Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 34
1
Глава 4

Хей, учителю, остави децата намира!

/строфа от песента на Пинк Флойд - Стената/



Една от основните световни арени, в която се прилага Хегелската философия и материалистичната анти-психология на Вунд, е образованието.
През 1819г в Прусия било институционализирано първото задължително училищно обучение за деца. Според педагога и учител Джон Тейлър Гато (John Taylor Gatto) обществото в Прусия било разделено на "деца, които щели да станат създатели на политики; деца, които ще станат асистенти на онези, които правят политики (инженерите, архитектите, адвокатите, и докторите); и децата, които ще станат всеобхватната маса на употребяваните."

"Прусия основава училищна система на три нива, в която половината от един процент от населението (0.5%) се обучава как да разсъждава. Тези 0.5% отиват в училище, наречено академия. 5.5% от населението отива в Realschulen ("реално училище" от немски, вид средно училище, възприето във всички водещи европейски държави и Русия, бел.прев) където отчасти ги учели как да разсъждават, но не напълно, защото Прусия вярвала, че поражението им от Наполеон се дължало на това, че хората разсъждавали самостоятелно в стресовите моменти от бойното поле. Затова били решили да се погрижат чисто научно това да не се случва повече. Най-ниските 94% (ей на това му се вика пирамида, а?) били пращани във volkschulen ("народни училища", бел.прев), където трябвало да се научат на хармония, подчинение, свобода от стресово мислене, как да следват заповеди. Те измислили система, който де факто щяла да гарантира такива резултати. В народните училища, цялостните идеи (които участват в своята цялост в математиката, науката, социалното мислене, езика и изкуството) се разделяли на предмети, които преди въобще не съществували, тези предмети след това допълнително се раздробявали на уроци; а уроците се раздробявали на достатъчно малки отрязъци от време. Ако в един и същи ден имало достатъчно промени в предметите за учене, никой нямало да знае какво се случва."[1]

В средата на последното столетие, един член на тайното общество "Череп и кости", следвайки Пруската традиция, задействал образователна революция в Америка, която ориентирала цялата образователна система към целите на Новия Световен Ред. Този човек бил Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman), първият президент на университета "Джонс Хопкинс" и на научния институт "Карнеги" (Johns Hopkins University; Carnegie Institution). Гилман изучавал Хегелска философия в Берлинския университет през 1854-55г. Също в Берлинския университет през онова време бил и по-рано споменатия Вилхелм Вунд, който е ключова фигура в световното налагане на психологията в Хегелски стил.
Гилман идва от цяло родословие в костници и, след като се връща от Германия, през 1856г става ковчежник на "Череп и кости". Успоредно с това, Гилман става асистент-библиотекар в Йейлския университет, а две години по-късно е назначен на поста главен библиотекар.

По време на същия този период "Череп и кости" тайно превземат администрацията на Йейлския университет, като президентството на учебното заведение от този период нататък за постоянно попада в ръцете на унаследяващи се илюмизирани костници. Според "Иконоборец" (13 октомври, 1873г) (The Iconoclast, October 13, 1873):

"Те завзеха контрола над Йейл. Делата му се въртят от тях. Парите, които получава колежа, трябва да минат в техни ръце, и подлежат на волята им. Без съмнение сами по себе си са достойни хора, но множеството, което презираха, докато бяха в колежа, не може толкова лесно да забрави, и просто така да остави парите в техните ръце. Хора от Уолстрийт се оплакват, че колежът директно търси тях за помощ, вместо да моли всеки свой възпитаник да плати таксата си. Причината за това се открива в реплика, направена от един от първите мъже на Йейл и Америка: "Някои ще дадат, но не и Костниците, защото тях много повече ги е грижа за цялото общество, отколкото за колежа". Фондът "Уолзи" едва-едва се бори да продължи да съществува, поради семейни причини... Тук, следователно, причината за бедността на Йейл става ясна. Университетът е контролиран от малко на брой хора, като самите те се затварят и странят от останалите, на които предполагат, че са висшестоящи..."

Гилман се срещнал с Фредерик Т. Гейтс (Frederick T. Gates), който управлявал фондациите на Рокфелер, и го възмолил да основе Южния Образователен Борд (Southern Educational Board), сливайки фондовете "Слатър" и "Пийбоди". Гилман нарекъл фондацията "Генерален Образователен Борд" (General Education Board) - подчертавайки намеренията си. Организацията по-късно била преименувана на "Фондация Рокфелер".[2]

Гилман бил първия президент на университета "Джон Хопкинс", и внимателно подбирал само членове на "Череп и кости" и други групи с Хегелиански възгледи за преподаватели във факултета. Сред тези бил Стенли Хол (G. Stanley Hall), първият от американските ученици на Вунд, който се разписал в науката. Обучението, което Хол получил в Лайпциг, било платено със заем от член на обществото "Свитък и Ключ", дъщерно общество на "Череп и кости" в Йейл. В Лайпциг, Хол се потопил в хегелово-вдъхновени психологически изследвания, преподавани от материалистични психолози като Хартман (Hartmann), Хелмхолц (Helmholtz), и оказалия най-голямо влияние върху него - Вунд. Връщайки се в Америка през 1883г, той поел психологическата лаборатория в новия "Джонс Хопкинс" и основал Американската Психологическа Асоциация (American Psychological Association) и Американското Списания за психология (American Journal of Psychology).

Според Хол, "Психологията, която аз преподавах, беше почти изцяло експериментална, и в по-голямата си част покриваше материала, който Вунд беше публикувал в по-късното и по-голямо издание на "Физиологична психология".[3]

През 1889г Хол бил избран за първи президент на новооткрития университет "Кларк" в Уорсестър (Worcester), Масачузец. Хол бил ментор на едно от най-влиятелните имена в американското образование на своя век: Джон Дюи (John Dewey).

Дюи учил под грижата на Хол и университета "Джонс Хопкинс", после се преместил да преподава в университетите на Мичиган и Минесота. Друго силно влияние върху Дюи бил хегелския философ Джордж Силвестър Морис (George Sylvester Morris), който получил докторантурата си от Берлинския университет. Според Дюи, повтарящ като ехо сантименталностите на своите пруски ментори, "Няма бог, и няма душа. От опорите на традиционната религия няма нужда. Като се изключи догмата и вероучението, тогава непроменимата истина също е мъртва и погребана. Няма място за неизменни, природни закони или за перманентни морални абсолютизми."[4]

Дюи публикува първият американски учебник по Хегелова философия като приложение към Вундските психологически иновации в книгата си "Психология". През 1895г той се присъединява към факултета във финансирания от Рокфелер Чикагски университет, оглавявайки отделите по философия, психология и обучение, и отваряйки образователна лаборатория, наречена "Училище Дюи", по-късно станало известно като "Лабораторно училище на Чикагския университет".

Дюи следвал примера на Вунд, като настоявал, че образованието не представлява учене на умствени способности като четене и писане, а представлявало подаване на суров, непреработен опит към ума на детето; един вид психическа кутия на Скинър, само че в образованието. Традиционната роля на учителя като педагог била заменена от учителя като психолог, социализатор, евгеник и глашатай на идващата супер-държава. Дюи вярвал, че целта на обществените училища била "да поеме активна роля в определянето на социалния порядък на бъдещето... като учителите се ориентират спрямо по-новите сили, които ще упражняват социален контрол върху икономическите сили".[5] Дюи също така отбелязвал, че "Училището е преди всичко социална институция. Тъй като образованието е социален процес, училището е просто онази форма на обществен живот, в която са концентрирани всички онези агенции и която ще е най-ефективна в това да възпита детето да споделя наследените от него расови ресурси, и да използва собствените си способности за социални цели. Образованието, следователно, е процес на живеене, а не подготовка за бъдещо живеене".[6]
За Дюи, въпросът винаги бил как детето се свързва с Държавата, вместо как Държавата се свързва с детето.

Друг ученик на Вунд, който може би щяло да се окаже, че бил най-успешния разпространител на новата психология, премахваща психиката, бил Джеймс МакКийн Кател (James McKeen Cattell). Кател бил асистента на Вунд в Лайпциг за годините между 1883-86, и получил професорската си титла от великия старец през 1886г. Докато изнасял лекции в Кеймбридж през 1887г, Кател се запознал с човек, който го вербувал в социалния дарвинизъм - това бил братовчеда на Дарвин, английският психолог Франсис Галтон (Francis Galton), човекът, отговорен за популяризирането на евгенната наука и избирателното размножаване в началото на този век.

През 1887г Кател основава, в Пенсилванския университет, психологическа лаборатория по модела на Вунд, след това през 1891г оглавил новият психологически отдел в Колумбийския университет. Кател бил невероятно влиятелен и с успех разпространявал новата изцяло материалистична психология, и правел това, като създавал нови и нови списания, включително "Психологически преглед" (The Psychological Review), Наука (Science), Ежемесечна наука (Science Monthly) и Училище и общество (School and Society). Той публикувал и допълнителни материали, включително Американски мъже на науката (American Men of Science), Водачи в образованието (Leaders in Education), и Директоратът на учените американци (The Directory of American Scholars), ефективна стратегия за канализиране на протежетата на Вундската система в основния поток на американската мисъл.

Друго от съмнителните постижения на Кател било премахването на звуковия метод за преподаване на четене. Кател популяризирал метода "Виж-Кажи" за преподаване на четене, техника, която според някои източници била изобретена от Томас Хопкинс Галадет (Thomas Hopkins Gallaudet) за преподаване на глухите. Въпреки че Галадет не бил член на "Череп и кости", двама от синовете му посещавали Йейл и били приети в тайното общество.
Следвайки прозренията на Галадет в преподаването на глухите, Кател си направил заключението, че директното запаметяване на думи щяло да увеличи литературните способности, ако се приложи върху нормалните ученици. Опитът от следващите години не е доказал, че това е вярно, очевидно, и един от страничните продукти на Кателовата теория "Виж-Кажи" е, че приближавайки се към 21ви век милиони американски възрастни въобще не могат да четат или да пишат.

