Apocryphal Academy

Автор Тема: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата  (Прочетена 7961 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Първо, увод

Това е пионерска тема в полето на философско-окултния анализ. Времената се променят. Заедно с новите времена, хората, наред с всичките си отговорности, носят на плещите си и отговорността да се осъвременяват.

Ако се огледате наоколо, ще забележите, че собствените ви деца се раждат с разбиране за модерните телефони. Навярно на всеки му се е случвало да наблюдава, как двегодишни дечица скоростно боравят с настройките на телефони с операционна система Андроид и колко умело и без никакво колебание прелистват менютата с малките си пръстчета по тъч-скрийна. Когато наблюдавате как децата работят с опирационната система, можете действително да видите, че те разбират тези абстракции - страници, които са просто виртуални, а не истински; папки, които са просто измислени, а не буквални; иконки, които са функционални символи, без да са нищо съществено, и тн. Повечето съвременни зрели хора едва-едва разбират тези абстракции и само симулират, че могат да работят с тях, демонстрирайки просто едни заучени движения, както маймуните и папагалите в клетки побутват разни ръчки и бутончета, защото знаят, че тогава пада храна в чинийката.

Когато обаче електрониката ви се развали и я занесете в сервиза, там не срещате двегодишни дечица. Там срещате специалисти, които разбират много повече от който и да е. Ако вие се допитвате до децата си, а децата ви се допитват до батковците-тинейджъри, то батковците-тинейджъри се допитват до хората в сервиза, където срещате върха на тази йерархия. Интересното е, че върха на тази йерархия - хората в сервиза - са на вашата възраст или дори по-възрастни. Ако действително технологиите се основават на някаква разлика в поколенията, тогава защо върхът и дъното на пирамидата са хора на една и съща възраст и от едно и също поколение?

Децата и подрастващите просто се намират в своя стадий на растеж. Те се осъвременяват "автоматично", всеки ден, защото все още учат основното за света. Така, вашите деца учат нещата, които в днешно време са основни за света и които вие би трябвало да познавате по-добре от тях, защото сте дошли на този свят първи. При подрастващите тези процеси са "автоматични", подхранвани от родилната инерция при навлизането им в света, но у вас, техните родители, такава инерция отдавна вече няма. Природата ви смята за завършени - затова ви наричат "узрели". При вас, осъвременяването вече е осъзната отговорност и всеки един зрял човек има избор, дали да бъде отговорен или безотговорен в това отношение.




Апокрифна Академия не може да се съобразява с нуждите и възможностите на читателите си. Ние не сме просто някаква си "медия", тъкмо обратното, казвам ви - ще дойде време, когато ще стане ясно, че АА е безпрецедентен сайт, малката на брой аудитория е признак именно на това.
Всички отдавна сме свикнали с киното и филмите, имало ги е преди всички ние да се родим. Отдавна в полето се появи тенденцията да се правят задълбочени анализи на филмови продукции (както на сайтове като Паралелна Реалност например, и много други, наши и чужди), защото колективно сме достигнали до разбирането, че киното е вид медия. То разглежда и изпраща илюстративни послания. Киното има отношение към развиването на общата интелигентност и обща култура на човека по същия начин, по който предшестващите го медии - приказки, книги и театър. Всяко едно от тези неща е било наричано илюзия и всяко едно от тях е илюзия. Само киното, обаче, във времето на появата си, е било наречено "великата".

Причината за това е директността на предаване на посланията. Книгите развиват факултетите на човешкия ум и съзнание повече, защото комуникацията между автора и читателите е по-недиректна и сложна - книгите, на всяко едно ниво, изискват абстрактно мислене. Нужна е абстракция, за да може мозъка да извлече смисъл от писмените символи (четене), след това е нужна пак абстракция, за да може мозъкът да извлече смисъл от недиректния изказ (символното говорене, смисъла между редовете), след това е нужна и интерпретация, за да може мозъкът да облече информацията в такива образи, които най-добре да подхождат на разбирането и ширината на съзнанието на субективния читател. Това е доста работа и като всеки труд води до доста плодове.
Киното, от друга страна, сервира директна информация в подсъзнанието. Всички знаем, че очите имат особена връзка с мозъка и в това отношение визуалното представяне на картините прескача едно ниво в сравнение с книгите. Там, където очите виждат букви, а въображението вижда картини, в киното не се случва нищо - очите виждат картината, която не минава през повече обработка от мозъка и стига до съзнанието в директен вид.



Киното никога не е спирало да търси начини да запази прозвището си "велика илюзия" и винаги е търсело начини да се усъвършенства. То отдавна е осъзнало, че разликата между хубавите и лошите филми е, че при едните на зрителя не му пука за героите, а при другите зрителят е загрижен за героите, проявява емпатия. Тоест - ако зрителят инвестира нещо от себе си в това, което вижда, то се възприема като хубав материал и ефектът от комуникацията между медията и зрителя е по-силен. Така, киното отначало започва да построява така филмите си, че да се въртят около някакъв образ, с когото зрителите да могат лесно да се самоидентифицират - да се вживеят в него, за да възприемат прожекцията от гледната точка на собствена съдба. Книгите правят абсолютно същото. Силата на всеки добър роман е в това, доколко читателят може да открие части от себе си у героите. Колкото по-детайлно е изложен вътрешния свят на героя в романа, толкова по-хубава е книгата, защото толкова по-голямо участие има самия читател, той влага себе си в предварително написания сюжет.

На ден днешен в кино-програмите няма лесно да намерите филми на 2D, като едно време. Всички кино-програми излъчват филми на 3D и 4D. Повече сетива се ангажират в медийната комуникация - докато гледаме филм с лодки, предната седалка ни пръска вода в лицето, докато гледаме филм със земетресения, пружини тресат седалките в целия салон. Колкото повече сетива се ангажират, толкова по-голяма част от зрителя е въвлечена и инвестирана във филма, и толкова по-силна е комуникацията.

На книгите им е невъзможно да направят това. Но те, още преди киното, са осъзнали нещо друго. Нещото, което най-силно въвлича читателя в сюжета, е упражняването на личен избор. Усещането, че читателят има власт над сюжета, е буквален механизъм, който му дава възможност да влага време, труд и внимание в онова, което чете. Тоест, дава му се възможността да инвестира себе си максимално заради усещането, че именно той "гради" сюжета, развива чувство за собственост над сюжета, защото започва да се чувства като самия автор.
Този вид книги се наричат книги-игри. Всички сте чували за тях, но, убеден, съм, почти никой зрял човек не е чел книга-игра през живота си. Това обикновено са книги, чиито абзаци са номерирани и съдържанието им не е хронологически подредено. На края на всеки абзац читателят прави избор. В зависимост от това какво действие ще избере за главния герой, му се казва да отиде на еди коя си страница и да прочете абзац номер еди кой си. Така, в зависимост от собствените избори на читателя, книгата може да завърши по множество различни начини. Освен това, в зависимост от изборите на читателя, цялата история на романа може да изглежда по няколко съвършено различни начина. С други думи - това са книги с отворен край, при които на читателя се преотстъпва част от собствеността на автора, читателят е вече участник във финалното написване на книгата. Обикновено, това са книги с много силен ефект, заради това, че читателят прави много по-голяма инвестиция от своя страна и така неимоверно покачва стойността на всяка една идея, емоция и мисъл, която преживява. Той вече не е жертва на съдбата на необратимите сценарии, не е свидетел - той има власт и я упражнява, което го кара да поеме отговорност за собственото си преживяване от комуникацията.

Ангажирането на физическите сетива при 3D и 4D киното не може да стъпи на пръста на този механизъм, за първи път появил се у книгите. Причината е, че четенето на книга винаги е било самостоятелно занимание. Киното винаги е било групово занимание. Няма как, когато всеки прави различни по вид и посока избори, едно групово занимание от такъв тип да удовлетвори всички зрители/участници.





В този развиващ се свят и променящи се времена от днес нататък ще общуваме с нови медии. Развиващите се технологии вече позволяват на киното и книгите да се допълнят, за да могат да превъзмогнат вродените си ограничения... раждайки компютърните игри.

За много хора е безспорно, че компютърните игри са изкуство. Все още, това хрумване е чуждо на почти всички хора, които, без да осъзнават личната си отговорност да се осъвременяват, са свикнали да образоват новите поколения с произведенията на класическата литература. Обществото залага на сигурно... но не защото държи на миналото, а поради боязън и дълбок страх да пристъпи в бъдещето си. Още когато аз бях малък, голяма част от децата вече не излизаха да ритат топка, в моето детство пионерчетата вече бяха част от едно напълно заличено минало (слава богу). За първи път у нас навлизаха тамагочитата. Българинът осъзнаваше факта, че докато той изостава в политическите си дилеми, най-малките деца по света вече боравеха с напреднали технологии за играчки и се грижеха за понита в телефоните си, вместо да подмятат кукли.

С напредването на десетилетията човечеството свикна с хрумването, че за да може съвременния човек да се нарича начетен, той трябва задължително да е гледал и световно известните филмови класики. По същия начин в древността запознатостта с театралните пиеси е бил белег на висока класа и лукс, който малко хора са можели да си позволят - само образованите, тъй като с образование е разполагал само елита.

Въпрос на време е компютърните игри да повторят всички тези етапи на приемане в обществената култура. Поради огромния си потенциал, обаче, компютърните игри не се отнасят единствено до културните и образователни аспекти на социума, но и до други полета, които киното и книгите никога не са засягали. Например спорта. От една-две години насам компютърните игри официално станаха част от олимпийските дисциплини. Поради особености в документалното оформяне обаче миналите Олимпийски игри не включиха в програмата си играта DOTA заради бюрократично забавяне и усложняването на традиционната откриваща церемония заради включването, което е прецедент. Но тя БЕШЕ в официалната предварителна програма и със сигурност ще бъде част от следващите или най-късно по-следващите Олимпийски игри, по думите на съдиите, защото DOTA по документи вече е официална олимпийска дисциплина и с това е първата компютърна игра, която получи най-висшето спортно признание.

Компютърните игри след много кратко време ще навлязат и в множество други полета от битовия живот, както се вижда от кратките демонстрации на авангардните технологии при игрите:



Презентацията е част от игра, която се разработва по филма The Walk (Разходката), който пък от своя страна е по истинския случай на някой си, който го е направил. В момента има истински случаи, по които са писани романи, по които романи са правени филми и по които филми са направени игри. Докато светът на зрелите хора нехае за отговорността си, това изкуство, което минава незабелязано под невинната дегезировка на развлекателно забавление, се е превърнало в основополагащо вдъхновение на всеки личен детски свят и съвсем скоро, чрез своята тиха революция, ще заеме мястото си като стожер на бъдещата цивилизация, наравно с 3D-принтирането. Не забравяйте, че това, което предстои да обсъдим тук, е оформяло съзнанията ни като млади хора много преди вие, нашите родители, да сте знаели какво е езотерика и да сте се занимавали с философски въпроси от такава сложност (както сами ще се убедите).






За нас, като изследователи, е от голямо значение, да започнем да обръщаме най-сериозно внимание на компютърните игри като информационна медия и изкуство, комуникиращо езотерично, религиозно, социо-културно и конспиративно знание и информация, в някои случаи дори по-добре известните, до сега наричани "класически", произведения. Тази нова медия е еднакво силна както в способността си да просвещава, така и в способността си да пропагандира Новия Световен Ред, с което е от голямо значение за всички видове изследователи и анализатори.


Тази публикация е първа по рода си в България и околността - със сигурност - и за първи път компютърни игри ще бъдат представени в толкова подробно разчетен и разплетен вид. Ваша и моя отговорност е, да сме способни да обсъждаме този предмет на общ, разбираем език. Постарайте се да сте сред единиците от днешните ни читатели, на които им е по силите.
« Последна редакция: Август 03, 2018, 04:22:43 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #1 -: Август 03, 2018, 11:49:49 pm »
За да отговоря на заглавието на темата и да предложа на вниманието ви няколко интересни мисли по подчертаните екзистенциални въпроси... реших да направя нещо, което от години искам да направя. До сега винаги се спирах да правя анализ на видео-игри поради големия труд по съчиняването на съчинение-разсъждение върху изключително голямо произведение от една страна, и много малкия брой читателска аудитория, която всъщност би имала интерес или разбиране към материала от друга страна. Това, което трябва да се вложи като усилия, през годините до сега винаги имаше една тясна целева група, от която има твърде слаб ефект.

Сега някак си усещам, че такъв един труд все още не е закъснял и все още ще бъде много напреднал за времето си (поне локално), но в същото време не би бил толкова напразен, колкото щеше да бъде по-рано.



Преди да се заема със сравнителния анализ, ще трябва да изложа съчинения-разсъждения по две големи заглавия. Това са игрите The Legacy of Kain (Заветът на Кейн) и Pillars of Eternity (Стълбове на вечността). И двете заглавия са легендарни и развиването на темата и публикациите вероятно ще отнеме време. Между двете игри има силно обвързана символика и ярки послания, които, по всичко личи, не се повтарят и припокриват едно друго, а всъщност се допълват. По този начин се забелязва една философска продължителност и онаследяване в представяните идеи. Или създателите на двата продукта са черпели вдъхновение от един и същи информационен източник (който определено би трябвало да са някакви известни текстове от Кабалата), или зад тях стои трета страна, която използва няколко студиа, за да популяризира тематичната си линия. Този втори вариант е по-вероятен, както ще видим по-натам, когато приключа с разсъжденията по Заветът на Кейн.

