ЛЕКЦИЯ: Джеймс ДеМео, ESTC 2019 ---- Космическият етер

[λ]

Космическият етер съществува

Поправяне на основна грешка в съвременната наука

[Мураками]: Това със сигурност ще бъде не само много интересна, но и много важна презентация. Кой има копие от тази книга, "Оргонен акумулатор: Наръчник"?

Ако не сте получили бройка от нея този уикенд, трябва да отидете на orgonelab.org и да си я поръчате. А тази е класика, трябва да присъства в библиотеката на всеки и не да седи на полицата, а да е добре износена. Трябва да я прегледате цялата. Достатъчно проста е, за да е разбираема от всеки, принципите на оргона са ясно описани и вътре ще намерите инструкции за построяването на нещо, което действително работи. Помня, че когато се запознах с Джон Бедини през 1999г и разпитвах Джон и Гари, "Какви са по-интересните експерименти, които сте правили?" и дали са виждали някакви интересни резултати, това което и двамата споменаха, беше построяването на оргонен акумулатор - точно от тази книга. При експериментиране с него се получава засилен растеж на покълващи семена, ползва се за здравни ползи и такъв вид неща. Това беше на върха на списъка им - лесно нещо, което ми препоръчваха да изуча.

Тази книга тук е наскоро разширено и преработено издание. Не е нова, на няколко години е, но е с 30% по-дебела от старата версия, която имам. От тези книги всичките ни свършиха, така че отидете на orgonelab.org.

Д-р ДеМео е директор на Лабораторията за оргонни био-изследвания (Orgone Bio-Research Laboratory), което е в областа на Орегон-Ашланд, не много далеч от тук. Той е един от световните водещи фигури в оргономията. Вдигнете ръка, ако сте запознати с термина "оргон"?... Вилхемл Райх (Wilhelm Reich) е бил най-добрият ученик на Фройд. Разработил е много теории върху вид етерична, живителна енергия, свързана с живите организми. Работил е в посока количествено да я измери и да построи устройства, които да я използват и да я акумулират, концентрират и прилагат за определени цели. В общи линии тази презентация ще се занимава с тези теми.

А кой е запознат с етера? (вдигат ръце) Почти всеки е запознат с концепциите. Много хора обичат да казват, "Ами Никълсън и Морли доказаха невярността на етера в началото на 1900-те години и той не съществува" и тн. Но всъщност има много видове интерферометрични експерименти (с разделянето на лазерния лъч), резултатите от които показват наличието на етер и винаги са го показвали. Има нещо, което се случва в съвременната наука, но тя не иска да го признае. Има един определен сайт, на който можете да отидете - orgonelab.org - през годините много често съм препращал към него. Най-вече към Милър и към някои цитати от Айнщайн, защото е наистина важно.

Относно д-р ДеМео... работил е в географския факултет в Канзаския университет, в Илинойския щатски университет, в университета в Маями и в университета на Северна Айова, изнасял е лекции по земни и атмосферни науки. Автор е на много книги, но "Оргонен акумулатор: Наръчник" е най-важната. Чест е за мен да представя д-р ДеМео...



[ДеМео]: Благодаря ти за представянето, Аарон. От много години ме викаш да участвам на тази конференция. Благодаря и на професор Боб Харалик, който ще е втори говорител. Познаваме се и работим заедно повече от 30 години, той беше професор в Канзаския университет, който ми отвори вратите, за да мога да уча там като дипломиран студент, така че завинаги ще съм благодарен на Боб.

Всичко, за което ще говоря днес, е разширено с още повече подробности в новата ми книга, която ще излезе след месец и ще се казва "Динамичният етер в космическото пространство: Поправяне на основна грешка в съвременната наука". Ако сте заинтересувани за това, което ще говоря днес (надявам се, че сте), препоръчвам ви да си набавите книгата, която ще ви даде много информация, но и последствията за модерната астрофизика от откритията в етера.

[ДеМео]: Винаги казвам на всички - етерът променя ВСИЧКО.

Променя всичко. Всички теории във физиката и астрофизика, които са се развили след 1930г - моментът, когато прибързано изхвърлиха етера от науката - всички онези теории ще се сринат и ще отпаднат, ако етерът бъде отново приет. И мисля, че ще бъде приет отново, защото доказателствата идват.

(аплодисменти)

Зная, че много от вас вече са с мен, но днес ще научите много нови неща.

[ДеМео]: Това е Албърт Майкълсън (Albert Michelson) като млад мъж и флотски офицер. Той е изобретател на интерферометъра на Майкълсън, това е устройство, което широко се използва в науката днес за всякакви различни видове цели. А тук е Дейтън Милър (Dayton Miller), който е бил директор по физика в университета "Уестърн Кейс Резърв" (Western Case Reserve University). Бил е и президент на Американското акустично общество, президент на Американското физично общество, член на Националната научна академия, получил е професорската си титла от Принстънския университет. Бил е емблематичен учен. Използвал е собствения си телескоп, за да следи движенията на кометите и сам да изчислява орбитите им. Бил е човек, който наистина е познавал онова, с което се занимава.

И дори и днес, когато погледнете какво пише за етера в интернет и дори в учебниците, той, Дейтън Милър, е абсолютно изтрит от историята.

Причината е, че е получавал повтарящо се положителни резултати в експериментите за доказване съществуването на космичния етер.

В средата на слайда (между двата портрета) е големият интерферометър, който е използвал, и ще говоря за инструментите, които е използвал Майкълсън, заедон с колегата си Морли, и после ще разкажа за работата на Милър, която е била много по-обхватна. Както ще видим, работата на Майкълсън и Морли е отнела четири дни през юни 1887г. Направили 36 завъртания на интерферометъра, който осигурявал 22 метра светлинен път. Бил будеща уважение машина, но онзи, който Милър използвал, предоставял 64 метра светлинен път. Освен това направил около 6000 завъртания на интерферометъра, през няколко различни периода в рамките на годината... и в действителност успял да измери скоростта на етерното течение - нещо от типа на 10 км в секунда, изчислил дори оста на посоката на течението.

Едно от постиженията на собствената ми работа при препрочитането на съвременната астрофизика е откритието, че има огромен брой конвенционални астрофизични вектори в космоса - нещо, което наричат интергалактичен вятър, или интер-звездна среда - какво е това, ако не самият етер? Тъмната материя е просто грешка в мисленето. Казват, че в космоса няма нищо, което да обясни гравитационните аномалии, които наблюдават... защото изтриха етера, като динамична гравитационна сила. Така че им се налага да постулират всякакви видове екзотични неща. Става много езотерично, модерната физика е много езотерична... сетете се за Айнщайновите "гравитационни кладенци", различните "време-пространствени измерения", както и в известна степен квантовото обвързване. Някак си, науката вече е изгубила стабилната опора на краката в земята, няма го стабилното усещане, както беше при старите концепции с космичния етер.

[ДеМео]: Нека започнем малко по-организирано. Вече говорих за някои от тези неща. Следващия въпрос: Какво е етерът? - за онези, които не знаят.

Това е средата, в която се разпространяват светлинните вълни. В ранните дни на науката, в изследванията от 1600-те и 1700-те години, се е разбирало, че светлината е имала вълнови функции, че може да се интерферират светлинни лъчи, можело е да се демонстрира рефракцията, по същия начин като със звуковите и водните вълни. Водните вълни, разбира се, изискват наличието на вода - вълните се движат напред, но водата седи малко или много на едно място. Със звуковите вълни е същото нещо - звуковите вълни се предават по въздуха, но самият въздух не се премества. Въздухът е нужна среда, знаем това, защото когато създадем вакум, звукът изчезва, не можем да предаваме звук без въздуха. Но вакумът може да предава етер, всъщност, етерът се движи малко по-лесно във вакум, без въздухът да пречи.

Етерът е бил считан за необходимост в ранните дни на науката, дори още преди Нютон.

Етерът е повсеместна/вездесъща среда, запълваща цялото пространство, пронизваща материята, позволяваща светлината да преминава през въздуха, стъклото, кристалите, прозрачната материя. Етерът трябва да преминава през тези материи. Някои електромагнитни вълни могат да преминават право през твърдата материя - днес знаем това. Така че каквато и да е средата, която провежда електромагнитните вълни, тя също трябва да пронизва всяка материя. Затова етерът, като концепция, има съвременни потвърждения.

Опитвам се да разсея впечатлението, че етерът е някаква архаична концепция от преди стотици години. Напротив - етерът е нещо, към което е насочен съвременен интерес.

Не използвам думата етер, изписана на английски като "aether", защото чувствам, че това изписване поставя термина в архаична категория. Освен това етер без а, като "ether" е терминът, който старите изследователи са използвали в края на 1800-те години и началото на 1900-те. Това са били основно американски учени, които са правели тези изследвания, но през последните 50 години това започна да се променя.

