Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - λ

Страници: [1] 2 3 4 5
1
Всички теми / Динамо на Фигуера
« -: Август 08, 2018, 03:04:58 pm »
Бяхме говорили с моите хора да не обсъждаме повече публично такива неща.

Но, понеже сега сърфирах едни неща и гугъл взе, че ме прати в mazeto.net, което ряко се случва, реших че това мълчание не е полезно в случая. Сърфирането беше ползотворно :)

Радвам се, че и там се обсъждат неща, които са обсъждани и тук. Аз нямам нерви повече, а и напълно споделям разочарованието на Веско от хората и няма да пиша там. Но щом все пак споделяме някаква малка обща аудитория и има макар и индиректна комуникация, радвам се че лекциите от конференцията "Тесла" ще стигнат там по един или друг начин.

Писах за динамото на Фигуера в Мазето преди... но нищо не стана. Надявах се, както всеки се надява, някой, който може, да вземе и да поеме нещата, но уви.

Затова, аз трябваше да си се захвана. В момента на онова писане бях гол и бос по тия неща, но след като стана ясно, че интерес няма и че никой не желае да се пробва с идеята, си обзаведох една стая.
Купих си всичките основни инструменти, за да мога да правя базови неща. Обзаведох си работен кът в апартамента. За изминалата година вече натрупах критична маса от всякакви подръчни неща и материали, с които да мога да действам.

Мога да се похваля, че последната ми инвестиция беше в осцилоскоп :) Не е от най-сериозните, около 1000лв е, но все пак е от по-добрите марки в своя диапазон, поинтересувах се, за да не избера някой боклук. Така че сега вече съм способен на напълно независими занимания... както и би трявало да бъде.

Ще споделя какво ново научих за динамото на Фигуера. Ако някой има желание, може да разговаряме тук, дано някой някъде вземе, че на база споделяното тук успее да направи нещо смислено.

2
Първо, увод

Това е пионерска тема в полето на философско-окултния анализ. Времената се променят. Заедно с новите времена, хората, наред с всичките си отговорности, носят на плещите си и отговорността да се осъвременяват.

Ако се огледате наоколо, ще забележите, че собствените ви деца се раждат с разбиране за модерните телефони. Навярно на всеки му се е случвало да наблюдава, как двегодишни дечица скоростно боравят с настройките на телефони с операционна система Андроид и колко умело и без никакво колебание прелистват менютата с малките си пръстчета по тъч-скрийна. Когато наблюдавате как децата работят с опирационната система, можете действително да видите, че те разбират тези абстракции - страници, които са просто виртуални, а не истински; папки, които са просто измислени, а не буквални; иконки, които са функционални символи, без да са нищо съществено, и тн. Повечето съвременни зрели хора едва-едва разбират тези абстракции и само симулират, че могат да работят с тях, демонстрирайки просто едни заучени движения, както маймуните и папагалите в клетки побутват разни ръчки и бутончета, защото знаят, че тогава пада храна в чинийката.

Когато обаче електрониката ви се развали и я занесете в сервиза, там не срещате двегодишни дечица. Там срещате специалисти, които разбират много повече от който и да е. Ако вие се допитвате до децата си, а децата ви се допитват до батковците-тинейджъри, то батковците-тинейджъри се допитват до хората в сервиза, където срещате върха на тази йерархия. Интересното е, че върха на тази йерархия - хората в сервиза - са на вашата възраст или дори по-възрастни. Ако действително технологиите се основават на някаква разлика в поколенията, тогава защо върхът и дъното на пирамидата са хора на една и съща възраст и от едно и също поколение?

Децата и подрастващите просто се намират в своя стадий на растеж. Те се осъвременяват "автоматично", всеки ден, защото все още учат основното за света. Така, вашите деца учат нещата, които в днешно време са основни за света и които вие би трябвало да познавате по-добре от тях, защото сте дошли на този свят първи. При подрастващите тези процеси са "автоматични", подхранвани от родилната инерция при навлизането им в света, но у вас, техните родители, такава инерция отдавна вече няма. Природата ви смята за завършени - затова ви наричат "узрели". При вас, осъвременяването вече е осъзната отговорност и всеки един зрял човек има избор, дали да бъде отговорен или безотговорен в това отношение.




Апокрифна Академия не може да се съобразява с нуждите и възможностите на читателите си. Ние не сме просто някаква си "медия", тъкмо обратното, казвам ви - ще дойде време, когато ще стане ясно, че АА е безпрецедентен сайт, малката на брой аудитория е признак именно на това.
Всички отдавна сме свикнали с киното и филмите, имало ги е преди всички ние да се родим. Отдавна в полето се появи тенденцията да се правят задълбочени анализи на филмови продукции (както на сайтове като Паралелна Реалност например, и много други, наши и чужди), защото колективно сме достигнали до разбирането, че киното е вид медия. То разглежда и изпраща илюстративни послания. Киното има отношение към развиването на общата интелигентност и обща култура на човека по същия начин, по който предшестващите го медии - приказки, книги и театър. Всяко едно от тези неща е било наричано илюзия и всяко едно от тях е илюзия. Само киното, обаче, във времето на появата си, е било наречено "великата".

Причината за това е директността на предаване на посланията. Книгите развиват факултетите на човешкия ум и съзнание повече, защото комуникацията между автора и читателите е по-недиректна и сложна - книгите, на всяко едно ниво, изискват абстрактно мислене. Нужна е абстракция, за да може мозъка да извлече смисъл от писмените символи (четене), след това е нужна пак абстракция, за да може мозъкът да извлече смисъл от недиректния изказ (символното говорене, смисъла между редовете), след това е нужна и интерпретация, за да може мозъкът да облече информацията в такива образи, които най-добре да подхождат на разбирането и ширината на съзнанието на субективния читател. Това е доста работа и като всеки труд води до доста плодове.
Киното, от друга страна, сервира директна информация в подсъзнанието. Всички знаем, че очите имат особена връзка с мозъка и в това отношение визуалното представяне на картините прескача едно ниво в сравнение с книгите. Там, където очите виждат букви, а въображението вижда картини, в киното не се случва нищо - очите виждат картината, която не минава през повече обработка от мозъка и стига до съзнанието в директен вид.



Киното никога не е спирало да търси начини да запази прозвището си "велика илюзия" и винаги е търсело начини да се усъвършенства. То отдавна е осъзнало, че разликата между хубавите и лошите филми е, че при едните на зрителя не му пука за героите, а при другите зрителят е загрижен за героите, проявява емпатия. Тоест - ако зрителят инвестира нещо от себе си в това, което вижда, то се възприема като хубав материал и ефектът от комуникацията между медията и зрителя е по-силен. Така, киното отначало започва да построява така филмите си, че да се въртят около някакъв образ, с когото зрителите да могат лесно да се самоидентифицират - да се вживеят в него, за да възприемат прожекцията от гледната точка на собствена съдба. Книгите правят абсолютно същото. Силата на всеки добър роман е в това, доколко читателят може да открие части от себе си у героите. Колкото по-детайлно е изложен вътрешния свят на героя в романа, толкова по-хубава е книгата, защото толкова по-голямо участие има самия читател, той влага себе си в предварително написания сюжет.

На ден днешен в кино-програмите няма лесно да намерите филми на 2D, като едно време. Всички кино-програми излъчват филми на 3D и 4D. Повече сетива се ангажират в медийната комуникация - докато гледаме филм с лодки, предната седалка ни пръска вода в лицето, докато гледаме филм със земетресения, пружини тресат седалките в целия салон. Колкото повече сетива се ангажират, толкова по-голяма част от зрителя е въвлечена и инвестирана във филма, и толкова по-силна е комуникацията.

На книгите им е невъзможно да направят това. Но те, още преди киното, са осъзнали нещо друго. Нещото, което най-силно въвлича читателя в сюжета, е упражняването на личен избор. Усещането, че читателят има власт над сюжета, е буквален механизъм, който му дава възможност да влага време, труд и внимание в онова, което чете. Тоест, дава му се възможността да инвестира себе си максимално заради усещането, че именно той "гради" сюжета, развива чувство за собственост над сюжета, защото започва да се чувства като самия автор.
Този вид книги се наричат книги-игри. Всички сте чували за тях, но, убеден, съм, почти никой зрял човек не е чел книга-игра през живота си. Това обикновено са книги, чиито абзаци са номерирани и съдържанието им не е хронологически подредено. На края на всеки абзац читателят прави избор. В зависимост от това какво действие ще избере за главния герой, му се казва да отиде на еди коя си страница и да прочете абзац номер еди кой си. Така, в зависимост от собствените избори на читателя, книгата може да завърши по множество различни начини. Освен това, в зависимост от изборите на читателя, цялата история на романа може да изглежда по няколко съвършено различни начина. С други думи - това са книги с отворен край, при които на читателя се преотстъпва част от собствеността на автора, читателят е вече участник във финалното написване на книгата. Обикновено, това са книги с много силен ефект, заради това, че читателят прави много по-голяма инвестиция от своя страна и така неимоверно покачва стойността на всяка една идея, емоция и мисъл, която преживява. Той вече не е жертва на съдбата на необратимите сценарии, не е свидетел - той има власт и я упражнява, което го кара да поеме отговорност за собственото си преживяване от комуникацията.

Ангажирането на физическите сетива при 3D и 4D киното не може да стъпи на пръста на този механизъм, за първи път появил се у книгите. Причината е, че четенето на книга винаги е било самостоятелно занимание. Киното винаги е било групово занимание. Няма как, когато всеки прави различни по вид и посока избори, едно групово занимание от такъв тип да удовлетвори всички зрители/участници.





В този развиващ се свят и променящи се времена от днес нататък ще общуваме с нови медии. Развиващите се технологии вече позволяват на киното и книгите да се допълнят, за да могат да превъзмогнат вродените си ограничения... раждайки компютърните игри.

За много хора е безспорно, че компютърните игри са изкуство. Все още, това хрумване е чуждо на почти всички хора, които, без да осъзнават личната си отговорност да се осъвременяват, са свикнали да образоват новите поколения с произведенията на класическата литература. Обществото залага на сигурно... но не защото държи на миналото, а поради боязън и дълбок страх да пристъпи в бъдещето си. Още когато аз бях малък, голяма част от децата вече не излизаха да ритат топка, в моето детство пионерчетата вече бяха част от едно напълно заличено минало (слава богу). За първи път у нас навлизаха тамагочитата. Българинът осъзнаваше факта, че докато той изостава в политическите си дилеми, най-малките деца по света вече боравеха с напреднали технологии за играчки и се грижеха за понита в телефоните си, вместо да подмятат кукли.

С напредването на десетилетията човечеството свикна с хрумването, че за да може съвременния човек да се нарича начетен, той трябва задължително да е гледал и световно известните филмови класики. По същия начин в древността запознатостта с театралните пиеси е бил белег на висока класа и лукс, който малко хора са можели да си позволят - само образованите, тъй като с образование е разполагал само елита.

Въпрос на време е компютърните игри да повторят всички тези етапи на приемане в обществената култура. Поради огромния си потенциал, обаче, компютърните игри не се отнасят единствено до културните и образователни аспекти на социума, но и до други полета, които киното и книгите никога не са засягали. Например спорта. От една-две години насам компютърните игри официално станаха част от олимпийските дисциплини. Поради особености в документалното оформяне обаче миналите Олимпийски игри не включиха в програмата си играта DOTA заради бюрократично забавяне и усложняването на традиционната откриваща церемония заради включването, което е прецедент. Но тя БЕШЕ в официалната предварителна програма и със сигурност ще бъде част от следващите или най-късно по-следващите Олимпийски игри, по думите на съдиите, защото DOTA по документи вече е официална олимпийска дисциплина и с това е първата компютърна игра, която получи най-висшето спортно признание.

Компютърните игри след много кратко време ще навлязат и в множество други полета от битовия живот, както се вижда от кратките демонстрации на авангардните технологии при игрите:


Презентацията е част от игра, която се разработва по филма The Walk (Разходката), който пък от своя страна е по истинския случай на някой си, който го е направил. В момента има истински случаи, по които са писани романи, по които романи са правени филми и по които филми са направени игри. Докато светът на зрелите хора нехае за отговорността си, това изкуство, което минава незабелязано под невинната дегезировка на развлекателно забавление, се е превърнало в основополагащо вдъхновение на всеки личен детски свят и съвсем скоро, чрез своята тиха революция, ще заеме мястото си като стожер на бъдещата цивилизация, наравно с 3D-принтирането. Не забравяйте, че това, което предстои да обсъдим тук, е оформяло съзнанията ни като млади хора много преди вие, нашите родители, да сте знаели какво е езотерика и да сте се занимавали с философски въпроси от такава сложност (както сами ще се убедите).






