Дона Хейр
Името ми е Дона Хейр (Donna Hare). През 1970те години работих в Сграда 8 в НАСА, за подизпълнител на НАСА, "Филко Форд" (Philco Ford).
Бележка от преводача: Филко (Philco) е била компания пионер в производството на батерии, радио и телевизия. В Северна Америка марката Филко е собственост на Филипс (Philips).
Компанията смени името си няколко пъти. През годините работих във фотографската лаборатория, както и в други различни области в компанията, полева и неполева работа. През 70-те години... не знам точната дата... веднъж влязох във фотографската лаборатория - една от зоните с ограничен достъп. Аз ИМАХ степен на секретен достъп, но по онова време не ми беше ясно, че всъщност съществуват степени на секретен достъп по-висши от моя, защото онези по-висши разрешителни трябваше да бъдат тайна... не трябваше да се знае, че някой ги има, така че не знаех, че съществуват. Мислех си, че имам най-висшето разрешително.
Навлязох в ограничена зона, която не беше част от моята фирма. Това беше фотолабораторията на НАСА. Там проявяваха филма от Луната, както и сателитни снимки - всичко, което е заснето от НАСА. Нямаше технология тогава. Създавахме я в процеса на работа. В онзи ден, в онзи определен ден, аз влязох във фотолабораторията, в онази зона с ограничен достъп (и това се случи в промеждутъка между две мисии) един от господата, с които бях приятелка и с когото все още си говоря понякога, насочи вниманието ми към една мозайка.
Беше един панел от мозайка... няколко панела, сглобени заедно, за да се оформи по-голяма картина. Всичките тези, мисля, бяха сателитни фотографии. Не съм сигурна. Но бяха въздушни, гледаха надолу. Той ми обясняваше всичко, намирах го за много интересно. След това се появи усмивка на лицето му и ми каза "Виж ето там...". Когато погледнах, на един от фотопанелите видях кръгла, бяла точка. В същото врееме бше много ясно изображение, много остри линии... Попитах, "Какво е това, да не би да е точка върху емулсията?"
Бележка от преводача: Емулсия се нарича смес от две взаимно несмесващи се течности – например зехтин и вода. Емулсиите намират приложение в козметиката и фотографията. Фотографската плака предшества фотографския филм в историята на фотографията. Тя представлява тънка стъклена пластина с нанесена от едната страна емулсия от соли на среброто, предназначена да регистрира и запази фотографския образ.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B8%D1%8Fhttps://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B0Той продължаваше да се усмихва широко и ми каза, "Точките върху емулсията не оставят кръгли сенки на земята". И наистина, виждаше се кръгла сянка, под правилния ъгъл, както и сенките на дърветата, видях борови дървета... не видях крайбрежна ивица, не видях къде беше това. Изгледах го и бях доста шокирана, защото... аз работех там от няколко години и НИКОГА не бях виждала нещо такова, нито пък бях чувала. Попитах го, "Това НЛО ли е?". Той продължи да ми се усмихва и отвърна, "Не мога да ти кажа това".
"Не можех да ти кажа това". Знаех, че искаше да каже, че това е НЛО, но не му беше позволено да ми казва.
И така, попитах го, "Какво ще правиш с тази информация?", и той отвърна, "Винаги трябва да ги заличаваме, преди да ги пробутаме на обществеността". Аз бях удивена от това, че те си имаха цял протокол, по който да се отървават от фотографиите с НЛО на тях. Като предпазна мярка бяха поставяни под карантина за известно време. Точно този човек беше под карантина заедно с тях и беше част от разпитите и даването на тайните инструкции. Той ми разказа, че много от тях си говорели помежду си за преживяванията си и за това, че са виждали такива апарати да ги следват... Имало три такива апарата на Луната, когато [астронавтите] се приземили. Много добре си спомням, че ми каза, че кодовата дума за тези апарати била "Дядо Коледа".
Някои хора, които искали да говорят, били заплашвани. Карат ги да подписват документи, че няма да говорят, иначе ще им отнемат пенсията... Аз бях... просто бях поразена от тази информация, защото... Започнах да задавам въпроси. Някои от онези хора, които познавах, бяха на ключови позиции в организацията. Изваждах ги от обкръжението и онова място, водех ги на обяд и разговарях с тях, и когато бяха САМИ ми разказваха неща, но се заклеваха, че ако аз някога кажа, че те са ми казали това, ще отвърнат, че лъжа.
