КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света

[λ]

Глава 21

Бомбене

Тимъти МакВей (Timothy McVeigh), човекът, осъден за взривяването на федералната сграда "Мура" в град Оклахома (Murrah Federal Building), щат Оклахома, при което бяха отнети много човешки животи, може да е бил друг убиец с контролиран ум. Тази възможност първо се забелязва в констатациите на приятелите и познатите на МакВей, които казват, че характерът му драматично се бил променил след една консултираща сесия, случила се след войната в Персийския залив, когато се опитал да влезе в Специалните части. Когато му било отказано, твърди се, че МакВей станал много недоволен и напуснал армията.

И все пак, "Не изглеждаше ужасно депресиран", казва неговият приет в частите колега Уилям Дили (William Dilly) относно умственото състояние на МакВей по онова време. Също, след като МакВей напуска армията, той се присъединява към Националната отбрана, това едва ли е действие на човек, който вече е обезверен и разочарован от военните.

Малко хора правят връзката, че предполагаемият съучастник на МакВей, Тери Никълс (Terry Nichols), също напуска армията при мистериозни обстоятелства. Лана Падила (Lana Padilla), бившата жена на Ликълс, поставя под въпрос спешния семеен случай, за който се твърди, че е причината Никълс да отпадне от военните: "Винаги съм се чудела защо точно го освободиха, по-малко от година, след като го приеха, и винаги са му казвали, защото трябвало да се грижи за [сина си] Джош. Но тази теория никога не ми допадна, защото Джош си беше с него от самото начало..." [1]

Като Лий Харви Осуалд и Джон Хинкли (John Hinckley), който застреля Роналд Рейгън, Тимъти МакВей може да е имал свои "двойници", активни до взривяването. Това може да е било, за да се обърка следата му, но също така може би и за да бъде набеден. Според вестник Лос Анджелис Таймс, "Следователите казват, че според теорията на властите [помагачът на МакВей] Джон Доу (John Doe) може да е двама души, и че МакВей и предполагаемите съизвършители може да са използвали различни хора, които да ходят с него и да служат за "примамки", за да объркат следователите, които се опитват да проследят движенията му." [2]

Вестник Ню Йорк Таймс отбелязва, "Г-н МакВей живял в областта Кингман (Аризона) за около година, докато не го изгонили от един парк за каравани миналия юни. Собственикът на караванния парк казва, че МакВей живял там от февруари до юни 1994г. Жителите на мобилния парк "Каньон Уест" обрисували картинката на един арогантен самотник, който работил като охранител за вече нефункционираща тираджийска фирма, живеел с бременната си приятелка, изразявал дълбок гняв към федералното правителство и често създавал проблеми на съседите си."

Не във водещите заглавия, а само в мъничка колонка на последните страници на някои вестници, се открива новината, че собственикът на караванния парк по-късно променил мнението си. Той казал, че мъжът в крайна сметка не бил Тимъти МакВей. "Те имат еднаква височина, еднаква възраст, приличаха си и на външен вид", казва той, като споменава също така, че и двамата били наскоро освободени от армията. [3]

МакВей се оплаквал, че докато бил в армията бил имплантиран с микрочип в задните си части. Един негов познат казва, че МакВей вярвал, че умът му бил контролиран чрез чипа. След като арестували МакВей, едно от малкото неща, от които се оплаквал, било дискомфорта, който му причинявал чипа в задника.

След като напуснал военните, МакВей скоро получил работа в охранителната фирма Burns International Security Services и бил пратен в организацията Калспан (Calspan) в Бъфало, Ню Йорк. Калспан се занимава с редица свръх-секретни проекти, работи в области като аеронавтиката, електронните войни, микровълновата технология и електронната телеметрия. Наблюдението чрез микрочип е, по дефиниция, електронна телеметрия.

Едно възможно допълнително доказателство за контролиране на ума идва от военния познат на МакВей Тод А. Реджиер (Todd A. Regier), който казва, че бил "някак студен. Не беше враг с никого. Когато го познавах в армията, никога не излезе да се срещне с жена. Никога не го видях в заведение. Никога не го видях да пие. Никога нямаше добри приятели. Той беше робот. Всичко правеше с цел." [4]

Уолтър МакКарти "Мак" (Walter "Mac" МcCarty), оръжеен инструктор, който вярвал, че МакВей и Фортиер (Fortier) се опитвали да го въвлекат в заговор в Кингман, Аризона, също има да каже странни неща за умствената нагласа на хората, за които се твърди, че са извършили взривяването в град Оклахома: "Той [МакВей] беше дотолкова се притесняваше за нещата, които се случват в тази държава, че беше дисориентиран... Познавам промития мозък, когато го видя, онези момчета бяха получили наистина добра промивка." [5]

Възможно е, че като Лий Харви Осуалд, както вярват много изследователи, МакВей да е напуснал армията с цел да бъде назначен в по-тайно военно формирование, занимаващо се с домашни въпроси - особено с инфилтриране на дясно-политическия патриотичен ъндърграунд? Това се подплътява от писмо, което Тимъти МакВей праща до сестра си Дженифър, в което твърди, че бил работил във военна група на специалните части, замесена в престъпна дейност. Съдържанието на това писмо, доколкото аз знам, никога не е споменавано нито в мейнстрийм електронните медии, нито в печата. [6]

Спомнете си думите на Даниъл Шийхан (Daniel Sheehan) от Кристичния институт: "Разговаряхме с половин дузина души, които разказват поразително сходна история за това как, в много ранна възраст, обикновено между 20-25, с тях се свързали, обикновено в контекста на военното обучение, и им се казало: "Виж, имаме специално предложение за теб. Ще дойдеш на служба при нас под нормалното описание пехотинец, но след малко време ще напуснеш службата и ще получиш специално обучение, и ще бъдеш въведен в специална програма". Пращат ги на специални места, където ги обучават военни и им се казва: "От време на време ще получаваш обаждане, за да вършиш разни неща за нас".


Бележка от преводача: Института "Кристик" (Christic Institute) е адвокатска фирма с обществен интерес, основана през 1980г от Даниъл Шийхан и жена му и техният партньор Уилям Дейвис - йезуитски свещеник. Фирмата се основава след успешната работа на тримата по случая Силкууд  - случая на мистериозното убийство на Карен Силкууд - химически техник в корпоративен завод за производство на ядрено гориво, преди мистериозната й смърт в автомобилна катастрофа, било открито, че тя има радиоактивно замърсяване от плутоний по себе си и в дома си. Кристичния институт се основавал на вселенските учения на Пиер Тейлхард де Шардин (Pierre Teilhard de Chardin) и комбинирал разследване, спорене в съдебна зала, образование и организиране на уникален модел за социална реформа в САЩ. На ден днешен организацията е наследена от института "Ромеро", след като "Кристик" загубва нестопанския си статут в съдебно дело срещу тях.


Бележки:

1. Padilla and Delpit, By Blood Betrayed. (New York: Harper Paperback,1995)
2. "Feds charge Terry Nichols in bombing", Los Angeles Times, May 10,1995
3. "Timothy James McVeigh: Tracing One Man's Complex Path to Extremism", New York Times, April 25, 1995; Kifner, John. "Arizona TrailerPark Owner Remembered the Wrong Man", New York Times, April 25, 1995
4. McFadden, Robert D., New York Times, May 14, 1995
5. Schaffer, Mark, "Gun class sheds new light on McVeigh", the Arizona Republic, May 28, 1995
6. Myers, Lawrence W., "OKC Bombing Grand Jurors Claim 'Cover-Up', Media Bypass magazine, November 1995

Чарлс Менсън: водач на майндконтрол култ?

Робърт ДеГримстън Муур (Robert DeGrimston Moore), основател на Процесът

[λ]

Глава 22

Побеснели

В последните години нараства броя на случаите на "побеснели", хора, които откачат и извършват убийства. Една обща нишка свързва много от тези случаи: вярването им, че са под контрол над ума.

--- Хрониката на Сан Франциско за 17 март, 1984г, споменава история, озаглавена "Инцидент до Белия дом: Удивителните твърдение на пищовлията", разказва се в детайли за ареста на човек близо до Белия дом, който твърдял, че бил инжектиран с "кристаловиден имплант", а излъчващото се от него съобщение му казвало да убие президента. Изхвърлено твърдение, поне докато не си спомним, че технологията за такива импланти наистина съществува и явно е в употреба от десетилетия. [1]

--- Друг случай с подобно звучене е този на Емануел Тсегея (Emmanuel Tsegayа), 33-годишен банков касиер в Бетесда, Мериленд, описван като "рядко агресивен към други хора", който убил трима от своите колеги във федералната спестовна банка Чеви Чейс (Chevy Chase Federal Savings Bank). В миналото бил постъпвал в психиатрични заведения и получавал неидентифицирани лечения в болница "Св. Елизабет" (St. Elizabeth's Hospital), зле прославило се заведение заради експерименти на ЦРУ. Тсегая казва, в писмо до съдията, който го осъдил, "В миналото чувах... гласове, както от космоса, така и от... като точно повтарящи се думи... чувах човек да говори от [разстояние] за нещата, за които аз говорех". Описвайки състоянието на ума си след опит за самоубийство, Тсегая написал, "Бях депресиран, умствено и физически слаб... от гласовете, които чувах и от неадекватния сън." [2]

--- На 5 май 1991г Карл Кампбел (Carl Campbell) отишъл на автобусна спирка на паркинга на Пентагона и изстрелял пет пистолетни изстрела в гърдите и корема на флотския командир Едуард Дж. Хигинс (Edward J. Higgins), който работел като специалист по оръжейния контрол за министерството на отбраната. Кампбел бил изследван от психолози, които докладвали, че Кампбел бил преследван от гласове и вярвал, че бил инжектиран с микрочип от ЦРУ. Въпреки че Кампбел бил обвинен с убийство първа степен, било преценено, че е умствено некомпетентен да се яви на съд. [3]

--- На 2 декември 1993г Алан Уинтърборн (Alan Winterbourne), инженер на компютърни системи, се развилнял, убивайки наред в един офис на трудовата борса във Вентура, Калифорния. Уинтърборн бил нает за засекретена научна работа и бил напуснал заради оплаквания от грубо отношение от работниците и заради това, че телефонът му се подслушвал. Проблемите на Уинтърборн започнали, след като написал писмо до конгресмена си, искайки от него федерално разследване на незаконни действия, които вярвал, че се извършват в Нортроп (корпорация Нортроп (Northrop Corporation) е водещ производител на летателни апарати в САЩ, най-известни са с това, че са разработили дизайна летящо крило и бомбардировача стелт, бел.прев). Преди да се впусне в масовото убийство, казал на сестра си, "там в Нортроп работят върху ужасни неща, ще избият милиони невинни хора. Неща, които не можеш да си представиш." [4]

--- Уилям Тейгър (William Tager), понастоящем в затвора за убийството на работник на телевизия NBC, извършено отвън пред студиото на шоуто "Днес" през 1994г, вярва, че от медията излъчвали съобщения директно в мозъка му. През 1986г е докладвано, че той бил един от двамата човека, които физически пребили новинара Дан Ратър (Dan Rather), питайки го постоянно, "Кенет, коя е честотата?" Тейгър - и съучастникът му - явно вярвали, че Ратър знаел коя е електронната честота на майндконтролната му бомбардировка. [5]

--- Скоро след 9 часа сутринта на 14 декември, 1995г, 26-годишния Ралф Торторичи (Ralph Tortorici) взел за заложници клас по история в държавния университет в Албъни (Albany), Ню Йорк. Торторичи прострелял един студент в крака. След залавянето му от полицията, Торторичи изкрещял на събралите се зяпачи, "Спрете правителствените експерименти!", докато го отвеждали. Торторичи вярва, че ЦРУ са имплантирали микрочип в мозъка му. [6]

--- Случаят на Робърт Джо Мууди (Robert Joe Moody) е необикновен в аналите на майндконтрол убийствата. Мууди бил арестуван за убийството на Мишел Малоун (Michelle Malone), възраст 36, и Пат Магда (Pat Magda), на 56г. Мууди бил част от сексуална тройка с Малоун и приятелката си, Дора Лий (Dora Lee), докато Магда била съседката му от съседния апартамент, както и жена на офицер от военновъздушните сили.

Мууди твърдял, дори и преди ареста, че бил командван от извънземни пришълци, или по-скоро, онова което той нарича "екстрасензорни биологични същности", да убие двете жени, за да може да постигне "върховната си мисия", да му бият смъртоносна инжекция и да бъде възкресен от извънземните същности. В опит да обясни защо се представя пред съда през октомври 1995г, Мууди казва, "Никога не съм отричал участието си в това... [но] не беше доброволно... Нямах съзнателен контрол върху това, което се случваше."

Майндконтрол изследователят Уолтър Боуарт (Walter Bowart), който е писал по случая с Мууди, вярва, че въпреки това, че човекът е счетен за компетентен да се изправи пред съда, той представлява случай на множествената личност (MPD), сменящ от една в друга личност по време на интервютата. По време на процеса с журито, според Боуарт, различните личности на Боуарт се биели една с друга.

Екстремно интересен е фактът, че Мууди е бил трениран с морските тюлени, приел е степен на свръх-секретен достъп, и че по времето, когато е бил тюлен, е преживял "липсващо време". Мууди също така казал на съда, че извънземните първоначално се свързали с него, докато служел като климатичен наблюдател за военни самолети. Това се случило, казва Мууди, скоро след като прочел свръх-секретен правителствен документ за разбила се летяща чиния с извънземни тела в нея. Дали може това да е лъжливия документ за MJ-12 и ако да, кой го е дал на Мууди?

Според Боуарт, Мууди може да е бил нагласен за екзекуция по-рано от присъдата си. Боуарт констатира, "Дори е имало един неудобен момент, когато прокурор Дейвид Уайт (David White) поставил едно от оръжията на убийството, голям касапски нож, в отворена чанта на бюрото на Мууди, преди да бъде инспектирано."

"Мога да си представя как Мууди го взима, прави изненадващ заплашителен жест, преди да бъде разстрелян в пресечния огън на трите длъжностни лица в съдебната зала."

Прокурор Уайт се фокусира върху извънземните в заключителните си констатации, евентуално загрижен за това, че Мууди може да получи помилване поради лудост. Уайт попитал, "Извънземните нуждаеха ли се от пари, за да купят плутоний за захранване на космическите си кораби?" Презумцията на Уайт била, че Мууди си измисля извънземните, за да пледира лудост пред журито. "Извънземните са невинни!", заключил прокурорът. Може да е бил намислил нещо. Както казва Уолтър Боуарт, "Много хора били разочаровани, че извънземните не били призовани да свидетелстват."

Журито счело Мууди за виновен по две обвинения за убийство първа степен. [7]


Бележки:

1. Krawczyk, Glenn, "Mind Control & the New World Order," Nexus magazine, February/March 1993
2. Constantine; Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice, California: Feral House, 1995); The Washington Post, February 17, 1989
3. Constantine
4. Ibid.
5. Hidell, Al, "Paranotes," "Dan Learns the Frequency," Paranoia magazine, Spring, 1997
6. "Hoffman II, Michael A., "The Invocation of Catastrophe: The Unabom Ritual in Alchemical Process," Independent History and Research newsletter, All Hallows Eve, 1995
7. Bowart, W.H.. "The Aliens are Innocent!: The Trial and Conviction of a 'EBE Possessed' Serial Killer," MindNet Journal, volume 1, issues 8a, 8b, 8c, obtained on the Internet

[λ]

Глава 23

Да създаваш култове

Р. Д. Лайнг (R. D. Laing), автор на популярната "Политика на опита" ("The Politics of Experience") и свързан с института Тависток, вероятно е знаел за какво говори, когато казва в едно интервю в списание "Омни" (Omni),

"В края на 60-те години на елита, натоварен с отговорността по "контрол на популацията", му стана ясно, че старата идея да изхвърляш хората в пословичната кофа за боклук и да ги държиш там доживот - да складираш хора - не беше рентабилно. Администрацията Рейгън в Калифорния беше една от първите, които осъзнаха това. Така че те трябваше да премислят какви точно трябваше да бъдат правилата на играта. Това доведе до схизма между онова, което се казваше на обикновеното множество и това, което се практикуваше от изпълнителите на контрола върху умственото и душевно здраве. Същият проблем преобладава из Европа и Третия свят."

"За да видите какво се случва, прегледайте учебника или наръчника, наречен "DSM-III: Диагностичен и статистически наръчник по умствени заболявания" (трето издание, публикувано от Американската психиатрична асоциация (APA). Преведено на икономически и политически език, психическо разстройство означава нежелани умствени състояния и поведение. Критериите за психическо разстройство в DSM-III включват необичайно сетивно възприятие, магическо мислене, ясновидство, телепатия, шесто чувство, усещане за човек, който в действителност не присъства. Позволено е да усещате присъствието на мъртъв роднина за три седмици след смъртта му. След това става критерий за психическо разстройство, да имате такива чувства. "

"...това не са изключителни примери от DSM-III. Цялостният дух е точно онова, което съвременната, модерна психиатрия, конспектирана от този DSM-наръчник, преведен на осемнадесет езика, налага върху целия свят - мандат, упълномощаващ да отнемете гражданските свободи на когото и да е, habeas corpus*; и да се приложи неволево затваряне в клетка, химикализация на дадена личност, електрически шокове и не-вредоносно изтезание; да се хомогенизират хора, които са извън строя. Представено като медицинска операция, това е една операция под прикритие." [1]

Бележка от преводача: habeas corpus, [хейбиъс корпус], латинска терминологична поговорка, използваща се в правото и съда. Означава "[Ние, съдът, командваме] да се осигури тялото [на задържания, доведен пред нас]".

При увеличената критичност на конгреса и американския народ в края на 1970-те ЦРУ и вероятно другите разузнавателни агенции прехвърлиха експериментирането си извън лабораториите и станаха ъндърграунд. Една от стратегиите им за  експериментиране, както и за обществени манипулации, е създаването на майндконтрол култове - култове за контрол над ума.

Не твърдя, че всичките непопулярни мистични и религиозни групи, практикуващи умствена манипулация, са били формирани от разузнавателните агенции като тестови епруветки за проектите им. Изследвайки различни групи, обаче, в много от тях са явни силни връзки с разузнавателни агенции. Очевидното е, че много от тези групи са били формирани по този начин, докато други са били инфилтрирани и после повлияни. Няколко примера:


--- Похотливото лице на Чарлс Менсън (Charles Manson) - със или без домашно изработената татуйровка на свастика на челото му - е една от класическите картинки на 60-те. Тя може би е една от "Променящите се образи на човека". Представян от медиите като побъркан човек, държащ малката си банда последователи под контрол в пустинята, хвърляйки се изведнъж в опити да убива богатите и известните, много неща говорят, че това не е цялата история.

Бележка от преводача: "Променящите се образи на човека" - пълен текст тук - е написана от Уилис Харман (Willis Harman), американски инженер, футурист и автор, свързан с Движение за човешкия потенциал (HPM) (основно пропагандно ню-ейдж движение). Става старши социален учен в Станфордския институт и директор на Центъра за изследване на образователни политики в SRI International. Основен автор на документа "Променящи се образи" от Глава 13.

Менсън бил пуснат от калифорнийския затвор през 1967г и по силата на условията за освобождението се явил пред Роджър Смит (Roger Smith) в медицинската клиника Хайт Ашбъри (Haight Asgbury Medical Clinic) в Сан Франциско, учреждение, споснорирано от NIMH (Националния Институт за Ментално Здраве). Самият квартал Хайт Ашбъри беше наречен "ферма за човешки опитни зайчета" от един агент на ЦРУ. Д-р Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West), например, въртеше мистериозно убежище в Хейт през Лятото на любовта (Глава 11, бел.прев).

Докато бил в затвора, Менсън бил свързан с AMORC-розенкройцерите, същата група, с която и Сирхан Сирхан имаше връзки (Глава 19, бел.прев). Менсън също така имал контакти с членове от Процесът, апокалиптична група, отцепила се от сектата на сиентологията, и кръстил своята собствена секта Последната църква, употребявайки терминология от Процесът. В Сан Франциско, Менсън живеел на улица Cole Street номер 636, докато групата Процесът пребивавала на номер 407, близо до центъра на активността в квартал Хайт. Планът на Менсън да отприщи апокалиптичната революция "Суматоха" ("Helter-Skelter"), също изглежда да е била копирана направо от терминологията на Процесът, но има едно познато звучене. "Процесът" на Процесът е идентичен с този на Тависток, връщането към чистата дъска (tabula rasa от Глава 5, бел.прев) чрез насилие.

Дейвид Бърковиц (David Berkowitz), осъден за серията убийства "Сина на Сам", по-късно свърза Менсън с базирания в Лос Анджелис сатанински култ, на който той самият бил член, твърди се, че последователите му се наричали "Децата". Твърди се също така, че Менсън е бил свързан и със сиентологията, както и със секта в Ню Орлиънс, за която се предполага, че двама от членовете й са били Джанис Джолплин (Janis Jolplin) и снайперистът от кулата на Тексаския университет Чарлс Уитман (Charles Whitman). [2]

Бележка от преводача: Дейвид Бърковиц е серион убиец от Ню Йорк, известен като Сина на Сам. Полицейското преследване за него е най-голямото в историята на Ню Йорк, оставял бележки след всяко убийство, в които се подигравал на опитите на полицията и обещавал още убийства. Признал се за виновен за всичките и твърдял, че изпълнявал нарежданията на демон, приел формата на куче на име Харви, собственост на неговия съсед Сам.

Оперативната база на Менсън била в ранчото "Спан Муви" (Spahn Movie Ranch), по-късно изкупено от притежателите на съседното ранчо, германската фамилия Круп (Krupp), които изиграли ключова роля във въоръжаването на Третия Райх. [3]

Твърди се, че Менсън - както и предполагаемия убиец на Кенеди Сирхан Сирхан - са участвали в оргии в имението на Полански и Тейт. Актрисата Шарън Тейт (Sharon Tate) беше дъщеря на офицер от военното разузнаване, а мъжът й, Роман Полански (Roman Polanski), беше директор на сатанинско тематичния филм Бебето на Розмари (Rosemary's Baby). Полански по-късно избяга от САЩ след законово обвинение в изнасилване. Британският магьосник Алекс Саундърс (Alex Saunders, висш жрец в уикарската религия, бел.прев) твърди, че лично посветил Шарън Тейт във вещерството. Джей Себринг (Jay Sebring), друга от жертвите, според биографията на Сами Дейвис младши (Sammy Davis) "Защо аз?", действал като висш жрец по време на симулирано сатанинско жертвоприношение. Себринг посещавал ранчото "Спан" в компанията на жена с перука, идентифицирана като "Шарън".

Твърди се, че Робърт Ф. Кенеди е вечерял у Полански в деня преди да бъде убит, връзка, която е в унисон с ролята на Сирхан в убийството.

Имението, където на 9 август 1969г били извършени петте убийства, улица Cielo Drive 10050, било дадено под наем на Роман Полански от Тери Мелчър (Terry Melcher), който бил приятел с Менсън. Три дни преди убийството на същата улица дилър на наркотици бил публично бичуван с камшик. Според актьора Денис Хопър (Dennis Hopper), "Те бяха изпаднали в садизъм и мазохизъм и зоофилия - и всичко записваха на видеокасети. Полицията в Лос Анджелис ми каза това. Знам, че три дни преди да бъдат убити в онази къща били поканени двадесет и пет души за масовото бичуване на дилър от Сънсет Стрип (част от булевард Сънсет в Холивуд, бел прев), който им дал лоша дрога".

На 5 август, малко преди убийствата, Менсън бил в института "Есален" (Esalen Institute, център за отдих с нестопанска цел, предоставящ хуманистично алтернативно образование, бел.прев) в Биг Сур (Big Sur), Калифопния. Достатъчно изненадващо е, че Есален е ню-ейдж столица, за чието основаване през 1962г е помогнал Алдус Хъксли (Aldous Huxley, Глава 10, бел.прев) и комплексът участва в спонсорирането на всякакви видове тренировки по медитации и лектори. Твърди се, че основателят на Процесът Робърт ДеГримстън (Robert DeGrimston) е изнасял лекции в Есален. Една от жертвите в Тейтовите убийства е Абигейл Фолгър (Abigail Folger), наследницата на кафето (Folgers - най-продаваната марка кафе в САЩ през 90те години, по-късно изкупена от акционера James Folgers и преименувана на негово име, бел.прев). Тя посещавала учебни часове в Есален.

Според един новинарски бюлетин в Есален, "Есален стартира през есента на 1962г като форум, събиращ широко разнообразие от подходи за подсилване на човешкия потенциал... включително експериментални сесии, включващи групови срещи, пробуждане на сетивата, тренировки по гещалт-осъзнаване и свързани дисциплини. Нашата най-нова стъпка е, да се разпрострем в широкото общество, да задвижим програми за коопериране с множество различни институции, църкви, училища, болници и правителството". С други думи, "общество-психиатрия", ако трябва да използваме терминологията на друга организация.

На сцената на убийството, Тейт била провесена с главата надолу по подобие на Провесения човек от картите Таро, популярен начин за премахване на предатели в окултизма.

Имало ли е други кукловоди освен Чарли, стоящи зад убийствата на семейство Менсън? Дейвид Бърковиц, осъден за убийствата от случая "Синът на Сам", казва, че Менсън "беше доброволец да извърши убийствата" за някой друг. Едно от имената, които постоянно изникват в разследванията за семейство Менсън е Процесът, но следователят Ед Сандърс (Ed Sanders), който написа книга за семейство Менсън, казва, "След убийствата навсякъде имаше толкова много разследвания, които се провеждаха, че започнах да се чудя, дали Процесът не бяха фронт на някаква разузнавателна агенция".

Един бивш процесец дава по-твърда информация: "Знаете ли, много хора казват, че Процесът е фашистка организация. Това всъщност е наполовина вярно. Беше основана от Германската демократична партия, нео-нацистка група в Германия, като фронт, за да се набират парични средства от САЩ. Но от времето на създаването си тя стана повече или по-малко независима от германската група. Познавам редица американски нацисти и фашисти, които не искат да си имат никаква работа с Процесът. Те казват, че не искат да съучастничат на група, която се управлява от европейци". [4]


--- Една операция, явно изскочила от драконовите зъби на ЦРУ и "Центъра за насилие" на Луис Жолион Уест, е Симбионската освободителна армия (Symbionese Liberation Army). Колстън Уестбрук (Colston Westbrook) беше чернокож експерт по психологическа война в ЦРУ, който участваше в Операция "Феникс" във Виетнам и беше част от Тихоокеанската инженерна компания (Pacific Engineering Company), дъщерна фирма на Пасифик Корпорейшън (Pacific Corporation), за която се твърди, че е най-голямата изрезка от ЦРУ в света. По онова време списание "Тайм" опростяваше нещата, като съкращаваше квалификацията му и просто го изписваше като "лингвист". Явно на база това професионално описание, Уестбрук получил работа да преподава "Черен лексикон" (Black Lexicon, курс по чернокож английски диалект, бел.прев) в Калифорнийския университет в Бъркли, след това прокарал нещо, което тогава било наречено Черната културна асоциация (Black Cultural Association) в лошо прославеното Медицинско учреждение "Вакавил" (Vacaville Medical Facility) - в действителност затвор - в Калифорния. Програмата в затвора била организирана от Доналд ДеФрийз (Donald DeFreeze, фамилията означава "размразявам", бел.прев), който бил член на отряда за обществени безредици към Лос Анджелиската полиция между 1967-69г.

