Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ БИБЛИОТЕКА => БИБЛИОТЕКА => Темата е започната от: λ в Юли 09, 2017, 10:51:28 pm

Титла: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 10:51:28 pm
Работя върху този превод от август 2015г. Няколко пъти ми се налагаше да го замразявам, поради пренареждане на приоритетите, защото винаги се опитвам да вървя в крак с времената и актуалните въпроси.

Времето доказва, обаче, че някои въпроси са винаги актуални. Точно такива са трудовете на неподражаемия Джоузеф Фарел. На пазара можете да намерите неговите книги "Интернационален нацизъм" и "SS братството на Камбаната" на български. Но тази книга - "Райх на Черното слънце" - за сега можете да намерите на български единствено тук, на "Апокрифна Академия" (както и публикувана в предния интернет форум, в който участвах).

Книгата е бедна на изображения, но по мое усмотрение добавям допълнителни такива, там където смятам че е уместно и би имало положителен ефект.

Преводът на книгата ще продължи, и когато този приоритет се върне на дневен ред, задължително ще бъде завършен.
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 10:55:13 pm
РАЙХ
на
ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/12/41zg5jxk08l.jpg)


НАЦИСТКИ ТАЙНИ ОРЪЖИЯ
и
СЪЮЗНИЧЕСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА



от
Joseph P. Farell



Част Първа:
ЗДРАЧ НА БОГОВЕТЕ
(#post_link1)

1. Лошо написан финал. (#post_link2)

2. Електричество, роби, и "Буна". (#post_link3)

3. U-234, U-235 и странният случай на липсващия уран. (#post_link4)

4. "Шапката ми има три ъгли": Тестовите полигони. (#post_link5)
     А. Необикновена размяна при Нюремберг [Nuremberg]
     Б. Един маршал, Мусолини, и първи предполагаем тестови полигон на остров Рюген [Rugen]
     В. Трите ъгли (Драйекен) и предполагаемия тест на полигона на Парадните войски при Одруфт [Ohdruft]

5. Странни карти, странни полети, и неизвестни товари. (#post_link6)
     А. Необикновената карта на обер-командира на Луфтвафе
     Б. Странни полети
     В. Неизвестни товари и едно любопитно летище

6. Странният случай на изчезващите генерали: Обенгрупен-фюрера на SS доктор-инженер Ханс Камлер [Hans Kammler] и генерал Джордж С. Патън [George S, Patton]. (#post_link7)
     А. Въведение: Преоткриването на зондер-командира на SS, Камлер и четка с "Легендата"
     Б. Четирите умирания на обенгрупен-фюрера на SS доктор-инженер Ханс Камлер
     В. Ироничната смърт на генерал Джордж С. Патън
     Г. Империята от секретни оръжия на зондер-командира на SS

7. Почтеното Арийско братство. (#post_link8)
     А. Странни слухове
     Б. Странни индустриални комплекси: повторен преглед на Камлер, в стил Ногучи

8. Меморандумите на Heereswaffenamt (оръжейния офис на Вермахта, бел.прев) и Хойтерманс [Fritz Heutermans]. (#post_link9)

9. Popenspiel bei Farm Hall и други фарсове. (#post_link10)

10. Портал към Черното слънце: Заключения към Първа част. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=269.msg682#msg682)


Част Втора:
МИТЪТ НА ОЦЕЛЯВАНЕТО И РЕАЛНОСТТА НА КЛАМЕР
(http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=269.msg683#msg683)

11. Черният орден: Окултното влияние върху нацистките секретни оръжия. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=269.msg683#msg683)
     А. Някои нужни дефиниции
     Б. В Лабиринта на Звяра
     В. Черното слънце, Небесната свастика, и други връзки с SS
     Г. Волята за власт като парадигма на "окултната наука" и секретните нацистки оръжейни проекти

12. Алхимията на Атлантида: Инвентарът на нацистките тайни оръжия и историческата им проблематичност. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=269.msg685#msg685)
     А. Ракетите
     Б. Прототипни стелт (радаро-поглъщащи) материали
     В. Компютрите (съжалявам, ако гордостта на някой е попарена, но българинът не е измислил компютъра, бел.прев)
     Г. "Супербомбите"
        1. "Молекулната" бомба: водородната бомба?
        2. Горивно-въздушната бомба
     Д. Историческата проблематичност
        1. Студената война
        2. Алхимията на Атлантида: резюмето на мисията, която имал екипът на Камлер
        3. Чии военно-индустриален комплекс?

13. Квантова нумерология и вортексна физика, в нацистки стил. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=269.msg687#msg687)
     А. Гравитация, вортекси, и квантова нумерология
     Б. Дискове, граничния слой, и турбини
     В. Виктор Шаубергер: Ротационна физика и екстремни температурни показатели
     Г. "Лъчи на смъртта": Необичайна инсталация в университета Хайделберг [Heidelberg]
     Д. Индикации за експерименти с енергия от вакума и скаларна физика


Част Трета:
ПОСЛЕДИЦИТЕ
(http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=269.msg691#msg691)

14. Антарктическата Шангри-Ла. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=269.msg691#msg691)
     А. Митът за Антарктическото оцеляване
     Б. Експедицията Neuschwabenland
     В. Шпицберген [Spitzbergen], Гренландия, и Арктическа Канада: Другия полярен нацистки мит за оцеляването

15. Фениксът се въздига: Планът Борман [Bormann].
     А. Специалната евакуационна команда на Борман и връзката с екипа на Камлер
     Б. Кламер, Компартментализация, и Капитализация

16. Розуел: "Извънземния мит" срещу "Нацистката легенда": изследване на някои документи от MJ-12.
     А. Встъпителни забележки
     Б. Приликите в доказателствата за Розуел и "Нацистката легенда", изследване на някой MJ-12 документи
     В. Документите от MJ-12: Извънземния мит срещу Нацистката легенда
            1. "Горещото разузнавателно очакване" на генерал Нейтън Туайнинг [Nathan Twining]
              (а) Странен език от германски характер, описващ НЛО феномена, зоната и видовете му на активност
              (б) Технически език, който описва нещо едновременно много напреднало, и банално
            2. Доклада на генерал Нейтън Туайнинг до генералния щаб от 16 юли 1947г.
     Д. Руснаци, терористи, астероиди и извънземни: Клетвената декларация на Росин
     Е. Малко вероятен източник: Секретната група за изучаване на НЛОта RS/33-Маркони на Бенито Мусолини: оригиналните "MJ-12" документи

17. Кексбургския жълъд бие камбаната.
     А. "Камбаната"
     Б. Падналото НЛО и прибирането му в Кексбург, Пенсилвания, през декември 1965г
     В. Анализ

18. Завършителни мисли.

АПЕНДИКС: Кратка бележка относно Бластера
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 11:03:59 pm
Райх на Черното слънце



Част Първа

GOTTERDAMMERUNG
[Залезът на боговете]

"Изчерпателен германски армейски Артилериен доклад от Февруари 1942г по въпроса с германската програма за обогатяване на уран съдържа констатацията, че критичната маса на едно ядрено оръжие е между 10 и 100 килограма уран 235, или елемент 94... Всъщност германската преценка за критична маса от 10 до 100 килограма е била сравнима с тогавашната преценка на Алианса от 2 до 100 килограма... Германските учени, работещи върху урана, нито са отказали да дадат тяхната преценка за критична маса заради морални скрупули, нито пък са дали неправилна преценка поради груба научна грешка."

Марк Уолкър, "Нацистка наука: Мит, истина и Германската атомна бомба", стр. 216
Mark Walker, Nazi Science: Myth, Truth, and the German Atomic Bomb





1.

Зле написан финал

"В южна Германия, междувременно, американската Трета и Седма и френската Първа армии са напредвали решително на изток в така наречения "Национален редут"... Американската Трета армия продължила в Чехословакия и на 6 Май превзела Пилсен и Карлсбад и приближавала Прага."

Ф. Лий Бенс, Европа от 1914г и Световната сцена
F. Lee Benns, Europe Since 1914 In Its World Setting


Краят на Втората Световна война в Европа, поне стандартният й запис, няма никакъв смисъл, защото в стандартния си вариант както се учи в учебниците по история, не прилича на нищо повече от един зле написан финал на някоя мелодраматична Вагнерова опера.

Една вечер през Октомври 1944г, германският пилот и ракетен специалист на име Ханс Зинсер (Hans Zinsser) летял с неговия Хайнкел 111 (Heinkel), бомбардировач с двоен двигател, в здрача над северна Германия, близо до Балтийския бряг в провинция Мекленбург (Mecklenburg). Летял по здрач, за да избегне бойните самолети на Алианса, които по това време имали почти неоспорвано господство над германското небе. Дори не подозирал, че онова, което видял онази вечер, ще бъде заключено в правителствените архиви на САЩ с най-високо ниво на достъп за цели няколко десетилетия след войната. И на него очевидно не би могло да му е ясно, когато показанията му най-накрая били разсекретени към края на хилядолетието, че заради онова, което видял, историята на Втората Световна война трябвало да се пренапише, или най-малкото да бъде сериозно редактирана. Онова, което наблюдавал в онази точно вечер, по време на онзи точно полет, от раз дава отговор на някои от най-належащите въпроси и мистерии относно края на войната.

Видяното от него, освен това, създава много повече мистерии и повдига много повече въпроси, давайки възможност за кратък и плашещ поглед в лабиринта на нацистките тайни оръжейни разработки. Наблюденията му отварят същинска кутия на Пандора, пълна с вледеняващите кръвта изследвания, провеждани от Третия Райх, изследвания, далеч по-ужасяващи по мащаб и потресаващи с потенциала си от жалките атомни бомби. Което е още по-важно - наблюденията му също така повдигат и обезпокоителния въпрос защо правителствата от Алианса - особено това на САЩ - са запазили толкова много неща засекретени за толкова дълго време. Какво, наистина, сме заграбили от нацистите в края на войната?

А какъв по-точно е този зле написан финал?


(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_21.jpg)

Символът на Черното слънце, използван от обществото Туле
Съвременният германски закон забранява изобразяването му

За да оценим колко лошо наистина е написан този финал, най-добре е да започнем от логичното място: в Берлин, дълбоко под земята, в последните седмици на войната. Там, в странния и сюреалистичен свят на Фюрер-бункера, мегаломанният германски диктатор тайно се съвещава с генералите си, недосегаем за дъжда от съюзнически и съветски бомби, които смилат някога красивия Берлин на купчина чакъл. Адолф Хитлер, канцлер и фюрер на постоянно смаляващия се Германски Райх се намира в конференция. Лявата му ръка се тресе безконтролно и от време на време трябва да спира, за да обира лигата, която постепенно се стича от устата му. Изражението му е сиво и бледо; здравето му е бълна бъркотия от лекарствата, с които докторите му постоянно го инжектират. Очилата са кацнали на носа му и той присвива очи към картата пред него.

Бележка от автора: За да добавят дори още един нюанс към Легендата за края на войната и лудостта на Хитлер, някои хора дори предполагат, че докторите на германския диктатор го били диагностицирали с болно сърце и/или паркинсон, и го били поддържали постоянно дрогиран по желание на госпожа Борман (Bormann), Гьобелс, Химлер и други в отчаян опит да поддържат функционирането му.

Генерал-полковник Ханрици (Heinrici), командир на много изоставащата по численост армейска група Висла (Vistula), която посреща многобройните армии на маршал Зуков, разположен на по-малко от 100 км от Берлин, умолява лидера си да му отпусне повече бойци. Генералът се съмнява в разположението на силите, които вижда на бойната карта, защото за него е ясно, че някои от най-добрите и малко останали качествени бойни формации на Германия са далеч на юж, посрещащи силите на маршал Коньев в Силезия. По този начин, тези формации били разположени така, че да осигурят добра защита на Бреслау и Прага, а не на Берлин. Генералът умолява Хитлер да му отпусне някои от тези сили и да ги прехвърли на север, но без успех.

"Прага", твърдоглаво отговаря Фюрерът, почти мистично, "е ключът към спечелването на войната". Притиснатите сили на генерал-полковник Хайнрици ще трябва "да се справят с каквото имат на разположение".

Бележка от автора: Те всъщност наистина са се справили с каквото са имали на разположение, и въпреки всичко са успели да откажат лют отпор срещу сразяващите обстоятелства в началните етапи на последния напор на Зуков към Берлин.

Евентуално можем да си представим как Хайнрици и другите участващи генерали може би хвърлят тъжен поглед към Норвегия на бойната карта, където все още са разположени хиляди германски войници, окупиращи страна, която отдавна е престанала да бъде от каквото и да е статегическо и операционно значение за защитата на Райха. Наистина, защо Хитлер е поддържал толкова много германски войници в Норвегия до самия край на войната?

Бележка от автора: Стандартните версии, разбира се, казват, че искал да запази доставната линия на желязна руда от Швеция до Германия, и че искал да продължи да използва страната като база, от който да възпрепятства доставните линии към Русия. Само че, към късната 1944г, при големите загуби на германския Kriegsmarine (морски флот), тези обяснения вече не били издържани от военна гледна точка, и следователно са военно безсмислени. Трябва да се потърсят други причини, ако наистина има такива отвъд налудничавите мисли на Адолф Хитлер.


(https://lh4.googleusercontent.com/-semB1RIU4UI/THvLr8PTHLI/AAAAAAAANTA/CThIxW0jpbU/w640-h434-no/4940008742_2d103cc0b4_z.jpg)


Тези парадоксални разположения на германските войници са първата мистерия от зле написания финал на войната в Европа. Както генералите от Алианса, така и германските генерали ще се чудят на това след войната и всички те ще го отдадат на лудостта на Хитлер, едно заключение, което ще стане част от "Легендата на Алианса" относно завършека на войната. Тази интерпретация наистина е смислена, защото, ако човек предположи, че Хитлер е имал моментна лудост, когато е заповядвал тези разпределения, то какво друго може да е било, освен лудост? Прага? Норвегия? Не е имало стандартни или конвенционални военни причини за разпределението на войсковите части. С други думи, самите разпределения свидетелстват за това, че е бил напълно откъснат от военните реалности. Той, следователно, ще да е бил доста луд.

Но явно неговата "лудост" не е спряла до там. В повече от един случай по време на тези конференции с генералите му във Фюрер-бункера в края на войната, той се е хвалел, че Германия скоро ще притежава оръжия, които ще измъкнат победата от челюстите на поражението точно "пет минути след полунощ". Всичко, което Вермахтът трябвало да направи, било да издържи малко по-дълго. И преди всичко останало, трябва да задържи Прага и Силезия.












Разбира се, стандартните исторически интерпретации на тези и други изказвания на нацистката върхушка в края на войната се представят - или, по-точно се отхвърлят - чрез една или две стандартни техники.
Едната школа ги разбира като намеци за по-напредналите модели на V-I и V-2, и в редки случаи, интер-континенталните ракети А9/10, реактивните изтребители, противо-самолетните ракети с топлинни сензори, и тн., които германците разработвали. Сър Рой Феден, един от британските специалисти, изпратен в Германия, за да изследва нацистките тайни оръжейни разработки след войната, потвърждава смъртоносния потенциал, който имали тези програми:

"В това отношение (нацистите) не са лъгали. В течение на две скорошни посещения в Германия, като водач на техническа мисия на Министерството по самолетостроене, аз видях достатъчно от техните модели и производствени скици, за да си дам сметка, че ако те са успели да удължат войната само с още няколко месеца, ние щяхме да се изправим срещу цял набор напълно нови и смъртоносни развития във военновъздушното сражение."

Сър Рой Феден, "Нацистките V-оръжия са съзряли твърде късно" (лондон: 1945г)
Sir Roy Fedden, The Nazis' V-Wcapons Matured Too Late (London: 1945), cited in Renato Vesco and David Hatcher Childress, Man-Made UFOs: 1944-1994, p. 98



Другата стандартна школа интерпретира въпросните изказвания на нацисткото ръководство като думи на побъркани хора, отчаяни да продължат войната и следователно животите си, като стягат редиците на изтощените си армии. Например, за да се представи лудостта на Райховото правителство като пълна и завършена, винаги верният и подмазващ се на Хитлер министър на пропагандата, др. Йозеф Гьобелс, също се похвалил в една реч към края на войната, че е виждал "оръжия толкова плашещи, че карали сърцето на човек да спре". Просто още налудничави бръщолевения на побъркани нацисти.



Но от съюзническата страна на Легендата на Алианса, нещата изглеждат също толкова странни...

През Март и Април 1945г, Трета армия на американския генерал Джордж С. Патън (George S. Patton) буквално се състезава през южна Бавария, колкото бързо са позволявали оперативните възможности, вземайки най-късите разстояния за:

(1) огромния завод за муниции на Шкода в Пилсен, един комплекс, който е почти заличен от картата от съюзническите бомбардировачи;
(2) Прага; и
(3) един регион в планините Харц (Harz) в Турингия, познат на германците като Dreiecks или "Трите ъгъла", регион опасан от старите средновековни градове Арнщад, Йонастал, Вехмар и Ордруф.

Бележка от автора: Арнщад е мястото, където големият германски композитор и органист Й. С. Бах започва кариерата си.


Безброй исторически книги ни информират, че Висшето Управление на Съюзническите експедиционни сили (SHEAF) смятало тази маневра за нужна, заради доклади, че нацистите планирали да дадат последен отпор в "Алпийския Национален редут", мрежа от укрепени планини, простиращи се от Алпите до планините Харц. Маневрите на Трета армия, както се разказва в историята, били замислени с цел да пресекат "пътя на бягство" на нацистите, спасяващи се от касапницата в Берлин. В старите учебници по история са създадени карти, в някои случаи в допълнение с разсекретени германски планове - някои датиращи от Ваймарската република! - за тъкмо такъв редут. Случаят е приключен.


Само че, има проблем с това обяснение.


Съюзническото въздушно разузнаване най-вероятно ще да е казало на Айзенхауер и SHAEF, че в "Националния редут" има доста малко на брой фортифицирани точки. Наистина, въздушното разузнаване би им казало, че "Редутът" не е никакъв редут. Генерал Патън и командирите на дивизията му със сигурност са били осведомени поне с част от тази информация. Тогава защо е била тази изключителна скорост и доста безразсъдно бързане, едно бързане, за което Легендата на Алианса ни убеждава, че било за да пресече пътя на бягство на нацистите, напускащи Берлин, които се оказва, че не се били спасявали, към редут който не съществува? Мистерията се задълбочава.

Тогава, удивително, в странно извъртане на съдбата, самият генерал Патън, най-почитаемият генерал на Америка, изведнъж умира, и, някои биха казали, подозрително, като резултат от усложнения при наранявания, които получил при откачен автомобилен инцидент скоро след края на войната и началото на Съюзническата окупация. Много хора смятат, че смъртта на Патън без съмнение е подозрителна. Но какво да кажем за обясненията от онези, които не смятат, че това е било нещастен случай? Някои предполагат, че е бил елиминиран заради коментарите му за това германците да бъдат "обърнати наобратно" и да ги оставят да поведат една Съюзническа инвазия в Русия. Други смятат, че е бил премахнат, защото е знаел, че от Алианса са знаели за това, че руснаците са екзекутирали британски, американски и френски военнопленници и заплашвал, че ще проговори публично. Във всеки случай, докато бодливия език на Патън и изблиците му от време на време са добре известни, неговото чувство за военна вярност и задължение е било прекалено силно, за да се впусне в подобни сценарий. Тези теории могат да минат най-добре в интернет или може би в киното. И нито една не изглежда достатъчен мотив за убийството на най-уважавания американски генерал.

Но тогава, ако е бил убит, кое е било достатъчна мотивация?



(http://thewebmatrix.net/jimnicholsufo/13%20UFOS%20Reconsidered_files/image009.jpg)






Тук също самотният германски пилот Ханс Зинсер и неговите наблюдения предоставят спекулативен ключ към вероятността генерал Патън да е бил убит и към причините, поради които се е налагало заглушаването му. Нека за момент се върнем към едно не толкова публично обяснение за неговите светкавични удари в централна Германия и Бохемия в края на войната:

В Свръх-секретно, Ралф Ингерсол (Ralph Ingersoll), американски офицер за свръзка в S.H.A.E.F. дава една версия относно фактите, която е много повече се вписва в германските намерения: "(Генерал Омар) Брадли имаше пълен контрол над ситуацията... имаше пълната власт над трите армии, които бяха прекосили защитите при река Райн и им оставаше само да постигнат победата си. Анализирайки цялата ситуация, Брадлми сметнал, че да се превземе разнебитения Берлин би било празна военна победа... Германското Военно министерство отдавна се било изнесло, оставяйки зад гърба си само един заден ешелон. Основното тяло на германското Военно министерство, включително и архивите му, се било преместило в Турингийската гора..."


Но какво точно са открили дивизиите на Патън в Пилсен и в горите на Турингия? Чак след скорошното германско обединение и разсекретяването на Източно-Германските, Британските и Американските документи вече се събират достатъчно следи, за да може тази фантастична история - и самата причина за измислянето на следвоенната Легенда на Алианса - да се опише и да се дадат отговори на въпросите й.


Така, най-накрая, стигаме до основната тема на следвоенната Легенда на Алианса. Докато силите на Алианса проникват все по-навътре в самата Германска родина, екипи учени и експерти и техните разузнавателни координатори били пратени намясто, буквално за да ожулят Райха от всички германски патенти, тайни оръжейни разработки, и преди всичко останало, да узнаят състоянието на проекта за германската атомна бомба.

Бележка от автора: Кодовото име за тази операция било "Alsos". "Alsos" е гръцка дума, означаваща "гора", очевидно заиграване с името на генерал Лесли Груувс (Leslie Groves) (Лесли Горски, бел.прев), шеф на проект Манхатън. Това е и името на книгата за проекта Манхатън от датско-еврейския физик Самюел Голдшмит (Samuel Goudsmit).

Буквално изсмуквайки от Райха всяка въобразима техническа разработка, тази операция станала най-голямото техническо придобиване в историята. Дори в този късен етап от войната, докато армиите на Алианса напредвали през западна Европа, у Съюзническата страна имало страх, че германците били пагубно близо до атомна бомба и че всъщност можели да пуснат една в Лондон или някой друг техен град. А д-р Гьобелс и речите му относно спиращи сърцето оръжия с нищо не спомагали за разсейването на тези страхове.


(http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2015/04/18/10/001D4F6000000258-3044620-image-a-7_1429350418634.jpg)
Пол Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата в Третия Райх


И тук мистерията на Легендата на Алианса само се задълбочава. Точно тук зле написаният финал би бил наистина комичен, ако с това не беше свързан големия мащаб на човешкото страдание, защото фактите говорят достатъчно ясно, ако човек ги изследва отделно от обясненията, които сме свикнали да ни втълпяват.
Наистина, би трябвало да се зачудим дали не сме кондиционирани да ги разглеждаме само по един точно определен начин, защото докато армиите на Алианса напредвали по-навътре и по-навътре в Райха, известни германски учени и инженери или са били залавяни, или са се предавали сами. Сред тях били първокласни физици, много от тях и Нобелови лауреати. И повечето от тях били замесени, в определена степен, с различните проекти за атомна бомба на нацистка Германия.





Сред тези учени били Вернер Хайсенберг (Werner Heisenberg), един от основателите на квантовата механика, Курт Дийбнер (Kurt Diebner), ядрен физик, Пол Хартек (Paul Hartek), ядрен химик, самият Ото Хан (Otto Hahn), химикът който откри ядреното делене, и любопитно, Уолтър Герлах (Walter Gerlach), чиято специалност не била ядрена, а гравитационна физика. Герлах е писал езотерични статии преди войната върху такива неразбираеми концепции като поляризиране на ъгловия момент и вортикулярна физика, което едва ли е основата на ядрената физика, и със сигурност не е от онзи вид вид учени, от който човек би очаквал да разработват атомни бомби.

Бележка от автора: Ник Кук, "В преследване на свободната енергия", стр. 194 [Nick Cook, The Hunt for Zero Point, p. 194]. Кук отбелязва, че тези области имат малко общо с ядрената физика, още по-малко с дизайна на атомната бомба, но "имат много общо с енигматичните качества на гравитацията. Студент на Герлах от Мунич, О. К. Хилгенберг (O.C. Hilgenberg), публикувал статия през 1931г, озаглавена "Относно гравитацията, вортекси и вълни във въртяща се среда"... И въпреки това, след войната, Герлах, който умира през 1979г, явно така и не се е върнал към тези въпроси, нито пък ги е споменавал по някакъв начин; почти сякаш му е било забранено да го прави. Или това, или нещо, което е видял... го е изплашило до смърт."



За голямо озадачение на Съюзниците, техните научни екипи намерили само груби опити от Хайзенберг да конструира функциониращ атомен реактор, опити които били напълно незадоволителни и неуспешни, и почти невероятно нелепи. Тази "германска нелепост" в основната физика на бомбите станала, и продължава да бъде, централна част от Легендата на Алианса. И все пак, това само по себе си създава още една мистерия на зле написания финал.

Върхови германски учени - Вернер Хайсенберг, Пол Хартек, Курт Дийбнер, Ерик Баге (Erich Bagge), Ото Хан, Карл Фридрих фон Вайсзакер (Carl Friedrich von Weizsacker), Карл Вирц (Karl Wirtz), Хорст Коршинг (Horst Korsching), и Уолтър Герлах - били откарани във Фарм Хол (Farm Hall), Англия, където били поставени в изолация и разговорите им се записвали. Стенограмите, известните "стенограми от Фарм Хол", бяха разсекретени от британското правителство чак през 1992г! Ако германците са били толкова изостанали и толкова некомпетентни, защо да са засекретени толкова дълго? Бюрократично недоглеждане и инерция? Или да не би да са съдържали неща, които Съюзниците не искали да се знаят дори и в тази късна дата?

Бележка от автора: Именно шефът на проект Манхатън генерал Лесли Груувс всъщност разкрива, в книгата си относно бомбата от 1962г, "Сега вече може да се разгласи" (Now It Can Be Told), че разговорите на германските учени са били записвани от британците. Очевидно, обаче, не всичко е можело да се разгласи през 1962г.




Това, което повърхностното прочитане на стенограмите разкрива, само задълбочава мистерията и то значително. В тях, Хайзенберг и компания, след като чуват за атомната бомба, пусната в Хирошима от американците, по BBC, обсъждат безкрайни морални въпроси относно собственото си участие в проектите за атомна бомба на нацистка Германия.


Но това не е всичко.


В стенограмите, Хайзенберг и компания, които страдали от някаква необяснима математическа и научна дислексия по време на целите шест години на войната, същите Хайзенберг и компания, които дори не могли да проектират дизайна и да построят работещ атомен реактор за производство на плутоний за бомба, изведнъж стават Нобелови лауреати и първокласни физици след войната. Наистина, самият Хайзенберг, в рамките на няколко дни след Хирошима, изнася лекция относно принципния дизайн на бомбата пред събранието на германските учени. В тази лекция, той защитава първото си предположение, че бомбата би била с размерите на ананас, а не тежащото един или два тона чудовище, на което държал през повечето време от войната. И както ще открием в стенограмите ядреният химик Пол Хартек е близо - пагубно близо - до правилната критична маса на урана от бомбата при Хирошима.

Бележка от автора: Пол Лоурънс Роуз, "Хайзенберг и нацисткия проект за атомна бомба: Изучаване на немската култура" (Бъркърли: 1998г), стр. 217-221. [Paul Lawrence Rose, Heisenberg and the Nazi Atomic Bomb project: A Study in German Culture (Berkeley: 1998), pp. 217-221]
Томъс Пауърс отбелязва относно лекцията на Хайзенберг, че "това е било нещо като научна проява на сила, след години трудене върху фундаментални грешки" (Томъс Пауърс, "Войната на Хайзенберг: Тайната история на германската бомба", 1993г). Самюел Голдшмит, разбира се, използвал стенограмите, за да състави неговата версия на Легендата на Алианса: че германските учени не били в добри отношения един с друг, че не разбирали физиката на бомбите, и че измислили фалшива история за морални скрупули, с която да обяснят научните си грешки... Източниците на заключенията на Голдшмит са очевидни в стенограмите, но това, което изскача пред читателя сега, са многото реплики, които Голдшмит не е забелязал, забравил е, или нарочно е прескочил.




Тази демонстрация на математическа кадърност повдига пореден въпрос, който директно противоречи на Легендата на Алианса, защото според някои версии на тази Легенда германците така и не започнали агресивно да преследват разработването на бомбата, защото разполагали - заради Хайзенберг - надценена критична маса с цели няколко степени, по този начин правейки проекта непрактичен. Хартек очевидно е бил правил изчисленията преди, така че очакванията на Хайзенберг със сигурност не били единствените изчисления на разположение на германците. А с малката критична маса идва и практическата постижимост на атомната бомба.

В "лекцията" си от 14 Август 1945г пред събранието на германските физици във Фарм Хол, Хайзенберг, според Пол Томас Роуз, използвал тон на говорене и фразеология, които създавали впечатление, че той "чак сега е разбрал", че решението е малка критична маса за бомбата, понеже "другите" докладвали критична маса от около 4 кг. Това също само задълбочава мистерията. Според Роуз, привърженик на Легендата - въпреки че сега е привърженик на силно променената й версия след разсекретяването на Фарм Хол - тези "други" можело да бъдат самите новинарски емисии на Алианса.

В годините незабавно след войната, датско-еврейския физик от проекта Манхатън Самюел Голдшмит обяснява цялата мистерия, както и много други, с това, че Съюзниците били "по-добри" ядрени физици и инженери от самите германци, които изобретили цялата дисциплина на квантовата механика и ядрената физика. Това обяснение, в унисон с ачевидно непохватните опити на Хайзенберг да конструира функциониращ реактор, било достатъчно правдоподобно до преди разсекретяването на стенограмите.

С появата на стенограмите и поразителните им разкрития за реалното знание на Хайзенберг по дизайна на атомните бомби, и за ясното разбиране на някои от останалите учени относно начините за обогатяване на достатъчно използваем уран без нуждата от функциониращ реактор, Легендата трябвало да се "поукраси" малко. Появила се книгата на Томъс Пауърс "Войната на Хайзенберг", която някак си убеждава, че Хайзенберг бил саботирал германската бомбена програма. И почти веднага след като излиза книгата, Лаурънс Роуз контрира с неговата "Хайзенберг и нацисткия проект за атомна бомба", изтъквайки дори още по-убедително, че Хайзенберг бил останал верен германец и не бил саботирал нищо, а просто се трудел над огромни погрешни схващания относно природата на ядреното делене и като последствие надценил критичната маса, нужна за направата на атомна бомба по време на войната. Германците така и не постигнали бомбата, както е според новата версия, защото така и не се сдобили с работещ реактор, с който да обогатят уран до плутоний, за да направя тбомба. Освен това, с голямата грешка в критичната маса, нямали реален мотив да преследват нещо такова. Достатъчно просто, случаят е приключен отново.

Но отново, нито книгите на Пауърс, нито книгите на Роуз фактически стигат до сърцето на мистерията, защото Легендата все още разчита на вярването, че "гениални ядрени физици, включително нобелови лауреати преди войната, явно поразени от някаква странна болест, която ги превърнала в некомпетентни некадърници по време на... Войната", били внезапно и доста необяснимо излекувани от тази болест за няколко дни след бомбардирането на Хирошима! Още повече, че две толкова силно различаващи се съвременни интерпретации за един и същи материал - интерпретацията на Роуз и на Пауърс - само подчертава неяснотата в съдържанието им като цяло, и особено знанието на Хайзенберг или липсата му на такова.

Бел.прев: цитатът към този абзац е от Филип Хеншал, "Ядрената ос: Германия, Япония и състезанието за атомната бомба 1939-45г","Въведение"
[Philip Henshall, The Nuclear Axis: Germany, Japan, and the Atom Bomb Race 1939-45, "Introduction."]




Нещата не били по-добри от другата страна на света на Тихоокеанския театър, защото американските разследващи открили също толкова странни случки и след като войната свършила.

Там, след Нагасаки, императорът Хирохито, пренебрегвайки министрите си, които искали да продължат войната, решил, че Япония ще се предаде без условия. Но защо министрите на Хирохито напъвали за продължаване на войната в лицето на сразяващото превъзходство на конвенционалната армия на Алианса, и, от тяхна гледна точка, в лицето на потенциален дъжд от атомни бомби? В крайна сметка, "две" бомби биха могли също толкова лесно да се окажат и двадесет. Бихме могли, разбира се, да отдадем възраженията на императорските министри на "гордите самурайски традиции" и японското разбиране за "чест" и прочие. И това наистина би било смислено обяснение.


Само че има и друго обяснение, и то е, че министрите на Хирохито са знаели нещо.


Това, което неговите министри вероятно са знаели, било онова, което американското разузнаване скоро разкрило: че японците, "точно преди да се предадат, били разработили и успешно изпробвали атомна бомба. Проектът се провеждал във или близо до Конан (японското име за Хунгнам), Корея, в северната част на полуострова". Била е взривена, така е според историята, един ден след като американската плутониева бомба, "Дебелия", била пусната над Нагасаки, тоест, на 10 Август 1945г. Войната, с други думи, зависеща от решението на Хирохито, е можело да прерасне в ядрена. В онова време, разбира се, Япония е нямало да спечели нищо от продължаването й, защото не е имала средствата да достави атомно оръжие до коя да е стратегическа американска цел. Императорът укротил министрите си.

Бележка от автора: Японците, всъщност, били разработвали големи товароносими подводници, за да транспортират бомба до градовете по Западното Американско крайбрежие и да я детонират там, точно както Айнщайн предупреждавал в известното му писмо до президента Рузвелт, което дало старт на проект Манхатън. Разбира се, Айнщайн се притеснявал повече от това германците да не използват такъв начин за доставяне на бомби, отколкото японците.

Тези твърдения създават още една поредна трудност за Легендата на Алианса, защото откъде се е сдобила Япония с нужния уран за своята (както се твърди) атомна бомба? И още по-важното е, откъде е технологията за неговото обогатяване? Къде Япония е построила и сглобила такова оръжие? Кой е бил отговорен за разработването му? Отговорите, както по-късно ще видим, вероятно обясняват някои събития далеч в бъдещето, и дори може би чак събития от днешния ден.

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 11:12:20 pm
Но дори и сега, ние тъкмо започваме да проникваме в сърцето на този "зле написан финал". Остава да вземем предвид и "странно малкото, и малко известните подробности".


Защо, например, през 1944г, един единствен бомбардировач Джънкърс 390 (Junkers), масивен самолет с шест двигателя, тежко-товаропреносимо превозно средство на свръх-дълги разстояния, способно да извърши интерконтинентален полет от Европа до Северна Америка и обратно, е летял на по-малко от 30 км от Ню Йорк, фотографирал е небесния хоризонт над Манхатън, и се е върнал в Европа?
Германия е извършила няколко такива свръх-секретни полети на дълги разстояния по време на войната, използвайки тези и други тежко-товаропреносими самолети за свръх-дълги разстояния. Но какво е било предназначението им, и още по-важно, предназначението на този уникален полет? Това, че такъв полет е бил екстремно рискован, е пределно ясно. Какво са кроели германците с този масивен самолет, и защо въобще са рискували такава операция, само за да направят снимки, при положение, че през цялото време са имали на разположение само две от тези чудовище с шест двигателя?

Бележка от автора: Италия, в това число, също е провела дълго-полетови мисии до Япония.

Най-накрая, и за да обобщим Легендата, налице са и тези странни подробности за германската капитулация и Военните трибунали в Нюрнберг за военновременните престъпления. Защо бившият Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер, масов убиец и един от най-прословутите престъпници в историята на човечеството, се е опитвал да преговаря капитулация пред Западния Алианс? Разбира се, можем да пренебрегнем това като пристъп на лудост, а Химлер със сигурност е имал отклонения. Само че, какво ли си е мислел, че може да предложи на Алианса в замяна на капитулация пред Запада и пощада на собствения нещастен живот?

Какво да кажем за странностите около самите Нюрнбергски трибунали? Легендата е добре известна: очевидните военни престъпници като Райхмаршал Гьоринг, фелдмаршал Вилхелм Кайтел, армейски началник на операциите на службите генерал-полковник Алфред Йодл, са изпратени на бесилото, или, в случая с Гьоринг, който е измамил бесилото и е глътнал цианид. Други нацистки върховници като гранд-адмирал Карл Дониц, геният зад разрушителната кампания на германските U-лодки срещу флота на Алианса, или министърът на снаряжението Алберт Шпеер, или финансовият министър и Райхсбанк президент Хялмар  Хораце Грийли Шахт, били пратени в затвора.

От обвинителните списъци липсвали, разбира се, ракетните учени от Пинамунде, оглавявани от д-р Вернер фон Браун и генерал Уолтър Дорнбергер, които вече пътували за Америка, за да поемат управлението на американските балистично ракетна и космическа програми заедно със свита от учени, инженери и техници, намиращи се под закрилата на тогава супер секретния проект Кламер.

Бележка от автора: Най-добрите източници относно рамките на Операция Кламер са материалите на Марк Аарон и Джон Лофтус "Нечестиво триединство: Ватиканското, нацисткото и съветското разузнаване" (Ню Йорк: издателство Св. Мартин, 1991г), и книгата на Кристофър Симпсън "Обратен ефект: Американското вербуване на нацисти и ефектите му върху Студената война" (Ню Йорк: издателска къща Макмилан, 1988г).
[Mark Aaron, John Loftus, "Unholy Trinity: the Vatican, Nazis, and Soviet Intelligence", (New York: St Martin's Press. 1991)]
[Christopher Simpson, "Blowback: America's Recruitment of Nazis and Its Effects on the Cold War" (New York: Macmillan Publishing Company. 1988)]


Те, както колегите си ядрени физици в Германия, също страдали от подобна "некадърна болест", защото след като произвели първите успешни V-I и V-2 прототипи сравнително рано във войната, започнали да страдат от подобна липса на вдъхновение и гениалност (както е според Легендата) и успели да произведат само "хартиени ракети" и теоретично изследователски проекти след това.

Но може би  най-учудващото е, според съвместното съгласие на Съюзническите и Съветските обвинители в Нюрнберг, че в доказателствата на трибунала липсвала обемистата уличаваща документация, доказваща връзката на Нацисткия режим с окултните системи от вярвания и практики, това е факт, който е породил цяла "митология", която никога не е била изцяло изследвана във връзка с възможното повлияване на развитието на германските тайни оръжия по време на войната.

Бележка от автора:
Жан-Мишел Ангеберт, "Окултното и Третия Райх" (Ню Йорк, МакГрау-Хил, 1974г)
[Jean-Michel Angebert, The Occult and the Third Reich (New York: McGraw-Hill, 1974)]

Николас Гудрик-Кларк, "Окултните корени на нацизма: Тайни арийски култове и тяхното влияние в нацистката идеология" (Ню Йорк: издателство на Ню Йоркския университет, 1992г)
[Nicholas Goodrick-Clarke, The Occult Roots of nazism: Secret Aryan Cults and Their Influence on nazi Ideology (New York: New York University Press. 1992)]

Майкъл Хауард, "Окултната конспирация: Тайните общества - тяхното влияние и власт в Световната история" (Рочестър, Вермонт: Дестини Букс, 1989г)
[Michael Howard, The Occult Conspiracy: Secret Societies- Their Influence and Power in World History (Rochester, Vermont: Destiny Books, 1989)]

Питър Левенда, "Нечестив съюз: История на нацисткото въвличане в окултното" (Ню Йорк: Ейвън Букс, 1995г)
[Peter Levenda, Unholy Alliance: A History of Nazi involvement with the Occult (New York: Avon Books, 1995)]

Луис Пауелс и Жак Бергиер, "Утринта на магьосниците, превод от френски от Роло Майерс" (Ню Йорк: Щайн и Дей, 1964г)
[Louis Pauwels and Jacques Bergier, The Morning of the magicians, trans from the French by Rollo Meyers (new York: Stein and Day, 1964)]

Дъсти Склар, "Нацистите и окултното" (Ню Йорк: Дорсет Прес, 1977г)
[Dusty Sklar, The Nazis and the Occult (New York: Dorset Press, 1977)]

Джеймс Уеб, "Окултното правителство и Окултния подземен свят" (ЛаСале, Илинойс: Оупън Корт, 1988г)
[James Webb, The Occult Establishment and The Occult Underground (LaSalle, Illinois: Open Court, 1988)]

Трябва да се отбележи, че SS Ahnenerbedienst е било разследвано от трибунала.



Най-накрая, един любопитен факт, едно от онези очевидни неща, които човек има навика да не забелязва, освен ако вниманието му не бъде насочено натам: тестът на атомната бомба, който е бил проведен на полигона Тринити в Ново Мексико, е бил тест на американската имплозивно-плутониева бомба и е бил предназначен да се провери дали концепцията всъщност ще проработи. Тя проработила, и то великолепно. Но това, което е изключително важно - един факт, който липсва от почти цялата ортодоксална литература по въпроса още от края на войната - е че урановата бомба заедно с апарата й, представляващ оръдие, поразяващо критичната маса на урана, бомбата която всъщност беше използвана във войната, бомбата пусната над Хирошима, никога не е била тествана. Както отбелязва германският автор Фридрих Георг (Friedrich Georg), това отваря доста зееща дупка в Легендата на Алианса:

"И друг въпрос също е от голяма важност: Защо урановата бомба на САЩ, за разлика от плутониевата бомба, не е била изпробвана преди да бъде хвърлена по Япония? От военна гледна точка това би било екстремно опасно... Дали американците просто са забравили да я тестват, или може би други вече са я били тествали вместо тях?"

Легендата на Алианса покрива този въпрос по различни начини, някои гениални, други не чак толкова гениални, но като цяло се свеждат до твърдението, че никога не е била тествана, защото нямало нужда да бъде, толкова уверени били инженерите от Алианса, че ще проработи. Така че сме помолени да вярваме, от след-военната Съюзническа пирамида, че американските военни са пуснали атомна бомба с непроверен дизайн, основана на концепции от физиката, които били много нови и те самите доста непроверени, върху вражески град и срещу враг, за който е било известно, че също работил в посока на това да се сдобие с атомна бомба!


Това наистина е зле написан, наистина невероятен, финал за най-ужасяващата война на нашия свят.

И така, какво по-точно е видял германският пилот Ханс Зинсер в онази вечер през Октомври 1944г, докато летял с неговия бомбардировач Хайнкел в нощното небе над северна Германия? Нещо което, ако е знаел тогава, е щяло съвсем да преобърне зле написаното Вагнерово либрето.

Писмените му показания се съдържат в доклад на военното разузнаване от 19 Август 1945г, номер на лентата  А1007, филмиран през 1973г във военно-въздушна база Максуел в Алабама. Показанията на Зинсер се намират на последната страница от доклада:


47. Човек на име ЗИНСЕР, експерт по противовъздушни ракети, спомена какво е наблюдавал един ден: В началото на Октомври 1944г летях от Лудвигслуст (южно от Лубек), на около 12 до 15 км от полигон за тестване на атомни бомби, когато забелязах силно, светещо осветяване на цялата атмосфера, което трая около 2 секунди.
48. Ясно видимата ударна вълна избяга от приближаващия и следващия я облак, който се образува от експлозията. Вълната беше с диаметър от около 1 км, когато стана видима, и цветът на облака се променяше често. Стана на точки след кратък период на тъмнина с всякакви светли петна, които бяха, за разлика от нормалните експлозии, с бледо син цвят.
49. След около 10 секунди острите контури на облака от експлозията изчезнаха, тогава облакът започна да се обръща на по-светъл цвят на фона на небето, покрито със сива облачна пелена. Диаметърът на все още видимата ударна вълна беше поне 9000 метра и остана видима за поне 15 секунди.
50. Според личните ми наблюдения на цветовете на облака от експлозията, облакът прие почти синьо-виолетов оттенък. По време на това случване се виждаха и червеникавите му ръбове, променящи се в някак си мръсен оттенък в много бърза последователност.
51. Взривът се усети леко от позицията на самолета ми и беше като придърпване и отбутване.
52. След около един час по-късно излетях с един Не 111 от А/D при Лудвигслуст и летях в източна посок (А/D може да означава "аеродрум", а Не 111 е друг модел Хайнкел, бел.прев). Скоро след излитането преминах през почти цялостната облачна покривка (между 3000 и 4000 метра височина). Облак, оформен като гъба с турбулентни и вълнисти части (на около 7000 метра височина) се извисяваше, без никакви явни връзки, над мястото, където се беше случила експлозията. Установих силни електрически смущения и невъзможност да продължа радио-комуникацията, сякаш като след светкавица.
53. Заради Р-38s, които оперираха в района Витенберг-Мерсбург, трябваше да се отправя на север, но имах по-добра видимост в основата на облака, където се бе случила експлозията. Бележка: Не ми е много ясно защо такива експерименти са се провеждали в толкова населени места

Бележка от автора: Цялата документация на този доклад е както следва: "Разследвания, изследвания, разработки и практическа употрeба на германската атомна бомба", A.P.I.U. (Девета военно-въздушна база) 96/1945 APO 696, Армия на САЩ, 19 Август 1945г". Докладът е класифициран като секретен. Забележете, че докладът започва по небезизвестен начин: "Следната информация бе добита от германските ни учени: химик, два физични химика, и ракетен специалист. Всичките четирима мъже подадоха кратки истории за това какво знаят за разработването на атомната бомба." (Добавено подчертаване). Забележете също и намекващото наименование на доклада.




С други думи, германски пилот е наблюдавал тест на оръжие, имащо всички белези на ядрена бомба: електромагнитен пулс и като последствие малфункциии в радио-комуникациите му, гъбовиден облак, продължителен огън и възпламеняване на ядрения материал в облака и прочие. И всичко това се случва на територия, която е под очевиден германски контрол, през Октомври 1944г, цели 8 месеца преди първия американски тест на атомна бомба в Ню Мексико! Забележете любопитния факт, че Зинсер постоянно твърди, че тестът е бил проведен в населена зона.

Има и още едно любопитност в твърдението на Зинсер, която неговите американски разпитващи или не са преследвали, или, ако са я преследвали, резултатите продължават да са засекретени: Откъде Зинсер е знаел, че това е било тест? Отговорът е очевиден: Зинсер е знаел, защото някак си е бил замесен, защото очевидно Алиансът не е могъл да има контрол над тестови полигон дълбоко в нацистка Германия.

По-рано в същия доклад има следи, които разбулват мистерията:

14. Когато Германия все още била на този етап от играта, войната избухнала в Европа. Отначало разследванията относно това разпадане на 235U били някак си пренебрегнати, защото практическото приложение изглеждало твърде отдалечено във времето. По-късно, обаче, тези изследвания продължили, особено в посока на това да се синтезират изотопи. Не е нужно да се пояснява, че гравитационният център на военното усилие на Германия по това време се е намирал в други задачи.


(http://www.combatreform.org/r-reich.of.the.black.sun_3.jpg)

Показания на Ханс Зинсер



15. Въпреки това се очаквало атомната бомба да е готова към края на 1944г, но на това попречили ефективните атаки върху лабораториите, заети с изследванията на урана, особено онази в Рюкон в Норвегия, кодето се произвеждала тежката вода. Основно заради тази причина Германия не успяла да употреби атомна бомба във войната.

Тези два параграфа са доста разобличителни поради няколко причини.



Първо, какъв е източникът на твърдението, че германците очаквали бомбата да е готова в края на 1944г, доста по-напред от проект Манхатън, което е твърдение в директно противоречие със следвоенната Алианска пирамида, че германците всъщност били много изостанали? Действително, по време на войната, оценките за проект Манхатън постоянно поставяли германците по-напред от Алианса, и шефът на проекта генерал Лесни Груувс бил на същото мнение. Само че след войната, всичко изведнъж се променило. Не само, че Америка била напред, но според Легендата, тя била през цялото време по-напред през цялата война.

(http://signaturesofwar.com/sitebuildercontent/sitebuilderpictures/.pond/groves.jpg.w180h230.jpg)

Шефът на проект Манхатън генерал Лесли Груувс


Показанията на Зинсер разкриват една обезпокоителна възможност - освен че напълно противоречат на Легендата на Алианса - и това е, дали Съюзниците са научили за германските тестове на атомна бомба по време на войната? Ако е така, тогава можем да потърсим за съвпадащи доказателства, тъй като останалите твърдения от след-военния доклад, съдържащ показанията на Зинсер, изглежда намекват, че Легендата на Алианса започва да се развенчава. Разузнавателният доклад съобщава, например, само за лаборатории, представляващи учрежденията, в които се извършват изследвания по изотопно обогатяване и синтезиране. Но само едни лаборатории просто биха били неспособни да доведат до една фактически функционираща атомна бомба. Така че един компонент от Легендата изниква в този доклад: германското усилие е било вяло и ограничено до ниво лаборатории.

Второ, забележете ясното твърдение, че Германия не е успяла "да използва атомна бомба във войната". Езикът на доклада е много ясен. Но също така изглежда е и объркващ в полза на тогава възникващата Легенда на Алианса, понеже твърдението не съобщава, че германците никога не са тествали бомба, а само, че не са употребили такава. Езикът от доклада е съмнително внимателен, целенасочен, и поради тази причина предизвиква толкова повече мисли.

Трето, забележете всъщност колко много - и без да е имало намерение, както изглежда - се разкрива относно германското изследване и разработване на атомна бомба, защото от твърденията е ясно, че германците преследвали атомна бомба на основа на урана. Въобще не се споменава плутониева бомба. Теорията за разработване на плутоний и възможността за атомна бомна на основа плутоний очевидно била известна на германците, понеже свръх-секретен меморандум от Heereswaffenamt (Армейско артилерийно бюро) в ранната 1942г говори кристално ясно.

Бележка от автора: Този меморандум очевидно представлява друго болно място за Легендата на Алианса, която се появила след войната, а именно, че германците никога не били узнали критичната маса на разделящата арана бомба, а вместо това критичната маса била грубо надценена с няколко степени, по този начин правейки проекта "непостижим" във времевия период на войната. Проблемът с HWA меморандума е, че германците имали много добра прогноза за критичната маса още в периода Януари-Февруари 1942г. И ако са знаели, че е толкова малка, тогава "решението" на германската Висша Команда относно непрактичността на тази разработка става доста проблематично. Напротив, заради този меморандум - най-вероятно изготвен от д-р Курт Дийбнер или д-р Фриц Хойтерманс (Fritz Houtermans) - те знаели че това предприятие било не само практично, но и постижимо в рамките на войната.



Така че изобилието на плутоний от този доклад е това, което ни предоставя първата значителна следа за евентуалната истинска природа на германското изследване на атомната бомба. Точно това отсъствие обяснява защо германците така и не придали важност на това да се разработи функциониращ реактор за обогатяване на уран с цел да се направи качествен плутоний за атомна бомба: не е имало нужда да го правят, понеже е имало други методи за обогатяване и разделяне на достатъчно U235 до боеприпасно качество и чистота и за трупане на критична маса. Накратко: Легендата на Алианса относно провала на германците да се сдобият с атомна бомба, защото така и не са направили работещ реактор, просто е пълна фантастична глупост, защото реактор е нужен само в случай, че е необходимо да се произведе плутоний. Било е ненужна и скъпа разработка, ако някой иска да прави уранова атомна бомба. Така че, има значителни причини, според науката за правенето на бомби и според политическите и военни реалности на войната след включването на Америка, германците да са взели решението да развият само уранова бомба, тъй като това предлагало най-добрия, най-директния и технически най-малко сложния път за сдобиване с бомба.


Нека спрем за момент и нека поставим индикациите за Германския проект в контекста на проекта Манхатън, който се е провеждал в САЩ. Там, при производствен капацитет по-голям от германския, и с индустриална база, която не е била бомбардирана от вражески бомбардировачи, Американският проект решил да се концентрира върху развиването на всички възможни начини за произвеждане на работещи атомни бомби, тоест, уранови и плутониеви бомби. Само че създаването на плутоний може да се постигне единствено чрез конструирането на работещ реактор. Няма реактор, няма плутониева бомба.

Но трябва също така да се отбележи, че проект Манхатън конструирал и гигантското предприятие Оук Ридж (Oak Ridge) в Тенеси за обогатяване на уран до боеприпасно качество чрез газова дифузия и масовия спетрометърен процес на Лоурънс, едно предприятие, което в никой момент от своето функциониране не е разчитало на работещ реактор, за да обогатява уран.

Така че, ако германците са преследвали подобен подход на този, възприет в Оук Ридж, тогава трябва да потърсим индикации, които да подкрепят такова нещо. Първо, за да се обогати уран чрез същите или подобни методи, каквито са приети в Тенеси, Райхът ще да е трябвало да построи подобно огромен комплекс, или по-малки предприятия, разпръснати из Германия, като различните нива на опасни уранови изотопи се транспортират от едно място на друго като суровина, докато не се постигне желаното ниво на чистота и обогатеност. Материалът тогава ще е трябвало да се сглоби в бомба и да се тества. Следователно първо трябва да потърсим за предприятие или предприятия. И вземайки предвид функционирането на Оук Ридж и масивния му размер, знаем точно какво да търсим: огромен размер, в близост до вода, адекватна транспортна инфраструктура, огромно консумиране на електроенергия, и най-накрая, два други значителни фактора: огромен набор на работници, и огромна цена.


Второ, за да потвърдим или да подкрепим удивителните показания на Зинсер, трябва да потърсим нужните доказателства. Трябва да потърсим индикации за това, че германците са натрупали достатъчно боеприпасен уран, за да разполагат с критична маса за атомна бомба. И тогава трябва да издирим тестовия полигон или полигони и да видим дали той (или те) носи белега на атомен взрив (или взривове).

За късмет, със скорошното разсекретяване на документи от Великобритания, САЩ и бившия Съветски съюз и с отварянето на архивите на бившата Източна Германия от самото германско правителство, информацията вече постепенно става достъпна. Това ни позволява в подробности да изследваме всяка страна от проблема чак до последните няколко години. Отговорите, както ще видим в останалите глави на Част Първа, са обезпокоителни и ужасяващи.

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 11:18:26 pm
2.

Електричество, роби и "Буна"


(https://maps.googleapis.com/maps/api/staticmap?size=640x250&key=ABQIAAAAQqSIovB9EfXh72TB8kDpjxR_wena9kPy_A6wCQ67N-sVGkOLHRRWEgZunwUbUj2wOG1kBKufYRE55Q&maptype=hybrid&path=color:0xFF000066|weight:2|fillcolor:0xFFcc0040|enc:udlpHmnotBhSFNeT~Rr@Tsl@vFFDcSqF?p@ohAz@ah@yEGFk_AJwIlAUN{Bc@BGuEc@o@sDBoDfAuJdPgKpGaLnF{DzGmB|f@e@dfCxRh@UfaA)

(http://photos.wikimapia.org/p/00/00/26/46/35_big.jpg) (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/99/Bundesarchiv_Bild_146-2007-0057,_IG-Farbenwerke_Auschwitz.jpg)



"Твърдения, направени от генерал Груувс след войната... вероятно са били със замисъла да отклонят вниманието от германската програма за подготвяне на изотопи. Идеята е, че ако съществуването на германската програма за обогатяване на уран може да се скрие, тогава нещата може да се покрият с историята, че германските усилия за атомна бомба са представлявали единствено провалени опити да се конструира реактор за плутоний."

Картър П. Хидрик: "Критична маса: истинската история на британците за атомната бомба и ядрената ера".
[Carter P. Hydrick: Critical Mass: the Real Story of the Birth of the Atomic Bomb and the Nuclear Age]

Бележка от автора: Изследването на Хидрик е трудоемко и щателно и спекулативните му реконструкции на подробната история за края на войната заслужават голямо внимание. Да се надяваме, че в крайна сметка ще публикува този важен труд под формата на книга.



"Хората, които разпитвали Хайзенберг и други германски учени, които прочели докладите им и които с отворена уста гледали примитивния реакторен съд в една пещера в южна Германия, срещали големи трудности да обяснят какво се е объркало. Германия била започнала войната с всяко предимство: способни учени, материални ресурси, и подкрепата на най-висшите военни лица. Как било възможно, да са постигнали толкова малко?" Това са основните факти и централният въпрос, който мори всеки изследовател на темата германски тайни оръжейни изследвания от края на Втората Световна война насам. Наистина, как е възможно Германия да не е успяла да се сдобие с атомна бомба?

Тезата на тази книга, както и на много други, е радикална, а именно, че Германия действително се е сдобила с атомна бомба по време на войната. Трябва да се обясни, по-скоро, защо Германия явно не е използвала бомбата както и други страховити оръжия, които са й били на разположение, или, ако я е използвала, защо ние не сме чули за това. Но разбира се, за да се поддържа такава радикална теза, трябва първо убедително да докажем, че Германия е имала бомба на разположение.


Това предполага, че трябва да се открие относително лесен комплект допълващи се доказателства. Ако Германия е имала атомна бомба на уранова основа, трябва да потърсим следните неща:

(1) Метод или методи за разделяне и обогатяване на уранов изотоп уран-235, нужният изотоп за уранова атомна бомба, с боеприпасно качество, и в достатъчно количество, за да се натрупа достатъчно материал за критична маса, без употреба на работещ атомен реактор.

(2) Действително предприятие или предприятия, където такива технологии да се използват масово; Това от своя страна предполага
(а) огромна консумация на електроенергия;
(б) адекватен достъп до вода и транспорт;
(в) огромен достъп до работници;
(г) физически голям завод или заводи, които са относително защитени от Съюзнически и/или Съветски бомбардировки;

(3) Нужната основна теория за дизайна на уранова бомба;

(4) Достъпни и адекватни доставки на уран за употреба при обогатяването;

(5) Полигон или полигони за сглобяване и тестване на бомбата


За късмет, всички тези аспекти от разследването дават на изследователя няколко следи, като всички те потвърждават същестувването, като минимум, на много голяма и успешна германска уранова рафинерия и програма за обогатяване по време на войната.

Ще започнем, като се вгледаме в едно доста необичайно място: Нюрнберг.









На Трибунала за военните престъпления след войната, в списъка с обвиняемите са и няколко бивши елегантно облечени бизнес изпълнители и старши мениджъри на огромния, изключително мощен и доста прославен германски химически картел - I.G. Farben. Тяхното участие в тази ранна "глобална корпорация" се състои във въртене банковите сметки на Нацисткия режим и имали централна роля в неговия "военно-индустриален комплекс", както и централна роля в производството на смъртоносния отровен газ Циклон-Б, използван в лагерите на смъртта.

Йозеф Боркин, "Престъплението и наказанието на I.G.Farben"; Антъни К. Сютън, "Уолстрийт и възкачването на Хитлер"
[Joseph Borkin, The Crime and Punishment of I. G. Farben] ; [Anthony C. Sutton, Wall Street and the Rise of Hitler]



I.G.Farben е бил повече от съучастник в нацистките зверства, като се е занимавал с построяването на голям завод за производство на "Буна", или синтетична гума, при Аушвиц в полската част на Силезия по време на войната, извършвайки зверства спрямо жертвите в концентрационните лагери по време на строежа и оперирането на завода.

За Farben, изборът на Аушвиц като площадка за Буна-фабриката е бил логичен и се е опирал на "основателни бизнес причини". Концентрационният лагер наблизо, избран за място на гигантското предприятие, гарантирал безкраен приток на робски труд за неговото построяване и, удобно, когато робите похарчели себе си в тайното му построяване, можело завинаги да се отърват от тях. Директорът на I.G.Farben Карл Краух (Carl Krauch) назначил един от върховите експерти по синтетичната гума Буна, Ото Амброс (Otto Ambros), да изследва мястото за бъдещото предприятие и да състави препоръка. Мястото, което в крайна сметка било избрано - Аушвиц - било "особено харесано за инсталацията" пред друго място претендент в Норвегия, поради една много важна причина.

"Наблизо имало въглищна мина и три реки се сливали, осигурявайки жизненоважното изискване, да има голям източник на вода. Заедно с тези три реки, железопътната мрежа на Райха и аутобана (магистралите, бел.прев) предоставяли отличен транспорт навън и навътре към зоната. Това не били решителни предимства, обаче, пред Норвежката набелязана зона. Само че Силезийската локация имала едно ключово качество: SS имали планове да направят огромно разширение към един от концентрационните лагери наблизо. Обещанието за неизчерпаем източник на робски труд било фактор, на който не можело да се откаже."

Изборът на мястото бил удобрен от борда на директорите на Farben, след което Краух пише свръх-секретно писмо до Амброс:

"В новата подредба на приоритетите, наредено от фелдмаршал Кайтел, твоят строителен проект е първи по приоритет... При моята молба, (Гьоринг) издаде специални нареждания преди няколко дни към съответните институции на Райха... В тези нареждания, Райхмаршалът задължава съответните звена незабавно да изпълнят изискванията ти за опитни работници и трудоваци, дори и в ущърб на техните собствени строителни проекти или планове, които може да са от съществено значение за военната икономика."



(http://s18.postimg.org/5tneyikyx/image.jpg)
Експертът по синтетичната гума "Буна" на I.G.Farben в Аушвиц, Ото Амброс (Otto Ambros)

Тъй като Вермахтът се готвел скоро ударно да нахлуе в Русия и чувствал огромните печалби от това военно усилие, директорите на Farben решили да финансират огромното предприятие частно, вместо координирано с Нацисткия режим, което частно финансиране възлизало на 900 000 000 райх-марки - близо 250 000 000 долара през 1945г или над 2 милиарда долара в сегашни долари. Това трябвало да бъде заводът за Буна, в сравнение с който всички останали заводи за Буна за приличат на джуджета.



Само че, както разкриват свидетелските показания в следвоенния Трибунал за военните престъпления в Нюрнберг, фабриката за Буна в Аушвиц се оказва една голяма военна мистерия, защото  въпреки огромната сума пари, заделена за построяването й, въпреки личните благословии на Хитлер, Химлер, Гьоринг и Кайтел, и въпреки безкрайния неизчерпаем приток на умели професионални работници както и трудещи се роби от Аушвиц, "проектът постоянно бил спъван от недостици, злополуки и други забавяния... Сякаш някакво злонамерено въздействие вредяло на цялата операция", до такава степен, че от Farben сякаш били изправени пред първия си технически провал в цялата си корпоративна история. До 1942г много директори считали цялото дело не само за провал, а почти за катастрофа.

Въпреки че било катастрофа, огромната рафинерия за синтетична гума и бензин била завършена, след като 300 000 рабонтици роби от концентрационните лагери били смлени в тази мелница. 25 000 от тези роби били преработени до смърт. Самата рафинерия не била нищо по-малко от гигантска. Толкова гигантска, всъщност, че "тя използвала повече електричество отколкото целия Берлин."

По време на Трибунала за военните престъпления обаче, не този страшен каталог с факти притеснявал обвинението от Алианса. Притеснявало ги това, че въпреки тази огромна инвестиция на животи, пари и материал, "нито един килограм Буна не бил произведен"...



Директорите на Farben и складовите мениджъри почти маниакално настоявали на този факт, че никаква Буна не била произведена.

Повече електричество от целия Берлин - осмият най-голям град в света по онова време - за да се произведе абсолютно нищо? Ако това е било вярно, тогава огромните разноски на капитал и труд и огромната консумация на електроенергия по никой начин не допринасяли с нищо значимо за германското военно усилие. Излишно е да се казва, че в тази картина има нещо много сбъркано. Нищо нямало смисъл тогава, нищо от това няма смисъл и сега, освен, разбира се, ако рафинерията за Буна въобще не била рафинерия за Буна...



Когато I.G. Farben започват строежа на "Буна" плантацията в Аушвиц, едно от по-необичайните събития за начало на дейностите било премахването на 10 000 полски обитатели от домовете им, за да се разчисти място за хилядите германски учени, техници, редовни работници и семействата им, които били преместени в района. Паралелът с проект Манхатън в това отношение е очевиден. Просто е екстремно невероятно, как при такова научно и технологично усилие от страна на корпорацията с най-успешната бизнес история в напредналите технологии и производствени предприятия, и как при плантация консумираща повече електричество от Берлин, може никога да не се произведе каквото и да е.

