Apocryphal Academy

Автор Тема: Здравословно-хранителна тема  (Прочетена 5973 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Здравословно-хранителна тема
« -: Януари 06, 2020, 12:55:22 am »
Наскоро получих поредния коментар, свързан с факта, че откакто създадохме новия сайт "Апокрифна Академия", лично аз поне, като изявен писач в интернет, съм спрял да споделям личния си опит с храненето и здравословните въпроси. Наистина е време отново да започна да разполагам с посветена на това тема. Освен това имам да кажа някои неща, които ще изненадат доста от хората, които се интересуваха от мен през годините!






Обзор на стария ми репертоар


Инедията

Не зная колко страници съм изписал на тази тема, разказвайки личните си преживелици по този въпрос и заключенията, които си извадих. Не смятам отново да разказвам вече тези добре заучени от многото разказване истории. Ще направя само сумиране, за онези, които попадат в АА в по-късен етап, когато старите форуми вече не съществуват или са сравнително неоткриваеми в архива на интернет.
Инедията е състояние на духа и тялото, в което човек превъзмогва нуждата да се храни (в по-редки случаи дори да пие вода) и е в състояние да води съвсем полноценен живот, без да приема в себе си никакви вещества, активиращи храносмилателната система. В крайна сметка, след доста премеждия, които ми помогнаха да науча много неща за себе си, живота и света, аз все пак успях да постигна такова състояние и затова от личния си опит казвам, че да, инедията е възможна и постижима. Това обаче беше много за кратко, защото действителността на това състояние на духа и тялото се оказа нещо доста различно от онова, което си представях и за което мечтаех в началото на това изпълнено с препятствия пътешествие. Същността на моето разочарование се състои във факта, че човек може да е инеяд само тогава, когато напълно изостави света на хората. Заслужава си да се преследва такава цел на един много късен етап в живота (когато постигането е по-трудно), но не и в ранния етап на живота (когато постигането е по-лесно), в който се намирах аз.
Единственият начин човек да запази състоянието на инедия и от време на време да има връзка със света на хората, е ако от време на време по минимален начин нарушава въздържанието си от храна - нещо, в което абсолютно всеки гуру-учител по инедия/слънцегледане/бретарианство е "уличаван" напълно закономерно. Когато разбрах, че този компромисен живот е най-близкото до онова, което аз си представях в мечтите си, си рекох, че това не е за мен.



Суровоядството

Около две или три години от живота си до сега бях суровоядец - това е вид диета, при която не се консумира термично обработена храна. За това време бях разделен суровояд. Това ще рече, че се хранех сурово и разделно едновременно. Например, един ден ям само домати, друг ден ям само ябълки, трети ден само един вид ядки, и тн.



Вегетарианството

Разбираемо е, че инедията може да се постигне, след като човек първо се откаже от месото, а пък суровоядството създава значителни спънки при приемането на месни продукти, така че през повечето от самостоятелния си живот съм бил вегетарианец. Спрях да ям месо още на 16 години по свое желание заради собственото си любопитство (и достъпа си до интернет).



Лечебното гладуване

Всички тези неща са свързани с дълбоко пречистване на организма и с напускането на комфортната зона на едно дълбоко, метаболитно ниво. Всъщност, отначало не бях чувал за лечебното гладуване, а първо научих за инедията и в опитите си да я постигна попаднах на практиката на гладуването и всичко, с което е свързана. Броя и разнообразието на ранните гладуванията, на които съм се подлагал е почти равен на броя на припадъците ми. По-късно се научих да правя действително онова, което би трябвало да е "лечебно" гладуване, от което да има здравословна полза, а не да бъде опит за някакъв екстремен рекорд (както Вим Хоф в началото на своето откритие).







Равносметката след 15 години усърдно експериментиране със себе си


На ден днешен ВСИЧКО това се промени и почти всичко съм оставил зад гърба си.

Много от старите ми читатели сигурно ще се изненадат, че вече не съм вегетарианец. Напълно съзнателно направих усилието да се върна към месната храна, само че това не се получи въобще. Светоусещането ми и разположението на ума ми са твърде променени, навярно твърде дълго време съм приемал определена информация, която съм допуснал твърде надълбоко в себе си и нежеланието ми да приемам месна храна е твърде голямо. Нямам нищо против миризмата, вида и вкуса на месната храна, но усещам голямо напрежение в общото ми благоразположение след яденето на месо, това е общо неразположение, и на тялото и на духа, което ми създава усещането, че се отдалечавам от себе си.
Единственото, което нарочон и съзнателно ям, без да изпитвам каквото и да е вътрешно противоречие като "послевкус и послеусещане", е рибата. Така че свободно консумирам риба, приготвена по различни начини. Постоянно правя това съзнателно обаче, тъй като когато имам апетит и глад, никога не се сещам за вкуса и усещането от рибата, сякаш съм опериран от влечението към нея. Рибата продължава да бъде просто "нещо в другия край на чинията ми, срещу което нямам нищо против".

Защо вече не съм вегетарианец?

Защото има факти, които не могат да бъдат отхвърлени. Хранителните съставки действително се делят на две семейства според произхода си - растителен и животински. Например, навсякъде из интернет ще срещнете, че се говори за витамин А, витамин С, витамин Едикой си и как някоя растителна храна имала в пъти повече съдържание на витамин Едикойси от месото или млякото и тн. Ако обаче прочетете специализирана литература, ще се просветите за факта, че витамин Х с растителен произход и витамин Х с животински произход са ДВЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ вещества по химическата си формула. В делничната литература се наричат с едно и също име, но в действителност това са две доста различни съединения на витамин, които са сходни само в своя корен, но не и в останалата си обвивка. Хранителните вещестав с растителен произход се държат много различно, когато попаднат в тялото, в сравнение с едноименните си варианти с животински произход.

