Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.

[Glasberg]

Следователно, потвърждава се следното родословие:

[Glasberg]

АНГЛО-САКСОНСКИ КРАЛСКИ РОДОСЛОВИЯ

Англо-Саксите кралски родословия, обхващащи периода от 8 до 10 в., описват наследяването при ранните Англо-Саксонски крале, започвайки от полу-легендарните крале по време на заселването на Англо-Саксите в Британия.

Англо-Саксонските кралски родословия са описани от Беда Достопочтени в неговата Църковна история на Англите (Църковна история на Англите), започвайки с легендарните крале и герои от периода преди миграцията, обикновено с епонимния прародител на съответното родословие, който стои под Один.


В Англо-Саксонската хроника и Textus Roffensis, родословията продължават до Библейските патриарси Ной и Адам. Те също така служат за основа на родословията, разработени през 13 в. в Ирландия за Скандинавските кралски линии.




ТРАДИЦИЯ НА ДОКУМЕНТИРАНЕ


Англо-Саксите са единствените от ранните Германи, които запазват кралски генеалогии.^[1]

Най-ранният източник на кралски родословия е Беда Достопочтени, който в своята Historia ecclesiastica gentis Anglorum (завършена през или преди 731 г. ^[2]) твърди следното за основателите на Кралство Кент:


"Твърди се, че първите двама водачи са Hengest и Horsa ... Те са синове на Victgilsus, чийто баща е Векта, син на Один; от тях произлизат кралските родове на много провинции."^[3]


Беда Достопочтени осигурява и родословието на кралете на Източните Англи.^[4]

Беда Достопочтени или Преподобни също Преподобният Бийд^[1] е английски бенедиктински монах, написал голям брой исторически творби, които са запазени почти изцяло. Неговото съчинение „За хронологията“ дава ценни сведения за нахлуванията на готите и хуните в българските земи, за управлението на хан Тервел и др.

Най-известната му творба е „Църковна История на народа на англите“  (лат. Historia ecclesiastica gentis Anglorum) в пет книги – тя обхваща историята на Британия до 729 г., разказва за келтския народ, покръстен през първите няколко века на християнството, за нашествието на англосаксонските племена през V и VI век, както и за последвалото им покръстване от ирландски мисионери от север и запад. Неговият труд е главен исторически извор за този период на територията на Британските острови. Беда пише още и химни, както и други стихове, граматически трудове, занимава се е и с астрономия – знаел, че земята е кръгла, той е първият историк, който последователно отбелязва при летоброенето сигнатурата „след Христа“ (или AD=Anno Domini), както и най-ранният известен писател, който заявява, че слънчевата година не е дълга точно 365 и една четвърт дни, така че Юлианският календар се нуждае от малки поправки. Обяснението му относно Големия кръговрат от 532 години е от фундаментално значение за църквата и по-точно за изчисляването точната дата на Великден. Отбелязва също и влиянието на луната върху приливите и отливите.

[Glasberg]

Сборника на Англите от кралски родословия (понякога наричан Vespasian или просто V) осигурява родословията на кралете на Deira, Bernicia, Mercia, Lindsey, Кент и Източна Англия, проследявайки всяка от династиите до Один, син на Frealaf.^[5] Тези същите родословия, както в текстова, така и в таблична форма, са включени в някои копия на Historia Brittonum.


Два други ръкописа от 10 в. (наречени CCCC и Tiberius, или просто C и T) съдържат Сборника на Англите, но добавят родословие за Уесекския крал Ine, което продължава до Cerdic, полу-легендарния основател на Уесекс, а оттам до Один.^[7]





По-късни добавки (892 г.) към Vita Ælfredi regis Angul Saxonum на Асър Шерборнски и към Англо-Саксонската хроника съдържат Уесекс родословия преди Cerdic и Один, като стигат до Адам.^[10]


John of Worcester копира тези родословия в своята Chronicon ex chronicis.

Англо-Саксонските генеалогии от 9 в. служат за източник на Исландската Langfeðgatal, а през 13 в. Снори Стурлусон ги използва за Пролога на Прозаичната Еда.

[Glasberg]

ЕВХЕМЕРИЗЪМ

Има теория, която твърди, че митовете са изопачени разкази за реални събития.^[6][7] Според тази теория разказвачите многократно усложняват исторически събития и с течение на времето реалните лица в тези истории добиват статут на богове.^[6][7] Например може да се спори дали митът за бога на ветровете Еол не се е развил от разказ за крал, който обучавал народа си да използва платна и да впряга ветровете в своя изгода.^[6] Херодот - бащата на историята — и Продик изразяват подобно мнение.^[7] Тази теория е наречена евхемеризъм на древногръцкия философ Евхемер (роден ок. 320 г. пр. н. е.), който излага своята теза, че гръцките богове се развиват от легенди за човешки същества^[7][8].