Един съвременен изследовател, който също е впечатлен от мистификацията на "аферата с Буна плантацията", е Картър П. Хидрик (Carter P. Hydrick). Когато се свързал с Ед Ландри, експерт в полето на производството на синтетична гума от Хюстън, Тексас, и когато го информирал за рафинерията на I.G. Farben, огромната й консумация на електроенергия, и твърденията на директорите й, че въобще не била произвеждала никаква Буна, Ландри отговорил: "Това не е бил завод за Буна - можеш да заложиш всичките си пари на това". Ландри просто не вярва, че основната цел на "завода за Буна" въобще е била да произвежда гума.

Тогава как да се оправдае огромната консумация на електроенергия и следвоенните твърдения на директорите на Farben, че плантацията никога не е произвеждала синтетична гума? Каква друга технология би изисквала такъв огромен технически и неквалифициран трудов персонал и такава голяма близост до изобилен воден източник? По онова време, имало само един технологичен процес, който въобще може да се е нуждаел от всички тези неща. Хидрик го казва по този начин:

"Със сигурност има нещо гнило в тази история. Изпъкват трите централни и най-добре известни факта - електрическа консумация, цените за построяването, и бизнес-историята на I.G.Farben - тези неща първоначално не създават впечатлението, че този проект има общо с изграждането на рафинерия за производство на Буна в Аушвиц. Тези три факта на пръв поглед обрисуват друга картина обаче, картината на един друг важен военновременен производствен процес, въпреки че той е бил тайна по онова време. Този процес е обогатяването на уран."



Защо тогава са го нарекли рафинерия за Буна? И защо са тези толкова яростни протести срещу обвинението от Алианса, че плантацията никога не е произвеждала никаква Буна? Един възможен отговор е, че когато толкова много робски труд е бил осигурен от концентрационния лагер на SS на близо, цялата рафинерия попадала под юрисдикцията за сигурност на SS, и поддържането на едно ефективно "алиби" следователно би било приоритет както за Farben, така и за SS. Ако се случи малшанса, например, някой от обитателите да избяга, идеята че това е завод за Буна би осигурила добро алиби, ако стигне до ушите на Алианса. Тъй като изолирането на изотопи е бил много таен и скъп процес, "ще е трудно човек да си представи, че така наречената фабрика за Буна е каквото и да е друго, освен прикритие за рафинерия за обогатяване на уран". Определено има странно припокриване със стенограмите от Фарм Хол, както ще видим. "Фабриката за Буна" се е установила като прикритието, с което строежът да се обясни на самите работници, за да се отговори на въпросите им - ако въобще някога им се давали обяснения! - както и да се обяснят нещата на някои служители на Farben, които не били "в играта".

По този начин, забавянето в строителните работи и трудностите, които срещали от Farben, също се обясняват най-добре, ако това е било огромно предприятие за изолирането на уранови изотопи, и много прилича на проблемите, които възниквали при проект Манхатън, когато се строяло неговото предприятие с подобна големина в Оук Ридж, Тенеси. Както и при американския вариант на проекта, недостизите и забавянията и техническите трудности възпрепятствали завършването на строежа, и също като американския вариант, тези забавяния се случвали въпреки това, че проектът се радвал на привилегирована позиция в йерархията на нацистките приоритети, точно като Оук Ридж.

Така че странните твърдения и поведението на директорите на Farben по време на процеса срещу тях след войната започва да има смисъл. След като вече имало установена "Легенда на Алианса" относно германската некомпетентност в ядрените въпроси, директорите и мениджърите на Farben може би по индиректен начин са се опитвали "да изправят нещата" по единствения начин, който не би противоречал на Легендата директно. Те са се опитвали, може би, да дадат следа към истинската природа на нещата и към постиженията на германската бомбова програма, които биха се забелязали само след време и след щателно задълбочаване.



Изборът на мястото - близо до концентрационния лагер в Аушвиц и стотиците му хиляди нещастни жертви - също придава стратегически, и ужасен, смисъл. Много подобно на диктаторите в модерно време, явно Нацисткият режим е поставил рафинерията близо до лагера в целенасочен опит да използва "човешки щит", за да защити предприятието от Съюзническите бомбардировки. Ако е така, то решението е било правилно, защото никога Съюзнически бомби не са падали в Аушвиц. Плантацията е била разглобена чак при приближаването на руските армии през 1944г.

(http://1.bp.blogspot.com/-2LS4DLpXgng/TlvkyPMuZNI/AAAAAAAAAbg/lk61Z-BcomA/s1600/k25plant1947.JPG)

Плантацията за изотопно изолиране в Оук Ридж, Тенеси.



За да потвърдим, че "заводът за Буна" най-вероятно е бил рафинерия за изолиране на изотопи, обаче, трябва да докажем, че германците са притежавали технологическите средства за изолиране на изотопи. Освен това, ако такава технология се е употребявала в "завода за Буна", тогава това предполага, че в Германия е имало повече от една програма за атомна бомба, защото "Хайзенберговото" крило на проекта, и всички свързани дебати, които го заобикалят, са добре известни. Така че в допълнение на въпроса дали Германия е имала технологията да изолира изотопи или не, трябва също така да се опитаме да направим по-всеобхватна възстановка на реалния периметър и взаимовръзките между различните германски проекти за атомна бомба.

Формулирайки проблема по този начин, отномо влизаме в сблъсък със следвоенната Легенда на Алианса:

"В традиционната история на бомбата, (шефът на проект Манхатън генерал Лесли) Груувс представя германското плутониево усилие като единствената ядрена инициатива, която Германия някога е преследвала. И той е увеличил тази дезинформация, обвита в пашкул от полу-истини, до огромни размери - достатъчно големи размери, за да скрие онова, което прилича на огромен германски уранов проект - и по този начин той е скрил от лицето на света факта, че германците почти са били успели."

Бележка от автора: Очевидно, самият Хидрик не изглежда да е готов да стигне до края и да си даде сметка за това, че германците всъщност успешно са тествали атомна бомба преди американския проект Манхатън дори да произведе такава.



Дали Германия е имала на разположение технология за обогатяване на изотопи? И могла ли е да приложи тази технология в достатъчни количества, за да произведе достатъчно обогатен уран за една бомбена програма?

Не може да има и съмнение, че Германия наистина е имала достатъчна наличност на уранова руда, защото регионът на Сюдетенланд (Sudetenland) - анексиран от Германия след скандалната Мюнхенска конференция през 1938г - е регион, известен с богатите си залежи на една от най-висококачествените уранови руди в света. Регионът, по случайност, се намира близо до "Трите ъгъла" в Турингия в южна централна Германия, и следователно е близо до Силезия и различните инсталации, които ще разгледаме в Част Втора и Трета. Така че директорите на Farben може би са имали и още една причина да изберат Аушвиц като място за построяването на обогатителна рафинерия. Аушвиц е близо не само до вода, до адекватна транспортна мрежа, до изобилна работна ръка, но е и в удобна близост до урановите полета на Германско-Чехската Сюдентенланд.


Тези факти повдигат една спекулативна възможност. Добре известно е, че обявлението на ядрения химик Ото Хан, че е открил ядреното делене, не се е случило, преди да е свършила Мюнхенската конференция и преди Сюдетенланд да е била предадена на Третия Райх от Чембърлейн и Даладиер. Но възможоно ли е, действителността да е била малко по-различна?  Възможно ли е, всъщност, откритието на ядреното делене да се е случило още преди конференцията, но това да е било премълчано от Райха, докато единственият източник на уран в Европа не бил напълно в нацистки ръце? Може би е значителен фактът, че Адолф Хитлер е бил готов да отиде на война заради въпроса на тази конференция.

Във всеки случай, преди да изследваме въпроса с наличната технология на германците, трябва първо да отговорим на въпроса защо те явно са се концентрирали почти изцяло върху това да се сдобият с уранова бомба в програмата си. В крайна сметка, американският проект Манхатън е избрал да преследва и уранова и плутониева бомба. Теоретичната възможност за плутониева бомба - "елемент 94", както официално се е наричал в германските документи от онова време - със сигурност е била известна на нацистите. И, както става ясно от Heereswaffenamt меморандума (меморандум за войскова оръжейна служба, бел.прев) от началото на 1942г, германците знаели също, че този елемент може да се синтезира единствено в ядрен реактор.

Така че защо са се концентрирали само върху уранова бомба и почти изцяло върху ураново изотопно разделяне и обогатяване? След като командосите на Алианса разрушават норвежката рафинерия за тежка вода при Рюкон (Ryukon) през 1942г, предвид провалите на германците да постигнат достатъчна чистота на графит за употребата му като модератор в реактора, единственият друг модератор, който имали на разположение - тежката вода - изпаднал в остър недостиг. По този начин, според Легендата, изработването на функциониращ реактор, който да доведе до натрупване на критична маса от "елемент 94", било непостижимо за тях във времевата рамка на войната.


Само че, нека за момент си представим, че нападението на командосите от Алианса не се е било случило. Провалите на германците с графитно модерираните реактори вече са били отчетени по онова време, и за тях е било очевидно, че са налице значителни технологични и инженерни трудности, които трябвало да бъдат преодолени, преди да може да се изработи реактор. От друга страна, германците вече имали технология за обогатяване на U-235 за бомба, така че за тях обогатяването на уран представлявало най-добрият, най-директният и технологично постижим път до сдобиването с бомба тъкмо във времевите рамки на войната. Повече за тази технология след секунда.

На този етап се срещаме и с още един компонент от Легендата на Алианса. Американският напредък при плутониевата бомба (в онзи момент Ферми (Fermi) успешно бил завършил и изпробвал работещ реактор в салона за скуош (вид спорт, бел.прев) на Университета в Чикаго) изглежда вървял сравнително без проблеми, поне до един момент късно през войната, когато било направено откритието, че за да се направи бомба от плутоний, критичната маса трябвало да се натрупа много по-бързо, отколкото който и да е съществуващ възпламенител на Алианса могъл да се справи. Още повече, че имало толкова малка допустима стойност за грешка, тъй като възпламенителите в едно имплозивно устройство трябвало да се задействат колкото е възможно по-близо до едновременността, че инженерите на Алианса започнали да се отчайват и не вярвали, че могат да направят работеща плутониева бомба.

Така пред нас се разкрива една интересна научна картинка, една картинка, която директно противоречи на традиционната история за атомната бомба.

Ако германците наистина са имали упсешен и мащабен проект за обогатяване на уран между 1941 - 1944г, и ако техният бомбен проект се е развивал почти изцяло в посока сдобиването с уранова атомна бомба, и ако в същото това време инженерите на Алианса са започвали да осъзнават вродените проблеми в дизайна на плутониевата бомба, тогава това означава, че поне в това направление, германците не са прохабили своето време и усилия в нещо, което е признато за по-трудно постижимо, а именно, плутониевата бомба. Както ще видим в следващата глава, този факт повдига сериозни съмнения относно "успеха" на проект Манхатън в края на 1944 и началото на 1945г.

Така че какви са били действителните технологии за обогатяване на изотопи, с които нацистка Германия е разполагала и как изглежда това в сравнение с технологиите, използвани в Оук Ридж с цел ефикасност и добиви?

Колкото и да е трудно да се приеме, фактът е, че нацистка Германия е имала "поне пет, и може би дори седем, сериозни програми за разделяне на изотопи, по които се е работело".


Една от тези, "изотопен шлюз", разработена от д-р Баге (Bagge) и д-р Коршинг (Korsching), двама от учените разпитвани във Фарм Хол, била доведена до такова ниво на ефикасност в средата на 1944г, че само едно преминаване на урана през системата го обогатявало четири пъти повече, отколкото се е обогатявал при едно преминаване през портите за газова дифузия в Оук Ридж!



(http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/nscience/images/nscien20.gif)  (http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/nscience/images/nscien28.gif)

Д-р Ерих Баге (Erich Bagge) и д-р Хорст Коршинг (Horst Korsching)



Сравнете това и вижте контраста с трудностите, които проект Манхатън имал в края на войната. Дори и с огромната плантация за газова дифузия в Оук Ридж, към Март 1945г запасите от разделим уран били страховито недостатъчни за изискванията на критичната маса. Прекарванията през плантацията в Оук Ридж обогатявали урана от приблизително 0.7% до концентрация около 10-12%, и така било взето решението продукцията от Оук Ридж да се използва като суровина за далеч по ефикасните и ефективни "бета калутрони" на Ърнест О. Лоурънс (Earnest O. Lawrence), които по същество били циклотрони с разделителни резервоари, използващи електромагнитни средства, за да обогатят и разделят изотопа чрез масова спектрография. Следователно, можем да предположим, че ако подобни количества масово са били обработвани чрез "изотопните шлюзове" на Баге и Коршинг, резултатът е щял да бъде по-скоростно набиране на запас от обогатен уран. По същия начин, по-ефикасната германска технология може също така да е позволила и по-малки по размер заводи за изотопно разделяне.

Колкото и добро да е било, обаче, изотопният шлюз не било най-ефикасното технологично средство за обогатяване на уран на Германия. Това било центрофугата, и наследилата я - разработена от ядрения химик Пол Хартек - ултра-центрофуга.

Бележка от автора: Същата тази технология била заграбена от Съветският Съюз и приложена в неговата собствена бомбена програма. В след-военна Германия, такива ултра-центрофуги били предлагани от компанията Сименс (Siemens) и от други германски фирми, първо на Южна Африка за нейната собствена бомбена програма (Роджърс и Черневка, "Ядрената ос: Западна Германия и Южна Африка", стр. 299-310) [Rogers and Cervenka, The Nuclear Axis: West Germany and South Africa]. С други думи, технологията не само е изначално немска, но е и достатъчно напреднала, за да се прилага в днешно време. Трябва да се отбележи, че от средата на 70-те години, няколко от германците, замесени в корпоративното разработване и заводите за центрофугично обогатяване на Федералната Република (Западна Германия), са имали връзки с проекта на Третия Райх, сред тях е и професор Карл Винакер (Karl Winnacker), бивш член на борда на I.G.Farben.


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Bundesarchiv_Bild_183-2005-0331-501,_Paul_Harteck.jpg/260px-Bundesarchiv_Bild_183-2005-0331-501,_Paul_Harteck.jpg)

Д-р Пол Хартек (Paul Harteck)



Американските инженери, разбира се, са знаели за тази възможност, но те трябвало да се справят със значителна трудност: силно корозивните уранови газове, използвани в тази технология, не разрешавали да се разчита на центрофугите като средство за обогатяване. От германска страна, обаче, това било разрешен проблем. Била разработена специална сплав, наречена Бондур (Bondur), специално за употреба в центрофугите. Само че... дори и технологията на центрофугите не била най-добрия метод, с който германците разполагали.



(http://gcssi.org/wp2/wp-content/uploads/2015/03/Manfred-Ardenne-300x297.jpg)    (http://www.radiomuseum.org/forumdata/users/217/Ardenne_Loewe_rm40.jpg)

Барон Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne)



Барон Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne), богат ексцентрик и самоук ядрен физик и изобретател, и неговият близък приятел физик Фриц Хойтерманс (Fritz Heutermanns), правилно изчислили критичната маса за атомна бомба с U-235 през 1941г, и с финансиране от д-р. инж. Онезорге (Ohnesorge) и неговата пълна с пари Deutsche Reichspost (националната пощенска служба в нацистка Германия, бел.прев), построили огромна подземна лаборатория в баронското му имение в Лихтерфелде (Lichterfelde), тъкмо отвън пред източен Берлин. Тази лаборатория разполагала с 2 000 000 волта електростатичен генератор и с единствения друг циклотрон, за който се знае да е съществувал в Третия Райх, освен този на семейство Кюри във Франция. Това е единственият циклотрон, за който следвоенната Легенда на Алианса признава.

И в този критичен момент е нужно да направим пауза, за да изследваме германската бомбена програма по-отблизо, защото сега вече имаме доказателства за поне три различни, и привидно отделни, технически усилия:

(1) Хайзенбергово-Армейската програма, центрирана около самия Хайзенберг и различни други асоциации към институтите Кайзер Вилхелм (Kaiser Wilhelm) и Макс Планк (Max Planck), едно съвсем малко "лабораторно" усилие, концентриращо се, или по-точно, ровещо се в изработването на реактор. Това е "програмата", върху която се фокусира Легендата на Алианса и онази, за която повечето хора се сещат, когато стане дума за усилията на Германия да се сдобие с атомна бомба. Това е програмата, която целенасочено се насажда от Легендата като доказателство за германската некомпетентност и нескопосаност по ядрените въпроси;

Бележка от автора: Отново трябва да се отбележи, че германското армейско Артилерийно бюро всъщност е притежавало правилни изчисления за критичната маса на уранова бомба в началото на 1942г, и че самият Хайзенберг изведнъж отново излязъл начело след войната, като подробно описал конструкцията на бомбата от Хирошима в рамките на правилни научни принципи, и това възоснова, както се твърди, на информация добита от ВВС!

(2) "Заводът за Буна" на I.G.Farben в Аушвиц, чиято връзка с другите програми, и с SS, не е напълно ясна;

(3) Кръгът Баге - Коршинг - фон Ардене - Хойтерман, развиващ цяла поредица напреднали технологии за разделяне, и очевидно, чрез фон Ардене, обвързана към, от всички възможни места, германската пощенска служба!



Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 11:29:31 pm
Но защо Райхспоста? Първо, пощенската служба е осигурявала ефективно прикритие за програмата, която, както американският й вариант, явно е била компартментирана (разделена на отделни части, които не знаели за съществуването една на друга, бел.прев) под чадъра на различни правителствени агенции, много от които не са имали логична връзка с мащабно изледване на тайни оръжия. Второ, което е по-важно, Райхспоста е била гъчкана с пари, и следователно е могла да осигури част от огромното финансиране, нужно за проекта, една истинска "черно-бюджетна" операция във всеки смисъл. И накрая, управителят на Райхспоста е бил, може би не по случайност, един инженер: д-р инж. Онезорге (Ohnesorge). От германска гледна точка, това е логичен избор. Дори фамилното му име, "Онезорге", означава "без печал или съжаление" и придава ироничност на историята.

Какъв е бил методът на разделяне и обогатяване, разработен от фон Ардене и Хойтерман? Много просто, това е бил самият циклотрон. Фон Ардене бил изобретил модификация на циклотрона - електромагнитни разделителни резервоари - много подобно на "бета калутроните" на Ърнст О. Лоурънс в САЩ. Трябва да се отбележи, обаче, че фон Ардене завършил своите модификации през Април 1942г, докато генерал Груувс в проекта Манхатън при Оук Ридж не се бил възползвал от бета калутроните на Лоурънс за още цяла година и половина след това! На всичкото отгоре, източникът на йонна плазма, който Ардене бил конструирал за неговия изотопен разделител, за да облагороди своя уран, бил много по-добър от онова, което се подавало на калутроните. Толкова по-ефикасен, всъщност, е бил вариантът на фон Ардене като източник и излъчвател на лъчи от елементарни частици, че до ден днешен е известен като "източникът на Ардене".

Самият фон Ардене е мистериозна фигура, защото след войната той е бил един от малкото германски учени, които нарочно избрали да сътрудничат на Съветския съюз, вместо на Западния Алианс. Неговият принос за Съветската атомна бомба през 1949г му спечелва "Сталинската награда" през 1955г, Съветският еквивалент на Нобеловата награда. Той е единственият не-руснак и не-съветски поданник, който някога е печелил наградата.


(http://www.akg-images.de/Docs/AKG/Media/TR5/3/c/b/6/AKG191589.jpg)

Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne), 1996г


Във всеки случай, работата на фон Ардене, плюс тази на останалите германски учени, работещи върху разделянето и обогатяването - Баге, Коршинг, Хартек и Хойтерманс - посочва едно нещо: че е имало широка и здрава основа за предположенията на Съюзниците относно германския напредък и възможности, защото те наистина, в средата на 1942г, са се надпреварвали рамо до рамо с проект Манхатън, и не са били "много изостанали", както Легендата на Алианса в последствие се опитва да ни убеждава.

Така че какъв е вероятният сценарий, който до сега се разкрива? Какви заключения можем да си направим?

(1) Имало е няколко германски бомбени проекта за обогатяване, компартментизирани с цел да се поддържа сигурността, вероятно са били координирани от някое за сега неизвестно тяло. Във всеки случай, изглежда че една от тези сериозни програми е била поне в основната си част координирана от германската Райхспост (пощенска служба, бел.прев), под управлението на д-р инж. Вилхелм Онезорге;

(2) Най-значителните проекти за разделяне и обогатяване не били провеждани от Хайзенберг или от неговия кръг, нито пък в това число и от "по-висшите" германски учени, освен може би Хартек и Дийбнер. Това подсказва, че може би по-известните учени са били използвани като "фасада" и са били държани "извън играта" на по-сериозните и значителни технологични постижения, в името на сигурността. Ако те са били въвлечени в тези проекти, и в последствие отвлечени или убити от Алианса - мисъл, която със сигурнос те хрумнала на OSS - тогава германската програма би била силно осакатена и разкрита;

Бележка от автора: Самюел Голдшмит в един момент е бил предложен за член на екипа, който да се опита да отвлече или да убие Хайзенберг.

(3) Най-малко три германски технологии били по-ефикасни и технологично по-напреднали от американските си варианти:
(а) "изотопните шлюзове" на Баге и Коршинг;
(б) центрофугите и ултра-центрофугите на Хартек;
(в) модифицираните циклотрони на фон Ардене, "източникът на Ардене";

(4) Поне едно известно предприятие е било достатъчно голямо по физически размер, работна ръка, и електрическа консумация, за да може евентуално да е било използвано като голяма плантация за разделяне, "заводът за Буна" на I.G.Farben в Аушвиц. Тезата е силна, защото:
(а) Там никога не е била произведена никаква Буна, въпреки хилядите учени, техници, инженери, редовни и поробени трудоваци, работещи там;
(б) Инсталацията е близо до урановите полета на Чешката и Немската Сюдентенланд, намираща се в Полска Силезия;
(в) Инсталацията е била близо до изобилен водоизточник, което също е изискване при изотопното обогатяване;
(г) Била е близо до железопътна и пътна транспортна инфраструктура;
(д) Била е близо до изобилен източник на (робски) работна ръка;
(е) И най-накрая - въпреки че все още не сме го обсъждали - била е близо до няколко големи подземни тайни фабрики за производство и разработване на оръжия в долна Силезия, и е била близо до един от двата полигона, на които се твърди, че е била тествана германската атомна бомба по време на войната;

(5) Може логично да се предположи, предвид "завода за Буна", че германците са били построили и по-малки заводи за изотопно разделяне и обогатяване в околността, които евентуално са ползвали суровината от Буна плантацията.

Бележка от автора: Пауърс споменава и друг проблемен факт, относно метода за термална дифузия на Клусиус-Дикел (Clusius-Dickel), който ще срещнем в Глава Седма: "Половин килограм U-235 не било твърде много и Фриш (Frisch) изчислил, че 1 000 000 Клусиус-Дикелови тръби за термална дифузия на уранови изотопи могли да го произведат в рамките на седмици. Такова голяма индустриално усилие не било евтино, но двамата заключили, че "дори и тази рафинерия да струва колкото боен кораб, би си заслужавало да се притежава".



За да обобщим тази неприятна картина, трябва да споменем и още два интересни факта:

Като близък приятел на фон Ардене и негов теоретичен ментор, специалността на д-р Фриц Хойтерманс била термоядрен синтез, и като астрофизик, той е посегнал към славата във физиката, като е дал точно описание на вида на ядрения процес, който се случва в звездите. Много е интересно това, че действително съществува, от 1938г, един австрийски патент за устройство, познато като "Молекулярна бомба", бомба, която при по-близък поглед е ранна версия на водородната бомба. Атомните бомби, разбира се, предоставят нужната топлина, за да накарат водородните атоми да се сблъскат и да доведат до много по-огромните и ужасни енергии на термоядрените водородно синтезни бомби.

Бел.прев: С други думи, именно теоретичният ментор на гениалния барон Ардене е бил човекът, който за първи път описва функционирането на звездите, а самият Ардене е човекът, дал атомната бомба на Русия. Както знаете, именно заради Русия атомните бомби са "забранени" по света, защото световните събрания и световното решение за атомно разоръжаване са предизвикани именно от възмутителния тест на Цар бомбата.


https://www.youtube.com/watch?v=4R7pZOAWQrk


Второ, сега ясно може да се види защо, сред всички германски учени, работещи върху атомната бомба, Манфред фон Ардене е бил единственият ядрен физик, когото Адолф Хитлер лично посещавал най-често.

Бележка от автора: Роуз отбелязва, че фон Ардене му е писал писмо, в което твърди, че никога не е карал нацистите да разработят неговия процес и да го приложат в големи количества. След това отбелязва, че компанията Сименс не го е разработила. Това явно е объркване от страна на фон Ардене, тъй като не Сименс, ами I.G.Farben разработват процеса и го прилагат в големи количества в Аушвиц.


Във всеки случай, всички доказателства сочат към заключението, че е имало голяма, много добре финансирана, и много секретна германска програма за изотопно обогатяване по време на войната, една програма, успешно маскирана от нацистите по време на войната, и покрита след войната чрез Легендата на Алианса. Но това също повдига отделни въпроси. Колко е била близо тази програма до това, да натрупа достатъчни количества уран с боеприпасно качество, за да се изработи бомба (или бомби). И второ, защо Алиансът е отишъл толкова изумително далеч, само за да я покрие?


Като последна бележка в тази глава, и като измъчващо подозрение за още мистерии, които ще бъдат изследвани по-късно в тази книга, има един доклад, разсекретен от Агенцията за Национална Сигурност чак през 1978г; докладът очевидно е декодирано и прихванат от японското посолство в Стокхолм към Токио. Озаглавен е просто като "Доклад за Атомо-разделящата бомба". Най-добре е да цитираме цялото му удивително съдържание, както е с оригиналните си паузи и когато са направени в текста от съобщението:






Тази бомба е с революционни резултати, и напълно ще разстрои обичайните представи за воюването, установили се до момента. Изпращам ви, в една група, всички онези доклади върху каквото се нарича атомо-разделяща бомба:
В действителност през Юни 1943г германската армия изпробва изцяло нов вид оръжие срещу руснаците, при локация 150 км югоизточно от Курск. Въпреки че това, което било атакувано по този начин, бил целият 19-ти пехотен полк на руснаците, само няколко бомби (всяка не по-тежка от 5 кг) били достатъчни, за да ги затрие до последния човек.

Част 2. Следното е констатация на подполковник УЕ И КЕНЖИ, съветник на аташено в Унгария и бивш (?на длъжност?) в тази държава, който по случайност видял действителната гледка веднага след като се случили гореспоменатите атаки:
"Всички може и хора (?в обсега?) на експлозията на боеприпасите бяха изпепелени до черно, и дори всичките им муниции бяха детонирани. "
Още повече, факт е, че същият тип военен материал е бил изпробван и в Крим. По онова време руснаците твърдяли, че това било отровен газ, и протестирали, че ако Германия някога отново го използва, тогава Русия също използва отровен газ.

Част 3. Има го също така и фактът, че наскоро в Лондон - в периода между Октомври и 15ти Ноември - смъртните случаи и щетите на бизнес сградите поради пожари с неизвестен източник, били многобройни. Ясно е, съдейки особено от статиите относно ново оръжие от този тип, които от време на време се появяват в британските и американските списания - че дори и нашите врагове са започнали да изучават този тип оръжие.
Да обобщя основното от този доклад: убеден съм, че най-важният технологичен напредък в настоящата велика война лежи в реализирането на атомо-делящата бомба. Следователно, централните институции планират, чрез разработване на този вид оръжие, да ускорят въпроса с неговата полева приложимост. И що се отнася до моето мнение, аз съм убеден в нуждата, да се предприемат незабавни крачки в тази посока.

Част 4.
Следното са факти, които съм научил относно техническите му данни:
Наскоро британските институции предупредиха народа си за възможността, че могат да понесат атака с германски атомо-делящи бомби. Американските военни институции по подобен начин предупредиха, че американският източен бряг може да е избран за случайна атака с някакъв вид летяща бомба. Беше наречена Германската V-3. По-точно, това устройство се основава на принципа на експлозията на атомните ядра в тежкия водород, добит от тежка вода. (Германия има голяма рафинерия (?за това?) в околностите на Рюкон, Норвегия, която от време на време е бомбардирана от английски самолети). Естествено, още от преди това има множество примери за успешни опити в детонирането на отделни атоми. Само че,

Част 5.
що се отнася до демонстрирането на някакви практически резултати, явно е, че не са могли да разделят голяма бройка атоми в единна група. Тоест, за разделянето на всеки отделен атом те се нуждаят от сила, която да разруши електронната орбита.
От друга страна, материалът, който германците използват, очевидно има много по-голяма относителна маса от всичко, използвано до сега. В тази връзка, бяха направени намеци за СИРИУС и звездите от групата на "Белите Джуджета". (Тяхната относителна маса е (?6?) 1 хиляди, и тежината на два кубични сантиметра е 1 тон.) Като цяло, атомите не могат да бъдат компресирани до ядрена плътност. Обаче, страхотното налягане и екстремните температури в "Белите Джуджета" предизвиква пръсването на атомите; и

Част 6.
има, освен това, лачения от вътрешността на тези звезди, съставени от онова, което е останало от атомите, тоест само ядрата им, много малки по обем.
Според новините в английските вестници, германското устройство за разделяне на атома е дезинтегратора на НЮМАН. В централната част на атома се насочва огромна енергия и това генерира атомно налягане от няколко десетки хиляди тона за квадратен сантиметър. Това устройство може да раздели относително нестабилните атоми на такива елементи като уран. Още повече, то възпроизвежда заряд от експлозивна атомна енергия.


А-ГЕНШИ ХАКАИ ДАН. Тоест, бомба, дължаща силата си на освобождението на атомна енергия.







В краят на това удивително прихванато съобщение пише "Inter 12 Dec 44 (1,2) Japanese; Rec'd 12 Dec 44; Trans 14 Dec 44 (3020-B)", очевидно запис за това кога е било прихванато от американското разузнаване, оригиналният му език (японски), кога е било получено съобщението, кога е било преведено (14 Декември 1944г), и от кого (3020-B).

Датата на този документ - след онова, което Ханс Зинсер твърдял, че е наблюдавал два дни преди началото на Арденската офанзива -  сигурно е задействало алармите в офисите на разузнаването на Алианса както по време, така и след войната. Докато от една страна е пределно ясно, че японското аташе в Стокхолм е някак си объркан относно природата на ядреното делене, редица поразителни неща изпъкват в документа:



(1) Германците били, според документа, използвали някакъв вид оръжия за масово унищожение на Източния фронт, но поради някаква причина явно са се въздържали да ги използват върху Западния Алианс;
(а) Изрично споменатите области са Курск, някъде в близост до южните клещи на германската офанзива, което се е случило през Юли, а не Юни, през 1943г, и Кримския полуостров;
(б) Времето, което е споменато, е 1943г, но при условие, че единственото голямо събитие, което се е случило в Крим, е било през 1942г, при масивния германски артилерийски обстрел, трябва също така да заключим, че става дума за миналата, 1942г;

Тук си заслужава да спрем за момент, за да разгледаме накратко германската обсада на руската крепост Севастопол, сцена на най-колосалния артилерийски обстрел във войната, защото има директна връзка с това прихванато съобщение.




(http://cdn.theatlantic.com/assets/media/img/photo/2011/09/world-war-ii-the-eastern-front/w15_20804151/main_600.jpg?1420519386)



Обсадата била водена от генерал-полковник (по-късно фелдмаршал) Ерих фон Манщайн (Erich Von Manstein) и неговата 11-та армия. Фон Манщайн строил 1 300 артилерийски оръдия - най-голямата концентрация на тежка и супер-тежка артилерия, разгърната от коя да е от Силите по време на войната - и удрял Севастопол с този могъщ арсенал 24 часа на ден в първите пет дни от обсадата. Това обаче не били обикновени артилерийски оръдия.

Два артилерийски полка - 1-ви Тежък артилерийски полк и 70-ти артилерийски полк - както и 1-ви и 4-ти Артилерийски батальони, били разгърнати пред крепостта и били под специалното командване на полковник Нийман (Nieman) - общо 21 батареи с 576 оръдия, включително и батареите на 1-ви Тежък артилерийски полк с техните 28 и 32 сантиметрови експлозивни маслено-запалителни муниции...


Дори тези чудовища не били най-големите разгърнати оръдия при Севастопол. Няколко от 42-сантиметровите оръдия на Круп "Голямата Берта" и техните стари австрийски варианти на Шкода били събрани срещу руските позиции, заедно с още по-колосалните "Карл" или "Тор" оръдия, гигантски самодвижещи се оръдия, които изстрелват снаряди, тежащи над два тона.



(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/a7/49/7c/a7497c3951409ce51bf3e567f4f96423.jpg)

"Голямата Берта"




(http://i.imgur.com/LCSz1Ke.jpg)

Оръдие "Карл", известно още и като "Тор"







(http://i57.tinypic.com/2db2u7c.jpg)


Но дори и "Карл" не бил съвсем последната дума при оръдията.



Последната дума била позиционирана в Бахчисарай (Bakhchisary), в "Двореца на градините" в древната резиденция на татарските канове, и била наречена "Дора", или понякога "Тежкият Густав". Той е бил най-тежкото оръдие от последната война. Калибърът му бил 80 см. Шестдесет железопътни превоза били нужни, за да се транспортират частите на чудовището. 32-метровата му цев изстрелвала мощни експлозивни снаряди, тежащи 4 800 кг - тоест, близо пет тона - на разстояние 46 км. Можело да изстреля дори и по-тежки бронебойни снаряди, тежащи 7 тона, на разстояние почти 38 км. Снарядът заедно с патрона си бил дълъг 8 метра. В изправено положение, това би било височината на двуетажна къща...



(https://c4.staticflickr.com/8/7023/6686004471_3f2df56885_z.jpg)  (http://orig06.deviantart.net/d8d2/f/2014/181/7/f/german_dora_railgun_by_doomrider023-d7bvar1.jpg)

Хитлер със свитата си пред "Дора", наричана и "Тежкият Густав"




(http://s8.postimg.org/mit8st9yd/image.jpg)

Британски сержант изследва някои от седем-тонните бронебойни снаряди на "Густав"


Тези данни са достатъчни, за да се покаже, че в този случай конвенционалните оръдия са били уголемени до гигантски, почти супер-мащабни размери - наистина, до такава степен, че човек би се замислил за икономическата възвръщаемост от такова оръжие. И все пак, един единствен снаряд от "Дора" унищожил склад за муниции в залив Северная, въпреки че бил разположен на 30 метра под земята.

Бележка от автора: Толкова ужасяваща била бомбардировката от тази струпана тежка и супер-тежка артилерия, че екипът на германския генерал изчислил, че над руските позиции се взривявали 500 снаряда всяка секунда за първите пет дни от артилерийната и въздушна бомбардировка, масивно разходване на муниции. Стоманеният дъжд над руските позиции стрил на прах морала на руснаците и на моменти бил толкова гръмотевичен, че тъпанчетта се пръсвали. В края на битката, градът и околностите на Севастопол били в руини, цели две Съветски армии били заличени, и били взети над 90 000 военнопленници.


Защо са значителни тези подробности? Първо, забележете споменаването на "маслено-запалителни снаряди". Тези снаряди посочват, че германците са ползвали необичайни оръжия при Севастопол и ги изстрелвали през конвенционални - въпреки че били доста големи - артилерийни оръдия. Германската армия наистина притежавала такива снаряди и често ги използвала с добра ефективност на Източния фронт.

Но възможно ли е да е имало дори още по-ужасяващо оръжие? В следващите глави ще разгледаме доказателства, че германците наистина са били разработили ранна версия на модерната "горивно-въздушна" бомба, конвенционален експлозив, но с експлозивната мощ на тактическо ядрено оръжие. Предвид голямата тежест на такива снаряди, и липсата на тежко-товарни самолети, с които да ги реализират, много е възможно германците затова да са ползвали супер-тежки артилерийни оръдия. Това би обяснило и друга любопитност в твърденията на японския военен аташе: германците явно не са използвали оръжия за масово унищожение срещу градове, а само срещу военни цели, които са били в обхвата на такива оръжия. Сега можем да продължим с анализа на японската информация.


(2) Германците може сериозно да са преследвали водородната бомба, тъй като реакциите на атомните ядра на тежката вода - съдържаща диутерий и тритий - са жизненоважни при реакцията на термоядрения синтез, което е подчертано от японския делегат (въпреки че той бърка тези реакции с делителните реакции на атомните бомби), и това съвпада с пред-военната работа на Фриц Хойтерманс върху процесите на термоядрения синтез в звездите;

(3) Огромните температури на атомните бомби се използват като детонатори в конвенционалните водородни бомби;

(4) В отчаянието си руснаците явно са били готови да прибегнат до употребата на отровен газ срещу германците, ако не били "прекратили обстрела".

(5) Руснаците мислят, че оръжията са били някакъв вид "отровен газ", което или е опит да се покрият фактите, или е в следствие на полеви доклади, направени от руски войници, които били невежи относно вида на употребяваното срещу тях оръжие; и най-накрая, и което е най-сензационно,

Бележка от автора: Детайлът относно "овъглените тела" и детонираните амуниции със сигурност сочи към неконвенционално оръжие. Едно горивно-въздушно устройство поне би довело до овъгляването. Огромната жега, създадена от такава бомба, също така може евентуално да детонира амунициите. По същия начин, радиоактивните изгаряния с характерните за тях мехури може много лесно да са били криворазбрани от руските полеви войници и офицери, които най-вероятно не са били запознати с ядрената енергия, и са си помислили, че това са следи от отровен газ.

(6) Според японската телеграма, германците приличало да са се сдобили със специализирано знание чрез някаква връзка със звездната система Сириус и това знание включвало някакъв екзотичен вид много плътна материя, едно твърдение, което подрива достоверността дори и на ден днешен.



Тази последна точка насочва вниманието ни към най-фантастичните и тайнствени ниши на германските секретни военни оръжейни разработки, защото ако твърдението дори отчасти се основава на истина, тогава това означава, че на някое изключително тайно ниво, физиката, и езотериката, са занимавали Нацисткия режим по някои много невероятни начини. В тази връзка е важно да се отбележи, че екстремната плътност на материала, описан от японския посланик, не прилича на нищо друго, освен на модерната след-военна представа на теоретичната физика, наречена "тъмна материя". По всяка вероятност този доклад значително надценява масата на материала - ако е съществувал въобще - но въпреки това е от ключово значение да забележим, че това е материал, който е много отвъд обикновената плътност на материята.

Бележка от автора: За онези от вас, запознати с големите количества материали по въпроса с алтернативните изследвания в комплекса Гиза в Египет, споменаването на Сириус веднага би трябвало да извика във въображението картини от Египетската религия, обсебеността й от смъртта и от мита за Озирис, и картини от Сирианската звездна система.

Странно, но германско-сирианската връзка изниква отново, дълго след войната, в един необичаен контекст. В предишната ми книга, "Звездата на Смъртта от Гиза работи" (The Giza Death Star Deployed), аз споменах изследването на Робърт Темпъл (Robert Temple) относно мистериозното африканско племе Догони, народ от примитивни племена, които въпреки това явно са запазили точно знание за Сирианската звездна система за много поколения, от един период много преди модерната астрономия да е знаела каквото и да е. В тази книга, аз посочих, че

"Темпъл също твърди, че съветското КГБ и американските ЦРУ и NSA имат интерес към книгата му... Едно странно твърдение на Темпъл (може би значително в светлината на по-късната ни дискусия относно това, че германците може би са провеждали изследвания в скаларната физика през Втората Световна война и след това) е че барон Йеско фон Путкамер (Jesco von Puttkamer) му написал разобличително писмо от името на НАСА, като по-късно връща думите си назад, и казва, че мнението му не представяло позицията на НАСА. Темпъл вярва, че Путкамер е бил един от германците, внедрени в САЩ по време на прословутата операция Кламер в дните веднага след капитулацията на нацистите."


След като по-натам в онази книга разглеждам, че Карл Йеско Путкамер не е бил обикновен германец, а е бил член на военната свита на Адолф Хитлер през войната като негов военноморски адютант на персонала, започвайки войната с ранг на капитан и приключвайки войната с ранг на адмирал. Путкамер в последствие е назначен в НАСА.

Така че разследването на германската атомна бомба, чрез тази скорошно разсекретена японска телеграма, вече ни е отвело много далеч, в една зона на плашещ потенциал, в света на горивно-въздушните бомби, гигантските артилерийни оръдия, супер-плътната материя, водородната бомба, и нещо, което прилича на любопитна смес от мистичен езотеризъм, египтология и физика.

Имало ли е германска бомба? В горния контекст, въпросът изглежда почти плитък и обикновен. Ако е така, тогава при условие на изключителните доклади, които изтичали от време на време от Източния фронт, какви други дори по-секретни изследвания може да стоят зад нацистките проекти за атомна бомба, понеже очевидно такива изследвания е имало?

Но екзотична супер-плътна материя или не, според някои версии на Легендата на Алианса, германците така и така никога не били имали достатъчно годен за делене уран с боеприпасно качество. Сега следва да погледнем проблема с "липсващия уран".
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 11:46:09 pm

3.

"U-234", U-235
и странният случай с липсващия уран


"Традиционната история отрича, обаче, че уранът на борда на "U-234" е бил обогатен и следователно лесно използваем в атомна бомба. Приетата теория изтъква, че нямало доказателства, че урановият инвентар на "U-234" бил прехвърлен към проект Манхатън... И традиционната история изтъква, че компонентите за бомба на борда на "U-234" били пристигнали твърде късно, за да бъдат включени в атомните бомби, пуснати над Япония.

Документацията сочи съвсем обратното и в двата случая. "

Картър П. Хидрик, "Критична маса: Истинската история на атомната бомба и зараждането на Ядрената епоха"
[Carter P. Hydrick, Critical Mass: The Real Story of the Atomic Bomb and the Birth of the Nuclear Age.]




През Декември на 1944г едни нещастливи хора получават един нерадостен доклад:



..."Изследването на товара (уран с боеприпасна чистота) в последните три месеца даде следните резултати... : При настоящата скорост ще имаме 10 кг около 7 Февруари и 15 кг около 1 Май."

Това наистина били лоши новини, защото атомна бомба на уранова основа изисквала между 10 и 100 килограма според най-ранните изчисления (от около 1942г), и, до момента в който е било получено това съобщение, по-точните изчисления на нужната критична маса за направата на атомна бомба от уран били 50 кг.

Можем само да си представим смайването и парализата, която това съобщение е предизвикало в централното управление. Вероятно е имало значително викане и крещене и сочене с пръст и друго театралничене, примесено с отчаяни нареждания да се пре-удвоят усилията, на фона на огнено-оцветеното небе във военния Вагнеров Залез на боговете.





Проблемът, обаче, е че това съобщение въобще не е германско. То излиза от вътрешността на проект Манхатън на 28 Декември 1944г, от Ерик Джете (Eric Jette), старши металург в Лос Аламос. Можем да си представим отчаянието, което ще да е отприщило, обаче, понеже проект Манхатън е бил погълнал 2 милиарда долара в опити да постигне плутониева и уранова бомби. До онзи момент, разбира се, е било очевидно, че са били налице значителни и на пръв поглед непреодолими проблеми в конструирането на плутониева бомба, защото наличните на Алианса възпламенители просто били прекалено бавни, за да постигнат униформената компресия на плутониевото ядро в много тесния времеви промеждутък, който бил нужен, за да се задейства неконтролирано атомно делене.

Оставала урановата бомба, като по-бързо постижима алтернатива - както германците били открили още преди години - за функциониращо оръжие в проекто-времето на войната. Само че, след същинско кърваво изтичане на долари все в преследване на тази втора цел, на проект Манхатън далеч не му достигала критична маса за уранова бомба. И при надвисващата неизбежност на японската инвазия, натискът върху генерал Лесли Груувс да произведе някакви резултати бил огромен.

Липсата на достатъчен запас, след години концентриране на всички усилия, отчасти била обяснима, защото две години по-рано Ферми имал успех с конструирането на първия функциониращ атомен реактор. Този успех подтикнал Американския проект да се отдаде по-сериозно на целта за постигане на плутониева бомба. И в резултат, част от ценния и оскъден уран 235, излизащ от бета калутроните на Лоурънс в Оук Ридж, е изтичал в сифона в качеството си на суровина за обогатяване и трансмутиране в плутоний в селекционните реактори за целта в Хандфорд, Вашингтон. Така, част от годния за делене уранов запас нарочно е бил отклонен в посока производството на плутоний. Решението е било логично и онези, които са взимали решенията в проект Манхатън, не може да се винят за това. Причината е проста. При кило суровина към кило суровина с боеприпасно качество, кило плутоний ще произведе повече бомби от кило уран. Така че е имало икономически смисъл обогатеният уран да се превръща в плутоний, защото ще са били възможни повече бомби със същото количество материал.

Но през Декември 1944г, след като е преследвал и двата варианта, генерал Лесли Груувс сега бил на ръба да изгуби и двата залога. И нека не забравяме какво тъкмо се било случило в Европа, което още повече вкиснало настроението на "запознатите" в САЩ...

...Там, шест месеца след акустирането на Алианса в Норвегия и стремглавото препускане през Франция, армиите на Алианса се спрели пред границата на Райха. Анализът на Алианското разузнаване категорично уверявал генералите, че вече не били възможни нови военни германски настъпления, и оптимизмът им намирал отражение в общото настроение на гражданите на Франция, Британия и САЩ.

Това настроение било брутално разбито, когато, на 6 Декември 1944г, германската армия и Luftwaffe (военновъздушни сили, бел.прев) се вдигнали на една последна, отчаяна офанзива с тайно стопанисваните резерви в Арденската гора, сцена на триумфа им срещу Франция през 1940г.

В рамките на броени часове, офанзивата разкъсала американските редици, обградила, пленила и въобще опустошила цялата 116-та Американска пехотна дивизия, и дни по-късно, обградила 101-ва въздушно-десантна дивизия при Бастон, и очевидно се канела да премине река Мозел в Намюр. На 28 Декември 1944г, когато било получено съобщението, германската офанзива била задържана, но не и възпряна.

Офицерите от Алианса, които имали достъп до докладите от разузнаването и били "в играта" на проект Манхатън, може би виждали офанзивата като потвърждение на най-големите си страхове: германците били близо до бомба и се опитвали да спечелят време. Ужасната задна мисъл на всеки съюзнически учен и инженер вероятно е била, че след всички военни успехи на Алианса през изминалите години, германците все още можели да спечелят състезанието за бомбата. И ако били в състояние да произведат достатъчно бомби, за да подложат на непоносим натиск който и да е от Западните съюзници, изходът от самата война се поставял под съмнение. Ако, например, германците бомбардирали с атомни бомби британски или френски градове, малко вероятно би било военновременната правителствена коалиция на Чърчил да е в политическо състояние да продължи войната. По всяка вероятност тя е щяла да се срине. Подобен е щял да бъде резултатът и във Франция. А без британските и френските бази да са достъпни за снабдяване и поддържане на чуждо-континенталните операции, американската военна намеса на континента е щяла да стане несъстоятелна, ако не и катастрофална.

Във всеки случай, явно мълва за трудностите на проект Манхатън плъзнала в политическите среди на Вашингтон, защото американският сенатор Джеймс Ф. Байрнс (James F. Byrnes) се светнал за нещата и написал меморандум до президента Франклин Д. Рузвелт, в който потвърждавал, че проект Манхатън е бил считан - поне от някои от "запознатите" - да е в опасност от провал:



СЕКРЕТНО

3 Март, 1945г


МЕМОРАНДУМ ЗА ПРЕЗИДЕНТА
ОТ ДЖЕЙМС Ф. БАЙРНС

Разбирам, че разходите за проект Манхатън наближават 2 милиарда долара, без за сега да има твърдо потвърждение за производствен успех.
Към днешна дата на тайни заседания успяхме да получим сътрудничеството на комитетите на конгреса. Може би ще съумеем да го запазим, докато трае войната.
Само че, ако проектът се окаже провал, ще бъде подложен на безмилостна критика.





Меморандумът на сенатор Байрнс подчертава истинският проблем в проект Манхатън, и истинската, въпреки че със сигурност е била публично неизвестна, военна ситуация в Алианса към късната 1944г и ранната 1945г: че въпреки огромния конвенционален военен успех срещу Третия Райх, Западните съюзници и Съветска Русия можело да се принудят да завършат "наравно", ако Германия въоръжала и използвала атомни бомби в достатъчни количества, за да афектира политическата ситуация в Западния Алианс. След като запасите от обогатен уран вече са били изразходени в решението да се развие повече плутоний за бомба (който, както се оказало, и без това бил недетонируем чрез съществуващите британски и американски запалителни технологии) и далеч не стигали нужното количество за уранова атомна бомба, "цялото предприятие било обречено на провал".


(http://www.combatreform.org/r-reich.of.the.black.sun_12.jpg)

Меморандумът на сенатор Байрнс от Март 1945г до президента Рузвелт


Не просто на провал, а за "запознатите" в късната 1944 и ранната 1945г, възможният провал означавал едно позорно поражение и ужасно кръвопролитие.

Ако запасите от боеприпасен уран към късната 1944 и ранната 1945г били горе-долу наполовина от онова, което трябвало да бъдат след две години изследвания и производство, и ако това на свой ред било причината за загрижеността на сенатор Байрнс, как тогава проект Манхатън се е сдобил с големите оставащи количества уран 235 в няколкото месеца от Март до пускането на "Малкото момче" над Хирошима през Август, само пет месеца по-късно?

Как е било постигнато това, ако действително след около три години производство била произведена само по-малко от половината критична маса боеприпасен уран? Откъде е дошъл липсващия уран 235? И как така е разрешил критичния проблем с възпламенителите за плутониевата бомба?

Разбира се, отговорът е, че ако проект Манхатън е бил неспособен да произведе достатъчно количество обогатен уран в такова кратко време - месеци, вместо години - тогава запасите му трябва да са били допълнени от външни източници, и има само един годен външен източник с нужната технология да обогати уран в такива мащаби...

Този източник е била Нацистка Германия. Но проект Манхатън не е единственият атомен проект, на който му липсва уран.

Явно Германия също е страдала от "синдрома на липсващия уран" в крайните дни точно преди и веднага след края на войната. Само че, проблемът при Германия е, че не става въпрос за няколко десетки липсващи килограма, а за няколко стотин тона.


На този кръстопът си заслужава просторно да цитирам отличното изследване на Хидрик, за да изпъкнат изцяло последствията от този проблем:


"От Юни 1940г до края на войната, Германия е завзела 3 500 тона уранови съединения от Белгия - почти три пъти количеството, което купил Груувс... и го складирала в солени мини в Щрасфурт (Strassfurt), Германия. Груувс се хвали, че на 17 Април 1945г, когато войната вече замира, Алсос (Alsos) прибрал около 1 100 тона уранова руда от Щтрасфурт и още 31 тона от Тулуза, Франция... И той твърди, че прибраното количество било всичко, което Германия някога е имала, изтъквайки, следователно, че Германия никога не била имала достатъчно суровина, за да преработи урана за плутониев реактор, нито пък е имала достатъчно, за да го преработи чрез магнитни техники за разделяне.
Очевидно, ако Щтрасфурт някога е съдържал 3 500 тона и само 1 130 са били прибрани, около 2 370 тона уранова руда били в неизвестност - което отново е два пъти, колкото проект Манхатън е преработил и евентуално е използвал през цялото си военновременно съществуване... Материалът продължава да е в неизвестност до ден днешен...
Още през лятото на 1944г, според историчката Маргарет Гоуинг (Margaret Gowing), Германия вече била рафинирала 600 тона уран до оксидната му форма, това е нужната форма за йонизирането на материала до газ, в която форма вече урановите изотопи могат да се отделят магнитно или термично, или оксидът може да се редуцира до метал, за да се употреби в реактор. Всъщност, професор д-р Рийл (Riehl), който е бил отговорен за целия уран из Германия по време на войната, казва, че цифрата всъщност била много по-голяма...
За създаването на уранова както и на плутониева бомба, в определен момент уранът трябва да бъде редуциран до метал. В случая с плутония, U-238 се метализира; за уранова бомба, U-235 се метализира. Заради трудните характеристики на урана, обаче, този металургичен процес иска чалъм. САЩ се борели с процеса от рано и все още нямали успех в редуцирането на урана до металната му форма в големи производствени количества до късната 1942г. Германските техници, обаче... в края на 1940г, вече били произвели 280.6 кг в метал, над четвърт тон."


Тези наблюдения се нуждаят от допълнителен коментар.



Първо, трябва да се отбележи, че на Нацистка Германия, според най-добрите налични доказателства, са й липсвали близо две хиляди тона уран от нерафинирана уранова руда в края на войната. Къде е отишла рудата?

Второ, ясно е, че Нацистка Германия е обогатявала уран в големи мащаби, като е рафинирала 600 тона оксидна форма за потенциално метализиране още през 1940г. Това би изисквало голямо и посветено усилие, с хиляди техници и пропорционално голямо предприятие или предприятия, за да се постигне обогатяването. Фигурите, с други думи, съвпадат с хипотезата, изтъкната в миналата глава, че фабриката за "Буна" на I.G.Farben в Аушвиц въобще не е била фабрика за Буна, а е била огромна рафинерия за обогатяване на уран. Само че, датата намеква за друг такъв завод, намиращ се на друго място, понеже инсталацията в Аушвиц в действителност не е започнала производство преди определен момент през 1942г.

И накрая, също така изглежда, че германците притежавали огромен запас от метален уран. Но какъв е бил изотопът? Бил ли е U-238 за по-нататъшно обогатяване и разделяне до U-235, бил ли е считан евентуално за суровина за реактор за производство на плутоний, или вече е бил U-235, именно нужният материал за уранова атомна бомба? Предвид твърденията на японския военен аташе в Стокхолм, цитиран в края на миналата глава - че германците може да са използвали атомно или някакъв вид друго оръжие за масово унищожение на Източния фронт около 1942-43г, и предвид показанията на Зинсер, цитиран в първата глава, относно тест на атомна бомба през Октомври 1944г, не може да се отрече, че част от този огромен запас може да също така да е бил U-235, същественият компонент за атомна бомба.

Във всеки случай, тези фигури силно намекват, че германците, към 1940-1942г са били значително по-напред от Алианса в един много важен аспект от производството на атомна бомба: обогатяването на уран, и следователно, това също така намеква, че те са имали значителна преднина в състезанието за действително функционираща атомна бомба в този период. Но фигурите повдигат и един обезпокоителен въпрос: къде е отишъл този уран?



Един от отговорите се намира в мистериозния случай на U-лодката "U-234", пленена от американците през 1945г.


(https://shipwreckology.files.wordpress.com/2013/08/u-boat.jpg)

Плакат от Втората Световна война, призоваващ да се събират дарения за каузата на нацистките U-лодки


Случаят с "U-234" е добре известен в литературата за Нацистката бомба и, разбира се, Легендата на Алианса е, че нищо от въпросния материал на борда на U-лодката не е намерило приложение в американския атомен проект.

Нищо не може да е по-далече от истината.

(http://i.ebayimg.com/images/a/T2eC16dHJHIE9nysfB)eBP+G+jS2yg~~/s-l1600.jpg)


"U-234" е била много голяма минираща U-лодка, която е била адаптирана като подводен боен съд, който да може да носи големи товари. Вземете предвид тогава следния "товарен опис" на много странния инвентар на "U-234":

(1) Двама японски офицери;

(2) 80 златно-облицовани цилиндъра, съдържащи 560 кг уранов оксид;

(3) Няколко дървени касети или бъчви, пълни с "вода";

(4) Инфрачервени безконтактни възпламенители;

(5) д-р Хайнц Шлике (Heinz Schlicke), изобретател на възпламенителите.


Бележка от автора: Двамата офицери били военновъздушния полковник Гензо Шоши, инженер, и военноморския капитан Хидео Томонага. Когато капитанът на "U-234" оповестил намеренията си да предаде подводницата, която тогава пътувала за Япония след германската капитулация, двамата японски офицери извършили харакири, и били погребани в морето с пълни военни почести от германците.
Коментарът на Хидрик относно товарния опис на "U-234" обяснява защо подводницата е била недостъпна за американската преса след капитулацията: "Който и да е прочел първи докладната за тази новина и е разбирал плашещите възможности и потенциалното предназначение на урана, вероятно е бил потресен и е предпочел да замълчи".


Когато товарели "U-234" в Германия преди да се отправи на пътешествието си, радио-операторът на подводницата, Волфганг Хиршфелд (Wolfgang Hirschfeld), наблюдавал как двамата японски офицери изписвали "U-235" върху хартиените обвивки на цилиндрите точно преди да бъдат натоварени на U-лодката. Излишно е да се казва, че това наблюдение е предизвикало всички методи за развенчаване, които скептиците прилагат към свидетелствата за НЛО: ниски ъгли на слънцето, слабо осветяване, разстоянието е било твърде голямо, за да се вижда ясно, и тн и тн. Това не е изненадващо, защото ако Хиршфелд е видял каквото е видял, тогава огромните изводи са очевидни.

Употребата на златно облицовани цилиндри се обяснява от факта, че уранът, силно корозивен метал, лесно се замърсява, ако влезе в контакт с други нестабилни елементи. Златото, чиито радиоактивно екраниращи качества са толкова силни, колкото на оловото, също така е и, за разлика от оловото, много чист и стабилен елемент, и следователно е елементът, който се избира, когато се съхранява или транспортира високо обогатен и чист уран за дълги периоди от време, например морско пътешествие. Така, урановият оксид на борда на "U-234" е бил високо обогатен уран, и най-вероятно, високо обогатен U-235, последният етап, вероятно, преди да бъде направен годен за боеприпасна употреба или да бъде метализиран за бомба (ако вече е бил с боеприпасна чистота). Действително, ако маркировките върху цилиндрите, направени от японските офицери, са били верни, много е вероятно да е бил в последен етап на чистота преди метализиране.

Товарът на "U-234" е бил толкова чувствителен, всъщност, че когато флотът на САЩ приготвял собствения си товарен опис за германската подводница на 16 Юни 1945г, урановият оксид напълно изчезнал от списъка. Многозначително е, че в първата седмица от оповестяването на версията на САЩ за товарния опис на "U-234", продукцията на обогатен уран от Оук Ридж почти се удвоила. Това само по себе си е силно подозрително, тъй като в късния Март месец на 1945г, както вече видяхме, американският сенатор е притеснен за провала на проект Манхатън, толкова много, че пише меморандум по въпроса на президента Рузвелт, и разбира се, вече видяхме, че старшия металург на Лос-Аламоската раборатория посочва, че запасът от делим U-235 е много недостатъчен за критична маса, и ще остане недостатъчен и през следващите месеци.


(http://airplanesandmore.com/prodimages/largeThe%20Enemy%20Above.jpg)



Заключението следователно е просто, но плашещо: липсващият уран, използван в проект Манхатън, е бил германски, и това означава, че атомният проект на Нацистка Германия е бил много по-напред, отколкото Легендата на Алианса ни кара да вярваме.


Но какво да кажем за другите две точки от странния товарен опис на "U-234", възпламенителите и изобретателят им, д-р Хайнц Шлике?

Вече отбелязахме, че до късната 1944 и ранната 1945г проектът за американската плутониева бомба бил прокобен от една доста гадна математика: критичната маса на плутониевата бомба, "имплодирана" или компресирана от заобикалящите я конвенционални експлозиви, трябвало да бъде задействана в рамките на 1/3000-на от секундата, в противен случай бомбата би се провалила, и би произвела само един вид "атомен съскащ фишек", "радиологична" бомба, произвеждаща много малко експлозия, но голяма доза смъртоносна радиация. Това било скорост, която значително надхвърляла възможностите на конвенционалното окабеляване и обикновените възпламенители, които имали инженерите на Алианса.

Известно е, че късно в хронологията на събитията, водещи до теста Триединство (или Тринити, бел.прев) на плутониевата бомба в Ню Мексико, била въведена модификация в дизайна, засягаща имплодиращото устройство, и модификацията представлявала въвеждането "радиационни отходни канали", позволяващи на радиацията от плутониевото ядро да избяга и да се отрази от заобикалящите я отразители при старта на детонацията, за милиарди от секундата след началото на компресията. Няма възможен начин да се обясни тази модификация, освен въвеждането на инфрачервените безконтактни възпламенители на д-р Шлике в дизайна на американската бомба, тъй като те позволявали на възпламенителите да реагират и да се детонират със скоростта на светлината.


В подкрепа на тази историческа реконструция, съществува комуникация от 25 Май 1945г, от началник военноморски операции до Портсмаут (Portsmouth), където била закарана "U-234" след като се предала. В комуникацията се посочва, че д-р Шлике, сега военнопленник, ще бъде съпроводен от трима военноморски офицери, за да обезопасят възпламенителите и да ги занесат във Вашингтон. Там д-р Шлике очевидно трябвало да изнесе лекция върху възпламенителите под покровителството на "г-н Алварез" (Alvarez), който не бил не някой друг, ами добре известния учен от проект Манхатън д-р Луис Алварез (Luis Alvarez), именно човекът, който, според Легендата на Алианса, "решил" проблема с възпламенителите за плутониевата бомба!

Бележка от автора: Както разгледах в миналата си книга, "Звездата на смъртта от Гиза работи" (The Giza Death Star Deployed), на д-р Луис Алварез се приписват и други странни отличия, бидейки един от учените, за който се твърди, че е замесен в НЛО инцидента в Розуел, в последвалия "Списък на Робертсън" на ЦРУ през 1950г за НЛО-тата и правителствената политика, и в последвалите експерименти с космически лъчи във вътрешността на Втората пирамида в Гиза.


Така че изглежда, че предаването на "U-234" на американците през 1945г разрешило двата най-големи изключителни проблема на проект Манхатън: липсата на достатъчно количество боеприпасен уран, и липсата на адекватни възпламенителни технологии за направата на работеща плутониева бомба. И това означава, че крайното заключение на Легендата на Алианса, че германците били "много по-назад" от Съюзниците в състезанието за атомната бомба е просто екстремно грешно в най-добрия случай, или по-точно е преднамерена лъжа в най-лошия случай. Само че възпламенителите извикват друго плашещо привидение: За каква цел германците са разработвали такива сложни възпламенители? Инфра-червени ракети с топлинни сензори, които те били разработили, е един възможен отговор, и разбира се, имплозивно устройство за компресиране на критична маса е друг възможен отговор.


Но какво за останалия липсващ германски уран, споменат по-рано? Мисията на "U-234" и безценният й товар по този начин повдига определени други въпроси, и подчертава други възможности в това отношение. Факт е, че през войната Германия и Япония разменят офицери и технология на дълги разстояния чрез самолети и подводници - като размяната на технология е било като цяло е била едностранно от Германия към Япония. Можем да си представим, че повечето от тези пътувания - точно както в случая с "U-234" - биха представлявали подобен трансфер на уранови запаси и високи технолоии към Япония. Част от липсващия уран следователно трябва да се търси в Далечния Изток, при японската ядрена програма.

По подобен начин, по време на войната и Германия и Италия предприемат полети на дълги полети до Япония, германците ползвали техните специални тежко-товароносими самолети за дълги разстояния като Ju-290 за полярни полети. Можем да си представим, че тези полети и италианските им варианти са включвали размяната на офицери и технологии, ако не и малки количества суровини. Част от липсващия уран вероятно е попаднал и в ръцете на Съветския съюз, когато руските армии щурмували Източна Европа и онова, което накрая щяло да се превърне в Съветската "източна" окупационна зона в Германия.