Цялата история за Галадет може всъщност да бъде опит за хигиенизиране на онова, което в действителност се е случило. Педагогът Джон Тейлър Гато отдава метода "Виж-Кажи" на Пруската система за училищно обучение, където тази система за не-учене на четене на практика се използвала, за да се спънат повечето деца, с цел да се даде предимство на онези от привилегированата класа. Гато казва, "Така те се сетили, че като подменят азбучната система на обучението в писане, на практика преподаваме звуци. (Пруската система била система на цяло изречение, вместо система на цяла дума. Запаметяват се цели изречения.) Ако можели да се доберат до децата, и да не им дават да четат добре в първите шест-седем години, след това вече нямало значение. Те вече не правят пълноценна връзка с напечатаната информация."[7]

Може би най-ефективният Троянски кон за инжектиране на Вундовата теория за човекът-машина в американската образователна система бил един индивид, Джеймс Ърл Ръсел (James Earl Russell), който учил и получил докторантурата си от Вунд през 1894г. Ръсел станал декан на Ню-Йоркския колеж по обучение на учители, който управлявал 30 години, постоянно попълвайки факултета си с практици от Вундовата школа, като в същото време превърнал колежа в най-голямата институция за обучение на учители в страната.

Друга илюминатост от задушаващите американското образование психолози бил Едуард Лий Торндайк (Edward Lee Thorndike), който с вундовците Армстронг и Джуд в Уеслианския университет, дипломирал се през 1895г. Торндайк се преместил в Колумбийския университет, където специализирал изучаване на животни в лабиринти, наречени "пъзелни кутии", накрая намерил своята ниша в Учителския колеж под управлението на Ръсел. Според Торндайк, преподаването било "Изкуството да подаваш и да въздържаш стимули, в резултат на което да създаваш или да не допускаш определени реакции. В тази дефиниция терминът стимули се използва широко, в смисъла на кое да е събитие, което оказва влияние върху човека - дума която му е казана, поглед, изречение което той прочита, въздухът който диша, и тн. Терминът реакция се използва в смисъла на каква да е реакция, направена от него - нова мисъл, чувство на заинтригуваност, телесно действие, каквото и да е умствено или телесно състояние в резултат на стимулите. Целта на учителя е, да произведе желателни и да предотврати нежелателните промени в човешките същества, като създава и възпрепятства определени реакции. Средствата на негово разположение са стимулите, които може да приложи върху ученика - думите на учителя, жестове, и външен вид, състоянието и приспособленията на учебната стая, използваните учебници, наблюдаваните предмети, и прочие дълъг списък с неща и събития, които учителят може да контролира".[8]

Бележка от преводача: С други думи Торндайк не е правел разлика между манипулиране, индоктриниране, втълпяване, и преподаване и образоване.
Торндайк казва още, "Изследванията върху капацитета и интересите на малките деца показват, че е желателно преди шест годишна възраст да се набляга или върху сдобиването с интелектуалните ресурси, познати като външните инструменти - четене, буквуване, аритметика, писане, и тн. - или върху абстрактния интелектуален анализ..."

"Въпреки бързият напредък в правилната посока програмата на средностатистическото начално училище е твърде тясна и академична в характера си. По традиция основното училище основно се посвещава на преподаване на фундаментални предмети, като четене, писане и аритметика, и свързаните с тях дисциплини... Неестествените упражнения, като тренировка по фонетика, умножителни таблици, и формални писмени движения, се използват в ненужно голяма степен. Предмети като аритметика, език, и история включват съдържание, което има твърде малка реална стойност. Почти всеки предмет се уголемява, с цел неразумно да задоволи академичния идеал на изчерпателността. Това, че типичното училище преекспонира инструктирането в тези формални, академични умения като средство за развиване на интелектуални ресурси... е оправдана критика... Елиминирането на несъществените неща чрез научно изследване, тогава, е една стъпка в посока подобряване на учебните занятия".[9]

Наблягането, от страна на Торндайк и неговите другари, върху "социализирането" на ученика - всъщност подчиняването на ученика под социалния строй - като противопоставяне на идеята ученикът да бъде научен на конкретни умения, е друг фактор, довел до цялостно разпадане на грамотността в САЩ, като в същото време не води до забележимо покачване на способността за социализиране - всъщност, очевидно е точно обратното.
Торндайк вярвал, че "Образованието е заинтересувано най-вече от основните взаимоотношения между човека и околната среда, от всички промени, които правят възможно по-доброто нагаждане на човешката природа към заобикалящото".

Това е друг важен момент от Торндайк и всичките други вундистки философии от по-късно време. Човекът е животно, което трябва да се адаптира към околната среда, тоест, социалната система и политическия режим, вместо да адаптира околната среда според собствения си възглед. Човекът трябва да бъде кондициониран да приема обстоятелствата, в които попада, а не да се учи да ги променя. Отново, контролиращият елит няма никакви скрупули, опитвайки се да промени обществото или околната среда, така че всичко да се подчинява на хрумванията им - дори и ако трябва да се мине с булдозерите върху дъждовна гора - единствено и само бунтарът, учил в обществено училище, трябва да се подчини, за да му промият от главата разрушителния дефект, наречен индивидуалност. Техниките за социализация, използвани от Вундианите, създават роботи, а не социални хора. Действайки от Учителския колеж на Колумбийския университет и по-късно основаното училище "Линкълн", и зависещи от постоянните инжекции с Рокфелерски пари, основните светила в полето на Вундувската психология, включително Торндайк, Кател, Ръсел и Дюи, дадоха начален тласък на "образователната" психология, по този начин преправяйки лицето на американските училища. И много от тези последователи на Вунд били много прями в изказваният си, че целта на образователната психология била създаването на Нов Световен Ред.

До 50-те години (1950) Учителският колеж бил, неоспоримо, най-мощната образователна сила в Америка, като приблизително една трета от всички училищни президенти и декани, и една четвърт от всички американски учители, били дипломирани в него. Сигурно било окуражаващо за Рокфелерови и сбирщината им да гледат как материалистичната психология и образование са спечелили, и вече били приети като норма в американските учебни системи.


Бележки:

1. Gatto, John Taylor, "Origins & History of American Compulsory Schooling," an interview conducted by Jim Martin, Flatland magazine number 11 (Произход и история на задължителното американско училище)
2. Sutton, Antony C., America's Secret Establishment. (Billings, Montana: Liberty House Press, 1986); Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia: Revelation Books, 1987) (Проклятието на Канаан)
3. Hall, G. Stanley, Cited in Sutton
4. Dewey, John. Cited in Ralph A. Epperson. The New World Order. (Tucson, Arizona: Publius Press, 1990)
5. Lionni; Sutton; Dewey, John. Quoted in Allen, Gary, "Hands off our Children!," American Opinion, volume XVIII, No. 9, October, 1975 (Долу ръцете от децата ни!)
6. Dewey, John, My Pedagogic Creed, cited in Sutton
7. Gatto
8. Thorndike, Edward L., The Principles of Teaching Based on Psychology. (New York: A.G. Seiler, 1925) (Принципите на обучението, основано на психологията)
9. Thorndike, Edward L., and Arthur I. Gates, Elementary Principles of Education. (New York: Macmillan, 1929)




Рентгенови снимки на мозъчни предаватели.





Д-р и г-жа Скинър преглеждат дъщеря си Деби, вадейки я от "кутия на Скинър". Деби извърши самоубийство в 20-те си години.

2
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 23, 2018, 01:29:26 am »
ПОПРАВКА!


Грешка, дами и господа! :) Когато казах, че в системата с три батерии и два положителни полюса може би не са нужни две батерии от едната страта, защото транзистора би трябвало да действа като диод... по-горе някъде... забравете го това.


Нека изясним напълно:
  • Плюса и минуса (полярностите) нямат значение. От значение е единствено разликата в потенциала. Нужно е от едната страна да има положителен терминал с по-голям потенциал, а от другата да има положителен терминал с по-малък.
  • Моята грешка беше, че си мислех, че транзистора (в моя случай BD245C) би трябвало да действа като диод, и да осигурява еднопосочно движение. Или не разбирам съвсем как работят транзисториите, или не разбирам съвсем как работят диодите.
  • Фактът е, че наличието на транзистор не означава, че ще има висок потенциал в едната посока, въпреки че тока отива в срещуположен положителен терминал. Потенциалът на срещуположния положителен терминал ЩЕ се извади от потенциала на положителния терминал, от който идва тока, НЕЗАВИСИМО, че веригата се отваря и затваря от транзистор (който сам по себе си е диод).

Затова не бързам да развивам темата :) Не трябва да се говори прибързано.

3
Всички теми / Re: Сребърната вода
« -: Февруари 21, 2018, 06:03:17 pm »
И аз си мислех дали няма да направи коментар или забележка във видеото, осем дена си е доста време. Определено трябваше да има съсухрен белег по чашата където е било старото равнище. Но пък... и да е доливано мляко... все пак ако беше хванало бактерии доливането нямаше да се отрази на крайното състояние.

Определено видеото не е направено с цел силно убеждение. Ако е искал да бъде наистина силно убеждение, трябваше да не го насича, а да го пусне на така наречения "time lapse", тоест цялото времетраене от осем дни без прекъсване, на забързан кадър. Иначе не се дават доказателства, че пробите не са манипулирани между накъсването на наблюденията.

Както и да е :) важното е, че е много лесно повторимо от всеки! И е добра идея за домашен експеримент.

Информативно е освен това - аз не се бях сещал, че мога да слагам по лъжица сребърна вода в разни неща, за да ги консервирам... примерно някаква зимнина, която не ферментира.

Освен това, супена лъжица сребърна вода сигурно може тотално да измести пастьоризацията на фрешовете и плодовите сокове! :) Много добра идея.

А и това че има субтитри на български не е за подценяване.

4
Всички теми / Платени тролове
« -: Февруари 21, 2018, 01:29:18 am »
Както някои от вас сигурно са забелязали, наскоро малко поизтупахме прахта от процедурата за регистриране на нашия сайт :) Това може да се проследи в НОВИНИ (най-новите са в най-първия коментар, а хронологията следва надолу).

Хората пък, които разбират от тези неща и са прочели що за сайт е "Апокрифна Академия", вероятно вече са забелязали, че сайтът ни е така измислен и устроен, че на практика вероятността трол да се появи тук е 0% :) Въобще не крия че аз поне се гордея с това.

