От много години ме интересува една определена тема - как древните са правели архитектурните и скулптурните си каменни чудеса, запазени и до днес, ако обликът на техния цивилизован свят наистина е бил такъв, какъвто ни учат в училище. За онези от вас, за които тези мисли са били чужди до сега и за първи път чувате за тези неразгадани мистерии, става дума за напълно необясними от модерна технически гледна точка каменни постройки и паметници, останали от най-дълбока древност до наши дни.
Много години вече активно разследвам тази тема (като търся информация в интернет). Интересът ми започна някъде около 2012г, и беше породен от тази статия и интернет сайт, на който попаднах. По-долу преразказвам съдържанието му, както го бях публикувал на друго място по българските форуми през 2013г.
За времетто оттогава до сега открих много неща по въпроса. Някои от нещата, на които попаднах, са на практика безизвестни в интернет и те ми породиха мисли и хрумвания, които за цялото си разследване до сега не съм срещал никъде да се споменават открито или да се обсъждат сериозно. В тази тема ще споделя какво наизрових по този въпрос. Но първо, ще пренеса тук преразказа на онзи интернет сайт от 12 Март 2013.
Полковник
Пърси Фаусет (Percu Fawcett) е британски артилерист и археолог, който изчезва безследно в търсене на "Градът Z" в южно-американските джунгли. Зад гърба си оставя малко записки и пътеписи, и в тях се споменава следната история.
Някакъв местен индиански старейшина го развеждал из околностите на индианско поселище (това се случва в края на 19ти и началото на 20ти век). Стигат до висока и отвесна скалиста преграда - част от естествения терен на месността. По цялата грамадна отвесна скалиста стена гнездели малки пилета, в съвършено кръгли дупки. Фаусет възкликнал нещо от рода на "Не е ли чудесно, че по тези скали има достатъчно дупки, за да гнездят там всичките тези пилета". Старейшината се изсмял и отвърнал, че пилетата правят тези дупки сами.
Фаусет не повярвал, че пилета могат да дълбаят съвършено кръгли гнезда в гранитни скали. Местният индианец му казал, че пилетата отиват в джунглата, после се връщат с червени листа в човката. Натриват тези листа в скалата за известно време, докато тя не стане с консистенцията на цимент, след което изгребват или изкълвават материала и повтарят процедурата няколко пъти. Фаусет се впечатлил, но не се върнал на темата.
По въпроса има книга - "Пътуване до загубения град Z" -
Journey to the lost City of Z - съставена е от оцелелите запазени записки и пътеписи на Фаусет, но не е завършена от автора поради изчезването му.
Пилето е уточнено с времето - става дума за това. Познато е на месните като пиле пито (Pito bird), а латинското му наименование е Colaptes rupicola puna.
Това пиле гнезди също така по пирамидите и останалите мегалити от Южна Америка и се смята от местните за свещено. Обяснението на науката е, че се смята за свещено защото гнезди по храмовите им комплекси.
Но всъщност те го смятат за свещено заради мъдростта, която наблюдават от него, а именно - как се разтварят твърди скали.
Както някои от вас сигурно знаят, в Америките (и в контекста на снимковия материал тук говоря за Андите и руините на инките) се среща така-нареченото циклопско строителство - защото е гигантско и непосилно за никой човек, и за никоя техника, която имаме днес.
Днес най-големият кран, с който разполагаме, вдига 200 тона. Не само, че мегалитите по света надминават значително и в пъти тези параметри, ами този кран може единствено да ги вдигне (не може да ги завърти и постави на друго място, може само да ги вдигне, за да влезе под него носач, и да пусне товара отново).
Циклопското сторителство при инките се характеризира също с това, че между камъните няма никакво пространство - това е суха зидария със съвършено пасване между отделните блокове. Друга особеност са свръзките - има камъни от зидарията които разполагат с 84 ъгъла, с които се свързват със съседни камъни. В зидарията това е познато като "ключ" за стабилност.
Върху тази съвършено издялана зидария има форми, които не могат да бъдат обяснени за сега. Нито като предназначение, нито като начин, по който са били направени, защото, както може да се очаква, няма никакви белези от инструменти и обработване с познатите материали. Не само длета и чукове, но няма НИКАКВИ белези, дори и нашите съвременни циркуляри за рязане на камък оставят белези.
