Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 26 27 28 [29] 30 31 32 ... 73
421

Започва с това. С тази тръбичка - тръбичка от нафион. Един друг студент, който е проницателен... преди години открихме, че можем да получим нафион в тръбовидна форма... та, неговият проект... той му беше стриктно възложен, задачата му бе да вземе тази тръбичка и да я сложи във вода и да види дали ще изгради Зона на изключване. Това беше много лесно за демонстриране. Отдолу се слага обърнат микроскоп (инвертиран), изходната леща се слага отдолу, гледайки нагоре, във водата се сипват частици и се наблюдава, дали частиците се изтласкват около тръбичката, но и вътре в нея. Та това беше лесно. И един ден изтича до мен... втурна се в офиса ми... и помня всичко това, защото провеждах важна среща с един човек там. Не помня кой беше този важен човек, но пък си спомням, когато студентът нахълта вътре.


Каза ми... "Открих нещо, което може да е интересно". Открих, каза, че потокът минава през тръбичката и просто продължава, не иска да спира. И си помислих, че ако този студент е прав, това може да е важно, защото по принцип е нужно налягане, за да има поток през тръбичката, нали? Течността има вискозитет, за да премине през тръбичката, трябва да се осигури някакъв вид енергия и си мислех, че височината на водния стълб е същата от едната страна както от другата страна, няма хидростатично налягане, ням нищо, което да я бута. Единствената възможност е, енергията да идва отвън. Помислих си, че ако това беше истина, тогава е много интересно и много повече, отколкото той си мислеше. Направихме доста контроли, за да се уверим, че това не е някакъв вид човешка грешка, и открихме, че е истина.


Работи по следния начин. Взимаме тръбичка от нафион, ще обясня след секунда, напълваме я с вода, така че да няма въздушни мехурчета вътре, потаяме във водата с микросферите, слагаме постановката под микроскопа и виждаме нещо като това във видеото. Водата просто продължава да протича. И това продължава... в лабораторна обстановка продължава няколко часа, но знаем какво да правим, поддържали сме потока за ден и половина. Убеден съм, че можем да го поддържаме и около месец, ако имаме под ръка правилната ситуация... на практика е вечен. Опитахме се да определим дали това е някаква специална черта, някаква характеристика на нафиона, затова пробвахме и с други хидрофилни тръбички. Но откъде да намерим хидрофилни тръбички с малък размер? Някои от вас тук сигурно знаят, но ние не можахме да намерим, затова си направихме наши собствени.
Направихме ги от гелове. Взимате материала, който ще формира гела, и слагате тел през него. Когато гелът започне да се оформя, изтегляте телта. Така се получава парче гел с тунел през него. Взимате този гел с тунел и го потапяте във водата с микросферите и наблюдавате какво ще се случи. Ето един пример.


Това е гел от полиакрилна киселина (PAA), тунелът е по средата. Потопихме гела във водата с микросферите. Разбира се, EZ се формира тук, и EZ се формира тук, от двете страни на фотографията или по целия периметър на тунела точно до повърхнината на гела. Така всички микросфери са изтикани в центъра, където водата е нормална. На видеото може да видите действието.


[Въпрос от публиката]: Кое определя посоката на потока?

Полак: Много добър въпрос. Отговорът е, че не знаем.

(смях из публиката)

Полак: Е, знаем няколко неща за това. Знаем, че ако направим конусна тръба, по принцип потокът излиза през тесния край. От друга страна, ако вземем конусна тръбичка от друг материал, потокът излиза от широкия край. Някак объркани сме, но мислим, че ако всичко е симетрично, няма да има поток, защото е нужно, което да вменява посока. По принцип, винаги има някаква асиметрия. Ако проведа експеримента тук, тази лампа свети от тази страна, а онази лампа там е по-далеч. Така че може да имам по-голяма Зона на изключване от едната страна, повече протони от едната страна и тн. И може би това е причината да имаме 90% успеваемост. В 10% от случаите не получаваме никакво протичане. Затова смятаме, че в случаите, в които няма поток, постановката е твърде симетрична - силите, които бутат потока в едната посока, са твърде близки до силите, които бутат потока в обратната посока и следователно нищо не се сличва. Това е хипотеза. В действителност не знаем.

Казах на колегите си, нали мислите, че това е задвижвано от светлината? Пуснете му светлина и нека видим какво ще стане. И, пуснахме светлина... публикувахме тези резултати преди няколко години... и постигнахме до пет пъти по-висока скорост на потока. Така че сме доста сигурни относно светлината, особено за тази от инфрачервения спектър.


Така че, на практика имаме една куха тръбичка, потопена под вода, и потокът преминава през нея. За да мине потокът през нея, значи е свършена работа, а дори и лудите хора като мен знаят, че за да се върши работа, е нужна енергия. Това означава, че енергията трябва да дойде отнякъде и следователно поглъщането на енергия е НУЖНО условие. На практика, водата преобразува светлинна енергия в механична енергия. Така че, като казах, че никога не сте виждали водата да върши работа, това демонстрира как тя е преобразувател на енергия. Звучи странно, че водата може да е преобразувател на светлинна енергия, обаче, помислете за растението, което седи на перваза ви. То откъде взима енергията си? Е, взима я от светлината, нали така? Светлината създава химически потенциал, а той на своя ред задвижва метаболизма, растежа, огъването и каквото друго се случва в растението. Доказателствата, които ви показах, говорят за това, че същото нещо се случва и във водата. Когато светлината пада върху водата, тя по някакъв начин създава енергия, която може да върши работа. И това наистина не е голяма изненада, защото растенията са в по-голямата си част вода, не е изненада, че водата може да прави почти същото, което прави и растението.

Така изведохме уравнението, което виждате... то подозрително изглежда като уравнение, което ви е познато, само че не е то... и ми е ясно, че мерните единици не съвпадат. Но вече схващате, че тази чаша с вода не е нещо, което е в равновесие с околната среда. Тя постоянно поглъща енергия и тази енергия е превръщана в нещо друго.

Та... Зако е важно всичко това? Ако всичко това, което ви показах, е вярно, тогава то е фундаментално за всички науки, които се занимават с водата, молекулите и светлината. Също така е основополагащо и за здравето. Нека сега премине към въпроса със здравето...


Въпросът е, Дали тялото използва лъчистата фонова енергия? Знаем, че получаваме лъчиста енергия отвън, но също така я генерираме и отвътре, от метаболитните ракции, които генерират топлина. Въпросът е, дали просто излъчваме тази енергия навън, или по някакъв начин я използваме?  Ако сте на мястото на Майката Природа, ще се замислите дали не може тази енергия да се експлоатира някак си. Ако природата е толкова умна, колкото се твърди, че е, ще използва енергията по някакъв начин.


Ето диаграма на човешката кръвоносна система. Съвсем условна и обща е, разбира се, но въпросът е, дали в действителност ипотребяваме за нещо инфрачервената енергия. Нашият професор в екипа... занимаваше се с компютърно моделиране, по онова време компютрите не бяха това, което са днес... моделираше налягането в сърдечно-съдовата система и бях сигурен, че обмислили цялата тази работа. Мислех, че можехме да обясним всички налягания, потоци и тн. И никога не бях и сънувал за идеята, че лъчистата фонова енергия може да участва по някакъв начин в захранването на сърцето (точно пък на него от всичко останало). Но има един проблем. Този проблем е повдигнат, между другото, от един руснак. Отидох да се видя с моя приятел Владимир Ваеков от Московския университет и той искаше да ме запознае с човека от съседната лаборатория... чиито английски беше почти на 0, но Владимир превеждаше добре. И този човек ми казва - Има голям проблем в сърдечно съдовата система. Кажете ми за проблема, казах аз, понеже бяхме направили цялото компютърно моделиране на системата, знаех, че работи доста добре.
Той каза, че проблемът е в капилярите. Капилярите са малки и при здравите, млади индивиди могат да са едва 2 или 3 микрометра в диаметър. Само че червените кръвни телца, които трябва да си проправят път през тях, са два пъти по-големи на диаметър, те са 6-7 микрометра. Цялата тази работа прилича на ВиК проблем. Знаем, че природата е доста умна и не прави грешки, нали? Но защо ВиК системата ни е проектирана по този странен начин? И ще ви покажа, че това наистина е така:


Виждате на фотографията, че червените кръвни телца по принцип трябва да са кръгли, но всъщност, когато минават през капилярите, те трябва да се стеснят и да се издължат, за да преминат. И това не е лесна работа, има доста съпротивление. Този човек беше изчислил какво съпротивение трябва да се преодолее, за да може да се сплескат и да се пробутат през тесните капиляри. Той открил, че съпротивлението е толкова вискоко, че ако сърцето беше напълно отговорно за прекарването на тези червени кръвни телца през капилярите, налягането, което сърцето развива, трябва да бъде над 1 милион пъти налягането, което се развива в капилярите. Сега... той може и да се отклонява в изчисленията си с няколко нули или пък с няколко грешни предположения... но това действително е голям проблем, защото можете да си представите какво е нужно, за да се сплескат тези клетки. Така че той заключава, че трябва да има някакъв друг източник на енергия. Той всъщност мислеше в посока на нещо различно от това, за което аз си мисля. Ние тъкмо бяхме стигнали до откритието, че за да получим поток, всичко, което е нужно, е да имаме тръбичка от хидрофилна повърхност, и че лъчистата фонова енергия задвижва този поток. И се повдигна точно този въпрос - Дали сърцето е подпомагано от нещо? Очевидно е важно, че сърцето получава помощ от инфрачервената енергия, която прокарва потока през кръвоносните съдове. Та, може ли наистина инфрачервената енергия да задвижва кръвния поток?

Първото нещо, което направихме, беше, да преровим литературата и намерихме група учени, които изучаваха мишките. Правеха някакъв експеримент с мишките, не помня точно какъв, май тестваха якакъв медикамент или нещо такова... отваряха гръдния им кош и наблюдаваха ефектите от техния агент. И в края на експеримента си пожертват мишката прилично - прищипват аортата, при което мишката умира. Само че, също така имали и някакво устройство, което измервало кръвния поток на мишката, мисля че го монтираха на бузата й... забравих каква беше природата на това устройство, някои от вас тук сигурно знаят, но просто забравих, беше оптично устройство... Та, както и да е, те наблюдавали, че когато сърцето спряло, потокът на кръвта се забавил, само че не спрял! Кръвта продължила да тече! При първата мишка забелязали, че кръвта продължила някъде за около час. Повторили същия експеримент и получили същия резултат - 10 мишки и десет пъти кръвта продължавала да тече, докато сърцето не туптяло. Оттогава насам открихме още много споменавания в литературата от много по-отдавна, където се описва същото наблюдение у различни системи. Всички тези наблюдения навяват идеята, че освен сърцето има и нещо друго, което подпомага потока на кръвта.



Ние също направихме експерименти. Моят студунт Ли Женг (Li Zheng) експериметира с кокоши ембриони. На фотографията виждате оплодено яйце три дни след оплождането. Бялото, което виждате, е черупката, Ли просто премахна парче от черупката отгоре и отдолу можете да видите развиващият се ембрион и кръвта, която тече. За три дни няма кой знае какво друго, сърцето още не е напълно развито, няма клапани или гладка мускулатура, така че всичко е в един подготвителен етап. Той инжектира калиев хлорид в сърцето, което го спира след една минута, за да види дали кръвта ще продължи да тече. Ето какво се случва, на диаграмата, хоризонталата е времето, а вертикалата е скоростта на кръвния поток. Вижда се, че потокът спада от висока степен до много по-ниска степен, но продължава с голямо постоянство. Искахме да видим, механизма, който имаме предвид, наистина може да се реализира в този случай. Как да проверим това? Един възможен начин е, като добавим светлина. Ли добавя инфрачервена светлина и можете да видите резултата - кръвният поток се засилва близо три пъти, след което отново се връща на старото равнище.

Уверени сме, че този механизъм, за който ви разказвам... ние го наричаме "самозадвижващ се поток", но той всъщност не се самозадвижва, нямаме добро име за феномена... наистина се случва в нашата сърдечносъдова система. Не сме сигурни в каква степен подпомага, но сме сигурни в това, че подпомага.

[чува се глас от публиката]

Полак: Ами... знаете ли... инфрачервената светлина, само че това също ще го кажа малко по-натам в презентацията... мисля че се приближаваме към края, но... Не съм сигурен дали увеличава дълголетието, но със сигурност увеличава функционалността и общото здраве и добруване. И причината да го прави е... знаете, че много хора ходят на инфрачервени сауни, независимо дали е истинска сауна, това е топлина и следователно инфрачервена енергия, и като излезете, 30 минути по-късно, се чувствате добре, болежките ви са изчезнали, главоболието е изчезнало и се чувствате енергетизирани. Въпросът е защо. Този ефект може да бъде и психологически, но може и да бъде заради това, че инфрачервената енергия построява EZ-вода из тялото ви, а подредената вода е от критично значение за функционирането на всеки орган в тялото. Така че, това е една алтернативна хипотеза. Дали увеличава дълголетието? Аз лично се надявам да го прави, но, кой знае...

Така че, лъчистата фонова енергия помага за поддържането на кръвния поток. Следващият въпрос е - Добре, демонстрирахме нещо в сърдечносъдовата система, ами останалото тяло? Всички други клетки в тялото? Те също ли използват инфрачервена енергия? Възможно ли е да функционираме малко подобно на растенията и да използваме светлинна енергия? И аз мисля, че отговорът е Да. Нека обясня.



Имаме една клетка. Вътре в клетката има макро-молекули, най-вече протеини, но и други молекули. Те са хидрофилни на повърхността, следователно би трябвало да са обградени от подредена EZ-вода. Работата е там, че клетката е пълна с такива молекули, пръска се по шевовете, така че, дори и следващата картинка силно подценява претъпкаността на една клетка. Всъщност, 2/3 от цялата вода в клетката е предимно такава подредена вода и е отрицателно заредена. Така че, ако забодете електрод в нея... истинската причина за отрицателния електрически потенциал е много по-различен от това, което се предполага, аз предлагам, че това е заради водата, според мен се дължи на EZ-водата и нейния отрицателен заряд и заради нея всяка една от клетките в тялото ни има електрически потенциал от около -80 миливолта. Говоря повече за това в книгата ми и в някои публикувани документи, но не искам сега да ви разсейвам... Та, ако се замислите за това, че отрицателните заряди се отблъскват един друг, тогава, плътната концентрация на отрицателни заряди означава потенциална енергия, защото тези заряди искат да излязат. Тази потенциална енергия се използва за сгъване на протеини. Много от вас не са чували за сгъване на протеини, но работата на клетката се върши от протеини. Тези протеини преминават от едно състояниe в друго - от разгънато към сгънато. Това е действието на клетката. Ако имате една мускулна клетка, например, мускулните протеини преминават от разгънато състояние към сгънато състояние и пак обратно. Но във всеки момент тези протеини са обградени от EZ - от водна Зона на изключване - това е естественото състояние на нещата.



Ако се замислите, сгъването и разгъването се нуждае от подредена вода. Имаме един протеин, който по принцип е обграден от EZ-вода, и когато се сгъва, EZ-водата преминава в обикновена вода, и протеинът се сгъва. После, когато се разгъва, EZ-водата отново се преизгражда. Така че присъствието на подредената вода е абсолютно задължително за функционирането. Тук дадох пример с мускулна клетка, но съвсем същото важи и за една нервна клетка, която предава информация, или пък секретираща клетка, която изпуска някакъв вид хормон или друго. Ако погледнете вдясно... в случай, че около протеина няма подредена вода, или в тялото ви има недостиг на подредена вода, протеинът не знае какво да прави, той не може да се върне в предишното състояние, защото е в чужа среда. Тогава губите функционалност. Замислете се какво става, когато участвате в маратон - целите сте сковани в болежки, схващания и какво ли не от това, че мускулите не могат повече да функционират. Това, което трябва да направите, за да обърнете всичко това, е да изградите подредена EZ-вода в тялото си. Във всеки орган в тялото си, защото ако нямате подредена вода, органите не могат да функционират правилно. Затова едно от нещата, които можете да направите, е да се опитате да възвърнете структурата на водата си... което е същото като хидрацията. Говорейки за хидрацията, току що излезе чудесна нова книга "Утоляване", която говори за хидрацията. Това е особено важно за хората, чиято коса e посивяла, трябва винаги да бъдем добре хидратирани.


