Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света  (Прочетена 508 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Контрол над Ума – Контрол над Света


Енциклопедия на майндконтрола

автор
Джим Кийт
(Jim Keith)
1997г






“Само малките тайни трябва да се пазят. Големите се пазят в тайна от обществения скептицизъм.”
- Маршал Мак-Клухан (McCluhan)

“Ако и миналото и външният свят съществуват само в ума, и ако умът сам по себе си подлежи на контрол – тогава какво?”
- Джордж Оруел (George Orwell)



СВРЪХ СЕКРЕТНО     Само за канали MAG



АГЕНЦИЯ ЗА ОТБРАНИТЕЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (Defense Intelligence Agency)

ПСИХОТРОННА ВОЙНА: Ниво на достъп SPIRITUAL


Изготвен от Медицинско разузнаване към Армията на САЩ
D8T-03447/82/018




Горе: Доклад на Агенцията за Отбранително разузнаване на тема “Психотронна война”.
Долу: Увеличена рентгенова снимка на мозъчен имплант.









СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение: Война за ума

Глава 1: Какво предстои
Глава 2: Ложни братя и малки хитлерчета
Глава 3: Да махнеш “психо”-то от психологията
Глава 4: Хей, учителю! Остави децата намира! (реплика от песента “Стената” на Пинк Флойд, бел. прев)
Глава 5: Тависток
Глава 6: Шокови войници
Глава 7: С произход OSS
Глава 8: Сиво величие
Глава 9: Да влезеш в ЦРУ
Глава 10: Да продължиш на LSD
Глава 11: Култът МК-Ултра
Глава 12: Смелият Нов Световен Ред
Глава 13: Сменяне на картини
Глава 14: Център на агресия
Глава 15: Убийци под майндконтрол
Глава 16: Като по масло
Глава 17: Майндконтрол импланти
Глава 18: Бъдещият шок и покушението по Кенеди
Глава 19: “Робърт Кенеди трябва да умре”
Глава 20: Щастието е топъл пистолет
Глава 21: Бомбардиран
Глава 22: Дива ярост
Глава 23: Да създаваш култове
Глава 24: Лъчи на смъртта
Глава 25: В твоята глава
Глава 26: Превърнат в жертва
Глава 27: Кълвач
Глава 28: ХААРП
Глава 29: Бръмчене и огнени топки
Глава 30: Смъртоносни несмъртоносни методи
Глава 31: Извънземни от Земята
Глава 32: Неидентифицирани летящи агенти
Глава 33: Монарх
Глава 34: Световен мозък
Финалност




       
Х. Г. Уелс (H. G. Wells)                                            Джон Фостър Дълс (John Foster Dulles)

« Последна редакция: Септември 26, 2017, 09:46:22 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Въведение

Война за ума


От началото на записаната история хората жадуват за контрол над събратята си – импулсът, който явно е част от структурата на полу-примата, полу-ангела, който наричаме човек. Допреди модерните времена най-успешните методи за манипулирането на човешките същества бяха суровата сила, пропагандата и религията, но до навършването на това столетие методологията за принуда напредна отвъд меча, възпалителните лозунги, и пръчката с моркова на рая и ада.

Днес, в 20ти век, учените на щат към правителствата и други монетарни интереси са направили технологични пробиви, които правят действителния контрол над ума постижим, и то едва ли не в универсален мащаб. Инвазивните техники за контрол са фино настроени до такава степен, че контролиращите са буквално способни да влязат в главите ни и да ни командват. Те са способни да човъркат в човечността ни, да я манипулират, да я унищожат ако така искат. Те могат да използват високотехнологични мрежи за електронни забавления и предавания, чиято природа дори не се подсказва в мас-медиите – тъй като самите мас-медии се прилагат по същия начин, за манипулация на населението. Дори и темата на майндконтрола в медиите се споменава в контекста на научната фантастика, или се описва като халюцинациите на лудите “алуминиеви шапки”, няма значение че тези хора може да са надушили нещо.

Сега на силните на деня, в техния поход за тоталитарна държава, им е предоставен безпрецедентен достъп и контрол над умовете ни и над човечеството, за да разполагат с него както желаят. Средствата за създаване на световно разпространено робство вече са на хоризонта, и прилагането на тази технология напредва ден след ден. Знаците са навсякъде около нас.

Много хора подозират, че кризите и хаосът от последната част на 20ти век са инженирани под шапката на по-висша философия, и аз вярвам, че са прави. Има сили, действащи зад кулисите, работещи за налагането на Нов Световен Ред, който не е много по-различен от антиутопичната Световна държава, описана в романа “1984г”на Джордж Оруел. Ако този елит е достатъчно студенокръвен, за да създава войни, глад и дизайнерски болести спрямо точни изчисления, както много хора подозират че се прави, какви скрупули може да ги разубедят от това да създадат повсеместен световен майндконтрол? Тази книга цели да изобрази определени аспекти от историята на световния контрол над ума, неговата еволюция, и политическите потоци, които исторически са диктували посоките му. Няма да се преструвам, че е като учебник, или че е последната дума по темата, и вероятно дори не е последната дума, която аз ще мога да кажа по въпроса (Джим Кийт умира в болница при операция на коляното, бел.прев). Книгата цели, обаче, да представи днешния ден в перспектива, която никога не я показват по контролираните мейнстрийм медии.

Ползвам голямо разнообразие от източници – някои са мейнстрийм, някои са противоречиви – в опит да се добера до секретните програми и влияния, които отдавна диктуват нашето мислене, нашето поведение, и нашето добруване. Вярвам, че някои, въпреки че определено не всички от онези програми и влияния, са разкрити тук, и че тази информация ще помогне на бъдещите изследователи в тези въпроси. Цитирал съм източниците си навсякъде из книгата, както за скептиците, които не вярват на това което имам да кажа, както и за заинтересуваните читатели, които биха искали да изследват тези теми по-цялостно. Когато спекулирам, вместо да разчитам на веществени доказателства, винаги се опитвам да го подчертая. Истината е достатъчно стряскаща и без да се изпада във фантазии.

Въпреки че темата на тази книга е в по-голямата си част неотменно отблъскваща и мрачна, аз не целях да създавам инерция, да разказвам “колко зле е всъщност” и да сковавам читателите в страх за това в какво ужасно състояние са нещата. Моята надежда е да постигна тъкмо обратното: да галванизирам читателя и да го подтикна към действие. Опитах се да предоставя информация, която може да помогне за възвръщане на контрола, за отнемането му  от ръцете на онези, които искат да диктуват животите ни, и за връщането му в ръцете на индивида, и освен това съм предоставил адреси за контакт със съмишленици и групи в края на книгата.

В крайна сметка, американският народ е като Гъливер, окован от лилипутите с най-крехките въженца. Време е великанът да се събуди и да разкъса вървите. Надявам се информацията в тази книга да помогне.
« Последна редакция: Септември 11, 2017, 07:54:08 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 1

Какво предстои


Било е първото десетилетие след навършването на века, в затишието преди бурята на Първата Световна война, и много, които са живели тогава, си спомнят нещо подобно на златни, необезпокоени времена. Уилям Хауард Тафт (William Howard Taft) встъпил в длъжност като 27-ми президент на САЩ. Мери Пикфорд (Mary Pickford), първата филмова звезда, участвала в неозвучени филми на Д. У. Грифит (D. W. Griffith). Пикасо рисувал неговия “Арлекин”, а Матис наложил термина “кубизъм”. Красавиците носели първите постоянни къдрици, докато се разхождали по улиците на Лондон.

Зад световните кулиси, в индустриалните заседателни зали, натруфените чертожни зали, и в правителствените офиси, били в ход други, не толкова идилични дейности. Понеже това било време на масивно, скришно консолидиране на властта на монетарния елит, и на задействане на дългосрочни планове за контрол, които щели да повлияят на света до ден днешен.

Това било времето на създаването на Федералния резерв, ФБР, институцията на федералния данък върху приходите в САЩ, и, при Обществото на Народите (ОН), първите интриги в посока едно глобално правителство. Властни хора били обсебени от идеята да увеличат властта си и да развият технологията за контрол, за да могат да постигнат каквото искат, и изгаряли среднощния петрол, за да направят тези мечти реалност.

Това било време на срещи, провеждани от групи като Кръглата маса, Клуба на коефициентите, Фабианите, и Череп и кости, целящи да родят идеологията на Новия Световен Ред. Новият Световен Ред, толкова често подмятан от политици и от писатели на конспирацията, е дългосрочният план за създаването на всеобщо световно олигархично правителство на тази планета. В действителност въобще не е под въпрос дали съществува такъв план – освен сред онези, които не са отделили време да проучат документацията, или сред онези, чиито интереси диктуват това да се отрича.

Кръглата маса/Лондонски финансов фокус е една от групите зад Новия Световен Ред – определено не са царете на необразованите лумпени, на каквито се правят – и техните планове за световен контрол се изпълняват от университетите, от банкерите, от политиците – владеещи сплетня от международни разузнавателни агенции и психиатрични говорители, които по-късно щели да бъдат мобилизирани в групи като Тависток и Националния Институт за Ментално Здраве (NIMH). През годините на този век членовете на Отворената конспирация били заети с разпространяването на Новия Световен Ред навсякъде по света като вирус, все в интерес на доминирането на елита.