[ДеМео]: Добре... вече говорих малко за това. Отразяване, рефракция и интерференция и тн., светлината проявява много характеристики и поведения, които говорят за нейната вълнова природа, поради което светлината изисква среда, в която да съществува.

Особено фотонните теории за светлината, които я представят като сбор от частици (фотони) са доста проблемни, в книгата си говоря повече за това, отколкото ще говоря тук сега. Например експериментите с двойна цепка, направени с ниско ниво на интензивност на лъча... казват, че това е доказателство, че определено измерване светлина и квантово-вероятностен път и тн... А всъщност има много директни обяснения за този феномен от гледна точка на етера. Работата е, че самите детектори са малки, индивидуални постановки, следователно са налице малки разминавания в границите на малките детектори в подредбите и те "пукат като пуканки" на база постоянния интензитет на светлинните вълни, дори въпреки това, че интензитетът е на много ниско ниво. Нямам слайдове, които да ви покажа сега, но имам картинки в книгата си.

Едно от нещата, които съм заключил по този въпрос, още преди 30-40 години, е че има добри експериментални доказателства за етера... но те са били сразени по политически начин. Този политически разгром на доказателствата е дошъл чрез постъпките на Лоурънс и Айнщайн, Фицджералд, някои от старите изследователи... всичко това заслужава съжаление. Някои доста неетични неща са се случили, например това, че работата на Дейтън Милър е била изтрита от научната история.

Едно от нещата, върху които ще се спрем, е това, че съвременната теория - теорията на Айнщайн, "Големият взрив"... както и "черните дупки", "тъмната материя" и тн... всичко това зависи от постоянната скорост на светлината (което не е вярно, че е постоянна), върху това че пространството е напълно празно, напълно лишено от каквато и да е енергийна среда (което също не е вярно). Точно затова казвам, че съвременната теория ще се срути, ако космичният етер бъде приет.

Защо етер? II:
Според съвременните аномални изследвания "празното пространство" в действителност е богат на енергия субстрат или Взаимосвързваща среда или континуум

[ДеМео]: Сред съвременните концепции, теорията на ДеБрогли (DeBroglie) се докосва до етера, нарича го "море от неотринота". Предполага се, че така наречените неутринота се създават чрез радиоактивен разпад и могат да преминават през материята с лекота, без да си взаимодействат с нея, защото... им липсват каквито и да е електромагнитни характеристики и масата им е почти нулева... затова могат да се стрелкат през материята, без да взаимодействат, и затова е почти невъзможно да бъдат намерени. Но остава отвореният въпрос - Какво се е случило с всичките неутринота, създадени още от началото на времето? Би трябвало роят им да расте всяка секунда, все повече и повече от тях. Тук има логически пропуск, въпрос без отговор, който никой в неутриновата теория не адресира. ОСВЕН ако не приемат теорията за Големия взрив, който дава начална точка на цялото Сътворение.

Трябва да ви разкажа една забавна история. Когато бях в Канзаския университет, Арно Пензиас (Arno Allan Penzias) дойде да изнесе лекция в отдела по физика. Той е съоткривател на 3-градусовата Келвинова радиация от черно тяло (реликтовото излъчване, бел.прев), която съществува в открития космос и той и екипът му получиха Нобелова награда за този труд. Та, той изнесе лекцията си в залата по физика в Канзаския университет, а аз седях горе на задния ред, дипломиран студент, и някой от аудиторията попита, "Д-р Пензиас, какво е съществувало преди Големия взрив?". Той започна да потрива брадичката си с ръка и започна да ходи замислено напред-назад като котаракът Феликс и накрая отвърна, "Ами и ние помислихме върху това, вкарахме го в компютрите си и го пуснахме наобратно, така да се каже и заключихме... че преди Големия взрив пространството, времето, материята и енергията не са съществували". И настана мъртва тишина. Толкова продължителна тишина, че аз си помислих, че това е шега и избухнах в смях, голям коремен смях... а цялата зала започна да шумти и да шушука "А, ама кой е това?", и тогава се скрих и потънах в стола си...

Но това е мисленето им. Затова цялата тази теория вече не стъпва по земята, няма опора. Всичко това е малко или много абсурдно. Има все пак астрономи, като Фред Хойл (Fred Hoyle), който говори за един безкраен космос, че няма начало и няма край и въпреки че това дори ни зашеметява, ако си го помислим... съществуването ни става много жалко, представя съществуването ни като само прашинка от времето. Гледаме вселената с телескопите си и тн. - прекрасни телескопи! - виждаме онези обекти, които говорят за гигантско движение, за потоци и за завихряния, за вряща динамика, сещаме се за буреносен облак заради издуването и развиването на вселената...

Нещата имат такава форма, именно защото вселената представлява облак, който се движи през съпротивляваща се среда. И в открития космос може да се видят подобни неща - обект, който се движи и оставя следа след себе си? Издуващи се облаци от газообразна материя? Добре де, а коя е тази съпротивляваща се среда, която им позволява да се раздуват на талази? Кое е това, което придава на тези неща вид, какъвто сме свикнали да наблюдаваме в буркан със зехтин и вода? Раздрусвате такъв един буркан, снимате го и се виждат неща, които наподобяват изображенията от телескопа Хъбъл.

Бележка от преводача: Робърт Басано - Истината за телескопа Хъбъл

Така че средата си е там, проста са й дадени други имена.

Ханс Алфен (Hans Alfven) говори за космическа плазма, това доста се доближава до етера;
Бърнаби (Bernabei) работи върху теорията си за вятър от тъмна материя;
Путов (Puthoff) теоретизира върху вакуума на нулевата точка (zero point vacuum) и говори за флуктуации;
Вилхелм Райх (Wilchelm Reich) говори за континуум от оргонна енергия;
Джорджио Пикарди (Piccardi) - космическа динамична енергия. Една прекрасна малко книга - "Химическата основа на медицинската климатология" (Chemical Basis of Medical Climatology) - Пикарди е бил професор по химия в университета на Флоренция и открил всякакви видове химически реакции в лабораторията, които демонстрирали периодичности и феномени, които били обвързани с космически фактори (примерно слънчеви петна, слънчеви изригвания) и също така - обвързани със спиралното движение на Земята, обикаляйки около Слънцето (когато Земята обикаля около Слънцето в кръг, и когато Слънцето също се движи през космоса, то тогава Земята описва кръгово движение с централна ос, което означава спирала, бел.прев). Пикарди се движел с цяла група учени, които постоянно го следвали. Всичките тези хора били потиснати и заглушени от американските групи, с които били свързани.
Хералд Бър (Burr) - теоретизира върху електродинамично поле, поредният забравен учен;
Франк Браун (Brown) - биолог от Удс Хол, теоретизира върху екзогенния биологичен часовников механизъм, тъй като открил сидерални дневни шаблони в поведението на растенията и животните;

Бележка от преводача: Морска биологична лаборатория, основана през 1888г в Удс Хол, Масачузец, интернационален образователен и изследователски център по биологични науки и технологии, свързани с околната среда. Частна, нестопанска институция, филиал на Чикагския университет.
[url.http://astronomy.uconn.edu/defs/sidereal.html]Сидериално време и слънчево време[/url] - Всяка една звезда на небосвода пресича небето 4 минути по-рано от Слънцето всеки ден. С други думи, денят според звездите е с 4 минути по-къс от деня според Слънцето.

След това са психичните експерименти, които се извършват (така наречените PSI/ESP) - психокинеза, намерение... Това са много интересни фактори, които, според моето мнение, се нуждаят от среда. Мисля, че можем да говорим, че етерът е потенциален кандидат за феномените, свързани с тези неща;

И самата космология с другите й имена - "междузвездна среда", "неутринен вятър"... имам цял списък с такива, ще споменем някои от тях по-нататък.

Промяната на етерните концепции

[ДеМео]: Промяната на етерните концепции е важно да се проследи, за да разберем какво се случи с етерната теория в края на 1800-те и началото на 1900-те, ЗАЩО беше отхвърлена.