Но защо, след като са пътували в радио-тишина от Германия, "U-234" в крайна сметка са се предали с безценния си уран, възпламенители, и "вода", когато очевидната дестинация е била Япония? Това е вълнуващ въпрос и е от онези въпроси, които за жалост не могат да намерят отговор тук, освен само накратко. Отново, превъзходното изследване на Картър Хидрик изтъква една много вероятна хипотеза: "U-234" била предадена на институциите на САЩ по нареждане не на кой да е, ами на Мартин Борман (Martin Bormann), под формата на маневра, измислена така, че да осигури неговата свобода и свободата на други след войната и било част от преднамерен план да се продължат кроежите и изследванията на Нацизма задкулисно. В тази гледна точка, първият видим и ключов елемент е появата на операция Кламер, тренсферът на технологии и учени от разпадащия се Трети Райх към САЩ. Там, германските учени и инженери можели и действително продължили курса на езотеричните си изследвания и разработките на висши технологии и сложни оръжия, с подобен морален и идеологически ефект върху културата като цяло, както се е случило и в Нацистка Германия.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Bundesarchiv_Bild_183-R14128A%2C_Martin_Bormann.jpg/401px-Bundesarchiv_Bild_183-R14128A%2C_Martin_Bormann.jpg)

Мартин Борман (Martin Bormann), шеф на партийното нацистко канцлерство и частен секретар на Хитлер



Бел.прев:


Интернационален нацизъм

(http://covers2.booksamillion.com/covers2/ebook/ImageType-100/2320-1/%7B8924C8DE-D535-437A-9702-2990A0F9BC63%7DImg100.jpg)

Следвоенният план на нацистите да контролират финансите, конфликтите, физиката и космоса


Джоузеф Фарел
автор на книгите
Райх на Черното слънце
SS Братството на камбаната
Тайните на Единното поле





И накрая, разбира се, както вече видяхме, част от липсващия уран се оказа в самата германска ядрена програма, обогатен, и рафиниран, и вероятно въоръжен и изпробван - ако не употребен - в самите бомби.

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 11:52:55 pm
4.

"MEIN HUT ER HAT DREI ECKEN"
[Шапката ми има три ъгъла]

Тестовите полигони


"Все още имаме неща, които трябва да се свършат, и когато са готови, ще обърнат хода на войната".

Адолф Хитлер говори на офицери от германската Девета армия, 13 Март 1945г





А. Необичаен разговор в Нюрнберг

На Трибунала за военните престъпления в Нюрнберг след войната, двама души разменят удивителни реплики - бившият архитект и нацистки Министър на въоръженията Алберт Шпеер (Albert Speer), и г-н Джаксън (Jackson), главният американски прокурор.




ДЖАКСЪН : - Сега, имам една информация, която ми я даде друг, относно един експеримент, който е бил проведен при Аушвиц и искам да ви попитам дали сте чували за това или сте знаели за това. Целта на експеримента била да се намери бърз и абсолютен начин за унищожение на хора без забавяне и без досадните работи по разстрела, обгазяването и кремирането, и ми е казано, че такъв експеримент е проведен и ето в какво се състои.
Било издигнато селище, малко макетно селище с временни постройки и в него били сложени 20 000 евреи. Чрез това новоизобретено оръжие за разрушение, тези 20 000 души били заличени почти мигновено и по такъв начин, че от тях нямало и следа; експлозивът развил температури от 400 и 500 градуса Целзий и ги унищожил без да оставят и следа въобще.
Знаете ли за този експеримент?

ШПЕЕР: - Не, и го считам за абсолютно невероятно. Ако сме имали такова оръжие в процес на разработване, аз е трябвало да знам за него. Но ние нямахме такова оръжие. Очевидно е, че по отношение на химическата война са правени двустранни опити за такива разработки и за всички оръжия, за които човек може да си помисли, защото никой не знаеше коя от двете страни първа ще започне химическа война...




Тази размяна на реплики е забележителна в няколко отношения и особено заради факта, че "експлозивното им съдържание" почти изцяло се игнорира в стандартната история на войната и следвоенното време.

Предните глави представиха доказателства, че е имало голяма, и много тайна, програма за обогатяване на уран в Нацистка Германия, стартираща от около 1940г или ранната 1941г и продължаваща, очевидно без да е възпрепятствана - както намеква предаването на подводницата "U-234" - чак до самия край на войната. Свидетелството на Зинсер отива по-далеч и твърди, че е свидетел на действителен атомен тест, описвайки всички подробности на една атомна бомба: облакът като гъба, ефекти от електро-магнитния пулс, и продължително възпламеняване на ядрените материали в облака. Японският военен аташе в Стокхолм още повече задълбочава историята с неоспоримо фантастичните си твърдения за това, че германците употребяват някакъв вид оръжие за масово унищожение на Източния фронт около 1942г (обсадата на Севастопол в Крим) до 1943г, само дни преди масовата германска инвазия при Курск.

Сега, в Нюрнберг, имаме трето споменаване, че нацистите са употребявали някакъв вид оръжие със страховита експлозивна мощ на изток, този път това се твърде не просто от кой да е, ами американския прокурор на Трибунала. И в този случай е явно, че той преразказва информация, събрана от разузнаване. Заслужава си да поспрем, за да си дадем сметка за последствията от тази размяна на реплики между Джаксън и бившия Райхминистър на въоръженията Шпеер


Ще започнем със Шпеер. Албърт Шпеер (Albert Speer) е бил наследник на д-р Фриц Тод (Fritz Todt) като министър на въоръженията и производството за целия Трети Райх. Постиженията на Шпеер не могат да се отрекат, именно заради неговото усилие да организира огромния индустриален капацитет на нацистите и да се направлява неговата ефикасност, военновременното производство на Германия се увеличило драстично под неговия надзор. Всъщност, Шпеер успял да постигне върхови нива на производителност във всички категории на всички области от германското индустриално военно производство, по време точно на същия период, в който бомбардировките от Алианса също били в кулминацията си.

Методите му за постигане на този подвиг били прости и ефективни: германската индустрия била децентрализирана и разбита на по-малки предприятия и, колкото било възможно, била пренесена в подземни бомбо-укрепени фабрики. Винаги, когато било възможно, се използвали "модуларни" строителни техники. Например, германските U-лодки се произвеждали на модуларен принцип, на части, в такива фабрики надълбоко в континента, и били транспортирани до пристанищата чак при крайното сглобяване. Смъртоносния модел U-лодки XXI с техните екзотични и революционни подводни двигателни системи - позволяващи подводен ход с излишни 21 възела, нечувана скорост по онова време - се произвеждали по този начин (модуларно) в края на войната.


(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/ab/da/b1/abdab16403c6e2c6c48cb75f8cad8c62.jpg) (http://www.libraries.wright.edu/special/ddn_archive/DDNUploads/2012/12/WWII_03.jpg)

Подземна нацистка фабрика за балистичните ракети V-2



(http://www.libraries.wright.edu/special/ddn_archive/DDNUploads/2012/12/WWII_04.jpg)

Нацистка подземна база за модуларно производство на реактивните изстребители Хайнкел 162



Но се забелязва, че в коментара на Шпеер отсъства всякаква индикация, че знае за гигантските пропорции на ядрения проект и огромната програма за обогатяване на уран. Колкото и да е била възвишена позицията му в нацистката йерархия, явно Шпеер е бил държан съвсем на тъмно за програмата и не знае абсолютно нищо за какъвто и да е напредък по нея. Причината за невежеството на Шпеер ще бъде адресирана, като му дойде времето (и ще я адресира самият Шпеер!), но за сега е достатъчно да кажем, че германското правителство, както американския си брат, усърдно е компартментизирало ядрения си проект и го е поставило под най-висока секретност (думата идва от английското "compartment", което значи "отделение", компартментизацията е гръбнакът на програмирането на съзнанието, основният принцип във всяко окултно общество, както и основното разбиране за йерархията на учебните заведения, медицинските заведения и правителствените институции, сисоним на термина "фрагментиране", бел.прев)
Но със сигурност, във времето, в което се разиграва тази размяна на реплики мужду него и Джаксън, Шпеер и целият свят вече са чували за атомната бомба. Така явно Шпеер се опитва да замъгли отговора си като пренасочва вниманието към химическата война.


Въпросът за революционен химически експлозива, обаче, не е толкова несвързан с контекста, колкото първоначално изглежда, защото коментарите на Джаксън загатват това, като споменава температури между 400 и 500 Целзий, много по-ниски от температурите, предизвикани от атомна експлозия. Дали Шпеер е замъглявал отговора си, или Джаксън е замъглявал въпроса си?


Въпросът и изказването на прокурора също така подкрепят, общо казано, и още един компонент от нашата развиваща се история, защото той очевидно намеква за употребата на някакво оръжие за масово унищожение, притежаващо огромна експлозивна сила, на изток, и по-специално при или във Аушвиц, местоположението на "фабриката за Буна" на I.G.Farben. Трябва да се отбележи, че нацистите явно са стигнали толкова далеч, че да построят цяло макетно селище и да поставят в него роби от концентрационните лагери, очевидна, въпреки че е варварска, маневра да проверят какви ще са ефектите на оръжието върху постройки и хора. Показанията му, заедно с онези на японския военен аташе в Стокхолм, цитирани в предната глава, дават сериозна следа - която често се недоглежда дори и от изследователите на тази "алтернативна история" на войната - относно природата на нацистките тайни оръжейни разработки и употреба, защото явно изглежда, че при положение, че Третият Райх е притежавал оръжия за масово унищожение с изключителна сила, атомни или друг вид, те ги тествали и употребявали срещу врагове, които нацистката идеология смята за по расово нисши, и това означава, всъщност, че са ги използвали в театъра на военните събития на Източния фронт.

Така стигаме до един спекулативен отговор на най-важния въпрос: Ако германците са имали бомбата, тогава защо не са я употребили? И отговорът е, че ако са я имали, много по-вероятно е било да я употребят срещу Русия, отколкото срещу Западните Съюзници, тъй като войната на Изток е била схващана и предприета от Хитлер като геноцидна война още от самото начало. И тя със сигурност е била такава: цялата половина от всичките близо 50 милиона жертви на Втората Световна война са от Съветска Русия в следствие ефективната нацистка военна машина.

Употребата на такова оръжие на Източния фронт от страна на германците може да обясни защо не се знае много за него, защото е много малко вероятно Сталинова Русия въобще да признае публично такъв факт. Такова публично признание би било пропагандна катастрофа за правителството на Сталин. Изправена пред враг с превъзхождаща тактическа и операционна компетенция в конвенционалните оръжия, Червената армия често е получавала заплахи за екзекуция на собствените войници, само за да се опази реда и дисциплината в редиците й и да се предотврати масовото дезертьорство. Да се признае съществуването на такива оръжия в притежание на смъртния враг на Комунистическа Русия, лесно е щяло да унищожи руския морал и би струвало на Сталин войната, и вероятно дори е щяло да събори правителството му. Напредвайки по-нататък в нашето разследване на германските тайни оръжия, връзката им с нацистката идеология и употребата им на Източния фронт, ще се сблъскаме с още и още примери за странни истории и събития.



За сега обаче, само ще отбележим двусмислеността на коментарите на г-н Джаксън. "Сега, имам...", започва той, "една информация, която ми я даде друг, относно един експеримент, който е бил проведен при Аушвиц..." Когато г-н Джаксън е произнасял тези думи, показанията на Ханс Зинсер вече са били на една година, което може да означава, че самите показания на Зинсер може да са били тази "една информация", загатната от Джаксън, който може нарочно да е подменил мястото на случката. В този смисъл е многозначителен коментара на Зинсер, че тестът е бил проведен толкова близо до населена зона. Ако Джаксън нарочно е сменил мястото на теста, то той не е сменил природата на жертвите. Друга възможност е събитието да се е случило там, където казва че се е случило, "близо" до (при) Аушвиц.







Б. Един маршал, Мусолини и първият предполагаем тестов полигон на остров Рюген (Rugen)

Въпросът за локацията на един възможен германски тест на атомна бомба се повдига от пет много необичайни източника: един италиански офицер, преводачът на един руски маршал, и самият Бенито Мусолини, един американски тежък кръстосвач, и един остров близо до брега на северна Германия в Балтийско море.


Преди той и любовницата му Клара Петачи (Clara Petacci) да бъдат убити от комунистите партизани и по-късно трупа му да бъде провесен от куки за месо и замерян с камъни от побесняла тълпа, Бенито Мусолини, към края на войната, вече не бил нищо повече от марионетка на Хитлер, управляваща една "Фашистка република" в контролираната от Германия северна Италия, и често говорел за германските "чудодейни оръжия":

Чудодейните оръжия са надеждата. Смехотворно е и е безсмислено да заплашваме в този момент, без тези заплахи действително да имат основа.
Добре известните бомби за масово унищожение са почти готови. Само след няколко дни, с най-щателна интелигентност, Хитлер вероятно ще осъществи този страховит удар, защото ще има пълната увереност... Изглежда, че има три бомби - и всяка удивително функциониране. Конструкцията на всяка една е страховито сложна и завършването на всяка една отнема доста време.

Лесно би било да заклеймим констатациите на Мусолини като налудничави и побъркани бълнувания на един фашистки диктатор на прага на поражението, който отчаяно се държи за пропаднали надежди и провалени мечти. Лесно би било, освен ако го нямаше странното съвпадение с някой си Пьотр Иванович Титаренко, бивш военен преводач в свитата на маршал Родион Малиновски, който превеждал капитулацията на Япония пред Русия в края на войната. Както се споменава в германското списание Шпигел (Der Spiegel) през 1992г, Титаренко написал писмо до Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз. В това писмо, той докладвал, че в действителност имало три бомби, пуснати над Япония, една от които била пусната над Нагасаки, точно преди действителната бомбардировка, само че не избухнала. Тази бомба била предадена от Япония на Съветския съюз.




Мусолини и един военен преводач на Съветски маршал не са единствените съвпадения, говорещи за "три бомби", защото в един момент може да се е появила дори и четвърта бомба, и може да е била транспортирана в посока Далечния Изток на борда на тежкия кръстосвач на САЩ "Индианаполис (СА 35)", когато въпросния потънал през 1945г.

Тези странни свидетелства още веднъж поставят под въпрос Легендата на Алианса, защото както видяхме, проект Манхатън в късната 1944 и ранната 1945г бил изправен пред критичен недостиг на уран с боеприпасно качество, и тепърва предстояло да разреши проблема с възпламенителите за плутониевата бомба. Така че въпросът е, ако тези доклади са верни, откъде е дошла излишната бомба (бомби)? Това, че тези три, и вероятно четири, бомби били готови за употреба срещу Япония в толкова кратко време, подрива достоверността, освен ако тези бомби не са били военна плячка, заграбена от Европа.


Но най-странното от всички доказателства идва от германския остров Рюген (Rugen) и свидетелството на италианския офицер Луиджи Ромерса (Luigi Romersa), пряк свидетел на теста на германска атомна бомба на острова в нощта на 11-ти срещу 12ти Октомври 1944г, приблизително същата времева рамка, посочена от свидетелството на Зинсер и освен така е приблизително същата област, посочена от Зинсер.

В този контекст е крайно любопитно, че тази времева рамка през 1944г е била отличителен период за пропагандата на Алианса, която постоянно е плашила с атомна бомба. В събота, 11 Август 1945г, в една статия в Лондонския Дейли Телеграф (London Daily Telegraph) се докладва за приготовления от страна на Британия против атомна бомба срещу Лондон от миналата година.



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_13.jpg)

Статията на Лондонския Дейли Телеграф (London Daily Tepegraph) от Август 1945г относно наплашване с атомна бомба в Британия през 1944г

Планове на нацистите за атомна бомба
Британия е готова от година насам

Британия се е подготвила срещу възможността за атака  с атомна бомба от страна на Германия през Август 1944г.
Вече може да се каже публично, че подробности относно очакваните ефекти от такава бомба бяха разкрити в свръх-секретен меморандум, пратен това лято до шефовете на Скотланд Ярд, главните полицаи на провинциалните служби и старшите на службите за сигурност.
Министерството на Домашната сигурност състави подробна схема за бързи и адекватни мерки за справяне с обширното опустошение и многобройните жертви, в случай, че германците успеят да ударят страната с атомни бомби.
Доклади, получени по-рано тази година от агентите ни на Континента, посочват, че германските учени са експериментирали с атомна бомба в Норвегия. Според тези доклади бомбата е била изстреляна с катапулт и експлозията й имала радиус повече от 3 км.
С оглед нашия собствен напредък да измайсторим "атомна" бомба правителството обърна сериозно внимание на тези доклади. Хиляди мъже и жени от полицейските и отбранителни служби бяха държани в готовност в продължение на няколко месеца, докато сигурни агенти в Германия не докладваха, че бомбата е била изпробвана и доказано се е провалила.

Тази статия, изготвена в този вид само два дни след бомбардировката в Нагасаки, и почти година след действителната тревога в Британия, заслужава внимателен поглед.

Първо, най-очевидно, тревогата в Британия явно е била вдигната напълно секретно, защото само силите на реда, на отбраната и медицинския персонал са били вдигнати под тревога. Причината за потайността е очевидна, тъй като ако е била сигнализирана публична тревога, това би подсказало на германците, че близо до германската ядрена програма има шпиони на Алианса, които знаят за тестовете.

Второ, мястото на предполагаемия тест - Норвегия - е необичайно с това, че времето на тестовете е чак две години след нападението на британските командоси над завода за тежка вода Норск (Norsk) в Рюкон. Това може да означава две неща:

(1) Може да означава, че интересът на Хитлер да поддържа войски в Норвегия е имало повече общо с германската ядрена програма, отколкото с нещо друго, понеже, ако докладът наистина е верен, това би означавало, че там се е провеждало широкомащабно германско усилие в посока атомна бомба;
(2) Обратното, докладът може да е бил целенасочено неточен, тоест, може наистина да е имало тест, само че да се е случил другаде.

Трето, тази евентуална "тревога" е продължила от Август 1944г за "няколко месеца" напред, тоест, тревогата вероятно може да е била разтеглена до Октомври, тоест, във времевата рамка на атомния тест, споменат в показанията на Зинсер. По този начин, прегледът на новините подсказва нещо друго: разузнаването на Алианса е знаело, и откровено се е страхувало, от тестовете на германската атомна бомба.

Четвърто, статията споменава, че тестът е бил проведен с бомба, изстреляна от "катапулт". "Бръмчащата бомба" V-I, първото поколение на крилатите ракети, е била изстреляна от големи парни катапулти. Събирайки две и две, излиза, че тестът в Норвегия може да е бил тест на системи за изстрелване на атомни бомби, основани на принципа на V-I, или тест на самата атомна бомба, или тест едновременно и на атомната бомба и на системата й за изстрелване.

С тези мисли наум, стигаме до крайния въпрос. Тревогата била отменена, когато се доказал провала на бомбата. Въпросът е, какво се е провалило? Самата бомба ли? Системата на изстрелване ли? Или и двете?

Отговорът се намира, може би, в друга интересна новинарска статия, която се появила в Британската преса почти година по-късно, в сряда, 11 Октомври 1944г, в Лондонския Дейли Мейл (London Daili Mail):


(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_14.jpg)

Октомврийската статия на Дейли Мейл (Daily Mail) относно смущение в Берлинската Телефонна агенция


БЕРЛИН Е ПРИТИХНАЛ 60 ЧАСА
ВСЕ ОЩЕ НЯМА ТЕЛЕФОНИ
СТОКХОЛМ, вторник

Към нощес Берлин все още е отрязан от останалата част от Европа. 60-часовата тишина започна в неделя сутринта - и все още няма обяснение за задържането, което до сега вече трае по-дълго, отколкото кой да е друг път.
Шведския Форин офис не може да позвъни на легацията си в Берлин.
Според непотвърдени доклади голямата криза между Вермахта и Нацистката партия е дошла до кулминация и "може да се очакват огромни събития".
Днешният самолет от Берлин до Стокхолм пристигна с четири часа закъснение. Превозваше само германци, двама от които приличаха на висши държавници. ИЗглеждаха измъчени и бледи, когато шведските репортери ги приближиха, те гневно си разблъскаха път през шведските въздушно-пътнически офиси, мърморейки: "Нищо не можем да кажем".
Германските вестници, пристигнали тук с днешния самолет изглеждат изключително сподавени, с много малки заглавия.
Изтъква се, обаче, от отговорните управления, че ако прекъсването е чисто технически резултат от бомбени поражения, както твърдят германците, до сега е щяло да бъде поправено.



Разбира се ние знаем, каквото не се е знаело през Октомври 1944г: когато се детонира атомна или термоядрена бомба, екстремният електро-магнитен пулс изважда от строя или се намесва в работата на електрическите апарати в километричен радиус от мястото на детонацията, в зависимост от размера на взрива, близостта на електрическата техника до него, и степента на "екраниране", която техниката има. За нормалните, не-военни телефонни линии на Берлин, странното смущение в телефонната служба е обяснимо именно като резултат от такъв електромагнитен пулс. Но това би означавало, че такъв импулс, ако е резултат от тест на атомна бомба, би трябвало да е много по-близо до Берлин, отколкото е Норвегия. Предполага се, че ако телефонните линии на Берлин са поразени от тест на атомна бомба в Норвегия, подобни смущения е щяло да се случат в големите градове, които са били много по-близо до мястото на теста, като Осло, Копенхаген или Стокхолм. А не са споменати такива смущения; явно само берлин е бил пострадал.


Бележка от автора: Има и друго възможно, въпреки че е крайно невероятно обяснение, за липсата на доклади от други градове. Много просто, това може да отразява липса на разузнаване от онези места.



Така, ако тестът на атомна бомба, споменат в статията на Лондонския Дейли Телеграф от 1945г се е случил, тогава трябва да потърсим място много по-близо до Берлин, отколкото Норвегия. Смущението в телефонната служба от статията на Дейли Мейл очевидно подкрепя вероятния тест на германска атомна бомба някъде през Октомври 1944г, по същото време, което се споменава в показанията на Зинсер, и във времевата рамка от статията на Дейли Телеграф за тайната тревога в Британия през Август 1944г, която е продължила "няколко месеца".

Само че статията на Дейли Мейл за смущението в телефонната служба прави и още нещо: тя предполага защо германците може да са счели теста за провал. По онова време ефектите от ядрените взривове - електромагнитен пулс и смущение на електрическата техника, радиоактивност и дъжд от радиоактивна пепел - все още са били доста неизвестни и не добре разбирани. Берлинската телефонна служба е била една от най-добрите, ако не и най-добрата, в света по онова време.

Бележка от автора: До самия край на войната, например, кабелните линии между Токио и Берлин останали отворени, позволявайки на японците да изпращат съболезнования на Нацисткото правителство дори и докато руските танкове газели по улиците на града. Повечето комуникационни линии в Берлин били положени под земята от Дойче Райхспост още преди войната, с ясната цел да се предотврати прекъсване на телефонната служба по време на бомбардировки. Ако смущението на телефонната служба, следователно, е било от ЕМП от ядрена детонация, тогава размерът на взрива е трябвало да бъде относително голям, за да предизвика това продължително прекъсване на телефонната служба на целия град за толкова дълго време, и то при условие, че линиите са били екранирани, бидейки под земята. Другата алтернатива, втори опит за преврат, може да е възможно обяснение, но в никоя литература не се споменава за подобен опит.

Много е вероятно нацистите да са били шокирани от този любопитен резултат от теста на атомното си "чудодейно оръжие", и следователно са го счели за "провал", докато не били проведени повече тестове и докато електромагнитният пулс не бил разбран по-добре. В крайна сметка, не било от полза, така да се каже, да се употреби "върховното оръжие" и да не може да се получи телефонното обаждане за капитулация след употребата му! А за тоталитарната и параноидна Нацистка държава, едно прекъсване на комуникациите от столицата до провинциите, въоръжените сили и окупираните територии, буквално е било невъобразим кошмар, съвършената възможност за държавен преврат.



Накрая, за да завършим лова на вестникарски статии, една интересна верига статии от Лондонския Таймс между 15 Май и 25 Май 1945г описва история за германски военни сили в датския Балтийскои остров Борнхолм (Bornholm), които отказали да се предадат на атакуващите руски сили. Борнхолм се намира на около 150 км от ракетния полигон Пинемунде (Peenemunde), и доста близо до възможния полигон за атомни тестове на малкия остров Рюген близо до Балтийския бряг и пристанищния град Кийл (Kiel).

Тъкмо на този остров италианският офицер Луиджи Ромерса бил гост и пряк свидетел на тест на германското "чудодейно оръжие" в нощта на 11-ти срещу 12-ти Октомври 1944г. След нощно пътуване с кола в дъжда за около два часа от Берлин, Ромерса стигнал до острова с моторна лодка. Според констатациите му пред германските изследователи на атомната бомба Едгар Майер (Edgar Meyer) и Томас Меенер (Thomas Mehner), островът бил охраняван от специален елитен отряд, който само можем да предполагаме, че е бил SS отряд, и че достъпът до острова ставал само чрез специални пропуски, издавани директно от OberKommano Der Wehrmacht (OKW). Тук е най-добре да цитираме думите на самия Ромерса:

Бяхме четирима: двамата ми придружители, човек с работнически дрехи, и аз. "Ще наблюдаваме тест на дезинтегриращата бомба. Това е най-мощният експлозив, която е разработван до сега. Нищо не може да му устои", каза единия от тях. Той едва дишаше. Хвърли бърз поглед на часовника си и изчака до обяд, часът на експеримента. Нашият наблюдателен пост беше на километър от мястото на експлозията. "Трябва да изчакаме тук", нареди човекът с работническите дрехи, "до нощеска. Когато се стъмни, можем да тръгваме. Бомбата излъчва смъртоносни лъчи, от изключителна токсичност. Ефективната й зона е много по-голяма и от най-мощната конвенционална бомба. Около 1.5 километра..."
Около 4:00 следобед, в полумрака, се появиха сенки, идващи към нашия бункер. Това бяха войници, и носеха странен вид "водолазен костюм". Влязоха и бързо затвориха вратата. "Всичко е kaput", каза един от тях, докато сваляше защитното си облекло. В крайна сметка ние също трябваше да облечем бели, груби и влакнести наметала. Не мога да кажа от какъв материал бяха направени, но имам впечатление, че може и да беше азбест, частта за главата имаше слюдено стъкло пред очите.

След като си облякъл облеклото, наблюдаващата група излязла от бункера и отишла до кота нула:

Къщите, които бях видял само час по-рано, бяха изчезнали, бяха натрошени на малки чакълчета и останки, колкото повече приближавахме кота нула, толкова по плашещо ставаше опустошението. Тревата беше със същия цвят на кожата, малкото дървета, които все още стояха изправени, вече нямаха листа.

Има любопитности в показанията на Ромерса, които трябва да споменем, ако това е бил тест на ядрена бомба. Първо, някои от описаните щети са типични за ядрено оръжие: оголването на дърветата, тоталното унищожение на постройките, и тн. Защитното облекло, носено от германските техници, както и поляризираните очила, също са типични. И изглежда, че тестът наистина е бил проведен в "населена зона", с къщи и прочие, подобно на това, което си говорят прокурорът Джаксън и Шпеер, както и коментарите на Зинсер в неговите показания. Само че, Роменса, който очевидно е внимателен наблюдател, пропуска да спомене каквото и да е за синтеза на почвата в силикатни стъклени материали, което също е нормално при ядрен взрив близо до земята.


Но каквото и да е било тествано на Рюген, има достатъчно от характерните белези на атомна бомба, за да може да се каже, че всъщност е било, точно каквото е било. Най-важното е да се отбележи, че съвпада с времевата рамка от показанията на Зинсер и със заглъхването на телефонната служба в Берлин, както и с времето на Британската тревога. Най-накрая, може би е от особено голямо значение, че по време на същата тази времева рамка, Адолф Хитлер най-накрая е подписал заповед за разработването на атомната бомба. В контекста, това може само да означава, че той е дал одобрение да се разработва едно оръжие, което е вече тествано.

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 09, 2017, 11:57:30 pm
В. Трите ъгъла (Dreiecken) и възможния тест на Парадния площад в Ордруф (Ohrdruf)

Едно по-спорно твърдение, обаче, засяга предполагаемия тест на тежка атомна бомба, извършен от SS на Парадния площад и казармите в Ордриф, в южна централна Турингия (Thuringia) през Март 1945г. Както ще видим, тази дата също е значителна. Скоро след Германското обединение през 1989г, отново изплували стари слухове, че SS извършили тест на атомна бомба късно през войната в южна централна Германия, където преди била Източна Германия. Твърди се, че тестът е бил проведен на 4 Март 1945г. Обаче, както скоро ще видим, има още един проблем, свързан с твърдението за този тест близо до Трите Ъгъла.

Частта от историята относно Трите Ъгъла започва с елемент от Легендата на Алианса. Според бившите Последни Германски източници, една от възможните причини за бързото напредване на дивизията на  американския генерал Патън в този регион на Турингия била, че последния генерален щаб на Фюрера (Fuhrerhauptquartier), един комплекс с кодово име "Жасмин" при германците, се намирал в обширните подземни устройства при Йонастал (Jonastal). "Съществува американски документ под номер четири, който ни информира, че последния (Генерален щаб на Фюрера) не е бил при Оберзалцбург (Obersalzburg), а в региона на Ордруф", тоест, в региона на Трите Ъгъла.

Бел.прев: от доста време вече не споменавам анотациите на кой цитат откъде е, всяка една препратка към странична литература и библиография вече е била споменавана поне веднъж в най-първите публикации от тази книга.

Така легендата е създадена: мотивацията на Патън била да пресече пътя на бягство на отстъпващите нацисти и да превземе последния подземен главен щаб на Хитлер, и, предполага се, да залови самия него. Цялата тази постройка била част от обширен комплекс от подземни бази под структурната команда на SS и името й било "S III" - едно наименование, което си има и своите намеци, както ще видим в следващите части на тази книга - и главният щаб на Фюрера бил само една малка част от този комплекс.

(http://4.bp.blogspot.com/_7Bqr1I5gzyk/SNWg11ARBjI/AAAAAAAABMI/zWVhMXqv-oQ/s400/hugetunnel.jpg)


(http://1.bp.blogspot.com/-q28nH-eZYdY/Tze9k3NhjDI/AAAAAAAAA8A/oIuxCdYLzio/s1600/snf26naz2-380_1298446a.jpg)

Обенгрупенфюрер Ханс Камлер


Проблемът със схващането, че този комплекс е бил просто главен щаб, е че обенгрупенфюрера на SS Ханс Камлер (Obergruppenfuhrer Hans Kammler) - човек, с който ще си имаме много работа по-късно - е бил директно замесен в строежа на всички комплекси в региона още от 1942г, и така е малко вероятно те да са построени просто за главен щаб на Хитлер, защото Камлер е бил директно свързан с най-чувствителните места от изследванията и разработките на тайните оръжия на Райха. Следователно е по-вероятно, че комплексите са били част от огромната империя от тайни оръжейни черни проекти на SS. Тези подземни комплекси не се споменават никъде в оцелелите германски архиви, или дори, както изглежда, не се споменават въобще никъде, и все пак те определено са там и могат да се видят от всички.

(http://www.ottens.co.uk/gatehouse/wp-content/uploads/2013/01/Nazi-base-by-Josh-Nizzi.jpg)


Така че какво са изследвали тези комплекси? Почти нищо не се е знаело за тях, докато свидетели и роднините на свидетели не започнали да говорят след Германското обединение. Един такъв човек бил Адолф Бернд Фрайер (Adolf Bernd Feier), който, преди да умре в Аржентина, писал писмо до германските изследователи Едгар Майер и Томас Майер, в което с подробности изнасял знанието си за комплексите, което добил, когато бил част от строителния персонал. Там имало, както твърди Фрайер, комплекси и инсталации, посветени на специални кръгови летателни апарати (!), на "Amerika Raket", интерконтиненталната балистична ракета, способна да достигне САЩ, и изследователски институти за атомни експерименти под ръководството на д-р Курт Дийбнер (Kurt Diebner), и цяла подзебна фабрика за производство на тежка вода!

(http://www.ottens.co.uk/gatehouse/wp-content/uploads/2012/04/Iron-Sky-Nazi-UFO.jpg)

Но най-важното е, че Фрайер твърди, че "атомното оръжие" е било готово на 2 Юли 1944г!

Бележка от автора: Според твърденията на Фрайер, на 2 Юли 1944г е била готова бомбата, но не и системата й на доставяне, с което вероятно има предвид "Amerikaraket".

Какъв вид атомно оръжие се има предвид? "Мръсна" радиологична бомба, проектирана да разпръска смъртоносен радиоактивен материал върху голяма площ, но далеч не същинска бомба на принципа на ядреното делене? Или самата същинска бомба? Изборът на думи на Фрайер не е ясен. Но едно нещо все пак се откроява, и това е датата 2 Юли 1944г, същият месец, в който е покушението над Адолф Хитлер - много ловко наименовано - "Бомбеният заговор", приблизително две седмици по-късно. Последствието от успешна германска разработка дори и на радиологична бомба може да е една от основните мотивации на анти-Хитлер конспираторите да се опитат да премахнат Фюрера, когато са се опитали, и може да обясни скритата логика в предположението, че Алиансът е преговарял с анти-нацистко (или поне не-нацистко) временно Германско правителство въпреки собствените изисквания на Алианса за безусловна капитулация, защото притежанието на такова оръжие би дало на конспираторите значително предимство в преговорите. И ако конспираторите са знаели за същестувването на оръжието, и за плановете на Хитлер да го доведе до реална употреба, това може да е била последната морална принуда за действие, която е преляла чашата.



Бел.прев: Има филм по истинския исторически случай на "Бомбения заговор" - Валкирия. Някои хора не харесват Том Круз, но мисля че филма е хубав.


https://www.youtube.com/watch?v=-YppIQUiE9Y

Линк за Замунда: http://zamunda.net/bananas?search=%E2%E0%EB%EA%E8%F0%E8%FF&incldead=&field=name (http://zamunda.net/bananas?search=%E2%E0%EB%EA%E8%F0%E8%FF&incldead=&field=name)



Във всеки случай, най-проблемния аспект на предполагаемия тест на атомната бомба проведен от нацистите в Трите Ъгъла при Ордруф в региона Турингия идва от едно някак специфично, някак фрапиращо, твърдение. Според Фрайер, тестът бил проведен на 4 Март 1945г на стария Параден площад в Ордруф. Там било издигнато малко скеле около 6 метра на височина, на върха на което скеле било поставено малко "атомно оръжие". Оръжието, според Фрайер, било "100 грама", някакви си сто грама!

Бележка от автора: "А-Waffe", употребата на думите отново не е "Atombombe", а е А-waffe, или "А-оръжие".

Бележка от преводача: Летящите чинии се нуждаят от специални оръжия, защото скоростта им е изключително висока, което възпрепятства както прицелването и прихващането, така и обикновената балистика. За летящите чинии е трябвало да се разработят специални лазери, и някои от тези лазери ползват муниции, не всички са на електро-магнитен принцип. Мунициите са радиоактивни материали, от които могат да се правят включително и атомни бомби. Някои от извънземните също ползват лазери с муниции от радиоактивен кобалт (онези от известния инцидент с подземната база в Дълси в САЩ, за който разказва Фил Шнайдер).



Това е едно от най-значителните, и най-проблематичните, твърдения относно истинската природа на нацисткия ядрен проект, направено от някой, за който се предполага, че е бил замесен в това, защото както веднага става очевидно, 100 грама са много по-малко от 50-те килограма критична маса, която както се твърди е нужна за уранова атомна бомба, както видяхме, и е много по-малко от типичната маса за плутониева бомба. Все пак, Фрайер настоява по този въпрос, и също така твърди, че всичките "роби", нещастните жертви от концентрационните лагери, които били принудени да участват в теста, в кръг от 500-600 метра от кота нула, били убити. Това ни дава площ от приблизително 1 до 1.2 километра поражение от взрива, което е приблизително ефекта от модерна тактическа ядрена бомба. Такъв радиус на взрива би искал огромно количество от тогавашните конвенционални експлозиви и това количество доста би надхвърлило стотината грама, които Фрайер твърди за устройството. Тези забележки показват, че "А-Waffe" или "атомно оръжие" всъщност означава пълноценна атомна бомба. Та как можем да обясним изключително малката атомна маса, особено след като проект Манхатън се е стремял към уранова критична маса от около 50 килограма?

Заслужава си сериозно да се замислим върху този въпрос, защото той ни дава и още една възможна следа - ако трябва да приемем това твърдение за точно - за истинската природа на нацисткия ядрен проект. Вече видяхме, че проектът е бил развиван от няколко различни дискретни групи поради причини, отчасти дължащи се на сигурността, и поради причини, отчасти дължащи се на практичната природа на Германската програма. Относно мотива на сигурността, аз вярвам, че групата "Хайзенберг" и знатните имена, свързани с нея, целенасочено е използвана от нацистите като "фронт" група за публична, а именно Съюзническа, консумация. Отбранителният и разузнавателен апарат на SS без съмнение би заключил, и правилно, че тези именити учени биха били високо приоритетни цели на Съюзническото разузнаване за отвличания и покушения. Следователно, много невероятно е нацистите да са концентрирали истински тайни или развития относно атомната бомба изключително в ръцете на тази група. Самото съществуване на Легендата на Алианса за толкова много години след войната е директно доказателство за успеха на този план. Истинското разработване на атомната бомба се е провеждало далеч от търсещите очи на Съюзническото разузнаване, под покровителството на Райхспоста и по-важното - под покровителството на SS.





Вторият елемент от проекта за германската атомна бомба също вече го срещнахме: наблюгането на онова, което е било постижимо по време на войната. Така че, въпреки че германците са знаели за възможностите на плутония и атомната бомба на основата на плутония, и следователно са знаели, че един функциониращ реактор за производство на плутоний за бомби ще позволи на Германия да произведе повече бомби на цената на същата инвестиция от делим материал, те също така са знаели, че по този път е запречен от значителна техническа спънка: самото разработване на успешен реактор. Така че, както преди обсъждахме, те избрали да разработят само уранова бомба, тъй като уранът можел да се обогати до боеприпасно качество без нуждата да се разработва и реактор, и понеже те вече притежавали нужните технологии да осъществят това, ако се приложи масово. Както противовеса си - американският проект Манхатън - програмата, провеждана от SS, разчитала на масово обогатяване на квоти, от които да се отделят и да се пречистят изотопи.

Сега, нека продължим веригата на тези разсъждения. Германия също така се стремяла да може да достави такива бомби на бойното поле под формата на бойни глави върху ракетите си. И това означавало, предвид ограничените си подемни сили, че тежината на бойните глави трябвало по някакъв начин да се намали няколко пъти, за да може ракетите да ги носят. И има и икономически фактор. Знаейки, че индустриалният им капацитет ще бъде опетнен от усилието, дори и с помощта на десетките хиляди роби работници от лагерите, за германците може да е възникна ли друг проблем, един проблем, осветен от знанието им за възможностите, предлагани от бомбите на плутониева основа: Как човек да получи повече бум за една райхсмарка без употребата на плутоний? Има ли начин да се разчита на по-малко уран в пакет критична маса, отколкото е конвенционалното очакване?


И така се връщаме на твърдението на Фрайер за невероятно малкия 100-грамов атомен тест при Ордриф на 4 Март 1945г. Съществува един такъв метод, чрез който много по-малка критична маса от делим материал може да се ползва за направата на атомна бомба: ускорено делене. По същество, ускореното делене просто разчита на въвеждането на някакъв материал, който произвежда неутрони - плутоний, или тежък водород: деутерий, или дори тритий - за да се освободят повече неутрони във верижната реакция, отколкото се освобождават от самата делима критична маса. Това увеличава количеството свободни неутрони, задействайки верижни реакции в критичната маса, и следователно позволява две много важни неща:

(1) Позволява малко по-ниска чистота на делимия материал - който от материална гледна точка не се счита за достатъчно чист, за да бъде с боеприпасно качество без ускорено делене - да се използва в действителна атомна бомба, и,

(2) фактически изисква по-малко делим материал за пакета на критична та маса, за да се направи бомба.




(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fe/Nuclear_artillery_test_Grable_Event_-_Part_of_Operation_Upshot-Knothole.jpg/605px-Nuclear_artillery_test_Grable_Event_-_Part_of_Operation_Upshot-Knothole.jpg)

100 грама материал означава възможност за употреба в муниции с конвенционални размери. Обстрелвани ли са били руснаците на Източния фронт с ядрени муниции? Подтиснати ли са били тези факти от Съветската пропагандна машина, за да се предотврати масовото дезертьорство и вероятно падането на правителството на Сталин?


Така че, "ускореното делене" би предложило на Германската ядрена програма практичен начин за увеличаване на броя на използваемите бомби, както и проверен метод за постигане на неконтролирана реакция на ядрено делене на обогатен материал с по-ниско качество. Тогава, може би е доста значително, че свидетелството на Фрайер относно подземните оръжейни фабрики при Трите Ъгъла също така споменава и съществуването на подземна плантация за производство на тежка вода в комплексите, защото тежката вода, разбира се, съдържа атоми на деутерий и тритий (тежки водородни атоми съответно с един или два допълнителни неутрона в ядрото).

Във всеки случай, тестването на устройство с ускорено делене на малка критична маса при Ордриф на 4 Март 1945г поне съвпада с параметрите на Германската ядрена програма и практическите й нужди. Но има и интересни, и интригуващо индиректни, потвърждения на теста. Според Фрайер, самият Хитлер действително бил в главния командващ щаб за кратък период в края на Март 1945г. Знае се, че Хитлер наистина лично е посетил и се е обърнал към офицерите на Девета Германска армия, действаща точно в тази област, през Март 1945г, и им заявил, че все още имало неща, които трябвало да се "довършат", интересен коментар, ако се погледне в светлината на твърденията на Фрайер, че Германия се нуждаела не от бомбата, а от системите й на доставяне. Смислено е, че ако е имало такъв тест, Хитлер ще е присъствал като наблюдател, за да види финалния успех на германската наука, връчваща му "върховното оръжие".


Но може би най-убедителното доказателство за това, че има много повече относно Втората Световна война, отколкото ни се казва, може да се открие в два извънредно странни факта, които произлизат от региона Трите Ъгъла в Турингия в южна централна Германия. Според едно свое твърдение, направено на 20 Март 1968г, в края на войната бившият германски генерал Ерих Андрес (Erich Andress) се намирал в региона на Трите Ъгъла, когато изведнъж дошъл още повече американски военен персонал (те вече били окупирали региона) и дошли с джипове и тежък транспорт, и незабавно наредили всички сгради и къщи в местността изцяло да затъмнят прозорците си, от което можем да заключим, че американците са извозвали нещо от зоната, което е било много ценно за тях, нещо, което не са искали никой да вижда. Вторият странен факт е дори по-любопитен, защото е факт, че, от всички райони на модерна Германия, регионът Турингия, именно в зоната на Йонастал и Ордруф, е районът с най-висока концентрация на фонова гама радиация в цяла Германия.

Така че, за кавко наистина става дума в уникалните разменени реплики между бившия Министър на въоръженията Алберт Шпеер и главният американски проеурор Джаксън в Нюрнберг?


(http://histclo.com/imagef/date/2013/08/ba146-wfv43s.jpg)

Главният архитект и Министър на въоръженията на нацистите Алберт Шпеер (Albert Speer) (най-дясно) в свитата на Хитлер


Това, че Джаксън е наясно с информация, подобна по съдържание на доклади, които едва наскоро бяха разсекретени, става ясно от въпроса му. Това, че тази информация засяга истинската природа на германските ядрени изследвания - които изглежда са били поразителни постижения, напълно в противоречие със следвоенната Легенда на Алианса - сякаш също е ясно. И че Алберт Шпеер изглежда или няма желанието да говори за тези изследвания откровено, или просто въобще не знае за тях, също не може да се отрече. По този начин, въпросът на Джаксън явно намеква за тест, който е в знанието на Шпеер относно програмата и който се отнася до съучастничеството му в двата теста при Рюген и Ордруф. Ако Министърът на въоръженията на целия Трети Райх не е знаел нищо за това, тогава наистина си имаме работа с черен Райх в черния Райх, звяр в корема на звяра, за който дори и висши нацисти като Шпеер са знаели много малко, ако въобще са знаели.

(http://www.scrapbookpages.com/WewelsburgCastle/Photos/NorthTower.jpg)


Голямата тайна на Втората Световна война, тайната която тържествуващите Съюзници и Руснаци искат да запазят до ден днешен, е че Нацистка Германия безспорно първа е достигнала атомната бомба и безспорно е била, за кратко време преди края на войната, най-първата ядрена сила в света. Но защо Съюзническата и Руската потайност продължават дори до ден днешен? Отговорът на този обезпокоителен въпрос ще бъде обсъден по цялостно в следващите глави на тази книга, защото отговорът, колкото и да е обезпокоителен, засяга много повече от някакви си атомни оръжия.

Но защо нацистите не са използвали бомбите си, ако са ги имали? Отговорът на този въпрос вече беше отчасти адресиран в тази глава: ако са използвали някакви оръжия за масово унищожение, ядрени или други, много по-вероятно е да са ги използвали по начин, съответстващ на расистката им геноцидна идеология, както и срещу врага, който е бил тяхна най-голяма военна заплаха: на Източния фронт, срещу Съветския съюз, където параноидният Сталински режим с ненавист би признал пред света или пред собствения си опустошен от война народ, че е изправен пред враг със сразяващо технологично превъзходство. Такова признание вероятно е щяло толкова да деморализира руснаците, които вече са били принудени да похарчат реки от собствената си кръв във всяко едно сражение срещу Вермахта, че самият Сталински режим може би е нямало да оцелее от такава искреност. Но защо не са ги използвали срещу Алианса в последните етапи на войната, когато военната ситуация е ставала все по-отчайваща? Съществуват всички индикации, че нацисткото върховенство е обмисляло тъкмо такава операция...

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 12:09:46 am
5.

Странни карти, странни полети и неизвестни товари



"Герлах продължава с обясненето си, че нацистката партия явно смятала, че работят върху бомба, и разказва, как партийните хора в Мюних (Munich) ходели от врата на врата на 27ми или 28ми миналия Април, казвайки на всички, че на следващия ден атомната бомба щяла да се употреби."

Джереми Бернщайн (Jeremy Bernstein), "Урановият клуб на Хитлер: Тайните записи от Фарм Хол"




САЩ са били в най-уникалната позиция сред всички сили, замесени във Втората Световна война. За последен път в историята САЩ са могли да предприемат военни операции в глобален мащаб относително без страх от ответна реакция спрямо тях. Градовете и фабриките им са били доста отвъд обхвата на който и да е известен вражески бомбардировач. Още повече, че по-голямата част от индустриалния капацитет е бил съсредоточен във вътрешността на континента, далеч от североизточните Атлантически щати както и от Тихоокеанския бряг. Според конвенционалното знание, което се преразказва безброй пъти в множеството стандартни истории на войната, САЩ не се били страхували от абсолютно нищо от Нацистка Германия, нито от "тактическата ориентация на Луфтвафе", нито от мижавия й флот. До ден днешен много американци, дори и онези, които са като цяло запознати с операционните подробности на Втората Световна война, вярват, че Германия не е имала въздухоплавателни средства, способни да достигнат САЩ и да се върнат в Европа, камо ли да носят достатъчно тежко снаряжение, или пък да са достатъчно на брой, за да имат някакво военно значение.

Всичко това се променя, обаче, ако Германия е притежавала атомната бомба и ако е притежавала въздушно средство, способно да я достави и да се върне в Европа. В този случай е нужен само един бомбардировач, който да нанесе значителен военен и психологически удар срещу САЩ. Била ли е постижима такава операция? Имала ли е Германия такъв въздушен транспорт, поне с възможност да бъде модифициран да носи атомна бомба? Има ли индикации, че такива разработки и операции са били планирани от нацистите?


(http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2009/07/07/article-1198112-05A00E88000005DC-913_634x424.jpg)  (http://i62.tinypic.com/1427a4j.jpg)

Бел.прев: А как ви звучи атомна бомба, хвърлена от нацистко НЛО? Да, това е съвсем реален самолет - нацисткият Horten 229, бил е все още в разработка и не е успял да влезе в употрeба преди войната да приключи. Напомня ли ви на нещо? Наистина ли мислите, че американците могат сами да измислят своя Stealth? Повече за "Стелт" по-долу.











(https://ankushtiwari.files.wordpress.com/2015/09/hitlers-stealth-flying-wing-bombers.jpg)


А. Необикновената карта на Оберкомандването на нацистките военновъздушни сили (Oberkommando der Luftwaffe)




През 1943г Върховното командване на Луфтвафе (Oberkommando der Luftwaffe) извършило твърде необичайно проучване. Проучването представлявало една карта, карта на остров долен Манхатън. На картата са отбелязани концентрични кръгове, описващи радиусите на взрива и на топлинната вълна от атомна бомба, детонирана над Ню Йорк. Но най-необичайната черта на това "проучване" е, че показва детонирането на атомна бомба от калибър 15-17 килотона, приблизително същия калибър като урановата бомба "Малкото момче", пусната над Хирошима, една странна "случайност" от поредицата "странни случайности", която от известно време разглеждаме.

Намеренията на Луфтвафе са доста очевидни и ясни. Унищожението на финансовия и бизнес център на Ню Йорк само по себе си би било безпрецедентен военен и психологически удар срещу Американската военна кампания. Още повече, че при положение, че Ню Йорк е бил важна точка на отпътуване на американските стоки и войници, както и военноморска база, и транспортен възел за целия Американски североизток, щетите от такъв удар биха били отвъд всяко изчисление.

За нацисткото командване такъв удар би имал военен и политически смисъл. Това категорично би демонстрирало на САЩ, че Германия е имала възможност да разгърне значителни военни операции срещу основния Американски континент, и то с такива нива на разрушителна възможност, които биха били военно, икономически и психологически опустошителни. От тяхна гледна точка, на такъв удар вероятно се е гледало като на отслабване на американската решителност и може би, след поредица от подобни удари срещу забележителни цели като Бостън, Филаделфия, Вашингтон или Норфолк, би довело до излизането на Америка от войната, след което Британия щяла скоро да я последва. Тогава войната срещу Съветския съюз можело или да се продължи безмилостно до неминуемата Съветска капитулация, или като минимум, поне да се договори мир, силно облагодетелстващ Райха.

Следователно, през Октомври 1943г такова едно проучване било изкушаваща перспектива. Но има ли някакви индикации "проучвателната карта" на OKL да е била нещо повече от проучване? От доказателствата, представени до сега, отговорът очевидно е, че Луфтвафе не е извършвало просто типичните кадрови обучения, които всички сили извършват, дори по време на война. За Луфтвафе, проучването е била практическа и свойствена постижимост.



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_15.jpg)

"Предпроектното проучване" на OKL за атомен взрив с размерите на Хирошима над остров Манхатън в Ню Йорк


Само че какво да кажем за твърденията на Фрайер, че бомбата е била готова, но системите за доставянето й не били? Без система за доставяне Германският Вермахт можел да има всичките бомби, които поиска, но те биха били безкрайно безполезни, скъпи играчки, без реален начин да се доставят до най-значимите военно и икономически силни противници.






(http://discaircraft.greyfalcon.us/picturesd/he22.jpg)

Ранна скица на Хайнкел "Т" (Тайфун) (Heinkel "T"), ползващ за двигател вортексния мотор "Репулсин" на Виктор Шаубергер (http://xcombg.net/index.php?topic=904.msg35497#msg35497)











Б. Странни полети


Имали ли са германците някакви стратегически бомбардировачи или самолети, способни да достигнат Северния Американски континент със значително снаряжение, след което да се върнат в Европа? Освен сравнително добре известния Месершмид 264 (Messerschmitt 264), бомбардировач с четири двигателя, който изглежда прекалено подобен на американския B-29, за да е случайност, Германия е имала малка бройка тежко-товароносими въздушни транспортни средства на супер-дълги разстояния, включително и четири двигателния Джънкърс 290 (Junkers 290) и масивния му братовчед с шест двигателя, Джънкърс 390.




(http://filterdigest.com/wp-content/uploads/2015/11/ju390_1.jpg)

Бомбардировача Джънкърс 390 (Junkers 390)







Само два от тези масивни самолета са построявани някога. Джънкърс 390 представлява една странна случайност тук (и по-късно) в нашата история, защото през 1944г, един такъв Ju 390 излита от Бордо (Bordeaux), Франция, и прелява на 18 км от Ню Йорк, фотографира небето над Манхатън, и се връща обратно, един нон-стоп полет за 32 часа. В контекста на ядрения проект на SS, този полет е бил нещо повече от предпроектово проучване. Фото-разузнаването е можело да служи единствено за идентифициране на мишените. А самият полет, до 18 км от града, лесно може да е бил с цел проверка на американската въздушна защита и реакции. Във всеки случай, фактът, че такъв полет се е прибрал благополучно, може само да посочи, че Американските военновъздушни сили просто въобще не са очаквали посещение от Луфтвафе, нито под формата на разузнаване, предпроектово проучване, или нещо друго.






(http://www.combatreform.org/r-reich.of.the.black.sun_17.jpg)


"Amerikabomber" Месершмид 264 (Messerschmitt 264) на дълги разстояния. Забележете любопитната прилика с Бойнг В-29 Суперфортрес (Boeing B-29 Superfortress)







В. Неизвестни товари и едно любопитно летище


Ju 390 и по-малкият му четири двигателен братовчед Ju 290 ще изиграят друга важна роля в следващите части на тази книга. Но може би са имали роля, предвиждана за тях, в контекста на друг малко известен, но въпреки това важен, факт. През 1945г Луфтвафе завършва построяването на едно огромно летище близо до Осло, Норвегия, способно да борави с големи самолети като Ме 264, Не 177 и Ju 290 и 390. В една статия от Юнското издание на Вашингтон Пост (Washington Post) от 1945г, доклад, идващ от главния щаб на 21-ва Армейска група, подчертава плашещото откритие, което очаквало военния персонал на Алианса, дошъл да окупира Норвегия след като германските сили се предали:

Офицерите от R.A.F (военновъздушните сили на Британия, бел.прев) казаха днес, че германците почти били завършили приготовленията да бомбардират Ню Йорк от "колосално летище" близо до Осло, когато войната приключила.
"Четиридесет гигантски бомбардировача с обхват 10 500 км били открити в тази база - най-голямото летище на Луфтвафе, което съм виждал", казал един офицер.
"Те бяха нов вид бомбардировач, разработен от Хайнкел. В момента се разглабят за изучаване. Германските наземни екипи казали, че самолетите били държани в готовност за мисия до Ню Йорк."

Добре известно е, че Хайнкел предприел специални модификации на своя Не 177 тежък бомбардировач с четири двигателя късно през войната, адаптирайки го да носи големи атомни бомби, радиологични бомби, и биологични и химически бомби. В контекста на ядрената програма на SS и по-ранни полет на Ju 390 от Франция през 1944г, обаче, една цел веднага става явна. Загубата на Франция към силите на Алианса през 1944г лишило Луфтвафе от големите френски летища. норвегия, обаче, както вече казахме, останала в ръцете на германците чак до фактическата им капитулация, и така е представлявала единствената останала операционна база на германците за всякакъв вид офанзиви срещу Северния Американски континент.

Наличието на такова летище и преднамереното му построяване толкова късно през войната също така подсказва връзка с ядрената програма на SS по един напълно различен начин, тъй като постояването му най-вероятно би попаднало под юрисдикцията на Строително-работната катедра на SS, която е била под управлението не на кой да е, ами на SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер. Също така е значително, че юрисдикцията над всички самолети за дълги разстояния също е била в ръцете на Камлер към края на войната, което също свързва безценните бомбардировачи на дълги разстояния на летището до Осло с Камлер. Още повече, че Майер и Меенер (Mayer, Mehner) спекулират, че поне две атомни бомби са били построени и вероятно транспортирани на борда на "U-234". Според тях, предаването на U-лодката на американските власти по този начин не само снабдило проект Манхатън с много необходимите му наличности обогатен уран, но е твърде възможно също така да го е снабдило и с две напълно функциониращи атомни бомби.

Професор Фридрих Лахнер (Friedrich Lachner) 20 години е бил асистент на професор Махе (Mache) в Катедрата по Техническа физика на Техническия университет във Виена. Запознат с аспектите на германската ядрена програма, Лахнер се разтоварил от бремето на знанието си пред изследователите Майер и Меер. Сред неговите твърдения били и такива, че SS транспортирали поне една завършена бомба от Турингия до Залцбург към края на войната.

Бележка от автора: [Mayer and Mehner, "Das Geheimnis"], стр. 81. Лахер също така негласно твърди, в писмото си до Майер и Меер, че бомбата, пусната над Хирошима, била германска (стр. 82). Лахер констатира, че имало не по-малко от петнадесет атомни бомби в германски ръце в края на войната. Отново, на пръв поглед, това прилича на развихрена фантазия, освен ако те вече не били усъвършенствали техниката на ускореното делене. Историята за бомбата от Залцбург може да не е фантазия, защото американските танкови части оперирали в областта в края на войната, подкрепяйки стремежа на Патън към Пилсен и Прага.

Писмото на Лахер е интригуващо поради две причини. Първо, защото потвърждава съществуването на голяма атомна бомбена програма в региона на Трите Ъгъла, и потвърждава твърденията на Фрайер за успешен тест през Март 1945г. Споменавайки транспортирането на такива оръжия навън от района, той придава малко достоверност на идеята, че "U-234" може да е била използвана за транспортирането на поне едно такова оръжие до Норвегия.

Бележка от автора: Италианският офицер Луиджи Ромерса също така споменава, че руснаците пленили две такива бомби ("Das Geheimnis", стр. 105)




Но в писмото на Лахнер до Майер и Меер се съдържа и едно още по-любопитно твърдение, и с него, започваме да се приближаваме до дори още по-ужасяващите потенциали на военновременните тайни нацистки оръжейни изследвания. Цитирайки писмото на британски шпионин зад граница, който е бил добре осведомен за многопластовата природа на германската ядрена програма, и който е бил наясно с "третия екип, който търсел друг начин" за направата на бомба (ускорено делене), той след това споменава и "четвърти екип":

Бележка от автора: [Mayer and Mehner, "Das Geheimnis"], стр. 89. Трябва да се отбележи, обаче, че името на този "добре известен" британски шпионин така и не се споменава.

Да, и освен това го имаше и четвъртия екип, за който чухме слухове по време на последната фаза на войната. Това със сигурност беше толкова сенчесто и фантастично, че човек можеше само да го тълкува като някаква маневра. Но след войната стана ясно, че светът на косъм е избегнал колосална катастрофа... Този четвърти екип целодневно работел в едно чудовищно поле. И като казвам това, искам да кажа, че експериментирали с неща, които една добре информирана публика на ден днешен би сметнала за немислими и невероятни, и следователно въображаеми. Опитвам се да подчертая, че тези специалисти работели с концепции, които напълно изоставили конвенционалните закони на физиката.

Бележка от автора: След това агентът споменава, че не е сигурен в ръцете на коя от Великите сили е попаднала тази технология.



Майер и Меер след това посочват последствията от забележките на шпионина в една ера, която отдавна е свикнала да мисли в контекста на разрушителната сила на водородните бомби:

Това, че германците са работели върху атомна бомба, никой вече не може да поставя под съмнение, но това, че също така са имали и екип, който е работел върху унищожението на света, е невероятна мисъл. Това може само да означава, че е съществувала оръжейна система, която е имала огромен обхват и степен на ефикасност, която е далеч отвъд технологията на ядрените оръжия. Дали Третият Райх наистина са подготвяли Апокалиптичното оръжие? И ако е така, къде е тази технология днес? Била ли е открита от Алианса или се спотайва дълбоко под земята, чакайки да бъде преоткрита? Ако такова Върховно Оръжие вече съществува от повече от петдесет години, тогава е уместно да се запитаме с какво, действително, разполагат военните днес?

Бележка от автора: Също е адекватен въпрос да се запитаме чии военни го притежават, или пък друго - дали е притежание на някаква като цяло неизвестна група?


Истинността на тези потресаващи твърдения изглежда, че се потвърждава от кратък коментар, произнесен от Адолф Хитлер, на събрание на елита на Оста през АПрил 1944г. Отново според италианския офицер Луиджи Ромерса, който е присъствал, когато Хитлер направил тези коментари, Фюрерът

се резходи из залата и каза, "Имаме невидими летателни апарати, подводници, колосални танкове и оръдия, невъобразимо мощни ракети, и бомба, чиято функция ще удиви целия свят. Врагът знае това, и ни обсажда и се опитва да ни унищожи. Но ние ще отговорим на това разрушение с буря и това ще извършим без да отприщим бактериологична война, за която също сме подготвени... Всички мои думи са най-чистата истина. Това вие ще видите! "



Бактериологична война? Бомби с невероятна функция? Екипи от специалисти, работещи в области, които отричат конвенционалните закони на физиката, заплашващи с глобална катастрофа?

Това не е онази картинка, в която Германия си играе с V-I жужащи бомби, V-2 с ограничен обхват и стратегическа стойност, непохватни и закъснели опити за построяване на работещ атомен реактор и олюляваща се на ръба на тоталния срив, в която сме накарани да вярваме. Всички представени до този момент доказателства навеждат на обратното заключение, че като минимум, Третият Райх е притежавал функциониращи атомни бомби и се е готвел да ги използва срещу Запада, освен ако вече не ги е използвал срещу Русия.

Така че товарите, предназначени да излетят от Норвежкото летище, може не само да са били ядрени, ами нещо много по-ужасяващи. Пътят през ядрените програми на Нацистка Германия вече ни отведе до някои много неочаквани места и развития, развития възможни единствено поради скорошното Германско обединение и декласифицирането на германски, британски и американски архиви, което предизвика, подсказвайки, че зад ядрената програма се спотайва нещо много по-голямо и много по-чудовищно.

Във всеки случай, сега изглежда ясно защо, въпреки констатацията на Опенхаймер (Oppenheimer) в средата на Май 1945г, че най-ранната възможна атомна бомба е била през Ноември 1945, Америка е успяла да преодолее всички проблеми с възпламенителите и недостига на делим материал само за два месеца след Германската капитулация.

Бележка от автора: Многозначително е, че Опенхаймер прави тези констатации преди пленяването на "U-234".



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_18.jpg)

Статията във Вашингтон Пост от 29 Юни 1945г относно летището на Луфтвафе в Осло и четиридесетте бомбардировача на големи разстояния.

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 12:24:06 am
6.
Странният случай с изчезващите генерали:
SS Обенгрупенфюрер д-р инж. Ханс Камлер и генерал Джордж С. Патън



"Пилсен и фабриката на Шкода бяха превзети от Бойна команда Б Трета бронирана дивизия, същият отряд, който превзе уникалния метрополис на Камлер, със съкровищницата му от ракети и реактивни двигатели, на 11 Април в Нордхаусен (Nordhausen) в Саксония."

Том Ейгъстън, "Грешка! Как САЩ издадоха нацистки супер-тайни на Русия" [Tom Agoston, "Blunder! How the U.S. Gave Away Nazi Supersecrets to Russia"]






Втората Световна война свършва в Европа, когато бронираните дивизии на Трета армия и американския генерал Джордж С. Патън се гмуркат дълбоко в клатещия се Трети Райх и се втурват към Арнщад (Arnstadt) в Турингия и към грамадната фабрика за муниции на Шкода при Пилсен, Чехословакия. Този факт, на който се обръща малко внимание, свързва двамата най-известни и силни генерали на цялата Война и може би предоставя основа за спекулации относно истинските причини за мистериозната смърт на единия и за еднакво мистериозната "смърт" на другия.


(http://media.gettyimages.com/photos/an-aerial-picture-just-received-in-london-of-the-great-skoda-works-picture-id138584458)

Легендарната фабрика на Шкода в Пилсен
"Предприятието Шкода било един от най-големите европейски индустриални конгломерати на 20ти век..."
"Във фабриката на Шкода в Пилсен всичко се правело в огромни мащаби - всички площи били покрити, механичните чукове тежали по сто тона всеки, 30 000 човека се трудели и потели за добри заплати; въртял се огромен капитал..."


Въпросните генерали са генерал Патън, добре известен във военната история и най-известният и кадърен полеви командир на Америка по време на войната в Европа, и SS Обенгрупенфюрер д-р инж. (доктор на инженерството) Ханс Камлер, днес малко известен на ортодоксалната история, архитект на презрените лагери на смъртта в Аушвиц, отговорен за взривяването на Варшавското гето и, до края на войната, пълномощникът за всички тайни оръжейни изследвания на Третия Райх, отговорен пряко пред Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер и пред самия Адолф Хитлер.



