Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 55 56 57 [58] 59 60 61 ... 73
856
5.

Странни карти, странни полети и неизвестни товари



"Герлах продължава с обясненето си, че нацистката партия явно смятала, че работят върху бомба, и разказва, как партийните хора в Мюних (Munich) ходели от врата на врата на 27ми или 28ми миналия Април, казвайки на всички, че на следващия ден атомната бомба щяла да се употреби."

Джереми Бернщайн (Jeremy Bernstein), "Урановият клуб на Хитлер: Тайните записи от Фарм Хол"




САЩ са били в най-уникалната позиция сред всички сили, замесени във Втората Световна война. За последен път в историята САЩ са могли да предприемат военни операции в глобален мащаб относително без страх от ответна реакция спрямо тях. Градовете и фабриките им са били доста отвъд обхвата на който и да е известен вражески бомбардировач. Още повече, че по-голямата част от индустриалния капацитет е бил съсредоточен във вътрешността на континента, далеч от североизточните Атлантически щати както и от Тихоокеанския бряг. Според конвенционалното знание, което се преразказва безброй пъти в множеството стандартни истории на войната, САЩ не се били страхували от абсолютно нищо от Нацистка Германия, нито от "тактическата ориентация на Луфтвафе", нито от мижавия й флот. До ден днешен много американци, дори и онези, които са като цяло запознати с операционните подробности на Втората Световна война, вярват, че Германия не е имала въздухоплавателни средства, способни да достигнат САЩ и да се върнат в Европа, камо ли да носят достатъчно тежко снаряжение, или пък да са достатъчно на брой, за да имат някакво военно значение.

Всичко това се променя, обаче, ако Германия е притежавала атомната бомба и ако е притежавала въздушно средство, способно да я достави и да се върне в Европа. В този случай е нужен само един бомбардировач, който да нанесе значителен военен и психологически удар срещу САЩ. Била ли е постижима такава операция? Имала ли е Германия такъв въздушен транспорт, поне с възможност да бъде модифициран да носи атомна бомба? Има ли индикации, че такива разработки и операции са били планирани от нацистите?


 

Бел.прев: А как ви звучи атомна бомба, хвърлена от нацистко НЛО? Да, това е съвсем реален самолет - нацисткият Horten 229, бил е все още в разработка и не е успял да влезе в употрeба преди войната да приключи. Напомня ли ви на нещо? Наистина ли мислите, че американците могат сами да измислят своя Stealth? Повече за "Стелт" по-долу.













А. Необикновената карта на Оберкомандването на нацистките военновъздушни сили (Oberkommando der Luftwaffe)




През 1943г Върховното командване на Луфтвафе (Oberkommando der Luftwaffe) извършило твърде необичайно проучване. Проучването представлявало една карта, карта на остров долен Манхатън. На картата са отбелязани концентрични кръгове, описващи радиусите на взрива и на топлинната вълна от атомна бомба, детонирана над Ню Йорк. Но най-необичайната черта на това "проучване" е, че показва детонирането на атомна бомба от калибър 15-17 килотона, приблизително същия калибър като урановата бомба "Малкото момче", пусната над Хирошима, една странна "случайност" от поредицата "странни случайности", която от известно време разглеждаме.

Намеренията на Луфтвафе са доста очевидни и ясни. Унищожението на финансовия и бизнес център на Ню Йорк само по себе си би било безпрецедентен военен и психологически удар срещу Американската военна кампания. Още повече, че при положение, че Ню Йорк е бил важна точка на отпътуване на американските стоки и войници, както и военноморска база, и транспортен възел за целия Американски североизток, щетите от такъв удар биха били отвъд всяко изчисление.

За нацисткото командване такъв удар би имал военен и политически смисъл. Това категорично би демонстрирало на САЩ, че Германия е имала възможност да разгърне значителни военни операции срещу основния Американски континент, и то с такива нива на разрушителна възможност, които биха били военно, икономически и психологически опустошителни. От тяхна гледна точка, на такъв удар вероятно се е гледало като на отслабване на американската решителност и може би, след поредица от подобни удари срещу забележителни цели като Бостън, Филаделфия, Вашингтон или Норфолк, би довело до излизането на Америка от войната, след което Британия щяла скоро да я последва. Тогава войната срещу Съветския съюз можело или да се продължи безмилостно до неминуемата Съветска капитулация, или като минимум, поне да се договори мир, силно облагодетелстващ Райха.

Следователно, през Октомври 1943г такова едно проучване било изкушаваща перспектива. Но има ли някакви индикации "проучвателната карта" на OKL да е била нещо повече от проучване? От доказателствата, представени до сега, отговорът очевидно е, че Луфтвафе не е извършвало просто типичните кадрови обучения, които всички сили извършват, дори по време на война. За Луфтвафе, проучването е била практическа и свойствена постижимост.




"Предпроектното проучване" на OKL за атомен взрив с размерите на Хирошима над остров Манхатън в Ню Йорк


Само че какво да кажем за твърденията на Фрайер, че бомбата е била готова, но системите за доставянето й не били? Без система за доставяне Германският Вермахт можел да има всичките бомби, които поиска, но те биха били безкрайно безполезни, скъпи играчки, без реален начин да се доставят до най-значимите военно и икономически силни противници.







Ранна скица на Хайнкел "Т" (Тайфун) (Heinkel "T"), ползващ за двигател вортексния мотор "Репулсин" на Виктор Шаубергер











Б. Странни полети


Имали ли са германците някакви стратегически бомбардировачи или самолети, способни да достигнат Северния Американски континент със значително снаряжение, след което да се върнат в Европа? Освен сравнително добре известния Месершмид 264 (Messerschmitt 264), бомбардировач с четири двигателя, който изглежда прекалено подобен на американския B-29, за да е случайност, Германия е имала малка бройка тежко-товароносими въздушни транспортни средства на супер-дълги разстояния, включително и четири двигателния Джънкърс 290 (Junkers 290) и масивния му братовчед с шест двигателя, Джънкърс 390.





Бомбардировача Джънкърс 390 (Junkers 390)







Само два от тези масивни самолета са построявани някога. Джънкърс 390 представлява една странна случайност тук (и по-късно) в нашата история, защото през 1944г, един такъв Ju 390 излита от Бордо (Bordeaux), Франция, и прелява на 18 км от Ню Йорк, фотографира небето над Манхатън, и се връща обратно, един нон-стоп полет за 32 часа. В контекста на ядрения проект на SS, този полет е бил нещо повече от предпроектово проучване. Фото-разузнаването е можело да служи единствено за идентифициране на мишените. А самият полет, до 18 км от града, лесно може да е бил с цел проверка на американската въздушна защита и реакции. Във всеки случай, фактът, че такъв полет се е прибрал благополучно, може само да посочи, че Американските военновъздушни сили просто въобще не са очаквали посещение от Луфтвафе, нито под формата на разузнаване, предпроектово проучване, или нещо друго.








"Amerikabomber" Месершмид 264 (Messerschmitt 264) на дълги разстояния. Забележете любопитната прилика с Бойнг В-29 Суперфортрес (Boeing B-29 Superfortress)







В. Неизвестни товари и едно любопитно летище


Ju 390 и по-малкият му четири двигателен братовчед Ju 290 ще изиграят друга важна роля в следващите части на тази книга. Но може би са имали роля, предвиждана за тях, в контекста на друг малко известен, но въпреки това важен, факт. През 1945г Луфтвафе завършва построяването на едно огромно летище близо до Осло, Норвегия, способно да борави с големи самолети като Ме 264, Не 177 и Ju 290 и 390. В една статия от Юнското издание на Вашингтон Пост (Washington Post) от 1945г, доклад, идващ от главния щаб на 21-ва Армейска група, подчертава плашещото откритие, което очаквало военния персонал на Алианса, дошъл да окупира Норвегия след като германските сили се предали:

Офицерите от R.A.F (военновъздушните сили на Британия, бел.прев) казаха днес, че германците почти били завършили приготовленията да бомбардират Ню Йорк от "колосално летище" близо до Осло, когато войната приключила.
"Четиридесет гигантски бомбардировача с обхват 10 500 км били открити в тази база - най-голямото летище на Луфтвафе, което съм виждал", казал един офицер.
"Те бяха нов вид бомбардировач, разработен от Хайнкел. В момента се разглабят за изучаване. Германските наземни екипи казали, че самолетите били държани в готовност за мисия до Ню Йорк."

Добре известно е, че Хайнкел предприел специални модификации на своя Не 177 тежък бомбардировач с четири двигателя късно през войната, адаптирайки го да носи големи атомни бомби, радиологични бомби, и биологични и химически бомби. В контекста на ядрената програма на SS и по-ранни полет на Ju 390 от Франция през 1944г, обаче, една цел веднага става явна. Загубата на Франция към силите на Алианса през 1944г лишило Луфтвафе от големите френски летища. норвегия, обаче, както вече казахме, останала в ръцете на германците чак до фактическата им капитулация, и така е представлявала единствената останала операционна база на германците за всякакъв вид офанзиви срещу Северния Американски континент.

Наличието на такова летище и преднамереното му построяване толкова късно през войната също така подсказва връзка с ядрената програма на SS по един напълно различен начин, тъй като постояването му най-вероятно би попаднало под юрисдикцията на Строително-работната катедра на SS, която е била под управлението не на кой да е, ами на SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер. Също така е значително, че юрисдикцията над всички самолети за дълги разстояния също е била в ръцете на Камлер към края на войната, което също свързва безценните бомбардировачи на дълги разстояния на летището до Осло с Камлер. Още повече, че Майер и Меенер (Mayer, Mehner) спекулират, че поне две атомни бомби са били построени и вероятно транспортирани на борда на "U-234". Според тях, предаването на U-лодката на американските власти по този начин не само снабдило проект Манхатън с много необходимите му наличности обогатен уран, но е твърде възможно също така да го е снабдило и с две напълно функциониращи атомни бомби.

Професор Фридрих Лахнер (Friedrich Lachner) 20 години е бил асистент на професор Махе (Mache) в Катедрата по Техническа физика на Техническия университет във Виена. Запознат с аспектите на германската ядрена програма, Лахнер се разтоварил от бремето на знанието си пред изследователите Майер и Меер. Сред неговите твърдения били и такива, че SS транспортирали поне една завършена бомба от Турингия до Залцбург към края на войната.

Бележка от автора: [Mayer and Mehner, "Das Geheimnis"], стр. 81. Лахер също така негласно твърди, в писмото си до Майер и Меер, че бомбата, пусната над Хирошима, била германска (стр. 82). Лахер констатира, че имало не по-малко от петнадесет атомни бомби в германски ръце в края на войната. Отново, на пръв поглед, това прилича на развихрена фантазия, освен ако те вече не били усъвършенствали техниката на ускореното делене. Историята за бомбата от Залцбург може да не е фантазия, защото американските танкови части оперирали в областта в края на войната, подкрепяйки стремежа на Патън към Пилсен и Прага.

Писмото на Лахер е интригуващо поради две причини. Първо, защото потвърждава съществуването на голяма атомна бомбена програма в региона на Трите Ъгъла, и потвърждава твърденията на Фрайер за успешен тест през Март 1945г. Споменавайки транспортирането на такива оръжия навън от района, той придава малко достоверност на идеята, че "U-234" може да е била използвана за транспортирането на поне едно такова оръжие до Норвегия.

Бележка от автора: Италианският офицер Луиджи Ромерса също така споменава, че руснаците пленили две такива бомби ("Das Geheimnis", стр. 105)




Но в писмото на Лахнер до Майер и Меер се съдържа и едно още по-любопитно твърдение, и с него, започваме да се приближаваме до дори още по-ужасяващите потенциали на военновременните тайни нацистки оръжейни изследвания. Цитирайки писмото на британски шпионин зад граница, който е бил добре осведомен за многопластовата природа на германската ядрена програма, и който е бил наясно с "третия екип, който търсел друг начин" за направата на бомба (ускорено делене), той след това споменава и "четвърти екип":

Бележка от автора: [Mayer and Mehner, "Das Geheimnis"], стр. 89. Трябва да се отбележи, обаче, че името на този "добре известен" британски шпионин така и не се споменава.

Да, и освен това го имаше и четвъртия екип, за който чухме слухове по време на последната фаза на войната. Това със сигурност беше толкова сенчесто и фантастично, че човек можеше само да го тълкува като някаква маневра. Но след войната стана ясно, че светът на косъм е избегнал колосална катастрофа... Този четвърти екип целодневно работел в едно чудовищно поле. И като казвам това, искам да кажа, че експериментирали с неща, които една добре информирана публика на ден днешен би сметнала за немислими и невероятни, и следователно въображаеми. Опитвам се да подчертая, че тези специалисти работели с концепции, които напълно изоставили конвенционалните закони на физиката.

Бележка от автора: След това агентът споменава, че не е сигурен в ръцете на коя от Великите сили е попаднала тази технология.



Майер и Меер след това посочват последствията от забележките на шпионина в една ера, която отдавна е свикнала да мисли в контекста на разрушителната сила на водородните бомби:

Това, че германците са работели върху атомна бомба, никой вече не може да поставя под съмнение, но това, че също така са имали и екип, който е работел върху унищожението на света, е невероятна мисъл. Това може само да означава, че е съществувала оръжейна система, която е имала огромен обхват и степен на ефикасност, която е далеч отвъд технологията на ядрените оръжия. Дали Третият Райх наистина са подготвяли Апокалиптичното оръжие? И ако е така, къде е тази технология днес? Била ли е открита от Алианса или се спотайва дълбоко под земята, чакайки да бъде преоткрита? Ако такова Върховно Оръжие вече съществува от повече от петдесет години, тогава е уместно да се запитаме с какво, действително, разполагат военните днес?

Бележка от автора: Също е адекватен въпрос да се запитаме чии военни го притежават, или пък друго - дали е притежание на някаква като цяло неизвестна група?


Истинността на тези потресаващи твърдения изглежда, че се потвърждава от кратък коментар, произнесен от Адолф Хитлер, на събрание на елита на Оста през АПрил 1944г. Отново според италианския офицер Луиджи Ромерса, който е присъствал, когато Хитлер направил тези коментари, Фюрерът

се резходи из залата и каза, "Имаме невидими летателни апарати, подводници, колосални танкове и оръдия, невъобразимо мощни ракети, и бомба, чиято функция ще удиви целия свят. Врагът знае това, и ни обсажда и се опитва да ни унищожи. Но ние ще отговорим на това разрушение с буря и това ще извършим без да отприщим бактериологична война, за която също сме подготвени... Всички мои думи са най-чистата истина. Това вие ще видите! "



Бактериологична война? Бомби с невероятна функция? Екипи от специалисти, работещи в области, които отричат конвенционалните закони на физиката, заплашващи с глобална катастрофа?

Това не е онази картинка, в която Германия си играе с V-I жужащи бомби, V-2 с ограничен обхват и стратегическа стойност, непохватни и закъснели опити за построяване на работещ атомен реактор и олюляваща се на ръба на тоталния срив, в която сме накарани да вярваме. Всички представени до този момент доказателства навеждат на обратното заключение, че като минимум, Третият Райх е притежавал функциониращи атомни бомби и се е готвел да ги използва срещу Запада, освен ако вече не ги е използвал срещу Русия.

Така че товарите, предназначени да излетят от Норвежкото летище, може не само да са били ядрени, ами нещо много по-ужасяващи. Пътят през ядрените програми на Нацистка Германия вече ни отведе до някои много неочаквани места и развития, развития възможни единствено поради скорошното Германско обединение и декласифицирането на германски, британски и американски архиви, което предизвика, подсказвайки, че зад ядрената програма се спотайва нещо много по-голямо и много по-чудовищно.

Във всеки случай, сега изглежда ясно защо, въпреки констатацията на Опенхаймер (Oppenheimer) в средата на Май 1945г, че най-ранната възможна атомна бомба е била през Ноември 1945, Америка е успяла да преодолее всички проблеми с възпламенителите и недостига на делим материал само за два месеца след Германската капитулация.

Бележка от автора: Многозначително е, че Опенхаймер прави тези констатации преди пленяването на "U-234".




Статията във Вашингтон Пост от 29 Юни 1945г относно летището на Луфтвафе в Осло и четиридесетте бомбардировача на големи разстояния.


857
В. Трите ъгъла (Dreiecken) и възможния тест на Парадния площад в Ордруф (Ohrdruf)

Едно по-спорно твърдение, обаче, засяга предполагаемия тест на тежка атомна бомба, извършен от SS на Парадния площад и казармите в Ордриф, в южна централна Турингия (Thuringia) през Март 1945г. Както ще видим, тази дата също е значителна. Скоро след Германското обединение през 1989г, отново изплували стари слухове, че SS извършили тест на атомна бомба късно през войната в южна централна Германия, където преди била Източна Германия. Твърди се, че тестът е бил проведен на 4 Март 1945г. Обаче, както скоро ще видим, има още един проблем, свързан с твърдението за този тест близо до Трите Ъгъла.

Частта от историята относно Трите Ъгъла започва с елемент от Легендата на Алианса. Според бившите Последни Германски източници, една от възможните причини за бързото напредване на дивизията на  американския генерал Патън в този регион на Турингия била, че последния генерален щаб на Фюрера (Fuhrerhauptquartier), един комплекс с кодово име "Жасмин" при германците, се намирал в обширните подземни устройства при Йонастал (Jonastal). "Съществува американски документ под номер четири, който ни информира, че последния (Генерален щаб на Фюрера) не е бил при Оберзалцбург (Obersalzburg), а в региона на Ордруф", тоест, в региона на Трите Ъгъла.

Бел.прев: от доста време вече не споменавам анотациите на кой цитат откъде е, всяка една препратка към странична литература и библиография вече е била споменавана поне веднъж в най-първите публикации от тази книга.

Така легендата е създадена: мотивацията на Патън била да пресече пътя на бягство на отстъпващите нацисти и да превземе последния подземен главен щаб на Хитлер, и, предполага се, да залови самия него. Цялата тази постройка била част от обширен комплекс от подземни бази под структурната команда на SS и името й било "S III" - едно наименование, което си има и своите намеци, както ще видим в следващите части на тази книга - и главният щаб на Фюрера бил само една малка част от този комплекс.




Обенгрупенфюрер Ханс Камлер


Проблемът със схващането, че този комплекс е бил просто главен щаб, е че обенгрупенфюрера на SS Ханс Камлер (Obergruppenfuhrer Hans Kammler) - човек, с който ще си имаме много работа по-късно - е бил директно замесен в строежа на всички комплекси в региона още от 1942г, и така е малко вероятно те да са построени просто за главен щаб на Хитлер, защото Камлер е бил директно свързан с най-чувствителните места от изследванията и разработките на тайните оръжия на Райха. Следователно е по-вероятно, че комплексите са били част от огромната империя от тайни оръжейни черни проекти на SS. Тези подземни комплекси не се споменават никъде в оцелелите германски архиви, или дори, както изглежда, не се споменават въобще никъде, и все пак те определено са там и могат да се видят от всички.



Така че какво са изследвали тези комплекси? Почти нищо не се е знаело за тях, докато свидетели и роднините на свидетели не започнали да говорят след Германското обединение. Един такъв човек бил Адолф Бернд Фрайер (Adolf Bernd Feier), който, преди да умре в Аржентина, писал писмо до германските изследователи Едгар Майер и Томас Майер, в което с подробности изнасял знанието си за комплексите, което добил, когато бил част от строителния персонал. Там имало, както твърди Фрайер, комплекси и инсталации, посветени на специални кръгови летателни апарати (!), на "Amerika Raket", интерконтиненталната балистична ракета, способна да достигне САЩ, и изследователски институти за атомни експерименти под ръководството на д-р Курт Дийбнер (Kurt Diebner), и цяла подзебна фабрика за производство на тежка вода!


Но най-важното е, че Фрайер твърди, че "атомното оръжие" е било готово на 2 Юли 1944г!

Бележка от автора: Според твърденията на Фрайер, на 2 Юли 1944г е била готова бомбата, но не и системата й на доставяне, с което вероятно има предвид "Amerikaraket".

Какъв вид атомно оръжие се има предвид? "Мръсна" радиологична бомба, проектирана да разпръска смъртоносен радиоактивен материал върху голяма площ, но далеч не същинска бомба на принципа на ядреното делене? Или самата същинска бомба? Изборът на думи на Фрайер не е ясен. Но едно нещо все пак се откроява, и това е датата 2 Юли 1944г, същият месец, в който е покушението над Адолф Хитлер - много ловко наименовано - "Бомбеният заговор", приблизително две седмици по-късно. Последствието от успешна германска разработка дори и на радиологична бомба може да е една от основните мотивации на анти-Хитлер конспираторите да се опитат да премахнат Фюрера, когато са се опитали, и може да обясни скритата логика в предположението, че Алиансът е преговарял с анти-нацистко (или поне не-нацистко) временно Германско правителство въпреки собствените изисквания на Алианса за безусловна капитулация, защото притежанието на такова оръжие би дало на конспираторите значително предимство в преговорите. И ако конспираторите са знаели за същестувването на оръжието, и за плановете на Хитлер да го доведе до реална употреба, това може да е била последната морална принуда за действие, която е преляла чашата.



Бел.прев: Има филм по истинския исторически случай на "Бомбения заговор" - Валкирия. Някои хора не харесват Том Круз, но мисля че филма е хубав.




Линк за Замунда: http://zamunda.net/bananas?search=%E2%E0%EB%EA%E8%F0%E8%FF&incldead=&field=name



Във всеки случай, най-проблемния аспект на предполагаемия тест на атомната бомба проведен от нацистите в Трите Ъгъла при Ордруф в региона Турингия идва от едно някак специфично, някак фрапиращо, твърдение. Според Фрайер, тестът бил проведен на 4 Март 1945г на стария Параден площад в Ордруф. Там било издигнато малко скеле около 6 метра на височина, на върха на което скеле било поставено малко "атомно оръжие". Оръжието, според Фрайер, било "100 грама", някакви си сто грама!

Бележка от автора: "А-Waffe", употребата на думите отново не е "Atombombe", а е А-waffe, или "А-оръжие".

Бележка от преводача: Летящите чинии се нуждаят от специални оръжия, защото скоростта им е изключително висока, което възпрепятства както прицелването и прихващането, така и обикновената балистика. За летящите чинии е трябвало да се разработят специални лазери, и някои от тези лазери ползват муниции, не всички са на електро-магнитен принцип. Мунициите са радиоактивни материали, от които могат да се правят включително и атомни бомби. Някои от извънземните също ползват лазери с муниции от радиоактивен кобалт (онези от известния инцидент с подземната база в Дълси в САЩ, за който разказва Фил Шнайдер).



Това е едно от най-значителните, и най-проблематичните, твърдения относно истинската природа на нацисткия ядрен проект, направено от някой, за който се предполага, че е бил замесен в това, защото както веднага става очевидно, 100 грама са много по-малко от 50-те килограма критична маса, която както се твърди е нужна за уранова атомна бомба, както видяхме, и е много по-малко от типичната маса за плутониева бомба. Все пак, Фрайер настоява по този въпрос, и също така твърди, че всичките "роби", нещастните жертви от концентрационните лагери, които били принудени да участват в теста, в кръг от 500-600 метра от кота нула, били убити. Това ни дава площ от приблизително 1 до 1.2 километра поражение от взрива, което е приблизително ефекта от модерна тактическа ядрена бомба. Такъв радиус на взрива би искал огромно количество от тогавашните конвенционални експлозиви и това количество доста би надхвърлило стотината грама, които Фрайер твърди за устройството. Тези забележки показват, че "А-Waffe" или "атомно оръжие" всъщност означава пълноценна атомна бомба. Та как можем да обясним изключително малката атомна маса, особено след като проект Манхатън се е стремял към уранова критична маса от около 50 килограма?

Заслужава си сериозно да се замислим върху този въпрос, защото той ни дава и още една възможна следа - ако трябва да приемем това твърдение за точно - за истинската природа на нацисткия ядрен проект. Вече видяхме, че проектът е бил развиван от няколко различни дискретни групи поради причини, отчасти дължащи се на сигурността, и поради причини, отчасти дължащи се на практичната природа на Германската програма. Относно мотива на сигурността, аз вярвам, че групата "Хайзенберг" и знатните имена, свързани с нея, целенасочено е използвана от нацистите като "фронт" група за публична, а именно Съюзническа, консумация. Отбранителният и разузнавателен апарат на SS без съмнение би заключил, и правилно, че тези именити учени биха били високо приоритетни цели на Съюзническото разузнаване за отвличания и покушения. Следователно, много невероятно е нацистите да са концентрирали истински тайни или развития относно атомната бомба изключително в ръцете на тази група. Самото съществуване на Легендата на Алианса за толкова много години след войната е директно доказателство за успеха на този план. Истинското разработване на атомната бомба се е провеждало далеч от търсещите очи на Съюзническото разузнаване, под покровителството на Райхспоста и по-важното - под покровителството на SS.





Вторият елемент от проекта за германската атомна бомба също вече го срещнахме: наблюгането на онова, което е било постижимо по време на войната. Така че, въпреки че германците са знаели за възможностите на плутония и атомната бомба на основата на плутония, и следователно са знаели, че един функциониращ реактор за производство на плутоний за бомби ще позволи на Германия да произведе повече бомби на цената на същата инвестиция от делим материал, те също така са знаели, че по този път е запречен от значителна техническа спънка: самото разработване на успешен реактор. Така че, както преди обсъждахме, те избрали да разработят само уранова бомба, тъй като уранът можел да се обогати до боеприпасно качество без нуждата да се разработва и реактор, и понеже те вече притежавали нужните технологии да осъществят това, ако се приложи масово. Както противовеса си - американският проект Манхатън - програмата, провеждана от SS, разчитала на масово обогатяване на квоти, от които да се отделят и да се пречистят изотопи.

Сега, нека продължим веригата на тези разсъждения. Германия също така се стремяла да може да достави такива бомби на бойното поле под формата на бойни глави върху ракетите си. И това означавало, предвид ограничените си подемни сили, че тежината на бойните глави трябвало по някакъв начин да се намали няколко пъти, за да може ракетите да ги носят. И има и икономически фактор. Знаейки, че индустриалният им капацитет ще бъде опетнен от усилието, дори и с помощта на десетките хиляди роби работници от лагерите, за германците може да е възникна ли друг проблем, един проблем, осветен от знанието им за възможностите, предлагани от бомбите на плутониева основа: Как човек да получи повече бум за една райхсмарка без употребата на плутоний? Има ли начин да се разчита на по-малко уран в пакет критична маса, отколкото е конвенционалното очакване?


И така се връщаме на твърдението на Фрайер за невероятно малкия 100-грамов атомен тест при Ордриф на 4 Март 1945г. Съществува един такъв метод, чрез който много по-малка критична маса от делим материал може да се ползва за направата на атомна бомба: ускорено делене. По същество, ускореното делене просто разчита на въвеждането на някакъв материал, който произвежда неутрони - плутоний, или тежък водород: деутерий, или дори тритий - за да се освободят повече неутрони във верижната реакция, отколкото се освобождават от самата делима критична маса. Това увеличава количеството свободни неутрони, задействайки верижни реакции в критичната маса, и следователно позволява две много важни неща:

(1) Позволява малко по-ниска чистота на делимия материал - който от материална гледна точка не се счита за достатъчно чист, за да бъде с боеприпасно качество без ускорено делене - да се използва в действителна атомна бомба, и,

(2) фактически изисква по-малко делим материал за пакета на критична та маса, за да се направи бомба.





100 грама материал означава възможност за употреба в муниции с конвенционални размери. Обстрелвани ли са били руснаците на Източния фронт с ядрени муниции? Подтиснати ли са били тези факти от Съветската пропагандна машина, за да се предотврати масовото дезертьорство и вероятно падането на правителството на Сталин?


