Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ БИБЛИОТЕКА => БИБЛИОТЕКА => Темата е започната от: λ в Август 01, 2017, 09:33:44 am

Титла: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 01, 2017, 09:33:44 am
Край на ужасяващо фантастичните спекулации. Нашите поколения са били занимавани с всякакви необосновани и неоправдани спекулации относно пирамидите както от страна на стандартизираната египтология, така и от страна на езотериката, в която отдавна са изкоренени всякакви стандарти за истинност и обективност.

Написана преди близо 30 години, книгата на д-р Давидовиц продължава да бъде удобно незабелязана, дори и в англоезичното интернет пространство. За читателя на "Апокрифна Академия" този прочит може да се окаже много интересно пътешествие, противоречащо на някои известни спекулативни материали, но същевременно напълно в унисон с множество материали в нашата Библиотека, като например "Старата Земя? Защо Не!" на Д. Нийнхюис, "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър", дори "Райх на Черното слънце" на Д.Фарел, и вероятно и други бъдещи материали.

Надявам се, че някои от вас ще изпитат същото любопитство и интерес, докато четат, каквито и аз изпитвам, докато продължавам да я превеждам :)
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 01, 2017, 09:57:10 am
ПИРАМИДИТЕ
Една разгадана енигма

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr-cor.png)

Д-р Джоузеф Давидовиц
и
Марги Морис





Пирамидите на Египет продължават да са една от най-старите и най-чудатите мистерии на човечеството. До сега, никой, включително и египтолозите, не е дал задоволително обяснение как са били построени пирадимидите. Традиционната теория, която обяснява, че дълги върволици роби влачили и издигали масивни блокове по огромни рампи, не адресира адекватно опасностите и сложностите, заради които такава една операция е твърде невероятна, особено при положение, че стотици от най-големите блокове на пирамидите са поместени на големи височини. Свръхестественото напасване на блоковете един към друг  – 0,005 мм – озадачава египтолозите. Твърди метали, като желязо и бронз, все още не са били разработени, за да се направят добри инструменти за рязане на камък. Логистическите проблеми при построяването на пирамидите са зашеметяващи и никога не са били изглаждани; мащабът и съвършенството са прекалено грандиозни. По време на 20-годишното управление на фараона, който ги е построил, са били произведени около 2.5 милиона блока, подредени съвършено. Заедно с развиването на по-софистицирани научни методи за изследване списъкът с мистериите също се удължава и се повдигат все повече въпроси, отколкото се дават отговори.

Д-р Джоузеф Давидовиц, химик-изследовател и откривател на химията на геополимеризацията, е разрешил мистерията. Той е възстановил великата, забравена технология, използвана за направата на пирамидите. Неговото откритие е толкова драматично и толкова голямо по мащаб, че засяга основни аспекти от древната история, които ще трябва да се преосмислят. Тази технология и доказателството за нейното прилагане в древен Египет са живо и убедително представени в “Пирамидите: Една разрешена енигма”. Концепцията ни за древен Египет никога повече няма да бъде същата!



ОТНОСНО АВТОРИТЕ:
Д-р Джоузеф Давидовиц живее във Франция и провежда химическите си изследвания в Геополимерния институт, на около 150 км северно от Париж. Той е посещаващ професор в Университета на Торонто, в Канада, и директор на Института по Приложни Археологически Науки (IAPAS) на Барийския университет, във Флорида. Неговите геополимерни материали са най-важните нови материали от разработването на пластмасата насам, и в момента с тях се извършва революция в строителството,  контрола на отпадъците, и индустриите на материалните науки.

Съавторът Марги Морис е асистентката на д-р Давидовиц и негова представителка в САЩ. Тя управлява административния офис на IAPAS и изучава египетска история по програма на Университета на Минесота.




Съдържание

Глава 1 – Мистерии на Древния свят (#post_link1)

Глава 2 – Проблемът отблизо (#post_link2)

Глава 3 – Технологичният парадокс (#post_link3)

Глава 4 – Фалшивите доказателства на египтологията (#post_link4)

Глава 5 – Решението (#post_link5)

Глава 6 – Правдоподобността на теорията (#post_link6)

Глава 7 – Веществените научни доказателства (#post_link7)

Глава 8 – Доказателствата в Гиза (#post_link8)

Глава 9 – Зараждането на каменоделието (#post_link9)

Глава 10 – Изобретяването на каменните сгради (#post_link10)

Глава 11 – Записано е с йероглифи (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=281.msg863#msg863)

Глава 12 – Записано е на гръцки (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=281.msg865#msg865)

Глава 13 – Записано е на латински (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=281.msg869#msg869)

Глава 14 – Изгревът на пирамидите (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=281.msg882#msg882)

Глава 15 – Упадъкът (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=281.msg892#msg892)

Глава 16 – Големият конфликт (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=281.msg905#msg905)

Глава 17 – Затваряне на пропастта в познанието (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=281.msg917#msg917)

Глава 18 – Древните алхимични изобретения (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=281.msg929#msg929)

Речник
Препратки
Индекс
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 01, 2017, 10:37:18 am
Глава 1

Мистериите на Древния свят


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr1.png)


Легендарната репутация на Египет като майстор на каменоделното изкуство се простира почти през цялата история на цивилизацията. Във времена преди йероглифите или числата да са били писмени и преди медта да се е добивала, праисторическите заселници на Нилската долина или са наследили, или са станали родоначалници на забележителен завет, оцелял почти 6000 години. През тази ера, твърди съдове, направени от шистови плочи, метаморфни шисти, диорит и базалт, се появяват за първи път. Почти неразрушими, тези предмети са сред най-необичайните и енигматичните в древния свят. В по-късна ера, 30 000 такива съдове били поставени в подземна камера на първата пирамида – стъпаловидната пирамида на Третата Династия в Сахара.

“Когато ги изследвах грижливо, това само ме обърка още повече”, написа именитият германски учен Курт Ланге (Kurt Lange), след като попаднал на онези каменни съдове. “Как са били направени, чиниите, блюдата, купите, и другите предмети от диорит, които са едни от най-красивите от всичките каменни предмети? Аз нямам представа... Но как може толкова твърд камък да се обработва? Египтянинът от онези времена е имал на разположение само камък, мед и абразивен пясък... Още по-трудно е човек да си представи изработването на вази от твърд камък с тесни гърла и широки кореми.” Определено, съдовете представляват “проблем, с който въображението на Ланге не може да се справи”.

Метаморфната шиста е по-твърда от желязо.Използваният диорит, вид гранитен камък, е сред най-твърдите известни скали. Съвременните скулптори не се опитват да дялат тези видове камък. И въпреки това, тези съдове са били направени преди в Египет да се появят достатъчно твърди метали, които да могат да режат твърд камък. Голямо множество съдове имат дълги, тесни гърла и широки, заоблени кореми. Техният интериор съвършено съвпада с екстериора им. Все още никой не е успял да си представи инструмента, който се е вкарвал през дългите гърла, за да издълбае съвършените, обли кореми. Гладки и излъскани, тези съдове не носят никакви белези от инструменти. Как са били направени?

Една статуя от изключително твърд диорит, изобразяваща фараона Кафра (Кефрен на гръцки) (Khafra / Chephren), строител на Втората пирамида в Гиза, била създадена по време на Четвъртата Династия.Призната за едно от най-великите произведения на скулптурата, правени някога, тя била открита надолу с главата в една яма в Храма на долината (Valley temple) южно от Сфинкса, който се свързва с пирамидата на Кафра в Гиза. Археолозите потвърждават, че по време на Четвъртата Династия, египтяните не притежавали достатъчно твърди метали, за да издялат тази статуя от диорит, и Големите пирамиди на Гиза също били построени по време на Четвъртата Династия.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr2.png)
ФИГУРА 1. Диоритена статуя на Кафра, от около 2600г пр.Хр.


Подобно,  малки амулети с формата на скарабеи датират от ранни времена и нямат по себе си белези от инструменти. В други части на древния свят, мънички каменни мънисто с ултра-деликатни дупчици за нанизване се противопоставят на всеки опит за обяснение. Само най-съвременната технология е способна да прониже дупки в сравнително също толкова миниатюрни камъчета.

Мистериозни древни творби в камък, от миниатюрното до гигантското, са свидетелство за древната мъдрост. Най-огромните каменни блокове, намерени в строежа на храмове, са в Баалбек, Ливан, един забележителен древен център на слънцепоклонничеството. Великолепните храмове на Баалбек, с обширните си зали и впечатляващите си колони, са, в по-голямата си част, по-скорошни постройки от онези неща, заради които мястото се е сдобило с известност. В една външна стена от акропола на Баалбек, три блока са толкова големи, че са се сдобили със собствено име, “трилитонът”. Всеки от тези блокове е дълъг около 20 м и широк около 4 м. Предполага се, че тежат около 1200 тона всеки, те се намират на около 6 м над земята. Предполага се, че би била нужна силата на 25 000 човека, за да се повдигнат камъните. Трилитонът е така поставен, че обърква и най-добрите експерти инженери.

По-старите части на акрополната стена, включваща тези огромни блокове, датира от Финикийските или Канаанитските времена. В римския храм на Юпитер  в същия комплекс, един от камъните в основата датира от по-древни времена и тежи 2000 тона. Основните камъни и трилитонът имат обща връзка с милионите енигматични камъни в египетските пирамиди. Те имат звездна връзка – били са построени под напътствията на свещениците на слънчевите култове по време на дългата ера, когато Слънцето било почитано като върховният Бог. Дали всички древни строители са използвали едни и същи строителни методи, когато са издигали най-мощните паметници на Слънцето на земята? Няма никакво съмнение, че е имало културна и технологична размяна между Египет и другите земи.

В Долинния храм на Кафра в Гиза, блоковете тежат до 500 тона на бройка. Както ще бъде обяснено, тези блокове не са били издялани на терен от подлежащия в земята камък, както се предполага. Кои са били хората от Египет, които, без мощна техника, са редили 500-тонни блокове в храмове? Как са успели да поставят стотици петнадесет- и двадесет-тонни блокове в редици 30 етажа над земята в пирамидите? Преди да размишляваме за технологията на тези древни майстор-строители, нека накратко да вземем предвид някои факти за пирамидите, за които египтолозите нямат адекватно обяснение.

Великата пирамида е била построена за фараон на име Кхнуму-Куфу (Хеопс на гръцки) по време на двадесет-годишното му властване. По време на онези 20 години приблизително 2.5 милиона варовикови блока, тежащи от 2 до 70 тона бройката, били вградени в свещения му паметник. Големите фосилизирани черупки правят този скален материал труден за точно рязане. Някога, възходящият входен коридор бил блокиран от огромни гранитни запушалки. Стените на така наречената “Царска зала” са от гранит, а предната стая съдържа гранитен саркофаг, който е любопитен с това, че е твърде голям, за да мине през близката врата и коридор.

Египтолозите твърдят, че тази неповторима конструкция е била изградена с каменни и медни сечива. Кремъчните сечива, въпреки че могат да се изработят с остри ръбове, са безполезни, ако трябва съвършено да се оформят милиони големи блокове. Медта, която египтяните произвеждали и освен това добивали в местна форма, е мек метал. Медните триони са подходящи за рязане на дърво, но не и за вида твърд гранит, който се открива във Великата пирамида, и медните сечива са неприложими за целта да се произведат 2.5 милиона нуммулитни варовикови блока в рамките на 20 години. Работата с бронз не е била въведена в Египет допреди 800 години след като Великата пирамида е била вече построена, по време или малко преди египетския период, известен като Средно царство. Желязото дошло по-късно в Египет и било рядкост дори и през Новото царство.

Ако блоковете от Великата пирамида, материал от средна твърдост, са били оформени с бронзови сечива, този труд би се равнявал на труда, нужен за оформянето на всички каменни паметници, построени в Новото царство, Късния период и Птолемеевата ера, периоди които заедно обхващат 1500 години. Как са успели строителите на пирамиди от Старото царство за двадесет години да постигнат онова, което е отнело на техните наследници 1500 години труд?

Великата пирамида не е аберация или ненормалност. Синът на Кхнуму-Куфу, фараон Кафра, построил Втората пирамида в Гиза, която е почти толкова голяма, колкото тази на баща му, през своето двадесет и шест годишно властване. Бащата на Кхнуму-Куфу, фараон Снеферу, е бил най-плодовития строител в дългата история на Египет. Той построил две колосални пирамиди, облякъл друга с облицовъчен камък, и издигнал каменни паметници навред из Египет. Предполага се, работниците на Снеферу използвали 9 милиона тона камък по време на двадесет и четири годишното властване на фараона. Всичко това било постигнато по един експертен начин преди изобретяването на колелото като средство за предвижване.


За да се повдигне подвижна вертикална решетка в един от тесните коридори в пирамидата на Кафра, която тежи 2 т, е нужна силата на поне 40 души. Фактът, че коридорът позволява помещаването на не повече от осем човека, работещи едновременно, кара някои археолози да признаят, че за построяването на пирамидата са били ползвани някакви извънредни средства, за които те нямат информация.

Облицовъчните блокове на пирамидите са направени от фино-зърнест варовик, който изглежда сякаш е полиран. Великата пирамида в началото е имала около 115 000 облицовъчни блока, някои от които тежат по 10 т на бройка, като общо покриват 22 акра, тоест 89 000 кв.м. площ. Между кои да е от облицовъчните блокове, които са останали днес, не може да се провре и бръснарско ножче. Видният египтолог, сър Флиндерс Петри (Sir Flinders Petrie), определил, че някои от облицовъчните блокове на Великата пирамида си пасват с фуга, широка 0.005 мм. Онези, покриващи пирамидата на Кафра, също си пасват съвършено и са направени още по-изкусно - сглобени са по метода на ръб в бразда (като паркет, бел.прев). Как са били изработени толкова съвършено тези блокове? Как са успели работниците да ги монтират, без ни най-малко дори да наранят ръбовете им?

Двадесет и две стъпала близо до върха на пирамидата на Кафра не са ерозирали и са в добро състояние, тъй като облицовъчните блокове, които ги покривали, са били премахнати едва наскоро - преди 150 години. В едно предварително проучване от 1984г аз (Джоузеф Давидовиц) измерих дължините на хилядите блокове в тези стъпала, които съставляват около 10% от площта на пирамидата. Всеки един от тези блокове е дълъг точно 10 униформени дължини. Как е могла една цивилизация без предимството на твърдите метали, да приготви много хиляди блокове с такава прецизност?

Варовикът често се изплъзва по време на рязане, дори и с най-ефикасните съвременни инструменти. Несъвършенствата и разслояването в скалното легло гарантират, че за всеки блок, изрязан по стандарт, поне още един ще се напука, или ще бъде неточно оразмерен по време на ломенето, и тази степен на повреди е много по-оптимистична, отколкото реалистична. При положение, че има много милиони блокове по многобройните пирамиди, би трябвало да има и милиони напукани блокове, оставени наблизо или някъде из Египет, но нищо такова не може да се открие.

Ние знаем, че милиони счупени варовикови блокове не са били нарязани и усвоени за направата на паметници, когато са се появили бронзът и желязото. До онова време в паметниците са се използвали само меките разновидности на пясъчниците и гранитите. Древни историци, които са документирали посещенията си в Гиза, не споменават купчини строшени блокове. Така че това е технологичният парадокс на Египет: преди Египет да е притежавал силни метали за рязане на камък, в паметниците са се ползвали твърди видове камък. А появата на бронза и желязото, са се използвали само най-меките видове камък, с много малко изключения.

Вместо да предложат логическо решение на загадката за строежа на пирамидите, до сега изследователите са успели единствено да разкритикуват недостатъците на множеството предложени теории. Има и много по-сложни и по-объркващи аспекти на пирамидния пъзел. Преди да ги опишем, нека вземем предвид знанието на слънчевите жреци, отговорни за строежа на пирамидите.

Древният египетски град Ану, наречен Он от евреите и Хелиополис от гърците, бил голям религиозен център хиляди години. Градът, намиращ се на около 40км северно от Гиза, бил издигнат върху свещена земя, символизирайки прераждането и сътворението. Хелиополските жреци, на които се дължи вдъхновението и инженерната мисъл за построяването на първата пирамида, започнали със строежите на пирамиди и храмове на Слънцето във времето на великия Имхотеп. Тези жреци били ненадминати в изкуствата и науките. През цялата екстремно дълга история на нацията те били считани за традиционните мъдреци на Египет. Религиозната философия, мистицизмът, математиката, геометрията, астрономията и хорологията (науката за измерване на времето, бел.прев) били сред науките, за които тези жреци набожно се грижели.

Тяхната преангажираност с небесата е отразена в ориентацията на пирамидите и храмовете е произлизала от дълбокото им почитание към Слънцето и другите звезди. Жреците произлизали от едно екстремно дълго и образовано родословие. През праисторическите времена, техните предци изобретили първият 365-дневен календар.

Археолозите предполагат, че съвременната наука по всички начини превъзхожда науката на античността. Само че, тъй като техническите и научните възможности са толкова безгранични, колкото е и човешкото въображение, несъстоятелно предубеждение е да се предполага, че модерната технология е всеобхватна и винаги превъзхождаща. Пирамидите и други паметници ни дават възможност да надзърнем в една огромна пропаст, която дели древното от модерното познание. Големи обеми от методи и знание, много различни от нашите, чакат да бъдат преоткрити. В много региони са открити няколко примера за древна технология, които възбуждат ума.

Един поразителен пример за по-добра древна технология е дълговременното съхраняване на храна и други органични материали. Един забележителен пример е гробът на жена, господарката на Тай, намерена от археолозите в Хонан, Китай. Съпруга на благородник, тя умряла преди повече от 2000 години през около 186 г пр. Хр. Когато я открили, нейното тяло било в състоянието на някой, което бил мъртъв от не повече от седмица. Най-забележителното е, че нейната плът все още била достатъчно еластична, за да се върне в миналото си състояние след приложен натиск. Тялото й не било мумифицирано, помазано, оцветено или замразено. Запазването било извършено, като била потопена в мистериозна кафеникава течност, съдържаща живачен сулфид. Ковчегът бил положен в други защитни ковчези, запечатани с пастообразна бяла глина и наслоени въглени. Влаго- и водо-непропускливата стая на гробницата й поддържала съдържанието си на постоянна температура 13о С.

Има и удивителни примери за дълговременно запазване на храна. Доскоро, много малко археолози признаваха, че древните народи успешно съхранявали зърно за дълъг период от време. През 1800г европейски пътешественици открили древни силози за зърно в Испания. Оттогава е известно, че зърното някога е било съхранявано в запечатани подземни силози навсякъде по света. Древни силози са били намерени в Унгария, Украйна, Туркестан, Индия и няколко региона в Африка. В Централна и Северна Америка подземни силози се правели от голям брой индиански племена. Във Франция и в Англия били открити подземни силози в изобилие. Агрономите първоначално били изненадани, че запечатаните силози могат успешно да съхраняват зърно.

В Нилската долина подземните силози били непрактични, заради наводняващата река и затова били построени надземни силози. Те са били изобразени в барелефи и приличали на обърнати наобратно глинени гърнета. В пирамидите също било откривано зърно без мухъл и в добро състояние след хиляди години. Въпреки че покълването му било неуспешно, състоянието на зърното било толкова добро, че изследователите опитали да го покълнат.

В контраст на това, прилагайки най-съвременните авангардни технологии, Министерството на земеделието на САЩ може да съхранява зърно не повече от 4 години, преди насекомите и мухълът да го направят негодно за човешка консумация. Модерните методи на съхранение, на принципа на вентилацията, остро контрастират със запечатаните системи, използвани в античността, демонстрирайки огромната разлика между модерната и древната технология.
Великата пирамида има легитимната репутация, че е способна да съхранява органичната материя. В исторически план, пирамидите били наречени складовете на еврейския патриарх Йосиф, син на Якоб. Библейската книга Битие разказва, че зърно било съхранявано в Египет от Йосиф от 7 до може би дори 20 години. Библейският разказ в модерни времена се отхвърля, защото историците като цяло не са наясно, че древните народи са били способни на такава технология. В светлината на вече представеното, този разказ повече не може да се отхвърли.

През 30-те години Антоан Бовис (Antoine Bovis), французин, наблюдавал, че животните, които навлизали във Великата пирамида и умирали, преди да успеят отново да си намерят път навън, не се разлагали. Той започнал да разследва, и така се родила теорията за пирамидната сила. Поддръжниците й твърдят, че Великата пирамида има силата да запазва органичната материя просто заради самата си форма и подравняване. Само че, тази теория не обяснява защо запазването може да се извърши и в други гробници. Някои теоретици предлагат идеята, че пирамидите и околностите им са защитени от мистериозна сила, но никаква такава сила не е попречила пирамидите да бъдат ограбени през античността или разкопани в модерно време.

Когато туристите влизат в Голямата галерия и в така наречената Царска стая на Великата пирамида за първи път, повечето се учудват на високата влажност на въздуха. През 1974г съвместен изследователски проект, извършен от Станфордския Изследователски Институт (SRI International) на Станфордския университет, калифорния и университетът Айн Шамс (Ain Shams University), в Кайро, посочва, че въпреки че подземната носеща скала на Гиза е суха, блоковете на пирамидата са пълни с влага. Учените се опитали да локализират скрити хранилища в Големите пирамиди на Гиза, като използвали електромагнитна звукова техника, но били възпрепятствани от високата влажност блоковете. Вълните, излъчвани от апаратурата, не преминавали през камъка на пирамидите. Вълните вместо това били поглъщани, прекратявайки всяка възможност за успешна мисия. Големите пирамиди привличат влагата насред сух пустинен некрополис. Защо? Как може атмосферата в техните помещения да спомага за запазването на органичната материя?

В опит да открие древните тайни на запазването, Египетската Организация за Античностите (AEO), в Кайро, събра впечатляващ екип от учени от Националното Географско Общество (National Geographic Sosciety) и Националната Океанска и Атмосферна Администрация (National Oceanic and Atmospheric Administration). Учените изучават въздуха, затворен в правоъгълната яма пред Великата пирамида - въздух, който е на 4500 години. Въздушните проби се капсулират с помощта на космическа технология, разработена от НАСА, за тестване на въздуха на други планети. Учените се надяват да добият информация от температура, налягането и самия въздух за това как се е постигало запазването на материалите.
Тъй като артефактите започват да се влошават, след като бъдат изкопани и изложени на въздуха, една от най-ценните находки от античността беше изложена на риск. През 50-те години, разкопки на една от ямите близо до Великата пирамида доведе до откритието на свещената погребална лодка на Кхнуму-Кхуфу. За наслада на археолозите, прочутият артефакт бил запазен в перфектно състояние. Лодката, с размер повече от 36 м, постигала капацитет на водно изместване от над 40 тона.

Корпусът е съставен от стотици дървени парчета, оформени така, че да се сглобяват едно с друго като пъзел, като при това са зашити заедно от едно единствено въже. Лодката не се нуждае от кълчища или смола, за да бъде напълно водонепропусклива. Принципът на този дизайн е, че когато е мокро, дървото се раздува, а пък въжето се свива, така се създава автоматично водонепропускливо пломбиране.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/khufu-boat-1.png)
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/khufu-boat-2.jpg)
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/khufu-boat-3.jpg)

Картинките не са част от оригиналната книга


Бил изграден специален музей под директивата на Египетската организация за антиките, който да помещава и показва лодката на Кхуфу. След като музеят отворил, се появили сериозни проблеми. Системата за атмосферен контрол не могла да се справи с големия брой туристи, влизащи и излизащи от сградата. Лодката, която египтяните с увереност били нарекли "Лодка на милионите години", рязко започнала да се разпада. Музеят за известно време затворил врати за посетители. В последствие, скъпите и консумиращи много енергия устройства били успешно заменени с оригиналните безплатни, самоподдържащи се средства, които толкова неуловимо и съвършено съхранили погребаната лодка за 4500 години.

Лодката на Кхуфу е много по годна за открито море, отколкото кой да е от корабите в дните на Христофор Колумб. Прочутата мисия на Тор Хейрдал (Thor Heyerdahl ) през 1970г, от Мароко до Барбадос в лодка от папирусова тръстика, доказва, че египетските кораби били способни на междуконтинентално плаване. Тяхното корабно изкуство е впечатляващо, но прекосяването на океан е изискващо предприятие. С тяхното познание за звездите, най-вероятно египтяните са били отлични навигатори, но как ще добиват прясна вода в открито море? М модерни времена десалинацията се постига по няколко метода, включително дистилация, електродиализа, замразяване, йонна размяна и обратна осмоза, всичките изискват много енергия или напреднали апарати и материали. Има доказателства, че египтяните не само притежавали технология за постоянно извличане на влага в пустинята, но също били способни да извличат и прясна вода от океана.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/heyerdahlraii1.jpg)

Картинката не е част от оригиналната книга

Древният метод е описан от римския натуралист Плини (23 - 79 г сл. Хр.) В неговият латински труд "Естествена история", Плини описва любопитни керамични съдове, които, по време на морски пътувания, били плътно запушвани и потапяни в морето в мрежи - където автоматично се пълнели с чиста прясна вода. Когато текстът на Плини бил преведен от латински на френски през 1833г от Френската Академия на Науките (за да се сравни древната наука с науката от тяхното съвремие), учените не могли да повярват на това свидетелство. През тяхната ера, дестилацията била единственият метод за добиване на прясна вода от солена вода.

Римляните окупирали Египет от 30 г пр. Хр. до 395г сл. Хр. и възприели част от технологията, развита в страната през по-древните времена. Изглежда малко вероятно египтяните да са построили кораби, способни да прекосят океан, без са разполагали и с технологията, която да гарантира оцеляването им.

Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 01, 2017, 10:37:52 am
Това дали древните египетски пътешественици, или онези които може да са наследили тяхната технология, са повлияли на други древни мегалитно-строящи цивилизации по света, е отворен въпрос. В многобройни места по света се откриват енигматични каменни здания, в повечето случаи трудни за транспортиране или построяване и без следи от сечива по тях. Носещите основни блокове в Тихуанако, Боливия, тежат по 100 тона на бройка. Стените на Кузко, в Перу, са направени от огромни камъни - поразителни заради необичайните си пъзелни сглобки.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/cuzco-1.jpg) (https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/cizco-2.jpg)

Картинките не са част от оригиналната книга


Статуите на Великденския остров са проучени от екип, спонсориран от ЮНЕСКО, който заключи, че най-старите статуи не си съвпадат по минерален състав с околните каменоломни. Изправените камъни на праисторическата Британска кула (Brittany tower) са над 10 м високи и един тежи повече от 340 тона. любопитни са също и Пирамидите на Слънцето в Мексико, многобройни слънчеви часовници в Северна Америка, каменният календар или обсерватория Стоунхендж, в Англия.

От всички мистерии на Древния свят, Великите пирамиди с прилежащите им комплекси са най-очевидното доказателство за сложна технология, много различна от нашата. Въпреки че другите мегалитно-строящи цивилизации не са оставили писмена история, съдържаща значими следи за използваната технология, египтяните са оставили цяла съкровищница от информация. Писмената история на Египет покрива период от 3000 години, и въпреки че много от нея е била унищожена, оцеляващите записи на безценна информация относно хирургията, медицината, математиката, изкуствата, топографията, религията, и много повече. Египтолозите отдавна твърдят, че няма оцелели писмени описания за това как са били построени пирамидите. Те не са прави в това предположение, както ще бъде показано в по-следваща глава.

С оглед на нужния брой работници, участващи в дизайна и построяването на пирамидите, действителният приложен метод на строене се е знаел или е бил видян от огромен брой очевидци. Методите им, следователно, не може да са били тайни, и трябва да са били документирани. Повечето йероглифни и клиновидни текстове са били дешифрирани в първите години след 1800г и оттогава не са били обновявани, за да отразят съвременните археологически открития, нито пък съвременните научни развития. Тези дешифрирания, следователно, не може да са напълно акуратни; така че не може да се очаква, че от тях могат да се извлекат акуратни заключения за древна технология.

За да открият повече за нивото на древната технология, пирамидолозите фокусират вниманието си върху измеренията, дизайна, ориентацията и математическите аспекти на Великата пирамида. Тези показатели отразяват нивото на някои от науките от Пирамидната епоха, но пирамидолозите са недогледали най-енигматичните аспекти на пирамидите, самите блокове.

Голяма част от научното изследване върху камъка на Великата пирамида повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Например, през 1974г, геолозите от Станфордския университет анализирали проби от облицовъчни блокове от Великата пирамида. Те не могли палеонтологически да определят пробите, тай като не съдържали никакви черупки. Това повдига въпроса: Откъде идва камъкът за пирамидата? Екип геохимици от университета в Мюнхен, Германия, взели проби от каменоломни по брега на Нил и взели проби от двадесет различни блока от основното тяло на Великата пирамида. За да определят произхода на пирамидните блокове, те сравнили остатъчните минерали в пирамидните проби и в пробите от каменоломните. Тяхната интерпретация на тестовите резултати е стряскаща. Тези учени заключили, че пирамидните блокове дошли от всичките двадесет пробирани каменоломни. С други думи, за да построят Великата пирамида, тези геохимици казват, че египтяните пренасяли камък стотици километри, навсякъде от Египет - удивителен подвиг, за който археолозите нямат логическо обяснение.

Геолозите не потвърждават техните открития. Те могат да демонстрират, че източникът на камъка е около самата пирамида. Въпреки това, те не могат да обяснят факта, че почвената носеща скалиста плоча под Гиза е направена от скални геодезични слоеве, но блоковете на пирамидата не съдържат никакви геодезични слоеве.

Въпреки че геолозите и геохимиците не могат да постигнат съгласие по произхода на пирамидните блокове, геолозите не могат да постигнат съгласие и в собствените си редици по въпроса за това, откъде идва камъкът, използван за удивителните статуи, построени за фараона от Осемнадесета Династия, Аменхотеп III, в Долината на царете. Страхопочтителните статуи, Колосите на Мемнон, първоначално били монолитни и всяка тежала 750 тона. Те са поставени върху 550-тонни пиадестали. Всеки от тези паметници е висок седем етажа. Направени са от твърд, плътен кварцит, който е почти невъзможен за обработка. В началото на 19-ти век, членове на Наполеонската египетска експедиция се удивили и коментирали тези статуи и египетските кварцитни находища в "Description de l'Egypte":

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/colossi-of-memnon.jpg)

Картинката не са част от оригиналната книга

Нито един от кварцитните хълмове или каменоломни не носи белези от сечива, както е толкова типично за каменоломните за пясъчник и гранит. Трябва да заключим, че толкова твърд и необработваем с остри сечива материал трябва да е бил експлоатиран чрез друг процес, различен от този, който по принцип се използва за пясъчника, или дори за гранита... Ние не знаем нищо за процеса, използван от египтяните, за да оформят този камък, да подравнят повърхностите, или да нанесат красивата полировка, която виждаме днес върху някои части на статуите. Дори и без да сме определили използваните средства, ние сме принудени да се възхищаваме на резултатите... Когато сечивото на гравьора ударело кремък или ахат по средата на йероглифен символ, почеркът съвсем не страдал от това, а вместо това продължавал в пълна чистота. Нито ахатовият фрагмент, нито самият камък били по какъвто и да е начин нарушени от гравирането.

Последното наблюдение има многозначителни последствия. Какъв каменоделен процес може въобще да позволи йероглифи да се вписват по този начин? Възлюбеният цар Аменхотеп III нарекъл направата на статуите "чудо". Йероглифски документи, написани след неговото време, наричат този вид камък biat inr, което значи "камък в резултат на чудо". На какво технологично чудо е бил свидетел Аменхотеп?

Френски и германски учени, които ще обсъждаме по-късно, твърдят, че Колосите на Мемнон са били добити от каменоломна на 75 км и пренесени по река Нил с лодка. Английски и американски геолози прокламират подвиг на границата на невероятното. Те твърдят, че статуите са добити и пренесени на 700 км срещу течението на река Нил. Колкото по-сложни методи се използват за изучаването на най-енигматичните паметници на Египет, като например атомно поглъщане, рентгенова флуоресценция и неутронна активация, толкова повече нараства объркването.

Великият Сфинкс пред пирамидата на Кафра е станал по-противоречив от всякога в светлината на скорошните геоложки изследвания. На база значителната ерозия на блоковете, покриващи долните части на тялото и лапите, възрастта на Сфинкса, още веднъж, попада под сериозен въпрос.
Днес, Сфинксът се свързва с Кхафра. Преди, египтолозите вярваха, че е бил построен доста по-рано от управлението на фараона, може би към края на Архаичния период. Сфинксът изглежда много по-стар от пирамидите.

Няма надписи, които да свързват свещеният паметник с Кафра, но в Долинния храм дузина статуи на Кафра, една с формата на сфинкс, бяха открити през 50-те години. Някои египтолози твърдят, че има прилика между тези статуи и лицето на Сфинкса.
Един документ, обаче, който подсказва по-дълбока античност, бил открит на платото в Гиза от френски египтолози през 19-ти век. Текстът, наречен "Инвентарен запис" (Inventory Stele), носи надписи, разказващи за събития, случили се през управлението на бащата на Кафра, Кхуфу. Текстът казва, че Кхуфу наредил да бъде издигнат храм до Сфинкса, което означава, че Сфинксът вече е съществувал преди времето на Кафра. Акуратността на записа е поставена под въпрос, защото датира от Двадесет и първата Династия (1070 - 945 пр. Хр.), много след Пирамидната епоха, но тъй като египтяните много се гордеели със стриктното записване на историята и внимателното копиране на документи, няма авторитетна причина, поради която точността на записа да се отхвърля.

Фрагменти от ранни папируси и плочки, както и по-късните писания на греко-египетския историк от трето столетие пр. Хр. Мането (Manetho), твърдят, че Египет е имал владетели хиляди години преди Първата Династия – някои текстове твърдят, че държавната история на Египет започва чак 36 000 години по-рано. Тази хронология се отхвърля от египтолозите като легенда. Само че, учените разглеждат древната египетска история основно от гледна точка на Новото царство, защото множество документи са оцелели от Тива. Столицата Мемфис, основана през праисторическите времена, бил жизненоважен религиозен, комерсиален, културен и административен център, оцелявал хиляди години, но за нещастие той не е бил ефективно разкопан.

Скорошните геоложки изследвания на Сфинкса разпалиха нещо повече от дебат за авторството и възрастта му. Под въпрос е самата теория за еволюцията на цивилизацията..

Едно проучване на дълбоката ерозия на тялото на Сфинкса и изкопа, в който се намира, посочва, че агентът на ерозията е бил вода. Когато попива вода, варовикът преминава през бавна ерозия, защото водата реагира със соли в камъка. Противоречията се повдигат от източника на голямото количество вода, отговорно за ерозията.

Две са популярните теории. Едната е, че почвена вода бавно се е пропила в тялото на Сфинкса. От тази теория следват неразрешими проблеми: Едно скорошно проучване, проведено от Американския изследователски център в Египет (ARCE) определи, че трите отличително отделни реставраторски работи били извършени върху Сфинкса между Новото царство и Птолемейското управление, тоест, в период между 700 и 1000 години. Проучването също така посочва, че Сфинксът вече е бил в настоящото си състояние на ерозия, когато били направени тези ранни реставрации. Не се е случила никаква уважителна ерозия от първоначалните щети насам, нито пък има нови щети върху скалистата основа около нишата на Сфинкса, тя е зона, която никога не е била поправяна.

Знаейки това, човек трябва да отбележи, че наводняващата Нил бавно е натрупала слоеве тиня през хилядолетията, и това е било съпроводено с постепено надигане на водното равнище. По време на Кафра водното равнище е било около 10 м по-ниско от днешното. За да може теорията за надигащата се почвена вода да издържи, трябва да се е разиграл някакъв невероятен геологичен сценарий. Това би означавало, че от 10 м по-ниско от днешното водно равнище, водата се е надигнала с около 60 см в тялото на Сфинкса и в заобикалящата го ниша, където причинила ерозия за около 600 години, и след това е спряла вредния си ефект.

Историците смятат втората предложена теория за по-немислима. Тя предлага, че източникът на водата са мокрите фази от последната Ледена епоха – приблизително 15 000 до 10 000г пр. Хр. – когато Египет преминал през периоди на тежко наводняване. Според тази хипотеза, Сфинксът явно е съществувал преди потопите. Ако това може да се докаже, вкоренените теории за праисторията ще бъдат радикално разтърсени. Най-мистериозната скулптура на света би датирала от време, в което историците поставят човечеството в неолитна обстановка, живеещи на отворени лагери и зависещи основно от лов и събиране на диви храни.

Самата ера на пирамидите наскоро беше поставена под въпрос от един проект, изпълнен съвместно с Американския изследователски център в Египет (ARCE), с радиогенно датиране (въглерод-14). Въпреки че варовикът не съдържа никакъв въглерод за датиране, мазилка, открита на различни места в основната зидария на пирамидата, съдържа миниатюрни частици органичен материал, в повечето случаи калциран въглен или тръстика. Някои частици са твърде малки, за да бъдат датирани със стандартни методи, и следователно, датирането с въглерод-14 било извършено също с помощта на атомен ускорител в Цюрих, Швейцария.

Седемдесет и една проби били събрани от тринадесет пирамиди или техните околни погребални паметници.От основната зидария на самата Велика пирамида били взети петнадесет, от различни места от основата до върха.

Тестовите резултати, обявени от екипа изследователи, са поразителни. Екипът твърди, че пробите им посочват, че Великата пирамида е до 450 години по-стара, отколкото египтологията е определила от археологическия запис. Най-удивителното е, че екипът също докладвал, че мазилката на върха на Великата пирамида е по-стара от тази в основата и че Великата пирамида е датирана по-стара от Стъпаловидната пирамида на Зосер, която египтолозите са определили като първата, построена някога.

Всички египтолози твърдо се съгласяват, че Великата пирамида е била построена около 100 години след Зосерската пирамида. Онези, които ги питат за скорошния проект с тестовете от въглеродното датиране, отхвърлят възможността тестовете да са акуратни. Изследователите, обаче, са уверени, че пробирането им е било внимателно и методите им – ефективни. Една германска лаборатория в преди време пробира гробове в Сакара и техните тестове също дадоха дати от около 400 до 450 години по-рано от установените дати.

Смайващите черти на Долинния храм близо до Сфинкса дълбоко впечатлили членовете на Наполеонската експедиция в началото на 19-ти век. Франсоа Йомард (Francois Jomard), член на експедицията, отначало си мислел, „е огромните храмови блокове били продължение на скалистата основа, която била грубо издялана и оформена. Както беше споменато, днес се предполага, че блоковете са били издялани намясто. Но Йонард забелязал цимент между блоковете на храма и осъзнал, че наблюдава нарочно положени блокове, някои от тях тежащи дори по 500 тона. Изразявайки удивление и възхищение, той възкликнал в “Description de l’Egypt”, “Чудя се, кои ли са били тези египетски мъже, които игриво са местели наоколо колосални маси, защото всеки камък сам по себе си е монолит, в смисъла, че всеки един е огромен”.

Инженерите не са разрешили логистическите проблеми, които биха възникнали от повдигането на камъни с такива мащаби. Да се местят ръчно и да се поставят намясто толкова съвършено с цимент между тях в малкото работно пространство, би било невъзможно. Една забележка на Петри, когато описвал камъни в галерията на пирамидата на Кхуфу, поставя ясно въпроса: “Да се поставят тези камъни в точен контакт помежду си е изисквало внимателна работа, но да се направи това с цимент помежду им изглежда почти невъзможно”. Петри е говорел за камъни, които тежат 16 тона – една малка част от масата на тези храмови блокове.

Подът на Долинния храм е направен от бели алабастерни плочи. Интериорните стени са облицовани с идеално напаснати гранитни лицеви блокове. Любопитното съшиване на ъглите в интериора не прилича на нищо от нещата в модерната архитектура. Блоковете завиват по стените и се сключват в разнообразен пъзел. Тези твърди и красиво измайсторени камъни са пример за необикновен каменоделски метод.

Петри представя загадките на строежа на пирамидите с публикацията на “Пирамиди и храмове в Гиза” през 1883г. Въпросът ферментира в общественото съзнание докато трудът на аматьор-археолога Ерик фон Даникен (Erich von Daniken) не кара противоречията да експлодират през 70-те години на 20-ти век. В книгата си “Колесници на Боговете?” Фон Даникен търси решението на многобройните инженерни енигми на миналото. Той пише, “Великата пирамида е (и продължава да бъде?) видимо свидетелство за техника, която никога не е била разбрана. Днес, в 20-ти век, никой архитект не може да построи копие на Пирамидата на Хеопс, дори и ако техническите ресурси са на негово разположение. Как някой ще ни обясни тези и други загадки?”

Нашата книга разкрива истинският метод за строежа на пирамидите, и, както обяснявам, повечето от мистериите на Древния свят най-накрая са разрешени от един голям научен пробив. Откритието е толкова драматично и всеобхватно, че множество важни аспекти от древната история ще бъдат изцяло пренаписани. Първо, нужен е по-дълбок поглед в нерешените проблеми на пирамидното строителство.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 01, 2017, 10:51:36 am
Глава 2

Проблемът отблизо


Като цяло, хората вярват, че пирамидите са били построени по примитивни методи като добиване на камък от коменоломни, дялане и теглене на огромни варовикови блокове с въжета, защото така са били кондиционирани. Те са приели кондиционирането си, защото то им се спуска от авторитета на науката. Това, на което хората не ги учат, е че доказателствата за приетата теория са скандално грешни.

Около тридесет теории опитват да обяснят как Великата пирамида може да е била построена чрез дялане и дърпане на камък с въжета, всичките предложени от интелигентни хора с академично минало. Въпреки това има нещо нередно в това, да се раждат такива технологични изхвърляния. Няма нищо нередно със самата логика; предпоставката за логиката е нещото, което погрешно. Просто, традиционната теория не е разрешила проблемите със строежа на пирамидите.

Здравият разум отхвърля като нелогично всяко заключение, което е придружено от очебийни недостатъци. И колкото по-отблизо изследваме въпроса, толкова по-очебийни стават тези недостатъци. В моя собствен процес на откриване на истинския метод на строене на пирамидите, първата ми стъпка беше, да изследвам отблизо приетата теория. Оказа се, че поех на интригуващо аналитично пътешествие, което започна с близък поглед на неразрешените проблеми на пирамидното строителство.

Както беше споменато, трудът за дялането на количеството камък във Великата пирамида е равен на този, нужен да се нареже целия камък за паметниците, произведени по време на Новото царство, Късния период и Птолемеевия период, взети заедно, диапазон от около 1500 (1550 - 30 пр. Хр.). Една калкулация на количеството камък, използвано през този период от 1500 години е направена от Де Розиер (de Roziere), геолог от Наполеонската експедиция.

Армията на Наполеон била блокирана в Египет за четиринадесет месеца по време на Френската революция. Армия от 50 000 човека била съпровождана от 150 учени, сред тях Етиен Жофроа Сент-Илер, натуралист;  Де Доломиен, минералогът, който дава името си на доломита; Доминик Вивант Денон, творец и гравьор; Клауд Люис Бертолет, химик;  Доминик Ларей, хирург; Гийом Вилату, музикант; Мари Жул де Савини, ботаник; Никола Конте, изобретателят на оловния молив; полковник Кутел, геометрик;  и Де Розиер, геолог. Академиците в групата извършили най-впечатляващото проучване на египетските паметници, правено някога.

Между 1809 и 1813г, Франсоа Жомар, генерален комисар за научната експедиция, написва прочутия си труд “Description de l’Egypte” , основаващ се на изследванията на Кайроския институт, основан от Наполеон. В този труд Де Розиер описва своите обемно-метрични приближения за камъка, използван в египетските здания.

Използвайки приближения, предположих, че оцеляващите здания от пясъчник може да имат обща лицева повърхност около 1.5 милиона кв.м. [125.5 акра], покрити с барелефи, включително колони, пилони и стени на помещения. Това не включва паметниците, които са били съборени, и от които все още може да се видят следи,  и онези, които ще да са разрушени напълно, и които може би биха представлявали значително количество. И това приближение не включва Нубия, където паметниците от пясъчник едва ли са по-малобройни и повсеместно разпръснати от онези в Тива. По сходни методи, предвидих общият обем на оцеляващите паметници от пясъчник да е повече от един милион кубични метра. Този сбор не би се удвоил, когато се прибавят изчезналите паметници, защото част от този материал е бил наново използван в наследилите ги здания. Ако вземем в сметките материала, използван в основи, подове, пътища, кейове и хидравлични конструкции, на око можем да очакваме, че трябва да има поне три или четири милиона кубични метра материал, състоящ се от дялан пясъчник от каменоломни, и то само за онези конструкции в Тива, които подлежат на оценяване. Колкото и да е голямо това количество, то все още не се равнява и на половината от материала, който съществува само в пирамидите в Гиза и в Сакара.

Следващото ми изчисление демонстрира неефикасността на приетия метод за строеж на пирамидите. Изчислението се основава на твърдостта на използвания камък и на нужното време за построяване. За да балансираме уравнението, ще приемем, че са били използвани бронзови сечива, за да се приготвят блоковете за Великата пирамида, въпреки че са били недостъпни. За дадено количество труд, използвайки същите бронзови сечива, каквито са били използвани за направата и украсата на зданията от пясъчник на Новото царство и споменатите по-късни периоди, всичко, което ще може да се издяла, ще се равнява на половината от това количество материал, изразено в средно-твърд варовик, като този използван във Великата пирамида. Само една четвърт от това ще е възможно да е било издялано от Карарски мрамор, и едва една шестнадесета част ще може да е от базалт. С други думи, трудът, нужен за да се издялат, транспортират и издърпат двата милиона кубични метра варовик само за Великата пирамида, по време на 20 години работа, се равнява на труда за издялането и издигането на 4 милиона кубични метра пясъчник, използван за направата на всички паметници, построени през 1500-те години на Новото царство, Късния период и Птолемеевия период едновременно (фируга 2).

Бел.прев: Поради сухостта на графично-табличните данни, превеждането и включването на тази таблица (Фигура 2) няма значителна стойност за читателя.

Аз използвам 20 годишен период на работа за Великата пирамида в това уравнение, поради две причини. Първо, Всяка пирамида е била построена по време на управлението на фараона, за когото е била правена. Управлението на фараон Кхуфу е било от 2704 до 2683г пр. Хр., или 21 години. Второ, когато гръцкият историк Херодот (около 485-425г пр. Хр.) посетил Египет, му било казано, че Великата пирамида била построена за 20 години.

По време на комбинирания период на Новото царство, Късния период и Птолемеевата ера, били подготвени паметници от общо 4 милиона кубични метра пясъчник, в рамките на 1500 години. По време на Старото царство, бил подготвен около 2 милиона кубични метра камък за Великата пирамида, рамките на 20 години. Както бе споменато, този продукционен период не е изключение, защото двете пирамиди на Снеферу (2575-2551г пр.Хр.), които имат общо обем 4 милиона кубични метра, били създадени по време на управлението на този цар, което е 24 години. А Втората пирамида в Гиза има 2 милиона кубични метра и е била построена по време на 26-годишното управление на фараон Кафра (2520-2429г пр.Хр).

Понеже варовикът от Старото царство е два пъти по-твърд от пясъчника, използван през Новото царство и по-късните споменати периоди, Старото царство е можело да произведе 4 милиона кубични метра пясъчник за 20 години. Следователно, за да се види колко по-продуктивно е било Старото царство, в сравнение с Новото царство и по-късните времена, делим 1500 години на 20 години, което прави 75 години. Приемайки, че по време на Новото царство и по-късно едва 10 000 работници са били постоянно въвлечени в този труд, тогава 750 000 работници (75 Х 10 000) ще са били нужни да работят върху Великата пирамида, за да се постигне същата продуктивност.

Нелепо е да се предположи, че нужните 750 000 работници ще са могли ефективно да работят заедно върху работната площ на Гиза; и египтяните на Старото царство, без бронзови сечива, са постигнали за 20 години онова, което е отнело на египтяните от Новото царство, Късния, и Птолемеевия период общо 1500 години. От това изчисление става очевидно, че стандартната теория за строителството е неприемлива.