(http://www.inhisgraceinc.com/assets/images/patton-small.jpg) (https://boyerwrites.files.wordpress.com/2010/02/hans-kammler1.jpg)

Генерал Джордж Патън (George S. Patton) и SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер (Hans Kammler)



(http://i.imgur.com/LIQcxao.png)

Камлер (на заден план) и Химлер (най-дясно)







А. Въведение: Преоткриването на SS Сондеркомандосите (SS-Sonderkommando), Камлер, и едно засичане с "Легендата"


"Започвайки през 1938г и през цялата Втора Световна война, SS стартира процедура, при която офиси и екипи на SS могат да сформират по-малки под-екипи, познати като SS-Сондеркомандоси, за изпълнение на специални задачи и действия, което включвало и изпращане на въоръжени сили в полеви условия за извършване на широкомащабни екзекуции. Употрeбата на Сондеркомандосите била широко разпространена и според бившия SS Щурмбанфюрер Вилхелм Хьотл (Wilhelm Höttl), дори командването на SS не знаело колко точно Сондеркомандоси постоянно се формирали, разформировали и пре-формировали за различни задания във всеки един момент, особено на Източния фронт."
Уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Schutzstaffel)


Както се посочва в миналите глави, има някакво тяло в Третия Райх, което явно е координирало изключително чувствителните и тайни оръжейни разработки и проекти, и което включително е надзиравало и голямата програма за обогатяване на уран на Германия. Само че това тяло, както в последствие ще видим, е било отговорно за доста повече от това. В този момент е нужно да споменем нещо за него, обаче, защото сега то директно излиза на сцената в спекулативната възстановка на странната смърт на единия и на изчезването на другия от тези двама много важни генерали.


(http://www.truthcontrol.com/files/truthcontrol/images/4th_Reich_Wolf2009_GN%20(1)_0.jpg)


Това тяло за първи път излезе на светло по време на отзвука от Втората Световна война, през 1950г, в серия публикации в Западна Германия, и в книга на бившия германски майор Рудолф Лусар (Rudolf Lusar). Тези публикации твърдяха, че Нацистка Германия била създала и успешно изпробвала "необикновени" летателни апарати, включително летящи дискове или чинии. Така се роди "Нацистката легенда" за "истинския произход" на НЛО-тата. В следващите части на книгата ще говорим повече за тази Легенда. Тук е достатъчно да отбележим, че Нацистката легенда поддържа вярването, че тази тайна разработка се е случила под директния надзор на SS.


Твърденията за ултра-свръхсекретно тяло, координиращо и контролиращо нацистките тайни оръжейни изследвания във финалните години на войната обичайно се отхвърляха, заедно с по-сензационния компонент на самите "летящи чинии". Освен това, беше лесно да се отхвърлят тези твърдения, защото се основаваха на изолираните показания на един разочарован германски майор с явни нацистки симпатии (Лусар) и показанията на един или двама "очевидеца", които се появяваха, за да потвърдят историята, като всеки си имаше своите сенчести асоциации.

Всичко това постепенно започна да се променя, обаче, от поредица събития, обхващаща публикуването на една книга от бившия британски офицер от разузнаването Том Ейгъстън (Tom Agoston), през 1985г, и самото Германско обединение през 1989г, което направи камара архиви от бившата Източна Германия достъпни за изследователите. Редица книги се появиха в Германия, откакто Обединението даде достъп до тези архиви, и освен всичко това, недостъпните преди секретни подземни инсталации и комплекси на SS най-накрая бяха отворени за публиката. Подпомогнати и подстрекани в усилията си от декласифицирането на няколко документа в САЩ, извършено от администрацията на Клинтън, германските изследователи започнаха да сондират информацията, да сглобяват пъзела и да предлагат една вледеняваща картина на реалното състояние на нацистките военновременни изследвания и огромното несъответствие със следвоенната Легенда на Алианса. Това огромно количество свършена работа е почти изцяло игнорирано в Северна Америка.

Бележка от автора: Най-видните германски източници на тази история след Обединението са поредицата на Фридрих Георг (Friedrich Georg) за тайните оръжия, поредицата "Обсадните оръжия на Хитлер" ("Hitler's Siegeswaffen") в три тома; и изследванията на Едгар Майер (Edgar Mayer) и Томас Меенер (Thomas Mehner), "Мистерията на германската атомна бомба" ("Das Geheimnis der Deutschen Atombombe"); "Атомната бомба и Третият Райх" ("Die Atombombe und das Dritte Reich"); "Хитлер и "бомбата" ("Hitler un die ,,Bombe"); "Harald Fath's 1945 -Tthuringens Manhattan Projekt ami Geheime Kommandosache - S III Jonastal und die Seigeswaffenproduktion" на Харалд Фат (Harald Fath).
Също не бива да се пренебрегва и "Тайната война на Япония: Състезаването с времето за построяването на японска атомна бомба" на Робърт Уилкокс (Robert K. Wilcox, "Japan's Secret War: Japan's Race against Time to Build its Own Atomic Bomb"), защото последната книга недвусмислено повдига въпроса откъде Япония се е сдобила със способността си да обогатява уран и със запасите си от уран (вижте Глава 7 от тази книга). Също е важна и "Тайни технологии, Чудотворните оръжия и земния аспект на НЛО феномените" на Карл Хайнс Цунек (Karl Heinz Zunneck, "Geheimtechnologien, Wunderwaffen und die irdischen Facetten des UFO-Phanomens").



Работата на Ейгъстън беше първата индикация от "мейнстрийма", че може да е имало някаква истина в Нацистката легенда. Ейгъстън разкри историята си за първи път след като източникът му, не друг, ами близък познат на Камлер във фабриката на Шкода, д-р Вилхелм Вос (Wilhelm Voss), умря. Както твърди Ейгъстън, историята, която Вос му разказва в края на войната, му е била доверена като тайна.

Както Ейгъстън някак саркастично отбелязва, Камлер се надувал с почти перфектната си "корпоративна автобиография" и с документираната си тапия за "всестранен управленец" и "лоялен колега":

Един модерен мениджър-консултант, търсещ талантливи хора и "абсолютни професионалисти с пълна отдаденост", със сигурност би се впечатлил от необичайната автобиография, която Камлер би могъл да подаде. Той могъл да предложи "опитно досие" за "много висши назначения" и показвал умения в налагането на "планове за агресивно развитие"...

В Третия Райх, в рамките на няколко години, броя на позициите, на които бил последователно назначаван, бил феноменален.

Сред тези "висши постове", на които Камлер бил назначаван, са:

(1) Операционен контрол на тероризиращите бомбардировки с V-I и V-2 над Лондон, Лиеж, Брюксел, Антверпен и Париж;
(2) Операционен контрол на всички изследвания и на цялото производство на ракети, включително на V-2 и на интерконтиненталните балистични ракети A9/10;
(3) Надзор на дизайна и построяването на "първите в света бомбо-защитени подземни фабрики за самолети и ракети", включително фабриките за производство на реактивните двигатели и на Месершмит 262;
(4) управление на SS Катедрата по изграждане и благоустройство, катедрата която се занимавала с всички големи строителни проекти за Райха, включително лагерите на смъртта, "фабриките за Буна", и снабдителните пътища за германските инвазионни легиони в Русия;
(5) Дизайн и построяване на първия в света подземен тестови полигон за ракети;
(6) Командване, контрол и координация на всички тайни оръжейни изследвания на Третия Райх до края на войната.

Този изкривен и усукан административен гений за първи път влиза в полезрението на Химлер и Хитлер с "блестящ ръчно оцветен дизайн за концентрационния лагер в Аушвиц, който той в последствие построил. По-късно бил привикан за съветник по увеличаването на дневната резултатност на газовите камери от 10 000 до 60 000".

Всичко това показва не само, че Камлер е касапин, но и че към края на войната Хитлер определено бил "концентрирал повече власт в ръцете на Камлер, отколкото някога е поверявал на един единствен човек". Ако трябва да се сравнява позицията на Камлер със сходна хипотетична позиция в бившия Съветски съюз,

такава позиция би означавала, че генералът, който командвал ракетите SS-20 в Европа и Азия (главният командир на Стратегическите ракетни сили) също би оглавявал изследването, разработването и произвеждането на ракети. Освен това, той би оглавявал производството на всички модерни самолети за Червените военновъздушни сили и би имал върховно управление над мамутските цивилни инженерни проекти или производствени центрове в минусовия климат на Сиберия. Накрая, но не на много последно място, той би управлявал националната мрежа от гулаци. За да опонира на позицията на Камлер в SS, Съветският генерал, държащ всички тези пъстри управления, също така би трябвало да бъде трети в йерархията на КГБ.

Действително, трябва да добавим и списъка на Ейгъстън, защото такъв Съветски генерал също би трябвало да бъде начело на координацията на всички най пост-ядрени и супер секретни постижения и научни изследвания и черни проекти в целия Съветски съюз. Така всички линии на нашето разследване се кръстосват в персоната на SS Обенгрупенфюрер Ханк Камлер: фабриката за Буна и поробените работници от лагерите, експлоатирани в чудовищни медицински експерименти и труд в секретните подземни лаборатории и производствени предприятия, ядрения проект, и както ще се види в следващите части от тази книга, дори и по-ужасните и чудовищни разработки при летателните апарати и оръжията.
Ако е имало златна мина за информация, то тя е била в чертежите и папките, заключени в трезорите на Камлер, или дори на още по-сигурно място в мозъка му. Именно този факт и изключителното досие на Камлер правят след-военната му съдба още по-проблематична.



Но какво да кажем за самата структура "Специална SS команда" (Sonderkommando) на Камлер? Кое е било толкова революционно, че д-р Вос да е изискал от Ейгъстън да запази конфиденциалност до смъртта му?



Вос се присъединява към Шкода през 1938г, когато заводът е отстъпен на Райха по силата на Мюнхенския пакт - Хитлер, Чемръблейн, Мусолини и Даладиер, разпределящи Южно-Германските области от Чехословакия към Германия - и става съдружник на Круп - основния производител на оръжие за Хитлер. Заради страстта си към тихата дипломация, Вос бил изключително популярен сред чешките мениджъри, които останали на управленски постове по време на превземането на Шкода от германците. Вос дори уредил на чешките работници, на които се плащало спрямо местните, а не спрямо Райховите заплати, да им се плащат повече пари.

Друго важно нещо за отношенията между SS и Шкода е факта, че цялата Бохемска Чехословакия станала "протекторат на Райха", дефакто прехвърляйки целия политически, административен и военен контрол от Бохемия на SS. В този контекст се развили специалните отношения между Вос и Камлер.

По приумица на съдбата, кариерите на Камлер и на Вос се препокрили в Шкода, където заедно установили и управлявали онова, което като цяло посветените лица считали за най-напредналия високо-технологичен военен изследователски център на Райха. Работещ като напълно независимо тяло на SS под прикритие, центърът бил под специалния надзор на Хитлер и Химлер. Излизайки извън обхвата и полето на общите интернационални изследвания на Шкода, центърът работил в близко сътрудничество с Круп и основно се занимавал с анализиране на пленената техника, включително летателни апарати, и с копирането и подобряването на последните технически характеристики. Чрез тази си дейност групата на SS трябвало да отиде отвъд първото поколение на секретните оръжия.

Така се сдобиваме с първия компонент на Специалната SS команда: анализирането, копирането и подобрението на пленената чужда и вражеска технология. Това само по себе си не е изненадващо, тъй като всички главни участници във войната поддържали такива изследователски центрове.




(http://ecx.images-amazon.com/images/I/51BTZYvV4nL._SX369_BO1,204,203,200_.jpg)

Нацистка база на Луната - от Греъм Дейвис (Graeme Davis, Nazi Moonbase) (книгата е художествена)
В последните дни на Втората Световна война, Нацистка Германия посвещава все по-голяма част от отслабващата й производствена сила, за да създаде малка флота летящи чинии, способни да пътуват отвъд атмосферата. Въпреки че тези чинии били твърде малко на брой, за да обърнат евентуалния изход от войната, те успели да позволят на малка, но фанатична нацистка група на избяга от Германия, първо до Антарктида и след това на Луната.




Второто нещо, което трябва да отбележим, е внимателния и целенасочен камуфлаж на Специалната SS команда вътре насред нормалните инженерни подразделения на предприятието Шкода. Но истинските операционни цели на тази Специална команда били много повече от простото анализиране на превзета вражеска екипировка, както Вос с подробности обяснил на Ейгънсън.

Целта й била да прокара пътя за построяването на летящи апарати с ядрено гориво, работещи на принципа на прилагането на ядрената енергия за задвижване на ракети и летателни апарати; лазерни лъчове, тогава все още наричани "лъчи на смъртта"; разнообразие от самонасочващи се ракети и да търси други потенциални ниши за високо-технологични пробиви. На модерен високо-технологичен жаргон, операцията вероятно би трябвало да се нарече "изследователски SS мозъчен тръст" ("think tank", бел.прев). Някои разработки върху второ поколение тайни оръжия, включително прилагането на ядреното задвижване за самолетните ракети, вече били доста напреднали.

Ядреното задвижване на летателни апарати би изисквало разработването и миниатюризирането на функциониращи атомни реактори, нещо което германците не би трябвало, според Легендата на Алинса, да са постигнали. И въпреки че споменаването на лазери опъва доверчивостта отвъд всички предели, има достоверни доказателства, че германците са се занимавали точно с това, и с още неща, между другото.

(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/a8/2e/c4/a82ec48515aa45145911c531058ba6c5.jpg)

Аненербе - паранормалната катедра на Третия Райх

Но най-забележителното нещо относно този "SS мозъчен тръст" е това, че бил установен изцяло без знанието на Гьоринг, Шпеер или кой да е друг големец или изследователски център в Райха. Това не само може да обясни почудата на Шпеер от въпроса на Джаксън, с което се занимахме по-рано, но също би обяснило явната липса на информация що се касае до това, за което разговаряли пленените учени във Фарм Хол в Англия след войната. Тези два факта са достатъчна индикация, че Специалната SS команда, с главен щаб в завода на Шкода в Пилсен, била нещо повече от един таен оръжеен проект, провеждан по стандартните канали. За разлика дори от своя противовес - проект Манхатън - този проект нямал връзки до стандартните разклонения на германската военна йерархия, Германската държава или дори Нацистката партия; той абсолютно отсъствал от документацията. Той е, по всички начини, по които сме свикнали да го разбираме, един Черен проект, координиращ всички черни проекти в Нацистка Германия. На тази група бил даден толкова широкообхватен мандат, че ако е имало голяма действаща програма за обогатяване на уран в Германия с цел произвеждане на атомни бомби, тогава това е тялото, което най-вероятно я е координирало.

Бележка от автора: Ейгъстън загатва за съществуването на връзка между програмата за обогатяване на уран и персонала на Камлер, когато констатира "Дори делимият уран-235 се твърди, че е бил предоставен на основния Осев съюзник на Берлин" (стр. 32). Докато огромните намеци на това изказване са очевидни, в своята книга Ейгъстън не цели елемента на атомната бомба като част от екипа на Камлер, въпреки че със сигурност трябва да го е подозирал. Връзката на "фабриката за Буна" в Аушвиц към SS през лагерите на смъртта там вече дава връзка към Камлер, понеже "фабриката за Буна" попадала под юрисдикцията на SS чрез самия лагер, и поради това връзката с Камлер е директна.

На всичкото отгоре, не само че "открито функциониращата Катедра за изследвания и развитие" на Шкода работела в близко сътрудничество с SS върху някои по-малко чувствителни проекти, но тя "предоставяла удобно прикритие за Екипа от специалисти на Камлер, обвивайки ги в голяма потайност спрямо изследователските институти на Германия, по този начин помагайки на вътрешните експерти. Всички бяха специално подбрани заради ноу-хауто си, а не заради партийната им история, каза Вос. Всички трябваше да умеят да се занимават с визионерски проекти". Екипът на Специалното командване на Камлер дори въртяло свръх-секретни документи и бележки между различните учени вътре в самата групата чрез централен офис или научни доклади. Тогава някои от тези доклади се използвали като основание за вербуване на върхови учени.





Така че какъв е бил Екипът на Камлер, или "Kammlerstab", в разказа на Ейгъстън, както го описва Вос?

Първо, това е било продължението на "нормалната" наука, свободно от задръжките на Нацистката партийна идеология, но под контрола на SS! Но е било и мвого повече. Не само, че е било "мозъчен тръст", но е било и централна сцена за идеи, за планиране на точните технологични дървета за добиването на второ и трето поколение оръжия. Но е било и още, било е и обилно финансиран координационен център за изследователски Черни програми със своя собствена "неизчерпаема" и похарчима работна ръка.

Цялото това нещо е било координирано от SS генерала Ханс Камлер.

Цялото това нещо имало генерален щаб в гигантския завод Шкода в Пилсен.

И още едно нещо. Към края на войната, Камлер също така имал контрол и върху тежко-товароносимите транспортни самолети за дълги разстояния на Райха, което означава няколко Ju 290 и двата огромни Ju 390, един от който, според Ейгъстън, направил полярен полет до Япония на 28 Март 1945г.

Бележка от автора: Този факт просто е докладван от Ейгъстън без представянето на доказателства, което ни води до заключението, че източникът на информацията може да е бил д-р Вос. Заслужава да се отбележи, че според Ник Куук (Nick Cook) Камлер е имал контрол над двата Ju 390 като част от друга специална SS Евакуационна команда, която е била рожба не на кой да е, а на Мартин Борман. Целта на тази специална команда била да евакуира... нещо. Куук докладва, че един от тези огромни Ju 390 просто изчезнал в края на войната.





Б. Четирите умирания на SS Обенгрупенфюрер д-р инж. Ханс Камлер


Генерал Камлер, в допълнение към "постиженията си" - оптимизирането на поточната линия през лагерите на смъртта, методологичното му и ефикасно заравняване на унищоженото Варшавско гето и щателното описание на всяка премахната тухла и камък, координирането на най-секретните, и вероятно най-големите, черни програми за тайни оръжия в човешката история - има също така и друго странно отличие към имиджа си. Единствено той, сред всички висши и именити нацисти, обвинени и съдени на процеса в Нюрнберг или задочно, или посмъртно, никога не е бил формално обвинен, нито пък е бил привикван на процеса. Той изцяло липсва от документацията, и въобще липсва отвсякъде другаде - изчезнал е.



Камлер има дори още една отличителна черта. Не само, че е бил абсолютен вестител на смъртта за другите, но изглежда е осъществил поразителното постижение сам самия да умре не по-малко от четири пъти, винаги в различни обстоятелства. Ейгъстън подробно коментира странния асортимент "факти" около съдбата на Камлер:

Анализите на многотомната документация показват груби несъответствия, чиято противоречивост нараства с всяка нова добавка към мозайката на информацията. Като цяло изпъкват три основни факта:
1. За почти четири десетилетия, официалните записи не показват положително потвърждение за смъртта на Камлер. Никое съдилище и никой медиен редактор няма да приеме непотвърденото твърдение на "незнайните другари", които продължават да се наричат така в официалните записи и това продължава да се счита за достатъчно доказателство за смърт, особено ако "незнайните другари" твърдят, че смъртта е настъпила някъде в хаоса на сриващата се Германия.
2. Записите не показват никакво потвърждаващо свидетелство, дадено под клетва. Такова заклето свидетелство автоматично би се вписало в Червения Кръст и други досиета по Камлер.
3. Нито един от хората, докладващи четирите версии за смъртта на генерала, не е бил писмено отговорен за длъжността на всички военнослужещи да изпратят едната половина от платежната книжка (не съм съвсем сигурен какъв е термина за това на български, бел.прев) на един мъртъв войник или пък документа за самоличност на загиналия в най-близката дивизия, съответно архивно бюро, Червения Кръст или местната власт, или ако оцелелият военнослужещ е станал военнопленник, за да се спомогне известяването на роднините. Германците са подробни и изчерпателни по традиция и най-малкото са силно сантиментални по тези въпроси.

Така, въпреки "разпространението на непотвърдените доказателства, които изпълват всичките четири версии за смъртта на Камлер, обвивката на случая съдържа достатъчно факти, за да опише един повече от случаен тертип на очевидно целенасочена и организирана дезинформация". Произходът на тази дезинформация, според Ейгъстън, вероятно идва от самата SS, една програма, чието изпълнение се е налагало поради неговото изчезване и вероятната му измяна към някоя от победилите Съюзнически сили.

"Първата смърт на генерал Ханс Камлер" се помни от самия Алберт Шпеер, записал я е в последната си книга. В тази най-проста версия, Камлер наредил на адютанта си да го застреля. Твърди се, че "самоубийството" е било извършено в Прага, защото Камлер осъзнал, че войната е загубена и, според Шпеер, "действал с елитарна SS-овска лоялност". Както Ейгъстън отбелязва, "дори и най-пламенният боготворител на Тевтонското кредо не би могъл да твърди, че елитарната SS-овска лоялност може да се демонстрира три пъти, на три различни места, и то в един и същи ден."
Втората версия на историята, разказана на Ейгъстън от цивилния приятел на Камлер д-р Вилхелм Вос, е че генералът взел цианид някъде "по пътя между Пилсен и Прага на 9 Май". Като му дойде времето, ще кажем повече за връзките на Вос с тайния оръжеен SS мозъчен тръст на Камлер.
Третата версия за смъртта на Камлер е смотолевена от ракетния експерт по V-2, генерал Валтер Дорнбергер (Walter Dornberger), в последствие нает от американската фирма "Bell Aerospace". Според Дорнбергер, менталното и емоционалното състояние на Камлер бързо се влошили в последните дни на войната, и генералът подочул от Камлер да нарежда на помощника си да го застреля, ако нещата станели "безнадеждни".
Само че това не се засича с близкия познат на Дорнбергер, д-р Вернер Фон Браун (Werner Von Braun), който има свой собствен спомен за един дочут разговор между Камлер и помощникът му Щарк (Starck), проведен цели две седмици по-късно. Според Фон Браун, Камлер и Щарк обсъждали възможността "да минат ъндърграунд" преди да пристигнат американците, дегизирайки се като монаси в едно близко абатство. Това показание, ако е вярно, е може би най-интересното, защото посочва, че Камлер не е имал намерения да се предаде на никоя от Съюзническите сили, а вместо това е възнамерявал да оцелее, може би по независим начин да продължи с надзора си върху развитието на секретните оръжия.

Според друга версия за смъртта на Камлер, той дава реч пред събранието на адютантите си в Прага рано през Май 1945г, освобождавайки ги от задълженията им и съветвайки ги да се върнат вкъщи, след което отишъл в гората и се застрелял.
И най-накрая, има и версия за смъртта му, според която умира като типичен герой на SS, борещ се и погиващ в пламъка на "славата" в лицето на въставащите чехи.



От всичко това става ясно, че никъде никой не може да се сдобие с неопровержима дата, място и време, или дори метод за смъртта на Камлер. Първо е самоубийство с отрова, после е самоубийство с изстрел, самоубийство с даване на команда, борбена смърт, или изчезване в римо-католически манастир. Сега е в Прага, после не е; сега е сред хора, после не е; сега страда от ментален и емоционален срив, после не.

Най-вероятно е, следователно, Камлер въобще да не е умирал; той е изчезнал. Важният въпрос е - къде?

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 12:25:16 am
В. Ироничната смърт на генерал Джордж С. Патън


Докато Обенгрупефюрер Камлер бил зает да умира четири пъти на различни места по различни начини, друг генерал бил зает с това да впуска въоръжените си сили с хирургическа прецизност в нервните центрове на Камлеровата империя от черни проекти: генерал Джордж С. Патън. Войската му формирала върха на Съюзническото копие, която войска, за голяма почуда на нацистите, Съветците и на самите Съюзнически полеви командири, изведнъж направила завой от победоносния си марш към Берлин и се ориентирала към една операция с въпросителна военна важност, целяща да превземе "Нацисткия редут".


Допреди пролетта на 1945г, Редутът се бил издул като балон, превръщайки се в основна военна грижа на висшето командване на Алианса, "въпреки протестите на британското и американското военни разузнавания". Ейгъстън проследява произхода на въпроса за "редута", част от следвоенната Легенда на Алианса, до американското Управление на стратегическите служби, или OSS (Office of Strategic Services), предшественикът на днешното ЦРУ. OSS явно не го било грижа, според Ейгъстън, да провери източниците си на оперативна информация или истинността около "редута". Финалното решение Берлин да бъде изоставен като военна цел и да се поеме курс на юг към Турингия, било взето от Ейзенхауер на 11 Април 1945г.

Бележка от автора: Една от възможностите е Камлер да е уредил да предаде съкровищницата си от тайни оръжия на OSS в замяна на живота си. Това може да е било уредено от другаря му от SS генерал Волф (Wolff), който вече преговарял с Алън Дълс (Allen Dulles), началник на офиса на OSS в Цюрих. Ако е така, тогава внезапната промяна на Съюзническите цели в посока южна централна Германия може да произлиза в следствие на разузнавателни маневри, коренящи се в самия Kammlerstab (експертния му екип, бел.прев). Такива разузнавателни маневри лесно биха могли да се потвърдят от Съюзниците, които естествено биха искали да проверят достоверността чрез въздушно разузнаване на инсталациите, което евентуално са им били издадени от някой от Kammlerstab.


Датата на решението на генерал Айзенхауер е ключова, защото това означава, че военната цел се е изменила от Берлин в посока южна централна Германия след вероятния тест на атомна бомба в Ордриф на 4 Март 1945г. Следователно е възможно, че OSS е получило екстремно секретна оперативна информация относно тази оръжейна програма и центровете й, защото Патън насочва войниците си с непогрешима точност право към супер-секретните инсталации, много от които са под земята и то внимателно замаскирани.

Предвид чувствителността на проект Манхатън в структурата на Съюзническото командване, също така е възможно OSS да са решили да не споделят тази информация с Върховното командване на Алианса и да са държали на "Редута" и на "бягащите нацисти" и на прехвърлени германски военни архиви като един вид алиби, което да продадат на Върховното командване, за да изместят стремежите от Берлин.


Ако действително докладите на OSS за "Редута" са били компонент от психологическа операция на OSS, насочена против самата командна структура на Алианса, целяща да отклони Съюзническите военни операции в посоката на една златна мина от военни технологии и изследвания, тогава един и само един генерал е бил в позицията да знае истинската и цялата история за Редута, и за това какво в действителност е било пленено в Турингия, Пилсен и Прага, и това е бил генерал Джордж С. Патън. Патън, когато силите му са влезли в завода Шкода в Пилсен и в подземните фабрики и лаборатории в района на Трите Ъгъла в Турингия, би се осведомил за свръх-секретните доклади на дивизионните си командири, щурмуващи тези супер-секретни инсталации на Райха. По този начин Патън би имал изчерпателно знание от първа ръка за пълния инвентар на най-чувствителните черни програми на нацистите.

Както Ейгъстън сам отбелязва, явно без да осъзнава важността на наблюденията си в светлината на след-военните събития, "внезапната промяна в Съюзническите планове... довело до поне едно благополучие. Стремглавото препускане на изток на американската Трета армия я довело до тайния метрополис на Камлер много преди руснаците, в чиито отредени зони се намирало всичко това." Светият Граал на всички тези изследвания били папките и чертежите в централния координационен офис на Камлеровия мозъчен тръст за черни проекти в сърцевината на завода Шкода в Пилсен. И следователно е много вероятно генерал Патън да е бил добре запознат с общите размери на тази съкровищница и какво е значела за бъдещето на тайните оръжейни разработки. По този начин се създава незабавна и пряка връзка между генерал Джордж С. Патън, генерал Ханс Камлер, и малко известния свят на топ-секретните оръжейни изследвания, които Камлер оглавявал.

И по този начин това придава малко достоверност на онези, които гледат на ироничната смърт на генерал Патън след войната като на нещо повече от ироничен инцидент. Фактическите обстоятелства на смъртта на Патън са достатъчно очевидни. Докато той със шофьора си и майор генерал Хобарт Грей (Hobart Gray) отиват на инспекция на 9 Декември 1945г, колата на Патън завила, за да избегне сблъсък с тежък транспортен камион на американската армия, който се обърнал пред тях. Шофьорът на Патън, чието внимание за момент било отклонено от пътя от подхвърляне, което самият Патън направил, твърде късно забелязал камиона пред тях, така че извил волана на генералската кола, за да избегне челен сблъсък.

Никой от останалите участници в катастрофата не бил ранен, и всички могли да се отдалечат от местопроизшествието на двата си крака. За разлика от генерал Патън. Той счупил врат и прогнозата била парализа от врата надолу. От този момент генералът оздравявал с бързи темпове във военната болница във Франкфурт, отбелязвайки толкова добро възстановяване, че до следобеда на 19 Декември докторите му вече сериозно се замисляли дали да не го преместят в Бостън. Но онзи следобед дихателните му затруднение се влошили силно и внезапно. На 20 Декември той страдал от задушаване и бил блед, и Патън, който в миналото страдал от емболия, умрял в съня си на 21 Декември в 17:50 часа.

Самият факт, че единствено Патън от всички потърпевши в автомобилната катастрофа получил сериозни наранявания, плюс факта на възстановяването му и последвалото го рязко влошаване във военна болница, са подхранили различни конспиративни теории. Една от тези, че Патън е знаел, че руснаците екзекутирали американски, канадски и британски военнопленници и че заплашвал да разобличи знанието на Алианса и замазването на аферата, е разкрита от един украински дезертьор с близки връзки в Съветското КГБ, който твърдял, че инцидентът на Патън не бил инцидент, и че било работа на КГБ. Друга една версия е подобна, но според нея "инцидентът" и последвалите "медицински усложнения" било работа на OSS или на друго Съюзническо тяло.

Ако има някаква истина в идеята за конспирация зад ироничната смърт на най-награждавания и уважаван американски генерал от Втората Световна война, то обяснението най-вероятно се намира в по-езотеричните и и окултни тайни, които той и разузнаващите му офицери изровили в Турингия и в завода Шкода в Пилсен. След като извършили предварителна оценка на въоръжението от второ и трето поколение, което учените на Камлер били разработили, специалистите на OSS, които пристигнали намясто, ще да са осъзнали, че материалът изисква най-плътната охрана и възможно най-високата степен секретност, дори отвъд тази на проект Манхатън, най-малкото защото откритото там би развалило възникващата Легенда на Алианса за ядрено и технологично превъзходство. Патън е бил потенциална заплаха за сигурността на тази операция и представлявал риск за тайното продължение на разработките на Камлер от американска страна в унисон с операция Кламер.

Бележка от автора: В този смисъл е многозначително това, което Майер и Меер твърдят в "Das Geheimnis" (стр. 187), че всички документи относно въоръжените сили на Патън в Ордруф са все още запечатани и засекретени.



Ако има истина в конспиративните теории за нелепата смърт на Патън, тогава измежду всички всички теории, тази ще да е най-вероятната мотивация и най-достоверното обяснение за убийството на най-известния генерал в Америка.

Патън, с известната си уста, трябвало да бъде заглушен.






Г. Тайната Камлерова SS Сондеркомандо империя  от тайни оръжия



Дали тайните на Камлеровата SS империя са си заслужавали промяната на целия Съюзнически операционен план в края на войната, и дали са си заслужавали евентуалното предумишлено убийство на един от най-известните генерали от войната? "Пилсен и завода Шкода били превзети от Бойна команда Б, Трета бронирана дивизия, същите сили, които превзеха и уникалния метрополис на Камлер със съкровищницата му от ракети и реактивни двигатели в Нордхаузен в Саксония на 11 Април". Подозрително е, че петицията на Ейгъстън, с която се позовава на Закона за свободата на информацията, и с която изисква да получи информацията от дневниците на бронираната дивизия на Патън, която превзела SS комплексите в Пилсен и Прага, понастоящем не може да се открие в Националните архиви на САЩ.

Само че, Ейгъстън представя доказателство, че Сюъзническото разузнаване, поне от британска гледна точка, не е имало почти никакво знание за Групата на Камлер. Британският подполковник Джеймс Брайърли (James Brierly), командващ първата британска разузнавателна група, която пристигнала в Пилсен след превземането му, констатирал, че самите работници и инженери в плантацията Шкода докладвали, че всичко било снето на микро-филм, че сградите, в които се намирали чертежите и разработваните проекти, били съборени и унищожени, и също че документите били изнесени вън от Пилсен.

Унищожени от кого? И изнесени от Пилсен от кого? Предполага се, че от самата SS. Може би е уместна идеята, че множеството доклади за смъртта на Камлер го свързват с тази област не защото е негово лобно място, а защото е бил там, за да премахне най-чувствителната информация и да подсигури секретността й.



(http://img.rp.vhd.me/4813929_l2.jpg)

Лендкрузър Р. 1000 Ratte (https://en.wikipedia.org/wiki/Landkreuzer_P._1000_Ratte)
Концепцията за най-големия танк в света е нацистко дело, разработвано от шефа на Круп Едуард Гроте. Това чудовище не успява да види бял свят, защото до края на войната проектът така и не успява да преодолее важни технически трудности и изпълнението му е спряно от Алберт Шпеер през 1943г.
Естествено, от скопените ВВС и National Geographic не можете да очаквате да научите за нещо по-необичайно от един гигантски танк (въпреки е един негов снаряд би бил достатъчен да събори сграда или да смели някой бункер на чакъл).



В този момент е нужно да споменем нещо за собствената теза на Ейгъстън относно изчезването на документите от Екипа "Камлер". Цялата теза в книгата на Ейгъстън е очевидна от заглавието, тоест, че в бъркотията по прехвърлянето на завода Шкода от американска към руска военна окупация, целият секретен инвентар на Групата "Камлер" бил предаден на Съветския съюз. Поне това е разказал Вос на Ейгъстън. Обаче, ако Камлер предварително е бил премахнал, или дори фалшифицирал, най-чувствителните документи, чертежи и хартии и ги е бил скрил на друго място, както става ясно от чехските доклади до британското разузнаване, тогава е по-вероятно всичко онова, което Съветския съюз е получил, да са били трохите от масата.

Камлер предварително е бил покрил най-чувствителната интелектуална собственост, а хората на Патън, и предполага се и OSS в това число, вероятно изцяло са замели всичко останало.



По този начин изниква и друга "конспиративна" гледна точка за смъртта на Патън. Възможно ли е да е бил убит, защото на самия него било наредено да намери Камлер, тайните му и неговите техници и учени и да ги включи във възникващата операция "Кламер"? Може би никога няма да знаем със сигурност, но е интересно да се отбележи, че когато д-р Вос разказва "пълната история за изтичането на информация от Пилсен и потъването на Камлер във водите на американското разузнаване в Западна Германия", на него му било казано "от най-високо ниво да си мълчи по въпроса, както и да си мълчи за разпита, на който бил подложен от американското разузнаване за областите, в които се извършвали изследванията на SS в Пилсен".

Бележка от автора: Ейгъстън отбелязва, че заради заповедта за секретност, която изпълнявал Вос, не е дал публичност на тези неща преди смъртта на Вос.

Кой е бил разпитващия на Вос пред американското военно разузнаване? Не друг, а именно офицерския му колега генерал-лейтенант Лушъс Д. Клей (Lucius D. Clay), човек, който Патън добре познавал.

Какво се случило с д-р Вос след войната? Може би не е толкова необичайно, че взел участие в едно съвместно начинание на ЦРУ и германското BND (Bundesnachrichtendienst, Западно-Германската версия на ЦРУ) за изграждане на оръжейни фабрики за втория президент на Египет Гамел Абдул Насер (Gamel Abdul Nasser), и за обучаване на войската му. Вос станал върховния координатор на начинанието по снабдяване на Египет с бивши офицери от Вермахта и с последните ракетни технологии. В това бил замесен и президента на Райхсбанк Хялмар Шахт (Hjalmar Schacht), тъст на известния SS командос, и по-късно координатор на отявлените ODESSA ("Organization der Ehemalige SS Angehdriger" или Организация на бившите SS членове) Ото Скорчени (Otto Skorzeny). Това начинание било част от много по-широко следвоенно предприятие на правителството на Западна Германия да разшири пазарите си за високо-технологична военна екипировка в посока Арабско-Мюсюлманския свят, един стремеж, който има продължаващи политически последствия чак до наши дни. В тази следвоенна арабска връзка има повече, отколкото се вижда на пръв поглед, и ще изследваме въпроса в следващите глави на книгата.


(http://media-2.web.britannica.com/eb-media/36/3936-004-0CEF4C1B.jpg) (http://static.comicvine.com/uploads/scale_small/10/100757/1878294-388px_skorzenyotto.jpg)

Хялмар Шахт (Hjalmar Schacht), президент на Райхсбанк и Министър на икономиката при Хитлер, и Ото Скорчени (Otto Skorzeny), SS командос и координатор на следвоенната ODESSA (Организация на бившите членове на SS)



Във всеки случай, когато вземем предвид следвоенното поведение и връзки на д-р Вилхелм Вос, множеството "умирания" на Обенгрупенфюрер Камлер, по-вероятното му поредно изчезване в друга чернопроектна империя, и ироничната, ако не подозрителна, смърт на генерал Джордж Патън, то тогава излиза, че Нацисткият Райх действително се е занимавал с много повече от V-I и V-2. Имал е прототипни технологии и военни способности с такава екстремна мощ и техническа софистикация, че много от тези тайни са все още засекретени. Преди да можем да се занимаем с това какви може да са били тези тайни и на какъв тип физика може да се основават, трябва, обаче, да направим едно лирическо отклонение до другата Осева сила и нейния собствен път към атомната бомба на другия край на света.



(http://i.kinja-img.com/gawker-media/image/upload/s--huqWkqsV--/c_scale,fl_progressive,q_80,w_800/18vcd18358qt6jpg.jpg)

В неофициалните обществени среди на Япония и до днес обичат нацистите, но винаги ли Япония е била водеща в света на напредналите технологии? В кой момент се сдобива с тази съвременна преднина?
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 12:32:06 am
7.

Почетното Арийско братство

"Противно на широко разпространеното мнение, САЩ може да са знаели за Японския проект преди края на войната, и тази информация може да е повлияла на президента Хари Трюмън да вземе решението за бомбардиране на Япония.
...когато силите на ООН били в Хунгнам (Hungnam) във връзка с отстъплението от Чосин (Chosin), една мистериозна инсталация била открита в околните планини."


Робърт К. Уилкокс (Robert K. Wilcox): "Тайната война на Япония"




Според една древна японска легенда, японците произлизат от русокоса синеока раса, която дошла от звездите, легенда, която е забележително подобна на доктрините, идващи от тайните общества, излъчили и отгледали Нацистката партия в Германия между Световните войни. Тази легенда е изиграла немалка роля  в историята на Втората Световна война, понеже отчасти заради самото й съществуване Хитлер могъл да обяви японците за "почитаеми арийци", с което затвърдил приемането на Япония в Оста Рим-Берлин-Токио, без да противоречи на расистката идеология на Нацистката партия. Немалка роля в това изиграли и дипломатическите умения на японския посланик в Берлин, който посочил на германците този малко известен факт в японските легенди. Разбира се, имало наложителни военни и политически причини Италия и Германия да влязат в съюз с Япония, но за Нацисткото правителство, обсебено от расовата и идеологическата принадлежност, ако Япония имала някакъв вид нордическо-арийска връзка - без значение колко слаба би била - толкова по-добре.

Един рано появил се и продължителен проблем за тримата партньори в Оста било уреждането на трансфера на технологии и суровини от Европа до Далечния Изток. Повечето трансфери се осъществявали през U-лодки или японски подводници, въпреки че и Германия и Италия предприемали доста рисковани от военна гледна точка полети на дълги разстояния до Япония. Италианците, например осъществили такъв полет с един Savoia Marchetti S 75 GA през 1942г, уж с целта да снабдят Италианското посолство в Япония с копия на новите италианските кодови книги, понеже Commando Supermo били заключили, че Съюзниците били разбили италианските кодове.

Бележка от автора: Д-р Публио Магини (Publio Magini) тримесечно издание на "Военна истария" ("Military History"), Лято 1993г. Много съм благодарен на Франк Джоузеф (Frank Joseph) за разкриването и споделянето на тази информация с мен. Обновяването на италианските кодови книги би било достатъчно основателна причина за италианците, за да поемат такъв полет.

С напредването на войната германците все повече търгували напредналите си технологии срещу много малко в замяна, тоест единствено с цел надъхването на японската съпротива и може би в опит да привлекат американските военни сили към Тихия океан, за да облекчат натиска върху Райха. А японците, чиято индустрия постоянно била пришпорвана да бъде в крак с американските и британските технологични развития, винаги били много нетърпеливи, и много конкретни в исканията си за напреднали технологии от Арийските си братя.




Дори и конвенционалните военни трансфери от Германия до Япония са достатъчно смайващ. До 1944г Япония е поискала и е получила или работещи модели, или изчерпателни производствени схеми за следното:

- германски техники за производство на стомана за патрони за подплатата на цеви на големи оръдия

- готови изработени артилерийни единици

- 105 мм и 128 мм калибър тежки противовъздушни оръдия (FLAK)

- готово изработени полеви оръдия 75 мм и 88 мм и противотанкови оръдия

- радарната система Вюцбург (Wurzburg)

- корпуси за високо налягане на подводници клас 750 тона

- танкът PzKw през танка Тигър I (танковете модел "Panzerkampfwagen VI Tiger Ausf", съкратено PzKw, са по-късен модел на серията Тигър I, бел.прев)

- бойния самолет Focke Wulfe 190

- противотанковия самолет Henschel 129

Бележка от автора: Този някак странно изглеждащ двумоторен самолет имал издаден външен балон под носа на основния фюзелаж (корпуса на самолета, бел.прев), в който било монтирано автоматично презареждащо се високоскоростно противотанково оръдие с цев 75 мм. Бил смъртоносен и ефикасен противотанков самолет, използван с голям успех на Източния фронт и е любопитно, че много прилича на подобен самолет за приземни нападения в модерния американски арсенал, А-10 "Warthog".



(http://www.luftarchiv.de/bordgerate/bk75_hs129.jpg) (http://www.davidduke.com/images/HS129B3.jpg)

(http://img2.goodfon.ru/original/1920x1200/d/4c/henschel-hs-129-b3.jpg)

Прославилия се на Източния фронт противотанков самолет Хеншел 129 (Henschel)


- тежкият бомбардировач Хайнкел He 177 (Heinkel He)

- "Amerikabomber" за далечни разстояния Месершмит 264

- реактивния изтребител Месершмит 262 (първия в историята, бел.прев)

- ракето-тяговия боен самолет Месершмит 163

- бомбо-пускателна система "Lorenz 7H2 bombsight" (системата, която пилота ползва, за да прицелва бомбардировката, бел.прев)

- въздушните радари B/3 и FUG 10; и може би особено забележително,

- двадесет и пет килограма "бомбени възпламенители" (5)

Бележка от автора: 5. Джоузеф Марк Скалиа, "Последната мисия на Германия до Япония: Проваленото пътуване на U-234", стр. 7-9 [Joseph Mark Scalia, Germany's Last Mission to Japan: The Failed Voyage of the U-234, pp. 7-9]

За късмет на американските и федерални сили в Тихоокеанския театър на войната, тези оръжия така и не стигнали до пълномащабно производство при японците. Любопитното е последната точка. Защо възпламенители за бомби? Със сигурност японците, които сипели бомби над Китай, Индокитай, Бурма и Пасифика, са знаели как да възпламенят конвенционална бомба. Искането предполага, че тези възпламенители били със сложност, която е била отвъд способностите на японската индустрия. И защо искане за тежки бомбардировачи толкова близо до края на войната, и то като поне един от тях е бил способен на полет на свръх-дълго разстояние и то с тежък товар?






А. Странни слухове

Както при края на войната в Европа, края на Тихоокеанската война също носела един-два странни слуха, някои от които успели да се появят в кратки статии в Western Press, преди завесата на Легендата на Алианса да се тръшне и да скрие подозренията, които навяват. Робърт К. Уилкокс (Robert K. Wilcox) в една своя книга, която, погледнато в ретроспекция, може и да е първата книга относно германския ядрен проект, "Тайната война на Япония", отново вади на бял свят тези статии и слухове:

Скоро след като Втората Световна война приключила, американското разузнаване в Пасифика получило кратка докладна: японците, тъкмо допреди капитулацията си, били развили и успешно изпробвали атомна бомба. Проектът бил помещаван във или близо до Конан (японското име за Хунгнам), Корея, в северната част на полуострова.

Войната свършила преди това оръжие да може да бъде използвано, и фабриката, в която било изработено, сега била в ръцете на Русия.
До лятото на 1946г този доклад бил обществено достояние. Дейвид Снел (David Snell), агент от Двадесет и четвърта криминално разследващ отряд в Корея... писал по въпроса във вестник "Atlanta Constitution" след като се уволнил.




Източникът за това твърдение на Снел бил един японски офицер, връщащ се в Япония. Офицерът го информирал, че бил шеф на сигурността на проекта. Снел, перефразирайки офицера в статията си, пише:

"В една пещера в планина близо до Конан, работели хора, състезаващи се с времето, в последния етап от сглобяването на "гензай бакудан", японското име на атомната бомба. Било 10 Август 1945г (японско време), само четири дни, след като атомна бомба блеснала в небето на Хирошима и пет дни преди Япония да се предаде.
На север, руски орди се изсипвали в Манчурия. Скоро след полунощ същия ден, покрай бдителните часови един конвой от японски камиони се изнизал от входа на пещерата. Конвоят се виел през долини, минавайки покрай спящи села... В хладината прези зазоряване, японските учени и инженери натоварили гензай бакудан на борда на кораб в Конан.
Недалеч от брега, близо до малък остров в Японско море, кипели по-бурни приготовления. През целия онзи ден и нощ, древни кораби, джонки и риболовни съдове пуснали котва.
Преди зазоряване на 12 Август, автоматизирана лодка изпухтяло измежду закотвените кораби и се паркирала на брега на малкия остров.* Пътникът й била гензай бакудан. Часовник тиктакал.
Наблюдателите били отдалечени на 30 км. Чакането било трудно и странно за онези хора, които безмилостно се трудели толкова дълго време и който знаели, че свършили с работата си прекалено късно.
Светлината на изток, където била Япония, се усилвала. В момента, когато слънцето се показало над морето, при пусналите котва кораби се произвел изблик на светлина, заслепявайки наблюдателите, които носели заваровъчни очила. Огнената топка, според преценките, била с диаметър 1 км. Многоцветен облак от различни изпарения изврял към небесата, след което образувал гъба в атмосферата.
Мазалото от вода и пара замъглило корабите точно под взрива. Корабите и джонките във външния диаметър агресивно пламнали.
Когато атмосферата леко се поизчистила, наблюдателите могли да забележат, че няколко съда били изчезнали.
Гензай бакудан в онзи момент била сравнима с яркостта на изгряващото слънце на изток.
Япония успешно била построила и изпробвала атомна бомба, също толкова катаклизмена, колкото и онези, които затрили Хирошима и Нагасаки."

Бел.прев: * не съм сигурен в превода, странен за мен изказ, личи че е стара статия










Има няколко неща, които правят впечатление в този доклад.

Как така Япония, подложена под силен натиск дори и за конвенционалната военна технология, е успяла да мине с номера на това постижение да тества атомна бомба със същите приблизителен калибър като онези от Хирошима и Нагасаки? Откъде са взели обогатения уран за оръжието? Още повече, японците били тествали  тяхната бомба само три дни след като плутониевия "Дебелак" ударил и унищожил Нагасаки. Нищо чудно, в такъв случай, че японското правителство обмисляло дали да се предаде или не. Този важен факт, заедно със смайващите разкрития на Уилкокс, ще ни послужат за основа на нова спекулация само след секунда. И последно, самият тест предполага, че японците си представяли как употребяват това оръжие срещу морски мишени. Какви ли мисли са се обсъждали на правителствения дебат по въпроса за капитулацията? Възможни следи могат да се открият в самата японска програма и значителната й зависимост от техническите трансфери от Германия.

Главният физик, замесен в японския проект, бил Йошио Нишина (Yoshio Nishina), "колега на Нийлс Бор" (според Януарското издание на списание Наука от 1978г). Именно Нишина всъщност водел японския военен екип, който разследвал Хирошима след бомбардировката на града. Докладите за японския тест при Конан били сносен източник на смайване и мистерии за американските разузнавателни екипи в окупирана Япония след войната, защото за разлика от обсебването си с германския ядрен проект, Съюзническото разузнаване постоянно поставяло Япония на по-задно място, смятайки, че там извършват само теоретични проучвания, и твърдели, че японците "нямали нито таланта, нито ресурсите да направят бомба". На Япония ресурси може и да й липсвали, но не й липсвали талантливи учени, разбиращи физиката на бомбите. Във всеки случай, докладите достатъчно притеснили американските окупационни сили, за да разпратят няколко разузнавателни екипа из Япония, които да разрушат циклотроните, от които имало не по-малко от пет, предполага се и повече! Този любопитен факт повдига един въпрос. Какво са правели японците с толкова много циклотрони? Дали са им били издадени тайните на метода на барон Манфред Фон Ардене за масово спектрографско делене и обогатяване на уран 235? Или японските физици, като германските си и американски колеги, са стигнали до осъзнаването, че циклотронът осигурява метод за обогатяване на изотопи? И двете са възможни, а последното е вероятно.





Б. Странни индустриални комплески: отново Камлер, в стил Ногучи

Още едно потвърждение за японски ядрен тест накарало Уилкокс да свърже Нишина с един японски индустриалист на име Ногучи. Търсейки из американските разсекретени архиви, Уилкокс бързо заключил, че "последващи директиви от 1947г и 1948г в същите кутии нареждали за нови разследвания на японските ядрени изследвания, което означава, че американското разузнаване все още не било знаело точно какво се е било случило. Всъщност, то постоянно нареждало нови разследвания на японските военновременни ядрени изследвания и и постоянно откривало нови факти, поне до 1949г, според документи, които намерих". Тогава Уилкокс ударил кьоравото:



Кутия 3, вписване 224 се оказа голямо попадение през двудневния ми престой в Суитленд (Suitland) (Суитленд е прякора, която Уилкокс използва за Националните архиви на САЩ, бел.автора): един разпит на бивш инженер от комплекса на Ногучи в Конан, Отогоро Нацуме (Otogoro Natsume), извършен на 31 Октомври 1946г. "Темата" на разпита бил описана като "По-нататъшно разпитване за вестникарската история относно ятомната експлозия в Корея".

Присъствали завеждащия Отдела за наука и технологии д-р Хари Кели (Harry Kelly); един интерпретатор, "T/4 Мацуда", и някакъв "г-н Донли" (Donnelly), идентифициран само като "5259 TIC". Той явно е бил нещо като офицер от разузнаването и, съдейки по въпросите им, разпитващите са имали повече информация за историята Конан-Хунгнам, отколкото се споменава във вестника.

Нацуме, инженер химик, според разпита, първо бил пленен и пратен в затвора от руснаците и после бил пуснат, за да управлява една плантация при Конан, докато не успял да избяга "на малка плавателна лодка" през Декември 1945г. Той казал на разследващите, че чул слуховете за експлозията на атомна бомба близо до Конан, но не знаел нищо за това. Според стенограмата, бил проведен следния разговор:




"Кели: На някоя от фабриките имаше ли инциденти по време на войната?

Донъли: Всъщност не сме намерили нищо конкретно.  Последните няколко дни разговаряхме с хора във и около Токио и ги питахме дали са чували за разлагане на водороден пероксид и ги питахме дали въобще са чували за нещо такова и в коя фабрика се е случило.

Кели: Някоя фабрика имала ли е нещастни случаи по време на войната?

(Натсуме през Матсуда): Нямаше инциденти.

Донъли: Питай го дали знае нещо за завода NZ, който правел водороден пероксид.

Матсуда: Той казва, че е чувал за фабриката, но тя била под контрола на флота и била много секретна. Никога не е бил в нея.

Кели: Как се е казвала фабриката?

Матсуда: Той качва, че просто фабрика NZ.

Донъли: Питай го какво е произвеждала NZ и какво означава NZ?

Матсуда: Казва, че не знае."




Още няколко въпроса относно кой притежава фабриката и къде се намира тя, след което:




"Кели: Горе-долу колко химика са работели там?

Матсуда: Той казва, че има много класове химици. Имате предвид завършили университет?

Кели: Да.

Матсуда: Той казва, че под управлението на тази компания има две фабрики - една в Конан и една в Хонбу (Honbu). Има около 700 химика общо (приблизително 300 в Конан)."




В последвалата продължителна размяна на реплики, Нацуме уточнява, че повечето учени, инженери и работници в Конан били арестувани и после били освободени да се върнат обратно на работа. Но шест ключови човека от техническия състав на NZ, които по-късно наименувал, не били освободени, и "нямал представа" какво правели с тях руснаците, освен, че били задържали в секретната фабрика.





"Кели: Той има ли някаква представа как можем да стигнем до тези секретни фабрики?

Матсуда: Шестте споменати човека са единствените, които знаели много за секретната фабрика."





Както ще видим след момент, може би най-значителното нещо от този разпит е датата, 31 Октомври 1946г. Също така е значително, че повечето от замесените учени са били химици. И най-накрая, както е явно от разпита, фабриката или фабриките при Конан са били със значителни размери.

И така, какво е представлявал Конанския комплекс? За да го реконструираме, е нужен подобен процес на онзи, чрез който изследвахме германската програма за обогатяване на уран. Стенограмата обвързва Конанския комплекс с японския индустриалист Ногучи.





Юн Ногучи (Jun Noguchi) бил построил японския комплекс от фабрики, сгушени между реките Ялу (Yalu), Чосин (Chosin) и Фусен (Fusen). На последните две реки Ногучи изградил язовири, за да задоволи огромните електрически нужди на заводите. "Заедно, трите реки доставяли повече от 1 милион киловата електричество" към комплекса. За времето си това е било изумително количество електричество, особено в светлината на факта, че цялата Япония не произвеждала повече от 3. Започната през 1926г чрез една сделка, сключена с японската армия, Конанската империя на Ногучи се разширявала съвместно с японските имперски апетити.

Така, подобно на завода за "Буна" на I.G. Farben, вече можем да отбележим наличието на две ключови съставки при Конан: инфраструктура за производство на големи количества електричество, и близост до големи количества вода. Конан всъщност бил най-големия индустриален комплекс в цяла Азия, и относително подслонен и дори неизвестен на Съюзническите бомбардировачи и на разузнавателните комитети, които изготвяли списъците с техните мишени.

Но има и още.

Декласифицирани документи посочват, че Конан също така бил близо и до уранови залежи. "Това било логичното място за закъснял ядрен проект". Още повече, както открил Уилкокс, "Колкото повече човек се рови... толкова повече набъбва резюмето". В документа с дата 21 Май 1946г, идващ от началник кабинета на персонала на американската армия в Южна Корея, пише:



Увеличава се интереса към скорошни доклади, явно отнасящи се до изследователска лаборатория под прикритие, ползвана от японците при... Хунгнам... Всички доклади споменават, че са се извършвали изследвания и експерименти на с ядрена енергия... Двамата водещи учени били Рикизо Такахаши (Rikizo Takahashi) и Тадаширо Вакабаяши (Tadashiro Wakabayashi)... Настоящото местонахождение на тези две лица не е известно, освен че са задържани от руснаците. Само че, преди да бъдат пленени, се твърди, че са изгорили документите си и са разрушили лабораторната си техника... Някои доклади... споменават... че руснаците успели да пренесат част от машинариите. Други източници твърдят, че действителните експерименти били извършени в Япония, а Нунгнамския комплекс бил открит с цел разработването на практически приложения за ядрена енергия, за атомна бомба или други военни приложения. Тази част от... комплекса... винаги била тежко охранявана... Тези доклади, получени отделно един от друг, са учудващо съвпадащи си по съдържание. Цари усещането, че тези доклади трябва да се приемат като достоверни.




Вече можем да спекулираме относно истинската значителност на тези разузнавателни доклади от американската армия в светлината на последващите събития.

Очевидно е, че американската армия взима насериозно твърденията за японски ядрен проект, провеждан на Корейския полуостров, много близо, всъщност, до държавната граница с Китай, и сцена на една от най-кървавите битки от Корейската война. При Чосинския язовир генерал Дъглас МакАртур (Douglas MacArthur) претърпял тежко поражение и бил принуден да отстъпи. Наистина, след успешното стъпване на суша при Инчон (Inchon), МакАртур безмисолстно напредвал със силите си на север в класически стил "блицкрийг" (blitzkrieg е военен термин, идващ от типичния начин, по който Хитлер извършвал първите си военни инвазии - много бързо, много изненадващо и много решително, без да дава възможност за ответна реакция, бел.прев), като целта му отчасти била да завземе подстъпите през река Ялу, които били ключови за всякакви бъдещи операции в Китай, както и за защита срещу всякакви инвазии от китайска страна в полуострова. И Чосинския резервоар, и оттам големия Конански комплекс на Ногучи, също били основни военни цели. След неподчинението на МакАртур и последвалото Китайско влизане във войната, Трюмън уволнил МакАртур. Поне такава е стандартната история.

Но възможно ли е светкавичното впускане на МакАртур нагоре в полуострова към Чосин след стъпването в Инчон всъщност да се е основавало на много различен, и много секретен, дневен ред от военни цели? В светлината на собствения разузнавателен меморандум на американската армия относно Конанския комплекс и действията на руснаците, това изглежда твърде вероятно. А това на свой ред може да означава, че истинската мотивация за последвалото му уволнение от Трюмън може също да е свързана с онова, което е било разкрито там: определено знание за мащаба, възможностите и действителните постижения на японските учени и инженери, работещи върху гензай бакудан.

Но какво може да е било толкова чувствително относно японския проект за атомна бомба, освен действителните му постижения? За да отговорим на този въпрос, трябва отново да спекулираме. Какви методи за изотопно отделяне и обогатяване са били известни на японците? На какво в крайна сметка са разчитали физикът Нишина и екипът му от учени? Както германските си колеги, японците са знаели, че ултра-центрофугата е била най-простия път, поне на теория, към урановата бомба. Но японските учени изчислили, че нужните обороти в минута на това устройство трябвало да са между 100 000 и 150 000 rpms. Самите САЩ, заради трудностите в дизайна на турбина с такава скорост на въртене, решили да се откажат от този начин на обогатяване.



В този момент реконструкцията на Уилкокс започва да среща известни трудности, защото японците, както твърди той, били в състояние да проектират, и явно да изработят, голяма ултра-центрофуга. Единственият им проблем, според Уилкокс, било достатъчно голямото снабдяване с уран. Само че, в тази подредба на нещата има една значителна слабост, защото японците, ако помните, трябвало да измолват германско съдействие в проектирането и изработването на реактивни двигатели, молба която довела до размяната не само на чертежи за Месершмит 262, първият в света функционален реактивен изтребител, но и на техници, които да покажат на японците нужните производствени методи и толеранси, за да се конструират такива бързо-скоростни турбини, работещи в условията на огромния топлинен стрес. С други думи, въпреки че теоретичните възможности на японците били достатъчни по онова време, на тях им липсвал определен индустриален финес, с който само германците разполагали. Още повече, както вече видяхме, че идеята за центрофугата възниква при германците и е разработвана именно от тях. Така че, ако японците са проектирали и построили голяма ултра-центрофуга, вероятно това не е минало без помощта на германците в даден момент.

Онова, върху което групата на Нишина най-накрая се спрели, бил един процес, наречен топлинна дифузия. Това бил един от първите измислени процеси за изотопно разделяне. Но до преди да бъде усъвършенстван от двама германски учени, Клаус Клусиус (Klaus Clusius) и Герхард Дикел (Gerhard Dickel), през 1938г, не е бил практичен. По-просто казано, топлинната дифузия разчитала на факта, че лек газ се движел към топлината. Клусиус и Дикел построили просто устройство, състоящо се главно от две метални тръби, поставени една в друга. Вътрешната тръба била нагрявана; външната била изстудявана. Когато апаратът се включел, по-лекият U-235 се предвижвал към топлата стена; U-238 - към студената стена. Конвексните (изпъкнали, обратното на вдлъбнати, бел.прев) потоци, създадени от това движение, изпутвали U-235 нагоре; а U-238 - надолу... В даден момент U-235 в горната част можело да се събере и на негово място да се вкара нов газ. това бил прост и бърз начин да се добият относително големи концентрации U-235. Както Уилкокс отбелязва, процесът, както бил разработен в Германия, дал на японците достъп до последните развития в тази проста и необичайна технология.




(http://2.bp.blogspot.com/_QXuhC9k6e8A/S77oCVgEXBI/AAAAAAAABJQ/oDggHy00TlQ/s1600/ThermalDiffusion123.jpg)

Топлинна дифузия на газ или течност. Обогатеният уран се добива в горната точка, а обеднения се премахва от долната точка. Нов газ се вкарва в централната точка. Студената стена е вляво, топлата е вдясно.



И както вече видяхме, германците също така нарочно разработили и една сплав - Бондур (Bondur) - за да предпазят устройството от ефекта на силно корозивния уранов газ.

Използвана в големи размери и в достатъчни количества - при Аушвиц и Конан - и може би съвместно с други технологии за обогатяване, масово спектрографските адаптации на Фон Ардене за циклоктроните, напълно възможно е японците също да са имали свръх секретнен проект за обогатяване на уран, провеждан в Конанския комплекс.

Така че можем да продължим спекулацията по-нататък: вземайки предвид предаването на "U-234" и натоварените на нея инфрачервени безконтактни възпламенители и изобретателя им, Хайнц Шилке, и молбата на Япония за "възпламенители" и планове за германски тежки стратегически бомбардировачи, силите на МакАртур при Чосинския резервоар може да са разкрили не само доказателства за напредъка на японците и евентуалните им тестове на уранови атомни бомби, но може да са открили и още доказателства за успеха на програмата, която стои зад всичко това: именно програмата на Нацистка Германия. Наистина възпламенителите сочат към възможността и двете държави да са били предприели проекти за плутониева бомба.


И така, връщаме се към решението на японския кабинет, и спекулираме по-нататък. Ако японското правителство е знаело за германската програма, може да са знаели и за мащабите на успехите й. Две бомби са били пуснати, и според преводача на маршал Родион Малиновски (Rodion Malinovsky), още една е паднала, но не се е взривила. Във всеки случай, японците навярно са били наясно, че въпреки че американския проект за една единствена бомба може да не е бил в състояние да произведе повече бомби в кратък срок от време, не е имало можело да се предполага колко бомби са били завзети като военна плячка от Германия. И от провала на мисията на "U-234" би им било ясно, че като минимум, възпламенителите, годни да се приложат в плутониева бомба, както и голямата доставка обогатен уран, са попаднали в Съюзнически ръце. До 12 Август 1945г, когато е успешния тест на японската бомба, и германския тест през Октомври 1944г, войната вече се е превърнала в ядрена.

Затова, ако японците са били информирани за успешните тестове на германската атомна бомба през Октомври 1944г, тогава дебатите в Императорския кабинет в Токио са разбираеми. Япония е била изправена пред потенциален дъжд от атомни бомби "с германски произход", отново цитирам любопитния израз на Опенхаймер (Oppenheimer). Капитулацията, въпреки ганзай бакудан, е била очевидния избор, дори и за нация, която е толкова известна с "гордата самурайска традиция на честта".

Може би е значително, в светлината на съвременните проблеми с ядрената Северна Корея, че японското правителство отправи остро предупреждение към Северна Корея, че Япония може да се въоръжи до зъби с атомни и термо-ядрени оръжия за един миг време, и че няма да се поколебае да го направи, ако се налага.

В светлината на това, може би най-значителният факт, разкрит от Уилкокс, е, че "противно на конвенционалната военна история, че японските ядрени усилия са били завинаги потъпкани с бомбардировките от 1945г... проектът е продължил и дори е бил засилен след и въпреки Императорската капитулация от 15 Август". Уилкокс не спекулира по-нататък, но това изказване повдига един вледеняващ кръвта въпрос:

Как е могъл един японски проект да оцелее точно под носовете на американските окупационни сили?

... ами ако не само японският проект е оцелял?


(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_19.jpg)

Конанския (Чосинов) регион на Северна Корея
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 12:37:04 am
8.