За нас, като изследователи, е от голямо значение, да започнем да обръщаме най-сериозно внимание на компютърните игри като информационна медия и изкуство, комуникиращо езотерично, религиозно, социо-културно и конспиративно знание и информация, в някои случаи дори по-добре известните, до сега наричани "класически", произведения. Тази нова медия е еднакво силна както в способността си да просвещава, така и в способността си да пропагандира Новия Световен Ред, с което е от голямо значение за всички видове изследователи и анализатори.


Тази публикация е първа по рода си в България и околността - със сигурност - и за първи път компютърни игри ще бъдат представени в толкова подробно разчетен и разплетен вид. Ваша и моя отговорност е, да сме способни да обсъждаме този предмет на общ, разбираем език. Постарайте се да сте сред единиците от днешните ни читатели, на които им е по силите.

3
Всички теми / Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 05:12:32 pm »
Читателите ни вече би трябвало да са обмислили въпроса, как образните представи за нещата, които сме възприели, влияят на поведението ни. След като Глава 13: Променящи с еобразни представи от книгата на Джим Кийт стана достъпна за вниманието на всички читатели, повечето от вас би трябвало да са запознати със сериозните инвестиции и усилия, които се полагат от световните социо-инженерни центрове, с цел широкоподдържаните образни представи на хората методически да се променят, защото това директно води до определяне посоките на поведението на хората и стремежите, които масите си развиват. Ето оригиналният документ на Станфордския институт от 1982г: http://www.global-vision.org/papers/changing-images-of-man.pdf

Човек рядко знае точно както представлява дадено нещо. За отделния човек важното е, че той си има свое МНЕНИЕ, има своя ПРЕДСТАВА какво евентуално е дадено нещо, и на база тази своя представа, той определя поведението си към нещото, намеренията си към нещото и отсъжда бъдещата съдба на въпросното нещо. Когато човек научава повече, мнението му се променя, представата му се променя, и след като представите му за това нещо се променят, променя се отношението му, поведението му и започва да отсъжда различна съдба за нещото. Действията на всеки човек се коренят в неговите образни представи за нещата. Умните хора държат образните им представи да са обосновани, глупавите хор не се интересуват дали образните им представи са реалистични, но това не променя факта, че човек отсъжда спрямо представите си. АКО образните представи се променят или преосмислят, без значение дали заради узнаването на нови факти или заради възприемането на нови лъжи и заблуди, човек ще промени и действията си спрямо обекта на своите представи.

Нека в тази тема да поразмишляваме над цивилизацията, като понятие. Всеки разбира, че образната представа за това понятие, която мнозинството от нас поддържат във впечатленията си, определя нашето отношение към цивилизацията, нашите намерения към цивилизацията, поражда идеите ни за това каква е най-подходящата посока, в която цивилизацията трябва да поеме и как трябва да изглежда. Нека направим обзор на миналото, и предимно на бъдещето на образната представа за цивилизацията, точно както SRI подхождат в горния документ по адрес на човека.






В миналото, цивилизацията е изчезвала. Глобално - вероятно няколко пъти, както твърдят някои, локално - със сигурност многократно. На много места по пламената са възниквали и напълно са изчезвали цивилизации. Това е основната завръзка в археологията и историческата наука - как да се разгадаят образните представи на хората от една цивилизация, която е изчезнала и която в най-добрия случай е оставила оскъдни следи за представите на хората от своето време? Разгадаването на образните представи на хората от даден забравен от времето период би ни дало отговорът на всички въпроси - какво са знаели и какво са вярвали, какво са постигнали и какво са искали да постигнат.

Какво означава да изчезне една цивилизация?

Една цивилизация се опира на няколко на брой неща. Тези неща, на които дадено нещо се опира, се наричат стожери. Стожер, това е кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба (български тълковен речник). Преносно, стожерът е колона, опорен стълб, подпора, на която почива някаква представа. Всяка образна представа се опира и зависи от стожер - тя обикаля около него и изцяло се поражда от него и той определя границите и мащабите на представата. Запомнете този израз, защото темата няма да е самостоятелна.

Няма да се впускам в анализ на това кои са истинските стожери на съвременната цивилизация. Само ще дам пример с по-малките стожери, които поддържат напредъка и развитието й, не самото й съществуване по принцип.
Вземете например лагерите. Човек не може да направи лагери на ръка:


Както чухте, топчетата на лагерите се произвеждат от тези машини няколко дни. Първите лагери, които хората са правели на ръка, са първите - тези на Леонардо да Винчи, който ги е изобретил. Ако лагерите поради някаква причина и по някакъв начин изчезнат, нивото на техническото ни развитие ще се върне в Ренесанса, когато хората са правели дървените лагери на Леонардо да Винчи (към 1500г), защото без тях не е възможно да се произвеждат прецизни механо-технически елементи. Обърнете внимание, че машините, които произвеждат лагери, зависят изцяло от лагери, защото те самите са изградени от лагери. Без лагери, машините, които произвеждат лагери, няма да могат да го правят. Това означава, че лагерите са един от стожерите на съвременната цивилизация. Ако някой бомбардира завод за лагери, той застрашава оцеляването на цивилизацията на локално ниво.

Какво означава оцеляване на цивилизацията и локалка или глобална цивилизация?

Цивилизацията, разбира се, няма да изчезне, защото дори и някой да бомбардира завод за лагери някъде, на ден днешен живеем в ерата на глобализацията. Няма такова нещо като "локална заплаха". Ако България има един единствен завод за лагери, и той бъде стратегически бомбардиран от НАТО, това няма да застраши цивилизацията в България, защото България в ерата на глобализацията има голямо количество чуждестранни търговски партньори и така или иначе лагери ще се вземат от някой, който все още има заводи за тях.

Глобализацията имунизира цивилизацията от локални заплахи. Точно затова в геополитиката е измислено ембаргото. Когато една държава бъде поставена под ембарго, тя с други думи се изважда от глобализирано състояние, което я прави подвластна на локални заплахи, локалите заплахи започват да диктуват благосъстоянието й. Затова една държава се поставя под ембарго, когато някой планира да я постави под локална заплаха.

Последното (значимо) локално изчезване на цивилизацията е било през 1177г преди Христа (така наречената късна Бронзова ера):


Обърнете внимание - това е времето на Тутанкамон, Рамзес II и III, Аменхотеп III, битката при Кадеш, Троянската война и Бягството на евреите от Египет, когато Моисей разделя морето. Всички тези неща се случват в едно и също време - при последното локално изчезване на цивилизацията. Що ни касае нас... доколкото съвременните историци предполагат, прото-траките са се заформили като етнос някъде през 1500г преди Христа, а траките са се обособили като техни наследници някъде около 1000г преди Христа (така наречената Желязна епоха), тоест по това време на Балканите и по нашите земи са живели предците на така наречените траки. Обърнете внимание, че 50% от нещата, с които се занимава езотеричното общество в България, са именно от този период.

Както се разбира от тази много интересна лекция, Средиземноморският регион е бил в състояние на относителна глобализация. Не е имало народ, който да няма връзка с друг народ, както презентаторът казва, не е имало народ, който да пропуска три стъпки от колелото на диаграмата в началото. Тоест, ако два народа не са се познавали и не са имали връзка помежду си, те задължително са имали поне един общ приятел, който е познавал и контактувал и с двата. В такова състояние никой от онези народи и държави не е бил уязвим към локални заплахи. Накрая на лекцията, когато са въпросите от публиката, презентаторът подчертава, че действително има намерени писмени доказателства, че по онова време народите са сключвали военни пактове - че ако единият е нападнат от някого, се приема, че партньорите му в пакта също са нападнати. С други думи това е била една глобалистична търговска атмосфера, която е имала и своя версия на НАТО.

Въпреки това, тази цивилизация и замесените в нея народи потъват в тъмни времена. Лекторът изтъква тезата, че за да се случи това, трябва да е имало не локална, а глобална заплаха за цивилизацията (след което се впуска в уточняване каква евентуално би могла да бъде тази глобална заплаха).

Важно е да разбираме всичко това, защото скоро след локалното затриване на цивилизацията в Средиземноморието през 1177г стартира Римската цивилизация, започвайки от италианския град Рим около 800г преди Христа. Може 400 години да ви се струват много като за онаследяване, но периода между 1200 - 800г преди Христа се нарича Тъмната епоха в Гръцката история, защото от нея и за нея не са намирани писмени данни. Разберете за какъв разпад на цивилизацията става дума.

Разберете и какво начало е това. Както всички знаем, тръгва от Италия, която е с формата на ботуш. Както всички знаем, свидетел е на рождението и разпването на Спасителя Исус. Както всички знаем, смята се за начало на Западната цивилизация и дава архитектурата на съдебните, банковите и държавните храмове на Западната цивилизация. Свидетел е на Клеопатровите египтяни и затова пази и тяхната архитектура, както и доста египетски ритуали (това също добре знаем). "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги", е писал Джордж Оруел. Писмеността е един от стожерите на цивилизацията.





Знаем, че Египетската цивилизация многократно е губела някои от своите стожери. Всеки път, когато цивилизацията губи някой свой стожер, това е начало на нова епоха в нейната история, Древен Египет, Старо царство, Средно царство, Ново царство... винаги характеризираща се с все по-малко просветленост и проникновеност. Това кара съвременните изследователи да остават с впеатлението, че Египетската цивилизация, дори и да е част от развиващата се глобална цивилизация днес, никога да не е успяла да възстанови онези стожери, които е загубила в миналото.

Пирамидите са най-яркия пример за унищожен стожер на една цивилизация. Книгата на Давидовиц в нашата Библиотека подробно разглежда въпросният стожер. Това е техническо знание, което древните египтяни са имали и което им е позволило да направят пирамидите - знанието за геополимерните бетони. Давидовиц обръща внимание на същото, на което и SRI обръщат внимание - това знание, превърнало се в стожер на древната Египетска цивилизация, е следствие от образната представа за света, която са имали. То произлиза от техния пантеон и точно като вързано стопанско животно обикаля около техните религиозни представи, които оформят мащаба на това знание.

С това си знание те са направили паметници - техническо постижение, които съвременната ни цивилизация не може да повтори днес. Забележете как именно заради техническите постижения на тяхното знание някои от нас днес са склонни да възприемат древния египетски пантеон не като религиозна представа, а някаква конкретна представа, с физическо проявление. В крайна сметка, ако знание, което се е зародило поради религиозни вярвания, е довело до такива впечатляващи технически резултати, умът ни подсказва, че въпросните образни представи на тези народи не са били религиозни, а може би напълно практични. Точно това кара много от нас в така наречените езотерични общества да имаме различни образни представи по религиозните въпроси - ние сме по-склонни да считаме анунаките на древните шумери за конкретни, физически същества, буквално дошли от космоса, а не за умствени религиозни построения. Ние имаме различни образни представи от по-голямата част от съвременното човечество и тук се коренят много от разликите между социалните общества на нас като малцинство и на останалия свят като мнозинство, както обсъждаме в темата на Веско За и против хората.

След загубването на това знание и унищожаването на този стожер, образните представи на египтяните се променят и те никога повече не успяват да възстановят загубената си цивилизация. Древен Египет си отива и идва времето на Старото Египетско царство, но пирамидите остават. След като образните представи на хората са се променили, те вече не са в състояние да възпроизвеждат знанието, с което разполагат, а единствено да опазват колкото се може по-дълго време постоянно изчезващото и все повече забравяно старо записано знание. Когато и то се изчерпва, идва време на Средното Египетско царство, което вече не е способно на нищо от строителните технически постижения на предците си. Но пирамидите остават. И продължават да стоят и до днес. Те са постижението на хора с различни образни представи за света от нашите. Начинът, по който мислим, предопределя знанието, което можем да открием и запомним. Самият Давидовиц е добър пример за това колко е трудно да преоткрием старо знание. Той самият преди десетилетия е разгадал как са били произведени пирамидите, но е много по-лесно да промениш образните представи на един човек, отколото на всички, така че цивилизацията да се възползва от това.

Навярно нещо глобално се е случило назад в историята, защото този стожер на цивилизацията е еднакво изчезнал навсякъде и навсякъде е остави ледни и същи следи. Навсякъде по света се открива строителство с геополимерни бетони, както споменавам по-широко в темата Циклопно строителство и "митологично" каменоделие и навсякъде се забелязва същото все по-технически елементарно надграждане върху същите древни основи, маркирайки по този начин онаследяващите се все по-невежи в строително отношение епохи. Така е и на Американските континенти, и в Азия, и в Африка, както и в Европа и дори на Балканите. Библията споменава за такъв глобален катаклизъм, който не само е унищожил стожерите на цивилизацията глобално, но и почти е заличил човешката популация отново на глобално ниво. Нийнхюис разглежда този проблем по-дълбоко в Старата Земя - защо НЕ. Интересното е, че и в онзи древен глобален катаклизъм, и в локалните разрушения и амортизации на Египетската цивилизация, явно все става дума за религиозен елемент - за кардинална промяна в образните представи на хората.