Египтолозите могат да направят само един жалък опит да уталожат този въпрос. Египтологът Дийтер Арнолд (Dieter Arnold), в опит да разреши проблема с големия брой блокове, които трябва да са били поставяни всеки един ден, предложи да се удължи продължителността на живота на фараоните, много над това, което предлага египтологията. Във “Ueberlegungen zum Problem des Pyramidenbaus”, Арнолд изчислява, че от Снефери до Кафра, период който той изчислява на 80 години, в пирамидите били използвани 12 милиона блока, което прави минимум 413 блока, поставяни за ден. Той си дава сметка, че броят блокове не би трябвало да е започнал на първия ден от управлението на фараона. Трябвало е да се избере място, да се начертаят планове, и да се завършат подравнителните работи. В зависимост от това кога е започнала работата върху самата пирамида, броят на блоковете би надхвърлил 413, може би нараствайки два до три пъти по толкова за ден, довеждайки до, както казва Арнолд, “астрономически цифри”. Арнолд следователно предлага, “Може да има само едно решение… именно, да се увеличи продължителността на живота на фараона…”. Той предлага жизнености, които са два до три пъти по-дълги от онези, които са приети в египтологията от оцелелите текстове.

Пределно ясно е, обаче, че дори и да се тръгне на въпреки на установената египтология като мащабно се увеличи продължителността на живота на фараоните, това не води до никакви забележителни пробиви в огромния проблем. Арнолд признава, “Но ние не можем да заключим от текстовете, как са могли египтяните да постигнат тази цел. Но за факта, че са могли да решат трудните проблеми, пред които са били изправени, красноречиво свидетелстват пирамидите на Кхуфу и Кафра”. В тази последна констатация, човек започва да вижда безсмислеността на типичната реакция на пъзела. Вместо да си дадат сметка, че е бил използван друг метод, експертите вдигат ръце и просто се възхищават на въпросните монументи.

Същият вид отговор се дава за проблемите по добиването на твърдите разновидности гранит и други твърди скали с примитивни методи. Ние вече видяхме пасаж от “Description de l’Egypte”, споменаващ, че средствата за добиване на твърдия кварцит, използван за Колосите на Мемнон, не са били определени. В египетските пирамиди се открива значителен брой прецизно свързани блокове от твърд гранит. Във “Пирамидите на Египет”, И. Едуардс (I. E. S. Edwards), пенсиониран Пазител на египетските антики към Британския музей, пише:

Методите за добиване на гранит и други твърди камъни, приложени в пирамидната епоха, все още са обект на спорове. Един авторитет дори изрази мнението, че не са били правени опити за добиване на твърди скали чак до Средното царство; преди това време, нужното количество можело да се добие от големи скални късове, свободно лежащи на повърхността на земята. Изглежда трудно да се повярва, обаче, че хората, притежавали степента на майсторството, нужно за пренасянето на колосалните монолити, вградени в гранитната сграда на Кефрен, не са били способни и да пренесат същите блокове от самата каменоломна.

С други думи, понеже в пирамидните комплекси се откриват красиво оформени гранитни блокове, египтяните ще да са добили този камък, въпреки че експертното мнение отрича тази възможност. Тук резултатите се използват като доказателство за метода. Това е безсмислен процес, ако на пук игнорира добре обоснованите аргументи. По-лошо – методът “така ще трябва да е било” не разрешава въпроса, защото методът, по който блоковете от твърд гранит са били оформени за строеж, остава неизвестен.

Въпреки че се приема за даденост, че пирамидите са били издигнати от работници, използващи прости каменни или медни сечива и примитивни техники за добив, изследване на тези методи би показало колко ограничени са всъщност. Френският археолог и архитект Жан Пол Адамс (Jean paul Adams) коментира лицевата каменна повърхност, която трябва да е била нарязана за строежа на пирамидата в “Археологията лице в лице с измамата”.

От това е лесно да си представим, че за да се добие един кубичен метър строителен камък, е било по-лесно това да се направи от едно парче, вместо от голям брой по-малки блокчета, което значително би умножило лицето на повърхността, която е трябвало да премине обработка. Но преди дялането е било добиването. Днес е трудно човек да си представи, как работници атакуват една каменна скала с каменни брадви. Но точно по този начин, обаче, са били отделени и оформени многобройни мегалити.

Ако се предполага, че строителите са се стремели към максимум ефикасност, когато са дялали камъка, първите пирамиди трябваше да са направени от огромни блокове с относително ниска пропорция на обем-към-повърхност. С подобряването на сечивата, измеренията на блоковете, изграждащи паметниците, трябваше да се смаляват, водейки до по-голяма пропорция обем-към-повърхност. Обратното се е случило. Пирамидата на Зосер (около 2670г пр.Хр.), първата издигана някога, е била направена изцяло от малки камъни, 25 см високи, тежащи само няколко дузини килограма единия. Блоковете във Великата пирамида, седмата или осмата хронологично, са по-големи, тежащи поне по 2 тона единия. Гредите, оформящи сводовете на вътрешните помещения на последните пирамиди от Петата и Шестата Династии, тежат от 30 до 40 тона едната. Монолитни погребални помещения, произведени през Дванадесетата Династия, тежат по 72 метрични тона и повече. Виждаме, че размерът на камъните постепено се е увеличавал. Следователно, конвенционалната теория не обяснява еволюцията на пирамидното строителство.

Обличането или удрянето на блоковете с каменни или медни сечива би довело до сериозни проблеми, и още по-остри проблеми биха възникнали, ако се е ползвал друг, още по-груб метод за произвеждане на пирамидни блокове, както твърди египтологията. Адамс отбелязва:

Когато е било нужно повърхностите да се обработят, може да са се използвали две техники. Първата, вече описана, е представлявала дялане с помощта на твърди камъни или метални сечива, като изкуството на дялането е било добре познато по онова време. Вторият метод, описан в египетските документи, както и в други източници, е представлявал нагряване на повърхностите на камъка много силно с огън, след което се е пръскала вода, за да се налющи и разцепи.

Нагряването на камъка и пръскането с вода е приложимо за смаляването на големи канари пясъчник, гранит, или базалт до по-малки късове. Но гранитните блокове, например, в основата на пирамидата на Кафра, имат само една плоска страна, може би резултат от разцепването по метода на водата и огъня. Другите лица на камъка са неправилни, с което се демонстрира, че тази техника не е приложима за направата на съвършени блокове.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr3.png)
Фигура 3. Неправилни гранитни блокове на западната страна на Втората пирамида, говорят, че строителите от Четвъртата Династия не са могли да добият правилни гранитни блокове, ако тези са част от основната зидария.

В допълнение, блокове с измеренията на онези, използвани в пирамидата на Зосер (25 Х 15 Х 10 сантиметра), не могат да се издялат с нагряване и вода, без да се разпаднат на чакъл. Още повече, нагряването с огън трансформира варовика във вар, защото преобразуването във вар става на 704 оС. Това напълно изключва като възможност да се е употребявал метода на загряването за тези пирамидни блокове.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 01, 2017, 11:09:50 am
Колко са ефективни кремъчните и медните сечива за оформяне на пирамидни блокове? Инструментите, направени от твърд камък, са приложими, когато се обработват по-меки разновидности камък, но не са приложими за производството на 2.5 милиона блока за Великата пирамида за 20 години. Медта е мек метал. Понеже не е годна за рязане на твърд камък, една популярна теория предлага, че древните египтяни овладели процес на закаляване на медта. Това предположение никога не е било доказано, и няма доказателства в негова защита. Никога не е била откривана такава закалена мед. Трудно е да се повярва, като се вземат предвид милиардите долари, харчени всяка година за изследвания в съвременната металургия, че тази техника все още не е преоткрита.

Въпреки че Великите пирамиди са били издигнати в исторически времена, технически те принадлежат към Халколитния период (медно-произвеждащия период), който обозначава края на Неолитната ера. Единствените метали, познати в Египет, били златото, медта, среброто и оловото, като всичките са доста меки. Местната мед е била достъпна в източната пустиня, а медта е била претопявана от руди още от праисторически времена. Медно-арсенатна сплав, считана за бронз, била използвана в Египет в ранните времена. Това, обаче, не бил твърд продукт.

Видът бронз, нужен за рязане на камък от средна твърдост, е сплав на медта и калая, като този произвеждан или в края на Средното царство, или онзи от ранното Ново царство, около 1900г пр.Хр. С други думи, твърдият бронз бил въведен 800 години след построяването на Великата пирамида. Някои учени предвиждат, че желязото се е появило през около 1400г пр.Хр., а други смятат, че това се е случило чак през 850г пр.Хр.

Аз не твърдя, че не са се ползвали каменни и медни сечива при строежа на пирамидите, където са били приложими. Тези примитивни инструменти са се ползвали за изравнителни и тунелиращи работи, както и за скулптирането намясто тялото на Великия Сфинкс. Въпреки че вкаменелите черупки в скалистата плоча под Гиза създават голяма трудност оттам да се добиват блокове, самата плоча е трошлива и лесна за премахване.

Само че, оформянето на Сфинкса не може да се сравнява с построяването на Великата пирамида. Трябва да уважим голямата разлика между това, да се използват каменни и медни помощни инструменти за издълбаването на тунели и скулптурното оформяне намясто на паметници, и това да се използват същите тези инструменти за производството на 2.5 милиона блока за Великата пирамида за 20 години. Каменните и медните сечива не са приложими за произвеждането на приблизително 115 000 облицовъчни блока, сглобени заедно с фуги от по между 0.05 и 0.005 мм. Макабът и степента на прецизност на Великата пирамида просто са твърде грандиозни, за да са били прилагани примитивни сечива.

Проблемите на логистиката са далеч по-мистериозни и сложни, отколкото се осъзнава. Логистичните проучвания, направени до сега, даже никога всъщност никога не са взимали предвид някои уместни въпроси. Геохимичното проучване, споменато по-рано, например, направено от Д. Д. Клем (D. D. Klemm), германски геохимик от Мюнхенския университет, представя едно необичайно ново измерение на пъзела.

Клем представи някои данни на Втория интернационален конгрес на египтолозите, проведен в Гренобъл, Франция, през 1979г. Както споменах, той се опитал да определи кои каменоломни са осигурили блоковете за Великата пирамида. Неговият екип взел проби от двадесет различни градивни блока от Великата пирамида. Екипът също така пробвал и двадесет различни геологични локации по Нил, с изключение на онези в Тура и Мокхатам на източния бряг, които са в зона с ограничен достъп. После екипът сравнил остатъчните елементи в пробите от пирамидата с онези от пробите от каменоломните.

На база на анализите си, Клем докладва, че двадесетте пирамидни блока, които пробвал, дошли от различните геоложки източници, които замерил. С други думи, той заключил, че блоковете за Великата пирамида били пренесени от каменоломни, разположени на стотици километри от самата пирамида. Това е драматичен конфликт. Според легендата, блоковете идват от тура и Мокхатам (които не са тествани от Клем). Геолози, извършили топографски анализи, потвърждават, че блоковете за Великата пирамида били добити от Гиза. Сега един геохимик определя, че блоковете идват от стотици километри разстояние.  Върховните проблеми, които представя проучването на Клем, заплашват всички логистически проучвания на Великата пирамида, направени до сега.

Както бе споменато, същият вид научна дилема се свързва с Колосите на Мемнон в некрополиса на Тива. Тези забележителни паметници били построени по време на Новото царство, период, през който качеството на архитектурата западало в сравнение с това от Старото царство. Колосите са две гигантски седнали статуи на великия фараон от Осемнадесета Династия, Аменхотеп III. Те украсявали входа към неговия погребален храм, който днес е съборен, но който също сигурно е бил величествен.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/memnon4.jpg)

Картинката не е част от оригиналната книга


Колосите в началото били монолитни, и са направени от изключително твърд кварцит, вид камък, който е почти невъзможен за дялане. Всяка от статуите тежи по 750 тона и е поставена на 556-тонен пиадестал. Включително с пиадесталите им, и двете статуи в началото се извисявали на 20 метра или височината на една седем-етажна сграда. Ширината в раменете е 6 м. Дължината на средния пръст на ръката е 1.35 метра.

Има легенда, свързана с тези статуи. Най-северният от Колосите бил повреден при земетресение около 27г пр.Хр. Говори се, че след земетресението, всяка сутрин, когато слънчевата светлина падала върху статуята, започвали да се чуват музикални тонове, подобни на тези от арфа. Статуята била поправена около 250 години след земетресението от римски император, Септимус Северус (Septimus Severus), по време на римската окупация на Египет. Неговите хора поправили статуята, като добавили блокове, така че тя вече не е направена от солидно парче камък. От деня на реставрацията насам, статуята притихнала.

Дори по-интересни са чертите, които смайвали както онези, които открили Колосите, така и модерните учени. Пасажът от “Description de l’Egypte” описва факта, че нито един от кварцитните депозити, откъдето трябва да е дошъл камъкът, не носи белези от сечива, и че мнението на членовете на Наполеоновата експедиция било, че понеже кварцитът е толкова твърд, върху този необработваем материал ще да се е прилагал някакъв непознат процес. Членовете на експедицията били удивени от факта, че кремъчните и ахатовите включения никъде не били наранени от процеса на гравирането.

През 1913г френският учен М. Г. Дореси (M. G. Doressy) и германския учен Г. Щайндорф (G. Steindorff) предположили, че 750-тонните статуи били транспортирани по течението на Нил някъде от Едфу или Асван, до Тива. През 1965г, Л. Хабачи (L. Habachi) , германски археолог в Кайроския институт, потвърдил това. През 1973г, екип от калифорнийския университет, Бъркли, предложил още по-невероятен подвиг. Възоснова проучванията на екипа, те твърдели, че статуите били добити в Гебел ел-Ахмар, недалеч от Кайро. С други думи, те казват, че 750-тонните Колоси плавали 440 плавали 700 км по Нил срещу течението!

За да определят източника на кварцита, френският и германският екипи извършили петрографски анализи. Те анализирали кремъка, ахата и други съставки на камъка. Екипът от Бъркли проучил геохимическите аспекти на кварцита, извършвайки анализи на миниатюрни количества остатъчни минерали чрез неутронна активация, метод, позволяващ измерването на количеството и вида на съдържащите се минерали. След като сравнили пробите от каменоломната с пробите от Колосите, екипът заключил, че действително камъкът произлиза от Гебел ел-Ахмар. Само че, френските и германските учени, интерпретиращи данните на тези учени, дошли до оригиналното си заключение, че камъкът е дошъл от Сиена (Асван). Дори и учените-експерти, с най-сложната модерна екипировка и методи, не могат да постигнат съгласие за произхода на камъка на Колосите на Мемнон.

Списъкът с аномалиите около Великата пирамида се удължава, когато вземем предвид измеренията на блоковете. Има едно погрешно схващане за блоковете на Великата пирамида, което археолозите продължават да разпространяват. Те повтарят, че височината на блоковете в основата е винаги по-голяма от височината на блоковете, които са близо до върха. Ако беше вярно, това щеше много да опрости логистическите проблеми.

Вярно е, че височината на блоковете в основата е 1.41 м, и че височината на блоковете прогресивно се снишава до 0.59 м в първите седемнадесет стъпала. С изключение на огромните ъглови камъни, масата на блоковете в първите седемнадесет стъпала се намаля от около 6 до 2 тона. Отвъд седемнадесетото стъпало, обаче, блоковете тежат от 15 до 30 тона единия, което показва, че размерът на блоковете не се смалява прогресивно с височината на пирамидата.

Това, което повечето хора не успяват да осъзнаят, е че на деветнадесетото стъпало височината на блоковете се увеличава изведнъж до 0.90 м. Това не е очевидно, когато човек стои в основата на пирамидата и гледа нагоре, защото височината на блоковете, изграждащи нивата, сякаш се смалява. От далечина е трудно да се направи акуратна преценка. Единственият начин да се определи точната височина на стъпалата, е като се измерят. Понеже е трудно и потенциално опасно човек да се изкатери до върха на пирамидата, вероятно е повечето специалисти да са изкачили само първите няколко стъпала.

М. М. ле Пер (M. M. le Pere) и полковник Кутел (Coutelle) от Наполеоновата експедиция много внимателно измерили височините на стъпалата на Великата пирамида едно по едно, и записали точните мерки във фута и инча в “Description de l’Egypte”. АЗ пренесох измерванията им в Таблица 1 и направих следните наблюдения:

1. Камъните, по-високи от 1 м, са равно разпределени из пирамидата.
2. С изключение на ъгловите камъни, най-големите от всички се намират на около 30 етажа нагоре по пирамидата, горе-долу на нивото на Царската стая.
3. Малките камъни са разпределени между няколко последователни серии по-големи камъни из пирамидата, като много от тях се намират при основата.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr4.png)

Защо се поддържа тази заблуда? Египтолозите разчитат на следните обобщени забележки на Йомард от “Description de l’Egypte”, които те считат, без други потвърждения, за точни:

Най-накрая, през 1801г М. М. ле Пер и Кутел измериха всички стъпала на пирамидата с най-голяма грижа, използвайки специално конструиран инструмент. Преброени бяха 203 стъпала и височината на самата пирамида беше 139.117 метра… Може би си заслужава да се отбележи подредбата, която съществува между нашите измервания и онези на ле Пер и Кутел, не само по отношение на височината, но и за броя стъпала. Някои от различните пътешественици са преброявали 208, други 220, и тн… Идеалното съгласие по този въпрос, заедно с нашите измервания на основата и височината, е важно доказателство (ако е нужно доказателство) за скрупулната грижа, с която инженерите и творците от експедицията направиха наблюденията си. Преди да определят другите измервания, освен основата и височината, трябва да посоча разликите между стъпалата от долу до горе. Както е естествено, височините продължително се смаляват от 1.411 метра до 0.559 метра, като най-малките камъни от всички са 0.514 метра високи. Средната височина е 0.685 метра.

Забележката на Йомард, че “Както е естествено, височините продължително се смаляват”, е била направена като генерализация, която не е имала за цел да бъде точен доклад за всички блокове в пирамидата. Тя определено не се отнася до стотици блокове, тежащи от 15 до 30 тона, поместени близо до Царската стая. Блоковете с този размер, представени на Таблица 1 и показани на Фигура 4, са толкова големи, че заемат мястото за две стъпала. Въпреки това, винаги се цитира генерализацията на Йомард, докато прецизните и подробни доклади на ле Пер и Кутел рядко се взимат предвид, ако въобще. Заради трудността да се повдигнат такива големи камъни на големи височини, техният подробен доклад е сериозна заплаха за приетата теория.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr5.png)
ФИГУРА 4. Блоковете при Стъпало 35 (А) са толкова големи, че един от тях съставлява Стъпала 20 и 21 (В).

През ноември 1984 направих онлайн търсене във френската археологическа база данни, Francis-H, като ползвах ключовите думи АМИД и КАМЕНОЛОМНА. Открих, че през 1978г, по същото време, когато прехвърлях данните на ле Пер и Кутел в Таблица 1, Жорж Гуайон (Georges Goyon), френски египтолог, е публикувал доклад, след като е изкатерил североизточния ъгъл на Великата пирамида и внимателно измерил стъпалата. Сравнявайки неговите резултати с измерванията от 1801г, се вижда, че Великата пирамида е изгубила стъпала 202 и 203. Върховете и платата, описани от Гуайон, съвпадат точно с всички останали данни, установени през 1801г. Височините на стъпалата изведнъж се увеличават и смаляват в деветнадесет остри флуктуации. Гуайон не могъл да обясни драматичните флуктуации, могъл само да предположи, че те би трябвало да съответстват на височините на геологичните слоеве на платото Гиза. Предположението му е неправилно. Както блоковете на Великата пирамида, така и блоковете на Втората пирамида в Гиза, са по-малки от височините на геодезичните слоеве на Гиза.

Почти никой от пирамидните блокове не наподобяват скалистата основа на Гиза. Геодезичните слоеве, видни в тялото на Великия Сфинкс, са високи по 1 метър. Онези в кариерата близо до пирамидата на Кафра са високи повече от 4.5 метра. Осъзнавайки това, можем да започнем да изпитваме симпатия симпатия към някои от диво хвърчащите теории за строежа на пирамидите, предложени в последните години.

След като се впечатлих от високата степен на униформеност във височините на блоковете, както може да се види на Таблица 1, реших да направя предварително проучване на дължините им (или широчините им). Дължините никога не са били измервани, и аз, следователно, фотографирах областта под най-горните тридесет нива на южното и западното лице на Втората пирамида в Гиза. Блоковете в самата Велика пирамида са твърде ерозирали, за да е възможно акуратно измерване. Областта, която фотографирах, е неерозирала и е в много добро състояние, защото облицовъчните камъни, които преди са покривали пирамидата, са били премахнати едва в последните 150 години. Областта обхваща двадесет и две стъпала, или 1000 лицеви блокови повърхности на склон. Фотографираните стъпала представляват около 10% от площта на пирамидата.

Извадих всичко на отделни кадри и ги проектирах на екран, и след това измерих дължината на всички 2000 блока. Нанесох измерванията върху графики, за да анализирам структурните черти на пирамидата. Кадрите, заснети с конвенционална фотографска техника не позволяват действителните измерения на блоковете да се определят във фута и инча. Тъй като използвах стандартна техника, направих само относителни измервания. Дадох си сметка, че заради геодезичната разслоеност и естествените дефекти е невъзможно камъкът да се разреже на съвършено униформени измерения с примитивни сечива. Следователно, ако се окажеше, че рядко се срещат униформени дължини на блоковете, това би подкрепило традиционната хипотеза за дялането. Честото срещане на униформени дължини би говорело да някакъв по-прецизен метод.

Аз открих, че блоковете наистина демонстрират еднакви дължини, и то не в някаква средна степен. Колкото и изненадващо да изглежда, почти всичките 2000 блока имат точно десет перфектни униформени дължини. Тези дължини са разпределени в разнообразни подредби из двадесетте и две стъпала. Всяка възможност, камъните да са били разрязани на произволни размери, продиктувано от пукнатините и другите несъвършенства на кариерата, е елиминирана. Всеки, който се опитва да обясни подготвянето и употребата на блокове с такива строго униформени размери, базирайки се на хипотезата за дялането, ще срещне сериозна трудност. Степента на униформеност изключва всякаква възможност за дялане с примитивни средства.

Може би изглежда, че египтяните са обичали да извършват невероятни и невъзможни задачи. Друг пример е поставянето на монолитни саркофази в много тесни или по друг начин трудни пространства. Можем, например, да си представим емоцията на Котаз (Cotaz), член на Наполеоновата експедиция, когато открил многобройните гробове в Долината на царете.

Котаз влязъл в долината по пътя, който преминава през тясна входна клисура, намираща се между две стръмни планини. Котаз достигнал областта, посветена на фараоните Рамзес. Той разказва:

Портата, през която човек влиза в долината, е единственото разкритие по целия й контур. Тъй като този отвор е направен от хората, долината първоначално сигурно е била оформена като изолиран басейн, който е можело да бъде достигнат само с изкатерване на стръмните планини. Може би тази отделеност ги е вдъхновила с идеята да поставят царските гробове там, за да ги защитят от ограбване, от което толкова се страхували древните египтяни… Високите планини, короновани със скали, са подгънати от всички страни на хоризонта, позволявайки видимост само към малка част от небето. Към обед, когато дъното на долината е била изложена на слънцето вече няколко часа, жегата става концентрирана и интензивна. Никой смекчаващ я вятър не може да си намери път в това ограждение. Като пещ е. Двама мъже от ескорта на генерал Дусе (Desaix) умряха от задушаване. Не мисля, че ще е възможно да се остане там за 24 часа без сянката на катакомбите, които ни дават защита от тази сразяваща жега.

Повечето от саркофазите, които Котаз открил в различните гробове, вече били разрушени. Той описал един, принадлежащ на Рамзес III, който все още бил цял и сега се намира в Лувъра:

Представете си обло, издължено помещение, направено от розов сиенски гранит, орнаментирано отвътре и отвън с йероглифи и рисунки. Измеренията му са такива, че човек, стоящ вътре, едва ли може да бъде видян от онези отвън. Удар с чук кара помещението да звъни като камбана… Саркофагът преди трябва да е бил затворен с капак, който сега е изчезнал… Капакът сигурно е представлявал значителна маса, която е била много трудна за помръдване… Сравнение между измеренията на саркофага и измеренията на входа за долината носи голяма изненада и нов пример за вкуса на египтяните към трудните начинания. Входът към Долината на царете не е достатъчно широк, за да пропусне саркофага, така че явно огромният масивен саркофаг ще да е била издигнат с въжета, кран и скрипци нагоре по хълмовете, които обграждат долината, след което е бил спуснат по склоновете им.

Саркофагът в Царската стая на Великата пирамида е друг пример за необичайно поставяне. Той не минава през вратата, нито през свързания с нея коридор. Египтолозите предполагат, че трябва да е поставен преди пирамидата да е била завършена. Въпреки че това е противно на онова, което знаем за египетските погребални обичаи, теорията за дялането и дърпането с въжета не предлага друга алтернатива. Котаз предлага употребата на скрипци за повдигане на саркофазите, въпреки че оттогава египтолозите са открили, че египтяните не познавали скрипеца допреди римската окупация. Начинът, по който са поставяни саркофазите, ще се изясни с напредването на книгата.


Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 01, 2017, 11:44:36 am
Глава 3

Технологичният парадокс


Когато разгледа цялостния исторически преглед на египетското изкуство и архитектура, човек ясно може да разпознае съществуването на два различни каменоделни метода. Единият е бил използван в Старото царство, а другият, дялането с твърди бронзови сетива, е бил въведен по време на късното Средно царство или може би малко по-късно, около 900 години след построяването на Великата пирамида. Разграничаването между двата метода може да се направи възоснова качеството на майсторството, твърдостта на обработваните каменни материали, и дизайна и структурните черти на сградите.

Контрастът между двата метода е очевиден при големите паметници и малките предмети на изкуството. Качеството на скулптурите драматично запада в по-късните периоди. Нестор Хоте (около 1780-1842г) (Nestor l’Hote), творец, работил с основателя на египтологията, Жан Франсоа Шомполион (Jean Francois Champollion) (1790-1832г), бил много въодушевен от предметите на изкуството, открити от Карл Люпсюс (1810-1884г) (Karl Lepsius) и Огюст Мариет (1821-1881г) (Auguste Mariette) в три различни мастаби от Старото царство (мастаба е правоъгълен египетски гроб, с наклонени стени и плосък таван, състоящ се от подземна погребална камера и надземни стаи за приношения, бел.прев). Описвайки скулптурите в една от най-старите, тази на везира Менефра от Мемфис, Хоте отбелязва:

Скулптурите в този гроб са забележителни със своята елегантност и финес. Релефът е толкова лек, че може да се сравни с някоя от нашите пет френски монети. Такова съвършенство в нещо толкова древно потвърждава наблюдението, че колкото повече човек се връща в античността към произхода на египетското изкуство, толкова по съвършени са резултатите от това изкуство, сякаш геният на тези хора, за разлика от другите, се е формирам с един единствен замах. Ние познаваме египетското изкуство единствено с упадъка му.

Египетските скулптури били толкова дегенерирали до времето на Новото царство, че то изпаднало в непоправим упадък. Нито творците от Саит, нито от Тива, произвели такива шедьоври като по-древната диоритена статуя на Кхафра или Коленичещият писар, сега изложена в Лувъра. Репликите на археолозите и архитектите Жорж Перо (1832-1914г) (Georges Perrot) и Чарлз Шипие (Charles Chipiez) изразяват почит към скулпторите от Старото царство:

Как са успели скулпторите да ваят тези камъни, които са толкова твърди?... Дори и днес е много трудно, като се ползват най-добрите закалени стоманени длета. Работата е много бавна и трудна, и човек трябва често да спира, за да заостри ръбовете на длетото, което се изтъпява в камъка, и длетото после трябва отново да се закали. Но съвременниците на Кхафра, и всички са съгласни с това, не са имали стоманени длета.

В голям мащаб наблюдаваме същия сценарий. Блоковете на пирамидите от Старото царство са пример за безподобен подвиг, и паметниците от Старото царство демонстрират твърди каменни материали, приготвени с максимална грижа и съвършенство. Египтяните от новото царство и по-късните времена са били неспособни на сравнимо майсторство с техните бронзови сечива. В паметниците от Новото царство и по-късно, прецизните сглобки и измерения на блоковете изчезват. Деградацията, която е започнала след въвеждането на бронзовите сечива удивлява архитектите и археолозите, които са изучавали египетската архитектура през последните две столетия. Шомполион, например, бил поразен от лошото качество на постройките от Новото царство, издигнати за Тивските царе при Вади Есебуа (Долината на лъвовете, бел.прев):

Това е най-лошата работа от епохата на Рамзес Велики. Камъните са лошо каменоделие, пролуките са прикрити с цимент, върху който декоративната скулптура е продължена, и това е едно лошо изпълнение… повечето от тези сцени са неразпознаваеми, защото циментът, върху който са били издялани големи части от тях, е паднал, и е оставил многобройни липси в писанията.

Тивските царе от Новото царство построили изумителен брой здания от Нубия до Средиземноморските плажове. Повърхностите на стените почти винаги били покрити с богато оцветени полихромни декорации, които маскирали несъвършенствата. Перо и Шиипие коментират тази техника:

Но защо са удължили работата си, като са закърпвали, с безкрайно търпение, сглобките, които е трябвало да се скрият? Дали целта на хоросана и боята е била, да скрие несъвършенствата? В тези здания ние не виждаме едни определени комбинации от камъни, които елегантните цивилизации-строители оставяли недекорирани, защото се радвали да ги показват… Човек напразно ще търси повтаряемост в конструкцията, съвършенство в сглобките, и съвършенство при дялането и напасването, което придава на лицето на една стена от укреплението Микена, дори и когато е отделена от всичко, към което принадлежи, нейно собствено благородство и красота. В Тива, работникът разчитал на пълнежи и бил доволен, като казва, “Това ще трябва да свърши работа”.

Предполага се, че употребата на хоросан и боя довело до това, че да не е нужно съвършенство в сглобките. Моето мнение е, че това е било така, понеже се е ползвал методът на дялането, и аз мисля, че полихромното покритие и хоросановата основа били разработени с цел да се прикрият несъвършенствата. Това не е било въпрос на мързел. Рамзес II прехвърлил огромни маси азиатски и африкански роби, за да осее земята с храмове, дворци и градове, носещи неговото име. Колкото и неистово да строял, той просто не могъл да се съревновава със знаменитите си прадеди.

Египтолозите обикновено обясняват разликата между майсторството на Новото царство, сравнено с това на Старото царство, като казват, че Тивските царе построили повече здания от своите предци. Аз вече показах, че по оценките на Де Розе, само в пирамидите в Гиза има много повече камък, отколкото в цялото строителство от времето на Новото царство, Късния период и Птолемеевия период, взети заедно, тоест, 1500 години.

Още повече, че паметниците от Новото царство и по-късното време били направени, с малко изключения, от много меки разновидности камък, но от зараждането на египтологията насам в литературата широко се разпространява една често срещана заблуда, което е, че паметниците, построени в Новото царство и по-късно, са направени от твърди каменни материали. Де Розе коментира:

Би било трудно да се повярва, че такива известни паметници, прочути с възрастта си, богатството си, и многобройността на своите орнаменти, са били построени с груби, обикновени материали. Повечето пътешественици, използвайки повече въображенията си, отколкото очите си, вярват, че са видели в слоевете на тази земя, и в самите паметници, твърди, ценни гранити от Сиенската околна среда, порфирите и шарените камъни на Арабия, и понякога дори базалт. Други се радват на мрамор, вдъхновени от онова, което са виждали в древните паметници на Гърция и Италия. Истината е, че в кариерите и в зданията на горна Тива не съществуват нито порфири, нито базалт, нито мрамор, нито какъвто и да е вид варовик. Всичко, което може да се намери в цялата тази област, на двата бряга на Нил, са слоеве пясъчник… и именно с този камък, почти без изключение, са построени почти всички оцеляващи паметници от Сиена до Дендера.

Когато направил последната забележка, Де Розиер не е имал предвид твърд пясъчник, като този в паважа на Фонтенблю, близо до Париж, издържащ на износване цели поколения. Той е говорил, вместо това, за определена мека разновидност, наречена монументален пясъчник. За да се избегне объркването, той го определил като псамит, понеже, тъй като е бил парижанин, думата “пясъчник” му създава впечатление за плътен материал, състоящ се от гъсто слепнали кварцови зрънца, материал, сравним с пясъчника на Фонтенблю. Псамитовия пясъчник трудно залепва и лесно се разпада под много малък натиск. Той споменава структурната му издръжливост:

Египетският пясъчник, като цяло, не е много твърд и често може да бъде надраскан с нокътя на ръката. Твърдостта е, обаче, много униформена в обема на всеки блок и такава е и силата, нужна за чупене, която е ниска, но пък е еднаква навсякъде. Камъкът не съдържа нито кухини, нито дупки [дупки, в които може да се вкара сечиво].

На практика всички храмове от Новото царство и онези, построени по-късно, са направени от този псамитов пясъчник, който е толкова мек, че човек може да го надраска с ноктите си. Това включва храмовете в Луксор, Карнак, Едфу, и Есна. Дори и по-скорошните храмове, издигнати по време на египетската желязна епоха, като Храма на Дендера, построен от Птолемей (към 250г пр.Хр.), са направени от екстремно мек камък. Де Розиер описва този храм:

Един изненадващ факт е, че камъните от Храма на Дендера, един от най-възхитителните заради изпълнението на своите скулптурни орнаменти, са именно едни от най-твърдите. Там могат да се открият няколко разновидности на качествен пясъчник, но, като цяло, зърната му са някак груби, нееднакви, и могат да се изронят с нокът.

Много постройки от новото царство и по-късно, известният Храм на Абу Симбел например, били издълбани директно в хълмове от много мек пясъчник, така че за строежа не е било нужно пренасяне или повдигане на големи тежести. След построяването на Асванския язовир, храмът Абу Симбел бил преместен в неговата цялост от екип, спонсориран от ООН (1964-1966г), за да се избегне наводняване от езерото Насер. Операцията била много по-трудна от очакваното заради слабостта на пясъчника, който е толкова крехък, че било нужно да се прореже много надълбоко в скалата, за да се добие достатъчно силна маса, която да издържи пренасянето от ръба на езерото до върха на хълма. Де Розиер коментира лекотата, с която се дяла материала:

От Филе до Дендера, разстояние от около петдесет левги, в което се намират едни от най-важните и най-добре съхранените здания на древен Египет, почти всичко е направено от пясъчник. Въпреки че варовикови планини се извисяват от двете страни на Тива и заемат повече от три пети от тази област, почти не се намират руини, направени от варовик, и малкото, които съществуват, са най-незначителните. Това от само себе си е достатъчно доказателство за предпочитанията на египетските архитекти, избиращи пясъчник пред всичките няколко разновидности качествен варовик, намиращ се в страната им… Но онова, което най-вече би трябвало да е печелело одобрението им, е екстремната леснота, с която длетата обработват материала, податливостта му, ако мога да използвам този термин, това че се предава във всеки смисъл на думата пред инструмента и възприема върху различните си лица безброй фигури и релефи, с които египетските архитекти задължително декорирали всички стени на тези велики здания.

Понеже варовикът на Тивския ландшафт е твърд, той не се е използвал в новото царство. Вместо това се е използвал мек клас варовик от Тура, лишен от вкаменели черупки. Този варовик не е като онзи, използван за блоковете на пирамидите от Старото царство, който е относително твърд и труден за дялане, защото съдържа големи вкаменели черупки. Френският египтолог Гастон Масперо (1846-1916г) (Gaston Maspero) описва този вид мек варовик, използван през Новото царство в храмовете на Мемфис:

Каменоломните на Тура се радвали на привилегията да снабдяват подбран материал за царските архитекти. Никъде другаде не можело да се види такъв бял варовик, толкова мек за дялане, толкова идеален да приеме и запази целия финес на барелефа.

Облицовъчните камъни на Великата пирамида и на Стъпаловидната пирамида в Сакара, за които се твърди, че идват от Тура, са много по-твърди от мекия варовик от Тура, използван дори в съвременните реставрации. Изглежда логично меките материали, като псамитския пясъчник и този много мек варовик, за който говори Масперо, да са били използвани през Старото царство, когато са били налични само скромни каменни и медни сечива, но се е случило обратното.

Освен това, за разлика от работниците от Старото царство, онези от Новото царство и по-късните периоди рядко са използвали големи тела за строежите си. Няколко обелиска и колосални статуи са изключения. Само трегерите и архитравите (напречни греди, бел.прев) на някои от храмовете от Новото царство и по-късните периоди имат дължини, сравними с онези от по-древните храмове, но онези от по-късните не са толкова масивни. Храмовете в Карнак се характеризират с огромни пилони, но всичките са направени от малки блокчета.

Предният пилон в Храма на Дендера има ширина 113 м, дебелина 15 м, и височина 42 м. Първият пилон в Храма на Луксор, построен от Рамзес II, е по-скромен с височина 27 м, като всяка от кулите му е с ширина 30 м. Въпреки че измеренията им са впечатляващи, тези гигантски паметници, изградени от малки каменни блокчета, не могат да се сравняват със суперструктурите на Старото царство, където монолитни греди в късните пирамиди тежат по 80 тона, а в Долинния храм на Втората пирамида в Гиза има блокове, тежащи по 500 тона.

Повечето от колосалните статуи, построени през Новото царство и по-късно, остатъците от великите обелиски, построени от тивските и гръцките владетели и направените през по-късните периоди, които били транспортирани до Рим по време на Римската окупация, и Париж, Лондон и Ню-Йорк през 19-ти век, били добити от вид гранит, познат като червен ориенталски гранит или розов сиенит, материал, който е относително лесен за дялане. Не може да бъде надраскан с ноктите на ръката като псамитския пясъчник, но лесно ще се наруши, когато се удари с подострен инструмент.

Този материал създава доста объркване до сега. Розовият сиенит (syenite) има две принципни съставки: големи, издължени, розови до тухлено-червени фелдшпатови кристали с пресечени ъгли, и екстремно мека черна слюда. Този вид слюда има твърдост 2.5 по скалата на Мос, което е същото като хоросан, и представлява идеално място за атака със сечиво. Розовите фелдшпатови кристали също са крехки, което прави тази разновидност на гранита лесна за дялане. Само че, от зараждането на египтологията, розовият сиенит се бърка с по-твърдите видове гранит, защото меката му слюда се бърка за амфибол, за чието ваяне е нужно сечиво от закалена стомана. Главната причина за объркването е, че днес думата сиенит се отнася до твърд хорнбленд (вид амфибол, бел.прев), докато в литературата, писана преди 19-ти век, думата сиенит се е използвала за описание на мек гранит от Сиена / Асван (Syene / Aswan).

Повечето сиенитни паметници се откриват в северен Египет, най-вече при Делтата, и са били издигнати през Късния и Птолемеевия периоди. Те са открити в Баабет, Канопус, и най-голямото им струпване е в Птолемеевата столица Александрия, където цялата земя е осеяна с руините на сиенитни статуи, стени и обелиски.

Крайният преглед ни дава възможност да оценим парадоксалния и драматичен контраст. Пирамидите на Старото царство се състоят на практика от варовик с вкаменели черупки, хетерогенен материал, много труден за прецизно рязане. Храмовете до края на Осемнадесетата Династия (1400г пр.Хр.) се откриват по цялото лице на Египет. Те са направени от много мек бял варовик, дори и когато са построени в изцяло гранитни региони в южен Египет. След Осемнадесетата Династия, употребата на мек варовик в крайна сметка отстъпила пред мекия пясъчник. Пясъчникът на Силсила, в южен Египет, бил използван за направата на храмове от Новото царство в Карнак, Луксор, и Едфу; той е хомогенен, мек, и лесен, за ваяне. В това се състои големият технологичен парадокс на Египет: във времена, когато сечивата са били направени от камък и мед, за паметниците били използвани огромни количества твърди разновидности камък, но когато навлезли бронзът и желязото, се употребявал само най-мекия камък. Има повече от достатъчни доказателства за съществуването на два различни каменоделски метода, използвани в различни епохи, и водещи до много различни резултати.

Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 02, 2017, 03:50:30 pm
Глава 4

Фалшивите доказателства на египтологията


Въпреки че традиционното обяснение за строежа на пирамидите е нелогично и недоказано, то е прието на принципа на вярата, затвърждавано и пазено от чистата тежест на авторитетното научно мнение. Какво доказателство е предложила египтологията, за да подкрепи приетата теория? Като цяло, логистичните проучвания се приемат за доказателство, въпреки че са силно спекулативни и не доказват нищо. Само това, че дълго време се полагат големи усилия в опит да се обяснят строителните проблеми, по никой начин не означава, че теоретичните предположения са правилни, особено след като проблемите остават нерешени, въпреки множеството проучвания, а важните факти остават без внимание. Въпреки усилията на експертите, строителният метод все още е плод на спорове.

Ако логистичните доклади се ползват като доказателства, то те са фалшиви доказателства. Има шест допълнителни фалшиви доказателства. Следва да обясня защо всяко едно е или грешно или е отворено за интерпретации.


1.Добити блокове от кариера

Има няколко блока в една канавка от северната страна на Втората пирамида в Гиза, и египтолозите ги използват като доказателство, подкрепящо традиционната теория за дялането и дърпането с въжета. Блоковете са относително малки, 3 Х 2.5 метра широки и 0.3 метра високи. Северното вертикално лице на тази каменоломна носи надписи и голям орнамент във формата на свитък, съдържащ името на фараона от Новото царство Рамзес II (1298-1235г пр.Хр.), който съборил множество паметници, за да добие готови блокове за собствените си постройки. Надписите в камъка са в чест на Мей, главен архитект на Рамзес II, който, според надписите,  премахнал облицовъчни блокове от Втората пирамида и разглобил един храм от комплекса. Това се случило през 1400 години след като била построена пирамидата. Няма други надписи, по които да се датира каменоломната.

Рамзес II и други фараони взели някакъв брой готово-направени блокове от различни пирамиди, но били неспособни да произведат паметник или каквато и да е комбинация от паметници, равни по обем на Великата пирамида. Това остава вярно дори и при факта, че Рамзес II безжалостно използвал огромно богатство и човешка сила, за да ограбва готово-направени блокове от съществуващи паметници през цялото си 65-годишно властване.

И белезите от длета в канавката до пирамидата са били датирани от времето на Рамзес II. От значение е да се вземе предвид какво е било установено за камъкодобивните методи в Египет. Клем и жена му направили пълно датиране на кариерите за пясъчник от Гебел ел-Силсила и представили доклад на Втория международен конгрес на египтолозите през 1979г. Тяхното проучване датирало различните добивни методи, исторически използвани в Египет. Следното е резюме от техния документ:

Повечето кариери били датирани до добре определени исторически периоди възоснова на следите от длета, техниката за оформяне на блокове, надписите парчетата от глинени съдове. Най-древните експлоатирани кариери са в северната периферия на Гебел ел-Силсила. Те били разработвани допреди Новото царство, може би в Средното царство. Следите от длето от този период са неправилно ориентирани (Фигура 5). Северната част от Гебел ел-Силсила била разработвана по време на Новото царство от около Осемнадесетата Династия, а следите от длета са тип рибешка кост. През Деветнадесетата Династия Рамзес II въвел правилен метод с длетата, който все още преобладавал, когато Птолемей започнал да добива от големите кариери на мястото. На южния край на Гебел ел-Силсила са римските каменоломни. Не се откриват следи от длета от предишните периоди, а само следи от дървени клинове.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr61.png)

ФИГУРА 5. Техники за оформяне на блокове.

Египтяните внимателно изрязвали камък от кариерите, като продължително усъвършенствали ударите с длетата си, защото по време на Средното и Новото царства кариерите били считани за вечното тяло на бога Амун. Произволното отношение към тялото на Амун било светотатство, така  че добиването на камъка се извършвало по един религиозен начин, за да се извличат директно в завършена форма. Египетският метод на добиване на камък не е бил ефикасен за построяване на Великата пирамида.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr7.png)

ФИГУРА 6. Детайл от гроба на Джехутихотип (Djehutihotip) изобразява транспортирането на колосална статуя.

На южния край на Гебел ел-Силсила се виждат само следите от дървени чепове и клинове. В кариерата били вкарвани клинове и били мокрени с вода, така че когато дървото се раздуело, камъкът се пропуквал. Този метод често се показва в книгите, изобразяващи строежа на пирамидите, но датирането на Клем показва, че този примитивен метод никога не се е ползвал от египтяните. Това било изключително римска техника, датираща от Римската окупация на Египет.

Ако е трябвало да се ползва този груб римски метод за строежа на пирамидите, както се натяква, количеството на каменните останки щеше да е поразителен, включително и безброй милиони неизползваеми спукани блокове. Преди презентацията на Клем, се е предполагало, че понеже клиновете са примитивен метод за добиване на камъни от кариера, значи това го прави най-древния. Вижда се, че блоковете в канавката близо до Втората пирамида в Гиза не могат да бъдат използвани като доказателство за подкрепа на приетата теория.

Въпреки че семейство Клем не датирали варовиковите кариери, все пак е установено едно общо датиране на кариерите в Египет. Последствията от това са ключови. От 27г пр.Хр. до 379г, римляните добивали камък с дървени клинове. От 332 до 1250г Пр. Хр., в Египетските каменоломни се правели хубави и успоредни удари с длетото. През 1400г пр.Хр. египтяните оставяли белези от сечива с формата на рибешка кост, когато режели. През 1600г пр.Хр. те режели камък, използвайки произволни удари, а преди това време, въобще няма следи от добиване на блокове камък. Как египтяните са премахвали камъка за строежа на пирамидите в по-древни времена?


2. Транспортирането на Статуята на Джехутихотеп

Един барелеф от Дванадесета Династия (1800г пр.Хр.) от гроба на Джехутихотеп изобразява транспортирането на колосална статуя на този владетел от Хермополис. Била е произведена около 800 години след построяването на Великата пирамида, и все пак се използва като доказателство за подкрепа на традиционната теория за строежа на пирамидите.

Колосът вече не съществува, но е бил висок 6.50 метра и е тежал около 60 тона според това, което може да се определи от текстовете. Барелефът изобразява как колосът е дърпан с въжена на шейна, за която е бил добре привързан с дебели въжета. В ъглите на статуята може да се видят защитни превръзки под въжените кабели. В четири линии, 172 човека дърпат колоса. Трима работници носят течност, предполага се че вода, както е показано. Работник излива течността пред шейната, за да облекчи преминаването й по повърхността на Нилската тиня. Адамс коментира този барелеф:

Съществуването на документ от тази задача (и съществуват и други такива в Египет и Месопотамия) ни позволява да хвърлим в коша, без двоумение, всички фантастични предположения, твърде често правени по адрес на транспортирането на древните египетски мегалити.

Този метод приложим ли е за построяването на Великата пирамида?Ние знаем, че 60 тона могат с лекота да се дърпат по равен терен. Един експеримент, проведен от Анри Шуврие (Henri Chevrier), френски архитект, показва, че са нужни 25 кг сила, за да се дърпат 150 кг, което означава, че 400 души са били нужни, за да дърпат колоса (60 тона разделено на 150 кг). С други думи, всеки човек е трябвало да дърпа само една шеста от товара (150/25=6). Използвайки системата за един средно статистически 6-тонен блок от Великата пирамида на плосък терен, биха били нужни само 40 човека. Но същата операция по рампа би била екстремно сложна.

Бележитият френски египтолог Жан-Филип Люер (Jean-Philippe Lauer) предлага, че били използвани наклонени рампи 3:1 и 4:1. Ако това беше случаят, щяха да са нужни от 140 до 200 човека, за да издигнат един блок, и такава операция вероятно трябва да се извърши с хора, които бутат и дърпат блоковете чак до върха на Великата пирамида, който е на 150 метра. Това по какъв начин съответства на броя блокове, които е трябвало да се полагат за ден?

Според записите на Херодот, 2.6 милиона блока били транспортирани до основата на Великата пирамида за период от 20 години, което е приблизителната продължителност на властването на Кхуфу. Броят блокове, премествани за година, трябва да е бил 130 000. Това означава, че средно 1400 блока трябва да са издърпвани за ден. Това би изисквало 250 000 човека да правят един курс на ден, ако си представим екип от 150 човека за блок (1400 Х 150). Ако екипът е правил два курса за ден, ще са били нужни 105 000 човека. Четири курса за ден за екип би изисквало 52 500 човека да работят заедно във всеки един момент. И все пак, щяло е да бъде невъзможно да се свърши тази работа. Този огромен брой хора е трябвало да се натикат рамо до рамо на строителната площадка, която е колкото един голям спортен стадион.