Heereswaffenamt (Оръжейната агенция на германската армия - HWA) и Меморандума на Хойтерман


"И ето още нещо интересно: Ървин К. Опенхаймер (Erwin K. Oppenheimer) твърдял, че бомбата, която била пусната над Япония, била с германски произход."

Едгар Майер и Томас Меенер, "Тайната на Германската атомна бомба"
[Edgar Mayer and Thomas Mehner, "Das Geheimnis der deutschen Atombombe"]




(http://www.nonstopsystems.com/radio/img-hell/waffenamt-jbnstr-brln.jpg)

Сградата на Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt)




Един от най-проблемните за обяснение документи от гледна точка на следвоенната Легенда на Алианса е свръх-секретният меморандум относно разработването на атомна бомба, анонимно подаден в Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt) в ранната 1942г. Този документ не само, че точно посочва нужната критична маса за атомна бомба от уран-235, но също така посочва и възможността за трансмутацията на уран в плутоний - наречен "Елемент 94" в меморандума - и употребата му в бомба. Произходът и авторството на меморандума се приписват на различни учени, задържани във Фарм Хол (мястото, където англичаните държат пленения екип германски учени след войната, бел.прев), включително д-р Курт Дийбнер (Kurt Diebner). Но авторството е неизвестно, а проблемът със съществуването на документа остава: Как може германската армия, като е знаела, че нужното количество уран за ядрена бомба е относително малко и следователно технически постижимо, да не е преследвала разработването й? И как е възможно да са се стремели към такива смехотворни и жалки опити за работещ реактор? Мистерията само се задълбочава, когато вземем предвид произхода на една друга бележка, постъпила в Херсвафенамт (Heereswaffenamt), написана черно на бяло предната година.







През 1941г барон Манфред Фон Ардене решил да разпрати един необичаен документ от своя колега д-р Фриц Хойтерманс (Fritz Heutermans). Цялото заглавие на документа било "По въпроса за освобождаването на ядрени верижни реакции, от Фриц Г. Хойтерманс: Комюнике от лабораторията на Манфред Фон Ардене, Берлин-Лихтерфелде-Ост".

Документът е забележителен по няколко начина, дори и по описанието на съдържанието си:

"I. Основна гледна точка

II. Конкуриращи се процеси

III. Верижните реакции чрез ядрено делене с бързи неутрони

IV. Ядрено делене чрез термални неутрони

    1. Разделяне на изотопи
    2. Избиране на тежко модераторно вещество като например водород, тежка вода
    3. Относителен напредък във възможността за процес 1/v чрез прилагане на ниски температури
    4. Саморегулираща се реакция и значимостта на Доплеровия ефект при ниски температури

V. Верижни реакции при финални изпитателни обеми

VI. Важността на една верижна реакция при ниски температури като източник за неутрони и като апарат на трансформиране на изотопи"



Общото описание навежда на мисълта, че Хойтерманс вече е премислил процеса, не само инициализирането на експлозии чрез бързи неутрони, но и трансформирането на U-235 в по-висши елементи, които химически нямат общо с него. Това е първата крачка към плутония и към употребата на плутоний, вместо U 235, като експлозивно гориво за бомба.

Съдържанието на документа потвърждава, че именно това е измислил Хойтерманс:

"Тук ние сме способни да си представим един апарат, който би позволил... определено количество U-235 да претърпи ядрена реакция, едновременно като апарат за трансформиране на изотопи. Предимството на такъв апарат в сравнение с апарат за изотопно обогатяване е, че новосъздаденият продукт, който би имал атомно число 93 или повече, не е химически идентичен с урана и следователно е делим чрез химически методи. Сега, след като са налични много повече количества U-238, тъкмо 139 пъти повече, количеството, което би било конвертируемо в гориво за верижна реакция е, от гледна точка на контекста, много по-важно от едно изотопно разделяне, водещо до повече U-235."

С други думи, преди меморандума в Херсвафенамт от 1942г (който не само дава критична маса за бомба с U-235 като експлозивно гориво, която е във верните рамки, но който също така посочва и трансформацията на уран в плутоний в реактор като алтернативно гориво, значещо повече "бум" срещу една райхсмарка) Хойтерманс ясно е виждал и друг път до атомната бомба. Следователно той може да бъде считан и за един от водещите кандидати, ако не и самия водещ кандидат, за авторство на анонимния меморандум в Херсвафенамт. Еврейското му потекло би обяснило защо меморандумът е подаден анонимно.




И така, след като в миналите страници спекулирахме, че Нацистка Германия всъщност е преследвала уранова основа като основен компонент на бомбата си, и е провеждала мащабен и много таен проект по обогатяване на уран, за да се сдобие с нея, сега стигаме до възможността за съществуването и на проект за плутониева бомба, отново провеждан секретно и далеч от "общественото" лабораторно балтаене на учените, задържани във Фарм Хол. По тази линия вече имаше една индикация: твърдението за втори ядрен тест на бомба с много малка критична маса чрез процеса на ускореното делене, близо до региона Трите Ъгъла в Турингия, зоната с най-голяма фонова гама радиация в цяла Германия.

Има ли още подкрепящи индикации, че германците може успешно да са разработили атомен реактор и, следователно, плутоний в тайните дълбини на Камлеровата SS империя от черни програми и тайни оръжия? Хенри Пикър (Henry Picker), в книгата си "Разговори на една маса с Хитлер" ("Hitler's Table Talk"), прави една значима констатация. Той не само твърди, че Райхспоста (пощенската служба на Третия Райх, бел.прев) е бил замесен с проекта за атомна бомба, но дава и повече подробности. Бомбата трябвало да бъде построена в завод "в една подземна SS фабрика в южните планини Харц (Harz), която имала производствен капацитет от 30 000 работници". Още веднъж следата води обратно до SS, до южните части на планината Харц в Турингия и до големи подземни фабрики. Тази инсталация, според Пикер, "била върната на СССР от Червената армия" след германската капитулация. Според Пикер, тъкмо поради тази причина Сталин реагирал с такова безпристрастие, когато президентът Трюмън го информирал за успешния тест на плутониевата бомба на полигона Триединство (Trinity) в Ню Мексико, защото Сталин вече се бил сдобил с нужната технология да направи своя собствена атомна бомба. Освен това, Сталин наградил Манфред Фон Ардене със "Съветската "Нобелова награда" - Сталинската награда". Майер и Меер коментират истинската значимост на тази поредица от признания:

"Всичко ясно ли е? По този начин руснаците се сдобили с някакви производствени методи - които от тогава до днес остават неизвестни - и се отплатили на Манфред Фон Ардене, определено най-добрия консултант по тези въпроси, който трябва да им е изяснил нещата, които руснаците открили там."




(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/ea/bb/3b/eabb3b1b7bf37ed9b88a9e18d9997dfd.jpg) (http://www.goethe.de/mmo/priv/14960486-STANDARD.jpg)

Барон Манфред Фон Ардене (Manfred Von Ardenne)
Когато е на 15 години, разработва тройно-системна електронна тръба за безжична телеграфия.
Няколко години по-късно изобретява първия сканиращ електронен микроскоп.
През 1931г дава публична демонстрация на първата в света телевизия. До 1935г Берлин вече разполага с електронно сканирана телевизионна услуга, а до 1936г вече можело Олимпийските игри да се излъчват по телевизията.
По време на войната Фон Ардене се занимава с ядрени изследвания. След поражението на Германия отива да работи за Съветска Русия.




Това е интригуваща идея, защото ние вече открихме една възможна детонация на плутониева бомба близо до Ордруф (Ohrdruf) късно през войната. Това по наложителност навежда на мисълта, че германците са се сдобили с успешен атомен реактор, въпросът е, откъде? Във всеки случай, причината да липсва знание за този проект е очевидна: бил е под контрола на SS, и следователно, се е намирал в портфолиото на обсебения от сигурността генерал Камлер.

Бележка от автора: Разбира се, може да се е ползвал и уран в някакво устройство за ускорено делене, но процесът е по-добър с плутоний, а плутоният е по-вероятно да се свърже с толкова малка критична маса, както се твърди, а именно - 100 грама, понеже за една уранова бомба ще е нужно повече от това, дори и с ускорено делене.



Във всеки случай, концепцията за реактор на Хойтерманс била значително по-различна от тази на Хайзенберг, и всъщност, по-различна и от атомната купчина на Енрико Ферми (Enrico Fermi) в Чикагския университет, понеже целта й била не производството на енергия, а производството на радиоактивни изотопи. Поради тази причина, реакторът могъл да работи при ниски температури, ползвайки течен метан като модератор, вместо тежка вода или графит. Това значело, че щял да бъде ефикасен производител на "елемент 93 или повече", който щял да бъде химически делим и използваем като ядрен експлозив.

Това е важно, защото разграничава усилията на Фон Ардене - Хойтерманс както от усилията на Хайзенберг да проектира и изработи работеща атомна купчина, така и от успеха на Енрико Ферми в същото начинание.

Бележка от автора: Изследователят Франк Джоузеф (Frank Joseph) е открил друг източник за реактор и счита информацията си за толкова ключова за тази история, и толкова сензационна, че не е добросъвестно от моя страна да я спомена в настоящия труд. Според мен това е история, която е най-добре той самият да разкаже, тъй като това е негово откритие. Той беше така добър да го сподели с мен, докато пишех тази книга.

Бел.прев: Франк Джоузеф преди е бил известен като Франк Колин (Frank Collin) и става известен през 70те, като става водач на Американската нацистка партия, заради което участва в съдебно дело на "Национал-социалистическата американска партия" срещу градчето Скоки (Skokie), което дело дава правото на "нацистите" да провеждат маршировки и да демонстрират емблемата на свастиката. В последствие се разбира за еврейското му потекло, защото баща му е оцелял от холокоста, но Колин остава водач на тази Национал-социалистическа американска партия, докато не го арестуват за секс с деца.
Определено става дума за отявлен ексцентрик, но определено става дума и за много мотивиран и отдаден изследовател на историята на Втората Световна война, така че има голяма вероятност "сензационната му информация" действително да е попадение. Със сигурност обаче става дума и за доста покриване и замазване на информация. Секса с деца открай време е инструмент за прибиране в затвора на неудобните, като единственото устойчиво изключение, разбира се, е католическата институция - именно понеже от тях осъдени няма, защото са традиционно удобни и на всичкото отгоре не са невинни, за да ги прибират в затвора.
Може би онова, което Франк Джоузеф все пак има да каже, е много интересно. А може би Джоузеф Фарел просто не иска да свързва труда на книгата си с противоречива личност като Колин и с това умело включване едновременно хем уважава взаимната им комуникация, хем остава в зоната на по-твърдите факти и по-добрата обществена светлина.



Така в края на войната, около 1945г, намираме твърдения за тествано оръжие с малка критична маса, което, ако е вярно, най-вероятно ще да е плутониева бомба, използваща процеса на ускореното делене, а в началото на войната, около 1941г, намираме един документ, описващ проект за постигането на реактор за производство на експлозивно гориво за такава бомба. Има едно странно съвпадащо сведение, че германците може би са били опасно близо до, ако не и в действително притежание на, плутониева атомна бомба, от Техоокеанския театър на японската програма. Робърт Уилкокс (Robert Wilcox), в книгата си "Тайната война на Япония", си спомня как Испанското Националистическо правителство успешно е поддържало кръг от шпиони както за германците, така и за японците, една задгранична шпионска програма, която имала немалък успех при проникването в проект Манхатън, дори през 1943г шпионите успели да се сдобият с най-ранните Съюзнически проекти за детонатора на такава бомба. Като интервюира Ейнджъл Алказар де Веласко (Angel Alcazar de Velasco), соченият за шеф на шпионския кръг, Уилкокс цитира една доста удивителна реплика:

Информацията беше, че американската работа по ядрено оръжие била доста напреднала, но им оставало още много. Дори имало бележки относно детонатора. Бил нещо подобно на онзи, който германците вече използвали.

Сложен детонатор - може би за употреба при плутониева бомба, тъй като детонаторният механизъм за уранова бомба е много по-проста техника - вече употребяван от германците през 1943г!? Защо германците са имали нуждата да ползват такъв сложен детонатор? Времето на това твърдение също е обезпокоително, тъй като съвпада с твърденията, които разгледахме по-рано, на японския военен аташе в Стокхолм, че германците били ползвали някакъв вид оръжие за масово унищожение на Източния фронт приблизително през 1943г, в района на Курск.

Бележка от автора: Аташето, ако си спомняте, всъщност беше убеден, че оръжията - каквито и да са били - също били ползвани и в "Крим", което най-вероятно означава по времето на обсадата на руската крепост Севастопол през 1942г. По този начин това твърдение противоречи на възможността въпросното оръжие да е било атомна бомба. Но ако не е било, какво друго оръжие би причинило такова унищожение? Това е въпрос, на който по-адекватно ще се спрем в следващите части на книгата. Пауърс (Powers) отбелязва, че на Алън Дълс (Allen Dulles) в Цюрих му било докладвано за германски проект в "обширни подземни фабрики", които се занимавали "с раждането на нов експлозив за въздушните бомби. Дори го чули да споменава, че контейнера за бомбата бил сферичен". Сферичен детонатор, разбира се, е от онзи тип имплозивно-компресорни детонатори, използвани при сглобяването на критичната маса на плутониева бомба.




(http://www.viewzone.com/enough.bomb.gif)

Отляво-надясно, отгоре-надолу: Бърз експлозив; Бавен експлозив; Вмешател/бутач; Неутронен инициализатор; Плутониево ядро; Компресиращо ударната вълна ядро



(http://www.todayifoundout.com/wp-content/uploads/2016/02/plutonium-sphere.jpeg) (http://www.todayifoundout.com/wp-content/uploads/2016/02/screwdriver.jpg)

Ляво: плутониево ядро; Дясно: "Отверката"

"Експериментът, който Слотин (Slotin) трябвало да проведе с берилиевите полусфери се състоял в това, да вкара върха на обикновена отверка (да, отверка) под ръба на берилиевата шапка, да я повдигне и да я свали, като мери с гайгеров брояч какво количество верижна реакция се създава. Той също трябвало да използва предпазни клинове, които биха подсигурили берилиевата шапка, така че ако отверката се изплъзне, шапката да не падне и да не покрие ядрото. Но Слотин не използвал клиновете... и отверката се изплъзнала.
Берилиевата шапка паднала, ядрото било напълно затворено, и веднага станало свръхкритично. Дори по-зле: имало седем други човека, стоящи около масата, наблюдавайки как работи Слотин. Както и при инцидента с Дъглиан, имало синьо приблясване и гайгеровия брояч лудо започнал да пука. (Хората в стаята по-късно казали, че почувствали и топлинна вълна.) Голяма заслуга на Слотин е, че веднага се изложил на огромен риск като разделил двете сфери - с голи ръце - и така спрял реакцията. По този начин получил няколко пъти по-голяма доза радиация от Дъглиан. Ефектът се проявил почти веднага; вече повръщал, когато напускал лабораторията. Девет дни по-късно, след нещо, което само може да се опише като период на ужасно страдание, Слотин умрял. "Демонското ядро", както учените от Лос Аламос по-късно го нарекли, убило втората си жертва."

http://www.todayifoundout.com/index.php/2016/02/the-demon-core/ (http://www.todayifoundout.com/index.php/2016/02/the-demon-core/)



Но Хойтерманс се интересувал от нещо повече от атомни бомби. Дори Пол Лоурънс Роуз (Paul Lawrence Rose) признава, че ролята на Хойтерманс в нацистките изследвания на атомната бомба "остава енигматична". Причините за това, обаче, са достатъчно очевидни, след като се проумеят огромните последствия, понеже истинската специалност на Хойтерманс се съдържа в първото теоретично описание на процеса на термоядрения синтез на атомите на тежкия водород (диутерий и тритий) чрез висока температура в звездите, именно онази топлина, създавана от неконтролираната верижна реакция. С това се приближаваме една крачка по-близо към разгадаването на загадката върху какви точно видове оръжия е работел "мозъчният тръст" на Камлер, защото ако идеята на Хойтерманс се грабне, тогава водородните бомби биха били следващата логическа стъпка в "технологичното дърво" след атомната бомба, точно както е било за американците и руснаците след войната. Има ли каквато и да е индикация, че това това всъщност е било истинската крайна цел на тайната германска ядрена програма на SS? С други думи, всичко това било ли е програма за атомна бомба въобще? Или е било програма за водородна бомба?



(http://4.bp.blogspot.com/-iDmM9IUUk-M/UVxuu7JKW_I/AAAAAAAAABM/rKMv-xro4zQ/s1600/Yus0zHlZRm66zt16ALxoKt8Yo1_500.jpg) (http://i92.photobucket.com/albums/l3/kharn1989/NukeCompa2.jpg)

Атомна бомба в сравнение с водородна бомба - Н-бомба (ляво); Руската Цар-бомба е водородна (дясно)



Колкото и да е фантастично да се повярва, тази вероятност изглежда е самата истина. Писмото на професор Лахнер (Lachner), което преди споменахме, също хвърля светлина върху целта на SS Сондеркомандата на Камлер:


Работено е и върху водородната бомба. Фабрика за производство на тежък водород била построена в Норвегия, но разбира се, е била разрушена от врага. Малките уранови бомби били предимно предназначени за детонатори за водородните бомби, така че директната им употреба не се предвиждала.



Друго потвърждение за това удивително твърдение може да се открие в пред-военния австрийски патент за "молекулярна бомба", ранна версия на водородната бомба, от 1938г. Във всеки случай, професор Лахнер негласно твърди, че истинската цел на проекта била оръжие, по-ужасяващо и разрушително от атомната бомба.

В тази връзка си заслужава да се спомене и друг фактор. Преследването на водородната бомба също би обяснило защо нацистите се интересували от малки атомни бомби, смалени благодарение на ускореното делене, защото една водородна бомба, поне спрямо наличната по онова време технология, би била един огромен и изключително тежък предмет. Стремежът към "миниатюризация" следователно е бил още една практична цел: всяка една такава бомба трябвало да бъде достатъчно смалена, за да могат да я носят германските бомбардировачи и ракети, и дори и тогава, само най-големите бомбардировачи или ракети са щели да се справят със задачата, ако въобще могли да се справят.


Бележка от автора: Трябва да си спомним, че първата водородна бомба, американската "Майк" ("Mike"), тежала няколко тона и била непрактична като буквално оръжие. Първата функционална водородна бомба на Америка всъщност тежала няколко тона. Трудно е да си представим как което и да е от съществуващите летателни средства в арсенала на германците, дори и огромните Ju 390, може да се справи със задачата да достави една водородна бомба, а спецификациите на А 9/10 "Amerikdrdket" са доста под нужното за такава бомба. Единственият практичен метод за доставяне на водородна бомба, поне на мен ми изглежда, е било чрез голяма подводница или кораб до някой пристанищен град, което е много рискована военна мисия, и то такава, че за участващите германски екипажи би била еднопосочно пътуване.


Но за да се произвеждат водородни бомби, трябва да е налично адекватно снабдяване с тежки водородни изотопи диутерий и тритий. Тук отново, обаче, се намесва Легендата на Алианса, която твърди, че след успеха на Съюзниците в разрушаването на норвежката фабрика за тежка вода при Рюкон, германското производство на безценното разрушително вещество никога повече не се съвзело, и, като последствие, тежката вода, която да послужи за модератор в реакторите (какво остава за водородна бомба!) никога не била достатъчно. Другото последствие от това твърдение е, разбира се, че опитите на Хайзенберг и на другите учени да създадат реактор на базата на тежка вода като модератор били обречени на провал заради липсата на достатъчни количества.

Но отново, действителността е била доста различна. Д-р Дийбнер, в една комуникация с д-р Вирц (Wirtz) - и двамата по-късно са пленени и държани във Фарм Хол (Farm Hall) - посочва, че към края на 1943г в Германия била построена функционираща фабрика за тежка вода. Само че, разкрития, направени в края на войната, били дори по-важни за оценката на действително значителното германско производство на тежка вода: голяма фабрика за тежка вода, напълно неизвестна преди това, била открита от Съюзниците в Кийл (Kiel) в северна Германия. Но най-важното е, че след Германското обединение през 1989г, когато обширните подземни заводи на SS в района на Харц в Турингия и в бившата източна зона били преоткрити, много от тези заводи съдържали по няколко големи електрически генератора, достатъчни да снабдят с електроенергия няколко малки града!

Такова голямо производство на електроенергия със сигурност не е било нужно за последния главен щаб на Фюрера, но определено би било нужно за фабрики, които разделят уранови изотопи (особено ако са използвали циклотронния процес на Фон Ардене), и които произвеждат тежка вода. Била ли е водородната бомба истинската цел? Това обяснява ли обстоятелството, че ако Германия е разполагала с атомната бомба, тя (или те) рядко е била използвана, ако въобще е била използвана, а на нея се е гледало като на детонатор за нещо много по-мощно? Това обяснява ли също така, отчасти, истинската причина за потайността, в която бил обвит специалния SS "мозъчен тръст" на Камлеровата командна структура?

Една индикация, че това може да е така, са едни подхвърляния на д-р Джоузеф Гьобелс към италианския офицер Луиджи Ромерса, който бил свидетел на теста на атомна бомба при Рюген. Гьобелс и Ромерса се срещнали преди този тест. Според Ромерса, Гьобелс му казал "Тежката вода е важен материал в произвеждането на дезитеграционната бомба. Още преди войната набрахме малко преднина в тази посока...". Преднина и то каква, ако през 1938г австрийския патент за прототипа вече е бил издаден!

Бележка от автора: Подобен патент незабавно би бил класифициран като "Geheime Reichsache" или "таен държавен въпрос", тоест, въпрос касаещ националната сигурност, както сега бихме казали. Като такъв, той със сигурност ще е стигнал директно до "мозъчния тръст" на Камлер, както ще видим в следващите части на тази книга.


Това че крайната цел на германската ядрена програма е била водородната бомба, а съвсем не атомната бомба, в ретроспекция изглежда доста логично и доста смущаващо. Както ще открием в следващите части от книгата, обаче, дори и водородните бомби бледнеят в сравнение не само с "хартиените проекти", изучавани от Камреската SS сондеркоманда, но и в сравнение с много реалните проекти и експерименти със сили от дори по-голям разрушителен потенциал от водородните бомби. Предвидили термоядреното бъдеще, SS вече планирали и експериментирали с контра-мерки, и с второ и трето поколение нападателни стратегически оръжия, още по-ужасяващи.


(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_20.jpg)

Съюзниците откриват плантацията за тежка вода в Кийл (Kiel) в края на войната
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 12:51:36 am
9.

Possenspiel Bei Farm Hall [лудории във Фарм Хол]
и други фарсове



"Баге, в Берлин, и Клусиус и Дикел, в Мюнхен, разработили методи за изотопно разделяне, но с малко практически успех. Така и не добили достатъчно U-235, за да направят адекватни измервания и определено било прекалено малко за бомба."

Дейвид Касиди, "Урановият клуб на Хитлер", "Въведение"
[David Cassidy, "Introduction," Hitler's Uranium Club]



(http://www.reformation.org/en-werner-heisenberg.jpg) (http://anony.ws/i/2013/05/19/wRbhs.jpg) (http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/nscience/images/nscien20.gif) (http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/nscience/images/nscien28.gif)

(http://2.bp.blogspot.com/-CwMt3lAxvwk/VJ8t7hT3l1I/AAAAAAAAGrM/3rCvTgOOWiA/s400/Karl%2BWirtz.gif) (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Bundesarchiv_Bild_183-2005-0331-501,_Paul_Harteck.jpg/260px-Bundesarchiv_Bild_183-2005-0331-501,_Paul_Harteck.jpg) (http://www.atomicarchive.com/Images/bio/B53.jpg) (http://www.sps.ch/fileadmin/_migrated/pics/Weizsaecker.jpg)

Вернер Хайзенберг (Werner Heisenberg), Курт Дийбнер (Kurt Diebner), Ерих Баге (Erich Bagge), Хорст Коршинг (Horst Korsching),
Карл Вирц (Karl Wirtz), Пол Хартек (Paul Harteck), Ото Хан (Otto Hahn), Карл Фридрих фон Вайсзекер (Carl Friedrich von Weizsäcker)





Стенограмите на германските учени, задържани във Фарм Хол приличат на микрокосмос на самата нацистка германска култура, едновременно очарователна и параноична, едновременно моралистична и абсолютно аморална, едновременно изпълнена с гениална прикритост и със сурова прямота. В светлината на тезата, която изследвахме в предишните страници, стенограмите от Фарм Хол също разкриват еднаква шизофрения и у всички онези, които ги коментират, още откакто бяха разсекретени от британското правителство в началото на 90-те години. Вземете например следното изказване от Джеръми Бърнщайн (Jeremy Bernstein) относно мисиите "ALSOS" на Самюъл Гаудшмит (Samuel Goudsmit) до Германия в края на войната - "С напредването на мисията, и колкото повече екипа Alsos научаваше за оскъдността на германската програма, притесненията се фокусираха върху това, да не се допусне руснаците да се доберат до германците, за да не узнаят някакви важни тайни за бомбата". Ако германската ядрена програма е била в състоянието, описано като "оскъдно", и ако е имало фундаментални "проблеми" в разбирането на Хайзенберг за ядреното делене и физиката на бомбата - каквито наистина е имало - тогава защо въобще са били загрижени? Но пък от друга страна, рано в стенограмите, в един разговор помежду си, тримата германски учени Хайзенберг, Дийбнер и Коршинг обсъждат възможността Съюзниците и Съветците в Постдам вероятно да ги считат за военна плячка.

Тогава Барнщайн (Barnstein) коментира "предполага се, че тук Хайзенберг е обезпокоен да не би да го разпитват на немски защо не е успял да построи бомба. Идеята, че тези германски учени ще бъдат обсъждани на Конференцията в Постдам граничи с абсурдното". Ако е толкова абсурдно, тогава защо са ги разпитвали с месеци, тайно са записвали разговорите им и са ги снемали на стенограми, и после са пазили тези стенограми засекретени до 90-те години? Очевидно е, че във Фарм Хол явно се случва нещо повече, което убягва на коментаторите, или пък те просто го игнорират.

Записаните разговори между десетимата учени показват, че една от загриженостите им (допреди новинарската емисия за бомбардирането на Хирошима с атомна бомба) е, как да продължат с "работата" си, съвсем в неведение за факта, че други наистина са продължили "работата" им и са я довели до блестящ завършек. Шизофренията се увеличава всеки път, когато в разговорите се повдигне въпроса за изотопното разделяне. В епиграфът, с който започна тази глава, се споменава метода с тръбата за "термална дифузия" на Клусиус, усъвършенстват от Клусиус и Дикел: "Баге, в Берлин, и Клусиус и Дикел, в Мюнхен, разработили методи за изотопно разделяне, но с малко практически успех. Така и не добили достатъчно U-235, за да направят адекватни измервания и определено било прекалено малко за бомба". Само че, в самите стенограми, Хайзенберг отбелязва, че една от причините той и колегите му да бъдат разпитвани, била, че Съюзниците не искали "да предадем знанието си на други хора".

Бележка от автора: Разговорът е между Хайзенберг, Фон Вайсзекер (Von Weizsacker), Вирц, Хартек и Дийбнер на 18 Юли 1945г.

Само че, коментарът от редактора на тези реплики е наистина интригуващото; германците, отбелязва Бернщайн (Bernstein), биха имали твърде малко знания, "които да са в полза на Съюзниците", но са имали доста голям опит, който Съюзниците са искали да опазят от другите сили, например Франция и Русия. После следва друга забележка относно технологията на "ултра-центрофугите" на Хартек, която "щяла да бъде изключително полезно нещо за коя да е държава". Действително, това била технология, която дори САЩ И Великобритания не били довели до такова напреднало и усъвършенствано ниво.

И тогава, на 26 Юли 1945г, Ото Хан прави реплика, която само увеличава мистерията: "Прочетох една статия в "Picture Post" за урановата бомба; в нея се казваше, че вестниците споменали, че такава бомба се била правела в Германия. Сега можете да разберете, че сме задържани, понеже сме именно такива хора". Коментарът от редактора само задълбочава проблема: "Това е било преди бомбата да се употреби по Япония, когато съществуването й се пазеше в дълбока тайна!" Дали Хан без да иска е изплюл камъчето? Странно е учен от висотата на Хан да каже подобно нещо, особено понеже, както видяхме, е имало купища "индикации" за размера на германския проект, които са се появявали в кратки статии в Съюзническата преса както по време, така и след войната.

После на 21 Юли 1945г (това може и да е 27 Юли, защото на множество места из книгата буквата I е сбъркана със 7 или 1, а 1 и 7 са бъркани и помежду си и с буквата f, бел.прев) красивият и циничен Хорст Коршинг, обсъждайки житейски въпроси с Дийбнер и Баге, споделя едно любопитно наблюдение:


БАГЕ: Ако ми плащат достатъчно, бих работил върху урановия двигател; иначе, бих искал да работя върху космическите лъчи. Съгласен съм с Дийбнер по този въпрос.

КОРШИНГ: И двамата ли искате да направите уранов двигател?

ДИЙБНЕР: Това е шанс да живееш добре.

КОРШИНГ: Всеки лаик може да види, че тези идеи са екстремно важи. Следователно никакви пари няма да има в тях. Пари се правят само от идеите, които са убегнали на общественото внимание. Ако изобретиш нещо като изкуствени рубини за часовниковата индустрия, ще направиш повече пари, отколкото от урановия двигател.





Изкуствени рубини? Разбира се, такива неща са се ползвали от часовниковата индустрия преди изобретяването на кварцовото движение.

Бел.прев: Кварцовият часовник е часовник, който използва електронен осцилатор, регулиран от кварцов кристал, за отмерване на времето. - уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Quartz_clock)


Но през 1945г тази идея е била фантастична. Разбира се, до преди тези документи да бъдат разсекретени, първият в света лазер, който в действителност наистина използвал изкуствен рубин като главен компонент в лазерната оптична кухина, бил една жива история, изобретена през 1961г. Но през Юли 1945г идеята е била повече от напреднала за времето си. Дали това е друга възможна, дори и лека, индикация че в Нацистка Германия се е случвало и нещо друго? По-късно в разговора, Коршинг изразява желанието си да се върне в Хехинген (Hechingen), за да вземе телескопа си, лещите и призмите, индикация, че може би се е занимавал и с оптични, както и с ядрени изследвания.


Но тогава следва още една любопитна реплика от Коршинг:

Разбира се, идейно е да отидем при аржентинците с двама души и да кажем: "Ето ни, тука сме, знаем как да правим това-онова; имаме добър метод за разделяне на изотопи, не ни трябва да произвеждаме тежка вода." Някак си по тоя начин трябва да го направим. Нищо няма да излезе от тая работа, ако се хванете с Хайзенберг да правите уранов двигател. Те даже не доведоха малките риби тук, така гледат на работата ни външните лица.

Ако до сега изразената теза е вярна, и е имало много таен проект на SS и ако групата на Хайзенберг е представлявала фалшива фасада, която нарочно е била държана в неведение от SS и е била предназначена за консумация от Съюзниците, тогава действително би имало различна мотивация за разпита на германските учени, от тази която обичайно се предполага. Ако, например, Трета армия на генерал Патън наистина е открила техника и учени от проекта на SS, тогава би било от ключово значение да се прецени дали "големите риби" - да перефразирам някак надутото мнение на Коршинг за учените във Фарм Хол - са имали каквото и да е знание за проекта на SS.



После, от стенограмите на разговорите от 1-6 Август 1945г, д-р Курт Дийбнер накратко споменава един факт, който е много значителен в светлината на онова, което открихме за германския ядрен проект и за подземните фабрики на SS Сондеркомандата в планините Харц в Турингия. Дийбнер споменава, много накратко, че бил снабдяван с радий "от Харц". Краткият коментар на Бернщайн в този момент е пълен с пропуски: "Планинска верига в централна Германия". Бернщайн изобщо няма какво повече да каже по въпроса. Дали е невеж за твърденията, разкривани от съвременните германски изследователи? Или пропускът в коментара му е в следствие от някаква друга мотивация?

Във всеки случай, тенорът и настроението на учените бързо се променя, когато научават за атомната бомба, пусната над Хирошима. Първите реакции, записани от британските микрофони, се разиграват между Хан и Вирц:


ХАН: Възможно е да са го направили само, ако са имали разделяне на уранови изотопи.

ВИРЦ: Те също го имат.


Бързо се развихря дискусия между всички германски учени, и отново тъкмо Дийбнер прави кратко изказване, изпълнено с многозначителност: "Винаги сме мислели, че ще са ни необходими две години за една бомба". На всичкото отгоре, Бернщайн в този момент издава двоумение и неувереност, иначе необичайни за неговите прости коментари и анотации, чиято цел очевидно е да поддържат Легендата на Алианса: "Не съм сигурен кого Дийбнер включва в неговото "ние" тук или на какво се основава преценката му. Но никой от останалите не противоречи на употребената дума "бомба". Наистина, кои са били хората, които Дийбнер нарича "ние"? Бернщайн изглежда не знае, но при условие, че Дийбнер по-рано говори за снабдяването му с радий "от Харц", можем с право да спекулираме, че Дийбнер пряко се обръща, и без съмнение целенасочено, към колегите си от програмата на SS.



После следва кратък, но удивителен разговор между Хан, Вайсзекер, Хартек, Вирц и Дийбнер:



ХАН: Мисля, че е абсолютно невъзможно да се произведе един тон уран-235 чрез разделяне на изотопи.

Бележка от автора: Този коментар, в светлината на каквото вече научихме за мащаба на германската програма за обогатяване, може да означава само едно от две неща: (1) Хан нарочно лъже тук, за да отрече евентуалното си участие в програмата; или (2) казва истината, и не знае нищо по въпроса. От двете, последното е много по-вероятното.

ВАЙСЗЕКЕР: Какво се прави с тези центрофуги?

ХАРТЕК: Никога не може да се добие чист "235" с центрофугата. Но аз не вярвам, че може да се направи с центрофуга.

ВИРЦ: Защо не.

ХАН: Да, но са можели да го направят с масови спектрографи (отново пояснявам, че "маса" в термина идва от количество, в смисъла на тежина и обем, а не бройка, бел.прев). Ивалд (Ewald) има някакъв патент.

Бележка от автора: Отново, Хан ясно посочва пътя до барон Манфред Фон Ардене и неговите циклотронни модификации. Така че, германските учени са знаели как да го направят, и както следователно е изключително вероятно, SS също са знаели кой метод е бил най-добър. Следователно, забележителната консумация на електричество в Аушвиц, както и самия най-ефикасен метод, сочат към метода на Фон Ардене, който най-вероятно се е употребявал там и на други места за разделяне на изотопи.

ДИЙБНЕР: Съществува и един фотохимичен процес.




Сега нека сложим всичко това в контекст, защото този малък разговор е индикация, че във Фарм Хол вероятно се разиграва един фарс, не само от страна а задържаните германски учени, но вероятно и от самото разсекретяване на стенограмите. Какво искам да кажа? Забележете, че стенограмите са разсекретени от англичаните след Германското обединение през 1989г, уклончиво признание, вероятно, че вече няма смисъл от криенето на каквито и тайни да са пазели, понеже вече е имало други източници, които да разкажат дълго потисканата история: че нацистите или са били опасно близо, или всъщност са се сдобили с атомната бомба преди Съюзниците.

Първо, забележете в горния разговор, че Ото Хан, с чиито коментари започна тази глава, сега е променил мнението си. По-ранните му коментари споменаваха изотопното разделяне като средството за сдобиване с бомба. Сега, мнението му е обърнато, и това се случва в един ден. Но тогава идва репликата на Вайсзекер: "За какво друго може да се използват центрофугите?" Това се контрира с реплики от сами изобретател, Пол хартек, който твърди, че не може да се добие "чист 235" чрез този процес. Вирц тогава се включва удобрително, и след това Хан, именно радио-химикът, отново си обръща мнението, в рамките на минути, стигайки до очевидното заключение от научна и инженерна гледна точка: най-добрият начин да се добие "чист" U-235 бил чрез масова спектрография.

Но след това идва бомбата. Дийбнер, който очевидно има някаква връзка с империята от специални проекти на Камлеровия SS "мозъчен тръст" в планините Харц, прави намеци за незнаен "фотохимичен" процес за изотопно разделяне и обогатяване. Дори Бернщайн признава, че каквото и да е имал предвид Дийбнер с тези думи, е "неясно". По всяка вероятност е неясно, защото остава засекретено, някъде, от някого. И това трябва да затаи дъха ни, защото означава, че Kammlerstab може да са открили метод за изотопно разделяне и обогатяване, който остава неизвестен до ден днешен!




(http://cdn.theatlantic.com/static/mt/assets/science/vonbraun_kennedy.jpg)

Топ-нациста Вернер Фон Браун (Wernher von Braun), изобретил ракетите на "Аполо" за американците, в компанията на американския президент Кенеди


Скоро след този малък разкриващ разговор, Вирц предлага друго решение: "Обзалагам се", казва той, "че това е разделяне чрез дифузия с рециклиране". Вирц ясно предлага, че разделянето е било многопластов процес, при което едно преминаване през разделителния процес после се е ползвало за суровина за ново преминаване през обогатителния процес, за да се постигне по-голяма чистота, и това рециклиране се е повтаряло, докато не се достигне желаната качество - боеприпасно качество. Споменатият дифузен процес в този контекст е мъгляв, защото имало поне два метода известни на германците, на Съюзниците и на японците под името "дифузия". Единият метод, споменат от Бернщайн като обяснение за репликата на Вирц, е производството на уранов газ, прекаран под налягане през синтерован метал.

Бел.прев: Синтероване е процесът, при който се предизвиква атомна дифузия чрез нагряване. Добавянето на топлинна енергия към материала води до миграция на атомните и/или йонните компоненти на материала. При охлаждане на пренаредената кристална решетка и когато е налице променено разпределение на хетерогенни йонни съставки в рамките на тази решетъчна структура често се наблюдават промени във физичните свойства на материала и те стават по-различни от свойствата му, характерни за неговото ‘зелено´ състояние преди синтероването.
Източник: http://www.carbolite-gero.bg/bg/applications/heating-applications/sintering/ (http://www.carbolite-gero.bg/bg/applications/heating-applications/sintering/)

Синтеризацията просто означава, че метала съдържа милиарди микро-пори или дупки с определен миниатюрен размер, през които атомите на различните изотопи преминават с леко различна скорост. "Оригиналните изчисления предвиждаха, че 500 от тези бариери ще са нужни за почти пълно разделяне, в сравнение с 22 000 центрофуги" (думите са на Бернщайн, бел.прев). Другият процес бил термалната дифузия, която вече разгледахме по-отблизо в Глава 7.

Методът на термална дифузия за кратко се споменава в публикуваните стенограми от Фарм Хол по време на разговорите между германските учени в деня на бомбардирането на Хирошима от Вайсзекер. Бернщайн отбелязва за този метод, че е бил пробван от Коршинг, и че опитът се е състоял от "стъклена тръба и нагревателна намотка за разделяне на изотопи. Така и не сработило добре с уран". Но това, което Бернщайн е описал е оригиналната Клусиус-Дикелова тръба за термална дифузия, процес който е бил неефикасен, както Бернщайн правилно отбелязва. Само че, Уилкокс описва друг метод, различен от тръбите на Клусиус, във връзка са японската програма:


Онова, върху което групата на Нишина най-накрая се спрели, бил един процес, наречен топлинна дифузия. Това бил един от първите измислени процеси за изотопно разделяне. Но до преди да бъде усъвършенстван от двама германски учени, Клаус Клусиус (Klaus Clusius) и Герхард Дикел (Gerhard Dickel), през 1938г, не е бил практичен. По-просто казано, топлинната дифузия разчитала на факта, че лек газ се движел към топлината. Клусиус и Дикел построили просто устройство, състоящо се главно от две метални тръби, поставени една в друга. Вътрешната тръба била нагрявана; външната била изстудявана. Когато апаратът се включел, по-лекият U-235 се предвижвал към топлата стена; U-238 - към студената стена. Конвексните (изпъкнали, обратното на вдлъбнати, бел.прев) потоци, създадени от това движение, изпутвали U-235 нагоре; а U-238 - надолу... В даден момент U-235 в горната част можело да се събере и на негово място да се вкара нов газ. това бил прост и бърз начин да се добият относително големи концентрации U-235. Както Уилкокс отбелязва, процесът, както бил разработен в Германия, дал на японците достъп до последните развития в тази проста и необичайна технология.

 


И с повтарящите се преминавания през поредицата такива съдове, чистотата се увеличавала. Във всеки случай, има някакво несъответствие между описанието на Бернщайн за метода и описанието на Уилкокс. Може би последния описва модификацията на оригиналния метод, при който се прилагат горещи и топли екстремуми.

Хартек, Вирц и Хайзенберг след това продължават темата за изотопното делене и обогатяване малко по-натам:



ХАРТЕК: Успели са да го направят с масова спектрография, прилагана в голям мащаб, освен ако не са успели чрез някакъв фотохимичен процес.

ВИРЦ: Аз бих казал фото-химия или дифузия, обикновена дифузия. Ирадиират го с определена дължина на вълната (всички говорят едновременно).



И в този възлов момент, Бернщайн отново забелязва, че "не е ясно" какъв е този фотохимичен процес. Във всеки случай, какъвто и да е бил процеса, това че Вирц го споменава заедно с определена "дължина на вълната" явно е предизвикало възникването на бурен разговор между другите учени. Дали нарочно са се опитвали да го удавят и да замаскират изказванията му, за да не успеят да се запишат? Никога няма да разберем. Но във всеки случай, разговорът продължава:



ХАРТЕК: Или са използвали масова спектрография в огромни количества. Вероятон е възможно масовата спектрография да произведе 1 милиграм за един ден - да кажем "235". Могат да направят доста евтин масов спектрограф, който, в голям брой, може да струва сто долара. Може да се постигне със 100 000 масови спектрографа.


Отново, коментарът на Бернщайн съдържа внушения: "Това всъщност направиха Съюзниците". Но също така, както видяхме, е много вероятно това е било каквото германците са направили в "завода за Буна" в Аушвиц и по-късно в големите подземни фабрики, управлявани от SS Сондеркомандата на Камлер. Учените от Фарм Хол, както може да се очаква, изглеждали напълно незнаещи за тази програма, но сами са стигнали до основните факти.



ХАЙЗЕНБЕРГ: Да, разбира се, ако се направи така, а те явно са работели в тези мащаби, 180 000 души са работили върху това.

ХАРТЕК: Което е 100 пъти повече от нашите хора.




Може да е била 100 пъти повече, отколкото Хартек или който и да е от висшите учени, задържани във Фарм Хол, са имали на свое разположение, но това със сигурност не е било число отвъд наличностите на SS, с нейните стотици хиляди работници роби от концентрационните лагери. Хан по-късно повдига жалкото положение на "Хайзенберговата група", като добавя: "Разбира се, ние нямахме възможност да работим в тези мащаби". Такива факти и методи безспорно ще да са били известни на Kammlerstab, и безспорно той е щял да ги преследва с обичайната си "концентрация".

Хартек след това подкрепя това становище с изказване относно процеса на Клусиус и числата, които дава, разкриват опасния потенциал за изотопно разделяне е обогатяване, който е бил във възможностите на Нацистка Германия, ако е бил разработен в сходен мащаб като проект Манхатън:


Ако е факт, че може да се произведе експлозив и чрез масова спектрография - ние никога нямаше да можем да го направим, понеже нямаше да можем да ангажираме 56 000 работника. Например, когато разглеждахме работата на Клусиус-Линде в комбинация с нашия разменен цикъл, щеше да трябва постоянно да наемаме по 50 работника, за да произвеждаме по два тона годишно. Ако искахме да направим 10 тона, щеше да трябва да наемаме по 250 човека. Нямаше как да го направим.


За Хартек и другите учени от Фарм Хол, проблемът не е бил средства или методи, а е бил просто недостиг на работна ръка, недостиг, който SS никога не е имала.

По-късно Хартек е по-подробен:


Като взема предвид числата, мисля, че трябва да са били масови спектрографи. Ако са имали друг добър метод, нямаше да им се налага да харчат толкова. Нямаше да им трябват толкова много хора.


Коршинг отвръща, и се разгръща малък спор, в който Хартек едва засяга една чувствителна тема, и редакторския коментар на Бернщайн се превръща или в упражнение по невежество, или в целенасочен пропуск:



КОРШИНГ: Никога не се е правело със спектрографи.

ХАЙЗЕНБЕРГ: Ще трябва да се съглася с твоята теория, че наистина са спектрографи.

ВИРЦ: Готов съм да се обзаложа, че не е.

ХАЙЗЕНБЕРГ: За какво са му на някого 60 000 човека?

КОРШИНГ: За да се пробваш да изпариш един тон уран.

ХАРТЕК: За това ти трябват само десет човека. Бях изумен от това, което видях в I.G.





Единственият коментар на Бернщайн тук е посочване на очевидното, че "I.G." означава "I.G. Farben", не казва нищо повече.


Или Бернщайн не е наясно със "завода за Буна" на Фарбен и с мистериозните му характеристики, че консумира повече електричество от Берлин и не произвежда Буна, или преднамерено премълчава каквито и да е пояснения по изказването на Хартек. Легендата на Алианса, що се отнася до Бернщайн, е налице.

Що се отнася до Хартек, обаче, той или ясно намеква, че е видял някакъв широко мащабен проект, предприет от I.G. Farben, който да е ангажирал десетки хиляди работници, или намеците му могат да се отнасят до това, че германците са открили метод, чрез който да се облекчи процеса. Във всеки случай, аз не зная за друго предприятие на Фарбен в Германия по онова време, за което да се е знаело, че работи по обогатяване. Единственото предприятие, което се е нуждаело от табела "фабрика за обогатяване" е това в Аушвиц, и това означава, че Хартек може не само да е видял проект, голям колкото онзи в Оук Ридж, Тенеси, но такъв, който е бил по-ефикасен - каквито знаем че са били спектрографите на Фон Ардене - от американския си еквивалент, както и по-малко разчитащ на кадърна работна ръка, защото работната ръка в Аушвиц била "неизчерпаема", и за нещастие, похарчима.

Във всеки случай, ако всичко това е така, тогава това е силна индикация, че репликите на Хартек, както и репликите на други или на всички останали учени задържани във Фарм Хол, са внимателно сценично поведение, един сценарий, който разкрива точно толкова инженерна кадърност, колкото да покаже, че учените са познавали поне широките граници на това как може да се постигне атомна бомба без ядрен реактор (или "уранов двигател", както те го наричат) и все пак примесена с точно толкова невежество в подробностите, за да демонстрират, че или че не са били замесени в най-висшите етажи, или че преднамерено са лицемерничели в определена степен, защото това, което е видял - ако не е бил напълно замесен в него - е било развихрена мащабна програма по обогатяване, носена на изтощените гърбове на трудоваци от концентрационните лагери.

И сякаш това не е било достатъчно, Васзекер по-късно потвърждава широките рамки на свръх-секретната SS програма, които обсъдихме по-рано:


ВАЙСЗЕКЕР: Ако сме искали да направим бомба, най-вероятно щяхме да се концентрираме повече върху разделянето на изотопите и по-малко върху тежката вода... Ако бяхме започнали тая работа достатъчно скоро, сме можели да стигнем някъде. Ако те са можели да я свършат през лятото на 1945г, значи е можело ние да сме имали късмета да я завършим през зимата на 1944-45г.


Забележете, че той не само потвърждава широката времева рамка, която ние вече обсъдихме относно вероятния атомен тест при Рюген, но по-важното е, че изказването му идва след като Хартек ясно намеква за съществуването точно на такава програма в Нацистка Германия.

Малко по-късно, резюмето на Британското военно разузнаване за разговора, който се разгръща, предава следното криптично обобщение на репликите, направени от Уолтър Герлах (Walter Gerlach), без никакви допълнителни коментари: "Герлах продължава с обяснението, че нацистката партия явно си е мислела, че те работят върху бомба и разказва как партийните хора в Мюнхен обикаляли от къща на къща миналия 27-ми или 28-ми Април, казвайки на всеки, че на следващия ден ще се употреби атомната бомба". Редакторската бележка на Бернщайн изразява объркване и потвърждава, че той най-вероятно не е запознат с твърденията за теста при Рюген и Ордруф: "Не е ясно кой е трябвало да използва това оръжие и срещу кого".

Във всеки случай, въпреки че са толкова далече от участие във възможна тайна програма по обогатяване и произвеждане на бомба, обаче, в общи линии учените от Фарм Хол изглежда го потвърждават това предположение.


Най-накрая, Хартек отново ще да е зашеметил британските си пленители с една реплика, направена близо до края на стенограмата от 6 Август 1945г:


ХАРТЕК: Множителният фактор с "235" е 2.8, и когато едното се сблъска с другото, колко е дълъг пътя, докато се случи? 4 сантиметра, Rx е радиусът. После това трябва да се умножи по средния свободен път и да се раздели на квадратния корен на множителния фактор. Това трябва да даде 3.2. Rx е около 14 сантиметра, масата е 200 килограма; после гърми.


Дори Бернщайн не може да игнорира това и коментарът му издава, че има "нещо възможно", прокрадващо се зад фигурите на Хартек:

Това явно изхвърлено пресмятане на критичната маса от Хартек, което наистина води до смислен отговор, за разлика от мнението на Хайзенберг, демонстрира някои доказателства, че е решавал този проблем преди. Трудно е да се повярва, например, че може да е знаел, че критичния радиус намесва реципрочния квадратен корен на множителния фактор, ако предварително не се е замислял за това. ОТкъде Хартек е добил числото 2.8 за множителния фактор не е ясно. По време на войната, хората от Лос Аламос, които определено са знаели повече от него, използвали 2.2. Едва след войната числото било увеличено до 2.52, защото измерванията станали по-добри. Може би Хартек е бил онзи, който е подал доклада в Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt, бел.прев) от Януари 1942г и числата в него в опит на учените да заинтересуват Армията да продължи поддържането на бомбените изследвания.


Може би Хартек е сметнал числата предварително. Но има и друга възможност.

Може би, по време на посещението си до "I.G.", което спомена по-рано, някой е показал числата на Хартек. В този случай може би е значително това, че от всички учени във Фарм Хол, неговите коментари упорито насочват към потвърждението, че съществува постижим метод, който, приложен в достатъчно голям мащаб, би довел до достатъчни количества качествен, делим боеприпасен уран. И също е значително, че стенограмата разкрива разнообразие от методи, познати и достъпни за германците, които, приложени в достатъчни числа и при достатъчна работна ръка, са можели да постигнат именно това. Коментарите на Хартек упорито сочат в посоката на Манфред Фон Ардене, Фриц Хойтерман и безгуменната "фабрика за Буна" на I.G. Farben в Аушвиц. Както и самите директори на Фарбен на скамейките в Нюрнберг, Хартек също може би, по своя си прикрит начин, се опитва да изправи кривата история. Тези факти и свързани спекулации също може би обясняват защо, след толкова много години, стенограмите от Фарм Хол най-накрая са разсекретени, защото в своя финален анализ, те не обслужват Легендата на Алианса.
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 01:14:04 am
10.

ПОРТАЛ КЪМ ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ:
Заключение към Първа част


"Така че, доказателство за някаква уговорка между Мартин Борман (Martin Bormann) и САЩ, ако има такава, изглежда не съществува. Това, което е очевидно обаче, е че САЩ се вкараха в малко неприятности, за да направят така, че да не съществува такова доказателство!"

Картър Хидрик, "Критична маса"
[Carter Hydrick, "Critical Mass"]




(http://educate-yourself.org/cn/200px-Martin_Bormann_edit324h.jpg)

Личният секретар на Хитлер, Мартин Борман (Martin Bormann)



Мисля, че се подчерта очевидното - че Нацистка Германия е разработила и тествала, и вероятно употребила, уранова бомба преди края на Втората Световна война, и че вероятно е постигнала солидни напредъци към това да се сдобие със, ако не и направо да изпробва, плутониева бомба с ускорено делене на малка висококачествена критична маса. Тази теза, колкото и да е радикална, все пак с един замах поправя несъответствия и аномалии - някои наглед незначителни и други много по-крещящи - относно политическата и операционната история на войната. Идеята за действителна германска атомна бомба и проект, а не малката и подвеждаща лабораторна инициатива, разтегляна като локум от Легендата на Алианса, изглежда предоставя правдоподобно обяснение за цял куп неща, които от дълго време тормозят аналитиците и коментаторите.

Например, какво да кажем за това, че Адолф Хитлер обявява война на САЩ през Декември 1941г, след японската атака върху Пърл Харбър? Анализаторите от десетилетия се чудят върху това му решение и какво го е мотивирало, и се предлагат множество незадоволителни обяснения, от буржоазното му чувство за "дълг" към японските съюзници, до тайната морска война, водена с месеци между Третия Райх и САЩ, без да се записва в историята и нуждата тази война да стане "официална", и до нетърпението на Хитлер, самозаблудите му и/или лудостта му, и до това, че нацистката върхушка осъзнала, че Рузвелт възнамерявал да влезе в Европейската война по един или друг начин не по-късно от 1943г. Но без значение каква би могла да е мотивацията или мисловния процес на Хитлер, от гледна точка на конвенционалния военен анализ, обявяването на война на САЩ е чисто самоубийство за Германия, тъй като съкрушително по-големите й производствени капацитети и това, че Америка е изолирана отвсякъде с океани, на теория й гарантират началното върховенство над несломимата нацистка военна машина. Решението на Хитлер, взето докато германските армии са възпрени и умиращи от студ пред портите на Москва през 1941г, сякаш е повече от самоубийствено. Хитлер се е показал като това, което бил: луд човек.

Но от гледна точка на представените тук доказателства, това въобще не е била действителната военна картина през Декември 1941г, вместо това, германският диктатор е имал наум тайни съвещания. Неговите учени, в края на краищата, били открили ядреното делене, и неговите учени били предложили метод за сдобиване с атомна бомба чрез голямо количество машини за разделяне и обогатяване на изотопи и чрез огромни концентрации на работна ръка. Неговите учени щели, след около месец, както го уверявали, чрез меморандума в Heerswaffenamt, че нужното количество материал за бомба не било тонове, а килограми. И неговият любим ядрен учен, Манфред Фон Ардене, и неговият приятел д-р Фриц Хойтерман, вече били публикували авторски документ по въпроса как може да се постигне всичко това. И той е знаел, също така, че Германия разполага с необходимия материал - уран - в изобилие, което в САЩ слабо можели да си представят.

В ретроспекция, тогава, потайността около германския проект е доста основателна, защото най-добрият източник на евтин труд са лагерите на смъртта, лагери, които Хитлер е искал да запази в тайна от германския народ поради очевидни причини. До началото на 1941г от Farben вече били започнали строежа на тяхната "фабрика за Буна" в Аушвиц. И може би в изкривения ум на Хитлер е имало и нещо повече: преди войната, някои учени в Третия Райх споменали принципната идея за построяването на оръжие, дори по-мощно от атомната бомба, за което последната не била повече от възпламенител. Така Хитлер, който винаги обичал да рискува, уверен, че ще разполага със страховит арсенал в рамките на две то три години, обявява война на САЩ.

По същия начин военните разположения и операции в края на Европейската война, които не изглеждаха много смислени преди, сега започват да разкриват операционна логика, която е почти неопровержима. Налудничавото, и някои биха казали военно и политически незащитимото, препускане на силите на Алианса в обратна посока от Берлин и към южна централна Германия и Прага съвпадат с американското знаене, на някакво високо ниво, за черните проекти на Камлеровата SS Сондеркоманда и империята от тайни оръжия. Обсебеността на Хитлер от защитата на Вроцлав (Breslau, югозападна Полша, бел.прев) в долна Силезия и на самия Прага, обсебеност, която била напълно безсмислена за генералите му, има военен смисъл само в контекста на интерконтинентален ракетен и ядрен проект, който е имал успех с първото и е бил опасно близо до постигането на второто.

По подобен начин, предложението на Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер за капитулация пред Западните Съюзници обикновено се игнорира като някакъв трескав опит на един масов убиец да се спаси от неизбежната си съдба, и нищо повече. Но Химлер, като Хитлер, е бил един от "най-вътрешния кръг", който е познавал пълния мащаб на Камлеровата империя и истинските му дейности. Следователно Химлер може да е използвал това свое знание като един вид вазможна разменна монета. Предложението му е било отхвърлено, не толкова защото не е било истинско (от гледна точка на Химлер), а защото отдавна е бил изгубил истинския контрол над обещаното.

Сделката може би вече е била сключена между представителите на Камлер и шефа на OSS в Цюрих, Алън Дълс (Allen Dulles), или през самия генерал Патън. Борман също, както видяхме, е участвал в този заговор, и, както ще видим в следващите глави, е директно свързан с Камлер.



Тезата за действителна германска атомна бомба също обяснява странните малки събития, които започнали да изплуват в разпръснати вестникарски новини в Алианса - новини около извършването на далечните тежкотоварни "тестови" полети от Европа до видимия кръгозор на Ню Йорк, около картите на Луфтвафе за Манхатън с предвиждащи очертания на атомен взрив на бомба от същия калибър като онази от Хирошима, около норвежкото летище, пълно с над 40 бомбардировача на дълги разстояния, способни да извършат въпросния полет, около "инсталациите за Буна", които необяснимо използвали повече електричество от Берлин и парадоксално не произвеждали никаква гума през цялото времетраене на войната, около U-лодките, натоварени с инфра-червени възпламенители - устройство, чиято технологична сложност предвещава незабавно ядрено приложение - и обогатен уранов прах, готов за метализиране. По същия начин, тази теза дава по-правдоподобно обяснение, на онези на които им се вижда подозрително, за мистериозната смърт на най-почитаемия и известен американски, и за еднакво невъзможната "тройна смърт" на най-зловещия германски, генерали. Патън, както видяхме, е бил командира именно на онази армия, на която Америка възложила залавянето на основното съкровище от тайни оръжейни изследвания в Турингия и Пилсен в Чехословакия. Той, на върха на командната структура на Трета армия, е бил осведомяван за всички разузнавателни доклади на екипите, проникващи в онези области, и лекота можем да кажем, че е бил първия човек, освен самия Камлер, който е видял достатъчно парчета от пъзела, за да си изгради смислена картина за цялото. Ако наистина Патън нарочно е бил заглушен, а аз далеч не съм съвсем убеден, че е бил, тогава със сигурност това е най-правдоподобната мотивация за деянието. И най-накрая, както видяхме, един успешен германски проект за атомна бомба може много лесно да обясни вътрешната морална логика на германската съпротива, довела до заговора за бомбеното покушение над Адолф Хитлер през Юли 1944г.

По подобен начин, тезата осигурява по-стабилна основа за друга група "странности", като например нелепото хрумване, че Съюзническите инженери били толкова уверени, че техния дизайн за урановата бомба "Малкото момче", пусната над Хирошима, бил толкова добър, че не се нуждаел от предварителни тестове, или че (другото обяснение) не било имало достатъчно боеприпасен уран за направата на две такива бомби, за да се тества едната преди да се пусне другата. Идеята, че САЩ са щели да пуснат неизпробвано супер-оръжие върху вражески град, на враг, за който се е знаело, че работи в посока сдобиването с именно същото оръжие, е просто екстремно абсурдна. Легендата на Алианса става дори още по-абсурдна, когато се сетим за факта, че плутониевата бомба е била успешно тествана, и че плутониевата бомба вече е била готова за доставяне на бойното поле срещу японците. Тогава защо неизпробваната "Малко момче" е била пусната първа, вместо плутониевата "Дебелака"? Тази част на книгата предлага едно смислено обяснение: "Малкото момче" не е била тествана от американците, защото, както Опенхаймер намеква, бомбата е била "от германски произход". Американците нямали нужда да я изпробват, защото германските й дизайнери вече са го били направили.



Още повече, че вливането на германската технология за бомбите не само в американската, но и в японската инициатива, обяснява защо Япония реагира толкова бавно на исканата от Алианса безусловна капитулация след Хирошима и Нагасаки, защото само ден след Нагасаки японците също, за кратък момент, са се присъединили към ядрения клуб. А пет години по-късно, МакАртур командва по време на един от най-лошите военни разгроми на Америка при Чосинския резервоар сред един от най-големите индустриални комплекси в Азия, построен от японския индустриалист Джуй Ногучи (Jui Noguchi), и нервен център на японската атомна програма. Дали операционните рискове, поети от МакАртур, за да превземе и задържи Чосин, са се основавали на скрит шпионски сценарий? Дали това е било опит да се извлече повече информация за един едва наскоро победен враг и опит да се предотврати попадането на технологията в ръцете на потенциални врагове като Червен Китай?

И накрая, но със сигурност не на последно място, просто има твърде много обогатен уран, и твърде много бомби около края на Втората Световна война, за да е дошло всичко това от Манхатънския проект. Преводачът на маршал Родион Малиновски (Rodion Malinovsky) споменава "неизбухнала бомба", пусната на 8 Август върху Нагасаки и предадена от японците на руснаците - една японска бомба, два отделни германски теста, една бомба потънала на борда на USS Индианаполис на път за Япония - и всички тези бомби да са от Манхатънския проект, на който критично не му достига боеприпасен уран към Декември 1944г, и който твърди, че е постигнал само половината от нужната критична маса към Май 1945г?

Бележка от автора: Откъде са се сетили руснаците да изискат тази бомба? Със сигурност САЩ не биха им казали. Единственото друго възможно обяснение е, че руснаците са знаели от къде в крайна сметка е дошла бомбата, и са събрали две и две.

Откъде е дошъл целия този излишен уран, без да споменаваме всичките "допълнителни бомби"? Моята теза е, че най-вероятно всичко това идва от Нацистка Германия, чрез действията на партийния секретар Мартин Борман и SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер.



Но тези заключения оставят няколко нерешени проблема, и тяхното разплитане ще ни предостави по-дълбок поглед в Камлеровата тъмна империя на тайни оръжия, мозъчни тръстове, подземни фабрики и робски труд.
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 01:24:30 am
ЧАСТ ВТОРА:
Митът за оцеляването и действителността на Кламер




"И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; и смъртоносната рана заздравя; и целият свят се почуди подир звяра. И те боготворяха дракона, който даде сила на звяра: и се поклониха и на звяра и казаха, Кой е като звяра? Кой може да му се опълчи?"

Откровение на Св. Йоан Богослов, 13:3-4

(http://uploads0.wikiart.org/images/william-blake/the-great-red-dragon-and-the-beast-from-the-sea-1805.jpg)

Големият Червен дракон и Звярът от морето, Уилям Блейк (William Blake) 1805г




11.

ЧЕРНИЯТ ОРДЕН:
Окултното влияние върху нацистките тайни оръжия



"По следата, оставена от Камлер, има планина от доказателства, че нацистите, в отчаянието си да спечелят войната, са експериментирали с една форма на науката, която останалият свят дори не си е представял. И че някъде, в този врящ казан с идеи, се е родила нова технология; технология, която е била толкова невъобразима за времето си, че е потискана вече повече от половин век."

Ник Куук, "Ловът за Свободната енергия"
[Nick Cook, "The Hunt for Zero Point"]




Както видяхме, много е вероятно нацистите да са успели да развият и да изпробват атомни бомби преди края на Втората Световна война и дори може да са ги използвали, или някое друго оръжие за масово унищожение, на Източния фронт. Но в смисъла на предишните глави, нещо дори по-зловещо хвърля покрова си над развиващата се теза. Например, в твърдението на професор Лахнер (lachner), нацистите са се интересували от атомната бомба едва в качеството й на възпламенител за далеч по-разрушителната водородна бомба. Отвъд дори и от водородната бомба е имало силуети и намеци за нещо сенчесто, неясно, и с чудовищна разрушителна сила. Британски агенти излизат на светло, за да разкажат за "четвърти" екип, трудещ се и разработващ поле от физиката, което изглеждало почти магическо; един учен от Фарм Хол споменава помежду другото направата на изкуствени рубини; изрезки от вестници разказват за Съюзнически офицери, излизащи на светло незабавно след войната, за да уточнят, че е спечелена - не като неизбежност срещу един разпадащ се Райх - а едва на косъм и нито миг по-късно, тази гледна точка бързо е отнесена от вихъра на победоносничеството и зараждащата се Легенда на Алианса и стандартните истории на войната. Широкомащабна програма за обогатяване на изотопи, провеждана от SS съвместно с концентрационните лагери, хвърля сянка на земята, въпреки най-добрите усилия на следвоенната Легенда на Алианса да подправи снимката и да изкара обекта, хвърлящ сянката, невидим - най-доброто от стелт-технологията.

