Apocryphal Academy

Автор Тема: Пример за анархичен град  (Прочетена 3739 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Пример за анархичен град
« -: Февруари 07, 2018, 03:16:55 pm »
В нашата Библиотека ще откриете две книги, които са истинският корен на всичко онова, което се нарича "езотерично" или "окултно" познание.

Най-опасното суеверие - Ларкън Роуз

и

Краят на Злото - Джереми Лок

Не са ви нужни повече от 10 години активно интересуване от езотерика, окултизъм и конспирации, за да стигнете до дъното на уж "бездънния" въпрос, и да разберете около какво се върти всичко. Стига да не стъпите накриво и да се забиете в някоя въртележка тип "Бялото братство" или "Чакра йога", където да си пропилеете живота, в крайна сметка ще стигнете до отговора на въпроса КАКВО е окултираното и скрито знание. Отговорът е - това, което е скрито, е свободата ни. Да се узнае отговора отнема миг; да се проумее и разбере отговора - няколко години. Не е вярно, че окултизмът е безкрайна тайна.

Да не забравяме, че както навсякъде, така и в България има анархистка група - Федерация на анархистите в България. Казвам група, а не общество, защото общество е нещо друго. Медиите често въртят пропаганда на гърба на групи, но никога не се разпространяват примери за действителни анархични общества.

Но това не значи, че няма примери за мирно и подредено съществуване без властници и други форми на богове. Следната статия, която превеждам на български, е за един такъв пример.





Източник: archdaily.com



Ето какво Западните споменавания ви спестяват за Оградения град Колон


По-дълга версия на тази статия, написана от Шарън Лам (Sharon Lam) за ArchDaily, първоначално беше публикувана в "Salient", списанието на университета Виктория, част от асоциацията "Wellington Students", озаглавена "В сянката на оградения град Колон".

Началото на 70-те години, Хонг Конг, и сте на 11 години. Рано една вечер, излизате в квартала, за да вечеряте навън със семейството си. На пет минути пеша от основното ви училище, често посещавате мястото и с приятели. Храната тук е добра и заведението е особено известно заради рибената си супа с ювка, и точно това си поръчвате винаги. Толкова често идвате тук, че навигирането през подземните коридори до дюкяна с рибената супа е лесно, и знаете къде да стъпите, за да избегнете таваните, от които капе най-много. Вашата рибена супа с ювка е готова и я изсърбвате цялата, без да осъзнавате факта, че през следващите няколко години този квартал ще достигне кулминацията на населението си и на лошата си слава, и дори десетилетия по-късно ще се помни като една от най-забележителните социални аномалии в скорошната история.

Във върховия си момент, ограденият град Колон (Kowloon) е дом на 33 000 човека, заемащи само два хектара земя - пространството на два стадиона за ръгби - което го превръща в най-гъсто населеното място на Земята по онова време. Това било един набързо сглобен конгломерат от мънички апартаментчета, едно върху друго, балкони тип клетка, плеснати странично и свързани с лабиринт от влажни, тъмни коридори. На фона на това, останалата част от Хонг Конг продължавала живота си нормално, привидно без да се влияе от престъпността и мръсотията на Оградения град.


Това уникално общество и пълното пренебрежение от останалата част на Хонг Конг било родено от също толкова уникалните политически условия на квартал Колон. Първоначално бидейки китайски външен пост, участващ в търговията със сол по време на династия Сонг (960 - 1279г), по-късно през 19ти век мястото било превърнато във военен пост с добавено континентално пристанище. когато Китай губи първата Опиумна война с Великобритания, Хонг Конг бил отстъпен и официално предаден на Великобритания през 1842г. Само че, територията на Колон била изключение, като англичаните позволили на китайците да останат там колкото искат, ако не се намесват политически. Кетай по-късно напълно си възвръща собственичеството върху територията на Колон през 1947г, но отделеността от континента означавала, че Китай правел твърде малко, за да налага законите си, а пък Великобритания също поддържала политика на ненамеса. Свободни и от двете страни на закона, кварталът скоро се наводнил с бездомници, и така започнала легендата на оградения град Колон.


Полицията не смеела да навлезе в пределите на Оградения град, бел.прев.

До 1950г населението му нараснало до 17 000. Хората се заселвали в Оградения град заради фалит, липса на избор, за да избягат от законите или за да експлоатират липсата на такива. Строителството процъфтявало успоредно с нарастването на популацията, едно действително народно дело, свободно от всякакви регулации и норми. Сред тъмнината на Оградения град престъпността, неконтролирания бизнес (всичко от нарко-клубове и бардаци до найлонови торбички и банички) и семейнят живот се развивали ден след ден.