3. Глинените рампи

Принципът на това трасе от мокра тиня не може да се прилага към рампи за строене на пирамиди. Това би създало абсурден сценарий, 52 500 човека, работещи на площадка с размерите на спортен комплекс, много от които тъпчейки и пързалящи се в кал, докато извършват опасни маневри с екстремно тежки каменни блокове на големи височини.

Това не значи, че рампи не са се използвали въобще. Тъй като скрипците не са били известни в Египет до Римските времена, единствената възможност за издигане на блокове, която археологическите доказателства предлагат, са рампите. За Великата пирамида се предполага, че всяка рампа с прав наклон би била дълга една миля (1.6 км), съдържаща огромно количество материал. С огромната си ширина и дължина тя би покрила кариерата. Били са предлагани спираловидни рампи, но много египтолози изтъкват няколко добре основани аргументи срещу вероятната им употреба, включително и факта, че до сега никога не са намирани спираловидни рампи.

В Сакара е намерена кална рампа намясто при пирамидата, обикновено свързвана с фараон Семкхемкет (Semkhemkhet) от Третата Династия. Но тази малка пирамида не е направена от големи блокове. Носенето на малки блокчета по рампа е най-разумния и очевиден начин за произвеждането на този тип пирамида, което е един много различен сценарий от току що описания. Колкото до това дали има останки от рампи в Гиза, огромното количество материал за нея, изискван от стандартната теория, не съществува, а колкото до това дали може да се очаква, че един земен материал би деградирал, все пак малкото количество останал материал говори за употребата на малки рампи, с размерите, които са полезни за изкачване на пирамидите.

Предлага се, че блоковете за пирамидите са били влачени на шейни с дървени ролки. Не съществуват доказателства за тази хипотеза. Колелото било въведено като средство за транспорт от хиксосите (Hyksos), когато донесли колесници в Египет по време на инвазията си в края на Средното царство. Най-старият оцеляващ документ, намекващ употребата на колелото за транспортиране на камък, е барелеф от двореца в Сенахериб в Ниневия, сега в Британския музей. Датира от 750г пр.Хр. или 2000 години след построяването на Великата пирамида. Великата пирамида, най-впечатляващият паметник на древния свят, е била построена преди въвеждането на колелото като средство за транспорт.


4. Изображението от Тура

Изображение, открито в каменоломните в Тура, се приписва на фараона от Осемнадесета Династия Амозис (1580-1558г пр.Хр.). Самото изображение изчезва през 19-ти век, и от него остава само скица (Фигура 7). Скицата показва каменен блок, сложен на шейна, теглена от волове. Въпреки че колелото било въведено в Египет по това време, барелефът показва, че то не се е използвало за пренасяне на камък.

Фараон Амозис отворил каменоломните на Тура, за да добива мек камък за храма на бог Пта в Мемфис. Изображението от Тура не се приема като доказателство в подкрепа на традиционната теория за строежа на пирамидата, защото е направено почти 1000 години след като е била построена Великата пирамида.

Изображението от Тура и други документи, използвани в подкрепа на традиционната теория, са продукт на едно общество, използващо различна технология от онази на своите предшественици . Всяка дълга и успешна цивилизация неизбежно ще има изгряващи и залязващи технологии. Въпреки че археолозите се въздържат от свободни предположения, има признания с половин уста, че строителите на Великите пирамиди са познавали някаква напреднала технология. Според Едуардс:

Хеопс, който може да е бил мегаломан, никога не би могъл, в рамките на управление от около двадесет и три години, да издигне сграда с размерите и устойчивостта на Великата пирамида, ако някакви технологични напредъци не са позволили на каменоделците да боравят с камъни със значителни измерения и тежина.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr8.png)

ФИГУРА 7. Детайлът от Тура

Едуардс намеква, че е използван някакъв хитър метод, но историците, с много малко изключения, гледат на древните цивилизации така, сякаш са били по-нисши технологично спрямо нашата цивилизация във всяко едно отношение. Много фактори са допринесли за общото унищожение на египетската технологична информация. През времена на анархия, самите египтяни са унищожили доста, и освен това Египет е изтърпял инвазии от етиопците, асирийците, персийците, римляните, нубийците и мохамеданите. Загубването на информацията, когато пожар унищожава Александрийската библиотека към края на трето то столетие, също е било опустошително. Мохамеданите смятали египетските архитектурни постижения за дела на дявола и експлоатирали блокове за своите собствени сгради, разграбвайки гробове в търсене на съкровища винаги, когато можели. Наполеонската експедиция вдъхновила трескав интерес у дилърите на антики, и много безценни артефакти били премахнати в началото на 19ти век. Незнаен брой реликви били повредени или унищожени по време на действията им, тъй като ползвали барут и тарани за отваряне на гробовете. Безброй писмени извори станали на чакъл и статуи били фрагментирани, а останките им били разделени между различните музеи.

Всичко допринася за факта, че научното знание от античността не е било предадено безгрешно до нашето време. Нужно е само да се прочете “Мелпомена” на Херодот, за да се осъзнае, че много преди времето на този историк е било доказано, че Земята е кръгла. И въпреки това този факт е трябвало с много усилия да бъде преоткрит в по-модерни времена.

В научната литература преобладава един модерен комплекс на превъзходството, въпреки тежината на доказателствата, говорещи за велика забравена технология, използвана за строежа на пирамидите. Тази древна наука е изследвана в следващите глави, и подчертава технологичните различия между Старото и Новото царства.


5. Барелефът от Рекхмир

Стенните рисунки в гроба на официалното лице от Новото царство Рекхмир (1400г пр.Хр.) са известни със своите илюстрации на технологията от съответния период. Една рисунка показва блок, дялан с бронзови сечива. Тази рисунка била произведена 1300 години след построяването на Великата пирамида, и, следователно, е без значение.


6. Барелефът от Унас

Барелеф на стената на издигнатата пътека, приближаваща пирамидата на фараон Унас (2356-2323г пр.Хр.) от Пета Династия, е последното от фалшивите доказателства. Барелефът изобразява факта, че Унас разглобил храм от пирамидния комплекс на своя предшественик, Джедкара-Исеси, и наново използвал блоковете за своята собствена пирамида. Барелефът показва лодка, транспортираща огромни храмови колони по река Нил до пирамидния комплекс на Унас. Двете пирамиди са на разстояние малко повече от 3 км. Аз наблюдавах тези колони сред руините. Вместо да са монолитни, както е изобразено на барелефа, те се състоят от части, захванати чрез стави тип ръб-в-улей, и отделните части не тежат повече от половин тон всяка.

Този барелеф се използва за безогледно генерализиране на строежа на пирамидите. Използва се като обяснение за това, че облицовъчни камъни били транспортирани по Нил и че гранитните блокове дошли от 400 мили срещу течението от Асван. Ще стане ясно, че този барелеф е бил направен през период, който е бил критичен за технологията, използвана за строежа на Великите пирамиди. Фактът, че Унас повторно използвал пирамидни блокове, няма нищо общо с това как са били произведени тези блокове и положени в пирамидата на Джедкара-Исеси. Фалшивите доказателства на египтологията скоро ще станат прозрачни като царски египетски лен.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr10.png)

ФИГУРА 8. Барелеф на стената на издигнатата пътека към пирамидата на Унас, датиран към около 2200г пр.Хр.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr9.png)

Сечивата на Шестата Династия са типични инструменти от Старото царство.

Учените гледат на египетската история най-вече от позицията на Новото царство и Тива, като резултат от множеството документи, оцелели от столицата на Новото царство Тива. По-старата столица Мемфис не е била ефективно разкопана, което по този начин ограничава информацията за най-важния градски център на древния свят преди славата на Тива.

Учените имат достатъчно информация единствено за спекулации относно културата на Пирамидна та епоха. Научните данни и археологическите доказателства могат да се сравнят с празни урни, в които учените изливат еликсира на техните собствени теории, отношения и вярвания. Въпреки че може да са нужни още данни и интерпретация на тестовите резултати, учените и историците имат отговорността да поддържат критичен дух, когато се сблъскват с неразрешими теоретични противоречия. Определено, все още наличните проблеми около строежа на Великите пирамиди и други невероятни древни постижения на инженерството са прекалено големи, за да бъдат игнорирани. В последните години тези енигми са довели до появата на фантастични теории. Адамс коментира някои от най-популярните:

Хронологията на монументалното изкуство, която човек вижда навред по планетата, е че първите архитектурни примери често са мегалитни здания, или дори изолирани мегалити. След това, с появата на желязото, този мегалитизъм изчезва изведнъж, с няколко изключения... От това окултистите заключават, че в отминалите епохи някакво мистериозно знание, основано на много напреднала наука, но познато само на шепа посветени, е позволило добиването, транспорта и полагането на огромни камъни. Като цяло, такива предложения са съпътствани от едно прочуто и досадно “остаряване” на зданието при определени обстоятелства. Понякога атлантите и тяхната учебна традиция идват на помощ, но най-ефективната помощ във всички ситуации е извънземната... Друго предложение, или дори утвърждение, наскоро се присъедини към другите: то е най-простото, най-наивното, и също най-старото – великани.

Въпреки че тези различни теории са забавни и любопитни, те не предлагат никакво конкретно решение. Тайната наука, обект на толкова спекулации, така и не се дефинира, а озадачаващите ултра-модерни технологии, като антигравитационните машини и допотопните атлантически кристални генератори така и не адресират всички аномалии, които сме изследвали. Фантазираните теории се основават на предположения, вместо на действителни археологически доказателства, и както фантазираните, така и традиционните теории ще продължат да процъфтяват, докато истинското решение, дадено в тази книга, не бъде стабилно установено. Нека сега разгледаме баснословната наука от Каменната ера на Египет, използвана, за да се построят Великите пирамиди – изгубена, но сега преоткрита.

Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 02, 2017, 11:07:41 pm
Глава 5

Решението


Великите пирамиди са отражение на технология от древния свят, която води до един сложен продукт или резултат, но няма връзка с нищо от онова, което ние днес считаме за напреднала или висша технология. Да се посети Пирамидната епоха, би означавало да се влезе в свят, в който нашата обективна, светска гледна точка за науката не съществува. В Египетската древност науката и религията били част от единно знание, и жреците били отговорни за поддържането и опазването на това знание. Определени изкуства и науки били отдавани на определени божества. Пта бил богът на занаятчиите, а Кхнум, Божественият грънчар,  бил бог, почитан от фараоните на Пирамидната епоха. Както по-нататък ще обсъдим, именно на Кхнум се приписвала въпросната технология. Тот бил богът на писането, и знанието на Кхнум било записано в Книгите на Тот.

Знаем, че древните жрецо-учени на Хелиополис се грижели за науката на инженерството, математиката, и астрономията, и че всичко това играело роля в строежа на пирамидите, но науката, която била най-уместна за строежа на пирамидите, се недоглежда. Мистериозната наука няма нищо общо с класическата физика на електричеството, топлината, оптиката, нито пък механиката или нещо общо с квантовата физика – атомно, ядрено или твърдо състояние. Науката, която направила пирамидите възможни, била химията, или, по-точно, нейният предшественик – алхимията. Как по-точно са били строени каменни паметници с древна химия?



Бележка от преводача: Названието “Египет”  идва от латинското Aiguptos, което означава “Храмът на ка на Пта”. Под “ка” се разбира духовната компонента на душата, и така името Египет се отнася до точно определен храм на бог Пта, който се намира в древната столица Мемфис.
Истинското име на тази страна е Кем. На древногръцки Кемия означава “Черната земя” или “Земята на черната пръст”, защото “кем” означава черен. Така, древното име на този народ било кемийци. Тъй като цивилизацията на Кемия била най-древната в онези времена, а и въобще, Кемия била самият символ на знанието. Така се ражда думата химия, която на английски се пише и произнася “chemistry”, тоест [кéмистри].
Именно държавата и цивилизацията на Кемия ражда древната окултна поговорка, че “Светлината се ражда от мрака”. Това няма никакво директно метафизично или квантово научно значение, а носи изцяло лингвистичен кодиран смисъл – означава, че “Знанието (светлината) идва от Черната земя (Кемия)”. Древен Египет се е свързвал с произхода на световното знание по цялата земя, и така на арабски пред името на земята Кемия се слага представката [ал] или als, която значи “от” . Затова думата алхимия означава “Идващ от Кемия” и в своя истински смисъл думата алхимия означава всяко най-светло знание, което някога е било стожер на човешката цивилизация.



Алхимията предизвиква представа за средновековния стремеж към мистицизма и магията. Старите алхимични учебници изобразяват напразни търсения за все така убягващия Философски камък, за който се твърди, че имал силата да трансформира основни метали в злато и да предоставя еликсир за вечна младост. Както ще обсъдим, легендарният Философски камък е един от последните криворазбрани символи на алхимичната наука, която процъфтявала през Пирамидната епоха и била позната в Египет преди повече от 6000 години.

Въпреки че средновековната алхимия била съпроводена от езотерични учения, тъй като произлизала от ера, която обединявала науката и религията, технически, алхимията обхваща историческите химически развития. Думата алхимия е произходът на модерната дума химия, последната се е появила едва преди 250 години. В античността са се случвали велики алхимични постижения.

Човек може да оцени гениалността на античните изследователи, които за първи път извлекли мед от малахитова руда, без малахитът да има какъвто и да е метален външен вид.

Това велико алхимическо откритие издигнало човека от Каменната епоха и го пратило в Медната епоха. Известно време историците смятали, че точката на топене на медта, 1 083о С, била достигана с голяма трудност, като се ползвало ръчно духало. След това станало очевидно, че тази цел вероятно била постигана по по-лесен начин, чрез химия.

Температурите могат да се повдигат чрез енергия, освобождавана по време на екзотермични (отделящи топлина) химически реакции. Медта и оловото са метали, които по принцип се срещат близо един до друг в природата, и оловото играело ключова роля в праисторическото извличане на мед. Оловото лесно може да се оксидира с помощта на ръчно духало. Смес от медна руда (малахит) и оловна руда (галенит), загрети в работно огнище само до 700о С, автоматично достига температура, чрез топлоотделяща химическа реакция, която е много близо до нужното за извличане на мед. Добавянето на  флюс, което в Египет било една местна сол, наречена натрон (натриев карбонат) смъквало точката на топене достатъчно, за да може медта да бъде добита. Среброто може да се добива по сходен начин.

Египетските алхимици разработили един много жив син емайл в праисторическите времена около 3800г пр.Хр. Откритието било страничен продукт от добиването на мед. Приложение 1 обсъжда въпроса, че, противно на популярното схващане, производството на покрития и емайли не е било случайно. Вместо това, експериментаторът смесвал прах от хризокола с натрон и добавял пламък. Резултатът бил твърд, лъскав емайл, който след това бил претопяван и прилаган върху мънисто и камъчета.

Египтяните били известни с това, че използвали минерали като хризокола и лапис лазули, за да правят емайли, които за тях били имитации на тези минерали или камъни. Те имали дума за такива продукти, ari-kat, тоест “направени от човека” или синтетични. Те се опитвали да имитират камъни, защото най-висшето духовно влияние се приписвало на камъка. Ранните жреци се научили да идентифицират камъните и минералите и ги класифицирали спрямо духовните вярвания. В египетската митология карнеолът и други червени камъни представлявали кръвта на Изида, богиня на плодородието. Лапис лазули се свързвал с разсъмването. Хризокола се свързвал с онова, което се наричало “Първото събитие” на Сътворението. Не е изненадващо, че минералите и камъните имали божествени качества в един свят, в който цялата природа била на почит.

Всички налични камъни, както неценните и полу-скъпоценните, притежавали свещени, вечни качества. Вероятно се е знаело от мъдростта на прадедите, че въпреки че всички живи неща погиват, дори и дърветата, внушителните, внушителните камъни и скали оставали вечно. Почти всичко се е изобразявало символно и камъкът е символизирал вечното селение. Знаейки това, човек може да разбере защо каменните материали били посветено изрично на религиозните паметници и на свещените погребални принадлежности. Тези неща били направени, за да оцелеят през вечността, докато земните обиталища, дори и царските дворци, били направени от преходни, слънчево-изсушени кални тухли, които трябвало да издържат само за един живот.

Когато египетските алхимици развили стъкларството по време на Новото царство, то имало предназначението да продължи старата религиозна традиция да се правят синтетични камъни. Тази вековна традиция разкрива самото сърце на забележителното алхимическо изобретение, прилагано в загадката на пирамидните строежи: жреците на Кхнум отдавна били умели в изкуството да се правят изключителни видове цимент. Циментът, открит на различни места в редовете на Великата пирамида, е на около 4500 години, и въпреки това все още е в добро състояние. Тази древна замазка значително превъзхожда цимента, който се използва в днешното строителство. Съвременният портланд-цимент, използван за поправка на древните египетски паметници, се е напукал и дегенерирал само за около 50 години.

Ако древните египтяни са били способни да произведат изключителен висококачествен цимент, какво ги е спирало да добавят вкаменели черупки в цимента си, и така да произведат висококачествен варовиков бетон? Отговорът е, че нищо не ги е спирало. Аз ще демонстрирам, че пирамидните блокове не са естествен камък; блоковете са всъщност изключително висококачествен варовиков бетон – синтетичен камък – отливан директно намясто. Блоковете се състоят от около 90-95% варовиков чакъл и 5-10% цимент. Те са имитации на естествен варовик, направен във вековната религиозна традиция на алхимическото каменоделие. Никога не е било нужно рязане на камък, нито дърпане с въжета на големи маси, нито пренасяне, за да се построят пирамидите.

И за да няма никакво съмнение за онова, което ми дава авторитета да направя това удивително твърдение, аз ще обясня попрището си, тъй като е свързано с това изследване. АЗ съм изследващ учен, специализиращ се в нискотемпературния минерален синтез. През 1972г основах частната изследователска компания CORDI (Координация на Развитието и Иновациите), и, през 1979г, основах Геополимерния институт, и двете във Франция. В Геополимерния институт аз основах нов клон в химията, който кръстих геополимеризация. На ден днешен имам повече от двадесет и пет международни патента за геополимерни продукти и процеси. Продуктите ми се произвеждат в САЩ и Европа от големи производители. Продуктите имат множество разнообразни приложения.

Геополимерните продукти варират от напреднали минерали до прости, но много софистифицирани цименти. Геополимерните цименти се правят с неорганични химически реакции, при които се интегрират алуминиеви и силициеви материали, за да се формират синтетични зеолити, вторични скалообразуващи минерали. Няма начин за разграничаване между синтетичен зеолит и естествен зеолит. И геополимерните цименти са химически сравними с естествените видове цимент, които скрепяват такива видове камъни като пясъчниците, конгломератните скали, и фосилизираните варовици.

Геополимерите са революционни за бетонната индустрия. Всеки вид скален агрегат може да се използва, и бетонът, направен с геополимерен скрепител е на практика неразличим от естествения камък. Геолозите, които не са запознати с техническите възможности, предлагани от геополимеризацията, внимателно са разглеждали геополимерен бетон и са го бъркали с естествен камък. Това безпрецедентна технология; не е нужна огромна топлина или налягане, за да се произведе синтетичен камък. Геополимерният бетон се втвърдява скоростно на стайна температура, за да формира синтетичен камък, красив на външен вид и богат на безпрецедентни качества.

Да се развие нов клон в химията е едно, но да се приложи тази химия в древната история е съвсем друго. Как разбрах, че пирамидният камък също е геополимерен? Всяка една теория трябва да бъде достоверна; после, за нея трябва да има улики; и най-накрая, изискват се веществени, научни доказателства. Всички мистерии, свързани със строежа на пирамидите, трябва да бъдат разгадани.

Напредналите технологии нямат никаква роля в производството на геополимерите. Това е най-основното предварително условие, ако трябва тази теория да е достоверна. Един човек в Каменната ера е могъл да произведе геополимери, ако тя или той проницателно е приложил знанието, добито от интелигентното, системно наблюдение на експерименти с вещества, намиращи се в околната среда. Нужно е единствено да се добие теоретично знание за минералните елементи, как да се различат и как да се манипулират химически. Знаейки това, аз изучих екологията на Египет, за да разбера дали нужният материал за производството на геополимерен скрепител е бил наличен или не.

Открих, че някои подходящи съставки са били достъпни в количества от милиони тонове. Калта от река Нил съдържа алумини и е добре пригодна за нискотемпературен минерален синтез. Солта натрон е изключително обилна в пустините и солените езера. Натронът реагира с варта и водата, за да произведе сода каустик, основната съставка за алхимически направения камък. Изобилие от вар е било достъпно чрез калциране на варовика в прости огнища. В древните времена, Синайските мини били богати на тюркоазени и хризоколни жили, нужни за производството на синтетични зеолити. Мините също съдържали арсеновите минерали оливинит и скордит, нужни за скоростното хидравлично втвърдяване на големите бетонни блокове.

Същите тези елементи били използвани от египтяните и в други процеси. Нилска тиня е била използвана за направата на слънчево-сушени кални тухли и разнообразни минерали се ползвали за направата на емайли. Солта натрон била свещен продукт, използван не само за флюс, но също и за мумифициране и за обожествяващи ритуали. Следните извадки от пирамидните текстове, открити по стените в погребалната камера на пирамидата на Унас, от Пета Династия, показват свещената стойност на натрона:

Ти пречистваш себе си, Хор е пречистен: Една пастила натрон
Ти пречистваш себе си, Сет е пречистен: Една пастила натрон
Ти пречистваш себе си, Тот е пречистен: Една пастила натрон
Ти пречистваш себе си, Бог е пречистен: Една пастила натрон
Ти пречистваш себе си, за да почиваш ти между тях: Една пастила натрон
Твоята уста е като тази на млечното теле в деня на рождението: Пет пастили натрон от севера, от Стпт.

Устата на новороденото млечно теле се е считала за чиста, защото телето никога не се е хранило; а Стпт, място където се е събирала натрон, днес се нарича Уади ел-Натрон.

Много от същите елементи, подходящи за алхимическото каменоделие, по-късно изиграли роля в стъкларството. Изучавайки екологията и древните продукти и документи на египтяните, аз успях да проследя основните алхимични изобретения, които довели до разработването на пирамидния камък. Тези изобретения се обсъждат хронологически по-подробно в Приложение 1.

Появява се интригуващ поглед върху пирамидите, какъвто никой не си е представял в модерни времена.  Тези алхимически открития адресират един екзотичен аспект на пирамидните строежи. Сега ще разгледаме правдоподобността на това.

Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 06, 2017, 09:12:40 am
Глава 6

Правдоподобността на теорията


Чрез химията, задачата да се построят пирамидите е била лесно постижима със сечивата от Пирамидната епоха. Без да е нужно дялане или теглене на блокове с въжета, нужните инструменти са били просто онези, с които са се правели сушени на слънце кални тухли: мотика, с която да се стърже варовик с вкаменели черупки, кош за транспортиране на съставките, корито в което да се приготвят съставките, стълба, линеал, отвес, нивелир, мистрия и дървени леярски форми.

Тези инструменти са намерени в пирамидата на фараона от Шеста Династия Пепи II. Заради това, че намерените дървени леярски форми са само умалени модели, няма начин да се определи дали са били предназначени за кални тухли или за големи каменни блокове. Пирамидата на Пепи II е била направена и от двете.

Въпреки че това прецизно да се разрежат 2.5 милиона нумулитни варовикови блока от Великата пирамида с медни сечива би било непостижим подвиг, то медните инструменти са пригодни за рязане на дървесни дънери и за приготвяне на дъски за дървени форми. Древните египтяни били върховни дърводелци и били изобретателите на шперплата. Според “Dictionaire des Techniques Archaeologiques”:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr11.png)
ФИГУРА 10. Пирамидите от Четвърта Династия били построени от бетонни материали, транспортирани в съдове (А), след това отлети във форми (В), произвеждайки блокове директо намясто.

Дърводелството се появило в Египет в края на пре-Династическия период, около 3500г пр.Хр., когато медните сечива били значително развити, за да може да се ползват при обработката на дърво. През всичките епохи, египетският дърводелец бил забележителен майстор. Той е изобретателят на всички видове дървени сглобки и ги правел умело: дюбелиране, жлебове и втулки, лястовичи опашки, залепяне, лакиране и инкрустиране. Тъй като дървото е било рядко в неговата страна, той бил изобретателят на шперплата. В един саркофаг, направен през Трета Династия [около 2650г пр.Хр.] действително е намерено парче шперплат, което било направено от шест слоя дърво, всеки дебел около 4 мм, скрепени заедно чрез малки, плоски, правоъгълни втулки и мънички кръгли дюбели. Там където две парчета трябвало да се сглобят странично едно за друго, ръбовете им били рендосани под формата на жлебове, за да се обединят съвършено. Посоката на зърната във всеки следващ слой се редува, както в съвременния шперплат, за да се осигури по-голяма сила и да се избегне усукването.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr12.png)
ФИГУРА 11. Мастаба от гроба на Ти, около 2550г пр.Хр., показва как дърводелци режат дъски и приготвят брави жлебове.


Още от времето на Първата Династия (3200г пр.Хр.), дърводелците подреждали дъски в съвършени прави ъгли. Правели кръгли дюбели от слонова кост или дърво. Плоските, правоъгълни дървени дюбели се появили през Четвъртата Династия. Една стенна рисунка от този период илюстрира употребата на медни триони и приготвянето на жлебове и втулки, като се използват медни длета. Изящната мебел, поставена в гроба на майката на фараон Кхуфу, царица Хетеп-Херес, демонстрира колко хитро дърводелците ползвали лястовичите опашки и жлебовете и втулките. Великолепната погребална лодка на Кхуфу, спомената по-рано, е друг забележителен пример за майсторство.

Каменната плоча от Палермо, фрагментирани останки от царски анали, посочва, че Снеферу, от Четвърта Династия, назначил флотилия кораби да внасят кедър от Ливан. Дърветата на Египет не са твърда дървесина и от тях не се добиват дъски с подходящи размери за дървените леярски форми. Египет започнал да внася кипарис, кедър и дървовидна хвойна от Ливан още в пре-Династичната епоха. Една разновидност на хвойната достига 20 метра, отлична е за правене на форми с размери от 1 до 1.5 м широчина.

Веднъж след като били поставени, формите били влагоизолирани отвътре с плътен слой от самия цимент. Циментът ставал част от блока и може да се види в дъното на блоковете от Великата пирамида. Дървени скоби били подходящи за стабилизиране на натъпканите форми. Маслото е подходящ агент за отлепяне на формата, а Херодот докладва, че строителите на Великата пирамида смърдели на гранясало масло.

Понеже дървото било толкова рядко, останките от големите дървени форми вече не съществуват. Има, обаче, един барелеф, който може би показва отливането на голям каменен блок. Стенни рисунки от гроба на Рекхмир, официално лице от Осемнадесета Династия (1400г пр.Хр.), са точни илюстрации на технологията на Новото царство. Въпреки че алхимическото каменоделие е основно технология на Старото царство, тя е била използвана по време на Новото царство в по-малък мащаб.

На една от рисунките е изобразена работилница за тухли. Един от блоковете изглежда прекалено голям, за да е направен от кал, защото една кална тухла би се разпаднала на парчета, ако е с изобразените размери. През 19-ти век са нарисувани копия на този барелеф, с репродуктори К. Р. Лепсий (K. R. Lepsius) и П. Е. Нюбери (P. E. Newberry). Сравнение с оригинала показва, че техните репродукции са били модифицирани, с цел да се подчертае тематичността на рисунката. Репродукциите подсилват големия блок, така че да изглежда като куп подредени малки тухли. Този подход е унищожил контекста, ако всъщност намерението е било да се изобрази производството на голям камък. Тъй като и двата вида материал са били правени със сходни съставки, и няма нищо, което ясно да посочва, че големият блок е бил кална тухла, вместо камък, оригиналната рисунка определено е отворена за интерпретации.

ФИГУРА 12. Фреска от работилница за тухли, от гроба на Рекхмир:


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr13.png)
А. Репродукцията на Лепсий предлага, че работниците приготвят натрупани тухли.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr14.png)
В. Репродукцията на Нюбери предлага куп тухли.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr15.png)
С. Фотографията на оригиналната рисунка, направена от Турнус, не показва ясно дефиниран куп тухли.


Формите би трябвало лесно да са се разглабяли, така че едно или повече от лицата на всеки блок да е можело да се използва като форма за отливането на съседния блок, създавайки по този начин много точно напасване. Една от характеристиките на геополимерния бетон е, че при него няма съществено свиване, и блоковете не се сливат, когато се отливат директно един до друг. Въпреки че би било невъзможно с примитивни сечива да се постигне близкото напасване (с фуга 0.005 мм) на 115 000 облицовъчни камъка, оригинално поставени на Великата пирамида, то такива напасвания много лесно се постигат, когато се отлива геополимерен бетон.

Веднъж след като се отлее, в рамките на часове или дори по-малко, в зависимост от формулата (отнема минути със съвременните формули), блокът се втвърдява. Формата се е премахвала за повторна употреба, докато блокът е бил все още относително мек. Вероятно се е поставяло покритие от тръстика и палмови листа върху блока, осигурявайки оптимално количество проветрение. Това е било нужно, за да се втвърди (да се карбонира) варта и да се защитят блоковете, за да не станат твърде трошливи заради голямото изпарение. Когато се е премахвало покритието, блоковете продължавали да зреят на слънчевата светлина, като жегата е ускорявала втвърдяването.

Когато са се произвеждали статуи и саркофази, завършителните щрихи са се правели с медни сечива в ранните стадии на втвърдяването. Аз наблюдавах белези върху вътрешната зидария на Великата пирамида, които не приличат на онези, оставени от длета. Някои приличат на отпечатъци, оставени от тръстика. Също така забелязах дълги отпечатъци, направени със замах, които се разгръщат точно както се разгръща палмово листо. Като ползвах микроскоп, аз ясно успях да видя отпечатъци от дървесни трици върху материал от възходящ коридор във Великата пирамида.

Би било невъзможно такава огромна циментова индустрия да не е оставила следи от своето съществуване, само че никой няма да разпознае такива следи, ако никой не е наясно с тази технология. Най-очевидните следи са гигантските количества минерали, изкопани от Синайските мини, сини минерали като тюркоаз и хризокола, познати с общото име мафкат по време на Старото царство. Египтолозите са добре запознати с индустриалните количества мафкат, добиван от Синай, но те не могат да отчетат къде са били консумирани такива огромни количества.

Миньорските експедиции на фараоните точно съвпадат със строежа на пирамидите. Фараоните, строящи пирамиди, са изобразени в големи релефи по скалните лица на Синайските мини, как защитават минералните жили от бедуини нашественици. Няма никакво съмнение какво са преследвали. Експедиции, водени от археолога Бено Ротенберг (1967-1972), от Тел-Авив, Израел, показват, че минералните жили, съдържащи тюркоаз и хризокола, са били изкопани, докато жилите на меден карбонат са оставени непокътнати.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr16.png)
ФИГУРА 13. Каменно изображение от Пета Династия върху лицето на Синайските мини показва фараон Сахуре, който символично наказва нашественик.

Най-основният продукт на всяка циментова индустрия е варта. Вар се е произвеждала, като са калцирали варовик или доломит в пещи за печене на тухли (варници) . Не се е правела разлика между варовик, доломит, и магнезит, всеки от които е бял камък, от който се добива различна вар и, следователно, различни качества цимент. Археологически е доказано и добре известно, че самото производство на вар е най-старият индустриален процес на човечеството, който датира от поне 10 000 години. Варовата мазилка в руините на Йерихон, в Йорданската долина, е все още изцяло запазена, след 9000 години.

Херодот пише, че някога Великата пирамида била свързана с канали с река Нил. Египтолозите предполагат, че ако тези канали са съществували на строителната площадка, те ще да са служели за транспортиране на облицовъчни блокове по реката от Тура. Как би служил на циментовата индустрия един канал? Каналът е идеален реакционен басейн за произвеждане на огромни количества цимент намясто на строежа.

Аз мога да си представя два метода за произвеждане на цимента намясто. Единият би представлявал поставяне на подходящи количества натрон и вар в сух канал.  Каналът лесно би се напълнил с Нилска кал (глина + тиня) и вода по време на годишния период на наводненията. Водата разтваря натрона и поставя варта в суспенсия,  като се получава сода каустик. Содата каустик реагира с Нилската кал, 60% алумини, за да произведе троен алуминат на натрия, калция и магнезия. Когато водата се изпарявала, оставало едно активирано вещество. Добавянето на силициеви минерали и допълнително натрон и вар водело до производството на силико-алуминат, което е основен геополимерен цимент. Били добавяни и други продукти, и, ако било нужно, материалът можел и да се съхранява.

Друг метод е дори по-лесен и е възможен поради природата на Гизовския варовик. Варовикът на Гиза съдържа 3 или 4% каолинит, което е алуминиева силикатна глина. Каолинитният варовик иска само да му се добави вар, натрон и вода, за да се получи геополимерна реакция.

Голямото количество варовикова чакъл, нужна за направата на пирамидните блокове, била лесно добивана. Вода, може би донесена колкото се може по-близо чрез канал, била използвана за наводняване на скалистата основа на Гиза, за да се напои за по-лесно разпадане. Варовикът на Гиза става толкова екстремно мек, когато е напоен с вода, че лесно може да се разбие на големи късове със забиване на дървени пръчки. Тялото на Великия Сфинкс било изваяно, докато се събирала кална варовикова чакъл, пренасяна в кошове, за да послужи за направата на пирамидните блокове. Хора, газещи в мокър, кален варовик, докато работят в пустинната жега, звучи по-смислено от това, хора да млатят по каменоломни в гореща, прашна пустиня, както твърди приетата теория. Агломерирането на камъка водело до по-добър материал, защото блоковете на Великата пирамида са по-сбити от естественото скално легло.

Ландшафтът също е осеян със значително количество черупки, камити, стромбити, турбинити, хелицити и особено нумулити. В древните времена имало хълмове от черупки в Гиза. Гръцкият географ Страбо (64г пр.Хр.) ги наблюдавал:

Не можем да си позволим да не говорим за едно нещо, което видяхме при пирамидите, а именно, купчините малки каменни монетки пред тези паметници. Там откриваме парченца, които,  поради формата и размера си, приличат на леща. Твърди се, че са вкаменели остатъци от храната на работниците, но това е доста малко вероятно, защото ние също имаме хълм у нас, разположен по средата на долина, също пълна с малки калцирани туфи, подобни на леща.



Бележка от преводача: Нумулитите са големи лещоподобни фосили, характеризиращи се с многото си намотки, разделени от септи, обособяващи отделни камери. Те са черупките и фосилите на съвременните морски протозои нумулити, вид фораминифери.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/nummulitids.jpg)



Колкото повече е естественото присъствие на свободен материал, толкова по-малко копаене за чакъл се налага. Свободният материал, който днес все още седи на мястото, неправилно се приема за останки от дялане на камък.


Да се агломерира камък е къде-къде по-лесно от рязането на масивни блокове и влаченето им с въжета. За да си представи каква трудност е да се построи пирамида по приетата теория, човек трябва само да види колко е трудно е да се разруши дори и една малка пирамида. Винаги е по-лесно да се разруши, отколкото да се създаде каквото и да е,  и Абд ел-Латиф (1161-1231г), лекар от Багдат, описал трудността, която срещнал един екип, отправил се на мисията да разруши Третата пирамида в Гиза, която е само 7% от размера на Великата пирамида:

Когато Мелик Алазис Отман Бен Юсуф наследил баща си, той позволил няколко човека от дворянството му да го убедят, хора лишени от здрав разум, да срине определени пирамиди. Те започнали с червената пирамида, която е третата от Великите пирамиди и най-малко важната. Султанът изпратил копачите, миньорите и каменоделците си, под командването на няколко от висшите офицери и емири от двора си, и им дал заповедта да я разрушат.

За да изпълнят заповедта му, те разпънали лагер до пирамидата. Там те събрали голяма група работници и ги настанили на цената на големи разходи. Те останали там за цели осем месеца, като всеки вършел поверените му задачи, премахвайки, ден след ден и на цената на всичките си сили, по един или по два камъка. Някои бутали отгоре с клинове и лостове, докато други дърпали отдолу с кабели и въжета. Когато един от камъните най-накрая изпаднал, той произвел ужасяващ шум, който бил чут на голямо разстояние и разтресъл земята и накарал планините да потръпнат.

При падането си, той се вкопал в пясъка и издърпването му оттам отнело големи усилия. Те натъпкали клинове, и с тях разбивали камъните на по няколко парчета, после натоварвали всяко парче на колесница и го дърпали на крак до планината, на близко разстояние, където го изхвърляли.

След като лагерували за дълго време, тяхната решителност и смелост започнали да се стопяват с всеки ден. Те били срамно принудени да изоставят работата си. Далеч от постигането на успеха, на който се били надявали, единственото, което направили, било да повредят пирамидата и да демонстрират своята слабост и липса на сила. Това се случило в годината 593 [1196г]. Днес, ако някой погледне изхвърлените камъни, той добива впечатлението, че пирамидата ще да е напълно унищожена. Но ако някой погледне самата пирамида, той вижда, че тя не е претърпяла никакво уронване и че само от едната й страна част от облицовъчния камък е бил разкачен.

Отливането на пирамидни камъни намясто изключително опростява логистичните въпроси, позволявайки построяването на Великата пирамида без удвояване или утрояване на жизнената продължителност на фараоните. Вместо 100 000 работници годишно в Гиза, както изисква приетата теория, едва 1400 работници могат да носят достатъчно материал, за да се построи Великата пирамида за двадесет години, на база на следното изчисление: В Камбоджа, по време на Кхмерската революция през 1976г, всеки човек носел около 3 куб.м на ден, за да се строят язовири. Един човек, следователно, за един ден, може да носи достатъчно материал, за да се произведе блок, тежащ от 4 до 6 тона. Това изпълнява нормата от 1400 блока на ден, именно броят, записан от Херодот. Броят на нужните работници, разбира се, е зависел от това колко дни се е работело, което може да зависи от това колко религиозни празници са се празнували. Ако се предположи, че един човек е носел един кош в час, и е работел около три месеца в годината, или може би 100 дни, максималният брой носачи, нужни за двадесет годишен период, бил 2 352, за 15 години, 3 136 работника; и за 10 години, 4 704 работника. Ако се предположи, че всеки копач е работел с трима носачи и един леяр, тогава трима носачи представляват пет работещи човека. Това би означавало между 1000 и 3000 човека на строителната площадка през тримесечен работен период за година, или от 400 до 1000 за десет-месечен работен период за година, за да се завърши Великата пирамида за петнадесет до двадесет години.

Хората лесно може да са носели по един 22.5-килограмов кош на всеки 15 минути до основата на пирамидата, по един кош на всеки 30 минути до средата, и един кош до върха на пирамидата по рампата на всеки час. Ако един кош е съдържал 0.3 куб.м, тогава за ден всеки човек е могъл да носи: един кош на 15 минути за общо 1.42 куб.м или един кош на всеки 30 минути за общо 0.71 куб.м или един кош за 60 минути за общо 0.36 куб.м.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr17.png)
Таблица I. Брой носачи, нужни за да се построи Великата пирамида (~2.6 милиона блока)

Били нужни допълнително работници за миньорски работи, транспортиране и разбиване на минералите, събиране на натрон, масло, дърво, и други нужни продукти, приготвяне на съставки, копаене на канали, носене на вода, правене на сечива и форми за отливане, осигуряване на храна и други лични нужди, и вършене на дребна обща работа. Това може да повиши тоталният брой нужни хора с още няколко стотици. Тези общи сборове позволяват свобода за маневриране на работната площадка и са значително по-разумни от 100 000 човека на година, от които се нуждае стандартната теория. Теорията за отливането е много правдоподобна и лесно разрешава проблемите с логистиката.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 06, 2017, 10:38:19 am
Глава 7

Веществените научни доказателства


Въпреки че аз съм първият, който възпроизвежда синтетичния пирамиден камък и прилага технологията към строежната теория, друг френски химик, Анри льо Шателие (Henry le Chatelier) (1850-1936г), е първият, който е открил, че древните египтяни произвеждали направен от човека камък. Льо Шателие бил също и металург и керамик. Той работил с новоразработени микрографски техники, стъклени плъзгачи, анализ на тънки разрези, и фотография в комбинация с микроскопа. Той първи изследвал емайлирани погребални статуетки от Египетската Тинитна епоха (около 3000г пр.Хр.) с тези техники и ги видял в светлина, в която никога не били разглеждани преди.

Докато Льо Шателие изучавал емайлираните погребални статуетки, той открил, че методите му на наблюдение му позволявали да забележи, че емайлът не бил покритие, нанесено по повърхността на статуетките. Вместо това, емайлът бил резултат от минерали, които мигрирали от вътрешността на самия камък към повърхността му. Той разрязал тънки участъци, използвайки трион с диамантено острие, и наблюдавал постепено увеличаваща се концентрация на минерали, които били мигрирали в посока повърхността на камъка, за да образуват емайл отгоре. Процесът е същият като при египетския фаянс – самоглазираща се керамика. Льо Шателие бил удивен, когато осъзнал, че статуетките били от изкуствен камък.

Той и колегите му напразно се опитали да дупликират процеса. Методът, който произвел статуетките, е едно от моите химически открития, обсъдено в Приложение 1. Изследването на Льо Шателие било проведено през 10-те години и неговото разкритие трябваше да е повдигнало дебат относно други каменни артефакти, особено пирамидите с многото им енигматични черти.

Академиците, обаче, не е задължително да са иноватори. И учените, които участват в меките науки, като историята, не е задължително да са с научно настроен ум. Всъщност, по време на презентацията ми на Втория международен конгрес на египтологията, аз използвах работата на Льо Шателие, за да осведомя присъстващите египтолози, че науката вече е показала, че египтяните са произвеждали направен от хората камък. Признавайки това, те продължаваха да не искат да приемат възможността, че пирамидният камък може да е направен от хората.

Чак няколко години след като създадох теорията си, анализирах действителен древен геополимер. През 1981г, Лилиан Къртис (Liliane Courtois) от Центъра за археологически изследвания, в Париж, и аз извършихме рентгенов химически анализ на фрагменти от варовикови съдове от Тел-Рамад, Сирия, датирани от 6000г пр.Хр. Съдовете бяха направени от бял, каменист, варовит материал. С други думи, те са класифицирани като направени предимно от вар. Направихме презентация за това, на Двадесет и първия симпозиум на археометрията, проведен в Националната лаборатория в Брукхевън, Ню-Йорк. Докладвахме, че пробите съдържаха до 41% аналцим (аналцит), лесен за произвеждане зеолит. Такова голямо количество зеолитен материал не се открива в суровия материал, от който бяха направени вазите и можеше единствено да е резултат от полимеризация. Факт е, че синтетичните зеолити са произвеждани преди 8000 години в Близкия Изток. В модерни времена за първи път са произведени от английски учен на име Барер (Barrer) през 50-те години.

Знаейки, че ще бъде невъзможно да докажа теорията си без проби от пирамиден камък, през 1982г си уговорих посещение при Жан-Филип Лауер (Jean-Philippe Lauer) в неговия дом в Париж. Лауер, сега на възраст над 85 години, е бележит сред европейските египтолози. Той прекарва петдесет и шест години от кариерата си, реставрирайки пирамидата на Зосер. Той има свои собствени консервативни виждания относно строежа на пирамидите, основани на повече от петдесет години проучвания, и отношението му към моето изследване е резервирано. В едно писмо, което получих преди да го посетя, той каза, “Предизвиквам те да докажеш, че пирамидния камък е синтетичен”.

Това, разбира се, беше целта ми. При срещата ни, той ми даде проби от пирамидите на Кхуфу и Тети. Пробата от Тети идваше от външен облицовъчен блок, а онази от Великата пирамида идваше от възходящия коридор.

Поръчах рентгегов химически анализ на пробите в две различни лаборатории, за да съм сигурен, че няма да има аналитични несъответствия. Представих документ по тестовите резултати на Интернационалния конгрес на египтолозите, проведен в същата онази година в Торонто. На конгреса, Лауер и аз направихме отделни презентации на теориите си за строежа на пирамидите. Въпреки че знаеше, че аз ще правя презентация, използвайки неговите проби, Лауер не присъстваше на моята презентация, защото не взимаше теорията ми насериозно. Вестник “Торонто стар” отрази конгреса и публикува следния коментар на Лауер относно моето изследване (7 септември, 1982г): “Има много нелепи изследвания, не глупави, а невъзможни. Не много от тях са сериозни.”

Рентгеновият химически анализ засича обемен химически състав. Тези тестове несъмнено показват, че пробите на Лауер са направени от човека. Пробите, съдържат минерални елементи, които са силно необичайни за естествения варовик, и тези чужди минерали могат да участват в производството на геополимерен скрепител.

Пробата от пирамидата на Тети е по-лека по плътност от пробата от пирамидата на Кхуфу (Великата пирамида). Пробата на Тети е слаба и екстремно ерозирала, и й липсва един от минералите, налични в пробата от Великата пирамида. Пробите съдържат малко фосфатни минерали, един от който е идентифициран като брушит, за който се смята, че представлява органичен минерал, срещащ се в птичите изпражнения, костите, и зъбите, но би било рядка находка да се открие брушит в естествения варовик.

Наличието на такива органични минерали в пирамидния камък дава нови възможности за по-добро разбиране на древната култура. Ако птичите изпражнения са били източникът на брушита, това би обяснило функцията на едно голямо място, познато като Щраусовата ферма, което не било далеч от Гиза. Добре известно е, че в древен Египет птичите изпражнения, урината, и животинската тор се добавяли към сламата и калта, за да се увеличи кохерентността на калната тухла.

Ако костите бяха източника на брушита, това можеше да хвърли нова светлина върху мистериозните жертвоприношенчески ритуали от античността. Свещените животни може би били убити и изгорени на жертвените олтари, а костите им калцирани на прах. Прахта може би била стрита и използвана като съставка за религиозния паметник. Следите на това алхимично знание може да са повлияли обичаи и да са вдъхновили митология и легенди в по-късните времена. Митът за Медуза, например, засяга темата за хора, превърнати в камък. Римляните, добре известни с издръжливия си поцуолитов цимент, който все още е непокътнат в римските руини, окупирали Египет и явно са поели определено алхимическо знание. Една легенда разказва, че 1000 животни били пожертвани по време на строежа на римския Колизеум. Римският цимент, който аз възпроизведох, е забележителен древен продукт. Един по-късен президент на Американския Циментов институт (ACI) имаше на бюрото си проба от римски бетон, който бил под вода повече от 2000 години в пристанището Поцуоли в Италия. Скорошни подводни изследвания разкриха изключително високото качество на бетона, използван за построяването на Цезарея, монументалният пристанищен град на древна Юдея, построен през Първо столетие от цар Херод.

Пирамидните проби също съдържат минерал, познат като опал-СТ (микрокристален опал, бел.прев), силициев материал. Участвах в дебат по въпроса с Майкъл С. Тит (Michael S. Tite), управител на музейната лаборатория в Британския музей. Тит беше координатор на Симпозиума по археометрия 1984г, проведен в Смитсонския институт във Вашингтон. Като координатор той имаше предимството на предварителен преглед на моята презентация. Той се възползва от това и даде парче от облицовъчен блок, изложен в Британския музей, на химически анализ в музейната лаборатория.

След моята презентация, той се изправи и каза на симпозиума, “Всички характеристики, които те [неговият аналитичен екип] видяха, могат да се обяснят на база естествения произход, и в действителност няма нужда да се представя тази хипотеза за реконструиран камък”. Както всеки, незапознат с геополимеризацията, Тит не видя нищо необичайно в минералния състав.

Аз се срещнах с Тит в Лондон скоро след това, за да видя отблизо неговите тестови резултати. Неговите графики показваха на практика същите пикове като картите от моите анализи, което е индикация за сравним минералогичен строеж на нашите проби. Представих официалното си опровержение на Тит на симпозиума Наука в египтологията, проведен в Англия в Манчестърския музей през юни, 1984г. Докато геологическото обяснение за наличието на опал-СТ е валидно, присъствието на опал-СТ (засечено чрез рентгенова дифракционна микроскопия) може също да намеква за добавянето на силикатни материали по време на производството на камъка. Наличието на опал-СТ в пирамидния камък може да е резултат от добавянето на прах от изгорени приношения на такива силициеви материали като кори, слама и определени видове тръстика.