Въпросът е защо? Защо е нужно да се покрива една успешна германска атомна бомба чак до началото на 21-ви век? Защо ли наистина, освен, ако тази програма не води до нещо друго... нещо, чието притежание би дало изключителна технология и военна мощ на нацията, която продължи успешно да го разработва? Защо ли наистина, освен, ако тази програма не води до напълно различна научна парадигма, разработена в пълна секретност и извън учебниците на "мейнстрийм" науката, предлагана за публична консумация?

Голяма част от отговора на тези въпроси лежи в окултните аспекти на идеологията на Нацисткия Райх и във властовите и бюрократични структури, които е издигнал, за да преследва тази идеология. Голяма част от отговора на тези въпроси лежи във връзката на Камлеровата SS Сондеркоманда към родителската й организация, самата SS. Природата на тази организация, и самото й сърце, във възможно най-високия връх на властовата й структура, е била окултна във всеки смисъл на думата.


(http://pre11.deviantart.net/feee/th/pre/f/2015/216/9/3/th_nazi_occult___the_tome_by_wraithdt-d944bgl.jpg)


Има два факта, които директно свързват Камлеровата черна, подземна, и много тайна империя от оръжия и концентрационни лагери с окултните аспекти на Третия Райх и неговия SS "Черен орден". Тези две странни връзки от своя страна изискват разследване - бегло ще трябва да бъде то - на самите окултни доктрини, за да можем ясно да очертаем влиянието им върху сензационните германски оръжейни изследвания от войната. Във връзка с империята на Камлер и следвоенното й продължение, ще е много добре, ако успеем да разберем, че тази наука е "окултирана наука".





А. Някои нужни дефиниции

За нашите цели, тази "окултирана наука" трябва да се разбира като съдържаща се в различни артефакти: древни мистерии, различни езотерични или "окултни" традиции, и действителни физически структури или други видове физически артефакти. Тази широка дефиниция също изисква "разпакетиране", за да можем да възприемем пълният й обхват:



Окултирана наука: "Научният" компонент на този термин по същество се фокусира върху три основни области: физика, химия и биология. Основният ни фокус в следващите части на този труд ще бъде върху физиката, със забежки към другите две области, ако се налага. Така, нашият метод и теза е, че съществува "окултирана физика", скрита - понякога нарочно - в различни митологични и древни текстове, включително текстове от езотеричните или окултни традиции както на Ориента, така и на Окцидента (Западното полукълбо, бел.прев). Това вярване е било един от крайъгълните камъни на нацисткото тайно оръжейно изследване, и е довело до някои поразителни провали, които наливат вода в мелницата на по-малко известните, но еднакво поразителни, успехи. Тази теза е основен компонент от двете ми предишни книги ("Звездата на смъртта от Гиза" и "Звездата на смъртта от Гиза работи", тоест "The Giza Death Star" и "The Giza Death Star Deployed", бел.прев) и е била основен компонент в идеологическите вярвания на структурата на висшите ешелони на SS и нейните по-важни и тайнствени подразделения, включително Ahnenerbedienst (Аненербе). Налице са всички индикации, че това схващане също формира и основната парадигма на висшите ешелони на тайния "мозъчен тръст" на Камлер и вероятно е самият смисъл на съществуването му. Окултнираният аспект на термина "окултирана наука" следователно възприема един удължен смисъл отвъд онова, което човек нормално е свикнал да свързва с думата "окулт". За нашите цели, тази "окултирана наука" е окултирана в смисъла на:


(1) "скрита" или "тъмна" и следователно скрита в смисъла на черни и секретно класифицирани проекти под прикритие;

(2) "преднамерено закодирана наука", съдържаща се в текстове или артефакти, които подлежат, като преднамерен продукт на такова закодиране, на пълното разнообразие от стандартни типологични и аналогични интерпретативни методи, които конвенционално се използват за проумяването на такива текстове, но в този случай, те не се разбират на метафизично ниво, а по-скоро в "прото-научен" смисъл, в "прото-физичен" смисъл;

(3) "непреднамерено развален преразказ" на тази наука и на текстовите й и/или физически артефакти от групи или комитети, които не схващат напълно мащаба на науката, закодирана в тях;

(4) "езотерични или окултни традиции и тайни общества" в конвенционалния смисъл;
     (а) Под "езотерични или окултни традиции" се има предвид не само стандартните окултни текстове и традиции и различните тайни общества, свързани с тях, но също така традиции или легенди, които по принцип не се считат за езотерични или окултни в нормалния смисъл; те остават езотерични или окултни, само защото не са добре познати на широката публика;

(5) "погребани или частично погребани" в мъглите на пра-историята и митологиите легенди, талисмани и физически монументи, които типично се свързват с тях.
     (а) Под "древни митологии или легенди" се има предвид легенди, текстове, писания (независимо дали са считани за канонични или апокрифни от някои общества) на различни култури. Основните култури, които се взимат под внимание са Шумерската, Египетската, Хиндуистката, Маиската, Олмекската, Скандинавско-тектонската, Китайската, и разбира се късната Греко-римска Европейска култура.



Чрез внимателно проследяване на тези очертания ще стане очевидно, че странното съчетание на логика, здрав разум и наука с метафизичния и спекулативен елемент е парадигма, която с готовност се адаптира към странната метаморфоза на германските схващания от началото през 19-ти век до падането на последната бомба преди капитулацията през 1945г.

По мое мнение, именно този тип разсъждения Легендата на Алианса се опитва да прикрие, защото повече от всичко друго черната империя от тайни оръжия, смъртни лагери и "мозъчни тръстове" на Камлеровата SS Сондеркоманда е била първият целенасочено и съзнателно организиран опит на модерна държава да инвестира масивен финансов, трудов, технологичен, и най-важното, интелектуален капитал в черни проекти извън учебниците с цел възстановяването и разработването на загубени и екзотични технологии, чрез прилагане на най-авангардните концепции на тогавашната съвременна наука. Очертавайки тази широка концептуална рамка, вече можем да забележим два значителни факта, които много ясно поставят тази мозъчен тръст в орбитата на "окултираната наука" в много от горните смисли.



(http://pre07.deviantart.net/d5cd/th/pre/f/2015/215/d/b/the_nazi_occult___ahnenerbe_by_wraithdt-d9442mi.jpg)




Б. В лабиринта на Звяра



В Първа част бяха представени улики за възможен германски тест на атомна бомба на острова Рюген в Балтийско море. Тази улика произлизаше главно от разсекретените показания на Ханс Зинсер, който видял и описал експлозията и получилия се от нея гъбовиден облак, и от свидетелството на италианския офицер Луиджи Ромерса, който явно бил там като наблюдател за фашисткото правителство на Мусолини. Бяха представени съпътстващите улики на британските тревоги за атомна бомба и прекъсванията на телефонните услуги в Берлин - улики, съвпадащи с времевата рамка на теста.

Но какво можем да кажем за самия Рюген? Защо се тества оръжие на рядко населен остров, който е толкова близо до населения център Кийл и до натоварения му морски трафик и канал? Какво е толкова значително относно Рюген, че SS ще избере да тества атомна бомба точно там?

Отговорът може да дойде от възможната връзка на острова със специалния отдел за "окултни изследвания" на SS - Аненербе, обществото, лично основано от Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер, за изследване на всички видове окултни и езотерични доктрини за възможната им научна стойност и милитаризиране. Сред странните и ирационални доктрини, занимаващи Химлер и други по върховете на SS, е една странна версия на теорията за "Кухата Земя".



(http://www.germaniainternational.com/images/ahnenerbehead01.jpg) (http://vader.joemonster.org/upload/rrn/1427436b011bfcfAhnenerbeSS_Volkskun.jpg)

Два от символите на Института за изследване на археологическата и културната история на арийската раса в Нацистка Германия, Аненербе



В дори още по-ирационалния си Химлеров вариант, тази теория твърди, че Земята е куха и че повърхността й - повърхността, върху която фанатичните водачи на SS всъщност живеели - била вътрешността на тази "куха Земя". И така, според една статия в "Популярна астрономия" от Юни 1946г, озаглавена "Германска астрономия по време на войната":

"Те считали за полезно да локализират британската флота, защото извивката на Земята нямало да попречи на видимостта. Визуалните лъчи не били подходящи заради рефракцията; но инфра-червените лъчи имали по-малка рефракция. И така група от около десет души под научното предводителство на д-р Хайнц Фишер (Heinz Fischer), експерт по инфра-червените лъчи, били пратени от Берлин до острова Рюген, за да фотографират британската флота с инфра-червена техника с възходящ ъгъл от около 45 градуса."

Експериментът не сработил.

Бележка от автора: Дъсти Склар, "Нацистите и окулта" (Dusty Sklar, "The Nazis and the Occult"), стр. 79


Човек остава с впечатлението, че този "експеримент" с ирационалността е просто друго проявление на научното шарлатанство на Третия Райх, и правилно. Но значителното е, още веднъж, че този доста авангарден експеримент, без значение колко ирационален, се е случил на Рюген. Очевидно островът е бил свързан с редица напредничави проекти. Също така трябва внимателно да отбележим скритите технологични намеци на експеримента, въпреки налудничавата употреба на технологията: нацистите демонстрирали средства за засичане на инфрачервени отражения на големи разстояния чрез атмосферна рефракция, същата технология, която беше разработена за употреба в топлинно-търсещите анти-самолетни ракети, в последствие използвана с драматична разрушителна ефективност при плутониевата бомба на САЩ.

И това ни дава следа да проумеем истинската природа на "мисловния тръст" на Камлер: явно е била разработена технология, която можело да бъде адаптирана за разнообразие от употреби в множеството дълбоко засекретени черни проекти за оръжейни разработки, както и да се употребява при експериментирането и тестването на по-ексцентричните аспекти на нацистките окултни вярвания.



Но, отново, защо Рюген? ОТговорът лежи в "езотеричната история" на острова до преди войната, и наистина, до преди Първата Световна война! Когато Втората Световна война свършила, била открита личната библиотека на Хитлер - в една мина близо до идиличното му планинско орлово гнездо в Берхтесгартен (Berchtesgaden). Тя съдържала няколко тома окултна литература, включително една "колекция от расистко-окултното списание Остара (Ostara) на Ланц Фон Лийбенфелс (Lanz Von Liebenfels)", публикувано във Виена преди Първата Световна война.

Бележка от автора: Питър Левенда, "Нечестив съюз: История на нацисткото въвличане в окултното" (Peter Levenda, "Unholy Alliance: A History of Nazi Involvement with the Occult"), стр. 56

Въпреки че членството на Хитлер в коя да е окултна ложа не е било убедително демонстрирано, много е вероятно младият бъдещ диктатор да е посещавал Фон Лийбенфелс, докато и двамата са били във Виена преди Първата Световна война.

Именно Фон Лийбенфелс и неговия Орден на Новите тамплиери оформя връзката между SS, ирационалните експерименти за "Кухата Земя" и далеч по-успешния тест на атомната бомба в Рюген. С подкрепата на богати покровители, които скоро се нароили в тайното му общество - едно общество, посветено на "пречистването" на германската раса от замърсяващите я влияния (евреите, славяните, "монголоидите" и на практика всеки, който не е "германец" или "ариец" ) - Фон Лийбенфелс могъл да закупи и реновира няколко стари замъка из Австрия и Германия и да ги превърне в центрове за своя Орден. Орденът, в допълнение към расистката си идеология, също се занимавал с "астрология, Кабалата, френология, хомеопатия и хранене". Във всеки случай, Фон Лийбенфелс, в най-добрите традиции и тактики на класическия "Християнски гностицизъм", и благодарение на подкрепата на монашеското си обучение като цистерциански монах, "съставил свои собствени обемни вариации от литургични текстове: двутомен Ново-тамплиерски молитвеник, Псалмите на немски, и една "тайна Библия за посветените", която достигала десет тома, както и молитвени книги и подобни ". Чрез парите, които се наливали в ордена му от неговите "посветени", един от замъците, които купил и реставрирал като център за езотерични изследвания и "Ново-тамплиерски" дейности, се намирал на Рюген.


Хитлер бил, според Фон Лийбенфелс в негово писмо до един от неговите ново-тамплиери, "един от нашите ученици. Ти един ден ще се убедиш, че той, и чрез него също и ние, един ден ще бъде победител и ще роди движение, което ще разтърси света".


Когато Хитлер анексирал Австрия, на Фон Лийбенфелс му било забранено да публикува. Действително, нацистите строго регулирали - стъпквайки почти до момента на пълно изчезване - всякакви публични демонстрации на "окултизъм" или "тайно обществена" дейност. Поради това, мотивацияте на Химер да създаде SS Аненербе в бюрократичната система на SS става по-ясна, защото режимът отчасти се страхувал от собствените си връзки с най-високите нива на такива общества и дейности. Поставяйки такива дейности под юрисдикцията на SS, те можели да се наглеждат, изучават, финансират, организират и експлоатират в пълна секретност.

Какво е било Аненербе? В много отношения, то е било най-секретният от цялата палитра секретни отдели в SS.


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/37/Wolfram_Sievers.jpg)

Волфрам Сийвърс (Wolfram Sievers), Райхсгешефтсфюрер или управляващ директор на Аненербе от 1935 до 1945г. След залавянето му журналистите го нарекли "нацистката Синя брада" заради гъстата му мастилено-черна брада



"Представете си, че вечерната образователна програма за възрастни на Новото училище за Социални изследвания изведнъж се е превърнало в самостоятелна независима правителствена агенция с бюджет, голям колкото този на Министерство на отбраната, с Линдън Ларуш като президент и, може би, Елизабет Кларк Профет като председател по физика.

Или може би лятната сесия на Калифорнийския университет в Бъркли се е милитаризирала и всички ученици са добили имунитет срещу съдебни обвинения в каквото и да е извършено от тях престъпление или каквито и престъпления да извършат в бъдеще, и им е дадена свободата да провеждат каквито си поискат видове независими изследвания, стига по всяко време да си носят черните униформи със сребърната значка "главата на смъртта" и да са дали клетва за лична вярност към декана.

Тогава може би ще имаме добра представа какво е било Аненербе, и какъв вид хора на първо място е привличало в редиците си. Това е била програма за хуманитарни науки. Само че с пистолети."



(http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2013/02/15/article-2278646-005E916B00000258-948_233x423.jpg)

Ангелът на смъртта: д-р Джоузеф Менгеле.
Тайните файлове на Аненербе са основата за секретния проект на ЦРУ "МК-Ултра" (известно като програмиране "Монарх") - окултното бюро по майндконтрол експерименти и експерименти за масов контрол на популацията



Странният и ирационален елемент на окулта в самото сърце на Химлеровия Черен орден на SS е едно от телата, например, координиращи и провеждащи отвратителните "медицински експерименти" върху робите в концентрационните лагери, и дори върху обикновени германци, по време на войната.

През кулминацията на войната безумието, обхванало Аненербе и страшните му и извратени експерименти, станало почти сюрреалистично. Бюрото посветило толкова много човешки ресурс и пари на "езотерични изследователски проекти, че започнало да изглежда така, сякаш Химлер се надявал да обърне войната в полза на Германия, като проумее тайните на розенкройцерите и фримасоните, окултното значение на готическите сфери и символизма в потискането на Улстеровата арфа (Ulster harp)". Сред най-амбициозните проекти на Аненербе, огромни суми пари били похарчени


"...за полет до Тибет в търсене на чиста германска раса, която може би е успяла да опази древните нордически мистерии. Аненербе също така пращало археолози да копаят из цяла Европа за останки от германската култура. Повече от 50 отдела в този клон успели да похарчат над един милион марки (400 000 долара) в името на такива "жизненоважни" въпроси.
Но най-невероятното изследване от всички било проведено през 1939г в Мерлин (Merlin). Един астролог, Вилхелм Вулф (Wilhelm Wulff), който бил взет за затворник от SS и принуден да работи за тях, описва, че Центърът за научни изследвания на Берлинския институт се използва "за обуздаването не само на естествени, но и на свръхестествени сили. Всички интелектуални, естествени и свръхестествени източници на сила и власт - от модерната технология до средновековната черна магия, и от ученията на Питагор до пентаграмните заклинания на Фауст - подлежали на експлоатация в интерес на крайната победа."


Един такъв експеримент не прилича на нищо друго, освен на ранен експеримент по "далечно виждане", и включвал човек, за който се твърдяло че бил "адепт", който държал махало над снимки на U-лодки, след което го държал над океански карти в опит да ги открие. Ако всичко това прилича на безумно и безсмислено шарлатанство, вземете предвид, че модерният феномен "далечно виждане" е едно силно развито занимание - подето отначало секретно от ЦРУ - ...

Бележка от автора: Факт, който сам по себе си би накарал човек да се замисли, особено в светлината на последвалото привнасяне на много от тези нацистки "езотерични учени" в САЩ под закрилата на операция Кламер.

...- и в един момент се прилагало не от кой да е, а от прославения д-р Хол Путов (Hal Puthoff) при изработването на строго контролирани научни протоколи относно тестването му.

Бележка от автора: Джоузеф МакМонийгъл, "Тайните на далечното виждане" (Joseph McMoneagle, "Remote Viewing Secrets"), стр. 46-47. Изследването било проведено от SRI International (Станфордския изследователски институт, бел.прев), организация, за която говорих в миналата си книга "Звездата на смъртта от Гиза работи" във връзка с другото й "окултирано научно" изследване относно Голямата пирамида и Втората пирамида в Гиза. МакМонийгъл цитира един от оригиналните теоретични документи за далечното виждане, от съавтори д-р Путов и Ръсел Тарг (Russell Targ), озаглавен "Възприемателен канал за информационен трансфер на километрични разстояния: Исторически гледни точки и скорошни изследвания". Важно е да се спомене, че повечето от изследванията на д-р Путов по теоретична физика се занимават с квантовата механика и Свободната Енергия, или вакумния квантов потоков потенциал. Путов отбелязва връзката между квантовата механика и съзнанието на интелигентните наблюдатели. В последно време връзката между интелигентния живот и физиката на топологично ниво е основен акцент в документите на украинския теоретичен физик д-р Володимир Краснохолевец (Volodymyr Krasnoholovets) и френския тополог Мишел Боняс (Michel Bounias).

Още повече, забележете какво всъщност се твърди: портфолиото на Аненербе било, да се разследва всеки потенциален източник на сила и власт за милитаризиране. И както става ясно, всички нормални задръжки на ортодоксалната концептуална или морална парадигма били оставени настрана. В този контекст, сигурно е било, че ще има повече провали, отколкото успехи. Но наравно с това, в този контекст, в тази бюрократична култура, на това да "щурмуваш" една блестяща идея, да породиш и после да преследваш една неортодоксална нова идея, се давало в общи линии пълна свобода. Наистина, това дори се е очаквало.



В последствие, провалите на Аненербе, или варварската му жестокост, често се изтъкват като доказателство за дълбок разпад не само на традиционната моралност в Нацистка Германия, но и на установения научен метод. Но това, на което не се обръща внимание, са индикациите за вероятните - и безпрецедентни - успехи, защото в средата на свободното експериментиране без задръжки (морални или други), драматичните провали са били нещо очаквано. Но потенциалът за драматичен успех бил също толкова голям. "По следата, оставена от Камлер", казва изследователя и репортер за седмичното "Jane`s Defence" Ник Куук, не без капка тревога, "има планина от доказателства, че нацистите, в отчаянието си да спечелят войната, са експериментирали с една форма на науката, която останалият свят дори не си е представял. И че някъде, в този врящ казан с идеи, се е родила нова технология; технология, която е била толкова невъобразима за времето си, че е потискана вече повече от половин век". Бил ли е мозъчният тръст за тайни оръжия на Камлер свързан с Аненербе?


Въпреки че към днешна дата няма директни улики за това, има един фактор - отвъд това, че се свързва с лагерите на смъртта - който все пак свързва Камлер с Аненербе и това ни довежда до този "втори странен факт", един детайл, който сякаш дава индикацията, че наистина е имало връзка между окултните интереси на Аненербе и "мозъчния тръст" за тайни черни оръжейни проекти на Камлер. Това е фактът, че на самия си връх, SS е била целенасочено измислена и организирана от Хайнрих Химлер като окултен "орден", една черна и извратена версия на рицарите на крал Артур, Светия Граал и Кръглата маса. Тук отново наблюдаваме връзката с тамплиерите и с "новите тамплиери" на Фон Лийбенфелс, за които "Светият Граал" е бил самата "царска кръвна линия" и нейния "съд" или "бокал", Германската Арийска раса. Като резултат от това схващане, "медицинските експерименти" на Аненербе са били провеждани не само в името на напредъка на германската медицина при третирането на пораженията от екстремни условия - високо налягане, ниско налягане, и прочие - които се срещали в екстремните климати или, евентуално, в открития космос, но значително количество от тези експерименти били посветени на намирането на основата на генетичната и етническа "чистота" на самата германска раса. SS следователно е била авангардът, пророческият предшественик, на новата религия и на новата ера и на новия човек, който се надявала да доведе:

[cite]Главният щаб на този култ се намирал в средновековния замък Вевелсбург (Wewelsburg), близо до града Падерборн (Paderborn) и Детмолд (Detmold) в германската провинция Вестфалия (Westphalia), близо до мястото в Тютобургската гора (Teutoburg Forest), където е известният подобен на Стоунхендж монумент Екстернщайн (Externsteine)...
Потайността била ключовият елемент в SS и най-вече във Вевелсбург.[/cite]



(http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2015/12/19/16/2F822C0A00000578-0-image-a-58_1450541475949.jpg) (http://www.ns-gedenkstaetten.de/fileadmin/files/_migrated/pics/Bauplan_1944.jpg)

Централата на SS и нейния таен Черен орден, замъкът Вевелсбург във Вестфалия


Там Химлер направил централна зала с голяма маса, направена да събере 12 седящи човека, специално избрани от старшите Групенфюрери (генерали) на SS. В замъка е била на разположение библиотека с 12 000 тома.


Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 01:30:10 am
В. Черното слънце, Небесната свастика и други SS връзки


Централното нещо за посвещението, което получили тези старши SS генерали, било истинската значителност на самата анаграма "SS". За редовия елит на SS инициалите означавали "Schutzstaffel", термин, който свободно се превежда като "специален персонал" или "специална военна единица". Но за посветените "SS" имало изцяло друго значение, значение, чиито корени са дълбоко в окулта и шумерските, вавилонските, и до известна степен, египетските вярвания. За тези посветени, буквите "SS" се свързвали със "Schwatze Sonne" или "Черното слънце".


(http://www.loeser.us/flags/images/hate/black_sun.gif)


Доктрината на Черното слънце, произлизайки от древен Шумер и Акадия, е че съществуват две слънца, "бялото" слънце, слънцето което виждаме в центъра на нашата физическа слънчева система, и "черното" слънце, едно "скрито" слънце, свързано с (духовното) просветление. В някои версии от мита се смята, че то се намира в центъра на галактиката ни. Според други разкрасявания на мита то е причината за безсмъртието и прераждането на душата. Във Вавилонската митология то също така се свързва с идването на "Царя на царете" и с основаването на Нов Вавилон. И най-накрая, в някои вариации, то не само че се свързва с центъра на галактиката, но и с абсолютната "Хипербореа" и "Туле", легендарният звезден дом и звезден произход на арийската раса. Доктрината била допълнително изменена в древен Египет.

За връзката между SS и Египет свидетелства и случая с един от най-известните езотерици: Р. А. Швалер де Лубиц (Schwaller de Lubicz). Добре известен на съвременните ученици на "алтернативната" или "ревизионистката" египтология, де Лубиц е прочут с посвещението на живота си да реинтерпретира монументите, и което е по-важно, писанията на древен Египет, най-вече йероглифната му система на писане. Въпреки че много съвременни изследователи омаловажават де Лубиц, считайки го за грешащ и небрежен, и въпреки че други омаловажават начетеността му просто заради това, че е открит привърженик на нацисткия режим, не е толкова лесно да се убедим във всички тези обвинения.

Например, де Лубиц беше този, който първи забеляза, че ерозията по Свинкса не пасва на произхода му, приписван на Четвърта династия, и че това говори за много по-старо и по-древно начало.

Бележка от автора: Всъщност, наблюдението на де Лубиц вдъхновило разследванията на Джон Антъни Уест (John Anthony West) и Робърт Шок (Robert Shock), в следствие на които Свинксът сега се счита за направен приблизително през 8 000 Пр.Хр. възоснова на геологичните доказателсва, едно заключение, което създаде истински шок - неволна игра на думи - в египтологичното общество и все още продължава да разпалва ожесточени спорове в академичните кръгове.


(http://static1.squarespace.com/static/53ae7cf8e4b09f75e9efdc6a/t/53b149e5e4b0f6113497cd46/1404127713322/?format=300w)

Швалер де Лубиц (Schwaller de Lubicz)


Именно методът на де Лубиц, обаче, би се приел доста радушно в Аненербе и което е по-важното - в черните проекти на Камлеровия мозъчен тръст. Накратко, де Лубиц гледал на египетските йероглифи и култура като видимите знаци на високоразвита култура на аналогична, вместо на аналитична, мисъл, наука и практика. Според неговото схващане, аналогичната мисъл била синоним на "действие от разстояние" и тази му идея е била напълно в духа на онова, което започвало да се подмята в квантовата механика, и което се е превърнало в доказуема реалност на ден днешен, чрез феномена на фотонното преплитане.

Този феномен, казано накратко, представлява следното. Представете си, че два фотона са едновременно излъчени от даден атом, но се движат в различни посоки. Така, и двата фотона носят хармоничния белег, информацията, на оригиналния атом и обстоятелствата, при които са били излъчени. Понеже другият фотон е точен аналог на първия фотон, той едновременно с него ще внесе промяната в полето на собствената си информация, мигновено, независимо от разстоянието.

Бележка от автора: Естествено, това беше огромен удар по Теорията на относителността. Квантовото преплитане на фотони, както е наречен този елемент, е една от най-новите и най-интересните области на съвременните физични експерименти и изследвания.

Бел.прев: Авторът не го обяснява съвсем добре. Става дума за това, че фотоните, излъчени от един и същи атом, притежавайки идентични информационни полета, възприемат мигновено и едновременно промените. Ако се случи нещо на единия фотон, другия фотон разбира моментално, без значение, че се намира съвсем другаде и му се случват съвсем други неща.
Този експеримент в момента се тиражира като доказателство за това, че е възможна свръх-светлинна комуникация, и следователно - свръх-светлинно движение. Както и да се представя - това е поредният експеримент, който унищожава Теорията на относителността на Айнщайн.


Но е важно да се отбележи, че за де Лубиц, това аналогично действие от разстояние или симпатична магия се е изразявало в контекста на широка дуалистична гледна точка за света, според която имало две науки, една на генезис или създаване, и една на разрушение. В този контекст, всеки йероглифен символ се считал за синтез на полярностите на определени опониращи си сили, който синтез се уравновесявал в самия глиф - в самата информация.

Без съмнение, тази напълно Хегелианска гледна точка на де Лубиц направила впечатление на нацистите, и обратно. Но по-важното е, че именно познанията на де Лубиц по египетска "науко-религия" може да се крият зад любопитните твърдения на японския аташе в Стокхолм относно Сириус, както споменава в тайната си кореспонденция до Токио по повод германската атомна програма, което разгледахме в Първа част, защото де Лубиц е бил в положението да посочи колко е била важна Сириус за египтяните. Защото тогава, тя е "играела ролята на централно слънце за цялата ни слънчева система" и това е говорело на де Лубиц за "съществуването на космическа система с атомна структура, чието ядро е този "Велик Източник", Сотис (Sothis)... за древните". Де Лубиц също така вероятно познавал и древния символизъм и асоциацията с трите цвята на Германския национален флаг - черно, червено и бяло - с древен Египет и Атлантида, с който символизъм нацистите вероятно също били наясно. По този начин, в египетския си вариант, митът за "Черното слънце" е обвързан със звездната система на Сириус и с всички асоциации със смъртта и прераждането, и с "живителната сила", както се среща това във Фараонската религия.

За SS Аненербе, всичко това било една потентна смес, защото, ако си спомняте, целта му, както самият Химлер пише в едно писмо до един учен от Аненербе, не само била да изучава древната религия, наука и окулта, но също и че учредителният му принцип бил "институт за военно-научни изследвания". Следователно, един учен от Аненербе, работещ върху различните си тайни проекти, имал идеологична основа на едно по-всекидневно научно схващане, че "Черното слънце" било просто екстремно силна гравитационна сила, излъчвана от голяма маса, въртяща се около галактическия гравитационен център. Древните текстове може да съдържат ключ за преоткриването на една изгубена наука, наука много различна от идеологично обречената "еврейска физика" на относителността, но съвсем в рамките на "арийската" физика на поляризация на вортикулярното въртене, квантова механика и математическото предвиждане на вакумен енергиен поток, или "свободна енергия" ("zero point energy").

Бел.прев: Трябва да уточня, че авторът използва термина "zero point energy", което свободно се превежда като "енергия от нулевото състояние". В средите на Свободната енергия обаче, английският термин за "нулевата точка" се е превърнал в пълнокръвен синоним за Свободна енергия, защото точно за това в крайна сметка става дума. Така че ще го превеждам като "свободна енергия".
Когато обаче авторът прави по-задълбочени коментари и когато намесва по-конкретни технически термини, Нулевата точка има по-особен смисъл, защото Нулевата точка е цяло понятие, част от вортикулярната физика, а свободната енергия, която идва от нея, е едва частен случай на всички свързани ефекти и феномени.


Няма нужда да казваме, че символизмът на Черното слънце е формирал централна доктрина за пред-нацисткото тайно общество - обществото Туле. Символът на Черното слънце бил възприет за емблема на Новите тамплиери на Фон Лиебенфелс. Самата свастика, в този контекст, е не само добре познат символ от древните езотерични традиции, но също и талисман за церемониална магия на звездно ниво, преднамерено избран да изобразява очевидното въртене на едно добре познато съзвездие около Северния полюс на Земната осева ротация. Цялата тази концентрация на квантова механика, черни слънца, действие от разстояние и звездна ротация упражнила силно идеологично влияние на Камлеровия мозъчен тръст, защото, както ще видим, вортикулярната и не-линейната физика явно се превърнали в двете основни точки от теоретичния му и експериментален фокус.


(http://i60.servimg.com/u/f60/14/60/67/35/blacks10.jpg)

Символът на най-вътрешното тайно общество на Нацистка Германия: Черното слънце. На ден днешен е нелегално да се отпечатва или изобразява този символ в Германия


(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_22.jpg)

Въртенето на Малката мечка около Полярната звезда от около 4000 Пр.Хр., "Звездната свастика"



Замислете се какво значи всичко това. До края на войната, и с целия си контрол над всички тайни оръжейни проекти в Нацистка Германия, Ханс Камлер се сдобил с ранга SS Обенгрупенфюрер, еквивалентът на генерал четири звезди и само един ранг под самия Химлер. При този висок ранг, не само е възможно, но е и вероятно Камлер да е бил един от избраните "рицари" на "кръглата маса" на Химлер, и по този начин е вероятно до края на войната Камлер да е изградил дълбока обвързаност с Аненербе и окултните му дейности. Може би отчасти на това се дължи, че досието му в правителствените архиви на САЩ е засекретено до ден днешен. Във всеки случай, има дори още един странен факт, такъв че отново подсказва връзка между Камлер и Аненербе. Хайнрих Химлер, който сам е смятал, че има някаква "психична връзка" с известния средновековен германски свещен римски император Хайнрих Цветето (Heinrich the Fowler), наредил останките на императора да бъдат изровени и положени в катедралата на малко известния град Куедлинбург (Quedlinburg). Куедлинбург се намира в планините Харц, в сърцето на региона, който бил центъра на Камлеровата империя от подземни тайни оръжейни заводи и лаборатории.

Във всеки случай, Аненербе като цяло, и особено посветените Групенфюрери на Химлер, правели нещо повече от просто ровене в патентно абсурдните проекти, споменати по-рано. Били организирани тайни въоръжени експедиции в Южна Америка с цел присвояване на добре известните кристални черепи, за да бъдат изследвани оптическите им качества.


(http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2008/10/24/article-1080071-0238C05C000005DC-152_468x635.jpg)

Бразилски туземци на нацистки гроб до Амазонка. Дървеният кръст е украсен със свастики и на него пише: "Джоузеф Грайнър умря тук на 02.01.1936г"


Аненербе заграбило древни текстове и писания на санскрит и изследвало класически учители в търсене на следи за "Ведическата математика". SS приело в структурата си Великия мюфтия на Йерусалим и му бил даден почетния ранг майор - постъпка, която си има своята собствена тъмна, и съвременна, многозначителност.

Бележка от автора: Себотендорф (Sebottendorff), например, една от окултните фигури, спотайваща се в задкулисието на тайните общества, които имали връзка с ранното нацистко движение, се възхищавал на "жизнеността" на исляма и на сходството му с нацистката идеология.


Аненербе организирало експедиция до Тибет, и тя се завърнала с единствения пълен екземпляр на многотомната будистка Канг Шур (Kang Shur), който е стигнал до Запада, една колекция, за която се твърди, че съдържа много изгубена информация от пред-класическия, древен "атлантски" свят.






Г. Волята за сдобиване с власт като парадигма на "Окултираната наука" и нацистките тайни оръжейни програми


Самото начинание на SS да разследва научната обоснованост на окултните хрумвания, без значение колко смахнати или погрешни били те, е интегрална част от нацистката идеология и философската й история, кореняща се в романтизма и ориентализма. Хитлеровата лична "воля за власт, която издава интересите на един потенциален окултист" е толкова отявлена, че този фактор - толкова преобладаващ в самия окулт - "така и не е получил вниманието, което заслужава", особено във връзка с тайните оръжейни изследвания и мозъчния тръст на групата Камлер. Самият Хитлер недвусмислено е описал тази идеологически локомотив: "Задава се нова ера на Магическо интерпретиране на света, на десеторно интерпретиране на Волята, а не на Интелекта ".

Бел.прев: Не успях да преведа това изказване. Оригинално звучи така: "A new age of Magic interpretation of the world is coming, of interpretation in ten of the Will and not the Intelligence"

Може да се каже, че това е препратка към остатъчните ефекти от философията на Артър Шопенхауер (Arthur Schopenhauer) в германската култура - "Светът като воля и изображение" ("The World as Will and Representation"). Заглавието говори само за себе си. Многозначително е, че ръководителят на нацистката геополитика и самият той убеден окултист, генерал Карл Хаусхофер (Karl Haushofer), е бил ненаситен ученик на Шопенхауер.


Именно тази връзка към Волята, вместо към интелекта, посочва пътя във физиката по принцип и особено в квантовата механика, защото именно в този свят, наглед обърнат с главата надолу, в който обърнатата наобратно причина и следствие изглеждат напълно в противоречие със здравия разум, самата воля играе ключова роля. И именно самият Хайзенберг, разбира се, е формулирал един от най-основните правила в квантовата механика, което, погледнато от този ъгъл, е именно едно правило на суверенната воля: Принципът на несигурността.

Накратко, този научен закон гласи, че в мащаба на много малките суб-атомни частици, които са обекта на неговото изследване, е невъзможно да се определи едновременно и местонахождението на един електрон и неговата скорост. Ако се снеме измерване на едно физично качество, друго ще избледнее. Точно този аспект бил последният пирон в ковчега на Нютоновата механика, защото довеждал до физика, която разчитала главно на функцията на вероятностите като определител на видимата реалност. "Видимата реалност", това е центъра на раздора, защото това означавало, че дори самите функции на вероятностите са предопределени от физичната характеристика, върху която експериментаторът избира да се съсредоточи. В тази значителна степен, самият учен предопределял резултата от експеримента априори, като акт на "суверенна воля". Накратко, на нивото на много малките мащаби, учените можели, така да се каже, да "предопределят реалността" просто чрез начина, по който конфигурират даден експеримент.

Ако човек докарал тази доктрина до едно от логичните й последствия, тогава това означавало, че на едно много фундаментално ниво, физическата реалност и съзнанието - Шопенхауеровата "Воля" - били интимно свързани. Човек трябвало просто да изучава "паранормални" феномени "научно", за да схване преди това непознати "закони" на физиката. Чрез много малките мащаби, гравитацията, квантовата механика и съзнанието, тези учени - свободни от теоретичните задръжки на относителността - явно преследвали онова, което им е било очевидно: коренната връзка между геометрията на пространството, физиката на много малките мащаби, ротацията, гравитацията, и може би самото съзнание.




(http://pre09.deviantart.net/8405/th/pre/f/2015/216/8/8/the_nazi_occult___searching_for_the_cathar_grail_by_wraithdt-d9449io.jpg)


По този начин, заради самата си школовка, германският романтизъм, ориентофилия и физика трябвало, до преди Третия Райх, само да дочакат пристигането на някой, който имал волята да финансира и организира преследване на новата парадигма.

Хитлер бил нейният пророк, нейният "теоретик"; Химлер бил нейният изпълнител, Тъмното Величие, което подреждало отделните части;


А Камлер бил нейният инженер, Черният Магус, който координирал всичко всекидневно, и който построил "монументите", машините, и оръжията на Новата Атлантида. Дали тези елементи са комбинирани и измислени до края на войната, за да дадат на нацистката военна машина прототипите и футуристичните чертежи на едно снаряжение, което далеч надминава водородната бомба по разрушителната си мощ и технологична софистикация?

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 01:36:03 am
12.
Алхимията на Атлантида:
Инвентар от нацистки тайни оръжия и историческата им проблематика


"През 1939г, когато професор Хърбърт Вагнер (Herbert Wagner) от авиокомпанията Henschel (Хеншел) му бил консултант, Фернзее (Fernseh) се заел да разработи телевизионна инсталация, която да позволи на пилотите да управляват както пускателните бомби, така и ракетните бомби след тяхното изстрелване."

Ренато Веско давид Хачер Чилдрес, "НЛО човешко производство"
[Renato Vesco and David Hatcher Childress, "Man-Made UFOs"]




Има множество книги за нацистките тайни оръжия, описващи някакъв невероятен инвентар от прототипни и футуристични оръжия, от топлинно-самонасочващи се, кабелно насочващи се, радио насочващи се, и дори телевизионно насочващи се ракети, до толкова гигантски танкове, че са едва ли не непрактични мобилни бункери, чак до твърдения за съвсем футуристичното: летящи дискови апарати или летящи чинии, до горивни бомби, "лъчи на смъртта" ("death ray" на английски, бел.прев.), лъчи от елементарни частици, "вятърно" оръдие, и прочие. И отвъд тези, черно на бяло имало дори по-невероятни далекопланови изследвания за ядрено задвижвани летателни апарати и "космически совалки", гигантски слънчеви огледала в орбита за изпичане на вражески градове и региони, и цял наръч други документни проекти, почти прекалено невероятни, за да си ги представи човек. Обикновено подминавани с насмешка, тези твърдения са устойчиви в литературата, дълго след като самият Адолф Хитлер ги е споменал, в изказвания, които обикновено се възприемат като бълнуванията на човек, за който се знае, че е луд:

Ние разполагаме с невидими летателни апарати, колосални танкове и оръдия, невероятно мощни ракети, и бомба с такова действие, че ще смае целия свят. Врагът знае това и ни обсажда и се опитва да ни унищожи. Но ние ще отговорим на това разрушение с буря, без при това да разразим бактериологична война, за което също сме подготвени... Всичките ми думи са най-чиста истина. В това вие ще се убедите!



Тук е лесно да се подминат твърденията на Хитлер, както и онези на следвоенните нео-нацистки симпатизанти, които първи изкараха на бял свят историята за нацистките летящи чинии, като всичко това се сметне за най-далечното нещо от "най-чистата истина". Когато си имаме работа с доказан психопат и геноциден маниак като Хитлер и последователите му, беше лесно да се подминат такива твърдения, особено когато не е имало подкрепящи ги улики и доказателства. "Прихванато НЛО" на Ренато Веско (Renato Vesco, "Intercept UFO) беше публикувана през 1960г и преиздадена, и после преиздадена още веднъж с допълнителни материали от Дейвид Хачър Чилдрес (David Hatcher Childress) под заглавието "НЛО човешко производство 1944-1994: 50 години потискана тайна" ("Man Made UFOs 1944-1994: Fifty Years of Suppression").

Веско, който за разлика от нео-нацистките симпатизанти, които се появяват след войната и първи разказват историята в Западно-Германската преса, дава редица подробности, като например имената, типовете оръжия и лаборатории и компании, провеждащи изследванията по тези напреднали технологии. Само че отново, както Ник Куук (Nick Cook) щял да открие, следите явно водели обратно до същите няколко източника и това се превърнало в история, невъзможна за потвърждаване. Веско бил споменал, че твърденията му се позовават на документи от Британската Комисия за Разузнавателни Цели (BIOS), но тези документи, в онова време, били в по-голямата си част недостъпни, и освен това, "изследователите били прегледали всички налични... документи от BIOS под лупа и не били намерили нищо...". Веско описвал така наречените нацистки "огнени топки" (така наречените Foo Fighters, наблюдавани в края на войната) ("Фу Файтърс" са един неизяснен вид НЛО-та, за които се твърди че са нацистки, бел.прев) заедно с цяла мрежа от препратки към другите напреднали ракетни проекти на Третия Райх. Но както изследователят Кевин МакКлур (Kevin McClure) се изказа, Весковите "технически" описания на нацистките устройства, които стояли зад образа на наблюдаваните Фу Файтърс, се основавали на "псевдо-технически описания", които произлизали "абсолютно и единствено от Веско". Като прибавите към това и твърденията на Веско за "горивни бомби" и историята - подробните препратки на Веско към учени, компании и лаборатории - всичко това още веднъж става твърде лесно за отхвърляне.

Но тогава пък дойде Германското обединение и последвалото разсекретяване на документи от страна на американското, британското и германското правителства. Истината не е просто невероятна, тя е зашеметяваща, и повдига камара исторически проблематики, както ще видим.





А. Ракетите

Един доклад на Под-Комитета за Разузнавателни Цели (CIOS), с номер XXXII-125, наброяващ повече от 150 страници, описва не само "експериментален модел на апарат за допълнителна тяга, предназначен за прикрепяне или към А-4 (V-2), или към А-9, за да осигури допълнителен обхват", но също така и различни проекти за моделите "America Raket" насочващи се ракети с обхват 5 600 км. Тези последните ракети, се отбелязва в доклада, по непотвърдени данни, "вероятно така и не успели да се развият отвъд черната дъска". Но в допълнение, имало и оръжие V-3, "по-голяма версия на V-1 с възпламеняваща се бойна глава вместо нормално използваната (силно експлозивна). Има много малко достъпна информация относно контролните системи на V-3". Наистина, каква ли е била тази "възпламеняваща се бойна глава"? Термитна бомба? Въздушно-горивна бомба? Действителна атомна бомба? От доклада не става ясно.

Сякаш това не е достатъчно, една дълга секция от доклада се отнася до цяла редица модели насочващи се ракети, разработвани под направлението на д-р Вагнер (Wagner) за фирмата на Хеншел (Henschel). В това число HS-293-B - планер с ракетна тяга с жицова насочваща система, HS-294-A - планер с ракетна тяга "с торпедо", който включвал "специално устройство за издухване на задната част от фюзелажа и крилете веднага щом тялото докосне водна повърхност, след което предната част на фюзелажа продължава като торпедо под вода", като малко количество от тези били произведени с експериментална цел между 1941 и 1943г!

Друга дълга секция от доклада, от страница 139 почти до края на доклада, се отнася до разработването на система за управление на миниатюризирана телевизионна камера за различни ракети, включително добре известната противосамолетна ракета, "Wassefau" (Водопад). Много от тези тестове се провалили, но до края на войната бил извършен един успешен тест на телевизонно-насочващата се ракета "Tonne", проведен от германските учени за Съюзниците в Берлин, като тестовата цел била снимка на лицето на малко момиченце. Тестът бил успешен, което много впечатлило, определено шокираните, наблюдатели от Алианса.


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0f/V-2_lift-off.jpg)

V-2 излита от площадката



(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/15/fa/87/15fa87ee97b6a8b4b83097e5333a260d.jpg)

V-1 в полет с монтиран планер

Към този удивителен инвентар можем да добавим радио-управляеми ракети земя-въздух, една от които потопила италианския боен кораб Рома (Roma), който бил на път да се предаде на Съюзниците - топлинно-инфрачервено самонасочващи се ракети земя-въздух, жицово управляеми ракети и торпеда, биологични и химични бойни глави за V-I и V-2, и вероятно и горивно-въздушни и атомни бойни глави. Освен това, компаниите Хайнкел (Heikel) и Месершмид (Messerschmitt) били предприели модификации на тежките бомбардировачи Не-177 и Ме-264, за да носят атомни бомби. Къде се били правели тези модификации?

В Прага.



Б. Прототипни Стелт (радаро-поглъщащи) материали


Но самохвалството на Хитлер, дочуто от Луиджи Ромерса, включвало повече от просто някакви прототипи на "умни" оръжия, които по-късно щели да станат толкова основни пособия на американските военни за бъдещите десетилетия. То също включвало и твърдения за притежанието на невидими летателни апарати и подводници. Това поне, със сигурност, е фантазия?


Съвсем не.


Съществува един доклад на BIOS (Британския Подкомитет за Разузнавателни Цели), озаглавен "Производство и по-нататъшно разследване на анти-радарен материал "Wesch", Черен списък на CIOS точка 1 РАДАР, BIOS Цел No. 1/549", чиято значителност е очевидна в заглавието. Целта на този екип била да се сдобият с около 150 метра от този материал за тайно тестване от Британското адмиралтейство. Докладът описва в подробности производството на различни RAM материали (Радаро-Поглъщащи материали) от германците, чрез технологии, включващи нарязването и загряването на гума и смесването на цинков оксид, фин железен прах (прахта била стрита до микро-сфери), след което всичко се подавало като листа и се прехвърляло към пресоващи форми, орязвало се и се нагрявало под малко налягане. Този материал всъщност бил използван по корпусите на някои късни модели XXI U-лодки, както и на шнорхелните устройства на U-лодките, за да се разпръсне радара на Съюзниците, за да им се върнат нарушени, или наистина никакви, радарни сигнали.


(http://www.u-historia.com/uhistoria/tecnico/electronica/antisonar/img/tarnmatte.jpg) (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Large_Drive-In_EMC_Test_Chamber.png/1024px-Large_Drive-In_EMC_Test_Chamber.png)

Германски шнорхел, обвит с ранна версия "Стелт" материал (ляво)


Дори още един вид RAM технология се изучавала от германците заради ефектите й върху разпространението на електро-магнитните вълни. Тъй като това е важен момент, към който ще се върнем по-късно, докладът за този материал е цитиран в този абзац:

Зюленрода (Zeulenroda): Следното са единствените военновременни изследвания, свързани със: Били направени измервания на материали, поглъщащи електро-магнитна радиация. Един от тези материали се състоял от спирални стоманени обелки, вградени в парафин, и носел името "EISENSPANE" (означава "железен чипс", като картофен чипс, бел.прев). Друг тестван материал бил произведен в I.G. Farben и бил наречен "MOLTOPREN". Няма документи във връзка с този труд, но резултатите са докладвани по памет, както е посочено в апендикс Б. Целта на тази разработка била скриването на подводници.

Още веднъж I.G. Farben и липсващи документи. А Стелт-технологиите при подводниците не било единственото, към което нацистите се стремели:


Голяма сема била предложена от германското правителство за разработването на "Schwarzflugzeug", "Черен самолет", не-отразителен материал за употреба върху самолетите.


Както ще видим, тези разработки може би са донесли неочаквани дивиденти на германския таен оръжейно-изследователски проект. Във всеки случай, съществуването на действителни "прото-стелт" шнорхелни устройства върху късните германски U-лодки е свидетелство за успеха на някои от тези експерименти.

Този доклад дава и още едно потвърждение на твърдението, което често се отхвърля с насмешка от масовите ортодоксални изследователи, че през Май 1945г, една малка флотилия от новите XXI U-лодки, с тяхната революционна водородна пероксидна тягова "турбина", позволяваща изключителна подводна скорост, срещнали, и унищожили, флотилия от британски Разрушители. Според твърденията германците използвали нови видове жицово насочващи се торпеда с магнито-сензорна детонация. Поне едно потвърждение на това твърдение се среща в доклада на BIOS:

Вийрлинг (Vierling) бил чувал за електрически насочващи устройства за торпеда и детонирането им чрез магнитно засичане на близостта. Торпедата използвали магнитни полета, променящи се с около 500 цикъла в секунда. Торпедата били направени от AEG в Берлин. Производствени работи се вършели и в Гдиня (Gdynia, полски пристанищен град, бел.прев). Докладвано е, че тези торпеда потопили 12 разрушителя в единствен сблъсък в Арктическите води.




В. Компютри


Съюзниците, както е известно, довели до съвършенство дигиталните изчислителни машини по време на войната, които машини били именно инструмента за разбиване на "неразбиваемите" шифъри на германската машина Енигма, но също така били безценни с помощта, която оказвали на инженерите от проект Манхатън с трудните изчисления, нужни за атомната бомба. В някои рядко срещани, на сложни версии на Легендата на Алианса, това се споменава като друга причина за германския провал да разработят ракети с действително голям обхват и, разбира се, атомната бомба. Но тук, отново, разсекретената реалност е в остро противоречие със следвоенното пързаляне.

В Готингерн (Gottingern) била използвана изчислителна машина за изследвания върху самолетната стабилност и балистиката. Машината можел да сметне споменатите изчисления за две до три минути с грешка по-малко от 3%. Само една такава машина била направена. Тя използва обикновени вакумни тръби, един принцип на умножение и две катодни лъчеви тръби, една от които има спирално сканиране. Едната тръба рисува кривата, която е решението, а другата посочва комплексните корени на решението.

Готингеровият компютър, обаче, явно не е единственият проектиран и построен компютър в Третия Райх. Наистина, след Обединението, на бял свят излязоха доклади и фотографии на една огромна машина, компютър с размерите на "Eniac" (Ениак), построен не от друг, ами от Дойче Райхспост. Въпросът е, защо ще й е на пощенската служба такъв огромен, и скъп, компютър? Вече срещнахме една от причините в Първа част: такъв компютър би бил безценен за ядрените изследвания, провеждани от барон Манфред Фон Ардене и д-р Фриц Хойтерманс, по поръчка на Райхспоста, и за извършване на трудните пресмятания на свободния път на неутроните и нужните сечения.



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_26.jpg)

(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_25.jpg)

Компютърът на Райхспоста (нацистката пощенска служба)

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 01:41:54 am
Г. "Супербомбите"


Както видяхме, преди завесата от тишина и шикалкавения да се спусне след войната, в Съюзническата преса се появили редица малки статии, говорещи за действителното състояние на германските атомни изследвания. Една от тези статии се е появила в Нощен Стандарт ("Evening Standard") на 7 Август 1945г, един ден след като "Малкото момче" паднала над Хирошима. Заслужава си напълно да цитирам тази статия:


"ГЕРМАНЦИТЕ НАСРОЧИЛИ АТОМНА БОМБА ЗА ОКТОМВРИ

Германците имали атомна бомба, която щяла да бъде готова до Октомври.
От нея се очаквал колосален взрив. Твърдяло се, че тя ще унищожи всичко в радиус от 10 км, каза B.U.P. днес.
Германските атомни планове били разкрити преди четири месеца, когато претърсващ екип от Алианса влязал в малка фабрика за плат в Келе (Celle), северно от Хановер.
В сърцето на фабриката била заровена лаборатория с две стаи. Един известен учен изследовател все още работел там. Бил пратен в Британия със самолет още същия ден.
Този човек, заедно с други, работел върху атомната бомба от месеци. Нацисткото правителство наливало пари в нея от известно време. Очевидно не били очаквали незабавни резултати."


Има редица обезпокоителни неща в тази статия. Първо, от текста човек добива впечатлението, че "лабораторията" дори не била известна на Съюзниците, допреди фабриката да бъде окупирана. Второ, в текста вече са налице подхлъзвания, защото се създава впечатлението, че програмата действала едва от няколко "месеца". Но последното и най-необичайно нещо, е че радиусът на взрива, около 10 км радиус или 20 км диаметър, е много отвъд областта на поражението дори и от голяма атомна бомба, още по-малко пък горивно-въздушна бомба. Единственото познато оръжие с такъв необичайно голям взрив е пълнокръвната водородна бомба. В Първа част видяхме, че професор Лахнер от Виена твърдял, че атомните бомби на нацистите още отначало били предназначени за детонатори на водородните бомби. Но имало ли е достатъчно развита основна теория тогава, за да са си мислели германците за водородна бомба в този толкова ранен етап?



1. "Молекулярната" бомба: водородната бомба?


Идеята за "Супербомба" за първи път била патентована преди Втората Световна война в Австрия, а модификация на тази идея била патентована в Германия през 1943г. Изобретателят й, д-р Карл Новак (Karl Nowak) обяснява, че с това изобретение искал да създаде супербомба без радиоактивното прахово замърсване, което се получава в следствие от атомните и термоядрените експлозии! С други думи, погледът на нацистите вече бил отвъд термоядрената ера и насочен към създаването на второ и трето поколение системи оръжия, които трябвало да имат същия офанзивен стратегически "удар", само че без страничните ефекти! На теория, бомбата работела, но била много отвъд технологичните възможности на Германия, или на коя да е друга сила, в онзи времеви период. На практика, целта била да се създаде състояние на материята, в което, чрез ултра-ниски температури, приближаващи се до абсолютната нула, материята да се супер-компресира. След което идеята е да се детонира този материал, за да се подложи на изненадващ стрес и топлина, за да се произведе ненадейно масивно разширение и експлозия, и по този начин, един огромен водороден взрив. Така че може да е имало основа, в действителните германски тайни изследвания, за невероятното твърдение на японския военен аташе в Стокхолм през 1943г, докладвано до Токио, че германците били изследвали характеристиките на супер-плътна материя с цел милитаризиране.



2. Горивно-въздушната бомба

В "малкия мащаб" на "бомбите с ранга на масвното унищожение" обаче има също толкова загадъчни и проблематични твърдения относно нацистките изследвания на горивно-въздушната бомба, единственото познато конвенционално взривно устройство, имащо достатъчно мощ, за да предизвика взрива и топлинните ефекти на едно малко "тактическо" ядрено оръжие. Няма нужда да казваме, че съвременната "тактическа ракета" е била стратегическото оръжие на Втората Световна война. Още веднъж, първите твърдения за този вид бомба не идват от първата Война в залива (Персийския залив, бел.прев) в началото на 90-те, а от Ренато Веско. И неговите твърдения по този въпрос, както и по други въпроси, са пренебрегвани. Но още веднъж, разсекретяването потвърди неговите думи, и то в удивителна степен:


(а) Течна въздушна бомба

Тъй като изследванията на атомната бомба, провеждани от граф фон Ардене и други, не напредвали толкова скоростно, колкото се били надявали през 1944г, било взето решението да се продължи с разработването на течна въздушна бомба. Експериментите с обикновени въглища, стрити на прах, въобще не били успешни, само че се получили изключително добри резултати от една смес, състояща се от 60% фина прах от сухи кафяви въглища и 40% втечнен въздух. Техническото лице, отговорно за тази работа, бил д-р Зипелмаер (Zippelmeier). Първият тест бил проведен на полигона Добериц (Doberitz) близо до Берлин, били ползвани 8 кг прах в контейнер с тънка ламаринена стена. Втечненият въздух бил излят върху прахта и двете били разбъркани с дълга дървена бъркалка. Кройцфелд (Kreutzfeld) сам направил това и присъствал на последвалия тест. В област с радиус 500 - 600 метра всичко било напълно унищожено, включително дърветата. След това експлозията започнала да се надига и само върховете на дърветата били засегнати, въпреки че интензивната експлозия покрила площ в радиус 2 км. Тогава на Зипелмаер му хрумнала идеята, че щяло да има по-добър ефект, ако прахта била разпръсната под формата на облак преди експлозията. Били проведени тестове с хартиен контейнер, пропит с някакво восъчно вещество. Към долния край на този хартиен съд бил прикрепен метален цилиндър, който първи удрял земята, разпръсквайки прахта. След кратък времеви интервал от около 1/4 от секундата, в металния цилиндър избухвал малък заряд и детонирал тъмния приличащ на фуния облак от прах и втечнен въздух. Бомбите трябвало да се пълнят незабавно преди отлитането на самолета. Бомбите със заряд от 25 и 50 кг прах били пуснати над езеро Щарнберг (Starbergersee) и били направени фотографии на експлозията. Щандартенфюрер Клум (Klumm) запазил снимка на резултата и я показал на Бранд (Brandt) (личният съветник на Химлер). Интензивната експлозия покрила с радиус 4 - 4.5 км, а експлозията се чувствала в радиус от 12.5 км. Когато пуснали бомбата на едно летище, на 12 км от него имало значителни разрушения, а всички дървета по лицето на един хълм на разстояние 5 - 6 км  легнали на земята. В радиус от 12.5 км само върховете на дърветата били поразени.


https://www.youtube.com/watch?v=j9xCgNdZPKk

ВИДЕО: тестови взрив на горивно-въздушен материал; картинката изобразява завършената горивно-въздушна бомба, която е на въоръжение


Тук трябва да споменем няколко важни съображения. Първо, забележете наистина масивния размер на площта и опустошението, причинено от сравнително малката горивно-въздушна бомба, площта от втория тест е сравнима с взрива на малка атомна бомба: радиус 6 км. Второ, забележете, че Зипелмаер е имал сходно прозрение с това на д-р Новак и неговата "молекулярна бомба": компресия на материала и след това рязко разпръскване на определена площ преди детонацията. Това е само на крачка от модерната горивно-въздушна бомба с нейната верига от молекули и електрическа, незабавна, вместо по-бавна химическа, детонация. Така че с други думи, без значение дали нацистите са детонирали атомни бомби през Втората Световна война, те все пак са имали оръжия за масово унищожение толкова мощно, колкото е и атомната бомба и такова, от което нямало радиоактивни странични ефекти. Още повече, че тежината на тази бомба, въпреки че била голяма, била според способностите на германските бомбардировачи и можели да я носят. Най-накрая, трябва да се отбележи, че този тест е бил проведен под директния надзор на SS, на него присъствал самият представител на Химлер. А това поставя оръжието убедително в орбитата на Камлеровия "мозъчен тръст". Но сега притежанието на горивно-въздушна бомба от Нацистка Германия повдига една важна историческа проблематика.




Д. Историческата проблематика:

Наличието дори на прототипна горивно-въздушна бомба в германски ръце през Втората Световна война създава редица исторически проблеми и си заслужава да ги вземем предвид, както и последствията от тях.


1. Студената война

Първо, тестването на такова устройство по време на войната показва, че съвременната "публична" история е лъже за горивно-въздушната бомба, понеже според конвенционалната история тези бомби са просто издънка от американските термоядрени изследвания и са разработени през 80-те години.

Без съмнение, модерната горивно-въздушна бомба съвсем не е като германския й прототип, защото с верижните си молекули и едновременна електрическа детонация, тя е едно по-леко и по-мощно устройство.

Второ, ако е съществувала технологията за такива огромни конвенционални бомби, способни да отприщят широкомащабни стратегически разрушения, сравними с тези от малките атомни бомби, тогава защо са били похарчени неизброими милиарди за много по-скъпите атомни и термоядрени бомби, чиито странични ефекти включват смъртоносна радиоактивност, и защо този фарс продължава толкова дълго? съществуването на тези оръжия е индикация, че на някакво много дълбоко и недооценено ниво, Студената война отчасти е била един цирк.

Трето, принципната идея за такова оръжие всъщност е изследвана от Австрия (допреди анексирането й от Германия), и след това последователно и от Италия и от Германия в годините точно преди войната. Идеята е проста, а ефектите са очевидни. Тогава защо е отнело толкова много време да се развие това оръжие? Или има някаква история, която все още не е излязла на светло? Вземайки предвид онова, което вече разгледахме в Първа част, относно твърденията, че Германия е използвала някакво оръжие с изключителна стратегическа експлозивна сила на Източния фронт, изглежда, че някакво подобно оръжие вече е било в употреба. Така че навярно тестът на Зипелмаер не е бил тест на самата концепция, а на това колко голямо оръжие може всъщност да се направи от нея. Резултатите, както видяхме, вероятно са били отвъд най-разрушителните нацистки мечти.



2. Алхимията на Атлантида: "Мисията" на Камлеровия екип


Но какво говорят всички тези фантастични проекти за природата на германските тайни оръжейни изследвания? От представените до сега улики можем да направим редица залючения, и по този начин спекулативно да направим възстановка на "целите на мисията" на тайния оръжеен мозъчен тръст, управляван от SS Сондеркомандата на Камлер:

(1) Трябвало да се разработят припокриващи се технологии, които да можело да се приложат в широко разнообразие оръжейни системи (Стелт и RAM (радаро-поглъщъщи материали, бел.прев) технология, и тн.);
(2) Трябвало да се преследва всеки достъпен метод за създаването на прототипни "умни оръжия" (жица, радио и телевизионно-насочващи системи), тоест, германската технологична и инженерна кадърност трябвало да бъде максимално експлоатирана;
(3) Тази технологична компетентност трябвало да се впряга по (тогава) неконвенционални начини и комбинации, за да доведе не само до нови оръжия, но до нова доктрина за водене на война;
(4) Първото поколение от тези оръжия следвало да се екстраполира, при което да се планират и очертаят дърветата на второ и трето поколение технологии;
(5) Върховният поход за сдобиването с оръжия за масово унищожение отвъд атомните и термоядрените оръжия;
(6) След това пост-ядрените системи трябвало да се разработят идейно и да се предприемат начални изследвания на тези системи; и накрая, както ще видим,
(7) Всеки познат теоретичен принцип във физиката трябвало да се преосмисли и да се теоретизират екстраполации за милитаризиране и, колкото се може, да се експериментира с тях и да се утилизират.


С други думи, мисията на Камлеровия екип била да мисли изцяло "извън кутията", дори това да означавало извън кутията на нацистката идеология и партия, а когато го устройвало - и вътре в нея. Основата била волята за власт, чрез каквито и да е средства.



3. Чии военно-индустриален комплекс?


Всички тези въпроси повдигат една последна проблематика и тя е толкова очевидна, че се двоумя дали да я споменавам, защото и други са го правели преди, след което никой вече не ги взима насериозно. Президентът Айзенхауер (Eisenhower), когато напуска поста си, отправя известното си предупреждение към американския народ относно духовните и културните опасности от "военния индустриален комплекс". При условие, че нацистки учени от "Кламер" се вливат в САЩ, като много, ако не повечето от тях - включително Дорнбергер (Dornbeger), Оберт (Oberth) и Фон Браун (Von Braun) - са били членове на "мозъчния тръст" на Камлер, това предупреждение от някой с висока позиция със сигурност трябва да се интерпретира различно, а не спрямо стандартните обяснения. След като се е борил срещу първия в света "военно-индустриален комплекс" и без съмнение е видял поне част от изключителния му инвентар от оръжия и теоретични документи, Айзенхауер определено засяга друг зловещ, и пренебрегван, призрак: За чии военно-индустриален комплекс всъщност предупреждава той? Какви възможни духовни и културни опасности за американския народ създават старите добре познати американски компании като Бойнг (Boeing), Дюпонт (DuPont), Локхийд (Lockheed), Хюс (Hughes) и прочие... освен ако, при приемането на бившите нацистки учени и необичайните им методи и прозрения и експериментални резултати (често постигани на цената на огромно човешко страдание), без да искаме не сме приели и една подлещажа идеология, противоречаща на традиционната моралност.