Та... това което исках да кажа е, че потенциалната енергия от EZ-водата е нещото, което е двигател на работата в клетката. Затова запомнете - светлината изгражда подредена вода (EZ); тя от своя страна натрупва отрицателен заряд; концентрирането на отрицателни заряди води до натрупване на потенциална енергия; а тя се използва за работа и за сгъване и разгъване на протеините. Така че, ако свържем началото и края, може да се каче, че светлината е отговорна за работата в нашите клетки - по същия начин, по който светлината е отговорна за работата в растенията. Ситуациите са много сходни.

Отговорът на въпроса, Откъде черпим енергията си? - Очевидно, черпим част от енергията си от храната. Но също така черпим енергия и от светлината. Аз мисля, че по този начин можем да оперираме по много сходен начин, както растенията оперират. Помнете, че дебелите растения започват от фотосинтезата, те почват от светлината. А първата крачка от фотосинтезата... доколкото помня това е процес с около 20 и нещо стъпки, който още не е напълно разбран... първата стъпка е разделянето на водата на OH- и H+. Това е стъпка 1, същата стъпка, която описвам и аз. Може да се каже, че описвам някаква базова фотосинтеза, която обаче се случва в нас самите.

А, това трябва ли да е от значение за вас? Ами... водата е от значение, нали? Трябва да се поддържаме добре хидратирани. Но и светлината също е от значение. Така че, в името на здравето, предполагам, въпросът, който бихме се запитали, е, Какво изгражда EZ-вода в клетките? Как можем да преизградим тази вода, така че да имаме енергията на двайсетгодишни? (смях в залата) Ще ви дам един прост списък, след това ще обобщим.

  • (1) Вода: водата е суровината за изграждане на подредена EZ-вода. Можем да си набавим вода от чаша с вода, може мда си я набавим и от различни храни.
  • (2) Зелени фрешове: клетъчната вода е EZ-вода. Можете да вземете растителни клетки, да ги унищожите и да изстискате водата. Но коя вода изстисквате? Изстисквате водата вътре в клетките на растенията, но тя е EZ-вода. Всъщност, в растителните клетки има много висок отрицателен потенциал. Ако имате волята да я изпиете... понякога допълнително овкусяване помага... различни хора от алтернативните здравни среди твърдят, че хората се оправят. Без значение какъв им е проблемът, след няколко месеца се връщат по-добре и какъвто и проблем да са имали, той е поне отчасти премахнат, и освен това се връщат отслабнали (поради причина, за която не съм сигурен). Но, това все пак е директен прием на подредена вода в тялото, и би трябвало да спомогне за изграждането на EZ-вода.
  • (3) Вода от куркума и вода от кокосов орех: Намираме това за особено интересно. През хилядолетията сме открили различни агенти, които оказват благотворно влияние върху здравето. Куркумата е един то тях, кокосовата вода е друг... аспиринът от кората на върбата, аспиринът има толкова благоприятни ефекти... Замислихме се, дали аспиринът има 15 механизма, чрез които помага на здравето, или има един основен, който действа навсякъде из тялото? Помислихме, че може би има един механизъм и това може да е изграждането на EZ-вода. Тествахме половин дузина агенти, документът е почти готов за публикуване. Открихме, че всички тези агенти, които обикновено подобряват здравето, всички те изграждат подредена EZ-вода, увеличават количеството й в организма. Затова мислим, че приемането на тези агенти... в това число и CBD, между другото... (канабидиолът е канабидоид, който се съдържа в канабиса, бел.прев) това не го публикувахме, защото се оказа незаконно...

[въпрос от публиката]

Полак: Това ли е въпросът ви? Ами... можете ли да го зададете накрая? Нека само да довърша и после ще говорим за това, става ли? Моля не забравяйте въпроса...


Също така, съвсем наскоро, започнахме да изучаваме мастните киселини със средна дължина (на молекулата). Една от най-интересните е ги. Някои от вас са чували за това, ги е прочистено масло, което традиционно се ползва в индийската кухня и според много хора е добро за здравето (ги е основна част от Аюрведа, бел.прев). Открихме, както виждате на фотографията, че ги създава една от най-големите Зони на изключване от всички - това на снимката е някъде около 700 микрометра. Също така кокосовото масло, което е твърдо на стайна температура, открихме, че създава почти също токова голяма EZ. Някои от вас са чували за семената чиа. Чията освен това от хилядолетия се използва от хората, които се занимават с бягане на големи разстояния. Открихме, чи семената на чия генерират ОГРОМНА Зона на изключване. На фотографията виждате капка... това вътре е едно семенце. Капката има синя боичка в нея, това синьото около семенцето е оцветената вода. Можете да видите, че боичката е изхвърлена от една Зона на изключване около семенцето, която е с размер близо 1 милиметър! Много е добро за изграждане на EZ и също така много добро за поддържане на здравето и бодростта.

  • (4) Слънчевата светлина: светлината изгражда EZ. Ако живеете в Сиатъл, знаете, че е доста мрачно зимно време и когато се появи слънцето, всички се чувстват добре. Това може и да е психологически въпрос, но може също така да е и заради това, че светлината изгражда EZ-вода.
  • (5) Сауна: същото е и в сауната. Сауната съдържа инфрачервена светлина, която изгражда EZ.
  • (6) Заземяване: отрицателният заряд изгражда EZ във водата. Не много хора знаят за това, някои предполагам че знаят. Ако се свържете с боси крака към земята, ако ходите боси по плажа например, след половин часова разходка се чувствате добре. Ако се свържете и по други начини със земята, много хора откриват, че също се чувстват добре. Една от възможните причини може да е, че Земята има нетен заряд, който е отрицателен. Ако свържете себе си с нетен отрицателен заряд, отрицателният заряд спомага за изграждането на EZ-вода.

Това очевидно са няколко спекулации, но аз мисля, че агентите, които са ни известни от много дълго време с положителното си влияние върху здравето, може би влияят на здравето чрез този физичен механизъм за изграждане на подредена вода.

422
Друг въпрос - Какво става, когато поставите нещо на повърхността на водата?


Много от вас са поставяли игли под водата или кламери. Ако ги поставите под повърхността, те ще потънат до дъното. Но ако ги поставите внимателно и нежно на повърхността, понякога плават. Имат по-висока плътност от водата и не би трябвало да плават, но плават, така че нещо става. А това на фотографията всъщност е стара унгарска монета. Замислихме се, възможно ли е EZ да се образува на повърхността на водата? И, действително, открихме, че на водно-въздушната граница има разрастване на подредена вода.


Ето пример от един представителен експеримент. Взимаме две парчета стъкло, добре слепени по ръбовете, и запълваме обема с вода с микросфери в нея. По-голямата част е мъглива, защото микросферите отразяват светлиата. Отгоре имаме въздух, след това виждаме менискуса. И открихме, че след 20-30 миути след менискуса се развива една прозрачна зона. Това е зона, свободна от микросфери, която е подобна на тази EZ-зона, Зоната на изключване, която видяхме по-рано. Направихме измервания, с микроелектроди, и открихме, че този регион има отрицателен електрически потенциал, точно като EZ-водата, а на следващите кадри ще ви покажа, че тази зона, която изключва микросферите, има някакъв гелоподобен характер - тя не е просто вода.


Ето виждате микросферите тук, над тях е прозрачната зона (тъмната ивица). Взимаме една пипета, стъклена пипета, докосваме повърхността, движим я наоколо, с други думи механически изкривяваме повърхността и ще видите, че дебелината на тази зона въобще няма да се промени. Това означава, че слепването има значително сцепление, наподобява гумен ластик. Ето, виждате, повдигнахме я с пипетата и дебелината й не се променя. Затова заключаваме, че тази зона, която се образува и под унгарската стотинка в чашата, е Зона на изключване, която се формира при водно-въздушната граница и причината, поради която нещата не потъват, ако ги поставите внимателно на повърхността, е че под тях има множество структурирани слоеве, които имат, така да се каже, високо повърхностно налягане. Това не е един единствен молекулярен слой, както в момента се смята, а е един дебел слой. Така можем да обясним и това, което някои от вас може да са виждали. Това е гущер от централна америка, който прекарва повечето си време, като седи по клоните на дърветата. Но понякога скача от тях и започва да бяга по водата.


Понеже бяга по водата, е наречен Исусов гущер. Въпросът е, може ли да се обясни това по конвенционален начин, ако има един единствен молекулен слой с дебелина 1/3 нанометра? Или може да се обясни с дебел слой от подредена вода, и ние мислим, че има дебел слой. И същото е вярно... помните ли, показах ви... когато пускаме водна капка върху водна повърхност.


Мислите си, че това горе е вода и това долу е вода, но аз току що ви показах, че горната повърхност на тази вода има дебел EZ-слой. Същото е и с тази висяща капка - тя също има гранична територия с въздуха и при нея също се формира EZ-вода и когато я пуснем, имаме ситуация, в която подредена вода се среща с подредена вода, а не среща на обикновена вода с обикновена. Следователно динамиката ще бъде различна и можете да видите какво се случва. Това е един процес от 5 или 6 стъпки. И това е известно от 100 години насам, просто до сега никой не можеше да проумее какво в действителност се случва. Ние мислим, че EZ зона се среща с EZ зона и че за да се слеят, структурата трябва да се разпадне.


Друга характеристика на кристалите е, че те могат да са доста твърди и искам да се върна към онова, с което започнахме. Този воден мост е доста твърд и можем да изчислим твърдостта му, ако знаем разстоянието между двете чаши, дебелината на моста и степента на неговото провисване. Доста е твърд, дотолкова, че почти ще можете да ходите по него... (чува се глас от публиката)... Ами, да, ЧАСТ от него е отрицателно заредена, или по-скоро част от него би трябвало да е отрицателна заредена. Част от тази динамика е известна - в действителност тук имаме налице два концентрично разположени слоя, един от слоевете е по периферията, а другият е в средата. Онзи в средата изглежда като обикновена вода и протоните в него се движат в едната посока, а външната черупка е отрицателно заредена - аз мисля, че това е подредена вода - и тя е ориентирана в другата посока. Двата тока, може да се каже, вървят в противоположни посоки. Само че външната субстанция е EZ-вода, а подредената вода има определена твърдост. Особено ако e силно заредена EZ-вода, можете да си представите, че кристалната структура ще порастне до размер, който има доста голяма твърдост и е много стабилна. Това е нашето мнение... Нашият отговор на третия въпрос е - Да, кристалинната вода обяснява много аномалии.



Добре, ето го и най-важният въпрос - Какво зарежда водната батерия?

Значи... Имаме налице заряди, които биват разделяни. Това изисква енергия, нали така? Имаме и подредена вода, това също изисква енергия, иска се енергия, за да се премине от хаос към ред. Тогава, откъде идва енергията? Нямахме представа. Докато един ден, изнасях лекция пред студенти, обяснявайки им какво правехме и с какво се занимавахме. Тогава не знаех отговора и зададох на студентите същия въпрос, който сега задавам на вас - по-просветени хора - и един студент колебливо вдигна ръка и каза, "Светлината?". Веднага наех това момче да работи в лабораторията.

Открихме, че източникът е инцидентната лъчиста енергия - светлината. А светлината е навсякъде около нас, ей сега ще обясня повече.


Как открихме това? Учениците не винаги се подчиняват. По принцип работим с много недипломирани студенти в лабораторията, възлагаме им проекти и те ги изпълняват. Много често те приключват с тях и се захващат с нещо друго, без да ми кажат. В повечето случаи тези техни самосиндикални неща водят до задънена улица... но понякога не. И този студент беше един от тези нетипични случаи. Пробвал си някакви неща с един лист нафион. Виждате нафиона на фотографията, а отгоре имало лабораторна лампа. Той взел лабораторната лампа и я приближил да свети върху постановката. Това там не е истинската лампа... но останалата част е фотография е са истински данни. Светлата част е Зоната на изключване, а тъмната зона е водата с микросфери, и EZ-слоят обикновено е плосък. Само че когато доближил лампата, това тук пораснало до огромен размер, а когато отдалечил лампата, то се сринало обратно до нормални параметри. Времевата константа за този срив били няколко десетки минути, след няколко десетки минути Зоната се сринала до нормални размери. Но не е нужно да си ядрен физик, за да се сетиш, че ако при приближаването на лампата това нещо расте, значи може би потокът на фотоните предоставя енергия за изграждането на тези неща. Решихме, че това беше готина идея и не след дълго проведохме някои истински експерименти. Показвам ги в по-малка картинка, защото не искам повече да ви отегчавам с математически данни. Само набързо нека кажа, че хоризонталата е дължината на вълната, а вертикалата отразява нарастването на EZ. И там виждаме най-високия връх на диаграмата и този връз е при няколкостотин нанометра дължина на вълната, точно около 3 микрометра... и това е именно диапазонът, в който водата обича да поглъща светлина. Максималното поглъщане на светлина е при дължина на вълната 3 микрометра. Според нас, след като точно тази дължина на вълната, която водата най-силно поглъща, съвпада с най-голямото нарастване на Зоната на изключване, може да се предположи, че поне част от енергията на тази светлина подхранва изграждането на подредената вода. Светлината в инфрачервения спектър е най-ефективна.

Сега... вие сте просветена и сложна публика, вие знаете. Но повечето хора не знаят откъде идва повечето инфрачервена светлина. Когато пуснем тостера, можем да видим как намотките на реутаните му започват да светят в ярко оранжево и си казваме "Там се усеща топлина, значи се генерира инфрачервена енергия", и всичко това е вярно. Само че, инфрачервената енергия идва отвсякъде. Ако аз изключа всички лампи тук и ако блокирам светлината от прозореца и ако си извадя инфрачервената камера - не телефона, който е настроен да засича само обикновената светлина, а инфрачервената камера - тя ще извади чудесно изображение на всички вас, и на табелките с имената ви, и на столовете, на които седите, на дрехите ви и там каквото и да е. Така-нареченото "нощно зрение". Така че, всичко я излъчва, тя винаги е достъпна навсякъде, което на практика означава, че е Свободна Енергия, така да се каже, навсякъде е и не струва и стотинка да добиете тази енергия. Тъй като енергията за изграждане на подредена вода винаги е около нас, това означава, че винаги имаме подредена вода.



Така че ситуацията е следната. Имаме хидрофилен материал в непосредствен контакт с вода и заради фоновото количество инфрачервена енергия винаги имаме определено количество EZ-вода. Ако добавим повече инфрачервена енергия, ще получим повече подредена Зона на изключване, а ако я оттеглим, ще се върнем на контролата. Ние също така проведохме и експеримент по намаляне на инфрачервената енергия и, вие тук сте умни, само че на нас ни отне доста време да се сетим как да намалим инфрачервената енергия. Да сведем температурата до абсолютна нула? А как да направим това? И как да продължим, ако водата замръзне?

