Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: Glasberg в Декември 28, 2019, 03:35:27 pm

Титла: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Декември 28, 2019, 03:35:27 pm


Въведение към темата "Разбиване на митовете на Дарвинизма":



Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Декември 29, 2019, 02:22:44 pm

Моля да отговорите на анкетата, за да знам, дали да обясняваме на по-нормален език тайните на изотопното датиране на скали, както и тези на радиовъглеродното датиране. Благодаря ви  8)
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 07:00:19 pm

SELL DARWIN SHORT. ДАРВИН Е МЪРТЪВ


Поствам едно изключително видео за Великовски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8), който би трябвало да се превърне в задължително четиво.

Някой има ли представа, дали книгата на Великовски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8) е предеведена на български?



https://www.youtube.com/watch?v=321XGHX1zaE
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 07:11:31 pm


Относно Великовски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8) препоръчвам горещо неговата Катастрофична теория (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC).

Списък на катастрофичните му идеи можете да намерите ТУК (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC) на български.

Бих казала, че Великовски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8) тотално прави теорията на Дарвин (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B7_%D0%94%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD) за еволюцията на пух и прах.


Също така внимание заслужават негови хипотези, които са потвърдени от науката, като:


Цитат
Фараонът Тутанкамон (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD) е умрял не в средата на XIV век пр.н.е., а 5 – 6 века по-късно – 1955 г. в книгата „Earth In Upheaval“: февруари (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8) 1964 (https://bg.wikipedia.org/wiki/1964) г. Е. Ралф от Пенсилванския университет с радиовъглероден анализ датира смъртта му в средата на IX век пр.н.е. Науката не приема тази датировка – обявява я за грешка в калибрацията на метода, и от тогава дати от радиовъглероден анализ, несъвпадащи с традиционната хронология, просто не се публикуват, обявяват се за грешка или резултат от замърсяване на пробата.[24] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#cite_note-24)



Супер интересна е и неговата Ревизирана хронология (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#%D0%A0%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F):



Цитат
Според Великовски конвенционалната хронология на Близкия изток (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA) и класическия свят, основаваща се на Египетската хронология Sothic dating (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Sothic_dating&action=edit&redlink=1) и списъкът на царете на Манетон (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD), е тотално объркан. В това той вижда причината за очевидната липса на корелация (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F) между събитията в Библията и тези в околните страни, а също и за енигматичните „тъмни векове (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5)“ в Гърция (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F) и на други места. Великовски премества редица години на царуване и цели династии от Старото царство (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE) към времето на Птолемеите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B8) с цели векове (новата подредба той нарича Ревизирана хронология).


Поставя Изхода на Евреите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_(%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F)) в края на Средното царство, точно преди (по време) на завладяването на Египет от Хиксосите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D1%81%D0%B8).


Той предлага и още няколко промени, целящи синхронизация на събитията, стигащи до времето на Александър Македонски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8). Така според него се елиминират тъмните векове и се синхронизират събитията в Библията с тези в историята на Херодот (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%82).


Тези идеи са развити накратко в статията му „Theses for the Reconstruction of Ancient History“, но „Векове на хаос“ е първата му голяма книга по въпроса. Тя е последвана от „Едип и Ехнатон“, Морски народи“ и „Рамзес II и неговото време“, а още два тома остават непубликувани, но сега могат да се намерят в архива му: „Завоеванията на Асирия“[19] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#cite_note-19) и „Тъмните векове на Гърция“[20] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#cite_note-20).


Макар и отречени от водещите историци, идеите му са приети и доразвити от имена като Давид Рол и Питър Джеймс, които предлагат собствена хронология.


Едвин Шор (на английски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA): Edwin Schorr) прилага хронологията му в своите изследвания на Микена (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B0)[21] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#cite_note-21), a Ян Самър (на английски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA): Jan Sammer) продължава проучванията за тъмните векове[22] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#cite_note-22).


Една от предлаганите корекции, произтичаща от анализа на сведенията в Илиада (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0) за описаните събития (примерно Олимпийските игри (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8)) и участващите исторически личности (племена), е Троянската война (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0) да се премести от 13 – 12 век пр.н.е. към 9 – 8 век пр.н.е., което съвпада и с предложената от Нютон (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D1%8E%D1%82%D0%BE%D0%BD) хронология[23] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#cite_note-23).
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 07:47:03 pm


Освен това искам да споделя линк към книгата на Асен Чилингиров (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%A7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2), „Вулканите, наводненията, археологията, политиката (http://www.otizvora.com/files2015/tschilingirov//atch-vulkani-2013.pdf)” София, 2010.

Моля, ако откриете добри четива, които разбиват теорията на Дарвин (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B7_%D0%94%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD) за еволюцията, да ги споделяте тук.

Благодаря ви!
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 07:58:07 pm


В следващите няколко поста ще се опитам да вмъкна някои цитати от книгата на Асен Чилингиров (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%A7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2), „Вулканите, наводненията, археологията, политиката (http://www.otizvora.com/files2015/tschilingirov//atch-vulkani-2013.pdf)”.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/MSH82_st_helens_plume_from_harrys_ridge_05-19-82.jpg/1280px-MSH82_st_helens_plume_from_harrys_ridge_05-19-82.jpg)

Вулканът Света Елена (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%82_%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%81_(%D0%B2%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD))


(http://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2010/06/vulkan-karta2.jpg)
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 08:15:41 pm
Цитат


Геофизичните изследвания в района на вулкана Св. Елена, извършени през следващото десетилетие, показват там ускореното протичане на редица геофизически процеси, за които дотогава се считаше, че са константни. Или с други думи: процеси, за които се знаеше, че протичат за точно определено време, в околността на вулкана протичат многократно по-бързо. Това са процесите, свързани с разпадането на атома в тежките метали, на които досега се основава хронологията при изследването на дълготрайните процеси, в това число и при останалите небесни тела. И туй показва, че не разполагаме с постоянен и неизменен еталон за това измерване, а нашите познания се основават единствено на предположения и на увереността в неизменността на прилаганите досега еталони. А за да не бъде разколебана тази увереност, сведенията от изследванията по територията около вулкана Св. Елена изчезват както от научно-популярната, така и от научната литература – все едно, че такива процеси не са протичали и изследвания за тях не са правени.

Същото става и с резултатите от компютърната симулация, извършена от сътрудниците на Алварес. В какво се състои тази симулация и каква цел е преследвала тя? Алварес влага голяма част от сумата, получена от Нобеловата награда, за финансиране на един научен проект, разработен от него и няколко негови сътрудници с цел да установи какви данни съществуват за катастрофи на нашата планета, причинени от метеорити, които са паднали на земята, а не са изгорели в атмосферата. До Алварес (а за мнозина учени и досега!) съществуваше дълбокото убеждение, че такива метеорити са падали само през минали епохи, отдалечени от нас на много десетки милиони години – какъвто е бил случаят с метеорита „причинил преди 50 милиона години измирането на динозаврите“. И за укрепването на тази с нищо недоказана и недоказуема дата, преди по-малко от две десетилетия бе стартирана цяла мултимедиална програма, преследваща от своя страна и целта да потвърди някои от най-оспорваните твърдения на привържениците на Дарвиновата еволюционна теория. И като парадокс, в тази кампания – а и до сега – беше цитирано многократно името на Алварес, който бил доказал, че „измирането на динозаврите преди 50 милиона години се дължи на падането на метеорит“ – макар, че Алварес много внимателно се въздържа да цитира каквито и да било дати, свързани с падането на този метеорит. А какви последствия за нашата планета може да има падането на един метеорит със средна величина от приблизително 5 км в диаметър ще покаже компютърната симулация, извършена в 1996 г. И наистина показва! Но тези резултати биват незабавно засекретени и днес ние знаем за тях само от някои сведения, разпространени въпреки почти пълната блокада, наложена „от горе“. Макар че при тези сведения липсват точните цифрови данни, дори и без тях ние днес можем добре да си представим резултатите от една подобна катастрофа – за пример само ще отбележим, че диаметърът на метеорита, паднал някога в Мексиканския залив, е бил около 10 км – двойно повече от диаметъра на фиктивния метеорит, изследван при компютърната симулация. И от тази симулация се установява, че метеорит с такъв диаметър, паднал на земята или в океана, е в състояние да пробие земната кора и предизвика развиването на температура над 50,000° С, която от своя страна ще доведе до изпарението и йонизирането на огромни количества вода, водещо след себе си до верижни ядрени процеси по цялата планета.  А за да знаем, че органична материя не може да съществува при такава висока температура, не е нужно висше образование по биология – нека не забравяме, че дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), носител на наследствената информация в клетката, се разлага при температура от +80° C, а това означава, че след всеки от до сега откритите пет паднали върху земята метеорити, животът е трябвало наново да се зароди и да започне развитието си, за което, според привържениците на Дарвиновата теория, са били нужни милиарди години. И това ни обяснява защо резултатите от компютърната симулация, извършена от работната група на Алварез, изчезват от „научната“ литература, където според общовъзприетата конвенция не се публикуват сведения и данни, противоречащи на Еволюционната теория на Дарвин – също както в средновековието беше забранено публикуването на всякакви материали, противоречащи на учението на църквата. Само местата на „науката“ и „лъженауката“ днес са разменени.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 08:19:43 pm
Цитат


Какво значение имат тези сведения за историята и археологията?