Чак през 1984г и двете правителства решили, че Ограденият град се е превърнал в достатъчно срамно петно и загрозяваща гледка, и трябвало да бъде съборен. През 1992г жителите му били изселени срещу парична компенсация, а мястото било превърнато в публичен парк-паметник.





В Оградения град няма закони. Всеки е можел да започне какъвто бизнес си иска с каквото си иска. Без регулации, данъци или такси, проверки и каквото и да е, бел.прев.

Въпреки многото ми, често дълги, пътувания до Хонг Конг, никога не съм посещавал парка. Той не е добре рекламирана или нашумяла туристическа атракция, нито пък е място на местната гордост. Всъщност, за първи път чух за Оградения град Колон от един швед, и всеки път оттогава, когато се спомене за Оградения град, това е било от коментар на някой европеец. В градоустройствения документ, който имам, Ограденият град Колон се споменава като "бедняшки квартал", който демонстрирал последствията от липсата на строителни регулации. Не се споменават вкусните рибени супи с ювка, които всички отивали там да ядат. Вместо това, в разговорите Ограденият град Колон обиконвено се описва като "пост-апокалиптичен", "плашещ" и "ненормален".

Сравнете това с начина, по който баща ми говори за града - винаги по лицето му избиваше усмивка при споменаването на това име, и бях изненадан да науча, че основното му училище било точно в съседство с тази "ненормална" маса от наркотици, банди и престъпност. Всъщност, повечето от разговорите ни се концентрираха върху храната, която човек можел да намери там. Той описва мястото като "много специално", едновременно като свещеното място в Хонг Конг, което било незасегнато от английското господство, и като уникална общост само по себе си. Той описваше физическата околност на мястото, с такава енергия, каквато съм го виждал да отделя само когато се опитва да прави мармалад. Усмихвайки се, той си спомняше постоянното капене от течовете навсякъде и това как небето сюреалистично изчезвало, когато човек влезел в квартала. Продължаваше да разказва за много неконтролирани бизнеси там, особено споменаваше многото нелицензирани зъболекари, които оперирали без застраховка, както и щандовете за кучешко месо, които успявали, докато яденето на кучета било незаконно в останалата част на Хонг Конг.

Той признава, че е знаел за хора, които са били ограбвани и че хората като цяло избягвали квартала в нощните часове, но от друга страна баща ми винаги е правел комплименти на Триадите заради организацията им в Оградения град. Действайки като де факто градски съвет (но финансиран с наркотици и налаган чрез насилие), Триадите организирали доброволна пожарна команда и доброволно боклуджийско начинание, и разрешавали градските спорове, най-вече онези между съревноваващи се бизнеси.

Бележка от преводача: Триадата е транснационален синдикат на организираната престъпност, опериращ във всички зони със значително китайско население, най-вече Китай, Хонг Конг, Макао, Тайван, но и САЩ, Канада, Виетнам, Корея, Сингапур, Филипините, Индонезия, Малазия, Тайланд, Англия, Белгия, Франция, Испания, АФрика, Австралия, Нова Зеландия и други. По устройство и тертип на опериране те са чисто масонска структура.


Въпреки всичко, в Оградения град имало пощальони, които вършели работата си нормално, бел.прев.

Начинът, по който баща ми разказва за Оградения град, с нещо което се доближава до гордост, създава много различно впечатление в сравнение с обичайните описания - много по-лесно е да се разкаже една история за лишени от ежедневие животи, живеещи в лабиринт от нехуманни жизнени условия. Не че това не е било истина, но това не е цялата истина, която Оградения град може да разкаже.

Един документален филм за Оградения град прави хроника на събитията от първа ръка. Направен от един австриец, с английски субтитри, филмът от 80-те дава един интимен поглед върху живота в Оградения град. Срещаме се с нелегален развъдчик на състезателни гълъби (алтернатива на състезанията с коне), влизаме в детска градина, и дори разговаряме с един пенсионер, получаващ пенсия от Триадите. Всички тези истории, обаче, са поставени на фона на една тъмна, мътна архитектурна клоака. Това е странно преживяване - ужасни английски субтитри, които сравняват хората с "мъртвите плъхове, които никой не отразява", но опитът на филма да шокира и ужасява се проваля заради кантонците (кантонският е китайски диалект и едноименна общност, бел.прев), чиито деца остроумно се подиграват на снимачния екип, което отсъства в субтитрите. Това, може би, най-добре представя Хонг Конг - плашещо отвън, но енергична нормалност отвътре.


