Как може да се докаже, че ми стана интересно?
Ами, мисля че програмирането на съзнанието предоставя интересни аргументи. Дали са доказателства... не се наемам все още да коментирам, но е факт, че тази информация са улики, и на база тези улики могат да се оформят силни аргументи.
Още от едно време ми е цел да преведа на български книгата
"Формулата на илюминати за създаване на съвършен, неуловим майндконтрол роб" на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър. Превел съм няколко глави, почти половината всъщност, но замразих проекта в интерес на други проекти. Сега след като сайтът ни е завършен, много искам скоро отново да се заема с този материал.
В тази книга двама професионалисти описват КАК се програмира и депрограмира съзнанието на един майндконтрол-роб.
- Първо, човек трябва да бъде докаран до прага на болката.
- Тогава, пред съзнанието има два избора:
- да умре (от болка)
- или да се раздвои (да получиш раздвоение на личността), така че вторичната личност да запази целия спомен за преживяната болка, с цел да се спаси другата личност (да се избегне смъртта)
- Колкото по-развито е егото, толкова повече са смъртните случаи. И колкото по-неразвито е егото, толкова е по-голяма вероятността да се образува вторична личност.
Заради тази основа на нещата, най-добре се програмират новородени деца, и програмирането на най-съвършените роби започва веднага след излизане от утробата. Естествено, ползват се специални родилки, които са също майндконтрол-роби, това е цяла индустрия, и има цели "заводи" за роби. Плодовете на тези родилки се обработват още докато се развиват, и тези техники се наричат "вътре-утробно травмиране". И тн. Това са подробности.
Да кажем, получава се човек с раздвоена личност.
- Вторичната личност е изолирана от първата, посредством нещо, наречено "амнезийни стени" - бели зони в паметта (наречи го (Атосе), повредени адреси в регистъра, стена от повредени клъстери памет).
- Вторичната памет помни болката, първоначалната болка, довела до разцепването на Ядрото. В този занаят оригиналното съзнание се нарича "Ядрото".
- Тази вторична личност е САМО болка. Тя няма самоличност, няма спомени, няма нищо. Единственото, което знае за себе си, е болката, която помни, и затова
самоидентифицира себе си с тази единствена информация - тази личност се мисли за самата болка.- По време на първоначалното разцепване, в жертвата се влага спусък. Този спусък е информационен - звук, думи, образ... миризма, допир, на практика всичко, което е информация за мозъка.
- Спусъкът има за цел лесно да превключва коя от двете личности да излезе на преден план.
- Когато на жертвата се подаде спусъка, на преден план излиза Болката (това е името й, затова е с главна буква, Пепи отстъпва на заден план, и Болка излиза на преден).
- Когато Болката излезе на преден план, жертвата
отново изживява спомена за болката.И това е много любопитно. Жертвата започва да се гърчи и да се мята, точно така, както е било първия път, усещайки същата болка, която е довела до разцепването на Ядрото й.
Ясно е, че това не е реалност. Това е СПОМЕН, за нещо, което е било реалност, и което сега е минало. Но СЪЗНАНИЕТО го прави реалност за себе си (абсолютен факт, тялото отделя хормоните и всичко, тялото реагира физиологически по същия начин на спомена за болката, както и в действителната ситуация, когато се е случвала).
Това води до ново разцепване на Ядрото... и до появата на ТРЕТА личност. В жертвата вече има три личности - едната нарича себе си Пепи, другата нарича себе си Болка, а третата личност не знае какво е.
Третата личност е нещо като... празен партишън от паметта. Тя е просто това - един партишън от сноп вакантни адреси. Програмистите й казват "Ти се казваш" еди как си. "Миналото ти е" еди какво си. И чрез хипноза и наркотици, вкарват Третата личност в транс, прожектират й видео-филм... благодарение на наркотиците тялото съпреживява кадрите от филма, усеща ги физически и образува спомени... а благодарение на хипнотичния транс тези спомени се сдобиват с времево разслояване.
Самият филм, който се прожектира, трае минута. Кадрите на него направо хвърчат, в една минута е наблъскан филм, дълъг цели дни. Но за съзнанието не е проблем да поеме визуалната информация.
Наркотиците създават сетивните спомени.
Хипнотичният транс придава времевата компонента на всеки спомен.
И накрая се получава една Трета личност, която има спомени за целия си живот. Сдобила се е с идентичност, име, минало... дори с различни умения и таланти (които са вменени).
И така... в жертвата вече има три личности - две пълноценни и една функционална. Двете пълноценни са Пепи Георгиев и да кажем Майкъл Сандърс - бъдещ шпионин за внедряване в социалните служби на САЩ - и личността Болка, която е само функционална.
Казва се, че тя е личност-функция. На практика, тя служи само за причиняване на максимална болка на жертвата - личност-функция. И служи за създаване на нови личности, нови партишъни памет, достъпът до нея се осъществява чрез вложения спусък.
Установено е, че в един човек може да има до 256 личности. МАКСИМУМ.
Това е много любопитно, защото 256 е степен на двойката, и както знаем, 256 е определен стандарт в чиповете RAM-памет, които следват еволюцията на степента на двойката.
Та... в този контекст... интересно е да обсъдим, къде е тук реалността, и къде е фантазията, или съня?