Има такова нещо като биодостъпност. Навсякъде в диетичните интернет сайтове може да се прочете, че еди кое си зрънце имало в десетки пъти повече калций например, отколкото млякото и месните храни. Само че не се споменава, че биодостъпността на калция в това зрънце клони към нулата - тоест, вие ще го погълнете, но тялото ви никога няма да може да извлече калция от него и в този контекст ползата от него е една 0. Докато биодостъпността на същия този калций например в месната храна е почти 100% и това зависи от начина на сготвяне.

И защо това е така?

Защото животните имат крака и могат да бягат. Когато се опитвате да отнемете живота им, за да ги изядете, те могат да бягат или да се борят за живота си и тази борба за живота се извършва в процеса на лова. Трябва да спечелим битката за живота на животното отвън, извън нас, за да получим цялата награда.

Растенията обаче нямат крака, за да избягат. Те на пръв поглед са беззащитни срещу онези, които ги считат за храна. Да, ама не.

Растенията се борят за живота си химически. Растенията, за разлика от животните, имат колективна природа - те се грижат за колонията, не за себе си. Всеки един вид растение има свой уникален нитрат. Нитратите не са незабавно отровни за животинския организъм, а действат на принципа на натрупването. Колкото повече нитрат поема тревопасното животно, толкова повече този нитрат започва да го отравя и животното започва да се чувства зле от храната. Растенията разполагат с този механизъм за химическа война, за да запазят колонията си от пълно унищожение. Така, когато тревопасното животно започне да пасе колонията на една детелина на ливадата, то усеща кога трябва да спре да пасе тази точно детелина и да си избере да пасе някоя от другите тревички на поляната, оставяйки детелината намира, за да може след време колонията й отново да се разпростре из ливадата.

Тъй като растенията не могат да избягат, те водят химическа война, а не физическа война за живота си. И тази война не се води в гората или на ловното поле, както при животните, а се води в стомаха и в организма на онзи, който ги е изял.



Само хората със силен метаболизъм могат да ядат предимно растителна храна, защото само организма на тези хора може да си позволи да води химическата война за питанието, което принадлежи на растенията. Хората, които не са в добро здраве, имат разстроен метаболизъм или страдат от някакво здравословно състояние, което се опитват да върнат към нормалното, оздравяват предимно от месна храна, и това е проверим клиничен и научен факт. Хората с разклатено здраве не са в състояние да водят война с разклатения си метаболизъм - техният стремеж трябва да бъде месната храна, защото могат да водят война за питанието си чрез качествата на своя ум и изобретателност, за да заловят животното по най-лесния начин.

Който е здрав, яде плодове и зеленчуци, ЗАЩОТО МОЖЕ. А не защото е станал здрав заради тях.

Здравите хора искат да ядат плодове и зеленчуци, ЗАЩОТО Е ПО-ЛЕСНО ДА СИ ГИ НАБАВИШ. А не защото е по-лесно да се нахраниш с тях.

Какво получавам аз от напъните си да ям риба, когато месната храна е станала толкова чужда на вкусомете ми? Получавам това, че яденето на риба ми премахва чувствителността на зъбите - нещо, което ме тормози постоянно. Заради всичките си експерименти и екстремните си постъпки в миналото се доведох до състояние, в което имам трайна чувствителност в зъбите и ако не внимавам, се връща отново много бързо. Имам напълно ограничена способност да ям плодове - мога да ям най-голямо количество от сладката жълта ябълка, но не кой знае колко много. Мога да изям една единствена зелена и твърда круша или ябълка, преди чувствителността на зъбите да се върне. Мога да изям шепа ягоди. Половин шепа малини. Не мога да ям ананас и киви, нито зелени, нито зрели. След като се появи, чувствителността се задържа около седмица, при условие, че всеки ден ям мляко или сирене. Но изчезва за ДЕН, ако изям половин скумрия, приготвена по кой да е начин.




Което ме довежда до готвенето.

Доктрината на суровоядството като цяло е пълна глупост. Отново, тук става въпрос за биодостъпността. Концепцията, че "готвенето унищожава хранителните вещества, е пропаганда, а не плод на безпристрастни изследвания. Казва ви го човек с волята, ноу-хауто и ресурсите да бъде разделен суровоядец три непрекъснати години, след което да стане един от по-добрите домашни готвачи сред средностатистическите домакинства за поне още три непрекъснати години и накрая да сравни положението си преди и след това.

Работата при готвенето е, че то може да е успешно или неуспешно. Обикновеният човек е свикнал да преценява готвенето само по вкуса, но в действителност целият смисъл е в начина, по който се чувстваш след това и в начина, по който тялото ти се държи и функционира след консумацията. Неуспешното готвене парви точно онова, което твърди суровоядната пропаганда - превръща суровината в пълен боклук, който само създава проблеми и ограбва здравето на организма. Успешното готвене цели да се пребори с растителната храна в тенджерата, а не в организма на консумиращия. Същото усърдие, което ловецът прилага в улавянето на дивеча, се изисква и от готвача, който може да се каже, че води химическата война с растението извън организма. Смесването на различни суровини в готварските рецепти не е някакъв произвол и много малка част от това цели да постига вкус - крайната цел е послевкус или "послеусещане".

