Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - λ

Страници: [1] 2 3 4
1
Всички теми / Мизериите на църквата
« -: Февруари 13, 2018, 08:12:04 pm »
Идеята на тази тема, както и на политически ориентираната ми тема, е да обсъждам църковните мизерии, ако съм в настроение да си губя времето с коментиране на обществото.





Например, днес, както всички разбрахме, най-сетне умря така наречения "светец от Байлово", дядо Добри. Ето новината за смъртта му: https://offnews.bg/obshtestvo/pochina-svetetcat-ot-bajlovo-diado-dobri-674795.html


Това на мен, като на мислещ човек, някак си не ми се връзва.

Първо - да направиш дарение на Св.Александър Невски? Най-богатата и най-тлъстата от всичките църкви? Всички знаем какви коли карат поповете на БПЦ, а и на църквата по принцип. Що за малоумник трябва да си, за да дариш единствините си кинти на Св. Александър Невски? И що за малоумници трябва да са онези, у които ще събудиш някакво умиление?

Второ - той пари е нямал никога. Той всъщност е просил дълги години пред входа на Св. Александър Невски. Аз като мислещ човек се чудя, щеше ли да изпроси толкова кинти добрия дядо Добри, ако вместо това просеше пред ресторант Happy в кв. Студетски град, или пред някой мол например?

Понеже, както чета, Добре Димитров Добрев живеел в църковния двор на селската църква. И както се вижда, и дрехите му са църковни.



Затова аз се питам... дали след като не си е купил жилище с тези пари, а ги е дарил на църквата, понеже ги е изпросил пред църквата и без това... дали са НЕГОВИ тия кинти?

Не са ли те, в крайна сметка, на самата църква? Аз ако бях църквата, и ако бях хитър колкото църквата, тази идея щеше да ми хареса - да взема да си хрантутя един просяк, и да му измисля някаква работа - да си го туря на входа да събира просия, която после да си ми я дари. Защото да не забравяме че просията е незаконна (така се води, горе-долу). И той ще има моето застъпничество и покровителство, понеже аз съм все пак попа на Александър Невски. Моите средства - в моя джоб, изработени от моя си хрантутник.


Не знам. На мене цялото това ми се струва идиотско и незначително. Зрелище за излишните хора на Ницше.

2
Фантасмагорични космически изображения и как да ги различим
от поредицата видеота на ютубъра Crrow777
публикувано на канала му на 23.08.2017г


(долните картинки са кадри от видеото му, като в някои, за пригледност и улеснение, са сглобени повече от един кадъра, бел.прев)




Добре дошли в рубриката "Откривателския проект на Crrow777"!


Сrrow777: Хората продължават да ми изпращат това нещо (горе), това е фалшива работа... И ще покажа на всички най-лесния начин за разобличаване на конструирани изображения.






Crrow777: Първата ви следа винаги трябва да бъде следното - виждате ли като зуумна на приближение? Виждате ли как всичко е в ниска резолюция? Всичко, което аз снимам, е в HD, а тези са деградирани изображения. Но нека направим някои прости неща. Нека отидем в "Adjustments" и в "Levels" (Нива) във Фотошоп, и първото нещо, което трябва да забележите, е сигнала.


Crrow777: Виждате ли? Няма да се задълбочавам в това, но хората които знаят как да използват Фотошоп, ВЕДНАГА ще разберат нещо за това изображение. Но за останалите от нас, нека просто презавишим нивата...


Crrow777: Добре... Виждате ли това? Всичко това е редактирано. Цялото това нещо е редактирано изображение. И начинът, по който го разбираме е... ако вземем например моята фотография, която съм снимал с Cannon, на същото затъмнение... и ако хванем да видим нивата...


Crrow777: Виждате ли сигнала? Виждате ли разликата в сигнала между редактирано изображение и истинска фотография? Но няма да се задълбочавам в това... Гледайте...


Crrow777: Когато презавиша нивата, не се получава назъбения като трион контур. Дори и да отида до степен, в която започва да се вижда шума и "снега", остава същото. Виждате ли как всичко е с еднакъв наклон? Без трионско назъбване? И ще ви покажа още една фотография, която аз заснех, направена е с Nikon пак на същото затъмнение... и ще направя същото нещо...


Crrow777: И ето пак, виждате ли сигнала на това изображение? Това значи, че е естествено. И гледайте, като презавиша нивата. Виждате ли? Няма следи от трионско назъбване... дори и ако отидем в другата посока...


Crrow777: Вижда се ръба и замърсяванията... но няма назъбена деградация на изображението, защото е снимка. Сега ще хванем първото изображение, и още веднъж ще ви покажа предното изображение. Ще грабнем нивата, на този фалшификат, който уж трябва да показва как ISS минава на фона на Луната, и ще ви покажа още веднъж...


Crrow777: Няма и една част от това изображение, която да не е редактирана.




Crrow777: Това което са направили, е да вземат истинска снимка на Слънцето... и знам че така са направили, защото точно така изглеждаха слънчевите петна вчера... Но това също ги издава. Нека да зумираме на приближение.


Crrow777: Можете да ВИДИТЕ деградацията тук. Поради някаква причина, всичко което NASA произвежда е в ниска резолюция... Но гледайте сега слънчевите петна. Те са със сходен цвят като това, което уж трябва а е сателита ISS, само че наклонът им се разминава. Нека грабнем Нивата, и да отидем в обратната посока, и това наистина ще покаже измамата...


Crrow777: Виждате ли как контурите на слънчевите петна не се променят, но гледайте - ясно се вижда как са изрязали всяка от тези фигурки и просто са ги пейстнали (поставили) отгоре. Виждате ли? Това е ФАЛШИВО изображение. Не само това, ами и дезинформацията около това изображение, че уж било отнемало години на планиране и всичките останали глупости... НЕ Е ВЯРНО - иска се просто да насочиш ИСТИНСКА КАМЕРА в режим на висока честота на кадрите към обекта, който преминава. Това е всичко. Така че даже и сценария зад това изображение е лъжа.






Crrow777: Добре, приключих с тази. Сега, исках да ви покажа и това друго изображение.


Crrow777: Това пък би трябвало да е сянката от затъмнението. Сега ще направим точон същото нещо, което винаги правим с всичките глупости на NASA. Хм, сигналът на тази изглежда малко по-естествено...


Crrow777: ... Но ето го, човече! Погледнете всичко това! Каква е тази зелена линия... боже, просто погледнета цялата тази редактирана конструкция... Това не е "просто кадър", както твърди NASA, просто не е!


Crrow777: Това е конструирана безсмислица. Даже погледнете сянката върху планетата (по-горе) от предполагаемото затъмнение. Това е предполагаемото затъмнение. Вижте! Това е конструирана безсмислица.

Crrow777: Та това е, просто исках да покажа на хората колко е елементарно - просто отваряте едно изображение във Фотошоп, презавишете нивата (или ги презанижете), и това доста често ще ви разкаже цялата история. Ако се върнете назад в канала и видите изображенията на Плутон, ще видите, че няма нито един пиксел от предоставените от NASA изображенията на Плутон, който да не е фалшифициран и конструиран. Това беше. Бъдете здрави.




3
Всички теми / Пример за анархичен град
« -: Февруари 07, 2018, 03:16:55 pm »
В нашата Библиотека ще откриете две книги, които са истинският корен на всичко онова, което се нарича "езотерично" или "окултно" познание.

Най-опасното суеверие - Ларкън Роуз

и

Краят на Злото - Джереми Лок

Не са ви нужни повече от 10 години активно интересуване от езотерика, окултизъм и конспирации, за да стигнете до дъното на уж "бездънния" въпрос, и да разберете около какво се върти всичко. Стига да не стъпите накриво и да се забиете в някоя въртележка тип "Бялото братство" или "Чакра йога", където да си пропилеете живота, в крайна сметка ще стигнете до отговора на въпроса КАКВО е окултираното и скрито знание. Отговорът е - това, което е скрито, е свободата ни. Да се узнае отговора отнема миг; да се проумее и разбере отговора - няколко години. Не е вярно, че окултизмът е безкрайна тайна.

Да не забравяме, че както навсякъде, така и в България има анархистка група - Федерация на анархистите в България. Казвам група, а не общество, защото общество е нещо друго. Медиите често въртят пропаганда на гърба на групи, но никога не се разпространяват примери за действителни анархични общества.

Но това не значи, че няма примери за мирно и подредено съществуване без властници и други форми на богове. Следната статия, която превеждам на български, е за един такъв пример.





Източник: archdaily.com



Ето какво Западните споменавания ви спестяват за Оградения град Колон


По-дълга версия на тази статия, написана от Шарън Лам (Sharon Lam) за ArchDaily, първоначално беше публикувана в "Salient", списанието на университета Виктория, част от асоциацията "Wellington Students", озаглавена "В сянката на оградения град Колон".

Началото на 70-те години, Хонг Конг, и сте на 11 години. Рано една вечер, излизате в квартала, за да вечеряте навън със семейството си. На пет минути пеша от основното ви училище, често посещавате мястото и с приятели. Храната тук е добра и заведението е особено известно заради рибената си супа с ювка, и точно това си поръчвате винаги. Толкова често идвате тук, че навигирането през подземните коридори до дюкяна с рибената супа е лесно, и знаете къде да стъпите, за да избегнете таваните, от които капе най-много. Вашата рибена супа с ювка е готова и я изсърбвате цялата, без да осъзнавате факта, че през следващите няколко години този квартал ще достигне кулминацията на населението си и на лошата си слава, и дори десетилетия по-късно ще се помни като една от най-забележителните социални аномалии в скорошната история.

Във върховия си момент, ограденият град Колон (Kowloon) е дом на 33 000 човека, заемащи само два хектара земя - пространството на два стадиона за ръгби - което го превръща в най-гъсто населеното място на Земята по онова време. Това било един набързо сглобен конгломерат от мънички апартаментчета, едно върху друго, балкони тип клетка, плеснати странично и свързани с лабиринт от влажни, тъмни коридори. На фона на това, останалата част от Хонг Конг продължавала живота си нормално, привидно без да се влияе от престъпността и мръсотията на Оградения град.


Това уникално общество и пълното пренебрежение от останалата част на Хонг Конг било родено от също толкова уникалните политически условия на квартал Колон. Първоначално бидейки китайски външен пост, участващ в търговията със сол по време на династия Сонг (960 - 1279г), по-късно през 19ти век мястото било превърнато във военен пост с добавено континентално пристанище. когато Китай губи първата Опиумна война с Великобритания, Хонг Конг бил отстъпен и официално предаден на Великобритания през 1842г. Само че, територията на Колон била изключение, като англичаните позволили на китайците да останат там колкото искат, ако не се намесват политически. Кетай по-късно напълно си възвръща собственичеството върху територията на Колон през 1947г, но отделеността от континента означавала, че Китай правел твърде малко, за да налага законите си, а пък Великобритания също поддържала политика на ненамеса. Свободни и от двете страни на закона, кварталът скоро се наводнил с бездомници, и така започнала легендата на оградения град Колон.


Полицията не смеела да навлезе в пределите на Оградения град, бел.прев.

До 1950г населението му нараснало до 17 000. Хората се заселвали в Оградения град заради фалит, липса на избор, за да избягат от законите или за да експлоатират липсата на такива. Строителството процъфтявало успоредно с нарастването на популацията, едно действително народно дело, свободно от всякакви регулации и норми. Сред тъмнината на Оградения град престъпността, неконтролирания бизнес (всичко от нарко-клубове и бардаци до найлонови торбички и банички) и семейнят живот се развивали ден след ден.

Чак през 1984г и двете правителства решили, че Ограденият град се е превърнал в достатъчно срамно петно и загрозяваща гледка, и трябвало да бъде съборен. През 1992г жителите му били изселени срещу парична компенсация, а мястото било превърнато в публичен парк-паметник.





В Оградения град няма закони. Всеки е можел да започне какъвто бизнес си иска с каквото си иска. Без регулации, данъци или такси, проверки и каквото и да е, бел.прев.

Въпреки многото ми, често дълги, пътувания до Хонг Конг, никога не съм посещавал парка. Той не е добре рекламирана или нашумяла туристическа атракция, нито пък е място на местната гордост. Всъщност, за първи път чух за Оградения град Колон от един швед, и всеки път оттогава, когато се спомене за Оградения град, това е било от коментар на някой европеец. В градоустройствения документ, който имам, Ограденият град Колон се споменава като "бедняшки квартал", който демонстрирал последствията от липсата на строителни регулации. Не се споменават вкусните рибени супи с ювка, които всички отивали там да ядат. Вместо това, в разговорите Ограденият град Колон обиконвено се описва като "пост-апокалиптичен", "плашещ" и "ненормален".

Сравнете това с начина, по който баща ми говори за града - винаги по лицето му избиваше усмивка при споменаването на това име, и бях изненадан да науча, че основното му училище било точно в съседство с тази "ненормална" маса от наркотици, банди и престъпност. Всъщност, повечето от разговорите ни се концентрираха върху храната, която човек можел да намери там. Той описва мястото като "много специално", едновременно като свещеното място в Хонг Конг, което било незасегнато от английското господство, и като уникална общост само по себе си. Той описваше физическата околност на мястото, с такава енергия, каквато съм го виждал да отделя само когато се опитва да прави мармалад. Усмихвайки се, той си спомняше постоянното капене от течовете навсякъде и това как небето сюреалистично изчезвало, когато човек влезел в квартала. Продължаваше да разказва за много неконтролирани бизнеси там, особено споменаваше многото нелицензирани зъболекари, които оперирали без застраховка, както и щандовете за кучешко месо, които успявали, докато яденето на кучета било незаконно в останалата част на Хонг Конг.

Той признава, че е знаел за хора, които са били ограбвани и че хората като цяло избягвали квартала в нощните часове, но от друга страна баща ми винаги е правел комплименти на Триадите заради организацията им в Оградения град. Действайки като де факто градски съвет (но финансиран с наркотици и налаган чрез насилие), Триадите организирали доброволна пожарна команда и доброволно боклуджийско начинание, и разрешавали градските спорове, най-вече онези между съревноваващи се бизнеси.

Бележка от преводача: Триадата е транснационален синдикат на организираната престъпност, опериращ във всички зони със значително китайско население, най-вече Китай, Хонг Конг, Макао, Тайван, но и САЩ, Канада, Виетнам, Корея, Сингапур, Филипините, Индонезия, Малазия, Тайланд, Англия, Белгия, Франция, Испания, АФрика, Австралия, Нова Зеландия и други. По устройство и тертип на опериране те са чисто масонска структура.


Въпреки всичко, в Оградения град имало пощальони, които вършели работата си нормално, бел.прев.

