Тъй като след прегледа на предните ми постове осъзнах, че има нужда от малка аргументация на позицията ми, за да изчистя евентулно грешното впечатление за налагане на личната ми позиция, ще добавя леки нотки допълващи личното ми мнение
1. По отношение на визуализирането на сенките или ,,летачите''. На по-повърхностно смислово ниво това е просто по-особен поглед върху мисъл формите на собствените ни страхове, които бидейки част от енергийно/мисловният ни поток, започнал програмирането си още от самото ни раждане, някой хора с по-сензитивен характер биха могли да ги ,,виждат'' като сенки. На по-дълбоко смислово ниво - при евентуално развит усет за колективното несъзнавано, тези сенки биха могли да са отражение на интуитивното ,,виждане'' на навлизането на архетипа на ,,Сянката'' или пък и на по-сложните за асимилиране поне за мен архетипи на ,,Анимата'' и ,,Анимуса'' /ако приемем работата на К.Г.Юнг/. Все пак спускащата се ,,сянка'' върху земите я има не само при индианците, но и при даоистите в предкомунистически Китай. А последващите събития в техните общества, които агресивно налагат нов външен на предишния манталитет са добре известни.
2. По отношение на множиството описани в статията ,,енергийни паразити''. Общият модел, който лично аз намирам и споделям с уговорката че е лично мое, желателно-ненатрапчиво мнение, е за множество вариации на тема ,,Да дадем други имена на страховете, които сме изтласкали в полето на личното несъзнавано''. Много ясно, че това е реакция на дълбоките страхове, предизвикващи субективното усещане за точене на енергия, безизходица, обреченост и т.н., които на по-дълбоко ниво са предизвикани от чувствата на гняв и тъга, следствие на нереализирани желания или развитие на събитията в разрез със схващането за ,,правилност''. Това лесно може да се проследи след запознаване с основите на теорията за личността/ има в нетя достатъчно статии/. От тук нататък е индивидуален проблем как всеки за себе си ще ,,пречупи'' тази информация през собствената си морално-цценностна система, която да не забравяме че е функция на индивидуалното ни програмиране още от раждането и се изразява от ,,попитото'' от семейната и обществената среда, както и генетичната обусловеност /
последното, ако примете труда на Брус Липтън - ,,Биология на убежденията'', също не е константно /. С оглед на гореизложеното и това че съм възпитаван, когато мога да помагам /
в случая смятам, че е субективно поднесена информацията и носи допълнителни заблуди за това ми се активира вродения т.е. програмирания инстинкт да помагам/ си позволих да споделя мнението си по въпроса. Ясно осъзнавам възможната реакция ,,Глей го па тоя кво се прави на поучаващ'' , но рискувам щото винаги има и друга гледна точка върху нещата. А тази която споделям, поне на мен лично ми е помогнала да погледна от друг ракурс случващото се около мен, нямащ нищо общо със субективното чувство за страх. Не казвам че не е правилно, а че може да се приеме и по ,,друг'' начин. От тази перспектива възниква и възмущението ми спрямо начина на поднасяне на информоцията в статията и последващите ми думи. Иронията е че вербалното и писменото пренасяне на този тип информация разраства инфектирането на обществения мисловен модел с такива внушения, което като модел повтаря поведението на вирус. А вирусът както знаем е паразит. И ние си говорим за енергийни паразити
))))).
За да довърша т.2 ще спомена, че в този общ модел се вписват и всички ,,предписания за справяне,'' от различните цитирани автори. Най-общо те се изразяват в самодисциплината. Обаче тази дисциплина се предшества от осъзнаването, че проблемът е първо вътрешен и после външен. Веско в типичния си завоалиран стил го загатва в цитата от надгробната плоча на някакъв архиепископ в темата за Дзен притчите и поучителните истории. Ала проследяването на тези послания изисква нелинеен похват за формиране на линейно възприемане. Т.е. цъкайте си по темите бре хора. Фокусирайте върху нещо, което интуицията ви насочва. Не се концентрирайте върху запаметяването. После си цъкайте някъде другаде по темата или темите. Оставете интуицията да ви води. Нищо в съзнателния ни живот не се губи като информация. Просто това, което е преминало недетектнато покрай съзнателното е складирано в несъзнателното. Дали като ,,прозрение'' в будно състояние, дали като сън интуицията ще го възпроизведе. Остава обаче личния избор как ще го възприемете. От гледна точка на страха от непознатото или като нещо ново и вдъхновяващо. Все пак събитията нямат емоционален заряд - творческият импулс в нас дава емоционалната оценка на нещата. Така едни могат да ,,виждат'' сенки, а други лични комплекси. Наскоро прочетох, че мъдростта не е да разкриеш собствения си ум, а да докараш другия до прага на неговия ум. Така че който както иска да си възприема реалните събития, но личен избор е дали ще изживяваш пореднитестрахове или ще погледнеш на тях като опитност.
3. То за тия 4 часа писане power-а отиде на мин./ волумето на макс
)/, че просто нямам възможността по-детайлно да се аргументирам за егрегорите или ,,махалата'' на Зееланд и как тези виртуални енергийно- мисловни ''балони'' или ,,тонали'' ги зареждаме с енергията на мисъл-формите, които генерираме и после предизвикват съответните събития. Показателни са мисловните експерименти с групи от медитиращи и статистическото изследване на развитието на ситуацията, ако щете дори поговорката ,,Всеки народ си заслужава управляващите''.
П.П. точно след като Ламбда ми предложи да прегледам съдържанието на ,,алтернативния'' форум второто на което се натъкнах беше ,,сеанс'' на Калоджеро Грифази. Показах го на една приятелка и останах ,,потресен'' че и тя прави същото. Хорааа започнете да се осъзнавате и ще видите, че такива като горецитирания в България също има. Но се доверете на тези, които няма да ви излъжат че на тях се дължи това, което ще последва. Всичко е продукт на вашите ИСКРЕНИ желания /вкл. и най-вече несъзнаваните, а там е добре да няма страх/. Т.е. всичко е въпрос на канализирането на собствената ви енергия. А както е споменавано във форума Злото е да си заблуден за собствената си стойност, демек да си държан в невежество за собственият си енергиен потенциал. А тъненето в това състояние на невежество за съжаление си е резултат на личен избор. В повечето случаи неосъзнат, но това не е от неведомост.