Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 24 25 26 [27] 28 29 30 ... 73
391
Съдържание
[съкратено от преводача]

1. Електрическо действие, възбуждане и различни състояния на електрическата течност

2. Електрометри, възбуждане чрез топлина, налягане, контакт, разсичане, химическо действие и изпарение

3. Електрици, проводници, електрофори, причини за електрическа поява

4. Относно електрическата машина и как се употребява

5. Електрическо привличане, отблъскване, индукция и разпределение

6. Влияене и различни ефекти на топчетата и върховете; електрическа аура

7. Електрическа арка и искра, прехвърляне на светлина

8. Лейденовият буркан и електрическият шок

9. Механични, химически и магнитни ефекти

10. Електрофорът и електрическите конфигурации

11. Атмосферно електричество и тн.

12. Медицинско и животинско електричество

13. Хидро-електричество или електричество на водата






ВЪВЕДЕНИЕ

Електричеството учи на законите и ефектите от едно люботно вещество или влияние, наречено електрическа течност, и приема името си от гръцката дума electron [електрон], означаваща кехлибар; първите електрически ефекти са наблюдавани в това вещество.

Всекидневни наблюдения на повтарящи се феномени, както и директни експерименти, доказват, че цялата земя и атмосферата, под, върху и над повърхността, е пропита от тази силно еластична и бегла течност, понякога в обезпокоено състояние, която тогава произвежда най-поразителните феномени; друг път, когато е в спокойно състояние, въпреки че тогава е недоловима, в никакъв случай не е по-малко изобилна. Ако тя не е именно самата същност на живота и съществуването, то тя играе много важна роля в животинския и зеленчуковия кръговрат. Върху химическите и метеорологичните промени силата й не е по-малко изключителна. Лесно се доказва, че е идентична с оживената и виеща се светкавица, сипещото се небесно сияние, резкият вихър, ужасяващият гейзер, галопиращите пясъчни потоци в пустинята и по всяка вероятност произвежда и падащия метеорит и опустошителното земетресение.

Тези са някои от по-очевидните ефекти от електрическата течност, когато е в това свободно състояние, произвеждано по механични начини; без да се взимат предвид химическите й изменения, които съпътстват химическите действия, наречени галванични; или тя може да бъде описана не само като регулираща отделните феномени, но и като причинител на цялото множество ефекти на химическите структури и разлагане; на кристализацията; може би на светлината, топлината и горенето; и е аналогична на магнетизма и гравитацията. Въпреки че единствено земята и атмосферата са подложени на нашите експериментални изследвания, все пак има достатъчно разумност в това да заключим, че тя преобладава навсякъде във вселената и в елемента на огъня, който запълва цялото пространство, и че тя е могъщата сила, използвана от Великия Създател, за да движи, ограничава и регулира милионите светове, с които е бил доволен да изпълни обширния и бляскав фирмамент.

Освен че електричеството е ценно, защото ни учи на законите и ефектите от течността, която описваме, по този начин обяснявайки много от величествените феномени в природата и съветвайки ни как в известна степен  да предпазваме себе си и нашата собственост от техните разрушителни ефекти - науката желае да привлече вниманието ни и с друго. Прилагането й ни показа, че е ефикасна в излекуването на някои от най-продължителните и болезнени заболявания; основните закони, които трябва да се запомнят, са малко; всички нужни апарати може да се направят или от нас самите, или от обикновени работници на ниска цена; експериментите се нуждаят само от обикновена грижа и внимание, за да бъдат успешни, а са толкова възхитителни, толкова разнообразни и толкова изненадващи, че могат да са неизчерпаем източник на почуда и наслада.

Учудващо е, че течност така универсално разпространена, и която е способна на толкова широки приложения, ще да е останала почти в пълна неизвестност чак до най-модерните времена. Въпреки че Теофраст (Theophrastus), който е живял преди повече от 2400 години, пише, че кехлибарът, и друго тяло, което е нарекъл Lyncurium [линкуриум], когато се потрият едно в друго, са били способни да привличат към себе си разни леки материали, този самотен експеримент, без да намери обяснение през толкова много векове след това, е представлявал цялото знание, което древните са имали за електричеството; и чак в последната част на 16ти век д-р Гилберт (Gilbert), като открил, че други тела имат сходни качества, в известна степен привлякъл вниманието на философите към тази тема. Все пак имало толкова малко, което да заинтригува общественото внимание, че минали 70 години, преди някой да види електрическата светлина. Това било открито от г-н Бойл (Boyle) и било достатъчно да придаде достойнството на наука на онова, което преди било считано за едни едва тривиални и неважни експерименти.

Тогава били направени опити да се конструира машина, чрез която течността да бъде натрупана в по-голямо изобилие. В това Ото Гюрике (Otto Guericke), прочутият изобретател на въздушната помпа, имал успех, и дори по-голям успех имал г-н Хоуксби (Hawkesbee), чиито трактат, публикуван през 1709г, бил първият по въпроса и откритията, които направил с неговата подобрена машина, която била първата, направена от стъкло, далеч надминали онези на неговите предшественици.

От това нататък науката е спряла за 30 години, докато един г-н Грей (Gray) не насочил вниманието си към нея и не подредил телата в две категории; първите електрици, или онези, които като кехлибара били способни на възбуждане, и проводници, или онези, които неспособни сами по себе си да бъдат възбудени, тоест, по онова време се смятало, че това е така, но позволяващи на течността да протече през тях. Не след дълго след това М. дю Фей (M. du Fey) открил разликата между онова, което по онова време се наричало стъклено и смолисто електричество. Той учел, че феномените на привличане и отблъскване били произвеждани от две течности, различни и взаимно противоположни една на друга.

От това време електричеството започнало да се изучава повече, въпреки че не било популярно преди откритието на Лейденовата колба през 1746г, когато бързо се разпространило из Европа, занимавайки вниманието на всички класове хора в еднаква степен. Д-р Франклин (Franklin) обяснил начина на действие на колбата и публикувал прочутата си теория за това, че имало само една течност, предполагайки, че изобилността или недостигът на която произвеждали всички електрически действия.

Скоро, идентичността на тази течност със светкавицата била смело изтъкната и доказана и от д-р Франклин, и от отец Ноле (Nollet) горе-долу в едно и също време, като последният се опитвал да извика светкавици от облаците и с тяхна помощ изпълнявал всички известни дотогава експерименти, като по този начин смело и завинаги приключил въпроса. След светкавицата, бидейки толкова задоволително обяснена, преминаването към останалите метеорологични феномени било лесно, и за много кратко време мощната сила на електричеството да оформя повърхността на земята, и атмосферата около нея, била твърдо установена.

Механично електричество, свободно електричество, електричество на триенето, електричеството на опъна, въпреки всички тези имена, с които се нарича тази част от въпроса, той не може да напредне; но великолепните открития, направени през настоящия век, касаещи интимните връзки между тази наука, галванизма и магнетизма, не само потвърждават предишните ни наблюдения, но и ни подтикват да отдадем фактите от всички тези отделни области на една обща причина, от която възникват и произвеждат ефекти, само дотолкова разнообразни, колкото може да се очаква от промяната на обстоятелствата и различните материали, подложени на експериментиране. Историята на тази завръзка или идентичност ще ни отведе твърде далече от настоящата тема; само ще забележим, че в днешното време толкова много тези въпроси занимават вниманието на научния свят, и толкова многобройни и неочаквани са направените по тях открития, че всяка нова година отваря все по-широко поле за електрически изследвания и за изучаване на законите, които регулират материалния свят.