Начинът, по който баща ми разказва за Оградения град, с нещо което се доближава до гордост, създава много различно впечатление в сравнение с обичайните описания - много по-лесно е да се разкаже една история за лишени от ежедневие животи, живеещи в лабиринт от нехуманни жизнени условия. Не че това не е било истина, но това не е цялата истина, която Оградения град може да разкаже.

Един документален филм за Оградения град прави хроника на събитията от първа ръка. Направен от един австриец, с английски субтитри, филмът от 80-те дава един интимен поглед върху живота в Оградения град. Срещаме се с нелегален развъдчик на състезателни гълъби (алтернатива на състезанията с коне), влизаме в детска градина, и дори разговаряме с един пенсионер, получаващ пенсия от Триадите. Всички тези истории, обаче, са поставени на фона на една тъмна, мътна архитектурна клоака. Това е странно преживяване - ужасни английски субтитри, които сравняват хората с "мъртвите плъхове, които никой не отразява", но опитът на филма да шокира и ужасява се проваля заради кантонците (кантонският е китайски диалект и едноименна общност, бел.прев), чиито деца остроумно се подиграват на снимачния екип, което отсъства в субтитрите. Това, може би, най-добре представя Хонг Конг - плашещо отвън, но енергична нормалност отвътре.


Ограденият град Колон отвън, бел.прев.

Въпреки че не може да се каже, че създателите на филма са преувеличавали степента на влошените условия, бедността и наблъсканите тесни пространства, тези характеристики са стряскащи само по своя интензитет - въобще не са стряскащи с абсурдността си. Всъщност, най-абсурдното нещо в целия документален филм е една английска религиозна мисионерка, живееща в Оградения град, и лекуваща пристрастените към хероина чрез силата на "духовния си допир". Останалата част от филма е грубянски нехуманна, да; но нелогична, не. Предвид условията и последствията, в които е заченат града, и пълното пренебрежение към него, можеше да се получи много по-зле.


4
Всички теми / Моята самоделка с КПД>1
« -: Януари 24, 2018, 03:23:28 pm »
С тази тема искам да обявя потвърдения факт на моя прототип, добил зрял вид и вече в оперативна форма :)

Дълго време обмислям как да подходя с информацията, размишлявам още преди да започне разработването на прототипа, и смятам, че в крайна сметка стигнах до едно преобладаващо настроение. Все още нямам емоционален консенсус вътре в себе си, но съществуването на такава тема в нашия сайт не противоречи на въпросите, които си доизяснявам за себе си. Така че, независимо как ще избера да произнеса официалната информация за завършения апарат (когато надрастне прототипната форма), дотогава от време на време ще споделям каквото сметна за нужно в тази тема тук.

Прототипът на моята самоделка се базира на всичко, което съм научил от достъпната в интернет информация. Нищо не съм измислил лично, нищо не съм открил лично, и не се ползвам от никакви привилегии - нямам достъп до секретна, скрита или недостъпна за останалите информация, нито някой ми помага по технически, материален или емоционален начин. Научил съм всичко това, което съм направил, от интернет - книги по интернет, форуми по интернет, и видеота по интернет. ВСИЧКО, което съм научил и отчасти реализирал, е от английски източници. Нищо от онова, което знам, не е дошло от българоезичното пространство. Единственото изключение е руската информация за магнитното окачване и магнитните лагери на Николаев.

Това означава, че единственото ми предимство пред останалите хора, е владеенето на английски и слаб руски език. ВСЕКИ може да направи същото, и да научи същата информация, при положение, че е достъпна за неговото разбиране. Нямам нищо против в тази тема да споделя абсолютно всички информационни източници, които имат ключово отношение по проекта, и да ги обясня или преведа на български за интересуващите се (освен ако не са твърде обемни и превода не е по силите ми в момента).



И още нещо: По отношение на хората с техническо образование и електроинженерите, които евентуално могат да се озоват тук.
Искам да подчертая дълбокото си разочарование от тяхната група, като генерализирано обобщение. Много пъти съм търсил външна помощ, защото ми липсва основно техническо образование и си нямам хал-хабер от основния научен речник и закономерности. Това често ме кара да задавам много базови и дори инфантилни въпроси на електроинженери и технически лица, за да мога да продължа напред. Почти винаги през годините до сега, обаче, се оказва, че колкото по-наивни са въпросите ми, явно толкова с по-дълбоки, защото никога не се е случило някое грамотно лице да ми даде отговор. Най-лошите от "грамотните" лица, с които съм се консултирал, са се опитвали да ме убедят в лъжи, и тяхното мнение директно е противоречало на съдържанието в уикипедия и сайтовете за онлайн самообучение по физика и електроника. Най-добрите от "грамотните" лица, с които съм влизал в контакт, просто са признавали, че не знаят или че те лично не разбират дадения контекст.

Задаването на въпроси, обаче, неимоверно ми е помогнало на мен самия, защото в процеса на формулирането на въпросите аз сам съм намирал отговора. Често пъти съм намирал отговора още докато чакам отговор от грамотното лице, с което се консултирам. Често пъти отговорът, който сам съм намерил чрез "просветвания" или междувременно от интернет, е противоречал на отговора от консултанта, който в последствие съм получавал.

Не казвам, че всички технически грамотни лица са скопени. Винаги съществува възможността просто аз да съм попадал все на такива, но все пак тези ми търсения не са нито от дни, нито от месеци. В моя личен опит ми прави впечатление и факта, че интересуващите се от свободната енергия технически грамотни хора като цяло са много неинформирани, нямат представа от авангардната информация в полето, не са чували за класическа и примерна, отдавна известна като факт информация, и схващанията им са назад с около 50-60 години от онова, което днес свободно се открива като информация.

С други думи, изводът ми е, че голямата част от технически грамотните лица са замръзнали на нивото на информираност, което е било типично за България в тоталитарните времена, характеризиращи се с информационната "желязна завеса" и несъществуването на интернет. Това, на практика, ги прави безполезни.

Затова подчертавам, че тази тема НЕ Е насочена към електроинженерите и лицата със стериотипизирано образование. Тук няма нищо за тях.

Тази тема е насочена към хората, които желаят да живеят по различен начин и се опитват да постигнат свобода, както е дефинирана от Лок в "Края на Злото" и от Роуз в "Най-опасното суеверие". Темата ще послужи най-добре на истинските български анархисти, търсещи самообразование и не-институционално образование.

5
Всички теми / Сребърната вода
« -: Януари 02, 2018, 05:14:55 pm »
Накратко

Сребърната вода е единственият антибиотик, който не вреди на клетките на човешкото тяло по никой начин, няма странични ефекти и противопоказания, не е токсичен, и може би единственото нещо в медицината (или едно от много малкото неща в медицината), което убива и вируси, а не само бактерии.

Намира се във всяка една аптека. Нормалната й цена за 100мл (с обикновена концентрация 10мг/л) е между 2.70 и 3лв.




Надълго

Информацията за сребърната вода е "трудна". Това означава, че единствената задълбочена информация за този продукт идва от неговите производители, които са в конфликт на интереси. Цялата критика за продукта идва от кликата на глобалистичната фармацевтика, задвижвана от корпорациите на Новия Световен Ред, които също са в конфликт на интереси, защото сребърната вода омаловажава почти всички препарати на фармацевтичната индустрия.

Затова не ми е лесно да ви посъветвам на коя страна да вярвате.

Хубавото обаче е, че сребърната вода за момента все още може да се намери навсякъде, много е евтина, и може да се прилага върху тялото по който начин ви хрумне. Това означава, че е много лесно всеки да се сдобие с личен опит, и на база собствените си преживявания да си състави мнение.

Аз имам богат опит със сребърната вода, и тъй като постоянно я препоръчвам на страдащи хора, на които сребърната вода винаги успява да помогне, реших да направя и тема за това.




Как се прави

Сребърната вода представлява дестилирана вода, в която плуват сребърни нано-частици. Качеството на сребърната вода се определя от това какиви са тези частици. Колкото са по-малки, толкова по-високо е продуктовото качество на водата. В идеалния случай, това са самостоятелни сребърни йони, които постоянно се отблъскват един от друг, поради факта, че са с еднакъв електрически заряд.

Сребърната вода се прави с ток. Два сребърни електрода се потапят в дестилирана вода, и по тях се пуска прав ток. Електродите трябва да са от 100% сребро (на практика, 99.99%), защото други йони на други метали (ако има включения или ако електродите са само посребрени, а не сребърни) са много токсични. Сребърни йони от единия електрод се отделят от единия, и се устремяват към другия сребърен електрод, като полепват и се натрупват върху него. Цветът му става черен, защото натрупаните по този начин сребърни йони пречупват светлината по различен начин от лятото сребро.

В този процес, част от йонния вятър се разхвърча из водата, и това я прави "сребърна вода", или "колоидно сребро".


НЕ си правете сребърна вода сами. Това е моят личен съвет. Да, МОЖЕТЕ да си направите сами... но ще останете разочаровани от качеството й. Да, тя ще работи, но се съмнявам, че ще можете да я сравните с онази, купена от производител в аптеката. Причината е, че за да се получи висококачествена сребърна вода (наистина отделни йони, а не нано-частици или групи от слепени йони с разноименни заряди), индустриалните производители не ползват онези апарати за правене на сребърна вода, които се продават за домашно производство. Те ползват особени електрически сигнали, с прецизно контролиран волтаж и пулсирано подаване на оптимална за процеса честота. Освен това някои производители не ползват дестилирана вода, а по друг начин обработена вода, за да бъде по-подходящ електролит, с което да се постигне по-висококачествен процес.

Абсолютно вярно е, че ще ви излезе много по-евтино, ако си я правите сами. Но моят съвет да си купувате висококачествена се опира на факта, че когато сте болни и имате нужда от лечение, едва ли целта ви ще бъде, да се опитвате да спестите някаква част от трите лева за едно шишенце.

АКО сте опитни електроинженери, поинтересували сте се от подробностите относно висококачетвената сребърна вода, и ползвате САМОДЕЛЕН уред за производството й, тогава ще се съглася, че е най-добре да си правите вашата сребърна вода, отколкото да я купувате.

АКО не гоните максимални резултати, и не държите сребърната вода да проявява максималния си антибиологичен ефект, тогава също ще се съглася, че е уместно да инвестирате в купешки уред за сребърна вода.






Кога е направена за първи път

Първите, които са я ползвали, са хитреците в църквата. Електричеството е най-добре пазената тайна на жречествата и църквите от античността до средновековието. Истинската светена вода се прави с ток, пускан от попа през сребърния кръст или разпятие, потопено в сребърната купа или чаша.

Сребърната вода е произведена за първи път още с откриването на електричеството, и най-вече след изобретяването на електротома, което ще рече може би някъде в края на 18ти и началото на 19ти век. В края на 19ти век хората започват да разпознават медицинските приложения на колоидното сребро, и между 1900 и 1940г това е ОСНОВНИЯТ световно разпространен антибиотик.

Сребърната вода всъщност е ПЪРВИЯТ фармацевтичен продукт (машинно произведен медицински препарат).

Проблемът е, че сребърната вода не може да се патентова. Може да се патентова методът за направата й, но не и самата тя. Защото не може да се патентова химичен елемент. Химичните елементи и съединения са естествени. И това е проблем от бизнес гледна точка, защото ограничава печалбите, а пък най-разпространения антибиотик в света е огромен пазар с огромно търсене, което има долен праг - защото хората винаги ще боледуват, което гарантира, че антибиотик винаги ще се търси в една гарантирана минимална степен. В икономиката това е много лош баланс между потенциално търсене и потенциални печалби. Така че това винаги е било ситуация, която е трябвало да се промени.

Пеницилинът, обаче, МОЖЕ да се патентова. И, тъй като е бил иновация, агресивната му реклама е създала достатъчно инерция в популярността (нарича се "хайп" в днешно време), и чрез реклама, пропаганда и агресивни пазарни маневри, в обществото успява да се наложи мнението, че пеницилинът е най-доброто нещо до сега.
Икономически, това е така. Неговият бизнес баланс е сотици пъти по-добър от този на сребърната вода. И нещо повече: тъй като пеницилинът вреди, и не може да лекува твърде много неща, той създава нови пазарни ниши за фармацевтиката, и е много по-добър за бизнеса.





Как действа

Всички едноклетъчни организми дишат по един и същи начин - те секретират дихателен ензим по външната страна на клетъчната си мембрана, и този ензим взима кислород отвън, и го доставя вътре в клетката.

Сребърната вода разгражда този ензим. По този начин, сребърната вода удушава всички едноклетъчни организми в рамките на 6 минути.
Тъй като човешкото тяло е многоклетъчен организъм, всяка една клетка в нашето тяло разчита на кръвта за кислород - като многоклетъчни организми, нашите отделни клетки дишат по съвършено различен начин. Поради това, сребърната вода няма никакво отношение спрямо нашия организъм. Организмът ни също така не вижда никаква употреба за колоидното сребро (поне така се твърди). Тъй като сребърната вода не се "изразходва", когато разгражда дихателния ензим на едноклетъчните организми (химичният процес се нарича "келация"), среброто се трупа в нашия организъм, и рано или късно се "отича" заедно с другите ни външни секреции.

Сребърната вода убива някои видове вътрешни паразити. Всички паразити са класифицирани като нисши организми, именно поради причината, че всички паразити минават през едноклетъчен стадии в размножителния си цикъл. Така, сребърната вода убива новоизлюпените паразити, когато са в едноклетъчен стадий, и не позволява увеличението на популацията. Вече развитите индивиди доизкарват живота си, след което отмират.
При паразитите, които не се размножават в човека, тоест за които човекът е краен гостоприемник, сребърната вода не помага, защото едноклетъчният стадий на тяхното развитие се извършва в междинния гостоприемник. За такива паразити фармацевтиката и хомеопатията имат разработени други, специални препарати.

Твърди се, че сребърната вода убива и вируси.

Нито един създаван антибиотик до сега не убива вируси. Антибиотиците атакуват бактериите, развили колонии върху некротизиралите тъкани след атаката на вируса. Както знаете, човек е заразен, докато в него върлува вируса, който убива живите клетки. Този период се нарича "инкубационен", и няма симптоми. Когато болестните симптоми се появят, това се дължи на бактериалните инфекции върху некрозите в тялото, оставени от вируса. В този момент човек вече не е заразен, защото вече не е вирусоносител, и разпространява единствено бактерии. С бактериите се борят антибиотиците.

Животът на вирусите, живият им стадий тоест, все още е почти изцяло непознат за науката. На задкулисната наука й е пределно ясно всичко за вирусите, и световното задкулисие постоянно създава нови видове вируси, но на официлната наука все още не й е известно как функционират вирусите в живия си стадий. ТВЪРДИ СЕ, на база някои отделни изследвания и експерименти със сребърна вода, че колоидното сребро убива и мнго видове вируси, а не само бактерии. Ако това е вярно, явно става дума за друг начин на убиване, понеже се предполага, че вирусите по принцип не дишат и нямат дихателен механизъм. Толкова съм чувал аз по въпроса...