Изключително голямо. Те решават окончателно един спор, започнал преди половин век, в началото на 1950-те години, във връзка с използването на изотопа 14С за измерване на времето в археологията и съответно – в историята. Макар и за прилагането на този изотоп с такава цел да съществуваха значителни ограничения, американският физик Либи (Willard Frank Libby, 1908-1980) успя да го наложи, като методът за измерване на протеклото време от създаването на археологически артефакти до сега получи названието „Радиовъглероден метод“ или „Метод 14С“, а на Либи бе присъдена в 1960 г. Нобелова премия за физика.

Ограниченията за прилагането на този метод са били добре известни както на неговия откривател, така и на неговите критици и поддържници – от обширната литература против използването на Метода 14С ще спомена тук само две публикации, които все още могат да се четат и свалят от интернет: съдържащата богат информационен материал и незагубила своята актуалност за близо половин век статия на известния руски историк и публицист Лев Самуилович Клейн (*1927) „Археология спорит с физикой“, публикувана в спис. „Природа“ още през 1966 г. (→
http://hbar.phys.msu.ru/gorm/dating/klein.htm ) и два варианта на монографията от Christian Blöss и Hans-Ulrich Niemitz, „CI4-Crash: Das Ende der Illusion, mit Radiokarbonmethode und Dendrochronologie datieren zu können“, Berlin, 1997, 2 2000: със съкратен текст → http://www.ilya.it/chrono/pages/с14crashdt.htm и пълен текст → http://www.pdf.li/c14crash.pdf . Ограниченията се съдържат преди всичко в обстоятелството, че този метод може да бъде използван само при константна стратосфера, хидросфера и биосфера. Или с други думи, при несъблюдаването на това условие, получените резултати са неверни и следователно – неизползваеми. 


А кои са факторите, способни да нарушат и изменят състоянието на стратосферата, хидросферата и биосферата? Те са били добре известни и преди половин век, и сега, като включват както външни облъчвания, така и всевъзможни геофизични катастрофи. Но и тогава, и сега, не е било и не може да бъде известно в каква степен тези външни фактори влияят на резултатите – а както ще се окаже след полувековното прилагане на метода, разликата между реалното време и времето, показано съобразно с изчисленията според този метод, може да надмине не само няколко десетилетия, но и столетия, та дори хилядолетия.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 08:32:17 pm
Цитат


Решаваща роля за възприемането на Метода 14С в археологията и историята играе един спор, продължил дотогава почти век и половина. Този спор възниква при опита да се координира старогръцката – респективно римската – хронология с египетската, при който се оказват значителни несъответствия най-малко на три места и то с два-три до над осем века – първото приблизително между годините 700 и 1000, второто между годините 1100 и 1400 пр. Хр., а третото – в края на четвъртото хилядолетие, изчислени според гръко-римската хронология. За тези години липсват каквито и да било събития, които да ги запълнят, също както липсват надписи, потвърждаващи съществуванието им – и то в границите на цяла Евразия. С възприемането на Радиовъглеродния метод учените се надяваха най-после да получат един еталон, с чиято помощ биха могли да се запълнят „тъмните“ векове – dark ages. А това название за въпросните периоди съществува като „terminus technicus“ и читателят ще го срещне във всички популярни и научни трудове и справочници по хронология. По такъв начин решаването на този тъй важен въпрос археолозите и историците предоставиха на физиците, за чиято „точна“ наука сред тях не съществуват никакви съмнения, като се надяваха, че последните ще успеят посредством координирането на различните резултати с така нареченото „калибриране“ да уточнят данните.


За изследванията с новоустановения метод възникна в Европа и Америка цяла hitec-индустрия. Но докато в началото на 1970-те години при всички големи технически университети в САЩ, ФРГ, Франция и Великобритания вече имаше над 70 съответни лаборатории, в така наречения Източен блок изследванията се монополизираха само в два изследователски института – при Академията на науките на ГДР в Източен Берлин и при АН на СССР, като последният влезе от самото начало в силно засекретената област на космическите изследвания. В него постъпваха и всички получени при изследванията на археологическите артефакти резултати, които по това време на Запад не бяха секретни.

По такъв начин съветският център за изследвания с Метода 14С пое и задачата да „координира“, т.е. нагажда, разните резултати, включително получените и в лабораторията при АН на ГДР в Източен Берлин, където се изследваха пробите от България, Румъния, Унгария и Полша. Този научно-изследователски център разполагаше и с проби от археологическите разкопки, извършени от германски археолози преди Втората световна война в Троя и Микена, но също и в голям брой други обекти в Турция през ХІХ и началото на ХХ век. Тъй като лабораторията и научният център монополизираха цялата дейност в Източна Европа и този център беше в най-тясна връзка с главния център в СССР, уеднаквяването на резултатите вече не представляваше никакво затруднение. А от началото на 1970-те години при координацията на получените проби за изследване с Радиовъглеродния метод в СССР начело застана един съветски учен, чийто подпис виждаме още на първия списък-каталог на получените данни от пробите, изследвани с 14С от цял свят. Това беше професор Павел Маркович Долуханов (1 І 1937 – 6 ХІІ 2009). Обозначението на неговата специалност ще варира многократно през последвалите четири десетилетия, давано отначало като археолог и географ, а накрая – климатолог и етнолог. В 1989 година той беше инсталиран от КГБ в главния център за изследвания и координация на Метода 14С във Великобритания, намиращ се в университета в Нюкесъл (Centre for Archaeology of Central and Eastern Europe), чийто директор той стана в 1996 г., за да възглави две години покъсно и учредената също от него Международна интердисциплинарна работна група за изследване етническия и лингвистичен произход на Северна Европа (International interdisciplinary group on the ethnic and linguistic origins of North Europeans). През 2003 и 2009 г. Долуханов организира под егидата на ЮНЕСКО двете най-големи до сега международни климатологични конференции, а в последното му представяне в руската телевизия през 2009 г. водещата предаването го назовава „бележит етнолог“, без да пропусне да отбележи, че той е професор в един от видните великобритански научни институти, университета в Нюкесъл – цялото 50-минутно предаване, излъчено от Пети канал на Руската телевизия, интересуващият се читател може да види в интернет и дори да си го запише и сам да се удивлява на теориите на „бележития етнолог“ за „произхода на руския етнос непосредствено от южноафриканските човекомаймуни“ → http://www.5-tv.ru/video/503481/ – а пълният текст на статията на Долуханов по същия въпрос в сп. „Природа“ е достъпен и в интернетен вариант → http://inauka.ru/analysis/article91621/print.html.


На новия си пост във Великобритания Долуханов разшири вече в глобален мащаб своята дейност при координирането на резултатите от изследванията с Метода 14С, като ги „съгласува“ със своята дейност – отначало с изследванията си според разработената от него програма по проекта ГЕНОМ но също така паралено и едновременно с изследванията в областта на климатологията – за тази глобална мнима научна дейност българските читатели бяха своевременно информирани, макар и името на Долуханов да не се появи дори във Великобритания, където скандалът със скъпо заплатени фалшиви експертизи беше разкрит и в продължение на няколко седмици стоя в центъра на вниманието на обществеността. Но това име не се появи също в специалната научна литература във Великобритания и в Русия, където то, поради важните постове заемани от Долуханов в течение на четири десетилетия, трябваше да бъде след смъртта му поне споменато – за него излезе само във водещото английско списание ANTIQUITY кратък некролог от най-близкия му сътрудник, проф. Джеф Бейли (Geoff Bailey), съдържащ редица неверни сведения относно неговата дейност, включително твърдението, че бил емигрирал със семейството си от СССР, но нито дума за дейността му в областта на климатологията и за обстоятелствата около неговата смърт. А в Русия дори и такъв некролог не бе публикуван, въпреки че до последните дни на живота си той заемаше важен пост в Росийската академия на науките. В рускоезичната преса се появи само кратка статия за него в украинското списание STRATUM +, а в линка към липсващата статия за него в руската ВикипедиЯ се дава само датата на смъртта му заедно с рожденната дата и бележката, че такава статия липсва и трябва да се състави.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 08:40:21 pm
Цитат


Четирите десетилетия, последвали възприемането на Метода 14С при археологическите изследвания, не внасят никаква яснота по проблема с липсващите дати за „тъмните“ векове, а още повече ги задълбочават. Между новооткритите артефакти не се намират никакви, които да запълнят или дори поне да се включат в този период от време – ще напомня на читателя, че при първата и втората поредица от „тъмни“ векове не става въпрос за няколко десетилетия, а за над половин хилядолетие: вековете между митичната Троянска война и началото на елинската цивилизация. А за тази Троянска война единственото писмено „историческо свидетелство“ е поемата на Омир, описващ, свързаните с нея събития с точността на жив свидетел половин хилядолетие по-късно. Но всеки историк – специалист или любител – знае, че тя се е състояла „около 1200 година пр. Хр.“ За нея не знаят само съвременните писмени извори на съседните народи, за които това „бележито събитие, разделящо европейската история от предисторията“, преминава съвършено незабелязано. И тук данните от изследванията на артефактите с Метода 14С не могат да помогнат, защото от една страна отнасят събитията в много подълбока древност, а от друга страна сред тях липсват дати от междинния период, т.е. от „тъмните векове“, и то при положение, че сред съхраняваните досега материали от извършените през ХІХ и началото на ХХ век разкопки има достатъчно проби, използваеми за изследвания със 14С. Проби ще бъдат взети и при разкопките в Крит, Микена, но и по целия Балкански полуостров, включително по нашите земи. И те са от всички останали исторически епохи, освен годините от „тъмните векове“.