Връщаме се още при ранните елини и Аристотел. Той представя етера като въздуха, който дишали боговете (в сравнение с обикновения въздух, който дишаме ние с вас). С времето обаче това стъпва по-здраво на земята;
Галилео е говорил за това, че природата се мърда, етерът има динамично движение. Говорил е, че етерът е гравитационен и че участва в движението и в реда на цялата небеса, планетите и тн. Божествеността е била без значение за електродинамиката, развита от Галилео. Това е различно от онова, което направил Нютон;
Младият Нютон е вярвал в етера, има негово писмо от 1679г, написано до Робърт Бойл (Boyle), неговият съвременен колега. Давам съдържанието на това писмо в апендикса на книгата си, защото е много важен извор - показва, че младият Нютон е имал много добро схващане за космическия етер, открито е говорил за него и за това как е влияел върху светлината и тн.;
По-късно, старият Нютон се отървава от етера, в известна степен. Казва, че етерът е статичен, не се движи, прикован е. Отказал се е от гравитационните му функции. Тогава се появява неговия закон за движението - че нищо не се движи, докато нещо не го накара да се движи. Това със сигурност е вярно, но, когато говорим за произхода на движението във вселената - откъде е дошло цялото движение във вселената? Дали всичко винаги е било там и винаги се е движело? Като игра на билиард ли е, където всичко се движи нанякъде, сблъсква се и се отбутва и добавя движението си към следващото нещо, оттам ли идва движението и не може да се разисква? Ами за Нютон е било Бог - казал е, че Бог е привел всичко в движение и след това е излязъл във ваканция. Оттогава насам билиардните топки продължават да се блъскат и тук се намираме днес. Това е доста механистична гледна точка, но ви давам цитатите от изворите му така, както са написани в неговата книга "Оптика". По никой начин не омаловажавам Нютон, искам да кажа, уравненията му ВСЕ ОЩЕ работят! Работят! И точно те ни помогнаха да изсреляме ракети в космоса и да се приземим на Марс и къде ли не... така че... Но точно по този въпрос, мисля, че е пропуснал целта.

След това стигаме до Майкълсън-Морли (Michelson-Morley-Miller) - всички търсиси един статичен етер, на база идеите и описанията на Нютон! Тази идея за статичен етер останала с науката чак до 1900-те години, но имало и хора, които изразили възражения на това. Говорело се е, че етерът може би е имал някаква субстанция, така че когато Земята се движи през повърхността на етера, тази субстанция някак си се задържа за Земята, както когато пуснете голямо лагерно топче в буркан с мед - то потъва някак бавно и скоростта на етерното движение непосредствено до топчето е по-бавно от движението на етера по-далече от повърхността му. Или както в тръбата - когато изпомпвате вода през тръба, скоростта на водата близо до стените от вътрешността на тръбата ще е по-бавна от скоростта на водата в центъра. По същия начин е имало спорове, дали като се приближаваш повече до повърхността на Земята скоростта на етера не се намаля. Тази идея - нарича се Теория за провлачения етер (Entrained Ether Theory) - НЕ Е била възприета от ранните експериментатори с етера. Те я обмисляли, но като цяло всички търсели един статичен етер. Различията в очакванията били доста знаменателни. После ще се задълбоча в това...;

Райх, Пикарди, Бър: Много хора говорили за космическа енергия, която се движела и влияела върху светлината, но хора като Райх и тн. разширили нещата, като заговорили за химия, биология, климата, хората, живота... не говорели само за физика. Като се замисли човек, след като етерът съществува, това какво идва да каже за еволюцията? За произхода на видовете? Тези въпроси ни канят да се вгледаме в химичните и биологичните реакции - това би трябвало да се очаква от всеки космически етер. Така че, когато започваме да говорим за характеристиките на етера и за онези, които може да са правили изследвания, с цел да открият нещо такова в биологичните науки, това не би трябвало моментално да възбужда скептицизъм... въпреки че това най-често е случаят. Всъщност, като ке замислим, откритията в тези полета добавят към валидността на концепцията за един космически етер. Прави го по-... истинско за нас, в качеството ни на живи същества;

Бележка от преводача: Едно такова изследване е например Електрокултурата и генната експресия.

За Айнщайн пространството било празно, етерът не съществувал или бил абстрактен... по един несъществуващ начин на едно нищо...

[ДеМео]: Ето графинчо представяне на Нютоновия статичен етер, това което наричал "абсолютно пространство". Етерът е там и е среда за светлинните вълни... но това е всичко. Земята лети през него, с висока скорост, и следователно по периферията на Земята бихме очаквали много висока скорост, дори и на по-ниска височина, и бихме очаквали етерът да преминава право през Земята... защото не взаимодейства с нищо, така че Земята се стрелка през него. И следователно имаме по-висока скорост на етерния вятър. Очакванията били, нещо като 2000 до 3000 км в секунда етерен вятър да бъде засечен до времето, когато изследователите почнат работа с интерферометъра на Майкълсън. Това е било доминиращата теория - Нютоновия статичен етер - през цялото време, дори средата на 1800-те години, когато авангардните учени Физю, Фуко, Фреснел и после британските учени Стоукс и Келвин започнали да говорят за етера в едни по-осезаеми форми... Мисля, че Келвин говореше за етера като за усукани въжета, които пораждали определени феномени... Стоукс казва, че етерът бил като вода, придържаща се към корпуса на кораб, който е облепен с миди и ракообразни. Така, докато корабът плава по водата, налепите по дъното му сграбчват водата, образуват завихряния и я носят със себе си. Той самият бил скептичен, че някой въобще може да засече/отрие етера, защото ,както казва, щял да бъде еднакъв навсякъде около нас и да се движи с нас, тоест въобще не притежава скорост. Дори Лоурънс е участвал в тези дебати и дискусии, преди да измисли своите теории, вървящи против етера (които също работят).

[ДеМео]: Теорията за статичния етер също така се нуждае от механизъм, който да задвижва нещата. При тази теория статичният етер е проводима среда, за провеждане на светлинните вълни... но не обяснява движението на планетите и звездите в космоса. Това ни заклещтва във въпроса, "Кое е оригиналното движение?", движението което поставя нещата в настоящото им положение. И разглеждайки движението във вселената... то в действителност е доста структурирано, въобще не прилича на някакви билярдни топки, блъскащи се наоколо - имаме спирални галактики, имаме планети, орбитиращи една около друга, имаме всякакви неща, които говорят за една ОРГАНИЗИРАНА вселена, а не произволна и хаотична. Ако беше произволна и хаотична, ние сега щяхме да живеем като микроби на естероиди... При теорията за "Големия взрив" често се казва, че ако Големият взрив беше истина, щеше да е нещо подобно на огромна експлозия и огън в книжарска печатница, където правят книги и след като пожарникарите изгасят огъня и пушекът се разнесе, изведнъж и спонтанно да се окаже, че събитието е подредило на пода пълен комплект на Енциклопедия Британика.

Е, аз съм толкова стар, че някои от вас може да кажат "Какво е това енциклопедия?"... За тези от вас ще кажа, че е все едно в сървърното отделение на централния офис на Националната агенция по отбраната да избухне пожар и взривът да сглоби най-мощния и най-бързия супер компютър по средата на стаята.

Говорим за ентропия. И за нарушаването на ентропията при факта на тази реорганизация. Така че ТРЯБВА да има нещо, което да противостои на силите на ентропията. Да реорганизира вселената отново, за да роди всичко това, което виждаме, на живота, който е, така да кажем, най-висшето ниво на не-ентропия.

[ДеМео]: Ето представяне на провлачен етер. Можете да гледате това по два начина. Етерът се движи бързо на големите височини и по-бавно близо до морското равнище. Това може да се случи поради движението на Земята ПРЕЗ етера, тъй като според теорията той е статичен, и така стигаме до статичен, но провлачен етер.

Или може да се разглежда така, все едно движението на Земята и движението на етера са скачени. Един вид, че движението на етера бута нещата в своята посока - има малко субстанция и привежда материята в движение. Етерът се движи и Земята плава - както казва Райх, плават като топки в океана, който се движи от течението. В този случай скоростта на етера по повърхността на Земята  ще е относително ниска. Като един вид остатъчна скорост.

Всичко, което разглежда етера така, сякаш има някакво материално качество, ще предположи по-бавната скорост като нещо присъщо на природата му.

[ДеМео]: Това е моето представяне, основано основно върху работата на Милър. Милър показва, че съществува такъв етерен поток нагоре - от областта на Южния полюс до областта на Северния полюс... до Северната еклиптика всъщност. Малките хиксчета са интерферометричните устройства. Схемата показва как с една конфигурация етерът ще бъде засечен с голяма скорост, а в друга конфигурация, където Земята ще представлява блокиращо тяло... в такъв случай етерът не може да мине през Земята, ще трябва да мине около нея, в противен случай силите на триене няма да го позволят... Така че на едно място се засича ниска етерна скорост, по-висока етерна скорост на други места. Това е една малка мистерия за хората, които все още се придържат към старата теория за статичен и нематериален етер (която се корени в Нютоновите идеи).

Всички тези идеи и дискусии са били до голяма степен изтрити и заличени от модерното мислене.

