Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 34
31
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 07, 2018, 06:13:31 pm »
Наш читател ме насочи към това великолепно видео още от 2016г:




Според мен, това, което човека е успял да направи, е описано в литературата. Пише го същия Оси Каланан, който открива и по-практичния вариант с рид-ампулата (когато целта е по-добро зареждане на батерии, а не само мотор). В материала от него, към който насочих читателите, в Глава 6 - Пулсирани зареждащи системи за батерии на Патрик Кели, Оси Каланан продължава така (превеждам абзаца, за да се прочете от повече хора):




...
Сега, след като ви показах всичко това, сме само на половината в постигането на система с лъчиста енергия, която да осигури продължителна свободна енергия. Горната схема и мотор, въпреки че осигуряват големи количества лъчиста енергия, все пак само ще ви дадат КПД равно на или близо до 1, ако редовно сменяте батерията-източник и зареждащата се батерия. За да проработи сменянето местата на батериите, ТРЯБВА да имате втората, еднакво важна страна от системата. Втората страна на системата е акумулатора-конвертор (акумулатор-преобразувател) на лъчистата енергия.

Преди да опиша акумулатора-конвертор на лъчиста енергия, искам да подчертая колко е важно да построите и да експериментирате с горната схема. Само след като настроите и след като наблюдавате захранващия ток, и как се зарежда зареждащата се батерия, ще можете наистина да видите как тези импулси от лъчиста енергия влияят на зареждащата се батерия. По отношение на това защо работи или как така дава толкова много лъчиста енергия, трябва да разберете, че ако рид-ампулата остане затворена, което ще стане ако се износи и започне да залепва, с моята готова купешка бобина с 9 милихенри (9 millihenry crossover choke solenoid coil, не знам какво точно значи това, бел.прев), която ползвам, транзисторът е включен максимално и на практика е на най-ниското си съпротивление и така токът, който апарата смуче, е около 6 до 9 АМПЕРА за схема с една единствена намотка!!! Изглежда, че това е ключово условие, за да се добиват тези импулси лъчиста енергия в случаите, когато се ползва транзистор. Трябва да включите транзистора максимално, на максимален ток за намотката и занхранващия волтаж. Това е друго нещо, което SSG на Бедини не прави добре. Но все пак, в тази схема, когато рид-ампулата е добре нагласена, ако искате можете да смъкнете захранващата енергия чак до едва няколко милиампера!


Добре, сега за акумулатора-конвертор на лъчиста енергия. Условието за това явно възниква от факта, че зареждащата се батерия не е много ефикасна, когато трябва да поеме (да попие) цялата лъчиста енергия от импулсите. Джон Бедини казва, че това ще да се дължи на съвпадение в импеданса, но аз на този етап не съм сигурен, въпреки че импеанса може да е фактор. Тъй като зареждащата се батерия не поема много от самата лъчиста енергия, ТРЯБВА да имате акумулатор-конвертор, за да поемете и преобразувате лъчистата енергия, така че зареждащата се батерия да може да я използва. Добре, след като изясних това, какво имам предвид с акумулатор-конвертор на лъчиста енергия?

Акумулатор-конвертор на лъчсиста енергия ("REAC") не е нищо повече от един дипол! Само че колкото е по-голям дипола, толкова по-добре! Диполът може да е батерия, само че това е глупаво, след като вече имаме зареждаща се батерия. Е, в такъв случай тогава, той ще е специална батерия. Той е батерия, която е съставено почти изцяло от потенциал, но с много малко ток. Колкото е по-висок потенциала, толкова по-добро ще е акумулирането/преобразуването, но все пак се иска някакъв ток, за да може енергията да се прехвърли, за да се зареди зареждащата се батерия.

Има редица традиционни диполи, които пасват на това описание. Има една проста дълга и издигната жична антена със заземяване, само че това няма да осигури достатъчно ток за обратната връзка, за да се пренесе енергията до зареждащата батерия. Има един вариант за постановка със земна батерия, но ако не искате да вложите усилията и времето, както и материалите, за да повдигнете волтажа й и все пак да ви остане някакво малко количество ток, няма да стане. Това иска много работа и доста материали. На-накрая, открил съм, че най-добрия вариант са "старите, мъртви, сулфитизирани оловно-киселинни батерии". В този етап на изследването ми, мисля, че състоянието на батерията всъщност няма значение, докато отговаря на условието да е "мъртва" и сулфитизирана. Докато са стари и мъртви, така че едва-едва да успяват да светнат една 12-волтова 100-милиамперна крушка, тогава ще свършат идеална работа. Боже, радвам се, че така и не си изхвърлих старите умрели батерии, а ги трупах на купчина.

Колкото повече такива си намерите, толкова по-добре. Свържете ги както последователно, така и успоредно, за да може, ако стават, да имате от тях нещо между 48 и 120 волта. Когато ги свързвате успоредно, уверете се, че всеки 12-волтов сегмент има приблизително еднакъв капацитет в ампер-часа. Можете да заровите тази купчина под къщата си. Докато са запечатани, повече няма да се налага да им правите нищо. Те НЯМА постоянно да се изхабяват. Те вече са изхабени. Те ви трябват единствено, за да използвате потенциала им като дипол, както и скрития им капацитет. Много малкото количество ток, което ще осигурят заради кристалното съпротивление на сулфатизацията, е всичко, което е нужно, за да си набавите свободната енергия - това ще преобразува импулсите от лъчиста енергия, и ще я захранят обтанво в добрата батерия, която се зарежда. Аз вярвам, че тези сулфатни кристали може наистина да са основния компонент, който всъщност върши цялата работа по преобразуването на лъчистата енергия. Сега да кажа как да свържете REAC-а със системата. Вижте следната диаграма:


Трябва да свържете REAC-а директн оза зареждащата се батерия, както съм показал. Удивително, но има голяма волтова разлика, когато мерите волтажа директно през зареждащата се батерия, в сравнение с волтажа, измерен през REAC-а, докато моторът работи. Тази волтова разлика се вижда дори и с дебели свързващи ги кабели, но разстоянието също й влияе. Трябва да имате два отделни чифта кабели. Един чифт отива директно от зареждачката с лъчиста енергия до зареждащата се батерия, а другия чифт директно от зареждащата се батерия до REAC-а. Горната конфигурация вече ми работи повече от един месец. Ето снимка на "мъртвите" батерии, които използвам в REAC-а.


Като ползвам добрите си 33-амперчасови UPS-батерии, мога да ги зареждам от 10 волта до 14 волта за около 6 часа с рид-ампулния мотор за лъчиста енергия, който има 4 намотки, ползващи само 600 милиампера. После мога да разменя захранващата батерия със зареждащата се батерия и да продължавам да го правя, докато не се получи така, че и двете ми батерии да са заредени в рамките на 24 часа. Правил съм това страшно много пъти и честотта на зареждане изглежда като да се подобрява с времето.

Но искам едно нещо да е ясно. Ако смятате, че по някакъв начин просто използвам съхранената енергия в банката на REAC-а... казвам ви, че ако не ползвам рид-ампулния си мотор, тогава зареждащата се батерия не се зарежда. Ако се опитам да заменя рид-ампулния мотор с нормална зареждачка за батерии, батерията отнема толкова време да се зареди, колкото е нормално. Когато използвам рид-ампулния мотор, REAC-а преобразува повечето от лъчистата енергия и я връща обратно на захранващата се батерия.

Оси Каланан





Реших да го коментирам и в темата, понеже видеото на нашия сънародникщ е наистина чудесно :) Много изчистена демонстрация именно на това, което е докладвал Каланан.

На практика, човека от видеото горе е попаднал на батерия, която е в точно необходимата кондиция - дипол с добър потенциал, но с никакъв ток вътре, явно със значителна сулфатизация, което според Каланан е именно кристализацията, която преобразува лъчистата енергия в по-разпознаваема от нас и апаратурата ни форма. Може да се каже, че постановката от горното видео на практика няма зареждаща се батерия - тя има зареждачка/мотор, преобразувател на лъчиста енергия (кристализиралата батерия), и директно консуматор на преобразуваната лъчиста енергия - реутан.


