МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Старата Земя? Защо Не!"

[λ]

Тази прекрасна книга е бижу заради две причини: добре написана е, чете се с лекота защото е интересна и предоставя повече факти и минимално философия към тях; и засяга един много важен въпрос от съвремието - въпрос, който едновременно ни заслепява и от двете страни.

Въпросът с истината за нашата планета, наречена "Земя", е от ключово значение за всекидневното ни поведение и избори, които правим, и следователно и за самото ни бъдеще. Без да знаем какво е миналото на нашата планета, каква е предисторията на света, който е наш дом, ние никога няма да можем да бъдем свободни.
Това, на кето са ни учили в училище за нашия свят, не може да е по-далече от истината. Но дали? В днешно време човек трябва много да внимава с такива приказки, защото все повече се оказва, че отдалечаването от истината бележи нови и нови рекорди. До онзи ден бяхме уверени, че онова, което са ни учили в училище, не може да е по-далече от истината, но ето, че в днешния ден някои хора вече си мислят да не би Земята всъщност да е плоска.

Тази книга ни помага в борбата и срещу двете заблуди. Тя по недвусмислен начин ни запознава с истината именно за методите, по които сме опознали света си, така че хем от една страна да отворим очите си за всички онези лъжи, с които са ни индоктринирали, хем от друга страна ни помага да не се подведем по нелепите съвременни псевдо-конспиративни теории, с които искат отново да ни отклонят от истинското образование.

Започнах превода й през януари 2016г и направих достъпна на български най-конструктивната част от този труд на Джеймс Нийнхюис. Преводът беше замразен тъкмо преди по-досадната й част, засягаща вече по-спорните религиозни моменти. Но той ЩЕ бъде завършен, по реда на приоритетите.

П.П.
Трябва да се отбележи, че всички картинки и вмъкнати видео-материали са от мен.

[λ]

Стара Земя?

Защо Не!

Джеймс И. Нийнхюис
James I. Nienhuis
Фондация Истинността на Генезиса

Хюстън, Тексас
2003г

СЪДЪРЖАНИЕ
(Твърдения, които ще бъдат опровергани)

Предисловие

Твърдения
1. Динозаврите отмрели преди около 65 милиона години
2. Динозавърските фосили са на милиони години
3. Утаечните скали са били оформяни постепено
4. Планините са се надигнали преди около 65 милиона години
5. Ноевският Потоп е просто приказка
6. Залежите от въглища и петрол са на милиони години
7. Радиогенното скално датиране доказва, че скалите са на милиони години
8. Животните еволюирали в други видове животни в течение на милиони години
9. Движението на Земната кора винаги е било бавно и е отнемало милиони години
10. Гранд Каньон е формиран за милиони години
11. Ледниковата епоха е обхванала света преди около 200 000 до около 10 000 години
12. Вълнестите мамути изчезнали преди окол 10 000 години по време на Ледниковата епоха, според въглеродното датиране
13. Маймуните еволюирали в хора преди около 3 милиона години
14. Човешките "раси" еволюират по същия начин, по който животинските "видове" еволюират
15. Ноевият ковчег не би могъл да съдържа милиони "видове" животни
16. Каменната ера започнала преди около един милион години, а Бронзовата и Желязната дошли много по-късно
17. "Големият взрив" породил Вселената преди милиарди години
18. Динозаврите отмрели преди около 65 милиона години, поради вулкани и/или метеоритни удари
19. Земята е на милиарди години и човечеството е на милиони години
20. Световната история се простира много отвъд "Митологичната" Библейска история
21. Книгата за Сътворението ще да е митологическа, защото Моисей започнал да я пише едва около 1400 пр. Хр.
22. Древната Китайска цивилизация се развила изолирано от цивилизациите на Близкия Изток
23. Старият Завет не е предвидил по чудотворен начин инкарнацията на Месията
24. Исус е бил просто един мъдър и добър човек
25. Библията в днешно време няма пророческа сила относно нашето бъдеще

Епилог

Бележки

Заслуги, автори и литература

Предисловие

Учили са ни на теории за една стара Земя и Дарвинова еволюция, които имат много малка научна основа, за да бъдат верни, и които отричат Библейската история. Това, което се наблюдава в природата и антропологията и това, което се казва в Библията относно Земната история, всъщност противоречи на преобладаващата научна мисъл. В тази книга ще спомена някои от твърденията на ортодоксалните учени, и ще ги опровергая, глава по глава. Моля, опитайте се да неутрализирате всеки предразсъдък, и да прегледате фактите.

[λ]

Твърдение 1
Динозаврите отмрели преди около 65 милиона години

Ако се приеме това условие, в историята не би трябвало да има никакви данни за човешки контакт с динозаврите. Вие преценете дали е имало скорошни контакти между хората и "динозаврите".
Думата "динозавър" не се е употребявала преди 1841г, когато британския учен сър Ричард Оуен (Sir Richard Owen), докато изучавал вкаменелостите на големи влечуги, решил че те са нов разряд животни, и ги наименувал динозаври (което означава ужасни гущери). През историята, тези "ужасни гущери" са се срещали с хората, и много от тези срещи са се случили на Британските острови на същия този Оуенс.

От "Историята на Британските крале", преведена от неизвестен в днешно време древен уелски език от Джефри от Монмаут (Geoffry of Monmouth), научаваме, че цар Морвидий (Morvidus) (който управлявал около 330 пр. Хр.) бил погълнат от голямо влечугоподобно чудовище. Записът съобщава, че съществото "глътнало тялото на Морвидий както голяма риба поглъща малка риба". Животното било наречено "белуа"(belua, бел.прев).[Бил Купър, "След Потопа" (Западен Съсекс, Англия: Ню Уайн прес, 1995г) 131... Bill Cooper, After The Flood (West Sussex, England: New Wine Press, 1995), 131]

За чудовище в областта Берис в Съфолк (Buries in Suffolk), Англия, се разказва в хроника от 1405г сл. Хр.:
"Близо до града Берис, близо до Съдбъри (Sudbury), в последно време се е появил, за голяма вреда на провинцията, дракон, с обширно тяло, гребен на главата, зъби като трион, и опашка, простираща се на огромна дължина. След като уби овчаря на едно стадо, изяде много овце." След множество провали на местните стрелци да убият чудовището поради твърдата му кожа: ..."за да бъде унищожен, бяха свикани всички хора от околността. Когато драконът видя, че отново ще го обстрелват със стрели, побягна в едно тресавище или езеро, и там се скри между високата тръстика, и повече не бе видян."

Бел.прев: Забележете от кога е този исторически извор - България тепърва е предстояло да падне под турско робство.



Официалните власти на Британското правителство очевидно не са били наясно, че летящите влечуги са изчезнали преди милиони години, защото през 1793г сл. Хр. докладвали:
"В края на Ноември и началото на последния Декември, много от провинциалните селяни наблядавали... дракони, появяващи се от север и летящи стремително на изток, от което те заключили, и заключенията им били правилни, че... се очаква буреносно време."

Ерудицията и литературата на Великобритания са обилно поръсени и с други записи за влечуги великани. Стотици свидетелства на "чудовището от Лох Нес" са се превърнали в новини; но над 40 свидетелства на Лох Морар, и други свидетелства на Лох Ломонд, Лох Ауе и Лох Раннох (Loch Morar, Lomond, Awe, Rannoch) не са успели да стигнат до новините. Над 100 градски околии в Англия са докладвали за дракони в историческите си записи; а пък са били изчезнали преди 65 милиона години?
Ополоний от Тяна (Apollonius of Tyana), пътешественик и историк от преди 2000 години, отбелязва, че "...цяла Индия е опасана от огромни дракони, обитаващи блата и планини." ["Животът на Аполоний от Тяна от Филострат"... “The Life of Apollonius of Tyana by Philostratus”]
Той казва, че блетните дракони били 30 кубита (повече от 18 метра) дълги, мудни, с черна кожа и с по-малко люспи от планинските дракони. Аполоний описал тези планински дракони като златни на цвят, много дълги, бързи като река и убийци на слонове.

Римският историк Плиний Стари (Pliny the Elder) казва, че в Индия слоновете са в постоянна война с драконите. Той отбелязва, че драконите скачали от дърветата върху слоновете, хапели хоботите и очите им, и се усуквали около тях. Слоновете се опитвали да бягат от драконите по дърветата, но змиевидното телосложение на драконите и отровата им убивали слоновете, които в смъртта си се сгромолясвали върху драконите и така ги убивали. Също така, драконите се криели във водоемите и причаквали слоновете, което водело до същите борби и същите резултати. [Плиний Стари, "Естествена история", Книга осма, глави 11 и 12... Pliny the Elder, Naturalis Historia, Eighth Book, Chapters 11, 12]

Марко Поло, при завръщането си от Азия, докладва за семейства, отглеждащи дракони, впрягащи ги към царствени колесници за специални случаи, и ползващи части (органи) от драконите за медицински цели. ["Драконите в историята"... “Dragons in History”]
Интересно е, че дванадесетте знака на Китайския зодияк са животни, единадесет от които са всекидневни съществуващи животни (плъх, кон, куче, бивол, заек, тигър, змия, овен, маймуна, петел и прасе). Дванадесетият е дракон. Защо китайците ще включват "митологически" дракон наред с тези обикновени животни?

Херодот (Herodotus), елински историк от около 400г пр.Хр., пише, че змии се извисявали в небесата над Арабия. [Перле С. Епщайн, "Чудовища: Историите, домовете и навиците им" (Гарден Сити, Ню Йорк, издателство Дъбълдей, 1973г, стр. 43)... Perle S. Epstein, Monsters: Their Histories, Homes and Habits (Garden City, New York: Doubleday, 1973), 43]
Тези окрилени змии, наречени от местните "Конгамато", явно все още летят в Южна Африка [М. Д. У. Джефрис: "Африкански птеродактили"... “African Pterodactyls,” M.D.W. Jeffreys]

Сиукските индианци от Америка разказват за летящо същество с размах на крилете 6 метра, ударено от светкавица, и направили снимки на това същество; това може да е известната "Гръмотевична птица", за която от векове се разказва във фолклора на Американските индианци. [Бил Джонсън: "Гръмотевични птици: Виждали ли са Американските индианци крилати динозаври?", Криейшън Екс Нихило, том 24, номер 2 (2002г), стр. 28... Bill Johnson, “Thunderbirds: Did the American Indians See Winged Dinosaurs?,” Creation Ex Nihilo, vol. 24, no.2 (2002): 28]

Двама аризонски каубои, както се споменава във вестник "Надгробен епитаф", убили голямо летящо влечуго през 1890г. [Дуейн Т. Гиш: "Динозаври по произход" (Грийн Форест, Арканзас, издание Мастър Букс, 1992г), стр. 16... Duane T. Gish, Dinosaurs by Design (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1992), 16]
Докладваното същество имало алигатороподобна уста, дълга 2.5 метра, пълна със зъби. Каубоите отрязали върха на крилото му (което представлявата здрава мембрана, като на прилеп) за трофей.

Нерлук (Nerluc), Франция, бил преименуван в чест на убийството на дракон. докладваното животно било по-голямо от бивол и с дълги, остри рога. ["Драконите в историята"... “Dragons in History”]

В добре известната староевропейска научна книга, "Хистория Анималиум" (Historia Animalium) се казва, че драконите не били изчезнали през 16ти век сл. Хр., но били голяма рядкост и относително малки. [Конрад Геснер, "Historia Animalium", 1551-1587 сл. Хр., стр.224... Conrad Gesner, Historia Animalium, 1551-1587 A.D., 224.]

В Библията, Книга на Йоб (Job) 40:15 (вероятно от около 2000 пр. Хр.) Бегемотът се описва в големи подробности. Огромен, движещ се тежко и живеещ в блатата, имал опашка "като кедрово дърво". Еволюционистите твърдят, че това същество е било слон или хипопотам; но с опашка като кедрово дърво? Не мисля.

Индианците Анасази от Американския югозапад изработили изображения върху камъни, изобразяващи на едно място динозаври и хора. ["Улика, че хората и динозаврите са живели по едно и също време"... “Evidence that Humans and Dinosaurs Lived at the Same Time”] (липсват много данни за този източник, защото е било линк; има много линкове в този материал, които вече не съществуват, най-вече .html) Доказателство, че тези изображения са създадени преди много стотици години, е плътният слой "пустинен лак" върху тях. Пустинният лак (навяване на полен и прах) се натрупва бавно върху камъните в пустинята; лакът върху картинките на Анасази е толкова дебел, че вероятно са правени преди много стотици години. Следователно, тези находки на изкуството не са изфабрикувани от злонамерени европейски пришълци (които не са имали мотив за такава фалшификация) , а са направени от местните много отдавна, изобразили хора и динозаври, живеещи заедно. В Южна Америка, погребални камъни от Ика показват същества, които изглеждат като трицетератопси, птерозаври и тиранозаври, съществуващи паралелно с човечеството. [Джонсън, "Гръмотевичните птици", стр. 29... Johnson, “Thunderbirds,” 29]

На 11 Декември 1999г селяни близо до Бобоа, Нова Гвинея (Boboa, New Guinea), виждат огромен плуващ гущер, както се споменава във вестник "Индипендънт" ("The Independent") за Папуа (Papua), Нова Гвинея. Вестникът също така споменава, че на следващия ден, един пастор и един старши църковен служител също видели животното недалеч от въпросното място. Съществото било описано с тяло, "дълго като самосвал и почти два метра широко, с дълга шия и дълга стройна опашка". Ходело на задните си крака, които били дебели "колкото ствола кокосова палма", и имало два по-малки предни крака. Главата била подобна по форма на кравешката, с големи очи и "остри зъби, дълги колкото пръсти на човешка ръка". Кожата била като на крокодил, и имало "големи лъжици по гърба". ["Жив динозавър?", Криейшън Екс Нихило, том 23, No. 1 (2001г): (задна корица) ... “A Living Dinosaur?,” Creation Ex Nihilo, vol. 23, No. 1 (2001): (back cover)]

Римският историк Дио (познат и като Касий) (Dio/Cassius), пише, че един ден, когато Регулий (Regulus), римски консул (трети век сл. Хр.), се биел срещу Картаген (Северна Африка), изведнъж изпълзял дракон и се настанил зад стената на римската армия. Римляните го убили по нареждане на Регулий, одрали го, и пратили кожата в римския сенат. Когато измерили дракона, по нареждане на сената, се оказало, че е дълъг невероятните 36.5 метра и дебелината му била подходяща за дължината. [Тимофей Алферов, "Дракони, животни... не привидения", Криейшън Екс Нихило, том 22, No. 3 (2001г): стр. 16... Timofey Alferov, “Dragons, Animals . . . Not Apparitions,” Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3 (2001): 16]

Да не би хилядите хора, които са виждали гигантски влечуги, да халюцинират? Това е крайно невероятно. Има силни доказателства, че динозаврите не са изчезнали преди 65 милиона години. Да се игнорира множеството свидетелства и подробни описания на динозаври е същото като щраусът, скрил главата си в пясъка.

[λ]

Твърдние 2
Динозавърските фосили са на милиони години

Тъй като динозаврите са били с нас през цялата история, човек се чуди дали динозавърските вкаменелости са толкова стари, колкото се рекламира (65-150 милиона години). Фосилите се формират, когато пясък и глина покрият мъртвото животно на дъното на някакъв водоем. В последствие, водата се отдръпва от тези утайки, позволява им да изсъхнат и да се втвърдят в камък, и по този начин опаковат организмите.

Бел.прев: Това е изричната процедура, която трябва да се случи. Ако някое от тези условия не е изпълнено, или не е изпълнено в правилната последователност - фосил няма. И следите за съществуването на организма изчезват безвъзвратно и завинаги.