Ако обаче древните са могли да използват растителни вещества, с които да разтворят скалите, след което да ги излеят направо една върху друга, използвайки калъпи, нещата биха изглеждали именно по този начин.
В записките си, Фаусет споменава още една история. Как някакъв мъж изгубил коня си и му се наложило да върви пеша през джунглата до близко населено място. когато стигнал обаче, забелязал, че шпорите му ги нямало. При допитване до индианците, му било обяснено, че явно е преминал през "тъмно-червени храсти, високи около 30-40см", сокът от листата на които размеква камък.
Подробността тук е, че никой не би давал пет пари за шпорите си по онова време. Големците обаче и армеиските сановници са се отличавали със сребърни шпори като част от униформата, а ботушите тогава са били кожени. За сребърни шпори е дремело на всеки, и би погледнал към краката си.
Среброто е сред най-чувствителните към агресивни (киселини, основи и корозиращи) химикали, а човката на всяко едно пиле е от хитин. Хитинъ те органична тъкан, разновидност на кожния епител, като ноктите и явно кожените ботуши са останали незасегнати.
Има доста снимков материал, който показва следи от шпакли и загребване върху големи скали.
Налице са също така и архитектурни грешки или двоумения или кой знае какво. Единственият сигурен факт е, че тези блокове са били излети, забележете и качеството на напасването на зидарията отляво.
Това е камък, намиращ се в Кориканча (най-свещеният храм на инките, посветен на бога на слънцето):
В зидарията на места се използват и метални скоби за допълнителна здравина на захвата. Очевидно е, че техните гнезда не могат да бъдат издялани, а са излети в тази форма (на много места металните скоби навлизат в земята, което твърде много прилича на електрическо заземяване).
Това е част от стена в Кориканча, суха зидария:
Известни са и места, от където очевидно се е добивал скален цимент.
Нещо много важно, обаче, е това, че са намерани гранитни блокове, които имат по-малки камъни в себе си, точно както се очаква, ако изпуснеш нещо в още мекия калъп. От геодезична гледна точка, такова естествено формиране не е обяснимо:
Има и още доста истории в подкрепа на това, че древните са ползвали такава алхимична технология, но ще спомена нещо интересно, свързано с библията, защото тук явно има интересуващи се.
Казва се, че Соломон е използвал "шамир" за да реже камъните за храма си. Думата шамир означава както червей, така и бодлив плевел, с бодли като на магарешки бодил.
За да се сдобие със шамир, човек е трябвало да намери гнездото на определено пиле (обърнете внимание, че вече не говорим за Америка, а за Африка). Ако върху гнездото се сложело парче стъкло, и пилето се върнело и откриело, че няма достъп до яйцата си, то щяло да отлети в дивотията и да се върне с шамир в човката, с чиято помощ щяло да разбие стъклото. Така че човек трябвало да проследи в коя посока отлита пилето, за да намери това растение.
Стъклото на практика е аморфен кварц. В Южна Америка са намирани цели кварцови блокове, в които са били зазидани човешки останки. Доказателствен снимков материал, обаче, не съм откривал до сега в интернет, само писмени твърдения.
Бях чувал нещо подобно от Орфей за таралежа - че ако малките на таралежа бъдат хванати в клетка, майката щяла да се върне с магическа билка и да ги освободи. Затова потърсих неща по този въпрос и намерих английска версия на това предание (превод на английски от немски). Там обаче се използват други думи - малките се хващат в
кафез, и с магическата билка майката разбива
катинара му.
Нашите местни тракийски комплекси и храмове също са правени по тази технология. Не разполагам със снимки на комплексите в момента, но пък имам нещо подобно на тях - пещерите Идуагири и Кхандагири в Индия:
А това е Куенко, Перу:
Също така малко хора знаят, че блоковете, от които са направени египетските пирамиди, въобще нямат същия състав, какъвто имат предполагаемите каменоломни (това е част от абсурдната теория за строежа им). Те имат
ДОСТА РАЗНОРОДЕН състав,
в това число в тях има и зазидани косми и слама.