Достатъчно удивително е, че бойният план за Новия Световен Ред може ясно да се прочете в трудовете на един писател на научна фантастика, човек със скромен произход от Англия, който в по-зрялата част на живота си станал дружка с основните движещи фигури в елита. Хърбърт Джордж Уелс (Herbert George Wells), който бил повече от съвременния Жул Верн на съвремието, както е представян в историческите книги, оглавявал английското разузнаване през Втората Световна война, а неговата любовница била Маура Бенкендорф (Maura Benckendorff), жена, която е била наричана “може би най-ефективният влиятелен агент на СССР, който се е появявал на лондонската политическа и интелектуална сцена”.  Х. Г. Уелс знаел за какво говори, когато величаел плановете за Новия Световен ред.

Уелс се държал като публицист на истинските плановници, работещи зад кулисите. Той бил фронтмен на елитисткото тайно общество на Сесил Роудс (Cecil Rhodes) Кръглата маса – самият Роудс бил агент на банковия конгломерат на Ротшилд, който в третото си завещание оставил богатството си на Лорд Ротшилд. Кръглата маса по-късно пуснала разклонения, раждайки влиятелния Съвет по външни отношения (Council on Foreign Relations) и други групи, може би не толкова влиятелни като него, но по-добре известни в наше време. Уелс бил вътрешен човек при съюзниците на Ротшилд – Сасоните (Sassoons), които натрупали богатството си от превоз на опиум, и често го виждали на празненствата на Сасоните, посещавани от особи като Едуард VII, Джордж Бърнард Шоу, и младият Уинстън Чърчил.

Роудс казва, през 1890г в едно писмо до У. Т. Стед (W. T. Stead), “Каква ужасна мисъл е, че ако не бяхме загубили Америка, или дори ако сега уредим нещата с президента и между членовете на събранието на САЩ и нашата Камара на общините, Световният Мир би бил подсигурен за вечни времена. Без проблеми можем да задържим пет години вашия федерален парламент във Вашингтон и пет години в Лондон. Единственото нещо, с което е възможно да се изпълни тази идея, е едно (тайно) общество, което постепенно да погълне световното богатство, и което да бъде посветено на такъв план...”

На друго място, Роудс го казва дори по-прямо. Неговата цел била: “Разпространението на британската власт по света, усъвършенстването на миграционна система от Обединеното Кралство и колонизирането на британски поданици по всички земи, на които битовият живот е възможен чрез енергия, труд и предприемачество... и пълното възстановяване на САЩ като интегрална част от Британската империя”.

Роудс се заел с реализирането на този план и, чрез собствените си усилия и усилията на своите наследници, почти успял. [1]

Изключително странен въпрос е, че между страниците на книги, написани от Х. Г. Уелс в Англия през 20-те и 30-те години – едната от тях е научна фантастика – действително бъдещите бойни планове на контролиращите летят по страниците с кристална прозрачност. Една безпогрешно ясна картина на Новия Световен Ред, заедно с ясно констатиране на плановете.

Въпреки че Х. Г. Уелс е известен основно с научната си фантастика, като “Машина на времето” (1895г), “Невидимият човек” (1898г), и “Война на световете” (1898г), той също така е автор на писания, които открито пропагандират за отхвърлянето на националните държави и за създаването на единно световно правителство. Тези книги включват “Отворената конспирация: Чертежите на една световна революция” (1928г), “Новият Световен Ред” (1940г), и “Какви неща предстоят: Абсолютната революция” (1933г) (The Shape of Things to Come: The Ultimate Revolution).

Всички от горните книги отварят очите ни за това какво бъдеще планират контрольорите за нас, но именно романът на Уелс “Какви неща предстоят” (И филмът, основан на него, на който Уелс е сценарист, и чието заглавие е съкратеното “The Shape of Things to Come”), дава най-добрата цялостна картина – минало, настояще, и бъдеще – на Новия Световен Ред.

Отново: Интересно, измамно, книгата е представена като научна фантастика, но сред страниците й се откриват най-добрите предположения на Уелс за това как може да се осъществи Новият Световен Ред, от гледната точка на 30-те години.

Книгата е предимно пропаганда, прокарваща идеята за единното световно правителство на Уелс и на други интернационалисти от първата половина на този век, но книгата също така разобличава и много от стратегиите, които се прилагат.

Въведението на Уелс към книгата е озаглавено, “Книгата-сън на д-р Филип Рейвън”. В познатия дух на типичните лудории на научната фантастика за времето си, книгата се представя като фактологичен труд на някой си д-р Рейвън, починал приятел на Уелс, и член на Женевския секретариат, за който сдържано се казва, че му се отваряли “необичайни възможности да си формира преценки, възоснова на тенденциите”. Уелс казва, че Рейвън написал книгата през будните си часове, използвайки любопитната техника да преразказва една бъдеща историческа книга, която бил прочел в нощните си сънища. Това е фантастичният носител, от който Уелс надува бойната тръба за Новия Световен Ред.

Сънуваната книга има претенцията да е историческа книга, написана от позицията на гражданин на бъдещата Утопична световна държава. Уелс определя книгата като “една Кратка история на света за следващия век и половина” и като “Щрихиране на бъдещето”.

Той подема своята обратна история с преразказа на действителни събития от своето собствено време, описвайки как еволюцията на комуникациите и транспорта довела човешката раса до един по-близък вътрешен контакт – разни приказки за глобалното село – въпреки че коментарите за “Разпределението на стоките, снабдяването с хартия, и новинарските услуги били попаднали в ръцете на властни групи хора, способни и искащи да смажат всякакви... вредни обществени говорители”.

Не е изненадващо, че Уелс счита град Лондон – интернационалният център на банковата култура – и финансовият му кредит за отговорника за изтъкаването на световния икономически живот през последните сто години. С тези иновации в комуникациите и финансите, но също и с неудовлетвореността и войните, присъщи (казва той) на съществуването на националните държави и суверенитетите, дошъл в крайна сметка изгревът на идеята за Свят-Държава.

Уелс замечтано пише, “До това време (1919г) наистина имало доста внушителен брой интелигентни хора по света, които осъзнали натрупващата се необходимост от световно правителство, и дори още по-голямо множество... което възприемало идеята инстинктивно и сантиментално, но все още нямало човек с нужната интелектуална жизненост, който открито да атакува проблема по заменянето на съществуващите правителства с една световна система”. Той също описва и едно световно правителство като “очевидно единственото възможно решение на човешкия проблем”.

Като много други богати индивиди, проповядващи за световна държава в името на “общото благо”, Уелс също не вярвал, че обикновените хора били способни да управляват тази световна държава. Той описва демокрациите като “упражняващи политическа фантастика от много необикновен вид: че всеки поданик... бил еднакво способен да взима каквито и да е групови решения, които трябвало да се направят”. И така този Нов Световен Ред ще бъде управляван от малцината, от онези бели английски расисти и техните англофилски американски приятели, хората които Уелс виждал като единствените способни да управляват.

Говорейки за Версайската мирна конференция (Versailles Peace Conference) в книгата си, която се провела след Първата Световна война, Уелс сочи американския президент Удроу Уилсън като “най-податлив на внушенията за бъдещето... Но е съмнително дали в някой момент е осъзнал, че световен мир означава световен контрол върху всички жизнени обществени интереси на човечеството.”

В цяло молебствие от светли идеи, водещи до приемането на единния свят-държава, Уелс споменава несполучливата Лига на на нациите, прекурсорът на ООН, но оплаква провалите й и съжалява, че Лигата, където “Светът-държава се появил мъгляво и убягващо, само като едно вдъхновение, като далечна възможност... нямала изпълнителни правомощия, никакви гарантирани парични приходи, никаква армия, никаква полиция, и на практика никакъв авторитет, за да направи каквото и да е”. Уелс предупреждава строителите на светът-държава да не правят тази грешка отново. И те не я повтарят.

Уелс дори отбелязва присъствието на конспираторни фракции, замесени в създаването на обединения световен ред през двадесети век, тъкмо онзи тип хора, с които в истинския живот се е сгушвал в ексклузивните барове на Лондон. Уелс казва, че “странни Мистериозници едва се забелязват през мъгла от объркващи усуквания и криво-изразени изказвания, манипулиращи цените и обменянето на стоки. Видни сред тези Мистериозници беше някой си г-н Монтагю Норман, управител на Английската банка от 1920 до 1935г”.

Не е изненадващо, че това е същия Монтагю Норман, който бил бесен предвоенен партизанин на Хитлер, и който участвал заедно с Хялмар Шахт, американското разузнаване, Уолстрийт и с банките на Ротшилд/Варбург/Шиф в създаването на Адолф Хитлер и Третия Райх. “Друга голяма и мъглява финансова сила във военния и предвоенния период”, продължава Уелс, “бил комплексът на големия ганглий от частни банки, сред които Морган и приятели, заедно със свързаните с тях фирми, са най-централните и най-типичните лица”.

Уелс описва транзицията от датата на фактическото написване на книгата си, началото на 30-те години, до елитарната си, технократска визия за бъдещето с една глава, посветена на идващата война – Втората Световна война, тоест – и на ужасното последствие от нея, озаглавена “Дните след утре: Ерата на неудовлетвореността”.

Х. Г. Уелс не бил единствения човек през следвоенния период (след Първата Световна война), който виждал, че друга унищожаваща световна война била почти неизбежна. Уелс предвиждал, че Втората Световна война щяла да започне през 1940г в Полша, заради измислената причина, че нацист отправил обида към поляк от еврейски произход. Той охарактеризирал Втората Война точно такава, каквато била, като оргия от световно насилие, и предвидил, че войната ще приключи през 1949г – приближавайки се удивително близо до действителните дати на конфликта – само за да бъде последвана от нова напаст, тази на ширещите се болести, “Нападението на микробите”. (Тук има игра на думи. Germ на английски означава “микроб”, но също така е и коренът на всички думи, свързани с германския произход или принадлежност. Така germs на английски означава от една страна микроби, а от друга е съкратено диалектно нарицателно за германците, бел.прев)

Предвид съвременния климат, обусловен от СПИН, ебола, луда крава, и други устойчиви вирусни заболявания – и устойчивите слухове за това, че военните инженират същите тези болести – може би датировката на Уелс е трябвало да бъде изместена по-напред с няколко години.