Ако тези същества наистина са умрели и фосилизирали преди милиони години, във вкаменелостите не би трябвало да има каквото и да е наличие на органичен материал, защото всеки органичен материал би се разградил или минерализирал още преди милиони години. Но я виж ти, открити са фосили, съдържащи остатъчни органични материали, което индикира, че въпросните вкаменелости са в диапазона на хилядите, а не на милионите години. Това не би трябвало да ни изненадва, тъй като динозаврите са неразривно свързани с човешката история.

Органичен остеокалцин е открит в динозавърски кости, което е докладвано от Герхард Мюзер (Gerhard Muyzer). [Герхард Мюзер, Геология, том 20, Октомври 1992г... Gerard Muyzer, Geology, vol. 20, Oct. 1992]
Този костен протеин отдавна би трябвало да се е разложил хаотично, или да се е превърнал в камък (минерализиран) от минерално богатите води, прецеждащи се през загробеното същество и заобикалящия го камък, ако се предполага, че костите са на милиони години.

В Монголия бил изкопан фосил на динозавър-майка, мътеща над 22 яйца. [Ариел А. Рот, Произход (Хейгърстаун, Мериленд: издателска къща Ревю и Хералд, 1998г), стр. 242... Ariel A. Roth, Origins (Hagerstown, Maryland: Review and Herald Publishing Association, 1998), 242]
Наличието на протеин в загробените динозавърски яйца е силно учудващо, предвид химическата нестабилност на протеина.

Преподаватели и служители в Монтанския Национален университет били шокирани от откритието, че кост на тиранозавър рекс съдържал червени кръвни клетки. Тези еволюционистки изследователи, поддържащи представата за старата Земя, провели шест различни теста, опитвайки се да докажат, че това не били червени кръвни клетки. [Карл Уейланд, "Сензационен доклад за динозавърска кръв!", Криейшън Екс Нихило, том 9, No. 4, (1997г): стр. 42...  Carl Wieland, “Sensational Dinosaur Blood Report!,” Creation Ex Nihilo, vol. 19, no. 4, (1997): 42]
Но всички тестове давали положителни резултати, което предизвикало паника у конвенционалните земни учени; въпреки че, както може да се очаква, резултатите от тестовете не успели да стигнат до първите страници на новините, точно както и другите разкрития за предполагаемо аномално органично присъствие не могли да влязат в новините.

В Алберта (Alberta), Канада, били открити динозавърски кости, които били загробени в гранули от желязна руда. "Гранулите попречили на водата да навлезе в костите, които, въпреки всички намерения и цели, не могат да се различат от съвременните кости." [Филип. Дж. Кюри и Ева Б. Копелус: 101 въпроса относно динозаврите (Минеола, Ню Йорк: издателство Доувър, 1996г) стр. 12... Philip J. Currie and Eva B. Koppelus, 101 Questions About Dinosaurs (Mineola, New York: Dover Publications, 1996), 12]

В северна Аляска от десетилетия се откриват кости, които до скоро се предполагаше, че са от бизони, защото изглеждат много пресни и са невкаменели. Когато пристигнали учените и анализирали костите, определили, че костите били от патицо-муцунести динозаври. Пресни, неминерализирани динозавърски кости абсолютно отричат хрумването, че са на милиони години.

Повечето от откритите динозавърски кости съдържали оригиналната кост, която би трябвало хаотично да се е разложила по време на предполагаемото многомилионно заравяне в утаечните слоеве. [Карл Уейланд: Динозавърските кости, на каква възраст са по-точно?, Криейшън Екс Нихило, том 21, no. 1 (1999г): стр.55... Carl Wieland, “Dinosaur Bones, Just How Old Are They Really?,” Creation Ex Nihilo, vol. 21, no. 1, (1999): 55]

Наличието на органичен материал в образците от тази глава отрича хипотезата, че изчезването на динозаврите се е случило преди 65 милиона години, същото отричат и стотиците срещи между "дракони" и хора, отбелязани в предната глава. Тези противоречия ще се прояснят, след като разгледаме още доказателства.

[λ]

Твърдение 3
Утаечните скали са били формирани постепенно в течение на милиони години

Староземците (общ термин, с който ще обозначим онези, които приемат хипотезата, че Земята е на милиарди години) искат ние да повярваме, че древният океан се е надигал и спадал множество пъти в рамките на милиони години, оставяйки по този начин утайки върху континентите при всяко оттегляне. С всяко ново заливане на континентите от океана, върху тях се отлагали повече утайки, върху предишните, които дотогава, предполага се, били вече твърди като камък (защото щели да бъдат върху суха земя милиони години, до следващото заливане от океана). Твърди се, че тези утайки постепенно покрили организмите, които били потънали на дъното. После, когато водата отново се оттеглила, утайките се втвърдявали около организмите, образувайки фосили.

Един от проблемите с тази теория е, че утаечните слоеве в геоложката колона (стратиграфската колона представлява дълбинен разрез на стратосферните слоеве за дадена географска локация, бел.прев) покриват щати, държави, и в крайна сметка цели континенти; а когато не покриват цели континенти, те спадат към друг клас утаечни скални типове, доказвайки, че въпросните слоеве са били уталожени на дъното на воден обем, който напълно е покривал континентите. [Ариел А. Рот: Произход: Свързване на науката с Писанията (Хейгърстаун, Мериленд: издателска къща Ревю и Хералд, 1998г), 218-219 ... Ariel A. Roth, Origins: Linking Science and Scripture (Hagerstown, Maryland: Review and Herald Publishing Association, 1998), 218-219]
(Планините са се издигнали по-късно, както е обяснено в Глава 4)

Ако утаечните скали наистина са се получили в резултат от множество навлизания и оттегляния на океана, то тогава напластените отлагания биха покривали само зоната на речните делти, едно 80 на 80 км (което е добра осреднена стойност на зоната на речните делти по принцип). Това е защото повече утайки, отлагащи се в днешно време, са при устията на реките. Тези зони на трупане на утайки са речните делти.

Бел.прев: Авторът иска да каже, че всяко речно устие е обречено да се превърна в речна делта, защото там е мястото, където се трупат най-много утайки от речната дейност. Това означава, че при ортодоксалния сценарий, на тези места ще има повече утаечни скали, отколкото на другите места по континентите.

В сценария на староземците, когато океанът настъпвал, реката продължавала да отлага утайки в надигналия се океан, само че просто по-навътре в континента. После, когато морското ниво отново се отдръпнело, навътре в континента би трябвало да остане утаечно отлагане с размерите на делта. Този депозит след това би трябвало да се втвърди в скала. Само че, тъй като отлаганията, които виждаме в геоложката колона покриват много по-големи зони (щати, държави, континенти), сценарият с морското ниво, което се надига и спада, е неправдоподобен. Очевидно, обширният утаечен слой е бил уталожен на дъното на воден обем, който напълно е покривал континентите, тоест глобален потоп.

Един от феномените около утаечните скални слоеве навява мисълта за рязка седиментация на полистратовите дървета (полистратен означава "много геоложки слоеве"). Тези дървета били фосилизирани във вертикална позиция в скалната колона, пресичайки множество слоеве и геоложки утаечни пластове. [Джон Д. Морис: Младата Земя (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1994г), стр.100... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1994), 100]

Така че, според староземците, тези дървета останали изправени милиони години, посадени на дъното на воден обем, докато около тях бавно се образували утайки. Само че дърветата, наводнени от току що затлачени реки, ще изгният и ще се катурнат, и това със сигурност ще стане в рамките на стотици години. Така че от нас се иска да повярваме, че тези вкаменели дървета, във вертикална позиция, останали вкоренени и изправени за милиони години, докато около тях бавно се образували утайки? Такъв сценарий е трудно да се рационализира.

Бел.прев: Не забравяйте, че образуването на вкаменелост изисква случването на изричен процес, и изричното наличие на много глина (и то не каква да е глина, а с минерален състав в определени рамки). Този процес задължително изисква изсъхване и е невъзможно да се съвмести с милиони години, прекарани на някакво дъно. Всяка органична плът би била неспасяема от изгниване, ако процесът на вкаменяване не се изпълни своевременно.



Тези полистратни дървета обикновено са не по-високи от 6-7 метра, бидейки счупени при върха и при коренищата. Тези дървета са били изкоренени и преместени от унищожителен потоп, и са били уталожени във вертикална позиция поради тежината на кореновите топки. След като изкоренените дървета били уталожени по този вертикален начин, утайките бързо са се образували около тях, преди да е имало време дърветата да изгният, да деградират, и да се катурнат. Внезапният, унищожителен потоп и бързото утаяване осигурили водната енергия и утаечната маса, нужни за затрупването и погребването на тези дървета.

Друг проблем с постепенното утаяване в сценария с милионите години е, че за да може океанът да навлезе в сушата, или континенталната земна кора трябва да падне, или кората на океанското дъно трябва да се повиши. Континенталните и и океанските кори седят върху Земната мантия. Мантията е зона на полу-стопена магма (лава във вътрешността на Земята), подложена на силно налягане, между Земната кора и Земното ядро.

Континенталната кора е по-малко плътна от океанската кора, и поради това плува по-високо върху мантията, отколкото океанската кора; така че, за да спаднат континентите, минералите, които изграждат континенталната кора, трябва изведнъж да станат по-плътни, респективно спрямо океанската кора. А за да се надигне океанската кора, тя също трябва да се противопостави на геохимията, като по някакъв мистериозен начин съставящите я минерали станат по-малко плътни, и така да започнал да плават по-нависоко върху мантията, спрямо континенталната кора. Както може да се предполага, няма физически геологически доказателства за подобни трансформации.

Староземците искат ние да повярваме, че животните умрели и били бавно покрити, в рамките на много години, от утайки, които бавно се утаявали на дъното на воден обем. После водният обем се оттеглил, оставяйки утайки и организми, които да започнат да съхнат и да се втвърдят в камък.
Има проблем, обаче: когато едно животно умре във вода, атакуват го мършоядите, атакуват го бактериите, и само в рамките на седмици, остават малко следи от животното, ако въобще. Въпреки това, според староземците, мъртвите организми били покрити в рамките на стотици години, и останали на дъното за милиони години, докато не се случело следващото океанско оттегляне. Това е невъзможно, защото организмите биха се разчленили и биха били погълнати от мършояди и бактерии само в рамките на месеци.

Очевидно, утайките рязко погрeбали тези организми, и скоро след това, водата се отдръпнала, което позволило на утайките бързо да се втвърдят, преди да е имало време организмите да изгният или да бъдат изядени от хищници. Механиката на Великия Потоп предоставя средствата за тази скоростна фосилизация, и ще бъде обяснена в Глава 9.

Милиарди миди са загробени в утаечните слоеве на континентите. Странно, но често двете вкаменели черупки на мидите са затворени. Когато мидите умират, в рамките на няколко часа черупките им се отварят. Следователно, утайките трябва много бързо да са зазидали тези миди, преди да са имали време да се отворят. [Г. С. МакЛийн, Роджър Оукланд и Лари МакЛийн: Доказателствата за Сътворението (Спрингдейл, Пенсилвания: издателска къща Уиттейкър, 1989г), стр.167... G.S. McLean, Roger Oakland, and Larry McLean, The Evidence For Creation (Springdale, Pennsylvania: Whitaker House, 1989), 167]
Невъзможно е тези мъртви миди да са били покрити бавно, за много години.

В различни краища на света се откриват масивни гробища на вкаменелости. [Хенри М. Морис, Научно Сътворенчество (Грийн Форест, Арканзас, издателство Мастър Букс, 1999г), 97-100... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 97-100]
Животните в тези гробища за фосили са обезобразени и струпани на купчина по време на катастрофално утаечно събитие. Утайките и зазиданите организми после бързо се изсушили и втвърдили, както обсъдихме по-горе. Много различни видове животни и растения от разнообразни екологични околни среди са струпани в тези гробища, което силно навежда на мисълта, че огромен прилив на вода е помел и носил тези животни и растения, докато не били зазидани всички заедно под голяма утаечна маса.

През 1976г, по време на миньорски операции на каменоломна в Лампос (Lampos), Калифорния, бил открит 25-метровия вкаменял скелет на балийски кит.; китът "стоял" на опашката си във вертикална позиция, зазидан в слоевете на утаечната скала. [Денис Гордън Линдсей: Раждането на планетата Земя и възрастта на Вселената (Далас, Тексас, издателство Исус за нациите, 1993г), 18-20... Dennis Gordon Lindsay, The Birth of Planet Earth and the Age of the Universe (Dallas, Texas: Christ For The Nations, 1993), 18-20]
Китовата вкаменелост разсичала слоеве, за които се твърди че са се образували в рамките на милиони години. Правдоподобно ли е да се предполага, че когато китът е умрял, е пазил равновесие на опашката си милиони години на морското дъно, докато около него бавно са се образували утайки?

Около 300 тетраподи (еднометрови четириноги влечуги) били открити в слоеве глина и пясъчник, които слоеве били на "260 милиона години", в Русия. Тези четириноги били заровени, стоейки на опашките си (във вертикална поза) с протегнати нагоре вратове. [Александър В. Лаломов, "Вкаменели влечуги на руската платформа", Техническо списание (Отговори за Сътворението, Флоренция, Кентъки), том 5, No. 1, 6-7... Alexander V Lalomov, “Fossil Reptiles on the Russian Platform,” Technical Journal (Answers in Genesis, Florence, Kentucky), vol. 15, no. 1, 6-7]
Твърди се, че утайките, загробили тези животни, са се трупали с по милиметър за година; следователно, съществата ще да са стояли на опашките си за хиляди години, докато утайките бавно са се натрупвали около тях. Не, очевидно, те са били скоростно заровени, с което се обяснява вертикалността им.

Ето един потресаващ факт, която пробива още една дупка в сценария на староземците: при настоящите степени на ерозия, континентите ще се изравнят с морското равнище за 15 милиона години. [Морис: Младата Земя, 88-90... Morris, The Young Earth, 88-90]
И въпреки това, те твърдят, че фосилите и скалите от континенталните слоеве са не по-стари от 500 милиона години. Следователно (неприятно), техните камъни на по 500 милиона години би трябвало да са били напълно изядени от ерозията преди около 485 милиона години.

Ако океанът постоянно се е надигал и смъквал в рамките на милиони години, оставяйки след себе си утаечни слоеве с всяко оттегляне, човек би очаквал белезите на ерозията (долини, речни канали) да се формират в утаечните слоеве докато океанът е бил оттеглен. Тогава, когато океанът е навлизал в сушата отново, нови утаечни слоеве е трябвало да запълнят тези белези на ерозията. Никъде в геологичните слоеве не се наблюдават запълнени белези от ерозия. [Рот: Произход, стр.218... Roth, Origins, 218]

Навсякъде, обаче, се наблюдават слоеве скали подобно на натрупани палачинки, което показва, че те са били натрупани бързо и последователно, в един единствен потоп.

Не забравяйте, че тези натрупани като палачинки скални слоеве покриват щати, държави и в крайна сметка цели континенти, а в случаите, когато не покриват цели континенти, спадат към други скални типове. Организмите са били скоростно загробени и преобразувани в камък в тези обширни утаечни слоеве, още преди да могат да деградират. Полистратните дървета пронизват хоризонтално каменни слоеве, за които се твърди, че са сформирани за милиони години, а както изглежда, трябва да се сформирали много бързо. Всички доказателства сочат към един унищожителен потоп, който е покрил континентите и е оставил обширни слоеве утайки, съдържащи милиарди зазидани организми: Ноевият Потоп!