Но и сред артефактите, чиято хронология е „точно установена“ при изследванията им с Радиовъглеродния метод, се появяват такива противоречия, че всеки археолог, способен да мисли, би следвало да се усъмни в тяхната датировка. Защото преди да се появи този метод, археологическите артефакти се сравняваха по определени показатели, свързани с техния външен вид и материала, от който са изработени, както и с начина на изработката им, определящи връзките и отношението между различните находки – независимо от това, дали при тях се касае за произведения на приложното или изяшното изкуство, оръдия на труда, култови обекти, погребения и строителни съоръжения. С въвеждането на новия „научен“ метод археолозите се освободиха от трудоемката работа по изучаването и сравняването на получените данни от археологическите разкопки, като признават вече за меродавни само данните от изследванията с този метод. И то дори когато съвсем очевидното подобие при някои артефакти, свидетелстващо за възникването им в течение на кратък период от време и при еднакви условия, в едни и същи занаятчийски работилници, явно и недвусмислено противоречи на получените резултати от изследванията със 14С, отдалечаващи тези артефакти помежду им с много десетки, стотици и дори хиляди години. А това ще срещнем едва ли не при всички археологически артефакти от нашите земи, възникнали преди средата на първото дохристово хилядолетие. И тези изследвания по такъв начин ще трябва да покажат, че животът от която и да е селищна могила в нашата родина от среднокаменната, новокаменната, медната и бронзовата епоха е протекъл в течение на много столетия и дори хилядолетия, както и че през всички тези столетия и хилядолетия едни и същи грънчарски или металообработващи работилници произвеждат оръжия или гърнета и паници напълно еднакви по форма и с една и съща украса. При всичката консервативност на майсторите-занаятчии обаче, приписвана им от археолозите, такова явление е невъзможно и немислимо – особено когато тези занаятчии влагат в произведенията си също и своя индивидуален усет за красота и изящност, което съвсем не е рядко явление дори в най-дълбоката древност и ще можем да забележим даже на безброй предмети с утилитарно предназначение. И тъкмо украсата на грънчарските произведения за ежедневна употреба, а в още по-голяма степен и разнообразието на формите при култовите предмети от новокаменната и каменномедната епоха, свидетестват много често за изявена индивидуалност на техните създатели, така че дори при тези занаятчийски произведения ние няма да намерим и две с еднакви форми или с една и съща украса. Но и на едно друго обстоятелство заслепените от „абсолятно точните резултати на точната наука“ археолози не обръщат достатъчно внимание – а това е броят на предметите, открити при археологическите разкопки на която и да е селищна могила или селище от старокаменната до бронзовата епоха в нашите земи. Дори да се абстрахираме от огромните количества остатъци от нашата собствена материална култура, които ние ежедневно изхвърляме на боклука и остават след нас за бъдещите изследователи, това, което откриваме днес като остатък от някоя от миналите култури по нашите земи, за всяка от които е възприето определено название, трудно може да свидетелства за такава продължителност на живота, каквато ѝ определят физиците и археолозите и при която трябва да приемем, че всеки жител си е служил през целия си живот с една единствена глинена паница и дори, че тя била използвана и наследявана последователно от няколко поколения. Но и от тези жители на предисторическите селища по нашите земи, обитавали ги според същите физици и археолози в течение на три и дори четири хилядолетия, те до сега са открили нищожен брой гробове – без да са в състояние да дадат някакво обяснение и на това тъй важно обстоятелство.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 08:49:23 pm
Цитат


За тези връзки ние разполагаме днес с достатъчно много материални свидетелства, позволяващи ни да определим хронологичните граници на отделните културни епохи по нашите земи и според установената относителна хронология на Мала Азия, но също Иран, Халдея и дори Египет. Или с други думи: паметниците на материалната култура от доисторическите епохи у нас могат да бъдат свързани със съответните паметници у народите от Древния Изток, и то независимо от показателите според Радиовъглеродния метод.


Столетията и дори хилядолетията, разделящи датировката на артефактите от новокаменната, каменно-медната, и даже бронзовата епоха, открити в Югоизточна Европа, включително нашите земи от археологическите артефакти, открити в Близкия Изток, не изненадват археолозите. Във великобританската и съветската археология е възприета теорията на австралийско-британския археолог Гордън Чайлд (Gordon Childe, 1892-1957), от 1927 г. оглавяващ професорската катедра по археология при университета в Единбург. Пренасяйки учението на Дарвин и Маркс върху древната история, той изобретява така наречената „Неолитна революция“, при която „маймуноподобните човеци“ започват внезапно да създават оръдия на труда и дори си изнамират още през старокаменната епоха своя писменост. Тъй като за потвърждаването на своята теория той не разполага с никакви абсолютни хронологически критерии, произлизащи от археологическите артефакти, а още по-малко с данни за техните създатели, той се основава единствено на своя „нюх“ като археолог и на марксистко-дарвинстките учения на своите колеги в британските университети, където тези учения цъфтят и процъфтяват, а с неговия принос дават и първите си плодове.


В 1935 г. Чайлд посещава и СССР, където неговите идеи се възприемат с въодушевление – макар той и да не е особено очарован от догматизма, с който тези идеи вече се прилагат там повсеместно в науката и при който теорията взима приоритет пред практиката, като дори я замества и в края на краищата измества. А последвалите две десетилетия след първия му контакт със съветската наука и политическа система, чиято безкомпромисност за първи път ще кулминира при кървавото потушаване на унгарското въстание в 1956 г., показват ясно на Чайлд до къде могат да доведат също и неговите грешки, при които и той поставя теорията над практиката. И сам слага край на живота си, без да доживее и види техните резултати. Защото именно прилагането на Радиовъглеродния метод през следващия половин век ще изнесе на дневна светлина не само заблужденията на Чайлд, но и на цялата марксистка идеология, залегнала в основите на археологическата наука, но също на биологията и генетиката.


А тъкмо на нашите земи и непосредствено граничещите с тях области с археологическите разкопки и изследвания през 1960-те и 1970-те години се появяват първите основания за съмнение както в теорията на Чайлд, така и в практиката на Метода 14С.


Ако за археолога дарвинист и марксист възникването на писменост и художествени произведения, изработени с изключително техническо съвършенство от „революционерите“ през старо- и новокаменната епоха е нещо напълно естествено, всеки разумен и мислещ човек много трудно би могъл да се съгласи с неговите доводи, дори когато са подкрепени с „точни дати“, извлечени с помощта на Метода 14С. Световната общественост е потресена от фактите, поднесени ѝ от археолозите – а това са немалобройните знаци от непозната и все още неразчетена писменост, намерени по различни места в Югоизточна Европа и съкровищата от Варненския некропол, които ѝ се показват на много изложби в Европа, Америка и Азия – а доказателствата за тяхната дълбока древност ще бъдат представени от най-добрите световни експерти въз основа на една наука, спрямо която никой не се осмелява да изкаже и най-малкото съмнение. И светът се преклоня пред дълбоката древност на писмените паметници и на забележителните художествени произведения, изработени от човеци в каменния век без инструменти от твърди метали, каквито те дори не са познавали. Така митът за „Неолитната революция“ се утвъждава, без никой да запита какво правят „революционерите“ през последвалите три хилядолетия. Освен едни и същи гърнета и паници с една и съща украса.


Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 04, 2020, 10:36:18 pm


Ако някой от вас иска книгите на Великовски на руски, давам линкове на личен.



(https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQNd7DNWHq01gOd1sw_MMbLl6M_7PXk9GPXgEbTHFx7YsHgfMTa&s)(https://cdn1.ozone.ru/multimedia/1000185145.jpg)(https://i.livelib.ru/boocover/1000706075/200/95b3/Immanuil_Velikovskij__Ramzes_II_i_ego_vremya.jpg)

(https://www.rulit.me/data/programs/images/stolknovenie-mirov_309673.jpg)(https://na5ballov.pro/uploads/posts/2018-12/1545656240_2711924.jpg)

Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 05, 2020, 05:31:38 am

Още едно клипче за Великовски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8), което задължително трябва да се гледа, ако някой, подобно на мен, го мързи да чете цялата книга:



https://www.youtube.com/watch?v=Gouqy4OghyY
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 06, 2020, 12:09:37 pm

Catastrophist and maverick scientist/cosmologist Immanuel Velikovsky, probably one of the most abused scholars in history, wrote:


Цитат
Most controversial is the evolutionary question. I have done a great deal of work on Darwin and can say with some assurance that Darwin did not derive his theory from nature but rather superimposed a certain philosophical world-view on nature and then spent 20 years trying to gather the facts to make it stick.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 16, 2020, 04:39:47 pm


На когото му попадне ето тази книжка, да не я изпуска:

(https://images-na.ssl-images-amazon.com/images/I/719bT23%2BX-L.jpg)


Авторите, D.S Allan & J.B. Delair, са топ учени.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 16, 2020, 04:46:55 pm


When the Earth Nearly Died / КОГАТО ЗЕМЯТА ПОЧТИ УМРЯ (https://web.archive.org/web/20101123135334/http://www.knowledge.co.uk/xxx/cat/earth/)




ВЪВЕДЕНИЕ


Поверията за съществуващ в далечното минало Златен век (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)) и за падение от благополучие във варварство поради катастрофи с апокалиптични размери, е залегнал в спомените и древните писания на много народи.