В сценария на Уелс, годините на ужасни войни и болести довеждат до почти тоталното разложение на обществото. Уелс поставя финалното разпадане на националните държави през 1966г, когато “големият кърпеж от империи и националистически държави, основани през Ерата на Европейското доминиране, загуби дефиниращите си линии, загуби контрастиращите си култури и подробните си традиции, и престана да дели съюзите и отдадеността на хората от божията воля”.

Уелс не е бил пророк по отношение на датите, просто един писател на научна фантастика, който бил на ти с плановете на хора, заинтересувани от пропагандирането на една наближаваща диктаторска световна държава. Кристалната му топка е някак си заоблачена за някои подробности. Очевидно предвиждането му за рухването на цивилизацията като директно последствие от Втората Световна война не се е сбъднало, но пък е лесно да се види, че Уелс е нямало как Уелс да предвиди идващата ядрена патова ситуация, която доведе до пропагандираната “студена война” между САЩ и СССР.

Уелс поставя отговорността за създаването на Новия Световен Ред в скута на учените от бъдещето, групата, която нарича “Технокрацията”. Цитирайки една измислена бъдеща книга, написана от автор на име ДеУинт, той казва, че Новият Световен Ред, “подхранван от множество ядра по модела на ДеУинт, разпръснати по целия свят, много подобно на болшевишките политически организации, поддържани от комунистическата партия, се превърнал във факт и разпространил постоянно растящата си мрежа по планетата без да среща съпротива. Революционната му природа била проумявана от малцина, освен самите поощрители”.

Уелс датира формалната институция на Технокрацията – Новият Световен Ред, друго негово име – от “Втората конференция на Басра” през годината 1978. Въпреки че времевата му линия е погрешна, тактиката на постепенното идеологическо асимилиране, която описва, е уважена и увековечена в слогъна на Социалистическото Фабианско общество, в което членувал Уелс: “Напредвай бавно”, а пък тезата-антитезата-синтеза, което кулминира в Технокрацията, е продукт на Хегелското мислене. Това е философията, както и метода, по който Уелската визия за Новия Световен Ред се е случила в нашето собствено време – сбъднала се е на практика във всичките си качества, освен като формална институция и планетарните “замитащи” операции.

 Откъде по-точно се е сдобил Уелс с информацията за плановете на елита? Интересно е, че Уелс особено си пада по прилагателното “илюминиращ” (на български “просветляващ”, бел.прев), когато описва дадена идея, която определено харесва, в “Какво предстои” (The Shape of Things to Come). Той описва световната идеология на президента Уилсън като “едно от най-илюминиращите събития в началото на двадесети век”. Преди да може да се формира Новият Световен Ред, “разпръснати проблясъци на разбиране трябвало да разпалят по-устойчиво илюминиране”.

Дали това е доказателство за членството му група, свързана с позорното тайно общество Илюминати, основано от германеца Вайсхаупт, което както много хора твърдят, е силата зад институционализирането на Новия Световен Ред? Едва ли. Но би било грешка напълно да се пренебрегнат такива следи. Илюминати, фримасоните, членовете на Череп и кости и свързаните и разклонените групи винаги са си падали по това, което наричат “откровение на метода”, тайни здрависвания, вътрешно групови обръщения и жаргонен език, за да разкрият присъствието пред съучастниците си, и за да объркат “профанските” маси. Има твърди връзки между групи на илюминати, Кръглата маса на Роудс, нацистите, британското разузнаване... и, ами, Уелс. Не е невъзможно Уелс да прави точно това.

Друго категорично заявяване на намеренията на Новия Световен Ред може да се прочете в не-фантастичната книга на Уелс “Отворената конспирация”, публикувана през 1928г. Специфичните директиви на предлаганата от Уелс Програма за отворена конспирация, отново идентична с това, което по-късно станало познато като Нов Световен Ред, били:

“1. Пълното отстояване, практическо както и теоретично, на разбирането за временната природа на съществуващите правителства и неохотното ни съгласие с тях;
2. Решителността с всички налични средства да се доведат до минимум конфликтите на тези правителства, употребата им на индивиди за военни цели и намесата им в установената икономическа система;
3. Устремеността частната местна собственост в транспорта, заемите и производството на зърнени храни да бъде заменена от отговорен световен директорат, служещ на обществените интереси на расата;
4. Практическото разпознаване на нуждата от световен биологичен контрол, например, на популацията и болестите;
5. Поддържането на минимални стандарти на индивидуалната свобода и добруване в света;
6. Върховният дълг личният живот да се подчини на делото да се създаде световен директорат, способен да върши тези неща, както и на цялостния напредък на човешкото знание, капацитет и власт.”

Това е многостранната схема на Новия Световен Ред в черно и бяло, и докато от една страна звучи много добре на хартия, това, което не се споменава, е от първостепенно значение: това е план за разрушаване на националните граници, и за консолидиране на контрола – тотален контрол – в миниатюрно аристократично управленско тяло. Завинаги ще изчезнат конституционните предпазни клаузи, които американците са започнали да приемат за даденост – ще изчезнат завинаги каквито и да е предпазни мерки, каквито и да е предпазители за човешките зъбни колела, подчинени на тази мащабна тоталитарна схема.

Планът за Новия Световен Ред по-късно ще бъде удължен от такива разклонили се групи като Council on Foreign Relations , Трилатералната комисия, Римският клуб, институтът Тависток, и Билдербергите, и ще бъде реализиран под формата на такива институции като Обединените Нации, Международния Валутен Фонд, и Световната банка. Никоя от тези групи или индивидуалните им членове не са действали от лично име, а вместо това еволюират като хидра с много глави. Действията им винаги са били координирани по един унифициран начин, и споделената им цел винаги е била тотален контрол над целия свят. [2]




Бележки:

1. Knuth; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man (1987г) (Първият човек)
    Neal Wilgus: The Illuminoids (1986г) (Илюминоидите)
    Anton Chaitkin: British Psychiatry: From Eugenics to Assassination (1994г) (Британска психиатрия: От евгениката до поръчковите убийства)
    Carol White: The New Dark Ages Conspiracy (1984г) (Конспирацията на Новата тъмна епоха)
    Zygmund Dobbs: Keynes at Harvard (1969г)(Кайнс в Харвард)
    Pat Robertson: The New World Order (1991г) (Новият Световен Ред)

2. H. G. Wells: The Open Conspiracy: Blueprints for a World Revolution (1928г) (Отворената световна конспирация: Чертежи за една Световна революция)
    Charles Higham White: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
« Последна редакция: Септември 26, 2017, 08:46:27 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 2

Ложни братя и малки хитлерчета


Докато елитистите на единния свят в Англия заговорничели за контрол над планетата, и за потискането и елиминирането на “масите” чрез едно или друго средство, американските им събратя – а те събратя са били, станали са такива с една сделка, за която се твърди че е сключена през 1897г, и обект на която била подялбата на световния бизнес – разсъждавали върху същото нещо. [1]

В тези ранни години на двадесети век контрольорите от британската Кръгла маса и – действащи на командно ниво в САЩ – членове на пръкналото се от германците общество Череп и кости работели в синхрон с Рокфелерите и другите, за да налеят огромни суми пари в американските и германските ковчежета за изследвания в областта на психиатрията, психиатричната генетика, евгениката, евтаназията, и други начини за контролиране и “усъвършенстване” на онова, което възприемали като иначе несъвършена човешка раса, поне спрямо условията, приемливи за елита.

Въпреки че може да изглежда очевидно, икономическите и политическите империализми почти винаги са свързани с един империализъм в ума. В началото на 20-ти век, ембрионалните изследвания в биологията, евгениката, и човешкият ум били масивно финансирани с цел да бъдат утилизирани, не за цялостното подобрение на човешкото състояние, а с цел малцината да доминират над мнозинството, за “доброто” на държавата.

Череп и кости е базирано в Йейл (Yale) американско разклонение на едно германско тайно общество, което по всяка вероятност е свързано с известното Илюминати, основано на 1 май 1776г от Адам Вайсхаупт, професор по каноничния закон в университета Инголщад (University of Ingolstadt), и вътрешно наричано “Орденът”.

Самюел Ръсел (Samuel Russell) бил основателят на фирмата Ръсел и компания, която прекарвала опиум от Турция до Китай през 19ти век.

Множество от доминиращите фамилии на “Източната власт” в американските афери в днешно време са натрупали състоянието си от прекарване на опиум. Ръсел изкупил Синдиката на Пъркинс през 1830г, който дотогава доминирал пазара на американските опиумни канали. Сред работниците на ръсел били Уорън Делано младши (Warren Delano) (дядото на Франклин Делано Рузвелт), Джон Клив Грийн (John Cleve Greene) (който финансирал университета Принстън), и Йозеф Кулидж (Joseph Coolidge) (неговият син бил организаторът на Обединената Плодова Компания, за която се твърди, че е свързана с мафията и замесена в разпространението на наркотици, а пък внукът му бил един от съоснователите на Съвета по външни отношения).

Американската група Череп и кости била основана през 1833г в Йейлския университет от братовчеда на Самюел Ръсел, генерал Уилям Хънтингтън Ръсел (William Huntington Russell), и Алфонсо Тафт (Alphonso Taft). През 1831-32г Ръсел учел в Германия, през онова време това било горещото място за Хегеловата/Пруската система, която обявила държавата на военщината за върховна, а индивида просто за клетка от един по-висш организъм.

