ЛЕКЦИЯ: Джеймс ДеМео, ESTC 2019 ---- Оргонният акумулатор

[λ]

Най-сетне надеждите ми се сбъднаха и в мрежата се появи по-достъпна и преработена информационна продукция относно една от най-важните теми за всички нас - оргонът на Вилхелм Райх!

В интернет вилнее ужасяваща ню-ейдж дезинформация. Съставът на Апокрифна Академия отдавна се е разграничил от поредното религиозно вярване, чиито кумир са така наречените "оргонити". За да не влизаме в безпочвените спорове с религиозно настроените хора, до сега се въздържахме от повдигане на темата за оргона в родното българско интернет пространство, тъй като винаги ясно сме осъзнавали, че за всяко разобличение си има правилен момент, който трябва да се улови, за да има ефект. Поради силното и самоотвержено вярване в оргонитите от страна на почти всички "езотерици" в България, дълго време единственият материал на нашия сайт по въпроса с оргона беше статията "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър" - превод, който ни бе дарен от наш читател в името на каузата, за което искрено благодарим.

Както и с всичко останало, проблемът между оргонитната дезинформация и истинското откритие - оргонът на Вилхелм Райх - лесно се разобличава с добро образование. Всеки може сам да се поинтересува откъде всъщност се появява идеята за "оргонит", кой е нейн автор и как се разпространява в САЩ и как в Европа. Всеки може сам да прочете книгите на Райх и да види за какво наистина става дума. Всеки, който е положил труд да образова себе си в свързаните научни въпроси - например въпроса с етера, който е представен в множество материали на сайта ни, най-скорошният от които е "Космическият етер", може лесно да открие анти-научните и лесно опровержими твърдения относно "оргонитите".

Както казва д-р ДеМео, защитаването на отрицателни тезиси не носи никакви дивиденти. Още от самото създаване на Апокрифна Академидя екипът ни залага не на опровергаването, както сме правили години наред в миналото, а на образоването. Предполагах, че ще изразим позицията си под формата на публикуване на превод на някоя от книгите на Вилхелм Райх. Ненадейно обаче беше обявено, че скритият гост на тазгодишната Конференция "ESTC 2019" не е някой "посредствен" авангарден изобретател, а легендарният ДеМео - единственият съществуващ официален професор по технологиите на Вилхелм Райх! Имаме честта неговата презентация да е първата тук конкретно по теоретичния въпрос на оргона.

В панелната презентация на ESTC 2019, която е общо представяне на всички участници, Ерик Долард споделя, че нещото, което го е накарало да се убеди в действителността на оргонната енергия, открита от Райх, е реакцията на дворното му цвете. Когато построил свой собствен оргонен акумулатор по инструкциите от книгата на д-р ДеМео и насочил фунията от него към цвете в двора си, цветето завъртяло главата си към фунията, като напълно пренебрегнало дневната светлина на слънцето и предпочело идващото от акумулатора.





Вилхелм Райх има страница в уикипедия на български и далеч, далеч по-изчерпателна статия в уикипедия на английски.
Тук можете да свалите всички оцелели книги на Райх - http://www.wilhelmreichtrust.org/books.html.

[λ]

[Мураками]: Тази презентация ще е 90 минути, малко сме назад с графика... но поне не толкова, колкото миналия път. Когато д-р ДеМео и аз разговаряхме относно презентирането, той каза, "Ами, ще си заинтересуван ли от втора презентация?", какво мислите, казах? Абсолютно! Вече знаете опита му и с какво се занимава, и нещата, върху които работи. Изнесе удивителна презентация, която ми попълни някои празни полета в знанията, както, убеден съм, и на вас също. Така че... без повече забавяне... отново ви представям д-р Джейм ДеМео!

(аплодисменти)

[ДеМео]: Благодаря ти, Арон. Благодаря и на техническия екип, които вършат толкова чудесна работа по провеждането на тази конференция!

Акумулаторът на оргонна енергия:
Експериментални потвърждения и нови доказателства от структирането на вода

[ДеМео]: Тази конференция е същата онази, която в отсъствие представих на Водната конференция в България. В отсъствие, защото когато отидох на рецепцията на летището в Орегон, ми казаха "Паспортът ви изтича след един месец?", отвърнах "Да? Какво има?". Обясниха ми, че властите в България изискват паспорти на чужденци, които изчитат поне 6 месеца от датата на пристигането.
Така че не ми разрешиха да пътувам дотам. Организирах се и успях да им изпратя аудио-версия на презентацията си, която в крайна сметка беше излъчена на конференцията там. Но на това нейно представяне днес ще присъствам и ще говоря.

На практика, става дума за нова информация и нови открития, които доказват, че оргонният акумулатор на Вилхелм Райх (Wilhelm Reich) показва демонстрира много необичаен водно-структуриращ феномен, който съществува вътре в акумулатора, което добавя към знанието ни относно това как всъщност работи това нещо.

[ДеМео]: Водата може да бъде най-изобилната молекула във вселената. Това е въпрос, който бе повдигнат на въпросната Водна конференция и който повдигам отново. Във водна вселена ли живеем? Искам да кажа, има всякакви видове комети, планети, мъглявини, вода, ледени астероиди... Открити са масивни количества вода около един точно определен квазар, "APM 08279+5255", един от най-големите квазари в цялата вселена... водата е навсякъде в близкото пространство около него [това твърдение е на официалния линк от НАСА, който виждате на картинката]. Колкото повече науката търси вода в открития космос, толкова повече вода намира. Това със сигурност е различно от онова, което аз учих по астрономия в гимназията и ранния колеж... където ти казват, че всичко е на практика мъртво и че ако имало някакъв замразен материал във вселената, това било замразен метан или нещо от този род, а не действителна вода.

Какво става!? Не само че се оказа, че космосът е изпълнен с енергия, ами сега се оказва, че е изпълнен и с вода! Боже мой...
А сега стигаме до тази проблематика с водата. Оказва се, че тя подлежи на структуриране, господинът, който презентира преди мен, търсеше електрически ефекти във водата - аз ще докладвам за такива ефекти в част от собствените ми експерименти.

Трудът, с който ДеМео спечелва професорската си титла, е озаглавен "Водата като резонансна среда за необичайни външни"

[ДеМео]: Но първо искам да обсъдя Вилхелм Райх и откритието на оргонната енергия. Още преди 45 години в моята лична изледователска работа беше доказано на университетско ниво - аз бях първият американски професор, заслужил тази титла заради труда по изучаването на Вилхелм Райх па отворен и директен начин, това беше в Канзаския университет... създавах на професорите си огромни главоболия, защото постоянно трябваше да ме предпазват от атаките на разни нерационални личности, но ми помогнаха много, казваха ми, "Тук трябва да произвеждаш, не можеш да защитаваш отрицателни тезиси и да очакваш да получиш професорска титла. Ако това нещо работи, трябва да покажеш, че работи, а ако не работи, трябва да се върнеш в началото и да се захванеш с друг проект". Както и да е, отклоних се...

Стигнахме до проблематиката с водата.

[ДеМео]: Ще откриете, че едно от нещата, които проникват всички тези посоки на изследванията... не само на Райх, а и на изследователи като Джорджио Пикарди (Piccardi), Харолд Бър (Burr) и тн... на Виктор Шаубергер (Victor Schauberger), някои от вас знаят за изследванията му върху живата вода... Какво има предвид под "живееща вода"? Ами, моето мнение е, че това значи вода, която е ЗАРЕДЕНА с този феномен на жизнената енергия. Пикарди открил подобни видове резултати. Така че има нещо, което се случва във водата и което демонстрира принципа на себеорганизирането. Нещо негативно-ентропично, което е отговорът на себеорганизиращият принцип, който науката издирва от хилядолетия бих казал.