Доколкото знам, единственият друг изследовател, който е извършил подобен химически анализ на камъка от египетските кариери и от на пирамидния камък, е Клем, чиито проект беше описан по-горе. Благодарение на помощта от колеги, особено Хишам Габер (Hisham Gaber), дипломиран геолог от университета Аин Шамс в Кайро, се сдобих с проби от каменоломните на Тура и Мокхатам в Арабските планини, откъдето се вярва, че произлизат облицовъчните камъни. Габер събра повече от тридесет проби от различни места. Рентгеновата дифракция и микроскопските анализи на пробите от кариерите посочват, че те са чист калцит, понякога съдържащ следи от доломит. Нито една от пробите от каменоломните не съдържа някой от необикновените минерали, открити в пирамидните проби.

Въпреки че пробите от кариерите не съвпадат с пирамидния камък, една проба от камък, който аз направих с геополимерен цимент и фин варовик, е минералогически съвместима с последната, и дава сходни пикове на рентгеновите графики. Изследователи, които преди са извършвали химически анализи на пирамидния камък, никога не са подозирали нищо необичайно, въпреки факта, че пробите им съдържат елементи, които са необичайни за естествения варовик. Става дума за проект, споменат в Глава 1, съвместното изследователско предприятие, изпълнено от университета Аин Шамс и SRI International. Г. Е. Браун (G. E. Brown), геолог в Станфордския университет, беше неспособен палеонтологически да класифицира проби от облицовъчен камък, лишени от годни за класифициране фосили, които дават възможност за петрографско сравнение.Следователно, той можа да си извади само колебливи заключения за произхода на облицовъчния камък. Тъй като не е лесно да се сравнят блокове, които изглеждат минералогически несравними с естествения варовик на Египет, човек започва да разбира как направеният от човек камък решава изключителните научни дилеми.

Друг въпрос, който се разрешава, е спорът, повдигнат от геохимическото проучване на Клем. Клем създаде доста голям дебат с геолозите, когато сравни остатъчните елементи от двадесет основни блока от Великата пирамида с онези от пробите от кариерите и определи, че пирамидните блокове са били добити от всички кариери навсякъде из Египет. Ако данните на Клем са правилни, неговото заключение, че камъните били добити отвсякъде из Египет, не задължително е логично. Не само, че то не допринася за решаването на сразяващите логистични проблеми, но очевидно противоречащите си геологични и геохимически проучвания подкрепят моите открития. Минералите за цимента са се добивали от различни места, и фосилизирали черупки са били събирани за строежните блокове при Гиза. Геоложките и геохимическите доклади съдържат неточни данни, но били криво разтълкувани, защото основното схващане за строежа на пирамидите, на което повечето учени разчитат, е неправилно. Прилагането на стандартната теория подсигурява, че конфликтът ще остане завинаги неразрешен, дори и когато се впрягат най-добрата модерна техника и добре обучени учени.

Някои египтолози критикуват откритията ми, защото се сдобих само с две малки проби от пирамиден камък за анализите. Само че, пробите анализирани от Клем (които идват от грубите сърцевинни блокове), Браун и Тит могат да послужат за допълнително потвърждение на моите тестови резултати. През 1984г подадох предложение за изследване до Египетската организация за антиките, в Кайро, искайки разрешение да пробирам сърцевинните камъни на Великата пирамида. Разрешението беше отказано. Следните извадки са от тяхното писмо до мен, преведено от френски:


Кайро, 16 декември, 1984г
Драги Господине:
Отговаряме на писмото ви от 15 октомври, 1984г, и аз съм длъжен да ви информирам, че Постоянният комитет на Египетската асоциация за антиките, по време на съвещанието си на 6 декември, 1984г, съжалява, че не отговаря в полза на вашето предложение относно оторизирането за анализ на камъните от пирамидите, Сфинкса, и кариерите. Решението е такова, тъй като вашата хипотеза представлява единствено лична гледна точка, която не среща аналогия с археологическите или геологическите факти.
Искрено ваш,
Президентът на Египетската асоциация за антиките



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr18.png)
ФИГУРА 14. Рисунка от “Description de l’Egypte” показва разбъркани черупки в пирамидните сърцевинни блокове.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr19.png)
ФИГУРА 15. Органични фибри, въздушни мехурчета, и изкуствено червено покритие са видими в една каменна проба от възходящия коридор на Великата пирамида.


Дори и ако геополимерният бетон е силен и красив като естествения камък, трябва да съществуват някои издайнически знаци за изкуствената му природа.  Знаците биха зависели от видът на имитирания камък. Например, нумулитният варовик е съставен от скелетните останки на фораминиферите, които се натрупват за милиони години, образувайки утаечни слоеве скални легла. Фосилизираните черупки лежат хоризонтално, плоско върху скалното легло. Йомард и Де Розиер, обаче, са описали грубите строителни блокове на Великата пирамида, твърдейки, че са съставени от черупки, които са в безпорядък:

Основната разновидност варовик във Великата пирамида почти изцяло е формиран от натрупани нумулити, които са дискообразни фосилни черупки с различни размери, които изглежда са подредени във всички ориентации.

Както във всеки бетон, агрегатите в по-голямата си част са разбъркани, и в този случай са лишени от утаечно разслояване.

В допълнение към разбърканите черупки и химическия строеж, пирамидният камък демонстрира други издайнически физически черти. Из пробите на Лауер се откриват многобройни и разпръснати навсякъде въздушни мехурчета. Мехурчетата не са кръгли, а овални, като онези, които се срещат по време на манипулирането на глина. Счупените повърхности имат вид на глинена матрица. Това често може да се наблюдава с невъоръжено око по счупената повърхност на облицовъчните камъни.

Аз забелязах малка тъмна ивица точно под повърхността на счупена част от пробата от Великата пирамида. Ивицата е видима, защото е близо до повърхността. Поръчах три различни лаборатории да идентифицират тази частица. Всичките три лаборатории докладваха, че частицата не може да е нищо друго, освен малко снопче от две или три органични фибри, може би коса. Не е много вероятно фибрите да са естествено срещащи се алгални (водорасли, бел.прев) включения, тъй като водораслите са основно калцитно-формиращи и не се запазват лесно. Наличието на органични фибри може вместо това да е резултат от инцидентното попадане на фрагменти от космено въже, или нарочното включване на животински останки от ритуални жертвоприношения. Фибрите са плоски, като косми от човешка ръка, но не е задължително да са с човешки произход. Снопчето е заобиколено от гроздчета въздушни мехурчета. Коса никога не е била откривана в камъни на 50 милиона години. Варовикът би се формирал под океана преди 50 милиона години, по време на геологичната епоха Среден Еоцен. Докато космати животни на океанското дъно сред фораминиферите преди 50 милиона години е един невъзможен сценарий, то косми от животни или от ръцете на работници може по естествен начин да са паднали в каменната каша по време на строежа на пирамидата. Органични фибри не са откривани в пробите от кариерите.

Пробата от Великата пирамида, осигурена от Лауер, е покрита с бяло покритие, върху което има кафеникаво-червено повърхностно оцветяване. Такова оцветяване се появява също и на още няколко оставащи външни облицовъчни блока от тази пирамида и варира от кафеникаво червено до сивкаво черно. Още тече дълъг дебат за това, дали оцветяването е вид боя или е патина, като последната ще да се е получила постепено от пустинните климатични промени.

Опитвайки се да покаже, че оцветяването на облицовъчните камъни на пирамидите на Куфу и Кхафра е боя, Андре Покан (Andre Pochan), през 1934г, анализирал оцветяването, което се появява на тези пирамиди. Неговите тестове разкрили наличието на минерали, които са силно необичайни във варовика, което го довело до заключението, че оцветяването не би могло да е патина, защото това би изисквало миграция на минерали от вътрешността на самия камък. Той следователно предложил, че е бил положен някакъв вид твърд, силициев скрепител, и бил боядисан отгоре с пигмент червена охра.

А. Лукас (А. Lucas) приел химическия анализ на Покан за валиден, но оспорвал наличието на нарочно покритие. Лукас поддържал тезата, че оцветяването е патина. Лаур и К. Л. Гаури (K. L. Gauri) от Лабораторията за запазване на камъка на Луисвилския университет, в Кентъки, също защитават тезата, че оцветяването е патина.  Покан и Лауер разгорещено дебатират въпроса от двадесет години. Мнението на Лауер има голяма тежест сред интересуващите се, и той имаше последната дума по въпроса, защото надживя Покан. Химията на геополимеризацията услужливо разрешава и този въпрос.

Понеже Покан вече е анализирал червеното оцветяване, аз анализирах само лежащото под него бяло покритие, което се вижда на пробата от Великата пирамида. Дадох пробата от Лауер на две различни лаборатории, ангажирайки експерти с различен опит в геологията и минералогията. Комбинирайки моята и техните експертизи, бях удивен да открия изключително сложен геополимерна химическа система в бялото покритие. Принципните му съставки са два калциеви фосфата, брушит и кристален хидроксиапатит, и двете се откриват в костите, и зеолит наречен ZK-20. Покритието е чисто геополимерен цимент. То е ключът към химическия състав на пирамидния камък. Този скрепител е безкрайно по сложен от простия гипсов и варов цимент, с който учените характеризират египетската циментова технология. Действително, скрепителят е дори по-софистициран, отколкото аз очаквах.

Въпреки че Покан не разбираше въпросната химия, той все пак беше прав в предположението си, че червеното оцветяване е синтетично. Както знаеше той, минералите, които се беше случило да мигрират, са много необичайни за естествения варовик. Във всеки случай, количеството налични минерали във варовика е твърде малко, за да се формира патина. Освен това, минералите в червеното оцветяване, както онези в бялото покритие, са неразтворими и, следователно, не може да са мигрирали, нито пък може минерали да са мигрирали през бялото покритие, за да се образува червено оцветяване. На всичкото отгоре, пробата която аз анализирах, проявяваща червеното оцветяване, идваше от интериора на пирамидата, където не беше афектирана от ерозия. Най-накрая, ползвайки микроскоп, наблюдавах две пукнатини в червеното покритие на тази проба. Едната пукнатина е дълбока и разкрива бял варовик, което означава, че е много по-скорошна от покритието. Другата пукнатина е древна и е пълна с червеното оцветяване. Цветът очевидно е бил боядисан отгоре, защото е запълвал пукнатината. Покритието и оцветяването наистина са забележителни алхимически продукти, които не показват никакви мехури или други значими знаци на разпад след около 4500 години.

Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 06, 2017, 06:34:01 pm
Геолозите, които са анализирали пирамидните блокове, не са разпознали никакви известни лепила, скрепяващи камъните. Без да осъзнават, че необикновените минерали в камъка представляват самия скрепител, те не са успели да разпознаят камъка като синтетичен. По същия начин, изследователите не разпознават никакъв известен химически състав, който да говори за покритие, направено от човека, както и оцветяване върху камъка. Има един забавен доклад, който  показва типичната реакция на геолозите към този материал. Собствениците на колекция варовикови артефакти от Египет поръчали на един геолог да докаже, че артефактите им са от естествен камък, защото музейните оценители и автентици, интересуващи се от колекцията, засичали, че камъкът е изкуствен. Тяхното мнение било, че артефактите, следователно, били фалшификати. Опитвайки се да докаже естествения произход на варовика, геологът твърдял, че вероятно някаква извънземна система, много по-напреднала от нашата, може би притежава технологията, нужна за произвеждането на такъв камък, но тъй като сме нямали доказателства за това, ние на Земята трябвало да приемаме, че камъкът е от естествен произход.

Има един исторически извор, който подкрепя присъствието на боя върху Великата пирамида, и също така споменава забележителен пирамиден цимент. Следните коментари били направени от Абд ел-Латиф:

Тези пирамиди са построени от големи камъни, десет до двадесет кубита дължина, на два до три кубита дебелина и подобна ширина. Това, което заслужава най-голямо възхищение, е екстремната прецизност, с която са били облечени камъните и положени един върху друг. Техните основи са толкова добре подравнени, че човек не може да вовре игла или косъм между два от тях. Те са циментирани с мазилка, която формира слой с дебелината на лист хартия. Аз не зная от какво е направена тази мазилка; тя е напълно непозната за мен. Камъните са покрити с писания на древни символи, чието значение днес аз не зная и никъде в цял Египет не съм срещал никой, който, дори водейки се по слухове, да може да ги интерпретира. Писанията са толкова многобройни, че ако човек би ги копирал на хартия, само онези по повърхността на двете пирамиди биха запълнили десет хиляди страници.

Въпреки че тънкия като хартия цимент не би придал съществена скрепителна сила на блоковете, предполага се, че строителите, въпреки това, са нанесли тънко покритие с нещо, което се счита да е било обикновен варо-гипсов хоросан. Но разказът на Абд ел-Латиф показва, че арабите, които са произвеждали варо-гипсов хоросан и варова мазилка повече от 3000 години, след като е била построена Великата пирамида, считали тънкия цимент за напълно непознат и доста впечатляващ. Тънката като лист мазилка е страничен продукт от геополимеризацията и се формира, когато в кашата има твърде много вода. Тежината на агрегатите изстисква воднистия цимент към повърхностите, където се втвърдява, формирайки кожица. Може би никога няма да научим нещо повече за оцветените йероглифи, цитирани по-горе. Разказът на Абд ел-Латиф е бил направен малко преди земетресението от 1301г. Кайро бил унищожен, и повечето от външните облицовъчни камъни били разграбени, за да се построи отново града.

Това, че пирамидният камък е синтетичен, е убягнало на няколко индивида, които е можело и да го забележат. Така и не е хрумнало на Йомард и Де Розиер, че пирамидният камък е вид бетон, когато наблюдавали разбърканите черупки през 1801г. След падението на Римската империя през 476г се е произвеждал само нискокачествен цимент. Портланд-цимента е бил изобретен едва през 1824г. Не се е произвеждал допреди 30-те години на 19-ти век.

Покан е разпознал, че оцветяването по пирамидните камъни е синтетично, защото то съдържа нехарактерни за варовика минерали. Следователно, ако той също така беше изследвал и пирамидния камък, той щеше и него да познае като синтетичен, особено ако бе взел предвид работата на Шателие. И през 1974г, това разкритие и убягнало и на изследователите от SRI International. Техният екип се опитал да локализира скрити камери и помещения във Великата пирамида на Гиза. Проектът се провалил, обаче, защото пирамидният камък съдържа толкова много влага, че електромагнитните вълни не се предават по него, и вместо това били погълнати от камъка. Това те не го очаквали, защото естественото варовиково скалисто легло на Гиза е наистина сухо.

Само бетонът би бил пълен с влага. Само влагосъдържанието дори, което открили от SRI International, би убедило кой да е професионалист от бетонната индустрия, че пирамидният камък е някакъв вид бетон. Днес, новопостроените бетонни сгради са влажни отвътре. Влагата в пирамидния камък вероятно е резултат от мигрирането на почвената вода. Обичайно е за бетонните сгради в пустинни условия да попиват почвена вода. Освен това, Великите пирамиди са толкова масивни и са построени толкова скоростно, че блокове, които не били изложени на въздух за по-дълго време, така и не успели напълно да изсъхнат. Това, че пирамидният камък трябва да е някакъв вид бетон, въобще не хрумнало на изследователите от SRI International.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 07, 2017, 06:46:27 pm
Глава 8

Доказателствата в Гиза


За да демонстрирам още по-добре, че пирамидният камък е синтетичен, проведох едно проучване в Гиза през 1984г. Никога не е правено пълно изследване на геологичните слоеве на платото Гиза, защото цялото мястото е напълнено с гробове и пясък. Аз изследвах всички оголени геологични слоеве на скалното легло, и направих сравнително проучване между показалите се слоеве и хиляди блокове в пирамидите, включително и онези в храмовете на Гиза.

Вариациите в качеството на блоковете, изграждащи пирамидите на Гиза, са поразителни. Определени блокове са незасегнати от ерозия, докато мнозинството са екстремно ерозирали от вятъра, дъжда, и слънчевата светлина; последната е по-безжалостна от юг и от запад. Ефектите на ерозията са най-очевидни върху един много груб слой, който се състои от връхната част на всички пирамидни блокове. Тази връхна област, общо казано с дебелина от 20 до 30 см, е по-слаба, по-лека по плътност, и е по-засегната от ерозията, в сравнение с останалата част от камъка. Това е понеже блоковете са били произведени по същия начин, по който се прави и мазилката, а именно:
Агрегатите се изливали директно във формата, която била частично напълнена с вода и скрепител. Докато сместа се смесвала с водата, най-тежките материали се утаявали на дъното. Въздушни мехурчета и излишен воднист скрепител се издигали нагоре, създавайки по-лека и по-слаба матрица. Горният слой също така разполага с най-малък брой фосилни черупки, които не били така нагъсто както в плътната каша и следователно били утаечно ориентирани в хоризонтално положение. Не е било нужно разбъркване, за да се произведе бетона, а точните оразмерявания позволявали съвършено равни редове.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr20.png)
ФИГУРА 16. Блокове на западното лице на пирамидата на Кафра показват горни части, подобни на гъба.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr21.png)
ФИГУРА 17. Блок, паднали от югоизточния ъгъл на пирамидата на Кафра, има три линии на надигане (В-дъно, Т-връх).


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr22.png)
ФИГУРА 18. Стрелка сочи гъста мазилка, използвана за запечатване на дъното на формата за блока на южното лице от пирамидата на Кафра.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr23.png)
ФИГУРА 19. Давидовиц изследва преход между основното скално легло и пирамидните блокове. (А) Фосилните черупки отговарят на естественото утаечно наслояване в скалната част от основата. (В) Пирамидните камъни, отлети върху скалното легло, имат добре напаснати свръзки. В по-леката горна част са видими разбъркани и натрошени фосилни черупки. (С) Граница между скалното легло и пирамидните блокове.


Горният слой е толкова груб и осеян с дупки, че блоковете приличат на гъби. Първото ми впечатление беше, че приличат на геополимерна пяна, продукт, който аз съм разработил. Габер ми придружи по време на огледа ми, и неговите професори от геоложкия отдел на университета Аин Шамс коментираха, че многобройните дупки в горната част са резултат от това, че фосилните черупки са били откъртени заради ерозията. Аз обясних, че въпреки че ерозията е причинила влошаването, това се е случило, защото горният слой е по-податлив на ерозия, отколкото по-плътната долна част.

Освен това, аз наблюдавах, че блокове по западната страна на пирамидата на Кафра са били защитени от ерозията. Допреди около 100 години, първите няколко нива по западната страна са били заровени под пясъка. Тъй като ерозията се е развила след като пясъкът е бил разчистен, блоковете от западната страна са сравнително запазени. Само че, дори и тези запазени блокове демонстрират лек, слаб горен слой, който, следователно, не може да се дължи на ерозия.

Всички блокове, изграждащи пирамидите на Гиза, тези на Кхуфу, Кафра, Менкуре (Микеринус на гръцки), и дългата километър и половина издигната пътека от пирамидата на Менкуре до Нил имат слаб горен слой. В контраст на това, сравнение между отлетите камъни и скалното легло изкарва наяве очевидни разлики.

За да се оформи равна основа по наклона на платото Гиза, били оформени пет стъпала от западната страна на пирамидата на Кафра, били оформени намясто от естественото скално легло. В тези скални стъпала няма индивидуални блокове, и следователно, оформянето им не е включвало мъчния труд да се оформят съвършено пасващи си блокове. Преходът между естествените скални стъпала и направените от човек блокове се намира близо до средата на северната и южната страни в основата на пирамидата. Отгоре са около 2 милиона индивидуални блока. В основата, блоковете били отлети директно върху скалното легло, което е доста хомогенно по плътност, когато се разреже в рамките на даден геологически слой или серия слоеве. Разбърканите черупки в пирамидните блокове, докладвани от Йомард и Де Розиер, са очевидни. Нумулитите в стъпалата на скалното легло са ориентирани хоризонтално, това е характеристика на естественото утаечно наслояване.

Ако пирамидните камъни са естествен варовик, неестествения шаблон на плътността може да се обясни единствено, ако два доближени геологични слоя с различно качество са били включени в разреза, като долният е с по-добро качество от горния. Това, че пирамидните камъни са били отлети, обяснява защо горния груб слой винаги е с един и същи размер, независимо от височината на блока. Би било нелепо да се предположи, че именно кариерите с тази необичайна черта са били целенасочено идентифицирани и използвани в степента, която виждаме в пирамидите.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr24.png)
ФИГУРА 20. Разкрит варовик в Гиза позволява сравнение между височините на пирамидните блокове (А и В) и деленията на геологичните слоеве (стрелките).


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr25.png)
ФИГУРА 21. Втората пирамида в Гиза демонстрира три различни вида сглобки. А и В са издялани съвременни реставрации. С е оригинална агломерирана каменна свръзка. D е свръзка, при която е приложена гъста мазилка във времето на строежа.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr26.png)
ФИГУРА 22. Блокове в погребалния храм на Кафра имат вълнообразни линии на надигане, характерни за прекъсвания на строителството по време на отливане.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr27.png)
ФИГУРА 23. Огромни блокове в погребалния храм на Кафра демонстрират леки и ерозирали горни части, характерни за бетона.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr28.png)
ФИГУРА 24. Парче камък, включено в блок, се вижда в пирамидата на Кафра.


С малко изключения, пирамидните блокове не съдържат никакви видове геологична разслоеност. Ако блоковете са били добити от каменоломна, ще да е трябвало те да са изрязвани така, че да се избягва прерязването на геологическите слоеве, защото блоковете са по-малки от слоевете в скалното легло. Несъответствието по отношение на геологичните слоеве противоречи на това, което проповядват египтолозите. Те предполагат, че блоковете били лесни за изрязване, защото някой се бил възползвал от естествените деления в скалното легло.

От време на време, някакъв слой (линия на надигане) може да се наблюдава при много големите блокове. Когато се появи такъв слой, обаче, той не е толкова висок, колкото са високи геологичните слоеве на платото Гиза. Деленията на слоевете в скалното легло близо до пирамидата на Кафра са на разстояние от около 4.5 м, много повече от височините на пирамидните блокове.

В пирамидите на Кхуфу, Кафра и Менкуре е използвана гъста гипсова мазилка за запълване на пукнатините и за изравняване на несъвършените блокове, и също за да се циментира едно малцинство груби, трапецовидни основни блока за съседните блокове. Мазилката била нанесена с дебелина 20 мм, под основата на трапецовидните блокове. Тези блокове са позиционирани с най-широката си част нагоре. Мазилката била нанесена най-гъсто отдолу, като гъстотата й постепено намалява към горната част на блоковете.  Практически никаква мазилка не е видима по горните им ръбове, защото тази област е много малка. Присъствието на тази гъста мазилка е индикация, че тези точно блокове са били наместени на местата си, вместо да са отлети намясто.

Това, че тези трапецовидни блокове са скрепени с мазилка, не отхвърля теорията за агломерирания камък, защото камъните представляват само малко малцинство. Вместо това, блоковете дават възможност за прозрение по какъв план са били строени пирамидите. Блоковете вероятно са били отлети наблизо и са били поставени по време на финалната строителна фаза, за да се запушат коридори, които е трябвало да останат отворени, за да позволят проветрение и вход/изход на материали.

Аз отблизо изследвах блокове в погребалния храм, храма в долината, и храма на Сфинкса в комплекса на Кафра, и погребалния храм в комплекса на Менкуре. Стените, защитени от ерозия, са гладки и светло сиви. Големи лицеви повърхности на блокове, в строежа на стени, които са били атакувани от климата, разкриват същите вариации в плътността, както се вижда и в пирамидните блокове. Блоковете в храмовете от комплекса на Кафра са огромни. Те са приблизително 2 до 3 м високи и, както споменах, всеки тежи до 500 тона. Ерозиралите лица на най-големите от тези блокове разкриват два или три вълнисти, неправилни геологични слоя. Тези са по-малки от деленията на слоевете в платото Гиза. Геолозите, които срещнах от университета Аин Шамс бяха на мнение, че тези слоеве доказват, че камъните са естествени. Те не бяха наясно, че повечето видове бетон също демонстрират геологични слоеве, които се наричат линии на надигане (lift lines).

Като онези, видими в най-големите пирамидни блокове, тези линии на надигане може да се обяснят с метода, по който са били произведени блоковете. Ако големите храмови блокове са естествени, те ще трябва да са били добити от кариера наблизо, защото заради грамадния им размер би било почти невъзможно да се помръднат с примитивни средства. За да се отлеят блокове с такива огромни размери, може да са нужни три дена. След като работниците приключели работа за деня, недовършеният блок се втвърдявал. Докато е зреел, се е формирала линия на надигане (lift line). Процесът се е повтарял всеки ден, докато блокът не бил завършен. Сега, след като външният блок е бил разрушен от ерозията, линиите на надигане са видими. Освен това, геодезичните слоеве в скалното легло са хоризонтални, докато вълнообразните линии на надигане са характерни за материалите, натъпквани в кофражни форми.

Планираните повърхности и острите, геометрически ъгли на блоковете в тези храмови стени са идеално сравними с онези в модерните стени, направени от бетонови блокове. Поразително очевидно е, че северното лице на храма в долината от комплекса на Кафра е стена от гигантски блокове от геополимерен бетон, формирана от паралепипеди със съвършени прави ъгли.

Качеството на блоковете е отлично. Сърцевинните блокове на пирамидите, въпреки че са с по-добро качество от скалното тяло на Сфинкса, не могат да се сравняват с изисканото качество на храмовите блокове. Разликата може да бъде обяснена единствено чрез различното качество на самата каменоделна формула.

Настрана от доказателствата от химическия анализ на пирамидния камък, геолозите считат за най-силно доказателство за отливаните намясто на пирамидни камъни някои груби характеристики, като например парчета камък, вложени в пирамидните блокове (Фигура 24), вълнообразните линии на надигане (Фигура 22), разликите между плътността на пирамидния камък и плътността на камъка от кариерата (Фигура 22), и разбърканото състояние на фосилните черупки в пирамидния камък (Фигура 24, 22). Очевидното отсъствие на утаечна разслоеност в пирамидните камъни също е много силно геологично доказателство. Освен това, кариерните камъни съдържат пукнатини, вариращи от микроскопични чак до няколко сантиметра ширина. Тези пукнатини са запълнени с вторичен калцит. Подобни пукнатини не са наблюдавани в пирамидния камък и се смята, че няма такива.

Петри споделя своя преглед на кариерите в Гиза в “Пирамиди и храмове в Гиза”:

Винаги се е предполагало, че само най-добрия камък, за фасадата и коридорите, е донасян от източните скали, и че централната зидария е добита от местността. Но никаква каменоломна дейност не съществува по западната страна, не и достатъчно адекватна, за да може да е източникът на централната зидария на коя да е от по-големите пирамиди; и варовикът на западните хълмове е различен по характер от този в пирамидната зидария, който наподобява качествата, обикновено добивани от източния бряг. Изглежда, следователно, че всичките камъни са били добити от Тура и Масара, и са донесени до избраното място… Аз няколко пъти изследвах границата на пустинята от Абу Роаш до Дахшур, и обхождах цялата област зад пирамидите по няколко километра във всяка посока; единственото, което видях, беше някакво много леко ломене на камъни точно зад бараките на Втората пирамида, зад гробните разкопки.

Изследванията на кариерите, направени от Петри, показват, че никъде около Гиза не са се добивали милиони блокове. И въпреки това, геолозите демонстрират, че фосилите в пирамидата оригинално били дошли от Гиза, а не от Тура или Масара, както предполагал Петри.
Пирамидата на Менкуре има изключителна история. Повечето от фасадните й блокове, сега изчезнали, били варовик. Онези, които се виждат в долната четвърт на пирамидата, са направени от издялан гранит. Някои от блоковете са с неправилна форма, типично за дялани блокове. Пирамидата на Менкуре вероятно е станала жертва на фараона от Новото царство, Рамзес II, който рутинно използвал облицовъчни пирамидни блокове, за да строи или реставрира храмове, посветени на неговия бог, Амун.

Пирамидата на Менкуре е била съблечена, започвайки от основата, но само една трета била оголена. Следващ владетел възстановил пирамидата с дялан сиенитов гранит от Асван, материал, който по принцип се дялал през Новото царство. Противно на традиционната теория за строителството, дяланите блокове подкрепят моята теорема. Появата им ясно демонстрира разликата между дялани и отливани блокове, защото дяланите блокове винаги имат по себе си следи от сечива, докато летите блокове нямат такива.

Главата на Сфинкса може да е агломериран камък. Не разполагам с данни, за да подкрепя това допускане, защото молбата ми да взема проби беше отхвърлена. Гладкият камък на главата е по-твърд от камъка на тялото и не съвпада с нищо от скалното легло на Гиза. Предполага се, че камъкът не съвпада, защото целия такъв твърд камък бил издълбан и усвоен от скалното легло, когато построили Сфинкса. Това щеше да е вярно, ако целият Сфинкс, не само тялото, беше ваян. Огромна пукнатина, обаче, се е развила под брадичката, и това може би е мястото, където главата е свързана със скалното тяло.

Древните реставрации с варовита гипсова мазилка не са нанесли щети на Сфинкса, а се е формирало защитно покритие, което по мое мнение е резултат от геополимеризация. Само че соли, които се просмукват от съвременната мазилка от днешните реставрации, са подложили камъка на разруха. Това показва, че древната египетска варово-гипсова мазилка няма същия химически строеж като модерната варо-гипсова мазилка. Съвременният материал се състои изключително от хидратиран калциев сулфат, докато древната мазилка е на силико-алуминатна основа, резултат от геополимеризация. Наблюдавал съм добре запазена, твърда варо-гипсова мазилка върху някои древни египетски паметници и варо-гипсова мазилка по други, която е напълно разложена. Разложената мазилка е съвременна, и понеже съвременната мазилка е влошена, се приема, че варо-гипсовата мазилка не е издръжлива.

При Сакара и Гиза открих геологични слоеве на добре кристализирал гипс, притиснат като в сандвич между слоеве варовик и алуминиева глина. Когато комбинацията от тези три материала се калцира и комбинира с натрон, резултатът е геополимерен варо-гипсов цимент, който се втвърдява много бързо и е устойчив на ерозия. Такъв цимент е бил използван за закърпване и запушване в повечето пирамиди. Това е гъстата мазилка, използвана за полагането на трапецовидните блокове, описани по-горе, и е в добро състояние след хиляди години. Само че, понеже се втвърдява много бързо, тя не дава достатъчно време за отливане и, следователно, не е подходяща за производството на геополимерния скрепител, описан по-рано.

Много от реставрацията на Лауер по пирамидата на Зосер беше направена с бетон от портланд-цимент. Онези поправки от преди тридесет години са напукани и, в последствие, трябваше да бъдат заменени с дялан варовик. Геополимерният материал би бил идеален за трайна реставрация на паметниците.

Една от целите ми винаги е била, не само да предложа материали за поправка на паметниците, но също и да покажа на Египет как да прави ненадминати строителни материали с местни естествени ресурси за по-спешни нужди. Бедността на Кайро е сърцераздирателна. Някои египтяни са толкова отчаяни за жилища, че са започнали да обитават древни гробници; други нямат обиталища. Лошите жизнени условия и острото пренаселване са предизвикали обществено напрежение и бунтове в миналите години; много хора живеят под нивото на прадедите си от преди хиляди години.

по време на това проучване в Гиза, фотографирах южното и западното лице на пирамидата на Кафра под горните тридесет нива. Униформените дължини на блоковете от пирамидата на Кафра показват, че употребата на агломериран камък е единствената система, годна за строеж на пирамиди. Височините на пирамидните блокове варират повече, отколкото дължините им. Това не изисква повече кофражи; желаната височина може да се постигне, като се маркират кофражните форми на определено ниво и като се пълнят до това място. Тази система обяснява драматичните флуктуации при Великата пирамида, които Гойон не могъл правилно да обясни.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr29.png)
ФИГУРА 25. Детайл от реставрацията на пирамидата на Зосер показва (А) оригиналните отлети камъни на 4500 години, и (В) напукани блокове, направени от бетон на основа портланд-цимент, на по-малко от 50 години.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr30.png)
ФИГУРА 26. Друг детайл показва (А) оригинални фасадни камъни, (В) бетонови блокове на база портланд-цимент, (С) блок, издялан от мек бял варовик от Тура по време на скорошните реставрации.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr31.png)
ФИГУРА 27. Базилика в Св. Куентин, Франция, оцеляла от стария град след Първата Световна война.


Поразително, височините на блоковете също така създават огромна стабилност. Този вид структурен дизайн е използван в катедралите, строени в северна Франция и Германия през Готическия период между 12-ти и 15-ти век. Те са способни да устоят на впечатляващо силен шок. В родния ми град в Св. Куентин базиликата от 13-ти век, направена по този начин, все още стои, въпреки че градът беше разрушен от бомби в битката при Соме през първата Световна война (1914-1918). По същия начин още стои и старата община, построена по сходен начин. В Колон, Западна Германия, една такава катедрала единствена остана да стърчи над руините на целия град през Втората Световна война. Великата пирамида била непокътната от земетресението през 1301г, което опустошило Кайро.

Една от основните цели на моето проучване в Гиза беше, да се определи дали дължините на индивидуалните блокове се повтарят, и ако да, в каква степен. Големата униформеност на дължините съвпада с принципа на отливането на блокове в кофражи. Почти всичките 2000 блока, които фотографирах в пирамидата на Кафра, са точно с десет униформени дължини. Различните дължини са разпределени в различни шаблони из двадесет и двете стъпала. Това, че съществуват само десет измерения, е индикация, че всичките двадесет и две стъпала са произведени от кофражни форми със само пет размера, защото някои блокове са отлети така, че дължините им са перпендикулярни на лицевата равнина на пирамидата.

Това, че най-дългите блокове винаги са с една и съща дължина, е екстремно силно доказателство в подкрепа на отливания камък. Това показва, че всеки блок е бил произвеждан според точните, неотменни спецификации на архитекта по време на строежа. Дългите блокове винаги се появяват точно над или под блокове, които са с къса дължина, което прави строителния план очевиден.

Архитектът бързо е могъл да определи всяко нужно измерение, защото то е било относително спрямо дължината на блока от реда точно отдолу. Просто е да се определи нужната дължина, когато всичките блокове са произвеждани от кофражни форми с еднакви размери. Всеки, обаче, който се опита да обясни приготвянето и употребата на блокове с такива строго униформени измерения, на база хипотезата за дялането, ще се провали. Невъзможно е блоковете да са били рязани, съхранявани, и избирани в нужния мащаб.

Южното и западното лице на пирамидата на Кафра са огледални едно на друго, което е индикация, че целият сложен дизайн е триизмерен. Всяко следващо ниво е направено по същия шаблон, докато други нива са направени по различни, взаимосвързани шаблони. Някои нива имат строителни шаблони, които са почти еднакви с онези от съседните нива. Шаблоните на другите нива са противоположни на онези, които ги заобикалят. Всички блокове са били отлети според сякаш свръхестествен мастер-план от шаблони, който елиминира образуването на вертикални свръзки, които биха представлявали слаби места. Пирамидата е един сложен триизмерен пъзел, който е бил ефективно формулиран с цел създаването на невероятно силна, стабилна супер-структура.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 10, 2017, 02:00:42 pm
Глава 9

Зараждането на каменоделието


Ролята на историците е да обяснят защо събитията се случват така, както се случват. Множество важни аспекти на историята са убегнали на историците като резултат от загубено знание за технологията на алхимическото каменоделие. Сега, след като старата наука е възстановена, човек няма как да не изследва няколко въпроса. Нова светлина се хвърля върху развитията на събитията, довели до построяването на първата пирамида. Човек вече може да разпознае причините за изгрева и за упадъка на строенето на пирамиди. Тези причини са били неправилно разбирани, както и критичните периоди на нестабилност и упадък на Египетската цивилизация. След това идва въпросът за това, как така е била загубена една толкова важна технология. Ако старата наука наистина е съществувала, трябва да има някакви исторически следи. Изследването на тези въпроси хвърля нова светлина върху много исторически аспекти. Историческите останки ни дават допълнителни, мощни доказателства и значително задълбочават разбирането ни.

Най-старите известни останки от висококачествен цимент са намерени в руините на Йерихон в Йорданската долина. Те са датирани на възраст 9000 години. Знаем, че съдовете от бяла вар, на база синтеза на зеолити, са произвеждани в Тел-Рамад, Сирия, преди 8000 години. Мазилка от тази ера е оцеляла и в Катал-Худжук, Турция. Съществуването на тези древни продукти говори, че най-ранната каменоделска технология е мигрирала към Египет.

Заселници, привлечени от плодородната долина, пристигнали с различни животни, растения, традиции, умения, материали, и процеси. Съдове от твърд камък за първи път се появили в Египет през около 3800г пр.Хр. По-късно, приблизително 30 000 съдове от твърд камък били поставени в първата пирамида, Стъпаловидната пирамида в Сакара от Трета Династия. Много от съдовете били предадени по наследство от предшествениците.

Каменните съдове били свещени погребални предмети, вероятно съдове за приношения. Грънчарството, и каменното и глиненото, символизирало бога Кхнум, Божественият Грънчар. Когато било изобретено йероглифното писмо, Кхнум бил изписван чрез символа за ваза. Въпреки че не било разпознато от египтолозите, защото те не знаели за съществуването му, алхимическото каменоделие се приписвало на Кхнум. Египтологията класифицира Кхнум като значимо ранно божество. Но дълбокото влияние на религиозната традиция на Кхнум е напълно подценено.

Кхнум е един от най-древните праисторически египетски богове. От далечни времена той е притежавал много атрибути. Като всички останали египетски богове, той е бил идентифициран със Слънчевия бог, но забележителното е, че е бил считан за един от създателите на вселената. Като Божествен Грънчар, той е бил най-големият технократ. Кхнум бил изобразяван като Нилския бог на годишните наводнения, чиито протегнати навън ръце карали водите да се увеличават. Вярвало се, че наводненията на Нил произлизали от свещена пещера под острова Абу (първи град), днес познат като Елефантин (Elephantine), големият център на преклонението пред Кхнум. През еоните, годишните наводнявания постепено превърнали една тясна брегова ивица с дължина около 960 км в богата земя, без аналог за земеделието.

Влиянието на Кхнум нараствало стабилно в ранните епохи, но изчезнало след Дванадесета Династия и се завърнало през Осемнадесета Династия. Кхнум обикновено бил изобразяван в човешка форма с главата на плоскорог овен. Той също така е изобразяван и като четири овнешки глави на човешко тяло, което, според египтолога Карл Х- Бругш (Karl H. Brugsch), представлявало огъня, въздуха, земята и водата. Плоскорогият овен не бил местен за Египет и може би е привнесен от Изтока, което може би означава, че технологията за правене на съдове от твърд камък е била донесена в Египет от мигриращи овчари, чиито национален символ е бил плоскорогият овен.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr32.png)
ФИГУРА 28. Детайл от барелеф в храма на Кхнум на остров Елефантин.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr33.png)
ФИГУРА 29. На царския свитъчен орнамент на Кхуфу, вазата е фонетичният знак за “кхнуму”, а овенът посочва бога Кхнум.

През античността било обичайно професията или племенната принадлежност да се изобразява символично. В древния обичай, хора, направили наистина велики подвизи, били обожествявани, и на великите принципи на природата и науката се отдавало почит и чест чрез божествено персонифициране и олицетворение. Други символи на овчаря не били олицетворявани, но станали част от церемониалните одежди на бога цар. През всички фараонски времена царската носия винаги включвала инсигниите на гегата и пръчката за събиране на тревни смоли на овчаря. Символите били ясно асоциирани с божественото политическо влияние.

Най-древната митология на Старото царство разказва, че Божественият Грънчар създал другите богове, божествените царе, и смъртните на своето грънчарско блюдо. Кхнум използвал различни материали, в зависимост от това дали съществото, което създавал, било божествено или смъртно. Божествените същества били изобразявани с материали, индикиращи вечното селение. Боговете често били изобразявани в злато, с коса от лапис лазули. Погребалната статуетка на фараона, представляваща неговата ка (вечно тяло), била направена от камък. Божественият дух бил инкарниран във вечния материал на камъка.

Смъртният човек бил направен от червеникаво-кафявата кал на река Нил, и човекът винаги бил изобразяван в червеникаво кафяво на барелефите. Преходното смъртно тяло било унищожавано от стареенето и смъртта. Единствено чрез приношение на свещения алхимичен продукт на Кхнум, солта натрон, можело да се придаде безсмъртие в момента на смъртта. Ако човекът бил грешник, той знаел, че тялото му щяло да бъде хвърлено в реката. Грешникът нямало да постигне безсмъртие чрез седемдесет дневния мумифициращ ритуал, в който се ползва натрон.

Натронът никога не изгубил свещената си стойност. В Талмуда, натронът символизирал Тората (Законът). В Левит 2:13 от Библията, натронът била солта на съглашението между Бог и хората:

И всяко причастие на твоето месно приношение ще подправяш със сол; никогаш няма да допускаш солта на съглашението с твоя Бог да липсва от месното ти приношение: с всичките си приношения ще принасяш сол.

Солта, спомената в тази фраза, не е натриев хлорид или калиев нитрат, а натрон. Доказателство за това може да се извлече от информацията, която се дава в Притчи 25:20:

Като онзи, който отнема дреха в студено време, и като оцет върху нитра [сол], такъв е и онзи, който пее песни на тежкото сърце.

Във фразата се намеква за вреден ефект. Ако човек сложи оцет върху натрон (натриев карбонат), натронът се разпада, оставяйки разтвор на натриев ацетат. Ако оцет се сложи върху калиев нитрат или натриев хлорид няма разпадане или дезинтеграция.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr34.png)
ФИГУРА 30. Кхнум измайсторява фараон и неговата ка (духовно тяло) на грънчарското си колело.

Далечната древна традиция на Кхнум е исторически забележителна, защото е оцеляла в някаква форма през писмената история на човечеството. Хиляди години след като са били построени пирамидите, Кхнум бил почитан от гностиците, полу-християнска секта. Това, което не се разпознава от всички, е че Библията все още пази епохалните древни традиции, характерни за Кхнум. В един пасаж от египетска легенда за сътворението от Кхнум, се казва:

Калта на Нил, нагрята до излишък от Слънцето, ферментирала и генерирала, без семена, расите на хората и животните.


Пасажи от Библията не оставят и съмнение относно вярването в концепцията за Божествения Грънчар. Сътворение 2:7 споменава материала, използван за направата на човека, същият вид вещество, използвано от Кхнум:

И Господът Бог оформи човек от прахта на земята, и вдъхна в ноздрите му дъхът на живота; и човекът стана живо същество.

Еврейският глагол, използван във фразата, за да означи божество, е “иср” (ysr), коренът на “йосер” (yoser), което означава грънчар. По-натам, традицията може да се покаже от Йоб 33:6, където Елиху напомня на по-възрастните, че той има правото да говори в тяхно присъствие:

Аз съм ваш равен, доколкото го засяга Бог; аз също съм от парче глина.

Традицията на Божествения Грънчар може още да се наблюдава и в Исая 29:16:

Каква перверзия е това! Да не би грънчарят да не струва повече от глината? Може ли нещо, което е било направено, да каже за създателя си, “Той не ме направи”? Или едно гърне да каже на грънчаря, “Той е глупак”?

и Исая 64:7:

И все пак, Яхве, ти си наш Баща; ние глината, ти грънчаря, ние всичките сме работа на твоята ръка.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr35.png)
ФИГУРА 31. Каменни съдове, открити в Стъпаловидната пирамида на Зосер в Сакара.

Авторите на Сътворение (Genesis) описали Сътворението в рамките на тяхното познание, почитали информация, предавана от далечни предшественици. Асириологията е широко изучавана във връзка със Стария Завет, а египетското влияние като цяло се пренебрегва.

Въпреки че не съм извършвал анализ на съдовете от твърд камък на Кхнум, тези предмети проявяват характерни за синтетичния камък черти. За да обяснят съдовете, египтолозите поддържат тезата, че майсторът на вази е прекарвал може би целия си живот в правенето само на един съд. Но характеристиките на дизайна на някои от съдовете посочват, че времето не е било най-важният фактор. Много твърди каменни материали, базалт, метаморфни шисти, и диорит се ползвали за направата на съдовете през праисторическата епоха, когато за първи път била извлечена медта. Гладките повърхности, без каквито и да е белези от сечива, вазите с дълги, тесни гърла и широки, тумбести кореми и съвършено отговарящи си интериори и екстериори – черти необясними чрез който и да е сечивен метод – са характерни за отлетия или моделирания материал. Методите, които предлага геополимеризацията, каша от каменни агрегати, излети в кофражна форма или мека смес, обработвана на грънчарско колело, наистина са единствените възможни средства, с които може да се обяснят чертите на тези иначе енигматични вази. Следните реплики са направени от Курт Ланге (Kurt Lange), след като проучил фрагменти от каменна посуда, които открил в пясъка и сипеите близо до Стъпаловидната пирамида в Сакара:

Благородният и прозрачен материал е с изключителна твърдост... Те са направени от съвършено хомогенен материал, плътен, полиран, и излъскан... Яки и чупливи, с несравним финес и елегантност на формата, те са едно висше съвършенство. Вътрешното лице е покрито с микроскопична мрежа от мънички браздички, толкова повтарящи се, че само едно ултра-модерно прецизно грънчарско колело може да ги е произвело. За да види браздичките, човек се нуждае от лупа и добро осветление... Очевидно, използваната техника ще да е била някакъв вид грънчарско колело. Но как може да се е обработвал такъв твърд материал?... плочите, на които са правени глинени гърнета с такава повтаряемост и правилност на формата, тъкмо са били изобретени и е трудно да се повярва, че това е бил инструмента, без съмнение все още примитивен, който е бил използван в обработката на най-твърдите и най-съвършени купи, правени някога.

Човек може да си представи направата на най-ранните каменни съдове. Свещените алхимически продукти първо се събирали. Натронът изпълвал многобройни езера и също се намирал като големи наноси в много пустинни райони. Езеро с натрон лесно се разпознавало сред другите солени езера, защото натронът поглъща оцветяването от органичната материя, оставяйки водната повърхност покрита с кафяв филм. Особеният вкус на водата също е характерен. Малки, бели, незамърсени обеми чист натрон били внимателно събирани от връхчетата на тръстиковите стебла, защото оформя коричка по тях. Характерно е за солта да кристализира повече от 2.5 см над върховете на тръстиката, която се подава над водната повърхност.

Друг продукт била варта, добивана чрез калциране на варовик или доломит. Два от най-ранните продукта на човечеството са варта и хляба. И запасите от вар за каменоделието може да е било вторичен продукт от хлебарството в пещи от мек, тебеширен варовик. Нилската долина била благословена с всякакви видове продукция, но хлябът бил най-много – това била националната храна. Основните посеви били зимна и лятна пшеница и шесторедов ечемик. След като земеделието било привнесено във Фаюмския регион през неолитните времена, начинът на живот на обитателите на Нилската долина постепено се преобразил и от ловци-събирачи станали земеделци. С разширяването на напояваните земи консумацията на хляб се увеличила през епохите. Късните записи посочват, че гърците наричали египтяните “artophagoi”, “ядящите хляб”.

При положение, че фараоните имали участие в увеличаването на земеделските добиви, можем да оценим несигурната роля на висшите жреци, отговорни за оракулите и интерпретиращи сънищата на фараоните. Размерът на паметниците на даден фараон може и да е зависел от предсказуемостта на Нил. Огромни количества вар от хлебарските пещи, направени от или съдържащи варовик и доломит, автоматично биха били налични за каменоделието през изобилните години. Содата (натрона), която ритуално се добавяла в тестото, за да се прави безквасен хляб в далечната античност, би поставяла всичките нужни елементи (вар, натрон, и вода) в непосредствена близост за изобретяването на една от основните съставки за правенето на камък, содата каустик.

Нил бил източник на свещена вода за процеса. Египетската космогония твърди, че Нилската вода била оригиналното местопребиваване на боговете, откъдето извирали силите на светлината и тъмнината. Египетското име на река Нил било Хапу, а Нилският бог Хапу се идентифицирал с космогонните богове. Хапу приемал формата на Кхнум по време на наводненията, когато се празнувал годишен, тържествен фестивал, отбелязващ радостта от надигането на водите.

