Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 50 51 52 [53] 54 55 56 ... 73
781
5.5 Променлив ток

Когато се ползва променлив ток, човек трябва много да внимава да не екзекутира с тока себе си и растенията. Като цяло, променливият ток забавя растежа на растенията, освен в определени тесни параметри на волтажа и ампеража. Двусемеделните растения нарастват на маса при 10 kV и 100 kV, но олекват (с до 45%) между 20 и 60 kV. Токът трябва да е много нисък, в противен случай растежът на растението ще бъде спънат.

Л. Е. Мър (L.E. Murr) използвал елекпроди от плетеница алуминиеви жици, заредени с 60 kV, и открил, че едносемеделните нарастват на суха маса в електростатично поле, но намалят на маса в осцилиращо поле. сухата маса на двусемеделните нараства с около 20%, когато са отглеждани в осцилиращо поле, но олекват над 50 kV. Концентрацията на второстепенни елементи (Fe, Zn, Al) се увеличава с няколко стотин процента в активните листни връхчета, поради увеличение на олиго-ензимите. Активността на тези вещества е ускорена толкова много, че се спъва клетъчното дишане, което води до деградиране и смърт. Изглежда няма никаква полза от продължително излагане на растенията на поле от променливо електрично поле. Ако се ползва такава система, волтажите не бива да надхвърлят 10 kV, а токът трябва да е много слаб. [Л. Е. Мър: Напредване в хоризонтите на Растителните науки, 15: 97-120... Murr, L.E.: Advancing Frontiers of Plant Sciences 15: 97-120], [Мър: Академия на науките Ню Йорк, Препис 27 (7): 761-771 (1965г) ... Murr, L.E.: N.Y. Acad. Sci. Trans. 27 (7): 761-771 (1965)]; [Мър: Природа 201: 1305 (1964г)... Murr, L.E.: Nature 201: 1305 (1964); ibid., 203: 467-469 (1965); ibid., 208: 1305 (1964)]

Резултатите може да си заслужават. В подобна система, максималната приложена енергия била 50 вата (50 kV на 1 mA) за всеки 2.5 декара за 6 часа на ден за 6 месеца. Нетната доставена енергия била по-малко от 0.2% от енергията, които растенията в действителност са погълнали само от слънчевата светлина. Само част от тази допълнителна енергия е била налична за растенията, и въпреки това добивите се увеличили с над 20%, до 50%! Освен това, било открито, че ако през първия месец на порастването се прилагало електрическо разтоварване (искра), това било също толкова ефективно като продължителната обработка през целия сезон.

През ноември 1927г и януари 1928г, месечното издание на "Популарна наука" обяви, че Х. Л. Роу (H. L. Roe) е изобретил електрифицирано рало, което пращало 103 kV между лопатките на ралото, избивайки по този начин вредители в почвата. През 1939г, Фред Оп (Fred Opp) изобретил градинарски култиватор, който ползвал електрически ток под високо напрежение, за да увеличи азотното съдържание на почвата. Системата била описана в месечния брой на "Популярна наука" през октомври 1939г:

"Генератор с изход 110 волта AC, батерия за възбуждане на арматурното поле, и трансформатор който покачва тока до 15 kV... са монтирани на ходущ тип градински трактор, екипиран с малък бензинов мотор, който захранва и трактора и генератора. Токът се провежда по чифт електроди и се отвежда в бразди в почвата, направени от култиватор. Когато електродите се влачат върху почвата в браздите, почвата пада върху тях, като по този начин влиза в контакт."

Същият метод е бил усвоен и при "Електроватора", построен от Гилберт М. Бейкър, както е докладвано в "Популярна наука" (Септември 1946г):

"Това е ремарке, съдържащо... 12.5 kVA генератор и специален трансформатор. Две гребла с медни електроди, вместо зъби, прилагат висок волтаж и нисък ампераж към плевелите, докато машината се влачи с 1.6 км/ч. Плевелите изгарят, от върховете до връхчетата на корените, оставяйки земята в готовност за нови посеви. Третирането може да се повтори за успешно порастване."

През 1911г, Емилио Олсън (Emilio Olsson) патентовал напоителна система, използваща електрифициран дъжд. Водата се съдържала в изолиран железен варел, положително зареден със 110 V на 0.5 A. Отрицателният полюс бил изолирана медна жица, оголена на върха. Пръскачките били монтирани на 5 метра височина. Олсън успешно култивирал 250 декара плантация с този метод. Градът Буенос Айрес започнал да използва тази система в парковете си.[Списание "Scientific American", 19 Август 1911г... Sci. Amer. (19 Aug. 1911)]

Третирането на семена в електрическо поле преди сеенето дава значително увеличение на добива, обикновено около 15-20%. Л. А. Азин (L. A. Azin) и Ф. Я. Изаков (F. Y. Izakov) докладвали тези резултати от изследването си:

"Електрическото поле от коронния разряд се различава от електростатичното поле по това, че притежава значителна хомогенност и по прецесията на пространствените заряди от еднакъв знак в работната му зона. Поради това, всяка частица, включително и семе, получава заряд от същия знак в такова поле. Електростатичното поле е хомогенно и не притежава пространствени заряди, въпреки че зареждане може да се случи, защото ако едно семе се постави на металния електрод, ще получи заряд заради контакта, и ще отговаря по знак на полярността на електрода."
Н. Ф. Кожевникова (N. F. Kozhevnikova) и К. А. Станко (S. A. Stanko) експериментирали с AC полета. Те открили:

"След третиране в оптимални условия, добивът на зелена маса беше увеличен с 10-30%, и добивът на зърно с 10-20%. Освен увеличеният добив, третирането на семената с променлив ток може да подобри други ценни икономически качества на култивираната култура: листната покривка на растенията може да се увеличи, вегетативният период може да се скъси, абсолютната маса на зърното може да се увеличи, и тн..."

Семената били третирани с 2-4 kV/см, с 8 kV на електродите в работната камера. Излагането било за 30 секунди, или за 1 час. Било открито, че ако третирани семена се държали за 10-17 дни преди да се засяват, възрастните растения ще съдържат до 86% повече хлорофил и 50% повече каротеноиди от контролите! [Н. Ф. Кожевникова и С. А. Станк: Приложни електрически феномени, #2 (Март-Април 1966г)... Kozhevnikova, N.F., & Stank, S.A.: Appl. Electr. Phenom. #2 (Mar.-Apr. 1966)]

Б. Р. Лазаренко (B.R. Lazarencko) и Я. Б. Горбатовска (J.B. Gorbatovska) докладвали подобни резултати, постигнати в различни условия на коронен разряд за третиране на семената:

"След електрическа обработка от такъв тип, се наблюдаваше увеличение на степента на покълване и особено на енергичността на покълването. Подобрението беше особено изразено в характеристиките на семената, поставени на отрицателния електрод по време на обработката. В този случай беше получен увеличен добив от 2-6 центнера на декар при почти всички видове условия, които бяха употребени (центнер е мярка за тежина, равна на 100 кг, бел.прев). Увеличението в добива беше по-малко за онези растения, чиито семена бяха третирани с положителния електрод. Семената на царевицата, третирани с постоянно електрично поле, дадоха добър добив, който се разви бързо. Зелените домати узряват по-бързо, ако са поставени в електрическо поле близо до положителния електрод или между полюсите на магнит, особено, ако са близо до Южния полюс.

Жизнеспособността и оплодителната сила на полена отначало се повишиха и след това се понижиха с удължаването на третирането с постоянно електрично поле. В оптимални условия, тази оплодителна сила беше повишена от два до четири пъти. Употр*бата на високоволтови електрически полета за третирането на полен доведе до изменение на биоелектрическите му характеристики и стана възможно да се въздейства на оплодителните процеси: степента на плодообразуване беше увеличена по време на хибридизацията на по-далечни форми, и беше преодоляна невъзможността да се кръстосат раздалечени видове." [Т. Хийдли: Ентомологично общество на Ню Йорк 37 (1): 59-64 (1929г)... Headlee, T.: N.Y. Entomol. Soc. 37 (1): 59-64 (1929)]

Бактериите по семената, гъбичките и насекомите могат да бъдат унищожени без да се нараняват семената, чрез прилагането на високочестотни електростатични полета между кондензаторни плочи. Вредителите са унищожени, когато се развие смъртоносно количество жега в рамките на няколко секунди. За да се предизвика отслабено покълване на семената, е нужно по-продължително излагане на третирането, отколкото е нужно, за да се унищожат вредителите. [Хийдли: Бюлетин на Експериментална станция Ню Джърси #568 (Април 1929г)... Headlee, T.: N.J. Experimental Station Bulletin # 568 (April 1929)] и [Дж. У. Питман: "Канадско списание за Растителни науки" (Януари 1971г)... Pittman, U.J.: Canadian J. Plant Sci. 43: 513-518 (1963); ibid., 52: 727-733 (Sept. 1972); ibid.,  44: 283-287 (May 1964); ibid., 47: 389-393 (July 1967); ibid., 50: 350 (May 1970);  ibid., 51: 64-65 (January 1971)]

Чрез същия този метод е възможно да се засили покълването на стари семена или семена, които по принцип покълват трудно. Увеличава се нишестето, инвертната захар се увеличава и албуминът се изменя при такова третиране. По-голям процент от третираните семена покълват по-рано от нетретираните семена. Високочестотните електростатични полета могат също да се използват както за да потиснат, така и за да засилят ензимния метаболизъм на плодовете и зеленчуците, по този начин удължавайки стабилността им, или ускорявайки зреенето им. В електростатично поле от 36 kV/м, отрицателният полюс, поставен над семената, засилва покълването им. Положителният полюс, поставен над семената, потиска покълването им. През 30те години (>1930) Л. Лебедев (L. Lebedev) използвал ултра-къси вълни с много ниска мощност, за да облъчи семена, което довело до 20-45% ускорено порастване на растенията. Подобни резултати били постигнати с картофени клубени, а гладиолови луковици били отгледани без предварителна студена обработка..

Смята се, че тези ефекти са предизвикани от проводящи потоци или диполярен антенен резонанс. Леталният ефект започва от дължина на вълната около 10.4 метра (29 MHz), когато кондензаторните плочи са на разстояние 2-3 см една от друга. Други изследователи докладват подобни резултати със следните параметри: Плочи, 12 см диаметър, ток 5.5 ампера, дължина на вълната 5.6 метра (50 MHz), температура 30-40 Целзий. Смъртоносните ефекти зависят от дължината на вълната и волтажния градиент на силата на полето (разстоянието между кондензаторните плочи). Увеличавайки или честотата или силата на полето, докато другите фактори остават постоянни, увеличава скоростта, с която ефектът поразява вредителите. Увеличението на кой да е фактор изисква повече ток, и все пак на определени честоти (около 3 MHz) е нужно много по-малко ток за ефективни резултати (около 4 kV за линеен инч, 2.54 см). Колкото по-висока е честотата, толкова по-кратко е смъртоносното време. Плътността на семената и нивото на влагата, която съдържат, също променя смъртоносната доза. Температурата на семената и на вредителите може да се покачи до 60 Целзий. Подобен метод бил разработен, за да унищожава термити в дървесината, при който за целта се прилага сигнал от 20 MHz.

Експерименти, проведени от Х. Крониг (H. Kronig), показват, че след една седмица развитие на семена, изложени на нискочестотни полета (0.5-20 MHz), пшенични семена пораснали средно 23% повече на дължина, отколкото неелектрифицираните контроли.

Други експериментатори са открили, че високочестотните токове, генерирани от Теслова намотка, предпазват растенията от температури не по-ниски от -12 Целзий, което е унищожително за незащитените растения. [Л. Г. Палег и Д. Аспинал: Списание за Обща физиология, 15: 391-420 (1932г)... Paleg, L.G., & Aspinall, D.: J. Gen. Physiol. 15: 391-420 (1932)]

През 1920г, Томас Къртис (Thomas Curtis) използвал голяма Тесла-намотка, потопена в масло (10 kV, 500 W), за да осигури ток с високо напрежение над 60 квадратни метра градина със засадени марули и репички. Електрифицираните култури били поне 50% по-големи от нормалните.



Допълнителна, неспомената литература:


-   Strevoka, et al.: Planta 12: 327
-   Khevdelidze, M.A., et al.: Appl. Electr. Phenom. 1 (19): 52-59 (Jan.-Feb., 1968)
-   Chemical Abstracts 96: 49235b; ibid., 96: 67828b
-   Appl. Electr. Phenom. 6: 454-458 (Nov.-Dec. 1967)
-   Van Tassel, Geo.: Proc. College of Universal Wisdom; 1974, Big Rock, CA
-   Burridge, Gaston: Round Robin (Sept.-Oct. 1971), p. 17
-   Paleg, L.G.: Nature 228: 970-973 (1970)



5.6 Магнетизъм

Развъдчикът на растения Алберто Пировано (Alberto Pirovano) публикувал около 50 страници по въпроса за онаследяващите се промени в растенията, индуцирани чрез третиране с нискочестотни постоянни магнитни полета.

Алберт Р. Дейвис (Albert R. Davis) получил на свое име патент в САЩ US #3,030,590 върху системата си за градинарство с магнетизъм. Дейвис казва:

"Открихме... третирането на надземните семена с Южен полюс на магнит [1,500-2,500 гауса] (мярка за силата на магнитното поле, бел.прев) увеличава покълването и растежа, и листата на тези зеленчуци са по-големи."
"Ако се третират семена на... цвекло, картофи, моркови или репи, ще се получи по-добър резултат, като се използва Северен полюс на магнит."

Магнитното влияние също така омекотява повърхностното налягане на водата, която след това по-скоростно се усвоява от семената и растенията. У. Дж. Питман (U. J. Pittman) провел надлежни полеви експерименти със следните резултати:

"Магнетизмът на Земята може да афектира посоката на растеж на коренищата на някои растения, и също скоростта на растеж на някои семена... Корените на някои растения [зимна и пролетна пшеница, и див овес] по принцип се подравняват в равнината Север-Юг, приблизително успоредно на хоризонталното лице на магнитното поле на Земята... Зимна пшеница, засята на редове, които са под прав ъгъл към магнитния Север, често дават повече добив, отколкото пшеницата, засята в друга посока, и разликата е 60-80 галона за декар, защото коренищата растат в ориентация Север-Юг и по-лесно могат да смучат хранителни вещества от почвените междуредия."

"Беше установено, че семената на някои разновидности на пшеницата, ечемика, лена и ръжта покълват по-бързо и порастват повече по време на кълновия стадий, когато дългата им ос и ембрионалните им крайчета сочат към Северния пагнитен полюс, отколкото ако сочат в коя да е друга посока."

"Много семена покълват и растат два пъти по-бързо, ако са подложени на влияние от Северен полюс от изкуствено магнитно поле преди да бъдат засяти, отколкото ако не са третирани по такъв начин - особено семената на пшеницата порастват 5 пъти повече в първите 48 часа, в сравнение с нетретираните семена."

"При някои видове засиленият растеж се запазва до зрялата възраст. Зелените предсрочни бобчета достигат зрялост по-бързо по този начин и дават повече добив, в сравнение със семената, които не са третирани и за засяти по случаен начин."
"Ефектите на магнитното третиране преди покълването изглежда остават активни у някои семена поне 18 месеца след прилагането на обработката. Нужният магнитен интензитет за максимален отговор у семената изглежда е някъде между 0.5 и 100 Оерстед (друга мерна единица, бел.прев), когато се прилага за 240 часа. Поради някаква неизвестна причина, се получава по-силен отговор в растежа, ако семената са падложени на магнетизъм за 48, 144, 240 или 336 часа, отколкото ако са подложени на магнетизъм за каквито и да е периоди между тези диапазони. ИЗлагане на магнетизъм за 240 часа създава максимално силен отговор у повечето семена..." [Стревока и екип: "Планта" 12: 327... Strevoka, et al.: Planta 12: 327]

Питман открил, че сексуалното покълване на хермафродитните растения, като например царевицата и крастевиците, също се влияе от геомагнитното поле:

"Ако ембрионалният радикал на такива растения е ориентиран към Северен полюс, ще се оформи по-голям брой женски растения, отколкото при растенията, ориентирани на Юг. Тъй като крастевичните плодове произлизат от женските цветя, Северната ориентация на семенните радикали ще доведе, разбира се, до по-голям добив от растението."

По принцип, Северната ориентация на ембрионния радикал (особено на царевицата) насърчава мъжкото. Отговорът на семената, когато са ориентирани към геомагнитните полюси, зависи от това дали семената са левичари или десничари и от сексуалните характеристики на всеки тип растение. Когато семенното връхче на ембрионалния радикал е ориентиран към Южния геомагнитен полюс, L-ротационните семена (с L се обозначава оста на дължината, бел.прев) демонстрират завишена степен на растеж, дишане, и ензимна активност, и до 50% по-високи добиви. D-ротационните семена (D е за "диаметър", късата ос, бел.прев) демонстрират до 50% засилен растеж и добиви, когато ембрионалните им връхчета сочат Северния полюс.

Когато семената на иглолистните растения се култивират така, че ембрионалните им радикали да са ориентирани към Южния полюс, те покълват 4-5 ди по-рано, отколкото семената, ориентирани към Северния полюс. Лунните фази също оказват коренно важно влияние върху покълването на иглолистните. Те покълват много по-бързо, ако ембрионалните им радикали са ориентирани към Южния полюс по време на пълнолуние, отколкото ако покълват на новолуние.

Ако има някакво съмнение за посоката на пола на семената, при всяко положение ще има положителни резултати ако семената се третират 2 седмици с магнитна нула, тихият регион, където магнитната сила е оравновесена между Север и Юг. Този регион се локализира чрез наблюдение на шарките, които желязната прах придобива при разпръскване върху стъклена повърхност над магнит.

Питман също така култивирал картофи от изрязани, магнитно третирани кълнове. Отгледани на полето, те дали добив 17% по-пазарни грудки, които тежали 38.5% повече от онези, отгледани от нетретирани кълнове! Питман заключил:

"Пред-кълновото магнитно третиране на картожените издънки е довело до промяна на метаболитния процес в пъпката, което в крайна сметка довело до по-ранно и по-голямо грудкообразуване. Грудките, които са стартирали по-рано, имат повече време да развият размер, отколкото онези, развили се по-късно."

Излагането на семената на магнитни полета също така увеличава процента на покълващите кайсиеви и ябълкови семена, увеличава добива от зеления фасул, ускорява растежа на всички бобови и житни растения, и степента на узряване на доматите.

П. У. Саусотин (P. W. Ssawsotin) докладвал, че поле с нисък интензитет (60 Ое) може да повлияе някои биологични процеси толкова, колкото и силно интензивните магнити (1,600 Ое). Някои от ефективните "прозорци" са доста тесни. Стревока и екип открили, че полева сила от 60 Ое засилва степента на растежа на бобовите, крастевиците, лупините, царевицата и ръжта, но ръжта не се повлияла от поле със 100 Ое интензитет. Най-големи резултати били постигнати при температурите, които са по принцип оптимални за растежа на всяка една култура. [М. А. Кевделизе и екип: Приложни електрически феномени, 1 (19): 52-59 (Януари-Февруари 1968г)... Khevdelidze, M.A., et al.: Appl. Electr. Phenom. 1 (19): 52-59 (Jan.-Feb., 1968)]

Други руски изследователи открили, че семената на пшеницата и ечемика, когато са пре-магнетизирани (2,000 Ое) за 30 минути, като голямата им ос е подравнена на магнитните силови линии, покълват много по-жизнено от контролните семена. Всъщност, покълването е спънато, когато семената са подравнени срещу магнитните силови линии. Житните семена отговарят различно спрямо лявата (L-) или дясната (D-) ориентация или симетрия (s), когато се третират с постоянно магнитно поле (7 kОе) за 15 минути. L-семената отговарят най-силно, и показват увеличен прием на калий и вода и освобождават аминокиселини 24 часа след обработката. Ефектът върху L-семената е най-силен, когато издутият с вода ембрион е ориентиран към Северния магнитен полюс. Лазаренко (Lazarenko) и Горбатовская (Gorbatovskaya) докладвали и други странни ефекти:
"Дори по-любопитни резултати бяха постигнати при ексеприментите, в които семената бяха загряти в тестова епруветка, поставена за 30 минути във вряща вода... В сравнение с контролните семена, загретите (в сухото състояние, описано по-горе) и изложени на магнитно поле показаха по-голяма кълнова активност..."