В крайна сметка ни просветна, че Сиатъл е дом на Старбъкс (свръх-известна марка кафе в САЩ, от ранга на Макдоналдс, бел.прев). Какво правим  в Сиатъл през лятото? Слагаме си кафето в нещо като това тук, и то го държи студено. Защо го държи студено? Защото фоновата инфрачервена светлина не може да проникне. Ако проникне, тя е топлинна енергия, ще загрее кафето. Решихме да се възползваме от това. Разбира се, не зползвахме термус, използвахме професионален уред от отдела по физика. Идеята беше, да вземем една камера със Зона на изключване в нея, да я оставим да се изгради... и след това да блокираме фоновата инфрачервена енергия, като я сложим вътре в професионалния уред и да видим какво ще стане след 10-15 минути.


Ето контролния експеримент (най-горе). Използваме парче нафион... не се притеснявайте за зеленото, просто използваме зелен филтър, иначе цветът няма важен смисъл... Ето EZ-тата от двете му страни, това тъмното е водата с микросфери. После, след като зоните се изградиха, сложихме съда в уреда, изчакахме 15 минути и можете да видите (в средата) че EZ е намалена до горе-долу половината от размера си. След това извадихме съда от уреда, изчакахме 15 минути и Зоните се изградиха отново, макар и не съвсем, до първоначалния си размер.

В обобщение, наблюденията показват, че увеичаването на инфрачервената енергия увеличава Зоната на изключване, а намалянето на инфрачервената енергия намаля и Зоната на изключване. Така че, отговорът на въпроса е, че EZ се захранва от светлината, която подрежда водата и зарежда водната батерия.

Ако следвате мисълта ми до сега и ако разбирате, че като излагаме водната батерия на светлина, разделяме зарядите и увеличаваме потенциала й, логичният следващ въпрос е - Как изкарваме енергията навън, за да произведем нещо полезно? Може ли тази енергия да бъде добита?

Моето предположение е, че никой от вас не е виждал чаша вода да върши работа. Но аз ше ви покажа това. Ще ви покажа, че водата всъщност може да извършва работа.

423



Ето го експеримента. Съжалявам, ако изглежда малко сложно... Нека обясня. "Вътре" (inside) означава вътре в обема на гел. Отначало използвахме PAA - гел от поли-акрилна киселина и това е синьото. А "вън" (outside) е вода. И просто имаме гел, който е поставен в съседство с вода, и вече знаете какво става, когато гел стои до вода - получава се Зона на изключване. За гела е типично да се образува зона от около 200 микрометра. Ние воъбще не очаквахме нещо странно или необичайно. Имах един руски колега в лабораторията, заедно работехме по това, и си помислихме, че ще е интересно да изследваме дали няма да видим дали нещо става. И бяхме шокирани. Направихме следния експеримент.

Сложихме един електрод във водата, близо, но извън Зоната на изключване, и един електрод за контрола извън съдържателя. Тези електроди бяха от вида на микро-електродите, които ползват биолозите - те са широки приблизително един микрометър на върха си, толкова остри, че можете да ги забиете в клетка и да измерите електрическите потенциали на клетката, минус 80 или 90 миливолта, без да разрушите клетката... така че тези електроди явно имат много добро пространствено отчитане. Закрепихме единия от тях за мотор, за да може плавно да го движим от точка А до точка Б, все по-близо и по-близо до Зоната. Нямаше нищо интересно извън нея. Когато обаче започнахме да я приближаваме, електрическият потенциал, вместо да бъде 0, стана отрицателен (както виждате на графиката с квадратчетата) колкото повече се приближавахме до границата. Когато почти стигнахме самата граница, потенциалът стана повече от 100 миливолта. Мисля, че фактът, че това е почти сходно с потенциала на клетката, не е случайност.

Това много ни изненада и колегата ми бързо телефонира на съпругата си, която беше в Русия и провеждаше подобни експерименти, тя също работеше с гелове и микро-електроди... и той й се обади и каза "Скъпа, моля те, пробвай този експеримент", и тя го направи и получи същия резултат. Така че сме доста уверени в това откритие.

След това си казахме, хайде да опитаме нещо друго освен гел, нека да опитаме с един от полимерите. Любимият ни по онова време беше нафион. По принцип, Зоната на изключване от нафиона е по-голяма от PAA-гела, особено когато ползваме листове нафион, защото са по-равни, получаваме Зони на изключване 400-500 микрометра, нещо такова. И можете да видите резултата (долната графика) - негативността се простира по-далече от границата и до самата нея става дори по-негативна, става  минус 200 миливолта, вместо минус 120-125.

Така че от тези две наблюдения, нашето и потвърждението от руска страна, заключихме, че Зоната на изключване всъщност има отрицателен електрически потенциал, изпълнена е с отрицателен заряд. Но ако се замислите, това е щуро, няма логика, защото, ние просто взехме една чаша вода и я изляхме в съдържателя, защото водата е неутрална, нали така? Ако водата е неутрална, тогава как е възможно да се получи такава голяма зона с отрицателен заряд? Това ни обърка за известно време и си мислехме, че нещо не е наред с тези експерименти. Единствената възможност беше, че водната молекула, H+ или Н-, се разделя на две, и че поради някаква причина отрицателните се струпват на това място по някакъв начин, в близост до гела... И ако това беше случаят, тогава трябваше да предполагаме, че на някое друго място има равен брой положителни молекули, може би там отвън, или и аз не знам къде другаде. И започнахме да мислим - имаше ли наистина такова разделяне на зарядите?

Отговорът е, че да, има! И вие видяхте доказателството, в миналата картинка.


Това е предната картинка, обърната на 90 градуса и кореспондира на графиките. Границата е парче нафион. Току що ви показах измерванията, които показваха отрицателен заряд, и спомнете си и киселинните измервания, казах ви, че pH-то в червената област е 3 или по-малко. Така че, имаме огромен брой протони или хидрониеви йони (H3O+), които се намират точно там до тънката линия на отрицателния заряд. Така че, изглеждаше, че наистина има разделяне на зарядите. Просто за да сме сигурни, сложихме два електрода - един в тънката Зона на изключване и друг дълбоко в червената област. Свързахме двата електрода посредством резистор и ако наистина беше вярно, че имаме налице разделяне на зарядите, щяхме да имаме и ток от червената зона към Зоната на изключване.


И ето какво открихме - диаграма на електрическия ток. Това е координатна система на тока към времето. Горе токът стартира от някаква висока стойност, намаля, но без да стига до 0, вместо това се спуска до определено плато, което се поддържа за един солиден период от време. Което означава, че наистина получаваме протичане на електрически ток от плюс към минус, което потвърждава факта, че е налице разделяне на зарядите. Уверени сме в това, заради тези доказателства.


Всъщност, аз ви показах, че в лицето на водата на практика имаме една заредена батерия. Най-вляво имаме някаква хидрофилна повърхност, до нея вдясно има вода, като отначало има Зона на изключване с отрицателен заряд, тя се оформя непосредствено до хидрофилната повърхност, а останалият обем нормална вода е пълна с положителни заряди от протони или хидрониеви йони... които са протони, залепени за вода... така че водата наистина е една заредена батерия.


Ако погледнем някои от изброените доказателства (че молекулите са по-обездвижени, по-стабилни и по-подредени), това каква картина описва? Това прилича повече на нещо като течен кристал. Нека обобщя до тук, за да не заспите...


Значи, до тук имаме някакъв вид хидрофилна повърхност, имаме вода, която на този кадър е показана като диполи... съвсем уместно е водната молекула да се охарактерира като дипол. Имаме налице течен кристал, защото водните молекули са подредени (в редици). Това нещо има отрицателен заряд (а не неутрално). То напълно изхвърля чуждите тела от себе си. Само че, от списъка с доказателствата ви демонстрирах, че има нещо нередно тук, тези молекули не може да са диполи, и аз ще ви предложа един различен модел за представяне на организираната вода. Тази структура също така може да се разпростира много далеч. Колко далеч е "много" далеч? Както казах, учебниците говорят за две или може би три молекулярни нива, Линг говореше за дузини, а ние тук говорим за милиони молекулни слоеве. Ако извършите аритметиката, всеки един от тези слоеве е с дебелина около 1/3 нанометра, а дължината на Зоната е няколко стотин микрометра. Така че, ако доказателствата, които ви представих, са верни, ние говорим за МИЛИОНИ слоеве подредена вода.

Всичко това не е нещо ново. Преди повече от 100 години известният физик и химик сър Уилям Харди (William Hardy, 1912г) е казал, "Тук нещо не е наред. Има толкова много аномални характеристики на водата, които не се вписват в теорията за трите агрегатни състояния, че трябва да има и четвърто състояние". Преди сто години се е говорело за четвърто състояние, а броят на аномалиите на ден днешен... можете да потърсите един известен уебсайт "водни аномалии" (wateranomalies), и ще откриете, че броят на ден днешен е около 70. С други думи, това са 70 неща, които не се вписват в теорията. А ако има много неща, които не се вписват в теорията, трябва да се зададе въпрост, Всичко наред ли е с теорията? И този човек го е задал преди повече от 100 години.

Споменах, че диполното представяне може да не е вярно. В известна степен се натъжавам да го кажа, защото Гилберт Линг е моят герой, а Гилберт Линг говори за диполи, които се подреждат в редица... и си мисля, че не остана много доволен от моето предложение, че може би това не са диполи. Защо, какво не е наред с диполите?

  • (1) Първо, измерихме отрицателен заряд. Проблемът е, че диполите са неутрални - те имат плюс и минус, така че можем да трупаме диполи от тук до Луната, без никога да получим отрицателен заряд. Така че, в случай че измерването е правилно, значи нещо не е наред с диполния модел.
  • (2) Друг въпрос е по-прикрит - това, че светлината с дължина 270 нанометра се поглъща, ултравиолетов спектър. Това е по-типично за структурите с пръстеновидна форма, за електрическите пръстеновидни структури, не за диполите.

И така, откъде да започнем? Как да преценим каква е структурата на тази зона? Ако не знаем каква е структурата й, е сложно да сме сигурни какво става и е трудно да правим предвиждания за поведението й. Ние започнахме от идеята, че структурата на Зоната на изключване може би е вариант на някоя от другите фази на водата. Искам да кажа, не че това е задължително условие... просто е по-лесно, вместо да си измислим чисто нова структура както магьосник вади заек от шапка, по-добро начално място за ръзсъжденията е нещо, което е познато. Какви видове структури са ни известни?

Пара? - не.

Течна вода? - Филип Бол (Philip Ball) е известен журналист, който се занимава с природните теми и водата и работи в списание "Природа". В книгата си "H2O: Биография на водата" той казва, "Неудобно е да си признаем, но всъщност никой не разбира структурата на течната вода". Това наистина е вярно. Има множество модели, които предлагат различни начини за изобразяване на това, което се случва в течната вода и единственото сходство помежду им е това, че всеки казва, че всички останали модели са грешни. [чува се смях в залата] Явно този въпрос е стигнал до хората в тази конференция. Радвам се, повечето от остнаналите форуми не знаят за какво говорят...

Затова започнахме от леда. Ледът е много прост, защото ледът е кристална структура, проявява свойството дефракция, типично за всички организирани структури. Затова си казахме, че тази структура трябва да има някакъв прецедент. Нека мислим в контекста на леда. Приехме, че може би структурата на Зоната на изключване е някакъв вариант на структурата на леда. Може би.


Каква е структурата на леда? Ето как изглежда. Червените са кислороди. Всеки знае, че ледът е кислород плюс водород, тогава къде са водородите? Не са изобразени, за да се вижда по-ясно. Те биха се намирали по един между всяка кислородна двойка. Ако погледнете тази красива структура под правилния ъгъл, ще забележите, че тя представлява натрупване на тънки листа, слоеве. Има шестостенен мотив. Така че на практика представлява листа като пчелни клетки, натрупани един върху друг. Ако погледнете същата структура от друг ъгъл (вдясно), ледът вече не е червен, а е червен и син. Тези сини точки между всеки два червени кислорода - това са протони. Тоест, това са положителни заряди. На практика, имаме два отрицателни кислорода, залепени един към друг чрез един положителен протон. Това е същата структура, просто погледната под различен ъгъл. Казахме си, добре, това е неутрално, защото имаме налице и положителните и отрицателните елементи, които се неутрализират едни други... Значи, помислихме ние, за да получим структура като при Зоната на изключване, която е по принцип отрицателна, може би, просто трябва да извадим тези сини точки, да издърпаме навън тези протончета. По този начин, като извадим тези протони, ще ни остане един отрицателен заряд. Също така, обаче, заедно с тях премахваме и лепилото и така тази структура вече не би трябвало да е твърдо тяло. А ние не искаме твърдо тяло, не искаме лед - искаме Зона на изключване, която е някъде по средата между твърдо и течно тяло, тя е течен кристал. И си мислехме, че горе-долу сме напипали нещата.

Докато един колега, мой приятел, не ми напомни, че има един малък проблем с тази хипотеза. И малкият проблем е, че е невъзможна. Защо е невъзможна? Невъзможна е, защото двата кислорода са отрицателно заредени. Преди, имахме протон, които слепваха двата един за друг и се получаваше структура, която е стабилна. Но ако премахнем протоните, получаваме отрицателно до отрицателно, те се отблъскват едно друго, така че всички тези листове се отблъскват един от друг и ще се разхвърчят, структурата ще се разпадне, ако нищо не я придържа. Помня, че след това бях много деморализиран, цяла седмица пих антидепресанти, понеже си мислех, че наистина бяхме напипали нещо. Но всъщност не бяхме напипали нищо, защото този човек беше прав. Докато летяхме от Япония обратно да Сиатъл, нещо изведнъж ми прищрака.


Изведнъж ми хрумна, че ако един лист е изместен спрямо този до него... ако е изместен с половината от разстоянието между два кислорода, тогава се получава нещо хубаво! В този вариант имаме един отрицателно зареден кислород на заден план, който е подравнен с положителния водород от листа на преден план, и те могат да се скачат един с друг по електростатичен начин. И това се случва и тук, и тук също, можете да видите че се случва на много места. Мисля че беше на 50%, или май беше на 33%, забравих броя... По този начин листата се придържат един към друг, стабилни са, но все пак, цялото това нещо има нетен отрицателен заряд, защото измъкнахме онези протони, които бяха в леда. И за сега всички ние мислим, че това е най-добрият модел, който сме измисляли.


Бележка от преводача: Това може лесно да се демонстрира в по-голям мащаб с подреждане на постоянни магнити. Експерименталната постановка дори е . Обсъждам всичко, свързано с този въпрос и магнитния феномен, който е в основата, ТУК.



И така... Имаме хидрофилен материал, в непосредствено съседство имаме вода, и тези листове и слоеве се изграждат от материята на водата (EZ-слоеве). Всеки слой е с изместване спрямо този под него. Ако погледнем малък регион от лицето, то изглежда така (горе вдясно). Има шестостенен мотив и вече виждате водородите на мястото им. Ако преброите кислородите и водородите в една от тези клетки, лесно ще видите, че това не е H2O. Всъщност е H3O2. И това не е изненада, защото H2O е неутрално, но тези листове трябва да са отрицателно заредени, и ако преброите зарядите тук, всъщност ще видите, че зарядът е -1.


Сега... Както разбирате, идеята за модела ми е, че листата са изместени в тази посока. По този начин положителните се изравняват с отрицателните и отрицателните се изравняват с положителните. Те не са постоянно сключени заедно, защото това е слаба електро-магнитна връзка и ако дръпнете или упражните достатъчно сила, те ще се разделят. Нещо като поведението на суровия яйчен белтък? Ако приложите твърде малко опън, слоевете се напасват обратно, като пружина - тоест, като яйчен белтък; но ако приложите достатъчно опъване, те ще се разделят - тоест, субстанцията ще потече. Исках да ви обърна внимание и на това, че приложихме изместване надясно. Но можехме и да приложим изместване наляво и щеше да е същото, заради симетрията на матрицата. Можехме да приложим изместване и на 60 градуса, или на 120 градуса, тоест има доста гъвкавост във възможностите за това изместване. Защо това е интересно?