Така че, "ускореното делене" би предложило на Германската ядрена програма практичен начин за увеличаване на броя на използваемите бомби, както и проверен метод за постигане на неконтролирана реакция на ядрено делене на обогатен материал с по-ниско качество. Тогава, може би е доста значително, че свидетелството на Фрайер относно подземните оръжейни фабрики при Трите Ъгъла също така споменава и съществуването на подземна плантация за производство на тежка вода в комплексите, защото тежката вода, разбира се, съдържа атоми на деутерий и тритий (тежки водородни атоми съответно с един или два допълнителни неутрона в ядрото).

Във всеки случай, тестването на устройство с ускорено делене на малка критична маса при Ордриф на 4 Март 1945г поне съвпада с параметрите на Германската ядрена програма и практическите й нужди. Но има и интересни, и интригуващо индиректни, потвърждения на теста. Според Фрайер, самият Хитлер действително бил в главния командващ щаб за кратък период в края на Март 1945г. Знае се, че Хитлер наистина лично е посетил и се е обърнал към офицерите на Девета Германска армия, действаща точно в тази област, през Март 1945г, и им заявил, че все още имало неща, които трябвало да се "довършат", интересен коментар, ако се погледне в светлината на твърденията на Фрайер, че Германия се нуждаела не от бомбата, а от системите й на доставяне. Смислено е, че ако е имало такъв тест, Хитлер ще е присъствал като наблюдател, за да види финалния успех на германската наука, връчваща му "върховното оръжие".


Но може би най-убедителното доказателство за това, че има много повече относно Втората Световна война, отколкото ни се казва, може да се открие в два извънредно странни факта, които произлизат от региона Трите Ъгъла в Турингия в южна централна Германия. Според едно свое твърдение, направено на 20 Март 1968г, в края на войната бившият германски генерал Ерих Андрес (Erich Andress) се намирал в региона на Трите Ъгъла, когато изведнъж дошъл още повече американски военен персонал (те вече били окупирали региона) и дошли с джипове и тежък транспорт, и незабавно наредили всички сгради и къщи в местността изцяло да затъмнят прозорците си, от което можем да заключим, че американците са извозвали нещо от зоната, което е било много ценно за тях, нещо, което не са искали никой да вижда. Вторият странен факт е дори по-любопитен, защото е факт, че, от всички райони на модерна Германия, регионът Турингия, именно в зоната на Йонастал и Ордруф, е районът с най-висока концентрация на фонова гама радиация в цяла Германия.

Така че, за кавко наистина става дума в уникалните разменени реплики между бившия Министър на въоръженията Алберт Шпеер и главният американски проеурор Джаксън в Нюрнберг?



Главният архитект и Министър на въоръженията на нацистите Алберт Шпеер (Albert Speer) (най-дясно) в свитата на Хитлер


Това, че Джаксън е наясно с информация, подобна по съдържание на доклади, които едва наскоро бяха разсекретени, става ясно от въпроса му. Това, че тази информация засяга истинската природа на германските ядрени изследвания - които изглежда са били поразителни постижения, напълно в противоречие със следвоенната Легенда на Алианса - сякаш също е ясно. И че Алберт Шпеер изглежда или няма желанието да говори за тези изследвания откровено, или просто въобще не знае за тях, също не може да се отрече. По този начин, въпросът на Джаксън явно намеква за тест, който е в знанието на Шпеер относно програмата и който се отнася до съучастничеството му в двата теста при Рюген и Ордруф. Ако Министърът на въоръженията на целия Трети Райх не е знаел нищо за това, тогава наистина си имаме работа с черен Райх в черния Райх, звяр в корема на звяра, за който дори и висши нацисти като Шпеер са знаели много малко, ако въобще са знаели.



Голямата тайна на Втората Световна война, тайната която тържествуващите Съюзници и Руснаци искат да запазят до ден днешен, е че Нацистка Германия безспорно първа е достигнала атомната бомба и безспорно е била, за кратко време преди края на войната, най-първата ядрена сила в света. Но защо Съюзническата и Руската потайност продължават дори до ден днешен? Отговорът на този обезпокоителен въпрос ще бъде обсъден по цялостно в следващите глави на тази книга, защото отговорът, колкото и да е обезпокоителен, засяга много повече от някакви си атомни оръжия.

Но защо нацистите не са използвали бомбите си, ако са ги имали? Отговорът на този въпрос вече беше отчасти адресиран в тази глава: ако са използвали някакви оръжия за масово унищожение, ядрени или други, много по-вероятно е да са ги използвали по начин, съответстващ на расистката им геноцидна идеология, както и срещу врага, който е бил тяхна най-голяма военна заплаха: на Източния фронт, срещу Съветския съюз, където параноидният Сталински режим с ненавист би признал пред света или пред собствения си опустошен от война народ, че е изправен пред враг със сразяващо технологично превъзходство. Такова признание вероятно е щяло толкова да деморализира руснаците, които вече са били принудени да похарчат реки от собствената си кръв във всяко едно сражение срещу Вермахта, че самият Сталински режим може би е нямало да оцелее от такава искреност. Но защо не са ги използвали срещу Алианса в последните етапи на войната, когато военната ситуация е ставала все по-отчайваща? Съществуват всички индикации, че нацисткото върховенство е обмисляло тъкмо такава операция...


858
4.

"MEIN HUT ER HAT DREI ECKEN"
[Шапката ми има три ъгъла]

Тестовите полигони


"Все още имаме неща, които трябва да се свършат, и когато са готови, ще обърнат хода на войната".

Адолф Хитлер говори на офицери от германската Девета армия, 13 Март 1945г





А. Необичаен разговор в Нюрнберг

На Трибунала за военните престъпления в Нюрнберг след войната, двама души разменят удивителни реплики - бившият архитект и нацистки Министър на въоръженията Алберт Шпеер (Albert Speer), и г-н Джаксън (Jackson), главният американски прокурор.




ДЖАКСЪН : - Сега, имам една информация, която ми я даде друг, относно един експеримент, който е бил проведен при Аушвиц и искам да ви попитам дали сте чували за това или сте знаели за това. Целта на експеримента била да се намери бърз и абсолютен начин за унищожение на хора без забавяне и без досадните работи по разстрела, обгазяването и кремирането, и ми е казано, че такъв експеримент е проведен и ето в какво се състои.
Било издигнато селище, малко макетно селище с временни постройки и в него били сложени 20 000 евреи. Чрез това новоизобретено оръжие за разрушение, тези 20 000 души били заличени почти мигновено и по такъв начин, че от тях нямало и следа; експлозивът развил температури от 400 и 500 градуса Целзий и ги унищожил без да оставят и следа въобще.
Знаете ли за този експеримент?

ШПЕЕР: - Не, и го считам за абсолютно невероятно. Ако сме имали такова оръжие в процес на разработване, аз е трябвало да знам за него. Но ние нямахме такова оръжие. Очевидно е, че по отношение на химическата война са правени двустранни опити за такива разработки и за всички оръжия, за които човек може да си помисли, защото никой не знаеше коя от двете страни първа ще започне химическа война...




Тази размяна на реплики е забележителна в няколко отношения и особено заради факта, че "експлозивното им съдържание" почти изцяло се игнорира в стандартната история на войната и следвоенното време.

Предните глави представиха доказателства, че е имало голяма, и много тайна, програма за обогатяване на уран в Нацистка Германия, стартираща от около 1940г или ранната 1941г и продължаваща, очевидно без да е възпрепятствана - както намеква предаването на подводницата "U-234" - чак до самия край на войната. Свидетелството на Зинсер отива по-далеч и твърди, че е свидетел на действителен атомен тест, описвайки всички подробности на една атомна бомба: облакът като гъба, ефекти от електро-магнитния пулс, и продължително възпламеняване на ядрените материали в облака. Японският военен аташе в Стокхолм още повече задълбочава историята с неоспоримо фантастичните си твърдения за това, че германците употребяват някакъв вид оръжие за масово унищожение на Източния фронт около 1942г (обсадата на Севастопол в Крим) до 1943г, само дни преди масовата германска инвазия при Курск.

Сега, в Нюрнберг, имаме трето споменаване, че нацистите са употребявали някакъв вид оръжие със страховита експлозивна мощ на изток, този път това се твърде не просто от кой да е, ами американския прокурор на Трибунала. И в този случай е явно, че той преразказва информация, събрана от разузнаване. Заслужава си да поспрем, за да си дадем сметка за последствията от тази размяна на реплики между Джаксън и бившия Райхминистър на въоръженията Шпеер


Ще започнем със Шпеер. Албърт Шпеер (Albert Speer) е бил наследник на д-р Фриц Тод (Fritz Todt) като министър на въоръженията и производството за целия Трети Райх. Постиженията на Шпеер не могат да се отрекат, именно заради неговото усилие да организира огромния индустриален капацитет на нацистите и да се направлява неговата ефикасност, военновременното производство на Германия се увеличило драстично под неговия надзор. Всъщност, Шпеер успял да постигне върхови нива на производителност във всички категории на всички области от германското индустриално военно производство, по време точно на същия период, в който бомбардировките от Алианса също били в кулминацията си.

Методите му за постигане на този подвиг били прости и ефективни: германската индустрия била децентрализирана и разбита на по-малки предприятия и, колкото било възможно, била пренесена в подземни бомбо-укрепени фабрики. Винаги, когато било възможно, се използвали "модуларни" строителни техники. Например, германските U-лодки се произвеждали на модуларен принцип, на части, в такива фабрики надълбоко в континента, и били транспортирани до пристанищата чак при крайното сглобяване. Смъртоносния модел U-лодки XXI с техните екзотични и революционни подводни двигателни системи - позволяващи подводен ход с излишни 21 възела, нечувана скорост по онова време - се произвеждали по този начин (модуларно) в края на войната.



Подземна нацистка фабрика за балистичните ракети V-2




Нацистка подземна база за модуларно производство на реактивните изстребители Хайнкел 162



Но се забелязва, че в коментара на Шпеер отсъства всякаква индикация, че знае за гигантските пропорции на ядрения проект и огромната програма за обогатяване на уран. Колкото и да е била възвишена позицията му в нацистката йерархия, явно Шпеер е бил държан съвсем на тъмно за програмата и не знае абсолютно нищо за какъвто и да е напредък по нея. Причината за невежеството на Шпеер ще бъде адресирана, като му дойде времето (и ще я адресира самият Шпеер!), но за сега е достатъчно да кажем, че германското правителство, както американския си брат, усърдно е компартментизирало ядрения си проект и го е поставило под най-висока секретност (думата идва от английското "compartment", което значи "отделение", компартментизацията е гръбнакът на програмирането на съзнанието, основният принцип във всяко окултно общество, както и основното разбиране за йерархията на учебните заведения, медицинските заведения и правителствените институции, сисоним на термина "фрагментиране", бел.прев)
Но със сигурност, във времето, в което се разиграва тази размяна на реплики мужду него и Джаксън, Шпеер и целият свят вече са чували за атомната бомба. Така явно Шпеер се опитва да замъгли отговора си като пренасочва вниманието към химическата война.


Въпросът за революционен химически експлозива, обаче, не е толкова несвързан с контекста, колкото първоначално изглежда, защото коментарите на Джаксън загатват това, като споменава температури между 400 и 500 Целзий, много по-ниски от температурите, предизвикани от атомна експлозия. Дали Шпеер е замъглявал отговора си, или Джаксън е замъглявал въпроса си?


Въпросът и изказването на прокурора също така подкрепят, общо казано, и още един компонент от нашата развиваща се история, защото той очевидно намеква за употребата на някакво оръжие за масово унищожение, притежаващо огромна експлозивна сила, на изток, и по-специално при или във Аушвиц, местоположението на "фабриката за Буна" на I.G.Farben. Трябва да се отбележи, че нацистите явно са стигнали толкова далеч, че да построят цяло макетно селище и да поставят в него роби от концентрационните лагери, очевидна, въпреки че е варварска, маневра да проверят какви ще са ефектите на оръжието върху постройки и хора. Показанията му, заедно с онези на японския военен аташе в Стокхолм, цитирани в предната глава, дават сериозна следа - която често се недоглежда дори и от изследователите на тази "алтернативна история" на войната - относно природата на нацистките тайни оръжейни разработки и употреба, защото явно изглежда, че при положение, че Третият Райх е притежавал оръжия за масово унищожение с изключителна сила, атомни или друг вид, те ги тествали и употребявали срещу врагове, които нацистката идеология смята за по расово нисши, и това означава, всъщност, че са ги използвали в театъра на военните събития на Източния фронт.

Така стигаме до един спекулативен отговор на най-важния въпрос: Ако германците са имали бомбата, тогава защо не са я употребили? И отговорът е, че ако са я имали, много по-вероятно е било да я употребят срещу Русия, отколкото срещу Западните Съюзници, тъй като войната на Изток е била схващана и предприета от Хитлер като геноцидна война още от самото начало. И тя със сигурност е била такава: цялата половина от всичките близо 50 милиона жертви на Втората Световна война са от Съветска Русия в следствие ефективната нацистка военна машина.

Употребата на такова оръжие на Източния фронт от страна на германците може да обясни защо не се знае много за него, защото е много малко вероятно Сталинова Русия въобще да признае публично такъв факт. Такова публично признание би било пропагандна катастрофа за правителството на Сталин. Изправена пред враг с превъзхождаща тактическа и операционна компетенция в конвенционалните оръжия, Червената армия често е получавала заплахи за екзекуция на собствените войници, само за да се опази реда и дисциплината в редиците й и да се предотврати масовото дезертьорство. Да се признае съществуването на такива оръжия в притежание на смъртния враг на Комунистическа Русия, лесно е щяло да унищожи руския морал и би струвало на Сталин войната, и вероятно дори е щяло да събори правителството му. Напредвайки по-нататък в нашето разследване на германските тайни оръжия, връзката им с нацистката идеология и употребата им на Източния фронт, ще се сблъскаме с още и още примери за странни истории и събития.



За сега обаче, само ще отбележим двусмислеността на коментарите на г-н Джаксън. "Сега, имам...", започва той, "една информация, която ми я даде друг, относно един експеримент, който е бил проведен при Аушвиц..." Когато г-н Джаксън е произнасял тези думи, показанията на Ханс Зинсер вече са били на една година, което може да означава, че самите показания на Зинсер може да са били тази "една информация", загатната от Джаксън, който може нарочно да е подменил мястото на случката. В този смисъл е многозначителен коментара на Зинсер, че тестът е бил проведен толкова близо до населена зона. Ако Джаксън нарочно е сменил мястото на теста, то той не е сменил природата на жертвите. Друга възможност е събитието да се е случило там, където казва че се е случило, "близо" до (при) Аушвиц.







Б. Един маршал, Мусолини и първият предполагаем тестов полигон на остров Рюген (Rugen)

Въпросът за локацията на един възможен германски тест на атомна бомба се повдига от пет много необичайни източника: един италиански офицер, преводачът на един руски маршал, и самият Бенито Мусолини, един американски тежък кръстосвач, и един остров близо до брега на северна Германия в Балтийско море.


Преди той и любовницата му Клара Петачи (Clara Petacci) да бъдат убити от комунистите партизани и по-късно трупа му да бъде провесен от куки за месо и замерян с камъни от побесняла тълпа, Бенито Мусолини, към края на войната, вече не бил нищо повече от марионетка на Хитлер, управляваща една "Фашистка република" в контролираната от Германия северна Италия, и често говорел за германските "чудодейни оръжия":

Чудодейните оръжия са надеждата. Смехотворно е и е безсмислено да заплашваме в този момент, без тези заплахи действително да имат основа.
Добре известните бомби за масово унищожение са почти готови. Само след няколко дни, с най-щателна интелигентност, Хитлер вероятно ще осъществи този страховит удар, защото ще има пълната увереност... Изглежда, че има три бомби - и всяка удивително функциониране. Конструкцията на всяка една е страховито сложна и завършването на всяка една отнема доста време.

Лесно би било да заклеймим констатациите на Мусолини като налудничави и побъркани бълнувания на един фашистки диктатор на прага на поражението, който отчаяно се държи за пропаднали надежди и провалени мечти. Лесно би било, освен ако го нямаше странното съвпадение с някой си Пьотр Иванович Титаренко, бивш военен преводач в свитата на маршал Родион Малиновски, който превеждал капитулацията на Япония пред Русия в края на войната. Както се споменава в германското списание Шпигел (Der Spiegel) през 1992г, Титаренко написал писмо до Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз. В това писмо, той докладвал, че в действителност имало три бомби, пуснати над Япония, една от които била пусната над Нагасаки, точно преди действителната бомбардировка, само че не избухнала. Тази бомба била предадена от Япония на Съветския съюз.




Мусолини и един военен преводач на Съветски маршал не са единствените съвпадения, говорещи за "три бомби", защото в един момент може да се е появила дори и четвърта бомба, и може да е била транспортирана в посока Далечния Изток на борда на тежкия кръстосвач на САЩ "Индианаполис (СА 35)", когато въпросния потънал през 1945г.

Тези странни свидетелства още веднъж поставят под въпрос Легендата на Алианса, защото както видяхме, проект Манхатън в късната 1944 и ранната 1945г бил изправен пред критичен недостиг на уран с боеприпасно качество, и тепърва предстояло да разреши проблема с възпламенителите за плутониевата бомба. Така че въпросът е, ако тези доклади са верни, откъде е дошла излишната бомба (бомби)? Това, че тези три, и вероятно четири, бомби били готови за употреба срещу Япония в толкова кратко време, подрива достоверността, освен ако тези бомби не са били военна плячка, заграбена от Европа.


Но най-странното от всички доказателства идва от германския остров Рюген (Rugen) и свидетелството на италианския офицер Луиджи Ромерса (Luigi Romersa), пряк свидетел на теста на германска атомна бомба на острова в нощта на 11-ти срещу 12ти Октомври 1944г, приблизително същата времева рамка, посочена от свидетелството на Зинсер и освен така е приблизително същата област, посочена от Зинсер.

В този контекст е крайно любопитно, че тази времева рамка през 1944г е била отличителен период за пропагандата на Алианса, която постоянно е плашила с атомна бомба. В събота, 11 Август 1945г, в една статия в Лондонския Дейли Телеграф (London Daily Telegraph) се докладва за приготовления от страна на Британия против атомна бомба срещу Лондон от миналата година.




Статията на Лондонския Дейли Телеграф (London Daily Tepegraph) от Август 1945г относно наплашване с атомна бомба в Британия през 1944г

Планове на нацистите за атомна бомба
Британия е готова от година насам

Британия се е подготвила срещу възможността за атака  с атомна бомба от страна на Германия през Август 1944г.
Вече може да се каже публично, че подробности относно очакваните ефекти от такава бомба бяха разкрити в свръх-секретен меморандум, пратен това лято до шефовете на Скотланд Ярд, главните полицаи на провинциалните служби и старшите на службите за сигурност.
Министерството на Домашната сигурност състави подробна схема за бързи и адекватни мерки за справяне с обширното опустошение и многобройните жертви, в случай, че германците успеят да ударят страната с атомни бомби.
Доклади, получени по-рано тази година от агентите ни на Континента, посочват, че германските учени са експериментирали с атомна бомба в Норвегия. Според тези доклади бомбата е била изстреляна с катапулт и експлозията й имала радиус повече от 3 км.
С оглед нашия собствен напредък да измайсторим "атомна" бомба правителството обърна сериозно внимание на тези доклади. Хиляди мъже и жени от полицейските и отбранителни служби бяха държани в готовност в продължение на няколко месеца, докато сигурни агенти в Германия не докладваха, че бомбата е била изпробвана и доказано се е провалила.

Тази статия, изготвена в този вид само два дни след бомбардировката в Нагасаки, и почти година след действителната тревога в Британия, заслужава внимателен поглед.

Първо, най-очевидно, тревогата в Британия явно е била вдигната напълно секретно, защото само силите на реда, на отбраната и медицинския персонал са били вдигнати под тревога. Причината за потайността е очевидна, тъй като ако е била сигнализирана публична тревога, това би подсказало на германците, че близо до германската ядрена програма има шпиони на Алианса, които знаят за тестовете.

Второ, мястото на предполагаемия тест - Норвегия - е необичайно с това, че времето на тестовете е чак две години след нападението на британските командоси над завода за тежка вода Норск (Norsk) в Рюкон. Това може да означава две неща:

(1) Може да означава, че интересът на Хитлер да поддържа войски в Норвегия е имало повече общо с германската ядрена програма, отколкото с нещо друго, понеже, ако докладът наистина е верен, това би означавало, че там се е провеждало широкомащабно германско усилие в посока атомна бомба;
(2) Обратното, докладът може да е бил целенасочено неточен, тоест, може наистина да е имало тест, само че да се е случил другаде.

Трето, тази евентуална "тревога" е продължила от Август 1944г за "няколко месеца" напред, тоест, тревогата вероятно може да е била разтеглена до Октомври, тоест, във времевата рамка на атомния тест, споменат в показанията на Зинсер. По този начин, прегледът на новините подсказва нещо друго: разузнаването на Алианса е знаело, и откровено се е страхувало, от тестовете на германската атомна бомба.

Четвърто, статията споменава, че тестът е бил проведен с бомба, изстреляна от "катапулт". "Бръмчащата бомба" V-I, първото поколение на крилатите ракети, е била изстреляна от големи парни катапулти. Събирайки две и две, излиза, че тестът в Норвегия може да е бил тест на системи за изстрелване на атомни бомби, основани на принципа на V-I, или тест на самата атомна бомба, или тест едновременно и на атомната бомба и на системата й за изстрелване.

С тези мисли наум, стигаме до крайния въпрос. Тревогата била отменена, когато се доказал провала на бомбата. Въпросът е, какво се е провалило? Самата бомба ли? Системата на изстрелване ли? Или и двете?

Отговорът се намира, може би, в друга интересна новинарска статия, която се появила в Британската преса почти година по-късно, в сряда, 11 Октомври 1944г, в Лондонския Дейли Мейл (London Daili Mail):



Октомврийската статия на Дейли Мейл (Daily Mail) относно смущение в Берлинската Телефонна агенция


БЕРЛИН Е ПРИТИХНАЛ 60 ЧАСА
ВСЕ ОЩЕ НЯМА ТЕЛЕФОНИ
СТОКХОЛМ, вторник

Към нощес Берлин все още е отрязан от останалата част от Европа. 60-часовата тишина започна в неделя сутринта - и все още няма обяснение за задържането, което до сега вече трае по-дълго, отколкото кой да е друг път.
Шведския Форин офис не може да позвъни на легацията си в Берлин.
Според непотвърдени доклади голямата криза между Вермахта и Нацистката партия е дошла до кулминация и "може да се очакват огромни събития".
Днешният самолет от Берлин до Стокхолм пристигна с четири часа закъснение. Превозваше само германци, двама от които приличаха на висши държавници. ИЗглеждаха измъчени и бледи, когато шведските репортери ги приближиха, те гневно си разблъскаха път през шведските въздушно-пътнически офиси, мърморейки: "Нищо не можем да кажем".
Германските вестници, пристигнали тук с днешния самолет изглеждат изключително сподавени, с много малки заглавия.
Изтъква се, обаче, от отговорните управления, че ако прекъсването е чисто технически резултат от бомбени поражения, както твърдят германците, до сега е щяло да бъде поправено.



Разбира се ние знаем, каквото не се е знаело през Октомври 1944г: когато се детонира атомна или термоядрена бомба, екстремният електро-магнитен пулс изважда от строя или се намесва в работата на електрическите апарати в километричен радиус от мястото на детонацията, в зависимост от размера на взрива, близостта на електрическата техника до него, и степента на "екраниране", която техниката има. За нормалните, не-военни телефонни линии на Берлин, странното смущение в телефонната служба е обяснимо именно като резултат от такъв електромагнитен пулс. Но това би означавало, че такъв импулс, ако е резултат от тест на атомна бомба, би трябвало да е много по-близо до Берлин, отколкото е Норвегия. Предполага се, че ако телефонните линии на Берлин са поразени от тест на атомна бомба в Норвегия, подобни смущения е щяло да се случат в големите градове, които са били много по-близо до мястото на теста, като Осло, Копенхаген или Стокхолм. А не са споменати такива смущения; явно само берлин е бил пострадал.


Бележка от автора: Има и друго възможно, въпреки че е крайно невероятно обяснение, за липсата на доклади от други градове. Много просто, това може да отразява липса на разузнаване от онези места.



Така, ако тестът на атомна бомба, споменат в статията на Лондонския Дейли Телеграф от 1945г се е случил, тогава трябва да потърсим място много по-близо до Берлин, отколкото Норвегия. Смущението в телефонната служба от статията на Дейли Мейл очевидно подкрепя вероятния тест на германска атомна бомба някъде през Октомври 1944г, по същото време, което се споменава в показанията на Зинсер, и във времевата рамка от статията на Дейли Телеграф за тайната тревога в Британия през Август 1944г, която е продължила "няколко месеца".

Само че статията на Дейли Мейл за смущението в телефонната служба прави и още нещо: тя предполага защо германците може да са счели теста за провал. По онова време ефектите от ядрените взривове - електромагнитен пулс и смущение на електрическата техника, радиоактивност и дъжд от радиоактивна пепел - все още са били доста неизвестни и не добре разбирани. Берлинската телефонна служба е била една от най-добрите, ако не и най-добрата, в света по онова време.

Бележка от автора: До самия край на войната, например, кабелните линии между Токио и Берлин останали отворени, позволявайки на японците да изпращат съболезнования на Нацисткото правителство дори и докато руските танкове газели по улиците на града. Повечето комуникационни линии в Берлин били положени под земята от Дойче Райхспост още преди войната, с ясната цел да се предотврати прекъсване на телефонната служба по време на бомбардировки. Ако смущението на телефонната служба, следователно, е било от ЕМП от ядрена детонация, тогава размерът на взрива е трябвало да бъде относително голям, за да предизвика това продължително прекъсване на телефонната служба на целия град за толкова дълго време, и то при условие, че линиите са били екранирани, бидейки под земята. Другата алтернатива, втори опит за преврат, може да е възможно обяснение, но в никоя литература не се споменава за подобен опит.

Много е вероятно нацистите да са били шокирани от този любопитен резултат от теста на атомното си "чудодейно оръжие", и следователно са го счели за "провал", докато не били проведени повече тестове и докато електромагнитният пулс не бил разбран по-добре. В крайна сметка, не било от полза, така да се каже, да се употреби "върховното оръжие" и да не може да се получи телефонното обаждане за капитулация след употребата му! А за тоталитарната и параноидна Нацистка държава, едно прекъсване на комуникациите от столицата до провинциите, въоръжените сили и окупираните територии, буквално е било невъобразим кошмар, съвършената възможност за държавен преврат.



Накрая, за да завършим лова на вестникарски статии, една интересна верига статии от Лондонския Таймс между 15 Май и 25 Май 1945г описва история за германски военни сили в датския Балтийскои остров Борнхолм (Bornholm), които отказали да се предадат на атакуващите руски сили. Борнхолм се намира на около 150 км от ракетния полигон Пинемунде (Peenemunde), и доста близо до възможния полигон за атомни тестове на малкия остров Рюген близо до Балтийския бряг и пристанищния град Кийл (Kiel).