Ако сред читателите има такива, които се занимават с гейминг, следва да са предупредени, че ако не са играли въпросните игри до сега, прочитът на тази тема ще развали преживяването им.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #2 -: Август 04, 2018, 01:36:50 am »
Цитат
Заветът на Кейн е била наричана "един от най-популярните интелектуални продукти за вампири в гейминг индустрията".
Дъглас Пери от IGN смята поредицата за "странно привлекателна и все пак еднакво мътна, което ме разкъсва между това да я обожавам и да я мразя".
Грег Касавин от GameSpot е критичен към Blood Omen 2 (Кръвно знамение 2), но възхвалява игрите Soul Reaver (Крадец на души) като "страхотни" заради тяхната "иновативност и драма", гласови дубльори и технически постижения.
Мат Клеменс от Computer and Video Games казва, че поредицата има въвличащ разказ, впечатляващи анимирани епизоди и плавна битка, наричайки Крадец на души "абсолютна класика".
The Heuston Press описват звуковото дубльорство в Заветът на Кейн като "най-великата неразпозната гениалност в актьорското майсторство при игрите" и сравняват диалога в поредицата с пиеси на Уилям Шекспир.

Микел Репараз от GamesRadar казва, че "известна с многослойния си разказ, неконвенционалните си действащи лица, удивителни битки и богати Шекспирови баритони, поредицата повдигна летвата за писане и актьорско майсторство в игрите".

Чък Осбърн от GameSpy хвали завръзката на игрите от поредицата като "дълбока", но описва митологията им като "спираловидна и сложна".
https://en.wikipedia.org/wiki/Legacy_of_Kain


Напълно разбирам Дъглас Пери и Чък Осбърн в коментарите им. Аз лично посветих години размисли, за да разплета сложното послание на играта. Отне ми доста време и немалко натрупване на още странична информация, докато успея точно да си поставя пръста върху централния смисъл. За непросветения в определени неща човек символиката е многозначна и в крайна сметка оставя потребителя едновременно изпълнен с въпроси и заинтригуван, но и някак стъписан заради трудността да възприеме неща, които очевидно не разбира добре в чистия им вид, за да ги разпознае в замаскирания.

Вербализирането беше много трудно. Усещането за вътрешния свят на автора на играта (колективен или не) е ясно, но витаещо някъде между стандартните категории и трудно за описване. Съмнявам се, че на някой би му било лесно да говори за Завета на Кейн, но се надявам този анализ да хвърли светлина върху много неща.

Нека продължим с резюмето на Уикипедия и да разгледаме кой стои зад създаването на поредицата:

Цитат
Заветът на Кейн е поредица от екшън-приключенски видео-игри, разработени основно от Crystal Dynamics и публикувани от Eidos Interactive. Първото заглавие, Blood Omen: Legacy of Kain (Кръвно знамение: Заветът на Кейн), е създадено от Silicon Knights в сътрудничество с Crystal Dynamics, но, след съдебна борба, Crystal Dynamics запазва правата върху интелектуалната соственост на играта и продължава историята й с четири заглавия. Към днешна дата, поредицата се състои от пет игри, всички са първоначално разработени за видео-конзоли и по-късно са пренесени на Windows на Майкрософт. Фокусирайки се върху едноименната роля на Кейн, анти-герой вампир, всяко от заглавията включва екшън, изследване и разгадаване на пъзели с някои ролеви елементи.

Действието на поредицата се развива във фантастичната земя Носгот (Nosgoth) - готическа фентъзи атмосфера - и се върти около мисията на Кейн да се противопостави на съдбата си и да възстанови равновесието в света. Заветът на Кейн: Крадец на души представя друг анти-герой, Разиел; приключенията на двата героя кулминират в Заветът на Кейн: Неподчинение. В историята постоянно изникват теми като съдба, свободна воля, моралност, възмездие и пътят на героя, който е бил вдъхновен от древната литература, хорър-фантастиката, Шекспировите пиеси и гностицизма.

Игрите от Заветът на Кейн получават висока критична оценка и са особено хвалени заради висококачественото си звуково дублиране, история и визуални ефекти и, като цяло, до 2007г са продадени 3.5 милиона копия. През 2015г е потвърдено, че ще има продължение "50 на 50".

Към 2018г продължението е твърдо отречено, защото никой не иска да се заеме. Критиците смятат, че летвата е вече твърде високо и е почти сигурно, че евентуално продължениe няма да може да отговори на поставения стандарт и ще бъде голямо разочарование... но поради мистичния ореол на играта, както и отношенията между замесените компании, човек като мен просто не може да се отърве от усещането, че зарязването на поредицата с всичките въпроси без отговор в нея има общо не с днешните възможности на студиата, а по-скоро с някакви външни обстоятелства в днешния свят, поради които третата страна, стояща зад всичко това, не намира за уместно да продължи с излъчването си.
« Последна редакция: Август 04, 2018, 08:40:29 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #3 -: Август 04, 2018, 10:18:38 am »
Феновете на играта са компилирали "История" на Заветът на Кейн. Видеото представлява компилация от всички анимирани сцени и епизоди между отделните действия, които разказват историята хронологично според последователността, с която играчът се запознава със съдържанието. Включени са и минимално игрови кадри от същинското играене на играта, които са абсолютно нужни, за да се сглоби логиката на хронологичната последователност и да се добият допълнителни описания.

В крайна сметка се получава един видео-файл с продължителност 6 астрономически часа. Това е медиен продукт, наситен с информация, действия и събития. Концентрацията на информацията за единица време е по-висока от тази на игралните филми в киното. На практика, да се изгледа тази продукция е равнозначно на това да се изгледа сага от типа на Властелинът на пръстените или Междузвездни войни - и като информационна наситеност, и като продължителност.

Реших да разгледаме цялото съдържание по хронологичността, според която играчът се запознава с информацията (защото в сюжета има нарушена времева хронология).





Заветът на Кейн: Кръвно знамение
Legacy of Kain: Blood Omen

Първата игра от поредицата е много дърта, излиза през 1996г и затова спрямо днешното технологично ниво е двуизмерна и доста примитивна, но, както беше казано, силата на медийния продукт е другаде. Сагата започва с думите:

Цитат
Има магическа операция от максимална важност: въвеждането на нова вечност. Когато стане нужно да се произнесе дума, цялата планета трябва да се окъпе в кръв...

Тук впечатление прави думата "вечност", а не "епоха". Използваната дума е еон, и на български това означава вечност, но на английски тази дума за вечност е броима и променима, тоест може да има множествено число. С нея се има предвид нещо, което на български бихме нарекли епоха, но подчертаният смисъл е, че ще се усеща като "много дълги времена", "вечни времена". На английски еон и епоха не са синоними.

Прави впечатление, също така, използваната дума "планета" - никъде в останалата част от сагата (общо пет игри), думата "планета" не се споменава втори път. В игрите, чиито сюжет не се концентрира върху подробна космогония, се използва думата "свят" или "земя" в преносния й смисъл. Оттук насетне винаги става дума за "света" на играта и никога за "планетата" на играта.

Още с първото изречение на тези много важни начални описателни думи за цялата сага, става ясно, че става дума за световна конспирация, пресмятаща съдбата на света от някаква външна гледна точка (заради нарицателното "планета"), целяща да установи нов ред... Нов Световен Ред... чрез кървав конфликт.



Следват кадри от извършван геноцид, които бързо се сменят с обстановката на катедрала, където вампир извършва масово убийство на няколко неизвсестни фигури. По време на атентата неизвестните лица викат на помощ войник на име Малек, който се отзовава твърде късно, за да им помогне. В следващите кадри на въвеждащото видео ставаме свидетели как някакъв некромант (магьосник, занимаващ се с мъртвите и смъртта) произнася присъда срещу Малек от Сарафанското братсво заради това, че е предал доверието на Кръга. Проклятието изтръгва жизнената сила от тялото на Малек и я вселява в неговите доспехи, като оттук насетне единствената му цел ще бъде да служи на Кръга за вечни времена.

До тук, впечатление прави името Сарафански орден. Тъй като към днешна дата има няколко игри, в чиито сюжети има Серафимски орден, мисля че би трябвало този не много оригинално поднесен символ да се тълкува по същия начин. Серафимите от християнската, юдейската и мюсюлманската религии са шестокрили човекоподобни същества, високо или най-високо в Господната ангелска йерархия. Както ще разберем на по-късен етап в сагата, името на този орден си има логично обяснение.
Прави впечатление и типичния ритуал за създаване на голем от еврейската Кабала. Както на ден днешен научаваме, този тип ритуали - създаването на голем, зомби и подобни същества - са всъщност прикритото древно изкуство да се манипулира и поробва човешкото съзнание. Във "Формулата на илюминати" се описват множество от най-основните програми за програмиране на умствено контролиран роб (ако към днешна дата съм я превел до тези глави) и проклятието на Малек отговаря на всички описания. Можем да заключим, че провинилият се в длъжността си пазител Малек е наказан с отнемане на свободната воля. Във видеото използваните думи са "Удоволствията на плътта вече не ти принадлежат". Тоест, отнемаме ти контрола върху тялото, като наказание.

Следващата сцена ни показва убийството на някаква непозната госпожица, докато се опитва да извършва някакви свещенодействия. При убийството й ставаме свидетели на мигновената ерозия на някакви високи каменни колони, явно с религиозна или ритуална значимост.




Хвърлен в несвързаните събития, право в центъра на разгръщатата се световна конспирация, играчът не може да намери никакъв смисъл в сюжетната завръзка. Основният герой - Кейн - му се представя като нещо напълно външно на всичко това, нещо земно и обичайно, опитвайки се да утоли жаждата и глада си в някаква обикновена странноприемница. Това е добър начин за бързо изграждане на самоидентификацията с главния герой.

Цитат
- Странноприемницата затваря! Най-добре си хващай пътя, страннико.
- Какво? Няма чаша бира за един морен пътник от далечния Кохейгън? Мога да те възнаградя добре, тъй като съм с благородна кръв!
- Не държа отворено за никого в тези тъмни времена. С нощта идват неща, които никой с ума си не би посрещнал.

И така, тръгнах си. Измръзнал в сърцето и душата. Принуден да хвана пътя в дългата, горчива нощ.

Веднага щом Кейн напуска странноприемницата, по директен и изненадващ начин е въвлечен в световната конспирация, като нейна жертва. Той е нападнат от бандити, но очевидно убит по ритуален начин.
Ритуално прободен в сърцето откъм гърба, Кейн се озовава в присъствието на същия некромант, когото видяхме да произнася присъдата на Малек. Говорейки на себе си, Кейн описва страданието си като "нищо толкова делнично като физическа болка", а силен и мъчителен гняв към онези, които са извършили покушението върху него. Казва дори, че не го е грижа дали е в рая или ада, а жадува единствено да получи отмъщение за себе си.

Оказва се, че този ритуал цели да превърне Кейн във вампир. С думите "ще получиш кръвта, за която жадуваш", некромантът Мортениъс два насоки на Кейн къде и как да открие убийците си.

На играча се дава ясното послание, че всичко това е нагласено и героят му е жертва на конспирация. Оставя се отворена врата за съмнението, че Мортениъс не го намира случайно и че нападението срещу него и убийството му са част от целия ритуал. Кейн, в ретроспекция, нарича себе си "глупак" заради това, че не се е усъмнил в нарочното произвеждане на новата му природа, заслепен от единственото желание да получи кръвта на убийците си.

Всичко това е плитко и повърхностно... но много точно обобщение на процеса, в който човек се превръща в пешка на някой манипулиращ ментор. В крайна сметка, анализите на човешката емоционалност са напълно излишни и шепата думи, с които тези няколко реплики обрисуват елементарната слепота на хората, не могат да се отрекат.


Цитат
Събудих се в болката от едно ново съществуване, насред влажна стая, пълна с гнилота и тъмнина...

И така, след това въведение, играта започва. Благородникът Кейн, превърнат във вампир от силите на световен заговор, намира изхода от гробницата и си проправя път през гробището, в търсене на своите убийци.



Очевидно, името Кейн е библейско и идва директно от притчата за Кайн и Авел. В притчата, Кайн е заслепен подобно на Кейн от гнева си, в който убива своя брат Авел (заради това, че прави по-хубави дарове на Бога).
Както знаем от притчата, за наказание, Бог прогонва Кайн от себе си и го заточва в земя, наречена Нод. В световната митологична литература вампирите са именно олицетворението на това да бъдеш прогонен от Бога - те са извращение на Божието творение до мозъка на костите си, обратното на всичко свещено. Земята, в която се развива действието на сагата Заветът на Кейн, се нарича Носгот (Nosgoth). Спорно е дали може да се намери някаво етимологично сходство между Нод и Носгот... но е възможно, предвид целенасоченото изменение на имената, както сарафан вместо серафим, в името на това, че играта уж трябва да се смята за отделна история, а не за повторение на Библията. Както и да е, от гледна точка на сюжета може символично да се приеме, че Носгот е еквивалентно на Нод, по силата на това, че вампирът Кейн, който е директен библейски персонаж, е пратен там, но разбираме, че това е символично заточение (той е "морен пътник, измръзнал в сърцето и душата").

Трябва да се отбележи, че за земята Нод има изключително малко информация. Тя не се споменава повече в Библията, нито в други исторически извори и до ден днешен изследователите и теолозите не са могли да извършат задълбочени предположения за евентуалното й местонахождение, или пък природа, ако не е нещо буквално, поради откъдността на споменаванията и следите.