По-голямата част от родословията проследяват произхода на Англо-Саксонските кралски семейства до Один.


Евхемеричното третиране на Один като общ прародител на кралските домове вероятно е "късна иновация" в рамките на генеалогията на кралските родове, развита впоследствие, при Християнизацията на Англо-Саксите.

Kenneth Sisam твърди, че родословието на Уесекс е присвоено от това не Bernicia, а David Dumville стига до същото заключение по отношение на Кент, извеждайки го от родословието на кралете на Deira.

Едно оцеляло извън Сборника на Англите родословие на кралете на Есекс проследява рода от Seaxneat. В по-късни родословия, Seaxneat бива свързан с Один, правейки го негов син.

David Dumville предполага, че модифицираните родословия, свързващи се с Один изразяват политиката по онова време, представяйки в генеалогична форма хегемонията на Англите над Англо-Саксонските кралства.



Получаването на право на кралска титла на базата на произход от Бог може да се корени в древното езичество на Германите. В Англо-Сакстонска Англия след Християнизацията, изглежда, тази традиция се свързва с право на кралска титла в което и да кралство на Heptarchy, основано на произход от Один.^[11]


Один е направен баща на Векта, Белдег, Wihtgils и Wihtlaeg^[12], които са представени като предците на Кралете не Кент, Дейра, Уесекс, Bernicia, Mercia и Източна Англия, както и независимия основател, превърнат в син, Seaxnēat, прародител на Есекс.

[Glasberg]

РОДОСЛОВИЕ НА ОДИН


Най-ранният запазен ръкопис, който разширява родословието преди Один, Веспанианската (Vespasian) версия на Сборника на Англите, дава единствено името на на бащата на Один, Frealeaf. Но в случая с родословието на кралете на Lindsey, прави Frealeaf син на Friothulf, син на Finn, син на Godulf, син на Geat.


Изглежда, това е по-късно попълнение, добавено след като табуларните генеалогии в Historia Brittonum са извлечени от предшественика на Сборника на Англите, и впоследствие добавени към другите линии.^[51]


В родословието на Hengist в Historia Brittonum, Godulf, баща на Finn, е заменен с вариант на Folcwald, бащата на легендарния Фризийски герой Finn, известен от Беоулф и Finnesburg Fragment.^[52] По-късните версии не следват тази промяна: някои правят Friothwald баща на Один, докато други пропускат Friothulf.^[53]

Грим сравнява различните версии на родословия непосредствено преди Один и прави заключението, че първоначалната версия вероятно е най-сходна с тази на Англо-Саксонската хроника, където Один е син на Fridho-wald, син на Fridho-lâf, син на Fridho-wulf.^[54]



Начело на това родословие е името на друг легендарен Скандинавец, Geat, очевидно едноименният прародител на Геатите и вероятно някога Бог. ^[55] Прието е, че той съответства на Gapt, който стои начело на родословието на Готите, посочен от Йорданес.^[56]


Никое от имената между Один и Geat, освен може би Finn, не е познато от другаде.

Kenneth Sisam заключва: "Малцина ще се съгласят с мнението, че предците на Один са фантастична разработка на Християнските времена."^[57]

[Glasberg]

Няколко средновековни източници разширяват родословието преди Geat, до легентарните Скандинавски герои Скьолд и Sceafa.

[Glasberg]

Най-ранните имена в изработеното родословие, т.е. връзката с Библейската генеалогия, са добавени най-късно.

Ной е направен баща, или чрез Сим, дядо на Sceaf, като родословието е проследено чак до Адам, като този подход не е последван от Æthelweard, който очевидно е копирал от Англо-Саксонската хроника, съдържаща това разширение, но също така е разполагал със семейни материали, независими от Англо-Саксонската хроника.^[65]


Langfeðgatal, която взаимства от Англо-Саксонското родословие, за да разработи родословието на Скандинавските кралски династии, продължава процеса на разширение.

От ръкописа на Сборника на Англите (T) или източник, тясто свързан с него, Langfeðgatal взема имената от Один до Scef, наречен Sescef или Seskef (от Se Scef wæs Noes sunu - "Scef бе син на Ной" в Т-родословието).^[61]

И вместо Ной да се постави непосредствено преди Sceaf, се добавя дълъг списък от имена, известни от Скандинавската и Гръцката митология, без оглед на традиционните родствени връзки.