[λ]

Твърдение 4
Планините са се издигнали преди около 65 милиона години

Староземците вярват, че световните планински вериги са се издигнали преди около 65 милиона години, горе-долу по същото време, когато се е случило предполагаемото изчезване на динозаврите. Както видяхме, динозавърските вкаменелости са в диапазона на хилядите години (обсъдено в Глава 2); следователно, логически, планините са се издигнали само преди хиляди години, скоро след като тези същества са били загробени под утайките.

Някои планини на този свят представляват увити утаечни скали, съдържащи многобройни фосили. Тези слоеве са навити заради хоризонтално, регионално свиване; утаечните слоеве, положени върху континентите, са били намачкани или сгънати. (Това намачкване или сгъване често било съпроводено с плутонни магмени надигания от подлежащата мантия, което допълнително повдигнало планините, както се обсъжда в Глава 9.)

Ако планините са се издигнали преди около 65 милиона години (случва се и леко остатъчно надигане, но не и остатъчно от чак толкова отдавна), утаечните слоеве, които са били нагънати в това надигане, трябва да са по-стари от 65 милиона години. Твърди се, че повечето от утаечните скали са на възраст между 100 и 500 милиона години. Много от нагънатите утаечни скали в планините се предполага, че са на тази възраст. Но, утаечен депозит на възраст 300 милиона години много добре ще се е превърнал в камък и за 235 милиона години (чрез навлизания и оттегляния на океана), което уж довело до прага от 65 милиона години, в който момент, твърди се, започнало изграждането на планините.

Тъй като утаечните слоеве би трябвало отдавна да са твърда скала, преди това нагъване да започне, когато са били нагъвани, е трябвало да се появят радиални пукнатини от напрежението в нагъваните каменни слоеве. Вземете един тънък резен камък и силно го огънете, какво се случва? Напуква се. По същия начин, утаечните скални пластове е трябвало да се напукат, когато са се огъвали. Само че, в утаечните скални пластове на този свят няма пукнатини от огъване. [Джон Д. Морис, Младата Земя (Грийн Форест, Арканзас: издание Мастър букс, 1994г), 106-109... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1994), 106-109]

Какво можем да заключим от отсъствието на пукнатини от опън в нагънатите утаечни скали? Тъй като няма пукнатини от опън, утаечните скали не са били твърд камък, когато са се огъвали. Тези утаечни слоеве все още са били влажни и меки, когато са се огъвали, както се доказва от отсъствието на пукнатини в нагънатите, в момента твърди, утаечни слоеве. Всички тези слоеве са били мокри и меки, когато се е случвало нагъването. Следователно, трябва да са положени в един единствен гигантски потоп, и са трябва да са били нагънати скоро след това, преди са се втвърдили в камък. Още веднъж сценарият на Потопа чудесно обяснява наблюдаваната геология.

Не забравяйте, че при настоящия ход на ерозията, континентите ще бъдат изравнени с морското равнище по-рано от 15 милиона години. Следователно всички континентални камъни, за които се предполага че са по-стари от 15 милиона години, би трябвало да са ерозирали много отдавна. (Ако континентите ерозират до морското равнище за 15 милиона години, всичик камъни на тази възраст и по-стари, които са били над морското равнище върху континентите, би трябвало да са ерозирали в морето.) Само че, голямото множество от континенталните утаечни камъни са на възраст стотици милиони години, както се вярва от староземците. Очевидно, староземските прогнози за възрастта на камъните са поне 30 до 40 пъти завишени, предвид степента на ерозията (тъй като 30 умножено по 15 милиона години, дава 450 милиона години, което е предполагаемата възраст на много утаечни скали).

Планините би трябвало да са първите земни зони, които ще еродират, защото са стръмни и са подложени на най-лошо време, но те съдържат скали, за които се предполага, че са на милиони години. Тъй като планините ще ерозират първи, и чак след това и по-плоските земни зони до морското равнище, в рамките на тези 15 милиона години, то тогава планините е трябвало да изчезнат в рамките на 1.5 милиона години. [Ариел А. Рот, Произход: Свързване на науката с Писанията (Хейгърстаун, Мериленд: издателска къща Ревю и Хералд, 1998г), 264... Ariel A. Roth, Origins: Linking Science and Scripture (Hagerstown, Maryland: Review and Herald Publishing Association, 1998), 264]

Обаче, в планините има камъни, които съдържат прости охлюви, миди, корали и вкаменелости на насекоми, за които се предполага, че са се формирали преди около 500 милиона години, когато се предполага, че биологичната еволюция тъкмо е започвала. (Вижте Глава 8 за опровержение на еволюцията, отнела милиони години.) Следователно, староземците настояват, че историята на ранната биологична еволюция е очевидна в утаечните скали, които, в действителност, би трябвало да са ерозирали до изчезването си поне 30 пъти до сега.

Племенният народ на Гренландия знаят за глобалния Потоп, и казват, че наличието на вкаменелости от океански същества в планинските скали е в следствие от този Потоп (както е обяснено в Глава 9). Това древно племе знае много повече за света от повечето съвременни учени. Те схващат, че за да може океански същества да са загробени в утаечните скали в планините, тези същества трябва да са били сразени и зазидани от унищожително световно наводнение; утаечният слой е това, което е останало, след като водата се е оттеглила в задълбочените водни басейни.

И в планинските зони, нагънатите утаечни слоеве нямат пукнатини от опън, което доказва, че всички утаечни слоеве са били още мокри и меки, когато са се нагъвали по време на планинообразуването в заключителната фаза на Потопа. Континентите станали по-дебели (седиментно отлагане и планинско надигане), докато океанските басейни станали по-дълбоки, и Потопната вода е изтекла в, тогава по-дълбоките, океански басейни (както е обяснено в Глава 9).

Вулканите са друг тип планина. Те са резултат от това, че океанските дънни плочи се стапят в мантията, след като тя се гмурка под континенталните плочи, и после се издига, под формата на магма, през континенталната кора, за да избълва вулканичен материал на повърхността на Земята. Земетресенията са свързани с това движение на кората.

Има около 50 000 "изчезнали" вулкани, и не изглеждат много различно от активните вулкани. За повечето от "изчезналите вулкани" се предполага, че са се формирали преди 65 милиона години, когато сблъсъците на континенталната кора нагъвали утайките в планини (но без пукнатини от опън!). Само че, моля спомнете си, че всички тези "65 милионни" планини е трябвало да са изчезнали още в първите 15 милиона години от образуването си. АКтивните вулкани и земетресенията са само спомен за масивния вулканизъм на Потопа и ранните Следпотопни години, което било резултат от изменените движения на плочите на Земната кора.

Океанските канавки могат да се считат за пропадания на океанската кора (свивки навътре), така както някои континентални планини могат да се считат за континентални издигания на кората (свивки навън). Океанските плочи се сблъсквали и нагъвали в свивки навътре, формирайки дълбоки канавки по океанското дъно (до 10 км дълбочина); по подобен начин, континенталните плочи са се сблъсквали, и утаечните слоеве са образували свивки навън, спомагайки за образуването на планините (както се обсъжда в Глава 9) до 8 км височина.

В океаните бавно се трупат свободни утайки, най-вече от речните устия. Океаните би следвало да са запълнени с утайки в рамките на 80 милиона години (тъй като обемът на океаните е грубо около пет пъти обема на континенталните камъни, които са над морското равнище, и следователно подлежащи на ерозия). Но океанските канавки съдържат твърде малко седиментно натрупване, което е изненадващо, защото океанските канавки би трябвало да се напълнят първи, тъй като са на океанското дъно и понякога дори са близо до произвеждащите утайки континентални речни делти; така че очевидно тези канавки са много млади, защото са събрали малко утайки в себе си. Канавките са се формирали, когато планините са се формирали, по време на побеснялото движение на плочите на Земната кора във времето на Потопа (както се обсъжда в Глава 9).

През очите на староземците доста неща са се случвали преди 65 милиона години, нали? Динозаврите са изчезвали, планините са се издигали, хиляди вулкани са изригвали, океанските канавки са се нагъвали, всичко по едно и също време. Според доказателствата, обаче, всички тези неща, освен тоталното изчезване на динозаврите (както отбелязахме в Глава 1), наистина са се случили едновременно, но само че преди хиляди години, а не преди 65 милиона.

[λ]

Твърдение 5
Ноевият Потоп е просто приказка

Стотици племенни групи са разпръснати навсякъде по лицето на Земята. Устните им традиции и легенди се предават от предците им през поколенията. Една легенда е много популярна сред племената, като например тази от Нова Гвинея:

"На времето голям потоп дойде, който покри цялата земя и заличи всеки по лицето й, освен предците на народа Биами (Biami). Онези предци се изкачили нагоре по дървото Гобия (Gobia), кората на което те ползват за направата на въже за въжените си торби. Те взели със себе си нагоре земеделските си принадлежности за сеене на семена, всичките си животни, кучетата си и прасетата си, и всичко останало, нужно за живота. Когато потопните води се покачили по лицето на земята, хората се покачили по-високо на дървото. Те били в безопасност в клоните на това дърво, защото дървото растяло нагоре заедно с покачването на водите. Когато водите се прибрали от повърхността на цялата земя, хората могли да слязат. Почвата била много кална, но накрая успели да посадят семената си и животните им започнали да се множат. Те се отдалечили от дървото и започнали да населяват земята. Онези, които слезли от дървото, били предците на Самос (Samos), Кубос (Kubos), Гобасис (Gobasis) и Еторо (Etoro)." [Сър Джеймс Фрейзър, Фолклор в Стария Завет (Лондон, Англия: издателство Макмилан и компания, 1918г), 237... Sir James Frazer, Folklore in the Old Testament (London, England: Macmillan and Company, 1918), 237.]

Над 270 племена са документирани като проповедници на идеята, че целият свят някога е бил наводнен. [Ариел А. Рот, Произход: Свързване на науката с Писанията (Хейгърстаун, Мериленд: издателство Ревю и Хералд, 1998г), 306... Ariel A. Roth, Origins: Linking Science and Scripture (Hagerstown, Maryland: Review and Herald Publishing Association, 1998), 306.]



Ето една легенда от Гренландското племе на Канада:

"Светът на времето се преобърна. Някои хора бяха превърнати в огнени духове, всички останали се удавили, освен един. След това, оцелелият ударил земята с пръчката си, и от нея изскочила жена, и те двамата населили света. Доказателство за този потоп се открива при вкаменелостите високо в планините." ["Истории за Потопа от цял свят"... Flood Stories from Around the World]

(Фосилите на морските създания в планините ще бъдат обяснени в Глава 9.)


Детайлите на основната тема на Потопа се различават от племе до племе, но е очевидно, че тази история се е предавала от предци, които са имали знание за този катаклизъм, наводнение без аналог в човешката история. Древните Асирийци знаели за този потоп:

"Боговете, водени от Енлил, се съгласили да прочистят земята от прекалено многобройното човечество, но Утнапищим бил предупреден от бог Еа чрез един сън. Той и няколко занаятчии построили голяма лодка (половин декар по площ, седем нива) за една седмица. После качил в лодката семейството си, занаятчиите, и "семето на всички живи същества". Водите на бездната се надигнали, и шест дни имало буря. Дори боговете били уплашени от яростта на потопа. Виждайки всички хора избити, боговете се покаяли и плакали. Водите покрили всичко, освен върха на планината Низур/Нисур (Nisur), където акостирала лодката. Седем дни по-късно, Утнапищим пуснал гълъб, но той се върнал, понеже не намерил никъде другаде да кацне. Той след това пуснал врабче, но то също се върнало, и после гарван, който не се завърнал. Така разбрал, че водите са се изтеглили достатъчно, за да се появят хората. Утнапищим направил приношение на боговете."


Никоя друга легенда не прониква знанието на световните племена като тази за Великия Потоп. В Африка пигмеите (Централна Африка), кикую (Кения), йоруба (югозападна Нигерия), мандинго (Брега на Слоновата кост) и куая (близо до езерото Виктория), и още други, имат знание от предците си за Великия Потоп.

В Северна Америка ескимосите и инуитите (Аляска), якима (щата Вашингтон), чипеуа (Грейт Лейкс) и чоктау (югоизточните Щати), и още други, имат поколенческа памет за глобален потоп.

В Азия камчадале (Сиберия), бахнар (Кочин, Китай) и миатсо (южен Китай), чингпа (Бурма) и андаман (Бенгалски залив), и други, познават воден катаклизъм, предаван по устна културна традиция.

В Европа; древните гърци, германци, келти, викинги и уелци, и още други, са отбелязали Потопа в преданията си.

В Централна и Южна Америка якуи (северно Мексико), нахуя (централно Мексико), маите (Гватемала), ипурина (горната Амазонка) и короадо (южна Бразилия), сред други, говорят за световно наводнение в своите устни истории.

В Тихоокеанските острови и Австралия кабади (Нова Гвинея), маори (Нова Зеландия), мангая (острови Кук), гумайджи (северна Австралия) и полинезийските хаваици, и други, също познават Великия Потоп.

В Близкия Изток зороастрийците (Иран), египтяните, древните вавилонци (Ирак), древните хети (Турция) и евреите (Израел), сред други, имат спомени за исторически катастрофален потоп.

Разказът на евреите в Библията (Битие 6,7,8) за този световно известен Велик Потоп е най-добре познатият разказ: Бог не бил доволен от човечеството, затова Той наводнил земята, избивайки всички, които не били в Ноевия ковчег. Водите наводнили земята за 150 дни, после започнали да се оттеглят. Ковчегът акостирал в планината Арарат (източна Турция), тогава, Ной изпратил гарван, който не се завърнал. После изпратил гълъб, който се върнал с маслинова клонка. Следващата седмица отново изпратил гълъба, но той не се върнал, затова Ной решил, че е време хората да напуснат Ковчега.



Племето мичоакан от Мексико имат подобна легенда за Потопа:

"Когато потопните води започнали да се надигат, човек на име Тезпи влязъл в голям съд, вземайки със себе си жена си и децата си и разнородни семена и животни. Когато водите се оттеглили, мъжът изпратил лешояд, но птицата открила множество трупове за ядене и не се върнала. Други птици също излетели и не се върнали. Най-накрая, той изпратил колибри, което се завърнало със зелена клонка в човката."

Да се възприеме Библейския Потоп като приказка и фантазия е като да се нарекат предшествениците на всички тези племена лъжци. Политически коректните ортодоксални учени са изправени пред истинска дилема по този въпрос. Изглежда екстремно невероятно, че несвързани помежду си народи от всички места на Земята, без да имат какъвто и да е интерес да копират наследствата едни на други, ще имат сходни легенди за глобално разрушение чрез вода, освен, разбира се, ако тези племена не отбелязват истинско историческо събитие. Както сочат доказателствата, около тази работа с Потопа има повече неща, отколкото болшинството хора осъзнават.

[λ]

Твърдение 6
Въглищните и петролните залежи са на милиони години

Във вътрешността на Следпотопните утаечни слоеве на континентите се откриват обширни сплъстявания на въглища, и джобове с петрол и газ. Тези неща се образуват от масови натрупвания на органичен материал (растения и животни), който е бил покрит с утайки,  и по този начин е бил компресиран, и в последствие загрят.

Ако петролните и газовите джобове са на милиони години, цялото налягане в газовите джобове трябва вече да е отпуснато, защото газът ще да се е процедил през полу-порестите и полу-пропускливите надлежащи каменни слоеве. Всъщност, всичкият газ в стратосферата трябва да е изтекъл през надлежащите скални слоеве и да е избягал в атмосферата за по-малко от 100 000 години време. [Г. С. МакЛийн, Роджър Оукланд и Лари МакЛийн: Доказателства за Сътворението (Естън, Саскачеуан: Институт по Цялостни Библейски евалгелиета, 1989г), 33... G.S. McLean, Roger Oakland, and Larry McLean, The Evidence For Creation (Eston, Saskatchewan: Full Gospel Bible Institute, 1989), 33]
И въпреки това, когато изследователска пробивна сонда навлезе в джоб с петрол или газ (който с предполага, че е на милиони години), често през сондажната дупка се освобождава голямо налягане, "нефтен фонтан". Наличието на това налягане, вътре в утаечните слоеве, говори, че тези депозити са били формирани преди по-малко от 100 000 години.

