Не съм и предполагал, че ще проявя писмено поведение като Ламбда, но като знам колко малко знам и ,,виждам'' че в поста на Веско има съвсем друг смисъл се питам що не четат хората.
   При самото четене / не отричам, че киното и телевизията също са носители на информация, но до каква степен манипулираща всеки тук би трябвало да си е отговорил/ добиваме/се докосваме до модели на осмисляне и възприемане. Лично наша отговорност е да формираме ,,сито'' за постъпващата информация, поради простата причина че това може да премодулира парадигмата на собствените ни убеждения. И то негативно спрямо евентуалния стремеж към ред, спокойствие или най-общо баланс. Това се случва когато в основата на всичко стои страхът. Доста време съм смятал, че обратната страна на любовта е омразата, но не е. Когато имаш някакви съмнения е нужно първо на себе си да зададеш въпроса. Скоро при малко по-голяма от обикновената доза внимание отговора си идва под някаква форма. И хоп потвърди ми се схващането, че опозита на любовта е страха. Само че си направих труда да прочета качената в Библиотеката презентация на Марк Пасио и даже ще си позволя да покажа в схематичен вид какво имам предвид https://drive.google.com/file/d/0BwcveiwoIxepODBYUEhfQnRLbGc/view?usp=drivesdk
   Няма как при отдаване на личната си енергия към генериращата полярност на страха да очакваш да имаш себеосъзнаване и устойчивост на манипулиране. Не твърдя че трябва всички да се обичаме /макар че при груповия секс винаги можеш да скатаеш/. Просто под любов се разбира друго нещо, а не смисъла на тази дума в съвременното общество.
   А какво друго, ако не страх може да генерира отдаването на причината за вътрешния ни емоционален дисбаланс на външни фактори. Най-вече страх от поемане на отговорност. След като някъде споменахме за Аз-а на цялостната личност ето и самото развитие на тази концепция https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Аз-концепция . Ето пък и една друга причина за възникването на такива ,,трудове'' като цитираната от Веско статия от спиралата пък там е от некъв руски сайт https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Когнитивен_дисонанс Все пак няма кой друг да ни е виновен за това, че оставяме собствените ни страхове да прожектират какви ли не идиотщини във въображението ни, които пък росле дори да разпространяваме като достоверни истории в стил ,,звездите ми го говорят''. Всеки може за 3к долара да иде до амазония да си направи аяухаска церемония и да си ,,види'' съдбата или ,,пейоте парти'' в Перу. Пък в зависимост от страховете си, функция на които са психологическите комплекси да реши, че е световен автор както е Айк. Най-големият авторитет за нас сме самите ние. Обаче е хубаво и да има желание да се излезне от ,,калъпа'' на общото, но не и да се прелива от пусто в празно. Иначе Ламбда спомена някъде, че много лесво се създават масови психози. Дори качи и линк към книгата на Г.Льобон ,,Психология на тълпите''. Ако пък някой се замисли аджаба Вадим Зееланд дали това е имал като идея в теорията му за Трансърфинга на реалността може не само да прочете едноименната книга ами и да разбере, че човека си ъпгрейдва личността и вече има доста други книги след цитираната по-горе. Пък за ,,мая''-та и формирането на илюзията Аз, неговата оперираща основа - егото може да се прегледа книгата на квантовия физик Амит Госвами ,,Самоосъзнаващата се вселена''. Пък ако на някой останал неповлечен от неистовото желание да стои в комфорта на топлината на стадото и се е замислил аджаба бе що всички ченълинги са некви прекалено прости та чак еднотипни - ами не са. Има и такива като този с Елан, в които имаш допирателна с друг мисловен модел с параметри недвусмислено водещи до извода че това определено е извънземен разум, а не генериран във военна лаборатория текст

Най-красивата дзен-история в синтезиран,циркулационен и синтезиран вид, която знам:


      Две хубави очи


     Две хубави очи. Душата на дете

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

     Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

     булото на срам и грях.

     Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

     страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете...

Вървял си един човек и достигнал до едно дърво.
Погледнал го и видял, че е голямо.
В този миг до него приближил друг човек и му казал, че дървото не е голямо.
Докато наблюдавали към тях се приближил трети човек и се усъмнил, че те виждат дърво.
Докато спорели, тримата заедно чули ромола на близкия поток.
Шумотевицата от спора се чувала иззад хълма, където насъбралите се хора виждали трима човека вървящи по пътя към дървото до руйния поток.

Веско, това с щрауса ми е малко многосмислово. Искам да кажа, че не съм сигурен дали разбирам посланието щото ми се струва, че е по-дълбоко отколкото си мисля. Би ли добавил твое тълкуване като жокер. Предните три ми ,,говорят'' приятно.