Старите наши читатели обаче помнят други времена - когато сме писали по други места, по стари сайтове и с други псевдоними. В България няма нито един форум или сайт, в който участниците да не подозират организирана намеса от институции, специализирани в обществено-социална манипулация. Аз самият много пъти съм посочвал с пръст места, превзети от агенти на пропагандата.

Приближавайки се към това, което доста прилича на нещо като Трета Световна война, наоколо започват да се появяват все по-любопитни откровения. Сайтът OFFNews.bg отново ми прави впечатление с добра статия:




Как работят руските тролове: разказ от първо лице

20 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg


Смята се, че около 1000 души са заети в най-голямата руска фабрика за тролове. Срещу 13 от тях в САЩ вече има повдигнати обвинения. Людмила Савчук, която е била внедрена в групата, открехва малко завесата в интервю за Дойче веле.

ДВ: Познавате ли някого от 13-те руснаци от т.нар. фабрика за тролове в Санкт Петербург, срещу които в САЩ е повдигнато обвинение за това, че са се опитали чрез социалните мрежи да повлияят на резултатите от президентските избори през 2016 година?

Преди назначаването ми знаех три имена: Пригошин, Бурчик и Бистров (най-вероятно ръководни кадри в групата, заб. ред.) Още през 2014 година медиите писаха за тях. Що се отнася до останалите 13 обвиняеми, разгледах техните профили в социалните мрежи и установих, че са сприятелени с хората, които срещнах във фабриката за тролове.

ДВ: Какви са тези хора, срещу които в Америка има повдигнати обвинения? Що за хора са това?

Това са най-обикновени сътрудници, каквито имаше много. Това са хора, които направиха бърза кариера и изпълняваха задачите, спускани отгоре.

ДВ: Как е организирана работата в една фабрика за тролове? Как изглежда един работен ден?

Когато дойдеш на работа, на компютъра вече те очаква поставената ти задача. За всеки ден се прави тематичен план, в който САЩ винаги са сред първите 3 или първите 5 теми. Само тези, които се грижат за коментарите в медиите или социалните мрежи, получават своите задачи устно.

ДВ: Колко души са ангажирани там?

Тази фабрика не е единствената. Фирмата на улица Савушкина, която впрочем се премества, е най-известната. Хората от Москва са по-малко познати в сравнение с тези в Санкт Петербург. Вероятно фабриката за тролове в Санкт Петербург е най-голямата. Има и хора, които работят от вкъщи. Тоест не можем да кажем, че там са били заети хиляда души - макар точно тази цифра да посочват хора, които доскоро са работили там.

ДВ: Какво знаете за обикновените служители?

Това са предимно млади хора, на възраст около 20 години. Те работеха за пари. Заплатите бяха сравнително добри. Човек работи два дни, а следващите два почива. Аз поразпитах тук-таме и установих, че има и хора от други градове, както и от Украйна.Те се нуждаеха от пари, за да могат да си плащат наемите в Санкт Петербург.

ДВ: В САЩ ги обвиняват в опит да повлияят на изборите. Възможно ли е това, звучи ли Ви правдоподобно или е пресилено?

Никой не знае дали и в каква степен тези тролове са повлияли на нагласите на американските избиратели. Но намесата в изборите е безспорен факт. Дори и само един човек да е публикувал по поръчка нещо на английски в социалните мрежи, това е опит за намеса. Не се съмнявам, че САЩ постъпват правилно. Разбира се, че това не са били 13 или 130 тролове. Зад тях стои огромна по обем работа, която не е спирала. Мисля, че срещу хората от списъка са били събрани достатъчно доказателства, за да им бъдат повдигнати обвинения.

Дойче веле, заглавието е на редакцията





Естествено, това че сега говорим за Русия, съвсем не означава, че има невинна съвременна велика сила или още по-абсурдното - невинни разузнавателни агенции, наши или чужди. Мнението на нашия сайт, както и моето, е че лицата на манипулацията нямат абсолютно никакво значение. Вярвам, че единственото нещо от значение е истината, и е единствено важно онова начинание, което я опазва и защитава.

Ако някой не е съгласен, най-добре да поразмишлява вътре в себе си, защото само човек без достойнство би могъл да каже, че истината няма нужда от защита. А човек без достойнство е онзи, който не прави разлика между добродетел и порок, сиреч, такъв който по принцип не умее да разпознава истината, от което логично следва, че не е способен да я защитава.

Тези разсъждения следва да докажат и да подсетят всеки един от нас, че за да защитава истината, и следователно своето собствено достойнство, човек трябва да разполага с познанията, чрез които да я разпознава. Нека това да бъде всекидневно напомняне, за всички нас, че в този век и час трябва да четем повече книги.


5
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Февруари 20, 2018, 10:03:01 pm »
Изводът, тоест анализа (обобщен в един от първите абзаци), може да се каже и много по-директно - българите в момента не могат да мислят.

6
Всички теми / Новини за нашето общество
« -: Февруари 20, 2018, 09:59:23 pm »
Изводите от PISA: Българският ученик разбира понятията, но не и процеса. Как това да се промени?

20 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg



Учебните планове и програми по предметите от природни науки да се променят, като се намали обемът на нови понятия и се увеличи делът на часовете за упражнения. Тези предмети да се изучават в не по-малко от два часа седмично прогимназиален и гимназиален етап. Да се създадат стандарти за вътрешно оценяване на учениците при поставяне на текущи, срочни и годишни оценки, защото критериите за поставяне на текущи, срочни и годишни оценки сега се различават по региони и видове училища.

Тези и други препоръки отправи Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към Министерството на образованието и науката чрез публикуван вчера анализ на постиженията на българските ученици по природни науки в PISA 2006, 2009, 2012, изготвен от Галя Шуманова, Катя Минева, Лили Самуркова и Надка Филипова.

Резултатите на българските 15-годишни ученици в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че те изостават спрямо връстниците си в страните от ОИСР. През 2006 г. само 0,4% от тях се справят с най-сложните задачи в тестовете - тези от шесто равнище, при 1,3% от ОИСР. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в ОИСР. Резултатите на 42,7% от българските ученици са под критичното второ равнище на скалата. През 2009 г. средният резултат на българите е с 5 точки по-висок, отколкото в PISA 2006, но с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 г. средният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под средния резултат на ОИСР.


Анализ

Експертите от Центъра са анализирали представянето на учениците ни на 17 задачи, които са били включени и през трите години - PISA 2006, 2009 и 2012. Те са от областите: физични системи; биологични системи; Земя и Космос; технологии.

Изводите им са, че българските 15-годишни ученици се затрудняват:
  • да бъдат конкретни в отговорите си;
  • да аргументират отговорите си;
  • да търсят и откриват причинно-следствени връзки;
  • да използват експериментални методи за изучаване на явления и процеси и моделирането като подходи в работата;
  • да извличат конкретна информация от графики, диаграми, текстове и да я използват в подкрепа на отговора си;
  • да свързват знанията за процеси и явления с примери за приложението им от различни сфери на науката, техниката и технологиите;
  • да използват знания от една област и да ги пренасят и прилагат в друга, за да решат даден проблем;
  • да правят заключения, да изказват предположения и прогнози;
  • да правят логически съждения и модели и да ги прилагат в различни ситуации.

"Обучението по природни науки в нашето училище все още е ориентирано повече към усвояване на теоретичните знания и натрупването на информация, отколкото към надграждане и прилагане на теоретичните знания и умения за прилагане на практика и формирането на умения за справяне в реални ситуации, за анализ и оценка на процеси и явления в извънучилищната реална среда", пишат експертите.

Това, според тях, обяснява неумението на българските тийнейджъри да разбират, обясняват процеси и явления и да използват знанията по природни науки и приложението им в съвременния свят. Налага се изводът, че е необходим нов подход към изучаването на природните науки, който да разкрива пътя на научното познание, пишат още те.


Проблеми

Проблем на действащите учебни програми е съотношението между броя учебни часове според хорариума, големия обем от нови понятия, които трябва да се усвоят, и часовете за упражнения, които максимално могат да се проведат. Това води до „препускане” по учебния материал и недостатъчно развиване на уменията за прилагане на знанията, обясняват експертите първата си препоръка.

Те отбелязват също, че в училищната практика съществува порочен кръг, който намалява ефективността на обучението - от една страна, от учителя се иска да е стигнал до последната тема и да е преминал всички понятия до края на учебната година, а от друга, обективни причини (отсъствия, празници и др.) налагат преструктуриране на учебния материал. А то винаги е за сметка на упражнения и дейности по свързване на знания с практиката.

Експертите посочват и следния недостатък в държавните образователни изисквания и учебните програми за задължителна подготовка по предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование: предвидено е обучението да бъде на най-ниските три равнища - знание, разбиране и приложение, а по-високите - анализ, синтез и оценка, липсват или са застъпени в минимална степен. Освен това ниво „приложение” в масовия случай е сведено до решаване на количествени задачи, а не до практически упражнения или решаване на качествени задачи.

Липсва единен научен подход при изучаването на предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование и география и икономика, показващ единството и взаимовръзката между явленията и процесите в природата, пишат експертите и отбелязват, че в учебните програми са нарушени междупредметните връзки, което не предполага интегрирано изучаване и води до невъзможност за преподаване на явленията и процесите в цялост.

Системата на оценяване не отговаря на съвременните изисквания, категорични са те. "Тя е моментна с висока степен на случайност и фокусирана предимно към фактологичното знание и познание, като рядко се оценява способността на учениците да разбират заобикалящия ги свят в цялост".

Липсва провеждането на научен експеримент в обучението по природни науки или се свежда до демонстрация на явления или свойства на вещества и процеси, у учениците не се формират умения за четене с разбиране на текст, свързан с научни или технологични постижения или проблеми.

Предмети се изучават предимно описателно, задават се готови логически модели и алгоритми, които учениците да следват. От тях не се изисква да създават модел или стратегия за решаване на проблеми. Не се изисква да правят оценка, а заложените очаквани резултати в учебните програми са предимно на ниски познавателни равнища „описва, назовава, означава, разбира.......”.