Докато бил в Германия, Ръсел явно бил потърсен от Баварските илюминати или от разклонение на тяхната група. Череп и кости било интегрирано в САЩ през 1856г, под името Ръселовият тръст, и както илюминати също е познато като “Орденът”. Вътрешната документация на Череп и кости твърди, че началото на германския й предшественик било някъде по времето, когато групата на илюминати била потисната от Баварския Електорат. [2]

“Орденът [Череп и кости]”, според историка Антъни Сътън (Antony C. Sutton), “или е основал, или е проникнал почти всяко едно значима изследователска, политическа, или влияеща на общественото мнение организация в САЩ, както и църквата, бизнеса, закона, правителството и политиката. Не всички едновременно и по едно и също време, но упорито и достатъчно последователно, за да доминира посоката, в която се движи американското общество. Еволюцията на американското общество в своя корен не е, и от един век не е била, волево развитие, отразяващо мнението, идеите и решенията на индивида. Тъкмо обратното, основната посока е била създавана изкуствено и е била стимулирана от Ордена”.[3]

Част от плана за Новия Световен Ред, отразен във възгледите на хората, които го поощряват, винаги е била евгениката: елиминирането на “безполезните ядящи” и “некачествените раси”, на които се гледа единствено като на спънка по пътя на всемогъщата Държава. Тяхната цел е един нов синтез, в който единственото решение за онова, което те считат за пренаселване на Земята, е институционализирането на масови програми за депопулация, като повечето хора, които останат на планетата, трябва да съществуват в едно практически пред-индустриално състояние. Аборигени, но аборигени с лаптопи. Контрольорите, естествено, няма да са толкова обременени от трудностите на живота, а спокойно и безоблачно ще се реят над обществото като членове на Уелсовата технокрация, обираща каймака.

Евгениката като въпрос е била разпространена от английския психолог Франсис Галтън (Francis Galton), започвайки през 1883г. Отново виждайки Държавата като върховното мерило за човека, а не самия индивид, и заемайки от Дарвиновата теория за естествения подбор, Галтън предлага, че с избирателна намеса чрез развъждащи програми и чрез потискане на по-нежелания развъден материал, обществото може да се доведе до едно цялостно по-добро състояние.

През 1904г Университетския колеж в Лондон създава първите катедри по евгеника и евгеника на работническото общество в Лондон. Това довело до създаването на Лаборатория за национална евгеника “Галтън” през 1907г. Идеите на евгениката, евтаназията и стерилизацията за онези, преценени като по-некачествени, били сърдечно поддържани в Лондон, особено от “висшата класа” на популацията, която нямала търпение да направи нещо по въпроса с досадните нисши класи. Само че евгенната философия и програми скоро били приети с одобрение и навсякъде по света, включително и в Америка.

През 1911г, когато съдия Кенесоу Маунтин Ландис (Kenesaw Mountain Landis) наредил Стандарт Ойл да бъде разцепена, Джон Рокфелер (John D. Rockefeller), първият американец, натрупал един милиард долара в авоари – което се равнява горе-долу на сто милиарда долара в днешно време – отвърнал, като основал Фондация Рокфелер. Астрономическата по онова време сума от $300 милиона била прехвърлена на сметката на фондацията, и била управлявана от доверени лица, които били роднини или работници на фамилията.

Джон Д. Рокфелер, през 1860-те години, поел по пътя си в петролния бизнес с тласък от британския капитал. Рокфелер скоро се сдобил с лошата слава, че използвал агресивни методи за увеличение на богатството си. В “Бароните обирджии” Матю Джоузефсън (Matthew Josephson) обсъжда тези методи:

“Там където Стандарт Ойл не могла да продължи разширението си с мирни средства, била готова да упражнява агресия; верните й слуги дори знаели как да прилагат модерното оръжие динамит. В Бъфало, корпорацията Вакум Ойл, едно от чучелата на системата Стандарт Ойл, един ден била обезпокоена от появата на жизнен съперник, който построил голяма рафинерия на добре избрано място близо до брега. Първоначално офисите на Вакум извършили скришна пропагандна кампания с цел сплашване. След това добили повече дързост, или станали по-отчаяни, те се свързали с главния механик на вражеската рафинерия, шепнешком провеждали конференции с него в една гребна лодка в езерото Ери. Той бил помолен “да направи нещо”. Бил подтикнат “да се върнеш в Бъфало и да изградиш машинарията така, че да се взриви... или да се разбие, така да монтираш тръбите и дестилаторите така, че да не могат да произвеждат добър петрол... А след това може да им създадеш малко уплах, че не разбират нищо от този бизнес. Знаеш как...” Наградата за техническия ръководител щяла да бъде пожизнена лихва, и “в скоро време се случила малка експлозия в независимата рафинерия”.[4]

Рокфелерови също така използвали и по-сложни методи на шпионаж. Братът на Джон Д., Уилям Рокфелер, наел в бизнеса си един британски офицер от разузнаването на име Клауд Данси (Cloude Dansey), който, допреди Първата Световна война, се занимавал с реорганизирането на армията на САЩ. Служба във военното разузнаване. На протежето на Данси генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill), роднина на Уинстън Чърчил, било наредено да реорганизира и да управлява американските разузнавателни служби. След войната, Чърчил оглавил “Черната стая”, една група за шпионаж със заявена вярност към държавното министерство и армията на САЩ, но с подразбираща се служба на монетарния елит на Ню-Йорк. Генерал Чърчил бил отговорен и за създаването на фондация Манси, която по-късно щяла да бъде основен канал за финансирането на изследователския проект на ЦРУ по контрол над ума МК-Ултра през 50-те години и нататък.

С цел да промени имиджа си на най-презирания подлец на своята ера, Джон Д. Рокфелер използвал услугите на Айви Лий (Ivy Lee), най-добрия рекламодател на времето си. Лий предложил Рокфелер да започне да раздава големи суми пари. Лий все още бил нает от Рокфелер, когато, през 1930-те години, президентът на Стандарт Ойл Уолтър Тийгъл (Walter C. Teagle) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz) от германското I. G. Farben му дали специфичната задача да им предоставя разузнавателна информация за това как Америка реагира на нацистите, и да извършва и разпространява про-германска пропаганда сред американците. Това не било случайност. Холдингите на Рокфелер, включително Стандарт Ойл,  били силно преплетени с холдингите на нацистите, и контактите и стокообмена им – включително петролните доставки – продължили през цялата Втора Световна война.[5]

Отношенията с Германия не били толкова възпалени, когато кинтите на Рокфелер финансирали института по психиатрия Кайзер Вилхелм в Мюнхен, Германия (отначало захранван от фамилията заводи за муниции Круп, и от Джеймс Лоуб (James Loeb), баджанак на Пол Варбург и архитект на Федералния резерв в Америка), със суми от рода на 11 милиона марки. Фондация Рокфелер, през 1925г, осигурила също и дарение от $2.5 милиона на Института, и продължила да прави огромни дарения на тази институция през целия Хитлеров период.

Финансиран от Рокфелерови бил също така и института Кайзер Вилхелм по антропология, евгеника и човешка наследственост. Тези институции били управлявани от швейцарския психиатър Ернст Рудин (Ernst Rudin), с асистирането на Отмар Фраер фон Фершуер (Otmar Freiherr von Verschuer) и Франц Калман (Franz J. Kallmann).[6]

Джеймс Лоуб бил роднина на банкерското семейство Варбург, ключово сред елитните контрольори в Лондон, и бизнес партньор на Уилям Рокфелер. Рокфелерови и Варбургови първоначално захранвали с пари предприятията на американската фамилия с осево значение Хариман, като насочвали към тях парични потоци, осигурени от сър Ернст Касел (Ernst Cassell), банкер на британските царски особи. Рокфелерови, Варбургови и Хариманови са познати лица, появяващи се отново и отново по време на възникването на основните механизми за обществен контрол през този век, включително евгениката и психиатричния контрол над ума.

Тези фамилии действали според тайно споразумение с групите от Кръглата маса, основана от Сесил Роудс, като той самият бил фримасон и действащ агент на банкерската фамилия Ротшилд, както и член на обществото Череп и кости в Америка.

Въпреки че групите от Кръглата маса на Роудс първоначално били финансирани основно от Роудс Тръст, от 1925г нататък значителното финансиране било осигурявано от Карнеги Тръст от Обединеното Кралство, чиито първи президент (1902-5г) бил костника (член на Череп и кости, бел.прев) Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman) – ключова личност в подчиняването на американската образователна система – и организации, свързани с Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелерови, фамилията Уитни (Whitney), и фамилията Лазард (Lazard).

Фактически, един от ранните проекти на Новия Световен Ред било създаването на Третия Райх. Нацизмът, всъщност, много малко се различава от философията на Новия Световен Ред, освен че набляга на германския национализъм.

След като Адолф Хитлер се издигнал до поста канцлер през 1933г, спонсориран от много от хората, които жадували за Нов Световен Ред, психиатричните институти, контролирани от Ернст Рудин, били интегрирани в нацистката машина. Рудин оглавил Обществото за Расова Хигиена, и Рудин и екипът му, като част от Изпълнителния Отдел по Наследствеността, на който директор бил шефа на SS Химлер, прокарали германския закон за стерилизацията, основаващ се на съществуващите американски закони на щатна република Вирджиния.

