Apocryphal Academy

Автор Тема: Новини за нашето общество  (Прочетена 85764 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Новини за нашето общество
« -: Февруари 20, 2018, 09:59:23 pm »
Изводите от PISA: Българският ученик разбира понятията, но не и процеса. Как това да се промени?

20 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg



Учебните планове и програми по предметите от природни науки да се променят, като се намали обемът на нови понятия и се увеличи делът на часовете за упражнения. Тези предмети да се изучават в не по-малко от два часа седмично прогимназиален и гимназиален етап. Да се създадат стандарти за вътрешно оценяване на учениците при поставяне на текущи, срочни и годишни оценки, защото критериите за поставяне на текущи, срочни и годишни оценки сега се различават по региони и видове училища.

Тези и други препоръки отправи Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към Министерството на образованието и науката чрез публикуван вчера анализ на постиженията на българските ученици по природни науки в PISA 2006, 2009, 2012, изготвен от Галя Шуманова, Катя Минева, Лили Самуркова и Надка Филипова.

Резултатите на българските 15-годишни ученици в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че те изостават спрямо връстниците си в страните от ОИСР. През 2006 г. само 0,4% от тях се справят с най-сложните задачи в тестовете - тези от шесто равнище, при 1,3% от ОИСР. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в ОИСР. Резултатите на 42,7% от българските ученици са под критичното второ равнище на скалата. През 2009 г. средният резултат на българите е с 5 точки по-висок, отколкото в PISA 2006, но с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 г. средният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под средния резултат на ОИСР.


Анализ

Експертите от Центъра са анализирали представянето на учениците ни на 17 задачи, които са били включени и през трите години - PISA 2006, 2009 и 2012. Те са от областите: физични системи; биологични системи; Земя и Космос; технологии.

Изводите им са, че българските 15-годишни ученици се затрудняват:
  • да бъдат конкретни в отговорите си;
  • да аргументират отговорите си;
  • да търсят и откриват причинно-следствени връзки;
  • да използват експериментални методи за изучаване на явления и процеси и моделирането като подходи в работата;
  • да извличат конкретна информация от графики, диаграми, текстове и да я използват в подкрепа на отговора си;
  • да свързват знанията за процеси и явления с примери за приложението им от различни сфери на науката, техниката и технологиите;
  • да използват знания от една област и да ги пренасят и прилагат в друга, за да решат даден проблем;
  • да правят заключения, да изказват предположения и прогнози;
  • да правят логически съждения и модели и да ги прилагат в различни ситуации.

"Обучението по природни науки в нашето училище все още е ориентирано повече към усвояване на теоретичните знания и натрупването на информация, отколкото към надграждане и прилагане на теоретичните знания и умения за прилагане на практика и формирането на умения за справяне в реални ситуации, за анализ и оценка на процеси и явления в извънучилищната реална среда", пишат експертите.

Това, според тях, обяснява неумението на българските тийнейджъри да разбират, обясняват процеси и явления и да използват знанията по природни науки и приложението им в съвременния свят. Налага се изводът, че е необходим нов подход към изучаването на природните науки, който да разкрива пътя на научното познание, пишат още те.


Проблеми

Проблем на действащите учебни програми е съотношението между броя учебни часове според хорариума, големия обем от нови понятия, които трябва да се усвоят, и часовете за упражнения, които максимално могат да се проведат. Това води до „препускане” по учебния материал и недостатъчно развиване на уменията за прилагане на знанията, обясняват експертите първата си препоръка.

Те отбелязват също, че в училищната практика съществува порочен кръг, който намалява ефективността на обучението - от една страна, от учителя се иска да е стигнал до последната тема и да е преминал всички понятия до края на учебната година, а от друга, обективни причини (отсъствия, празници и др.) налагат преструктуриране на учебния материал. А то винаги е за сметка на упражнения и дейности по свързване на знания с практиката.

Експертите посочват и следния недостатък в държавните образователни изисквания и учебните програми за задължителна подготовка по предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование: предвидено е обучението да бъде на най-ниските три равнища - знание, разбиране и приложение, а по-високите - анализ, синтез и оценка, липсват или са застъпени в минимална степен. Освен това ниво „приложение” в масовия случай е сведено до решаване на количествени задачи, а не до практически упражнения или решаване на качествени задачи.

Липсва единен научен подход при изучаването на предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование и география и икономика, показващ единството и взаимовръзката между явленията и процесите в природата, пишат експертите и отбелязват, че в учебните програми са нарушени междупредметните връзки, което не предполага интегрирано изучаване и води до невъзможност за преподаване на явленията и процесите в цялост.

Системата на оценяване не отговаря на съвременните изисквания, категорични са те. "Тя е моментна с висока степен на случайност и фокусирана предимно към фактологичното знание и познание, като рядко се оценява способността на учениците да разбират заобикалящия ги свят в цялост".

Липсва провеждането на научен експеримент в обучението по природни науки или се свежда до демонстрация на явления или свойства на вещества и процеси, у учениците не се формират умения за четене с разбиране на текст, свързан с научни или технологични постижения или проблеми.

Предмети се изучават предимно описателно, задават се готови логически модели и алгоритми, които учениците да следват. От тях не се изисква да създават модел или стратегия за решаване на проблеми. Не се изисква да правят оценка, а заложените очаквани резултати в учебните програми са предимно на ниски познавателни равнища „описва, назовава, означава, разбира.......”.


Препоръки

Сред другите им препоръки са промяна в нормата на преподавателска заетост за учителите по природни науки (например изравняването ѝ с тази на учителите по математика, информатика и ИТ) с цел да се осигури повече време за подготовка на практически упражнения, самоподготовка, индивидуална работа с ученици и работа по проекти. Според тях е необходимо да се отпуснат целеви средства за подобряване на материално-техническата база на училищата и кабинетите по природни науки, за изграждане или възстановяване на кабинети. Обръщат внимание и на нуждата от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри.

Учебниците също са предпоставка за проблеми, констатират те и препоръчват разработване на учебници и учебни помагала, в които съдържанието и организацията да са ориентирани към развиване на природонаучната грамотност на учениците, в които се прави връзка между природните науки, между теория и практика и се отбелязват съвременните научни открития и технологии.


Примери

Недоброто представяне на българските ученици извежда на преден план неспособността им да прилагат наученото, защото тестовите задачи, които PISA използва, са разработени така, че да пресъздават конкретна ситуация. Поставен в контекста, наподобяващ реален проблем, ученикът следва да предприеме действия за неговото решаване. За да участва успешно в съвременната икономика, за да се конкурира на пазара на труда, е необходимо той да може да се справя с проблеми, за които не са разработени правила или алгоритми.

Тестовете в PISA, с които се изследва природонаучната грамотност, съдържат въпроси с избираем (структуриран) отговор и въпроси със свободен отговор – кратък и разширен. Въпросите са комбинирани в групи, свързани с конкретен източник на информация, възпроизвеждащ реална ситуация. Скàлата съответства на различни равнища в зависимост от трудността на задачите и измерваните компетентности и е разделена на шест равнища на постижения.

Задачите от І и ІІ равнище не са сложни, формулирани са в познат контекст и изискват елементарно тълкуване на ситуацията или познаване на природните процеси и явления. Задачите от ІІІ и ІV равнище са по-сложни, решаването им изисква предимно анализ на ситуации, които са непознати за учениците. Някои изискват интегрирани познания по различни природни науки. Задачите от V и VІ равнище са най-сложни и са свързани с обяснение на ежедневни ситуации със средствата на науката, използват се познанията по природни науки в непознат контекст. Изисква се самостоятелно създаване на модели за сравнение и експериментиране и приложението им в реалния живот.

В задачите от пето и шесто равнище от скàлата на PISA по природни науки се изисква интерпретиране на комплексни и непознати данни, обясняване на ситуации от всекидневието посредством методите на науката, използване на научно познание в непознат контекст и др. За да се справят успешно, учениците трябва да съпоставят отделни елементи от информация, като извършат няколко последователни действия.

Формулирането на аргументирани заключения и представянето им по определен начин изискват критично и системно мислене, мислене чрез модели, умения за преобразуване на информация (например създаване на таблици и графики от сурови данни) и др.

Ето няколко примера от представянето на българските ученици, анализирано от екипа в Центъра за оценяване в предучилищното
и училищното образование:


Един от въпросите в задачата „Трептения“ е свързан със звуковите трептения и възприемането им от човешкото ухо. Той оценява доколко учениците имат компетентност да използват научните факти, дадени в текста, за обясняване на проблем, свързан със загубата на слуха в определен честотен диапазон на младежи, които слушат музика със слушалки повече от два часа на ден и посещават дискотека поне веднъж седмично.

Трудността е 557 точки (трето равнище в скàлата на PISA).

Изисква се учениците да покажат умения за работа с понятията звук, шум и чуваеми за човека звуци.

За да отговорят, те трябва да разграничат две характеристики на звуковата вълна – нейната честота и силата на звука. За пълен кредит на въпроса ученикът трябва да свърже тези характеристики с възприемането на звука от ухото и да даде аргументирано обяснение.

Българските ученици показват следните резултати:

PISA 2006 – пълен кредит са получили 25% от учениците, участвали в изследването, и непълен кредит – 16%;
PISA 2009 – пълен кредит са получили 24,4% от учениците и непълен кредит – 18,5%;
PISA 2012 – пълен кредит са получили 26,65% от учениците; непълен кредит – 17,6%.

Възможна причина за представянето на частично верен отговор е, че учениците не са съумели да извлекат съществената информация, позволяваща им да разпознаят проблема и да го обяснят, пишат експертите.

Въпросът изисква да се направят изводи за връзката между честотата на трептене и човешката реч. От гледна точка на изискванията на учебните програми по биология и здравно образование липсва обстоен анализ на тази връзка, заключават те и допълват, че "формираните умения да правят връзка между причина и следствие са развити в недостатъчна степен у българските ученици".

"Учениците разбират понятията, но не разбират процеса - пишат още експертите от Центъра. - Това е компетентност, която се формира на основата на процесите в по-високите когнитивни равнища, т.е. това е компетентност, проверявана в задачата, но не е заложена като очакван резултат в явен вид в учебните програми по физика и астрономия и биология и здравно образование."


Вторият въпрос към задачата „Трептения“ оценява методите за научно изследване на възприемането на механичните трептения в диапазона на звуковите честоти; способността да се установява посоката, от която идва звукът; експериментирането и проверката на хипотеза. Той изисква учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намерят ключови думи за търсене на научна информация, да откроят основните характеристики на научното изследване – експериментиране и проверка на хипотеза.