Препоръки

Сред другите им препоръки са промяна в нормата на преподавателска заетост за учителите по природни науки (например изравняването ѝ с тази на учителите по математика, информатика и ИТ) с цел да се осигури повече време за подготовка на практически упражнения, самоподготовка, индивидуална работа с ученици и работа по проекти. Според тях е необходимо да се отпуснат целеви средства за подобряване на материално-техническата база на училищата и кабинетите по природни науки, за изграждане или възстановяване на кабинети. Обръщат внимание и на нуждата от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри.

Учебниците също са предпоставка за проблеми, констатират те и препоръчват разработване на учебници и учебни помагала, в които съдържанието и организацията да са ориентирани към развиване на природонаучната грамотност на учениците, в които се прави връзка между природните науки, между теория и практика и се отбелязват съвременните научни открития и технологии.


Примери

Недоброто представяне на българските ученици извежда на преден план неспособността им да прилагат наученото, защото тестовите задачи, които PISA използва, са разработени така, че да пресъздават конкретна ситуация. Поставен в контекста, наподобяващ реален проблем, ученикът следва да предприеме действия за неговото решаване. За да участва успешно в съвременната икономика, за да се конкурира на пазара на труда, е необходимо той да може да се справя с проблеми, за които не са разработени правила или алгоритми.

Тестовете в PISA, с които се изследва природонаучната грамотност, съдържат въпроси с избираем (структуриран) отговор и въпроси със свободен отговор – кратък и разширен. Въпросите са комбинирани в групи, свързани с конкретен източник на информация, възпроизвеждащ реална ситуация. Скàлата съответства на различни равнища в зависимост от трудността на задачите и измерваните компетентности и е разделена на шест равнища на постижения.

Задачите от І и ІІ равнище не са сложни, формулирани са в познат контекст и изискват елементарно тълкуване на ситуацията или познаване на природните процеси и явления. Задачите от ІІІ и ІV равнище са по-сложни, решаването им изисква предимно анализ на ситуации, които са непознати за учениците. Някои изискват интегрирани познания по различни природни науки. Задачите от V и VІ равнище са най-сложни и са свързани с обяснение на ежедневни ситуации със средствата на науката, използват се познанията по природни науки в непознат контекст. Изисква се самостоятелно създаване на модели за сравнение и експериментиране и приложението им в реалния живот.

В задачите от пето и шесто равнище от скàлата на PISA по природни науки се изисква интерпретиране на комплексни и непознати данни, обясняване на ситуации от всекидневието посредством методите на науката, използване на научно познание в непознат контекст и др. За да се справят успешно, учениците трябва да съпоставят отделни елементи от информация, като извършат няколко последователни действия.

Формулирането на аргументирани заключения и представянето им по определен начин изискват критично и системно мислене, мислене чрез модели, умения за преобразуване на информация (например създаване на таблици и графики от сурови данни) и др.

Ето няколко примера от представянето на българските ученици, анализирано от екипа в Центъра за оценяване в предучилищното
и училищното образование:


Един от въпросите в задачата „Трептения“ е свързан със звуковите трептения и възприемането им от човешкото ухо. Той оценява доколко учениците имат компетентност да използват научните факти, дадени в текста, за обясняване на проблем, свързан със загубата на слуха в определен честотен диапазон на младежи, които слушат музика със слушалки повече от два часа на ден и посещават дискотека поне веднъж седмично.

Трудността е 557 точки (трето равнище в скàлата на PISA).

Изисква се учениците да покажат умения за работа с понятията звук, шум и чуваеми за човека звуци.

За да отговорят, те трябва да разграничат две характеристики на звуковата вълна – нейната честота и силата на звука. За пълен кредит на въпроса ученикът трябва да свърже тези характеристики с възприемането на звука от ухото и да даде аргументирано обяснение.

Българските ученици показват следните резултати:

PISA 2006 – пълен кредит са получили 25% от учениците, участвали в изследването, и непълен кредит – 16%;
PISA 2009 – пълен кредит са получили 24,4% от учениците и непълен кредит – 18,5%;
PISA 2012 – пълен кредит са получили 26,65% от учениците; непълен кредит – 17,6%.

Възможна причина за представянето на частично верен отговор е, че учениците не са съумели да извлекат съществената информация, позволяваща им да разпознаят проблема и да го обяснят, пишат експертите.

Въпросът изисква да се направят изводи за връзката между честотата на трептене и човешката реч. От гледна точка на изискванията на учебните програми по биология и здравно образование липсва обстоен анализ на тази връзка, заключават те и допълват, че "формираните умения да правят връзка между причина и следствие са развити в недостатъчна степен у българските ученици".

"Учениците разбират понятията, но не разбират процеса - пишат още експертите от Центъра. - Това е компетентност, която се формира на основата на процесите в по-високите когнитивни равнища, т.е. това е компетентност, проверявана в задачата, но не е заложена като очакван резултат в явен вид в учебните програми по физика и астрономия и биология и здравно образование."


Вторият въпрос към задачата „Трептения“ оценява методите за научно изследване на възприемането на механичните трептения в диапазона на звуковите честоти; способността да се установява посоката, от която идва звукът; експериментирането и проверката на хипотеза. Той изисква учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намерят ключови думи за търсене на научна информация, да откроят основните характеристики на научното изследване – експериментиране и проверка на хипотеза.

Трудността на въпроса съответства на пето равнище от скàлата (640 точки).

Разпределение на отговорите:

PISA 2006 – 25% от участвалите ученици са с пълен кредит и 8 % – с частичен кредит;
PISA 2009 – 22 % от участвалите ученици са с пълен кредит и 8 % – с частичен кредит;
PISA 2012 – 25 % с пълен кредит и 7% – с частичен кредит.

Налага се изводът, че у повече от една трета от учениците не е формирано умението да откриват връзка между идеята, която се подлага на научно изследване, и експерименталното ѝ осъществяване, пишат експертите.

Според тях една от възможните причини може да се търси в целите, заложени в държавните образователни изисквания и и УС за област „Природни науки и екология“. "В тях липсват изисквания учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намират ключови думи за търсене на научна информация, да открояват основните характеристики на научното изследване", се казва в анализа им.


Задачата „Лъжици“ от първо равнище (324 точки) показва, че у нас все още има немалък процент ученици, които се затрудняват и от задачи на най-ниското равнище.

Тя представя класическа ситуация, която се разглежда при изучаване на величините „количество топлина“ и „специфичен топлинен капацитет“. Въпросът е свързан със степента на нагряване на тела от различни вещества, които поглъщат еднакво количество топлина за едно и също време.

Верните отговори на учениците в трите изследвания са:

PISA 2006 – 82% от учениците;
PISA 2009 – 83% от учениците;
PISA 2012 – 88% от учениците.

От отговорите на учениците се вижда, че все още има ученици (не пренебрежимо малък процент), които се затрудняват от задачи дори на най-ниско равнище, отбелязват експертите и посочват, че възможната причина за това е недостатъчното отделеното време в часовете за изясняване на смисъла и значението на понятията, за обсъждане на примери и приложение на придобитите знания в реалния живот. Често изучаването на понятието се свежда само до дефиниране и използване на числената му стойност за пресмятания чрез директно заместване във формула, пишат те.


Въпрос от задача „Температура на земята“ (биологични системи), съответстващ на четвърто равнище на трудност (584 т.) изисква учениците да посочат друг начин, освен дадения в текста, по който унищожаването на горите влияе върху повишаването на количеството на въглероден диоксид в атмосферата.

Отговорът изисква ученикът да комбинира знания от различни области (биология и химия) на природните науки, като ги приложи в конкретна ситуация. Необходимо е да се направи връзка между процеса фотосинтеза и необходимия за нея въглероден диоксид (СО2).

Резултатите на българските ученици, получили пълен кредит, са:

PISA 2006 – 24% от учениците в изследването;
PISA 2009 – 22% от учениците;
PISA 2012 – 21,55% от учениците.

Резултатите показват, че учениците не се справят със задачи от високите равнища от скалата на PISA, а именно в уменията и компетентността за обяснение на ежедневни ситуации със средствата на науката, използването на познанията по природни науки в непознат контекст.

Тези резултати могат да се обяснят с факта, че в учебните програми по отделните предмети от КОО „Природни науки и екология“ (физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование) липсва научен подход за единство и взаимовръзки при изучаването на отделните науки, нарушени са междупредметните връзки и това прави невъзможно преподаването на природните явления и процеси в цялост.


Задачата „Векът на пластмасата“ е от съдържателни области технологии и физични системи. Състои се от три въпроса.

Въпрос 1 от задачата е с избираем отговор от област технологии и е от четвърто равнище на трудност (584 точки). За да получат пълен кредит, учениците трябва да използват резултати от изпитания на нов пластмасов материал и да преценят, отговаряйки с „Да“ или „Не“, дали материалът е подходящ за изработването на три изделия, често срещани в бита.

Компетентността използване на научни доказателства означава учениците да тълкуват научни данни, да правят заключения и предположения, да доказват и мотивират заключения, да познават социалните последствия от научните постижения и технологичното развитие, т.е. да имат знания за наука (научни методи и обяснения) и да познават специфичните научни теми.

За да получат пълен кредит точки на задачата, от учениците се изисква да използват данни за качествата на материалите и да предвидят възможностите за приложение на тези материали. За правилното решаване на задачата е необходимо учениците да направят анализ и оценка на качествата на материалите и в резултат на това да направят заключение.

Процентът на учениците с пълен кредит е:

PISA 2006 – 26%;
PISA 2009 – 27%;
PISA 2012 – 30% от учениците, участвали в изследването, грешни отговори са дали 67% от учениците, а 1,5% не отговорят на въпроса.

Това показва, че учениците не умеят да свързват основни характеристики на материалите (физични свойства, устойчивост на различни въздействия и опасност за здравето) с основни изисквания към качествата на изделия, които могат да се изработят
от тях.

Макар и заложена като очакван резултат, връзката между свойствата на изучаваните вещества и областите на тяхното приложение не се разкрива в достатъчна степен пред учениците. Вероятна причина е липсата на достатъчно време поради големия обем на задължителния за преподаване теоретичен материал.

Очевидно е и че използването на познания от различни области на природните науки и технологиите затруднява по-голямата част от учениците и показва слабости и пропуски в използването на междупредметните връзки в преподаването на свойствата на веществата, както и липсата на практическа насоченост в обучението.