Далеч от това да са някаква аномалия на нацисткия режим, ужасяващите евгенни и психиатрични програми, институционализирани в Германия през онова време, били само отражение на проучванията и предложенията, които били на мода в Европа и Америка. Едва наскоро беше разкрито, че след Втората Световна война се продължило със стерилизирането на хиляди хора, счетени за физически или морално негодни – това продължило до средата на 70-те – в Швеция, Франция, Дания, Финландия, и други европейски държави. Райхът на Хитлер, обаче, осигурил политически климат, в който евгенните планове можели да постигнат особено противни плодове.

Отмар Фершуер, асистент на Ернст Рудин и директор на Кайзер Вилхелмовия институт по антропология, евгеника и човешка наследственост в Берлин, на свой ред получавал асистенция от едно име, което на нас ни е по-познато: Джоузеф Менгеле (Josef Mengele). Фершуер намирал финансиране за нечовешките програми на Менгеле в Аушвиц. Там, много от пристигащите в лагера попълвали въпросници и лексикони от института Кайзер Вилхелм, преди върху тях да се извършат разнообразни франкенщайнови експерименти. Хиляди били измъчвани и убити, като частите от телата им се пращали във финансирания от Рокфелер институт Кайзер Вилхелм.

Менгеле бил заловен и идентифициран в един Съюзнически лагер за военнопленници през 1945г, и въпреки че заловилите го знаели от какво естество били престъпленията му в Аушвиц, той бил освободен. Неговият старши организатор Фершуер също избегнал наказанието; той просто бил нает от финансираната от Рокфелер евгенна организация Бюро по Човешка Наследственост в Дания. Асистентът на Рудин Калман дал показания от името на Рудин в де-нацистиращите процедури, и по-късно двамата взели участие в създаването на Американското Общество за Човешка Генетика, което по-късно организирало високоприоритетния и силно разслоен проект по Човешкия Геном, който може да превърне човешкото нарицателно “овце” в нещо повече от метафора.

 През 1936г друг играч излязъл на сцената на психиатричната генетика и експериментиране с контрол над ума, име, което едва се прошепва в други експозета по този въпрос: Шотландската Фримасонска школа. Лоялистите на Шотландската школа са и винаги са били закърмени с визията на Новия Световен Ред за единно световно правителство, и лоялистите поне на една фракция от поощрителите на Новия Световен Ред винаги са били фримасони. Проблясъците на стратегията на Новия Световен Ред всъщност могат да се проследят чак до неговия предшественик Розенкройцерите – без да се бърка с абревиатурата AMORC, която днес се среща в списанията за уфология и психика – и до ранни трудове като “Новата Атлантида” на Бейкън.

През 1936г д-р Нолан Люис (Nolan D. C. Lewis), полевият представител на Шотландската школа по въпроса с изследванията на деменциалния прекокс (demential praecox) (нелечима лудост), и директор на Държавния Психиатричен Институт на Ню-Йорк, ръководел 14 проекта, финансирани от Върховния Северен Съвет на Шотландската школа. По времето на тези фримасонски психиатрични проекти, дукът на Коноут, син на германския кобургски принц Алберт и царица Виктория, и брат на нацисткия симпатизант крал Едуард VII, бил великия майстор на “Великата майчина ложа” (Mother Grand Lodge) в Англия. Той бил свързан и с расистко “сенчесто правителство”, наречено Братството, което, според Филаделфия Инкуайрър, управлявало Южна Африка до скорошните времена, и било разкрито едва през 90-те години.

Въпреки че е налична много малко информация за тези фримасонски психиатрични проекти, подробностите за един от тях предоставят очевидна свързаност между фримасоните и нацистите. Едно протеже на главата на нацистката евгеника Ернст Родин, психиатърът Франц Калман, бил изгонен от работното си място в Германия, когато разкрили, че бил наполовина евреин. Характерът на Калман може да се обобщи от факта, че през 1935г настоявал пред Международния конгрес за Популационна наука в Берлин, че не само шизофрениците трябвало да бъдат стерилизирани, но същото осакатяване трябвало да се извърши и върху на глед здравите им роднини.

Калман се преместил в Ню-Йорк и без сътресения станал директор в Държавния Психиатричен институт на Ню-Йорк, една институция, която се оглавявала от фримасона д-р Люис. Шотландската фримасонска ложа платила на Калман да направи проучване върху 1000 шизофреника, за да докаже, че умствените заболявания се наследявали по генетичен път. Проучването било публикувано в САЩ и в Германия през 1938г. Предисловието към проучването изразявало благодарност към Шотландската школа и Рудин. Докладът на Калман бил използван като част от научното оправдание за една програма, стартирана от презряното Поделение T4, наименувано на адреса си, Tiergartenstrasse 4, Берлин. Агентите на Т4 били докладвани като виновни за убийството на над 200 000 човека с умствени отклонения.[7]





Бележки:

1. E. C. Knuth: The Empire of the City (1983г) (Империята на града)
2. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка)
    Анонимен автор: Skull & Bones: The Very Heart of the Shadow Government (Май, 1996г), намира се в интернет, авторът притежава копие от нея. (Череп и кости: Самото сърце на Правителството в сянка)
3. Сютън
4. Knuth; Anton Chaitkin: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства, 7 октомври 1994г;
    Mattew Josephson: Бароните обирджии. Цитат на Гари Алън. Папката Рокфелер .
5. Christopher Andrew: Secret Service: The Making of the British Intelligence Community (1986г) (Тайни служби: Създаването на Обществото на британското разузнаване);
    Charles Higham Allen, Chaitkin: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
    Hillel and Henry: Of Pure Blood (1976г) (С чиста кръв)
6.  Bernard Schrieber: The Men Behind Hitler (Хората зд Хитлер)
    Chaitkin, Paul Weindling: The Rockefeller Foundation and German Bio-medical Sciences, 1920-1940 (1988г) (Фондация Рокфелер и германските био-медицински науки в периода 1920-1940г)
7. Anton Chaitkin: Treason in America (1984г) (Държавна измяна в Америка);
    Carl Oglesby: The Yankee and Cowboy War (1977г) (Войната на янките и каубоите);
    Anton Chaitkin, Sutton: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства (24 юли 1990г);
    Hillel and Henry, James Perloff: The Shadows of Power (1990г) (Сенките на властта)



Адам Вайсхаупт (Adam Weishaupt), основателят на Баварските илюминати през 1776г

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 3

Да махнеш “психо”-то от психологията


Едни от най-основните проучвания, консултирани от финансирани от Рокфелер учени и други, заинтересувани от социалния контрол в началото на този век, са проучванията на официалния пруски държавен психолог Вилхелм Максимилиан Вунд (Wilhelm Maximilian Wundt), професор по психология в университета в Хайделберг. Много е интересно, че дядото на Вунд е споменат в Илюминатския Провинциален доклад за Утика (Хайделберг) от септември 1782г, където е споменат като член на илюминати с псевдоним “Рафаел”.[1]

През периода преди Вунд да се издигне в това поле, психологията била считана, чисто и просто, за изучаване на душата и съзнанието (психиката). Вунд щял да промени всичко това, дефинира и пропагандира в полза на материалистичната гледна точка, която щяла да дезинформира трудовете на неговите наследници като Павлов, Скинър (Skinner) и Уотсън (Watson).

Вунд получил катедра по философия в университета в Лайпциг през 1875г, основавайки първата в света психологическа лаборатория, и създавайки психологическото списание “Философски проучвания”, и давайки нова дефиниция на психологията за своя век. Вунд констатирал с характерна скромност, “Трудът, който тук представям на обществеността, е опит да очертая нов клон на науката”. Вунд щял да остане в университета в Лайпциг до смъртта си през 1920г.

Доктрината на Вунд може да се характеризира като наука, която се среща с Хегеловото sturm und drang ("буря и желание", бел.прев). Една от основните опорни точки на Новия Световен Ред е че неговата стратегия за завладяване на света произлиза от философията на Хегел. Хегел бил професор по философия в университета в Берлин, и неговите трудове формирали основата както за Марксисткия диалектичен материализъм, така и за фашисткия Статизъм.

Хегеловото констатирано вярване било, че човекът е подчинен на Държавата, и намира предназначението си единствено в подчинението на диктатите на Държавата. Както е казал, “държавата е абсолютната действителност, а самият индивид има обективно съществуване, истина и моралност единствено в качеството си на член на Държавата”. Тази философия може и е била използвана за оправдаването на безброй зверства, извършвани срещу човешката раса, и придава неизследвани под-слоеве на философиите на много политици днес. Ако само омлетът е важен (Държавата), какво значение има, ако изхабим няколко милиона яйца (хора) в процеса по приготвянето му?

Хегел бил авторът на теорията за “диалектичното”, идеята, че конфликтът определя историята. Според Хегел, една сила (теза) диктува собствената си противоположна сила (антитеза). Тези сили в конфликт водят до създаването на трета сила: синтез. От този синтез процесът започва отначало. Маркс по-късно преразглежда теорията за диалектичното, настоявайки, че само материалните събития били от значение, и че диалектното било присъщо на материята, като по този начин развел тази идея с метафизиката, поне доколкото го задоволявало.

От теорията за диалектичното идва осъзнаването, че създаването на конфликти може да създаде предвидими резултати, или синтези. Онези, които поощряват Новия Световен Ред, отново и отново, показно използват теорията на Хегеловата диалектика, за да го доведат нещата до него. Те манипулират събитията, създавайки конфликти, създавайки войни, и унищожавайки животите на несметни милиони в процеса на тези сделки. Новият Световен Ред е желаният синтез на контролиращите сили, действащи в света днес.

Естествено, Хегеловата система е напълно на въпреки на повечето хора, особено на Запад, които смятат индивида за истинския суверен. Така истинските врагове не са Америка срещу Съветците, или политическото Ляво срещу Дясното, а онези, които искат да манипулират Ина и Яна на историята.