Трудността на въпроса съответства на пето равнище от скàлата (640 точки).

Разпределение на отговорите:

PISA 2006 – 25% от участвалите ученици са с пълен кредит и 8 % – с частичен кредит;
PISA 2009 – 22 % от участвалите ученици са с пълен кредит и 8 % – с частичен кредит;
PISA 2012 – 25 % с пълен кредит и 7% – с частичен кредит.

Налага се изводът, че у повече от една трета от учениците не е формирано умението да откриват връзка между идеята, която се подлага на научно изследване, и експерименталното ѝ осъществяване, пишат експертите.

Според тях една от възможните причини може да се търси в целите, заложени в държавните образователни изисквания и и УС за област „Природни науки и екология“. "В тях липсват изисквания учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намират ключови думи за търсене на научна информация, да открояват основните характеристики на научното изследване", се казва в анализа им.


Задачата „Лъжици“ от първо равнище (324 точки) показва, че у нас все още има немалък процент ученици, които се затрудняват и от задачи на най-ниското равнище.

Тя представя класическа ситуация, която се разглежда при изучаване на величините „количество топлина“ и „специфичен топлинен капацитет“. Въпросът е свързан със степента на нагряване на тела от различни вещества, които поглъщат еднакво количество топлина за едно и също време.

Верните отговори на учениците в трите изследвания са:

PISA 2006 – 82% от учениците;
PISA 2009 – 83% от учениците;
PISA 2012 – 88% от учениците.

От отговорите на учениците се вижда, че все още има ученици (не пренебрежимо малък процент), които се затрудняват от задачи дори на най-ниско равнище, отбелязват експертите и посочват, че възможната причина за това е недостатъчното отделеното време в часовете за изясняване на смисъла и значението на понятията, за обсъждане на примери и приложение на придобитите знания в реалния живот. Често изучаването на понятието се свежда само до дефиниране и използване на числената му стойност за пресмятания чрез директно заместване във формула, пишат те.


Въпрос от задача „Температура на земята“ (биологични системи), съответстващ на четвърто равнище на трудност (584 т.) изисква учениците да посочат друг начин, освен дадения в текста, по който унищожаването на горите влияе върху повишаването на количеството на въглероден диоксид в атмосферата.

Отговорът изисква ученикът да комбинира знания от различни области (биология и химия) на природните науки, като ги приложи в конкретна ситуация. Необходимо е да се направи връзка между процеса фотосинтеза и необходимия за нея въглероден диоксид (СО2).

Резултатите на българските ученици, получили пълен кредит, са:

PISA 2006 – 24% от учениците в изследването;
PISA 2009 – 22% от учениците;
PISA 2012 – 21,55% от учениците.

Резултатите показват, че учениците не се справят със задачи от високите равнища от скалата на PISA, а именно в уменията и компетентността за обяснение на ежедневни ситуации със средствата на науката, използването на познанията по природни науки в непознат контекст.

Тези резултати могат да се обяснят с факта, че в учебните програми по отделните предмети от КОО „Природни науки и екология“ (физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование) липсва научен подход за единство и взаимовръзки при изучаването на отделните науки, нарушени са междупредметните връзки и това прави невъзможно преподаването на природните явления и процеси в цялост.


Задачата „Векът на пластмасата“ е от съдържателни области технологии и физични системи. Състои се от три въпроса.

Въпрос 1 от задачата е с избираем отговор от област технологии и е от четвърто равнище на трудност (584 точки). За да получат пълен кредит, учениците трябва да използват резултати от изпитания на нов пластмасов материал и да преценят, отговаряйки с „Да“ или „Не“, дали материалът е подходящ за изработването на три изделия, често срещани в бита.

Компетентността използване на научни доказателства означава учениците да тълкуват научни данни, да правят заключения и предположения, да доказват и мотивират заключения, да познават социалните последствия от научните постижения и технологичното развитие, т.е. да имат знания за наука (научни методи и обяснения) и да познават специфичните научни теми.

За да получат пълен кредит точки на задачата, от учениците се изисква да използват данни за качествата на материалите и да предвидят възможностите за приложение на тези материали. За правилното решаване на задачата е необходимо учениците да направят анализ и оценка на качествата на материалите и в резултат на това да направят заключение.

Процентът на учениците с пълен кредит е:

PISA 2006 – 26%;
PISA 2009 – 27%;
PISA 2012 – 30% от учениците, участвали в изследването, грешни отговори са дали 67% от учениците, а 1,5% не отговорят на въпроса.

Това показва, че учениците не умеят да свързват основни характеристики на материалите (физични свойства, устойчивост на различни въздействия и опасност за здравето) с основни изисквания към качествата на изделия, които могат да се изработят
от тях.

Макар и заложена като очакван резултат, връзката между свойствата на изучаваните вещества и областите на тяхното приложение не се разкрива в достатъчна степен пред учениците. Вероятна причина е липсата на достатъчно време поради големия обем на задължителния за преподаване теоретичен материал.

Очевидно е и че използването на познания от различни области на природните науки и технологиите затруднява по-голямата част от учениците и показва слабости и пропуски в използването на междупредметните връзки в преподаването на свойствата на веществата, както и липсата на практическа насоченост в обучението.


Задача „Слънчеви панели“ е от съдържателна област Земя и Космос и се състои от три въпроса с избираем отговор. Въпрос №1 оценява компетентността научно обясняване на явление, той е от второ равнище (410 точки). От учениците се изисква да използват директно дадена информацията от текст и данни от графика, за да отговорят на въпрос.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 64% от учениците;
PISA 2009 – 61% от учениците;
PISA 2012 – 63,4%, грешни отговори дават 24,7% от учениците, а 8,2% не отговорят на въпроса.

Резултатите показват постоянност в постиженията на българските ученици в справянето им със задачите от второ равнище от скалата на PISA, там, където работят в познат контекст и се изисква елементарно тълкуване на ситуацията или познаване на природните процеси и явления. Не е за пренебрегване и фактът, че 11% от учениците не умеят да извличат информация от текст.

Задачата „Островът на пингвините“ е съставена от четири въпроса – два с избираем отговор и два със свободен отговор. Оценяваните компетентности са: използване на научни факти за обясняване, научно обясняване на явления и разпознаване на научен проблем.

Въпрос №1 от задачата е с избираем отговор. Оценява се компетентността за използване на научни факти за обясняване. Трудността му съответства на четвърто равнище (576 точки).

От учениците се изисква да изберат верния отговор от четири възможности, преценявайки кое е вярното заключение за разположението на гнезда на пингвини, за да е успешно размножаването им. За да изберат правилния отговор, учениците трябва да използват информацията в текста и от приложената таблица и да направят аргументирано заключение.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 29%;
PISA 2009 – 31%;
PISA 2012 – 34,3% от учениците; грешни отговори дават 61,4% от учениците; 4,3% от учениците не отговорят на въпроса.

Резултатите са показателни за това, че все още голям процент от българските ученици се затрудняват да следват логически схеми и да открояват съществени от несъществени данни, необходими за заключение/извод/предположение.

Въпрос №2 е с избираем отговор. Оценяват се компетентността за научно обясняване на природни процеси и явления. Съответства на четвърто равнище на трудност (592 точки). От учениците се изисква да обяснят намаляването на броя на пингвините за посочен период въз основа на информацията от текста на задачата.

Пълен кредит получават:
PISA 2006 – 37% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2009 – 37% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2012 – 35,5% , грешни отговори дават 35,2%, а 26,6% не са дали отговор.

Резултатите в трите изследвания остават почти непроменени през годините и показват слабо формираната природонаучна грамотност на учениците и недостатъчно добре формирани умения и компетентности, които да им позволят да се справят със
задачите над трето равнище от скалата на PISA. По-голямата част от учениците се затрудняват да обяснят причината за дадено явление – в случая нарастването на населението, което променя жизнената среда на пингвините и влияе на броя им, а също
толкова голяма част, дали грешен отговор, дори са се насочили към факти, които нямат връзка с поставения въпрос.

Въпрос №3 към задачата е със свободен отговор. Оценява се компетентността за използване на научни факти за обясняване на природни процеси и явления и е от пето равнище на трудност (653 точки).

От учениците се изисква да отговорят и да се обосноват дали данните от таблица са достатъчни, за да се направи обоснован извод. За получаване на пълен кредит учениците трябва да анализират дадената информация (дадени са броят на снесените яйца и на оцелелите малки за две години) и да установят, че са им необходими повече данни, за да направят заключение (за по-дълъг период или за промяна в условията на острова).

Задачата е на високо познавателно равнище и изисква да се направи заключение при недостатъчна информация.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 25% от учениците;
PISA 2009 – 24% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2012 – 18%, грешни отговори дават 49%, а 29% от учениците не отговарят на въпроса.

По-голямата част от българските ученици не се справят с оценката на наличната информация от гледна точка на нейната пълнота и изчерпателност и не могат да вземат решение за подкрепа или не на извода, който е направен. Немалък е и процентът на
учениците, които не са дали отговор на задачата.

Прави впечатление снижаването на резултатите на учениците. Тези резултати потвърждават направения вече извод, че учениците нямат добре формирани умения и компетентности за анализ на данни, определяне на основни характеристики и оценка на резултатите, за да се направи обоснован извод. Налага се изводът, че е необходима целенасочена работа в часовете по природни науки и решаване на задачи, подпомагащи формирането на умения и компетентност за анализ, синтез и оценка.


Задача „Различен климат” се състои от три въпроса, като един е със свободен отговор и два въпроса с избираем отговор. Оценяваната компетентност е използване на научни факти за обясняване на природни процеси и явления. Въпросите са от съдържателна област Земя и Космос.

Въпрос №1 от задачата е със свободен отговор и е с трудност от трето равнище (500 точки). От ученика се изисква да анализира графика, на която са представени измененията на две величини – средномесечна сума на валежите и средна температура в
продължение на една година, и на основата на данните накратко да характеризира климата на определен град.

Отговорите на българските ученици са:

PISA 2006 – 22% от учениците с пълен кредит, 19% с частичен кредит;
PISA 2009 – 20,5% от учениците с пълен кредит, 20% с частичен кредит;
PISA 2012 – 26% с пълен кредит, 19% с частичен кредит, с грешни отговори – 29,5% от учениците, и 24% не са дали отговор на въпроса.