ДеФрийз, според изследователя Алекс Константин (Alex Constantine), "описва лишаването си от свобода на третия етаж на затвора, там бил наобиколен от ЦРУ агенти, които го дрогирали и му казали, че ще стане лидер на радикално движение и ще отвлече богат човек. След бягството си от Вакавил (за него била оставена една отключена врата), точно това и направил".

Твърди се, че Уестбрук дал на ДеФрийз прякора "Цинкуе Мтуме" ("Cinque Mtume", означава "петия пророк", бел.прев) и изработил логото под формата на кобра за SLA (Симбионската Освободителна Армия). Същото лого също било използвано от предполагаемия полицейски агент Рон Каренга (Ron Karenga) и неговата Американска организация (US Organization). [5]

След като ДеФрийз избягал от Вакавил, се озовал пред прага на "Виетнамски ветерани срещу войната" (Viethnam Veterans Against the War, освободена от данъци, нестопанска организация и корпорация, основана с цел да се противопостави на правителствената политика на САЩ за продължаване и участие във войната във Виетнам, бел.прев) и Венцеремоската бригада (Venceremos Brigade, политически мотивирана интернационална организация, опитваща да покаже солидарност с Кубинската революция, бел.прев), предлагайки услугите си като атентатор. Това е стандартен метод да наложиш самоличността си сред ъндърграунд кадрите, като пристъпиш напред и покажеш, че си "най-лошия от лошите".

Джоузеф Ремиро (Joseph Remiro) и Нанси Линг Пери (Nancy Ling Perry), членове на SLA, били политически консерватори, според изследователя Мей Брусел (Mae Brussel), "репертоарът им е в стил "убий комунист заради Исус". И двамата били също така нарко-зависими, полезна част от професионалния им профил. Бил и Емили Харис (Bill, Emily Harris), също членове, нямали разпознаваема биография в радикалната политика, но идвали от университета в Индиана, училище, използвано за набиране на кадри за ЦРУ. Те работели като нарко-екип за щатската полиция в Индиана. Мнозинството индивиди, свързани с Освободителната армия (SLA) чрез полицията, всъщност, нямали предишни връзки с радикалната политика, въпреки че няколко били работили с Колстън Уестбрук и Доналд ДеФрийз във Вакавил. [6]

На 4 февруари, 1974г, SLA отвлича Патриша Харст (Patricia Hearst), наследница на вестникарското имане "Hearst". Твърди се, че мозъкът й бил промит и била вербувана като член на групата и била употребена в няколко много видни мероприятия за набиране на средства, проведени в банки. Арестувана е на 18 септември 1975г.

По време на периода, когато Харст избягвала полицията, имало една или две двойнички на Харст в действие. Изследователят Джон Джъдж (John Judge) казва винтервю, "Имаше арест на една, която каза, че не била Пати Харст, но изглеждаше точно като нея и беше ходила на училище в Кливланд. Едно ченге я закопчало, имаше белег на същото място, и всичко беше идентично, но не беше Пати Харст. Тогава един агент на ФБР, както се твърди, се появил на местопроизшествието и казал, че ако някога пак бъдела закопчана, трябвало само да им каже да се обадят на този ФБР агент и той щял да я изчисти - така че това бил идеален начин за Пати да се разкара, ако някога се случи инцидентно закопчаване - бяха създали фалшив двойник". [7]

Медиите раздухали истории за SLA и представили нещата в такава светлина, все едно това било началото на расистка война - въпреки че може да е било планирано по този начин. Тогава пристигнала кавалерията. На 17 май, 1974г, щабквартирата на Симбионската освободителна армия в Лос Анджелис била обградена от 150 офицери от Лос Анджелиската полиция, 100 агента от ФБР, 100 местни шерифа, 15 магистрални патрула и 25 моторизирани полицаи, осигуряващи контрол на трафика. Ченгетата подпалили мястото, шестима члена на SLA били убити.

След изгарянето на щабквартирата на SLA, финансираният от ЦРУ психиатър Мартин Орн (Martin Orne), Луис Жолион Уест и Робърт Джей Лифтън (Robert Jay Lifton) осигурили психологически предсъдебни изследвания на Пати Харст. Друг психиатър, извикан да свидетелства в процеса срещу Харст, била Маргарет Сингър (Margaret Singer), която изучавала завърнали се затворници от Корейската война в Армейския изследователски институт "Уолтър Рийд" (Walter Reed Army Institute of Research) в Мериленд, която работила с Уест в убежището му в Хашбъри, и която осигурила една книжна боза върху Рейвън (Raven), от Тим Райтерман и Джон Якобс (Tim Reiterman, John Jacobs) - доклад за Народния храм на Джим Джоунс (Jim Jones), който удобно пропуска всяка информация, свързваща групата с ЦРУ.


Бележка от преводача: Народният храм на последователите на Исус (Peoples Temple of the Disciples of Christ) е ново религиозно движение в САЩ, основано от Джим Джоунс през 1955г в Индианаполис. Джоунс използвал Народния храм, за да разпространява послание, комбиниращо елементи от християнството с комунистическа и социалистическа идеология, подчертавайки расовото равенство.

Орн и Сингър по-късно се оказват директори на Фондацията за синдрома на фалшивата памет (False Memory Syndrome Foundation), група, чиито борд е съставен предимно от ЦРУ и военни доктори.




Бележка от преводача: В началото, когато множествената личност не е била известна като действително психическо състояние, е имало много съдебни дела и съдебни битки, граждански движения и медийна война, защото официалната медицинска и психиатрична общественост е отказвала да признае, че у хората се срещат множество личности. В даден момент от историята (с който няма да се отклонявам тук и сега) все повече хора с множество личности в себе си започват да търсят професионална помощ от психиатри в САЩ. Именно практикуващите психиатри в САЩ повдигат официално въпроса към медицинските среди, защото на повечето психиатри им се случва да бъдат потърсени за помощ във връзка с това.
Проблемът е, че по време на терапевтичните сеанси много от жертвите си спомнят лицата и имената на хората, които са ги насилвали и изтезавали. Голяма част от жертвите си спомнят под хипноза, че състоянието им се е развило в следствие и по време именно на психиатрични занимания и че насилието върху тях е било вършено от психолози. Образуват се стотици дела по обвинения в изнасилване и изтезание.
Реакцията е създаването на Фондацията на фалшивата памет и синдромът бързо е приет в официалната медицинска номенклатура.
Следва люта война, водена от жертвите и загрижените психиатри, синдромът на множествената личност да бъде приет за действително съществуващо психично състояние и да бъде признато за психично травматично заболяване.


Извадка от официалната страница на Фондацията на синдрома на фалшивата памет в Уикипедия:

Първоначално членството и консултативният съвет на Фондацията на фалшивата памет (FMSF) се състоели от родители, които били обвинени в сексуално насилие над вече порастналите си деца, когато били още малки, но членският кръг рязко се разширил, включвайки професионалисти, вещи в областта на паметта (също обвинявани в злоупотреба с пациенти, бел.прев).

Извадка от официалната страница на Синдрома на множествената личност (MPD) в Уикипедия:

Спори се, че терапевтично причиненият синдром на дисоциативната личност (DID, множествена личност, бел.прев) е силно свързан със синдрома на фалшивата памет, концепция и термин, създаден от Фондацията на фалшивата памет като реакция срещу спомените за насилие, които, както твърди Фондацията, са били възстановени чрез редица съмнителни терапевтични практики, чиято ефективност не е доказана. Такава памет може да се използва за отправянето на фалшиви обвинения в сексуално насилие над деца. Няма почти никакво съгласие между онези, които виждат терапията като причина и онези, които виждат травмата като причина.  Поддръжниците на терапията като причина за множествена личност (DID) смятат, че малкият брой клинични работници, които диагностицират непропорционален брой случаи, би осигурило доказателство за позицията им, въпреки че също така се твърди, че по-високият брой диагнози в специфични държави като САЩ може да се дължи на по-голямото осъзнаване за DID. (Тоест, твърдението е, че ако малък брой психиатри диагностицират голям брой хора с множествена личност, това само по себе си би било доказателство, че самата им практика е причината за появата на състоянието, бел.прев.) По-ниският брой диагнози в другите държави може да се дължи на изкуствено занижено разпознаване на диагнозата. (Тоест, ниският брой диагнози в другите държави може или да означава, че психиатрията в другите държави е на по-първобитно ниво от тази в САЩ,... ИЛИ че присъствието на ЦРУ в САЩ е най-голямо в сравнение с коя да е друга държава, бел.прев.) Само че, експертите по умствено здраве не считат самия синдром на фалшивата памет за валидна диагноза, и той се описва като "не-психологичен термин, произлизащ от една частна фондация, чиято заявена цел е да осигурява подкрепа на родители, обвинени в насилие" и критиците спорят, че концепцията не е емпирично подкрепена, и освен това описват Фондацията на синдрома на фалшивата памет като адвокатска група, която активно изкривява и погрешно представя изследванията в паметта.

Цитат от "Формулата на илюминати за създаването на съвършен умствено контролиран роб" на Фриц Шпрингмаер:

Друго откритие относно травматичните спомени е, че те се пазят повече в сензорните моторни процеси на тялото, отколкото само в нормалните центрове на паметта в мозъка. Тези спомени се наричат телесни спомени, и те не лъжат. Атаките на Синдрома на Фалшивите Спомени (false Memory Sindrome) са доста неаргументирани, но все пак всички от нас, които знаят истинската история, осъзнават, че те са просто схема на ЦРУ за контролиране на щетите.

Орн и Сингър по-късно се оказват директори на Фондацията за синдрома на фалшивата памет (False Memory Syndrome Foundation), група, чиито борд е съставен предимно от ЦРУ и военни доктори. Целта на групата е да опровергава доказателствата, подкрепящи обвиненията в култов контрол над ума. [8]

Ето показанията на Харст за случилото се след ареста:

"Когато първият от психиатрите дойде да ме види на 30 септември, само единадесет дни след ареста ми, аз просто се сринах под изпитателния му поглед. Плаках, мънках реплики, които не бяха отговори на неговите въпроси. Той мислеше, че отказвам да му съдействам. Това беше д-р Лоус Жолион Уест, председател на Психиатричния отдел в Калифорнийския университет, директор на Невропсихиатричния институт (Neuropsychiatric Institute), главен психиатър на болниците на Калифорнийския университет, лицензиран доктор, предстдател на Съвета по изследване и развитие на Американската психиатрична асоциация, психиатричен консултант на военновъздушните сили, автор на книги и проучвания върху военнопленци, интернационано признат експерт в полето си. Смятах, че има зловещ, хипнотичен глас. Висок мъж с тежко телосложение, който изглеждаше да бъде мил, подозирах, че "Жоли" е твърде мазен, твърде мазен, за да му се има доверие". [9]

[λ]

Друг психиатър, изследващ Харст след залавянето й, бил д-р Мартин Орн, ЦРУ и флотски доктор, замесен в експерименти по контрол над ума през 1960-те, попечителствани от Фонда за човешка екология (Human Ecology Fund) и Института по научно инженерство (Scientific Engineering Institute), и двата фронтове на ЦРУ. В един момент Орн се похвалил, че получавал рутинни доклади върху всички експерименти по изменение на поведението на ЦРУ. Орн също така е един от оригиналните членове на Фондацията на синдрома на фалшивата памет, група психиатри, много от които с биографии, свързващи ги с ЦРУ, чиято мисия е да докажат, че култовият контрол над ума и ритуалното насилие над деца не съществуват. [10]


--- Саундтракът на 60-те години, разбира се, е осигурен от Грейтфул Дед (Grateful Dead, "Благодарните мъртви", бел.прев), LSD и рок-енд-рол организация. Допреди смъртта на лидера Джери Гарсия (Jerry Garcia), Дед били вероятно един от най-влиятелните действащи "култове". Първият член на Грейтфул Дед, който взел LSD, Робърт Хънтър (Rober Hunter), го направил под покровителството на "правителствено спонсорирано" наркотично проучване на Станфордския университет (Stanford Univercity).

/изображенията не са част от книгата/

Бележка от преводача: Вляво: корицата на албума "Най-доброто от Грейтфул Дед". Благодарните (за наркотиците) мъртви правят музиката; Дяволът в образа на учен/агент на ЦРУ кара Невинността да си я пуска. Невинността губи свободата (символизирано от железния пръстен на кичура).
Вдясно: Логото на групата, акцентиращо върху травматичния майндконтрол чрез електрошок и разделянето (поляризирането) на съзнанието. Повече за групата може да се прочете в статията "Мирише на... МК-Ултра".


Едно вътрешно мемо на ФБР от 1968г също споменава наемането на Джери Гарсия от Грейтфул Дед в ролята на авеню "за канализиране на младежкото несъгласие бунтарство в по-благоприятни и незаплашителни посоки". Очевидно е, че с "лежерната" си, политически безразлична поза, Грейтфул Дед са изпълнявали жизненоважна служба в разсейването на множество млади личности и в насочването им към наркотиците и мистицизма, вместо към политиката. Дали са знаели, че ги употребяват за тази служба, е въпрос на спор. [11]

--- Още едно хранилище на мъртъвци бил град Джоунстаун (Jonestown), дистопичната комуна, основана от евангелиста Джим Джоунс (Jim Jones) в Гуяна (Guyana), Южна Америка. Повечето от нас са запознати с трагедията: твърди се, че близо 1000 члена на Народния храм са извършили самоубийство там, като са пили цианид по нареждане на Джоунс. Но има повече около това очевидно масово самоубийство, отколкото се вижда на пръв поглед в триъгълника (than meets the eye in the triangle, игра на думи, Кийт има предвид масонския символ на всевиждащото око на бог, бел.прев). Джоунстаун, без съмнение, е бил МК-Ултра проект.

Подозрителните връзки на Джим Джоунс се връщат много години назад, чак до младежките години на този човек и целожизненото му приятелство с Дан Митрион (Dan Mitrione). Митрион тренирал във финансираната от ЦРУ Интернационална полицейска академия (International Police Academy). Той може да е бил източникът на необяснимото финансиране на Джоунс, когато през 1961г Джоунс пътува до Бразилия. Митрион, "работейки в близки отношения с ЦРУ в онзи момент", го съпровождал. По онова време, Джоунс обяснил на бразилските си съседи, че бил нает от флотското разузнаване и както храната му, така и голямата къща, в който живеели той и малката му група, били осигурени от посолството на САЩ. Според един местен жител, Джоунс "живееше като цар". По онова време, Джоунс правел редовни пътувания до Бело Хоризонте (Belo Horizonte), щабквартирата на ЦРУ в Бразилия. През 1963г Джоунс се върнал в Щатите с необяснено неочаквано наследство от $10 000, достатъчни, за да стартират следващата му операция. [12]

В Юкая (Ukiah), Калифорния, Джоунс основал първия Народен храм. Почивният дом Хепи Хевънс (Happy Havens Rest Home) също се намирал на същото това място, охраняван от електрически огради, стражеви кули, кучета и въоръжена охрана, облечена в черно. Хората, опитващи се да напуснат двора, понякога били насила задържани. Там имало поне 150 изоставени деца, живеещи в лагера, както и възрастни хора, затворници и психиатрични пациенти.

По онова време Народният хран се свързвал с щатската болница за умствени заболявания "Мендоцино" (Mendocino State Mental Hospital) и членове на групата били обучавани в медицински техники там. Има сведения, че в кратко време целия персонал на болницата вече били членове на Народния храм на Джоунс.

Калифорния на практика връчила щатската болница "Мендоцино" на Джим Джоунс на сребърен поднос. Според изследователя Майкъл Маерс (Michael Maiers), "Планът Мендоцино бил програма-заговор на федералното правителство, измислен с цел да оцени доколко е постижима деинституционализацията на психично болните. Денис Дени (Dennis Denny), директорът Социални услуги в Мендоцино спекулирал, че планът за Мендоцино бил единствената причина Джим Джоунс да се премести в Юкая". По време на периода, в който Джоунс бил в Юкая, групата му извършвала експерименти по промяна на поведението както върху пациентите на менталната болница, така и върху паството на Джоунс. Той използвал сензорна депривация (сензорно лишение, бел.прев) върху някои от паството си по онова време и се твърди, че уменията на Джоунс в тази техника били предадени на Доналд ДеФрийз от Симбионската освободителна армия, който по-късно щял да използва този метод върху Пати Харст. [13]

Има сведения, че в Юкая Джоунс бил в контакт със свързаните с ЦРУ "Световна визия" (World Vision), евангелистки анти-комунистически църковен съюз, който включва крайно-десни църковни групи като Интернационалния съвет на християнските църкви на Карл МакИнтайър (Carl McIntyre's Internation Council of Cristian Churches). За Световна визия се твърди, че са били наели на работа Марк Дейвид Чапман, убиецът на Джон Ленън. Джон Хинкли старши (John Hinckley), бащата на човека, който стреля по Роналд Рейгън, е приятел на вицепрезидента на Рейгън Джордж Буш (George Bush) - което е значително относно възможния мотив - и управлявал една мисия на Световна визия в Денвър, Колорадо. Друг от синовете на Хинкли старши щял да вечеря с Нийл Буш (Neil Bush) в деня на опита на убийството.

Хинкли младши бил основен кандидат за майндконтрол програмиране като убиец. Приемал изменящи настроението наркотици от градския си психиатър и бил на валиум (диазепам, бел.прев), когато стрелял по Рейгън. "Двойникът" му, човек на име Ричардсън (Richardson), който следвал Хинкли в Колорадо и пишел любовни писма до Джоди Фостър, бил последовател на Карл МакИнтайър. Хинкли също така твърдял, че се бил срещал с Дейвид Бърковиц, убиецът "Синът на Сам", докато бил в Колорадо. [14]

В Юкая Джим Джоунс бил другарче с всичките стожери на общността и се сдружил с Уолтър Хеди (Walter Heady), водачът на местното общество "Джон Бирч" (John Birch Society, застъпническа група, подкрепяща анти-комунизъм и ограничено правителство, описвано като радикално дясна и крайно-дясна организация, бел.прев). Членове на Народния храм организирали транспорт с цел гласуване за Ричард Никсън, работели с Републиканската партия, а Джоунс бил посочен като председател на голямото жури на окръга.

Редица хора, които скоро щели да бъдат влиятелни в Народния храм, се присъединили към групата в Юкая. Според изследователя Джон Джъдж (John Judge), "Повечето от върховите лейтенанти аколо Джоунс били богати и образовани, много от тях с връзки при военните или разузнавателните агенции. Това били хората, които щели да отворят банковите сметки, да въртят сложните законови действия и финансовите отчети, кото поставяли хората под контрола на Храма". [15]

Сред най-важните от известните поддръжници на Джоунс - кой знае какви мошеници може да са се промъквали зад кулисите? - била аристократичната фамилия Лейтън (Layton), които финансирали Джоунс с големи суми пари и са сродени с богатите британски и германски фамилии. Д-р Лоурънс Лейтън (Lawrence Layton) бил началник на Химически и екологични военни изследвания в зле прославения полигон Дъгуей (Dugway Proving Grounds) в Ютая, по-късно работел във Флотската двигателна дивизия като директор на Ракетно и сателитно развитие. Борсовият посредник и свекър на Лейтън бил представител на германския монолит И. Г. Фарбен (I. G. Farben). Родителите на Джордж Филип Блейки (George Philip Blakey), съпругът на бившата Деби Лейтън (Debbie Layton), също имал големи авоари в Дрогерии "Солвей" (Solvay Drugs), дивизия на И. Г. Фарбен. За Блейки има сведения, че е бил оперативен агент на ЦРУ и че от Джоунстаун е управлявал наемни войници, снабдявал с въоръжени сили подкрепяната от ЦРУ UNITA (Национален съюз за пълна независимост на Ангола, бел.прев) в Ангола. Има и сведения, че Блейки е направил първоначалния депозит от $650 000 за земята в Гуяна (Guyana), която щяла да се превърне в Джоунстаун. [16]

Друг изтъкнат заявен член на Народния храм бил Тимъти Стоуен (Timothy Stoen), асистент областния адвокат на Сан Франциско. Джоунс използвал хората си, за да организират гласоподавателна екскурзия за кмет Москоун (Moscone) и бил възнаграден като го поставили начело на жилищната комисия на Сан Франциско, факт, който никога не се споменава в мейнстрийм пресата. Много от последователите на Джоунс се сдобили с назначения в Отдела за благосъстояние и били в състояние да използват тези позиции, за да набират нови кадри за Храма.

Седем мистериозни смъртни случая, свързани с Народния храм, били докладвани в пресата и изострили вниманието на медиите и политиците явно притиснали Джоунс да се събере и да премести операциите си в Гвиана (държава в Североизточна Южна Америка, граничи с Бразилия и Венецуела, бел.прев). Гвиана не била първоначалният избор на Джоунс като място за релокация. Преди това бил решил ад е Гренада и през 1977г депозирал $200 000 в Гренадската национална банка. След клането в Джоунстаун, $76 000 останали в банката.

Джоунстаун като локация е богата на минерали област и по-рано на мястото е имало мина за боксит (алуминиева руда, бел.прев) и манган на Юнион Карбайт (Union Carbide). Имало предишни планове да се донесе голям брой работници в областта, тези планове са чак от 1919г. В настоящите години, областта има население от 100 000 души от етноса Лаотян Хмонг. [17]

След като било решено Гвиана да е локацията за Народния храм, членовете на Храма подготвили мястото за обитание с кооперацията на местните официални лица и посолството на САЩ. От Информационни услуги казват, че "Посолството на САЩ в Джорджтаун, Гвиана, помещава и Гвианската станция на ЦРУ. Сега става ясно, че мнозинството и вероятно всички официални лица на посолството са били офицери от ЦРУ, действащи прикритието на Държавния департамент."

Сред официалните личности от посолството, за които било потвърдено, че са агенти на ЦРУ, са посланникът на САЩ Джон Бърке (John Burke), който се опита да спре разследването на конгресмена Лио Раян (Leo Ryan) относно Джоунстаун; Дан Уебър (Dan Webber), който бил на сцената на клането на следващия ден; и старшия консулски служител Ричард МакКой (Richard McCoy), зает от Министерството на отбраната и както се твърди, бил "близък" до Джоунс. [18]

Джоунстауновата инсталация в Гвиана се състояла от йерархична структура с елит, съставен само от бели мъже охранители, които получавали специални привилегии и на които им се позволявало да напускат лагера свободно и да носят пари. Някои от белите охранители били работили като наемни войници в Африка и другаде. Охранителите оцелели от трагедията в Джоунстаун. Останалата част от лагера били 90% жени и 80% чернокожи и те водели съществуването си под условията на робски труд, работейки по 16 до 18 часа на ден с мизерни дажби храна. Когато от САЩ пристигнали чернокожи членове на Народния храм, били вързани, запушили устите им и ги внесли в заграждението. След като човек попаднел в Джоунстаун, евентуалните нарушения водели до принудително дрогиране, публично изнасилване, мъчения и побой. [19]

Джани Милс (Jeannie Mills), член на Народния храм, докладва, че била виждала да се заснемат филми в един лагер за мъчения в Чили, или в колонията "Дигнидад", или друга, намираща се в Пасигва (Pasigua), докато била в Джоунстаун. Тези лагери имат документирани връзки с ЦРУ, както и с нацистите от Четвъртия райх, били докладвани и посещения от омразните известни личности, като д-р Джоузеф Менгеле (Josef Mengele) и Мартин Борман (Martin Bormann).

Масовото самоубийство в Джоунстаун (или масово убийство) вероятно е било отложено заради пристигането в Гвиана на конгресмена Лио Раян, който може би е бил най-активният следовател по злоупотребите на ЦРУ от Вашингтон и най-вероятно е бил на първо място за отстрелване в дългия списък на ЦРУ с мразени личности. Освен други постижения, Раян въвежда поправката на Хюс-Раян (Hughes-Ryan Amendment) към Закона за националната помощ, с което Комитетът по въоръжените сили - известен със склонността си да поглежда на другата страна, когато стане дума за ЦРУ - прекратява надзора си върху ЦРУ и той се поема от Комитета по международни отношения към  камарата и сената. [20]

Раян разкрил информация, свързваща ЦРУ със създаването на култове към контрола над ума, включително Църквата на обединението на преподобния Сунг Миюнг Муун (Sung Myung Moon) и Симбионската освободителна армия. В отговор на разказите за зверствата в Джоунстаун Раян решава сам да разследва - и тази решителност решила съдбата му.

След като пътувал до Джоунстаун и се опитал да се върне в Щатите, Раян, няколко репортера и един беглец от Джоунстаун били убити на самолетна писта в близост до пристанището Кайтума (Kaituma), като масовата смърт в Джоунстаун се случила в същия ден скоро след това. Наблюдатели докладвали, че групата на Раян била избита от въоръжени мъже, които действали като "зомбита".

Ликуване се чувало 45 минути след масовата смърт в Джоунстаун и на въпросните хора никога не им е била потърсена сметка. Като стана на въпрос, на практика никой в Джоунстаун не е бил обвинен в нищо. Робърт Пастор (Robert Pastor), помощник на Збигнев Бжежински (Zbigniew Brzezinski), по онова време съветник по националната сигурност на Джими Картър, изпратил нареждания до военните на САЩ да премахнат "всички политически чувствителни документи и форми на идентификация от телата". [21]

Д-р Мутуу (Mootoo), гвиански патолог, бил първото медицинско лице на сцената и първият, който изследвал телата на жертвите. Мутуу определил, че имало пресни следи от игли по левите раменни лопатки на 80-90% от телата. Някои от жертвите били застреляни или удушени. Пистолетът, с който се твърди, че Джоунс е извършил самоубийство, лежал на 60 метра от тялото му. Мутуу заключил пред върховния съд на Гвиана, че никоя от жертвите не е извършила самоубийство, освен три, всички освен тези три са били убити. Когато били проведени аутопсиите в Доувър (Dover), Далауеър, съдебните лекари не били информирани за откритията на д-р Мутуу.

Тялото, идентифицирано като Джим Джоунс, не разполагало с гръдните татуйровки на Джоунс и било толкова разложено, че не било разпознаваемо. Пръстовите отпечатъци на тялото били проверени два пъти без явна причина - възможно ли е да не са съвпадали с тези на Джоунс? - докато денталната му история въобще не била взета предвид. [22]

Връщането на телата в САЩ било оплескано, всички идентифициращи белези били премахнати и телата били забавени със седмица, преди да ги транспортират. Изгниването им направило аутопсирането невъзможно. Заради разлагането само 17 от телата можело да се идентифицират в Далалуеър. Въпреки че гвианците били идентифицирали 174 тела, тази информация била унищожена.

Имало поне 200 оцелели от Джоунстаун и пресата никога не се свързала с тях. Джани и Ал Милс (Jeannie, Al Mills), двама оцелели, които планирали да напишат книга за Джоунс и култа, били убити, а пък друг оцелял бил убит в Детройт, извършителят никога не бил заловен. Според Джон Джъдж, "Друг пък бил замесен в масово убийство на ученици в Лос Анджелис". Потвърдените оцелели от Джоунстаун били легално представлявани в САЩ от Джоузеф Блачфорд (Joseph Blatchford), който бил обвинен в това, че участвал в инфилтрацията на ЦРУ в Корпоса на мира.

По време на клането в Джоунстаун, ЦРУ агент Ричард Дуайър (Richard Dwyer), заместник-началник на мисията към посолството на САЩ в Гвиана, присъствал. В един видеокасетен запис, направен непосредствено преди това, може да се чуе как Джоунс казва, "Изкарайте Дуейър оттук".

Накрая, Джоунс бил натрупал авоари, оценени да са между $26 милиона и $2 милиарда. Правителственият приемник определя цифра от $10 милиона. Много от тези пари изчезват без следа.