Да се върнем на Вунд: Като Маркс, той поддържал мнението, че освен ако нещо не може да бъде научно количествено изразено, не било от значение да се взима предвид или да се счита за фактор в научното изследване. Всички психологически изследвания трябвало да се основават на физиологията: телесни реакции. Вунд на практика предефинирал психологическите проучвания като проучвания на мозъка и нервната система, и предефинирал човека като животно без душа, легитимирайки по този начин, поне за колегите си и техните работодатели, третирането на човека като животно. Това, без съмнение, била приветствана от контрольорите рационализация, които вече можели с усмивка да заколят всеки, когото пожелаели, без страх от духовно възмездие накрая.

Вунд казал, “наистина изглежда като безполезно прахосване на енергия да продължаваме да се връщаме към такива безцелни дискусии за природата на психиката, които бяха модерни за известно време, и на практика все още са, вместо по-скоро да влагаме енергията си там, където би довела до някакви резултати”.

Според изследователя Паоло Лиони (Paolo Lionni), “За Вунд волята била директен резултат от комбинацията на възприемани стимули, а не независимо, индивидуално намерение, както с някои известни изключения се схващало в психологията и философията дотогава”.

Вундското отхвърляне на невеществените неща в живота, като душата, ума и свободната воля, повлияло на психиатрията и психологията до ден днешен. И сега знаете защо психиатрите изглеждат толкова странно и често имат нервни тикове. Тях са ги учили, че нямат душа.[2]

Според един хроникьор на историята на психологията, след като теориите на Вунд станали популярни,
“На практика Лайпциг станал Меката на студентите, които искали да изучават “новата” психология – една психология, която вече не била разклонение от спекулативната философия, вече не била фрагмент от науката на физиологията, а нов и смел и вълнуващ опит да се изучават менталните процеси чрез експериментни и количествени методи, общи за всички науки. Защото психологията на Лайпциг била, през осемдесетте и деветдесетте, най-новото нещо под слънцето. Това била психологията за смелите млади радикалисти, които вярвали, че методите на ума можело да се измерват и да се третират експериментално – и които вероятно мислели себе си, в личните си възгледи, за пионери в най-новия авангард на науката, протягайки ръцете й до полета на опита, в които тя никога преди не била навлизала. Във всеки случай, те се хвърлили в тези си задачи с предприемчив дух и увлечение. Те станали обучени интроспекционисти и, добавяйки интроспекцията към ресурсите на физиологичните лаборатории, те се пробвали да извършват моментни анализи на усещанията и възприятията. Те измервали времената за реакция, проследявайки тези задачки до многобройни и разнообразни последствия. Те разследвали вербалните реакции, като по този начин разширявали изследванията си до полето на асоциацията. Те измервали широчината на флуктуациите на вниманието и отбелязали някои от по-сложните му характеристики в “експеримента на усложнението”, един лабораторен метод, изготвен по шаблона на ситуацията, която повдига проблема на астрономията относно “личното уравнение”. В своите проучвания на чувствата и емоциите те записвали честотите на пулса, честотите на дишането, и флуктуациите в мускулната сила, и в същата връзка те разработили методи за системно записване и статистическо третиране на впечатленията, наблюдавани чрез интроспекция. Те също така разработили психо-физичните методи и в допълнение постоянно използвали ресурсите на физиологичната лаборатория. И из всичките си предприятия те били водени от концепцията на една психология, която трябвало да бъде научна, а не спекулативна; те винаги се опитвали да разчитат на точни наблюдения, експериментиране, и измервания. Най-накрая, когато напускали Лайпциг и работели в собствени лаборатории – най-вече в американски и германски университети – повечето от тях запазвали достатъчно от впечатленията си от Лайпциг, за да преподават такава психология, че каквото и да било последващото развитие на индивидуалната мисъл, тя да носи следи от ортодоксалната Лайпцигова система”.[3]

Есенцията на изследването на Вунд била, че човекът бил машина, дори и да била мека машина. Вунд също вървял по аксиомата на Хегел, че човек бил просто зъбно колело в един по-висш механизъм или Държавата. Било ли е просто случайност, че Вунд и отрядите му, финансирани от и работещи за пруското военно и политическо статукво, осигурили оправданието за това човечеството да се третира като индивидуални части от почти безстойностни машинарии, които може да се бъзикат или унищожават когато ти скимне?

Вунд, заедно с други хегелианци, отхвърлил моралното уравнение в отношението към човечеството – по този начин поставяйки човека в епруветка – и с това отворил вратите за много от зверствата, които последвали в това столетие, включително и ужасиите на контрола над ума. Друго устойчиво оръжие в арсенала за елитарно изследване на контрола над ума бил труда на Иван Петрович Павлов, който учил психология в Лайпциг през 1884г, пет години след като Вунд отворил лаборатория там, и първо работел във Военно-медицинската академия в Петербург в Русия. През 1906г Павлов изрязвал дупки в бузите на кучета, точно преди да им бъде дадена храна, и след един период от време било наблюдавано, че даже само звънчето да звъняло, това щяло да увеличи слюноотделянето на кучетата.

После това наблюдение, че реакциите могат да са толкова прецизно кондиционирани, било интелектуално атакувано, за да се приложат тези ментални процеси и върху хора – и наследниците на Павлов, психолозите и социалните контрольори, са продължили да звънят звънчетата си, с което избирателно активират лигите ни оттогава насам.[4]

Не след дълго, след като Павлов подлудявал кучета в Русия, Джон Уотсън (John B. Watson) в университета Джон Хопкинс – сборният пункт на хегелианците в САЩ – правел същото с хора. Уотсън, основателят на онова, което е известно като поведенческия дял от психологията – но всъщност е просто едно изследване, следващо в тъмната сянка на Вунд – вярвал, че в хората можело да се програмират сложни форми на поведение. Той извършил един експеримент, в който на едно младо момче, “Малкият Алберт”, му дали бял плъх, с който да си играе. След като момчето свикнало с плъха, Уотсън всеки път удрял по пода с метален прът, когато плъха бил вкарван в стаята. Момчето разбираемо било ужасено от такова лунатично поведение, и в крайна сметка започнало да реагира с ужас всеки път, когато му подавали плъха, и накрая започнало да се ужасява всеки път, когато около него имало малко космато животно.

Самият д-р Уотсън отделял лиги при мисълта за възможностите, които следват от такъв вид механично кондициониране на човешките същества: “Дайте ми бебето, и аз ще го накарам да се катери и да използва ръцете си, за да строи сгради от камък и дърво... Ще го направя крадец, стрелец или наркозависим. Възможностите за оформяне в каквато и да е посока са почти безкрайни... Хората се изграждат, а не се раждат”. Уотсън по-късно станал много успешен рекламен агент, въпреки че няма данни за това какво се е случило с Малкия Алберт.[5]

В края на 30-те години, харвардския психолог Бурус Фредерик Скинър (Burrhus Frederick Skinner), безсрамен ученик на Вундувите теории, и член на Военното разузнаване на САЩ, направил фини настройки в занаята да се контролират човешките умове, и това той нарекъл “оперативно кондициониране”, с което станал гуру за цели поколения оформители на съзнанието, които го последвали. Неговото просто (и доста познато през съответното време) хрумване било, че утвърждаването на повтарящ се негативен стимул (наказание) или положителен стимул (награда), е основата на всяко заучено поведение.

Ранните експерименти на Скинър създали гълъби, които можели да танцуват, да правят фигурни осморки, и да играят тенис на маса. Неговите експерименти не приключили с гълъбите.

Най-известното изобретение на Скинър, целящо да произведе “социализирано дете”, била “кутията на Скинър” с контролирана вътрешна среда, контейнер с размерите на детско креватче, в което поставял цифра деца, включително и своите собствени. Неговата крайна цел била не само да контролира поведението на изолираната личност, но и да се сдобие с прозрения за това как да контролира обществото като цяло.[6]

Изказването на Скинър, което най-добре определя неговата философия, която в крайна сметка е философията на контрола, се съдържа в книгата му “Walden Two”, написана през 1948г. Книгата описва една съвършена комунистическа утопия, управлявана по директивите на поведенческата философия.

В “Walden Two” обществото се управлява от Фразир – сламен човек, измислен така, че да драматизира вярванията на Скинър за човешкото кондициониране. Под Фразира в произволен ред седят шест Планирачи, които на своя ред командват Мениджъри, които пък са отговорни за “контролираните” (игра на думи, използваната дума в английския оригинал има почти сходно изписване като думата за “нает работник”, тоест, вместо шеф и работник, има контрольор и контролиран, бел.прев), които извършват умствените задачи на всекидневния живот. Членовете на обществото в “Walden Two” следват един пуритански “Код на поведение”, който се прилага на практика във всеки аспект на всекидневния живот, в което влиза и забраната на среднощните закуски. Образованието е подразделение на “човешкото инженерство”, а родителите предават децата на групата. “Домът не е място за отглеждане на деца”, отсича Фразира, неговата философия е такава, сякаш е копирана от множество съвременни психолози и социални работници.

Есенцията на “Walden Two” е прилагането на положителни и отрицателни поощрения, за да се създаде една гладко функционираща държава, освободена от такова нежелано бреме като престъпление и избор.

Скинър последвал визията си в “Walden Two” през 1971г с една много рекламирана не-фантастична книга, наречена “Отвъд свободата и достойнството”, удостоена с честта да бъде най-важната книга на годината според Ню-Йорк Таймс. “Това, което е нужно, е повече контрол, а не по-малко”, напомня ни Скинър.[7]

Може да е изобличително, че през целия си живот Скинър се е интересувал от механичните устройства, дори с години е работил върху машина тип перпето-мобиле. Неговата гледна точка за строежа на човешките същества е била не по-малко механична – една визия, която характеризира философиите на повечето психиатри до ден днешен. Тази атеистична/материалистична гледна точка, отново, служи за оправдание за зверствата, които всеки ден се извършват в името на науката: Как може да е неетично да си играеш със, или дори да унищожиш едно човешко същество, ако в действителност то е просто една машина?