Това не означава, че животинската храна трябва да е сурова. Просто става дума за биодостъпност, става дума за един процес на унищожение на защитните механизми на определени вещества, така че да могат да бъдат атакувани от храносмилателните сокове. (Животинската храна се нуждае от много по-малко готвене, отколкото растителната, за да бъде максимално биодостъпна за нашия организъм.)







Здравните проблеми на съвремието, в следствие от липсата на хранителна култура, остават

Всичките горни неща означават ли, че сме си добре точно така, както сме си и че проблемите на модерната ера са въоблажаеми? Естествено, че не! Означава просто, че инедията, вегетарианството и суровоядството НЕ СА никакви решения на модерните проблеми. Всички улики и доказателства продължават да сочат, че нечувано влошеното здраве на модерния човек се корени в културата му на хранене и начина му на живот.

Проблемът, както отдавна знаем, се корени някъде в индустриализацията на хранителния отрасъл, но не къде да е, а, отново, в жалкото и робско мислене на съвременния безбожен човек. Модерното положение в света е такова, че хората не оценяват времето си по правилния начин. Ако някога не им е оставало време за себе си от грижата по осигуряването на насъщния, то сега не им остава време за себе си от всичките налудничави идеи и жаждата за задоволяване на животинските нагони, за да седнат и да се нахранят. Поради това в днешно време достъпността на храната се цени повече от качеството и - така модерната мисъл на хората използва индустрията, за да занижава качеството на хранителните суровини в стремежа всичко възможно на света да бъде на една ръка разсотяние и достъпно на момента.

Този синдром се нарича "криза на удобството срещу смисъла" - стремежът към все по-голямо удобство лишава съществуването от смисъл.




Затова...

...аз избирам да се вгледам в начина на живот, който са водили хората в отминалите епохи - древност, античност и средновековие. Защото останките на хората от тези епохи по археологически начин ни показват едно масово цветущо здраве, в сравнение с настоящите ни мъки.

« Последна редакция: Януари 06, 2020, 02:30:06 am от λ »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #1 -: Януари 06, 2020, 01:24:54 am »


След 7-8 години вегетарианство и аз се върнах към месото, защото бях прекалено слаба, изнемощяла и отпаднала. И не, не се чувствам добре нито физически, нито психически с това гадно месо.

За мен, има само едно решение, и то се нарича intermittent fasting. Това е постижимо, когато имаш много социални контакти.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #2 -: Януари 06, 2020, 02:23:48 am »
Препоръчвам един много добър и отявлен изследовател на средновековието - Джейсън Кингсли.

Многоуважаваният г-н Кингсли е основател на компанията за видео-игри Rebellion, която трябва да е известна на всички запалени геймъри заради супер-заглавията "Alien vs Predator", "Delta Force", "Star Wars Battlefront", "Sniper Elite" и доста други! :)



Наскоро, през 2018г, Джейсън стартира свой Ютуб канал за практически изследвания на средновековната история - Modern History TV - на който е създател, продуцент, писател и основен презентатор, заедно с брат си Крис Кингсли и други.







В "Каква храна са ядяли средновековните селяни?" Кингсли споделя много интересни неща.

Според историческите извори, които са стигнали до съвремието ни, светът тогава е бил доста различен. Интересно е да оценим този факт.


Основната диета на средновековния селянин се е състояла от:

  • черен хляб
  • сьомга
  • бира
  • яхния от грах или други зелени неща


Черният хляб добре... въпреки че много по-рядко се е правел от пшеница (поне онзи в средновековна Англия), а обикновено от овес, ечемик и ръж (заедно, тоест смес). Естествено, както всички вече знаят, хльбът е символизирал социалния статус - колкото по-бял е бил, толкова повече труд е отивал за приготвянето му заради по-старателното пресяване на зърното. Така че, демонстрирайки бял хляб, феодалът е демонстрирал колко много труд може да отдели за най-обикновеното - насъщният.

Аз лично се опитах, но къмет ако можете да си намерите брашно от ечемик в магазините около вас. Трябва да си поръчате специално от нета, ако някой въобще поддържа количества. Ръжта е под път и над път, само че брашното от ръж е много грубо и нещата от него стават много по-трудни за сдъвкване.

Така че, по отношение на хляба, за сега седя на пшеница (и то съвременна).


В днешно време логиката се запазва - логично е черният хляб да е по-евтин от белия заради повечето усилие, което отива за него. Но не е така. Това първо е заради икономическата инерция - нещата, които се произвеждат поточно в големи количества са по-евтини, защото трудът в днешно време се върши от машини, а не от хора, онова, което завишава цената, е ПРОМЯНАТА на поточния план, защото индустрията се променя много, много трудно и разходът поточната линия да се промени е много по-голям от разхода за това да се поддържа един сложен, но вече установен процес. Другата причина са периферните индустрии - в днешно време намираме употреба за обвивките на зърното и има отделни отрасли, които търсят точно това като суровина, така че изменението на поточната линия на бялото брашно би оскъпило суровината за периферните индустрии и тези два фактора държат статуквото днес.





Бирата? Това не звучи ли като лукс за средновековния селонин?

Всъщност не. Работата е там, че в средновековието не е имало много надеждни методи за съхранение на прясна вода. Селищата, които са имали на разположение източник на прясна вода в близост, са го ползвали директно. Но селищата, които не са се намирали в близост до източник, не са били способни на достатъчно адекватно съхранение на прясната вода, или пък човешките дейности, които са свързани с отдалечаване от източника на прясна вода за дълъг период от време.

