечовешки варварски условия.
Използвайки своята сила, Русия завзе Хива и Бухара, унищожи тяхната самостоятелност и ги обърна във васални държави. И тези държави, които, като самостоятелни имаха развита търговия, както външна, така и вътрешна, които обработваха обширни памучни плантации, сега, след установяването на руската власт у тях, все повече и повече вървят към пълен упадък. Руските драконови закони забраняват на населението свободно да се занимава със земеделие и индустрия.

В  стремежът си към някаква безсмислена денационализация на местното население, русите насила ги заставят да учат езика им, който те ненавиждат, а руските административни власти, без да държат сметка за нищо, посягат върху религиозната им светиня, неговите нрави, обичаи, семеен живот, с което подбуждат против себе си цялото население и то на няколко пъти вече, с цел да се освободи от непоносимото тираническо руско иго, прибягва към въстание. На всеки път въстанията биват безпощадно потушавани с ужасна жестокост от страна на усмирителя.

Едно време Русия страшно жадуваше да завладее Индия и така да лиши Англия от най-ценната ѝ колония. За тая цел русите дълго време ожесточено се бориха за завоюването на Туркестанския край, като единствен път към Индия. В тая продължителна борба русите изхарчиха стотици милиони народни пари, дадоха няколко стотин хиляди жертви , завладяха страната, която живее на средства на централните губернии и чийто население, благодарение на жестокостите на руските завоеватели, ненавижда от дъното на душата си. Не мина много време и оказа се, че руската дипломация се е излъгала в своите сметки, че Туркестан не само не може да служи като естествен път към завоюването на Индия, но даже само идеята за такова завоевание е болна фантазия на неуравновесените руски дипломати.


40 години русите водиха непрекъсната война за завоюването на Кавказ. За тази тел те се биха ту с персийските шейхове, ту с Турция, ту с дегастанските планинци на чело с Шамиля. Християнското население на Кавказ, арменци и грузинци, през тая продължителна война винаги бяха на страната на русите и като верен съюзник, навсякъде и във всичко рицарски честно помагаха. Грузинското дворянство се би с дегастанците в полза на Русия; арменските генерали  Шелковников, Мадатов, Тергукасов, Лорис-Меликов, Дългоръкия, опирайки се на помощта на арменското население, спечели бляскави победи за руското оръжие, като взе крепостите Шуша, Шемаха, Елзаветпол, Ереван, Карс. За цялата тази безкористна помощ руският император тържествено обеща, че в Кавказ ще бъдат възстановени двете самостоятелни държави – арменската и грузинската.

Но щом свърши войната и силата на кавказките мюсюлмани беше сломена, Русия забрави обещанията си. Оказа се, че обещанията на императора били нагла и коварна лъжа и не само, че на арменците и грузинците не дадоха политическа самостоятелност, а напротив, започна се усилено гонение срещу всичко будно, което се осмеляваше да напомни на царя за неговото вероломство. Така мнозина видни арменци и грузинци бяха обесени, много други под един или друг предлог, изпратени на заточение в Сибир и там, оковани във вериги, умряха неизвестно за никого.


И ето повече от 50 години русите окончателно владеят Кавказ и през този грамаден промеждутък от време страната, която по своите колосални природни богатства справедливо се нарича „бисер в короната на царя“, си отива съвършено дива, нито подземните, нито наземните ѝ богатства се разработват. Алчните руски чиновници, благодарение на широко разпространената система на подкупи и грабежи, са довели местното население до пълно разоряване.

А централното правителство със своите систематични деспотични мерки, се стреми да изсели от страната цялата будна част от жителите, а останалите да държи в пълно невежество. Така арменските и грузински училища са затворени, в съществуващите правителствени училища властите не позволяват да се произнесе нито дума на родния език; на населението се заповядва да забрави своя език и да учи руски, който му е неприятен. Най-накрая работата дойде до там, че с царски указ бяха затворени всички арменски църкви и на населението се забрани да се моли на своя Бог.

Цялата тази система на тирании в Кавказ внушава на местното население ужасна ненавист към русите, които така вероломно се подиграха с най-свещените чувства на народните маси.

Ето защо и населението на Кавказ е толкова ярък враг на Русия. То ту повдига въоръжени въстания, ту устройва терористични покушения над руските чиновници: (над наместника на княз Горилицин, княз Накашидзе, княз Алиханов – Аварски и др). При днешното положение на нещата, вероятно, скоро ще избухне война между Турция и Русия, главна арена на която ще бъде, разбира се, Кавказ. При съществуващата кавказка ненавист към русите, съвсем няма да бъде изненадващо, ако всички те бъдат с турците против русите. Днес, още войната не е обявена, но в Кавказ има въстание. Телеграмите съобщиха, че е започнало такова в Баку.

Обявили се война, очаквайте 8.5 милиона улмани, които и по вяра и по народност са  близки с турци, придружено от християнското население ще бъде на страната на Турция. Дори арменците ще предпочетат да бъдат под турско иго, отколкото към руско такова. Нека не забравяме, че още руският министър на външните работи – Ростовски-Лобанов каза: „На нас ни е нужна Армения, но без арменците.“. Грузинците пък, този малък, но героичен народ в течение на десетилетия е дал не малко реални доказателства, че във всички борби той винаги е бил и ще бъде на страната на враговете на Русия и ще води непримирима борба до тогава, докато не си извоюва тъй вероломно открадната му национална свобода.


Не по-малко вероломно е бил  завоюван и Крим, това диво красиво кътче на Русия. Могъщото едновремешно кримско ханство с здравото си татарско население било безмилостно потъпкано от Русия. И важното е, че това не е завоевание с цел да се внесе култура, напротив, това е преднамерено планирано опустошение. Повече от половината кримско население е било буквално изтребено, на незначителна част само се позволило да избяга в Турция, а още по-незначително число намерило убежище в планините, но и те днес, благодарение на драконовските мерки на правителството, измират бързо.

В Русия живеят около 8 милиона евреи и населяват южните губернии. Никъде, обаче, на света, нито една, даже най-варварската епоха, нещастните евреи не са третирани тъй отчайващо лошо, както в Русия. Даже инквизиционна Испания през средните векове не е прилага към тях такива драконови мерки, както съвременна Русия. Евреинът, или „жидът“ както ги наричат русите, не са ползвали граждански права, той не може да живее в известни губернии, не може да владее земя, не може да постъпва в училища, гимназии, университети.

Над евреите правителство устройва систематични погроми, като насърчава убийците и грабителите (Киевския, Одеския, Кишиневския, Лодзския, Житомирския, Гомелския и т.н погроми). Всички тия гонения на евреите в Русия имат за цел да задушават у тях всякакво национално самосъзнание, да ги разорят икономически, да ги държат в невежество, а когато всички тези мерки са недостатъчни, те чисто и просто биват избивани. Всичко това, разбира се, не може да не избуява еврейството, което, задушавайки се под насилията, мечтае да тури край на това положение и при всеки удобен случай прибягва към революционни действия и терористични акции.

Почти в същото положение се намират исландците, литовците, курляндците, латишите и немците от прибалтийските губернии. Над тия народности руският терор и насилията са били още по-тежки, защото правителството прекрасно осъзнава, че това са елементи много по-културни и от самия руски народ и със своите ужасни репресии винаги се е стремяло да ги постави в такива тежки условия,  че да не бъде възможно никакво  културно и икономическо развитие. През 1905 г. по време на революцията, правителствените войски извеждали всичките им жители -деца, жени, старци и мъже – на полето и там ги разстрелвали. Единадесетгодишно момче в Рига било осъдено от военно-полевия съд на смърт и обесено, като „опасен революционер“.