Други експерименти са показали, че третирането а почвата с магнетизирана вода и/или нискочестотен ток (о.5 или 5 А) активира почвения калий и фосфор, следователно увеличавайки био-достъпността. [Химически резюмета... Chemical Abstracts 96: 49235b; ibid., 96: 67828b] и [Приложни електрически феномени, 6: 454-458 (Ноември-Декември 1967г)... Appl. Electr. Phenom. 6: 454-458 (Nov.-Dec. 1967)]

А. В. Крилов (A.V. Krylov) също демонстрирал магнитотропни феомени при растенията:

"Покълването на семена в постоянно магнитно поле ускори растежа на филизите и коренчетата и развитието на растението, докато засилване на положителния полюс насърчи състаряването, заболяванията и смъртта. Полярностите също играят роля и в имунитета на растението. Филизи с коренчета, обърнати към Северния полюс, бяха гъсто налазени от паразити и плесени, и устойчивостта на тези филизи беше очевидно потисната. Обликът на филизите, обърнати към Южния полюс (при всички условия еднакви) беше напълно различен."

В 1,500 Ое поле, след излагане от 10-30 и 300 минути, беше открит най-голям брой покълващи семена. Други положителни ефекти бяха открити при 2,800 Ое. Ако магнитното поле е прекалено интензивно, покълването може да се спъне. Стревока докладва, че нехомогенно поле от 12,000 Ое потиска покълването на бобовите с до 40%. [Джордж Ван Тасел: Бюлетин на Колежа по Универсална мъдрост; 1974г, Биг Рок, САЩ... Van Tassel, Geo.: Proc. College of Universal Wisdom; 1974, Big Rock, CA]

Бел.прев: Това е интересен източник. Ван Тасел всъщност не е съвсем учен, или по-точно, не съвсем конвенционален. Американски контактьор, уфолог и автор, умрял 78-ма година.

Защитата от слана на ДеЛанд (John DeLand) --- "Защитната кула", разработена от Джон Деланд през 40те години (>1940) използва магнетизъм, за да замени противните печки.

Бел.прев: в САЩ, за да предотвратят сланата, извършват ето тази лудост.
https://www.google.bg/search?q=smudge+pot&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjB6vefqLPKAhVI3iwKHQrJA7QQ_AUIBygB&biw=1920&bih=920

Той добил големи добиви от портокалови дървета, за които дотогава се считало, че вече са прекалено стари, за да дават плод. Системата на ДеЛанд може да предпази половин декар дървета от измръзване, но е неефективна за малки растения.

Джордж ван Тасел дава следното описание на устройството:

"Студозащитната кула на ДеЛанд е около 10 метра висока. Състои се от няколко дължини стандартна галваницирана (поцинкована, бел.прев) стоманена тръба, 3.6 м всяка. Най-нискат секция е 5 сантиметрова тръба, положена 1 метър в бетон. На върха й - 3.6 метра тръба, с отвор 4 см, е завинтена чрез зъбна предавка. (не съм много сигурен, дали искат да кажат с винтова резба, или с някаква предавка, бел.прев) Над това връхната част е 3.6 метра тръба, 2.54 см в диаметър, завита чрез зъбна предавка. Върху всички места, на които има зъбна предавка и върху всички мачтови глави, хоризонтално са положени дикове, от по 30 см, направени от водонепромукаем талашит, дебел 2 см. Близо до външния диаметър на всеки диск или яка са пробити 7 дупки. Тези дупки са успоредни на централната мачта, и са равно отстояние една от друга по диаметъра, разделени на 51-1/2 градуса."

"Започвайки от върха на мачтата, с издължение от 15-18 сантиметра успоредно на земята, #10 голи медни жици (в нашия стандарт това означава фи 2.588 мм) са прокарани надолу и през външния ръб на бетоновата основа. Оттам се разклоняват, по канавки, дълбоки половин метър, до разстояние не повече от 44 метра от центъра на мачтата. На това място, всяка жица е усукана няколко пъти около постоянен магнит от сплав Alnico-V (това V е цифра, а сплавта е AlNiCo, бел.прев). Краят на всяка жица е изведен над земята и насочен обратно към другия си край на върха на кулата. Магнитът се облича в пластмаса, за да го предпази от ръжда, и за да държи номотките намясто."

"Канавките и магнитите се покриват със земя. Половин-метровата дълбочина е нужна, за да предпази жиците от работите по култивирането, не бива да бъдат прекъсвани, за да работи системата. Поне една жица на кулата, и следователно на земята, трябва да сочи към магнитния Север. Полагането на този първи магнит трябва да се направи много точно, и останалите също трябва да са положени точно."
"Магнитите са наклонени към мачтата на 34 радуса спрямо повърхността на земята. Насочвайки заровените магнити към Северния полюс, но и поставяйки ги така, че да сочат към централната мачта, придава крива на магнитния поток или енергийния поток."

"Тази система е защитила гори, когато температурите са паднали дори до -6 градуса Целзий. Системата не променя температурата на въздуха в дървесните насаждения. По-скоро, тя авно афектира някакво състояние в самите растения, така че ниските температури да не индуцират замръзване. Само че плодове, паднали на земята, ще замръзнат." [Гастън Бъридж: Петиция (Септември-Октомври 1971г)... Burridge, Gaston: Round Robin (Sept.-Oct. 1971), p. 17] и [Л. Г. Палег и Д. Аспинал: Списание за Обща физиология, 15: 391-420 (1932г)... Paleg, L.G., & Aspinall, D.: J. Gen. Physiol. 15: 391-420 (1932)]


782
ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОНОП

Робърт А. Нелсън
Robert A. Nelson

Издание 1999



Глава 5

Електро-култура

5.1 Въведение

Прилагането на електричество, магнетизъм, монохромна светлина, и звук може в голяма степен да стимулира растежа на растенията.Слабо известната технология, наречена електро-култура, може да ускори растежа на растенията, да увеличи добивите, и да повиши качеството. Електро-културата може да предпази растенията от болести, насекоми и слана. Тези методи също така могат да намалят нуждите от торове и пестициди. Земеделците могат да отглеждат по-големи и по-добри култури за по-кратко време и с по-ниски разходи.

Няколкото подхода към електро-културата включват: антени, статично електричество, прав и променлив ток, магнетизъм, радио честоти, монохромно (едноцветно,бел.прев) и пулсиращо осветлениеи звук. Енергиите се прилагат върху семената, растенията, почвата или водата и подхранващите вещества.

Във връзка с канабиса, Б. Р. Лазаренко и И. Б. Горбатовоская обявиха:

"Особено са интересни докладите, в които се твърди, че растенията, които са отгледани в електро-обработени почви, предават развитите от тях характеристики по наследствен път на третото поколение."
"Под въздействието на електрическия ток, числените пропорции между конопените растения от различни полове бяха изменени, в стравнение с контролите, така че да дават увеличен брой женски растения, с 20-25% повече, което е свързано и с понижаване на оксидиращите процеси в тъканите на растенията." [Б. Лазаренко & Я. Горбатовская: Приложни електрически феномени #6 (Март-Април 1966г)... Lazarenko, B. & Gorbatovskaya, J.: Applied Electrical Phenomena #6 (March-April 1966)]



5.2 Антенни системи

Френският земеделец Джъстин Христофлорю (Justin Christofloreau) привлякъл вниманието през 1925г с апарата си за събиране на атмосферна енергия в интерес на посевите си. Детелина, третирана по неговия метод, пораснала 2.13 метра висока. Апаратът на Христофлорю представлявал дървен прът 7.60 метра, на върха му имало метална стрелка, подравнена север-юг, и антена. Бил запоил медни и цинкови ленти една за друга, за да може по този начин да генерира електричество от слънчевата топлина. Няколко от тези прътове били разпределени на около 3.5 метра разстояние един от друг, а жицците, които излизали от тях, били дълги 900 метра. Христофлорю твърдял, че насъбраното по тои начин електричество унищожавало паразитите и поддържало благоприятни химически процеси в почвата. [Алфред Граденвиц: Месечно издание Популярна наука (Юни 1925г)... Gradenwitz, Alfred: Popular Science Monthly (June 1925)]


През 1924г, Джорджес Лакховски изобретил Осцилаторна електрическа верига, медна намотка от само един оборот, със застъпващите се краища, разделени от малка пролука (не допрени, бел.прев). Капацитетът генерира осцилиращи токове, които са в полза на растенията. Пръстенът е закрепен върху изолатор, като например пластмасов прът. Тази изключително проста подредба стимулира растежа на растенията (фигура 5.1) [Г. Лакховски: Тайната на живота, 1939г, В. Хайнеман, Лондон... Lakhovsky, G.: The Secret of Life; 1939, W. Heinemann, London]


Други конфигурации също подсилват растежа на растенията. Конична намотка от твърда жица, намотана 9 пъти (обратно на часовника за Северното полукълбо, по часовника за Южото полукълбо), когато бъде забодена в земята на около 30 см северно от дадено растение, ще събира атмосферно електричество. Свържете жица от оградата до метален кол наблизо до растенията. Може да се ползва телевизионна антена. Арматурно желязо може да се забие в почвата на всеки от краищата на една редица посадени растения, и да се свържат с гола жица под почвата и/или през въздуха. Ориентация север-юг ще се възползва от гео-магнитната полярност.



5.3 Електростатични системи

Експерименталните изследвания на ефектите от електричеството, приложено върху растежа на растенията, започнали през 1746г, когато доктор Меймбрей (Dr. Maimbray) от Единбург третирал мирта с ток от електростатичен генератор, при което се усилили растежът и разцъфването им. Две години по-късно, френският абат Жан Нолет (Jean Nolet) открил, че растенията отговарят с ускорено покълване и цалостен растеж, когато са култивирани над заредени електроди.

В началото на 1885г, финландският учен Селим Леймстром (Selim Laemstrom) експериментирал с атмосферна система, захранвана от Вимхурст-генератор (https://en.wikipedia.org/wiki/Wimshurst_machine) (Wimhurst) и Лайденски стъкленици. Той открил, че електрическите искри от разтоварването пир върха на жиците стимулирали растежа на култури като картофи, моркови, и целина, със средно около 40% (до 70%) в рамките на 8 седмици. Парникови ягодни растения давали зрял плод два пъти по-бързо от нормалното. Добивът от малините се увеличил с 95% а добивът от морковите се увеличил със 125%. Културите на зелето, ряпата и лена, обаче, растели по-добре без електрификацията, отколкото с нея. Системата на Леймстром се състояла от хоризонтална антена, окачена достатъчно високо, че да позволи оране, плевене и напояване. Приложеният към нея волтаж варирал от 2 до 70 kV, в зависимост от височината на антената. Токът бил около 11 ампера. [Лиман Бригс и екип: Земеделско ведомство на САЩ, Ведомствен бюлетин #1379 (Януари 1926)... Briggs, Lyman, et al.: USDA Departmental Bulletin #1379 (January 1926)] и [Научно списание "Scientific American" (10 Юни 1905г)]

Спичню (Spechniew) и Бертолон (Bertholon) получили сходни резултати няколко години по-късно, същото постигнал и швейцарския свещеник Гаснер (J.J. Gasner) през 1909г. В същата тази година, професор Г. Стоун (Prof. G. Stone) показал, че няколко искри статично електричество, разтоварвани в почвата всеки ден, увеличили почвените бактерии до 600%.

След 1920г, В. Х. Блекман (V.H. Blackman) докладвал за експериментите си с атмосферни истеми, подобно на Лейстром. Той приложил 60 волта DC при 1 милиампер, през 3 стоманени жици, дълги по близо 10 м и окачени на разтояние близо 2 м една от друга, на височина 2 м от земята, върху прътове. Тази подредба довело средно до 50% допълнителен добив за няколко отглеждани култури. [В. Х. Блекман: Списание за Земеделски науки, 14: 120-186 (1924г)... Blackmann, V.H.: J. Agric. Sci. 14: 120-186 (1924)]

През 1898г Грандю (Grandeau) и Леклер (Leclerq) изучили ефекта на атмосферното електричество върху растения, като покрили част от полето с телена мрежа, която да екранира естествените природни електрически сили. Непокритите растения пораснали 50-60% по-добре, отколкото растенията под екранировката.

Влажната почва подобрява протичането на електрически ток. Електро-културизираните растения се нуждаят от 10% повече вода в сравнение с контролните растения, защото заредената вода се изпарява по-бързо от водата, която се намира в нормалин условия. Винаги се постигат положителни резултати, освен когато заради йонизацията се образува озон. Отрицателните аеро-йони усилват процесите за намаляне на клетъчната оксидация, а положителните аеро-йони ги потискат.



5.4 Прав ток

След 1840г, В. Рос (W. Ross) от Ню Йорк според доклади добил неколкократно завишена продукция от поле с картофи, когато заровил медна плоча (1.5 м на 4 м) в земята, и цинкова плоча със същите мащаби на разстояние 60 м от медната. Двете плочи били свързани с жица над земята, образувайки по този начин галванична клетка. В подобни експерименти, проведени от Холденфлайс (Holdenfleiss) (1844г), със заредени цинк и мед по тертипа на батерията, земеделски полета повишили продукцията с 25%. [В. Рос: Комисарят по въпросите на патентите на САЩ, Доклад 27: 370 (1844г)... Ross, W.: U.S. Commissioner of Patents Report 27: 370 (1844)]

От 1918г до 1921г около 500 британски земеделци развили споделена система за третиране на зърното в електрифициран хранителен разтвор. Зърното било изсушено преди да се сее. Земеделците култивирали над 800 хектара със зърното. Резултатите били докладвани в списание "Scientific American" (15 февруари 1919г):
"Първо, има забележително увеличение на добива на зърно от електрифицираните семена... добивът от електрифицираните семена надхвърля този от неелектрифицираните с от 32 до 128 галона... Осреднено... е между 25 и 30% увеличение... Увеличението в масата варира от 0.5 кг чак до 1.8 кг за галон... Освен увеличение в едрината на самия добив и осве нувеличението в масата за галон, има и евуличение в сламата... докато едрината на неелектрифицираните семена даде само 2 сламки за семе, електрифицираното семе даде до 5 сламки за семе... Сламата, растяща от електрифицираното семе, е по-дълга... Пълнотата и якостта на сламата е повишеа... по-мако вероятно е културата да бъде смазана от бури... Царевицата, растяща от семена, третирани по този начин, по-трудно се поддава на гъбички, заболявания и ларви на насекоми.
Ефектът, създаден в семето, не е постоянен; то ще поддържа повишената си ефикасност само за около месец след електрификацията, ако се съхранява на сухо място. Следователно е желателно семето да се посее непосредствено след като се електрифицира... Зърното трябва да се накисне във вода, която е разтвор на някои соли (натриев нитрит), които да действат като проводник... Семето се накисва в разтвора, и се пуска слаб ток, чрез железни електроди с голяма лицева повърхност, прихванати до две срещуположни стени на съда. След това семето се изважда и се суши."

Семе, което ще се сади в един вид почва, ще даде по-добри добиви с калциева сол, а семе, което ще се сади в друг вид почва, ще даде по-добри добиви с нитриева или друга сол. Един вид семе ще се нуждае от третиране за еди колко си часа, а друг вид семе ще се нуждае от третиране за много по-малко време. Ечемикът, например, трябва да се третира два пъти по-дълго от шеницата или овеса. Силата на разтвора и силата на тока трябва да са подходящи, и не е задължително да са едни и същи всеки път. Сушенето е много важно. Семето трябва да се изсуши на правилната температура, нито твърде бързо, нито твърде бавно; и трябва да се изсуши в правилната степен, нито твърде много, нито твърде малко. [Списание "Scientific American" (15 Февруари 1920г), стр. 142-143... Sci. Amer. (15 Feb. 1920), pp. 142-143] и [Списание "Практическа електроника" (Ноември 1921г)... Practical Electrics (Nov. 1921)]

През 1964г Министерството на земеделието на САЩ провежда тестове, при които отрицателен електрод се поставя високо на някое дърво, а положителният електрод се свърза към пирон, забит в основат на дървото. Стимулацията с 60 V DC значително увеличила листната плътност по електрифицираните клони след един месец. След година, листната маса се увеличила с 300% по въпросните клони! [А.Д.Мур: Електростатика и приложенията й; 1972г, Уайли и синове... Moore, A.D.: Electrostatics & Its Applications; 1972, Wiley & Sons]

Електричеството може и да излекува дърветата от някои болести. През 1966г бил разработен метод да се третира авокадо, заболяло от болеет и портокалови дървета, заболели от люспеста кора. Вкарвал се електрод в живия камбий във флоемния слой (проводящата тъкан, бел.прев) на дървото и по клоните, корените и почвата се пускало ток. Това третиране се извършва най-добре пролетта. Продължителността на грижата зависи от размера и състоянието на дървото. Нови издънки прорастват още след първия сеанс. След като се премахне кората, дърветата започнали да плодоносят! Периодът, в който се напластяват присадките също може да се съкрати по този начин.

Протичането на електрически ток изменя физико-химическите характеристики на почвата. Тя става по-рохка и се подобрява пропускливостта на влага. Съдържанието на усвоим азот, фосфор, и други вещества се увеличава. Променя се pH на почвата. Обикновено алкалността се намаля и се увеличава водното изпарение. И променливия и правия ток имат бактериално действие, което влияе и на микрофлората на почвата. До 95% от плесента по зелето и други бактерии и гъбички могат да бъдат унищожени чрез електрифицираща дезинфекция.

Краткото излагане на семената на електрически ток прекратява съня им, ускорява развитието по време на вегетирането, и в крайна сметка води до увеличени добиви. Този ефект е по-голям при семената, които покълват по-бавно. Стимулира се метаболизма на кълновете, дишането и активността на хидролитичните ензими се усилва при много видове растения. Лазаренко и Горбатоская докладват следните резултати:

"В края на вегетирането експерименталните памучни растения имаха два пъти повече или три пъти повече шушулки от контролните памучни растения. Средната маса на семената и на растителната маса също беше по-голяма при експерименталните растения. При захарното цвекло беше увеличен и добива и захарното съдържание, а при местата близо до отрицателния полюс съдържанието на захар беше забележително високо. Добивът от доматите се увеличи с 10-30% и плодът имаше промен химически състав. Хлорофилното съдържание на тези растения винаги беше по-голямо в сравнение с контролата... Царевицата поемаше два пъти повече азот от контролните растения по време на вегетирането... ОТделителните процеси на експерименталните растения бяха по-засилени от тези на контролите, особено вечер...
Стимулиращото действие на променливия ток беше най-силно, когато токт имаше плътност 0.5 mA/кв.см... Прав ток с плътност от 0.01 mA/кв.см имаше приблизително същото стимулиращо действие. Когато тези оптимални токови плътности бяха приложени в разсадниците, добивът на зелена маса се увеличаваше до 40%. "

П.В. Кравцов (P.V. Kravtsov) и екип докладва, че популациите на амонячните бактерии (особено от спорогенните типове) било увеличено със 150%, когато почвата или торта били изложени на ниски мощности DC ток. Симбиотичната активност между възлестите бактерии и бобените растения се характеризирала с масивни възли близо до основата на корена. Полевите експерименти били порведени на 40 хектара. Граховите растения, третирани с инокулант (контролирана зараза, ваксина за растение, бел.прев), дали 34% повече добив в сравнение с контролната група. Еволюцията на въглеродния диоксид в почвата се убеличила над 35%. АВторите също докладват, че третирането на семената с електрическа искра унищожава микрофлората и активира процеса на покълване. [П. Кравцов и екип: Приложни електрически феномени 2 (20): 147-154 (Март-Април 1968г)... Kravstov, P., et al.: Appl. Electr. Phenom. 2 (20): 147-154 (Mar.-Apr. 1968)]

През 1947г Хенри Т. Бърки (Henry T. Burkey) изобретил електрифицирана ограда, за да гони рибите от напоителните канали. Оградата се състояла от свободно люлеещи се електроди, свързани към генератор, който леко зареждал водата, за да шокира рибите без да ги наранява. [Списание "Популярна наука" (Октомври 1947г), стр. 94... Popular Science (Oct. 1947), p. 94]

784
Интервюто вече е преведено и може да се намери в Библиотеката: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=276.msg774#msg774

785


Розин: Ако някой има въобще някакви съмнения за това, колко е напреднала програмата за изследване и разработка на най-голямата военна програма в познатата история на ден днешен... ТЕЗИ книги са доказателство.
Това е "РАЗПОЛАГАНЕТО на Националната Противоракетна Защита", "Доклад за ефекта върху околната среда". И съдържанието е поместено в 4 огромни тома.


