Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Веско

Страници: 1 ... 10 11 12 [13] 14 15 16 ... 26
181
Италия с драконовски наказания за неваксинираните

След Германия и Италия въвежда наказания за неваксинираните. Но за разлика от немците, които спират компенсациите на неваксинирани работещи, които са принудени да се подложат на карантина, италианците направо спират заплати.

Италианското правителство е приело заповед, важаща както за частния, така и за публичния сектор, с която нарежда на компаниите да не плащат на тези от служителите си, които отказват да се ваксинират срещу SARS-CoV-2.

Заповедта нарежда всички работници да разполагат с т.нар. „зелен паспорт“ – документ, сертифициращ ваксинация срещу вируса. Това поставя много въпросителни върху това какво ще се случи с милионите италианци, които все още не са се имунизирали.

Правителството дори опитва да избегне потенциални съдебни дела срещу себе си като не препоръчва на компаниите директно да увоняват неваксинираните си служители, но ги „съветва“ да не им плащат. В същото време всеки, който не спази „препоръките“ и се появи на работното си място без да покаже ваксинационния си сертификат, е заплашен с глоба до 1500 евро.

Дори тези, които са били заразени от ковид и са преболедували са заплашени от новата заповед. Според нея дори те ще трябва да сложат поне една доза от ваксината, като демонстрация на „съгласие“, за да могат да извадят своя сертификат.

На 1 септември Италия разшири обхвата на ваксинационните си паспорти. Така те са нужни както за университетите, така и за училищата.

Неваксинираните не могат да използват междуградски обществен транспорт, нямат право да влизат в музеите, стадионите, театрите, фитнесите, закритите помещения на барове и ресторанти. Там също е задължително представянето на ваксинационен паспорт.

https://standartnews.com/svyat/italiya-s-drakonovski-nakazaniya-za-nevaksiniranite-472399.html


!!! Ако не знаете премиер на Италия е Марио Драги, който беше преди това председател на Европейската Централна Банка.

182
Ето ви икономическо обяснение на случващото се.. централни банки, ваксини, ваксинационни паспорти, криптовалути, бъдещите криптовалути и т.н.


183
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Август 15, 2021, 12:21:34 am »
Защо някои хора поддържат тиранията, а други се опълчват?

Един фундаментален въпрос, който витае из страниците на историята, още не е получил задоволителен отговор. Има много философски школи, занимавали се с това, защо и как възниква тиранията в дадено общество, но всички те се ограничават в обясненията си, главно защото позволяват на предразсъдъците да предопределят изводите и ги заслепяват за по-дълбоките изражения на властта и заговорите. С други думи, те свалят булото само толкова, колкото им е изгодно, но и отричат, че това було изобщо съществува.

Общото схващане по въпроса за автокрацията или олигархията е, че хората са „глупави“ и лесно са манипулирани да следват обаятелни особи, които дават обещания, без да имат и най-малкото намерение да ги изпълнят. Това е нелепо и крайно опростяване. В действителност са необходими много сложни манипулации и се изисква дълбоко разбиране на човешката психология, за да бъде спечелено мнозинството хора за диктатурата.

В съвременната епоха хората не могат просто да бъдат заставени със заплаха от оръжие, поне не и веднага. Те трябва да бъдат подведени към конформизъм, но и нещо повече: да бъдат накарани да мислят, че това през цялото време е било ТЯХНА ИДЕЯ. Без процеса на самоцензура и самопоробване населението би се разбунтувало, независимо колко потиснически е режимът. Не може една тирания да просъществува хиляда години, освен ако хората не са подлъгани да я аплодират или директно да извличат ползи от нея.

Ето тук намираме истинския ключ към тоталитаризма

Диктатурата процъфтява, защото има неизменна част от всяко общество, което тайно я обича и иска тя да съществува. Такива хора ги наричаме полезни идиоти, но става дума за нещо повече. Те не действат непременно неосъзнато; те в някаква степен разбират, че съучастват в унищожението на чуждите свободи… и това им носи наслада.

Несъмнено, има елити и глобалисти, които жонглират с основните похвати за измама и се стремят към повече и повече контрол, но те не биха могли да постигнат почти нищо без помощта на армията от социопатични изчадия, живеещи сред нас.