32
Всички теми / Re: Пример за анархичен град
« -: Февруари 07, 2018, 03:39:44 pm »

Ограденият град Колон през 1989г


Простият анализ показва, че когато хората живеят без закони и без паразитното, имагинерно тяло на държавния апарат, те създават едно много по-добро общество.



Простият анализ на редицата проблеми, от които е страдал градът Колон, не са в следствие от "липсата на централизирани, организирани грижи", тоест надзор... а в следствие на културната и политическа обсада. На практика, тази малка територийка е била единственото място, където човек е бил свободен. Фактът, че полицията не е можела да арестува и да затвори в клетка който и да е, ако е жител на квартала, показва, че индивидите, които са били жители на този квартал, не са били ничия собственост.

Те са разполагали само с това пространство, и всъщност са се справили отлично, предвид ресурсите, които са им били достъпни и обстоятелствата, с които е трябвало да се съобразяват. Никой не споменава, че все пак всичките онези течащи тръби, както и всичкото онова висящо външно окабеляване, е било построено и направено от бездомници доброволци. За цялото това време, построеният от бездомници и просяци град не е изгорял в пожар, и не се е сринал от земетресение в онази земетръсна зона. Нито пък се е затрил от разразила се епидемия, въпреки че на докторите им липсвал лиценз. Не. Бил е сринат до земята от правителствата на тази планета, чрез машини за разрушение.

Представете си този невероятен успех - популация от 50 000 човека, сплотена в една гъста мрежа от преплетени междучовешки връзки и взаимно подпомагане... бележеща постоянен и главоломен ръст, а НЕ упадаща... представете си ако тези хора, свободни от всякаква паразитна власт върху тях, имаха достъп до истинско образование и ако можеда да търгуват свободно с останалия свят и да имат свободен достъп до ресурсите на тази планета.

Авторът на статията, който е въвлечен в този контекст по линия на предшествениците си, отлично забелязва, че в крайна сметка ЛИПСАТА НА КУЛТУРНА ОЦВЕТЕНОСТ е била истинската причина това общество да привлече вражески погледи и да бъде унищожено от външните врагове, които, по този начин, всъщност целят да наложат културата си там, където такава отсъства. Културата като явление е добре анализирана и от Джереми Лок.


Как мислите вие за себе си - ако някога бяхте живяли в такава абсолютна свобода, щяхте ли да искате да се върнете към иначе хигиеничното и изрядно съществуване сред белите сгради на фона на горната снимка, ако условието беше, да бъдете подчинени на държавните институции? Може би човек, който никога не е бил свободен, не може да отговори на такъв въпрос.

33
Всички теми / Re: Пример за анархичен град
« -: Февруари 07, 2018, 03:22:41 pm »
Градът на анархията

1. Ограденият град Колон, намиращ се недалеч от бившото летище Кай Так, бил необикновен многоетажен бездомнически лагер, който да 80-те години развил население от 50 000 обитатели. Историческо недоразумение на колониален Хонг Конг, лагерът съществувал в беззаконен вакуум, докато не се превърнал в срам за Великобритания. Този месец отбелязва 20 години от неговото събаряне (събарянето започва през март 1993 и завършва април 1994г, бел.прев).


2. Игрище; 500 сгради, построени на 27 декара.

3. Без общински организации, не е имало събиране на боклук. Стари телевизори, счупени мебели, изхвърлени матраци и други обемисти вещи били занасяни по покривите и изоставяни.

4. Други покриви били използвани за упражнения, игрища, релаксация и дори състезания с гълъби.

5. Самолетите трябвало да завият на 45 градуса, за да се приземят на Кай Так. Сградите били не по-високи от 14 етажа, за да се избегнат сблъсъци.


6. В града имало 77 кладенеца, някои били 90 метра дълбоки. Електрически помпи доставяли вода в големи резервоари по покривите. Оттам, водата била пускана по фунии и тесни тръби до домовете.

7. 13.6 кв.м. на човек; взаимосвързаните високи кули на квартала били построени без архитекти и инженери, и не били под санитарните регулации на Хонг Конг.

Имало няколко училища и детски градини, някои от тях били управлявани от организации като Армията на спасението.

Мънички работилници за обработка на метали съставлявали голям брой от общо 700-те индустриални помещения. Повечето се намирали между първия и петия етаж.



8. Наем 35 долара за стая на месец; въпреки обезкуражителния си и мизерен вид и репутацията си на беззаконна територия, много от бившите жители на Колон си спомнят с радост за града. За външните хора може би е бил Града на тъмнината, но за хилядите, които са го наричали дом, той е бил едно приятелско, гъсто изплетено общество, което било бедно, но като цяло щастливо.

Електрическите жици се пускали отвън, за да се предотвратят пожари.




9. Имало много дилъри на хероин, но били недосегаеми. Полицията можела да арестува само онези, които не са жители на квартала.

10. Магазините на нивото на улицата били смесица от нелицензирани зъболекари и доктори, сергии и и кафета и често включвали кучешко в менюто. Рибени топки, барбекю и печено месо и други храни били произвеждани във вътрешността в условия на малко или никаква хигиена.

11. Бардаците и казината оперирали в условия на безнаказаност.

Жителите носели чадъри, зада се предпазят от постоянно капещите тръби над тесните алеи.

Властите инсталирали осем чешми с прясна вода - една вътре в града, а другите по външния периметър.

Графика на плътността на населението на квадратен километър (като кръгове): Ограденият град Колон - 1 920 000 човека на кв.км; Монг Кок - 130 000; Хонг Конг - 6 700.
 
12. Ново начало. През март 1993г поселението било сринато и на негово място бил построен парк, който изглежда като типична китайска градина. Но се запазили някои основни елементи от Оградения град, например старите оръдия и останките от Южната порта и входните плочи.


Останките от Южната порта и входните плочи

От укрепление до парк - черно-бяла графика на гъсоттата на населението:

1898г - 700 жители. Оградено укрепление.
(всяка черна точица е отделен жител)
1940г - 2000 жители.

1950г - 5000 жители. През Втората Световна война японската армия събаря стените, за да осигури строителен материал за разширяване на летището Кай Так.

1973г - 10 000 жители. Започва безконтролното строителство.

1980г - 30 000 жители.

1990г - 50 000 жители.



Учудващата живина и общност на Оградения град показва, че когато отсъстват закони и регулации, нещата няма да са толкова чудесни, но въобще не е задължително напълно да се провалят. Когато Ограденият град Колон бил съборен от външните сили, много от обитателите били недоволни от изселването и дори и паричните компенсации не възстановили обществото, което напуснали. Много от хората, години наред, дори и след като били напълно установени на други места из Хонг Конг, си спомнят за дните в Оградения град като за "едно по-щастливо време".

Докато все още бил под властта на Великобритания, важно е да си спомним, че Ограденият град Колон не бил единственото място с такава гъстота на населението в Хонг Конг. По онова време Ограденият град имал и други свои съременници, които също били квартали, образувани от бездомници, но били само едноетажни, и по-просторни, само с 4900 души на хектар - около два квадратни метра на човек. Тези поселища изникнали от бума на популацията през 50-те години, когато китайските бежанци побягнали към града в следствие на политически вълнения на континента.

...





Статията на автора продължава с обсъждането на настоящите градоустройствени проблеми на Хонг Конг, но последното споменаване на Града на анархията е добър завършек на моя превод:

Ограденият град Колон е бил незабележителен за останалата част на Хонг Конг не заради това, че е бил политически срам, а защото е бил незначителен в културно отношение.


34
Всички теми / Пример за анархичен град
« -: Февруари 07, 2018, 03:16:55 pm »
В нашата Библиотека ще откриете две книги, които са истинският корен на всичко онова, което се нарича "езотерично" или "окултно" познание.

