Гейтуей преживяването: Синхронизирането на мозъчните половини в перспектива.1. Въведение. За да се опише техниката за постигане на изменени състояния на съзнанието на института “Монро” (Monroe Institute), занимаваща се със синхронизиране на мозъчните половини, най-ефективният начин да се започне е като се накратко се опишат основните механизми, залегнали в методи като хипнозата, трансцедентната медитация и биологичния отговор. Най-лесно е да се опише какво е Гейтуей, като се започне с кратко описание на онези свързани техники, които споделят някои общи черти с Гейтуей преживяването, но които все пак са различни. По този начин можем да развием база за сравнение още отначало, която ще осигури концепции, които са полезни за обясняването и разбирането на Гейтуей чрез съпоставяне, в крачка.
2. Хипноза. Според теориите на психолога Роналд Стоун (Ronald Stone) и биомедицинските инженерни методи на Ицхак Бентов (Itshak Bentov), хипнозата на практика е техника, която позволява сдобиване с директен достъп до сензорната моторна кора (sensory motor cortex) и центровете на удоволствието, и долните мозъчни (емоционални) части (и свързаните центрове на удоволствието) от дясната страна на човешкия мозък, с последващо изключване на ляво-мозъчната функция за следене на външните стимули. Лявата половина на мозъка е себе-когнитивната, вербална и линейно разсъждаваща компонента на ума. Тя изпълнява дейността да следи прииждащите външни стимули чрез категоризиране, оценяване и приписване на значение, преди да разреши на сигналите да преминат към дясната мозъчна половина на ума. Дясната половина, която действа като безкритичната, холистична, невербална и шаблонно-ориентирана компонента на мозъка, явно приема всичко, което лявата половина й подава, без да го поставя под въпрос. В последствие, ако лявата половина бъде разсеяна или чрез скука, или чрез редукция на сънното и полу-сънното състояние, на външните стимули, включително хипнотичните сугестии, им се позволява да преминат без преценяване и задръжки към дясната половина, където се приемат директно и въз основа на тях се предприемат действия без въпросиране. Резултатът може да включва емоционална реакция, идваща от долната мозъчна част, сензорните / моторните реакции, изискващи задействане на кората, и тн. И сензорната кора и моторната кора на дясната мозъчна половина на мозъка съдържат серия точки, познати като “хомункулус”, което отговаря на точки в тялото (виж изображение 1, следващата страница). Стимулирането на съответната област в кората предизвиква междинна реакция в съответната част от тялото. В последствие, внасянето на сугестията, че левият крак е вдървен, ако достигне до дясната половина без препятствия и се отнесе до подходящата зона в сензорната кора, това ще доведе до генерирането на електрическа реакция, която ще индуцира усещането за вдървеност. По подобен начин, сугестията, че човекът изпитва общо усещане за щастие и добруване, ще се отнесе до подходящите центрове за удоволствие, намиращи се в долната мозъчна част на кората на дясната половина, следователно индуцирайки сугестираното усещане за еуфория. Най-накрая, сугестии, които информират хипнотизирания субект, че той се радва на увеличена концентрация или сила на паметта, ще получат отклик от дясната половина и тя ще задейства неизползвания капацитет за съхранение на информация, който в нормални условия се пази за резерв, за да удовлетвори натоварването от избиращите и контролиращите процеси на лявата мозъчна половина. Всичко това ще добие голямо значение в контекста на Гейтуей процеса, когато се обръща внимание на това как хипнозата може да се използва за ускоряване напредъка в ранните етапи на Гейтуей преживяването.