Представете си петролно и газово поле на 3000 метра под земята, за което се твърди, че е на 300 милиона години. Газът, под огромно налягане в този депозит, ще се просмуче нагоре през утаечните скали (защото изтичащият газ може да се проследи на повърхността на Земята). Ако този газ се е просмуквал нагоре в степен само 2.5 см за година, той целият ще се изпари в рамките на 100 000 години; ако се просмуква нагоре в степен 0.007 см за година, той целият ще изчезне в атмосферата в рамките на споменатите 300 милиона години, на колкото се предполага че е депозита. 2.5 см за година е правдоподобно; 0.007 см за година не е правдоподобно, защото много по-гъсти вещества (водата и петрола) се просмукват през скалите с много по-голяма скорост от 0.007 см за година. (Например, подпочвените води рязко се покачат след тежък и продължителен дъжд.)

Обширните въглищни напластявания, които виждаме насред утаечните слоеве, покриват големи територии, често стотици хиляди квадратни километри. Староземците твърдят, че въглищата са се формирали в блата в течение на милиони години, когато растителните остатъци бавно са се трупали в блатата и после са били покрити с утайки от поредното океанско навлизане в сушата. Някога да сте чували за блато, с площ стотици хиляди на стотици хиляди километра, покрито с много метри тиня? (Като въглищното легло, намиращо се под части от Оклахома, Мизури, Илинойс, Индиана, Кентъки и Пенсилвания?) [Р. М. Косанке, "Палинологични изследвания на въглищата в резервата Принцес в Североизточно Кентъки", Американско Професионално издание по геоложки изследвания, no. 839, (1973г): стр. 20... R. M. Kosanke, “Palynological Studies of the Coals of the Princess Reserve District in Northeastern Kentucky,” U.S. Geological Survey Professional Paper no. 839, (1973): 20]
Това са пропорциите, които някои блата ще да са имали, за да се образуват по-големите въглищни легла на Земята, според хипотезата на староземците.

Староземците казват, че въглищата трябва да са се формирали за милиони години, защото огромният обем на органичния материал в жилите изисква милиони години развиване на растителността, и след това изгниване, в древни блата. Само че, обемът на органичния материал във въглищните легла на Земята представлява само 128 години развиване на растителността, или, казано по друг начин, само три пъти растителното развитие, каквото го познаваме днес. [Андрю Снелинг, "Въглищните легла и Сътворението", Криейшън Екс Нихило, том 8, No. 3 (1986г): 20-21... Andrew Snelling, “Coal Beds and Noah’s Flood,” Creation Ex Nihilo, vol. 8, no. 3, (1986): 20-21]
Така че, натрупванията на растителни останки за милиони години биха били милиони пъти повече, отколкото растителното развитие, отразено във въглищните депозити.

Видовете растения, които влизат в състава на въглищата, не се откриват твърде често в блатисти екосистеми, а обикновено са типични за планински и тропически екосистеми. [Стюарт Е. Невинс: "Произходът на въглищата" Аргументативен член No. 41, Институт за изследване на Сътворението, Ел Кайон, Калифорния... Stuart E. Nevins, “The Origin of Coal,” Impact Article No. 41, Institute For Creation  Research, El Cajon, California]
Очевидно, тази растителност е била повалена и влачена от вода, докато не са се образували обширни покрития гниеща растителност, която после е била скоростно затрупана с утайки, в рамките на едно катаклизмено наводнение, което е изкоренявало дървета, силно е ерозирало ландшафта, след което отново е уталожило тези материали в утаечни наслоявания, които покриват цели континенти.

Според тезите на староземците, повечето от въглищните легла са се формирали преди около 250 милиона години. Но един необременен геолог взел парче дърво от едно въглищно легло в Австралия и го пратил в лаборатория за датиране с въглерод 14, без да казва на лаборантите, че го е взел от въглищно легло на 250 милиона години. [Андрю Снелинг, "Да изкорениш една старозаветна догма", Криейшън Екс Нихило, том 8, No. 3 (1986г): 20-21... Andrew Snelling, “Stumping Old Age Dogma,” Creation Ex Nihilo, vol. 8, no. 3, (1986): 20-21]
Датирането с въглерод 14 изчислило, че материалът е на възраст от около 30 хиляди години. (Дори и тази цифра е прекомерно завишена, защото датирането с въглерод 14 връща надути стойности на състаряване, което се обсъжда в Глава 12). Но как е възможно? Дървото все още имало достатъчно количество активен въглерод 14 в себе си, за да се изчисли възраст в рамките на хиляди години; и все пак, според ортодоксалните геолози и еволюционисти, дървото е било уталожено в блато 10 00 пъти по-отдавна в миналото, отколкото посочва остатъчния въглерод 14. Очевидно, този въглен се е образувал неотдавна, в следствие от страховит потоп, Потопът, с който племенните народи на този свят са запознати (както обсъдихме в Глава 5).

Староземците твърдят, че всички измервания с въглерод 14 при въглищата се дължат на замърсители, но беше показано, че това е много невероятно. [Пол Гийм, "Съдържащият се във фосилния въглерод въглерод 14", Институт за геологични изследвания, Лома Линда, Калифорния... Paul Giem, “Carbon 14 Content of Fossil Carbon,” Geoscience Research Institute, Loma Linda, California]

Количествата на въглерод 14 в повечето проби са поне пет пъти по-високи от допустимите стойности на грешката в следствие от замърсители и сходни съображения.

Ако въглищните легла наистина са се образували от блатна растителност, дъното на въглищните легла трябва да крие доказателства за коренищата и почвите, отговорни за развитието на тази блатна растителност. Не са откривани такива доказателства. Въглищният материал почива върху чисти подлежащи утаечни слоеве, които не съдържат следи от коренища и плодородна почва. [Н. А. Рупке: Утаечни доказателства за алохтоничния произход на стигмариите, каменни въглища, Нова Скотия" Бюлетин на Американското Геологично общество, том 80 (1969г): 2109-2114... N.A. Rupke, “Sedimentary Evidence For The Allochthonous Origin Of Stigmaria, Carboniferous, Nova Scotia,” Geological Society of America Bulletin, vol. 80. (1969): 2109-2114]
Отново, това е поредно доказателство, че растителните остатъци явно са били транспортирани от друго място до мястото на отлагането, което явно се е случило в масивен прилив на вода и кал.

Въглищните слоеве често съдържат големи дървесни стволове, които са били изтръгнати от земята и довлачени на друго място от огромен воден прилив. Тези дървесни дънери са изтръгнати при корените, което доказва, че не са пораснали на същото място, на което са депозирани. [Хенри М. Морис, Научно Сътворенчество (Грийн Форест, Арканзас: Мастър Букс, 1998г), 108... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1998), 108]
Много от тези дънери са вертикални полистратови дървета, които бяха обсъдени в Глава 3.

Повечето хора смятат, че са нужни милиони години, за да се превърнат едни растителни остатъци във въглища. Нищо не може да е по-далече от истината. Висококачествени въглища (антрацит) са били произвеждани в лаборатории в рамките на седмици. Растителната маса се загрява и пресова за кратко време, и готово - въглища. [Тас Уолкър: "Въглищата, спомен от потопа", Криейшън Екс Нихило, том 23, No. 2, (2001г): 26... Tas Walker, “Coal, Memorial to the Flood,” Creation Ex Nihilo, vol. 23, no. 2, (2001): 26]
Динамиката на Земната кора по време и след потопа е предизвикало това рязко овъгляване, и ще бъде обсъдено в Глава 9.

Бел.прев: Знаехте ли, че един от стотиците варианти за свободна енергия е производството на собствени домашни антрацитни въглища? Повдигането на калоричността на нормалните растителни остатъци лесно се постига в домашни условия. Причината, поради която не популяризирам свързана информация, е че ненавиждам въздуха в населените места на България. Ненавиждам свръх-съдържанието на фини частици, и особено на тежки метали и сажди (може би ситуацията щеше да е малко по-добра, ако саждите бяха от дървесина, а не от тютюн, гуми, мазни вестници, мастило, найлон, боклуци, и страхотно токсични консерванти от евтини пелети). Мотивацията ми да популяризирам свободната енергия започна от това, че вече не мога да дишам спокойто в България... Ако мога поне да съм малка брънка от процеса на образоване на невежите маси, така че да спрат да се топлят на твърди горива и поколенията след мен да дишат малко по-чист български въздух, за мен това е достатъчна отплата.
Иска ми се образуването на въглища наистина да отнемаше милиони години. Ще съм доволен дори на стотици. Това би означавало, че само след десетилетие повече няма да има такива гнусотии, и никой няма да ги копае.

Произходът на петрола някак си е мистерия. Само че, той също е бил произведен в лаборатория в рамките на часове, от канална тиня. ["Петрол за минути", Криейшън Екс Нихило, том 9, No. 3 (1997г): 9... “Oil In Minutes,” Creation Ex Nihilo, vol. 19, no. 3, (1997): 9]

Знаем, че високото налягане от петролните залежи трябваше да се е просмукало през полу-порестите надлежащи скални слоеве и петролните газове да са избягали в атмосферата за по-малко от 100 000 години, и че световните въглищни легла съдържат измерими количества въглерод 14, които отразяват скорошното им възникване; следователно, петролните и газовите находища под налягане и обширните въглищни легла със сигурност са се образували само преди хиляди години, а не милиони.

[λ]

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ ОТ ПРЕВОДАЧА:

Burrunjor

Eдин от най-известните живи динозаври днес е Буронъор. Обитава северна Австралия. Имайте предвид също така, че Австралия (централна Австралия) е едно от няколкото места по лицето на Земята, където човешки крак не е стъпвал все още. Поне не и цивилен крак, понеже там има три американски бази, в Централна Австралия.
Други места, където хора не са стъпвали, са някои зони на Монголия, много места в планините и джунглите на Азия, джунглите на Южна Америка, и много места в джунглите на Централна Африка. Именно от тези места валят най-много свидетелства на живи динозаври.



"Буроньор е австралийски криптид, който много прилича на теропода динозавър Тиранозавър Рекс, или може би е мегараптор, като Аустраловенатора, Мегарапторrите или Раптор, но може също и да е динозавър, който ни е непознат от фосилната история. Аборигените описват Буроньор като гигантски гущер. На база наблюдения е окоо 8 метра на дължина, има малки ноктести ръце и ходи на два задни крака
Между 1950-1960г, австралийските скотовъдци се оплакват от голямо същество, което оставя двуноги следи и яде добитъка им. Също така, по-ранни доклади от аборигени говорят за влечугоподобно животно (вероятно с оперение), което се хранело с кенгурута и други големи животни. Ако не са откритите двуноги следи, Буроньор може да е също и мегалан (праисторически вид варан), който е живял по онези места в по-ранната история, както твърдят отново аборигените."

Една от откритите стъпки на Буроньор.

MOKELE-MBEMBE

Друг много известен жив динозавър е Мокеле-мбембе, името му означава "онзи, който спира потока на реки". За него се носят легени из племената около река Конго. Криптозоолозите го определят като сауропод.

Последните големи усилия на белите хора да го открият, са серия експедиции, организирани през 80те години, завършили неуспешно.

Според местните пигмеи, обширните и откъснати от света и практически непроходими блата на Ликоуала в Народна република Конго са обиталище на 9-10 метров земноводен "воден дракон". Пигмеите го наричат го Мокеле-мбембе (освен като "онзи, който запира потока на реки", може да се преведе и като "онзи, който обръща лодки"). Описват го като червено-кафеникав на цвят, с малка глава, но с много дълга шия и опашка, и тяло подобно на слон, има четири стабилни крайника, които оставят големи стъпки с три нокътя, и обича да се храни с Лангопилови дървета (това е известната гума от Конго). Пигмеите твърдят, че ги изследва с глава подобно на жираф, и го прави дори и когато е все още отчасти във водата. Местните най-често го наблюдават близо до голям водоем с прясна вода, езеро Теле.

От особен интерес е обсотятелството, че когато на пигмеите били показани редица снимки и картинки на животни, в опит да идентифицират Мокеле-мбембе, местните очевидци постоянно избирали картинките, които най-много се приближават до външния му вид, изобразяващи сауроподни динозаври, близки до диплодоците и бронтозаврите.

Това каменно изображение се намира в известния храм Та Пром в Камбоджа. Картинката в дясно, разбира се, е стилизация на живота от едно време, както може да е изглеждал - камбожки монаси, грижещи се за малки групи стегозаври.

[λ]

Твърдение 7

Радиогенното скално датиране доказва, че скалите са на милиони години

Може да сте чували, че вулканичните скали ги датират с калий-аргон или с уран-олово, определяйки възрастта им на милиони години. Староземците казват, че тези датировки на скалната възраст са на практика безгрешни и научно обосновани. В действителност, тези методи за датировка са крайно ненадеждни, и представляват предвиждания, базирани на няколко непознаваеми предполагания. (Причините за преувеличените резултати от датирането с въглерод 14 при датиране на органични организми ще бъдат обяснени в Глава 12.)

Методолозите по радиогенното скално датиране измерват количеството радиоактивен материал, в съотношение към количеството на стабилния материал, съдържащ се във вулканичните скали. (При метода за датиране с уран-олово, радиоактивният уран се разлага и се превръща в стабилно олово.) Колкото по-стар е един камък, толкова повече радиоактивен материал се е разложил и се е превърнал в стабилен материал. Така че, тъй като датировчиците познават настоящите степени, в които радиоактивните материали се разпадат до стабилни (не-радиоактивни) материали, те изчисляват времето, което е необходимо оригиналното количество на радиоактивния материал да се разпадне до настоящото количество стабилен материал. Времето, което евентуално е отнела тази промяна е и изчислената възраст на вулканичната скала.

Един от проблемите на тази схема е, че е невъзможно да се знае дали стабилният материал (като оловото) е кристализирал по време на втвърдяване на камъка от лавата. Ако част от оловото се е формирало по този начин, резултатите от радиогенното датиране ще бъдат преувеличени, защото ще изглежда, че по-голямо количество радиоактивен уран се е разпаднал до стабилно олово, отколкото очевидната действителност показва. [Джон Д. Морис: Младата Земя (Грийн Форест, Арканзас, издателство Мастър Букс, 1999г), стр.53... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 53]

Бел.прев: С други думи, ако през цялата история на този камък, само част от оловото идва от разпада на радиоактивен уран, то глуаците от БАН например считат, че ЦЯЛОТО олово в камъка е от разпаднал се уран. Което добавя милиони години в тяхната идиотска схема.


Скалните датировчици знаят настоящите скорости на радиоактивното разпадане, но те не знаят дали тези скорости не са били различни в миналото. Повтарям, те самите не са присъствали в далечното минало, за да измерят същите тези скорости тогава. Скоростите на радиогенно разпадане са били изменяни в лаборатория, така че, да се твърди, че скоростите не са били различни в миналото, означава, да се отрича възможността за някакъв катарстрофален астрономичен и/или геофизичен катаклизъм е осигурил такива условия, при които скоростите на радиогенно разпадане да се променят спрямо днешните норми. Ако скоростите на радиогенно разпадане са били по-високи, резултатите от датиторвката биха били прекалено стари; ако скоростите са били по-ниски, датировката за възрастта на камъните ще ги изкарва като прекалено млади. ["Съмнение в датировката", Криейшън Екс Нихило, том 22, No. 2, (2000): стр. 9... “Dating Doubt,” Creation Ex Nihilo, vol.22, no. 2, (2000): 9]

Вулканичните скали са голяма част от Земната геология. Те се откриват във връзка с утаечните скали в планините, и в по-плоските ландшафти също. Почвените води постоянно се просмукват през тези разнообразни видове скали, води идващи от дъждовна вода и други източници. Леко киселинната почвена вода премахва радиоактивния материал от скалите. [Морис, Младата Земя, стр.53... Morris, The Young Earth, 53]
Датираните камъни, през които се е просмуквала почвена вода, ще демонстрират преувеличена възраст, защото много от радиоактивния материал е бил премахнат от леко киселинната почвена вода. Скалните датировчици ще подценят оригиналното количество радиоактивен материал в скалата, защото не са способни да вземат предвид количеството, което е било загубено поради почвените води, и така се получава надуване на скалната възраст.