Какво е това, което кара да възникнат себеорганизиращите характеристики на материята във вселената ни? Нещото, което поражда всичко от кристалните структури до формирането на планети и слънца и в крайна сметка на живота? Какво е нещото, което кара космическите протоплазми да пълзят и чрез еволюцията да се превърнат в по-интелигентни видове (е, понякога се съмнявам в това, но тук е сабрана добра група от изключителни хора)?

Съвременните теории за "Космическите плазми", "Флуктуации в нулево-точковия вакуум", оказва се, че това са все синоними за същия феномен на жизнената енергия. Помня, че някой беше съставил списък с повече от 100 имена за различни видове жизнена енергия, използвани от различните култури по света. И това със сигурност е вярно. Райх не е единственият, който е направил откритие в тази връзка в научен контекст, но мисля, че той го а направил по НАЙ-ЯСНИЯ начин и е предоставил повече детайли относно природата на този феномен от всички преди него.

[ДеМео]: Оргонният акумулатор е един от основните инструменти и изобретения, които са довели до яснота по множество въпроси.

Оргоновият акумулатор на практика е като електронен кондензатор, само че с кухо пространство отвътре. Изгражда се чрез метални проводници, обгърнати от слой диелектрични изолатори, върху тя с друг слой метални проводници и над тях друг слой диелектрични изолатори, и друг слой проводници, и друг слой изолатори. По такъв начин, че най-отвън да се пада диелектричният, енерго-поглъщащ материал, а стените на най-вътрешното пространство да са от метален проводник. Обикновено, когато става дума за акумулаторите, говорим вътрешната повърхност да е от поцинкована стомана, а диелектрикът да е овча вълна или някакъв материал от фибростъкло, който има някакво твърдо, носещо качество, някакъв вид изолиращи панели например, които да придадат някаква сила на цялата конструкция.

Както виждате на картинката, тези неща могат да бъдат направени като кутии с човешки размери (в дъното в ъгъла на метално облицованата стая, бел.прев). Райх е имал много проблеми с Агенцията по храните и лекарствата заради тази си практика. Хората седели в тези кутии и получавали подсилване на имунитета, както го наричаме днес. Той го наричал както докторите го наричали по онова време - увеличена устойчивост към болести. Кръвта им, когато се погледнело под микроскоп... картината на тъмното поле и бялото поле... забравих името на учения, който го показва... но снимките му показват разграждането на червените кръвни телца. Райх разработил специален тест за това състояние, който да покаже с каква бързина червените кръвни телца се разграждат върху микроскопската плака. Ако клетките, когато се поставят в плаката на микроскопа, между стъкълцата, се разградят много бързо, тогава това било знак, че енергийната система на тези хора била слаба. А ако отнемело повече време клетките да се разградят, значи били по-силни енергийно.

И открил, че това бързо разграждане на клетките било свързано с различните форми на рак. Болният от рак, както се оказва, се разгражда преждевременно, докато все още е жив и ходи. Райх открива, че ако болните от рак стоят в тези акумулиращи устройства, които изобретил, ще се енергетизират и ще забавят или дори в някои случаи ще преустановят напредването на това разлагане.
Райх е един от първите, които са казвали, че туморът е късен симптом на системна болест, която е била в ход дълго време, много преди туморът да се появи. Много противоречиво, но трябва да се сдобиете с книгата му "Биопатията на рака" (Cancer Biopathy). Много важна книга, много важна книга... това е всичко, което би трябвало да кажа по въпроса сега.

Тези устройства работят (посочва цялата стая на картинката, бел.прев) и демонстрират ефекти, които мога да спомена. Райх показва в експериментите си, че болните от рак мишки показват 300% увеличение на продължителността на живота им, в съпоставка с контролната група. 300%! Три пъти по-дълго живеели с рака. Ако беше казал 3%, щяха да му дадат Нобелова награда... но 300% - изгарят книгите му и го хвърлят в затвора.

Тези устройства освен това демонстрират промени в интериора си! Касае се за физическите им характеристики. Така дума за физически измерими неща. Ето нещо, което трябва да ви покажа със семена:

[ДеМео]: В един системен експеримент, който постоянно провеждах в продължение на 3 години, докато обучавах учениците си - всъщност именно студентите ми провехода експеримента, аз им показах как да го направят и те го проведоха, защото по този начи нисках да ги убедя, че това е нещо истинско - така че всяко лято, когато си провеждах семинарите, учениците ми провеждаха тези експерименти. Данните от всичко това показват над 40% увеличение на растежа при групите семена, поставяни в оргонния акумулатор, в сравнение с контролите.

Това е лесно повторимо нещо от малък мащаб, не е нужно да го правите с постановката, която ние използвахме в онези експерименти. Този експеримент беше много значителен от статистическа гледна точка, много далеч от случайната вероятност, която се оценява на 0.0001.

[ДеМео]: Ето още снимки от различни, отделни провеждания. Можете да видите, че акумулаторната група във всеки един случай е по-голяма от контролната група. Много типичен ефект.

На горната снимка пише: Влошаваща се болка при хоспитализиране на легло преди употребата на оргонния акумулатор. Неминуема ампутация!На долната снимка пише: След 3 седмици ежедневно третиране [с оргонен акумулатор]. Коментарът на K. Ribo, е на немски: "Терапия на обширна венозна язва на крака с локално приложение на оргон", все още непубликуван доклад, Хамбург 1985г.

[ДеМео]: Лекуването на рани, също така! Това е документирано в клиники от лекари в Германия, на местата където са позволили такъв вид нещо да се изпробва... Клиничните резултати от тези експерименти са публикувани от самия Райх, когато е бил още жив. Резултатите на сварзалите с с него лекари са просто зашеметяващи и забележителни. Така че, когато говорим за подтискане на новите открития в полето на медицината... Райх е бил от онези, направили огромни открития, научни пробиви! Един от асистентите му лекари, д-р Теодор Улф (Theodore Wolf), пионер в психосоматичните лекарства, казва, че "оргонният акумулатор е безспорно най-важното откритие в историята на медицината". ТОЛКОВА впечатляващ ефект е имал.

ИЗГАРЯНИЯ, силни изгаряния... Друг доктор, Кавурос, в Германия, все още жив, все още практикуващ, казва, че "провалът в използването на оргонния акумулатор при третирането на силни изгаряния е равностойно на медицинска злоупотреба". Защото ефектът от премахването на болката и ускоряването на зарастването бил толкова впечатлителен... по-добро от всичко, което може да се изброи днес!... и все още е... но не се използва. Защото всеки днес се страхува от сянката си, може би. Много от лекарите страдат от... наричаме го "лиценз-итис" - страх да не загубиш лиценза си. Може и това да е истински страх, но... в Мексико все още нямаме клиника, която да използва тези неща. Имаме всякакви клиники за рак на юг от границата, но нито една не използва оргонния акумулатор. Поне аз не знам за такава.

[ДеМео]: Друго доказателство, с което разполагал Райх, е... Всъщност, точно в момента на ето тези експерименти е бил открит оргонът. Става дума за тези светещи в синьо "биони", както ги е нарекъл. Мънички мехурчета, които се появяват, когато материята е в състояние на разграждане. Те са нещо като самостоятелна единица, но на под-клетъчно ниво. Тези неща могат да се пре-организират в нови клетки. Но те освен това може да се извлекат и от неорганичен материал.