Тъкмо на този остров италианският офицер Луиджи Ромерса бил гост и пряк свидетел на тест на германското "чудодейно оръжие" в нощта на 11-ти срещу 12-ти Октомври 1944г. След нощно пътуване с кола в дъжда за около два часа от Берлин, Ромерса стигнал до острова с моторна лодка. Според констатациите му пред германските изследователи на атомната бомба Едгар Майер (Edgar Meyer) и Томас Меенер (Thomas Mehner), островът бил охраняван от специален елитен отряд, който само можем да предполагаме, че е бил SS отряд, и че достъпът до острова ставал само чрез специални пропуски, издавани директно от OberKommano Der Wehrmacht (OKW). Тук е най-добре да цитираме думите на самия Ромерса:

Бяхме четирима: двамата ми придружители, човек с работнически дрехи, и аз. "Ще наблюдаваме тест на дезинтегриращата бомба. Това е най-мощният експлозив, която е разработван до сега. Нищо не може да му устои", каза единия от тях. Той едва дишаше. Хвърли бърз поглед на часовника си и изчака до обяд, часът на експеримента. Нашият наблюдателен пост беше на километър от мястото на експлозията. "Трябва да изчакаме тук", нареди човекът с работническите дрехи, "до нощеска. Когато се стъмни, можем да тръгваме. Бомбата излъчва смъртоносни лъчи, от изключителна токсичност. Ефективната й зона е много по-голяма и от най-мощната конвенционална бомба. Около 1.5 километра..."
Около 4:00 следобед, в полумрака, се появиха сенки, идващи към нашия бункер. Това бяха войници, и носеха странен вид "водолазен костюм". Влязоха и бързо затвориха вратата. "Всичко е kaput", каза един от тях, докато сваляше защитното си облекло. В крайна сметка ние също трябваше да облечем бели, груби и влакнести наметала. Не мога да кажа от какъв материал бяха направени, но имам впечатление, че може и да беше азбест, частта за главата имаше слюдено стъкло пред очите.

След като си облякъл облеклото, наблюдаващата група излязла от бункера и отишла до кота нула:

Къщите, които бях видял само час по-рано, бяха изчезнали, бяха натрошени на малки чакълчета и останки, колкото повече приближавахме кота нула, толкова по плашещо ставаше опустошението. Тревата беше със същия цвят на кожата, малкото дървета, които все още стояха изправени, вече нямаха листа.

Има любопитности в показанията на Ромерса, които трябва да споменем, ако това е бил тест на ядрена бомба. Първо, някои от описаните щети са типични за ядрено оръжие: оголването на дърветата, тоталното унищожение на постройките, и тн. Защитното облекло, носено от германските техници, както и поляризираните очила, също са типични. И изглежда, че тестът наистина е бил проведен в "населена зона", с къщи и прочие, подобно на това, което си говорят прокурорът Джаксън и Шпеер, както и коментарите на Зинсер в неговите показания. Само че, Роменса, който очевидно е внимателен наблюдател, пропуска да спомене каквото и да е за синтеза на почвата в силикатни стъклени материали, което също е нормално при ядрен взрив близо до земята.


Но каквото и да е било тествано на Рюген, има достатъчно от характерните белези на атомна бомба, за да може да се каже, че всъщност е било, точно каквото е било. Най-важното е да се отбележи, че съвпада с времевата рамка от показанията на Зинсер и със заглъхването на телефонната служба в Берлин, както и с времето на Британската тревога. Най-накрая, може би е от особено голямо значение, че по време на същата тази времева рамка, Адолф Хитлер най-накрая е подписал заповед за разработването на атомната бомба. В контекста, това може само да означава, че той е дал одобрение да се разработва едно оръжие, което е вече тествано.


859

3.

"U-234", U-235
и странният случай с липсващия уран


"Традиционната история отрича, обаче, че уранът на борда на "U-234" е бил обогатен и следователно лесно използваем в атомна бомба. Приетата теория изтъква, че нямало доказателства, че урановият инвентар на "U-234" бил прехвърлен към проект Манхатън... И традиционната история изтъква, че компонентите за бомба на борда на "U-234" били пристигнали твърде късно, за да бъдат включени в атомните бомби, пуснати над Япония.

Документацията сочи съвсем обратното и в двата случая. "

Картър П. Хидрик, "Критична маса: Истинската история на атомната бомба и зараждането на Ядрената епоха"
[Carter P. Hydrick, Critical Mass: The Real Story of the Atomic Bomb and the Birth of the Nuclear Age.]




През Декември на 1944г едни нещастливи хора получават един нерадостен доклад:



..."Изследването на товара (уран с боеприпасна чистота) в последните три месеца даде следните резултати... : При настоящата скорост ще имаме 10 кг около 7 Февруари и 15 кг около 1 Май."

Това наистина били лоши новини, защото атомна бомба на уранова основа изисквала между 10 и 100 килограма според най-ранните изчисления (от около 1942г), и, до момента в който е било получено това съобщение, по-точните изчисления на нужната критична маса за направата на атомна бомба от уран били 50 кг.

Можем само да си представим смайването и парализата, която това съобщение е предизвикало в централното управление. Вероятно е имало значително викане и крещене и сочене с пръст и друго театралничене, примесено с отчаяни нареждания да се пре-удвоят усилията, на фона на огнено-оцветеното небе във военния Вагнеров Залез на боговете.





Проблемът, обаче, е че това съобщение въобще не е германско. То излиза от вътрешността на проект Манхатън на 28 Декември 1944г, от Ерик Джете (Eric Jette), старши металург в Лос Аламос. Можем да си представим отчаянието, което ще да е отприщило, обаче, понеже проект Манхатън е бил погълнал 2 милиарда долара в опити да постигне плутониева и уранова бомби. До онзи момент, разбира се, е било очевидно, че са били налице значителни и на пръв поглед непреодолими проблеми в конструирането на плутониева бомба, защото наличните на Алианса възпламенители просто били прекалено бавни, за да постигнат униформената компресия на плутониевото ядро в много тесния времеви промеждутък, който бил нужен, за да се задейства неконтролирано атомно делене.

Оставала урановата бомба, като по-бързо постижима алтернатива - както германците били открили още преди години - за функциониращо оръжие в проекто-времето на войната. Само че, след същинско кърваво изтичане на долари все в преследване на тази втора цел, на проект Манхатън далеч не му достигала критична маса за уранова бомба. И при надвисващата неизбежност на японската инвазия, натискът върху генерал Лесли Груувс да произведе някакви резултати бил огромен.

Липсата на достатъчен запас, след години концентриране на всички усилия, отчасти била обяснима, защото две години по-рано Ферми имал успех с конструирането на първия функциониращ атомен реактор. Този успех подтикнал Американския проект да се отдаде по-сериозно на целта за постигане на плутониева бомба. И в резултат, част от ценния и оскъден уран 235, излизащ от бета калутроните на Лоурънс в Оук Ридж, е изтичал в сифона в качеството си на суровина за обогатяване и трансмутиране в плутоний в селекционните реактори за целта в Хандфорд, Вашингтон. Така, част от годния за делене уранов запас нарочно е бил отклонен в посока производството на плутоний. Решението е било логично и онези, които са взимали решенията в проект Манхатън, не може да се винят за това. Причината е проста. При кило суровина към кило суровина с боеприпасно качество, кило плутоний ще произведе повече бомби от кило уран. Така че е имало икономически смисъл обогатеният уран да се превръща в плутоний, защото ще са били възможни повече бомби със същото количество материал.

Но през Декември 1944г, след като е преследвал и двата варианта, генерал Лесли Груувс сега бил на ръба да изгуби и двата залога. И нека не забравяме какво тъкмо се било случило в Европа, което още повече вкиснало настроението на "запознатите" в САЩ...

...Там, шест месеца след акустирането на Алианса в Норвегия и стремглавото препускане през Франция, армиите на Алианса се спрели пред границата на Райха. Анализът на Алианското разузнаване категорично уверявал генералите, че вече не били възможни нови военни германски настъпления, и оптимизмът им намирал отражение в общото настроение на гражданите на Франция, Британия и САЩ.

Това настроение било брутално разбито, когато, на 6 Декември 1944г, германската армия и Luftwaffe (военновъздушни сили, бел.прев) се вдигнали на една последна, отчаяна офанзива с тайно стопанисваните резерви в Арденската гора, сцена на триумфа им срещу Франция през 1940г.

В рамките на броени часове, офанзивата разкъсала американските редици, обградила, пленила и въобще опустошила цялата 116-та Американска пехотна дивизия, и дни по-късно, обградила 101-ва въздушно-десантна дивизия при Бастон, и очевидно се канела да премине река Мозел в Намюр. На 28 Декември 1944г, когато било получено съобщението, германската офанзива била задържана, но не и възпряна.

Офицерите от Алианса, които имали достъп до докладите от разузнаването и били "в играта" на проект Манхатън, може би виждали офанзивата като потвърждение на най-големите си страхове: германците били близо до бомба и се опитвали да спечелят време. Ужасната задна мисъл на всеки съюзнически учен и инженер вероятно е била, че след всички военни успехи на Алианса през изминалите години, германците все още можели да спечелят състезанието за бомбата. И ако били в състояние да произведат достатъчно бомби, за да подложат на непоносим натиск който и да е от Западните съюзници, изходът от самата война се поставял под съмнение. Ако, например, германците бомбардирали с атомни бомби британски или френски градове, малко вероятно би било военновременната правителствена коалиция на Чърчил да е в политическо състояние да продължи войната. По всяка вероятност тя е щяла да се срине. Подобен е щял да бъде резултатът и във Франция. А без британските и френските бази да са достъпни за снабдяване и поддържане на чуждо-континенталните операции, американската военна намеса на континента е щяла да стане несъстоятелна, ако не и катастрофална.

Във всеки случай, явно мълва за трудностите на проект Манхатън плъзнала в политическите среди на Вашингтон, защото американският сенатор Джеймс Ф. Байрнс (James F. Byrnes) се светнал за нещата и написал меморандум до президента Франклин Д. Рузвелт, в който потвърждавал, че проект Манхатън е бил считан - поне от някои от "запознатите" - да е в опасност от провал:



СЕКРЕТНО

3 Март, 1945г


МЕМОРАНДУМ ЗА ПРЕЗИДЕНТА
ОТ ДЖЕЙМС Ф. БАЙРНС

Разбирам, че разходите за проект Манхатън наближават 2 милиарда долара, без за сега да има твърдо потвърждение за производствен успех.
Към днешна дата на тайни заседания успяхме да получим сътрудничеството на комитетите на конгреса. Може би ще съумеем да го запазим, докато трае войната.
Само че, ако проектът се окаже провал, ще бъде подложен на безмилостна критика.





Меморандумът на сенатор Байрнс подчертава истинският проблем в проект Манхатън, и истинската, въпреки че със сигурност е била публично неизвестна, военна ситуация в Алианса към късната 1944г и ранната 1945г: че въпреки огромния конвенционален военен успех срещу Третия Райх, Западните съюзници и Съветска Русия можело да се принудят да завършат "наравно", ако Германия въоръжала и използвала атомни бомби в достатъчни количества, за да афектира политическата ситуация в Западния Алианс. След като запасите от обогатен уран вече са били изразходени в решението да се развие повече плутоний за бомба (който, както се оказало, и без това бил недетонируем чрез съществуващите британски и американски запалителни технологии) и далеч не стигали нужното количество за уранова атомна бомба, "цялото предприятие било обречено на провал".



Меморандумът на сенатор Байрнс от Март 1945г до президента Рузвелт


Не просто на провал, а за "запознатите" в късната 1944 и ранната 1945г, възможният провал означавал едно позорно поражение и ужасно кръвопролитие.

Ако запасите от боеприпасен уран към късната 1944 и ранната 1945г били горе-долу наполовина от онова, което трябвало да бъдат след две години изследвания и производство, и ако това на свой ред било причината за загрижеността на сенатор Байрнс, как тогава проект Манхатън се е сдобил с големите оставащи количества уран 235 в няколкото месеца от Март до пускането на "Малкото момче" над Хирошима през Август, само пет месеца по-късно?

Как е било постигнато това, ако действително след около три години производство била произведена само по-малко от половината критична маса боеприпасен уран? Откъде е дошъл липсващия уран 235? И как така е разрешил критичния проблем с възпламенителите за плутониевата бомба?

Разбира се, отговорът е, че ако проект Манхатън е бил неспособен да произведе достатъчно количество обогатен уран в такова кратко време - месеци, вместо години - тогава запасите му трябва да са били допълнени от външни източници, и има само един годен външен източник с нужната технология да обогати уран в такива мащаби...

Този източник е била Нацистка Германия. Но проект Манхатън не е единственият атомен проект, на който му липсва уран.

Явно Германия също е страдала от "синдрома на липсващия уран" в крайните дни точно преди и веднага след края на войната. Само че, проблемът при Германия е, че не става въпрос за няколко десетки липсващи килограма, а за няколко стотин тона.


На този кръстопът си заслужава просторно да цитирам отличното изследване на Хидрик, за да изпъкнат изцяло последствията от този проблем:


"От Юни 1940г до края на войната, Германия е завзела 3 500 тона уранови съединения от Белгия - почти три пъти количеството, което купил Груувс... и го складирала в солени мини в Щрасфурт (Strassfurt), Германия. Груувс се хвали, че на 17 Април 1945г, когато войната вече замира, Алсос (Alsos) прибрал около 1 100 тона уранова руда от Щтрасфурт и още 31 тона от Тулуза, Франция... И той твърди, че прибраното количество било всичко, което Германия някога е имала, изтъквайки, следователно, че Германия никога не била имала достатъчно суровина, за да преработи урана за плутониев реактор, нито пък е имала достатъчно, за да го преработи чрез магнитни техники за разделяне.
Очевидно, ако Щтрасфурт някога е съдържал 3 500 тона и само 1 130 са били прибрани, около 2 370 тона уранова руда били в неизвестност - което отново е два пъти, колкото проект Манхатън е преработил и евентуално е използвал през цялото си военновременно съществуване... Материалът продължава да е в неизвестност до ден днешен...
Още през лятото на 1944г, според историчката Маргарет Гоуинг (Margaret Gowing), Германия вече била рафинирала 600 тона уран до оксидната му форма, това е нужната форма за йонизирането на материала до газ, в която форма вече урановите изотопи могат да се отделят магнитно или термично, или оксидът може да се редуцира до метал, за да се употреби в реактор. Всъщност, професор д-р Рийл (Riehl), който е бил отговорен за целия уран из Германия по време на войната, казва, че цифрата всъщност била много по-голяма...
За създаването на уранова както и на плутониева бомба, в определен момент уранът трябва да бъде редуциран до метал. В случая с плутония, U-238 се метализира; за уранова бомба, U-235 се метализира. Заради трудните характеристики на урана, обаче, този металургичен процес иска чалъм. САЩ се борели с процеса от рано и все още нямали успех в редуцирането на урана до металната му форма в големи производствени количества до късната 1942г. Германските техници, обаче... в края на 1940г, вече били произвели 280.6 кг в метал, над четвърт тон."


Тези наблюдения се нуждаят от допълнителен коментар.



Първо, трябва да се отбележи, че на Нацистка Германия, според най-добрите налични доказателства, са й липсвали близо две хиляди тона уран от нерафинирана уранова руда в края на войната. Къде е отишла рудата?

Второ, ясно е, че Нацистка Германия е обогатявала уран в големи мащаби, като е рафинирала 600 тона оксидна форма за потенциално метализиране още през 1940г. Това би изисквало голямо и посветено усилие, с хиляди техници и пропорционално голямо предприятие или предприятия, за да се постигне обогатяването. Фигурите, с други думи, съвпадат с хипотезата, изтъкната в миналата глава, че фабриката за "Буна" на I.G.Farben в Аушвиц въобще не е била фабрика за Буна, а е била огромна рафинерия за обогатяване на уран. Само че, датата намеква за друг такъв завод, намиращ се на друго място, понеже инсталацията в Аушвиц в действителност не е започнала производство преди определен момент през 1942г.

И накрая, също така изглежда, че германците притежавали огромен запас от метален уран. Но какъв е бил изотопът? Бил ли е U-238 за по-нататъшно обогатяване и разделяне до U-235, бил ли е считан евентуално за суровина за реактор за производство на плутоний, или вече е бил U-235, именно нужният материал за уранова атомна бомба? Предвид твърденията на японския военен аташе в Стокхолм, цитиран в края на миналата глава - че германците може да са използвали атомно или някакъв вид друго оръжие за масово унищожение на Източния фронт около 1942-43г, и предвид показанията на Зинсер, цитиран в първата глава, относно тест на атомна бомба през Октомври 1944г, не може да се отрече, че част от този огромен запас може да също така да е бил U-235, същественият компонент за атомна бомба.

Във всеки случай, тези фигури силно намекват, че германците, към 1940-1942г са били значително по-напред от Алианса в един много важен аспект от производството на атомна бомба: обогатяването на уран, и следователно, това също така намеква, че те са имали значителна преднина в състезанието за действително функционираща атомна бомба в този период. Но фигурите повдигат и един обезпокоителен въпрос: къде е отишъл този уран?



Един от отговорите се намира в мистериозния случай на U-лодката "U-234", пленена от американците през 1945г.



Плакат от Втората Световна война, призоваващ да се събират дарения за каузата на нацистките U-лодки


Случаят с "U-234" е добре известен в литературата за Нацистката бомба и, разбира се, Легендата на Алианса е, че нищо от въпросния материал на борда на U-лодката не е намерило приложение в американския атомен проект.

Нищо не може да е по-далече от истината.



"U-234" е била много голяма минираща U-лодка, която е била адаптирана като подводен боен съд, който да може да носи големи товари. Вземете предвид тогава следния "товарен опис" на много странния инвентар на "U-234":

(1) Двама японски офицери;

(2) 80 златно-облицовани цилиндъра, съдържащи 560 кг уранов оксид;

(3) Няколко дървени касети или бъчви, пълни с "вода";

(4) Инфрачервени безконтактни възпламенители;

(5) д-р Хайнц Шлике (Heinz Schlicke), изобретател на възпламенителите.


Бележка от автора: Двамата офицери били военновъздушния полковник Гензо Шоши, инженер, и военноморския капитан Хидео Томонага. Когато капитанът на "U-234" оповестил намеренията си да предаде подводницата, която тогава пътувала за Япония след германската капитулация, двамата японски офицери извършили харакири, и били погребани в морето с пълни военни почести от германците.
Коментарът на Хидрик относно товарния опис на "U-234" обяснява защо подводницата е била недостъпна за американската преса след капитулацията: "Който и да е прочел първи докладната за тази новина и е разбирал плашещите възможности и потенциалното предназначение на урана, вероятно е бил потресен и е предпочел да замълчи".


Когато товарели "U-234" в Германия преди да се отправи на пътешествието си, радио-операторът на подводницата, Волфганг Хиршфелд (Wolfgang Hirschfeld), наблюдавал как двамата японски офицери изписвали "U-235" върху хартиените обвивки на цилиндрите точно преди да бъдат натоварени на U-лодката. Излишно е да се казва, че това наблюдение е предизвикало всички методи за развенчаване, които скептиците прилагат към свидетелствата за НЛО: ниски ъгли на слънцето, слабо осветяване, разстоянието е било твърде голямо, за да се вижда ясно, и тн и тн. Това не е изненадващо, защото ако Хиршфелд е видял каквото е видял, тогава огромните изводи са очевидни.

Употребата на златно облицовани цилиндри се обяснява от факта, че уранът, силно корозивен метал, лесно се замърсява, ако влезе в контакт с други нестабилни елементи. Златото, чиито радиоактивно екраниращи качества са толкова силни, колкото на оловото, също така е и, за разлика от оловото, много чист и стабилен елемент, и следователно е елементът, който се избира, когато се съхранява или транспортира високо обогатен и чист уран за дълги периоди от време, например морско пътешествие. Така, урановият оксид на борда на "U-234" е бил високо обогатен уран, и най-вероятно, високо обогатен U-235, последният етап, вероятно, преди да бъде направен годен за боеприпасна употреба или да бъде метализиран за бомба (ако вече е бил с боеприпасна чистота). Действително, ако маркировките върху цилиндрите, направени от японските офицери, са били верни, много е вероятно да е бил в последен етап на чистота преди метализиране.

Товарът на "U-234" е бил толкова чувствителен, всъщност, че когато флотът на САЩ приготвял собствения си товарен опис за германската подводница на 16 Юни 1945г, урановият оксид напълно изчезнал от списъка. Многозначително е, че в първата седмица от оповестяването на версията на САЩ за товарния опис на "U-234", продукцията на обогатен уран от Оук Ридж почти се удвоила. Това само по себе си е силно подозрително, тъй като в късния Март месец на 1945г, както вече видяхме, американският сенатор е притеснен за провала на проект Манхатън, толкова много, че пише меморандум по въпроса на президента Рузвелт, и разбира се, вече видяхме, че старшия металург на Лос-Аламоската раборатория посочва, че запасът от делим U-235 е много недостатъчен за критична маса, и ще остане недостатъчен и през следващите месеци.





Заключението следователно е просто, но плашещо: липсващият уран, използван в проект Манхатън, е бил германски, и това означава, че атомният проект на Нацистка Германия е бил много по-напред, отколкото Легендата на Алианса ни кара да вярваме.


Но какво да кажем за другите две точки от странния товарен опис на "U-234", възпламенителите и изобретателят им, д-р Хайнц Шлике?

Вече отбелязахме, че до късната 1944 и ранната 1945г проектът за американската плутониева бомба бил прокобен от една доста гадна математика: критичната маса на плутониевата бомба, "имплодирана" или компресирана от заобикалящите я конвенционални експлозиви, трябвало да бъде задействана в рамките на 1/3000-на от секундата, в противен случай бомбата би се провалила, и би произвела само един вид "атомен съскащ фишек", "радиологична" бомба, произвеждаща много малко експлозия, но голяма доза смъртоносна радиация. Това било скорост, която значително надхвърляла възможностите на конвенционалното окабеляване и обикновените възпламенители, които имали инженерите на Алианса.

Известно е, че късно в хронологията на събитията, водещи до теста Триединство (или Тринити, бел.прев) на плутониевата бомба в Ню Мексико, била въведена модификация в дизайна, засягаща имплодиращото устройство, и модификацията представлявала въвеждането "радиационни отходни канали", позволяващи на радиацията от плутониевото ядро да избяга и да се отрази от заобикалящите я отразители при старта на детонацията, за милиарди от секундата след началото на компресията. Няма възможен начин да се обясни тази модификация, освен въвеждането на инфрачервените безконтактни възпламенители на д-р Шлике в дизайна на американската бомба, тъй като те позволявали на възпламенителите да реагират и да се детонират със скоростта на светлината.


В подкрепа на тази историческа реконструция, съществува комуникация от 25 Май 1945г, от началник военноморски операции до Портсмаут (Portsmouth), където била закарана "U-234" след като се предала. В комуникацията се посочва, че д-р Шлике, сега военнопленник, ще бъде съпроводен от трима военноморски офицери, за да обезопасят възпламенителите и да ги занесат във Вашингтон. Там д-р Шлике очевидно трябвало да изнесе лекция върху възпламенителите под покровителството на "г-н Алварез" (Alvarez), който не бил не някой друг, ами добре известния учен от проект Манхатън д-р Луис Алварез (Luis Alvarez), именно човекът, който, според Легендата на Алианса, "решил" проблема с възпламенителите за плутониевата бомба!

Бележка от автора: Както разгледах в миналата си книга, "Звездата на смъртта от Гиза работи" (The Giza Death Star Deployed), на д-р Луис Алварез се приписват и други странни отличия, бидейки един от учените, за който се твърди, че е замесен в НЛО инцидента в Розуел, в последвалия "Списък на Робертсън" на ЦРУ през 1950г за НЛО-тата и правителствената политика, и в последвалите експерименти с космически лъчи във вътрешността на Втората пирамида в Гиза.


Така че изглежда, че предаването на "U-234" на американците през 1945г разрешило двата най-големи изключителни проблема на проект Манхатън: липсата на достатъчно количество боеприпасен уран, и липсата на адекватни възпламенителни технологии за направата на работеща плутониева бомба. И това означава, че крайното заключение на Легендата на Алианса, че германците били "много по-назад" от Съюзниците в състезанието за атомната бомба е просто екстремно грешно в най-добрия случай, или по-точно е преднамерена лъжа в най-лошия случай. Само че възпламенителите извикват друго плашещо привидение: За каква цел германците са разработвали такива сложни възпламенители? Инфра-червени ракети с топлинни сензори, които те били разработили, е един възможен отговор, и разбира се, имплозивно устройство за компресиране на критична маса е друг възможен отговор.


Но какво за останалия липсващ германски уран, споменат по-рано? Мисията на "U-234" и безценният й товар по този начин повдига определени други въпроси, и подчертава други възможности в това отношение. Факт е, че през войната Германия и Япония разменят офицери и технология на дълги разстояния чрез самолети и подводници - като размяната на технология е било като цяло е била едностранно от Германия към Япония. Можем да си представим, че повечето от тези пътувания - точно както в случая с "U-234" - биха представлявали подобен трансфер на уранови запаси и високи технолоии към Япония. Част от липсващия уран следователно трябва да се търси в Далечния Изток, при японската ядрена програма.

По подобен начин, по време на войната и Германия и Италия предприемат полети на дълги полети до Япония, германците ползвали техните специални тежко-товароносими самолети за дълги разстояния като Ju-290 за полярни полети. Можем да си представим, че тези полети и италианските им варианти са включвали размяната на офицери и технологии, ако не и малки количества суровини. Част от липсващия уран вероятно е попаднал и в ръцете на Съветския съюз, когато руските армии щурмували Източна Европа и онова, което накрая щяло да се превърне в Съветската "източна" окупационна зона в Германия.



Но защо, след като са пътували в радио-тишина от Германия, "U-234" в крайна сметка са се предали с безценния си уран, възпламенители, и "вода", когато очевидната дестинация е била Япония? Това е вълнуващ въпрос и е от онези въпроси, които за жалост не могат да намерят отговор тук, освен само накратко. Отново, превъзходното изследване на Картър Хидрик изтъква една много вероятна хипотеза: "U-234" била предадена на институциите на САЩ по нареждане не на кой да е, ами на Мартин Борман (Martin Bormann), под формата на маневра, измислена така, че да осигури неговата свобода и свободата на други след войната и било част от преднамерен план да се продължат кроежите и изследванията на Нацизма задкулисно. В тази гледна точка, първият видим и ключов елемент е появата на операция Кламер, тренсферът на технологии и учени от разпадащия се Трети Райх към САЩ. Там, германските учени и инженери можели и действително продължили курса на езотеричните си изследвания и разработките на висши технологии и сложни оръжия, с подобен морален и идеологически ефект върху културата като цяло, както се е случило и в Нацистка Германия.




Мартин Борман (Martin Bormann), шеф на партийното нацистко канцлерство и частен секретар на Хитлер



Бел.прев:


Интернационален нацизъм


Следвоенният план на нацистите да контролират финансите, конфликтите, физиката и космоса


Джоузеф Фарел
автор на книгите
Райх на Черното слънце
SS Братството на камбаната
Тайните на Единното поле





И накрая, разбира се, както вече видяхме, част от липсващия уран се оказа в самата германска ядрена програма, обогатен, и рафиниран, и вероятно въоръжен и изпробван - ако не употребен - в самите бомби.


860
Но защо Райхспоста? Първо, пощенската служба е осигурявала ефективно прикритие за програмата, която, както американският й вариант, явно е била компартментирана (разделена на отделни части, които не знаели за съществуването една на друга, бел.прев) под чадъра на различни правителствени агенции, много от които не са имали логична връзка с мащабно изледване на тайни оръжия. Второ, което е по-важно, Райхспоста е била гъчкана с пари, и следователно е могла да осигури част от огромното финансиране, нужно за проекта, една истинска "черно-бюджетна" операция във всеки смисъл. И накрая, управителят на Райхспоста е бил, може би не по случайност, един инженер: д-р инж. Онезорге (Ohnesorge). От германска гледна точка, това е логичен избор. Дори фамилното му име, "Онезорге", означава "без печал или съжаление" и придава ироничност на историята.