Тези три проблематични предположения при методите за скално датиране създават огромно съмнение в цялата методология. В крайна сметка, как е възможно датировчиците да знаят началното количество стабилен материал, постоянството на скоростите на радиогенно разпадане и наличието или отсъствието на просмукване на почвени води, и дали и какво количество радиоактивен материал е било загубено поради това? Тези методи на датировка са аналогични с това някой да предполага, че знае колко е била дълга една горяща свещ, преди да бъде запалена, без да я е измервал, когато е била нова: ще знае колко бързо гори в момента и ще знае колко още остава от свещта... и от това прави изводи за оригиналната й дължина? Невероятно.

Връх Св. Елена (St. Helen) изригна през 1980г в щата Вашингтон. Това беше голямо вулканично събитие и околностите бяга опустошени в километри радиус. По време на изригването се издигна купол от лава. Радиогенните скални датировчици изчислиха възрастта на това вулканично образувание на около един милион години. [Кейт Суенсън: Радиогенно датиране в разруха, Криейшън Екс Нихило, том 23, No. 3, (2001г): 23-25... Keith Swenson, “Radio-Dating In Rubble,” Creation Ex Nihilo, vol. 23, no. 3, (2001): 23-25]
И все пак, куполът беше формиран само преди няколко години преди да бъде датиран, а не един милион години преди това.

В Хаваи, лавен поток, познат на местните, които казват, че се е появил преди около 200 години (както се твърди от директните им предшественици) беше скално датиран на възраст 1.5 милиона години. Очевидно, несъвършенните предполагания, които крепят тези датировъчни методи, водят до абсурдни резултати.

Скалните датировчици играят игрички, за да изглежда, че работата, която вършат, е нещо повече, отколкото е. Еволюционистите разпитват датировчиците относно еволюционните нива, от които идват датираните камъни. Например, еволюционистите казват, "скалите, които предстои да датирате, идват от дълбоките нива на геологичните слоеве, и са били формирани във време, когато рибите са еволюирали във влечуги, да кажем, преди 300 милиона години". После, скалния датировчик изхвърля всички скални проби, които не показват възраст около 300 милиона години. после той казва, че изхвърленото били "лоши проби"; само че, виждате ли, отначало той е бил сметнал, че пробите са достатъчно добри, за да бъдат датирани, докато не дошли резултатите, тогава пробите станали "лоши проби". [Д. Шу и екип: "Нисши Камбрийски гръбначни от Южен Китай", Природа 402 (6765) (1999г): стр. 42-46... D. Shu, et. al. “Lower Cambrian Vertebrates From South China,” Nature 402 (6765) (1999): 42-46]

Има огромно предразположение към отклонения във фантазьорски, научно необосновани, еволюционистични и староземни догми; това е случай, в който слепите водят слепите. Еволюционистът има староземна гледна точка, която скалният датировчик приема и използва като извинение, за да елиминира диво вариращите датировъчни резултати, които не се вписват угоднически в историческата гледната точка на еволюциониста. Уговорката е налице; староземците си мечтаят за Земя, която е на милиарди години, и са си измислили датировъчна "наука", която да го потвърди.

[λ]

Твърдение 8

Животните еволюирали в други видове животни за период от милиони години

Староземците еволюционисти предполагат, че Земята е на милиарди години, след което казват, че принципната тенденция по-дълбоките и по-стари геологични слоеве да съдържат фосили на по-прости организми, а по-младите и по-плитки геологични слоеве да съдържат фосили на по-сложни (по-"еволюирали") организми, било подсказвало биологична еволюция в течение на милиони години. Ако това беше вярно, трябваше да има транзитни фосили. Например, ако рибите наистина бяха еволюирали във влечуги преди стотици милиони години, във фосилната история би трябвало да има същества, които са отчасти риби и отчасти влечуги.

Еволюцията на рибите, предполага се, е била постепенна, в течение на милиони години; следователно, с напредъка на рибешката еволюция, влечугоподобните им черти трябваше да се увеличават, а рибешките черти да намаляват. Фосили уж са се формирали през тези милиони години, така че би трябвало да очакваме, че ще намираме фосили на същества, които са част риба и част влечуго. Само че, никакви такива фосили не са открити до сега. [Дуейн Т. Гиш, Еволюция: Фосилите все още казват Не! (Ел Кайон, Калифорния: ИНститут за изследване на Сътворението, 1995г), стр.41... Duane T. Gish, Evolution: The Fossils Still Say No! (El Cajon, California: Institute For Creation Research, 1995), 41]

Стотици милиони фосили са открити до сега, и нито един от тях не е вкаменелост на транзитен организъм. Във фосилнат история рибите са риби, птиците са птици, добитъкът е добитък и тиранозаврите са тиранозаври. Няма вкаменелости, които отразяват постепенна промяна от един животински вид в друг. Дарвиновата еволюция е в несъстоятелност. "Естественият подбор" сред животинските видове се е случва ли се случва (както се обсъжда в Глава 14), но видове (Библейският термин за животински типове) не еволюират в нови животински видове.

Генетичните мутации са набедени за механизма, чрез който животните еволюират в други животни. Радиацията и химикалите от околната среда видоизменят генетичната репродуктивна структура на някое животно, и тези мутирали гени се предават от животното на поколенията му, за да се проявят като леки физически промени. След милиони години, и милиони мутации, се предполага, че е еволюирало ново същество. Един малък проблем: мутациите винаги унищожават или просто преподреждат генетичната информация, те никога не добавят към нея, нито пък усилват генетичната структура. [Лейн Лестър, "Генетика: Неприятел на еволюцията", Криейшън Екс Нихило, том 20, No.2 (1998г): 22... Lane Lester, “Genetics: No Friend of Evolution,” Creation Ex Nihilo, vol. 20., no. 2, (1998): 22]
Така че, мутантните характеристики в потомството са всъщност унищожителни, като нанизма (изоставане в растежа заради хипофизата, бел.прев), имунните недостатъчности, деформирани органи, хемофилията, и други.

Ефектът на генетичната мутация е като ефекта от това, едно дете да има пред себе си разглобен телевизор, който да "сглоби отново", ще има унищожени части, с променено местоположение, или сглобени неправилно. Въпреки това, еволюционистите предвиждат, че детето ще произведе по-добър телевизор от оригинала.

Мутиралите същества от време на време отговарят добре на определени навици. Например, мутирали късокрили буболечки по ветровити острови оцеляват по-добре в сравнение с дългокрилите си събратя, защото бурните ветрове не ги издухват от островите. Този феномен е едва случайност, обаче, а не резултат от Дарвиновата еволюция, защото се извършва разрушаване на генетичната информация, за да се стигне до късите криле. По подобен начин, ципестите лапи на белите мечки са резултат от мутация, но се оказали полезни н ледените полярни води. [Паула Уестън и Карл Уийланд, "Мечките по света", Криейшън Екс Нихило, том 20, No. 4 (1998г): стр. 30... Paula Weston and Carl Wieland, “Bears Across the World,” Creation Ex Nihilo, vol. 20, no. 4, (1998): 30]

Еволюционистите искат да повярваме, че рибите еволюирали във влечуги. За да се е случило нещо такова, трябва да е имало период в тази еволюция, в който поколения на еволюиращите риби са имали рибешки черти и някои "еволюирали" влечугоподобни черти. Например, съществото е трябвало да има рибешки плавници заедно с "еволюиралата" дихателна система на влечуго. По същия начин, това същество ще да е трябвало постоянно да плува на повърхността, за да държи главата си извън водата и да диша въздух. (Съществото не може да е било кит или делфин, които са бозайници, а не риби, за които се вярва, че са еволюирали милиони години по-късно, от влечуги.) Това поведение е трябвало да се демонстрира от онаследяващи се поколения, докато достатъчно още мутации не са били довели до нови физически изменения (органи за дишане, земно предвижване, и размножаване), които да завършат "еволюцията" във влечуго.

Представете си същество, отчасти влечуго и отчасти птица (влечугите, предполага се, са еволюирали в птици), пляскайки с ръчички на земята хиляди поколения наред, защото предните му крака тепърва предстояло да еволюират в криле. По някаква случайност, птеродактилът (за който се предполага, че е "липсващата връзка" между влечугите и птиците), е доказано, че е вид птица (топлокръвна). [Хенри М. Морис, "Научен Креативизъм" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1998г), стр. 85... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books 1998), 85]

Представете си същество, отчасти влечуго и отчасти бозайник. (Предполага се, че влечугите еволюирали в бозайници.) Мутациите, които е щяло да са нужни за предполагаемото развитие на утроба за не-яйцеви раждания, и бозайнически жлези за производство на мляко, е трябвало да са "добавили" точно правилните типове генетична информация, за да предизвикат случването на тези сложни биологични промени по такъв начин, че да се случат едновременно.

Поредицата вкаменели организми в геологичните слоеве наистина има тенденцията да е от по-прости същества в старите, по-дълбоки скали, към по-сложни същества в по-младите и плитки скали, но са открити и "аномални" фосили, които още повече делегитимират Дарвиновите въображения.

В Китай е открита е вкаменена риба, в скали, които се предполага, че са на 500 милиона години. [Д. Шу и екип, "Нисши Камбрийски гръбначни от Южен Китай", Природа 402 (6765) (1998г): 42-46... D. Shu, et. al. “Lower Cambrian Vertebrates From South China,” Nature 402 (6765) (1999): 42-46]
Учените били объркани, защото чак толкова отдавна би трябвало да са били еволюирали простите миди, коралите, охлювите и насекомите; рибите не би трябвало да били еволюирали до 100 милиона години по-късно. Староземците нямат обяснение за появата на риби "100 милиона години" по-рано, във време, в което простите едноклетъчни организми, уж, са еволюирали в малки миди, охлюви, корали и насекоми.

Еволюционистите също така не могат да обяснят "Камбрийската експлозия": внезапната поява на широко разнообразие прости същества (мидите, охлювите, коралите и насекомите) и, както видяхме, не толкова прости същества (риби) на дъното, в общи линии, на седиментната колона. Предполага се, че тези организми били еволюирали преди 500 милиона години, през това, което се нарича Камбрийски период, когато се твърди, че били започнали живите организми. Само че няма преходни форми между едноклетъчните същества и широкото разнообразие по-висши форми (миди, охлюви, риби и тн.). [Гиш, "Еволюция", стр. 53... Gish, Evolution, 53]
Тези по-висши форми са се появили изведнъж, без еволюционни предци.

Появата на простите морски същества, дълбоко в скалната колона, се представя като най-ранния етап на биологичната еволюция, някъде преди 500 милиона години. В действителност, това маркира ранните етапи на Великия Потоп, когато дънните морски организми първи били загробени, след това бреговите животни, след това по-мобилните и интелигентни същества. Еволюционната история, както се твърди - видима в последователната скална разслоеност, всъщност е последователността на загробване на организмите, която човек може да очаква от един световен катастрофален потоп: първо водните същества, после бреговите същества, и най-накрая мобилните земни животни, заедно с надигането на водата първо навлизайки, и после заливайки континентите. (Не забравяйте, планините са се надигнали в края на Потопа, както обсъдихме в Глава 4.)

Не е за учудване, че голямото множество от вкаменелостите са миди, корали и водорасли (неподвижни морски дънни обитатели). Когато бурните Потопни води започнали да опустошават сушата, тези същества били готови да бъдат погребани под калта и пясъка. "По-висшите", по-мобилни видове животни е по-вероятно временно да са успели да избегнат Наводнението, и в крайна сметка да се удавят, после да плават, да се издуят от изгниване и да се разложат. Това е отразено във фосилната история. Само много малък процент от вкаменелостите са на влечуги и бозайници; огромното множество са на плътни, неподвижни морски обитатели, които е било много по-вероятно да станат жертва на голям прилив Потопни утайки. (Различи наблюдатели говорят за цяла палитра от уличаващи "аномални" човешки вкаменелости, но е трудно да се потвърди. Въпреки това, дори само една вкаменелост да е истинска, това е нов удар по истинността на Дарвиновата еволюция.) [Майкъл и Ричард Л. Томпсън, "Забранената археология" (Лос Анджелис, Калифорния: книгоиздателска къща Бактиведанта, 1996г)... Michael and Richard L. Thompson, Forbidden Archeology (Los Angeles, California: Bhaktivedanta Book Publishing, Inc., 1996]

Ако еволюцията в течение на милиони години беше вярна, същества е трябвало да изчезнат от лицето на Земята, тъй като са щели да са "еволюирали" в нови видове същества. Твърди се, че тези "еволюирали" същества имали съревнователно предимство пред еволюционните си предшественици, така че предшествениците би трябвало да са отмрели, тъй като съревнователно превъзходните, по-висши форми на живот, са щели да доминират. Това не се е случило. Голямо множество видове организми от фосилната история са живи днес (включително и някои динозаври, както е описано в Глава 1).


Бел.прев: Споменах само два много известни криптида. Криптид е представител на биологичен вид, който се предполага, че е отдавна изчезнал, а зоолозите, които се занимават с това, се наричат криптозоолози, идва от английското crypt - гробница.
Ако се разсърфирате из Гугъл само за тези две имена, лесно ще попаднете на "десетте най-известни" живи динозаври днес. Преди години "Паралелна Реалност" или Н. споменаха за баба някъде в селата около Балкана, която била отхранила малко намерено "драконче", преди да го пусне. Този вид информация обаче рядко си проправя път, така че, ако можете да сърфирате на бразилски например, или на някой от другите езици, които са близо до непознатите на човека зони по Земята, ще бъдете зарити с истории на очевидци.
Хората и динозаврите ВСЕ ОЩЕ съществуват заедно. А... също така, един съвет от мен - сърфирането за "динозаври в космоса", или за "динозаври на Луната", понякога се оказва много ползотворно. Защото Жул Верн е "предвидил" много повече, отколкото си мислим и ТЕПЪРВА ще предвижда още неща ("Пътешествие до центъра на Земята").


Открити са и "живи вкаменелости", за които се смята, че са били отмрели преди милиони години, и които са считани за пътеводители в еволюционната история, както се вижда в утаечните слоеве, поне докато не са били открити в модерни времена. (Някои от тези обезпокоители на научните норми са: туатарите, койлаканта, неопилината, лингулата и метасеквоята, чиито дати на изчезване са съответно 65 милиона, 65 милиона, 300 милиона, 400 милиона и 30 милиона години.) [Хенри М. Морис, "Научно Сътворенчество", стр. 89... Henry M. Morris, Scientific Creationism, 89]
Когато тези организми били открити живи, еволюционните карти били набързо пренарисувани, за голямо смущение на Дарвинистите.

"Еволюционните предшественици" не са отмрели заради съревнователен недостатък, защото повечето от тях са живи и днес. Изчезвания са се случвали, и се случват и сега, но не заради Дарвиновата еволюция, и не за период от милиони години, както изисква Дарвиново-староземния модел.