Ограденият град Колон отвън, бел.прев.

Въпреки че не може да се каже, че създателите на филма са преувеличавали степента на влошените условия, бедността и наблъсканите тесни пространства, тези характеристики са стряскащи само по своя интензитет - въобще не са стряскащи с абсурдността си. Всъщност, най-абсурдното нещо в целия документален филм е една английска религиозна мисионерка, живееща в Оградения град, и лекуваща пристрастените към хероина чрез силата на "духовния си допир". Останалата част от филма е грубянски нехуманна, да; но нелогична, не. Предвид условията и последствията, в които е заченат града, и пълното пренебрежение към него, можеше да се получи много по-зле.

« Последна редакция: Февруари 07, 2018, 03:20:57 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Пример за анархичен град
« Отговор #1 -: Февруари 07, 2018, 03:22:41 pm »
Градът на анархията

1. Ограденият град Колон, намиращ се недалеч от бившото летище Кай Так, бил необикновен многоетажен бездомнически лагер, който да 80-те години развил население от 50 000 обитатели. Историческо недоразумение на колониален Хонг Конг, лагерът съществувал в беззаконен вакуум, докато не се превърнал в срам за Великобритания. Този месец отбелязва 20 години от неговото събаряне (събарянето започва през март 1993 и завършва април 1994г, бел.прев).


2. Игрище; 500 сгради, построени на 27 декара.

3. Без общински организации, не е имало събиране на боклук. Стари телевизори, счупени мебели, изхвърлени матраци и други обемисти вещи били занасяни по покривите и изоставяни.

4. Други покриви били използвани за упражнения, игрища, релаксация и дори състезания с гълъби.

5. Самолетите трябвало да завият на 45 градуса, за да се приземят на Кай Так. Сградите били не по-високи от 14 етажа, за да се избегнат сблъсъци.


6. В града имало 77 кладенеца, някои били 90 метра дълбоки. Електрически помпи доставяли вода в големи резервоари по покривите. Оттам, водата била пускана по фунии и тесни тръби до домовете.

7. 13.6 кв.м. на човек; взаимосвързаните високи кули на квартала били построени без архитекти и инженери, и не били под санитарните регулации на Хонг Конг.

Имало няколко училища и детски градини, някои от тях били управлявани от организации като Армията на спасението.

Мънички работилници за обработка на метали съставлявали голям брой от общо 700-те индустриални помещения. Повечето се намирали между първия и петия етаж.



8. Наем 35 долара за стая на месец; въпреки обезкуражителния си и мизерен вид и репутацията си на беззаконна територия, много от бившите жители на Колон си спомнят с радост за града. За външните хора може би е бил Града на тъмнината, но за хилядите, които са го наричали дом, той е бил едно приятелско, гъсто изплетено общество, което било бедно, но като цяло щастливо.

Електрическите жици се пускали отвън, за да се предотвратят пожари.




9. Имало много дилъри на хероин, но били недосегаеми. Полицията можела да арестува само онези, които не са жители на квартала.

10. Магазините на нивото на улицата били смесица от нелицензирани зъболекари и доктори, сергии и и кафета и често включвали кучешко в менюто. Рибени топки, барбекю и печено месо и други храни били произвеждани във вътрешността в условия на малко или никаква хигиена.

11. Бардаците и казината оперирали в условия на безнаказаност.

Жителите носели чадъри, зада се предпазят от постоянно капещите тръби над тесните алеи.

Властите инсталирали осем чешми с прясна вода - една вътре в града, а другите по външния периметър.

Графика на плътността на населението на квадратен километър (като кръгове): Ограденият град Колон - 1 920 000 човека на кв.км; Монг Кок - 130 000; Хонг Конг - 6 700.
 
12. Ново начало. През март 1993г поселението било сринато и на негово място бил построен парк, който изглежда като типична китайска градина. Но се запазили някои основни елементи от Оградения град, например старите оръдия и останките от Южната порта и входните плочи.


Останките от Южната порта и входните плочи

От укрепление до парк - черно-бяла графика на гъсоттата на населението:

1898г - 700 жители. Оградено укрепление.
(всяка черна точица е отделен жител)
1940г - 2000 жители.

