Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 30 31 32 [33] 34 35 36 ... 46
481
Оргономия и демонстрация на "Залавяне на облаци"



Този доклад съдържа в детайли експериментът "Залавяне на облаци", проведен в понеделник, 29 юли, 2002г. По мое мнение, експериментът беше успешен, тъй като се постигнаха няколко метеорологични аномалии. В допълнение, ще обясня за оргономията и процедурите за изграждане и опериране на 'ловеца на облаци' (самата машина). В края на доклада, ще Ви запозная с няколко теории за самата оргонова енергия и как тя се свързва с темите, които Касиопианците (Cassiopaeans) са обсъждали.



Какво е Оргон?

То е вид сексуално-жизнена енергия, която може да бъде събрана, излъчена, погълната, генерирана, или пренасочена от съзнателни същества или оргонно-базирани устройства. В крайна сметка, оргона е архетипна креативна енергия, което означава, че макар и да има много проявления от психологичното до физичното, същността на 'негентропията' остава същата между тях. 

Психологично погледнато, за свободно 'течащия' оргон се твърди, че е благоприятен към хора със свободна душа, здравословна сексуалност, жизненост, креативност и сила. От екологична гледна точка, екосистемите благословени със силни оргонови енергии са плътни и жизнени. От физична гледна точна, силният оргон е свързан с негативни йони, негентропични (самоорганизиращи се системи), метеорологични системи с ниско налягане, концентрации с водни пари и синьо йонно сияние.

Важно свойство на оргона е неговия силен афинитет (привличане) с водата; водата може да поглъща или генерира оргон. Друга първостепенна характеристика е оргоновата склонност да преминава от ниска концентрация към висока концентрация.

Неподвижната вода действа като гъба или кондензатор за огонна енергия. То абсорбира (поглъща) всички ниски концентрации на оргон от обекти или същества наоколо. Ако има вода близо до обект с висока концентрация на оргон, тя ще прехвърли енергията си на този обект.

Движението или турболенцията във водата го изпълва с оргонова енергия.  Това е вероятно поради факта, че турболенцията създава нелинейни условия във водата; нелинейността опложда едно вещество за приемането на съзнателно свързани енергии.

Друг метод за генериране на оргон е през оргонов акумулатор. Те са кутии, одеяла, или възглавници направени от алтернативни слоеве органични и неорганични вещества, като стоманена вълна и памук. Такава конфигурация силно генерира или абсорбира оргон, но има проблем: лесно се разрушава или самонасища. Когато един оргонов акумулатор е наситен или разрушен, той вече не може да функционира ефективно, докато не се изпразни или презареди, обикновено като се остави до вода на свеж въздух и слънчева светлина.

Оргоновата енергия не се блокира лесно от случайни метални стени или пластмаса. Само геометрични конфигурации имат способността да пренасочат или да канализират(не е точна думата) оргонова енергия. Конуси, пирамиди и цилиндри са формите които взаимодействат добре с оргона. Конусите, а специално пресечените конуси, направени от ламарина, могат да канализират оргон от основата до пресечения връх. Цилиндрите, като например металните тръби, канализират оргон в линейна посока, също като вълноводите. Въпреки това, метала пренасочва оргона и неметала го абсорбира.

Машините за залавяне на облаци (ще ги наричам Клаудбъстър- за по-лесно) са устройства, които променят оргоновите концентрации в атмосферата. Понеже силния оргон е свързан с плътни концентрации на водните пари, променянето на оргоновите нива променя и дистрибуцията на кондензирана водна пара, т.е. облаци. Оргона е прото-метеорологичен, тоест той предхожда (във веригата на причината и следствието) видимото метеорологично време.



"На заден план"

През 1995, започнах да изследвам оргоновата енергия и проведох повече от 100 метеорологични модификационни проучвания през следващите няколко години. Постоянните резултати от тези експерименти бяха доста убедителни; така наречените клаудбъстъри работят както е казано, променят времевия модел, създават времеви системи и спират или причиняват дъжд, в зависимост от метода.

Времето попринцип е хаотично, така че тогава беше трудно да се различат метеорологичните промени причинени от действието на клаудбъстъра, или ако се бяха случили без намесата на такова устройство. За да остановя кой беше истинския случай, проведох безброй опити, сравнявайки времето през седмиците в които използвах клаудбъстър и в седмиците в които не използвах. Колкото по- големи и постоянни бяха различията между тези седмици, толкова по- силно беше различието между дейността на клаудбъстъра и неговите предсказани ефекти.

Аз считам, че аномалия в метеорологичното време е нещо невероятно- моите експерименти произвеждаха аномални феномени, като например градушки в спокойни дни, или силен дъжд когато не беше прогнозиран, странни извивки във формата на облаците (омега блокове или отрязки), и много други странни, случайни, облачни форми, като например вълни или фунии. Когато не използвах клаудбъстъра, нормалното време преобладаваше. Можех да накарам клаудбъстинг експериментите да да причинят желаните промени във времето, и повтарящата се връзка между прогнозирания резултат и истинския резултат подчертават, че тази технология е валидна.



Въведение

Избягвах пречиняването на ужасно време защото е опасно и е противоречащо на 'Етичния операторски код на клаудбъстъра', което подчертава, че клаудбъстърите не са за забавление, а за изправяне на времеви дисбаланси като например засушаванита. Когато Лаура ме помоли да и помогна да построи и да демонстрира клаудбъстър пред групата 'Касиопаеа', която група очастваше на конференцията, аз се съгласих, защото това е един вид научен опит.

Целта ми беше да построя евтин, но ефективен клаудбъстър който ще демонстрира три ефекта: разпускането на облаци, превръщането на облаци в буреносни и завиряване на облаци. Малка роса, смятах, че би била достатачна да убеди здравословните скептици, че клаудбъстъра би бил работил.

Бях свикнал да експериментирам в Средния Запад с относително стабилни модели на времето, и недоизчислих непостоянността на Югоизточното време. На кратко, махалата беше ударена от нещо като торнадо. Ние преживяхме рядка градушка, дъжд настрани, силни ветрове, които откъснаха няколко клона на дървета, вихрови движения на бурята и ужасно силна мълния. Това беше твърде много, но все пак всяка капка дъжд си струва за научните цели. Имаше смесени реакции: малко тръпка, малко смях, малко паника, забавление и удивление, но според повечето това беше едно позитивно преживяване, демонстрация на нещо, което включва голямо количество енергии.



Хронологичен отчет на експеримента

Понеделник сутринта, отидохме до Home Depot за да съберем части за клаудбъстъра. Даже Лаура предложи да направим пълно екипиран клаудбъстър със всичките му звънчета и свирки, аз не бях напълно сигурен дали експеримента ще проработи и реших да построя най- евтиното, което щеше да свърши работа. Това щеше да спести пари ако експеримента беше приключил без заключение. Най- семплия клаудбъстър съдържа метална тръба, а в единия от краищата има течаща вода. Готините клаудбъстъри използват няколко бъчви, монтирани са на регулируем статив, съдържа крайник за воден пулверизатор да впръска лека мъгла в края в който тръбите са вкарани.

За този експеримент, аз избрах да използвам единична 10 футова тръба; единия край отворен, а в другия- камера в която водата от градински маркуч трябва да бъде пръсната. В Home Depot, намерихме две 5 футови тръби от камина, които по- късно свързахме от край до край. За да създадем камерата използвахме метален конектор(не съм сигурен за превода тук) и затапихме двата отвора от краищата с PVC капачки. Метална пластина можеше да свърши по- добра работа, но нямахме в наличност тогава. Конектора и PVC капачките формират камера в която две малки дупки са отрязани, едната от горния край за градинския маркуч и една от долния за дренажа.


Конструирахме устройството в задния двор като използвахме тиксо за да подсигурим PVC капачките и винтове за да държат двете тръби заедно. След  това избрахме място в центъра на двора с добра гледка към небето и подпряхме устройството на нисък стол. Поставихме торба с тор върху нижния камерен край за да поддържа устройството да не падне.


Веднага щом останалите от групата пристигната, експериментът започна. С  тръбата сочейки 45 градуса нагоре към ясното небе, аз включих градинския маркуч наполовина за да създам силно впръскване в крайната камера на тръбата.

Първата демонстрация включваше превръщането на малък облък в голям.  Имаше подпухнали облачета над горната граница на гората, обградено от синьото небе от дясната страна. Насочих клаудбъстъра към този участък от синьото небе и започнах да чакам. Всички облаци започнаха да се движат над нас, противоположно на желаната посока.

Според теорията на Реих, оргона се движи от малки концентрации към големи. Целта на на клаудбъстъра е  да намали оргоновите концентрации в посочения участък в небето, главно чрез извличане на оргона от този участък и канализиране към камерния край, където е абсорбиран и отмит от течащата вода. Като посочим един облак, оргоновия потенциал се намалява там, което принуждава останалия оргон да се изтече в друго пространство с висок потенциал.


Посочените пухкави облачета много бързо станаха по- големи.  Можеше да се види как горната част  се трансформира, сякаш, в гъба, която сочеше нагоре, и при това много по- бързо от нормалното. Докато облаците нарастваха и се движеха към нас, дясната част, един вид, се отряза в права линия, точно от точката на насочване от самия клаудбъстър. С други думи, клаудбъстъра разтваряше всички облаци по пътя си и укрепваше тези около пътя.  Въпреки частично облачните условия, през следващите 45 минути този посочен регион от небето остана син... всички облаци идващи в региона се разтваряха бързо, оставяйки прецизно отрязан канал в небето. Междувременно, оригиналната мишена (1-вия облак) продължи да расте, превръщайки се в голям мълниеносен облак.


Тогава се убедих, че клаудбъстъра наистина работи, понеже облакът мишена нарастна толкова бързо, дясната му част беше отрязана в права линия, и посочената точка от клаудбъстъра остана без облаци за повече от половин час. Тези елементи на наблюдение, по мое мнение, не бяха естествено явление.

По средата на процеса се сформира интересен облак. Той беше вълна с формата на фуния, която се накланяше навън, към облакът мишена.


Скоро сам се завъртя и се разпадна в рамките на няколко минути.


Не съм сигурен точно какво беше това, но изглежда беше нещо като вихрушка, като солитон. Солитона е само-циркулираща стабилна вълна, като пръстена от дим. Също както бързото движение на течност може да създаде турболенция, така може и динамичните оргонови потоци да са създали турболенция в небето.  Оргоновия солитон може да е наблюдаваната фуния.  От мой опит знам, че вълнообразни модели на облаците често съпътстват клаудбъстър операциите, но такава никога не бях виждал. Това, че никога не съм ги виждал в нормално време може би означава, че това е бил 'артифакт' на точно тази клаудбъстинг сесия.

Освен изграждането на мълниеносни облаци и разтварянето или разпадане на други, клаудбъстъра също може да завирява облаци. (един вид, блокира) За да стане това, просто насочваме клаудбъстъра директно към потока на времето. В този случай, времето се движеше към нас от югоизток, и аз го оставих да сочи точно натам. Оригиналната мишена (облак), която по това време все още нарастваше, си беше на югоизток, така че не ми се налагаше да ориентирам клаудбъстъра да направи демонстрацията на завиряване. (блокирване)

Има два начина да разберем как един клаудбъстър подкрепя поток от облаци.


Първият начин включва традиционната гледна точка на Райх, в която клаудбъстъра вкарва/ въвлича оргонова енергия. Понеже оргона тече от нисък към висок потенциал, насочвайки към течението на времето, оргона в този регион ще обърне курса и ще потече нагоре към места, където оргоновия потенциал остава висок. По този начин, идващия оргон с висок потенцял се среща с връщащия се оргон с нисък потенциал, и ефектът на блокирване се получава. В този експеримент, сочейки на югоизток и нагоре в 45 градусов ъгъл, оргона в региона трябва да потече в зони с по- висок потенциал, също и зони на по- далечния югоизток и по- ниски на хоризонта; това беше посоката от която времето идваше.


Вторият начин включва гледната точка на Тревор Джеймс Констабъл, който казва, че клаудбъстърте всъщност излъчват оргонова енергия, вместо да я извличат. Като се прицелим в посоката на времето, излъчената оргонова енергия отблъсква идващите облаци и ги блокира. И двете гледни точки изискват точно същата ориентация на клаудбъстъра и произвеждат същите ефекти.

Около 45-тата минута на експеримента, югоизточната част на небето вече се беше намръщила и беше тъмна. До този момент, клаудбъстъра беше свършил страхотна работа- да блокирва времето и да не позволява на облаци да влизат в посочения регион от небето. Въпреки това, след този момент, оргоновият потенциал бе нарастнал толкова много, че сякаш омаломощи клаудбъстъра и синьото небе бързо изчезна. Това беше знака да изключа и да премахна устройството.

Премахването на клаудбъстъра позволи на времето да протече точно както вода от счупена язовирна стена. Буреносни облаци се втурнаха към нас със страшен гръм и засилващ се вятър. 1 час след началото на експеримента, ние бяхме ударени от градушка, от поривни ветрове около 50 мили в час, и силен дъжд настрани- всичко освен торнадо.

Продължи да вали със същата умерена скорост още няколко минути,  и след  един час дъжда спря.  Небето през  тази вечер беше чисто.
Имаше 'възможност' (tornado watch)  за торнадо по времето на настройването на клаудбъстъра. В допълнение, бури идваха от 3 следобед, въпреки че стартирахме експеримента в 5. Дали това доказва, че всичко бе натурално време? Не вярвам. Клаудбъстъра явно подсили вече идващите бури, блокирайки ги и увеличавайки тяхната суровост. Тук са изброени няколко неща, които се случиха докато бяхме в на Лаура къщата:
-това беше първата градушка в града в последните 8 години
-щетите от бурята, като паднали клони, бяха най- интензивни около къщата
-солитоновите облачни формации на половината на експеримента
-на радара, бурите отиващи на изток/запад проениха курса си и се отправиха на север или юг към нас
-за 45 минути, насочената част от небето остана синя
-дясната част на мишената облак беше отрязана в права линия
-синхронизирането (тайминга) между клаудбъстърния експеримент и 'суровата' буря беше твърде 'случайна'.
Тази графика проследява температурата, скоростта на вятъра и барометричното налягане в Ню Порт Ричи на 29 юли 2002г. Забележете изблика в скоростта на вятъра между 5 и 6 следобед и как в графиката с налягането липсва една секция през това време. Странно, нали?





Как да построим клаудбъстър с водно захранване


Всичко, което ви трябва е тръба и течаща вода.

Тръбата:

  • брой: колкото повече тръби и широчинна скорост на целта , толкова по- силен ще е клаудбъстъра. Многократни тръби не са толкова нужни, освен ако имаш малък диаметър на тръбите, всеки с лазерни (laserpoint) места на покритие. В този случай, няколко тръби ще Ви позволят да покриете по- широка площ. По този начин, колкото по- малък е диаметъра на тръбата, толкова по- добре е да се използват няколко тръби.
  • дължина: колкото е по- дълга тръбата, толкова ще е по- голям обсега. Дължина от 5 фута е добра за локална (видимото небе) мишена, 10 фута е добре за зони отвъд хоризонта. Също зависи и от диаметъра на тръбата. Дълга тънка тръба е подходяща за дълъг обсег, докато по- къса и широка тръба е идеална за много близко клаудбъстване.
  • метериали: цената и издражливостта са всичко, което има значение, стига да е метал. Бронзови тръби: издръжливи, тежки, но скъпи, най- добре пасват на бърза течаща вода като потоци или бликащи водни маркучи. Тръби от камини: леки, евтини, пробива се лесно, но са добри за голям диаметър. Най- добре се използват с впръскване на вода.
  • диаметър: колкото е по- голям диаметъра, толкова по- локален е ефекта. Бронзовите тръби трябва да имат по- малък диаметър, към 2" или по- малко за да е по- евтино. Тръбите от камина трябва да имат по- големи диаметри, от 4" до 8".