Ами защото по този начин може да се изградят интересни структури! Ето тук например, ниво 1 е изместено надясно от ниво 0. Горните нива продължават с изместване на 60 градуса, следващото отгоре на 120 градуса и тн., и по този начин се оформя много хубава спирала. А защо е интересна една спирала? В биологията много неща са със спирална форма. Например РНК, ДНК, много фиброви протеини са спирални. И е известно в науката, че винаги непосредствено до тези структури има някакъв вид подредена вода. Ами този вид подредена вода би паснал много добре, лесно е да си представим, че ДНК структурите са нещо такова.

Така че, да обобщим предимствата на тази така наречена не-полярна EZ-вода
  • (1) Има прецедент. Тази вода изглежда като лед, но е някак различна и не е лед. Това е важно, по-късно ще ви покажа как се формира леда;
  • (2) Има отрицателен заряд, както изрично изискват експерименталните доказателства;
  • (3) Пръстеновидните шестостенни структури може би са в състояние да обяснят това, че светлината с дължина на вълната 270 нанометра (ултравиолетова) се поглъща;
  • (4) Способна е да изгражда спираловидни структури;
  • (5) И... кристалинообразната структура всъщност може да бъде ВТВЪРДЕНА на стайна температура...



Нека ви покажа. Това не е наше дело, а на Виторио Елиа (Vittorio Elia) и групата му в Неапол.


Тази фотография е публикувана от самите тях. Те правят следното - взимат лист нафион... по-точно жената на Виторио го прави, Елена... изливат водата отгоре, после EZ-зоната пораства, ползват гумена стъргалка (за стъкла), избутват EZ-слоя и събират тази вода. Наливат още вода, чакат 10 минути, събират го пак, и го правят пак и пак и пак. Колко стотици или хиляди пъти, докато съберат работно количество - не знам. Но този облак на фотографията е седял така известно време, може би около седмица-две? А ако имате обикновена вода, тя няма да формира такъв вид облак само като си стои в чашата, тя просто ще си остане прозрачна. А тази оформя облак, виждате ли? И се предполага, че този облак евентуално е EZ-вода. Сега, ако отидем една крачка по-далеч, и ако вземем тази вода, която съдържа EZ (структурирана вода) преди този облак, можем да вземем водата преди да се формира този облак... и ако я прекараме през процедура за изсушаване чрез замръзване.. това се нарича лиофилизация, използва се от протеиновите био-химици, целта е да се отърват от водата в протеините... прекарваме я през този процес и това, което получаваме, е, на практика, твърда EZ-вода.


Тва е твърда, структурирана, EZ-вода на стайна температура! На дъното на тази стъкленица разполагаме с втвърдена, структурирана вода, на стайна температура. Витолио ни даде много от тази втвърдена вода... сигурно стойността на това нещо на единица обем е повече от платината... но със сигурност повече от златото, заради времето, което е нужно, за да се сдобием с нея.

Така че... възможно е! Възможно е да се сдобием с твърда вода на стайна температура! Опитваме се да осъщствим няколко експеримента, за да повторим тези резултати. Но защо ви казвам всичко това...




Искам да ви спомена за една хипотеза - става дума за информация, съхранена в EZ-вода, тоест структурирана втвърдена вода. Това е нещо като допълнение към лекцията на Боб Харалек по-рано, понеже той говореше за някакъв вид информация, която променя водата по някакъв начин, и аз искам да предложа идеята за един вероятен механизъм, чрез който това евентуално може да стане. И има общо с тази EZ-вода.

По същество, имаме "нуклеатор", който е някаква повърхност, някаква хидрофилна повърхност и отгоре имаме EZ-слоевете, които се образуват. Сега, нуклеаторната повърхност има заряди върху себе си. Първичен нуклеатор наричам такъв, чиито заряди се редуват + и - шахматно, с нищо интересно. Върху тази хидрофилна повърхност ще се образува EZ-вода. Тя не би трябвало да има никаква информация, защото зарядите на нуклеаторната повърхност бяха много скучни, само редуващи се + и -. После, обаче, нуклеаторът може да съдържа информация, защото всъщност зарядите са това, което различава една молекула от друга молекула. Тук например имаме една арбитрарна повърхност. Вместо да върви минус-плюс-минус-плюс, жълатта точка може да е всичко, и минус и плюс. Тоест повърхността съдържа информация. А как би изглеждала водата, която се изгражда от тази повърхност?


Тя също би трябвало да има този вид информация, присвоена от материала, до който се е изградила. Тези дефекти - за сега ги наричаме "дефекти" - би трябвало да се проектират през много слоеве EZ-вода. Така че структурираната вода би трябвало да може да добива информация от материала, върху който е построена.

Друг начин за вменяване на информация е електромагнитната енергия.


В зависимост от честотата и други параметри, е възможно да се създадат резонантно вибриращи състояния във водата и като вибрират тези точки, те също така отдават информация. Така че вкарваме информация, информацията се съхранява в матрицата и после извличаме информация. Един вид, електромагнитната енергия, без значение дали идва от някакво устройство, от вас или от съзнанието ви или от нещо друго, на теория може да СЪЗДАДЕ информция. Как по-точно?


Ами, вижте схемата на подредената вода. Аз мога да си представя, например, че отнякъде влиза електромагнитна енергия и повлиява на определени кислородни атоми. Ето пример - може би определена честота на електромагнитна енергия ще повлияе на този атом, може би и на този (сините кръгчета), но не на други. Ето го ключът - всеки кислороден атом има пет различни състояния на оксидация. По принцип са -2, но всъщност, може да проверите в учебника си по химия и ще видите, че кислородите могат да бъдат -2, -1, 0, +1, +2. Значи всеки кислороден атом има пет състояния на оксидация. Ако сравните това със... Искам да кажа... Сравнихме информационния капацитет между два атома, които са само -2 и между два атома, които имат пет възможни състояния на оксидация и забравих цифрата, но излиза, че разликата в информационната плътност между двата варианта е 1010 или 109. С други думи, това положение има ОГРОМЕН капацитет за съхранение на информация.


Ако погледнете стандартната силиконова мембрана, там силиконите имат по две състояния във всяка мембрана. В този случай говорим за пет състояния. Затова, мога да си представя, че някой ден съхраняването на информация в подредена EZ-вода може да замени съхраняването на информация в конвенционалните носители на основата на силикона. И както предложих, можем да втвърдим тази вода на стайна температура. Малко по-късно искам да поговоря и за съхраняване на информация във вода, която може да повлияе на здравето.

Това беше един доста дълъг отговор на краткия втори въпрос - Подредената EZ-вода различава ли се физически от нормалната? - Да. Най-доброто описание, което можем да й дадем, е подредена, многослойна структура от пчелни клетки, която има способността да съхранява информация. Много от вас чуха какво представи Боб (Харалек), но на нашата конференция, която всяка година организираме в България виаги присъстват множество презентатори, които запознават публиката с експерименти, достоверни експерименти, които говорят за това, че водата действително може да съхранява информация. Затова искам да предложа идеята, че механизмът за това съхраняване може би е изразен при EZ-водата.


Сега третият въпрос - Може ли структурираната EZ-вода да обясни изненадващите аномалии?

Какво очакваме обикновено от един кристал? Кристалните структури слепват едни за други. Сещаме се за крисатли на солта, кристали на захарта, те слепват, често имаме бучки от тях. Нека сега си помислим за желатина и желатиновите десерти. Много от вас исгурно са правили желатин и знаят, че в него се слага много вода, 95% от желатина е вода. Как и защо водата не се процежда през желатина, както през сифона на душ? Дори и да не сте си задавали този въпрос, това е добър въпрос, след като е 95% вода. И някои химици по инстинкт и рефлекс биха казали, че това се дължи на осмотичните сили, които задържат водата в желатиновата матрица. И това наистина е възможно, само че, като бях в Япония, съм държал в ръцете си гелове, които не бяха 95% вода, нито 99% вода, а 95.95% вода. На практика бяха просто вода и няколко нишки от някакъв полимер, и водата стоеше вътре. Трудно е да си представим как няколко полимерни нишки могат да създадат осмотични сили, които да задържат цялата тази вода. Нещо друго явно ще да се случва.


Както виждате, един типичен гел, той има матрица, тук е показана в жълто, която се състои или от протеин или от някакъв вид полимер, но това вещество винаги е хидрофилно. Говорим за хидро-геловете. Вече знаем какво се случва, когато една хидрофилна повърхност има непосредствен контакт с вода - започват да се изграждат слоеве EZ. Следователно това, което запълва тези кухини, не е Н2О, а EZ-вода, а подредената вода е гелоподобна. Тя се залепва за повърхността и всеки обем слепва за следващия обем от съседната кухина. Затова, когато хванем в ръка тази субстанция, тя се усеща като гел или подобна на гел и може би като деца сте се питали какво поражда странната консистенция на яйчния белтък. Това е точно същата консистенция, която можем да очакваме от структурата на подредената EZ-вода.


424
Въведение от Арон Мураками:

Днешният презентатор поддържа активна лаборатория във Вашингтонския университет, която се намира в Сиатъл. Основател е на мулти-дисциплинното изследователстко списание "Вода" и е съосновател на фирмата "4 Phase Inc." Изпълнителен директор е на Института по инвестиционни науки. Съосновател на годишната конференция Физика, химия и биология на водата, която се организира ежегодно в България.

Награден е с редица отличия, включително медала "Пригожин" (Prigogene award) за термодинамика; наградата за годишни факултетни лекции на Вашингтонския университет; наградата за трансформативни изследвания на Националните здравни институти; и първата награда за мир на Емото.

Той е интернационално известен като лектор и автор. Най-известната и ценена негова книга е "Четвъртата фаза на водата". Представям ви д-р Джералд Полак (Gerald Pollack).









Полак: Бих искал да започна с това, че повечето хор мислят, че знаят всичко, което има да се разбира за водата. Затова искам първо да ви демонстрирам, че вие всъщност не разбирате водата. Нека ви покажа няколко слайда. Искам да кажа, водата е най-простата молекула, за която имаме знание и се среща в такова голямо изобилие вътре в нас и навсякъде наоколо, че би трябвало от само себе си да се разбира, че след като толкова много учени са изследвали водата много повече от стотици години, значи със сигурност би трябвало да знаем всичко, каквото има да се знае за водата. Но, ето един пример, който бих искал да покажа.

Защо само един облак, при положение, че парата се издига отвяскъде?

Водата се изпарява и изпаряващата се вода формира облак. Водата се изпарява отвсякъде, и как така... ако се изпарява отвсякъде... виждаме само един обособен облак? Защо се получава така? За някои от вас може би е очевидно, но за повечето хора това не е очевидно. Понякога наистина се вижда един цял, повсеместен облак, ако живеете в Сиатъл през зимата. Ето ви друг пример, ако предпочитате. От какво е направен един облак? Направен е от вода, нали така? Малки капчици вода. Водата по-лека ли е или е по-тежка от въздуха? По-тежка е. Тогава защо не се излива на главите ни? Е, понякога се случва, но понякога се носи в небето. Защо се носи в небето, какво я държи там? Ето и друг пример:


Пускате вода върху вода. Какво очаквате, когато пуснете вода върху вода? Очаквате, да се смеси мигновено, нали? Е, ето как вода капе върху вода в нашата лабораторя. Вижда се, че двете води не се сливат мигновено. Оформят се малки капчици, които почиват върху повърхността на водата и могат да издържат между 10 до 15 секунди, преди най-сетне да се слеят с обема. След няколко минути ще се спрем на този въпрос.


Някои от вас са виждали този феномен. Това е известният експеримент на Елмар Фюкс (Elmar Fuchs). Взимате две стъкленици с вода, пълните стъклениците почти до ръба и ги приближавате една до друга, слагате два електрода в тях - един електрод във всяка една - пускате им волтаж, висок волтаж, и ето какво се получава (на видеото). Първо, между двете се оформя малък мост, и после, ако имате мотор, който плавно да отдалечава едната стъкленица от другата, мостът продължава да бъде устойчив.

[чуват се гласове от публиката]

Да, когато демонстрираме това, винаги хората реагират с "уау", но на ден днешен този феномен е доста добре известен. Мостът продължава да съществува с часове и на разстояния някъде около 3-4 см. Така че, моля, обяснете това! Водата не се държи така, поне не го очакваме.

[въпрос от публиката]

Да, един положителен и един отрицателен електрод. Около 10 000 волта, приблизително. Има много, много такива експерименти. Проверете името Елмар Фюкс за това.

Ето и още един пример. Видях тази демонстрация преди около 10 години на една конференция, беше демонстриана от човек на име Шого Уено (Shoogo Ueno) от университета на Токио.


Уено експериментираше с магнити от супер-проводници, с огромно магнитно поле. Беше поставил канал с вода точно пред магнита и червена боичка във водата, за да се вижда по-добре. И когато включва магнита, виждате какво става - Моисей може да премине през Червено море! Боб Харалек, чуваш ли? (търси го из публиката) С магнити! Мисля, че ще го оцениш... Между другото, магнитите променят pH на водата. Има публикувани документи и ние имаме същите резултати, така че може да се ползва като твърди допълнителни наблюдения за магнитите.

Бележка от преводача: Питър Линдеман в миналото е публикувал официални научни и практически материали за използването на магнити във ВиК практиката заради този факт, че магнитите влияят забележимо на киселинността на водата. Можете да намерите материалите в  "Коментари върху "Четвъртата фаза на водата".


Научихме всичко това с времето, като започнахме от човек на име Гилберт Линг (Gilbert Ling), повечето от вас никога не са чували за него. В момента, ако извършите аритметиката, той е на 99 години, жив и жизнен. И то доста жизнен. Гилберт не ми беше точно ментор, но аз се учех от него и според мен трудовете му бяха основни в това поле. Гилберт дойде от Китай, част от първия контингент китайски учени, след Втората Световна война. Избраха само трима от цял Китай... Та той беше един от трима, а друг от тях спечели Нобеловата награда за физика и всички си мислеха, че Гилберт беше най-умния от всичките. Гилберт имаше много неконвенционални идеи. Една от тези идеи, които Гилбрет разпространи, беше, че вътре във водата... в клетките ни има много вода, водното съдържание на клетката е грубо казано 65-70%, при някои видове клетки е дори повече, и, между другото, ако преброите молекулите, повечето хора измерват водната част в нас по обем, но ако подредите в редица всичките молекули в клетката, ако просто ги подредите и ги преброите, повече от 99 на 100 са водни молекули. Понеже водните молекули са толкова малки, за да се запълнят тези две трети от обема ни с вода, са нужни голям брой водни молекули...

Бележка от преводача: 70% от обема ни е вода, но 99+% от броя на молекулите ни са водни.

Та, Гилберт се интересуваше от водата. Той имаше тази неконвенционална идея, че водата в клетката не е същата като водата в една чаша. Той имаше идеята, че водните молекули са по някакъв начин подредени в редици, както подреждате домино например. Това очевидно беше съмнителна идея, но много други хора също някак си се движеха в тази посока. Той оказа огромен ефект лично върху мен. Аз много години изучавах мускулите, молекулярното подреждане при свиването на мускулите, и стигнах до осъзнаването, че хората, които се опитваха да разберат как се свиват мускулите на молекулярно ниво, предварително предполагаха, че всичките участващи в това протеини действаха в отсъствието на вода, или във вакуум, докато всъщност мускулите ни... повечето от съдържанието на мускулите ни е вода, и това изглеждаше много странно. Запознах се с Гилберт Линг и бях много впечатлен от работата му и така се вдъхнових, на практика, да сменя полетата, да се прехвърля от мускулите на водата.