Фигура А. Хомункулусът
Фигура Б. Моторната и Сензорната кори и Третата и Страничните кухини
Фигура В. Изглед към Третата и Страничните кухини в контекста на асоциираната мозъчна структура
3. Трансцедентна медитация. От друга страна, трансцедентната медитация работи по отчетливо различен начин. В тази техника, интензивната и удължена целенасочена концентрация върху процеса по извличане на енергията нагоре по гръбначния стълб в крайна сметка води до нещо, което прилича на създаване на акустични стоящи вълни в мозъчните кухини, които вълни после се провеждат до сивото вещество в мозъчната кора в дясната половина на мозъка. В резултат, според Бентов, тези вълни “ще стимулират и в крайна сметка ще “поляризират” кората по такъв начин, че тя ще започне да провежда сигнал по хомункулуса, започвайки от пръстите и нагоре”.Био-медицинският модел на Бентов, както е описан в една книга на Лий Санела (Lee Sannella), озаглавена: Кундалини – психоза или възнесение, постулира, че стоящите акустични вълни са резултат от изменен ритъм на сърдечните звуци, което изменение понякога се случва в следствие от продължително медитиране; това изменение създава симпатични вибрации в стените на изпълнените с течност кухини, които са третата и страничните мозъчни камери. Освен това, според Бентов: “състоянията на блаженство, описвани от онези, чиито Кундалини симптоми са завършили пълен кръг по мозъчните половини, може да се обяснят като себе-стимулация на центровете на удоволствието в мозъка, причинена от протичането на “ток” по сензорната кора”. Бентов отбелязва също, че “това, че повечето от описаните симптоми започват от лявата страна на тялото, означава, че това е едно развитие, което започва в дясната мозъчна половина”. Въпреки че за да се “повдигне Кундалини” е нужен един период от интензивно медитиране и практика около пет години и повече, Бентов твърди, че излагането на механични или акустични вибрации в обвхвата на 4-7 херца (цикъла в сенкунда) за дълги периоди от време може да доведе до същия ефект. Бентов цитира като пример “честото пътуване в кола, вибрациите на чиято седалка и шаси се комбинират така, че да попадат в този честотен диапазон, или продължителното излагане на тези честоти, създавани, например от вентилационна въздушна шахта ”. Той също така отбелязва, че: “Натрупващият се ефект от тези вибрации може да е в състояние да задейства спонтанна психо-Кундалини последователност у податливите хора, които имат особено чувствителна нервна система”.
4. Биологичен отговор. Третият метод за изменение на съзнанието, който ще бъде кратко описан, е биологичният отговор. Биологичният отговор е някак си уникален заради това, че той всъщност впряга в действие себе-когнитивните и познавателни сили на лявата мозъчна половина, за да се получи достъп до такива зони от дясната половина като долния мозък, моторната и сензорната кори и центровете за болка или удоволствие. Вместо да потиска лявата мозъчна половина, както се прави в хипнозата, или като цяло прескачайки и игнорирайки я, както се прави в трансцедентната медитация, биологичният отговор учи лявата половина първо да визуализира желания резултат, и след това да разпознае чувствата, свързани с преживяването от успешния достъп до специфичната област от дясната половина – долен мозък, кора, център за болка или удоволствие или други зони – по нужния за постигането на резултата начин. Използват се специални устройства за себе-наблюдение, като например дигитален термометър, с които лявата мозъчна половина да се информира дали постига успех в задействането на дясната половина и правилната зона от нея. След като това се постигне, левият мозък може отново и отново да инструктира десния мозък да възстанови нужните пътеки, за да възпроизведе същите външни, обективни доказателства за успех. По този начин пътеките се подсилват и подчертават до такава степен, че умът на лявата половина се сдобива с достъп до зоните в десния мозък, използвайки съзнателно изискваща команда. Например, ако субектът желае да увеличи кръвоснабдяването на левия крак, за да ускори излекуването, той може да се концентрира върху постигането на този резултат с левия си мозък, докато внимателно следи дигитален термометър, свързан с левия крак. Когато концентрираното усилие започне да постига успех, дигиталният термометър ще регистрира покачване на температурата на левия крак. В този момент, субектът може умствено (ляв мозък) да асоциира преживените усещания с постигнатите резултати и може да започне да подчертава, чрез умствено спомняне, същия процес, за да го подсили чрез потвърждение и повторение. По този начин може да се блокира болката, да се усили излекуването, да се потиснат и в последствие да се унищожат злокачествени тумори, може да се стимулират центровете за удоволствие на тялото и може да се постигне разнообразие от физиологични резултати. В допълнение, биологичният отговор може да се използва за голямо ускорение на изпадането в дълбоки медитативни състояния, особено при начинаещите, които нямат опит с медитативните техники и чиито напредък в тази методология е подпомогнат чрез ефективно визуализиране и външно, обективно потвърждение. Изобразяването на мозъчните вълни на субекта на електроннолъчева тръба е доказало се средство за лабораторно потвърждение, чрез което субектите могат бързо да се научат да навлизат в дълбоко отпуснати състояния, характеризиращи се с онзи вид тишина и единство на умствения фокус, асоциирани с напредналата медитация.