Терминът "Лазарови видове" (Лазар се връща към живота, когато Исус му казва да стане) се използва за обозначаване на същества, за които се е мислело, че са изчезнали в момент от времето, обозначен от последната им поява във фосилната история, преди "милиони години", които в последствие са открити в по-млади утаечни слоеве. В резултат, Дарвинистите били принудени да преразгледат датите си за изчезването на различни същества, и следователно - тяхната еволюционна времева скала. ["Съмнения относно масовите изчезвания", Екстинкшън Екс Нихило, том 24, No. 2, (2002): стр. 8... “Mass Extinction Doubts,” Creation Ex Nihilo, vol. 24, no. 2, (2002): 8]

Липсата на преходни същества, разрушителен резултат от мутации (не надграждаща "еволюция"), "аномалните" вкаменелости, внезапната поява на редица същества по времето на Камбрийската експлозия, и далеч по-малкото на брой изчезвания на животински "видове", отколкото се рекламира; всичко това са причини, сами по себе си, на староземната еволюция да се гледа с краен скептицизъм. Доказателствата, подкрепящи хрумването, че съществата са еволюирали в нови видове същества през милиони години, изглеждат несигурни, в най-добрия случай.

[λ]

Твърдение 9

Движението на Земната кора винаги е било бавно и за милиони години

Земната кора се състои от континентална кора (по-малко плътен гранитен камък) и океанска кора (по-плътен базалтов камък). Океанската кора бавно се гмурка под континенталната кора в някои зони на света, бавно се разделя от други океански кори в някои части на света, или натиска срещу други океански площи на различни места из света. По-леката континентална гранитна кора натиска срещу други континентални кори в някои области на света.

Континенталната кора е съставена от "плочи", които бавно се движат върху мантията (полу-стопената магмена зона под налягане между кората и земното ядро). По-тежката базалтова кора се състои от плочи, които също бавно се движат върху мантията. Тези плочи от кората са като черупките на добре начупено твърдо-сварено яйце. Тези "черупки" плават върху мантията, някои се раздалечават една от друга, други се натискат една в друга, а трети се гмуркат една под друга.

Там, където океанските плочи се гмуркат под континенталните плочи, гмуркащите се плочи се загряват дълбоко в мантията, стопяват се и се издигат до континенталната кора като вулкани или плутони. (Плутоните са магми, които са се издигнали от кората, но не са изригнали на повърхността; магмата се нарича лава, ако избие над земната повърхноста.) Там, където океанските плочи се бутат една в друга, тези свиващи се океански плочи правят гънка в дълбочина надолу, формирайки по този начин океанските канавки, които могат да достигнат близо 10 км дълбочина. (По подобен начин, когато континенталните плочи се блъскат една в друга, те се нагъват нагоре, формирайки планините.)

А там, където океанските плочи се разделят, лава от Земната мантия се надига, за да заеме мястото на разделената океанска кора. Когато погледнете един земно кълбо, тези зони на разделение на океанската кора са явни и приличат на шевовете на бейсболна топка. Тези рифтове (разделяния) тенденциозно се простират на север и на юг в Атлантическия и Тихия океан и се събират заедно под Южна Америка и Африка.

Вижте световната карта и забележете как Северна и Южна Америка са като "трион-пъзел" и удобно се сглобяват с Европа и Африка, ако ги приплъзнете едни до други. Староземците и новоземците са съгласни, че Американските континентални плочи бавно се раздалечават от континенталните плочи на Европа и Африка, и че тези континентални плочи някога са били заедно в един супер-континент, наречен Пангея.

Тогава рифтовите зони започнали да се разширяват, бутайки Америките настрана от Европа и Африка в Атлантическия океан.В Тихия океан, океанските плочи се гмурнали под континенталните плочи (формирайки "Огненият пръстен", зона на плочово раздалечаване, което довело до вулканичната активност около периметъра на Тихия океан) и океанските плочи се сбутали заедно, формирайки океански канавки, при което Америка и Азия се предвижили една към друга.

Староземците си мислят, че това се е случвало бавно за милиони години. Само че, феномените на магнитното поле, отразени в скалите, силно показват рязка ненадейна тектоника (движение), и то не много отдавна. [Ръсел Хъмфрис, "Доказателство за млад свят"... Russell Humphreys, “Evidence for a Young World”]
Настоящото бавно движение на кората е едва инерционен остатък от спонтанното движение на плочите.

Младоземците и староземците са съгласни, че в миналото Земното магнитно поле е демонстрирало флуктуации и магнитните полюси са разменяли местата си много пъти; много (учените не са единодушни относно бройката) магнитни преобръщания са се случвали по време на образуването на утаечните скални слоеве. Според староземеца, първото магнитно обръщане се е случило преди милиони години, и се е повтаряло веднъж на около 500 хиляди години. [Джон Удморейп, "Митологията на модерните датировъчни методи" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1999г), стр. 54... John Woodmorappe, The Mythology of Modern Dating Methods (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1999), 54]
Богати на желязо минерали, които са се утаили между утаечните пластове са се ориентирали спрямо магнитното привличане на Земята във времето на отлагането; така че, богатите на желязо минерали в утайките, ориентирани на север преди много милиони години, и после се ориентирали на юг около 500 хиляди години по-късно, хиляди години след това, и така нататък. [Дж. У. Холт и Дж. Л. Киршвинк, "Горно Олдувайското геомагнитно обръщане от Долината на смъртта", Калифорния: 197... J.W. Holt and J.L. Kirschvink, The Upper Olduvai Geomagnetic Field Reversal from Death Valley, California: 197]

При тази теория крайно проблематичен е фактът, че Земното магнитно поле ще да е било толкова силно, само преди 20 000 години, че Земната кора би се стопила от вътрешната жега, развита поради много по-високата сила на магнитното поле. Земното магнитно поле отслабва с по 7% на всеки 150 години (това е било измерено). Прилагайки този ефект на отслабване към миналото, силата на Земното магнитно поле ще да е била много пъти по-голяма само до преди 20 000 години, и полето би генерирало невероятно количество жега, достатъчна, за да разтопи Земната кора. Следователно, невъзможно е магнитните обръщания да са се случили в период от милиони години, а по-скоро само в един кратък отрязък от време, именно във времето, в което са се отлагали утайките от глобания Потоп. [Джон Д. Морис, "Младата Земя" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1999г), стр. 80... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 80]

Това може да се докаже от минералните ориентации във вулканичните скали на океанското дъно, които са по протежение на разделните зони на плочите (рифтовите зони). Този лавен материал се е издигнал от мантията и е запълнил зейналите празнини в следствие скоростното разделяне на океанските плочи. На лавата й отнема около 15 дни, за да изстине до камък, и все пак няколко обръщания на магнитните полюси са отразени в богатите на желязо минерали в този камък. Следователно, древните обръщания на полюсите са се случили в рамките на дни, а не на хиляди години.

Тъй като магнитните обръщания са се случили в рамките на дни, както свидетелстват вулканичните скали при рифтовите зони, можем да заключим, че магнитните обръщания, отразени в утаечните слоеве върху континентите, също са се случили в рамките на дни. Следователно, утаечните слоеве са били положени в рамките на дни, около 370 дни, както е описано в библейския доклад за Потопа, а не за милиони години. (Всичко общо, средната дебелина на утаечната колона е километър и половина, което се изчислява на около 15 см за час при отлагането на утайките по време на едногодишния глобален Потоп.)

Съществуват около 50 000 изгаснали вулкана в света днес. Ако повечето от тези вулкани са на възраст 65 до 100 милиона години, както се рекламира от староземците, до сега е трябвало отдавна да са ерозирали до пълно изчезване. (Не забравяйте, че при настоящите нива на ерозия, всички континенти ще бъдат изравнени с морското равнище след 15 милиона години.) Следователно, тези вулкани са много по-млади от 15 милиона години. Тъй като вулканите са много млади, повечето са били формирани горе-долу по едно и също време, по време и след Потопа, когато океанските плочи от кората рязко са се гмуркали под континентите, нагрявайки се и стапяйки се в мантията, и надигайки се през кората като вулкани и плутони.

Сега, по въпроса за "джакпота": откъде са дошли Потопните води? Спомнете си за рифтовите зони, които са по протежение на цепките между океанските плочи. По време на скоростното раздвижване на плочите в момента на Потопа, вода и лава са изригнали през процепите, докато Пангея бързо се е разцепвала (по разделителните рифтови зони) и океанските плочи на Тихия океан се гмуркали под континентите с висока скорост, подобно на конвейерен колан.

Грубо около 70% от вулканичните емисии са водна пара; ["Ноевият ковчег - Откъде е дошла водата?"... “Noah’s Ark—Where Did the Water Come From”]
следователно лавата, която е изригнала от рифтовите зони по време на Потопа, вероятно е била около 70% вода. Това е бил произходът на повечето Потопна вода, а останалата малка част е била от четиридесетте дни дъжд (което може и да е било резултат от метеоритен удар в океана, както се обсъжда в Глава 18, и "фонтаните на дълбините", изригващи вода свръхзвуково в стратосферата, докато Потопните води не са се надигнали достатъчно, за да сподавят височината на изригването на тези подземни води.)

Планините са се надигнали в завършителния етап от Потопа (както се обсъжда в Глава 4): така че, да кажем един пред-Потопен океан, дълбок километър и половина (в днешно време средната дълбочина на океаните е 3 км) с лекота е можел да удвои дълбочината си, заради водата и магмата, които са извирали от недрата на Земята и заради четиридесетте дни дъжд, и да е покрил, да кажем, с километър и половина отгоре, пред-Потопните континенти. В древната китайска "Книга на цялото познание", заради греха на човека, "земята се разпадна на парчета и водата в гръдта й се втурна нагоре с ярост и заля земята." [К. Берлиц: Изгубеният кораб на Ной (Лондон, Англия: издателство У. Х. Алън, 1987г), стр. 126... C. Berlitz, The Lost Ship of Noah (London, England: W.H. Allen, 1987), 126]

Бел.прев: Холивуд имат един филм, който предоставя видео-онагледяване на тази физика, с един от любимите ни илюминатски родословници Ръсел Кроу:








При приключването на Потопа, континентите станали по-плътни заради натрупването на утайки, сблъсъци на континентални плочи (както Индийската плоча се е блъснала в Азиатската плоча, образувайки Хималаите) и вулканичното надигане. Едновременно с това, океанското дъно потънало в празнините, освободени от избягалата вода и магма. Така, при края на Потопа, континентите станали по-плътни, докато океанското дъно потънало, и Потопните води се оттекли в задълбочените (понастоящем средно 3 км дълбоки) океански басейни. Феноменът е описан в Книга на Псалмите (не съм сигурен как точно се превежда това, не съм прочитал Библията, бел.прев) 104:5 от Библията.

Тевтонските племена на Скандинавия помнят този катаклизъм във фолклора си:

"Пламъци бликнаха от разкъсвания в скалите;
навсякъде се чуваше свистене на пара.
Всички живи неща, целия растителен живот беше заличен.

...И сега всички реки, всички морета се надигнаха, и преляха.
От всички страни вълни се блъскаха във вълни.
Вряха, и кипяха, и бавно покриха всички неща.
Земята потъна под морето... После бавно земята се показа изпод вълните.
Планините се издигнаха наново... Хората също се появиха пак.
Затворени в самата дървесина на дървото Игдрасил... предшествениците на бъдещата човешка раса бяха избегнали смъртта."

[Енциклопедия на митологията Ларус (Лондон, Англия: Канцлерска печатница, 1996г), стр. 275-277... The Larouse Encyclopedia of Mythology (London, England: Chancellor Press, 1996), 275-277.]



Както помните, континентите ще ерозират до морското равнище, при настоящите степени на ерозия, само след 15 милиона години. Ерозиралата суша в крайна сметка свършва в океана, и напълно ще е запълнила с утайки дълбокия 3 километра океан само за 80 милиона години. А 80 милиона години е само 5% от възрастта, на която се твърди, че са океаните и континенталните утаечни скали; така, в рамките на 1.6 милиарда години (твърди се, че океаните са поне толкова стари), океаните трябваше да са напълно запълнени с утайки над 20 пъти. В действителност, океанските дъна имат наслагвания от този вид утайка (повечето от която се е развила към края на Потопа, при делтите), която е само около 300 метра дебела; така че, очевидно, в океаните са ерозирали утайки много малко време до сега. [Лари Вардиман, Утайки на морското дъно и възрастта на Земята (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1996г), 12... Larry Vardiman, Sea-Floor Sediment and the Age of the Earth (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1996), 12]

Варовикът е третият основен вид утаечен камък в Земните слоеве, заедно с пясъчника и шистите (втвърдена глина). Варовикът се среща в обособени слоеве, както и смесен с пясъчници и шисти. Съставен е предимно от калциев карбонат (CaCO3), който се е формирал от комбинирането на калция с въглероден диоксид (CO2) в Потопните води. Когато водата и магмата са изригвали от рифтовите зони, предизвиквайки Потопа, изобилни количества CO2 също са били изстреляни от мантията и са започнали да се смесват с калция в Потопните води, за да се образува CaCO3 (варовик).

На определени места и в определено време по време на Потопа, се формирали големи количества CaCO3 заради оптимални концентрации на Ca и CO2 във водата и заради оптималната температура на водата. Това засилено образуване на варовик довело до образуването на дебел, чист варовиков утаечен слой в геологичната колона. На други места и по друго време по време на Потопа, пясък и глина са се отлагали заедно с CaCO3, така че CaCO3 се е уталожил на дъното сред тези други утаечни материали и е действал като циментиращ агент, когато утайките съхнели след Потопа.

Варовикът (CaCO3) се открива в повечето пясъчници и шисти, като по този начин доказва, че слоевете са се уталожили във вода, която е била наситена с Ca и CO2, като калцият е дошъл от масивната ерозия в следствие на Потопа, а въглеродният диоксид е бил изхвърлен навън през рифтовите зони по време на Потопа. Този калциев карбонат се е смесил като цимент с утайките, помагайки много по този начин за литификацията (вкаменяването).

Геологичната история показва, че плочите на Земната кора са имали голяма скорост и бързи движения по време на глобялния Потоп, което е било неотдавна. Резките обръщания на магнитните полюси по време на Потопа са "замръзнали във времето", както личи в ориентацията на богатите на желязо минерали в лавовите надигания и оформилите се едновременно с тях утаечни слоеве. Геологията и минералогията  на утаечните отлагания, и тяхното скорошно ерозиране в океаните, могат да се рационализират най-добре с внезапно и скорошно катастрофално наводнение.

[λ]

(спестил съм доста от литературата на тази глава, защото повечето от нея са линкове към списания и документи, които линкове отдавна не работят)

Твърдение 10

Гранд Каньон е бил формиран за милиони години

Староземците ни предлагат идеята, Гранд Каньон в Аризона е бил издълбан от река Колорадо, като постепенно ерозирала утаечните скални слоеве на Северна Аризона в течение на милиони години. Те казват, че каменните слоеве били постепенно издигани в период от милиони години в същата степен, в която реката ерозирала онези слоеве в дълбочина. Ако слоевете не са се издигали със същата скорост, с която реката се е вкопавала, този сценарий би бил невъзможен. Степента на потъване на реката диктува, че скалните слоеве се издигат бавно, докато реката реципрочно изтърква бавно надигащия се камък, в продължение на милиони години.

Ако скалните слоеве не са се надигали, стотиците вертикални метри речна ерозия, задълбала в скалните напластявания, е нямало да се случи. Каква е вероятността надигането на местния камък (което се предполага, че е предизвикано от плутонична активност на мантията) да поддържа постоянна степен на надигане в течение на милиони години, именно нужната степен на надигане, за да се позволи формирането на този дълбок каньон? Човек може да заключи, че вероятността е много, много малка. И ако това всъщност се е случило, защо такъв сценарий не се е разиграл и в други части на света? Това е абсурдно изхвърлен сценарий, който се нуждае от много невероятната случайност, скоростта на речната ерозия да съвпада със скоростта на издигане на утаечните скали, в течение на невероятно продължителен период от време.