Примери:

  • шест бронзови тръби, 10 на 1.5", монтирани на два реда по три- традиционен начин, с дълъг обхват и широко покритие
  • три бронзови тръби, 10 на 2", един хоризонтален ред- традиционен, дълъг обхват, но не с толкова широко покритие
  • две каминни тръби, 5 на 4", един хоризонтален ред- локални ефекти като директен клауд-бъстинг
  • една каминна тръба, 10 на 8" - силна, добър обхват, хем локална и хем отвът хоризонта
  • една бронзова тръба, 10 на 2"- дълъг обхват, ще свърши работа


Вода:

  • скорост: колкото е по- голяма скоростта, толкова по- бързо аргона ще се абсорбира/ генерира
  • дюза/ струйник: колкото е по- тънък спрея, толкова по- ефикасно ще е клаудбъстването. И казвам ефикасно, защото хем клаудбъстъра ще работи по- добре, хем по- малко количество вода ще бъде нужно за постигане на ефекта. Сравнен с нормалната течаща вода, ситно впръснатата вода би била по- пореста към оргона и следователно по- абсорбираща. В допълнение, който и да е йонен ефект отнасящ се до отгона би бил подобрен, защото все пак водните капчици носят електрически заряд. Един воден маркуч със струйник превърнат в добър 'замъглен' спрей ще работи добре, но също може да използвате и портативно замъгляващо устройство, известно като "Мъгливите другари" (Misty Mates) или "Завърти и замъгли" (Twist 'n Mist).
  • тип: всякакъв вид вода ще свърши вода, стига да се движи. Водата може да абсорбира/ генерира само крайно много оргонова енергия, така че предназначението на течащата вода е да поддържа свежия запас да се циркулира.


Примери:

  • край потопен в течение или река- безкрайно оргонов капацитет, но тромав, ниска скорост на абсорбиране/ генериране
  • край потопен в преизпълнена кофа с вода- висок оргонов капацитет, но от малка до средна абсорбационна/генерационна скорост.
  • бликаща вода от маркуч в тръба- среден оргонов капацитет, средна до висока скорост на абсорбация/ генерация
  • впръскана вода в маркуч в тръба- среден оргонов капацитет, висока скорост на абсорбация/ генерация, най- мощната от всички.
  • тънка мъгла в тръба или в края на камерата на тръбата- малък оргонов капацитет, висока скорост на абсорбация/ генерация, най- ефикасната
          *оргонов капацитет: колко оргон може този метод да абсорбира/ генерира. По- висок = по- добър
          *скорост на абсорбация/генерация: колко бързо този метод може да абсорбира или генерира оргон. Колкото повече, толкова по- добре.


Крайни камери:  по избор, в противен случай сложете единия край на маркуча един фут в долната част на тръбата

материал:
  • пластмаса: евтина, държи тръбите електрически отделени, издръжлива, най- добре се използва за мългиво впръскване
  • метал: сложен, но е електрически свързан с тръбите, така че течащата вода, която се допира до камерата да действа така, сякаш докосва самите тръби


Примери:

  • овално пластмасово кошче за отпадъци- обвива края на двете тръби, най- добри за тънка 'мъгла'
  • пластмасова кофа с капак- няколко тръби, също става за фина 'мъгла'
  • метална кутия- за колкото и да е тръби, електрично свързани
  • задна планка на тръба- най- простата, най- добре за впръскване или тънка мъгла
  • затапен  конектор с формата на буквата Т- това, което използвахме в експеримента, добър за впръскване.




Как да използваме клаудбъстър с водно захранване


Променяне на локално време:
   'Построяване' на облаци: насочете клаудбъстъра към облак обграден от синьото небе. Това ще намали оргоновия потенциал и ще го накара да тече към най- близкия облак, изграждайки го.
   Залавяне на облаци: насочете клаудбъстъра към центъра на един облак. Спред традицицията, когато клаудбъстъра извлича оргон, това ще извлича оргон от облака във тръбата, накарвайки го да се смали.  Според новите традиционни методи, когато клаудбъстърите 'изстрелват' оргон, насочен към облък, ще го взриви като взрив.
   'Блокирване' на облаци: открийте посоката от която облаците идват, и насочете клаудбъстъра натам. Това ще подкрепя течението на времето, често водещо до бури, когато блокадата падне.

Променяне на национално време:
   Това включва създаването на зони с ниско и високо налягане. Системите с ниско налягане се въртят обратно на часовниковата стрелка, а системите с високо- по часовниковата. Това е важно когато искате да канализирате влага в желания регион. Мислете за системите с високо и ниско налягане като гигантски водни колела, които вземат 'сякаш с лажичка' влага от океани и морета и ги изсипват на земята.

Където и да се целите с клаудбъстъра, център с високо налягане се сформира до 2-3 дена. Това е така, защото високото налягане означава малко оргон, а като извличаме оргон от даден регион в небето, високо налягане със сигурност ще е резултат. Зони с високо и ниско налягане възникват в противоположни двойки, т.е. зона с ниско налягане ще се появи противоположно на региона в който се целите.
   Създаване на топли фронтове: Целете се на изток, или надолу по реактивната струя(jet stream). Това създава 'изток' с високо налягане, и 'запад' с ниско. Когато зона с ниско налягане се придвижи от запад на изток, както и попринцип прави времето, тя ще измести зоната с високо налягане, след което ще се получи топъл фронт. Топлите фронтове включват дълги и постоянни дъждове. Целенето надолу по реактивната струя също блокира времето в голям мащаб.
   Създаване на студени фронтове: Целете се на запад, или в реактивната струя(jet stream).  Студените фронтове включват кратки, но интензивни бури.
   Канализиране на дъжд в наш район: Изберете голям воден басейн, като например Мексиканския Залив. Разберете къде трябва да създадете система с високо налягане (по посока на часовниковата стрелка), или система с ниско налягане (обратно на часовниковата), за да загребете и примесете влага от този воден басейн до желаното място. Тогава насочете клаудбъстъра към посоката на нужната зона с високо налягане, или обратната на нужната с ниско.

Когато правите операции с дълъг обхват като тази, ефектите ще варират в зависимост от географското положение. Колкото повече влажен и тропичен е климата, толкова по- бърз ще е 'отговора'. Средния отговор съдържа кратък безфронтов дъжд в следващите 24-36 часа, и топъл или студен фронт в следващите 72.
   Продължителност на сесията:  Около 30-45 минути е добре. Никога не продължавайте повече от час, дори и да Ви е първият път и да чакате обезателни резултати. Ако в следващите 2-3 дена не постигнете резултат, въпреки 'извличането' за час, тогава може би устройството не функционира правилно или времето просто не отговаря.
   Височина на целта: колкото е по- висока целта, толкова по- локален ще е ефекта. Целенето на 90 градуса е добър начин за изчистването на небето над вас от облаци, за дисперсиране на мъгла, и за изчистване на времето от лек дъждец.*Насочване под 30 градуса се използва за дълъг обхват.
   Препозициониране на клаудбъстъра: когато клаудбъстъра стои неподвижен повече от 5-10 минути, минаващите оргонови течения (част от времето) ще започнат да го огнорират, също както потока игнорира камък хвърлен в него след като вълничките изчезнат. Следователно, нужно е да се премества клаудбъстъра лекичко всеки 5 минути, за да шокирва оргоновите течения, които отговарят.
   Докосване на клаудбъстъра: Не дръжте клаудбъстъра за повече от неколцина секунди. Това ще наруши баланса на оргони около вас и ще доведе до източване на енергията или пре-енергезирване. Също, ако пробвате да унищожите буреносен облак, клаудбъстъра ще извлече 'смъртоносен оргон' или СО, което не е добре за здравето- така че ако държите клаудбъстър където сте извличали СО, то вие ще 'получите' малко от него и няма да се чувствате добре. Ако се засегнете, симптомите ще изчезнат след ден.

Когато клаудбъствате, често ще има сигнали по националните времеви карти, че нещо изкуствено е произведено. Времева карта обикновено след 2 дена след клаудбъстване ще включи запушените фронтове (лилави прекъснати линии, означаващи стационарни времеви фронтове, заради блокирващия ефект), и фронтовете пресичащи един друг от остри ъгли. Нормалните времеви карти включват полегати фронтове. Сравнете тази нормална карта:


С тази анормална карта, взета от weather.com след  кратка клаудбъст серия, която проведох през май 2001:


Нормалната карта има голям, леко извиващ се студен фронт, с малко високи/ ниски пръснати центрове. А неестествената карта има два запушени фронтове, топъл и студен фронт пресичащи се в прави ъгли, и супер много високи/ ниски пръснати центрове. Изглежда като пълна бъркотия, но е символ на успеха.

482
Montalk.net е един от по-уважаваните сайтове в Западното интернет пространство, занимаващ се с интересите, с които се занимава и нашата родна "Апокрифна Академия".

Големи благодарности на нашия вдъхновен Читател, който се почувства мотивиран от нашата каузада да се изправяме срещу невежеството, фалшивото образование и липсата на такова, и реши да ни помогне да разширим нашата "Апокрифна Библиотека"!  :) По-долу ще се запознаете, по мое мнение, с едни от най-добрите статии в интернет по въпроса с контрола над климата по оригиналния метод, открит и разработен от д-р Вилхелм Райх. Това е изключително важна за България информация, която може да ни предостави най-потенциалния метод за оказване на отпор и борба срещу кемтрейлс - разпръскването на химикали и нано-тела в стратосферата като част от пагубната практика на глобалното гео-инженерство.

В отговор на тази градивна самоинициатива, аз от своя страна обещавам на нашите Читатели, че някой ден тук на български език ще се появи някоя от безпрецедентните книги на забележителния д-р Вилхелм Райх.




483
Има и хора (единици по света), които не спят ИЗОБЩО!
Според мен те само са отбелязани като "феномени", без да им се е оказало нужното внимание за задълбочени изследвания!


Между другото, като го спомена това...

При Монарх-програмирането има програма "сън". Денем, на преден план жертвата действа с фасадна личност - личността, която служи за алиби, така че да изглежда, че жертвата е напълно обикновен човек. Вечер, друга личност на жертвата излиза на преден план, тя в повечето случаи трябва да върши много работа (например тази личност е агент на ЦРУ и по цели нощи върши документална и административна работа в таен офис на ЦРУ).

На практика се получава така, че жертвата не спи - през деня е един човек, а вечер е друг, и така до следващия ден, 365 дни в годината.



Трябва да проумеем, че жертвите на Монарх програмирането живеят в една тотално дигитална реалност - в собствените си умове! Всичко ще стане по-ясно, когато завърша превода на едни  определени книги, които на 100% ще осветат тази материя, но за жалост това няма да е много скоро, както изглежда  :(

За сега, да кажем просто, че онази личност, която е била на преден план, и минава на заден план... тя не се разгражда, не умира, не се "деактивира". Тя продължава да живее, само че вътре в човека. Всяка една от максималните 256 личности, които човек може да носи в себе си като програмиране, живеят във вътрешен, фантастичен свят, сътворен от програмистите.

Щом се стъмни, дневната личност от примерната жертва, която обсъждаме, се оттегля от "погледа" на тялото. Тя спира да получава информация от очите и ушите на тялото (нея вече я получава нощната личност, която е излязла да действа на преден план).

Вместо това, тази оттеглила се личност се оттегля в друг свят. Той най-често прилича на голям град. В 40% от случаите това е светът от Алиса в Страната на чудесата, в други 40% е градът от Магьосникът от Оз, и само в 20% от случаите е някакво оригинално построение. Това е така, защото индустрията на Монарх-робите е толкова развита, че се произвеждат на калъп. Когато програмистите създават вътрешните градове/замъци/светове, които неактивните личности на жертвата обитават, те работят с въображението на жертвата. Те само дават насоки, и се разчита на въображението на жертвата, което да изгради всички построения и да създаде фантазиите. Затова винаги се предпочита да се работи с деца - те имат по-силно въображение и, следователно, пречупените деца програмират себе си много по-добре от пречупените възрастни. Затова и се избират светове, места и градове от известни детски книги и приказки... В последствие, именно затова, с оглед особеностите на процедурата, в цивилния социум са били вградени специални адаптации на внимателно подбрани детски класики. С това се занимава Дисни, както знаем. Всичко се прави с оглед по-удобното развъждане на бъдещи деца за отвличане и превръщане в програмирани роби.


Та,  нека започна да се връщам към въпроса...

Има личности, например, които обитават затвори и стаи за мъчения. През цялото време, докато други личности действат на преден план (действат с тялото), тези личности са измъчвани и техните мъчители им причиняват болка по 24 часа от астрономическото време (въпреки че това е част от друг свят).

Когато тези личности бъдат привикани на преден план, само тогава те получават малко отдих от дни, седмици и може би години на постоянни мъчения и болка в замъка, в който са затворници в подсъзнанието на жертвата.

Можете да се сетите, че онези мъчители, които трябва да изтезават този вид личности, са също програмирани алтернативни личности. Те обаче не са направени да излизат на преден план - тяхната функция е единствено във вътрешния, въображаем свят на жертвата.


Всички тези неща, които обяснявам, са установени от професионални психотерапевти и хипнотизатори, които се занимават с депрограмиране на избягали от Системата Монарх-роби.






Та... Програмата "сън".

Връщайки се на примера за предполагаемата жертва, тялото на този човек не спи по 24 часа на ден. През деня действа една личност, а през нощта - друга.

Когато дневната личност минава на заден план, когато потъва навътре, за нея се активира програмата "сън". Докато другата личност действа на преден план, първата личност е програмирана да спи на заден план. После се сменят - нощната личност спи на заден план през деня, а дневната личност спи на заден план през нощта.

И тялото променя облика си спрямо това коя личност е на преден план! Този вид програмирани жертви могат винаги да изглеждат наспани и свежи, когато личностите им се редуват да спят.

Най-често, спусъкът за превключването между личностите е вграден в някаква стандартна процедура за лягане. В момента, например, когато дневната личност си облече пижамата, това действа като спусък за смяна на личностите. Нощната личност се активира, излиза на преден план, и съблича пижамата. Дневната личност губи спомен за всичко това, и първото нещо, което осъзнава на сутринта, е че е в пижама. Но тя може би никога не е измачкана...

Това се прави така с оглед на максималната сигурност. Първите такива роби са били програмирани да превключат на другата си личност веднага, щом мозъкът изпадне в REM-етапа на съня. Това, обаче, е рисковано, защото ако всекидневното амплоа на жертвата отиде на екскурзия, далеч от мястото, на което трябва да е активна, другата личност ще се събуди в непредвидима ситуация.