Цитат
Златната епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)) или Златен век (на старогръцки (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA): χρύσεον γένος chrýseon génos „Златен род“, на латински (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA): aurea aetas, aurea saecula „Златна епоха“) е понятие от древната митология (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F). Това е като идеалното състояние на мирната прафаза на историята на човечеството преди създаването на цивилизацията. Според гръцкият мит, взет и от римляните, тогава социалното положение било оптимално и хората прекрасно живели в хармония с природата, тяхната естествена среда. Войни, престъпления и прегршения тогава са били непознати. По това време властвал титана Кронос заедно с братята и сестрите си. През следващата епоха започнали морално падение, жажда за могъщество и собственост и условията за живот се влошили.


Зевс (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%B2%D1%81) решава да прекрати Златната епоха с големия Девкалионски потоп (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD), Девкалион (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD) и Пира (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B0_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)) са единствените оцелели, понеже Прометей (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%B9) бил заповядал навреме на неговия син Девкалион, да построи един кораб.

Източници


Външни препратки
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 17, 2020, 04:42:44 pm

Тези понятия обаче се считат от конвенционалната наука за чиста измислица. Наличието на изненадващо количество фактически доказателства, които подсказват, че тези разкази всъщност се основават на поредица от събития, наистина преживяни от човечеството, обикновено се игнорират или се третират с голяма предпазливост от установената наука, до голяма степен заради това, че опитите да се обясни как е настъпил този Златен век, до този момент са неубедителни или неприятно заплашителни за ортодоксалните тълкувания на историята.


Реалната история на човечеството обаче е далеч по-драматична и интересна, отколкото предполага конвенционалната версия. Книгата „Когато Земята почти умря (https://www.amazon.co.uk/When-Earth-Nearly-Died-Catastrophic/dp/1858600081)“, предлага вълнуващо и предизвикателно ново тълкуване на наличната в момента информация.



(https://images-na.ssl-images-amazon.com/images/I/41ffciqpWnL.jpg)






Когато Земята почти умря (https://www.amazon.co.uk/When-Earth-Nearly-Died-Catastrophic/dp/1858600081)“ разказва, как Златният век (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)) на мирни условия и умерен климат завършва травматично в огромна катастрофа преди около 11 500 години. Това е част от катаклизъм, разстроил цялата Слънчева система (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0), унищожил поне една голяма планета и нейния спътник, и опустошил Марс и Земята.


Сред бруталните геофизични последици, претърпени от Земята, са масивни разломи по земната кора, пренастройка на земната ос, образуване на нови планини и повсевместно реаранжиране на суша и море. Тези промени са придружени от ужасяващ глобален пожар, гигантски потоп и това, което е описано като „срутване на небето“, както и бомбардировка от отломки от разпадащия се спътник на унищожената планета.


Голяма част от растителния и животинския свят на Земята е унищожен от тези ужасяващи събития. Останките често са погребани под и в огромни новобразувани находища, както на сушата, така и под морето. На други места те са струпани в пещери.


Степента на щетите е толкова голяма, че непосредствено оцелелите се оказват буквално катапултирани в един нов свят.


Авторите правят извода, че най-вероятноят кандидат за причина за това ужасно бедствие е експлозия на Свръхнова, която в астрономическия мащаб става неудобно близо до нашата Слънчева система (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0) сравнително скоро.


Тази история е разказана от различни гледни точки: проучване на земни органични останки; доказателства от настоящи земни форми; свидетелства на геофизиката и астрономията; и традиционните разкази и спомени на многобройни народи по света.


Накрая става ясно, че изобретената от съвременната наука „Ледникова епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4)“, избягва огромно количество важни доказателства, които сочат към по-скоро различна интерпретация на събитията.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 17, 2020, 05:14:20 pm

ЧАСТ 1: ИЗГУБЕНО НАЧАЛО



Науката днес твърди, че приматите живеят на Земята от поне три милиона години и че съвременният, изправен човек съществува от стотици хиляди години, като бавно се е адаптирал на осезаемо променящата се Земя. Конвенционалната съвременна догма настоява, че има постепенна и постоянна еволюция на съвременните хора от примитивните култури, тъй като те са възникнали от враждебната среда на Ледниковата епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4), сковала света в продължение на милион години.


Тази картина на униформизма (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC), която твърди, че условията на околната среда обикновено се развиват безкрайно бавно, съществувава само от около 150 години.



Цитат
Униформизъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC) е един от принципите в съвременната геология (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F). Формулиран е от Джеймс Хътън (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%A5%D1%8A%D1%82%D1%8A%D0%BD) и разширен от Джон Плейфеър (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%84%D0%B5%D1%8A%D1%80) и Чарлз Лайъл (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B7_%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D1%8A%D0%BB). Според него, процесите, които са се осъществявали в миналото, продължават да се осъществяват и в наши дни.[1] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC#cite_note-1) Този принцип е обратен на принципа на катастрофизма (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&action=edit&redlink=1), според който отличителните черти на земната повърхност са се появили внезапно в миналото вследствие на процеси, коренно различни от настоящите.


Привържениците на двата теоретични принципа водят ожесточен спор през 18-ти и 19 век. Проблемът се корени в това, че униформизмът е несъвместим с някои религиозни вярвания, и по-специално с някои събития по начина, по който са описани в Библията (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F).


Междувременно, униформизмът е претърпял промени през своето развитие. Преди 20 век и възприемането теорията за тектониката на плочите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5) геолозите смятат, че повърхността на Земята е такава, каквато е била при създаването ѝ, обяснявайки възникването на планините с нагъването на скалите при изстиването им.


В последните десетилетия на 20 век дефиницията на униформизма търпи промени, за да се отчете влиянието на някои катастрофични явления от земното минало, като например влиянието на сблъсъка с метеорити (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82) или периоди на интензивна вулканична дейност. Днес принципът се формулира приблизително така: „геоложките сили са в по-голямата част от времето бавнодействащи и остават непроменени с течение на времето“.


Учените са забелязали, че често глината, чакъла и пясъците в различни части на света изглеждат положени при хаотични условия върху скални повърхности, които са пулверизирани, раздробени или полирани. Ранните авторитети приписват това на мощни наводнения или на някакъв друг катаклизъм. Поддръжниците на тази теория стават известни като „катастрофисти (https://en.wikipedia.org/wiki/Catastrophism)“. Впоследствие, аргументите им загубват покровителство и пионерите на тогавашния нов предмет на глациологията (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F), преди век и половина, „изобретяват“ Ледниковата епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4), продължила милион години, за да отчетат много от характеристиките на земната повърхност. Епохата на Плейстоцена (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD), за да приюти доказателствата, за които се предполага, че подкрепят изобретението „Ледникова епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4)“.


Първа част на „Когато Земята почти умря (https://www.amazon.co.uk/When-Earth-Nearly-Died-Catastrophic/dp/1858600081)“ предизвиква съвременните теории, демонстрирайки в подробно проучване, че добре установените геоложки, палеонтологични и биологични доказателства сочат, че тази планета е претърпяла внезапни и много драматични физически промени преди около 11 500 години. (Според авторите, не е имало „Ледникова епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0)“, а много по-късен голям студ). Почти всички явления, приписани на конвенционалната теория за Ледниковата епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0), могат да бъдат интерпретирани като резултат от естествени сътресения със световни пропорции. Авторите, позовавайки се на подкрепящи доказателства с добра репутация, твърдят, че съвременните големи планински вериги и големите отмествания на земната кора, които наред с огромните сеизмични и вулканични изригвания променят лицето на Земята, всъщност са се случили принудително, стихийно, бързо и сравнително съвсем наскоро.


Тук са приведени доказателства, които не съответстват на униформизма (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC). Например, Сибир (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80), най-студената област в света, където никога не е имало глетчери. Но също така скали, показващи всички класически характеристики на „глетчерно действие“, но очевидно ерозирали по начин, който конвенционалното ледниково действие не би могло да постигне.


Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 17, 2020, 06:21:25 pm

ЧАСТ 2: ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ИЗЧЕЗВАНЕ



Съвременната биология се опитва да адаптира така своите теории, че да съвпадат с конвенционалната доктрина за Ледниковата епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4). Безброй неопровержими факти обаче отказват да се съобразят с това. Някои бележити ботаници открито го опровергават. Те изтъкнат, че алпийската флора трябва да е възникнала в предледникови времена, тъй като от края на Ледниковата епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4) е изминало недостатъчно време за развитието на толкова богато разнообразие от растения. Наличието на идентични видове растения от различни страни на голяма океанска бариера (например между Европа и Гренландия) показва, че в последно време трябва да е имало сухопътна връзка между двете. Останките от типични предледникови Плиоценски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD) или Миоценски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD) видове (според конвенционалната теория, на възраст поне десет милиона години) често се оказват едва фосилизирани. Също така са дадени редица примери, които показват, че климатът в Северна Европа и в Сибир (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80) е бил много по-мек в последно време, отколкото в момента.


Дадени са примери за дислоцирана континентална флора. В Северния Атлантически океан (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD), например, Азорските острови (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8) и Канарските острови (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8) са били доскоро свързани с онова, което сега е Северна Африка (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0). От този вид доказателства е изградена картина на свят, не много далеч в миналото, който е много различен от този, който имаме сега: картина на голяма непрекъсната сухоземна връзка между Северен Сибир (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80) и Аляска (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0); на сухоземна връзка между Северо-Западна Европа и Гренландия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)); на огромен континент, свързващ Южна Америка (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0), Африка (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0) и Южния Индийски океан (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD); и на друга, вече предимно потънала суша, в Южния Тихи океан (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD).