Въпрос 3 е с избираем отговор. Има трудност от четвърто равнище (612 точки). От ученика се изисква да избере твърдението, което най-добре обяснява разликите в климата на два града, които имат приблизително еднаква географска ширина, но различно местоположение, и влиянието на океана върху конкретния климат и температурните промени.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 36% от българските ученици;
PISA 2009 – 35% от българските ученици;
PISA 2012 – 34%, грешни отговори дават 56,2%, а 8,7% не отговорят на въпроса.

Прави впечатление в резултатите на трети въпрос, че учениците не притежават умения за работа с ясно формулирани модели за действие в комплексни ситуации, които изискват правене на предположения. Около две трети от тях не умеят да избират и комбинират различни начини за представяне на информацията и да ги пренасят върху реални ситуации. Резултатите пряко кореспондират с българските учебни програми по природни науки, защото за правилен отговор на въпрос 3 освен знания по география се изискват и знания по физика – познаването на същността на величината специфичен топлинен капацитет и нейното значение. В контекста на въпроса големият топлинен капацитет на водата определя по-бавното нагряване и охлаждане на водата и от там – по-мекия климат на крайбрежните райони.

Изучаването на понятието специфичен топлинен капацитет често е само на ниво дефиниция и използването му е механично и се свързва само с участието му като числена стойност в количествени пресмятания на приета или отдадена топлина от тяло.

Данните показват, че използването на интердисциплинарен подход между география и физика и другите природни науки все още е рядкост в преподаването в българското училище.


Задача „Горски пожари” се състои от три въпроса с избираем отговор.

Въпрос №2 е с трудност от трето равнище (515 точки). От ученика се изисква да предвиди как ще се разпространи пожар при дадена посока на вятъра, за да вземе решение кое населено място да се евакуира първо.

Верен отговор дават:

PISA 2009 – 45% от българските ученици;
PISA 2012 – 46%, грешни отговори дават 48%, а 2,8% от учениците не са дали отговор на въпроса.

Въпросите към задачата нямат пряка връзка с учебното съдържание по конкретен предмет от природните науки, но до верния отговор би могло да се достигне, след като ученикът приложи математически модел за намиране на векторна сума (скоростта на вятъра като насочена отсечка в зависимост от посоката му и намиране на векторната сума на две насочени отсечки), да прецени кой от градовете трябва да бъде евакуиран.

Задачата е добър пример за приложението на математическите модели (вектори и скоростта като векторна величина) в реални ситуации и оценяване на резултатите. Такова разглеждане е извън действащата програма по физика и астрономия (задължителна подготовка) и останалите природни науки и учениците очаквано не могат да се справят.

Задача „Готвене на открито” включва два въпроса от област физични системи. Първият е с избираем отговор и е от трето равнище (518 точки). Учениците трябва да отговорят на въпрос, свързан с продукт, който се отделя при горене на дърва и на газ (пропан-бутан).

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 41% от учениците;
PISA 2009 – 38% от учениците;
PISA 2012 – 36%; грешни отговори дават 59,8%, а 2,3% не отговорят на въпроса.

Анализът показва, че учениците не познават източника, от който се получават сажди при горенето. 33% от учениците посочват, че това е самият пламък, а за 20% от отговорилите това е въздухът. Всъщност може да се каже, че учениците не познават причината, поради която се получават сажди, и не я свързват с изгарянето на въглеводородосъдържащи горива.


Задача „Изчезването на динозаврите” се състои от три въпроса с избираем отговор от област Земя и Космос.

Въпрос №1 е с избираем отговор и е с трудност от шесто равнище (725 точки). Оценява се компетентността за използване на научни данни и доказателства. От учениците се очаква да анализират факти и да ги оценят във връзка с две изказани хипотези за изчезването на динозаврите. Фактите и хипотезите са дадени в табличен вид. Учениците трябва да отговорят коя от хипотезите (или и двете) подкрепя всеки от трите факта.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 8% от учениците;
PISA 2009 – 10,4% от учениците;
PISA 2012 – 10,6% от учениците. Грешни отговори дават 81,7%, е 5,1% не са решавали въпроса.

Въпросът е затруднил преобладаващата част от изследваните български ученици, което може да се обясни с това, че въпросът оценява компетентност за използване на научни факти за обяснение. Тези умения и компетентности почти не са или са слабо застъпени в обучението по природни науки в българското училище. Голяма част от грешните отговори се дължат на неумението на учениците да направят вярно логическо заключение от формулираните в условието на въпроса твърдения.
« Последна редакция: Февруари 20, 2018, 10:01:37 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #1 -: Февруари 20, 2018, 10:03:01 pm »
Изводът, тоест анализа (обобщен в един от първите абзаци), може да се каже и много по-директно - българите в момента не могат да мислят.

smsi-h

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #2 -: Февруари 21, 2018, 03:27:22 pm »
Изводът, тоест анализа (обобщен в един от първите абзаци), може да се каже и много по-директно - българите в момента не могат да мислят.

Че е така, така е. Добър пример за качеството на грамотността е т.н. "феномен" на "й", а и и не само той, достатъчно е човек на си направи изводи от повърхностно прочитане на един единствен български форум. А какво да говорим в момента и за това, че тъпите журналя не пишат грамотно и стилистично правилно, не могат да изграждат пълноценна тема и говорят пълни простотии, основани на измислици, или на недоказани факти, или изсмукани нещаот пръстите. Важното е да падат пари от новини. Но те са виновни само до това, че пишат граматично и стилистично неправилно, за останалото вина имат поръчителите на материалите им и най-вече стоково паричните взаимоотношения, вече от какво ли не правят пари.

Тъкмо заради това мога да дам фрапиращ пример за независима медия, която има претенциите да е изцяло частна и основана на принципите на самофинансирането, т.е. без да й се налага волята на някой търгаш на пари и въпреки това, в почти всеки неин публикуван материал, има граматични и стилистични грешки, а за многословието и недомислието във всеки публикуван материал, заради което трудно човек може да схване каква е връзката между заглавие и текст под него, въобще не ми се споменава. Този сайт в близкото минало доби широка популярност покрай едноименното предаване в една вече закрита телевизия и в момента има претенции за отстояване на видно място в културата ни и като образец на представяне на чистата истина, но личното ми мнение е, че нивото на списване е много по-надолу от претенциите. Става дума за журналиста Стойчо Керев и неговия сайт https://novotopoznanie.com/.

И λ, бих искал да ти кажа и следното, като човек завършил средно образование през далечната 1987г., а и на всички останали. През онези щастливи години, когато икономиката на България работеше и си купвах книги, а българските научнопопулярни вестници и списания ми ги носеше пощальона в къщи, произвеждаше се и се изнасяше в чужбина, а не както сега /погледнете статистиките/, тогава хората не бяха повече образовани. Бих казал, че нещата от настоящето и миналото се припокриват. Единственото жалко на съвремието е, че, въпреки наличието на интернет, народа не е по-образован от преди трийсет години, даже е по-зле.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #3 -: Март 18, 2018, 08:24:44 pm »
Раева: Българите не са компетентни истински и правилно по отношение на политиката

18 март 2018

Източник: OFFNews.bg

Българинът се оставя да го купуват, да му налагат. Реално говори много, пише много, но реално в себе си той не е активен да промени нещо. Което говори, че на него си му е добре. След като някой не иска никаква промяна, значи нещата не са чак толкова страшни - на него си му е добре.

Това заяви пред БНТ Илиана Раева - председател на Българската федерация по художествена гимнастика и лидер на партията "Обединена България".

Когато създадох "Обединена България", обиколих цялата страна. Тук ще кажа нещо, което няма да се хареса: българите не са компетентни истински и правилно по отношение на политиката. А и не желаят в много голяма степен това да се случи, твърди Раева.

Не е вярно, че българинът е готов да поиска и да се пребори за промяната, за която толкова много пише и говори, че иска, добави тя.

Единствено хората, които са в парламента, те диктуват бъднините ни, каза още лидерът на партията "Обединена България".

Psyhea

  • Гост
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #4 -: Март 19, 2018, 10:41:51 am »
Не знам дали съм съвсем по темата,а и линка който поставям е стар,от 2016-та..Но като родител на ученик в българско училище,заявявам със свито сърце,че системата е страшна мелачка!


Опростачването и форматирането на мозъците започва от най-ранна възраст.
Тъкмо наскоро имах словесна схватка с класната на сина ми,която ме обвини,че аз го уча да не се "подчинява на правилата" и да не уважава "авторитетите"/разбирайте - властимащите/
Та се наложи да изнеса лекция на госпожата относно разликата между подчинение и спазване и да и обясня,че аз роб не отглеждам,и че правилата са не за да им се подчиняваме сляпо,а да ги спазваме по лично усмотрение,и ако си избрал да не спазиш някоя правило,то носиш последствие за избора си.
И,че понеже в България авторитет не значи личност със заслуги,а значи индивид с големи връзки/на обуквите/,та изобщо нямам намерение да уча детето си да се подчинява сляпо,на куцо,кьораво и саката,само щото имали щастието да се уредят с дебели връзки..
Аз на моите шефове не правя евала,ами или с рого,или бого/кинти под масата/,тва е моя начин,та ще си уча детето да роболепничи..
А една позната даскалица от старата гвардия,ми каза така "Децата - пращате ни ги различно умни,а ние ви ги връщаме еднакво тъпи!"


Ето линка с малка част от безумията в учебниците


http://www.kompasbg.com/lubopitni/item/684-smaivashti-bezumiya-ot-balgarskite-uchebnitzi-snimki


Например /това ми е любимо,а и на сина ми също!/..Защо водата в морето е солена?
Резултат с изображение за защо водата в морето е солена учебник




Ами защото някой чичко е отишъл с един голям камион и е изсипал цял самосвал готварска сол в морето и от тогава то си е солено.. :)



λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #5 -: Юни 18, 2018, 02:52:11 pm »
Иван Георгиев от bTV: Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война

В нюзрумите и редакциите се инсталират случайни за професията хора на ключови позиции, казва журналистът

18 юни 2018

Източник: OFFNews.bg




Иван Георгиев е част от екипа на bTV вече 12 години. Зрителите го познават и като водещ на новините, и от репортажите и преките му включвания в емисиите и сутрешния блок. Автор е и на множество документални филми, излъчени в bTV Репортерите, последните от които бяха посветени на Западните Балкани.
Завършил в журналистика в Софийския университет, а през 2012 г. е избран за Fellow на Световния прес институт. През 2011 Иван е избран от колегите си в bTV за репортер на годината, а година по-късно получава първата голяма награда за разследваща журналистика на фондация "Радостина Константинова” за разследванията си за манипулиране на изборите.