Джо Холсингер (Joe Holsinger), приятел и адвокат на конгресмена Лио Раян, казва, че няколко часа след убийството на Раян бил чул от официално лице от Белия дом, че "имаме доклад на ЦРУ от сцената на събитието". Холсингер написал, "Колкото повече разследвам мистериите на Джоунстаун, толкова повече се убеждавам, че има нещо злокобно зад всичко това. Няма съмнение в ума ми, че Джоунс е имал много близки връзки в ЦРУ. По времето на трагедията Храмът имаше три лодки във водата до брега. Лодките изчезнаха скоро след това. Спомнете си, че Бразилия е държава, с която Джоунс е много добре запознат. Той би трябвало да има пари там. И това не е много далече от Гвиана. Личното ми усещане е, че Джоунс е бил нападнат от засада от ЦРУ агенти, които след това са изчезнали с лодките. Но цялата история е толкова объркваща и изумяваща, че съм склонен да заключа, че той е избягал с тях". [23]

Не е изненадващо, че Лоус Жолион Уест написал статия, предлагаща санитизирана версия за Джоунстаун - без противоречиви улики или замесване на ЦРУ. [24]

[λ]

--- Друг култ с любопитни, някак не-религиозни основи, е Църквата на обединението (Unification Church) на преподобния Сун Миунг Муун (Sun Myung Moon), силата зад буквално стотици фронтове и бизнеси навсякъде по света. Сред придобивките на ЦО са Бриджпортският университет (University of Bridgeport) в Кънектикът, който струвал на Муун едни готини $50 милиона, и вестник "Вашингтон Таймс", за който той признава, че го върнал назад "с близо един милиард долара". Преди да основе корпорацията си в САЩ, Муун бил тясно свързан с Южнокорейската Централна разузнавателна агенция (SCIA, South Korean Central Inteligence Agency, ЦРУ в Южна Корея, бел.прев), като четирима от последователите на Муун били на изтъкнати позиции в разузнавателната агенция.

Бо Хи Пак (Bo Hi Pak) - един от топ-помощниците на Муун - бил връзката на KCIA с американските разузнавателни агенции. През 1962г той пътувал до САЩ, където се срещнал с директора на ЦРУ Джон МакКоун (John McCone), секретаря по отбраната Робърт МакНамара (Robert McNamara) и директора на Отбранителната разузнавателна агенция (DIA) генерал Джоузеф Карол (Joseph Carroll). За Пак се знаело също, че често се разхожда до Агенцията за национална сигурност (NSA) във форт Мийд (Fort Meade), Мериленд.

Муун получил голямо съдействие от десни политици в Япония и през 1970г японската организация на Муун била домакин на годишната конференция на дясноцентристката Антикомунистическа лига (Anti-Communist League). [25]


--- Църквата на сиентологията (Church of Scientology) е група с невероятна сила на убеждението върху поддръжниците си. Основателят на групата, Л. Рон Хубард (L. Ron Hubbard), както се знае, бил член на Флотското разузнаване през Втората Световна война, бил също така приятел и участник в магическите деяния на Джак Парсънс (Jack Parsons), главата на калифорнийския Орто Темпли Ориентис (Ordo Templi Orientis) на Алистър Кроули (Alister Crowley). В една от заснетите си лекции, Хубард описва Парсънс като най-възхитителния човек, който е срещал. Хубард изглежда е бил искрен кроулист (почитател на Кроули, бел.прев) въпреки протестите на йерархията на църквата. Според сина му, Рон ДеУлф (Ron DeWolf), "Той беше много заинтересуван от... създаването на онова, което някои хора наричат Лунно дете. На практика това беше опит да се създаде неопетнено зачатие, само че от Сатана, а не от Бог... да се направи така, че сатаничен или демоничен дух да обладае тялото на плода. Това би трябвало да се случи чрез ритуали на черната магия, които включваха употребата на хипноза, наркотици и други опасни и разрушителни практики... Той мислеше себе си за инкарнация на Звяр 666... Антихристът. АЛистър Кроули мислеше себе си за такъв... Когато Кроули умря през 1947г, баща ми реши, че той трябва да носи наметалото на звяра и да стане най-властното същество във вселената". [26]

Бележка от преводача: Ритуалът Лунно дете се описва добре и в подробности в книгата на Фриц Шпрингмаер "Формулата на илюминати...", Глава 1, Е. Стъпка 1 - Духовни изисквания, церемонии за Лунното дете, ин-витро травмиране.

Доста е възможно Хубард да е продължил да бъде във връзка с американското разузнаване след Втората Световна война. Според бившия офицер от ЦРУ Майлс Коупланд (Miles Copeland), били направени "уреждания" между Агенцията и сиентологията, както и групата Морално превъоръжение (Moral Re-Armament, интернационално морално и духовно движение, основано през 1938г от един американски проповедник, през 2001г движението е преименувано на Initiatives of Change, Инициативи на промяната, бел.прев). Прикритата подкрепа на ЦРУ към Морално превъоръжение е потвърдено от късния ЦРУ агент Джим Уилкот (Jim Wilcott). Ако се съди от проектите на Агенцията за далечно виждане "Проект грилен огън" (Project Grill Flame), в които участвали 14 сиентолози с достъп "Чист" (степен "Clear") и отгоре, определено, не е можело да има прекалено много неприязън между ЦРУ и сиентологията.

Бележка от преводача: Кратко описание на практиката "далечно виждане" на български. Могат да се направят много забележки, но е добро като обща представа и начално запознаване с материята.

Според източник, цитиран от Даниъл Брандт (Daniel Brandt), в началото на 1960-те Хубарт получил награда от Американската артилерийска асоциация (American Ordnance
Association). Според този източник, Хубард "беше на приятелски начала с топ генерали и адмирали и техните военно-индустриални другари". [27]


--- "Откривателите" (The Finders) явно са друг култ, създаден като проект-играчка на американското така наречено разузнаване. От 1987г Откривателите са във вихъра си, разширявайки имотните си владения със собственост, оценявана на повече от $2.2 милиона. Вашингтонският градски вестник пише, че "Откривателите постоянно бродят по улиците, следят хората до домовете им и правят фотографии с дълги бележки".


Бележка от преводача: "Откривателите" (TheFinders) е роман от 1993г на британския автор Найджъл Хинтън (Nigel Hinton). В него, ученичката Роузи е помолена да пусне по пощата един пакет и в последствие е обладана от съдържанието му. Тя, с помощта на две невидими същества, трябва да върне пакета на един зъл джин, преди да е станало твърде късно.
Тук можете да прочетете друго:



Сканираните страници са официалния документ на разследването: "The Finders" били култова организация, разследвана за трафик и насилие над деца в края на 1980-те години. Един американски митнически доклад от това време твърди, че групата насилвала и прехвърляла зад граница много деца, но разследването било прекратено от ЦРУ. Ако "Откривателите" все още съществуват, след началото на 1990-те за дейностите им не съществува информация.


Изследователят Даниъл Брандт бил потърсен от членове на Откривателите през 1984г. Те му казали, че били членове на "Информационната банка" ("Information Bank") и му дали безплатно една компютърна програма, от която той се нуждаел. Един от хората, които се свързали с Брандт, по-късно бил хванат да тършува из папките на изследователя Крис Якобс (Kris Jacobs) от столицата Вашингтон. По онова време твърдял, че бил от Националния журналистически център (National Journalism Center). В друга среща, същият този човек показал визитка, на която пишело "Хонг Конг бизнес днес" ("Hong Kong Business Today").

Според Брандт, който посетил склада на щабквартирата на Откривателите в столицата Вашингтон, "Беше ясно... че повечето членове на групата бяха пътешественици от световно ниво, което включваше пътувания до много държави от Източния блок. Беше просто игра за тях. Това беше малка група - може би 40 възрастни - но те нямаха видими приходи, за да поддържат тези далекообхватни дейности".

Основателят на групата е пенсионираният от военновъздушните сили на САЩ главен сержант Марион Дейвид Пети (Marion David Pettie). Известно е, че е стартирал този проект още през 1950-те години, първоначално наричайки го "Търсачите" (Seekers). Жена му, Изабел (Isabel) била секретар за подкрепа към ЦРУ във Франкфурт, Германия, от 1957-61г. Синът на Пети Джордж (George), според един доклад, "служил в нарко-дейностите на ЦРУ в Еър Америка по време на войната във Виетнам".

Бележка от преводача: Еър Америка (Air America), американска пътническо-товарна въздушна линия, основана през 1946г и тайно притежавана и управлявана от ЦРУ от 1950 до 1976г; осигурявала и поддържала тайни операции в Югоизточна Азия.

"Едно неправителствено мемо от три страници и с неопределен произход", цитирано от Даниел Брандт, осигурява допълнителна информация за Пети. Според мемото, Пети започнал кариерата си в контакт с определен брой агенти от OSS и бил шофьор на генерал Ийкър (Eaker). Бил протеже на Чарлз Марш (Charles Marsh), който управлявал частна разузнавателна агенция, и получил обучение по контра-шпионаж в Балтимор и Франкфурт, Германия.

Контролиращият агент на Пети бил полковник Леонард Н. Вайгнер (Leonard N. Weigner) от военновъздушното разузнаване и ЦРУ, а деловодите му бил майор Джордж Варга (George Varga), който предавал инструкции от Вайгнер, докато Варга не умрял през 1970г. Пети напуснал - или трябва да е "напуснал"? - от военните, само за да обуе широки джинси и да се нагизди с мънисто и да се гмурне с главата надолу в контра-културата.

Един често цитиран инцидент, включващ Откривателите, се случил през 1987г в Талахаси, Флорида, когато местната полиция била потърсена във връзка с подозрителни дейности и задържала двама души, транспортиращи деца. Според доклада на полицейските служители,

"Полицията получи анонимно телефонно обаждане за двама добре облечени бели мъже, носещи костюми и вратовръзки в парка Майърс (Myers Park), [Талахаси], явно наблюдаващи шест мръсни и безпризорни [болно изглеждащи] деца в зоната на игрищата. Някакъв г-н Хулихан (Houlihan) и г-н Амерман (Ammerman) били близо до син ван марка Дождж, модел 1980г, с вирджинския регистрационен номер XHW-557, чиито интериор по-късно бил описан като зле миришещ, пълен с карти, книги, писма, с дюшек, поместен в задната част на вана, който изглеждал така, сякаш е ползван за легло. Цялостният вид на вана създавал впечатлението, че всичките осем души живеели в него. Децата били покрити с ухапвания от насекоми, били много мръсни и повечето деца не носели бельо, а всичките не били къпани от много дни".

Един от арестуващите полицаи гласно изразил подозрение относно това, че децата може да са използвани за порнография в Мексико. Била издадена заповед за претърсване на щабквартирата на Откривателите в столицата Вашингтон и полицията влязла в сградата на 5 февруари, 1987г. Специални агенти към Министерство на финансите Рамон Мартинез (Ramon Martinez) и Линууд Ройнтри (Lunwood Rountree) писали в доклада си, че "По време извършването на издаденото постановление за претърсване бяха открити многобройни документи, които явно бяха свързани с интернационален трафик на деца, високотехнологичен трафик до Обединеното Кралство и интернационален трафик на валута."

Компютърната/култова връзка отново ще надигне главата си. Докладът продължава, "По-нататъшно изследване на помещенията разкри многобройни папки, свързани с дейности на организацията в различни части на света. Локациите, които наблюдавах, са следните: Лондон, Германия, Бахамите, Япония, Хонг Конг, Малазия, Африка, Коста Рика и Европа. Имаше също и папка, идентифицирана като палестинска. Други папки бяха идентифицирани по име на члена и името на "проекта". Проектите явно се разработваха с търговска цел под фасадни имена за групата ОТКРИВАТЕЛИ. Имаше папка, озаглавена "Проникване в Пентагона" и други, които се отнасяха до членове, опериращи в чужди държави. Не наблюдавани от мен, но докладвани ми от офицер на Столично полицейско управление, имаше разузнавателни папки относно частни фамилии, които не са свързани с Откривателите. Започнатият процес явно беше систематична реакция спрямо обяви за детегледачки, възпитатели и тн. в местните вестници. Член на ОТкривателите откликва и събира колкото може повече информация за навиците, идентичността, заниманията и тн. на семейството. Все още не е ясно на кого е трябвало да се предоставя тази информация. Имаше също така голямо количество събрани данни относно различниорганизации за грижа за децата".

"Складът съдържаше голяма библиотека, две кухни, сауна, джакузи и видео-стая. Видео-стаята явно беше устроена като център за индоктриниране. Изгеждаше също така, че организацията имаше възможността да произвежда свои собствени видеота. Имаше места, които изглеждаха като тренировъчни зони за деца и нещо, което приличаше на устроен олтар в една обитавана зона от склада. Там се намираха много буркани с урина и изпражнения."

Според изследователя Уендъл Миник (Wendell Minnick), автор на "Шпиони и провокатори: Енциклопедия на шпионажа и действията под прикритие" (Spies and Provocateurs: An Encyclopedia of Espionage and Covert Action), в претърсването през 1987г бил открит един телекс, който нареждал, "покупката на две деца от Хонг Конг да се уреди през контакт в китайското посолство там". Като доказателство за това, по времето на претърсването, един китайски студент по анатомия от университета в Джорджтаун (Georgetown University), Уанг Ген-ксин (Wang Gen-xin), живеел с Откривателите.

Бележка от преводача: Телекс мрежата била публична мрежа от теле-принтери, подобно на телефонна мрежа, с цел да се пращат текстови съобщения. Това бил основен метод за електронно разпращане на съобщения между бизнесите в периода сле дВтората Световна война. Употребата му замира, когато факс-машината набира популярност през 80-те години.

Полицейски детектив от столицата Вашингтон на име Брадли (Bradley) бил потърсен от един отполицаите, участвали в претърсването на щабквартирата на Откривателите, и се постигнало съгласие, че иззетите документи ще бъдат разгледани в рамките на няколко дни. Една вътрешна "Бележка за досие", с дата 13 април, 1987г, и написана от един от митническите агенти, участващи в претърсването, докладва какво се случило:

"На 2 април, 1987г, пристигнах в столичното полицейско управление около 9:00 сутринта. Детектив Брадли не беше на разположение. Говорих с трети човек, който беше съгласен да обсъди случая с мен стрикно извън официалния протокол. Бях посъветван да предам цялата паспортна информация на Държавния департамент, за да проведат тяхното разследване. В отговор Държавният департамент информира столичното полицейско управление, че всички пътувания и употребата на паспортите от държателите им бяха в рамките на закона и никакво действие няма да се предприеме. Това включва пътувания до Москва, Северна Корея и Северен Виетнам от края на 1950-те до средата на 1970-те".

Бележката към досието също констатира, "От ЦРУ се обадиха и признаха, че притежават организацията "Откривателите"... но че тя "е станала от лошите"... [Бях осведомен], че разследването върху дейността на Откривателите е станал вътрешен за ЦРУ въпрос. Докладът на столичното полицейско управление беше засекретен със степен "Секретно" (Secret) и не беше достъпен за преглед. Бях информиран, че ФБР са се оттеглили от разследването няколко седмици преди това и че Отделът за чуждестранно контра-разузнаване към ФБР са инструктирали столичното полицейско управление да не осведомява Полевия офис на ФБР във Вашингтон за нищо от това, което се е случило. Никаква допълнителна информация няма да бъде достъпна. Никакви по-нататъшни действия няма да се предприемат". [28]

[λ]

--- Дейвид Бърковиц (David Berkowitz), осъден за серийните убийства "Синът на Сам" в Ню Йорк, бил "син на Чичо Сам" и, както говорят уликите, член на "Децата" ("The Children"), интернационален сатанински култ на убийци, свързан с военните. Тери Патерсън (Terry Patterson), армейска дружка на Бърковиц, казва, че когато Бърковиц се присъединил към армията, влязъл в специална програма, както се твърди, за "профилирани" кандидати с неопределен характер, и, както признава, "пагоните" му давали халюциногенни наркотици.

Бележка от преводача: "Пагоните", на английски буквално "месингът" (the brass), в американския речник на улицата е обидно нарицателно за висшите военнослужещи, с чин около генерал. "Чичо Сам" е нарицателно за Америка, както "Бай Иван" е за Русия.

Бърковиц, също така, може да е познавал източника на програмирането. В първото ръчно написано официално писмо, което праща на Ню-Йоркската полиция, той пише, "АЗ съм "Синът на Сам". Аз съм едно "невъзпитано дете", като възможният намек може да е, че той е невъзпитаното дете на армията. Освен това той пише, "Аз съм на различна честота от всички останали - програмиран да убива". [29]

Бърковиц постъпва в спомагателните отряди към Ню-Йоркската полиция, докато е още в гимназията и е известно, че е премахнат от отдела, когато на полицията и станало ясно, че той е - или е един от - убийците "Сина на Сам". Пенсионираният от Ню-Йоркската полиция детектив сержант Джоузеф Кофи (Joseph Coffey) казва, че полицейският комисар Майкъл Код (Michael Codd) му наредил, да унищожи писмо, което било пратено от полицията до Бърковиц и той изпълнил заповедта. Бърковиц е казал, че трима члена от полицейското управление на Ню Йорк били членове на култа, отговорен за убийствата "Сина на Сам". [30]

В писмо от Бърковиц, което полицията четири години наред не допускаше да се разглежда, пише, "Аз, Дейвид Бърковиц, съм избран от раждането си, да бъде един от екзекуторите на култа". Бърковиц предполагал, че култът имал няколко хиляди члена. Той свързал убийството на Арлис Пери (Arlis Perry), заклан в сатанински ритуал в Станфордския университет (Stanford University) в Калифорния, с членове на групата в Лос Анджелис. Пери се бил преместил в Калифорния от Южна Дакота само няколко седмици по-рано и се казва, че убийството е направено от Лос-Анжелиска група като услуга към клон на култа в Бисмарк, Северна Дакота. Предполага се, че Лос-Анджелиската група е брояла Чарлз Менсън за свой член преди да бъде арестуван.

Джон Кар (John Carr), по прякор "Джон "Уитис" (John Wheaties), Синът на Сам (Кар), в едно от анонимните писма от Сина на Сам, е споменат като приятел на Бърковиц и пасва на описанието на един от убийците от "Сина на Сам". Бърковиц е потвърдил, че този човек е замесен в престъпленията. Арлис Пери беше убит на рождения ден на Кар. Твърди се, че Кар е бил замесен в сатанизма още от гимназията и е бил във военновъздушните сили, докато не бил освободен няколко месеца преди началото на серийните убийства "Синът на Сам". Бил старши сержант, позициониран в Минът (Minot), Северна Дакота, а щабквартирата на сатанинската група, с която бил свързан, била в Бисмарк. Пътувал напред-назад между Северна Дакота и Йонкърс, Ню Йорк, където живеел Бърковиц, като тези пътувания съвпадали с няколко от убийствата "Синът на Сам".

Бърковиц също така бил идентифициран, че се намира в Северна Дакота, от един очевидец, а Джон Хинкли (John Hinckley), който опита да убие Роналд Рейгън, каза, че се е срещал с Бърковиц в Колорадо. Джон Кар получавал психиатрични съвети по време на периода, в който са извършени убийствата "Сам". След кланетата, тяло, идентифицирано като това на Кар, било намерено в дома му в Южна Дакота, твърди се, че е бил убит заради това, че е "знаел прекалено много", но идентифицирането на трупа е под въпрос.

Братът на Кар Майкъл (Michael) имал изпълнителска длъжност в сектата на сиентологията и е бил на терапия за нарко-зависимост в Ню Йорк. Бърковиц настоява, че Майкъл Кар е бил член на Ню-Йоркския култ и е замесен в убийствата. Той каза също, че МАйкъл и Джон били членове на "отцепка, отклонила се" група, свързана със сиентологията. Възможно е това да е бил Процесът, апокалиптичният култ, формиран от разочарования сиентолог Робърт ДеГримстън (Robert DeGrimston) и Мери Ан МакЛийн ДеГримстън (Mary Ann McLean DeGrimston). Чарлз Менсън познавал членовете на Процесът и може да е бил член.

Майкъл Кар умира в пътен инцидент в пика на разследването по случая "Синът на Сам". На следващата вечер стреляли през страничния прозорец на мъжа на сестрата на Кар, полицай на име Джон МакКейб (John McCabe), докато шофирал друг полицай, обикалящ обикновения маршрут на МакКейб. Тогава МакКейб бил в болничен, защото бил извикан да идентифицира тялото на Майкъл Кар. В почти същото време, двама приятели на Джон Кар били изтикани от пътя, докато пътували с кола в Минът. ЕДин пощальон от Йонкърс, който бил заплашен от Ню-Йоркската група, извършил самоубийство един месец след ареста на Бърковиц. Имало и други убийства, явно свързани с покриването на случая с убийствата от случая "Синът на Сам". Изобилствени улики доказват, че е имало няколко човека, замесени в убийствата "Синът на Сам", като явно всички те са били свързани с един единствен сатанински култ, въпреки че никой друг освен Бърковиц не е бил арестуван за престъпленията. [31]



--- Мария Деви Кристос (Maria Devi Khrystos) твърдеше, че била реинкарнацията на Христос и предвиждаше края на света на 10 ноември 1993г. Тя планираше да извърши самоубийство с 12 000 нейни последователи в Бялото братство (White Brotherhood) на площад Св. София в Киев, градът, който наричали Нов Йерусалим. Според лондонския вестник "Дейли Мейл", "Тя е млада и сексуално привлекателна, с големи, тъмни, подчертани с молив очи и плътни устни. Плакатите й, на които носи дълги бели роби, държи жезъл и показва два пръста по Христов маниер като знак за мир, са разлепени из Русия от Владивосток до западните граници и навсякъде из другите славянски държави, Украйна, Беларус и Молдова".

Родена Марина Тсвигуна (Marina Tsvyguna) през 1960г в Украйна, тя работела като вестникарски и радио репортер, както и като организатор на Комсомола, съветската младежка организация. Тя изоставила съпруга и сина си, когато срещнала Юри Кривоногов (Yuri Krivonogov), за когото по-късно се омъжва. Кривоногов живее под името Йоан Вами (Ioann Vamy) ("Йоан е с вас") и казват, че в лицевите си характеристики наподобявал Распутин. В миналото бил член на движението Харе Кришна (Hare Krishna), но след като бил отлъчен от тази група, формирал Центъра за висша йога (Center for Higher Yoga) в Киев през 1990г. Тази група била превърната в Бялото братство, след като срещнал Кристос.

Показвайки, че ЦРУ не е единствената разузнавателна агенция, заела се да създава култове, Кривоногов работел четири години в Киевския институт по кибернетика (Kiev Institute for Cybernetics), в тайна ларобатория на КГБ, където разработвал наркотици за психологическа война. Твърди се, че се е научил на хипноза, докато е работил в тази лаборатория.

Според "Асошиейтед прес", "Съществува малко съмнение, че Кривоногов е написал пастиката на пророчеството, политически бълнувания и инструкции за гражданско неподчинение, които съставляват теологията на групата".

Александър Наумов (Alexander Naumov) от украинското Вътрешно министерство, говорейки по адрес на новоприетите в Бялото братство, казва, "Те са отличниците, златните медалисти на училищата си. ИДват от добри семейства, интелигентни са и са възприемчиви за идеи и в същото време са свикнали да бъдат възпитани и да правят каквото им се казва".

Говорено е, че членовете на Бялото братство живеят в бараки или изоставени сгради, мигрирайки от едно място на друго, за да не ги откриват. Когато властите ги задържали, последователите на Кристос, някои от тях едва четиригодишни, а много от тях в ранните си тинейджърски години, започвали гладни стачки. Всичките членове, според докладите на хората в Киев, имали изцъклени изражения с разфокусирани очи и лека усмивка.

"Плашещото е това, че те са добре тренирани да се справят с гладните стачки", казва д-р Анатоли Габриел (Anatoly Gabriel) от Първа Киевска болница (Number One Hospital of Kiev). "Те превключват в добре репетирани масови медитации, за да превъзмогнат тегобите от глада".

Някои психиатрични професионалисти в Киев вярват, че съществува таен код, съставен от думи или музика, на който последователите на Кристос са програмирани да откликват, но също признават, че са неспособни да отменят програмирането.

Когато хората се присъединяват към групата, преминават през церемония, в която са "пречиствани" с нещо, наречено "Йорданска вода". В опит да разберат струкрутата на тази буламача, учените от Киев смесили червени кръвни телца с течността и открили, че предизвиква мутации и унищожение на способността клетките да създават анти-тела. Те спекулират, че Кривоногов използвал експертизата си в биологичните войни, за да замеси химикал, който способства промиването на мозъци.

С приближаването на Края на света Кристос и 60 нейни последователи били арестувани от войници, докато си били устроили лагер вътре в катедралата Св. София. "Днес, Мария Деви изпълни пророчеството си", казала Кристос. "Преди две години говорих за последната си проповед в Св. София. Днес вие пленихте божият храм за поклонение, вземайки го за затворник, арестувайте живия Бог".

Трима лидери на Белото братство били осъдени на затвор на 9 февруари, 1996г, в Киев. Членовете на групата открито ридаели в съдебната зала, когато Кристос получила четири годишна присъда за блокирането на публична собственост - заради инвазията на катедралата. Съпругът й получил седем годишна присъда по същото обвинение и за подбудителство, причиняване на обществени безредици и съпротива при арест. Трети водач на групата, Виталий Ковалчук (Vitaliy Kovalchuk), който нарича себе си Апостол Петър II, получил шест години по сходни обвинения.

Кристос и Ковалчук били освободени от затвора на 18 август, 1997г, чрез президентска амнистия, отбелязваща първата годишнина на Украинската конституция. Няма информация дали Кристос е начислила нова дата за Края на света. [32]


--- През есента на 1994г в овчарски колиби в Гранж, Швейцария, и Морин Хайтс, Квебек, Канада, 53 члена на Суверенния орден на Слънчевия храм (Sovereign Order of the Solar Temple) били открити мъртви. За шестнадесет члена било потвърдено, че по-късно са извършили самоубийство във Франция през 1995г. Водачът на Слънчевия храм, Люк Журет (Luc Jouret), бил роден в Белгийско Конго през 1947г, напуснал страната с родителите си по време на деколонизацията. Журет посещавал Свободния университет (Free University) в Белгия и се твърди, че се е дипломирал в средата на 70-те с диплома по медицина, въпреки че медицинските му грамоти по-късно били оспорени в Канада. Докато бил в училище, се говори, че привлякъл интереса на белгийската полиция заради маоски активизъм.

След като напуснал училище, Журет станал заинтересуван от алтернативни медицински терапии, включително хомеопатия. През 1976г посетил Филипините, за да изучава техники на спиритуалистите-лечители и в началото на 1980-те се преместил в зоната на езеро Леман (Lake Leman) между Франция и Швейцария, за да работи като хомеопатичен лекар и се говори, че се сдобил с широка бройка последователи в Европа.

В началото на 1980г Журет започнал да изнася лекции, обслужвайки Ню-Ейдж движението във Франция. Той основал организация на име Клуб Амента (Club Amenta) (по-късно Клуб Атланта) с клонове в Швейцария, Франция, Канада и Мартиника. "Клубът" на Журет бил свързан с нео-тамплиерската традиция на Бернард-Реймънд Фабре-Палапрат (Bernard-Raymond Fabre-Palaprat), който по време на Френската революция твърдял, че притежава документи, потвърждаващи продължението на историческите Тамплиери. Една от отцепените организации от тамплиерите на Фабре-Палапрат бил Сувереният орден на Слънчевия храм, основан от Жак Браер (Jacques Breyer) през 1952г. Тази група произвела друга отцепка, Подновеният Орден на Храма (Renewed Order of the Temple), формиран през 1968г.