Мамутите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%82%D0%B8) и мастодонтите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8) обикновено се считат за животни, които са се приспособили да процъфтяват в ледникова среда. И все пак мамутите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%82%D0%B8), запазени в ледените почви в Сибир (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80), са намерени с треви от умерен климат в стомасите си. Освен това се появяват доказателства, че огромни стада мастодонти (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8) са избити от ранния човек в Северна Америка (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0). Изглежда, мастодонтите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8) са живели в топъл умерен климат и то сравнително доскоро.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0a/MammothVsMastodon.jpg/1920px-MammothVsMastodon.jpg)



Едно от най-забележителните доказателства са животински останки, открити в пещерите, особено в Европа (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0), Азия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F), Южна Америка (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0) и Австралазия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F). Те обикновено се състоят от хаотични срастнали купчини разединени кости от най-различни видове, които никога не биха могли да съществуват съвместно в една и съща среда - тропически (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%86%D0%B8) видове на север и северни видове на много екваториални (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80) места. Можем само да заключим, че някакъв огромен стихиен катаклизъм е породил такава глобална касапница.


В Част 2 са демонстрирани доказателства за това, че огромните геофизични смущения, описани по-рано, са причина за изчезването на много видове, променя света и поражда съвсем различно географско разпространение на оцелелите видове.


Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 18, 2020, 12:11:10 am

ЧАСТ 3: ТРАЙНА ПАМЕТ



Преданията и легендите, които сякаш описват някои от огромните катастрофални събития, които прекратяват Плейстоцена (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD), до този момент не са колективно проучвани подробно. Въпреки че авторите са натрупали огромно количество убедителни и забележителни материали – достатъчно, за да запълни цяла книга – е решено, в тази част да се включи само представителна извадка от този материал.


Авторите изследват възможността някои от разказите и преданията да се базират на фрагментирани спомени за някога реални хора и събития и следователно автентичен отзвук от праисторическата епоха.


Тема, обща за преданията на повечето народи по света, е темата за голямо наводнение или потоп. Често има и препратки към огромен пожар или огнена буря, и за загубена земя или издигане на земя. Нерядко също чуваме за странни вещества, които падат от небето - като чакъл, камъни, парчета желязо или смолисти вещества. Някои говорят за пропаднало небе, за промени във въртенето на Земята, за страшни ветрове, непрекъснати светкавици, вулканични изригвания и кипене на езера и потоци. Често се говори за продължителна тъмнина и дори се споменава за бързо и повсевместно образуване на лед.


В тази част, авторите обединяват някои от преданията, които очевидно са свързани с тези събития. Забележителното е, че много от разказите специално приписват тези промени на космически агент, запомнен под различни имена, от които Фаетон (https://en.wikipedia.org/wiki/Phaeton_(hypothetical_planet)) е едно от най-известните.


Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 18, 2020, 02:39:53 pm

ЧАСТ 4: КОСМИЧЕСКИ КОНФЛИКТ



Авторите предполагат, че днес по-скоро сме в позицията на собствениците на повредена обезобразена от вандали сграда, които, без да знаят кои са вандалите, все пак биха могли да разберат истината за посещението от показанията на очевидци и хаотичното състояние на сградата. Щетите на Земята са само твърде очевидни и разказите на очевидци, споменати в част трета, са описали както посещението, така и щетите.


Част 4 прилича на разгадаване на мистериозно убийство: как е могло да се случи това катастрофално събитие преди 11 500 години? Налага се да бъдат проучени някои основни неща: структурата и магнетизма на Земята; изместване на магнитните полюси или на земната кора; естеството на Слънчевата система (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0) и доказателствата за изчезнала планета. Разгледани са доказателствата за настъпили по това време космически катаклизми и авторите стигат до заключения, различни от тези на Великовски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8) в „Сблъсък на светове (https://en.wikipedia.org/wiki/Worlds_in_Collision)“.


Може би най-забележителната подкрепа за това апокалиптично небесно посещение е тази, са акадски цилиндрични печати, открити в Месопотамия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F). Този древен епос описва, как преди много години спокойствието на Слънчевата система (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0) бива нарушено с пристигането на „нов“ бог, Мардук (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%BA), и проследява последвалата бъркотия сред планетите стъпка по стъпка. Мардук (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%BA) (Фаетон (https://en.wikipedia.org/wiki/Phaeton_(hypothetical_planet)) под друго име) е огромен и внушителен сияен посетител от междузвездното пространство, излъчващ от време на време големи огнени струи. Има забележително описание на причиненото от Мардук (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%BA) разпадане на планетен съсед на Марс (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81), Тиамат (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82), и последвалата му смърт с огромна маса останки на поразената планета.


Авторите анализират Вавилонския епос (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D1%83%D0%BC%D0%B0_%D0%95%D0%BB%D0%B8%D1%88) по отношение на това, как историята му се вписва в това, което сега знаем за нашата Слънчева система (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0). Те разглеждат и други предания, особено от Древна Гърция (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F) и Мексико (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE), които, изглежда, отразяват други аспекти на същата история. Поставят на изпитание някои от измамливо привлекателните аргументи на Великовски (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8) и използват някои от доказателствата от космическите полети на Маринър (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%80), за да опровергаят някои по-ранни теории по тази тема.


Една от рисунките в книгата показва хипотетична схема на пътя на Фаетон (https://en.wikipedia.org/wiki/Phaeton_(hypothetical_planet)) (Мардук (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%BA)) през Слънчевата система (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0). Той е екстраполиран на базата на това, че при някои планети изглежда има доказателства за разрушения, докато други изглеждат незасегнати, и следователно се предполага, че са били отдалечени от пътя му. Авторите твърдят, че огромното влияние на Фаетон (https://en.wikipedia.org/wiki/Phaeton_(hypothetical_planet)) върху някои от планетите подсказва, че той е притежавал необичайно силно електромагнитно поле, което естествено е било привлечено от еквивалентните полета на планетите, които среща и разстройва.


Всеки външен агент, способен да наруши планетарния ход, би следвало да бъде изключително мощен. Кометите и астероидите са несъответстващи кандидати. Имайки предвид наличните доказателства, авторите изказват предположение, че Фаетон е високоскоростен фрагмент с големина на планета от експлозия на Свръхнова (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0). Точно такава Свръхнова (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0) е известна на астрономите като събитието Вела (https://en.wikipedia.org/wiki/Vela_Supernova_Remnant), настъпило необичайно близо преди около 13 000 години, плюс приблизително 1 500 земни години, необходими на Фаетон (https://en.wikipedia.org/wiki/Phaeton_(hypothetical_planet)) за свръхзвуково изминаване на междупланетното пространство.


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/267641main_allsky_labeled_HI.jpg/1920px-267641main_allsky_labeled_HI.jpg)
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 18, 2020, 02:40:27 pm

ЧАСТ 5: АНАТОМИЯТА НА ЕДНА КАТАСТРОФА



Анализът на свидетелствата за света преди „потопа“ показва далеч по-мек и топъл климат от съвременния климат, и буени растения дори в райони, които сега определено са полярни. Такива условия биха могли да съществуват само ако Земята (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F) преди се е въртяла по-бавно и около по-изправена ос (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0_(%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F)) от днещната, като дните са по-дълги, а сезоните до голяма степен недиференцирани. Има данни от редица дисциплини, които сочат, че това в действителност е било така някога. Освен това от ботаническите свидетелства знаем, че разпределението на сушата и морето е било различно от днешното и има много доказателства, които предполагат, че планините и пустините по това време са били по-скромни по размер, а моретата сравнително плитки.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/61/AxialTiltObliquity.png)



Авторите обсъждат средновековна карта на северноатлантическия регион, която точно показва съвременната топография, но Гренландия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)) без ледената й шапка, и редица големи острови, които вече не съществуват. Някои специалисти посочват, че картата включва информация от много по-стари източници. Ако наистина е толкова прецизна, колкото изглежда, то тогава тя е сериозно свидетелство срещу интерпретацията на геофизичните промени по време на Ледникова епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4). Освен това, противно на установената теория, че ледниковите повърхности смачкват основата, върху която лежат, авторите се позовават на дебелия лед в Антарктида, който предпазва пластовете, които в момента покрива. Подобни съображения ясно сочат необходимостта от алтернативно тълкуване на земната история.


Част 5 се занимава с реконструкцията на драматичните и буквално разтърсващи Земята (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F) събития, породени от нахлуването на Фаетон (https://en.wikipedia.org/wiki/Phaeton_(hypothetical_planet)) в Слънчевата система (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0). Когато Фаетон (https://en.wikipedia.org/wiki/Phaeton_(hypothetical_planet)) се приближава до Земята (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F), ефектите са катастрофални. Те включват невероятни електромагнитни и геофизични ефекти на Земята (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F); промяна в орбитата на Луната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BD%D0%B0) и на оста на планетата; гигантски вулканични изригвания и страховити опустошения по цялата повърхност на Земята (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F) и нейната биосфера. Преданията описват „пропадане на небето“ (както би било при термоядрен холокост), вряща вода, липса на слънчева светлина заради вулканите, разломи по земната повърхност, огнени бури и др. урагани, бомбардировка от снаряди и странни предмети (отлаганията на материали с неземен произход са доказателство за това), дъждове от огън или „кръв“, „порой от небето“ (потоп), който прекроява повърхността на Земята (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F) и оставя впечатляващи камари от дървета и животински останки, особено в Арктика (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0); накрая захлаждане – истинската „Ледникова епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4)“, продължила едва 4000 години, (сревнени с концепцията за милиони години Ледникова епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4) в конвенционалната теория).