Други употреби

Напръскайте мухъл с фъскалка, заредена със сребърна вода, за да изчезне завинаги.

Напръскайте обувки, за да спрат да смърдят.

Измийте си питите и филтрите на климатика със сребърна вода и фъскалка.




Единственото, което сребърната вода НЕ лекува, са:
1) заболявания в следствие от хормонален дисбаланс и проблеми с хомеостазата на кръвта
2) автоимунни заболявания, при които тялото атакува себе си - диабет, рак и прочие
3) физически щети - счупване, порязване (колоидното сребро спомага бързото зарастване по индиректни начини, може обаче да се използва като гарантирана 100% превенция срещу инфектиране или загнояване)




Как я ползвам аз

Сребърната вода се прилага по всички възможни начини - капки в носа и очите, компреси, поръсване отвън и оставяне да изсъхне, гаргари, жабурене, клизми (само при животозастрашаващи причини и много сериозни инфекции на червата, защото колоидното сребро ще унищожи цялата чревна микрофлора, което би предизвикало сериозен здравен риск)... и пиене, перорално.


Излекувах си напреднала микозна ангина в непоносим стадий, за точно 24 часа.
- в първите 30 минути след като изпих една доза, белите налепи по сливиците ми паднаха, и се озоваха в устата ми, изплюх ги като снежнобели парченца твърда сланина.
- след 6 часа вече можех да преглъщам.
- след 24 часа и общо три дози, нямаше забележими следи от боледуването.


Излекувах си зъбен абсцес без дентологична намеса.
- премахна болката от гранолома още по време на жабуренето. Изчезна напълно 30 мин след жабуренето.
- гноенето на гранолома спря след 24 часа и общо 4 дози.
- след още 48 часа подуването от гранолома изчезна напълно.
(във въпросните три дни нямаше повече болка, след жабуренето в началото)
- белегът на венеца, където беше фистулата, изчезна след две седмици

Зъбът си остана където е, без дентологична намеса. След 6 месеца го нараних с черупка от орех, и отново се разви инфекция.
- отново ползвах сребърна вода, и абсцесът беше потушен за забележимо по-кратко време.

Зъбът все още си е точно на мястото, без да се е намесвал зъболекар, и без да има усложнения.



Други хора:
- двама души с гранолом ме послушаха; по моята дозировка, и двамата оправиха граноломите си за горе-долу същото време.
- един човек с микозна ангина ме послуша; по моята дозировка ангината премина в рамките на 24 часа, точно както при мен.
- няколко човека с инфекциозни заболявания на дихателната система са ме слушали до сега; всички се оправят в рамките на един или два дена.
- един човек с гъбички по краката ме послуша за сребърната вода, с препоръчана от мен дозировка; следите от гъбичките при него изчезнаха след около седмица, по негови думи (аз не съм бил пряк свидетел).
- един човек си излекува синузит с пиене на моите дози, но и с капки в носа директно.



Аз си купувам марка Аркол, от коя да е аптека. Изсипвам 1/3 от шишенцето (33мл) в чаша за чай. Доливам минерална питейна вода, докато в чашата не се получат общо 50мл вода.

При заболяване пия една такава доза сутрин на събуждане, и една вечер преди лягане. Обикновено пия по две дози дневно само за два дни. Една седмица след това пия по една доза дневно - веднага при събуждане, след като си измия зъбите.

По принцип се препоръчва профилактичното, всекидневно пиене на сребърна вода в зимните месеци. Всяка сутрин, без значение какво време е от годината, аз пия или 50мл вода с 30-35 капки клеева тинктура, или 50мл вода със сребърна вода (1/3 от малко шишенце Аркол, тоест 33мл). Зависи, което хвана, и което ми е по-удобно. Това е нещо като моя вариант на сутрешното кафе, което пият хората.






Не са известни каквито и да е противопоказания или странични ефекти от сребърната вода - така ще ви кажат производиелите й.
От прекомерната употреба на сребърна вода се развива болестта "аргирия" (перманентно и необратимо посиняване или позеленяване на кожата) и се увреждат маса жлези - така ще ви кажат фармацевтичните бизнесмени.

Мисля, че аз отдавна трябваше да съм развил аргирия, ако се причинява от колоидно сребро, или отдавна трябваше да съм си съсипал черния дроб или бъбреците, защото пия конски дози вече повече от година и половина, всекидневно.


Това знам аз по въпроса. Вие преценете сами и от вашия опит.


6
Всички теми / Първата българска история
« -: Ноември 29, 2017, 02:16:53 am »

27 ноември 2017


Проф. д-р Лилия Илиева от Филологическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" съобщи, че е открила цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич - първия трактат върху българската история.

Смята се, че Софийският католически архиепископ Петър Богдан Бакшич е завършил своя трактат на латински върху българската история през 1668 г., a той е отпечатан във Венеция след 1674 г. Това е век по-рано от „История славянобългарска“ - Паисий Хилендарски я пише в Хилендарския манастир и в Зографския манастир в периода 1760–1762 г.

Публикацията на проф. д-р Лилия Илиева, озаглавена "Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща", ще излезе в брой 1 за 2018 г. на списание "Балканистичен форум".

"Тук изнасям информацията, че ми се удаде да издиря цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – неговия авторски ръкопис. При положение, че той вероятно е бил отпечатан във Венеция като книга, няма основания да се смята, че след това се е завърнал във Ватикана, при положение, че е отпаднала необходимостта Пастрич (хърватски свещеник и филолог - б.р.) да го редактира. По тази причина вероятно той е попаднал в частна колекция, след което е бил откупен от публична италианска библиотека. Дигитализирано копие на ръкописа беше закупено от библиотеката и предстои да бъде отпечатано неговото научно издание като текст, факсимиле, превод, бележки и коментар. Основната работа по подготовката на ръкописа се върши от д-р Цветан Василев от Катедрата по класическа филология при Софийския университет." - съобщава проф. Илиева.

"Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и съдържанието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов. Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста. В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно – върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например – селото Бели мел. Встрани в полета на страницата авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд"- пише проф. Илиева.

Тя е на мнение, че текстът на Петър Богдан, "познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече – след неговата смърт."

Източник: OFFnews.bg





Може да се открие в нета, тук: Петър Богдан Бакшев - ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ




Един специално подбран от мен откъс:

...Това царство България е прекрасно и е украсено с ширни поля, високи планини, хълмове, приятни гори и дъбрави, напоено от различни реки и води. В това царство има обилие от всякакъв вид житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне, злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово, има риба, която се лови от Дунава и от други реки; произвежда различни плодове освен “морските плодове”, треви за добитъка, всякакви цветя; изобщо мога да кажа, че ако това царство би имало един господар, християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа. Но всичко това е заето от врагове на християнското и католишко име. Затова Бог сега е скрил мините и другите неща, които не се намират, както по-рано; дано ги запази за някой католик владетел.

На светата църква е позната схизмата както на гърците, така и на българите и на другите народи; но българите имат не зная що повече (в сравнение с другите), защото те, бидейки люде прости и невежи, вярват на всичко онова, което намерят писано. Даже намерих една тяхна книга и извлякох много безумства, които те поддържат – и които са чисти ереси. И ако ги запитате, не могат да отговорят разумно, а с известна надменност и високомерие и се основават на онова, което е писано и казват: “Така казва Писанието”, и всичко приписват на светите отци, па даже и да бъде писано от някакъв евреин. Вярвам, че в цяла България не се намира Светото Писание, освен онова, което четат в църква, но даже и него (не четат) с разбиране. На стоте не ще намерите един, който да разбира онова, което чете, защото не се учат, нямат училища. (Някой) като знае само малко да чете, плаща известна сума на владиката и се оженва, и веднага става свещеник. Видях у един техен монах една Библия, печатана в Московия, и го питах дали (я) чете, а той каза: “За нас не е позволено да четем еврейския закон.” От това се познава, че са много слепи, бедните. Аз имам една печатана в Московия славянска Библия, която купих за 16 1/2 реала от един калугер, който идваше от Московия. Те не посещават църквите и ако отиват понякога в църква, не разбират нищо. Нямат проповеди. Само когато носят в църква да ядат и пият, тогава отиват всички и се напиват като животни. В това се състои цялата тяхна набожност. Монасите и свещениците са дори най-големи пияници от всички. И така “сляп слепеца води и прочие”. Когато се говори с тях за неща относно вярата или църквата, казват: “Папата имал златна брада и я обръснал поради обич към една римлянка. И от срам не могъл да дойде на седмия събор, но като останал в Рим, разделил вярата” – безсмислици, които са невероятни. И затова аз извлякох от една тяхна книга някои неща и ги изпращам с този доклад така, както съм ги намерил: искат да ги преведа на италиански, но нарочно ги оставих така и отец Рафаил (Левакович), ако е там, ще ги преведе на италиански, само за да виси светата Църква колко заблуди се намират по света и колко безумия произлизат от невежеството и завистта, която хранят тези схизматици против Рим (църквата), която когато те дойдат в Рим, им прави хиляди ласки, и като истинска майка желае тяхното спасение...



7
Както осведомените и находчиви читатели знаят, Кабала е книга, чиито текст е труднодостъпен. Въпреки че труднодостъпният текст може да е налице, съдържанието на този текст е още по-труднодостъпно.

А най-труднодостъпното от съдържанието на Кабала се нарича "Клипот", или тъмната страна на Кабала, тоест дефиницията и разбирането за това що е Зло, как действа и как се борави с него.

Нека обсъдим в какво се състои тази труднодостъпност, като генерално запознаване с проблематиката, откъдето насетне находчивият читател да планира стратегията си за по-нататъшно осведомяване.








  • Кабала е сбор книги, или сборник с книги... и централната, най-голямата от тях, на която се опира цялостното учение, се нарича Зохар.

  • Тази книга "Зохар" сама по себе си е сборник с книги. Те представляват анализи на еврейската свещена книга "Тора" (еквивалентът на Библията, Корана и прочие), плюс материали по тогавашен мистицизъм, психология и космогония.

  • Тората по същество представлява сборът от петте свещени книги на Моисей.


С други думи... върху петте книги на Моисеи (Тората) се прави обща интерпретация с анализи, размишления, тълкувания и допълнения, наречена Зохар. Този сборник Зохар, включващ и странична научна за тогавашното време информация, е централният сборник от всички трудове, които заедно се възприемат като книгата Кабала.

С други думи, Кабала е сбор от легендарна (религиозно-митологична) информация и научни достижения. Единственото несигурно нещо идва от човешкия фактор - от онзи, който е интерпретирал и анализирал тези данни и който на практика е автор на заключенията на база тези данни и който за първи път е установил една или друга практика като циклично повтаряемо поведение с неизменни резултати.

Според еврейската легенда, някакъв равин на име Шимон бар Йочай (Shimon bar Yochai), живял през 2-ри век, бил подгонен от римляните по време на римските преследвания срещу християнството (продължили до около 313г), и се скрил в една пещера. В тази пещера този евреин 13 години изучавал петте свещени книги на Моисей, тоест Тората, и някакъв еврейски пророк на име Илия (етимологично името означава "Моят бог е Йехова", така че кой знае как наистина се е казвал), убедил евреина в пещерата да напише Зохара.

Истинският, оригинален Зохар е написан на нещо, което може да се определи като криптичен, неясен арамейски стил.




Дотук добре. От общодостъпната информация човек разбира, че Кабала е написана в пещера от евреин-отшелик през 2-ри век от Новата Ера на език, оприличен от експертите като криптичен и неясен арамейски стил. Въпросът е, как това съдържание стига до нас днес?







Първият латински превод на Зохар и на други книги, свързани с този сборник, е направен от човек на име Кристиян Кнор фон Розенрот (Christian Knorr von Rosenroth), живял през 1636 - 1689г. Бил е германски християнин и ивритист (специалист по староеврейски) и християнски кабалист, роден в Силезия, град Алт-Раутен.
Както знаете, Силезия е област в Централна Европа, днес предимно в Полша, и на ден днешен този град се казва Стара Рудна (Stara Rudna).

Кристиян Розенрот е учил в два университета -в този на град Уитенберг (Wittenberg), и в този на град Лайпциг.

Кристиян фон Розенрот пътувал из Холандия, Франция и Англия. Докато е в Амстердам, се запознава с арменския принц, с главния равин, Маер Щерн, д-р Джон Лайтфут и Хенри Мор. Повлиян от тези личности, Розенрот изучавал ориенталски езици, химия и кабалистичните науки.

Когато се връща от пътуванията си, се установява в Шулцбах, и там става държавен съветник на граф Палатин с истинско име Кристиян Август.

След това Розенрот се посвещава на изучаването на иврит, с цел да изучава Кабала, защото се надявал, че в Кабала ще намери доказателства за християнската доктрина.

Цялата тази биографична информация е от Уикипедия.





От Библиотеката на "Апокрифна Академия" може да се научи информация, която я няма в уикипедия. Такава информация е случващото се в Лайпцигския университет. Както ни информира историческото изследване на Джим Кийт, един от основателите и най-основните личности в доктрината на Новия Световен Ред, Вилхелм Максимилиан Вунд, използва именно университета в Лайпциг като централно пропагандно звено за повлияване на световната наука в посока масовото робство.

В Контрол над ума - Контрол над света Джим Кийт пише, че "Вундското отхвърляне на невеществените неща в живота, като душата, ума и свободната воля, повлияло на психиатрията и психологията до ден днешен... Вунд получил катедра по философия в университета в Лайпциг през 1875г, основавайки първата в света психологическа лаборатория, и създавайки психологическото списание “Философски проучвания”, и давайки нова дефиниция на психологията за своя век. Вунд констатирал с характерна скромност, “Трудът, който тук представям на обществеността, е опит да очертая нов клон на науката”. Вунд щял да остане в университета в Лайпциг до смъртта си през 1920г". Цитирайки исторически хроникьор на теченията през онова време, "На практика Лайпциг станал Меката на студентите, които искали да изучават “новата” психология..." - Глава 3, Да махнеш "психо"-то от психологията


Тази научна пропаганда на философията за Новия Световен Ред (измислена от Хегел) тръгва от университета в Лайпциг около 200 години след дипломирането на Кристиан Кнор фон Розенрот, който за първи път превел Кабала на латински език.