Много видове каменни агрегати, считани от египтяните за сразени или ранени камъни, били на разположение. Примери са кремък, шисти, стеатит (вид талк, бел.прев), диорит, алабастър, кварцит, варовик, доломит, гранит, базалт, и пясъчник. Ценни камъни, като диамант, рубин, и сапфир, били непознати. Полу-скъпоценните разновидности, добивани чрез минна дейност или търговия, включвали лапис лазули, аметист, карнеол, червен яспис, перидот, амазонит, гранат, кварц, серпентин, брекчия, ахат, калцит, калцедон и фелдшпат.

В допълнение, сините минерали, нужни за геополимеризацията, познати с общото название мафкат през по-древните периоди, са включени в Таблица II. Първите миньорски операции в Синайския полуостров били примитивни. Минералните жили били атакувани със заострени кремъчни оръдия. Обеми пясъчник били премахвани и натрошавани с по-твърди камъни, за да се освободят гранулите мафкат в тях. Въпреки че тюркоазът и хризокола имат сходен външен вид, египтяните правели разлика между двете. Следните забележки са направени от един миньор от времето на фараона Аменемес III:

Открих, че е трудно да се определи правилния цвят, когато пустинята е гореща през лятото. Хълмовете горят... и цветовете се променят... по време на непрощаващия летен сезон цветът не е правилен.

Хризокола се дехидратира от горещото пустинно слънце, и побелява на повърхността. Ако се нагрее хризоколна с пламък, това също ще доведе до разлика, защото хризокола кара пламъка да стане зелен.

Нилската тиня вероятно е била съставка в най-ранните съдове. Тинята била традиционният материал за смъртните процеси на Кхнум, и може би чрез каменоделието се символизирало обединение между божественото и смъртното.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr37.png)


Друго вещество не било жизненоважно за химията, но може да се е добавяло, защото е символизирало най-висшата духовна есенция. Този продукт било златото, металът на Слънцето. По време на анализите ми, аз открих частици златна прах в пробата на Лауер от Великата пирамида. Възможно е златото да не се е появило естествено и да е било ритуално добавено. На златото били приписвани божествени, вечни качества. В допълнение към красотата му и асоциацията със Слънчевия бог, златото не ръждясва и не потъмнява и може да се обработва вечно, без да става чупливо или да се поврежда. Въпреки че златото вероятно винаги е било разменна стока, в древността стойността му е била чисто свещена. Монетарната му стойност се появила постепено. Някои експерти вярват, че египтяните така и не направили свои държавни златни монети до времето на Гръцката окупация след 332г пр.Хр.

Практиките на първите майстори на съдове са се загубили в праисторията, а писмеността и стандартизираната система на теглилките не били възприети до 3800г пр.Хр. Можем, следователно, само да спекулираме някаква евентуална рецепта за правене на каменен съд от перидот:

ВЕЧНИЯТ СЪД НА КХНУМ
1 хекат натрон
1 ½ хекат калциран варовик
2 хин Нилска вода
2 хекат прах от мафкат
3 хекат Нилска тиня
5 хекат вечни каменни частици
Церемониално количество златна прах

Комбинирайте свещената натрон с варовата прах, изстъргана от пещта и ги разбъркайте добре в дървена купа с благословена вода, за да формирате каустичното вещество. Сдобийте се с мафкат, който избелява на повърхността през лятото и който прави зелен цвета на пламъка, когато гори. Направете мафката на прах, като го счукате с твърди камъни и го добавете в каустичното вещество. Когато целият мафкат бъде изконсумиран, добавете фина тиня, каквато Кхнум използва, за да създава преходни създания. Рецитирайте молитви всеки ден, докато течността не възприеме консистенцията на мед, тогава добавете ранените, вечни агрегати (крайниците на Нетер [Бог]), и златните частици (духът на Нетер), за да инкарнирате Неговото Божествено Присъствие.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr36.png)
ФИГУРА 32. Барелеф от гроба на Мерах показва издълбаването на египетски алабастърни (CaCo3) вази с течност в кожен или пикочен мехур.

Предпазвайте ръцете си с масло и мачкайте материала. След това оформете съда на вашите въртящи се плочи. Откъснете платнени ленти от лен и ги напоете с битум. Увийте лентите от външната страна на съда. Увийте и вътрешността и внимателно я натъпкайте с тях. Оставете съда да отлежи една вечер. Той ще добие сила. Когато съдът е силен, развийте лена. Покрийте свободно съда с ленов плат, така че да може да диша. Премахнете плата, когато съдът се сдобие с вечен живот. Възрадвайте се, че живият съд на Кхнум ще пребъде завинаги!
Въпреки че ритуалът е спекулативен, химията се основава на реакции, които със сигурност са били известни. Един анализ на каменни съдове би доказал, че ранните скрепители са били много по-сложни. Един процес с участието на тюркоаз и с оставяне на предмета да се втвърди във вакумни отливки бил възприет през около 3000г пр.Хр. и е описан в Приложение 1. Методите за направата на вази с тесни гърла и обли кореми се ползвали от допълнителни иновации, за да се правят вази от стъкло през Осемнадесета Династия около 1350г пр.Хр.

Един барелеф от гроба на Мерах от Шеста Династия, в Сакара, се интерпретира от египтолозите като работници, пробиващи каменни съдове (Фигура 32). През 1982г представих различна интерпретация на 22-рия Симпозиум на археометрията, проведен в Брадфордския университет, в Брадфорд, Англия. Показаните там съдове бяха направени от египетски алабастър, камък от калциев карбонат. Алабастърни вази, направени както е показано, не са били ваяни или агломерирани. Вместо това, те са били направени с биологични сечива, тоест, ползвала се е киселинна течност като оцет, цитрусова или оксалатова киселина, или комбинация от киселинни течности, които да действат върху алабастъра (калциев карбонат).

Очевидно е, че майсторите на вазите не пробиват. По-скоро изстискват киселинна течност, съхранявана в ушита животинска кожа или пикочен мехур, през тръба. Аз измерих ефикасността от употребата на киселинни течности от споменатия по-горе тип, приложени върху египетски алабастър в лабораторията ми и открих, че този метод е по-добър от абразивните методи. За разлика от абразивните или дялащите методи, когато се ползват киселинни течности, се постига гладка повърхност.

От примитивните си начала, алхимичната каменоделна технология на Кхнум напреднала отвъд грънчарството, за да произведе най-впечатляващата световна архитектура. Най-ранните погребални места били ями, където се поставяли погребални подаръци, за да се ползват в задгробния живот. Погребаните тела били естествено запазени от топлия, сух пясък на пустинните некрополиси. Мастабите представляват следващата фаза в строежа на гробници. Това са правоъгълни структури от кални тухли, наречени мастаби от арабската дума за пейка, използвана за описание на формата им.

Каменният материал започнал да се появява в мастабите, строени в Абидос и Сакара през Архаичния период. Тези гробове били смело ограбени и е останал достатъчно материал, единствено колкото да се изгради някаква слаба история за този период. Останките говорят за постоянна еволюция на мастабния дизайн и нарастващ разкош на мебелите. Ранните царски мастаби на Първа Династия се състояли от голяма, покрита подземна стая, заобиколена със стена на наземно ниво. С напредването на династията, гробниците се сдобивали с допълнителни складови помещения и с входове със стъпала. В гробниците на фараоните били влагани големи дървени греди и облицовки. В гробовете се запечатвали погребални приношения от храна, ценни принадлежности от мед и злато, и различни възпоменателни предмети. Гробовете също така включвали и големи колекции алхимически направени съдове в различни красиви форми от твърди каменни материали.

Един артефакт от ценотаф (празен гроб на човек, погребан другаде, бел.прев)от Първа Династия, е индикация, че ценните мафкатни находища били ревниво охранявани. Една табела от слонова кост от Ден, петият цар от първа Династия, изобразява как той символично поразява бедуин от Синай.

До края на Втора Династия се появил забележителен архитектурен напредък. Мастабите били подсилени с каменни подове, трегери, подпори и стени. Вътрешните стени на централната стая на гроба на Касекхмеви, последният цар от Втора Династия, били облицовани с варовик.

Не е правен химически анализ на камък от мастаба. Технически е било възможно да се издяла камък за мастабите, защото мащабът на нужната работа е много по-малък от този на един строеж на пирамида. Според традицията, обаче, камъкът би трябвало да е агломериран и би представлявал следващата фаза от прогресията на каменоделната технология. Каменоделната формула, употребявана по онова време, не е била практична за широкомащабно строителство, защото е било нужно пропорционално голямо количество мафкат. Следващата голяма технологична иновация щяла да революционизира строенето на гробници и да има драматичен ефект върху потока на историята.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 13, 2017, 11:17:28 am
Глава 10

Изобретяването на каменните сгради


Касекхеми не оставил мъжки наследник на трона, и първият фараон от Трета Династия бил Занакхт. След него дошъл Нетерикхет (Зосер). Архитектът на фараон Зосер, Имхотеп, бил отговорен за построяването на първата пирамида. Преди да обсъдим това постижение, ще прегледаме малкото оцеляла уместна информация за тази интригуваща историческа личност. Имхотеп оставил незабравими наследници. Исторически, малко са хората, чиито животи се празнуват 3000 години, но Имхотеп бил прославен заради висотата на постиженията си, от 2700г пр.Хр., чак до Греко-Римския период. Имхотеп бил толкова високо почитан като лекар и мъдрец, че започнали да го считат за един от боговете. Той бил обожествен в Египет 2000 години след смъртта си, след което бил припознат от гърците, които го наричали Имутес и го идентифицирали с бога Асклепий, син на Аполон, техният велик мъдрец и легендарният откривател на медицината.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr38.png)
ФИГУРА 33. Статуя на Имхотеп.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/imhotep.jpg)

Изображението не е част от оригиналната книга


Имхотеп написал най-ранната “мъдра литература”, благоговейна максима, която, за съжаление, не е оцеляла, и Египет го е считал за един от най-великите писатели. Този гений, получил власт от цар Зосер, бил първият велик национален герой на Египет. По време на властването на цар Зосер, Имхотеп бил вторият най-изтъкнат човек в Египет, и това е написано в камък. В основата на статуята на цар Зосер, изкопана при Стъпаловидната пирамида, името и титлите на Имхотеп се изброяват на почетно място, равно с почетното място за титлите на царя. Имхотеп имал много титли, Канцлер на царя на Долен Египет, Първият след царя на Горен Египет, Администратор на Великия дворец, лекар, наследствен благородник, висш жрец на Ану (на град Хелиополис), Главен архитект на фараон Зосер, и, интересно, скулптор и Майстор на каменни съдове.

Титлите потвърждават записките на греко-египетския историк Мането, написани на гръцки 2400 години по-късно, по време на ранната Птолемеева ера през трети век пр.Хр. Мането бил един от последните висши жреци на Хелиополис. Част от неговия текст, описващ Имхотеп, бил преведен през 340г от църковния историк Еусебий, от който се чете, “изобретателят на изкуството да се строи с осечен камък”. Това се отнася до строежа на първата пирамида. Всъщност, преводът на Еусебий е неправилен. Гръцките думи, използвани от Мането, xestos (xeston) lithon, не означават сечен камък: те означават полиран камък. Думите описват камък с красива, гладка повърхност, характерна черта за финия, агломериран фасаден камък, който е бил толкова гладък, че е отразявал слънцето. Тези думи били използвани в гръцките текстове също и от Херодот и от Секстий Юлий Африканий (трети век). Невъзможно е преводачите точно да превеждат текстове, когато им липсва ключово техническо познание. Подобни грешки в превода са се правели из историята, и ще бъдат дадени още примери.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr39.png)
ФИГУРА 34. Стъпаловидната пирамида на Зосер била първата сграда в света, направена изцяло от камък.

Имхотеп бил считан за сина на жена на име Кхраду’анк и бога Пта от Мемфис. Титлата Наследствен благородник  е индикация за това, че родителите му са били аристократи. Кариерата му би трябвало да е започнала, когато е бил момче, обучено от майстор-писар. Тъй като родителите му са били от елита, уроците ще да са започнали около дванадесет годишна възраст. Понеже жреците са били от грамотните и начетените в Египет, той може да е получил писарско обучение, като е постъпил в жречеството. Титлата му Висш жрец на Хелиополис традиционно се е добивала по две условия. Или даден мъж е наследявал баща си в жречеството, или е бил лично назначен на тази длъжност от царя заради някакво велико дело. Позицията на висш жрец се е добивала след надлежно обучение в изкуствата и науките – четене, писане, инженерство, аритметика, геометрия, измерване на пространството, изчисление на времето по изгряващите и залязващите звезди, и астрономия. Хелиополските жреци ставали пазители на свещеното знание, и репутацията им на мъдреци на страната продължила дори до Късния период.

Техните религиозни идеологии и науки били силно прилагани в строежа на гробове и друга свещена архитектура. През управлението на Зосер бил издигнат великолепен слънчев храм, ориентиран спрямо небесните тела, за да се обозначи най-свещеното място в Хелиополис. Градът бил свещеното убежище на Египет, а самата му земя – религиозно символична. Мястото за Хелиополис е било избрано на връхната точка на Делтата, където наводняващите Нилски води първо започвали да се отдръпват. Там земята, обогатена от пристигналата тиня и подхранена от слънцето, приемала първия подновен живот за земеделската година. Тази земя символизирала прераждането и Сътворението.

Намиращ се на около 32 км северно от Мемфис, предполага се градът да е бил с размер 1200х800 метра. Той станал столица на тринадесетата нома или област на Долен Египет. Не е установена точна археологическа история на града. Така че не се знае кога за първи път земята е била разкопана за строеж. Счита се, че градът е бил основан в праисторията, и имал много впечатляваща продължителност на съществуването. Той процъфтявал през Пирамидната епоха и все още продължавал да бъде важен център, когато Херодот посетил Египет през пети век пр.Хр. Според традицията, Светото Семейство намерило приют в Хелиополис по време на полета в Египет. Днес, всички храмове и сгради в Хелиополис са изчезнали и изоставеното място е било включено в предградие на източно Кайро. Само един единствен обелиск, издигнат по случай юбилей на фараона Сесострис I (1971-1926г пр.Хр.), седи изправен насред празни полета.

Когато цар Зосер седнал на престола, той без съмнение очаквал да бъде погребан в мастаба от кални тухли, подобна на мастабите на неговите предшественици. Мястото за неговия гроб било избрано в Сакара, южно от Мемфис. Плановете на дизайна и изчисленията за ориентиране на паметника вече се приготвяли. В този момент, трябва да се разгледа последващата история на строежа на първата пирамида, на база моите открития.

Копаели се минерали за производството на камък, може би за облицовка на интериорните стени и подове. Работниците на цар Зосер изготвили каменен надпис в пясъчните скали на мините в Уади Магхара в Синай, за да отбележат строежа на паметника. Известно време преди действителното строителство да започне, Имхотеп направил важно откритие. Определени титли от неговото портфолио, Главен архитект, Скулптор и Майстор на каменни съдове, предполагат, че е имал умения в строежа на паметници с алхимично направен камък. Той явно се е бил посветил на това да построи мастаба, която ще пребъде вечно. Както гордостта на една велика нация, гордостта, характерна за паметниците, се основава на продължителността на тяхното съществуване.

Жречеството на Кхнум явно сляло алхимическата си наука в едно с науката на Хелиополските жреци, когато за първи път бил направен камък за употреба в архитектурата. Имхотеп вероятно бил специализиран в обработка на материалите или в алхимията. Неговата цел вероятно е била, да подсили изсушените от слънцето тухли от Нилска тиня, които се ползвали за мастабите. Всички опити на Имхотеп или останалите да пекат на огън тухли, направени от тиня от река Нил, биха били напразни. Нилската тиня не съдържа никакви силико-алуминати – съставките, нужни за производството на добри, печени тухли на температурите, които те по онова време са могли да постигнат. Те дори не са могли да се приближат до нужните температури от 1300 до 1500о С. Обикновената глина се е пекла за грънчарството от пре-династичните време, като са се ползвали различни видове флюс за смъкване на температурата на печене, но този печен материал е бил непрактичен за целите на строителството.

Имхотеп добавил вода към жълтия варовик от Сакара. Този материал съдържа алуминеста глина, която се освобождава във водата, като се получава кален варовик. Водата улеснява разтварянето, което прави варовика идеален за каменоделието, а самата глина създава драматичен резултат в комбинация със содата каустик. Ползвайки алуминеста глина, нужното количество мафкат, най-трудният за добиване материал от целия процес, бил елиминиран за строежа на пирамидата. Мафкат бил нужен само за камъни с високо качество, като защитните фасадни камъни. Намалявайки количеството на нужния мафкат, простата иновация на Имхотеп позволила огромния скок от маломащабни погребални приложения до огромни, масивни пирамиди.

Пълнели се малки форми за кални тухли, както се били пълнели безброй поколения наред, за да се построи фараонска мастаба. Само че за първи път, формите за калните тухли се пълнели с материали за варовиков бетон. Новите каменни тухли, дълги няколко сантиметра, били сушени на слънце, изваждани от формата, и транспортирани до строителната площадка; тези ранни тухли не били произвеждани намясто. Алхимически направените каменни тухли били употребени за огромна, квадратна мастаба, чиито страни били ориентирани спрямо географските посоки. Погребалната камера била подземна. Мастабата била покрита с малки фасадни тухли от гладък, алхимически направен варовик, и свещеният паметник бил считан за завършен.

Минало се известно време, и каменните тухли не показали знаци на напукване. Фараонът без съмнение скоро пожелал да употреби новия материал и за други неща. Първо, върху всяка от страните й били положени по 3 метра фин, агломериран варовик. След това бил измислен по-добър план. Почти осем метрово разширение при източното лице трансформирало квадратната мастаба в правоъгълна, и проектът отново бил приключен.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr40.png)
ФИГУРА 35. Последователните етапи на строеж на пирамидата на Зосер са мастабата (М) и промяната на дизайна (Р1 и Р2)


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr41.png)
ФИГУРА 36. За да се построи пирамида от Трета Династия, работник (А) правел варовикови тухли в дървени форми, (В) транспортирал тухлите до строителната площадка, а (С) строял наклонените слоеве на пирамидата.

По-късно изследване щяло да покаже, че камъкът под тежината на масата не показвал знаци на напукване. Цар Зосер и Имхотеп разговаряли отново, и бил изготвен план за надстрояването на постройката с два етажа. Също били изкопани допълнителни подземни стаи, шахта и още коридори. С увеличаването на сградата се увеличавал и размера на тухлите. Ние сме свидетели на драматични промени в дизайна, които са неизбежни при всяко революционно технологично откритие.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr42.png)
ФИГУРА 37. Варовиковите тухли на пирамидата на Зосер са заоблени като моделирани тухли.

Колкото по-необикновено ставало тяхното архитектурно чудо, толкова повече го надграждали. Количеството камък, което можело да се приготви, вероятно е изглеждало безкрайно. Трансформацията в четириетажна сграда била последвана от нова строителна фаза, при която се появила финалната форма – шест-етажна пирамида, висока 60 м. Дизайнът й включвал вътрешни стени и наклонени каменни слоеве, придаващи по-голяма стабилност. С голямо умение и гениалност, Имхотеп събрал в едно всички методи на инженерството и изкуството, които нацията е била измислила през безбройните десетилетия строене с дърво, снопове тръстика и пръти, и сушени на слънце тухли.

Крайният резултат бил един извънредно необикновен погребален комплекс. Хелиополската религиозна доктрина коренно повлияла върху архитектурната му форма и символичните му мотиви. Темата на дизайна включвала в себе си митология, която запазвала и обединявала най-древните и тачени космологични вярвания на Египет. Хелиополската теология учела, че в началото от водите на Хаоса се надигнал един първичен мегалит, познат като Бен Бен (benben). Бенбенът представлявал хълма или могилата, върху който започнало Сътворението. Интерпретира се, че бенбенът символизирал плътното, първично физическо вещество или материя. Създателят се появил на бенбена в човешка форма, като Атум, персонификацията на Слънцето, или във формата на Бенну, фениксът на светлината. Из хаоса на елементите, Създателят разделил тъмнината от водите. Създателят оформил триединство, след като създал себе си и Шу, богът на въздуха, и Тефнут, богинята на влагата. Тефнут и Шу заченали Геб, земята, и Нут, небесата. Четири други божества били създадени, и всичките божества заедно изграждали Хелиополската Енеада. В по-късни времена, гръцкият философ Емпедокъл (около 495-435г пр.Хр.) разпознал в първичните египетски богове персонификации на въздуха, водата, земята и огъня. Емпедокъл, и алхимиците от по-късните ери, считали, че това били неразрушимите елементи, които съставлявали цялата материя.

Джеймс Хенри Брестед (James Henry Breasted) (1886-1935г), основател на Ориенталския институт в Чикагския университет, първи разпознал, че самите пирамиди са символи на бенбен. След като бил построен първият Хелиополски храм, Египет възприел идеологията, че бенбен, или камъкът, символизиращ Слънчевия бог, се намирал под храма.

Теогонният контекст се намира в подземни стаи под пирамидата на цар Зосер. Специални помещения са облицовани със сини керамични плочки в шаблони, изобразяващи първичното тръстиково блато, от което за първи път се появил зеленчуковия живот. Синьото бил цвета, символизиращ Създателя, а синята глазура на плочките имитирала хризокола, мафкатния минерал, свързан със Сътворението. С изключение на тази първа монументална пирамида, артистичната тема, изобразяваща събитията на Сътворението, била запазена единствено в най-свещените светини на Слънчевите храмове.

В специално направена стая е поставена каменна статуя на Зосер, седнал на трона си, в истински размери, представляваща неговия вечно властващ дух или ка. Когато тази статуя била открита от археолозите, била непокътната, с изключение на щети по очите и околната им лицева област. Очите вероятно били направени от полу-скъпоценни камъни, които най-вероятно са били задигнати при плячкосването на гробницата. Определени каменни статуи от Старото царство, сега в Лувъра и Музея на Кайро, са възхитителни за мнозина заради вложените в тях очи, техника, която придава изключителен реализъм и е лесно изпълнима, когато се работи с алхимически направен камък. Други стаи съдържали 30 000-те каменни съдове на Кхнум, агломерирани с агрегати от шисти, бречка, гранит, диорит, и различни други камъни.

Заобикаляща пирамидата, една стена с чисти архитектурни линии, оригинално висока повече от 10 м, загражда област повече от една квадратна миля (>1.6 кв.км). Една характеристика на гладкия камък, облицоващ стената и в днешно време в по-голямата си част премахнат, е че прилича на полиран. Стената защитава елегантна входна колонада, просторни дворове, големи сгради, погребален храм, и церемониални олтари и светилища. Заградената област на практика е цял град. Характерният дизайн на заграждащата стена прилича на съвременната архитектура и наистина, всъщност, е повлияла един стил в архитектурата от двадесети век. Европейските архитекти, посещаващи Сакара по-рано в столетието, сметнали заграждащата стена за една свежа, привлекателна диверсия от орнаментираната Викторианска архитектура. Те си тръгвали с вдъхновението за един архитектурен стил, който ние днес считаме за модерен и приемаме за даденост.

Това била гордостта на Египет. Погребалният комплекс на Зосер, с извисяващата му се пирамида и изтънчена артистичност, бил безпрецедентен в историята на света. През цялата история на Египет времето на Имхотеп се считало като ера на велика мъдрост. Като Първото събитие в Сътворението, както било наречено, и основаването или обединението на египетската нация от първия фараон, цар Менес, построяването на Стъпаловидната пирамида се приемало за друго Първо събитие с огромна важност.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 14, 2017, 11:37:17 pm
Глава 11

Записано е с йероглифи


Явно за свещениците на Кхнум е възниквала възможност да поставят въпроса пред царя. Розетният камък ни информира, че в осмата година от управлението на Птолемей V, Нил създал извънредно наводнение върху всички равнини. Това довело до глад, като времето намалило продуктивната земеделска земя. Кхнум символизирал Нил, и жречеството на Кхнум отговаряло за всички нужни действия, свързани с необичайното наводнение. На остров Елефантин все още съществува нилометър, започващ от брега и стигащ до ниското водно ниво.

Жреците посетили Хермополската библиотека, вероятно около 190г пр.Хр. Там те се позовали на стари текстове, за да демонстрират как отклоненията в поведението на Нил са били лекувани в миналото. Въпреки че е имало много периоди на глад в египетската история, те търсели записи от времената на фараон Зосер и Имхотеп. Тези записи показали, че са се правели щедри приношения на Кхнум, за да се прекрати глад, и жреците могли да покажат на царя, че техният култ имал повече от 2500 години опит и ефективно се справял с ненормалното поведение на Нил.

Записите, на които се позовали, били запазени за 2500 години въпреки епизодите на граждански войни и нашествия. От тези записи те произвели драматични исторически разказ, съживявайки Кхнум, както било обичайно с египетските богове, в един епизод с цар Зосер. За тази цел те използвали писмено съобщение, изпратено до Елефантин от цар Зосер, в което се посочвали молбите му един осем годишен глад да приключи. Те се стремели да покажат, че територията, дадена на Изида, е била посветена на Кхнум от самия цар Зосер. Не само, че жреците имали данните, с които да произведат каменна плоча, която да служи като териториален маркер, но те можели и да демонстрират просперитета, осигурен на Египет от внимателното менажиране на Нил, извършвано от техния култ през вековете. Техните записи послужили и за целта да се напомни на гръцката администрация за великия завет, който алхимичната технология на Кхнум оставила на Египет.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr43.png)
ФИГУРА 38. Камъкът на глада на Сехел, близо до Елефантин.


Те възпроизвели надписи в камък, днес наречени Камъкът на глада, който се намира на големия остров Сехел, 3 км южно от Елефантин. Сехел, ценен заради минералните си находища, бил традиционният дом на богинята Анункис, дъщерята на Кхнум. Когато царят и неговите министри видели каменния надпис, неговата автентичност и авторитет били уважени. Гърците почитали Зосер като изключително велик цар, който, заедно с Имхотеп, бил считан за един от основателите на египетската култура. По-ранен цар, Птолемей II, бил уредил почитането на Имхотеп като божество на горното ниво на храма Деир ел-Бахари, намиращ се на Западния бряг, почти директно срещу Карнак. На остров Сехел все още седят останки от храма на Имхотеп, построен от Птолемей V през около 186г пр.Хр.

Изглежда, че жреците дали добри съвети на царя по отношение на Нил. Мъдрото менажиране на разрушителния потоп го превърнало в благословия. Розетният камък разказва, че цар Птолемей V не спестил никакви средства в построяването на бент, който да отвежда прелелия Нил в подходящи канали. Правейки това, той създал изобилен земеделски добив и си заслужил титлата Спасител на Египет. Царят също издал и нов декрет, с който осигурявал привилегии на храмовете на Кхнум. На Кхнум били дадени пълни права на суверенитет чак на разстояние 32 км от Елефантин, което включвало загубени позиции в Нубия. Всички, които ловели риба или ловували в тази територия, трябвало да плащат такса. Каменоломните на Сехел и Асван можели да се експлоатират само със съгласието на жреците на Кхнум. Лодките щели да плащат данък на вноса, който бил например метали или дърво, влизащи в Египет по Нил от юг.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr44.png)
ФИГУРА 39. Горната част на колони 12 до 21 (четени отдясно наляво) на Камъка на глада.


Камъкът на глада съдържа и други големи по важност елементи, които нямат нищо общо с териториалните права или глада. Всъщност, камъкът може да се наименува по-добре като Алхимическият камък на Кхнум, защото у него е ключът за метода, по който се изготвя направен от човека камък. От 2600 йероглифа, съставящи надписа, около 650 или приблизително една трета се отнасят до камъните и минералните руди и тяхната обработка.

Някои египтолози вярват, че значимите надписи върху Камъка на глада са били взети от автентични документи, датиращи от царуването на фараон Зосер (2630-2611г пр.Хр.), подсилени от жреците на Кхнум през Птолемеевия период. Камъкът на глада се състои от пет глави, направен е от тридесет и две колони йероглифи, написани отдясно наляво: 1 до 4, Описанието на глада; колони 4 до 6, (колона 7 не е от значение, затова се пропуска) Визитата в Хермополската библиотека; колони 8 до 18, Откровенията на Имхотеп; колони 18 до 22, сънят на фараон Зосер; колони 22 до 32, Царският декрет.

Три основни персонажа се описват в разказа, написан на камъка, Кхнум, фараон Зосер, и Имхотеп. Жизненоважни пасажи, свързани с приготвянето на направен от човека камък за строителни цели, се откриват в колони 6 до 22: В колони 11 до 18, Имхотеп описва на Зосер камъните и минералните руди на Елефантинския регион. Колони 18 до 20 описват един сън на фараон Зосер, в който Кхнум дава минералните руди на Зосер, за да построи свещения му паметник. Една пирамида не може да се построи с минерални руди, освен ако човек не използва минералите, за да произведе скрепител за агломериране на камък. Варовикът (транслитерирано айнр хедж), преобладаващият вид камък, откриван в пирамидите, не е в списъка. Пясъчникът (Айнр руъдт), основният минерал, използван за строежа на храмове между 1500г пр.Хр. и Римските времена, не е в списъка, нито пък Асванския гранит (мат), строителният материал за предпочитане през Птолемеевия период, особено в Александрия.

Йероглифните имена на няколко минерала в списъка никога до сега не са превеждани. Други думи са с колеблив превод. Правилният им превод е от ключово значение за смисъла на текста. Аз наричам въпросните ключови думи, и те са свързани с камъни и минерали или техния синтез. На база моите собствени археологически открития и знания в минералогията и химията, аз предприех дълбоко проучване, за да дешифрирам колкото мога повече от непреведените и криворазбрани термини.

Създадох нов превод на каменния надпис, представен тук. Той комбинира изследването ми със стандартните преводи, направени от египтолозите Карл Бругш (1891г), У. Плейт (W. Pleyte) (1891г), Жак Морган (Jacques Morgan) (1894г), Курт Сет (Kurt Sethe) (1901г), и Пол Баргет (Paul Barguet) (1953г). Преводът на Баргет отразява най-модерното знание на египтологията. Единственото сравнително скорошно проучване на надписа е направено от С. Ауфер (S. Aufere) през 1984г. Единственото подобрение, което последното може да осигури, е вероятен превод на полу-скъпоценната разновидност на камъните. Следват ключовите думи, които аз изучих:


Ари-Кат
Първото е прилагателно, което се транслитерира на английски като ари-кат. Ари, когато се отнася до минерали, е глагол, който означава да работя със, придавам форма, създавам, оформям, или зачевам. Втората част от думата, кат, значи човек. Ари-кат означава работата, извършена от човек. С други думи, ари-кат значи направен от човек, произведен, или синтетичен. Основен пример за употребата й е обозначаването на имитация на лапис лазули. Думата се среща в колони 13, 19 и 20. В колони 13 и 19, тя описва обработката на минерални руди за строеж на пирамида. В колона 20 тя се отнася до Кхнум, създаващ човечеството.


Руъдт
Друга ключова дума се появява в колона 11 и се транслитерира руъдт. Баргет превежда тази дума със значение твърд камък. Дж. Р. Харис (J. R. Harris) в “Лексисографски проучвания на древните египетски минерали”, обсъжда руъдт по-подробно и казва: “Във всеки случай, не може да има много съмнение, че руъдт е термин, значещ твърд камък като цяло, въпреки че е трудно да се каже който точно камък спада в тази категория, особено в контекста, че алабастърът е руъдт”.

Алабастърът е много мек камък. Руъдт, обаче, като цяло се отнася до монументалния пясъчник на южен Египет. Това е мекият камък, обсъден в Глава 3, използван за построяването на храмовете на Карнак, Луксор, Едфу, Денера и Абу-Симбел – каменният материал, който е толкова мек, че може да бъде надраскан с нокът. Този вид камък е осем пъти по-мек от Асванския гранит, и руъдт следователно не може да означава твърд камък.

Руъдт, обаче, също така означава да покълна или да порасна. Причинителна глаголна форма, с-руъдт, означава да втвърдя или да вържа здраво. Руъдт също описва агрегати или чакъл от пясъчник, кварцит и гранит. Тези каменни разновидности са резултат от естественото втвърдяване на агрегати. Пясъкът в природата, например, се втвърдява отново в пясъчник. Руъдт следователно може да посочва агрегати, които могат естествено или по друг начин да се циментират в камък и може да е определителна дума за агломериран камък.


Аин
Думата, транслитерирана аинр, просто означава естествен, твърд камък. Повечето видове камък, използвани в строителството, се наричат аинр. Когато “р” се изпуска от аинр, за да се получи аин, думата има малко по-различно значение. Аин е обща дума за камък, използвана просто за да го разграничи от другите видове материали като дърво или метал. Общата дума аин се появява в колона 15, за да опише различните камъни и минерални разновидности, докато аинр или твърд каменен блок въобще не се среща в Камъка на глада.


Теш
Съставната дума, руъдт утешуи, се появява в края на колона 11. Баргет превежда думата като “твърд камък от каменоломните”. Той отбелязва, обаче, че този превод може да е несигурен, заради чудатия начин, по който е написана думата. Аз показах, че руъдт не може да означава твърд камък. Думата-корен теш също се появява в два каменни материали, изброени в колона 15. Баргет превежда този корен като шети. Теш има общото значение разбивам, отделям, или разцепвам. Думата бетеш обозначава действието на разтваряне или деагрегиране, или разделяне, тоест агрегат, който ще е нужен за направата на синтетичен камък. Съставната дума руъдт утешуи може да се отнася до суровината, разбития, деагрегирания, или естествено ерозиралия природен камък. Ако това предположение е правилно, каменните материали (аин), изброени в колона 15, са били в свободна форма или лесни за деагрегиране. В колона 15 две имена съдържат корена теш, а четири имена не го съдържат. Както се обсъжда по-късно, обаче, двата камъка (мтай и бекхен) спадат в категорията на деагрегираните материали.


Мтай
Мтай изглежда съдържа думата мат, която означава гранит. Харис е съгласен с Баргет, когато отбелязва, че е странно, че гранитът иначе не се споменава в Камъка на глада. Те са очаквали да намерят камък, годен за строителни работи. Освен това, гранитът и пясъчникът са най-обичайните разновидности камък, които се срещат в Асванския регион.

Вероятно е, тази забележителна форма на изписване да променя думата мат (гранит). С изключение на чудатата йероглифна ортография, която се среща в Камъка на глада, гранитът винаги се изписва по стандартния начин, а именно, като сърп, който е индикация за звука “ме”, придружен от различни прилагателни.

Вместо сърп, в колона 15 се появява оскубана птица, без пера или криле. Този начин за изписване на “ме” също се появява и в думата мут, която означава самоубивам се. Сходна дума, мет, означава умирам. А мат или гранит често се пише с идеограмата за сърцето на живота, намеквайки хрумването за жив гранит. Ако се предположи, че писарят е искал да подчертае, че желателният за избор гранит трябва да бъде ерозирал, слабо свързан, или деагрегиран, той би наблегнал на идеята за умиращ или изнемощял гранит.


Бекхен
Камъкът, наречен бекхен, е споменат поименно също и в текстовете от Уади ел-Хамамат, което се намира в пустинята югозападно от Асван. Бекхен се счита да е една от няколко възможности, черен базалт, диорит, пясъчна шиста, порфир, грейуак (вид черен или тъмносив пясъчник, бел.прев) или псамит. Надписите в Уади ел-Хамамат посочват, че добиването на бекхен се е извършвало по примитивен начин. Избраните канари са били избутвани от висока скала, при което се разделяли на множество парчета. Това би означавало, че този твърд камък е бил, в крайна сметка, разбит на малки агрегати, както би било нужно за агломерацията.


Аат
Според Харис една дума, транслитерирана като аат, се отнася до минералните руди. Аат се появява в колони 11 и 19. В колона 19, човек наистина оценява изключителната стойност на този текст. Той разказва за действителната обработка на минералните руди, които за съвсем първи път са били използвани за строежа на пирамида и храмове. Фраза 19 е цитат на Кхнум, и гласи, “Давам ви рядка руда след рядка руда… никога преди не ги е обработвал човек [за да прави камък] за да построи храмовете на боговете…”


Кхнем, Кем
Този йероглиф отваря няколко дискусии. Никой от гореизброените преводачи не е предложил фонетична стойност за този изобразен йероглифен символ или идеограма. Символът свидетелства за миризма, но не приятно ухание като такова на парфюм. Вместо това, той изобразява вещества, които отдават миризма, отделяне или излъчване, което не е противно; думата, следователно, не означава смрад. От време на време символът се среща в комбинация със символа за удоволствие или гордост.

Бругш предлага, че идеограмата представлява мазило, а пък Баргет не е е опитал да я преведе. Вместо това, той останал предпазлив и констатирал, че тя означава, “продукти, свързани с онези, цитирани в Колона 11”, тоест, минерални руди.

Една от дискусиите, които тази идеограма повдига, е етимологична. Може да изглежда невероятно, но нашата модерна дума за химия произлиза от едно коренна дума, свързана с Кхнум. Определени йероглифни думи, различно транслитерирани като кхнем, шем, и шнем, включват тази идеограма. Това най-вероятно означава, че думата се асоциира със или е една от миризливите продукти на Кхнум. Основата кхем станала алхимия чрез изкривяването на езика, например: на гръцки, химеиа, на арабски, алкимиа, на средновековен латински, алхемиа, на старофренски, алхими, на английски: алкеми, кемистри.

Някои египтолози поддържат тезата, че думата “алхимия” произлиза от древното име на Египет, Кемит, което означава черна земя. Други поддържат тезата, че коренът е ивритската дума за Слънце, Кемеш. Аз предлагам, че оригиналният корен за думата “алхимия” е кхем или Кхнум. Изкривяването на гръцки може да е породило кхеми или кеми; името на фараона, за когото е била построена Великата пирамида, Кхнум-Кхуфу, е било променено на гръцки до Хеопс и също Хемис. Изглежда древните гръцки, асирийски, еврейски и арамейски учени са използвали сходни фонетични стойности, за да назоват свещеното алхимично знание на Кхнум. Модерната дума химия може да се проследи до египетската коренна дума за химия или химически процеси.

Идеограмата за Кхнем е ключът за дешифриране на определени минерали, споменати в надписа. Аз предлагам, че символът може да изобразява пикочен мехур, съдържащ урина, която ще отдава миризма, но противоположна на тази от приятния парфюм. Моето предположение е, че символът обозначава изрично химическите миризми. Повечето химически продукти имат интересен мирис, с който химиците са запознати. Според Колони 11 и 12, миризливите продукти са минерални руди, използвани за построяване на пирамиди и храмове.

До сега не се е взимало предвид, че древните египтяни са използвали някои от същите методи, които ние използваме днес, за да класифицираме и определяме химическия състав на минералите. Знаем, че още от праисторически времена египтяните са нагрявали минерали, за да произвеждат емайли. Днес, за разкриването на различни феномени, които се случват по време на загряването, се ползват горелки. Някои минерали се стапят и придават цвят на пламъка, като например лилаво за калий и жълто за натрий. Някои видове минерали се разтрошават, а други се отлющтват, а пък други се раздуват и отдават мехурчета. Някои, като арсенните минерали и сулфиди, отделят дразнещи изпарения. Моето изследване на Камъка на глада разкрива, че тогава, точно както днес, имената на определени минерали са произлизали от техния химически състав. Когато трябва да се дешифрират минерални руди, точно тогава трябва да се вземат предвид мириса, вкуса, и други химически детерминанти, за да вървим в крак с техните средства за класифициране.

Английските думи за камъни, произлизащи от гръцки и латински, обикновено могат да се проследят до коренната дума за техния цвят или общ външен вид. Например, рубин идва от латинската дума ребеус, която е свързана с латинската дума рубер, която означава червен. Но това не е бил основният критерий за наименуването на камъните и минералите в древен Египет. Баргет, например, не е имал успех с дешифрирането на имената на камъните и минералите от Камъка на глада, като ги е сравнявал с йероглифните думи за цветовете. Понеже египтяните като цяло не са класифицирали камъните и минералите по цвета, мнозинството от техните йероглифни имена нямат съвременен еквивалент.

Никога преди не се е прилагала детерминативна минералогия, за да се дешифрира Камъка на глада. Може би основната причина за това е, че широкомащабната химическа употреба на минералите е била неизвестна. Дори и днес, основният мафкатен минерал на Египет, използван за строежа на пирамидите, хризокола, няма голяма индустриална употреба. Тюркоазът има само орнаментална стойност. Арсенните минерали, оливинит (арсенат на медта) и скородит (арсенат на желязото), са така изброени в наръчниците за камъни и минерали, сякаш са интересни единствено за минералозите и колекционерите. В древен Египет тези минерали, смесени с медни руди, се използвали за производството на добре известната мед с високо съдържание на арсен. Оливинитът и скородитът също е можело да се употребяват за рязко хидравлично втвърдяване, нужно за големите пирамидни блокове. Въпреки че арсенатите не се използват по същия начин в модерните геополимери, арсенните химически отпадъци действат като катализатори, когато се смесят с геополимери, като едно от приложенията на геополимерите е безопасното за околната среда съдържане на химически отпадъци.

Скородитът е арсенен минерал, който при нагряване отдава силна миризма на лук или чесън, и има исторически свидетелства, говорещи за използването на арсенни минерали в строежа на пирамидите. В книгата си “Евтерпа” гръцкият историк Херодот (около 485-425г пр.Хр.) отбелязва онова, което му казали египетските гидове за строежа на Великата пирамида. Египтолозите ползват разказа на Херодот в подкрепа на стандартната теория за строежа на пирамидите, и неговият пълен разказ ще бъде изследван в пълнота в следващата глава. Един пасаж твърди:

На пирамидата има надпис от египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, разчитащ писанията, както аз добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро.

Днес, 1600 таланта сребро представлява приблизително $100 милиона щатски долара, колосална сума, за да се хранят работниците с репички, лук и чесън. Херодот бил изненадан от голямата сума за такова ограничено хранително разнообразие. В светлината на химията на Кхнум, легендарното твърдение става ясно: сумата от $100 милиона е цената за миньорските дейности по добиването на арсенни минерали за строежа на Великата пирамида.

Камъкът на глада също подкрепя факта, че древните египтяни са ползвали арсенни минерали за строежа на пирамидите. Надписът изброява чеснови, лучени и репични камъни.


Хедш
За минералната руда, която при нагряване мирише на лук, думата е хедш (също утеши). Баргет не дава превод. Харис казва, че значението остава неопределено. Бругш мисли, че думата означава бял. Според йероглифния речник на Е. А. Уолис Бъдж (E. A. Wallis Budge), хедш означава лук. Но превод лук, в смисъла на камък, е зачудил египтолозите и те, следователно, са избегнали превода. Камъкът хедш може да е минерална руда, която отдава бяло изпарение, което мирише на лук при нагряване.


Тем
Подобно, думите тутем и таам, съдържащи корена тем, се смятат за чесън. Една руда, изброена в Колона 16, тем-икр, може да означава минерал, който отдава миризма на чесън. Последните две букви, “кр”, означават слаб. Това, следователно, може да определя значението на думата като минерал, който отдава слаба миризма на чесън.


Кау
Кау (също ка-т) означава репичка. Една руда в Колона 16, ка-и, може да обозначава руда, която мирише на репички при нагряване.

Възоснова на обсъдените ключови думи, следва моят превод на значимите пасажи от Камъка на глада. За камъните и минералите, които остават непреведени, са дадени транслитерации. Малки части от надписа липсват, защото не съдържат значима информация. Тези части тук са попълнени като елипси, а на йероглифната карта са диагонални линии. Новият превод ясно изобразява минерална обработка за производство на пирамиден камък.


Откровението на Имхотеп

(Колона 11) На източната страна (на Елефантин) има многобройни планини, съдържащи всички руди, всички натрошени (деагрегирани) камъни (агрегати), подходящи за агломерация, всичките продукти (Колона 12), които хората търсят, за да построят храмове на боговете на Севера и Юга, оборите за свещените животни, пирамидата на царя, и статуите, които трябва да се издигнат в храмовете и светилищата. Още повече, всички тези химически продукти са пред Кхнум и около него… (Колона 13)… по средата на реката има великолепно място, като от двете му страни хората обработват рудите… (Колона 14)… научете имената на боговете, които са в храма на Кхнум… (Колона 15) Научете имената на каменните материали, които се откриват на изток, нагоре по течението от Елефантин: бекхен, мтаи (мъртъв или ерозирал гранит), мхтбтб, регс, хедш (деагрегиран лучен камък), … прдн,теши (деагрегиран камък)… (Колона 16) Научете имената на редките руди, намиращи се в каменоломните нагоре по течението: злато, сребро, мед, желязо, лапис лазули, тюркоаз, хризокола, червен яспис, ка-и (репичен камък), мну, есмералд, тем-икр (чеснов камък), и също нешемнет, та-мехи, хеагет (Колона 17) ибехет, бекес-анкх, зелен грим (малахит), черен антимон, и червена охра…


Камъкът на глада. Превод на Давидовиц на колони 11, 12, 15, 16, 17, 18 и 19.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr45.png)(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr46.png)

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr47.png)(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr48.png)


Сънят на фараон Зосер

(Колона 18) Открих бога прав. Той ми проговори, каза, “Аз съм Кхнум, твоят създател. Слагам ръцете си върху теб, за да заздравя тялото ти, за да (Колона 19) се погрижа за крайниците ти. Давам ти рядка руда след рядка руда… Никога преди човек не ги е обработвал (за да прави камък), за да построи храмовете на боговете или да построи наново съборените храмове…”


Строителни надписи, отнасящи се до Колосите на Мемнон, също съдържат език, подобен на този, открит върху Камъка на глада. Един надпис говори за погребалния храм, който бил построен зад Колосите, “Ето, сърцето на негово величество беше доволно с направата на много велик паметник, какъвто никога не е правен от началото насам”.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 18, 2017, 08:24:58 am
Глава 12

Записано е на гръцки


Не бива да се пренебрегва класическия исторически разказ за строежа на пирамидите, добре известния исторически извор на Херодот. Неговият разказ отразява разпространените в Египет вярвания през петото столетие Пр.Хр., за които египтолозите смятат, че нямат значителна тежест по отношение на действителния метод на строежа. Във всеки случай, те са съгласни, че разказът е напълно в рамките на теорията за дялането и влаченето. Но дали?

Херодот е бил забележителен историк и на него е можело да се разчита, уникална образ в античността. Той е наречен Бащата на историята за това, че е направил първият цялостен опит за написване на исторически разказ на база научния подход. Неговият труд бележи началото на Западния подход към историческия репортаж. Неговото писане показва блестящи аналитични способности; стилът му е анекдотен, чаровен, и забавен.

Роден в Мала Азия през 485г пр.Хр., той поел на седемнадесет годишно пътешествие из древния свят, докато още бил в двадесетте си години. Пътешествието, с което е най-добре известен, е четири месечният му престой в Египет, за което той разказва в цялата си втора книга, наречена “Историята”. Едно лято, някъде след 460г пр.Хр., Херодот пристигнал в западната Делта в град Каноп, Египет. Той посетил няколко известни забележителности и се срещнал с много хора, преди да отпътува от Пелузиум в източната Делта преди идващата зима.

Той бил очарован от удивителните паметници и география на Египет. Той разказва какво е научил за тях, както и за историята, изкуствата, фолклора, обичаите, и вярванията. По време на посещението му в Мемфис, той обсъждал строежа на Великите пирамиди с местните гидове. Трудът на Херодот е превеждан няколко пъти от 1450г насам от йонийски старогръцки, като всеки преводач се е опитвал да подобри предаването на точното значение на текста. Частта от неговия разказ, която е от практическо значение, е дадена по-долу. Подчертал съм определени думи и фрази, жизненоважни по отношение на истинския метод на строителството. Разказът започва така:

Казват ми, че до смъртта на Рамсинит е имало съвършено раздаване на справедливостта, и че цял Египет е бил във висше състояние на просперитет. Но Хеопс, следващият управлявал цар, донесъл на хората абсолютна мизерия. Първо, той затворил всичките храмове, и забранил принасянето на жертви. След това наредил всичките египтяни да работят за него. Някои били назначени да пренасят камък от каменоломните в Арабските планини до Нил. На други наредил да приемат камъни, които били транспортирани с лодки през реката, и ги пренасяли до хълмове, наречени Либийски.