Тази снимка е от МОЯТА лаборатория, аз самият направих този разтвор от кварцов пясък, нагорещен до червено, поставен в разтвор на калиев хлорид (нормален разтвор 0.1), след това просто се наблюдава, в рамките на минути. И се виждат тези сини мехурчета. Имам и други слайдове към тази снимка, но те в момента са под формата на YouTube-видео на канала ни. Ако потърсите името ми в YouTube, би трябвало да намерите няколко мои лекции, а точно тази е върху бионните експерименти на Райх.

Живоподобните неща, извлечени от неорганичен материал, са доста впечатляващи - освен това подлежат на култивиране (размножаване в култури, бел.прев). По мое лично мнение, Райх е човек, който е разрешил въпроса с произхода на живота. Но, отново, това никога не се споменава.

[ДеМео]: В оргонния акумулатор има ефект на потискане на изпарението, което означава, че ако сложите вода в акумулатора, тя не се изпарява толкова бързо, колкото една вода в отворен сън.

За какво става дума? Става дума за това, че вътрешната кохезия на водата е повишена заради това, че водата разполага с по-голям енергиен заряд. Правих експерименти с метър за повърхностно съпротивление и потвърдих основните ефекти. Направих и проучване за измерване на дефакто изпаряващите се количества вода спрямо контролния съд с незаредена вода. Това е много ясен и виден феномен, който може да се документира.

Плътността на електрическия заряд на въздуха в акумулатора може да се документира, като се ползва статичен електроскоп. Някои от вас знаят за какво говоря - статичният електроскоп можете да заредите с косата си, при което щръква една малка игличка. Отнема известно време, докато тази игличка бавно отдава заряда си на околния въздух, нали така? Това се нарича степен на статичния разряд.

Ако поставите зареденият електроскоп във вътрешността на оргонен акумулатор... ще седите там много дълго време, чакайки електроскопът да се разреди. Може да отворите вратата! Може да позволите на въздуха да се движи - навън и навътре, поставете вентилатор на известно разстояние, позволете на лекия бриз да навлиза в кутията, електроскопът няма да се разреди. За какво става дума тук? Иpваждате го навън - същото устройство! - на моя, който използвам, му сложих фото-порта между двете иглички (това е лазер с оптичен датчик, служи за екстремно точно измерване на събития, когато нещо пресече лазера, бел.прев). Когато иглата наруши видимостта на лазера, това задейства компютъра да започне отброяването. След това, когато игличката падне още надолу, позволявайки на лъча да възстанови фото-контакта, тогава компютърът спира отброяването. Така че можете съвсем точно да измерите това. Постоянно провеждах експеримента вътре в акумулатора, и вън от него, вътре вакумулатора, и вън от него. Резултатът е една назъбена графика, като в акумулатора винаги отнема повече време за разреждане на електроскопа, отколкото на открито.

В оргонния акумулатор се наблюдава леко създаване на топлина, в сравнение с термодинамично контролирано контролно помещение. Публикувал съм документи от това изследване, които се откриват на academia.edu, всеки може да си ги свали безплатно, накрая на презентацията ще ви дам някои уеб-адреси.

Друг феномен! Взимате някакъв вид гайгеров брояч... Това е експеримент, който не всеки би направил... но аз имам специален неутронен брояч, има много дебела и тежка тръба за гайгерово броене и е поместен в една полиуретанова топка, което го прави чувствителен на... онова, което наричат "неутрони". Взимате едно такова, слагате го тук някъде и ще отброи един-два клика в минута, защото наоколо няма радиоактивен материал, който да създава неутрони. Само че ако го поставите в един атомен реактор, нещото започва да чурулика като полудяло, защото попива от радиоактивните неща в реакторния басейн, засича неутроните.

Друг начин да изкопчите от него много висока реакция, е като го поставите в оргонен акумулатор за около 6 месеца или година, оставете го да се зареди и след като се зареди до определена степен, ще видите, че започва да дава 4000 отброявания в минута. Очевидно е, че като стъпите в оргонен акумулатор не се гътвате моментално все едно са ви ударили с неутронна бомба. Но точно такова нещо би очаквало едно класическо мислене, когато види такова отброяване. Или пък ще ви кажат, че броячът ви не работи правилно или нещо от този род. Но ако го извадите и ако имате контролен неутронен брояч, откривате, че отброяванията в минута отвън са доста малки.

Всякакви неща се случват с тези оргонни акумулатори. Повлияват на характеристиките на различни материали и вещества, на въздуха, на водата... За водата тепърва ще говорим...

[λ]

[ДеМео]: По отношение на водата, както ще ви покажа, се повдигат въпроси. Дали био-ефектите на оргонния акумулатор се дължат на директното му влияние върху биологичната вода?

Смисълът е, дали собствената ви биологична вода не взима нещо от оргонната енергия... Както казва Райх, оргонната енергия и водата са взаимно привлечени едно към друго. Има нещо тук, на което и самият Райх се е натъкнал, което е показвало, че водата е нещо специално що се отнася до експериментите му с жизнената енергия. Моята работа осигурява обективните измервания за това.

[ДеМео]: Един от аспектите, които Райх повдига на въпрос, е за наситеността на синьото на определени природни феномени. Това за него е израз на оргонната енергия. И той стига до това на първо място заради бионите, заради синия им цвят, който ви показах. И второ, защото когато направил силни вакумни тръби и ги заредил в оргонния акумулатор, отнело по-малко електрическа енергия, за да ги накара да светят, отколкото е нормално. И когато почвали да светят, светели в красив син цвят.

Аз можах да направя това, и този експеримент успях да репликирам. Само че аз успях да ги накарам да светят само с няколко стотин миливолта. И това се прави с ръка - потърквате ги с ръка и те примигват със същия син цвят.

Вижте някои от тези неща (на картинката). Гледчерски лед! (горе вдясно) Всички знаем за него. Какво се случав с гледчерския лед, че свети с този дълбок син цвят? Прилича така, все едно свети... на мен, на вас, прав ли съм, прилича че свети? Дали наистина поглъща слънчева светлина и после отново я излъчва в синия спектър, защото вътре в него тя е разпръсната? Така ли е? На мен ми е малко... твърде интензивно за основните ми възприятия, за да приема тази идея.

А това не е небето с дървета пред него (долу вляво). Това е всъщност кратеровото езеро в Орегон, това е отражение от водната повърхност. И водата ИЗГЛЕЖДА така синя! Толкова синя изглежда... Какво става тук? В музея казват, "Защо е толкова синя водата?", казват, "Ами защото взима синиь си цвят от небето!"... Само че аз съм бил там толкова много пъти, винаги водя семинарните си ученици там на обучителна екскурзия. През половината от времето там има някакви облаци в небето и тн., а небето е малко замъглено синьо, или слабо, безразлично синьо. Понякога наистина си е прекрасно синьо и езерото и небето изглеждат еднакви. Но често не са еднакви.

А това пък въобще не може да се обясни. (долу вдясно) Тази снимка е взета от гръцки туристически плакат, когато бях поканен да изнеса лекция в Гърция преди няколко години и това беше сложено на туристически плакат като някакъв забележителен феномен. Никой не коментираше това, но когато го видях, си казах "Уау!"... Това е синьо-светеща атмосфера, която буквално се е спуснала до повърхността на земята. Райх е казвал, че синьото в небето се дължи на оргонна обвивка, обгръщаща планетата. И е направил това допускане много преди сателитите и астронавтите да отидат горе и го снимат, за да се види, че представлява син слой. Та... с този син цвят стават много интересни неща...