8
ПРОБЛЕМЪТ С УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ
От Никола Тесла

Century Illustrated Magazine, June 1900
Списание "Век", Юни 1900г




НАПРЕДНИЧАВОТО ДВИЖЕНИЕ НА ЧОВЕКА
- ЕНЕРГИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО - ТРИТЕ НАЧИНА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ


От цялото безкрайно разнообразие феномени, които природата представя на сетивата ни, никой не изпълва съзнанията ни с повече почуда от този недоловимо сложен момент, който, в неговата цялост, ние определяме като човешки живот; мистериозният му произход е обгърнат от завинаги непрогледната мъгла на миналото, характерът му е неразбираем заради безкрайната му заплетеност и дестинацията му е скрита в невъобразимите дълбини на бъдещето. Откъде идва? Накъде завършва? са великите въпроси, на които мъдреците от всички времена са се посвещавали да отговорят.

Модерната наука казва: Слънцето е миналото, Земята е настоящето, Луната е бъдещето. От пламтяща маса сме произлезли, и в замръзнала маса ще се превърнем. Безмилостен е законът на природата, и бързо и неустоимо сме притегляни към гибелта си. Лорд Келвин, в проникновените си медитации, ни позволява само кратко време живот, нещо като шест милиона години, след което време ярката светлина на слънцето ще е престанала да блести, и животворната му топлина ще е изтляла, и нашата собствена земя ще бъде буца лед, устремена във вечната нощ. Но нека не се отчайваме. Върху нея все пак ще е останала блещукаща искрица живот и ще има шанс за разпалване на нов огън на някоя далечна звезда. Тази прекрасна възможност изглежда наистина съществува, ако се съди по красивите експерименти с течен въздух на професор Деуар (Dewar), които показват, че микробите на органичния живот не се унищожават при студ, без значение колко суров; следователно могат да пътуват през междузвездния космос. Междувременно веселите светлини на науката и изкуството, вечно все по-ярки, осветяват пътя ни, и чудесата, които разкриват, и удоволствията, които предлагат, ни карат в същата степен да забравим за мрачното бъдеще.

Въпреки че може никога да не проумеем човешкия живот, ние със сигурност знаем, че той е движение, от каквато и природа да е. Съществуването на движение неизбежно намеква за тяло, което е задвижвано и за сила, която го задвижва. Поради това, където и да има живот, има и маса, която е задвижвана от сила. Всяка маса притежава инерция, всяка сила се опитва да е постоянна. В резултат на това универсално качество и положение, едно тяло, независимо дали в покой или в движение, се опитва да остане в същото състояние, и една сила, проявяваща се където и да е и чрез каквато и да е причина, създава равна по големина противоположна сила, и като абсолютна необходимост от това следва, че всяко движение в природата трябва да бъде ритмично. Преди много време тази проста истина беше ясно посочена от Хърбърт Спенсър (Herbert Spencer), който стигнал до нея по по-различен логически път. Тя се съдържа във всичко, което възприемаме - в движението на една планета, в прилива и отлива, в ехтенето на въздуха, в люлеенето на махало, в осцилациите на електрическия поток, и в безкрайното разнообразие на органичния живот. Нима целият човешки живот не свидетелства за това? Раждане, старост и смъртта на индивида, семейството, расата, или нацията, какво е всичко това, ако не един ритъм? Цялата проява на живота, тогава, дори и в най-мъничката си форма, какъвто пример е човека, както и да е осъществена и колкото и да е неразгадаема, е просто едно движение, за което важат и се прилагат същите генерални закони за движението, които властват във физическата вселена.

Когато говорим за човека, имаме предвид концепцията за човечеството като едно цяло, и преди да прилагаме научни методи за изследване на неговото движение, трябва да го приемем като физически факт. Но може ли някой днес да се съмнява, че всичките милиони индивиди и всичките неизброими типове и характери съставляват единство, една единица? Въпреки че сме свободни да мислим и да действаме, ние сме обвързани едни с други, както звездите във фирмамента, с неразрушими връзки.

Тези връзки не могат да се видят, но можем да ги почувстваме. Порязвам пръста си, и изпитвам болка: този пръст е част от мен. Виждам мой приятел наранен, и това наранява и мен: моят приятел и аз, ние сме едно. И сега виждам поразен свой враг, една буца плът, за която, сред всички буци плът във вселената, ме е най-малко грижа, и все пак изпитвам скръб. Това нима не доказва, че всеки един от нас е само част от цяло?

От векове тази идея се прокламира в ненадминатите мъдри учения на религията, вероятно не само като средство за подсигуряване на мира и хармонията сред хората, но и като дълбоко вкоренена истина. Будистите го изразяват по един начин, Християните по друг, но и двете говорят за същото: Всички ние сме едно. Мeтафизичните доказателства, обаче, не са единствените, които можем да изтъкнем в подкрепа на тази идея. Науката също разпознава тази свързаност на отделните индивиди, въпреки че не съвсем в същия смисъл, в който признава, че слънцата, планетите и луните на едно съзвездие съставляват единно тяло, и не може да има и съмнение, че в идните времена, когато средствата и методите ни за изследване на физическите и другите състояния и феномени бъдат значително усъвършенствани, това ще бъде експериментално доказано. И още: това едно човешко същество продължава да живее и живее. Индивидът е мимолетен, расите и нациите се появяват и отмират, но човекът остава. В това е дълбоката разлика между индивида и цялото. В това се открива и частичното обяснение на много от онези чудесни феномени на наследствеността, които са резултат от безброй столетия на немощно, но устойчиво влияние.

Съзрете, тогава, човекът като маса, подбудена от сила. Въпреки че това движение не е от преводим характер, намекващ за промяна на мястото, все пак генералните закони за механичното движение са приложими към него, и енергията, асоциирана с тази маса, може да се измери според добре известните принципи, като половината от масата, умножена по квадрата на определената скорост. Така например едно гюле, което е в покой, съдържа определено количество енергия под формата на топлина, която измерваме по подобен начин. Представяме си, че гюлето се състои от неизброимо количество мънички частици, наречени атоми или молекули, които вибрират или се въртят една около друга. Ние определяме техните маси и скорости, и от тях определяме енергията на всяка от тези мънички системи, и събирайки всичките една с друга, добиваме идея за сборната топло-енергия, съдържаща се в гюлето, което само привидно е в покой. В това напълно теоретично приближение тази енергия после може да се изчисли, като умножим половината от цялата маса - тоест половината от сбора на всички мънички маси - по квадрата на една скорост, която се определя от скоростите на отделните частици. По същия начин можем да си представим човешката енергия, измерена като половината от човешката маса, умножена по квадрата на скорост, която все още не сме способни да изчислим. Но недостигът в това ни знание не ще отнеме от истината на умозаключенията, които ще начертая и които се основават на същата твърда основа, на която почиват и законите за масата и силата, властващи в природата.

Човекът, обаче, не е обикновена маса, състояща се от въртящи се атоми и молекули, съдържаща само топло-енергия. Той е маса, обладана от определени висши качества по силата на творческия принцип на живота, с който е надарен. Неговата маса, като водата във вълните на океана, непрестанно се подменя, и нова заема мястото на старата.

Не само това, но той расте, разпростира се, и умира, като по този начин променя масата си самостоятелно, и по обем и по плътност. Което е най-чудесно от всичко, той е способен да увеличава или намаля скоростта си на движение чрез мистериозната сила, която притежава, като присвоява повече или по-малко енергия от други вещества, и превръщайки я в двигателна енергия. Но във всеки един момент можем да пренебрегнем тези бавни промени и да приемем, че човешката енергия се измерва като половината от човешката маса, умножена по квадрата на определена хипотетична скорост. Както и да изчислим тази скорост, и каквото и да приемем за стандарт на това измерване, ние трябва, в синхрон с тази концепция, да стигнем до заключението, че големият проблем на науката е, и винаги ще бъде, да увеличи така дефинираната енергия. Преди много години, стимулиран от внимателния прочит на този дълбоко интригуващ труд на Драпер (Draper) "История на интелектуалното развитие на Европа", изобразяващ толкова ярко човешкото движение, аз разпознах, че разрешаването на този вечен проблем трябва завинаги да бъде основната задача на човешката наука. Тук ще се постарая накратко да опиша някои от резултатите от усилията си до сега.


ЧЕРТЕЖ а. ТРИТЕ НАЧИНА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ.

Нека тогава, на чертеж а, М да представлява човешката маса. Тази маса е тласната в една посока от сила f, която среща съпротива от друга, частично триеща и частично отрицателна сила R, която действа точно наобратно, и спъва движението на масата. Такава антагонична сила присъства във всяко движение и трябва да бъде взета предвид. Разликата между тези две сили е ефективната сила, която придава скорост V на масата М в посока на стрелката върху линията, представляваща силата f. По силата но споменатото, човешката енергия тогава ще бъде ½ MV2 = ½ M х V x V, в което М е сборната маса на човека в обикновената интерпретация на термина "маса", а V е определена хипотетична скорост, която, в настоящото състояние на науката, не сме способни с точност да дефинираме и определим. Да се увеличи човешката енергия означава, следователно, да се увeличи това произведение и има, както скоро ще се види, само три възможни начина да се постигне този резултат, и те са илюстрирани на горния чертеж. Първият начин, показан на горната фигура, е да се увеличи масата (изобразено чрез пунктирания кръг), като двете опониращи си сили се запазят същите. Вторият начин е, да се намали спъващата сила R към по-ниска стойност r, като масата и тласкащата сила се запазят същите, както е изобразено в средната фигура. Третият начин, изобразен в последната фигура, е да се увеличи тласкащата сила към по-висока стойност F, докато масата и спъващата сила R останат непроменени. Доказуемо е, че съществуват фиксирани ограничения, що се отнася до увеличаването на масата и намалянето на спъващата сила, но тласкащата сила може да се увеличава безкрайно. Всяко от тези три възможни решения представлява различен аспект на основния проблем по увеличаването на човешката енергия, което го разделя на три отличителни проблема, чрез които може успешно да се разгледа.



ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ: КАК ДА СЕ УВЕЛИЧИ ЧОВЕШКАТА МАСА
- ГОРЕНЕТО НА АТМОСФЕРНИЯ АЗОТ


Погледнато отгоре, очевидно има два начина за увеличаване масата на човечеството: първо, като се спомагат и поддържат онези сили и условия, които я увеличават; и второ, като се намалят и като се оказва отпор на онези сили и условия, които я унищожават. Масата ще се увеличи чрез отделяне на внимание и грижа за здравето, чрез питателна храна, чрез умереност, чрез редовност на навиците, чрез промотиране на брака, чрез обръщане съзнателно внимание на децата, и, като цяло, като се съблюдават и спазват многото предписания и закони на религията и хигиената. Но при добавянето на нова маса към старата, отново се появяват три случая. Или добавената маса е със същата скорост като старата, или е с по-малка или по-висока скорост. За да добием представа за относителната важност на тези случаи, представете си един влак, съставен, от, да кажем, сто локомотива, движещи се по трасе, и предположете, за да се увеличи енергията на движещата се маса,още четири локомотива се добавят към влака. Ако тези четирите се движат със същата скорост, с която се движи влакът, цялата енергия ще бъде увеличена с 4%; ако се движат само с половината на скоростта, увеличението ще се равнява само на 1%; ако се движат с два пъти по-висока скорост, увеличението на енергията ще бъде 16%. Това просто онагледяване показва, че е от най-голяма важност да се добавя маса с по-голяма скорост. Казано още по-точно, ако, например, децата са със същата степен на просветленост като родителите, - тоест, маса "със същата скорост", - енергията просто ще се увеличи пропорционално на добавения брой. Ако са по-неинтелигентни или напреднали, или маса "с по-ниска скорост", ще е налице много малко увеличение на енергията; но ако те са още по-напреднали, или маса "с по-висока скорост", тогава новото поколение ще добави много значително към общата енергия на човечеството. Всяко добавяне на маса "с по-ниска скорост", по-малка от минималната, за да е изпълнен закона в поговорката "Mens sana in corpore sano" ("Здрав дух в здраво тяло"), трябва да среща силно противопоставяне. Например, развиването единствено на мускули, към каквото се целят някои от нашите колеги, аз считам за добавяне на маса "с по-ниска скорост", и няма да го поощрявам, въпреки че гледната ми точка беше различна, когато аз самият бях ученик. Умерените упражнения, подсигуряващи правилното равновесие между ума и тялото, и най-високата ефикасност в поведението на организма, е, разбира се, първостепенно изискване. Горният пример показва, че най-важният за постигане резултат, е образованието, или увеличението на "скоростта" на новодобавената маса.

И обратно, едва ли има нужда да споменаваме, че всичко, което е срещу ученията на религията и законите на хигиената, тенденциозно намалява масата. Уискито, виното, кафето, тютюнът, и други подобни стимуланти са отговорни за скъсяването на животите на много хора, и трябва да се употребяват с ограничение. Но аз не смятам, че непреклонните мерки и потискането на навици, които са повтаряни много поколения, са за препоръчване. По-мъдро е да се проповядва ограничение, отколкото въздържание. Ние сме привикнали към тези стимуланти, и ако се възприемат такива реформи, те трябва да са бавни и постепенни. Онези, които посвещават енергията си в преследване на такива цели, могат да бъдат по-полезни, ако преориентират усилията си в други посоки, като например, в посока осигуряването на чиста питейна вода.

За всеки човек, който погива заради ефектите от някой стимулант, поне хиляда умират заради последствията от пиенето на нечиста вода. Тази безценна течност, която всеки ден вдъхва нов живот в нас, е по същия начин основния двигател, чрез който в телата ни проникват заболявания и смърт. Микробите на разрушението, които пренася, са толкова по-ужасни врагове заради това, че вършат фаталната си работа незабелязано. Те решават съдбата ни, докато ние живеем и се забавляваме. Множеството хора са толкова невежи или невнимателни при пиенето на вода, и последствията от това са толкова пагубни, че един филантроп едва ли може да оползотвори силите си по-добре, ако се заеме да просветлява онези, които по такъв начин се самонараняват. Чрез системно пречистване и стерилизиране на питейната вода човешката маса ще се увеличи значително. Трябва да се направи строго правило - което да се наложи със закон - да се преварява или по друг начин да се стерилизира питейната вода във всяко домакинство и публично място. Филтрирането не е достатъчна пречка пред опасността от инфекция. Целия лед за вътрешна употреба трябва да бъде приготвен по изкуствен начин от изцяло стерилизирана вода. Като цяло нуждата да се елиминират болестотворните микроби от ледената вода добре се проумява, но твърде малко се прави за подобряване на съществуващите условия, тъй като за сега няма задоволителен метод за стерилизиране на големи количества вода. Чрез подобрение на електроуредите на ден днешен можем да произвеждаме озон евтино и в големи количества и този идеален дезинфектант изглежда е задоволително решение на този важен въпрос.