Какъв е бил методът на разделяне и обогатяване, разработен от фон Ардене и Хойтерман? Много просто, това е бил самият циклотрон. Фон Ардене бил изобретил модификация на циклотрона - електромагнитни разделителни резервоари - много подобно на "бета калутроните" на Ърнст О. Лоурънс в САЩ. Трябва да се отбележи, обаче, че фон Ардене завършил своите модификации през Април 1942г, докато генерал Груувс в проекта Манхатън при Оук Ридж не се бил възползвал от бета калутроните на Лоурънс за още цяла година и половина след това! На всичкото отгоре, източникът на йонна плазма, който Ардене бил конструирал за неговия изотопен разделител, за да облагороди своя уран, бил много по-добър от онова, което се подавало на калутроните. Толкова по-ефикасен, всъщност, е бил вариантът на фон Ардене като източник и излъчвател на лъчи от елементарни частици, че до ден днешен е известен като "източникът на Ардене".

Самият фон Ардене е мистериозна фигура, защото след войната той е бил един от малкото германски учени, които нарочно избрали да сътрудничат на Съветския съюз, вместо на Западния Алианс. Неговият принос за Съветската атомна бомба през 1949г му спечелва "Сталинската награда" през 1955г, Съветският еквивалент на Нобеловата награда. Той е единственият не-руснак и не-съветски поданник, който някога е печелил наградата.



Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne), 1996г


Във всеки случай, работата на фон Ардене, плюс тази на останалите германски учени, работещи върху разделянето и обогатяването - Баге, Коршинг, Хартек и Хойтерманс - посочва едно нещо: че е имало широка и здрава основа за предположенията на Съюзниците относно германския напредък и възможности, защото те наистина, в средата на 1942г, са се надпреварвали рамо до рамо с проект Манхатън, и не са били "много изостанали", както Легендата на Алианса в последствие се опитва да ни убеждава.

Така че какъв е вероятният сценарий, който до сега се разкрива? Какви заключения можем да си направим?

(1) Имало е няколко германски бомбени проекта за обогатяване, компартментизирани с цел да се поддържа сигурността, вероятно са били координирани от някое за сега неизвестно тяло. Във всеки случай, изглежда че една от тези сериозни програми е била поне в основната си част координирана от германската Райхспост (пощенска служба, бел.прев), под управлението на д-р инж. Вилхелм Онезорге;

(2) Най-значителните проекти за разделяне и обогатяване не били провеждани от Хайзенберг или от неговия кръг, нито пък в това число и от "по-висшите" германски учени, освен може би Хартек и Дийбнер. Това подсказва, че може би по-известните учени са били използвани като "фасада" и са били държани "извън играта" на по-сериозните и значителни технологични постижения, в името на сигурността. Ако те са били въвлечени в тези проекти, и в последствие отвлечени или убити от Алианса - мисъл, която със сигурнос те хрумнала на OSS - тогава германската програма би била силно осакатена и разкрита;

Бележка от автора: Самюел Голдшмит в един момент е бил предложен за член на екипа, който да се опита да отвлече или да убие Хайзенберг.

(3) Най-малко три германски технологии били по-ефикасни и технологично по-напреднали от американските си варианти:
(а) "изотопните шлюзове" на Баге и Коршинг;
(б) центрофугите и ултра-центрофугите на Хартек;
(в) модифицираните циклотрони на фон Ардене, "източникът на Ардене";

(4) Поне едно известно предприятие е било достатъчно голямо по физически размер, работна ръка, и електрическа консумация, за да може евентуално да е било използвано като голяма плантация за разделяне, "заводът за Буна" на I.G.Farben в Аушвиц. Тезата е силна, защото:
(а) Там никога не е била произведена никаква Буна, въпреки хилядите учени, техници, инженери, редовни и поробени трудоваци, работещи там;
(б) Инсталацията е близо до урановите полета на Чешката и Немската Сюдентенланд, намираща се в Полска Силезия;
(в) Инсталацията е била близо до изобилен водоизточник, което също е изискване при изотопното обогатяване;
(г) Била е близо до железопътна и пътна транспортна инфраструктура;
(д) Била е близо до изобилен източник на (робски) работна ръка;
(е) И най-накрая - въпреки че все още не сме го обсъждали - била е близо до няколко големи подземни тайни фабрики за производство и разработване на оръжия в долна Силезия, и е била близо до един от двата полигона, на които се твърди, че е била тествана германската атомна бомба по време на войната;

(5) Може логично да се предположи, предвид "завода за Буна", че германците са били построили и по-малки заводи за изотопно разделяне и обогатяване в околността, които евентуално са ползвали суровината от Буна плантацията.

Бележка от автора: Пауърс споменава и друг проблемен факт, относно метода за термална дифузия на Клусиус-Дикел (Clusius-Dickel), който ще срещнем в Глава Седма: "Половин килограм U-235 не било твърде много и Фриш (Frisch) изчислил, че 1 000 000 Клусиус-Дикелови тръби за термална дифузия на уранови изотопи могли да го произведат в рамките на седмици. Такова голяма индустриално усилие не било евтино, но двамата заключили, че "дори и тази рафинерия да струва колкото боен кораб, би си заслужавало да се притежава".



За да обобщим тази неприятна картина, трябва да споменем и още два интересни факта:

Като близък приятел на фон Ардене и негов теоретичен ментор, специалността на д-р Фриц Хойтерманс била термоядрен синтез, и като астрофизик, той е посегнал към славата във физиката, като е дал точно описание на вида на ядрения процес, който се случва в звездите. Много е интересно това, че действително съществува, от 1938г, един австрийски патент за устройство, познато като "Молекулярна бомба", бомба, която при по-близък поглед е ранна версия на водородната бомба. Атомните бомби, разбира се, предоставят нужната топлина, за да накарат водородните атоми да се сблъскат и да доведат до много по-огромните и ужасни енергии на термоядрените водородно синтезни бомби.

Бел.прев: С други думи, именно теоретичният ментор на гениалния барон Ардене е бил човекът, който за първи път описва функционирането на звездите, а самият Ардене е човекът, дал атомната бомба на Русия. Както знаете, именно заради Русия атомните бомби са "забранени" по света, защото световните събрания и световното решение за атомно разоръжаване са предизвикани именно от възмутителния тест на Цар бомбата.





Второ, сега ясно може да се види защо, сред всички германски учени, работещи върху атомната бомба, Манфред фон Ардене е бил единственият ядрен физик, когото Адолф Хитлер лично посещавал най-често.

Бележка от автора: Роуз отбелязва, че фон Ардене му е писал писмо, в което твърди, че никога не е карал нацистите да разработят неговия процес и да го приложат в големи количества. След това отбелязва, че компанията Сименс не го е разработила. Това явно е объркване от страна на фон Ардене, тъй като не Сименс, ами I.G.Farben разработват процеса и го прилагат в големи количества в Аушвиц.


Във всеки случай, всички доказателства сочат към заключението, че е имало голяма, много добре финансирана, и много секретна германска програма за изотопно обогатяване по време на войната, една програма, успешно маскирана от нацистите по време на войната, и покрита след войната чрез Легендата на Алианса. Но това също повдига отделни въпроси. Колко е била близо тази програма до това, да натрупа достатъчни количества уран с боеприпасно качество, за да се изработи бомба (или бомби). И второ, защо Алиансът е отишъл толкова изумително далеч, само за да я покрие?


Като последна бележка в тази глава, и като измъчващо подозрение за още мистерии, които ще бъдат изследвани по-късно в тази книга, има един доклад, разсекретен от Агенцията за Национална Сигурност чак през 1978г; докладът очевидно е декодирано и прихванат от японското посолство в Стокхолм към Токио. Озаглавен е просто като "Доклад за Атомо-разделящата бомба". Най-добре е да цитираме цялото му удивително съдържание, както е с оригиналните си паузи и когато са направени в текста от съобщението:






Тази бомба е с революционни резултати, и напълно ще разстрои обичайните представи за воюването, установили се до момента. Изпращам ви, в една група, всички онези доклади върху каквото се нарича атомо-разделяща бомба:
В действителност през Юни 1943г германската армия изпробва изцяло нов вид оръжие срещу руснаците, при локация 150 км югоизточно от Курск. Въпреки че това, което било атакувано по този начин, бил целият 19-ти пехотен полк на руснаците, само няколко бомби (всяка не по-тежка от 5 кг) били достатъчни, за да ги затрие до последния човек.

Част 2. Следното е констатация на подполковник УЕ И КЕНЖИ, съветник на аташено в Унгария и бивш (?на длъжност?) в тази държава, който по случайност видял действителната гледка веднага след като се случили гореспоменатите атаки:
"Всички може и хора (?в обсега?) на експлозията на боеприпасите бяха изпепелени до черно, и дори всичките им муниции бяха детонирани. "
Още повече, факт е, че същият тип военен материал е бил изпробван и в Крим. По онова време руснаците твърдяли, че това било отровен газ, и протестирали, че ако Германия някога отново го използва, тогава Русия също използва отровен газ.

Част 3. Има го също така и фактът, че наскоро в Лондон - в периода между Октомври и 15ти Ноември - смъртните случаи и щетите на бизнес сградите поради пожари с неизвестен източник, били многобройни. Ясно е, съдейки особено от статиите относно ново оръжие от този тип, които от време на време се появяват в британските и американските списания - че дори и нашите врагове са започнали да изучават този тип оръжие.
Да обобщя основното от този доклад: убеден съм, че най-важният технологичен напредък в настоящата велика война лежи в реализирането на атомо-делящата бомба. Следователно, централните институции планират, чрез разработване на този вид оръжие, да ускорят въпроса с неговата полева приложимост. И що се отнася до моето мнение, аз съм убеден в нуждата, да се предприемат незабавни крачки в тази посока.

Част 4.
Следното са факти, които съм научил относно техническите му данни:
Наскоро британските институции предупредиха народа си за възможността, че могат да понесат атака с германски атомо-делящи бомби. Американските военни институции по подобен начин предупредиха, че американският източен бряг може да е избран за случайна атака с някакъв вид летяща бомба. Беше наречена Германската V-3. По-точно, това устройство се основава на принципа на експлозията на атомните ядра в тежкия водород, добит от тежка вода. (Германия има голяма рафинерия (?за това?) в околностите на Рюкон, Норвегия, която от време на време е бомбардирана от английски самолети). Естествено, още от преди това има множество примери за успешни опити в детонирането на отделни атоми. Само че,

Част 5.
що се отнася до демонстрирането на някакви практически резултати, явно е, че не са могли да разделят голяма бройка атоми в единна група. Тоест, за разделянето на всеки отделен атом те се нуждаят от сила, която да разруши електронната орбита.
От друга страна, материалът, който германците използват, очевидно има много по-голяма относителна маса от всичко, използвано до сега. В тази връзка, бяха направени намеци за СИРИУС и звездите от групата на "Белите Джуджета". (Тяхната относителна маса е (?6?) 1 хиляди, и тежината на два кубични сантиметра е 1 тон.) Като цяло, атомите не могат да бъдат компресирани до ядрена плътност. Обаче, страхотното налягане и екстремните температури в "Белите Джуджета" предизвиква пръсването на атомите; и

Част 6.
има, освен това, лачения от вътрешността на тези звезди, съставени от онова, което е останало от атомите, тоест само ядрата им, много малки по обем.
Според новините в английските вестници, германското устройство за разделяне на атома е дезинтегратора на НЮМАН. В централната част на атома се насочва огромна енергия и това генерира атомно налягане от няколко десетки хиляди тона за квадратен сантиметър. Това устройство може да раздели относително нестабилните атоми на такива елементи като уран. Още повече, то възпроизвежда заряд от експлозивна атомна енергия.


А-ГЕНШИ ХАКАИ ДАН. Тоест, бомба, дължаща силата си на освобождението на атомна енергия.







В краят на това удивително прихванато съобщение пише "Inter 12 Dec 44 (1,2) Japanese; Rec'd 12 Dec 44; Trans 14 Dec 44 (3020-B)", очевидно запис за това кога е било прихванато от американското разузнаване, оригиналният му език (японски), кога е било получено съобщението, кога е било преведено (14 Декември 1944г), и от кого (3020-B).

Датата на този документ - след онова, което Ханс Зинсер твърдял, че е наблюдавал два дни преди началото на Арденската офанзива -  сигурно е задействало алармите в офисите на разузнаването на Алианса както по време, така и след войната. Докато от една страна е пределно ясно, че японското аташе в Стокхолм е някак си объркан относно природата на ядреното делене, редица поразителни неща изпъкват в документа:



(1) Германците били, според документа, използвали някакъв вид оръжия за масово унищожение на Източния фронт, но поради някаква причина явно са се въздържали да ги използват върху Западния Алианс;
(а) Изрично споменатите области са Курск, някъде в близост до южните клещи на германската офанзива, което се е случило през Юли, а не Юни, през 1943г, и Кримския полуостров;
(б) Времето, което е споменато, е 1943г, но при условие, че единственото голямо събитие, което се е случило в Крим, е било през 1942г, при масивния германски артилерийски обстрел, трябва също така да заключим, че става дума за миналата, 1942г;

Тук си заслужава да спрем за момент, за да разгледаме накратко германската обсада на руската крепост Севастопол, сцена на най-колосалния артилерийски обстрел във войната, защото има директна връзка с това прихванато съобщение.







Обсадата била водена от генерал-полковник (по-късно фелдмаршал) Ерих фон Манщайн (Erich Von Manstein) и неговата 11-та армия. Фон Манщайн строил 1 300 артилерийски оръдия - най-голямата концентрация на тежка и супер-тежка артилерия, разгърната от коя да е от Силите по време на войната - и удрял Севастопол с този могъщ арсенал 24 часа на ден в първите пет дни от обсадата. Това обаче не били обикновени артилерийски оръдия.

Два артилерийски полка - 1-ви Тежък артилерийски полк и 70-ти артилерийски полк - както и 1-ви и 4-ти Артилерийски батальони, били разгърнати пред крепостта и били под специалното командване на полковник Нийман (Nieman) - общо 21 батареи с 576 оръдия, включително и батареите на 1-ви Тежък артилерийски полк с техните 28 и 32 сантиметрови експлозивни маслено-запалителни муниции...


Дори тези чудовища не били най-големите разгърнати оръдия при Севастопол. Няколко от 42-сантиметровите оръдия на Круп "Голямата Берта" и техните стари австрийски варианти на Шкода били събрани срещу руските позиции, заедно с още по-колосалните "Карл" или "Тор" оръдия, гигантски самодвижещи се оръдия, които изстрелват снаряди, тежащи над два тона.




"Голямата Берта"





Оръдие "Карл", известно още и като "Тор"









Но дори и "Карл" не бил съвсем последната дума при оръдията.



Последната дума била позиционирана в Бахчисарай (Bakhchisary), в "Двореца на градините" в древната резиденция на татарските канове, и била наречена "Дора", или понякога "Тежкият Густав". Той е бил най-тежкото оръдие от последната война. Калибърът му бил 80 см. Шестдесет железопътни превоза били нужни, за да се транспортират частите на чудовището. 32-метровата му цев изстрелвала мощни експлозивни снаряди, тежащи 4 800 кг - тоест, близо пет тона - на разстояние 46 км. Можело да изстреля дори и по-тежки бронебойни снаряди, тежащи 7 тона, на разстояние почти 38 км. Снарядът заедно с патрона си бил дълъг 8 метра. В изправено положение, това би било височината на двуетажна къща...



 

Хитлер със свитата си пред "Дора", наричана и "Тежкият Густав"





Британски сержант изследва някои от седем-тонните бронебойни снаряди на "Густав"


Тези данни са достатъчни, за да се покаже, че в този случай конвенционалните оръдия са били уголемени до гигантски, почти супер-мащабни размери - наистина, до такава степен, че човек би се замислил за икономическата възвръщаемост от такова оръжие. И все пак, един единствен снаряд от "Дора" унищожил склад за муниции в залив Северная, въпреки че бил разположен на 30 метра под земята.

Бележка от автора: Толкова ужасяваща била бомбардировката от тази струпана тежка и супер-тежка артилерия, че екипът на германския генерал изчислил, че над руските позиции се взривявали 500 снаряда всяка секунда за първите пет дни от артилерийната и въздушна бомбардировка, масивно разходване на муниции. Стоманеният дъжд над руските позиции стрил на прах морала на руснаците и на моменти бил толкова гръмотевичен, че тъпанчетта се пръсвали. В края на битката, градът и околностите на Севастопол били в руини, цели две Съветски армии били заличени, и били взети над 90 000 военнопленници.


Защо са значителни тези подробности? Първо, забележете споменаването на "маслено-запалителни снаряди". Тези снаряди посочват, че германците са ползвали необичайни оръжия при Севастопол и ги изстрелвали през конвенционални - въпреки че били доста големи - артилерийни оръдия. Германската армия наистина притежавала такива снаряди и често ги използвала с добра ефективност на Източния фронт.

Но възможно ли е да е имало дори още по-ужасяващо оръжие? В следващите глави ще разгледаме доказателства, че германците наистина са били разработили ранна версия на модерната "горивно-въздушна" бомба, конвенционален експлозив, но с експлозивната мощ на тактическо ядрено оръжие. Предвид голямата тежест на такива снаряди, и липсата на тежко-товарни самолети, с които да ги реализират, много е възможно германците затова да са ползвали супер-тежки артилерийни оръдия. Това би обяснило и друга любопитност в твърденията на японския военен аташе: германците явно не са използвали оръжия за масово унищожение срещу градове, а само срещу военни цели, които са били в обхвата на такива оръжия. Сега можем да продължим с анализа на японската информация.


(2) Германците може сериозно да са преследвали водородната бомба, тъй като реакциите на атомните ядра на тежката вода - съдържаща диутерий и тритий - са жизненоважни при реакцията на термоядрения синтез, което е подчертано от японския делегат (въпреки че той бърка тези реакции с делителните реакции на атомните бомби), и това съвпада с пред-военната работа на Фриц Хойтерманс върху процесите на термоядрения синтез в звездите;

(3) Огромните температури на атомните бомби се използват като детонатори в конвенционалните водородни бомби;

(4) В отчаянието си руснаците явно са били готови да прибегнат до употребата на отровен газ срещу германците, ако не били "прекратили обстрела".

(5) Руснаците мислят, че оръжията са били някакъв вид "отровен газ", което или е опит да се покрият фактите, или е в следствие на полеви доклади, направени от руски войници, които били невежи относно вида на употребяваното срещу тях оръжие; и най-накрая, и което е най-сензационно,

Бележка от автора: Детайлът относно "овъглените тела" и детонираните амуниции със сигурност сочи към неконвенционално оръжие. Едно горивно-въздушно устройство поне би довело до овъгляването. Огромната жега, създадена от такава бомба, също така може евентуално да детонира амунициите. По същия начин, радиоактивните изгаряния с характерните за тях мехури може много лесно да са били криворазбрани от руските полеви войници и офицери, които най-вероятно не са били запознати с ядрената енергия, и са си помислили, че това са следи от отровен газ.

(6) Според японската телеграма, германците приличало да са се сдобили със специализирано знание чрез някаква връзка със звездната система Сириус и това знание включвало някакъв екзотичен вид много плътна материя, едно твърдение, което подрива достоверността дори и на ден днешен.



Тази последна точка насочва вниманието ни към най-фантастичните и тайнствени ниши на германските секретни военни оръжейни разработки, защото ако твърдението дори отчасти се основава на истина, тогава това означава, че на някое изключително тайно ниво, физиката, и езотериката, са занимавали Нацисткия режим по някои много невероятни начини. В тази връзка е важно да се отбележи, че екстремната плътност на материала, описан от японския посланик, не прилича на нищо друго, освен на модерната след-военна представа на теоретичната физика, наречена "тъмна материя". По всяка вероятност този доклад значително надценява масата на материала - ако е съществувал въобще - но въпреки това е от ключово значение да забележим, че това е материал, който е много отвъд обикновената плътност на материята.

Бележка от автора: За онези от вас, запознати с големите количества материали по въпроса с алтернативните изследвания в комплекса Гиза в Египет, споменаването на Сириус веднага би трябвало да извика във въображението картини от Египетската религия, обсебеността й от смъртта и от мита за Озирис, и картини от Сирианската звездна система.

Странно, но германско-сирианската връзка изниква отново, дълго след войната, в един необичаен контекст. В предишната ми книга, "Звездата на Смъртта от Гиза работи" (The Giza Death Star Deployed), аз споменах изследването на Робърт Темпъл (Robert Temple) относно мистериозното африканско племе Догони, народ от примитивни племена, които въпреки това явно са запазили точно знание за Сирианската звездна система за много поколения, от един период много преди модерната астрономия да е знаела каквото и да е. В тази книга, аз посочих, че

"Темпъл също твърди, че съветското КГБ и американските ЦРУ и NSA имат интерес към книгата му... Едно странно твърдение на Темпъл (може би значително в светлината на по-късната ни дискусия относно това, че германците може би са провеждали изследвания в скаларната физика през Втората Световна война и след това) е че барон Йеско фон Путкамер (Jesco von Puttkamer) му написал разобличително писмо от името на НАСА, като по-късно връща думите си назад, и казва, че мнението му не представяло позицията на НАСА. Темпъл вярва, че Путкамер е бил един от германците, внедрени в САЩ по време на прословутата операция Кламер в дните веднага след капитулацията на нацистите."


След като по-натам в онази книга разглеждам, че Карл Йеско Путкамер не е бил обикновен германец, а е бил член на военната свита на Адолф Хитлер през войната като негов военноморски адютант на персонала, започвайки войната с ранг на капитан и приключвайки войната с ранг на адмирал. Путкамер в последствие е назначен в НАСА.

Така че разследването на германската атомна бомба, чрез тази скорошно разсекретена японска телеграма, вече ни е отвело много далеч, в една зона на плашещ потенциал, в света на горивно-въздушните бомби, гигантските артилерийни оръдия, супер-плътната материя, водородната бомба, и нещо, което прилича на любопитна смес от мистичен езотеризъм, египтология и физика.

Имало ли е германска бомба? В горния контекст, въпросът изглежда почти плитък и обикновен. Ако е така, тогава при условие на изключителните доклади, които изтичали от време на време от Източния фронт, какви други дори по-секретни изследвания може да стоят зад нацистките проекти за атомна бомба, понеже очевидно такива изследвания е имало?

Но екзотична супер-плътна материя или не, според някои версии на Легендата на Алианса, германците така и така никога не били имали достатъчно годен за делене уран с боеприпасно качество. Сега следва да погледнем проблема с "липсващия уран".

861
2.

Електричество, роби и "Буна"






"Твърдения, направени от генерал Груувс след войната... вероятно са били със замисъла да отклонят вниманието от германската програма за подготвяне на изотопи. Идеята е, че ако съществуването на германската програма за обогатяване на уран може да се скрие, тогава нещата може да се покрият с историята, че германските усилия за атомна бомба са представлявали единствено провалени опити да се конструира реактор за плутоний."

Картър П. Хидрик: "Критична маса: истинската история на британците за атомната бомба и ядрената ера".
[Carter P. Hydrick: Critical Mass: the Real Story of the Birth of the Atomic Bomb and the Nuclear Age]

Бележка от автора: Изследването на Хидрик е трудоемко и щателно и спекулативните му реконструкции на подробната история за края на войната заслужават голямо внимание. Да се надяваме, че в крайна сметка ще публикува този важен труд под формата на книга.



"Хората, които разпитвали Хайзенберг и други германски учени, които прочели докладите им и които с отворена уста гледали примитивния реакторен съд в една пещера в южна Германия, срещали големи трудности да обяснят какво се е объркало. Германия била започнала войната с всяко предимство: способни учени, материални ресурси, и подкрепата на най-висшите военни лица. Как било възможно, да са постигнали толкова малко?" Това са основните факти и централният въпрос, който мори всеки изследовател на темата германски тайни оръжейни изследвания от края на Втората Световна война насам. Наистина, как е възможно Германия да не е успяла да се сдобие с атомна бомба?

Тезата на тази книга, както и на много други, е радикална, а именно, че Германия действително се е сдобила с атомна бомба по време на войната. Трябва да се обясни, по-скоро, защо Германия явно не е използвала бомбата както и други страховити оръжия, които са й били на разположение, или, ако я е използвала, защо ние не сме чули за това. Но разбира се, за да се поддържа такава радикална теза, трябва първо убедително да докажем, че Германия е имала бомба на разположение.


Това предполага, че трябва да се открие относително лесен комплект допълващи се доказателства. Ако Германия е имала атомна бомба на уранова основа, трябва да потърсим следните неща:

(1) Метод или методи за разделяне и обогатяване на уранов изотоп уран-235, нужният изотоп за уранова атомна бомба, с боеприпасно качество, и в достатъчно количество, за да се натрупа достатъчно материал за критична маса, без употреба на работещ атомен реактор.

(2) Действително предприятие или предприятия, където такива технологии да се използват масово; Това от своя страна предполага
(а) огромна консумация на електроенергия;
(б) адекватен достъп до вода и транспорт;
(в) огромен достъп до работници;
(г) физически голям завод или заводи, които са относително защитени от Съюзнически и/или Съветски бомбардировки;

(3) Нужната основна теория за дизайна на уранова бомба;

(4) Достъпни и адекватни доставки на уран за употреба при обогатяването;

(5) Полигон или полигони за сглобяване и тестване на бомбата


За късмет, всички тези аспекти от разследването дават на изследователя няколко следи, като всички те потвърждават същестувването, като минимум, на много голяма и успешна германска уранова рафинерия и програма за обогатяване по време на войната.

Ще започнем, като се вгледаме в едно доста необичайно място: Нюрнберг.









На Трибунала за военните престъпления след войната, в списъка с обвиняемите са и няколко бивши елегантно облечени бизнес изпълнители и старши мениджъри на огромния, изключително мощен и доста прославен германски химически картел - I.G. Farben. Тяхното участие в тази ранна "глобална корпорация" се състои във въртене банковите сметки на Нацисткия режим и имали централна роля в неговия "военно-индустриален комплекс", както и централна роля в производството на смъртоносния отровен газ Циклон-Б, използван в лагерите на смъртта.

Йозеф Боркин, "Престъплението и наказанието на I.G.Farben"; Антъни К. Сютън, "Уолстрийт и възкачването на Хитлер"
[Joseph Borkin, The Crime and Punishment of I. G. Farben] ; [Anthony C. Sutton, Wall Street and the Rise of Hitler]



I.G.Farben е бил повече от съучастник в нацистките зверства, като се е занимавал с построяването на голям завод за производство на "Буна", или синтетична гума, при Аушвиц в полската част на Силезия по време на войната, извършвайки зверства спрямо жертвите в концентрационните лагери по време на строежа и оперирането на завода.

За Farben, изборът на Аушвиц като площадка за Буна-фабриката е бил логичен и се е опирал на "основателни бизнес причини". Концентрационният лагер наблизо, избран за място на гигантското предприятие, гарантирал безкраен приток на робски труд за неговото построяване и, удобно, когато робите похарчели себе си в тайното му построяване, можело завинаги да се отърват от тях. Директорът на I.G.Farben Карл Краух (Carl Krauch) назначил един от върховите експерти по синтетичната гума Буна, Ото Амброс (Otto Ambros), да изследва мястото за бъдещото предприятие и да състави препоръка. Мястото, което в крайна сметка било избрано - Аушвиц - било "особено харесано за инсталацията" пред друго място претендент в Норвегия, поради една много важна причина.

"Наблизо имало въглищна мина и три реки се сливали, осигурявайки жизненоважното изискване, да има голям източник на вода. Заедно с тези три реки, железопътната мрежа на Райха и аутобана (магистралите, бел.прев) предоставяли отличен транспорт навън и навътре към зоната. Това не били решителни предимства, обаче, пред Норвежката набелязана зона. Само че Силезийската локация имала едно ключово качество: SS имали планове да направят огромно разширение към един от концентрационните лагери наблизо. Обещанието за неизчерпаем източник на робски труд било фактор, на който не можело да се откаже."