Тази странна и разрушителна характеристика е особено видима в наши дни и в светлината на ковид локдауните и натиска за недоброволни ваксинации. Очевидно е, че има разни хора, които са прекалено загрижени за личния здравен избор на всеки друг. Науката и статистиките доказват, че те нямат повод за притеснение и от вируса, но те пренебрегват науката.

Те жадуват за вкуса на властта. Те са се превърнали в култ, който отхвърля всяка логика и изисква раболепие пред лъжливите официални версии. Те не се вълнуват от фактите, а ги е грижа само ние да се подчиним.

Е, както съм казвал отново и отново: Ние няма да се подчиним!

И ето така започва епичният конфликт; една история, която е стара като самия свят. На този свят има два вида хора: Онези, които искат да контролират другите, и онези, които искат да бъдат оставени на мира.

Но кое мотивира откачалките, вманиачени по контрола? Защо са такива, каквито са? Нека видим някои от причините…

Машината на страха

Има хора, които се мотивират от успехи, от печалба, от надежда, от стремежа да помагат, от вяра, от оптимизъм, от любов, от чест. А има и хора, управлявани от страх. Съществуват стотици разновидности на страха, но само няколко пътища, водещи към тях.

Колективистите отвръщат на страха с отчаяна нужда да управляват средата си на всяко равнище. Те вярват, че ако могат да контролират хората и събитията до определена степен, ще могат да премахнат непредвидимото и да се освободят от страха. Но животът не работи и никога няма да работи така.

Степента на влияние, което искат тези хора, е толкова далеч от тях, че то никога не може да бъде придобито. Имам предвид, че те никога няма да са задоволени и ще искат още. Техните страхове винаги ще ги измъчват, защото страховете не се борят като външни противници, а могат да се преборят само със самоусъвършенстване.

Освен това нещата, от които те се страхуват, често са свързани със собствения им нарцисизъм и сами са ги създали. Те се страхуват от провал, но рядко работят достатъчно усилено, за да успеят. Те се страхуват от изобличение, но само защото постоянно лъжат. Те се страхуват от конфликти, но само защото са слаботелесни и слабохарактерни. Те се страхуват от смъртта, защото вярват, че няма нищо по-велико от самите тях.

Те копнеят за власт над обкръжението си, защото погрешно вярват, че могат да измамят съдбата и последствията от собствените си ужасни решения.

Сигурност в тълпата

Въпросът за страха ни занимава и с обичайния мироглед на тоталитаристите и как те намират (своето чувство за) сигурност. Идеята да се защитават сами и лично да отстояват принципите си пред противници е напълно чужда за тях. Те избягват такива ситуации на всяка цена, а усещането за риск ги отвращава.

Ето защо те си търсят тълпа, с която да се слеят. Безличието ги кара да се чувстват в безопасност, но им носи и силата за колективистки действия. Могат да се чувстват могъщи, докато в същото време са жалки и слаби.

Тези хора почти винаги действат чрез големи единомислещи групи, които наказват всяко отклонение от редиците си. Обикновено няколко водачи насочват мотивацията на рояка.

Самата тълпа е оръжие. Нейната единствена цел, освен комфорта на участниците в нея, е да унищожава хората, които не изповядват вярата или ценностите на водачите. Тълпата няма отбранителна функция; тя е инструмент за покушения, тя е ядрена бомба.

И както сме виждали при всяка модерна диктатура – от болшевиките в Русия през нацистите в Германия до китайските комунисти на Мао – тоталитарната тълпа е способна да убива повече хора, отколкото всяка съществуваща ядрена бомба. Всичко в името на: „За общото благо на по-многобройните“. Лъжливи добродетели вместо себеуважение

Всички тирани си вярват, че са праведни в каузата си, даже когато знаят, че действията им са морално отблъскващи. Нагледал съм се на такива открити и дръзки прояви покрай ковид ограниченията и инициативите за ваксинални паспорти. Нека си спомним за момент, че 99.7% от населението не е реално заплашено от вируса; те няма да умрат от него, а в огромното мнозинство от случаите бързо ще се възстановят. Но ковидалният култ непрестанно твърди, че хората, които отхвърлят заповедите, локдауните и ваксините, излагали другите на риск, заради което трябвало да бъдат „принудени“ да се подчинят.