Клетките, геловете и двигателите на живота

Написах книга през 2001г, в която става дума за водата в биологията и не беше само за мускулите, отнасяше се за клетките по принцип, засягаше въпроса как в действителност работят клетките. По-голямата част от клетъчната биология е сложна. Знам, че вие хора не сте клетъчни биолози, да се чете книга за клетъчна биология е истинско предизвикателство. Думата "вода" в тези книги... сигурно можете да я намерите някъде в апендикса, но със сигурност не е изтъкната. Счита се, че водата не играе никаква важна роля в биологията, освен, че къпе по-важните молекули на живота, но в контекста на механизмите, водата е напълно изхвърлена от уравненията. Тази книга предлага обратното. Тя предлага, че ролята на водата, най-вече видът на подредената вода, за която говореше Гилберт Линг и преходът от подредена вода към обикновена вода, като водата в една чаша, е много важен спусък за много от най-важните действия, които се случват в клетката ни. Книгата описва доказателствата за това.


Централната тема, която дойде от Гилберт Линг, е че вътре в клетката откриваме доста твърди тела и повечето от тях, близо 80% от твърдите тела в клетката, са протеини, и разбира се и много вода. Тук всяка молекула е показана като дипол, подредени са по плюс и минус. Повърхността на протеина, която е с лице към водата, в повечето си региони е заредена и хидрофилна и следователно, идеята която хрумна на Гилберт Линг е, че тези заряди влияят на водните заряди на повърхността на телата. По този начин се получават множество слоеве, мулти-разслоеност на водата. В учебниците преобладаващата нагласа е, че да, може да има един-два слоя, които се залепят за повърхността, но отвъд това, заради термо-движението се получава тази подреденост, показана тук. Но идеята на Гилберт и както е според доказателствата в книгата, която цели да промотира неговите концепции, е че може да са налице множество слоеве, дори дузини слоеве, преди термо-движението да започне да оказва ефект, така че вътре в клетката повечето вода ще бъде от този вид, подредена или структурирана вода, както той обича да я нарича, вместо вода от чаша. И вероятно можете да видите защо това е важно... защото в биологията виждането е, че молекулите се разпространяват свободно в средата на клетката, но ако водата е по този начин, това е повече като кристал - не е възможно молекулите да се движат свободно през това. Това е много важна концепция и аз бях изключително впечатлен от доказателствата в нейна полза и исках да проведа експерименти в нашата лаборатория. И какво щях да направя? Искам да кажа, как започва човек да експериментира с това, какво прави по принцип...

Подсказаха ни, че ако имаме молекули, които по някакъв начин са подредени по този кристалообразен начин... ами, кристалите изхвърлят твърди и разтворени частици. Например ледът, за да се получи лед, водата трябва да изключи от себе си чуждите тела и разтворените частици и така се получава чист кристал. Започнахме да мислим по какъв начин можем да подготвим някакъв експеримент, така че да можем да видим изхвърлянето на твърдите тела и разтворените частици и понеже извадихме късмет, открихме нещо. Основаваше се на работата на японски колега и идеята е много проста.


Както виждате тук, от лявата страна имаме гел, слагаме гела в съдържател, а до гела в същия съд имаме вода (дясно) и водата съдържа известно количество частици. Използвахме микро-сфери, 1 микрометър в диаметър. Разтваряме количеството им във водата и какво да видим. Тук се забелязва един регион, който е горе-долу с размер 10 микрометра (към гела), в който няма частици, и си мислехе, дали причината да няма частици във водата близо до гела не е именно струкрутара на тази организирана вода, където молекулите се подреждат по някакъв начин. Това беше първото ни наблюдение. Ефектът трае някъде около пет минути и ако го изгледате целия, ще видите, че сякаш нещо расте и избутва сферите надалече.

Впечатли ни и разстоянието, защото ако видите линията за сравнение, разстоянието излиза на около 50 микрометра. Ако то се вземе предвид, можете да преброите какъв брой водни молекули участват в този процес, това е огромен брой, не са две или три или няколко дузини, а много, много повече от това. Всяка една молекула е горе-долу една трета от 1 нанометър. Един колега от Австралия сметна, че трябва да дадем име на този ефект, защото никой друг не го е виждал... Е, оказа се, че някой друг все пак го е виждал, през 1970г. Една японска група учени изследвали лещата на окото - както естествения орган, така и изкуствените лещи - и провели съвсем същия експеримент. Сложили микросфери в обем вода, до който имало леща, и наблюдавали същата зона, в която нямало никакви микросфери, с дължина няколко стотин микрометра. Ние не знаехме за това в началото, така че му дадохме име... те не му бяха дали име, защото по онова време не разбрали какво се случва. Ние го нарекохме "Зона на изключване" (EZ, exclusion zone) (в която водата изключва от себе си чуждите тела, бел.прев).

По-късно, една лаборатория разработи полимера нафион, някои от вас може да са чували за нафион...

Бележка от преводача: Нафион е първи по вида си полимер, който, заради изключителните си йонни качества, дава името на нова група - йономери. Получава голямо внимание заради употребата му като проводник на протони за горивните клетки с протонно-обменна мембрана, тъй като има отлична топлинна устойчивост и механична издръжливост.

Хрумна ни да експериментираме с това нещо. Произвеждат го на листа и можете да купите един от тези страхотно скъпи листа и да го отрежете, ние го отрязахме в такава остра триъгълна форма, и после го сложихме на дъното на съдържателя, наляхме малко вода с микросфери в нея и можете да видите как се оформя тази зона, зоната на изключване.


Зоната става все по-голяма и по-голяма и нараства до около 4-5 микрона. И остава така, горе-долу завинаги. Освен това откритие през 1970г, още много хора са наблюдавали същото. Това е орязан списък, който беше съставен преди пет години и оттогава много други групи са наблюдавали същото. Така че, не може да се поставя под въпрос съществуването на тази Зона на изключване, ЕZ.


Въпросът е - Какво означава това? Каква работа ми върши това, на мен и на вас... За да стигна до основата на тази материя, ще отговоря на пет въпроса.

  • (1) Този феномен всеобщ ли е? ...или са само тези няколко примера, които ви дадох;
  • (2) Дали наистина произлиза от подреждането на водата? ...може да има и други обяснения за това;
  • (3) Може ли водното подреждане да обясни онези аномалии, с които започнах? ...е, вече осъзнавате отговора на предния въпрос;
  • (4) Каква енергия създава този ред? ...за да създадете ред, ви е нужна енергия, откъде може да идва тази енергия;
  • (5) Могат ли тези открития да се прилагат на широка база? ...из природата и може би технологиите.




Първият въпрос - Генералността

До сега сме опитали многобройни видове материали. Гледайки какво се случва на повърхността, до сега сме опитвали с гелове, може би с около две дузини гелове, с различни полимери, биологични повърхности от най-различни видове, и сме опитвали дори и с моно-слоеве. Не всички, но повечето от тези неща показаха този феномен, най-вече геловете, 100% от тях го показаха. Както и моно-слоевете, например златен слой с дебелина само един атом може да създаде голяма зона, което означава, че това действително е феномен, свързан с повърхността - нужна ви е просто някаква матрица, някаква повърхностна граница, за да създадете тази многослойна подреденост на водата. Така че, феноменът е доста общ, що се отнася до повърхностите. Ако са хидрофилни, тоест водо-обичащи, ако капнете вода отгоре им и водата се разстели отгоре... за разлика от хидрофобните материали или водо-страхуващите, при които водата се разбива на перлички, като върху тефлон, вместо да се разстила... ако материалите са хидрофилни, има голяма вероятност да се формира тази Зона на изключване.

Генералността се отнася и до това кои разтвори се изключват. Опитвахме с малки и с големи. Големи, като например бактериите, големи протеини, малки протеини и малки и големи разтвори, чиито разтворени частици са с молекулярна маса около 100 mw... Много неща се изключват. Не можем да кажем, че всичко се изхвърля от Зоната, но е доста генерален ефект, мога да ви дам един пример. Един от въпросите е, как разбираме, че се изключват разтвори, ако са разтвори, те не могат да се видят, откъде знаем дали разтвора и вътре или вън от Зоната? Но с боичките става много добре, защото са добри разтвори и се вижда. Пробвали сме с най-различни, но мисля, че оцветителят, който е най-интересен, е онзи, който се ползва в лакмусовата хартия. Помните ли? Потапяте я и в зависимост от цвета си ви казва какво е pH-то? Нейните оцветители идват в разтворима форма. Така че ги слагаме във водата и ако водата е с ниско pH, цветът й става червеникав, а ако е с високо pH, става по-зеленикава. Ето резултата от един от тези експерименти.


Тук виждате парче нафион, чиято повърхност е долу, и водата е оцветена в чудесни цветове. Можете да видите, че точно върху повърхността на нафиона има една тънка зона без цвят. Там оцветителят е изтикан, после водата е оцветена в червено и постепено става зелена. Въпросът е, че тези химически оцветители са разтвори, чиято молекулярна маса е някъде около 100. По-интересното, обаче, е разпределението на pH-то, защото червеният цвят означава, че в тази зона има много малко протони, киселинността на водата тук е много ниска. Всъщност pH-то е 3 или по-малко. Нагоре се променя практически отново до неутрално. Тези положителни заряди в червената зона са много важни в следващия момент.

И така, да обобщя това, което ви показах току що. Въпросът беше за генералността на феномена. Изводът от всички наблюдения и документи, които произведохме, е че много повърхности създават зоната на изключване и че много разтвори се изктикват от нея. Това е генерален ефект.



Следващият въпрос: Тази зона EZ физически различна ли е от масовата вода?

Намеквах, че това е така, но не представих доказателства. Нека изброя доказателствата като списък... няма да имам време да покрия тези доказателства, ще мога да представя само едно от тях, но искам да подчертая списък с поне осем от тях. Всички те са били публикувани, оттогава насам има още няколко, но нека просто ви дам някаква представа.

  • (1)Молекулите в Зоната на изключване са по-обездвижени, плътно обездвижени, отколкото в обикновената вода, това е установено чрез NMR (ядрен магнитен резонанс).
  • (2)Молекулите са също така по-стабилни, това е установено чрез инфрачервена радиация, която идва от Зоната на изключване. Тя излъчва по-малко, отколкото нормалната вода, може да се каже, че е по-студена, а това е доказателство, че зарядите не се движат наоколо толкова много, по-стабилни са.
  • (3)Зоната има отрицателен заряд. Това беше истинска изненада, установихме го с електроди, след малко ще ви покажа този експеримент. Водата е неутрална, но Зоната на изключване по принцип има отрицателен заряд.
  • (4) Тя поглъща светлина в ултравиолетовия спектър, 270 нанометра, обикновената вода не прави това.
  • (5) По-вискозна е от нормалната вода.
  • (6) Молекулите й са по-подредени в редици, някак си, това е установено с поляризираща микроскопия.
  • (7) Молекулярната структура е различна от обикновената вода. Това е установено чрез инфрачервено поглъщане.
  • (8) Оптическите й показатели също са различни. Двама руснаци са измерили показателя на рефракция на водата в Зоната на изключване. Те с това се занимават, единият в полето на биологията, а другият в полето на физиката, и двамата имат един и същи резултат, в цифри. Въпреки че и двамата работят в Москва, не се познават един друг, направили един и същи експеримент и го публикували в една и съща година. Измерванията им сочат, че коефициентът на рефракция може да е до 11% по-висок от този на обикновената вода.

Има още няколко, просто не искам да ви отегчавам с дълъг списък, просто посочвам, че има доста доказателства, на които да се опрем. Искам обаче да се върна на това - на отрицателния заряд - защото зарядът на водата от зоната е много важен за всичко, което искам да кажа, а и знам, че вие, тукашната публика, сте много заинтересувани от енергията, зарядите и тн.

425
Презентацията бе част от програмата на ежегодната Конференция за Енергийни Науки и Технологии (Energy Science & Technology Conference) 2018г, която традиционно се организира в САЩ от EmediaPress. Компанията е собственик и на един от най-известните форуми за свободна енергия в света, Energetic Forum com. Някои от вас може да я познават под старото й име "Ежегодна Конференция Тесла".

В това стенограмно представяне съм спестил въпросите от публиката накрая и отговорите, които Гералд Полак дава. Въпреки че въпросите и отговорите продължават за около цели 30 минути, по моя преценка реших да спестя тази част в основния превод поради разнопосочността на запитванията и създаващата се атмосфера на малки парченца разпокъсана информация. Въпреки това, тъй като се споменават наистина важни неща, които ни намекват за продължаващите изследвания на групата изследователи и се споменават неща, които са публикувани в други документи и в книгите на Полак, които за сега не сме разглеждали тук, тази последна част заслужава нашето внимание и коментар. Можете да участвате заедно с мен в коментирането на цялата презентация и на въпросите и отговорите след нея в темата ми "Коментари върху "Четвъртата фаза на водата" във форума. Ако желаете сами да прегледате последната част, където Полак разговаря с аудиторията, пишете ми на лични съобщения или на пощата.

426
Нека споделя онова, което ми хрумва в контекста и във връзка с материала от Библиотеката "Гералд Полак, ESTC 2018г ---- Четвъртото състояние на водата" и лекцията на Боб Харалек за количествените изменения във водата в следствие насоченото съзнателно намерение. Знам, че сред вас има хора, които са много навътре във всичко, свързано с водата и че като цяло българската публика има стари традиции в алтернативните науки, касаещи водата като цяло. Надявам се заедно да успеем да хвърлим светлина върху много неща, касаещи тази тема.

427
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Август 24, 2018, 10:51:56 am »
СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си

24 август 2018

Източник: OFFNews.bg


Статията, че дори след трето класиране в СУ има стотици незаети места и университетът обяви, че ще приема жадно куцо и сакато, не ме изненада, но най-сетне ме накара да разкажа за своите премеждия с ВУЗ-а. Ако не ви се чете докрая, запомнете само това: Никога не следвайте в български университет, изучете се в чужбина и се върнете! Но, ако все пак имате една цигара време, моля:

Годината е 2012, дръзко отхвърлям идеята да следвам в чужбина, защото за мен Софийският университет винаги е бил Светая Светих на образованието, дори вече не помня защо: дали заради криворазбрано родолюбство, или толкова ми е разбирала главата. Приеха ме с първо желание Връзки с обществеността („престижна специалност“) във Факултета по журналистика и масова комуникация, а конспектът пращеше от гръмки обещания, че ще науча широк спектър от дисциплини – от ВО и реклама, през журналистика и социология, до психология и т.н.

Червените лампички замигаха, когато на първата ни изобщо лекция с „доайена“ на PR-а у нас – Здравко Райков – ни беше казано, че по предмета ще трябва да учим само от неговите книги, които той услужливо може да ни продаде. Те бяха общо 5 на брой за около 70-80 лв., а курсът малко над 60 души, повечето от които си ги закупиха. Аз обаче не бях сред тях, тъй като две от книгите, които той се опита да ни пробута, бяха озаглавени „Вино за здраве“ и „Сън за здраве“ и нямаха нищо общо с предмета.

През следващите седмици потресът ми от правописната, пунктуационна и техническа грамотност на различните преподаватели растеше обратнопропорционално на актуалността на техните лекции, които дори преди 20 години е било комплимент да наречеш „овехтели“. По Компютърно-опосредствена комуникация (КОК, голям майтап, знам) учехме по учебник от 90-те години на миналия век, в който се казваше, че “chat rooms” са бъдещето на интернет комуникацията.

По Писане за ВО имахме графа как се пускат телеграми, по Редактиране ни изпитваха на коректорски знаци, нещо, което след скромните ми 6 години като журналист още не съм видял да се ползва дори в чужбина.