- Правил сте доста журналистически материали за Македония, а съвсем наскоро bTV показа Ваши филми за Косово и Македония в светлината на Срещата на върха на ЕС за Западните Балкани. Откъде се породи интересът Ви към тази тема?

- Естествено, предполагам в резултат на натрупвания.

- Пътувате ли често до страните от Балканите? Какви разлики забелязахте при сегашните си посещения, в каква посока са промените?

- Пътувам толкова често, колкото го налага работата ми. Навсякъде промените, ако въобще ги има, са в различни посоки. Но почти навсякъде се строи усилено. Зад забързания стремеж да се създаде или подмени остарялата инфраструктура прозират форсираните опити за налагане на геополитическо влияние. В Косово, например, мащабът на строителството е впечатляващ. Държавните поръчки се изпълняват основно от турски компании. Често детайлите около финансовите условия по тези мега проекти (магистрали, летище, жилищни комплекси и т.н.) не са публични, което пък е доказателство, че едно от малкото неща, които бързо се променят на Балканите, е джобът, в който отива „бакшишът”.

А иначе, както ми каза игуменът на манастира Високи Дечани – отец Сава Янич: “Лесно е да смениш военната униформа с костюм Армани”. Неслучилата се промяна зад фасадната е тази, която тормози хората в региона. И е причина толкова много от тях да търсят бъдеще някъде другаде.

От известно време усещам умора у хората в Западните Балкани – от вече безвкусната дъвка, която се дъвче десетилетия – на националистическата пропаганда, великодържавническите идеи, популизма, корупцията и безпътицата, която остава след тях. Хората искат да живеят в демократични общества, основани преди всичко върху върховенството на закона. Работа и елементарна справедливост, с по-прости думи. А това все още е недостижим връх на Балканите. И примерите са болезнено много. Не бива да забравяме и товара на пренаситеното със събития минало.

Излъганите очаквания за цивилизоване на обществените отношения, за спазване на социалния договор води до резигнация и опасни разпади. Паралелно те водят със себе си процеси на капсулиране, които създават благодатни условия за радикализация и екстремизъм. На този фон, мислещите хора, преяли с пропагандата на местните, провинциални демагози, все повече се чувстват предадени и сами.

- Усещате ли нюанси в отношението към българите в различните балкански страни?

- Различно отношението към нас има не просто в различните страни, но и в различните им етнически общности, региони на държавите, социални прослойки и т.н. И всички те са исторически обосновани. Случайности не съществуват. Познаването на тези нюанси и натрупванията, довели до появата им, е задължително, преди да започне фактическата работа „на терен”, както журналистите обичат да казват.

- Кои са най-трудните въпроси за задаване там?

- Това с трудните въпроси е клише, което за разлика от повечето други не е истина. Има въпроси, на които трудно се отговаря. Но те са най-лесни за задаване, защото обикновено са най-важните.

- Личното Ви мнение – ще се присъединят ли към ЕС? Как си представяте ЕС със Западните Балкани и след Брекзит?

- Това е един и същ въпрос. И отговорът е “не”. И не мисля, че всички тези срещи с политическите лидери на шестте страни от групата на Западните Балкани, също както и с Ердоган, през изминалите няколко месеца, имаха за цел присъединяване или слагане на фактическо начало на истински преговорни процеси за това. Западните Балкани се превърнаха в политическо и медийно клише заради форсираните опити за вземане на по-добри геополитически позиции в региона. Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война, по която Русия и западните съюзи се опитвам да чертаят собствените си политически, военни и икономически проекции. В това число попада и контролът върху енергийните потоци, които минават или ще минават през региона.

За какъв Европейски съюз можем да говорим, след като половината от страните в групата са на практика нефункциониращи държави. Най-ярки примери са Косово и Босна и Херцеговина, които се превърнаха в точно обратното на онова, заложено поне на хартия в Куманово и Дейтън. Компания им прави и Македония, която все още е парализирана от задушаващата схватка, в която са се хванали официалните власти и бившите югославски (настоящи сръбски) служби, изпълняващи задачите си, проводени по оста Москва – Белград – Скопие. В тази линия попада и София, между другото.

Целта на това непрекъснато вкарване на Западните Балкани в дневния ред беше регионът да се обърне към НАТО и ЕС, в опит да се откъсне поне частично от зоната влияние на Русия. А провинциалните демагози наоколо с охота запяха този рефрен, първо, защото знаят, че популистките им режими се крепят на изчерпващо се външно благоволение. А в последствие, и защото образът на изпечени геополитици, миротворци и европейци, който сами нарисуваха за себе си, особено много им хареса. Това обаче е криво огледало.

Представям си приемане най-много на Македония в НАТО в обозримо бъдеще, което така или иначе минава пред споразумение с Атина за името. Без моркова на евроатлантическата интеграция, македонците няма да преглътнат това, без значение какви словесни еквилибристики ще използва Зоран Заев. И начало на преговорни процеси за присъединяване към ЕС, които спокойно могат да се проточат до следващото българско европредседателство.

- По какви други теми работите?

- В момента по няколко различни. Първа ще стане видима за зрителите работата ни с оператора Борис Пинтев в Нагорни Карабах. След изострянето на конфликта през 2016 година Деси Ризова и операторът Евгени Генов влязоха през Армения, за да разкажат за събитията там. Сега ще покажем войната от страната на Азербайджан. По т.нар. „линия на контакт” записахме вълнуващи разкази от това окървавено парче земя. Ще ги видите в „бТВ Репортерите” и Новините.

- Занимавате се с журналистика над десет години. Как се промени професията през това време според Вас? И как виждате работата си след още 10?

- Най-видимата промяна е, че печатните медии бяха докарани до състояние на съществувание “проформа”, а след това евтаназирани. Мисля, че хората, които го направиха, сега ще съсредоточат целия си финансов, политически и логистичен ресурс върху електронните медии и в частност – телевизиите. По простата причина, че организациите, които в момента мимикрират като вестници, като печатна журналистика, загубиха напълно социалните си валенции.

С други думи, няма никакво значение какво ще напишат ‘жълто-кафявите’. Докато с телевизиите ситуацията все още не е такава. Обществото показа, че няма защитен механизъм. Напротив – видиотяването е продължаващ с пълна сила процес.

Онзи ден бях в една софийска поликлиника. В коридора, в който чакаха хората пред кабинетите, имаше включен телевизор – “Тази сутрин”, бТВ. Водещата тема беше убийството на рецидивиста Владимир Пелов. И пациенти и персонал не спряха да се възмущават, че “ги занимават с тоя”, без да си дадат нито за секунда сметка, че случката с избягалия от Централния софийски затвор, а след това застрелян в РОДНИЯ МУ му Ботевград, е доказателство за абсолютния разпад на държавността и абдикиране на държавата от основните й функции. При това поредно доказателство. На тези хора какво точно да им разказваме за Западните Балкани?! За репресиите в Турция, за етническата дискриминация и религиозната радикализация в Косово, за невидимите социални процеси в Македония, за раните в Босна и югоносталгията в Сърбия...?

В този ред на мисли, това, което се опитваме да правим с колегите, скоро ще се превърне в прекалено скъпо телевизионно удоволствие, предназначено за бутикова публика, която няма влияние върху процесите на взимане на решения в комерсиалните телевизии.

През изминалите 12 години, откакто съм в телевизията и имам наблюдение върху медийната среда отвътре, прави впечатление инсталирането на дълбоко некомпетентни и случайни за професията хора на ключови позиции в редакции и нюзруми. Целта винаги е била една и съща – контрол. Един талантлив журналист с идея за мисията на професията не може да бъде заставян да взима решения, в които не вярва, защото отговаря единствено пред собствената си съвест. Професията целенасочено се наводни със свръхамбициозни и крайно неспособни хора. Такива, на които им е по-важно да разказват за себе си, отколкото чуждите истории. Компетентни по всичко “лица”, които са възприели като свой принципа “не е важно как живееш, а как разказваш за живота си”. И разказват собствените си легенди. Защото им е болезнено важно да бъдат харесвани.

След 10 години сигурно ще съм в позицията на сегашните си колеги, които се чудят дали телевизията няма да им благодари финално за дългогодишната работа, заради появилите се на челата им бръчки. Защото, нека бъдем реалисти, и изброим възрастните колеги в гилдията, работещи на върха на медийната пирамида. Но това е част от света на медиите и съм го приел. Учен съм, че журналистът трябва винаги да си носи молбата за напускане в джоба. Моята съм я написал още преди години, за да знам, че съм я свършил и тази работа. А междувременно ще се наслаждавам на срещите, пътуванията, снимането, писането, разказването, приятелството и таланта на колегите си.

- Съветът ви към хората, които се чудят дали да изберат журналистиката за професия?

- Тези, които се чудят, дали да изберат журналистиката, по-добре изобщо да не я избират.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #6 -: Юли 10, 2018, 04:22:09 pm »
Не познавам името Иван Нейков като социален министър или Владимир Каролев като икономист, така както например bojinkata има по-добра представа от този вид родни имена, но мисля, че прави впечатление едно интервю, отразено във vesti:




България умирала: Абсолютни глупости!
Експерт: Тезата, че всички ще се циганизираме или турцизираме е невярна, няма да стане това нещо, категорично

10 юли 2018

Източник: Vesti.bg


„Нищо революционно. Миналата година имахме около 63 500 раждания. Тази година 65 500 – 2000 деца повече, е съвсем постижимо”. Така коментира бившият социален министър Иван Нейков пред NOVA новата демографска стратегия на правителството на Бойко Борисов.

„Доста неща, които се говорят за демографската криза в България и за изчезването на страната и българите са абсолютни глупости. По-сериозно намаление на населението имаше през 90-те години и това се дължи на два много ясни факт Единият е свързан с фактора свобода – много хора, повечето от които млади, потърсиха реализация и най-вече образование в чужбина. Втората причина са много лошите икономически условия през 90-те години. Това се доказва с факта, че след 2002-2003 г. има доста сериозно увеличение на родените деца в България”, заяви от своя страна икономистът Владимир Каролев.

Той подчерта, че заради тези фактори майките над 35 г. сега раждат повече деца, отколкото тези под 25 г. С подобряването на икономическите условия и раждаемостта се увеличава. А тенденцията на намаляване на българите в момента се дължи на това, че няма достатъчно жени в детеродна възраст.