Най-адекватният начин да се съхранява годна за пиене вода е било под формата на бира. Тоест, след като така и така ще се развали, то приемливо е поне да вкисне по правилния налин, нали така? Бирата е и без друго вкиснала, тя може да си поразвали вкуса, но няма начин да се развали, довеждайки до разпространение на зарази.

Затова е било напълно приемливо и нещо съвсем нормално да се пие бира, вместо вода (тъй като тя често не е била налична). На репликата "Жаден съм" в повечето случаи са подавали чаша бира, вместо вода. Особено в страноприемниците, където е трябвало да се поддържа запас от "вода", която е нямало как да остане прясна и безопасна при тогавашното технологично ниво. Военните походи са носели със себе си само бира, а прясна вода се е пиела намясто от източника на прясна вода, когато армията е достигала до такъв. Пиенето на бира обикновено е започвало от около 5 годишна възраст.



Ето едно любопитно нещо: Ако ядете само черен хляб, без нищо друго, сед време ще започнете да получавате киселини. Ако обаче ядете само черен хляб, но с чаша или дори половин чаша бира, никога няма да получите киселини.

И едно много важно нещо - хлябът в средновековието не се е правил с мая от термофилни дрожди. ТОВА е ключът от палатката при хляба. Термофилните дрожди, както някои от вас сигурно знаят, са биологично оръжие от Втората Световна война, руско изобретение, след войната разсекретено и намерило приложение във... хранителната индустрия, и оттогава насам това е ширпотребната мая за хляб.

Аз препоръчвам да слагате в хлебните си изделия бирена мая. Не заради това, че ще го надуе (масово продаваната бирена мая не е активирана и следователно няма да ферментира брашното ви), а просто заради вкуса, който създава, а и заради това, че е била изобилна суровина в средновековието, когато хората са били много, много по-здрави.





Сьомгата? Днес това звучи като супер лукс, понеже сьомгата е най-скъпата от делничните риби. Цената на котлет сьомга се опитва да достигне 30лв за кило в момента.

Работата е там, че в средновековието това е била най-простата, най-баналната и най-обикновената риба, която се е срещала във всяко едно домакинство. В онези времена сьомгата е изобилствала във всички реки и е била направо обидна храна, силно характерна за обикновения долен селянин. (Разбирачите риболовци все още пазят това разбиране, като често по повод сьомгата ще чуете от тях "Че кой ще я яде тая мазна риба?")




Зеленяшът? Зеленяшът представлява яхния от грах, в бульон (обикновено свински) и билки каквито е имало там. Във видеото правят прост сос от киселец. Киселецът се поръсва със сол, след това се намачква в хаванче, след което се прецежда през ленено парцалче директно върху храната, както е във видеото.


Ето едно любопитно нещо: Опитайте да изядете един котлет от сьомга самостоятелно без нищо друго и обърнете внимание на усещането си след това. После за сравнение опитайте да изядете котлет сьомга самостоятелно, но с въпросния сос от киселец отгоре и обърнете внимание на разликите в послеусещането.

Всичко това е от оригинална, запазена средновековна рецепта.






По-натам във видеото се обсъжда това, че историчката готви върху въглени, а не върху огън. Цялата репрецентация по филмите в съвременната култура, изобразяващи казани в обилни и високи пламъци е пълна измислица заради ефекта. Първо, пламъците нямат нужната температура - наличието на пламъци означава ЗАГУБА на температура (което е подробно разгледано и в "Енергия от вакума" на Том Биърден). Коментират, че готвенето върху въглища ставало неочаквано бързо. Второ, пламъците, използвани за готвене, е било голямо разхищение, защото пламъците са били нужни за светлина. А в средновековието осигуряването на храна и осигуряването на светлина са били две съвсем отделни домашни дейности, които са изисквали ресурси и са се комбинирали по необходимост спрямо адекватността. Никой не готви на пламъци през деня, но пък никой не е готвил нощно време, както ще стане ясно след малко.


Коментират, че повечето хора в средновековието са гледали прасе зад къщата и там се е хвърлял целия боклук (който прасето яде). В съвременната Холивудска представа средновековните селяни са ядали едва ли не кал и тиня и са тънели в мизерия... Но действителността е, че средновековните селяни са водели много интензивен физически живот, прекарвайки по-голямата час тот деня извън кащата във физическа работа. Така че очевидно са имали нужда от силна и наситена с калории храна, и е било точно така.

Затова типичният всекидневен обяд на средновековния селянин е бил хляб и бира със свински бекон или сьомга.


Прасето зад къщата се е колело в началото на зимата... не толкова заради това да има запас от храна през зимния сезон, колкото поради причината, че ако не бъде заколено, ще трябва да бъде хранено и през зимата, когато храната е по-малко и без това.

Във всяка къща е имало голяма кука над огнището, на която е висяло именно прасето. Причината е, че осоляването е било свръх-скъпо за средновековния селянин (все едно да си поръсиш храната с пари), затова основният начин за запазване на месото е било опушването. Но то не се е правело специално и отделно, защото дървата за зимата също са били скъп ресурс. Идеята е, че когато прасето виси над огнището, всеки път когато някой готви или се отоплява или се осветява или и трите, междувременно ще опушва и прасето.

С кръвта на прасето се е правела овесена каша с кръв и разни други зърнени неща. Овесената каша е отделна и много голяма тема, защото също е била основна храна на пътуващите хора, които са нощували няколко пъти на открито, преди да стигнат до друго населено място. Много често са водели със себе си добитък - коза или овца или дори крава, не за да я продават, а за да източват от нея кръв, за да си правят овесена каша с кръв по време на нощния лагер (защото не са имали технически средства за съхранение на прясна кръв).