Много предания разказват за голям студ, пожари, страхотни ветрове, пламтящи фрагменти, спускащи се от небето, наводнения и проливни дъждове, които са пряко свързани със значими с период на интензивен и продължителен мрак след Всемирен потоп (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF). Тези предания са не само съвместими едно с друго, но и отразяват последователността на физическите процеси и ефекти, както са определени и подкрепени от геофизичните знания. Освен това те до голяма степен съвпадат с ефектите, които астрофизиците биха очаквали в случай на преминаване на голям обект със светкавична скорост близо до Земята (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F).

Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Януари 18, 2020, 02:40:48 pm

ЧАСТ 6: ЗАВЕЩАНИЕТО НА ФАЕТОН



Подобно драматично прекрояване на най-новата история на Земята (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F) и нейните последици по отношение на ранната човешка история изисква внимателно осмисляне.

Как е изглеждал светът след стихването на непосредствените и опустошителни физически ефекти? Поразителни количества чакъл, пясък, глина и кал се натрупват по склоновете на хълмовете – дори по върховете на хълмовете – и се разпространяват по долините и по равнините. Новата топография (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F) води до създавенето на нова система от реки и езера. В цепнатините, пукнатините и най-вътрешните недра на пещерите се отлагат органични наноси. Повечето източници на прясна вода са замърсени или отровени от гниещите купища мъртва растителност по бреговете.


Въпросът, как едно живо същество може да преживее такава катастрофа, е много интересен. Съществуват много предания за героите от Потопа (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF) и кивоти (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82). Части от земното кълбо, очевидно, не са били опустошени в една и съща степен. Мнозина сигурно са потърсили убежище в пещерите и наистина редица предания разказват точно това. По своята същност, бедствието Фаетон засяга абсолютно всички хора. Остатъците от предкатастрофичното общество споделят общи убежища в  един свят на абсолютна нищета след катастрофата и биват буквално хвърлени обратно в Каменната епоха (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0). Едно от интригуващите предложения на авторите е, че необходимостта от оцеляване превръща човека от вегетарианец в месояден. Цитирани са древни източници, които очевидно потвърждават това.


Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Май 23, 2020, 02:11:11 pm
Нещо, което винаги ме е озадачавало - броят на хората на Земята:

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Population_curve.svg/1280px-Population_curve.svg.png)

Ако Земята е толкова древна и хората са толкова отдавна на Земята, как така, по дяволите, само преди няколкостотин години сме били толкова малко?

Тогава е нямало противозачатъчни средства, нито аборти.



(https://ourworldindata.org/uploads/2018/11/Annual-World-Population-since-10-thousand-BCE-for-OWID-800x498.png)
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: λ в Май 29, 2020, 01:59:11 am
За древността на цивилизацията, поне за до 10 000 пр. Хр. сме сигурни, защото имаме доста категорични данни (НЕ на база радиогенно датиране). Така че, въпросът според мен е уместно да се зададе за хипотетичната "задна част" на тази графика, която не е изобразена.

Но тъй като парадоксът се запазва налице, тогава остава само един вариант - просто твърденията (които са очаквания и оценки, тоест предположения) за броя на глобалното население, са тотално грешни, и до 10 000 пр. Хр. сме били много повече.



Най-вероятно става дума за тотално грешна представа за Древността, Античността и Средновековието. Цялото стълпотворение от съвременни исторически заблуди се корени в тази напълно криворазбрана представа за миналото и за съвсем погрешното разбиране на културата на древните народи. Оттук следват и погрешните интерпретации на паметниците и писмените извори.

И да... всичко е подтикнато от стремеж към оправдаване на съвременните научни теории. Настроението че "Ако Европа не е имала нещо, значи не е съществувало", както казва Мустафа Гадала.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Юни 01, 2020, 07:39:51 pm
Най-вероятно става дума за тотално грешна представа за Древността, Античността и Средновековието. Цялото стълпотворение от съвременни исторически заблуди се корени в тази напълно криворазбрана представа за миналото и за съвсем погрешното разбиране на културата на древните народи. Оттук следват и погрешните интерпретации на паметниците и писмените извори.

До много голяма степен, погрешната ни представа за древността се дължи на предположението, че в миналото хората са били по-глупави, отколкото са днес.

По всяка вероятност, това предположение се базира на предположението, че хората еволюират.

За съжаление, обаче, изследванията през последните години показват, че е по-скоро налице ерозия (нарича се също генетична ентропия) заради натрупването на генетични мутации с всяко следващо поколение. С една дума, хората стават все по-малко фит, все по-болни, все по-ментално нестабилни. Проблемът е в копирането на генетичния код, при което копиране все нещо се губи. Мутациите представляват загуба на генетична информация, а не прибавяне на генетична информация.

Всъщност, не е налице еволюция, а деволюция, която би обяснила изчезването на 99% от видовете, съществували някога на Земята. Т.е. има нещо като срок на годност на генетичния код, който става все по-калпав и по-калпав при всяко следващо копиране. В един момент, се стига до генетична катастрофа, мутационен срив и изчезване на вида.

С една дума, и в биологията важи вторият закон на термодинамиката (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0) (законът за ентропията). Това е известо в т.нар. популационна генетика (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0), но удобно се замита под килима, защото противоречи на догмата в научните среди.

Както се казва, в Китай можеш да критикуваш Дарвин, но не можеш да критикуваш правителството. В Западния свят, можеш да критикуваш правителството, но не можеш да критикуваш Дарвин.

Може би ще се окаже, че в миналото хората са били доста по-интелигентни и са живели доста по-дълго време от съвременния човек.

Източници:
Michael J. Behe
John C. Sanford
Douglas Axe


В рамките на ДНК-кода няма иновации, нови изобретения и т.н., а са налице деактивирани или елементи на мутирали гени, които са били активни в предишната кодирана форма, която е била копирана. Общите генетични данни не стават повече, а по-малко с течение на времето. Полярните мечки са бели в резултат на деактивирана кафява пигментация, а не на нова генна експресия.

"Еволюцията" се изразява в повреждане или разрушаване на гените, т.е. механизмът е мощно деволюционен. Това е механизъм на загуба на генетична информация, а не на добавяне на такава. Не съществува механизъм за създаване или добавяне на нова информация в гените. Всички мутации (дори и квалифицираните като положителни такива) увреждат генетичната информация или унищожават напълно функционално кодираните елементи.

Механизмът на случайна промяна и естествен подбор безмилостно води живота в обратна посока на тази, която се очаква от теорията за еволюцията от молекула до човек. Напротив, налице е процес на деградация, колкото и изненадващо да звучи това.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: λ в Юни 07, 2020, 10:03:01 am
Преди малко догледах едно интервю на Джо Роугън, гостът е Рандъл Карлсън. Обсъжда се точно въпроса с популацията в периода, за който говорим по-горе. Започват да говорят за това от втория час, по-точно от 2:20:00 нататък. Но все пак изгледайте цялата лекция, защото разбирането идва на фона на контекста на целия разговор.


https://www.youtube.com/watch?v=G0Cp7DrvNLQ


Предупреждения:
- Рандъл Карлсън е масон. Следователно не може да му се вярва на 100% (Роугън за няколко минути го разпитва за това - защо е станал масон и какво следва от това, пита го общи неща за масоните, дали имат връзка с илюминати и тн. и Карлсън дава някои интересни коментари).
- Роугън (интервюиращият) по начало приема Дарвиновата еволюция за факт. Дотолкова му стига информираността. Просто общата му култура е до там и явно никога не е задълбавал, той е известен като човек с много отворено съзнание, така че явно просто не е канил на интервю критици на еволюцията.



Хубавото е, че:
- Въпреки че Карлсън е масон, и въпреки това, че е защитник на идеята за астероидите, които играят, според него, основна роля в историята на планетата и е защитник на тезата за опасността от бъдещи астероиди и че нещо трябва да се прави по въпроса... това съвпада със "Заветът на Фон Браун" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=276.0) и думите му, че "всичко това ще бъде една лъжа", която да оправдае разполагането на оръжия в космоса, така нареченото милитаризиране на космоса. Първата ми реакция беше да събера две и две, и да си помисля, че естествено, като масон, на Карлсън му е внушено да налага тази теория като част от сценария.
Но после се замислям, че нещата не са директно събиране на две и две: Никой не е казал, че самите астероиди ще са лъжа. Ако човек е осведомен и следва тенденциите, той ще знае как действа задкулисието - проблемът е истински и належащ, но решението е най-грешното възможно. Просто вижте нашия собствен политически живот - динамиката е истина, вземете например конфликта между Божков и Борисов, който в момента е актуален. Събитията са истински, само дето мотивацията за тях по официалните канали е една (бизнес в една пазарна икономика), а в действителност е била съвсем друга (рекет между мутри).
По същия начин заплахата от астероидите, според доказателствата и аргументите на Карлсън, може да е самата истина, но нуждата от оръжия за справяне с проблема да е едното нещо, което ще е безрезултатно от всички възможни варианти, а задкулисието ще се опитва да убеди населението да избере възможно най-грешния подход. Защо? Защото точно той ще донесе най-много облаги на самото задкулисие.
- Застъпничество за Дарвиновата еволюция се изразява само в коментарите на интервюиращия, но не и във въпросите му. Самата Дарвинова еволюция въобще не става опорна точка на разовора в никой момент, така че позицията на интервюиращия няма отношение към онова, което гостът обяснява. Напротив, ако се сумират аргументите на Карлъсн, излиза, че идея като Дарвинова еволюция е невъзможна. Така че самия Карлсън или не подкрепя тази идея, или няма мнение, или просто не желае да коментира този въпрос точно в това интервю.


Заслужава си да се чуят нещата, които Карлсън обяснява за върховете и спадовете на популацията на хората в праисторическите времена. Аз не бях чувал за доказателства за няколко резки намаляния на популацията и после за нов подем на няколко пъти. А точно това обсъждаме тук в горните няколко коментара от темата.


Освен това, аргументите на Карлсън по отношение на Ледниковата епоха напълно съвпадат с аргументите на Нийнхюс от "Старата Земя? - Защо НЕ!" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=270.0), а именно - че цивилизацията явно е била разслоена на географски пръстени по Земята и каменната, медната, бронзовата и желязната епоха са съвпадали по време, но са били локализирани спрямо климата на планетата.

Да, Карлсън явно си вярва, че говорим за диапазони от милиони и милиарди години, и в това отношение се разминава с тезата на Нийнхюс... но това само означава, че въобще не е запознат с тази гледна точка. Все пак човек не може да задълбава във всички теми едновременно.


Има много какво да се вземе от разгоора между Роуган и Карлсън.



П.П.
Препоръчвам и друго интервю на Роуган, което според мен задължително трябва да се гледа - гост Антъни Уест, говорят за Египетската цивилизация и малко за водната ерозия на Сфинкса.

https://www.youtube.com/watch?v=bGu7MLp574A
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Юни 07, 2020, 05:45:58 pm
Джо Рогън е нещо подобно на Терънс Макена (https://en.wikipedia.org/wiki/Terence_McKenna), който проповядва т.нар. "Stoned ape" теория за човешката еволюция (https://en.wikipedia.org/wiki/Terence_McKenna#%22Stoned_ape%22_theory_of_human_evolution). Джо Рогън участваше в документалния филм DMT: The Spirit Molecule (https://en.wikipedia.org/wiki/DMT:_The_Spirit_Molecule) и често тематизира психоделиците (https://en.wikipedia.org/wiki/Psychedelic_drug).



Но после се замислям, че нещата не са директно събиране на две и две: Никой не е казал, че самите астероиди ще са лъжа. Ако човек е осведомен и следва тенденциите, той ще знае как действа задкулисието - проблемът е истински и належащ, но решението е най-грешното възможно.

Същото важи за т.нар. глобално затопляне / промяна на климата. Това нещо е факт (топенето на пармафроста (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82), повишаването на температурата на океаните, метанови експлозии в Сибир, топенето на глетчерите в Антарктика и Арктика и т.н.), но се приписва на човека.

Огромна част от хората отричат изменението на климата и разпознават пропаганда, чиято цел е нов източник на пари. Дори да е така, а то сигурно е така, това не означава, че няма промяна на климата и тотално унищожение на екосистемите.

Каква част от промените се дължат на човешка дейност, е съвсем друг въпрос. Но е факт, че над 96% от биомасата на гръбначните животни на сушата са хора и техните "домашни" животни:


(https://storage.googleapis.com/planet4-international-stateless/2018/07/Screen-Shot-2018-07-17-at-5.35.05-PM.png)

Някой случайно да прави нещо по тоя въпрос? Не, нали... Говорят се празни приказки, а керванът се върви. Дори сега ни казват, че промяната на климата била необратима, което може би е самата истина (заради т.нар. positive climate feedback loops) и да се подготвим за масова миграция на хора. Никой не прави нищо по отношение на раждаемостта в Африка. Онова, за което се говори в медиите е, че Мъск и Безос искали да спасят човечеството, като колонизират космоса.


Има нещо контраинтуитивно в цялата история.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: λ в Юни 07, 2020, 08:32:19 pm
Е, това също е извадено от контекст все пак... Да не забравяме, че говорим само за гръбначни животни. Ако нещата се смятат по тегло, на планетата има толкова мравки, че общото им тегло е равно на общото тегло на всички хора :p Какво остава за всичките други насекоми и безгръбначните в океана...

А и понастоящем човешката цивилизация обитава "само" 55% от сушата на планетата. Има доста време, докато Земята заприлича на Коросант от Междузвездни войни.



(https://vignette.wikia.nocookie.net/starwars/images/1/16/Coruscant-EotE.jpg/revision/latest?cb=20130908205521)



Но въпросът е ясен де. Трябва вече да се разширяваме нагоре. Било то върху левитиращи платформи, било то в космоса и други планети... просто вече сме много повече от достатъчно за това разширение. Както от години обаче обяснявам, борбата е да се запази контрола, докато се случва това разселване. И понеже контролът е много далече от подсигурен, нещата НЕ напредват и това разселване просто не се случва, и няма да се случи, докато не е сигурно, че юмрукът е железен. Поне това им се иска на сегашните властници над света.

Ако се случи космическо разселване без абсолютен контрол, господарите на света ще се върнат в първи клас, защото всяка човешка колония на друго място може в скоро време да се превърне в съперник. Тоест едно разселване намаля едноличния контрол над цивилизацията пропорционално.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Юни 07, 2020, 09:40:32 pm
А и понастоящем човешката цивилизация обитава "само" 55% от сушата на планетата.

Това "само" е убийствено за екосистемите. А и голяма част от сушата е необитаема принципно.

Е, това също е извадено от контекст все пак... Да не забравяме, че говорим само за гръбначни животни.

Не е извадено от контекст, защото данните са за гръбначни животни (експлицитно е написано), а не за мравки.


Трябва вече да се разширяваме нагоре. Било то върху левитиращи платформи, било то в космоса и други планети... просто вече сме много повече от достатъчно за това разширение.

Именно.

Както от години обаче обяснявам, борбата е да се запази контрола, докато се случва това разселване. И понеже контролът е много далече от подсигурен, нещата НЕ напредват и това разселване просто не се случва, и няма да се случи, докато не е сигурно, че юмрукът е железен. Поне това им се иска на сегашните властници над света.

Не знам какво искат настоящите властници, но не виждам изобщо, как ще постигнат контрол. Точно заради това писах, че случващото се е някак контраинтуитивно. По-скоро изглежда така, сякаш губят контрол.

Нещата дори приличат на "След мен и потоп!"/ "След нас и потоп!".


Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: λ в Юни 07, 2020, 09:52:26 pm
Нещата дори приличат на "След мен и потоп!"/ "След нас и потоп!".

О да, психопати за световна власт вече са го казвали много искрено и красноречиво: "Ако някога дойде такъв ден, когато да трябва да си ходим, ако някой ден бъдем принудени да напуснем сцената на историята, ние ще тръшнем вратата зад себе си толкова силно, че вселената ще се разклати и човечеството ще се отдръпне в изумление."

Така Гьобелс го е казал. Предполагам без значение дали става дума за нацисти или не, максималните измерения на всеки властник са еднакви.




Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Септември 29, 2020, 09:25:21 pm

Еволюционната теория е изключително compelling и е подкрепена с много evidence (данни, свидетелства).

Човешкият геном е невероятно подобен на този на шимпанзетата, орангутаните и бонобо. Има изключително много неща в ДНК на маймуните, които са идентични с тези в ДНК на човека.

Проблемът е, че в Синтетичната теория за еволюцията има много storytelling и много пространство за чисти спекулации и дори фалшификации.

Допреди няколко години се водеше, че човешката линия се е отделила от тази на маймуните преди 2 млн години. Сега вече се твърди, че това било станало преди 14-15 млн години. Адаптацията на датирането се наложи заради това, че 2 млн години не могат да обяснят наличните различия. Например, човешката Y хромозома е много много различна от Y хромозомата на шимпанзетата, които се водят най-близките ни роднини.

Също така се оказа, че Неандерталците ... всъщност са ... хора (99,8% идентично ДНК с това на Хомо сапиенс). Никой не би могъл да различи гладко обръснат Неандерталец в костюм от съвременен Хомо сапиенс. Неандерталците просто са били изключително кръвосмесени, червенокоси хора, които са погребвали мъртвите си в пещери, правели са украшения и са имали култура. Повечето европейци имат Неандерталски гени.

За мен, най-големият проблем на Синтетичната теория за еволюцията е приетият механизъм на еволюция (natural selection acting upon random mutations / естествен отбор на случайни мутации), отговорен за трансформацията на рибата в рибар.

За мен, мутациите имат мощно деволюционен ефект, а естественият отбор не би могъл да елиминира неутралните и лошите мутации в генома.

Точно това е причината за наличието и увеличението на болестите, свързани с генетични мутации (аутизъм, шизофрения, различни видове тумори и т.н.).

Всяко следващо поколение е по-малко интелигентно и по-болно от предишното. Всяко следващо поколение има средно 80-100 мутации повече от предишното. Геномът деградира и този процес не може да бъде спрян.