[ДеМео]: Ето хеликоптер, летящ над гледчер, гледчерът Кник в Аляска. Ледът е изключително син... надявам се че цвете добре излизат пред вас, както са на екрана пред мен. А това е басейнът "Утринно величие" в националния парк Йелоустоун. Аз направих тази снимка... идеята за светлинната рефракция е, че слънчевата светлина с всичките си различни цветове удря водата, навлиза в нея, червените честоти се поглъщат по предпочитане, а сините честоти се отразяват наоколо и в крайна сметка се излъчват обратно навън към повърхността.

И... ами това изисква определена ДЪЛБОЧИНА на водата. Е този басейн е само около 1 м дълбок. Просто, пред моите основни възприятия, това сякаш нарушава някои от лесните обяснения. Които, между другото, когато започнете да търсите научни доказателства за това как се е стигнало до онези лесни обяснения, ще откриете, че всъщнос тима много малко доказателства, които да подкрепят изследванията по тази тема.

[λ]

[ДеМео]: Ами това, вижте тук! Ето го същия гледчер на малко по-голяма картинка, но в интернет можете да намерите още много, много снимки, ако търсите за "син гледчеров лед", "светещ в синьо гледчеров лед" и то при МНОГО различни атмосферни условия. На горната картинка е облачно небе и няма голямо количество светлина, което да огрява повърхността на ледените блокове.

[ДеМео]: Ето атмосферата близо до къщата ми в Орегон. Ето и цветя, които светят в синьо, ако правилно заснемете фотографията им, може да получите и синьо поле около тях. Пчелите са привлечени от тях, какво виждат те, за да предпочитат сините цветя? И ако очите ви са добри, можете да погледнете тези цветя и да видите енергийното им поле (знам че някои от вас са чувствителни и можете енергийни полета, аз понякога мога, а понякога не, но с тези сини цветя става по-явно и по-лесно).

Третата картинка показва старите лековити води в САЩ. Колко от вас знаят, че преди Агенцията по храните и лекарствата да смаже клиниките за естествено лечение из страната ни, е имало 100 или повече СПА-та и клиники за лечение с естествени лековити води? Хората са ги посещавали, за да се потапят в тези води и водата им давала някаква енергия, която лекувала всякакви видове неща... ревматизъм, артрит, проблеми с бъбреците, проблеми с кожата. Агенцията по храните направо ги разби. Днес може да се считате за късметлии, ако можете да посетите тези места в качеството им на музеи, но не е позволено никой да влиза във водата. Много от тези клиники са били съборени и на тяхно място са построени жилищни комплекси, а красивите, светещи в синьо извори сега са канавка за жилищната канализация. Това е още преди въздигането на американската Медицинска асоциация и възхода на фармацевтичната индустрия.

[ДеМео]: Лорд Рейлайт (Rayleight) е казал, че всичките тези неща са пречупване на светлината. Той измисля теорията за пречупване на светлината през 1900г. Аз оспорвам теорията му. Оспорвах я дори преди да направя експериментите, за да изследвам въпроса.

Аргументът ми срещу теорията е: За някои естествени атмосферни, земно-повърхностни, физико-химични, биологични и дори астрономични феномени има сътвотна степен на далечно UV поглъщане и близко UV (видимо синьо) светещо флуоресцентно качество на водата в заредените й възбудени състояния.

Става дума за това, че съществува неутрален вид вода, но и вода в състояние на възбуден заряд. Два различни вида вода.

Обикновената, масова, "мъртва" вода може да бъде индуцирана в "живо", близко UV и видимо синьо-флуоресциращо състояние чрез безконтактно зареждане в автентичния оргонов акумулатор на Вилхелм Райх.
Да не се бърка с нелепите "оргонитни пирамиди" и дрънкулки, продавани по интернет и ebay, нито пък с клеветите относно райх в Уикипедия, клуба на скептиците и медийните лъжци, нито с лъжите на книгогорците от Агенцията по храните и лекарствата.

[ДеМео]: Ето един от експериментите ми.

Съд с вода. В крайна сметка започнах да използвам дестилирана вода... освен това използвам дестилирана вода, която е предварително проверена, за да е сигурно, че не разполага с никакви спектроскопични белези в себе си. Можете да ИНДУЦИРАТЕ зарядо-възбуденото състояние на водата като просто я поставите в оргонен акумулатор. Този на картинката е специално направен за тази цел, наричам го акумулатор тип "фурна за пица". Стените на акумулатора трябва да бъдат в близост до предмета, който искате да заредите. Получи се много добре.

[ДеМео]: Ето спектроскопичната установка.

"А" е спектроскопът, който използвам, модел "Ocean Optics UV-VIS USB4000", чувствителен е от около 200-220 нанометра чак до около 900 нанометра. Така че обхваща видимите честоти и мъничко от инфрачервеното."B" е държача за кюветката (специална епруветка за спектрометър с прави правоъгълни стени, но кръгла кухина,бел.прев), използвам специални 10-сантиметрови кюветки, защото ако се опитвате да добиете абсорбционен подпис от вода със стандартна кюветка, широка 1 см, ще има много малък ефект, защото водата е много силно прозрачна. Ако гледате през 10 см дължина, това е 10 пъти по-голяма абсорбична реакция.Всичко е включено към компютъра "D", старият ми Mac iBook, който още си работи много добре.

[ДеМео]: Тук вдясно виждате 10-сантиметровите кюветки, малко са необикновени, имат кварцово стъкло в краищата. Нужно ви е именно кварцово стъкло, защото то позволява на ултравиолетовите честоти да преминат през него. Използвам и оптични кабели, наричат ги "соларизирани", тях също ги взех от "Ocean Optics", те също позволяват пълната трансмисия на ултравиолетовите честоти. Така че, ако искате да извършвате тези видове експерименти, трябва да разполагате с правилните оптични компоненти.

Спектрографски подписи на контролна и оргонно-заредена дестилирана вода с диференциал, само след 2 дни зареждане, края на август 2012г

[ДеМео]: Ето какво ще видите, когато заредите тази вода в акумулатора за около 5-10 дни... зависи от условията... Ако влажността е висока, отнема повече време, ако влажността е ниска, под 50%, акумулаторите работят по-оптимално, развиват по-висок заряд и отнема по-малко време, за да се зареди водата.

На горната графика се вижда ситуацията, когато контролната вода бе поставена в картонена кутия, а тестовата вода - в акумулатора. От контролната вода получаваме малко сигнал (долните червена и лилава линии), а сигналът от водата от оргоновия акумулатор е отгоре (синята и зелената линии). А на долната графика, когато се пресметне диференциала между двете (разликата, бел.прев), диференциалният връх е около 280 нанометра, което е идентично или много близо до EZ-водата на Гералд Полак и неговата група, след момент ще говоря за това, защото е подобно и на много други видове неща... доста важни по отношение на биологията и физиката.

[ДеМео]: Тук виждате серия спектроскопични графики за период от 6 дни. Първата (горе вляво) показва диферениала между двете води, тестовата и контролната, точно в началото преди процедурата. Графиката не показва никаква разлика помежду им, просто плоска линия. Вдясно (горе вдясно) е графиката след 2 дни, получава се връх на около 260 нанометра. Следващата (долу вляво) е след 4 дни, 250 нанометра. А последната е след 6 дни...