Един от господата, когото познавах много добре, беше под карантина заедно с някои от астронавтите. Той ми каза, че абсолютно всеки един от тях е виждал разни неща, когато са отишли до Луната. Всъщност един от тях казал, че "Те са там". Апаратите са били на Луната по онова време. Този човек е изчезнал от лицето на земята... Опитах се да го намеря, имам името му, дала съм го на д-р Гриър, сигурна съм, че той може да го намери... но на много от астронавтите им е казано, да мълчат. А те освен това са и добри американци. Искам да кажа, това мълчание се подвизава под извинението за националната сигурност.
Личното ми впечатление е, че през годините това е нещо, за което се мълчи и КАК, по какъв начин се пази тази тишина, не знам... нямам представа. Разпитвах охранителите, попаднах на един охранител, който беше принуден да изгори много снимки на НЛО и той ми каза... Всъщност той дойде в офиса ми един ден... това беше след като вече работех на една друга работа... Дойде в офиса ми и беше много уплашен. Каза "Дона, чух че се интересуваш от тази тема", каза, "Едно време работех там и един ден дойдоха войници и ме принудиха да горя снимки". Разказа ми как ги е горил, каза и че е бил принуден да не ги гледа, само че се изкушил и погледнал една от тях - било НЛО, кацнало на земята. Моментално след това го нокаутирали с удар по главата, имаше белег на челото от дръжката на автомата - защото погледнал снимката.
Искам да ви кажа, че този господин беше ужасен. Беше уплашен до полуда. Той също така ми каза, че на снимката видял малки бабуни по НЛО-то, изглеждало така, все едно току що се е приземило...
Много е трудно, да знаеш такива неща. Но аз съм разговаряла с много хора и ви казвам - хората, които знаят за това, знаят за това. Прилича на някакво малко задкулисие, издирват ме и идват да говорят с мен на четири очи. И всички се страхуват, повечето са много упрашени. Аз не се страхувам... предполагам че защото мен никога не са ме викали на разпит и не са ми давали инструкции. Имало е момент в живота ми, когато разни хора идваха при мен и ми казваха, че не бива да говоря а това. Не са ме заплашвали, че ще ме убият, но схванах посланието, че не бива да говоря за това. Само че аз вече толкова много бях говорила за това, че вече нямаше значение... с приятели, и други... Хората или знаят за това, или не знаят, или не са сигурни, и, както казах на неофициалното изслушване в Конгреса, наистина започнах да смятам, че тази тема прилича на темата за секса. Всеки знае за това, но никой не говори за това и с кого го прави. И ако познаваш някой, който знае за това, ти става нещо като приятел.
...
Той беше толкова ужасен, погледна ме толкова уплашено, понеже мислеше, че ще й кажа. А аз нямаше да й кажа, той очевидно не беше говорил с нея, това най-вероятно щеше да го компроментира в онзи момент и аз чакам това да излезе публично, чакам да оповестят онова изслушване в Конгреса, но той вероятно няма да дойде доброволно, понеже беше прекалено уплашен. Беше толкова уплашен, че аз ще кажа нещо... а аз не съм казвала нищо.
Не искам да нараня никого. Вярвам на д-р Гриър, той направи всичко, което каза, че ще направи - защита, запазване на тайната на онова, което аз ще му дам, за сега... Искам да излезе на бял свят тогава, когато е нужно и когато е правилния момент, когато това разкритие може да постигне нещо и ще има ефект. Не искам хората, които се опитват да заобиколят всичко това, да успет да си почистят кочината, да унищожат информацията, и да се отърват от тези уплашени свидетели, или да ги наранят, или да ги предизвикат, или така да успеят да ги уплашат, че да ги накарат сами да се отстранят, точно като този човек, който познавам. Който просто изчезна от лицето на земята. Той е изчезнал. Не искам това... Много хора ме питат това, питаха ме и сенаторите на Конгресното изслушване, какви са имената, кажи имената... аз не давам това публично. Гриър ги има. Под ключ.
...
Беше много важно, да направим това съвършено. Също така имахме и симулации преди мисията. Те генерираха онова, което се очакваше, че ще направи апаратът. В контролния център това беше на екран 3м на 1.5м, проектираха тези графики там. Една светлинка минаваше по линията... това е всъщност една единствена, продължителна линия, но е дадена в различни мащаби едновременно, това трябваше да направим... Светлината продължаваше да се движи, тя представляваше действителна информация, която се връща обратно до нас от космическия апарат...
...
Едно от нещата, заради които съм разстроена, е, че добри хора са принуждавани да правят незаконни неща. Аз вярвам, че тази информация трябва да се даде на американската общественост. Вместо това, през всичките тези години, се склонява към мълчание.