Повечето от тях знаят от данните, че ковид не е заплаха, но официалната версия им дава възможност да прилагат власт чрез „морално осъждане“, затова те лъжат и продължават да лъжат за данните с мисълта, че лъжата ще бъде приета като реалност. Това е типична характеристика на повечето култове и фанатични религии, забравили се в заблудите си – навикът на последователите им да предпочитат лъжите пред фактите и логиката, не защото опитват да защитят вярата си, а защото това им дава шанса да се чувстват благочестиви и превъзхождащи онези, на които те са решени да навредят.

Несъгласните са наричани еретици, по-долни и от най-долните, мръсни терористи. Така групата, която е против тираничните закони, е лишавана от човечност и е обрисувана като демонична. Хората, които искат да останат свободни, са наричани чудовища от тоталитарните чудовища, които се изживяват като герои, спасяващи света. Или както Робърт Антон Уилсън някога е казал:
„Покорните винаги мислят за себе си, че са благородни, а не страхливци.“

Да обичаш клетката си

В някаква степен чувствам, че разбирам този мироглед, но не преставам да се шокирам от начина, по който същите тези, драпащи и пълзящи за власт над другите хора, обичат да са роби на системата. Не съм убеден, че това е иронично, защото тоталитарните режими наистина изпълняват някои от обещанията си за „сигурност“, стига подчинените хора с готовност да се откажат от импулсите си за свобода. Ако правиш каквото ти заповядат по всяко време и служиш лоялно на системата, има приличен шанс да получиш жалките подаяния, нужни за оцеляване. Ще си живееш живота, въпреки че вероятно няма да е щастлив живот.

Онези, които се раздават, за да придвижват целите на системата, и отхвърлят всякакви лични принципи могат дори да се радват на повече материални облаги от останалите граждани. Сещате се, в едно деспотично общество хората, които са най-лишени от чест, са тези, които са най-награждавани. Те не се нуждаят от облаги, умения и заслуги, нито дори от мозък; всичко, което е нужно да направят, е да продадат душите си и да правят всичко по силите си, за да привлекат вниманието на олигархията. Не е нужно да са добри в нещо, а просто трябва да бъдат зли, като това е лесно за някои хора.

По този начин системата се превръща в удобно одеяло, в което безполезните социопати могат да се завият. Те се увиват в него и се наслаждават на топлината му. Те не се интересуват от свободата, защото свободата им е студена. Свободата може да бъде изолираща и съществуването на избор е ужасяващо. Когато всичките ви избори са направени за вас, никога нямате съмнения или вътрешен стрес. Всичко, което се изисква, е да се събуждате всеки ден и да се подчинявате.

За слабите и невежите хора покорността е дар, а не проклятие. Те вярват, че клетката трябва да се позлати, а не да се избяга от нея. И че всеки, който бяга, е луд или опасен. Ако съществуват свободни хора, тогава робите са принудени да поставят под въпрос своето състояние и собственото си подчинение, затова те искат да поробят всеки и да премахнат всяко съмнение от обществото. Единомислието в рояка се почита повече от всичко друго.

Непокорните и свободните

Дребните тирани, които инфилтрират човечеството, вероятно разглеждат правозащитниците като някакви извънземни създания от далечните мъглявини на вселената. Те просто не могат да разберат как е възможно някой да се противопоставя на системата, да застава срещу тълпата или колективизма, особено когато е превъзхождан числено и рискът за него е прекалено голям. За тях това е форма на лудост или липса на разум. Че как някой умен би помислил, че има шанс да се бори срещу диктатурата?

Обичащите свободата по природа сме индивидуалисти, но нас ни е грижа и за свободата на другите. Има едно популярно пропагандно послание, което твърди, че индивидуалистите са „егоисти“, но истината е съвсем различна. За нас не е достатъчно да избегнем робството си, но не бихме бездействали и гледали как другите са поробвани. Ние сме готови да рискуваме живота си, не само да спасим себе си, но и да опазим бъдещите поколения от тоталитаризма.

Докато натрапването на ваксинални паспорти и други репресии продължава да ескалира, и тоталитаристите ще беснеят, защото всеки нов механизъм за контрол ще води до още по-мощни основания за бунт. И честно казано, на този етап въпросът е „или ние, или те“. Те няма да спрат похода си към господство, а ние няма да се предадем, така че сме изправени пред челен сблъсък. Двете ни племена не могат да съжителстват в рамките на едно и също общество, а може би дори на една и съща планета.