Самата Римска цивилизация - Цивилизацията на ботуша - също се е разпадала заради образни представи. Смята се, че основната причина за разделянето на съвременната цивилизация на Западна и Източна е недостатъчното технологично развитие. Римската империя е била толкова добра империя именно заради образната представа на римляните - че силата на държавата е в инфраструктурата. Техническият израз на тези им представи е бил строежът на пътища, чиято идея е била, да се улесни транспорта по дължината на империята. Но най-вече - транспорта на новини.

Както се спекулир по форумите, с кон може да се минават около 40км дневно, а разстоянието между Неапол и Рим по модерни пътища е 226км. Това значи, че новините между двете дестинации пътуват за 4 дни. При това положение, новините между източната Римска империя и римските части на Британските острови отнемат страшно много време.

Днес говорим за информационни войни, хибридни войни, намеса в държавни избори чрез фейсбук-профили, фалшиви новини - неща, които биха звучали абсурдно за старите хора, които живеят в миналото. Но точно тази разлика в ритъма на осведомеността е била причината в крайна сметка в Римската империя да се обособят две зони с достатъчно различни образни представи, за да се породи идеята за държавен развод и на практика разпадане на Римската цивилизация на отломки. Днес разликите в образните представи на Източна и Западна Европа е в пълна сила, следваки разликите в образните представи на Западната Римска империя и Византия. До ден днешен тоталитарните режими използват техниката на желязната завеса, за да опазват собствените си локални образни представи и по този начин директно да опазват хегемонията на режимите си.

Затова интернет също е стожер на цивилизацията. Ако някой тактически бомбардира един от сървърите на интернет в САЩ или Европа, това ще представлява висок риск за съвременната глобална цивилизация и последствията от това може да са равни по сила на връщане в Ренесанса, ако някакъв глобален фактор възпрепятства световното производство на лагери.




Стожерите на цивилизацията са такива зависимости, които сами поддържат себе си. За пример може да послужи чдесния роман "Метро 2033" на Глуховски. В случай на такъв сценарий, в който глобална ядрена война унищожи условията за пребиваване на повърхността на планетата и човечеството се оттегли под земята, то ще използва всички налични запаси от технология и знание... докато технологията не изгние и докато помнещите знанието не умрат от старост. При наличие на такива глобални фактори, които действително да могат да застрашат глобалната цивилизация, дори и помнещите знанието да могат да го предадат на другите, учениците им никога няма да го видят наистина. Строителите на пирамидите също са предали знанията си на своите ученици, но в условията на застрашаващи цивилизацията фактори, без стожерът да бъде поставен, без нищо да бъде построено, това ще се забрави и въпреки преподадените уроци, учениците няма да могат да построят пирамидите на своите учители. И това се разглежда от Давидовиц в книгата му.

Ако възпроизвеждането на стожера е прекъснато, има много малък прозорец да бъде възстановено - годините живот, които остават на онзи, който има знанието. Ако всички заводи за лагери в глобален мащаб бъдат унищожени, и човечеството не успее да построи нов завод за лагери в рамките на оставащия живот на досегашните работници в унищожените заводи, то няма да успее да запази технологичното си ниво. В технически план, човечеството ще навлезе в цикъл на преоткриване на това достижение, който ще отнеме почти толкова време, колкото е отнело на лагерите да се развият от Ренесанса до сега. Това само при условие, че всичко друго остане непроменено - тоест само при условие, че същата глобална заплаха няма никакъв ефект върху останалата индустрия, образование, медицина и социални явления.


Така стигаме до два основни въпроса, които определят бъдещият образ на цивилизацията - образните представи на хората, и технико-производствените възможности. Образните представи определят какво ще си представят хората, а технико-производствените възможности определят как ще го постигнат. Ако представата на хората за идеалния човек е роб, те ще се стремят да бъдат роби и ще го постигнат. Затова световните социо-инженерни центрове като Тависток и SRI инвестират толкова много в оформянето на образните представи на хората. Но с това се занимава изследването на Джим Кийт.

За да обсъдим постижимите вероятности за бъдещето на цивилизацията, нека се замислим за образните си представи по отношение на космоса и нека разгледаме свързаните с тях технически възможности.

4
Всички теми / Конференция "Тесла 2018"
« -: Юли 20, 2018, 02:03:21 pm »
Правя темата с цел да е нещо като наши местни новини относно събитието, защото информацията от тези годишни конференции е безпрецедентна за българските среди (както повечето информация). По принцип, винаги купувам нещата, които са ми интересни и мисля в тази тема или в темите като тази да ги пускам и за останалите.

За превеждане на тези материали не може да става и дума - прекалено много е и иска твърде много посвещаване, а аз съм само един и искам да покривам и други теми, не само тази. Съжалявам. Но който се оправя с английския поне ще свали някоя и друга лекция от тук.

Конкретно за "Тесла 2018" правя вметка, че сега събирам кинти за друго, а и настоящия ми проект също иска още инвестиции, така че с лекциите от тазгодишната конференция малко ще се забавя. Не очаквайте да пусна неща скоро... но рано или късно ще пусна. Ако си закрия сегашния проект, може би ще взема някоя и друга лекция преди края на годината.

5
Много интересен материал от OFFNews, помислих, че има какво да обсъдим по него:




Срещу алчността за пари

С немския философ, икономист, изследовател на човешката креативност и експерт по икономическа етика проф. Карл-Хайнц Бродбек разговаря Буни Камик

11 юли 2018

Източник: OFFNews.bg





Карл-Хайнц Бродбек е емеритиран професор по макроикономика от университета Вюрцбург-Швайнфурт. Член е на колегиума на Висшето училище по политика в Мюнхен. Застъпник е на икономическа етика, вдъхновена от будистката етика. Автор е на теория на креативността, както и на иновативна теория на парите.

Проф. Бродбек, Вие бяхте в световен мащаб един от малкото професори по икономика, които предсказаха финансовата криза много преди тя реално да удари световната икономика през 2008 г. Интуиция ли Ви помогна или заключения от Ваши изследвания?

От края на 80-те години се занимавам с научни изследвания в областта на теорията и философията на парите. Бързо ми стана ясно, че финансовите пазари по непознат в досегашната история начин са се отделили от това, което наричаме „реална икономика“ и дори са започнали да я доминират. Това господство опорочава „реалната икономика“: дейността на едно предприятие все по-често се структурира с единствената цел постигане на краткосрочна печалба и бързо повишение на курса на неговите акции. Управлението е все по-слабо съобразено с нуждите и обстоятелствата на реалната стопанска дейност. Само въпрос на време беше неестествено доминиращата финансова сфера, която освен това все повече зависеше от наливането на пари от страна на централните банки, да изпадне в състояние на криза. Много признаци, които следях, сигнализираха, че кризата е неизбежна. Трудно предвидим бе единствено точният момент на избухването й.

Вие стигате до извода, че алчността за пари и илюзията за стойността на парите са главни източници на кризи и неволи в модерните общества. Междувременно обаче трудно можем да си представим социализация и уважаван социален статут на западен човек без паричен фетишизъм. Алчността за пари ще провали ли нашата цивилизация?

Парите са станали най-важно средство за интеграция в обществото (позовавам се на Макс Вебер). Ние възприемаме света посредством калкулацията, наложена ни от парите. „Рацио“ първоначално е означавало търговска сметка. Мислим в числа. Дори природата възприемаме в сметки, които с течение на времето са станали все по-елегантни. Парите същевременно съставляват и реалните процеси на нашите взаимоотношения. Искам да подчертая, че най-важна е функцията им на пропуск в обществото. Липсва ли ти този пропуск, няма как да си пълноценен член на това обществото. Следователно във всички парични икономики стремежът към парите позволява на хората да оцеляват. С течение на времето обаче този стремеж се е превърнал в ирационална алчност. Появило се е и лихварството, което е „материализираната алчност за пари“.

На втората част от въпроса, а именно дали парите, които са спойката на цивилизацията ни, ще я провалят, самият аз не знам отговора. Парите нямат собствена същност. Дори в злато те са само метал, както евробанкнотите са само хартия и памук. Стойността на парите произтича единствено от вярата на достатъчно много хора, че такава стойност действително съществува. Вяра съответно е това, което придава стойност на парите. Парите са ефикасна илюзия: ефикасна, но все пак илюзия, която във всеки един момент може да рухне! Това се случва например при инфлация, борсов крах, обезценка на стоки, падащи надници, държавни фалити и т. н. Нека кажем така: парите като глобална институция работят неотменно и срещу себе си, по посока на собствения си крах. Имаме късмет, че освен парите съществуват и други социални връзки помежду ни. Такива са езикът, моралът, общовалидното познание, правото. Кое ще надделее в задаващите се все по чести кризи, финансовият крах или другите форми на свързаност между хората – или дори, което би било прекрасно, разумът – не мога да предвидя.

Работил сте за института Ifo в Мюнхен, който е един от най-реномираните научно-изследователски и консултантски центрове за немската икономика. Там обаче доминират неолибералните възгледи. Как се чувства един критичен ум в неолиберален тинк танк?

Работих 3 години в института Ifo преди около 30 години. По това време неолибералната му ориентация още не бе факт. Тогава се занимавах с изследване на креативността и отговарях в Ifo за направленията култура и изкуство. Конфликтният потенциал по отношение на тези сфери е по-малък.

Какво е „будистка икономика“ - термин, с който нерядко свързват и Вашия начин на мислене? Какво очаквате от стопанска дейност, мотивирана от будистката мисъл?

Традиционната икономическа теория все още почти не е повлияна от будистката мисъл. Това, което като философ и икономист считам в будизма за особено важно, е критичният метод за осмисляне на стереотипи, произвеждащи страдание. А в икономическата теория не липсват такива вредни стереотипи. Големият потенциал на будистката мисловна традиция за сега е много слабо усвоен. Има единични опити, изхождащи от будистката етика и философия (състрадание, успокоение на духа, трезв анализ на възприеманите феномени), между които е и моят скромен принос.

Будистката етика обаче не е нормативна, основаваща се на предписания, каквито са християнската или Кантовата етики. Поради това няма такова нещо като типична будистка икономическа система. Въпреки това будизмът има положително отношение към някои принципи, например предотвратяване на страдание (експлоатация на човек и природа), избягване на крайни положения (напр. нито напълно неурегулиран пазар, нито пък изцяло планова икономика), отвореност към нови предложения. Накратко: будистката икономика не познава догми. Тя по-скоро се старае да насърчи един състрадателен, критично-рационален начин на мислене в икономиката. Че от това произтича една позиция, която е екологична и ориентирана към общественото благо, е съвсем естествено.

Вие сте един от най-уважаваните експерти по икономическа етика в Германия. Вслушва ли се бизнесът в призивите Ви за етично поведение?

Искам да подчертая, че освен мен в Германия има много експерти по икономическа етика, които принадлежат към различни школи в икономиката. Аз съм по-познат като експерт по будистка икономическа етика. Но и независимо от будизма винаги съм се старал да дам приноса си за извършването на полезни реформи, например за по-справедлив мениджмънт. Помагах и на големи инвестиционни компании да създадат и спазят екологични и социални стандарти в инвестиционната си дейност.
Ефектът от призиви за етично поведение е променлив и, както показва опитът ми, често зависи от общата икономическа ситуация. В капиталистическата икономика реализацията на печалба се счита за основна цел. Понякога предприятията си поставят и морални цели, но това се случва по-скоро по инициатива на отделен мениджър или собственик. Доброволно съобразяване с етични норми в частни предприятия е рядкост. Основен начин за налагането им е чрез етично издържани закони. Поставил съм си за задача да бъда полезен в това начинание..

Какво намира немски професор по икономика в будизма?

Дали и други немски професори стават будисти, не мога да преценя. Лично аз не познавам колеги, практикуващи будизъм. Будизмът първоначално не ме привлече в качеството ми на икономист, а в личен план. Противоречието, което ми се стори, че будизмът създава в мен, с годините успешно се разреши. Будистката икономическа етика, която разработих, е резултат от това, което започна като мое вътрешно противоречие.

Как бихте обяснили нарастващия брой привърженици на будизма сред интелектуалците в западния свят? Тази тенденция ще продължи ли и в бъдеще?

Нямам данни, дали привържениците на будизма наистина стават повече. Будизмът привлича с това, че философското му ядро не е теистично (не се влияе от бог). Много интелектуалци, особено работещите в научната сфера, имат фундаментален проблем с авраамическите религии. Противно на тях будизмът и съвременната наука не си противоречат. Далай Лама е пример за това. Близост се оказа, че има и между будизма и невронауката, която откри за себе си централни теми на будизма (състраданието и огледалните неврони; пластичният мозък и медитацията и т. н.).

Не мога да се сдържа да не задам и традиционния полемичен въпрос: будизмът философия ли е, религия или съчетание от двете?