1950г - 5000 жители. През Втората Световна война японската армия събаря стените, за да осигури строителен материал за разширяване на летището Кай Так.

1973г - 10 000 жители. Започва безконтролното строителство.

1980г - 30 000 жители.

1990г - 50 000 жители.



Учудващата живина и общност на Оградения град показва, че когато отсъстват закони и регулации, нещата няма да са толкова чудесни, но въобще не е задължително напълно да се провалят. Когато Ограденият град Колон бил съборен от външните сили, много от обитателите били недоволни от изселването и дори и паричните компенсации не възстановили обществото, което напуснали. Много от хората, години наред, дори и след като били напълно установени на други места из Хонг Конг, си спомнят за дните в Оградения град като за "едно по-щастливо време".

Докато все още бил под властта на Великобритания, важно е да си спомним, че Ограденият град Колон не бил единственото място с такава гъстота на населението в Хонг Конг. По онова време Ограденият град имал и други свои съременници, които също били квартали, образувани от бездомници, но били само едноетажни, и по-просторни, само с 4900 души на хектар - около два квадратни метра на човек. Тези поселища изникнали от бума на популацията през 50-те години, когато китайските бежанци побягнали към града в следствие на политически вълнения на континента.

...





Статията на автора продължава с обсъждането на настоящите градоустройствени проблеми на Хонг Конг, но последното споменаване на Града на анархията е добър завършек на моя превод:

Ограденият град Колон е бил незабележителен за останалата част на Хонг Конг не заради това, че е бил политически срам, а защото е бил незначителен в културно отношение.

« Последна редакция: Февруари 07, 2018, 03:25:19 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Пример за анархичен град
« Отговор #2 -: Февруари 07, 2018, 03:39:44 pm »

Ограденият град Колон през 1989г


Простият анализ показва, че когато хората живеят без закони и без паразитното, имагинерно тяло на държавния апарат, те създават едно много по-добро общество.



Простият анализ на редицата проблеми, от които е страдал градът Колон, не са в следствие от "липсата на централизирани, организирани грижи", тоест надзор... а в следствие на културната и политическа обсада. На практика, тази малка територийка е била единственото място, където човек е бил свободен. Фактът, че полицията не е можела да арестува и да затвори в клетка който и да е, ако е жител на квартала, показва, че индивидите, които са били жители на този квартал, не са били ничия собственост.

Те са разполагали само с това пространство, и всъщност са се справили отлично, предвид ресурсите, които са им били достъпни и обстоятелствата, с които е трябвало да се съобразяват. Никой не споменава, че все пак всичките онези течащи тръби, както и всичкото онова висящо външно окабеляване, е било построено и направено от бездомници доброволци. За цялото това време, построеният от бездомници и просяци град не е изгорял в пожар, и не се е сринал от земетресение в онази земетръсна зона. Нито пък се е затрил от разразила се епидемия, въпреки че на докторите им липсвал лиценз. Не. Бил е сринат до земята от правителствата на тази планета, чрез машини за разрушение.

Представете си този невероятен успех - популация от 50 000 човека, сплотена в една гъста мрежа от преплетени междучовешки връзки и взаимно подпомагане... бележеща постоянен и главоломен ръст, а НЕ упадаща... представете си ако тези хора, свободни от всякаква паразитна власт върху тях, имаха достъп до истинско образование и ако можеда да търгуват свободно с останалия свят и да имат свободен достъп до ресурсите на тази планета.

Авторът на статията, който е въвлечен в този контекст по линия на предшествениците си, отлично забелязва, че в крайна сметка ЛИПСАТА НА КУЛТУРНА ОЦВЕТЕНОСТ е била истинската причина това общество да привлече вражески погледи и да бъде унищожено от външните врагове, които, по този начин, всъщност целят да наложат културата си там, където такава отсъства. Културата като явление е добре анализирана и от Джереми Лок.


Как мислите вие за себе си - ако някога бяхте живяли в такава абсолютна свобода, щяхте ли да искате да се върнете към иначе хигиеничното и изрядно съществуване сред белите сгради на фона на горната снимка, ако условието беше, да бъдете подчинени на държавните институции? Може би човек, който никога не е бил свободен, не може да отговори на такъв въпрос.
« Последна редакция: Февруари 07, 2018, 03:53:26 pm от λ »

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Пример за анархичен град
« Отговор #3 -: Юни 12, 2022, 10:22:52 pm »

Тагове към темата: цивилизации философия общество