Истината е, че ако доброволният принцип беше ценен идеал, тогава цялата тази битка можеше да бъде избегната. Ако колективисткият култ беше готов да приеме идеята, че те могат да изберат да живеят в силно управляема среда на всяко равнище, докато други могат да изберат да живеят независимо, тогава нямаше да има криза. Можехме лесно да тръгнем по отделните си пътища.

Но тоталитаристите не мислят така. За тях всички хора са крепостници, ние сме собственост, която трябва да бъде сломявана и превъзпитавана, докато видим светлината на тяхната вяра. И ако не видим светлината, трябва да бъдем премахнати и заличени.

Ето защо те са изцяло виновни за назряващата война

Те не могат да се спрат да мятат въжета на вратовете и умовете ни. Те са пристрастени към чувството си за превъзходство. Те са като надрусани наркомани и единствената дрога, която успокоява вените им, е пълното потисничество на всички около тях.

Виждам какво предстои и то не е приятно за никоя страна, но ще бъде особено гадно за колективистите, защото те не могат да си представят сценарий, в който губят. Те са толкова сигурни в своето надмощие и в безопасността на своите самоналожени затвори, че ще видят провала като фантом, призрак, който не може да ги докосне. Ще са необходими само шепа дребни поражения, за да ги съкрушат, но това изисква бойците за свобода да станат по-организирани, отколкото са сега.

Изводът: Тираничните системи се планират от елитарни групи и правителства, и именно те имат най-голяма полза от унищожаването на обществените свободи. Това наистина е конспирация, а пандемичните локдауни и принудителните ваксинации са част от нея. Тираничните режими обаче не могат да бъдат осъществени без помощта на голям контингент психопати от населението, а тези хора вървят на тумби, за да правят ужасни неща. Те сякаш чуват как надигащият се тоталитаризъм ги зове със свирка за кучета или надушват кръвта на невинни жертви във въздуха.

Наричайте ги левичари, наричайте ги комунисти, наричайте ги колективисти, наричайте ги както искате; но знайте, че глобалистите не са единствената ни грижа. На пътя ни се изпречва стена от самовлюбени и гладни за власт скакалци, които искат да изядат всичко, което остане от масата на големите господари. Те не са чак толкова тъпи; те не са подведени да правят нещата, които правят. Те са тъжен и жалък рояк, но все още са опасни в амбициите си и ще продължат да полазват нашето лично пространство с напредването на ковидалния план.

https://www.otizvora.com/2021/08/13910/zastho-nyakoi-hora-poddurzhat-tiraniyata-a-drugi-se-opulchvat/

188
ОПАСНИ СЪНИЩА ЗА СИЛАТА
Вадим Садовой

Извадки

Човек получава енергия от околния свят по естествен начин, обаче човешкият свят е изпълнен с предметни ценности и те отвличат вниманието му от пътя на Силата.
Освобождаването от описанието на света и робството на неговите привички води до възможност за промяна на структурата на околния свят със силата на своето намерение.
Преобръщането на света е възможно с осъзнаването, че светът е част от съзнанието и той може да се променя с лекота в границите на личната си сила.

Основната пречка са паразитите на съзнанието, които настройват съзнанието да интерпретира света като предметен. Ако човек престане да го вижда по този начин, той ще възприеме директно енергията, която е основата на света.
Шаблоните са привички и модели на поведение. Те имат свое съзнание и са част от съзнателно същество – паразит,наречен липс, който се разполага над темето на човека и поглъща голяма част от енергията, която шаблонът краде от човека.

Има и втори тип паразит, който обединява всички еднакви шаблони в различните хора и също събира енергия – егрегор.
Шаблонът може да се премахне, ако човек с усилие на волята премахне някоя привичка или последователност от действия. Но чуждите съзнания се стремят да върнат шаблона. Основно чрез страх.
Разрушаването на привичната последователност е мостът към лична сила. Преминавайки по този мост, обикновеният човек получава необходимото количество лична сила и осъзнаване, за да направи първа крачка по пътя на силата.
Шаблоните са вътрешни органи на структура в човека, наречена човешка форма. Тя задава неговото поведение въз основа на миналия опит в подобна ситуация и определя вътрешния свят на човека.
Мислите определят външния свят чрез интепретация. Въпреки, че те са подвижни, физическата реалност остава статична. Това се обяснява с това, че описанието на света се поддържа от енергията на думите.
Мислите изграждат света в съзнанието и след това се проектира навън. Обикновеният човек смята, че светът се проектира В съзнанието.