Както е показано във видеото, средновековните селяни рядко са използвали прибори (защото това също е било символ за социален статус). Използвали са едри резъни хляб вместо чиния.



Обясняват, че закуската за средновековния селянин се е състояла от хляб и бира рано сутринта. След това работата е спирала на обяд, когато е било основното хранене за целия ден. След кратка почивка работата е продължавала до мръкване и хората са се прибирали по залез слънце или след залез слънце. Не е имало вечеря, защото е било тъмно и хората не са виждали какво ядат, а осветлението не е било нещо завидно (осветявали са се със запалена трева, което се показва в друго видео... защото свещите са били само за феодалите е свещениците и са били доста скъпи). Така че, ако някой е ядял вечер, е било или някакви ядки, или хляб и сирене или друго готово мезе, което лесно се консумира на тъмно (но е била студена храна).



Има още видеота от същата серия, които проследяват какво е ядяла всяка една класа нагоре - какво е ядял васалът на рицаря, какво е ядял рицарят, какво са ядяли феодалите и богатите благородници, и тн. Като качеството на храната нагоре в социалната йерархия се е влошавало прогресивно. Защото целта е била да се демонстрира статус, а не да се върши работа, затова и благородниците са били много по-болни и хилави от селяните.


В днешно време богатите са много по-здрави от бедните, защото, заради преследването на удобството за сметка на качеството, най-лесните за осигуряване храни са всъщност по-скъпи от вредните, рафинирани и по-трудни за осигуряване храни заради индустриалната инерция и периферните индустрии.

В днешно време също така хората водят почти изцяло затворен живот, който в много по-малка степен е свързан с физическа активност и усилия, като ни се налага физическата активнот да бъде симулирана изкуствено, за да запазваме доброто здраве.



Учудващото е също така, че средновековните селяни дълеч не са били бедни според съвременните стандарти. В средновековието всеки, който е могъл да се нарече долен селянин, е разполагал със собствена къща, земя за обработване, минимум две градини вкъщи, задължително едно и в повечето случаи две домашни животни, като ежедневието му е представлявало всичко здравословно, което днес симулираме в свободното си време.

Ако средновековен селянин може да се пренесе в бъдещето, за да види съвременното човечество, той ще види милиони и милиарди клети нещастници, каквито по онова време са били само отрепките и негодниците, презряни от обществото и законите на феодала.

Защото по състояние средновековният селянин отговаря на съвременната СРЕДНА КЛАСА.

Такива са били в действителност онези хора, за които четем, че са били мачкани от набезите на номадски племена, от несправедливостта на царете и цариците и войните помежду им и които сме научени да съжаляваме.



Кой ни е научил да ги съжаляваме? Онези, които и по онова време са си мислели, че са богове в сравнение с презрените селяни, а днес са почти наистина такива? Но това е друга тема, обект на достатъчно материали из Библиотеката и Форума ни...

« Последна редакция: Януари 06, 2020, 02:45:17 am от λ »

ORENDA

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #3 -: Януари 06, 2020, 10:47:53 am »
Е, значи да не се чувствам гузен, че след 7 години вегетарианство, отново проядох месо.
 ;D

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #4 -: Януари 06, 2020, 01:32:58 pm »
Е, значи да не се чувствам гузен, че след 7 години вегетарианство, отново проядох месо.
 ;D

Все пак остава проблема с месото и съвремието. Месната храна е най-замърсената химически и е най-трудната за осигуряване като здравословна суровина. Кой каквото месо яде, да си търси варианти.

Аз наблягам на обикновената скумрийка. Не за друго, а защото все още скумрия не може да се гледа във ферми и трябва да е див улов. Друг е въпросът, че цялата скумрия на нашия пазар е норвежка, където са най-радиационно замърсените води заради потънали руски ядрени подводници (както винаги).

Сьомгата също е вариант, когато човек си намери източник. Важното е да се намерят норвежки сьомгови ферми, защото те покриват редица европейски стандарти за качество на средата на рибите. Фермите за сьомга, които ги развъждат при ужасни и отвратителни условия, създавайки болни и отровни риби, са шотландските и чилийските ферми. Не взимайте сьомга с такъв произход.


По подобен начин трябва да се проверява всяко нещо.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #5 -: Януари 06, 2020, 02:46:00 pm »
Е, значи да не се чувствам гузен, че след 7 години вегетарианство, отново проядох месо.
 ;D

Четох, че 7-8 години били нещо като средно-статистически за прекъсване на вегетарианство. В12 се изчерпва след около 6-7 години и започваш да се чувстваш като парцал.

Поне при мен бе така.

А поръчвах от Щатите в Европа специални флакони с В12 и давах луди пари за добавки. Нищо не помогна.


Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #6 -: Януари 06, 2020, 02:50:00 pm »


В никакъв случай не съм се превърнала в голяма месоядка обаче. Месо консумирам рядко. Единствено на черен дроб се нахвърлям като невидяла.

За мен, истината е в умереността. Имах позната, която консумираше месо веднъж на 3 месеца. Може би това е ключът към успеха.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #7 -: Януари 07, 2020, 12:44:50 pm »
Очаквано, мейлът ми е зарит от писмата на стари съратници и колеги, напомнящи ми доктрината на вегетарианството и веганизма :D

Тъй като точно тази тема създава това възбуждане, мисля, че е по-добре да отговоря публично на всички тук на това място, обръщайки се към символичното и обобщаващо "вие".
Разберете, че искам да избегна полемиките в частен план, както и полемиките в публичен план, така че няма да допусна в тази своя тема да се разгръща пространен дебат (нищо не пречи на всеки един да се регистрира, най-вероятно получавайки права да отваря теми и да отвори своя тема за такива дебати).