Финландия, една от най-културните страни в Европа, отзоваването ѝ до скоро използваше своята пълна политическа автономност. По тази причина, тя от много отдавна имаше либерална конституция по шведски образец, всеобщо избирателно право даже и за жените, задължително народно образование и в културно и икономическо отношение стоеше много по-високо от Русия.

Едничкото обстоятелство – културност – правеше Фиинландия подозрителна в очите на Русия и последният с всички средства се стараеше да намери поводи, за да унищожи финландската автономия и да я обяви за обикновена руска губерния; нещо, което направи и преди няколко години, като лиши финландците от техните политически и административни свободи. Създадени и публикувани бяха някои изключителни закони, които съвършено спираха културното развитие на страната. Против тази варварска мярка протестираха почти всички в парламента в Европа и много културни учреждения, но на всички тия протести руският царизъм, разбира се, не обърна никакво внимание.

Когато Русия се хвърли в манджурската авантюра, там на Далечния изток, където нямаше никакви интерес, срещна протестите на всички благоразумни слоеве от обществото у дома си. Но, както винаги, гласът на благоразумието и съветите за предпазливост бяха пренебрегнати, защото за официална Русия, колкото по-фантастична е авантюрата, толкова по-добре, защото толкова по-лесно тя ще може да отвлече вниманието на народа от ужасното положение в страната.

Манджурската епопея е още твърде прясна в паметта на целия интелигентен свят, за да няма нужда да се спираме подробно на нея. За тая авантюра са похарчени около 5 милиарда рубли и 500 000 човешки живота. И защо всичко това? Какви интереси имаше Русия в Манджурия? След като Япония я наби позорно и отне Манджурия, какви жизнени интереси на Русия пострадах? На всички тия въпроси оставяме да отговори идиотската руска дипломация.


Не по-малко смешна беше и завоевателната авантюра на русите в Персия където те си служиха с най-подлите и гнусни интриги, с което заслужиха дълбока ненавист на целия персийски народ. Какво търсеше Русия в Персия? Земя ли? Но тя има толкова необятни територии и съвсем незаселени. Искаше да внесе култура в Персия ли? Но сама тя е некултурна, варварска страна и много по-благоразумно би било, защото стотиците милиони, които тя харчи за подкупи и интриги в Персия, да ги похарчи за културно-икономическо повдигане на собствената си страна.

Казахме, че за да пороби Персия, руската дипломация си послужи с най-големите подлости: руските казаци бомбардираха персийския парламент, разстрелваха депутатите му, убиваха видни политически деятел и арестуваха шаха, държаха го във физически плен, като го заставяха безропотно да изпълнява волята на тогавашния руски посланик в Техеран – Хартвиг.

Незапознатите с истинската картина на руската действителност, може би, ще си помислят, че Русия поробва с такава ужасна безпощадност, души в желязната си лапа сибирците, манджурците, хиванците, бухарците, туркестанците, кавказците и т.н. само защото са чужди на руския елемент, не са славяни, а много от тях не са даже и християни. Но, напразно се мисли така. Съдбата на славянските елементи в Русия е много по-печална и тежка, отколкото оная на съвършено чуждите на Русия елементи.

Достатъчно е да погледнем съдбата на малорусите, един елемент, който е крайно близък до коренното руско население. Само затова, че малорусите имат собствен език, имат своя литература, свое славно историческо минало, своя история, русите се стремят с всички средства да унищожат всяко малоруско национално самосъзнание. В Малоруските училища е забранено да се преподава на родния им език: даже децата се подлагат на най-жестоки наказания, ако само разберат ония, които в училището им говорят на родния език. Не отдавна пожелаха да издадат историята на Украйна на малоруски език.

Правителството, обаче, се намеси и не позволи. Миналата година пожелаха да празнуват паметта на великия малоруски поет Тарас Шевченко, но властите забраниха това, защото не желаеха народт да празнува паметта на поета, който тъй  горещо обичаше и възпя Украйна. А в същото време, когато в славянска Русия малорусите са подложени на такъв гнет, на такива гонения и преследвания, техните родни братя в Австрия се ползват с широки културни и политически права: те имат собствен университет, собствени училища, където преподаването се води на родния им език. И чудно ли е, че след като Русия обяви война на Австрия, славяните-украинци решително се обявиха против варварска Русия, като канеха своите сънародници да се борят за тържеството на австрийското оръжие?

Украинският главен съвет е издал един позив, в който, между другото, се казва:

„Войната се желае от руския цар, главата на онзи империализъм, който е исторически враг на Украйна. Руските царе разрушиха договора, с който се задължаваха да щадят независимостта на Украйна и подчиниха свободна Украйна. Една победа на Русия би сложила украинския народ в Австро-Унгария под същото иго, под което пъшкат 30-те милиона украинци от царската империя. Ето защо нашият път е ясно начертан. Нашата свещена длъжност е да положим всичките си сили пред олтара на отечеството. Победата на австро-унгарската монархия ще бъде и наша победа. И колкото по-голямо бъде поражението на Русия, толкова по-скоро ще удари часът на освобождението на Украйна.“

Друг не по-малко характерен пример за отношенията на Русия към поробените славянски народи е съдбата на нещастната Полша. Още от времето на Екатерина II (най-голямата проститутка на трона) Русия с всички средства интригувала против Полша, която още тогава имала свободно републиканско управление. Благодарение на нейните интриги, хайдамиките нападнали Полша; благодарение на нейните интриги, полската шляхта започнала вътрешните борби срещу слабохарактерния крал и в края на краищата довели до въоръжената намеса на Русия. И напразно истинските полски патриоти Красновки и Чейковси са се борили срещу тая намеса; русите успели да обявят своя протекторат над Полша.


Редицата въстания срещу бруталната руска намеса били потъпкани със сила. Костюшко и другарите му, оковани във вериби, били заточени в Сибир. В желанието си, обаче, да унищожават и оная номинална свобода, от която поляците са се ползвали до 1830 год. в по-големи сили, взели Варшава, прекарали я през огън и меч и я присъединили окончателно. Славянска Русия не се срамува да бъде палач на славянска Полша. Тя не само я разкъсва на части, които дава на неславянските немци и австрийци, а в своето нашествие прилично на варварски ураган, в 30-те години пожелава да превърне Полша в пустиня.

Но винаги ужасите извикват, ако не активно, то пасивно съпротивление. Не така леко е можело да бъде убито националното самосъзнание в полския народ и с течение на времето все повече расла и закрепвала в широките народни маси ненавистта към русите. За да задуши окончателно тези протести, руското правителство, чрез своите власти и чрез подкупни агенти-провокатори, повдига през 1863 г. полското въстание. По време на това паметно въстание руските войски преминали с огън и меч през цяла Полша и Литва.

Навсякъде населението, особено младежите и интелигенцията му, били безмилостно избивани: цели села бивали опожарявани, градовете бомбардирани, а дворянските имения ограбвани и после предавани на огъня. Но тези ужаси достигнали своя апогей, когато начело на усмирителните отряди бил  назначен граф Муравеев, този звяр в човешки образ, който оставил действително ужасни спомени в цяла Полша.

Той събирал цялото женско население на села и градове, даже десетгодишни момиченца и ги предавал за поругание на войниците. Много от тия нещастници били така измъчвани, че умирали в страшни мъки пред очите на всички. Не рядко заставяли бащите и братята да присъстват на тези отвратителни картини, когато оскотелите казаци и войници безчинствали върху техните малолетни момичета.