Следователно, друг сценарий трябва по-добре да опише развитието на Гранд Каньон. Каньонът, в сечение, е с много плоска V-образна форма. Ако реката наистина е ерозирала каньона за милиони години, каньонът, в сечението си, трябва да е много по-неплоско V, и не много по-широко от широчината на реката. Каньонът, обаче, е около 20 пъти по-широк, отколкото трябва, според схемата на староземците. Очевидно, някакъв придошъл изблик на вода, много по-голям от настоящия речен поток, трябва да е бил причината за издълбаването на този каньон.

Тъй като утаечните слоеве са били уталожени от един глобален Потоп, вероятно е утаечните слоеве да са били още мокри и меки, когато водният прилив е разкъсал път през тях. Ако слоевете са били твърд камък, водата е нямало да издълбае каньон със стотици вертикални метри дълбочина на около 320 хоризонтални километра по време на един катастрофален воден прилив. Този воден прилив е трябвало да бъде около 16 километра широк, за да е издълбал този каньон, много по-широк от настоящия поток на река Колорадо.



Бел.прев: И наистина, ако сте чували за града Велико Зимбабве, и ви е любопитно как така негрите там са строили нещо от камък, и ако се поинтересувате и сърфирате повече за това Велико Зимбабве, ще попаднете на легендата за неговия произход - било е построено, казват негрите, "много отдавна, когато камъните били меки".



И така, гигантско водно тяло, по течението нагоре от каньона, трябва да е било източника на издълбалия го прилив. Тогава, това огромно езеро се е пробило заради ерозията на утаечна бариера или заради земетресение, или и двете. Както може да се предвиди, по скалите на бреговата линия се откриват доказателства за наличието на древно езеро, което е покривало части от Юта, Аризона и Колорадо (по течението нагоре от каньона). Староземците не асоциират това масивно и изчезнало древно езеро с формирането на каньона, защото в техните очи, езерото се е оформило и после се е източило, след като река Колорадо постепенно, както предполагат, е ерозирала каньона. Те смятат, че древното езеро или се е изпарило, или се е източило през вече оформения каньон.

Но доказателствата силно говорят за огромен воден прилив (защото езерото не се е изпарило, тъй като твърде малко от минералния халит е останал върху изсушеното водно езеро) през все още мокрите и меки утаечни слоеве. Доста очевидно, това голямо водно тяло по течението нагоре от каньона е било огромна локва, останала след оттеклите се от континентите води в края на Потопа. В пустинята близо до Сан Диего, Калифорния, в подземната геология на местността, се открива утаечен депозит с дълбочина 5200 метра, съставен от глина, пясък и шисти. Тъй като в долния край на Гранд Каньон няма делта, високоскоростният воден прилив, който е формирал каньона, е пренесъл утайките много по-далеч надолу по течението, отколкото нормална река е щяла да го направи. Приливът е пренесъл утайките на няколкостотин километра на запад, близо до Сан Диего.

Други доказателства по скалите, говорещи за изчезнали "локви", могат да се намерят на множество места по света. Също така, някои "локви" все още съществуват, например Голямото солено езеро в Юта. Това езеро се захранва от ограничено количество входящ поток и няма изходящи потоци, но изпарението от езерото много надхвърля дебита на приливите; така че в момента езерото е в процес на изсъхване. Според доказателства от скалите по хълмовете близо до езерото, то е било над 17 пъти по-голямо и 250 метра по-дълбоко преди няколко хиляди години.

Езерото Чад, в Африка, изсъхва по подобен начин. [Майкъл Дж. Оард, "Ледникова епоха, предизвикана от Потопа от сътворението" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1990г), стр. 78... Michael J. Oard, An Ice Age Caused by the  enesis Flood (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1990), 78]
Тези езера са в басейни, така че няма изтичане на вода. Други части на света имат басейни като техните, където са пресъхвали множество езера, или са в процес на изсъхване. Големият басейн в Невада покрива повечето от щата, и в него има стотици изсъхнали езера. Голяма част от Близкия Изток е басейн със стотици пресъхнали езера, Австралия и Западна Централна Азия също имат огромни басейни с множество пресъхнали езера. Тези езера са били останки от водата, която е покривала Земното кълбо, уталожила е утайки, и после се е оттеглила в задълбочените океански басейни.

Добре известно е, че пустинните зони на света някога са били доста по-мокри. Снимки, направени от сателити, разкриват древни езера и речни корита под подвижните пустинни пясъци на Сахара и Близкия Изток. [Лари Вардиман, "Ледени ядра и възрастта на Земята" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1993г), стр.28... Larry Vardiman, Ice Cores and the Age of the Earth (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1993), 28]
В пустинния югозапад на Америка се откриват доказателства от пакратите (това са тамошни дребни гризачи, "packrat middens", бел.прев), според които по онези места е преобладавала дребната иглолистна и горска растителност и иглолистните дървета са процъфтявали във високите пустини, чак до Мексико.

Древните истории на старите Източни цивилизации обрисуват изобилен растителен живот и много по-широко разнообразие животни, отколкото днес се среща в Близкия Изток. Записано е в хрониките, че Саргон, цар на Асирия (аколо 2000 пр.Хр.) е трябвало да си сече през джунгли, изобилстващи с диви животни, по време на експедиция в (сега безплодната) централна област на Турция. [Робърт Бедросайн, "ИЗточна Мала Азия и Кавказ в древните митологии"... Robert Bedrosian, “Eastern Asia Minor and the Caucasus in Ancient Mythologies”]
Еврейската история казва, че областта на Мъртво море е била богата селскостопанска зона, "земя на мляко и мед". Каменни рисунки и каменни фигури в източна Сахара показват слон, хипопотам, бизон, жираф, антилопа, носорог и крокодили. Някои от тези крокодили все още съществуват в изолирани и пресъхващи езера в региона.


Бел.прев: Когато си представяте и размишлявате за Асирия и всички свързани култури в онези времена, правилно е да си представяте, че това са народи, които са изглеждали повече като Южно-Американски индианци, като маи и ацтеки например, защото всъщност са живели в джунгли.


По-високата степен на валежите, които са резултат от световния ефект на След-Потопната Ледникова ера (която ще се обсъжда в следващата глава) преди около 4 300 години, довела до увеличение на "локвите", останали след Потопа. Тогава, когато степента на валежите спаднала до настоящите си нива в края на Ледниковата епоха (преди около 3 500 години), изпаренията на тази "локвена" вода доминирали в хидрологичната динамика.

Както виждате, доказателствата сочат в посока на скорошното формиране на каньоните и езерните легла. Не са нужни милиони и милиони години време, за да се формират характеристиките на Земната повърхност, която наблюдаваме. Всъщност, доказателствата, и историческите и геологичните, доказва скорошното формиране на тези черти като последствие от Великия Потоп.

Аз съм Гранд Каньон
История на Хавасупайския народ
от Стефан Хирст (Stephen Hirst)

Хавасупайските индианци от Гранд Каньон си спомнят формирането на този каньон в последствията от Великия Потоп в една от своите легенди:

Преди да има много хора на земята, имаше двама бога.
Точапа (Tochapa) на добротата и Хокомата (Hokomata) на злото.
Точапа имаше дъщеря на име Пу-ке-е (Pu-keh-eh), за която се надяваше, че ще стане майка на всички живи.
Хокомата злият беше решен да не позволи да се случи такова нещо, и покри света с голям потоп.
Точапа добрият повали голямо дърво и издълба дънера му.
Той положи Пу-ке-е в кухия дънер и когато водата се надигна и наводни земята, тя беше в безопасност в измислената й лодка.
Накрая потопните води се оттеглиха и върховете на планини се показаха.
Реките бяха създадени; и една от тях преряза голямото зейнало разкъсване, което стана Гранд Каньон.

Пу-ке-е и нейният дънер легнаха върху новата земя. Тя пристъпи навън, и съзря един празен свят.

[λ]

Твърдение 11

Ледената епоха сковала света от 200 000 до преди около 10 000 години

Има много геологични доказателства, потвърждаващи, че обширни ледени шапки са покривали части от северна Европа, северозападна Азия и Северна Америка, както и цяла Антарктида. [Майкъл Дж. Оард, "Ледена епоха, предизвикана от Потопа от Сътворението" (ЕЛ Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1990г), стр. 94... Michael J. Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1990), 94]
Причината за развитието на тези ледени шапки остава мистерия за староземците; те обаче имат впечатлението, че Земята ще да е била по-студена в онези дни. Само че това е погрешно хрумване, тъй като атмосферата може да държи повече водни молекули (които формират снежинки), когато температурата на въздуха е тъкмо под точката на замръзване на водата, 0 Целзий. Полярните региони днес технически са пустини, защото супер студените им температури водят до минимум снеговалеж. Следователно, разпространената идея за по-студен климат през Ледникова епоха е необосновано натяквана както от лаиците, така и от учените.
Истините на хидрологията диктуват, че зимните Ледникови температури всъщност са били по-топли от днешните, много по-близо до 0 Целзий., което води до максимум снеговалеж през зимата; а през лятото, температурите са били по-студени от днешните (заради сянката от плътните, буреносни облаци), по този начин водещи до минимално топене на снеговете. Тези условия са били абсолютно необходими, за да се развият масивни снежни натрупвания.

Бел.прев: Всичко това се твърди и от легендарния изобретател, горски инженер и хидролог Виктор Шаубергер.

Водата навлиза в атмосферата чрез изпарение от океаните, езерата и реките. Тази изпарена вода се издига и се превръща в дъждовни или снежни облаци. За да се развият обширните и плътни снежни облаци от Ледниковата епоха, трябва да е било налице увеличено водно изпарение, което да захранва нарастващата облачна покривка. Тъй като водите от Великия Потоп са дошли от топлата вътрешност на Земята, водата, която покрила Земното кълбо и която после се оттекла в задълбочените океански басейни, е била по-топла от днешната, така че е имало повече изпарения, които предизвикали по изобилно образуване на облаци.

Какво може да е причинило по-топли зими заедно с по-студени лета? Тези две условия на пръв поглед си противоречат; с по-топли зими човек очаква и по-топли лета, и обратно. Тъй като трябва да е имало гъста облачна покривка през Ледниковата ера, зимите са били по-топли, защото облачната покривка (която е била още по-гъста и заради вулканичната пепел, изригната в атмосферата в края на Потопа) задържала топлия въздух под себе си; а летата били по-хладни, защото облаците предпазвали земята от Слънцето. Следователно през зимите са се натрупвали огромни количества сняг, и много малко от този сняг се е стапял през летата.

Днес средната температура на океана е около 10 Целзий; младоземците предвиждат, че Потопните води са били около 26 Целзий. После температурата на водата бавно се понижила през следващите векове. Това изстудяване на След-Потопния океан е отразено в изчерпаните концентрации на кислородните изотопи, колкото по-плитко се измерва в полярния лед. [Лари Вардиман, "Ледени ядра и възрастта на Земята" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1993г), стр. 51... Larry Vardiman, Ice Cores and the Age of the Earth (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1993), 51]
По-малко от изотопа кислород 18 (свързан във водни молекули) е влизал в атмосферата чрез изпарение от океаните в течение на времето заради столетията на изстиване на След-Потопните води. Следователно, с течение на времето, все по-малко кислородни изотопи са се натрупвали в Ледниковите навалявания.

Староземците казват, че океанската вода е изстивала още от Креда (преди около 65 милиона години), когато, казват те, атмосферата и океаните били много по-топли, и така, това помогнало за изобилието на динозаври и растителност навсякъде по света. Те не успяват да разберат, че един по-топъл океан през Креда би отдал по-големи изпарения и така би създал предпоставки за ледников период в "тропичната Креда". Очевидно, тогава не е имало ледникова ера, тъй като са открити тропически флора и фауна в Кредовите геоложки слоеве (които в действителност са утаечни отлагания от края на Потопа) точно под полярните ледени шапки и тундрата. [С. Л. Вартанян, К. А. Х. Арсланов, Т. В. Тертичная и С. Б. Чернов, "Радиовъглеродно датиране на мамути от остров Рангел, Арктичен океан, преди 2000 пр. Хр.", Списание по палеонтология, том 61, No. 6 (1986-87г), стр. 198-200... S.L. Vartanyan, Kh.A.H. Arslanov, T.V. Tertychnaya, and S.B. Chernov, “Radiocarbon Dating Evidence for Mammoths on Wrangel Island, Arctic Ocean, Until 2000 B.C.,” Journal of Paleontology, vol. 61, no. 6 (1986-87), 198-200]
Изстиването на Потопната вода е отразено и от спада в нивата на кислородните изотопи с прогресивното по-плитко замерване на ледовете от ледените шапки, така че изстиването на океаните се е случило по време на образуването на ледените шапки, тоест по време на Ледниковата епоха, точно след Потопа.
Тъй като условията за Ледниковата ера били идеални точно след Потопа, тогава и започнали да се образуват ледените шапки. Това е започнало точно след Потопа, и е започнало да приключва около 1500г пр. Хр., когато ледените шапки са се стопили до настоящите си размери. [Майкъл Дж. Оард, "Ледена епоха, предизвикана от Потопа от Сътворението", стр. 117]

Бел.прев: Обърнете внимание на това. До сега не само стана ясно, че обръщане на полюсите за постоянно по принцип няма, а се случва многократно само в момента на цикличните нараствания на планетата, но сега става ясно, че полярните шапки ВИНАГИ са се топяли, малко по малко. Просто някой се е сетил да наблюдава този процес съвсем наскоро, и е останал с впечатлението, че това е нещо ненормално и е резултат от "глобално затопляне". Те са последните остатъци от съвсем скорошната Ледникова епоха, които все още се топят, и не са характерни за нашата планета, която все още се възстановява от това събитие.
Това не означава, че няма глобално затопляне. Такова има, но полярните шапки ще се стопят така или иначе, със или без него.

Преди снежните шапки от Ледниковата ера да достигнат максималния си размери дълбочина в няколкото столетия след Потопа, мореплавателите плавали по световните океани и съставили блестящо точни и подробни карти на земните маси, преди тази суша да бъде покрита от снега и леда. Тези древни карти били използвани от картографите от "Стария свят" през 1500-та година, и техните карти били компилации на тези древни карти.

Бел.прев: Картата на Оронс Фине (Oronce Finé), френски математик и картограф. Обърнете внимание, че тази карта изобразява едно по-малко Земно кълбо - Антарктида допира Южна Америка. Така че информацията за тази карта е била събрана много рано след Потопа, когато плочите още не са били намалили скоростта си. Което означава, че океанските води са били 26 градуса, защото Ледената епоха още не е била ударила. Представяте ли си колко по-различни са били нещата? Ами ако всички онези рисунки на морски чудовища са верни? А ако са верни, тогава какво може да се каже за библейския Левитан?
Оронс Фине само е използвал друга информация, за да я компилира в тази карта.


На Гренландия и на Антарктика също са направени точни карти, разкриващи тези земни маси в детайли, които едва наскоро бяха преоткрити чрез използване на модерни устройства, способни от далечина да изследват и да проникнат под дебелата километър и половина ледена шапка, покриваща тази суша още от Ледниковата епоха. Тези карти описват в подробности бреговите линии, речните корита, планините и пустините на пред-ледниковата Антарктика, както и двата големи острова, съставящи пред-ледниковата Гренландия. Антарктика дори не беше "открита" допреди 1818г, а двойната островна геоморфология на Гренландия беше "непозната" чак до изобретяването на модерните сензорни устройства за далечно разстояние, и въпреки това, древните мореплаватели са видели тези пред-ледникови земни форми и са ги картографирали с точност на дължините и ширините, за която модерните картографи могат само да завиждат.