Не тълкувайте това като цензура. Ако беше цензура, никога нямаше да споделя новото си мнение публично, за да се прочете от всички. Старите колеги много добре знаят, че през годините водихме много и дълги полемични войни за тези идеологии и всеки отделен спор с критиците беше отделна битка. Не е тайна за никого, че това беше основно заради мен - защото аз бях онзи, който можеше да говори (да провежда войната) и имаше достатъчно време, ентусиазъм и страст, за да поддържа курса, бях двигател на нашето своеобразно частно движение.

Всички вие много добре знаете, че, да, и аз и вие може би успявахме да се наложим. Но беше само това - едно успешно налагане, войната никога не беше спечелена и споровете никога не бяха категорично разрешени.

Защо!? - Защото идеологиите, които защитавахме, не могат да спечелят, не почиват на истината.





Старите критици може би ще си помислят, че в духа на реваншизма едва ли не е редно със същия хъс, ентусиазъм и дар слово сега да се обърна срещу старите си колеги и да се впусна в обратната полемика, разбиваща на пух и прах идеята на веганизма и на вегетарианството.

Но това няма да стане по този начин. Вече предпочитам да бъда родител, а не катализатор на катарзиси. И не защото е по-лесно, а защото е по-трудно (по Кенеди).

Може би трябва да съжалявам, че в отминалите години не се намери никой от критиците, достатъчно вещ и умел, че да успее да победи моята позиция и да ме насочи към истината. За жалост, критиците от спомените ни не успяха да защитят себе си и своята позиция от нашата веганска пропаганда (защото ние точно това налагахме) и се надявам, че са научили нещо от всичко това.

Но аз никога не съм бил предател и никога няма да бъда. Това, което ви казвам, не е измяна, а просто е истината. Оттук насетне аз няма да вървя по метода на пропагандата, за да защитавам истината, защото пропагандата е метод за защитаване на неистината и полуистините. Истината се защитава по друг начин, и той е чрез откровеното й изговаряне.

Вие самите трябва да "израснете" от тези заблуди. Трябва да бъдат преодоляни собственоръчно, макар и с помощта на някои насочвания и подсказки. В това вече бих участвал и мога да подкрепя интересуващите се.





Мога да ви разкрия кои са крайъгълните камъни, върху които можете да стъпите, за да стигнете сами до истината, която ви споделям:

  • Съмнявам се, че някой от вас, които ми писахте в тази връзка, е преглеждал критиката на вегетарианството в нета. Защо? Тя е достъпна. Направете го! Погрижете се да намерите добре обоснованата критика и тествайте себе си срещу нея. Тя е там и чака някой да се усъмни във вярванията си.

  • Кой беше мъдрецът, който е казал, че убиването на животни е грях? Написах преди време "Разликите между човека и животното". Кой беше онзи гуру, който е казал, че на света не съществува неравенство? Това внушение сте го усвоили индиректно, и не е вярно. Как ще впишете факта на неравенството във веганизма?

  • На всички ви е ясно, че не можете да взимате нито животните, нито растенията за пример (първо защото ние сме неравнопоставени с тях хора, и второ защото животните и растенията са пример за и за обратното и това не обслужва даже интересите на пропагандата). Кога ще положите усилията да опознаете човека? Да разберете нещо повече за човека е много по-трудно, вие го знаете и затова не го правите. Време е да се захванете с това и да обясните как човекът може да се впише във веганизма.

  • Кой е онзи, който твърди, че естественото състояние на човека някога се е намирало извън цивилизацията?

  • Време е, да спрете да повтаряте едно и също. Спрете да си въобразявате, че малодушието е състрадание. Спрете да си въобразявате, че състраданието не върши убийства. Спрете да си мислите, че сте обладали силата на джедаите. Спрете да мислите само онова, което ви е изгодно и удобно (угодно) и започнете да живеете с мисли, които ви обезпокояват.





  • Предстватие, които сте усвоили като вегетарианство и веганизъм, са обърнати: Вие мислите, че видовете приканват някой да ги изяде, за да разнесе семената им. В действителност онези видове, които се хранят с други, са биологичен ограничител, което е механизъм за опазване на разнообразието и равновесието.

    Хищниците ограничават растежа на плячката както като я консумират, така и като променят поведението й.
    Цитат
    Predators limit the growth of prey both by consuming them and by changing their behavior.
    https://en.wikipedia.org/wiki/Predation

    Как се вписва този факт във веганизма? Опитайте се да намерите отговори.
« Последна редакция: Януари 07, 2020, 01:07:10 pm от λ »

иван

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #8 -: Януари 09, 2020, 09:50:35 am »
Темата е супер!
Към Ламда и другите - живо ме интересува към момента сухото гладуване. Ако няма против Л да ползвам темата и очаквам мнения от първо лице, които са практикували!

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #9 -: Януари 09, 2020, 12:03:10 pm »

Какво означава сухо гладуване?

Извинявам се предварително, ако въпросът е неимоверно глупав.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #10 -: Януари 09, 2020, 12:07:47 pm »
Ами... какво да кажа аз, което да не е в учебниците. Има книги за гладуване на пазара на български, не всички са добри то е ясно. Препоръчвам гладуването на Генади Малахов, не за друго, а защото това е единственото, което съм прочитал в цялост.