« Последна редакция: Август 04, 2018, 10:22:16 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #4 -: Август 04, 2018, 05:31:58 pm »
[00:06:50]
Цитат
Некромантът не спомена какво ще вещае възкресението ми, а и трябва да призная, че в своята прибързаност аз не търсех такова. Неговият дар проклятие ли беше? Щях да потърся Стълбовете, за да получа отговор.
Стълбовете на Носгот. Дори и приживе, малко гледки са ме впечатлявали по този начин. Чудно ми е как такава красота ще да краси нашия умиращ свят...

След като Кейн бързо и лесно намира своите убийци и постига отмъщението си, разсъдъкът му започва да се уравновесява. Докато некромантът продължава да насочва действията му, подсказвайки, че нападналите го бандити са само пионките и че Кейн трябва да се отправи в търсене на истинските поръчители на съдбата си, Кейн най-сетне започва постепено да се съмнява в света около себе си и в явно изкуствените събития.







Некромантът Мортениъс отправя Кейн към Стълбовете на Носгот - впечатляващият религиозно-ритуален монумент с неясна за сега функция, който е поставен в ярък контраст с физическите закони, е централен за целия свят на сагата Заветът на Кейн. Смисълът на това светилище ще се разкрие пред играча на по-късен етап.

До тук можем да внимание на странно подхвърлената тематика в монолога на Кейн. Очевидно е, че Crystal Dynamics и Silicon Knights са положили много усилия, за да направят диалозите и мотивите на играта колкото се може по-театрални и е всеизвестно, че са черпили вдъхновение от Шекспировия метод. Самият Шекспир е казвал, че винаги се стараел да дава по нещо на всички умове, за да поддържа по-голяма публика - на малките умове, които обикновено седели на предните редове, се стремял да даде плитки и просташки шеги и обикновено, но безрасъдно поведение, защото това ги забавлява; но на по-дълбоките умове, които обикновено седели на по-задните редове, се опитвал да дава хитри иронии и ловки метафори, които не всеки да може да схване навреме, за да има какво да обсъждат помежду си след пиесите му.

Поради този факт, не бива да се смята, че стремежът към театрален изказ е причина за случайно използвани класически изрази. Кайн и Авел обтягат отношенията си заради стремежа всеки да прави колкото се може по-хубави дарове на Бога. "Тези дарове проклятие ли бяха" е нещо, което именно Кайн би се запитал, след като разумът му отново прогледне за света и започне да обмисля братоубийството си и прогонването в Нод.

По-рано, когато за първи път излиза под открито небе след възкресението си в гробницата, Кейн казва:
Цитат
Светът се бе променил в очите ми. Не очаквах такава жестокост от страна на светлината, в прегръдката на слънцето не можех да намеря никаква утеха, единствено злонамерие. С времето, това щеше да се промени за по-лошо... заедно с други неща. Когато дъжд завали, вампирите умно търсят подслон от киселинния му допир...

В библейската притча Кайн се жалва пред Бог за твърде строгата присъда, да бъде прогонен от Него, така, всеки който го срещне, ще види, че е прокълнат и ще му посегне, защото животът му вече няма стойност. Затова Бог му отвръща, че ще бъде забранено на който и да е да му навреди и който му посегне. Тогава Бог наредил, че който убие Кейн, ще пострада от седемкратно възмездие и сложил знак върху Кейн, така че който го види, да не му посяга.

"Знак" може да се тълкува по много начини. Но определено може да се тълкува и в метафората на вампиризма - видимо проклятие, което явно е предостатъчно наказание само по себе си.



Тук идва и интересният момент. Този сюжет ни поставя пред друга перспектива - бог ли е бил онзи, пред когото Кайн и Авел са правели даровете си? В сюжета на играта Кейн поставя под съмнение така-нареченият "дар" на магьосника на смъртта Мортениъс, "дарът на отмъщението". Това е художествена интерпретация, разбира се, но се запознаваме с интересната философска мисъл на автора, че, може би, божеството от притчата за Кайн и Авел само е наречено и докладвано като такова, но истинския Бог ли е било всъщност?

В художествения сюжет на играта божеството е представено от Кръга на деветимата (както ще разберем скоро), управляващи Сарафанския орден - тоест, една ритуално-религиозна структура от свещенодейци, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ някакво божествено присъствие, но бидейки само негови проводници.




[00:07:15]

Кейн се отправя към Стълбовете на Носгот, насочван от некроманта Мортениъс, където му е обещано да намери отговори на въпросите си и да узнае кои са истинските сили, пожелали смъртта му.

Цитат
- Нопраптор, твоята лудост разби мечтите ни и те ослепи.
- Стой настрана или ще те пратя обратно в ада, привидение!
- От мен не остана нищо, от което да се страхуваш, вампире. Аз съм просто сянка на онова, което бях - Ариел, пазителка на Равновесието в Кръга на деветимата. Но и дори и така да е, мога да осигуря отговорите, които търсиш.
- Търся единствено лек!
- Няма лек за смъртта. Само избавление (освобождение). Трябва да унищожиш магията - магията, която сега отравя Носгот. Едва тогава ще постигнеш мира. Деветимата, които бяха защитници на надеждата, бяха заклети да използват силите си, за да съхранят нашия свят. Сега тези стълбове бяха покварени, от предател. Убийството ми от ръцете на този звяр накара моят възлюбен Нопраптор да загуби ума си. Сега той разпространява страдание и болка сред Кръга, рушейки самите основи на Носгот. Ти ТРЯБВА да възстановиш равновесието, ти ТРЯБВА да поправиш Стълбовете на Носгот.
- Не ме е грижа мен за съдбата на този свят!
- Тогава заради себе си, Кейн. Пази се от Неизречения (Unspoken)!

След срещата монологът на Кейн продължава:

Цитат
Всеки член на Кръга бе обвързан със Стълба, на който служил. Всеки Стълб предсавляваше умственото състояние на своя служител и успоредно с дегенерацията на умовете на Кръга, пропадащи все повече в пропастта на деменцията, Стълбовете се рушаха.

За да бъдат възстановени, всеки един от членовете на Кръга трябваше да умре и артефактът, който служеше за връзка между тях и съответните им Стълбове, трябваше да бъде върнат при светилището. Едва когато всеки един от Стълбовете бъде възстановен, твърдеше Ариел, моето проклятие щеше да приключи.

И така, ловът ми за Нопратор започна...



В този наситен с информация междинен епизод играчът за първи път започва да сглобява пъзела.

Явно, световният заговор, който цели да окъпе планетата в кръв, с което да приведе в действие новата епоха, разчита да дестабилизира световните устои. Символизмът в художествения сюжет на сагата е такъв, че се използва олицетворението на като похват и с буквални, свръхестествени стълбове от камък се символизират стожерите на света. Стожерите на мира на света, по-скоро. Поне това разбира играчът до тук...

Въпреки цялата информация, обаче, играчът не може да е сигурен точно в каква посока поема тази символика. Както може да става дума за нужда от символично онаследяване на световни властови позиции, със същата сила може да става дума за нещо много по-буквално, ако тълкуваме завръзката в нейния метафизичен смисъл. Ако се слудва буквалната нишка, тези Стожери звучат по-скоро като машина или устройство, което има отношение към човешките съзнания. Явно е, по описанието, че тази окултно-ритуална машина е била преднамерено издигната поради някаква причина, но на този етап не знаем нищо повече.

Пазителката на равновесието, Ариел, явно знае повече, защото отправя мистериозното предупреждение към Кейн да се пази от нещо Неназовано. Използва се думата "Unspoken", която буквално означава неизречено, неизказано.

Както всички знаем, името Ариел също носи много тежък езотеричен смисъл, дотолкова, че отдавна вече е трудно да се определи какво точно може да се има предвид с това. Един от по-интересните варианти е, че Ариел е едно от имената на Йерусалим (наречен е така в Исая 29:1-8)

Сюжетът, през повечето време, бомбардира и изсипва още и още информация, но въпреки данните и обясненията, цялостната картина винаги остава многозначна. Какво да правм с казаното до този момент? Спекулациите, които могат да се изведат от тук, са многобройни и разнопосочни. На играча му остава единствено да продължи напред и да отложи мисленето за още по-късно. Може би сюжетът ще предложи допълнително информация? Няма да сгрешим в това допускане - завръзката на сагата все още дори не е започнала и в близо петте игри, които предстоят, окултизмът само се задълбочава. Това по някакъв начин много напомня за световната конспирация от реалния живот - човек постоянно мени мнението си за окултното знание, докато в един момент не се научи, да не прибързва в заемането на твърди позиции.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #5 -: Август 04, 2018, 07:18:10 pm »
Кейн издирва, открива и убива Носраптор, като по този начин възстановява Стълба му.


[00:13:45]
Оказва се оказва, че Малек, прокълнатият стражар на предишния Кръг, който мистериозният зелен вампир изби във въвеждащото видео, е бил приет в Кръга и е бил обвързан със Стълба на война пазител.

В крепостта на Малек Кейн открива странна машина, която улавя душите на живите хора и ги вселява в рицарски доспехи. Тоест, машина за произвеждане на големи по описанието на онова, което познаваме от Кабалистичната ритуална традиция. Това е много силна следа в сюжета, защото тя ни помага да елиминираме голям брой от разклоненията на спекулациите и ще видим, как след време ще можем с точност да докажем защо представената символика следва да се тълкува по точно определен начин и не по други.

Кейн не успява да победи Малек и е принуден да избяга през устройство за телепортация, което открива в крепостта му. Метафизично-механистичната действителност около проклятието на Малек и обвързването му към един от Стълбовете става все по-ярко подчертана.



Що се отнася до заплетената завръзка... спомняме си, че именно некроманта Мортениъс произнесе присъдата и извърши проклятието върху Малек в самото начало и отново той е фигурата, която произвежда Кейн в това, което е.

Именно Мортениъс насочва произведеният във вампир Кейн към Стълбовете на Носгот, където да намери отговори от сянката на убитата Ариел, пазителката на Равновесието. Тя праща Кейн на геноцидната му мисия, да избие всичките свързани с нея пазители, в името на "възстановяването на равновесието" - дословно, като известното , "Как, за бога, можем да разрешим проблемите на инфлацията (печатането на нови пари), с още повече инфлация?"

Как е възможно, унищожението на покварените от някакво умствено замърсяване членове на Кръга на деветимата пазители да доведе до равновесие?

Неопровержимият факт, че Мортениъс на практика създава Кейн като инструмент за унищожение на собствените си колеги от Кръга, скривайки себе си зад напътствията на очевидно заблудената Ариел, недвусмислено подсказват на играча, че героят му Кейн затъва все по-дълбоко в мрежите на световната конспирация, в която е въвлечен.

Кейн решава да поиска допълнителни съвети от Ариел, за да успее да се справи с Малек от Сарафаните. Ариел праща Кейн на изток от крепостта на Малек. Той трябва да намери така наречения (за сега) оракул. Този оракул ще се превърне в един от най-важните антагонисти в сюжета до самия край на сагата.



Допълнение

Междувременно получих съобщение, че сараф е "човек, който се занимава с обмен на валута и печели от това". Думата е турска и идва от арабски. Действително, в сюжета има голямо място за такова значение!

Благодаря на Psyhea за включването! :)







[00:15:10]

Оракулът на Носгот е скрит в пещери, високо в планините. Кейн го открива. В пещерата-преддверие преди оракула, Кейн открива нещо като музей и една книга на пиадестал:

Цитат
Скрита сред многото необясними предмети в този музей, открих една древна хроника. Един пасаж хвана окото ми:

"Точно през въпросните Тъмни времена, заразени от чумата на ходещите мъртви, Кръгът създаде Сарафанския орден. Обучени да бъдат всеотдайно верни на Кръга на деветимата и съвършени изтребители на мъртвешката напаст, праведният рицар Малек, пазител на Стълба на Конфликта, ги поведе в много победи. Те прочистиха земята от вампирите с огън и освободиха душите им в по-благочестиви селения. Няма гняв по-ужасен от този на праведните!"

Кейн отново намира следа, че некроманта Мортениъс, бидейки един от Кръга на деветимата, играе двойна игра - създавайки Кейн като вампир и проклинайки праведния рицар Малек от Сарафанския орден, избавител от напастта на вампирите, превръщайки го в голем.

Следва диалога между Кейн и оракула:

Цитат
- Благородник? Търсещ мъдрост? Смъртта те е научила добре...
- Достатъчно философия! Търся отговори!
- Отговори, наистина. Аз имам всички отговори, ако ти имаш въпросите. И какви са въпросите за тези отговори?

/Оракулът създава видение в пламъците на казана си/
- Цар Атмар - единствената надежда за сразяване легионите на Отмъстителя. Цар Атмар, парализиран от болестта на дъщеря си. Цар Атмар, безполезният! Моля, добри ми господине, какви са въпросите?

/Кейн отхвърля видението на оракула с мах на ръката си/
- Шарка да полази твоите номера и дрънканици, старче! Отговори ми - Кой е Малек? И как мога да го победя?
- Всичко с времето си, сър. Даа... Време - освен ако ти не го овладееш, то ще овладее теб! И сега е време за твоя отговор!