И понастоящем се разпраща до различни части на страната ни, може би и по света, до съюзниците ни.




Розин: Имаше СПИСЪЦИ по стените - с имената на идентифицираните врагове, срещу които щяхме да строим космически позиционирани оръжия. И те също така обсъждаха плановете за създаването на Войната в Залива. И точно тогава за първи път беше планирана тази война, чак през 1977г.

Интервюиращият: Кои бяха на това съвещание?

Розин: Залата беше пълна с хора от "ротативката". Имаше хора, които веднъж бях виждала във военни униформи, а в други случаи в сиви индустриални костюми. Тези хора постоянно се въртят като през въртяща се врата. Те работят като консултанти, индустриални лица, и същите тези са и наши военни и разузнавачи. Работят в индустриите, и сами се въртят през тези врати, стигайки директно до постове в правителството.

Изправих се по едно време на това заседание, и попитах, дали чувах правилно. Че имало налице 25 милиарда долара за харчене в тези космически разположени оръжия - в бюджета, в бюджета за изследване и развитие - и че щяло да има "война в Залива", стимулирана, СЪЗДАДЕНА, така че те после да имат мотив да продадат следващата фаза оръжия, прехвърляйки ги в ръцете на обществото и обществените водачи... че тази война щяла да бъде създадена, за да могат те да се отърват от старите оръжия и да създадат цяло едно ново поколение въоръжение. Аз просто трябваше да подам оставка от този пост. Аз повече не можех да работя в тази индустрия.

И в тази зала бяха хората от "ротативката". Хора които бях виждала във военни униформи, друг път в сивите им бизнес-униформи, същите хора... после ги гледам как получават работа в правителството... свързани са с разузнаването и с големите университети... ТОВА е военно-индустриалният комплекс. И те постоянно се въртят през "въртящи се врати".




Някъде около 1990г... Седях в хола си и оглеждах парите, които дотогава бяха похарчени в програмите за изследване и развитие на космически разположени оръжия. И осъзнах, че нещата са се приближили до тази цифра, до около 25 милиарда долара. тогава казах на мъжа си, "Сега ще спра всичко. Ще спра и ще седна и ще си пусна да гледам CNN и ще чакам войната да се случи". И той ми каза, че сега вече съм се побъркала, разхлопала ми се е дъската. Приятелите ми казаха, че този път съм стигнала твърде далеч. Няма да има война в Залива, никой не говори за война в Залива. И аз им казах, че ще има война в Залива, и ще си седя на дивана, и ще чакам войната в Залива.
И тя се случи. Точно по график.

Като част от военната игра в Залива, разбира се, ни беше казано... на нас, на публиката... че САЩ успешно били сваляли руски насочващи се ракети. И ние по онова време вече рационализирахме НОВИ бюджети, на база тези успехи. Всъщност, по-късно открихме, след като бюджетите за следващата фаза оръжия вече бяха одобрени, че това беше ЛЪЖА. Ние нямахме технологията. Ние нямахме успешни сваляния на руски ракети по начина, по който ни бяха казали. Всичко беше лъжа. Просто за да вземат пари. Повече пари. Сложени в бюджетите. За да се правят още оръжия.


Аз бях един от първите хора, които отидоха в Русия като независими лица, когато чух, че имат "сателити-убийци". И когато отидох в Русия, в началото на 70те, открих, че те нямаха "сателити-убийци". Това беше ЛЪЖА. И всъщност руските лидери И народ искаха мир. Те искаха да си кооперират със САЩ и с хората по света.

В един друг случай телефонирах на Саддам Хюсеин. Точно когато подпалваше петролните си полета. И даже съпругът ми беше в кухнята, когато провеждах този телефонен разговор... и ми върнаха обаждане. Лично главния му аташе. Попитах дали Саддам Хюсеин е наблизо. Той ме попита дали съм репортер, дали съм агент на агенция, защо искам да знам... Аз отвърнах, че не, че бях просто гражданка, която помогна да стартира движението за предотвратяване на космическите оръжия, и че бях открила, че много истории, които ми бяха казали за оръжейните системи, и за враговете, не са верни. Затова се обаждах, за да питам какво иска Саддам Хюсеин, какво би го удовлетворило, какво би го накарало да спре да подпалва петролните полета, за да спре да антагонизира хората.

И аташето каза, "Ами... никой не му е задавал този въпрос, какво иска".

Така че, когато аз чуя, че има възможна заплаха от извънземни, и погледна историята с хиляди години на възможни извънземни посещения - записана история... и като чувам сега тези истории за разкриването от честни военни, индустриални лица и разузнавачи, които са имали ПРЕЖИВЯВАНИЯ с НЛО-та, с катастрофи и приземявания, с живи или мъртви тела на извънземни СЪЩЕСТВА - хора от далечните вселени... И ако на мен някога ми кажат, че това са врагове, срещу които трябва да строим системи за космически позиционирани оръжия... на база личния ми опит, като работила вътре във военно-индустриалния комплекс, върху оръжейни системи и военни стратегии... аз просто ще ЗНАМ, че това е лъжа.

Това е лъжа!

И не само, че няма да й повярвам, но ще изляза публично и колкото мога по-високо ще кажа на всички, да погледнат! Те все още не са ни отвлекли, все още сме тук, след хиляди години посещения. Ако те всъщност ни посещават и сега, и ако хора работят с извънземни, живи или мъртви, ако правят снимки, ако преживяват всякакви случки с НЛО... тогава трябва да гледаме на това като на нещо, което не е враждебно явление. Моето лично предположение би било, имайки опит с пътуването в различни държави, за които са ни казвали, че били имали "вражески намерения спрямо Съединените Щати"... моето намерение ще е, да работя с хора, които комуникират и които се кооперират с тези извънземни същества. Защото те очевидно не са враждебно настроени. Ние сме още тук. И това за мен е достатъчно доказателство.

Имам визия, оформена от новата информация, която научавам за извънземните и информацията, технологиите, средствата за комуникиране и споделяне на информация, че ние имаме потенциала, на тази планета, сега, действително да живеем в състояние на мир - на база информацията, технологиите и директните приложения на всичко това към всички хора по света, околната ни среда, животните, растенията. Аз мисля, че можем да имаме чиста и здравословна околна среда и една танцуваща, музикална, артистична планета, и хората които искат да правят пари ще продължат да могат да правят пари с инвестициите си. В технологиите има огромни възможности за инвестиции, и това може да се развие, ние на ден днешен имаме примери за това... в транспорта, комуникациите, лечебните техники... технологиите за удължаване на живота. Потенциалът е неограничен! Възможностите и печалбите от кариери, от работни места, възможностите и ползите от здравеопазването, на индивидите, на цели общества, на самата планета. Потенциалът в образованието, във възможностите за комуникация, от технологичните начини до може би телепатията. Има толкова потенциал в самите техники на комуникиране и преподаване... Можем да споделяме животите си, културите си, да уважаваме различията си, да научаваме за желанията един на друг. И най-важното от всичко - можем да адресираме собствената си есенция, собствената си същност, същността на извънземните същества.

МОЖЕМ да достигнем това състояние на любов на тази планета. Какво би било по-вълнуващо от това? И онези хора, които искат да са водачи, МОГАТ да бъдат. Онези хора, които просто искат светлината да пада върху тях, ще могат. Няма предел на начините, по които човек може да избира да живее на тази планета. И аз мисля, че прозорецът за тази възможност се затваря, доста бързо. Не мисля, че имаме много оставащо време, за да вземем това решение. Твърде близо сме, по твърде много начини, до това или да умрем във физическите си тела, да ни се случи някакво ужасно бедствие, да се развихри някаква война, дали ще е от висока технология и напреднали оръжейни системи, или бактериална, вирусна, биологична и химическа война. Или ядрена война?

За какво въобще говорим, след като имаме възможността да комуникираме навсякъде и глобално? Аз виждам това като една реалност, няма съмнение, че това е постижимо за нас точно сега... но се иска водач. И от това, което чувам, говорейки с войници, индустриални хора, университетски хора и всякакви хора по света, мисля, че това трябва да започне с президента на САЩ това е човека, който ние трябва да достигнем. Ако сте интернационални, ако пътувате по света, ако сте в САЩ, без значение от коя партия или система на вярвания сте, командирът и предводителя на САЩ, президентът на САЩ е човекът, който трябва да бъде достигнат.

И ние трябва да заявим, че искаме компетентна, изчерпателна и проверима забрана на всички космически оръжия, включително екзотични оръжия, за които мечтаем в момента.





Розин: Веренер Фон Браун ме натовари със задачата да предотвратя милитаризирането на околоземното космическо пространство. Но това, което отново и отново ми повтаряше, е че истинската му загриженост, НАЙ-ГОЛЯМАТА му тревога... бяха психотронните оръжия.

Интервюиращият: Той обсъдили ги с теб?

Розин: Не... Той не обсъждаше КАКВО бяха те, но ми повтаряше отново и отново, че това беше ИСТИНСКАТА тревога. Това било нещото, за което трябвало да сме наистина загрижени. Но винаги добавяше, че "обществото обаче все още не е готово да разбере това, така че нека просто искаме от него забрана на космическите оръжия". Това може да се разбере, може да се измери, може да се направи. И веднъж след като е постигната забрана на космическите оръжия, значи е сложен похлупак върху оръжейните състезания. Хората стават осъзнати, стават съзнателно свързани, и ще започнат да разбират, че има алтернативи.

Но неговата голяма загриженост, най-голямата му загриженост, беше психотронното оръжие.
Това са оръжия за контрол на съзнанието. Става дума за контролиране на съзнанието на хората чрез технология. МНОГО опасни оръжия.





Първата голяма реч, която изнесох вместо Вернер фон Браун беше през юли 1974г. Беше скоро след като го срещнах, само няколко месеца след като го срещнах. Той ми възложи заданието да говоря в Чикаго, в зала "МакКормик", през 18 000 човека. Единствената друга реч, която бях изнасяла преди, беше на среща на PTA (Асоциацията на родителите и учителите, бел.прев.), и бях упражнявала тази реч в огледалото, говорех за това как децата бяха разплискали горчица в столовата, и бях толкова нервна.

И сега, когато трябваше да изляза пред 18 000 души, думата "нервен" се сдобива с ново значение.

Той ми каза, "Ще ти изпратя пет книги и такси. Вземи тези розови листчета, запиши си бележки, и ще представиш на публиката сателитна демонстрация на живо, от островите Фиджи и някои други страни, и ТИ ще им обясниш за тази сателитна демонстрация на живо."

Нямах никаква представа за какво говореше.

Но той ми каза, "И за това също не бива да се притесняваш. Не се притеснявай, не е нужно наистина да четеш всички тези книги, защото аз ще ти предам речта."

И аз казах, "Как ще ми предадеш речта? Ти отиваш в болницата!"

Той каза, "Ще ти я предам така, все едно говориш по телефона."

Е... Аз назубрих всичките розови бележки, и излязох на сцената, пред мен имаше 18 000 човека. Имаше един подиум, на който имаше екран, на който се виждах как изглеждам, и си сложих ръката върху него, за да не гледам. Нямах никаква идея какво щях да кажа, защото не виждах розовите бележки, защото се потях силно, и капките се стичаха по лицето и очите ми.



И изведнъж чух, в лявото си ухо, как Вернер Фон Браун ми говори. Така сякаш говори по телефона. И той ми предаде речта. Цялата реч, за 35 минути, в лявото ми ухо. Само чух себе си как говоря за "К-u" спектрума, за "С" спектрума... и аз просто повтарях каквото той ми казваше. Само че той беше в болнично легло на Източния бряг на САЩ, а аз бях в Чикаго, с нищо в ухото, без никаква технология в ухото и седях пред 18 000 души, слушайки как той ми диктува речта.

Беше удивително.

Интервюиращият: Той някога каза ли ти как го е направил?

Розин: Не... Смя се, като го попитах. Мислеше че е смешно.



Аз му пратих моя автограф, на него. Аз мислех, че това е смешно. Но той по-късно ми прати същата снимка обратно, с неговия автограф, и пише: "На Карол Сю. Този път беше мой ред. Вернер Фон Браун"




Когато Вернер Фон Браун предаде в лявото ми ухо цялата тази реч, от Източния бряг до Чикаго... на мен ми стана очевидно, че ние човешките същества нямаме абсолютно никаква идея... освен за онова, което ни е казано от хората, които правят пари от следващите нива и фази на технологичното развитие, които ние просто купуваме като потребители... какво е възможно.

Ние едва сме докоснали върха на айсберга на онова, което съзнанието е способно да създаде. И ние създаваме всички тези технологии, включително и собственото си поведение, собствените си философии в живота, начините по които се държим и общуваме с хората, изборите, които съзнанията ни и егото ни създават. Това ми стана очевидно веднага, след като той ми предаде речта, и всичко това беше истина. И аз години наред не разказах за това на никого. Защото знаех, че хората нямаше да ми повярват, те щяха да помислят, че това беше пълна лудост.

Но то се случи. Беше истина.



786



Д-р Карол Розин


Розин: Казвам се Карол Розин (Carol Rosin). Аз съм преподавател (не учител, а образовател в различни теми, educator, така казват на запад, бел.прев), бях първата жена мениджър на аеро-космическата компания "Fairchild Industires" за периода 1974-77г. Консултант съм по защита от космически ракети (SMD, Space Missile Defence), работила съм в това си качество към редица , компании, организации, правителствени министерства... дори и в разузнаването. Бях консултант на "TRW Automotive", когато работеха върху ракетата "МХ", и бях част от тази стратегия... която се превърна в пример за подражание как да се продават космически оръжия на частния пазар. Ракетата "МХ" в крайна сметка се оказа още една ракетна система, от която нямахме нужда... И, аз съм основателката на "Института за сигурност и коопериране в открития космос" (ISCOS) - мисловен тръст, ситуиран във Вашингтон. Аз съм автор. Свидетелствала съм пред конгреса и президентската Космическа комисия, както и пред още няколко комисии от тази висота.



Заветът на Фон Браун


Розин: Когато бях корпоративен мениджър на "Фейрчайлд индъстрис" през 1974 до 1977г, срещнах д-р Вернер Фон Браун в късната част от живота му. Това беше в началото на 74та. По това време, Фон Браун умираше от рак. Но той ме уверяваше, че ще бъде жив още няколко години, за да може да ме информира за "играта, която се разиграва".

Тази игра беше начинанието да се милитаризира космоса. Да се контролира Земята от космоса и самия космос също.

Фон Браун имаше дълга история на работа с оръжейни системи. Той е трябвало да избяга от Пинамунде, за да дойде в тази страна (САЩ), и като е дошъл, се е приземил директно като вице-президент на "Fairchild Industries", като какъвто го срещнах и аз. Целта на Фон Браун в последните години от живота му, годините на смъртта му, беше да образова обществеността и онези, които взимат решенията в обществото, за това, че космическите оръжия са една тъпа идея, твърде опасна идея, прекалено скъпа идея... ненужни, обезсмислящи труда върху тях... една нежелателна идея. Той искаше да информира хората за алтернативите, които са достъпни. И, на практика като последна реч от смъртния одър, той ме образова в онези концепции и ме информира кои бяха играчите в тази игра.

И... той ми даде отговорността, тъй като той наистина умираше, да продължа това усилие и начинание, за да се предотврати милитаризирането на космоса.



Той ме покани да се кача на платформата заедно с него. И всъщност на тази снимка той се държи за мен, аз се опитвам да сляза от платформата... и той се е хванал за мен и се опитва да ме накара да се смея, като ми разказва шеги.

Когато Вернер Фон Браун умираше от рак, той ме помоли да бъда негова говорителка, да се появявам на събития, когато той се чувстваше прекалено зле, за да говори. И аз се съгласих. И неговата молба беше, аз да образовам хората, които взимат решенията в обществото, за това защо не бива да слагаме оръжия в космоса. Защо да са опасни и дестабилизиращи, твърде скъпи, ненужни, и защо са една неизпробваема идея, която не може да проработи. И какви са алтернативите. Как можем да строим една кооперативна космическа система.

Това, което на мен ми беше НАЙ-интересно, беше едно повтарящо се изречение, което ми казваше отново и отново през тези приблизително 4 години, през които имах възможността да работя с него. И това беше стратегията, с която да се образоват обществото и водачите му, и ставаше дума за тактиката на страха, онзи номер, който се опитваха да извъртят с оръжейните системи. Ставаше дума за това, как по принцип идентифицираме даден враг. "Врагът, отначало", каза той, "врагът, срещу когото именно ще строим космически базирана оръжейна система...", което според него нелепа идея, ненужна и много опасна...

... Вернер Фон Браун ми каза, че първо РУСНАЦИТЕ ще бъдат врага... и всъщност, когато го срещнах през 1974г, те бяха врага. Те бяха идентифицираният враг. Казваше ни се, че те са убили сателитите ни, казваше ни се, че се готвят да дойдат да ни хванат и да ни контролират, "комунистите" и цялата онази история.

Първо руснаците щяха да са врага, срещу когото щяхме да строим космически оръжия. После ТЕРОРИСТИТЕ щяха да се превърнат в идентифициран враг, и това щеше да последва много скоро. Чухме много неща за тероризма. След това щяхме да идентифицираме "луди индивиди от страни от третия свят". Днес ги наричаме "нации, будещи загриженост". Но той каза, че това ще е ТРЕТИЯТ идентифициран враг, срещу когото ще има нужда да се правят космически оръжия.

И следващият враг щяха да са АСТЕРОИДИТЕ. първият път, когато ми каза това, той се изкикоти. Астероиди... срещу астероиди ще строим космически оръжия. И... това звучеше смешно тогава. Но най-смешното от всичко беше онова, което той нарече "извънземните", "пришълците". Той каза че това ще бъде "последната карта", "последният коз". И отново, и отново, и отново, през четирите години, през които го познавах, и му изнасях речите, той постоянно повтаряше тази "последна карта". Казваше ми - "Помни, Карол - последната карта, е извънземната карта, ще трябва да правим космически оръжия срещу извънземни. И ВСИЧКО това", казваше той, "е лъжа".

Една лъжа.

По онова време мислех, че съм твърде наивна... Цялата сериозност, която се придаваше на тази измама, целяща да подведе хората да построят такава система, и днес, парчетата започват да се сглобяват.


Бележка от преводача: Нека ви обърна внимание, драги читатели, че "trump" ([тръмп]) на английски означава "козова карта". Темата, която обсъжда това интервю, направено на неизвестна за мен дата и извадено от архивите на CSETI и публикувано в YouTube на 11.10.2013г, се намира на този линк в нашия Форум: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=272.0 Там дискутираме и новината от преди няколко дни, за това, че в САЩ в момента се обсъжда създаването на Космически войскови корпуси, и администрацията на президента Доналд Тръмп в момента обсъжда това.




Ние строим космическа оръжейна система, основавайки се на едно предположение, което е ЛЪЖА... целенасочена лъжа, измама. И Вернер Фон Браун се опитваше да ми подскаже това, още в началото на 70те години, чак до момента, когато умря през 1977г.

Това, което ми каза, беше... че е в ход ускорено усилие. Той не ми спомена времева рамка, но каза, че постоянно ще се ускорява - по-бързо, отколкото някой ще може да си представи. Каза ми, че усилието да се поставят оръжия в космоса не само се основава на лъжа, но че това усилие ще се ускорява дори отвъд способността на хората своевременно да проумяват етапите, докато не е вече твърде късно и някой ден не се окаже, че всичките онези оръжия вече са там горе.