Подновеният Орден бил основан от десния политически октивист Жулиен Оригас (Julien Origas) и явно именно към Подновения Орден на Оригас се е присъединил Люк Журет през 1983г. Журет напуснал Подновения Орден през 1984г, за да основе Клуб Амента.

Според документите, пратени до медиите преди масовата смърт на членовете на Слънчевия храм, "Граалът, Екскалибур и Кандалабрата на Седемте разклонения на Ковчега на завета били разкрити на живите свидетели, последните и верни Слуги на Вечния Розе+Кроикс. Следването на лъжовните клевети и всякакъв вид измяна и скандал, разсъдливо оркестрирани от различни съществуващи сили, удари камбаната за един последен опит за регенериране Плановете на Съвестта".

През 1984г Журет основава Клуб Аркедия (Club Archedia), за по-посветените членове на групата, с друг, за още по-посветени и с още по-тайно ниво, Интернационалната рицарска организация  "Слънчева Традиция" (International Chivalric Organization Solar Tradition) (френският акроним е OICTS), познат също като Слънчевата традиция, и още по-късно, Слънчевият храм.

Твърди се, че Журет е бил приятел лидерът на Трета позиция (Third Position) - европейският фашист - Клаудио Мути (Claudio Mutti). През 1980г Мути бил пратен в затвора в Болоня, Италия, заради взривяване на железопътна линия. Бидейки суфист, Мути е поддръжник на философията на фашиста мистик барон Юлий Евола (Julius Evola).

Джоузеф Ди Мамбро (Joseph Di Mambro), водач в Слънчевия храм, се срещнал с Журет през 1980-те години, в Женева, Швейцария. Ди Мамбро управлявал своя собствена Ню-Ейдж група, наречена Фондация "Златен път" (Golden Way Foundation), както и по-потаен вътрешен орден, наречен "Пирамидата" (The Pyramid). За Ди Мамбро се твърди, че е бил приятел на организатора на Тъмния нацистки интернациянал (Nazi Black International), Франсоа Арноуд (Francois Arnoud).

Предполага се, че чрез Ди Мамбро били развити връзки с частната разузнавателна група SAC във Франция и щабквартирата на масонския орден P-2 в Италия. Според френско-канадския журналист Пиер Туранжо (Pierre Tourangeau), предприятията на Журет били финансирани отчасти от европейски и отчасти от южноамерикански търговци на оръжие, като милиони долари печалби били изпрани през Интернационалната кредитна и търговска банка (Bank of Credit and Commerce International).

По горе-долу същото време, когато е била срещата му с Ди Мамбро, Журет завързал приятелство и с Жулиен Оригас. За Оригас се говори, че е бил сътрудник на нацистите през Втората Световна война, бил е френският Велик майстор на нео-таплиерския Подновен Орден на Храма и познат на Черната интернационална нацистка група на Арноуд. Оригас бил доверен човек на Реймънд Белио (Raymond Bellio), приятел на Франсоа Арноуд и кабалистки писател. След смъртта на Оригас през 1983г членството на Подновения Орден на Храма в основната си част се прехвърлило в Слънчевия храм.

В началото на 1986г Ди Мамбро осъществил контакт с един австралийски лидер в Третата позиция в Женева. Твърди се, че в първото си пътуване до Австралия през 1986г Ди Мамбро провеждал тайни разговори с "индивиди, за които се знаело, че са свързани с екстремни нацистко-маоски дейности в Австралиа". През следващите няколко години Ди Мамбро и Журет заедно правят общо 11 пътувания до Австралия, отварят няколко банкови сметки и основават книгоиздателска компания.

През 1993г Журет и други членове на групата в Канада били призовани в съда по обвинения за притежание на нелегални оръжия. Журет се признал за виновен, след това напуснал Франция. Според един от документите, пратени до медиите преди масовата смърт, "...годината 1993 беше белязана от политико-съдебния скандал в Квебек, извършен срещу Ордена на Слънчевия храм и ARCHS. Сред многобройните членове, както и срещу принципните хора в управлението, г-н Жан Пиер Винет (Jean-Pierre Vinet) и д-р Люк Журет (Luc Jouret) бяха жертви на клевета и най-мръсни фалшиви обвинения много месеци наред, като например: разврат, индивидуална или колективна манипулация, мошеничество, нелегално разпространение на наркотици, притежание на оръжия, и тн..."

"Нека не забравяме, че повече от 80 агента на Сигурността в Квебек бяха мобилизирани, за да задействат генерално разследване на дейностите на гореспоменатите организации. По време на цялата тази афера отношението на агентите по сигурността на Квебек беше особено подозрително, двусмислено и страхливо. Разследването и различните полицейски операции (употребата на бронирани коли, автомати, в крайна сметка арести...) изпълнени с голяма доза публичност, струваха на Квебек и на канадския данъкоплатец повече от $6 милиона. Ако не беше трагичната и жалка страна на нещата, човек би се засмял на този абсурд".

"През цялото разследване безскрупулни репортери се напреварваха в коварните си манипулации, състоящи се от дезинформиране на публиката. Специално споменаваме г-н Пелчат (Pelchat), чиито отговорности по време на този тъмен и отвратителен спектакъл бяха големи."

"Тъй като не съществува никакво доказателство, официалните лица на правителството и полицията се стремяха да изфабрикуват един зъл сценарий за "заговор на терористи, чиито подривни дейности били финансирани от опасни секти...".

След масовата смърт на Слънчевия храм, по различни начини обявявани за самоубийство или убийство, швейцарското списание L'Hebdo пише, че между $127 милиона и $253 милиона били депозирани в Австралийски банкови сметки на Слънчевия храм. Твърди се, че тези капитали били изтеглени от сметките преди масовата смърт, но не са проследими по друг начин. [33]


--- В заможното ранчо Санта Фе (Rancho Santa Fe) в предградията на на Сан Диего, Колифорния, между 23-25 март, 1997г, 39 члена на уфологичния култ "Небесната порта" (Heaven's Gate) изяли пудинг с фенобарбитал, последвала водка, сложили си найлонови торби на главите, и умрели.

Бележка от преводача: Фенобарбиталът е медикамент, който Световната здравна организация препоръчва за третиране на някои видове епилепсия в развиващите се страни.

Групата била основана от маршал Херф Епълуайт (Herff Applewhite), син на презвитерански проповедник, който станал семеен човек, докато работел като професор по музика в Алабамския университет (University of Alabama) през 1960-те години.

Епълуайт напуснал семейството си и колежа насред обвинения за хомосексуална афера и мигрирал в университета "Св. Томас" (University of St. Thomas) в Хюстън, Тексас. Епълуайт напуснал оттам през 1970г заради "здравословни проблеми с емоционален характер". Страдайки от депресия и чуващ гласове в главата си, както се твърди, той постъпил в болница, търсейки лек за хомосексуалността си. Според сестрата на Епълуайт, по онова време той преживял сърдечен удар и имал преживяване близо до смъртта  - някои смятат, че, предвид по-късната му кариера като Ню-Ейдж месия, това е било времето, в което Епълуайт може да е влязъл в контакт с неуточнена разузнавателна агенция и бил активиран като водач на култ.

През този период Епълуайт се срещнал с Бони Лу Тръсдейл Нетълс (Bonnie Lu Trusdale Nettles), нй-ейджърка, която напуснала съпруга си и четирите си деца заради Епълуайт. Те наричали един друг "Бо" и "Пийп", но наричали себе си и "Двамата", от библейската книга Откровения. Започнали да набират последователи за HIM, Метаморфоза на Човешкия Индивид (Human Individual Metamorphoses, абревиатурата him буквално означава "него", бел.прев), обещавайки на новобранците, че скоро ще напуснат на борда на НЛО.

Философията била типична византийска нй-ейдж формулировка: Има две вселени, едната управлявана от физичните закони, времето и пространството, другата се нариала Не-темпоралната вселена (не-времевата, бел.прев), Следващото ниво, Бог, Духовните селения, и Холодекът (от Стар Трек: Следващо поколение), където съществували енергийните божествени същества (EGB,q energy-god-beings). Следващото ниво е структурирано като масивна корпорация на Земята със сложна пирамидална организационна карта. Съществата от Следващото ниво не се хранели, но получавали питание направо от EGB (божиите същества).

В определено време в миналото, Луцифер, вице-президент на Следващото ниво, и някои от последователите му се отцепили и се опитали да формират собствена корпорация. Лециферианците, според философията на Метаморфозата на Човешките Индивиди, са онези, които пилотират НЛОтата, които виждаме в небето и са ангажирани с провеждането на медицински експерименти и клонирането на човешки същества. Висшият план на божествените същества е да жъне души от темпоралната, времева вселена на всеки 2000 години. Представителите действат като наемащи и след това новобранците са излъчвани в Следващото ниво.

Групата забранявала опияняващите вещества и секса - някои от членовете стигали дори толкова далеч, че се кастрирали, за да избегнат половите желания. На контакта със семейството не се гледало с добро око и членовете били изкъсо следени, като се твърди, че се се свързвали с лидера на всеки 12 минути през светлата част на денонощието.

Когато обещаното НЛО не се появило, повечето от последователите на HIM напуснали, като ядрото на групата, около 50 члена, останали заедно и започнали да пътуват от едно място на друго из страната.

Явно Епълуайт и Нетълс променяли имената си на всеки месец, за да объркат Луциферианците, които били по петите им. В определен момент Двамата започнали да наричат себе си "До" и "Ти", от музикалната скала (пише "Ti", бел.прев) . През 1985г Ти умира от рак на черния дроб.

До 1993г култът приел по-публично лице и започнал да се нарича Небесната порта, обявявайки себе си с реклама по "USA Тудей", обявявайки, "НЛО култ излиза на повърхността с последно предложение". Рекламата обещава, "последен шанс да продължите отвъд човешкото".

През 1996г Небесната порта започнали бизнес, дизайн на уеб-страници, наречен "Higher Source Contact Enterprises" (Дружество "Контакт с по-висш източник"). Проектирали евтини уеб-страници за всякакви видове групи, от клубове в Сан Диего до групи за христианска музика. Живеещи в палат, струващ $7000 на месец, групата явно ставала все по-изплашена от правителството.

Когато научили за НЛО, което вървяло по следите на кометата Хейл-Боб от радио-шоуто на Арт Бел (виж Библиотеката, бел.прев), колективът решил, че това бил знак, че ще ги прибират от Земята. С приближаването на кометата, групата се приготвила "да изостави земните си калъфи".

Любопитното е, че някои от членовете говорели, че имат Разпознавателен чип, имплантиран в черепите им, чрез който да могат да познаят Луциферианците, когато дойдат да се свържат с тях. Дали това е било метафора или "духовен знак", или действителен физически имплант, не е било определено. Едва ли аутопсиите на членовете на групата са включвали рентгеново сканиране на черепите. Една издайническа връзка с убийствата от Небесната порта е Ян Стюарт Спиро (Ian Stuart Spiro), жена му, и три деца, на 1 ноември 1992г. Семейството било избито в дома си в Сан Диего, докато Спиро бил открит по-късно мъртъв в пустинята. Спиро бил дълбоко обвързан с ЦРУ и Британското разузнаване и се докладва, че е бил свързан с широки шпионски дейности, включително аферата Иран-Контра и Октомврийската изненада (нарицателно в Америка, отнасящо се до планиран скандал, целящ да измени резултата от изборите, бел.прев). По времето на убийството му Спиро асистирал на Майкъл Риконошуто "Опасния" ("Danged Man" Michael Riconisciuto) да събере колекция документи, описващи случая "Инслоу", документиран от мен самият и съавторат Кен Томас (Kenn Thomas) в книгата ми "Октоподът" (The Octopus). Твърди се, че Спиро, който живеел само на кратко разстояние от палата на Небесната порта в Сан Диего, бил член на групата. [34]

Бележка от преводача: Инслоу (Inslaw Inc.) е компания за информационни технологии от столицата Вашингтон, която продава софтуер на корпорации и на правителствени ползватели. Известна е със съдебно дело срещу Правосъдното министерство през 1986г.


Бележки:

1. Laing, R.D. cited in "The New Inquisition," Glenn Krawczyk, Nexus magazine, October/November 1994
2. Judge; Vankin, Jonathan, Conspiracies, Cover-Ups & Crimes: From Dallas to Waco. (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1996); Terry, Maury, The Ultimate Evil. (New York: Bantam Books, 1989)
3. Judge, John, "Poolside with John Judge," published by Prevailing Winds, undated; Terry, Maury, The Ultimate Evil. (New York: Bantam Books, 1989)
4. Austin, E. Edwin. "The Nazi-Cocaine Connection", The Conspiracy Tracker, issue 10; Raschke, Carl, Painted Black. (New York: Harper & Row, 1990); Judge; Blood, Linda, The New Satanists. (New York: Warner Books, 1994); The Editors of Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C. Executive Intelligence Review, 1992); Taylor, R.N. "The Process: A Personal Reminiscense", in Apocalypse Culture. Adam Parfrey, ed. (Venice, California: Feral House, 1990); Terry
5. Judge; Brussel, Mae. "Why Was Patty Hearst Kidnapped?," Paranoid Women Collect Their Thoughts, ed. Joan D'Arc, (Providence, Rhode Island: Paranoia Publishing, 1996); "Strange Message from Patty", Time Magazine, April 15, 1974
6. Judge; Brussel
7. Judge, John
8. Constantine, Alex, "The False Memory Hoax," Paranoia magazine, Winter 1995/1996; Constantine, Alex, Virtual Government. (Venice, California: Feral House, California, 1997)
9. Krawczyk, Glenn. "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of Intelligence?" Nexus magazine, December 1994 / January 1995; Hearst, Patricia, Every Secret Thing, cited in Krawczyk
10. Constantine, Alex. "The False Memory Hoax"
11. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Hidell. Al. "Paranotes," Paranoia magazine, Winter 1995/1996
12. Meiers, Michael. Was Jonestown a CIA Medical Experiment? A Review of the Evidence. Cited in Krawczyk, 'The New Inquisition"; Judge
13. Judge, John. "Evangelical Assassins?" The Conspiracy Tracker. issue 8, undated; Vankin
14. Judge
15. Ibid.; Day 51:The True Story of Waco, a video produced and directed by Richard Mosley
16. Judge
17. Information Services Company, July, 1980. Cited by Judge
18. Judge, John. "The Black Hole of Guyana," Secret and Suppressed, Jim Keith, ed. (Portland, Oregon: Feral House, 1993)
19. Judge; Krawczyk, Glenn. "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of Intelligence?", Part 2, Nexus magazine, December 1994/January 1995
20. Brandt, Daniel. "Cults, Anti-Cultists, and the Cult of Intelligence", Namebase NewsLine, number 5, April-June 1994
21. Judge, "Poolside with John Judge"
22. Ibid.; Harris, William. "Jim Jones Still Alive in Brazil?", The Globe,
12 May 1981, cited in Krawczyk
23. Krawczyk
24. Judge, "Poolside with John Judge", published by Prevailing Winds, undated; Coleman, Loren. "The Occult, MIB's, UFO's and Assassinations," The Conspiracy Tracker, December 1985; Guffey
25. Brandt, Daniel, "Cults, Anti-Cultists, and the Cult of Intelligence," NameBase NewsLine, Number 5, April/June 1994
26. DeWolf, Ron. Cited in The New Satanists by Linda Blood (New York: Warner Books, 1994)
27. Brandt
28. Alexander, A.B.H. "Sex, Drugs, the CIA, Mind Control and Your Children," The Probe, volume 3, number 2, 1997; Brandt, Daniel. "Kooks or Spooks?," NameBase Newsline, April-June 1994; Minnick, Wendell. "The Finders: The CIA and the Cult of Marion David Pettie," undated article, available on the Internet
29. Hoffman III, Michael A., Secret Societies and Psychological Warfare. (Dresden, New York: Wiswell Ruffin House, 1992); Terry
30. Hoffman; Terry
31. Hoffman II, Michael A. "The Double Initial Murders", The Conspiracy Tracker, issue 9
32. "Worldwide Special: On the Apocalyptic Vision of the Leader of a Bizarre Religious Cult as She Waits for the World to End", London Daily Mail, November 11, 1993; Kolomayets, Marta. "God in Kiev Jail Says World Ends Sunday", Associated Press, November 1993; Kolomayets, Marta. "White Brotherhood leaders sentenced", Ukrainian Weekly, February 18, 1996; Gutterman, Steve. "Leader of apocalyptic cult released, Kiev Post, August 20, 1997
33. Constantine, Alex, "The False Memory Hoax"; Douzet, Andre. "The Treasure Trove of the Knights Templars," Nexus magazine, volume 4, number 3, April/May 1997; Daugherty, James. "Solar Temple/Japanese Gassing/Nazi Link," posted to alt.conspiracy discussion group on the Internet; Introvigne and Melton. "The Solar Temple: A Preliminary Report on the Roots of a Tragedy," Gnosis magazine, Winter 1995
34. "Web of Death," Newsweek magazine, April 7, 1997; Vasil, Ruben, and Love. "Close Encounters with the Fourth Reich," The Ever-Greener, November 8, 1994

[λ]

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Издигането на тези големи клетъчни кули в момента се извършва под "ВИСОК ТОН" (HIGH TONE) и "КЗЕНО" (XENO) в частно бизнес качество под чадъра на Черни операции. Те излъчват 800 MHZ вълни за клетъчни телефони. Заради голямата гъстота на такива кули в населените зони, те ще имат опустошителен ефект. Тези кули може да се свържат с много  потайния проект ХААРП (HAARP) в Аляска.

[λ]

Глава 24

Лъчи на смъртта

През 20ти век е била разработена нова технология, която е стряскаща заради мощта и приложението си. Това е фокусирано електромагнитно излъчване, едното му приложение е в областта на оръжията. Тези оръжия са чат от новия "не-смъртоносен" арсенал - погрешно название, тъй като това въоръжение може със същия успех да се нарече лъч на смъртта - настойчиво натрапвано от военните като хуманен начин за водене на войне в идните години. Може и да е начин за провеждане на "мир" - от умствено контролирания вид мир като в "1984" и "Смел Нов Свят".

Със сигурност тази възможност не е пренебрегната, както сочат уликите в следния цитат от Збигнев Бжежински, в неговата "Между две епохи: Ролята на Америка в Технотронната ера" (Between Two Ages: America's Role in the Technetronic Era): "Може да е възможно - и изкушаващо -  плодовете на изследванията върху мозъка и човешкото поведение да се експлоатират за стратегически политически цели. Гордън Дж. Ф. МакДоналд (Gordon J. F. MacDonald), геофизик, специализиращ се в проблемите на военното дело, е написал, че изкуствено предизвиканите електронни удари "могат да доведат до ритъм на осцилации, които произвеждат относително високи нива на мощността над определени региони от земята... По този начин може да се разработи система, която сериозно ще спъне функционирането на мозъка на много големи популации в избрани райони за продължителен период от време". Без значение колко дълбоко обезпокоителна е мисълта, да се използва околната среда, за да се манипулира поведението с цел национални предимства за някои, технологията, която позволява такава употреба, е много вероятно да се разработи в следващите няколко десетилетия". [1]

Ранните експерименти с електромагнитни оръжия били провеждани от японците през Втората Световна война. Информацията за тези "лъчи на смъртта" била разкрита при разпитите на японските учени. Според докладите им лъчът на смъртта никога не бил изпробван върху хора, но бил тестван върху животни. [2]

През 1960г имало многобройни слухове за фантастично, ново супер оръжие на Съветския съюз на база електромагнитната технология на Никола Тесла (Nickola Tesla). С последващи разкрития относно съветските изследвания в тези полета, изглежда тези слухове са били верни. [3]

През 1960-те години в американското посолство в Москва били засечени високи нива на радиация. Било определено, че лицето на посолството било системно заливано с електромагнитни емисии от съветците. Едно от предположенията било, че се ползвал микровълнов лъч, за да се активира електронна екипировка, скрита в сградата; друго предположение било по-страховито: че лъчът се бил ползвал, за да смути нервната система на американските работници в посолството. Това, което придало тежест на второто предположение, било, че много от работещите в посолството се разболели. Посланик Уолтър Стойсел (Walter Stoessel) страдал от рядка болест на кръвта, оприличена на левимия, изпитвал главоболия и кървял през очите. Поне двама други работещи развили рак. Според изследователя Алекс Константин (Alex Constantine), вместо да информират персонала в посолството за това, което се случвало, ЦРУ избрало да изучава ефектите от облъчването.

Д-р Милтън Зарет (Milton Zaret), извикан да разследва онова, което било определено като "Сигналът от Москва", докладвал, че ЦРУ се чудели "дали си мисля, че електромагнитната радиация, излъчвана към мозъка от разстояние, може да повлияе как човек би действал", и, "може ли микровълните да бъдат впрегнати за промиване на мозъка или за сломяване на затворници, които са разследвани". Заключенията на Зарет за Московския сигнал били, че, "Каквито и други причини да са имали руснаците, те вярваха, че лъчът ще промени поведението на персонала". [4]

Авторът Лен Бракен (Len Bracken), който се намирал в Москва по онова време, заяви на автора в лична кореспонденция, че микровълновата радиация била излъчвана от барака на покрива на сграда, намираща се отсреща на посолството. През 1977г микровълновата барака прихванала огън и изгоряла. Бракен казва, "Беше петък вечер и барът "Морската къща" свиреше "Burn, Baby, Burn" ("Гори, сладурче, гори", бел.прев), [тоест песента "Disco Inferno"]." Бракен разказва също, че "през 1979г в стената на стаята ми [в Москва] беше инсталирана странна кутия, предполагаше се, че има връзка с отоплителната система". [5]

Както се знае, облъчването на Американското посолство предизвиква отговор от американците: проектът на Агенцията за напреднали научни проекти в областта на отбраната (Defense Advanced Research Projects Agency) "Пандора" (PANDORA), проведен в Армейския изследователски институт "Уолтър Рийд" (Walter Reed Army Institute of Research) от 1965 до 1970г. Една страна на проекта включвала бомбардиране на шимпанзета с микровълнова радиация. Обсъждане на едно изказване на завеждащия проекта гласи, "потенциалът за упражняване на степен на контрол върху човешкото поведение чрез ниско-мощноста микровълнова радиация явно съществува и той настоява ефектите от микровълните да бъдат изучени за възможни приложения в оръжията".

В рамките на три години д-р Гордън Дж. Ф. МакДоналд (Gordon J. F. McDonald), научен съветник на президента по онова време, посочил, "Смущаването на околната среда може да произведе промени в поведенческите шаблони". Смущаването, за което МакДоналд загатва, били ЕМ вълни, а промените в поведението били изменени шаблони на мозъчните вълни. [6]

През 1965г корпорацията "МакФарлейн в Америка" (McFarlane Corporation in America) измислила названието, което звучи като от филм на Бък Роджърс, "рентгенов ядрен усилвател с модулирана електронна пушка", това било пробив в технологията "смъртоносния лъч". Докладите сочат, че устройството можело да се използва също и в комуникациите, телеметрията и системите за дистанционно насочване. МакФарлейн по-късно обявили, че системата била открадната от НАСА и че принципите на потвърдения лъч на смъртта били вградени в MIROS, орбитална "комуникационна система"; поне по такъв начин е описана от НАСА. [7]

През 1972г армията признала, че извършва широки изследвания по технологията на електромагнитното въоръжение и на ефектите от облъчването на всякакви форми на живот. Един от страничните продукти от тези изследвания довел до изобретяването на мощната "горелка с електронен пламък". Това може да е било оръжието, описано в едно проучване на Центъра за изследване и развитие на мобилната техника на армията на САЩ (U.S. Army Mobility Equipment Research and Development Center), озаглавено "Анализ на микровълните за бариерна война" ("Analysis of Microwaves for Barrier Warfare"), описващо употребата на електромагнитна енергия като противопехотно и анти-превозно оръжие. За обсъжданото в проучването оръжие се твърди, че е способно да произведе изгаряния от трета степен върху човешката кожа. [8]

Д-р Дийтрих Байшер (Dietrich Beischer), германски учен, работещ в американското правителство, облъчил 7000 души от флотския екипаж с потенциално вредни нива на микровълнова енергия във Флотската аеро-космическа изследователска лаборатория (Naval Aerospace Research Laboratory) в Пенсакола, Флорида, и говорил за това на един симпозиум през 1973г. Д-р Байшер изчезнал скоро след експеримента. Според възпитаника на ПАНДОРА Робърт О. Бекер (Robert O. Becker), той трябвало да прекара известно време с Байшер, но "Точно преди срещата получих обаждане от него. Без предисловие или обяснение, той ми издрънка: "На уличен телефон съм. Не мога да говоря дълго. Наблюдават ме. Не мога да дойда на срещата или някога да комуникирам с теб отново. Съжалявам. Ти беше добър приятел. Сбогом". Скоро след това се обадих в офиса му в Пенсакола и ми казаха, "Съжалявам, тук няма никой с това име", точно като по филмите. Човек, който е извършвал важни изследвания там от десетилетия, просто изчезна". [9]

Според Елдън Бърд (Eldon Byrd), от Флотския център за повърхностни оръжия (Naval Surface Weapons Center) в Силвър Спрингс, Мериленд, "Между 1981 и септември 1982г Флотът ме упълномощи да разследвам потенциала за разработване на електромагнитни устройства, които да могат да се използват като не-смъртоносни оръжия от морската пехота с цел "контрол на безредиците", премахване на заложници, корабна и посолствена сигурност, нелегални операции и тн." Бърд писа за експерименти по облъчване на животни с нискомощностни електромагнитни полета, споменавайки промени във функционирането на мозъка, като казва, че животните "проявили рязка деградация на интелигентността по-късно в живота... не можеха да научават лесни задания... което е индикативно за много конкретни и необратими щети върху централната нервна система на плода". Експериментите продължиха по-далеч. Бърд писа, че "На определена честота и интензивност на мощността, можеха да накарат животното да мърка, да легне и да се претърколи". [10]

До началото на 1970-те години, според Робърт К. Бек (Robert C. Beck), "Натрупаха се сбити данни, според които излъчвател с джобни размери с нива на мощността под 100 миливата може драстично да промени настроенията на неподозиращите хора и че широки географски райони могат скришом да подлежат на изменяне на настроението чрез невидими и отдалечени излъчвания на електромагнитна енергия". [11]

В края на 1970-те преговорите с руснаците в Стратегическите преговори за ограничаване на оръжията (SALT II, Strategic Arms Limitation talks), предлагаха забраняване на "ново поколение оръжия за масово поразяване", използващи електромагнитни импулси. Предполагаше се, че руснаците, като предлагаха тази забрана, се опитваха да догадят на какво ниво са американците в собствените им разработки на електромагнитни оръжия. Изглеждаше, че американците си нямаха на идея за какво говореха руснаците и предложението беше сложено на масата.

Всъщност, американците знаеха съвсем точно за какво говореха руснаците, въпреки че червените имаха значителна преднина по няколко фронта. През 1959г руските учени Гапонов (Gaponov), Шнайдер (Scheider) и Пантел (Pantell) заченаха онова, което бе наречено циклотронен резонансен мазер, по същество лъчева пушка с индустриална сила, която може да се настройва. Започвайки от около 1966г, руснаците се впуснали в здраво финансиран проект за разработването на гиротрона, друга форма на електромагнитна "пушка", а през 1971г били заети с първите си полеви експерименти с гиротрона.