Когато човек тръгне по следите на възможната химия, която стои зад тези неща, той попада на следното:
- Има определени видове растения, някои от които са зветя, които растат директно върху скали. Корените им пробиват скалата, разтваряйки я и изяждайки разтвореното като минерална храна. На връхчето на корените на всяко едно растение (връхчето, в което се извършва растежа) се секретират особен вид химикали, наречени "келиращи агенти". Процесът е известен на науката и се нарича келация -
chelation. Дори има и така терапия, която отървавала тялото от натрупаните тежки метали.
- Давидовиц (Davidovits) е фамилия, която може да се сърфира. Той се е интересувал по въпроса m,ep 1981-82 година и е обявил резултатите от своите изследвания на някакъв симпозиум по археология през 1981h.
Има PDF документ в нета, който се казва
Making Cements With Plant Extracts - Правене на цимент с растителни екстракти. В документа също така се споменава неща като
геополимери, и доколкото съм разровил, това са неща на тази основа, които се произвеждат в момента или поне са известни на химията.
Давидовиц стига до заключението, че ефектът на разтваряне на скалите се постига чрез
правилното разнообразие от растителни киселини. Колкото повече човек се отклонява от идеалната пропорция, толкова по-малък е ефекта. Давидовиц в експериментите си използва
цитрусова, оцетна, оксалатова (домати и семейството на киселеца - тук са магданоза, копъра, спанака, целината и др),
млечна киселина (не мляко, а става дума за киселината от млечно-киселата ферментация, която се случва при вкусване на зеле и повечето зеленчуци),
тартарова (зеленчуци),
формилова,
аскорбилова и доста други. Всички те са широкодостъпни в растителния свят.
Работата е там обаче, че не е възможно за древните да са разполагали с нужната апаратура за подобни идиотски подробности. Като запален любител на домашно ферментиралите храни, мисля, че
най-лесния начин да се създаде обем с огромно разнообразие от киселини и всевъзможни съединения, е ферментацията на растителните продукти. Палитрата на получаваните химикали е грандиозна.
Това, което древните навярно са имали, е поредния религиозен канон, представляващ някаква точна рецепта-инструкция. Те най-вероятно не са се занимавали с химически подробности, просто са знаели необходимите продукти в началото, необходимата процедура, времето за ферментиране и резултата... а и за какво им е да знаят повече.
И още...
Давидовиц и участниците в изследванията спират до размекването на скалата. Не се взима предвид, че ако циментът не е камък.
Циментъ те аморфен и не може да се сравнява със здравината и устойчивостта на минерал.
Тоест тук има не само разграждане, а има
РЕ-КРИСТАЛИЗАЦИЯ на материала, възстановяване на предишната структура, за да се превърне той отново във вековечна скала.
Интересна подробност е, че птиците по принцип повръщат храна на малките си. Това е техен вграден инстинкт.
Гледал съм таралежи вкъщи, и знам, че те повръщат стомашния си сок върху бодлите си, когато искат да се предпазят от бактериални инфекции. Правят сложно движение, извиват се, и повръщат върху гърба си бяла пяна, която има незнайни функции.
Затова мисля, че те изяждат въпросното растение... (не е задължително да е едно и също на всички континенти)... и стомашните ензими правят реакция с това... след което го повръщат където трябва.
Защото ре-кристализацията, доколкото химията смята,
се извършва посредством катализатори. А ензимите са класически катализатори, по дефиниция.
И още...
Има токова нещо като "превръщане на отрови". Шаманът или който и да е поглъща отровите, после ги повръща, и останалите пият това нещо, защото то вече е противоотрова. Или пък съвсем друго вещество.
Това е народно знание на доста места по света. Като цяло шаманите са онези, които наблюдават природата. Логично е това да може да се наблюдава о тчовека, както се наблюдават птиците, които си копаят дупките в скалите и това се превръща в народна знание.
П.П.
Спестил съм доста истории, просто няма смисъл да се споменава всичко. Ако някой се съмнява в изложеното, ще се убеди след лично сърфиране. Има факти, които просто заковават тази теза.
На момента се сещам например, че Велико Зимбабве е каменно "село", направено от аборигени някъде си из африка. За тях не е характерно да правят неща от камък по принцип, но легендата за Велико зимбабве е, че е строено "много отдавна, когато камъните по земята били меки". И тн.
Старо Велико Зимбабве (Great Old Zimbabwe):