Граф Муравеев заповядал да хващат всеки мъж, който им попадне и да го обесват на дърветата около шосетата. Случвало се някога по пътя в продължение на десетки километри да висят труповете. Тук те оставали без да се свалят, а само да се разлагат и да носят страшната миризма наоколо; а когато всичкото месо изгнивало и окапвало или било изяждано от кучета, на дърветата дълго време оставяли да висят грозните призраци на човешките кости.


А от тия паметни по своите ужаси дни и до този момент животът на нещастния полски народ е истински помен на ужасни мъчения. Руската царска сатрапия не се спира пред никакви средства, за да застави славянски полски народ забрави своята религия и език, да се откаже от националността си. Разбира се, един от най-страшните грехове на поляците е, че те са католици. По тая причина техните църкви са затваряни и свещените им са подлагани на гонения, пияната полиция и черноситнишката руска тълпа във Варшава през време на богослужение нахлува в църквата, напада молещите се, раздира одеждите на свещеника, а светите дарове с причастието хвърля на земята и ги стъпква.

В полските училища е забранено преподаването на полски език и децата са длъжни да учат на руски. Имало е случаи, когато поляците, в желанието си да учат децата си на родния език, организират тайни свободни курсове, но полицията узнала чрез шпионите за това, на сила е влизала в частните къщи, където са събрани 10-15 деца и започвала да ги бие.

Преди няколко години „Курер Варшваски“ описва приблизително следната картина:

Децата, сварени на „местопрестъплението“, че четат полската азбука, биват бити с нагайки от казаците. Но ето, че техният учител, 70-годишен старик с бяла брада, пада на колене и с треперещи старчески глас започва да пее полския национален химн. Всички деца в същия миг падат на колене и подхващат започната песен. Казаците ги бият, на мнозина тече кръв по лицето; децата плачат и едновременно пеят полския химн. Сълзи, ридания, невинна детска кръв, пищенето на нагайките и прекъсваните думи на химна, смесени с тъжните стонове, като безсилно проклятие се отправят към славянския руски народ от неговите славянски братя…“

На всички тези ужаси се подлагат поляците в славянска Русия, тогава, когато в немска Австрия те използват всички свободи с пълна автономност… И след всичко това, чудно е просто нахалството на руския главнокомандващ велик княз, който в своята прокламация нарича поляците „братя“, иска от тях помощ и говори, че руските войски носят мир и свобода на поляците. Разбира се, за никого не е тайна, че руските власти са толкова нахални, колкото са и варвари; но това безсрамно нахалство на великия княз преминава границата.

От кога поляците стана братя на русите? Кога цяла Полша изнемогваше под руските насилия, защото русите не си правеха труда да си припомнят, че поляците са техни братя? Сега ли си спомниха русите, че и поляците са хора, че и там е нужна свобода? Това е само един маниер на ниски и безчестни хора, които лижат краката на другиму само когато са в опасност. Не, даже ако полският народ, забравил всичко, би протегнал ръка към русите, сенките на стотиците хиляди благородни полски синове, загинали от руската тирания, биха се опълчили срещу такава измяна.

За щастие, на подобна измяна на паметта на загиналите свои борци, полският народ не е способен, нещо което и събитията доказаха. Полските соколи явно застанаха на страната на австрийците срещу славянска, но варварска Русия и руските военни власти бяха принудени да ги обявят за въстаници и да ги преследват. Всички съединени полски партии единодушно се обявиха против Русия. В Руска Полша се разпространява следния позив:

„Братя! Войната между Австрия и Русия започна. Сърбите които разчитаха на помощта на Русия, отхвърлиха поставените от Австрия условия. Войната започна от малката Сърбия под влиянието на Русия. Нашите села и градове ще бъдат отдадени на пламъци и земята ни ще се напои с кръв. Нашият народ ще бъде замъкнат на бойните полета от русите, за да се бие за царизма. Ние ще трябва да се бием като защитници на руското потисничество, като благодарност за малтретиранията ни, за Сибир. Ние ще бъдем поставени на бойното поле срещу нашите братя от Австрия“.


Полските социалисти също зоват полските работници за борба срещу Русия. И наистина, тая борба срещу славянска Русия е за тях борба на живот и на смърт; те знаят прекрасно, че ако победят немска Германия и Австрия, поляците ще получат политическа независимост или, в най-лошия случай – политическа автономия, каквато ползват в Австрия. Победи ли Русия, тогава Полша трябва да се прости с всички свои политически мечти; освен това, тя ще бъде смачкана от дивите руски орди отново ще е прекарат под огън и меч, за да накажат поляците за измяната им към славянското дело.

Официално Русия, подкрепяна от черносотнишките учени, професори, въстаници във в-к „Новое Время“ вече няколко години проповядват усилено панславската идея,  като лансират мисълта, че е единственото спасение на славянството е в това, да се обедини под скиптъра на Русия, защото последната призована от самата съдба за да играе решаваща роля в мировата история. И за разпространяването и популяризирането на тая идея официална Русия и руската дипломация не жалят труд, ни средства – те свикват събори и конференции, в които от Русия участват господата Бобрински и Вергун, с една дума, цялата политическа сволъч, а от страна на България – С. С. Бобчев, който за организирането на събора получи тъкмо 50 хиляди лева от руската легация в София.

И целият шум около панславянството е имал единствената цел, да внуши на австрийските славяни, че те при един въоръжен конфликт между Австрия и Русия трябва да застанат на страната на славянска Русия. И като че русите наистина дълго време си оставаха тъй късогледо-наивни, че вярва в тая химера, докато действителността не разруши всичките им очаквания. Обяви се войната и всички славяни в Австрия с ентусиазъм тръгнаха срещу варварска Русия.

Чешкият в-к „Хласъ Народа“ пише, че последните речи на руския император и на министъра на външните работи г. Сазонов отново доказват, както липсата на сведения за положението на нещата извън Русия, докарва компетентните фактори от тази империя до една напълно невярна оценка. Императорът набляга на обединението на славяните с Русия. Обаче, само сърбите, притежаващи една  жалка слава с убийството на техния крал и кралица, се присъединяват, както и Черна гора, към Русия; българите енергично протестират против опитването да ги сложат в услуга на Русия.

Никой народ от Австро-Унгария няма желание да се обедини с Русия. Най-бележитите мъже от чешкия народ заявиха още от началото, че Австро-Унгария е силна гаранция за тяхното съществуване и тяхното бъдеще. Същият в-к посочва поведението на поляците, украинците, както и на словаците против Русия. Въпреки това, казва вестникът, компетентните руски политически мъже карат владетелят си да държи един език противен на действителността и истинността и подозиращ верността на славянските националности от Австро-Унгария към империята и династията. Русия се бие в една голяма борба, но не за славяните, а за свои собствени егоистични цели.

Славяните не желаят да споделят участта на голяма част от поляците и украинците. Русите ще направят добро, защото тези ужасни битки да не бъдат борба за сметка на славянството и всички отговорни за боевете и последствията от тях да паднат върху ония, които ги предизвикват       https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/rusiya-i-porobenite-ot-neya-natsii-kratka-istoriya-do-1914-g/

ДАЛИ РУСНАЦИ,ДАЛИ КАЗАЦИ,ДАЛИ "ТУРЦИ" , ТАЛИБАНИ, НАЦИСТИ,ТЕРОРИСТИ ИЛИ КАКВОТО ТАМ..

МОДЕЛЪТ ВИНАГИ Е ЕДИН И СЪЩИ

ЖЕСТОКО ПОРУГАВАНЕ С ЖЕНИТЕ И БЕЗМИЛОСТНА СЕЧ..

ПРОСТО ЕДИН МОДЕЛ..И ТОЙ ТРЯБВА ДА ВИ ГОВОРИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ДРУГО..