[λ]

[ДеМео]: Това е моето заключение... не е моят "модел"... Декарт е говорил за вортексна етерна теория през 1700-те години и че има етерен вортекс, идващ към Слънцето от външните планетарни предели и това подрежда нещата в спирална форма. Точно както наблюдаваме спирални галактики, но в този случай слънчева система. И ако се замислите за центрофугичните сили, че придържат нещата... ние до сега казваме, че гравитацията го прави, нали? Така че какво е гравитацията? Ако се опитаме да опишем гравитацията, трябва да кажем "действие от разстояние", чували ли сте този израз преди, а? Е, какво означава? На практика означава "Не зная", това означава.

Как нещо ще действа от разстояние? Без механизъм?

Един гравитационният етер, със себепривличащо качество... нещо, което Райх е твърдял и мисля, че разчиства много от мистериите.. стигаме до този центрофугичен поток, който противодейства на центробежните сили, които по принцип карат нещата да се разпръскват.

ЛаСейдж (LaSage) е имал идея - че съществуват БУТАЩИ гравитационни сили, както ги е нарекъл. Което е близо, освен това, че теорията му е малко механистична, няма я концепцията за вортекса в нея и говори за частици "гравитони", които никой до сега не е откривал изрично. Затова Райх е човекът, който според мен го е напипал най-правилно. Той има книга, "Космическо суперналагане" (Cosmic Superimposition), на която, според личното ми мнение, трява да гледа като "Сидериалният вестоносец" (Sidereal Messenger) на Галилео, наистина е толкова проникновена. А и е една от причините, поради която изгориха книгите му.

Бележка от преводача: Когато Райх е арестуван и осъден от Американската Агенция по храните и лекарствата на затвор, американската полиция струпва купчина от книги, записки, папки и документи на улицата пред лабораторията му и ги изгаря. Унищожени са 6 тона научни изследвания. Събитието се цитира като един от най-лошите случаи на цензора в историята на САЩ. Някои от книгите му оцеляват благодарение на това, че са били издадени приживе, както и в други държави. Днес книгите на Райх могат да се намерят на този сайт: http://www.wilhelmreichtrust.org/books.html.

[ДеМео]: А ако разгледате движенията на планетите... Първо... визията за движението на планетите, което ще откриете в учебниците по астрономия, още в първата глава казват, че етерът не съществува, това е даденост... но след това ви показват орбитите на планетите на плоска равнина. И това работи доста добре, когато трябва да се опишат определени видове движения и изчисления и тн., но в действителност Слънцето се движи през космоса, а Земята и всичките други планети се вихрят около Слънцето, докато се движи. Така че, както казва Райх, това са спирали с отворен край.

Ако космосът е тотално празен, ще последва едно голямо "И какво от това..." Космосът е празен, няма среда, няма взаимодействие със среда, и тн. Но ако космосът има субстанция и енергия, сега изведнъж сме изправени пред идеята за едни променливи ефекти върху Земята, докато се движи през космичното съдържание.

[ДеМео]: Въртене на Земята по оста й - приблизително 1670 км в час или около 0.464 км в секунда при екватора;
Въртене на Земята около Слънцето - 30 км в секунда;
Слънчевият полет през галактиката (пътя на Слънцето към звездата Вега) - 200 до 300 км в секунда;

Дотук, ако вървим по теорията за статичния етер, тези цифри ще предполагат една сравнително висока скорост на етера. Очакват да измерят 200 до 300 км в секунда... никой не е измерил това всъщност, не и категорично.

Движението на Слънцето в посока звездата Вега - е изместено с около 60 градуса;

Нетните спираловидни движения са променливи:
Максимална скорост - на 2 юни;
Минимална скорост - на 2 декември,

...но само когато ги разглеждате в спирална форма! Ако разглеждате тези движения в плоско-равнинна форма, тогава законът на Кеплер ни казва, че при перихелия (когато Земята и планетите са най-близо до Слънцето), скоростта е по-висока. При апехелия, на външния край на орбитата, там скоростта е по-ниска. Значи имаме по-висока по-близо, и по-бавна по-далеч навън.

Само че в спиралната форма е точно обратното! Точката "А" е перихелият и при нея планетата се забавя. Така че се нуждаем от нова математика, която да се разработи по този въпрос. Никой все още не е направил това, защото... Милър беше изтрит, той всъщност се сети за скоростта на етера за тези неща... и неговите скорости не са в съгласие с Кеплер (което си беше мистерия по негово време), но СА в съгласие със спиралната форма, за която Райх е говорил. Ще се върна на това.

[ДеМео]: Относно самите действителни експерименти, още през 1977г съставих цял списък с етерни експерименти. От Майкълсън, от Майкълсън-Морли, от Морли-Милър, от Рейли... вижте всичките тези различни експериментатори, чак до 1950-те и 1960-те години и вижте (в дясната колонка) заключенията им за това дали са били в съгласие или в несъгласие с по-материалното схващане за етера, което Дейтън Милър е засякъл. Забележете, че има и шаблон - ако са предполагали статичен етер (лявата колонка), никога не са стигали до положителни резултати (потвърждаващи предположението). Всичките предположения са или отрицателни, или въпросителни. Но ако се предположи, че е налице динамичен етер в движение, тогава резултатите им са или отворени въпроси, или положителни.

Това е разликата в интерпретациите на тези експерименти, която толкова системно се пренебрегва.

[ДеМео]: Майкълсън е бил първи, той е изобретил интерферометъра. Един светлинен лъч се разделя, след което се събира отново. Не мисля, че наистина има нужда да описвам как работи интерферометъра, освен в най-общ смисъл.

Вземате един светлинен лъч, той удря едно полу-посребрено огледало, което го разделя на два лъча, отиващи в перпендикулярни посоки. След това двата лъча се отразяват от огледала, след което се връщат до оригиналния източник, където има същото или пък различно полу-посребрено огледало. То ги комбинира обратно в един лъч, слага се телескопична леща и лъчът се гледа през нея.

И когато се гледа през нея, се виждат шаблоните на интерференция между двата рекомбинирани лъча.

Сега... Ако завъртим това устройство... Всъщност, първо, ако НЯМА етер, тогава скоростта на тези лъчи, отиващи навън и обратно, ще бъде идентична, при положение, че дължините на пътищата, които изминават, са сащо идентични. Ако няма етер, или пък ако етерът е тотално неподвижен, тогава скоростта на светлинните лъчи ще е една и съща.

Но ако завъртите уреда и получите разлика в скоростите - единият лъч се връща по-бързо от другия, тогава се получава изместване на тези шаблони, когато се гледат през лещата, те се изместват наляво или надясно. И на база степента на изместването може да се изчисли промяната в скоростта на светлината, а от нея - скоростта на самия етер.

И това ще се случи, ако етерът, да кажем, протича през тази стая от ваше дясно наляво, представете си че има етерен вятър, който духа в тази посока. Интерферометърът, когато се завърти в тази посока, тогава единият лъч ще излиза навън и ще се връща обратно, а другият ще се пада странично. Оказва се, че на онзи, който излиза навън и се връща обратно, му отнема повече време, отколкото на онзи, който прави същото странично спрямо вятъра. Ако се завърти отново, тогава ще се измери максимална скорост на етера в тази позиция, после минимална скорост на етера в следващата позиция, в по-следващата (с гръб към първата) отново ще покаже максимум етерна скорост, и по-по-следващата (с гръб към втората) ще покаже, отново, минимална скорост. (Представете си въртене по часовниковата стрелка или обратно, като се редува максимум, минимум, максимум, минимум, подобно на квадрантите в координатната система, бел.прев)

Така че, тези експерименти са разобличавали нещо, което е било доста важно.

[ДеМео]: Майкълсън и Морли всъщност са подобрили оригинално изобретения от Майкълсън експеримент. В документа си от 1887г той казва, че инструментът е работел добре, но е бил податлив на вибрации и други видове механични проблеми. Тогава двамата заедно с Морли направили това подобрено устройство (на картинката вляво). Това представлява голям каменен блок от пясъчник, плаващ във вана с живак, поставен е върху дървен поплавък... В днешно време хората откачат, като се заговори за живак... Та този голям каменен блок е можело да се завърти без никакво триене - ако се завърже малко конче за него, можете да го приведете в движение и веднъж след като се задвижи, ще продължи да се движи цял час или повече, изцяло от собствената си инерция.

На схемата се вижда, че са имали множество отражения, отиващи напред-назад по двете ръце на интерферометъра, което създава път от 22 метра. Много по-дълго разстояние за светлинния лъч от оригиналния експеримент на Майкълсън. И както казах преди, провели са го за 4 дни, 6 часа и само 36 завъртания на ентерферометъра. Важно е да се отбележи, че е имал тежко, дървено покритие и се е намирал в тухленото мазе на сградата по физика на училището "Кейс" (в Кейс Уестърн Резърв) в Кливланд, Охайо. Имам снимки на мястото, това е една МАСИВНА сграда. Интерферометърът е бил в мазето, сложили са ми дървено покритие, за да се контролира температурата.