Човек, който гледа света отвътре-навън го възприема.
Човек, който гледа света отвън-навътре го интерпретира.
Всяка мисъл има свое съзнание и животът й се определя от силата на емоциите, които изпитва, когато му идва тази мисъл, от това колко често му идва и от личната сила на човека.
Човешката форма определя вътрешния свят на човека. Тя може да е силна или слаба в зависимост от количеството шаблони и силата на отделните шаблони.

Разрушаването на шаблоните води до освобождаване от човешката форма, лична сила и възможността да виждаш наличието или отсъствието на шаблони в другите хора.
Щом си забелязал свой шаблон, значи личната ти сила е по-голяма от неговата.
Точката на светлината се намира в позицията на шаблона и ако човек възнамери да се освободи от него, шаблонът изчезва. Той може и да се върне и за да се разруши, трябва да се направи преглед на шаблонната ситуация.
Шаблоните изкривяват ценностната система в човека.

Това, че човек трябва да бъде образован, да ходи на работа, да има семейство и да яде определена храна е намерение на егрегорите, а не на човека. Ако човек иска да разруши някой от тези шаблони ще му трябва много голяма лична сила. Успее ли да го разруши, ще му трябва не по-малка за да зададе команда на намерението да оцелее в обществото без да принадлежи към него.

Трябва да победи намерението на социалните егрегори, които смятат, че човек ще умре без работа.
Ако човек разруши всичките си шаблони и има намерение да получи пари, то ще ги има преизобилно. Но от друга страна, загуби ли човек шаблоните, изчезва и желанието му за пари и материални ценности.
Когато човек започне да работи за освобождаване от шаблоните, при достатъчно лична сила, това ще му се стори като детска игра.

Шаблоните се явяват част от човешката форма. Тя е реална структура с размери, напълно съвпадащи с контурите на човешкото тяло или по-точно с енергийния пашкул.

За проследяване на шаблоните в реалността са необходими 2 упражнения.
1. Точка на вниманието. Управлението й прилича все едно постоянно се гледат отстрани. Тогава започваш да забелязваш излишните си действия, които обикновено са структури на шаблони.
2. Максимално отпускане на лицето. Когато човек изпитва силна емоция, тя се отразява върху лицето му. Емоциите са енергийни паразити, хранещи се с личната сила на човека и поддържащи шаблоните, а понякога и щитовете. Емоциите са лепилото, което задържа шаблоните към енергийния пашкул. Когато човек следи лицето си и го отпуска, това отслабва и емоцията, защото емоцията достига максимална мощност когато намери израз в изражението на лицето и думите на човека. При силна емоция, човек трябва да отпусне максимално лицето си, да спре да говори, да се движи и дори да диша и емоцията магически ще изчезне.

Най-големият проблем е бъркането на емоции и чувства. При емоциите се извлича енергия за поддържане на шаблоните. Те носят разрушение и хаос, а чувствата – пълнота и наслада. Понякога емоциите оставят временно приятни усещания, но това е уловка на човешката форма.

Шаблоните се захранват от емоциите за сметка на личната сила и осъзнаване.
Шаблоните са част от човешката форма и се разполагат върху конкретни органи и влияят на работата им. Повечето болести са следствие на силни емоции и за да се излекува човек, трябва да проследи шаблона, породен от емоцията и да се освободи от него.

Шаблоните рарушават, отслабват и променят светенето на вътрешните енергийни нишки от които е изграден човека. Така те карат човек да губи лична сила, защото нарушават вътрешния му баланс – хармонията на човешкото съзнание и придават изкривено възприятие на света. Тогава хората не разбират нито света, нито другите хора, нито себе си. Те нарушават изначално съвършените енергийни нишки на света, затова шаблоните не само разболяват човека, но и го състаряват.

Човек се сдобива с много повече шаблони пребивавайки в цивилизовано общество, отколкото ако живее сам или с малка група вървящи по пътя на силата.
Медицината игнорира съществуването на шаблоните – чуждородното съзнание няма интерес, за да не спре да паразитира върху човешкото съзнание, жизнен опит и лична сила.
Освобождаването от шаблоните прави човек лек като перце.
Човек ще може да лети, когато загуби човешката си форма. Когато загуби някой шаблон, съзнанието на човек за кратко полита.
Бог може да стане всеки човек, който има непреклонно намерение да загуби човешката си форма и да се освободи от мислите.