/Оракулът създава ново видение в пламъцте/
- Малек - защитник на Деветимата и последен от магьосниците-свещеници на Сарафаните. Неговата суета доведе до клането на магоьсниците от Кръга, от ръцете на вампира Ворадор. Заради провала му, духът му бе слят с пълен комплект магически доспехи. Оттогава Малек не е позволил друг член на Кръга да погине.
- А какво за този... Ворадор?
- Следвай светлината на Ignus Fatuus (игнис фечуъс), осветяваща пътя към гората Термогент (Черната гора на езика на играта, бел.прев).
- Ignus Fatuus (от латински, огънят на глупците, бел.прев)?
- Ignus Fatuus осветява пътя към Ада, благороднико. Твоят път.
/Оракулът приключва видението/
- Време, Кейн? Докато стане време да се видим отново.

/Оракулът изчезва в пламъците пред очите на Кейн/


Отново се появява манипулиращ персонаж, който не споделя всичко, което знае и отново играчът остава с усещането, че Кейн е манипулиран в нова посока, за да извърши мръсната работа на неизвестен интерес. Или посоката не е нова, а си е все същата, но заговорът е по-широк, отколкото Кейн предполага?

Кейн се отправя в търсене на леговището на вампира Ворадор, който е побеждавал Малек в далечното минало. Тези манипулации, обаче, постепенно започват да влияят на отношението му към самия себе си и към идеята, че има някаква част от себе си, която трябва да бъде спасена. Винаги, когато човек е оплетен в мрежите на манипулиращи го интереси, механизмът е един и същ - жертвата трябва да повярва, че някаква нейна вещ или някаква част от същността на жертвата е отнета, открадната или е в плен на неблагоприятни обстоятелства и й се вменява идеята за дълг - че трябва да извърши определени постъпки, под предтекст, че това е единственият начин за възстановяване на личната пълноценност.

У Кейн постепено се пораждат мислите, дали пожертването на личната невинност не е по-истински път за освобождение от мрежите на заблудителите. В крайна сметка осъзнаването, че човек рано или късно трябва да загуби девствеността на душата си, носи със себе си истинската свобода и независимост.

« Последна редакция: Август 04, 2018, 07:26:05 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #6 -: Август 04, 2018, 09:27:31 pm »
[00:18:06]

Кейн прави доста реплики, описвайки лукса и разкоша в къщата-замък на вампира Ворадор, който е примесен с крайно циничното му отношение към човешката раса. Ворадор дори поддържа кухненски килер, пълен с живи оковани жертви за свежа кръв. Героят открива и стара хроника в една от стаите:

Цитат
Сред вещите на Ворадор открих древна хроника. Много отдавна, числеността на вампирите толкова се увеличила, че привлякла вниманието на Кръга. Орденът на сарафаните, или "Ангелите на светлината", както още ги наричали, бил юридически основан с цел да противодейства на заплахата. Така започнала историческата Вампирска чистка.

Следва анимираният епизод и диалога с Ворадор:

Цитат
В недрата на Черната гора открих нещо по-лошо от Ада - визия на онова, в което и аз се превръщах.

- Много рядко виждам някой от нашия вид. Особено някой толкова млад и толкова глупав като теб. Въпреки това пий - пий и приеми дарбата си.
/Ворадор подава на Кейн златен бокал, пълен с кръв/

Дар? Ха! Ворадор смяташе моето проклятие за благословия. Сякаш ние бяхме богове и смъртните предлагаха кръвта си като почит към нашите свръхестествени сили. И някъде, дълбоко в себе си, ми се харесваше тази идея - че страховете на смъртните са молитви, молитви отправени към нас, молещи ни за власт. Обмислях това, докато онзи упаднал стар глупак се фукаше с миналото си...

/Отново се показват кадрите, които видяхме в самото начало на играта. Играчът осъзнава, че кадрите изобразяват кръвопролитията при Вампирската чистка и масовото побиване на колове/
Варварски разказ за времето, когато беше сразил Малек от Сарафаните и беше изпълнил отмъщението си срещу Кръга на деветимата за това, че поддържали свещената война на Сарафаните, която целяла да ни заличи от лицето на земята.

- След като заклах шест от овцете, сразих и жалкия им малък овчар Малек. Оттогава насам нашият вид не се е занимавал с тях, освен за да се храним. Предлагам ти и на теб да направиш същото - да се бъркаме в работите на човеците няма да ни донесе нищо добро. Сарафанските ловци на вещици са прекаледно досадни, за да им обръщаме внимание. Ясно ли е, Кейн?... Добре. Вземи този пръстен. Ако някога имаш нужда от помощ, повикай ме, въпреки младежката си арогантност. Ще бъде толкова жалко да те загубим в Бездната. А сега изчезвай!



Благодарение разказа на още живия вампир Ворадор, играчът вече може да си обясни геноцидните кадри в уводното видео на играта. Явно героят Кейн се намира в една доста по-късна ера, когато Новата Епоха... или Новият Световен Ред... е отдавна установен. Както изглежда, събитията са били приведени в ход по време на геноцидна свещена война, окъпала планетата в кръвта на вампирите, които, по всичко изглежда, някога са били многоброен народ.

Това променя много неща. Явно тези събития са били доста отдавна, в незапомнената история на света, защото Кейн не е знаел нищо за това минало дори и приживе. Оттогава насам вампирите, както изглежда, са придобили съвсем различен образ в света на хората и са се превърнали в чудовищен полу-забравен мит. Какво ли има предвид Ворадор с думите, че "вече не се бъркат в човешките дела, освен за да се хранят"? Какви ли са били отношенията между двата народа в древната, забравена история? За сега този въпрос остава отворен.

Ролята на некроманта Мортениъс също се променя. Явно световният заговор е отдавна извършен, а този магьосник от Кръга на деветимата е много по-възрастен от останалите и следва някакъв свой план, който има своя собствена цел, след като Новата Епоха е отдавна установена и героят на играча, Кейн, се намира в толкова късен етап от покварата, която кара Носгот да изгнива отвътре.




Всичко това е доста точна алегория към конспирацията в истинския свят. Ние, също като героят Кейн, чисто и просто нямаме представа къде точно се намираме във времевата линия на древните си пророчества. Кога да очакваме библейския Антихрист? Кога да очакваме Апокалипсиса и битката при Армагедон? Преди тези събития ли живеем, или след? кога ще настъпи края на света според календара на Маите? За отдавна отминала дата ли говори той или за предстояща? Успява ли Новият Световен Ред или се проваля? Успял ли е вече, или вече се е провалил?

Единствено някой жив свидетел на театъра на събитията може със сигурност да ни каже какво да очакваме от собствените ни свещени книги и предсказанията в тях. За нещастие, ние едва ли имаме истински Ворадор, както е в сагата Заветът на Кейн.

Интересно е преживяването, да се разсъждава над сюжетната линия и съдбата на Кейн, защото може би авторите на тази творба имат мнение и се опитват да споделят с нас, чрез своите герои, какъв според тях е най-мъдрият начин да се подходи, така че да вземем юздите на съдбите си в собствените си ръце, овладявайки времето, преди то да е овладяло нас.



Мортаниъс продължава да напътства Кейн към другите пазители от Кръга на деветимата. Кейн се отправя към "покрива на света", в област, наречена Тъмната Еден.

[00:24:16]

Кейн заварва тримата оставащи пазителя на общо съвещание. Веднага щом го виждат, те побягват и извикват своя бранител Малек. В устема да не изпусне плячката си, Кейн привиква Ворадор чрез магическия пръстен и оставя двамата да доведат до край хилядолетния си сблъсък.

След като възстановява още три Стълба, Ариел насочва Кейн към града Авернус, където се намира друг от пазителите на Стълбовете.

Авернус е името на вулкан в Италия, западно от Неапол. В миналото, думата авернус се е използвала като нарицателно за езера, блата и дупки, които са споделяли признака, че от тях излизат отровни или зле миришещи изпарения.



Кейн открива града Авернус потънал в пълен хаос, атакуван от неизвестен вид демонични същества. Проправяйки си път, като води постоянна битка с демоничните същества, Кейн стига до катедралата на град Авернус, където открива тъмна и мистериозна жертвена зала.

[00:26:52]

Цитат
И Хаш-ак-гик проговори на света, и всички които чуха, потръпнаха.

"Донесете ми първородните си и пролейте кръвта им върху олтара на света, за да мога да се нахраня с тях. Направете това без двоумение, или ще пострадате от гнева ми за вечни времена!"

И волята му беше изпълнена.

Поредната древна хроника, която Кейн открива на олтара в катедралата на Авернус.

Дълбоко в катакомбите под катедралата Кейн открива легендарният меч "Крадец на души". Легендата гласи, че произходът на меча е отдавна забравен, но целта му е останала непроменена от древността - да поглъща душата на всеки, който порази. Кейн забелязва, че той и този меч имат много общо...

Продължавайки с търсенето на укриващия се в града пазител, Кейн попада на гравиран прозорец в катедралата, направен от парчета цветно стъкло, изобразяващ лютата схватка на вампира Ворадор и рицаря Малек. Според изображението, Ворадор очевидно държи в ръцете си Крадеца на души.

Кейн открива пазителката, която явно привиква всички тези демони от отвъдното, за да сеят опустошение из Носгот. Без проблеми прибира главата й и се отправя обратно към светилището, за да възстанови нейния Стълб, но излизайки от Авернус, Кейн се натъква на странен предмет.

Ариел дава отговор на Кейн - оказва се, че е открил устройството за пътувне във времето на някой си Мобиус. Пазителката Азимут, която Кейн току що освободи от лудостта й, била откраднала това устройство, за да може освен демони от други измерения, да привиква и същества от други епохи, за да сее разруха.

Ариел манипулира Кейн, пращайки го в нова посока. Сега пък се оказва, че легионите на Отмъстителя - външно царство - са навлезли в земята, прегазвайки всеки, който им се изправи на пътя. Неотдавна, Отмъстителят бил известен с името Уилям Справедливия - грижовен и внимателен благодетел на Носгот. Но с времето армията му увеличила броя си, той увеличил властта си, и тиранията замъглила погледа му. Едно царство вече не му било достатъчно. "Толкова много градове, толкова много мъртви", както разказва Ариел. И още щели да последват.

Отмъстителят трябвало да бъде спрян, или всичко щяло да бъде загубено.
Цитат
- Как може един да спре армия!?
- Ти трябва да обединиш силите на Вилендорф, те са последната надежда на Носгот.

Град Вилендорф, храбър бранител на земята, и неговият цар, Атмар. Лъвът, който в миналото беше мой съюзник. Но мощта на Вилендорф остана в миналото. И това беше последната надежда срещу едно тиранично бъдеще?




Изглежда, че целият свят на Носгот се разпада. Играчът вече може да добие представа за смисъла и влиянието на Стълбовете на Носгот, които, по неведоми пътища, сякаш опазват съзнанието и разсъдъка на всички хора. Проникналата поквара сред обвързаните с тях Деветима жреци-магьосници и ерозията на метафизичните каменни колони сякаш се отразяват на всяко живо същество, както и на самите елементи на Носгот - вода, огън, земя и въздух. Земята изглежда все по-извратена и отровена, а носеляващите я започват все по-често да извършват покъртителни дейния на падение и саморазрушение, застрашавайки и всичко около себе си.

Интересно е, как сюжета на творбата ни сервира идеята за тази представа по такъв суров и директен начин. Отдавна си задаваме подобни въпроси, дори и тук във форума наскоро, в темата За и против хората, защо хората се държат като животни и правят изборите, които правят? Отдавна се опитваме да обясним и поведението на елита, по различни начини, включително и метафизични - откъде произлиза тази закономерност, че властта привлича най-вече психопатите и защо все психопати се изкачват най-високо в йерархично построения ни свят на несвободата? От самото си начало религиите ни говорят за душите на паднали ангели, прогонени от висините същества, които вилнеят сред нас.
Самата философска идея е много по-стара и от самото християнство и юдаизъм дори - още древните индийски религии се опитват да обяснят тази динамика с това, че се намираме в епохата на Кали Юга, Тъмните времена, в които се очаква задълбочаването именно на цялата тази самоунищожителна лудост.

Откъдето и да са черпили вдъхновение за сюжета си, авторите на играта представят същите тези древни и дълбоко философски въпроси по един идновременно прост и впечатляващо прям, но и от друга страна много заплетен начин.

Творецът на разказа иска да си представим, че
  • Равновесието в света на Носгот се поддържа от метафизични стълбове, Стожери на разума и прозрението;
  • Има тъмен и таен заговор, целящ да приведе в действие еквивалентът на Кали Юга в света на Носгот (или земята на изгнаниците Нод);
  • Насред това проклятие, в което злото изглежда като добро и доброто изглежда като зло, малкото хора, у които е останала свобода за личен избор, се опитват да преоткрият пътя към себе си;
  • Когато истинските кукловоди все още не са показали лицата си, ключът лежи в миналото. Ако някой въобще може да го разгадае.


Това ни подтиква да разсъждаваме и върху друга представа, която авторите предлагат на вниманието ни - епохата на Кали Юга естествено събитие ли е? Част от природна цикличност ли е? Би било интересно да се опитаме да намерим евентуални следи или някакъв вид улики, които, евентуално, да покажат има ли такъв вариант, да сме жертва на много древно предателство, много древен ритуал, изпълнен в праисторическото време преди хиляди години, привел в действие Епохата на Лудостта, която оттогава насам къпе планетата ни в кръв.

Все още е рано да правим трайни заключения, защото не сме чули цялото мнение на авторите на творбата. Първо, преди да разгледаме и други материали, трябва да проследим цялата съдба на вампира Кейн и земята Носгот.