Когато Фон Браун умираше пред мен, в най-първия ден когато се запознах с него, той имаше катетри, които висяха отстрани. И той тупаше с пръст по масата и ми казваше, "Ти ще дойдеш във Фейрчайлд...". Аз бях УЧИЛИЩНА учителка. "Ти ще дойдеш във Фейрчайлд и ти ще си отговорна за това да не допуснеш оръжия в открития космос". И начинът, по който го каза, с напрежението в очите, и ми каза още от най-първия ден, когато го срещнах... че космическите оръжия са невъзможна за тестване, за проработване, опасна, прекалено скъпа идея... че "последната карта", която все още беше в ръцете им, е картата на извънземния враг... Интензивността, с която ми каза това, ме накара да осъзная, че той ЗНАЕШЕ НЕЩО, но го беше твърде СТРАХ да го спомене. Беше го твърде страх да говори за него, никога не искаше да ми каже подробностите... аз не съм сигурна дали щях да мога да поема подробностите, даже и да ми ги беше казал, или дали въобще щях да му повярвам, през 1974г.

Но нямаше съмнение. Този човек ЗНАЕШЕ. И имаше нуждата да знае, както открих по-късно...

Нямам никакво съмнение в себе си, че Вернер Фон Браун знаеше за проблема с извънземните.




Най-първата среща, която имах с него през 1974г, когато той ми каза, "Ти ще си отговорна да не допускаш оръжия в открития космос, аз умирам от рак и трябва да поемеш нещата след мен"... И когато ми обясни ПРИЧИНИТЕ, причините, заради които оръжия ще бъдат поставени в космоса... враговете, срещу които ще построим тези оръжия... и че всичко това ще бъде лъжа... и когато спомена "извънземната карта", "пришълците" ги наричаше той, последният идентифициран враг, срещу когото ще построим космически оръжия... през 74-та! Начинът, по който ми го каза! Нямаше никакво съмнение - никакво съмнение в съзнанието ми - че той знаеше нещо, за което се страхуваше да говори.

Вернер Фон Браун никога не ми каза нищо за подробностите, които знаеше... или може да е знаел, или които си е мислил, че са свързани с извънземните... ОСВЕН, че извънземните един ден ще бъдат идентифицирани като враг, срещу когото ще трябва да построим една огромна система за космически разположени оръжия. Но въпреки това, че не ми даде подробностите обаче, погледът в очите му ми изясни, че той знаеше, че нещо се случва - някаква голяма тайна, който той не можеше да издаде.

Вернер Фон Браун всъщност ми каза, че измамата е лъжа. Че предразсъдъкът за космически разположени оръжия... причините, които ще ни дадат... враговете, които ще идентифицираме... всичко това се основаваше на една лъжа.



Занимавам се с проблема по милитаризирането на космоса вече 26 години. Дебатирала съм с генерали, представители на конгреса, давала съм показания пред конгреса и пред сената, срещала съм се с хора от над 100 държави... и до сега не съм успяла да идентифицирам кои са именно хората, които задвижват случването на тази система от космически оръжия.

Виждам новините... Виждам как се взимат административните решения... ЗНАМ, че всички те са възоснова на лъжи и алчност... И въпреки всичко тепърва ми предстои да идентифицирам КОИ са хората. И това е след като следя изкъсо целия въпрос от 26 години насам. Аз ЗНАМ, че се пазят големи тайни. И аз знам, че е време взимащите обществените решения и самото общество да започнат да обръщат внимание на хората, които се опитват да разкрият истината. И чак тогава ще трябва да направим някои категорични промени, и да построим система в космоса, която да облагодетелства всеки един отделен човек, и всички животни и цялата околна среда на тази планета.

Технологиите са налице. Решенията за проточените и спешни проблеми на Земята са налице, налице са решенията дори за потенциалните й проблеми... И аз имам чувството, че след като започнем да изучаваме този извънземен въпрос, всички въпроси, които аз някога съм имала в последните 26 години, ще намерят отговор.



Стигнала съм до заключението, че всичко зависи от няколко човека, които правят много пари, и се сдобиват с власт. Става дума за его... Не става дума за истинската ни същност и какви се явяваме на тази планета, и не става дума да се обичаме един друг и да живеем в мир, и да се кооперираме, и да използваме технологии, за да решаваме проблеми и да лекуваме хората и планетата, не става дума за това. Всичко се върти около няколко човека, които играят една стара, опасна и скъпа игра, в името на собствените им портфейли и борби за власт. Това е ВСИЧКО, нищо повече. И аз вярвам, че инициативата за цялата тази игра на космически позиционирани оръжия се води точно оттук, от Съединените Американски Щати. И се надявам, че с новата администрация, надявам се, че тази информация която се разкрива в момента, ще позволи на новата администрация да направи това, което е правилно... А това е - играта на война да се преобразува в космическа игра... така че да използваме наличните технологии - не просто заигравките на военната технология - но директни технологични приложения, за да построим кооперативна космическа система, която да облагодетелства целия свят. И която да ни помогне да комуникираме с извънземните култури, които очевидно са някъде там.

За да стартирам движението за предотвратяване на космическите оръжия, основах "Института за сигурност и коопериране в открития космос" в столицата Вашингтон, който беше един мисловен тръст с действен компонент. Ние изучавахме този въпрос - кой щеше да се облагодетелства от построяването на програма за космически оръжия... която е просто един придатък към наземната военна игра, естествено, че следващата най-висока граница, "тактическото възвишение", е откритият космос. Така че е много логично онези, които играят наземната военна игра, които печелят от нея, да отидат точно там, в открития космос с оръжията си. Тези, които ще се облагодетелстват от това, са хората, които работят в тази арена - тоест хора от военните, хора във военните индустрии, хора в университетите и лабораториите, хора от разузнаването...

И това не е просто в САЩ, то е глобално, то е една глобална КООПЕРАТИВНА система. Войните са кооперативни. Точно какъвто ще бъде и мирът, когато той "избухне". Но точно в момента много хора се облагодетелстват, именно на това се основава цялата ни икономика в нашата страна, и тя се разпространява и по света. Война - и хората страдат в резултат на това. Не честно, и никога не е било, хората крещят - нека си помагаме, нека търгуваме, нека има мир и да си подадем ръце навсякъде по света - но нищо от това не се получава. Защото прекалено много хора печелят от войната. Не само че се облагодетелстват финансово, но от моя личен опит, в действителност има хора, които смятат, че трябва да се случи Армагедон, и че трябва да правим тези войни. Така че това тръгва от портфейла, минава през религиозните ритуали - има някои хора, които в действителност ВЯРВАТ, че трябва да правим войни, поради тези религиозни причини - и после ги има и хората, които просто обичат войната... Аз съм се срещала с воини, които обожават да ходят на война.

И после ги има и добрите хора, войниците... които просто изпълняват заповеди. И те трябва да си хранят децата, и да ги пратят да се учат, така че искат да си запазят професиите. Хора в лабораториите са ми го казвали - те не искат да работят върху тези технологии за война? само че, ако не го направят, няма да им платят. Кой ще им плати? И това, което виждам, е не само че има ДВОЙНА употреба за тези технологии, но има много употреби за едни и същи технологии. И веднъж след като хората започнат да учат... както едно време учихме за бомбата... когато хората започнат да учат за космоса, за това място, което всички споделяме, което е над главите на всички ни, в което можем да пътуваме, да строим космически болници, училища, хотели, лаборатории, ферми, индустрии... Може да звучи изхвърлено, но ако не направим това, тогава ще направим бойни станции, и оръжия, насочени към гърлата на всички ни и към космоса. И явно е, че вече сме правили част от това - вече сме започнали да го правим.

Така че стоим пред избор, който можем да направим. Всички можем да спечелим - и хората във военно-индустриалния комплекс, и в разузнаването, и в университетите и лабораториите, и в САЩ и навсякъде по света - можем да спечелим, можем да трансформираме тази индустрия толкова лесно, просто с едно решение... основано на най-висшето самосъзнание, на духовността ни... и, на факта, че нямаме друг избор. Освен ако не искаме всички да измрем, а ние не искаме това. Поне все още не. Така че сега всички можем да се облагодетелстваме - финансово, духовно, психологически, и е тохнологически и политически постижимо да трансформираме тази игра сега. И всеки ще спечели.






През 1977г бях на съвещание във "Fairchild Industries", в една конферентна зала, наречена "военната зала". И в тази стая имаше много карти по стените. И с имена... много имена, на врагове, имена които никоя не беше чувал. Имена като "Саддам Хюсеин" и "Кадафи"... Но тогава ние говорехме за терористите, за потенциалните терористи. Никой никога не беше говорил за това дотогава. Само че това беше следващият етап след руснаците - новите, срещу които щяхме да строим космически позиционирани оръжия, тези терористи.

И аз взех думата на това заседание, и казах, "Извинете, защо говорим за тези потенциални врагове, срещу които ще строим космически позиционирани оръжия, ако всъщност знам, че те НЕ СА врагът в този момент?"

И те продължиха разговора, за това как щяха да антагонизират тези врагове. И че в даден момент, щяло да има "война в залива". Война в залива. Това се случи през 1977г. Беше 1977 ! А те говореха за създаването на война, в Заливния регион... на фона на което в програмата за космически позиционираните оръжия имаше едни 25 милиарда долара, които все още не бяха идентифицирани. Или поне със сигурност не се наричаше "Инициатива за стратегическа отбрана" (SDI, Strategic Defence Initiative, бел.прев). Това стана през 1983г.

Следователно, още тогава тази оръжейна система явно беше разработвана от известно време, и АЗ не знаех нищо за нея. Така че отново взех думата на това съвещание през 1977г, и казах, "Бих искала да знам, защо говорим за космически позиционирани оръжия срещу тези врагове? Искам да знам повече за това, някой ще ми каже ли за какво става дума?"

Никой не ми отговори. Те си продължиха с това заседание така, сякаш нищо нищо не бях казала. И изведнъж, просто сякаш се чух отстрани как отново взимам думата, и казвам, "Ако никой не може да ми каже, защо планираме война в Залива, докато има определена сума пари в бюджета... само за да можете да създадете следващото оборудване оръжейни системи... които ще са началото на оправданията пред обществото за това, че се нуждаем от космически позиционирани оръжия... тогава считайте това за подаване на моята оставка. Повече няма да чуете за мен."

И НИКОЙ не каза и дума.

Защото те НАИСТИНА планираха война в Залива... и тя се случи ТОЧНО така, както я планираха, точно по график.





787
Множество проекти се събраха под заглавието "Разкритието Сириус" (Sirius Disclosure Project).

Нашите цели определено хвърчат в облаците.

Ние се интересуваме от развиването на мирни взаимоотношения с извънземния интелект (ETI, Extraterrestrial Intelligence), който посещава планетата Земя от десетилетия, ако не и от векове.

Част от причината, поради която извънземният интелект е бил пазен в тайна, е че един от първите въпроси ще бъде, "Как успяват да дойдат до нас?" Те не използват твърди изкопаеми горива. Постигат го чрез използване на енергия от нулевото пространство и квантовия вакуум. И точно тези енергийни системи ние искаме да развием и да разкрием пред масовото човечество, за да можем да имаме свят, свободен от замърсители, и да постигнем трайно изобилие.







Това се казва на сайта на Sirius Disclosure Project. Както много от нас знаят, всичко това се води от д-р Стивън Грийър - една крайно противоречива личност. Много от професионалните уфолози директно и публично обвиняват Грийър, че е част от дезинформационната програма на правителството на САЩ. Самият Грийър като цяло защитава позиции, които са смехотворни и неотговарящи на доказателствата, фактите и свидетелите. Водейки се от терминологията на уфолози като Дерел Симс, може да се каже, че екипът на Грийър прокарва "фасадна информация" - прокарва онези внушения, в които извънземните искат да вярваме.

Но проектът "Сириус" има едно безспорно достойнство - Грийър, бидейки доста вътрешен за Системата, има уникални възможности и контакти в правителството, военните, индустрията, и различни организации и агенции. В резултат, той успява да убеди внушителен брой високопоставени лица да дадат свидетелски показания пред камера, под формата на интервюта, като всяко авторитетно в средите лице споделя какво знае по въпроса с извънземните, както и личното си участие, ако има такова. Ако питате мен - определено интервютата на проект "Сириус" си заслужават много повече от противоречивите и съмнителни интервюта на проекти като "Камелот" например.

Трябва да се подчертае, че свидетелите, които Грийър интервюира, са истински. Те са все още живи и уважавани личности, които действително заемат постовете които заемат. Но това, че са се съгласили на интервю, съвсем не означава, че те споделят гледната точка на Грийър, която доминира проект "Сириус". Те са обикновени хора. Някои от тях вярват в правителството на САЩ (и на други държави), а у други по-скоро се долавя огорчение и разочарование. Колкото и да са подбрани според критерия на Грийър, много малко вероятно е тези хора да лъжесвидетелстват, участвайки съзнателно в неговата предполагаема конспирация.



Нека този път разгледаме показанията на:




788
Цялата книга на български, вече в превод на Хари Стоянов, можете да свалите от сайта на softisbg - ТУК

789
Експериментите на Милграм

Накратко, изследванията на Милграм целели да определят, до каква степен обикновените хора биха причинили болка на непознати просто защото някакъв “авторитет” им е казал да го направят. За пълното описание на експериментите и резултатите, прегледайте книгата на д-р Милграм, “Подчинение на авторитета”. Следното е кратко резюме на експериментите и откритията.

Субектите били помолени доброволно да участват в нещо, което им било казано, че е експеримент за тестване на човешката памет. Под наблюдението на учен (“авторитетната” фигура), един човек бил завързан за стол и опасан с електроди, а друг човек – действителният субект на проучването – седял пред машина за произвеждане на електрически шокове. На човека пред “запера” му било казано, че целта била да се тества дали шокирането на другия човек с ток, когато давал грешен отговор на специални въпроси, ще повлияе на способността му да запомня неща. Истинската цел, обаче, била да се тества до каква степен човекът пред заперната машина ще причинява болка на невинен непознат, просто защото някой в ролята на “авторитет” му е казал да го прави. Заперната машина имала редица ръчки, стигащи до 450 волта, и операторът трябвало да повишава волтажа и да причинява нов шок всеки път, когато вързаният човек сбъркал някой отговор. В действителност, вързаният човек бил актьор, който въобще не получавал шокове, но когато усетел слаб волтаж, щял да започва да вика от болка, да се оплаква от проблеми със сърцето, да изисква експериментът да спре, да крещи за милост, и в крайна сметка да притихне (имитирайки безсъзнание или смърт). В допълнение, заперната машина била ясно облепена с надписи за опасност в горната гама от ръчките.

Резултатите от експеримента втрещили дори д-р Милграм. Накратко, значително мнозинство от субектите, почти двама от всеки трима, продължили експеримента чак до края, причинявайки според тях съкрушително болезнени – ако не и смъртоносни – електрически шокове на напълно непознат човек, въпреки виковете в агония, молбите за милост, дори безсъзнанието или смъртта на (преструващата се) жертва. Самият д-р Милграм ясно сумира достигнатите заключения:

“С вцепеняваща системност беше наблюдавано, как добри хора поддават под изискванията на авторитет и извършват действия, които са безсърдечни и сурови... Значителна част от хората правят това, което им е наредено, без да отдават значение на деянието и без ограничение на съвестта, стига да смятат, че командата идва от легитимен авторитет. ”

Трябва да се отбележи, че в експериментите не е съществувала опасност операторът на машината да бъде наказан за това, че не е успял да се подчини, нито пък е имало каквато и да е обещана специална награда за подчинение. Така че резултатите не само показвали, че обикновен човек би наранил някой друг, за да си “спаси кожата”, или че би наранил някой друг, ако това по някакъв начин е в негова изгода. Вместо това, резултатите показали, че повечето хора биха причинили съкрушителна болка, дори смърт на невинен непознат, заради единствената и достатъчна причина, че така им е казал възприеман от тях “авторитет”.

Важността на този факт не може да се подчертае достатъчно: има една определена вяра, която кара по принцип добри хора да правят лоши неща, дори и отвратително зли неща. Дори и зверствата на Третия Райх на Хитлер са били резултат не от това, че милиони хора, а че много малка шепа наистина зли хора, се били сдобили с позиции на “авторитет”, и милиони покорни хора просто правели онова, което възприеманият “авторитет” им казвал да правят. В книгата си за най-добрия бюрократ на Хитлер, Адолф Айхман (понякога наричан “Архитектът на холокоста”), авторката Хана Аренд (Hannah Arendt) използва фразата “баналността на злото”, за да адресира факта, че повечето от злото не е резултат от лична злоба или омраза, а е просто резултат от сляпо подчинение – индивиди, отказващи се от свободната си воля и преценка, за сметка на немислещо слугуване на въобразен “авторитет”.

Интересно, че и книгата на Аренд и експериментите на д-р Милграм са обидили много хора. Причината е проста: хора, които са били научени да уважават “авторитета”, и са били научени, че подчинението е добродетел и че кооперирането с “авторитета” е това, което ни прави цивилизовани, не обичат да чуват истината, която е, че наистина злите хора, с цялата си злост и омраза, представляват много по-малка заплаха за човечеството, отколкото принципно добрите хора, които вярват в “авторитет”. Всеки, който искрено изследва резултатите от експериментите на д-р Милграм, няма да може да отхвърли действителния факт. Но освен общата поука, която може да се извлече от експериментите на Милграм – че повечето хора преднамерено биха наранили други хора, ако възприет “авторитет” им каже – заслужава си да се отбележат и още няколко открития в работата на Милграм:

1) Много от субектите на експериментите показали симптоми на стрес, вина, и страдание, докато причинявали болка на другите, и въпреки това продължили да го правят. Този факт демонстрира, че това не били просто мръсни садисти, чакащи извинение, за да наранят другите: на тях не им харесало да го правят. Освен това, това показва, че хората са знаели, че правят нещо лошо, и го направили въпреки това, защото “авторитет” им казал да го направят. Някои от субектите протестирали, молили да им бъде позволено да спрат, треперели неконтролируемо; дори плачели, и все пак повечето продължили до края на експеримента. Заключението едва ли можело да е по-очевидно: Вярата в “авторитет” прави добрите хора зли.

2) Нивото на приходите, образованието, възрастта, пола и другите демографски фактори изглежда имали малко или никакво влияние върху резултатите. Статистически казано, една богата, културна, образована млада жена ще се подчини на авторитарна команда да нарани някой друг със същата готовност, като илитератен, беден общ работник мъж. Единият общ фактор, споделян от всички онези, които продължили до края на експеримента, е че те вярвали в “авторитет” (очевидно). Отново, посланието от това, колкото и да е обезпокоително, е логически неоспоримо: Без значение от почти всички други фактори, вярата в авторитет превръща добрите хора в агенти на злото.

3) Нормалният човек, когато му се опише експеримента, но без резултатите, предполага, че състраданието и съвестта на повечето хора ще им попречи да преминат през целия експеримент. Професионални психиатри предвидили, че само около един на хиляда ще се подчини до края на експеримента, докато в действителност се подчинили около 65%. И когато нормалният човек, който в действителност не е подлаган на тестове, бъде попитан, ако той лично би стигнал до края на проучването, ако е бил приел теста, той обикновено настоява, че не би. Но мнозинството го правят. Отново, посланието е обезпокоително, но неоспоримо: Почти всички невероятно подценяват степента, в която вярата в “авторитет” може да се използва, за да се убедят добри хора да извършат зло.

4) Д-р Милграм също открил, че някои субекти, отхвърляйки здравия разум, били твърдо решени да обвинят за резултатите от собственото си сляпо подчинение жертвата: онзи, който получавал шоковете. С други думи, през лабиринта на някакъв извратен разсъдък, някои от онези, които пускали тока, успявали да си представят, че онзи, който получавал шоковете, някак си бил виновен за собственото си страдание. С това наум, не би трябвало да е учудващо, че когато полицейски служители ги хванат да нападат невинни цивилни, или когато войници ги хванат да тероризират или да избиват цивилни, или когато охраната в затвора я хванат да изтезава затворници, тяхната защита често се състои в това, да обвинят жертвата, без значение колко им се налага на авторитарните агресори да изопачат истината и логиката, за да го направят.