Задача „Слънчеви панели“ е от съдържателна област Земя и Космос и се състои от три въпроса с избираем отговор. Въпрос №1 оценява компетентността научно обясняване на явление, той е от второ равнище (410 точки). От учениците се изисква да използват директно дадена информацията от текст и данни от графика, за да отговорят на въпрос.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 64% от учениците;
PISA 2009 – 61% от учениците;
PISA 2012 – 63,4%, грешни отговори дават 24,7% от учениците, а 8,2% не отговорят на въпроса.

Резултатите показват постоянност в постиженията на българските ученици в справянето им със задачите от второ равнище от скалата на PISA, там, където работят в познат контекст и се изисква елементарно тълкуване на ситуацията или познаване на природните процеси и явления. Не е за пренебрегване и фактът, че 11% от учениците не умеят да извличат информация от текст.

Задачата „Островът на пингвините“ е съставена от четири въпроса – два с избираем отговор и два със свободен отговор. Оценяваните компетентности са: използване на научни факти за обясняване, научно обясняване на явления и разпознаване на научен проблем.

Въпрос №1 от задачата е с избираем отговор. Оценява се компетентността за използване на научни факти за обясняване. Трудността му съответства на четвърто равнище (576 точки).

От учениците се изисква да изберат верния отговор от четири възможности, преценявайки кое е вярното заключение за разположението на гнезда на пингвини, за да е успешно размножаването им. За да изберат правилния отговор, учениците трябва да използват информацията в текста и от приложената таблица и да направят аргументирано заключение.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 29%;
PISA 2009 – 31%;
PISA 2012 – 34,3% от учениците; грешни отговори дават 61,4% от учениците; 4,3% от учениците не отговорят на въпроса.

Резултатите са показателни за това, че все още голям процент от българските ученици се затрудняват да следват логически схеми и да открояват съществени от несъществени данни, необходими за заключение/извод/предположение.

Въпрос №2 е с избираем отговор. Оценяват се компетентността за научно обясняване на природни процеси и явления. Съответства на четвърто равнище на трудност (592 точки). От учениците се изисква да обяснят намаляването на броя на пингвините за посочен период въз основа на информацията от текста на задачата.

Пълен кредит получават:
PISA 2006 – 37% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2009 – 37% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2012 – 35,5% , грешни отговори дават 35,2%, а 26,6% не са дали отговор.

Резултатите в трите изследвания остават почти непроменени през годините и показват слабо формираната природонаучна грамотност на учениците и недостатъчно добре формирани умения и компетентности, които да им позволят да се справят със
задачите над трето равнище от скалата на PISA. По-голямата част от учениците се затрудняват да обяснят причината за дадено явление – в случая нарастването на населението, което променя жизнената среда на пингвините и влияе на броя им, а също
толкова голяма част, дали грешен отговор, дори са се насочили към факти, които нямат връзка с поставения въпрос.

Въпрос №3 към задачата е със свободен отговор. Оценява се компетентността за използване на научни факти за обясняване на природни процеси и явления и е от пето равнище на трудност (653 точки).

От учениците се изисква да отговорят и да се обосноват дали данните от таблица са достатъчни, за да се направи обоснован извод. За получаване на пълен кредит учениците трябва да анализират дадената информация (дадени са броят на снесените яйца и на оцелелите малки за две години) и да установят, че са им необходими повече данни, за да направят заключение (за по-дълъг период или за промяна в условията на острова).

Задачата е на високо познавателно равнище и изисква да се направи заключение при недостатъчна информация.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 25% от учениците;
PISA 2009 – 24% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2012 – 18%, грешни отговори дават 49%, а 29% от учениците не отговарят на въпроса.

По-голямата част от българските ученици не се справят с оценката на наличната информация от гледна точка на нейната пълнота и изчерпателност и не могат да вземат решение за подкрепа или не на извода, който е направен. Немалък е и процентът на
учениците, които не са дали отговор на задачата.

Прави впечатление снижаването на резултатите на учениците. Тези резултати потвърждават направения вече извод, че учениците нямат добре формирани умения и компетентности за анализ на данни, определяне на основни характеристики и оценка на резултатите, за да се направи обоснован извод. Налага се изводът, че е необходима целенасочена работа в часовете по природни науки и решаване на задачи, подпомагащи формирането на умения и компетентност за анализ, синтез и оценка.


Задача „Различен климат” се състои от три въпроса, като един е със свободен отговор и два въпроса с избираем отговор. Оценяваната компетентност е използване на научни факти за обясняване на природни процеси и явления. Въпросите са от съдържателна област Земя и Космос.

Въпрос №1 от задачата е със свободен отговор и е с трудност от трето равнище (500 точки). От ученика се изисква да анализира графика, на която са представени измененията на две величини – средномесечна сума на валежите и средна температура в
продължение на една година, и на основата на данните накратко да характеризира климата на определен град.

Отговорите на българските ученици са:

PISA 2006 – 22% от учениците с пълен кредит, 19% с частичен кредит;
PISA 2009 – 20,5% от учениците с пълен кредит, 20% с частичен кредит;
PISA 2012 – 26% с пълен кредит, 19% с частичен кредит, с грешни отговори – 29,5% от учениците, и 24% не са дали отговор на въпроса.

Въпрос 3 е с избираем отговор. Има трудност от четвърто равнище (612 точки). От ученика се изисква да избере твърдението, което най-добре обяснява разликите в климата на два града, които имат приблизително еднаква географска ширина, но различно местоположение, и влиянието на океана върху конкретния климат и температурните промени.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 36% от българските ученици;
PISA 2009 – 35% от българските ученици;
PISA 2012 – 34%, грешни отговори дават 56,2%, а 8,7% не отговорят на въпроса.

Прави впечатление в резултатите на трети въпрос, че учениците не притежават умения за работа с ясно формулирани модели за действие в комплексни ситуации, които изискват правене на предположения. Около две трети от тях не умеят да избират и комбинират различни начини за представяне на информацията и да ги пренасят върху реални ситуации. Резултатите пряко кореспондират с българските учебни програми по природни науки, защото за правилен отговор на въпрос 3 освен знания по география се изискват и знания по физика – познаването на същността на величината специфичен топлинен капацитет и нейното значение. В контекста на въпроса големият топлинен капацитет на водата определя по-бавното нагряване и охлаждане на водата и от там – по-мекия климат на крайбрежните райони.

Изучаването на понятието специфичен топлинен капацитет често е само на ниво дефиниция и използването му е механично и се свързва само с участието му като числена стойност в количествени пресмятания на приета или отдадена топлина от тяло.

Данните показват, че използването на интердисциплинарен подход между география и физика и другите природни науки все още е рядкост в преподаването в българското училище.


Задача „Горски пожари” се състои от три въпроса с избираем отговор.

Въпрос №2 е с трудност от трето равнище (515 точки). От ученика се изисква да предвиди как ще се разпространи пожар при дадена посока на вятъра, за да вземе решение кое населено място да се евакуира първо.

Верен отговор дават:

PISA 2009 – 45% от българските ученици;
PISA 2012 – 46%, грешни отговори дават 48%, а 2,8% от учениците не са дали отговор на въпроса.

Въпросите към задачата нямат пряка връзка с учебното съдържание по конкретен предмет от природните науки, но до верния отговор би могло да се достигне, след като ученикът приложи математически модел за намиране на векторна сума (скоростта на вятъра като насочена отсечка в зависимост от посоката му и намиране на векторната сума на две насочени отсечки), да прецени кой от градовете трябва да бъде евакуиран.

Задачата е добър пример за приложението на математическите модели (вектори и скоростта като векторна величина) в реални ситуации и оценяване на резултатите. Такова разглеждане е извън действащата програма по физика и астрономия (задължителна подготовка) и останалите природни науки и учениците очаквано не могат да се справят.

Задача „Готвене на открито” включва два въпроса от област физични системи. Първият е с избираем отговор и е от трето равнище (518 точки). Учениците трябва да отговорят на въпрос, свързан с продукт, който се отделя при горене на дърва и на газ (пропан-бутан).

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 41% от учениците;
PISA 2009 – 38% от учениците;
PISA 2012 – 36%; грешни отговори дават 59,8%, а 2,3% не отговорят на въпроса.

Анализът показва, че учениците не познават източника, от който се получават сажди при горенето. 33% от учениците посочват, че това е самият пламък, а за 20% от отговорилите това е въздухът. Всъщност може да се каже, че учениците не познават причината, поради която се получават сажди, и не я свързват с изгарянето на въглеводородосъдържащи горива.


Задача „Изчезването на динозаврите” се състои от три въпроса с избираем отговор от област Земя и Космос.

Въпрос №1 е с избираем отговор и е с трудност от шесто равнище (725 точки). Оценява се компетентността за използване на научни данни и доказателства. От учениците се очаква да анализират факти и да ги оценят във връзка с две изказани хипотези за изчезването на динозаврите. Фактите и хипотезите са дадени в табличен вид. Учениците трябва да отговорят коя от хипотезите (или и двете) подкрепя всеки от трите факта.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 8% от учениците;
PISA 2009 – 10,4% от учениците;
PISA 2012 – 10,6% от учениците. Грешни отговори дават 81,7%, е 5,1% не са решавали въпроса.

Въпросът е затруднил преобладаващата част от изследваните български ученици, което може да се обясни с това, че въпросът оценява компетентност за използване на научни факти за обяснение. Тези умения и компетентности почти не са или са слабо застъпени в обучението по природни науки в българското училище. Голяма част от грешните отговори се дължат на неумението на учениците да направят вярно логическо заключение от формулираните в условието на въпроса твърдения.

7
Всички теми / Re: Сребърната вода
« -: Февруари 20, 2018, 03:48:45 pm »
Пратиха ми канала на Vlado Bo в YouTube! Има видеота вътре с български субтитри, не знам дали са правени от него или не, но става :)







8
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 19, 2018, 05:33:02 pm »
...Искаме да се преразгледа този процес, Левски да бъде оневинен, че е убиец, защото, ако си спомняте, когато се искаше канонизирането му, от църквата имаше контрааргумент, че той е извършил убийство, заяви лидерът на "Атака". По думите му това петно, лепнато върху паметта на Левски, трябва да бъде изчистено.

