1
Всички теми / Re: Wolgang Eggert Статии
« -: Февруари 14, 2023, 12:38:50 am »
https://www.compact-online.de/staatsstreich-in-london-gruende-drahtzieher-folgen-4/
4. Крал Чарлз III.
Лиз Тръс не е приятел на глобалния климат и със сигурност не е убедена в „индустриалния преход“. Тя наложи вето на краля само дни преди желаното от Двореца дебютно кралско посещение на климатична конференция.
Тук си говорим за крал-с-мисия, човек с власт, който, за разлика от майка си, предпочита да спаси целия свят вместо традиционна железопътна гара, нуждаеща се от ремонт.
Всеки, който смята, че Чарлз няма такава власт, подценява влиянието на британския двор. Кралското семейство е кръстник с британското масонство, което гледа на себе си като на световен контролен център за същото това братство. Глобален играч с глобални претенции.
5. Световният Икономически Форум (СИФ)
На мушката на Клаус Шваб от NWO-мозъчния тръст не е нищо по-малко от „целия свят“. Засега босът на влиятелния Световен икономически форум (СИФ) се задоволява със заемането на центрове на властта във всички държави от глобуса. Един след друг.
Редица големи имена са преминали през неговата тренировъчна програма за млади глобални лидери (Young Global Leaders), вкл. основателят на Уикипедия, Джими Уейлс, основателят на Фейсбук, Марк Зукърбърг, съоснователят на Paypal, Peter Thiel, главният изпълнителен директор на YouTube, Чад Хърли, главният изпълнителен директор на Skype, Josh Silverman, и т.н.
Имената от висините на политиката биха запълнили цяла книга - Аналена Бербок, Еманюел Макрон, бившата министър-председателка на Нова Зеландия, Джасинда Ардерн, получават специална подкрепа в програмата на Шваб за млади лидери.
За Великобритания, още преди Ковид-ерата, Шваб смяташе дяволското дуо Penny Mordaunt/Риши Сунак за „предстоящи“ и ги покани при себе си.
Именно те трябваше да коригират консерваторите, които опасно се носеха към национализма, чрез свалянето на Джонсън и Тръс.
Самите жертви обаче също имат вина. Още месеци преди края на играта можеше да се види, че лоялността на Риши Сунак съответства на тази на сицилиански порно актьор, а способността му да работи в екип е нещо средно между Щефан Ефенберг и Kevin Großkreutz. Богатото индийско юпи – чиято банкова сметка, твърдят, че е по-пълна от тази на краля – стигна до министър-председател, а Penny Mordaunt - до „лидер на долната камара“ на Парламента на Обединеното кралство.
6. Израел
Не на последно място, с Риши Сунак, протягащ ръката си, на която носи кабала лента, при всяка възможност пред обективите на камерите.
Данните в социологическите проучвания за спретнатия, винаги усмихнат мъж са унищожителни. Той би загубил всякакви парламентарни избори. Освен ако не избухне нова световна война, Риши Сунак ще бъде временен заместник на лидера на Лейбъристите, Кийр Стармър.
Той е предпочитаният от Тел Авив и Йерусалим кандидат. Коравият социалдемократ се препоръча на влиятелното израелско лоби, когато демонтира своя критично настроен към ционизма предшественик Джереми Корбин, давайки всичко от себе си. Съратниците на Корбин също бяха пратени в пустинята.
Фактът, че едно ПР-бедствие като Кийр Стармър – в негово лице се смесват бдителността на таралежа през зимата и лекотата на оловна жилетка – говори много за пропагандните възможности на лобитата и наивността на обикновените британци.
7. САЩ
САЩ, които винаги са посягали на Европа, разбира се, могат само да се възползват. Специалните отношения на Америка с Великобритания се упражняват отгоре и служат за потискане на Европа.
По точно същия начин Старият континент бе предателски „смъртоносно освободен” в две световни войни.
Британците все още наивно вярват, че Великобритания е спечелила световните войни.
Дори самият Борис Джонсън в прощалната си реч предупреди наследниците си да вземат присърце неразрушимата трансатлантическа връзка.
И това, след като Вашингтон измами своя постоянно смаляващ се брат 2 пъти:
Първо, Овалният кабинет (където по това време бе Тръмп) отказа на привържениците на Брекзит преди това представената по изкусителен начин търговска сделка на века, която трябваше да замени изгубените пазари в ЕС.
Второ, правителствата на САЩ – обърнете внимание на множественото число – се противопоставиха на опита на Джонсън да изтръгне Северна Ирландия от здравата хватка на ЕС. САЩ стигнаха толкова далеч, че всъщност заплашиха Даунинг стрийт.
Всеки, който разбира поне малко от геополитика, бързо ще се досети защо американските администрации направиха това: излизането на Англия от Европейския съюз направи подводницата на Вашингтон в Брюксел неизползваема.
Независимо дали британците приемат тази роля или не, от гледна точка на САЩ, братята англосаксонци трябваше да торпилират, ако е необходимо, Стария континент отвътре. Johnson & Co. не искаха да поемат тази отговорност. И затова трябваше да си отидат.
Фактът, че за да предотвратят келтския сепаратизъм, тайните служби на Нейно Величество се намесиха креативно в организацията на антиевропейски парламенти, особено в Италия и Франция, изглежда не бе достатъчен. Императорите на Америка, новият Рим, не позволиха.