Бележка: Не веднъж в Апокрифна Академия се подчертава този факт, за последно тук:
От дълбоката древност на всички старейшини им е станало ясно, че що се отнася до мъжете и жените в едно общество, важните са жените. Мъжете са похарчими. Дори и почти всички мъже да бъдат избити, те са слаб фактор по отношение оцеляването на общността, защото ако бройката на жените е запазена, племето в кратки срокове ще достигне до предишната си популация.
Една общност винаги попада под ударите на природата, в лицето на климата и бедствията, под ударите на превратностите, в лицето на дивите зверове, инцидентите и нещастните случаи, и под ударите на времето, в лицето на самата старост и отмиране. Затова всяка общност има своя долен праг на популация, на население, който се смята за здравословен. Ако населението като бройка падне под този долен праг, оцеляването на общността се поставя на кантар и общността става уязвима за случайностите - катаклизми и нещастия. Колкото по-дълго време общността седи под този долен праг, толкова повече се увеличава риска за нейното просъщестувване, така че бързината, с която общността ще възстанови числеността си, е много важна за снемане на риска от изчезване. Ако бройката на жените не се променя, но бройката на мъжете драстично спадне, дори това да означава изчезване на почти половината от общността, това представлява сравнително нисък риск.
Нещата не стоят така обаче, ако повечето от жените бъдат избити. В такъв случай скоростта, с която общността ще може да възстанови числеността си, е изключително бавна. Дотолкова, че отмирането на общността е почти гарантирана, дори и почти всички мъже да останат живи, тъй като възстановяването на числеността трябва да се помести в ограничен период от време - защото всички остаряват и ще умрат от старост след определен брой дни и без достатъчно жени, това означава, че достигането на безопасния праг на численост е невъзможно, следователно общността ще се затрие при следващия непредвиден катаклизъм, нещастно засушаване, наводнение или пък непредвидена епидемия.

Старейшините в най-дълбока древност бързо си дали сметка, че следователно контролът над общността е в ръцете на жените и който контролира жените, контролира и цялата общност.


За да вземе едно семейство решение за дете трябват не толкова пари, колкото услуги. Ако една майка излезе за година, две, три, извън професията си, тя се връща като аутсайдер. Ето къде е нужна подкрепа. Така че майката докато си гледа детето да може да си поддържа квалификацията”, добави Нейков.

„Следващите 4-5 години около 70 000 учители ще се пенсионират в България. Защо, когато един учител се пенсионира, да не започне работа като детегледач и да помага на млади семейства”, запита бившият социален министър.

Според Каролев са необходими повече детски градини и ясли. Той посочи, че за да има повече места трябва да се въведе подоходен принцип. Също така населените места трябва да подобрят инфраструктурата, свързана с отглеждането на деца, както това става вече в София и Бургас. И е необходимо осигуряване на допълнителна помощ за майките, ако имат нужда от преквалификация, доквалификация и възможност да се върнат частично на работа”.

Бележка: Последният абзац е част от инерцията на усилията за поробване на населението. Това е пътя, по който децата се предават в ръцете на държавата (която и да е тя) като по този начин се превръщат в един ресурс за правителството (което и да е то) - един водоем, зарибен с риби, в който властващите могат да бъркат и да си набавят живо месо - научни идеи, политически идеи, резервни части, забавление, на практика каквото им хрумне. Чрез системата от ясли и детски градини правителството на коя да е държава на практика разполага с децата на населението и инвестициите в тази мрежа са инвестиции в несвободата на хората. За това настоява един финансист като в случая този Каролев.
Но един социален експерт, като този Нейков в случая, настоява точно за обратното - малко по-горе той подчерта, че трябва да се инвестира в услуги, които да позволяват на семействата да отглеждат децата си вкъщи, а не да бъдат предавани на държавата. Под "поддържане на квалификацията" Каролев не иска да си представя друго, освен създаване на частична заетост на майките, така че да се задълбочи липсата на време за децата им. Репортерите от Vesti не си правят труда да подчертаят тази скрит спор.


„В България има средна класа и богати хора, които нямат нужда от никакви помощи. Трябва да се въведе подоходен принцип за всичко”, смята икономистът.

Като „лоша социална политика” определи Нейков тази, която се отчита по похарчените пари. Демографската картина не може да бъде променяна в рамките дори на един мандат на правителство. В демографията хоризонтът е от 30 години нагоре.

„Неофициални данни сочат, че българите по света нарастват. Държавата с най-голяма емиграция в цяла Западна Европа беше Португалия. 25 години след началото на емиграцията там се върнаха повече португалци, отколкото бяха излезли”, отчете Нейков.

„Когато се твърдят глупости, че България умирала – просто не е вярно. Ние растем като брой, само че трябва с българите в чужбина да се поддържа връзка и да сме готови да ги посрещнем. Ако сега се върнат 100 хил. души, няма да знаем какво да ги правим”, смята бившият социален министър.

Бележка: Това не е много далече от онова, което се твърди и в Апокрифна Академия на места (откъдето е и цитата по-горе) - че българският народ се е разделил на невежа и животинска група без знания, и на група, която желае да възстанови знанията си и се отправя в търсене на информация.

„Всички страни в Западна Европа намаляват. Това е свързани с факта, че когато едно общество е по-развито и няма нужда от хора да работят в земеделието, семействата имат по 1-2 деца максимум”, каза Каролев. „Макар че се увеличава сериозно средната продължителност на живота, все още има доста висока ранна смъртност. България е номер едно в ЕС по смъртност между 45 и 55 години. И това не се дължи толкова на лошите здравни грижи, а на липсата на превенция – лоши хранителни навици и почти никакъв спорт”.

Бележка: В продължение на години това беше нещо, за което системно говорех из различните форуми, преди създаването на Апокрифна Академия. На новия ни сайт все още няма значителен израз на това системно информиране, най-вече поради факта, че тази тема вече стана банална и обикновените хора отдавна са показали, че не желаят да променят поведението си. Нещо, което аз, вече като част от Апокрифна Академия, напълно уважавам и смятам въпроса за приключен.

„Трябва да се намали срокът, за който държавата дава пари на майките, защото в някои малцинства има професия „бременна майка с малко дете”. Те няма да ни стопят – първо, не е чак толкова висока раждаемостта, второ, там има доста голяма детска смъртност и трето, ромите доста по-често емигрират от българите след 2007 г.,” посочи Каролев и поясни, че като дял от населението България съвсем не е водеща в ЕС по отношение на ромското малцинство.

„Тезата, че всички ще се циганизираме или турцизираме е невярна, няма да стане това нещо, категорично”, заяви Нейков.

Според Владимир Каролев един от основните проблеми е, че Българската православна църква не си върши работата.

Бележка: И ние тук също говорим за това - в Мизериите на църквата. Както се казва във филма , "Ти си мързелив, и си глупав. Мислиш ли, че Бог ще те спаси заради това, че си глупав? Бог не спасява глупавите хора." Но нашата БПЦ канонизира глупавите хора за светци.

„В България – и това е най-лошата демографска статистика в момента – всяко второ дете се ражда без семейство. Т.е. майка му или не живее с бащата или са направили дете и после бащата го няма или обратното”, посочи икономистът.

« Последна редакция: Юли 10, 2018, 04:29:34 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #7 -: Юли 13, 2018, 02:25:47 pm »
75% от хората у нас дишат бензопирен над нормата

13 юли 2018

Източник: OFFNews.bg


Около 75 на сто от хората в страната живеят при нива на замърсяване над целевата норма за бензопирен – един от най-силните канцерогени, по данни на Изпълнителната агенция по околна среда. Само в един район на България - Гълъбово, проблем са превишенията със серен диоксид.

Това съобщи Сметната палата след одит на изпълнението „Ефективност и ефикасност на мерките, предприети от националните и местните власти за борба срещу основните източници на замърсяване на атмосферния въздух в големите градове” за периода от 1 януари 2014 до края на 2016 г.

Одитът е част от кооперативен одит на Работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ (професионалната организация на сметните палати в Европа, включително Европейската сметна палата). Освен българската Сметна палата одит на качеството на въздуха в своите страни в рамките на кооперативния одит извършиха Върховните одитни институции на Албания, Естония, Грузия, Израел, Испания, Косово, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Холандия, Швейцария и Европейската сметна палата.

За одитирания период у нас е установено продължително замърсяване на атмосферния въздух, като най-висок процент от населението живее при наднормени нива на замърсяване в София, Пловдив и Стара Загора. Одитът е извършен именно в трите общини - Столична, Пловдив и Стара Загора. Регистрираните замърсители на атмосферния въздух в тези райони са в резултат на превишени нива на Фини прахови частици, на азотен диоксид, на серен диоксид, и бензоапирен, като вид полиароматен въглеводород, който се изолира в проби от ФПЧ10.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #8 -: Юли 23, 2018, 01:02:46 pm »
Само 10% от хората, които ровят в кофите в София, са клошари

23 юли 2018

Източник: OFFNews.bg


Едва 10% от хората, които ровят в контейнерите за отпадъци в София, са социално слаби клошари.

Уличните събирачи на отпадъци са делят на две категории – много бедни хора, търсещи храна по кофите, и други, сортиращи ценни материали, годни за рециклиране, според организациите по оползотворяване на отпадъците. Една част от хората във втората група са добре организирани, дейността им е териториално разпределена, използват автомобили и имат най-висок дял на събрани отпадъци от съдовете за разделно събиране.

Това става ясно от доклад на Визия за София на тема "Бедност и отпадъци". Според организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки годишните им загуби от дейността на уличните събирачи са между 7 и 9 милиона лв.

От Визия за София цитират изследване на Фондация “Отворено общество”, проведено през 2017 и 2018 г., данните в което показват, че около 80% от уличните събирачи работят ежедневно - по-голямата част от мъжете между 6 и 8 часа на ден, а жените – до 5 часа дневно. За мъжете в изследваната група е много характерен фактът, че са в трудоспособна възраст – между 40- и 50-годишни.

С цел по-бърза и лесна печалба уличните събирачи се насочват и към материали, които все още не са отпадъци, но имат висока стойност като вторична суровина. Например през 2012 г. в столицата са били подменени над 1900 откраднати капаци на шахти. Има много други случаи на откраднати релси от ЖП линии, отстранени високоволтови кабели, телекомуникационна мрежа, пътни знаци и други метални елементи. Тежестта за възстановяване на загубите е върху данъкоплатците и компаниите, с което те пряко финансират уличните събирачи. С промени в Закона за управление на отпадъците се въведе като мярка забрана за физически лица да предават скрап с небитов произход в пунктовете за вторични суровини, с което през последните 2 – 3 години случаите на кражби намаляха, отчитат от Визия за София.