С Б. Ф. Скинър философията на психологическия контрол била фино наточена. Въпреки че много психолози днес настояват, че поведенческата визия за един контролиран свят е груба и остаряла, и че науката не може да инженира едно послушно общество, те протестират твърде много. Поведенческата доктрина – предсказана от Хегел, изобретена от Вунд, и отгледана от легион последователи в науката и образованието – е стабилно посадена в академичните зали и в офисите за оформяне на популацията по света, и тези възгледи се прилагат на всяко едно ниво в обществото. Елитът не би могъл да бъде по-щастлив, ако целият свят можеше да се постави в една кутия на Скинър.





Бележки:

1. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка);
    Paolo Lionni: The Leipzig Connection (1988г) (Лайпциговата връзка)
2. Lionni: “Georg Wilhelm Friedrich Hegel” (1973г)
3. Edna Heidbreder: Seven Psychologies (1933г) (Седем психологии)
4. Lionni, Walter Bowart: Operation Mind Control (1977г) (Операция Майндконтрол);
    Енциклопедия Американа: “Иван Петрович Павлов” (1963г)
5. John B. Watson, цитиран от Bowart: The People Shapers (1977г) (Оформителите на хора)
6. John Judge, Packard, Bowart: The Secret Government (Тайното правителство)
7. Packard, B. F. Skinner: Walden Two



Полковник сър Клауд Данси (Claude Dansey), майстор-шпионин на Рокфелерови.





Алдос Хъксли (Aldous Huxley)





Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), контрольор от Тависток

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 4

Хей, учителю, остави децата намира!

/строфа от песента на Пинк Флойд - Стената/



Една от основните световни арени, в която се прилага Хегелската философия и материалистичната анти-психология на Вунд, е образованието.
През 1819г в Прусия било институционализирано първото задължително училищно обучение за деца. Според педагога и учител Джон Тейлър Гато (John Taylor Gatto) обществото в Прусия било разделено на "деца, които щели да станат създатели на политики; деца, които ще станат асистенти на онези, които правят политики (инженерите, архитектите, адвокатите, и докторите); и децата, които ще станат всеобхватната маса на употребяваните."

"Прусия основава училищна система на три нива, в която половината от един процент от населението (0.5%) се обучава как да разсъждава. Тези 0.5% отиват в училище, наречено академия. 5.5% от населението отива в Realschulen ("реално училище" от немски, вид средно училище, възприето във всички водещи европейски държави и Русия, бел.прев) където отчасти ги учели как да разсъждават, но не напълно, защото Прусия вярвала, че поражението им от Наполеон се дължало на това, че хората разсъждавали самостоятелно в стресовите моменти от бойното поле. Затова били решили да се погрижат чисто научно това да не се случва повече. Най-ниските 94% (ей на това му се вика пирамида, а?) били пращани във volkschulen ("народни училища", бел.прев), където трябвало да се научат на хармония, подчинение, свобода от стресово мислене, как да следват заповеди. Те измислили система, който де факто щяла да гарантира такива резултати. В народните училища, цялостните идеи (които участват в своята цялост в математиката, науката, социалното мислене, езика и изкуството) се разделяли на предмети, които преди въобще не съществували, тези предмети след това допълнително се раздробявали на уроци; а уроците се раздробявали на достатъчно малки отрязъци от време. Ако в един и същи ден имало достатъчно промени в предметите за учене, никой нямало да знае какво се случва."[1]

В средата на последното столетие, един член на тайното общество "Череп и кости", следвайки Пруската традиция, задействал образователна революция в Америка, която ориентирала цялата образователна система към целите на Новия Световен Ред. Този човек бил Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman), първият президент на университета "Джонс Хопкинс" и на научния институт "Карнеги" (Johns Hopkins University; Carnegie Institution). Гилман изучавал Хегелска философия в Берлинския университет през 1854-55г. Също в Берлинския университет през онова време бил и по-рано споменатия Вилхелм Вунд, който е ключова фигура в световното налагане на психологията в Хегелски стил.
Гилман идва от цяло родословие в костници и, след като се връща от Германия, през 1856г става ковчежник на "Череп и кости". Успоредно с това, Гилман става асистент-библиотекар в Йейлския университет, а две години по-късно е назначен на поста главен библиотекар.

По време на същия този период "Череп и кости" тайно превземат администрацията на Йейлския университет, като президентството на учебното заведение от този период нататък за постоянно попада в ръцете на унаследяващи се илюмизирани костници. Според "Иконоборец" (13 октомври, 1873г) (The Iconoclast, October 13, 1873):

"Те завзеха контрола над Йейл. Делата му се въртят от тях. Парите, които получава колежа, трябва да минат в техни ръце, и подлежат на волята им. Без съмнение сами по себе си са достойни хора, но множеството, което презираха, докато бяха в колежа, не може толкова лесно да забрави, и просто така да остави парите в техните ръце. Хора от Уолстрийт се оплакват, че колежът директно търси тях за помощ, вместо да моли всеки свой възпитаник да плати таксата си. Причината за това се открива в реплика, направена от един от първите мъже на Йейл и Америка: "Някои ще дадат, но не и Костниците, защото тях много повече ги е грижа за цялото общество, отколкото за колежа". Фондът "Уолзи" едва-едва се бори да продължи да съществува, поради семейни причини... Тук, следователно, причината за бедността на Йейл става ясна. Университетът е контролиран от малко на брой хора, като самите те се затварят и странят от останалите, на които предполагат, че са висшестоящи..."

Гилман се срещнал с Фредерик Т. Гейтс (Frederick T. Gates), който управлявал фондациите на Рокфелер, и го възмолил да основе Южния Образователен Борд (Southern Educational Board), сливайки фондовете "Слатър" и "Пийбоди". Гилман нарекъл фондацията "Генерален Образователен Борд" (General Education Board) - подчертавайки намеренията си. Организацията по-късно била преименувана на "Фондация Рокфелер".[2]

Гилман бил първия президент на университета "Джон Хопкинс", и внимателно подбирал само членове на "Череп и кости" и други групи с Хегелиански възгледи за преподаватели във факултета. Сред тези бил Стенли Хол (G. Stanley Hall), първият от американските ученици на Вунд, който се разписал в науката. Обучението, което Хол получил в Лайпциг, било платено със заем от член на обществото "Свитък и Ключ", дъщерно общество на "Череп и кости" в Йейл. В Лайпциг, Хол се потопил в хегелово-вдъхновени психологически изследвания, преподавани от материалистични психолози като Хартман (Hartmann), Хелмхолц (Helmholtz), и оказалия най-голямо влияние върху него - Вунд. Връщайки се в Америка през 1883г, той поел психологическата лаборатория в новия "Джонс Хопкинс" и основал Американската Психологическа Асоциация (American Psychological Association) и Американското Списания за психология (American Journal of Psychology).

Според Хол, "Психологията, която аз преподавах, беше почти изцяло експериментална, и в по-голямата си част покриваше материала, който Вунд беше публикувал в по-късното и по-голямо издание на "Физиологична психология".[3]

През 1889г Хол бил избран за първи президент на новооткрития университет "Кларк" в Уорсестър (Worcester), Масачузец. Хол бил ментор на едно от най-влиятелните имена в американското образование на своя век: Джон Дюи (John Dewey).

Дюи учил под грижата на Хол и университета "Джонс Хопкинс", после се преместил да преподава в университетите на Мичиган и Минесота. Друго силно влияние върху Дюи бил хегелския философ Джордж Силвестър Морис (George Sylvester Morris), който получил докторантурата си от Берлинския университет. Според Дюи, повтарящ като ехо сантименталностите на своите пруски ментори, "Няма бог, и няма душа. От опорите на традиционната религия няма нужда. Като се изключи догмата и вероучението, тогава непроменимата истина също е мъртва и погребана. Няма място за неизменни, природни закони или за перманентни морални абсолютизми."[4]

Дюи публикува първият американски учебник по Хегелова философия като приложение към Вундските психологически иновации в книгата си "Психология". През 1895г той се присъединява към факултета във финансирания от Рокфелер Чикагски университет, оглавявайки отделите по философия, психология и обучение, и отваряйки образователна лаборатория, наречена "Училище Дюи", по-късно станало известно като "Лабораторно училище на Чикагския университет".

Дюи следвал примера на Вунд, като настоявал, че образованието не представлява учене на умствени способности като четене и писане, а представлявало подаване на суров, непреработен опит към ума на детето; един вид психическа кутия на Скинър, само че в образованието. Традиционната роля на учителя като педагог била заменена от учителя като психолог, социализатор, евгеник и глашатай на идващата супер-държава. Дюи вярвал, че целта на обществените училища била "да поеме активна роля в определянето на социалния порядък на бъдещето... като учителите се ориентират спрямо по-новите сили, които ще упражняват социален контрол върху икономическите сили".[5] Дюи също така отбелязвал, че "Училището е преди всичко социална институция. Тъй като образованието е социален процес, училището е просто онази форма на обществен живот, в която са концентрирани всички онези агенции и която ще е най-ефективна в това да възпита детето да споделя наследените от него расови ресурси, и да използва собствените си способности за социални цели. Образованието, следователно, е процес на живеене, а не подготовка за бъдещо живеене".[6]
За Дюи, въпросът винаги бил как детето се свързва с Държавата, вместо как Държавата се свързва с детето.