Обобщеният будизъм всъщност е изкуствено сътворен от западни изследователи на религиите през 19-ти век. В Азия съществуват само плуралистично структурирани и често съвсем самостоятелни будистки школи, които все пак съвкупно се позовават на учението на Буда. Между тях срещаме и „религиозни“ форми и практики на будизма, насочени към хора, на които интелектуалният подход е непривичен. Срещаме обаче и „чиста“ философска теория на знанието (епистемология), напр. Дигнага, Дармакирти (Dignāga, Dharmakīrti), онтология (напр. теория на битието на школата „Само битие“) и най-вече рафинирания критичен метод на Нагарджуна (Nāgārjuna), който в много аспекти напомня на европейския скептицизъм (Пирон, Секст Емпирик). При все това и научната форма на будизъм си запазва и една духовна перспектива като последна инстанция.

Професорите по макроикономика търсят начини за повишаване на общото благосъстояние. Будизмът не е ли обаче преди всичко път за лично спасение и в много по-малка степен програма за обществена реформа?

„Индивид“ и „его“ не са тъждествени понятия. Това е типична грешка на много либерали. В дадена държава се говори например на един и същ език. Езикът в този смисъл е общо достояние. Всеки човек обаче се изразява по своему.

Спасителният път на будизма не изисква обезличаване на собствената индивидуалност, а отказване от „териториите“, които егото е „завзело“ и „брани“.

“Програма за обществена реформа“ ми се струва доста абстрактно понятие. Няма „общност“, която може да бъде идентифицирана като „общество“. Има само индивиди, които по различни подбуди си взаимодействат. Именно общото между тях им позволява да формират индивидуалност.

Реформа в духа на будизма би означавала най-вече реформа на съзнанието, реформа на илюзиите, които съзнанието репродуцира, например в икономиката. Една ре-форма е „ново-сформиране“ и съответно изисква нови форми, но същевременно и отказ от старите форми, примери за които са алчността за пари, ламтежът за растеж, конкурентното мислене.

В реформи спуснати „отгоре“, да не говорим за революции, не виждам особена полза. Те отново ще бъдат извършени от елити, което би довело само до нови проблеми.

Проф. Бродбек, благодаря за времето, което отделихте за това интервю.

6
Има една... смешна или жалка история, може да се възприема по различни начини... която не съм разказвал :)

Когато Н. (собственика на издателството "Паралелна Реалност", чиито ник добре познаваме и от форумите) се беше сдобил със "Звездния старейшина", все още имахме по-близка и честа комуникация. Дотогава никога не бях правил нещо такова, но той, поради някаква причина, поиска от мен да преведа книгата, с цел да я издаде след това. Бяхме се уговорили и за някакво заплащане, въпреки че бяхме приятели и "братя по оръжие" и нямаше нужда от такива неща.
Аз се съгласих, защото за мен това беше възможност да я прочета преди който и да е в България (най-вероятно). Отначало преведох първите глави и му пратих да види как върви, хареса му и каза да продължавам така до края. Да... само че на мен нещо ми прищрака, и кой знае защо смених стила ;D и вместо превод, направих чист преразказ.
Не си спомням коло време отне, но със сигурност мина повече от месец, докато го свърша и Н. вече започна да пита какво става. Накрая, като видя работата, само мога да си представя потреса, в който евентуално е изпаднал ;D В крайна сметка, след като си бе преработил емоциите, даде книгата на някакъв професионален преводач, а аз само го бях забавил с няколко седмици. Все пак дори предложи да ми плати каквото се бяхме разбрали... но аз в никакъв случай не можех да приема, разбира се, вече бях разбрал как го бях осрал.

Това беше първото превеждане на информация, което направих :)





Ако някои от вас, нашите читатели, иска да започне да се занимава с това, от любопитство, като хоби, от съпричастност, или пък с някакви сериозни лични интереси за някакви свои професионални визии, предлагам седната възможност за тренинг:

По мои преценки, сайтът BigfootEncounters има нужда от превеждане на български.

Това е един от малкото авторитетни и грамотно направени архиви на информация за Бигфут и Саскуоч, като архивите са струпани на парче, точно както в една информационна служба. Това прави всеки материал отделен от другите, а и всеки материал е писан от различен свидетел, така че всеки си има свой изказ и стил на предаване на свидетелствата.

Ако сред вас има доброволци, които биха желали да превеждат, това е чудеснен източник, който дълго време ще предоставя разнообразние от преводачески предизвикателства, без да са твърде натоварващи и като са достатъчно кратки, за да не е твърде ангажиращо :)

Който желае, нека ми пише на Лично съобщение или пък на и-мейл пощата и да каже коя история от списъка си е избрал да преведе. Аз ще обявя в тази тема, че по историята вече се работи, за да не се дублират усилия. Когато е готово, преводът ще бъде прегледан лично от мен с обратна връзка, в случай че мога да предложа критични забележки, ако има неточности или неподходящо предадена информация, като имам пълното разбиране, че всеки човек си има свой речник и свой стил на изказ, който трябва да остане уникален.

Всяка преведена история ще бъде публикувана в темата на сайта, която ще отворя в Библиотеката. Изборът дали да присъствате с името или прозвището си, или да получите благодарности от читателите ни, като останете анонимни, е ваш.





Какво печелите от това занимание
  • Превеждането на материали, които не сте чели, информира вас самите много по-качествено, защото всичко минава през вас. Превеждайки материалите и опитвайки се да ги предадете на собствения език, вие навлизате в дълбоките слоеве на общуването с автора, долавяйки и информацията между редовете, повечето от която остава незабелязана при обикновеното четене.
  • Превеждането спомага за анализирането на материала във вашия мозък, успоредно с работата. Различните езици проявяват различни начини на мислене и самият акт на преобразуване от един на друг език представлява усилие за осветяване в друга светлина. С времето това ще ви научи по-лесно да достигате една и съща цел по различни пътища.
  • След време това занимание ще ви направи по-ориентирани в съответното поле, ще подобри вътрешния ви компас. Ще забележите, как у вас се развива умението и нюхът за намиране на по-качествена информация по-бързо и по-лесно.
  • Ще обогатите общата си култура от съдържанието, а авторите, които превеждате, индиректно ще ви помогнат да развиете личната си култура за легитимно, достоверно и прагматично предаване на информация.


Какво евентуално ще ви е необходимо
  • Гугъл-преводач, за превеждане на термини и словосъчетания, които са ви чужди, както и за правилно вокализиране на имена, които са сложни за нашия език.
  • Хубав речник, за нови непознати думи, но и за бързо намиране на синоними.
  • Гугъл - за сърфиране на словосъчетанията, които не ви говорят нищо. Много често е нужно да се сърфира някой определен израз, зад който седи културен контекст и емоционално натоварен исторически смисъл. Много пъти това е задължително, за да можете да отключите смисъла на изречение, което не ви говори нищо.
  • Аз ви препоръчвам да не сте чели материала, който ще превеждате, предварително. Може би само най-общо, за да знаете за какво става дума и за да разберете дали ще ви е интересно.



Предлагам ви добра възможност, защото според моята преценка материалът на този сайт е много добър и е кадърно архивиран. Освен това, сайтът е напълно непознат на българските публицисти и е сигурно, че няма да срещнете на български никое от тези чудесни свидетелства. (Имайте предвид, че в аудиторията ни има и професионални лица със способност за книгоиздаване, така че има вероятност да е въпрос на време, преди да се подсетят от нас за този сайт.)

Ако някога сте си мислели да помагате на каузата или да развивате това си хоби, в момента ще можете да получите съвети от аматьор с опит (от мен), подходяща възможност за развиване на уменията или неангажиращо практикуване, докато в същото време участвате в действително стойностен проект, който ще грабне погледа на съвременните местни читатели, а не е просто бутафорна тренировка :)


7
Темата за разликата или разликите между хората и животните е много нашумяла. Нашумяла е, от една страна, заради световния заговор, известен като Нов Световен Ред, който цели завладяването и робското подчиняване на целия свят на властта на няколко човека (повече в нашата Библиотека). Превръщането или свеждането на хората до животни е ключова цел на тази конспирация, без която крайната цел не може да бъде постигната и поради това в модерната култура се пропагандират стотици дезинформиращи сценарии за разликата между хората и животните.
От друга страна, в постоянното си търсене на знания и мъдрост, човекът винаги се е опитвал да изучава и да се учи от животните, поради което темата за разликите между него и животинския свят никога не му е била чужда. Малко или много, самият натиск на конспирацията на Новия Световен Ред подхранва съпротивата на осведомените и будни хора и по този начин техният интерес към естеството на нещата, божествения замисъл или кой както нарича това хрумване, чиято невинност добре се изразява в животинския свят, пропорционално се засилва.

Тези обстоятелства правят така, че дефинираното разбиране за това що е човек и що е животно в наши дни е от особена и подчертана важност.

Тук излагам своето виждане пред читателя, с претенция за вярност и точност в корена на въпроса.




На първо място следва да се установи, че разликата съществува. Голяма част от пропагандата разпространява идеята, че разликата е условна, сиреч, че в строгия терминологичен смисъл на нещата разлика няма, а става въпрос единствено на "натрупване", "наслагване" или "сгъстяване" на характерните прояви на живите същества, описвайки едно положение, в което сякаш изглежда, че човекът е просто едно "по-истинско, по-идеално или по-наситено животно".

С други думи, тези логически разсъждения по същество представляват така наречения "закон" на Карл Маркс - неговата приказка, че "количествените натрупвания водят до качествени изменения". Голямата част от пропагандата защитава тезата, че натрупването и концентрирането на животински прояви в едно същество го прави човек.

Математическата наука много лесно разобличава тази заблуда. Достатъчно е човек да има добро образование, за да види подвеждащите заключения.



В математиката, освен другото, числата се делят и на рационални и ирационални.
  • Рационалните числа са онези, които изразяват отношението между две числа. Тоест, рационалните числа могат да се запишат като обикновени дроби.
  • Ирационалните числа са всички онези (реални), които не могат да се представят като обикновена дроб. Те се записват като десетични дроби.

Повечето числа са ирационални. Което е логично, но рядко се замисляме за това. Рационалните числа са малцинство в безкрайната числова редица.

Освен това, ирационалните числа се делят и на алгебрични и трансцедентни:
  • Алгебричните числа могат да се изразят като полином с реални числа.
  • Трансцедентните числа не могат да се получат от израз, който съдържа само реални числа.

Наименованието "трансцедентни" идва от английската и латинска дума, която означава "изкачвам, прехвърлям". Самата дума на английски в модерната реч се използва, когато се говори за въздигане, възнасяне, възкачване и прочие. Тоест, математиците са наименували тази група числа по този начин, защото тук става дума за преодоляване на някаква граница.

Едно от най-известните трансцедентни числа е константата е. Нейната стойност е приблизително 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...

Константата участва в описанието на много процеси в природните и обществените науки, но за първи път е открита от Якоб Бернули, когато тръгнал да смята сложна лихва през 1685г.

Цитат
Нека имаме 1 лев в банкова сметка с годишна лихва 100%. Ако сметката се олихвява веднъж годишно, то след изтичане на годината ще имаме 2 лева. Колко лева ще имаме в края на годината, ако лихвата се начислява на по-къси интервали (и се натрупва към сметката)?

Ако лихвата се начислява веднъж на 6 месеца от годината (по 50% на шестмесечие), то в края на годината ще получим 2,25 лв. Ако лихвата се начислява ежемесечно (по 100% : 12 = 8,33% на месец), то в края на годината ще имаме 2,61 лв. Ако лихвата се начислява ежедневно (по 100% : 365 = 0,274% на ден), то в края на годината ще имаме 2,71 лв. Колкото по-често се олихвява сметката, толкова по-голяма сума се получава. Обаче крайният резултат не расте неограничено. Бернули забелязал, че резултатът не надхвърля определена граница, а именно 2,72 лв., към която стойност се приближава паричната сума в края на годината, когато сметката се олихвява все по-често и по-често. Именно тази гранична стойност 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...... лв. е Неперовото число. Наречено е в чест на Джон Непер — изобретателя на логаритмите.

Тоест, тук става дума за граница, която никога няма да се премине, без значение колко се разширява функцията надлъж и нашир или количествено. Става дума за качествен праг.

Цитат
През 1900 г. Давид Хилберт поставя влиятелен въпрос относно трансцендентните числа: Ако a е алгебрично число, което не е нула или единица, а b е ирационално алгебрично число, то задължително ли е ab да е трансцендентно? Потвърдителният отговор е предоставен през 1934 г. от теоремата на Гелфон-Шнайдер. Трудът е разширен от Алан Бейкър през 1960-те години.

С други думи... когато едно алгебрично число се степенува с ирационално число, тази комбинация води до трансцеденталност. Води до образуването на качествен праг, който не може да се премине.