Това е значително количество нарастване на подписите... което не би трябвало да се случва! Ако един оргонен акумулатор е просто кутия, както каза Агенцията по храните и лекарствата и оргонната енергия не съществува, както обявил съдия Суини през 1950-те години, или някъде там... ако това беше случаят, тази кутия не би трябвало да прави нещо. Само че тя прави нещо! Точно както и във всичките биологични експерименти, за които ви разказах.

[ДеМео]: Това е след период от 41 дни. Забележете, че пиковата абсорбция е 3 единици, като 3 единици е връхната стойност на този конкретен спектрометър, а той е върхова лабораторна техника. Погледнете на миналия слайд с предните графики, там деленията са 0.1, 0.2... за 6 дни. След 41 дни стига цели 3 единици. Мисля че това също е интересно.

Можете да видите и контролната вода, това е правата червена линия най-долу.

[ДеМео]: Флуоресценцията е малко различна, нужен ви е различен вид постановка. За целта... тъй като наблюдавате пробата под прав ъгъл, ТРЯБВА да ползвате 1-сантиметровите кюветки. Има специални кюветки за флуоресценция, те са с кварцово стъкло по всичките си четири страни, а малкият държач за кюветки има огледала на две от страните... така че когато светлинният лъч влезе, той минава през водата, удря огледалото, минава през водата отново, минава насам-натам много пъти. Другото огледало е под прав ъгъл на първото, така че каквото и да е нещото, което флуоресцира във водата, неговата светлина се излъчва навън под 90 градуса.

За да се случи това, ви трябва много по-мощен източник на светлина. "A" е такъм чного по-мощен UV светлинен източник, който минава през "B" и през оптичните кабели, отразява се насам-натам, а "С" е спектрометърът, който е свързан с компютъра, който позволява провеждането на тестовете. В този случай резултатите бяха наистина доста интересни.

[ДеМео]: Тук виждате спектъра на оргонно-заредената дистилирана вода - флуоресцентния спектър МИНУС незаредената контролна проба. Дестилираната вода предварително е прегледана, за да е сигурно че няма никакви необичайни спектрални характеристики, свързани с водната структурираност - подсигурена мъртва, плоска вода. После се тества необработената проба, а това, което е изобразено на тези графики, е диференциалът между двете, разликата.

Най-горната разлика е при 3.5 дни зареждане, пикът е при 280-500 нанометра. Тази дължина на вълната е малко по-дълга от предната. Предната поглъщаше на честоти от 220-280 нанометра, а тази излъчва на честоти от 280 до 500 нанометра.

Средната е след 8 дни зареждане. Виждате, че нивото на интензитета на флуоресцентния ефект е повишено, като значителна час тот него е в синия спектър.

Долната е след 12 дни зареждане. Виждате, че пикът е доста значителен. Един доста удивителен резултат от една празна кутия, която не прави нищо...

[глас от публиката]

[ДеМео]: Кое? О, възбуждащата дължина на вълната е тази, която се определя от кварцовата епруветка, което пикира някъде преди графиката... Така че изобразените пикове и рамена на графиката не са кварцовата епруветка, а дори и да е имало някакво застъпване там, то контролната вода не показва НИКАКВИ реакции на онези честоти... така че това, което виждате тук, е САМО при оргонно-заредената вода.

[глас от публиката]

[ДеМео]: Нека само да довърша, преди да преминем към въпросите по-директно...

[ДеМео]:  Друго нещо, което открих е... Понеже ние горе в Орегон имаме много сняг... Изрично съм подбрал такова място за лабораторията си, което да е на висока надморска височина, защото от много данни и опити знаем, че височината дава най-добри резултати в експериментите с оргонните акумулатори. Горе на 1300м имаме доста хрускав замразен сняг, който покрива предната страна на къщата, понякога покривката е няколко метра и когато погледнете през прозорците, се вижда прекрасен син цвят. Тези наблюдения дойдоха много преди да направя спектроскопските експерименти... но веднъж след като вече разполагах с постановката, можех да тествам спектроскопски местната дъждовна вода и снега.

Локацията е червената точка. Виждате Техоокеански фронт, който носи много дъжд и сняг, така че имах възможност да тествам тези неща. Открих, че ако има слаби, топли ръмежи, ефектът не беше налице. Но когато има силни и енергични порои или пък тежък снеговалеж, тогава ефектът присъстваше. Ако хванете дъждовната вода или хванете снега и го стопите и подложите водата на тестовете, за които току що говорих, тя ще демонстрира същите спектрографски подписи.

[ДеМео]: Това което виждате тук... абсорбцията горе, флуоресценцията долу, материалът е от дъждовна буря от ноември 2015г, МИНУС, разбира се, дестилираната контролна вода. На горната графика виждате далечния UV подпис, а долу са близките UV и сините честоти.

[ДеМео]: Ето други данни от снежна буря от 2 декември 2015г. Абсобрцията е около 200 нанометра (горната графика). Долу виждате флуоресценцията, виждате, че тя започва точно когато приключва абсорбцията. И графиката продължава с рамо чак в далечния край на синьото и в зеленото.

[ДеМео]: Това сега е много интересно! Това не е моята работа. Работата е на Гералд Полак и групата му във Вашингтонския университет. В ляво можете да видите абсорбцията на EZ-водата. Отново - от 200-250 нанометра, близо 300... А вдясно е флуоресценцията на EZ-водата - отново, между 300-350 до 400 нанометра. Има малко по-висока флуоресценция от дъждовната вода и от водата от моето оргонно зареждане, но е достатъчно близо, така че да ме остави с впечатлението, че си имаме работа с един и същи феномен.

[ДеМео]: А това е напълно различен спектър от един биохимик, Ляковиц (Lakowicz) и екип, те не са единствените, които са провели този точно тест. Това са... спектралните анализи на водни разтвори на ДНК. Виждате ли отново тази спектрална реакция на около 250-280 нанометра? Вдясно е флуоресцентната реакция - отново, между 300-400. Много сходно!

[ДеМео]: Така че какво става тук? Ето друго - този път от Вая (Vaya) и екип, които правят същото, отново водни разтвори на ДНК. Много подобни резултати! Това не са просто случайности или някакви редки изключения, тези резултати се възпроизвеждат в лаборатории на всякъде по света.

...Освен оргонния акумулатор... никой не експериментира с оргонния акумулатор, ще ми се някой да репликира оргонните експерименти.

[ДеМео]: А това са експериментите с вакумните тръби, за които ви казвах. Горното е фотографията на Райх от 1948г. Оргонно зареден вакуум с малко количество електричество, по-малко от нужното за обичайното функциониране на тръбата.

Долното е фотография, която аз направих. Ползвах филм ASA3500 в нашата тъмна стая-акумулатор, лещата на апарата се отваря на 2.5 минути, а тръбата е възбудена с потъркване с ръка. Всеки път, когато потриете с ръка, се вижда присвятването на тази синя светлина... но ОКОТО ви е много по-чувствително от който и да е комерсиално достъпен филм. На ден днешен със сигурност можете да направите тези дигитални изображения с дигитална камера, както и с тръба, която повишава интензивността на изображението... проблемът обаче е, че като започнете да внасяте електронни апарати вътре в оргонния акумулатор, те често хълцат и се запират, не функционират правилно, защото оргонът се меси в електрониката им.

Един човек на семинара си донесе усилвателя за изображения, трето поколение за $4000... казах му, "Не го внасяй вътре, ще го прецакаш!", той ми каза "Не, не, не, не мога да го повярвам това..."... Пак го предупредих да не го прави, но той настояваше наистина. Като го внесе вътре можеше да види множество оргонни частици в акумулатора и аз намерих това за невероятно интересно... само че накрая БАУ!, част от оптичните кабели на устройството просто гръмнаха навън и сега много скъпия му усилвател на изображения има едно черно петно. Ужасно!