Точно по този въпрос не съм си правил труда да анализирам - просто се радвам на това което ми се привижда. Братовчед ми е офталмолог и с удоволствие ще го подкача на тази тема. Виждам некви по-светли периметри около обектите, но към момента съм почти сигурен че е илюзия от разфокусирания поглед.
Но пък усещането на енергиите на другите .... цял живот ме мъчи. Още повече че повечето хора са така, но не се замислят защо ги боли главата след повечко срещи с хора, особено ако ги занимават с проблеми. За това си има защити, които от непоследователност при прилагането им все още не съм активирал. Иначе принципът е същия както описваното създаване на "пазачи" от Веско и Psyhea - волево визуализираш енергийно поле около теб.

Веско, съзнавам че на първосигнално ниво ще ти хвърля един пенсионерски комплимент, но проблема по-вероятно е в мен. Обясних на Ламбда, че не мога да модерирам тема/ когато човек твърди ,,не мога'' или не иска или не знае/ независимо от желанието ми. Помолих го да отвори тема за егото. Веднага след самоанализа ми, в който осъзнах, че мързела ми е прикрит страх дали ще се справя с модерирането, се замислих за потенциала на темата за Дигиталното програмиране. Просто ни виждам смисъл от фрагментирането на дискусионното поле, при положение че основата за програмирането ни се състои в съществуването на егото, т.е. няма нужда от отделна тема за егото. Не е истина колко пъти съм осъзнавал, че това което искам през цялото време е било налично, но не съм оценявал наличието му. Обаче конкретно сега този факт ме задължава да призная заслугата на Ламбда за реализирането на това желание и тъй като е ясно, че това изразява някаква харектиристика на моето его ще направя нещо показателно като доказателство, че съм надраснал някои от егоистичните си пориви.
    Ламбде, човек, моля те. Не. Умолявам те! Не затваряй темата ако обичаш!
Наистина мързелът, който навяярно те е подразнил е основан от страха ми да не оплескам нещата като модератор. Както казваше баба ми ,,преди да пръднеш силно трябва да се сигурен, че можеш да се забършеш''. Друг аспект на предходните изказвания, който би могъл да бъде причина за обидата ти, щото е ясно че реакцията ти е само предлог, може би е погрешно тълкуване за това че някой хора трупат повече информация, а други по-малко, но достатъчно. Това го написах визирайки един приятел, който не е чел нищо за квантови физики, психологии, филисофии и т.н., но пък има ,,отворен информационен канал''/ мое си определение без претенции за нещо/ при което има толкова дълбоко и смислено осъзнаване за същността на закодираните по-дълбоки смисли в думите и самите букви, старобългарската азбука- глаголицата обаче, както и други неща... Споменах го с оглед на погрешната понякога преценка или обвързаност на количеството съзнателно възпроизводима информация от паметта и напредването по духовния път на развитие. Този пример ми беше аргументът за твърдението за трупането на информация.
   Друго, което макар да смятам, че е неоснователно като причина е обратна реакция на прекъсването ми на повествованието ти в темата за структурата на пространството/за което също ти се извинявам/. Съжалявам, но близо 15-годишната ми ,,работа с хора'' в системата на горите ми е давала достатъчно примери до къде могат до стигнат хората и не мога да го изключа като възможна причина за реакцията ти. Надявам се да не е това, защото ще е жалко да спрем след като сме положили основите на запознаването със структурата на човешката психика, същността на Аз-а и възникването на нуждата от егото. Все пак симбиозата от двете се възприма от повечето от хората като съзнание. Тогава щеще да дойде момента да поспорим, ако има нужда, върху работата на К.Г.Юнг и въвеждането на третото ниво - колективното несъзнавано./гледам, че не си го качил, ако можех да те отменя бих го направил, но съм доста ,,бос'' как става/. После бихме могли да продължим с елиминирането на времето, за да достигнем до мистичното преживяване ,,съществуване ТУК и СЕГА'' дори и по-дълбоко до ,,филтрите''-програми на собственото ни его, които ,,трият''-редуцират интензитета на енергийния поток, който представляваме като свободни духовни същества, ,,надарени'' с творческия потенциал наречен ИЗБОР и възможноста да проявяваме СВОБОДНА ВОЛЯ. Последните качествени прояви на същността ни няма как да бъдат разбрани от гледна точка ,,вътре'' във ,,филма'' на егото, особено трансперсоналните преживявания, камоли пък физическия смисъл на налокалната корелация и приетото преди две години на световно ниво /забележи - на конференция на Боровец/ четвърто агрегатно състояние на ВОДАТА - газ,течност, лед и ИНФОРМАЦИОННА ПЛАЗМА. По-нататък можеше със сигурност по-адекватно от мен да обясниш същността на Херметическите принципи, евентуално Средния път в будизма или някои анализ на дзен история, щом като държиш толкова на обвързващото схващане, че само по пътя ,,извървян '' от други може да откриеш собственото си ,,щастие''. Пък би могъл и да обясниш и същността на възмущението на някои ортодоксални последователи на Кабала от представената възможност за изучаването и' отделно от задължителното изучаване на Талмуда, поради простия факт че целта на ,,порядките'' на Талмуда е да се овладеяг ,,флуктуациите'' на его-,,филма'' преди да пристъпиш към изучаването на Кабала. Защото осъзнаването на някои истини е свързано и с отговорното отношение към този факт, а не първопричинно реагиране на елементарни външни стимули. Би могло дори и да направим един по-страничен преглед на инфото на Библията, но там е доста рисковано щото има бая предубеденост, дължаща се често на ограничено тълкуване.
    И последно. Никога до сега не съм успявал да консолидирам в индивидуално събитие всичките си впечатления. Дори при търсени и реализирани дискусии с доста интелигентни хора, тези надживяли егото си са ми правили бележка че трябва да го направя, но не можеха да разберат що не намирам смисъл. А ти много добре знаеш какво е да се сблъъскаш с неразбиране.
   Не затваряй темата заради мен, да не стигам до пиянското ,,Ти мен увааажаавааш лиии ме?''1