Родословието на Sceaf минава през Magi (Magni), Móda (Móði), (като Magni и Móði са синове на  Тор), Vingener, Vingeþor, Einriði и Hloriþa (и четирите имена на Тор), Тор е направен син на крал Мемнон от Троянка, дъщеря на Приам от Троя.

Приам е представен чрез класическите си гръцки предци, вкл. Юпитер и Сатурн, което осигурява връзка със Синовете на Ной.

Родословието е изведено от Яфет, син на Ной, прародител на всички Европейски народи според средновековната традиция.^[66]

[Glasberg]

Такааааааа ... Сега да се върнем на нашата първоначална схема на родословието на Елизабет II от първия пост в нашата тема:

[Glasberg]

След като отрязахме клоните, съдържащи неблагонадеждна и/или некоректна информация за родословието, картинката вече изглежда по следния начин:

[Glasberg]

[Glasberg]

Нека проверим с какво родословие е представен Один.

Тор е направен син на крал Мемнон от Троянка, дъщеря на Приам от Троя, точно както пише в Уикипедия.

[Glasberg]

Запазените ръкописи на Англо-Саксонската хроника вмъкват няколко поколения между Scyld (Скьолд) и Sceaf.

Асър Шерборнски осигурява подобно родословие с някои различни форми на имената.

Версии на Англо-Саксонската хроника и на Сборника на Англите изглежда добавят имена към съобщените от Æthelweard, едно от тях това на Heremod, легендарния владетел на Датските Скьолдунги.^[62]


Gesta Regum Anglorum на William of Malmesbury's представлява допълнителен вариант в опит да се хармонизират алтернативните. Sceaf се появява два пъти в родословието, веднъж като баща на Scyld (Скьолд), както е в родословията на Æthelweard и Беоулф, и втори път като Streph, баща на Bedwig.^[63]

[Glasberg]

Изглежда, ще ни се наложи да изтрием още разклонения от Клоните на родословието на Елизабет II, а именно частта, свързана с Один.

[Glasberg]

Още малко любопитна информация за Один, преди да продължим с Брут Троянски.

ТОР ТЪРСИ ОДИН

Вече споменахме, че норвежкият иследовател Thor Heyerdahl смята, че викингският бог Один може да е бил истински крал, живял в сегашна Южна Русия преди 2000 години. В книгата си „В търсене на Один“,  Хейердал заявява, че археологическите разкопки край Азовско море в Русия доказват, че Один в Сагите от 13 в. на Снори Стурлусон е повече от мит.


Според Хейердал, Один е бил крал, живял около Азов, преди да бъде изгонен от римляните и да отведе последователите си в Швеция.

„В древни времена хората са се отнасяли към Боговете и кралете като едно и също нещо.“, казва Хейердал.


Снори разглежда Один като крал на Боговете в Скандинавската митология.

[Glasberg]

Хейердал отива още по-далеч, определяйки региона източно от Азов и Черно море като Асгард. Той вижда също връзка на Асите/Асините с Азербайджан, точно на юг от Кавказ, където хората наричат себе си Азери.



Хейердал за пръв път започва да формира тази хипотеза, след като посещава Gobustan, древно пещерно жилище, открито на 30 мили западно от Баку [в Азербайджан], което е известно със скалните си резби. Скиците на сърповидни лодки, издълбани в тези скали, приличат много на скалните резби, открити в Норвегия (“Scandinavian Ancestry: Tracing Roots to Azerbaijan,” Azerbaijan International , Summer 2000, on-line at www.azer.com/aiweb/categories/magazine/82_folder/82_articles/82_heyerdahl.html).

Хейердал заявява: „Аз лично съм убеден, че Снори е документирал предавана устно история, а не измислен мит, и мисля, че е време да потърся земята, от която са дошли моите скандинавски предци, а не земята, към която където впоследствие са тръгнали на викингските си набези и проучвания. Те със сигурност не са излезли изпод ледниците, когато ледниковият период приключва, така че трябва да са имигрирали от юг. Подозирам, че съвременните Азери и Асите/Асините в Скандинавските саги имат общи корени, а нашите прародители са дошли оттам (“The Azerbaijan Connection: Challenging Euro-centric Theories of Migration,” Azerbaijan International, Spring 1995, on-line at www.azer.com/aiweb/categories/magazine/31_folder/31_articles/31_thorazerconn.html).





Цитат от Сага за инглингите на Снори Стурлусон:

2. Страната в Азия, на изток от Танаквисл, нарекли Осаландия или Осахайм, а главната крепост в нея — Осгард. Владетел на крепостта бил Один. В нея направили голям жертвеник. Според тогавашния обичай дванадесет върховни жреци извършвали жертвоприношенията и разрешавали споровете между хората. Наричали ги дротни[23]. На тях народът трябвало да служи и да им се подчинява.