Най-опасното суеверие - Ларкън Роуз

и

Краят на Злото - Джереми Лок

Не са ви нужни повече от 10 години активно интересуване от езотерика, окултизъм и конспирации, за да стигнете до дъното на уж "бездънния" въпрос, и да разберете около какво се върти всичко. Стига да не стъпите накриво и да се забиете в някоя въртележка тип "Бялото братство" или "Чакра йога", където да си пропилеете живота, в крайна сметка ще стигнете до отговора на въпроса КАКВО е окултираното и скрито знание. Отговорът е - това, което е скрито, е свободата ни. Да се узнае отговора отнема миг; да се проумее и разбере отговора - няколко години. Не е вярно, че окултизмът е безкрайна тайна.

Да не забравяме, че както навсякъде, така и в България има анархистка група - Федерация на анархистите в България. Казвам група, а не общество, защото общество е нещо друго. Медиите често въртят пропаганда на гърба на групи, но никога не се разпространяват примери за действителни анархични общества.

Но това не значи, че няма примери за мирно и подредено съществуване без властници и други форми на богове. Следната статия, която превеждам на български, е за един такъв пример.





Източник: archdaily.com



Ето какво Западните споменавания ви спестяват за Оградения град Колон


По-дълга версия на тази статия, написана от Шарън Лам (Sharon Lam) за ArchDaily, първоначално беше публикувана в "Salient", списанието на университета Виктория, част от асоциацията "Wellington Students", озаглавена "В сянката на оградения град Колон".

Началото на 70-те години, Хонг Конг, и сте на 11 години. Рано една вечер, излизате в квартала, за да вечеряте навън със семейството си. На пет минути пеша от основното ви училище, често посещавате мястото и с приятели. Храната тук е добра и заведението е особено известно заради рибената си супа с ювка, и точно това си поръчвате винаги. Толкова често идвате тук, че навигирането през подземните коридори до дюкяна с рибената супа е лесно, и знаете къде да стъпите, за да избегнете таваните, от които капе най-много. Вашата рибена супа с ювка е готова и я изсърбвате цялата, без да осъзнавате факта, че през следващите няколко години този квартал ще достигне кулминацията на населението си и на лошата си слава, и дори десетилетия по-късно ще се помни като една от най-забележителните социални аномалии в скорошната история.

Във върховия си момент, ограденият град Колон (Kowloon) е дом на 33 000 човека, заемащи само два хектара земя - пространството на два стадиона за ръгби - което го превръща в най-гъсто населеното място на Земята по онова време. Това било един набързо сглобен конгломерат от мънички апартаментчета, едно върху друго, балкони тип клетка, плеснати странично и свързани с лабиринт от влажни, тъмни коридори. На фона на това, останалата част от Хонг Конг продължавала живота си нормално, привидно без да се влияе от престъпността и мръсотията на Оградения град.


Това уникално общество и пълното пренебрежение от останалата част на Хонг Конг било родено от също толкова уникалните политически условия на квартал Колон. Първоначално бидейки китайски външен пост, участващ в търговията със сол по време на династия Сонг (960 - 1279г), по-късно през 19ти век мястото било превърнато във военен пост с добавено континентално пристанище. когато Китай губи първата Опиумна война с Великобритания, Хонг Конг бил отстъпен и официално предаден на Великобритания през 1842г. Само че, територията на Колон била изключение, като англичаните позволили на китайците да останат там колкото искат, ако не се намесват политически. Кетай по-късно напълно си възвръща собственичеството върху територията на Колон през 1947г, но отделеността от континента означавала, че Китай правел твърде малко, за да налага законите си, а пък Великобритания също поддържала политика на ненамеса. Свободни и от двете страни на закона, кварталът скоро се наводнил с бездомници, и така започнала легендата на оградения град Колон.


Полицията не смеела да навлезе в пределите на Оградения град, бел.прев.

До 1950г населението му нараснало до 17 000. Хората се заселвали в Оградения град заради фалит, липса на избор, за да избягат от законите или за да експлоатират липсата на такива. Строителството процъфтявало успоредно с нарастването на популацията, едно действително народно дело, свободно от всякакви регулации и норми. Сред тъмнината на Оградения град престъпността, неконтролирания бизнес (всичко от нарко-клубове и бардаци до найлонови торбички и банички) и семейнят живот се развивали ден след ден.

Чак през 1984г и двете правителства решили, че Ограденият град се е превърнал в достатъчно срамно петно и загрозяваща гледка, и трябвало да бъде съборен. През 1992г жителите му били изселени срещу парична компенсация, а мястото било превърнато в публичен парк-паметник.





В Оградения град няма закони. Всеки е можел да започне какъвто бизнес си иска с каквото си иска. Без регулации, данъци или такси, проверки и каквото и да е, бел.прев.

Въпреки многото ми, често дълги, пътувания до Хонг Конг, никога не съм посещавал парка. Той не е добре рекламирана или нашумяла туристическа атракция, нито пък е място на местната гордост. Всъщност, за първи път чух за Оградения град Колон от един швед, и всеки път оттогава, когато се спомене за Оградения град, това е било от коментар на някой европеец. В градоустройствения документ, който имам, Ограденият град Колон се споменава като "бедняшки квартал", който демонстрирал последствията от липсата на строителни регулации. Не се споменават вкусните рибени супи с ювка, които всички отивали там да ядат. Вместо това, в разговорите Ограденият град Колон обиконвено се описва като "пост-апокалиптичен", "плашещ" и "ненормален".

Сравнете това с начина, по който баща ми говори за града - винаги по лицето му избиваше усмивка при споменаването на това име, и бях изненадан да науча, че основното му училище било точно в съседство с тази "ненормална" маса от наркотици, банди и престъпност. Всъщност, повечето от разговорите ни се концентрираха върху храната, която човек можел да намери там. Той описва мястото като "много специално", едновременно като свещеното място в Хонг Конг, което било незасегнато от английското господство, и като уникална общост само по себе си. Той описваше физическата околност на мястото, с такава енергия, каквато съм го виждал да отделя само когато се опитва да прави мармалад. Усмихвайки се, той си спомняше постоянното капене от течовете навсякъде и това как небето сюреалистично изчезвало, когато човек влезел в квартала. Продължаваше да разказва за много неконтролирани бизнеси там, особено споменаваше многото нелицензирани зъболекари, които оперирали без застраховка, както и щандовете за кучешко месо, които успявали, докато яденето на кучета било незаконно в останалата част на Хонг Конг.

Той признава, че е знаел за хора, които са били ограбвани и че хората като цяло избягвали квартала в нощните часове, но от друга страна баща ми винаги е правел комплименти на Триадите заради организацията им в Оградения град. Действайки като де факто градски съвет (но финансиран с наркотици и налаган чрез насилие), Триадите организирали доброволна пожарна команда и доброволно боклуджийско начинание, и разрешавали градските спорове, най-вече онези между съревноваващи се бизнеси.

Бележка от преводача: Триадата е транснационален синдикат на организираната престъпност, опериращ във всички зони със значително китайско население, най-вече Китай, Хонг Конг, Макао, Тайван, но и САЩ, Канада, Виетнам, Корея, Сингапур, Филипините, Индонезия, Малазия, Тайланд, Англия, Белгия, Франция, Испания, АФрика, Австралия, Нова Зеландия и други. По устройство и тертип на опериране те са чисто масонска структура.


Въпреки всичко, в Оградения град имало пощальони, които вършели работата си нормално, бел.прев.

Начинът, по който баща ми разказва за Оградения град, с нещо което се доближава до гордост, създава много различно впечатление в сравнение с обичайните описания - много по-лесно е да се разкаже една история за лишени от ежедневие животи, живеещи в лабиринт от нехуманни жизнени условия. Не че това не е било истина, но това не е цялата истина, която Оградения град може да разкаже.

Един документален филм за Оградения град прави хроника на събитията от първа ръка. Направен от един австриец, с английски субтитри, филмът от 80-те дава един интимен поглед върху живота в Оградения град. Срещаме се с нелегален развъдчик на състезателни гълъби (алтернатива на състезанията с коне), влизаме в детска градина, и дори разговаряме с един пенсионер, получаващ пенсия от Триадите. Всички тези истории, обаче, са поставени на фона на една тъмна, мътна архитектурна клоака. Това е странно преживяване - ужасни английски субтитри, които сравняват хората с "мъртвите плъхове, които никой не отразява", но опитът на филма да шокира и ужасява се проваля заради кантонците (кантонският е китайски диалект и едноименна общност, бел.прев), чиито деца остроумно се подиграват на снимачния екип, което отсъства в субтитрите. Това, може би, най-добре представя Хонг Конг - плашещо отвън, но енергична нормалност отвътре.