(http://vignette2.wikia.nocookie.net/uncyclopedia/images/6/6b/USA_brit_nazi_flag.jpg/revision/latest?cb=20070411190622)

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 01:49:57 am
13.
Квантова номерология и вортикулярна физика, в нацистки стил


"И вижте какво се случило после. Веднага след като хората започнали да проявяват интерес към Шаубергер, един мъж с връзки към американското разузнаване се появява на вратата му, изкушава го да отиде в САЩ и слага край на работата му - за постоянно."

Ник Куук, "Ловът за Свободна енергия"
[Nick Cook, "The Hunt for Zero Point"]





Объркването на Райхсминистъра на въоръженията Алберт Шпеер заради въпросите на прокурора Джаксън относно германските тестове на химически оръжия с невероятна мощ близо до Аушвиц не е изолиран случай. Объркването явно е нормалното състояние на съзнанието, когато човек се сблъска с дори по-сензационните твърдения, които се срещат в пресата и в списанията по уфология (уфология идва от английската абревиатура за НЛО - UFO, бел.прев) от края на войната насам, откакто нацистките разработки на "летящи чинии" са приключили. Как е възможно нещо толкова извънземно да бъде истина, да не говорим и докладвано публично?

Бележка от автора: В светлината на информацията от миналата глава, сега изниква още едно възможно обяснение за невежеството на Шпеер по отношение на оръжието, това може да обясни и какво може би е било оръжието, защото една горивно-въздушна бомба може съвсем добре да се впише в рамките на теста, описан от Джаксън, и тъй като, пак да повторя, тестът е бил под наблюдението на SS, не е изненадващо, че Шпеер не е знаел за него.

Начална точка за навлизане в този много оклеветен аспект от уфоогията е, да се види с какво се е занимавала германската физика точно допреди и след началото на Войната, водена от нацистите. Много е изписано за вредните ефекти от това, че нацистката идеология забранява "еврейската физика", тоест относителността, така че това няма да го обсъждаме отново тук. Така остава единствено квантовата механика, като единствената истинска физика, която може да бъде обявена за "арийска", за да бъде мащабно преследвана от нацистките физици. Квантовата механика, в състоянието, в което е съществувала тогава, може да се обобщи чрез следните последствия, които е имала за германските учени:

(1) Отричането на относителността в известна степен означавало, че пред-релативистичната идея за съществуването на светлинно-проводим етер добила повече важност, чрез нейната квантово-механична версия "нулева енергия" (Zero Point energy, бел.прев) или вакумен поток. Следователно германските учени не можели свободно да тръгнат след релативистичната наука, но имали пълна свобода да изследват енигматичните характеристики на този нов "квантов етер".

Действително, при все различните езотерични и окултни доктрини, скрити в задкулисието, като например идеята за "врил" енергията и ранните и добре известни експерименти на Райхенбах (Reichenbach) през 18-ти век върху енергията на "живителната сила", подлежащата идеология положително окуражавала германците да предприемат експериментално изследване на характеристиките на квантовия етер, доколкото съществуващата технология позволявала;

(2) Експериментите на Райхенбах, плюс последствията от Принципа на несигурността на Хайзенберг, може да са повлияли на германските учени да си направят връзка между съзнанието, квантовата физика и този подлещаж "квантов етер". Странните експерименти на Аненербе, споменати по-рано, изглежда са индикация, че са били предприети такива експерименти със съзнанието;

(3) Пред-военните стандартни физични документи от Герлах (Gerlach) били посочили връзка между въртенето и резонансните ефекти;

(4) Парадоксите на квантовата механика също станали известни, което накарало Айнщайн, Подолски (Podolsky) и Розен (Rosen) да измислят "квантови дупки" в релативистичния "светлинен лимит", които да обяснят това, че информацията пътува по-бързо от скоростта на светлината;

(5) Един известен германски учен с добра репутация, О.С. Хилгенберг (Hilgenberg), ученик на експерта по гравитацията Валтер Герлах (Walter Gerlach) продължил работата на Герлах една крачка по-далеч, както ще видим;

(http://atlantipedia.ie/samples/wp-content/uploads/2012/04/Hilgenberg.jpg) (http://i58.tinypic.com/sosuts.jpg)

Доктор инженер От Кристов Хилгенберг(Ott Christoph Hilgenberg) (ляво) и гравитационният експерт Валтер Герлах (Walter Gerlach) (дясно)


(6) Така, германските физици имали силен стимул, както и външен идеологически натиск да изследват характеристиките на въртящата се среда и полета, особено след като резултатите на Джордж Сагнак с въртящата се версия на експеримента Микелсън-Морли са им били известни;

(7) Германците знаели за невероятните твърдения на Тесла, че електрическата енергия може да се насочи в лъч, както и за експериментите му с високоволтови прави токови импулси, които разкрили съществуването на свръх-светлинни електро-акустични дължинно вълнови форми;

(8) Германците най-вероятно са знаели за пред-релативистичните документи на Е. Т. Уиттейкър (Whittaker), които представлявали математическо изследване на вълновите форми.


Предвид тази серия от известни физични документи и експерименти, и предвид "алхимията" на Камлеровия екип да комбинира технологии и концепции в търсене на подлежащи и обединяващи принципи и методи, възможно ли е да са сглобили всичко това в едно цяло, за да се родят началните теоретически очертания на една физика, която е напълно различна от физиката за масова консумация, която се подава на масите от края на войната чак до и включително 26-измерното чудовище, наречено "Теория на редиците"? ("String theory", бел.прев) Ако е така, има ли някакви индикации, че са го направили, или че са започвали да го правят? Въпреки че индикациите в смисъла на действителни документи са малко на брой, тези индикации, взети предвид заедно с разкритията, които са дошли от Германия до сега след Обединението й, намекват, че отговорът и на двата въпроса е "да".





А. Гравитация, вортекси и квантова номерология


Д-р инж. От Кристов Хилгенберг (Hilgengerg) е бил ученик на прочутия Нобелов лауреат Валтер Герлах (Gerlach), чиито труд в областта на магнитната поляризация на въртенето през 1921г му спечелва Нобеловата награда. Хилгенберг, обаче, въпреки че се намира в "делничната" физика, не е бил човек, който позволявал съзнанието му да бъде оковано в конвенционалните концепции, за което свидетелства дори краткия поглед върху двете му малко известни, но провокиращи ума публикации.

През 1931г Хилгенберг публикувал нещо, което най-добре може да се нарече тайнствено писание, озаглавено "Gravitation, Tromben, und Wellen in bewegten Medien" или "Гравитация, пулсации и вълни в движеща се среда". Заглавието само по себе си е достатъчно красноречиво, защото то е първата индикация за това, че дори преди нацистите, и след относителността, поне един сериозен и уважаван германски физик все още мислел върху старата идея за съществуването на етер, но мислел за него по начин, който бил много по-различен от концепцията за статичен етер от 19-ти век, която довела до експеримента Микелсън-Морли (Michelson-Morley) и неговата въртяща се версия от Сагнак (Sagnac). Защото Хилгенберг мисли за един динамичен етер, без съмнение подтикван отчасти от последствията от версия на Сагнак на този експеримент. Публикацията на Хилгенберг била тайнствена и екстремно неразбираема, проповядваща идеята за гравитация, представляваща вертикално етерно потъване.

Бел.прев: Друг възможен превод на "вертикално етерно потъване" ("vertical ether sink") е "вертикална етерна мивка". Това също е хубав термин и със същото значение, но може би ще го разберат само онези от читателите, които знаят какво се нарича "топлинна мивка". Топлинната мивка представлява масивен гребен от метал, който лесно се загрява, например мед, алуминий и други, с много ресни, вълни, ребра и ламели. Това е средство за пасивно изстудяване на определен предмет (например чипове, платки и много други), защото металният гребен хем засмуква топлината от загряващия предмет, хем лесно я губи в проветряващите се наребрени свои части. С други думи - топлинната мивка е радиатор за пасивно охлаждане.
В тази светлина, Хилгенберг е разглеждал гравитацията като "етерна мивка" - тоест разглеждал е гравитацията като ефект, който се дължи на динамичното, флуидно поведение на етера да прелива от едно място в друго.


(http://www.allaboutcircuits.com/uploads/thumbnails/Copper%E2%80%90Heatsink.jpg) (https://s3.amazonaws.com/s3-blogs.mentor.com/robinbornoff/files/2015/03/DHS2.png)

Видове топлинни мивки, използвани в електрониката. Хилгенберг е разглеждал гравитацията като "етерна мивка", ефектът от източването на етера от едно място към друг място, както топлинната мивка източва температурата от чипа и я разпръсква във въздуха.



По този начин, както е и при относителността, гравитацията е последствие от сложна геометрия, само че в случая на Хилгенберг, това означавало, че "масата" е манифестиран геометричен резултат, например, във вътрешността на въртящо се тяло. Това довело Хилгенберг да предложи много неконвенционалната идея, че Земята - или кое да е друго такова въртящо се масивно тяло - се разширява и свива с времето, под формата на огромна вълноподобна пулсация.

През 1938г последвала друга публикация от Хилгенберг, демонстрираща на какво е способен в полето на математиката и теоретичната физика, озаглавена "Quantenzahlen, Wirbelring-Atommodelle und Heliumsechserring-Aufbauprinzip des Periodensystems der chemischen Elemente", заглавие от което да ти се завие свят, което е не по-малко впечатляващо и на английски: "Квантово число, вортексен атомен модел и принцип на шестоъгълната пръстенова конструкция на Периодичната система на химичните елементи". Хилгенберг бил развил математиката за една система за моделиране на цялостни атоми спрямо принципите на вортикулярната ротация на етера, който в днешно време е отдавна пренебрегван! Чрез комбинацията на тези две публикации и математическото им и теоретично развитие Хилгенберг предвидил цяла редица ефекти, които били в абсолютно противоречие с Относителната физика, и ги предвидил дълго преди подобни наблюдения в 20-ти век да започнат да сигнализират за значителни проблеми с релативистичната космология на Големия взрив, например, хетеродинните ефекти върху светлината, идваща от тяло, движещо се към наблюдателя, или, казано по-просто, защо ефекта на червените изменения понякога се среща при тела, които се движат към наблюдателя, вместо отдалечаващи се от наблюдателя.

Бел.прев: Хетеродинията (https://en.wikipedia.org/wiki/Heterodyne) е техника за обработване на радио сигнали, изобретена през 1901г от канадския изобретател-инженер Реджиналд Фесенден, в която нови честоти се създават чрез комбинирането на две честоти.
Червени изменения (https://en.wikipedia.org/wiki/Redshift) - Във физиката, червеното изменение се случва, когато светлината или друга електро-магнитна радиация от даден обект увеличава дължината на вълната си, или се изменя към червения край на спектъра. Като цяло, без значение дали радиацията е във видимия спектър, "по-червено" означава увеличение на дължината на вълната - равностойно на по-ниска честота и по-ниска енергия на фотона, в съответствие със, съответно, вълната и квантовите теории за светлината.



Под влиянието на Хилгенберг, Карл Фридрих Крафт (Carl Friedrich Krafft) развил своята "вортикулярна квантова механика" една крачка по-далеч, и представил атомите като по същество геометрични или топологични построения на етера, които действали като "етерни помпи", поемайки или отдавайки енергия в зависимост от въртенето на различните пръстени от динамичен етер около тях. Развил хрумването си дори още по-натам, като представил различни комбинации вортикулярни, въртящи се геометрии като основа за известните по онова време суб-атомни частици. Крафт, чиито виждания били напълно засенчени от края на войната и победата на Съюзниците - което може да се разглежда като политическа победа на относителността - бил оставен сам да издава трудовете си в този странен свят на "не-линейна физика", които били глупаво и незабавно игнорирани от по-конвенционално настроената линейна физика и нейните привърженици. Но съществува ли някаква индикация, че цялата тази теория за вортикулярния и ротационния аспект на един динамичен етер някога е била публикувана отвъд теоретичната сцена?

Действително, такава индикация има, но е нужно едно лирическо отклонение с малко аеродинамика, отново в компаията на Ренато Веско (Renato Vesco).


П.П.
Не мога да намеря абсолютно нищо относно този човек Карл Фридрих Крафт (Carl Friedrich Krafft).
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 01:55:05 am
Б. Дискове, граничен слой и турбини


Веско поддържал необичаен подход в преиздаваната си книга, а именно, че германските експерименти с дисковидни летателни апарати всъщност започнали като опити да се трансформира цялата вдигаща повърхност във входната клапа на една реактивна турбина. Тоест, според неговата гледна точка, най-ранните германски "чинии" не били нищо друго освен стандартни всмукателни апарати, въпреки че определено били с необичаен дизайн.

(http://3.bp.blogspot.com/_8RLOdlrA7l4/S4Z9evt45AI/AAAAAAAABo4/Ne-lhap31FY/s1600/project-flugkreisel-schriever.jpg) (https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/14/11/d6/1411d6a5bc8668a062e3248e703a3341.jpg)


Тези експериментални летателни апарати пък били последствие от германските опити да се всмуче граничния слой от повдигащата повърхност на самолетите. "Граничният слой" е този малък слой въздух - дебел само няколко въздушни молекули - който "залепва" за всяка повдигаща повърхност, като например крило, и, когато самолетът се движи по-бързо, този слой увеличава триенето върху повдигащата повърхност, и следователно отслабва ефикасността й и се налага повече енергия за задвижването на самолета.


(http://howthingsfly.si.edu/sites/default/files/image-large/boundary_layer_lg_2.jpg)

Червено - "крило"; жълто - граничен въздушен слой


С увеличението на скоростта и в зависимост от конфигурацията на самото крило, като резултат от удебеляването на граничния слой, зад крилото може да се създаде голяма турбуленция, което увеличава аеродинамичното съпротивление. "Следователно дори и на лаик в аеродинамиката му е ясно, че целта трябва да бъде преместването на транзитната точка колкото се може по в задната част на движещото се тяло, за да се сведе до минимум разхода на двигателна енергия, нужна за избутване на тялото през въздуха. Това е особено в сила при високоскоростния полет, понеже нужната мощност нараства с около кубичната степен на скоростта". Така че, преди войната британските, американските и особено германските изследователи концентрирали усилията си в разработване на различни методи за справяне с този проблем.

Различни методи били изпробвани и преследвани по време на войната, включително употребата на микро-порест синтеризиран метал, наречен "Luftschwamm" (буквално, "въздушна гъба") едновременно и като повдигаща повърхност и като входен отдушник за реактивна турбина.

Целта била просто да се изсмуче самият граничен слой от повдигащата повърхност, като по този начин драматично да се намали триенето и да се увеличи ефикасността при изпълнението на високоскоростен полет. Според Веско, германците постепенно стигнали до някои любопитни заключения в тези експерименти:

"Първото заключение било, че не било изгодно да се трансформират обикновени самолети в летателни апарати с контролиран граничен слой, защото принципът на изсмукване бил лишен от най-добрите си черти и защото трудностите в направата не компенсирали ограничените предимства... Освен това било демонстрирано, че що се касае до плановете им да започнат един специален проект за турбинно задвижване, щяло да бъде изгодно да се комбинират двата механизъма в едно цяло, като на турбината се подаде въздух, взет от крилните отвори, вместо от обичайната предна въздушна струя.
...Изглежда, всъщност, че като преработили старите експерименти върху "потенциално течение без триене", германските технически експерти може би в последните дни са имали експериментален успех с намаляването на аеродинамичното съпротивление при подходящо оформените тела до много ниски степени."


Тази идея хрумнала също и на британците, но явно германците имали немалък успех с комбинирането на микро-порестите "синтеризирани" въздушно пропускливи повдигащи повърхности с входното турбинно подаване, защото един британски следвоенен доклад, "A.R.C. No. 9672: Бележки върху германските теоретични трудове по порово всмукване - всички бележки са взети от изследване на германските разработки на порести материали (за което бе сформиран специален разследващ екип)", бил сравнен с подобни британски изследвания, направени по време на войната. Докладът, както отбелязва Веско, "все още носи щампата "строго секретно". Това, което германците явно се опитвали да направят, било просто да построят дисковиден летателен апарат, като цялата му повърхност била едновременно и турбинно подаване, и повдигаща повърхност. Това била, така да се каже, летящата чиния "Марк I" ("Mark I"): стандартен всмукателен летателен апарат, но с много неконвенционална повдигаща повърхност, която била едно и също с фюзелажа и с въздушното подаване.


(http://digilander.libero.it/aereicuriosi/trieb/trieb_file/image001.jpg)

Трийбфлюгел (https://en.wikipedia.org/wiki/Focke-Wulf_Triebfl%C3%BCgel) или "Focke-Wulf Triebflügel", значещо буквално "ловец с крилова тяга", е германска концепция за летателен апарат, разработена през 1944г по време на последната фаза от Втората Световна война.


(https://mattsko.files.wordpress.com/2012/10/nazisaucer44500.jpg)

Нацистката летяща чиния, позната като "Летящ капак" ("Flying top") или модел "Mark I"


Само че, Веско твърди и още в своята книга, а именно, че "Фуу-файтърс" ("Foo Fighters") - странните светлинни кълба, които Съюзническите и германските пилоти започнали да наблюдават, докато светлините придружавали формациите им - всъщност били дори още по-революционни радио-управлявани противосамолетни оръжия, използвани за блокиране на Съюзническите радари чрез много малки клистронови тръби с керамични корпуси, или дори за сваляне на Съюзнически самолети, като изстрелвали йонизирани газове, за да дадат на късо, или дори да взривят, запалителните системи или двигателите на самолетите.

Бел.прев: Клистронът (http://microwave relay communication) е специализирана линейно-лъчева вакумна тръба, изобретена през 1937г от американските електрически инженери Ръсел и Сигурд Вариан (Varian) (мнооого силно се съмнявам в това), която се използва като усилвател на високи радио честоти, от UHF чак до микровълновия спектър. Клистроните с ниска мощност се използват като осцилатори в микровълновата реле-комуникация, а клистроните с висока мощност се използват като изходни тръби в UHF телевизионните трансмитери, сателитните комуникации и радарните трансмитери, и за да генерират двигателната мощност в модерните ускорители на частици.


В това отношение твърденията на Веско станали по-подробни, и едновременно с това, по-фантастични и лесни за подминаване. Например, Веско твърдял, че това били секретни германски противосамолетни оръжия - твърдение, което е почти абсурдно, защото официалната история на тяхното наблюдаване никога не ги е свързвала със свалянето на който и да е Съюзнически самолет. Всъщност, те изглеждали доста безобидни според всички стандартни версии на историческите им появявания.

Още веднъж, едва наскоро германската гледна точка по въпроса с "Фуу файтърс" беше потвърдена от един доклад от Февруари 1945г, наречен "Оценка на германските възможности през 1945г". Този доклад, наред с други неща, споменава една германска "фуу бомба" ("phoo bomb"), както и атомни бомби. В процес на разработване също така били и миниатюризирани клистронни тръби, споменават се и германски напредъци в силиконовите и германиувите кристали (кристали на елемента германиум, бел.прев), два елемента, които са съществени в направата на полупроводници, които на свой ред са основата на транзисторите. [Хенри Стивънс, "Летящите чинии на хитлер: Наръчник за германски летящи дискове от Втората Световна война", стр.75... Henry Stevens, Hitler's Flying Saucers: A Guide to German Flying Disks of the Second World War]

Повечето от тези изследвания били изгорени в лицето на заплахата от американското навлизане в Райха, а останалото попаднало в ръцете на Алианса.

И това повдига един значителен проблем, защото миниатюризацията на клистронната тръба до мащаб в някои случаи едва една десета от големината на подобни тръби в инвентара на Съюзниците повдига призрачният въпрос, колко далеч всъщност са напреднали германците в полупроводниковите си изследвания? Във всеки случай, както отбелязва изследователя Хенри Стивънс, това парченце информация осигурява "липсващия зародиш" в произхода на транзистора, и "разпалва един аргумент, изтъкнат от полковник Филип Дж. Корсо" (Philip J. Corso), че "транзисторите се основават, поне отчасти, на извънземна технология".

Бележка от автора: Стивънс, разбира се, се позовава на добре известната и противоречива книга "Денят след Розуел" ("The Day After Roswell")



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/5/5b/Philip_J._Corso.jpg)

Както аудиторията на форум като този задължително трябва да знае, полковник Филип Корсо (Philip J. Corso) е една от най-известните и най-високопоставените личности, които публично разгласяват информация за извънземните преди смъртта си. Почина през 1998г.



https://www.youtube.com/watch?v=jAfTY7NuceQ

ВИДЕО (английски без субтитри): Полковник Корсо преди да умре, интервю на "Проект Разкриване" ("Disclosure Project"), който се води от противоречивата личност на Стивън Грийър.


Това няма да е първият път, в който срещаме "Германски проблем", в противовес на "извънземен проблем", по отношение на Розуел и други известни случаи на разбили се и прибрани НЛО.

Едно от необичайните твърденията на Веско, отново, което му навлече определено количество критики, е становището му, че един италиански инженер и специалист по турбините на име "Белонцо" ("Bellonzo") бил замесен в нацистките чинийни проекти. Понеже никакъв Белонцо не можеше да бъде намерен, това твърдение очевидно беше изфабрикувано, докато един д-р Джозепи Белузо (Giuseppi Belluzo), наистина специалист по парни турбини, не се появи, за да потвърди историята. Защо е важно това? Защото през 1980г в германското списание "Нова преса" (Neue Presse)

"се публикува статия за германския струен инженер Хайнрих Флайснер (Heinrich Fleissner). Флайснер бил инженер, дизайнер и съветник по това, което той нарича "Flugscheibe" проект (буквално от немски Flug - полет и Scheibe - шайба, тоест диск, бел.прев), разработван в Пинамунде по време на войната. Интересно е да се отбележи, че експертната област на Флайснер, флуидиката и флуидните струи, е именно специалността, участваща в изследването на проблемите с граничния слой и въздушния поток. Флайснер казва, че чинията, в която участвал, би била способна на скорости от 3000 км в час в Земната атмосфера и до 10 000 км в час извън Земната атмосфера. Той констатира, че мозъците на разработващия състав се намирали в Пинамунде под най-висока секретност... Това, което е от най-голям интерес за нас тук, са три факта. Първо, че Флайснер е работил върху проект за летяща чиния в Пинамунде. Второ, че намек за този дизайн е оцелял до ден днешен. Трето, оцелелият дизайн може да се свърже с фотографски доказателства за германски летящи чинии от Втората Световна война."

Нека направим пауза и да отбележим, че според Флайснер е имало проект за летяща чиния в Пинамунде, и че явно е включвал концепцията за "изсмукването на граничния слой", която вече обсъдихме. Както ще видим, ще има една странна, рядко забелязвана връзка, която може да потвърди съществуването на тази програма, когато изследваме катастрофата при Розуел в следващата част на книгата. Стивънс продължава с обобщението си за Флайснер:

"Почти десет години след войната, на 28 Март 1955г, Хайнрих Флайснер подава искане за патент в Американската патентна служба за летяща чиния (Патентен номер 2.939.648)... Използваният от Флайснер двигател се въртял около кабината външно на самия летящ диск. Задвижвал се със стартиращи ракети... Разликата е, че всъщност този двигател бил правопоточен реактивен двигател. Имал обособени сечения по периферията на диска, в които се загребвал въздух. Сеченията продължавали косо право през самия диск, така че реактивната тяга била насочена леко надолу и назад от посоката на въртене. Вътре в сеченията имало горивни инжекции и възпламеняването се контролирало от таймер, който създавал плавна крива на мощността в унисон със скоростта и посоката на диска, много подобно на автомобилната инжекция, която е настроена, за да съвпада с искрите от свещите. Управлението се извършвало чрез направляване на въздушния поток през вътрешни канали, съдържащи рул и клапи, странично на централната кабина. Самата кабина била неподвижна или се обръщала в желаната посока за полет чрез система електромагнити и серво-мотори (спомагателни мотори, бел.прев.), скачени с гироскоп."



(http://www.bibliotecapleyades.net/ufo_aleman/rfz/images/053.gif)

Изображение от патента, връчен на Флайснер (Fleissner) в САЩ



Но Фласнер получил патента си чак пет години по-късно! Въпросът е, защо е това забавяне? Една причина за забавянето е, че съвместния канадско-американски проект за всмукателния диск, проект "Силвърбъг" (Silverbug, буквално "сребърна буболечка", бел.прев), също бил в процес на разработка по същото време. Патентът на Флайснер бил несравнимо по-добър. Горе-долу по същото време, когато му връчили патента, канадско-американският проект бил закрит. Но защо дизайнът на Флайснер бил класи по-добър? Може би защото патентът описвал в подробности начинът, по който по-рано функционирал диска от Пинамунде както във, така и извън атмосферата. Накратко, мотора на необикновения правопоточен двигател можел да използва реактивно гориво за полет в атмосферата, а след като напуснел атмосферата, клапаните на всмукателните канали се затваряли и апаратът преминавал на горивна смес на втечнен кислород и водород. "Това достатъчно ли е да впечатли американските Военновъздушни сили и цивилната популация в края на 40-те и началото на 50-те години? Отговорът е очевидно положителен".

Но това какво общо има с италианския експерт по парни турбини? Много просто - понеже когато апаратът бил в "ракетен режим, когато дискът гори само течен кислород и течен водород, продуктите от това горене са само топлина и вода. Друг начин да се каже топлина и вода, е пара". А парата, разбира се, съска - звук, който понякога се свързва с наблюдавани НЛО.

От тази проста, макар и неконвенционална конфигурация на известни технологии, германците биха напреднали, чрез елементарна наука и инженерни принципи, до следващия етап - "Марк II". Как можело да се увеличи обхвата на такъв апарат? Отговорът - за който също се е досетил и американския физик Томас Тоусенд Браун (Thomas Townsend Brown) (ще говорим и за него някой ден, бел.прев) - бил, че самата реактивна турбина можело да се скачи с голям електрически генератор, за да се превърне в източник на електрическа енергия. С достатъчно супер-изстудяване (помните ли "молекулярната бомба" на Новак?) и при достатъчен електрически заряд, дори инертните газове като азот, който съставя основната част от Земната атмосфера, може да се гори като гориво. Разбира се, въпреки че теорията е проста, инженерството й е чудовищно трудно, но предимствата били очевидни, "Една летяща чиния, която можела да си събира горивото по пътя, има едно очевидно предимство. Тя може да лети с дни, ако не и седмици". Следващата стъпка, "Марк III", била просто да се приложат вече съществуващите германски разработки в ядрено-тяговите "конвенционални" летателни апарати към този неконвенционален въздушен дизайн. Всъщност някога била ли е построявана такава летяща чиния? Една статия от Джим Уилсън (Jim Wilson) от Ноември 2000г в списание "Популярна механика" ("Popular Mechanics") разкрива проект за летяща чиния, захранвана по ядрено-химически път, за дълговременни орбитални мисии - един апарат, натъпкан с ядрени ракети и бомби. Проектът вече се основавал на военновременни германски дизайни и на разработката подпомагал заловен германски персонал.

Всичко това, колкото и невероятно да звучи, обаче не е нищо повече от едно неконвенционално сливане на много конвенционални технологии и идеи, методология, която срещнахме и преди при германските тайни черни оръжейни проекти. Следователно какво се случва, когато тези конвенционални технологии не само се комбинират по неконвенционални начини, но се комбинират и с много неконвенционалната физика, която германците навярно са развивали? С този въпрос, ние се намираме на прага на дисковите прототипи "Марк IV" - чинии, основаващи се на комбинация от турбини, вортикулярна физика и полева тяга. С това, ние се намираме и в най-дълбоките тайни нива от "мозъчния тръст" на Камлер.

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 02:02:17 am
В. Виктор Шаубергер: Ротационна физика и екстремни температурни показатели


Историята на Виктор Шаубергер (Viktor Schauberger), австрийски лесничей и натуралист, е добре известна на всеки, който е разследвал твърденията за нацистките разработки на летящи чинии. И все пак има аспекти от тази история, които са убегнали дори на Ник Куук (Nick Cook) и на най-щателни изследователи като Хенри Стивънс (Henry Stevens). Тези аспекти засягат три ключови области:

(1) Загрижеността му за "имплозията", екстремумите при температурните показатели и вортикулярното движение вървяла ръка за ръка с подробното изучаване на древни математически доктрини и "окултирани физики" в древни доктрини и философски текстове. Накратко, Шаубергер бил идеалният кандидат, от гледна точка на SS, който да води проект относно физични и езотерични системи, централни в идеологията на SS;

(2) Неговият проект бил директно свързан с SS и, за голямо морално отвращение на Шаубергер, той бил принуден да използва робски труд от концентрационните лагери. Така че това, което много са пропуснали, е че този факт поставя проекта на Шаубергер за летяща чиния убедително в орбитата на Kammlerstab (екип "Камлер", бел.прев);

(3) Шаубергер осъзнал, че последствията от неговата "имплозивна" физика били такива, че чрез нея можело да се конструира "супер субер-бомба" с невероятна мощ. Това по същество означава, че колкото и чудати да изглеждат терминологията и идеите на Шаубергер от конвенционална гледна точка - той е бил, все пак, "натуралист" и самоук физик и изобретател - идеите му чудесно се вписвали в рамката, която възниквала в квантовата механика и в необичайните "етерно-вортексни" теории на физици и инженери като Хилгенберг, Крафт или дори великия Герлах.


(http://www.free-energy.ws/images/viktor-schauberger.jpg)

Виктор Шаубергер с модел на своята домашна електроцентрала, "пъстървовата
турбина", 1955г


С две думи, теориите на Шаубергер ни довеждат до самото разковниче на това, което прилича на военновременно усилие - добре финансирано и дълбоко черно усилие - от страна на SS да проумеят връзката между свободната енергия в нулевия момент (zero point energy, бел.прев), ротационните полета и гравитацията.





1. Основните му концепции



Шаубергер започнал своята малко известна и доста неконвенционална кариера на "неортодоксален физик" като лесничей в австрийското правителство. Есно наблюдение - спиращо дъха с простотата си - отприщило кариерата му. Един ден Шаубергер наблюдавал една пъстърва в чист, бърз поток. Пъстървата била неподвижна насред бързото течение и полагала минимални усилия, за да остане на едно място: махване с перка в един момент, леко мръдване с опашката в друг момент. Докато разсъждавал над този добре известен, но слабо разбиран факт, той осъзнал, че пъстървата използвала много по-малко енергия, за да остане на едно място, отколкото конвенционалната физика позволявала.



(http://static.socialgo.com/cache/246062/image/13718.gif)

Пъстървата в бързо движещия се насрещен поток


В крайна сметка, рибата би трябвало да плува като луда, само за да се задържи на едно място. Но това не било всичко. Шоубергер после се зачудил как пъстървата, с толкова малко явна работа и разход на усилия, могла изведнъж да изскочи от водата на повече от метър и да се приземи нагоре по потока отново срещу течението. Шаубергер решил да изучи този феномен.

Това, което открил, било, че рибата някак си използвала температурни екстремуми, за да постигне неподвижността си, или пък за да изскочи от водата изведнъж срещу бързо течение.

Когато молекулите "кондензирали", те се изстудявали, и отдавали енергия под формата на топлина.


Но Шаубергер добавил един фактор, който го въвел в царството на неконвенционалната вортикулярна физика, която Хилгенберг, Герлах, Крафт и други в Германия развивали: всеки път, когато такова "кондензиране" се случвало по естествен начин в природата, то се постигало чрез спираловидно движение към центъра на вортекс, форма на движение, наречена "имплозия". Шаубергер спекулирал, че нарочното принуждаване на материята да предприеме такова движение, чрез нарочното й компресиране (свиване, притискане, бел.прев) с вортикулярно спирално движение, материята можела да достигне такова състояние, в което частиците в атомите да се "разлепят" и конструкцията да се трансформира в нова енергийна форма. Накратко, това, което Шаубергер предлагал, било форма на студена плазма, постигната чрез вортикулярно движение. Шаубергер подкрепил тази идея с всякакви видове изследвания на примери от природата за тези видове спирали, които, както е добре известно на математиците, демонстрират Златното сечение и Редицата на Фибоначи. По своя собствен странен начин и терминология, Шаубергер говорел за "студени плазми" и студен ядрен синтез - концепции, които били доста по-напреднали от коя да е физика в онези дни, конвенционална или не.

Тези идеи довели Шаубергер - както и неговите по-ортодоксални съвременници в квантовата механика - до заключението, че енергията била относително свободна и безгранична, ако само човек знаел как да я добие или да се включи към нея. И чрез екстремните температурни показатели, въртящата се среда и компресията на материята до интензивно плазма-състояние - Шаубергер мислел, че знаел как да се постигне това. Тези му идеи бързо привлекли вниманието на негов сънародник австриец, който имал свои собствени причини да се интересува от енергийна независимост: Адолф Хитлер.



Шаубергер бил поканен - привикан е по-подходящата дума - на нещо, което ще да е една от най-сюреалистичните срещи между един "ортодоксален обществен физик", един политически лидер, и един защитник на "алтернативната физика". Това се случило в Берлин, частна аудиенция с Райхсканцлера Хитлер. Можем да прозрем една мярка, с която Хитлер придал важност на тази среща, като вземем предвид факта, че след като Шаубергер приел поканата от Хитлер, дипломатическите му документи били обработени в същия ден.

Калум Коутс (Callum Coats) описва сюреалистичната среща:

"Хитлер... топло го поздравил като свой сънародник, казвайки му, че се бил запознал подробно с всички доклади за работата на Шаубергер и бил много впечатлен от това, което научил.
За срещата били отделени 30 минути, а професор Макс Планк (Max Planck) бил помолен да участва като научен съветник малко преди да бъде грубо свален от поста Личен съветник. Тази размяна на гледни точки в крайна сметка продължила час и половина, за което време Шаубергер обяснил разрушителния ефект от съвременните технологии и неизбежните последствия от тях. Той направил контраст с всички процеси на естественото движение и температура, жизнената взаимовръзка между дърветата, водата и почвената продуктивност, именно нещата, които според него трябвало изцяло да се проумеят и да се практикуват, за да се създаде едно себедостатъчно и жизнено общество.
Когато Виктор приключил с обясненията си, Макс Планк, който бил пазил тишина, бил попитан какво мисли за натуралните теории на Виктор. Неговият отговор бил забележителната и разобличителна констатация, че "Науката няма нищо общо с Природата"."

Нищо повече не произлязло от срещата, но лекцията без съмнение направила впечатление на Хитлер, ако не на Макс Планк.


Формалният договор между Шаубергер и SS за разработване на летяща чиния бил сключен през 1943г.

[cite](Шаубергер) бил обявен за годен за активна служба и бил включен във Waffen-SS, доста принудително. Попаднал под контрола на Хайнрих Химлер, който го насилил да започне изследвания с цел разработването на ново тайно оръжие. Снабден с подходящо жилище в замъка Шьонбрун (Schloss Schonbrunn), близо до концентрационния лагер Маутаусен (Mauthausen), който да го снабдява с роби, Виктор бил заплашен със смърт, ако не изпълнява заповедите и не провежда изследванията си.
Въпреки тези заплахи обаче, Виктор се запънал и изискал от SS абсолютното право сам да избира различните инженери, които му трябвали. Освен това изискал, които и техници да изберял, те да бъдат изцяло премахнати от лагера, хранени добре, облечени в нормални цивилни дрехи и настанени в цивилни жилища, в противен случай щели да бъдат непродуктивни. Както обяснил, хора, живеещи в страх за живота си и под голям емоционален стрес, не можели да работят нито постоянно, нито творчески. Учудващо, SS се съгласили и така Виктор си избрал между 20 и 30 инженери, майстори и търговци от Маутаусен, на които били раздадени различни жилища наблизо.[/cite]

Трябва да се отбележи, че вкарването на Шаубергер в структурата на SS, употребата на работна ръка от концентрационния лагер, и поведението на SS, позволявайки на Шаубергер да развива проекта си по който начин си иска, дори настанявайки робите от концентрационния лагер в жилища, всичко това са класически черти на групата на Камлеровите "мозъци". Накратко, това е много силна улика, че екипът на Шаубергер е бил част от Kammlerstab.

Много малко от учените и инженерите, които Шаубергер събрал за проекта си, разбирали какво всъщност се опитва да построи. И е трудно да се прецени какво точно е постигнал Шаубергер, понеже всичките му военновременни патенти просто са изчезнали. Никой не знае къде.


(http://www.wallpaperup.com/uploads/wallpapers/2014/12/28/568341/big_thumb_1e11dc4db556034c2e933e974aed0182.jpg)





2. Неговите дискове и турбини

Изглежда със сигурност, обаче, че дисковете на Шаубергер се приближили до средното между германските "всмукателни" чинии и стандартните апарати с полево задвижване, това се вижда от неговите собствените следвоенни реконструкции на тези машини. Съществува един следвоенен дизайн за домашен електрически генератор, основан на проста, но необикновена, реактивна турбина. "Торнадо генераторът" използвал турбина, която не била направена от перки, а от кухи тръби с формата на рога на антилопа. Когато през турбината и през тръбите се засилел въздух под налягане, в последствие бил компресиран чрез спиралното му движение през рогата, след това излизал, разширявал се, при което отбутвал целия тубринно-тръбен механизъм. Този разширяващ се въздух после отново бил въвеждан в турбината, където отново бил свиван, и така нататък.



(http://discaircraft.greyfalcon.us/picturesc/sch251.jpg)

Следвоенния "Торнадо генератор" на Шаубергер


Не е нужно да казваме, че конструирането на такава сложна турбина ще да е изисквало най-прецизна машинна изработка и инженерни способности. Има всякакви индикации, че подобно устройство или турбина е било основа на военновременните изследвания на Шаубергер. Коутс (Coats) е възпроизвел следната поредица фотографии и схеми за военновременната летяща чиния на Шаубергер, наречена "Репулсин", в книгата си "Живи енергии":



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_29.jpg)

Снимки на "Репулсина"



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_30.jpg)

Компресиращата турбина на "Репулсина"



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_31.jpg)

Германска схема на "Репулсина"

Ник Куук (Nick Cook), който вървял по следата на Шаубергер чрез Коутс и неговите трудове за странните идеи на австрийския натуралист, дава обстоен коментар в книгата си:

"Нещо в цялата тази последователност от развития е станало причина, всичко това да се превърне в най-засекретената технология в света. Дори повече от бомбата.
За разлика от бомбата, обаче, това е било тайна, която е издържала повече от 50 години.
Дни след края на войната, агенти от американското разузнаване открили Шаубергер в Леонщайн (Leonstein) и го задържали. Точно както е според Нацистката НЛО Легенда, агентите, които почти със сигурност били ченгета от контра-разузнаването - същите униформи, които задържали и разпитвали директора на Шкода Вилхелм Вос (Wilhelm Voss) - били забележително добре информирани за цялата му операция. Било сякаш, както Шаубергер коментирал по-късно, някой ги бил насочил директно към него."

Много малко хора са били в позицията да имат връзки в американското разузнаване и едновременно с това да са били запознати с параметрите на Шаубергеровите изследвания и точното му местонахождение, но един от тях със сигурност е бил в такава позиция - SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер. Куук продължава:

"Онази вечер, в хотела ми, се посветих на изучаване на Ефекта на Шаубергер, описан от един изследовател, на име Калум Коутс. Бях си купил една негова книга от Шаубергеровия институт. В нея се описваше какво се случвало, когато един Репулсин ускори до скорост на въртене 20 000 оборота в минута. Високата скорост на въртене явно карала въздушните молекули, минаващи през турбината, да се натъпчат толкова плътно една до друга, че молекулярните им и ядрени енергийни скрепителни връзки били повлияни по такъв начин, че се пораждал анти-гравитационен ефект. "Достига се момент, в който голям брой електрони и протони с противоположни заряди и посоки на въртене са принудени да се сблъскат и да се унищожат едни други", пише Коутс. "Тъй като те представляват по-нисшите форми на енергията и са онова, което изгражда атомите, те се изхвърлят в посока нагоре, извън физическото състояние и към виртуалното състояние".
Виртуално състояние? Какво по дяволите искаше да каже?
..."Стоя лице в лице с очевидната "празнота", компресията на дематериализацията, която ни карат да наричаме "вакуум", това е написал Шаубергер в своя дневник на 14 Август 1936г. "Сега виждам, че сме способни да създадем каквото си поискаме от това "нищо"."


Тоест, според Шаубергер и неговите ротационни, вортикулярни концепции, вакумът не е бил нищо друго освен "супер-компресирано" и "супер-изстудено" състояние на материята.


Във всеки случай, твърди се, че е бил проведен тест на една такава Шаубергерова летяща чиния в Прага през 1945г, тя се отскубнала от тестовата си котва и бързо политнала нагоре, удряйки се в тавана на сградата. Вземайки предвид изключителната висота, на която бил поставен Шаубергер в SS - точно по средата, ако Камлер е върха - очевидно е, че "германската научна върхушка била заинтересувана от имплозията и от това, на което Шаубергер можел да ги научи, но те не искали да бъдат ограничени от употребата на въздух за постигане на тези резултати. Всъщност, те навярно искали да използват идеите на Шаубергер, но да приложат тези принципи в електронни компоненти".

Това ще доведе, както ще видим след малко, до най-фантастичните от всички проекти на езотеричния мозъчен тръст на група "Камлер". Каквото и да се каже, неортодоксалният подход на Шаубергер към дизайна на реактивните турбини със сигурност, и според всички индикации, е бил невероятно успешен, дотолкова, че американците направили един любопитен опит да разработят идеята.




3. Имплозията и САЩ


Както видяхме, Виктор Шаубергер и неортодоксалните му идеи привлекли вниманието на американското разузнаване в края на войната. И така започнал най-странния епизод от вече странната кариера на Шаубергер, "Американският епизод". Трудностите, през които Шаубергер минал по време на престоя си в Америка били подобни на онези, с които първо се сблъскал в Австрия и по-късно после по време на известната му среща с Хитлер и Планк. Първо, бидейки самоук, той не владеел техническия език на един физик и не можел да изразява идеите си по този начин. Поради това, измислил свой собствен технически език и често превода между двата бил труден. Второ, Шаубергер, след като вече бил станал свидетел на изчезването и кражбата на патентите му от нацистите, разбираемо се колебаел дали да бъде изцяло откровен с американските си "приятели". И накрая, Шаубергер вече не разполагал с работещи прототипи на което и да е от устройствата, които някога бил построил.

Бележка от автора: Най-добрата и пълна история на този епизод се намира в книгата на Калум Коутс "Живи енергии", стр. 15-28. Разказът ми тук разчита на информация от Коутс, с изключение на моите собствени интерпретации на значимостта й. Самият Коутс отбелязва, че информацията за този период е доста оскъдна: "Преди Виктор Шаубергер да се отправи на печалното си последно пътуване в живота, бих искал да кажа още в началото, че е много трудно да се намерят достатъчно подробности за това, главно защото всички, които са замесени, с изключение на Карл Герхсхаймер (Karl Gerchsheimer), с когото прекарах два дни, вече са починали". За каквото и да става дума в наличната информация относно тази трагедия, изобилстват противоречащи си изказвания, интерпретации и времеви рамки, които, години след случката, правят много трудно изясняването на това какво всъщност се е случило с всички замесени.

Шаубергер първо бил сведен на вниманието на група частни американски "инвеститори" от някакъв Карл Герхсхаймер, който емигрирал от Германия през 1922г, и се установявил в крайна сметка в Тексас, като се оженил за американска жена през 1937г. Според Коутс, изглежда, че Герхсхаймер се замесил с военните на САЩ по време на Втората Световна война и попаднал в контра-разузнавателния им корпус, и в крайна сметка станал началник на целия транспорт, логистика и настанявания за американската окупационна армия в Германия след войната. Той се върнал в САЩ през 1950г и основал металургична компания, произвеждаща редица неща за НАСА по силата на договорни отношения. В това си качество, Герхсхаймер се сприятелил с богатия стоманен магнат от Филаделфия Робърт Донър (Robert Donner). Герхсхаймер бил запознат с работата на Шаубергер, което без съмнение е резултат от годините, прекарани като контра-разузнавач в Германия, и понеже бил разочарован от ракетната програма на д-р Фон Браун, предложил на Донър да посетят Шаубергер в Германия лично и да му предложат възможността да разгърне свое частно разработване на "имплозивните" си идеи. Герхсхаймер зарибил Доннър - краен патриот -  с това, че идеята би осигурила на Америка технологичното превъзходство над света за десетилетия напред. Най-накрая била уредена среща в Бавария, между Герхсхаймер, Уолтър Шаубергер (Walter Schauberger) (сина на Виктор) и Виктор. След като успял да изпревари европейската си конкуренция, като предложил голямо финансиране, Герхсхаймер могъл да убеди Виктор да дойде в Америка. Като част от договора, уговорен в контекста на тримесечен престой в Америка, били се разбрали, че "Уолтър Шаубергер, физик и математик, трябвало да придружи баща си и да остане в Америка една година с цел да помага при научното интерпретиране на идеите на Виктор, за които често не съществувала позната научна терминология". Шаубергер изискал неговия доверен маханик, Алойс Ренер (Alois Renner), който му съдействал в конструирането на няколко от неговите устройства, също да дойде с тях в Америка. Герхсхаймер обаче бил на мнение, че Уолтър Шаубергер "нито познавал, нито разбирал достатъчно от теориите на баща си". В крайна сметка, двамата Шаубергерови отлетели за Далас, след което били откарани в Шерман, Тексас, където в действителност били подложени на същински разпит, като "гости" в ранчото на приятеля на Донър Харалд Тотен (Harald W. Totten).

Герхсхаймер бързо се разочаровал от идеите на Шаубергер, които все повече започвали да му приличат на бебешки жаргон. След като споделил притесненията си с Робърт Донър, който също се притеснил за успеха на проекта, Донър отлетял до Националните лаборатории за атомни изследвания в Брукхевън, за да потърси експертно научно мнение. Намерил един техник, който също така говорел немски, Ерик А. Боенер (Eric A. Boener), който бил достатъчно навътре в терминологията на ядрената физика, "че да може да преведе и предаде всякаква информация, която Шаубергер можел да даде на научните оценители".

Виктор Шаубергер прекарал около 10 дни, от 20 Август до 31 Август, в писане на доклади до Боернер. Било му казано да опише нещата със свои думи, без въобще да се опитва да използва "правилна" научна терминология. Заради действителното физическо разстояние между Шаубергер и Боернер, и поради медиаторството на Герхсхаймер помежду им, Шаубергерови останали с впечатлението, че самият Боернер бил човек, който оглавявал важен проект по ускоряване на елементарни частици, провеждан по онова време в Брукхевън. А това от своя страна увеличило страховете им за евентуалните мотивации на този внезапен американски интерес към техните "имплозивни" концепции.



Уолтър Шаубергер признал, че докато съставяли докладите си, ги озарила мисълта, че е възможно чрез имплозия да се произведе бомба, която била в степени по-мощна от водородната бомба. Като предположили, че Боернер бил по-влиятелен, отколкото всъщност бил, Виктор и Уолтър се убедили, че цялата информация, която му предавали, директно се предавала до правителството на САЩ и военните.

Въпреки че самият Коутс принизява тази вероятност, заслужава си да си спомним, че подобен принцип на "компресия-декомпресия" стои в основата на "молекулярната" бомба на д-р Новак (Nowak) и следователно притесненията им може би са се дължали в по-малка степен на погрешното им схващане за ролята на Боернер и в по-голяма степен на това, че са били запознати с работата, свършена от SS в Нацистка Германия. Във всеки случай, аз не съм напълно убеден, че е честно спрямо Шаубергерови да се отхвърля възможността цялото начинание на това "частно финансиране" през Робърт Донер и Карл Герхсхаймер да е било операция, управлявана от военните на САЩ и научните им институти, с цел да се доберат до научните принципи и концепции на Шаубергер.

Във всеки случай, в ранчото на Тотен се провела среща в началото на Септември 1958г. Присъствали двамата Шаубергерови, Робърт Донър, Боернер и вероятно механика на Виктор Шаубергер, Алойс Ренер. Като цяло възоснова на докладите, които бил получил, Боернер казал на групата, че проект Имплозия бил "осъществима идея". Боернер бил на мнение, че "решението на проблема с енергията е в правилното интерпретиране на уравнението на Макс Планк Е=hv, формулирано през 1900г, и на уравнението на Фрийдрих Насенорл - Алберт Айнщайн Е=Mc2".

Бележка от автора: Коутс правилно отбелязва, че първи Хасенорл (Hasenohrl) постулира уравнението през 1903г под формата на m=E/c2. Уравнението на Хасенорл е леко по-различно от това на Айнщайн E=Mc2, където главното М обозначава разлика между две наблюдаеми маси, вместо малко "m", което означава просто маса. Уточнението е пипкава подробност, но е важно, защото разликата в масите, както Айнщайн е формулирал, е ключова за смисъла, който той развива в Специалната Относителност.

Без съмнение Боернер е имал предвид еднин доста забележителен документ, който Уолтър бил включил в докладите си, документ, който преразказвал тези две фундаментални уравнения, плюс Третия закон на планетарното движение на Кеплер.

Бележка от автора: Коутс, "Живи Енергии", стр. 24-25 съдържа резюме на тази много забележителна идея. Няма нужда да казваме, че документа не е онова двадесет и шест измерно чудовище от модерната Теория на редиците.




Във всеки случай, когато здравето на Виктор започнало да се влошава и когато започнал да настоява да го върнат в любимата му Австрия колкото е възможно по-бързо, ситуацията между Шаубергерови и Донър бързо се скапала. Донър буквално държал двамата австрийци като заложници, докато Виктор не подписал договор, с който предавал всичките си идеи, изобретения и концепции на консорциума Донър-Герхсхаймер. Дори бил нужен значителен натиск, за да се съгласи Донър да предостави на Шаубергер превод на договора на немски! Самият Коутс констатира

[cite]Аз самият изследвах този документ и действително в него се казва по доста недвусмислен начин, че не само всички модели, скици, прототипи, доклади и друга информация от Виктор стават изрична собственост на консорциума Донър-Герхсхаймер, но и че Виктор трябвало да запази пълно мълчание по всички въпроси, свързани с имплозията оттогава нататък... Крайният плачевен резултат от това, обаче, е че всички модели, прототипи, рисунки и подробна информация на Виктор, включително оригиналният доклад на професор Попел (Popel), обясняващ какво в действителност представлявало "отрицателното триене", ставало собственост на консорциума Донър-Герхсхаймер. Фактът, че този документ е бил физическа част от този проект, се потвърждава от споменаването му от Виктор в един от неговите доклади до Боернер, с дата 23/24 Август 1958г.[/cite]


(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/bb/30/fc/bb30fc51e1a9c4671f39771b187e544a.jpg)


Какво означава всичко това? От една страна означава, че точно по същото време, когато Ник Куук отбелязва, че всички споменавания за изследвания на анти-гравитацията в британската и в американската преса започнали да изчезват, един американски индустриалист, с очевидни връзки с ядрените изследователски агенции и агенциите на отбраната на САЩ, успешно се бил добрал до всички документи на един от най-дълбоко засекретените научно-изследователски проекти на Нацистка Германия.

От друга страна, това явно означава, че вероятно имало нещо повече около проповядваната от Шаубергер наука, отколкото ортодоксалната мейнстрийм наука е склонна да признае пред нас, или отколкото съвременните военни ще позволят да се обсъжда. Във всеки случай, ясно е, че идеите на Шаубергер пасват доста добре с вортикулярните и динамични етерни идеи на вакумния енергиен потоков потенциал (това е прецизен термин в литературата - vacuum energy flux potential, бел.прев) или енергията на нулевото състояние (Zero Point energy), които очевидно били под теоретическо развитие в Нацистка Германия както от "ортодоксалните", така и от по-алтернативните учени. Както ще видим, съществува всяка индикация, че точно тези идеи били проверени емпирично. Преди да се впуснем в това обаче, нужно е да изследваме един пореден фантастичен въпрос от Нацистката наука: "Лъчът на смъртта".


(http://i.kinja-img.com/gawker-media/image/upload/s--OjsobI83--/17e7dfmckcyymjpg.jpg)


Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 02:06:47 am
Г. "Лъчите на смъртта": Една необичайна инсталация в университета в Хайлделберг


През Първата Световна война, както е добре известно, Никола Тесла се обърнал първо към американските, а после към европейските военни сили с идеята за "лъч на смъртта", високоенергиен лъч, способен да стопи "двигателите на самолет" от разстояние. Между двете Световни войни във всяка западна държава излъчвали научно-фантастични филми върху тази концепция, както и един много известен филм с Борис Карлоф, вечният "зъл гений", в ролята на побъркан изобретател, играещ си с лъчи на смъртта и световното господство. В Англия, Германия, Франция и Италия преди Втората Световна война кино публиката се наслаждавала на подобни машинарии в стил "Бък Роджърс".

После, когато се появи Мита за нацистките НЛОта, отново от същия кръг на малкото отрезвили се следвоенни нацистки симпатизанти, започнаха да се прокарват удивителни и конкретни твърдения за впечатляващи лъчеви оръжия, за моторстопмители (от немски: средство за спиране на мотор), устройство, което прилича на модерните електро-магнитни пулсови оръжия, конструирани с целта да извадят от строя електрическите вериги, за електромагнитни оръдия и за едно мистериозно оръжие, което германците разработвали, наречено Крафтстралканоне, "Силно лъчево оръдие". За устройството му за първи път докладва Хенри Стивънс (Henry Stevens).

Бележка от автора: Хенри Стивънс, Германски научно-изследователски проект, Германските лъчи на смъртта (Henry Stevens, German Research Project, The German Death Rays)


(http://www.combatreform.org/r-reich.of.the.black.sun_32.jpg)
Схемата на Крафтстралканоне, възпроизведена от Хенри Стивънс


Странното на вид оръжие с форма на буквата L се състояло от някакъв вид кристал, след това серия кухи тръби, всяка от които фокусиращи неизвестния лъч, генериран от кристала, във все по-тясна и по-тясна точка, докато не излизал от малка дупка, със смъртоносна ефективност, както се твърди, но с ограничен обвхат. Какво е представлявал кристалът, не знаем. Какъв вид лъч се е генерирал, не знаем, въпреки че кухите тръби в смаляващ се мащаб подсказват, че може да е било някаква форма на акустична вълна, но защо е трябвало да се използва кристал, не е ясно. Поради тези причини оръжието обикновено се отхвърля като хрумване на въображението, и Стивънс срещнал много критика заради репрезентацията си.

Само че, спомняйки си някои експерименти и напредъци във физиката, ние сме в позицията да спекулираме какво може да е било оръжието и какъв принцип може да са открили германците - десетилетия по-рано, със сигурност - който да е в основата на функционирането му. През октомври 1997г е публикуван един експериментален и дълбоко теоретичен и математически документ, озаглавен "Върху съществуването на несмутени прогресивни вълни (UPW) с нормални скорости 0<v<<оо в Природата", от Валдир А. Родригес младши (Waldyr A Rodrigues Jr.) и Джиян-Ю Лу (Jian-Yu Lu). Изследвайки определен клас несмутени вълни, тоест, клас вълнови форми, които не губят нито формата, нито силата си на разстояние, двамата показват, че в рамките на стандартните уравнения могат да се открият най-различни решения за тези вълни.


Бележка от автора: Тоест, уравнението за скаларна хомогенна вълна, уравнението на Клейн-Гордън (Klein-Gordon), уравненията на Максуел, и уравненията на Дирак и Уейл имат такива решения, дори в условията на вакуум. (Rodriguez and Jian-yu, "On the Existence of Undistorted Progressive Waves (UPWs) of Arbitrary Speeds 0<v<oo in Nature, страница 1)

Ако този документ беше просто поредният математически удар към Относителността - демонстрирайки решения на определени уравнения, за което "относителната полиция" би издала акт за превишена скорост - тогава би било лесно да се отхвърли.

За нещастие обаче, основната теза на авторите не се отнася до неразбираеми математически демонстрации на доказателства, а вместо това, тезата им описва метод за генерирането на такива вълни. Те първо забелязват, че решенията на Максуеловите уравнения във вълновод имат както суб-светлинни, така и свръх-светлинни стойности, и заради това, те предлагат прост метод за генериране и за измерване скоростите на такива вълнови структури. Методът бил наречен "Ограничена апертурна приблизителност", или с други думи, метод за процеждането на акустични или дължинни вълни през много малка дупка, и наблюдаване интерференцията на вълновата форма, която излиза от другата страна, и изчисление на скоростта, не на вълната, а на самата интерференция. Ако човек знае радиуса на апертурата (отвора, бел.прев) и силата и честотата на пулсацията, която се процежда през него, човек следователно знае и приблизителната дълбочина на формата на вълновата интерференция, произведената чрез Ограниченото апертурно приближение.

Резултатите от експериментите с акустични дължинни пулсации довели авторите до заключението, че "тези резултати... ни уверяват, че е възможно електромагнитни суб-светлинни и свръх-светлинни вълни да бъдат физически изстрелвани от подходящи устройства". Освен това, авторите на този необичаен документ са "силно уверени", че такава форма на интерференция на вълните "може да се изстреля на голямо разстояние". След това идва скандалното:

Ако вземем това предвид, заедно с резултатите от акустичните експерименти, описани в Раздел 2, стигаме до заключението, че суб-светлинните електромагнитни пулсации... а също и свръх-светлинните рентгенови вълни, могат да се изстрелят от подходящи антени чрез съвременната технология... Въпреки това, електромагнитната рентгенова вълна, която е интерферентна форма, е такава, че гърбицата й пътува със скорост c/cos (ni) > 1. Възниква въпросът: Дали съществуването на свръх-светлинни електромагнитни вълни противоречи на Теорията на относителността на Айнщайн?

Въпреки че тук не е мястото да обобщаваме обемистата им математическа критика към Теорията на относителността, възоснова на експериментите им, заслужава си да се отбележи, че съществуването на този слабо познат и наскоро открит клас вълни, или по-точно, вълново-интерферентни системи, "намеква за разпадане на принципа на Относителността както в активната... така и в пасивната му... версия".


Бележка от автора: Критиката на авторите към тези версии на Относителността и доминирането им в теоретичната и експерименталната физика е силно математическа и кара човек да се замисли.


Това, което излиза от сравнението между този документ и твърденията за Крафтсталканоне, е че явно германците може да са открили и да са извършвали изследвания в подобен, ако не и идентичен, феномен, един феномен, който някои биха нарекли ключов компонент от скаларната физика: електро-магнитна вълнова интерференция за създаването на вълнова система със свръх-светлинна и смъртоносна сила. Те, както изглежда, са експериментирали с някакъв милитаризиран вид устройство за Ограничено апертурно приближение. Но защо кристал? Отчасти, вероятно, защото както е добре известно, кристалите, когато са под напрежение, а акустичното бомбардиране е форма на оказване на натиск, отдават миниатюрни заряди електрическа енергия чрез пиезо-електричния ефект. Но те също така отдават и миниатюрни залпове звук, или "фонони". Но отвъд това твърдение, има ли някакви други индикации, че германците са преследвали екзотични "пост-ядрени" оръжия? Действително има още индикации, че германците са извършвали задълбочени изследвания в "Тесла" технологията и оръжията и в други екзотични технологии за лъчи от елементарни частици в университета в Хайделберг (University of Heidelberg). Както Маер и Меенер докладват, има налична документация, че в Лудвигсхафен (град в югозападна Германия, известен като седалище на най-голямата химическа компания в света, BASF, бел.прев) са се провеждали ядрени изследвания и то не от кой да е, ами от самата I.G. Farben. Но тези изследвания "в действителност имали повече общо с разработването на така наречените "лъчи на смъртта". В една папка, част от тези изследвания, с дата 1 декември 1944г, е отбелязано че работната сила се премества от Лудвигсхафен в Хайделберг през юли 1943г.

Това учреждение в Хайделберг било напълно под земята, било 50 метра дълго и 25 метра широко, таванът бил на височина между 8 и 10 метра с дебелина един метър. Целият бункерен комплекс, както е подробно описан на диаграмата на следващата страница, се състоял от голям параболичен отразител, направен от кварц, един "политрон", електрозахранваща верига, обикаляща периметъра на бункера, склад за разнообразна електрическа екипировка зад кварцовия рефлектор, генератор и трансформатор, "поставка" на която се слагали различни мишени за дезинтегриране и контролно-наблюдателна кабина встрани от поставката. Кварцовият параболичен отразител бил с дебелина един сантиметър. Един доклад от Американското разузнаване, разсекретен едва през 1998г, описва експериментите, извършвани с този и с подобни апарати както следва:

Експерименти: Експериментите включвали голям, сложен атомо-сблъскващ апарат, основните части на който били четири "Spruepole" (положителни) и еда "Fangpol" (отрицателена), всяка около 6 метра висока. Освободените протони се прокарвали през кварцова тръба до Спрюполе (Spruehpole), откъдето били изстрелвани към даден обект, поставен на кварцова чиния на 800 метра разстояние. Това водело... до пълното дезинтегриране на обекта.
Първите два експеримента от този вид... били извършени през декември 43-та и януари 44-та. В един от тях, стоманен куб със страна 10 см (стомана ST0012) бил дезинтегриран за четири десети от секундата. Обектът във втория експеримент бил вода, поставена в голяма кварцова тръба, така направена, че "лъчите" да могат да поразят възможно най-голяма повърхност. Водата изчезнала за две десети от секундата.
Най-зрелищният експеримент бил проведен в началото на април 1944г, когато около 75 плъха били направени да изчезнат по същия начин. Експериментът бил фотографиран от кварцово-облицованата наблюдателна кула, и PW докладва, че нямало следа от пушек или пламък, нито пък останали прашинки или пепел върху желязната чиния. Неговото обяснение за това очевидно нарушаване на законите на физиката е, че плъховете по някакъв начин са били дезинтегрирани до газово състояние, който газ бил поет от желязната чиния.
Оценката на PW: PW се съмнява, че принципът в основата на експериментите по-горе може да влезе във военна употреба за по-малко от две години. Апаратът е екстремно сложен и определено е прекалено голям, за да се мести лесно.

Бележка: този доклад може да се открие в "Harald FSth, Geheime Kommandosache- S III Jonastal und die Siegeswaffenprodiktion: Weitere Spurensuche nach Thuringens Manhattan Project" на стр. 107

Това експериментиране звучи като много по-сложна форма на високоволтов прав ток от експериментите на Тесла с правотокови импулси, навява мисли и за необичайните случайни изчезвания на инструменти и екипировка в инсталациите за арково заваряване на флота на САЩ, които довели до разледване, проведено не от кой да е, а от Т. Таунсенд Браун (T. Townsend Brown) по време на Втората Световна война.





Д. Индикации за експерименти с Енергия от Нулевото пространство (Свободна Енергия) и скаларна физика


Има редица силни индикации, че германците освен това са експериментирали с разнообразие "Теслаподобни" устройства, които могат, в известен смисъл, да се нарекат уреди за Свободна Енергия. През 1978г британското правителство най-накрая разсекрети доклад на Целевия подкомитет на Британското разузнаване (BIOS - British Intelligence Objectives Sub-Committee), в който се говори за две любопитни електрически вериги, изобретени от германския флотски инженер и изобретател Ханс Колер или Коолер (Hans Coler / Kohler). Озаглавен "Изобретението на Ханс Колер, касаещо нов енергоизточник", заключителния доклад на B.I.O.S. № 1043, Точка № 31, лятото на 1946г, този доклад се състоял от тестове и открития относно две странни електрически вериги, създадени в Берлинския университет между Световните войни, под опеката на не кой да е, а на д-р Шуман (Schumann), откривател на Шумановия резонанс на Земята. Само един поглед е достатъчен да обясни защо устройството е привлякло непосредственото внимание на германския флот, който го класифицирал като възможен източник на тиха и безкрайна енергий за захранване на подводници.



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_33.jpg)
Намотката на Колер


Бел.прев: Ето директен онлайн линк с цялата информация по въпроса - -> http://www.rexresearch.com/coler/coler2.htm (http://www.rexresearch.com/coler/coler2.htm)



Отбелязва се, че тази шестостенна конструкция от намотки и магнити и двете "въртящи сe" под-вериги нямат абсолютно никакъв източник на енергия. И все пак, пред очите на смутените Колер и д-р Шуман, устройството все пак успявало да произвежда, или по-добре, да прехвърля енергия сякаш от нищото.