През 1975г физиците М. С. Рабинович (M. S. Rabinovich) и А. А. Рукадзе (A. A. Rukhadze) и други, активни в руската стратегическа защита във Физичния институт "Лебедев" (Lebedev Physics Institute) в Москва, обявиха, че използвайки циклотронен резонансен мазер, са произвели микровълнови изблици, които далеч надминавали всичко, което американците предлагали само на теория и че, според анализа на американските военни, били достатъчно мощни, за да се използват в оръжейни приложения.

Един доклад от Американска корпорация "Ранд" (American Rand Corporation) по онова време заключава, че руските експерименти са били част от по-голяма руска програма, проектирана да произвежда електромагнитни оръжия, центрирана в Института по приложна физика (Institute of Applied Physics) в Горький, Физичен институт "Лебедев" в Москва и в друга група изследователски институти в Томск. До 1980-те години, както бе докладвано, размерът на руските гиротронни оръжия бил намален толкова, че да се побере в нормален военен камион и имал способността напълно да затрие големи оръжейни установки или, на по-ниски честоти, да облъчва цели градове. [12]

През 1982г военновъздушните сили публикуваха ревю на употребата на електромагнетиката върху живите същества, казвайки "Понастоящем наличните данни позволяват предвиждането, че специално генерираните полета радио-честотна радиация (RFR) може да представляват мощна и революционна антипехотна военна заплаха. Електрошоковата терапия показва способността на индуцирания електрически ток напълно да прекъсне умственото функциониране за кратки периоди от време, да придаде познавателни способности за по-дълги периоди от време и да преструктурира емоционалния отговор през продължителни интервали".

"...наложените електромагнитни полета могат да бъдат смущаващи за целенасоченото поведение и може да са способни да заповядват и/или да извикват такова поведение. Освен това, преминаването на приблизително 100 милиампера през миокарда може да доведе до сърдечен застой и смърт, което отново е светлинно-бърз оръжеен ефект. Една бързо-сканираща RFR система може да осигури ефективна зашеметяваща или убиваща способност над голяма зона". [13]

През 1984г в Националните лаборатории "Лоурънс Ливърмор" (Lawrence Livermore National Laboratories) програмата, изследваща създаването на пулсирани микровълни, беше повдигната в степен. [14]

Според списание "Орегон" (Oregon Journal), през март 1978г, в една история, озаглавена "Мистериозни радио сигнали предизвикват притеснение", град Ойджийн (Eugene) бил облъчен от микровълни, вероятно излъчени от флотски трансмитер, отдалечен на няколко стотин мили в Калифорния. Според доклад на Федералната комисия по съобщенията (FCC, Federal Communications Commission), "микровълните са вероятната причина за няколко ненадейни заболявания сред изследователите в Щатския Орегонски университет (Oregon State University)". Множество обитатели също се оплакали от главоболие, безсъние, умора, зачервена кожа и от това, че чуват кликания и жужене в главата.

Проучване, проведено от Тихоокеански северозападен център за не-йонизираща радиация (Pacific Northwest Center for Non-Ionizing Radiation) вместо това отдало облъчването на съветците, казвайки, че било "психоактивно" и "много силно навеждащо на мисълта, че е постигната целта да се контролира мозъка". [15]

[λ]

През септември 1985г членове на Женския лагер за мир в Грийнхам Комънс (Greenham Commons Women's Peace Camp), Великобритания, глобален протестен лагер против милитаризацията, ситуиран отвън пред военновъздушната база на САЩ в Грийнхам Комънс, започнали да изпитват широка гама физически симптоми, включително главоболие, депресия, дезориентация, загуба на памет, виене на свят и промени в менструалния им цикъл. Според д-р Розали Бертел (Rosalie Bertell) и други, които изследвали какво се случва, симптомите били от вида, свързан с излагането на лъчение и започнали да се проявяват малко след като охраната на базата била сменена от жива охрана до основно електронно наблюдение - това би била идеална възможност да се инсталират електромагнитни излъчващи апарати, замаскирани като техника за наблюдение.

Д-р Бертел, бившият радарен инженер Ким Бесли (Kim Besly) и други направили измервания на електромагнитните нива на областта и открили, че били до 100 пъти по-силни, в сравнение с други райони наблизо. [16]

Това, че електромагнитният арсенал се използва срещу обикновените граждани в новата Русия е доста очевидно от изказванията, публикувани в края на 1991г от SovData DiaLine (доколкото успях да разбера, това е акроним на някаква американска база данни, следяща публикациите в Русия, бел.прев):

"Психологическите военни действия все още се прилагат от държавните агенти по сигурността срещу народа в Русия, дори след неуспешния Августовски преврат", казва Емилия Чиркова, представител на Зеленоградския съвет и член на Комисията по човешките права (Human Rights Commission).

Бележка от преводача: Августовският пуч в Русия от 1991г. е опит за отстраняване на Михаил Горбачов от поста Президент на СССР, организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на ЦК на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ, в периода 19 август – 21 август 1991 г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.

Тя си спомня скандал около техниката за подслушване, инсталирана близо до офиса на Борис Елцин. Агенти на КГБ тогава признаха, че насочената антена в техниката е била проектирана за излъчвания, а не за приемане. Тя вярва, че това е било част от опит да се повлияе на здравето на руския президент, като се ползва високочестотна електромагнитна радиация. "Комитетът по човешките права (Human Rights Committee)", казва Чиркова, "бе предупредил Елцин за такава възможност".

Потвърждение на твърденията на Чиркова идва от Виктор Седлецкий (Victor Sedleckij), главен дизайн-инженер за центъра "Форма" и вице президент на Лигата на независимите съветски учени. Седлецкий казва, "Като експерт... обявявам, че в Киев беше започнато масово производство на психотронни биогенератори и тестовете им. Не мога да твърдя, че по време на [московския] преврат онези, които използваха, бяха именно киевските генератори... Но както и да е, това че [психотронни генератори] бяха използвани на мен ми е очевидно. Какво са психотронните генератори? Те са електронна екипировка, която произвежда ефекта на насочен котрол в човешките организми. Тя влияе особено върху лявата и дясната половини на мозъчната кора. Това е също и технологията на американския проект "Зомби 5" (Zombie 5)... Позовавам се на личния си опит, тъй като аз самият съм дизайнер на такъв генератор". [17]

Емилия Чиркова цитира няколко случая на употреба на подобни устройства. Микровълнова техника е била използвана през 1989 и 1990г в затвори във Владивосток и Москва, в болница за психичноболни в Арьол (Орёл), и в Сръбския институт (Serbsky Institute) в Москва [също болница за психичноболни], казва тя. По време на изгнанието си в Горкий, Андрей Сахаров забелязъл присъствието на електромагнитно поле с високо напрежение в апартамента си.

Бележка от преводача: Андрей Димитриевич Сахаров е руски ядрен физик, дисидент, нобелов лауреат и активист за разоръжаване, мир и човешки права. Арестуван през 1980г.

Наскоро беше докладвано в пресата, че Руслан Хасбулатов, говорител на руския парламент, трябвало да се премести от апартамента си в друг квартал в Москва. Сред възможните причини за дискомфорта, който чувствал в апартамента, беше включено и високо ниво на електромагнитна радиация.

Смятаните за жертви на психологическата война са писали до вестник "Руская газета". От Воронеж: "Те контролираха смеха ми, мислите ми, и предизвикваха болка в различни части от тялото ми... Всичко започна през октомври 1985г, след като открито критикувах първия секретар на Градския комитет на Комунистическата партия".

"Понякога гласове в главата може да се чуят заради ефекта на микровълновото пулсирано лъчение, което създава акустични осцилации в мозъка", обяснява Генади Шчелкунов (Gennady Shchelkunov), изследовател на радио електроника от Асоциация "Изток" (Istok Association). През юни 1991г, група зеленоградски представители пратили молба, подписана от 150 чоека, до президента Елцин, настояваща за разследване на употребата на био-електронни оръжия.

Един експеримент, проведен по CNN (Cable News Network, "Кабелна телевизионна мрежа", бел.прев) в средата на 1980-те години, демонстрира реалността на електронните устройства, които могат да проектират изображения в съзнанието от разстояние. Физикът д-р Елизабет Раушер (Elizabeth Rausher) и електроинженерът Бил ВанБайс (Bill VanBise) построили радио-честотна "машина за вмешателство в съзнанието", използвайки информация от обществено достъпната съветска научна литература. Според CNN, "Машината не била скъпа и била лесна за конструиране с части от обикновен магазин за електроника. Тя излъчва слабо магнитно поле, пулсирано на екстремно ниска честота".

Телевизионният коментатор, някой си г-н ДеКаро (DeCaro), казал, "Като субект за теста аз бях с вързани очи и ушите ми бяха запушени, за да се възпрепятстват случайни подсказки за това, което ще се случи. На около 40см от главата ми сложиха една магнитна проба. Когато експериментът започна, два сигнални генератора произведоха вълнови шаблони, които бяха излъчвани от магнитната проба на около една хилядна от земното магнитно поле".

Бележка от преводача: Тъй като земното магнитно поле е сходно с това на постоянните магнити и няма честота, явно трябва да става дума за една хилядна от силата му, която варира от 30 до 60 микротесла (0.3-0.6 гауса) в зависимост от областта на планетата.

Ето частична стенограма на репликите между ВанБайс, Раушер и ДеКаро по време на експеримента:

[ВанБайс]: Описвай каквото и да виждаш.
[ДеКаро]: В съзнанието си мога да видя вълнови форми, как променят формата си... Току що премина една парабола...
[ВанБайс]: О, да, това направих. Тъкмо включих копчето. Парабола?
[Раушер]: А-ха.
[ВанБайс]: Добре, да видим. Ето това например. Ето това направих, натиснах копчето.
[Раушер]: Даа!
[ДеКаро]: Добре, ето там имаше остър връх!
[Раушер]: Връх.
[ДеКаро]: Стръмен връх.
[ВанБайс]: Рязко промених генератора. Увеличих го десет пъти точно когато каза, че видя връх.

След експеримента, ДеКаро интервюира ВанБайс, който казва, че технологията може "да индуцира на практика това, което ще се счита за халюцинации у хората; да ги насочва да извършват неща против т.нар. им по-добра преценка".
ДеКаро се зачудва, "Колко лесно може да се построи оръжие от наличните в магазините части?"
"Три седмици", отговаря ВанБайс, "Бих могъл да сглобя оръжие, което ще се погрижи за цял един град". [18]

За портативните електрони оръжия за контрол над ума, достатъчно малки, за да се транспортират с камион, сега се говори, че рутинно се използват в нападателните действия на американските военни и са били прилагани в Гренада, Панама, и във Войната в Персийския залив (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2_(1990%E2%80%931991)). Въпреки че се отричат официално, докладвано е, че електромагнитни орижия за майндконтрол са се използвали в Уако, Тексас, през 1993г, по време на 51-дневната обсада на Дейвид Кореш (David Koresh) и последователите му.


Бележка от преводача: Дейвид Кореш е американски духовник и лидер (глава) на сектата "Клонка Давидова", основана в САЩ през 20 век от българския емигрант Виктор Хутев.
Дейвид Кореш загива на 51-вия ден от обсадата на планината Кармел заедно с още над 70 члена на общността (включително 21 деца) от избухналия пожар в сградата на ранчото.

Обсадата на „планината Кармел“, последвана от атаката на „планината Кармел“ е военна операция, осъществена от Федералното бюро за разследване в местността „Планината Кармел“ в Уейко, Тексас, САЩ, заемана от религиозната общност Клонка Давидова.
В проведената през пролетта на 1993 г. (от 28 февруари до 19 април) безпрецедентна операция загиват 79 членове на Клонката, както и 4 агенти на ATF.
Щурмът на мястото се предхожда от дългогодишна конфронтация. Мястото където са били построени жилищните и молитвени домове на клонката е закупено от българина Виктор Хутев през 1930 г. с цел да основе там религиозно общество, различно от адвентистите. Хутев е бил православен християнин и не е много ясно какъв е бил първоначалният му замисъл, но явно е имал намерение да бъде нещо като ктитор на своеобразен манастир на американска земя. По времето, когато започва да привлича последователи, дейността на клонката не е влизала в полезрението или поне не се е считала за заплаха за националната сигурност от американските специални служби.
В началото на 1980-те години начело на обществото застава Дейвид Кореш. През втората половина на 1980-те години членове на общността са набеждавани пред властите в извършване на незаконни и престъпни дейности, включително и в превръщане на планината в център за въоръжена съпротива на властта и пр. В крайна сметка нищо е доказано, но обстоятелството, че членовете на обществото и особено Дейвид Кореш пропагандират, че в лицето на правителството на САЩ виждат Сатаната, кара американските власти да се заемат с "разконспирирането" на "клонка Давидова" след успешния край за САЩ на Студената война и последвалата я война в залива.


Видео кадри, направени от BBC (British Broadcasting Company, Британска излъчваща компания) по време на обсадата показват разполагането на няколко напреднали оръжейни системи, включително едно съветско психотронно оръжие по дизайн на д-р Игор Смирнов от Московската Медицинска академия (Moscow Medical Academy).

Въпреки че се отрича, че в клането в Кармел са били използвани такива оръжия, правителството все пак признава, че официални правителствени лица "са обмисляли" да използат акустичния проектор за психо-корекция на Смирнов върху членовете на Клонка Давидова. Признава се също така, че започвайки от 17 март относно Клонка Давидова са се провели серия затворени заседания в Северна Вирджиния, на които участвали Смирнов и официални лица от ФБР, ЦРУ, IDA (Отбранителната агенция за разузнаване) и ДАРПА (DARPA, Агенция за напреднали научни проекти за отбрана)

Според един участник в разговорите, "Имаше силен интерес сред разузнавателните агенции, защото следяха Смирнов от години и защото знаем, че има доказателства, че Специалните сили на съветската армия използваха технологията по време на конфликта в Афганистан".

Сведения за срещите са били излъчени в един меморандум на корпорацията "Психотехнологии"(Psychotechnologies Corp) в Ричмънд, Вирджиния. В мемото е отбелязано, че непосочени членове на събранието се чудели, дали "САЩ трябва да предприемат засичане, декодиране и контрамерки на психо-корекцията". [19]

Една скорошна новинарска емисия осигурява информация за нова програма на Националния институт на правосъдието (National Institute of Justice) за разработване на "приятелски" електромагнитни оръжия за употреба в САЩ. Според "Микровълнови новини" (Мicrowave News), Национална лаборатория "Оук Ридж" (Oak Ridge National Laboratory) разглежда възможността за "термални пушки", които ще обезвреждат даден индивид, като карат тялото му да прегрява, "пристъпни пушки", които да индуцират епилептични припадъци и "магнитосферни пушки", които ще накарат даден човек "да вижда звездички". [20]

Бележка от преводача: Микровълнови новини (https://en.wikipedia.org/wiki/Microwave_News) докладва за последствията от електромагнитните полета върху околната среда и здравето и за други видове не-йонизиращи лъчения с особен акцент върху клетъчните телефони и електропреносните мрежи. Покриват и радарните, радио и телевизионни кули и множество свързани въпроси. Базирани са в Ню Йорк. Първото печатно издание тръгва през януари 1981г. През юни 2003г стартира интернет формат. Микровълнови новини са независими и не са съпричастни с никоя индустриална или правителствена агенция.

В последните години, тежката цена на изследванията върху електронните въоръжения е скрита в бюджета на Стратегическата отбранителна инициатива (SDI, Strategic Defense Initiative), позната също като - за разочарование на Джордж Лукас - като "Междузвездната програма". През 1993г, Алдрик Сосиер (Aldric Saucier), учен към армейската програма за балистична защита, наскоро говори пред Комитета за домашни правителствени операции (House Government Operations Committee) за това, че финансовите средства на "Междузвездни войни" (SDI) се отклоняват и канализират в недокументирани черни операции. Сосиер каза, че поне половината от бюджета за изследванията на Стратегическата отбранителна инициатива, буквално стотици милиони долари, са безотчетни.


Бележки:

1. Brzezinski, Zbigniew, Between Two Ages: America's Role in the Technetronic Era. (New York: The Viking Press, 1970)
2. Strategic Bombing Survey, Imperial War Museum, London. Cited in Wall, Judy, "Synthetic Telepathy," Paranoid Women Collect Their Thoughts, ed. Joan d'Arc. (Providence, Rhode Island: Paranoia Publishing, 1996)
3. "Krushchev Says Soviets Will Cut Forces a Third, Sees 'Fantastic Weapon,'" New York Times, Jan. 15, 1960, cited in Wall
4. Keeler, Anna, "Remote Mind Control Technology," Secret and Suppressed, Jim Keith, ed. (Portland, Oregon: Feral House, 1993); Brodeur, Paul, The Zapping of America; Microwaves, Their Deadly Risk and the Cover-Up. (Norton. New York: 1977), cited in Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Jameson, Donald F.B., Robot Spies of the KGB, undated clipping.
5. Bracken, Len, correspondence with the author, September 6, 1997
6. Wall; Constantine
7. Ibid.
8. Besly, Kim, Electromagnetic Pollution, cited in Wall
9. Becker, Robert O. and Selden, Gary, The Body Electric: Electromagnetic and the Foundation of Life. (New York: William Morrow, 1985)
10. Besly, Kim. Cited in Wall; Keeler
11. Beck, Robert C. "Extreme Low Frequency Magnetic Fields and EEG Entrainment: A Psychotronic Warfare Possibility?", Bio-Medical Research Associates, 1977
12. "The Russian lead in radio frequency weapons," Executive Intelligence Review, July 3, 1987
13. Final Report on Biotechnology Research Requirements for Aeronautical Systems Through the Year 2000. AFOSR-TR-82-0643, vols. 1 and 2, July 3, 1982, cited in Wall
14. "How Russia's radio frequency weapons can kill," Executive Intelligence Review, July 17, 1987
15. Smith, Jerry. HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois.
16. Bolman, Betsy, and members of the Ad Hoc Committee on Electromagnetic Radiation, "The 'Zapping' of Greenham and Seneca," Peace and Freedom, January/February 1989
17. Komsomolskaya Pravda, August 27, 1991
18. CNN, "Special Assignment", undated transcript about 1985
19. Wall; Tapscott, Mark, "DOD, Intel Agencies Look at Russian Mind Control Technology, Claims FBI Considered Testing on Koresh", Defense Electronics, July 1993; Moore, Jim. Operation Mind Control 1994:The History of Mind Control. (Nashville, Tennessee: The Phoenix Foundation)
20. Schaefer, Paul, "The Politics of Control", Exotic Research Report, undated

[λ]

Глава 25

В главата ти

Съветците, както се твърди, започнали да задълбават в биологичния ефект от микровълните още през 1953г. Редица лаборатории били създадени из СССР и ИЗточна Европа, включително и една в Института по хигиена и професионални заболявания (Institute of Hygiene and Occupational Diseases), Академия на едицинските науки (Academy of Medical Sciences). Въпреки че руснаците докладвали експериментите си в общодостъпната литература, параметрите, които описвали, не били достатъчни за повтаряне на експериментите и някои учени в САЩ поставяли под въпрос дали всичко това не е дезинформация. Не било. [1]

Ранното финансиране на ЦРУ осигурило нужните средства за проект, стартиран в корпорацията "Хъниуел" (Honeywell, Inc.), за "метод да се проникне в съзнанието на човек и да се контролират мозъчните му вълни от далечно разстояние". В Националните здравни институти (National Institutes of Health), д-р Мейтланд Болдуин (Maitland Baldwin), под надзора на ЦРУ, бомбардирал мозъка на лоботомизирани маймуни с радио вълни. Според изследователя Алекс Константин, "Наблюдателите му от ЦРУ отбелязали странни крайности: в един от експериментите Болдуин отрязал главата на една от маймуните и я трансплантирал на тялото на друга, след това се опитал да я върне към живот чрез радарно насищане". [2]

През 1964г директорът на ЦРУ Ричард Хелмс (Richard Helms) изпратил мемо до Комисията "Уорън" (Warren Commission) (Президентската комисия по въпроса с убийството на президента Кенеди, неофициално известна като Комисията "Уорън", бел.прев.), споменавайки "биологична радио комуникация". Теоретизирането на такива методи от страна на Хелмс наистина напомняло на "1984" на ОРуел. Той казал, "Кибернетиката [или компютърната теория] може да се използва за оформяне на характера на едно дете, за насаждането на знания и техники, за натрупването на опит, за установяването на шаблони на социално поведение... все функции, които могат да се обобщят като контрол на процеса на израстване на индивида". [3]

През 1977г д-р Сам Кослов (Sam Koslov), научният асистент на секретаря на Флота, бил разпитан относно редица настоящи изследователски проекти. Един от тях, развиван в Стандфордския изследователски институт (Stanford Research Institute), бил наименуван "ELF и контрола над ума" ("ELF and Mind Control"). ELF е акроним за електромагнитна радиация на Екстремно Ниски Честоти. На Кослов не му харесало как звучи този проект и наредил да бъде отменен, но според вестник "Вашингтон Поуст" (Washington Post), финансирането просто било отклонено в различен проект с различно наименование и продължило да тече. [4]

Последвалият доклад, въпреки че е анонимен, дава подробна среща от първо лице с онова, което вероятно е правителствено електромагнитно експериментиране. Докладът бе публикуван в ъндърграунд списание преди няколко години. Не твърдя, че доклади като този са абсолютно доказателство за електромагнитни експерименти от страна на правителството върху гражданите, но добре-обмислените позиции като тази все пак трябва да се вземат предвид:

"Големият черен връх на Федералната сграда в Сан Франциско прилича на гигантски въздухоотвод, висок 15 метра, представляващ цялата горна част на сградата. Всъщност това е радар, микровълнов и радио-прозрачен щит за редица устройства за комуникация на покрива на сградата. Такива "щори" на върховете на правителствените сгради не са нищо необичайно, не е нужно на всеки визуално да се напомня, че такива сгради са също и подобия на Оруеловото Министерство на информацията (да се чете ЦРУ). И като такива се нуждаят от системи за комуникация, които са независими от цивилните средства. Които, и без това, ще бъдат нарочно прекъснати при който и да е сериозен случай на гражданско вълнение".

"Важно е да се отбележат три факта дотук, целта на което ще стане ясна накрая: Първо, Федералната сграда се намира в основата на широк хълм. Тя е в ниското възвишение на този хълм, точно където неспокойно лежи Сан-Францисковския квартал "Скид Роу", "Тендърлойн" (Tenderloin)".


Бележка от преводача: Квартал Скид Роу (Skid Row) е квартал в Лос Анджелис. Името в действителност е нарицателно, на разговорен английски "skid row" означава квартал/улица с долнопробни кръчми и публични домове. С две думи означава място на мизерия, разврат и престъпления. Скид Роу в Лос Анджелис е известен с това, че огромна част от "жителите" му са бездомници клошари. Значителна част от квартала живее на улиците и тротоарите. В YouTube можете да намерите много видия, на които смели американски граждани се разхождат пеша със скрита камера из Скид Роу. Преминаването на Скид Роу пеша, без да бъдеш ограбен, пребит, убит или отвлечен се смята за геройство, особено трудно е преминаването от там, ако човек има някакви отличителни расови белези - твърде бял, твърде черен, жълт, или е представител на прекалено изразени културни белези, които да го характеризират по конкретен начин. Обикновените хора обаче са любопитни да видят квартала отвътре, най-вече нощем, когато е най-опасно, затова много хора заснемат опасните си разходки със скрита камера.

Този преход е с български субтитри:


Това е добро интервю на един от бездомните там, как е попаднал там и как се живее:


Кварталът, който е версия на Скид Роу, само че в Сан Франциско, е Тендърлойн. Името буквално означава "Филето" (месо).


"И така Федералната сграда на практика може да се види от абсолютно всяко място в Тендърлойн. И нека обърнем тази мисъл; абсолютно всяко място в Тендърлойн може да се види от Федералната сграда. И именно тази необезпокоявана гледка е нещото, което извиква в ума втория странно случаен фактор; че Нискочестотните Електромагнитни излъчвания (LFE), като например телевизионни програми, няма да преминат през земя (хълмове, или хоризонта), нито пък минават много добре през сгради, така че се нуждаят от сравнително чист път, за разлика от високочестотните излъчвания, като например радиото. Точно затова трябва да слагате телевизионните антени на покрива".

"Сега факт три; Екстремно Нискочестотните Излъчвания, или ELF-и, са били обект на значителни изследвания от страна на военните разузнавателни машини в продължение на няколко правителства, включително настоящото. ELF разработките с военна насоченост се основават на индикациите, че ELF-ите на близко разстояние явно предизвикват смущения в мисловния процес на човешките същества, като халюцинации, дезориентирано мислене, обърканост, агресия, депресия, гняв, безнадеждност. Не много по-различно от телевизията, близък родственик на ELF-ите в електромагнитния спектър. Не е трудно да си представим стойността, която има това оръжие за тайното ни правителство, толкова запалено по разрушаването на общества, контрола и подчиняването на индивидите, войната, "побъркания смъртоносен танц на параноидните общества".

"Сега с тези три неща наум, помислете върху това четвърто нещо. Тъй като имах късмета да живея три години в този кръг на ада, Тендърлойн, забелязах нещо много странно. Поне 15 пъти съм забелязвал сутрин или рано вечерта да се долавя изразено жужене или бучене. Много ниско и трудно за чуване. Нещо като звука, който някои хора могат да чуят от работещ в стаята телевизор с премахнат звук. И търсейки източника на този звук, открих, че изглежда идваше отвсякъде и отникъде. С други думи той явно идваше от вътре в главата ми. Не говоря преносно. ИСкам да кажа, че главата ми явно резонираше с вибрацията. И усещах, че на мислите ми се пречи. Жуженето изглежда караше мислите да се разпадат точно преди да се формират, като пясък върху вибрираща метална плоча, и се чувствах смътно ядосан. На третото или четвъртото случване на това забелязах, че при надигането на жужащия звук навсякъде около мен можеше да се чуе шум от необичайно много сбивания. Вън на улицата, както и от вътрешността на приближените сгради, и апартаменти, идваха крясъците и заплахите на хора, обвзети от гняв. И си помислих, въпреки че отначало изглеждаше ужасно такова предположение, "Жертвите на ELF не говореха ли за усещане за жужене в главите си?" и "каква по-добра част от населението да бъде избрана, върху която да се провеждат експерименти с ELF?". Голям процент от обитателите на вътрешността на градовете вече са толкова близо до ръба, че той или тя е много вероятно да изрази всички надигания и спадове в настроението си със съответните надигания или спадове в действията, което ще попадне в полезрението на полицията. В квартал, в който ненормалното поведение е нещо обичайно и очаквано, лекото надигане на такова поведение ще мине напълно незабелязано, но ще бъде забележимо при внимателно наблюдение на идващите доклади до полицейското управление. Екстремно невероятно би било някой да свърже странния жужащ звук с придружаващите го необясними залитания в настроението. Невъзможно би било някой да подозира тайните агенти в системно бомбардиране на политически безсилните с ELF вълни, влиящи на настроението и на ума, от върха на Федералната сграда. Но дори и да се случи такава невъзможност и да се направят твърдения и изявления, те няма ли автоматично да бъдат дискредитирани от общото схващане, че бедните (тоест обитателите на Тендърлойн) са умствено нестабилни, алкохолици, наркозависими, а правителството е по същество добронамерен родител, който в действителност никога не би навредил на децата си?"