Изборът на мястото бил удобрен от борда на директорите на Farben, след което Краух пише свръх-секретно писмо до Амброс:

"В новата подредба на приоритетите, наредено от фелдмаршал Кайтел, твоят строителен проект е първи по приоритет... При моята молба, (Гьоринг) издаде специални нареждания преди няколко дни към съответните институции на Райха... В тези нареждания, Райхмаршалът задължава съответните звена незабавно да изпълнят изискванията ти за опитни работници и трудоваци, дори и в ущърб на техните собствени строителни проекти или планове, които може да са от съществено значение за военната икономика."



Експертът по синтетичната гума "Буна" на I.G.Farben в Аушвиц, Ото Амброс (Otto Ambros)

Тъй като Вермахтът се готвел скоро ударно да нахлуе в Русия и чувствал огромните печалби от това военно усилие, директорите на Farben решили да финансират огромното предприятие частно, вместо координирано с Нацисткия режим, което частно финансиране възлизало на 900 000 000 райх-марки - близо 250 000 000 долара през 1945г или над 2 милиарда долара в сегашни долари. Това трябвало да бъде заводът за Буна, в сравнение с който всички останали заводи за Буна за приличат на джуджета.



Само че, както разкриват свидетелските показания в следвоенния Трибунал за военните престъпления в Нюрнберг, фабриката за Буна в Аушвиц се оказва една голяма военна мистерия, защото  въпреки огромната сума пари, заделена за построяването й, въпреки личните благословии на Хитлер, Химлер, Гьоринг и Кайтел, и въпреки безкрайния неизчерпаем приток на умели професионални работници както и трудещи се роби от Аушвиц, "проектът постоянно бил спъван от недостици, злополуки и други забавяния... Сякаш някакво злонамерено въздействие вредяло на цялата операция", до такава степен, че от Farben сякаш били изправени пред първия си технически провал в цялата си корпоративна история. До 1942г много директори считали цялото дело не само за провал, а почти за катастрофа.

Въпреки че било катастрофа, огромната рафинерия за синтетична гума и бензин била завършена, след като 300 000 рабонтици роби от концентрационните лагери били смлени в тази мелница. 25 000 от тези роби били преработени до смърт. Самата рафинерия не била нищо по-малко от гигантска. Толкова гигантска, всъщност, че "тя използвала повече електричество отколкото целия Берлин."

По време на Трибунала за военните престъпления обаче, не този страшен каталог с факти притеснявал обвинението от Алианса. Притеснявало ги това, че въпреки тази огромна инвестиция на животи, пари и материал, "нито един килограм Буна не бил произведен"...



Директорите на Farben и складовите мениджъри почти маниакално настоявали на този факт, че никаква Буна не била произведена.

Повече електричество от целия Берлин - осмият най-голям град в света по онова време - за да се произведе абсолютно нищо? Ако това е било вярно, тогава огромните разноски на капитал и труд и огромната консумация на електроенергия по никой начин не допринасяли с нищо значимо за германското военно усилие. Излишно е да се казва, че в тази картина има нещо много сбъркано. Нищо нямало смисъл тогава, нищо от това няма смисъл и сега, освен, разбира се, ако рафинерията за Буна въобще не била рафинерия за Буна...



Когато I.G. Farben започват строежа на "Буна" плантацията в Аушвиц, едно от по-необичайните събития за начало на дейностите било премахването на 10 000 полски обитатели от домовете им, за да се разчисти място за хилядите германски учени, техници, редовни работници и семействата им, които били преместени в района. Паралелът с проект Манхатън в това отношение е очевиден. Просто е екстремно невероятно, как при такова научно и технологично усилие от страна на корпорацията с най-успешната бизнес история в напредналите технологии и производствени предприятия, и как при плантация консумираща повече електричество от Берлин, може никога да не се произведе каквото и да е.

Един съвременен изследовател, който също е впечатлен от мистификацията на "аферата с Буна плантацията", е Картър П. Хидрик (Carter P. Hydrick). Когато се свързал с Ед Ландри, експерт в полето на производството на синтетична гума от Хюстън, Тексас, и когато го информирал за рафинерията на I.G. Farben, огромната й консумация на електроенергия, и твърденията на директорите й, че въобще не била произвеждала никаква Буна, Ландри отговорил: "Това не е бил завод за Буна - можеш да заложиш всичките си пари на това". Ландри просто не вярва, че основната цел на "завода за Буна" въобще е била да произвежда гума.

Тогава как да се оправдае огромната консумация на електроенергия и следвоенните твърдения на директорите на Farben, че плантацията никога не е произвеждала синтетична гума? Каква друга технология би изисквала такъв огромен технически и неквалифициран трудов персонал и такава голяма близост до изобилен воден източник? По онова време, имало само един технологичен процес, който въобще може да се е нуждаел от всички тези неща. Хидрик го казва по този начин:

"Със сигурност има нещо гнило в тази история. Изпъкват трите централни и най-добре известни факта - електрическа консумация, цените за построяването, и бизнес-историята на I.G.Farben - тези неща първоначално не създават впечатлението, че този проект има общо с изграждането на рафинерия за производство на Буна в Аушвиц. Тези три факта на пръв поглед обрисуват друга картина обаче, картината на един друг важен военновременен производствен процес, въпреки че той е бил тайна по онова време. Този процес е обогатяването на уран."



Защо тогава са го нарекли рафинерия за Буна? И защо са тези толкова яростни протести срещу обвинението от Алианса, че плантацията никога не е произвеждала никаква Буна? Един възможен отговор е, че когато толкова много робски труд е бил осигурен от концентрационния лагер на SS на близо, цялата рафинерия попадала под юрисдикцията за сигурност на SS, и поддържането на едно ефективно "алиби" следователно би било приоритет както за Farben, така и за SS. Ако се случи малшанса, например, някой от обитателите да избяга, идеята че това е завод за Буна би осигурила добро алиби, ако стигне до ушите на Алианса. Тъй като изолирането на изотопи е бил много таен и скъп процес, "ще е трудно човек да си представи, че така наречената фабрика за Буна е каквото и да е друго, освен прикритие за рафинерия за обогатяване на уран". Определено има странно припокриване със стенограмите от Фарм Хол, както ще видим. "Фабриката за Буна" се е установила като прикритието, с което строежът да се обясни на самите работници, за да се отговори на въпросите им - ако въобще някога им се давали обяснения! - както и да се обяснят нещата на някои служители на Farben, които не били "в играта".

По този начин, забавянето в строителните работи и трудностите, които срещали от Farben, също се обясняват най-добре, ако това е било огромно предприятие за изолирането на уранови изотопи, и много прилича на проблемите, които възниквали при проект Манхатън, когато се строяло неговото предприятие с подобна големина в Оук Ридж, Тенеси. Както и при американския вариант на проекта, недостизите и забавянията и техническите трудности възпрепятствали завършването на строежа, и също като американския вариант, тези забавяния се случвали въпреки това, че проектът се радвал на привилегирована позиция в йерархията на нацистките приоритети, точно като Оук Ридж.

Така че странните твърдения и поведението на директорите на Farben по време на процеса срещу тях след войната започва да има смисъл. След като вече имало установена "Легенда на Алианса" относно германската некомпетентност в ядрените въпроси, директорите и мениджърите на Farben може би по индиректен начин са се опитвали "да изправят нещата" по единствения начин, който не би противоречал на Легендата директно. Те са се опитвали, може би, да дадат следа към истинската природа на нещата и към постиженията на германската бомбова програма, които биха се забелязали само след време и след щателно задълбочаване.



Изборът на мястото - близо до концентрационния лагер в Аушвиц и стотиците му хиляди нещастни жертви - също придава стратегически, и ужасен, смисъл. Много подобно на диктаторите в модерно време, явно Нацисткият режим е поставил рафинерията близо до лагера в целенасочен опит да използва "човешки щит", за да защити предприятието от Съюзническите бомбардировки. Ако е така, то решението е било правилно, защото никога Съюзнически бомби не са падали в Аушвиц. Плантацията е била разглобена чак при приближаването на руските армии през 1944г.


Плантацията за изотопно изолиране в Оук Ридж, Тенеси.



За да потвърдим, че "заводът за Буна" най-вероятно е бил рафинерия за изолиране на изотопи, обаче, трябва да докажем, че германците са притежавали технологическите средства за изолиране на изотопи. Освен това, ако такава технология се е употребявала в "завода за Буна", тогава това предполага, че в Германия е имало повече от една програма за атомна бомба, защото "Хайзенберговото" крило на проекта, и всички свързани дебати, които го заобикалят, са добре известни. Така че в допълнение на въпроса дали Германия е имала технологията да изолира изотопи или не, трябва също така да се опитаме да направим по-всеобхватна възстановка на реалния периметър и взаимовръзките между различните германски проекти за атомна бомба.

Формулирайки проблема по този начин, отномо влизаме в сблъсък със следвоенната Легенда на Алианса:

"В традиционната история на бомбата, (шефът на проект Манхатън генерал Лесли) Груувс представя германското плутониево усилие като единствената ядрена инициатива, която Германия някога е преследвала. И той е увеличил тази дезинформация, обвита в пашкул от полу-истини, до огромни размери - достатъчно големи размери, за да скрие онова, което прилича на огромен германски уранов проект - и по този начин той е скрил от лицето на света факта, че германците почти са били успели."

Бележка от автора: Очевидно, самият Хидрик не изглежда да е готов да стигне до края и да си даде сметка за това, че германците всъщност успешно са тествали атомна бомба преди американския проект Манхатън дори да произведе такава.



Дали Германия е имала на разположение технология за обогатяване на изотопи? И могла ли е да приложи тази технология в достатъчни количества, за да произведе достатъчно обогатен уран за една бомбена програма?

Не може да има и съмнение, че Германия наистина е имала достатъчна наличност на уранова руда, защото регионът на Сюдетенланд (Sudetenland) - анексиран от Германия след скандалната Мюнхенска конференция през 1938г - е регион, известен с богатите си залежи на една от най-висококачествените уранови руди в света. Регионът, по случайност, се намира близо до "Трите ъгъла" в Турингия в южна централна Германия, и следователно е близо до Силезия и различните инсталации, които ще разгледаме в Част Втора и Трета. Така че директорите на Farben може би са имали и още една причина да изберат Аушвиц като място за построяването на обогатителна рафинерия. Аушвиц е близо не само до вода, до адекватна транспортна мрежа, до изобилна работна ръка, но е и в удобна близост до урановите полета на Германско-Чехската Сюдентенланд.


Тези факти повдигат една спекулативна възможност. Добре известно е, че обявлението на ядрения химик Ото Хан, че е открил ядреното делене, не се е случило, преди да е свършила Мюнхенската конференция и преди Сюдетенланд да е била предадена на Третия Райх от Чембърлейн и Даладиер. Но възможоно ли е, действителността да е била малко по-различна?  Възможно ли е, всъщност, откритието на ядреното делене да се е случило още преди конференцията, но това да е било премълчано от Райха, докато единственият източник на уран в Европа не бил напълно в нацистки ръце? Може би е значителен фактът, че Адолф Хитлер е бил готов да отиде на война заради въпроса на тази конференция.

Във всеки случай, преди да изследваме въпроса с наличната технология на германците, трябва първо да отговорим на въпроса защо те явно са се концентрирали почти изцяло върху това да се сдобият с уранова бомба в програмата си. В крайна сметка, американският проект Манхатън е избрал да преследва и уранова и плутониева бомба. Теоретичната възможност за плутониева бомба - "елемент 94", както официално се е наричал в германските документи от онова време - със сигурност е била известна на нацистите. И, както става ясно от Heereswaffenamt меморандума (меморандум за войскова оръжейна служба, бел.прев) от началото на 1942г, германците знаели също, че този елемент може да се синтезира единствено в ядрен реактор.

Така че защо са се концентрирали само върху уранова бомба и почти изцяло върху ураново изотопно разделяне и обогатяване? След като командосите на Алианса разрушават норвежката рафинерия за тежка вода при Рюкон (Ryukon) през 1942г, предвид провалите на германците да постигнат достатъчна чистота на графит за употребата му като модератор в реактора, единственият друг модератор, който имали на разположение - тежката вода - изпаднал в остър недостиг. По този начин, според Легендата, изработването на функциониращ реактор, който да доведе до натрупване на критична маса от "елемент 94", било непостижимо за тях във времевата рамка на войната.


Само че, нека за момент си представим, че нападението на командосите от Алианса не се е било случило. Провалите на германците с графитно модерираните реактори вече са били отчетени по онова време, и за тях е било очевидно, че са налице значителни технологични и инженерни трудности, които трябвало да бъдат преодолени, преди да може да се изработи реактор. От друга страна, германците вече имали технология за обогатяване на U-235 за бомба, така че за тях обогатяването на уран представлявало най-добрият, най-директният и технологично постижим път до сдобиването с бомба тъкмо във времевите рамки на войната. Повече за тази технология след секунда.

На този етап се срещаме и с още един компонент от Легендата на Алианса. Американският напредък при плутониевата бомба (в онзи момент Ферми (Fermi) успешно бил завършил и изпробвал работещ реактор в салона за скуош (вид спорт, бел.прев) на Университета в Чикаго) изглежда вървял сравнително без проблеми, поне до един момент късно през войната, когато било направено откритието, че за да се направи бомба от плутоний, критичната маса трябвало да се натрупа много по-бързо, отколкото който и да е съществуващ възпламенител на Алианса могъл да се справи. Още повече, че имало толкова малка допустима стойност за грешка, тъй като възпламенителите в едно имплозивно устройство трябвало да се задействат колкото е възможно по-близо до едновременността, че инженерите на Алианса започнали да се отчайват и не вярвали, че могат да направят работеща плутониева бомба.

Така пред нас се разкрива една интересна научна картинка, една картинка, която директно противоречи на традиционната история за атомната бомба.

Ако германците наистина са имали упсешен и мащабен проект за обогатяване на уран между 1941 - 1944г, и ако техният бомбен проект се е развивал почти изцяло в посока сдобиването с уранова атомна бомба, и ако в същото това време инженерите на Алианса са започвали да осъзнават вродените проблеми в дизайна на плутониевата бомба, тогава това означава, че поне в това направление, германците не са прохабили своето време и усилия в нещо, което е признато за по-трудно постижимо, а именно, плутониевата бомба. Както ще видим в следващата глава, този факт повдига сериозни съмнения относно "успеха" на проект Манхатън в края на 1944 и началото на 1945г.

Така че какви са били действителните технологии за обогатяване на изотопи, с които нацистка Германия е разполагала и как изглежда това в сравнение с технологиите, използвани в Оук Ридж с цел ефикасност и добиви?

Колкото и да е трудно да се приеме, фактът е, че нацистка Германия е имала "поне пет, и може би дори седем, сериозни програми за разделяне на изотопи, по които се е работело".


Една от тези, "изотопен шлюз", разработена от д-р Баге (Bagge) и д-р Коршинг (Korsching), двама от учените разпитвани във Фарм Хол, била доведена до такова ниво на ефикасност в средата на 1944г, че само едно преминаване на урана през системата го обогатявало четири пъти повече, отколкото се е обогатявал при едно преминаване през портите за газова дифузия в Оук Ридж!



 

Д-р Ерих Баге (Erich Bagge) и д-р Хорст Коршинг (Horst Korsching)



Сравнете това и вижте контраста с трудностите, които проект Манхатън имал в края на войната. Дори и с огромната плантация за газова дифузия в Оук Ридж, към Март 1945г запасите от разделим уран били страховито недостатъчни за изискванията на критичната маса. Прекарванията през плантацията в Оук Ридж обогатявали урана от приблизително 0.7% до концентрация около 10-12%, и така било взето решението продукцията от Оук Ридж да се използва като суровина за далеч по ефикасните и ефективни "бета калутрони" на Ърнест О. Лоурънс (Earnest O. Lawrence), които по същество били циклотрони с разделителни резервоари, използващи електромагнитни средства, за да обогатят и разделят изотопа чрез масова спектрография. Следователно, можем да предположим, че ако подобни количества масово са били обработвани чрез "изотопните шлюзове" на Баге и Коршинг, резултатът е щял да бъде по-скоростно набиране на запас от обогатен уран. По същия начин, по-ефикасната германска технология може също така да е позволила и по-малки по размер заводи за изотопно разделяне.

Колкото и добро да е било, обаче, изотопният шлюз не било най-ефикасното технологично средство за обогатяване на уран на Германия. Това било центрофугата, и наследилата я - разработена от ядрения химик Пол Хартек - ултра-центрофуга.

Бележка от автора: Същата тази технология била заграбена от Съветският Съюз и приложена в неговата собствена бомбена програма. В след-военна Германия, такива ултра-центрофуги били предлагани от компанията Сименс (Siemens) и от други германски фирми, първо на Южна Африка за нейната собствена бомбена програма (Роджърс и Черневка, "Ядрената ос: Западна Германия и Южна Африка", стр. 299-310) [Rogers and Cervenka, The Nuclear Axis: West Germany and South Africa]. С други думи, технологията не само е изначално немска, но е и достатъчно напреднала, за да се прилага в днешно време. Трябва да се отбележи, че от средата на 70-те години, няколко от германците, замесени в корпоративното разработване и заводите за центрофугично обогатяване на Федералната Република (Западна Германия), са имали връзки с проекта на Третия Райх, сред тях е и професор Карл Винакер (Karl Winnacker), бивш член на борда на I.G.Farben.



Д-р Пол Хартек (Paul Harteck)



Американските инженери, разбира се, са знаели за тази възможност, но те трябвало да се справят със значителна трудност: силно корозивните уранови газове, използвани в тази технология, не разрешавали да се разчита на центрофугите като средство за обогатяване. От германска страна, обаче, това било разрешен проблем. Била разработена специална сплав, наречена Бондур (Bondur), специално за употреба в центрофугите. Само че... дори и технологията на центрофугите не била най-добрия метод, с който германците разполагали.



   

Барон Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne)



Барон Манфред фон Ардене (Manfred von Ardenne), богат ексцентрик и самоук ядрен физик и изобретател, и неговият близък приятел физик Фриц Хойтерманс (Fritz Heutermanns), правилно изчислили критичната маса за атомна бомба с U-235 през 1941г, и с финансиране от д-р. инж. Онезорге (Ohnesorge) и неговата пълна с пари Deutsche Reichspost (националната пощенска служба в нацистка Германия, бел.прев), построили огромна подземна лаборатория в баронското му имение в Лихтерфелде (Lichterfelde), тъкмо отвън пред източен Берлин. Тази лаборатория разполагала с 2 000 000 волта електростатичен генератор и с единствения друг циклотрон, за който се знае да е съществувал в Третия Райх, освен този на семейство Кюри във Франция. Това е единственият циклотрон, за който следвоенната Легенда на Алианса признава.

И в този критичен момент е нужно да направим пауза, за да изследваме германската бомбена програма по-отблизо, защото сега вече имаме доказателства за поне три различни, и привидно отделни, технически усилия:

(1) Хайзенбергово-Армейската програма, центрирана около самия Хайзенберг и различни други асоциации към институтите Кайзер Вилхелм (Kaiser Wilhelm) и Макс Планк (Max Planck), едно съвсем малко "лабораторно" усилие, концентриращо се, или по-точно, ровещо се в изработването на реактор. Това е "програмата", върху която се фокусира Легендата на Алианса и онази, за която повечето хора се сещат, когато стане дума за усилията на Германия да се сдобие с атомна бомба. Това е програмата, която целенасочено се насажда от Легендата като доказателство за германската некомпетентност и нескопосаност по ядрените въпроси;

Бележка от автора: Отново трябва да се отбележи, че германското армейско Артилерийно бюро всъщност е притежавало правилни изчисления за критичната маса на уранова бомба в началото на 1942г, и че самият Хайзенберг изведнъж отново излязъл начело след войната, като подробно описал конструкцията на бомбата от Хирошима в рамките на правилни научни принципи, и това възоснова, както се твърди, на информация добита от ВВС!

(2) "Заводът за Буна" на I.G.Farben в Аушвиц, чиято връзка с другите програми, и с SS, не е напълно ясна;

(3) Кръгът Баге - Коршинг - фон Ардене - Хойтерман, развиващ цяла поредица напреднали технологии за разделяне, и очевидно, чрез фон Ардене, обвързана към, от всички възможни места, германската пощенска служба!




862
Но дори и сега, ние тъкмо започваме да проникваме в сърцето на този "зле написан финал". Остава да вземем предвид и "странно малкото, и малко известните подробности".


Защо, например, през 1944г, един единствен бомбардировач Джънкърс 390 (Junkers), масивен самолет с шест двигателя, тежко-товаропреносимо превозно средство на свръх-дълги разстояния, способно да извърши интерконтинентален полет от Европа до Северна Америка и обратно, е летял на по-малко от 30 км от Ню Йорк, фотографирал е небесния хоризонт над Манхатън, и се е върнал в Европа?
Германия е извършила няколко такива свръх-секретни полети на дълги разстояния по време на войната, използвайки тези и други тежко-товаропреносими самолети за свръх-дълги разстояния. Но какво е било предназначението им, и още по-важно, предназначението на този уникален полет? Това, че такъв полет е бил екстремно рискован, е пределно ясно. Какво са кроели германците с този масивен самолет, и защо въобще са рискували такава операция, само за да направят снимки, при положение, че през цялото време са имали на разположение само две от тези чудовище с шест двигателя?

Бележка от автора: Италия, в това число, също е провела дълго-полетови мисии до Япония.

Най-накрая, и за да обобщим Легендата, налице са и тези странни подробности за германската капитулация и Военните трибунали в Нюрнберг за военновременните престъпления. Защо бившият Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер, масов убиец и един от най-прословутите престъпници в историята на човечеството, се е опитвал да преговаря капитулация пред Западния Алианс? Разбира се, можем да пренебрегнем това като пристъп на лудост, а Химлер със сигурност е имал отклонения. Само че, какво ли си е мислел, че може да предложи на Алианса в замяна на капитулация пред Запада и пощада на собствения нещастен живот?

Какво да кажем за странностите около самите Нюрнбергски трибунали? Легендата е добре известна: очевидните военни престъпници като Райхмаршал Гьоринг, фелдмаршал Вилхелм Кайтел, армейски началник на операциите на службите генерал-полковник Алфред Йодл, са изпратени на бесилото, или, в случая с Гьоринг, който е измамил бесилото и е глътнал цианид. Други нацистки върховници като гранд-адмирал Карл Дониц, геният зад разрушителната кампания на германските U-лодки срещу флота на Алианса, или министърът на снаряжението Алберт Шпеер, или финансовият министър и Райхсбанк президент Хялмар  Хораце Грийли Шахт, били пратени в затвора.

От обвинителните списъци липсвали, разбира се, ракетните учени от Пинамунде, оглавявани от д-р Вернер фон Браун и генерал Уолтър Дорнбергер, които вече пътували за Америка, за да поемат управлението на американските балистично ракетна и космическа програми заедно със свита от учени, инженери и техници, намиращи се под закрилата на тогава супер секретния проект Кламер.

Бележка от автора: Най-добрите източници относно рамките на Операция Кламер са материалите на Марк Аарон и Джон Лофтус "Нечестиво триединство: Ватиканското, нацисткото и съветското разузнаване" (Ню Йорк: издателство Св. Мартин, 1991г), и книгата на Кристофър Симпсън "Обратен ефект: Американското вербуване на нацисти и ефектите му върху Студената война" (Ню Йорк: издателска къща Макмилан, 1988г).
[Mark Aaron, John Loftus, "Unholy Trinity: the Vatican, Nazis, and Soviet Intelligence", (New York: St Martin's Press. 1991)]
[Christopher Simpson, "Blowback: America's Recruitment of Nazis and Its Effects on the Cold War" (New York: Macmillan Publishing Company. 1988)]


Те, както колегите си ядрени физици в Германия, също страдали от подобна "некадърна болест", защото след като произвели първите успешни V-I и V-2 прототипи сравнително рано във войната, започнали да страдат от подобна липса на вдъхновение и гениалност (както е според Легендата) и успели да произведат само "хартиени ракети" и теоретично изследователски проекти след това.

Но може би  най-учудващото е, според съвместното съгласие на Съюзническите и Съветските обвинители в Нюрнберг, че в доказателствата на трибунала липсвала обемистата уличаваща документация, доказваща връзката на Нацисткия режим с окултните системи от вярвания и практики, това е факт, който е породил цяла "митология", която никога не е била изцяло изследвана във връзка с възможното повлияване на развитието на германските тайни оръжия по време на войната.

Бележка от автора:
Жан-Мишел Ангеберт, "Окултното и Третия Райх" (Ню Йорк, МакГрау-Хил, 1974г)
[Jean-Michel Angebert, The Occult and the Third Reich (New York: McGraw-Hill, 1974)]

Николас Гудрик-Кларк, "Окултните корени на нацизма: Тайни арийски култове и тяхното влияние в нацистката идеология" (Ню Йорк: издателство на Ню Йоркския университет, 1992г)
[Nicholas Goodrick-Clarke, The Occult Roots of nazism: Secret Aryan Cults and Their Influence on nazi Ideology (New York: New York University Press. 1992)]

Майкъл Хауард, "Окултната конспирация: Тайните общества - тяхното влияние и власт в Световната история" (Рочестър, Вермонт: Дестини Букс, 1989г)
[Michael Howard, The Occult Conspiracy: Secret Societies- Their Influence and Power in World History (Rochester, Vermont: Destiny Books, 1989)]

Питър Левенда, "Нечестив съюз: История на нацисткото въвличане в окултното" (Ню Йорк: Ейвън Букс, 1995г)
[Peter Levenda, Unholy Alliance: A History of Nazi involvement with the Occult (New York: Avon Books, 1995)]

Луис Пауелс и Жак Бергиер, "Утринта на магьосниците, превод от френски от Роло Майерс" (Ню Йорк: Щайн и Дей, 1964г)
[Louis Pauwels and Jacques Bergier, The Morning of the magicians, trans from the French by Rollo Meyers (new York: Stein and Day, 1964)]

Дъсти Склар, "Нацистите и окултното" (Ню Йорк: Дорсет Прес, 1977г)
[Dusty Sklar, The Nazis and the Occult (New York: Dorset Press, 1977)]

Джеймс Уеб, "Окултното правителство и Окултния подземен свят" (ЛаСале, Илинойс: Оупън Корт, 1988г)
[James Webb, The Occult Establishment and The Occult Underground (LaSalle, Illinois: Open Court, 1988)]

Трябва да се отбележи, че SS Ahnenerbedienst е било разследвано от трибунала.



Най-накрая, един любопитен факт, едно от онези очевидни неща, които човек има навика да не забелязва, освен ако вниманието му не бъде насочено натам: тестът на атомната бомба, който е бил проведен на полигона Тринити в Ново Мексико, е бил тест на американската имплозивно-плутониева бомба и е бил предназначен да се провери дали концепцията всъщност ще проработи. Тя проработила, и то великолепно. Но това, което е изключително важно - един факт, който липсва от почти цялата ортодоксална литература по въпроса още от края на войната - е че урановата бомба заедно с апарата й, представляващ оръдие, поразяващо критичната маса на урана, бомбата която всъщност беше използвана във войната, бомбата пусната над Хирошима, никога не е била тествана. Както отбелязва германският автор Фридрих Георг (Friedrich Georg), това отваря доста зееща дупка в Легендата на Алианса:

"И друг въпрос също е от голяма важност: Защо урановата бомба на САЩ, за разлика от плутониевата бомба, не е била изпробвана преди да бъде хвърлена по Япония? От военна гледна точка това би било екстремно опасно... Дали американците просто са забравили да я тестват, или може би други вече са я били тествали вместо тях?"

Легендата на Алианса покрива този въпрос по различни начини, някои гениални, други не чак толкова гениални, но като цяло се свеждат до твърдението, че никога не е била тествана, защото нямало нужда да бъде, толкова уверени били инженерите от Алианса, че ще проработи. Така че сме помолени да вярваме, от след-военната Съюзническа пирамида, че американските военни са пуснали атомна бомба с непроверен дизайн, основана на концепции от физиката, които били много нови и те самите доста непроверени, върху вражески град и срещу враг, за който е било известно, че също работил в посока на това да се сдобие с атомна бомба!