Хазарта, бизнес-треската и превъзбудата, особено на борсата, са причина за голямо намаляне на масата, и толкова повече, защото индивидите, занимаващи се с това, са единици с по-висока стойност. Невъзможността да се забележат първите симптоми на една болест, и небрежното й пренебрегване, са важни фактори на смъртността. Когато внимателно се наблюдават всички знаци за приближаваща опасност, и когато съзнателно се полагат на всички възможни усилия за избягване на опасността, ние не само следваме мъдрите закони на хигиената в интерес на добруването ни и успеха на труда ни, но спазваме и един висш морален дълг. Всеки трябва да счита тялото си за безценен подарък от онзи, когото обича най-много от всичко, да го счита като удивително произведение на изкуството, с неописуема красота и вещина отвъд човешките възприятия, толкова нежно и крехко, че една дума, един дъх, един поглед, не - една мисъл, може да го нарани. Нечистотата, която развъжда болести и смърт, е не само саморазрушителен, но и силно неморален навик. Предпазвайки телата си от инфекции, опазвайки ги здрави и чисти, ние даваме израз на своята почит към висшия принцип, с който са надарени. Онзи, който следва препоръките на хигиената в този дух, демонстрира, че е истински религиозен. Развратът на моралните принципи е ужасно зло, което отравя както ума, така тялото и това зло е отговорно за голямото намаляне на човешката маса в някои държави. Много от настоящите обичаи и тенденции водят до подобни болезнени резултати. Например, светският живот, модерното образование и преследването на жени с намерение да бъдат отклонени от домашните им задължения и да се превърнат в мъже, лишавайки ги по този начин от въздигащия идеал, на който са представителки, унищожава артистичната творческа сила и води до стерилитет и до общо отслабване на расата. Хиляда други злини мога да спомена, но всички събрани заедно, допринасяйки едновременно за обсъждания проблем, те пак няма да са равни на едно единствено зло, желанието за храна, създадено поради бедност, нищета и глад. Милиони индивиди умират всяка година от желание за храна, като по този начин се потиска нарастването на масата. Дори в нашите просветлени общества, и въпреки всички благотворителни усилия, това е все още, в пълната си вероятност, едно главно зло. Тук нямам предвид абсолютното желание за храна, а нуждата от здравословно питание.

Как да се осигури добра и изобилна храна, е, следователно, най-важен въпрос на съвремието. Като цяло отглеждането на добитък като средство за осигуряване на храна е възразително, защото, в споменатия по-горе смисъл, това несъмнено води до добавянето на маса "с по-ниска скорост". Определено е за предпочитане да се отглеждат зеленчуци, и аз мисля, следователно, че вегетарианството е похвално отдалечаване от установения варварски навик. Това, че можем да живеем на растителна храна и да вършим дори повече работа, не е теория, а е добре демонстриран факт. Много раси, живеещи почти изцяло на зеленчуци, имат превъзхождаща физика и сила. Няма съмнение, че някои растителни храни, като овесената каша, са по-икономични от месото, и го превъзхождат както по отношение на механичните, така и по отношение на умствените резултати. Освен това, такава храна значително по-малко натоварва храносмилателните ни органи, и, правейки ни по-задоволени и общителни, произвежда добро, което трудно може да се измери и оцени. В светлината на тези факти, трябва да се направи всяко възможно усилие за прекратяване на необузданото и жестоко избиване на животни, което е разрушително за морала ни. За да се освободим от животинските инстинкти и апетити, които ни дърпат към дъното, трябва да започнем от самия корен, от който произлизаме: трябва да извършим радикална реформа в характера на храната ни.

Изглежда, че няма философска нужда от храна. Можем да забележим организирани същества, живеещи без препитание и извличащи цялата енергия, от която имат нужда, за да извършват жизнените си функции, от заобикалящата ги среда. В лицето на кристала откриваме ясното доказателство за наличието на формиращ жизнен принцип, и въпреки че не можем да проумеем живота на един кристал, това не го прави по-малко живо същество. Може би съществуват, освен кристали, и други такива индивидуализирани, материални системи на същества, вероятно с газов строеж, или изградени от още по-неуловими вещества. В светлината на тази възможност, - не, вероятност, ние не можем с такава аподиктика да отричаме съществуването на организирани същества на една планета, само защото условията на нея са неподходящи за съществуването на живота както ние го разбираме. Ние не можем дори, с положителна увереност, да твърдим, че някои от тях не присъстват тук, в този наш свят, насред самите нас, защото тяхната структура и жизнено проявление може да са такива, че да сме неспособни да ги забележим.

Произвеждането на изкуствена храна като средство за увеличение на човешката маса естествено ни идва на ум, но такъв директен опит да осигурим питание на мен не ми изглежда разумен, поне не в настоящето. Дали можем да живеем на такава храна е много съмнително. Ние сме резултата от векове на продължителна адаптация и не можем радикално да се променим без непредвидени и, по всяка вероятност, катастрофални последици. Такъв несигурен експеримент не бива да се извършва. Далеч по-добрия начин, на мен ми изглежда, да отвърнем на опустошенията на злото, би било, да открием начини за увеличение продуктивността на почвата. В този контекст опазването на горите е от важност, която не е възможно да бъде надценена, и в тази връзка, също, утилизирането на водо-енергията за целите на електрифицирането, освобождаващо ни по много начини от нуждата да горим дървесина, и грижейки се по този начин за опазването на горите, трябва силно да се пропагандира. Но в напредъка на този и на подобни методи съществуват ограничения.

За да се увеличи продуктивността на почвата, тя трябва да бъде по-ефективно наторена чрез изкуствени средства. Въпросът с производството на храна, тогава, се разгръща във въпроса как най-добре да се натори почвата. Какво първоначално е създало почвата, все още е мистерия. Да се обясни произхода й вероятно е равносилно с това да се обясни произхода на самия живот. Камъните, дезинтегрирани от влагата и вятъра и времето, сами по себе си не са били способни да поддържат живота. Някакво необяснимо условие се е появило, и някакъв нов принцип е влязъл в сила, и първият слой, способен да поддържа нисши организми, като мъховете, се е формирал. Те, чрез живота и смъртта си, добавили още повече към живото-поддържащото качество на почвата, и тогава по-висши организми могли да се изхранват, и тн и тн, докато най-накрая високо развит растителен и животински живот не започнал да процъфтява. Но въпреки че теориите не са, дори и в момента, в съгласие помежду си относно как е възникнало наторяването, факт е, много добре известен факт, че почвата не може безкрайно да поддържа живота, и трябва да се открие някакъв начин да бъде снабдена с веществата, които растенията са извлекли от нея. Основните и най-ценните от тези вещества са съединения на азота, и евтиното производство на тези е, следователно, ключът за разрешаването на крайно важния хранителен проблем. Атмосферата ни съдържа неизчерпаемо количество азот, и само ако можехме да го оксидираме и да произведем тези съединения, щеше да последва неизчислима полза за човечеството.

Много отдавна тази идея силно беше обладала въображението на учените мъже, но не се появи ефикасен начин за постигане на този резултат. Проблемът беше счетен за екстремно труден заради изключителната инертност на азота, който отказва да се свърже дори с кислорода. Но тук ни идва на помощ електричеството: спящият афинитет на този елемент се пробужда при електрически поток с подходящото качество. Както един въглен, който е бил в контакт с кислорода от векове, без да изгори, се комбинира с него веднага щом бъде запален, така и азотът, след като бъде възбуден от електричеството, гори. Аз, обаче, до скоро не успявах да произведа електрически разряди, които достатъчно ефективно да възбуждат атмосферния азот, въпреки че демонстрирах, през Май 1891г, на една научна лекция, оригинално нова форма на разряд на електрически пламък, наречен "огънят на Св. Елмо", който, освен че е способен да прави озон в изобилие, също така притежаваше, както подчертах на онази лекция, отявленото качество да възбужда химическия афинитет. Този разряд или пламък тогава беше дълъг само три до четири инча (7-10 см), химическото му действие беше също така слабо, и в последствие процесът на оксидиране на азота беше прахоснически. Въпросът беше как да се усили това му действие. Очевидно трябваше да се произведат особен вид електрически потоци, за да стане процесът на оксидиране на азота по-ефикасен.

Като първи напредък, химическата активност на разряда беше много значително увеличена, чрез използването на потоци с екстремно висока честота или степен на вибрация. Това беше важно подобрение, но практическите съображения скоро поставиха ясни ограничения за напредъка в тази посока. След това, бяха изследвани ефектите от електрическото налягане на потоковите импулси, ефектите от формата на вълната им и други техни характерни черти. После бяха изучени влиянията от атмосферното налягане и температура и от наличието на вода и други тела, и така постепенно с точност бяха определени условията за създаване на най-интензивното химическо действие на разряда, водещо до най-високата ефикасност на процеса.

Естествено, напредъкът не се постигаше бързо; и все пак, малко по малко, напредвах. Пламъкът нарастваше все повече и повече, и оксидиращото му действие ставаше по-интензивно. От незначителен разряд-четка, дълъг няколко инча (х2.54см) се превърна във великолепен електрически феномен, ревящ пожар, поглъщащ азота от атмосферата и с големина 70 фута от край до край (21.34 м). Така бавно, почти незабележимо, възможността се превърна в постижение. Далеч не всичко е свършено, но в каква степен бяха възнаградени усилията ми, може да се добие представа от Фиг. 1, която, със заглавието си, сама говори за себе си. Видимият пламъкообразен разряд е създаден от интензивните електрически осцилации, които преминават през показаната намотка, и агресивно възбуждат електрифицираните молекули на въздуха. По този начин, между двете по принцип индиферентни съставки на атмосферата се създава силен афинитет, и те с готовност се комбинират, дори и без да се прави допълнително усилване на химическото действие на разряда. При производството на азотни съединения чрез този метод, разбира се, всяко възможно средство за увеличаване интензитета на действието и ефикасността на процеса, ще бъде използвано, освен това, ще бъдат направени специални приготовления за фиксирането на сформираните съединения, защото като цяло те са нестабилни и след кратко време азотът отново става инертен. Парата е прост и ефективен метод за перманентно фиксиране на съединенията. Илюстрираният резултат демонстрира, че е практически възможно атмосферният азот да се оксидира в неограничени количества, единствено чрез употребата на евтина механична сила и прости електрически апарати. Чрез този метод могат да се произвеждат много азотни вещества по цял свят, на ниска цена, и във всякакво желано количество, и почвата може да се наторява с тези съединения, което ще повиши продуктивността й за неограничен период от време. По този начин може да се добива изобилие от евтина и здравословна, не изкуствена храна, а такава, с каквато сме свикнали. Този нов и неизчерпаем източник на храна ще бъде от неизчислима полза за човечеството, и по този начин ще добави неимоверно към човешката маса. Скоро, надявам се, светът ще бъде свидетел на зараждането на индустрия, която в идните времена, вярвам, че ще стане толкова значима, колкото е желязната.

9
* В текста няма излишни части, прескачането и диагоналното четене е крайно непрепоръчително.  Бих болднал всичко, но така ефектът от форматирането би се обезсмислил. Затова ще болдна само най-критичните за смисъла неща.
* Формулите не са нужни за разбирането на текста; на картинки са, защото символите са гадни за писане.







Из "Енергия от вакума - концепции и принципи", Том Биърден, 2002г

6.4 Някои интересни магнитни процеси

В литературата има поне около 200 магнитин ефекта, и само по половината от тях има добро разбиране. От другата оставаща половина, някои са частично разбрани, а някои въобще не са. Изследователят на системите с КПД>1, интересуващ се от магнитни системи, ще има полза да се поинтересува от науката за магнитни материали {422a-422c}, познатите магнитни ефекти, и особено онези магнитни ефекти, които са все още аномални, като например онези в авангарда на суперпроводниковите изследвания. Новата ера на спинтрониката {423}, например, напредва бързо и в бъдещето ще окаже влияние върху концепциите за магнитните КПД>1 системи. По-нататък в тази книга не обсъждаме спинтрониката, но поднасяме това бързо развиващо се поле на вниманието на заинтересувания изследовател на КПД>1. 183

   -- 183 За техническа информация, вижте (а) Майкъл Зийс (Michael Ziese) и Мартин Дж. Торнтън (Martin J. Thornton), и екип, Спин-електроника, Спрингер-Верлаг (Springer-Verlag), 2001; (б) Д. Д. Ашалон, Н. Смарт и Д. Лос (D. D. Awschalon, N. Samarth, D.
Loss), и екип, Полупроводникова спинтроника и квантово изчисление, Спрингер-Верлаг, 2001

Няка разгледаме само няколко интересни магнитни ефекта, като реклама на това, което извикваме на вашето внимание.




6.4.2 Многовалентен магнитен потенциал

Конвенционалните системни дизайнери работят с консервативни полета, както е показано на Фигура 6-19. Консервативните полета възникват от моно-валентен потенциал - потенциал, който поддържа една и съща стойност във всяка една точка в 3-пространството, което заема. Представете си търкаляща се топка с маса m, върху овална рампа, както е показано на фигура 6-19, започвайки да се търкаля от точка А и търкаляйки се по дясната страна на трасето. Когато топката е в покой в точка А, ние й даваме лек тласък, до достигане на скорост Vi, добавяйки по този начин кинетична енергия

В точка А, топката има максимална потенциална енергия Ра, поради гравитацията.


Кръгов затворен път в потенциал, описан като А-B-C-B`-A
Линеен интеграл от А около кой да е затворен път обратно в А е консервативен
По пътя А-B-C, работата W(1) може да се извлече от търкалящата се топка
По пътя C-B`-A, трябва да се свърши работа W(2) върху топката, където W(2) = - W(1)

Фигура 6-19 Употреба на консервативно поле (моно-валентен потенциал)


Като започва да се движи надясно заради това, че я бутнахме, топката ускорява заради силата на гравитацията и увеличава кинетичната си енергия, докато не достигне точка С на дъното, където достига максималната си линейна скорост Vc и кинетична енергия Кc в точка С. Промяната (РА-Рс) на потенциалната й енергия от точка А до точка С е преобразувана в кинетична енергия

за точка С.

Продължавайки обиколката по лявата половина от пътя, когато топката се изкачва към А отново, порцията

- от кинетичната енергия на топката в точка С, която беше добавена от силата на гравитацията от А до С - е върната в потенциална енергия Ра. Топката достига най-ниската си кинетична енергия

при А, както и най-ниската си скорост V1. За съвършена система без никакви загуби, след като веднъж е стартирала, топката ще обикаля пистата завинаги, свободно заменяйки потенциална енергия за кинетична енергия и обратно за потенциална енергия. Само че, тя няма да върши никаква външна работа, защото това би представлявало загуби или изтичания на енергия от тази консервативна система. Следователно, топката бързо би стигнала и останала на дъното, ако се вършеше някаква работа, дори и системата да беше "съвършена".