392
За читателите, които не знаят руски:

Казва се, че грузинското правителство е решило да погаси всички банкови дългове на 600 000 свои граждани, които са в черния списък на задълженията. Не се казва да "погаси", а се съобщава, че правителството ще "анулира" тези дългове, които 600-те хиляди граждани са натрупали към банки, онлайн-организации и финансови институции. Цялата сума се равнявала на около 565 милиона долара. Анулирането щяло да почне от 15 декември до края на месеца.



Ами... smsi-h, честно казано си мисля, че частни лица не могат да задлъжнеят дотолкова, че да привлекат нечие внимание, освен ако не са олигарси :) Тоест, никоя институция няма да отпусне кредит, който може да те вкара в черния кредитен списък, на лица с ниско кредитно доверие. Така че първото което си мисля е, че грузинското правителство ще анулира задълженията на най-богатите си олигарски (и десетките цигани, на чието име евентуално се водят десетките им фирми) към всички финансови институции.

Защото, ако толкова много от олигарсите ти са в черни списъци, това вече става национален... ахъм, исках да кажа държавен... проблем.

А и, кредитите са си кредити в по-голямата част, лихвите или "измислените пари" са малката част. Така че това анулиране, или унищожаване на пари, трябва да бъде понесено от някого. От кой друг, освен от онези, които са единствените работещи и произвеждащи каквото и да е?

Но посто така си мисля. Ще видим какво ще се окаже...

393
Успяхме да се свържем с Търсач Скитник и да му благодарим за труда по тези субтитри :) Всички трябва да оценим обстоятелството, когато определен човек се интересува точно от определени теми, когато има разбиране за тях и заедно с всичко това реши да действа по този благотворителен начин, посвещавайки труда си за каузата на всеобщата информираност. Особено в момент като сегашния, когато думата медия в България е обидна и когато обществото преживява толкова дълбока криза на ценностите.

Търсач Скитник има и други саттии и материали, които лесно ще откриете, ако потърсите в гугъл. Получихме разрешение от него да ползваме неговия труд за същата цел, която споделяме.

На канала му в YouTube всичко си заслужава. Според мен това е особено интересно:





За повече информация, сред това, с което до сега разполагаме в Библиотеката, отново бих насочил към разказа на Робърт Неслунд в Глава 17 от книгата на Джим Кийт "Контрол над ума - Контрол над света".


П.П.
Всичко това е напълно обратимо, разбира се. Картината никога не е толкова апокалиптична, колкото изследователите от този тип я представят. За електростатиката например е известно, че може да връща ДНК-хронологията назад - http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=388.msg3143#msg3143

Така че, тази криза, която в момента преминаваме в WiFi технологиите, е най-вече породена от невежеството на 8 милиарда души по въпроса и както всичко в науката, ще мине време, преди да се научим как да използваме откритието си по правилния начин. Това НЕ Е конспирация на Световния Елит. Както е типично за Системата, тя винаги се опитва да си приписва нашите нещастия като излезли от нейния гениален зъл замисъл. Но това не е така. Световният Елит просто се опитва да се възползва от тези нови технологии - както винаги в историята - като ги милитаризира. Наблюдаваме едно и също нещо от столетия насам.

Рано или късно, 8-те милиарда ще се осведомят за това и по същия начин, по който древните египетски племена са използвали уран, за да оцветяват посудата и приборите си, така и ние рано или късно ще осъзнаем истинския потенциал на собствените си открития и ще се научим да ги използваме правилно. Цялата тази драма в контекста на това, че се опитват да ни избият по този начин, е излишна. Полезна е дотолкова, доколкото винаги повтаряме този цикъл на невежество, страдания и последващо просветление.

394
1.
Какво са електростатичните мотори?


Конвенционалните електрически мотори създават механично движение като резултат от магнитните сили, действащи върху електрически токове. Тези мотори са подходящо наречени електромагнитни мотори. Има, обаче, друг вид електрически мотор, при който движението е резултат от електрически, или "електростатични", сили, действащи между електрически заряди. Мотори от този вид се наричат електростатични мотори.

Интересно е да се отбележи, че по природата си електростатичните сили са много по-силни от магнитните сили. Има много начини, по които това може да се демонстрира. Например, въпреки че може да е нужно значително усилие, за да се отлепи един магнит от даден обект, за към който е плътно привлечен, изисква се много по-голямо усилие, за да се счупи самия магнит; това е понеже магнитът и обектът са слепени от магнитни сили, докато молекулите в материята на магнита (както и у всяко друго тяло) се държат заедно от електростатични сили.

Защо, тогава, не използваме електростатични сили в нашите устройства, и най-вече в моторите, поне не  всъщо толкова широк мащаб, колкото използваме "по-слабите" магнитни сили? Има две основни причини за това. Първо, трудно е да се постигнат удовлетворителни концентрации на електрически заряди, без това да предизвика разпад на средата, която ги заобикаля и поддържа (въпреки че с модерните изолиращи материали и техники тази трудност става прогресивно по-малка). Второ, мощните електростатични устройства изискват напрежение от много киловолти, за да оперират, и до скоро такива волтажи не можеха да се произвеждат удобно и икономично.

Само че ние не се нуждаем единствено от мотори с голяма мощност. Еднакво важни са и моторите с малка мощност, способни да извършват редица специални задачи. В това отношение електростатичните мотори могат успешно да се съревновават с електромагнитните си братовчеди дори и сега.

Въпреки че електростатичните мотори все още не са широко познати или използвани, те вече държат поне пет впечатляващи рекорда в сравнение с електромагнитните мотори:
1. Първият електрически мотор, построяван някога, е бил електростатичен. Бил е построен около 100 години, преди някой да си въобрази първия електромагнитен мотор.
2. Електрическият мотор, който е работил най-дълго време без прекъсване, по-дълго от кой да е електрически мотор, е бил електростатичен. Това е бил мотор във вид на махало, познат като "електрическо перпетуум мобиле", инсталиран в Инсбрукския университет (University of Insbruck), Австрия, през 1823г. Оттогава той е работил без прекъсване поне до 1909г, захранван от купчина на Замбони (Zamboni pile) (вид ранна високоволтова батерия).
3. Електростатичните мотори са били задвижвани с волтажи от типа на 100 000 волта, което е много повече от волтажите, подходящи за функционирането на електромагнитните мотори.
4. Електростатичните мотори са били задвижвани от токове, по-малки от 10-9 ампера, което е много по-малко от токовете, нужни за задвижване на електромагнитните мотори.
5. Първият електрически мотор, който е бил задвижен директно от атмосферното електричество, е бил електростатичен мотор. Никой от днешните елекромагнитни мотори не може да оперира директно от този източник.

Дори този кратък списък, отразяващ някои от по-очевидните особености на електростатичните мотори, показва доста ясно, че електростатичните мотори притежават редица неповторими качества. Тези качества без съмнение ще правят електростатичните мотори все по-важни за науката, инженерството и технологията на бъдещето.