« Последна редакция: Август 04, 2018, 09:41:14 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #7 -: Август 05, 2018, 12:33:08 am »
Кейн се отправя към Вилендорф, за да разговаря с цар Отмар.

[00:29:43]

Тук сюжетът очевидно рязко губи от дълбочината си. Оказва се, че дъщерята на цар Отмар имала рожден ден, и той свикал всички майстори в царството си, за да направят най-хубавата кукла, и някакъв направил най-хубавата кукла, и като заплащане поискал само кичур от косата й, и след това тя легнала болна, сякаш загубила душата си...

Що за простотия? До сега, Кръвно знамение беше игра от много висока интелектуална класа. Тази първа игра от сагата е създадена от Silicon Knights и от Crystal Dynamics решават да я разработят до завършен продукт заради претенцията на сюжета й, че целта е да бъде "игра, която зрялата пълнолетна аудитория ще иска да играе". Сюжетът и дилемите, които засяга, определено хващат окото на най-зрялата прослойка геймъри през 96та, 30+ години.

А сега изведнъж някой вплита в сюжета безмозъчно кратък епизод, който прилича на приказка от братя Грим?

Според мен, може да има само едно обяснение - просто някой иска определена символика изрично да присъства в играта и по какъвто и да е начин, разработчиците трябва да направят място за зъл майстор на кукли, който краде душата на някаква принцеса и я вселява в кукла. Може би трябва да се радваме, защото са се постарали да направят този епизод възможно най-кратък?

Такива сконфузни изцепки, които просто някак не им е мястото там, се получават, само когато има нещо изкуствено, нещо нарочно. Например, когато сюжетът и сагата на играта са поръчкови, защото се цели излъчването на обществено послание с определена информация. Нека после да говорим за тези спекулаци...

Но има и още нещо. Мотивът е ясен. От Crystal Dinamics са свършили прекрасна работа с машината в крепостта на Малек, която вселява душите на живите в доспехи. Идеята за вплитането на душите на магьосниците-пазители в Стълбовете също е на ниво. Но майстор на кукли, който краде, видиш ли, душата на принцесата, и царя и цялото царство реве, и до сега страшно арогантния герой Кейн приема да отиде да си играе в пясъчника без дори да възроптае... това просто не е качеството на разработчиците.

Целият мотив със "страшния клоун", ако следите видеото успоредно с моите думи (къде за бога има място за клоун в света на Носгот?) има силен привкус на нещо друго - МК-УЛТРА и Монарх.

Аз нямам друго обяснение за това детинско падение в сюжетната линия, освен задължението от външен интерес разработчиците да вкарат точно символа на клоуна. Приемам го като директното послание на някой, който иска да каже на будните, че определени неща, поне от първата игра, трябва да се тълкуват в контекста на "Формулата на илюминати". Ще разгледаме нещата в тази светлина, щом така искат. Но чак когато се запознаем със съдържанието в неговата цялост.

Може би, по един много груб и просто бездарен начин, искат да кажат, че в този етап от алегорията - военно-политическият етап, в който народите на определени държави са като в социална парализа - става дума за атака от внедрени в държавното управление агенти с контролиран ум? Програмирани шпиони?
Може би някой някъде е сметнал тази материя за твърде сложна, и затова са решили да я съобщят по този бездарен начин, за да я съблекат от всички ненужни литературни окраски? Може и така да е било, през 1996г...




Както и да е... иначе силния персонаж на вампира Кейн открива злия майстор на кукли... връща откраднатата душа на принцесата... и така убеждава царя Отмор да си събре силите ,за да посрещне легионите на Уилям Справедливия.

[00:32:00]

Може би е интересно, че знамето на цар Отмар е просто един изправен на задни крака лъв :) Аз лично не се наемам да правя спекулации върху това, понеже не ми е силата. Знам обаче, че на някой от вас това им е любопитно.





Тук, Историята в Ютуб прави малък пропуск и това не се обяснява. Ситуацията е следната и трябва да се внимава.

Битката межу цар Отмар и Отмъстителя се оказва пълен провал. Цар Отмар е убит на полето, клането е огромно, а Кейн е притиснат в ъгъла. За да избяга, като последен вариант решава да използва онова устройство за изкривяване на времето, което бе намерил у последната погубена от него пазителка.

Устройството праща Кейн 50 години назад в миналото. Тоест, тук започваме да говорим за един много чувствителен казус, от логическа гледна точка - пътуването във времето.




От онези години до сега пътуването във времето битува в обществените представи като една... чисто и просто тъпня... създадена от Стар Трек и филми като "Обратно в бъдещето". Тези много популярни филмови продукции, и други като тях, подхвърлят на общественото внимание забавната идея, че в миналото и в бъдещето може да се пътува. Само че, широко битуващата идея е лишена от метафизична стойност.

Трябва ясно да си дадем сметка, че онова, което Ню-Ейджърите обожават като идея - че миналото може да се променя, че съществуват успоредни времеви линии, че сивите извънземни - това сме ние самите в бъдещето - няма истинска метафизична стойност. Може би Питър Пан няма никакъв проблем да пътува във времето, както го правят Ню-Ейджърите в главите си, но от гледна точка на сериозните изследвания, нещата не може да са по-далече от истината.

В "Заветът на Кейн" разработчиците, учудващо, стъпват на модел за пътуване във времето, който в действителност има някаква реална метафизична стойност. За разлика от Стар Трек, където, според режисьорите, човек може да срещне себе си в миналото, Crystal Dynamics режисират една вселена, в която историята, миналото и бъдещето, работи на принципа на парадокса. Според този принцип, няма как две инкарнации на един и същи предмет да се пресекат по едно и също време. Това би създало парадокс и "потокът на историята" би имал яростна и непредвидима реакция, така че "дразнителят" (парадоксът) да бъде заличен от хоризонта на събитията.

С други думи, във вселената на "Заветът на Кейн", историята разпознава един начин, по който нещата би трябвало да се случат, и други варианти, в случай на появата на парадокс, но тези други варианти винаги стремят да се разиграят така, че да има минимално отклонение от варианта на историята, който се смята за "оригинален".

Тоест, за разлика от Стар Трек, Обратно в бъдещето, и други пясъчни площадки където децата да могат да вилнеят наволя, в Заветът на Кейн се залага на по-метафизично издържан модел на пътуване във времето, при който трябва да се спазват определени правила.

Повече за това ще разберем в Крадец на души 2.




Сега... Навлизаме в най-дълбоката част от сюжета. Точно тази най-дълбока част е причината за смесените чувства на онези двама критици, на които симпатизирах в първите публикации. Ще се постарая никой да не се нервира, докато се опита да разбере все по-усложняващата се сюжетна линия оттук насетне, но нещата съ ссигурност ще изискват повече обмисляне.






Както казахме, Кейн решава, в отчаяния опит да се спаси, да използва устройството за изкривяване на времето на Мобиус. Оказва се, че Мобиус е името на онзи оракул, при който Кейн отиде да се съветва. Мобиус е онзи, който го насочи да потърси древния вампир Ворадор и се оказва, че този Мобиус, оракулът, при който го прати заблудената сянка на пазителката Ариел, е един от Кръга на деветимата, и, следователно, е пазител на Стълба на Времето.

Кейн, без да разбира какво точно прави, се връща на същото място, 50 години назад във времето.

Цитат
Изведнъж, бойното поле изчезна. Там, където земята беше покрита с кал и кръв, сега имаше тучна зеленина. Там, където само преди мигове властваше хаосът, сега тегнеше проклето спокойствие.

За жалост, изглеждаше, че съм заседнал тук. Времевото устройство лежеше на парчета в краката ми...

Кейн, обаче, си дава сметка, че се намира във времената на Уилям Праведния. Ако убие младия цар сега, Уилям Праведния никога няма да се превърне в Отмъстителя и следователно 50 години по-късно няма да има легиони.




[00:33:36]

На 33:36 ставаме свидетели на анимиран епизод.

Действията, които Кейн започва да извършва в миналото, създават обществена омраза към зверовете от неговия вид. Пазителят на Времето Мобиус се възползва от този факт в нормалното време и на анимирания епизод ставаме свидетели на речта, с която възсяда общественото недоволство и поставя началото на нова чистка срещу вампирите.

Междувременно, намирайки се 50 години в миналото, Кейн не осъзнава тези последствия. Когато успява да се добере до младия цар Уилям, Кейн открива, че Мобиус вече го е предупредил, че предстои опит да бъде убит от вампир. Мобиус, също така, е въоръжил Уилям с меча Крадец на души (вероятно взет от катедралата на Авернус). Кейн си дава сметка, че Мобиус е дърпал конците на всичко през цялото време. Всяко едно действие на Кейн е било манипулирано така, че да разчисти пътя за легионите на Уилям Праведния.

Кейн също е въоръжен с Крадеца на души, който носи със себе си. Тъй като две инкарнации на едно и също острие се срещат по едно и също време, това е първият Исторически Парадокс, с който се сблъскваме в Заветът на Кейн. Резултатът е, че една от инкарнациите на предмета трябва да бъде разрушена, и в случая острието на Уилям Праведния се пръска на парчета. Уилям Праведния е мъртъв.

Кейн открива устройство за изкривяване на времето в двореца на Уилям:

Цитат
Устройство за изкривяване на времето? Странно... Когато случайностите са твърде удобни, предпочитам да наричам това съдба.




[00:35:04]

Сега, след като Уилям Праведния е мъртъв, плановете на Мобиус са осуетени. Марионетката му е премахната от играта.

Още веднъж се намирах в онзи Носгот, който познавах. Касапницата от битката я нямаше. И все пак, нещо не беше на мястото си... От далечината чух викове, а полъхът от юг донесе със себе си бегъл мирис на... вампирска кръв.

Изглежда, че несгодата лежеше на моите собствени рамене. След като обичният им цар беше убит, населението на земята на свой ред беше обвзето от глад - глад за вампирска кръв.

Нямам намерение да оправдавам своите собствени убийства... Но тези така наречени "ловци на вампири" маскираха собствената си кръвожадност под булото на праведността! Лицемери! Правеха се едновременно и на съдия и на жури! Добре тогава. Нека видим дали ще им понесе моята роля - на палача.



[00:36:16]

Ставаме свидетели на тълпата, водена от Мобиус, Пазителят на Времето. Наемните войски на Мобиус, ловците на вампири, са заловили Ворадор. Кейн стига до мястото точно на време, за да стане свидетел на екзекуцията.
Докато тълпата шумно аплодира унищожението на Ворадор, Мобиус отново разпалва емоциите на тълпата, като ги насърчава, че трябва да се извърши чистка не само в това затънтено кътче на Носгот, но и по цялата земя. За изненада на Кейн, в кулминацията на речта си Мобиус го посочва насред тълпата с думите "Ето, той е последния! Унищожете го!"

Цитат
Бях предаден! В прибързаността си не го бях осъзнал! Оракулът на Носгот - това през цялото време е бил Пазителят на Времето Мобиус! И аз последвах съветите му!

Каква част от мисията ми е негово дело!? Уилиндорф? Битката между Отман и Уилям? Това да не е било капана, в който е искал да ме хване?


Следва битка на живот и смърт между Мобиус и тълпата му главорези и Кейн. Разбира се, Кейн побеждава. Мобиус е смъртно поразен и повален на земята.

Цитат
- Каква ирония. Като си се върнал назад във времето, си превърнал Уилям Праведния в Отмъстителя.
- Да. Ти видя плана ми, вампире. По същия начин, по който аз видях твоята съдба! Бъдещето казва, че ти умираш!
- Но аз СЪМ мъртъв!
/Кейн отсича главата на Мобиус/
- Както и ти...

Знаех, че пясъчният часовник на Мобиус е фокусът на неговата времева магия. Сбогом, магьоснико. Пясъците на времето спряха да текат за теб.


Кейн чува в главата си гласа на некроманта Мортениъс:

Цитат
- Браво, Кейн! Мобиус толкова обичаще да играе ролята на измамика. Обликът на оракул добре служеше на схемите му. Жалко, че с всичките си заговори не успя да планира теб.

Ела при мен, мой мъртви синко! Върни се при свещените Стълбове. Сцената е подредения за великия финал! Най-сетне ще получиш отмъщението си...




[00:36:06]

Следва последния анимиран епизод от Заветът на Кейн: Кръвно знамение.

Докато кейн се промъква краднешком зад свещените каменни Стълбове, става свидетел на две фигури, които разговарят:

Цитат
- Ти ни предаде, Мортаниъс! Поръча да убият Кейн и после го превърна в чудовище. Ти го прати срещу нас!
- Това трябваше да го бъде! Лудостта на Нопраптор отрови съзнанията на всички ни. Кръгът се провали в онова, което се бе заклел да изпълнява. Трябваше да бъде унищожен!
- Провалили сме се в дълга си!? Идиот! Кръгът съществува за нас! Ние не съществуваме за него! Нашите магически сили ще спасят или ще прокълнат Носгот, стига така да решим! бъди един от нас, Мортаниъс, или умри...
- Тогава, ще умра.

Мортаниъс лесно побеждава другия пазител в битка. Кейн избира този момент да разкрие присъствието си:

Цитат
- Ако Кръгът трябва да бъде унищожен, ти трябва също да умреш, некроманте. Възхищавам се на коварството ти, но няма да избегнеш съдбата си.
- Не. Аз ще прегърна съдбата си, но след смъртта ми ще остави само още един. Довърши ме!

Кейн побеждава некроманта Мортениъс в битка.