От партия "Атака" поднесоха венец на паметника на Васил Левски в столицата по повод 145 години от неговата гибел. Много хора, сред които ученици, се редят на опашка в дъжда, за да положат цветя и да почетат паметта на Апостола на свободата...


Източник: OFFNews.bg



Волен Сидеров може да е презряно куче, но ние не подбираме аргументите според чистотата на името, от което идват, а според тяхната логическа и обективна обоснованост. По същия начин ползвахме и материал от отблъскващата "Стражева кула" на йеховистите, без да си затваряме очите за уместно използваната истинност.


Въпросът е наистина добър.


  • Наистина ли църквата има каквато и да е активна роля в съдбините на българския народ? Или по-скоро има сериозен дефект в образованието и по-конкретно в невежия даскалски подход към историческите науки?
  • Дали е била проведена изчерпателна процедура и изследване фактологичното минало на дядо Добри, за да се провери дали не е убил някого в неговите тъмни дни като уличник, преди да бъде канонизиран за светец?
  • Нима Св. Георги не е бил редовен войник в римската армия на император Диоклециан и не се е славел като доказал се пълководец? Нима не е канонизиран за светец, тъй като е бил убит поради застъпничество за христовата вяра? Има ли проблем в идеологията на Васил Левски, която коренно се различава от тази на Св. Георги?


Църквата атакува светската власт заради Априлското въстание. Пловдивският митрополит Николай се обяви срещу честването на бунта в Панагюрище на 1 май, защото на същия ден православната църква празнува Великден. В отговор кметът на града заяви, че 40-годишната традиция е зарята за въстанието да се провежда на 1 май. 

Пловдивският митрополит Николай не пожела да говори с медиите, а реши да изложи вижданията си в писмо. В него той заявява, че ако кметът не го послуша, няма да позволи на нито един пловдивски свещеник да служи за годишнината от Априлското въстание. В позицията си казва, че на Великден е недопустимо провеждането на каквито и да е други празници и че не трябва да се отклонява съзнанието на вярващите от Възкресение Христово.

Честването на Великден и Априлското въстание на една дата не е прецедент за Панагюрище – това се е случило през 2005 година. Според историците въстанието не е събитие, което трябва на всяка цена да се отбелязва в точно определен ден.


Източник: Nova.bg



Каква е причината за светец скоропостижно да се канонизира един уличник, придобил слабоумие в следствие на физически удар по главата и напреднала възраст, а десетки години наред да се спъва канонизирането на един световно доказан борец за свободата на хората, над което едва ли може да има по-висш идеал?

Какви са коренните разлики между образите и каузите на дядо Добри и Васил Левски? Нека поръзсъждаваме известно време, преди да споделим изводите си.



9
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 17, 2018, 12:41:23 am »
Нека направим един забавен мислен експеримент :)


Нека си представим, че един богат човек, който наистина заслужава възхвалата на народа, се вдъхнови от думите на Исус Христос, и реши да раздаде богатството си на бедните.

Този достоен за възхвала човек дава много пари на дядо Добри. Какво ще стане?

Браво на позналите! Дядо Добри ще даде парите там, където им е мястото - в църквата! Нима някой може да отхвърли достоверността на този макар и въображаем сценарий? По този начин, дядо Добри ще се подиграе на Христовото учение... защото заръката на Исус богатите да помагат на бедните е с цел бедните да не бъдат бедни. Не така обаче разбира добродетелта дядо Добри.

Според него парите са като бензин да стигнеш до рая - колкото повече наливаш, толкова по-невинен ставаш за собствените грехове и недостатъци. Кармата в днешно време явно се купува и продава, както всичко останало.







Да си представим друго.

Да кажем, някой беден, различен от дядо Добри, реши да потърси упование в Христовото учение, и със смирение да очаква, че някой богат ще му помогне.

Този друг беден отива... например, на входа на църквата, и започва да моли просия.

ХОРАТА ще му дадат. Но дали ще му даде ЦЪРКВАТА? Църквата е гигантско богато туловище, пълна с благини, власт и пари. Дали ЦЪРКВАТА ще изпише канонен чек на просяка пред входа й? Не.

Попът може и да даде на просяка. Само че той ще му даде в качеството си на човек. Дали ще му даде в качеството си на официален църковен представител и от името на църквата? Разбира се че не! Защото каквото и да му даде, то ще трябва да подхожда на името на църквата, а това означава да превърне просяка в местен финансов магнат! Ако пък му даде стотинки и левчета, това само ще изложи и посрами църковната институция.

Освен това... през всичките тези години, какво даде ЦЪРКВАТА на дядо Добри? Той не й е връчил всичките онези суми в един ден, а на отделени във времето траншове. Още преди първия транш към Александър Невски, какво даде храма на дядо Добри, в духа на Християнското учение?

Аз мисля, че щедростта на църквата се е изразявала в това, че са позволили на Добрев да продължи да си проси от хората пред златните двери на светия храм. Нещо, което наистина не са длъжни да правят, така че прави им чест.

Ааааа... не. Сетих се. Църквата ще го канонизира! Ето сега вече всичките тези пари имат смисъл.

Понеже, аз не разбирам... за какво друго ще го канонизира, след като през живота си дядо Добри не е помогнал и на един гълъб, камо ли на човек? Той е помогнал само на църквата, за да може Неофит да има средства за био-веганска диета по време на постите, а тя е скъпа. В замяна, Неофит ще му даде някаква джунджурийка, за да я занесе в Небесното царство!

Я не ме баламосвайте...





От тези прости и напълно правдоподобни сценарии спрямо доказателствата на историята, следва заключението, че:
  • нито дядо Добри следва заръките на Христовото учение,
  • нито църквата, на която Добри дарява средствата на бедните, следва заръките на Христовото учение

Въпросът, който трябва ние разсъдливите хора да си зададем, е, следователно, по ЧИИ повели се водят дядо Добри и преподобната БПЦ?

Това разкритие ще го оставя за следващ коментар.



10
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 16, 2018, 11:47:34 pm »
Тези мигновени действия, предприети от господарите на 80% от нас, идват незабавно да обосноват на дела разобличената логика в публикациите ми по-горе.

Достатъчно е да дадеш пари на църквата, както за да бъдеш архонт, така и за да бъдеш канонизиран като "безсребреник". Че кой не би искал да бъде безсребреник, щом като ще води безсмъртен живот в църковните архиви?

Както надявам се всички читатели видяха, този дядо Добри е просто един загубил разсъдъка си човек, в следствие от паднала до него бомба, която убива съквартиранта му и отнема слуха му (частично). Очевидно, въпросната бомба е отнела и голяма част от здравия му разсъдък, оставяйки семейство от жена и четири деца и на всичкото отгоре лишавайки ги от средства... в името на преподобния Неофит, който има повече нужда от тези средства.




Но нека се отнесем християнски с църквата. Нека видим, тогава, според Библията, Е ли редно да се канонизира някакъв човек, само заради това, че от придобито слабоумие е развил любов към мизерията? Любовта към мизерията явно вече се смята за добродетел?

Тъй като Исус Христос в своето учение всякога е бил против всички църковни институции (които обаче са любими на дядо Добри), нека започнем с него.






Гледната точка на Библията

Трябва ли християните да бъдат бедни?

ВЕДНЪЖ Исус казал на един млад и богат управник, че той трябва да отиде да продаде всички свои притежания и да раздаде парите на бедните. В разказа се казва, че мъжът се натъжил от думите на Исус и си отишъл наскърбен, ‘защото бил човек с много имот’. Тогава Исус казал на учениците си: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!“ Той добавил: „По–лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ — Марко 10:21–23; Матей 19:24.

Какво имал предвид Исус? Дали богатството и истинското поклонение са несъвместими? Трябва ли християните да се чувстват виновни, ако имат пари? Дали Бог изисква от тях да водят аскетичен начин на живот?



Това великолепно стихче и този добър въпрос са взети от библиотеката "Стражева кула" - една от множеството метастази на "Свидетелите на Йехова". Те са абсолютни изроди, в смисъла, че ако се допитате до тях, могат да ви кажат и как да си държите патката или как точно да приклекнете, така че да пикаете по най-богоугодния начин. Но когато става дума за критикуване на църковните институции, са номер едно.

Нека цинизмите на "Свидетели на Йехова" бъдат нашата мотивация, тук и сега, да поразсъждаваме логически (защото моралът и етиката са едни от най-логичните неща в живота на духовните хора).





Безспорно е, че Исус никога не е разпространявал подобни идеи където и да е в учението си, че богатите трябва да дават парите си на църквата. Да си богат е излишно, но да си благосъстоятелен е добродетел. С това няма как някой логично мислещ човек да не се съгласи, тъй като, ако вие самите не сте благосъстоятелни, тогава вие самите сте виновни в това, че няма да сте в състояние по най-добрия начин да помогнете на ближните си, когато възникне нужда. Да си благосъстоятелен се нарича отговорност към ближния, и е добродетел.

Да сте богати е излишно, и това говори единствено, че явно често пропускате възможността да помогнете на ближните си. Богатите са богати, защото се въздържат от инвестиции в добруването на ближните си, и това може да се смята за порок, който по същество е безотговорност към ближния.

Очевидно е, тогава, че на практика няма разлика между това да си богат или просяк, защото и по двата начина си безотговорен към ближния си.

Да си силен ВИНАГИ е било добродетел. През всичките хилядолетия на историята, и във всичките свещени книги. И винаги ще бъде неоспорим факт, че да си слаб и в тежест на ближните си НЕ Е нещо, което е за хвалене или даване за пример.




Дядо Добри е дал пари НЕ на ближните си - не дори и на семейството си, всъщност, той е ЛИШИЛ четирите си деца, както и е изоставил съпругата си с тези четири деца, или с други думи той ги е ОГРАБИЛ от себе си, защото децата ИМАТ ПРАВО на баща и семейство, и той ги е лишил от това.

С други думи дядо Добри не е праведник по силата на Христовото учение.

