Има ли извънземни или няма?
Пълен анализ на казуса
Казус (на латински: casus) в буквален превод от латински е куриозно произшествие, инцидент, представляващ и/или съставляващ обществен интерес.
В юриспруденцията и международното право се разбира като:
в цивилистиката - въпросът за законосъобразното и правилно решаване на спора;
в пеналистиката - въпросът за безвиновното причиняване на вреда;
в международното право – въпросът за повода за изменение на международните отношения (примерно Casus belli и Casus foederis).
Научната дисциплина занимаваща се с решаването на казуси се нарича казуистика.
Въпросът с извънземните отговаря на всичко това: той е от обществен интерес; действително представлява едно произшествие; трябва да бъде правилно разрешен; би могъл да причини и вина безвиновно, ако не бъде решен правилно; и гарантирано ще доведе до изменение на международните отношения.
Много хора задават този въпрос и интригата не е малка, защото повечето от глупавите хора вярват в извънземни, а повечето от интелигентните хора не вярват в извънземни. Очевидно, за да бъде надскочена вярата, ние искаме първо да привлечем интелигентните хора, за да се въвлекат в това вярване, защото само ще имат способността да покажат пътя на по-необразованите хора. Често, в стремежа интелигентните хора да бъдат впечатлени с този въпрос и да се привлече вниманието им, се впускаме в директно отговаряне на директното "Има ли извънземни или няма". Изходът от това безплодно действие винаги е патова ситуация - интелигентните и образовани хора ще кажат "Дай ми доказателства", а по-необразованите хора ще кажат "Това е въпрос на тесноръдие", след което всяка от страните ще се оттегли в началната позиция.
Когато осъзнаем, че този въпрос е казус, става ясно, че преди да се обсъжда наличието или отсъствието на доказателства (което трябва да се случи след това), всичко трябва да се разгледа като казус.
Земята като затворена икономическа системаОт гледнта точка на съвременната икономика Земята е затворена система.
Всички знаем, че Северното полукълбо е богато и развито за сметка на Южното. Всички знаем, че континента на Африка е пребогат на ресурси, но човечеството там мизерства. Сметките обаче излизат, защото, щом в Африка няма, значи на някое друго място има в повече, и това е Европа.
Всички знаем, че ако едно нещо се открива в изобилие навсякъде, то не може да се продава. Никой не продава въздух, защото е невъзможно някой да бъде ограничен от него. Вода се продава само там, където я няма (в пустинята например), а по принцип цената на водата не се образува от самата нея като ресурс, а от логистиката, която е нужна, за да бъде доставена там, където я няма, защото проблемът при водата е, че е изобилна, но е неравномерно разпространена. Следователно не липсва вода, а липса достъп. Така че това е, за което се плаща - достъпът и логистиката, а не ресурса, защото е изобилен. Продават се само онези неща, които са в недостиг.
Всички знаем, че пазарът се определя от търсенето. Без да има търсене, няма пазар (без да има предлагане, няма търговия, доколкото пазарът може да е отделен от тъгровията). Следователно, изкуството да се създава недостиг е нещото, което отваря нови пазари.
Всички знаем, че колкото по-голяма е наличността от дадена ценност, толкова повече пада стойността й. Това не важи само за парите, но важи и за стоки като диамантите - всеизвестно е, че във всяка мина за диаманти в Африка има място, където да се унищожават новодобитите диаманти от мината, за да може да се упражнява контрол над цената им по света. Всички знаем, че натрошените на прах диаманти са нещо по-евтино, въпреки че за получаването им в действителност е вложен повече труд. Има безброй примери за това, и е така, защото не трудът определя цената на дадено нещо в една затворена система, а недостигът на нещото.
В една отворена система, обаче всичко това е наобратно.
В отворената система на практика има постоянно вливане и постоянно отливане на неща. Затова, в отворената система не е нужно да се създава недостиг от вече наличното, за да се отварят нови пазари. В отворената система новите пазари се отварят сами и се отварят постоянно, защото нови и непознати неща постоянно идват отвън.
В една отворена система цената на всяко нещо не се определя от неговия недостиг, а се определя от количеството труд, което е инвестирано в неговото усвояване. Това означава много, защото на практика означава, че спекулирането с недостига и оскъдицата няма да бъде изгодна стратегия, а точно обратното - трудът ще бъде изгодната стратегия. Така най-богат ще бъде не онзи, който е унищожил най-много от даден ресурс, а онзи, който е способен да положи и да организира най-много труд.