4. Крал Чарлз III.
Лиз Тръс не е приятел на глобалния климат и със сигурност не е убедена в „индустриалния преход“. Тя наложи вето на краля само дни преди желаното от Двореца дебютно кралско посещение на климатична конференция.
Тук си говорим за крал-с-мисия, човек с власт, който, за разлика от майка си, предпочита да спаси целия свят вместо традиционна железопътна гара, нуждаеща се от ремонт.
Всеки, който смята, че Чарлз няма такава власт, подценява влиянието на британския двор. Кралското семейство е кръстник с британското масонство, което гледа на себе си като на световен контролен център за същото това братство. Глобален играч с глобални претенции.
5. Световният Икономически Форум (СИФ)
На мушката на Клаус Шваб от NWO-мозъчния тръст не е нищо по-малко от „целия свят“. Засега босът на влиятелния Световен икономически форум (СИФ) се задоволява със заемането на центрове на властта във всички държави от глобуса. Един след друг.
Редица големи имена са преминали през неговата тренировъчна програма за млади глобални лидери (Young Global Leaders), вкл. основателят на Уикипедия, Джими Уейлс, основателят на Фейсбук, Марк Зукърбърг, съоснователят на Paypal, Peter Thiel, главният изпълнителен директор на YouTube, Чад Хърли, главният изпълнителен директор на Skype, Josh Silverman, и т.н.
Имената от висините на политиката биха запълнили цяла книга - Аналена Бербок, Еманюел Макрон, бившата министър-председателка на Нова Зеландия, Джасинда Ардерн, получават специална подкрепа в програмата на Шваб за млади лидери.
За Великобритания, още преди Ковид-ерата, Шваб смяташе дяволското дуо Penny Mordaunt/Риши Сунак за „предстоящи“ и ги покани при себе си.
Именно те трябваше да коригират консерваторите, които опасно се носеха към национализма, чрез свалянето на Джонсън и Тръс.
Самите жертви обаче също имат вина. Още месеци преди края на играта можеше да се види, че лоялността на Риши Сунак съответства на тази на сицилиански порно актьор, а способността му да работи в екип е нещо средно между Щефан Ефенберг и Kevin Großkreutz. Богатото индийско юпи – чиято банкова сметка, твърдят, че е по-пълна от тази на краля – стигна до министър-председател, а Penny Mordaunt - до „лидер на долната камара“ на Парламента на Обединеното кралство.
6. Израел
Не на последно място, с Риши Сунак, протягащ ръката си, на която носи кабала лента, при всяка възможност пред обективите на камерите.
Данните в социологическите проучвания за спретнатия, винаги усмихнат мъж са унищожителни. Той би загубил всякакви парламентарни избори. Освен ако не избухне нова световна война, Риши Сунак ще бъде временен заместник на лидера на Лейбъристите, Кийр Стармър.
Той е предпочитаният от Тел Авив и Йерусалим кандидат. Коравият социалдемократ се препоръча на влиятелното израелско лоби, когато демонтира своя критично настроен към ционизма предшественик Джереми Корбин, давайки всичко от себе си. Съратниците на Корбин също бяха пратени в пустинята.
Фактът, че едно ПР-бедствие като Кийр Стармър – в негово лице се смесват бдителността на таралежа през зимата и лекотата на оловна жилетка – говори много за пропагандните възможности на лобитата и наивността на обикновените британци.
7. САЩ
САЩ, които винаги са посягали на Европа, разбира се, могат само да се възползват. Специалните отношения на Америка с Великобритания се упражняват отгоре и служат за потискане на Европа.
По точно същия начин Старият континент бе предателски „смъртоносно освободен” в две световни войни.
Британците все още наивно вярват, че Великобритания е спечелила световните войни.
Дори самият Борис Джонсън в прощалната си реч предупреди наследниците си да вземат присърце неразрушимата трансатлантическа връзка.
И това, след като Вашингтон измами своя постоянно смаляващ се брат 2 пъти:
Първо, Овалният кабинет (където по това време бе Тръмп) отказа на привържениците на Брекзит преди това представената по изкусителен начин търговска сделка на века, която трябваше да замени изгубените пазари в ЕС.
Второ, правителствата на САЩ – обърнете внимание на множественото число – се противопоставиха на опита на Джонсън да изтръгне Северна Ирландия от здравата хватка на ЕС. САЩ стигнаха толкова далеч, че всъщност заплашиха Даунинг стрийт.
Всеки, който разбира поне малко от геополитика, бързо ще се досети защо американските администрации направиха това: излизането на Англия от Европейския съюз направи подводницата на Вашингтон в Брюксел неизползваема.
Независимо дали британците приемат тази роля или не, от гледна точка на САЩ, братята англосаксонци трябваше да торпилират, ако е необходимо, Стария континент отвътре. Johnson & Co. не искаха да поемат тази отговорност. И затова трябваше да си отидат.
Фактът, че за да предотвратят келтския сепаратизъм, тайните служби на Нейно Величество се намесиха креативно в организацията на антиевропейски парламенти, особено в Италия и Франция, изглежда не бе достатъчен. Императорите на Америка, новият Рим, не позволиха.