Ограденият град Колон отвън, бел.прев.

Въпреки че не може да се каже, че създателите на филма са преувеличавали степента на влошените условия, бедността и наблъсканите тесни пространства, тези характеристики са стряскащи само по своя интензитет - въобще не са стряскащи с абсурдността си. Всъщност, най-абсурдното нещо в целия документален филм е една английска религиозна мисионерка, живееща в Оградения град, и лекуваща пристрастените към хероина чрез силата на "духовния си допир". Останалата част от филма е грубянски нехуманна, да; но нелогична, не. Предвид условията и последствията, в които е заченат града, и пълното пренебрежение към него, можеше да се получи много по-зле.


35
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 05, 2018, 02:35:38 pm »
Много хора също така се свързват с мен, за да ме питат "Защо, аджеба, просто не ползваш един купешки DC мотор, след като ще има скачен генератор?" Това в почти всички случаи са от онзи вид хора, които са склонни да си представят и битово захранване на дома с батерии.



Превод от сборника на Патрик Кели:


Глава 2: Движещи се пулсирани системи

Повишаване ефективността на DC (правотоковите) електромотори

стр. 2-47

Комерсиално достъпните DC мотори са нарочно проектирани и произвеждани така, че да имат екстремно ниска ефикасност. Моето мнение е, че причината за това е, че добре проектираният DC мотор лесно може да отхвърли нуждата от двигатели с вътрешно горене в автомобилите, а това не утърва на петролните фирми или на собствениците им, и на картелите на Новия Световен Ред. Още по-лошото е, че електрическите мотори с КПД>1 отварят вратата за самозахранващи се енерго-системи, а те това просто няма да го позволят!!

Това видео: [линк] е достъпно в интернет и силно ви препоръчвам да го изгледате цялото.

Бележка от преводача: Това е лекция на Питър Линдеман, в две части, която едно време се продаваше. Гледайте и сваляйте и двете й части директно от тук и тук.

Тази лекция добре представя основните факти. Накратко мога да резюмирам, че днешните мотори действат едновременно и като матори и като генератори на електрическа енергия, но те преднамерено са намотани така, че генераторната част от мотора да се използва срещу, в противоречие на захранващата го енергия, и така да се произведе една абсолютно скопена изходна мощност.

През Втората Световна война един германски инженер пренавил един стандартен електромотор и го направил да се самозахранва, тоест, работил е и е произвеждал механична енергия без нуждата да се захранва, след като веднъж бъде стартиран/задвижен. Това показва потенциала на добре проектираните електрически мотори със същия размер и обща структура като кой да е комерсиален електрически мотор.

Предполага се, че германския инженер направил това, като добавил допълнителни четки и като използвал част от намотките в генераторен режим, като производителността от тях захранвала намотките, които били подредени в асиметричен вид. Имало още един човек, който постигнал самозадвижване чрез пренавиване на мотор, но никой от тези двамата не разкрил информацията си публично.

Конспирацията, която са ни спретнали от много десетилетия насам, сега се изразява в това, че моторите се намотават по такъв начин, че магнитните полета вътре в тях да са точно противоположни едно на друго. Когато ток се пусне да тече по намотка, той съхранява енергия в тази намотка, и когато протичането на тока се прекъсне, тази енергия трябва да се излее обратно навън от намотката, и тя ще направи това в обратната посока.

Това понякога се нарича обратно напрежение, обратно EMF ("Електро-Движеща Сила"), въпреки че много хора не са съгласни да се ползва това определение. Само че, без значение как ще се нарече, има съхранена енергия в намотките, и тази енергия може да се употребява за вършене на полезна работа. Но производителите на мотори избират да намотават моторите така, че вместо да се извлича тази полезна енергия, те я използват, за да я противопоставят на входящото захранване на мотора, създавайки по този начин слаби мотори, които загряват заради прахосаната енергия.

Съпричастният към този сборник "UFOpolitics" (псевдонима на един репликатор от energeticforum.com, бел.прев) посочва, че нарочният вреден дизайн на електрическите мотори през последните 130 години ни се набутва като единственият начин да се правят и да се ползват такива мотори. Той казва, че поради симетричното разположение на намотките, се получава спиращ ефект, който смъква произвежданата енергия от електрическия мотор с някаква стойност между 50% и 90%. Тоест, един правилно намотан мотор ще има някъде от два до десет пъти по-висока производителност за същата вложена в него енергия. Нарочният лош дизайн гарантира, че производителността на днешните мотори винаги ще е по-малко от 100% и винаги ще загряват, докато работят. Този лош дизайн се състои в симетричната употреба на намотките в мотора.

Стандартното моторно окабеляване е доста различно и убиващият ефект се създава, като се противопоставят лицата на две намотки, захранвани едновременно с ток, протичащ в противоположни посоки. Това създава пълен конфликт на магнитните полета и това унищожава ефективността на мотора.

. . .






Аз не съм достатъчно кадърен, за да пренавия мотор. Намотките вътре ме объркват. Следователно, от моята камбанария, купешките електромотори са абсолютно безполезни.


Решението, което се определя от моето ниво на компетентност и разбирания, е да се направи самоделен електромотор с възможно най-изчистен дизайн и възможно най-висока ефективност спрямо изразходваната за задвижването му енергия. "Бедини SG" чудесно задоволява тази цел, като стремежът (който ще бъде доказан само от твърдите тестове по-късно) е да се самозахранва, или да е близо до 100% ефективност.



Следващата стъпка е да се избере най-добрия вариант за негератор, който по естествен начин да надгражда вродените характеристики на моторите от семейството на "Бедини SG" и подобните модели на пулсови правотокови мотори, които поддържат батериите си. Широкото множество на хората не разбират както от самия вид на тези мотори, така и от най-подходящите за тях генератори.

За генератора не искам да говоря сега, защото нямам фактически материал. Имам цялата нужна информация, но не мога да се похваля, че присъства в прототипа ми. Промяната в корпуса се налага, за да започна серията от инсталации на генератора.

36
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 05, 2018, 01:32:09 pm »
Проектът ми се състои от две части - мотор и генератор.

1. Защо мотор с батерии? И защо тип "Бедини SG"?

Превеждам чудесно казаните думи от Патрик Кели:



Глава 6: Пулсирани зарядни системи за батерии

стр. 6-1

Възможно е да се извлекат значителни количества енергия от околната среда, и да се използва тази енергия, за да се зареждат батерии. Не само това, но когато се използва този метод на зареждане, батериите постепено се кондиционират/привикват към тази форма на неконвенционална енергия и капацитетът им за работа се повишава.

В допълнение, около 50% от автомобилните батерии, изоставени понеже вече не поддържат заряда си, добре реагират на този вид зареждане и се възстановяват напълно. Това означава, че може да се създаде банка с батерии на много ниска цена. Само че, въпреки че тази икономическа гледна точка е много привлекателна, да се използват батерии за каквото и да е значимо домашно потребление е просто непрактично.

Представете си, че си отваряте нова банкова сметка и депозирате 1000 лева в нея. Връщате се в банката след време, за да проверите парите си, и откривате, че от тях са останали само 500 лева. Питате банката, за да проверите тази грешка, и от банката ви информират, че няма грешка, всички банки връщат само половината от онова, което сте депозирали. Какво ще си помислите?

Само че, точно това се случва с всички оловно-киселинни батерии - те връщат само половината от тока, с който сте ги захранили, като сте ги зареждали. С други думи, прахосвате половината от енергията, с която зареждате батериите. NiCad батериите (никел-кадмий) и по-разпространените NiMh батерии (никел - метал хидрин) връщат две трети от онова, с което са заредени. Кондензаторите и банките от супер-кондензатори са 100% ефикасни и не губят нищо, защото за разлика от батериите, те не са химичен процес.