Това наистина е зле написан, наистина невероятен, финал за най-ужасяващата война на нашия свят.

И така, какво по-точно е видял германският пилот Ханс Зинсер в онази вечер през Октомври 1944г, докато летял с неговия бомбардировач Хайнкел в нощното небе над северна Германия? Нещо което, ако е знаел тогава, е щяло съвсем да преобърне зле написаното Вагнерово либрето.

Писмените му показания се съдържат в доклад на военното разузнаване от 19 Август 1945г, номер на лентата  А1007, филмиран през 1973г във военно-въздушна база Максуел в Алабама. Показанията на Зинсер се намират на последната страница от доклада:


47. Човек на име ЗИНСЕР, експерт по противовъздушни ракети, спомена какво е наблюдавал един ден: В началото на Октомври 1944г летях от Лудвигслуст (южно от Лубек), на около 12 до 15 км от полигон за тестване на атомни бомби, когато забелязах силно, светещо осветяване на цялата атмосфера, което трая около 2 секунди.
48. Ясно видимата ударна вълна избяга от приближаващия и следващия я облак, който се образува от експлозията. Вълната беше с диаметър от около 1 км, когато стана видима, и цветът на облака се променяше често. Стана на точки след кратък период на тъмнина с всякакви светли петна, които бяха, за разлика от нормалните експлозии, с бледо син цвят.
49. След около 10 секунди острите контури на облака от експлозията изчезнаха, тогава облакът започна да се обръща на по-светъл цвят на фона на небето, покрито със сива облачна пелена. Диаметърът на все още видимата ударна вълна беше поне 9000 метра и остана видима за поне 15 секунди.
50. Според личните ми наблюдения на цветовете на облака от експлозията, облакът прие почти синьо-виолетов оттенък. По време на това случване се виждаха и червеникавите му ръбове, променящи се в някак си мръсен оттенък в много бърза последователност.
51. Взривът се усети леко от позицията на самолета ми и беше като придърпване и отбутване.
52. След около един час по-късно излетях с един Не 111 от А/D при Лудвигслуст и летях в източна посок (А/D може да означава "аеродрум", а Не 111 е друг модел Хайнкел, бел.прев). Скоро след излитането преминах през почти цялостната облачна покривка (между 3000 и 4000 метра височина). Облак, оформен като гъба с турбулентни и вълнисти части (на около 7000 метра височина) се извисяваше, без никакви явни връзки, над мястото, където се беше случила експлозията. Установих силни електрически смущения и невъзможност да продължа радио-комуникацията, сякаш като след светкавица.
53. Заради Р-38s, които оперираха в района Витенберг-Мерсбург, трябваше да се отправя на север, но имах по-добра видимост в основата на облака, където се бе случила експлозията. Бележка: Не ми е много ясно защо такива експерименти са се провеждали в толкова населени места

Бележка от автора: Цялата документация на този доклад е както следва: "Разследвания, изследвания, разработки и практическа употрeба на германската атомна бомба", A.P.I.U. (Девета военно-въздушна база) 96/1945 APO 696, Армия на САЩ, 19 Август 1945г". Докладът е класифициран като секретен. Забележете, че докладът започва по небезизвестен начин: "Следната информация бе добита от германските ни учени: химик, два физични химика, и ракетен специалист. Всичките четирима мъже подадоха кратки истории за това какво знаят за разработването на атомната бомба." (Добавено подчертаване). Забележете също и намекващото наименование на доклада.




С други думи, германски пилот е наблюдавал тест на оръжие, имащо всички белези на ядрена бомба: електромагнитен пулс и като последствие малфункциии в радио-комуникациите му, гъбовиден облак, продължителен огън и възпламеняване на ядрения материал в облака и прочие. И всичко това се случва на територия, която е под очевиден германски контрол, през Октомври 1944г, цели 8 месеца преди първия американски тест на атомна бомба в Ню Мексико! Забележете любопитния факт, че Зинсер постоянно твърди, че тестът е бил проведен в населена зона.

Има и още едно любопитност в твърдението на Зинсер, която неговите американски разпитващи или не са преследвали, или, ако са я преследвали, резултатите продължават да са засекретени: Откъде Зинсер е знаел, че това е било тест? Отговорът е очевиден: Зинсер е знаел, защото някак си е бил замесен, защото очевидно Алиансът не е могъл да има контрол над тестови полигон дълбоко в нацистка Германия.

По-рано в същия доклад има следи, които разбулват мистерията:

14. Когато Германия все още била на този етап от играта, войната избухнала в Европа. Отначало разследванията относно това разпадане на 235U били някак си пренебрегнати, защото практическото приложение изглеждало твърде отдалечено във времето. По-късно, обаче, тези изследвания продължили, особено в посока на това да се синтезират изотопи. Не е нужно да се пояснява, че гравитационният център на военното усилие на Германия по това време се е намирал в други задачи.



Показания на Ханс Зинсер



15. Въпреки това се очаквало атомната бомба да е готова към края на 1944г, но на това попречили ефективните атаки върху лабораториите, заети с изследванията на урана, особено онази в Рюкон в Норвегия, кодето се произвеждала тежката вода. Основно заради тази причина Германия не успяла да употреби атомна бомба във войната.

Тези два параграфа са доста разобличителни поради няколко причини.



Първо, какъв е източникът на твърдението, че германците очаквали бомбата да е готова в края на 1944г, доста по-напред от проект Манхатън, което е твърдение в директно противоречие със следвоенната Алианска пирамида, че германците всъщност били много изостанали? Действително, по време на войната, оценките за проект Манхатън постоянно поставяли германците по-напред от Алианса, и шефът на проекта генерал Лесни Груувс бил на същото мнение. Само че след войната, всичко изведнъж се променило. Не само, че Америка била напред, но според Легендата, тя била през цялото време по-напред през цялата война.


Шефът на проект Манхатън генерал Лесли Груувс


Показанията на Зинсер разкриват една обезпокоителна възможност - освен че напълно противоречат на Легендата на Алианса - и това е, дали Съюзниците са научили за германските тестове на атомна бомба по време на войната? Ако е така, тогава можем да потърсим за съвпадащи доказателства, тъй като останалите твърдения от след-военния доклад, съдържащ показанията на Зинсер, изглежда намекват, че Легендата на Алианса започва да се развенчава. Разузнавателният доклад съобщава, например, само за лаборатории, представляващи учрежденията, в които се извършват изследвания по изотопно обогатяване и синтезиране. Но само едни лаборатории просто биха били неспособни да доведат до една фактически функционираща атомна бомба. Така че един компонент от Легендата изниква в този доклад: германското усилие е било вяло и ограничено до ниво лаборатории.

Второ, забележете ясното твърдение, че Германия не е успяла "да използва атомна бомба във войната". Езикът на доклада е много ясен. Но също така изглежда е и объркващ в полза на тогава възникващата Легенда на Алианса, понеже твърдението не съобщава, че германците никога не са тествали бомба, а само, че не са употребили такава. Езикът от доклада е съмнително внимателен, целенасочен, и поради тази причина предизвиква толкова повече мисли.

Трето, забележете всъщност колко много - и без да е имало намерение, както изглежда - се разкрива относно германското изследване и разработване на атомна бомба, защото от твърденията е ясно, че германците преследвали атомна бомба на основа на урана. Въобще не се споменава плутониева бомба. Теорията за разработване на плутоний и възможността за атомна бомна на основа плутоний очевидно била известна на германците, понеже свръх-секретен меморандум от Heereswaffenamt (Армейско артилерийно бюро) в ранната 1942г говори кристално ясно.

Бележка от автора: Този меморандум очевидно представлява друго болно място за Легендата на Алианса, която се появила след войната, а именно, че германците никога не били узнали критичната маса на разделящата арана бомба, а вместо това критичната маса била грубо надценена с няколко степени, по този начин правейки проекта "непостижим" във времевия период на войната. Проблемът с HWA меморандума е, че германците имали много добра прогноза за критичната маса още в периода Януари-Февруари 1942г. И ако са знаели, че е толкова малка, тогава "решението" на германската Висша Команда относно непрактичността на тази разработка става доста проблематично. Напротив, заради този меморандум - най-вероятно изготвен от д-р Курт Дийбнер или д-р Фриц Хойтерманс (Fritz Houtermans) - те знаели че това предприятие било не само практично, но и постижимо в рамките на войната.



Така че изобилието на плутоний от този доклад е това, което ни предоставя първата значителна следа за евентуалната истинска природа на германското изследване на атомната бомба. Точно това отсъствие обяснява защо германците така и не придали важност на това да се разработи функциониращ реактор за обогатяване на уран с цел да се направи качествен плутоний за атомна бомба: не е имало нужда да го правят, понеже е имало други методи за обогатяване и разделяне на достатъчно U235 до боеприпасно качество и чистота и за трупане на критична маса. Накратко: Легендата на Алианса относно провала на германците да се сдобият с атомна бомба, защото така и не са направили работещ реактор, просто е пълна фантастична глупост, защото реактор е нужен само в случай, че е необходимо да се произведе плутоний. Било е ненужна и скъпа разработка, ако някой иска да прави уранова атомна бомба. Така че, има значителни причини, според науката за правенето на бомби и според политическите и военни реалности на войната след включването на Америка, германците да са взели решението да развият само уранова бомба, тъй като това предлагало най-добрия, най-директния и технически най-малко сложния път за сдобиване с бомба.


Нека спрем за момент и нека поставим индикациите за Германския проект в контекста на проекта Манхатън, който се е провеждал в САЩ. Там, при производствен капацитет по-голям от германския, и с индустриална база, която не е била бомбардирана от вражески бомбардировачи, Американският проект решил да се концентрира върху развиването на всички възможни начини за произвеждане на работещи атомни бомби, тоест, уранови и плутониеви бомби. Само че създаването на плутоний може да се постигне единствено чрез конструирането на работещ реактор. Няма реактор, няма плутониева бомба.

Но трябва също така да се отбележи, че проект Манхатън конструирал и гигантското предприятие Оук Ридж (Oak Ridge) в Тенеси за обогатяване на уран до боеприпасно качество чрез газова дифузия и масовия спетрометърен процес на Лоурънс, едно предприятие, което в никой момент от своето функциониране не е разчитало на работещ реактор, за да обогатява уран.

Така че, ако германците са преследвали подобен подход на този, възприет в Оук Ридж, тогава трябва да потърсим индикации, които да подкрепят такова нещо. Първо, за да се обогати уран чрез същите или подобни методи, каквито са приети в Тенеси, Райхът ще да е трябвало да построи подобно огромен комплекс, или по-малки предприятия, разпръснати из Германия, като различните нива на опасни уранови изотопи се транспортират от едно място на друго като суровина, докато не се постигне желаното ниво на чистота и обогатеност. Материалът тогава ще е трябвало да се сглоби в бомба и да се тества. Следователно първо трябва да потърсим за предприятие или предприятия. И вземайки предвид функционирането на Оук Ридж и масивния му размер, знаем точно какво да търсим: огромен размер, в близост до вода, адекватна транспортна инфраструктура, огромно консумиране на електроенергия, и най-накрая, два други значителни фактора: огромен набор на работници, и огромна цена.


Второ, за да потвърдим или да подкрепим удивителните показания на Зинсер, трябва да потърсим нужните доказателства. Трябва да потърсим индикации за това, че германците са натрупали достатъчно боеприпасен уран, за да разполагат с критична маса за атомна бомба. И тогава трябва да издирим тестовия полигон или полигони и да видим дали той (или те) носи белега на атомен взрив (или взривове).

За късмет, със скорошното разсекретяване на документи от Великобритания, САЩ и бившия Съветски съюз и с отварянето на архивите на бившата Източна Германия от самото германско правителство, информацията вече постепенно става достъпна. Това ни позволява в подробности да изследваме всяка страна от проблема чак до последните няколко години. Отговорите, както ще видим в останалите глави на Част Първа, са обезпокоителни и ужасяващи.


863
Райх на Черното слънце



Част Първа

GOTTERDAMMERUNG
[Залезът на боговете]

"Изчерпателен германски армейски Артилериен доклад от Февруари 1942г по въпроса с германската програма за обогатяване на уран съдържа констатацията, че критичната маса на едно ядрено оръжие е между 10 и 100 килограма уран 235, или елемент 94... Всъщност германската преценка за критична маса от 10 до 100 килограма е била сравнима с тогавашната преценка на Алианса от 2 до 100 килограма... Германските учени, работещи върху урана, нито са отказали да дадат тяхната преценка за критична маса заради морални скрупули, нито пък са дали неправилна преценка поради груба научна грешка."

Марк Уолкър, "Нацистка наука: Мит, истина и Германската атомна бомба", стр. 216
Mark Walker, Nazi Science: Myth, Truth, and the German Atomic Bomb





1.

Зле написан финал

"В южна Германия, междувременно, американската Трета и Седма и френската Първа армии са напредвали решително на изток в така наречения "Национален редут"... Американската Трета армия продължила в Чехословакия и на 6 Май превзела Пилсен и Карлсбад и приближавала Прага."

Ф. Лий Бенс, Европа от 1914г и Световната сцена
F. Lee Benns, Europe Since 1914 In Its World Setting


Краят на Втората Световна война в Европа, поне стандартният й запис, няма никакъв смисъл, защото в стандартния си вариант както се учи в учебниците по история, не прилича на нищо повече от един зле написан финал на някоя мелодраматична Вагнерова опера.

Една вечер през Октомври 1944г, германският пилот и ракетен специалист на име Ханс Зинсер (Hans Zinsser) летял с неговия Хайнкел 111 (Heinkel), бомбардировач с двоен двигател, в здрача над северна Германия, близо до Балтийския бряг в провинция Мекленбург (Mecklenburg). Летял по здрач, за да избегне бойните самолети на Алианса, които по това време имали почти неоспорвано господство над германското небе. Дори не подозирал, че онова, което видял онази вечер, ще бъде заключено в правителствените архиви на САЩ с най-високо ниво на достъп за цели няколко десетилетия след войната. И на него очевидно не би могло да му е ясно, когато показанията му най-накрая били разсекретени към края на хилядолетието, че заради онова, което видял, историята на Втората Световна война трябвало да се пренапише, или най-малкото да бъде сериозно редактирана. Онова, което наблюдавал в онази точно вечер, по време на онзи точно полет, от раз дава отговор на някои от най-належащите въпроси и мистерии относно края на войната.

Видяното от него, освен това, създава много повече мистерии и повдига много повече въпроси, давайки възможност за кратък и плашещ поглед в лабиринта на нацистките тайни оръжейни разработки. Наблюденията му отварят същинска кутия на Пандора, пълна с вледеняващите кръвта изследвания, провеждани от Третия Райх, изследвания, далеч по-ужасяващи по мащаб и потресаващи с потенциала си от жалките атомни бомби. Което е още по-важно - наблюденията му също така повдигат и обезпокоителния въпрос защо правителствата от Алианса - особено това на САЩ - са запазили толкова много неща засекретени за толкова дълго време. Какво, наистина, сме заграбили от нацистите в края на войната?

А какъв по-точно е този зле написан финал?



Символът на Черното слънце, използван от обществото Туле
Съвременният германски закон забранява изобразяването му

За да оценим колко лошо наистина е написан този финал, най-добре е да започнем от логичното място: в Берлин, дълбоко под земята, в последните седмици на войната. Там, в странния и сюреалистичен свят на Фюрер-бункера, мегаломанният германски диктатор тайно се съвещава с генералите си, недосегаем за дъжда от съюзнически и съветски бомби, които смилат някога красивия Берлин на купчина чакъл. Адолф Хитлер, канцлер и фюрер на постоянно смаляващия се Германски Райх се намира в конференция. Лявата му ръка се тресе безконтролно и от време на време трябва да спира, за да обира лигата, която постепенно се стича от устата му. Изражението му е сиво и бледо; здравето му е бълна бъркотия от лекарствата, с които докторите му постоянно го инжектират. Очилата са кацнали на носа му и той присвива очи към картата пред него.

Бележка от автора: За да добавят дори още един нюанс към Легендата за края на войната и лудостта на Хитлер, някои хора дори предполагат, че докторите на германския диктатор го били диагностицирали с болно сърце и/или паркинсон, и го били поддържали постоянно дрогиран по желание на госпожа Борман (Bormann), Гьобелс, Химлер и други в отчаян опит да поддържат функционирането му.

Генерал-полковник Ханрици (Heinrici), командир на много изоставащата по численост армейска група Висла (Vistula), която посреща многобройните армии на маршал Зуков, разположен на по-малко от 100 км от Берлин, умолява лидера си да му отпусне повече бойци. Генералът се съмнява в разположението на силите, които вижда на бойната карта, защото за него е ясно, че някои от най-добрите и малко останали качествени бойни формации на Германия са далеч на юж, посрещащи силите на маршал Коньев в Силезия. По този начин, тези формации били разположени така, че да осигурят добра защита на Бреслау и Прага, а не на Берлин. Генералът умолява Хитлер да му отпусне някои от тези сили и да ги прехвърли на север, но без успех.

"Прага", твърдоглаво отговаря Фюрерът, почти мистично, "е ключът към спечелването на войната". Притиснатите сили на генерал-полковник Хайнрици ще трябва "да се справят с каквото имат на разположение".

Бележка от автора: Те всъщност наистина са се справили с каквото са имали на разположение, и въпреки всичко са успели да откажат лют отпор срещу сразяващите обстоятелства в началните етапи на последния напор на Зуков към Берлин.

Евентуално можем да си представим как Хайнрици и другите участващи генерали може би хвърлят тъжен поглед към Норвегия на бойната карта, където все още са разположени хиляди германски войници, окупиращи страна, която отдавна е престанала да бъде от каквото и да е статегическо и операционно значение за защитата на Райха. Наистина, защо Хитлер е поддържал толкова много германски войници в Норвегия до самия край на войната?

Бележка от автора: Стандартните версии, разбира се, казват, че искал да запази доставната линия на желязна руда от Швеция до Германия, и че искал да продължи да използва страната като база, от който да възпрепятства доставните линии към Русия. Само че, към късната 1944г, при големите загуби на германския Kriegsmarine (морски флот), тези обяснения вече не били издържани от военна гледна точка, и следователно са военно безсмислени. Трябва да се потърсят други причини, ако наистина има такива отвъд налудничавите мисли на Адолф Хитлер.




Тези парадоксални разположения на германските войници са първата мистерия от зле написания финал на войната в Европа. Както генералите от Алианса, така и германските генерали ще се чудят на това след войната и всички те ще го отдадат на лудостта на Хитлер, едно заключение, което ще стане част от "Легендата на Алианса" относно завършека на войната. Тази интерпретация наистина е смислена, защото, ако човек предположи, че Хитлер е имал моментна лудост, когато е заповядвал тези разпределения, то какво друго може да е било, освен лудост? Прага? Норвегия? Не е имало стандартни или конвенционални военни причини за разпределението на войсковите части. С други думи, самите разпределения свидетелстват за това, че е бил напълно откъснат от военните реалности. Той, следователно, ще да е бил доста луд.

Но явно неговата "лудост" не е спряла до там. В повече от един случай по време на тези конференции с генералите му във Фюрер-бункера в края на войната, той се е хвалел, че Германия скоро ще притежава оръжия, които ще измъкнат победата от челюстите на поражението точно "пет минути след полунощ". Всичко, което Вермахтът трябвало да направи, било да издържи малко по-дълго. И преди всичко останало, трябва да задържи Прага и Силезия.












Разбира се, стандартните исторически интерпретации на тези и други изказвания на нацистката върхушка в края на войната се представят - или, по-точно се отхвърлят - чрез една или две стандартни техники.
Едната школа ги разбира като намеци за по-напредналите модели на V-I и V-2, и в редки случаи, интер-континенталните ракети А9/10, реактивните изтребители, противо-самолетните ракети с топлинни сензори, и тн., които германците разработвали. Сър Рой Феден, един от британските специалисти, изпратен в Германия, за да изследва нацистките тайни оръжейни разработки след войната, потвърждава смъртоносния потенциал, който имали тези програми:

"В това отношение (нацистите) не са лъгали. В течение на две скорошни посещения в Германия, като водач на техническа мисия на Министерството по самолетостроене, аз видях достатъчно от техните модели и производствени скици, за да си дам сметка, че ако те са успели да удължат войната само с още няколко месеца, ние щяхме да се изправим срещу цял набор напълно нови и смъртоносни развития във военновъздушното сражение."

Сър Рой Феден, "Нацистките V-оръжия са съзряли твърде късно" (лондон: 1945г)
Sir Roy Fedden, The Nazis' V-Wcapons Matured Too Late (London: 1945), cited in Renato Vesco and David Hatcher Childress, Man-Made UFOs: 1944-1994, p. 98



Другата стандартна школа интерпретира въпросните изказвания на нацисткото ръководство като думи на побъркани хора, отчаяни да продължат войната и следователно животите си, като стягат редиците на изтощените си армии. Например, за да се представи лудостта на Райховото правителство като пълна и завършена, винаги верният и подмазващ се на Хитлер министър на пропагандата, др. Йозеф Гьобелс, също се похвалил в една реч към края на войната, че е виждал "оръжия толкова плашещи, че карали сърцето на човек да спре". Просто още налудничави бръщолевения на побъркани нацисти.



Но от съюзническата страна на Легендата на Алианса, нещата изглеждат също толкова странни...

През Март и Април 1945г, Трета армия на американския генерал Джордж С. Патън (George S. Patton) буквално се състезава през южна Бавария, колкото бързо са позволявали оперативните възможности, вземайки най-късите разстояния за:

(1) огромния завод за муниции на Шкода в Пилсен, един комплекс, който е почти заличен от картата от съюзническите бомбардировачи;
(2) Прага; и
(3) един регион в планините Харц (Harz) в Турингия, познат на германците като Dreiecks или "Трите ъгъла", регион опасан от старите средновековни градове Арнщад, Йонастал, Вехмар и Ордруф.

Бележка от автора: Арнщад е мястото, където големият германски композитор и органист Й. С. Бах започва кариерата си.


Безброй исторически книги ни информират, че Висшето Управление на Съюзническите експедиционни сили (SHEAF) смятало тази маневра за нужна, заради доклади, че нацистите планирали да дадат последен отпор в "Алпийския Национален редут", мрежа от укрепени планини, простиращи се от Алпите до планините Харц. Маневрите на Трета армия, както се разказва в историята, били замислени с цел да пресекат "пътя на бягство" на нацистите, спасяващи се от касапницата в Берлин. В старите учебници по история са създадени карти, в някои случаи в допълнение с разсекретени германски планове - някои датиращи от Ваймарската република! - за тъкмо такъв редут. Случаят е приключен.


Само че, има проблем с това обяснение.


Съюзническото въздушно разузнаване най-вероятно ще да е казало на Айзенхауер и SHAEF, че в "Националния редут" има доста малко на брой фортифицирани точки. Наистина, въздушното разузнаване би им казало, че "Редутът" не е никакъв редут. Генерал Патън и командирите на дивизията му със сигурност са били осведомени поне с част от тази информация. Тогава защо е била тази изключителна скорост и доста безразсъдно бързане, едно бързане, за което Легендата на Алианса ни убеждава, че било за да пресече пътя на бягство на нацистите, напускащи Берлин, които се оказва, че не се били спасявали, към редут който не съществува? Мистерията се задълбочава.

Тогава, удивително, в странно извъртане на съдбата, самият генерал Патън, най-почитаемият генерал на Америка, изведнъж умира, и, някои биха казали, подозрително, като резултат от усложнения при наранявания, които получил при откачен автомобилен инцидент скоро след края на войната и началото на Съюзническата окупация. Много хора смятат, че смъртта на Патън без съмнение е подозрителна. Но какво да кажем за обясненията от онези, които не смятат, че това е било нещастен случай? Някои предполагат, че е бил елиминиран заради коментарите му за това германците да бъдат "обърнати наобратно" и да ги оставят да поведат една Съюзническа инвазия в Русия. Други смятат, че е бил премахнат, защото е знаел, че от Алианса са знаели за това, че руснаците са екзекутирали британски, американски и френски военнопленници и заплашвал, че ще проговори публично. Във всеки случай, докато бодливия език на Патън и изблиците му от време на време са добре известни, неговото чувство за военна вярност и задължение е било прекалено силно, за да се впусне в подобни сценарий. Тези теории могат да минат най-добре в интернет или може би в киното. И нито една не изглежда достатъчен мотив за убийството на най-уважавания американски генерал.

Но тогава, ако е бил убит, кое е било достатъчна мотивация?









Тук също самотният германски пилот Ханс Зинсер и неговите наблюдения предоставят спекулативен ключ към вероятността генерал Патън да е бил убит и към причините, поради които се е налагало заглушаването му. Нека за момент се върнем към едно не толкова публично обяснение за неговите светкавични удари в централна Германия и Бохемия в края на войната:

В Свръх-секретно, Ралф Ингерсол (Ralph Ingersoll), американски офицер за свръзка в S.H.A.E.F. дава една версия относно фактите, която е много повече се вписва в германските намерения: "(Генерал Омар) Брадли имаше пълен контрол над ситуацията... имаше пълната власт над трите армии, които бяха прекосили защитите при река Райн и им оставаше само да постигнат победата си. Анализирайки цялата ситуация, Брадлми сметнал, че да се превземе разнебитения Берлин би било празна военна победа... Германското Военно министерство отдавна се било изнесло, оставяйки зад гърба си само един заден ешелон. Основното тяло на германското Военно министерство, включително и архивите му, се било преместило в Турингийската гора..."


Но какво точно са открили дивизиите на Патън в Пилсен и в горите на Турингия? Чак след скорошното германско обединение и разсекретяването на Източно-Германските, Британските и Американските документи вече се събират достатъчно следи, за да може тази фантастична история - и самата причина за измислянето на следвоенната Легенда на Алианса - да се опише и да се дадат отговори на въпросите й.


Така, най-накрая, стигаме до основната тема на следвоенната Легенда на Алианса. Докато силите на Алианса проникват все по-навътре в самата Германска родина, екипи учени и експерти и техните разузнавателни координатори били пратени намясто, буквално за да ожулят Райха от всички германски патенти, тайни оръжейни разработки, и преди всичко останало, да узнаят състоянието на проекта за германската атомна бомба.

Бележка от автора: Кодовото име за тази операция било "Alsos". "Alsos" е гръцка дума, означаваща "гора", очевидно заиграване с името на генерал Лесли Груувс (Leslie Groves) (Лесли Горски, бел.прев), шеф на проект Манхатън. Това е и името на книгата за проекта Манхатън от датско-еврейския физик Самюел Голдшмит (Samuel Goudsmit).

Буквално изсмуквайки от Райха всяка въобразима техническа разработка, тази операция станала най-голямото техническо придобиване в историята. Дори в този късен етап от войната, докато армиите на Алианса напредвали през западна Европа, у Съюзническата страна имало страх, че германците били пагубно близо до атомна бомба и че всъщност можели да пуснат една в Лондон или някой друг техен град. А д-р Гьобелс и речите му относно спиращи сърцето оръжия с нищо не спомагали за разсейването на тези страхове.


Пол Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата в Третия Райх


И тук мистерията на Легендата на Алианса само се задълбочава. Точно тук зле написаният финал би бил наистина комичен, ако с това не беше свързан големия мащаб на човешкото страдание, защото фактите говорят достатъчно ясно, ако човек ги изследва отделно от обясненията, които сме свикнали да ни втълпяват.
Наистина, би трябвало да се зачудим дали не сме кондиционирани да ги разглеждаме само по един точно определен начин, защото докато армиите на Алианса напредвали по-навътре и по-навътре в Райха, известни германски учени и инженери или са били залавяни, или са се предавали сами. Сред тях били първокласни физици, много от тях и Нобелови лауреати. И повечето от тях били замесени, в определена степен, с различните проекти за атомна бомба на нацистка Германия.