Но защо трябва да стават такива неща!? Това е просто една мутална кутия, нали така, просто кутия? Обикновена кутия?

[ДеМео]: Вижте синята мъгла... можем ли да изгасим осветлението тук? Това е наистина важно. Това е М31 - галактиката Андромеда. На снимката са преекспонирали централната част, за да покажат по-добре синия ореол. Можем ли да изгасим осветлението?

Ето сега може би виждате - забележете как синьото тук се свързва с другата галактика, мисля че е М32. Но вижте точно отгоре, или пък в долния десен ъгъл, или пък вляво... там е черно, абсолютно черно.

Синият цвят на този ореол... ако говорите с астрономите за това, ако ги питате "Какъв е този син ореол?", те замлъкват. Аз това открих. Няма нищо, което наистина да го обясни. Аз бих казал, че това е синьото оргонно поле, заобикалящо галактиките. Нещото, което помага те да не се разпаднат, което им придава формата, заради което функционират и което спомага за създаването им.

Конвенционалното мислене казва, че космосът е празен, няма нищо там. Така че когато се сблъскат с гравитационни аномалии, започват да предлагат обяснения, чешат си главите, "Какво ли може да бъде?". Трябвало да са мачовци или дребосъци... мачовци, както казвах в първата си лекция, представляват милиони и милиони планети с размера на Юпитер и които са тъмни, не може да ги видим... тъмна материя, нали... Псле казват, че са черни дупки... или остатъци от черни дупки, от които се намират милиони и стотици милиони в рамките на тази галактика.

Но въобще не гледат синията зона, в която няма звездни полета. Погледнете, няма звездни полета в това синьо. Това е просто синьо светене на фона на космоса.

[λ]

[ДеМео]: Нека обобщя.

1. Водата, заредена в оргонен акумулатор показва UV подпис на абсорбция с пик ~240 - 280 нанометра и флуоресцентна луминация между ~300 - 500 нанометра.
2. Това е сходно със спектъра на зоната на изключване на EZ-водата, с водата от пороен дъжд и стопения сняг в зонетие, където няма индустриално замърсяване, и водните разтвори на нуклеинови киселини на ДНК.
3. Оргонно заредената вода добива тези спектрални характеристики без никакъв физически контакт до каквото и да е освен дъното на стъкления съд, който съдържа водата и атмосферата вътре в акумулатора, която прави контакт с повърхността на водата в съда. Това е безконтактен ефект от лъчево поле, който предполага космически енергиен параметър... това би била оргонната енергия на Вилхелм Райх, сходна с подобните по-стари идеи за космическия етер и жизнената енергия.

Аз вярвам, че си имаме работа с космически етер, който има с жизнени, витализиращи характеристики - тоест двете концепции се събират заедно, което ни дава възможности за нови научни и технически пробиви, двигателни системи, възможности за нови електрически генератори и прочие. Така че, към онези от вас, които провеждате експерименти... и получават мъничко ефект: Моля, обмислете възможността и поставете част от устройството или цялото устройство в оргонен акумулатор и нека видим какво ще се случи. Надявам се, че ще бъдем изненадани от резултата.

Благодаря ви много! Това беше моята презентация!

[ДеМео]: Нека спомена отново, че тази книга ще ви помогне да построите оргонен акумулатор по начина, по който Райх е говорил за тях.

НЕ ВЯРВАЙТЕ много на интернет, интернет е пълен с всякакви простотии относно оргонната енергия и Райх. Той е бил разбиващо очернян още докато е бил жив, а днес в интернет се открива същия този очернящ език, но и всякакми малки дрънкулки и пирамидки, за които се твърди, че били оргонни акумулатори - не, не са! Всички тези неща са измама. Книгата ми ще ви каже как точно да направите и да използвате тези устройства по безопасен и ЕФЕКТИВЕН начин.

[ДеМео]: Уебсайтът ми - orgonalab.org - той е портал към онлайн магазина ни за книги, където можете да намерите книгите ми. Когато посетите сайта, ще ви изскочи прозорец, който ще ви попита дали искате да влезете в и-мейл списъкът ни. В новинарската ни емисия, която е веднъж месечно, ще бъде обявена и новата ми книга за оргона.

ВЪПРОСИ
(има много въпроси, предавам само онези, които са меродавни и информиращи, незначителните ги спестявам, бел.прев)

[Въпрос от публиката]: Благодаря Ви, докторе, беше прекрасно. Казах Ви, че ще задам този въпрос... Райх, като всеки добър учен експериментатор, трябва да е имал много успехи и съвети за предпазливост и в тази връзка исках да ви питам за един негов експеримент - експериментът ОРАНУР (ORANUR) - той очевидно представлява съвет за предпазливост, можете ли да ни кажете за какво става дума, какъв е бил експериментът и дали има нещо, за което трябва да внимаваме, докато провеждаме собствените си експерименти?

[ДеМео]: Да... Експериментът ORANUR - идва от оргон (OR) и от ядрен (NU) - представлява следното. Райх взел проба от радиоактивен материал, сложил го в оргонен акумулатор и отприщил ада. Гайгеровите броячи, поставени отвън на акумулатора... като самият акумулатор бил поставен в оловен ковчег... започнали да дават много високи отчитания в минута, чак до 5-10 000 в минута. Това създало и верижна реакция в околната атмосфера и ефектът се разпрострял и отвъд границите на имота му. А това били 400 декара земя... ЕДин от ефектите е, че хората започнали да се разболяват и Райх ги отпращал, самият той започнал да има проблеми със сърцето, но въпреки това останал там. Разбира се, веднага щом започнало да се случва това, той премахнал радиоактивния материал и го занесъл на безопасно разстояние от акумулатора, осъзнавайки, че нещо лошо се е случило. Всички лабораторни мишки в лабораторията измрели. Дъщеря му, Ева Райх, която била там да помага, припаднала, Райх я отпратил, мислейки, че може да е получила някакъв удар.

В книгата "Експериментът ORANUR", която тя в последствие написала, Райх описва в подробности какво се е объркало в експеримента и как човек може да го проведе БЕЗОПАСНО, защото едно от нещата, които се оказали след експеримента, било това, че самият радиоактивен материал имал различни радиоактивни отчитания и различни характеристики в сравнение със състоянието му преди да бъде третиран в акумулатора. Така че идеята да се третира радиоактивен материал в оргонен акумулатор води до промяна в гайгеровите отчитания спрямо него и до промяна в атомните му ядрени характеристики.

Тези резултати отчасти са потвърдени и от друг учен, Виктор Милиан (Victor Milian) от Испания, и има няколко публикувани документа по въпроса. На него му харесва да използва термина "Фарадеев тип контейнер"... Фарадеев тип контейнер... Защото "оргон" е забранено. Така е в академията, казвам ви! Опитвал съм се да публикувам мои документи, които споменават Райх само в цитатите долу на страниците и "живителна енергия" или нещо друго, и публикацията ми се отказва, "защото има цитиране на Райх". ДОТОЛКОВА ужасно е положението.

[Ерик Долард от публиката]: За мен номера минава, като ползвам израза "електростатичен кондензатор".

[ДеМео]: Да, това е добре, добра идея. На Вас бих отговорил (на задаващия въпроса, бел.прев), прочетете книгата на Райх, вземете я от https://www.wilhelmreichtrust.org/, там продават книгите на Райх. Тази точно книга не е била преиздавана, но продават ксерокопирани копия от нея. Така че това е най-добрият й източник. Частично е преиздадена в книгата "Избрани писания".