Това обаче не беше особено голяма болка за умиране, тъй като в много от случаите преподавателите дори не се появяваха за лекции, а когато го правеха, от предвидените 3-4 часа стояхме един, пряко сили два, след което отвисявахме няколко часа по кафетата до следващата лекция, ако изобщо се проведеше. Така още в началото, след като две поредни седмици 60 души бихме път за лекция, на която Райков просто не се появи и дори не си направи труда да предупреди, аз спрях да ходя. Подобни примери бол; Георги Лозанов повече от веднъж не се вясна на лекция, а на самия изпит дойде, написа темите на дъската и си тръгна с думите, като сме готови, да съберем листовете си на един чин и той щял да се върне в някой неопределен момент в бъдещето, за да ги събере.

Комуникацията с повечето преподаватели беше само теория: телефон не можеш да намериш, на електронната си поща рядко отговаряха, а приемното им време беше по-скоро пожелателно. Аз дори подозирам, че част от тях не можеха да боравят добре с техника, след като поне два пъти наблюдавах различни лектори да стигат до ръба на отчаянието в опит да включат лаптопа си или проектора. А тези, които все пак успяваха, не впечатляваха с PowerPoint презентациите си на ниво 10-и клас. Но това не бива да ви изненадва, тъй като средната възраст на лекторите сигурно беше 50-60 години. За Бога, Минка Златева и Здравко Райков се познаваха от времето, когато са работили заедно във в. „Работническо дело“. Тук може би започвам да звуча злобно и дребнаво, но няма да се съглася с вас. Да, моите собствени майка и баща не могат да включат компютъра, но те не са преподаватели във Факултета по журналистика и МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ, където се предполага, че да си в крак с технологиите е част от характеристиката.

В тази връзка, намирането на материали, по които да учиш, ставаше почти апокрифно – ще вземеш от някой колега в по-горен курс лекции, ще преснимаш от друг страниците на едно от общо двете копия в цялата страна на едия-коя-си книга, ще надраскаш надве-натри записките, които преподавателят каканиже, гледайки от ръчно написания си лист хартия, нищо, че Гутенберг още през 15-и век е измислил печатането. Практиката в нормалните университети материалите, по които да учиш, да ти бъдат лесно и достъпно предоставени в електронен формат или поне разпечатани и раздадени преди/след лекцията е блян. Вместо това, преди да започне да учи и без това безумните глупости и алабалистики, студентът преминава през приключение в търсенето им, сравнимо с това на Индиана Джоунс, само че в случая Храмът на обречените се нарича Софийски университет.

След ученето, разбира се, идваха изпитите, голяма част от които бяха просто скандални. При страшилището на ФЖМК – Бондиков – никой и досега не може да каже критериите, по които оценяваше. Един колега преписва със слушалка на неговия изпит едно към едно от лекциите по предмета и въпреки това едва получи тройка. Мен ме къса може би 4-5 пъти по общо два предмета. След последната поправка с няколко колеги дори го видяхме как хвърля през прозореца листовете от изпита ни (не се ебавам). Подозрението е, че пишеше оценки за присъствие. Същият беше случаят с Райков, при когото няколко души три години подред предавахме едни и същи курсови работи и всеки път получавахме тройки. Същото беше и при Абаджимарионова, Фъртунова и кой ли още не. Слава на Помагало.ком. Положението беше такова: те ни преподаваха колкото да не заспим, ние учехме колкото да не ни скъсат. След всички премеждия и небивалици последните две години от следването си не стъпих на нито една-единствена лекция, дори на някои изпити не отидох. Към този момент аз и още доста колеги отдавна бяхме загрели накъде отиват нещата и се бяхме ориентирали към професионално развитие. На защитата на дипломната ми работа реших да съм малко по-креативен и вместо PowerPoint да използвам онлайн софтуера Prezi. Видите ли обаче, интернет в залата нямаше. Минутата, в която излязох от защитата, хвърлих всички копия на дипломната си работа в най-близката кофа и си обещах, че кракът ми повече няма да стъпи в български университет като студент.

Дори няма да отварям дума за бумащината и безкрайното редене на всякакви тъпи опашки сякаш сме Зимбабве, а онлайн администрацията е мираж от прогнилия западен капитализъм. За общежитията не мога да говоря, от София съм, но след малкото ми посещения в Студентски съм се къпал с „Мистър Пропър“ и „Райд“. Колкото до колегите... в началото на първи курс проведох анкета за една статия, от която се разбра, че около половината дори не знаеха коя е Людмила Живкова, а няколко откровено не виждаха смисъл от това да се изучава история изобщо.

Виждате ли, сблъсъкът с цяла учебна система, която сякаш е скроена по най-неудобния начин за студента, арогантните и морално остарели преподаватели, колегите, събрани от кол и въже, след 4 години оставят у теб дълбоко чувство на обида и отчаяние. И знам от мои приятели и роднини, че положението не е по-различно в повечето факултети и специалности на Софийския. , а НСА, Господи, НСА каква порнография е. Бедна ми е фантастиката какво е положението в останалите университети и университетчета.

И не е въпрос на пари, пичове и дами, колко струва да си набереш лекциите на компютър и да ги разпратиш до студентите? Колко струва да сканираш нужната глава от книга? Колко му е да пратиш един мейл, че утре няма да проведеш лекцията или да следиш няколко онлайн международни журнала по специалността си, за да не се излагаш като кифладжия? Струва усилието да си вдигнеш глутеус максимуса и да сършиш малко работа, вместо да лежиш на стари лаври, ако бъдем достатъчно щедри и предположим, че такива някога е имало. И ако все пак ще си говорим за пари, нека да попитаме: заслужава ли гореизброеното 20 милиона лева (от общ бюджет на СУ 48 милиона за 2016 г.) в надбавки към заплатите, раздадени само за една година?!? Нима не можеха тия пари да се вкарат в направата на сносен сайт, на нови общежития, оборудване, пропускателна система? Можете ли да си представите какви колосални суми пари са прилапани от администрацията и преподавателското тяло... не, туловище на Софийския за последните 20 години!

И се чудите защо няма достатъчно студенти. Аз се чудя как изобщо има и един студент. Да, попаднах и на преподаватели като Нели Огнянова, Христо Кафтанджиев, Николай Михайлов, Искра Баева, Мария Николова, за които не мога да кажа и една лоша дума и от чиито професионални качества съм останал впечатлен, но дори няколко птички пролет не правят.

Крайно време e да признаем, че царят е гол и да си кажем право, куме, в очи истината, вместо да мълчим гузно, защото всички участваме в заверата. Може би това е една от причините да си мълча досега, защото не е като да съм бил мечтаният студент. Имал съм своите прегрешения и заставам с името си зад тях, затова и си позволих да назова поименно редица преподаватели – както с лошо, така и с добро – за да понесат отговорността за своите дела. За това, че прахосват най-хубавите години в живота на едни деца, за това, че опропастяват бъдещето им с мързела и глупавите си брътвежи, за това, че предават едно от най-отговорните призвания и обричат родината си на гибел. Но и за да признаем, че повечето от нас допринасят със своето мълчаливо съгласие за кочината, в която живеем. Е, аз няма да си мълча повече. На мен ми писна да съм прасе.

Калоян Константинов е бивш редактор в OFFNews, след като завършва бакалавъра си по ВО в Софийския университет, продължава да следва Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд, както и да представя страната ни на редица журналистически и политически конференции и форуми в Англия, Шотландия, Германия, Белгия, Египет. В момента работи в Тунис, където преподава на деца и младежи.


428
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 23, 2018, 11:24:11 pm »
23.08.2018

Здравей *****,

Джон Бедини показа "тройната система батерии" на уебсайта си преди повече от 20 години, която работи заради потенциалната разлика между положителните терминали на три батерии, подредени по специфичен начин. Това показва, че потенциалната разлика е това, което е от значение, а не задължително полярността. Ед Грей (Ed Gray) имаше мотор, който се задвижваше от процес, който той самият нарече "разделяне на положителния терминал" и това по своя принцип е директно свързано със системата от три батерии. Добре известният "Ключ на Тесла", който идва от Роналд Бранд (Ronald Brandt) няма нищо общо с Тесла, но е свързан с това, което Питър презентира и задвижва захранване между два отрицателни терминала. Аз изнесох презентация за една ел.верига за студено електричество преди две години и тя също задвижва захранване между два отрицателни терминала. Всичко това са все самозахранващи се вериги, които имат едно общо нещо, всички те явно се коренят в работата на един човек и това е Самозареждащата се система от батерии на Карлос Ф. Бенитез (Carlos F. Benitez).

Питър демонстрира голямо SG, което се самозареждаше, преди две години - това беше презентацията "Отвъд SG". Миналата година Стафорд (RS Stafford) повтори тази демонстрация, този път с "метода на бедняка", който се нуждаеше само от прекъсвачи от железарията. Тази система също сама захранваше себе си и демонстрира повече работа, отколкото нетната загуба на батериите. Всичко това е свързано със системата на Бенитез.

Разговорите по този въпрос и опитите за репликиране на системата Бенитез продължават вече от доста време, но само няколко човека успяха да го постигнат и те са от форума Energetic Forum (американската версия на нашите mazeto и garaja, но с много повече човешки и други ресурси, един от най-добрите чуждестранни форуми, бел.прев).

Питър Линдеман демонстрира една система на тазгодишната конференция 2018, която се захранваше от банката с батерии, докато зареждаше друга банка с батерии, докато захранваше мотор/генератор. Батериите се зареждаха повече, отколкото се разреждаха и това беше постигнато с нискокачествени батерии за косачка, който е възможно най-лошия вариант. Това идва да покаже, че тази система ще блести, ако е с истински батерии за дълбок цикъл, които са по-големи и имат много ниско вътрешно съпротивление. батериите с ниско вътрешно съпротивление (импеданс) са ключът и това беше доказано от Джон Бедини и Питър Линдеман в продължение на много години.

Това, което предстои да видите, е НАЙ-ПРОСТИЯТ, НАЙІЕВТИНИЯТ и НАЙ-НИСКОТЕХНОЛОГИЧНИЯТ метод за репликиране системата на Карлос Бенитез, който някога е разкриван. След това, ще е трудно на който и да е да си измисли извинение защо няма самозареждаща се система. Тази презентация показва ел.веригата, диаграмите, патентите и включва PDF наръчник, който да поддържа усилията ви. Свободни сте да потърсите информация за Карлоз Бенитез и да се опитате да го проумеете сами, но ако не можете да дешифрирате неговия език за кое какво е, няма да стигнете далеч. Поради това е и фактът, че освен Питър само още двама души, които познаваме, са постигнали свръх-единство с тази концепция - и това отне доста гдини.

Презентацията на Питър е около 45 мин. и е единственият случай, в който системата на Бенитез се разкрива по този начин като това, което е -въведение в историята, операционната теория, някои разкрития, които Питър е открил и заради които всичко това е започнало да има смисъл и много специфичните схеми на Питър, обясняващи как да се построи системата. Надеждата ни е, че репликирайки този метод, точно както е описан, нещата ще поемат свой собствен път и това ще стане по-популярно от "Бедини SG". Това може да се МАЩАБИРА, което значи, че можете да го направите колкото си искате голямо!

Купете копие от тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=127






Това е от голям интерес за Библиотеката на Апокрифна Академия и вече е включено в плановете. Въпреки че вече притежавам лекцията, не мога да кажа, че ще успея да я обработя скоро. Темата за водата ни интересува също толкова живо, а последните лекции, от тазгодишната конференция, са пълни с великолепна информация. При положение, че Гералд Полак е толкова известен в България, аз съм учуден (и не за първи път), че НИЩО от него не е преведено на български. Въпреки любовта му към нашата страна, както от научна, така и от емоционална гледна точка, и въпреки историята на страната ни в темите за водата, за мен е необяснимо как никой до сега не си е направил труда да преведе нещо на български - нито като самоинициатива, нито с търговска цел. Единственото възможно обяснение за мен отново е свързано с природата на българина, но това е за друга тема...

Освен това предстоят и материалите на Боб Харалик, които са тясно свързани с презентацията на Полак. След като в Библиотеката вече отразихме класичесата презентация на Мори Кинг, няма как да не дам приоритет на тази тема.



Но в крайна сметка това ще се появи на български, най-малкото заради съратниците от mazeto, които не се оправят с английския, и най-вече заради всички онези, които спъват информацията. Единственото, което търсачката на mazeto намери за Бенитез, е линк на патента му, като коментар към Кадуцеус, в контекста на това, че нямало смисъл дори да се обсъжда публично, за да не се нахвърлели други потребители и да се образуват спорове! Дотам се е стигнало и всички го знаят! Каква пасмина!

Аз, като лична персона, не само се обявявам против това, но и правя каквото мога в тази посока (благодарности на всички, които са решили да помагат). За сега разполагаме със следното:
  • Пишете ми, ако се интересувате от въпросната презентация на Линдеман "Отвъд SG" от 2016г
  • Пишете ми, ако се интересувате от лекцията за Системата от три батерии от 2017г. Прочетете основното за Тройната система и за "Ключа на Тесла" от Роналд Бранд, преразказано от мен ТУК.
  • Очаквайте обработка на български на тази лекция в Библиотеката, според приоритетния ред на нещата.



429
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 20, 2018, 01:22:16 pm »
На морето дупка

Източник: OFFNews   Автор: Емил Йотовски


Едно от чудните преживявания на Черноморието е оцеляването.

То започва от първия ден. От първата глътка чешмяна вода, от първия таратор или първата бучка лед в питието. Ако нямате късмет, на другия ден идва тъй-наречената „морска диария“. От нея не се умира или по-скоро не умира тялото а душата.

Умира възможността за хубаво прекарване. Вземете си книга. Четенето помага, защото и без това ще прекарате следващите пет дена в тоалетната ококорен като октопод, пиейки лоперамидов хидрохлорид.

Ако имате късмет, ще отидете на плаж. Ще си платите 18 лева за два шезлонга и чадър и с рестото от двайсетачката ще си купите мамул царевица. После ще гледате представлението на селяндурите, които ще задяват селяндурските моми около вас.

В паузата ще минават римляни, които ще продават понички, семки а най-накрая ще мине и един облечен като зелен презерватив от популярно анимационно филмче. Ще крещи и ще подканя децата да се снимат с него. За пари, разбира се.

Когато си тръгнете и се отбиете в кръчмичката за заслужен обяд, ще се срещнете с едно печено пиле от вчера. Повече умряло отколкото сготвено на цена от 14.99 лева. Ако се опитвате да възразите, сервитьорът селяндур ще ви обясни нещо „тъй-тъй“ и да се махаш, ако не ти харесва. Ядете пилето и плачете. За по-добро отделяне на стомашен сок са пуснали Криско, който обстойно обяснява как това лято седят работите. От съседното капанче пее фолкфурия нещо за изневярата. До вас сядат две батки, целите в маркови неща.

Селяндуринът обича марките. Той е маркофил, еснаф и скръндза. Той носи маркови джапанки, маркова фланелка и маркови шорти. Всичките произведени в Турция. Пие маркова водка, произведена в съседното село, пуши маркови цигари и се фъска с марков парфюм, ама тестер. Батките започват да си викат как са се омазали с уиски вчера и ти докарват неврит на слуховия нерв. Точно да се обадите на 112 и минават две елитни селяндурки с бански на тигрови щампи. Батките тръгват след тях. Ще се размножават.

Прибирате се в квартирата. Наели сте я, защото не е на нечовешки цени, за разлика от тъй-наречените хотели. Бабата хазяйка е спряла топлата вода. Когато се нанасяхте каза нещо за пестене, но кой да слуша. Отивате да я молите за компромис. Тя вари лютеница. Компромис няма.

Вечерта разбирате, че онова с големите метални врати срещу прозореца ви е дискотека. Забравете да спите до пет часа. В пет заспивате от умора. В седем ви буди бесен клаксон на джип. Собственикът на джипа, неомутра, призовава своята любима на среща. Някой псува, оня с джипа отговаря с ново свирене и щетиебамайката.

