Темата за разликата или разликите между хората и животните е много нашумяла. Нашумяла е, от една страна, заради световния заговор, известен като Нов Световен Ред, който цели завладяването и робското подчиняване на целия свят на властта на няколко човека (повече в нашата
Библиотека). Превръщането или свеждането на хората до животни е ключова цел на тази конспирация, без която крайната цел не може да бъде постигната и поради това в модерната култура се пропагандират стотици дезинформиращи сценарии за разликата между хората и животните.
От друга страна, в постоянното си търсене на знания и мъдрост, човекът винаги се е опитвал да изучава и да се учи от животните, поради което темата за разликите между него и животинския свят никога не му е била чужда. Малко или много, самият натиск на конспирацията на Новия Световен Ред подхранва съпротивата на осведомените и будни хора и по този начин техният интерес към естеството на нещата, божествения замисъл или кой както нарича това хрумване, чиято невинност добре се изразява в животинския свят, пропорционално се засилва.
Тези обстоятелства правят така, че дефинираното разбиране за това що е човек и що е животно в наши дни е от особена и подчертана важност.
Тук излагам своето виждане пред читателя, с претенция за вярност и точност в корена на въпроса.
На първо място следва да се установи, че разликата съществува. Голяма част от пропагандата разпространява идеята, че разликата е условна, сиреч, че в строгия терминологичен смисъл на нещата разлика няма, а става въпрос единствено на "натрупване", "наслагване" или "сгъстяване" на характерните прояви на живите същества, описвайки едно положение, в което сякаш изглежда, че човекът е просто едно "по-истинско, по-идеално или по-наситено животно".
С други думи, тези логически разсъждения по същество представляват така наречения "закон" на Карл Маркс - неговата приказка, че "количествените натрупвания водят до качествени изменения". Голямата част от пропагандата защитава тезата, че натрупването и концентрирането на животински прояви в едно същество го прави човек.
Математическата наука много лесно разобличава тази заблуда. Достатъчно е човек да има добро образование, за да види подвеждащите заключения.
В математиката, освен другото, числата се делят и на рационални и ирационални.
- Рационалните числа са онези, които изразяват отношението между две числа. Тоест, рационалните числа могат да се запишат като обикновени дроби.
- Ирационалните числа са всички онези (реални), които не могат да се представят като обикновена дроб. Те се записват като десетични дроби.
Повечето числа са ирационални. Което е логично, но рядко се замисляме за това. Рационалните числа са малцинство в безкрайната числова редица.
Освен това, ирационалните числа се делят и на алгебрични и трансцедентни:
- Алгебричните числа могат да се изразят като полином с реални числа.
- Трансцедентните числа не могат да се получат от израз, който съдържа само реални числа.
Наименованието "трансцедентни" идва от английската и латинска дума, която означава "изкачвам, прехвърлям". Самата дума на английски в модерната реч се използва, когато се говори за въздигане, възнасяне, възкачване и прочие. Тоест, математиците са наименували тази група числа по този начин, защото тук става дума за преодоляване на някаква граница.
Едно от най-известните трансцедентни числа е константата
е. Нейната стойност е приблизително 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...
Константата участва в описанието на много процеси в природните и обществените науки, но за първи път е открита от Якоб Бернули, когато тръгнал да смята сложна лихва през 1685г.
Нека имаме 1 лев в банкова сметка с годишна лихва 100%. Ако сметката се олихвява веднъж годишно, то след изтичане на годината ще имаме 2 лева. Колко лева ще имаме в края на годината, ако лихвата се начислява на по-къси интервали (и се натрупва към сметката)?
Ако лихвата се начислява веднъж на 6 месеца от годината (по 50% на шестмесечие), то в края на годината ще получим 2,25 лв. Ако лихвата се начислява ежемесечно (по 100% : 12 = 8,33% на месец), то в края на годината ще имаме 2,61 лв. Ако лихвата се начислява ежедневно (по 100% : 365 = 0,274% на ден), то в края на годината ще имаме 2,71 лв. Колкото по-често се олихвява сметката, толкова по-голяма сума се получава. Обаче крайният резултат не расте неограничено. Бернули забелязал, че резултатът не надхвърля определена граница, а именно 2,72 лв., към която стойност се приближава паричната сума в края на годината, когато сметката се олихвява все по-често и по-често. Именно тази гранична стойност 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...... лв. е Неперовото число. Наречено е в чест на Джон Непер — изобретателя на логаритмите.