[Въпрос от публиката]: Играл ли сте си с различни форми? Например за създаване на ефектите като от леща или събирателна точка?

[ДеМео]: Да, да... формата е важна. Само че... преди години правих експеримент с покълване на семена. Тогава бях направил акумулатор от един слой под формата на кутия, имах и под формата на сфера, има хи пирамида (Хеопсова), тетраедър, конус... Направих всички тези форми и открих, че стандартната кутия... както и цилиндъра, имах и цилиндър... даваха най-добрите резултати. Хеопсовата пирамида, тетраедърът и конусът имаха много мъртви семена, но за сметка на това другите бяха много големи и много дълги. Това би могло да означава, че акумулаторът е презареждал тези семена... а може и да е имал някакъв токсичен ефект, никога не съм задълбочавал тези изследвания, но е област, която е отворена за по-нататъшни експерименти.

Бележка от преводача: Резултатите от пирамидните форми, като стандартната пирамида, тетраедъра и конуса, напълно отговарят на вече известното от изследванията на Дан Дейвидсън (Dan Davidson) в книгата му "Сила на формите" (Shape Power) - много важна книга, която, след като двете лекции на ДеМео вече поставят основата, ще започне малко по малко да се появява в нашата Библиотека. Резултатите на ДеМео са в унисон и с изследванията на Лес Браун относно пирамидната форма.





[Въпрос от публиката]: Два въпроса относно структурата на оргонния акумулатор. [Трябва ли да има точно три редуващи се слоя в един оргонен акумулатор?]

[ДеМео]: Да, трислойния акумулатор е много добър като за начало, ако човек започва да се занимава. Ако тепърва започвате с това, по-добре не правете нещо огромно, започнете с нещо малко. Вижте дори оргонното одеало! Имате парче вълнено одеало, после слой стоманена вълна, после още един слой вълна... а можете да използвате и различни видове, например вълнен филц, после пак слой стоманена вълна, после пак слой вълнен филц. Когато се завиете с това одеало, то създава осезаемо чувство за топлина отвътре, която прониква във вътрешностите ви и отпуска.

Имаше две двойно-слепи контролни проучвания върху оргонния акумулатор в университети в Германия и в Австрия... казваха се, мисля, едното беше от Мюшених-Гебауер, университета в Марбург, от 1982г мисля че беше, под заглавието "Психо-физиологичните ефекти от Райховия оргонен акумулатор върху човешкия организъм" (S. Müschenich & R. Gebauer,"[Psycho-]Physiological Effects of the Reich Orgone Accumulator on the Human Organism", University of Marburg, Germany, 1986, бел.прев)... а другото беше на Гюнтер Хибенстрайт (Günter Hebenstreit) във Виенския университет в Австрия ("Der Orgonakkumulator Nach Wilhelm Reich", бел.прев) и той показва сходни резултати.

Това са двойно-слепи експерименти! И двата показват, че хората, които седят в акумулатора, демонстрират всякакви видове физиологични промени и здравословни показатели в кръвното налягане, пулса, вътрешната температура на тялото, усещания за релаксация и прочие, които НЕ СЕ демонстрираха от хората, седящи във фалшивата кутия, която само е направена да изглежда като акумулатор. Хората са били произволно разбърквани и привързвани към измервателна апаратура и хората в акумулаторите демонстрирали ефектите. Точно както мишките, чиито живот бил с 300% по-дълъг.





[Въпрос от публиката]: Някой опитвал ли е да сложи самия оргонен акумулатор във Фарадеева клетка?

[ДеМео]: ВЪВ Фарадеева клетка? Не, не съм чувал за такива експерименти, но Рай хе открил оргонния акумулатор отчасти като използва Фарадеева клетка. Това са били първите му експерименти. Когато сложил сините биони със светлинните ефекти от тях - необичайното не било просто нещо, което може да се види, бионите отдавали вид радиация, заради която се усещали като високо заредени вътре в лабораторията, те дори породили конюнктивит у някои от изследователите просто заради това, че гледали твърде дълго в микроскопа, това никога не се било случвало при наблюдение на други микроби. Така че Райх взимал тези бионни култури и ги слагал във Фарадееви кафези, за да види дали не може да екранира енергията или да я концентрира и именно от тези идеи се породило изобретението на оргонния акумулатор.

[Въпросът от публиката]: Хрумна ми този въпрос, защото ми се струва, че акумулаторът е именно Фарадеева клетка във Фарадеева клетка във Фарадеева клетка...

[ДеМео]: Да, може да се каже така, да... Ако сложите в акумулатора обикновено радио, това обикновено го кара да загуби всичките сигнали. Вземете си книгата ми "Наръчник за оргонни акумулатори", за да разберете как да ги строите безопасно. НЕ ИСКАТЕ да ги правите от мед или алуминий - това е токсично, ще получите токсични ефекти. Поцинкована стомана, стоманена вълна, а за диелектриците - фибростъкло или овча вълна, те са най-добрите. Можете да използвате и обикновена стомана, ако намерите, желязо също, но обикновено тези материали са по-тежки и цялото става много тежко. Поцинкованата ламарина е обикновено по-тънка.





[Въпрос от публиката]: В книгата Ви споменавате, че е важно да поставите акумулатора на място, което е здравословно, защото ако не е, ще усилите онези нездравословни ефекти.

[ДеМео]: Да, това е вярно.

[Въпросът от публиката]: Ами какво да кажем за хората, които не могат да поставят себе си в такова чисто и запазено място, с каквото Вие разполагате и се чудех, не може ли да се сдобият с тези кварцови пясъци, за които говорите и които създават бионите и да създадат култури вътре в акумулатора и по ТОЗИ начин да създават и събират тези видове енергии?

[ДеМео]: Това е добра хипотеза, с която да се експериментира. Да... Но от друга страна, ако живеете в такава силно токсична околна среда, може би идеята, да се пие уиски и да се пушат цигари по цял ден и после да се седи в акумулатора, за да се добие здраве, не е меродавна... Очевидно първата стъпка към сдобиването със здраве е премахването на токсичните влияния. Така че, да се поставя оргонен акумулатор във... Познавам хора, които се сблъскаха с този проблем, особено при всичките тези EMF-полета наоколо, Wi-Fi, сматметри и излъчващи устройства... не е нужно да сте 100% чисти. Имам предвид, когато написах първото издание на "Оргонният акумулатор", ние тогава се притеснявахме от далекопроводните полета, и от микровълновите фурни - лесни за отърваване неща или от които лесно можете да намерите чисто място в дома си.

Но за домакинството СЕГА, трябва да се отървете от смартметъра, ако можете (в америка смартметрите са излъчващи устройства, по които отчитат сметките, много подобно но това как някои топлофикационни дружества вече отчитат потреблението в България, бел.прев), отървете се от Wi-Fi-я, във ваш интерес е всичко да е окабелено и свързано по кабелен път. Така че трябва да се направят някои компромиси. ИМате нужда и от електромагнитен метър, нужен ви е инструмент, за да измерите тези неща из дома си. Много често хората откриват, че стаите на децата им са във възможно най-лошите полеви условия в къщата. Първо се отдалечете от тези неща, а ако не можете, тогава обмислете идеята да се изнесете... това е финалния знаменател. Но се сдобийте с електромагнитен метър. И се снабдете с книгата ми, в нея има всякакви подробности и помощни съвети.