Вирусът е паразитиращо съзнание, но медицината не може да се пребори с него, защото го разглежда като част от човешкото тяло, а той се явява част от енергийната структура. /има електромагнитна природа, а не биологична/.
Мислите поддържат шаблоните. Шаблонът възниква с помощта на енергията на емоцията на страха, чуждото съзнание също може да добави енергия от себе си за да предизвика болка, а човек с мисълта си започва да поддържа този шаблон.

Мисълта може реално да извика такава болест, която да убие човека, но това обикновено не се допуска от чуждото съзнание, защото няма върху кого да паразитира. Многото шаблони поразяват тялото дотолкова, че някои възрастни хора една се придвижват.

Първата крачка към отслабване на шаблоните е да ги разчупим, правейки ги наустойчиви – да престанем да мислим и говорим за болестите си и дори да забравим за съществуването им. Да си поставим задача да се освободим от болестите.

Човешкото тяло се състои от 7 тела, които се проникват едно друго, но остават все пак изолирани. Всяко тяло принадлежи на своите енергийни нишки. В идеалния си вид, всяко тяло има вид на сфера. Човек без шаблони може да вижда тези тела по два начина: с възприятие и с интерпретация.

Чрез възприятие: Той вижда енергията непосредствено, както съществува.
Чрез интерпретация: Енергията ще се представя в образа, който съзнанието му дава.
При първия начин е нужно отсъствието на шаблони и мисли, при втория – не.
Човек без шаблони, не вижда енергийните нишки, а съвкупността от телата като светещо кълбо – светлинно тяло – това е вид щит от засмукване от Първопричината /Бог/. Щит е също и виждането на шаблоните като части от човешката форма, а не налепи върху енергийните нишки. Когато човек вижда енергийно кълбо, а не физическо тяло, то той го гледа по метода на възприятието, обаче това, че вижда енергийно кълбо, а не енергийните нишки показва, че го вижда по метода на интерпретацията. Тази комбинация се явява защита на съзнанието. За да вижда енергията на друг човек, той трябва да се освободи от шаблоните, защото те ограбват личната му сила за преместване на точката на светлината за такова виждане.

Първопричината е Източникът на съзнанието във всички светове /Чисто съзнание/. Всяко нейно действие е резултат от работата на външното намерение – такова е съзнанието на новороденото. С порастването си, човек придобива огромен брой шаблони, които пречат на действието на външното намерение, изкривявайки съвършената структура на енергийните нишки. Затова то се стреми да ги върне в първоначалния вид като възнамерява смъртта на човека, тъй като шаблоните са работа на вътрешното му намерение.

Старостта е резултат от борбата на външното намерение на Първопричината да унищожи човешките шаблони и вътрешното намерение на човек да ги задържи. Така той сам се бори да умре. Така продължителността на живота зависи от броя на шаблоните и личната му сила, която подхранва намерението, създаващо шаблоните.
Ако човек се отдели от цивилизацията, той се лишава от шаблоните й – ядене, сън, работа, спорт, секс – по график.
Смъртта преследва не човека, а шаблоните му. За да разруши шаблоните, човек трябва да премахне някаква привичка или последователност от действия. Това е работа на вътрешното намерение, а то се характеризира с 3 признака: простота, бързина и необратимост.

Всяко събитие в живота съпроводено от силна емоция обикновено създава шаблон. Енергията на емоцията става основа на шаблона. Обикновено хората преживяват такова събитие и после го забравят, но когато възникне сходна ситуация с тази, изградила шаблона, то в постъпките им ще присъстват действията, извършени по време на създаването му.
При силна емоция, отделената енергия отмества точката на светлината спрямо първоначалната позиция и тогава тя осветява определен брой енергийни нишки и именно те се покриват от налепа на шаблона, появил се от емоцията. При сходна ситуация, енергията на емоциите отмества точката на светлината и осветява енергийните нишки през налепа на шаблона. Затова човек в такава ситуация се държи като в момента на създаването на шаблона.
Възприятието зависи от нишките осветени от точката на светлината. От точката на тъмнината зависи как външният свят възприема човека.