Ако някой се наеме да интегрира промяната в потенциалната енергия във всички моменти от трасето, нетната промяна на потенциалната енергия щеше да е нула. Работата, свършена върху топката чрез увеличаване на гравитацията, за да се увеличи енергията на топката в един полу-цикъл, се взима обратно, когато топкат се изкатери извън тази половина и навлезе в полу-цикъла на отслабващата гравитация. Ако човек интегрира промените в кинетичната енергия по цялото трасе, след като началната скорост и кинетична енергия се породят от външни сили в съвършена система, нетната промяна на кинетичната енергия е нула. Разбира се, лесно се вижда, че топката натрупва кинетична енергия по надолнището, и после връща тази кинетична енергия по нагорнището. Счита се, че тази ситуация предполага консервативно поле и системата няма да произведе нетна енергия, която да се употребява като безплатна работа. ОПределено, идна истинска система почти винаги има някакво триене и други загуби при пробега на трасето {425}, така че топката постепено ще загуби нетната начална енергия, която й е дадена, ще се забави, и в крайна сметка ще достигне покой в точка С, точката от системата с най-ниска потенциална енергия.
 


Фигура 6-20 Полето може да е не-консервативно при многовалентния потенциал

Заряд, циркулиращ в затворена верига, също се движи в регион на консервативно поле по подобен начин. Поради това в такива конвенционални вериги няма излишно нетно количество енергия. От това следва, че човек трябва да подсигури цялата нужна входна енергия, за да обезпечи (прихваната и събирана от веригата), която после изтича към прикачените натоварвания и загуби. За нещастие, половината от енергията, която веригата събира, се инвестира в това да разруши диполния й източник, като по-малко от половината захранва свързаните консуматори. Следователно, такава верига винаги се характеризира с КПД<1.

Сега вижте Фигура 6-20, където правим аналогия с търкаляща се топка по кръгово трасе, в зона на гравитационен потенциал. В този случай, потенциалът има множество валентности А и D в точка A-D, което е една и съща точка (обозначаваме точка във валентността на потенциала, а не точка в 3-пространството, въпреки че може да има много точна приблизителност).

Наближавайки валентност D от точката B`, стойността на потенциала стабилно спада и е много по-ниска точно преди да се достигне точка A-D, отколкото е била при напускането на валентност А. По време на тази фаза, топката трупа кинетична енергия от гравитационния потенциал, и може да бъде използвана за свършването на полезна работа (равна на цялата придобита енергия, за съвършена система). Когато преминава през точка А-D, топката мигновено е отново в точка А вдясно. Акцентираме на това, че "мигновеният скок" на диаграмата представлява безплатно вложение на излишна енергия (асиметрично премащабирана енергия), идваща от околната среда на системата. Това е строго прекъсната система, която прекъсва вътрешното енергийно запазване на системата. Накратко, "топката" мигновено е била "повдигната" (в тази опростена аналогия) обратно в по-висок потенциал чрез безплатно влагане на излишна енергия от външната среда. Основният въпрос е, че се случва приток на потенциална енергия в "системата на топката", безплатно вложена от природата и околната среда. Топката може отново да премине през фазата за "вършене на работа", пътувайки от А обратно до D и отвъд.

Забележете, че това е не-консервативна система, защото продължително получава безплатен енергиен прилив от околната среда. Така че тази система - заради нарушената си симетрия - може продължително да върши работа и да продължава непрекъснато.

Определено, докато се случва това безплатно вложение от околната среда непрекъснато, това е "самозахранваща се" система, напълно вписваща се в законите на физиката и термодинамиката. Тя нарушава равновесната термодинамика, защото системата е периодично извън равновесие с околната си среда. Като последствие, системата може да прояви онези пет магически функции, за които говорихме по-рано. Тя може да прояви:
(i). самоорганизиране (в този случай, безплатно издигане на тази малка топка от ниска потенциална енергия D обратно до висока потенциална енергия A)
(ii). авто-осцилация или себе-ротация (топката ще продължи да обикаля трасето, дори ще върши малко работа, докато го прави)
(iii). да дава повече енергия, отколкото операторът влага в нея (в този случай, операторът въобще не влага енергия, така че енергийният добив наистина е по-голям от вложенията)
(iv). продължително да захранва самата себе си и консуматора си (цялата енергия се влага от околната среда в момента на вложение на безплатна енергия в точка D, за да се предвижи топката обратно в точка А), и
(v). да проявява негентропия.

Това е аналогия за не-консервативно поле и многовалентен потенциал. В случай, при който потенциалът има непродължителни стойности в една точка, като стойността зависи от това дали долавящият заряд ("топката", един вид) е отляво или отдясно на точката, на лице е многовалентен потенциал. Този многостойностен потенциал всъщност представлява заряд потенциална енергия в системата, случващ се свободно, без вложение от оператора. Накратко, това е асиметрично авто-премащабиране, което нарушава условието за симетрично премащабиране на Лоренц.

Всъщност, многовалентните магнитни потенциали възникват по естествен път в теорията на магнетизма, но - глупаво, според нас - теоретиците правят всичко по силите си да минимализират или напълно да премахнат това съображение {426a-k}. Те считат, че такъв не-линеен заряд е смущаващ и проблемен, и че трябва да се отърват от него на всяка цена! Само че, ако нарочно се използава и оптимизира, вместо да се елиминира, наличието на многовалентен магнитен потенциал може да осигури не-консервативно магнитно поле (аналогично на илюстрацията), обхващащо затворено кръгово трасе от постоянни магнити. Многовалентният потенциал представлява нарушена симетрия и води до възникването на не-консервативно поле. 184 В теорията, такава употреба на многовалентен потенциал и следващото от него не-консервативно поле могат да "самозахранват" магнито-двигател от постоянни магнити, действайки като отрицателен резистор, който безплатно извлича и употребява магнитна енергия от нарушената симетрия в енергийната обмяна между системата и активния вакуум.

   -- 184 Във физиката, появата на сила и последващото й действие да извършва работа се счита за природния начин за възстановяване на симетрията в една ситуация, в която симетрията е била нарушена. Както може да се види, нетната сила може да се използва, за да се провежда нещо (например електрически поток) и да се върши работа, по този начин употребявайки излишната потенциална енергия от условието на нарушената симетрия.

Само че, забележете, че многовалентният потенциал представлява точка на остро "асиметрично авто-премащабиране" от страна на веригата, като премащабиращата потенциална енергия идва от външната околна среда. Тя (веригата, бел.прев) изисква някакъв външен процес в обмяната между околната среда и системата да бъде автоматично сезиран в многовалентната точка, така че да има остро и рязко навлизане на излишна потенциална енергия, която да се приеме от обикалящата топка (или от обикалящите заряди в електрическа верига, или от въртящия се поток в една магнитна верига).

Един такъв начин за привикване на такъв внезапен приток на излишна енергия в дадена точка, мигновено, се предоставя от закона на Ленц,

Бел.прев: Проумяване Закона на Ленц

както обсъждаме при двигателя на Уанкел (Wankel). Друг начин е чрез Джонсъновото внезапно привикване на разменната сила, която може мигновено да произведе пулс с енергийна плътност дори няколко стотици пъти по-силен от обичайната полева енергия в дадена точка. Например, представете си, че топката от Фигура 6-20 представлява магнитен ротор в магнитен потенциал, изразен чрез височината на топката над прекъснатата базова линия. Точката (D-A) тогава представлява резултата от това, че системата внезапно е вкарала мигновена разменна сила в точка D, безплатно увеличавайки потенциала и потенциалната енергия на роторната система обратно до точка А. Роторът незабавно е отново повдигнат в ситуацията на стартовата си потенциална енергия в точка А, безплатно, чрез това внезапно и безплатон активиране на разменната сила. Накратко ще обсъдим тази разменна сила, когато говорим за Джонсъновия двигател.


10
Енергия от вакума - Концепции и принципи, Томас Биърден (Thomas Bearden), издание 2002г.
(извадка)



1.1.3  Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава

В един физичен модел, изборът на основните величини е арбитрарен. Например, в един вид физика само една основна величина - дължината - се използва. Следователно в този вид физика всички други величини стават функция на дължината.

Имаме и свободата да изберем джаулът като единствената основна величина за нашия физичен модел. Резултатът, че масата е функция на енергията, в днешно време е широко разпространен и радушно приеман, заради формулата E = mc2. Наистина, както се вижда, в това уравнение масата е инергията са едно и също нещо, тъй като с2 /скоростта на светлината на квадрат/ е безизмерна константа. Само че, в нашия нов физичен модел, времето става функция на енергията подобно на последното твърдение, и така времето е едно и също с енергията.

Нека проведем една експериментална мисъл. Да предположим, че вземаме една пространствена електро-магнитна (ЕМ) енергия в 3-пространството /триизмерното пространство/ и я свием с коефициент с2. Какво можем да правим с нея? Ако я оставим там в 3-пространството, тя ще се нарича "маса". Ако я поставим на четвъртата ос на Минковски ict, тя ще се нарича "време", защото t е единствената променлива на тази ос, и е "единственото място, на което можем да се настаним".

Значи към първи разряд, времето има същата енергийна плътност като масата. Умножавайки количество време t (в секунди) по с2 дава разгърнатата пространствена енергия Е, в която времето t ще се конвертира. На кратко, формулата за енергия е също така и Е=tc2.

Сега забелязваме какво има да каже относителността [1] относно отношението между време-енергията и маса-енергията. Когато маса-енергията се увеличава (например, като функция на скоростта) времето се "разширява" или "намалява". С други думи, има един вид специално разширение към закона за запазване на енергията: Ако масата (3-пространството) набере малко 3-пространствена енергия, тогава времето губи малко време-енергия. Тъй като времето е пространствена ЕМ енергия, компресирана с фактор с2, тогава промените на относителната енергия във времевия домейн са грамадно по-големи, в сравнение с относителните промени, изразени в пространствена енергия във фотона [2]. За външния 3-пространствен наблюдател, това представлява негентропна [3] инжекция по отношение на 3-пространствения закон за запазване на енергията. В обратния случай (тоест когато обектът намаля скоростта си), ако масата (3-пространството) загуби малко енергия, тогава времето печели малко време, защото разширяването на времето се намаля - тоест, времето се свива или сгъстява (по-малко време има повече енергия) [4]. От гледна точка на старничния наблюдател, това е произвеждането на ентропия, що се отнася до 3-пространственото запазване на енергията. И все пак наблюдателят пропуска факта, че нещо съпровожда ентропията в 3-пространството, и това е негентропията, изразена във време-енергия по четвъртата ос на Минковски [5], и обратно.

Според нас това е драматично разширение към предишната концепция за ентропията в светлината на термодинамиката. Имаме 3-пространствена ентропия във физическите процеси само ако имаме съответно негентропия по 4то измерение. Човек може да оцени въздействието върху цялото поле на термодинамиката, след като време-енергията се вземе предвид, както и взаимодействието между ентропията и негентропията. Вярваме, че този механизъм ще засегне и базовия механизъм на ентропията и негентропията. Нито едно от двете не се случва самостоятелно; и двете винаги се срещат в тандем. Това, разбира се, не го "наблюдаваме", защото всяко наблюдение е 3-пространствено. Следователно, за да се наблюдава системата, и да се види 3-пространствена ентропия или негентропия означава да се скрие 4-измерната негентропия или ентропия, която ненаблюдаемо е съпровождала наблюдаемото, което сме видели.

Отново, ние насочваме вниманието към оригиналното значение на ентропията: прахосване на потенциала (тоест, на потенциалната енергия).

Веднъж щом разберем, че времето е специален вид енергия (ще дискутираме това след малко), ние можем да вложим енергията, нужна, за да "преместим тази енергия назад" - тоест, ние директно можем да инициираме негентропия - чрез конвертирането на време-енергия в 3-пространствена енергия. Можем с лекота да постигнем това чрез обръщане на времето, и всеки един заряд във Вселената вече го прави. Или пък, можем да го направим като разрушим симетрията на потока на време-енергията - което е също толкова елементарно, колкото да образуваме малък дипол. Нарушената симетрия на разноименните заряди - и следователно на всеки дипол - беше открита от Лий и Янг {13a-13c}, които успешно я предвиждат математически през 1956г. Ву пък я доказва експериментално през ранната 1957г. Това бе толкова революционна промяна в света на физиката, че Лий и Янг бяха наградени с Нобеловата награда още в същата година - 1957 - почти безпрецедентно събитие [6].

...





[1] - Биърден прави всичко възможно да се придържа към всеобщо установения квантов език на официалната физика, която не признава съществуването на етерно поле, и в случая има предвид Теорията на относителността.
[2] - Единственият начин да се обсъждат случки в етерното поле на езика на официалната физика, е ако лексиката се смени, и вместо етерна терминология се ползва квантова терминология - "фотонна енергия от вакума" е квантовия синоним на "енергия от етеричното поле".
[3] - негентропия е обратното на ентропия - ентропията е схващането, че всичко във вселената се разпада, защото безвъзвратно и постоянно губи енергия, по дефиниця "ентропията е мярка за безредие". С това изречение Биърден иска да каже, че от позицията на страничния наблюдател в триизмерното пространство това е енергия, която се е появила в дадена система, но не от нищото, а за сметка на времето. Или, казано по друг начин - енергията е взета назаем от бъдещия момент, а потокът на времето е безкраен.
[4] - Прочетете нещо от Брус Ли (заглавия), за да получите и философско, и физиологично потвърждение на тази физико-техническа сентенция.
[5] - "Диаграмата на Минковски, известна още като диаграма на време-пространството, е развита през 1908г от Херман Минковски и представлява илюстрация на характеристиките на времето и пространството при теорията на относителността. Тя предоставя количествено разбиране за съответните феномени, като времево разширяване и дължинно свиване, без математически уравнения" - уикипедия.
[6] - За въпросните Лий и Янг можете да прочетете на страницата за тях в уикипедия -> http://en.wikipedia.org/wiki/Tsung-Dao_Lee.

11
Всички теми / Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:18:14 am »
Що е то "Свободна Енергия"?


Свещената аксиома

В модерните дни сме свикнали, че енергията е една единствена форма - електрическа. Това, разбира се, е устойчива заблуда, защото ако повтаряш една полуистина достатъчно дълго време, толкова дълго, докато онези поколения, които помнят цялата истина, отмрат, тогава тази полуистина се превръща в устойчива обществена аксиома, която никога повече няма да бъде поставена под въпрос. Корпорациите, фирмите и другите видове бизнес-интереси никога повече няма да позволят една полуистина да бъде поставяна под въпрос и ще полагат всичките си сили, финансови богатства и политическа власт, за да поддържат свещенността на осакатената, половинчата истина, превърната в полуистинна аксиома.

Да - финансова и политическа власт. Защото всяка една държава на света, всяка една община на света - и дори пресветата църква - са търговски дружества. Институцията на всяка съдебна система по света е търговско дружество. Можете да се уверите в това, като намерите имената на съответите тела в стандартния търговски регистър. Те са там.