Добри Добрев е откраднал от ближните си (с измама и подвеждане, както обсъдих по-горе, и директно в случая със собственото семейство), за да даде на църквата - някакво превъплъщение на злото, което Христовото учение абсолютно отрича. Напомням, че единственият храм в Христовото учение е храмът на собственото тяло - и никое друго място.




Да погледнем и другата страна на сребърника: Ние нима не можем да кажем, че църквата е в конфликт на интереси?

Да канонизираш онзи, който ти е направил облага, означава да си в конфликт на интереси. Всяка една нормална институция, да вземем например държавния бранш или пък частния сектор, не би се въвлякла и не би се замесила в такава ситуация. Това е най-правилното решение от страна на главата на институцията. Нека онези 80% от народа направят с паметта на грешника дядо Добри каквото сметнат за добре.

Но църквата всъщност приема, че тя Е Бог! Така че... на практика, във всяко едно действие, което църквата прави, без значение колко мащабно или пък незначително, винаги е в конфликт на интереси пред Бога. Няма как да е иначе, след като някой допуска абсурдното положение да играе ролята на наместник на Всевишния - концепция, на чиято двата края не могат да се свържат. В Христовото учение това би било едно от най-големите богохулства. Но, както знаем, църквата няма нищо общо с християнството. Или това по-скоро са осъзнали само най-самоотвержените наши читатели?


Сега, 80% от жителите на България ще подкрепят църквата в канонизирането за светец на един "безсребреник", откраднал от ближните си, за да даде на църквата, която в конфликт на интереси ще направи така, че осемдесетте процента да ПОЧИТАТ поредното извращение на добродетелта.


11
Ето новият линк, на който може да се открие въпросното радио-интервю:




Може би скоро ще се върнем на въпроса за извънземните :) Изскочи потвърждение практически на цялата информация в това интервю. Потвърждението на опита на Дерел Симс извира не от къде да е, а от самия Инго Суан, в една от книгите му. Надявам се, че ще намеря време да поместя част от информацията на сайта ни.

12
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 15, 2018, 11:04:17 pm »
Разяснявам какво имах предвид с "как българското общество се самоубива".






Дарение - на църквата.

По принцип, в историята известните дарители са известни с това, че даренията им са под формата на безвъзмездна ИНВЕСТИЦИЯ. Даряра се на дом за сираци, на училище, на културна галерия (дарителите на изкуството си имат и специално име - меценати), дарява се на болници, в някои случаи дори на бизнеси, свързани с тези ниши. Дарява се за стоки за бежанци и прочие, дарява се на Червения кръст.

Това, с други думи, са организации, които нещо произвеждат - деца, умове, животи, изкуство, здраве, и прочие. Освен това, това са организации в повечето случаи с нестопанска насоченост - те нямат за цел да генерират печалба за себе си като дружество, освен заплати за отделния работник.

Но църквата?

Църквата, първо на първо, си е стопанско дружество. Откъдето и да се погледне, ако на този свят някога е имало противовес на държавата по заграбени от хората богатства, то това е църквата. Просто тя не върти бизнес на почвата на държавата. Може би в двора й, но като я прескача - цялата печалба на църквата всъщност е под общия знаменател на "дарението". Тя "получава" земи и имоти, ако се каже че ги печели, е грозно, затова не се казва. Не се казва, че църквата върти капитали, понеже е грозно, затова просто се казва, че църквата не плаща данъци на народния иззедник - държавата. Църквата е друг иззедник, на който народа плаща данъци като на останалите иззедници, само че не се говори така, понеже е грозно - казва се, че народа "дава дарения".

Второ, каква услуга всъщност произвежда църквата срещу тези заплащания? Абсолютно нищо! Тоест същото като държавата - в замяна на откраднатото, държавата не произвежда нищо, но шикалкави, за да създаде впечатление у глупавите, че има полза от нея. Църквата е искрена, в крайна сметка идва директно от Бога и няма нужда да си криви душата, и в замяна на получените пари не произвежда абсолютно нищо. Просто си седи.

Е да - пее по погребения, и праща поп, който да застане по средата между влюбените срещу заплащане.



В крайна сметка, неоспоримата истина е тази - да даряваш крупна сума на църквата е може би едно от най-безсмислените неща на този свят, и дядо Добри щеше всъщност да направи добро, ако беше дал парите на сиропиталища, училища, болници, или за изкуствата.

Но злощастният факт е, че ги е дал на църквата, от което по никой начин не може да излезе нещо добро, понеже църквата не произвежда нищо. Тоест, дядо Добри щеше да направи ПОВЕЧЕ добро, ако се беше отоплявал с тези пари, директно в печката, реализирайки тяхната оригинална стойност на растително гориво.




Но обществените медии се възхищават от това. По същество, от какво се възхищават? Възхищават се от НАИВНОСТТА НА СТАРЕЦА. Защото, пословичната наивност, която дядо Добри демонстрира, някои неразумни юроди го тълкуват като "симптом на чистата му душа".

Медиите се възползват от многобройността на пълчищата от неразумни юроди, формиращи мнозинството в общественото мнение, за да пропагандират същото - че демонстрирането на универсална наивност е признак за чиста душа.

И ето ви го точно тук белегът на контролирания морален упадък.

Защото това по същество предсавлява ИЗВРАЩЕНИЕ на оригиналната морална ценност. Да си наивен не е порок. Порок е да си глупав. Но да си наивен също така определено не е добродетел.

А на какво сме свидетели? Свидетели сме на активната и много силна пропаганда, че да си наивен е добродетел - нещо, което е невярно. Тоест това е една лъжа.




Следва да си зададем въпроса... наистина ли дядо Добри няма пороци? Тоест, ако той е просто наивен, което само по себе си не е добродетел, но не е и порок, той едва ли щеше да стигне до просешка тояга?

Елементарен анализ на неговите публични изяви ще покаже, че всъщност дядо Добри е глупав - което е ПОРОК. Той не е наивен, и онова което изглежда и което е представено като наивност - да дариш крупни суми на църквата - е от ГЛУПОСТ, а не от наивност.

Тоест, следствие от порочна душа, а не от чиста душа.


Идиота Карбовски (отново), който за целия си живот не успява да покаже, че може да се издигне интелектуално над това да бъде български репортер.

Още в началото забелязваме твърдението на дядо Добри, че "всички телевизори са от дявола". Затова той няма телевизор.

Чудесно. Но Карбовски е телевизионен репортер. Дядо Добри в момента дава интервю, за да го покажат по телевизията. Сиреч, по всички телевизори. След като телевизорите са от дявола, дядо Добри добре би трябвало да осъзнава, че в момента приема дявола.

Човек, който не прави разлика между Бог и дявол, няма как да има чиста душа, защото ако не правиш разлика между добро и зло, на практика на теб ти липсва основата на всяка добродетел.




Дядо Добри очевидно си няма представа какво прави и защо го прави. И това не е от наивност, а си е от чиста глупост (като не можем да очакваме друго и от възрастта му по онова време, освен да е оглупял и изкукуригал).

И ТОВА, заинтригувани читатели, се представя по дяволските телевизори така, сякаш е добродетел.

Това е контролирана морална деградация на обществото, чрез медийната пропаганда.(1*)




Как го тиражира Карбовски още в началото? "Единственият чист и светъл човек около нас". "Единственият който не иска да бъде щастлив на всяка цена".

Първото вече беше разобличено. Но защо никой не поставя под въпрос второто?

АЗ мисля... бидейки размишляващ човек... че напротив - дядо Добри е щастлив. Очевидно е! И аз мисля, че той е искал да бъде щастлив на всяка цена. Нима не това е причината да бъде просяк, само и само да се хвали, че е църковен дарител? Вижте го! Та той наистина се хвали!

Цената на тази маниакална приумица не са само парите на подведените от него хора, но и неговата собствена мизерия. Това е белег, който се среща у всички обсебени хора - на фона на тяхната обсебеност от неблагодарна фикс-идея, качеството на живота им се влошава.






Нещо повече!

Дядо Добри имал деца.

Две от тях, доколкото разбирам, са се грижели за него.

Дядо Добри умира на 103 години, ония ден.



Хайде да бъдем честни. Сред нашата аудитория няма тинейджъри, убеден съм че тук има само зрели хора. Нека всички се замислим - кой от вас иска да се грижи за изкудкудякалите си старци, докато станат на по 103 години?

Представете си родителите ви да са на по 100 години. Това означава, че вие самите сте пенсионери - вие сте, в този случай, на 60-70 години. ВИЕ САМИТЕ навярно ще имате нужда от грижи, но още ще се грижите за баща си?

Който е просяк?

Въпросът ми по същество е следния - Що за човек трябва да си, за да изпросиш десетки хиляди левове и да ги дариш на църквата, но да не се погрижиш, вместо това, за децата си?

Аз не съм видял едно интервю с дъщерята на дядо Добри. Да я видиме... весела ли е... засмяна ли е... БЛАГО ли й е на душицата? За това че татко й е толкова тачен от Бога?

Защо Карбовски не взе да потърси децата на дядо ни Добри за коментар?





Даже и без да изпадаме в излишно подчертаване на абсурдизма на ситуацията, нека обобщим най-очевидното:
  • даряването на църквата е може би най-безсмисленото дарение на този свят
  • собствените деца и собственото семейство във всички случаи заслужават повече, отколкото външните организации (най-малко църквата)
  • съществуват множество смислени дарения, които биха довели до общо благо или производство на нещо добро
  • да дариш просия; да дариш изпросеното от друг - в това словосъчетание няма никаква смислова логика

Това е очевидното, на прима-виста, за което въобще не са нужни анализи и замисляне.



Репортерите в България (да, направо всичките) са активни съучастници на медиите в начинанието оригиналните ценности да се заменят с извращения на истинската добродетел.

Населението в България е съставено най-вече от неразумни юроди, може би към 80% (благодаря на професор Иво Христов за изключително точната статистика), които нямат познания и представа за оригиналната добродетел. За тях дядо Добри е герой.









П.П.
1* Дядо добри е прав в известна степен, защото, докато останалата част от света се е чудела какво да прави с току що изобретения телевизор (в първото десетилетие на 20ти век), нацистите първи осъзнават едно от най-мащабните му приложения - пропагандата. Министерството на пропагандата на Третия Райх е абсолютен исторически фаворит в този бранш. Оттогава насам телевизорът се интегрира в обществото точно като това - инструмент на правителствената пропаганда, и това представлява и до днес.