НЯМА ДОБРИ И ЛОШИ ...ИМА ЕДНА МОНЕТА С ДВЕ СТРАНИ , И НЕЗАВИСИМО С КОЯ СТРАНА Е ОБЪРНАТА КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО , МОНЕТАТА ЦЕЛИ НЕГОВОТО ТОТАЛНО ПОДЧИНЕНИЕ И УНИЩОЖЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА ГЕНЕТИЧНА ЛИНИЯ

продължава

Капитан Георги Мамарчев

Всъщност става дума не за някакво моментно настроение в императорския двор, прищявка на императора или пък съобразяване с подписания мир, а за израз на постоянен антибългаризъм в руската политика на Балканите.
Войната не се води в полза на българите, а в полза на гърците. Те са привилегированият народ, който по византийска линия сред балканските народи подлежи на първо и истинско освобождение от Северната Византия (Русия).
Освобождението на гърците от своя страна не предвижда свобода и за българския народ.
В духа на "Мегали идеята" решаването на гръцкия въпрос означава решаване и на българския въпрос, но в смисъл на асимилиране и погърчване на българите.
Този процес вече тече усилено в дунавските княжеството, където средството за реализацията му са управляващите там фанариоти. От Цариград в подобна насока работят фанариотите от Патриаршията - духовния поробител на българите. Поради идейната обвързаност на Русия с Византия северната империя е силно ангажирана с византийската кауза. Тъкмо поради това руският император дава свобода на фанариотите, но не и на българите.
Руската политика не предвижда политическо освобождение на българите. Този извод се потвърждава и от преселническата политика на Русия.
Войната от 1828-1829г. предизвиква сложни етнодемографски процеси на територията на българския североизток. В размирното и несигурно следвоенно време на реставрация на турската власт, което става с одобрението на Русия "освободителката" организира поредното преселение на българското населението.
След войната Русия организира най-голямото преселение на българи. Член 13 от Одринския мир дава на Русия възможност да организира преселението. Този член дава 18-месечен срок на желаещите българи да продадат имотите си и да се изселят. (2)
Въз основа на този член Русия законно си издейства правото да преселва българи османски поданици. 18-те месеца по Одринският мир не са спазени. Фактически преселение има чак до 1835г., макар че интензивността на преселническият поток започва рязко да спада.
За големия брой преселници може да се съди само по един факт. През април 1830г. в Айтоското поле се събират около 100 000 българи, подготвящи се за изселване.(3)
В някои по-нови изследвания само от Югоизточна България по това време се изселват до 130 000 българи. (4)
Тази цифра е най-разпространената в повечето изследвания. Според други сведения само от Тракия са 100 000 души. Иван Селимински, който е свидетел на събитията и сам със семейството си е преселник посочва цифрата от 40 000 преселили се семейства. (5)
Също според Иван Селимински "половината българско население на Тракия между Одрин,Стара Загора, Балкана и морето и това от Източна България,между Варна,Силистра, Исакча и морето се изсели,поради което тези области опустяха."(6)
Това е косвено сведение, което все пак дава известна представа за големите мащаби на преселението. Според пресмятанията на етнолози демографи възрожденското българско семейство отглежда средно по 5-6 деца. Според тези критерии, ако приемем за достоверни сведенията на Иван Селимински излиза , че преселниците са над 200 000 души.Това са живите руски трофеи от войната. Тъкмо в хода на тази преселническа вълна възникват големите български колонии в Бесарабия.
В заключение могат да се направят няколко основни извода. Войната от 1828-1829г. е едно трагично събитие в българската история. Посрещната е с толкова много надежди от българите, които наивно вярват, че "дядо Иван" идва да ги освобождава. След края й обаче те са обхванати от униние и покруса. Единствени от балканските народи българите нищо не получават. "Освободителката" Русия узаконява турската власт над тях. Български патриоти като капитан. Г. Мамарчев, Бойчо войвода и други, които се опитват сами да предприемат освободителни действия са репресирани от руската власт.
За пръв път става ясно, че има разминаване между руската балканска стратегия и българското освободително движение.
Последиците от войната за българите са по-скоро отрицателни. Българите дават жертви не само във военните действия, в които те се включват на руска страна, а и от разорението на плодородните им земи, в което участват както турски, ака и руски войски. Десетилетия са необходими за икономическото възстановяване на разорените територии. Това важи особено за Добруджа, която е активно въвлечена като територия във войната.
Но най-тежка с оглед българските интереси последица от тази война е организираното от Русия след нея преселение на българите. "Дядо Иван " не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове. Фактически Русия прочиства от българи територията от дунавската делта на север до Одринско на юг. Това е най-прекият път към Цариград и Проливите по суша. Явно Русия принудително разрежда българския етнически елемент в този коридор, за да бъде по-лесно осъществим натиска й на юг към Проливите при една евентуална следваща военна кампания.
Освободила Гърция след войната от 1828-1829г. Русия "замразява" българския въпрос.
След 1828-1829г. руският император Николай I се връща към линията на поддържане на съюза и приятелството с османския султан. Туркофилската руска политика е факт и в определени периоди, както след 1829г. е доминираща.
Тази линия е разработена в началото на XIX век при императорите Александър I (1801-1825) и Николай I (1825-1855).
Точно при тях се ражда идеята за превръщането на Османската империя в руски протекторат.
В една записка от 12.02. 1830г. на външния министър на Русия - граф Неселроде, адресирана до великия княз Константин се казва следното: "… по мнението на императора Турция, която отсега нататък (след войната 1828-1829г. - б. м.) може да съществува само под покровителството на Русия, като изпълнява само нейните желания, по-добре отговаря на нашите политически и търговски интереси, отколкото всяка друга комбинация, която би ни накарала или твърде много да разширим нашите владения със завоевания, или да заменим Османската империя с държава, която не би закъсняла да стане наш съюзник по сила, цивилизация, индустрия и богатство…" (7)





Граф Карл Неселроде


Египетска криза от 1832-1840г. позволява на Русия да осъществи на практика тези свои идеи.
Кризата започва с въстанието на египетския турски васал Мехмед Али срещу султана. То води до първата турско-египетска война от 1831-1833г. През май 1832г. синът на Мехмед Али Ибрахим паша завладява Сирия. Османският султан Махмуд II обаче отхввърля претенциите на египетския си васал да владее Сирия. Тогава, ползвайки се с подкрепата на Англия и Франция Мехмед Али решава да продължи военните действия срещу Портата.





Египетският турски васал Мехмед Али

Успешното настъпление на египетските войски в Мала Азия поставя под въпрос целостта на империята. Възниква запалаха дори от падане на османската столица Цариград под ударите на египетските войски. Към Проливите се насочва и египетският флот.
Султан Махмуд II моли великите сили за подкрепа. Единствено Русия обаче реагира и се намесва. И това не е случайно. Падането на Цариград означава пряк удар върху нейните интереси по Източния въпрос. Освен това египетският управник Мехмед Али се счита за бунтовник и приятел на европейските революции, чиито успехи "жандармът" Николай I не може да допусне.
Затова руският император изпраща към Босфора част от своя черноморски флот
7 фрегати и 5 броненосеца начело с генерал Николай Муравиев. Цял 30-хиляден  руски експедиционен корпус начело с генерал граф Алексей Орлов дебаркира близо до Цариград. През април 1833г. руските войски създават плацдарм на север от османската столица Цариград.
Така с руска военна демонстрация по суша и море Цариград е спасен, и престолът на султан  Махмуд II - запазен. През май 1833г. с посредничеството на великите сили започват преговори и Мехмед Али е обявен за наместник на Сирия и Адана.
След уреждането на проблема руският император Николай I изпраща в Цариград своя приближен граф Алексей Орлов (1786-1861)със заповед да поиска от султана справедлива цена за оказаната услуга.