Има една книга за гладуването на Малахов с една жена на корицата, по кръб, разперила ръцете и зарината от плодове или нещо такова. Нея препоръчвам, но май няма вече издания и трябва да се търси по нета.



За пръв път подходих към сухото гладуване ударно, решен на живот и смърт (да постигна инедия като по чудо), и изкарах 4 дни, като на 4-тия завърши с първия ми припадък в живота, което много ме разтресе психически и прекъснах, пиейки вода и изяждайки няколко маслини.

Но моя опит представлява опит за поставяне на рекорд пред себе си и тестване на собствения предел. А не учене да се гладува. Целият ми подход към тези неща винаги е бил такъв и чак в късния етап започнах да използвам онова, на което бях видял че съм способен, за нещо градивно и полезно.

Най-дългият ми сух глад, доколкото си спомням, не е бил повече от 5-6 дена. Преко сили.



Останал съм с впечатлението, че сухото гладуване е най-лесно за хората в двата екстремума - онези, които имат много запаси (обилно са подути с всякакви вещества и задържана вода) и онези, които живеят без запаси (много са слаби и са много съсухрени, заради което от тях по-малко неща се изпаряват и по-бавно се губят материални ресурси).


За мен, най-ценното от гладуването е каляването на психиката и дисциплинирането й. Веднъж калена и дисциплинирана, това остава, и човек променя живота си, защото дори и когато има всичко, вече се отнася по друг начин към нещата.

Така че, за мен гладуването губи смисъла си в известна степен, след като човек "го научи". Когато психиката се кали и дисциплинира, вече няма "лесно" и "трудно", и гладуването и живеенето в охолство стават едни маловажни фактори, от които човек лесно се отказва и към които лесно се връща. Това са "външни" неща за каления дух отвътре.

Затова вече много рядко гладувам. От една страна защото вече много рядко правя грешки в храненето си, които да ме подтикнат към нуждата "да изчакам извора да се избистри" (да гладувам), и от друга страна защото нищо вече не научавам от това упражнение.

Интересът ми вече е насочен към друго - да изпитвам себе си в лицето на модерния свят и замесвайки се с него да преодолявам предизвикателството да остана непроменен от него. Това ме занимава сега.


ORENDA

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #11 -: Януари 09, 2020, 12:10:17 pm »
  Иване, и аз съм го правил преди време. По девет дни гладуване, като първите няколко дни и без вода. Имай предвид, че дехидратацията е особено опасно състояние за организма, но силно стимулира отделянето на токсини. Моят съвет е да не правиш сухо гладуване повече от три дни, като следиш внимателно цвета на урината. Стане ли много тъмна, почти кафява - започвай да пиеш вода веднага. В големи количества, ударна доза. Продължаваш да се наливаш с вода докато урината не стане съвсем светла. Аз започвам да пия вода на третия или най-много на четвъртия ден, защото се чувствам много отпаднал, със световържеж, а трябва да шофирам. Гладувал съм най-много девет дни, като първите три са без вода. Само с профилактична цел. Някои твърдят, че с този метод се лекуват дори и онкологични заболявания, но аз лично не познавам такъв човек.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #12 -: Януари 09, 2020, 03:28:15 pm »

Какво означава сухо гладуване?

Извинявам се предварително, ако въпросът е неимоверно глупав.


Сухо гладуване означава не само да гладуваш, но и да не приемаш течности. В повечето случаи се приема къпане и миене на зъби, но в най-строгия вариант не се позволява такова намокряне. Къпане по-скоро да, но влизане на вода в устата най-вече не.

Идеята е да се прекрати директния достъп на тялото до вода, защото тогава то предприема мерки, които много променят метаболизма и хомеостазата.


Не съществува организирано въздържание от течности, без едновременно да има въздържание от каквато и да е храна и твърди вещества.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #13 -: Януари 11, 2020, 09:56:04 am »
За морала




С Glasberg обсъждахме нещо на лични, което е полезно и за по-широк дебат.



Става дума за проблема с убиването на животни.

Както изтъкнах, тази свобода (да се убиват животни) е ДАДЕНОСТ на хората, защото съществува реална неравнопоставеност между хората и животните. Човекът не е животно и е над животинското. Човекът има вродена свобода и свободата е негово изконно право, както и правото да знае истината. Това означава, че на човек е дадено правото да избира поведението си, а животните са лишени от това право (в следствие на което животинското поведение е безсъзнателно).

Оттук насетне, както много от вас си мислят, убиването на животни е морален въпрос.

Аз подчертах, че той е на първо място ПРАВЕН въпрос. Човекът има правото, и толкова. Но той на второ място е и морален въпрос и тук вече започва полето на личния избор.




Какво представлява моралното убиване на животни? Тоест, как е добродетелно да се убиват животни? Осъзнавам, че това е въпросът, който интересува повечето от читателите.









Наблегнах на клипчето за вълците и парка Йелоустоун, за да засегна въпроса, който е добре дефиниран в Уикипедия - че хищниците, паразитите и висусите (и прочие видове организми, които на пръв поглед съществуват самоцелно), не съществуват самоцелно, а изпълняват ролята на био-ограничители.

Това просто изразява един природен механизъм - когато даден вид наближи санитарния предел на своята популация, се активират редица фактори, ограничаващи популацията. Това означава, че колкото по-нараснала е популацията, толкова повече страда от фактори, ограничаващи живота и оцеляването й. (Колкото по-голям брой индивиди, за толкова повече болести е уязвим вида като цяло и толкова повече паразити го измъчват, толкова повече хищници се появяват за него.)