Сред тези учени били Вернер Хайсенберг (Werner Heisenberg), един от основателите на квантовата механика, Курт Дийбнер (Kurt Diebner), ядрен физик, Пол Хартек (Paul Hartek), ядрен химик, самият Ото Хан (Otto Hahn), химикът който откри ядреното делене, и любопитно, Уолтър Герлах (Walter Gerlach), чиято специалност не била ядрена, а гравитационна физика. Герлах е писал езотерични статии преди войната върху такива неразбираеми концепции като поляризиране на ъгловия момент и вортикулярна физика, което едва ли е основата на ядрената физика, и със сигурност не е от онзи вид вид учени, от който човек би очаквал да разработват атомни бомби.

Бележка от автора: Ник Кук, "В преследване на свободната енергия", стр. 194 [Nick Cook, The Hunt for Zero Point, p. 194]. Кук отбелязва, че тези области имат малко общо с ядрената физика, още по-малко с дизайна на атомната бомба, но "имат много общо с енигматичните качества на гравитацията. Студент на Герлах от Мунич, О. К. Хилгенберг (O.C. Hilgenberg), публикувал статия през 1931г, озаглавена "Относно гравитацията, вортекси и вълни във въртяща се среда"... И въпреки това, след войната, Герлах, който умира през 1979г, явно така и не се е върнал към тези въпроси, нито пък ги е споменавал по някакъв начин; почти сякаш му е било забранено да го прави. Или това, или нещо, което е видял... го е изплашило до смърт."



За голямо озадачение на Съюзниците, техните научни екипи намерили само груби опити от Хайзенберг да конструира функциониращ атомен реактор, опити които били напълно незадоволителни и неуспешни, и почти невероятно нелепи. Тази "германска нелепост" в основната физика на бомбите станала, и продължава да бъде, централна част от Легендата на Алианса. И все пак, това само по себе си създава още една мистерия на зле написания финал.

Върхови германски учени - Вернер Хайсенберг, Пол Хартек, Курт Дийбнер, Ерик Баге (Erich Bagge), Ото Хан, Карл Фридрих фон Вайсзакер (Carl Friedrich von Weizsacker), Карл Вирц (Karl Wirtz), Хорст Коршинг (Horst Korsching), и Уолтър Герлах - били откарани във Фарм Хол (Farm Hall), Англия, където били поставени в изолация и разговорите им се записвали. Стенограмите, известните "стенограми от Фарм Хол", бяха разсекретени от британското правителство чак през 1992г! Ако германците са били толкова изостанали и толкова некомпетентни, защо да са засекретени толкова дълго? Бюрократично недоглеждане и инерция? Или да не би да са съдържали неща, които Съюзниците не искали да се знаят дори и в тази късна дата?

Бележка от автора: Именно шефът на проект Манхатън генерал Лесли Груувс всъщност разкрива, в книгата си относно бомбата от 1962г, "Сега вече може да се разгласи" (Now It Can Be Told), че разговорите на германските учени са били записвани от британците. Очевидно, обаче, не всичко е можело да се разгласи през 1962г.




Това, което повърхностното прочитане на стенограмите разкрива, само задълбочава мистерията и то значително. В тях, Хайзенберг и компания, след като чуват за атомната бомба, пусната в Хирошима от американците, по BBC, обсъждат безкрайни морални въпроси относно собственото си участие в проектите за атомна бомба на нацистка Германия.


Но това не е всичко.


В стенограмите, Хайзенберг и компания, които страдали от някаква необяснима математическа и научна дислексия по време на целите шест години на войната, същите Хайзенберг и компания, които дори не могли да проектират дизайна и да построят работещ атомен реактор за производство на плутоний за бомба, изведнъж стават Нобелови лауреати и първокласни физици след войната. Наистина, самият Хайзенберг, в рамките на няколко дни след Хирошима, изнася лекция относно принципния дизайн на бомбата пред събранието на германските учени. В тази лекция, той защитава първото си предположение, че бомбата би била с размерите на ананас, а не тежащото един или два тона чудовище, на което държал през повечето време от войната. И както ще открием в стенограмите ядреният химик Пол Хартек е близо - пагубно близо - до правилната критична маса на урана от бомбата при Хирошима.

Бележка от автора: Пол Лоурънс Роуз, "Хайзенберг и нацисткия проект за атомна бомба: Изучаване на немската култура" (Бъркърли: 1998г), стр. 217-221. [Paul Lawrence Rose, Heisenberg and the Nazi Atomic Bomb project: A Study in German Culture (Berkeley: 1998), pp. 217-221]
Томъс Пауърс отбелязва относно лекцията на Хайзенберг, че "това е било нещо като научна проява на сила, след години трудене върху фундаментални грешки" (Томъс Пауърс, "Войната на Хайзенберг: Тайната история на германската бомба", 1993г). Самюел Голдшмит, разбира се, използвал стенограмите, за да състави неговата версия на Легендата на Алианса: че германските учени не били в добри отношения един с друг, че не разбирали физиката на бомбите, и че измислили фалшива история за морални скрупули, с която да обяснят научните си грешки... Източниците на заключенията на Голдшмит са очевидни в стенограмите, но това, което изскача пред читателя сега, са многото реплики, които Голдшмит не е забелязал, забравил е, или нарочно е прескочил.




Тази демонстрация на математическа кадърност повдига пореден въпрос, който директно противоречи на Легендата на Алианса, защото според някои версии на тази Легенда германците така и не започнали агресивно да преследват разработването на бомбата, защото разполагали - заради Хайзенберг - надценена критична маса с цели няколко степени, по този начин правейки проекта непрактичен. Хартек очевидно е бил правил изчисленията преди, така че очакванията на Хайзенберг със сигурност не били единствените изчисления на разположение на германците. А с малката критична маса идва и практическата постижимост на атомната бомба.

В "лекцията" си от 14 Август 1945г пред събранието на германските физици във Фарм Хол, Хайзенберг, според Пол Томас Роуз, използвал тон на говорене и фразеология, които създавали впечатление, че той "чак сега е разбрал", че решението е малка критична маса за бомбата, понеже "другите" докладвали критична маса от около 4 кг. Това също само задълбочава мистерията. Според Роуз, привърженик на Легендата - въпреки че сега е привърженик на силно променената й версия след разсекретяването на Фарм Хол - тези "други" можело да бъдат самите новинарски емисии на Алианса.

В годините незабавно след войната, датско-еврейския физик от проекта Манхатън Самюел Голдшмит обяснява цялата мистерия, както и много други, с това, че Съюзниците били "по-добри" ядрени физици и инженери от самите германци, които изобретили цялата дисциплина на квантовата механика и ядрената физика. Това обяснение, в унисон с ачевидно непохватните опити на Хайзенберг да конструира функциониращ реактор, било достатъчно правдоподобно до преди разсекретяването на стенограмите.

С появата на стенограмите и поразителните им разкрития за реалното знание на Хайзенберг по дизайна на атомните бомби, и за ясното разбиране на някои от останалите учени относно начините за обогатяване на достатъчно използваем уран без нуждата от функциониращ реактор, Легендата трябвало да се "поукраси" малко. Появила се книгата на Томъс Пауърс "Войната на Хайзенберг", която някак си убеждава, че Хайзенберг бил саботирал германската бомбена програма. И почти веднага след като излиза книгата, Лаурънс Роуз контрира с неговата "Хайзенберг и нацисткия проект за атомна бомба", изтъквайки дори още по-убедително, че Хайзенберг бил останал верен германец и не бил саботирал нищо, а просто се трудел над огромни погрешни схващания относно природата на ядреното делене и като последствие надценил критичната маса, нужна за направата на атомна бомба по време на войната. Германците така и не постигнали бомбата, както е според новата версия, защото така и не се сдобили с работещ реактор, с който да обогатят уран до плутоний, за да направя тбомба. Освен това, с голямата грешка в критичната маса, нямали реален мотив да преследват нещо такова. Достатъчно просто, случаят е приключен отново.

Но отново, нито книгите на Пауърс, нито книгите на Роуз фактически стигат до сърцето на мистерията, защото Легендата все още разчита на вярването, че "гениални ядрени физици, включително нобелови лауреати преди войната, явно поразени от някаква странна болест, която ги превърнала в некомпетентни некадърници по време на... Войната", били внезапно и доста необяснимо излекувани от тази болест за няколко дни след бомбардирането на Хирошима! Още повече, че две толкова силно различаващи се съвременни интерпретации за един и същи материал - интерпретацията на Роуз и на Пауърс - само подчертава неяснотата в съдържанието им като цяло, и особено знанието на Хайзенберг или липсата му на такова.

Бел.прев: цитатът към този абзац е от Филип Хеншал, "Ядрената ос: Германия, Япония и състезанието за атомната бомба 1939-45г","Въведение"
[Philip Henshall, The Nuclear Axis: Germany, Japan, and the Atom Bomb Race 1939-45, "Introduction."]




Нещата не били по-добри от другата страна на света на Тихоокеанския театър, защото американските разследващи открили също толкова странни случки и след като войната свършила.

Там, след Нагасаки, императорът Хирохито, пренебрегвайки министрите си, които искали да продължат войната, решил, че Япония ще се предаде без условия. Но защо министрите на Хирохито напъвали за продължаване на войната в лицето на сразяващото превъзходство на конвенционалната армия на Алианса, и, от тяхна гледна точка, в лицето на потенциален дъжд от атомни бомби? В крайна сметка, "две" бомби биха могли също толкова лесно да се окажат и двадесет. Бихме могли, разбира се, да отдадем възраженията на императорските министри на "гордите самурайски традиции" и японското разбиране за "чест" и прочие. И това наистина би било смислено обяснение.


Само че има и друго обяснение, и то е, че министрите на Хирохито са знаели нещо.


Това, което неговите министри вероятно са знаели, било онова, което американското разузнаване скоро разкрило: че японците, "точно преди да се предадат, били разработили и успешно изпробвали атомна бомба. Проектът се провеждал във или близо до Конан (японското име за Хунгнам), Корея, в северната част на полуострова". Била е взривена, така е според историята, един ден след като американската плутониева бомба, "Дебелия", била пусната над Нагасаки, тоест, на 10 Август 1945г. Войната, с други думи, зависеща от решението на Хирохито, е можело да прерасне в ядрена. В онова време, разбира се, Япония е нямало да спечели нищо от продължаването й, защото не е имала средствата да достави атомно оръжие до коя да е стратегическа американска цел. Императорът укротил министрите си.

Бележка от автора: Японците, всъщност, били разработвали големи товароносими подводници, за да транспортират бомба до градовете по Западното Американско крайбрежие и да я детонират там, точно както Айнщайн предупреждавал в известното му писмо до президента Рузвелт, което дало старт на проект Манхатън. Разбира се, Айнщайн се притеснявал повече от това германците да не използват такъв начин за доставяне на бомби, отколкото японците.

Тези твърдения създават още една поредна трудност за Легендата на Алианса, защото откъде се е сдобила Япония с нужния уран за своята (както се твърди) атомна бомба? И още по-важното е, откъде е технологията за неговото обогатяване? Къде Япония е построила и сглобила такова оръжие? Кой е бил отговорен за разработването му? Отговорите, както по-късно ще видим, вероятно обясняват някои събития далеч в бъдещето, и дори може би чак събития от днешния ден.


864
РАЙХ
на
ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ





НАЦИСТКИ ТАЙНИ ОРЪЖИЯ
и
СЪЮЗНИЧЕСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА



от
Joseph P. Farell




1. Лошо написан финал.

2. Електричество, роби, и "Буна".

3. U-234, U-235 и странният случай на липсващия уран.

4. "Шапката ми има три ъгли": Тестовите полигони.
     А. Необикновена размяна при Нюремберг [Nuremberg]
     Б. Един маршал, Мусолини, и първи предполагаем тестови полигон на остров Рюген [Rugen]
     В. Трите ъгли (Драйекен) и предполагаемия тест на полигона на Парадните войски при Одруфт [Ohdruft]

5. Странни карти, странни полети, и неизвестни товари.
     А. Необикновената карта на обер-командира на Луфтвафе
     Б. Странни полети
     В. Неизвестни товари и едно любопитно летище

6. Странният случай на изчезващите генерали: Обенгрупен-фюрера на SS доктор-инженер Ханс Камлер [Hans Kammler] и генерал Джордж С. Патън [George S, Patton].
     А. Въведение: Преоткриването на зондер-командира на SS, Камлер и четка с "Легендата"
     Б. Четирите умирания на обенгрупен-фюрера на SS доктор-инженер Ханс Камлер
     В. Ироничната смърт на генерал Джордж С. Патън
     Г. Империята от секретни оръжия на зондер-командира на SS

7. Почтеното Арийско братство.
     А. Странни слухове
     Б. Странни индустриални комплекси: повторен преглед на Камлер, в стил Ногучи

8. Меморандумите на Heereswaffenamt (оръжейния офис на Вермахта, бел.прев) и Хойтерманс [Fritz Heutermans].

9. Popenspiel bei Farm Hall и други фарсове.

10. Портал към Черното слънце: Заключения към Първа част.


11. Черният орден: Окултното влияние върху нацистките секретни оръжия.
     А. Някои нужни дефиниции
     Б. В Лабиринта на Звяра
     В. Черното слънце, Небесната свастика, и други връзки с SS
     Г. Волята за власт като парадигма на "окултната наука" и секретните нацистки оръжейни проекти

12. Алхимията на Атлантида: Инвентарът на нацистките тайни оръжия и историческата им проблематичност.
     А. Ракетите
     Б. Прототипни стелт (радаро-поглъщащи) материали
     В. Компютрите (съжалявам, ако гордостта на някой е попарена, но българинът не е измислил компютъра, бел.прев)
     Г. "Супербомбите"
        1. "Молекулната" бомба: водородната бомба?
        2. Горивно-въздушната бомба
     Д. Историческата проблематичност
        1. Студената война
        2. Алхимията на Атлантида: резюмето на мисията, която имал екипът на Камлер
        3. Чии военно-индустриален комплекс?

13. Квантова нумерология и вортексна физика, в нацистки стил.
     А. Гравитация, вортекси, и квантова нумерология
     Б. Дискове, граничния слой, и турбини
     В. Виктор Шаубергер: Ротационна физика и екстремни температурни показатели
     Г. "Лъчи на смъртта": Необичайна инсталация в университета Хайделберг [Heidelberg]
     Д. Индикации за експерименти с енергия от вакума и скаларна физика



14. Антарктическата Шангри-Ла.
     А. Митът за Антарктическото оцеляване
     Б. Експедицията Neuschwabenland
     В. Шпицберген [Spitzbergen], Гренландия, и Арктическа Канада: Другия полярен нацистки мит за оцеляването

15. Фениксът се въздига: Планът Борман [Bormann].
     А. Специалната евакуационна команда на Борман и връзката с екипа на Камлер
     Б. Кламер, Компартментализация, и Капитализация

16. Розуел: "Извънземния мит" срещу "Нацистката легенда": изследване на някои документи от MJ-12.
     А. Встъпителни забележки
     Б. Приликите в доказателствата за Розуел и "Нацистката легенда", изследване на някой MJ-12 документи
     В. Документите от MJ-12: Извънземния мит срещу Нацистката легенда
            1. "Горещото разузнавателно очакване" на генерал Нейтън Туайнинг [Nathan Twining]
              (а) Странен език от германски характер, описващ НЛО феномена, зоната и видовете му на активност
              (б) Технически език, който описва нещо едновременно много напреднало, и банално
            2. Доклада на генерал Нейтън Туайнинг до генералния щаб от 16 юли 1947г.
     Д. Руснаци, терористи, астероиди и извънземни: Клетвената декларация на Росин
     Е. Малко вероятен източник: Секретната група за изучаване на НЛОта RS/33-Маркони на Бенито Мусолини: оригиналните "MJ-12" документи

17. Кексбургския жълъд бие камбаната.
     А. "Камбаната"
     Б. Падналото НЛО и прибирането му в Кексбург, Пенсилвания, през декември 1965г
     В. Анализ

18. Завършителни мисли.

АПЕНДИКС: Кратка бележка относно Бластера

865
Работя върху този превод от август 2015г. Няколко пъти ми се налагаше да го замразявам, поради пренареждане на приоритетите, защото винаги се опитвам да вървя в крак с времената и актуалните въпроси.

Времето доказва, обаче, че някои въпроси са винаги актуални. Точно такива са трудовете на неподражаемия Джоузеф Фарел. На пазара можете да намерите неговите книги "Интернационален нацизъм" и "SS братството на Камбаната" на български. Но тази книга - "Райх на Черното слънце" - за сега можете да намерите на български единствено тук, на "Апокрифна Академия" (както и публикувана в предния интернет форум, в който участвах).

Книгата е бедна на изображения, но по мое усмотрение добавям допълнителни такива, там където смятам че е уместно и би имало положителен ефект.

Преводът на книгата ще продължи, и когато този приоритет се върне на дневен ред, задължително ще бъде завършен.

866
III


По отношение на храната, медицината и разклоненията на военното изкуство откритията на претърсващите екипи въобще не били по-малко впечатляващи. А в аеронавтиката и ракетите с насочване разкритията се доказали направо алармиращи. Една от хранителните тайни, които нацистите разкрили, била, как да стерилизират плодов сок без загряване. Сокът се филтрирал, след това се охлаждал, след това се газирал и се съхранявал под 8 атмосфери въглеродо-диоксидно налягане. По-късно, въглеродният диоксид се премахвал; сокът преминавал през друг филтър - който, този път, го проверявал за микроби - след което го бутилирали. Едно нещо, върху което американските бутилировчици могат да поразмишляват.

Млечната пастьоризация чрез ултравиолетови лъчи винаги се е проваляла в други държави, но германците открили как да го направят, като използват светлинни тръби с голяма дължина, и едновременно с това как да обогатят млякото с витамин Д.

В един завод в Кийл, британски претърсвачи от Комитета по съвместно разузнаване открили, че сирене се правело - "висококачествени Hollander и Tilsiter" (класики в жанра на гастронома, бел.прев) - по нов метод с нечувана бързина. "80 минути от ренетирането до изгребването на изварата", докладват разследващите. Сирищната индустрия по света никога не е могла да покаже нещо равностойно на това.

Маслото (в мандра близо до Хамбург) се произвеждало от нещо, за което американските мандраджии дълго са мечтали: машина за масло, която дава поточна линия продукция. Изобретение на инженерите на млекопроизводителна техника в Щутгард, то отнемало по-малко пространство от американските гюмове и давало продукция 680кг на час. Машината бързо била транспортирана до нашата държава, за да бъде тествана от Американския маслен институт.

Една от другите хранителни иновации на германците бил начин да се произвеждат дрожди в почти неограничени количества. Отпадъчния сулфатен ликьор от буковото дърво, ползвано за производството на целулоза, бил третиран с организъм, познат на бактериолозите като candida arborea, това се вършело в температури, по-високи от когато и да било в практиката на производство на дрожди. Финалният продукт служел както за човешка, така и за животинска храна. Калоричната й стойност е 4 пъти по-висока от червено месо, и съдържа два пъти повече протеин.

Германците също така развили нови методи за запазване на храната чрез пластмаса и нови, напреднали хладилни техники. Хладилната техника и климатиците на германските U-лодки станали толкова ефикасни, че подводниците можели да пътуват от Германия до Тихия океан, да извършват операции там два месеца, и после да се върнат до Германия, без да презареждат прясна вода за екипажа.


Бележка от преводача: У-лодките са легендарните нацистки подводници - първите по рода си подводници, незабавно използвани с военна насоченост. Успехът им срещу допотопния флот на останалия свят дал на нацистите абсолютен морски контрол.


Била използвана тайна пластмасова смес (сред съставките й били поливинилов ацетат, тeбешир и талк) с която обличали хляба и сиренето. Филия, прясно извадена от фурната, била потапяна, изсушавана, повторно потапяна, след това загрявана за половин час на 140 градуса Целзий. Осем месеца по-късно няма да е развалена и ще е добра за ядене.

"А колкото до медицинските тайни от тази колекция", отбеляза един армейски хирург, "някои от тях ще спестят на американската медицина години изследвания; някои от тях са революционни - като например германската техника за третиране на пациента след дълго и обикновено фатално излагане на студ." Това откритие - извадено наяве от претърсването на майор Александър, което вече споменахме - обърна наопаки всичко, което медицинската наука мислеше по въпроса. Във всеки един от страховитите експерименти субектите били най-успешно съживени, и временно и постоянно, чрез незабавно потапяне в гореща вода. В два случая на пълно застиване на сърцето и прекратяване на дишането, гореща баня от 50 градуса Целзий върнала и двата субекта към живот. Преди войната ни с Япония да свърши, този метод бил възприет от всички американски спасителни служби Въздух-вода, и като цяло е приет от медицината днес.

Германски медицински научни изследователи открили начин да произведат синтетична кръвна плазма. Наречена капаин, била произвеждана на комерсиално равнище и по резултати била равна на естествената плазма. Друго откритие било перистон, заместител на кръвната течност. Оксидацията на адреналина (адренохром) е произвеждана успешно в големи количества единствено от нацистите и е използвана с добри резултати в борбата срещу високото кръвно налягане (от което 750 000 души умират годишно в САЩ) (към 1946г, бел прев). Днес разполагаме с тайната на това производство и със значителен запас.

Също от такава голяма медицинска важност са някои научни изследвания от д-р Борис Ройевски от института по биофизика Кайзер Вилхелм във Франкфурт. Те били върху йонизирането на въздуха във връзка със здравето. Било открито, че положително йонизирания въздух заличавал благосъстоянието на човека и бил свързан с дискомфорта и депресията, които понякога се появяват със спада в атмосферното налягане. При много хора, било открито, наличността му довеждала до астма, сенна хрема и нервно напрежение. Повишавал високото налягане, понякога до опасната зона. Предизвиквал симптоми, подобни на планинска болест - усилено и учестено дишане, виене на свят, умора, безсъние.

Отрицателно йонизирания въздух, обаче, правел обратното на изброените неща. Бил възбуждащ, създавайки усещане за висок дух и добро здраве. Напълно изтривал умствената депресия. В патологичните случаи стабилизирал дишането, смъквал повишеното кръвно налягане, предпазвал от алергии и астма. Важността на наличието му навсякъде, където човешки същества живеят, работят и се възстановяват от болести може някой ден да направи производството му една от основните функции на климатиците.





IV



Но от най-голямо значение за бъдещето били нацистките тайни на авиацията и различните видове ракети.

"Ракетите V-2, които бомбардираха Лондон", докладва една публикация от военновъздушните сили, "е била просто играчка в сравнение с онова, което германците пазели като свой коз".


Образец от легендарните V-2 на известната в цял свят експериментална площадка Пинамунде


Когато войната свършила, сега вече знаем, те имали 138 типа ракети с насочване в различни стадии на производство или развитие, които използвали всеки известен вид дистанционно управление и спусък: радио, радар, жица, продължителна вълна, акустика, инфрачервени, светлинни лъчи, и магнетизми, всичко това са само няколко примера; а за мощност били използвани всички методи на реактивното оттласкване и за подзвукови и свръхзвукови скорости. Реактивното оттласкване било използвано дори при хеликоптерното летене. Горивото било завеждано през тръби до възпламенителни камери при върховете на роторните перки, където експлодирало, завъртайки перките като поливна помпа за градина. Колкото до ракетното оттласкване, техните А-4 ракети, които тъкмо влизаха в масово производство, когато войната приключваше, бяха 14м дълги, тежаха повече от 10 000кг, и летяха 370км. Издигаха се на 96км над земята и имаха максимална скорост от 6010км в час - три пъти скоростта на въртене на Земята при екватора. Тайната на свръхзвуковата им скорост, както днес вече знаем, е в ракетния им мотор, който използвал за гориво течен кислород и алкохол. Контролирали ги или чрез радио или чрез самонасочване към целта им чрез гироскопични средства. Тъй като скоростта им беше свръхзвукова, не можеше да се чуят преди да ударят.

Друга германска ракета, която щяла да дойде скоро, била А-9. Тази била още по-голяма - над 13 000кг - и имала крила, които й давали летателен обсег от близо 5000км. Била произвеждана в прочутата военна експериментална площадка Пинамунде [Peenemunde] и постигала невероятната скорост от 9500км в час.

Един бомбардировач на дълги разстояния с ракетен мотор, както посочват заловените документи, който така и не бил завършен само заради бързия край на войната, щял да бъде способен на полет от Германия до Ню Йорк за 40 минути. Пилотно управляван от пилотна кабина под налягане, щял да тели на височина 250км. Евакуацията щяла да става чрез катапулт със скорост 850км в час, а самолетът щял да достига максималната си височина за не повече от 4 минути. Там, след като изхарчел горивото, щял да лети безмоторно във външната атмосфера, връхлитайки целта си. Със 100 бомбардировача от този тип германците се надявали да разрушат който и да е град на Земята в няколкодневни операции.

Не е учудващо, тогава, че днес експертите от военновъздушните сили публично заявяват, че що се касае до ракетните мощности и ракетите с насочване нацистите са били по-напред от нас с поне 10 години.

Германците дори имали готови устройства, които да се погрижат за пилотите, принудени да катапултират по време на свръхзвуков полет. При нормални обстоятелства, всеки пилот, който си покаже главата навън при такива скорости, ще си я загуби. Парашутът му при отваряне би се пръснал във въздуха. За да избегнат тези пагубни случвания, изобретили евакуационна седалка, който мигновено изхвърляла пилота. Парашутът му бил вече разтворен, тоест направен от решетъчни панделки, и поемал падането му само след като тялото му започнело да тежи директно вертикално надолу, за да затвори дупките.

Нацистка вариация на въздушната ракета с насочване била торпедо за подводна работа, което без грешка достигало целта си, привлечено от звука на витлото на маркирания кораб от разстояние 17км. Ракетата плувала 10м под водата, със 70км в час, без да оставя диря. Когато била директно под целта си, експлодирала.

Всички тези разкрития естествено повдигат въпроса: беше ли Германия толкова напреднала във въздушните, ракетните и торпедните изследвания, че, ако е имала още малко време, е щяла да спечели войната? Военните й тайни, както са разкрити сега, изглежда намекват тази вероятност. И заместник-командващия генерал на Военновъздушното разузнаване, Въздушно-техничесите служби, каза на Обществото на аеронавтските инженери преди няколко месеца:

"Германците са подготвяли ракетни изненади за целия свят като цяло и особено за Англия, което, предполага се, щеше да промени курса на войната, ако инвазията се беше отложила дори и само с шест месеца."




V


За публикуването и разпространяването на всички тези неповторими тайни беше основано Бюрото по публикациите, с нареждане на президента Труман, 10 дни след капитулацията на Япония. Заповедта гласеше, че не само вражеските военни тайни трябва да бъдат публикувани, но и (с някои изключения) всички американски тайни, научни и технически, по всички правителствени военни таблоиди (Бюрото по Научите изследвания и развитие, Националния съвет за научни изследвания и други подобни). И така беше създадено онова, което сега се определя като най-големия публицистки проблем, с който на държавна агенция й се е налагало да се справя.
Защото военните тайни, които преди се брояха с чертички, ще запълнят три-четвърти от общо милион отделни хартиени документа (две трети от това засяга аеронавтиката) и ще отнеме няколко години и няколко стотици души да ги прегледат и подготвят за широка публична употреба.

Днес преводачи и резюмиращи от Бюрото по техническите услуги, наследник на Бюрото по публикациите, ги обработват със скорост около хиляда седмично. Индексирането и завеждането в каталог на онези части от колекцията, които ще се запазят за постоянно, може да изиска повече от два милиона картички, а при Райт Фийлд заданието е толкова сложно, че ще инсталират електрическа машина за картографиране. Трябваше да се състави цял нов Немско-английски речник за специализирани термини - нещо с около 40 000 думи за нов технически и научен език.