"Алън Дълес е 5-ят директор на ЦРУ (1953-1961) и ръководител на американските тайни служби в Европа по време на Втората световна война." - Уикипедия

Реч на Алън Дълес, който държи при учредяването на ЦРУ (реформирането на бившата ISS в ЦРУ):

"Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици… наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разиграва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния на Земята народ – руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата – всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума, всякаква безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене – всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел…честност порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото… Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите и най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове. Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става… Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".

Вашите мулти-медии, заинтригувани читатели, са инструмент на пропагандата, както са ги инженирали нацистите. На ден днешен, пропагандната мрежа се използва от много сили, една от които най-вече касаещи България е ЦРУ (наравно с КГБ).

Дядо Добри е един от многото проекти за подмяна на оригиналните добродетели.


13
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 15, 2018, 12:13:46 am »
Може да ви се струва странно, понеже в Бълария Бедини и групата му са доста популярни (въпреки че няма една капка на български, освен субтитрите на популярните им видия за енергията от вакума и моите преводи на наръчниците)... но Бедини и компания лъжат много. Лъжа не е точната дума, но са силно комерсиално ориентирани и са доста настървени за патентните си права.

В България критиката към Бедини и екипа му не е много популярна. Но тя все пак съществува и е доста силна дори и в собствените им форуми. Ако сте добре запознати с DVD продукциите им, ще забележите, че никога не се дават конкретни отговори на добрите въпроси, и умишлено се ползват трикове за скачане от контекст в контекст и безсмислената информация е горе-долу еднаква по обем със съществената.

Горните неща може би изглеждат претрупани, но когато се реализират по практичен начин всъщност лесно си идват на мястото. В момента обсъждам всички онези елементи от разработките на групата, които КРИТИЦИТЕ им са открили, че умишлено липсват от описанията.

14
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 14, 2018, 11:17:50 pm »
По-линейни магнитни рампи, които по-буквално наподобяват желязната рампа:











Достатъчно очевидно според мен. Всичко това е потенциал за инерция и тяга, който по принцип масово не се използва в пълнота, а само доколкото роторния магнит се привлича от желязната сърцевина през въздуха.

Колкото повече въздух има между роторния магнит и сърцевината на намотката, толкова по-бавно и по-слабо се изгражда инерцията помежду им. Добавянето на магнитна рампа повдига степента на този инерционен процес. И колкото по-голямо е металното лице, към което се привлича роторния магнит, толкова повече е силата, с която се привлича, тоест тягата (но това е вярно само при условие, че магнита така и не влиза в контакт с металното лице, към което се привича; влезе ли в контакт с него, някои неща се променят, а това не ни касае в случая).



15
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 14, 2018, 10:51:54 pm »
На няколко човека съм споменавал, че към мотора тип "Бедини SG" може да се пристрои още нещо, което да повиши ефективността му, и това е "магнитна рампа". Никой обаче не знае за какво говоря и дори са ми казвали, че си измислям мои си термини!

Съжалявам най-много, че няма да мога да я демонстрирам. Опитах, но мисля че просто не съм достатъчно кадърен да направя хубава магнитна рампа. Нямам достъп до професионална техника, нито до качествен материал... така че в крайна сметка реших да променя и варианта на ротора си заедно с корпуса.

Лошата новина е, че няма да мога да ви демонстрирам магнитната рампа, но пък добрата новина е, че вече съм преустроил ротора в новия му компромисен вариант и корпусът е почти завършен :)

Освен това, мога да ви покажа какво ще рече "магнитна рампа".




Следното изображение е от книгата "Електромагнитът и електромагнитният механизъм" на Силванус Томпсън, издание 1891г, която споменах в началото и която за по-удобно вече можете да си свалите от -> ТУК





Става думата за изображението горе вдясно, на стр.285 в "Глава IV: Електромагнитни зъбци".

Както е известно, магнитът и арматурата винаги се стремят да установят максимална близост помежду си. Когато магнитът и арматурата са статични, но едното от двете, или пък и двете, може да се върти по оста си, двете се стремят да установят такова положение, в което магнитът да се привлича към най-приближеното до него желязо.

На горната графика това означава, че въртящият се електромагнит в центъра винаги ще се стреми да се ориентира така, че да се привлича към платото на арматурата, което е най-близо до него. На горния графичен пример това означава, че магнитът ще се ориентира в позиция североизток-югозапад.

За да се направи мотор на този принцип, е задължително или да се ползва електромагнит, който да се изключи в момента на максималното привличане... или някакъв вариант на магнитна екранировка (ако се ползва постоянен магнит), така че магнитът да може да се откъсне от най-силното си привличане и да усвои развитата инерция.

На картинката горе електромагнитът е възбуден през цялото време, докато развива инерция, приближавайки се към кулминацията на хълма на арматурата, но точно когато го достигне, захранването се прекъсва за момент, докато електромагнитът отмине това максимално подравняване, и така се усвоява инерцията.




При "Бедини SG" трябва да се направи следното:



Постоянният магнит е източник на постоянна сила. Конвенционалната наука има редици начини да извърти този факт и да го рационализира с всякакви абсурдизми, но е лесно да се демонстрира, че постоянните магнити са източник на постоянна сила. Сега точно няма да изпадам в детински спорове с конвенционално ориентирани непросветени инженери, ще го оставим за друг път...

Следователно... нашата ЗАДАЧА е да се осланяме на и да се опитваме да впрегнем тази постоянна сила по всички достъпни начини.

На практика, в наръчниците за "Бедини SG" се описва подробно този факт (откриват се в Библиотеката), защото това е основен принцип при пулсовите електромотори: магнитът от ротора се привлича към желязната сърцевина на намотката, и развива инерция като сам се завърта към нея; в правилния момент желязната сърцевина спира да бъде желязна сърцевина, и се превръща в отбутващ електромагнит.

И това Е същиянския принцип на магнитната рампа за електромотори, както е описано много по-рано от 1891г. Но това е СКОПЕНА магнитна рампа. Няма никаква причина желязната сърцевина на намотката да не се усложни малко по форма, така че да се възползваме от допълнителната тяга и скорост, която постоянният магнит САМ ще добави, ако му се осигури тази възможност.




Нещо повече, този принцип се разглежда от въпросната група учени:


Това е концептуална диаграма, която от години обикаля интернет.

Разработена е върху принципите на Хауард Джонсън, Том Биърден, Джон Бедини и Рон Кол... Хора, от които чета и за които споменавам от години, освен може би Рон Кол.

На картинката, рамото, което държи магнита, пише че е от желязо, и е означено като желязна рампа.


Отдолу пише: нелинейна магнитна структура, тоест това изобретение разчита на принципа на магнитното екраниране. То няма просто ей така да проработи, ако материала на това уж желязно рамо не е специален. Основните занимания на Том Биърден се съсредоточават в изследването на магнитните вериги, магнитните течения, екраниране и материали. Доколкото знам, това е мотор, който те двамата с Бедини преди години (през 80-те) са се опитали да патентоват, но не са успели, и подробностите за този неуспешен прототип така и не са излезли наяве.

Но въпросът е, че тези, които популяризираха варианта "Бедини SG", едно време сериозно са обмисляли ползването на магнитна рампа, като в крайна сметка са счели електромагнита за по-практичен вариант от магнитното екраниране, поне що се касае по-широката аудитория.




Така че е очевидно, че "Бедини SG" само може да спечели от добавянето на магнитна рампа към всяка една намотка. Групата инженери е обмисляла това в началото, принципът е добре известен още от зората на електромагнитната наука, и освен това е честа експериментална постановка за аматьори.

Много често давам пример със следните видия:


Това е също магнитна рампа. Както се описва в "Електромагнитът и електромагнитният принцип" на Томпсън, терминът за това е "магнитен хълм". Казва се, че желязото се стреми да се изкачи върху магнитния хълм (стр.268), докато други материали като медта и бисмута например се стремят да слязат от магнитния хълм. "Хълм" означава еднопосочно повишаване интензитета на магнитното поле (или сборния вектор).

Както виждате, магнитната рампа не може да работи без някакъв ключ. В този случай, това е механичен ключ (горе на видеото), който нарушава магнитната верига. С други думи, когато ключът наруши веригата, полето на съответното място изчезва, и топчето се озовава в подножието на хълма отново.

Терминът за това е, че "ключът създава неконсервативен магнитен хълм". Повече за това можете да прочетете в кратката извадка в тази моя тема във форума -> "Енергия от вакума - концепции и принципи", Том Биърден, 2002г



В случая с магнитна рампа, вградена в "Бедини SG", ключът ще бъде включването на бобината, която ще изтласка магнита от върха на хълма, за да започне да се катери следващия.





На това видео на немски пък виждаме чудесна демонстрация на отваряне на системата за външна енергия.

Репликаторът демонстрира как магнитният хълм може да се отвори за външната сила на гравитацията, която идва в достатъчно количество, за да откъсне магнита от върха на хълма и да го прати в изходна позиция.

Това се прави, като се постави един контролен магнит, но по-встрани и по-отдалечен, така че неговото поле да отслаби полето на върха на магнитния хълм, така че външната сила на гравитацията да се добави към развитата инерция и да рестартира цикъла (евентуално).

Така че тук става дума, че ни е нужен външен импулс на сила за рестартиране на цикъла. И точно тази роля играе включването на намотката при "Бедини SG".


И цялата тази тяга И инерция, която роторният магнит ще развие заради магнитната рампа, е БЕЗПЛАТНА.

Проблемът е, че повечето хора правят "голи" бединита. Те са само скелет - една рамка за онези младши инженери, които искат демонстрация и да се научат на основни принципи.



ПРИЛОЖИМОТО "Бедини" трябва да разполага със следните неща:

  • Магнитна рампа за всяка бобина;
  • Двулицево използване на всяка бобина, или
  • Желязна арматура, която да защити неизползваемото лице от магнитно изтичане;
  • Използване на рид-ампула вместо тригер-намотка;
  • Сулфатизирана батерия, преобразувател на импулсите от лъчиста енергия.

Страници: [1] 2 3 4 ... 34