Тоест, тук става дума за граница, която никога няма да се премине, без значение колко се разширява функцията надлъж и нашир или количествено. Става дума за
качествен праг.
През 1900 г. Давид Хилберт поставя влиятелен въпрос относно трансцендентните числа: Ако a е алгебрично число, което не е нула или единица, а b е ирационално алгебрично число, то задължително ли е ab да е трансцендентно? Потвърдителният отговор е предоставен през 1934 г. от теоремата на Гелфон-Шнайдер. Трудът е разширен от Алан Бейкър през 1960-те години.
С други думи... когато едно алгебрично число се степенува с ирационално число, тази комбинация води до трансцеденталност. Води до образуването на качествен праг, който не може да се премине.
Повече за числото
е или
Неперовото число може да се прочете в уикипедия. Друго известно трансцедентно число е константата Пи.
Това доказва (по математически път), че е възможно количествените натрупвания да доведат до качествени изменения, но това не е закон. Това е случай - обстоятелство, което се случва... Но не е закон.
Това също така доказва (по математически път), че непреодолимите качествени граници съществуват.
Това означава, че не съществува такава закономерност, според която натрупването на животински прояви в едно същество може да го направи човек. Това е лъжа, която се пропагандира с цел някой определен да получи възможност за контрол над останалите - по силата именно на тази качествена разлика, че на човек е дадено да бъде господар над всяка друга твар.
А какво означава "проява"?
Проява ще рече поведение. Важно е да се подчертае това, защото световният заговор и пропаганда много разчита на идеята, че човек може да бъде върнат към животно или човешкото да му се отнеме, като остане животинското. Според логиката на едно количествено натрупване, довело до качествено изменение, това е разбираемо. Само че, както доказва математическата наука, това е просто една лъжа и нейната логика не може да отиде далеч.
Проява означава поведение. Човек е способен на много повече прояви от животните, тоест, той има по-широко поведение. Затова казваме, че, спрямо животните, човек е свободен. Той е способен на поведение, на което животните не са способни.
Нека обаче разгледаме какво точно означава животинско поведение.
Животните изпитват емоции. Те също се радват, те също скърбят. Емоциите не са нещото, което различава човека от животните.
Животните са способни на състрадание. Това многократно се демонстрира във всякакви видове експерименти, особено многобройни са експериментите с бозайници.
Животните също са способни на морал. Интересно е, че моралното поведение не е нещо, което, отличава човека от животните.
Дори и характерните за човека низости не са чужди на животните. Известен факт е, например, че видрите системно изнасилват бебетата тюлени (и мъжки и женски) и нарочно ги удавят, като държат главите им под водата. Когато мъжкият гарван излети да търси храна, женските понякога изневеряват с други мъжки наоколо. Ако мъжкият гарван разбере за изневярата по следи наоколо или я хване в крачка, той бие женската жестоко и скубе перата й. Това се наблюдава и при други птици и при други видове.
Интелектът е може би най-изследваното нещо у животните и това също не е нещото, което ни отличава от тях.
Въобще, всички тези емоции, интелект, социално поведение, морал, които повечето хора са свикнали да смятат, че са характерни за царството и цивилизацията на хората, всъщност са все нормални животински поведения. Ако всички ние бяхме животни, тази страна от живота ни нямаше да се промени - от гледна точка на всекидневния ни бит, всичко щеше да изглежда нормално. Именно за онези, които искат да са наши господари, ние не сме нищо повече от една машина, или поне колелцата от нея, която генерира продоволствия за тях. Затова е разбираемо, че те на всяка цена се опитват да докажат, че човек не се различава от животното, тъй като това би било автоматично приемане, че ние сме им подчинени.
Всички изброени до сега прояви не са възможни без паметта. Нека се замислим, че паметта е също форма на проява.
Животните проявяват памет досущ като нашата. Както много добре се знае, слоновете погребват своите мъртви, като ги заравят под листа и клони. Те оплакват мътвите си, като се жалват около погребаното тяло и остават около гроба около седмица, преди да продължат. Известно е също, че отделни слонове се връщат всяка година и посещават останките на себеподобния си години наред след това. Това говори много и най-вероятно означава, че ако между нас и слоновете имаше по-ясни и по-пълноценнни форми на комуникация, те с лекота могат да приемат основни положения в културата на нашата цивилизация и да се чувстват удобно в нашите разбирания.
Това поведение не е нещо, което ни отличава от животните.
Човекът се отличава от животните по
мистичното си усещане. Ние го наричаме по много начини, най-вече казваме, че човек има "дух", тоест смятаме, че за човек е характерно да е одухотворен - или сътворен в дух - а за животните не е характерно да са одухотворени.