Според тях най-доброто решение за справяне с проблема е интегрираният подход за временно включване на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците, като те и семействата им бъдат включени своевременно и в образователни програми с цел по-добра реализация на пазара на труда и отклоняване от незаконното събиране на боклуци.

След множество изследвания на възможните решения на същия проблем в Южна Африка например стигат до заключението, че единственият начин, по който могат да повлияят положително на този проблем, е да помогнат на хората, ангажирани с нерегламентирано събиране на отпадъци по начин, по който те самите искат и могат да продължат. Това се налага, защото самите хора не искат дейността им да бъде регламентирана, което е сходно със ситуацията на Балканите. Затова в Южна Африка чрез различни грантови схеми се подпомага създаването на кооперативи на събирачи на отпадъци. Смята се, че чрез такова финансиране и насърчаване на обединението на хората в нерегламентирания сектор на отпадъците, те могат да подпомагат останалите хора да събират отпадъците си разделно и да се договарят с тях за изхвърлянето на отпадъка им, пише в анализа на Визия за София.

Подобно нещо се случва в Румъния, където често уличните събирачи се договарят директно с хората и прибират отпадъците от жилищата им. Така те имат възможност за събиране на по-големи количества отпадък, за коопериране помежду си, а средата се поддържала по-чиста. От друга страна, така уличните събирачи могат да имат oрганизация, която да ги представлява при необходимост. Като кооператив те могат да имат достъп до по-добро оборудване, с което да подпомагат работата си, а и до по-добра възможност за образование и развитие и реализация в системата. В Южна Африка осигуряването на автомобили за събиране на отпадъци е един от начините да се насърчи регламентирането на дейността на хората, събиращи отпадъци, така че тя да стане по-безопасна, както за тях, така и за всички хора. Пак там, след реализирането на споменатите мерки се оказва, че регламентирането на тази дейност увеличава доверието в нея и повече хора започват да разчитат на услугите на събирачите на отпадъци, става ясно още от доклада на Визия за София.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #9 -: Август 24, 2018, 10:51:56 am »
СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си

24 август 2018

Източник: OFFNews.bg


Статията, че дори след трето класиране в СУ има стотици незаети места и университетът обяви, че ще приема жадно куцо и сакато, не ме изненада, но най-сетне ме накара да разкажа за своите премеждия с ВУЗ-а. Ако не ви се чете докрая, запомнете само това: Никога не следвайте в български университет, изучете се в чужбина и се върнете! Но, ако все пак имате една цигара време, моля:

Годината е 2012, дръзко отхвърлям идеята да следвам в чужбина, защото за мен Софийският университет винаги е бил Светая Светих на образованието, дори вече не помня защо: дали заради криворазбрано родолюбство, или толкова ми е разбирала главата. Приеха ме с първо желание Връзки с обществеността („престижна специалност“) във Факултета по журналистика и масова комуникация, а конспектът пращеше от гръмки обещания, че ще науча широк спектър от дисциплини – от ВО и реклама, през журналистика и социология, до психология и т.н.

Червените лампички замигаха, когато на първата ни изобщо лекция с „доайена“ на PR-а у нас – Здравко Райков – ни беше казано, че по предмета ще трябва да учим само от неговите книги, които той услужливо може да ни продаде. Те бяха общо 5 на брой за около 70-80 лв., а курсът малко над 60 души, повечето от които си ги закупиха. Аз обаче не бях сред тях, тъй като две от книгите, които той се опита да ни пробута, бяха озаглавени „Вино за здраве“ и „Сън за здраве“ и нямаха нищо общо с предмета.

През следващите седмици потресът ми от правописната, пунктуационна и техническа грамотност на различните преподаватели растеше обратнопропорционално на актуалността на техните лекции, които дори преди 20 години е било комплимент да наречеш „овехтели“. По Компютърно-опосредствена комуникация (КОК, голям майтап, знам) учехме по учебник от 90-те години на миналия век, в който се казваше, че “chat rooms” са бъдещето на интернет комуникацията.

По Писане за ВО имахме графа как се пускат телеграми, по Редактиране ни изпитваха на коректорски знаци, нещо, което след скромните ми 6 години като журналист още не съм видял да се ползва дори в чужбина.

Това обаче не беше особено голяма болка за умиране, тъй като в много от случаите преподавателите дори не се появяваха за лекции, а когато го правеха, от предвидените 3-4 часа стояхме един, пряко сили два, след което отвисявахме няколко часа по кафетата до следващата лекция, ако изобщо се проведеше. Така още в началото, след като две поредни седмици 60 души бихме път за лекция, на която Райков просто не се появи и дори не си направи труда да предупреди, аз спрях да ходя. Подобни примери бол; Георги Лозанов повече от веднъж не се вясна на лекция, а на самия изпит дойде, написа темите на дъската и си тръгна с думите, като сме готови, да съберем листовете си на един чин и той щял да се върне в някой неопределен момент в бъдещето, за да ги събере.

Комуникацията с повечето преподаватели беше само теория: телефон не можеш да намериш, на електронната си поща рядко отговаряха, а приемното им време беше по-скоро пожелателно. Аз дори подозирам, че част от тях не можеха да боравят добре с техника, след като поне два пъти наблюдавах различни лектори да стигат до ръба на отчаянието в опит да включат лаптопа си или проектора. А тези, които все пак успяваха, не впечатляваха с PowerPoint презентациите си на ниво 10-и клас. Но това не бива да ви изненадва, тъй като средната възраст на лекторите сигурно беше 50-60 години. За Бога, Минка Златева и Здравко Райков се познаваха от времето, когато са работили заедно във в. „Работническо дело“. Тук може би започвам да звуча злобно и дребнаво, но няма да се съглася с вас. Да, моите собствени майка и баща не могат да включат компютъра, но те не са преподаватели във Факултета по журналистика и МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ, където се предполага, че да си в крак с технологиите е част от характеристиката.

В тази връзка, намирането на материали, по които да учиш, ставаше почти апокрифно – ще вземеш от някой колега в по-горен курс лекции, ще преснимаш от друг страниците на едно от общо двете копия в цялата страна на едия-коя-си книга, ще надраскаш надве-натри записките, които преподавателят каканиже, гледайки от ръчно написания си лист хартия, нищо, че Гутенберг още през 15-и век е измислил печатането. Практиката в нормалните университети материалите, по които да учиш, да ти бъдат лесно и достъпно предоставени в електронен формат или поне разпечатани и раздадени преди/след лекцията е блян. Вместо това, преди да започне да учи и без това безумните глупости и алабалистики, студентът преминава през приключение в търсенето им, сравнимо с това на Индиана Джоунс, само че в случая Храмът на обречените се нарича Софийски университет.

След ученето, разбира се, идваха изпитите, голяма част от които бяха просто скандални. При страшилището на ФЖМК – Бондиков – никой и досега не може да каже критериите, по които оценяваше. Един колега преписва със слушалка на неговия изпит едно към едно от лекциите по предмета и въпреки това едва получи тройка. Мен ме къса може би 4-5 пъти по общо два предмета. След последната поправка с няколко колеги дори го видяхме как хвърля през прозореца листовете от изпита ни (не се ебавам). Подозрението е, че пишеше оценки за присъствие. Същият беше случаят с Райков, при когото няколко души три години подред предавахме едни и същи курсови работи и всеки път получавахме тройки. Същото беше и при Абаджимарионова, Фъртунова и кой ли още не. Слава на Помагало.ком. Положението беше такова: те ни преподаваха колкото да не заспим, ние учехме колкото да не ни скъсат. След всички премеждия и небивалици последните две години от следването си не стъпих на нито една-единствена лекция, дори на някои изпити не отидох. Към този момент аз и още доста колеги отдавна бяхме загрели накъде отиват нещата и се бяхме ориентирали към професионално развитие. На защитата на дипломната ми работа реших да съм малко по-креативен и вместо PowerPoint да използвам онлайн софтуера Prezi. Видите ли обаче, интернет в залата нямаше. Минутата, в която излязох от защитата, хвърлих всички копия на дипломната си работа в най-близката кофа и си обещах, че кракът ми повече няма да стъпи в български университет като студент.

Дори няма да отварям дума за бумащината и безкрайното редене на всякакви тъпи опашки сякаш сме Зимбабве, а онлайн администрацията е мираж от прогнилия западен капитализъм. За общежитията не мога да говоря, от София съм, но след малкото ми посещения в Студентски съм се къпал с „Мистър Пропър“ и „Райд“. Колкото до колегите... в началото на първи курс проведох анкета за една статия, от която се разбра, че около половината дори не знаеха коя е Людмила Живкова, а няколко откровено не виждаха смисъл от това да се изучава история изобщо.

Виждате ли, сблъсъкът с цяла учебна система, която сякаш е скроена по най-неудобния начин за студента, арогантните и морално остарели преподаватели, колегите, събрани от кол и въже, след 4 години оставят у теб дълбоко чувство на обида и отчаяние. И знам от мои приятели и роднини, че положението не е по-различно в повечето факултети и специалности на Софийския. , а НСА, Господи, НСА каква порнография е. Бедна ми е фантастиката какво е положението в останалите университети и университетчета.

И не е въпрос на пари, пичове и дами, колко струва да си набереш лекциите на компютър и да ги разпратиш до студентите? Колко струва да сканираш нужната глава от книга? Колко му е да пратиш един мейл, че утре няма да проведеш лекцията или да следиш няколко онлайн международни журнала по специалността си, за да не се излагаш като кифладжия? Струва усилието да си вдигнеш глутеус максимуса и да сършиш малко работа, вместо да лежиш на стари лаври, ако бъдем достатъчно щедри и предположим, че такива някога е имало. И ако все пак ще си говорим за пари, нека да попитаме: заслужава ли гореизброеното 20 милиона лева (от общ бюджет на СУ 48 милиона за 2016 г.) в надбавки към заплатите, раздадени само за една година?!? Нима не можеха тия пари да се вкарат в направата на сносен сайт, на нови общежития, оборудване, пропускателна система? Можете ли да си представите какви колосални суми пари са прилапани от администрацията и преподавателското тяло... не, туловище на Софийския за последните 20 години!