Интересно е, че, въпреки че на трибунала в Нюрнберг “просто следвах заповеди” не било прието като валидно извинение за онова, което направили нацистите, това продължава да бъде стандартния отговор от безброй войници, полицаи, събирачи на данъци, бюрократи, и други представители на “авторитета” винаги, когато моралността на поведението им се постави под въпрос. Както в експериментите на Милграм, така и в безброй злоупотреби с власт в истинския живот, онези, които преднамерено нараняват другите, просто се опират на стандартното извинение, твърдейки, че те не били лично отговорни, защото просто следвали заповеди. В експериментите на Милграм няколко от субектите дори директно попитали “авторитетната” фигура кой от тях бил отговорен за това, което се случва. Когато “авторитетната” фигура казала, че тя била отговорна, повечето субекти продължили нататък без повече обсъждане, очевидно чувствайки се удобно от хрумването, че каквото и да се случва оттам насетне, не било по тяхна вина и никой нямало да им търси сметка. Отново, трудно е да се избяга от посланието: Вярата в “авторитет” позволява на иначе добри хора да дисоциират себе си от акта на злото, който самите те извършват, облекчавайки ги от чувството за лична отговорност.

5) Когато на оператора бил даден избор какъв волтаж да използва, само в редки случаи някой отивал над 150 волта, което била точката, от която насетне завързаният човек казвал, че не иска да повече да продължава. Много е важно да се посочи, че до тази точка – и почти всички субекти успели да стигнат до тук – шокираният човек издавал болезнени звуци, но не молил експериментът да приключи. В резултат на това, операторът на шоковете можел доста оправдано да каже, че завързаният човек се е бил съгласил на всичко това, и до тази точка все още бил доброволен участник. Интересното е, че от всички субекти, които не стигнали чак до края на експеримента, повечето спрели веднага щом шокираният човек казал, че иска да напусне. Това може да се нарече “либертарианската граница”, тъй като, веднъж след като завързаният поиска да го развържат, ако операторът продължи въпреки това, това ще представлява стартиране на агресия срещу друг човек – именно нещото, на което либертарианците се противопоставят. За нещастие, онези които спират на “либертарианската граница”, са само едно малко малцинство от обществото. Що се отнася до теста, откритията са обезпокоително ясни: от хората които биха, по нареждане на “авторитет”, шокирали някого, който спокойно казва “Не желая повече да участвам в това”, повечето биха продължили да причиняват болка, дори и ако жертвата крещи в агония. Дали това е, защото повечето хора са зли? Не. Това е защото са били кондиционирани да правят каквото им се казва и са били индоктринирани в най-опасното суеверие от всички: вярата в “авторитет”.

Трябва да се отбележи, че дори д-р Милграм не успял да избяга от собствената си индоктринация в култа за боготворене на “авторитета”. На смъртния си одър, и без никакви коментари, дори и той изразил мнението си, че “не можем да имаме общество без някаква авторитетна структура”. Той направил слаб опит да защити обучението в подчинението на “авторитета”, като казал: “Подчинението често е разумно. Има здрав разум в това да се следват нарежданията на лекаря, да се спазват пътните знаци, и да се освободи сградата, когато полицията ни информира за бомбена заплаха”. И все пак нито един от тези примери всъщност не изисква и не оправдава вярата в “авторитет”. Въпреки начина, по който хората често говорят, докторите не дават “нареждания”. Те са “авторитети” в смисъла на това, че са знаещи и кадърни в полето на медицината, а не в смисъла, че имат каквото и да е право да властват над другите. Що се отнася до примерите, основното съображение да се спазват правилата на пътя, или да се напусне сграда с бомба в нея, не е заради това, че подчинението на “авторитет” е добродетел, а защото алтернативата е нараняване или смърт. Ако някой не-авторитет в киното извади бомба изпод седалката, вдигне я във въздуха, за да я видят всички, и каже, “Бомба! Да изчезваме оттук!”, дали всички останали ще останат по местата си, защото въпросния човек не се възприема като “авторитет”? Разбира се, че не. И ако “правителството” отмени “закона”, който казва от коя страна на пътя трябва да се шофира, дали хората ще започнат да кръжат хаотично по пътищата? Разбира се, че не. Те ще продължат да карат отдясно, защото не искат да се разбият един в друг. Така че, въпреки че д-р Милграм останал прикачен за схващането, че вярата в “авторитет” е понякога нужна и добра, той не дал разумен аргумент в подкрепа на такова твърдение. Това говори за силата на мита за “авторитета”, дори и някой, който е станал свидетел на онова, което д-р Милграм е видял, все още не може напълно да загърби суеверието.

След като д-р Милграм публикувал откритията си, много хора били шокирани и обезсърчени от степента, в която нормални хора били склонни да причинят болка или смърт върху невинни непознати, когато бъдат изкомандвани от възприеман “авторитет”. Подобни експерименти, проведени след експериментите на д-р Милграм, дали сходни резултати, които продължават да втрещяват някои хора. Само че, тези резултати не би трябвало да са изненадващи за никой, който е виждал начина, по който се отглеждат и възпитават човешките същества.


Бележка от преводача λ: Казаха ми, че има и екранизация точно за този експеримент. Ето линк към zamunda: http://www.zamunda.net/banan?id=465163&hit=1&t=movie

790
Част III (а) - Ефектите на мита върху господарите


Божественото право на политика

В тази държава, на върха на бандата, наречена “правителство”, са конгресмените, президентите и “съдиите”. (В другите страни властващите са известни под други имена, като “царе”, “императори”, или “парламентарни заседатели”.) И, въпреки че са на върха на авторитарната организация, никой не мисли за тях като за представители на самия “авторитет” (както кралете са били едно време). Все още всеки си представя, че те действат по волята на нещо друго, а не по тяхна собствена воля – някаква абстрактна същност, наречена “правителство”. Като резултат от вярата в “авторитет”, всички си представят, че те имат правата да правят неща в името на “правителството”, които никой от тях няма правото да прави в качеството им на индивиди. Легитимността на действията им не се измерва по това какво правят, а по това как го правят. В очите на повечето хора, действията, които политиците предприемат в “официалното си качество”, и командите, които издават чрез изиграване на приетите политически ритуали, са преценявани по много различен стандарт, в сравнение с действията им като частни индивиди.

Ако един конгресмен влезе с взлом в дома на съседа си и вземе $ 1000, той се счита за престъпник. Ако, от друга страна, заедно с неговите приятели политици, той наложи “данък”, изискваща същите $ 1000 от същия съсед, това се счита за легитимно.

Онова, което би било въоръжен грабеж, ще се счита почти от всеки като легитимна “таксация”. Не само, че на конгресмена няма да се гледа като на престъпник, но и всички “данъчни измамници”, които са оказали съпротива срещу исканията на изнудвачите, ще бъдат считани за “криминални” лица.

Но вярата в “авторитет” не само променя това как масите гледат на “законодателите”; но също променя и как самите “законодатели” гледат на себе си. Трябва да е очевидно, че ако човек стане убеден, че има моралното право да властва над другите, това вярване ще има значителен ефект върху поведението му. Ако той вярва, че има правото да изисква част от доходите на всички, под заплахата от наказание (при условие, че го прави по приетите “легални” процедури), той почти със сигурност ще го направи. Ако той е убеден, че има правото насилнически да контролира решенията на съседа си – че е морално и легитимно да го прави – той почти със сигурност ще го направи. И, поне отначало, той може дори да го прави с най-добри намерения.

Едно просто умствено упражнение ни позволява да зърнем за миг защо политиците се държат, както се държат. Помислете, какво вие бихте направили, ако ви бяха направили царе на света. Ако вие командвахте, как щяхте да подобрите нещата? Обмислете въпроса добре, преди да продължите да четете.

Когато ги попитат какво биха направили те, ако те командваха, почти никой не отговаря, “Просто щях да оставя хората на мира”. Вместо това, повечето хора започват да си представят начините, по които те могат да използват способността си да контролират хората като инструмент на доброто, за напредъка на човечеството. Ако човек започне с предположението, че такъв контрол може да бъде легитимен и праведен, възможностите са почти безкрайни. Човек може да направи една по-здрава държава, като накара насила хората да ядат по-питателни храни и като ги насили да се упражняват редовно. Човек може да помогне на бедните, като принуди богатите да им дадат пари. Човек може да осигури по-голяма безопасност, като насили хората да платят за по-добри защитни системи. Човек може да направи всичко по-справедливо, и обществото по-съчувствено, като насили хората да се държат така, както трябва да се държат.

Само че, докато можем да си представим много ползи за обществото, само ако силата на “правителството” се използваше за добро, потенциалът за тирания и потисничество – всъщност неизбежността на тиранията и потисничеството – е също толкова лесно да си я представим. Веднъж след като някой повярва, че има правото да контролира другите, малко вероятно е той да избере да не използва тази сила. И, каквито и благородни намерения да е имал в началото, това, което в крайна сметка ще постигне, е агресия, и заплахата от агресия, за да наложи волята си над другите. Дори и наглед добронамерени каузи като “даване на бедните” първоначално се нуждаят от “правителство”, за да отнемат насила богатство от друг. Веднъж след като някой – колкото и да е добродетелен и с добри намерения – приеме предразсъдъка, че “легалната” агресия е легитимна, и веднъж след като му бъдат дадени юздите на властта, и с тях и предполагаемото право да властва, шансовете този човек да избере да не контролира насила съседите си, са почти никакви. Нивото на принудата и агресията, която той причинява на другите, може да варира, но той ще стане тиранин, в една степен или друга, защото веднъж след като някой наистина повярва, че има правото да властва (дори и само по “ограничен” начин), той няма да счита другите, или да третира другите, като свои равни. Той ще гледа на тях, и ще ги третира, като поданици.

И това е само, ако човекът е започнал с добри намерения. Много от онези, които се стремят към “високи постове”, го правят от чисто егоистични причини още от самото начало, защото те копнеят за богатства и власт за себе си, и изпитват наслада от това да доминират останалите хора. Разбира се, сдобиването с позиция на “авторитет” е, за такива хора, средство за постигане на огромно количество власт, която те не биха имали по друг начин. Примерите, по света и из цялата история, за мегаломани, които използват фасадата на “авторитета”, за да извършват отвратителни зверства, са толкова чести и добре известни, че едва ли има нужда да се споменават въобще. Поставянето на зли хора в позицията на “авторитет” (например Сталин, Ленин, Мао, Хитлер, Мусолини, Пол Пот) е водело до грабежи, нападения, тормоз, тероризиране, мъчения, и показни убийства на почти невъобразим брой човешки същества. Толкова е очевидно, че е почти глупаво да се казва: даването на власт на зли хора създава опасност за човечеството.

Но да се дава власт на добри хора – хора които, поне първоначално, възнамеряват да използват властта си за добро – може да е също толкова опасно, защото за да повярва някой, че има правото да властва, необходимо е и да повярва, че е изключение от основния човешки морал. Когато някой си представя, че той самият е легитимен “законодател”, той ще се опита да използва силата на “закона”, за да контролира съседите си, и няма да изпитва вина, докато го прави.

Иронично, въпреки че “законодателите” са на самия връх на авторитарната йерархия, дори те не приемат личната отговорност за това, което прави “правителството”. Дори и те говорят така, сякаш “законът” е нещо друго, а не командите, които те издават. Например, много малко вероятно е един политик да се чувства оправдан, че наема въоръжени биячи, за да нахлуе в дома на съседа си, да го извлече навън и да го затвори в клетка, заради предполагаемия грях, че е пушил марихуана. И все пак много политици са проповядвали именно това, чрез “законодателството” против наркотиците. Те изглежда не чувстват никакъв срам или вина относно факта, че тяхното “законодателство” е довело до това милиони не-агресивни хора да бъдат насила отнети от приятелите и семействата им и накарани да живеят в клетки години наред – понякога до края на живота им. Когато говорят за проявите на агресия, за които са директно отговорни – и “законите за наркотиците” са само един пример - “законодателите” използват термини като “законът на страната”, все едно те самите са просто странични наблюдатели и “страната” или “държавата” или “народът” са онези, които са направили така, че да се случи такава агресия.

Наистина, нивото на психологическа безпристрастност на политиците към това, което те лично и директно са предизвикали чрез техните “закони” граничи с лудостта. Те командват армии от “събирачи на данъци”, за да конфискуват насила богатствата, изработени от стотици милиони хора. Те приемат един насилствен “закон” след друг, използвайки заплахи от агресия, за да контролират всеки аспект от животите на милиони хора, които никога не са срещали и за които не знаят нищо. И след като са станали директно отговорни за започването на агресивни действия, редовно и системно, срещу почти всеки, живеещ на стотици или хиляди километри от тях, те са искрено шокирани и обидени, ако една от техните жертви заплаши, че ще използва агресия срещу тях. Те презират, когато някакъв обикновен селянин заплаши да направи просто това, което те, политиците, правят на милиони хора всеки ден. В същото време, те явно дори не забелязват милионите хора, които са пратени в затвора, чиято собственост е открадната, чиито финансови животи са унищожени, чиято свобода и достойнство са изнасилени, които са тормозени, атакувани, и понякога убити от биячите на “правителството”, като директен резултат от самите “закони”, които тези политици са създали.

Когато млади мъже и жени измират с хиляди, в последната военна игра, разиграна от политиците, политиците говорят за това като за “жертва за свобода”, а не е нищо подобно. Политиците дори използват сцените на войници в ковчези – последствие, което директно се свързва с онова, което политиците са направили – като евтин номер, с който да покажат на хората колко са състрадателни. Това са самите хора, които са изпратили младите да убиват и да бъдат убивани, после говорят за това какво е станало, сякаш са просто наблюдатели, казвайки неща като “те умряха за своята страна” и “във всяка война има жертви”, все едно войната просто си е станала от само себе си.

И, разбира се, хилядите и хилядите хора “от другата страна” – поданиците на някакъв друг “авторитет”, гражданите на някаква друга “държава” – които са избивани във войните, водени от политиците, почти не се споменават. Те са една спорадична статистика, докладвана във вечерните новини. И никога политиците не поемат най-малката троха отговорност за широкоразпространената, широкомащабна, продължителна болка и страдание, душевна и физическа, което подстрекателството им към война е нанесло върху хиляди или милиони човешки същества. Отново, дълбочината на отричането и илюзиите и пълното отбягване на личната отговорност може да се види във факта, че ако една от жертвите на военните игри на политиците реши да атакува източника, като директно се прицели в онези, които са издали заповедите за нападение, всичките политици, дори и онези, които твърдят, че са срещу войната, и всичките говорещи глави по телевизията, изразяват шок и оскърбление от това, че някой би направил нещо толкова презряно. Това е защото, в очите на “законодателите” – поради удивителната сила на мита “авторитет” напълно да усуква и изопачава тяхното възприемане на действителността – когато правят неща, които водят до смъртта на хиляди невинни, това е “злочестата цена на войната”, но когато някоя от техните жертви се опита да отвърне на удара право в източника, това е “тероризъм”.

Достатъчно зле е, че онези, които просто следват заповеди, отричат личната отговорност за своите собствени действия (което е обяснено по-долу), но онези, които в действителност издават заповедите, и измислят заповедите, да отричат отговорност за онова, до което техните заповеди директно са довели - това е абсолютната лудост. И въпреки това – “законодателите” винаги правят точно това, на всички нива. Дали е федералното правителство, или някаква местна градска или селска община, всеки път, когато “законодателната власт” налага “данък” върху нещо, или налага някакво ново “легално” ограничение, политиците използват заплахата от агресия, за да контролират хората. Но, поради неумиращата им вяра в мита за “авторитета”, те не могат да видят, че точно това правят, и те никога не поемат личната отговорност за това, че са заплашили и изнудили съседите си.


Част III(b) - Ефектът на Мита върху налагащите закона


Следването на заповеди

“Законодателите” дават командите, но верните им наложители са тези, които ги изпълняват. Милиони и милиони иначе свестни, цивилизовани хора прекарват ден след ден тормозейки, заплашвайки, изнудвайки, контролирайки, притискайки и по всякакви начини потискайки другите, които не са наранили или заплашили никого. Но понеже действията на такива “наложители на закона” се считат за “легални”, и защото те вярват, че могат да действат от името на “авторитета”, те си представят, че не носят никаква отговорност за действията си. Дори по-лошо, те дори не считат собствените си действия за техни собствени действия. Те говорят и се държат така, сякаш и умовете и телата им някак си са били обладани от някаква невидима същност, наречена “закон” или “правителство”. Те казват неща като, “Хей, аз не правя законите, аз само ти ги налагам; не зависи от мен”. Те говорят и действат така, сякаш за тях е невъзможно да направят каквото и да е друго, освен безпомощно да провеждат волята на сила, наречена “авторитет”, и че те следователно не са по лично отговорни за собствените си действия, отколкото една кукла на конци е отговорна за собствените си действия.

Когато действат в “официалната” си роля, докато са привидно безпомощно обладани от духа на “авторитета”, “блюстителите на закона” се държат по начини, по които иначе никога не биха се държали, и правят неща, които те самите биха счели за нецивилизовани, агресивни и зли, ако ги правеха по своя собствена воля, без “авторитет” да им заповядва. Примери за това се случват навсякъде по света, всеки час и всеки ден, по множество различни начини. Един войник би застрелял някой напълно непознат, чиито единствен грях е бил, да ходи през военно окупирана зона след вечерен час. Група тежко въоръжени може да разбият вратата на някого и да го завлекат някъде, или да застрелят някого пред жена му и децата му, защото човекът бил отглеждал растение, което политиците били обявили за забранено (“нелегално”). Някой бюрократ може да подпечата хартия, заповядваща на финансова институция да отнеме хиляди долари от банковата сметка на някой в името на “събирането на данъци”. Друг бюрократ може да прати въоръжени биячи, понеже бил открил, че някой бил имал нахалството да разпъне строителна площадка в собствения си имот, с одобрението на съседите си, но без одобрението на “правителството” (под формата на “разрешение за строителство”). Пътно ченге може да спре и да изнудва някого (чрез “акт”) за това, че бил без колан. Агент на ДАНС може да тършува из личните вещи на някого, без ни най-малката причина да подозира, че човекът е направил или ще направи нещо лошо. Някой “съдия” може да заповяда на въоръжени биячи да сложат някого в клетка за седмици, месеци, или години, за каквото и да е, от демонстриране на неуважение към “съдията”, до шофиране без писменото разрешение на политиците (под формата на шофьорска “книжка”), до участие в какъвто и да е тип взаимно доброволна търговия, която обаче не е санкционирана от политиците (“нелегална”).

Тези примери, и буквално милиони други които може да се изброят, всичките са акт на агресия, извършени от извършители, които не биха ги извършили, ако въображаем “авторитет” не им беше заповядал да го направят. Накратко, повечето случаи на кражба, нападение и убийство се случват, защото “авторитет” е казал на някого да краде, да атакува, или да убива. През повечето време хората, които изпълняват такива заповеди,  не биха извършили такива престъпления на своя глава. От 100 000те хора, които работят за Службата за събиране на данъци, колко от тях са се замесили в тормоз, изнудване и кражба преди да станат агенти на транспортна сигурност? Само няколко, ако въобще. Колко на брой войници са обикаляли да тормозят, да заплашват или да убиват непознати хора преди да постъпят при военните? Само няколко, ако въобще. Колко на брой полицейски служители редовно са обикаляли наоколо, за да спират, да разпитват насила, и да отвличат не-агресивни хора преди да станат “наложители на закона”? Много малко. Колко “съдии” са организирали хвърлянето на хора в клетки заради неагресивно поведение преди да бъдат назначени в “съда”? Вероятно нито един.

Когато проявите на агресия станат “легални”, и са извършвани в името на “налагането на закона”, онези, които ги извършват, си представят, че такива прояви са изначално легитимни и валидни, въпреки че им е ясно, че ако бяха извършили същите тези действия самостоятелно, вместо по нареждане на въображаем “авторитет”, действията щяха да са си чисти престъпления, и щяха да бъдат неморални. Докато е очевидно, че има по-значителни и по-незначителни колелца в машината на “правителството”, от незначителните бутачи на хартия, които прокарват документи, до въоръжените наемници, всички те имат две общи неща помежду си: 1) те нагрубяват другите по начини, по които не биха го направили на своя глава, и 2) те не приемат никаква лична отговорност за действията си, докато са в режим на “налагане на закона”. Нищо не прави това по-очевидно от факта, че, когато благоприличието или моралността на действията им се постави под въпрос, техният отговор почти винаги някакъв вариант на “Аз просто си върша работата”. Очевидният намек в повечето такива констатации е този: “Аз не съм отговорен за действията си, защото “авторитет” ми каза да постъпя така”. Единственият начин всичко това да има поне прашинка смисъл, е ако човекът е буквално неспособен да откаже да извърши нещо, което въображаем “авторитет” му казва да направи. За нещастие, ужасяващата истина е, че повечето хора, като резултат от тяхната авторитарна индоктринация, изглежда са психологически неспособни на неподчинение към командите на въображаем “авторитет”. Повечето хора, при положение че имат избор да направят това, което знаят, че е правилно, или онова, което знаят, че е грешно, когато им бъде заповядано от възприеман “авторитет”, те ще направят второто. Нищо не демонстрира това по-ясно от резултатите от психологическите експерименти, направени от д-р Стенли Милграм (Stanley Milgram) през 60те години.