Възможни са множество различни електростатични мотори по вид и по дизайн. Обичайно електростатичните мотори се класифицират според някаква ярка черта от начина им на функциониране или някаква ярка черта на дизайна им. Така, по отношение начините за доставяне на електрическите заряди до активната част на един мотор, можем да говорим за контактни мотори, искрови мотори, корона мотори, индукционни мотори и електретни мотори. По отношение на средата, в която се намира активната част на даден мотор, можем да говорим за потопени или газови мотори. По отношение на материала и дизайна на активната им част, можем да говорим за диелектрични мотори (активната част е направена основно от диелектричен материал) и проводящо-плочкови, или кондензаторни, мотори (активната част е направена основно от метал и представлява вариращ кондензатор). Накрая, по отношение на степента на въртене на даден мотор спрямо приложеното в него напрежение (при AC моторите) говорим за синхронни и асинхронни мотори.

Това класифициране на електростатичните мотори, обаче, не прави възможно уникалното определение на всеки индивидуален мотор. Също, при повечето електростатични мотори обикновени са възможни два или повече операционни режима (например, определени мотори могат по желание да се задвижват така, все едно са контактни, искрови или корона мотори). Следователно, приписването на определен мотор към един от изброените типове или категории често е в малка или голяма степен условно. Това, разбира се, важи и за настоящата книга, в която определени мотори, описани в следващите глави, може еднакво добре да се обсъждат в други глави под различно заглавие, и включването на някои мотори в определена глава понякога е продиктувано от факта, че такова категоризиране би довело до по-кохерентно развитие на въпросната тема.


395
Това е война. Не бива да го забравяме. През цялата история на човечеството един човек се е опитвал да накара други да му робуват.

Както съм писал и по други теми, свързани с Новия Световен Ред, въпросът не е в самата идея, а в това кой ще позволим да я осъществи. Голямото множество изследователи на конспирацията винаги обявяват всичките ни постижения за зло, което по дизайн е насочено срещу човека още в самия си замисъл. Това не е вярно.
Постиженията на цивилизацията ни са истински постижения, но всяко едно нещо на света може да се използва за зло. Злите хора винаги ще търсят инструменти, с които да вършат зло, точно както ние винаги търсим инструмети, за да подобряваме света си.



На този сайт се опитвам дапредставя пред по-широка аудитория същността на Лъжата, за да можем да правим разлика и за да можем да познаваме как всяко нещо се ползва за добро и как - за зло. Опорните точки са следните:

  • "Държавата, войната и робството са задължителни и неизбежни". Това не е вярно. Основната характеристика на всяко зло е, че е излишно. Истината е, че държавата е излишна. Хората нямат нужда някой да ги организира, защото няма такава "по-висша цел", която да е по-важна от самия човек. Войната е излишна. Не е нужно да има насилие и унищожение, за да има постоянно търсене и предлагане, излишно е икономиката да разчита на това, за да бъде стабилна, по-добрите варианти са десетки и стотици. Робството е ненужно и излишно. Не съществува ред, продиктуван от човек. Всеки порядък сам установява себе си, когато всеки човек е свободен. Всяко робство и подчинение води до хаос.
  • "Държавата е вечна и държава винаги ще има". Това не е вярно. Историята доказва, че още от зората на човечеството Държавата отслабва и се оттегля и продължава да го прави. От робовладелците, през фараоните, през царете и императорите, до диктаторите, до идеята за демокрация и до практическата световна лъжедемокрация (защото е невъзможна) наблюдаваме как робството отначало е било считано за наредено от бога, а в днешно време, след много продължителна еволюция, всеки от нас знае, че робството е зло и нещо отвратително. От самото начало на историята Държавата се бори да остане в света, но бавно и неотменно през всички тези хиляди години е изтласквана все повече, а на ден днешен никога не сме били по-свободни. Въпреки че все още не сме се освободили от Държавата, тя е обречена да изчезне, когато лъжите й се изчерпат.
  • Държавата иска ние да сме изплашени, отчаяни, обезнадеждени и деморализирани. Тя винаги, по всички начини, ще се опитва да ни обезсърчава. Не е вярно, че държавата има контрол над нас - тя има само онова, което сме прилъгани да й дадем. Не е вярно, че държавата има контрол над цивилизацията - цивилизацията зависи от нашите вярвания и всяко статукво, за което сме били излъгани, е преходно и няма да изтрае. Не е вярно, че Държавата има инициативата - нищо не може да стане без нашето съгласие, тоест, нищо не може да стане, преди да повярваме в определена лъжа, защото и първата и последната дума винаги са в нас и действителният контрол е в нас. Държавата може само да лъже, тя не създава нищо.


Не е вярно, че интернет е бил замислен като оръжие, което да се използва срещу хората. Интернет е бил замислен да се използва за добро, но Световната Държава е положила всички усилия да го използва срещу хората, като успехът й е частичен.

Не е вярно, че храните са били замислени като оръжие срещу хората. Те са били замислени да подобрят нашия свят, но Световната Държава полага всички усилия да ги използва срещу нас, и успехите й са частични.

Не е вярно, че ваксините са замислени като оръжие срещу нас. Те са изобретени с идеята да подобрят света ни, но Световната Държава с всички сили се е постарала да узурпира и е узурпирала това изобретение, и ега то се използва срещу нас.

Не е вярно, че образователната система е замислена да се използва като оръжие срещу нас. Има точен момент в историята, когато Световната Държава е успяла да узурпира тази система, за да я използва сещу нас - след Наполеонските войни. Чак тогава световният елит си дава сметка, че някои битки са били загубени заради това, че войниците не са следвали заповедите сляпо. Така са решили, че нещо трябва да ги дресира, и са решили да ударят образователната система. Така, с много усилия и лобизъм, възниква Пруската образователна система, чиято цел е да произвежда роби и която използваме до днес. Но тя е просто едно извращение.

Защото Държавата не е изобретила самата образователна система. Държавата не е изобретила интернет. Държавата не е изобретила хранителната индустрия. Държавата не е изобретила ваксините. Държавата, всъщност, не е изобретила абсолютно нищо - ВСИЧКО, което познаваме днес като цивилизация, е било изобретено от нас за подобряване на нашия свят. Но е било узурпирано и извратено в последствие.

Държавата не е изобретила модерната промиваща музика. Та е продукт на нашия собствен талант (Държавата няма съзидателни способности). Модерната програмираща музика е организирана от Държавата по следния начин: Тайните служби започват да търсят талантливи и музикално надарени младежи; важно е те да са в много трудно семейно и социално положение и да са изпаднали в зависимости, така че да е сигурно, че талантът им няма да види бял свят без външна помощ. Тогава тайните служби започват да подхранват зависимостите на тези надарени младежи и им осигуряват всички възможности да изявяват таланта си, премахват всички препятствия пред тях, отглеждайки ги в саксия. Цената на това принудително съглашение, от което тези творци после никога не могат да излязат живи, е че когато е нужно и както е нужно, ще бъдат потърсени, и всеки път когато бъдат потърсени, ще подчиняват таланта си в услуга на социалните инженери на Световната Държава.

Не е вярно, че Световната Държава може да намали световната популация. Тя е безсилна пред човешката численост и успехите й са само частични и само локални.