Препоръчително е батериите да не се изтощават по-бързо от период 20 часа. Тоа означава, че батерия, оценена 80 ампер-часа (80 Ah) не бива да се използва за захранване на нещо с повече от 4 ампера. Ако надвишите този дебит на разряда, тогава броя пъти които батерията може да бъде изтощена и заредена страхотно се смалява - нещо, което не осъзнавате в момента, но го откривате по-късно, когато батерията трябва вече да се смени, защото не задържа заряд.

Това е унищожително ограничение, което изтиква употребата на батерии в непрактичната категория, освен с цел много малки натоварвания, като фенерчета, телевизори, DVD-записвачки и подобна техника с минимална консумация.

Основната цена за захранването на дома идва от отоплението/изстудяването на жилищната част и бялата техника като например пералня. Тези средства изискват минимално захранване от малко над 2 киловата. За техниката не е от значение дали ползвате банка с батерии на общо 12 волта, 24 волта, или 48 волта. Без значение каква подредба изберете, броя на батериите, които са нужни за захранването на каква да е битова техника, е еднакъв. Високоволтовите банки могат да имат по-малък диаметър на окабеляването, тъй като токът е по-малко, но минималната нужна мощност е същата.

Така че, за да осигурите 2 киловата захранване, това иска ток от 12-волтови батерии в размер на 167 ампера (2000/12). Използвайки батерии на 80 ампер-часа, това означава 42 батерии. За нещастие, описаните по-долу зарядни вериги по принцип не могат да зареждат батерия, от която в същото време се черпи енергия. Това означава, че с цел да задоволите например отоплението си, което е денонощно изискване, трябва да са налични две такива банки, което означава 84 батерии. Това е само за минимално 2 киловата мощност, което означава, че ако то се използва за отопление, няма да е възможно да си захраните и пералнята в същото време, освен ако не изключите отоплението.

Така че, за да позволите допълнително захранване, броя на батериите достига, може би, някъде около 126. Абстрахирайки се от цената, и ако се предполага, че можете да намерите заобикаляне на проблема с киселината, огромният физически обем на този брой батерии просто не е реалистичен за вътрешна, надомна инсталация.

За финал, също така ще ви трябват два инвертора с капацитет 2500 вата.





Винаги се удивявам, когато с мен се свързват хора, които си представят захранване на дома с батерии, зареждани от "Бедини SG". Не ми е ясно как нечия техническа мисъл може да си представи, че това е практично, още повече - осъществимо, и че си заслужава да се изследва една потенциално непозната система (за нормалния електроинженер) и да се инвестират усилия в нейната разработка.

За мен, това е признак, че въпросният инженер се интересува от Свободна Енергия не защото е натрупал достатъчно истински знания, които му отварят очите за заблудите в нормативната електротехника... а защото има остра липса на истински знания, и все още не е развил достатъчно практична мисъл от гледна точка дори на стериотипната електротехника.




Заключението от обзора на Патрик Кели (който е безспорен авторитет в бранша), е ясно - в контекста на Свободната Енергия и нестандартната електротехника, системите за зареждане на батерии са ИНДИРЕКТНИ средства за задоволяване на енергийните нужди на дома.

По-точно - системите тип "Бедини SG" и подобните системи в същото семейство са МОТОРИ, самоподдържащи се ИЛИ с КПД>1, които трябва да генерират енергия за битово потребление посредством скачен генератор.


37
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 05, 2018, 12:30:02 pm »
Технически погледнато, МОЖЕ да се ползва рид-ампула с нормално затворено изходно положение. Но в случая изхождам от конкретен контекст.

По принцип, когато имаш две противодействащи си сили (магнетизъм от едната страна и магнетизъм от другата страна) имаш възможност за калибриране на вибрацията. Силата на постоянното магнитно поле (магнитчето) на практика задава диапазона на минималния ток, който трябва да протече по жицата, преди да завибрира веригата.

Ако трябва да се направи само и единствено осцилатор, например когато става дума за едно изключително електронно устройство (като пасивна зареждачка за батерии), тогава определено нормално затворената рид-ампула, плътно увита с еднослойна намотка, е най-практичния вариант. (Ако не се бъркам, мисля че тази комбинация си имаше собствено име... реле-намотка (relay coil)? )





Само че не бива да се забравя, че в горния контекст все пак говорим за мотор. Специално в този контекст, едно от условията е да има пълноценен електромагнит, който да задвижва правотоков самоделен мотор. Пак ще има маховик, пак ще има магнити по него, и тези магнити трябва да се задвижват от електромагнит.

Разликата между версията на Каланан и версията на Бедини е, че когато транзистора при Бедини превключва (и когато е добре калибриран), има поредица от импулси - между 4 и 6 високоволтови импулса на едно магнитно преминаване (и в транзистора има осцилиране). При рид-ампулата обаче, както е при Каланан, има десетки, ако не и стотици високоволтови импулса при магнитно преминаване.

Казано повърхностно, за ротора е едно и също дали магнитът му ще се отблъсне от един постоянно действащ електромагнит, или от 100 бързи отблъскващи импулса, ако се вписват в същия времеви диапазон, нужен за развиването на инерция. От гледна точка на батериите обаче не е така. Факт е, че пулсираното електроподаване ОБЛЕКЧАВА товара върху захранването. Това се докладва от всички инженери, занимаващи се с такива системи. С други думи, захранващата батерия разпознава по-малко натоварване в лицето на електромагнита, когато е осцилатор.

(Освен това, има някои изследвания... дори и да са противоречиви... според които пулсираната засилка на маховик създава условия за КПД>1 в механичните системи. Изследванията се базират на промените в електронните обвивки на атомите, когато са под влияние на центробежни сили. Противоречиво, но все пак е идея. За мен това е важно вземане предвид, заради вида на генератора, който ще ползвам.)




Има и друго.

Тесла НЕ Е използвал високоволтови импулси в своя Ключ. Той е използвал единствено принципа на много бързото токоподаване към зареждащата се батерия. Както обясних по-горе (преразхаз на Патрик Кели), това все пак създава високоволтова ситуация, която е добре известна в науката - ВИНАГИ възниква високоволтова ситуация в момента, в който едно правотоково захранване се включва за първи път. Но това е само за много кратък миг и само в началото при затваряне на веригата.

Тесла решава да използва САМО този момент на практика, и почти изцяло да избягва постоянното съществуване на затворена правотокова верига. Той се стреми да наблъска около 800 начални момента на право токоподаване в една секунда.

Само че, тази високоволтова ситуация се различава от ситуацията на Бедини, който ползва самоиндукцията (индукционния срив) от електромагнитна намотка. Не че това не е технология на Тесла... само че Тесла не е ползвал самоиндукцията на електромагнитите в своя Ключ, а само пулсираното право токоподаване.




Така че... аз лично наистина бих ползвал рид-ампула с нормално затворено състояние, когато правя Тесла-ключ.

Но сега не правя просто Тесла-ключ. Сега имам нужда от мотор, с елементите на Тесла-ключ... и това по неволя комбинира двете технологии на Тесла (самоиндукцията и пулсираното право токоподаване).







ТОВА е Тесла-ключа. Трябва да се уточни, че Тесла не просто е пулсирал зареждащото захранване към дадена батерия.

Релетата са така разположени, че в зависимост от начина, по който дават контакт, всяка батерия може да се окаже в зареждаща или в зареждаема позиция във всеки един момент. Последователно свързаната група (от две батерии) зарежда успоредно свързаната група (от другите две батерии) във всеки един момент. Като всяка батерия може да се окаже във всяка една от двете групи.

Тесла е превключвал МЕСТАТА НА БАТЕРИИТЕ 800 пъти в секунда. В "Тесла-ключа", който е практика да се интегрира в пулсираните мотори от горния тип, се превключва само захранването, а батериите се сменят ръчно на дълги интервали от време.

Има разлика.

От една страна може да се каже, че моторът от горния контекст се намира на мястото на натоварването (Load) на горната схема на Тесла.

Ефектът от тази бърза смяна на местата на батериите в тази зареждаща система е (както било тестово проверено от Electrodyne Corporation), че натоварването се захранва, без да се забелязва изтощаване на батериите. Тестът е бил проведен за период от три години, без спиране. (Трудно е да се намерят документите за този тест, но компанията съществува до ден днешен, като филиал на друга фирма, която прави генератори).