Граф Алексей Орлов

Граф Ал. Орлов става извънреден и пълномощен посланик на Русия при султана. Той носи проект за договор с империята, чийто текст е изготвен в Петербург предварително и е лично одобрен от руския император. Граф Ал. Орлов влиза в Цариград със своята бляскава свита, смайва турците с приемите си, раздава обилно бакшиши. Тази тактика улеснява мисията му.
Преговорите, доколкото ги има, по признание на руския дипломат Ф. Брунов се водят в пълна секретност и завършват много бързо. Граф Ал. Орлов постига своето. Той успява да издейства много изгодния за Русия договор от Ункяр Искелеси от 26.06/ 8.07. 1833г. Договорът носи името си от мястото на подписването му - селището Ункяр Искелеси край Цариград.
Според член 1 на договора от Ункяр Искелеси между Русия и Турция се сключва отбранителен съюз за "вечни времена."  По чл. 2 всички договори между двете империи остават в сила, т.е. руският самодържец Николай I  извоюва признаването от султана на всички придобивки за Русия от времето на своите предшественици Петър Велики (1682-1725), Екатерина Велика (1762-1796) и Александър I (1801-1825).
Важен е чл. 3 от договора, с поред който "ако е угодно Богу, руският император се задължава да даде на султана материална и морална помощ за запазването на независимостта й."
Император Николай I  тържествено обещава да достави всички сухопътни и морски сили, които поиска Турция. Срещу "материална (военна) помощ" в отделен секретен протокол Турция обещава да затвори Дарданелите за чужди военни кораби, с изключение на руските. Така договорът осигурява на Русия защитата на Черно море от чужда военна заплаха.
Събитията от 1833г. разкриват истинските намерения на Русия по Източния въпрос. Те доказват по категоричен начин, че за нея цел № 1 е овладяването на Цариград и Проливите. Заплахата за тях и възможността от появата на един силен неин съсед като Мехмед Али водят до десанта на руски войски на Бoсфора.
Така Русия елиминира веднъж завинаги претенциите му към Проливите и Цариград - "византийското наследство", което Русия счита векове наред за свое.
Специалният интерес на император Николай  I към Цариград и Проливите се потвърждава от факта, че по негови указания по време на престоя на руската ескадра в Босфора група офицери извършват шпионска дейност и тайно изготвят  карта на укрепената част на Проливите, която днес се съхранява в хранилищата на Дуржавния исторически музей. Това е истински паметник на картографското изкуство. Картата е изработена за три месеца и е важен военностратегически документ. Тя е много подробна. На нея са нанесени релефът на местността, пътищата, сградите, хидротехническите съоръжения, дълбочината на морето в района на Проливите, посоката на теченията и даже характера на морското дъно. Описани са и са локализирани турските крепостни съоръжения и артилерийските батареи, прикриващи Проливите с посочване на обсега на артилерийския обстрел, количеството на оръдията и качеството на снарядите. Картата, изготвена за нуждите на планирането на бъдещата руска атака на Проливите и Цариград е подписана от нейните автори - бъдещият вицеадмирал Владимир Корнилов (1806-1854) и лейтенант Ефим Путятин (1804-1883), чийто труд е възнагрден с високи руски ордени.
Събитията от 1833г. потвърждават,  че руската източна политика има чисто имперски цели и се определя в зависимост от тях, а не толкова от чувствата
на състрадание към поробените от турците християни. Въобще делото за "освобождението " на християните и славяните в Османската империя не е първа грижа на Русия. Това дело е подчинен елемент в политиката й, чиято вечна цел е завземането на Цариград и Проливите.
С Ункярискелесийския договор от 1833г. Русия сама нанася силен удар върху авторитета си на покровител на балканските християни. Вместо с един удар да унищожи разклатената Османска империя и освободи робите християни, Русия захвърля маската на техен освободител и покровител. Запазва Османската империя, но й налага свой протекторат, като без война почти докосва вековната си цел по Източния въпрос.
Затова с основание Ункярискелесийския договор от 1833г. се счита за кулминация на руското влияние по Източния въпрос, своеобразен връх в руската балканска политика и безспорен триумф на руската дипломация от периода на управлението на император Николай I.
В знак на благодарност за руската помощ султан Махмуд II нарежда на азисткия бряг на Босфора да бъде издигнат паметник, който да увековечи за историята събитията от 1833г.  Куриозът е, че въпреки последващите руско-турски разногласия и дори войни паметникът не е бил разрушение. Остава да съществува като символ на "вечната" руско-турска дружба, както е било изписано по волята на султана на неговия текст. Турците наричат паметника "Москов - таш", т.е. "Московски камък".



Литография на руския паметник на Босфора от 1833г.
Държавен исторически музей

Пак във връзка със събитията от лятото на 1833г., довели до подписването на историческия за двете империи Ункярискелесийски договор са били изсечени и специални медали, с които са наградени участниците в руската Босфорската експедиция, спасила Османската империя.

 

Медалът в чест на руската Босфорска експедиция от 1833г.


Подписването на Ункярискелесийския договор обаче не остава без последици.
За Европа стават ясни целите на руския император в Източния въпрос.
"Петербургският кабинет фактически правеше Турция свой слуга, а Черно море - руско езеро, слугата пази входа на това езеро от възможните врагове на Русия, без да пречи обаче на самата нея да излиза от там и да прехвърля своите кораби и своите войници в Средиземно море." (
Осъзнали заплахата за своите интереси, западните държави повеждат последователна дипломатическа борба за отмяна на руския протекторат над Османска Турция от 1833г. И постигат своето чрез решенията на Лондонската конвенция за Проливите от 1841г.
От всичко изложено за събитията от 1833г. става ясно, че Русия в открилата се благоприятна възможност не само не освобождава България, а напротив, брани турското статукво и даже става гарант за опазване на  териториалната цялост на Османската империя. Вместо освободител на българския народ, Русия се изявява като съюзник на българския поробител турския султан.
Тази истина за антибългарския курс на руската политика личи и по отношение на освободителните движения на българите в западните български земи. Тяхната съдба се оказва отново зависима от Русия и по-точно от нейната подкрепа за изграждането на автономията на Сърбия, което на свой ред води до поробването
на българите в Тимошко през 1833г.
По волята на Русия Сърбия остава неутрална в Руско - турската война от 1828-1829г.
Сръбският княз Милош Обренович предлага на Николай I сръбско участие срещу заграбване на българските градове Ниш и Видин. Руският император обаче отказва, но не защото е благосклонен към българите. Той счита, че едно ново сръбско въстание ще постави въпроса за разширяване на сръбската автономия в посока към независимост, което още не е в интерес на Русия. Освен това император Николай I няма доверие на своя съюзник княз Милош и не желае да укрепва властта му, издействайки териториални придобивки за неговата страна.