И се чудите защо няма достатъчно студенти. Аз се чудя как изобщо има и един студент. Да, попаднах и на преподаватели като Нели Огнянова, Христо Кафтанджиев, Николай Михайлов, Искра Баева, Мария Николова, за които не мога да кажа и една лоша дума и от чиито професионални качества съм останал впечатлен, но дори няколко птички пролет не правят.

Крайно време e да признаем, че царят е гол и да си кажем право, куме, в очи истината, вместо да мълчим гузно, защото всички участваме в заверата. Може би това е една от причините да си мълча досега, защото не е като да съм бил мечтаният студент. Имал съм своите прегрешения и заставам с името си зад тях, затова и си позволих да назова поименно редица преподаватели – както с лошо, така и с добро – за да понесат отговорността за своите дела. За това, че прахосват най-хубавите години в живота на едни деца, за това, че опропастяват бъдещето им с мързела и глупавите си брътвежи, за това, че предават едно от най-отговорните призвания и обричат родината си на гибел. Но и за да признаем, че повечето от нас допринасят със своето мълчаливо съгласие за кочината, в която живеем. Е, аз няма да си мълча повече. На мен ми писна да съм прасе.

Калоян Константинов е бивш редактор в OFFNews, след като завършва бакалавъра си по ВО в Софийския университет, продължава да следва Близкоизточни науки и политика в Кралския лондонски колеж и Оксфорд, както и да представя страната ни на редица журналистически и политически конференции и форуми в Англия, Шотландия, Германия, Белгия, Египет. В момента работи в Тунис, където преподава на деца и младежи.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #10 -: Август 27, 2018, 05:21:01 pm »
Толкова ли е лошо висшето образование в България?

27 август 2018

Източник: OFFNews.bg  Автор: Ивайло Дичев, DW



ВУЗ-те снижават изискванията, за да не прогонят "клиентите"; преподавателите се окопават на едно място до живот, борят се срещу промени. Ако още има някакво висше образование, то се движи по инерция, пише Ивайло Дичев за Дойче веле.

Недостигът на студенти е нещо като български евъргрийн; тази година дори първият във всички класации Софийски университет не успява да запълни 850 места след трето класиране. При връчени 45 хиляди зрелостни свидетелства в страната предлаганите места във висшите училища са 46 хиляди. Въпреки спада в търсенето, продължава да се увеличава предлагането; например останалата с най-много незаети места бакалавърска програма „Религията в Европа“ стартирала през 2016; миналата година пък Русенският университет откри чисто нов филиал във Видин. Наскоро имаше разни смехотворни лотарии към записването, само и само да се привлекат клиенти.

В държавните висши учебни заведения „парите следват студента“, ето защо никой няма интерес да предявява каквито и да било изисквания; младежите напускат сами по разни свои причини, а който е решил да остане непременно, бива избутван до финала. Няма сила, която да промени това положение по една проста причина: висшето образование е поминък за хиляди избиратели и колчем се ограничат някакви бройки, тутакси ще избухнат протести. Кой сериозен популист ще се занимава с реформи при това положение?

Откъм студентите, решили да останат тук, основният мотив не е рейтингът на университета, а по-скоро това къде ще могат да изкарат евтино следването. Животът в големия град е скъп, на повечето се налага да работят (на цял работен ден, по мои наблюдения), а като ще е така – защо да не идеш направо в Германия; там поне общежитието ще е общежитие, столът – стол. Този мотив кара някои местни общности да се борят за висши училища и филиали, защото така поне децата остават у дома и не плащат наем, хранят се добре, пък и родителите им хвърлят по едно око. Това обезсмисля един важен аспект от висшето образование, което е свързано с откъсване от дома, пренасяне в друг, духовен свят. Тази работа предполага кампуси – отделени от града пространства, където учиш и общуваш без да мислиш за битови неща. Но кампуси у нас скоро няма да има; преди време от високо място отговориха на нашия факултет, който искаше да направи кампус на 4-ти километър: „Тук има много интереси“.

За качеството на обучението

Обезсмислянето на висшето образование върви по различни линии. В медиите непрекъснато се обругава тъпоумието на университетските преподаватели, в което ги надминават може би само лекарите, обявявани редовно за убийци. Толкова ли лошо е нашето висше образование? Разбира се, несравнимо е с Харвард, но несравним е и капиталът, носещ приходи на този университет, който сега възлиза на близо 40 милиарда долара (почти колкото БВП на държавата ни). Водещите ни университети обаче са на нивото на второ- и треторазрядните световни, в каквито много от децата ни решават да заминат. Т.е. въпросът не е само в качеството на обучението.

Ако все още има някакво висше образование, то се движи по инерция, защото заплатите на учителите вече надминаха тези в СУ и едно училище често има много по-добро оборудване от нас, които все още се разправяме за това дали има тоалетна хартия. Това, в което драматично се разминаваме, е разбирането, че университетът – както показва етимологията на думата – е място на универсалното знание, не национално-идеологическа институция. От самото си възникване в средновековието тези места (Болоня, Прага, Париж...) събират хора от цяла Европа - и студенти, и преподаватели – омесват се, навлизат в универсалните неща, после отпътуват по страните си.

В нашите университети много рядко ще видите гост-преподавател; фондовете на министерството рядко предвиждат пари за това, пък и учебната програма трябва да се нагажда към гостите, а това създава дискомфорт на администрацията. А откъде-накъде ще си даваме нашите асове на чужди, как ще си запълваме хорариума?

Нека да си го кажем: езикът на науката не е българският, особено когато става дума за икономика, компютри, ядрена физика.Трябва значи решително да завием съм двуезично образование (през споменатото Средновековие наука се е правела само на латински, а не на народните италиански, френски, бохемски говори). А нали си представяте какъв вой ще предизвика това откъм национал-популистите?

Науката не е национална

Ако си дадем ясна сметка, че науката не е национална, ще трябва да тръгнем към все по-тясно сътрудничество със световни университети, които да рецензират работата ни. Това, че сега сами се оценяваме, е леко абсурдно (Шуменският университет анализира работата на Русенския, Софийския акредитира приятелите си в Пловдивския, експерт от съседната катедра точкува и проект по НИС...). Да не ви казвам как текат конкурсите в тази наша уютна провинция, където няма двама души в една сфера, които да не се познават…

Демографията е днес повод за всестранна национална депресия. Да, университетите ни загиват, защото се раждат малко деца и населението застарява. Как се справят чуждите ни колеги с този проблем, който съществува във всички развити страни? Привличат чуждестранни студенти. Висшето образование днес се е превърнало в гигантска, силно конкурентна индустрия, където трябва да хвърлим всички сили, ако искаме да запазим няколкото си водещи висши училища. Представата, че ще си правим национална наука за собствените деца, евентуално да излъжем някое македонче – е пълен анахронизъм. Една глобалната преориентация би била свързана с различни неща. Например ще трябва да преодолеем надигналия се расизъм в обществото ни, да сме готови да приемаме черни, жълти, шарени хора, които да обогатяват обществото ни, както става в големите университетски центрове по света.

Защото тези хора по-късно ще стават наши „посланици“ в страните си. Да помислим за условията, при които чуждите студенти ще дойдат тук – защото следването е не само учене, но и житейски, културен опит (пак темата с хартията в тоалетните). Когато се развива една индустрия, трябва да се концентрират усилията върху няколко продаваеми дисциплини, защото сме малки и не може да правим еднакво добре всичко. Тук обаче редовно се разгаря яростна борба и в последна сметка държавата решава да дава на всеки по малко и да ги оставя сами да се боричкат. В резултат – нито една научна специалност, в която да сме прилично видими.

Накрая за прословутия бизнес, за когото трябвало да подготвяме кадри. Как си го представяте – заявки за едни специалисти, които ще трябват след 4 години? А наясно ли сме какво ще е нужно точно тогава и дали заявителите няма да са фалирали по няколко пъти? Обратна връзка трябва да има, но вероятно чрез стипендии, студентски заеми, стажове, интегриране на икономически дейци в университетския курикулум (в тази посока се направиха промени).

Подизпълнителският характер на българската икономика прави така, че тук се търсят кадри за ниските нива, защото творческата дейност компаниите вършат в световните си центрове; е добре, да се откажем ли да обучаваме студенти с по-високи амбиции, да обречем ли децата си на изпълнителска дейност завинаги? Може пък да се променят нещата някой ден.

А бизнесът изобщо не се интересува от дипломи

Най-печалното е, че българският бизнес изобщо не се интересува от дипломи, камо ли пък от успеха в тях. Назначават го с идеята, че ще го научат сами на каквото трябва. Държавните назначения пък се правят според партийна вярност, роднинство, местничество, тази тема хич да не я подхващаме.

Вероятно вина за скъсването на доверието между образование и работодатели имат и двете страни: образователните институции снижават изискванията, за да не прогонят „клиентите“; преподавателите се окопават на едно място до живот, съпротивляват се на всякакви промени. Бизнесът пък развива алергия към университетското скудоумие, отхвърля с презрение тезата, че университетът може би подготвя цялостно мислещи човешки същества. И така всяка година – няколко публикации, едно изследване, малко взаимно обругаване в сутрешните блокове. Как се изгражда доверие аз не знам, но без него висшето образование няма сериозно бъдеще.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #11 -: Август 29, 2018, 03:19:23 pm »
Решено: НИМХ излиза от БАН

29 август 2018

Източник: OFFNews.bg



Националният институт по метеорология и хидрология ще излезе от структурата на Българската академия на науките. Това може да се случи още на 1 януари 2019 г., прогнозира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Решението е било договорено днес, по време на заседанието на Министерския съвет, след като близо 200 работещи в НИМХ отново излязоха на протест пред правителствената сграда на "Дондуков" с искане за отделяне от БАН, заради мизерията, в която са принудени да работят.

Мнозина - дори ръководители в института - получават 575 лв. брутна заплата, младите в НИМХ са малцина - няма как да бъдат задържани при тези условия. Въпреки че естеството на работата им изисква и нощен труд, за такъв няма пари. От липсата на средства за института страдат и прогнозите - при автоматизирана система предупрежденията за опасно време биха пристигали за не повече от минута, а сега това отнема между 20 и 30 мин. Колко пари да получи НИМХ сега решава Общото събрание на БАН.

По време на протеста представители на НИМХ бяха поканени на разговор в Министерския съвет и страните са обсъдили възможностите за изход от конфликта, след което министър Вълчев разказа какво е било договорено.