Нека си представим какво би станало, ако изведнъж човечеството узрее за идеята, че космосът е неизчерпаем източник на каквито ресурси можем да си представим. В момента на крачки от планетата преминават астероиди, целите изградени от платина, които ние в момента със съвременната технология можем да добиваме. Нека да си представим, какво би станало с пазара на платината, ако се окаже, че съвсем близо до нас има източник, който съдържа повече платина, отколкото се открива на Земята. Същият пълен хаос в икономиката би настанал и по линия на кой да е ресурс - злато, диаманти и минерали от всякакъв вид, и прочие. Дори не обсъждаме онези вещества и елементи, които въобще не се срещат на Земята и никога не е имало пазар за тях.
Ние никога до сега не сме гледали към звездите и никога до сега не сме си въобразявали, че можем да отидем и да пребиваваме в космоса, какво остава за идеята, че можем да го експлоатираме. Ако човечеството започне да гледа към звездите и ако му хрумне, че неизчерпаемият космос е източник на всичко, което можем да експлоатираме, това означава пълен рестарт на Земната световна икономика - шахматната дъска ще бъде пометена и превърната в жертв на хаотичните събития, в които досегашните милиардери може отново да са играчи, но може и да не са, но със сигурност дъската ще се изпълни с нови, непознати и непредвидими случайни играчи, което би унищожило всички изграждани от столетия монополи.
Можете да сте сигурни, че съвкупността от големите и средните в световната Земна икономика разполагат с ОГРОМНА мотивация да възпрепятстват и по всячески начин да предотвратят всяко хрумване на планетата от консуматори, да поглежда към звездите и да се замисля какво интересно забавление може да намери в космоса.
Ако си мислите, че можете да си представите какво означава ОГРОМНА мотивация само на база до тук разгледаното, приемете, че си представяте само половината от тази мотивация да се подтиска интересът, насочван нагоре към небето.
Защото големите и средните в световната икономика, най-вече големите, далеч не са прости. Тях не ги интересува просто да подтискат осведомеността на консуматорите. Те се интересуват най-вече от това как могат ТЕ да се възползват от нещо, докато същевременно пречат на другите да стигнат до него. Така се трупат истинските богатства. Ако действително в близост до Земята има голям астероид, направен от платина, големите в икономиката няма да мислят толкова как да погасят обществения интерес, а най-вече ще мислят за това как могат ТЕ да добият тази платина, но да я продадат на консуматорите на такива цени, сякаш е добита на Земята.
Не си мислете, че това не се прави. Не си мислете и че технологията не съществува. Отдавна НАСА разполага с технология да прихваща астероиди между Земята и Луната и да извършва миньорски операции. Отдавна се говори за унизително смехотворни неща като това ->
, по-сериозни неща обаче може да се прочетат в уики-страницата за
ARM мисията на НАСА за прихващане и експлоатиране на астероиди. Забележете какво пише най-накрая -
"Под бюджета за НАСА през 2018г, предложен от администрацията на президенат Тръмп, тази мисия беше отменена. През юни 2017 НАСА обяви "приключващата фаза", която следва дефинансирането. НАСА подчертава, че ключовите технологии, разработвани по мисията ARM, ще продължат развитието си, най-вече соларно-електрическите двигателни системи, които ще се ползват за целта".
Разбирате ли какво означава това? На практика, Тръмп (тоест държавата) орязва бюджета на НАСА, за да предотврати експлоатирането на космоса за ресурси. Само че НАСА твърди, че ключовите технологии щели да продължат да се разработват.
Това означава, че държавата силово възпрепятства отварянето на Земната икономическа система, до момента, в който не добие увереност, че икономическият контрол при такова отваряне ще остане в нейни ръце.Нека разгледаме какъв интерес може да има една държава в космоса и евентуалната космическа икономика.
Земята като затворена политическа системаДжереми Лок великолепно отбелязва в "
Краят на злото":
"Картелите и монополите
На един корпоративен монопол се гледа като на зло, защото той унищожава избора на потребителите. Правителствата ни казват, че монополите насилват хората да купуват даден продукт на определена цена. Истината е, че няма принуда. Имате поне два странични избора. Първо, въобще не купувайте продукта. Второ, създайте своя собствена група, която да произвежда този продукт. При условие на предполагаемото зло на монопола, какво решение предлагат правителствата? Правителствен контрол.