Сръбският княз Милош Обренович

Сръбският въпрос вече е международен и Русия изцяло контролира неговото развитие. Типично в имперски дух Русия решава да укрепи своето влияние в Сърбия за сметка на българите.
Чл. 6 от Одринският мир от 1829г. задължава Османската империя да даде пълна автономия на Сърбия и да й върне 6 нахии (окръга), освободени от турска власт по време на Първото сръбско въстание, но невключени в Сърбия след 1815г.
През 1830г. султанът издава Хатишериф, с  който признава сръбската автономия. Милош Обренович става наследствен княз, а васалната на султана държава Сърбия минава под протекцията на Русия.
Руското влияние в Сърбия след войната се засилва. Император Николай I си затваря очите и не спазва принципа на единството на православието тогава, когато му е изгодно. През 1832г. той не протестира срещу  отделянето на сръбската църква като независима от Патриаршията в Цариград.
През април 1833г. българите от Северозападна България въстават  и освобождават 6 околии. Княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, се възползва умело от ситуацията и с руска подкрепа се опитва да заграби българските земи.
Княз Милош Обренович добре разбира, че пътя за сръбското разширение на изток за сметка на българите минава през Петербург.
Затова иска от Русия присъединяването на българските околии. Султанът възразява с мотив, че земите са населени с българи, т.е. сръбските претенции от етническа гледна точка са неоснователни. Дебело трябва да се посочи, че сръбските амбиции за заграбване на тези околиии не са оправдани и от историчеака гледна точка. Факт е, че районът на Тимошко никога не е било част от първата сръбска държава Рашка.
Етническите и историческите фактори обаче нямат стойност за Русия тогава, когато те са в полза на бъларския народ.
По въпроса за граничните околии Русия се застъпва за Сърбия, защото се стреми да отслаби Османската империя и да засили Сърбия като преграда срещу австрийския натиск на юг към Солун.  Русия желае Сърбия да получи Тимошко и по стратегически  причини, защото това е единственият район, през който руските войски от територията на Влашко могат пряко да нахлуят на сръбска земя.
Руският емисар Коцебу е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Той прави всички възможно, за да удовлетвори сръбските претенции в ущърб на българите. С руска помощ и подкуп княз Милош Обренович постига целите си.
Иван Милчев в малко познатия дори на специалисти труд от 1917г. "Сръбските ламтежи за българските земи" описва как Сърбия по това време се е разширила
с руска помощ:
"Руските комисари бяха хора млади, талантливи, просветени и с прилични маниери; те скоро усвоиха сръбски и говореха на този език с необикновена лекост. Начело на турската комисия, като началник строеше човек груб, жаден за всякакви удоволствия, който подкупен от Милош, се съгласяваше на всичко. В това време, докато руските комисари обикаляха гори и планини, за да определят границите на страната, Хаджи Киян, така наричаха началника на турската комисия, стоеше в удобната си стая и пушеше наргиле, като не си даваше нито грижа, нито труд да запази някой и друг километър от земята на падишаха, която беше толкова много обширна. Младите руски офицери, напротив, взеха работата присърце, скоро преодоляха всички трудности и за Сърбия се взе възможно по-голямо пространство земя, макар и на някои места населението да се съпротивляваше с оръжие в ръка срещу минаването на комисарите." (9)
Султан Махмуд II на 26.10./7.11. 1833г. издава Хатишериф, с който отстъпва шестте спорни нахии на Сърбия. Това са Неготинска, Тимошка, Зайчарска, Гургусовацка (днес Княжевацка), Крушевацка и Алексинацка околия. За тях дори хърватският учен Стефан Веркович признава, че са населени с 200 000 души, говорещи чисто български език.


Белградският пашалък със Шумадия и анексираните от Сърбия български земи през 1833г.

Сърбия увеличава територията си от 24 400 кв. км. на 37 740 кв. км. , или се разраства с цели 13 300 кв. км. (10) За пръв път в своята история тя достига до р. Тимок.
Това е първият открит сръбски грабеж през XIX век на български земи. И тази схема на разширение на Сърбия за сметка на България с помощта на Русия ще бъде прилагана отново и отново и в следващите епохи.
В заключение можем да обобщим, че въпреки благоприятните условия българското освобождение в 1833г. не се състои. Основната причина за това е външнополитическа. Българското освобождение през 1833г. не се случва не толкова поради незрялостта на възрожденското ни общество, колкото поради нежелание на Русия реално да помогне на българите.
Ангажиран със своите имперски проекти и войни, руският император Николай I продължава антибългарския курс на своите предшественици на престола, брани турското статукво, дори тогава когато е разклатено, както в случая с египетската криза, и укрепва своето влияние в балканските държави по изпитаната имперска рецепта чрез раздаване на български земи на съседите ни.
Янко Гочев, историк



Бележки:

1. Гочев Я. "Руската империя срещу България", ч. 1, С. 2006г., с.44;
2. Вж. Занетов Г. "Българските колонии в Русия", с. 878; Проф. Генов Г., "Международни актове и договори, засягащи България". С. 1940г., с.83;
3. Табаков Ст., "История на град Сливен", С. 1986г., с.145-146;
4. История на България, т.1, БАН, С.1961г., с.328;
5. Селимински Ив. "Политиката на Русия и панславизма"- В : "Библиотека д-р Иван Селимински", с. 5, 1930г;
6. Пак там;
7.  Раковски Кр. "Русия на изток…", с. 147
8. "Авантюрите на руския царизъм", с. 231
9. Милчев Иван. С. 1917г., "Сръбските ламтежи за българските земи ", с. 14;
10. Чилингиров С. "Поморавия по сръбски свидетелства", Скопие, 1942г. с. 20;


https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711%3Aag&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=6

На изображението виждате Безкрая и нашето Мироздание,обвито в своето космическо яйце/черупка / тороид , дървото / вортекс ,космоса ,небсата и "плоската змия" - уроборосът захапл опашката си





БИТИЕ 1

1 В начало Бог създаде небето и земята.

СЪЗДАВА СЕ САМИЯ ТОРОИД СЪС СУВАСТИКАТА/ КРЪСТА В НЕГО / КООРДИНАТНАТА СИСТЕМА / ОБОСОБЯВАТ СЕ 4 ТЕ ОСНОВНИ ЕНЕРГИЙНИ ПОЛЕТА/АРХЕТИПИ/ВИХРИ (2 В СИНЬОТО "НЕБЕ",АНУ И АНЕ И 2 В ЧЕРВЕНОТО ИН И ИНА )
ИЛИ ,ОБОСОБЯВАТ СЕ ДВЕТЕ КОСМИЧЕСКИ ПОЛЕТА , ЦЕНТРАЛНИЯ ВОРТЕКС /СТЪЛБЪТ/  И ЗЕМНАТА "ТВЪРД" ПО СРЕДАТА ИМ (ЗЕЛЕНИЯ ЕТЕРЕН ТОРОИД) ИЛИ НАПРЕЧНАТА ГРЕДА КОЯТО Е СКОВАНА С КРЪСТА..