И имали много малък резултат... Е, не трябва така да се изразя, по-скоро добили ПО-БАВЕН резултат, отколкото били очакванията според теорията за статичен етер. Резултатът им бил от 5 до 7.5 км в секунда. Те очаквали нещо от типа на 200 до 300 км в секунда за скорост на етера. Ако сте физик, цялата ви система от вярвания се основава на това, че трябва да получите 300 км в секунда, или нищо! Те погледнали резултата от 5 до 7.5 км в секунда и казали "Оф, това незначително!".

Само че ако аз ви кажа, че имам устройство, което може да се движи през въздуха със скорост от 5 км в секунда, очите ви ще изкочат, нали? 5 км в секунда е доста бързо! За да изпратите обект в Земната орбита, се нуждаете от скорост 11 км в секунда, това е изходната скорост от Земята. Така че говорим за значителна част от скоростта на ракетите, с която напускат Земята. Това са получили в този техен първи експеримент, което в последствие било отбелязано като "НУЛА". Което значи НУЛЕВ резултат. Тоест въобще никакъв резултат.

А това не е вярно.

[ДеМео]: Можете да отидете в оригиналния документ от 1887г и там в действителност ПИШЕ, констатира се това, много изрично. И това, което намирам за много интересно, е че те РАЗПОЗНАВАТ този въпрос... това, че Земята завлачва етера със себе си. И в същия точи документ от 1887г написали: "Съвсем възможно е получената скорост в момента на наблюдението да е била малка... Следователно експериментът ще се повтаря на интервали от три месеца и така ще се избегне всяка несигурност". И продължават: "... дори при умерени разстояния над морското равнище, на върха на изолиран планински връх например, относителното движение може да бъде доловимо от апарат като използвания в експериментите... покритието трябва да бъде от стъкло или да е премахнато".

Това което казват там е много важно... Казват, добре, проведохме този експеримент, в замето, с дървено покритие за контрол на температурата, НО... ако го качим високо в планината и махнем цялото покритие, за да позволим светлинните лъчи да са напълно изложени на атмосферата и на какъвто и да е етерен вятър там, това ще даде много по-голям резултат. И са били прави.

Майкълсън и Морли така и не направили този експеримент, за нещастие... Никой не го е направил в продължение на много години, докато не се появил Дейтън Милър и не повдигнал въпроса отново. Нека обобщим:

[ДеМео]: Леко положителен резултат ~ 5 до 7.5 км в секунда;
Широко кривоинтерпретиран като "отрицателен" или "нулев" резултат, което НЕ Е правилно!;
Не са засекли статичния етер на Нютон, който предвижда 200 до 300 км в секунда;
И това оставило отворената възможност за провлачен от Земята етер или динамично, путащо етерно течение.
Доста ясно изглежда, че каменната сграда на училището и дървеното покритие са блокирали етерния вятър, което се дължи и на подземната локация, какот и на ниската надморска височина (по-малко от 200 м).

[ДеМео]: Сега се появява Морли. И Милър. Майкълсън до голяма степен се отказва от експериментите с етерния вятър... поне до много по-късно. Но през 1903 до 1904г Дейтън Миръл, със свежото лице на дипломиран студент от Принстънския университет, се хваща на работа с Морли, който тогава е професор по химия в близкия университет "Уестърн Резърв"... Училището и университета в по-късните години се сливат и приемат комбинираното име, университетът все още съществува и там можете да видите репродукция на инструмента, който ползвали Майкълсън и Морли, изложен е на показ в главната зала. Когато посетих мястото всъщност ми разрешиха и достъп до архивите на Дейтън Милър и Майкълсън, и Морли и можах да разгледам много интересни неща.

Инструментът, построен от Морли и Милър (горе), бил по-голям. 64 м дължина на светлинния път по 4.3-метрови ръце, разположени на кръст. 4.3 метра е уважителна дължина... от тук до стената... доста големичък инструмент! И това нещо също е било поставено във вана с живак и също се е въртяло.

А едно от най-успешните неща от експериментите на Морли и Милър е от 1905г, когато построили... качили инструмента на върха на хълм до уличището "Кейс"... това е в Клийвланд, Охайо, така че не е зона с висока надморска височина... но все пак го качили на 287 м надморска височина и там всъщност измерили 8.7 км в секунда.

Това било от мащаба на първия самолетен полет на братията Райт. Било голямо събитие... но било ТОТАЛНО игнорирано от пресата, било тотално игнорирано и от науката, все едно е "поредното голямо твърдение". Така че... така си остава в историята, игнорирано. Минали много години след това, преди да се чуе за каквито и да е сериозни изследвания относно това търсене. Първата Световна война настъпила, хората се насочили към други видове изследвания.

[ДеМео]: Чак през 1921г Дейтън Милър, вече председател на Физичния отдел то училището "Кейс" отново отворил въпроса. Всъщност, самият лорд Келвин го е окуражил и помолил отново да се заеме с въпроса и... той имал контакти в Хейл... ох, малко се обърквам... На хълма Уилсън, има голяма обсерватория там, мисля че се казваше обсерватория "Хейл"?

Бележка от преводача: Обсерватория "Връх Уилсън", измислена и основана он Джордж Елъри Хейл. Надморска височина 1740 м.

Та той имал контакти там и ги помолил, дали било възможно да занесе интерферометъра там, на тази много голяма височина и да проведе експеримента изцяло наново, в специална сграда с прозорци навсякъде в периметър около пътя на светлинния лъч, като се ползват стъклени панели, които да предпазват самия лъч.

Направил всичко това, ето го завършеният му интерферометър (на картинката), можете да видите стъклените панели около светлинния лъч на интерферометъра, отдолу е ваната с живак. И така го били инсталирали, че когато това нещо се въртяло, правело електрически контакт на 16 различни интервали, в кръг, и засе задействал звънец. Така човекът, който обикалял заедно с телескопа, в тези моменти отчитал изместването на светлинния шаблон и някой друг го записвал.

През тези години той направил 2000 наблюдения (от 1921 до 1926, плюс работата му с Морли). За сравнение, Майкълсън-Морли експериментирали 6 дни. Сравнете труда за експериментиране в продължение на 6 дни и труда върху 2000 наблюдения за 5 години експериментиране. Когато отворите учебниците по физика, навсякъде се споменава "Майкълсън-Морли, Майкълсън Морли...", повтаря се "Майкълсън-Морли..., Не... Не... Нула!... Нула!...", винаги едно и също послание. А Милър? Те дори не говорят за него! Напълно е изтрит от историята. Въпреки че е разполагал с тази великолепна база данни.

12 000 завъртания на интерферометъра, на връх Уилсън, 1750 метра, за да се преодолее ефекта на провлачване...

[ДеМео]: Изпробвал инструмента си в лабораторията си в Клийвланд за топлинни ефекти и открил, че да - ако една от ръцете на интерферометъра се облъчи с жега от параболичен нагревател, това ще накара ръката леко да се издължи и това ще промени изместването на шаблоните на светлината, така че температурата била фактор... Но той определил в КАКВА СТЕПЕН била фактор, и освен това определил методи за преодоляването на фактора й. Така че, на снимката виждате монтирани коркови панели, върху стоманени ръце, виждате стъклото върху светлинния път и мисля, че може да се видят листите лека хартия, с които е покрил стъклата. Открил е, че хартията върху стъклата не възпрепятства потока на етерния вятър по някакъв значителен начин.

Така, определил системна скорост от приблизително 10 км в секунда (с ниска стойност 9 и нещо и висока стойност 11 и нещо).

[ДеМео]: Направил това през четири различни сезона от годината. Не бива да казвам, че показанията са ТОЧНО свързани със сезоните, но е отбелязал четири различни максимума през годината, така че е имал много добра база данни, от която да се пресметне нетния етерен вятър. Ето обсерваторията "Връх Уилсън". Вдясно е първото му помещение за тестове, върху хребет, откъдето всичко е видимо, локацията се намира някъде зад телескопа от първата картинка. Долу е къщата за интерферометъра, която построил, можете да видите, че има ПЛАТНИЩА като защита за светлинния път, върху къщата опънали палатка, за да я засенчат от топлинните ефекти и слънцето.

Когато провеждали експериментите, отивали там за около 10 дни. Правели наблюдения веднъж на всеки час за период от пълни 24 часа. И правели това в продължение на 10 дни. Така че добивали добра база данни за един определен пик, след което правели същото в четири-пет пъти, но най-добрите резултати добивали в тези сезонни пикове.