Правителството е единственият истински монопол. Не можете да избирате дали да купите "услугите" на правителството или не. Да изберете да не ги купувате, се нарича държавна измяна и укриване на данъци, и тогава авторитетните институции ще дойдат пред вратата ви с оръжия. Те ще ви натикат в затвора или ще ви убият.
Правителството е единственият истински монопол, и техният монопол е монополът на агресията. Това са хората, на чиито авторитет сме научени да доверяваме стоките и услугите си. Демонизирането на корпорациите като монополисти дословно следва шаблона на тиранията. Измисли някакъв враг, и отнеми контрола.
Картел е, когато силите в една икономика сформират банда, която да пречи на който и да е друг да излезе на пазара. Както и при монопола, такова случване е възможно само в условията на правителство. Само правителството има оръжията и полицията, с които да ви спре да продавате продукт или да предлагате услуга.
Навсякъде по света има малки и големи картели. Те обикновено се фокусират върху определена индустрия в дадена държава. Например, една правителствена агенция, която контролира продажбата на дрога и услугите на здравеопазването, функционира като картел. При лицензирането, правителствените кандидатури и правителствените такси се превръщат в бариера за излизане на пазара, правителството на практика поддържа съществуването на пазара, и ви държи извън него. Ако се опитате да развивате свободна дейност, извън закона, ще бъдете вкарани в затвора или убити.
Много големи бизнеси обичат картелите, защото така правителството става техен партньор и помага в отблъскването на конкуренцията. Законите и регулациите, с които хората са научени да се съобразяват, не вредят на големия бизнес. Големите бизнеси са единствените, които могат да си позволят цената на регулациите. Някои хора си мислят, че когато се приемат "тежки" закони, те се отнасят за големия бизнес, но тези хора всъщност са марионетки на културата и всъщност те самите са онези, които страдат от "тежките" закони. Регулациите поддържат големия бизнес голям, и банкрутират всички останали. Такава е природата на правителствения картел. Не съществуват други картели."Както видяхме току що, правителството на САЩ на практика поддържа космическата икономическа инициатива, но държи всички други извън нея. То поставя тези бариери, като ограничава финансирането на НАСА, което практически е чисто картелна дейност. Картелът около НАСА е много по-голям, както ще видим след малко.
Мотивите на правителството не са само икономически. На всички ни е известно, че на тази планета няма парче територия, която да не е окупирана от дадено правителство. Няма един камък, на който да стъпиш, без да бъдеш изнудван с данъци от някоя държава. Фактът на тази затвореност е много важен, защото всяка алтернатива, която евентуално би се появила, би била директна заплаха за всяко едно правителстов по света, за самия идеал на правителството и държавността. Единствените територии, от които правителството не се интересува, са онези, на които човешкото съществуване е невъзможно, чак и немислимо.
Всяко правителство се нуждае от консолидация чрез външния враг. Затова, в действителност, съседните територии, които са заети от чуждо правителство, са по-полезни за едно правителство, отколкото съседните територии, които не принадлежат никому. Защото в лицето на съседните правителства една държава вижда консолидиращ фактор, докато в лицето на ничията земя едан държава вижда дестабилизиращ фактор и фактор, който подрива религиозното вярване в авторитета на властта, просто защото представлява алтернатива. Много велики личности и майстори на пропагандата са ни съобщавали тези истини:
"
Комунизмът не е любов. Комунизмът е чук, който използваме, за да размажем врага." --- Мао
"Ако тиранията и подтисничеството дойдат в тази земя, това ще е под маската на борбата с външен враг." --- Джеймс Мадисън, четвърти президент на САЩ, наричан от американците "бащата на конституцията"
"Най-доброто оръжие срещу един враг, е друг враг." --- Ницше
Повечето хора не вярват в извънземни, но въпреки това по цял свят се шири идеята, че извънземните ще дойдат и ще ни избавят от правителствата ни. Тази идея за месиянството е древна, разбира се, но човечеството е толкова подтиснато и толкова изтормозено, че за него всяко ново откритие има потенциала да крие в себе си месията. Без значение за какво се отнася, дали за нов сорт домати или за звездната освободителна флотилия на Бай Ганьо в космоса, първото нещо, което мнозинството винаги си мисли, е че сега вече ще се реши проблема със световния глад или ще се реши проблема с тиранията на Земните държави.