Друг ученик на Вунд, който може би щяло да се окаже, че бил най-успешния разпространител на новата психология, премахваща психиката, бил Джеймс МакКийн Кател (James McKeen Cattell). Кател бил асистента на Вунд в Лайпциг за годините между 1883-86, и получил професорската си титла от великия старец през 1886г. Докато изнасял лекции в Кеймбридж през 1887г, Кател се запознал с човек, който го вербувал в социалния дарвинизъм - това бил братовчеда на Дарвин, английският психолог Франсис Галтон (Francis Galton), човекът, отговорен за популяризирането на евгенната наука и избирателното размножаване в началото на този век.

През 1887г Кател основава, в Пенсилванския университет, психологическа лаборатория по модела на Вунд, след това през 1891г оглавил новият психологически отдел в Колумбийския университет. Кател бил невероятно влиятелен и с успех разпространявал новата изцяло материалистична психология, и правел това, като създавал нови и нови списания, включително "Психологически преглед" (The Psychological Review), Наука (Science), Ежемесечна наука (Science Monthly) и Училище и общество (School and Society). Той публикувал и допълнителни материали, включително Американски мъже на науката (American Men of Science), Водачи в образованието (Leaders in Education), и Директоратът на учените американци (The Directory of American Scholars), ефективна стратегия за канализиране на протежетата на Вундската система в основния поток на американската мисъл.

Друго от съмнителните постижения на Кател било премахването на звуковия метод за преподаване на четене. Кател популяризирал метода "Виж-Кажи" за преподаване на четене, техника, която според някои източници била изобретена от Томас Хопкинс Галадет (Thomas Hopkins Gallaudet) за преподаване на глухите. Въпреки че Галадет не бил член на "Череп и кости", двама от синовете му посещавали Йейл и били приети в тайното общество.
Следвайки прозренията на Галадет в преподаването на глухите, Кател си направил заключението, че директното запаметяване на думи щяло да увеличи литературните способности, ако се приложи върху нормалните ученици. Опитът от следващите години не е доказал, че това е вярно, очевидно, и един от страничните продукти на Кателовата теория "Виж-Кажи" е, че приближавайки се към 21ви век милиони американски възрастни въобще не могат да четат или да пишат.

Цялата история за Галадет може всъщност да бъде опит за хигиенизиране на онова, което в действителност се е случило. Педагогът Джон Тейлър Гато отдава метода "Виж-Кажи" на Пруската система за училищно обучение, където тази система за не-учене на четене на практика се използвала, за да се спънат повечето деца, с цел да се даде предимство на онези от привилегированата класа. Гато казва, "Така те се сетили, че като подменят азбучната система на обучението в писане, на практика преподаваме звуци. (Пруската система била система на цяло изречение, вместо система на цяла дума. Запаметяват се цели изречения.) Ако можели да се доберат до децата, и да не им дават да четат добре в първите шест-седем години, след това вече нямало значение. Те вече не правят пълноценна връзка с напечатаната информация."[7]

Може би най-ефективният Троянски кон за инжектиране на Вундовата теория за човекът-машина в американската образователна система бил един индивид, Джеймс Ърл Ръсел (James Earl Russell), който учил и получил докторантурата си от Вунд през 1894г. Ръсел станал декан на Ню-Йоркския колеж по обучение на учители, който управлявал 30 години, постоянно попълвайки факултета си с практици от Вундовата школа, като в същото време превърнал колежа в най-голямата институция за обучение на учители в страната.

Друга илюминатост от задушаващите американското образование психолози бил Едуард Лий Торндайк (Edward Lee Thorndike), който с вундовците Армстронг и Джуд в Уеслианския университет, дипломирал се през 1895г. Торндайк се преместил в Колумбийския университет, където специализирал изучаване на животни в лабиринти, наречени "пъзелни кутии", накрая намерил своята ниша в Учителския колеж под управлението на Ръсел. Според Торндайк, преподаването било "Изкуството да подаваш и да въздържаш стимули, в резултат на което да създаваш или да не допускаш определени реакции. В тази дефиниция терминът стимули се използва широко, в смисъла на кое да е събитие, което оказва влияние върху човека - дума която му е казана, поглед, изречение което той прочита, въздухът който диша, и тн. Терминът реакция се използва в смисъла на каква да е реакция, направена от него - нова мисъл, чувство на заинтригуваност, телесно действие, каквото и да е умствено или телесно състояние в резултат на стимулите. Целта на учителя е, да произведе желателни и да предотврати нежелателните промени в човешките същества, като създава и възпрепятства определени реакции. Средствата на негово разположение са стимулите, които може да приложи върху ученика - думите на учителя, жестове, и външен вид, състоянието и приспособленията на учебната стая, използваните учебници, наблюдаваните предмети, и прочие дълъг списък с неща и събития, които учителят може да контролира".[8]

Бележка от преводача: С други думи Торндайк не е правел разлика между манипулиране, индоктриниране, втълпяване, и преподаване и образоване.
Торндайк казва още, "Изследванията върху капацитета и интересите на малките деца показват, че е желателно преди шест годишна възраст да се набляга или върху сдобиването с интелектуалните ресурси, познати като външните инструменти - четене, буквуване, аритметика, писане, и тн. - или върху абстрактния интелектуален анализ..."

"Въпреки бързият напредък в правилната посока програмата на средностатистическото начално училище е твърде тясна и академична в характера си. По традиция основното училище основно се посвещава на преподаване на фундаментални предмети, като четене, писане и аритметика, и свързаните с тях дисциплини... Неестествените упражнения, като тренировка по фонетика, умножителни таблици, и формални писмени движения, се използват в ненужно голяма степен. Предмети като аритметика, език, и история включват съдържание, което има твърде малка реална стойност. Почти всеки предмет се уголемява, с цел неразумно да задоволи академичния идеал на изчерпателността. Това, че типичното училище преекспонира инструктирането в тези формални, академични умения като средство за развиване на интелектуални ресурси... е оправдана критика... Елиминирането на несъществените неща чрез научно изследване, тогава, е една стъпка в посока подобряване на учебните занятия".[9]

Наблягането, от страна на Торндайк и неговите другари, върху "социализирането" на ученика - всъщност подчиняването на ученика под социалния строй - като противопоставяне на идеята ученикът да бъде научен на конкретни умения, е друг фактор, довел до цялостно разпадане на грамотността в САЩ, като в същото време не води до забележимо покачване на способността за социализиране - всъщност, очевидно е точно обратното.
Торндайк вярвал, че "Образованието е заинтересувано най-вече от основните взаимоотношения между човека и околната среда, от всички промени, които правят възможно по-доброто нагаждане на човешката природа към заобикалящото".

Това е друг важен момент от Торндайк и всичките други вундистки философии от по-късно време. Човекът е животно, което трябва да се адаптира към околната среда, тоест, социалната система и политическия режим, вместо да адаптира околната среда според собствения си възглед. Човекът трябва да бъде кондициониран да приема обстоятелствата, в които попада, а не да се учи да ги променя. Отново, контролиращият елит няма никакви скрупули, опитвайки се да промени обществото или околната среда, така че всичко да се подчинява на хрумванията им - дори и ако трябва да се мине с булдозерите върху дъждовна гора - единствено и само бунтарът, учил в обществено училище, трябва да се подчини, за да му промият от главата разрушителния дефект, наречен индивидуалност. Техниките за социализация, използвани от Вундианите, създават роботи, а не социални хора. Действайки от Учителския колеж на Колумбийския университет и по-късно основаното училище "Линкълн", и зависещи от постоянните инжекции с Рокфелерски пари, основните светила в полето на Вундувската психология, включително Торндайк, Кател, Ръсел и Дюи, дадоха начален тласък на "образователната" психология, по този начин преправяйки лицето на американските училища. И много от тези последователи на Вунд били много прями в изказваният си, че целта на образователната психология била създаването на Нов Световен Ред.

До 50-те години (1950) Учителският колеж бил, неоспоримо, най-мощната образователна сила в Америка, като приблизително една трета от всички училищни президенти и декани, и една четвърт от всички американски учители, били дипломирани в него. Сигурно било окуражаващо за Рокфелерови и сбирщината им да гледат как материалистичната психология и образование са спечелили, и вече били приети като норма в американските учебни системи.


Бележки:

1. Gatto, John Taylor, "Origins & History of American Compulsory Schooling," an interview conducted by Jim Martin, Flatland magazine number 11 (Произход и история на задължителното американско училище)
2. Sutton, Antony C., America's Secret Establishment. (Billings, Montana: Liberty House Press, 1986); Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia: Revelation Books, 1987) (Проклятието на Канаан)
3. Hall, G. Stanley, Cited in Sutton
4. Dewey, John. Cited in Ralph A. Epperson. The New World Order. (Tucson, Arizona: Publius Press, 1990)
5. Lionni; Sutton; Dewey, John. Quoted in Allen, Gary, "Hands off our Children!," American Opinion, volume XVIII, No. 9, October, 1975 (Долу ръцете от децата ни!)
6. Dewey, John, My Pedagogic Creed, cited in Sutton
7. Gatto
8. Thorndike, Edward L., The Principles of Teaching Based on Psychology. (New York: A.G. Seiler, 1925) (Принципите на обучението, основано на психологията)
9. Thorndike, Edward L., and Arthur I. Gates, Elementary Principles of Education. (New York: Macmillan, 1929)




Рентгенови снимки на мозъчни предаватели.





Д-р и г-жа Скинър преглеждат дъщеря си Деби, вадейки я от "кутия на Скинър". Деби извърши самоубийство в 20-те си години.

Тагове към темата: