9.
Possenspiel Bei Farm Hall [лудории във Фарм Хол]
и други фарсове
"Баге, в Берлин, и Клусиус и Дикел, в Мюнхен, разработили методи за изотопно разделяне, но с малко практически успех. Така и не добили достатъчно U-235, за да направят адекватни измервания и определено било прекалено малко за бомба."
Дейвид Касиди, "Урановият клуб на Хитлер", "Въведение"
[David Cassidy, "Introduction," Hitler's Uranium Club]
Вернер Хайзенберг (Werner Heisenberg), Курт Дийбнер (Kurt Diebner), Ерих Баге (Erich Bagge), Хорст Коршинг (Horst Korsching),
Карл Вирц (Karl Wirtz), Пол Хартек (Paul Harteck), Ото Хан (Otto Hahn), Карл Фридрих фон Вайсзекер (Carl Friedrich von Weizsäcker)
Стенограмите на германските учени, задържани във Фарм Хол приличат на микрокосмос на самата нацистка германска култура, едновременно очарователна и параноична, едновременно моралистична и абсолютно аморална, едновременно изпълнена с гениална прикритост и със сурова прямота. В светлината на тезата, която изследвахме в предишните страници, стенограмите от Фарм Хол също разкриват еднаква шизофрения и у всички онези, които ги коментират, още откакто бяха разсекретени от британското правителство в началото на 90-те години. Вземете например следното изказване от Джеръми Бърнщайн (Jeremy Bernstein) относно мисиите "ALSOS" на Самюъл Гаудшмит (Samuel Goudsmit) до Германия в края на войната - "С напредването на мисията, и колкото повече екипа Alsos научаваше за оскъдността на германската програма, притесненията се фокусираха върху това, да не се допусне руснаците да се доберат до германците, за да не узнаят някакви важни тайни за бомбата". Ако германската ядрена програма е била в състоянието, описано като "оскъдно", и ако е имало фундаментални "проблеми" в разбирането на Хайзенберг за ядреното делене и физиката на бомбата - каквито наистина е имало - тогава защо въобще са били загрижени? Но пък от друга страна, рано в стенограмите, в един разговор помежду си, тримата германски учени Хайзенберг, Дийбнер и Коршинг обсъждат възможността Съюзниците и Съветците в Постдам вероятно да ги считат за военна плячка.
Тогава Барнщайн (Barnstein) коментира "предполага се, че тук Хайзенберг е обезпокоен да не би да го разпитват на немски защо не е успял да построи бомба. Идеята, че тези германски учени ще бъдат обсъждани на Конференцията в Постдам граничи с абсурдното". Ако е толкова абсурдно, тогава защо са ги разпитвали с месеци, тайно са записвали разговорите им и са ги снемали на стенограми, и после са пазили тези стенограми засекретени до 90-те години? Очевидно е, че във Фарм Хол явно се случва нещо повече, което убягва на коментаторите, или пък те просто го игнорират.
Записаните разговори между десетимата учени показват, че една от загриженостите им (допреди новинарската емисия за бомбардирането на Хирошима с атомна бомба) е, как да продължат с "работата" си, съвсем в неведение за факта, че други наистина са продължили "работата" им и са я довели до блестящ завършек. Шизофренията се увеличава всеки път, когато в разговорите се повдигне въпроса за изотопното разделяне. В епиграфът, с който започна тази глава, се споменава метода с тръбата за "термална дифузия" на Клусиус, усъвършенстват от Клусиус и Дикел: "Баге, в Берлин, и Клусиус и Дикел, в Мюнхен, разработили методи за изотопно разделяне, но с малко практически успех. Така и не добили достатъчно U-235, за да направят адекватни измервания и определено било прекалено малко за бомба". Само че, в самите стенограми, Хайзенберг отбелязва, че една от причините той и колегите му да бъдат разпитвани, била, че Съюзниците не искали "да предадем знанието си на други хора".
Бележка от автора: Разговорът е между Хайзенберг, Фон Вайсзекер (Von Weizsacker), Вирц, Хартек и Дийбнер на 18 Юли 1945г.
Само че, коментарът от редактора на тези реплики е наистина интригуващото; германците, отбелязва Бернщайн (Bernstein), биха имали твърде малко знания, "които да са в полза на Съюзниците", но са имали доста голям опит, който Съюзниците са искали да опазят от другите сили, например Франция и Русия. После следва друга забележка относно технологията на "ултра-центрофугите" на Хартек, която "щяла да бъде изключително полезно нещо за коя да е държава". Действително, това била технология, която дори САЩ И Великобритания не били довели до такова напреднало и усъвършенствано ниво.
И тогава, на 26 Юли 1945г, Ото Хан прави реплика, която само увеличава мистерията: "Прочетох една статия в "Picture Post" за урановата бомба; в нея се казваше, че вестниците споменали, че такава бомба се била правела в Германия. Сега можете да разберете, че сме задържани, понеже сме именно такива хора". Коментарът от редактора само задълбочава проблема: "Това е било преди бомбата да се употреби по Япония, когато съществуването й се пазеше в дълбока тайна!" Дали Хан без да иска е изплюл камъчето? Странно е учен от висотата на Хан да каже подобно нещо, особено понеже, както видяхме, е имало купища "индикации" за размера на германския проект, които са се появявали в кратки статии в Съюзническата преса както по време, така и след войната.
После на 21 Юли 1945г (това може и да е 27 Юли, защото на множество места из книгата буквата I е сбъркана със 7 или 1, а 1 и 7 са бъркани и помежду си и с буквата f, бел.прев) красивият и циничен Хорст Коршинг, обсъждайки житейски въпроси с Дийбнер и Баге, споделя едно любопитно наблюдение:
БАГЕ: Ако ми плащат достатъчно, бих работил върху урановия двигател; иначе, бих искал да работя върху космическите лъчи. Съгласен съм с Дийбнер по този въпрос.
КОРШИНГ: И двамата ли искате да направите уранов двигател?
ДИЙБНЕР: Това е шанс да живееш добре.
КОРШИНГ: Всеки лаик може да види, че тези идеи са екстремно важи. Следователно никакви пари няма да има в тях. Пари се правят само от идеите, които са убегнали на общественото внимание. Ако изобретиш нещо като изкуствени рубини за часовниковата индустрия, ще направиш повече пари, отколкото от урановия двигател.
Изкуствени рубини? Разбира се, такива неща са се ползвали от часовниковата индустрия преди изобретяването на кварцовото движение.
Бел.прев: Кварцовият часовник е часовник, който използва електронен осцилатор, регулиран от кварцов кристал, за отмерване на времето. -
уикипедияНо през 1945г тази идея е била фантастична. Разбира се, до преди тези документи да бъдат разсекретени, първият в света лазер, който в действителност наистина използвал изкуствен рубин като главен компонент в лазерната оптична кухина, бил една жива история, изобретена през 1961г. Но през Юли 1945г идеята е била повече от напреднала за времето си. Дали това е друга възможна, дори и лека, индикация че в Нацистка Германия се е случвало и нещо друго? По-късно в разговора, Коршинг изразява желанието си да се върне в Хехинген (Hechingen), за да вземе телескопа си, лещите и призмите, индикация, че може би се е занимавал и с оптични, както и с ядрени изследвания.
Но тогава следва още една любопитна реплика от Коршинг:
Разбира се, идейно е да отидем при аржентинците с двама души и да кажем: "Ето ни, тука сме, знаем как да правим това-онова; имаме добър метод за разделяне на изотопи, не ни трябва да произвеждаме тежка вода." Някак си по тоя начин трябва да го направим. Нищо няма да излезе от тая работа, ако се хванете с Хайзенберг да правите уранов двигател. Те даже не доведоха малките риби тук, така гледат на работата ни външните лица.
Ако до сега изразената теза е вярна, и е имало много таен проект на SS и ако групата на Хайзенберг е представлявала фалшива фасада, която нарочно е била държана в неведение от SS и е била предназначена за консумация от Съюзниците, тогава действително би имало различна мотивация за разпита на германските учени, от тази която обичайно се предполага. Ако, например, Трета армия на генерал Патън наистина е открила техника и учени от проекта на SS, тогава би било от ключово значение да се прецени дали "големите риби" - да перефразирам някак надутото мнение на Коршинг за учените във Фарм Хол - са имали каквото и да е знание за проекта на SS.
После, от стенограмите на разговорите от 1-6 Август 1945г, д-р Курт Дийбнер накратко споменава един факт, който е много значителен в светлината на онова, което открихме за германския ядрен проект и за подземните фабрики на SS Сондеркомандата в планините Харц в Турингия. Дийбнер споменава, много накратко, че бил снабдяван с радий "от Харц". Краткият коментар на Бернщайн в този момент е пълен с пропуски: "Планинска верига в централна Германия". Бернщайн изобщо няма какво повече да каже по въпроса. Дали е невеж за твърденията, разкривани от съвременните германски изследователи? Или пропускът в коментара му е в следствие от някаква друга мотивация?
Във всеки случай, тенорът и настроението на учените бързо се променя, когато научават за атомната бомба, пусната над Хирошима. Първите реакции, записани от британските микрофони, се разиграват между Хан и Вирц:
ХАН: Възможно е да са го направили само, ако са имали разделяне на уранови изотопи.
ВИРЦ: Те също го имат.
Бързо се развихря дискусия между всички германски учени, и отново тъкмо Дийбнер прави кратко изказване, изпълнено с многозначителност: "Винаги сме мислели, че ще са ни необходими две години за една бомба". На всичкото отгоре, Бернщайн в този момент издава двоумение и неувереност, иначе необичайни за неговите прости коментари и анотации, чиято цел очевидно е да поддържат Легендата на Алианса: "Не съм сигурен кого Дийбнер включва в неговото "ние" тук или на какво се основава преценката му. Но никой от останалите не противоречи на употребената дума "бомба". Наистина, кои са били хората, които Дийбнер нарича "ние"? Бернщайн изглежда не знае, но при условие, че Дийбнер по-рано говори за снабдяването му с радий "от Харц", можем с право да спекулираме, че Дийбнер пряко се обръща, и без съмнение целенасочено, към колегите си от програмата на SS.
После следва кратък, но удивителен разговор между Хан, Вайсзекер, Хартек, Вирц и Дийбнер:
ХАН: Мисля, че е абсолютно невъзможно да се произведе един тон уран-235 чрез разделяне на изотопи.
Бележка от автора: Този коментар, в светлината на каквото вече научихме за мащаба на германската програма за обогатяване, може да означава само едно от две неща: (1) Хан нарочно лъже тук, за да отрече евентуалното си участие в програмата; или (2) казва истината, и не знае нищо по въпроса. От двете, последното е много по-вероятното.
ВАЙСЗЕКЕР: Какво се прави с тези центрофуги?
ХАРТЕК: Никога не може да се добие чист "235" с центрофугата. Но аз не вярвам, че може да се направи с центрофуга.
ВИРЦ: Защо не.
ХАН: Да, но са можели да го направят с масови спектрографи (отново пояснявам, че "маса" в термина идва от количество, в смисъла на тежина и обем, а не бройка, бел.прев). Ивалд (Ewald) има някакъв патент.
Бележка от автора: Отново, Хан ясно посочва пътя до барон Манфред Фон Ардене и неговите циклотронни модификации. Така че, германските учени са знаели как да го направят, и както следователно е изключително вероятно, SS също са знаели кой метод е бил най-добър. Следователно, забележителната консумация на електричество в Аушвиц, както и самия най-ефикасен метод, сочат към метода на Фон Ардене, който най-вероятно се е употребявал там и на други места за разделяне на изотопи.
ДИЙБНЕР: Съществува и един фотохимичен процес.
Сега нека сложим всичко това в контекст, защото този малък разговор е индикация, че във Фарм Хол вероятно се разиграва един фарс, не само от страна а задържаните германски учени, но вероятно и от самото разсекретяване на стенограмите. Какво искам да кажа? Забележете, че стенограмите са разсекретени от англичаните след Германското обединение през 1989г, уклончиво признание, вероятно, че вече няма смисъл от криенето на каквито и тайни да са пазели, понеже вече е имало други източници, които да разкажат дълго потисканата история: че нацистите или са били опасно близо, или всъщност са се сдобили с атомната бомба преди Съюзниците.
Първо, забележете в горния разговор, че Ото Хан, с чиито коментари започна тази глава, сега е променил мнението си. По-ранните му коментари споменаваха изотопното разделяне като средството за сдобиване с бомба. Сега, мнението му е обърнато, и това се случва в един ден. Но тогава идва репликата на Вайсзекер: "За какво друго може да се използват центрофугите?" Това се контрира с реплики от сами изобретател, Пол хартек, който твърди, че не може да се добие "чист 235" чрез този процес. Вирц тогава се включва удобрително, и след това Хан, именно радио-химикът, отново си обръща мнението, в рамките на минути, стигайки до очевидното заключение от научна и инженерна гледна точка: най-добрият начин да се добие "чист" U-235 бил чрез масова спектрография.
Но след това идва бомбата. Дийбнер, който очевидно има някаква връзка с империята от специални проекти на Камлеровия SS "мозъчен тръст" в планините Харц, прави намеци за незнаен "фотохимичен" процес за изотопно разделяне и обогатяване. Дори Бернщайн признава, че каквото и да е имал предвид Дийбнер с тези думи, е "неясно". По всяка вероятност е неясно, защото остава засекретено, някъде, от някого. И това трябва да затаи дъха ни, защото означава, че Kammlerstab може да са открили метод за изотопно разделяне и обогатяване, който остава неизвестен до ден днешен!
Топ-нациста Вернер Фон Браун (Wernher von Braun), изобретил ракетите на "Аполо" за американците, в компанията на американския президент Кенеди
Скоро след този малък разкриващ разговор, Вирц предлага друго решение: "Обзалагам се", казва той, "че това е разделяне чрез дифузия с рециклиране". Вирц ясно предлага, че разделянето е било многопластов процес, при което едно преминаване през разделителния процес после се е ползвало за суровина за ново преминаване през обогатителния процес, за да се постигне по-голяма чистота, и това рециклиране се е повтаряло, докато не се достигне желаната качество - боеприпасно качество. Споменатият дифузен процес в този контекст е мъгляв, защото имало поне два метода известни на германците, на Съюзниците и на японците под името "дифузия". Единият метод, споменат от Бернщайн като обяснение за репликата на Вирц, е производството на уранов газ, прекаран под налягане през синтерован метал.
Бел.прев: Синтероване е процесът, при който се предизвиква атомна дифузия чрез нагряване. Добавянето на топлинна енергия към материала води до миграция на атомните и/или йонните компоненти на материала. При охлаждане на пренаредената кристална решетка и когато е налице променено разпределение на хетерогенни йонни съставки в рамките на тази решетъчна структура често се наблюдават промени във физичните свойства на материала и те стават по-различни от свойствата му, характерни за неговото ‘зелено´ състояние преди синтероването.
Източник:
http://www.carbolite-gero.bg/bg/applications/heating-applications/sintering/Синтеризацията просто означава, че метала съдържа милиарди микро-пори или дупки с определен миниатюрен размер, през които атомите на различните изотопи преминават с леко различна скорост. "Оригиналните изчисления предвиждаха, че 500 от тези бариери ще са нужни за почти пълно разделяне, в сравнение с 22 000 центрофуги" (думите са на Бернщайн, бел.прев). Другият процес бил термалната дифузия, която вече разгледахме по-отблизо в Глава 7.
Методът на термална дифузия за кратко се споменава в публикуваните стенограми от Фарм Хол по време на разговорите между германските учени в деня на бомбардирането на Хирошима от Вайсзекер. Бернщайн отбелязва за този метод, че е бил пробван от Коршинг, и че опитът се е състоял от "стъклена тръба и нагревателна намотка за разделяне на изотопи. Така и не сработило добре с уран". Но това, което Бернщайн е описал е оригиналната Клусиус-Дикелова тръба за термална дифузия, процес който е бил неефикасен, както Бернщайн правилно отбелязва. Само че, Уилкокс описва друг метод, различен от тръбите на Клусиус, във връзка са японската програма:
Онова, върху което групата на Нишина най-накрая се спрели, бил един процес, наречен топлинна дифузия. Това бил един от първите измислени процеси за изотопно разделяне. Но до преди да бъде усъвършенстван от двама германски учени, Клаус Клусиус (Klaus Clusius) и Герхард Дикел (Gerhard Dickel), през 1938г, не е бил практичен. По-просто казано, топлинната дифузия разчитала на факта, че лек газ се движел към топлината. Клусиус и Дикел построили просто устройство, състоящо се главно от две метални тръби, поставени една в друга. Вътрешната тръба била нагрявана; външната била изстудявана. Когато апаратът се включел, по-лекият U-235 се предвижвал към топлата стена; U-238 - към студената стена. Конвексните (изпъкнали, обратното на вдлъбнати, бел.прев) потоци, създадени от това движение, изпутвали U-235 нагоре; а U-238 - надолу... В даден момент U-235 в горната част можело да се събере и на негово място да се вкара нов газ. това бил прост и бърз начин да се добият относително големи концентрации U-235. Както Уилкокс отбелязва, процесът, както бил разработен в Германия, дал на японците достъп до последните развития в тази проста и необичайна технология.
И с повтарящите се преминавания през поредицата такива съдове, чистотата се увеличавала. Във всеки случай, има някакво несъответствие между описанието на Бернщайн за метода и описанието на Уилкокс. Може би последния описва модификацията на оригиналния метод, при който се прилагат горещи и топли екстремуми.
Хартек, Вирц и Хайзенберг след това продължават темата за изотопното делене и обогатяване малко по-натам:
ХАРТЕК: Успели са да го направят с масова спектрография, прилагана в голям мащаб, освен ако не са успели чрез някакъв фотохимичен процес.
ВИРЦ: Аз бих казал фото-химия или дифузия, обикновена дифузия. Ирадиират го с определена дължина на вълната (всички говорят едновременно).
И в този възлов момент, Бернщайн отново забелязва, че "не е ясно" какъв е този фотохимичен процес. Във всеки случай, какъвто и да е бил процеса, това че Вирц го споменава заедно с определена "дължина на вълната" явно е предизвикало възникването на бурен разговор между другите учени. Дали нарочно са се опитвали да го удавят и да замаскират изказванията му, за да не успеят да се запишат? Никога няма да разберем. Но във всеки случай, разговорът продължава:
ХАРТЕК: Или са използвали масова спектрография в огромни количества. Вероятон е възможно масовата спектрография да произведе 1 милиграм за един ден - да кажем "235". Могат да направят доста евтин масов спектрограф, който, в голям брой, може да струва сто долара. Може да се постигне със 100 000 масови спектрографа.
Отново, коментарът на Бернщайн съдържа внушения: "Това всъщност направиха Съюзниците". Но също така, както видяхме, е много вероятно това е било каквото германците са направили в "завода за Буна" в Аушвиц и по-късно в големите подземни фабрики, управлявани от SS Сондеркомандата на Камлер. Учените от Фарм Хол, както може да се очаква, изглеждали напълно незнаещи за тази програма, но сами са стигнали до основните факти.
ХАЙЗЕНБЕРГ: Да, разбира се, ако се направи така, а те явно са работели в тези мащаби, 180 000 души са работили върху това.
ХАРТЕК: Което е 100 пъти повече от нашите хора.
Може да е била 100 пъти повече, отколкото Хартек или който и да е от висшите учени, задържани във Фарм Хол, са имали на свое разположение, но това със сигурност не е било число отвъд наличностите на SS, с нейните стотици хиляди работници роби от концентрационните лагери. Хан по-късно повдига жалкото положение на "Хайзенберговата група", като добавя: "Разбира се, ние нямахме възможност да работим в тези мащаби". Такива факти и методи безспорно ще да са били известни на Kammlerstab, и безспорно той е щял да ги преследва с обичайната си "концентрация".
Хартек след това подкрепя това становище с изказване относно процеса на Клусиус и числата, които дава, разкриват опасния потенциал за изотопно разделяне е обогатяване, който е бил във възможностите на Нацистка Германия, ако е бил разработен в сходен мащаб като проект Манхатън:
Ако е факт, че може да се произведе експлозив и чрез масова спектрография - ние никога нямаше да можем да го направим, понеже нямаше да можем да ангажираме 56 000 работника. Например, когато разглеждахме работата на Клусиус-Линде в комбинация с нашия разменен цикъл, щеше да трябва постоянно да наемаме по 50 работника, за да произвеждаме по два тона годишно. Ако искахме да направим 10 тона, щеше да трябва да наемаме по 250 човека. Нямаше как да го направим.
За Хартек и другите учени от Фарм Хол, проблемът не е бил средства или методи, а е бил просто недостиг на работна ръка, недостиг, който SS никога не е имала.
По-късно Хартек е по-подробен:
Като взема предвид числата, мисля, че трябва да са били масови спектрографи. Ако са имали друг добър метод, нямаше да им се налага да харчат толкова. Нямаше да им трябват толкова много хора.
Коршинг отвръща, и се разгръща малък спор, в който Хартек едва засяга една чувствителна тема, и редакторския коментар на Бернщайн се превръща или в упражнение по невежество, или в целенасочен пропуск:
КОРШИНГ: Никога не се е правело със спектрографи.
ХАЙЗЕНБЕРГ: Ще трябва да се съглася с твоята теория, че наистина са спектрографи.
ВИРЦ: Готов съм да се обзаложа, че не е.
ХАЙЗЕНБЕРГ: За какво са му на някого 60 000 човека?
КОРШИНГ: За да се пробваш да изпариш един тон уран.
ХАРТЕК: За това ти трябват само десет човека. Бях изумен от това, което видях в I.G.
Единственият коментар на Бернщайн тук е посочване на очевидното, че "I.G." означава "I.G. Farben", не казва нищо повече.
Или Бернщайн не е наясно със "завода за Буна" на Фарбен и с мистериозните му характеристики, че консумира повече електричество от Берлин и не произвежда Буна, или преднамерено премълчава каквито и да е пояснения по изказването на Хартек. Легендата на Алианса, що се отнася до Бернщайн, е налице.
Що се отнася до Хартек, обаче, той или ясно намеква, че е видял някакъв широко мащабен проект, предприет от I.G. Farben, който да е ангажирал десетки хиляди работници, или намеците му могат да се отнасят до това, че германците са открили метод, чрез който да се облекчи процеса. Във всеки случай, аз не зная за друго предприятие на Фарбен в Германия по онова време, за което да се е знаело, че работи по обогатяване. Единственото предприятие, което се е нуждаело от табела "фабрика за обогатяване" е това в Аушвиц, и това означава, че Хартек може не само да е видял проект, голям колкото онзи в Оук Ридж, Тенеси, но такъв, който е бил по-ефикасен - каквито знаем че са били спектрографите на Фон Ардене - от американския си еквивалент, както и по-малко разчитащ на кадърна работна ръка, защото работната ръка в Аушвиц била "неизчерпаема", и за нещастие, похарчима.
Във всеки случай, ако всичко това е така, тогава това е силна индикация, че репликите на Хартек, както и репликите на други или на всички останали учени задържани във Фарм Хол, са внимателно сценично поведение, един сценарий, който разкрива точно толкова инженерна кадърност, колкото да покаже, че учените са познавали поне широките граници на това как може да се постигне атомна бомба без ядрен реактор (или "уранов двигател", както те го наричат) и все пак примесена с точно толкова невежество в подробностите, за да демонстрират, че или че не са били замесени в най-висшите етажи, или че преднамерено са лицемерничели в определена степен, защото това, което е видял - ако не е бил напълно замесен в него - е било развихрена мащабна програма по обогатяване, носена на изтощените гърбове на трудоваци от концентрационните лагери.
И сякаш това не е било достатъчно, Васзекер по-късно потвърждава широките рамки на свръх-секретната SS програма, които обсъдихме по-рано:
ВАЙСЗЕКЕР: Ако сме искали да направим бомба, най-вероятно щяхме да се концентрираме повече върху разделянето на изотопите и по-малко върху тежката вода... Ако бяхме започнали тая работа достатъчно скоро, сме можели да стигнем някъде. Ако те са можели да я свършат през лятото на 1945г, значи е можело ние да сме имали късмета да я завършим през зимата на 1944-45г.