Не е вярно, че Световната Държава ни е отгледала точно такива, каквито иска да бъдем - тъпи, мързеливи и подчиняващи се - вината за това е НАША. Но Държавата иска ние да мислим, че всичко това са нейни постижения, за да може да ни обезвери и обезсърчи. Истината е, че Държавата не е имала постижения от хиляди години и бавно и неумолимо изчезва от нашия свят. Тя не иска ние да осъзнаваме това.




Всички тези неща можете да ги разбере те от тук. Пише ги или по темите (моите теми) из форума, или в Библиотеката. Да се отхвърля интернет, науките, индустрията, парите и всичко друго, което е било узурпирано и извратено, означава, да се отказваме от онова, което е наше и което ние самите сме направили в името на нашето добруване.

Тези неща ни принадлежат. Световната Държава ИСКА да ни накара да се откажем от всичко, което ни принадлежи, защото така ще го предадем в нейни ръце, за да го използва срещу нас, вече с пълна сила.




Няма значение какво мислят управляващите, Веско. От тях не зависи нищо в действителност, защото те никога нямат решаващата дума. Не си затваряй очите за примерите, които са навсякъде около теб - това, което се говори по медиите и този филм (великата илюзия), която ни се прожектира, няма нищо общо с действителността на практика. Всеки познава законите, но никой не ги спазва. Всеки знае какво се очаква от него, но никой не го предоставя в чист вид, освен само най-простите сред нас.

Да, управляващите, както казах, със сигурност ще се опитат, по всевъзможни начини, да удължат световното насилие. Нима самото присъствие на Злото е достатъчно, за да парализира действията и решенията ни? Естествено, че сме във война, това всеки го знае. Нима това положение оправдава и ни задължава да сме бездейни?

Такъв пакт трябва да се осъществи без значение какво мислят управляващите и въпреки знанието, че ще се опитат да удължат насилието. Всеки човек трябва да има пълна свобода на движение по лицето на земята и това не може да се отрече. Освен това е неизбежно, а и е крайно време да го направим.

Даже само в тази част, която Glasberg изтъква от пакта, са очевидни опитите на Държавата да поквари идеята. Но надявам се, че вече е ясно, че хората винаги ще постигнат своето, както се случва вече много хиляди години, и че всеки закон има една единствена съдба и предназначение - да бъде нарушаван винаги.

396
Съдържание

Предговор

1. Какво са електростатичните мотори?
Електромагнитни и електростатични мотори. Някои уникални характеристики на електростатичните мотори.
Класификация на електростатичните мотори.


2. Електростатични махалови мотори; Контактни мотори.
Електрическите камбани на Гордън (Gordon). Електрическа люлка. Електрическа климушка (вид люлка, бел.прев).
Електрическо перпетуум мобиле. Реципрочен мотор на Дейли (Dailey). Електрическа състезателна топка.


3. Електростатични вятърни мотори.
Електрическото хвърчило на Гордън. Електрометър на Хамилтън (Hamilton). Електрометър на Лангенбухер (Langenbucher).
Електрически планетарий. Електрическото конно състезание на Кинърсли (Kinnersley). Електрическият турникет на Бихат (Bichat).
Корона-Крафт левитация. Електрически вятърни колела и турбини. Електрическият лов на зайци на Кинг (King).


4. Искровите мотори на Франклин (Franklin) и техните наследници.
Първият мотор на Франклин. Вторият мотор на Франклин. Моторите на Муур (Moore).
Мотори тип буркан с формата на камбана. Друго електрическо перпетуум мобиле. Моторът с ядрени батерии на Дресел (Dressel).


5. Корона мотори и мотори, подобни на тях.
Ротационният феномен на Холц (Holtz). Мотор на Погендорф (Poggendorff). Мотори на Крисчънсен (Christiansen).
Електрическият турбилион на Груел (Gruel). Мотор на Руумкорф (Ruhmkorff). Мотори на Джонсън (Johnson).
Мотори на МакВей (McVay).


6. Кондензаторни мотори.
Мотор на Зиперновски (Zipernowsky). Мотор на Ван Хуфел (Van Huffel). Синхронни и асинхронни мотори.
Кондензаторни мотори на Боле (Bolee). Междупръстов мотор на Муур.


7. Индукционни мотори.
Мотор на Арно (Arno). Индукционни мотори на Вайлер (Weiler). Индукционни мотори на Боле.
Мотор на Чой (Choi) и Дън (Dunn).


8. Мотори, потопени в течност.
Потопен мотор на Вайлер. Мотори на Секер (Secker). Мотор на Куинке (Quincke).

9. Електретни мотори.
Мотор на Губник (Gubnik). Прорезно-ефектни мотори. Синхронен електретен мотор.

10. Какво да очакваме от електростатичните мотори.
Мотори за миниатюризирани системи. Нови корона мотори. Източници на мощност за електростатични мотори.
Опериране на електростатични мотори с атмосферно електричество.










Картина 1
Ето какво написал Х. Б. Дейли (H. B. Dailey) за този електростатичен мотор, който той и баща му построили през 1880г:
"Дали го има или го няма в инструмента онова нещо, което ще му придаде някаква слава или сериозен интерес, той е поне електрически мотор най-неповторим. Мотор без магнетизъм, жици и никакво желязо в строежа си. Мотор, който работи заради действието на директното бутане и дърпане на самото чисто, неперобразувано електричество".




Картина 2
Именно Бенджамин Франклин (Benjamin Franklin) конструирал първите електростатични мотори през 1748г. Не е известно да съществуват каквито и да е оригинални рисунки или модели на неговите мотори, но неговият първи мотор ще да е изглеждал много подобно на тази реплика, по дизайн на автора за Електретна научна компания.




Картина 3
Вторият мотор на Франклин вероятно е изглеждал много подобно на тази реплика, също по дизайн на автора за Електретна научна компания. Докато първият мотор функционирал заради електричеството, съхранено в Лейденови буркани, този мотор функционирал заради електричеството, съхранено в самия мотор.




Картина 4
Първият корона мотор бил по дизайн на германския физик Погендорф (Poggendorff) през около 1869г. Погендорф провел щателно проучване на мотора, но не успял да оцени възможностите му заради сгрешеното вярване, че няма източници на електричество, които могат да осигурят достатъчно мощност до такъв мотор, така че да извършва полезна работа. Тази опростена версия на мотора на Погендорф е направена от автора.




Картина 5
Електретът - перманентно наелектризиран диелектрик - по същество е продукт на 20ти век. Когато електрет се постави между прорязани електроди, които са захранени с волтаж, електретът се афектира от сила. Този мотор, по дизайн на автора, се възползва от ефекта на прорязването. Роторът на мотора е направен от електрет от палмов восък и представлява два полу-диска, противоположно наелектризирани. Моторът бе построен през 1966г.




Картина 6
Един по-практичен дизайн на електретен мотор включва неподвижни електрети и въртящи се електроди. Електретите лесно могат да се извадят от мотора за поддръжка или подмяна. Моторът функционира от приблизително 60 волта прав ток. Този точно мотор беше първият въобще, задвижен от атмосферно електричество.




Картина 7
При този електретен мотор, разработен в лабораторията на автора (както и всички електретни мотори, представени на тези фотографии), се използват няколко тънки електрета от слюда, които играят ролята на активни елементи. Тази подредба на електретите се възползва добре от наличното пространство и ни позволява да построим относително мощни електретни мотори.