Както вече добре знаем в днешно време, понеже в днешно време всеки е гледал филма "Духът на времето", или "Zeitgeist", илюзорната монетарна стойност произлиза от липсата и недоимъка. И цената на всяка пара - и оттам финансовата, монетарна печалба на всеки един бизнес и търговско дружество - се генерира чрез насърчаването и произвеждането на недостиг, недоимък, нищета, липса и бедност.

Когато нещо е в достатъчно голямо изобилие, то не може да се продава. Защото няма смисъл да бъде продавано. Никой не продава въздух, защото е в изобилие, и е навсякъде.

Никой не продава и вода, защото водата също е в изобилие и е навсякъде. Обърнете внимание, обаче, на нюансите: Вярно е - вода наистина никой не продава. Продава се обаче услугата по доставката й, тоест, продава се логистичната услуга. А не самата вода, като материал, тя няма цена за единица материален обем.

Защо? - Защото за разлика от въздуха, водата не е равномерно разпространена навсякъде. Тя е в огромни количества, и не може да се продава, защото не липсва. Липсва обаче равномерното й разпределение. Следователно, там където липсва разпространението на вода, човек плаща, за да се сдобие със снабдяване.

Цивилизованият свят на Северното полу-кълбо, където се намират всички центрове на световната култура и материална мощ - САЩ, Европа, Русия, Индия и Китай - дължи настоящото си състояние не защото е произвел нещо в повече... а защото всичко онова, което има като изобилие, е заграбено от Южното полу-кълбо. Северното полу-кълбо има точно толкова в изобилие, колкото Южното полу-кълбо чувства като недостиг на критични ресурси. За да имаме ние минимални заплати от 420лв (в България), негрите в Южното полу-кълбо трябва да имат по 10лв на месец. Отнякъде трябва да се вземе, за да може някъде другаде да има повече, отколкото има по начало.





И това е моделът на модерния свят.

И този модел трябва да се поддържа - с всички сили, всички средства и на всяка цена. Защото ако този модел се смени, световните фирми и корпорации ще загубят властта над робските човешки популации и вече няма да има осезаема разлика между бедни и богати. Следователно няма да бъде възможно едните да са богове, а другите - роби. Няма да може едните да са еволюционно напреднали, а другите - еволюционно изостанали. Няма да може, следователно, да има разделение на достойни и недостойни. На качествени и некачествени. Няма да е обосновано едните да се насърчават да се размножават и да живеят, а другите да се насърчават да се стопяват и отмират.



И... този модел на света ни е научил... че електрическата енергия, бидейки единствената форма на енергия, е във вечен недостиг, не е неизчерпаема, вечно струва повече от реалната си себестойност и ентропията на материята е вездесъща и необратима. Смъртта владее. И смъртта - това е вечният енергиен недостиг, който обуславя невъзможността на чието и да е безсмъртие. Освен на бизнес-елита, естествено.

Тази аксиома е полу-истина.



Половината от истината

Половината истинност в тази добре позната аксиома се състои в това, че ентропията действително е един факт. Ентропията е обективен факт - научен факт. Тя е последствие от физичните закони във Вселената.

Цялата истина, обаче, е че ентропията е просто посока на случване на нещата. Закономерна посока, която налага себе си в следствие от редица закономерности. Посока, която не е необходимо да следваме.
Защото както ентропията е само една посока на нещата... негентропията е друга посока на нещата. Произвеждането на изобилие, произвеждането на безкрайно роящо се разнообразие, произвеждането на вечна наличност е също една закономерност, както ентропията е закономерност. И тази посока на нещата винаги е факт, който се случва, когато се спазва правилното поведение, когато са налице правилните условия и когато волята се полага в правилната посока. Точно както ентропията.




Разликата, обаче, е в това, че използвайки културна и медийна пропаганда, и социално инженерство и индоктриниране, Търговските дружества са превърнали ентропията в наша култура. Ние се раждаме в тази култура и сме отглеждани и възпитавани в тази култура, като през целия ни живот Търговските дружества се стараят да премахват от погледа ни всичко онова, което би могло да ни послужи за сравнение. Което би могло да ни наведе на мисълта, че има и нещо друго, че ние сме само един вариант на общество, един вариант на цивилизация, а не сме нито върховното постижение, нито пък сме пример за здрав разум.

Търговските дружества се стремят да живеем с мисълта за един тотален свят - свят без прозорци, без изходи, един свят който съдържа всико в себе си и извън който няма нищо. Един Абсолютен свят. Мнението на народите се провъзгласява за Абсолютно и се нарича "мъдрост". Мнението на академиците се провъзгласява за Абсолютно и се нарича "неотменима наука". Властта на парите се провъзгласява за Абсолютна и монетаризмът става религия.

Негентропията е факт, за който сме невежи и неуки.

Неуки, защото Търговските дружества на този свят унищожават повечето възможности знанието за Пълноценната истина да достигне до нас, и невежи, защото ние самите се страхуваме от пълноценната истина. Вменен ни е страх от неизвестната половина на истината и той дълбоко се е вкоренил в нашето автоматично мислене, навици, първични реакции, предразсъдъци и усещане за принадлежност и сигурност.





Свободната Енергия се нарича "свободна", защото знаенето на тази истина се свързва с освобождение - освобождение от умствения и телесен затвор, в който световната човешка популация робува на Търговските дружества. Да се осъществи и да се приложи на практика Свободната Енергия в живота на човек, означава, че този човек ще трябва да напусне познатия свят - ще трябва да напусне познатото робско общество, ще трябва да скъса веригите си към Глобалната Система за Контрол и ще трябва да преоткрие света по съвсем нов начин.

Човек може или да поеме по пътя на Негентропията, или по пътя на Ентропията. В ситуацията, създадена от световните Търговски дружества, няма друг, половинчат вариант.





Осакатяването на пълноценната истина и установяването на господството на невярната полу-истинна "аксиома"


Всичко започва от себеусещането - това как човек се чувства в света, който обитава - и ключовата дума е Затворена Система.

Само в една Затворена Система може да се направи разделение на изобилие от едната страна и недостиг от другата страна. В една Отворена Система недостигът би създал вакуум, и този вакуум би набавил съдържимото, което не достига, взимайки от околната среда, в която се намира Отворената Система. Така че в една Отворена Система не е възможно да се създаде феодално крепостно общество. А без феодално крепостно общество не може да има господари и не може да има роби.

Земята трябва да бъде една Затворена Система, ако Търговските дружества искат да продължат да бъдат господари на своите роби. Не бива да гледаме към небето, защото колкото повече мислим за звездите, толкова повече разваляме това внушение, което Търговските дружества искат да внедрят в нас, че Земята е Затворена система. Трябва да вярваме, че космосът е едно напълно недостъпно и много смъртоносно място, в което няма никакъв смисъл, нищо интересно и нищо важно.

Защото, ако ние робите се сетим, че космосът е неизчерпаем източник на каквито си искаме ресурси... тогава ние ще започнем да взимаме тези ресурси, ние ще ги внесем от вън, Южното полу-кълбо ще се изравни по притежания със Северното полу-кълбо, и тогава разделението между богати и бедни ще изчезне. А заедно с това ще изчезне и господстването на Търговските дружества.

В космоса има цели астероиди от платина. Само преди година покрай Земята премина астероид, който представляваше 50 кубични километра платина. Представяте ли си какво ще се случи с пазара на платината, ако ние можехме да усвоим този астероид? Всяко нещо има цена и се продава, само когато има недостиг от него. Колкото повече са магазините наоколо, толкова повече неща са в недостиг на обществото ни. Ако ние можехме да усвоим този астероид, тотагва за платина щеше да се плаща само незначителна логистична цена - както плащаме за минерална вода например.

И след като имате това осъзнаване... мслите ли, че наистина е вярно, че не можем да усвоим този астероид? Аз мисля, че ние ТРЯБВА да сме убедени, че не можем. Защото Търговските дружества не могат да си позволят ние да си мислим, че такива астероиди са достъпни за нас - това би ни направило по-свободни в мисленето ни, а оттам и в поведението ни. От друга страна, Търговските дружества имат нужда от този астероид, за да го пратят в Северното полу-кълбо, и така да обострят пропастта на недоимъка и разделението между Северното и Южното полу-кълбо.

Аз казвам, че да - ние МОЖЕМ да усвояваме такива астероиди, и го ПРАВИМ. В този ден и час. Аз твърдя, че да - Земните недра са МНОГО ПО-НЕДОСТЪПНИ в сравнение с космоса над атмосферата. Аз твърдя, че голяма част от най-скъпите материали на цивилизацията ни не идват от Земната миньорска дейност. Но ние не знаем за това. Само Търговските дружества знаят, че внасят външни ресурси в нашата "Затворена Система".




Както казах в друга тема... тази дамаджана е била херметически затапена преди 40 години. Растението поема водата от влажната пръст, в което е било посадено, изпарява я през листата, и тя се стича на конденз по бутилката обратно в корените. През деня растението произвежда кислород, който диша във вечерния си цикъл. Въглеродният диоксид, който диша в дневния си цикъл, идва от разлагащата се листна маса от собствените му окапали листа. Собствените му окапали листа също така служат за тор и създаване на допълнителна пръст.

Това е възможно само поради един факт - системата е Отворена за слънчевата светлина, защото стъклото е прозрачно. Ако системата беше Затворена, и стъклото беше непрозрачно, всичко това нямаше да се случи и тази еко-система нямаше да може да развие живот в себе си и да увеличи материалния си обем.



Затова въпросът за нашите вярвания относно Земята е много важен. Ако ВЯРВАМЕ, че тя е Затворена Система, тогава това означава, че ние имаме религиозно вярване в Глобалната Система за Контрол чрез Смъртта (ентропията).

В действителност, обаче, Земята е отворена по множество начини и без непрестанен разнообразен обмен между Земята и околната й космическа среда нашата планета би била една невъзможност и не би съществувала.




Свободната Енергия освобождава. Знаенето на пълноценната истина е равнозначно с това да бъдеш свободен. Да се познават и изучават принципите на Свободната Енергия, означава, да търсиш Бог. За човека, който разсъждава от позиция на Отворените Системи, не е проблем да вярва в истинския Бог, защото всъщност за такъв човек не съществува разделение между религия и наука. За такъв човек няма разлика между това да си религиозен и научно образован. За онзи, който познава и усеща истинския Бог, няма никакъв проблем да разбира и да проумява технологията на Свободната Енергия, защото за него не съществуват разделения в Сътворението - самата дума Отворена Система подсказва за свят с безкрайни взаимовръзки, в една взаимо-обвързана цялост.

Онези, които проповядват разделения, инвестират религиозната си вяра в Затворения Модел на разсъждаване. Следователно в ума си, те са роби, и следователно човек не може да им се довери никога, тъй като робството винаги се стреми да се разпространява.



Тесла си е давал сметка за това надолнище, по което закономерно се търкалят нещата. В писанията си винаги е прокарвал на глед странични въпроси, питайки, Не идва ли цялото електричество всъщност от Слънцето?, Как се е формирала почвата на нашата планета, за да може да се развият растения?, Как се генерира атмосферата?...




Eлектрон

От латинското "електрикус" - ēlectricus - "идващ от кехлибара".

Латинското "електрум" - electrum - "кехлибар".


От древно-гръцкото "електор" - ἠλέκτωρ, ēléktōr - означава "искрящо слънце".


Според митовете, когато Фаетон, син на Хелиос (Слънцето), загинал, скърбящите му сестри се превърнали в тополи, а сълзите им падали на земята като електрони (кехлибари).




Следва цялостно и пълноценно да ви разкажа историята за голямата лъжа в зората на електричеството и как половината от истината е била скрита и изтрита от знанието на човешките маси.

12
Всички теми / За енергийния вампиризъм
« -: Септември 23, 2017, 08:02:47 pm »
Любопитно ми е,  λ, ти какво би могъл да кажеш по въпроса, след като явно имаш наблюдения.

Правилно, така е, всъщност е обсебване. Не е нещо, което правя волево, просто се случва отсамосебе си заради нещо в характера ми. Но въпреки че никога не съм успявал да го направя волево, цял живот събирам наблюдения за това при кои хора се получава отсамосебе си, и при кои хора не се получава, дори и при целенасочени волеви намерения от моя страна.

Убедил съм се, че всичко това е подчинено на личната воля и зависи от нея. Обсебват се само онези хора, които вътрешно се изкушават да бъдат обсебени. Те могат да го осъзнават, или да не го осъзнават, в зависимост от това доколко познават себе си. От осъзнаващите го има както съпротивляващи се (влизащи в безсмислена война със себе си), така и смело впускащи се в това да се обсебят от мен, добре осъзнавайки какви емоционални турбуленции ще последват някой ден, когато ефектът се износи.

Аз може да съм обсебващ по природа, по характер, може да има завишен брой хора, чието поведение се влияе от въпросната ми харизма (негативно чрез възбуждане на страхове и опасения, или позитивно чрез възбуждане на любопитство)... но винаги има такива, които в никаква степен не се влияят от това, каквото и да е.

И тези хора си приличат по определени фактори - те са или по-умни от всички останали, или още по-тъпи и прости от всички останали. Като се замислиш, така е с всяко нещо - винаги си има диапазон, в който дадено нещо влияе. И тук този диапазон се отнася до затвореността на отсрещния човек, по един или друг начин. Той е или свръх-възприемчив и има волята ефективно да не ми обръща внимание, или е страхотно невъзприемчив и няма капацитета да забележи особеността ми.

Тоест отсрещния човек или е прекалено умен, така че почти нищо да не може да го впечатли, или е прекалено тъп, и не се впечатлява от нищо.




И е така и с така наречения "вампиризъм". Всичко зависи от фактора дали отсрещния човек желае да комуникира.

Той може да желае да комуникира, но да не го осъзнава, или да желае да комуникира и да го осъзнава. И в двата случая неговата енергийна система ще се опитва да се свърже дори и с нещата, които не влизат във вниманието му.

Ако отсрещният човек не желае да комуникира, той няма да обърне внимание на нищо, а енергията, както знаем, следва вниманието.



Енергията на човек се излъчва подобно на уредите за нощно виждане. Уредите за нощно виждане виждат образи от отразената инфрачервена светлина. Но инфрачервената светлина през нощта е твърде малко, за да се види каквото и да е. Затова уредите за нощно виждане са снабдени с инфра-червени светлини - това са на практика инфра-червени фенери - които облъчват с инфрачервена светлина нощния обект, за да стане видим от уреда. Просто инфрачервената светлина не нарушава нощния мрак, така както го разбира органа на нашето човешко око.

Но в случая с Бигфут обаче, както може да се прочете от Енох: Историята на един Бигфут от Оутъм Уилямс, не е така, защото техните очи виждат инфрачервената светлина и за тях нашите уреди за нощно виждане приличат на фенери и са точно обратното на дискретни. Котките също виждат лъчите от инфрачервените светодиоди на охранителните камери. Така е и с много други животни.