5. Гейтуей и синхронизацията на мозъчните половини. След като накратко разгледахме основната механика на принципните техники за изменение и разширение на съзнанието, които споделят някои от целите и/или методите, прилагани в Гейтуей преживяването, можем да продължим, като се фокусираме върху същината на тази техника. В основата си, Преживяването Гейтуей е тренировъчна система, измислена с цел да доведе до увеличена сила, съсредоточеност и кохерентност на амплитудата и честотата на мозъчните вълни, излъчвани от лявата и дясната мозъчни половини, така че да се измени съзнанието, и то да се премести извън физическата сфера, така че в крайна сметка да избяга дори от ограниченията на времето и пространството. Тогава участникът добива достъп до различните нива интуитивно знание, което вселената предлага. Това, което различава Гейтуей преживяването от формите на медитация, е това, че то използва техниката за синхронизиране на двете мозъчни половини, която е описана в един монограф от треньорката в института “Монро” Мелиса Джагър (Melissa Jager) като, “състояние на съзнанието, дефиниращо се с това, че графиките от електроенцефалограмите (ЕЕГ) на двете мозъчни половини са едновременно равни по амплитуда и честота”. Въпреки че синхронизацията на мозъчните половини е някак си рядка и продължава само кратко време в обикновения човешки ум, Мелиса Джагър твърди, че: “Аудио-техники, разработени от Боб Монро (Bob Monroe), могат да индуцират и да поддържат мозъчна синхронизация чрез аудио-записите “Фокус 3” на института...”. Тя също отбелязва, че: “Проучвания, извършени от Елмър и Алис Грийн (Elmer, Alyce Greene) във фондация “Менингер” (Menninger Foundation), показват, че субект с 20 годишно обучение в зен медитация може да установява мозъчна синхронизация волево, поддържайки я за повече от 15 минути”. Д-р Стюарт Туемлоу (Stuart Twemlow), психиатър и изследовател към института “Монро”, докладва, че: “В проучванията ни върху ефекта от записите на системата “Монро” върху мозъчните вълни открихме, че записите насърчават фокусирането на мозъчната енергия (тя може да се измери както крушка, във вата) във все по-тесен и по-тесен честотен “диапазон”. Това фокусиране на енергията не е по-различно от концепцията в йога за съсредоточаването в точка, което на западен език можем да преведем като целеустременост”. Д-р Туемлоу продължава с наблюденията си, че когато индивидът продължи със записите отвъд Фокус 3, “... има постепенно увеличение на размера на мозъчните вълни, което е мерило за мозъчната енергия или мощност”.