П.П.
Има и хора без главен мозък, знам за поне няколко в света и единият е шахматист. Тях също ги отбелязват като "феномени" и се абстрахират от тях, без никой да ги изследва. Тоест... имам предвид, без официалната наука да ги изследва  :P

484
АПОКРИФНА АКАДЕМИЯ / НОВИНИ
« -: Юли 02, 2017, 10:53:34 am »
НОВИНИ
Какво се случва в последно време в "Апокрифна Академия"




10.02.2018

Въпросите, които ви излизат при множество действия, включително и при пращане на съобщение, са грешка, която ще се оправи :) Тези въпроси са само при регистриране.












485
Психото говори за... едно дълго и екстремно абстрактно обяснение за това как по-точно се заражда или създава Сътворението. Обяснението идва от Кабалата и от Сефиротическата традиция и се опира изцяло на принципите на свещената геометрия. Писали сме го на друго място... само че не мога да го прехвърля тук с копи-пейст, ще трябва да го преразкажа отново. Щом има интерес, ще го направя, но малко по-натам, че има много материали за обработване сега :)

Става дума, че по законите на свещената геометрия, от точката, през правата и до еволюцията на другите фигури, тороидът е един особен праг на нещата. От него нататък може вече да се говори за съществуване, движение и време - тези неща ги няма в предходните етапи на геометрическо развитие.

486
Наистина много съжалявам, че "Проект Албатрос" вече не съществува  :( Статията беше едва наполовина, и оставаше пълната, мътна и кървава история на "Нирвана". Обясняваше се също така и произхода на Мерилин Менсън.

Между другото, Мерилин Менсън е жрец в Църквата на Сатана, произведен е в жрец лично от Антон Ла`Вей (авторът на така наречената Черна Библия), точно както е бил и Марк Пасио, който също е имал рок-група и продължава да я има. Надявам се скоро (имам предвид месеци) да мога да предоставя на вниманието ви много подробности около тази завръзка - рок и метъл изпълнители, които са едновременно и жреци в Църквата на Сатана! Планирам такава тема.

487
Бийтъл-манията е буквално създадена от ЦРУ в опит да направят Бийтълс достъпни за американците. Автобуси, пълни с ученички, били закарани на летището в Бруклин и им било казано да крещят и да продължават да крещят, след като бандата пристигне. Всъщност, по онова време нямало много истории за побъркани фенове и някои от фотографиите показвали малка група момичета, които просто стояли наоколо. Само че, Бийтъл-манията била създадена, и когато Бийтълс напуснали Ню Йорк седмица по-късно, те вече се превръщали в една от най-известните групи в света. Разбира се, след като Бийтъл-манията била създадена и след като Америка се влюбила в акустичните божества, още следващият им албум донесъл електрическия звук и наркотиците, с които Бийтълс били снабдявани.

Така Бийтълс станали лабораторни мишки в един смахнат експеримент с LSD, който ги отвел в Ориента, появили се множество екзотични вярвания, Йоко Оно (агентка от британското разузнаване) и странния феномен "Моржа" ("The Walrus") ("Аз съм моржът" е песен на Бийтълс с пикантерии около нея, бел.прев) в средата на 60-те. Помните ли твърдението, че Пол всъщност бил мъртъв, което твърдение всички ние чухме и на което се смяхме в младостта си? Е, години по-късно, въоръжени със знанието за злото от МК УЛТРА, нека отново прегледаме тази "налудничава идея", че Пол е мъртъв.

Ето спомените на свидетели на някои от тези събития. Забележете особено датата, на която е бил похитен, 9/11.


Цитат
Не зная защо Пол МакКартни и Браян Епстен бяха убити, но част от причината може да е пресконференцията на Джон Ленън от 12 Август 1966г в Чикаго, на която той отправи критики към САЩ заради Виетнамската война. Случката започна в неделя, 11 септември 1966г в Англия. От окултна гледна точка, това е лош ден.

Пол маккартни шофирал колата си на път към къщата на Ринго с две момичета, когато попаднал в ПТП на една пресечка. Някакъв ван изведнъж излязъл от нея и запречил пътя на Пол. Той не могъл да спре навреме и се ударил във вана, но злополуката не била сериозна. Инцидентът вероятно бил нагласен.

Пол се обадил на Ринго по телефона и му казал за катастрофата и му казал, че ще закъснее с един или два часа, понеже трябвало да чака полицията и да уреди преместването на колата и тн. Пол така и не се появил в къщата при Ринго, но в онзи момент Ринго не се притеснявал, защото мислел, че историята с цялата тази злополука и без това не е вярна. На следващия ден, обаче, ринго не могъл да се свърже с Пол по телефона и започнали да звънят насам-натам, за да открият къде е Пол. В четвъртък от същата седмица, 15 Септември 1966г, Ринго получил съобщение от близък приятел, с който се бил свързал друг близък приятел от Франция, който казвал, че били видели Пол във Франция. Ринго, Джон, Джордж и Браян Епстен се вдигнали и излетели за Париж на следващия ден, но не могли да открият Пол на мястото, на което им казали, че бил.

Минали един или два дни, докато най-накрая не получили обаждане от някаква жена, която по-рано била казала, че била видяла Пол близо до провинциалната си къща във Франция. Пратили Браян Епстен да прибере Пол и казали, че тръгват да се прибират в неделя, 18 Септември 1966г, но така и не ги чули ли видели отново. Следващата сряда сутринта, 21 септември 1966г, бийтълс били известени, че тялото на пол било открито на плажа в Отрьо (Outreau) и били помолени да отидат там, за да идентифицират тялото.

Не зная със сигурност, дали някой от Бийтълс е бил програмиран в МК УЛТРА, но те са били манипулирани под егидата на секретните операции, част от МК УЛТРА. Йоко Оно, определено, е била агент под прикритие със задача да шпионира Джон Ленън и да бъде негов контрольор и хендлър (хендлър е термин в програмирането на съзнанието и буквално означава "дресьор", прочетете повече за това >тук<, бел.прев). Тя без съмнение е работела за британското разузнаване. Дали тя самата е била с контролирано съзнание или не, не зная, но е възможно.



Цитат
И Пол МакКартни и Браян Епстен били отвлечени и убити есента през 1966г във Франция. Тялото на Пол било хвърлено от самолет и намерено на плаж в северна Франция, наречен Ортьо. Ринго, Джон и Джордж били заведени на плажа, където тялото на Пол било намерено и изследвано и един от полицаите коментирал на своя колега, че тялото на пол приличало на морж, което вбесило Джон и трябвало да го усмиряват. Това е произхода на репликата "Аз съм моржът".

Тялото на Епстен в разбилия се самолет на известно разстояние. Един човек от шоубизнеса, Фил Акрил (Phil Ackrill), възприел самоличността на истинския Пол МакКартни, за да продължи бизнеса Бийтълс и паричния поток от него; и той продължава да играе тази роля до ден днешен. Останалите Бийтълс се съгласили под смъртна заплаха, да не разкриват двойната самоличност на Акрил, създадена от пластични хирурзи от британското разузнаване.

Браян Епстен бил заменен не от един, а от двама двойници. Първият се оттеглил, а вторият бил елиминиран през Август 1967г, когато "Браян Епстен" бил открит мъртъв в следствие от "свръх доза".



Съществуват много сайтове относно "Пол е мъртъв", с множество детайлни фотографии, измервания и мнения на научни експерти, които можете да проверите. Само че, аз ще го давам набързо и ще ви пощажа само две фотографии. Едната е направена с приятелката му преди 1967г, те са в крачка и той прилича да е с около пет сантиметра по-висок от нея. Забележете нивата на очите и сметнете нещата, има разлика от около 5 сантиметра.



Пол от преди 1967г е около 5 см по-висок от приятелката си



А това е фотография на щастливата двойка след 1967г, позират за планирана снимка, и то в гробище. забележете, че разликата във височината е драматична, той я засенчва с почти около 15 см! На първата снимка, очите на Пол се падат на нивото на челото й, на втората снимка линията на очите на "Пол" е около 5 см НАД главата й!


"Пол" след 1967г изведнъж е около 15 см по-висок!


Целта на тези две снимки е да ви покаже, че в пластичната хирургия, и тогава и днес, все още е на практика невъзможно да се направи точна възстановка на ухото на друг човек. Можете да напаснете почти коя да е друга черта на един човек, освен ушите, пръстовите отпечатъци и естествения цвят на очите. Забележете двете абсолютно различни уши, които съществуват върху главата на Пол от преди 1967г и след 1967г. Помните ли онази една година и половина, докато ходеше с брада и после я обръсна завинаги? Точно по това време лицето на "Пол" би трябвало да е в белези от всичките пластични операции. Разбира се, цветът на очите на "Пол" не е същия, като цвета на очите на Пол, но в крайна сметка слага контактни лещи и никой не забелязва. Но хвърлете око на фотографиите и на изследванията, няма абсолютно НИКАКВО съмнение, че Пол е бил заменен от двойник, който е бил докаран до правилната форма за период от 2-3 години. Ранни кадри показват, че Пол и останалите са с един и същи ръст, но всяка снимка и всеки видео-материал след 1967г показва, че той е значително по-висок от приятелите си. Онези от вас, които се интересуват от още доказателства, нека започнат от тук... (Уши, очи и ръст.)


Близък план на ухото на Пол и ухото на неговия двойник




А помните ли, че и Джон Ленън беше убит.

Цитат
Стелт (Stealth) беше и първия, който ми каза за "спящите агенти с контролирано съзнание" - агенти, програмирани да извършват операции под прикритие, докато "спят": състояние на съзнанието, индуцирано не толкова чрез "хипноза", а чрез един невронен имплант, известен като стимосийвър (stimoceiver) - по същество био-чипов приемник, имплантиран в мозъка, чрез който можело да се пращат аудио и видео "команди". Както и да се получават.

Спорет Стелт, Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman) бил "спящ агент" на ЦРУ, чиито ум е бил контролиран, за да убие Джон Ленън.

След като изпразнил пълнителя на .38 калибровия си пистолет в гърба на Джон Ленън, той пуснал оръжието на земята, извадил едно издание на "Спасителят в ръжта" и започнал да чете. Явно е, че Чапман започнал да мисли "идола" си за фалшив, а "фалшив", разбира се, е основна ключова дума в книгата. Тук трябва да се сетим, че "Спасителят в ръжта" отдавна се асоциира с програмата МК УЛТРА на ЦРУ за програмиране на мозъци, и по-точно, асоциира се със създаването на убийци тип "Манжурски кандидат" чрез програмиращи техники, разработени от ЦРУ. Джон Хинкли (John Hinckley) се опита да убие Роналд Рейгън през 1981г, по-малко от четири месеца, след като Чапман уби Ленън.

Едно копие на книгата беше открито в апартамента на Хинкли след ареста му. Жозе Пердомо (Jose Perdomo), портиер на смяна в сградата на Дакота нощта, когато Ленън бил застрелян, наскоро стана "основен заподозрян".

Оказва се, че Пердомо бил анти-Кастро кубински изгнанник, който работел за ЦРУ още от 1961г и активно участвал в провалената мисия на ЦРУ "Заливът на прасетата" ("Bay of Pigs").

Ползвайки псевдонима Йоахин Саниенис (Joaquin Sanjenis), Пердомо работел в близки отношения с осъдения Уотъргейт взломаджия и известен ЦРУ агент, Франк Стърджис (Frank Sturgis), който обучавал кубински изгнанници, подготвяйки ги за операцията Залива на прасетата през 1961г, и също така бил споменат във връзка с убийството на Кенеди. Пердомо работел със Стърджис повече от десет години.

Също така се оказва, че Пердомо е разговарял с Чапман вън пред сградата на Дакота, защото го чакал да се прибере вкъщи в нощта на убийството на Ленън.

Според полицейските архиви, разговорът им се отнасял до операцията Залива на прасетата и говорели за още една операция: убийството на Кенеди.

Дали е просто случайност, че толкова закоравял агент на ЦРУ е бил на смяна като "портиер" на Джон Ленън вечерта, когато е бил убит?

Не, аз също не мисля така.

Журналистът Салвадор Астуция (Salvador Astucia) отвежда теорията една крачка по-напред: според него, Пердомо, а не Чапман, е произвел фатални, които убили Джон Ленън.

Астуция твърди, че Чапман не бил повече от програмиран идиот с промит мозък, наивник, "чиито модел на индуцирана психоза и "аудио-халюцинации" го убедили да поеме вината.

"Той мина покрай мен и тогава чух в главата си, "Направи го, направи го, направи го", отново и отново, "Направи го, направи го", признава Чапман по-късно.

"Не помня да съм се прицелвал. Сигурно съм се прицелил, но не помня да съм дърпал петлето или както там се нарича. И просто натиснах спусъка силно пет пъти."

Той добавил, че не почувствал "никакви емоции", докато стискал спусъка, "никакъв гняв, просто мъртва тишина в мозъка", факт, записан от автора Фентън Бреслър (Fenton Bresler), който описва Чапман като програмирана "жертва" в книгата си, "толкова жертва на онези, които са искали да убият Джон Ленън, колкото е и самият Ленън".

За протокола, именно Пердомо е информирал полицаят, извършил ареста, Пат Кълен (Pat Cullen), че Чапман е стрелял с пистолета, а не той.

Според Чапман, той застрелял Джон Ленън в отговор на "гласове в главата", които му повтаряли "Направи го, направи го".

Това е устойчиво твърдение в показанията на Чапман; отново "гласове в главата" по-късно го убеждават да смени позицията си от "невинен" на "виновен", и в следствие на това не е бил проведен никакъв съдебен процес.



Джон прекарва последните години от живота си в упоен ступор, очевидно, докато накрая повече не бил необходим и бил счетен за твърде рисков фактор, за да продължава да бъде наоколо, защото можело да изплюе камъчето за цялата операция.

Също така трябва да се отбележи, че ако Хинкли бе успял да убие Рейгън, тогава кой щеше да стане действащ POTUS? (potus - президент на САЩ, от латински, бел.прев) Ами, бившият началник на ЦРУ Джордж Буш, разбира се, някой смята ли, че началникът на ЦРУ може да е имал връзка с програмирания по МК УЛТРА Хинкли? Хмм....

...Много интересни неща, но всичко това се е случило преди много години, така че по какъв начин ме засяга? Ами, това беше началото на експериментите на ЦРУ в музикалния бизнес и от ЦРУ го счетоха за огромен успех. Най-известните банди от онова време били или инфилтрирани, или просто основани и менажирани от агенти на ЦРУ.

Вече всяко послание можело да се разпрати из цялата нация чрез младежта и никой нямало да има ни най-малка идея какво се случва. Ако наистина си отваряте очите, можете да видите как някои групи музиканти общуват свободно помежду си, но никога няма да се усъмните в това. Сега, години по-късно, можем да си изберем една интересна личност и да проследим контактите й, докато си е създавала връзки с много други известни и влиятелни хора във времето.

Например, днес можем да погледнем Бийч Бойс (The Beach Boys) и да видим "съвпадението", как си наемат къща, принадлежала на клана Мансън (Manson clan) и как Браян Уилсън (Brian Wilson) се побърква (майндконтрол). Чарлс Мансън (Charles Manson) е бил друго подставено лице от МК УЛТРА, от сатанинската разновидност като Антон ЛеВей (Anton LeVay). Всяка личност или група, който участва в "случайност" с Мансън вероятно е въвлечена в МК УЛТРА като жертва. Мислите ли, че е случайност, че Трент Резнор (Trent Reznor) от "Девет инча нокти" ("Nine Inch Nails") записа албум в старата къща на Шарън Тейт (Sharon Tate)? Той кръсти студио-албума си "Прасчо" ("Piggy"), тази дума беше изписаната на стената с кръв след убийството. Разби ра се, той твърди, че не бил имал никаква представа за историята на къщата, когато я купувал, и всички му повярваха. Само че аз съм сигурен, че на всичките му хендлъри (дресьори, бел.прев) им е било добре известно. Всъщност, сигурен съм, че всичко това е било част от плана. И коя банда "откри" Трент Резнор и помогна със създаването й? Ами, Мерилин Менсън (Marilyn Manson) разбира се, още един намек за Менсън, този е толкова очевиден, че просто си проси да се спомене. Светът е шибан и дори няма смисъл да се опитвам, крещяха тези банди към американската младеж.