[00:40:40]

При смъртта си, тялото на некроманта неочаквано се трансформира в огромно демонично същество, което прилича на дявол:

Цитат
- Хахаха! Ти се мислеше за цар, а всъщност си една пешка! Ти ми служи добре, Кейн...
- Аз не служа на никого!
- Да, разбира се, толкова тесен поглед! Не виждаш ли? Убийството на Ариел и последиците от него е само пърството действие от моя театър! В който ти... си трагичният герой. Продължавай да играеш, малко вампирче, продължавай да играеш...
- Vae victis! (горко на завладените, бел.прев)

Кейн влиза в битка с мистериозната тъмна същност, която беше обладала некроманта, и го побеждава.

Цитат
Аз съм последният Стълб. Единственият оцелял от Кръга на деветте. По моята воля светът ще бъде изцерен, или обречен. По моята воля...

/Кейн избира/

След като прегърнах способностите си, осъзнах, че Ворадор беше прав. Ние СМЕ богове! Тъмни богове! И е наш дълг да се храним от стадото!




Първата игра от сагата, Кръвно знамение, завършва със зловещия смях на Кейн, който в последния момент отказва саможертвата. По този начин Стълбът на Ариел, Пазителката на Равновесието, остава покварен. Не след дълго покварата обвзема и останалите Стълбове, а вампирът Кейн построява своята вампирска империя върху руините на цивилизацията, дакото земята на Носгот изпада във вечна деволюция и разпад.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #8 -: Август 05, 2018, 12:47:02 am »
Първата игра оставя твърде много отворени въпроси:

  • Какво е истинското минало на земята Носгот?
  • Каква е истината за природата на вампирите в света на Носгот?
  • Защо Кръгът на деветимата иска те да бъдат унищожени?
  • Кой в крайна сметка стои зад Кръга на деветимата и кой е построил свещените Стълбове на Носгот?
  • Кое е онова тъмно, демонично същество, което беше инфилтрирало Кръга и беше планирало разпада му? Какво е отношението му към вампирите?
  • Защо точно Кейн беше избран като пешката, която да задвижи тези процеси?

С други думи... Кръвно знамение не ни даде никакви отговори. Единственото, което първата игра от сагата направи, е че ни запозна със сцената и играчите на нея.

От това ниско ниво не можем да си дадем сметка за дълбоката философска идея, която разработчиците на творбата споделят. Ако остане като самостоятелно преживяване, Кръвно знамение със сигурност е един театрален шедьовър в света на игрите през 1996г, но не може да се каже, че блести с нещо в замисъла си. Интересна и завъртяна история, но плитка, защото не дава отговор на никой от въпросите, които сама поставя.
« Последна редакция: Август 05, 2018, 01:32:48 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #9 -: Август 05, 2018, 01:32:09 am »
Заветът на Кейн: Крадец на души
Legacy of Kain: Soul Reaver


1500 години по-късно





Кейн е почитан като бог. Клановете разказват легенди за него. Малцина знаят истината...

Някога, той е бил смъртен, както и всички ние. Само че, презрението му към човечеството го накара да създаде мен и братята ми.

Аз съм Разиел - първородният от неговите лейтенанти. Стоях редом до Кейн и братята си в зората на Империята. Служих му хилядолетие.

С времето, все повече губехме човечността си и ставахме... по-божествени. Кейн влизаше в състоянието на промяна и излизаше от него с нова дарба. Няколко години след господаря следваше и нашата собствена еволюция. Докато аз не получих честта да надмина своя бог...

Заради прегрешението си заслужих нов вид награда... Агония.

Имаше само един възможен изход - вечни мъки! Аз, Разиел, щях да пожъна съдбата на предателите и слабаците, които горят вечно в недрата на Езерото на мъртвите.

- Хвърлете го!

Мятайки се, горейки с горещ до бяло огън, потънах в дълбините на Бездната. Неописуема болка... Неумолима агония. Времето спря да съществува, само това мъчение и дълбоката омраза към лицемерието, което ме прокле в този ад!

Една вечност измина, и мъчението ми се оттегли, връщайки ме обратно от границата на лудостта. Спускането ме бе унищожило, но все пак, живеех.

"Разиел... Ти си достоен..."







Заветът на Кейн: Крадец на души ни праща 1500 години, след като Кейн прави съдбовния си избор и отказва саможертвата пред духа на Ариел, Пазителката на Равновесието.

От въведението разбираме, че е построил империята си върху руините от загниващата земя на Носгот. Виждаме, че е поставил трона си насред светилището на Стълбовете, около централния Стълб на Равновесието.

Разбираме, че между Кейн и вампирите, които е създал, има някакъв вид симбиотична връзка и йерархия - те се променят заедно с деволюцията на Носгот и равновесието на нейните елементи. Кейн, като най-древен вампир от всички, изглежда най-деформиран, по същия начин, както когато видяхме гротесктната разлика между него, когато беше млад, и Ворадор в Кръвно знамение. Още тогава Кейн каза, че в недрата на Черната гора е видял "онова, в което ще се превърне".

Тази игра ще играем от името на неговия първороден лейтенант Разиел, което е също библейско име. По-скоро, Разиел е името на архангел, за който се говори в юдейския мистицизъм и Кабала и е "Ангелът на мистериите", "Пазителят на тайните" и "Властващият принц на Второто небе". Напълно в отговор на името си, Разиел по необясним начин изпреварва така наречената "еволюция" на Кейн, поради което е екзекутиран в Езерото на мъртвите. Както знаем от Кръвно знамение, дъждът има киселинен ефект върху вампирите, а потапянето във вода води до пълното разлагане на телата им.



По-обезпокоителното е, че Разиел се събужда от безкрайната си агония от същия глас, който в Кръвно знамение бяхме свикнали да асоциираме с гласа на некроманта Мортениъс. Играчът сякаш е подготвен не да получи някакви отговори, а да увеличи броя на въпросите от края на предната игра.

Отново имаме повтаряне на мита за Кайн и Авел - отново става дума за вид преклонение пред бог, отново става дума за гняв от неоценяване и пренебрежение и отново става дума за братоубийството на Кайн. Отново имаме белязване и низвергване от своите и прогонване от присъствието на бога, облечено в нови образи. И - отново - силно се набляга на философската идея, дали божеството в тази притча може да се разглежда като божество с малка буква.

В допълнение имаме ново библейско име, започваме със същия глас на манипулатора от началото на първата игра, Гласът на конспирацията едва ли не, тоест още веднъж се представя идеята за заговор в сюжетната линия на притчата за Кайн и Авел.

Дава ни се да разберем, че става дума за някаква цикличност - затворили сме кръга и поне в началото изглежда, че съдбата ще се повтори.

« Последна редакция: Август 06, 2018, 02:23:16 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #10 -: Август 05, 2018, 01:36:43 pm »
[00:46:02]

Разиел се събужда от познатия глас в главата, който сме свикнали да асоциираме с гласа на некроманта Мортениъс от Кръвно знамение:

Цитат
- Познавам те, Разиел, ти си достоен...
- Каква е тази лудост!? Каква е тази жалка форма, която съм започнал да обитавам? Смъртта би била избавление в сравнение с тази пародия!
- Ти не оцеля от Бездната, Разиел. Аз само те пощадих от пълното разлагане.
- Бих избрал забвението пред това съществуване!
- Изборът не е твой.
- Аз съм унищожен!
- Ти си прероден! Раждането на някоя от отвратителните мерзости на Кейн затваря в себе си есенцията на живота. Точно тази душа е нещото, което анимираше трупа, в който ти... живееше. И това, Разиел, е смъртта на Носгот. Няма равновесие. Душите на мъртвите остават в капан. Не мога да ги завъртя в Колелото на Съдбата, те не могат да довършат съдбите си... Изкупи себе си. Или ако предпочиташ... отмъсти себе си. Уреди сметките си с Кейн! Унищожи него и братята си, освободи душите им и позволи на Колелто на Съдбата да се завърти отново! Използвай омразата си, за да изтръгнеш душите им, аз мога да го направя възможно... Стани Крадец на души за мен, мой ангел на смъртта...


В началото на Крадец на души започваме най-сетне да се запознаваме с по-дълбоката метафизика на света Носгот. Научаваме някои по-основни неща за живота и съществуването в концепцията на играта.

Както изглежда, съществува нещо, наречено Колелото на Съдбата. Душите на мъртвите го използват, за да се пречистят от стария си живот и да се върнат за нов, това е еквивалентът на инкарнационния цикъл в света на Носгот. Започваме по-добре да разбираме защо вампирите са проблем - мистериозният глас казва, че всеки път, когато Кейн създаде друг като себе си, той размножава душата си. Жизнената есенция попада в капан и започва да обитава труповете, които Кейн реанимира, по този начин противопоставяйки се на естествения инкарнационен цикъл, защото, както знаем, вампирите са безсмъртни.

Мистериозният глас споменава, че това е причината и същността на проклятието на Носгот - явно, съществуването на вампирите по някакъв начин нарушава равновесието и душите на мъртвите губят връзката си с Колелото на Съдата. Както изглежда, жизнената есенция започва да обитава мъртвата физическа плът и земята на Носгот постепенно се изражда във всички свои аспекти, което включително засяга всички живи неща, защото са обвързани със земята. След като Кръгът на деветимата беше създаден и посветен на това да опазва Равновесието в Носгот, тогава е логично, че ще счита съществуването на вампирите за заплаха за това равновесие и причина за заболяването на света.

Започват да се изясняват мотивите на некроманта Мортениъс, който пресъздаде Кейн като вампир и го прати да бъде съветван от духа на мъртвата Пазителка на Стълба на Равновесието. Започва да се изясняват и ходовете на Мобиус, Пазителят на Стълба на Времето - в крайна сметка, чрез Кейн и заради действията му тълпата му главорези успя да се добере до вампира Ворадор и най-сетне да го унищожи. По този начин, в един момент, Кейн остава последният вампир в Носгот. От друга страна мисията, която се беше съгласил да изпълнява, изискваше от него последната саможертва - отнемайки собствения си живот, щеше да възстанови Стълба на Равновесието и щеше да освободи духа на Ариел, така в света на Носгот нямаше да остане нито един вампир.

Но Кейн не направи онзи избор, който всички очакваха от него. Сега, историята се повтаря.

1500 години по-късно отново срещаме същия глас, който се представяше за гласа на некроманта Мортениъс. И този път той отново изпраща героя на играча да избие братята си и собствения си създател - съвсем същата мисия, която Кейн отказа да довърши преди хилядолетие. Тоест, можем логично да предположим, че мотивираните манипулиращи сили са същите, както и първия път.

Относно самия мистериозен глас, на този итап можем да заключим, че това е нещо като бог...






Ясно е какъв е основният мотив, вдъхновил режисьорите на играта - очевидно става дума за Книга на Енох и нейното съдържание.

Книга на Енох е юдейски древен религиозен текст, който се приписва на Енох - пра-дядото на библейския Ной. Интересното е, че Книга на Енох не се признава за канонична нито от юдеите, нито от християните. От гледна точка на християнската религия, Книга на Енох съдържа някои интересни теологични и исторически моменти, но въпреки това Книга на Енох се смята за "невдъхновена", тоест, неканонична и не се споменава в стандартната религиозна литература, не се открива и като част от Библията.

В първата си част Книга на Енох разказва за падението на Сатана и ангелите му - защо става, как става, изброяват се имената на всички паднали със Сатана ангели, описват се последователните им действия на земята, описват се взаимоотношенията и общите им дела с хората. Именно в нига на Енох се обяснява наказанието, което Бог определя за тази група от ангелското войнство: Когато умрат, на техните духове ще е забранено да се възнесат в небесата. Вместо това, те ще продължат да витаят на земята много дълго време, и по думите на Бог, ще бъдат наричани "зли духове" и ще обладават земните недра в изгнание до деня на Страшния съд, когато душите им - заедно с душите на тяхното потомство с хората - няма да постигнат вечен живот като другите, а ще бъдат завинаги унищожени в огнено море.

Единствената християнска църква на света, която приема Книга на Енох за канонична, е Етиопската църква. Която е негърска църква.



Всички би трябвало да сте видели падането на Разиел и символа на разкъсаните му криле, които освен това са отнети от Кейн, който се казва, че е почитан като бог от своите кланове. Всичко това е символично, защото, ако раздадем известните роли по директен начин, няма да стигнем до никъде. Ако Кейн играе ролята на бога, който отнема крилете на провинилите се ангели, тогава каква е ролята на Мистериозния глас, който явно обитава по-дълбоко метафизично ниво от всички персонажи, срещнати до сега?

Целият този театър следва да се възприема не като алегория за уникалното теософо-историческо събитие, описано в Книга на Енох, а като илюстриране на принципния му механизъм. С други думи... богове много, ангели много, времена в истирята много... Все пак сюжетът на играта ни запознава с гигантската цикличност на реинкарнирането - Колелото на Съдбата.

Сценаристите на играта сякаш ни казват, "Ако някога, някъде ангели изпадат от благоразположението на своя бог, това е начинът, по който винаги се случва."

Един вид, ставаме свидетели на символично илюстрираната закономерност, по която същества от една метафизична висина (или дълбочина) преминават към по-ниска (или по-плитка) метафизична висина.

Разработчиците споделят с публиката своето философско мнение относно известните мистико-исторически събития в качеството им на процеси. С нас се споделя мнение, което касае една Кабалистична информация.