Ако човешката точка на светлината се отмести в животинска позиция, той ще изглежда като човек, но ще се осъзнава и действа като животно.
Ако и точката му на тъмнината се премести в животинска позиция, то той и ще изглежда като животно.
Шаблоните са лепилото, което фиксира точката на светлината във физическия свят.
Поведението на човека се управлява от 3 механизма:
- Съзнателен – дясната половина на енергийния пашкул
- Подсъзнателен – лявата
- Шаблонен – на шаблоните
Съзнателният механизъм са действията, управлявани от съзнанието и на енергийните нишки, осветени от точката на светлината. При обикновените хора той се контролира от съзнанието на човека и съзнанието на липса /паразита/.
Подсъзнателния механизъм са действията, управлявани от знанието на енергийните нишки, чието светене се поглъща от точката на тъмнината. Не се контролира от съзнанието на човека.
Шаблонният механизъм са действията на човека под управление на конкретния шаблон. Контролира се частично от съзнанието и ако е в шаблонна ситуация, при високо осъзнаване, може да спре или промени шаблонния механизъм. При прегледа /рекапитулацията/ човек сякаш се наблюдава отстрани и вижда повтарящите се модели. Затова той се явява шаблон, разрушаващ всички шаблони.
Свойството на човешкото съзнание да се закача неосъзнато за околния свят, да се вкопчва в миналото и бъдещето се явява инерция на съзнанието, която води до загуба на лична сила. Тя служи като шаблон, който поддържа други шаблони.
Ако човек попадне в ситуация с емоции, тя се съхранява в човешката му форма като шаблон.
Тогава може да постъпи по следния начин:
1. Действа в съответствие с шаблона.
2. Осъзнава, че е шаблон и действието в съответствие с шаблона се прекратява.
3. Изпитва емоциите, но не извъшва шаблонните действия.
Същността на прегледа се изразява в това, че ситуациите губят значимостта си, човек престава да мисли за тях, съзнателно се отказва от жизнения си опит. Също се учи да контролира емоциите си, така че при повторна ситуация, точките на светлината и тъмнината няма да се отместят в положението на шаблона. Трябва да се раздели съзнанието от физическото тяло – неидентификация.
Премахване на инерцията на съзнанието – да не се разказват на другите събитията от своя и чужд живот. Това е голямо разхищение на лична сила. Инерцията – мисли за минало и бъдеще и пропускане на настоящето. Също така премахването на критикуването на хора и обстоятелства е наложително, защото подхранва Аз-а.
Единствено самоосъзнаването в настоящето и пълна отстраненост от мисли и събития концентрира вниманието в една точка, в която е цялата свободна енергия.
Инерцията на съзнанието е противоположност на осъзнаването.
Всяко живо същество се ражда с положение на точката на тъмнината. Отместването й е работа на външното намерение.
Точката на светлината се определя от вътрешното намерение на този човек и това на околните. Тя зависи от възприятието и интерпретацията, която му налагат околните. Хората си споделят описанието на света.
При децата, точката на светлината се мести свободно. Когато човек престане да описва света с думи, ще може да мести точката на светлината и възприема други светове, стига да има достатъчно лична сила.
Постоянното описване на света е близко до инерцията на съзнанието. При обикновения човек, вътрешният му свят е пълен с шаблони и щитове, а при човека на силата – ще отрази само празнота.
Аз-ът /егото/ търси признание и се опитва да се самоизтъква и налага мнението си. Той се явява един от най-силните шаблони и трябва щателно да се проследява.

Човекът на силата не прави избори – той постъпва в зависимост от обстановката, осъзнаването и личната му сила, затова действията му не могат да се предскажат. Човек без Аз е флуиден и летящ. Може да оцелее при всички условия, без претенции към храна, облекло и условия на живот. Емоциите са сведени до минимум, не се обижда. За него светът става живописен, хармоничен и загадъчен. Външният свят става по-интересен от вътрешния и има пълен контрол над емоциите. Никакви промени не му причиняват дискомфорт и не нарушават хармонията на съзнанието му.
Аз-ът прилича на налеп върху енергийните нишки на енергийния пашкул. Справянето с него става:
1. Да даваш всичко най-добро на хората без да очакваш нищо в замяна.
2. Да престанеш да изтъкваш добрите си качества.
3. Да престанеш да критикуваш хора и събития, още по-добре е да критикуват теб, но само ако не се защитаваш от критиките им. Помага също и съзнателна недодяланост, с която да станеш за смях.
Уважението на околните е ненужно и бреме за човека на Силата. Те очакват от теб уважение и модели на поведение – т.е. да проявяваш шаблоните си!