[ДеМео]: Тук можете да видите един от листата с данни. Всичко това е направено преди ерата на компютрите. А вдясно са резултатите от различните пикове. Не очаквам от вас да разбере какво означават, освен ако вече не сте образовани в етерните методи, но в книгата си давам пълно обяснение какво всъщност показват тези графики, как са били извлечени и какво означават.

[ДеМео]: Тази би трябвало да я схванете. Известна ви е разликата между сидериалното време и цивилното време. Милър организирал данните си според сидериалния час, защото говорим за нещо, което идва иззад фона на космичното пространство, от галактическите координати... а не нещо, което върви по обикновените координати на часовника ви, който показва изгряването и залязването на Слънцето. Сидериалният ден е с около 4 минути по-къс. Затова звездите, които виждате днес в полунощ, ще са различни от онези, които ще видите в полунощ след шест месеца.

Когато данните се организират според седиралното време, се вижда, че има шаблон. Когато се организират по цивилното време - няма шаблон. И ТОВА е доста значително. Това показва, че тук има някакъв истински космически компонент в тези открития.

[ДеМео]: Това е нещо, което ви показах по-рано. Тези хиксчета са на височина горе-долу като връх Улсън (1750 м). Когато интерферометърът бил поставен на локацията на първото хиксче, се вижда, че етерът има висока скорост, изложен е на етерния вятър, който идва почти хоризонтално (от едната посока на компаса към другата). Тук, на третото хиксче, самата Земя заветря интерферометъра от етерни ветрове, така се вижда по-ниската скорост на етера.

И това виждате горе. Максимална скорост в 5 часа, сидериално, и минимална скорост 17 часа, сидериално. Това е доста близо до координатите на еклиптиката, които ще ви покажа след минутка.

[ДеМео]: Тук са азимутните замервания, които са интересни.

Бележка от преводача: Азимут е ъглова мярка в сферична координатна система.

Ето (долу) ви средната стойност на сидериалното време (5-тия час и 17-тия час са двете места, където графиката пресича пунктирния лъч, бел.прев). Смисълът тук е, че нетната стойност сочи в посока, която е с 23 градуса и 75 секунди изместване от еклиптиката и има вариация в продължение на сидериалния ден. Този показател, 23.75, е доста близо до 23.5 или 23.4, което е мярката на наклона на нашата Земна ос.

Така че, ако говорим за един материален етер, който предвижва Земята през космоса... както и цялата Слънчева система... възможно ли е - повдигам този въпрос - Възможно ли е наклонът на Земната ос да е вид реакция на това? Виждате как започват да се появяват връзки с други интересни въпроси, утаяващи се именно от тази теория за динамичния етер, която идва от изключителния труд на Милър.

И ТОВА, между другото, е запазената марка на добрата теория - една добра теория ни води в посоки, които обясняват нещата, и след това обяснява други неща, които не се сещали, че ще обясни. Това е белегът на добрата теория. Лошата теория обяснява ВСИЧКО, само че не може да предвиди едно единствено нещо. Както Попър би казал, "това не е погрешируемо", с други думи, не можеш да направиш предвиждане и после да се докаже, че е грешно. Всеки път имаш обяснение за това защо предвиждането не е било вярно.

[λ]

[ДеМео]: Както виждаме тук... Сезонната промяна в скоростта.. експериментите на Милър показват 9.3 км в секунда близо до тази точка "А", който е най-бавният минимум на скоростта, а най-високите отчитания, 10.1 и 11.2 км в секунда, са по-близо до теоретично най-високата скорост. Той НЕ Е направил експериментални замервания близо до декемврийската минима и юлската максима. Което е за нещастие, защото, ако го беше направил, аз чувствам, че може би щеше да получи възможно най-ниските и възможно най-високите замервания.

Така че има още много отворени въпроси, които остава отново да бъдат тествани в модерната ера.

[ДеМео]: Когато Айнщайн за първи път чул за предварителните данни на Милър от първите му експерименти на връх Уилсън, той писал на колегата си, Робърт Миликан (Robert Millikan), и казал,

"Вярвам, че наистина открих връзката между гравитацията и електричеството, ако се предполага, че Милъровите експерименти се основават на фундаментална грешка. В противен случай, цялата Теория на относителността се разпада като къща от карти."

Алберт Айнщайн до Робърт Миликан, юни 1921г

Това е честно признание. Рядко е правил това признание публично, обаче. Ето и друго! До 25 юли Милър всъщност вече бил направил три от четирите основни пикове от експериментите на връх Уилсън. Най-важните са онези, правени за десет дни на почасова база... Айнщайн казва:

"Мнението ми за експериментите на Милър е следното... Ако положителният резултат се потвърди, тогава специалната теория на относителността, и заедно с нея и генералната теория на относителността, в настоящата си форма, ще са невалидни. Experimentum summus judex. Само еквивалентите на инерцията и гравитацията ще останат, обаче те ще трябва да водят до една значително различна теория."

Алберт Айнщайн до Едуин Слосън (Edwin E. Slosson), юли 1925г

Както той много ясно казва - Експериментът трябва да бъде последният съдия. Е, Айнщайн е бил теоретик, той не се е занимавал с експерименти. Поне аз не знам за такива. Той е бил от онези хора, които са записвали неща, почесвали са се по брадата и после пак са записвали неща. Много теория е направил... за някои негови теории се твърди ,че са потвърдени... но... както казвам в книгата си, неща като четвъртата промяна на перихелиона на Меркурий и огъването на звездната светлина в близост до Слънцето - тези имат МНОГО ДОБРО обяснение с космичния етер. Сега тук ще ми отнеме известно време да го обясня, може би ще се опитам накрая при въпросите...

[ДеМео]: И така - потвърждение на резултатите на Милър, нека поговорим за това.

Майкълсън-Пийс-Пиърсън - адвокати на Айнщайн, работещи с Майкълсън на връх Уълсън, отишли да видят с очите си... ТВЪРДЕЛИ отрицателен резултат, но всъщност получили положителни резултати... ще ви разкажа за това ей сегичка.

Кенеди-Торндайк, 1932г - потвърдили, че получили замерване на много добра скорост, но казали, че данните не срещат очакванията за статичния етер, така че обявили отрицателен резултат.

Роланд ДеУит - учен в Белгия, който открил някакъв вид сидериален шаблон в данните, някакъв цикъл от 17.5 сидериални часа във вариациите.

Морис Елей - Нобеловият лауреат, направил повторен анализ на данните на Милър и открил НОВИ структурирани шаблони в тях.

Юри Галев - експериментален учен в Украинския Институт по радио физика, член на Академията на науките на Украйна, той също направил някои от най-добрите експерименти, но всъщност с много по-малко устройство... нещо, което може да се направи от който и да е тук, стига да се придържате към протоколите. Можете да повторите експериментите му. Аз самият се надявам да направя в това в даден момент. Неговите резултати, цитирам, "потвърждават резултатите на Милър чак до подробностите". Експериментите му са публикувани през 2000 и 2001г. Един от кспериментите използва радио вълни... другите използват стандартна оптична интерферометрия.

Хектор Мънира в Богота, Колумбия - най-високата надморска височина в етерните експерименти, замерил някъде около 18 км в секунда скорост на етерния вятър. С него между другото имаме малък спор, той казва, че това са 300 км в секунда, аз му казвам, че математиката му е грешна, защото използва ПРЕДВИДЕНА стойност на по-горните нива... но е ПОНЕ 18 км в секунда, което е ОТВЪД нужната изодна скорост, за да се изстреля нещо в орбита.

Реджиналд Кейхил в Австралия направи експерименти с оптичен кабел! Опънат в лабораторията му... И скоростта на светлината, движеща се през оптичния кабел, показвала тези вариации! И то със същия сидериален вектор, за който говорил Милър - вектора на 17-те сидериални часа. И това е революционно, защото показва, че етерът може да проникне в оптичния кабел и да влияе на скоростта на светлината в прозната материя. Това е доста интересно. И това са сравнително скорошни неща!

Рита Бърнаби от Проект "Гама", планината Гран Сасо (Gran Sasso), Италия. Експериментите й показват, че вятър от тъмна материя има изменения... Сега, тя НЕ Е етерен теоретик, тя вероятно ще реагира зле на етерната теория, но въпреки това... учените, които прокарват теорията за тъмната материя, не харесват резултатите й! Защото не би трябвало да има "вятър", не трябвало да има "вятър" в тъмната материя, нали така... няма смисъл в това.

И разбира се подобните феномени на Райх, Пикарди, Франк Браун... и други.

[ДеМео]: Ето експеримента на Майкълсън-Пийс-Пиърсън, 1928г. 52 метра светлинен път, също будещ уважение инструмент... само че го сложили в металния купол на обсерваторията на връх Уилсън, и то в мазето му. Обсерваторията има ОГРОМНА бетонна основа, като бомбоубежище, това е основата за големия метален купол и за големия телескоп, дълъг над два метра. Та те сложили инструмента под земята в тази бетонна постройка.