Наложи ми се да прекъсна писането, това е продължение на предния ми пост.
Та Веско, няма как да не съм съгласен, че умът е необходим до определен момент заради нуждата да се натрупа достатъчно количество информация, която да спомогне за елементарно осмисляне на ,,изкуствената'' ограниченост на същността ни и че нещо в цялата ,,картинка'' липсва. Разбира се всичко е индивидуално - някой трупат повече, други по-малко, но явно достатъчно. Последното твърдение ми е от наблюдение и анализ на няколко житейски истории на близки познати. Останалата част от хората, при които шансът да се замислят по разбираеми причини е доста нисък и в момента няма нужда да ги коментираме /пък и те едва ли биха чели ,,такива неща в нетя''/. Не става въпрос за някаква елитарност, а за това че ,,зоната на комфорт'' на възприятията им е под въздействието на его-,,филма'', в който моментното им психическо състояние ги задоволява и са загубили любопитството си.
Лично за мен същността на егото и това, че умът е негова функция ми беше мъгла. Имах точно тази писмена информация, която го обясняваше, но нямах разбирането. На едно място Psyhea беше написала, че егото е до мозъка на костите и тогава ме светна, че нещата са извън досегашното ми схващане. Нз какво ниво на осъзнаване има Psyhea, но виждам как при нея в  постовете има толкова много информация, която поднася сякаш не разбира Особено множеството фигури-визуализация на ,,едва'' 6-мерното математическо пространство на Калаби-Яу или пък тороидното проявление на оплетената логическа йерархия на себепозоваването. Остава само листа на Мьобиус за обединените полярности и как ин става ян и се завърта цикъла.

Това с проникването на куршума на забавен каданс е бахти лудницата. Само не споменаваш с намерението си ли забави времето или просто наблюдаваше как се случва. Щото последствие си фокусиран върху момента на изключване на болката.
     Принципно аз поне виртуалната ,,реалност'' на сънищата си я отделям от сетивната поради наблюденията си. В голяма част от сънищата си давам сметка, че възпроизвеждам ситуации от деня. Да, понякога случващото ми се в съня е трудно доловимо като аналогия по отношение на историята, обектите и субектите, но пък емоционалния заряд повтаря този от реалните събития преди да заспя. Това ме навежда на мисълта , че съня е време за архивиране на инфото. Обаче този процес е свързан май и с известно оттегляне на егото и Аз-ът на личността ми има възможността да наблюдава непречупено през его-комплекса съдържанието на личното ми несъзнавано. А то там е бъкано със страхове, които съм подтиснал. Колко пъти са ме стреляли, гонили са ме вълци и кучета. Стоял съм гол през хората. Пък да не обяснявам от къде и колко пъти съм падал, пропадал и прочее .
     От тази гледна точка сънищата са ми прекрасен инструмент за опознаване на несъзнаваното.
     От друга пък, тъй като съм почти сигуррен че на всеки му се е случвало да сънува опредеелена ситуация или панорама и след време да изпадне в такава,  се замислям върху странната и инцидентна връзка м/у двете ,,реалности''. Също и ,,де жа вю''-тата, с които често се сблъскваме.