Малко се знае по въпроса колко далеч гемранците са стигнали германците с разработването на това устройство, в това число, малко се знае и до къде са стигнали англичаните със същото за двете десетилетия и половина след войната, за да е трябвало да работят върху него до момента на разсекретяването. Необичайното е това, че д-р Шуман е бил въвлечен в секретни германски научни изследвания върху "батерии" чак до 1943г, и в последствие е бил заведен в САЩ като част от операция Кламер. Точно същия този д-р Шуман отбелязва през 1926г, че устройството на Ханс Колер не проявявало "никакъв дефект, шашма или измама що се касае до изобретателя му". Такива устройства за "свободна енергия" явно много рано са влезли в полезрението на ръководителите на Третия Райх - спомнете си срещата между Хитлер, Планк и Шаубергер - и по-специално в полезрението на SS. Правели се устройства, включващи пулсирани Теслови намотки, подозрително подобни на собствения "Импулсо-увеличителен трансформатор" на Тесла.

Едно такова устройство, така-нареченото Карл-Шапелерово устройство (Karl Schappeller Device), заслужава внимателен преглед, защото прилича на друго устройство, открито от Ник Куук и описано в неговата книга "На лов за Енергията от Нулевото пространство". Това странно устройство е описано от Хенри Стивънс както следва:


Устройството на Шапелер в крайна сметка се състои от две отделни части, роторът и статорът. Статорът е направен както следва: повърхността му е овална или с формата на топка, състои се от две стоманени полу-черупки. Тези полу-черупки съдържат вътрешната структура и са херметически затворени. Към всеки "полюс" от всяка полу-черупка са прикачени железни магнити, на които по-голямата част е вътрешна. Това означава, че по-голямата част от магнита е вътре в стоманената топка, и са разположени един срещу друг. Между двата магнита има разстояние и то е в самия център на сферата.

Отвътре топката е облицована с изолация, керамичен материал, оставяйки централна кухина. Вътре в тази кухина и около разстоянието между двата магнита са намотани две вътрешни намотки. Те започват от полюсите на магнитите и всяка свършва в центъра на сферата, като един извод от нея води навън от сферата към ротора. Тези намотки са направени от куха медна тръба, напълнена със специално и тайно вещество, наречено "електрет". Когато излизат от сферата, пълните с електрет медни тръби са заменени с конвенционална медна жица.

От външната повърхност на единия полюс се прави електрическа връзка към единия полюс на специален вид батерия, която е заземена в другия си полюс...

Този електрет е постоянен магнит вътре в сферата... Същинското съдържание на Шапелеровия електрет освата тайна, но друг електрет е бил изобретен от професор Мототаро Егучи (Mototaro Eguchi). Състои се от карнаубски восък и смола, вероятно също така съдържа и малко пчелен восък. Пази се в силно електрическо поле, докато бавно се пече, докато не се втвърди.

Преди да продължим към това как евентуално е работело това устройство, важно е да се отбележи, че този апарат силно наподобява един друг, наречен "Камбаната", открит от Ник Куук и неговите изследователи, за което говорим по-долу. Още повече, ще видим, че вземайки предвид цялото множество на тези странни намотки, сфери и Камбани, все повече ще си изграждаме представата за устройства, появили се от две известни катастрофи на НЛО след войната.


(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_34.jpg)

Намотката или устройството на Шапелер

Нека сега се върнем към устройството на Щапелер и как работи. "Неутралната зона", наречена Стена на Блох в един магнит, където полярността не е нито "север", нито "юг", била от голям интерес и важност за Шапелер. В устройството му се подчертава, че празното пространство между двата магнита съответства на тази Блохова стена от неутралност. Точно тази "неутрална зона" се захранва електрически чрез заземяване, когато устройството започва да функционира. Резултатът е "нов вид" магнетизъм, един светещ магнетизъм, при който, както казва Шапелер, електричеството е стационарно, а магнетизмът се излъчва. При Стената на Блох, "точката на нулев магнетизъм", без въртене и без магнитно обръщане на полюсите, е точката, както теоретизира Шапелер, в която енергията навлиза и се излъчва под формата на гравитация.  По този начин, според един интерпретатор, гравитацията е четириполюсна (четири полюса, вместо два полюса), отбутване, излъчвано в 360 градуса.






Бел.прев: Обръщам ви внимание, че в Наръчника по електротехника на Дейвис от 1842г (първият такъв в света) изрично се отбелязва, че Земята има четири полюса, два по-силни и два по-слаби, и това е абсолютно известен факт. Можете да прочетете -> ТУК (https://june1900blog.wordpress.com/%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-5/), параграф 99, фиг. 35
ТУК (https://www.youtube.com/watch?v=0RXxCvv9cbY) можете да гледате лекцията на изключително интересния изследовател на южноамериканската древна култура Морис Котерел "Тайните на Супер-боговете", в която излага научно обоснованото си предположение, че Слънцето има четири магнитни полюса, разположени радиално.



Но най-удивителното от не много известния Шапелер били неговите необичайно революционни, и прозорливи, виждания относно термодинамиката, виждания, заради които, по негово време, щяха да го смятат за побъркан, но които виждания 35 години по-късно се превърнали във вълнуваща нова ера във физическите и химическите изследвания. Става дума за областта на не-равновесната термодинамика и не-равновесните кинетични системи.

Шапелер имал свое мнение по въпроса с Втория закон на термодинамиката. Той твърдял, че има друг и непознат термодинамичен цикъл, който функционира наобратно на Втория закон. За да даде име на идеята си, я нарекъл "Обратна термодинамика". Тя е обратното на Втория закон на термодинамиката, който води до увеличаване на ентропията. Не само, че има увеличаване на порядъка (негентропията) но има и увеличаване на студа! Шапелер... построил своето сферично устройство, най-вече за да демонстрира принципите на своята Обратна термодинамика. То не било устроено като практична машина.

И Шапелер и Шаубергер прилагали физика, основана не на неодушевени безжизнени процеси, физиката която ние познаваме, а основана на одушевени, съзидателни процеси, но вижданията на Шапелер върху термодинамиката били наистина революционни и изпреварвали времето си с няколко десетилетия, докато Илия Пригожин (Ilya Prigogine) не спечелил Нобеловата награда по химия през 1977г именно заради пионерската си работа върху принципа на самоорганизация, очевиден в системите, доведени до състояние на неравновесие. Новата парадигма, отнемаща дъха с простотата си, и въпреки това пълна с огромен потенциал, била просто това, че във физиката равновесието било заменено с не-равновесие, особено при анализата на физични системи.


Бележка от автора: Илия Пригожин и Г. Николис, "Самоорганизация на не-равновесните системи: От разпадащи се структури до подреждане чрез флуктуации", издателство J.Wiley&Sons, Ню Йорк, 1977г.
[Ilya Prigogine, and G. Nicolis, Self-Organization in Non-Equilibrium Systems: From Dissipative Structures to Order Through Fluctuations, (J. Wiley & Sons, New York) 1977]




1. RAM Четири-вълново смесване

Вече споменахме за германските експерименти с прототипни Радаро Поглъщащи Материали (RAM). Според подполковник Томас Биърден (офицер от запаса, САЩ), във въпросните експерименти, които германците провели в края на 1945г, те открили, че радарните вълни, попадащи върху такива не-линейни материали, водели до пораждането на феномена на свръхсветлинна, дължинна "натискаща" вълна. В този процес германците стигнали до физична парадигма, която е на светлинни години отвъд обичайностите на "линейната" физика, която се осъвършенствала в лабораториите на Съюзниците, основно под егидата на Проект Манхатан. Нека прегледаме информацията, сглобена до сега:

(1) Те не отхвърлили концепцията за етера, а вместо това заменили статичната идея от 19ти век с идеята за динамичен етер;
(2) Този етер след това породил силите и частиците от конвенционалната физика чрез различни морфологични комбинации от вортикулярни, въртящи се структури, и по този начин принципният начин на мислене бил не-линеен и, с две думи, чисто топологичен;
(3) Едновременно с това, тези виждания са в синхрон както с окултните доктрини за "първичната материя" или жизнената сила или "Врил" или както някой предпочита да го нарича, така и с построение, наречено Енергия от Нулевото пространство (Свободна Енергия), която е следствие от квантовата механика, една много "германска", "арийска" наука;
(4) Те преследвали екзотични идеи и технологии в неконвенционални комбинации, най-забележителните черти на които могат да се обобщят като съсредоточаване върху:
    (а) Пулсирани високоволтови и "фокусиращи" ефекти;
    (б) Високоскоростни турбини и други въртящи се устройства;
    (в) Не-равновесие;
    (г) Апарати на принципа на ограничената апертура;
    (д) Изследвания върху радиоактивността и ядрените частици;
    (е) Ефектите на температурните екстремуми върху плътността на материята като средство за генериране на огромна експлозивна разрушителна мощ, и най-накрая,
    (ж) Употребата на кварц и други кристали за генерирането на някои от тези ефекти.


Бележка от автора: Във връзка с (ж) трябва да си спомним странната реплика на Коршинг във Фарм Хол относно изкуствените рубини.


С тези мисли на ум, сега стигаме до онова, което може би е най-сензационния експеримент, който германците предприели по време на Войната. Устройството било наречено просто "Камбаната", и неговият шокиран и онемял откривател беше Ник Куук.





2. Братството на "Камбаната"

През 60-те години направиха един филм с Глен Форд и младия Дъбни Колман, който играеше малката роля на правителствен агент. Филмът беше за едно тайно общество, което действаше задкулисно в американското общество и политика, за да манипулира големите научни умове и така да напрявлява посоката на обществото. Във филма, Форд играе ролята на член на това общество, който си плаща за всички услуги, които тайното общество му е направило, като предава свой унгарски приятел, за да му попречи да се сдобие с ключов академичен пост и титла. неговият приятел се казва доктор Хлавати.

Винаги съм си мислел, че може би този доктор Хлавати от филма не е чак толкова измислен герой, може образа да е базиран на гениалния унгарски физик Ваклав Хлавати (Vaclav Hlavaty), който е опитал да приложи шест-измерно решение на Теорията за унифицираното поле, което убягвало на д-р Айнщайн. Независимо дали тази хипотеза е вярна, може би е интересно да се отбележи, че "Братството на Камбаната" изглежда не е съществувало с друга цел, освен да потиска определени видове изследвания, или най-малкото, да ги държи далеч от публичното внимание.

Не би трябвало да е изненада, тогава, че по времето на Втората Световна война е имало "братство на Камбаната", след като един от най-странните обекти, с които експериментирали германците, бил устройство, известно просто като "Камбаната". Толкова чувствително и тайно било това устройство, че когато било извадено от тайната подземна лаборатория в Долна Силезия непосредствено преди руската окупация на местността, SS разстреляли близо 60-тимата учени - без съмнение по заповед на Камлер - които участвали в разработването на този странен обект.

Камбаната, както изглежда, се състояла от два противоположно въртящи се цилиндъра, и приличала на камбана, в общата си форма. Била висока между 3,5 и 4,5 метра, и била приблизително между 2,7 и 3,7 метра в диаметър. В това устройство било налято непознато лилаво, металически течно вещество, познато само като "Xerum 525" или "Серум 525", явно с цел да бъде механически въртяно с висока скорост, и вероятно и електрически въртяно, от устройството. Резултатът бил, че органичните обекти, поставени в обхвата на полето на Камбаната, бързо се разлагали без загниване, разпадайки се до черна слуз, и накрая, превръщайки се в прах, в рамките на часове, а не за няколко седмици. Толкова силно било полето, породено от Камбаната, че на първия й тест всички участващи техници и учени загинали.

В последствие, Камбаната била привеждана в действие само за една до две минути наведнъж, и била съхранявана под земята в стая, облицована с тухли и керамичен фаянс, който на свой ред бил покрит с дебели гумени плоскости. След всеки тест гумените плоскости били изгаряни, а концентрационни роби измивали стаята със саламура. Когато на Куук му била показана инсталацията, в която се била помещавала Камбаната, също така го информирали за високата й консумация на електричество.

Какво е бил мистериозния "Xerum 525"? Когато за първи път прочетох за това вещество, което трябвало да се съхранява в цилиндри с оловна обшивка, първо си помислих, че звучи като радиоактивен изотоп на живака, или може би някакъв друг радиоактивен материал, в някакъв вид разтвор. Наскоро се появиха твърдения относно качеството на така-наречения "червен живак" или живачен антимонатен оксид да излъчва неутрони, за него се предполага, че може да служи за детонатор на термоядрени бойни глави без нуждата да се детонира атомна бомба, и сам по себе си е мощен конвенционален експлозив. Каквото и да е било мистериозното вещество, явно е, че е било силно радиоактивно, и че германците са го подлагали на силни механични и електрически ротации, за да изучат породените полеви ефекти, ефекти, които съветниците на Куук могли да опишат само като "торсионни" полета. Някои съвременни физици смятат, че тези полета имат директна връзка с изучаването на гравитацията, и времето.


Бележка от автора: В тази връзка може би е интересно да се отбележи, че в годините точно преди издаването на книгата на Ник Куук, добре известния автор на хорър-трилър научна фантастика (чиито жанр и стил е толкова характерно неповторим), Дийн Кунц (Dean Koontz), издаде роман, наречен "Светкавица", и в сюжета му става дума за военновременен германски експеримент с машина на времето, която, по случайност (?) се състоеше от въртящи се цилиндри!


Близо до подземния тестови бункер на Камбаната германците били построили голяма бетонова конструкция, подобна на Стоунхендж, в чиито колони имало куки от висококачествена стомана, очевидно тестово скеле за нещо, което ще да е било екстремно мощно тягово устройство.

Какво се случило с Камбаната? Никой не знае. Като Камлер, тя напълно изчезва в края на войната, а учените й, както вече споменах, били избити до един от SS, за да се запазят безценните тайни, които те и Камбаната може да са разкрили. Но както ще открием в следващата и последна част от тази книга, Камбаната може отново да се е появила на сцената, и то при много публични, ако не и ексцентрично чудати, обстоятелства.
Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 02:08:02 am
ЧАСТ ТРЕТА:

ПОСЛЕДИЦИТЕ

"Вярвам, че има много реален НЛО проблем. Също така започнах да вярвам, че е манипулиран с политически цели."

Жак Вале (Jacques Vallee)




"Това е разказ за това как ключови нацисти, дори докато Вермахтът все още бил в настъпление, очаквали военна катастрофа и съставили планове за трансплантирането на нацизма, цял и пълноценен, но замаскиран, в райските условия на Запада... Това е разказ, който кулминира в Далас на 22 ноември 1963г, когато беше убит Джон Кенеди. И това е разказ с последствия - пързалянето на Америка към границата на фашизма."

Мае Брюсел (Mae Brussel), "Нацистката следа в убийството на Джон Ф. Кенеди", Бунтарът (22 ноември, 1983г)




14.

АНТАРКТИЧЕСКАТА ШАНГРИ-ЛА

"Хитлерови седели заедно на дивана в тяхната стая... В около 15:30 часа Хитлер взел в ръка своя 7.65 калибров Валтер... На поставка седяла снимката на майка му като млада жена. Той прял дулото на пистолета до дясното си слепоочие и натиснал спусъка."

Джон Толанд, "Адолф Хитлер"




Адолф Хитлер е толкова митичен в смъртта си, колкото е бил брутален и голям в живота си. Заради любопитните обстоятелства на самоубийството му и заради неспособността на военновременните Съюзнически сили да си сътрудничат за откриването на изчерпателни и достатъчни доказателства, че е умрял, след войната се поражда цяла една митология за неговото оцеляване и тази митология продължава да се поддържа още доста години оттам насетне. Предаден дори от самия Химлер, който тайно бил започнал мирни преговори със западния Алианс чрез посредничеството на шведското правителство и при положение, че шефът на нацистката партия Рудолф Хес, който в определен момент изпълнявал длъжността "Заместник Фюрер", бил в английска затворническа килия, и предвид това, че назначеният му заместник Райхсмаршал Гьоринг се обявявал за лидер в хаоса на рухващия Райх и бързо бил денонсиран от Хитлер заради измяна, преди смъртта си Фюерът предал властта на един малко вероятен кандидат за това - Гранд-Адмирал Карл Дониц (Grand Admiral Karl Donitz), който за кратък период, малко повече от седмица, бил вторият диктатор на нацистка Германия, преди да нареди на въоръжените й сили да се предадат. Това, че Хитлер избира Дониц, за целите ни тук в тази книга, е значително, защото Дониц е бил в необичайната позиция да координира бягството на спасяващите се нацисти към Южна Америка и други места чрез новия модел U-лодки XXI, който тъкмо влизал в употреба.

Но преди да продължим към тази история, заслужава си да огледаме мита за оцеляването на Хитлер както и различни други митове за оцеляването на нацистите в общ план, за да имаме някаква основа, спрямо която да различаваме вероятните факти от нарочните митове и дезинформация. За тези различни нецистки митове за оцеляване, оцеляването на Хитле не е толкова факт, колкото гротесктна пародия на една икона, една обезпокоителна възможност, която витае над всяка версия. Например, стандартната гледна точка за Хитлер, който извършил самоубийство на 10 април 1945г, сама по себе си също носи своята окултна значителност, защото точно това е датата за "Вещерния сабат", Валпургиевата нощ. Още повече, в средновековната Катарска доктрина - доктрина, която е много добре изучена от SS Аненербе - самоубийството се счита за позволено действие, ако е извършено в съзвучие с друг, с близка душа. Хитлер и скорошната му съпруга и спътница от много години, Ева Хитлер (Браун), се самоубили заедно.

Нестандартните митове за оцеляването на Хитлер и нацистите покриват целия спектър, от фантастични и невероятни истории за подземни бази в Канадска Арктика, или на самата Антарктида, въоръжени с някои от техните екзотични оръжия, описани в предните глави, до по "делничните" и възможни истории за нацистки колонии в Южна Америка или тайни метеорологични станции и отряди от командоси, действащи в Гренландия по време на войната, и до най-добре известния и дъкументиран случай, случаят с операция Кламер, масовият американски внос на нацистки учени и доктори след Втората Световна война, за да съдействат на САЩ в продължаващото тайно разработване на цял рояк черни проекти.

В една по-интересна версия на мита за оцеляването на Хитлер, той и други нацисти от върхушката преминали пластична операция преди края на войната и изчезнали в посока Антарктика или Южна Америка. Една версия на този мит дори твърди, че Хитлер на преклонна възраст се грижел за бедните, дегизиран като католически свещеник!

Тезата на следващите две глави е, че има някаква доза истина в някои от тези нацистки митове за оцеляване, освен в мита за оцеляването на Хитлер, и всичко това трябва да се разглежда на фона на собствените планове на нацистите за следвоенно оцеяване и продължаване под формата на разнообразни фронтове, организации или в унисон с новите правителства-гостоприемници, като това на САЩ или различните правителства на Латинска Америка, Африка и Близкия Изток. В тази и в следващата глава ще продължим с изследването на по-дръзките митове за оцеляването, през аналите на някои южно-американски колонии, до Кламер, и най-накрая ще стигнем до свръх-секретния план на Борман за следвоенно оцеляване и икономическо реактивизиране. Онова, което ще изслезе от това изследване, е една обезпокоителна картина, която говори за нарочна нацистка дезинформация в непосредствения следвоенен период, и за един целенасочен опит за замаскиране на продължаващи проекти в тялото от черни проекти на правителствата и корпорациите гостоприемници.

Изниква една лека, но забележима връзка, която обосновава тезата на Първа част от тази книга, а именно, че мозъчният тръст за тайни оъжия, така-нареченият Камлерстаб (екипът на Камлер), оцелява войната в относително запазена цялост, и продължава работата си в различни правителства-гостоприемници, най-вече във Великобритания, и още повече в САЩ, или в унисон с тези правителства, а поняога и независимо от тях.

После в оставащите глави на тази книга ще изследваме два добре познати случая на катастрофирали и прибрани НЛО, заради индикациите, че те може да са били находки на нещо наистина изключително, но не извънземно. В това изследване е ключово да имаме наум цялата предходна информация от тази книга, защото именно тя ни води до тук.

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 02:11:17 am
А. Антарктическият мит за оцеляване


От всички висши германски военни водачи, Гранд Адмирал Карл Дониц най-често е недоглеждан, а той може да е бил най-ключовата личност в историята за Нацисткото оцеляване и продължаването на тайните оръжейни разработки. В края на краищата, тайната подготовка и тайния воаяж на U-234 до Япония, с безценния товар от обогатен уран и инфра-червени възпламенители на борда й, не би могло да се случи без неговото изрично знание, участие и упълномощение. По този начин, извън Камлеровия "мозъчен тръст", той може би е бил единственият военен водач на конвенционална военна служба, който е знаел за действителния напредък и е познавал истинските хоризонти, до които нацистка Германия е стигнала в ядрените изследвания и атомната бомба.

Въпреки че е най-известен с това, че е оркестрирал военната кампания на нацистките U-лодки срещу флота на Англия, Канада и Америка, ролята, която се твърди че играе в различните митове за нацисткото оцеляване, е слабо известна, освен сред един тесен кръг на уфолози и изследователи на Втората Световна война. И това, че Хитлер го е избрал за втори Фюрер на Третия Райх - него, сред всички останали военни нацистки водачи - е най-малкото проблематично, освен ако не се разглежда в светлината на тези късни военновременни прехвърляния на технологии и бягащи нацисти. Защо Хитлер е избрал Дониц, ветеран от Първата Световна война от Високоморския флот на Кайзер Вилхелм, носител на добре известната империалистична култура на Крийгсмарине (бойния имперски флот на Германия през Първата Световна, бел.прев) и носител на тези познания, за свой наследник?

Подчертаните по-горе обстоятелства дават конвенционален отговор: предаден от всички страни - от самите Химлер и Гьоринг - отчаян, Хитлер е опрял до онзи конвенционален военнослужещ от Вермахта, от флота, който е сметнал за най-лоялен. Но митосът за Оцеляването ни дава много различна перспектива, от която да разгледаме възможните мотивации на Хитлер.

Самият Дониц не прави нищо, за да разсее тези подозрения, нито по време на войната, нито незабавно след нея. Според Хенри Стивънс, който почти собственоръчно изследва всяка следа - без значение колко са невероятни подробностите в нея - що се касае до легендите за нацистките НЛО-та и Оцеляването, Дониц многократно изпъква в ролята на флота в тайните изследвания на екзотични оръжия и строежите на много секретни бази далеч от родината на Райха. През 1943г, Гранд Адмиралът е бил чут да казва, че "германската подводна флотилия е горда, че е построила за Фюрера, в друга част на света, една Шангри-Ла, една непробиваема крепост". Странен език за един адмирал, който е добре известен със студените си калкулации, военната стратегия и тактика, и за който не е известно да има наклонност към мистичните реплики.

Бележка от автора: Прочетете в "Последният батальон и германските Арктическа и Антарктическа бази и базата в Андите (Горман, Калифорния: Германският изследователски проект, 1997г)", стр. 2, където Хенри Стивънс цитира полковник Хауард А. Баухнер и капитан Вилхелм Бернхардт, "Пепелта на Хитлер".


(http://alien-ufo-sightings.com/wp-content/uploads/2013/02/87d487b7c2d2-compressor.jpg) (http://worldufophotosandnews.org/wp-content/uploads/2011/05/ARTICLE-ANTARTICA-ENTRANCE-TO-THE-HOLLOW-EARTH-THEORY-ats-.jpg)

Този отвор е толкова голям, че през него може да влети C-5 Galaxy


После отново, през 1944г, Гранд Адмиралът изръсил още малко информация: "В бъдеще германският флот ще трябва да изпълни една голяма задача. Германският флот знае всички скришни места в океаните и следователно ще е много лесно да заведе Фюрера на безопасно място, ако възникне такава нужда, при което той ще получи възможност да отработи финалните си планове."

Но именно почти безумните подмятания на Дониц в Нюрнберг явно сочат точно към един от двата полярни региона като "площадката" за тези "планове". На трибунала в Нюрнберг той се похвалил с "непревземаема крепост, райски оазис насред вечен лед".

Каквато и да е достоверността на източниците на Стивънс, тези изказвания, плюс необичайното поведение на някои U-лодки  в края на войната, и добре оповестената предвоенна германска антарктическа научна експедиция, определено явно са пришпорили САЩ в един пост-военен милитаристичен интерес към Антарктида. както казах, тъй като основните факти са известни само на тесен кръг от изследователи на Втората Световна война и уфолози, заслужава си да си ги спомним в подробности.

U-530 се предаде при Мар дел Плата, Аржентина, на 10 юли 1945г, U-977 се предаде при Мар дел Плата, Аржентина, на 17 август 1945г. U-465 беше изоставена близо до бреговете на Патагония през август 1945г. Друга U-лодка с неизвестен номер се предаде на аржентинския флот на 10 юни 1945г.

(https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/b3/3e/01/b33e01fc68584e4315030969d6d8204c.jpg)

Когато U-530 и U-977 се предали толкова късно след края на Европейската война, разузнаването на Алианса било повече от обезпокоено, и пратило агенти да разпитат германските офицери. Те определено не вярвали, че германските капитани са завели корабите си на Южно-Атлантическа екскурзия, само за да се предадат на аржентинците, както Капитан Шафер (Schaeffer) от U-977 и Капитан Вермоут (Wermoutt) от U-530 всъщност, и очевидно напълно сериозно, твърдели. Стивънс обобщава истинската тревога на Съюзниците - нацистко Оцеляване:

Съюзниците първоначално мислели, че тези U-лодки превозили особено важни хора, може би дори Адолф Хитлер, от германия до Южна Америка. В светлината на тази възможност и двамата капитани били задържани за разпит. Капитан Шафер, който се предал последен, бил заведен в Америка за около месец, след това и до Англия за още разпити. И двамата капитани продължавали да твърдят, че нямало никакви хора от особено значение, които да са пренасяни в Южна Америка. В крайна сметка капитаните били пуснати, въпреки че Шафер намерил живота в окупирана Германия за непоносим и отишъл в Южна Америка. капитан Шафер дори стигнал до там да напише книга, в която обяснявал воаяжа и действията си.
За нещастие, в действителност никой не повярвал на Шафер. Бернхардт, който бил на борда на U-530, твърди, че американското и английското разузнаване били научили, че U-530 и U-977 наистина били посещавали Антарктида, преди да акустират в Южна Америка, но точната цел на мисията им убягвала.

Мъничко светлина върху тази необикновена мисия и голямата важност, която й придавало висшето командване на германския флот (Оберкомандира на Крийгсмарине или ОКМ) може би можем да получим от известните технически характеристики на U-530.

Пролетта през 1945г, една старомодна U-лодка с номер 530 акустирала на суша, след като била повредена от боен кораб, който се врязал в нея. Както била типично за Крийгсмарине, нова подводница, може би модел XXI или по-нова негова разработка, била пусната в употреба горе-долу по същото време и й бил даден същия сервизен номер - очевидна маневра за заблуда на военното разузнаване на Алианса. Но защо U-лодката, която действително плавала до Южния Атлантик и която по-късно се предала на Аржентина, най-вероятно е била модел XXI или по-късна разновидност? Защото Капитан Вилхелм Бернхардт - псевдоним, чието име е името на човек, който в действителност е бил член на екипажа на U-лодката на Капитан Вермоут 530 - е издал значителна доза информация; той констатирал, че подводната скорост на U-лодката била приблизително 30 възела, нечувана подводна скорост на подводница за онова време. Единствените редови подводници в който и да е флот по света, способни на такава скорост по онова време, били германските U-лодки модел XXI.

(http://www.combatreform.org/r-reich.of.the.black.sun_36.jpg)

U-лодка модел XXI; Забележете чистите линии


Модел XXI U-лодка, като повечето U-лодки в германския флот по онова време, била оборудвана със специално шнорхел-устройство, което позволявало на основните й дизелови двигатели да работят докато е под вода. Много е възможно този нов модел XXI U-лодки също така да е разполагал с по-новите шнорхели, снабдени с анти-радарни покрития, разгледани в предишната част на тази книга. Но модел XXI също така бил оборудван и със специалната турбина "Валтер" ("Walther"), подводно реактивно устройство, използващо водороден пероксид, което позволявало големи скорости за кръстосване на моретата под вода. На практика, тези турбини били "тихи" двигатели, осигуряващи огромни подводни скорости за ограничен период от време. Така, до края на войната, модел XXI довел технологията и военното дело при подводниците до следващото ниво на софистикация. Но могъл ли е даже и модел XXI да дръзне да кръстосва Северния и после Южния Антарктически океан, който е едва ли не едно Съюзническо езеро?

Има известни индикации не само, че този модел подводници са били успешни в това начинание, ами са имали див успех.





В предишната част на тази книга бяха споменати специални нови системи за навигация, които германците били пригодили за вграждане в ракети и торпедота. Тези системи включват жицово насочване, както и възпламенители при магнитна близост. Стивънс докладва, че на 2 май 1945г флотилия U-лодки, много от които били модел XXI, внимателно обгрижвани от Дониц в Крисчънсандската феорда в Норвегия, потеглили като вълча дружина за Исландия, извършвайки традиционния обход през проливите между Исландия и Гренландия.

Случилото се след това е изтрито от така-наречената история, поне в страните от бившите Съюзнически сили. Това, което се случило после, било последната велика морска битка в Атлантика. Германският конвой от U-лодки се врязал директно в бойната формация на Алианската флотилия.

Бележка от автора: Британците постоянно поддържали флотилия от разрушители, придружавани понякога от по-тежки кораби - леки и тежки кръстосвачи - акустирани в готовност в тези проливи през цялата война.

Резултатът бил зашеметяващ. В лицето на новите торпеда... корабите на Алианса били напълно унищожени. Очевидно Съюзниците така и не успели да разберат на какво се били натресли. Единственият доклад от трета страна, с който разполагаме, е част от статия в един Южно-Американски вестник, който научил за събитието. Един цитат от единствения оцелял от атаката често е повтарян от германските ъндърграунд-писатели, въпреки че този писател никога не е виждал издание на въпросния вестник: "Мили Господи помогни ми, нека никога повече да не срещна такава сила" - капитан на един от английските разрушители. Твърди се, че това се пише в "Ел Меркурио", Сантяго, Чили и в "Der Weg" - вестник, публикуван от германски изгнанници, живеещи в Буенос Айрес, Аржентина.

Употребата на тези нови торпеда - дали с жицово насочване, дали с акустично проследяване, или с възпламенители за магнитна близост - отново ни води обратно до империята от тайни оръжия на Камлеровия "мозъчен тръст". Онези торпедота, плюс високите подводни скорости и "прото-стелт" възможностите на U-лодките модел XXI явно са били непреодолимо препятствие за британските разрушители в готовност между Исландия и Гренландия.

Но както отбелязахме по-рано, намотката на Колер бързо влязла в полезрението на Крийгсмарине още в ранните дни на Третия Райх, и веднага била засекретена с най-висока степен, и станала обект на по-нататъшно финансиране и разработване.

Не е трудно да се проумее интереса на Крийгсмарине към устройството на Колер. Това е съвършеният генератор за употреба в подводниците. Не отделя отпадни материали и не консумира гориво. То може да се свърже директно към вече съществуващата електрификация на плавателните съдове и може да работи под вода вечно. Дали германците наистина са го постигнали? Германските ъндърграунд-писатели твърдят, че това действително се е случило. Тази тема се поддържа навсякъде в писанията на Бергман (Bergmann), чиято специалност е връзката между германските подводници и германските летящи чинии.

Това е едно невероятно, ако не дори извънземно твърдение на Стивънс. И въпреки това си заслужава за момент да се обмисли. УСтройствата на Колер, разработени през 1933г, и тяхната необичайна способност да извличат електрическа енергия отнякъде, били известни на германците цели шест години преди войната въобще да е започнала, и са били разработвани в пълна секретност 12 години след това (а после, предполага се, са били разработвани и от англичаните още 23 години след това!).

Бележка от автора: Целеви Под-Комитет на Британското Разузнаване (BIOS), 1946г: Изобретението на Ханс Колер, свързано с предполагаемо нов източник на енергия, стр. 2

Ние не знаем, разбира се, нито пък самото Британско правителство казва (ако наистина знае), до каква степен германците са били разработили това устройство, но каквото и да е било състоянието му, те са разполагали с цели 12 години, за да го направят. Независимо дали съвършено или не, забележете какво друго се изтъква от намека, че е било разработено до някакво състояние на потенциална употреба в подводниците: германците целенасочено преследвали метод за двигателна тяга при подводниците, който да осигури безкрайно подводно плаване, много подобно на модерните ядрени подводници, но чрез устройство, което е с много по-прост дизайн и конструкция, и предполага се и много по-безопасно по време на работа. Така, независимо дали германците са успели да го доведат до практическа употреба, в известен смисъл, е без значение, тъй като самото засекретяване на устройството издава характера на интереса им.





(https://cdna0.artstation.com/p/assets/images/images/003/572/608/large/darren-tan-nazi-moonbase-p1-da.jpg?1475145674)

Във всеки случай, странните обстоятелства при късното предаване на U-лодките, без да споменаваме флотския разгром, който англичаните претърпели толкова късно през войната, когато всичко изглеждало - от флотска и военна гледна точка - толкова сигурно и безопасно, много бързо фокусирали Съюзническия и най-вече американския поглед върху Антарктида.

Бележка от автора: Няма нужда да се споменава, че високият приоритет, който Целевия Под-Комитет на Британското Разузнаване (BIOS) поставя върху целта за сдобиването с устройството на Колер и с изобретателя му след войната явно подкрепя презумцията, че англичаните са научили по трудния начин за това, че то е доведено до някакво състояние на практическа употреба в двигателната тяга на подводниците.

Каквото и да са научили Съюзниците, появил се е светкавичен и силен интерес към Антарктида. Този интерес бил толкова силен, че през 1946г, когато всеки войник се е връщал у дома от Войната и всички мисли били насочени към човешките радости в мирно време, правителството на САЩ, при президента Хари Труман, счело за абсолютно наложително пълномащабна военна експедиция да се организира в посока Антарктида. Тази кампания била наречена Операция Хайджъмп (Операция "Висок скок", бел.прев).

Въпреки че операцията била тиражирана в американските вестници, списания и дори от време на време в новините като картографираща експедиция, действителният й военен характер лесно се вижда, като се хвърли око върху състава й. Командвана от най-добрия полярен изследовател на Америка, адмирал Бърд, флотилията включвала самолетоносач с ескортиращи самолети ("Филипинско море"), два самолетоносача за морски самолети (способни да кацат и излитат от вода, бел.прев) ("Пайн Айлънд" и "Къритич"), два разрушителя ("Браунсен" и "Хендерсън"), два ескортиращи кораба ("Янки" и "Мерик"), два горивни кораба ("Канистър" и "Капакан"), и една подводница ("Сенет"). Освен това, 4 000 войника, снабдени с хеликоптери, надеждни самолети DC-3 и едно специално проектирано бронирано превозно средство с вериги, също били под командването на Адмирала.

Екипирани за престой от 8 месеца, експедицията обгръщала германската територия Нова Швабия (Neuschwabenland), адмирал Бърд закотвил флотските съдове далеч от брега, след което навлязал с наземните сили и с въздушното разузнаване от полюса в посока германската територия. Твърди се, че германската "база" бързо била открита, превзета и върху нея или било забучено американското знаме, или била пусната бомба, в зависимост от версията на историята. Във всеки случай, четирите ескортиращи самолета, придружаващи разузнавателните самолети, изчезнали безследно. Това едничко събитие хвърля интересна светлина върху цялото упражнение Хайджъмп, защото "то по някакъв начин променило характера на цялата експедиция на Бърд. В рамките на 48 часа адмирал Бърд издал заповеди, които прекратявали експедицията и задействали приготовления за напускане на Антарктида. Мисията продължила по-скоро 8 седмици, вместо 8 месеца. За внезапното изтегляне не била дадена официална причина." Бърд бил върнат във Вашингтон, дал показания, и личните му и оперативни записки от мисията били конфискувани до ден днешен остават засекретени, подхранвайки нестихващ поток от слухове и теории на конспирацията.

Но експедицията, с цел да запази алибито си на картографираща експедиция може би, също така се състояла и от малки групи репортери и новинари от други страни, една от които била Чили. Един репортер, работещ за чилийския вестник Ел Меркурио в Сантяго, някакъв Лий ван Ата (Lee van Atta), придружавал адмирал Бърд, който "направи някои удивителни констатации, всички от които е мой професионален дълг да предам", за това разказал Ван Ата, и бил задължително професионално игнориран от американската преса. В изданието на вестника от 5 март 1947г,

Бърд ми обяви днес, че е нужно САЩ да предприемат отбранителни мерки срещу вражески летци, които идват от полярните региони. Адмиралът обясни, че нямал намерението да плаши никого, но горчивата истина била, че в случай на нова война, САЩ щели да бъдат удобна мишена за летящи съдове, способни да летят с фантастична скорост от единия полюс до другия.

(http://myth.greyfalcon.us/pictures7/elmercucio.jpg)

Статията в Ел Меркурио, цитираща репликите на адмирал Бърд


В онзи момент от историята, разбира се, имало само една нация, която била предприела нещо подобно на изчерпателно изследване на южния полярен континент: Нацистка Германия.


Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 02:11:28 am

(http://cdn.theeventchronicle.com/wp-content/uploads/2015/01/Nazi-Base-Antarctica.jpg)



Б. Експедицията в Нова Швабия


Късно през 1938г германците предприели експедиция до Антарктида, специално за целта оборудвали самолетоносач за водни самолети, "Швабенланд", и го поставили под командването на един от най-опитните полярни изследователи на Германия. На цената на няколко милиона райхсмарки, експедицията била под личното напътствие и менторство не на друг, а на шефа на Луфтвафе, Райхсмаршал Херман Гьоринг, което ни кара да се зачудим, каква ли цел може да е имал Гьоринг, като е спонсорирал такава експедиция.

Бележка от автора: Също така трябва да се отбележи, че явно тогавашния Заместник-Фюрер и шеф на партията, Рудолф Хес, също е бил лично посветен в каквато и тайна цел да е имала експедицията и каквито и да са били тайните й открития. Някои хора свидетелстват, че това отчасти била скритата мотивация за необяснимия полет на Хес до Великобритания през 1941г, за да проведе тайни "мирни" преговори с представители на британското фашистко движение.

Това, че е била военна по характер, явно е без съмнение, защото нацистите не си спестили никакво усилие, като екипирали експедицията възможно най-изчерпателно. Били изобретени нови техники за консервиране на храната, нужна за воаяжа от и обратно до Германия, било проектирано и ново облекло, което, както се твърди, включвало "сив, почти куршумо-брониран, безшевен, металическо изглеждащ костюм... направен от китова кожа". Вдъхновението за експедицията също така може да е произлязло и от скрити окултни мотивации, защото окултното общестово Туле вярвало в Нордическа Атлантида, която била скрита под полярния лед, откъдето произлязла, както твърдят легендите, германската раса.

Бележка от автора: Този факт също така би поставил експедицията в пълномощието на SS Аненербедийнст.

(http://0.tqn.com/d/archaeology/1/S/S/t/1/migration-of-aztecs-to-tenochtitlan-drawing-from-boturini-codex-manuscript-mexico-16th-century-153413834.jpg)

Ацтеките напускат Ацтлан и се заселват в Южна Америка. Изображение от първа страница на историческия кодекс Ботурини - една от книгите на ацтеките, написани в пред-Колубмийската им и пред-колониална история.


Във всеки случай, малки екипи от специално подбрани биолози и други учени придружавали експедицията, за да провеждат лабораторни експерименти на борда на подновения "Швабенланд".

Бележка от автора: Тази експедиция е обект на увлекателния роман на Уилиям Дийтрих, наречен "Леден Райх" ("Ice Reich") от 1998г. Тезата на Дийтрих е, че германците се стремели към непознати микробиални и бактериологични форми на живот, които били замръзнали в леда и които можело да се трансформират в биологични оръжия.

Германците избрали региона от Антарктида, познат като Земята на царица Мауд, зона от континента, заявена от Дания. В безочливо незачитане на международното право, нацистите прелетели над цялата зона, пускайки от небето хиляди малки знаменца със свастики с шипове на дръжките, които се забивали в леда, и завзели местността в името на Германия, преименувайки района Нова Швабия. Но те направили повече от простото летене и пускане на знаменца.

Германските пилоти изчерпателно фотографирали целия район, и докладвали за планински вериги, достигащи над 3600 м надморска височина, камеисти зъбери, издигащи се над полетата от лед. Но най-удивителното е, че както се твърди, те открили езерца, незасегнати от леда, нагрявани геотермално, в които растяли всякакви неизвестни видове водорасли. Те също така открили южния нос на разлома, спускащ се от Нова Зеландия, през нова Швабия и нагоре в Атлантическия океан, известната Атлантическа "канавка". Германците заключили, че подобни черти биха могли да говорят за наличието на каменисти пещери на континента, геотермално нагрявани, съвършеното място за скрита база в най-изолираната, най-безлюдната и най-недостъпната пустош.

Най-интригуващото е, че учените на борда на "Швабенланд" не си губели времето, а анализирали потенциалните източници на храна на континента:

Императорски пингвини били уловени за връщане и изучаване в Германия. Моржове били отстреляни и дисектирани. Телата им били изследвани за мазнини, протеини, витамини и друго хранително съдържание. Биологическите открития, направени по време на експедицията, щели да ангажират университетските учени месеци наред, но целта на този фокус била секретна. Известно е, че германските диетици били упълномощени да приготвят вкусни и хранителни ястия, използвайки единствено това, което се намирало на Антарктида.

Ясно е, че ако тези твърдения са истина, в такъв случай германците се подготвяли за относително мащабно и постоянно присъствие на континента.

След това, чрез поемане на зиг-закащ курс между Африка и Южна Америка - което само по себе си е една от интригуващите мистерии на експедицията - "Швабенланд" се върнал в Германия, достигайки пристанище на 10 април 1939г. Гьоринг удостоил членовете на експедицията с писмени медали и почести. След това, всяко последващо споменаване на експедицията в Германия - или коя да е друга преса - секнало.



(http://www.combatreform.org/r-reich.of.the.black.sun_39.jpg)

Външната граница и обратния път на Новошвабската експедиция до Антарктида



(http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/reichblacksun/images/blacksun_40.jpg)

Почетният медал на Гьоринг за Антарктическата експедиция



И така, какво имаме до този момент?

- Твърдения на германските писатели с известни или предполагаеми нацитки симпатии за продължаващо нацистко присъствие на Антарктическия континент по време и след войната;

- Действително подозрителна активност на U-лодки в Южния Атлантик в края на войната;

- Твърдения на германски изследвания, които може да не са имали друга цел, освен установяването на постоянно германско присъствие на континента;

- Твърдения за открити малки термално затопляни езера с неизвестни видове водорасли във вътрешността на континента;

- Твърдения на Гранд-Адмирал Дониц, че флота на U-лодките бил замесен в построяването на тайна база далеч от Райха, която база била заобиколена от "вечен лед";

- Твърдения за една последна морска битка в Атлантическия океан точно преди Германската капитулация, като нещата се развили учудващо катастрофално за Съюзниците;

- Действително следвоенно пътешествие на американските военни до континента в първите две години след войната, с малки придружаващи репортерски контингенти, експедиция, екипирана за осем месеца, която продължила само осем седмици; и накрая,

- Действителен вестникарски доклад за това, че Адмирал Бърд се е опитал да предупреди Америка за военна заплаха от "вражески летателни апарати", летящи от полюс до полюс с огромна скорост.


Всичко това явно намеква като минимум, че нещо се е случвало в Антарктида, и че якой в ъв федералното правителство на САЩ бил доста обезпокоен от това.

Наистина, когато САЩ се върнали на Антарктида 12 години по-късно, те отново го направили силово, но този път с ядрена сила, и още отново под прикритието на "международна кооперативна мисия" - международния научен проект "Интернационална Геофизична Година 1957-1958". Това означава, че ако наистина е имало германци в тайна база някъде на този замръзнал континент, те са разполагали с около 12 години да правят каквото са правели. В контекста на Нацистката легенда, предполага се, че те усърдно са усъвършенствали странните си военновременни изследвания. Във всеки случай, както Хенри Стивънс посочва, този период, от 1947 до 1957-58г, всъщност е "Златният век" на летящите чинии, обхващащ свидетелствата на Кенет Арнолд, така-наречената катастрофа в Розуел и присвояването й, до известното "жужене" на НЛО-та над столицата Вашингтон и над Белия дом, които изнервили дори невъзмутимия Хенри Труман. Прословутото свидетелство над Вашингтон през 1952г предизвикало нервната и неубедителна прес-конференция на Петнагона - единствената пресконференция в историята, която генерал от Пентагона някога е давал - по въпроса за НЛО-тата.

Бележка от автора: Стивънс спекулира и по отношение на възможната мотивация за прелитанията на НЛО-тата над чувствителни зони като столицата Вашингтон: "Дали това прелитане е било в отговор на прелитането на Бърд над германската база в Антарктида и дали е целяло да покаже на американците, че нямат никакъв контрол над собственото си въздушно пространство?" (стр. 55) Стивънс не предоставя доказателство за тази спекулация. Аз предлагам моята лична спекулация относно подобен сценарий във връзка с изледването ми на документите за Majic-12 и злополуката в Розуел в Глава 16. Но ако предположим, че Стивънс е прав, в името на аргументацията, то в такъв случай прелитанията на нацистките летящи чинии над американската столица толкова дълго след края войната със сигурност би разтърсило апарата на националната сигурност на САЩ, много повече, отколкото ако тези прелитания биха били очевидно извънземни такива, и отговорът на това би бил спускането на правителствения капак над изследването на този феномен, точно както се е случило, тъй като ако това е вярно, предполагаемо победеният враг въобще не бил победен.

Под прикритието на "Геофизичната година", САЩ отново изпратили флотска мисия до Антарктида. Употребата на военна сила - включително и атомни оръжия! - била "приклита" с нелепата история, че САЩ и СССР, в някакъв рядък момент на ядрено коопериране по време на пика на Студената война, се били интересували каква част от континента можело да се "възстанови", като се нагрее с ядрени експлозии! И следователно, било нужно да се били детонирали няколко малки ядрени "устройства" над континента, за да се затопли и стопи леда, за да се докаже практичността на концепцията! Както Стивънс остроумно отбелязва за читателите си, "Вие вече знаете точно къде в Антарктида планирали да взривят тези атомни бомби". Така, три бомби били детонирани на височина приблизително 500 км над целта, една на 27 август 1958г, една на 30 август 1958г, и трета на 6 септември 1958г.

Бележка от автора: Стивънс също отбелязва, че тези взривове може да имат нещо общо с "озоновата дупка" над Южния полюс и нежеланието на правителството на САЩ да обсъждат идеята или събитието, което може да я е създало. Освен това, може би е възможно да са били взривени по една атомна бомба от всяка от тогавашните световни ядрени сили, САЩ, СССР и Великобритания.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Ingsoc_logo_from_1984.svg/190px-Ingsoc_logo_from_1984.svg.png)
Английски социализъм, Джордж Оруел, "1984"

Ако тези взривове наистина са били предназначени за употреба срещу действителна цел, тогава защо толкова високо? Стивънс хипотезира, че те са целяли да неутрализират германската техника в региона чрез силния електромагнитен пулс, която се поражда от ядрената детонация.

Въпреки че това е възможно обяснение, ако намерението е било да се акупира предполагаемата база чрез наземен щурм или щурмове във времевия прозорец на взривовете, не е известно такъв контингент да е придружавал малката армада разрушители, двата ескортиращи разрушителя, и малкия самолетоносач. Само че, както ще видим след малко, това обяснение все пак има някаква тежест във връзка с твърденията със способностите на германските бази на другия полюс. При атомните детонации на експедицията "Геофизична Година" през 1958г, предполагаемата германска база на Антарктическия континент заглъхва, като се предполага, че самите германци постепенно са се евакуирали във времевия отрязък между експедицията на Бърд и финалния нокаут в посока по-гостоприемния климат на Южна Америка. Там случаят с Нацисткото оцеляване и продължилите изследвания се задълбочава много повече. но преди да разгледаме този въпрос, трябва да изследваме твърденията за германска активност на другия полюс.


(http://www.ancient-code.com/wp-content/uploads/2016/07/Secret-Base-Antarctica.jpg)

Титла: Re: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Райх на Черното слънце"
Публикувано от: λ в Юли 10, 2017, 02:16:07 am
В. Шпицберген, Гренландия и Арктическа Канада: другият мит за Нацисткото оцеляване


Западните Съюзници, руснаците и германците, всички в голяма степен разчитали на прогнозите за времето, за да планират и изпълнят кампаниите си и за тази цел точното до минута прогнозиране на арктическите условия било жизнено важно. Поради това, не било учудващо човек да открие, че особено германците държали добре да екипират командосите си - обикновено от Вафен SS - за да оперират независимо на остров Шпицберген северно от Новрегия, в Гренландия и в Антарктическа Канада. Тези екипи били превозени до операционните им зони с U-лодки. Особено на Шпицберен явно е имало редовна размяна на ответни действия между германците и англичаните, като командосите на всяка страна са се опитвали да разрушат метеорологичните станции и радио-станциите на другата страна. При еди нтакъв случай, може би най-известния, германският боен кораб "Тирпиц", сестрински кораб на "Бисмарк", отплавал за мястото на острова, където функционирала една такава британска станция, приравнил тежките си 38-калиброви оръдия с нея, и бързо я изравнил със земята, без съмнение за шок и изненада на британския персонал. Според други твърдения е имало тайна германска метеорологична и радио станция във Франц Джоузеф Ланд - островите на север от Финландия и Съветския Съюз.



Станцията "Кренкел" (Krenkel) (Франц Джоузеф Ланд, Русия)

(http://www.urbanghostsmedia.com/wp-content/uploads/2015/06/krenkel-station-franz-josef-land-abandoned.jpg)


Заседнал над великата Сиберска пустош, Франц Джоузеф Ланд е толкова болезнено откъснат, че почти никой не е чувал за него. Отделен от Русия с широки ръкави от ледено море, архипелагът е брутално студен и абсолютно безлюден. През годината летните температури не се покачват над мъничките 2.1 градуса Целзий. През зимата, температурата се гмурка до ужасяващите -44 С. В най-северната част на тази изолирана скална буца, отделена дори от останалата част от Франц Джоузеф Ланд, се намира станцията Кренкел.

(http://www.urbanghostsmedia.com/wp-content/uploads/2015/06/krenkel-station-franz-josef-land-abandoned-2.jpg)

Някога дом на стотици и простираща се на много хектари, станция Кренкел сега е изоставена, въпреки че мъничък брой персонал все още работят в шепа сгради. Като цяло, обаче, станцията е оставена на милостта на елементите. Счупени дървени бараки седят тихи и празни, чакащи да се сринат под тежестта на следващия снеговалеж. Разбит товарен самолет се превръща в прах на ръба на океана. Пейзажът е смесица от кал, изгнила техника и пробити петролни варели.

(http://www.urbanghostsmedia.com/wp-content/uploads/2015/06/krenkel-station-franz-josef-land-abandoned-5.jpg)

Ефектът е сразяващ, опияняващ. Да гледаш руините на Кренкел е като да гледаш края на света; едно бъдеще, в което всяка надежда е отмита от океана, а миналото е оставено да ръждяса.

10 изоставени метеорологични станции и инсталации по света (http://www.urbanghostsmedia.com/2015/06/10-abandoned-weather-stations-meteorological-bases-world/)




Само че, заедно с твърденията за германски бази на Гренландия, отново навлизаме в полетата на сюреалистичното. Твърди се, че тези бази били сравнително големи, както и контингента германци, които ги оперирали. въпреки че били известни на гренландците и на американските сили, повечето усилия да бъдат открити се проваляли. Един следвоенен германски източник говори чак за три независими бойни групи на SS (Kamfgruppen), действащи на Гренландия под кодовото име Тулекампфгрупен (Бойни групи Туле). Още веднъж стават явни окултните интереси на Третия Райх.

Както може да се предвиди, тези "Бойни групи Туле" стават обект на друга серия от легенди за оцеляване, защото бивши офицери от SS били докладвали, че са видели U-лодки, пълни с товар, маркиран "Туле 1 К" и тези лодки отплавали от Германия в последните дни на войната. Заклети от SS да пазят тайна, "явно е, че "Туле 1 К" е "Туле Кампфгрупе 1" и че тези лодки не са имали намерение да се предават; и че все още имало мисия за изпълнение." Американзите, както се разказва в историята, не успели да локализират въпросните бази заради две причини: зоната била твърде обширна, и базите били "като германските укрепления, построени в Нова Швабия... в тунели дълбоко под ледените гледчери (предполага се, че са навлизали в самите скали) и че били прокопани на дължина 2000 м". Това твърдение със сигурност е неправдоподобно, тъй като транспортирането на сложна миньорска и копачна техника, да не говорим за достатъчно експлозив, за такава цел и то с U-лодки би било огромно предприятие, такова, че би било доста отвъд трудовите възможности на малките SS бойни групи.

Бележка от автора: Вземете предвид факта, че огромните подземни фабрики в Германия били построени в рамките на няколко месеца от хиляди роби-работници, работещи нон-стоп 24 часа с най-добрата съществуваща миньорска и тунелираща технология.

Но с това не се изчерпва сюреалистичния аспект на историята. В случай, че базите били разкрити, предполага се че за защитата си разчитали на екзотични електромагнитни оръжия, едно от които имало къс обхват, но можело да направи така, че запалителната система на самолетните двигатели напълно да пропадне.

След войната, "Vienna Wiener Montag" (вестник, бел.прев) публикувал статия в изданието си от 29 декември 1947г, че ескимоси били докладвали на американските власти, че били забелязали SS бойна група в пълен състав от 150 човека.

Бележка от автора: Както казах, цифра от 150 е реалистична за бойна група, но е доста под нужната работна ръка за построяването на такива големи бази.

Освен тези твърдения за големи бази и бойни групи и екзотично въоръжение, съществува и подобно показание, циркулирано от отявлено про-нацисткия писател Вилхелм Ландинг в романа му от 1971г "Gotzen gegen Thule", роман който той нарича "пълен с действителности" (voller Wirklichkeiten), в него се говори за голяма германска база в Канадския Арктик, близо до магнитния Северен полюс. Тази база, както той казва, била обслужвана от германските военни чрез специални самолети за големи разстояния и, разбира се, летящи чинии! Сякаш това не е достатъчно, Ландинг поддържа тезата, че тези въздушни съдове не били екипирани с нормални картечници и оръдия, ами използвали Metallstrahl, на практика електромагнитна картечница за метални муниции (или гаусова картечница, бел.прев), която изстрелвала мънички топчета с огромна скорост, един вид хипер-бърза пушка, която с лекота щяла да разкъса на парчета всеки самолет на Алианса, и можела да направи това на голямо разстояние.

Всички тези твърдения биха продължили да бъдат просто фантастика, ако не беше откритието на американския уфолог Уилям Лайн (William Lyne) - като той самият определено е извън "мейнстрийма" на уфологичното общество - откритието му представлява част от германска техническа екипировка, която, съвсем буквално, купил от магазин за втора употреба в Уайт Сандс, Ню Мексико!

Бележка от автора: Лайн е авторът на една доста необикновена уфологична книга - а уфологията е поле, в което необичайното изглежда е нещо като норма - наречена "Космически извънземни от Пентагона" (Space Aliens from the Pentagon), основната й тема е непоколебимото му и настоятелно твърдение, че НЛО-тата са изцяло земни и направени от човешка ръка, и се употребяват за прокарването на изфабрикуван "извънземен сценарий", част от цяла кампания психологически операции. Лайн, въпреки честите невероятни аспекти на книгата си, беше, плюс Стивънс, един от малкото уфолози, който погледна със сериозно око на мита за нацисткия произход на НЛО-тата точно преди написването на книгата "В преследване на Енергията от нулевото пространство" на Ник Куук.

Необичайното на тази техника била не само централната кръгова свастика - ясна индикация за окултното Тулегезелшафт (общество Туле), защото именно тази версия на свастиката била на емблемата, но също и обозначението й като Peiltochterkompass, "дъщерен компас". Изследвайки по-задълбочено този инструмент, Лайн заключил, че това не било обикновен компас, защото изглеждало, че не работи на принципа на никакви магнитни средства, което може да обясни как така се е озовало в Уайт Сандс, Ню Мексико! Лайн и мистериозният му компас дори станали обект на една статия в местен американски вестник.

Защо находката на Лайн е толкова важна по въпроса за твърденията за нацистки бази в Канадския Арктик, които били снабдявани чрез самолети за дълги полети?

Много просто.

Ако въобще някога е имало някаква истина в твърденията за германски бази в тези гъсто заселени райони, тогава нормалните магнитни компаси на практика биха били безполезни с цел навигация в местността, тъй като стандартните компаси са пословично неточни на полярните региони, където слънчевата енергия каскадно се влива в Земята, причинявайки локални смущения в магнитното поле. Следователно, трябвало е да се открие някакъв друг метод за безопасна навигация на летящите съдове. Ландинг твърди, че това се било извършвало чрез компас, който ориентирал себе си към слънцето, отчитайки поляризираната светлина, вместо магнитните полеви линии. Лайн следователно явно е открил някаква версия на този компас в област от Америка, известна с изследователските си лаборатории, около 20 години след появата на първите сюреалистични твърдения на Ландинг!



(http://vignette2.wikia.nocookie.net/pirates/images/5/5d/Upsidedowncompass.jpg/revision/latest?cb=20111207121820)

Бел.прев: Компасът на пирата Джак Спароу от филма "Карибски пирати", който не сочи север. В сюжета на игралния филм, компасът сочи към онова, което човек най-силно желае в дадения момент.
Възможно ли е действително да съществува такава техника, която да засича вид поляризирана енергия, свързана с човешките желания? Псиониката може да е един от кандидатите за възможен отговор.



Но според Ландинг има дори повече за обмисляне, защото както той твърди, германската база в Канадския Арктик активно изследвала и разработвала така-наречените "устройства за свободна енергия", устройства, които извличали така-наречената "енергия от нулевото пространство" в квантовата механика. В тази връзка, тези изследвания както се твърди били провеждани под покровителството на SS Entwicklungstelle IV, или SS "Инсталация за разработване IV", едно тяло, ако е съществувало въобще, което би попадало под целевата мисия и юрисдикция на Камлеровите SS Сондеркомандоси, защото те отговаряли за "изследванията, чрез които Германия да стане независима от външни енергийни източници".



(http://myth.greyfalcon.us/pictures6/lyne.jpg)

6 януари 1994г Албакъркското списание "Север", статия посветена на Уилиям Лайн и неговия мистериозен нацистки компас.



Така, с фантастичните твърдения на Ландинг, се връщаме в пълен кръг отново до екзотичните източници на енергия, технологиите, окулта, и извършваните от SS на нацистка Германия изследвания. Следователно, преди да продължим да изследваме по-правдоподобни версии на Нацисткото оцеляване в следващата глава, заслужава си да обобщим събраните твърдения и доказателства от тази и от предните глави:

(1) Факт: Германците предприели експедиция до Антарктида, чиято скрита цел очевидно е имала военен характер, защото не можем да си представим човек като Райхсмаршал Гьоринг да спонсорира експедиция с каквато и да е друга цел;

(2) Факт: САЩ в два отделни случая през дълтгия диапазон от 11-12 години предприели две големи военни експедиции до този континент, едната под подходящото алиби на картографирането (експедицията на Бърд от 1947г, операция Хайджъмп), и другата под алибито на Геофизична Година 1957-58 (да изследва ефектите на ядрените взривове върху Антарктическия клемат!);

(3) Факт: Адмирал Бърд, водачът на първата американска експедиция, бил записан в един южно-американски вестник, предупреждавайки за "вражески" летателни апарати, способни с лекота да нарушат американското въздушно пространство, и да летят от единия полюс до другия с невероятна скорост;

(4) Факт: Германския флот демонстрирал голям интерес към идеите за "свободна енергия" на Ханс Колер, с привидната цел да изработят средство за тяга при подводниците, което да позволи на германските U-лодки да останат потопени горе-долу вечно;

(5) Факт: Дневниците на Адмирал Бърд и записките му от експедицията са все още засекретени;

(6) Факт: Изобретенията на Колер били строго засекретени от германския флот, а по-късно и от британците, които ги разсекретили повече от 30 години след края на войната;

(7) Факт: Германците явно също така били разработили софистициран компас за евентуална употреба от летателните апарати в полярните региони, както и от евентуално по-неконвенционалните летателни апарати;

(8) Факт: Времето, през което се твърди че е съществувала германската антарктическа база съвпада със "златния век" на НЛО, от наблюденията на Арнолд, през Розуелската катастрофа, до и отвъд голямото прелитане над столицата Вашингтон през 50те години;

(9) Факт: SS генерал доктор инженер Ханс Камлер бил придобил тотален контрол над всички тайни военни изследвания в Третия Райх в края на войната, позиция, която би го посветила в изследванията на германския фолот;

(10) Факт: От движенията на дивизиите Генерал Патън в заключителните дни на Европейската война е явно, че тайната SS империя от тайни оръжия на Камлер е била нарочната и принципна цел на тези военни операции;

(11) Твърдение: Гранд Адмирал Дониц в повече от един случай намеква за ролята на германската флотилия от U-лодки в построяването на тайни бази в полярните региони;

(12) Твърдение: Нези бази били обслужвани от SS войски, и предполага се и от техници, извършващи продължаващи изследвания в "енергията от нулевото пространство" или "свободната енергия";

(13) Твърдение: Въпросното изследване попадало под SS тяло, наречено S-IV, като си спомняме Камлеровата S-III, кратко спомената в Част Първа;

(14) Твърдение: Тези бази се казва че били отбранявани с екзотични видове оръжия, включително електромагнитни "картечници" и устройства, които можели да се намесят във и да извадят от строя стандартните електрически запалителни системи на двигателите;

(15) Твърдение (от първа част): Имало тайни SS екипи, работещи върху "област от физиката", която била дори още по-екзотична от ядрената и термоядрената енергия;

(16) Твърдение: Има връзка с нацистките окултни интереси в полярните региони чрез мита "Туле", пред-военното окултно Общество Туле (Thulegesellschaft);

(17) Факт: Най-високите нива на SS били посветени в окултния вътрешен кръг на Химлер в замъка Вевелсбург, от което е вероятно и самият Камлер да е бил такъв посветен;

(18) Факт: Изпитателният тест на германска атомна бомба през 1944г на остров Рюген бил извършен на място, което си има своя собствена окултна предистория и значителност за пред-военния германски, и много окултен, Орден на Новите Тамплиери.



(http://www.crwflags.com/fotw/images/d/de%7Dont.gif)

Първият път, когато свастиката била използвана с "арийско" значение, е на 25 декември 1907г, когато самопровъзгласеният Орден на Новите Тамплиери, тайно общество, основано от Ланц фон Лийбенфелс, на събрание в замъка Верфенщайн (Werfenstein) в Австрия, бил представен жълт флаг със свастика и четири хералдически лилии.


Това, което изниква от този списък, е наистина обезпокоително. Ясно е, че от раз може да се направи заключението, че нацистката върхушка са инвестирали значителни ресурси в разследването на всички и всякакви начини за сдобиване с власт, окултни или не, и на всички пътища за сдобиване с нови източници на енергия. И, също толкова ясно е, че нацистката върхушка била склонна да мисли "извън кутията" и била готова да стигне много далече - съвсем буквално - за да изследва тези въпроси. И още нещо изниква от този списък - презаетостта с области от физиката, и области от земното кълбо, почти изцяло пренебрегнати - поне публично - от военновременните Съюзници. Още повече, това което също изниква в обезпокоителен смисъл, е че може би, просто може би, в крайна сметка в мита за оцеляване има нещо, защото едно нещо става ясно от начина, по който са се разиграли събитията през войната, особено по отношение на Антарктида: подобни митове били неизбежно свързани със стремежите за екзотични изследвания, които извършвали германците, и подобни митове изглежда че явно са били скритата мотивация на американските контра-удари.



(https://cdna0.artstation.com/p/assets/images/images/003/572/612/large/darren-tan-nazi-moonbase-p3-da.jpg?1475145682)