Разбирате ли, ако има каквато и да е радикална расистка група от какъвто и да е цвят на кожата, те вероятно са инфилтрирани или просто управлявани от ЦРУ. Основния план на Н.С.Р. е да създаде хаос вътре в популацията на населението. Това се прави основно по расовата линия като се създават масивни проекти. OJ, бунтовете в Лос Анджелис и твърдия (хардкор) гангстерски рап бяха разработени с цел още повече да разделят черното общество от бялото общество. Само че, както е с всеки експеримент, накрая получиха някои последствия, с които не бяха готови да се справят. Защото виждате ли, гангстер-рапа беше измислен, за да се хареса на градските деца и за да се създаде един вид стена между центъра на градовете и градските околности.

[Бел.прев: Защото в Америка живеят в мегаполиси.]

Само че, когато белите деца чуха тежината и агресивността и когато осъзнаха, че на родителите им въобще не им харесва, те изведнъж прегърнаха рапа. ЦРУ се опитаха да контрират тази вълна на феномена "бял рап" като въведоха черен национализъм в много от по-известните представления. Някой помни ли, когато групата Public Enemy (обществен враг, бел.прев) изпълнваха марша "Ислямска нация" на представленията си? Това беше опит да се държат белите деца настрана, само че всичко което се получи, беше една тълпа бели деца, които искаха да са черни. В крайна сметка те осъзнаха, че за да създадеш съвършения рапър, той трябва да бъде бял и трябва да бъде ОГРОМЕН. (Сещате ли се за Еминем?)

Преди правителството да осъзнае, че може просто да експлоатира начина, по който белите деца харесваха рапа, от правителството решиха, че трябва да се появи нов звук, такъв че никой освен белите деца да не го харесва, нещо в което всяко бяло дете да може да се разпознае. Музика, правена с китари, вдъхновена от наркотици и изпята с мотивацията, че животът е безнадежден и опитите се живее са безсмислени. Всичко това започнато дълбоко в гъстите гори на тихоокеанския Северозапад, място, на което много валяло, хората били много депресирани и мястото като цяло било доста изолирана географска област. Водачът на това движение бил един обезпокоен младеж с проблем с наркотиците, който уврял в просветената възраст на МК УЛТРА - 27. Много подобно на Морисън (Morrison), Хендрикс (Hendrix), Браян Джоунс (Brian Jones), Мама Кас (Mama Cass) и тн. Кърт Кобейн (Kurt Cobain) през живота си минава през главозамайващата слава и стига до противоречивата си смърт на 27 години. Една от най-интимно приеманите банди на 90-те години е Нирвана и Кърт Кобейн беше неин фронтмен. Просто случайност ли беше начина, по който се развиха нещата? Или беше част от един огромен план, приведен в действие години преди това? Нека погледнем наново.




Бандата "Магьосниците" ("The Warlocks")

Ханк Харисън (Hank Harrison) е бил замесен в МК УЛТРА още от 50-те години и е бил майндконтрол "хендлър" (Дресьор, бел.прев). Той се появил в Лос Анджелис на практика без никакъв музикален опит и превзел банда, наречена "Магьосниците". С бързото махване на една магическа пръчка, "Магьосниците" станали "Благодарните мъртви" ("Grateful Dead"), на всеки техен концерт се раздавали наркотици, а запазената марка на бандата била филмът "Магьосникът от Оз", класическият програмиращ филм на МК УЛТРА. След като бизнеса на "Благодарните мъртви" бил организиран и стабилизиран, Ханк веднага си замина. Ето как Дейвид Кросби (David Crosby) помни Ханк Харисън; "Харисън не беше хипи, пристрастено към наркотиците, нищо подобно на онези изгорели бушони. Той винаги изглеждаше чист. Всъщност той беше трениран психиатър. Първият път, когато го видях, носеше раиран костюм с папионка и куфарче. Мога да предположа, че Харисън беше агент на ЦРУ или възпитаник на Саул Алински (Saul Alinsky), занимаващ се с организирането на музикални групи като "Благодарните мъртви". Разбира се, човек може да се зачуди как човек като Дейвид Кросби може да е толкова на ти с ЦРУ и "Благодарните мъртви", но ние вече знаем отговора на този въпрос, нали?

Ханк Харисън имал дъщеря, Кортни (Courtney), която, не е за учудване, че имала ужасно, насилствено и мъчително детство, каквото се оказва че имат повечето деца на хендлърите от МК УЛТРА. Докато се разкарвала напред-назад между разведените си родители, Кортни някак си я приели в колежа "Триединство" ("Trinity") в Ирландия, където два семестъра учила теология. Точно по това време Кортни развила удивителната способност да се среща и да излиза с музиканти, които след това изведнъж дръпвали нагоре към славата. Тя започнала да излиза първо с Джулиан Коуп (Juian Cope), който имал добра кариера в Англия. Тогава през 1989г тя за кратко беше омъжена за вокалиста на "Заминаващи влакове" ("Leaving Trains"), Джеймс Морланд (James Moreland). През 1991г тя започна да излиза с Били Кориган (Billy Corrigan) от "Smashing Pumpkins" и на следващата година тази банда пожъна огромен комерсиален успех.

[Бел.прев: Smashing Pumpkins - Куршум с пеперудени криле. Друга група, която ми е много добре позната и която постига слава чрез сделка с подизпълнителите на МК УЛТРА.
Погледнете клипа. Погледнете кадъра точно в 3:57. Върнете няколко от кадрите назад, погледнете очите им, вижте закриването на очите с ръце преди пеперудата Монарх.]

Само че, Кортни продължила напред и напуснала Били Кориган през 1991г и отишла в Лос Анджелис и се запознала с човек, чието име щяло да започне да се чува във всяко домакинство. Името му било Кърт Кобейн и разбира се, Кортни Харисън сменила името си на Кортни Лов (Cortney Love). По-малко от година, след както напусна Били Кориган и се закачи за Кър Кобейн, и двамата мъже станаха безумно известни.

Когато Кърт Кобейн срещна Кортни през 1991г, Нирвана все още не бяха издали първия си албум, "Няма значение" ("Nevermind"). Бандата се състоеше от Кърт и Крис Новоселик (Chris Novoselic) и си търсеха барабанист. Изведнъж, като гръм от ясно небе, Кърт чува за един барабанист във вашингтонска банда, на 4 800 км, и той веднага решава да прелети цялата страна  и да напусне Вашингтон. Това е огромна червена лампа, всеки път когато някой изведнъж направи нещо такова, без да знае защо, най-често е понеже е бил програмиран да го направи. така че, Дейв Грол (Dave Grohl) си опакова багажа и пристига от развъдника на МК УЛТРА във Вашингтон и се установява в Сиатъл, за да се присъедини към Нирвана. Скоро след това, изведнъж се появява дъщерята на един важен хендлър (дресьор, бел.прев) от МК УЛТРА, и останалото е история. няколко години на наркотици, странно поведение и после смърт, която така и не беше напълно обяснена на 27 години и с това приключва друга тъжна глава от МК УЛТРА и музикалната индустрия.

Сега, след като на ден днешен разполагаме с повече информация, можем да преразгледаме смъртта на Кърт Кобейн и може би някои от неотговорените въпроси ще започнат да имат отговори. Официално, Кърт Кобейн бил в неизвестност от дни, преди да го открият мъртъв в горната стая на една колиба в негов имот. Кортни поискала колибата да бъде претърсена като си тръгвала, и не видиш ли, тялото на Кърт било открито на горния етаж. В главата му било изстреляно оръжие, което било прекалено дълго, за да е могъл той сам да натисне спусъка. Бил с обувки, така че не е използвал пръстите на краката си, за да се застреля, но някак си се е гръмнал с ловджийска пушка в главата. Наблизо била открита игла и според токсикологичния доклад в тялото му имало достатъчно чист хероин, за да се гътне човек 5 пъти. След внимателно обмисляне на наличните улики, институциите заключили, че Кърт си е бил далеч над смъртоносната доза хероин. Вместо да умре веднага, както се очаква, той е грабнал дълга ловна пушка и някак си е натиснал спусъка и се е застрелял сам, въпреки че не е могъл да го постигне. Официалната причина за смъртта? Самоубийство разбира се, класическо самоубийство в стил МУ УЛТРА.

488
Чак днес се захванах да довърша превода на тази статия, малко повече от година, след като го бях започнал... за да разбера, за голямо мое съжаление, че сайтът "Проект Албатрос" вече не съществува  :( За жалост, дори и картинките са неоткриваеми вече. Добре че остави поне една българска следа. Ето какво беше преведено от там преди година:







Проект "Албатрос" /www.projectalbatross.com/ е блог, посветен на американското задкулисие и следователно на голяма част от световното задкулисие. Оттук насетне говори авторът на статията, а тя се казва


Мирише на... МК УЛТРА...

админ, 7 Септември 2013г

Отново съм тук, за да ви докажа, че "Истинският свят" въобще не е истински! Всичките ви рок-звезди от 80-те са едни и същи хора под прикритие, военните ни лидери се играят от телевизионни водещи, Джеф Гордън и Джими Джонсън се играят от Много известни актьори, Клиф Бъртън никога не е умирал и дори ФБР казва, че Никой* не е умирал в престрелката в известното училище "Sandy Hook"! Всичко това и повече само на един клик разстояние...

[Бел.прев: * Игра на думи - Никой е умрял в престрелката, защото никой никога не е виждал жертвите през живота си и никой не знае откъде са се появили, за да бъдат застреляни...]






Сега ще се потопя в тема, която е близка на сърцето ми и наистина ме натъжава това, че ще трябва да ви представя тази информация, защото в процеса на изследване загубих много от любимите си герои. Прекарах дълги нощи, опитвайки се да отсея цялата налична информация. нека бъда ясен от началото, аз вероятно ще ви кажа някои неща за музикалните ви идоли и икони, които ще ви се заиска никога да не бяхте научавали. Първата ви реакция вероятно ще е да ми се ядосате и да предположите, че навярно мразя идолите ви и си измислям всичките тези неща. После, много хора ще поискат доказателства, достоверни доказателства. За нещастие, цялата цел на проекта МК УЛТРА е да не бъде прихванат и ако някой прозре плана, умират хора и изчезват свидетели.

Когато си имате работа със секретни операции, няма неоспорими доказателства, само случайности, които, разбира се, не съществуват. Случайност е просто другата дума за следа, която сочи в правилната посока. Веднъж щом откриете интересен човек и следвате тледите му, "случайностите" започват да се пръскат по шевовете. Нищо от това, което пиша, не е било официално "доказано" до сега и вероятно никога няма да бъде, секретните операции рядко се признават публично.

Ако се окаже, че не можете да продължите, просто напуснете и след като преодолеете този етап на гнева, въртене се и прочетете отново с по-отворено съзнание. Историята е удивителна, но за разлика от лъжите, с които са ви закърмили, всичко това всичност започва да придобива смисъл, защото нещата, които никога не сме знаели, че са взаимосвързани, се показват като едно цяло. Помнете - не убивайте вестоносеца, аз съм тук само, за да просветля.





Предстои ни да се отправим на музикално пътешествие, което започва в Южна Калифорния, но се корени в нещо далеч по-злокобно.

След Втората Световна война САЩ импортирали повечето от топ-нацистките учени (включително Менгеле, по прякор "д-р Грийн") в Америка, което е наречено Операция Кламер, в която на всички са дадени нови имена и псевдоними. След това вливане на нацистки учени била създадена НАСА, с цел да тества нацистките ракети, и ЦРУ създало проекта МК УЛТРА, както и други проекти, който използвал нацистки техники за брутално мъчение и наркотизиране, с цел на практика да се разчупи на парчета личността на един човек и да се контролират под-личностите, които те създали. Чрез опит-грешка тази техника била разработена до съвършенство през 40-те години тук в Америка. В пълна тайна, ЦРУ / ФБР (и приятели) създали нелегални програми с цел на практика да се инфилтрира определена част от обществото и така да прокарат плановете си в главите на американския цивилен народ. Ако ЦРУ можело да контролира най-популярните музиканти на съвремието, те можели с голяма ефективност да прокарват посланията си до младежта, без никой да се усети. Всъщност, само когато започнете да много внимателно да наблюдавате музикантите в периферията, ще можете да видите воалът на заблудата, който е бил хвърлен като риболовна мрежа в морето от хора.

Вече знаем, че през 50-те години МК УЛТРА се установил в университета Корнел (Cornell University) и в програмата се използвали мъчение, електрошок и LSD за експериментиране най-вече върху недоброволни субекти. Завеждащият тези МК УЛТРА операции в Корнуелския университет бил Алберт Баез (Albert Baez). Той имал дъщеря на име Джоан Баез (Joan Baez), която станала известна музикантка и която призна, че баща й ритуално я насилвал като дете. Разбира се, днес вече знаем, че повечето ритуално насилване е просто методът за предпочитане при контрола над ума и виждайки, че баща й бил завеждащия операциите на МК УЛТРА в Корнуел и това, че тя е била насилвана, означава, че е повече от вероятно тя да е била марионетка на режима на ЦРУ. Тя може и да помни насилването, но не помни нищо от множеството различни личности, които са се отцепили от нейната по време на това насилване. Знаем със сигурност, че бащата на Джоан Баез е бил замесен с МК УЛТРА в Корнуел, и също знаем със сигурност, че тя твърди, че е била ритуално насилвана от баща си. Също така знаем, че е изградила кариера на много известна и много влиятелна музикантка и активистка в по-късните си години.

В края на 50-те един млад студент по психология се справял добре в Корнуел и явно спечелил благоразположеността на г-н Баез и кохортите му. Защото, виждате ли, след като се дипломирал почти на върха на курса си през 1959г, вместо да преследва изгряващата си кариера в психологията, той захвърлил всичко и се преместил на запад с надеждата да стане известен музикант. Той бил Питър Яроу (Peter Yarrow) от "Питър, Пол и Мери" и не само, че продължил кариерата си като известен музикант с диплома по психология от университета на МК УЛТРА, но освен това написал и песничката за деца "Облачко магическият дракон", в която се пее за хартия, облачета и измислени земи, но не става дума за наркотици.

[Бел.прев: Питър, Пол и Мери е американска поп-фолк група.]


Много подобно на Джоан Баез, Питър Яроу също подкрепя музикалната си кариера със социален активизъм.

Но нещо по-голямо се мъти в калифорнийския квартал Лавров каньон, който се намира в холивуд Хилс (Hollywood Hills). С неговите покрити с дървета и виещите се пътища, наистина е като самообособен квартал в мир и усамотение. През 60-те години много известни неща започвали точно от там, от това малко, скрито общество. Музиканти навсякъде от САЩ, Канада и Англия се местели да живеят в Лавровия каньон. Само че, странното нещо около това е, защо са избирали Южна Калифорния.