Картина 8
Този "пръстеновиден" електретен мотор, построен през 1967г от Д. К. Уолкър (D. K. Walker), има неподвижен цилиндричен електрет. Роторът е направен от четири двойки огънати алуминиеви плочи, обгръщащи електрета. Моторът не се нуждае от комутатор. Мотоът е работил няколко години без нужда от никаква поддръжка.




Картина 9
Корона моторите може би са най-обещаващите електростатични мотори. Тази модерна версия на мотора на Погендорф има цилиндричен ротор вместо диск. Моторът оперира от източник, осигуряващ 6000 волта, както и от заземена полева антена.




Картина 10
Оперирането на електростатични мотори от антени може да се демонстрира с този учебен апарат. Генераторът на Ван де Граф (Van de Graaff generator) произвежда електрически заряди във въздуха. Островърхата антена събира зарядите от въздуха и ги доставя до терминала на елетростатичния мотор, чиито друг терминал е заземен.




Картина 11
Авторът и Д. К. Уолкър опитват да задвижат електретен мотор от 7-метрова антена пред сградата по физика на Западно-Вирджинския университет. Високата сграда екранираше атмосферното поле и моторът не проработи, въпреки че оперираше много добре от същата антена, поставена в незасенчения автомобилен паркинг.




Картина 12
Авторът оперира електростатични мотори посредством летяща антена.


397
Не знам от какво трябва да се отървем на първо място, затова предпочитам да казвам, че държавата просто трябва да си замине.

Наличието на задължителна здравна осигуровка оказва натиск над индивида да се откаже от отговорност за собственото си здраве. Пред всеки има два пътя - или се самоконтролира и се грижи за здравето си постоянно, или се осигурява, тоест разчита на другите, които са се специализирали в това, да му помогнат, когато нещо се прецака и затова спестява пари редовно. Само че това е избор, който всеки прави, това са две различни успешни стратегии. Бидейки задължително, осигуряването удовлетворява онези, които са избрали да разчитат на останалите и да спестяват с тази цел, но обезсмисля усилията на онези, които са решили сами да се грижат за здравето си, за да не плащат на никого. Без да имат избор да се откажат от осигуряване, те са ограбвани от държавата. В интерес на истината, ограбвани са и другите, защото самата здравна система е, както знаем, нефункционална. Освен това, дори и онези, които спестяват пари, защото предпочитат да се обърнат към другите по-късно, нямат избор към кого да се обърнат и на кого да се доверят - те задължително се доверяват на онзи, който насила им е събирал тези спестявания, след което е ясно, че той не може и никога не е могъл да покрие нуждите им. Държавата тогава казва, за да се оправдае, "вие поверявате вашето здраве на нашата отговорност, и затова си плащате", и тук точно започва лудостта.

Какво означава, тогава, че държавите според пакта се задължавали да осигуряват здравно придошлите мигранти. Това е все едно да ни е грижа какво си купува крадеца с парите, които е откраднал от нас. Би трябвало не да ни интересува, че някой друг ще се лекува с нашите пари, а това, че тези пари са откраднати от нас. Те не са дадени доброволно. И никога няма да бъдат, защото можеш да сметнеш с колко ще се увеличи заплатата ти, ако здравното осигуряване беше доброволно и сами си внасяхме осигуровките по желание.

Всъщност, ако този пакт стане факт, и пришълци започнат да се лекуват с нашите пари, това би трябвало да ни отвори очите, че проблемът е държавата и една мигрантска вълна би била просто един стимул хората да отхвърлят държавността като цяло. Ако не искаме други да раздават нашите пари, просто не позволяваме да ни ги отнемат насила.

Доходите също не са проблем за никого, реално погледнато. Проблемът е, че 20% от всичкия ни труд и пари се отнемат насила. Ако това ограбване се прекрати, проблемът с доходите ще се разреши моментално.


Откъдето и да се погледне, държавността е целия проблем на този свят.



Не че не те разбирам, ясно ми е какво казваш. Но аз лично просто вече съм страшно изморен от цялата тази работа. Докога ще се правим, че има смисъл? И ти знаеш, че тези пари, които ни взимат за осигуровки, са откраднати от нас. Ние не сме ги дали. Те са ни отнети без никой да пита. Аз съм бесен за това, че те не са в ръцете ми сега, и честно казано въобще не ми пука за какво ще ги харчат и дали ще ги дават на мангали от другия край на света. Проблемът ми е, че парите ми ги няма. Докога ще се правим, че разполагаме с откраднатите си пари? Колко десетки години ще се правим на актьори, че държавата това сме ние?

И - нека си спомним това - ако този пакт изчезне, провали се, не стане, забрави се и продължим нататък, те няма да спрат да ни ограбват. Ще са доволни ли хората тогава? Че няма "да даваме" пари на мангали от другия край на света? Те вътрешно ще продължат да са недоволни и няма да знаят защо. Трябва да им се напомни защо - защото държавата няма да спре да ги ограбва, никога. Тя ще продължи да им отнема парите, независимо пакт или не.

Така че аз искам да дойде мигрантска вълна, огромна, да ни залее и да ни удави. Здравните ми осигуровки отдавна не са мои, те ми бяха откраднати и аз отдавна не ги притежавам. Пришълци няма какво да ми вземат на мен. Нека дойдат и да унищожат държавността. В това аз виждам светлина и надежда.

398
Олег Д. Джефименко (Oleg D. Hefimenko)
Западно-Вирджински университет (Univercity of West Virginia)



ЕЛЕКТРОСТАТИЧНИ МОТОРИ


Тяхната история, видове и принципи на функциониране

С много илюстрации, от които 57 са от Дейвид К. Уолкър (David K. Walker) от Уейнсбъркския колеж (Waynesburg College)


Електретна научна компания "Стар Сити"


[Това копие носи печата на библиотеката на Колорадския университет в Денвър]


Книгата се посвещава на
един завършен фермер, майстор, музикант, преподавател и адвокат
БАЩА МИ






Предисловие

Интригуващата наука на електростатиката е била развита главно през 18ти век във време, в което технологията и индустрията са били твърде примитивни, за да приложат тази наука в практична употреба. В резултат на това, сериозните изследвания в електростатиката скоро загубили инерцията си и, с изключение на няколко изолирани усилия, на практика не съществували през 19ти век. Едва съвсем наскоро практичните страни на електростатиката започнаха да оказват влияние върху индустрията и икономиката и някога блестящата, но отдавна забравена наука, отново се появи в съсредоточието на сериозните научни разследвания.

Едно интересно препядствие, обаче, стои на пътя на много такива изследвания: поради 150-годишното пренебрегване на електростатичните изследвания е налице задълбочена липса на леснодостъпна качествена и количествена информация дори върху най-основните електростатични феномени, техники и устройства. Докато експерименталните и теоретични данни, спадащи към най-модерните науки, са добре документирани и са на лесно разположение от множество източници, голямо количество данни от полето на електростатиката трябва да бъдат извлечени чрез щателни лабораторни проучвания от първа ръка, запаметени в стари книги и списания, самото съществуване на които не е широко известно и които не са директно достъпни в коя да е от съвременните библиотеки и хранилища.