Повече за числото е или Неперовото число може да се прочете в уикипедия. Друго известно трансцедентно число е константата Пи.





Това доказва (по математически път), че е възможно количествените натрупвания да доведат до качествени изменения, но това не е закон. Това е случай - обстоятелство, което се случва... Но не е закон.

Това също така доказва (по математически път), че непреодолимите качествени граници съществуват.

Това означава, че не съществува такава закономерност, според която натрупването на животински прояви в едно същество може да го направи човек. Това е лъжа, която се пропагандира с цел някой определен да получи възможност за контрол над останалите - по силата именно на тази качествена разлика, че на човек е дадено да бъде господар над всяка друга твар.





А какво означава "проява"?

Проява ще рече поведение. Важно е да се подчертае това, защото световният заговор и пропаганда много разчита на идеята, че човек може да бъде върнат към животно или човешкото да му се отнеме, като остане животинското. Според логиката на едно количествено натрупване, довело до качествено изменение, това е разбираемо. Само че, както доказва математическата наука, това е просто една лъжа и нейната логика не може да отиде далеч.

Проява означава поведение. Човек е способен на много повече прояви от животните, тоест, той има по-широко поведение. Затова казваме, че, спрямо животните, човек е свободен. Той е способен на поведение, на което животните не са способни.




Нека обаче разгледаме какво точно означава животинско поведение.

Животните изпитват емоции. Те също се радват, те също скърбят. Емоциите не са нещото, което различава човека от животните.

Животните са способни на състрадание. Това многократно се демонстрира във всякакви видове експерименти, особено многобройни са експериментите с бозайници.

Животните също са способни на морал. Интересно е, че моралното поведение не е нещо, което, отличава човека от животните.

Дори и характерните за човека низости не са чужди на животните. Известен факт е, например, че видрите системно изнасилват бебетата тюлени (и мъжки и женски) и нарочно ги удавят, като държат главите им под водата. Когато мъжкият гарван излети да търси храна, женските понякога изневеряват с други мъжки наоколо. Ако мъжкият гарван разбере за изневярата по следи наоколо или я хване в крачка, той бие женската жестоко и скубе перата й. Това се наблюдава и при други птици и при други видове.

Интелектът е може би най-изследваното нещо у животните и това също не е нещото, което ни отличава от тях.

Въобще, всички тези емоции, интелект, социално поведение, морал, които повечето хора са свикнали да смятат, че са характерни за царството и цивилизацията на хората, всъщност са все нормални животински поведения. Ако всички ние бяхме животни, тази страна от живота ни нямаше да се промени - от гледна точка на всекидневния ни бит, всичко щеше да изглежда нормално. Именно за онези, които искат да са наши господари, ние не сме нищо повече от една машина, или поне колелцата от нея, която генерира продоволствия за тях. Затова е разбираемо, че те на всяка цена се опитват да докажат, че човек не се различава от животното, тъй като това би било автоматично приемане, че ние сме им подчинени.

Всички изброени до сега прояви не са възможни без паметта. Нека се замислим, че паметта е също форма на проява.

Животните проявяват памет досущ като нашата. Както много добре се знае, слоновете погребват своите мъртви, като ги заравят под листа и клони. Те оплакват мътвите си, като се жалват около погребаното тяло и остават около гроба около седмица, преди да продължат. Известно е също, че отделни слонове се връщат всяка година и посещават останките на себеподобния си години наред след това. Това говори много и най-вероятно означава, че ако между нас и слоновете имаше по-ясни и по-пълноценнни форми на комуникация, те с лекота могат да приемат основни положения в културата на нашата цивилизация и да се чувстват удобно в нашите разбирания.

Това поведение не е нещо, което ни отличава от животните.





Човекът се отличава от животните по мистичното си усещане. Ние го наричаме по много начини, най-вече казваме, че човек има "дух", тоест смятаме, че за човек е характерно да е одухотворен - или сътворен в дух - а за животните не е характерно да са одухотворени.

Всъщност, това ни усещане, или по-скоро себеусещане за едно наше особено възприятие, произлиза от различното качество на нашата памет или знание.

За разлика от животните, човек знае, че знае. До сега, в множеството и най-различни експерименти, животните не са показали, че са информирани за факта на собствените си знания. Те получават знания, и развиват знания, но нямат способността да ги опазват в лицето на външен натиск...

С други думи - животните не са способни да познават истината. Винаги можеш да излъжеш животно. Те не възприемат лъжата като такава, а се водят единствено по причинно-следствените връзки на различни инстинкти и предпоставки в околната им среда. Иначе казано, те не познават своите собствени знания.



Да знаеш, че знаеш, е дефиницията за съзнание. Освен това, това е един степенуван израз - това е знаене, повдигнато в степен. Именно тук се намира трансцедентното у човека - качествената граница, която не може да се премине и заради която хората и животните не се трансформират едно в друго нито според хипотезата на еволюцията, нито според каквото и да е количествено натрупване на прояви.

Интересно е да се отбележи, след като стана дума за еволюция, че еволюцията може би наистина е възможна в царството на животните, и може би наистина сме я наблюдавали на някои места при животните. Но си остава неоспорим факт, че до ден днешен никога не сме били свидетели на неоспорими доказателства, че пътят на еволюцията е мост между животните и хората - всичко това винаги са били и продължават да бъдат хипотези. Според личното ми мнение, еволюцията е възможен, нелинеен процес, който може би е наблюдаван в животинското царство, но който не може да премине границата на трансцедентността и не може да навлезе в човешкото.

Степенуването на проявата на паметта у човека е дефакто неговата одухотвореност (сътворяването му в дух) и това е катализатор на проявата на паметта, която [проявата] няма общо с никакво натрупване.

Поради това, не е възможен такъв сценарий, според който от човека може нещо да се отнеме и да остане само животинската част от него. Дори човек да загуби паметта си, по този начин променяйки цялото си его, поведение, навици и всичко останало, което е характерно за животните и е просто едно животинско поведение, той не може да загуби усещането за себе си, че е трансцедентно същество, а не животно.



Поради тази причина убийството и изяждането на животни винаги е било позволено на човека, но никога не е било позволено обратното. Яденето на животни винаги се е разглеждало като въпрос на морал - това е показател доколко въпросният човек е способен на емоции, емпатия и прочие чувства и доколко са изтънчени разбиранията му... но това са животински показатели. Животните се изяждат едно друго и, следователно, човек също може да яде животните, защото има свободата да го прави.

Осъзнаването (знанието за собствените знания) придава на човека избор. Той може, способен е да се държи като животно. Но той никога няма да бъде животно. Животните не са способни да се държат като хора, следователно не могат да бъдат хора. Така, всички тези въпроси при човека са въпрос на избор - той е свободен - а при животните са въпрос на липса на избор - те са принудени да следват природата си.



Но същата трансцедентна граница съществува и над човека. Никога в древната литература не се е говорило за ангели, наследяващи Бог. Онези ангели, които са мислели, че могат да наследят Бог, са порицавани като примери за основно невежество. Но в древната литература много пъти хора са ставали ангели, или богове. Навежда на мисълта, че, точно както животните, човек може дори да станте ангел, тоест постоянно да се приближава към Бог и да казва, че в един или друг момент е по-близо или по-далеч от Бог, може да наследи дори Божието царство, но не може да наследи Бог, точно както животните никога няма да могат да наследят хората, само територията им.

И математическата наука доказва всичко това, като демонстрира теоретичния модел за хилядолетните практически примери, които постоянно наблюдаваме с очите си.




Ню-ейдж програмата (новата "духовност" на Новия Световен Ред) и пропагандата на световния заговор цели, чрез Прозореца на Овъртон, да извърши поетапно разграждане в самите основи на най-елементарното образование. Цели се на необразованите маси да се дадат подходящи внушения, така че образната представа за човека и човешкото да се промени така, че да е неразличимо от животинското. Това е причината бита и всекидневието ни да става все по-плоско и все по-плитко, следователно и все по-животинско. Такива са последиците, когато все повече хора се мислят за животни, без да се замислят, наподобявайки животинското незнание за собствените знания.

Никой нямаше въобще да се опитва да прави такива конспирации, ако човек действително не беше свободен да избира, тоест, ако не беше човек, а не просто поредното животно.

8
Всички теми / Микроферма за кълнове
« -: Юни 19, 2018, 12:25:08 am »
От няколко седмици вече съм притежател на известната самоделна Микроферма за кълнове :)

Както повечето от настоящите участници и читатели знаят, имам богат опит с гладуването и храненето по всевъзможни начини, от самостоятелно излекуване на лични болести до застрашаване на личния живот, мога да говоря за почти всичко в тази област. Определено имам и богат опит с покълването. Никога обаче не съм имал възможността да проведа диета на поници - това е онзи стадий на поникване, когато кълнът разлисти зелени листенца.
Основната пречка беше, че винаги съм работил на смени по 12 часа, но за разлика от ферментациите кълновете искат да им се обръща внимание по няколко пъти на ден. Когато съм си вкъщи всичко е наред, но на всеки два-три дена кълновете ми остават сами за 12 часа, а това е прозорец за загниване и плесенясване. Нужна е само една възможност за сговняване на атмосферата да бъде успешна, за да отиде в кофата цялата реколта в дадения съд.

Аз самият до сега съм си правил няколко инструмента за по-лесно системно отглеждане на кълнове. Така и не успях обаче да направя подходящ съд и система, която да създава нужния климат за семената. Възможно е да се направи автоматична механична система, ако човек се зарови в античните изобретения и изкуството на Да Винчи например, но заради света в който живеем днес, тези усилия ще доведат до нещо не чак толкова задоволително. Винаги съм си мечтал за автоматичен електронен контролер за тези неща.





От сайта на човека можете да разберете всичко, ако ви интересува това устройство.



Защо на мен ми харесва? Ето какво значи това за МЕН.

Харесва ми заради човека. Този човек отговаря на повечето ми вярвания и на много от нещата, към които се стремя. По мои преценки и предположения (без неоспорими доказателства) и по мнение на мои приятели, това е същият онзи Людмил, който разпространи в интернет отглеждането на децата без пелени.

Без пелени - Естествена Бебешка Хигиена (ЕБХ)

Както всички настоящи читатели и участници знаят, ненавиждам медиците и лекарите, които практикуват в институционализираните медицински учреждения. Поради това, определено и с две ръце съм застъпник за надомното раждане на деца. Не само че информацията за гледане на бебета без пелени е на 100% вярна и работеща, но имам и приятелско семейство, които наскоро посрещнаха първото си дете и изпробват всички тези алтернативни подходи с чудесни резултати. Те самите подготвят интернет портал за такива неща, така че няма смисъл сега да говоря с подробности за това. Ще му дойде времето.

Отдаден поддръжник съм на идеята, че градовете трябва да се напуснат, ако човек иска да вземе контрола на живота си в свои ръце. Някои от вас знаят колко много думи сме изписали по въпроса с децентрализацията - децентрализация на образованието, децентрализация на медицинското обслужване, децентрализация на енерго- и водоснабдяването... Това е практиеският начин да си възвърнем свободата.
Само че, за да може човек да напусне града и Системата на робството и контрола, той има нужда от ЗНАНИЕ. Това знание се изразява в знаенето и умеенето да се намират и изработват ОРЪДИЯ НА ТРУДА и способи, които да работят ВМЕСТО човека. Да излезеш от добър стандарт на живот и да се набиеш в лош стандарт на живот, само защото единият носи етикега "град", а другият - "село", озвачава от роб на Системата и технологиите да се превърнеш в роб на примитивизма. Това няма нищо общо със стремежа към свобода. Групите, които повтарят редовните грешки на родовите имения и системните глупости на екоселищата, са болшинство в България. Те за жалост произвеждат единствено отчаяни хора и помагат на непречупените да се пречупят, превръщайки мечтите им в илюзии.

Но хора като Людмил са безценни за всички нас. Този род хора осъзнават, че за да победиш Системата, ти е нужна информация. След информацията, ти е нужен способ.

За да избегнеш намесата на медиците в живота на детето си, ти е нужна информацията, че е възможно да става по друг начин. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа, за да можеш да го повториш и ти.
За да можеш да вземеш под контрол здравето и храненето си, ти е нужна информацията за най-чистите и подходящи храни. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа или инструмента, за да го повториш или за да го купиш и ти. И тук идва ред на парите.



Както изглежда, явно съм напълно самоосъзнал се анархист. Не защото се числя към българските малоумни тинейджъри, за които анархизъм значи урок по полит-история и не защото съм захлебен с някакви тинейджърски манифести. За мен е достатъчно да разгледам описаното от Ларкън Роуз и Джереми Лок, за да видя че това са естествените закони и корените на всички неща.