П.П.
За лагерите... просто интуиция :) Самият факт, че няма лагер, който да надживее човека, при положение че едно динамо би трябвало да работи през 100% от времето... и факта, че това може лесно да се превъзмогне, ме задължава да го направя.

Освен това, темата ми е лична. Тя не е принципна. Това, че разисквам принципи в нея, е единствено в контекста на моя си личен проект.

Да, всеки който иска може да си ползва каквито си иска лагери. Но според моя проект не е обосновано, при наличие на постоянен източник на енергия, местообитанието на оператора да продължава да се намира в индустриалната зона на цивилизацията.

Причината да обсъждам тривиалности е, понеже прототипа навлезе в стабилен вариант, и за да продължа със следващите етапи от развитието му, ми трябва нов корпус. Настоящия корпус беше направен с цел да е максимално гъвкав и удобен на изследванията. Сега, когато те се свиват, и когато много въпроси вече са получили отговор, е нужен нов целеви корпус. А корпусът винаги ще е по-голямата част от работата. Така стана, че точно в този момент ми се появи желание да говоря за това, и сега пълня темата с принципи, докато новия прототип не добие по-лицеприятен и практически насочен вид.

38
А ако трябва да намесим Свободната Енергия... въпросът ще бъде...

След като газообразното състояние на водата е постигнато без пренасищане на предходното състояние с енергия, значи ли това, че тя отсъства във водния газ? :)

Някои мислят, че не. Има такова схващане, което възприема идеята, че образуването на воден газ с минимално изразходвана енергия, е покана природата да "допълни" потенциала на този газ да съдържа повече енергия от предходното агрегатно състояние. Нещо като поемаща и попиваща гъба. Аналогично с електромагнита в електротехниката.


Има такова схващане на изток.

На изток смятат, че ако извършиш лоши дела (в нарушение на човешката моралност), но без вътрешно да се вълнуваш, кармичният закон не е същия. С други думи - според източните традиции кражба, извършена без страст и не от страст, се води по различен кармичен закон от кражбата (на живот или друго), извършена от страстни подбуди.

39
Вренето като процес е свързано с преминаването от една фаза в друга - от течно в газообразно състояние, а най-познатото течно състояние на вещество е това на водата.
За да се достигне до фазовия преход ,,завиране'' водата трябва да е приела количество енергия от външната среда превъзхождащо силата на водородните връзки между молекулите й, което да доведе до разкъсването на тези връзки и преминаването на молекулите в свободно състояние сътветно- пара.


Но има и студено завиране, и студена пара.

Ултразвуковата дюза за мъгла (продавана най-често в зоо-магазините) използва миниатюрно количество енергия, в сравнение с нагревателя за вода. Външно погледнато, водата също може да се каже, че ври - повърхността й се вълнува точно като при вренето, заради вибрацията на пиезокерамичната мембрана на дюзата. В резултат на това се образува мъгла, много фина мъгла, която е студена. (Интересно ще е да се установи дали е по-студена или по-топла от водата). Тя обаче се стеле надолу и нашироко, а не като парата - нагоре и нашироко.

Всъщност температурата, която парата носи, е излишен енергиен товар. Тъй като енергията се опитва да прелее от водния обем, в който е натикана, водата образува пара, за да може да занесе енергията на друго място - парата е реактивен носител, тя реагира на нуждата енергията да бъде пренесена другаде.

При мъглата няма излишен енергиен товар. Тоест това агрегатно състояние на водата е постигнато с 99% по-малко енергия. Затова тя се стреми да се уталожи и да улегне отново.

Просто газообразното агрегатно състояние има по-голям енергиен потенциал от течното състояние на водата. (Това е ключов елемент в горивните двигатели с КПД>1, ако някой се интересува от тях. Освен това е основно физично положение във въздушно-горивните бомби.)

Отнесено към аналогията, че на човек му "ври главата", когато е объркан, тук може би народния мъдрец демонстрира характерното си невежество, защото правилният аналогичен термин би трябвало да е кипене :) На човек главата му "кипи", когато е объркан, и това наистина е ентропия. Но явно не всяко врене е белег за ентропия.



П.п. Напоследък мисля, защо на дървото му е притрябвало да се лишава от внимателно отгледаното през годината листо  ;)

Бих коментирал и това, че не всички дървета избират да го правят :P По-скоро, както Далчев е казал, “Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.

Вечнозелените дървета явно живеят по-спокоен живот през лятото.

Според мен е същото като да се чудиш, защо никой не се опитва да работи за безсмъртието или дълголетието си докато е време, преди 30 години, но всеки започва да съжалява за това, когато е отдавна късно, след 50. Може би дърветата не са много по-емоционално интелигентни от нас.

40
Кои страни са най-заплашени от астероиди
Учени са публикували изследване, според което най-застрашени са северните части

3 февруари 2018


Северна Русия, Канада и Северна Европа са най-застрашени от масивни астероиди. Това се казва в изследване на колумбийски учени, публикувано на сайта на Университета в Корнел, САЩ.

Учените са изчислили вероятността от това метеорити да ударят Земята и са стигнали до извода, че екваториалните страни са най-малко застрашени, съобщи Siver Times. Заплахата е най-малка за континентите Африка, Азия и Америка.

Изследователите обаче отбелязват, че това е само до определен период, защото пътят на космическите тела се променя. 

На 17 януари 2018 метеорит с големина няколко метра навлезе в атмосферата над Мичиган и експлодира над Детройт. Преди няколко месеца огромно огнено кълбо избухна в небето на Аризона.

Източник: vesti.bg


41
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 02, 2018, 06:30:22 pm »
Едни от първите малки лагери са били ахатови. В началото не е било възможно сачмените лагери на Да Винчи да се правят с малки размери.



Още дълго време са се ползвали плоските лагери, за които можете да прочетете ТУК. За по-малките неща са се правели ахатови лагери. Те не са били сачмени, а от плосък тип, просто като кръгли вложки, или пък чашки, в които се е въртяла смазана ос. И до днес в бижутерията се ползват ахатови лагери, когато трябва да са с едва ли не микроскопични размери. Изготвянето им е добре описано например в тази книга - "Бижутерийни лагери за часовници" от 1911г, жалко че не се открива безплатно в интернет.

Ахатът е чудесен избор, защото е известен с това, че много трудно се поддава на износване. Това е поради начина, по който се формира, и поради крипто-кристалната му структура.




Лагерите, които аз съм си направил за моята самоделка, имат точкова опора аксиално, отпред и отзад, както видяхте на горните видия от предните коментари. Ползвам месингови шапчати гайки. Те се опират в ахатови плочки. Лесно се намират такива по бижутерските магазини, просто изберете онези с най-добри показатели - да нямат кварцови или други кристализации; да са с успоредно и равно отрязани полирани лица.

Причината да не ползвам стъкло е, понеже стъклото е твърде крехко. Резултатите са отлични, но стъклените опорни повърхности обикновено издържат само на едно разглабяне, след което, колкото и да сте внимателни, най-вероятно ще ги пукнете, защото радиалните магнитни лагери са много силни. Такива и трябва да бъдат, но при сглобяването им подпиращата оста повърхност търпи еднократен силен удар. Задоволен съм от издръжливостта на ахатовите плочки, с които не съм имал проблеми при многократно монтиране и демонтиране на ротора.

За смазка между месинговата шапчата гайка и ахата ползвам емулсия на пчелен восък и кокосово масло, 50% на 50% (просто стопени заедно, за да образуват крем за мазане).



Оста е учудващо стабилна и изненадващо яка :) Финият й външен вид заблуждава очакванията. Но ще описвам по-подробно като съм готов със снимковия материал. Когато правех първата постановка, все още смятах, че никога няма да пожелая да говоря за това, и не разполагам с дигитален архив.

42
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 01, 2018, 05:20:07 pm »
Моето магнито окачване все още няма аксиална магнитна възглавница. Има само радиална. В процеса на тестването ми е по-лесно да работя с твърда аксиална фиксация, защото все още не знам нито колко ще тежи цялата ос накрая, нито как ще изглежда корпуса на финала, за да е ясно в каква степен устройството ще е преносимо, и доколко искам да бъде преносимо.