6. Лампа срещу лазер. Мелиса Джагър използва метафора, за да изясни процеса с употребата на техниката за синхронизиране на мозъка в Гейтуей преживяването. Тя посочва, че човешкият ум в обичайното си състояние може да се оприличи на обикновена лампа, която харчи енергия под формите на топлина и светлина, но по хаотичен, некохерентен начин, което разпръсква енергията му в голяма област с ограничена дълбочина. От друга страна, човешкият ум под дисциплината на мозъчната синхронизация действа по подобие на лазерния лъч, който създава дисциплиниран поток светлина. Енергийният поток се проектира с пълна кохерентност и в амплитуда и в честота, така че повърхността на лазера съдържа милиарди пъти концентрираната енергия от подобно лице от повърхнината на слънцето. Гейтуей предполага, че след като честотата и амплитудата на човешкия мозък станат кохерентни, тогава ще е възможно и двете да започнат да се ускоряват, така че човешкият ум скоро да започне да резонира на все по-високи вибрационни нива. След това умът ще може да се приведе в синхронизация с по-сложни и рядко срещани енергийни нива във вселената. Предполага се, че когато умът оперира на тези все по-рядко срещани нива, би трябвало да е способно да обработва така получената информация чрез същата фундаментална матрица, чрез която осмисля обикновените физически сетивни сигнали, за да постигне смисъл в когнитивен контекст. Такъв смисъл обикновено се възприема визуално под формата на символи, но може и да се възприема като удивителни просветвания на холистична интуиция или дори под формата на сценарии, включващи както визуално, така и слухово възприятие. Механиката, по която умът упражнява съзнателната функция, ще бъде описана по-подробно по-нататък в този документ.
7. Реакцията Следване на честота. За да постигне синхронизация на мозъчните половини, техниката за синхронизация се възползва от феномен, познат като реакция “Следване на честота” (FFR, Frequency Following Response), което означава, че ако субектът чуе звук, произведен на честота, която пресъздава една от онези честоти, асоциирани с оперирането на човешкия мозък, мозъкът ще се опита да имитира същата честота, като настрои мозъчното си излъчване. Следователно, ако субектът е в напълно будно състояние, но чуе звукови честоти, които се приближават до мозъчното излъчване на ниво Тета, мозъкът на субекта ще се заеме с това да промени мозъчното си излъчване от нормалното Бета към ниво Тета. Тъй като ниво Тета се асоциира със съня, въпросният субект може да от напълно будно състояние да навлезе в сънно състояние (но при условие, че не се съпротивлява съзнателно), тъй като мозъкът се опитва да скачи честотното си излъчване с онова, което човекът чува отвън. Тъй като тези мозъчни честоти са извън диапазона от звучи, които могат да се чуят в чиста форма от човешкото ухо, техниката за синхронизация трябва да ги възпроизведе на база друг феномен, познат като способността на мозъка да извлича “туптящи” честоти. Ако човешкият мозък е изложен на една честота в лявото ухо, която е 10 херца по-ниска от друга чуваема честота, пусната в дясното ухо, вместо да чува която и да е от двете чуваеми честоти, мозъкът избира да “чува” разликата между тях, “пулсиращата” или “туптящата” честота. Така, възползвайки се от феномена FFR, и използвайки техниката за “туптящите” честоти, системата Гейтуей използва техниката за синхронизация на мозъчните половини и други аудио техники, включващи феномена FFR, за да въведе разнообразие от честоти, които на практика се пускат на подсъзнателно, нечуваемо ниво. Целта е да се отпусне лявата половина на мозъка, физическото тяло да се постави във виртуално спящо състояние, и да се установи кохерентност между лявата и дясната половини под условия, които са измислени така, че да насърчават все по-високи аплитуди и честоти на мозъчното излъчване. Звуковите и може би подсъзнателните сугестии на Боб Монро съпътстват различните мозъчни честоти, които понякога се пускат заедно с други звуци, като например сърфиране в океана, за да се маскират звуковите честоти там, където е желателно. По този начин, Гейтуей се стреми да осигури на субекта инструментите, чрез които той може с времето да измени съзнанието си на база собствената си воля чрез честа употреба на записите с цел да получи достъп, чрез интуитивни средства, до нови категории информация, която не е достъпна за обикновеното съзнание.