2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРОЯВЕНА СВЕТЛИНА , КОЕТО ХВЪРЛЯ КАМЪК В ГРАДИНАТА НА "ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ"
СВЕТЛИНАТА Е ТРЕТИЧНО ПРОЯВЛЕНИЕ НА МРАКА,ТАКА,ЧЕ НЯМА КАК ДА БЪДЕ ПЪРВА В КАРТИНКАТА ..ТОРОИДЪТ ТОКУ - ЩО СЕ Е СФОРМИРАЛ И ЕДВА СЛЕД ПЪРВИЯ ОБОРОТ ПО ИЗХВЪРЛЯНЕ НА СЪДЪРЖИМИТЕ ИДЕИ И ОБРАТНОТО ИМ ВСМУКВАНЕ , ЕДВА ТОГАВА ЩЕ СЕ ПРОЯВИ СВЕТЛИНАТА..
УСЛОВНО , 0 ЛАТА Е ПОЛЕТО БЕЗКРАЙ В КОЕТО СЕ СЪЗДАВА МИРОЗДАНИЕТО. КОГАТО СЕ СТРУКТУРИРА ТО, 0ЛАТА ГО ИЗПЪЛВА ОТВЪТРЕ КАТО ОСНОВЕН ПЪЛНЕЖ ВЪРХУ КОЙТО ЩЕ СЕ ПРОЯВИ ВСИЧКО - ТЪМНА МАТЕРИЯ..ТОЗИ ПЪЛНЕЖ СЕ ОБОСОБЯВА КАТО ВТОРО СВОЕ ПРОЯВЛЕНИЕ/ ФАЗА..И ТОВА Е ИН АСПЕКТЪТ ИЛИ АНТИМАТЕРИЯТА.. КОГАТО СЪБЕРЕМ АНТИМАТЕРИЯ С ТЪМНА МАТЕРИЯ ,ИМАМЕ СВЕТЛИНА ,ЗАЩОТО ТЪМНА МАТЕРИЯ Е 0-ЛА , ИН -ФАЗАТА СЕ ЯВЯВА 1-ЦА..СЪБРАНИ В ЕДНО,МАКАР ДА СА 01 ,ТЕ ПРАВЯТ НОВО,3 - ТО ПРОЯВЛЕНИЕ.. 01 Е РАЗЛИЧНО ПО СМИСЪЛ И СЪДЪРЖАНИЕ ОТ 0-ЛА или само от 1-ЦА
ЗЕМЯТА,ТОЕСТ ЗЕЛЕНИЯ ЕТЕРЕН ТОРОИД, ОЩЕ НЕ Е ИМАЛ СВОЯТА ОКОНЧАТЕЛНА ПЛЪТНОСТ,СТРУКТУРА И ФОРМА ,НЯМА СВЕТЛИНА ,И САМО БОЖИЯ ДУХ СЕ НОСИ В ПРОСТРАНСТВОТО............. БОЖИЯТ ДУХ,ТОВА Е 0-ЛАТА ОТ КОЯТО ПРОИЗХОЖДА ВСИЧКО ..И КАКТО КАЗВАМ,ПО-ДОЛУ,0-ЛЕВАТА СУБСТАНЦИЯ ИЗПЪЛВА ЦЕЛИЯ БАЛОН-МИРОЗДАНИЕ И ЕДВА СЛЕД ТОВА СЕ САМООРГАНИЗИРА В ПОСЛЕДВАЩИТЕ СИ ФАЗИ/СЪСТОЯНИЯ
 
 
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
СБОР НА АНТИМАТЕРИЯ С ТЪМНА МАТЕРИЯ

4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

Ако в първия миг, балона на МИРОЗДАНИЕТО ни е бил изпълнен с хаотичен взрив -имплозия,то следва организиране на отделена енергия и структуриране на светлината в светлинни форми,посредством познататите ни геометрия и математика

5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

Още нямаме небесни светила,но се отделя светлината от тъмнината като понятия . На второ четене, можем да приемем,че се е случило СЪЗДАВАНЕТО НА ЦЕНТРАЛНОТО ВСЕЛЕНСКО СЛЪНЦЕ - слънцето в Млечния Път ,което се явява колективно тяло на единната ни енергия и по-смисъла на Бог в тази вселена,това ВСЕЛЕНСКО СЛЪНЦЕ и всичко,което отразява и представлява то,е единственото,което може да се приеме за "бог"

Прочее..Едва в петия етап на сътворението ние имам отделяне на полярности и наричането им. Имаме и официално стартиране на летоброене.
ДЕН ПЪРВИ се случва в петия етап от креацията на Мирозданието!

6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

ТОВА Е ОТНЕСЕНО КЪМ ОБОСОБЯВАНЕ НА СИЛОВОТО ПОЛЕ /ЕСТЕСТВЕН КУПОЛ НАД И ПОД ЗЕЛЕНИЯ ТОРОИД ИЛИ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ НЕБЕТА,ЗАЩОТО ОНОВА,КОЕТО СЕ ОПИСВА В ЕТАП ПЪРВИ,КАСАЕ КОСМОСА,А НЕ НЕБЕСАТА НАД ЗЕМЯТА..ЕДВА СЕГА, ИМАМЕ СЪЗДАВАНЕ НА ПОЗНАТОТО НИ НЕБЕ ,ПРОСТО ВСИЧКО Е ИГРА НА ДУМИ И ЦЕЛИЯ ТЕКСТ Е "ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА"

7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.


СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА ПРОСТОРА - НЕБЕ - КУПОЛ , СЕ РАЗДЕЛЯ ВОДОРОДА В КОСМОСА ОТ ВОДОРОДА ВЪТРЕ В КУПОЛА , КОЙТО Е ВЪВ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ЦЯЛАТА ЕТЕРНА ПЛОСКОСТ
   
8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

ЯСНО И КРАТКО.. ПРОСТОРА Е НЕБЕ..ДЕН ВТОРИ


9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.


ОБОСОБЯВАНЕ НА МАТЕРИИТЕ В МЛЕЧНИЯ ПЪТ И ОРГАНИЗИРАНЕТО НА НЕГОВОТО ВОДНО ПРОСТРАНСТВО В КОЕТО СЕ ЯВЯВАТ И СУШИТЕ (ужким планетите)


10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

Цялата суша в млечния път,все е ЗЕМЯ ,и ЗМИЯ = ЗЕМЯ ,на руски думата змей ,все още значи смия..

Легендата за АФРОДИТА избита от морските вълни..АФРО - от там е и корена АФР..афро значи пяна..балончета от пяна..
Сирена - морско същество..Съсирване и коагулация на белтъка във водите..Първичните микроорганизми
Домакините знаят,че когато биеш белтъка само в една посока,това увеличава неговия обем и плътност! Превръща се в белтъчен сняг и колкото повече въздух се вкарва в него,толкова ПО-ТВЪРД И ПЛЪТЕН СТАВА ТОЙ !! ПАРАДОКСА ЗА ПЛЪТНОСТТА НА МАТЕРИЯТА - колкото повече празнота/нищо ,се съдържа в атомите на материята,толкова по-плътна и солидна става тя 
ФАКТ
ПРОВЕРЕТЕ УСТРОЙСТВОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АТОМ


следва........

Ще стигна и до фалшивия термин СКЛАВИ - СЛОВО ..същата гавра с думите като ВУЛГАРЕН - БЪЛГАРИН ..

Сега само поставям този цитат

Khan Kuber (or Kouver) was a Bulgar leader, probably brother of Khan Asparukh and member of the Dulo clan, who according to the Miracles of St Demetrius, in the 670s was the leader of a mixed Christian population of Bulgars, ‘Romans’, Slavs and Germanic people  that had been transferred to the Srem region in Pannonia by the Avars 60 years earlier. The Miracles of St Demetrius states that, circa 680 AD, Kuber had a fallng out with the Avar khagan, and after repelling an Avar attack, led his followers of around 70,000 people,  from Srem and to Macedonia. The Byzantines initially called his people Sermisianoi  (after their former settlement - Sirmium), and later the Keramisians  (after their new place: the Keramissian plain in Greater Macedonia).

In Macedonia, they had contacts and possibly mixed with the Dragovites - a Slavic tribe in the region. Some of his people wanted to disperse to their respective various homelands. Since they were Christians, they were probably once imperial subjects that were captured by the Avars. Kuber asked the Byzantine Emperor Constantine IV to not allow the dispersal of his people, fearing that his power will decline. Rebuffed by the Emperor, he resolved to attack Thessaloniki, but failed. He probably made a few other sporadic attacks on the Byzantines. Professor Vasil Zlatarski, a Bulgarian scholar, suggests that Kuber was the ‘unnamed son’ of Great Kubrat. Certainly, being a prominent prince would explain why the Avars gave him rule, and his appearance in 670 chronologically fits the downfall of Old Bulgaria. He also suggests that Kuber's people represented a second Balkan Bulgar ‘state’ in Macedonia, parallel to that of his brother's Asparukh realm in the north-eastern Balkans. Whether he had established a state of sorts or not, nothing is mentioned of Kuber after the 680s, but in the beginning of the 8th century Asparukh's son, Tervel, is said to have cooperated with "his uncles" from Macedonia.