Всъщност, това ни усещане, или по-скоро себеусещане за едно наше особено възприятие, произлиза от различното качество на нашата памет или знание.
За разлика от животните, човек знае, че знае. До сега, в множеството и най-различни експерименти, животните не са показали, че са информирани за факта на собствените си знания. Те получават знания, и развиват знания, но нямат способността да ги опазват в лицето на външен натиск...
С други думи - животните не са способни да познават истината. Винаги можеш да излъжеш животно. Те не възприемат лъжата като такава, а се водят единствено по причинно-следствените връзки на различни инстинкти и предпоставки в околната им среда. Иначе казано, те не познават своите собствени знания.
Да знаеш, че знаеш, е дефиницията за съзнание. Освен това, това е един степенуван израз - това е знаене, повдигнато в степен. Именно тук се намира трансцедентното у човека - качествената граница, която не може да се премине и заради която хората и животните не се трансформират едно в друго нито според хипотезата на еволюцията, нито според каквото и да е количествено натрупване на прояви.
Интересно е да се отбележи, след като стана дума за еволюция, че еволюцията
може би наистина е възможна в царството на животните, и
може би наистина сме я наблюдавали на някои места при животните. Но си остава неоспорим факт, че до ден днешен никога не сме били свидетели на неоспорими доказателства, че пътят на еволюцията е мост между животните и хората - всичко това винаги са били и продължават да бъдат хипотези. Според личното ми мнение, еволюцията е възможен, нелинеен процес, който
може би е наблюдаван в животинското царство, но който не може да премине границата на трансцедентността и не може да навлезе в човешкото.
Степенуването на проявата на паметта у човека е дефакто неговата одухотвореност (сътворяването му в дух) и това е катализатор на проявата на паметта, която [проявата] няма общо с никакво натрупване.
Поради това, не е възможен такъв сценарий, според който от човека може нещо да се отнеме и да остане само животинската част от него. Дори човек да загуби паметта си, по този начин променяйки цялото си его, поведение, навици и всичко останало, което е характерно за животните и е просто едно животинско поведение, той не може да загуби усещането за себе си, че е трансцедентно същество, а не животно.
Поради тази причина убийството и изяждането на животни винаги е било позволено на човека, но никога не е било позволено обратното. Яденето на животни винаги се е разглеждало като въпрос на морал - това е показател доколко въпросният човек е способен на емоции, емпатия и прочие чувства и доколко са изтънчени разбиранията му... но това са животински показатели. Животните се изяждат едно друго и, следователно, човек също може да яде животните, защото има свободата да го прави.
Осъзнаването (знанието за собствените знания) придава на човека избор. Той може, способен е да се държи като животно. Но той никога няма да бъде животно. Животните не са способни да се държат като хора, следователно не могат да бъдат хора. Така, всички тези въпроси при човека са въпрос на избор - той е свободен - а при животните са въпрос на липса на избор - те са принудени да следват природата си.
Но същата трансцедентна граница съществува и над човека. Никога в древната литература не се е говорило за ангели, наследяващи Бог. Онези ангели, които са мислели, че могат да наследят Бог, са порицавани като примери за основно невежество. Но в древната литература много пъти хора са ставали ангели, или богове. Навежда на мисълта, че, точно както животните, човек може дори да станте ангел, тоест постоянно да се приближава към Бог и да казва, че в един или друг момент е по-близо или по-далеч от Бог, може да наследи дори Божието царство, но не може да наследи Бог, точно както животните никога няма да могат да наследят хората, само територията им.
И математическата наука доказва всичко това, като демонстрира теоретичния модел за хилядолетните практически примери, които постоянно наблюдаваме с очите си.
Ню-ейдж програмата (новата "духовност" на Новия Световен Ред) и пропагандата на световния заговор цели, чрез Прозореца на Овъртон, да извърши поетапно разграждане в самите основи на най-елементарното образование. Цели се на необразованите маси да се дадат подходящи внушения, така че образната представа за човека и човешкото да се промени така, че да е неразличимо от животинското. Това е причината бита и всекидневието ни да става все по-плоско и все по-плитко, следователно и все по-животинско. Такива са последиците, когато все повече хора се мислят за животни, без да се замислят, наподобявайки животинското незнание за собствените знания.
Никой нямаше въобще да се опитва да прави такива конспирации, ако човек действително не беше свободен да избира, тоест, ако не беше човек, а не просто поредното животно.