791
Част III - Ефектите от Суеверието


Ефектите от Мита

През вековете, човешките същества са се заравяли във всякакви видове суеверия и погрешни предположения, много от които са били относително безобидни. Например, когато повечето хора вярвали, че Земята е плоска, това фактически неправилно хрумване се отразило слабо или въобще не се отразило на начина, по който хората провеждали всекидневния си живот, или как се държали един с друг. По същия начин, ако децата вярват в Баба Яга, или в това че щъркелите носят бебетата, те няма да станат проводници на злото като резултат от приемането на такива митове. От друга страна, през годините други грешни предположения и митове са създавали истински опасности за човечеството. Може да е просто недоразумение между доктори, което ги довело до идеята да опитват "лекове", които представлявали по-голяма заплаха за пациентите им, отколкото болестите, които се опитвали да излекуват. По-драстичен пример е, че някои култури принасяли човешки жертвоприношения с надеждата, че като постъпват така, това ще спечели благосклонността на въображаемите им богове.

Но нищо друго не се доближава до степента на разрушение - умствено, емоционално и физическо - което се е случило по света, и в продължение на записаната история, като резултат от вярата в "авторитет". Драматично изменяйки начина, по който хората възприемат света, митът за "авторитета" също така изменя и мислите и действията. Всъщност, вярата в легитимността на някаква управленска класа ("правителство") води почти всички до това или да са съучастници, или да извършат зли деяния без дори да го осъзнават. Бидейки убедени, че "авторитетът" е действителен, и че чрез него някои човешки същества са доили моралното право да стартират агресия и да извършват насилствени дела срещу другите (по силата на така наречените "закони"), всеки демократ, всеки републиканец, всеки гласоподавател, и всеки друг който се явява проповедник на "правителството" в каквато и да е форма, е проводник на агресия и несправедливост. Разбира се, те не гледат на нещата така, защото вярата им в "авторитет" е усукала и извратила тяхното възприемане на действителността.

Проблемът е, че когато нещо измени това как някой човек възприема действителността, самият човек рядко забелязва как се случва това. Например, светът може да изглежда много различен на някой, който носи цветни контактни лещи, въпреки че той не може да види самите лещи. Същото е вярно и за менталните "лещи". Всеки човек смята, че светът е такъв, какъвто той го вижда. Всеки може да сочи към другите и да твърди, че са загубили връзка с действителността, но почти никой не мисли, че неговото собствено възприятие е изкривено, дори и когато останалите му го казват. резултатът е, че милиарди хора се сочат с пръст, казвайки един на друг колко са налудничави и заблудени, като почти никой не е склонен, или дори способен, искрено да изследва "лещите", които смущават собствените му възприятия.

Всичко, на което човек е бил изложен, особено като млад, се отразява на това как гледа на света. Какво са го научили родителите, какво е научил в училище, как е гледал че се държат хората, културата в която е израстнал, религията в която е бил възпитан, всичко това създава дълготрайни умствени "лещи", които влияят на начина, по който вижда света. Има безброй примери за това как малките различия в перспективата са довеждали до ужасяващи последици. Един бомбен самоубиец, който преднамерено убива дузини непознати цивилни, си представя, че постъпва правилно. Почти всички от двете страни на всяка война си представят, че те са правите. Никой не си представя, че той е лошият. Военните конфликти са изцяло резултат от различия в перспективата, произтичащи от умствени "лещи", вградени у войниците и от двете страни. Би трябвало да е очевидно, че ако хиляди на практика добри хора виждаха еднакво света такъв, какъвто е, те нямаше отчаяно да се опитват да се избият едни други. В повечето случаи, проблемът не е действително зло или заплаха, а просто неспособността да се виждат нещата такива, каквито са.

Вземете например, като аналогия, някой, който е погълнал силен халюциноген и който, като резултат, стане убеден, че най-добрият му приятел е злонамерено извънземно чудовище под прикритие. От перспективата на онзи, който има халюцинации, това агресивно да нападне приятеля си е напълно разумно и оправдано. Проблемът в случая, когато нечии възприятия на света са станали толкова изкривени, не е, че той самият е неморален, или че той самият е глупав, или че той самият е злонамерен. Проблемът е, че той не вижда нещата така, както наистина са, и като резултат, решенията и действията, които на него му изглеждат съвършено подходящи, са, в действителност, ужасно разрушителни. И когато много хора споделят такива халюцинации, резултатите са много по-лоши.

Когато всеки има едно и също изкривено възприятие на реалността – когато всеки вярва в нещо невярно, дори нещо крещящо абсурдно – за вярващия то не се усеща като невярно или абсурдно. Когато грешна или нелогична идея постоянно се повтаря и натъртва от почти всеки, рядко някой дори се сеща да я постави под съмнение. Всъщност, повечето хора стават буквално неспособни да я поставят под въпрос, защото с времето тя кристализира в съзнанията им като някаква даденост – едно предположение, което не се нуждае от рационална основа и не е нужно да се анализира или преразглежда, защото всеки знае, че е вярно. В действителност, обаче, всеки човек просто допуска, че предположението е истина, защото той не може да си представи, че всички останали – включително и всички уважавани, добре известни, образовани хора по радиото и телевизията – могат вкупом да вярват в нещо невярно. Каква му е работата на нормалния човек, да се съмнява в нещо, което на всички останали им е напълно комфортно да приемат за неоспорима истина?

Такова дълбоко вкоренено вярване е невидимо за онези, които вярват в него. Когато един ум винаги е мислил за нещо по един начин, този ум ще си представя доказателства и ще халюцинира преживявания, които подкрепят идеята. Преди хиляда години, хората с увереност са заявявали, че е било доказан факт, че Земята била плоска, и те са го казвали със същата категоричност и искреност, както ние днес заявяваме, че и обла. За тях идеята, че светът е гигантско сферично нещо, плаващо наоколо в космоса, без да е прикрепено към нищо, е била очевидно нелепа. И тяхното абсолютно грешно предположение за това, че светът е плосък, на тях им е изглеждало като научен, очевиден факт.

Същото е и с вярата в “авторитет” и “правителство”. За повечето хора, “правителството” се усеща като очевидна действителност, рационално и очевидно като гравитацията. Малко хора въобще някога са изследвали концепцията обективно, защото никога не са имали причина да го правят. “Всеки знае”, че “правителството” е действително, и нужно, и легитимно, и неизбежно. Всеки предполага, че е такова, и говори така, все едно е такова, така че защо някой да го поставя под въпрос? Не само, че на хората рядко им се подава причина да изследват концепцията “правителство”, но те имат много изкушаващ психологически подтик да не я изследват. Изключително неудобно и обезпокоително е, дори е екзистенциално ужасяващо, някой да поставя под въпрос някое от крайъгълните предположения, върху което целия начин на възприемане на действителността, и целия морален код на човек, се е основавал през целия му живот. Човек, на когото възприятията и преценките са изкривени от суеверието “авторитет” (а това описва почти всички хора) няма да му се стори лесно или приятно да обмисля възможността, че цялата му система от вярвания се опира на една лъжа, и че много от нещата, които е правил през живота си, като резултат от вярата в тази лъжа, са били вредни за него, приятелите и семейството му, и за човечеството като цяло.

Накратко, вярата в “авторитет” изкривява възприятията на почти всеки човек, изменя преценките му, и го кара да говори и да прави неща, които често са нерационални, или безсмислени, или контра-продуктивни, или лицемерни, или дори ужасно разрушителни и отвратително зли. Разбира се, вярващите в мита го виждат така, защото те въобще не гледат на него като на вяра. Те са твърдо убедени, че “авторитетът” е действителен, и, основавайки се на това грешно предположение, заключават, че техните последващи възприятия, мисли, мнения, и действия, са съвършено разумни, оправдани, и уместни, точно както ацтеките без съмнение са вярвали, че човешките им жертвоприношения са били разумни, оправдани и уместни. Едно суеверие, което може да накара иначе свестни хора да виждат доброто като зло, и злото като добро – което е точно нещото, което вярата в “авторитет” прави – е именно това, което представлява истинската заплаха за човечеството.

Суеверието “авторитет” въздейства върху възприятията и действията на различните хора по различни начини, дали това са “законодателите”, които си представят, че имат правото да властват, дали това са “наложителите на закона”, които си представят, че имат правото и задължението да налагат насила командите на “законодателите”, дали това са поданиците, които си представят, че имат моралния дълг да се подчиняват, или са просто публика, гледащи като неутрални наблюдатели. Ефектът от вярата в “авторитет” върху тези различни групи, когато се обобщи, води до една степен на потисничество, несправедливост, кражба и убийства, която просто иначе не би могла и нямаше да съществува.



792
Изменяне на моралността

Концепцията "авторитет" е зависима от концепциите правилно и грешно (тоест, моралност). Тоест, да имаш "авторитет" не означава просто да имаш способността насила да контролираш другите, нещо, което е притежание на безброй бандити, крадци и банди, на които не им се казва "авторитет"; означава, да имаш правото да контролираш хората, което намеква, че онези, които са контролирани, имат моралното задължение да се подчиняват, не просто да избяват наказанието, а също така защото такова подчинение (наречено "спазване на закона") е морално добро, а неподчинението ("нарушаването на закона") е морално лошо. Така че, за да има такова нещо като "авторитет", трябва да има такова нещо като правилно и лошо. (Как човек дефинира правилно и лошо, или какво някой счита за източник на моралността, няма особено значение в контекста на тази дискусия. Ползвайте собствените си дефиниции, и същата логика ще продължи да е в сила.) Докато концепцията "авторитет" изисква съществуването на правилно и лошо, същестувването й също така изцяло се отхвърля именно от съществуването на правилно и лошо. Проста аналогия ще докаже това на глед странно твърдение.
Законите на математиката са обективна, непроменима част от действителността. Ако добавите две ябълки към две ябълки, ще имате четири ябълки. Онези, които изучават математиката, се стремят да разберат повече за действителността, да научат за онова, което наистина е. някой, който навлезе в математиката с въпросната цел - да измени законите на математиката - ще бъде счетен за луд, и с право. Представете си колко абсурдно би било някакъв професор по математика да обяви, "Аз сега декларирам, че оттук насетне, две плюс две ще е равно на пет". И въпреки това, точно такава лудост се случва всеки път, когато политиците "законодателстват". Те не просто наблюдават света, и не просто се опитват по най-добрия начин да определят кое е правилно и кое е лошо - нещо, което всеки индивид трябва и е длъжен да прави за себе си. Не, те твърдят, че изменят моралността, като издават някакъв нод декрет. С други думи, също като побъркания професор по математика, който мисли че може, просто чрез едно деклариране, да направи така, че да накара две плюс две да бъде пет, политиците говорят и действат така, сякаш те са самият източник на моралността и сякаш имат властта да си измислят (чрез "законодателството") какво е правилно и какво е лошо; сякаш едно действие може да стане лошо просто защото те са го обявили за "нелегално".

Дали контекстът е математика, моралност, или нещо друго, има огромна разлика между това да се опитваш да определиш какво е истина, и да се опитваш да диктуваш какво е истина. Първото е полезно; второто е лудост. И последното е нещото, което онези в "правителството" се преструват че правят всеки ден. В тяхното "законодаване", политиците не просто изразяват мислите си за това как хората би трябвало да се държат, на база универсалните стандарти на моралността. Всеки има правото да каже, "Аз мисля, че да правиш това е лошо, а да правиш това е добро", но никой не би нарекъл такива мнения "закони". Вместо това, посланието от политиците е, "Ние правим така, че това нещо е лошо, и правим така, че това нещо е добро". Накратко, всеки "законодател" страда от дълбоко вкоренен и налудничав комплекс на божеството, който го кара да вярва, че, чрез политически ритуали, той в действителност има властта, заедно с колегите си "законодатели", да променя какво е правилно и лошо, просто чрез един декрет.

Смъртните не могат да променят моралността повече, отколкото могат да променят законите на математиката. Тяхното разбиране за нещо може да се промени, но те не могат, чрез декрет, да променят природата на вселената. Нито пък някой с всичкия си би се опитал да го прави. И все пак, всеки нов "закон", приет от политиците, се преструва да е това: промяна в определението за морално поведение. И колкото и да е идиотско това хрумване, то е нужен елемент от вярата в "правителство": идеята, че масите са морално задължени да се подчиняват на "законодателите" - че неподчинението ("нарушаването на закона") е морално лошо - не защото командите на политиците по случайност съвпадат с обективните правила на моралността, а защото техните команди диктуват и определят какво е морално и какво не е.

Проумяването на простия факт, че простосмъртните не могат да превърнат доброто в зло, или злото в добро, от само себе си кара мита за "правителството" да се развенчае. Всеки, който напълно разбира тази едничка проста истина, не може да продължи да вярва в "правителство", защото ако на политиците им липсва такава свръхчовешка сила, командите им не носят никаква изначална легитимност, и те престават да бъдат "авторитет". Освен ако добро не е всичко, което политиците решат да кажат - освен ако правилно и лошо не идват всъщност от прищевките на политико-боговете - тогава никой не може да има никакво морално задължение да уващава или да се подчинява на командите на политиците, и техните "закони" стават изцяло невалидни и незначителни.

Накратко, ако въобще има такова нещо като правилно и лошо, както и да предпочитате да дефинирате тези термини, тогава "законите" и "правителството" са винаги нелегитимни и безполезни. Всеки човек е (по дефиниция) морално задължен да прави това, което счита за правилно. Ако някакъв "закон" му казва да постъпи по друг начин, този "закон" е изначално нелегитимен, и трябва да има неподчинение. И ако някой закон по случайност съвпада с това, което е правилно, тогава "законът" просто е безсмислен. Причината, например, от въздържанието за извършване на убийство, е, защото убийството изначално е нещо лошо. Това дали някакви политици са издали "закон", обявяващ убийството за лошо  - това дали да го обявили за "незаконно" - няма абсолютно никакво въздействие върху самата моралност на действието. "Законодателството", без значение какво казва, никога не е причината нещо да бъде правилно или лошо. Като резултат, дори "законите", забраняващи злите действия, као нападението, убийството и кражбата, са нелегитимни. Хората не бива да извършват такива деяния, защото самите деяния са изначално зли, а не защото човешките "закони" казват, че това е лошо. И ако няма задължение за подчинение на "законите" на политиците, тогава, по дефиниция, те нямат "авторитет".

Връщайки се на аналогията с професора по математика, ако професорът авторитетно заяви, че, по силата на самия му декрет, той щял да направи така, че две плюс две да бъде пет, всеки индивид с всичкия си ще приеме този декрет за неправилен и налудничав. Ако, от друга страна, професорът обяви че ще направи така, че две плюс две да е равно на четири, такава една такава декларация отново би била глупава и безсмислена, въпреки факта, че две плюс две прави четири. Декларацията на професора не е причината да бъде четири. Независимо дали едното или другото, декларацията на професора не бива и няма да има никакъв ефект върху способността на хората да събират две и две. Така е и със "законите" на политиците: независимо дали съвпадат или не съвпадат с обективното правилно и грешно, те никога нямат "авторитет", защото те никога не са източникът на правилно и грешно, те никога не създават задължение на който и да е да се държи по определен начин, така че не би трябвало да имат каквато и да е тежест в нечия индивидуална преценка за морално и неморално.

Нека вземем за пример "законите" за наркотиците. Да се вярва, че е лошо да се употребява агресия срещу някой, който е употребил бира (която е "легална"), но че е добре "пазителите на реда" да използват агресия срещу някой, който пуши трева (защото е "нелегална"), логически намеква, че политиците действително имат способността да изменят моралността - да вземат две на практика идентични поведения и едното да го направят неморален акт, който дори оправдава агресивното възмездие. Още повече, ако човек приеме легитимността на "законите" (командите на политиците), човек трябва също и да приеме, че един ден пиенето на алкохол е съвършено морално, но е неморално в друг ден - денят, в който е била приета "забраната". После, не много години по-късно, един ден е неморално, а на следващия е морално - денят, в който забраната е снета. Дори боговете от повечето религии не твърдят, че имат силата постоянно да преразглеждат собствените си заповеди, системно да променят какво е правилно и какво е грешно. Само политиците твърдят, че имат такава сила. Всеки акт на "законодаване" включва такава лунатичност: хрумването, че един ден дадено действие може да е напълно разрешено, а точно на следващия ден - денят, в който е обявено за "незоканно" - ще бъде неморално.


Неизбежността на преценяването

Почти всеки е учен, че уважението към "закона" е от първостепенно значение за цивилизацията, и че добрите хора са онези, които "играят по правилата", което означава, че се съгласяват с командите, издадени от "правителство". Но в действителност, моралността и подчинението често са директно противоположни. Да си немислещ последовател на който и да е "авторитет", представлява най-голямото предателство спрямо човечеството, което може да съществува, защото това означава отхвърляне на свободната воля и индивидуалната преценка, които ни правят човешки същества и ни правят способни на моралност, за сметка на сляпото подчинение, което принизява човешките същества до безотговорни роботи. Вярата в "авторитет" - идеята, че човек някога може да има задължението да игнорира собствената си преценка и ментален процес на взимане на решения, в интерес на това да се подчинява на някой друг - не е просто една лоша идея; тя противоречи на самата себе си и е абсурдна. Бездънната лудост във всичко това може да се обобщи по следния начин:

"Аз вярвам, че е добро да се подчиняваш на закона. С други думи, аз съдя, че аз трябва да направя така, както командват законодателите. С други думи, аз съдя, че, вместо да взимам собствените си решения за това какво да правя, аз трябва да се покорявам на волята на онези в правителството. С други думи, аз съдя, че е по-добре действията ми да се направляват от преценката на хората, които са на власт, вместо да се направляват от моята лична преценка. С други думи, аз съдя, че е правилно аз да следвам преценката на другите, и е грешно аз да следвам собствената си преценка. С други думи, аз съдя, че не трябва да съдя."

Във всеки един случай, когато и налице конфликт между съвестта на човек и онова, което "законът" командва, има само два варианта: или човек трябва да последва собствената си съвест, без значение какво казва така наречения "закон", или човек е задължен да се подчини на "закона", дори и това да значи да направи нещо, което той лично смята за неправилно. Без значение дали преценката на индивида е несъвършена или не, шизофренична лудост е човек да вярва, че е добре да прави това, което смята за лошо. И въпреки това, точно това е основата на вярата в "авторитет". Ако човек разбира факта, че всеки индивид е задължен, във всяко време и на всяко място, да прави онова, което счита за правилно, тогава той не може да има каквото и да е морално задължение да се подчинява на какъвто и да е външен "авторитет". Отново, ако един "закон" съвпада с личната преценка на индивида, тогава "законът" е незначителен. Ако, от друга страна, "законът" е в конфликт с личната преценка на индивида, тогава "законът" трябва да се счита за нелегитимен. По никой начин "законът" не може да има "авторитет".

(Задължението за подчинение на някой "авторитет" не е същото, както когато хората доброволно променят поведението си в името на мирното съвместно съществуване. Например, един човек може да мисли, че има правото да надува музиката в собствения си заден двор, но въпреки това може да избере да не го прави, ако съседът му го помоли. Или пък човек може да промени начина, по който се облича, говори и се държи, когато посети някой друга култура, или някаква обстановка, в която обичайното му поведение може да обиди другите. Има много фактори, които могат да повлияят на мнението на някого за това какво трябва или какво не трябва да прави. Да разпознаеш "авторитета" като мит въобще не е същото като това, да не те е грижа какво мисли някой друг. Да се придържаш към различни обичаи, стандарти на поведение, и други социални норми, в името на това да се разбираш с другите и да избягваш конфликти, често е напълно рационално и полезно нещо. Това, което не е рационално, е някой да се чувства морално задължен да прави нещо, което той лично не преценява за правилно поведение, с оглед на обстоятелствата.)