Но ако вие сте готови с вашите разработки и вече имате яснота как да замените уродливите сачмени лагери с магнитни, ето оттук можете да купите "пружинна" двойка полимагнити, за да репликирате радиалното обезпечаване на оста, както демонстрира Николаев:

http://catalog.polymagnet.com/polymagnet-products/1002290.html

ко се разтърсите, трябва да намерите и по-добри продукти. Тези американци дават много малко информация.

43
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 01, 2018, 03:57:19 am »
Но за да съм изчерпателен, искам още веднъж да се подиграя на страндартните механици за лагерите, които използват.

Заслужава си да се спомене, че даже и ако магнитните лагери се струват прекалено извънземна технология на съвременни посредствен механик, все пак има дори и сачмени лагери, които стават за нещо повече от обикновените сачмени лагери. Трудно се намира в интернет информацията, че има новости в технологията на сачмените лагери (нищо ново от Леонардо Да Винчи насам, който ги е изобретил).


http://www.coo-space.com/

Разгледайте сайта на тези японци. Хората са се сетили да започнат да премахват абсурдните вътрешности на сачмените лагери. Вместо това правят прорез във външния корпус.

Когато се направи прорез, сачмите леко пропадат в него, което манипулира инерцията им, следователно сблъсъците помежду им спират да се случват. С такъв прорез вече няма нужда от шината, която ги държи, и триенето се намаля значително.




И все пак... това си остават сачмени лагери, което е примитивно. Въпросът е, че дори това е много по-добре като вариант, отколкото нормални сачмени лагери, убийци на всякаква ефикасност.


П.П.
Забележете една важна аналогия. Тук се манипулира инерцията на сачмите, чрез прорез. В превключвателя на Тесла, описан по-нагоре в темата, се манипулира инерцията между електроните и тежките йони, чрез рязко прекъсване на захранването с висока честота.

Става дума, че ефикасността и в двата аналогични случая се повишава, защото се отваря дупка в нещо, която влияе на инерцията на частиците.

44
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 01, 2018, 03:19:44 am »
  • Понеже ще ми трябва повече материал, снимков, както и данни, за да продължа както планирах... а първо трябва да променя конструкцията на някои неща преди това... вместо с токовете, ще продължа с магнитното окачване. За мен поне това е еднакво интересно :)




    Моята система мотор-генератор е монтирана върху една и съща ос, която почти няма механично триене. За мен това е важно. Сачмените лагери, както и всички видове лагери с механично триене, са безспирен източник на купчина проблеми, и са основен фактор в неефикасността на системите с механично движение.

    Инженерите репликатори никога не пропускат да се похвалят колко малко триене имали в иначе сачмените си лагери, колко добре били премахнали грезта от иначе сачмените си лагери, и въобще... колко леко се въртели техните иначе сачмени лагери в сравнение със сачмените лагери по принцип. Според мен, сачмен лагер е синоним на хронична болест, и по всячески начини се опитваме да си затваряме очите за проблема, защото за сега няма решение. Това, обаче, не означава, че нищо не може да се направи. Точно както в горния пример с вродено неефикасните бобини, тук също МОЖЕ да се направи нещо, което на практика ще преобразува проблема с лагерите в друга, много по-ефикасна ситуация.

    Известни са вече магнитните лагери на Николаев. Разработени са още през 90-те години. Аз обаче, за цялото това време на издирване, не съм успял да намеря конкретния патент. В нито една от няколкото си книги и документи, самия Николаев не споменава магнитните си лагери в подробности. Единственото, което циркулира в интернет по въпроса, е едно страшно дърто интервю, снимано на VHS, част от него (то е близо час), можете да гледате тук, и да използвате връзките в ютуб:


Пускам това видео, защото е важно. Искам отново да ви покажа колко са малоумни хората. Никога няма да пропусна да изтъкна колко са малоумни хората, защото това е най-добрия начин да се разсеят различните илюзии и да се отговори на въпроса "Защо никщой не успява да направи система с КПД>1?". Отговорът е, че може, и много хора го правят, но малоумниците са милиарди, и те заглушават абсолютно всичко. НАИСТИНА това е причината.

В случай, че не знаете нито руски, нито английски - обяснявам. На горното видео самият Николаев обяснява основния принцип на магнитните си лагери. Той обяснява две неща:
  • Никога не може да се направи магнитен лагер само на принципа на отблъскването, или само на принципа на привличането. Причината е, че оста се отблъсква или привлича с равна сила от всички страни. Когато бъде тласната в една посока, това е вкарване на външна енергия в системата, и тази външна енергия нарушава вътрешното равновесие. Винаги от едната страна ще бъде старата енергия, която е отблъсквала или привличала оста, а от другата страна енергията ще е сбор - старата енергия, оравновесяваща срещуположната, + новата енергия, дошла като тласк отвън. Така, оста изпада в дълъг цикъл от вибрации, който се опитва да продължи колкото се може по-дълго време. Външната енергия се подава от една част на системата към друга, и така докато не заглъхне.
  • Единственият начин да се направи магнитен лагер, и ако оста едновременно се привлича и отблъсква от всички посоки. Едновременното привличане и отблъскване фиксира оста, и в това състояние системата постоянно се стреми към покой. За разлика от другия случай, където системата постоянно се стреми към възбуждане и изпадане в неравновесие, в тази система на статично напрежение всяка външна вибрация се опитва да заглъхне още преди да е започнала.
На горното видео Николаев отделя 3 минути (а в пълната лекция на практика говори за това един час), за да обясни, че когато стискаш един сапун от всички страни, той толкова по-силно ще се опитва да избяга, и този му устрем веднага ще се добави към всяка външна сила, която успее да намери вектор за дисбалансиране на равновесието.




И въпреки това... какво се открива в ютуб? Откриват се предимно идиоти, и малоумници, твърдящи, че Николаев нещо крие, или че лъже. Най-много гледания имат видеотата на някакъв си малоумник Игор Балецки (и тук е второто), който се опитва да направи ТОЧНО това, което Николаев изрично обяснява, че е невъзможно да стане. Дори цитира Николаев, показва части от дългото му интурвю, в които демонстрира магнитните си лагери, и ВЪПРЕКИ това този Балецки прави точно нещото, което е описано и обяснено като грешно.

Резултатът? - Цели 226 хиляди гледания. Второто видео било продукт от интереса на неговите зрители, които му предложили нов вариант. Еднакво малоумен като първия. Разгледайте и останалите връзки, и ще откриете, че целия народ от пишман-репликатори правят точно онова, което самият изобретател описва като грешно.

Можете да си направите изводите, защо е толкова трудно първоначално непросветен човек да намери вярна информация в интернет.






Но нека видим коя е и къде е вярната информация в интернет. Ефектът, който ползва Николаев, е наречен "магнитна яма". Съмнявам се, че това е първоначалния термин, но е факт, че никъде в литературата от преди 20-ти век не съм открил да е описан този феномен. Тоест, това е нещо от сравнително новото време, и много активно се експлоатира в полимагнитите. И Николаев използва едни от първите полимагнити.



Изследването на магнитните силовии линии при пръстеновидните магнити разкрива съществуването на "аномална" зона от двете страни на магнита, отбелязана на картинката с 1 и 2. В тези зони, магнитните силови линии се срещат, нулират, и обръщат. Когато си поиграете с магнити, и с инструменти, за да изследвате полюсите им, лесно ще видите, че при всеки пръстеновиден магнит полюсът от опакото му лице леко се подава през дупката му в средата. Лесно ще установите на практика, че ситуацията е като на долната картинка:



С други думи - всеки пръстеновиден магнит има огледални полюси в централната си дупка. Те са реципрочни на външните.




Когато друг магнит се доближи до тази аномална зона, той се "поглъща" в нея. Тя се разширява, и го обгражда в балон. Това се случва, защото другият магнит изтиква магнитните силови линии на пръстеновидния настрани и около себе си. Те го уплътняват подобно на пашкул, от който после е трудно да се излезе.