"Обсъдихме двата варианта, които дадохме миналата седмица, като по-приемлив се оказва вариантът за извеждане на НИМХ от БАН. Това решение ще бъде разгледано на Общото събрание на БАН вероятно на 10 септември. Това е най-добрият вариант, който можем да изберем и за БАН, и за НИМХ“, коментира министър Вълчев.

До дни от БАН ще оформят предложението.

"Въпросът ще бъде бъде решен на Общо събрание. Ако това е решението на правителството, БАН ще се съгласи”, каза председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски.

Ако обаче обещанието не бъде изпълнено, ще бъдат внесени законови промени, които ще позволят извеждането на Института от БАН и без съгласието общото ѝ събрание, увери Вълчев. Това обаче би забавило процеса и е възможно той да приключи през есента на идната година.

Учените от НИМХ, които искат да останат в БАН, ще могат да го направят. "Ние сме демократична организация. Учените, които смятат, че мястото им е в БАН, няма да срещнат пречки от наша страна", увери директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов.




Искрени поздравления за всички учени от НИМХ!!! :)

Крайно време е учените в България да вземат съдбата си в ръце и да осъзнаят, че са отговорни за бъднините на обществото! Нека обаче напомня, че парите не са единствения проблем и парите не са единствената мотивация за това въстание на учени, каквото впечатление създава тази отделна статия. В писмото на НИМХ до премиера ясно се чете:


Цитат
...Тези проблеми са от години, но през 2018 г. придобиха за НИМХ критични мащаби, въпреки допълнително отпуснатите от Правителството 15 милиона лева на БАН. Вече сме напълно убедени, че те не са свързани толкова с размера на средствата предоставяни на БАН от държавния бюджет, а в начина на разпределяне и манталитета на разпределящите ги. С действията си, ръководните органи на БАН успяха да ни убедят, че това няма да се промени. Доказаха ни, че БАН няма управленски капацитет да ръководи и поддържа национално отговорни дейности като тази, изпълнявана от НИМХ. Имаме и непреодолими противоречия в разбирането за ролята на науката и общественото и икономическото й въздействие. Прекратихме протеста си като безсмислен, когато осъзнахме, че НИМХ не трябва да е в БАН. Преминаването ни през 1962 г. към БАН към днешна дата е изчерпало потенциала си...

Предлагаме:

НИМХ да премине към Министерство на образованието и науката, като самостоятелна научна организация, второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Запазването на статута на НИМХ на научна организация е важно, тъй като постигнатата с годините симбиоза на научната и оперативната дейност в НИМХ е едно от най-важните ни постижения, което следва да се запази и развие...


Според мен, лично, БАН трябва да остане без държавно финансиране (което е принудително взимано от данъкоплатеца). Масонско контролираната БАН трябва да бъде оставена да се разгради, а в България да се организира социо-научен консорциум от частно финансирани и национално независими научни академии.

« Последна редакция: Август 29, 2018, 03:22:36 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #12 -: Август 30, 2018, 05:02:48 pm »
Удар под кръста: БАН прекрати мандата на директора на НИМХ, цялото ръководство напуска от солидарност

30 август 2018

Източник: OFFNews.bg


Ден след масовия протест на работещите в Националния институт по метеорология и хидрология, последван от категоричното обещание на правителството, че мизерстващите синоптици ще бъдат изведени от структурата на БАН, ръководството на Академията реагира с удар под кръста.

То прекрати мандата на директора на НИМХ проф. Христомир Брънзов. Възмутени от БАН и солидарни с него, всички от ръководството напускат.

"Ние имаме достатъчно "симпатизанти" в БАН, така че това беше очаквано за нас", посочи в първия си коментар пред програма "Хоризонт" на БНР проф. Брънзов.

Той застана плътно зад исканията на колегите си за излизане от БАН.

"За мен това е причината. Не знам защо те очакват, че за мен по-важен е директорският пост, а не колегите. Твърде наивно очакване от тяхна страна: че ще се обърна срещу колегите си, за да защитавам интересите на някаква група хора от БАН", заяви професорът.

След петмесечни протести срещу мизерното финансиране, което Общото събрание на БАН отпуска на НИМХ, институтът поиска държавата да го извади от структурата на Академията. Желанието на синоптиците е да минат под шапката на Министерството на образованието и науката.

Вчера министърът на образованието Красимир Вълчев обеща това да се случи. Трима представители на протестиралите вчера пред сградата на Министерския съвет работещи в НИМХ бяха поканени в МС, където течеше редовното заседание на правителството. След срещата Вълчев заяви, че ОС на БАН ще гласува решение за отделянето на института до 10 септември и предупреди, че ако това не се случи, ще предложи законодателни промени, които ще доведат волята му до изпълнение независимо от желанието или нежеланието за това в БАН.

В същото време, досегашният директор на института проф. Брънзов призна, че върху него е упражняван натиск „поне от три месеца“ по различни канали. В предаването "12+3" той определи отстраняването си като странен, неразумен и нерационален ход, след постигнатата договореност за мирно разделяне между НИМХ и БАН.

    „За мен е странно, защото след като вчера стигнахме до споразумение в Министерски съвет, при министър-председателя, че вървим към един мирен път на разделяне между НИМХ и Българската академия на науките, за мен това е един много неразумен и нерационален ход. Малко ми прилича на едни времена: "Има човек - има проблем. Няма човек - няма проблем". Истината не е такава и мисля, че те скоро ще се убедят в това нещо“, коментира проф. Брънзов.

Според зам.-председателя на БАН Константин Хаджииванов мотивите за решението са "неспазване на разпореждания на ръководните органи на БАН, уронване на престижа на Българската академия на науките и неспазване на нормативната уредба".

Той увери, че процедурата по изваждането на Института по метеорология и хидрология от БАН ще продължи след отстраняването на директора на НИМХ.

"Мога да ви кажа - това вече е малко мое лично мнение, по този начин се надяваме процедурата да протече по-леко", каза той.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #13 -: Октомври 01, 2018, 01:06:42 pm »
Едно интересно интервю, което едновременно потвърждава, но и премълчава истините, които отдавна съхраняваме в Библиотеката си.

https://offnews.bg/nashite-avtori/dotc-krasen-stanchev-teoremata-na-kouz-i-zashto-svetat-ne-varvi-kam-688996.html

В интервюто на Ивайло Цветков, доц. Красен Станчев завоалирано ни помага да разберем, че:

1) Правителството и политиката са суеверия, които не зависят от интелекта на избирателите, а се опират на вярата им
2) Правителството може да направи едно единствено нещо за икономиката - да изчезне
3) Икономическата свобода е толкова по-голяма, колкото е по-нищожно правителството, а когато го няма, свободата е пълна

Понеже не искам да влизам в напомняния с адвоката на OFFNews, реших да пусна интервюто им само като линк, въпреки че щеше да е по-добре моя коментар да е точно на местата, за които се отнася. Все пак съм доволен, че в Библиотеката имаме на свободно разположение анализа на Ларкън Роуз в "Най-опасното суеверие" и на Джеръми Лок в "Краят на Злото", които Красен Станчев напълно потвърждава на база своя опит и образование.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #14 -: Октомври 09, 2018, 12:07:03 pm »
Убийството на Виктория е послание към всички разследващи гранд корупцията у нас

09 октомври 2018

Източник: OFFNews.bg


Реакциите у нас и в света на убийството на Виктория Маринова са симптоматични за фундаментални разминавания в ценности.

Оставям настрана казионната журналистика като 24 часа, Труд, Пеевските и централни медии. При тях патологията е крайна.

Но в т. нар. широка периферия от хора наблюдавам странен стремеж към омаловажаване на дейността на Виктория и нейния принос към разследващата журналистика. Уж в името на истината. Дори "корифеи" с претенции за разследващи генерали започнаха да обясняват, как тя в същност не била точно и толкова разследваща журналистка.

Тази теза вероятно не толкова странно съвпада с кризисния пиар на властта, която гради стратегията си за "спасение" от публичния гняв върху липсата на връзка на убийството с нейната работа.

Нека видим разликите между международните и вътрешни реакции - западните медии свързват логично убийството с нейната лична отговорност, намеса и участие в оповестяването на данни от едно от най-значимите разследвания - по-скоро изтичане на информация у нас, което касае олигархични групи с достъп до властта. В днешна България проблемът на корумпираните не е толкова, че някой ще се занимава с тях, като ги разследва, а това, че ще застане в защита и разпространи резултатите от тяхната работа. У нас прокуратурата действа не поради достоверността и важността на сигнал, а много често по силата на обществения отзвук. Ето тук Виктория е свършила изключителна работа, която осмисля работата на всеки разследващ журналист - ангажирала се в комуникация и медийна защита на тяхната работа, като е рискувала много в личен план.

Питам тези "смелите", на колко места журналисти се осмелиха, като нея, да публикуват разкритията за Джи Пи Гейт и други разтърсващи корупционни скандали? Колкото телевизионни канали и предавания закриха само защото даваха трибуна на инакомислието. Ето защо стореното от Виктория се равнява по значимост и е достойно за най-висока морална и нравствена оценка, особено в контекста на жестокото и убийство. Обратно хората със скепсиса за нейната роля, които трудно скриват желанието и очакванията си всичко да бъде битова драма, по същия начин игнорират разследването и изтеклата информация за скандала Джи Пи Гейт. Мълчат солидарно с властта и чакат прокуратурата да произведе новини по казуса.

Тук бих искал да цитирам последните думи на Виктория в нейното предаване - за да поставим точка над i

    "Картината на разследващата журналистика в България е доста противоречива. От една страна, силен правителствен и корпоративен натиск върху собствениците на медиите и върху самите медии. Все повече забранени теми. Систематично отстраняване на разследващи журналисти. И от друга страна – безспорни успехи на разследвания през последните години, голяма част от които са публикувани и на сайта „Биволъ“. Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания, както и да извършва и свои такива, касаещи с изключителна степен обществения интерес. Защото това е „Детектор“ – предаването, което отчита лъжата, но дава предимство на истината".

Кой може да твърди, че заради тези думи не могат да убият в днешна България?

За това не се чудете, че ни виждат по-добре отвън, особено когато убият журналист.

Ако има нещо сигурно, и то без да чакам резултатите от разследвания, че това убийство бе послание към всички ангажирани по веригата с разследвания на гранд корупция - опасно е и за тези които копаят и за тези които разпространяват и сътрудничат.

Б. ред. - Позицията на бившия ни посланик в Москва Илиян Василев е от фейсбук профила му.

Тагове към темата: новини обща култура общество