Човек може да бъде свободен на пазара, само когато има пазарно осъзнаване. Моето пазарно осъзнаване ми казва, че в никакъв случай не бива да посещавам верижните магазини, когато търся хранителни стоки. Ако търся нещо за ядене, купувам единствено от сергиите на пазара. Когато ходя на пазара, избягвам да пазарувам от дъртаци и пенсионери. Причината е, че на моя пазар поне има много сергии, на които продават млади момичета и момчета, мои връстници или по-малки или по-големи от мен, както и млади семейства. Нямам никакъв интерес, при това положение, да бъда клиент на някой пенсионер. Винаги, когато ходя на пазара, купувам от едни и същи хора - защото това е начина винаги да получавам най-доброто и винаги да получавам повече като отношение, а не минимума като отношение, който получават неприятните хора.

И по този начин имам контрол над онова, което намирам и получавам на пазара - никога не бих могъл да имам контрол над онова, което получавам във верижен магазин.

И в този ред на мисли... никога не бих си купил някакъв уред за правене на кълнове от какъвто и да е производител, при положение, че Людмил продава самоделни апарати.

Първо, Людмил разбира какво прави и защо го прави и го показва. Така че аз знам, че този самоделен уред е правен с много неща наум и с много съображения, за които аз сега не се сещам, защото никога не съм се опитвал да го направя.
Аз самият се занимавам с разни изобретения (както може би знаете). Не говоря за тях поради съображения за бъдещето. Защото аз съм човек, който с изобретенията си се цели в бъдещето. Правя ги, за да изпълняват някаква роля, с изпълняването на тази роля целя да постигна определен ефект върху нещо по-голямо и по-широко и успехът на изобретението е само началото на начинанието. Знам какво означава да се стигне до този етап на дадена машина.

Един-двама човека вече ми отправиха очаквания коментар, "Двеста кинта за кутия с вентилаторче за компютър? Дето мога сам/сама да си я направя за левче?". Ако и вие мислите по този начин, тогава покажете ми, че можете да го направите. Ще ви дам левчетата, които искате, може дори да поискате и повече и пак ще ви ги дам, не съм беден. Единственото, което аз искам, е да ми дадете способ, който работи, и средство, което да ми помогне да се противопоставя на централизираната Система. Аз искам този уред. Каквото поискате, ще ви го дам, искам само да го направите - да купите тия материали и да ги сглобите по този начин, за да мога да ползвам машината.

Истината е обаче, че ако можехте, щяхте вече да сте си я направили. Истината е, тоест, че вие НЕ МОЖЕТЕ.

Е... след като не можете, тогава защо въобще става дума за парите? Ако мислите по този начин, значи никога не сте се опитвали да излезете от Системата. Никога не сте се изправяли пред проблем, не защото няма пари, а защото няма РЕШЕНИЕ. Аз бих казал, че ако някой не се е изправял пред проблем, който не може да се реши с пари, значи не знае какво означава отчаяние.
Нищо не опира до пари, и вашите господари разбират това по-добре от вас!

Самият факт, че Людмил е успял да организира продаването на тези машини ВЪПРЕКИ Системата на правителството, е великолепен успех. Всеки човек трябва да е свободен да търгува с когото и с каквото пожелае, след като нищо не е откраднал (материално и нематериално). Подчинението на търговските закони обаче е точно обратното дело - никой не е свободен да прави каквото и да е и всеки подлежи на изнудване.
След като тези машини все пак се продават, по каквито и да е начини, аз се радвам.




Относно опита ми, критика и забележки

Определено е вложено голямо старание, това го казвам като самоук шлосер ;D Микрофермата идва и с подарък книжка, която може да се купи отделно за 5 кинта. Представлява изпринтирани листа и един цветно принтиран ламиниран лист А4 като за корица отпред и отзад, всичко хванато с телбод. Евтино... но се е получило много сполучливо и е много практична идея. Забелязват се и други практични и сполучливи решения по уреда...


Има обаче забележими недостатъци.

Вторият етаж според мен не работи. Всяка кутия идва с чиниики за окачване като втори етаж, на едни телове, които определено са единственото лошо изпълнение, което съм открил, намразих ги на минутата. Но вторият етаж не получава достатъчно влага от пръскачката, освен това прави завет на долния етаж и това се забелязва в растежа на пониците.

И със и без втори етаж, кълновете на първия не се развиват еднакво. Порастват много големи откъм пръскачката, и остават много по-малки под вентилатора. Мислено може тавичката да се раздели на три равни части по дължина, като онази една трета, която е срещу вентилатора, трябва в даден момент да се завърти наобратно, така че да отиде под пръскачката, защото кълновете никога не се развиват до поници.

Става дума за един и същи проблем (неравномерното порастване на първия етаж и недостига на влага и заветът, който прави втория етаж) и това е, че вентилатора просто издухва влагата от пръскачката в другия край.

Проблемът не е критичен, нека не звучи така, защото определено произвеждам доста добив на кълнове, и на един и на два етажа. На око бих го оценил, че ако предположим, че машината трябва да е 100% ефикасна, тя на практика е 70-80% ефикасна, като резултат измерен в големи зелени поници.

Но каквато и да е ефикасността, за мен тази машина е отворена врата :) За първи път в живота си мога да ям поници всеки ден и в желаните от мен количества - по друг начин, без автоматичен контролер, който да поддържа контролирана среда, този вариант би бил недостъпен за мен.



Възможни решения

Аз бих проектирал друг дизайн, бих ползвал овален съд и бих изнесъл вентилатора странично, така че въздухът да влиза под ъгъл в овалния съд, тоест бих се опитал да наподобя някои от известните чертежи на Шаубергер.

Човек веднага осъзнава обаче, че това е доста непрактично, защото продуктът би се усложнил. Да, ако човек си прави микроферма САМ, той би трябвало да заложи на дизайн, базиран на Шаубергер и прочие... но това е предимството на знаещия и можещия. Тук става дума за пласирането на прост уред - колкото по-опростен дизайн, толкова по-широка публика. Защото все пак целта не е само и единствено някой да се натъпче с кълнове - целта е простите и невежи българи (както пише в историята си  Петър Бакшев) да си отворят очите. За това говори и цялата информационна кампания и информационни материали, които Людмил трябва да подготвя - не за да създаде бъдещите купувачи на тези машини, а за да създаде различни животи от тези, които невежите българи в момента водят.

Затова, според мен може да се направи и друго - програматорът може да се настрои така, че пръскачката и вентилаторът да не работят едновременно. Според мен така ефикасността би трябвало да достигне 100% от капацитета на дизайна, поне за този модел.

Но може би това е означавало оскъпяване в известна степен. Както казах вече, за хората като нас това не би трябвало да има значение. За другите хора, които за нещастие са повече, може би ще е прекалено за крехката им воля.


9
Видовден беше вчера, 15 юни. Апокрифна Академия официално започна да функционира някъде тия дни и е факт вече от една година. За тази една година аз самият не научих нищо ново по отношение на интернет осведомяването, но за пореден път, този път категорично, си потвърдих всичко, което съм научил през последното десетилетие.

Нека започна разказа за моята равносметка, като опиша данните, на които лежи.






Към 20 април 2018 ползвателите на интернет наброяват 4.16 милиарда души. Това е съвсем малко повече от половината свят (по официалните данни за броя на населението) и представлява почти изцяло страните от първия и втория свят, и съвсем нищожен процент от обществата от третия свят. Такива общества са например Монголия, Бразилия, Индия, Африка като цяло и Мала Азия като цяло, и други.


От първия 1 милион най-посещавани сайтове в интернет:
  • 55% са на английски
  • езиците, които държат поне по 2% от оставащите сайтове в този един милион, са руски, немски, японски, испански, френски, китайски и португалски.

Това означава, че ако сърфирате в интернет на някакъв друг език, различен от английски, събирате информацията си от около 2% от обема на интернет, в добрия случай. В лошия случай, ако сърфирате на език, който не попада в горния списък, това означава, че посещавате интернет сайтове, които не получават внимание от цивилизования свят.



Спрямо 2011г, този един милион най-посещавани сайтове в интернет представлява 0.27% от всички сайтове в интернет. Това означава, че 99.73% от сайтовете в интернет не получават вниманието на цивилизования свят. Причината да не получават вниманието на цивилизования свят е езикова.
  • към днешна дата средностатистическият американец говори 1.18 езика, като вторият език най-често е един от горната група, който има поне 2% участие в първия милион най-посещавани сайтове в интернет
  • 46% от европейците говорят втори език, а 16% говорят повече, като великобританците като цяло не говорят втори език

Среден брой езици, които хората в Европа говорят, по държави

Най-често говореният втори език в Европа е английският.

Това, че повече от 99% от сайтовете в интернет не получават внимание от най-цивилизования свят има две последствия.
  • Първо последствие - повече от 99% от сайтовете в интернет не получават контрол от цивилизования свят, в смисъла, че тези сайтове могат да съдържат напълно погрешна информация, пропаганда, заблуждаващи твърдения и да са пълни с глупости, но на никой не би му пукало за това и почти никой не би извикал, че "царят е гол", защото поради ниската популярност на такива сайтове, тези усилия биха били безсмислени
  • Второ последствие - в случай, че в някой от тези сайтове все пак се съдържа някаква много малко известна истина или информация, има голяма трудност тя да си пробие път до обществата, които са от съществено значение за цивилизацията... Защото обществата в Сомалия, Азербайджан и Филипините на практика нямат роля в цивилизацията и информацията, която се съдържа зад техните граници, е безсмислена и от нея няма никакъв ефект, докато не напусне местната културна капсула.


От 2001 до 2011г степента на разпространение на английските интернет сайтове е нарастнала с 281%, на испанските - 743%, на китайските - 1277%, на руските - 1826%, на арабските - 2501%. Това означава, че руските и арабските общества в момента стремглаво увеличават присъствието си в интернет и това е свързано с постепеното цивилизоване на съответните региони и приобщаването им към световното семейство на човешката раса. Нещо, с което 90% от индийските села например не могат да се похвалят, въпреки че Индия е един от световните интернет центрове. Този контраст се създава само от един фактор - за разлика от другите споменати общества, индийското общество не прави никакви усилия да разгради кастовата си система, а тъкмо обратното - кастовото разделение и културен контрол чрез тактиката "разделяй и владей" е стабилна и дълбоко вкоренена в тяхното мислене.


25% от хората по света, които използват интернет, са англоговорящи. 19.4% говорят китайски, а всички станали са под 10%.


От първите 10 милиона сайтове в интернет, които съдържат многоезично съдържание, българските сайтове са в топ 39. Българските сайтове, съдържащи информация на повече от един език, са на 27мо място в света (0.2% от 10-те милиона най-посещавани сайтове в интернет).

Ползвани материали:
Usage of content languages for websites
The World Languages Statistics
NET.LANG: Towards a multilingual cyberspace
Estimation of English and non-English Language Use on the WWW





Какво говори това за информираността на българина?

Тези данни потвърждават онова, което съм усетил и забелязал в личния си опит през последното десетилетие. Българите ползват за своето информиране няколко процента от интернет, които са част от онези общо 99.73% от интернет, които слънце не ги огрява. Логично, информираността на българите отразява това положение - сведенията на българите като цяло са неверни и нерядко са напълно измислени. Това се получава, защото, когато българинът е притиснат да намери информация, максималното което може да направи, е да се забие в някой екзотичен сайт, който никой в света не посещава (най-вероятно руски) и да попие абсолютно безкритично тази информация, за която почти никой не си е дал мнението. Дори и да му хрумне да проверява информацията си за автентичност и достоверност, какво може да направи? Ако не знае английски, което е почти по презумпция, българинът няма пътечки и инструменти за проверка на онова, което му стига до ушите.

Той, българинът, често си дава сметка, че му се говорят глупости. Затова прибягва до отчаяната мярка, да разчита на местния, български, роден информационен ресурс. Тоест търси информатори, които са българи и разпространяват информация на родния му език. Това той го прави като компромис в самото начало. И понеже вече е направил един компромис, много му е трудно да критикува собствените си родни информатори и да прави втори компромис в опит да се отърве и от тях.

Българският народ не е способен да генерира каквато и да е информация, защото у този народ вече няма никакви знания.




Тъй като опазването на качеството е женствен принцип, нека използвам аналогия, за да подчертая как се опазва и как се губи знанието, като разгледаме оцеляването и смъртта на един народ.