Один бил голям воин. По време на безбройните си завоевателни походи той покорил много земи. Щастието го съпровождало в битките и той винаги побеждавал.

Постепенно неговите бойци започнали да вярват, че победата е на негова страна винаги щом той пожелае това. Когато воините му тръгвали на бой или да изпълняват други задачи, Один поставял ръце над главите им и ги благославял. Те вярвали, че това им носи успех. Когато се намирали в безизходица в морето или в битка, неговите войници повтаряли името му и смятали, че това винаги ги спасява. Имали пълно доверие в него. Често Один заминавал на толкова далечни походи, че с години не се завръщал в страната си.

3. Один имал двама братя — Ве и Вилье. Докато отсъствал, те управлявали страната. Веднъж Один заминал на поход в много далечни земи и толкова дълго отсъствал, че асите вече не вярвали в неговото завръщане. Тогава братята му си разделили наследството и двамата се оженили за съпругата му Фриг. Не след дълго обаче Один се завърнал и взел жена си обратно.

4. Один тръгнал с войска срещу ваните[24], но те влезли в бой с него, за да защитят страната си. Побеждавали ту едните, ту другите, взаимно опустошавали земите си и избивали хората си. Когато всичко това омръзнало и на двете страни, те сключили мир и си разменили заложници. Ваните изпратили на асите най-уважаваните си мъже — Нюрд Богатия[25] и синът му Фрьой[26]. Асите предложили от своя страна Хьоне и казали, че е много подходящ за хьовдинг[27]. Той бил едър и много красив човек. С него изпратили и друг изключително умен мъж, който се казвал Миме. В замяна ваните дали най-умния от тях Квасе.

5. От североизток към югозапад се простирал голям планински хребет, който отделял Големия Свитюд от другите страни. Недалече от планината, на юг, се намирала Тиркландия[29]. Там Один притежавал обширни имения. По това време римските воини шествали по света и покорявали земи и народи. Поради тази заплаха много хьовдинги напускали земите си. Один бил далновиден човек и ясновидец. Той знаел, че един ден неговият народ ще се засели на север. Ето защо оставил братята си Ве и Вилье да управляват Осгард и заминал надалече, последван от всички богове и много хора.

Първо тръгнал на запад към Гардарике[30], после на юг към Саксландия, където завоювал една голяма страна и оставил синовете си да я управляват. После тръгнал на север към морето и спрял на острова, който още се нарича Одинсьой[31]. Изпратил на север една девойка на име Гевюн, за да потърси още земя. Тя пристигнала при крал Гилве, който й дал нива за оран. Тогава Гевюн отишла в Ютландия[32] и скоро родила четирима синове от един великан, превърнала ги във волове и ги впрегнала в рало. Тя разорала земята и я разширила на север към морето и на запад към Одинсьой. Нарекли страната Шааландия. Гевюн останала да живее там. Синът на Один, Шьолд, я взел за съпруга и двамата заживели в Лайре. Там, където Гевюн орала, се появило езерото Меларен. Фиордите в него са разположени по същия начин, както скалистите носове на Шааландия.

Когато Один разбрал, че на изток има хубава земя, той отишъл при Гилве и двамата се споразумели, защото Гилве знаел, че няма достатъчно войска, за да се противопостави на асите. Той и Один често мерили силите си с хитрост и лукавство и винаги по-добри се оказвали асите. Там, в Меларен, на мястото, което днес се нарича Старата Сигтюна[34], Один построил голям езически храм и направил жертвоприношение според обичая на асите. Той покорил цялата страна и я нарекъл Сигтюна. Раздал земя и на жреците да построят домовете си на нея. Нюрд заживял в Ноатюн, Фрьой в Упсала, Хаймдал в Химелберг, Тур в Трюдванг, а Балдер в Брайдаблик. На всички тях той дал хубави имения.

6. Разказва се и сигурно е истина, че когато Оса-Один и боговете дошли в Северните земи, те разпространили спортните игри, които хората продължили да упражняваш дълго след това. Один бил най-способният от всички и останалите се учели от него.

Ако някой попита, защо Один бил толкова високо почитан, то причината е тази: бил много красив и лъчезарен, когато се намирал сред приятелите си, и всички се чувствали щастливи в негово присъствие, но във военните походи изглеждал страшен и опасен за враговете си; владеел изкуството да променя цвета и външния си вид; говорел толкова приятно и гладко, че всички, които го слушали, били убедени, че говори единствено истината.

9. Один се разболял и умрял. Когато настъпил часът му, той съобщил, че всички мъже, загинали в бой, ще му служат отново.