Прямо казано, вярата в "авторитет" служи като умствена патерица за хората, които се опитват да избегнат отговорността от това, че са мислещи човешки същества. Това е опит отговорността за взимането на решения да се прехвърли на някой друг - на онези, които твърдят, че са "авторитет". Но опитът, да се избегне отговорността с "аз просто следвам заповеди", е глупав, защото това означава, че въпросният човек е избрал да направи това, което са му казали. Дори онова, което на глед причила на сляпо подчинение, все пак е резултат от индивидуалния избор да бъдеш покорен. Да не избереш нищо е невъзможно. Или, както музикалната група Ръш (Rush) го формулира в тяхната песен "Свободна воля", "Ако изберете да не решавате, все пак сте направили избор."

Извинението "аз просто следвах заповеди" прилежно заобикаля факта, че въпросният човек първо е трябвало да реши, че ще се подчини на "авторитета". Дори и ако някой "авторитет" обявява, "Ти трябва да ми се подчиняваш", както безброй конфликтни "авторитети" са твърдели, индивидът все пак трябва да избере на кого да вярва, ако ще вярва на някой. Фактът, че повечето хора посвещават твърде малко мисли на тези неща, не променя факта, че са имали избора да не се подчинят, и следователно са напълно отговорни за действията си - именно отговорността, от която са искали "авторитетът" да ги облекчи. Невъзможно е да не се преценява; невъзможно е да не се правят избори. Човек да се преструва, че някой или нещо прави неговите избори вместо него - че той не е имал участие във взимането на решението, и по този начин не носи отговорност за резултата - е абсолютна лудост. Лоялното подчинение на "авторитет", въпреки че много хора го гримират така, все едно е голяма добродетел, в действителност не е нищо повече от един жалък опит за бягство от отговорността да си човешко същество и да се принизиш до немислеща, аморална, програмируема машина.

Всеки, по всяко време, прави собствените си избори и е лично отговорен за тези избори. Дори и онези, които халюцинират "авторитет" все пак избират да вярват, и избират да се подчиняват, и все пак са отговорни за това, че постъпват така. "Авторитетът" е просто една самозаблуда, в която хората си въобразяват, че  евъзможно да се избегне отговорността, като просто правиш каквото са ти казали. Или, изразено по по-личен начин:
Вашите действия винаги се определят от вашата собствена преценка, и от вашия собствен избор. Опитът да припишете поведението си на някаква външна сила, като "авторитет", е страхливо и непочтено. Вие сте направили избора, и вие сте отговорни. Дори и само идиотски да сте се подчинили на някакъв самопровъзгласен "авторитет", вие сте решили да го направите. Твърдението, че е имало нещо извън вас, което е избирало вместо вас - твърдението, че не сте имали избор; че е трябвало да се подчинявате на "авторитет" - е една страхлива лъжа.
 
Няма пряк път за определяне на истината, относно моралността или нещо друго. Твърде и прекалено често, основата на хорската система от вярвания се свежда до следното: "За да знам каква е истината, всичко, което трябва да направя, е да попитам моя непогрешим авторитет; а аз знам, че моят авторитет е винаги прав, защото той ми казва, че винаги е прав". Разбира се, винаги ще съществуват безброй съревноваващи се, противоречиви "авторитети", и всеки ще обявява себе си за източник на истината. Следователно, не е просто добра идея хората да преценяват сами какво е истина и какво не е; а е напълно неизбежно. Дори и онези, които смятат, че е голяма добродетел да имаш система от вярвания - политическа, религиозна, или друга - основана на "вярата", не успяват да проумеят, че само индивидът може да решава в какво да вярва. Независимо дали иска д си го признае или не, той винаги е крайният решаващ; той винаги използва собствената си преценка, за да решава в какво да вярва и какво да прави.

793
“Авторитет” = Неморална агресия

Почти всеки е съгласен, че понякога физическата сила е оправдана, и понякога не е. Въпреки че има голяма сива зона, която подлежи на дебат, като цяло се приема, че агресивната сила – започването\инициирането на агресия срещу друг човек – е неоправдано и неморално. Това включва кражбата, нападението и убийството, както и по-непреки форми на агресия като вандализма и измамата. От друга страна, употребата на сила в защита на невинните широко се приема за оправдана и морална, дори благородна. Легитимността на такава сила се определя от ситуацията, в която е използвана, а не от това кой я използва. По-просто казано, видовете сила, които всеки има правото да използва, могат да се определят като “добра сила”, а прояви на сила, които нормалните хора нямат правото да извършват, могат да се определят като “лоша сила”. (Читателят може да приложи своите собствени стандарти и тази логика ще остане в сила.) Само че, за агентите на “авторитета” се вярва, че имат правото да използват сила не само в ситуациите,  в които всеки би имал такова право, но и в други ситуации. Близо е до акъла, че ако всеки има правото да използва изначално оправдана “добра сила”, и ако “законът” оторизира агентите на “правителството” да използват сила и в други ситуации, то тогава “законът”, това е опитът да се легитимира лошата сила. Накратко, “авторитетът” е разрешение да се върши зло – да се правят неща, които се разпознават като неморални и неоправдани, ако ги извърши който и да е друг.

Очевидно, нито ентусиазираният гласоподавател, който гордо развява партийни знамена в двора си, нито добронамереният гражданин, който “кандидатства да го изберат”, разбира този факт. Ако го разбираха, те щяха да разберат, че “демокрацията” не е нищо повече от неморална агресия, одобрена от мнозинство, и е невъзможно да оправи обществото или да бъде инструмент за свобода и справедливост. Въпреки митологията, която твърди, че вотът на един човек е неговият “глас”, и че правото да се гласува е това, което прави хората свободни, истината е, че всичко което “демокрацията” прави, е да легитимира агресията и неоправданите прояви на насилие. Логиката на това е толкова проста и очевидна, че е нужно огромно количество пропаганда, за да бъдат тренирани хората да не я виждат. Ако всеки има правото да използва изначално праведна сила, а на агентите на “правителството” е позволено да използват “сила” и в други ситуации, тогава, по самата си природа, това “правителство” добавя към обществото неморална агресия.

Проблемът е, че хората учат, че когато агресията е “легализирана” и се извършва от “авторитет”, тя от неморална агресия се превръща в праведно “опазване на реда”. Фундаменталното схващане, върху което почива всяко “правителство”, е идеята, че онова, което би било морално грешно ако се върши от нормалния човек, може да бъде правилно, когато се върши от агентите на “авторитета”, с което се намеква, че стандартите за морално поведение, които важат за човешките същества, не важат за агентите на “правителството” (отново, намеквайки че нещото, наречено “правителство”, е свръх-човешко). Изначално праведната сила, която повечето хора като цяло са съгласни, че е ограничена до отбранителна сила, не се нуждае от никакъв “закон” или специален “авторитет”, за да бъде валидна. Единственото нещо, за което са необходими “закон” и “правителство”, е опитът да се легитимира неморалната сила. И точно това добавя “правителството”, и единственото нещо което добавя към обществото, е изначално несправедливата агресия. Никой, който разбира тази проста истина, не би твърдял, че “правителството” е нужно за човешката цивилизация.

Хрумването, че направения от човеците “закон” може да неутрализира обичайните правила на цивилизованото поведение, води до някои доста ужасяващи последствия. Ако “правителството” не е ограничено от базовата човешка моралност, което се намеква от самата концепция “авторитет”, тогава въобще по какви стандарти или принципи ще бъдат ограничени действията на “правителството”? Ако 30% “таксация” е нещо валидно, тогава защо 100% “таксация” да не е валидно? Ако “легалната” кражба е легитимна, тогава не може ли “легализираното” мъчение и убийство да бъде легитимно и справедливо? Ако някаква “колективна нужда” изисква обществото да има институция, която е изключение от моралността, тогава защо да има каквито и да е ограничения в това, което може да прави? Ако избиването на цяла една раса, или забраняването на някоя религия, или насилственото поробване на милиони се счита за нужно за “общото благо”, по силата на какви морални стандарти може някой да се оплаква, след като вече е приел предразсъдъка “авторитет”? Всяко вярване в “правителство” се опира на идеята, че “общото благо” оправдава “легалното” иницииране на агресия срещу невинни в една или друга степен. И веднъж след като този предразсъдък е бил приет, вече няма обективен морален стандарт, който да ограничава поведението на “правителството”. Историята пределно ясно показва това.
Почти всеки приема мита, че човешките същества не са достатъчно благонадеждни, не са достатъчно морални, не са достатъчно мъдри, за да съществуват в мир без да ги строява някакво “правителство”. Дори много, които са съгласни, че в едно идеално общество няма да има владетели, често тъгуват, че човешките същества не са “готови” за такова общество. Такава сантименталност се основава на фундаменталното неразбиране на това какво е “авторитет” и какво добавя той към обществото. Идеята, че “правителството” е “нужно зло” (както го е описал Патрик Хенри [Patrick Henry]) намеква, че съществуването на “правителство” налага ограничения върху бясната, агресивна природа на човешките същества, докато в действителност се случва точно обратното: вярата в “авторитет” легитимира и “легализира” агресията.

Без значение колко глупави или мъдри са човешките същества, или колко злонамерени или добродетелни може да са те, да се каже, че човешките същества не са “готови” за бездържавно общество, или че не може да им се има “доверие” да съществуват без да имат “авторитет”, на който да се кланят, е все едно да се каже, че мирното съжителстване може да съществува единствено, ако има грамадна, мощна машина, която да внася огромно количество неморална агресия в обществото. Разбира се, статистите не разпознават тази агресия като неморална, защото за тях, тази агресия не се върши от простосмъртни, а от представители на божеството, познато като “правителство”. А божествата имат правото да вършат неща, които смъртните нямат правото да вършат. Когато се опише с точни, буквални термини, това почти универсално поддържано вярване – че е необходимо да се въведе неморална агресия в обществото, за да се попречи на хората да извършват неморална агресия – се разобличава като един нагъл и абсурден мит. Но всеки, който вярва в мита “правителство”, трябва да вярва именно в това. Те не го вярват като резултат от рационална мисъл и логика; те го приемат като елемент от набожната вяра, защото е част от неподлежащата на въпроси доктрина на църквата на “правителството”.


Кой им даде правото?

Има няколко начина да се демонстрира, че митологията за “правителството”, на която учат обществото, сама противоречи на себе си и е нелогична. Един от най-простите начини е, да се зададе въпросът:  Как някой се сдобива с правото да властва над друг? Старите суеверия твърдяха, че на определени хора им било предопределено от някой бог, или група богове, да властват над останалите. Всякакви легенди разказват за свръхестествени събития (Господарката на езерото, Мечът в камъка и тн.) (от легендата за крал Артур,бел.прев.), които определяли кой ще има Правото да властва над другите. За щастие, човечеството, в по-голямата си част, е надраствало тези глупави суеверия. За нещастие обаче, те са били заменени от нови суеверия, които са дори още по-нелогични. Старите митове поне отдавали на някаква “висша сила” задачата да посочва определени индивиди за властелини над другите – нещо, което едно божество поне теоретично би могло да направи. Новите оправдания за “авторитет” обаче твърдят, че постигат същия удивителен подвиг, но без свръхестествена помощ. Накратко, въпреки всичките сложни ритуали и усукани рационализации, цялата модерна вяра в “правителство” почива на хрумването, че простосмъртните могат, чрез някои определени политически процедури, да посветят на някои хора разни права, които никой от хората никога не е притежавал. Изначалната побърканост на такова хрумване би трябвало да е очевидна. Няма ритуал или документ, чрез който някаква група хора да може да делегира на друг човек право, което никой от въпросната група не притежава. И тази очевидна истина, сама и от само себе си, унищожава всякаква възможност за легитимно “правителство”.

Нормалният човек вярва, че “правителството” има правото да върши многобройни неща, че нормалният индивид няма правото да върши сам. Очевидният въпрос тогава е, Как, и от кого, онези в “правителството” са се сдобили с такива права? Как, например – дали ще го наречете “кражба” или “таксация” – онези в “правителството” се сдобиват с правото насилствено да отнемат собственост от онези, които са я заслужили и изработили? Нито един гласоподавател няма такова право. Така че как е възможно гласоподавателите да са дали такова право на политиците? Целият модерен статизъм се основава изцяло на предположението, че хората могат да делегират права, с които не разполагат. Дори Конституцията на САЩ се преструва, че е дала на “Конгреса” правото да “таксува” и да “регулира” определени неща, въпреки че самите автори на Конституцията не са имали такова право, и следователно не е възможно да са дали такова право на някой друг.

Поради това, че всеки човек има правото да “управлява” самия себе си (колкото и шизофренична може да е тази идея), той може, поне на теория, да оторизира някой друг да управлява себе си. Но право, което човек не притежава, и следователно не може да делегира на никого, е правото да управлява някой друг. И дори ако “правителството” управляваше само онези индивиди, всеки от които е делегирал неговото право да управлява себе си, тогава това нямаше да е правителство.

И количеството на замесените хора също не влияе на тази логика. Да се твърди, че някакво мнозинство може да връчи на някого право, с което нито един от индивидите, съставляващи мнозинството, не разполага, е също толкова безумно, колкото и да се твърди, че трима човека, от които никой няма кола или парите да купи кола, могат да дадат кола на някой друг. С най-прости думи, не можеш да дадеш на някого нещо, което нямаш. И тази проста истина, сам самичка, изключва възможността за всякакво “правителство”, защото ако онези в “правителството” имат само онези права, които избирателите им също имат, тогава “правителството” губи именно онази съставка, която го прави “правителство”: правото да властва над другите (“авторитет”). Ако има същите права и власти като всички останали, няма причина да бъде наричано “правителство”. Ако политиците имат не повече права от вас, всичките им изисквания и команди, всичките им политически ритуали, “законови” книги, съдилища, и прочие, не са нищо повече от симптомите на една дълбока налудничава психоза. Нищо от онова, което правят, не може да има каквато и да е легитимност, не повече, отколкото ако вие извършите същото нещо сами, освен ако те по някакъв начин не са се сдобили с права, с които вие нямате. И това е невъзможно, тъй като никой на земята, и никоя група на земята, не може да са им дали такива свръх-човешки права.

Никой политически ритуал не може да измени моралността. Никои политически избори не могат да превърнат един акт на злото в добро. Ако е лошо вие да направите нещо, тогава същото е лошо и ако го направят онези в “правителството”. И ако същата моралност, която се прилага за вас, се прилага и за онези в “правителството”, ако онези “на власт” имат същите права, каквито и вие, и не повече – тогава “правителството” спира да бъде правителство. Ако бъдат съдени по същите стандарти, по които и другите смъртни са съдени, онези които носят табелката “правителство” не са нищо повече от една банда биячи, терористи, крадци и убийци, и действията им са лишени от всякаква легитимност, и валидност, лишени от всякакъв “авторитет”. Те не са нищо повече от банда мошеници, които настояват, че разни документи и ритуали са им дали правото да бъдат мошеници. За съжаление, дори повечето от жертвите им им вярват.

794
ЧАСТ II - Опровержения на авторитета

Да изоставиш мита

Все повече хора днес вярват, че "правителството" не е нужно и че човешкото общество, на практическо ниво, ще работи много по-добре без него. Други изтъкват, че без значение кое "работи" по-добре, общество без държавническо насилие е единственият морален избор, тъй като това е единственият избор, който не поддържа проявяването на агресия към невинни хора. Докато такива аргументи са валидни и си заслужават, всъщност има един по-фундаментален въпрос, който прави такава дискусия съмнителна: "авторитетът", независимо дали морален или не, и независимо дали "работи" или не, не може да съществува. Това не е просто твърдение за това как трябва да стоят нещата, това е описание на действителността. Ако "авторитетът" не може да съществува - както ще бъде логически доказано по-долу - всеки дебат за това дали имаме "нужда" от него, или колко добре работи на практическо ниво, е една безсмислица.

Следователно, тезата на тази книга не е, че "правителството" трябва да се унижощи, а че "правителството" - легитимна управленска прослойка - не съществува и не може да съществува, и че неспособността да се осъзнае този факт, е довела до неизмеримо страдание и несправедливост. Дори повечето от онези, които разпознават "правителството" като огромна заплаха за човечеството, говорят за това, че трябва да се отървем от него, все едно наистина съществува. Те говорят така, все едно има избор между това да имаш "правителство" и да нямаш "правителство". Няма такъв избор. "Правителство" е логическа невъзможност. Проблемът не е в някакво фактическо "правителство", а във вярата в "правителство". По аналогия, някой, който осъзнава, че Дядо Коледа не е истински, не тръгва на кръстоносен поход, за да унищожи дядо Коледа, или за да го прогони от Северния полюс. Той просто спира да вярва в него. Разликата е, че вярването в Дядо Коледа нанася малка вреда, докато вярването в митичния звяр, наречен "авторитет", е довело до невъобразима болка и страдание, потисничество и несправедливост.

Посланието тук не е, че трябва да се опитаме да създадем свят без "авторитет"; посланието е на човешки същества подобава да приемат факта, че светът без "авторитет" е единственото нещо, което някога е съществувало, и че човечеството ще е много по-добре, и хората ще се държат по много по-разумен, морален и цивилизован начин, ако този факт се проумяваше от всички.


Защо митът изкушава

Преди да демонстрираме, че "авторитет" не може да съществува, трябва накратко да споменем защо някой би искал такова нещо да съществува. Очевидно е, защо онези, които се стремят към владичество над другите, искат "правителството" да съществува: това им дама лесен, въображаемо легитимен механизъм, чрез който могат насилствено да контролират другите. Но защо който и да е друг - защо онези, които са контролирани - да иска такова нещо да съществува?

Манталитетът на статиста обикновено започва с една разумна загриженост, но свършва с безумно "решение". Нормалният човек, който съзерцава света, знаейки, че в него има милиарди човешки същества, много от които са тъпи и вражески настроени, естествено иска някакъв вид уверение, че той ще бъде защитен от всички невежи, заплашителни неща, които другите могат да извършат. Повечето вярващи в "правителството" открито описват това като причината, поради която "правителството" е нужно: защото на хората не може да се вярва, защото е в човешката природа да краде, да се бие и тн. Статистите често изтъкват, че без контролиращ авторитет, без "правителство", което да измисля и насила да налага правилата на обществото върху всички, всеки спор ще завършва с кръвопролитие, ще има малко или никакво коопериране, търговията почти ще изчезне, ще бъде "всеки човек за себе си" , и човечеството ще дегенерира до пещерно съществуване, нещо като "Лудия Макс".

В резултат на това, дебатът между статизъм и анархизъм често погрешно се възприема като спор за това, дали хората са по природа добри и може да им се вярва, и следователно нямат нужда от контрольори, или са по природа зли и не може да им се вярва, и следователно имат нужда от "правителство", за да ги контролира. Истината е, че независимо дали хората са само добри, само лоши, или някъде по средата, вярването в "авторитет" все още е едно нерационално суеверие. Но най-популярното извинение за "правителството" - че хората са лоши и трябва да бъдат контролирани - непреднамерено издава лудостта, вродена в статизма.

Въпросът именно е, че ако човешките същества са толкова небрежни, тъпи и заплашителни, че не може да им се вярва да постъпват правилно сами, тогава с какво ще се подобри ситуацията, ако се вземe едно подмножество от същите онези небрежни, тъпи и заплашителни човешки същества и ако им се даде обществено разрешение насила да контролират другите? Защо някой би си помислил, че преподреждайки или преорганизирайки една група опасни зверове, това ще ги цивилизова? Отговорът ни препраща към митологичната природа на вярването в "авторитет". Това не е просто различно подреждане на човешки същества, каквото търсят авторитарниците, а намесата на някаква свръх-човешка същност, с права които човешките същества нямат, и с добродетели които човешките същества нямат, която същност може да се използва за строяване на всичките недостойни човеци. Да се каже, че човешките същества са толкова несъвършени, че трябва да бъдат контролирани - често срещан рефрен сред статиците - е намек, че нещо различно от човешките същества трябва да извършва контролирането. Но без значение колко усърдно изучавате "правителството", винаги ще откривате, че то се движи изцяло от хора. Да се каже, че "правителството" е нужно, защото хората са недостойни, е също толкова неразумно, колкото и изказването, че ако някой е атакуван от рояк пчели, решението е да се създаде авторитарна йерархия сред пчелите, назначавайки някои от пчелите на длъжността да пречат на другите пчели да вредят на някого. Колкото и опасни да са пчелите, такова "решение" е нелепо.