Цитат
"Всички тези хора се събрали почти едновременно на виещите се, тесни пътища към Лавровия каньон. Те идвали отвред страната - въпреки че от Вашингтон имало най-много хора - както и от Канада и Англия. Те отишли там, въпреки че по онова време в Лос Анжелис нямало развита поп-музикална индустрия. Те отишли там въпреки това, че по онова време там нямало никакви жииви сцени за поп музика. Те отишли точно там, въпреки че нямало никаква ясна причина за това.

На ден днешен, разбира се, за един обещаващ бъдещ музикант има много смисъл да отиде в Лос Анджелис. Но по онова време, музикалните центрове на световната музика били Сиатъл, Детройт и Ню Йорк. Разбирате ли, не музикалната индустрията привлякла тълпата в Лавровия каньон, а по-скоро самата тълпа, която безпричинно отишла в Лавровия каньон, превърнала Лос Анджелис в епицентър на музикалната индустрия. Тогава на какво да отдадем това безпрецедентно събиране на бъдещи музикални суперзвезди в хълмовете над Лос Анджелис? Какво е било онова, което ги е вдъхновило, всички тях, да се упътят на запад? Може би Нийл Йънг (Neil Young) го е казал най-добре, когато казал на един интервюиращ, че в действителност не бил могъл да каже защо се запътил към Лос Анджелис около 1966г; той и други "просто ходели натам като овце".

Едни от първите, които стъпили на сцената на Лавровия каньон е Джим Морисън (Jim Morrison), енигматичният вокалист на Дорс (The Doors). Джив бързо станал едина от най-големите икони, една от най-противоречивите, любими на критиците влиятелни личности, заселила се в Лавровия каньон. Много любопитно обаче, самопровъзгласилият се "цар-гущер" също така има и друг подстъп към славата, въпреки че никой от безбройните му хроникьори не смята, че това е от значение за кариерата му и евентуално за смъртта му в крайна сметка: той е синът на адмирал Джордж Стефан Морисън (George Stephen Morrison).

И така, дори докато бащата активно планира изфабрикуването на инцидент, който по-късно ще бъде използван за бързото ускоряване развитието на една нелегална война, синът се позиционира така, че да се превърне в икона на хипарските тълпи, обявяващи се против войната. Няма нищо необичайно в това, предполагам. Това в крайна сметка, както знаете, е малък свят и така нататък. И историята на Джим Морисън не е като да е уникална по някакъв начин."

Според уикипедия: "Джордж Стефан Морисън" (7 Януари 1919 - 17 Ноември 2008) бил контраадмирал и военноморски авиатор във флота на САЩ. Морисън бил командир на военноморските сили на САЩ в залива Тонкин по време на инцидента в залива Тонкин през Август 1964г, който отприщил известната Виентамска война. Той бил бащата на Джим Морисън, вокалистът на рок-бандата Дорс."



"Политиката е развлекателното звено на Военно-индустриалния комплекс"




"Илюзията за свобода ще продължи дотогава, докогато има печалби от това да се продължава илюзията. В момента, в който илюзията стане твърде скъпа за поддържане, те просто ще развалят сцената, ще дръпнат пердетата, ще разчистят столовете и масите и ще видите тухлената стена на гърба на театъра"


Франк Запа - човек, който явно знаел точно как се играе играта!





Цитат
По време на раннните години на апогея му, бащината роля за Лавровия каньон се играела от ексцентричната личност, позната като Франк Запа (Frank Zappa). Въпреки че той и различните състави на неговата банда "Mothers of Invention" така и непостигнали комерсиалния успех на бандата, оглавявана от адмираловия син, Франк бил много влиятелна фигура сред съвременниците си. Пребиваващ в жилище, наименувано "Дървената колиба" - което се намирало точно в сърцето на Лавровия каньон, на кръстопъта на булевард Лавров каньон и улица Лукаут Маунтин - Запа бил домакин на практически всеки музикант, който преминавал през каньона от средата до края на 60-те години. Той също така сключвал договори с безброй изпълнители от името на многото си звукозаписни студия, базирани  в Лавровия каньон. Много от тези договори били доста чудновати и някак си неясни личности (например Капитан Говеждо Сърце и Лари "Дивака" Фишър), но някои от тях, като например психеделичния рок-музикант Алис Купър, по-късно се издигнали до звездното небе.

При условие, че Запа е бил, според много свидетелства, суров авторитарен маниак на тема контрол и поддръжник на военните действия на САЩ в Югоизточна Азия, може би не е изненадващо, че не е изпитвал привързаност към младежкото движение, за чието отглеждане е помогнал. И може би ще сме прави, ако кажем, че бащата на Франк също не го е било много грижа за младежката култура на 60-те, при положение, че Франк Запа бил, в случай че сте се питали, специалист по химическа война, причислен - къде другаде? - към Арсенал Еджууд (Edgewood Arsenal).

[Бел.прев: От уикипедия: Експериментите върху хора в Арсенал Еджууд - От 1948г до 1975г, Химическия корпус от армията на САЩ извършвал засекретени изследвания върху човешки субекти в Арсенал Еджууд в Мериленд (Edgewood Arsenal, Maryland). Целта била да се оценят последствията от малките дози химически бойни вещества върху военния персонал и да се изпробват защитни облекла, фармацевтични материали и ваксини. Малка част от тези изследвания спадали към психо-химическата война и били категоризирани под прозаичното заглавие "Програма за доброволци за медицински изследвания" (1956-1975). Програмата за доброволци се водела и от разузнавателни съображения и от нуждата от нови и по-ефективни техники за разпит.]

Цитат
Еджууд е, разбира се, дълговременният дом на американската химическа военна програма, както и учреждение, за което често се споменава, че е дълбоко обвързано с операциите на МК УЛТРА. Много е любопитно, че Франк Запа буквално е израснал в Арсенал Еджууд и в първите седем години от живота си е живял във военно жилище на терен на учреждението. Семейството по-късно се преместило в Ланкастър, Калифорния (Lancaster, California), близо до военновъздушната база Едуардс (Edwards Air Force Base), където Франсис Запа продължавал ангажимента си да върши засекретена работа за военно-разузнавателния комплекс. Отново, няма нищо необичайно в това, предполагам.


Напуснете училище, преди умът ви да изгние поради излагане на посредствената ни образователна система. Отидете в библиотеката и СЕ ОБРАЗОВАЙТЕ САМИ, ако ви стиска.
Франк Винсент Запа

Цитат
Мениджърът на Запа, между другото, е сенчест образ на име Хърб Кохен (Herb Cohen), който се появил в Лос Анджелис от Бронкс заедно с брат си Мът (Mutt) точно преди музикалната и клубна сцена да започне да набира скорост. Кохен, бивш морски пехотинец на САЩ, бил прекарал няколко години, пътешествайки по света, преди да се появи на сцената на Лавров каньон. Тези пътешествия, много любопитно, го отвели до Конго през 1961г, точно по същото време, когато ляво ориентирания министър председател Патрис Лумумба (Patrice Lumumba) бил измъчван и убит от собственото ни ЦРУ. Но не се притеснявайте; според един от биографите на Запа, Кохен не бил в Конго заради някаква престъпна мисия на разузнаването. Не, той бил там, вярвате или не, за да доставя оръжие на Лумумба "напук на ЦРУ". Защото, нали знаете, с това се занимавали странстващите бивши морски пехотинци по онова време.

Първата дама на Лавровия каньон била жената на Франк, Гейл Запа (Gail Zappa), преди позната като Аделайд Слоутман (Adelaide Sloatman). Гейл произлиза от дълга родствена линия на флотски кариеристи, включително баща й, който прекарал живота си, работейки върху засекретени ядрени оръжейни изследвания за военноморските сили на САЩ. Самата Гейл по едно време работела като секретарка в Бюрото по военноморски изследвания и развитие (Office of Naval Research and Development) (тя също така веднъж казала на един интервюиращ, че "през целия си живот била чувала гласове"). Много години преди почти едновременното им пристигане в Лавровия каньон, Гейл посещавала детска градина на военноморските сили със самия "г-н Моджо Ризин" (Mr. Mojo Risin), Джим Морисън (твърди се, че като деца, Гейл веднъж ударила Джим по главата с чук). Съвсем същия Джим Морисън по-късно ходел в същата гимназия в Александрия, Вирджиния, в която ходели други двама бъдещи лауреати в Лавровия каньон - Джон Филипс (John Phillips) и Кас Елиът (Cass Elliott).

Както и да е, нека продължим с друга от най-ранните и най-ярките звезди от Лавровия каньон, г-н Стефан Стилс (Stephen Stills). Стилс се отличавал с това, че бил съосновател на две от най-обичаните и прочути банди от Лавровия каньон: "Buffalo Springfield" и, както знаете, "Кросби, Стилс и Наш" ("Crosby, Stills & Nash"). Преди да пристигне в Лавровия каньон, Стефан Стилс бил (не се прозявайте) продукт на още едно семейство на военни кариеристи. Отгледан отчасти в Тексас, младият Стефан прекарвал големи забежки от детството си в Ел Салвадор, Коста Рика (El Salvador, Costa Rica), в зоната на Панамския канал, и в различни други части на Централна Америка - заедно с баща си, който по онзи очарователен американски начин бил, можем да сме сигурни в това, помагал да се разпространи "демокрацията" сред неумитите маси. Както и при останалата дружина от нашите личности, Стилс бил образован предимно в училища във военни бази и в елитни военни академии. Почти всички от съвремениците му в Лавровия каньон смятали, че той бил груба, авторитарна личност. Нищо необичайно в тези неща, разбира се, както е и при останалите от дружината.

Има, обаче, едно още по-любопитно нещо от историята на Стефан Стилс: Стефан по-късно казва на всеки, който иска да седне и да го изслуша, че бил прослужил време за Чичо Сам в джунглите на Виетнам. Тези истории бяха изцяло пренебрегнати от хроникьорите на времето, защото ги считали просто за илюзии под въздействието на наркотици. Такова нещо просто не би могло да е вярно, както се твърди, защото Стилс пристигнал в Лавровия каньон точно по същото време, когато първите униформени войски започнали да отплуват и оттогава насетне постоянно бил в публичното полезрение. И разбира се би било доста вярно, че Стефан Стилс не би могъл да служи в униформените полеви войски в в Виетнам, но това, което се игнорира, е невероятният факт, че САЩ имали хиляди "съветници" - което означава, ЦРУ / агенти от Специалните части - действащи в страната от доста години преди пристигането на първите официални полеви войски. Това, което също се игнорира, е че, в светлината на миналото му, възрастта му, и времевата рамка на събитията, Стефан Стилс не само че наистина би могъл да е бил в екшъна във Виетнам, а изглежда е бил основен кандидат за такава мисия. След което, разбира се, той доста бързо би могъл да стане - спрете ме, ако мислите че се повтарям - икона на поколението на мира.

Друга от онези икони, и то от най-пламенните жители на Лавровия каньон, е млад мъж на име Дейвид Кросби (David Crosby), съосновател на плодотворната банда от Лавровия каньон "Бърдс" ("Byrds"), както и, разбира се, на "Кросби, Стилс и Наш". Не е за учудване, че Кросби е син на дипломиран в Анаполис (Мериленд) офицер от военното разузнаване о тВтората Световна война, майор Флойд Делафийлд Кросби (Floyd Delafield Crosby). Както другите в тази история, Флойд Кросби прекарал много от времето след пенсионирането си в светски пътешествия. Тези пътешествия го отвели на места като Хаити, където бил през 1927г, когато просто така се случило, че страната, по случайност разбира се, била под военна окупация от морските пехотинци на САЩ.

Но Дейвид Кросби е много повече от просто син на майор Флойд Делафийл Кросби. Дейвид Ван Кортланд Кросби (David Van Cortlandt Crosby), както по-късно се оказва, е наследник на гъсто оплетените фамилии Ван Кортланд (Van Cortlandt), Ван Шюлер (Van Schuyler) и Ван Ренселаер (Van Rensselaer). И въпреки че вероятно си мислите "Ван Кой фамилии?", мога да ви уверя, че ако напишете тези имена в търсачката на Уикипедия, може да прекарате доста дълго време, четейки за властта, с която този клан разполага от последните, ами..., два - два и половина века насам. Достатъчно е да се каже, че семейното дърво на Кросби включва един наистина замайващ списък с американски сенатори и конгресмени, щатски сенатори и държавни служители, губернатори, кметове, съдии, съдии във Върховния съд, генерали от Революцията и Гражданската война, подписвачи на декларацията на независимостта, и членове на Континенталния конгрес. Също така включва, бързам да добавя - за онези от вас, които имат такива вкусове за такива неща - повече от няколко висши масони. Стефан Ван Ренселаер III (Stephen Van Rensselaer III), например, явно е бил Велик майстор на масоните за Ню Йорк. И ако всичко това не е достатъчно впечатляващо, според Географското общество на Нова Англия, Дейвид Ван Кортланд Кросби (David Van Cortlandt Crosby) също така е и пряк наследник на авторите на "Бащите-основатели" ("Founding Fathers") и "Федералистките документи" ("Federalist Papers") Александър Хамилтън (Alexander Hamilton) и Джон Джей (John Jay).

Друга блестяща звезда на сцената на Лавров каньон, изгряла само няколко години по-късно, е певецът и писател на песни Джаксън Брауни (Jackson Browne) - колкото мен ли сте отегчени? - продукт на семейство военни кариеристи. Бащата на Брауни бил пратен да върши следвоенна "възстановителна" работа в германия, което много вероятно означава, че е бил под командването на OSS, предшественик на ЦРУ.

Както читателите на моята "Проумяване на F-думата" си спомнят, намесата на САЩ в следвоенното възстановяване в Германия основно се е състояло в поддържането на колкото се може повече от нацистката инфраструктура, докато се прикриват военни престъпници от залавяне и повдигане на обвинения. На фона на това се ражда Джаксън Брауни, във военна болница в Хайделберг (Heidelberg), Германия. някъде около две десетилетия по-късно, той изгрял като... оф, няма значение.

Нека вместо това говорим за трима други вокалиста от Лавровия каньон, които ще се издигнат до замайващи висоти, и слава, и богатство: Гери Бекли (Gerry Beckley), Дан Пийк (Dan Peek) и Дюи Бънел (Dewey Bunnell). ИНдивидуално, тези три имена навярно са непознати за почти всички читатели; но като екип, като бандата "Америка", тримата сътворяват огромни хитове в началото на 70-те, с песни като "Ventura Highway", "A Horse With No Name", и вдъхновената от "Магьосникът от Оз" "The Tin Man". Предполагам, че няма нужда да добавям, че всеки от тези тримата е продукт на семейство от военни/разузнавателни кариеристи. Бащата на Бекли бил командира на вече нефункциониращата база на военновъздушната американска база в Западен Руйслип близо до Лондон, Англия (West Ruislip USAF), която е дълбоко замесена в разузнавателни операции. Бащите на Бънел и Пийк и двамата били офицери кариеристи от военновъздушните сили, на служба при таткото на Бекли в Западен Руйслип, където и се срещнали за първи път трите момчета.