Забележете, че той не само потвърждава широката времева рамка, която ние вече обсъдихме относно вероятния атомен тест при Рюген, но по-важното е, че изказването му идва след като Хартек ясно намеква за съществуването точно на такава програма в Нацистка Германия.
Малко по-късно, резюмето на Британското военно разузнаване за разговора, който се разгръща, предава следното криптично обобщение на репликите, направени от Уолтър Герлах (Walter Gerlach), без никакви допълнителни коментари: "Герлах продължава с обяснението, че нацистката партия явно си е мислела, че те работят върху бомба и разказва как партийните хора в Мюнхен обикаляли от къща на къща миналия 27-ми или 28-ми Април, казвайки на всеки, че на следващия ден ще се употреби атомната бомба". Редакторската бележка на Бернщайн изразява объркване и потвърждава, че той най-вероятно не е запознат с твърденията за теста при Рюген и Ордруф: "Не е ясно кой е трябвало да използва това оръжие и срещу кого".
Във всеки случай, въпреки че са толкова далече от участие във възможна тайна програма по обогатяване и произвеждане на бомба, обаче, в общи линии учените от Фарм Хол изглежда го потвърждават това предположение.
Най-накрая, Хартек отново ще да е зашеметил британските си пленители с една реплика, направена близо до края на стенограмата от 6 Август 1945г:
ХАРТЕК: Множителният фактор с "235" е 2.8, и когато едното се сблъска с другото, колко е дълъг пътя, докато се случи? 4 сантиметра, Rx е радиусът. После това трябва да се умножи по средния свободен път и да се раздели на квадратния корен на множителния фактор. Това трябва да даде 3.2. Rx е около 14 сантиметра, масата е 200 килограма; после гърми.
Дори Бернщайн не може да игнорира това и коментарът му издава, че има "нещо възможно", прокрадващо се зад фигурите на Хартек:
Това явно изхвърлено пресмятане на критичната маса от Хартек, което наистина води до смислен отговор, за разлика от мнението на Хайзенберг, демонстрира някои доказателства, че е решавал този проблем преди. Трудно е да се повярва, например, че може да е знаел, че критичния радиус намесва реципрочния квадратен корен на множителния фактор, ако предварително не се е замислял за това. ОТкъде Хартек е добил числото 2.8 за множителния фактор не е ясно. По време на войната, хората от Лос Аламос, които определено са знаели повече от него, използвали 2.2. Едва след войната числото било увеличено до 2.52, защото измерванията станали по-добри. Може би Хартек е бил онзи, който е подал доклада в Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt, бел.прев) от Януари 1942г и числата в него в опит на учените да заинтересуват Армията да продължи поддържането на бомбените изследвания.
Може би Хартек е сметнал числата предварително. Но има и друга възможност.
Може би, по време на посещението си до "I.G.", което спомена по-рано, някой е показал числата на Хартек. В този случай може би е значително това, че от всички учени във Фарм Хол, неговите коментари упорито насочват към потвърждението, че съществува постижим метод, който, приложен в достатъчно голям мащаб, би довел до достатъчни количества качествен, делим боеприпасен уран. И също е значително, че стенограмата разкрива разнообразие от методи, познати и достъпни за германците, които, приложени в достатъчни числа и при достатъчна работна ръка, са можели да постигнат именно това. Коментарите на Хартек упорито сочат в посоката на Манфред Фон Ардене, Фриц Хойтерман и безгуменната "фабрика за Буна" на I.G. Farben в Аушвиц. Както и самите директори на Фарбен на скамейките в Нюрнберг, Хартек също може би, по своя си прикрит начин, се опитва да изправи кривата история. Тези факти и свързани спекулации също може би обясняват защо, след толкова много години, стенограмите от Фарм Хол най-накрая са разсекретени, защото в своя финален анализ, те не обслужват Легендата на Алианса.