Именно с този вид препятствие се сблъска авторът, когато преди няколко години започна собственото си изследване на електростатичните мотори. За късмет, обаче, препятствието скоро се преобрази в едно много награждаващо преживяване на изучаване на всякакви "древни" книги и периодични издания и претърсвания на електростатични инвентари из всевъзможни европейски и американски научни музеи. По време на тези проучвания авторът намери голямо множество забравени публикации върху електростатичните мотори и откри, че няколко от тези стари електростатични мотори всъщност могат и да се видят в някои музеи. (Интересно е да се отбележи, че въпросните мотори обикновено не са публично изложени, явно заради липса на адекватна информация за тяхното предназначение и начин на функциониране, достъпна за персонала на музеите. Също е интересно да се отбележи, че определени видове електростатични мотори често са били използвани в редица движещи се играчки през втората половина на 18ти век и че, въпреки че някои от тези играчки са показани в музеите, те обикновено са изложени без обяснение за това, какво ги е карало да се движат или как би трябвало да са функционирали.)

Целта на тази книга е, да опише различните типове електростатични мотори, докладвани в научната литература между 1700г и днешното време и да обсъди в общи линии техните различни характеристики в дизайна и принципите им на работа. Книгата е написана за широк кръг читатели и е вложено старание, да се избягват техническите подробности, които биха били полезни само на малка група специалисти. Читателите, интересуващи се от допълнителни научни и технически данни за различните мотори, са насочени към подходящите оригинални публикации, цитирани в тази книга.

Материалът е представен в няколко глави, всяка глава описва определен клас мотори. Последователността на главите отговаря на хронологичния ред, по който най-ранния мотор от всяка една глава е бил изобретен в съответното време. Последователността на материала във всяка глава нормално също е подреден в хронологичен ред. Последната глава описва резултатите от някои от най-скорошните изследвания върху електростатичните мотори и разгръща тези резултати в непосредственото бъдеще.

Авторът е благодарен на жена си валентина за напечатването на ръкописа и за основната й помощ за публикуването на книгата. Той също е благодарен и на д-р Дейвид К. Уолкър за това, че прочете ръкописа и за нарисуването на илюстрациите към книгата.

Олег Д. Джефименко


399

Олег Димитрович Джефименко (1922 - 2009), роден в Украйна, умира в САЩ, е бил физик и професор емеритус (човек, пенсионирал се на съответния научен ранг) от Западно-Вирджинския университет (West Virginia Univercity).

През 1956г печели наградата Sigma Xi за своята Теория за електромагнитна ретардация и относителността. През 1971 и 1973г печели награди в надпреварата за технически апарати AAPT. Джефименко конструирал и оперирал електростатични генератори, задвижвани от атмосферно електричество.

Джефименко работил върху генерализацията на Нютоновата гравитационна теория при времево-зависимите системи. Неговото мнение било, че няма обективна причина да се изоставя Нютоновата теория за гравитационните силови полета (в услуга на една метрична гравитационна теория). Той се опитвал да развие и да разшири Нютоновата теория, правейки я съвместима с принципа на казуалността и правейки я годна за приложение към времево-зависимите гравитационни взаимоотношения.

Разширението, или генерализацията на Джефименко, се основава на съществуването на второ гравитационно силово поле, "съгравитационното поле, или полето на Хевисайд". Това може също да се нарече и гравимагнитно поле. То представлява един физичен подход, коренно различен от времево-пространствения геометричен подход на Теорията на относителността на Айнщайн. Оливър Хевисайд първи предвижда това поле в статията "Гравитационна и електромагнитна аналогия" (1893г).




Говорим за човек, който не е бил съгласен с в момента масово приетата парадигма на Айнщайн. Говорим за човек, чиито схващания са били сходни със схващанията на Хевисайд, който, както знаем, наред с Максуел, математически предвижда факта на така наречената Свободна Енергия или свръхединството в нормалната енергийна среда. Максуел, Хевисайд и други, наред с Тесла, са били научно убедени в съществуването на единна енергийна среда, която свързва всяка частица с цялото, наречена етер и именно това е противопоставяло по възгледи съвременниците Тесла и Айнщайн.

Може би най-стойностното последно дело на Джефименко е това, че през 2004г прави книгата "Електростатични експеримети" отново годна за масов прочит и, на практика, отново достъпна за света.

Настоящата книга "Електростатични мотори" в момента може да се свали от тук: http://rexresearch.com/jefimenko/jefimenkoesmotors.pdf

400
Аз напълно подкрепям теоретичната идея за такъв пакт.

На мнение съм, че националната идея трябва да се забрави навсякъде по земята и всъщност съм на мнение, че държавите трябва веднага да бъдат премахнати. Различните култури според мен трябва да изчезнат, сливайки се в единна световна концепция, сиреч, на мнение съм, че всеки трябва да има абсолютна свобода на поведение и да бъде освободен от културни и национални рамки или схващания, които да влияят на житейския му избор. Тъй като подобен пакт на практика е крачка към разтварянето на въображаемите държавни граници, напълно подкрепям и смятам че е неизбежно да бъде приет сега или по-късно. Според мен самата представа за легалност е вредна, защото легалност означава закони, наложени върху човека от други хора, които отнемат свободата му на живот и тази концепция е ядрото на държавността, която пък за мен не е нищо повече от престъпност (легална престъпност).

Теорията настрана, на практика обаче има и редица проблеми.

Проблемът е, че процесът на разграждане на стотиците култури по лицето на земята трябва да бъде всеобщ. Тъй като не съумяваме да бъде всеобщ, другият вариант е, да бъде последователен. Това ще рече, че разграждането на културните граници трябва да се случва между онези култури, които са готови да напуснат съзнанията на хората. Онези култури, които не са готови да напуснат съзнанията на хората и продължават да отнемат свободата на своите последователи, всъщност биха се възползвали от разтварянето на чуждокултурните граници, за да извършат културна инвазия от своя страна и наново да се опитат да наложат култура (своята) там, където културите са изчезнали.
За жалост, има множество интереси, които със сигурност ще се опитат или ще успеят да използват този етап от световния процес за удължаване на насилието.

Другият проблем е същия, но по отношение на легалността. Докато по лицето на земята съществува дори и една държава, тя със сигурност ще се опита да пороби цялото население на земята. Затова процесът на разграждане на държавността трябва да бъде или повсеместен, или, ако не съумяваме да действаме на такъв широк фронт, другият вариант е, да бъде последователно. Тоест, държавността трябва да се разгражда само в рамките на онези съюзи от народи, които са готови да се откажат от своята държавност. Докато легални граници трябва да продължат да се поддържат между онези общества, които не са готови да се откажат от своята държавност и все още са роби и насочвани в действията си от империализма, просто изчакващ да се възползва от разграждането на държавите, за да се опита наново да наложи държава там, кодето държавата е изчезнала.
За жалост, повечето народи и общества не са готови да се откажат от своята държавност и техните държави със сигурност ще се опитат да използват тази особеност на процеса, за да удължат световното насилие.

Затова бих подкрепил оформянето на съюзи от държави, които оформят свои външни легални граници, целейки да разтворят всички култури и държави вътре в своите външни граници. Следващият етап от последователния начин би бил да се оформят съюзи от такива съюзи, които да разтворят вътрешните си легални граници, запазвайки само външните. Когато това стане навсякъде по света, по лицето на Земята вече няма да има външни граници, защото те ще се пренесат в космическия мащаб. Тогава на свой ред трябва да започне процеса по отпадане на междупланетарните граници, и прочие...