The prominent archaeologist from Republic of Macedonia Ivan Mikulčić revealed the presence not only of the Kuber group, but an entire Bulgar archaeological culture throughout Macedonia and eastern Albania. He describes the traces of Bulgars in this region, which consist of typical fortresses, burials, various products of metallurgy and pottery (including treasure with supposed Bulgar origin or ownership), lead seals, minted from Kuber, amulets, etc. However, part of this could actually represent traces of Avar presence. They are known to have raided as far south as Macedonia, and the material culture of the Avars was very similar to the Bulgars.

Основателя на Хърватия се казва Кубер, а сега хърватите не знаят нищо повече освен името му - от къде е дошъл, къде е отишъл, кой е бил...
Напомням,че братът на Аспарух се казва Кубер

Имало е надпис на Дунав, написан върху каменна плоча "Аз дойдох при своите си" от Цар Аспарух. 1970-та година Руснаците унищожават плочата,за да заличат всякакъв спомен от нашата повестност /история/.
Днес в ютубе във видеата на Фоменко показват стари български книги и лъжат,че били техни. Изнесли са всичката книжнина от манастирите ни със 120 каруци пълни до горе. После заливат Севтополис умишлено пак с  цел да затрият историята ни и да прокарат лъжата за народа "славяни". За 2 години затриват името на българите и цялата българска история. Освен това,че язовир Копринка се е казвал преди Георги Димитров,преди него строят и Язовир Росица. Много ми е интересно какво скриха под водите на язовир Росица? Обаче има едно голямо НО. Преди да залеят Севтополис са изнесли много злато и всичко каквото са намерили там. И така. Защо никой не говори за язовир Росица,какво има под водите на язовира? А кой ви излъга,че името не Перперикон е такова? Това е погърчено име. Истинското име на местността е Перперек. А как ви излъгаха,че е открит 2000-та година при условие,че е открит още 1950-та година?! Русия е изнасяла саркофази от там с въртолети и скелети и всичко каквото са намерили. И сега като ви кажат,че България е била не на 3 морета,а на 3 океана което е истина вие се смеете. Защо? Питайте Русия! Тя ще ви каже. Или Австро-Унгария понеже и те са замесени в това. Чужденците идват тука и всичко каквото намерят занасят в чужбина.  Иречек е обслужвал интересите на Русия заедно със Златарски, както и интересите на Австро-Унгария когато правят фалшификацията за народът наричан тюрки и славяни в 10 тома. А този народ е само един който се нарича българи. А как години наред досега пишат за траките като отделен народ и не казват,че този народ е всъщност български? Що трият азбуката ни на археологическите обекти тука и в чужбина? Това е години наред досега. Унищожавани са уникални обекти с които ние българите сме можели да се гордеем. А що всички в чужбина се правят на ударени като стане въпрос за нашата история която е на над 12 000 години? Що я отричат? Аз ще ви кажа защо! Защото е неудобна за техните интереси. Те не обичат истината. В Уикипедия където пише за българите/ куманите/  в Тартария,че били тюрки,а отдолу пише източник Златарски написах правилно коригиране за българите в Тартария,че не са тюрки и,че не са номади. Посочих им източници като проф. Ганчо Ценов и Георги Раковски. На другия ден получих писмо което гласеше "Ако пак спамите и пишете тези неща,ще ви блокираме." Честно казано хвана ме смях защото те не обичат истината и всячески се опитват да потулят истината за нас българите,че сме
най-древният народ на тази Земя който даде всичко на света.
И сега като гледам българите как развяват знамето на тези които унищожиха историята ни,ограбиха всичко де що имаше от земите ни и скриха в удобните чекмеджета и музеи,просто се отвращавам. Всеки път развяват това знаме на най-големият враг на България на 3 март,а и сега на митингите. Чудя се защо се унижава толкова много този народ? Защо не търси истината за историята ни и разчита само на някакви предавания и статии споделяни в социалната мрежа. Историята на Паисий Хилендарски и тя е фалшифицирана в книгата му.
Много ме е яд за всичко което научих досега и си признавам,че  голям гняв ме удря като чета какво са правили чуждите на наша земя с историята ни. Ето за това сега ще ни обиждат като ни викат,че държавата ни не става,а народът бил прост. Често срещам този цитат от българи "Проста Държава,прост народ." Този цитат не е верен нито за народа ни, нито за Държавата ни. Докато се обслужват чуждите интересни на наша територия ще бъдем в това състояние. Много не виждам ситните букви на черен фон и за това ако имам правописни грешки,моля да ме извините. Слагам две снимки на един от най-големите наши старинни градове Севтополис. Ето това Русия скри под водите от нас и цялото човечество. Още никой не се е интересувал какво има под водите на първият изграден в България, язовир Росица.  За Черно море няма да говоря,че там е още по-болна темата. Та затова сега гърците се фукат с история,която не е тяхна,а крадена,както руснаци и всякакви други. Другия път дано народът се сети да стачкува да си поиска историята от чужбина и всичко откраднато. Както и архивите от Русия да си поиска и укриваните книги за нас във Ватикана. Никой няма право да укрива историята ни,защото тя не е тяхна.
Вместо да викате за Бойко,викайте за Историята си и Държавата си.
П.С. Не разчитайте на уикипедия за историческа достоверност и информация. Занимавах се дни наред да чета уикипедии. Всичко е фалшиво и лъжа,защото Гугъл е на Ватикана,а те не обичат истината. Обичат само да владеят народите и да лапат пари. Преди да запалят Александрийската библиотека,Ватикана са изнесли всички книги от там. Сега са в архивите им! Моля,потърсете темата за Ленин как направи българите да се викат руснаци днес и промени имената им. Ако ви интересува!

Виолета Кирилова /от нета

Като им гледам златните часовници и лимузините и как лакомо набиват мръвка и се сещам за думите на Исус :
"По-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство"




Сещам се и за :

26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.

Никъде не пише да се набиват мръвки,сланина и луканки..

И понеже заговорих за БРИТАНСКА КОРОНА ,редно е да се отбележи,че заливането на ЕВРОПА С МЮСЮЛМАНСКИ БЕЖАНЦИ ,бе дългосрочен проект познат като "ИСЛЯМИЗИРАНЕТО НА ЕВРОПА - ТРОЯНСКИ КОН"

Но,какво общо би могла да има Британия с исляма?
И какви интереси има,той да се налага в радикалната си форма,по света?
Всъщност,то и християнството е не по - малко кърваво и извратено от исляма ..

ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ВСИЧКО ПО-ГОРЕ И ТОВА,КОЕТО ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ,ЗАПИТАЙТЕ СЕ,КОЙ НАЛОЖИ ИСЛЯМА И В ТУРСКИЯ СВЯТ? ЗАЩОТО И ТЕ БЯХА ЕЗИЧНИЦИ ВЯРВАЩИ В ГЬОК ТЕНГРИ..
И В КРАЙНА СМЕТКА,КОЙ ИЗПОЛЗВА ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ КАТО ИНСТРУМЕНТ,ЗА НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА С МОТОТО - ЧАЛМАТА ИЛИ ГЛАВАТА?

Но,защо ЕЛИЗАБЕТ и ИСЛЯМА?

ELIZABET I , освен кръвен наследник на Давид ,се явява и правнучка на Мохамед