Човекът е НЕ ПОДЛЕЖИ на тези закони.
Човекът е възлюбеното дете на Вселената. Човекът е своето собствено ограничение, тоест ограничението на човека е въпрос на избор на самия човек. Той е най-висшето от всички тварни творения на Бога и е най-привилегированото от всички духовни същества. Човекът има максималната свобода, точно преди момента, в който максималната свобода се превръща в неизбежност (съдба), откъдето насетне започва божественото.

Но животните подлежат на закона на биологичното ограничение.






Месото, с което модерното човечество се храни, идва от животински ферми.

Греховността и престъплението се състои в това, че животинските популации в животинските ферми не са част от екосистемата. Те са ИЗОЛИРАНИ от екосистемата.

Тоест, съществуването им е превърнато в самоцел.

Оттук насетне всичко, свързано с тях, е греховно и неморално - самото им съществуване е неправомерно. Затова всичко, свързано с тях, води до зло и до вреда.

Вълците в парка Йелоустоун са пример за екосистемни взаимоотношения. Хищниците в екосистемата убиват плячката си от състрадание, насочено към по-висшия фактор на екосистемата.

Веганите, пропагандиращи да не се убиват животни, го правят от състрадание към много по-нисшия фактор на личните, егоистични съображения.



Моралният начин да се убиват животни, почива на състраданието към екосистемата и участието в екосистемата в ролята на био-ограничител, допринасящ за разнообразието и продължителността на живота. Тоест, тук става дума за смъртта като нужния преход за продължаващия живот.

Но съществуването на популациите в животинските ферми е извадено от екосистемата. Убиването на тези животни, които не са част от екосистемата, не може да бъде нищо друго, освен жестокост. Те не могат да бъдат консумирани от състрадание, тъй като тяхното същестувване е самоцелно, какот и тяхното отглеждане - те не служат на по-висша цел.

Човекът, за разлика от животните, е сам за себе си цел. Той не служи на никаква по-висша цел и няма нужда от такава, за да бъде оправдан животът му (човешкият живот е единственият, който не се нуждае от оправдание).

Човешката природа обаче има тварен елемент. Следователно, човекът разчита на божественото Сътворение, той е свързан с него. Следователно, посегателствата срещу Сътворението (срещу екосистемата) са посегателства и престъпления срещу човечеството.




Това означава, че убиването на животни от жестокост, а не от състрадание (убиването на животни извън контекста на екосистемата) е престъпление срещу самото човечество. Затова е престъпление, а не защото е престъпление срещу някакъв външен фактор (от каквито външни фактори човекът е освободен), както твърди веганската пропаганда.




Такава е логиката на нещата. Екосистемата е основата на казуса трябва ли или не трява да се убиват животни.

И решението не е човек да не убива или да не консумира животни, каквато е веганската Ню-ейдж пропаганда (и вселената от абсурдни ню-ейдж рационализации).





Решението е ПЕРМАКУЛТУРНО земеделие и животновъдство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0 - накратко, на български

https://en.wikipedia.org/wiki/Permaculture - изчерпателно, на английски

Имаше начинание пермакултурата да бъде широко застъпена в Библиотеката, проект, който беше замислен с участието на Wave, но тя в последствие се поотдалечи  в понастоящем не е сред активните членове на екипа на АА.



За собственото си запознаване с пермакултурата започнете със Зеп Холцер:











Простата ми констатация, в отговор на множеството коментари, които получих по личните си канали, е че:


Животинските популации в животинските ферми, които са извадени от екосистемата, трябва да бъдат неделима част от екосистемата.

Това означава, съвременното земеделие да бъде реформирано така, че обществото да развива едно пермакултурно земеделие и да се изгради една пермакултурна икономика, така че животновъдните популации да бъдат ЧАСТ от екосистемата.

Тогава човек ще получава онова, от което има нужда - месна храна, бидейки всеяден - изцяло на база добродетелното състрадание, без противоречия с морала.



Много е просто :)

И тези прости неща лишават веганската доктрина от каквато и да е обоснованост.




П.П.

Причината в момента да отглеждаме изолирани от екосистемата животински популации е огромната разлика между бедните и богатите. Разликата между бедните и богатите възниква от престъпното робско мислене - възприемането, че едни хора имат повече права от други и оттам възникването на държавността.

Когато робското мислене бъде преодоляно и когато общественият живот се освободи от политическата идея (организираният контрол над населението), тогава и икономиката ще се реформира и вместо дискриминираща ще бъде холистична.
« Последна редакция: Януари 11, 2020, 10:01:51 am от λ »

vesso6

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Здравословно-хранителна тема
« Отговор #14 -: Януари 30, 2020, 01:52:30 am »
Храненето е едно от важните неща за здравето на човек. Преди години е можело да не се замисляме какво ядеме и да сме здрави. Сега вече не може, новите технологии позволяват
да се печели все повече със все по-малко вложени качествени продукти. Фарма мафията
също печели много пари от болни хора. Така че храненето е една от големите конспира-
ции и затова има много противоречиви мнения на учени за храненето. Противопоставяне на
вегетариянци и всеядни не би трябвало да има- хора живеят на север, където е студено и
няма растителност и на юг, където е топло и има целогодишно плодове и зеленчуци.
    Лично аз не съм си изяснил всичко и търся да научавам неща, които не знам още.

Тагове към темата: хранене здраве био