Поглеждате се в огледалото. Днес е първият ден на почивка. Остават още седем. Боже…

430
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 18, 2018, 10:17:04 pm »
18.08.2018

Следващата седмица планираме да пуснем една непредвидена презентация, която тайно записахме с Питър Линдеман след конференцията. От дълго време насам много от вас ни молеха за нещо такова, така че очаквайте го! Всичко това е съблечено до възможно най-простата версия на тази технология, която никога не е показвана.




Колкото до днешната презентация, тя наистина ще ви даде хляб за размисъл междувременно и ако мислите че информацията не е от този свят - най-вероятно сте прави... и с купона за отстъпка ще струва само 5.25 долара за цялата презентация!

Джейн Манинг (Jeane Manning) винаги е любим презентатор, защото носи в себе си импулса на новото енергийно поле повече от който и да е. Тя споделя доста на брой технологии и всички ние се надяваме да ги обсъди по-подробно в предстоящата й книга със съавторството на Сюзън "Скритата енергия".

Сюзън Маневич (Susan Manewich) е съпрезентатор с Джейн и използва различен подход в обсъждането на етера, технологиите и освен това наскоро публикува данни, основаващи се на хиляди допитвания. Данните са били събрани с усилията на множество академични лица с блестящи репутации като например член на института "Монро", бивш шеф на Американската асоцияция по психотроника, бивш харвардски професор по астрофизика и редактор на Списание за космология, както и информация от късния д-р Едгар Мичъл (Edgar Michell). Тези данни разкриват отнемаща дъха картина и показват, че нещо се случва на планетарно ниво и е силно обезпокоително.

Научете повече тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=126






Интересно. Аз също мисля, че отдавна е време за нещо. Не че много хора ги "молят", ами много хора ги обвиняват, че цял живот само надъхваха, само окуражаваха, само насочваха и помагаха и образоваха другите, и всичко това беше и продължава да е чудесно, но не казаха абсолютно нищо. Бедини умря. Линдеман е предъртял и миналата година обяви, че се оттегля вече от полето, понеже усеща, че ума му вече не става за тая работа. Долард е пътник, Арон Мураками, който го взе под крилото си, вече насочва към него повече пари, за да го води по болници, отколкото за лабораторията.

Никога не излязоха със свое безкомпромисно становище. На всички е ясно какво им е мнението за Свободнат Енергия, но те винаги са оставали уклончиви, за да си пазят репутациите... и наистина така трябваше да бъде, защото кръгът им и конференцията и традицията, която създадоха, наследи именно този авторитет и уважение от всички - и алтернативни и академици, никой не ги нарича луди или необразовани, както наричат хора като Мехран Кеше например. И той имаше ресурси, и той направи голяма машина, завъртя хора, фондации, сайтове, завъртя популярност, но какво направи? Тотално се дискредитира просто заради подхода си и сега не среща подкрепата на официалния свят.

При групата на Бедини-Линдеман е точно обратното. Има повече хора от алтернативните групи, които са зле разположени спрямо тях, отколкото света на официалната научна академия.

И това беше правилна стратегия. Но до сега. Сега, всички са предъртели, и го усещат. И обвиненията от аудиторията са по-остри от всякога и все по-силно се настоява най-сетне да излязат и да обявят официално война на традиционния подход в науката, да спрат с тази дипломатичност, която вече няма за къде да им гради репутации, след като си отиват.

Надявам се това им намерение да е сериозно.




Колкото до тези двете... мисля, че целият този жест цели да отвори конференцията към женското присъствие. Съвсем скоро живите легенди ще станат мъртви легенди, а има недостиг на нови гении. Ще е чудесна крачка, ако повече жени се появяват като презентатори, защото това е на практика половината от човечеството, а традиционно обществата нямат навика да очакват прозрения и открития от женското присъствие. Това е абсолютно неоправдано и трябва да се промени.

И като политически ход е добро представяне и съм убеден, че презентацията им няма да разочарова никой.

Но от гледна точка на информацията и знанието, което ни интересува - не, мерси. Склонен съм да дам 100 долара за нещо, но няма да дам 5 долара за нищо. Какво искат, да им дам 5 долара в замяна на приказката, че нещо смущаващо става на планетарно ниво? Тук в нашия сайт сме се събрали все хора, на които цял живот им е ясно, че "нещо става". Не само че съм сигурен, че всеки знае точно колкото и те какво става, но и още не е дошъл деня, в който ще давам пари на хора, за да ми казват какво знам.

Но ако някой прецени, че би изгледал още малко от същото до сега, 5 долара са нищо и става като за една петък вечер например :)




П.П.
Лекциите които взех подлежат на обработка и вече реших да ги публикувам като стенограми, на български, оформени така че да не се пропуска нищо от съдържанието. Очаквайте ги :)... но ще отнеме време, правя го когато мога.

431
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 16, 2018, 10:55:48 pm »
16.08.2018

Чест е за нас на представим първата презентация, която някога е правена от член на семейството на Парамахамза Тевари (Paramahamsa Tewari). Тази презентация се изнася от неговия син Анупам Тевари (Anupam Tewari) и покрива историята и теорията за това как работи Нереагиращия генератор (Reactionless generator). Имайте предвид, че тази презентация не обяснява как да си направите устройството, тя е просто общ преглед на основата, на която стъпва машината, а това е нужна стъпка към евентуалното пълно разкриване на технологията.

Ако не сте запознати с генераторите, по принцип когато черпите мощност от тях, те създават триене и забавяне в мотора, който ги задвижва. Това е нормалното поведение, но това не се случва при генератора на Тевари, така че има очевидни увеличения на възможната ефикасност. Генераторът на Тевари е една от най-изследваните машини за Свободна Енергия в света и е била измервана от множество високо квалифицирани личности и организации в период от много години.

Целта на Анупам е, да запази жив завета на баща си и да изнесе тази информация пред света.

Може да се купи от тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=125

Скоро ще пуснем 45-минутна непланирана презентация относно една машина с КПД>1 от конференцията "Тесла 2018", която много грижовно държим в тайна. Всъщност имаше три машини с КПД>1, демонстрирани на конференцията, но не ги изтъкнахме като такива. Една от тях вече беше спомената дори в серията от тези имейл-известия, но не посочихме, че произвежда почти два пъти повече работа отколкото електричеството, влизащо в нея, но тези данни бяха скрити в текста!

Искрено,
Арон Мураками




Де да знам... Това, че им давам пари и им взимам лекциите, е едно. Аз също имам информация и ако техните материали не потвърждаваха това, което аз вече подозирах и бях чувал на други места, нямаше да ме привлича. Доверието ми към тях е нещо отделно.

Арон, например, е далновиден търговец. Преди да направи тази фирма "A&P Electronic Media", което значи "електронната медия на Арон и Питър (Линдеман)", е имал фирма за фитнес добавки, книги за здравни съвети, и с една дума всякакви идиотски простотии, които елементарния американец се скъсва да купува, полето на боклучавата литература и книгоиздаване. Тоест, един търгаш, който е имал интерес в Свободната Енергия и като се е замогнал се е преориентирал и е направил фирма съвместно с вече известна личност, за да стане и той известен, което да му донесе по-добър пиар и следователно повече кинти като издател на информация.

Освен това, Арон беше замесен в скандал с Ерик Долард. Ерик Долард беше клошар много години наред, ровеше по кофите и живееше в автомобила си в американската пустиня, след като държавата на САЩ му конфискува лабораторията и го доведе до фалит три пъти. Тогава се събраха млади хора, доброволци, защото Долард имаше видеа в интернет заедно с Питър Линдеман още когато са били млади хипита. Няколко десетки човека доброволци успяват да се организират, взеха жилище под наем на Ерик, купиха земя и със собствен труд му построиха хале за нова лаборатория.
Проблемът беше, че докато беше клошар, Долард беше станал наркозависим към мет (популярен американски наркотик) и беше станал алкохолик. Много пъти това му пречеше да се социализира със събралата се да му помогне група. Тогава се появи Арон Мураками, който започна да се среща с Ерик Долард и успя да го убеди, че събралите се доброволци всъщност искали да го ограбят и да забогатеят на негов гръб от знанията му. Долард ги изгони всичките, скара се с тях, обяви ги за измамници и започна да пише книги и да прави презентации, които Арон да продава. Доколкото е известно, повечето средства остават за Ерик или пък директно отиват за финансиране на в момента функциониращата му лаборатория, която си има програма, експерименти и всичко, Ерик дори отваря гореща телефонна линия за около час-два веднъж месечно.
Групата доброволци не си мълча и започна война с Арон Мураками в ютуб. Mуснаха много клипчета, в които Ерик говори за нарко-зависимостта си и споменава какви неща му е говорил Арон, за да го навие против събралите се доброволци. Вярно е, че Ерик сега си има всичко, води лаборатория и ще продължи да се занимава с изследвания до края на дните си (което не е много далече). Но не е вярно, че хората, които се бяха събрали, са целяли каквото и да е от онова, в което Мураками накара Ерик да повярва.

Каквато и да е истината, скандалът си е скандал и Арон Мураками винаги е бил хищник, а не някой, който пасе. Такива подмятания съм виждал и преди от него и никога не се е оказвало нещо, което не знам.



Освен това, страня от индийците в свободната енергия. Индийците са си измамници по природа. На тях им дай кристални топки и да ти говорят за кришна и ги остави да ти показват колко си вярват. Не се показвам като расист, просто такъв народообраз са си изградили. Повечето индийци, които учат и живеят в САЩ и получават арена за изява в Западния свят, градят наука, в която използват термини като "кришна", "мая" и прочие, в материя, в която става дума за електричество и ясно дефинирани неща.

Баща му на тоя индиец, Тевари, наистина е страшно известен с генератора си. Наистина е измерван от кой ли не и къде ли не. Само че някой знае ли как се прави, някой успя ли да го направи? Не. Тевари някога каза ли как се прави? Не. Ако въобще е имал какъвто и да е завет, да беше казал всичко на света. Синът му очевидно не може да избяга от сянката на баща си и най-добрия му шанс да прокопса на Запад, е като продължи тенденцията да разтяга локуми и глупости за индийската науко-религия точно като баща си.

Същото нещо е и с Кепанадзе например. Страшно известен. Машината му е тествана и замервана от кой ли не, къде ли не, и много години наред. И някой успя ли да я направи? Не. Кепанадзе някога каза ли как се прави? Не. Понеже е боклук. Точно като Тевари. Такива като тях нямат "завет". Това са едни селяни, на които им е попаднало знание в ръцете и цял живот са смятали колко кокошки и кози могат да получат срещу него. Пък нека народа чака Кепанадзе да каже нещо някога. Все едно да чака Тевари да стане от гроба или да очаква, че е казал каквото и да е на непрокопсалия си син.



И как се очаква да реагирам, когато някой като Арон почва да ми подмята кюфтета в лицето и да ми навира индийския син на отдавна умряла легенда в Свободната Енергия, самодоволно погребала тайната със себе си? Тази презентация ми е някъде на края на приоритетния списък... но нека видим все пак какво ще покажат. И какво ще поискат в замяна.

Както са казвали в Близкия Изток едно време - няма евреи и няма араби - златото си е злато. И аз съм на това мнение. Няма значение кой ти го поднася - знанието си е знание, или имаш шанса да се доближиш до него, или не. Така че нека видим.



432
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 15, 2018, 03:08:03 pm »
Можете да не купувате:
  • Лекциите на Харалик от 2017 и 2018 за количествените измервания от ефекта на съзнателното намерение върху водата;
  • Лекцията на Мураками за електрокултурата и как да се отглеждат свръх-надарени растения с електрическо подпомагане;
  • Лекцията за 4тото състояние на водата от Полак.

Апокрифна Академия вече разполага с тях :)


Смятам да отварям отделна тема за всяка една лекция, след като се запозная с материала, за да го представя в резюмиран вариант пред българска публика, а и за да има посветено място за обсъждане на всеки материал.

Това ще отнеме време, но пък и ще ми даде време да изчакам и останалото от тазгодишната конференция и да преценя какво още си заслужава да се вземе (мисля, че се отказвам от Яро Станчак и Кен Уийлър, в 5-минутното резюме Яро ми се струва твърде забит в простотии, а гадната свиня Уийлър не казва нищо, което го няма в книгата му, Джим Мъри си заслужава повече май).

Ако някой все пак си е достатъчно добре с езика и иска сам да си разгледа нещата, нека пише, тук или на мейл, и ще го линкна предварително :)

433
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 15, 2018, 02:21:45 pm »

14.08.2018

Здравей, *****

Вълнуваме се да представим продължението на презентацията на проф. Харалик (Haralick), която е посветена на намерението и фините енергийни влияния върху водата.

Не само, че споделя експериментите си, но и показва по какъв начи нвсъщнос те успял да измери влиянието, което съзнателното намерение, само и единствено, без други фактори, има върху водата, изчерпателон показва и точната лабораторна техника, която е използвал за измерванията!

Много хора започват все повече да се интересуват от финото енергийно поле, но повечето не са запознати с начина, по който да измерят количествени резултати от експериментите си - тази презентация е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за онези от вас, които следват това поле на изследванията, особено по отношение на водата.

На уебсайта ще откриете презентацията от 2017 и 2018г - http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=124



434
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 14, 2018, 02:45:22 am »
Относно магнитите: те трябва да са супер силни!

Няма никакъв смисъл да се прави механичен алтернатор Фигуера, ако не се възползваме от факта, че по неговото време постоянните магнити са били скапани. Основната идея на този подход е, да капитализираме изобретяването на неодимовите магнити и да разменим едното ключово нещо за другото - магнитомека сърцевина за неодимови магнити. Компенсираме едното с другото, иначе няма смисъл да се прави това.



Читателите трябва да знаят, че неодимовите магнити са опасни и ще отделя няколко думи за обрисуване на това положение.

Магнитите действат като захапка. Колкото по-затворени са челюстите, толкова по-силно можем да стиснем. Когато се прещипете с неодимови магнити, естественият рефлекс е дърпане. Само че, колкото повече се приближават и захапаната кожа между тях изтънява, толкова по-голяма сила упражняват.

Затова е много лесно да си откъснете кожа с магнити. Късал съм си кожа с два магнита 20мм на 20мм. Откъснаха немалко парче, а заздравяването отнема отвратително дълго време. Когато нещо полети към вас заради магнитни сили, то не губи сила, когато ви удари. Куршумът удря и отдава кинетичната си енергия. Но магнитите са постоянен източник на енергия - когато нещото ви удари, то отдава само инерцията си, но не спира да упражнява сила. Като куршум, който продължава да се натиска да мине, след като веднъж е поразил целта.

Неодимовите магнити не се намират в твърде разнообразни форми. Стандартите, които се намират на пазара, са само няколко и обикновено изобретенията се мащабират според наличните магнити, а не обратно. Едно време, преди пет-шест години, всички правеха магнити по поръчка. Днес вече не е така, защото Китай наложи забрана на износа на неодим. Понеже китайците са основния световен снабдител на неодим, множеството от фирмите вече не правят толкова лесно магнити по поръчка, защото преди всеки купуваше суровината от Китай. Днес Китай не изнасят суровина, а само готови продукти от неодим. В масовия случай, ако фирма прави магнити по поръчка, тя приема поръчки за не по-малко от хиляди бройки.



Едни от най-мощните магнити на пазара са неодимовите цилиндри с фи 60мм, височина 30мм и вътрешно фи 6мм. Можете да купите такива от българската фирма Прамиз, но ако си поръчате от тези германци - sipermagnete.de - ще ви излезе с 20лв по-евтино (доставка, ДДС и всичко), а ще получите германско качество и на стоката и на обслужването.