Групата на подчертаните думи се отнася до транспортирането на камък. Противно на каменните блокове, това описание може също толкова добре да се отнася и до каменен чакъл. Варовиковият материал, използван за фасадните блокове, най-вероятно е пренесен от кариерите в Арабските планини. Цитатът продължава:

И те работели на групи от по 100 000 човека, всяка група работела по три месеца. За десет години хората били измъчвани с теглото да проправят пътя за превоза на камъка. Тази работа, по мое мнение, не е по-малко от тази за самата пирамида; защото пътят е дълъг пет стадии [920 м], а ширината му е десет оргяи (orgyae, древногръцка мерна единица, бел.прев) [18 м], а височината му, където е най-висок, осем оргяи [15 м]; и е построен от полиран камък и е покрит с гравюри на животни.

Отново, споменаването на пренасян камък може със същия успех да описва пренасяне на чакъл. Горе, както и в следващата част по-долу, думата полиран явно описва гладък камък без следи от сечива. Това е същата дума, xeston, използвана около 200 години по-късно от Мането, за да се опише пирамидния камък. Както се обсъжда в Глава 10, тази дума не означава сечен. Разказът на Херодот никъде не споменава, че пирамидните камъни са били дялани.

Друга дума от горните е преведена като гравиран. Гравирането е едно предположение на Херодот, като самият той не разбира метода на строене. Тук отново, надписите и отпечатването не изискват дялане. Ако се предполага, че става дума за агломериране, йероглифните фигури върху обекти като Колосите на Мемнон и монолитните саркофази са били отпечатани с кофража. Херодот продължава:

Както казах, десет години отишли в правене на пътя, включително и подземните помещения на хълма, върху който стои пирамидата. Тези фараонът подготвил като свои погребални помещения. Въпросните били построени на нещо като остров, направен с въвеждането на вода по канали от Нил. Двадесет години били прекарани в издигане на самата пирамида. Тя е квадрат, всяко лице е осем плетрона [250 м], и височината е същата; тя е направена изцяло от полирани камъни, и е сглобена с най-голяма точност; нито един от камъните не е по-малък от 9 метра.

Отново виждаме споменаване на красивите, полирани камъни. Както е споменато в Глава 6, канали намясто на строителната площадка биха били нужни за въвеждане на вода на платото Гиза за деагрегиране на варовика и за произвеждане на огромни количества цимент. Митологията също подкрепя съществуването на такива канали на самото място. Според митологията, пирамидите били свързани с Нил, така ме духът на фараона да може всяка нощ да пътува с лодката си до Подземния свят.

Утайките от циментното производство отдавна са изчезнали. Има, обаче, друго историческо сведение, което намеква, че реката е била пусната през канал, за да разтваря соли, както е нужно за циментното производство. Това идва от “Историческа библиотека”, от Диодор Сицилийски (21г пр.Хр.), по-късен гръцки историк, посетил пирамидите:

И най-забележителната част от разказа е, че въпреки че околните земи не се състои от нищо друго, освен пясък, не е останала ни следа нито от рампи или от обличането на камъните, така че те не изглежда да са били направени от бавната ръка на човека, но вместо това приличат на едно мигновено творение, така сякаш са били направени от някой бог и са били въплътени направо върху пясъка. Някои египтяни правят цяло чудо от тези работи, стигат до там да твърдят, че рампите били направени от сол и селитра, когато пуснали реката, тя ги разтворила и напълно ги изличила без намесата на човешка ръка.

Херодот продължава...

Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали камъни, като ползвали машини, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга машина, която приела камъка при пристигането. Друга машина издигнала камъка до вторите стъпала. Или е имало толкова машини, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко. Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.

Когато изследователите предлагат дървени машини с различен дизайн, които предполагат, че може да са използвани за дърпане на пирамидни блокове с въжета, техните концепции не съвпадат с историческите записи. Археолозите никога не са намирали доказателство за никакви такива дървени машини от Пирамидната епоха. През Каменната ера със сигурност не е имало такова фокусиране върху изобретяването на машини, както ние ние си ги представяме – структури, състоящи се от скелет с фиксирани и движещи се части.

Въпреки това сведенията от първа ръка на Херодот са довели до спекулации за съществуването на триподи и скрипци през Старото царство, но археолозите са се убедили, че такива инструменти не са били въвеждани в Египет преди Римските времена, след 30-та година пр.Хр. Това противоречие между сведенията от първа ръка и археологическия запис създава дилема. Решението, обаче, е просто.

Цитираните дървени машини са били дървени кофражни форми. Когато думата “машина” се замени с думата “форма” цитатът се чете по следния начин.
 
Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали камъни, като ползвали форми, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга форма, която приела [каменния чакъл] при пристигането. Друга форма издигнала камъка до вторите стъпала. Или е имало толкова форми, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко. Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.

Лекото изменение на езика, което е превърнало “кофражните форми” в “машини”, показва колко е трудно да се интерпретират дори и много простите технически думи, когато знанието е било загубено. Кофражната форма може да се счита за апарат или за устройство. Гръцката дума, mechane [мешане], използвана от Херодот, е общ термин, който означава нещо измайсторено, изобретено, или изфабрикувано. Тъй като думата не е специфична, една най-груба генерализация, това, което остава на въображението, създава концептуално изопачаване, и незапознатостта с действителния метод на строене си личи по начина, по който един преводач е интерпретирал и следователно превел текста от предния преводач.

Не само, че разказът на Херодот не подкрепя рязането на камъни, а също така и не намеква, че блоковете са били дърпани с въжена нагоре по пирамидата. Това, което е съществува като описание, подкрепя трупането на материал в пирамида ниво по ниво. Разказът никъде не споменава, че блокове са били издигани по рампи или с машина директно от земята на големи височини. Разказът продължава:

Най-високата му част, следователно, била завършена първа, и след това завършили частите, които следват. Последно от всичко те завършили частите на земята, и онези, които били най-ниско. На пирамидата има надпис с египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, който тълкуваше записа, както добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро. И ако това е истина, колко ли повече е похарчено за железни инструменти, за хляб и за дрехи за работниците, тъй като на тях им е отнело времето, което споменах, за построяването на този паметник, без дори да броят, според мен, времето за добиването на камъните, за транспорта им, и за построяването на подземните стаи, които време без съмнение е било значително.

На Херодот, който е обичал да изчислява проблемите, му е било трудно да повярва в това, че пирамидата е била построена за двадесет години. Но по-интересното е, че без подходящият научен промисъл, споменаването на лука и чесъна е напълно абсурдно. Например, на бележитите египтолози Бъдж и Гастон Масперо (Budge, Gaston Maspero) им се струвало толкова нелепо, че мислели, че интерпретаторът нарочно е заблудил Херодот.  Бъдж коментира в “Мумията”, че надписите били пълна измислица. Днес знаем, обаче, че химическите миризми, като онези, наподобяващи чесън, съвпадат с алхимическите процеси на Кхнум. Знаейки това, можем да си дадем сметка, че този запис е нещо наистина безценно. Това са едни оригинални, истински сведения, запазени от времето на завършването на строежа на Великата пирамида.

Коментарите на Херодот за другите разходи са ясна индикация, че не е проумявал химическият смисъл на надписите. Нито пък изглежда да му е било обяснено, защо е била предоставена тази важна информация. Това със сигурност се е смятало за основна част от обяснението на гида, подсказвайки, че те може да са разбирали нещо за метода на строене. Ако не са разбирали, поне със сигурност са знаели, че надписите са важни.

Не е трудно да се разбере защо гидовете е нямало да са ефективни в това да обяснят на Херодот метода на строене, ако са го разбирали. Изглежда не е имало подходяща гръцка дума, с която да се опише този камък, като най-близката е била полиран (xeston). Комуникирането на схващането за камък, направен от човека и въобще камък, подготвен или манипулиран от човека, е можело лесно да се разбере накриво, особено когато чрез интерпретатор се разговаря с пътешественик, незапознат с технологията.

От прочита на цитата от Херодот изникват различни възможности. Едната е, че гидовете мислели, че адекватно комуникират метода на строене на пирамидите. Интерпретаторът може да е изменил разказа чрез превода. По-вероятно е, че гидовете са разказвали само изкривена, легендарна информация. Какъвто и да е случаят, модерните преводачи нехайно са замъглили текста, като са възприели ключови думи накриво. Предразсъдъците за строежа на пирамидите са изиграли значителна роля в преводите на текста на съвременни езици.

Въпреки че разказът съдържа малко дезинформация, ние също така откриваме, абзац по абзац, че е осеян със следи за действителния строежен метод – уместни следи, които в противен случаи не биха присъствали. Количеството и контекстовата уместност на следите не могат да са случайност, нито пък може тези следи да се игнорират. Това води до поставяне на стандартното интерпретиране на разказа под сериозен въпрос. Когато бъде изчистен от смущенията, изниква една по-ясна история. Вместо да поддържа стандартната теория, този разказ трябва да се приеме като историческа документация, поддържаща моите открития.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 20, 2017, 09:10:10 pm
Глава 13

Записано е на латински

Кога са изчезнали последните знаци на тази технология и защо? Отговорът на тези въпроси все още се изплъзва. Съществуването на алхимично знание все пак може с точност да се проследи до един момент, малко след смъртта на Исус Христос. В древната научна енциклопедия, написана от римския натуралист Плини Стари (23-79г), се открива едно описание. Сведенията на Плини не са легендарни, нито пък са написани езотерично; те ясно описват очебийните черти на технологията. Но описанието от Плини още е неразбрано от модерната наука, защото, за да се разпознае какво е написано, човек трябва да има подходящото предварително знание.

Плини станал един от авторитетите в науката и нейната история през Средновековието, оставяйки основополагащ отпечатък върху интелектуалното развитие на западна Европа. Той основал нов вид научна литература – енциклопедията. Той бил първият, който събирал стар, разнообразен научен и псевдонаучен материал, за да го подреди по един методичен и експертен начин. Получилата се енциклопедия “Естествена История”, съставена от тридесет и седем книги, е с впечатляващ обхват. Тя покрива ботаниката, зоологията, географията, антропологията, космологията, астрономията, и минералогията. През Средновековието уроците върху този му труд често се приемали като заместител на общото образование, а авторитетът на Плини останал в сила за над 1500 години.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr49.png)

Чак през 1492г неговият авторитет бил поставен под съмнение в “Относно грешките на Плини”, написана от бележития лекар и филолог Николо Леоникьо (Niccolo Leoniceno). Въпреки че днес енциклопедията на Плини се оценява като един от монументалните литературни трудове на класическата античност, модерната наука обявява труда като безполезен като наука. И така да е, ако нашата цел е да разберем, оценим, и действително да се опитаме да възстановим най-доброто от науките на античността, то енциклопедията на Плини е научно бижу.

Към днешна дата, абзаците относно алхимическото каменоделие объркват учените, и това води до груби грешки в превода на труда на Плини. По-лошо, при положение че очевидните принципи и характеристики на древната наука са непознати, преводачите отхвърлили сведенията на Плини като грешни. Де Розиер коментира проблемите на превода:

М. Грос (M. Grosse), автор на германския превод на Плини, високо ценен от учените хора, посочва, че в цялото това описание римският натуралист явно е направил всичко по силите си, за да бъде неясен. “Въпреки моята запознатост”, казва той, “както със стила на Плини, така и със значенията, които той дава на термините, беше трудно, понякога дори невъзможно, пасажите да се преведат ясно и точно”. Причината със сигурност е била, че той не е бил запознат с веществото, което Плини описва.

Можем да оценим трудността на буквалното превеждане на технически материал, след като техническото знание е било изгубено, особено за един човек, учен стриктно в областта на литературата. Освен моя превод, всички опити да се преведат интересуващите ни пасажи са били безплодни.

През 1883г Френската Академия на науките, с целта да сравни древното научно знание с това от своето съвремие, произвела и анотирала френски превод на енциклопедията на Плини. Първата половина на 19ти век довела до няколко важни развития. Жан Франсоа Шамполион разшифровал египетски йероглифи, и Георг Фридрих Гротфенд (Georg Friedrich Grotefend) дешифрирал персийско клинописно писмо. За първи път бил произведен портланд-цимент, и била установена пълната минерална класификация. Последната позволила Френската Академия на науките да направи изчерпателна критика на писанията на Плини относно минералогията.

Един абзац от Книга 31 от Плиниевата енциклопедия се сторил безсмислен на френските учени. Но пасажът завладяващ с това, че поддържа съществуването на алхимическото каменоделие. Абзацът на латински е както следва:

Nitrariae Aegypti circa Naucratim et Memphim tantum solebant esse, circa emphim deteriores. Nam et lapidescit ibi in acervis: multique sunt cumuli ea de causa saxei. Faciunt ex his vasa…

Преведено на английски, пасажът се чете така:

В предишни времена, Египет нямал оголени залежи от натрон, освен онези близо Нукратис и Мемфис, като било известно, че продуктите на Мемфис са некачествени. Факт е, че при натрупване на материали тя (натронът) вкаменява [минерали]. По този начин се получават множество купчини [от минерали], които се превръщат в истински камъни. Египтяните правят вази от тях...

Точно този абзац е прост и директен, така че няма грешка в превода – египтяните правили истински камъни според Плини. И последното изречение отново казва, че технологията на Кхнум е била използвана за производство на каменни вази. Плини дава по-подробно описание на производството на изкуствен камък в един сегмент относно производството на вази. Вазите са наречени мурхинови. Следното е стандартен превод на описанието на Плини, намиращо се в Книга 37:

Дата на появата на мурхиновите вази и какво са упоменавали:

VII. Със същата тази победа в Рим се появиха и мурхиновите вази. Помпей първи посвети мурхинови чаши и купи на Юпитер в Столицата. Тези съдове скоро минаха във всекидневна употреба, и се търсеха за украса и посуда на масата. Дашните разходи по тези предмети всеки ден се увеличаваха: един бивш консул пи от мурхинов съд, за който плати 70 таланта [около $1 милион през 1988г], въпреки че побираше само три пинта.

Той беше толкова обладан от съда, че нахапа ръбовете му. Щетите всъщност увеличиха цената му, и днес няма по-скъп мурхинов съд от този.

Същият човек пръсна големи суми, за да се сдобие с други предмети от това вещество, за размера на които може да се съди по това, че когато Нерон ги заграби от децата му, за да направи изложба, те изпълнили личния му театър в градините отвъд река Тибър, зала достатъчно голяма, за да задоволи дори подтика на Нерон да пее пред пълна зала, докато репетира за появата си в Помпейския театър.

Точно на това събитие се случи да преброя парчетата от един счупен съд, включени в изложбата. Беше решено, че парчетата, като останките от Александър Велики, трябва да се запазят в урна за изложба, явно като знак за скръбта и нещастието на века ни. Преди да умре, консулът Тит Петроний (Titus Petronius), за да обиди Нерон, наредил да се счупи една мурхинова купа, оценена на 30 таланта [$500 000], за да лиши масата на императора от нея. Само че Нерон, както подхожда на император, надмина всички останали, като плати 100 таланта [$1.5 милиона] за един единствен съд. Струва си да се запомни факта, че император, глава на отечеството, трябва да пие на такава висока цена.





Пасажът посочва, че ценните каменни вази били посветени на Юпитер, върховният бог в римската митология. Това може да отразява пренасяне на обичаи в религиозните традиции. Има вероятност по-древните алхимически направени каменни вази да са били посвещавани на Слънчевия бог на Египет, Ра под формата на Кхнум Ра. След Римското завоевание, Юпитер бил почитан под формата на Юпитер-Амун, като Амун е бил върховното божество, идентифицирано със Слънцето през късната ера. Може би думата мурхин е произхождала от името на Кхнум.

Латинското изписване е murrhinum. Като се изключи “м”, последователността на съгласните в латинското име е: .rrh.n.m, което може да е латинския начин за изписването на .kh.n.m: Буквите “kh” се произнасят по същия начин като “ch” на германски и буквата “j” (йота) на испански, звукът който се чува в името Хуан (Juan).  Това произношение има гърлен звук “rrh”. Този вид произношение или звук би трансформирало думата в mukhinum, което близо до името Кхнум.

Тези вази наистина са били безценни предмети, или заради свещена традиция, или заради прости технологични развития. Добавянето на определени суровини и загряването под определени условия, създава изключително красиви оптически качества, като онези, описани по-долу. Ясно е, че описваният материал има черти, които не се вписват в чертите на естествения камък. Във въпросните абзаци е добавено подчертаване.

VIII. Мурхиновите вази идват до нас от Изтока. Там те са откривани в малко-известни места, особено в царството Партия. Най-хубавите идват от Кармания. Твърди се, че са направени от течност, на която топлината дава плътност, когато е покрита със земя. Техните размери никога не надхвърлят подходящите за малка поставка за показ.  В редки случаи, дебелината им не е по-голяма от тази на съд за пиене като вече споменатия. Те не са много бляскави. Те лъщят, вместо да светят. Това, което им придава такава висока цена, е че разнообразните им сенки, и жили, докато се въртят, постоянно се променят от розово до бяло, или комбинация от двете, като розовото става огнено, или млечно-бялото става червено, когато новия оттенък прелее през жилата. Някои познавачи особено се възхищават на ръбовете на даден предмет, където цветовете се отразяват като във вътрешната част на дъга. На други им харесват дебелите жили. Всяка прозрачност или избледняване е недостатък. Има също и зрънца и мехурчета, които, като брадавици по човешко тяло, са точно под повърхността. Камъкът се цени и заради мириса си.

Според Плини, тези вази били направени от течност, която се втвърдявала при нагряване, описание, което е индикация, че вазите не може да са били направени чрез дялане на естествен камък. Споменаването на мехурчета и мирис може да се отнася единствено за изкуствено произведен материал. Един озадачен комитет учени от Френската Академия на науките реагира така:

Въпросът с мурхиновите вази беше обсъждан дълго време. Според Скалигер, Мариет, Лагранж, и екип, това е бил порцелан, който, през римско време, се е правел само по периметъра на познатия свят (Китай, Япония, и Формоза), и който, транспортиран на цената на много разходи сухопътно и през ръцете на двадесет различни човека, сигурно наистина е имал огромна цена. Но порцеланът е изкуствен, а разнообразието от цветове, играта на светлината по повърхността на мурхина, ивиците, и вълнистите петна, за които говори Плини, не са черти на порцелана. Освен това, “...humorem sub terra calore densari...” [течност, на която топлината придава плътност, когато е покрита със земя, тоест, втвърдява се, когато се нагрява в глина] едва ли може да значи направен от човека процес, аналогичен на този, който трансформира каолина в порцелан. Но от описанието му, единственото естествено вещество, с всички описани от Плини черти, е флуорита.

Въпреки че Плини описва материал, който единствено може да е направен от човека, френските учени решили, че вазите ще да са били направени от флуорит, каменен материал, с бели и розови жили, който трябва да се дяла. Коментарите им продължават:

Да се идентифицира флуорит насред толкова много разнородни вещества ще да е било трудно; да се добие, тоест, да се изолира и пречисти, невъзможно. Следователно е било нужно да се открият местни парчета разнороден материал с колкото се може по-малко включения. Това е било нещо рядко. Още по-редки са били случаи на розова кристализация, тъй като розовото е на последно място в редицата на разнообразието: зеленикаво сиво, бяло, жълто, виолетово, синьо, медено жълто, и розово. Трябва да се помни, че, дори и днес, добрите находки флуорит се ползват за направата на красиви вази. Наскоро, флуорит беше използван, за да се придаде матов завършек на порцеланови статуи, които се превърнали в стъкло при печенето.
В тази последна констатация, учените говорят за факта, че флуоритът се ползва за производството на хидрофлуорна киселина, жизненоважна за производството на керамика. Флуоритът се разтваря в сярна киселина, за да се получи хидрофлуорна киселина за атакуване на стъкло. Следва една интерпретация на текста на Плини от Френската Академия на науките:

За което платил 70 таланта: Такива невероятни суми (70 таланта) са почти отвъд фантазиите. Седемдесет таланта се равняват на почти 35 000 суверена [$1 милион] в нашите пари; и малко по-късно ще говорим за сума четири пъти по-голяма от тази – и всичко това за един съд, направен за сравнително неблагоприятни приложения.
Всяка прозрачност или избледняване е недостатък: Полупрозрачност: това се потвърждава по-долу.
Камъкът се цени също и заради мириса си: Това е една от причините да се смята, че мурхинът е бил изкуствен.
Направен от течност, на която топлината придава плътност: Трудно е да се проумее, че топлината предизвиква втвърдяване. Нормалните очаквания са, че когато едно твърдо тяло се нагрее, то се стапя. По този начин, трябва да вземем предвид възможните значения на този израз, а именно: (1) изпарение, последвано от кондензация, при което се втвърдява магмата, или което е още по-вероятно, кристализация, (2) видове сталактити или сталагмити (като се помни, че наистина съществува сбито разнообразие от такива, съставени от малки бучки, свързани заедно).





През 1830-те години, членовете на Френската Академия на науките не са знаели, че една течност може да се втвърди при нагряване. При още неразвита органична химия, феноменът е бил непознат. В контекста на развитията в неорганичната химия от тяхното време, трансформациите между различните състояния на материята под влиянието на топлината са можели да се случат по един непроменим начин. Когато се нагряват, твърдите тела стават течни. Течностите стават газове. После, при охлаждане, газовете стават течности, когато кондензират, и течностите стават твърди, когато кристализират. Това фундаментално, униформено поведение на цялата материя, е представлявало непроменим закон за членовете на видната Френска Академия на науките.

Следователно, описанието на Плини е било безсмислица според тях. То се е противопоставяло на естествените закони. Консенсусът им бил, “Внимавайте с Плини и неговите фантастични описания!” Модерната химия, разбира се, е потвърдила твърденията на Плини, че течностите могат да се втвърдяват при нагряване. Термосгъстяващите се пластмаси се втвърдяват при нагряване. А химията на геополимеризацията демонстрира, че колоиден разтвор на минерали се втвърдява при нагряване.

Само че, авторитетът на Плини в това отношение все още не е оправдан. Въпреки описанието, което може да говори единствено за изкуствен камък, флуорит, един естествен камък, продължава да се открива в преводите на текстовете на Плини.

Всеки египетски йероглифен и клинописен текст, дешифриран в началото на 1800-те години, отразява ограниченията на научното знание за съответното време. За 150 години преводите на повечето текстове не са били осъвременени, за да отразят модерното знание. Това означава, че древните текстове, които може да съдържат описания на алхимично каменоделие, остават ужасно неточни.

Плини е уважаван заради способността си да връзва частична информация от разпръснати източници и да достига до заключения, които често се оказват точни. Той критикува фараоните за това, че са построили такива сложни пирамидни гробници, но вероятно не се е замислил много за метода, по който са били построени. Като Покан и изследователите от SRI International, Плини също недогледал метода на строежа. Той знаел, че мурхиновите вази са изкуствен камък, и знаел че, използвайки натрон, египтяните правели “истински камък”, и въпреки това, въпреки че се чудел как египтяните са вдигнали тежките блокове във Великата пирамида толкова нависоко, той така и не приложил знанието си по въпроса за строежа на пирамидите.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 22, 2017, 08:36:54 pm
Глава 14

Изгревът на пирамидите


Методите за строене на пирамиди повдигат големи въпроси. Трудът, който би бил нужен, ако се ползва приетият метод, е зашеметяващ, дори и с модерна техника; и поради това, че методът за строежа им убягва на историците, причините за възхода и залеза на строенето на пирамиди днес са криворазбрани.

Като цяло, египтолозите проповядват, че ранните пирамидни строежи били непоносимо бреме за човешката работна ръка и икономиката, предизвиквайки упадък. Това обяснение не успява да засегне причината, поради която никой не се е опитал дори да строи пирамиди по времето на определени по-късни заможни династии, притежаващи допълнителни територии, големи маси роби, по-добри сечива, и които са изпълнявали плодотворни строителни проекти.

Причините за възхода и залеза на пирамидното строене изкристализират, когато човек вземе предвид развитията, свързани с употребата на лят камък. Развитията в строителството вървят успоредно с онези в модерната бетонна индустрия след въвеждането на портланд-цимента; например, първите пирамидни блокове тежали само няколко килограма. Размерът им постепено се увеличил през Пирамидната ера, стигайки до огромни блокове и подпорни греди, тежащи по стотици тонове на бройка. Ако пирамидите са били построени с дялани блокове, еволюцията на пирамидните строежи би била крайно невероятна. Един общ преглед изяснява тези аргументи.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr50.png)
ФИГУРА 41. Сфинксът и Великата пирамида.

Великата пирамида е една от най-ранните пирамиди. Известни са повече от седемдесет пирамиди, и други може да са скрити под пясъците на пустинята. Които и да са още заровени, не биха били големи пирамиди, а малки, разрушени постройки. Всички известни пирамиди са разпределени в групи, намиращи се в няколко различни географски области от некрополиса на Западния Бряг.

Пирамидата на фараон Зосер е послужила за прототип за следващите пирамиди от Трета Династия. Тъй като историята на Трета Династия е мъглива, като броя и поредността на управленията все още се дебатира, е трудно да се идентифицират пирамидите, които следват веднага след тази на Зосер. Като за начало, сред строящите пирамиди наследници на Зосер от Трета Династия са фараоните Секхемкет,  Неб-ка, и Кха-ба. Никой от тези царе не управлявал достатъчно дълго, за да завърши паметника си.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr51.png)
ФИГУРА 42. Пирамидите се намират в некрополиса на Западния Бряг на Нил.

Пирамидата, която се счита за втора в хронологията, се приписва на наследника на Зосер, Секхемкет, за който се смята, че е властвал от шест до осем години. Този комплекс се намира в Сакара, близо до оригиналната пирамида, и е планирана по подобен дизайн. Намерението да се построи по-голям паметник е очевидно заради по-голямото заграждение. Този незавършен паметник е в руини. Само две нива са останали.

Една отличителна архитектурна черта, която се открива вътре, е една врата, обособена от арка. Ако тази пирамида е правилно датирана към Трета Династия, тази арка най-вероятно е първата, построявана някога. Наблизо били открити няколко Птолемееви мумии, зарити в пясъка. Били открити също и предмети, датиращи от Двадесет и шеста Династия и по-късно. По време на Двадесет и шеста Династия старите традиции били възобновени. Едно помещение вътре в пирамидата, в което за първи път се влязло по време на разкопки през 1950г, показало знаци на предишно влизане, въпреки че почти 1000 предмета златна бижутерия не са били премахнати от прилежащия коридор на стаята.

На мястото били открити строителни рампи. Тези рампи не поддържат идеята за дърпане с въжета на огромни блокове за Великите пирамиди, защото блоковете на тази постройка са малки. Ако тази пирамида е правилно датирана към ерата, в която се е агломерирал камък, блоковете са били произведени близо до мястото в многобройни малки дървени форми. Блоковете после са били пренасяни нагоре по рампите и поставяни в строежа на пирамидата. Би било утежняващо обстоятелствата и ненужно тези малки блокчета да се леят на строителната площадка.

Релефни рисунки върху пясъчниковите скали близо до Синайските мини показват как Секхемкет бие местните пустинни народи, за да опази минералните находища. Експедицията на Ротенберг (Rothenberg) изследвала следи от сечива и графити по пещерни стени, които позволили да се разграничат ранните от късните миньорски операции. Докато Средното и Новото царства използвали метални сечива с връх, в по-ранни времена миньорските пещери били правени със заострени сечива от кремък. Ротенберг наблюдавал, че мините били най-усилено експлоатирани към края на Четвърта Династия. С други думи, мините били силно експлоатирани до времето, по което били построени големите пирамиди.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr52.png)
ФИГУРА 43. Изображението на проектирания контур на пирамидата на Ка-ба, която така и не била завършена, се издига над руините.


Масите пясъчник били премахнати от мините, като били направени серия дупки. Този камък после бил разбит на пясък с по-твърди камъни, за да се добият мафкатните гранули в него. Самият мафкат най-вероятно бил транспортиран обратно до Египет, за да бъде разбит за цимента.

Една пирамида, намираща се при Заваит ел-Ариан, недалеч от Гиза, е известна като Слоестата пирамида и се числи към първите фази на египетската архитектура. Тя не е била адекватно приписана. Името на фараон Ка-ба се открива в близкото гробище, което го прави най-вероятния строител. Слоестата пирамида била зле конструирана и в момента е в руини. Употребата на малки варовикови блокове тук все още преобладава, но са станали някак по-големи. Качеството на блоковете е ниско и се смята, че произлизат от кариера на юг. Тази кариера може също да е източникът на агрегатите, използвани за производството на блокове за пирамидата. На тези блокове не е правен химически анализ, но тяхното ниско качество може да е резултат от няколко фактора.

Някои възможности са забавянето на миньорската или общата работа, или употребата на некачествени минерали. Ако царят е бил на преклонна възраст, когато е бил коронован, или в лошо здраве, минната дейност, една трудна и времеотнемаща операция, може да е била спестена и строежът да е бил приключен вероятно с възможно най-малкото количество цимент преди смъртта му. Ако циментът се е ползвал пестеливо, получените блокове е нямало да бъдат много здрави. Ако това са били лоши земеделски години, животинските продукти за цимента може да са били по-малко. Друга възможност е невъглеродните части от варовика да не са реагирали. Това се случва, ако глината във варовика не е алуминеста.

Възможно е също така, използваният цимент да не се е втвърдил достатъчно бързо, за да станат висококачествени блокове над определен размер. Блоковете не са се напукали на парчета както онези с по-голям размер, които присъстват в пирамидата, и вероятно са изглеждали адекватно по време на строителството. Близко наблюдение може да е разкрило малки пукнатинки или лош завършек, подтиквайки Хелиополските специалисти да продължат експериментите с формулата.

Целта на строителите от Трета Династия била, да се постигне по-бързо стягане, позволяващо по-големи блокове с по-високо качество. Строенето с големи части има определени предимства. Архитектите без съмнение са осъзнавали, че големите блокове, бидейки трудни за помръдване, са осигурявали повече защита за погребалните камери. Големите строителни елементи е по-малко вероятно да бъдат експлоатирани в по-късен момент, а транспортирането на камъни е много работа, която може да се елиминира, при условие че блоковете могат да се отливат директно на място. С други думи, колкото по-големи са строителните единици, толкова по-малко работа е нужна.

Три други сгради, построени далеч от Мемфис, са съмнително приписани на Трета Династия. Като цяло, те не показват архитектурен напредък от пирамидата на фараон Зосер. Тези пирамиди са малки и са далеч по-некачествени, с изключение на по-големите им блокове. Пирамидите от Трета Династия са с дизайн на стъпаловидни сгради с подземни гробове. Структурния дизайн варира при различните пирамиди, тъй като архитектите експериментирали с инжинерни възможности.

Последният цар от Трета Династия бил Хуни, и е последният, който построил стъпаловидна пирамида. Неговата сграда обикновено се обсъжда във връзка с пирамидите от Четвърта Династия заради противоречивата си история. Изглежда, че Снеферу, първият цар от Четвърта Династия, извършил експеримент върху пирамидата на Хуни. Голямата стъпаловидна пирамида на Хуни била чудесно построена при Меидум, 65 км южно от Мемфис. Оригинално, тя имала седем етажа и се издигала на 92 м височина. Някои от блоковете й тежат около 0.25 тона.

Когато Снеферу бил коронован, той наредил на работниците си да увеличат височината и да добавят допълнителни фасадни блокове от основата до върха на пирамидата на Хуни. Така се получила първата изящна, геометрична пирамида. Дизайнът бил приветстван като голяма иновация, вдъхновение за последващите пирамиди. Новопреобразената пирамида, с гладкия си завършен вид заради фасадните блокове, отразявала искрящи снопове от лъчиста светлина и създала репутация на Снеферу като слънчев иноватор. Снеферу встъпил в ерата, която наричаме Пирамидна епоха.

Технически прецизната, чиста геометрична форма, била свещеният символ на бенбена. Думата бенбен започнала да означава пирамиден камък или камък, символизиращ Слънчевия бог в свещения египетски йероглифен език. В храма на Хелиополис в ранните времена на върха на висок стълб бил издигнат един представителен бенбен с пирамидна форма, формирайки обелиск. Предполага се, че този бенбен е бил метеорит. Това предположение се подхранва от сведенията на Плини в Книга II от “Естествена История”, където се казва, че метеорит или “камък, падащ от Слънцето”, бил почитан в Абидос, в северен Горен Египет. Само че, в съзвучие с формата му и установената религиозна традиция, този пирамиден бенбен в Хелиополис по-скоро може да е бил алхимически направен камък.

В даден момент от историята, елегантната суперструктура на Хуни или мистичната архитектурна форма на Снеферу навлязла в ненадеен, катаклизмен упадък. Голяма част от външната й зидария се сринала на земята в един бурен земетръсен момент. Резултатът бил огромен хълм от каменни развалини. Той все още заобикаля паметника. Тази забележителност привлича доста голямо внимание, а причините за злополуката са се превърнали в една от загадките на египтологията.

Общо приетата теория е, че, на неизвестна дата, ключови подпорни блокове се изместили извън местата си или били премахнати. Ако е последното, най-вероятният извършител би бил Рамзес II, който имал лошата слава, че граби блокове от пирамиди за своите собствени паметници. Други теории, опитващи се да обяснят катаклизма, са че пирамидата е била разклатена от земетресение, или че е имало несъответствия между оригиналния и радикално новия дизайн. Всяка от тези възможности може да е предизвикала верижна реакция, отприщтвайки огромната лавина, която изкъртила по-голямата част от външната зидария. Днес, когато се гледат отдалеч, останките имат сюреалистичния вид на баснословна висока кула, издигаща се от средата на огромен хълм.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr53.png)
ФИГУРА 44. Каменно изображение и надпис на Снеферу бил гравиран върху лицето на Синайските скали.

Снеферу бил най-усърдния строител в египетската история. На Либийското плато, десет километра южно от Сакара, при Дашур, той построил две гигантски пирамиди. Те доминират хоризонта дори и днес. Той уместно нарекъл първата Южната Блестяща пирамида, а втората, на север, Блестящата пирамида. Днес те са известни съответно като Наклонената пирамида (както и Ромбоидната, Притъпената, и Неправилната пирамида) и Червената пирамида. Заедно, те имат повече камък от Великата пирамида. Работниците на Снеферу произвели паметниците по време на двадесет и четири годишното управление на царя, и ние вече разгледахме логистичните проблеми, които възникват за инженерите.

Освен това, на Камъка от Палермо е записано, че Снеферу е строил храмове из Египет. Смята се, че той също е построил и първите Долинни храмове и издигнати пътеки, както и малките, допълнителни пирамиди, намерени южно от родителските постройки. Тези видове зидарски произведения красели собственото му строителство и също се вярва, че точно той ги е добавил към комплекса на Хуни. Снеферу много е надминал други плодовити строители в египетската история.

Камъкът от Палермо разказва, че той пратил да донесат кедър от Ливан. Пратил флотилия от четиридесет големи кораба да вземат огромни кедрови греди от ливанския бряг, същият вид мисия, изпълнявана още от ранни времена. Ние вече разгледахме как това историческо събитие има връзка с приготвянето на кофражни форми за строежа на пирамидите. От значение е също, че името на Снеферу се открива в Синай, споменато в големи релефи по скалите. Както може да се очаква, той експлоатирал мините в огромен мащаб. Синайските мини, работени от него, били известни като мините на Снеферу за 1000 години.

Наклонената пирамида на Снеферу била първата от наистина колосалните супер-постройки. Тя е добре запазена с връх, който е все още остър, и много голям брой от фасадните камъни все още са непокътнати. Тази пирамида се намира в зона със забранен достъп, така че аз не съм я изследвал лично. Казва се, че някои от фасадните блокове в долната част на пирамидата са високи по 1.5 м, сигурен знак за отливане намясто, докато част от по-малката зидария е сглобена сравнително грубо, което говори за предварително отлети камъни. Височината на блоковете варира от малка до голяма, което допринася за стабилността.

Съвременното име Наклонена пирамида е породено от ъгъла на наклона й, който рязко се смалява в горната половина на пирамидата. Формата й я прави уникална сред пирамидите. Архитектът радикално променил ъгъла, в опит да намали огромното налягане върху подпорните стени на вътрешните помещения, които, както се смята, вече били започнали да се напукват по време на строежа.

Смята се, че поради тази причина продължил, за да построи дори по-голямата Червена пирамида, наречена така заради розовия оттенък на камъните си. Тук блоковете са огромни, като всеки един е отлят намясто. Натрупващите се алхимически и инжинерни развития позволили по-добра сила и дизайн в сравнение с всички предишни пирамиди. Погребалната стая, която традиционно е под земята, била вградена в самата пирамида. Височината на блоковете варира от 0.5 м до 1.4 м. Червената пирамида се извисява на 103.36 м, и има квадратна основа 220 х 220 м. Размерите й се приближават до Великата пирамида, която ще последва.

В гробището около пирамидата на Хуни при Меидум са намерени боядисани варовикови статуи на принц Рахотеп и жена му Нофрет, като последният е син на Снеферу. Използваната боя е много добър алхимичен продукт, който е запазил свежия си цвят до днес. Вградените очи са наистина изящни, агломерираният камък прави тази техника възможна. Клепачите са направени от мед, бялото на очите е кварц, а роговиците са скален кристал. Материалът, който изгражда ирисите, е с неясен химически състав, като се смята, че вероятно е вид смола. Четвърта Династия е произвела най-забележителните скулптури.

Друг син на Снеферу е Кхнум-Кхуфу, който построил Великата пирамида. Пълното му име показва почитта му към Кхнум. Въпреки че днес се нарича Великата пирамида, Кхуфу наименувал своя паметник Пирамидата, която е Мястото на Изгрева и Залеза. Името, вдъхновено от Хелиополската митология, изобразявало пирамидата като трона на Слънчевия бог Ра по време на дневния му път по небесата.

Кхуфу и неговата пирамида били богато осигурени от царско имение, което се е поддържало хиляди години.През онези години една наследствена линия жреци, назначени от Кхуфу, предано поддържали храмовете и имотите и ритуално приготвяли приношения за починалия бог-цар. Олтарите били покрити с приношения от цветя, аромати, и храна. Паметниците, които споменават тези жреци, се датират на няколко исторически периода, обхващащи хиляди години. Те са индикация за това, че традицията не е била нарушавана допреди Птолемеевите времена.

Същата тази традиция била поддържана от жреците на бащата на Кхуфу, Снеферу, както и онези на неговия син, Кафра. Също като баща си, Кхуфу спонсорирал многобройни строителни проекти. Името му се среща по паметници из Египет. Той копаел за минерали в Арабската пустиня, Нубия, и в Синай, където бил изобразен на скалите, как пази мините.

Голяма част от комплекса, принадлежащ към Великата пирамида, е бил унищожен. Останали са само основите на заграждащите стени и погребалния храм. Голямата издигната пътека, която Херодот споменава, по размер била почти равна на пирамидата и на практика е била цяла само до преди 100 години. Днес, много големи камъни все още са там, давайки някаква идея за оригиналния й размер и монолитност. Други части от комплекса, като Долинния храм, тепърва предстои да бъдат разкопани. Гробището, заобикалящо Великата пирамида, е най-обширното, с големи, впечатляващи мастаби.

Седмата или осмата хронологично, Великата пирамида е най-голямата и представлява върха на инженерния дизайн. Египет никога повече няма да строи на такъв мащаб. Заради майсторската си конструкция, това е най-знаменития паметник на всички времена. Не е чудно, че съвременните инженери потрепват от мисълта да се дупликира този монумент, дори и с най-добрата техника. Основата е 232 м на страна, и площта на основата е 5.30 хектара. Чрез внимателно наблюдение на звездите, Великата пирамида е била по-добре ориентирана от коя да е друга; отклонява се само с една десета от градуса от съвременния географски север. Предполага се, че първоначално се е възвисявала на 147 м. Днес височината й е около 138 м, като връхният й камък и няколко стъпала липсват. Обемът й е 2 562 576 куб.м. Съдържа приблизително 2.6 милиона строителни блока и има общо тегло приблизително 6.5 милиона тона.

Трудно е да се оцени огромният размер на Великата пирамида, като се четат статистики. Може би това е по-добра илюстрация: ако всичките й камъни бъдат нарязани на квадратни парчета със страна 30 см, и те бъдат подредени едно до друго, те ще достигнат две трети от обиколката на света при екватора. Въпреки всичките проблеми на пирамидните строежи, които бяха подчертани, ако блоковете на Великата пирамида са били издялани, и ако се вземе предвид издялания отпадъчен материал, общата маса на прохабения камък би била близо до 15 милиона тона – което би невероятно би обременило приетата теория.

Наистина, теорията за дялането и дърпането с въжета повдига въпроси, които не са намерили достатъчно добри отговори. Ползвайки каменни и медни сечива, как са успели работниците да направят лицата на камъните абсолютно плоски? Как са направили така, че лицата да се срещат в една съвършена точка на върха? Как са направили отделните стъпала толкова подравнени? Как е било възможно нужният брой работници да маневрират на ограничената строителна площадка? Как са направили блоковете толкова униформени? Как са така някои от най-тежките блокове в пирамидата са били поставени на големи височини? Как така двадесет и два акра фасадни блокове са били направени да пасват един към друг на по-малко от косъм разстояние? Как така цялата работа е била извършена за двадесет години? Експертите могат само да налучкват. И никой египтолог не може да отрече, че тези проблеми не са били разрешени.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 22, 2017, 08:37:08 pm
Теориите за строежа са много и продължават да се измислят нови. Всичките се основават на дялане и дърпане на естествен камък с въжета, и нито една не дава отговор на проблемите с несъвместимостта. Единствено теорията за отливането мигновено разтваря всичките логистични и други проблеми.

Какви директни доказателства за отливане се откриват във Великата пирамида? Фасадните камъни очевидно са продукт на каменно отливане. Както бе споменато, повечето от тях били премахнати, за да участват в строежите в Кайро, след като земетресението разрушило града през 1301г. Онези, които са оцелели, са на приземно ниво, заровени под пясъка през 1301г. Свръзките между облицовъчните камъни са едва доловими, фугите между тях са едва 0.005 мм според измерванията на Петри. Облицовъчните камъни са гладки и от такова високо качество, че често са били бъркани за светлосив гранит. Английският учен Джон Грейвс (John Graves) (1602-1652г) си помислил, на пръв поглед, че били мрамор.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr54.png)
ФИГУРА 45. От трите възможни позиции за отливане, само В и С стават за отливане на бетон.

Облицовъчните камъни са били направени под ъгъл, за да образуват склона на пирамидата. Заради формата им, отливането им е било по-сложно, отколкото отливането на нормални блокове. Фигури А, В и С показват три метода за отливане: отливане отгоре, отливане наобратно, и странично отливане. Само В и С са постижими, когато се прави бетон. Ако работниците са ползвали само вода, пълненето на форма по метода А би било лесно; но ако работниците са ползвали бетон, би било по-трудно да се изпълни скосената част от формата, защото кашата ще трябва постоянно да се бута срещу наклонената стена, за да не се образуват празнини.

През 1982г германските египтолози Рейнер Щаделман (Rainer Stadelmann) и И Хьорих Щаделман-Сурозиан (Hourig Stadelmann-Sourozian) открили, че надписите по фасадните блокове на Червената пирамида на Снеферу били винаги отдолу. Това важи също и за Великата пирамида и е индикация, че фасадните камъни са били отливани в обърната позиция (метод В) срещу съседни блокове. Веднъж след като се втвърдели и кофража бил премахнат, те били обръщани наобратно и поставяни. Това обяснява факта, че надписите са винаги отдолу на фасадните блокове. Това, че надписите винаги се откриват от долната страна, е добро доказателство за метода, по който са били правени. Ако фасадните блокове са били дялани, надписите щяха да се откриват по различни повърхности.

Позиционирането на облицовъчните камъни е било най-трудната и времеотнемаща част от изграждането на един ред от пирамидата. Те били обръщани наобратно и поставяни, а останалата част от нивото се е строяла отвътре. Накрая, между основната зидария и фасадните блокове били добавяни уплътняващи блокове, з да се завърши стъпалото.

Възходящият коридор, водещ до Голямата галерия, е бил запушен с три огромни гранитни блока, всеки дебел по 1.20 м, широк по 1.05 м, като всичко общо имало дължина 4.34 м. Едуардс написал, „Трите тапи, които все още са на мястото си в долната част на Възходящия коридор, са с около един инч (2.34 см) по-широки, отколкото входа на коридора и, следователно, не може да са били вкарани през Спускащия се коридор“. Тъй като затапването е трябвало да се случи след погребалната церемония, Едуардс продължава, “Следователно, не е оставала друга алтернатива, освен тапите да се съхраняват някъде в пирамидата, докато все още е била строеж, и да бъдат преместени по Спускащия се коридор, след като тялото е било положено в погребалното помещение”. Египтолозите са водили разпалени дебати за това къде са били съхранявани тапите, но до сега не е предлаган задоволителен отговор. Въпреки че на гранитните тапи в коя да е пирамида не е правен анализ, логично е да се предложи, че тези тапи във Великата пирамида са били агломерирани в Голямата галерия и по-късно са били приплъзнати на местата си.

Доказателства за отливане се откриват също и във Възходящия коридор. Блоковете в този коридор са поставени по редуващ се начин във вертикална и в наклонена позиция. Въпреки че наклонените блокове нямат структурна функция, вертикално поставените блокове поддържат самия коридор. Има големи монолитни порти, състоящи се от две стени и таван, направени във формата на обърнато U. Доказателството, че тези порти са били излети, са жлебовете в пода под тях, по-късно запълнени с цимент. В тези жлебове са били вкарани греди, за да поддържат онази част от кофража, която е оформяла тавана на портите.

Освен това пробата, предоставена от Лауер, беше от стената на Възходящия коридор. Вече описах сложния геополимерен скрепител, който засякох, мехурчетата вътре, органичните нишки, и отпечатъците от дървесна повърхност, оставени върху пробата.

Голямата галерия е най-импозантната зидария от интериора на пирамидата. Тя е дълга 47.5 м, висока е 8.5 м, и на нивото на пода е широка 2.1 м. Стените й са конзолни. Един от коментарите на Йомард за Великата пирамида е, “Всичко за строежа на този паметник е мистериозно. Скосените, хоризонтални и извити коридори, различни по размерите си, тясната шахта, двадесет и петте жлеба, изкопани в пода на Голямата галерия…” Йомард говори за жлебовете, внимателно  нарисувани на скицата (Фигура XIV.8, XIV.9), направена от Сесил (Cecile) за “Description de l’Egypte”.

Йомард не забелязал, че всеки квадратен жлеб в пода отговаря на вертикален прорез в стените. Двамата френски архитекта, Джил Дормион(Gilles Dormion) и Жан-Патрис Гоадин (Jean-Patrice Goidin), които пробили дупка в стената на Стаята на царицата през 1987г, докато търсели скрити стаи, предложили, че целта на жлебовете била да стабилизират греди, поддържащи дървен под, който водел до скрит коридор, който те не успели да намерят. Всички скрити помещения, които бъдат открити, ще добавят към сложността на строежа на пирамидата според приетата теория.

Очевидно е, че тези жлебове и дъги са били нужни за отливането на блоковете. За да се произведе правоъгълен блок, формата трябва да е хоризонтално ориентирана, защото, както водата, една течна каша ще открие хоризонталното си ниво, когато се налива. Ако блокът се отлива върху наклон, той ще се получи обезформен (Фигура 45). Блоковете за конзолната галерия били отлети, следователно, в хоризонталното си положение. Поддържащият механизъм е бил дървена дъска, стабилно подпряна в съответния прорез в стената. Върхът на всеки прорез е хоризонтален спрямо всеки следващ жлеб. Дъската била подпряна с тежест, вероятно с чувал с пясък. Премахването на тежестта (източването на пясъка, бел.прев) снижавало дървения механизъм, така че завършеният блок да може да се смъкне надолу и да се избута до позицията си (Фигура 49).

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr55.png)
ФИГУРА 46. Всеки жлеб в пода на Голямата галерия на Великата пирамида отговаря на вертикален прорез в стената.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr56.png)
ФИГУРА 47. Разрез на Великата пирамида.