Това, което вярващите наистина искат от "правителството", е една огромна, неудържима сила, която ще се използва за добро. Само че няма магически трик, политически или не, способен да гарантира, че ще се получи справедливост, че "добрите" ще спечелят или че невинните ще бъдат защитени и обгрижвани. Гигантският, свръх-човешки спасител, който статистите настояват, че е нужен, за да спаси човечеството от самото него, не съществува. На тази планета, поне, човешките същества са върхът - няма нищо над тях да ги контролира и да ги кара да се държат прилично, и халюцинирането на такава свръх-човешка същност не я прави реална, нито пък помага на ситуацията.


Религията "Правителство"

"Правителството" не е нито научна концепция, нито рационално социологическо построение, нито пък е логичен, практичен метод за човешко организиране и коопериране. Вярата в "правителство" не се основава на здрав разум; тя се основава на религиозна вяра. Истината е, че вярването в "правителство" е една религия, направена от комплект догматични учения, нерационални доктрини, които са абсолютно наобратно на доказателствата и логиката, и които методически се наизустяват и се повтарят от вярващите. Точно като другите религии, евангелието на "правителството" описва един свръх-човек, свръхестествена същност, над простосмъртните, която издава команди за простолюдието, и за която неподлежащото на съмнение подчинение е морален дълг. Неподчинението на командите ("нарушаване на закона") се възприема като грях, и вярващите се наслаждават на наказанията за неверниците и грешниците ("престъпниците"), докато в същото време много се гордеят със собствената си лоялност и смирено раболепие към техния бог ("като спазващи закона данъкоплатци"). И докато смъртните могат смирено да молят техния бог за подкрепа и за разрешения да правят разни неща, смята се за възмутително богохулие, ако някой от нисшите селяни си внушава, че е достоен сам да решава кои "закони" на "правителствения" бог да следва и кои може да игнорира. Тяхната мантра е, "Можеш да работиш в опит да промениш закона, но докато законът е такъв, ние всички трябва да го следваме!".

Религиозната природа на вярата в "авторитет" показно се изтъква, когато хората се изправят тържествено, слагат ръка на сърцето си, и религиозно обявяват безсмъртната си вяра във, и лоялност към някакво знаме и някакво "правителство" ("републиката"). На онези, които се кълнат във вярност към родината, чувствайки дълбока гордост, рядко им хрумва, че това, което всъщност правят, е заклеване във вярност на една система на подчинение и авторитарен контрол. Накратко, те обещават, че ще правят това, което им се каже, и че ще се държат като лоялни подчинени на своите господари. Освен крещящо невярната фраза в края на тези клетви "свобода и справедливост за всички", цялото заклеване във вярност към родината представлява подчинение на "правителството", което твърди, че представлява колекива, все едно това заклеване само по себе си е велика и благородна цел, и манталитета и емоциите, които цели да възбуди, еднакво добре подхождат и на който и да е тираничен режим от историята. Това е обещание, че ще се подчиняваш и че ще си лесно контролируем, че ще си поданик на "републиката", а не обещание, че ще постъпваш правилно. Много други патриотични ритуали и песни, както и пре-религиозната почит, отдавана на два листа хартия например - става дума за Декларацията на независимостта в конституцията на САЩ - също демонстрира, че хората не гледат на "правителството" просто като на практична нужда: те го считат за бог, който трябва да се възхвалява и почита, да му се отдава чест и подчинение.

Основният фактор, отличаващ вярата в "правителство" от другите религии на днешния ден, е това, че хората в действителност вярват в бога, наречен "правителство". Другите богове, в които хората твърдят, че вярват, и църквите които посещават, на ден днешен не са нещо повече от празни ритуали и вяло папагалски рецитирани суеверия. Когато стане дума за всекидневния им живот, богът, на който хората всъщност се молят да ги спаси от бедите, да порази враговете им, и да ги засипе с благословии, е "правителството". Именно "правителството" е онова, чиито команди хората най-често уважават и на които се подчиняват. Винаги, когато възникне конфликт между "правителството" и ученията на нисшите богове - като например "плати справедливия си дял" (таксация) срещу "Не кради", или "дълг към обществото" (военна служба) срещу "Не убивай" - командите на "правителството" изместват всички учения на другите религии. Политиците, висшите свещеници в църквата на "правителството" - устата и представителите на "правителството", които свише снасят свещения "закон" - дори на всеослушание обявяват, че на хората е позволено да изповядват каквато религия си пожелаят, стига това да не противоречи на върховната религия, водейки до неподчинение на "закона" - тоест диктатите на бога, наречен "правителство".

Това се изразява може би по най-силен начин с факта, че когато кажете на нормалния човек, че Бог може би не съществува, той най-вероятно ще отвърне с по-малко емоция и ожесточеност, отколкото ако му предложите идеята за живот без "правителство". Това показва към коя религия хората са най-силно привързани емоционално, и в коя религия всъщност имат по-силна вяра. Всъщност, те толкова дълбоко вярват в "правителство", че дори въобще не го разпознават като вид вяра. Причината, поради която хората толкова често отвръщат на идеята за бездържавно общество ("анархия") с обиди, апокалиптични предричания и емоционални изблици, вместо със спокойно разсъждаване, е, че тяхната вяра в "правителство" не е резултат от внимателно, рационално обмисляне на доказателствата и логиката. Тя е, по всички начини, една религиозна вяра, породена единствено заради продължително индоктриниране. И няма почти нищо друго, което държавните боготворители намират за по екзистенциално ужасяващо, от обмислянето на вероятността, че "правителство" - техният спасител и защитник, учител и господар - всъщност не съществува, и никога не е съществувало.

Много политически ритуали имат открито религиозни оттенъци. Грандиозните, подобни на катедрали сгради, пищността и обстоятелствата по встъпването в длъжност и други "правителствени" церемонии, традиционните костюми и вековни ритуали, начинът по който членовете на управленската класа са третирани и описани (например, "многоуважавани"), всичко това навежда на такива мисли и създава атмосфера на свещеност и почитание, което е много по-типично за религиозните обреди, а не за практичните средства за колективна организация.

Може да е хубаво да има някакво морално висшестоящо, всесилно божество, което да защитава невинните и да предотвратява несправедливостта. И статистите се надяват, че това ще бъде точно "правителството": една мъдра, непреклонна, всезнаеща и всесилна "последна инстанция", която ще отхвърли и измести дефектните, недогледани и егоистични хрумвания на човека, безгрешно раздавайки справедливост и честност. Само че, такова нещо няма, и не може да има такова нещо, и има много причини, поради които е безкрайно глупаво да се очаква, че "правителството" е решението на човешките несъвършенства. Например, това което почти всеки статист иска, е "правителството" силово да наложи обективни правила за цивилизовано поведение. По-точно, всеки индивид иска неговото собствено разбиране за справедливост и моралност да бъде наложено от "авторитет", без да се осъзнава, че в момента, в който се появи "авторитет", въпросният индивид вече не може да решава кое се счита за морално или справедливо - "авторитетът" ще завземе правото да мисли вместо него. И така, отново и отново, вярващите в "авторитет" са се опитвали да създадат някаква всесилна сила на доброто, като миропомажат едни хора като владетели, само за да научат за отрицателно време, че веднъж щом господарят седне на трона, него не го е грижа за онова, което робите му са се надявали той да прави с властта, която са му дали.

И това се е случвало с всички видове статисти, с всички възможни вярвания и сценарии. Статистите изтъкват, че "правителството" е нужно, за да може богатството да се разпределя "справедливо". Обективистите изтъкват, че "правителството" е нужно, за да се опазват индивидуалните права. Конституционистите изтъкват, че "правителството" е нужно, за да изпълнява само онези задачи, изброени в Конституцията. Вярващите в демокрацията изтъкват, че "правителството" е нужно, за да осъществи волята на мнозинството. Много християни изтъкват, че "правителството" е нужно, за да налага законите на Бог. И тн. И във всички случаи накрая хората са разочаровани, защото "авторитетът" винаги променя плана, за да служи на интересите на хората, които са на власт. Веднъж щом един комплект владетели са "на власт", вече няма значение какво масите са си мислели, че те трябва да правят с властта си. Този факт е демонстриран от всяко "правителство" в историята. Веднъж щом хората създадат един господар, хората, по дефиниция, вече не са на власт.

Да се очаква нещо друго, дори и без всичките исторически примери, е абсурдно. Да се очаква господарят да служи на роба - да се очаква властта да се използва единствено в полза на онзи, който е контролиран, а не в полза на онзи, който контролира - е нелепо. Всичко това е е дори още по-безумно, защото статистите твърдят, че назначаването на владетели е единственият начин за преодоляване на несъвършенствата и недостойнствата на човека. Статистите гледат един свят, пълен със странни непознати, които имат съмнителни мотиви и несигурна моралност, и те се страхуват от онова, което някои от онези хора могат да извършат. Това, от само себе си, е напълно основателно притеснение. Но от друга страна, като защита от онова, което някои от онези хора могат да извършат, статистите проповядват именно на някои от въпросните хора със съмнителни добродетели да се даде огромна власт, и социалното разрешение да властват над всички останали, в празните надежди че по силата на някакво чудо, онези хора може и да решат да използват новопридобитата си власт само за добро. С други думи, статистът гледа своя събрат и си мисли, "Не ти вярвам достатъчно, за да си ми съсед, но ти вярвам достатъчно, за да си ми господар".

Странно, но всеки статист признава, че политиците са по-нечестни, корумпирани, интриганти и егоистични от повечето хора, но все пак настояват, че цивилизацията може да съществува само ако на онези особено ненадеждни хора им се дадат и власт и правото насилствено да контролират всички останали. Вярващите в "правителство" наистина вярват, че единственото нещо, което може да ги предпазва от недостатъците на човешката природа, е да се вземат някои от онези несъвършени хора - всъщност някои от най-несъвършените - и да се произведат в богове, с правото да доминират цялото човечество, с абсурдната надежда, че ако им се даде такава невероятна власт, такива хора ще я използват само за добро. И фактът, че това никога не се е случвало в историята на света, не спира статистите от това да настояват, че това е "нужно" да се направи, за да се подсигури мирната цивилизация.

(Лична бележка на автора: Казвам всичко това като бивш отдаден статист, който за по-голямата част от живота си приемаше противоречията и налудничавите рационализации, стоящи в основата на мита "правителство", но който буйно и собственоръчно разпространяваше точно тази митология. Не се откъснах от авторитарната си индоктринация нито бързо, нито удобно, а бавно и с неохота изоставих суеверието, с доста интелектуална съпротива. Споменавам това само за да е ясно, че когато говоря за вярата в "авторитет" като нещо безкрайно нерационално и безумно, аз атакувам собствените си предишни вярвания в същата степен, в която атакувам настоящите вярвания на всички останали.)

Може да се погледне по друг начин, че статистите се притесняват, че различните хора имат различни вярвания, различни гледни точки, различни морални стандарти. Те изразяват загриженост, като например "Ами ако няма правителство и някой си помисли, че няма проблем да ме убие и да ми открадне нещата?" Да, ако има конфликтни разбирания - каквито винаги е имало и каквито винаги ще има - те могат да доведат до сблъсък. Авторитарното "решение" е, че вместо всеки сам да решава какво е правилно и какво трябва да прави, трябва да има централен "авторитет", който ще направи един комплект правила, които ще бъдат наложени на всички насила. Статистите очевидно се надяват, че "авторитетът" ще издаде и наложи правилните правила, но те никога не обясняват как и защо би се случило това. Тъй като указите на "правителството" са писани просто от едни човешки същества - обикновено изключително жадни за власт, корумпирани човешки същества - защо някой да очаква, че техните "правила" ще бъдат по-добри от "правилата", които всеки отделен човек би избрал сам за себе си?

Вярването в "правителство" не кара всички да се съгласяват; то просто създава възможност за драстично ескалиране на междуличностните неразбирателства до широкомащабни войни и масово потисничество. Наличието на "авторитетна" обстановка за разрешаване на някой спор по никой начин не гарантира, че "правата" страна ще спечели. И все пак статистите говорят така, сякаш "правителството" ще бъде честно, разумно и рационално в ситуациите, в които отделните индивиди не биха били. Отново, това демонстрира, че вярващите в "правителство" си представят, че "авторитетът" има свръх-човешки добродетели, на които трябва да се вярва повече, отколкото на добродетелите на простосмъртните. Историята показва друго. Изкривеното разбиране за моралност у един човек, или у няколко, може да доведе до убийството на един човек, или дори на дузини, но същото това изкривено разбиране за моралност само у няколко човека, когато сложат ръка на машината, наречена "правителство", може да доведе до убийството на милиони. Статистът иска неговата представа за "добрите правила" да бъде насила наложена върху всеки чрез централен "авторитет", но не разполага с начин, по който това да се случи и няма причина да очаква, че това ще се случи. В търсенето на всесилен "добър герой", който да спаси света, статистите в крайна сметка винаги създават всесилни злодеи. Отново и отново, те строят гигантски, неудържими "правителствени" чудовища с надеждата, че те ще защитават невинните, само за да се окаже накрая, че чудовищата стават много по-голяма заплаха за невинните в сравнение със заплахите, от които уж е трябвало да ги пазят.

Иронично, но онова, което статистите всъщност проповядват в опитите си да гарантират справедливостта за всички, е легитимирането на злото. Истината е, че всичко, което вярата в "авторитет" прави, и единственото нещо, което някога ще може да направи, е да създаде повече неморална агресия в дадено общество. Това не е нещастна случайност, или страничен ефект от една иначе добра идея. Това е банална истина, основаваща се на вярата в "авторитет", и е лесно да се докаже логически.

795
Тайната съставка

В опитите си да оправдаят съществуването на управленска класа ("правителство"), статистите често описват съвършено разумни, легитимни, полезни неща, и след това ги провъзгласяват за "правителство". Те може да спорят, "Веднъж след като хората се кооперират, за да създадат организирана система за взаимна защита, това е правителство". Или те могат да твърдят, "Когато хората колективно решат как неща като пътищата и търговските отношения ще се случват в техния град, това е правителство". Или те могат да казват, "когато хората събират наедно ресурсите си, за да правят неща заедно, вместо всеки индивид да трябва да прави всичко поотделно и сам, това е правителство". Никое от тези твърдения не е вярно.

Такива твърдения имат предназначението, да направят така, че "правителството" да звучи като естествена, легитимна и полезна част от човешкото общество. Но всички те абсолютно пропускат фундаменталната природа на "правителството". "Правителството" не е организация, кооперация, или взаимно споразумение. Безброй групи и организации - супермаркети, футболни отбори, автомобилни компании, клубове по стрелба, и тн. - влизат в кооперативни, взаимно облагодетелстващи колективни действия, но те не се наричат "правителство", защото хората не си представят, че тези имат право да властват. И това е тайната съставка, която прави от нещо "авторитет": предполагаемото право насилствено да контролираш другите.

"Правителствата" не еволюират просто така от супермаркети или от футболни отбори, нито пък еволюират от хора, приготвящи и осигуряващи взаимната си защита. Има фундаментална разлика между "Как можем ефективно да се защитим?" и "Аз имам правото да ви управлявам!" Противно на това, което се твърди в учебниците по гражданско поведение [civics], "правителствата" не са резултат нито от икономиката, нито от основното човешко общуване. Те не се случват просто така като резултат от това, че хората са цивилизовани и организирани. Те са продукт изцяло на мита, че "някой трябва да властва". Без суеверието за "авторитет", никакво количество коопериране или организиране няма да може да се превърне в "правителство". Изисква се драстична промяна в това как хората възприемат един доставчик на услуги, дали услугите са храни, подслон, информация, защита, или нещо друго, за да се трансформира той в праведен властелин. Една организирана система не може магически да стане "правителство", все едно един охранител да се превърне в цар.

И този факт се свързва с друго твърдение на статистите: че ако се премахне "правителството", това просто ще доведе до агресивни банди, сдобиващи се с власт, които биха станали, на свой ред, ново "правителство". Само че агресивното завоевание не става по естествен начин "правителство", не е по-различно от това една мирна кооперация да стане "правителство". Ако хората не си въобразяват, че новата банда има право да властва, на нея няма да се гледа като на "правителство". Всъщност, способността да се контролират съвременните популации - особено въоръжените популации - зависи изцяло от въображаемата легитимност на кандидат-контрольорите. Днес, за да управляваш някаква популация от значителен размер само чрез сурова сила, би изисквало огромно количество ресурси (оръжия, шпиони, наемници, и тн.), толкова много, че би било почти невъзможно. Това как някаква банда от безскрупулни бандити превзема цяла страна може да е основа за забавен филм, но това не може в действителност да се случи в страна, снабден дори само с базови комуникации и огнестрелни оръжия. Единственият начин да се контролира голяма популация днес е, ако бъдещият властелин първо убеди хората, че той има моралното право да упражнява контрол над тях; той може да влезе във владение, само ако първо хубаво набие в главите на своите жертви мита за "авторитета", като по този начин убеди жертвите си, че той е легитимно и праведно "правителство". И ако той може да постигне това, ще е нужна много малко действителна сила, за да може да се сдобие с власт и да я поддържа. Но ако режимът му някога загуби легитимност в очите на жертвите, или още в началото не успее да я постигне, само сурова сила няма да му осигури никаква продължителна власт.

Накратко, нито бандите, нито кооперациите могат някога да станат "правителство", освен ако хората не вярват в това, че някой трябва да властва над тях. По същия начин, веднъж след като хората като цяло се освободят от мита за "авторитета", няма да имат нужда от никакви революции, за да бъдат свободни; "правителството" просто спира да съществува, защото единственото място, на което някога е съществувало, е в съзнанията на онези, които вярват в суеверието "авторитет". Отново, политиците, и наемниците които изпълняват техните заплахи, са много реални, но без въобразена легитимност, на тях се гледа като на банда жадни за власт биячи, не "правителство".

Трябва също да се спомене, че някои твърдят (включително Томас Джеферсън, в Декларацията за независимостта) че е възможно, и желателно, да има "правителство", което да не прави нищо, освен да защитава правата на отделните личности. Само че организация, която прави само това, не би била "правителство". Всеки отделен човек има правото да защитава себе си и другите срещу нападатели. Ако упражнява това право, дори и чрез много организирана, широкомащабна операция, това няма да бъде "правителство", точно както много организираното, широкомащабно производство на храна няма да бъде "правителство". За да бъде нещо "правителство", то трябва, по дефиниция, да прави нещо, което нормалните хора нямат право да правят. "Правителство" със същите права като всички останали е толкова "правителство", колкото и нормалният човек на улицата е "правителство".


Извинението с нуждата

Извинението, до което статистите (хора, които вярват в "правителство") често прибягват накрая, е че човечеството има нужда от "правителство", че обществото има нужда от властелини, че някой трябва да управлява, или в противен случай ще има постоянен хаос и кървави поразии. Само че нуждата, дали истинска или въображаема, не може да направи едно митологично същество реално. Правото да властваш няма изведнъж да започне да съществува, само защото предполагаме, че се "нуждаем" от него, за да имаме едно мирно общество. Никой не би защитавал тезата, че Дядо Коледа ще да е истински, защото имаме нужда от него, за да проработи Коледата. Ако "авторитетът" не съществува и не може да съществува, както ще бъде доказано по-долу, да казваме, че "имаме нужда", е не само безсмислено, но и очевидно невярно. Не можем с магическа пръчка да направим нещо да съществува само с волята си. Ако изскочите навън от самолета без парашут, вашата "нужда"  от парашут няма да накара един да се материализира на гърба ви. По същата логика, ако за един човек е невъзможно да се сдобие с право да властва над друг, и ако е невъзможно един човек да придобие задължението да се подчинява на друг (както е доказано по-долу), тогава да се твърди, че такива неща е "нужно" да се случат, е празен аргумент.


Страници: 1 ... 50 51 52 [53] 54 55 56 ... 73