Аз-ът е шаблон, който заставя човека да бъде по-добър от останалите. Основно в предметни желания – много пари, голям дом, скъпа кола, богат и красив спътник в живота.
Най-добрият начин за проследяване на Аз-а е проследяване шаблоните в другите хора – сталкинг. Използването на шаблоните им срещу тях обаче, с цел манипулация, само укрепва Аз-а и създава нови шаблони!
Докато човек притежава Аз, той прилага насилие към всичко около себе си. След освобождаването от него, натискът се замества от докосване. Другите сякаш престават да усещат присъствието му.

Мислите се появяват когато точката на светлината попадне върху шаблон и те съответстват на него. Точката на тъмнината оказва малко влияние върху мислите. Тя се отмества от външно намерение. При среща със смъртта. Тогава, човек може да се освободи от влиянието на човешката форма с незначително отместване на точката на тъмнината.
Смъртта може да избави човек от много шаблони, защото отместването на точката на тъмнината оставя извън обхват много шаблони, чиято светимост е поглъщала преди. Човек става друг, защото точката на тъмнината определя какво представлява човек и как го възприема околния свят. Тогава шаблоните престават да имат значение за него, само животът има значение. Ако точката на тъмнината не се върне в старото положение, шаблоните ще се разрушат.
Точката на тъмнината се отмества само тогава, когато човек осъзнае, че може да умре. Ако знае, че сега ще умре, но не умира, това означава, че се е изкъпал в собствената си смърт.

Смъртта никога не причинява вреда веднага. Тя първо го изкъпва в себе си, като го заставя да промени живота си и да се освободи от шаблоните си. Ако разбере това, той се отказва от много шаблони за сметка на отместване на точката на тъмнината и животът му ще се промени коренно.
Ако човек всеки ден приема живота такъв, какъвто е и без емоции, никога повече няма да си създаде нови шаблони.


190
Пътя към баланса

Веднъж двама дзен-наставници се срещнали в градината и решили да споделят един с друг мъдростта си. След като седнали, единият разказал следната случка:

-Оня ден минавах покрай пазара и видях търговец на скъпоценности. На едното блюдо на везната беше сложил злато, а на другото – чугун, и ги уравновесяваше. Наблюдавах го и виждах баланса на Вселената.

Другият се усмихнал и казал:

-Балансът не е сплав от чугун и злато, или добро и лошо. Балансът е равновесието между вътрешното и външното. Преди три дни например, видях как един монах медитира, наблюдавайки чаша вода. И си спомних как в самото начало на обучението си осъзнах, че чашата е наполовина пълна, но в същото време е наполовина празна. И именно в това е хармонията и красотата на света.

-А аз винаги съм мислел, че чашата е твърде голяма – отвърнал първият майстор.

194
Историята за магарето и тигъра

Магарето казало на тигъра: - Тревата е синя .
Тигърът отговорил:- Не, тревата е зелена .
Дискусията се разгорещила и двамата решили да предадат въпроса на арбитраж и за това се обърнали към лъва, краля на джунглата.
Преди да стигнат до поляната в гората, където лъвът седял на трона си, магарето започнало да крещи:- Ваше Величество, вярно ли е, че тревата е синя?
Лъвът отговорил:- Вярно, тревата е синя.
Магарето се втурнало напред и продължило: - Тигърът не е съгласен с мен и ми противоречи и ме дразни, моля да го накажете !
Кралят заявил:- Тигърът ще бъде наказан с 5 години мълчание .
Магарето скочило от радост и продължило пътя си, доволно и повтаряйки:- Тревата е синя...тревата е синя...
Тигърът приел наказанието си, но отново попитал лъва:-  Ваше Величество, защо ме наказахте, все пак тревата е зелена?
Лъвът отговорил:- Всъщност тревата е зелена .
Тигърът попитал:- Защо тогава ме наказвате?
Лъвът отговорил:-  Това няма нищо общо с въпроса дали тревата е синя или зелена. Наказанието е, защото не е възможно смело, интелигентно създание като теб да губи време в спор с магаре, а на всичкото отгоре да дойде и да ме притесни с този въпрос ."

195
Кой лъже за източените язовири

В ГЕРБ си мълчат за милионите, раздадени в различни схеми. Те си намериха друг коз - служебната власт източвала язовири, за да ги набеждава в золуми. Сателитни снимки на язовирите обаче ясно показват истината.

https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-57916228

Страници: 1 ... 10 11 12 [13] 14 15 16 ... 26