[00:47:47]

Разиел намира изход от Подземното царство

Цитат
- Ти си слаб, трябва да се храниш.
- Старият глад ме напусна. Нямам желание за кръв.
- Ти си променен. Жаждата ти за кръв е заменена от по-дълбока нужда. Ти си превърнат в хищник на души. За да поддържаш себе си, трябва да ловуваш изгубените духове в Подземния свят и да поглъщаш душите на враговете си.

- Тези портали са твоята връзка между Света на привиденията и Материалния свят. С тяхна помощ ще можеш да събереш материя и чрез волята си да манифестираш себе си във физическия свят. Това е изтощаващо, обаче, преди това трябва напълно да възстановиш силите си. За да се върнеш в тази равнина, Подземното царство, не ти е нужна връзка. Можеш да изоставиш физическото си тяло по всяко време.

- Поддържай себе си, за да удължиш присъствието си във физическия свят! Ако не успееш да се нахраниш с душите на другите, или приемеш твърде много наранявания, тази крехка материя ще се разгради...

Разиел започва да разглежда света около себе си.

Цитат
- Какви са тези... същества?
- Не ги ли разпознаваш? Те са децата на твоя брат, Дюма.
- Това е невъзможно! Тези страхливи зверове не може да са сродни с нашата висша кръвна линия?
- Предполагаш ли, че времето бе спряло заедно с теб в Бездната, Разиел? Много неща се промениха, откакто ти погина в света на хората.

Познавах слабостите на враговете си, тъй като служих с тях много време. Физическите наранявания са мимолетни. Безсмъртната вампирска плът се затваря веднага, щом бъде разрязана. Вампирите трябва да се страхуват само от онези рани, когато побиват плътта им на кол или я подпалват. Водата изгаря като киселина, а младоците биват унищожени от допира на слънчевата светлина.

Разиел разбира, че е минало много време от кончината му и Носгот е силно променен. Той заварва Носгот в далечното бъдеще, когато поколението на неговия брат, Дюма, един от лейтенантите на Кейн, е изродено до неузнаваемост, придобило отблъскваща животинска форма както телесно, така и умствено.

Това потвърждава наблюдението от по-рано, че вампирите, заедно с всички живи същества, деволюират и се извращават успоредно с вечното падение на земята Носгот. Стигнало се е до там дори, че много от душите на умиращите живи същества не могат да напуснат изхабената плът, защото цикълът на инкарниране, Колелото на Съдбата, е нарушен.

По твърденията на Разиел, че е служил на Кейн едно хилядолетие, и по доказателствата, които намира в силно променената Носгот, може да се заключи, че Разиел се връща във физическия свят на земята Носгот 500 години след екзекуцията си.




Дума означава "тишина" на иврит.

Дума или Доума (арамейски) е ангелът на тишината или на спокойствието на смъртта. Освен това, Дума е ангелът-патрон на Египет, принц на Ада и ангел на отмъщението. В юдейската Зохар за него се казва, че под себе си има "десетки хиляди ангели на разрушението" и че е "главатар на демоните в Ада (Гехином) с 12 000 слуги, чиято задача е да наказват душите на грешниците". Във Вавилонската легенда за спускането на Ищар в Хадес, Дума се появява като Пазителят на четиринадесетата порта.



« Последна редакция: Август 06, 2018, 02:23:39 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #11 -: Август 05, 2018, 02:00:05 pm »
П.П.

Нека забележим, че се прави интересен паралел между Падението (на Сатана и ангелите му)  и притчата за Кайн и Авел.

Можем ли да кажем, че ангелите на Сатана постигат падението си заради изкушение към хората?
Можем ли да кажем, че Кайн се изкушава да убие брат си Авел?

Можем ли да кажем, че Сатана и ангелите му са отлъчени от Бог, а духовете им - заточени на земята, според Книга на Енох?
Можем ли да кажем, че Кайн е отлъчен от Бог и заточен в земята Нод?

Можем ли да кажем, че плодовете на падналите ангели с хората са белязани (те са великани, и според източниците се различават от хората и по други начини)?
Можем ли да кажем, че Кайн, както и поколението му, е белязан?


Ако следваме логиката на тези паралели, тогава можем ли да наречем притчата за Кайн и Авел "Падението на Кайн (син на Адам и Ева)", както говорим за Падение на Сатана (първият от ангелите на Бог)?

Това са въпроси, които сценаристите на играта представят на вниманието ни, тъй като Кейн (символът на притчата за Кайн и Авел) убива брат си Разиел, а Разиел е символът на падналия ангел.

Така се оформя странна представа - Дали падналият ангел възприема себе си като жертва на едно Кайново братоубийство?
« Последна редакция: Август 05, 2018, 02:05:17 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #12 -: Август 05, 2018, 05:33:01 pm »
[00:49:58]

Напуснал Подземния свят, Разиел открива убежището на клановете, стаята за съвещания и тронната зала на империята на Кейн.

Цитат
Боже мой! Убежището на клановете, превърнато в руини!? Зад тези стени се намираха Стълбовете на Носгот - тронът на империята на Кейн. Колко смирено изглеждаше сега всичко това, срутващо се под прахта на бившото си великолепие. А аз тъкмо излязох на повърхността. Явно между екзекуцията и възкресението ми бяха изминали векове...

/Земята се разтриса и Разиел чува гласа на своя покровител/

- Този свят е раздиран от катаклизми. Земята се опитва да се отърси от чумата на паразитната империя на Кейн. Съдбата на този свят беше предопределена в един миг от един единствен човек, който отказа да се превърне в мъченик, за да възстанови равновесието на Носгот. Кейн обрече света на разложението, което виждаш. В онзи момент започна разплитането, а сега... е почти към края си. Носгот се държи на ръба на разрухата, крехкото й равновесие не може да издържи.




[00:51:15]

Разиел продължава пътуването си през израждащата се земя.

Цитат
Това, поне, беше останало неизменно - безкрайно виещия се вортекст на Бездната. Моят гроб, и утробата на моето прераждане.

Въпреки че голяма част от ландшафта на Носгот се бе променил, тези скали ми даваха ориентир. Територията на моя клан се намираше на запад. Нямах търпение да видя как наследниците ми са се справяли през вековете на моето отсъствие.

Разиел навлиза в старите земи на своя клан и се връща в старата си крепост.

Цитат
Пълно опустошение. Някога гордият ми род - изтрит от този свят като изпражнение от ботуш. Познавах ръката, която бе извършила това дело.

/Разиел продължава да обикаля руините/

Тази костница носеше непогрешимите символи на клана на Мелкая. До какви дълбини се бе сринала династията ни, ако тези таласъми бяха наследниците на кръвта на моя благороден брат? Толкова ли бяха девалвирали, че да възкресяват тук помещаващите се трупове, за да попълват редиците си?

Брат ми Мелкая беше направен последен, затова получи най-малката порция от дарбата на Кейн. Въпреки че бе безсмъртен, душата му не беше достатъчно силна и плътта му запази голяма част от типичната си човешка неустойчивост. Изглеждаше, че тази слабост бе предадена на рода му. Ранимите им кожи едва успяваха да съдържат разложението отвътре.

/Разиел продължава пътя си до леговището на Мелкая, за да конфронтира брат си/


[00:52:52]

Цитат
- Покажи се, същество!
- Не ме ли разпозна, братко? Толкова ли съм променен?
- Мелкая!?
- Да, братко. Трябваше да останеш там, където господаря те изпрати, Разиел... Ще откриеш Носгот по-малко приятен, отколкото го помниш.
- Какво е станало с кланът ми? Отговори ми, малки братко, или ще избия отговор от противните ти устни!
- Всички се страхуват, братче мое. Събуждаш се в един свят на страх. Тези времена на промяна са толкова... обезпокоителни. Мислиш, че не изпитвам погнуса от тази форма!? Вярваш ли, дори за момент, че нашият господар ще рискува империята си заради надигаща се ерес?
- Достатъчно гатанки. Какво искаш да кажеш?
- Че ти си последният, който остана да умре от твоя клан!

/Разиел намира алтернативен начин да победи изродения си брат Мелкая в битка/

- Кажи ми! Къде мога да открия Кейн!?
- Господарят е отвъд досега ти, Разиел. Явява се, когато тай самият сметне за подходящо!

/Разиел довършва брат си и поглъща душата му. Мистериозният глас на неговия благодетел проговаря/

- Направи добре, Разиел...
- До това ли съм сведен? Таласъм? Братоубиец?
- Издигнат, Разиел... не сведен. Консумирането на душата на Мелкая те дари с нова дарба - илюзорните прегради като тези решетки вече не могат да те ограничат в Света на привиденията. Повели на себе си да преминеш през тях, и ще го направиш.

/С новооткритата си дарба Разиел успява да си намери път по-навътре в убижещето на клановете/





Разкрива се информацията, че когато Кейн прави нов вампир, той му вдъхва част от своята душа и дарба. Ако Мелкая е имал най-малко, защото е бил направен последен, то Разиел е имал най-много, защото е първородният.

Тогава защо Разиел изпреварва самия Кейн в еволюцията, или пък деволюцията си? Тук нещо не се връзва.

Защо хиляда години Кейн и вампирите му са развивали дарби, както твърди Разиел, и са ставали "по-божествени", но само за 500 години след екзекуцията му са деградирали до гротесктни животински форми?

Трябва да си спомним, че в Кръвно знамение убийството на Кейн беше поръчано, за да може нарочно да бъде пресъздаден като вампир от некроманта Мортениъс. Тъй като всичко друго явно се повтаря, може играчът може да се замисли, дали няма някаква нарочна сила, която е придизвикала това разминаване в стадиите на развитие между Кейн и първородния му лейтенант, евентуално манипулирайки събитията така, че да доведат до пресъздаването на Разиел в крадец на души за мистериозната отвъдна сила.

Заплетен въпрос от сюжета, който можем да разрешим на по-късен етап...





Няма как да не обърнем внимание на натрупващите се прилики с нещо от света на майндконтрола, което познаваме:
  • Програмираенето на умствено контролирани роби се извършва чрез мъчения, които да доведат човека до ръба на лудостта. Разиел е доведен до ръба на лудостта заради вечните страдания в Бездната.
  • Както излиза, Разиел е фрагмент от душата на Кейн. Можем ли да си представим, че Разиел е алтернативна личност, раздвоение на първичното его, което е Кейн?
  • Можем ли тогава да си представим, че мистериозният глас на неговия благодетел е евентуално гласа на програмиста, който развива тази алтернативна личност?
  • Кейн се "появява и изчезва, когато той сметне за добре" и е "отвъд досега на Разиел". Може ли това да е така поради причината, че Разиел и Кейн споделят едно и също тяло?
  • Можем ли да си представим, че Разиел е нещо като Делта - програмиран убиец?
  • Може ли Носгот да е театърът на един вътрешен свят?


В Кабала е залегнало схващането, че светът е вътрешен за Бога - тоест, че Сътворението е вътрешният свят на Бога. Споменавам това за пореден път, но, както може би много от вас си спомнят, хората никога не разбират тази проста идея. Всички аудитории имат проблем с понятието "абсолют". Бог е, чисто и просто, онова нещо, което няма външен за себе си свят - само вътрешен.

Трябва да приключим с цялото съдържание, за да може да проверим доколко цялата тази символика отговаря на познатия вече модел, по който се програмира едно съзнание и дали няма да останат противоречия без отговор.


П.П.
Мелкая е библейско име, което изначава "Яху е цар" или "царят е Яху".
« Последна редакция: Август 05, 2018, 05:38:35 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #13 -: Август 06, 2018, 12:30:38 am »
[00:56:06]

С новооткритата си дарба Разиел успява да си намери път по-навътре в убижещето на клановете.

Цитат
- Разиел...
- Кейн!
- Бездната е била нелюбезна.
- Аз съм твое творение, Кейн. Сега, както преди, критикуваш собствената си работа. Какво си направил с клана ми, дегенерат! Нямаш право!
- Каквото съм направил, мога също и да разруша, дете.
- Проклет да си Кейн! Ти не си Бог! Този геноциден акт е безотговорен!
- Отговорност!? Ти смееш да ми говориш за отговорност? Само когато си изпитал истинското тегло на избора, ще можеш да си позволиш да се съмняваш в моята преценка! Арката на твоят живот е искрица, в сравнение с планината от съмнение и съжаление, която мъкна със себе си още откакто Мортениъс извърна първо МЕН от светлината! Да знам, че съдбата на света виси на съобразеността на всяко мое дело? Започнал ли си дори да си представяш какво действие би предприел на мое място?
- Бих избрал да не се намесвам, Кейн.
- Хахахаха.... Огледай се, Разиел. Виж какво какво е станало от нашата империя. Стани свидетел на края на една епоха. Клановете - разпръснати по ъглите на Носгот! Това място вече е безполезно. Както и ти...

/Кейн вади меча от ножницата/

Крадецът на души! Древното острие на Кейн, по-старо и от двама ни и хиляда пъти по-смъртоносно. Според легендите, мечът беше обладан и черпеше енергия, като поглъща душите на жертвите си. Въпреки цялото ни перчене, всички ние знаехме какво означава, когато Кейн извадеше меча в яростта си - значеше, че си мъртъв!



За първи път имаме възможност да се запознаем по-отблизо с емблематичното острие, което е едноименно за две игри от поредицата Заветът на Кейн. Само по себе си, то е много сложен и смислово натоварен символ.



На времето, именно тази игра, и именно този стилизиран меч ме подтикнаха да изнамеря информацията, която споделих в един по-сбит вид в тази тема - Тълковен речник на окултни символи в културата

Стилистиката на този комплексен символ има три нива - дръжката и острието поотделно, и още веднъж в своята цялост, като завършен меч.