Феноменът изглежда така на практика:


  • Магнитът гледа с Южното си лице надолу.
  • Останалите магнити глудат със Северните си лица нагоре.
  • Оста е от МЕСИНГ. Оста трябва да бъде немагнитна, в противен случай ще изкриви магнитните силовии линии и магнитната капсула няма да се образува.
  • Без ос НЯМА да стане. Магнитният пръстен е свободен в радиално отношение, и ще се опитва да излезе от зоната странично в 360 градуса.
  • Металната шайба на магнита и металната основа на фланеца, на който са поставени другите магнити, са предимно заради удобството. НО те оказват значимо влияние върху настройката на силата и разстоянието, както и на големината на зоната. Когато използвате този ефект в устройство, металните тела на тези места ще ви помогнат да оформите проявлението така, както е най-удобно.
  • образува.
  • Ако увеличите броя на магнитните пръстени, нанизани на оста, така че заключеният в зоната магнит да е по-скоро цилиндър, вместо пръстен, ще видите, че зоната се обтяга. Като издължен цилиндър, той ще слезе по-надолу и по-близо до основните магнити, но ще е "по-твърд", и ще е нужна повече сила, за да пружинира на позицията си, нещо като втвърден магнитен амортисьор.

Тази зона лесно може да се пресъздаде и с други форми магнити. Магнетизацията е показана на видеото:


Забележете, че тази постановка работи заради стабилизиращия фактор на колелата. Ако колелата на количките не държаха прав курс, магнитите щяха да се освободят от захвата странично.

Когато се работи в ограничена равнина, тази зона лесно се манипулира. На това видео, което пускам за пореден път, се демонстрира пълен контрол, но отново само в една единствена равнина. Много често, когато не натискате силно с пръсти, магнитите ще се залепят един за друг като подскочат и се обърнат:






Николаев показва както радиално, така и аксиално обезпечаване на оста.

Радиалното обезпечаване се прави, когато вземете постановката от горните две видеота, и вместо шест малки магнитчета по периферията (с обратно лице), ползвате един цял пръстеновиден магнит, със същия външен и вътрешен диаметър, който е очертан от шестте малки магнитчета. Вместо плътни кръгли магнити в средата, ползвайте по-малки пръстеновидни магнити, на които е нанизана оста:



Зеленият магнит е нанизан на оста. Радиалният лагер е представен от два пръстеновидни магнита, с някакъв разделител между тях, така че да не се залепят, полюсите им да бъдат разделени. Целта е и едното и другото лице на вътрешния зелен магнит едновременно да се привлича и да се отблъсква от средните полюси на разделените пръстеновидни магнити.



Аксиалното си обезпечаване Николаев постига с елементарни полимагнити, магнетизирани по следния начин:





И това е всичко :)

Виждате как едно елементарно нещо е напълно непознато за ордите репликатори в интернет, които до ден днешен повтарят обяснено грешни неща. И нито един не е направил и показал това, което показва Николаев, въреки тази елементарност.

С устройствата с КПД>1 е абсолютно същата история.


Когато завърша преустройката на постановката, ще дам снимков материал.




П.П.
Не мислете, че просто се прочели още една остроумна статия. Всички онези, които се опитват да направят вечен магнито-мотор, перпето-мобиле с магнити, НИКОГА не взимат тази магнитна зона предвид. Това е защото повечето от тези хора, занимаващи се с магнитни перпето-мобилета, даже не са чували за това. Загледайте се добре в онова, което е известно до момента в различните уж работещи варианти на магнито-перпетомобилета, използващи пръстеновидни магнити, и ще видите, че въпросната зона играе огромна роля в целия процес, който навярно е невъзможен, ако отстоянията са грешни.

45
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Януари 31, 2018, 07:09:44 pm »
Ще се забавя с докладването на положението, защото се налага преустройка на постановката ми. Данните вървят много добре, но не искам да споделям преждевременни неща. Понеже вече съм привлякал някакво внимание, все пак ще ви кажа още някои неща, докато си преправя прототипа.




За онези от вас, които искат да започнат да се занимават, на база информацията от нашия сайт и от другаде, искам да подчертая колко е важно да се работи качествено и изчерпателно. По ютуб можете да видите хиляди експериментатори и ужасяващите подходи, които прилагат в предварително обречени опити да репликират системи с КПД>1.

Изключително важно е, преди въобще да си помислите да се занимавате с неща, които убягват на обикновения електроинженер, да сте добре начетени и осведомени.

За пример ще ви дам различните репликации на мотора "Бедини SG". Навсякъде виждате репликации на SG. В ютуб и в гугъл е пълно. И навсякъде се вижда прахосване на енергия... в апарат, който всеки се надява, че ще му донесе КПД>1. Никога няма да стане това, докато се прахосва енергия от невежество. Ето някои подсказки от мен:
  • В схемата на "Бедини SG" има излишни диоди. Те смъкват производителността на системата. Цялото SG като модел е нещо доста неефикасно, и това е меко казано. 90% от репликаторите просто повтарят схемата, защото не я разбират и не проумяват намерението, което седи зад нея. Мързелът да се проумее мотивацията зад електрическата схема и причината и ролята за всяко едно елементче в нея, коства на мързеливите успеха, и 90% не постигат КПД>1.
    В SG има излишни елементи, които пречат. По-горе ви насочих към човек, към извор на информация, и обърнах внимание, че трябва да замените тригер-намотката с рид-ампула.
  • Намотките в "Бедини SG" са ужасяващ провал. Тези намотки, и няколко други фактора, карат групата на изобретателите да твърди, че моделът SG не е уред за директно използване, а само демонстрация на принцип с учебни цели.
    Намотките работят на 50% от възможностите си, защото се ползва само едното от лицата им. За същата енергия, която покрива цената на тяхното възбуждане, се създават цели две полярни лица. Едното обаче просто прахосва енергия във въздуха. Обикновено работещите SG ползват по повече от 3 намотки... безсмисленото прахосване на енергия е огромно. И 90% от репликаторите чакат и стискат палци за КПД>1...


Какво може да се направи по въпроса с ужасните намотки:
  • Намотките трябва да се ползват между два ротора, за да се усвояват и двете възбудени лица на електромагнитите. Само че, това създава повече трудности при изпълнението, понеже е едно, когато магнита приближава и се отдалечава под прав ъгъл, и е друго, когато магнитът приближава и се отдалечава в успоредна равнина. Редица неща, свързани с моторната производителност на така разположените намотки спрямо ротор, са по-вредни. И в крайна сметка излиза, че е по-добре едното лице на намотките да се прахосва като енергия. (това обаче все пак зависи от изпълнението - понеже много репликатори избират лесното и пътя на по-малкото усилия, накрая не постигат нищо.)Но да оставите намотките така е безумие. Тава им изпълнение е възможно най-неефикасната и безцелна реализация на електромагнит.
  • Абсолютен факт е, че когато залепите солидно метално тяло за единия полярен край на правия магнит, другия му полярен край засилва излъчвания магнетизъм с до 30%, и това винаги е ясно осезаемо дори и без каквито и да е уреди. Този феномен е обяснен и доказан преди повече от 100 години, и в пълна сила важи както за постоянните, така и за електромагнитите.


С други думи - ако на гърба на всяка бобина от вашето "Бедини SG" залепите някакво обемно и плътно феритно тяло, полюсът, който участва във взаимодействията с ротора, ще се засили с до 30%. Без промяна в захранващата енергия.

Колко така направени SG-та сте виждали по интернет? Аз не съм виждал нито едно. Това само следва да покаже, че интернет е изпълнен от докладите на аматьорите електроинженери (или некадърните професионалисти), споделящи провалите си, а майсторите електроинженери не споделят успехите си в интернет.



С други думи - ако решите да ползвате и двете лица на възбужданите намотки, поставени между два ротора... или ако оптимизирате електромагнитните намотки, като добавите плътен феритен материал на задната им страна... ще постигнете сравнително едно и също повишение на ефикасността на вашето "Бедини SG". Ако то все още не демонстрира КПД>1, може би точно тези елементи ви липсват.

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 34