Когато насочваме вниманието си към нещо, ние на практика го облъчваме с нашата енергия, за да го "видим", но с окото на съзнанието си.

Както знаем, правят се и такива повърхности, които да не отразяват насочените към тях енергии. Такива са например анти-радарните повърхности, които не връщат обратен сигнал към радара, технически незапознатите могат да прочетат за такива неща в статията Военни тайни с хиляди, както и в Райх на Черното слънце на Джоузеф Фарел.

Вампиризмът на практика е такова енергийно поведение, или такива енергийни действия, че енергийната система на "вампира" да поглъща насочената от чуждото внимание енергия, без да й позволява да се върне отразена обратно до отсрещния човек, откъдето е дошла.



Но за това нещо е нужна взаимност. Тоест и при "вампиризма" става дума за едно манипулиране на слабите хора. А слабите хора, както добре знаем, са онези, които нямат знания. Бившият жрец в църквата на Сатана Марк Пасио добре описва законите, по които се случват тези последствия, в лекцията си Естествения закон.

Тоест "вампиризма" не е нещо, което има някаква "успеваемост" зад гърбовете ни и не е нещо, което е отвъд контрола на всеки човек. "Вампиризъм" означава чисто и просто да манипулираш умствено слабите хора (хората без знания) така, че да привлечеш вниманието им, след което да ги поддържаш в състояние на неудовлетвореност.

Истина е и че "вампиризмът" е страшно неблагодарна работа. Енергийната възвръщаемост след инвестицията за отварянето и поддържането на това неравенство в комуникацията едва-едва си заслужава отделеното време. Когато човек се сдобие със знания, той получава много повече сила, която на всичкото отгоре идва от постоянен източник, защото той не може просто ей така да спре да знае каквото е научил.




Това да не позволяваш на насочената към теб енергия да се върне обратно до отсрещния човек, от който е дошла, чисто и просто означава, да не позволяваш на човека, който е насочил вниманието си към теб, да получи каквито и да е знания или възприятия за теб от подсъзнателните си факултети и осезания. Това, в техниката и науката, е дефиниция за "невидимост" (радарна невидимост). Точно като митологичната подробност, че вампирите нямат отражения в огледалото.

13
Всички теми / Астрологията и номерологията
« -: Септември 16, 2017, 12:06:15 am »
Мотивирах се да споделя истината за астрологията и за номерологията, подтикнат от красивото изказване на mind в "Дигиталното програмиране и астралното преживяване".

Той е неоспоримо прав. Всяко нещо, което внушава на заблудения, че свободната му воля е зависима от какъвто и да е външен, неконтролируем от него фактор, е тъпня.

Читателите ще ме прощават за това, че разочарованието ми от хората се процежда между всеки две думи, но хич не ме вълнуват техните дребни мисли. Вълнува ме отделните редки индивиди, когато покажат, че са способни да вървят по пътя, да получат още истинна информация, която заслужават. Затова нека това е тема за астрология и номерология, каквато до сега нямаше.

Следното е плод на многогодишните ми аматьорски занимания с астрология и номерология за лично ползване (с кратък период на капитализиране на тези знания), занимавам се вече над 10г без прекъсване.




Обяснявам каква е истинската астрология и номерология. Четете внимателно, и унищожете всичко за астрологията и номерологията, което сте научили от новинарските сайтове или комерсиалните библиотеки.





Откакто съществува човечеството... то има усещането за съдбовност. Това усещане прилича и се сравнява с река. Хората от най-дълбока древност са смятали, че нещо тече. По-късно, това което тече, започва да се нарича време.

В точните науки, става дума за едно стерилно време. Това ще рече, че то е лишено от събития, в него се случва единствено физическата задача или разглеждания проблем. Най-правилно е да се каже: това време е стерилно, защото то не е част от наблюдателя (физика или учения). То не е в него, и той не е част от него. Човешкото преживяване липсва, това стерилно време е апмутирано от човешкото преживяване.

И затова, то е илюзия. То е онова време, което мами и което ни повлича в робство, защото ни убеждава, че ние нямаме никаква стойност.






Духовенството на древните народи са се занимавали с разглеждането на онова време, което е наситено с човешкото преживяване. Става дума за един организъм, в който човекът е във времето и времето е в човека. Това истинско, нестерилно време, може да се нарече и духът на времето, защото в днешно време нормативният термин време се отнася до една по презумпция стерилна величина, нуждаеща се от допълнителни епитети, за да е пълноценна.

Време с дух в него, един вид.





В това усещане става дума за универсалната взаимосвързаност на нещата, която на ден днешен ню-ейдж средите и отровните общества на ЦРУ наричат "Единство" и прочие имена. В това схващане и усещане става дума, че Бог, така да се каже, не се намесва чрез директно чудо - никога! - а Божествената воля в тази вселена на Сътворението се разгръща чрез дълги лавини от вериги събития. В модерната наука на това му се вика "ефектът на пеперудата" - как някакво незначително събитие води до лавина от събития с голяма инерция, която не може да се спре.

Много неща от общата философия се преплитат тук. Тук е разколът между атеизма и религията. Тук е разколът между скопената съвременна наука и свободната енергия. Лавината е една верига от събития, която на всеки етап усвоява постоянното действие на гравитацията - това е произхода на нарастващата й кинетична енергия.

Така че това усещане, че всички следствия са лавини от събития, взаимосвързани от йерархия на причини и в крайна сметка обединени от една обща Първопрчина, е кръстопът в еволюцията на духовното ни развитие.







И логично... кърмени известно време с това духовно усещане... древните хора стигнали до тази метафора: когато човек се ражда, неговият дух ще да кристализира в материално тяло.

За подробности е полезна книгата на Давидовиц, "Пирамидите - една разгадана енигма", чийто превод завърших наскоро.

С други думи... хората си изградили метафората, че раждайки се, човек придобива характер (в днешно време анатомията на този характер е изучена и се нарича его), който е отпечатък на времето. Тоест, отпечатък на Духа на времето, който оставя следа в калта. Отпечатъкът в калта, това било смъртното тяло, а кристализацията на времето, това било безсмъртното тяло, направено от камък.

Отпечатъкът на времето в калта (физическото тяло) и връзката му с кристализацията на Духа във времето (егото на това тяло) се изследва от системи като френологията, физиогномията и по-други системи като аюрведа и нейните телесни типве, и тн.






И... човечеството осъзнало, че тези неща могат да се предвидят. Има методи да се предвиди на какво ще прилича характера на едно новородено дете, когато порасне.

А... човечеството си давало сметка, че ако има една единствена причина, поради която е оцеляло през вековете, това е способността му да предвижда какво ще се случи, както и средствата, които му помагат да предвижда какво ще се случи. Да знаеш какво ще се случи утре, какво ще се случи другия сезон, какво ще се случи другия сезон, догодина. Това означава, да имаш знания, а не да си правиш илюзии.

И... да знаеш в какво ще порасне едно току що родено дете, е изцяло в интерес на обществото.





На база тази развиваща се представа, древните шамани развили първото усещане за астрологията и номерологията.

Те осъзнали... че става дума за посяването на духа в материята, и че както при земеделските култури, всичко зависи основно от почвата и от метеорологичното време или климата.

Климата - това е възпитанието, или нещата, които влияят на семето отгоре (или отвън, когато става дума за човек).
Почвата - това е моментът на раждането, който определя максималния и минималния потенциал, който влияе на семето отдолу (или отвътре, когато става дума за човек).





В началото... да кажем... че шаманът е присъствал на раждането.
  • Въртял се е в близост около бременната и е наблюдавал живота й.
  • Бил е наблизо, когато водите й са изтекли, и е гледал лицата на хората наоколо.
  • Бил е там, когато детето се е раждало.
  • Той не се е занимавал с раждането - защото е бил зает да гледа, не само излизащото от нея бебе, но и климата, природата, пеперудките, малките знаци на природата, настроението на съплеменниците, и др.
  • След раждането, шаманът се е отдалечавал, за да остане насаме със себе си - далеч от всички останали, той се е отдавал на наблюдение на себе си и собствените си усещания от видяното.


Целта на всичко това е, че шаманът се е опитвал да усети момента, в който тази душа идва в света. Усещайки момента, в който духът се ражда, шаманът на практика директно узнава съкровеното вътрешно себеусещане, което това дете ще носи дълбоко в себе си през целия си живот.

След като си направи изводите от себеусещането на детето (което е добил по пътя на емпатията), шаманът съобщава на племето що за човек е дошъл при тях от отвъдното.







Времената стават по-сложни, броя на хората и обществата нараства... и шаманът вече не може да присъства на всяко раждане. Появява се въпросът "Кво пра'йм?" Винаги когато се появи този въпрос, хората включват силата на своя интелет и изобретателност.

Хората си дали сметка... че Духът на времената трябва по някакъв начин да се систематизира. Единственото наистина вечно нещо, което постоянно се движи, става за часовник, многобройно е като нюансите на чоешкия характер, и се вижда отвсякъде, това са звездите.





Сиреч... тук е истината, и тук е измамата.

Истината е, че звездите са метод за преценка на Духа на времето. Те са същото нещо като пясъчния часовник. Пясъчният часовник мери стерилното, научно време, чрез движещите се песъчинки. Астрологията мери Духа на времето чрез движещите се светлинки в небето. Това е МЕХАНИЧЕН часовник, за нестерилно време.

Измамата е... че звездите излъчвали нещо си; че отпушвали, запушвали, блокирали, отблокирали нещо си; че астрологията била на принципа на магнитни, гравитационни и други вълни, неутринота, валящи космически частици, които ни падали в главит ев коронните чакри, и прочие гейска простотия.


Ако някой взриви една от планетите с ядрено оръжие... така че на дадената орбита планета вече да няма... това по НИКОЙ начин няма да повлияе на астрологията. Просто ще ни направи по-слепи. Колкото повече небесни часовници има на видимото небе, толкова по-точно може да преценява астрологията, и колкото са по-малко, толкова по-малко неща можем да изчислим за нечий характер (защото отмерващите теглилки ги няма, а не защото вече няма да се ражда определен тип хора, заради това че планетата била взривена).





Както всички знаем, в науката има два модела за всяко събитие: физичен модел, и математически модел. За една движеща се кола има физичен модел - където се смятат сили, чертаят се графики, ползват се много специфични закони, и прочие. За същата движеща се кола има и математически модел - пак се смятат неща, но по съвсем други закони (законите на математическите дйствия, деление, умножение и тн., а не закона на Ом за съпротивлението например).




Когато става дума за кристализиралото време, отпечатано в тяло, също има физичен и математически модел. Физичният модел е астрологията, а математическият модел е номерологията.


И това е истината за тези неща.








Онова, което mind намеква да се изкара наяве (в линкнатия му коментар в началото на темата), е измамата, че нещо контролира човешката свободна воля.

Астрологията показва почвата на всеки момент. Степента на успеваемост на всяко събитие зависи от степента на благоприятност на почвата, в която е посадено, и степента на благоприятност на климата, който й действа. И това е светла истина откакто свят светува.

  • Ако даден ден е астрологически благоприятен, но в тази почва не се посади никакво ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ, резултат и следствия няма да има.
  • Ако едно ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ е посадено в благоприятна астрологическа почва, но не е било дарено с ГРИЖА И ВНИМАНИЕ, то ще доведе до диви, кисели и неядливи плодове спрямо минималния потенциал на почвата.
  • Ако едно ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ е посадено в благоприятна астрологическа почва, и е било дарено с ГРИЖА И ВНИМАНИЕ, то ще доведе до неимоверно по-добра реколта, отколкото всяко друго действие, грижливо отгледано в неблагоприятна астрологична почва.


Разликата между тази истина и онова, което всеки може да си купи от щанда на книжарници Хеликон или да прочете в Edna.bg, е разликата между истината, и сатанинската пропаганда за унищожение на свободата и човешката стойност.

Повече за това как всяко живо същество свободно управлява съдбата си чрез знание, грижа и внимание, може да се прочете от "Естествения закон", Марк Пасио.






14
Контрол над Ума – Контрол над Света


Енциклопедия на майндконтрола

автор
Джим Кийт
(Jim Keith)
1997г






“Само малките тайни трябва да се пазят. Големите се пазят в тайна от обществения скептицизъм.”
- Маршал Мак-Клухан (McCluhan)

“Ако и миналото и външният свят съществуват само в ума, и ако умът сам по себе си подлежи на контрол – тогава какво?”
- Джордж Оруел (George Orwell)



СВРЪХ СЕКРЕТНО     Само за канали MAG



АГЕНЦИЯ ЗА ОТБРАНИТЕЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (Defense Intelligence Agency)

ПСИХОТРОННА ВОЙНА: Ниво на достъп SPIRITUAL


Изготвен от Медицинско разузнаване към Армията на САЩ
D8T-03447/82/018




Горе: Доклад на Агенцията за Отбранително разузнаване на тема “Психотронна война”.
Долу: Увеличена рентгенова снимка на мозъчен имплант.









СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение: Война за ума

Глава 1: Какво предстои
Глава 2: Ложни братя и малки хитлерчета
Глава 3: Да махнеш “психо”-то от психологията
Глава 4: Хей, учителю! Остави децата намира! (реплика от песента “Стената” на Пинк Флойд, бел. прев)
Глава 5: Тависток
Глава 6: Шокови войници
Глава 7: С произход OSS
Глава 8: Сиво величие
Глава 9: Да влезеш в ЦРУ
Глава 10: Да продължиш на LSD
Глава 11: Култът МК-Ултра
Глава 12: Смелият Нов Световен Ред
Глава 13: Сменяне на картини
Глава 14: Център на агресия
Глава 15: Убийци под майндконтрол
Глава 16: Като по масло
Глава 17: Майндконтрол импланти
Глава 18: Бъдещият шок и покушението по Кенеди
Глава 19: “Робърт Кенеди трябва да умре”
Глава 20: Щастието е топъл пистолет
Глава 21: Бомбардиран
Глава 22: Дива ярост
Глава 23: Да създаваш култове
Глава 24: Лъчи на смъртта
Глава 25: В твоята глава
Глава 26: Превърнат в жертва
Глава 27: Кълвач
Глава 28: ХААРП
Глава 29: Бръмчене и огнени топки
Глава 30: Смъртоносни несмъртоносни методи
Глава 31: Извънземни от Земята
Глава 32: Неидентифицирани летящи агенти
Глава 33: Монарх
Глава 34: Световен мозък
Финалност




       
Х. Г. Уелс (H. G. Wells)                                            Джон Фостър Дълс (John Foster Dulles)


15
Да отглеждаш тухли, а не още една тухла в стената




Джинджър Крийг Дозиер
(Ginger Krieg Dosier)



Страници: [1] 2 3 4