Да, някои ще кажат, че естественият отбор вече не важи за хората. Онези с мутация за диабет получават инсулин и оставят поколение. За съжаление, процесът на деградация на генома важи и за животните. Единственото изключение може би са бактериите, които имат изключително ниска норма на мутации и огромни популации. Деградацията на генома важи и за вирусите. Точно заради това те изчезват.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Септември 29, 2020, 11:45:47 pm
Палеонтологията НЕ представя убедителни доказателства за т.нар. Дарвинов градуализъм (постепенна промяна). Онова, което показва палеонтологията са някакви животни, които ги е имало някога, и или ги има сега, или са измрели.

Единствените убедителни доказателства за еволюция се намират в гените. Случайните мутации са движещата сила според Синтетичната теория за еволюцията, термин, създаден от Джулиан Хъксли.

Синтетичната теория за еволюцията разчита на случайните мутации, които създават репродуктивно предимство, за да обясни еволюцията от едноклетъчно до човек.

Т.е. еволюцията разчита на случайна промяна някъде в генома, която е благоприятна за организма, но забравя да спомене, че добрите мутации са макс 1 на 10 000 мутации. Ако случайно се появи някаква добра мутация, тя ще се фиксира в популацията, защото организмът ще има повече поколение. Да, но фиксацията на въпросната добра мутация ще доведе до фиксация на всички неутрални и лоши мутации, съседни на добрата мутация в генома, а те са много пъти повече.

Естественият отбор не може да елиминира неутралните и лошите мутации в генома, защото абсолютно всеки член на популацията има такива. Естественият отбор може да елиминира само най-лошите мутации. Това води до натрупване на неутрални и лоши мутации, като всяко следващо поколение има повече такива от предишното. Как този процес може да доведе до еволюция на едноклетъчно до човек?

Друг е въпросът доколко неутралните мутации изобщо са неутрални. Води се, че са почти неутрални, защото естественият отбор не може да ги "види". Проблемът е, че натруването им дори в онази част на генома, която не е отговорна за синтеза на протеини, ще доведе до "разваляне" на структурата на ДНК, представляваща 3-измерно скеле. Това неминуемо ще доведе до срив във функционалната част от генома.

Случайната поява на добра мутация някъде в ДНК изобщо не може да компенсира, нито да елиминира, неутралните и лошите мутации. Напротив, фиксацията на добра мутация в популацията ще доведе и до фиксация на много по-голям брой вредни мутации. Това води до изчезване на видовете.

Човешкият геном деградира. Такова чудо като естествен отбор на случайни мутации не е в състояние да създаде комплексни организми като хора, слонове или птици.


Над 10 000 болести заради мутации:


https://www.who.int/genomics/public/geneticdiseases/en/index2.html





Как е възможно случайна мутация, която няма никаква цел, а е просто грешка в ДНК, да създаде органи като сърце, бъбреци и мозък, крилете, специалните дробове, кухите кости и ориентацията по магнитните полюси при птиците, ехолокацията при прилепите и китовете.

Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Септември 30, 2020, 08:36:14 am
Кратко видео за клетъчната мембрана. Страхотно е.

https://www.youtube.com/watch?v=LQmTKxI4Wn4
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Септември 30, 2020, 10:08:10 am
Жалко, че никой не иска да вземе участие в дискусията и да зададе някакви въпроси.

Искам отново да подчертая, че генетичните мутации, движещата сила на еволюцията, са или неутрални, или вредни. Добрата мутация е изключително рядко явление. Сърповидно-клетъчната анемия се смята за полезна мутация, защото води до имунитет срещу малария, но едва ли болните от сърповидно-клетъчна анемия се смятат за големи късметлии. Това е много гадна генетична болест.


Имайте предвид, че почти всички хора умират от акумулация на мутации в ДНК-то си (соматични, а не вродени мутации), които предизвикват тумори и старост. При всяко следващо делене на всяка клетка се добавят 3 нови мутации, т.е. грешки при копирането.

И все пак, Синтетичната теория за еволюцията твърди, че мутациите са толкова хубаво нещо, че водят до еволюция.

Много от мутациите са неутрални, защото са в частта от генома, който не е отговорен за синтеза на протеини. Проблемът обаче е, че, тъй като са неутрални, те са абсолютно невидими за естествения отбор, което води до безконтролното им натрупване.

Много промени в нефункционалната част на генома всъщност са много опасни, защото ДНК не е само код, т.е. не е само софтуер, но и хардуер. Всичко, което може да доведе до повреда в 3-измерната структура на ДНК, може да бъде пагубно.

Да, във функционалната част на генома може да има неутрални (загуба на пигмент в ириса на окото, което води до сини очи) или дори полезни (загуба на пигмент в кожата, което води до предимство в синтеза на витамин Д; по-дълъг нос, предимство при студен климат), но те са изключително редки. Всеки генетик ще потвърди, че добрите мутации са уникално редки или почти не съществуват.


Според известния генетик Майкъл Линч, болшинството от новите мутации не само, че не са неутрални, а са вредни:

https://www.who.int/genomics/public/geneticdiseases/en/index2.html

http://www.homepages.ed.ac.uk/pkeightl/publications/keightleylynch2003.pdf

Цитат
In summary, the vast majority of mutations are deleterious.
This is one of the most well-established principles of evolutionary genetics, supported by both molecular and quantitative-genetic data. This provides an explanation for many key genetic properties of natural and laboratory populations.

Цитат
Мнозинството от мутациите са вредни.
Това е един от най-утвърдените принципи на еволюционната генетика, подкрепен както от молекулярни, така и от количествено-генетични данни.



Експериментите на Thomas Bataillon показват, че повечето, ако не всички мутации са вредни (whither beneficial mutattiins? / къде са полезните мутации?):

https://www.nature.com/articles/6887270


Philip J. Gerish и Ричард Ленски твърдят, че при Ешерия коли само 1 на 1 000 000 мутации е полезна:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9720276/
https://www.researchgate.net/publication/13565795_The_Fate_of_Competing_Beneficial_Mutations_in_an_Asexual_Population


Бележка: Цитираните учени са еволюционисти. Цитираните публикации са peer reviewed.




Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Септември 30, 2020, 01:40:42 pm
Nachman и Crowell:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10978293/

изчисляват, че всяко следващо поколение има средно 175 мутации повече от предишното.



Алексей Кондрашов твърди (в книгата си "Crumbling Genome"/"Разпадащият се геном"), че в генома на средностатистически човек днес над 100 гена са дисфункционални или липсват и над 1000 гена са съществено увредени (имаме около 20-25 000 гена). Всяко новородено има средно 100 нови (de novo) мутации, като 10% от тях са значително вредни.


James F. Crow предполага:

https://www.pnas.org/content/94/16/8380

че жизнеспособността намалява с 1-2% на поколение в резултат на натрупването на мутации, което донякъде се компенсира от по-добрите условия на живот.


Майкъл Линч:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2824313/

смята 1-5% влошаване на здравословното състояние (fitness на английски) на поколение, което ще доведе до много сериозни проблеми през следващите 6 поколения. Ако мутагените в околната среда се увеличат (бел.прев. например замърсяване), скоростта на влошаването на здравословното състояние може да се удвои - 2% до 10%, което прави 12% до 60% през следващите 6 поколения.

Според Линч, ако вредните мутации при новородените не се намалят по някакъв начин, хората в индустриалните държави ще имат деабилитиращи увреждания на морфологично, психологично и нерво-биологично ниво само след 200-300 години.


През 2016-та:

https://www.genetics.org/content/202/3/869

Линч пише, че статистиката за аутизма, стерилитет при мъжете, астма, нарушения в имунната система, диабет и т.н. надвишават очакванията (т.е. положението е още по-зле, отколкото е смятал). Възможно е това да се дължи и на влияние на околната среда.

30% от случаите на аутизъм се дължат на нови (de novo) мутации, т.е. не на наследена мутация. В САЩ и във Великобритания е налице слабо намаляване на средната интелигентност за 1 век. Линч очаква влошаване на генома през следващите няколко поколения, като особено притеснително е влошаването на състоянието на мозъка, който е по-интензивно изложен на мутации.

 
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Септември 30, 2020, 04:40:02 pm
Бележка: Всички цитирани учени са еволюционисти. Всички цитирани публикации са на еволюционисти.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Септември 30, 2020, 11:15:46 pm
В базата данни на мутациите на човешия геном (Human Genome Mutation Database HGMD) днес има 275 716 вписвания:

http://www.hgmd.cf.ac.uk/ac/index.php

Увеличават се ежедневно.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Октомври 04, 2020, 05:58:51 pm
За малко се връщам към палеонтологията и датирането на скалите.

Ние можем да датираме магмени скали. Ние не датираме седиментни скали, а фосили се образуват в седиментните скали. Принципно, в магмените скали няма фосили.

Много хора си мислят, че скалите в геологическите слоеве са радиоактивно датирани. Не, не са. "Ерите" в скалите са дефинирани според предполагаеми еволюционни събития. Т.е. фосилите се ползват за датиране на скалите, а слоевете в скалите се ползват за датиране на фосилите.

Супер, нали?


Всъщност, няма Камбрийски, Девонски, Пермски и т.н период. Има Камбрийски, Девонски, Пермски скали.
Титла: Re: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism
Публикувано от: Glasberg в Октомври 05, 2020, 12:00:57 am
ИЗМАМИ и ФАЛШИФИКАЦИИ

(https://creation.com/images/journal_of_creation/vol25/9064-fig4.jpg)