Логически погледнато, никой не би трябвало да отхвърля идеята и смисъла на такъв пакт. Проблемът всъщност идва от това, че хората не осъзнават, че това е тяхна работа. Те отново оставят волята и свободата си в ръцете на своите държави, след което се страхуват от начина, по който ще се изпълнят тези намерения, защото знаят, че не могат да имат доверие на своите държави, които винаги мислят тяхното зло. Естествено, че никой не би искал да даде кард-бланш на политиците и държавниците да се изпълни смисъла на тази идея, защото е ясно, че това ще се използва за удължаване на световното насилие.

Когато хората осъзнаят, че смисълът на тази идея и този пакт трябва да бъде изпълнен от тях самите, а не от техните държави и политици, тогава всеки би го приел повсеместно. Така че, проблемът, както винаги, е самата държавност, а не идеята на предложението.

401
Предисловие

Труд, озаглавен "Електрически експерименти", по нужда трябва в известна степен да бъде копиран от предишни трактати: най-специално най-добрите експерименти, и може да се каже и най-добре построените апарати, само с някои изключения, са в резултат на гениалността и размислите на онези, които са изучавали дисциплината преди половин век, когато електричеството е било занимание на лектори, както и на философи; и когато откритията при него с голяма бързина са следвали едно след друго, всяко по-любопитно, по-красиво или по-важно от предходните.

В този по-ранен период, именно, от около 1740г до началото на днешното столетие, философите научавали фактите на науката чрез дълги поредици от експерименти; лекторите преподавали тези факти и им придавали популярност чрез изобретяването на гениални апарати, и претенциозни илюстрации, и авторите внимавали точно да въплътят тези интересни особености във всевъзможните си трактати; така трудовете на Прийстли (Priestley), Адамс (Adams), Кавало (Cavallo), Фъргюсън (Ferguson), Хоуксби (Hawkesbee), Сингър (Singer), и други, преливат от експериментаторски интерес. Тези времена вече са минало; експериментите доказаха фактите, фактите предложиха законите на науката, и след като тези станаха известни всекиму, учените хора с някои изключения извърнаха вниманието си към други въпроси. Ако те благоволяха да пишат по въпроса с триещото електричество, то те във всичките си последни трактати дават едва едно сухо обяснение на факти и закони, явно считайки подробностите на експериментите твърде ниско, за да им дадат своето внимание, като забравят, че начинаещите в науката имат нужда да задоволят сетивата си, както и да просветлят умовете си, и са еднакво невежи за истината, че ако един факт не е илюстриран от привлекателен популярен експеримент, той няма да бъде запомнен, нито пък зачетен.

Авторът на този мъничък труд, впечатлен, какъвто винаги е бил, с мнението, че колкото по-интересна и забавна може да се покаже една наука, толкова повече ще бъде изучавана, се заема да събере всичките добри експерименти, които е срещнал на други места и да създаде още много допълнителни илюстрации на някои части от темата. Той е свикнал сам да прави всичките си апарати и много години е изнасял лекции по естествена философия [природни науки, бел.прев]. Забележките, привнесени тук към множество експерименти, може да се считат за практични, също и описанията на всички апарати са оригинални и с надеждата, че са написани възможно най-ясно. Говорейки за оригиналността на описанията, обаче, трябва да се отбележи, че Авторът е написал някои части от настоящия труд за "Списание за наука", на което той е редакторът.

Този трактат съдържа повече експерименти и илюстрации от който и да е друг труд по темата и всички факти, които са известни със сигурност, са свързани с триещото електричество, въпреки че някои спорни въпроси, като произходът на електричеството, и това дали има две течности или една, се обсъждат много накратко, тъй като това са просто въпроси по догадки и по какъвто и начин да бъдат разрешени, не биха били от каквото и да е значение за практичното и популярното развитие на науката, поне що се касае до съмвременните ни приложения за нея.

Дж. Франсис (G. Francis, F.L.S)

402
ЕЛЕКТРОСТАТИЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ
Дж. У. Франсис
G. W. Francis


Енциклопедия на ранните електростатични експериенти, демонстрации, устройства и апарати

Първоначално публикувана през 1852г под заглавие
"Електрически експерименти"


Редактирана и реформирана от Олег. Д. Джефименко (Oleg D. Jefсmenko), Университет на Западна Вирджиния (West Virginia Univercity)

Електретна научна компания "Стар Сити"






Предисловие от редактора

Електростатиката е очарователна наука. Сдобих се с основните си познания в младините си и завинаги останах запленен от нея. Сериозните ми проучвания в електростатиката започнаха, когато преди около 30 години основах научна лаборатория за изучаване на електрети и електростатични мотори. По онова време се запознах с много книги по електростатика, публикувани през 18ти и 19ти век. Една от тези книги привлече особено моето внимание. Това беше книгата на Г. У. Франсис "Електрически експерименти".

Написана в средата на 19ти век, тази книга на практика описва всички основни електростатични експерименти и апарати, проведени и изобретени още от времената, когато са били забелязани първите електростатични ефекти в античността, до около 1850г. Въпреки че не е толкова подробна, колкото книгите, написани лично от авторите, докладващи за своите собствени оригинални експерименти или описващи оригиналните свои апарати, книгата на Франсис е неповторима със своята изчерпателност и осигурява най-важните подробности за репликиране на оригиналните електростатични експерименти и за построяване на оригиналните електростатични устройства. Огромната й полезност за всеки, който се интересува от електростатика, е безспорна.

За нещастие, какъвто често е случаят със старите книги, "Електрически експерименти" на Франсис спада към "редките книги", които са труднодостъпни днес, дори и за изследващите учени, а какво да говорим за студентите, учителите, инженерите, аматьорите учени, изобретателите, патентните адвокати и всички други, които може да се интересуват от електрически науки и особено от електростатика. При все това, книгата на Франсис е още по-практична днес за широк кръг читатели, отколкото в миналото, когато книгата е била написана за първи път, защото самата електростатика на ден днешен се е превърнала в една много практична наука с множество полезни приложения и, следователно, днес за много хора зазопзнатостта с основните принципи и техники  е много важна.

Съвсем наскоро се отвори възможност за преиздаване на книгата на Франсис и аз имах възможността да съм редакторът. Първата ми задача като редактор беше, да подсигуря, че забележителният труд на Франсис ще привлече вниманието на колкото е възможно по-широк кръг читатели, заинтересувани от електростатиката. За да постигна тази цел, аз реших да променя заглавието на книгата от "Електрически експерименти" на "Електростатични експерименти". Думата "електрически" в оригиналното заглавие, съвършено уместна в средата на 19ти век, когато книгата за първи път е публикувана, е подвеждаща за съвременните читатели: книгата се занимава изключително с електростатиката, докато "електрически" на ден днешен се разбира като нещо, свързано с електрическия ток. Също така реших да включа думата "енциклопедия" в подзаглавието. Обхватът на книгата действително е енциклопедичен и да се нарече "енциклопедия", е, според моето мнение, напълно оправдано.