"Тестовете на ELF ефектите могат да бъдат прецизно наблюдавани от съществуващата записна система на полицейските управления (без допълнително оскъпяване), всички данни може да се записват на националната компютърна система на правосъдието, съдържащи точно време на оплакванията, запис на развръзката, място на инцидента, самоличности, профили и криминална история на всички участници. Невежеството от страна на полицейските управления за тези тестове всъщност ще бъде желателно. Цялата операция може да се провежда едва от двама човека. Времевите проорци за излъчване на ELF просто ще бъдат съотнесени с кой да е прилив на доклади в полицейското управление."

"А точната природа на ELF ефектите върху човешките емоции ще бъде удобно вградена в данните, получени от полицейските доклади. Например, увеличение на домашното насилия с 4%, и на самоубийствата с 2%, може би едно или две наръгвания с нож повече по време на вашия специален час на излъчване на ELF. Спад на предумишлените престъпления може да означава разпад на мисловния процес по време на ELF предаването. Виждате ли? Двойно сляп експеримент (нито полицията, нито населението има представа) върху съвършено изолирана и наблюдавана голяма популация от контролни обекти, в типичен град, с "полево разположена" наблюдателна система (полицейските доклади) с на практика 0% отклонение, тъй като експериментът може да бъде повторен неограничен брой пъти в период на години. Могат ли такива заплашителни експерименти да се провеждат в каквито и да е други условия? Ако целта ти е да индуцираш убийства, насилие, психоза, остра депресия или самоубийства, в крайна сметка не можеш да потърсиш за съдействие университета "Джон Хопкинс", нали така? Във всеки случай, самата цел на такова нещо ще бъде употребата му върху градското население. Вижте, имате малка държавица някъде, дестабилизирате населението с ELF-и и с конвенционални средства и напълно заливате местните полицейски власти, обявява се извънредно положение, демократично избраното правителство пада. Инсталирате корумпиран диктатор. Казвате на американския народ, "Трябва да пратим хуманитарна помощ". Към малката държавица се насочват едни сто милиона долара. Корумпирания диктатор открадва стоките и парите и депозира изпраните чисти долари на данъкоплатците в обшорна американска банка. Започвате ли да схващате картинката? Замислете се колко е защитена тази схема от грешките на глупаците, колко е елегантна, колко е примамлива, колко логична, колко коварна, колко ужасна, колко възможна, и всичко, което струва, е страданието на хиляди хора".

"Послепис; миналата седмица жуженето отново се случи, толкова звучно и все пак толкова лесно игнорирано на фона на градския шум. Как можех да си докажа, че не идваше просто така от главата ми, възможно ли е да имам рядък случай на слухово заболяване, шум и звънене в ушите (тинит, бел.прев)? Помня един експеримент в шоуто "Господин Наука", където се демонстрираше електромагнитната прозрачност на различни вещества. Сложиха преносимо радио в дървена кутия. "Чувате ли това? Радиото още свири, което означава какво? Точно така, дървото е електромагнитно прозрачно". Слагаха радиото във всякакви други кутии, за да видят какво ще се случи. Тогава най-сетне го увиха в алуминиево фолио и затихна. Изтичах до кухнята и грабнах алуминиевото фолио. Издърпах един метър от него, увих си го около главата, и жуженето спря". [5]

[λ]

Един от най-странните - и най-зловещите - епизоди в историята на изследванията в електромагнитната радиация е конструирането на системата от кули на Земновълновълновата аварийна мрежа (Ground Wave Emergency Network) през 1980-те години. GWEN кулите са почти 90 метра високи и от тях се разгръща почти 100 кв. м медна мрежа, излъчваща изблици от съобщения на много ниски честоти (VLF) на интервали от 20 минути или, според друг източник, на всеки час. Тези кули са разположени на 320 км една от друга и описват права линия през Америка. В настоящо време има 54 опериращи кули, въпреки че има график за построяването на поне още 29.

Твърди се, че GWEN е част от програмата COG (Продължителност на правителството,Continuity of Government, бел.прев) на Федералната агенция за управление на извънредните ситуации (Federal Emergency Management Agency), проектирана да опазва функционалността на правителството в случай на бедствие, включително ядрена война. Някои източници не са съгласни, че това е целта на проекта, ако цитирам например изказването на полковник Пол Хансън (Paul Hanson), програмен директор на GWEN към военновъздушните сили. Хансън е каза, "Кулите няма да помогнат да се води ядрена война, защото те ще бъдат унищожени при една продължителна конфронтация".

Други отбелязват, че тъй като хардуерът на GWEN е на база транзистори, те са особено уязвими за електромагнитните импулси от ядрените експлозии.

Бележка от преводача: Ерик Долард има презентация по този въпрос, "История, теория и практика на Комуналната електрическа система", отразена ТУК, но поради голямата дължина обаче и поради мнението ми, че такъв превод би се радвал на прекалено малка и тясна аудитория, едва ли ще бъде публикуван такъв тук. Освен ако не се появят доброволци, които да дарят труда си.

Местоположението на GWEN кулите също е публичен въпрос, в смисъл, че те биха били лесни мишени в случай на война или дори терористична заплаха. [6]

Робърт О. Бекер (Robert O. Becker), доктор, в научното списание "Кроскърентс" ("Crosscurrents"): Смъртната опасност от електрозамърсяването, казва относно GWEN: "GWEN е превъзходна система, в комбинация с циклотронния резонанс, за създаване на поведенчески изменения у цивилното население. Средната сила на стабилното геомагнитно поле варира от място на място по повърхността на САЩ. Следователно, ако някой иска да резонира специфичен йон в живите същества на някое специфично място, той ще се нуждае от специфична честота за това място. Разпределянето на GWEN кулите на 320 метра една от друга през САЩ би позволило такива специфични честоти да се "вплетат" в геомагнитната сила на полето във всяка GWEN зона".

Подобна система е SECOM II, състояща се от пет излъчващи кули в Айдахо, Ню Мексико, Мисури, Южна Калифорния и Мериленд. Тези кули бяха привидно построени като комуникационни връзки между централната мониторингова станция и превозните средства, носещи ядрени оръжия и ядрени материали. SECOM II излъчва в диапаона 3-12 MHz, което, случайност или не, точно покрива резонансната честота на човешкия организъм. [7]

Друга група кули се споменава в анонимен документ, озаглавен "Майндконтрол операции / Дейности на групата Водолей" ("Mind Control Operations/Aquarius Group Activities"), който казва, "При всеобщо невежество заради арогантността на по-голямата част от населението на САЩ издигането на големи клетъчни кули, изпълнявано по силата на проектите HIGH TONE (Висока тоналност, бел.прев) и ZERO (Нула, бел.прев), като цяло протича напълно незабелязано. Тези проекти се изпълняват в качеството на частен бизнес и следователно под покритето на дълбоки Черни операции. Само че цивилното население ще е добре да образова себе си относно строежа на тези привидно невинни кули в големите населени зони. Клетъчните 800 Mhz вълни са постоянна вълна. Заради голямата гъстота на кули в ключови населени зони, те ще имат опустошителен ефект".

Бележка от преводача: Отново подсещам читателя, че Черни операции се наричат действията на правителствени агенции, чието финансиране не може да се проследи, с други думи, финансирането е осигурено от официални лица, по по нелегални канали. Поради това, че Черните операции се финансират от търговия с наркотици, оръжие, проституция и трафик на хора и грабежи, голяма част от официалните държавници не знаят или нямат доказателства за тези операции. Нелегалното финансиране е по-сигурен начин такива операции да останат в дълбока тайна, но именно това създава идеални условия за възникването на Тайно правителство, или така нареченото Черно правителство, което съперничи на интересите на официалната власт в САЩ. За повече информация прегледайте отново Глава 7 и ИНТЕРВЮ: Разкритията на един умиращ бивш агент на ЦРУ.

Едно често чувано твърдение е, че ЦРУ е разработило технология за контрол над ума, която наричат RHIC-EDOM. Акронимът означава "Радио Хипнотичен Вътремозъчен Контрол - Електронно Разтваряне на Паметта", и се отнася до способността да се индуцира хипнотично състояние от отдалечено място, да се вменят хипнотични команди, и да се изтрие паметта за програмирането и времевият период, когато се е случило. Твърди се, че тази технология включва електромагнитно излъчване, както и вътремускулни импланти. Както се говори, изтриването на паметта се постига чрез електромагнитната стимулация на химикала ацетилколин в мозъка.

Бележка от преводача: Ацетилколинът, ACh, е органичен химикал, невротрансмитер в мозъка на много животни и човека.Представлява химическо съобщение, освобождавано от нервните клетки, с което изпращат сигнали до други клетки (неврони, мускулни клетки и клетки на жлези). Части на тялото, които използват или се влияят от ацетилколина, се наричат колинергични. Вещества, които пречат на дейността на ацетилколина, се наричат антиколинерги.
Ацетилколинът е невротрансмитер, който се използва при невро-мускулната връзка - с други думи, това е химикалът, който двигателните неврони на нервната система освобождават, за да активират мускулите. Ацетилколинът е също невротрансмитер в автономната нервна система, както като вътрешен трансмитер за симпатичната нервна система, така и като финален продукт, освобождаван от парасимпатичната нервна система. Ацетилколинът е основния тневротрансмитер на парасимпатичните нервни системи.

Първото споменаване на RHIC-EDOM беше в книгата от 1969г "Бяхме ли контролирани?" (Were We Controlled?) от псевдонимния автор Линкълн Лоурънс (Linciln Lawrence). Лоурънс описва RHIC-EDOM по следния начин:

"Това е ултра-сложното прилагане на пост-хипнотичното внушение, волево задействано от радио излъчване. Това е повтарящо се хипнотично състояние, автоматично пре-индуцирано на интервали от същия радио контрол. Даден индивид се въвежда под хипноза. Това може да стане или с неговото знание - или без него, чрез нарко-хипноза, която може да се включи в играта под много маскировки. След това човекът е програмиран да извърши определени действия и да поддържа определени поведения при получаването на радио сигнал".

Лоурънс твърдеше, че Лий Харви Осуалд е бил манипулиран чрез RHIC-EDOM, но не от руснаците или от ЦРУ и събратията им. Според Лоурънс, контрольорите на Осуалд били световно разпространен кабал от стокови търговци, които, чрез убийството на президента, искали да сринат стоковите цени и да натрупат богатство. Идеята не е напълно невероятна.

Единственото друго споменаване на RHIC-EDEM, което има претенции за вътрешно познаване на технологията, е статия от Джеймс Л. Муур (James L. Moore), в едно издание на списание "Модерни хора" (Modern People) от 1975г. В тази статия Муур твърди, че притежава наръчник с 350 страници, произлизащ от източници в ЦРУ, свързани с RHIC-EDOM. Предполага се, че наръчникът е бил изготвен от ЦРУ малко след убийството на Джон Ф. Кенеди.

Потвърждаващи RHIC-EDOM са изследванията на късния Л. Л. Василиев (L. L. Vasiliev), професор по психология в Ленинградския университет (University of Leningrad), който описва един експеримент по отдалечена хипноза, използвайки неидентифицирани техники на радио контрол:

"Като контрол за състоянието на субекта, докато тя беше извън лабораторията за друга редица експерименти, бе ползвано радио. Добитите резултати показват, че методът да се ползват радио сигнали значително засилва възможностите за експериментиране. И. Ф. Томашевски (I. F. Tomaschevsky) [руски психолог] проведе първите експерименти с този субект на разстояние една или две стаи и при условия, че участничката няма да знае или да подозира, че с нея ще се експериментира. В други случаи изпращачът не беше в същата къща и някой друг наблюдаваше поведението на субекта. Последващите експерименти на значително разстояние бяха успешни. Един такъв експеримент бе проведен в парка от разстояние. Умствените сугестии да се изпадне в сън бяха изпълнени в рамките на минута". [8]

Интересното в контекста на технологията RHIC-EDOM е изказване, направено почти десет години след публикуването на "Бяхме ли контролирани?". Д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb), тежкият артилерист в МК-УЛТРА, по време на разпита от сенатор Ричард Швайкер (Richard Schweicker) по време на изслушванията в сената през 1977г по случая с нарко-експериментите на ЦРУ, отговаря както следва:

ШВАЙКЕР: Някои от проектите под МК-УЛТРА са включвали хипноза, така ли е?
ГОТЛИБ: Да.
ШВАЙКЕР: Някои от тези проекти включваше ли нещо, наречено радио хипнотичен вътремозъчен контрол, което е комбинация, доколкото разбирам с просточовешки думи, от радио излъчвания и хипноза?
ГОТЛИБ: Отговорът ми е "Не".
ШВАЙКЕР: Въобще нищо подобно?
ГОТЛИБ: Ами, опитвам се да откликвам на термините, които използвахте. Доколкото си спомням, имаше настоящ интерес, докато се провеждаха тестовете, по всяко време какви ефекти има върху хората стоенето в полета от радио енергия, и лесно може да се е случило някъде в многото проекти някой да се е опитал да види, дали може да се хипнотизира някой по-лесно, ако стои в радио лъч. Това звучи като разумно изследване, което може да се проведе. [9]

Друго изказване е направено от Дж. Ф. Шапиц (J. F. Schapitz), който, работейки с Министерството на отбраната през 1974г, е подал следното предложение за изследване:

"В това изследване ще бъде показано, че изговорената от хипнотисна дума може да се предаде чрез модулирана елекро-магнитна енергия директно в подсъзнателните части на човешкия мозък - тоест без да се използват никакви технически устройства за приемане или транскодиране на съобщенията и без човекът, изложен на такова влияние, да има шанс да контролира съзнателно прииждащата информация".

Бележка от преводача: Друго скорошно свителество можете да откриете в материала ИНТЕРВЮ: Sirius Disclosure---- д-р Карол Розин и заветът на Фон Браун.

Шапиц предложил експеримент, в който на субект ще му бъде подсъзнателно казано да напусне лабораторията, командата щяла да бъде задействана от дума или действие на изследователя. Както при триковете, които правят сценичните хипнотизатори, Шапиц бил сигурен, че субектът ще рационализира иначе нерационалното желание да напусне лабораторията. Записките за изследването на Шапиц, отвъд първоначалното предложение, никога не са били разсекретявани. [10]

Някак си, доказателството за съществуването на RHIC-EDOM не е много от значение. Жизненоважно е единствено е единствено това, дали Линкълн Лоурънс или Джейвс Дж- Муур са говорели от лично знание или просто спекулация, която са искали да направят по-правдоподобна. "RHIC-EDOM" по същество е просто име, което описва технология, близка или идентична с другите, които вече е демонстрирано, че съществуват. [11]

Една специфична руска технология за контрол над ума беше оповестена от Американските новини за отбраната (American Defense News) през 1993г, беше наречена "акустична психокорекция". Според списанието, "Руската способност, демонстрирана в серия лабораторни експерименти още през средата на 1970-те години, може да се използва за потискане на стачки, контрол на дисиденти, деморализиране или обезвреждане на вражески сили и засилване на представянето на приятелските спецназ екипи, твърдят източниците".

"Родена от пионерите в правителствено финансирания Отдел по психо-корекция (Department of Psycho-Correction) в Московската медицинска академия (Moscow Medical Academy), акустичната психокорекция включва предаването на специфични команди чрез статични честоти или честоти на белия шум в човешкото подсъзнание, без да се смущават другите интелектуални функции. Експертите казват, че лабораторните демонстрации са показали окуражителни резултати след излагане за по-малко от една минута".

Джанет Морис (Janet Morris), автор на научна фантастика и директор изследвания на Глобалния стратегически съвет на САЩ (U.S. Global Strategy Council), мисловен тръст в столицата Вашингтон, е една от водещите светлини в полето на не-смъртоносните оръжия, което на практика е приятен евфемизъм, включващ в себе си техники за контрол над ума. Според списание "Тактическа технология" (Tactical Technology), "По време на посещение в Русия през ноември 1991г Морис и други членове на екип, изпратен да разследва руските технологии за търговско развитие, били поканени на демонстрация на технология за контрол над ума. Доброволец от американския екип седнал пред компютърен екран, на който примигвали безвредни думи. От доброволеца се изисквало единствено да казва кои думи харесвал и кои думи не харесвал. В края на демонстрацията руският екип започнал да разкрива чувствителните, най-вътрешни мисли на доброволеца - нищо от което не било предварително обсъждано. Записаното съобщение било смесено с каквото изглежда било бял шум или статичен сигнал, така че когато се пуснело на плейбек, било неразшифрируемо. Тъй като нямало повече доброволци в американската група, руснаците доброволно ги поканили да се качат горе и да позволят на американците да изберат умствено болен пациент за демонстрация. Американците отклонили предложението."

"Руснаците разказаха на Морис за демонстрация, в която група работници били вън пред болницата, работели в двора й. Екипът изпратил психо-коригиращо съобщение към работниците чрез машината си, казвайки им да оставят инструментите си, да почукат на вратата на болницата и да попитат дали има нещо друго, което да правят. Работниците направили точно това, казали руснаците".

"Руснаците признаха, че ползват тази технология при селекцията на екип за специални операции и за засилване на представянето, и за да помагат на олимпийските си атлети и на един антарктически изследователски екип. За разлика от детекторите на лъжата тази машина може да определи кога се изговаря истината, според Морис".

"Бидейки инфразвук, трансмисия от много нискочестотния вид (VLF), акустичното психо-коригиращо съобщение се предава чрез костите. Това означава, че тапите за уши няма да попречат на съобщението. Ще е нужна система за защита на цялото тяло, за да се възпре приемането. Съобщението, според руснаците, подминава съзнателното ниво и върху него се действа почти веднага. Руснаците казват, че върху съобщенията се действа при време на изложеност на лъчението под една минута".

"Морис вижда, как тази технология ще бъде миниатюризирана до размера на държано в ръката устройство. Понастоящем, rнтернационалната корпорация "Хелтлайн" (International Healthline Corp.) от Ричмънд, Вирджиния, планира да доведе руски екип специалисти в САЩ в близко бъдеще за по-нататъшна демонстрация на тези възможности. Интернационалната Хелтлайн е частна корпорация, която изследва руските медицински технологии за внос в САЩ". [12]

Едно специфично приложение на електрониката в контрола над ума е в директното излъчване на чуваеми сигнали, включително гласове, в човешкия мозък. През 1961г биофизикът Алън Фрей (Allen Frey), работещ за Агенцията по отбранително разузнаване (DIA), обяви, че човешките същества са способни да чуват микровълнови излъчвания, в случая с неговите експерименти, което той описва като жужене или почукващи звуци. Фрей предлага "да се стимулира нервната система без щетите, причинявани от електродите". [13]

През 1973г д-р Джоузеф К. Шарп (Joseph C. Sharp), в болницата "Уолтър Рийд" (Walter Reed Hospital), докато бил в звукоизолирана стая, чул изговорени думи, излъчени чрез "пулсирана микровълнова аудиограма". Излъчено в диапазона между 300 MHz до 3GHz, Шарп могъл да идентифицира думи, които били излъчени без каквото и да е електронно превеждащо устройство - чрез директно излъчване към мозъка. [14]

Един доклад на Агенцията по отбранително разузнаване (DIA) от 1976г хвали руснаците, че са направили същото откритие като Шарп и Гроув (Grove), въпреки че това явно е било дезинформация в интерес на това Конгресът да се окуражи да отпусне финансиране, с което да се разиграва едно престорено "догонване" на руснаците. [15]

Едно електромагнитно оръжие, което излъчва на честотата на човешката нервна система е, според изследователя Харлан Жирард (Harlan Girard), произведено от Електро-оптични системи "Лорал" (Loral Electro-Optical Systems) в Пасадена, Калифорния. Като доказателство за това, твърди се, че "Лорал" преди са правили изследвания върху електромагното въоръжение за генерал-лейтенант Леонард Перуутс (Leonard Peroots) от военновъздушните сили на САЩ. За Перуутс се говори, че е изискал оръжие, което да излъчва негативни съобщения директно в съзнанията на враговете - и положителни съобщения в умовете на приятелските войски. [16]

Проучване от А. У. Гай (A. W. Guy) и други, публикувано през 1975г от DIA, докладва за експерименти за определяне на подробностите около феномена на чуваемата електромагнетика и връзката му с такива неща като силата на импулсите, формата на импулсите и честотата. Заедно с редица детайли около природата на електромагнитните взаимодействия с хората и животните, Гай обяснява защо микровълните са чуваеми: микроскопично топлинно разширение на мозъчните тъкани. Гай дори експериментирал, като пращал Морзов код по микровълните.

Били докладвани и съветските възможности: "Звуци и вероятно дори думи, които явно имат вътрешночерепен произход, могат да се индуцират посредством сигнални модулации на много ниски плътности на мощността".

Д-р Робърт О. Бекер, в "Телесното електричество" ("The Body Electric"), коментира технологията: "Такова устройство има очевидни приложения в операциите под прикритие, целящи да докара дадената цел до полудяване с "гласове" или да достави незабелязани инструкции до програмиран убиец".

Както в много други случаи на твърдения за контрол над ума, да се разделят субектите, които преживяват халюцинирани гласове от онези, които приемат излъчвани гласове, е трудна задача. ЕДно възможно решение се предлага от Джуди Уол (Judy Wall) в статията й "Синтетична телепатия" ("Synthetic Telepathy"), публикувана през 1996г. Уол предлага, че ефектът от микровълновите гласове може да бъде засечен с електроенцефалограф (EEG). Основният недостатък на тази техника е, че ако излъчващата съобщението агенция е наясно с това, че се използва техника за наблюдение, съобщенията без съмнение ще спрат. Както казва Уол, "Въпреки че не е съвършено решение, надявам се, че е начало към мониторинга, проверката и поправката на проблема с недоброволното експериментиране с контрол над ума и тормоза на невинни жертви".


Бележки:

1. Keeler
2. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice, California: Feral House, 1995)
3. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell, 1978)
4. Constantine, Alex, Virtual Government. (Venice, California: Feral House, 1997)
5. Anonymous, "ELF," Off the Deep End number 9, undated
6. New York Times, March 1, 1987
7. Schaefer, Paul, Targeting Us... and Our Earth newsletter, undated
8. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, AUP, Kempton, Illinois); Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice, California: Feral House, 1995)
9. Cited in Martin Cannon, 'The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990
10. Schapitz, J.F., cited in Cannon
11. Lawrence, Lincoln, pseud., Were We Controlled? (New Hyde Park, New York: University Books, 1967); Bowart; Cannon
12. Opall, Barbara, "U.S. Explores Russian Mind-Control Technology", Defense News, January 11-17, 1993; Tactical Technology, Feb. 3, 1993
13. Bowart; Constantine, Psychic Dictatorship in the U.S.A.
14. Smith
15. Wall, Judy, "Synthetic Telepathy," Paranoid Women Collect Their Thoughts, edited by Joan d'Arc. (Paranoia Publishing, Providence. 1996); Becker, Dr. Robert O., The Body Electric: Electromagnetism and the Foundation of Life. (New York: Wm. Morrow & Co., 1985)
16. Krawczyk, Glenn, "Mind Control & the New World Order," Nexus magazine, February/March, 1993

Небесната порта: Майндконтрол и НЛО-та

Джим Джоунс: Майндконтрол проект на ЦРУ?

[λ]

Глава 26

Превърнат в жертва

Множество хора твърдят, че са жертва на контрол над ума чрез електромагнитни лъчения, имплантирани мозъчни устройства или други средства. АЗ лично получавам доста писма от този род. Дали тези хора всъщност са жертви на експерименти по майндконтрол, извършвани от правителството? Дали са умствено обезпокоени индивиди, отдавайки дисфункцията си на правителството в ролята на външен причинител? Вярвам, че има примери и за двата случая. В същото време, аз не съм от онзи вид изследователи, доста често срещани по мой опит, които вярват, че всичките такива свидетелства са доказателства за правителствен контрол над ума. Има такова нещо като делюзия и случаите, които твърдят контрол над ума, трябва внимателно да се оценят. В полза на хората, чиито свидетелства за електромагнитен контрол над ума изглеждат нерационални, очевидно е, че хората, които търпят такъв вид тормоз, могат да бъдат докарани до полудяване. Те трябва да получат шанса да бъдат изслушани. Ето някои примери за хора, които достоверно свидетелстват за това, че са жертви на контрол над ума:


--- Марти Коски (Marrti Koski), финландец по националност, живеещ в Канада, в края на 1970-те години започва да получава нерационални умствени съобщения и да преживява цялостен срив в тялото си. Коски пише, "Започнах да губя контрол върху повечето от нормалните си функции и емоции. Беше сякаш някой или нещо можеше да контролира съня ми, чувството ми за мирис и вкус. Храната се редуваше, заповаше да има много кисел или много солен вукс. Сексуалните функции, уринирането, позивните и основният метаболизъм бяха повлияни. Най-накрая, не можех да работя. Заварчик по занаят, развих неспособност да дишам в какъвто и да е въздух, замърсен с въглероден диоксид. Това ме караше обилно да слюнеотделям и да се пеня по устата. До този момент гласовете вече бяха с мен по 24 часа на ден. Говореха ми във всеки един буден час. Позволяваше ми се минимален сън, по около час всеки ден. Ако напуснех апартамента си, моментално ставах много сънлив, а пък вкъщи не можех да спя. Сърцебиенето ми стана нестабилно и най-накрая неконтролируемо".

През декември, 1979г, Коски преживял сърдечен удар и бил приет в университетската болница на университета в Алберта (University of Alberta Hospital) в Едмънд, Канада. Тогава гласът, който тормозел Коски, се идентифицирал, казвайки, че бил говорител на Царската канадска конна полиция (Royal Canadian Mounted Police) и че Коски бил избран да бъде шпионин. Болницата щяла да бъде мястото, където щяло да се проведе част от обучението му. За периода, в който Коски бил хоспитализиран, постоянно бил в комуникация с вътречерепния глас, казвали му да не взима медикаменти и му нареждали къде да ходи и къде да не ходи в болницата.

Като доказателство за твърденията на Коски служи информацията, че докато бил в болницата, бил поставен на странновато "тестване" от докторите, включително електрошок в пениса му. Всеки път, когато се опитвал да заспи, бил ужилван с остри главоболия. Коски може да е бил жертва на онзи вид "депатерниране" ("дешаблонизиране", унищожаване на всичко заучено в живота, Глава 11, бел.прев), което Евен Камерън (Ewen Cameron) разработил преди 30 години в Канада.

След като Коски напуснал болницата, нямало стихване на гласовете в главата му, които започнали да го наричат "Микровълновия човек". Това е издайническа подробност, тъй като ако имплантът му е бил автентичен, именно микровълновата трансмисия ще да е начинът, по който е бил контролиран Коски и няма вероятност да е бил наясно с това, предвид едва лаишките му разбирания за техниките за контрол над ума.

Коски разказва, че му били възлагани безсмислени задачи, които да изпълнява, като например да открие каква е бройката на населението на Торонто, разбито на броя мъже и жени. Коски вярва, че в даден момент в апартамента у бил изпомпан токсичен газ. НАдявайки се да избяга от тормоза си, Коски се върнал във Финландия, но гласовете не спрели. Сега съдържанието на съобщенията се променило, гласовете индентифицирали себе си като идващи от звездата Сириус. ОТново, издайническа подробност (взета от фримасонското знание), която се повтаря отново и отново при жертвите на майндконтрол и смятаните за НЛО контактьори. Коски се върнал в Канада, все още изтезаван от гласове и без да може да спи.

В дома си в Едмънтън, Коски вярва, че бил обгазен и че бил поставен в сложни "психодраматични" експерименти. Като определил, че предполагаемото микровълново бомбардиране било по-занижено на открито, Коски могъл да получи малко сън и известно отслабване на гласовете.