[Въпросът от публиката]: Здравейте, имам въпрос за Вас. Чували ли сте да се работи по въпроса с оргонния мотор на Вилхелм Райх? Имаше някакъв вид тръба, на която той задвижваше индукционен мотор? И помня, че четох нещо за това... когато го насочеше срещу човешки същества, то изсмуквало жизнената енергия и тогава спрял с експериментите.

[ДеМео]: Това последното не съм го чувал никога. Но оргонният мотор е истинско нещо, което е разработил. Никога не е публикувал по въпроса... но при Райх винаги е имало едно неща, така да кажем факторът "Защо". Искал е да се облагодетелства от плодовете на труда си. Самият мотор е представлявал "влачеща се чаша"... сещате се, онези, които работят на принципа на Еди-токовете? Успял е да го накара да се задвижи чрез НЯКАКЪВ метод, включващ оргонни акумулатори, антени и заземяване. Съставил съм изследователска статия по всичко, което е публикувано по този въпрос от самия Райх и от неговите познати, които са били свидетели и тази статия е публикувана в книга на име "Дневник на еретика" (Heretic's Notebook), заедно с още 30 статии от други хора, които репликират работата на Райх. Там можете да видите целия материал върху оргонния мотор.

[Въпросът от публиката]: Добре, благодаря Ви. Искам само да кажа, че експериментирам и работя с клаудбъстерите на Райх още от 80-те години и зная, че работят, така че знам и че оргонните акумулатори ще работят и Ви благодаря за презентациите.

[ДеМео]: Бъдете внимателни с тези неща, желая ви успех...

[Въпросът от публиката]: Да, ще внимавам, благодаря Ви.




[Въпрос от публиката]: Каква връзка има между оргонния акумулатор и всичките тръби, медните тръби, наричат ги оргонни устросйства? Има и устройство за коли, което беше направено преди много години, което има концентрични...
[ДеМео]: Джо-клетката...

[Въпросът от публиката]: Да, Джо-клетката...

[ДеМео]: Ами... Аз най-дълго време се надявах хората с Джо-клетката да имаха нещо, защото светът се нуждае от нещо такова. Но станах по-скептичен. Виждам много твърдения без никакъв резултат, който да може да се защити. Не приемам оргонитите за легитимни. Зная, че много хора са посветени на това. Мисля, че можете да смесите органични и неорганични материали, тоест да ги сглобите в различни конфигурации, и метални материали, и при това да получите малко гъделичкане в ръката, може да почувствате нещо. Може би има някаква стойност като въведение и прелюдия към оргонната енергия... Но ако отидете в железарията и купите стоманена вълна и я сложите в ръцете си, или я сложите в плик в ръцете си или без плик, и просто я подържите спокойно в ръце за минутка, и също ще почувствате излъчваната от нея енергия - просто обикновена стоманена вълна! Повечето хора ще го усетят, убеден съм, че поне половинат ав тази стая например...

Бележка от преводача: Моите лични експерименти потвърждават същото. Още навремето бях чел критика към оргонитите, като се твърдеше, че материалите поотделно имат съвсем същия ефект като този, който има "сглобения" от тях "оргонит". Експериментирах със замразяване на вода. Замразената вода имаше съвсем същите кристали и формирования, когато замръзваше в присъствие на материалите поотделно, каквито кристали и формирования имаше, когато замръзваше в присъствието на подготвения от тях "оргонит". Това просто означава, че "оргонитът" е една обикновена буца от купчина скрап, нищо по-особено. Отношението към него е плод единствено на фанатични самозаблуди и религиозно мислене.

Имаме вече жизнения метър - един уред, измерващ жизнените енергий на човека, разработен е от Райх. Използвам го в някои свои семинари и приканвам всеки да сложи ръка върху него. Като сложих ръка отгоре, метърът отчита покачване и след това поддържа стойността. Това е единственият метър наоколо, който поддържа стойността си. При стандартния миливолтов метър, когато сложите ръка, показателят ще се покачи, но след това веднага ще спадне отново. Когато си оттеглите ръката пък, ще отчете отрицателна стойност и после ще се върне обратно на нулата. Защото става дума за отчитане на движещо се електрическо поле. Но отчитането на постоянна реакция е нещо ново. Това се основава на Райховия метър за оргонно поле. Той самият е писал за този метър в "Биопатията на рака", дава плановете и обясненията как човек да си направи собствен метър.

Та използвам такъв в семинарите си и всеки идва и си слага ръката отгоре. Интересното е, че човекът, който показа на-силния резултат, е пчелар. Голям, силен мъж, имаше ръка като на мечка, като си сложи ръката, стрелката се изстреля на най-високия резултат. А човекът, който показа най-ниската стойност, беше един мъничък, свит човек, счетоводител... Сложи си ръката отгоре и стрелкичката едва помръдна.

Друга смешна история е, когато един човек си купи метъра, беше много развълнуван... и го занесе на гуруто си в класа си по медитации. Всички там си сложили ръката отгоре, а когато гуруто си сложил ръката, отчел най-ниската стойност от всички... После резгневен ми го върна и каза "Очевидно това нещо не работи!".





[Въпрос от публиката]: Значи оргонният акумулатор ще акумулира, на практика, всичко което е около него, така ли?

[ДеМео]: Той ще акумулира оргонната енергия и ако оргонната енергия е във ВЪЗБУДЕНО състояние или ПРЕ-ВЪЗБУДЕНО състояние, или в притъпено, някак тихо състояние, в стагнация, акумулаторът ще привлече и тази енергия също. Така че да - в каквото и състояние да е оргонната енергия в обкръжаващата ви среда, акумулаторът ще я натрупа в себе си.

[Въпросът от публиката]: Значи ако сме на планински връх, че добием добра, чиста енергия?

[ДеМео]: През всичките години това беше опита ми - да се изкачвам високо в планините, но важна е и околията, това което ни заобикаля...

[Въпросът от публиката]: Растителност, а не града?

[ДеМео]: Да... Точно в момента се опитваме да не допуснем смартметъра в имота ми. Мисля, че ще успеем, но ще трябва да платим идиотската глоба, нали знаете... Има Wi-Fi излъчватели навсякъде, но все пак при нас успяваме да отчетем ниски показатели. Нужен ви е метър, за да проумеете какво се случва.

[Въпросът от публиката]: Значи, доколкото разбирам, ако съм далеч от всички тези неща, всичко е ОК. Но ако живея в замърсена градска среда, ще ми е необходим някакъв кондиционер, нещо, което да се погрижи да не акумулирар лош ефект върху себе си.

[ДеМео]: Ами... Ще Ви призная, поднасяйки предварителните си извинения, досега съм бил скептичен към устройствата, които твърдят, че могат да адаптират електро-смога по такъв начин, който да го прави по-поносим... До сега съм считал, че докато все още може да се измери, електро-смогът е там и си оказва влиянието. МОЖЕ БИ някой успява да внесе някаква качествена промяна?... Аз мисля, че това трябва да се докаже експериментално. Това е моето предизвикателство към вас - ако наистина работи, тогава трябва да проведете някакви експерименти, които да бъдат убедителни и чак тогава очите на хората ще се отворят.

[Въпросът от публиката]: Освен това, Юри Галев е жив.

[ДеМео]: Жив ли е!? Къде е той?

[Въпросът от публиката]: В Русия е. Опитва се да се скрие, предполагам.

[ДеМео]: Уау... Ами, тогава след това ще можете да ми кажете повече за това? Наистина бих искал да знам...

[Въпросът от публиката]: Добре.