8. Ролята на резонанса. Само че, мозъчната кохерентност, скачена с “туптящи” честоти, приложени чрез стерео-слушалки, е само една част от причината, поради която системата Гейтуей работи. Тя също така е проектирана да постигне физическата тишина, характерна за дълбоките състояния на трансцедентна медитация, което създава пълна промяна на основния резонансен ритъм, свързан със звуковите честоти, произвеждани от човешкото тяло. Йогата, зен или трансцедентната медитация, ако се практикуват достатъчно дълго време, ще произведат промяна в звуковата честота, в която човешкото сърце резонира из цялото тяло. Според Бентов, тази промяна в резонанса е резултат от елиминиране на онова, което в медицинската професия се нарича “раздвоено ехо”, така че звукът от сърцебиенето може да се движи синхронно нагоре и надолу по кръвоносната система в хармоничен резонанс приблизително седем пъти в секунда. Бентов описва ролята, която играе раздвоеното ехо, по следния начин: “Когато лявата камера на сърцето изпомпва кръв, аортата, тъй като е еластична, се издува навън точно след клапана и предизвиква импулс от налягане, който пътува надолу по аортата. Когато тази вълна достигне раздвояването в ниския корем (това е където аортата се разклонява на две, за да премине в краката), част от импулсът от налягане се отразява и започва да пътува нагоре по аортата. Ако през това време сърцето изпомпи още кръв, и надолу пътува нов импулс от налягане, тези две вълни в крайна сметка ще се сблъскат някъде по аортата и ще създадат интерференция”. Поставяйки тялото в съноподобно състояние, Гейтуей записите постигат същата цел като медитацията, в смисъл, че тялото се поставя в толкова дълбоко отпуснато състояние, че раздвоеното ехо постепенно изчезва, тъй като сърцето намаля силата и честотата, с която изпомпва кръв в аортата. Резултатът е редовна, ритмична синусоидна вълна от звук, който създава ехо навсякъде из тялото и се издига до главата в поддържан резонанс. Амплитудата на тази синусоидна вълна, когато се измери с чувствителен инструмент, подобен на сеизмограф, е с около три пъти по-голям звуков обем в сравнение със звука, създаван от сърцето, когато функционира нормално.
9. Мозъчна стимулация. Био-медицинския модел на Бентов показва, че този резонанс е от значителна важност, тъй като той директно се предава към мозъка и има ефект върху него. Получената вибрация се приема и предава в самия мозък чрез изпълнените с течност трета и лява кухини, намиращи се над мозъчния ствол. Тогава се генерира електромагнитен пулс, който стимулира мозъка да повдигне амплитудата и честотата на мозъчното излъчване, точно както д-р Туемлоу наблюдава в изследването си върху ефектите от записите за синхронизиране на мозъчните половини. Също така, мозъкът се съдържа в стегната мембрана, наречена дура, която е, на свой ред, омекотено подпирана от течност, която се намира между нея и черепа. Когато кохерентният резонанс, произвеждан от човешкото сърце в състояние на дълбоко отпускане, достига течностния слой, обграждащ мозъка, той създава продължителен ритъм, при който мозъкът се движи нагоре и надолу приблизително 0.005 до 0.010 милиметра. Самоподсилващия се характер на резонантното поведение демонстрира способността на тялото да поддържа това движение въпреки минималната енергия за него. По този начин, цялото тяло, на база собственото му микро-движение, функционира като настроена вибрационна система, която провежда енергия в обхват между 6.8 и 7.5 херца в земната йоносферна кухина, като самата тя резонира на около 7-7.5 херца. За този процес, Бентов констатира:
“Това се случва на много ниска дължина на вълната, около 40 000км, или точно около периметъра на планетата. С други думи, сигналът от движението на телата ни ще обиколи света за около една седма от секундата през електростатичното поле, в което сме потопени. Такава дълга дължина на вълната не познава препятствия, и силата й не се губи много на дълги разстояния. Принципно, тя ще премине през всичко: метал, бетон, вода, и полетата, които изглаждат телата ни. Тя е идеалната среда за провеждане на телепатичен сигнал.”