Това са толкова подсъзнателни и толкова лесно възбудими и дори възпламеними идеи, че ме изумява как успяват съвременните уфолози да пропуснат наблюдението, че евентуалното съществуване на извънземни е основната заплаха за авторитета на всяко едно правителство. Не заплаха сами по себе си, а заради вътрешните комплекси на угнетените човешки маси, които са готови да се пръснат като цирей всеки миг, щом се появи идеята, че е възможна някаква алтернатива в този живот.
Докато Земята е затворена система и докато туловището на Земята изпълва цялата Вселена от граница до граница, човечеството няма да има никаква представа за това що значи универсална нормалност. Без човечеството да може да се сравни с други цивилизации, то не може да има представа дали се справя с живота си добре или зле, дали се възползва от нещата по най-добрия начин или е жертва на излишно страдание, което за нормално в собствената си локалност. Способността за сравнение с други и за поглед отстрани играе толкова важна и централна роля в опълчването на правителството и пресичането на неговите наглости, че хората съвсем естествено го правят спрямо отделни държави. Постоянно сравняваме как са нещата в чужбина и в по-развитите държави, за да можем да оказваме натиск върху собствените си душмани, и постоянно наблюдаваме по-неразвитите държави, злорадствайки, за да не забравяме колко по-лощо може да бъде и да не го допускаме. Всички знаем, че без "желязна завеса" никой подтиснически режим не може да функционира дълго.
Много хора си мислят, че въпросът за съществуването на извънземни е много далеч от всекидневното недоволство срещу кое да е правителство, но грешат. Затова нека последният цитат бъде от Сун Дзъ, "Изкуството на войната":
"Затова, нещото, което е от най-върховно значение, е, да се атакува стратегията на врага."Представата за Земята като отворена система атакува право в сърцето на стратегията на врага, която стратегия винаги е била, че Земята е затворена система. Всеки елемент, който подсказва, че Земята е в действителност отворена система, е опасен. Не става толкова дума за самите извънземни, колкото за фактора на тяхното наличие и за самата представа, че някъде там има втори / трети / пети вид цивилизация и втори / трети / пети начин, по който да се случват нещата.
Всички онези приказки, че не му било времето, че не сме били готови за такива неща, че технологията още не била развита, че това е нещо, което част от далечното бъдеще, са лъжа. Факт е, че Земята винаги и през цялото време е била отворена система, но ние просто не сме го осъзнавали. Това лесно се доказва с експерименти като онзи, за който говоря в началото на "
Трактат за Свободната Енергия" (растението в бутилката), научни теории предвиждат, че Земята, както и всяка една друга планета, расте - в
Реципрочната Система на Дюи Ларсън се обосновава идеята, че земното кълбо нараства в унисон с дискретно-квантовите промени на Слънцето. Континентите не плуват свободно в океана и мега-континентът Пангеа не е бил сред океан, а някога е представлявал цялата земна повърхност, преди планетата да разшири диаметъра си, за да може водата да се покаже отдолу. това е напълно в унисон с твърденията в "
Старана Земя - Защо НЕ" на Нийнхюс.
Така че, Земята като отворена система е факт. Самата мисъл, че не сме готови да признаем тази истина, не означава, че ще я признаем в бъдещето - означава, че някой иска никога да не я признаем.
От
Заветът на Фон Браун, а и от множество други неоспорими източници може да се узнае, че приоритетната цел на световното правителство и бизнес е милитаризирането на космоса. Зад това ключово словосъчетание седи начинанието, да се разработят оръжия и масивни военни установки, които да могат да се пратят в космоса и ниската околоземна орбита под формата на гигантски военни оръжейни платформи.
Предтекстът, както става ясно в посочения материал, постоянно ще еволюира, така че да се поддържа инициативата за финансиране на това развиващо се начинание - външен враг в лицето на други държави, терористи, астероиди... и накрая извънземни. Когато космическото околоземно пространство се милитаризира, планетата Земя ще се превърне в една затворена система с ефективна орбитална митническа зона.
Тогава и само тогава правителствата ще допуснат обществото да заговори за извънземни, и не по-рано. Без значение дали извънземни наистина съществуват или не, правителствата на Земята задължително ще кажат, че такива съществуват (без значение дали са открили доказателствата или не). Не защото ги интересува да ни запознаят с истината, а защото ще имат нужда от външен враг за укрепване на авторитета и вярата, че използването на космически оръжия срещу наземни цели е легитимно и оправдано.
Така че, драги читатели, без значение дали в момента го вярвате или не, извънземни със сигурност ще има.