Следващата ми задача като редактор бе, да подсигуря, че второто издание на книгата на Франсис ще бъде колкото е възможно по-привлекателно за читателите на ден днешен. Първоначално книгата е била издадена в много малък формат, била е трудна за четене и качеството на топографията й е било много ниско. Затова реших да преиздам книгата в нов формат, който да осигури лесен прочит и привлекателен външен вид, като обаче запазя оригиналния й текст, речник и граматика (освен в Експерименти 129, 347, 405 и 408, където направих малки промени). Някои думи и термини в книгата днес или са изчезнали от английския език, или са добили друго значение. Затова снабдих книгата с речник, където се обясняват най-мъгливите и противоречиви думи, срещани в нея. Освен това, вземайки предвид, че най-удобният от известните в днешно време генератори на статично електричество за провеждане на електростатични експерименти е машината за влияние на Вимсхурст (Wimshurs's influence machine), изобретена около 30 години след изданието на книгата на Франсис, аз допълних книгата с описание на тази машина. И последно, снабдих изданието с редица литературни препратки.

Радвам се, да изразя благодарността си към жена ми Валентина, за това, че ми асистира в подготовката на тази книга за издаване.

Олег Д. Джефименко (Oleg D. Jefimenko), юли 2004г

403
Именно забележителните книги като тази придават стойност на Библиотеката на Апокрифна Академия. Това е поредният превод в развитие и се надявам някой ден да бъде завършен, както и други материали в тази секция.

Ето какво мога да посоча като особени моменти, които заслужават внимание:
- Книгата е първата енциклопедия от този род и е написана десетина години след първия Наръчник по магнетизъм на Дейвис.
- Кой е Джордж Уилям Франсис: 1800-1865, английски писател по ботаника и общи науки, емигрира в Австралия, където развива кариера и се прочува като градинар, става директор на Аделайската ботаническа градина. Както знаете, към днешна дата все още предстои да представя български превод на информацията от последната Конференция "Тесла" 2018 относно приложението на електричеството в агрикултурата, или така наречената електрокултура. Повече по въпроса, освен лекцията, която още не съм представил на бългаски към днешна дата, можете да прочетете в Ефекти на ел. и магнитните полета върху живите организми.

Книгата е доста рядка и в България определено я няма. Може да се купи от Амазон, ако си уредите по някакъв начин пращането до България, например чрез втора фирма или познати. За съществуването на книгата разбрах от един известен образ в американските форуми за Свободна Енергия energeticforum.com и overunity.com с прякор Lasersaber. Има и канал в youtube, където демонстрира репликите си на различни неща. Предложи на вниманието тази книга в едно видео за 3д-принтиран корона-електростатичен мотор.

404
Всички теми / Re: Новини за световното положение
« -: Октомври 29, 2018, 05:12:22 pm »
Хашоги щял да разкрие, че Рияд използва химически оръжия в Йемен

Източник: OFFNews.bg, 29 октомври 2018

Убитият саудитски журналист Джамал Хашоги е бил на път да разкрие детайли за използване от Саудитска Арабия на химически оръжия в Йемен.

Това съобщи в. "Сънди експрес", като се позова на източници, близки до Хашоги, предаде БТА. Същевременно разузнавателни източници казали, че Великобритания е била информирана за заговор срещу журналиста три седмици преди той да изчезне, след като влязъл на 2 октомври в саудитското консулство в Истанбул.

Британската служба за електронно следене (Правителствен център за комуникации - Government Communications Headquarters (GCHQ) е прехванала вътрешни комуникации от генералното разузнавателно управление на Саудитска Арабия. В тези комуникации се говорело за заповеди, издадени от член на саудитския кралски кръг за отвличане и връщане на Хашоги в Саудитска Арабия. Заповедите не идвали директно от престолонаследника принц Мохамед бин Салман и не се знае дали той е знаел нещо за тях. В заповедите се говорело за отвличане, но в тях "имало и отворена вратичка за други действия, ако журналистът създава проблеми", казали цитираните източници.
Британското външно разузнаване МИ-6 е било информирано за това и предупредило Саудитска Арабия да се откаже от намеренията си да отвлече Хашоги. На 1 октомври МИ-6 било информирано за движение в Истанбул на група, включваща хора от саудитското разузнаване. Чрез канали британците предупредили саудитците, че плановете им не са добри, но последвалите събития показват, че това предупреждение не е било взето предвид, казали още източниците.

Запитани защо МИ-6 не е предупредило САЩ, тъй като Хашоги беше американски гражданин, източниците заявили само: "Беше взето решение, че сме направили, каквото е по силите ни."

Анализатори обаче предлагат друго обяснение. Том Уилсън от мозъчния тръст "Хенри Джаксън" коментира, че имиджът, който бил създаден на Хашоги, прикривал неща за него. Той бил вътрешен човек в саудитския решим и е бил близък до бивш ръководител на разузнаването. Журналистът бил ислямист, член на движението "Мюсюлмански братя", "другарувал" е с Осама бин Ладен и е симпатизирал на неговия джихад в Афганистан, твърди анализаторът.





Цитирам новината, защото искам да ви обърна внимание на взаимоотношенията между тайните служби. Забележете разказа в текста и добре си представете ситуацията. Едните тайни служби са в час какво правят другите тайни служби, имат си открита комуникация, коментират си плановете едни на други, съветват се, предупреждават се и тн. Опитайте се да усетите каква е атмосферата там в задкулисието.

Абсолютно същата атмосфера може да се усети и в разказа за Робърт Неслунд, когато се опитва да си премахне мозъчния имплант в болница в Индонезия, Контрол над ума - Контрол над света, Глава 17.

405
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Октомври 11, 2018, 12:30:13 pm »
Румяна Ченалова се усъмни във фактите, изнесени за Селяйдин

11 октомври 2018

Източник: OFFNews.bg


Бившият съдия от Софийския градски съд Румяна Ченалова, която е и едно от действащите лица в гръмналия в "Биволъ" скандал "двете каки", се усъмни във фактите, изнесени за арестувания в Германия Селяйдин.

Ето какво написа  бившата съдийка във фейсбук профила си:

Да обобщим изнесените на пресконференцията факти и изводи:

1. Северин цяла нощ пил. Употребил голямо количество алкохол. Тежи около 50 кг.

2. Скрил се в храстите и изчаквал жертва (по Маринов),но пък престъплението е спонтанно (по Цацаров). Така чакал до обяд.

3. Виктория Маринова била с приятелки до 12 ч.

4. За времето до 12,11 ч (записи на тичащия Северин) той извършил нападение, изнасилване и убийство. Хладнокръвно потърсил телефона и ключа от автомобила, дааже и дреха на жертвата (като в сериал за сериен убиец).

5. Със скорост на спринтьор , скривайки вещите се изнесъл от местопрестъплението.Алкохола въобще не му пречил, щото бил боксьор.

6. Пристигайки в къщата, решил да остави вещите на полицията за всеки случай. Щото ДНК-то, което му взели когато бил 10годишен може и да не е сигурно.

7. След това разказал на леля си, че е извършил изнасилване и отпрашил към Хамбург.

По-добре да не бяха говорили!


Румяна Ченалова стана обвиняема за длъжностно и за документно престъпление.

Обвинението за престъплението по служба бе за това, че от 19.07.2013 г. до 22.01.2015 г. като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия от СГС, докладчик по търговско дело, образувано по молба на „ОЕТ - Обединени Енергийни търговци“ ООД, при условията на продължавано престъпление, с 14 отделни деяния е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения, визирани в ЗСВ и ГПК, с цел да набави облага за търговското дружество.

Страници: 1 ... 24 25 26 [27] 28 29 30 ... 73