Коски се чуди, "Има ли нещо специално в мен, което да ме прави уникално подходящ за такъв вид атаки или просто "Те" ме преследват? Вярвам, че явно демонстрирам набор от характеристики, които ме правят, както и всеки друг с тези характеристики, вероятен субект на атаки. Необвързан съм. Живея сам. Единственият ми роднина в Канада живее на хиляди километри от мен. Не членувам в никакви братски групи, организации или политически партии. Имам трудност в комуникацията с другите канадци заради това, че лошо говоря английски. Накратко, аз съм идеалната мишена заради ограниченият ми социален кръг и контакти. Вярвам, че времето за подготовка, в моя случай четири години, е проектирано така, че да засили тази изолация, да подтиква "странно" поведение, което още повече да отблъсне евентуалните приятелства и контакти". Това напълно съвпада с логиката на д-р Камерън, който използвал имигранти в собствените си експерименти по контрол над ума в Канада през 1950-те години. [1]


--- Журналистът Едуард Кели (Edward Kelly) работил за алтернативна новинарска агенция в Швеция в средата на 1980-те години. Част от работата му била да разследва пациенти, използвани в медицински експерименти от шведските болници. Кели явно е влязъл в противоречие с правителството, когато се свързал със Socialstyrelsen [Борда на здравеопазването] и други крайници на държавата, опитвайки се да се сдобие със записи за болнични експерименти, като им съобщил какъв вид разследване провежда. В рамките на седмица се докарал до болнично легло с неидентифицирано заболяване, заради което не можел да ходи. Повече от това, имало странни индикации, че заболяването не било с естествен произход. Разпечатки от документи, които били закачени или залепени за стените му, се навили на ролка нагоре или паднали на земята. Когато посетители прекарвали време с Кели, те също се разболявали. Домашната котка, която винаги предпочитала леглото на Кели, вече дори не искала да влезе в спалнята. Кели ил диагностициран с лумбаго, но болестта се влошила. Когато го завели в болницата, бил диагностициран с рак. Той умира на 28 май 1985г в болница "Каролинска" (Karolinska Hospital). [2]


--- Друга индикация, че шведската Тайна полиция (Swedish Secret Police) използва граждани в експерименти по контрол над ума, е това, че има много оплаквания, свързани с тайна база на SAPO (шведската Служба за сигурност, съкращавана SAPO до 1989г, бел.прев) в Тжадергардън (Tjadergarden) в Сурьокер (Soraker) точно до Сундсвал (Sundsvall). Местните жители твърдят, че са преживели вредни ефекти от електромагнитна радиация.

Следното е част от писмо от жителя на Тжардергардън Осиян Андерсън (Ossian Andersson), адресирано до Шведското правителство: " ...заради терора, мъчителното гонение и грубите нарушения на човешките права, на които съм бил подложен през последните осем години, изисквам от правителството да ми позволи да продължа с нормалното си човешко съществуване. Оставен съм напълно без законова защита, докато полицията по сигурността и военните изследователи с играят с мен според прищевките си. От писмата ми ефект няма, институциите бягат от всяка отговорност... Използван съм като опитно зайче за оръжия с ултразвуково, електромагнитно поле от акустичен и смъртно-лъчов тип, и централната ми нервна система е превзета, за да могат да контролират мозъка ми с микроелектронна технология и микрокомпютри... Симптомите на ултразвуковата радиация са главоболия, замаяност, дизориентация и пречки в зрението. Други симптоми са дегенериране на интелигентността с допълнителен ефект върху кръвната циркулация и болка във вътрешностите... Акустичните оръжия не предизвикват наранявания, вместо това предават неясна дезориентация, която може да унищожи всички организирани дейности на даден човек. Тези оръжия действат, като създават хаос в живота на човек... Радиацията пронизва всеки вид материал, който съм използвал за защита. Например, построих корпус с оловна изолация, дебела 2 мм, под който спя нощем, без резултат... Микрочиповете също са част от картинката, откакто узнах, че са способни да контролират целия набор от мозъчните ми активности. Тези микро-устройства ще да са били сложени в мозъка ми без моето знание... Жестоко е да принудиш затворник като мен да страда ден след ден и да му пречиш да спи за повече от час".

Според изследователя Робърт Неслунд (Robert Naeslund), сам самият жертва на майндконтрол, "Тъй като аз самият съм бил в Сурьокер и познавам добре Осиян, мога да потвърдя, че това, което описва, е само малка част от истински плашещата природа на това изтезание. Той сега е на 82 години и достигащият го теро, е напълно вън от хуманитарните норми. Той е сериозно експлоатиран в един унищожителен експеримент по 22 часа денем и нощем, при което на него му е невъзможно да намери дори миг сън; и така продължава, с упорит, брутален интензитет, през последните 20 години. Осиян е преминал също така и черепно радиографско изследване, което потвърждава имплантирането на чужд предмет с мозъчни връзки". [3]


--- През ноември 1986г, двама предполагаеми арабски терориста били съдени в Западен Берлин. Когато обвинението на база досъдебните показания било прочетено пред един от обвиняемите, наречен Саламех (Salameh) във вестникарската статия, той казал, че в момента на показанията си "не бил себе си". Другият обвиняем, Хаси (Hasi), се изправил и казал, "В името на Аллах, изказвам съжаления, в името на арабската нация бих искал да обясня какво трябваше да изстрадам тук във Федерална република Германия". Хаси казал, че той и неговия съ-обвиняем били измъчвани чрез излъчвани гласове, които "парализирали мозъците им" и ги накарали да приязнаят престъпления, за които не били виновни. [4]


--- Дейвид Фрейтъс (David Fratus) влязъл в щатския затвор в Юта (Utah State Prison) през май 1986г. Престъплението му било кражба втора степен. Фрейтъс, в писмо от 18 октомври 1988г, казва, че след 11 месеца в затвора "влязох в конфликт с официалните власти в затвора заради дребни пререкания с други затворници, което беше счетено за лошо отношение от моя страна". Освен другите последствия, според Фрейтъс, било това, че някой бил пипал храната му, бил изложен на опасност от канцерогени и болестотворни организми и му било казано, че родителите му щели да бъдат убити, ако не си траел за отношението към него в затвора.

Фрейтъс бил сложен под строг тъмничен режим. "Веднъж след като ме изолираха", разказва той, "някои екстремно странни неща започнаха да се случват. Станах дезориентиран до степен, че килията и заобикалящата ме зона придобиха сюрреалистичен облик, сякаш бях под влиянието на халюциногенен наркотик, и ме тормозеха остри главоболия и безсъние по цели седмици. Нямах абсолютно никакво понятие какво се случва и след няколко месеца на фантастично жестоки игри, които си играеха с мозъка ми, в крайна сметка свеждайки ме до постоянното състояние на силен страх и безпокойство, психиатричният екип беше извикан да си изиграе ролята в тази колосална "пиеса" и беше обявено, че страдам от умствено заболяване, това беше след като реминах фарса на една повърхностно интервю, продължило не повече от 15 минути. Мисля, че удобната ми диагноза звучеше нещо като делизурно преследване и параноя. Очевидно беше нарочен и предварително подготвен план и през всичките тези действия хората от персонала правеха заплашителни коментари, например "Харесват ли ти главоболията?", "Нуждаеш ли се от аспирин?" и "Спите ли добре, г-н Фрейтъс?"

Фрейтъс разказва, "Започнах да получавам, или да чувам, високочестотни тоналности в ушите си. Като тестовия звук по телевизора. Силата на звука или интензитетът на честотите се настройва и някои са толкова високи и пронизителни, че буквално ме караха да се катерия по стените. Когато си запушвам ушите с памук или с пръсти, тоновете все още са вътре и се усилват. Сякаш ушите ми са се превърнали в електрифицирани ехо-камери, а звукът идва отвътре-навън. Когато се оплаквах или се опитвах да правя постъпки, ме биеха и ме хвърляха в гола килия без дрехи, дюшек, тоалетна хартия или питейна вода. Нищо - и интензитетът на тези честотни излъчвания кулминираше до влудяващи нива. Много психически дистрес! Това все още се прави с мен, на три смени, 24 часа дневно, и комбинацията от тези деморализиращи умствени изтезания и лишаване от сън със седмици ми се отразяват много тежко".

Фрейтъс описва вътрешното изтезание като толкова фино изпипано, че не е за вярване, но с термини, които карат човек да се зачуди: "Влизат в подсъзнанието ми, или където се съхранява паметта ми, изваждат неприятни спомени, отдавна забравени, и съм наказван както за отминали, така и за настоящи прегрешения. Мога да се сетя за каквото и да е от миналото - за приятел или ситуация от преди 30 години, например, и гласовете ми съобщават имената и подробностите. Много пъти съм опитвал да ги изпитам или да ги преметна в тези неща. Няма начин. С това зло изобретение имат по-добър достъп до това, което е в главата ми, отколкото аз самият. Мога да разговарям с антагонистите си просто като си помисля каквото искам да кажа... И ви приветствам в Зоната на здрача!! Как по дяволите се извършва това??? Те използват онези честотни импулси, за да извършват върху мен ужасни злоупотреби. С явната лекота, с която боравят с клавиатура, могат, с натискането на копче, да ме лишат от цялата ми енергия и мотивация дотам, че само да лежа и да гледам в стената като зомби. Оставяли са ме в това състояние седмици наред - буквално завързан за леглото, без да използват истински, физически въжета, без да имам енергията да ходя напред-назад в килията си дори и само няколко пъти. За почти целите единадесет месеца продължително съм каран да се чувствам отпаднал и хронично депресиран".

Фрейтъс говори за "най-силните от тези честотни импулси", които са използвали върху него. Казва, че "на шега стражите ги наричат "Лъчът на смъртта" и са толкова потентни, че създава интензивното физическо усещане от това да имам електрическо, или магнитно силово поле в комбинация с камертон в главата си. Това нещо се прицелва в различни части от мозъка ми, предизвиквайки разнообразни умствени и физически реакции. Понякога мога да го усетя в основата на мозъка си, където се съединява с гръбначния стълб, други пъти - горе в предните мозъчни половини и всъщност е сравнимо с лоботомия, защото това кара мозъкът ми да се заключи и да не функционира, до степен такава, че не мога да се концентрирам или да изговаря мпрости думи... Понякога ме атакуват с този "Лъч на смъртта" на изблици, с продължителност от секунди до минути, което ме кара психологически да се надигам и да спадам като човешко йо-йо".

Може би има липса на доказателства за това, което казва Дейвид Фрейтъс. Но с оглед знанията ни за технологията за контрол над ума, има причина да вярваме на показанията на този човек. [5]


--- Доклад, документиан от Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност (Association of National Security Alumni) през февруари 1992г, засяга една жена от Дейтън, Охайо, чиито мъж работил във военновъздушна база "Райт-Патерсън" (Wright-Patterson Air Force Base) като електроинженер по проект за "преходни технологии". Докато съпругът й бил в Индустриалния колеж на военните сили (Industrial College of the Armed Forces) във форт МакНейр (Fort McNair), Вирджиния, в средата на 1980-те, колежанският факултет изискал жената да премине психологическо изследване под предлог, че добитата информацияще бъде от полза, предвид стресовата природа на длъжността, която заема мъжа й. След психологическата оценка жената "станала мишена на масивен електронен тормоз и може да е била дрогирана в повтарящи се случаи". Ведага след като се свързал с Проекта за електронно наблюдение (Electronic Surveillance Project) в Силвър Спринг (Silver Spring), Мериленд, свързан с Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност, мъжът на жената насила я накарал да влезе в психиатрична клиника в болница "Добрият Самарянин" (Good Samaritan hospital), твърдейки, че има склонност към самоубийство. Въпреки че била изписана от болницата, според жената електронният тормоз продължава.


--- Един от най-добрите от съвременните изследователи по въпроса с контрола над ума Алекс Константин (Alex Constantine), автор на "Психична диктатура в САЩ" (Psychic Dictatorship in the U.S.A.) и "Виртуално правителство" (Virtual Government), и ддвете публикувани от Feral House. Константин вярва, че той лично е бил субект в програми за майндконтрол. Следното е текс тот писмо, което той е написал до списание Мондо 2000 (Mondo) през декември 1994г:

"От пет години съм жертва на формална програма за мъчение в ръцете на ЦРУ. Мъчението е електромагнитно и трудно за проследяване, ответен удар заради политическото ми разследване, свързващо определени клики във военните и федералното правителство с форирането на култове (фирмата от 60-те години използва култове като прикритие за експериментиране с контрол над ума, включително Народния хра, SLA и ОТкривателите), разпространение на наркотици и подобните".

"Всичко това цели да покаже, че статията ви върху електронния оръжеен арсенал на Пентагона... беше оценена от някой, който от първа ръка познава коварния му потенциал. Надявам се, че ефектът от статията няма да е просто възбуда на склонните към насилие наркопристрастени, ами ще разтревожи читателите ви за огромната заплаха, която представляват електромагнитните оръжия за човешките права и политическата опозиция на хаоса и дезинформацията, идващи от ЦРУ-DoD [Министерство на отбраната]".

"Подлаган съм на жесток дневен режим от изтезания, извършвани от отдалечен източник. Бил съм изгарян с микровълни, държали са ме буден с дни чрез пищащи звуци в ушите, ефектът от пулсираните аудиограми. Една вечер бях ударен от атака с инфразвук (диагнозата идва от Проекта по електронно наблюдение на Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност) върху гръбначния ми стълб, най-болезненото преживяване в живота ми. Влачех се по пода и крещях. Мога да продължа с каталогизирането на мъченията, които съм понесъл. Моят пример трябва да демонстрира, че фашистите не се нуждаят от концентрационни лагери, за да заглушат даден политически дисидент. Собственият дом може да се превърне в килия за изтезания".

"За заклетите скептици пога да предложа доказателство: Двама от водещите детски психолози в страната веднъж бяха свидетели на това как магнити се отблъскват от черепа ми. Когато написах писмо до Амнести Интернешънъл("Амнести Интернешънъл" е международна неправителствена независима организация за защита на човешките права, бел.прев) относно бедата си (игнорираха ме), мои приятели бяха подложени на микровълнова атака".

"Групите за обществен интерес, които наблюдават правителствените злоупотреби с технологията за контрол над ума, ми казват, че има голямо множество други, поставени под същото нападение. "Извънземните" отвличания дълго време са служили за прикритие за разработването на електронно въоръжаане. АДресирането на действителността, че правителството извършва експерименти по контрол над ума, може да доведе до публичен отклик срещу тази внимателно прикрита атака върху човешките права".

"До този момент дезинформаторите (застъпниците за фалшивата памет) се забавляваха да продават останалите от нас. Моля, продължавайте да разобличавате националния позор от електромагнитните оръжия и садистичната им употреба върху несъзнаващи човешки мишени". [6]

[λ]

--- Писмото, което следва, беше пратено до чуждо консулство в Хюстън, Тексас, на 4 декември 1995г:

"До когото може да се отнася:

С това писмо моля за политическо убежище от вашето правителство като американска гражданка и жертва на контрол над ума, извършван, по предположение, от ЦРУ. Предприемам такива драстични мерки, защото се страхувам за живота и безопасността си и защото съм изчерпал всички законови и други средства, които са ми достъпни. Не съм получавала никакво съдействие от президента на САЩ, ФБР, ЦРУ, министъра на правосъдието, конгресмена ми, и много други. Фактът, че тази технология съществува и че се използва срещу частни граждани и невинни хора като мен, никой на каквато и да е отговорна позиция в правителството не би потвърдил".

"Надявам се, че това е приемливо условие за политическо убежище. Ако е нужно, готова съм да се откажа от гражданството си и да се обявя за нямаща гражданство като средство за постигането на тази цел. Това е внимателно обмислено от мен решение и съм запозната с всички последствия, които може да произтекат. По принцип това не е решение, което бих направила с лекота, но предвид обстоятелствата, вероятно това е единственото, което би удължило живота ми или би могло да ми даде каквото и да е качество на живот".

"Бих искал да предоставя хронология, излагайки събитията, довели до това решение.

Като студент в университета прекарах една година в чужбина във Франция и Германия и в Париж. Срещнах една дипломирана в Германия студентка, за когото по-късно се омъжих. В крайна сметка се върнахме в Германия, кадето да живеем, след като приключим ученията си в САЩ (аз направих своето В.А. (нямам представа какво е, бел.прев), а той доби след-дипломна степен по международен бизнес). Няколко години по-късно се разведохме в Мюнхен, Германия. Тогава се дипломирах и станах учителка, и живях почти десет години в онова, което беше Западен Берлин, Германия. Нямаше нищо необикновено в живота ми до годината 1983. По онова време бях съ-преподавателка в един парапсихологически курс в Комуналната колежанска система (Community College system) в Западен Берлин. Един приятел посещаваше този клас и доведе свой гост. Гостът, който ще нарека К. Л. ("C. L.") и аз станахме приятели по-късно. Чрез тези хора завързах още няколко нови запознанства и дали тези хора са случайни или не, или централни фигури в онова, което се разигра по-късно, е нещо, за което мога само да спекулирам. Но от всичко това започна да изпъква определен шаблон".

"Един от хората, с които случайно се запознах, беше Пеги Улси (Peggy Woolsey), която беше работила като секретарка на Ричард Хелмс (Richard Helms), бившия директор на ЦРУ в Иран (Той беше там по време на преврата). Пеги често ми разказваше за живота си в Иран. Веднъж когато бях в нейния апартамент и пиех питие, открих поне два сантиметра утайка на дъното на чашата си. Коментирах това и ми беше казано, че причината е в "берлинската вода". Друг път отидох в Източен Берлин в колата й с дипломатически номера и изпитах странно настроение на параноя, почти сякаш халюцинирах. Помня, че Пеги ме попита къде беше руското посолство. Спомням си, че си помислих, "Откъде да знам?" Всъщност, по онова време бях толкова наивна, че не бях осъзнала, че има руско посолство в Западен Берлин. Бях преминавала границата преди това най-вече за да ходя на опера или театър или за да си купувам книги (евтини издания на класики от германската литература). Имах впечатлението, че се случва нещо странно. Точно в онова време три пъти ми се случи, на три различни места, хора с които се бях запознала да ми говорят, докато спя. В тези случаи се будех изведнъж в съня си и виждах какво се случваше. Отидох до американското консулство и казах имена. След това бях тормозена от мъж с бяла кола, който шофираше около апартамента ми и когато беше в близост ме шокираше с някакъв вид електрическо поле. Той беше много дързък. Понякога откривах, че тялото ми пулсира по време на сън, особено в основата на гръбнака ми, но цялото ми тяло също вибрираше и виждах примигващи светлини на стената ми. Трябваше да ходя до американското консулство няколко пъти, но те не вярваха на онова, което казвах и грубо казваха: Кой би се интересувал от теб - нямаш важни политически или военни контакти. В крайна сметка реших да се върна в САЩ, без да знам, че ме очакваше един жив ад, невероятно изтезаване, насилие и експерименти с мен".

"В ретроспекция, единственото заключение, което звучи смислено, е че вероятно съм разобличила операция на ЦРУ. След това бях класифицирана като "отписана" или похарчима като човешко същество. Поради някакво злощастно решение бях предопределена за постоянно следене, нечовешки метод на електронно лишаване от свобода чрез вътремозъчна микровълнова индукция на гласове. Това е един от няколко садистични подхода, които използваха, за да унищожат живота ми. Така вече от 13 години не познавам момент на усамотение или мир. Целият ми живот ми бе откраднат. Апартаментът ми за тях е клетка с опитно зайче".

"Онова, което се опитаха да направят с много груба, простовата човешка наеса (да не кажа престъпна и неморална), заедно с електронна технолога, която е тотално непозната на обществеността, беше да установят някакви изкуствени контролиращи агенти (или "дресьори"/хендлъри), използващи гласът и емоционалните отговори на индивиди, които разпознавам, и чрез тях да "контролират" поведението ми чрез положителни и отрицателни поощрявания. Това не бяха "гласове", които ми говорят на живо, а представляваха цял каталог реакции, които се активираха в мозъка ми чрез някакви средства. Например, ако направех нещо, което те не харесваха, те използваха гласовите характеристики на К. как паче или стене, изразявайки отчаяние. Така същата тази експресия се пускаше отново и отново, като смях в консерва, като по телевизионна програма с програмно ръкопляскане. Чувах същата емоционална фраза да тече отново и отново, над пет пъти в един ден, колкото и абсурдно да изглежда. Когато осъзнаха, че няма да ми сложат капаци на очите или да ме измамят да си мисля, че това беше истински човек (а те естествено селектираха гласовете на бивши любовници), не се опитваха да проектират тази хитрост, а вместо това започнаха да ме тормозят с гласовете. Често ме прекъсваха в това, което правех, до степен по веднъж в минута през целия ден. Друг път беше веднъж на всеки четири минути. Други пъти, всеки път когато вземех решение, когато си извеждах заключение от нещо или следвах инструкции, това се одобряваше. Това означаваше, че тези свине командваха поведението и мисленето ми. Това достига степен на фанатична абсурдност от тяхна страна. И това все още продължава дори и докато пиша това. Те постоянно се опитват да усилват и да задържат намясто отвратителната си "програма".

"Ето някои приери: Чрез бизнес контакт се случи да се запозная със "С." и всеки път, когато се срещах с нея, това беше подсилено с еуфоия. Това не можех да го проумея. Мислех си, защо приятелствата ми с "В.", "Е. Ж." или другите не са така одобрявани. Не виждах смисъла, защото "С." не беше сложна личност, но беше топлосърдечна фризьорка с ирански произход. По-късно открих, че при шаха, С. беше омъжена за съдия, с връзки по високите места, криел хора в дома си и тя трябвало да избяга, когато арестували мъжа й".

"Мисля, че едно от нещата, които планираха да използват, беше да захвана връзки с определени индивиди, в които са се прицелили. Те трескаво се опитваха да ме накарат да възстановя контакта си с чужд кражданин, за който се предполагаше, че има връзки в разузнаването. Отказах, но те не спряха да ме тормозят. Опитваха се да изградят цяла мрежа от асоциативни неща с негови характеристики в главата ми, за да може постоянно да го държат в мислите ми, което беше екстремно противно. Затова често добивах впечатлението, че постоянно си имах работа с хора, които се намират под интелектуалното ми ниво, невежи провинциалисти, които трескаво бързаха да изпробват високотехнологичната си екипировка върху коя да е предопределена жертва. Иронията от цялата тази болка и страдание е, че същите неща можеха да се постигнат чрез много конвенционални и всекидневни методи. Но тази високотехнологична техника се използваше от много различни от мен индивиди, като самият този факт ме оставяше с чувство на омърсеност, което ме доведе до усещането, че съм загубила или убила духовността си, изтънчеността си, достойнството и интимността си като жена, идеализма си, радостта си от живота, сексуалността си, чувствата си за свобода, комфортната си зона, тоест всичко, което някога беше съществена част от живота ми".

"Садизмът им не знае граници. Те разговарят с теб и държат да знаеш, че те наблюдават, докато си в тоалетната например".

"Не е нежно да споменавам, че опитах самоубийство, но в гората бях спряна от друг моторист".

"Бих била повече от щастлива да разкрия цялата им програма за контролиране на ума, но сега няма достатъчно време".

"Това, което се случи, за да затвърди взимането на решението да потърся убежище, е откритието ми, че има други жертви, върху които се ползва същата или подобна технология и започнах да се свързвам с тях по интернет и да споделям с тях информация и плановете си да говоря пред хората и да се организирам. Успях също и да повиша и разширя техническото си знание и се срещнах с жертви на проекта "Монарх" на ЦРУ и МК-Ултра".

Бележка от преводача: Повече за програмирането Монарх е достъпно от Фриц Шпрингмаер.

"Тогава започнах да имам остри сърцебиения, започнаха да облъчват с микровълново лъчение и щитовидната ми жлеза, така че да започне да пулсира. Будех се с поле, насочено директно към стомаха и червата ми (гениталната стимулация по време на сън вече беше отживелица за мен), от което ме болеше диафрагмата. Когато покривах щитовидната си жлеза с ръце, за да я предпазя, по-късно имах болки в ръцете, сходни с артрит. Преди два дни се събудих с болка в лявата ми подмишница и в двата лимфни възела при слабините. Опасявам се, че ме "премахват". Един от депрограматорите и най-начетения човек относно кодовете, техниките и тактиките на ЦРУ изведнъж бе диагностициран с терминален рак, която явно се бил появил от нищото".

"Страхувам се за безопасността си. Стигала съм до екстремни мерки, за да се защитя - опитвала съм да изградя импровизирани Фарадееви кафези, да спя на пода в банята, да се увивам в мед, алуминий, и звъненето е ужасно - особено програмата, която се включва по време на REM съня ми. А снощи за първи път всъщност използваха някаква техника, която повдигна тялото ми извън галваницираните алуминиеви щитове, които бях поставила. Буквално бях блъсната назад. След това се опитах да напиша това писмо вкъщи, но електрическата ми пишеща машина не сработваше - когато се опитвах да натисна клавиш "n", например, се получаваше "g".

"Със сигурност ще оценя бързото обръщане на внимание от ваша страна на този спешен въпрос.

Искрено,
К. П. Остин (C. P. Austin), Тексас" [7]


--- В отворено писмо, озаглавено "Съвременно изтезаване/експериментиране върху хора" (Modern Human Experimentation/Torture) Дейв Бейдър (Dave Bader) описва как е бил жертва на онова, което вярва, че е майндконтрол:

"От почти три години вече съм несъзнаващ субект в болезнен и нечовешки проект по манипулиране на ума, бе зда имам никаква идея как да се боря с това, защото е невидимо и, през първата година, отвъд разбирането ми. След като кандидатствах за ниво на секретен достъп във връзка с работата си като LAN администратор (администратор на локална мрежа, IT специалист, бел.прев) на фирма, работеща по договор с Министреството на отбраната [на САЩ] (фирмата е Titan Research and Technology), бях умствено нападнат от непознати за мен членове на това правителство. Нямам представа каква е целта на това изтезание, в него няма въобще никакъв смисъл, освен да ме побърка и да загубя всяка вяра в ближния си и в нашето т.нар. демократично общество..."

"Живият ми кошмар започна в средата на януари 1993г около шест месеца, след като подадох искане за ниво на секретен достъп за работата ми във фирма, работеща по договор с държавната отбрана, в Нортридж, Калифорния и по-малко от месец след голяма дентална процедура, извършена от зъболекар, при когото ме прати компанията (д-р Пастърнак (Pasternak). Един ден през януари 1993г започнах да чувам гласове, говорещи в съзнанието ми (въпреки че отначало не бях наясно откъде идват) и чувах много висок звуков тон в ушите си, като много висока честота радио вълна, която пулсираше. Не мога да си спомня точната дата и време, защото беше най-травмиращото преживяване, което съм имал през живота си и в онзи момент грижата ми не беше да запомням времена и дати. Гласовете бяха достатъчно високи, за да звучат така, сякаш е друг човек в стаята с мен. Отначало вярвах, че някой се е бъзикал със стереото ми или е сложил говорители в стените ми. Това се оказа невярно, когато излязох на разходка, за да избягам и продължих да чувам гласовете. Доказах го като си запуших ушите, звукът идва от центъра на главата ми. Когато научих това, почувствах всичко от уплах до почти психоза заради постоянните им нападения и заради съзнанието ми, което отказва да приеме неприемливата истина..."