С толкова много документи е било невъзможно до сега, разбира се, заради времеви и парични средства, да се направят нови копия и нов печат на повече от само няколко от тези военни тайни. Следователно, за да се каже на публиката какво е достъпно, БТУ издава библиография всяка седмица. Там се съдържа информация за най-новите военни тайни, издадена до сега - със заглавия, частични копия, налични за момента или предстоящи да са в наличност, и резюме на съдържанието.

Оригиналният документ, или микрофилмното копие, след това се изпраща на Конгресната библиотека, която за сега е най-голямото хранилище. За да бъдат по-лесно достъпни за публиката, Библиотеката изпраща копия, когато достатъчен брой са налични, на около 125 "хранилищни" библиотеки из Щатите.

А публиката прави ли въобще нещо с тези уникални военни тайни? Прави - направо ги изяжда. За месец са извършени повече от 20 хиляди поръчки, а в момента поръчките са нараснали до хиляда дневно. Учените и инженерите обявяват, че информацията "им спестява години посвещение върху проблеми, които вече са научно изследвани ". А американските бизнесмени ...! Бърз преглед на писмата на Бюрото по публикациите показва следното:

Компанията Bendix в Южен Бенд, Индиана, пише за германски патент върху сменянето на магнетофонните записи, нещо за "записи, натрупани един над друг върху въртяща се основа". Мелници Pillsbury иска да да прегледа какво е налично относно германските методи за производство на брашно и хляб. Кендалска Производствена Компания ("Soapine") иска информация за вещества, отблъскващи насекоми. Пионерската царевична компания Hi-Bred, Айова, пита за "разпита на работници-изследователи във висшето земеделско училище в Хоненхайм". Мелници Pacific иска водо-отблъскващото гънко-устойчиво вещество за обработване на въртяна вълна на I.G. Farbenindustrie. Полароидната компания би искала нещо за "положението с експлоатирането на фотографията и оптиката в Германия". (Има, между другото, 10 до 20 000 германски патента, които тепърва предстои да бъдат заснети на микрофилм.)

Най-ненаситния клиент е Amtorg, организацията за чужда търговия на СССР. Един от представителите й влязъл в Бюрото по публикациите с библиографията под ръка и казал, "Искам копия на всичко". Руснаците изпратиха една заявка през Май на стойност $5 594 - военни тайни в 2 000 отделни доклада. Като цяло, те купуват всеки един публикуван доклад. Американците също смятат, че има невероятно добра перспектива в жилката на военните тайни. На прага на Бюрото паркират най-често изпълнителните директори на компании, искайки първи да се доберат до определен доклад на някаква тема. Някои неща са толкова ценни, че за да се доберат ден по-рано пред своя конкурент, може да им струва хиляди долари. Но Бюрото по техническите услуги взима добри мерки, за да се подсигури, че никой доклад да не е достъпен за някого, преди да бъде достъпен за широката публика.

След като една определена компания за самолети беше поръчала един определен пленен военен документ, беше попитана дали информацията от него й беше донесла или пък спестила някакви пари. Цената на доклада беше няколко долара. Компанията отговори: "Да - поне 100 000 долара".

Един ден, завеждащия научно-изследователския отдел на друга бизнес-компания си водеше бележки три часа в БТУ. "Много благодаря", каза тоя и се изправи да си ходи, "бележките от тези документи струват на компанията ми поне 500 000 долара".

А след като видя пълния доклад върху германската индустрия за синтетични влакна, един американски производител отбеляза:

"Този доклад би струвал на компанията ми 20 милиона долара, ако можехме да имаме изключителни права над него".

Разбира се вие, и всеки друг, можете да ги имате сега, и голямо количество друга до скоро секретна информация, срещу няколко долара. Всички военни тайни в момента се публикуват и са напълно в публичния сектор.

Бележка: Как е възможно нацистката технология да е била толкова далеч по-добра от онази на Съюзниците? За заковаващите свидетелства на множество военни офицери относно обратно инженерство върху НЛО технологии, кликнете тук.


867
II

Какво намерихме? Бихте искали няколко отличителни примера от колекцията военни тайни?
Завеждащия комуникационния сектор на Техническото индустриално разузнаване отвори чекмеджето на бюрото си и извади най-миниатюрната вакумна тръбичка, която съм виждал. Беше голяма колкото половин палец.

"Забележете, че това е тежък порцелан - не стъкло - и следователно на практика е неразрушима. Хиляда вата е - и е една десета от размера на подобна американска тръба. Днес нашите производители вече знаят тайната за изработването й... И има нещо..."

Той дръпна някаква кафява, сякаш хартиена, панделка от една макаричка. Беше широка половин сантиметър, с една матова и една лъскава страна.
"Това е магнетофонна лента", каза той. "Пластмасова е, метализирана от едната страна с железен оксид. В Германия това е изместило фонографските записи. Целия ден на една радио-програма може да се магнетизира на една намотка. Можеш да го демагнетизираш, да го изтриеш и да сложиш нова програма по всяко време. Няма игла; така че няма абсолютно никакъв шум или износване на лентата. Един час дълга лента струва 50 цента."

След това той ми показа неща, които са били две от най-добре пазените технически тайни на войната: инфрачервеното устройство, което Германците изобретили за виждане в тъмното и удивително малкият генератор, с който работеше. Германските коли можели да карат с каквато и да е скорост в условия на пълен мрак, виждайки предметите ясно като ден 200 метра напред. Танкове с това устройство могли да виждат цели на повече от 3км. Като снайперистки телескоп то позволявало на Германските стрелци да отстрелят човек в тотален мрак.

Имаше и тръба за гледане, и селенов екран пред нея. Екранът улавяше идващата инфрачервена светлина, която провеждаше електрони от селения по протежението на тръбата до друг екран, който беше електрически зареден и флуоресциращ. Видимо изображение се появи на екрана. Чистотата и точността му за целите на прицела бяха феноменални. Вътре в тръбата, изкривяването на потока електрони, причинено от земното магнитно поле, дори беше позволено!

Миниатюрният генератор - десетина сантиметра в диаметър - повдигаше електрическия ток на една обикновена батерия за фенерче до 15 000 волта. Имаше мотор с размера на орех, който въртеше ротор с 10 000 rpm (оборота в минута) - толкова бързо, че в началото унищожавал всички лубриканти заради голямото количество озон, което произвеждал. Германците разработили нова грес: хлоринирано парафиново масло. Генераторът след това започнал да работи 3000 часа без да спира!

Апаратът се носел в брезентна торба на гърба на снайпериста. Пушката му имала два спусъка. Натискал единия, за да работи с генератора и телескопа... После другия, за д убие мишената си в тъмното. "Тази пленена тайна", обяви обясняващия, "за първи път използвахме при Окинава - за озадачение на Японците".

Взехме, в добавка на тези върхови тайни, техниката и машината за направата на най-удивителния електрически кондензатор в света. Милиони кондензатори са присъщи за радио и радарната индустрия. Нашите кондензатори винаги бяха направени от метално фолио. Този е направен от хартия, покрит с 1/500 000 част от сантиметъра слой изпарен цинк. 40% по-малък, 20% по-евтин от нашите кондензатори, и също така се самовъзстановява. Тоест, ако се случи срив (например ако гръмне бушон), цинковият филм се изпарява, хартията моментално изолира, и кондензатора отново е жив и здрав. Продължава да работи след многократни сривове - 50% по-висок волтаж от нашите кондензатори! За повечето американски радио-експерти - това е магия, двойно дестилирана.

Слюдата е друго нещо. Никаква слюда не се копае в Германия, затова по време на войната Сигналният ни корпус били озадачени. Откъде я взимаха Германците?
Един ден, едно парче слюда беше подадено на един от експертите ни в Американското Бюро на минните дейности за анализ и мнение. "Естествена слюда" , докладва той, "и няма примеси".
Но слюдата беше синтетична. Институтът Кайзер Вилхелм за Силикатни изследвания бил открил как да я прави и - нещо, което винаги убягваше на учените - под формата на големи листове.

Днес вече знаем, благодарение на екипите на FIAT, че съставките на естествената слюда са били стопявани в тигели от въглерод, способни да поемат 1290 градуса Целзий, и след това - това беше истинската тайна - охладени по специален начин. Първото важно условие беше абсолютното отсъствие на вибрации. След това се прилагали две сили, перпендикулярни по насоченост. Едната, вертикално, се изразяваше в контролирането на охлаждането, трябваше да става постепенно. Под прав ъгъл на това, хоризонтално, се въвеждаше магнитно поле. Това предизвикваше формирането на кристалите в голям, ламиниран лист в тази конкретна равнина.

"Виждаш ли това...", попита ме завеждащият отдел Комуникации. Беше метално, и приличаше на усложнена куклена къща без покрив. "Това е шасито или рамката за радио. За да направят същото нещо, американците ще трябва да режат машинно, да издълбават, да оформят, да напасват - дузина различни дейности. Това е направена на преса, чрез единствена операция. Нарича се "студено пресоване". Ние го правим с някои меки метали. Но Германците го прилагат върху студена стомана! Хиляди части, които сега се правят като отливки, или с капково коване, или от ковко желязо, сега вече могат да се правят по този начин. Увеличението на производствената скорост е нищожните 1000%."

Много от стоманените мъже на Америка вярват, че само тази единствена военна тайна ще доведе до революция в дузина металообработващи индустрии.

В текстила колекцията от военни тайни е произвела толкова много откровения, че американските текстилари са леко замаяни. Преди година американският "Тъкачен" екип разкри германска машина за тъкане от коприна, която увеличава продукцията спрямо мястото, което машината заема, със 150%. Техните "Links-Links" тъкачни станове произвеждат безбримчен трикотаж, без засичане. Смята се, че новото германско машинно оборудване за производство на игли ще доведе до революция в този бизнес както в Щатите, така и в Обединеното кралство. Има Германски метод за дърпане на вълната от овчата кожа без нараняване на кожата, нито на влакното, чрез употр*бата на ензим. Опаковащите складове в Америка преди наричаха това "дърпача" - търговска тайна - и се правеше от животински панкреас. По време на войната нацистите го правели от плесен, наречена aspergil paraciticus, която отглеждали в трици. Тя води не само до по-добра вълна, но и до 10% по-голям добив.

Друго откритие е начинът, по който да се вложи къдрица във влакната от вискозна коприна, която им придава вида, топлината, устойчивостта на износване и податливостта на оцветяване, които има вълната. Тайната тук, както открили нашите разследващи, било добавката на 25% рибешки протеин към целулозата.

Но от всички военни тайни на нацистите, може би най-голямата бомба дошла от лабораториите и заводите на Великия германски картел I.G. Farbenindustrie. Никога до сега, както се твърди, не е имало такъв склад със секретна информация. От там идват тайни за течни и твърди горива, металургия, синтетична гума, текстили, химикали, пластмаси, лекарства, оцветители. Един авторитет в германската промишленост на оцветители твърди:

"Този масив покрива информацията за похватите в продукцията и секретните формули за над 50 000 оцветителя. Много от тях са цветове, които никога не сме могли да правим. Американската индустрия в оцветителите ще скочи с поне 10 години напред."


868
Военни тайни с хиляди
Списание Харпър
Октомври 1946г, страница 329





Тайни с хиляди
от C. Lester Walker


Читателите на Харпър познават статиите на гн. Уолкър [Walker] и вещите машинации на Алианса във войната. Сега, той ни предлага да разгледаме смущаващо ефективните трикове на врага.

Наскоро някой писа до Райт Фийлд [Wright Field] (военновъздушно американско поделение през Първата Световна война, бел.прев) писмо, в което казваше, че доколкото разбира, държавата е събрала доста голяма колекция от военни тайни на врага, много от които в момента са в публична продажба, и дали било възможно, той да получи всичко по темата за немските реактивни двигатели. От отделението за Въздушна документация на Военновъздушните сили му отговорили:

"Съжаляваме - но това означава 50 тона документация."



Бележка от преводача: Нацистите са изобретателите на реактивния двигател и първите изтребители са техни - легендарните Месершмит 262. Освен това, нацистите са изобретателите и на модерните балистични ракети (първите ракети са направени от китайците).



Още повече, онези 50 тона били само малка част от онова, което днес е най-голямата колекция от пленени вражески тайни, съставяна някога. Ако някога сте си мислели за военните тайни - и кой не е? - че идват по шест-седем на кюп, като няколко документа, наготово предавани като пакет към заинтересуваните институции, може да ви се стори интересно да научите, че военните тайни от тази точно колекция идват като пакет от хиляди, че масата на документите е планинообразна , и че никога преди не е имало нещо сравнимо с този масив.

Цялата колекция в днешно време се съхранява на три места: Райт Фийлд (Охайо), Конгресната Библиотека, и Министерството на Търговията. Райт Фийлд работи с гигантски архив тайни от 1500 тона. Във Вашингтон, Бюрото по техническите услуги (което е погълнало Борда на директорите на публикуването, федералната агенция която отначало се занимаваше с тази колекция) докладва, че става дума за десетки хиляди тона документални материали. Предварителните преценки са, че повече от милион отделни документа трябва да се обработят ръчно, и че те са, най-вероятно, практически всички научни, индустриални и военни тайни на Нацистка Германия.

Едно официално лице от Вашингтон нарече архива "най-големия единичен източник на този вид материал в света, първото подредено изследване на умствения капацитет на цяла държава".

Началото на тази колекция се поставя един ден през 1944г, когато началник щаба на обединените сили на Алианса предприема колосално търсене на военни тайни в териториите на окупирана Германия. Създали група от военно-цивилни отряди, кръстили ги Комитет на Съвместното разузнаване, чиято цел била да следва инвазията на армиите в Германия и да разкрива всички военни, научни, и индустриални тайни за навременна употреба срещу Япония.

Тези екипи се състезавали с времето, за да могат да извлекат най-критичната информация преди да бъде унищожена и с нейното изнамиране се занимавали гении на изобретателността и упоритостта.

Например, в една оптическа фирма във Вeстлав, близо до Франкфурт, разследващият там американски полковник бил уверен, че висшето ръководство му спестявали нещо. Но били непреклонни в доклада си: били му предали всичко. На следващия ден се върнал с официален документ и ги помолил всички да подпишат. В документа се твърдяло, че "са предали цялата научна и търговска информация, а ако не, понасят последствията". Два дни по-късно мрачно подписали документа, след това завели полковника до скривалище в един склад. От един сейф там извадили документи относно оптически инструменти, микроскопия и устройства за прицелване.

Друг претърсващ екип от двама души бил в пълна безизходица. Записи, които те трябвало да открият, били напълно изчезнали. Имало слух, че е възможно да са били скрити в планина. Двамата обходили региона с един джип. Нищо. Но бидейки упорити, един ден се натъкнали на малък горски път, и на захода към него имало табела:

"Achtung! Minen!"

Предпазливо и бавно, сантиметър по сантиметър започнали да навлизат с джипа си. Нищо не се случило. Но бетонна землянка, вкопана в хълм, ги поставила пред нов надпис: "Отварянето ще доведе до експлозия".

"Хвърляхме чоп", казал по-късно единия от двамата, "и загубилия закрепи въжето от макарата на джипа за вратата на землянката, пое си дъх! и настъпи газта".

Нямало експлозия. Вратата се откъснала от пантите. Търсените тайни документи били вътре.

Германското патентно бюро пуснало най-секретните си патенти в шахта, дълбока 500 метра, в Херинген. След това върху тях натрупали цилиндри с течен кислород. Когато американското Съвместно разузнаване ги открило, всички се съмнявали, че документите могат да бъдат спасени. Били четливи, но в такова лошо състояние, че пътуването им до повърхността щяло да ги разтвори.

(Бележка от преводача: от английската уикипедия: Заради криогенните си характеристики течният кислород има свойството да прави материалите, до които се докосне, екстремно чупливи. Течният кислород е също така много мощен оксидиращ агент - органичните материали горят бързо и енергично в течен кислород. И още, някои материали, като например въглищни брикети, когато са напоени с течен кислород, могат да се детонират неочаквано от източници на огън като пламъци, искри или леки удари. Петрохимикалите, тоест от нефто-химическата промишленост, включително асфалта, често демонстрират същото поведение.)

Затова, в шахтата били спуснати снимачни екипи с фото-техника и бил изготвен изчерпателен микрофилм на секретните патенти.

Вероятно едно от най-вълнуващите търсения е и едно от най-мрачните. Това било усилието да се изнамерят скрити тайни документи, които евентуално щели да разкрият, че нацистките учени замразявали живи хора до смърт, за да се опитат след това да ги съживят. Интервюирайки четирима нацистки доктора един ден през юни 1945г, в нацисткия Институт за авиационна медицина, при Gut Hirschau, Бавария, военния медик Лео Александър, бил поразен от осъзнаването, въпреки постоянните отричания, че това се е извършвало.

Подозрението му било възбудено от три неща. Цялата лабораторна техника за малки животни била внимателно изповядана; а цялата лабораторна техника за големи животни - разрушена. Един от лекарите там искал да разформирова изследователския институт и да разпусне екипа си. И никой от учените не могъл въобще да намери каквито и да е данни за човешки същества, дори на такива, извадени от водите на Северно море и спасени от новите медицински техники. Означавало ли това, че всичко от този род било скрито някъде заедно с друга информация, която докторите не искали да покажат?

Понеже не искал да подтиква четиримата немски доктори да унищожат документите си, американецът прикрил подозрението си, и, за момента, прехвърлил вниманието си другаде.

Внезапно шансът му се усмихнал. Една вечер Алианското радио излъчило мрачната история на концентрационния лагер Dachau. Върху затворниците се извършвало изследване на смъртта от и третиране на шока от излагане на екстремен студ. Предаването споменало името на водещия експериментатор, някакъв д-р Рашер [Rascher], и го нарекло член на медицинския екип на SS.

За Александър това било следа. Той тъкмо бил научил, че американската Седма армия била пленила огромно количество особено секретни SS документи. Затова се отправил към Документния център на Седма армия, за да види какво имат там.

Имало повече, отколкото очаквал. Открил дори завършения и финален документ - личното копие на Химлер, с характерните за него анотации със зелен молив - с имената на Рашер и всички други свързани с това, съдържащ всички изобличаващи подробности за този почти невъобразим експеримент.

Жертвите били потапяни голи в ледена вода, докато не загубели съзнание. През цялото време били правени подробни измервания: ректални, кожни, вътрешно-стомашни измервания на температурата, пулс, кръвна захар, кръвни хлориди, брой кръвни телца и кръвни утайки, тестове на урината, гръбначна течност. Апендикс 7, фигура 5 показва, че 7 субекта били замразени до смърт отвъд точката на съживяване за между 53 и 106 минути.

"Тази таблица", коментира Александър в собствения си доклад, "със сигурност е най-лаконичното признание за седем убийства, което съществува".

Била е при останалите документи - в личната пещера на Химлер в планината Халайн [Halein]. Въпреки че това лице на планината било срутено чрез динамит, за да затрупа входа на пещерата, американските претърсващи я открили.

Ранните екипи на Съвместното разузнаване били последвани от други, чиято специфична цел била да изровят индустриални и научни тайни. Комитетът по Индустриално техническо разузнаване бил една от тези групи, състоящ се от 380 цивилни, представляващи 17 американски индустрии. По-късно дошли лично екипите на Бюрото по публикациите и множество групи, представители на частната индустрия. От последните - наречени в Германия Агенции за полево разузнаване, техническо (FIAT, това им е абревиатурата, бел.прев) - имало над 500; от по един до десет члена всяка, действащи по покана и под закрилата на Бюрото по публикациите.
Днес търсенето все още продължава (към 1946г, бел.прев). Бюрото по Техническите услуги има европейски екип от 400 до 500 члена в Hoechst, има 100 резюмиращи, които трескаво се борят да останат начело пред 40те документиращи камери на БТУ, които всеки месец им предават по над 30 000 метра микрофилм.



869
НАЦИСТКА ТЕХНОЛОГИЯ
Секретна нацистка военна технология, докладвана в списание Харпър [Harper`s Magazine]

По-долу е пълният текст на една удивителна статия, публикувана в издание на списание Харпър от Октомври 1946г, само малко повече от година след края на Втората Световна война. Тази силно интригуваща статия разкрива, че правителството на САЩ прибрало много тонове секретни документи от нацистите. Тези учудващи документи показват, без никакво съмнение, че нацистите са били много по-далеч от останалия свят в почти всички области на науката - нацистите често са били по-напред от силите на Алианса с поне 10 години.

Как е било възможно това? Със сходни финансови ресурси и сходна мозъчна сила с тази на Алианса, как са направили такива огромни скокове в технологията за такъв кратък период от време? Всичко това наистина не звучи логично, освен ако не разгледаме възможността да са имали достъп до технология от някоя напреднала цивилизация. Възможно ли е да са се сдобили с едно или повече разбили се НЛОта и да са приложили обратно инженерство? Звучи прекалено изхвърлено? Можете ли да измислите по-добро обяснение? За твърди доказателства на тази възможност, кликнете тук.

870
Би ли перефразирал, моля те, какво искаш да кажеш? :) Нещо за извънземната дейност в астрала, свързано с консенсусната вселена, доколкото разбирам, но изречението е сякаш недовършено...
Опитвам се да бъда кратък, но май не се получава:) . Имах предвид, че застъпеният като твърдения факт/ пък бил той и худ.измислица-Jupiter accending и т.н./, че извънземният контрол във физ.реалност/ просто като хипот.факт/ в комбинация със засиленото присъствие в астрала дава една специфична картина. Хипотетичен сценарий, в който се чудех какъв ли би бил смисъла на собственото му съществуване, който би могъл да открие представител на някоя от тези цивилизации. Ако това се състои в кумулирането на време чрез жътва на посяти планети, това само ще повтори модела на сегашното /наложено чрез манипулация/ западно общество - консуматорство, див материализъм./още 1 потвърждение на фракталността на реалността:), както и на херметическия принцип каквото долу, такова и горе / Ако продължим в тази посока би следвало в извънземен мащаб да бъде застъпен и модела не само на източния мистицизъм, но и на всички философски идеи от древността /относителната- 2-3 хил.години/,а пък от тук почва да има възможно съществуване на съвсем различни цивилизации със съвсем различна организационно-поведенченска мотивация и вероятно липса на желание за конттакт дори на астрално ниво. И преди тотално да съм се омотал в шезофреничните си размишления ще спомена, че намерението зад нефелно формулираният ми въпрос беше да видя чужда гледна точка, за да мога да си обогатя полето за размисъл.




Ами... Ето как АЗ си представям нещата (на база всичките си събрани впечатления до сега, естествено)


Първо, има два варианта за начало:
  • Обожествяване на извънземните: Извънземните са съзнания, инкарниращи се в 3D-плътността от много милиони или стотици милиони години. Опознали са всичко относно тази плътност и, без да бъдат истински богове, могат да живеят и да се изживяват като такива, благодарение степента си на цивилизовано развитие.
  • Подценяване на извънземните: Те не са чак толкова различни от нас. Времето не се измерва еднакво за всички, защото се съгласяваме, че науката ни все още не познава истинската природа на времето. Те нямат вродени предимства пред нас, стойността на техния живот не е по-висока или по-малка от стойността на нашия живот, ние сме еднакви - всички сме хора. Но тяхната цивилизация е много по-развита от нашата и те са по-цивилизовани.


От това следват последствия, специфични за всеки от двата начални предразсъдъка:
  • Обожествявайки извънземните, ние по подразбиране се съгласяваме, че нашите страсти и вълнения са тривиални и незначителни за тях. Тяхното отношение към нас е като към катерици в задния двор. Това сравнение е на Стантън Фрийдман [Stanton Friedman] от труда му "Летящите чинии са истински", 1993г. Фрийдман е ядрен физик и професионален уфолог. Едно от най-големите имена - той е ПЪРВИЯТ цивилен разследващ изследовател на инцидента Розуел, има немалка кариера в света на бизнеса, като научно лице.
  • Подценявайки извънземните, ние по подразбиране се съгласяваме, че нашите страсти и вълнения се прилагат към тях в същата степен и сила, точно колкото вълнуват и нас самите. Поради необозримо по-развитата си цивилизация се установява неловкия момент, че ние не сме в позицията да схванем и проумеем тяхната мотивация. Нашата по-неразвита цивилизация никога не се е изправяла пред проблемите, с които тяхната се бори. Следователно онези техни действия, които целят да разрешат проблем, за който ние никога не сме се сещали и не сме изпитвали на свой гръб, са неразбираеми и необосновани от наша гледна точка. Тяхната по-развита цивилизация навярно е развила битови нужди, които ние все още никога не сме търсили и не сме изпитвали нуждата да задоволяваме. Извънземните навярно са развили чувство на глад за неща, които на нас все още никога не са ни липсвали. Следователно от наша гледна точка тяхната мотивация е именно такава - извънземна и следователно неразбираема. Рядко се среща уважавано и популярно лице, което добре да изтъква тази позиция с всичките й подробности. Този вариант по-скоро изкристализира в следствие от по-широщо запознаване с въпроса. Бих те насочил към Жак Вале [Jacques Vallee], "Софтуерът на съзнанието", IRVA 2007г (The Software of Consciousness), и "Контакт и учене от открития космос", GCF 2011г (Contact Learning from Outer Space), както и емблематичната публична изява на Фил Шнайдер [Phil Schneider], "Тайни подземни бази и Новият Световен Ред" (Secret Underground Bases and The New World Order), заради което беше изтезаван и убит по особено жесток начин.


Не забравяй, обаче, че И ДВЕТЕ посоки имат своите опровержения:
  • Инцидентът "Розуел", който на практика стартира кариерата на ядрения физик Стантън Фрийдман като уфолог, е много по-вероятно да няма нищо общо с извънземни. Има автори, най-яркият пример е Джоузеф Фарел [Joseph Farrell], които са също разследващи изследователни и също разполагат с документи, разсекретен материал и свидетелски показания, които доста убедително твърдят, че корабът, който се е разбил в Розуел през 1947г е нацистки летателен апарат от ново поколение. Това един вид би потвърдило, че е НЛО (неидентифициран летящ обект), но не от извънземен произход. Оттам насетне тепърва следва да се изяснява въпросът, дали и откъде са почерпили вдъхновение нацистките тайни общества - от чуждоземно влияние, или единствено от историческите митологични предания, с които разполага Земята.
  • Философски автори, като например Джереми Лок (който към днешна дата единствен присъства в нашата Библиотека, но ще има и други, към тях се числи и Марк Пасио, въпреки че той за сега няма уважителен чисто уфологичен труд), по индиректен начин адресират въпроса с извънземните. Този тип автори обсъждат Естествения закон на нещата, общовалидната вселенска моралност (тоест, вселенските духовни закони) и по този начин, изследвайки нашето собствено положение, навяват мисли за това как биха изглеждали едни космически успели хора. Аз лично също споделям идеята, че космически успелите хора по-скоро биха били много по-морални от образа, който имат в уфологията. И логиката на този модел не може да се отхвърли с лека ръка.


Така че... виждаш, че преди да се впускаме в свободни разсъждения, все пак трябва да имаме добра информираност и да сме запознати, поне в общи линии, с базата от доказателства, сведения, и друг тип информация. В противен случай свободните ни размисли биха представлявали всъщност свободни фантазии, а не свободни интерпретации на действителността и свързани поне по някакъв начин с действителността.

Ако ме питаш за най-краткото ми лично мнение... изразено по най-елементарния и директен начин... АЗ лично за сега смятам, че е най-вероятно много отдавна да сме били част от една Галактическа Империя с едно ниво на морално израстване, но в последствие сме попаднали под владението на друга Галактическа Империя, която е по-назад в развитието си в морално отношение, а замъглението и объркването е в следствие на твърде големите времеви периоди между съществените събития, които твърде много надхвърлят продължителността на нашия инкарниран живот (който и до ден днешен се скъсява все повече).


Страници: 1 ... 55 56 57 [58] 59 60 61 ... 73