Затова и получили занижен резултат - 20 км в секунда със същата вариация през сидериалния ден. Само че... това не са очакваните 300 км в секунда на Нютоновия статичен етер, следователно експериментът не потвърждава очакванията. Отхвърлили собствените си резултати.

А по онова време Майкълсън вече е бил много болен човек, ума от рак и от сърдечни удари. Здравето го удря доста лошо през около 1930г. А пък Пийс-Пиърсън и двамата били последователи на Айнщайн, така че те упражнили основното влияние при написването на доклада, който мисля, че беше публикуван в списание "Природа" ("Nature").

[ДеМео]: Кенеди-Торндайк... Тежки метални щитове, положителен резултат - 24 км в секунда - само че... не били 300 км в секунда, както се очаква за Нютоновия статичен етер, следователно докладвали "Без резултат".

"С оглед на относителните скорости, достигащи хиляди км в секунда [това е било ново, хиляди?, откъде ли е дошло това?], съществуващи сред космическите мъглявини, това не може да се счита за повече от един ясен нулев резултат".

И този вид изказване се открива сред цялата литература - из цялата литература по физика и астрофизика. Също така искам да подчертая разликата между емпиричната астрономия и теоретичната астрофизика. Фактите, установени от емпиричните астрономи са валидни, годни и винаги ще бъдат с нас. Но теориите на астрофизиците? Ето там лежи проблема. При теоретиците. А те винаги гледат отгоре на нещата, все едно архитектът е разпънал плановете си, а онези с фактите са просто строители, които строят сградите и заслужават презрение. Все едно, просто изтриваш това от плана, променяш онова и им го подхвърляш, а те трябва да се хванат за главите и да възкликнат "Господи!" и да се справят със ситуацията както могат...

Говорим за вечната вражда между теоретиците и емпиричните учени. Би трябвало да отдаваме доверието си на умпиричните учени, защото те ни дават строителните тухли, от които са построени теориите ни. Но както казва Томас Куун в писанието си "Структурата на научните революции", "парадигмите могат да се променят, при който случай структурата се разпада и се озоваваме сред купчина тухли, които трябва да подредим в нова теоретична структура".

[ДеМео]: Юри Галев, интересен човек, много и-мейли съм си разменил с него. 1998-1999г, проучване с радио вълни на 37 гигахерца. Няколко години по-късно показва и експеримент с оптичен интерферометър, казва, че "потвърждава Милър чак до подробностите". На първата снимка го виждате до една от радио-честотните антени за експеримента.

[ДеМео]: Оптичният му интерферометър е доста малко устройство! Използва два светлинни лъча в една и съща посока. Поради това, за разлика от това да са кръстосани или да са в противоположни посоки, изместването на шаблона може да е в по-голяма степен... доколкото разбирам. Поради това е бил в състояние да направи добро замерване с по-малко и по-компактно устройство.

Сложил е някакво картонено покритие и го е боядисал бяло.

[ДеМео]: Ето и графиката от радио-честотния му експеримент (първата горе вляво), отразява се от една висока сграда и от друга висока сграда, но разположени на различни надморски височини. И по начина, по който радио лъчът е интерферирал със земната повърхност, това ще покаже вариация.

Всичкото това нещо не било очаквано по логиката на класическата теория. Тази вариация имала периодичност в себе си, която е същата като периодичността в резултатите на Милър.

Виждате оптичното му устройство на другите графики. Оптичното му устройство е интересно! Става дума за ПОВЕЧЕ от това и двата светлинни пътя да са в една и съща посока! Един от лъчите е обгърнат от метална тръба. Другият е отворен към въздуха. Металната тръба също е отворена, може да се погледне през края й, лъчът минава през нея.

Когато това устройство се ориентира по посока на етерния вятър, етерът минава ПРЕЗ тръбата без никакъв голям проблем, и освен това влияе и върху отворения светлинен път. В този случай двата светлинни пътя демонстрират идентична скорост.

Когато устройството се ориентира перпендикулярно на етерния вятър, сега металната тръба блокира етера и така лъчът в тръбата демонстрира различна скорост спрямо лъча, който е изложен на открито. Така че, в този случай, той приема идеята за провлачения етер, включва нов дизайн за своя интерферометър и получава резултат.

Това имам предвид, като казвам, че етерът ни дава някои интересни възможности за нови линии на изследване. Защото заради експериментите като този на Галев виждаме, че етерът има субстанция и следователно ако бъде блокирана, може би може да бъде провеждана? А ако може да бъде провеждана, може би от нея може да се извлича енергия по начин, който в друг случай не е очевиден? Трябва да имаме това наум...

Галев открил освен това, че когато устройството се обърне от едната позиция в другата, трябва да се изчака няколко секунди... защото има инерционен период. Например, ако от блокирано състояние се премине към отворено състояние, на етерът му трябвало известно време, за да се прокара през тръбата! Това не е ли интересно!? Ето това е едно ново откритие! А когато се мине отново в блокирана позиция, на етера пак му трябва малко време, за да изпадне в застой в тръбата.

[ДеМео]: Той казва, че етерът се държал като "кинематичен газ с екстремно ниска плътност". това всъщност напомня на нещо, което Лоурънс каза преди години. Той каза, че етерът бил газообразен по природа, с много ниска плътност. Така че старите хора от 1900-те, с етерния вятър, са разполагали с концепциите... но просто са били изправени пред редица други препятствия.

На най-горната графика са данните от оптичния експеримент на Галев в един точно определен ден. На долната (втората) графика е радио-честотния му експеримент в същия точно определен ден. А на най-долната графика са данните от оптичния експеримент на Милър за "августовския му пик"... не разполагаме с действителните му експериментални резултати ден по ден. Но тук виждате, че има сходства по отношение абсолютната стойност на етера - тя е най-висока в този период от пет сидериални часа.

Галев е представил планово и надморската височина за всичките тези различни експерименти (вдясно). Показва, че има една горе-долу линейна зависимост в логаритмичната таблица на скоростите.

И всичко това е документирано! Публикувал е резултатите си в журнал на име "Пространство-времето и субстанцията", представлява английски превод на руските и украинските му документи. За нещастие е преведено на УЖАСЕН английски. Трябваше да прочета три-четири пъти, за да разбера какво пише и все още има няколко неща, които не разбирам относно радио-честотния въпрос...

За нещастие обаче, когато руснаците нахлуха в Украйна, и-мейлът му притихна, не знам какво се е случило. Предполагам, че все още е жив някъде и че е избягал на някое друго място, просто не зная какво може да става.

Всъщност някой от вас тук знае ли къде може да е Юри Галев?

[Глас от публиката]: А къде е работил преди това?

[ДеМео]: В Карковския институт по радио-физика (O.Ya. Usikov Institute of Radio Physics, Kharkov, Ukraine). Да... трябва да пиша на главните хора там, но... още не съм го направил.

[ДеМео]: Проучването на Рита Бърнаби, всичките тези върхове и спадове и годишни вариации на скоростта на "вятъра от тъмна материя". В дясно виждаме, че е отчела скорост 220 км в секунда... [честно казано не зная какво представлява това], тя е един от хората, на които съм писал, но от които така и не съм получил отговор. Не е като едно време, когато бях университетски професор. Тогава веднага виждаха името на университета около името ми и бам, веднага ми отговаряха... Като частен изследовател е наистина много по-трудно.

[ДеМео]: Нека погледнем Райх. Как се справяме с времето? 16 минути? О... трябва да побързам, за да имаме малко време за въпроси.

Райх открива синьото сияние от синята космична енергия, излъчвана от хора и микроби, с която също така може и ад се зареждат. Освен това е твърдял, че тази енергия е лишена от маса.

Долу вдясно виждате фотография на експеримент със семена, който проведох в моя институт. Резултатите от този официален експеримент са публикувани. Виждате, че когато покълнете семена в акумулатора на оргон, получавате растежа вляво. Контролната група е вдясно. Покълването е проведено по едно и също време, и двете групи бяха поставени в стабилна картонена кутия, нищо повече (едната в акумулатора).

[ДеМео]: Книгата на Райх, "Космическо супер-налагане". Все още можете да си закупите използвано копие за под $100, колекционерски предмет е. Но освен това е и преиздадена и комбинирана с втора книга, която е написал, "Етерният Бог и Дявол". Можете да получите и двете в едно и също издание, силно го препоръчвам. Както и собствената ми предстояща книга.

Райх защитава тезата, че спиралното формиране, което се наблюдава както при ураганите, така и при галактиките, е част от един и същ въртящ се вълнов феномен на оргона.