Френските архитекти, споменати по-горе, използвали специални устройства, осигурени от френската електрическа компания E.D.F., за да измерят цялата плътност на пирамидата. Те открили плътност на материала с 20% по-лека от тази, която е характерна и се очаква за варовика. В една статия на “Асошиейтед прес”, публикувана през декември 1986г и озаглавена “480 000 камъка, за които липсват данни в Пирамидата”, се преразказват твърденията на екипа, “Дупки. Имаме дупки. Може би с размерите на юмрук; може би с размерите на Нотър Дам… Или отговорът може да е, че някои от камъните са от по-лека скала, отколкото преобладаващия варовик, или пък пространствата, които уредите отчитат като празни, може да са запълнени с чакъл”.

Въпреки че не открили никакви стаи или огромни дупки, това, че основните камъни са по-леки от скалното легло, беше открито през 1974г от екипа от SRI International. SRI International откриха, че плътността на блоковете в пирамидата на Кафра са с 20% по-леки от скалното легло. По-леката плътност е последствие от агломерацията. Отлетите блокове винаги са 20 до 25% по-леки от естествения камък, защото са пълни с въздушни мехурчета, които, въпреки че са неизбежни през античността, в днешно време могат да се елиминират чрез вибриране на формите с тежка техника.

Голямата галерия води нагоре до така наречената Царска стая, дълбоко в интериора и на около две трети от височината на пирамидата. Блоковете, изграждащи плоския таван на Царската стая, са впечатляващи, те са сред най-големите в цялата постройка. Таванът се състои от девет монолитни плочи, тежащи по около 50 тона всяка, общо около 450 тона. Тези блокове не са били анализирани химически или структурно, за да се определи дали са синтетични, направени от гранитни агрегати от Асван. Пода и стените на Царската стая са направени по подобен начин от добре свързан червен гранит, който прилича на полиран. Логично е да се предложи, че тези блокове и големият гранитен саркофаг, твърде голям, за да може да се извади от Царската стая, са били отлети намясто. Саркофагът е бил отлят след като пирамидата е била завършена, вместо да е бил дялан и дърпан с въжета нагоре по пирамидата по време на строежа, както се проповядва.

Ако човек вземе предвид размера, дизайна, и времевите ограничения за строежа, става ясно, че ако Великите пирамиди са зависели от примитивни методи за дялане и дърпане с въжета, те нямаше да съществуват. Във Великата пирамида, стотици блокове, които съставляват сърцевината на зидарията, тежат по двадесет тона и повече и се откриват на нивото на Голямата галерия и по-високо. Ние изследвахме, че първите пирамиди са били построени блокчета, тежащи само по няколко килограма. С подобряването на методите и на инженерния дизайн, отливането намясто на все по-големи и по-големи блокове довело тази цивилизация, която била във финалните фази на Каменната ера, до направата на монументи, които са поразителни за съвременните наблюдатели, монументи, които днес не могат да бъдат напълно обяснени от експертите, нито пък успешно да се дупликират за същото време чрез дялане и дърпане на естествен камък с въжета. Сега, предстои да разгледаме логиката на това, че точно както изчезването на могъщи животински видове, строенето на пирамиди в пясъците на Египет също секнало.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr58.png)
ФИГУРА 48. Страничен изглед на вертикалните прорези в Голямата галерия.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr59.png)
ФИГУРА 49. Блоковете били отливани хоризонтално (А), и след като стегнели, били премествани в наклонена позиция (В), за да се изградят стените на Голямата галерия.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Август 30, 2017, 08:46:24 pm
Глава 15

Залезът


Залезът на пирамидното строителство бил едва забележим отначало. Синът на Кхуфу, Джедефра, бил коронован и построил монумент на около 8 км северно от Великата пирамида, при Абу Роаш. Той го нарекъл Пирамидата, която е звездата Сехеду. Понеже Джедефра управлявал само осем години, паметникът така и не бил завършен, въпреки че бил направен значителен напредък. Повдигнатата пътека към него била може би най-добре изработваната някога, с дължина 1.5 км. Основата на пирамидата е квадрат 100 м, и по план трябвало да е значително по-малка от Великата пирамида.

Няколко блока от червен гранит, останали на източното й лице, подсказват, че пирамидата е била поне частично облечена с този материал, което би направило всяка ниска, недовършена постройка по-привлекателна за изследване. Днес пирамидата е в по-голямата си част разглобена. Мястото било използвано като кариера дори и в модерни времена. В “Пирамиди и храмове в Гиза” Петри разказва, че му било казано, че цели 300 камилски товара камък били изнасяни от мястото всеки ден. Тези данни ни позволяват допълнително да оценим каква трудност е да се добива камък с примитивни сечива. Дори и в модерни времена се оказва далеч по-лесно да се премахват и транспортират пирамидни блокове, отколкото да се добива твърд камък от скалното легло близо до строежа и да се облече постройката.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr60.png)
ФИГУРА 50. Пирамидата на фараон Кафра, Втората пирамида на Гиза.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr611.png)
ФИГУРА 51. На изток от погребалния храм на Кафра са (А) гърбът на Великия Сфинкс, (В) повдигнатата пътека, водеща до храма с галерията, и (С) долинният храм на Кафра.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr62.png)
ФИГУРА 52. Сечение на пирамидата на Кафра показва интериор, който е далеч по-недоизпипан от Великата пирамида на Кхуфу.

Следващият управлявал фараон бил друг син на Кхуфу на име Кафра (също Ра’Кха’еф, и, на гръцки, Кефрен), който построил втората най-голяма пирамида. Днес тя обикновено се нарича Втората пирамида на Гиза, но фараонът наименувал паметника си Великата пирамида. Интериорът й не е толкова изкусен като пирамидата на Кхуфу, въпреки че, комплексът, с впечатляващите си черти, е най-добре запазеният от групата Гиза. В Долинния храм южно от Великия Сфинкс, две нива са направени от блокове, тежащи по петдесет до осемдесет тона всеки, и подредени със свръзки от тип ръб-в-бразда (като паркет, бел.прев). Както бе споменато, някои блокове тежат по 500 тона. И Йомард, в “Description de l’Egypte”, коментира, “Заради размера им, аз първоначално си помислих, че тези камъни са издатъци на скалното легло, грубо одялани и оформени. Щях да остана невеж по въпроса, ако не бях забелязал хоросана, който свързва нивата”.

Въпреки тези свръзки, счита се, че камъните са били изрязани намясто заради големия си размер. Въпросът с транспорта и поставянето на тези камъни, следователно, удобно се избягва. Само че, свръзките, които са там, за да намалят стреса, са съвършено очевидни и са пълни с мазилка. Тяхното присъствие е неоспорима индикация, че тези блокове не са били дялани намясто. Още повече, тези блокове са ясно разграничени от скалното легло, или, с други думи, не са свързани с него. Със сигурност, транспортът и поставянето на тези блокове би създало огромни проблеми предвид средствата, които са били достъпни на египтяните от Четвърта Династия. Целият този въпрос се урежда с употребата на отливан камък.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr63.png)
ФИГУРА 53. Давидовиц изследва огромни блокове от първото стъпало на източното лице на пирамидата на Кхафра. Извитата ъглова свръзка при (А) говори, че камъните са били отливани срещу голи съседни камъни, за да се създаде близко напасване. (В) показва гъста мазилка, запечатваща дъното на отливката.

Определено, както се обсъжда в Глава 8, линиите на прекъсване (lift lines) на тези блокове не са хоризонтални, като геодезичните слоеве на Гиза. Вместо това те са вълнисти, причинени от прекъсвания на строителните работи. Височините на линиите на прекъсване не съвпадат със слоевете на Гиза. И тези блокове демонстрират същия начин на ерозия както пирамидните блокове. Въпреки че надигнатата пътека може да съдържа някои издатъци на естественото скално легло, в по-голямата си част, същият този аргумент може да се направи и по адрес на блоковете от надигнатата пътека.

Долинният храм за първи път бил разкопан от Мариет (Mariette) през 1853г. Той открил известната диоритна статуя на Кафра в един кладенец на входната алея. Долинният храм първоначално бил облечен отвътре и отвън с добре свързани един с друг гранитни блокове, като повечето от външните са били премахнати. Вътре, гранитните блокове са в съвършено състояние, показващи баснословното пъзелно свързване, което вече беше описано, което продължава и завива по ъглите.

Тези и много други черти в пирамидата и комплекса поддържат употребяването на отливан камък. Двутонния порткулис (подвижна вертикална решетка, бел.прев), споменат в Глава 1, е позициониран в тесен коридор и изисква усилията на поне четиридесет човека, за да се повдигне. Самият коридор дава място за не повече от осем човека, работещи заедно. В светлината на вече представените доказателства за отливан камък, има смисъл в това, тежките порткулиси на тази и на другите пирамиди да са били отливани намясто.

Също така, характеристики като униформените ширини на блоковете на Втората пирамида демонстрират изобилни доказателства за камъни, отливани в кофражни форми, и като блоковете на Великата пирамида, височините на блоковете на Втората пирамида също са редуващи се.

Няколко нива облицовъчни камъни стоят на върха на пирамидата. Някои са на петна и обезцветени от растежа на големи колонии малки, червени лишеи. Повечето, обаче, след хиляди години все още пазят гладката си повърхност и отразяват слънчевата светлина и бялата лунна светлина. Фасадните камъни си пасват един с друг със свръзки тип ръб-в-бразда. Определено, отливането на тези блокове е по-смислено, отколкото дялането им с примитивни сечива.

Самата пирамида е с размери 143.5 м височина и квадратна основа 215.5 х 215.5 м. Въпреки че не е планувана да е толкова голяма, колкото пирамидата на Кхуфу, Втората пирамида е построена на по-висок терен, заради което отдалече двете супер-сгради изглеждат като гигантски близнаци. Никой египетски фараон няма вече да се доближи до строителство с такъв огромен мащаб.

Изведнъж, залезът става драматичен. Следващият цар бил Менкуре (Микеринус на гръцки). Неговата пирамида, наречена от него Божествената пирамида и днес Третата пирамида на Гиза, била построена от блокове с редуващи се размери, подобно на пирамидите на Кхуфу и Кафра. Тя е с квадратна основа само 108.5 м и оригинално е била висока 66.5 м. Тя е 7% от размера на Великата пирамида.

Менкуре управлявал осемнадесет години, от 2490 до 2472г пр.Хр. Предвид количеството на строителните работи, постигнато по време на двадесет годишното управление на Кхуфу, Менкуре със сигурност би имал време да построи по-голям монумент, и все пак, се случил внезапен и драматичен упадък.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr64.png)
ФИГУРА 54. Трите велики пирамиди на Гиза, отляво, са тази на Кхуфу, на Кафра и на Менкуре.

Малката пирамида на Менкуре не е изключение. Последният цар от Четвърта Династия бил Шепсекаф, който управлявал малко повече от четири години. Той не планувал голяма пирамида. Вместо това, той построил различен тип царски паметник, който не бил нито пирамида, нито истинска мастаба. Сградата, която нарекъл Пречистената пирамида, днес се нарича Мастабет Фара’ун, и вместо това прилича на гигантски, правоъгълен саркофаг от качествен камък. Сградата е с размери 100 х 72 м, и е висока само 18 м.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr65.png)
ФИГУРА 55. Разрез на пирамидата на Менкуре.

Петата Династия (2465-2323г. пр.Хр) отбелязва края на Пирамидната епоха. По реда на управлението си, царете от Пета Династия, за които е известно че са строили пирамиди, били Усеркаф, който строил в Сакара; Сахур, Нефериркаре, Нюсере, всеки от които строил в Абусир; и Джедкара-Исези и Унас, който също строил в Сакара.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr66.png)
ФИГУРА 56. Пирамидата на Сахуре показва погребална стая с масивни греди, които се градират по размер заедно с височината си.

Техните пирамиди много по-долнокачествени, калпави в сравнение с онези от Четвърта Династия. Всичките били планирани да са по-малки от пирамидата на Менкуре, освен онази, започната за Нефериркаре в Абусир.

Въпреки че пирамидата на Менкуре е малка, тя е изградена от солидна централна зидария, само че монументът на Нефериркаре, който така и не бил завършен, и онези на другите царе от пета Династия, били построени от рехава каменна чакъл и пясък, напълнена между каменни стени като сандвич. Фасадните камъни са били в по-голямата си част премахнати и днес постройките са в руини. Повечето от тях не са много повече от купчини баластра, защото този вид конструкция рязко деградира, след като обвивката й е значително повредена или премахната. Оставащите облицовъчни камъни и камъкът на спускащите се тунели, мертеци, погребални стаи и саркофази приличат на агломерирани.

Повече се е наблягало на построяването на заобикалящия погребален комплекс, който в този период бил направен както от камък, така и от сушени на слънце кални тухли. Тези някога елегантни постройки също са почти напълно в руини. Погребалните комплекси изисквали далеч по-малко камък, отколкото пирамидите, и, следователно, не компенсират намаления размер на пирамидите. Повдигнатите пътеки, които се нуждаят от доста камък, понякога са били променяни, за да обслужват повече от една пирамида, и скалното легло се е използвало като предимство в построяването им. Повдигнатата пътека на Сахуре, например, два пъти променя посоката си, за да се възползва от естествения терен. Тя също така съдържа блокове, взети от комплекса на Зосер. Това представлява шестото фалшиво доказателство на египтологията, както го наричам, обсъдено в Глава 4, където става дума за блокове, пренесени до пирамидата на Унас.

Определени строителни блокове са много по-големи от онези, използвани в по-ранните пирамиди. Погребалните стаи, например, имат заострени тавани, направени от огромни варовикови подпорни греди, понякога с размери от 10 до 15 м на дължина и тежащи от 40 до 80 тона всяка. Дизайнът на таваните представлява три слоя масивни греди, които се поддържат една друга и увеличават размера си заедно с височината, на която се намират.

Въпреки че това не са големи пирамиди, някои имат забележителни черти. Пирамидният комплекс на Усеркаф, намиращ се на около 200 м от североизточния ъгъл на комплекса на Зосер, демонстрира красиви релефи по каменните стени на погребалния храм. И този вид изпипано изкуство е типично за погребалните комплекси на Петата Династия. Релефите в комплексите на Сахуре и Нюсере са дори още по-изящни. Само релефите в комплекса на Сахуре, смята се, оригинално са покривали около 10 000 кв.м стенна площ.

Египтолозите не могат да обяснят защо египтяните от този период са се посветили на  пищни декорации по храмовите стени, вместо да се концентрират върху строежа на големи пирамиди, нито пък могат да обяснят защо работниците са прибегнали до премахването на блокове от предишни паметници, за да завършат строителните си дейности. Причината, обаче, ще стане очевидна. В комплекса на Сахуре в Абусир, интересна черта на Долинния храм, днес в руини, е една подземна дренажна система.  Медни тръби, дълги повече от 300 м, са положени под паважа на храма, двора, и входната зала, след това по дължината на надигнатата пътека, 200 м, до излаз от южната страна.

Удивително малката пирамида на Унас е забележителна заради хилядите гравирани йероглифи, боядисани в синьо, които покриват вестибюла и белите варовикови стени на погребалната стая. Тези надписи, познати като Пирамидните текстове, представляват най-старите религиозни писания в света. Египтолозите предполагат, че тези свещени текстове датират от най-ранните египетски времена. Писанията, събрани и подредени от хелиополските жреци, съдържат толкова архаични форми на думите, че са индикация за екстремна античност, като онези, възхваляващи Кхнум, които са много по-отдалечени във времето, отколкото управлението на Унас. Множество части от гравюрите, запазени в пирамидата на Унас, не се повтарят по стените на по-късните паметници.

Силата на царя започнала да се разсейва след Четвъртата Династия. Царете от Петата Династия не можели да се надяват да командват със същата степен на власт и престиж като предшествениците, построили Великите пирамиди. Губернаторите на номите се сдобили с местна власт и се вярва, че това довело до разсейването на централната институционалност. Царете започнали да се женят за дъщерите на тези богати, властни губернатори, явно в опит да подсилят собствената си царска власт.

Все пак, времената били благоденстващи, и въпреки някои малки набези по границата, периодът не се характеризирал с войни. Вместо това, Пета Династия се характеризира с революция в изкуството и литературата. Търговията процъфтявала и в Средиземноморието имало египетска флота. За поне четирима от царете от Пета Династия се знае, че са пращали експедиции до Синай. А царските експедиции, пращани до Нубия и Пунт (Сомалиленд), се връщали с екзотични стоки. Защо, при цялото благоденствие, в комбинация с египетския натрупан експертен инженерен опит, организационни и други умения, е бил налице голям упадък в строителството?

На египтолозите им е трудно да посочат точната причина, поради която пирамидите от Пета Династия били по-долнопробни от предишните постройки. Повечето твърдят, че смаленият размер говори за упадъка на самата цивилизация. Това не е валидно обяснение, защото учените не оценяват упадъка на цивилизацията по веществените доказателства, а по липсата на строителство. Някои учени спекулират, че тенденцията в строителството се е дължала на консумацията на нещо, което не оставя следи. Всички са единодушни, че не се намира едно просто обяснение.

Но едно просто, логично обяснение излиза на светло, когато има разбиране за това как наистина са били построени пирамидите. Упадъкът в строителството е бил предизвикан от изчерпване на минералните ресурси. По време на Третата и Четвъртата Династии от Синайските мини били извлечени индустриални количества мафкатни минерали, особено от Снеферу и следващите го няколко владетеля. Мините в Уади Магхара били експлоатирани от такива царе като Занакхт, Зосер, Секхемкет, Снеферу и Кхуфу, които гордо оставили релефите си там. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са релефите в Уади Магхара, говорещи за важни миньорски експедиции. Снеферу тежко експлоатирал близките мини в Серабит ел-Кхадим, където по-късно бил боготворен от местния синайски народ. Упадъкът в крайна сметка бил предизвикан от консумацията на нещо доста проследимо.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr67.png)
ФИГУРА 57. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са сцени, гравирани в Синай, говорещи за енергични миньорски експедиции.

Как иначе може да се обясни огромното количество мафкат, изкопан от Синай? Съществуването на големи пустинни миньорски индустрии е добре установено. Експедициите добивали злато и сребро, и полу-скъпоценни камъни като яспис, калцедон, и скален кристал. Основният минерален добив в Синай бил мафкатни руди. Град Гебту (Коптос на гръцки и Куифт в модерни времена) бил виден из египетската история заради това, че географското му положение е най-близкото до Синай. Миньорските операции били извършвани от армията, пращана от Гебту. Длъжностната сила оперирала под египетски бригадири в укрепени лагери заедно със синайските бедуини. Огромни доставки тюркоаз, зелен и син малахит, и други мафкатни минерали, описани в Таблица II, били транспортирани до Гебту.

Изтощителното количество добит мафкат е оставено без обяснително предназначение. Да не би да е изчезнало чрез търговията с другите нации? Определено оцеляващият брой бижутерни предмети, медальони, и други принадлежности, направени от или изтъкващи бижута от тюркоаз или други сини или синьо-зелени минерали не отговаря на количеството мафкат, който е бил изкопан и добит. И артефактите, намерени в региони, известни с това, че са развивали древна търговия с Египет, също не могат да обяснят необичайно голямото количество извлечен мафкат.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr68.png)
ФИГУРА 58. Карта на Синайския регион.

Предвижда се, че са били извлечени повече от 100 000 тона мафкатна руда, почти същото количество като медната руда. Ако предположим, че мафкатът е съставлявал 10% от цимента, тогава 100 000 тона биха дали 1 милион тона цимент. Ако предположим, че до 10% от пирамидния варовиков бетон е цимент, тогава 1 милион тона цимент биха дали 10 милиона тона варовиков бетон. Тъй като мафкатът е бил нужен само за висококачествения камък, като защитната фасада, минералите от Синайските мини може да са послужили за построяването на всичките пирамиди и свързаната с тях каменна зидария, като интериорните и екстериорните облицовъчни камъни, храмове, връхни камъни, и скулптура.

Ако и други минерали, реагиращи на стайна температура, като опал (хидратиран силициев оксид), кремък, вулканично стъкло, и аморфни материали са били добавени към мафката, със сигурност е имало предостатъчно материали за направата на цимент. Медната шлака от претопяването също реагира на стайна температура с алкалите, например, комбинация от натрон и вар. Шлаката също може да се е използвала за увеличаване количеството на направения цимент.

До Шеста Династия, Египет вече бил по-маломощен и властта на царете изглежда вече не била абсолютна. Упадъкът на архитектурата се влошил и дори произведенията на изкуството били негативно повлияни. Статуите, датирани от Петата и Шестата Династия, са сравнително редки, а най-хубавите датират от ранната Пета Династия. В контраст на това, по анализа на фрагментите се предполага, че в началото общо почти 500 статуи украсявали трите Велики пирамидни комплекса в Гиза. Царете от Шеста Династия били Тети, Пепи I, Меренре, и Пепи II. Техните пирамиди били построени като онези на царете от Пета Династия. Заобикалящите ги погребални комплекси и техните релефи, обаче, били далеч по-недодялани.

Висшите официални лица от този период предприели много амбициозни, продължителни чуждестранни експедиции и каменодобивни дейности, за което били по-добре възнаградени от кралете, отколкото били съответните им длъжности в по-ранни времена. Чуждестранните експедиции, които се връщали с разнообразни стоки, може да са били мотивирани от нови минерални източници. Ако това е бил случаят, фараоните действително може да са били екстремно зависими от администраторите си, което обяснява защо на такива официални лица били разрешени разширени привилегии и много по-пищни гробници.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/08/pyr69.png)
ФИГУРА 59. Разрез на пирамидата на Тети показва огромни подпорни греди.

В много гробници са гравирани отчети за амбициозни чуждестранни предприятия. Офицерите на Тети посетили Библос, Нубия, и вероятно Пунт, и експлоатирали източни пустинни кариери. Пепи I продължил тези дейности и пратил сили в Палестина. Мененру записал едно посещение до Елефантин, за да се срещне с нубийските вождове, за развиване на допълнителна търговия. Мененра и Пепи I оставили гравюрите си в изчерпаните Синайски мини и явно намерили достатъчно минерали за производството на камък за най жизнено важните части на пирамидите си.

Предмети, намерени в Ливан и носещи името на Пепи II, говорят за дълга, продължителна търговия с дървесина, подходяща за кофражи. Пирамидата на Пепи II била построена по-добре от повечето през неговия период, и е относително добре запазена, като някои големи варовикови фасадни блокове все още са по местата си по западното й лице. От всичките фараони, Пепи II би имал времето да се превърне в най-дейния египетски строител, ако средствата биха били налични. Забележително, той властвал деветдесет и четири години, най-дългото управление в историята.

Пепи II щял да бъде последният велик фараон на Старото царство. Няколко години след смъртта му, Египет вече не бил обединена нация. Страната била в състояние на анархия, продължила повече от 200 години. Епохата се характеризира с политически и социални революции и висока смъртност.

без да имат доказателства, учените спекулират, че падението на Старото царство било в следствие на дълга и продължителна правителствена безстопанственост. Някои учени  допускат, че неконтролируеми спорадични промени в климата довели до недостици на храна, срещу което царете били безпомощни. Въпреки че такива елементи може да са валидни, нека разгледаме възможността икономиката на Египет да е навлязла в задълбочаваща се депресия, заради ерозията на някога огромната й строителна индустрия, което след време би довело до загуба на вяра в правителството. Вместо упадъкът на цивилизацията да е предизвикал упадъкът в строителството, обратното е по-вероятно да е вярно.

Социалните размирици продължавали от Седма до десета Династии, наречени Първи Среден период. Изглежда, че през Седма Династия мимолетни благородници от Мемфис се опитали да възстановят реда и авторитетната власт. Според надписи, открити при Гебту, царете на Мемфис от Осма Династия, също управлявали за кратки периоди, разширили контрола си и над Горен Египет. Незначителни монарси защитавали номите, в които пребивавали, не срещу чужди нашественици, а срещу многото опасности, съпътстващи рухването на една цивилизация.

Разпилените монументи, построени през тази ера, са направени от нискокачествени материали. Грънчарските изделия заместили каменните, металните и фаянсовите съдове. Постройките никога не достигали по-голяма височина от 10 м, и повечето са оставени недовършени или не са оцелели през времето.

Градът Хенен-Хесут (Хераклеополис) бил седалището на правителството на Среден Египет през Деветата и Десетата Династии; на юг контролът бил държан от тиваните. Имало е прекъсвани, но интензивни боеве между тези две фракции, докато Тиванската победа не обединила Египет през Единадесета Династия, поставяйки началото на периода, известен като Средно царство. Тива се превърнала в столица на Египет и на трона седнал цар на име Мунтухотеп.

Той амбициозно реорганизирал земята и пратил експедиции до Синай, Нубия, Сирия, и Либия. Точно в този момент, за първи път нова царствена строителна традиция била ефикасно и драматично приложена за погребването на цар.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Септември 02, 2017, 11:57:43 am
Глава 16

Големият конфликт


Като онези от предишните постройки, свещените монолитни саркофази, каноничните ковчежета, и стаите от варовик, гранит и други видове камък, често били намирани в непокътнато състояние в пирамидите от Старото царство и са от превъзходно качество. През Дванадесета Династия в строенето на пирамиди била въведена още една забележителна черта. Върху египтолозите има голям натиск да я обяснят.

Всички технологии оставят исторически отпечатък в някаква степен, и великата каменоделна технология едва ли е изключение. Дълбокият упадък в коя да е важна технология силно влияе на социалната еволюция. За да разберем как тихото изчезване на каменоделната технология е повлияло Египетската цивилизация, е нужно само да си представим, колко радикално би ни повлиял недостигът на петрол в модерни времена. Отмирането на една технология служи за началото на друга. В древен Египет, металургията, използвана за производството на подобрени каменорезни инструменти, постепенно изместила алхимичното каменоделие.  В светлината на изчезващата стара наука, първоначално криворазбрани исторически развития се сдобиват със съвършено ясен смисъл.

Хераклеополитанската династия била сразена през около 200г пр.Хр. Като цяло се предполага, че в борбата за власт, довела до тази война, не са били замесени съперничещи си идеологии. Една констатация в този смисъл може да се открие в една авторитетна дискусия за Египетската история в “Енциклопедия Британика”. Хераклеополитанското поражение бележи критична точка в историята между фракции, поддържащи две отличително различни идеологии, както и две различни технологии. Общият поглед над събитията показва, че историята на Египет всъщност поема в едно изцяло ново измерение.

Управляващото семейство в Хераклеополис твърдяло, че е наследствено потомство на последния велик фараон, Пепи II. Като такова, неговият план бил да продължи религиозните традиции на предшествениците. Стремежите на това семейство били възпрепятствани, когато съперничещият тивски принц, Ментухотеп, се превърнал в първия цар от повече от 200 години, управляващ един обединен Египет.

Новият цар, роден на юг, бил посветен на южната култура и нубийското й влияние. В този момент от историята, царското обиталище на Ментухотеп бил малък провинциален град, Уасет, който гърците наричали Тебай или Тива. Мемфис, столицата на Египет още от архаични времена, била заменена от тази малка, недоразвита общност. По време на дългото си управление от петдесет и една години Ментухотеп концентрирал строителната дейност в Тива и в други части на Юга. Въпреки че само няколко паметника н Тива могат бъдат датирани до последната част на Старото царство, градът ще се издигне до по-голяма знаменитост по-късно през Единадесета Династия.

Докато администрацията на Ментухотеп възстановявала спокойствието из земята, култът на малкия, местен тивски бог, Амун, се сдобивал с влияние. Въпреки че Тива бил единствения значителен център за почит към Амун през ранните времена, този бог се ползвал от голяма античност. В ред 558 от Пирамидните текстове на пирамидата на Унас името на Амун е заобиколено от имената на боговете от отдалечената античност, което поставя Амун сред първичните богове.

Хераклеополитанските съперници от Севера запазили древната почит към Кхнум. В Египет били почитани разнообразни форми на Кхнум, включително Кхнум-Ра, Кхнум-Хапи, и Хершеф. Хераклеополис, сцената на редица значителни митологични събития, бел центърът за почит на Кхнум под формата Хершеф.

Доктрините на Кхнум и Амун поддържали фундаментално различни религиозни философии. Документи, датиращи от Старото царство, изобразяват доктрината на Кхнум, сравнима с библейската традиция, че човечеството е било създадено чрез агломериране на пръст. В традицията на Кхнум, вечното тяло, или ка, символно представяно чрез статуите на царете, било произведено подобно на свещените вечни пирамиди и храмове, чрез агломериране на камък.

Нищо не се знае за атрибутите или формата на почит към Амун през Старото царство. Доктрината на свещеничеството на Амун, която била или запазена, или развита и възникнала като свещеничество, станала най-влиятелната в Египет в по-късните времена, тя проповядвала различен съзидателен процес от този на Кхнум – дялането. Пасажи, отдавани на Книгата на Тот, разказват въпросната митология:
В началото, била е само тъмнината на водната бездна. Била е само тъмнината на водите, и тъмнината се стелеше над водите, и нямаше следа от живот. Тогава из тъмнините на водите се процеди възвишение от кал. Възвишението се наду, завря, пребори се и възприе формата на първия бог, Амун. И Амун изтръгна своите крайници и всичките части на тялото си, и тези части от тялото на Амун бяха преобразени в хора, животни и цялото сътворение.
Според Тивската митология, пясъчникът и розовият гранит представлявали тялото на Амун. Блоковете от пясъчник били добивани от кариерите с голяма грижливост, за да не се нарани тялото на божеството. Обелиските, направени от Асвански гранит, понякога били наричани Пръстът на Амун. След въвеждането на бронзовите сечива през Новото царство, статуите били толкова религиозно добивани, че живите белези от длетата по кариерите в действителност позволили на египтолозите да отгатват от кое коменоломно място произлизала дадена статуя.

В меките пясъчникови хълмове на западния бряг, срещу Карнак (ел-Тариф), тивските принцове от Първия Среден период възпроизвеждали своите предшественици, като издълбавали гробовете им. В Мемфийската традиция, само обикновените хора били погребвани в издълбани изкопни гробове. По време на Тивнското управление в Египет, за грижливото погребване на важния нов цар бил спазен обикновения обичай. Главният архитект на Ментухотеп избрал царското погребално място в северната част на Тивския некрополис при Деир ел-Бахари. В голям, дълбок залив в скалите, работниците започнали да издълбават обширна гробница. Архитектите няколко пъти променяли плановете, а крайният резултат бил нова форма на царска гробница – мастабен храм.

Към този монумент се захождало по отворена повдигната пътека, дълга около 1200 м, минаваща през формална горичка от маслинови дървета и вечнозелени храсти, засадени на редове от кръгови изкопи. До храма се стигало по рампа. На практика представляващ голяма, изрязана в камъка платформа с малко зидан пълнеж, храмът се издига на три тераси, като екстериорът на първите две е частично украсен с колонади. Третата тераса е заобиколена от доминиращия елемент, надвисналите над нея руини на постройка, за която се смята, че е била мастаба. Тя се е състояла от сърцевина от чакъл и кремъчни канари, съдържани от два външни слоя варовикова зидария.

Първоначално се е предполагало, че останките от сградата са от пирамида, лишена от помещения или коридори. Изчисления на Дийтер Арнолд (Dieter Arnold), обаче, показали, че терасата не би могла да удържи тежестта на пирамида. Стилът на мастабния храм може да се класифицира като синтез от тивските портикови гробници и древните мастаби на Абидос. Абидос бил важно погребално място, чието начало е още в ранния Династичен период. Той бил в покрайнините на двете съперничещи си територии и няколко пъти владението над него се сменяло през боевете, докато мястото не било завзето от Ментухотеп.

За разлика от Мемфийските погребения, за официалните лица и благородниците не се строяли мастаби. Техните гробове били издълбани в мекия камък на околността. Вместо варовик, статуите на царете са пясъчник. Определени характерни черти, включително мастабата, говорят за пренасяне на старата традиция. Това предполага определена степен на религиозен компромис между тиваните и хераклеополитаните и може би обяснява експедициите на Ментухотеп в Синай. Релефи красят основата на храма, като някои са груби, а други са софистицирани, и се смята, че по-сложните са направени от мемфитски майстори на изкуството. Вероятно някои от релефите са гравирани, а други са агломерирани. Царската погребална стая е била издялана от тялото на хълма, но все пак е облицована с гранит. Не съществуват съвременни данни за минералогичния състав на варовика и гранита, за да се определи дали има наличие на агломериран камък.

Един необичаен елемент се извисява над мястото. На върха на западните скали стои пирамида, за която се говори, че е естествено формирана. В древността пирамидата била наречена Свещената планина или Върхът на Запада. Днес е известна като ел-Куерн, което значи “рогът” на арабски. Любопитната пирамида гледа отвисоко Деир ел-Бахари и Долината на царете.

Други гробове на династията не били завършени. След смъртта на наследника на Ментухотеп, преминал един кратък тъмен момент от историята, в който един египтянин отново се противопоставял на друг. Когато объркването се разчистило, изглежда, че последният цар от Единадесета Династия, също на име Ментухотеп, наел човек на име Аменемхет (Аменемес на гръцки) като свой везир и командир на армията. Малко следи са останали за знанията и предпочитанията на Аменемхет. Само че, той може да е бил запознат с алхимическото каменоделие, защото е бил избран да добива твърд камък за саркофага на царя и капака му, от кариери в Уади ел-Хамамат. Смята се, че той идва от знатно семейство от Елефантин и, следователно, би следвало да е почитал Кхнум.

Почти нищо не се знае за обстоятелствата, които го довели до трона, въпреки че 10 000 човека били под негово командване и смяната на властта била съпътствана от известно насилие. Въпреки че името му показва асоцииране с Тивския бог, Амун, изглежда, че Аменемхет е приел името, за да добие политическо признание. След като бил коронован, Аменемхет I веднага възстановил властта си над повечето от номските губернатори и преместил царската резиденция в град, близо до старата столица Мемфис, наречен Итауи, недалеч от модерен ел-Лишт, което е в близост до Фаюм. Той развивал минна дейност в Синай и построил пирамидата си в близкия некрополис, връщайки се колкото е политически възможно до традициите на Старото царство.

Класическата му пирамида и комплекс са силно украсени в стил на Старото царство. Пирамидата е наречена музей на изкуството на Старото царство, защото тя показва голямо количество декорирани блокове, премахнати от монументи в Сакара, Дахшур и Гиза. Някои египтолози допускат, че определени блокове са били взети от долинните храмове на Кхуфу и Кафра. Погребалният храм бил декориран с релефни рисунки, копирани от Старото царство.

Както пирамидите от Шеста Династия, пирамидата на Аменемхет I е направена от зидани стени и свободен пълнеж от чакъл и пясък, като всичко е укрепено с облицовка от качествен агломериран варовик. Днес тя е в руини, като огромните й гранитни прегради остават намясто, а погребалното му помещение е безнадеждно потопено под вода заради значително покачване на нивото на Нилското легло.

Аменемхет I явно поддържал религиозен компромис, и египтолозите разпознават в изложението на неговата пирамида едно влияние от гробницата на Ментухотеп, защото повдигнатата пътека няма покрив и пирамидата е била построена на възвишение. Сградите й са на две отделни нива, като горното ниво крепи самата пирамида. Нивата имат редове гробове. Около 100 мастаби на благородници и официални лица били построени около самата пирамида, по вековно старата традиция.

В допълнение към компромиса в дизайна, който във всеки случай е икономисал от нужния камък, Аменемхет I основал великият храм на Амун в Тива и в голяма степен увеличил вътрешното развитие на Египет. Неговото име останало асоциирано с Амун. Дори и с това ниво на компромис, борбите за власт не били свършили.

През около тридесетата година от управлението си, Аменемхет I бил убит в нощния си сън от своите дворцови сановници. През това историческо време, неговият син, Сенусерт (Сесострис на гръцки), бил на поход в Либия. Осъзнавайки опита на конспираторите да превземат династията, Сенусерт нарежда новината да се потули, след което бързо се върнал в столицата. Сенусерт, чрез бързи действия, успешно задържал преврата. След двадесет години властване, Аменемхет I бил направил сина си съ-владетел, и те вече от десет години били управлявали заедно. Аменемхет бил първият, който въвел такава политика, която била възприета и от неговите наследници през Дванадесета Династия, както и от царете от Новото царство, като средство за опазване на династията през времена на политически съревнования.

Сенусерт I, който щял да управлява още около тридесет и пет години, пратил експедиции в мините на Уади Кхарит в Синай, и построил своята пирамида до тази на баща си при ел-Лашт. Повдигнатата пътека към нея била направена от качествен бял варовик, а погребалният храм бил реплика на храмовете от Шеста Династия. Забележителният интериор на пирамидата е направен от стени, които се излъчват като спици от центъра на постройката, образувайки по този начин вътрешни отделения. Тези отделения са укрепени с кални тухли и каменна чакъл. Цялата постройка била фасадно укрепена от два слоя качествен агломериран варовик, част от който още стои по западната й страна. Коридорът, спускащ се до погребалното помещение, също потопено под вода, е облицовано с съвършено пасващи си плочи червен гранит. Близо до пирамидата се намират две интересни мастаби, принадлежащи на висши жреци от Мемфис и Хелиополис; последният носел името Имхотеп и вероятно бил негов потомък.

Сенсуерт I продължил религиозният компромис. Той украсил Хелиополис с великолепен Слънчев храм и обелиски. Един от тези обелиски е единственото нещо, което все още се извисява на мястото. Неговите архитекти енергично строяли паметници навсякъде из страната, без да пренебрегват Тива. Едно изследване, за това кои паметници са били издялани и кои са били отлети, може да предостави значими прозрения за този политически период.

Неговият син, Аменемхет II, също поддържал старите традиции, но упадъкът в каменоделната технология продължил критично да се задълбочава. Пирамидата на Аменемхет II в Дашур изглежда е била направена изцяло от кални тухли. Вярва се, че облицовъчните блокове били взети от Северната пирамида на Снеферу в околността, защото пътища, датиращи от времето на Аменемхет II, свързват двата паметника. Само че, при разкопките не бил открит нито един фасаден блок. Пирамидата е в такава тотална разруха, че размерите й могат само да се предполагат. Поразително е, че 1000 години след Имхотеп, Аменемхет II, през времена на просперитет, е счел за нужно да прибегне до строителство почти изцяло от кални тухли.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Септември 03, 2017, 10:23:41 pm
Следващият владетел бил Сенусерт II, който построил пирамида от кални тухли при ел-Лахен, днес в руини. Влизайки в гранитната погребална стая, Петри открил изтънчен саркофаг от червен гранит, който го удивил. Той го нарекъл едно от най-добрите произведения, които някога са изпълнявани от такъв труден, злонамерен материал. То изчислил, че паралелизмът му бил почти съвършен, като грешките във формата се оценявали на не повече от 0.01 кубит (0.42 мм).

Наследникът на царя, Сенусерт III, бил един от най-великите фараони от Средното царство. Построил своята пирамида от кални тухли в Дашур. Постройката, днес в руини, била облицована с варовикови блокове, а за изящното му погребално помещение и саркофаг бил използван червен гранит.

Този фараон енергично разширил южната територия на Египет и завършил няколко проекта, започнати от неговия пра-пра-дядо, Аменемхет I. В района на Първия катаракт (река Нил има няколко катаракта, бел.прев), Сенусерт III направил канали за преминаването на кораби, а в района на Втория катаракт той уголемил редица укрепления от кални тухли, за по-голяма сигурност на южните граници. Над Третия катаракт изградил постоянни гарнизони и митнически пристанища. Укрепил постоянните пътища на Египет, водещи навътре и навън от страната по североизточната граница, като издигнал големи стени от кални тухли, за да се регулира влизането на чужденци.

Още от началото на династията, царските пратеници извършвали редовни търговски мисии до Сирия. Контактът със Сирия, Палестина, и части от Азия, бил като цяло мирен. Търговията процъфтявала, но имало и малко конфликти. Станало нужда фараонът да извърши реформиращи политически чистки, които заздравили властта на трона и административната столица Итауи.

Било е време на просперитет, в което литературата и изкуствата процъфтявали. Земеделският прогрес се увеличавал, като се полагали големи усилия за напояването на големи ивици земя около Фаюм. Програмата за възстановяване на земята превърнала областта в една от най-изобилните в Египет. Като баща му и дядо му преди него, Сенусерт III енергично експлоатирал мините в Синай, полагайки повече усилия, но добивайки много по-малко мафкат, дори въпреки това, че през онази ера металните сечива заместили кремъчните при минното дело. Документи показват, че няколко експедиции били неуспешни.

Сенусерт III е известен също и с това, че победил една крепост на съперничещи монарси в Хермополис, градът, в който Амун бил едното от групата на осем първични божества, или огдоад. Както фараоните, непокорните монарси на Хермополис датирали египетските събития спрямо своите собствени години на управление. Те поддържали флотилии кораби и въоръжени сили. Хора на изкуството от този град, продължавайки религиозните си традиции, издялали големия колос на своя владетел Джехутихотеп от мек алабастър, добит от Хатнуб. Барелеф в гробницата на този владетел изобразява транспортирането на големия колос, и това аз наричам фалшивото доказателство на египтологията 2. Виждаме, че техниките на съперниците на строящите пирамиди фараони са използвани за доказателство за това как са били построени пирамидите.

Благоприятни условия били приготвени за блестящото четиридесет и шест годишно управление на следващия фараон, Аменемхет III. Този велик фараон не е запомнен с кампании и реформи, а със забележително изкуство и строителство. Класическите историци му приписват създаването на голямото езеро Моерис в областта Фаюм. Въпреки че днес не е толкова голямо, езерото било като сребърно заради количеството риба в него и било толкова голямо, че охлаждало горещите ветрове, духащи от запад, създавайки по този начин целебен климат. Езерото преобразило заобикалящата го местност в райска градина с тучна растителност. Учените се чудят, дали езерото не е съществувало по-рано, но не поставят под въпрос намесата на фараона в една от най-големите емблеми на Египет – баснословният Лабиринт във Фаюм, при Хауара.

Този монумент ще да е бил един от най-сложните и най-великолепните дизайнерски чудеса на Египет, с множеството си врати и объркващия си лабиринт от извивки, свързващи коридори, които биха объркали всеки посетител. В модерни времена Лабиринтът представлява единствено оскъдни останки от варовикова чакъл, покриваща огромна по квадратура площ.

За късмет, объркващо сложният лабиринт от коридори и други елементи е бил описан и от Херодот и от Страбо, които го видели. Страбо го описал като обширна, едноетажна сграда, с огромни колони и масивни, монолитни блокове, изграждащи таваните на многобройните й стаи. Херодот казва, че сградата е отвъд описанията и бил удивен, докато преминавал от дворовете към стаите, от стаите към колонадите, и след това към други помещения и дворове. Той разгледал само приземното ниво, защото казва, че не му било позволено да разгледа галериите под земята.

Възможно е, за да построят лабиринта, строителите да са издялали мекия, бял варовик от Тура. Ако, обаче, монументът е бил направен от твърд варовик, съмнително е блоковете да са били дялани. Бронзът тъкмо е започвал да се появява в Египет. Една статуя на Аменемхет III е бронзова, но бронзът очевидно не се е ползвал за сечива. В една последващо построена пирамида били открити модели на медни сечива. Вместо това, блоковете вероятно били премахнати от по-стари постройки, за да се построи Лабиринта. Каменните паметници и артефакти, запазени до днес, са една малка част от всичко онова, което се е произвеждало в дългата история на Египет, така че въобще не става на въпрос, че е бил достъпен достатъчно и готово направен камък. Вместо да използват наличните блокове, за да построят царската пирамида, за което ще трябва да се вдигат тежести на големи височини и за което не е имало лесни начини, архитектите построили едноетажния Лабиринт.

На края на Лабиринта се намирала най-хубавата пирамида, правена някога от кални тухли, пирамидата на Аменемхет III. Тази пирамида има една наистина забележителна черта. За разлика от другите пирамиди от кални тухли, пирамидата на Аменемхет III при Хауара не се е разложила, въпреки че са минали 3800 години. Защо? Защото е имало иновация в технологията на Кхнум. Аменемхет III отдавал най-висша религиозна почит към Кхнум, както е видно от текст, приписван на един от неговите администратори:

...Отправям тези важни думи към вас и разчитам на вас да ги разберете... Почитайте Царя в тялото си, за да може да живее вечно, и бъдете вярващи с душите си в Негово Височество. Той е разумът в сърцата (на хората) и взорът му пронизва всички тела. Той е Ра по лъчите, чрез които човек вижда. Той е онзи, който осветява двете земи (по-добре дори от) слънчевия диск...Той храни онези, които му служат и той се подчинява на нуждите на онези, които следват неговия път. Царят е Ка и неговата дума е живот. Който и да бъде роден от делото му, затуй щото той е (богът) Кхнум, от когото идват всичките тела, родоначалникът...

В този момент от историята, свещеничеството на Амун не се било сдобило с достатъчна власт, за да провъзгласи Амун като родоначалника. Кхнум бил онзи, който създал човечеството, чрез процес на агломерация. За да се продължи древния ритуал на агломерацията, тухлите на вечната пирамида били направени чрез смесване на сода каустик (натрон, вар, вода) с кал от езерото Моерис. Отчасти заради минералогичния състав на калта, усилията им били много ефективни.

Във вътрешността на пирамидата, входът към погребалното помещение е скрито от сложна система галерии. Архитектите проектирали тайнствени коридорни подреждания, с фалшиви коридори, водещи до задънени краища. Били вградени огромни плъзгащи се каменни плочи, скрити капаци и фалшиви погребални шахти, за да се прикрият всички структурни следи, които може да издадат истинския вход за погребалната стая.

Петри влязъл в пирамидата и намерил път през лукавия лабиринт от коридори. Много вода била влязла в пирамидата и проходите били толкова блокирани с кал, че трябвало да се приплъзва през тях гол, като през цялото време опипвал за артефакти с пръстите на краката си. Той бил слисан от онова, което намерил, когато най-сетне достигнал погребалната стая. Изключителната постройка била направена от едно единствено тяло жълт кварцит. Ако блокът е бил издялан, в началото той би трябвало да е тежал 110 тона. Петри написал:

Гробът е претенциозна и масивна конструкция. Самото помещение е монолит, дълъг 6.8 м, широк 2.4 м и на височина е 1.9 м д върха на огромния блок, с един ред тухли, висок 0.5 м, отгоре върху това. Дебелината на стаята е около 0.6 м. Следователно би тежала 110 тона [метрични тона]. Майсторството й е отлично; страните са плоски и правилни, а вътрешните ъгли са толкова остро взети, че – въпреки че ги огледах – никога не бих заподозрял, че там няма фуги, докато в крайна сметка не открих никакви следи от разделение.

Петри говори за оригиналната маса, когато е оценявал тежината на блока, защото самата погребална камера тежи седемдесет и два метрични тона. Ако тази камера е била издялана, работата е изисквала прецизна работа със сечива, отвътре и отвън, върху солидна маса твърд кварцит, най-твърдият вид камък. Това е от онзи вид артефакти, които разпалват теориите за съществуването на свръхмодерна екипировка и супер-космически науки през античността. Петри не могъл да обясни производството на артефакта. Спускането на огромната структура в ограниченото пространство би бил най-малкия от трудните проблеми. Ако масата е била добита в каменоломна, то тази каменоломна би трябвало още да съществува. Според членовете на Наполеоновата експедиция, които направили щателно разследване на египетските кварцитни области, по кварцитните кариери на Египет няма знаци за дялане на блокове или статуи. От друга страна, хлабавият, ерозирал кварцит е достъпен в големи количества около всички кварцитни кариери, и е бил готов за агломериране.

Друга пирамида от кални тухли с комплексно разпределение на интериора, наречена Незавършената пирамида, била построена наблизо и съмнително се свързва с един от наследниците на Аменемхет III. Ако е издялан, монолитният камък, използван за производството на погребалната камера, оригинално би тежал масивните 180 тона. Само че, точно тази е пирамидата, която съдържала малките модели на медни сечива, споменати по-рано.