От дълбоката древност на всички старейшини им е станало ясно, че що се отнася до мъжете и жените в едно общество, важните са жените. Мъжете са похарчими. Дори и почти всички мъже да бъдат избити, те са слаб фактор по отношение оцеляването на общността, защото ако бройката на жените е запазена, племето в кратки срокове ще достигне до предишната си популация.
Една общност винаги попада под ударите на природата, в лицето на климата и бедствията, под ударите на превратностите, в лицето на дивите зверове, инцидентите и нещастните случаи, и под ударите на времето, в лицето на самата старост и отмиране. Затова всяка общност има своя долен праг на популация, на население, който се смята за здравословен. Ако населението като бройка падне под този долен праг, оцеляването на общността се поставя на кантар и общността става уязвима за случайностите - катаклизми и нещастия. Колкото по-дълго време общността седи под този долен праг, толкова повече се увеличава риска за нейното просъщестувване, така че бързината, с която общността ще възстанови числеността си, е много важна за снемане на риска от изчезване. Ако бройката на жените не се променя, но бройката на мъжете драстично спадне, дори това да означава изчезване на почти половината от общността, това представлява сравнително нисък риск.
Нещата не стоят така обаче, ако повечето от жените бъдат избити. В такъв случай скоростта, с която общността ще може да възстанови числеността си, е изключително бавна. Дотолкова, че отмирането на общността е почти гарантирана, дори и почти всички мъже да останат живи, тъй като възстановяването на числеността трябва да се помести в ограничен период от време - защото всички остаряват и ще умрат от старост след определен брой дни и без достатъчно жени, това означава, че достигането на безопасния праг на численост е невъзможно, следователно общността ще се затрие при следващия непредвиден катаклизъм, нещастно засушаване, наводнение или пък непредвидена епидемия.

Старейшините в най-дълбока древност бързо си дали сметка, че следователно контролът над общността е в ръцете на жените и който контролира жените, контролира и цялата общност.

Същото е и със знанието. Който контролира знанието, контролира бъдещето на цялата общност.

Знанието трябва да се опазва по същия начин, и отново по същия начин, то има един безопасен долен праг. Ако знанието намалее под безопасния долен праг, се надига сериозен риск, който застрашава и малкото останало знание от затриване, защото знанието само опазва себе си, стига да е в достатъчно количество. Ако не е налице достатъчно количество, знанието има навика само да саботира и малкото от себе си, което остава налично. У нас отдавна няма общества, чиято цел е да опазват знанието, всички такива са били системно физически унищожавани точно така, както се избиват и отнемат жените от една общност, за да бъде заличена. А дори и да има общности, опитващи се да опазват знанието, по тези земи и по тези хора вече не се открива знание, тук няма информация, ние сме народ, който не знае и няма сведения за почти нищо. Това го знае всеки, това е история, която все още се учи.

Напълно според тези закономерности, този народ ражда единствено саботьори, които втълпяват на малоумните и непросветени маси, че генерират информация. Всъщност те генерират само лайна, благодарение на множество модерни имена думата езотерика в България в момента е мръсна дума, която не заслужава никакво уважение. Няма такъв закон, според който количествените натрупвания водят до качествени изменения. За всяко едно качествено изменение е нужна критична маса и катализатор - без катализатор, критичната маса ще си остане просто една купчина от долна маса, която само расте. По същия начин растат и лайната, които българите приемат и задържат в себе си, мислейки ги за езотерика или някакъв вид качествена информация. Никога една лъжа не може да стане истина чрез количествено натрупване.



Апокрифна Академия е отлично конструирана, така че да функционира спрямо тези закономерности. За изминалата една година сайтът ни съвършено доказа своята ефективност, точно както бе замислен, и аз не мога да съм по-доволен от това :) Развитието на съдържанието тук е по-бавно, отколкото ми се иска, но често като се връщам назад всъщност си давам сметка колко голям напредък е всичко това. Предвид описаните закономерности, няма как да се очаква бърз растеж на съдържанието. Апокрифна Академия има за цел култивиране и опазване, и това е колкото тежък, толкова и сложен процес, така че това, което до момента е налице, всъщност е впечатляващо :) Това не означава, че се абстрахирам от високите си очаквания и изисквания към нашия труд - запазвам ги, защото знам какви развития всъщност се случват зад кулисите, за да може някой ден да станат част от съдържанието тук.

10
Нека първо споменем най-неизбежното:





Древни китайски нефритени копчета

Нефритът е декоративен минерал, известен най-вече със зелените си разновидности, които са най-разпространените в древното азиатско изкуство. Терминът нефрит (jade) се отнадя до два различни минелара:

  • Нефритът се състои от микрокристална, сключена, нишковидна матрица на богатите на калций и магнезиево желязо амфиболни разновидности на минерала тремолит (калций-магнезий) - фероактинолит (калций-магнезий-желязо). Средният член на тази поредица минарали със средна структура е наречен актинолит (копринено нишковидната минерална форма е една от формите на асбеста). Колкото е по-високо съдържанието на желязо, толкова по-зелен е цветът.
  • Жадеитът е пироксен, богат на натрий и алуминий. Скъпоценната форма жадеитния нефрит е микрокристален, сключен израстък на жадеитни кристали
Английската дума за нефрит (jade) произлиза (през френското l'ejade и латинското ilia "хълбоци, бъбречна област") от испанския израз piedra de ijada (записан за първи път през 1565г) или "камък на слабините", заради вярването, че е ефикасен в лекуването на болести на слабините и бъбреците. Нефрит идва от lapis nephriticus, латински превод на испанското piedra de ijada.
https://en.wikipedia.org/wiki/Jade


Нефритът е най-основния символ в писанията от "Безсмъртни сестри" и е важно да се има представа за това нещо, което е непознато на нашата култура. В Китай този скъпоценен материал се е използвал толкова всеобхватно в изкуството, че още в древността се е превърнал в символ за цялото китайско население и, заради влиянието на Китайската империя, в региона, което още в древността най-вероятно е значело милиони хора.

Като символ, нефритът се свързва със:
  • живецът на младостта; сексуалните енергии; сексуалните области в тялото; здравето на съответните системи.
  • богатството с преносен смисъл; В древността нефритът е бил очевидно богатство и е играел ролята на инвестиционна стока, а златото е била разменната стока, така че що се отнася до символа на заможността, нефритът се е приемал както златото в днешно време, когато разменното богатство са банкнотите. По този начин, в древността нефритът е означавал онова, което ние днес наричаме златно - златно сърце, златна памет, златни ръце - предметът на инвестиционното богатство става нарицателно за богатството в преносния смисъл, докато в контраст на това предметът на разменното богатство става символа на богатството в презрения, светски смисъл.
  • астрала, неплътните селения; На ден днешен имаме някаква представа, че астралът е някак си със зелен цвят, но дори в днешно време никой не сравнява този зелен цвят с хлорофилното зелено на растителния свят. Тези неща се свързват с минералния свят, може би заради останалите сходства с кристалността, като структура, оптични и други качества, буквални и преносни. Друга особеност е, че както знаем, в езотериката често се търси паралел между водата и камъка или нещо, което да въплъти и двете едновременно и когато не се говори за лед, често се говори за кристални минерали.
Трябва да се има предвид дълбокия анализ на Давидовиц в неговата кига "Пирамидите - една разгадана енигма". В нея той подчертава различните подходи към номенклатурата, които създават пропаст между съвремието и античността. Докато ние в модерно време класифицираме минералите основно по външните им качества и от тях основно по цвета им, древните египтяни са градили минералогична номенклатура на база скритите качества на материалите - например, наименували са с корен "чесън" и "лук" минерали, които миришат по този начин, когато бъдат запалени, заради това, че са минерални структури на арсена; кръщавали са минерали на особения цвят на пушека им при горене, а не на цвета, който имат на дневна светлина, и прочие.

Много от по-сериозните изследователи, които нямат навика да се водят от предразсъдъците в науката, твърдят, че в най-дълбоката древност Китайската цивилизация и Египетската цивилизация са имали установен културен контакт и обмен. Задължително трябва да се отбележи, че предвид силно символизирания и митологичен образ на нефрита, чиято стойност е най-вече културна, много е вероятно голяма част от смисъла на този символ да се губи в пропастта между съвременната и древната научна номенклатура.




Искам и да вметна, че преводачът на "Безсмъртни сестри" има едно любопитно разбиране на нещата (което явно отразява гледна точка в даоизма). На едно място в началото той казва:
Цитат
По-общо казано, [науката на живота] се занимава с всички въпроси на употребата и настройката на човешките или достъпните за човека енергии в конкретното живеене, и светското и финалното*.
Оригиналните думи за "светското и финалното" са both temporal and final.

Темпорално идва от английската дума за време, time. Тоест темпорално значи нещо, което се отнася до времето като научна величина. Например темпоралната равнина е всъщност онова, което наричаме време-пространство. Това е много интересно, още повече ако се направи паралел с някои неща от разсекретения документ на ЦРУ за проекта "Гейтуей", където се говори за различните измерения на действителността.

Така, от една страна може да се каже, че авторът счита "светското" живеене за онази част от живота, която човек прекарва в измерението на време-пространството, тоест познатия физически свят и проявление. Под "финално" живеене авторът сякаш има предвид онази част на живота след прехода на плътта, която човек в крайна сметка неизбежно води и която някои хора явно водят завинаги.

11
Още в началото на сайта ни се опитах да напиша тази тема, но се отказах поради липса на вдъхновение. Колкото повече материали натрупваме обаче, толкова по-лесно става да се говори за още повече неща :) Мисля че вече прескочихме критичния минимум и в момента няма тема, за която да нямаме отправна точка.

Осъзнах, че трябва има български вариант на тази информация, още щом изгледах видеото на един ютубър. Той е случаен човек, просто един от всички нас без нещо особено в живота му, а изложението му не се опира на някакви изтъкнати доказателства, не прави опит за доказване валидността на предложенията си. Но, в интерес на истината, доказателствата са толкова много, ще е трудно човек да посочи някое конкретно, попадението на аргументите му се вижда веднага с просто око.

Според мен обаче материала не подхожда на духа на Библиотеката и мястото на този материал е тук във Форума, защото целия трябва да бъде преразказан. Начинът, по който е представил видеото си в YouTube силно ме възпрепятства да го представя по вече познатия начин - като текст, играещ ролята на субтитри, и вмъкнати в него кадри от видеото. "Паралелна Реалност" имат богат опит с анализирането на културни продукти и културни изяви и няма смисъл да правя същото като тях. Затова се замислих, че може би мога да построя темата по хаотичен начин, под формата на джобен тълковен речник, така че да се получи нещо като шаблон, по който почти всеки филм на Холивуд да може да бъде дисектиран до кости :)

И така реших да събера информация и от още ютубъри и всевъзможни източници, заемайки се с трудоемката задача да обърна персонално внимание на всеки един окултен символ, предоставяйки колкото мога повече силна информация за произхода и смисъла му. Символите и анализа им ще се добавят с времето. Голяма част от всичко това съм го запомнил и не винаги помня от кого... списъкът с източниците пък ще е доста дълъг, затова смятам просто да кажа, че всичко това е от лесно достъпни източници в интернет.

12
Имам да кажа няколко неща, след като вече заглавният документ на ЦРУ за проект "Гейтуей" е достъпен за всички ни.

Знаете - тези, с които си общуваме отдавна, още преди да създадем този сайт, и които ме познават - че винаги съм имал особено мнение за феноменологията, свързана с излизането от тялото, астрала, концепцията за "висш аз" и сродните й концепции, както и за информацията, добита по тези начини. Особеността на мнението ми винаги се е състояла в това, че като цяло никога не съм бил съгласен с тези неща. В повечето пъти съм бил тактично несъгласен, и немалко пъти съм бил и нетактично несъгласен, множество пъти съм опитвал да засегна някои неща в разговорите на такива теми, които другите намират за смущаващи и реагират различно на тях.

В този момент, мисля, вече е подходящо да обсъдим нещата както подобава, с някаква доза ерудираност и по-професионално, защото разликата с миналото е, че сега за първи път имаме сериозна платформа, където може да се осъществяват такива разговори - "Апокрифна Академия", и сега за първи път всички ние разполагаме с авторитетна и качествена информация, еднакво достъпна за всички нас, а не само за някои - Библиотеката на сайта вече започва да добива вид, дори и да е само в началото си.

Така че сега аз също мога за първи път да кажа всички онези неща, които до сега не е имало възможност и най-вече смисъл да говоря.