Можем също така, предполагам, да обсъдим и Майк Несмит (Mike Nesmith) от "Мънкис" ("Monkees") и Кори Уелс (Cory Wells) от "Three Dog Night" (още две огромно успешни банди от Лавров каньон), които и двамата пристигнали след дълга служба във военновъздушните сили на САЩ. Несмит също така наследил семейно богатство, оценено на 25 милиона долара. Грам Парсънс (Gram Parsons), който за кратко замества Дейвид Кросби в "The Byrds", преди да стане вокалист на "The Flying Burrito Brothers", бил син на майор Сесил Инграм "Миещата мечка" Конкор II (Cecil Ingram “Coon Dog” Connor II), награден военен офицер и пилот на бомбардировач, за който се твърди, че летял в 50 бойни мисии. Парсънс също така бил наследник, по майчина линия, на солидното семейно богатство на рода Снивъли (Snively). За семейство Снивъли се твърди, че е най-богатото семейство в изключителния анклав "Зимно убежище" ("Winter Haven"), Флорида и е горд притежател на фирмата "Снивъли Гроувс" ("Snively Groves"), която притежава една трета от всички цитрусови насаждения в щата Флорида.





Лавровия каньон

Раждането на Хипи генерацията

Цитат
И така продължава, ако разгледате една по една супер-звездите от Лавров каньон. Това, което ще откриете, са постоянно изникващите синовете и дъщери на военно-разузнавателния комплекс и синовете и дъщерите на екстремно богатите и привилегированите - и често, ще откриете и двете неща, увити в един удобен пакет. От време на време също така ще попаднете на бившо дете-актьор, като гореспоменатия барон ДеУилде (DeWilde) или Мики Доленз Маймуната ("Monkee Mickey Dolenz"), или ексцентричният гений Ван Дайк Паркс (Van Dyke Parks). Можете да срещнете и бивши умствено болни, такива като Джеймс Тейлър (James Taylor), който е пребивавал в две различни лудници в Масачузец, преди да се качи на сцената на Лавров каньон, или Лари "Дивака" Фишър (Larry “Wild Man” Fischer), който неколкократно бил прибиран по време на тинейджърските си години, веднъж за това, че нападнал майка си с нож (постъпка, с която Запа радостно се подиграл на корицата на първия албум на Фишър). Най-накрая, можете да попаднете на потомството на фигура от организирания престъпен свят, като Уорън Зевон (Warren Zevon), синът на Уилям "Набития" Зевон (William “Stumpy” Zevon), лейтенант на скандалния престъпен бос от Лос Анджелис Майки Кохен (Mickey Cohen).

Без съмнение, нещо много злокобно се е случвало в Лавров каньон през 60-те и 70-те години. Докато военните своеволно нападали и окупирали разни държави, децата на повечето от онези военни лидери били натъпкани в Южна Калифорния, друсайки се с наркотици и проповядвайки мир. Огромният брой звезди, които излезли от Лавров каньон, и връзките им с военните лидери, са неоспорими факти. Тези деца на елита пропагандирали посланието си за цяло едно поколение, докато родителите им извършвали неописуеми постъпки в нелегални войни отвъд океана. Само че, хипарското движение не пропагандирало само музика.

Един от основните наркотици, свързван с Хипи-културата, е LSD, той е бил основният прийом на онези, замесени в МК УЛТРА. В началото на 50-те години агентите от ЦРУ сипвали LSD в чашата вода на колегите си, за да наблюдават резултатите. (Смята се, че точно един от тези експерименти е довел до изтичането на информация в публичното пространство за МК УЛТРА.) До началото на 60-те от ЦРУ вече експериментирали с LSD върху цивилното население в широк мащаб. И така, по какъв начин този експериментален наркотик за майндконтрол, използван от ЦРУ, изведнъж си е намерил път до всеки малък град в Амерлика през 70-те? Това е интересен въпрос, на който вероятно вече знаете отговора. ЦРУ посаждало жертвите си (музиканти) в музикалната индустрия, за да пропагандират употребата на наркотици, след което ги снабдявали с тях, за да експериментират с американската младеж. До 80-те години един наркотик, чиято употреба се ограничавала само до майндконтрол експериментите на ЦРУ, вече се произвеждал и разпространявал из американската младеж според търсенето. Навярно много от хората, които четат тази статия, вероятно са експериментирали с LSD в даден момент. Някога да сте били любопитни защо е било толкова лесно да си го намерите?

Онези в управата на МК УЛТРА и на други подобни програми осъзнали, че те ефективно могат да посадят който и да е в музикалния бизнес и да го програмират с достатъчно талант, за да има успех. Само че, ами ако можели да инфилтрират онези банди, които вече били известни? Ако те по някакъв начин били могли да контролират групи като Бийтълс, наистина щели да разпространят пропагандата си сред младежта. През 1965 британското и американското разузнавания се наговорили да подмамят Бийтълс в САЩ, като използват шоуто да Ед Съливан (Ed Sullivan). Всеки албум, който Бийтълс издали преди появата си в шоуто на Ед Съливан, бил акустичен запис. Всъщност, хитът им по онова време бил "Искам да държа ръката ти" ("I want to Hold Your Hand"), който не бил максимално комерсиален и харесван за времето си. Само че следващият албув, Револвер (Revolver), бил различен, както пише в уикипедия; "Много от парчетата в Револвер са рок с електрическо китарно звучене, което контрастира с предишния им албум, "Гумена душа" (1965г), вдъхновен от фолк рока".

489
"Едва когато осъзнаем, че животът не ни води никъде, той започва да има смисъл."


"На човек може да му се даде само онова, което може да използва; а той може да използва само онова, за което нещо е пожертвал."

П.Д. Успенски                                 


Удоволствие е за мен да разпространя огромния труд на нашия дългогодишен съратник и ветеран в каузата - Свилен Станчев  :) Все още сме тук и не отстъпваме от идеалите си и по-добрия свят, за който се борим! Поздрави за делото и положените усилия по превода на две от книгите на големия П. Д. Успенски. Те заслужават видно място в Библиотеката на "Апокрифна Академия".

Поради големия им обем, не е практично да ги публикувам, както публикувам и своите непретенциозни преводи. Затова ги пускам като директни линкове така, както самият Свилен ги е качил в spiralata.net






490
Гравитацията,това всъщност е концентрацията на съзнанието в посока на вътре.

Психо... аз мога да построя теза върху това изказване... но не е работа на трети лица да построяват тези и пълноценни изказвания върху думи, които са изоставени и неразбрани от самите онези, които са ги изрекли.

С други думи, както намясто отбелязва Атос, това ще си остане просто един опит за смесване на понятията, докато не направиш пълноценно изказване, с цел да обогатиш някой читател, който не може и навярно не е и в настроение да ти следи мисълта и да предполага какви ли тайни обосновки седят зад тези констатации.



В бъдеще темата ще бъде почистена от коментарите, които не правят опит да образоват никого. Направихме сайта, не за да се облягаме на старите си лаври, а за да дадем още повече от себе си.

491
US 555,511 А

Дата на публикуване --- --- --- 3 Март 1896
Изобретател ----- --- --- --- --- Уилям У. Жак (William W. Jacques)
Линк --- --- --- --- --- --- --- -- Гугъл-патенти



Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода в електрическа енергия

Уилям У. Жак




До всички, които може да засяга:
Нека се знае, че аз, Уилям У. Жак, от Нютън (Newton), в щата Масачузец, изобретих полезен Метод или Процес за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода или въглеродните материали в електрическа енергия. За което следва уточнение.

Добре известно е, че въглеродът и въглеродните материали – като антрацитът и битуминозните въглища, кокса и газ-въглерода – имат химически афинитет към кислорода, и че когато се загреят до подходяща температура в контакт с кислород, независимо дали чист или разтворен, като в случая с въздуха, такива въглероди влизат в химическа комбинация с кислорода и потенциалната енергия на въглерода се преобразува в топлина. Този процес е известен като “горене”.

Аз открих, че ако кислородът, независимо дали чист или разтворен, както във въздуха, бъде накаран да се комбинира с въглерода или въглеродните материали, не директно, като в случая с горенето, а посредством междинен електролит, потенциалната енергия на въглерода може да се преобразува директно в електрическа енергия, вместо в топлина.

Моето изобретение се основава на това откритие; и се състои в процеса на преобразуване на потенциалната енергия на въглерода или въглеродните материали в електрическа енергия чрез химическо комбиниране на кислорода със споменатия въглерод или въглеродни материали посредством междинен електролит.

Удобен и практичен начин за изпълнение на изобретението ми е, въглероден цилиндър да се потопи в стопен натриев хидрат и да се друха въздух под налягане в стопения натриев хидрат по такъв начин, че натриевият хидрат да се насити с излишен кислород, повече отколкото натриевият хидрат нормално съдържа. Когато се затвори електрическа верига от натриевия хидрат, който е електролита, посредством събиращ електрод, върху който електролитът не въздейства химически, и външен за въглерода проводник, електрически поток започва да протича продължително от натриевия хидрат през събиращия електрод и външния за въглерода проводник, като силата на потока зависи основно от бързината, с която се вдухва въздуха в натриевия хидрат, и бързината с която кислородът от въздуха се кара да се комбинира с въглерода.

В този процес въглеродът постепенно се преобразува във въглеродна киселина, повечето от която избълбуква през електролита и го напуска. В следствие съставът на натриевият хидрат остава непроменен, освен както се обяснява оттук-насетне, и се консумира кислород от въздуха. Азотът в който е разтворен кислородът от въздуха, тъй като няма химически афинитет към никое от присъстващите вещества, просто избълбуква през електролита и го напуска. Натриевият хидрат се съдържа в съд от чисто желязо, върху което той няма осезаемо химическо действие, когато е стопен, и този железен съд играе ролята на събиращ електрод или положителен полюс на генератор, докато въглеродът играе ролята на оксидиращият електрод или отрицателният полюс.

Моята концепция за фукцията на електролита е, че той пренася кислород електролитно от въздуха до въглерода, или че феноменът на електролитното действие причинява преобразуването на потенциалната енергия на въглерода в електрическа енергия, вместо в топлина, какъвто е случаят, когато кислородът се комбинира с въглерода без намесата на електролит. Желателно е, с цел да се изпълни химическото действие и в последствие да се добие по-значителен електрически поток, електролитът изцяло да се импрегнира с кислород, и това може да се направи, като се подаде въздуха под налягане и в значителен брой отделни фини струи. Също така е желателно да се поддържа постоянна циркулация в електролита, така че нови порции от него, прясно заредени с кислород, да могат една след друга да влизат в контакт с въглерода. Такава циркулация добре се постига чрез изблика, в който въздухът под налягане хвърля електролита. Отново, желателно е, с цел да се предотврати възбуждането на електро-двигателни сили противоположни на електро-двигателната сила на генератора, цялото тяло на електролита и съдържащите се в него въглероди и съдържателният съд, използван също и като колектор, да се поддържат на една като цяло непроменлива температура през цялото време, и това може удобно да се постигне чрез въздушния изблик вътре в електролита. Отново, постоянната буйна циркулация на електролита премахва от повърхността на консумирания въглерод разни пепели и други продукти, които могат да се образуват от химическото действие, излагайки по този начин прясна повърхност на въздействието на електролита.

Фигура 1 показва подходящ апарат за реализиране на изобретението ми, използващ натриев хидрат като електролит и въздух като източник на кислород. Фигура 2 представя план на розетката, разпределяща въздушните струи.

I е съд, направен от чисто желязо. Добро валцовано норвежко желязо е идеално за целта.
Е е електролитът, който в този случай е сода каустик (натриев хидрат). Не е нужно да се пречиства от обичайните си включения, откривани в комерсиалния продукт.
С е въглерод, който трябва да бъде, когато се постави в електролита, добър проводник на електричество.
В е метална щипка за създаване на добра електрическа връзка между въглерода и жицата w2.
р2 е винтовата клема, чрез която жицата w2 се свързва с металната щипка В.
p` е винтовата клема, чрез която жицата w` се свързва с железния съд I.
F е пещ, заобикаляща генератора и използвана за това генераторът и съдържащият се електролит да се поддържат на подходяща температура (да камеж, между 400-500 Целзий).
А е въздушна помпа, която вдухва въздух през тръбата Т в розетката R, от която въздухът се вдухва в електролита като множество фини струйки. Розетката R е показана и като план на Фиг. 2. Направена е от някакъв метал, върху който електролитът няма действие и е разпробита с голям брой фини иглени дупчици, както е показано.
S е покритие от непроводим материал, който също служи за поддържане на въглерода и за да го изолира от железния съд.
v е винтил, който помага на отпадъчните газове да напуснат.
о е изход за източване на електролита, когато бъде замърсен, и I е вход за снабдяване с пресен електролит.

Когато апаратът е сглобен както е показано и когато електролитът е нагрят до подходящата температура, помпата А се включва и вдухва въздух в електролита, предизвиквайки яростно бълбукане и цуркулация, което бълбукане снабдява електролита с излишък от кислород и постоянно кара нови порции електролит да влизат в контакт с въглерода, отделя въглеродната киселина и пепелите, образувани по повърхността на въглерода, и поддържа равна температура из цялата вътрешност на генератора.

Въпреки че по-голямата част от въглеродната киселина, или образувала се съединяването на въглерода с кислорода, или първоначално налична в доставения въздух, избълбуква през електролита и го напуска, част от тази въглеродна киселина се комбинира с част от содата каустик и образува карбонат на сода, и това, заедно с пепелта от въглерода, бавно замърсява електролита, и с течение на времето намаля ефикасността му. Ефикасността на генератора може, обаче, да се поддържа, като част от замърсения електролит от време на време се източва и като се налива прясна порция на неговото място.
Замърсеният електролит може да бъде пречистен чрез добре известни прости процеси.

Замърсяването на содата каустик заради съюза й с въглеродната киселина може да се намали, и животът й може следователно да се удължи, като се добави малък процент магнезиев оксид. Моята концепция за действието на магнезиевият оксид е, че свободната въглеродна киселина се комбинира по-скоро с него, отколкото със содата каустик, и че така формираният магнезиев карбонат бързо се разгражда до въглеродна киселина, която напуска, и магнезиев оксид, който отново е готов да повтори това действие. Накратко, оксидът на магнезия служи като преносител за прокарването на въглеродната киселина през електролита.

Изобретението ми не е ограничено до определения електролит, споменат по-горе, нито до въздуха като източник на кислород, нито до описания по-горе апарат.
Има много електролити, които могат да се използват за разработване на изобретението ми. Следното са някои желателни характеристики: Те трябва да се втечняват при удобна температура. Те трябва да притежават добра електролитна проводимост. Те трябва да са способни с готовност да приемат кислород от въздуха или от друг негов източник, и също да са способни с готовност да отдават кислород за комбинация с въглерода. Те не трябва да имат силен афинитет към въглеродна киселина, и, в случай че за източник на кислород се използва въздуха, не бива да имат никакъв значителен афинитет към азота и другите съставки, с които е разтворен кислорода във въздуха. Стопените хидрати на поташа и содата са особено подходящи за практическата употреба.

Вместо да се използва въздуха като източник на кислород, вижда се, че аз мога да използвам кислород, изкуствено приготвен по кой да е от добре-познатите методи, и, както естествено може да се предположи, химическото действие се случва с по-голяма скорост с чистия кислород, отколкото с разтворен кислород, както е във въздуха.
Въздухът или кислородът могат да се снабдяват в електролита в загрято състояние.
Събиращият електрод или положителният полюс може да е или може да не е направен от такъв проводим материал, върху който електролитът значително да въздейства, обаче, за електрическият поток от електролита към събиращия електрод е по-добър втория случай. Платината е почти универсално приложима, но е скъпа. Чистото желязо е като цяло приложимо и е евтино. Стоманата и желязото, съдържащи каквото и да е значимо количество въглерод, трябва да се избягват, защото могат да възбудят обратна електро-двигателна сила, което по материален начин намаля ефикасността на генератора.