Бел.прев: Не искам да ви разсейвам от контекста на темата... но повечето от нас все пак са свикнали с мисълта за древни мореплаватели и древни картографи. Свикнали сме с мисълта за древни карти - още нацистите са преследвали тези забележителни документи по цял свят, и са ги заграбили за свое стратегическо предимство. Но, има мисъл, с която не всички сме свикнали. Разбираме, че е имало древни мореплаватели. Ами ако е имало и древни астронавти? Ами ако и тези хипотетични древни астронавти са били картографи?
Ами ако Ледниковата епоха в крайна сметка в даден момент е възпрепятствала древните картографи... тогава какво може в крайна сметка да е възпрепятствало древните астронавти? Може ли това да е етерният лед?
Ами ако нацистите освен картите на древните мореплаватели са преследвали и картите на други древни плаватели? Ако и тях са използвали за свое стратегическо предимство? Теорията на Световния лед, на Ханс Хьорбигер - Welteislehre


Партолон (Partholon), пътешественик от елинско и египетско родословие (източно Средиземноморие) плавал до Ирландия през 1485г пр. Хр., предвождайки предшествениците на ирландците. [Джон Фърдюн: "Шотландския хроникон" (Хроника на шотландската нация), Глава XII... John of Fordun, The Scottichronicon (Chronicle of the Scottish Nation), Chapter XII]
(Форморийците, племе на гиганти, произлезли от Хам, били премахнати от Ирландия от хората на Партолон.) Тази група пионери докладвала за три езера и девет реки в онези земи. Когато пристигнала втора група в Ирландия, около 50 години по-късно, те докладвали, че били бликвали много повече езера и реки. [Бил Купър, "След Потопа" (Западен Съсекс, Англия: издателство Ню Уинд, 1995г), стр. 251... Bill Cooper, After The Flood (West Sussex, England: New Wind Press, 1995), 251]
Това е било стопяването на ледената шапка.

Древната ведическа литература (Венидадата) на Индия сочи, че Арийските племена се оттегляли от постоянно увеличаваща се ледена шапка на север и мигрирали на юг в Индия, избутвайки Дравидийските племена към южна Индия. [Венидад, Глава Трета: Настъплението на Злия, стр. 199... The Venidad, Chapter Three: Onslaught of the Evil One, 199]
Това се е случило по време на последствията от Великия Потоп, потоп, познат на индийските племена, и познат на цял свят (както се обсъжда в Глава 5).
В Библията, Йоб говори за брутални ледени бури в неговата част на света (Близкия Изток) [Хенри М. Морис, "Забележителният доклад на Йоб" (Гранд Рапидс, Мичиган: издателство Бейкър Букс, 1996г), стр. 29-30... Henry M. Morris, The Remarkable Record of Job (Grand Rapids, Michigan: Baker Books, 1996), 29-30]
Йоб е живял около 2000г пр. Хр., когато Ледниковата епоха е била във вихъра си. Не забравяйте, че Йоб говори за динозаври, обитаващи онези земи (както се обсъжда в Глава 1). Твърде очевидно е, че Ледниковата епоха се е случила след Потопа, някъде преди около 4000 години, когато племената са се разпръсквали от Близкия Изток по останалия свят.


При такава част от световната вода, хваната в полярните ледени шапки, морското равнище е било около 60 метра по-ниско, отколкото е днес. [Майкъл Дж. Оард, "Ледена епоха, предизвикана от Потопа от Сътворението", стр.84]
Това се потвърждава от наличието на древни селища на морското дъно, далеч от брега на Ливан (Ярмута) и Индия (Камбейски залив), и други. [Дан Вергано, "Потънали градове изплуват след време", USA Тудей, 27 юни 2001г (Светска секция)... Dan Vergano, “Sunken Cities Surface in Time,” USA Today, 27 June 2001 (World Section)]
Морското дъно между Сиберия и Аляска е била суха земя през Ледената епоха. Този днес потопен сухоземен мост, между Аляска и Сиберия, има останки от тундра по себе си. Тундрата расте върху земя; следователно, това настоящо океанско дъно някога е било суша. Също така, има и подводни каньони, които някога отвеждали водата от този Берингов земен мост, докато е бил изложен на атмосферните условия през Ледниковата епоха. Този земен мост е позволил миграцията на хора и животни от Близкия Изток, където е започнала цивилизацията, към цялото Западно полукълбо.

Ледниковата ера се е развила в Аляска и Сиберия, докато Беринговия земен мост помежду им е бил над морското равнище. Само че, един коридор по океанския му бряг е останал чист от сняг и лед заради близостта му до топлата океанска вода. Така че хората и животните мигрирали по този океански бряг от Сиберия (Азия) до Аляска (Америките).
Високо усъвършенстваните мореплаватели от След-Потопните години също са плавали в областта на Берингия, защото са картографирали този земен мост, преди да е бил потопен в края на Ледниковата ера, и разкриват, че е широк хиляди километри. (И е набразден от понастоящем потопените каньони на дъното на Берингово море, които споменахме по-горе.)
Северният полюс в момента има ледена шапка от сладка вода, плаваща върху соления океан. С изстиването на След-Потопната океанска вода в региона на Северния полюс изпарението се е понижило и така образуването на облаци също е спаднало, допускайки слънчевите лъчи през лятото, и така ледената шапка, покриваща континенталните маси на Северното полукълбо, е започнала да се топи. По стечение на обстоятелствата, тази намалена облачна покривка понижила и изолацията на Земната атмосфера, така че и зимните температури спаднали, което пък довело до по-малко снеговалежи. В резултат, северната полярна шапка значително се стопила и се оттекла в Северния ледовит океан, заради по-топлите лета и по-студените зими.
Тази прясна вода после замръзнала на повърхността на океана, защото тази по-малко плътна прясна вода е плавала върху по-плътната солена вода. Ако прясната вода не се е оттекла на големи приливи в Северния ледовит океан, тази ледена шапка е нямало да се развие, защото малък прилив прясна вода, за разлика от големия прилив, щеше постепенно да се смеси със солената вода, и по този начин нямаше да има разслояване между прясната вода отгоре и солената вода отдолу.

Обстоятелствата, довели до максимално образуване на ледени шапки (вероятно в рамките на няколко стотици години), и после до скоростно стопяване (може би в рамките на 50 години), са били налице в края на Потопа. Този След-Потопен сценарий, единствено този, може да рационализира скорошната Ледена епоха. Староземните учени не могат да обяснят причината за Ледниковата епоха, защото много по-топлите океани се асоциират с по-топъл климат, както се предполага за "ерата на динозаврите" (преди около 65 милиона години). Беше демонстрирано обаче, че по-топлият океан значително ще увеличи облачната покривка и изпарението, и по този начин, според законите на хидрологията, щеше да се случи Ледена епоха по време на тропическата "ера на динозаврите". Без знанието, че топла вода от "фонтаните на дълбините" е изригнала по време на Потопа, причината за Ледниковата епоха не може да бъде логически изведена.

[λ]

Твърдение 12

Вълнестите мамути изчезнали преди около 10 000 години през Ледниковата епоха, според въглеродното датиране

Вълнестите мамути се откриват в плитките слоеве от тундра и лед в далечния Север, така че са били замръзнали в края на Ледниковата епоха (а не рано в Ледниковата епоха, понеже щяха да са надълбоко в леда). Тези слонове явно са измрели ненадейно от удавяне или задушаване, след което са били заровени в кални потоци, продънени речни корита, или срутили се дерета". Други мамути били загробени в чист лед, което явно е стопена вода, която е бликнала и е удавила тези мамути, и по-студеното пост-Ледниково време след това е замразило удавените им трупове.
[Михаил Дж. Оард: Ледникова епоха, причинена от Потопа от Сътворението (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1990г), стр. 87... Michael J. Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1990), 87] и [Г. Х. Хайнс, "Мамути, мастодонти и слонове: Биология, поведение и фосилната история" (Кембридж, Англия: издателство на университета Кембридж, 1991г), стр. 48... G. Haynes, Mammoths, Mastadonts and Elephants: Biology, Behavior and the Fossil Record (Cambridge, England: Cambridge University Press, 1991), 48]

Повечето от съществата, погребани в чист лед, се откриват склоновете на хълмове или по протежението на реки. Масивният приток стопена вода е бликнал надолу по тези речни долини и е издавил животните, след което, остатъчните води от това наводнение и утайките са замръзнали, погребвайки мамутите. Това вероятно се е случило през есента, когато един ден, температурите така и не се покачили над нулата; сняг, лед и навята от вятъра пръст започнали да покриват замръзналите трупове за зимата.

През пролетта, още по-смалената облачна покривка на Ледниковата епоха създала още по-арктични условия, така че погребаните вълнести мамути останали замръзнали, докато не били открити в модерни времена. (Не забравяйте, смалената облачна покривка в завършека на Ледниковата епоха създали по-остри температурни екстремуми във всички сезони, както и във всяко денонощие. Арктичните зими станали по-дълги и много по-студени, а летата - по-кратки.) Много други мамути били замръзнали на острови в арктическите води, защото морското равнище се покачило със 60 метра заради стопената Ледникова вода, по този начин изолирайки високата крайбрежна суша и превръщайки я в нови острови, на които животните замръзнали.

Предполага се, че вълнестите мамути измрели преди около 10 000 години, според датирането на труповете с въглерод 14. Само че, методът въглерод 14 е силно съмнителен, най-малкото заради уникалните атмосферни условия по време на Ледниковата епоха.
["Учени говорят за радиовъглеродното датиране"... “Scientists Speak About Radiocarbon Dating”] мъртъв линк... мъртъв като изкопаемо... Знаете ли, че ако умрете на закрито, са нужни само 4 месеца, за да останат единствено бели кости и нищо повече? Ако умрете на открито, ще изчезнете безследно. Като този линк.

Радиоактивният въглерод 14 представлява малка част от въглеродните атоми, които са свързани с кислородни атоми, което е въглеродният диоксид в атмосферата ни. Останалият въглерод, във въглеродния диоксид, е стабилен въглерод 12. Въглерод 14 в атмосферата се създава от ултравиолетовата радиация от слънцето, поразяваща атомите на атмосферния азот 14, при което те се променят в радиоактивен въглерод 14, и се свързват с кислорода, за да формират малък процент от молекулите на въглеродния диоксид в света.
[Джон Д. Морис: Младата Земя (Грийн Форест, Арканзас, издателство Мастър Букс, 1999г), стр.65... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 65]

Въглеродният диоксид се поглъща и се синтезира от растенията, които после отделят кислород като метаболитен продукт. Когато едно растение умре, в растителните останки има фиксирано количество въглерод 14. С времето, остатъчния радиоактивен въглерод 14 се разпада отново до стабилен азот 14 . Така че датировчиците с въглерод 14 казват, че повече азот 14 означава по-голяма възраст за мъртвата растителна тъкан.

Само че датировчиците предполагат, че отношението на относително малкото количество атоми радиоактивен въглерод 14 към относително изобилното количество атоми стабилен въглерод 12 не се е променяло много в атмосферата през столетията; следователно, те могат да измерят количеството стабилен азот 14 в тъканта и да изчислят времето, което е отнело част от оригиналния въглерод 14 (14С) да се разпадне до измереното количество азот 14 (N14). Това време ще бъде възрастта на растителната тъкан. (Почти целия 14С в тъканната проба ще се промени в N14 в рамките на 50 000 години, следователно, достатъчни количества въглерод 14 съществуват само в проби, които "сигурно" са на около 30 000 години.)
[Хенри М. Морис, Научно Сътворенчество (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1998г), стр. 161... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1998), 161]

Само че, датировчиците в действителност не знаят дали отношението на въглерод 14 към въглерод 12 не се е променяло много през столетията. Всъщност, отношението между въглерод 14 и въглерод 12 трябва да е било по-малко в миналото, поради няколко причини, което прави датировките с въглерод 14 прекалено стари.

Неистовата вулканична активност в След-Потопните години е изхвърлила тонове стабилен въглерод 12 (С12) в небесата под формата на молекули въглероден диоксид. Този допълнителен въглерод 12 е намалил отношението на 14С към С12, така че растителните останки от онези години ще дадат по-стари стойности при датировката, отколкото действително са, защото е имало повече въглерод 12 в атмосферата, когато растението е живяло и умряло, отколкото датировчиците с въглерод 14 предвиждат.


Не забравяйте, че въглерод 14 се формира в атмосферата от UV лъчите на Слънцето, които поразяват азот 14. Плътната облачна покривка в ранните След-Потопни векове е възпрепятствала образуването на въглерод 14 в ниската атмосфера, като е предпазила Земята от UV радиацията, променяща N14 в 14С. Следователно, гъстата облачна покривка също е намалила отношението на 14C/C12; така че, растителната тъкан, която е живяла и умряла в онези векове, ще има изкуствена възраст при датирането с въглерод 14.

Земното магнитно поле отблъсква част от ултравиолетовата (UV) радиация от Слънцето. Така че, тъй като Земното магнитно поле е било много пъти по-силно преди няколко хиляди години (както се обсъжда в Глава 9), много повече UV радиация е била отблъсквана тогава, и това е още една причина, заради която се е формирал по-малко 14С.

Количеството на 14С се е увеличило през вековете заради намаляващата сила на магнитното поле, и все още се увеличава, и ще достигне равновесие с атмосферния N14 след около 30 000 години. Това настоящо 14С "настигане", устремено да се оравновеси с N14, сочи, че нивото на 14С преди няколко хиляди години е било много по-ниско от днешното. Следователно, отношението 14С/С12, преди хиляди години, трябва да е било много по-малко заради този фактор, както и заради предните два. Следователно, когато става дума за проби от времето на Ледниковата епоха, датировките с 14С със почти сигурност са силно преувеличени.

Животните ядат растенията, които съдържат радиоактивен 14С, така че тези същества, както и растенията, съдържат 14С, който с времето се разпада до N14. Следователно, животинските останки (като тези на мамутите) също могат да бъдат датирани с въглерод 14, и действително дават изключително състарени стойности поради същите причини, поради които и растенията го правят.
[Списание "Наука", 29 юни 2001г...Science, 29 June 2001, 2443-2444, 2453-2458]

Мамутите, които са умрели в столетията точно след Потопа, се датират като изключително стари с въглерод 14, както и растителната материя. Преобладаващите условия в След-Потопния свят са създали по-ниско съотношение между 14С/С12, така че труповете дават по-стари датировки, отколкото е действителната им възраст. Мамутите всъщност са измрели преди около 3 500 години, при стопяването на континенталните ледени шапки, а не преди 10 000 години, както индикира несъвършеното датиране с въглерод 14. ИНтересното е, че в Непал е бил идентифициран тип слон, който има форма на главата като тази на мамутите. Може би това е потомък на мамутите, който е оцелял края на Ледниковата епоха само преди 3 500 години.
[Джонатан Сафарти, "Мамутът, ганатката на Ледниковата епоха"... Jonathan Safarti, “Mammoth, Riddle of the Ice Age,” Creation Ex Nihilo, vol. 22, no.2 (2000), 14-15]

Спомнете си от Глава 3: дърво от утаечна скала, по принцип смятано да е на 250 милиона години, при датиране с 14С се е окзало на 30 000 години (както се оказват и останките на мамутите). Това сочи, че Потопните отлагания и погребването на мамутите са се случили горе-долу по едно и също време, преди около 4000 години, както е според всички доказателства, след като се отхвърли преувеличението, което е вродено на метода за датиране с въглерод 14.