Това са най-подходящите магнити, които мисля да ползвам: https://www.supermagnete.de/eng/ring-magnets-neodymium/ring-magnet-60mm-x-6mm-x-30mm-neodymium-n45-nickel-plated_R-60-06-30-N



Имам два такива магнита. Струват по 150лв, но не съм съгласен да ги давам на други хора не заради цената им, а защото са изключителон опасни. Не толкова опасни по един, но да боравите с два такива в близост един до друг е много сериозен риск и трябва да се отнесете с най-високата си бдителност, сякаш работите с киселини или силни отрови.

Ако решите да ползвате магнити с такъв мащаб (аз мисля, че е задължително за добрата продуктивност на апарата):
  • задължително ползвайте най-тежките индустриални ръкавици, които можете да намерите;
  • в никакъв случай не ги пускайте да полетят един към друг;
  • в никакъв случай не ги оставяйте без да са закрепени за нещо неподвижно;
  • в никакъв случай не им позволявайте да подскачат около ръцете ви и да се обръщат свободно;
  • в никакъв случай не ползвайте ръцете си, за да ги позиционирате!

Двата заедно с лекота могат да ви откъснат пръста, и да направят на пихтия онова, което остане между тях. Индустриалните ръкавици са с идеята да предпазите плътта си да не бъде откъсната - ако позволите, те ЩЕ счупят всяка кост между тях, през ръкавиците.

Имайте предвид, че ако им позолите да се залепят един за друг, ще е много трудно да ги разделите. Силата на привличане на всеки е 120кг, което прави сила на залепване над 240кг помежду им. В такива случаи магнитите се отделят само със странично приплъзване, чрез дървено менгеме с разминаващи се челюсти, като дървена нощица (не забравяйте, че при финалното си разделяне ще подскочат един към друг).

Всеки друг магнит, който полети към тях, ще се разбие в тях и ще стане на парчета, вероятон е да повреди и тях самите. Ако им позволите да развият инерция или да скочат един към друг, те ще унищожат и самите себе си. Ако ги долепяте, винаги ползвайте полегати дървени клинове, за да ги долепите без удар (като изхлузвате клина между тях и металната повърхност).

Да ги вграждате с ръцете и да боравите с метални предмети около тях означава да работите, докато едновременно с това играете канадска борба. Не се опитвайте!






Относно полето... Моето знание, натрупано до сега, ми диктува следното (това е спекулация):




Нека си представим двата магнита срещуположно, нанизани на резбовата шпилка фи 6 (това ще бъде лесно, ако се внимава). Нека шпилката е от неръждавейка (на картинката писах месинг, понеже с драскача се пише трудно). Месингът е твърде мек и ми създава страх. Затова определено ще ползвам неръждаема стомана.

При положение, не неръждавейката е магнитопроницаема, естественото поле ще изглежда както рисунката горе вляво.

В центъра на радиалното излъчване ще има зона, свободна от магнетизъм (ако магнитите са добре подравнени).

Нека си представим, че на шпилката сложим магнитопроводящо тяло, например редица от удължени стоманени гайки.

Тогава ще се случат две неща:
  • В центъра на гайките ще се образува екранирана зона, в която няма да има магнетизъм. Това е всеизвестно от теорията за магнитното екраиране, популярно знание е, защото се прилага постоянно.
  • От "Електромагнитът и електромагнитният принцип" на Томпсън, 1892г, знам, че когато едно метално тяло е намагнитено, повечето силови линии струят от най-далечния му край, но по цялата дължина на полярната му половина струят силови линии, просто по-малко на брой. Това означава, че в средата на стоманената сърцевина ще има една много наситена и силна зона - където двата полюса се срещат - а останалата дължина ще е по-слаба. Това е при положение, че стоманената сърцевина може да поеме всичко, но тя най-вероятно ще се насити и линиите ще идват от останалото лице на магнитите.
    Теоретично е така, но се съмнявам да има голямо значение, предвид мащаба в действителност. Според мен радиалният полюс ще бъде горе-долу униформен по дължината, тя и без това няма да е голяма.




При магнитите с дупка в средата има една ниска зона над дупката, където полюсът се обръща. Зоната има формата на малко куполче, така се усеща физически, и е оградена от доминиращия полюс чрез немагнитна зона с фората на черупка. На този ефект се дължи аксиалното магнитно обезпечаване.

Така потокът, вътре в дупката, е разноименен спрямо лицето, на което се намира. Ако шпилката, която минава през средата, е също стоманена, то тя ще развие южен полюс.

Това ще е така, защото тя ще има два северни полюса в двата си края (в дупките на далечните лица на големите магнити). Затова в средата ще се образува юг. Този юг ще се сключи с радиалния северен полюс и немалка част от силовите линии ще се оравновесят и ще бъдат загубени в материала на сърцевината.

Както знаете, когато магнитните силови линии се сключат в материала, те спират да се излъчват навън. Това е много известен експеримент. Ако имате затворен стоманен пръстен и намотаете намотка по него, и пуснете ток по намотката, ще се създаде затворен магнитен път, който ще циркулира вечно вътре в стоманения пръстен. По никой начин не може да се познае, че пръстенът съдържа затворен магнитен път. С никакви външни уреди не може да се засече това. Само че, ако пръстенът бъде строшен, ще се види, че парчетата му ще се привличат едно друго, както счупен магнит.

По същия начин, ако шпилката, която се ползва за закрепяне на тази силна и буйна кострукция, е стоманена, разноименни потоци ще се сключат в центъра на сложно-съставната сърцевина и тези силови линии ще бъдат загубени за външния наблюдател.




От друга страна, ако скрепителната шпилка е от магнитно-прозрачен материал, като месинга или неръждаемата стомана, в "кухия" център на стоманеното тяло ще се получи екранирана зона. Там няма да се развие южен полюс и това няма да е монопол, защото целият баланс на системата се състои от два S полюса и един сдвоен N полюс, който уравновесява силите, просто е радиално отразен.

Централните магнитни потоци, които се връщат през дупките, стигат само до стената на Блох. Ако стоманеният цилиндър не беше затворен и от двете страни, обаче, в средината му нямаше да има екранирана зона, именно заради това, че от далечния му намагнитен край щеше да се върне разноименен поток. С два срещуположни магнита от двата края, това няма как да стане.






Това е скица на линейния алтернатор, както си го представям.

Вляво е мотора с ухото тип scotch yoke за линейно транслиране на въртеливото движение.

Някой, който има машини за прецизна металообработка, ще може да го направи идеално. Аз имам план как да направя нещо подобно от алуминиеви изрезки и непрецизни машини ширпотреба... но не знам дали ще мога с тези средства да направя нещо, което да издържи на 60 херца.

Ухото е алуминиево...

...но рамото му и рамката, която е закрепена за него, е от PVC. В Бриколаж намерих правоъгълни PVC профили, плътни, които приличат на здрави и не се огъват лесно (поне откъм тясната си страна). Причината е, че ако се ползват подвижи алуминиеви части, те ще създават много силно триене в полето на магнитите. При скоростта на 60 херца ще се усеща значително, въпреки малкото лице, и на всичкото отгоре тези части ще загряват заради това.

PVC рамката ще придържа медната намотка. Това е цялата й функция.

Рамката и рамото на буталото се придържат от линейни лагери.



Смятам да не ползвам нормални линейни лагери, а самоделни линейни лагери, направени от ширпотреба радиални лагери, ето в този дух:







Естествено, няма да стане толкова красиво, а и това не е мобилно. Ще ги направя разглобяеми, така че да стават на всякакъв размер и форма релса, без значение дали е кръгла или е профил.

Единственият начин е лагерите да са статични и да се движи PVC рамката, защото лагерите и телата, за които ще са хванати, ще бъдат стоманени и не трябва да мърдат.


Сърцевината ще е направена от стоманено тяло и централна шпилка от неръждавейка, която ще скрепя магнитите в подравнено положение и ще ги монтира за някакъв корпус, дървена дъска например.

За стоманеното тяло ще е нужен стругар. Уместно е да бъде с размери, горе-долу, фи 20мм на 120мм дължина, като в центъра има дупка фи 6, която е желателно да е резбована. Не по цялото си продължение, но по малко и от двата си края (така че или да може цяла една резбована шпилка да мине през нея, или две шпилки, от двата края).



Най-добре и най-умно е моторът да не е директно вързан за механичната предавка. Мисля да го направя с гумени колела. Така, ако нещо се закучи, колелата ще могат да изцвилят и мотора да прескочи, вместо да взриви цялата стойка и лагерите.

Освен това, ако е гумено колело, ще е много лесно да се хване друго гумено колео с бормашина, за да може поне на първо време да има контролирано подаване на обороти, докато не се уверя, че всичко работи добре и ще може да се върже мотор за постоянно.

435
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 13, 2018, 11:29:12 pm »
Механичен линеен алтернатор "Фигуера"


Има значителни разлики при оригиналното устройство на фигуера и този механичен вариант на алтернатора му.

Първо, в оригиналния вариант няма физически относително движение между магнитите (електромагнитите) и намотката (централния соленоид). Това може да се окаже от основополагащо значение, точно както при Фарадеевия диск отсъствието на относително движение между магнита и медния диск е от основополагащо значение за всички аномалии.

Второ, най-вероятно реакцията на Ленц от оригиналния вариант, като магнитно съпротивление, ще е равна по сила на физическия си израз, като спиращо движение на приближаването и отдалечаването от физическия магнит. В допълнение ще идва евентуалното триене при плъзгането на линейните лагери, както и нуждата за задвижване на масата на намотката. Само че ако това мизерно натоварване ще обърне каруцата, тогава защо се занимаваме въобще? Каква е разликата дали Фигуера е ползвал самозахранващ се уред, за да захранва и уличното осветление, или е ползвал самозахранващ се уред, който е покривал и разходите на механичния си вариант за сметка на това, че е захранвал една лампа на улицата по-малко?
Не бива да забравяме, че апаратът на Фигуера най-вероятно е имал гигантски топлинни загуби в плътните магнитомеки ядра. Този уред едва ли разчтиа толкова на свръх-ефикасността си, колкото на нещо по-важно в основния си принцип. Не забравяйте, че с връх-ефикасността не е задължително изискване, за да може една система да се самозахранва, така че тези малки загуби са без значение. От значение е да се спазят по-основни неща.

Трето, при електромагнитната индукция от този тип (магнит към мед) скоростта е от съществено значение. Колкото по-бързо се осъществява относителната промяна между магнита и намотката, толкова повече енергия се получава. Най-вероятно това е от значение в оригиналния вариант, магнитното поле би трябвало да се движи със скоростта на светлината. Евентуално, това може би е много важно, защото в оригиналния вариант магнитните силови линии се изместват спрямо намотката със скоростта на светлината в момента на промяната на силата на електромагнитите и вероятно тази скорост на изместване допринася за свръхединството на системата.
С други думи, истинският потенциал на апарата на Фигуера се ограничава от скоростта на реакция на магнитомекия материал на централната намотка.
Забележете - това няма общо с честотата, на която работи апарата. В оригиналния вариант синусоидата на променливия ток е изградена от множество много тесни плата на графиката на сигнала... тоест синусоида от микро-квадратни вълни. Всяко плато е генерирано със скоростта на светлината (тоест, със скоростта на реакция на магнитомекия материал), а всеки интервал между платата е израз на честотата, с която четките на комутатора преминават от една стъпка в друга.
При механичния вариант не е така. В този случай синусоидата на променливия ток точно отговаря на оборотите на мотора. Тоест, при механичния вариант скоростта, с която магнитните силови линии се изместват спрямо намотката, отговаря на скоростта на мотора, а не на скоростта на светлината (няма магнитомек материал никъде).




Читателите обаче трябва да се чувстват окуражени от факта, че този тип алтернатор все пак е ПО-ДОБЪР от всичко, което се прави до сега в индустрията.

Първо, традиционните линейни алтернатори са идиотски направени. Просто се поровете в интернет и разгледайте схемите за линейни алтернатори, наричат ги "двигатели със свободно бутало" (free piston engine), защото в повечето случаи линейният алтернатор е задвижван от двигател с вътрешно горене. Обърнете внимание на жалкия дизайн на статора и "ротора" - магнитите във всички случаи са слаби, и неадекватно разположени поради това, че дизайнът не дава друг избор за разположение. Все едно са носили от девет кладенеца вода, само и само за да има някаква индукция, пък каквато ще да е.

Второ, интернет е пълен със статии, които обясняват предимствата на "двигателите със свободно бутало" пред повечето останали неща. Нещо, коeто веднага излиза в гугъл, е например тази статия - Двигателят със свободно бутало може би е два пъти по-ефикасен в разхода си на гориво от двигателите с вътрешно горене. Както знаете, двигателите с вътрешно горене имат ефикасност по-малко от 18%, рядко 20% и най-вече около 14-15%, така че каквото и да се сравнява с тях винаги е супер. В момента разработват много електрико-горивни хибридни автомобили, които разчитат именно на такива линейни алтернатори.
Въпреки целия интерес, дизайнът продължава да бъде идиотски. Пречката е, че се ползва вътрешно горене.



Могат да се ползват много неща, разбира се, включително и Стирлингов двигател (с външно горене) и свободно бутало.

Но ако искаме да се придържаме към ниския енергоразход на оригиналния вариант, тогава естествено е, че ще ползваме електромотори.


Има два варианта за електромотори:
  • Линеен (без маханична транслация) - електрическо бутало или две срещуположни бутала. Енергията за възбуждане на електрическите бутала би била съвсем малко повече от енергията, нужна за възбуждането на електромагнитите в оригиналния вариант.
  • Обикновен електромотор - енергията за неговото задвижване също би трябало да не е много по-различна (ще е повече, със сигурност, но съпоставимо с оригинала). Ще е нужна обаче механична транслация на кръговото движение в линейно. Най-доброто разпределяне и предаване на тягата, като същевременно се ползват най-малко движещи и търкащи се части, е при онова нещо, което на английски се казва scotch yoke предавка... на български не знам как се казва.


При електрическите бутала го има момента с честотата. Ако искаме стандартен ток, това означава 50-60 херца, или 50-60 завършени движения (напред + назад) в секунда. Електрическите бутала са способни на такива честоти, това е за сметка на диапазона на движение. Ако работят на такива честоти, диапазонът, в който намотката ще мърда напред и назад, може би ще е в рамките на сантиметър и нещо, може дори да се изхвърлям.

При електрическите мотори и при scoth yoke предавката честотата не е проблем, а диапазонът на линейно движение на намотката ще се определя от оразмеряването на самата механична предавка.

Друг е въпросът дали всъщност диапазонът на линейно движение на намотката има значение? Условно можем да допуснем, че "радиалният" магнитен полюс, който се образува при дизайна на Фигуера, е сравнително униформен навсякъде в равнините си. Пътят, който намотката изминава, е свързан със скоростта й. Ако намотката изминава късо разстояние за единица време, това значи, че се движи бавно. Ако изминава дълго разстояние за единица време, това значи, че се движи бързо. Ако се движи по-бързо през магнитното поле, това значи, че ще генерира повече електоренергия в себе си.

А това означава, че електромоторите имат по-голям потенциал за генериране на енергия в това изобретение и забравяме за електрическите бутала. Вярно - какъвто и мотор да се ползва, изместването на магнитните линии спрямо намотката няма да достигне скоростта на светлината (скоростта на реакция на мекото желязо), както при оригиналния вариант на Фигуера, но все пак е най-добрия начин от всички останали механични варианти.


Най-добре би било да се намери магнитомека сърцевина по някакъв начин, но тъй като вече обсъдих трудността с този елемент, изглежда в днешно време нямаме много избор и механичният вариант може да се окаже задоволителен.



Страници: 1 ... 26 27 28 [29] 30 31 32 ... 73