Сто процента гаранция, черепът с вампирски зъби, създаващ сугестивното впечатление за змийски език, излизащ от него, е анаграма за сфеноидната кост. Ако черепът беше по-елементарен и не разполагаше с тези странични стилизирани атрибути отстрани, наподобяващи крилете на прилеп, тогава можеше и да се поспори по този въпрос. Но така, както е представен, в тази си стилизирана форма, е неопровержимо и със сигурност е ясно за какво става дума.

Относно извитото, змиевидно острие, това може да е само и единствено гръбначният стълб. Тъй като единствената S-образна форма, която може да се асоциира със сфеноидната кост, като се запази буквалността на стилизираната анаграма, е гръбнакът. Както ясно се вижда, детайлите изрично изобразяват и костния мозък на гръбнака, който е толно в средата и винаги следва извивката му.
Двете - сфеноидната кост и гръбнака - са в директна взаимна зависимост. В интернет се откриват много ортопедични теории, че основата на гръбнака (върхът на острието в случая) определя формата на целия гръбнак и следователно и на главата. Но в интернет има същия брой други ортопедични теории, според които първият прешлен - наречен Атлас - който прави връзката между гръбнака и черепа, контролира формата. Тоест, че позицията на главата определя формата на гръбнака надолу. Едните теории разглеждат нещата отдолу-нагоре в краткосрочен план, другите теории тълкуват нещата отгоре-надолу в дългосрочен план. Без значение кое е по-вярно, факт е, че мозъкът и гръбначният мозък са единна система и костните, поддържащи ги структури също са единна, мобилна система от взаимозависими части.

Заедно, като сбор, двете символизират съюза на съзнанието и тялото. Едното е Седалището на съзнанието, а другото е Седалището на тялото.

Заедно, като умножение, обаче, двете се превръщат в символ на човешката власт. Тялото е инструментът на човека. Иначе казано - тялото е сечивото или направо оръжието на човека. Всъщност, тялото на човек е половината от онова, което го прави човек.

Така, физическите седалища на двете неща, които дефинират човека - съзнание и тяло - всъщност стоят зад тази символна анаграма.

Затова, както обяснявам в темата за символите, двете заедно, символът на "крилатия меч" или целостта между символа на сфеноидната кост и символа на гръбнака, се наричат "мечът на истината". Защото, както обяснявам в Разликата между човека и животното, истината принадлежи на човека по право.



С това, окултният символ, който ни се показва в Заветът на Кейн, е напълно разкрит. Кейн държи върховната власт. В Кейн е концентриран целият избор и съдбата на целия свят зависи от неговите решения. Всички фигури - независимо дали откровени или манипулиращи - зависят от неговата воля и трябва да се съобразяват с него.

Кейн намира меча в катедрала.

Това е същото, когато в Библията Бог казва на Адам, "давам ти властта над всяка твар" и прочие и прочие. Тоест, както Адам получава човешката власт да бъде свободен директно от Бог, тук говорим за смъкнат по разряд символизъм и Кейн (мъртвият, един разряд по-надолу) намира (един разряд по-надолу от получава) меча в катедрала (един разряд по-надолу от Бог).



Забележете - този символ се намира ВЪТРЕ в човека. Това буквално е централната, контролираща част от човешката анатомия.
Забележете - по принцип, в световната литература, този символ е силно опростен (и затова толкова по-дълбоко окултиран) до известния символ на тоягата с глава на змия. Тук, в това медийно произведение, сценаристите са избрали то да изглежда като меч. Но това е древната властна инсигния, която е родно наследство на човека. Дори архетипът на човека е подобен на чертичка с точка (i) (по Стюарт Суердлоу, Stewart Swerdlow).

Забележете, в такъв случай - излиза, че концентрираният символ на човека е змия, която ходи.

В библията Бог казва на друга същност, че вече ще е змия, която ще пълзи.

Според мен тук не става дума за никакви рептили, каквато идея вече традиционно битува в обществото. Според мен тук става дума за същества, на които се дава властта и за други същества, от които се отнема властта.

Според мен става дума за това, че на човека му се дава истината по право, а от други същества правото на истина се отнема. На човека се дава да научи тайните, а на други същества се забранява да знаят тайните (някъде в далечната завръзка на нашето сътворение от Бог).

Прочетохте го за първи път в Апокрифна Академия ;)




И действително, точно за това става дума в теологичната легенда за Книга на Разиел.

Цитат
Книгата на Разиел ангела е магическа книга по практическа Кабала от Средновековието, писана предимно на иврит и арамейски. На ден днешен от нея оцелява Liber Razielis Archangeli, латинският й превод, направен през 13-ти век от Алфонсо X.

Според Книга на Разиел Адам, в молитвата си към Бог, се извинил за това, че послушал Ева, която била подмамена от змията да отхапе от Дървото на познанието. Според книгата, Бог изпратил най-висшият сред ангелите, Разиел, да научи Адам на духовните закони на природата и живота на земята, и включително да му преподаде знанието за планетите, звездите и духовните закони на сътворението.

Ангелът Разиел научил Адам също и на знанието за силата на речта, силата на мислите и силата на човешката душа, съдържаща се във физическото тяло и във физическия свят, на практика преподавайки знанието, чрез което човек може да хармонизира своето духовно и физическо съществуване във физическия свят.

Както разказва Робърт Зукър (Robert Zucker), в юдейската Зохар пишело, че

Цитат
...Адам прочел книгата на глас на другите ангели. Но светият ангел Хадарниел умолил Адам да "не разкрива славата на Господаря" пред другите ангели. Било привилегия само на Адам да притежава това знание. Адам тогава запазил тайната от ангелите.

Според една от версиите, ангелите толкова завиждали на Адам, че му отнели книгата и я хвърлили в морето. Тогава Бог пратил ангелът Рахаб, ангелът на моретата, да я намери и да върне Книгата на Тайните на Адам, и той го направил.




Един от братята на Разиел и лейтенант на Кейн в художествената творба "Заветът на Кейн" се казва Рахаб.

Разиел беше хвърлен в Езерото на мъртвите от Кейн и своите братя. След това беше върнат от неизвестен бог.

Както виждаме, мечът "Крадец на души", на който са кръстени две едноименни игри от сагата, е символ на знанието и властта, която идва с него. В света на играта той играе ролята на царската инсигния, която се носи от владетеля на Носгот и демонстрира неговото право.



Следователно, въоръжени с тази окултна информация, оттук насетне можем да започнем да си задаваме въпроса - Ако Кейн държи знанието и властта (змията, която ходи), тогава кой е персонажа или персонажите, който символизира отнетото знание, отнетата власт или отнетото право (змията, която пълзи)?

Гарантирам, че преди края на сагата, ще намерим отговора на въпроса.
« Последна редакция: Август 06, 2018, 02:24:10 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #14 -: Август 06, 2018, 02:22:38 am »
[00:58:27]

Разиел влиза в битка с Кейн и успява да удържи.

Цитат
- Острието е подчинено! И нещата се разплитат... а ние сме крачка по-близо до съдбите си.

/Кейн изчезва в пространството, оставяйки след себе си самодоволен смях/

/Изтощен, Разиел няма сили да поддържа формата си и преминава в Света на привиденията. За негова почуда, там открива духовната есенция на физически разрушения, обладан меч Крадец на души/

Кълна се, че зърнах искрица на задоволство в окото на Кейн, когато Крадецът на души беше унищожен. Не разбирах играта, която играеше Кейн... но знаех какъв е последният ход.

/Разиел се пресяга и докосва остатъкът от есенцията на обладаното острие. Мистериозният глас на неговия благодетел отеква в пространството/

- От този момент и завинаги насетне ти и това острие сте неразделно обвързани. Душекрадец и Крадец на души, съдбите ви са преплетени. Унищожавайки меча, ти го освободи от телесния му затвор и възстанови истинската му форма - призрачно острие. Сега енергията му е отприщена. Без вече да е физическо острие, то може да манифестира себе си във Физическия свят, само когато енергията ти е напълно възстановена. Веднъж след като бъде проявено то ще те изхранва.



Спомняме си, че вече видяхме подобно разрушаване на Крадеца на души - в Кръвно знамение, когато Кейн се изправи срещу младия принц Уилям и две инкарнации на острието се срещнаха в едно и също време. Това създаде времеви парадокс и доведе до разрушаването на едно от остриетата.

Сега отново се получи времеви парадокс, когато Кейн се опита да порази Разиел с Крадеца на души. За сега играчът няма информация какво точно се случи и това остава загадка.



Обърнете внимание, като кратка вметка, и на друго - че под тази си ефимерна форма, мечът е вече по-нидамичен. Разработчиците на играта го стилизират като прав лъч светлина, около който се вие енергийна спирала. Това потвърждава заключенията от предната публикация, защото въпреки този силно променен вид, символиката на меча продължава абсолютно точно да отговаря на гръбначния стълб - всички знаем, че енергията се изкачва и слиза по гръбначния стълб именно като спирала около него.

Смисълът на спираловидна динамика се подчертава и от тона, че разработчиците са си направили труда да изобразят меча по един начин, когато е физически и следователно застинала двуизмерна проекция на спирала, и по друг начин, когато мечът вече не е физически и има чист енергиен израз. Всичко това само потвърждава, че посланието на сценаристите е точно такова - стилистиката на този символ носи смисъла на енергийна динамика, въплътена във физическата анатомия на човека.



Епизодът продължава с появата на духа на Ариел - Пазителката на Стълба на Равновесието, около който Кейн е построил трона си. Тя среща Разиел в Света на привиденията, явно е била свидетел на изграждането и падението на империята на Кейн през изминалите 1500 години.

Цитат
- Какво си ти, дребна душице? Още едно от съществата на Кейн идва да измъчва този окован призрак?
- Не възнамерявах да безпокоя покоя ти.
- Покой? Тяло е нужно за сън! Плът и кръв са нужни за полягане. Не, дете - всичко, което аз мога да направя, е да гледам. И да помня, неизменно в съзнание, докато се разгръща историята на този окаян свят. Противно минало, непоносимо бъдеще. Едно и също ли са? Винаги ли съм тук?
- Как е станало така да витаеш из тези стълбове?
- Кейн отказа саможертвата! Стълбът на Равновесието, покварен до ядрото си, стърчи като паметник на неговата сляпа амбиция. Сега тези стълбове служат само като мои окови тук - моят затвор и вечен дом, благодарение неохотието на твоят господар, Кейн.
- Това копеле не е мой съюзник.
- Тогава имаме общ враг, Разиел. Върни се тук, когато си в нужда. Ариел помни онова, което другите са забравили.




Разиел продължава мисията си. Открива брат си Зефон, и влиза в сблъсък с него. Няма нищо какво да се види тук.



[1:04:24]

Продължавайки лова за своите братя, Разиел се натъква на древен гроб на Сарафаните.

Цитат
- Древната гробница на Сарафанския орден. Някога бил непробиваемо запечатан, а сега - разграбен от размириците на Носгот. Мистериите му лежат оголени наоколо. Във времето на Ворадор, векове преди Кейн да бъде направен, сарафанските свещеници-воини разгърнали безмилостна война срещу вампирските племена на Носгот. Черпейки смелост от праведността, извършили неописуемо и безогледно насилие, колели и млади и древни. Унищожили цели кръвни линии в рамките само на десетилетия. Сега, мощите им лежат тук. Убийци, погребани в светилище.

Когато освободих каменната врата, въздишка гробовен въздух избяга от вътрешната зала. Не бях подготвен за онова, което лежеше отвъд този праг.

Тези гробове, осквернени ковчези на сарафански светии... носещи имената на братята ми! И моето собствено... Иронията от богохулния акт на Кейн се спусна към мен със смазващата сила... на откровение! Не бяха ли моите ръце толкова кървави, колкото и тези? По-лошо! Аз бях пролял кръвта на братята си! Тези именно братя по оръжие, чиито гробове лежаха разграбени пред очите ми!

/Проехтява гласът на мистериозния бог/

- Да, Разиел. Ти беше един от сарафаните. Роден от същата сила, която почти унищожи твоята раса. Преди зората на империята ти бе избран. Кейн, единственият, самопровъзгласеният монарх на Носгот, разграби този мавзолей и ви въздигна от тези гробове! Развъждайки вампирската си дарба в обърсените ви трупове, той ви възкреси като свои избрани синове.


Това е много важна символика. До сега знаехме, че образът на Разиел се отнася до паднал ангел, но метафората беше твърде разнопосочна. Можеше да е само алегория, можеше и да е нещо не толкова директно, а и нямахме никакви категорични индикации за Кейн и другите му братя.

Сега, обаче, ни се подава категоричния намек и символ. Оказва се, че не Кейн е дал на всички тях ангелски имена. Тези имена са им били дадени от Ордена на сарафаните, тоест, на този етап осъзнаваме, че всеки от тях е имал предишен живот и предишни дела, извършени под ангелското име. Явно, тези дела са неморални и представляват падение сами по себе си, но след като Кейн ги дарява със своята пародия на нов живот, това вече е постигането на действителното падение.

Потвърждава се, че всички тези персонажи символизират кликата на падналите ангели от завръзката в Книга на Енох. Това ще е много полезно за бъдещите ни изводи.




Оттук насетне, Разиел открива своите братя Рахаб (който, очаквано, е гротесктна риба) и Дума, и поглъща душите им. В това също няма какво да се види.

Тагове към темата: медии окултизъм размисли