В последствие, процесът Гейтуей е разработен сравнително бързо да създава състояние на дълбоко спокойствие из нервната система и значително да понижи кръвното налягане, за да накара кръвоносната система, скелета и всички други органи и системи да започнат да вибрират кохерентно с приблизително 7-7.5 повторения в секунда. Полученият резонанс установява редовна, повтаряща се звукова вълна, която се разпространява в съзвучие с електромагнитното поле на земята.
10. Енергийно скачване. Когато тялото се превърне в кохерентен осцилатор, вибриращ в хармония със заобикалящата електростатична среда, специфичните упражнения, включени в аудио записите на Гейтуей, карат участника да изгради енергийното поле, обграждащо тялото му, предполага се, като ползва енергия от земното поле, с което тялото сега е скачено заради способността си да резонира с него. Това поставя телесното енергийно поле в хомогенност със заобикалящата го среда и подтиква към движение на седалището на съзнанието в посока към заобикалящата среда, отчасти като реакция от факта, че двете електромагнитни среди сега представляват един енергиен континуум. По този начин, същият процес, който вкарва мозъка във фокусирана кохерентност с постоянно растящи нива на честота и амплитуда, за да го скачи със сходни честоти във вселената с цел събиране на информация, също така подтиква покачване на енергийните нива на тялото до адекватна степен, която ще позволи на субекта да преживее извънтелесно движение, когато е готов да го направи (повече по този въпрос по-късно). В допълнение, резонирайки с електромагнитната сфера на земята, човешкото тяло създава удивително мощна носеща вълна, за да улесни ума в комуникацията му с други подобно настроени умове.
11. Съзнание и енергия. Преди обяснението ни да може да продължи нататък, от съществено значение е, да се дефинира механизма, по който човешкият ум упражнява функцията, позната като съзнание, и да се опише начина, по който това съзнание оперира, за да изведе смисъл от стимулите, които получава. За да направим това, ние първо ще вземем предвид фундаменталния характер на материалния свят, в който водим физическото си съществуване, за да можем точно да възприемем суровата материя, с която съзнанието ни трябва да работи. Първото, което трябва да се каже е, че двата термина, материя и енергия, са подвеждащи, ако трябва да се приемат като две подчертано различни сътояния на съществуване във физическия свят, който познаваме. Действително, ако терминът материя се приеме, че означава твърдо вещество, в противовес на енергия, което се разбира като някакъв вид сила, тогава употребата им е напълно подвеждаща. Днес науката знае, че както електроните, които се въртят в енергийното поле около ядрата на атома, така и самите ядра не са направени от нищо повече, освен осцилиращи енергийни решетки. Твърдата материя, в строгото построение на термина, просто не съществува. Вместо това, атомната структура е изградена от осцилиращи енергийни решетки, заобиколени от други осцилиращи енергийни решетки, които орбитират с изключително високи скорости. В тази книга, “Дебнене на дивото махало” (Stalking the Wild Pendulum), Ицхак Бентов дава следните фигури. Енергийната решетка, която изгражда ядрото на атома, вибрира на честота приблизително 10
22 херца (което означава 10, последвано от 22 нули). При 21 градуса Целзий един атом осцилира с честота 10
15 херца. Цяла една молекула, съставена от някакъв брой атоми, скрепени заедно в единно енергийно поле, вибрира в рамките на 10
9 херца. Една жива човешка клетка вибрира на приблизително 10
3 херца. Доводът тук е, че цялото човешко същество, мозък, съзнание и тн, точно както вселената, която го заобикаля, не е нищо повече и нищо по-малко от една изключително сложна система от енергийни полета. Така наречените състояния на материята са всъщност варирания в състоянието на енергията, и човешкото съзнание е функция на взаимодействието на енергията в две противоположни състояния (движение срещу покой) по начин, описан в следния параграф.