13

Одобрено за разсекретяване 10.09.2003: CIA – RDP96 – 00788R001700210016-5

Операционна група на армията на САЩ
Управление на разузнаването и сигурността на армията на САЩ
Форт “Джордж Г. Мийд” (Fort George G. Mead), Мериленд 20755


9 юни 1983г

ПРЕДМЕТ:  Анализ и оценка на процеса “Гейтуей” (Gateway Process)
ДО:  Командир
Армейска операционна група на САЩ
Форт “Мийд”, MD 20755






1. Възложихте ми задачата да осигуря оценка на Гейтуей преживяването по отношение механиката и крайната му практичност. Заемайки се да изпълня тази задача, скоро стана ясно, че, за да оценя валидността и практичността на процеса, трябва да извърша достатъчно допълнителни изследвания и анализи, за да мога в пълнота да разбера как и защо работи този процес. Честно казано, сър, това се оказа една екстремно ангажираща и трудна работа. Първоначално, възоснова разговори с лекар, който премина Гейтуей тренировката заедно с мен, за да се сдобия с информация относно квантовата механика, за да съм в състояние да опиша природата и функционирането на човешкото съзнание, прибегнах до био-медицинските модели, развити от Ицхак Бентов (Itzhak Bentov). Трябваше да съм в състояние да построя един научно валиден и сравнително ясен модел за това как функционира съзнанието под влияние на техниката за синхронизация на мозъчните половини, прилагана в Гейтуей. След като приключих с това, следващата стъпка включваше прибягване до теоретичната физика, за да мога да обясня характера на време-пространственото измерение и средствата, чрез които разширеното човешко съзнание се издига над него, постигайки целите на Гейтуей. Най-накрая, отново счетох за нужно да се позова на физиката, за да преведа целия феномен на “състоянията извън тялото” на езика на физическата наука, за да премахна стигмата на окултните намеци и да го представя в светлина, годна за обективна оценка.

2. Започнах изложението с кратко описание на фундаменталните био-медицински фактори, влияещи на подобни техники и хипнозата, био-отговора и трансцедентната медитация, така че целите им и режимът им на функциониране да бъдат сравними, в съзнанието на читателя, с Гейтуей преживяването, докато се изграждаше модела на неговото собствено функциониране. В допълнение, този въвеждащ материал е полезен като подкрепа за заключенията на документа. Посочвам, че в определени моменти тези свързани техники могат да дадат полезни входящи точки за ускорено навлизане в Гейтуей преживяването.

3. Когато синът на прочутия физик Нийлс Бор (Niels Bohr) му се оплакал от неясната природа на определени концепции във физиката, той му отговорил така: “Ти не мислиш, просто се придържаш към логиката”. Физиката на измененото човешко съзнание се занимава с определени концептуализации, които трудно се схващат или визуализират в строгия контекст на линейното мислене на “левия мозък”. Затова, вземайки назаем начина на изразяване на д-р Бор, части от този документ ще изискват не само логика, но и докосване до интуитивното прозрение на десния мозък, за да се добие завършено удобно схващане на въпросните концепции. Въпреки всичко, щом се приключи с това, аз съм уверен, че строежа и приложението им ще издържи на рационалната критика.

4. Парадоксално, стигайки толкова далеч в стремежа си да избягвам оценките, основаващи се на окултни или догматични гледни точки, накрая счетох за нужно да се върна, поне накратко, на въпроса за въздействието, което Гейтуей процеса ще окаже върху нормалните системи от вярвания. Направих го, защото, въпреки че беше съществено да се избягва поставянето на оценката в такива рамки, почувствах, че беше нужно, след като завърша анализа, да посоча, че изведените заключения не са агресивни спрямо основните линии на източните или западните системи от вярвания. Докато ясно не се подчертае това, ще съществува опасност някои хора да отхвърлят цялата концепция на Гейтуей преживяването поради грешното вярване, че то противоречи и следователно е чуждо на всичко, което считат за вярно и истинно.

5. Това проучване определено не цели да бъде последната дума по въпроса, но се надявам, че валидността на основната му структура и на фундаменталните концепции, на които се основава, ще го превърне в полезен наръчник за други от персонала на USAINSCOM (Управление на разузнаването и сигурността на армията на САЩ), които трябва да преминат тренировка по Гейтуей, за да работят с Гейтуей материали.



14
Безсмъртни сестри
Тайни учения на таоистките жени


Преведена и редактирана от
Томас Клиъри





"Безсмъртни сестри" представя житейските истории и учения на изтъкнатите таоистки жени, живели през третото до дванадесетото столетие. Сред тях е поетесата и мистика Сун Бу-ер (Sun Bu-er), която останала в народния фолклор като една от Седемте безсмъртни и се появява като персонаж в безброй популярни романи в Китай. Тези успели и вещи жени, почитани както по тяхно време, така и в историята, представят едно неповторимо женско наследство в практиките за духовно развитие. Чрез стихотворения, приказки, поучения и коментари, "Безсмъртни сестри" хвърля светлина върху духовните методи, преподавани и практикувани от тези жени и илюстрира важността на женския подход в Таоизма.

Бележка от преводача: Седемте безсмъртни, или "Седемте истински даоиста от Севера", са персонажи от азиатския народен фолклор, преминали в митологията, възнесли се до безсмъртно съществуване чрез практикуване на таоистки практики за духовно развитие и даоистка вътрешна алхимия.

Томас Клиъри (Thomas Cleary) е многоуважаван като един от най-великите съвременни преводачи на азиатски текстове. Сред преводите му има множество класически текстове от будистката, таоистката и и-чинг литературата, включително "Същественото Тао" (The Essential Tao), "Пробуждане на Таото" (Awakening of the Tao), "Моментален Зен" (Instant Zen), и "Будисткото и-чинг" (The Buddhist I Ching). Трудовете му са преведени на немски, италиански, френски, турски, иврит, испански, чехски, тайландски, индонезийски, мандарин и други модерни езици.



СЪДЪРЖАНИЕ

Част 1
Сун Бу-ер

Въведение

Четиринадесет стихотворения с коментари от Чен Ингнинг (Chen Yingning)

Събиране на ума
Питателна енергия
Изпълнение на практиката
Отрязване на дракона
Култивиране на еликсира
Дъхът на утробата
Съсредоточаване на огъня
Присаждане на лекарството
Пречистване на духа
Поглъщане на лекарството
Въздържание от зърно
Лице в лице със стена
Проектиране на духа
Летене

Тайните текстове
Ненадминато истинно писание за Нефритеноподобната чистота
Истинно писание за Вътрешното питание на ембрионалната основа на Нефритеноподобната чистота
Безценен трактат за Запазване на единството по Великия път


Част 2
Поезията на жени Истински хора:

Алхимични тайни на женственото Тао
Ву Кайлуан (Wu Cailuan)
Фан Юнкяо (Fan Yunqiao)
Куй Шаоксуан (Cui Shaoxuan)
Танг Гуангжен (Tang Guangzhen)
Жоу Ксуанжинг (Zhou Xuanjing)
Сун Бу-ер (Sun Bu-er)


Част 3
Духовна алхимия за жени

Въведение
Духовна алхимия за жени


15
Така няма да се целим в теб само като гласоподавател, но и като характер

18 март 2018

Източник: OFFNews.bg

Оригинално заглавие: Данните на 50 милиона потребители на Фейсбук са продадени за кампанията на Тръмп



Данните на 50 милиона потребители на Фейсбук са продадени, за да бъдат използвани за разработка на софтуер, позволяващ да се предсказват гласуванията и да се влияе на президентския вот в САЩ през 2016 г. Това стана ясно след журналистическо разследване на вестниците "Ню Йорк таймс" и "Обзървър".

След разкритията социалната мрежа Фейсбук обяви, че е блокирала компанията "Кембридж Аналитика", специализирана в анализ на данни и работила за кампанията на Доналд Тръмп през 2016 г.

Компанията е обвинена, че е събирала лични данни на милиони потребители във Фейсбук без тяхното съгласие.

В своето разследване вестник "Обзървър" цитира Кристофър Уайли, бивш служител в компанията „Кеймбридж Аналитика“. Той е работил заедно с Александър Коган от Университета в Кембридж, с когото са събирали данните.



    „Целта беше да комбинираме микро таргетиране с нова концепция от психологията. Така няма да се целим в теб само като гласоподавател, но и като характер", разказва Кристофър Уайли.

Председателят на парламентарната комисия за разследване на "фалшивите новини" във Великобритания Демиан Колинс поиска днес собственикът на социалната мрежа Фейсбук Марк Зукърбърк да даде показания пред комисията, съобщи в. "Гардиън".

Колинс настоя още изпълнителният директор на компанията "Кембридж Аналитика" Александър Никс също да свидетелства.



    "Трябва да чуем хората, които могат да говорят за Фейсбук от позицията на ръководители, което ги задължава да знаят истинита. Някой трябва да поеме отговорност за това. Време е Марк Зукърбърг да спре да се крие зад Фейсбук страницата си", категоричен бе Демиан Колинс.

Преди няколко години Фейсбук съобщи, че "Кембридж Аналитика" е получила данни за потребители от приложение в социалната мрежа. То предлагало заплащане на потребителите, за да попълнят личностни тестове. Приложението било свалено от 270 000 души. Благодарение на него разработчикът можел да стигне до различна информация за потребителите, като например съдържание, което те са харесали, и дори да получи информации за техните приятели. Така чрез приложението са събрани данни за милиони хора.

"Кембридж Аналитика" твърди, че през 2015 г. е унищожила информацията, която е получила чрез приложението. Но преди няколко дни Фейсбук получил сведения, че не всички данни са били заличени. Това накара социалната мрежа да блокира достъпа на "Кембридж Аналитика", както и на нейния партньор "Лаборатории за стратегическа комуникация". Блокиран е и създателят на приложението за събиране на данни - преподавателят по психология от Университета в Кембридж Александър Коган. (Dr Aleksandr Kogan)

Компанията "Кембридж Аналитика" твърди, че не е извършила нищо нередно - партньорската компания "Лаборатории за стратегическа комуникация" е наела Коган да осъществи широкомащабен изследователски проект в САЩ. После обаче научила, че Коган е получил лични данни в нарушение на политиката на Фейсбук и затова изтрила всичко, получено от партньорската компания, която го е наела.

Щабът на Тръмп е наел "Кембридж Аналитика" през юни 2016 г., като ѝ е заплатил над 6,2 милиона долара, според данни на Федералната избирателна комисия.

Компанията твърди, че комбинира анализ на личността с демографски показатели, за да предскаже и повлияе на масовото поведение. Тя разполага с данни за 220 милиона американци, или две трети от населението на САЩ.




Досиетата на "Кеймбридж Аналитика": Аз създадох оръжието за психологическа война на Стив Банън - Срещнете се с човека, изнесъл информацията!
От повече от година разследаме "Кеймбридж Аналитика" и връзките й с кампанията Брекзит в Англия и с екипа на Тръмп на президентските избори. Сега 28-годишния Кристофър Уайли (Christopher Wylie) дава показания за ролята си по кражбата на профилите на милиони потребители на Фейсбук с цел да се порази електората в САЩ - от Карол Кадваладр (Carole Cadwalladr)

След Втората Световна война Тависток на практика може да се счита, че е станал част от британското Бюро за психологическа война, сега работещо по проекти, които се занимават с промиването на мозъците на цели народи.




Трябваше да съм готова да видя всичко: разказът на един бивш модератор на Фейсбук

08 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg

"Повечето е порнография"- това казва пред Би Би Си Сара Кац, която осем месеца e работила за Фейсбук като модератор на съдържание.

Нейната работа е била да преглежда жалбите за неподходящо съдържание. Когато започва работа, от агенцията, която наема служители, я предупреждават какви неща може да види. "Не бяхме оставени в тъмното", разказва тя.

"Можехме да отделяме най-много по минута на докладвана публикация, за да решим дали е спам или трябва да бъде премахната", продължава Сара. Тя допълва, че работният ѝ ден бил 8 часа, а за това време преглеждала близо 8000 поста - или по 1000 на час.

"Ако трябва да опиша работата си за Фейсбук с една дума, то тя би била "напрегната", споделя Сара.

"Решите ли да работите на подобна позиция, трябва да сте готови да видите всичко и то само след един клик. Можете да останете шокирани без предупреждение", продължава тя.

Част от нещата, с които се сблъсква Сара, е детската порнография. Сблъсквала се е с видео с 12-годишно момче и 8-годишно момиче. "Те не носеха панталони и се докосваха, зад камерата имаше някой, който явно им казваше какво да правят". Тя казва, че трудно се намира оригиналният източник на подобни постове, защото са споделяни от много хора.

Разказва, че с времето се свиква с подобни неща, въпреки че това не е правило дните ѝ по-лесни.

"Има много графично насилие, видях как жена се обезглавява ", допълва Сара, "политиката беше по-строга за премахването на порнографията, отколкото за графичното насилие", обяснява тя.

Относно фалшивите новини разказва, че сякаш са хванали социалната мрежа неподготвена. Често е попадала на докладвани новинарски статии, но не е била карана от ръководството да проверява информацията.

Според нея работата е монотонна и след първоначалния шок от видяното се превръща просто в кликане. "Дали бих препоръчала подобна работа? Ако можете да правите нещо друго, определено не", категорична е младата жена.

В отговор на историята на Сара от Фейсбук съобщават, че близо 7000 души се грижат за докладваните публикации, а в същото време полагат усилия да прехвърлят голяма част от тази дейност на изкуствен интелект. От компанията казват, че предоставят на служителите си подкрепа от всякакъв вид, дори психологическа, за да бъде гарантирано тяхното благополучие.

Страници: [1] 2 3 4 5