"Със забързаното течение на дните/седмиците/месеците/годините заради травматичния стрес, аз все пак потърсих отговор, като си направих рентгенова снимка на главата (подозирах, че в мен е имплантирано някакво устройство, защото бях ри зъболекар за изваждане на зъб точно преди нападенията). Също така предната вечер шофирах, връщайки се от Ван Нуйс (Van Nuys) [Калифорния], (сурово измъчван от гласовете) и спрях на светофар, когато погледнах колата до мен, мъжът в нея си беше вдигнал главата нагоре и сочеше с пръст едно място на врата си, по-късно това се оказа точното място, където беше чуждото тяло в мен. Кой беше това, никога няма да разбера. Получих рентгеновата снимка от доктор на свободна практика под предлог, че съм почувствал болка в гърлото и исках да видя дали всичко е наред. Рентгеновата снимка показа малък метален обект под челюстта ми, точно под мястото, на което беше изваден зъбът ми. Попитах доктора, дали може случайно да е изпаднало там по време на процедурата, той отвърна, че е почти невъзможно, защото се намираше под челюстта в меката тъкан на врата ми и е било нужно да се разпробие през костта на челюстта ми. Тогава изплюх камъчето и му казах истината, като глупаво си мислех, че ще ме разбере и че ще бъде на моя страна с доказателството, което току що намерихме. Помолих го да ме насочи към някой, който да го премахне и си записах час за един доктор уши-нос-гърло (първият уши-нос-гърло, при който съм ходил през живота си), но свободно практикуващият доктор силно препоръча първо да се срещна с психиатър. Уверих го, че зная правилния курс на действие за решаването на проблема ми. Отидох до уши-нос-гърлото и той ми направо едно бутафорно изследване, след това попита какво искъм. Казах, че искам металният предмет, показан на рентгеновите снимки, да бъде премахнат. Той отвърна, че било като да се търси игла в копа сено и че не бива да се премахва. Протестирах и казах, че ще подпиша документ (за снемане на отговорност от доктора, бел. прев). Той отговори, че не би го направил без разрешениеот психиатър (очевидно двамата доктори са разговаряли). Отидох на психиатър и му разказах за ситуацията си, той отвърна както се очакваше, каза ми, че страдам от умствено заболяване и може да ми предложи скъпото си време и медикаменти, но че няма да подпише нищо свързано с премахването на чуждото тяло в мен. Отидох при друг уши-нос-гърло и си направих още рентгенови снимки, показващи същото нещо, но този път не споменах нищо за ситуацията си и се придържах към историята за болки в гърлото. Той ме прати на компютърно томографско сканиране, направих го и финалната му преценка беше, че щяло да бъде като да търсиш игла в копа сено и не искаше да го направи. Оттогава се преместих във Вашингтон и си сменях работата (опитвайки да избягам). Ходил съм при още двама доктори и получих същите резултати".

"Гласовете започнаха меко, като че обявяваха присъствието си (мисля, че беше петък). Говореха ми така, сякаш бяха приятели, но отбягваха всички въпроси за това кои са и как го правеха. Това беше влудяващо, но в същото време не можех да си представя, че ще продължи повече от някоолко дни, като някакъв вид шега. Понеделник дойде след уикенд, който можеше да запълни цяла книга (те разиграха всеки страх, който можех да измисля, за да си обясня съществуването им, като стая за изтезания, където се сбъдват всичките ти кошмари). В онзи момент им говорех гласно, защото очаквах ,че те ми говорят посредством нещо (може би бяха окабелили всички места, на които ходя, и имаха говорители навсякъде. Това беше много по-приемливо за съзнанието ми от факта, че собственият ми ум е окабелен)".

Бейдър описва други подробности относно мъчението си, и казва, "Най-забележимият ефект върху живота ми е, че ме превърнаха в алкохолик, за да се справям с психологическата болка и за да заспивам (те не спираха, когато решавах, че трябва да си лягам, нито пък спираха и докато спях). Събуждаха ме на интервали от два часа, което правеше истинският сън невъзможен. Това лишаване от сън ме остави в едно зомбирано състояние и бях по-неспособен да се справям със звуковите им атаки..."

"След няколко седмици те станаха агресивни, в смисъл, че не се преструваха, че са ми приятели и използваха тона и силата на обичайно синтезираните си гласове като оръжие. Събуждах се при пронизителния крясък от гласа на жена психопатка, изговаряща високо тонални безсмислици. Фоновият шум значително влошава ефектите от електронно/вербалната им атака, например, ако съм близо до машини, които вият или жужат, гласовете им са непоносими. От друга страна, ако съм в пълна тишина, е също толкова зле, защото гласовете имат електронно звучене, от което можеш да се поболееш и си сигурен, че идва от между ушите ти. На практика, всеки буден миг е нещо болезнено, с което трябва да се справяш по един или друг начин..."

"През най-агресивния период гласовете бяха синтезирани да звучат като "чудовища", ниски и с ултра-висока тоналност, от което тъпанчетата ми започваха да пулсират. Онова, което казваха, бяха или болезнени безсмислици (повторение на думи или изречения: "Аз съм в ума ти, Аз съм в ума ти, Аз съм в ума ти", синтезиран мъжки глас, който се въртеше в кръг, като запис в безкраен кръговрат). Целта изглежда беше, да ме отслабят психически, което се получаваше, но също така ме вкарваше в бесен гняв, без да има с кого да се конфронтирам. Можете ли да си представите, колко е влудяващо да бъдеш ментално измъчван, без да има начин да отвърнеш?..."

"Гласовете не са пределът на моето изтезание. През втората година на електронния ми тормоз аз бях електричесши шокиран, имах неволеви движения на крайниците (мускулите в лявата ми ръка конвулсират) и много болезнено налягане в главата ми, не като главоболие, а чувство, че главата ти тъкмо ще експлодира, както и гъделичкащо чувство в ушите ми, обикновено когато се опитвам да заспя или в ключови моменти. Техниките им и смисълът на времето, в което ги прилагат, не са ми известни, напрежението в главата ми почти винаги се появява, когато шофирам (изглежда е в ключови моменти), а шоковете обикновено се случват, когато се опитвам да се отпусна или да спя, или когато си мисля за присъствието им, те искат аз да ги игнорирам и ме наказват, когато не го правя".

"Един нормален ден за мен се състои в това, да се събудя от присъствието им... Това започва с бавно напяване на простотии лишени от смисъл. Докато вляза под душа (страховито място, защото звукът на водата усилва техните гласове по отвратителен начин) съзнанието ми, все още полу-заспало, понякога ги имитира, мънкам си същото, което те казват. Сега е по-неизострено сутрин, не е като сутрешния терор, под който ме поставяха през първата година, което ме кара да си мисля, че са им наложили някакви ограничения, или може би просто не искат да умра от сърдечен удар все още... Шофирам до работа и измъчват ума ми повече и повече с напредването на деня... Става по-зле след работа, когато се опитвам да се отпусна, те говорят по-бързо, понякога ме вкарват в бяс. Често, когато отклонявам вниманието си гледайки телевизия или по друг начин, казвам пълно или частично изречение, което очевидно не произлиза от мен, което ми говори, че те могат да манипулират частта от мозъка ми, свързана с речта..."

"Зная, че много от нещата до сега звучат напълно параноично (трябва да се намирате в това положение, за да разберете). Всъщност, това е най-плиткото надзъртане в живота ми през последните две години и половина..."

"Заключенията ми: Нямам никаква идея за това, дали се знае или се приемат екстремностите на положението ми, отвращава ме само като си помисля за това. Без значение от мен лично, моля ви да обмислите представената тук информация. Може би съм един от малкото, които знаят от личен опит, че това е абсолютен факт, но също така знам и колко е трудно да убедиш един незнаещ човек в невероятен факт. Особено когато е дезинфориран".

"Тази технология е истинска и има много, за което да се безпокоим и има много какво да направим, за да поправим това. С тази технология е възможно несъзнаващите граждани да бъдат подложени на лабораторно експериментиране като с плъхове, както е в моя случай. Но по-важното е, че с нея може в крайна сметка да се контролира цивилизацията, чрез умствено нахлуване или манипулирането по политически, бизнес или други причини. Това, до което се свежда, е пълната загуба на човешките права личното интимно пространство. Джордж Оруел е имал доста добър поглед за бъдещето в "1984". Липсва му технологията, но е право в десетката с Големия Брат. Ако един малък глас проговори за корупцията, го потъпкват или го изкарват като глупак. Дори по-чудовищно от телеекраните (телеекраните действат едновременно като телевизори, камери за наблюдение и микрофони в дистопичния роман на Оруел "1984", бел.прев) е директният достъп до човешкия ум, от раса хора, които все още произвеждат ядрени оръжия и лъжат за престъпления, извършени преди половин век. Моля ви, не позволявайте това да продължава!" [8]


Бележки:
1. Koski, Marrti, Untitled research paper, Stockholm: Mediaecco, 1993
2. Naeslund, Robert. "An Open Letter to the Swedish Prime Minister Regarding Electromagnetic Terror", Stockholm: Mediaecco, 1993. Secret and Suppressed, Jim Keith, ed. (Portland, Oregon: Feral House, 1994)
3. Ibid.
4. Frankfurther Allgemeine Zeitung, November 18, 1985 5. Fratus, David, letter of October 18, 1988, obtained from the Internet, copy in the author's possession
6. Constantine, Alex, letter to the editor, Mondo 2000 magazine, December, 1994
7. Anonymous, text obtained on the Internet
8. Bader, Dave, "Modern Human Experimentation/Torture", text obtained on the Internet

[λ]

Глава 27

Кълвач

Има дори още по-страхопочтителни употреби на новата порода електромагника. Сега средствата за повлияване и контролиране на цели населения е в ръцете на управляващия елит. През 1972г д-р Гордън Дж. Ф. МакДоналд (Gordon J. F. McDonald) свидетелства пред Домашния подкомитет на океаните и международната околна среда (House Subcommittee on Oceans and International Environment) относно въпроса с използването на електромагнитни оръжия за контрол над ума и умствен разрив. МакДоналд заявява, "Основното схващане беше да се създаде, между електрически заредената йоносфера в по-високата част на атмосферата и проводящите слоеве на повърхността на Земята, тази неутрална кухина, да се създадат вълни, електрически вълни, които щяха да са настроени на честотата на мозъчните вълни... около десет цикъла в секунда... можете да произведете промени в поведенческите шаблони или в реакциите".

В края на 1970-те дойде ерата на елетромагнитните оръжия и доказателството за това може да е резкият спад на озоновите нива, докладвани международно. На 2 февруари 1987г, телевизионното шоу на PBSTV "НОВА" (NOVA) обяви, че над Антарктида е открита дупка в озоновия слой. Според коментатора на НОВА, "Антарктика - най-студеното място на Земята. Тук е била засечена мистериозна промяна в един жизненоважен елемент в атмосферата. Невидимият слой на височина 25 километра действа като слънцезащитен крем около Земята - единствената ни защита от Слънцето".

"Учените предупреждават, че изчерпването на озона" може да предизвика "големи ефекти върху човешкото здраве, включително: повече случаи на рак на кожата, катаракти и депресии на имунната система. ЗАгубите на озон ще повлияят на климата, ще навредят на растежа на растенията и ще обезпокоят хранителната верига".

Причината за изчерпването на озона, според мейнстрийм медиите, било освобождаването на хлорофлуоровъглеродни (CFC) газове в атмосферата като видовете, използвани в хладилниците, разтворителите, климатиците и топлинната изолация, но през септември 1987г от списание "Омни" (Omni magazine) може да са предложили една следа към истинския извършител.

Според списанието, "Една неопределена група учени, работещи за Британското Антарктическо проучване (British Antarctic Survey), се натъкнали на озоновата дупка. Джоузеф Фарман (Joseph Farman), водач на групата... забелязал рязък спад в озон-колоната всеки септември и октомври, започвайки от 1977г..."

Тези дати за рязкото изчерпване на озоновите нива бяха потвърдени до броя на оклахомския вестник "Съндей Оклахоман" (Sunday Oklahoman) от 16 февруари 1986г, където се казва: "Злокобното нещо около озоновия спад е резкият начин, по който се развива. До около 1977г нямаше индикации да се е променял с някакви значителни количества от края 1950-те. Но наистина е излазъл извън всякакви норми през последните няколко години".

"Вашингтон Пост" (Washington Post) от 29 юли 1987г цитира Робърт Уотсън (Robert Watson), работник в НАСА, казвайки, че до скоро учените се били "притеснявали, че промяна от 5% в озоновите нива през следващото столетие може да е вредно. Вместо 5%, ние гледаме 50% само за 10 години... Това беше абсолютно неочаквано; то привлече вниманието ни".

Три месеца по-късно "Вашингтон Пост" докладва спад в озоновите нива до 97% на някои места над Антарктида, спадове на озона над САЩ и носеща се озонова дупка, която премина над Източните Щати. Отбелязани бяха изблици на "слънчев ретинит" или изгорели от слънцето очи в Източните Щати, както и 83% увеличение на случаите на рак на кожата в САЩ. [1]

Какво е причинило докладваните ненадейни спадове на озоновите нива? Въпреки че в мейнстрийм пресата почти няма и догадка за това, има силни индикации - включително точен съвпад във времето с откриването на озоновите дупки - че това е заради електромагнитното бомбардиране на атмосферата.

Съветците отдавна са заинтересувани от работата на Никола Тесла и на 4 юли 1976г този интерес се отплатил. Съветците изстреляли седем Теслови увеличаващи трансмитери, намиращи се в Чернобил, излъчващи 10 херца енергия в йоносферата и създаващи енергична стояща вълна, която се простирала от Чили до Аляска. В същото време, три съветски сателита координирали тази радиация на горната атмосфера. Тези сигнали били засечени по целия свят и били познати като "Руския кълвач" ("Russian Woodpecker") заради пукащата интерференция, която създавали по радио приемниците (звук като на чукащ кълвач, бел.прев). [2]

Бележка от преводача: Ерик Долард има дългогодишен и скъпоструващ проект по репликиране на Тесловия увеличаващ трансмитер. На (тазгодишната) Конференция ESTC 2019 Ерик представи завършената си успешна реплика, в умален, точно мащабиран размер 20:1. На ТОЗИ ЛИНК можете да си закупите презентацията за около $50 и да намерите общо 10 минути безплатни извадки от материала. Вероятно за съжаление на някои читатели, не правя планове да отразявам това в Библиотеката на сайта поради практически ограничения на възможностите ми да представям всичко.

Описвайки ефектите от Тесловия увеличаващ трансмитер, подполковник Томас Биърден (Thomas Bearden), в своя лекция на един симпозиум на Асоциацията по психотроника в САЩ (U.S. Psychotronics Association) през 1981г, казва, "Тесла открил, че може да постигне стоящи вълни... в земята (стопеното ядро на земята), или, просто да ги установи през скалите - телуричната активност в скалите би придала активност на тези вълни и човек би добил повече потенциална енергия в онези вълни, отколокто е вложил. Той нарекъл тази концепция увеличаващ трансмитер".

Бележка от преводача: Извадки от трудовете на Томас Биърден може да откриете тук и тук.

Биърден казва за Тесловите транситери, "Те преминават през всичко. Правите следното - установявате стояща вълна през земята и стопеното ядро на земята започва да изхранва тази вълна (сега говорим за идеята на Тесла). Когато имате тази стояща вълна, сте установили един триод. Напривили сте това, че стопеното ядро на земята захранва с енергията и все едно вашият сигнал - който вие слагате там - прави подход към мрежата на един триод... След това променяте честотата. Ако промените честотата в едната посока (започнете да я дефазирате) изхвърляте енергията горе в атмосферата отвъд точката от другата страна на земята, в която се факусирахте. Започвате да йонизирате въздуха, можете да промените климатичните шаблони на времето (ветрове и тн.) - ожете да промените всичко това - ако я изхвърлите постепенно, наистина постепенно - ще направите огромни промени в климата. Това е велика климатична машина. Ако я изхвърлите остро, няма да получите такова малко йонизиране. Ще получите присветвания и огнени топки (плазма), които ще завалят на повърхността на земята... можете да предизвикате гигантски климатични промени над цели региони, като си играете с това нещо напред-назад".

Климатични промени и повече.

Според доклад на Интернационална обединена преса (United Press International) от 22 декември 1977г, "бяха докладвани серия от мистериозни атмосферни експлозии по брега на Ню Джърси миналата нощ за трети път този месец... Полицията казва, че експлозиите са предхождани от серия буботения. На 2 декември имало два подобни инцидента, но Федералната авиационна администрация (Federal Aviation Administration), Цивилния аеронавтски борд (Civil Aeronautics Board) и Комисията за ядрено регулиране (Nuclear Regulatory Commission) не бяха способни да предложат обяснение за взривовете".

В изследователски документ, озаглавен "Глобално магнитно военно дело" (Global Magnetic Warfare), д-р Андрижа Пухарич (Andrija Puharich) отдава други ефекти на руските Кълвачи. Пухарич констатира, че руснаците могат да отприщят контролирани земетресения, използвайки тази технология, и че, "ОТ многото големи земетресения през 1976г, има едно, което изисква специално внимание - онова от 28 юли 1976г в Тангшан, Китай". Тангшан беше опустошен с 650 000 души загинали.

Почти година по-късно "Ню Йорк Таймс" от 5 юни 1977г разказва за любопитни предварителни събития преди Тангшанското земетресение, споменавайки, че "точно преди първият трус в 3:42 сутринта небето се осветило "като ден". Многонюансните светлини, основно в бяло и червено, били видени в радиус от 320 км. Листата на много дървета били изгорени на въглен и зеленчуковите засаждения били изпепелени от едната си страна, като от огнена топка".


Бележка от преводача: Тангшанското земетресение от 1976г, познато като Великото Тангшанско земетресение е "природно" бедствие от 7.6 по Рихтер, което удря региона на Тангшан, Хебей, Народна Република Китай на 28 юли 1976г в 3:42 часа сутринта. За минути град Тангшан, индустриален град с приблизително 1 милион жители, престава да съществува. 85% от сградите в града се срутват или са неизползваеми, всички служби престават да функционират и повечето магистрали и железопътни мостове са срутени или сериозно повредени. Поне 242 000 души умират (някои източници казват три пъти повече), което прави това третото (или може би второто) най-смъртоносно земетресение в познатата история.

Пернишкото земетресение (2012) е поредица от сеизмични трусове, които започват на 22 май 2012 г. в 03:00:33 UTC+3.
Първият и най-силен трус е с епицентър на границата на землищата на селата Мещица и Витановци, на 5 km северозападно от центъра на град Перник. Началните информации са за земетресение с магнитуд 5,8 – 6,0, но по-късно тези стойности са коригирани от Геологическия топографски институт на САЩ и Европейския сеизмологичен център на 5,6.
След първия трус хората в София и Перник излизат по улиците. В Перник една част от хората се опитват да избягат от града с автомобилите си.

Според немски учени от института по геофизика в Потсдам, се наблюдава пряка връзка между земетресенията в Пернишко и случващите се по същото време земетресения в Северна Италия. Според тях трусовете са били по дължината на една и съща граница между Африканската и Евразийската земни тектонски плочи.

Българските учени от БАН отричат каквато и да е връзка между двете земетресения.

Коментар от сайта Dnes.bg:
Някой от района на Перник няма ли да даде малко подробности, относно силната ярка светлина минути преди голямото земетресение и наличието на военни нон-стоп около епицентъра ?






През 1978г д-р Робърт Бек (Robert Beck) докладва върху ELF- полетата (Екстремно Нискочестотна Електромагнитна радиация, бел.прев) във връзка с измененията в настроението на канадците. Бек и друг изследовател, Уилям Бис (William Bise), забелязали промени в поведението и в шаблона на мозъчните вълни на хората от Техоокеанския Северозапад, отдавайки ги на руските Кълвачови излъчвания.

През 1984г, Томас Биърден дава друга лекция, озаглавена "Съветската климатична война над Северна Америка" (Soviet Weather Warfare Over North America). Биърден отбелязва съществуването на климатични шаблони и облачни формации в Северна Америка откакто руските Кълвачи са въведени в експлоатация. Тези, твърди той, били белег от Тесловия увеличаващ трансмитер. Един облачен шаблон, който Биърден споменава, е "гигантският радиал", приличащ на японския символ на "изгряващото слънце", с лъчи, излизащи от централен кръг.

Биърден говори повече за способностите на руските Кълвачи, технологията ползвала електромагнитни вълни от чист потенциал: "Чрез интерферирането на два лъча от такива скаларни вълни на разстояние се създава скаларен интерферометър. Чрез бавно въртене на трансмитера, цялата далечна интерференция се зонира - и надиганията и спадовете - могат да също да се движат с това. Тази схема след това позволява прихващането и преместавнето на високи облачни маси, директна манипулация на зони с високо и ниско налягане, отклоняване на големите ветрови потоци и надлежен съветски контрол над климатичните шаблони на Северна Америка". [3]

До 1970-те американците се борели да постигнат равенство с руснаците в тази нова технология. Загрижени за напредъка на руската технология, през 1970-те американците стартирали Проект "Нилско синьо" (Project Nile Blue), по-късно наименуван "Климатична динамика" (Climate Dynamics).

Както се твърди, като част от тайния Съветско-Американски Пакт за полярно затопляне (Polar warming pact), американците започнали да излъчват техните собствени ELF сигнали на 30 херца. Твърди се, че сигналите, излъчвани на 30 херца, са далеч по-малко опасни от съветските 10 херцови сигнали, за които се спекулира, че предизвикват отслабена имунна система, има тефекти върху настроението и когнитивния процес и увеличават податливостта на редица заболявания, някои от които са новоизработени в лаборатории. Според новинарския бюлетин на P.A.C.E. (не успях да открия какво е това, бел.прев), "ELF полетата обикновено се разпространяват вертикално на земята, създавайки "стоящи вълни", които по принцип отиват надолу до ядрото на Земята и нагоре до различните слоеве на биосферата. Като ултравиолетовите си фотонни противоположности от слънцето, те могат да преразпределят енергия и инерция в [атмосферната] топосфера чрез кумолна конвекция (cumulus convection)".

"Предлага се идеята, че ELF-индуцираните заряди в йонно-електрическите ефекти смущават шаблоните на електрическия ток и електрическите полета на полевата мрежа на атмосферата, поле, чието съществуване се създава от "класическата" теория за гръмотевичната буря. Знае се, че микрофизиката на повърхностното ниво на атмосферата и на другите слоеве е зависима от атмосферното електрическо състояние". [4]

Бележка от преводача: Повече за влиянието на електрическото състояние на атмосферата върху растежа и развитието на всички живи организми, и по-специално върху генната експресия на растителните и животинските видове, можете да намерите в "Електрокултура и генна експресия".

Една история във вестник "Ню Йорк Таймс" от 6 декември 1980г намеква за американските ELF излъчвания: "Учени в Антарктика вярват, че вероятно са създали сияние (аурора, бел.прев) над Квебек. Сиянието трябва да се е получило в резултат от проведен експеримент... за намеса в магнитните силови линии на земното магнитно поле, които се простират от Антарктика до Канада. Електроните, оформящи земеобгръщащия радиационен колан, по принцип се прихващат в пътища, които вървят спирално около магнитните силови линии и обръщат посоката си, когато наближат земята в двата края на магнитната арка. Ако тези техни пътища бъдат смутени от радио вълни, те не успяват да обърнат посоката си и се гмуркат в атмосферата".

"Когато се излъчат специфични радио честоти, всичките им ефекти (които може да включват душ от електрони, смущения в земния магнетизъм и смущения в радио-отразителните слоеве на горната атмосфера) би следвало да осцилират с темпо, съвпадащо с това на излъчвания сигнал". [5]

Вестник "Вашингтон Таймс" от 4 февруари 1986г отбелязва съществуването на ELF-генератори, разположени в Норвегия и Аляска и казва, че учените в Аляска "манипулират и оркестрират появата на сияния, като излъчват мощни радио вълни от земята към небето. Скорошните тестове също показват също, че свързан феномен, полярният електроджет, "река от електричество, течаща през горната атмосфера", може да има практическо приложение". [6]

В същото време са били издадени и очевидни прикриващи истории, като например един доклад във "Вашингтон Пост", който казва, че "Екип изследователи от четири университета открили, че мощни радио вълни, генерирани от навигационни маяци на земята, предизвикват "електронен дъжд", който вали в горната атмосфера на Земята от радиационните колани на Ван Алън на хиляди километри навън в космоса". [7]

Когато сателитът Гинга (Ginga), или Галактика, бил изстрелян от японците през февруари 1987г, това било описано като мисия за засичане на рентгенови излъчвания от звездите. Но, какъвто често е случаят в космическите изследвания, той е имал друга цел: да засича радиация от тестовете на китайски и руски подземни ядрени оръжия. Едно от притесненията на японците било, че атмосферните течения може да носят радиационни изтичания от Централна Азия директно през въздушния поток на Япония.

През юни Гинга засича масивен изблик на гама лъчи и, като се свързват са НАСА, японците били информирани, че вероятния тизточник на радиацията е руският сателит Космос 1900, който по предположения се ползвал за океански наблюдения. По-нататъшното тестване потвърдило, че радиацията идва от Космос 1900. [8]

Този руски сателит и други били използвани в програма, изпълнявана от Сергей Королев (Sergei Korolev), "бащата" на Спутник, в радиоактивното "осеменяване" на горните атмосферни колани на Ван Алън. САтелити, носещи ядрени реактори, изстрелвали импулси електромагнитна енергия в йоносферата. Целта на Космос 1900 била, да създаде електромагнитно "огледало" за отразяване на ELF-лъчите с руски произход.

На 1 октомври 1996г заместник министъра на руското Външно министерство Григори Карасин (Grigory Karasin) при посещение в Токио обявява, че Русия ще участва с Япония в създаването на съвместна система за ракетна отбрана. Борис Елцин по-рано бил предложил съвместна отбранителна система на американците. Цялостния план бил, всъщност, трипартитна отбранителна система, насочена към контриране на китайската цаплаха. [9]

Има много любопитни феномени, случващи се в света днес, които навеждат на мисълта, че напреднали електронни оръжя като обсъжданите по-горе са функционални в момента. Като пример, през 1985г редица специалисти по палежите, разследващи големия брой горски пожари, които се случвали в Калифорния, стигнали до заключението, че пожарите били започнали високо в дърветата. По времето на пожарите нямало доклади за светкавици. Възможно ли е това да е било пример за тестване на космически-разположено въоръжение в стил Междузвездни войни? [10]

Бележка от преводача: Повече за тази инициатива на кабала можете да прочетете в Заветът на Фон Браун - показанията на Карол Розин. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=276.0)


Бележки:
1. Washington Post, March 10, 1987 and October 28, 1987; Washington Times, September 15, 1987
2. Anonymous, "Electromagnetic Weapons in the Australian Outback," Archipelago, reprinted in Leading Edge number 98; P.A.C.E. (Planetary Association for Clean Energy) Newsletter, March 1980; Thomas, William. "Target: Ozone! The Military Maestros' Secret Plan to Pluck the Earth's Ionosphere Like a HAARP," Paranoia magazine, fall, 1995
3. Smith, Jerry. HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois.
4. P.A.C.E. Newsletter, March 1986
5. New York Times, December 16, 1980
6. Washington Times, February 4, 1986
7. Washington Post, December 7, 1987
8. Anonymous, "Electromagnetic Weapons in the Australian Outback," Archipelago, reprinted in Leading Edge number 98
9. Anonymous, "Electromagnetic Weapons"
10. Forest, Waves. "Space-Age Snowjob", Now What #3

[λ]

Мария Деви Кристос: Украински майндконтрол култ?

Експериментите на Делгадо с електрическо стимулиране на мозъка и свиването и разширяването на зениците на тези маймуни.
Долу: Разширение на лявата зеница и свиване на дясната зеница чрез стимулация (електро) на хипоталамуса.