[ДеМео]: Тук в неговия труд можете да видите концепциите за сливането на супер-наложените потоци на оргонна енергия и движенията, които се създават от това.

А гравитацията... за гравитацията ние сме свикнали да казваме, "Това е нещо, което дърпа нещата "надолу". Ами, тя всъщност не го прави... Колко време ми отне, за да кажа, че тя всъщност не го прави? Около секунда? За тази секунда ние с колко километра се предвижихме? Земята заедно с въртенето си изминава около 30 км в секунда, нали така? Значи... преди 30 км аз започнах да го изговарям това. Ако бях пуснал предмет тогава, този предмет щеше да падне "надолу". Но в действителност той е паднал по един дълъг диагонал надолу, една крива по-точно, дълга 30 км.

На дефакто е един вид стара теория на относителността в стила на Галилео. Която също е била забравена и изтрита от историята... Старостилната Галилеова относителност управлява всички тези въпроси, които Айнщайн по-късно си присвоява, поне в общата си теория. Тези въпроси имат много по-прости обяснения, водейки се по старостилния здрав разум и логика, което води до появата на старата класическа теория за етера.

Райх е бил именно на този път, разбирал е всичко това и е писал за това. Писал е за проблема с Кеплеровите интерпретации на спиралните движения и диаграмата на картинката е от книгата му.

[λ]

[ДеМео]: Това може да сте го виждали, а може би не. Повечето хора не са. Това е било проект на НАСА - сателит, който трябвало да направи снимки на магнитосферата на Земята. За нещастие, магнитосферата не изглеждала така, както би трябвало да изглежда! Така че те погребали данните... Но все пак това са удивителни снимки. Това са оригиналните снимки в ултравиолетова светлина и изобразяват онова, което вече наричат Земната плазмо-сфера.

Има уебсайт, от който можете да си свалите тези неща. Но аз потърсих навсякъде из архивите им данните за тези неща и открих, че в действителното движение на това нещо (вляво)... то ИДВА от външния космос и в крайна сметка се увива около Земята. Така че има нещо там в космоса, идва от разстояние и се усуква спирално около планетата. Това не съвпада с никоя съвременна астрофизична теория, но ето го - можете да го видите с очите си. И поне в някои случаи се движи ПО-БЪРЗО от скоростта на въртене на Земята. Така че НЕ Е някакъв вид отделяне на флуид или нещо такова. Не - това е нещо, което се движи в същата динамична посока, в която се движи и Земята. И това е единственото, което съм виждал от космическата програма, което говори по много директен начин по въпроса.

Но както казах, това е почти погребано.

Бележка от преводача: Официален сайт на НАСА, "Плазмосферата на Земята", 31 януари 2001г - https://apod.nasa.gov/apod/ap010131.html
Списание "Наука", данните около снимките на Земната магнитосфера, направени със снимковия сателит - https://science.sciencemag.org/content/291/5504/619/tab-figures-data

[Глас от публиката]: /не се разбира/

[ДеМео]: Ами изглежда, че идва към Земята някъде от около екватора, но после се разпростира. Имам документ в една от публикациите си, който навлиза малко повече в тази дискусия и той също е включен в новата книга, която ще издавам. Там споменавам и всичките уеб-линкове и тн.

Критика и лоши експерименти

[ДеМео]: Говорихме за оригиналния експеримент на Майкълсън-Морли, каменните сгради и тн. Говорихме за тези... Ето тук има още няколко неща, ето това е чудесно:

[ДеМео]: Джордж Джус, германски учен от 1930-те години, построил е това ОГРОМНО устройство, чудесно германско инженерство. Представлява голям метален казан, в него чрез помпа е създаден вакуум и е поставен в най-дълбоката част на мазето на фабриката на "ZEISS" в Йена, Австрия. И не получил никакъв резултат, наистина никакъв - толкова добре екранирал всичко, а и нямало никакъв етерен вятър в това дълбоко мазе.

Та той порицал Милър и казал, че Милър не знаел какво прави. Но... постоянно се повтаря едно и също, няма край.

[ДеМео]: Само че през 1955г този бюрократ тук, Робърт Шанклин, който бил един от учениците на Милър, направил послесмъртна публикация по работата на Милър, заради окуражаване от Айнщайн и други хора, и в нея казал, че резултатите на Милър били заради термални артефакти и други вмешателства, които, ако Милър е бил още жив, лесно е щял да отхвърли. Но след като вече бил Мъртъв, бившият му ученик Шанклин, който нямал никаква истинска кариера в науката допреди да направи това проучване, започнал да дава всякакви интервюта заедно с Айнщайн пред "Сайънтифик американ" и списание "Нейчър" и тн., популярността му се качва до небето и бил награден с работа в комисията за атомна енергия... Такъв е пътят на бюрократите ниско ниво.

Често казвам на учениците си... поне, когато все още имах ученици в университета... че ако основавате изследването си на опровергаването на някой друг, убивате професионалния си статут. После другите професори ще ви използват, за да убиете някой друг, който те не харесват.  А после с какво ще се занимавате? Вече ще се познати като разобличител и скептик, може да отидете да се присъедините към обществото на скептиците, само че няма да ви възлагат нови изследвания и тн. Животът на скептикът е всъщност много самотен, така че правете си сметката.

Направил съм ПОДРОБНО проучване на работата на Шанклин. Изнесох лекция за проучването му в Бъркли пред една група, наречена "Съюз по естествена философия" (Natural Philosophy Aliance) (до 19ти век вместо "наука" се е ползвало названието "естествена философия", бел.прев) и документите от тази лекция сега ще бъдат публикувани като глава в новата ми книга.

[ДеМео]: Тук ще завърша с Айнщайн. Около 6 години преди да умре той казва:

"Представяте си, че като гледам назад наблюдавам работата на живота си със спокойно задоволство. Но отблизо изглежда доста различно. Няма нито една концепция, за която да съм убеден, че ще удържи на времето и се чувствам нуеверен за това, дали като цяло съм на правилния път."

Алберт Айнщайн, на 70-тия си рожден ден, в писмо до Морис Соловин, 28 март 1949г

Гледал през рамото си назад и интересното е, че 1955г умира в същия месец, в който е публикувана работата на Шанклин върху труда на Милър. И е бил одобрил черновата на публикацията. Често се чудя дали Айнщайн не умира заради някаква тежаща вина... това понякога се случва, някой прави някакво мръсно дело и това после го афектира. Трябва да живеете чис ти честен живот, това е по-добрият начин. Но човек може да е психопат и да бъде зъл и въобще да не страда - този вид хора живеят вечно!

(смях в залата)

Ако имате обаче поне половин приличие... а Айнщайн е бил добър човек в много неща, нямам желание да го разкъсвам на парчета... но не се е отнесъл с чест и справедливост към Милър и по мое мнение това явно го е афектирало.

[ДеМео]: Отново да кажа - книгата ми ще се впусне в тази тема с големи подробности... И специално ще говоря за това мое откритие (схемата вдясно) - че има 17 определения (или детерминанти) на космически вектори, от които работата на Милър представлява само един. Мисля, че откритието за тази коалиция от 17 космически вектора е лично мое и е доста важно.

И ако ЗНАЕХ за някое авторитетно научно списание, щях да го публикувам там. Някой ако има идея, нека ми каже. Но при нормалните обстоятелства този вид идеи остават вън от публикациите на научната литература.

[ДеМео]: Ако искате да сте в списъка с доставки, когато излезе новата ми книга, отидете на сайта ми - orgonelab.org - имам новинарски бюлетин по и-мейл, който разпращам веднъж месечно и обявяването на книгата ми ще бъде там. Ако посетите сайта ми, ще има автоматично изскачащ прозорец, който ще ви помоли да напишете и-мейла си и така ще влезете в списъка ми за новини.

Багодаря на всички ви и отново благорадя на домакините!

ВЪПРОСИ:

[Въпрос от публиката]: Благодаря за презентацията ви. Изглежда, че всички експерименти са били проведени хоризонтално. Има ли такива, които са проведени вертикално?

[ДеМео]: Това е добър въпрос! Има един човек на име Грушенек? Нещо такова? Той е правил вертикални експерименти, търсейки вертикален етерен вятър. Имал е известни проблеми с първите си опити, може би нестабилност на инструмента му? Не зная... Но беше публикувано само в интернет. Мисля, че такива неща трябва да се правят по-често и с добри критични очи. Трябваше да провежад експериментите си на открито. А той ги е направил в сграда, това има блокиращ етера ефект. Ако се очакват някакви данни, сочещи за вид гравитационен етер, който евентуално ни натиска надолу, разбираемо е, че заради етажите и тежкия таван поне част от този етер би трябвало да е блокирана.

Бележка от преводача: Не сметнах останалите въпроси за меродавни.