Аменемхет III построил и пирамида от кални тухли в Дашур, със сходен интериорен дизайн, която днес е в руини, въпреки че все още стои изправена. Върхът й бил коронован с великолепен пирамидион, направен от прекрасен тъмносив гранит, който сега е в Кайроския музей. Някои египтолози спекулират, че заради структурна слабост, Аменемхет III изоставил постройката и строил при Хауара, където се предполага, че бил погребан. Неговата смърт бележи края на Средното царство.

При Мазгуна, на около 5 км южно от Дашур, се намират две пирамиди от кални тухли, и се съмнително се приписват на наследниците на Аменемхет III от Дванадесета Династия. Причините за превземането на властта от Дванадесета Династия са неясни. Фараоните от Тринадесета Династия поддържали столицата си на север, и няколко от тях успели да построят пирамиди от кални тухли. Една пирамида, свързвана с Кхенджер, построена при Сакара, съдържа монолитна погребална камера, направена от твърд кварцит, която би тежала около шестдесет тона, ако е била издялана от единствен блок.

В Тринадесета Династия, която продължила около 150 години, около седемдесет царе управлявали в бърза последователност. В края на Трета Династия, или може би малко по-късно, страната отново преминала през суров, тъмен период, познат като Втори Среден период. Този период се различава от миналия анархен период. Този път проблемите изригнали от политическо разделение в комбинация с чужда инвазия.

Мъглявата история на периода не изяснява метода на превземането, но врагът, широко етническо движение, започнал да се нарича хиксоси или Овчарски царе. Някои историци ги описват като лавина от завладяващи, номадски семитски орди, произлизащи от Палестина или Турция, и в крайна сметка излели се върху Египет със стотици хиляди. В този сценарий, предните им редици напредвали на колесници, теглени от коне, и пренасящи войници, въоръжени с оръжия от твърд бронз, като всички тези неща (бронзовите оръжия, конете, и превозните средства на колела) били злостно въведени в Египет за първи път. Мемфис бил завладян и хиляди въоръжени войници се разпръснали, заливайки земята, събаряйки храмове и сеейки разрушения навсякъде, където препускали колесниците им. Еврейският историк Йозефус (Флавий Йозефус, 37?-100г Н.е.) разказва за бедата на Египет, на база сведения от Мането:

По време на управлението на един от нашите царе, чието име било Тимей(Timarus), случило се така, аз не зная как, че Бог станал недоволен от нас, и хора дошли от източните земи и били достатъчно дръзки да влязат в страната ни и да я подчинят със сила, без ние да смеем да влезем в битка с тях. След като подчинили управителите ни, те изгорили градовете ни и съборили храмовете на боговете. Държали се с всичките тук пребиваващи по варварски начин; те убили много мъже и отвели децата и жените им в робство. След време, когато провъзгласили един от тях за цар, чието име било Салатис и който живеел в Мемфис, направили така че и горния и долния регион да плащат данък, и построили гарнизони където си искали... Той [хиксоският цар] възстановил Аварис с много силни стени около него и с огромен гарнизон с двеста и четиридесет хиляди войници в него.

Много историци смятат, че разказът на Мането е вдъхновен от персийската и асирийската инвазия през неговото време, така че като цяло се абстрахират от него. Вместо внезапна победа, те виждат превземането като еволюираща конфедерация от племена, домогваща се до властта в Египет, докато постоянно продължавали да се концентрират в Нилската делта с нарастваща многочисленост.

Ние знаем, че още през Първия Среден период в района на делтата започнали да се заселват семити от Палестина. Техният брой се нароил през Дванадесета и Тринадесета Династии. Имигрантите били поети в ниските нива на египетското общество и постепенно се издигали в него. До времето на Тринадесета Династия те вече запълнили източната Делта, и поне един фараон, Кхенджер, е бил от това етническо потекло.

По време на критичния период, северът и югът били разделени, като една династия управлявала в Тива, а друга – в западната Делта. Може би това разцепление премахнало възможността за съпротива, а може би тиваните просто си затворили очите, докато хексосите превземали севера. Какъвто и да е случаят, Тива била пощадена и хиксосите позволили на тивските царе да съществуват заедно с тях. Историците подозират, възоснова оцеляващите имена на принцовете, че хиксосите и тиваните са били свързани с брак.

След като се установили, хиксоските царе възприели формалните одежди на египетския цар. Както египетските фараони, те вграждали имената си в каменни орнаменти с формата на свитък, но запазили отличителните си лични имена, като Якоб-Ел, Кхян и Анат-хер. Те поддържали боготворенето на Ра от Хелиополис и почитали Сутекх (Сет), египетски бог на войната, сравним с Баал.

След време, южняците възприели обработката на бронза, възприели и дърпаните от коне колесници, съставните лъкове, нови видове мечове, ятагани, ками и други предмети, донесени от хиксосите. С времето тивските царе се сдобивали с повече увереност и заедно с това станали по-нетолерантни към чуждите управници, и ставали все по-готови да използват хиксоския вид въоръжение срещу тях самите. До Седемнадесета Династия те се изправили в битка срещу тях, възобновявайки старите борби за доминиране на Египет. Много години наред редуващите се набези срещу хиксосите се проваляли. Най-накрая, около 1570г пр.Хр., хиксосите паднали пред гнева на Тива.

Смъртоносният удар бил нанесен от Амозис, фараонът освободител, който с победата си на практика основал Осемнадесетата Династия и Новото царство. Неговите сили атакували хиксосите изненадващо, като ги преследвали през целия път до Палестина. Там, барикадираните хиксоси били обсадени за три години с безмилостно отмъщение, докато Египет не получил удовлетворение, че те били или унищожени, или пленени. Било ясно, че Египет отново бил велика сила.

У дома, Амозис потушил едно въстание и пратил хиксоските си пленници на работа в каменоломните на Тура със собствените им бронзови сечива. Каменният надпис на Амозис, първоначално намирал се в Тура, се категоризира като Фалшиво доказателство на египтологията 4. Каменната плоча изобразява първият познат случай на дялане на камък с бронзови сечива.

Амозис увеличил египетската територия от Втория катаракт до части от Палестина, Тива станала главният египетски град, а Амун бил богът-герой на Египет. С напредъка на Осемнадесета Династия египетската цивилизация достигнала зенита си, и Тива се превърнал в търговския и културен център на света. Амунското жречество станало толкова мощно, че присвоили за Амун всички атрибути на другите египетски божества, и обикновено бил изобразяван като Амун-Ра.

Всички царе от Новото царство били погребани в гробове, издялани от камък, като най-важните от тях били скрити в Долината на царете. За шестдесет и двете личности, погребани там, се асоциира само една пирамида. Но те само я споделяли. Доминирайки техните гробове от 300 м височина, се извисява любопитната пирамида Свещената планина (ел-Куерн).

През Новото царство не приключила нито религо-политическата борба, нито каменоделната технология. В по-голямата си част, обаче, храмовете от Новото царство били построени с дялан мек пясъчник, и независимо от политическите придобивки на фараоните от Новото царство, опитващи се да възстановят почитта към Кхнум, в пясъците на Египет никога повече не била построена друга пирамида.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Септември 09, 2017, 09:18:35 pm
Глава 17

Запълване на пропастта в познанието


Колко ли по-напреднала би била цивилизацията ни днес, ако имаше продължителност в науката от античността, вместо знанието да се унищожаваше от война, граждански вълнения, религиозна непоносимост, и други обстоятелства. Изгарянето на Великата Библиотека на Александрия, за която в един момент се е смятало, че съдържа около 900 000 ръкописа, е класически пример за унищожението на информацията. Повечето писмени трудове на пред-Сократските учени не са оцелели до днес. Няколко от учените са запомнени само заради великата си репутация, а други ни се представят чрез посветени на тях фрагменти в класическата литература.

В нашата собствена “Информационна ера”, дори общото знание не се предава безпогрешно. Например, повечето съвременни исторически книги приписват откритието, че Земята е кръгла, на Питагор, но, както става ясно от “Мелпомена” на Херодот, това знание е съществувало в древен Египет по времето на фараон Неко II (610-595г пр.Хр.), който е живял преди Питагор (около 582-507г пр.Хр.):

...Колкото до мен, не мога да сдържа смеха си, когато чувам хората да дават описания за обиколката на Земята, твърдейки, без да позволяват ума да ги води, че Земята е кръгла, сякаш е била оформена на грънчарско колело; че океанът обгражда всичките й части... Колкото до Либия [във времето на Херодот целият Африкански континент бил познат като Либия], тя е обградена от морето освен там, където се свързва с Азия. Некос, царят на Египет, беше първият, доколкото ни е известно, който демонстрира това. Когато спря със строежа на канала, свързващ водите на Нил с Арабския залив [Червено море], той изпрати финикийски екипаж с нареждането да плават в кръг и да се върнат в Египет през Средиземно море през Колоните на Херкулес [Гибралтарския пролив]. Финикийците навигираха от Червено море до Астрално море [Индийския океан] и всяка есен акустираха на Либийския бряг и посяваха пшеница, после чакаха реколтата си. След като си събраха зърното, те отново се върнаха в морето, и след две години те преминаха Колоните на Херкулес и на третата година се върнаха в Египет. Мъжете твърдяха, въпреки че аз не вярвам на твърденията им, че плавайки на запад около южния край на Либия, слънцето било от дясната им страна.

Като истински историк, Херодот документирал сведенията за обиколката на Африка и космографските изводи от тях въпреки собственото си вярване във възможността за сферичен свят. Докладваната позиция на Слънцето, което изгрявало отдясно, след като флотата преминала екватора, говори за автентичността на воаяжа и представя точно изчисление на формата на Земята. Чак 2000 години по-късно обикновеното европейско население бавно започнало да осъзнава, че живеело върху сферичен свят, след като Колумб открил Новия свят в ранните времена на Ренесанса.

Изучените астрономи и космографи на Вавилон и Хелиополис може да са приемали това знание за даденост. Гърците проявявали изключителна почит към египетските мъдреци, и Питагор, който посетил Египет и Вавилон като млад човек, може да е добил образование в тези страни. Днес, някои съвременни енциклопедии предлагат идеята, че измеренията на Великата пирамида съдържат информация за сферичната форма и размера на Земята.

Друг пример за загубено или замъглено знание са древните продукти или процеси, които слабо се разбират днес. Някои бяха споменати в Глава 1, и онези, които до тук не са били обяснени, ще бъдат обсъдени в тази глава. Въпросните продукти от античността са резултат от древната химия или алхимия. Проумяването им помага да се запълни пропастта между знанието на древната и модерната наука, и част от възстановената технология може да помогне с разрешаването на модерни проблеми. Това е нашата главна цел в Института  за приложни археологични науки (IAPAS), който аз основах в Барския университет (Barry University) близо до Маями, Флорида, през 1984г. Преди да разгледаме древната технология, нека хвърлим кратък поглед върху историята на алхимията от по-широка историческа перспектива, отколкото някога е било възможно.

Според историята рожденото място на алхимията е древен Египет, и през Елинския период тя процъфтявала в Александрия. Въпреки че арабската, индийската и другите форми на алхимия са разклонения от старата египетска наука, учените не са могли да се доближат до корените на алхимията със сигурност. Днес става ясно, че елинската алхимия и нейните разклонения са били наследници на алхимичните процеси на Кхнум. Това отваря нови възможности за изследване на връзката между пре-Александрийската египетска алхимия и западната европейска алхимия. Коренът на думата алхимия, “кеми” (chemy), не е изяснен, но е видно, че може да се проследи до Кхнум. Елинската алхимия била особено била особено разпалвана от документи като Камъкът на глада, отнасящ се до Имхотеп и Кхнум. Изгревът на алхимията, който историята разпознава в Александрия, всъщност представлявало повторното й възраждане под управлението на Птолемеите.

Защо се смята, че основателят на алхимията е Хермес Трисмегист, птолемеевият еквивалент на египетския бог Тот, вместо Кхнум? Влиянието на Кхнум отново се появило за кратко през Новото царство, но върховна била властта на Амун. Знаниео на Кхнум, обаче, било опазено в книгите на Тот. А Тот се сдобивал с престиж под влиянието на Амун, защото Тот бил богът на Хермополис, където Амун бил един от първичната огдоада. Това обяснява защо знанието на Кхнум се държало в библиотеката на Хермополис, седалището на политическия съперник през Средното царство.

С увеличаването на властта на Амун, неговото свещеничество узурпирало в негово име всички атрибути на останалите египетски богове, и влиянието на Амун се вижда дори в алхимическата литература. Името Амун, например, е коренът на думата амоняк. Сал амониак (амониев хлорид), ключов продукт за алхимиците, опитващи да трансмутират по-основни метали в злато, буквално означава солта на Амун. Цялото хрумване за трансмутиране на основни метали в злато може да отразява влиянието на Амун върху алхимията, като богът, който седи начело на металургията. В допълнение, грешки в превода от староегипетски на гръцки или арабски може да са създали вярването, че основните метали могат да се трансмутират в злато.

Бил ли е легендарният Философски камък – агентът, за който се вярва, че трансмутира основните метали в злато и удъшлажа живота неограничено – синоним на пирамиден камък? Философският камък е имал множество имена на много езици. Зосимос от Панополис, един ранен елински алхимик, го наричал Тинктурата. Някои елински алхимици го наричали също и Пудрата. Арабските алхимици го наричали Еликсирът на живота. Като наука и философия, обединени в едно тяло като знание, веществото по-късно станало известно на западните европейски алхимици като Философският камък и понякога просто Камъкът. Но различните му имена винаги характеризират пирамидния камък, защото те обикновено са асоциирани с някаква форма на минерали, течности или камък.

Няма никакво съмнение за неорганичната му природа, и мистериозни описания в алхимичната литература, като “камък, който не е камък”, сега стават съвършено ясни. Става ясно също така защо алхимиците като цяло приписвали алхимическия труд на Кхуфу и други велики личности от египтската античност, които са се занимавали с алхимично каменоделие.

Когато Емпедокъл повлиял на алхимичната доктрина, като предложил, че въздухът, огънят и водата изграждали цялата материя, той разпознавал тези елементи в първичните египетски богове на съзиданието. Връзките между авторите на вярванията за сътворението от Стария Завет и митологията за Кхнум бяха посочени в Глава 9. По-натам ще бъдат обсъдени и други основни езотерични намеци, свързани с алхимията.

Може би, малко преди пълното разгръщане на прерагдането на алхимията в Александрия, едно алхимическо училище се развивало в Китай. Там алхимията била практикувана най-вече от таоистите, които вярвали, че физическото безсмъртие било възможно чрез алхимични средства. Има много китайски истории за безсмъртието. Векове преди алхимиците в Европа да използват минералите за медицински цели, таоистките алхимици приготвяли медикаменти с минерали в опит да предотвратят стареенето.

Експериментите в опити за откриване на Еликсира довели до откритието на порцелана и барута. Също така, алхимичните методи за запазване на мъртвите очевидно били в напреднал стадии до второто столетие пр.Хр., както се демонстрира от ковчега на Господарката на Тай, споменат в Глава 1.

Все повече мистерии на древния свят се разгръщат, колкото повече се узнава за древната технология. Предизвикателството на ерата на Сфинкса, което се върти около въпроса за източника на повредилите го води, е един пример за това. Голямото количество вода на мястото може с лекота да се обясни от факта, че варовикът на Гиза е бил разтворен с вода намясто, за да послужи за паметниците на Гиза.

Така нареченият въпрос със силата на пирамидите също се разрешава. Пшеницата, която е на хиляди години, е открита в добро състояние, съхранена в каменни съдове в пирамидите. Въпреки че покълването не било успешно, изследователите опитали покълване заради отличното състояние на зърното. Намерени са също добре запазени цветя и други органични материали. Популярната теория за силата на пирамидите, която отдава запазването, отчасти, на формата на пирамидата, наподобява ученията на Питагоровата школа, която придава специални свойства на редица геометрични форми. Истинската тайна се намира в химията.

Принципът е този: пирамидният камък се основава на синтеза на зеолити, вторични скалообразуващи минерали, които с готовност поемат и отдават влага. Поетата вода, 10-20% от масата на зеолита, лесно се освобождава, когато се приложи топлина. Зеолитите, следователно, позволяват на пирамидите, или на кой да е съд, направен от геополимерен материал, да съхраняват органични минерали в хармония с естествената атмосферна топлина и влага.

Нилската долина се характеризира с екстремна сухота през деня. Вечер нивата на влажността се покачват. Зеолитният пирамиден камък поема влага вечер или през което и да е време, когато влажността се покачва. През деня, материалът поема калории от атмосферата, която е била нагрята от Слънцето, и поетата преди влага се изпарява. В съхранения материал, тази размяна поддържа температура, която е постоянна спрямо тази на атмосферата. Това премахва изпотяването по вътрешните стени на постройката и, следователно, премахва развитието на мухъл. Материалът предоставя размяна на влага от вътрешността на структурата до външната среда – с други думи, автоматичен контрол на температурата и влажността. В херметически затворения съд или стая няма обновяване на кислорода, и силите на материала да предотврати появата на насекоми и гризачи са повече от адекватни. Тези параметри, комбинирани с дългия живот на геополимерните материали, осигуряват идеални условия за съхранение.

Зеолитната структура на геополимерите обяснява също и метода на десалинация чрез съдовете, описани от Плини. Той нарекъл метода “излекуване на негодна вода”, но днес въпросният химически процес се нарича йонна размяна. Днес при водното омекотяване се широко се използва по-софистициран метод за йонна размяна. В химическия процес, който се случва в съдовете, йоните, електрически заредени атоми или групи от атоми, са обратимо прехвърляни между съда и солената вода, което позволява само на несолена вода да влезе във вазата.

Съдовете, които описва Плини, биха се държали по съвсем същия начин, както биха се държали съдовете от бял варовик на 8000 години от Тел-Рамад, Сирия. Фрагментите, които изследвах, съдържат до 41% аналцим, един от многото зеолити, способни на йонна размяна с разтвори.

Зеолити били синтезирани на Изток и в Близкия Изток преди 8000 години и повече, за създаването на реакции, познати като геополимерни. Защо геополимерните химични реакции не са били развити от модерната наука по-рано? ѝпричината е, че индустрията е пренебрегнала минералогията. Допреди развитията в последните години, от 150 години насам в циментовата, стъкената и керамичната индустрия не е имало изключителни пробиви.

От синтеза на уреята през 1800-те години насам, индустрията е инвестирала в изследвания и развитие на органичната химия, което довело до оцветителни продукти, медикаменти, пластмаси, синтетични фибри, и подобни. Индустрията считала минералогията за полезна най-вече за класифициране на камъни и минерали и за производството на синтетични бижута, но въпреки че анализът на камъните служи за класифицирането им, основно били изучавани най-главните им елементи. Около 10% от един камък са изградени от минерални елементи, които свързват този камък в едно цяло тяло. Тези 10% са нещото, което ме интересува, и когато за първи път започнах химическите си изследвания в минералогията, нямах абсолютно никакви конкуренти.  5-10% от минералните елементи, които свързват пирамидните блокове, въпреки че са различни от micritic цимент в скалното легло, са ефективни във всяко отношение.

Друг обясним въпрос са несъответствията в датите, предоставени от скорошните радиогенни датирания на пирамидите с въглерод-14 и онези дати, установени по исторически начин. Екипът на ARCE извършили внимателно пробиране на мазилката за проектите, финансирани от Фондация Едгар Кейси. Групата се надявала да датира пирамидите до 10 000г пр.Хр., датата, която Едгар Кейси дава за строежа на Великата Пирамида, той е добре известен с психическите си способности.

Ноемврийско/Декемврийското издания на “Venture Inward” от 1985г публикува статия, описваща как са били взети пробите, и други аспекти от проекта. В последваща статия, озаглавена “Великата пирамида разкрива възрастта си”, появила се през 1986г в същото списание, Марк Ленър (Mark Lehner)от кипа на ARCE, отбелязва:

Можете да разглеждате това почти като камбанна крива, и когато я разрежете по средата, можете да обобщите резултатите с думите, “Нашите дати подраняват с 400 до 450 години за пирамидите от Старото царство, особено за онези на Четвърта Династия”... Разминаването тук е в стотици години, не в 8000 години, но е наистина значително и всички се вълнуват от това.

Когато го питат дали смята установената хронология за грешна, Ленър казва, че можело да грешат в рамките на 400 до 500 години, като датират Великата пирамида около 3100г пр.Хр., вместо към Четвърта Династия през 2650г пр.Хр. Ленър и екип са публикували доклад оттогава в Интернационален Британски Археологически Доклад, Серия 379, в който средната разлика е 374г по-стари, вместо 400 до 450 години.

Когато ми представиха тези статии, аз осъзнах техния проблем, и обясних това в писмо, изпратено до трима администратори на Фондация Едгар Кейси, но така и не получих отговор. Проблемът идва от замърсяване, не от невнимателно пробиране, а заради химическия строеж. Една от използваните съставки за мазилката е натрон (натриев карбонат), която съдържа въглерод. Действителната дата на геологическото формиране на натрона в пробите е несигурно, и много малки количества от нея драстично повлияват оценената възраст с въглеродно датиране. Въглеродното датиране може единствено да произведе такива нелогични резултати, като например това, че мазилката на върха на Великата пирамида излиза по-стара от тази в основата. Според нелогичните дати, добити за някои от пробите им, установената хронология е изместена с 200 до 1200 години. Въпреки че въгленът и тръстиката, съдържащи се в мазилката, са били подложени на киселинно извличане, за да се премахне замърсяването с въглерод преди процеса на датирането, няма предварително третиране, което може да елиминира замърсяването, заради концентриран алкален разтвор на натриев или калиев карбонат. Научната литература описва няколко случая при датирането на водни растения, растяли в езера с твърда вода, подобни на египетските езера, където се е събирала натрон. Калцираните дървета и тръстики от натронно езеро по принцип дават по-голяма възраст при датиране. Освен това, известно е, че целулозните фибри реагират химически със силно алкалния натриев карбонат. Поради това, че е много порест, въгленът поема не само голямо количество натронен разтвор, но също и много въглероден диоксид, който е резултат от разграждането на натрона.

Как реагират екиптолозите на моята теория за строежа на пирамидите? Ще ги убеди ли тази презентация? Дали моето изследване разрешава всичките мистерии на строенето на пирамиди? Примерите на египетските артефакти, които преди представляваха озадачаващи проблеми, са многобройни: направените от човек пясъчникови статуи от Тинитната епоха, изследвани от Ле Шателие; вази от твърд камък с дълги, тънки гърла и обемисти кореми, които никое известно сечиво не може да произведе; диоритната статуя на фараон Кафра, която предполагаемо е издялана от каменни или медни сечива; други статуи от твърд камък с вложени в тях очи; монолитни каменни саркофази, поставени в тесни пространства, от които не могат да излязат и в които не може да са влезли; тежки порткулиси (повдигащи се решетки, бел.прев), ситуирани в твърде тесни места в пирамидите, непозволяващи достатъчна бройка хора, за да бъдат повдигнати; огромни, съвършено оформени монолитни погребални стаи, направени от екстремно твърди каменни материали в пирамидите от Дванадесета Династия; високите седем етажа Колоси на Мемнон, показващи гравюри, невъзможни за възпроизвеждане чрез дялане и които, въпреки че по начало са били монолитни, не са (на база изследването на Розие на кварцитните кариери) били добити в монолитна форма;  покрития и цименти, които оцеляват хиляди години, въпреки че някои са били изложени на изгарящи слънчеви лъчи и сурови пясъчни бури през вековете; огромни храмове с блокове, които са твърде големи, за да бъдат повдигнати; и най-популярното и подозрително от всичко останало, самите масивни постройки на Великта пирамида, всяка от които е построена през управлението на единствен фараон, като никои от фасадните им блокове няма белези от сечива и напаснати с разстояния помежду им 0.005 мм. Проблемите, които тези и други артефакти представят, станаха все по-объркващи и сложни, колкото повече се подобряваха научните методи за изследването им.

Количеството нароени популярни книги през последните петнадесет години на тема мистериите на пирамидите и други древни инженерни постижения демонстрират продължаващото търсене на тяхното решение. Твърде малко египтолози участват в това търсене. Те са съгласни да приемат стандартните, неадекватни обяснения за енигматичните артефакти и в повечето случаи се задоволяват с логистични изследвания на пирамидите. Обаче, опроблемите на логистиката, които идват с теорията за дялането и дърпането с въжета, показват, че са с много по-голям обхват, отколкото се смяташе до сега. Всъщност, на база униформените размери на пирамиднике блокове и проучването на Клем, от което той заключава, че камъкът, използван за Великата пирамида, е бил добит навсякъде от Египет, проблемите са непреодолими.

Проучването на Клем е само на няколко години, а моето проучване е предварително и трябва да бъде потвърдено от измервания, направени намясто, така че нито едното от тях не е разглеждано в светлината на логистично проучване. Измерванията на Кутел и ле Пере (le Pere) от Наполеонската експедиция, обаче, показват, че много от най-големите камъни във великата пирамида се намират на височина тридесет етажа. Тези измервания, направени преди 150 години, рядко се взимат предвид. Проблемите, изчислени от Дийтер Арнолд, който предложил удвояване или утрояване на продължителността на живота на фараоните, просто оставят въпроса отворен за дебат между египтолозите, тоест, дебат възоснова теорията за дялането. А откритието на Ле Шателие от преди 100 години никога не е било прилагане към техните артефакти, дори въпреки това, че употребата на направен от човека камък трябваше да се счита като възможно обяснение на вековната загадка за строежа на пирамидите.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Септември 09, 2017, 09:19:54 pm
Въпреки че стандартната теория е спекулативна, без научна полза, от която и да е перспектива, инженерна логистика, геохимия и геология, египтология и друга история, вероятност и здрав разум, всички мистерии около строежа на пирамидите се разсейват, когато се приложи теорията за отливането на камъка.

Инженерство и логистика

Често четем за поредното хитро повдигащо устройство, което се предлага като решение на загадката за строежа на пирамиди. Също се появяват нови демонстрации на прости, ефективни методи на обработване на камък със сечива. Те са интересни сами по себе си, но такива устройства и методи не са приложими, ако научният анализ на въпросния камък показва, че става дума за направен от човека агломерат. Моето изследване основа цял един нов критерий за оценяване на каменни артефакти, който е особено приложим за онези, по които няма белези от сечива.

От инженерна гледна точка, когато прилагаме метода на отливането, разбираме как огромните блокове са поставяни на големи височини, за да бъдат построени Великите пирамиди с технологията, налична през Пирамидната епоха. Разбираме как стъпалата на Великата пирамида са били подравнени, а лицата им – абсолютно плоски, като всяко се среща със съседното, за да образува идеално равни повърхности. Разбираме как 500-тонни блокове са били вградени в храмовете. Разбираме как фасадните блокове са били поставени във Великите пирамиди с много голяма прецизност, без дори леко да се наранят ръбовете им. Можем да освободим съзнанията си абсурдния сценарий за многобройните хиляди работници, натъпкани на работната площадка в Гиза рамо до рамо, борейки се да издигнат огромни блокове на големи височини.

Геология и геохимия

От гледна точка на геохимията, разбираме защо пирамидният камък не съвпада и не е възможно да химически или минералогически да съвпадне с камъка в египетските каменоломни. Разбираме необичайните текстурни характеристики и шаблона на плътността на пирамидните камъни, линиите на прекъсване на огромните блокове, и защо грубите блокове от централната зидария на Великата пирамида в Гиза не съвпадат с местните геодезични слоеве, дори въпреки това, че петрографите показват, че камъкът произлиза от местното скално легло. Също знаем, че разбърканите нумулитни черупки в пирамидните блокове не могат да бъдат обяснени геологично и, следователно, са индикация за това, че пирамидните блокове са бетон.

Смисленост и логика

Докато теорията за дялането и дърпането с въжета е мъртва, непрактична теория, която води само до образуването на загадки, от друга страна разбираме защо отливаният камък задоволява всички въпроси по смислеността и логиката. В това има много здрав смисъл.

Египтологията и другата история

През 1978г, аз открих, че описанието на Плини за мурхиновите вази беше погрешно преведено. Това е 145 години след книжната публикация на тираж “Panckook” на Естествена История през 1833г, което произлиза от преводите на Френската Академия на Науките. Колко време ще отнеме моят правилен превод да бъде приет, остава да се види. А текстът на Плини е на латински – език, използван и разбиран от много учени. При положение, че експертните лингвисти по египетски йероглифи са по-малко, идентифицирането и повторното дешифриране на текстовете ще отнеме по-дълго.

Сигурен съм, че, освен Камъкът на глада, съществуват йероглифни текстове, съдържащи информация за алхимическото каменоделие на Кхнум, но са преведени грешно. Както е цитирано в Херметиччните писания, “Хермес... казвал, че онези, които четат моите книги, ги намират за ясни и много лесни за разбиране... само че стават абсолютно неразбираеми, когато гърците ги превеждат от египетски на техния език, и това ще предизвика пълно смущение на оригиналния текст и пълно криворазбиране на смисъла му”.

Когато йероглифните и клинописните текстове, описващи металургичните процеси, били преведени за първи път, благодарение дешифрирането на Шамполион и Гротефенд (Grotefend), били направени консултации с металургисти и химици, за да се подсигури точността на техническите думи и информация. Докато били извършени внимателни преводи с помощта на експерти от подходящи научни дисциплини, то такива преводи може да не са възможни за дълго с текстове относно геополимеризация, заради времето, което ще отнеме, за да се произведат експерти в това поле. Всъщност, може да отнеме няколко години, преди експертите и организациите, свързани с египтологията, да разпознаят проектите, занимаващи се с този въпрос, като валидни.

Историците трябва да разчитат на информация, извлечена от екологията, географията, атрефактите и гравюрите на египет, като за последните се знае, че често са ритуални. Много малко се знае за действителната история на Египет преди Птолемеевите времена. Историкът Мането компилирал хронологически списък с фараони, което хвърля известна светлина върху малко по-древна история. Египтолозите трябва, следователно, да квалифицират и да кондиционират историческите си писания. Те никога не са намирали исторически документ, които да описват тяхната теория за това как са били построени Великите пирамиди. Само че Камъкът на глада поддържа алхимическия метод на строеж, а историческите доклади на Херодот и Плини, които преди бяха неясни, сега имат съвършено ясен смисъл.

Достигнахме до далечните исторически корени на науката. Проследихме еволюцията на алхимическото каменоделие в Египет от производството на праисторическите каменни съдове на Кхнум до една вероятна транзиция към каси на врати и подове в царските мастаби, до цяла сграда, направена от лят камък, първата пирамида. Знаем, че пирамидите са били направени изцяло направен от човека камък през Третата и Четвъртата Династии, докато Синайските мини са изобилствали от минерали.

Петата и Шестата Династии се характеризират с драматичен спад в количеството на летия камък, употребяван в пирамидите, което съответства на изчерпването на мините. Лесно е да се види, защо през Петата Династия царете започнали да премахват камък от паметниците на своите прадеди, въпреки че това до сега така и не беше адекватно обяснено, и защо, с по-малко материал за работа, са се концентрирали върху строежа на заобикалящите погребални комплекси, отдавайки специално внимание за направата на изтънчени барелефи. До Шестата Династия, камъкът се пазел за най-жизненоважните части на пирамидата, като фасадните облицовъчни камъни и погребалната камера.

Твърде малко камък се е използвал в пирамидите на Дванадесетата Династия. През управлението на Сенусерт I, откритието на малка жила в Серабит ел-Кхадим в Синай дало достатъчно камък единствено за царската погребална камера. Краят на строенето на пирамиди отбелязало края на големите минерало-добивни дейности в Синай.

Разбираме еволюцията на строенето на пирамиди и защо тези огромни постройки вече не се строели. Употребата на направен от човека камък обяснява защо, въпреки подобряването на сечивата, пирамидните блокове били правени с постоянно увеличаващи се размери, докато би трябвало да се е случило обратното, ако блоковете бяха дялани. В по-широка перспектива, вече разбираме онова, което до сега се наричаше технологичният парадокс на Египет.

Също така, виждаме прозрачността на доказателствата за стандартната теория за пирамидните строежи, давани от египтологията. Освен това, без да са запознати с двата различни зидарски метода, египтолозите разпознават само няколко стилистични вариации в паметниците на тивските царе, и те отдават това на различията в идеите за задгробния живот на тиваните и на техните предшественици от Мемфис. Египтолозите така и не са успели напълно да разберат изненадващия възход на Амунското жречество. С утихването на алхимичното каменоделие пирамидната традиция ставала все по-непрактична. Амунското жречество, обаче, можело до безкрай на продължава своите религиозни традиции, като дяла много мек камък.

Добихме безценни прозрения за старата религия на Кхнум, като и за религиозната цел да се произвежда фаянс, камък, и стъкло. Разплита се мистерия след мистерия. След хиляди години, тайната на пирамидите е разкрита и истинскат им история е разказана.

Но дали египтолозите гледат на мен като на човека, който разреши пирамидната загадка? За сега, ако се съди по коментарите в списанията и вестникарските статии, реакцията изглежда отразява фактора НИТ (не е изобретено тук). Някои египтолози коментират в пресата, че мойта теория е “предчувствие, с което отивам твърде далеч” и че е “срещу разума и логиката”. Единственото им знание за моето изследване, обаче, идва от пресата.

Нито еднин египтолог до сега не се е свързвал с моята лобаротария в Европа или с офисите ми в САЩ или Канада, за да поиска копия на авторските ми материали по въпроса или друга информация. От Американското Химическо Общество (ACS) или от други научни тела, за които съм изнасял презентации, до сега никога не са ми изпращани запитвания. Със сигурност е непрофесионално и интелектуално нечестно да се критикува едно изследване, без първо да се прочетат свързаните материали. От онези, които са присъствали на мои презентации на интернационални конференции през изминалите години (например, Гренобъл, Франция, 1979г; Торонто, канада, 1982г; Манчестър, Англия, 1984г; Денвър, Колорадо, 1987г), до момента на това писание никой никога не е изразявал желание да работи с мен, за да критикува или възприеме изследването ми, и нито един не следи активно напредъка му. Повечето египтолози гледат на алтернативните обяснения за строежа на пирамидите като на заплаха за собствения си научен статут.

Факт е, че когато изследването ми се възприеме от геолозите и другите учени, египтолозите ще трябва да съгласуват мегода за построяването на пирамидите с историята на Египет.

Това води до друг въпрос. Защо тази книга не се приема от геолозите? Има две причини. Едната е, че пробите, дадени ми на заем от Лауер, са много малки, и той искаше да му бъдат върнати. По-нататъшното нарязване за тестове щеше да унищожи пробите, които са единствените официални представителни доказателства, с които разполагам. Въпреки това, че ми беше отказано разрешение да взема проби от пирамидите, аз отказах няколко проби на пирамидни камъни, събрани от неоторизирани хора, защото такива проби не се признават за валидни при едно изследване. Втората причина е, че за последните няколко години химическите реакции, които съм разработил, до сега са били строго пазена тайна. Всяко разкритие на задълбочена химическа информация би била нарушение на споразумения за корпоративна тайна между мен и производителя на геополимерите. Едва ли може да е възможно да се води дебат с геолог по варовиците, решен да покаже, че пирамидният камък е естествен, без неговите аргументи да се контрират с техническа информация. Докато се осъществява производството на геополимерен цимент, моите корпоративни споразумения ме възпрепятстват също и да публикувам документи в научни списания.

Широката общественост ме критикува за това, че съм отнел всичко забавно и мистериозно от пирамидите. Отговорът ми е следният: дялането и дърпането на камък с въжета е мъчителен труд, който по никой начин не е обаятелен или романтичен, но гениалното строене на пирамиди чрез химия, и така заблуждавайки дори светлите съвременни умове, е голяма похвала за античните научни изследователи.

Дали тази презентация ще убеди някого или няма да убеди някой, който не желае да бъде убеждаван, едва ли може да се предвиди, особено след като този труд не се ползва от предварителен читателски преглед преди публикуването си. Въпросът, обаче, е въпрос на точна наука, който трябва да бъде потвърден или дискутиран от квалифицирани учени. В крайна сметка не е работа на египтолозите, които са специализирани историци, да удобряват или отхвърлят. Точно сега няколко експерта геолози търсят пирамидни проби за собствените си текстурни анализи и по-нататъшни изследвания. Учени от много дисциплини, петрографи, седиментолози, инженери, специалисти по бетона, логистични експерти или аритметици, математици, физици, логици, химици, архитекти, теолози, лингвисти, и египтолози, разпознаващи валидността на моето изследване, могат и ще подобрят моята теория от гледна точка на техните собствени изследвания.

Германският философ Шопенхауер (1788-1860г) пише, “Има три стъпки при разкритието на всяка истина: в първата, й се подиграват; във втората, й се съпротивляват; в третата, се счита за очевидна”.
Титла: Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
Публикувано от: λ в Септември 10, 2017, 10:28:48 am
АПЕНДИКС I
Древните алхимични изобретения

Преди да обсъдим първото алхимично изобретение, емайлът, нека разгледаме опита на Ле Шателие със самоглазиращите се емайлирани пясъчникови статуетки. След като Ле Шателие открил, че статуетките от Тинитната епоха били агломериран камък, той трябвало да убеди колегите си. Той използвал микроскопия, за да докаже твърдението си, и написал:
Основният материал, от който са направени статуетките, са фини ъгловати песъчинки, което е индикация за внимателно стриване. Някои твърдят, че това е индикация, че предметите са били издялани от естествен пясъчник и емайлирани. Аз показах, че статуетките съдържат многобройни сферични мехурчета, което означава, че, неоспоримо, те са направени от изкуствена керамична матрица.
Една естествена пясъчникова матрица няма мехурчета. Само когато или стрит пясъчник, или свободен пясък, се смеси със скрепител, се появяват мехурчета. Ле Шателие извършил обемен химически анализ, в опит да демонстрира как са били направени статуетките. Следва минералогичния им строеж:

Силициев двуокис     ..........     (SiО2)               93.3 до   95.3%
Железен оксид           ..........     (Fe2Oe)              0.1 до     0.4%
Алуминиев оксид      ..........     (Al2O3)               1.0 до     2.5%
Вар                            ..........     (CaO)                 0.6 до     1.7%
Магнезиев оксид       ..........     (MgO)               0.4 до     0.8%
Сода                          ..........     (Na2O)               0.6 до     2.5%

Предполагайки, че малкото количество алуминий в анализите представлява скрепителя, той се опитал да репликира формулата, като смесил:

Глина за моделиране     ..........   10%
Стрит пясък                    ..........   30%
Пясък от Фонтанебло     ..........   60%
            Общо            100%

Неговата формула съдържала два пъти повече алумини от статуетките, и неговите опоненти следователно не били впечатлени. Заради фината структура от ъгловати песъчинки, наблюдавана в статуетките, те продължили да спорят в подкрепа на естествения пясъчник. Ле Шателие, обаче, не бил съм. Неговият колега Пукал (Pukall) направил опита да втвърди силициева керамична паста, сравнима с матрицата на статуетките.

След дълги целенасочени усилия, Ле Шателие и пукал най-накрая стигнали до съгласие със своите опоненти. Пукал предложил употребата на разтворим натриев силикат (водно стъкло) и подходящото количество алуминеста глина. Предложението на пукал изглеждало възможно, но опониращите учени все още не били склонни да се съгласят с това, че неговата формула била употребявана през античността. На тях им изглеждало по-вероятно, че е бил ползван някакъв междинен продукт, който, когато бил смилан и смесван с водата, произвеждал разтворим натриев силикат. С оглед на статуетките, в Dictionaire des techniques Archeologiques пише:
Основният материал бил естествен твърд пясъчник (кварц) или естествен мек камък (стеатит), или по-общо, кой да е твърд камък (пясъчник, кремък, или кварцов пясък), фино напудрен и агломериран с лепило.
С каквато и химия да се е предполагало, че били произведени статуетките, в началото на 1900-те години било установено, че египтяните произвеждали направен от човека камък.
Ле Шателие също извършил обемен химически анализ на сините керамични плочки от подземните стаи на пирамидата на Зосер в Сакара. Неговият анализ показва суровини, участващи в геополимеризацията:

Силициев двуокис       ..........   (SiO2)   92.5%
Алуминиев оксид        ..........   (Al2O3)   1.2%
Вар                              ..........   (CaO)      0.6%
Сода                            ..........   (Na2O)    2.5%
Манганов оксид          ..........   (MnO2)   2.4%
Меден оксид               ..........   (CuO2)    0.8%

Този анализ е полезен за точно посочване на произхода на суровините, използвани за направата на статуетките и плочките. Вижте Таблица III на стр. 244.


Първото алхимично изобретение
Емайлът, страничен продукт от извличането на мед
изобретено преди 6000 години

Преди да бъдат направени статуетките, синият емайл е бил изобретен и прилаган върху мънисто и камъчета, като откритите в неолитните гробници от около 4000г пр.Хр. Научните кръгове поддържат тезата, че откритието на емайла е било по случайност. Предполага се, че малахитът и натронът, смлени заедно върху големи, плоски мелнични камъни от пясъчник, за да се направи боя за очи, по случайност са се смесили със силициеви включения от самите мелнични камъни, което създало емайлиран слой.

Това обяснение, обаче, не съвпада с анализа. Силицият е ахидричен и се нуждае от температура 1300 оС, за да се стопи, защото само в стопено състояние може да се смеси с флюс (натрон или нещо друго). Тази температура не е била постижима в Египет през 4000г пр.Хр. За да се достигне, били нужни големи духала, които още не били изобретени през 4000г пр.Хр. Много по-лесно е да се съединят натрон с хризокола, отколкото натрон и силиций, малахит или друг меден карбонат. Хризокола, в естественото си хидратирано състояние, лесно се смесва с флюс.


Химиците може да предполагат, че комбинацията от хризокола и натрон не би се свързала, защото натриевият карбонат се топи на 850 оС, което е по-висока температура от онази, която е била постижима през 4000г пр.Хр. Тази температура трябва да се достигне, преди натронът да може да действа върху силикатите или силиция. За времето, за което се достига температурата, водата в кристалната структура на хризокола се е изпарила, което елиминира възможността за реакция с натрона, за да се произведе емайл.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/pyr70.png)

Предположението би било вярно, ако натриевият карбонат е произведен по модерния процес на Солвей, който произвежда чист продукт, топящ се на 850 оС. Това, обаче, не е случая с египетския натрон. Изобретяването на емайла е било възможно заради състава на египетския натрон, който е:

Хидрокарбонат на содата       ..........      23.35%
Сулфат на содата                    ..........      11.29%
Муриат на содата                    ..........      51.66%
Глинест и силициев пясък       ..........      02.90%
Карбонат на варта                  ..........          .89%
Оксид на желязото                  ..........          .20%
Вода                                         ..........         9.71%

Египетският натрон притежава особеност, която не е широко известна. Неговият състав от натриев карбонат, натриев сулфат, заедно с натриев хлорид създава много късметлийска евтектична точка. Когато се смесят заедно, чистите вещества могат точка на топене, която е по-ниска от тяхната индивидуална. Точката на топене на натриевия хлорид е 800оС, а точката на топене на натриевия сулфат е 850оС. Но евтектичната смес на натриев хлорид и натриев карбонат се топи при 634оС. Евтектичната точка на натриевия хлорид и натриевия сулфат е 628оС. Евтектичната точка на комбинацията от всичките три соли е само 612оС. Това позволява реакция с хризокола, и така изобретяването на емайла е възможно не при 850оС, а при едва 612оС.


Второто алхимично изобретение
Сода каустик, използвана за производство на емайл
преди 5600 години

Днес сода каустик се прави чрез електролиза (действието на електрическия ток върху натриевия хлорид).  По случайност, бил е използван по-прост метод. А именно, натрон е била смесена с вар (калциран варовик) и вода.

Когато се използва сода каустик, за производството на емайл е нужен по-малко материал. Това е защото содата каустик е по-реактивна от натрона. Сода каустик, когато се приготви с натрон, вар, и вода, винаги запазва малко количество вар и, следователно, реагира с различни силициеви минерали между 50оС и 150оС. Този вид сода каустик е бил използван също и от химиците през 19ти век за произвеждане на алкален фрит и разтворим натриев или калиев силикат (водно стъкло), което те са наричали каменен ликьор. В древен Египет, содата каустик била основната част от реакцията за агломериране на камък.


Трето алхимическо изобретение
Натриев силикат, произведен преди 5600 години

Археолозите, предполагайки, че алкалният фрит бил по случайност използван за агломериране на камък, използвали термина агломерация, за да намекнат за процес, способен да даде натриев силикат (водно стъкло). За да се произведе натриев силикат днес, смес от кварцов пясък и натриев карбонат се свързва при 1300оС.

Кварцовият пясък има компактна структура и реагира с трудност при умерени температури. От друга страна, водните силициеви минерални разновидности, заради водата в тяхната минерална структура, с готовност са атакувани от содата каустик при умерени температури и следователно с лекота формират натриев силикат. Някои от тези минерали са диатомитна пръст (или инфузорна пръст, бел.прев); опалите и кремъците; калцедоните, такива като карнеола, ахата, и оникса; вулканичните стъкла, като обсидиана; хризокола; и алофаните ( типично срещани като сталактити или твърди покрития върху тебешир и пясъчник).

Аморфен (нямащ дефинирана кристална структура) силициев двуокис, опал, кремък, и калцедон, са открити в значителни количества в Египет. Де Розиер коментира:

Голямо разнообразие от ахатни камъчета, или овални или относително сплескани, бяха разпръснати по древната повърхност на древния град Тива... Всичките камъчета изглежда имат общ произход. Те не може да са били транспортирани до относително високите плата на древните градове чрез естествени начини, и се откриват най-вече върху купчините на руините и останките от древни паметници, понякога дори и на островите на Нил, като Филайския остров, и особено на острова Елефантин, където изглежда е разпръснато особено голямо количество от тях навсякъде на мястото, където е бил древния град.

Ахатът е само една форма на аморфен силикат, изобилен в Египет. Растителната пепел и диатоматната пръст също са в изобилие. Тъй като содата каустик лесно реагира с тези материали, имало е множество възможности за производството на натриев силикат за цимент.


Четвърто алхимическо изобретение
Агломериране с употребата на тюркоаз, преди 5600 години

Ле Шателие не бил способен да пресъздаде формулата за състава на статуите, отчасти защото той предполагал, че скрепителят на глинена основа бил от съществено значение. Докато е вярно, че каолиновата глина се е ползвал в някои видове цимент, скрепителят за статуетките е бил на основата на натриевия силикат.

Относително лесно е да се накара слой натриев силикат да се втвърди на открито. По-трудно е да се направи в затворена отливка, като тази за статуетките. Това е защото нито натриевият силикат, нито варта са хидравлични скрепители. Хидравличното втвърдяване се случва само ако водата в сместа се изпари, и дори тогава, полученият продукт не е водоустойчив, освен ако не се осъществи геополимеризация. Геополимеризацията произвежда водоустойчив цимент във влажна околна среда, като трансформира натриевия силикат в синтетичен зеолит. Това се постига с алуминиев фосфат, който, за древен Египет, е бил тюркоаза.


Пето алхимическо изобретение
Агломерация на алуминест варовик
от Имхотеп преди 4700 години

Алуминестия варовик от Сакара реагира със содата каустик (натрон, вар, и вода) и води до основен геополимерен цимент, който не е толкова силен като онзи, получаван с употребата на тюркоаз. Алуминиевият триоксид и силициевият диоксид в глината, скрепяваща скалното легло, се активират от содата каустик, формирайки натриев алумино-силикат, основен геополимерен цимент.


Шесто алхимическо изобретение
Арсен, използван за ускоряване на втвърдяването преди 4600 години

През цялото време, през което са се правели малки варовикови тухли, бавното хидравлично втвърдяване не е било проблем, защото малките тухли изсъхват много бързо. От времето на Снеферу нататък пирамидните блокове станали по-големи, и хидравличното втвърдяване било модифицирано, така че да се избегне свиването и напукването. Натриевият арсенат е активираща съставка, която може да се е ползвала за индуциране на рязко хидравлично втвърдяване. В древен Египет, този продукт бил добиван чрез реакция между арсенна минерална руда, като скордит и оливинит, със сода каустик.


Седмо алхимическо изобретение
Забавено втвърдяване с боракс преди 4600 години

Бораксът забавя втвърдяването на геополимерните скрепители. Вероятно е бил използван за направата на огромни храмови блокове и за гредите, оформящи таваните на погребалните камери на пирамидите на Петата и Шестата Династия.