Форми на въглерод, които сметнах за удобни за употреба, са газ-въглерода, антрацитните въглища, които са били изпечени, за да им се придаде електро-проводимост, битуминозните въглища, от които са били премахнати достатъчно хидро-въглероди, за да им се придаде електро-проводимост, дървените въглища, и всъщност всяка форма на въглерод или въглероден материал, който има или на който може да се придаде достатъчно електро-проводимост, за да се позволи протичането на електрическия поток от и към центъра на електрическото действие. Аз предпочитам да оформям въглерода в един или повече твърди цилиндри или плочи (което може да се направи чрез добре известни процеси), защото между тези въглероди и жиците може удобно да се направи отлична електро-проводимост.

Обемът на електрическия поток от такъв генератор, какъвто описах, е много голям, но волтажът е по-малък, отколкото е нужно за повечето комерсиални употреби. По-голям волтаж може разбира се да се добие, като какъвто и да е брой генератори се свържат последователно, или волтажът от един генератор може да се увеличи за сметка на обема на електрическия поток чрез добре известни методи на трансформиране.
Аз заявявам:
1) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали посредством междинен електролит.

2) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез постигане на излишък от кислород.
3) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез импрегниране на междинния електролит с въздух.

4) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез импрегниране на стопен базов електролит с кислород или въздух и чрез събиране на електричество от електролита чрез електрод, който не се влияе от въпросния импрегниран електролит, когато връзката се затвори.

5) Тук описаният процес на генериране на електричество чрез комбинирането на кислород с въглерод чрез подаване на кислородна или въздушна струя през електролит към въглероден електрод.

6) Тук описаният процес на генериране на електричество чрез комбинирането на кислород с въглерод чрез подаване на кислородна или въздушна струя през стопен натриев или калиев хидрат.

7) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода с кислорода, оксидиращ електрод от въглерод или въглероден материал, електролит, продължително импрегниран с кислород и събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори.

8) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода или въглероден материал, стопен базов електролит, продължително импрегниран с кислород от въздуха, събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори, съдържателен съд от желязо и средства за поддържане на електролита в стопено състояние.
9) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода с кислород от въздуха, подлежащ на оксидиране електрод от въглерод или въглероден материал, електролит от стопен натриев или калиев хидрат, продължително импрегниран с кислород чрез въздушна струя, събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори, съдържателен съд от желязо и средства за поддържане на електролита в стопено състояние.

Уилям У. Жак

492
Д-р Уилям Жак (William W. Jacques)

Въглищна батерия



За “Въглищната батерия” на Уилям Жак се твърдеше, че работи с 82% ефикасност; критиците му, обаче, показаха, че е пропуснал да вземе предвид топлинната енергия на пещта и енергията, която консумира въздушната помпа. Като резултат, действителната ефикасност беше само 8%. Още повече, че по-нататъшните изследвания доведоха до заключението, че апаратът произвеждаше енергия чрез термо-електричното действие, а не чрез електро-химия. Жак изрично спекулира в патента си, че “Феноменът на електролитното действие кара потенциалната енергия на въглерода да се преобразува в електрическа енергия, вместо в топлинна, какъвто е случаят, когато кислородът се свързва с въглерода без посредничеството на електролит. Желателно е, с цел да се осъществи химическото действие, в последствие на което да се добие по-значителен поток електричество, електролитът изцяло да се пропие с кислород, и това може да се осъществи, като се позволи въздух…”

В статията, публикувана в “Ново Месечно Списание “Харпър” 1896г (Harper’s New Monthly Magazine (1896)), действието на батерията беше обяснено по следния начин: “Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод…”



Ново Месечно Списание “Харпър” (дата неизвестна; около 1896г)

Електричество директно от въглища



Бучка въглен гори на решетката. Какво се случва? Въздухът се всмуква под решетката и се издига през железата й. Кислородът се свързва с въглена, за да произведе газ от въглеродна киселина, която, заедно с инертния азот във въздуха и пушека от неконсумирания въглерод, се издига през комина и бяга в атмосферата. Такъв театър разиграват материалите. А какво да кажем за силите? Химическият съюз между кислорода и въглена освобождава съхранената във въглена енергия, и тази енергия, бидейки неразрушима, трябва по някакъв начин да изрази себе си, и затова се показва под формата на топлина. това е цялата история на възпламеняването.

Седейки пред един открит огън, аз често си фантазирах за преобразуване на съхранената във въглена енергия в някакъв друг вид енергия, дори по-полезна за човека от топлината. Знаем, поне теоретично, че всички енергии на природата са взаимно-бреобразими; защо потенциалната енергия на въглена да не може да се преобразува директно в електричество, вместо в топлина? Ако можеше цялата енергия от един килограм въглища да се извлече и да се накара да върши механична работа, тази работа щеше да е повече от дневния труд на някой много силен човек. В обширните въглищни жили, които се откриват навсякъде по повърхността на Земята, природата е съхранила количество енергия, което лесно надхвърля количеството труд на цялата земна популация за хиляда години напред.

Най-удобната и полезната, и следователно най-приложната форма на енергия, е електрическата. Върховенството на електричеството над всички останали природни сили се състои в това, че можем, при желание и без отпадъци, да го преобразуваме в каквито искаме други енергии. Имайки електричество, можем с лекота да произведем топлина или светлина, или механично движение, или химическа сила; само че самото електричество до сега се произвеждаше в достатъчни количество единствено чрез употребата на сложни механизми и на цената на огромни отпадъци.

Електричеството днес се генерира от динамо, което се върти от двигател, който работи с пара, а парата е направена от вода и чрез топлина, извлечена от изгарянето на въглища. Но това е дълъг и заобиколен процес, с огромни загуби на всяка стъпка. Голяма част от енергията на горенето бяга през комуна под формата на топлина и пушек; голяма част от топлината се губи в кипването на водата, за да се произведе пара; голяма част от разширяващата сила на парата се прохабява, когато напуска двигателя; голяма част от силата на двигателя се прохабява в триенето; и също така в самото динамо има загуби. Скорошни тестове, извършени от комитет на Националната електро-осветителна асоциация (National Electric Light Association), показват, че средния завод прохабява 97.4% и добива като електричество само 2.6% от енергията, теоретически достъпна във въглищата.

Следователно проблемът е енергията от въглищата да се преобразува по-директно в електричество; да се разкарат динамото и парния двигател; вероятно да се разкара дори и самата топлина.

Множество експерименти бяха проведени. В миналото, опитите ми се състояха едва в това да премахна динамото и парата, и да преобразувам топлината в електричество. Огън от кокс, горящ върху изолирана решетка, отдаваше някои леки електрически проявления, но не бяха окуражителни. Опитаха се експерименти с всякакви иновативни форми термосноп, но от теорията по въпроса скоро стана видно, че дори не бе теоретически възможно по този начин да се преобразува повече от много малък процент от енергията на въглена в електричество. Генерирането на електрически потоци чрез редуващото се нагряване и охлаждане на магнитните ядра на жицовите намотки не даваше обещания за ефективни резултати. Изпробвах природния начин за създаване на светкавица – изпарението на вода и продължителното разпръскване на водни сферички – и въпреки че успях да произведа миниатюрни гръмотевични бури, количеството добито електричество не беше достатъчно за някаква комерсиална употреба. Действително, изследванията ми ме накараха да се съмнявам дали сборната енергия на енергичната гръмотевична буря, колкото и драматична да е наглед, можеше да се равнява на огъня. За една миниатюрна частица от секундата силата на един гръмотевичен удар е ужасна, но времетраенето й е толкова кратко, че дори и ако можеше да се добие, щеше да върши много малко полезна работа. Пробвах и много други планове, кой от кой по-интересен от научна гледна точка; но от повечето от тях не добих електрически поток, който да е икономически годен за каквато и да е индустриална употреба.

Природата е сдържана любовница, но обича да я ухажват, и от време на време дава окуражителни знаци на усърдния си ухажор; и така се случи, че един ден тайно я изненадах, и открих начина, по който можем да изоставим дори самото горене топлина, и да преобразуваме съхранената във въглена енергия директно в електричество.

Хрумна ми почти като откровение, че ако кислородът във въздуха се накара да се комбинира с въглена при такива обстоятелства, които да предотвратяват създаването на топлина, като едновременно с това осигуряват проводим път, по който потокът елекричество [липсващ ред от текста] въглена за кислорода по нужда ще бъде преобразувана в електричество, а не в топлина; защото коя да е форма на електричество ще бъде преобразувана в такава друга форма на енергия, която е най-лесна за проявление в заобикалящите условия. При правилните условия, потенциалната енергия на въглена по-скоро ще се преобразува в електричество, отколкото в топлина.

Това доведе до експерименти, в които въгленът беше потопен в течност, така че кислородът от въздуха да не влезе в директен контакт с въглена и да предизвика възпламеняване. После, беше избрана такава течност, че когато през нея въгленът се обдуха с въздух, кислородът от въздуха временно да влезе в химически съюз с течността, след което да бъде залят от ново количество въздух и да бъде принуден да се комбинира с въглена. Можем да си представим всеки следващ атом кислород, на път от източника на въздух към течността на въглена, как временно влиза в химически съюз с всеки един от редица атоми от течността, точно както всеки следващ човек, танцуващ танца “Ляво и дясно” временно сключва ръце с всяка една от дамите в групата. Когато едно вещество преминава през друго по този начин, то създава коридор, по който може да протече електрически поток, така че когато кислородът бъде накаран да се комбинира с въглерода през междинната течност, се създава възможност за възникване на електрически поток, и тъй като не може да се осъществи възпламеняване, химическият афинитет на въглена към кислорода се изразява директно в електричество, а не в топлина. Течности, които позволяват атоми кислород и електрически поток да преминават през тях по такъв начин, могат да се нарекат “електролитни преносители”.

Така аз открих нещо, което считам за нов факт или принцип, който до сега не е бил известен в естествените науки – принцип, който се надявам да бъде толкова ценен за чистата наука, колкото изобретението ми обещава да бъде ценно за полезните занаяти. Казано научно, откритието ми е, че ако кислород от въздуха се накара да се комбинира с въглерод, не по директен начин както при възпламеняването, а чрез междинен електролитен преносител, съхранената енергия във въглерода може да се преобразува директно в електрическа енергия, а не в топлина.

По-грубо казано, изобретението ми е относно генериране на електричество, като се накара кислорода да се комбинира с въглерода под повърхността на подходяща течност.

Изобретението е процес; то не е машина. Процесът може да се проведе посредством много прост апарат. Ранен вариант на апарата се състоеше от платинен тигел с размера и формата на чашка за кафе, отчасти пълен с обикновен поташ (калиев карбонат), държан в течно състояние чрез нагряване на тигела с газов пламък. В течния поташ е потопен, окачен на платинова жичка, парченце обикновен кокс с размера на фъстък. В стопения поташ се вдухва струя въздух чрез платинова тръбичка, като сламка. Жицата, на която е окачен въглерода, представляваше отрицателния полюс, а втора жица, прихваната за тигела – положителния полюс, на генератора. Като вързах тези жички за малък електрически мотор, открих, че когато в поташа се вдухваше въздух, моторът стартираше; когато въздушният поток се прекъснеше, моторът спираше. Чрез този мъничък апарат се добиваше няколко ампера електричество. Електро-двигателната сила беше малко над един волт.

Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод.

Изобретението беше успешно. Електричество се добиваше директно от въглерод. Дали щеше да работи в по-голям мащаб? Можеха ли да се преодолеят множеството практически трудности? Платината е по-скъпа дори от златото, и следователно някакъв друг метал трябва да се използва. Опитах желязо, но така добитото електричество от железен съд беше много малко.

Съдовете от мед, олово, цинк, калай, алуминий, никел и магнезий бяха унищожени. Златото и среброто дадоха добри резултати, но по-лоши от платината. Повтарях експериментите отново и отново. На теория не изглеждаше да има причина желязото да не работи толкова добре, колкото платината, и направих варианти от всякакви видове желязо.

Най-накрая открих причината. Повечето железни мостри имат мазна повърхност, която след като се нагрее, се преобразува във въглерод, така че желязото взаимодейства с действието на самия естествен въглен. Това доведе до метод за пречистване на повърхността на желязото; и когато е добре пречистена, железният тигел е толкова добър, колкото е и платинения, и разбира се е много по-евтин.

Започнах да правя тигелите по-големи и по-големи, на ден днешен ги правя колкото варели; а електрическият поток по измервания е стотици ампери.

Трябваше да се преодолеят множество други трудности. Въглищата, както идват при нас от мините, не са добър проводник на електричеството, и въпреки че беше конструиран експериментален апарат, в който се оказа възможно да се консумира обикновен кокс, нахвърлян върху потопена решетка, оказва се най-добре въглищата да се натрошат и да се оформят като големи пръчки с удобен размер, и после да се опекат, за да се разкарат газовите включения и да им се придаде добра електро-проводимост.

Бързината, с която се консумира въглерода, и в последствие силата на електрическия поток, добиван от клетката, значително се усилва, когато всички части на течността изцяло се импрегнират с излишен кислород; и това се прави най-добре, като въздухо-подаващата тръба завършва с розетка, нещо подобно на лейка, така че въздухът да се инжектира като множество фини струи.

Има много видове течности, които може да се ползват като електролитни преносвачи, но за нещастие най-подходящите се превръщат в течности при високи температури; така че определено количество въглища или друго гориво трябва да се гори на скара под съдовете, за да се поддържа тази температура. Той като, обаче, няма значително консумиране на топлина, освен като затопляне на идващия въздух или загуби в топлинна радиация, можем да очакваме, че в един голям апарат, при който голям брой съдове са затворени в сравнително термо-изолирана фурна, консумацията на въглища върху нагревателната решетка ще бъде сравнително много малка. Дори и с малък апарат за две конски сили, при който не са взети твърде сериозни мерки за запазване на топлината, измерванията показват, че консумацията на нагревателната решетка е само 151 грама въглища за една електрическа конска сила. Един парен двигател и динамо с равна мощност консумират поне 40 пъти по толкова.

Стопеният поташ има много предимства като електролитен преносител, но има и недостатъка, че повече или по-малко поглъща въглеродната киселина, отделяна от въглерода или съдържаща се във въздуха; така че ако се използва поташ, въпреки че част от въглеродната киселина е заметена от азота, и повечето от нея може да бъде отведена до повърхността и освободена, като към поташа се добавят подходящи преносители на въглеродна киселина, рано или късно поташът се замърсява и трябва да се пречисти. Избирайки електролитни преносители, които нямат афинитет към въглеродната киселина, се избягва нуждата от често пречистване, защото, за щастие, консумирането на въглерода е толкова по-цялостно, отколкото е при обикновеното горене, че със сравнително чисти проби въглища остава само мъничко количество пепел, лесна за почистване.

Количеството електрически поток, което може да се извлече от един съд е около три четвърти ампер за 6.5 кв. см въглеродна повърхност; така че съд, съдържащ шест пръчки въглерод, всяка с диаметър 7.5 см и дълга 45 см, което е удобен за произвеждане, боравене и употреба размер, дава 750 ампера, или малко повече от една конска сила. Електро-двигателната сила на всеки съд, без значение дали малък или голям, е малко повече от един волт. Когато се иска по-голям волтаж, наличната бройка съдове се свързват последователно и се нагряват в една обща пещ. Въздухът се вдухва чрез електрическа въздушна помпа, работеща с малка част от генерираното електричество.

Би било преждевременно да се опитвам да дам крайни данни за ефикасността на новия процес, приложен в голям мащаб. Постоянно се правят подобрения. В сравнение с модерните парни двигатели, до сега са направени само малки въглеродни електрически генератори; и не бива да се забравя, че с този генератор, както и с парния двигател, по-големият размер означава по-голяма ефикасност за килограм въглища, особено що се отнася до въглищата, консумирани на скарата за подгряване. Ще дам, обаче, някои резултати от тестове (направени от експерти, които нямат връзка с разработването на изобретението) с малък и сравнително грубо направен въглероден електрически генератор с две конски сили, който е влизал в употреба от време на време в последните шест месеца:

– Средна електрическа конска сила: 2.16 кс
– Средна електрическа конска сила, консумирана от въздушната помпа: 0.11 кс
– Въглерод, консумиран в съдовете за електрическа конска сила: 0.101 кг
– Въглища, консумирани на нагревателната скара за електрическа конска сила: 0.152 кг
– Обща консумация на гориво за електрическа конска сила: 0.253 кг
– Електричество, добито от 0.453 кг въглища*: 1336 ват часа (32% от теоретически възможното за добиване)
(*0.182 кг в съдовете и 0.271 кг на нагревателната скара)

Така, ефикасността на този индивидуален генератор е 12 пъти по-голяма от тази на електроцентралите, използвани в тази държава, и 40 пъти по-голяма от електроцентрала с еднакви размери.

Има, обаче, много подробности, които все още трябва да се обработят, и има много подобрения за правене, преди въглеродният електрически генератор да може да влезе в комерсиална употреба в мащаб, сравним с този на модерните парни двигатели. Противно на някои изказвания, които прочетох, според мен ще мине известно време, преди динамото да отиде при вехториите и преди колелата на парния двигател да спрат да се въртят.

Интересно е да се спекулира какъв ли би бил резултата от това откритие, когато, след достатъчно време, се обработят всички подробности.

Първото голямо поле на това изобретение е енергетиката. Изобретяването на парния двигател бързо удвои производствените възможности на света.Само в тази държава днес той върши работата на 100 милиона мъже, или на 350 милионна популация. Сега идва сила, много пъти по-ефикасна от парния двигател, и много по-удобна.

Изглежда няма никакви непреодолими препятствия за конструирането на въглеродни електрически генератори, които ще отопляват и осветяват железниците ни и ще ги задвижват със скорост 160 км в час. Тъй като електричеството, като парата, може да се приложи директно като въртящо движение на всеки чифт колела по протежението на влака, не само че влакът може да развие по-голяма скорост безопасно, но може и да потегля и да спира бързо, и би бил под съвършен контрол. Няма да има сгурия и дим.

Транс-атлантическите ни лайнери – вече не “параходи” – няма да бъдат ограничавани в скоростта си в полза на гориво-преносимия капацитет. По-голямата част от пространството, което сега се запазва за въглища, и всичкото пространство което сега се отдава на бойлери и двигатели, ще бъде достъпно за пасажери и товари… и тн.

[Заключителният параграф липсва]

Фигура 1: Елементарна клетка ~ Разглобена, за да се види съдът, пръчката въглерод с желязно окачване и въздухо-подаващата тръба с дюзата й. Този въглерод е дълъг 50 см и обиколката му е 25.4 см и отдава около 150 ампера ток. Електро-двигателната сила е 1 волт.


Фигура 2: Въглероден електрически генератор ~ Захранващ електрически мотор. Този генератор се състои от топлинно изолирана пещ, в която шест клетки като на Фиг. 1 са свързани последователно и са окачени над нагряваща скара за въглища.


Фигура 3: Голям въглероден електрически генератор ~ С който понастоящем се правят експерименти. Тухлената пещ е 0.92 кв. м и 1.82 м на височина. Показани са две свалени клетки. Всяка съдържа 6 въглеродни пръчки, дълги по 1 м. Очаква се, че, когато се усъвършенства, този генератор ще отдава около 40 електрически конски сили.



Списание “Електрически преглед” 38 (970): 826 (26 Юни 1896г)



100 клетки, свързани последователно върху пещ (температура на електролита: 400-500 Целзий); Добив: 16 А / 90 V



“Един въглерод, С, е потопен в разтвор на сода каустик, Е. Помпа, А, вдухва въздух през перфорирана дюза, R, която разпределя въздуха на равни части из електролита. Положителният полюс е монтиран върху железния приемник, I, съдържащ разтвора, а отрицателният полюс е монтиран върху въглерода, който е окачен и изолиран от приемника чрез яка, S. Две тъби, o и i, служат за наливане и източване на разтвора.”

493
Репликация на Робин


















494
Репликацията на Робърт





















495

ИНСТРУКЦИИ

Как да си направим плазмени свещи за кола


БЕЛЕЖКА: Тези свещи са патентовани, така че не можете да правите нищо с търговска цел. Можете само да си ги изработите сами за лично ползване.

Напътстващите снимки от ръководството са към края – има два комплекта картинки, 18 от тях се отнасят за една репликация на
свещите, а 15 от тях се отнасят за друга репликация на свещите

Първата секция е взета от този документ:
http://www.panaceauniversity.org/Water%20Spark%20Plug.pdf [Бел.прев: Вече не съществува]





Това е коментар относно една свещ с топчест край на заземяващия електрод:


Цитат
Направих свещ с топчест електрод още през 1991г. Предполагам че се чудите защо това не беше споменато още преди години. Работех за моторната компания Форд. Длъжността ми там не беше свързана с изработването на технология за автомобилни свещи. Аз просто развих една идея, изработих я, тествах я в условията, които Форд предоставяше. Свещта беше чудесна и всъщност въобще не беше по-сложна за направа. Само че обезпокои много хора нагоре по веригата. Тази свещ представлява двойно платинен топчест електрод. – Тази свещ така и не попадна в публични ръце.


Свещта на Иън (Ian) с топчест връх на електрода – налична от 1991г!

Следващата свещ е наречена “FireStorm” свещ (“Огнена Буря”) и е разработена от Роберт Крупа (Robert Krupa). Тези свещи били използвани с Crane Cams HI 6 CDI (марка електронна запалителна система, бел.прев) и PS91 (марка бобина, бел.прев). Тестовете, които били проведени със свещите FireStorm показали, че свещите никога нямало да се износят. Първата FireStorm свещ на Роберт била направена през 1996г и оттогава насам той срещал силно противопоставяне на опитите си да я въведе на обществения пазар и да я произвежда. Роберт докладва, че е постигнал 44% увеличаване на изминатия път за същия разход на гориво и че е намалил вредните емисии със същия процент, само от употребата на тези свещи. Тези резултати не са нещо, което може да се отхвърли с лека ръка. Към днешна дата нито една от тези две свещи не е успяла да стигне производство и излизане на обществения пазар.
По-скорошния патент на Крупа (и 5936332 и 6060822 са негови патенти) понастоящем е валиден до 18 август 2018г. Минаха вече 10 години откакто патентова свещите.

Плазмените автомобилни свещи на Роберт Крупа

Централният електрод, представляващ цилиндрична пъпка, е бил заменен с полусферен купол, заобиколен от четири аркови електрода, като всеки от тях е позициониран на равно разстояние от полусферата. Никола Тесла използвал “кълба” на краищата на електродите за създаване на искри преди повече от сто години. Той открил, че кълбата задържат най-голямото количество заряд. (а острите върхове задържат най-малкия заряд).

[Бел.прев:В логиката на окултизма сферата е символ на възможно най-голямото и на вечното увеличаване, защото има най-голяма повърхност и най-голям обем от всички фигури. Така тя означава вечното нарастване. Тетраедърът е символ на възможно най-малката повърхност и възможно най-малкият обем, поради реципрочната причина, и символизира вечното смаляване, изтичане и изчерпване.]

Свещ FireStorm, репликация на Робин Дейвид (Robin David), направена за “Panacea”


Горната репликация на свещта FireStorm е направена от берилиева мед. Робин казва, че е пробвам комплект такива на буса си. Робин бил пропътувал няколко стотин километра с тях без явни проблеми, буса му е със MSD запалителна система. Горните свещи от снимката са изпитани също и от инженера на свободна практика Грег на неговия волксваген. Грег казва, че волксвагена му се сдобил с у 12% (това пише – “у” като игрег, сигурно е печатна грешка, бел.прев), но това е било след основна модификация на запалителната система.
Вярва се, че Роберт Крупа е използвал електронна запалителна система “Crane Cams HI 6 CDI” и бобина тип “PS91”, за да захранва свещите. “Panacea” също инсталирали тези свещи на автомобили. Това довело до 6% спестяване на гориво. “Panacea” използвали само стандартната запалителна бобина! Това е мощно свидетелство за ефективността на кадърните репликации на Робин и за концепцията на Крепа като цяло. Понастоящем Робир експериментира с хром-никел за новата репликация на свещите. Повече идеи, за това кои сплави може да са по-ефективни се, споменават по-надолу в документа.
“Материалът на топчето е Никел 61 ERNi-1 Tig Rod”, което мисля, че е просто никел, а външните електроди са взети от стари свещи”.

Репликацията на Робин от хром-никел

Роберт Крупа тествал FireStorm свещите си на двигател, вързан за динамометър и явно бил настроил програмата на компютъра на максимум за въздук към гориво 30:1 и не могъл да продължи, защото програмата не е проектирана за повече. Двигателят не показал никакви признаци за загуба на мощност при това съотношение; всъщност, той докладвал, че се наблюдава увеличение на мощността със 100 конски сили и поради това трябвало да го изключи.




Роберт Крупа тествал FireStorm свещите си на двигател, вързан за динамометър и явно бил настроил програмата на компютъра на максимум за въздук към гориво 30:1 и не могъл да продължи, защото програмата не е проектирана за повече. Двигателят не показал никакви признаци за загуба на мощност при това съотношение; всъщност, той докладвал, че се наблюдава увеличение на мощността със 100 конски сили и поради това трябвало да го изключи.







Съществува известна загриженост за това как се износват свещите от берилий-мед. Много хора видяха таблицата с данни, която публикувах, показваща измервания в седем различни точки върху всяка свещ. След около 330 км градско каране извадих моята свещ №2 и я сравних с таблицата данни. Открих не повече от 0.0015″ несъответствие със записаните данни… което съвсем се побира в допустимата грешка при измерването… което е достатъчно, за да се констатира износване “0”. – Повече ме интересуваше униформеността на искровото разпространение върху анодните/електродните повърхности. Затова обогатих началната смес, за да получа малко въглерод върху свещта, за да мога “да добия отпечатък” на искрата. – Всичко, което мога да кажа, е че износването от искрата със със сигурност трябва да е равномерно разпределено. Снимката, която прикачам, прилича точно на обърната сянка, хвърлена от ярка светлина. По-долу е снимката: С мир, Грег
Снимка, показваща пътя на искрата, която напълно е изгорила въглерода.


Просто да ви държа в час относно износването при FireStorm. Прикачам снимка на моята свещ №2. Точно в момента сместа е рядка… всъщност е твърде разредена… но трябваше да се направи. Снимката показва, че няма никакъв въглерод и всеки “пръстен” над купола, където искрата се появява, на живо изглежда почти блестящ от чистота. Не е налично необикновено локализирано износване в горещите точки. Всъщност, когато измерванията се сравняват с основните данни, износват се предимно най-тесните части, а където се приближава към по-широки повърхности (в същия пръстен)… има изравняване. Има аколо 0.003 износване на празнината (“gap wear”) (ave)… при 650 км. – Грег


Относно новите свещи, в сравнение с горните: Едно по-голямо разстояние, на което тези свещи могат да работят, е: 0.090″ и при него показват същата плазмена искра, в сравнение с плазменото запалване, но за разлика от него даже и при стандартна запалителна бобина – и това е под налягане. На открит въздух има разлика, но теста при налягане е това, което има значение. – личен опит на Грег



коментари на Аш: Да се има предвид, че каквито и удължения да се правят върху нормалните свещи, например мед, НЯМА да работят!! Единствените сплави, които може да се използват за централната полу-сфера и за удълженията отгоре трябва да са с високо съдържание на хром хром (25 до 30%) Fe-Cr-Al сплави, за да устояват на изпаряването по време на искрата… дори и сплавите на никел с високо съдържание на хром също ще работят. Употребата на тези сплави е много важно с оглед на образуващата се плазма… Медта се топи при 1200 Целзий.

Робин твърди, че те са били направени от същата стомана, от която се правят и останалите свещи. Наскоро той се преориентира към нова сплав заради устойчивостта й. Той ми каза, че сега свещите ги прави от сплав, наречена берилиева мед. Информация: берилиева мед – Уикипедия.

Може да изглеждат медни, но в действителност не са просто медни. Той ги тества и ги разработва от известно време. Само че е интересно да се види, всъщност доколко е високо съдържанието на никел във версията им от неръждаема стомана и колко добре ще се държат, понеже някои хора казват, че никелът може да има каталитичен ефект върху водата във запалителната камера?

Термодвойките на платина-родий са достъпни на обществения пазар в различни големини на жицата и тези имат добра устойчивост на износване при високи температури, освен това са достъпни под различни форми и могат да бъдат сплескани специално за това приложение. Има още една рядка сплав от термодвойката на волфрам-рениум, която може да издържи на температури над 2500 Целзий и може да се използва в този случай, но е страшно трудно да се намери в магазин.

Върховете, изложени на искрене обикновено спадат към “сплави за автомобилни свещи”, но тук има една уловка, понеже до сега разработените сплави са единствено за искрене, а не за употреба при плазмени условия.

Когато избирате сплав на Fe-Cr-Al или Ni-Cr-Al проверете за редкоземните метали, използвани в тези сплави, защото те трябва да бъдат Итрий (Yttrium), Цирконий, Хафний (Hafnium) и Церий (Cerium). Редкоземните метали всъщност формират защитен оксиден слой по повърхността на изложения материал и този тънък филм се стабилизира при високи температури и защитава останалата част от материала от запалителните ефекти.

С цел да се постигне по-дълъг живот и да се намали консумацията на гориво в автомобилната индустрия, се използват устойчиви на ерозия, но скъпи платинети сплави за електродите на свещите. Нуждата от намаляне на разходите и поддържката на висококачествените материали довела до изследването на по-увтини плави от иридий. Иридият се топи при висока темпретарута, но летливия оксид IrO3 е стабилен над 1000 Целзий, което ускорява ерозията на електрода. Следователно иридият може да замести платината, само когато е защитен от оксидиране, например, чрез включването му в сплав, така че сплавният елемент да оксидира и да формира защитен слой над повърхността на електрода.

Сплавта Fe-Cr-Al-Y (25% Cr, 5% Al и Y означава Итрий) е достъпна на пазара под името “Електрическа резистова сплав под формата на жица или лента”, тя може да се използва в случая. – Аш


Страници: 1 ... 30 31 32 [33] 34 35 36 ... 46