Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 54 55 56 [57] 58 59 60 ... 73
841
ЧАСТ ТРЕТА:

ПОСЛЕДИЦИТЕ

"Вярвам, че има много реален НЛО проблем. Също така започнах да вярвам, че е манипулиран с политически цели."

Жак Вале (Jacques Vallee)




"Това е разказ за това как ключови нацисти, дори докато Вермахтът все още бил в настъпление, очаквали военна катастрофа и съставили планове за трансплантирането на нацизма, цял и пълноценен, но замаскиран, в райските условия на Запада... Това е разказ, който кулминира в Далас на 22 ноември 1963г, когато беше убит Джон Кенеди. И това е разказ с последствия - пързалянето на Америка към границата на фашизма."

Мае Брюсел (Mae Brussel), "Нацистката следа в убийството на Джон Ф. Кенеди", Бунтарът (22 ноември, 1983г)




14.

АНТАРКТИЧЕСКАТА ШАНГРИ-ЛА

"Хитлерови седели заедно на дивана в тяхната стая... В около 15:30 часа Хитлер взел в ръка своя 7.65 калибров Валтер... На поставка седяла снимката на майка му като млада жена. Той прял дулото на пистолета до дясното си слепоочие и натиснал спусъка."

Джон Толанд, "Адолф Хитлер"




Адолф Хитлер е толкова митичен в смъртта си, колкото е бил брутален и голям в живота си. Заради любопитните обстоятелства на самоубийството му и заради неспособността на военновременните Съюзнически сили да си сътрудничат за откриването на изчерпателни и достатъчни доказателства, че е умрял, след войната се поражда цяла една митология за неговото оцеляване и тази митология продължава да се поддържа още доста години оттам насетне. Предаден дори от самия Химлер, който тайно бил започнал мирни преговори със западния Алианс чрез посредничеството на шведското правителство и при положение, че шефът на нацистката партия Рудолф Хес, който в определен момент изпълнявал длъжността "Заместник Фюрер", бил в английска затворническа килия, и предвид това, че назначеният му заместник Райхсмаршал Гьоринг се обявявал за лидер в хаоса на рухващия Райх и бързо бил денонсиран от Хитлер заради измяна, преди смъртта си Фюерът предал властта на един малко вероятен кандидат за това - Гранд-Адмирал Карл Дониц (Grand Admiral Karl Donitz), който за кратък период, малко повече от седмица, бил вторият диктатор на нацистка Германия, преди да нареди на въоръжените й сили да се предадат. Това, че Хитлер избира Дониц, за целите ни тук в тази книга, е значително, защото Дониц е бил в необичайната позиция да координира бягството на спасяващите се нацисти към Южна Америка и други места чрез новия модел U-лодки XXI, който тъкмо влизал в употреба.

Но преди да продължим към тази история, заслужава си да огледаме мита за оцеляването на Хитлер както и различни други митове за оцеляването на нацистите в общ план, за да имаме някаква основа, спрямо която да различаваме вероятните факти от нарочните митове и дезинформация. За тези различни нецистки митове за оцеляване, оцеляването на Хитле не е толкова факт, колкото гротесктна пародия на една икона, една обезпокоителна възможност, която витае над всяка версия. Например, стандартната гледна точка за Хитлер, който извършил самоубийство на 10 април 1945г, сама по себе си също носи своята окултна значителност, защото точно това е датата за "Вещерния сабат", Валпургиевата нощ. Още повече, в средновековната Катарска доктрина - доктрина, която е много добре изучена от SS Аненербе - самоубийството се счита за позволено действие, ако е извършено в съзвучие с друг, с близка душа. Хитлер и скорошната му съпруга и спътница от много години, Ева Хитлер (Браун), се самоубили заедно.

Нестандартните митове за оцеляването на Хитлер и нацистите покриват целия спектър, от фантастични и невероятни истории за подземни бази в Канадска Арктика, или на самата Антарктида, въоръжени с някои от техните екзотични оръжия, описани в предните глави, до по "делничните" и възможни истории за нацистки колонии в Южна Америка или тайни метеорологични станции и отряди от командоси, действащи в Гренландия по време на войната, и до най-добре известния и дъкументиран случай, случаят с операция Кламер, масовият американски внос на нацистки учени и доктори след Втората Световна война, за да съдействат на САЩ в продължаващото тайно разработване на цял рояк черни проекти.

В една по-интересна версия на мита за оцеляването на Хитлер, той и други нацисти от върхушката преминали пластична операция преди края на войната и изчезнали в посока Антарктика или Южна Америка. Една версия на този мит дори твърди, че Хитлер на преклонна възраст се грижел за бедните, дегизиран като католически свещеник!

Тезата на следващите две глави е, че има някаква доза истина в някои от тези нацистки митове за оцеляване, освен в мита за оцеляването на Хитлер, и всичко това трябва да се разглежда на фона на собствените планове на нацистите за следвоенно оцеяване и продължаване под формата на разнообразни фронтове, организации или в унисон с новите правителства-гостоприемници, като това на САЩ или различните правителства на Латинска Америка, Африка и Близкия Изток. В тази и в следващата глава ще продължим с изследването на по-дръзките митове за оцеляването, през аналите на някои южно-американски колонии, до Кламер, и най-накрая ще стигнем до свръх-секретния план на Борман за следвоенно оцеляване и икономическо реактивизиране. Онова, което ще изслезе от това изследване, е една обезпокоителна картина, която говори за нарочна нацистка дезинформация в непосредствения следвоенен период, и за един целенасочен опит за замаскиране на продължаващи проекти в тялото от черни проекти на правителствата и корпорациите гостоприемници.

Изниква една лека, но забележима връзка, която обосновава тезата на Първа част от тази книга, а именно, че мозъчният тръст за тайни оъжия, така-нареченият Камлерстаб (екипът на Камлер), оцелява войната в относително запазена цялост, и продължава работата си в различни правителства-гостоприемници, най-вече във Великобритания, и още повече в САЩ, или в унисон с тези правителства, а поняога и независимо от тях.

После в оставащите глави на тази книга ще изследваме два добре познати случая на катастрофирали и прибрани НЛО, заради индикациите, че те може да са били находки на нещо наистина изключително, но не извънземно. В това изследване е ключово да имаме наум цялата предходна информация от тази книга, защото именно тя ни води до тук.


842
Г. "Лъчите на смъртта": Една необичайна инсталация в университета в Хайлделберг


През Първата Световна война, както е добре известно, Никола Тесла се обърнал първо към американските, а после към европейските военни сили с идеята за "лъч на смъртта", високоенергиен лъч, способен да стопи "двигателите на самолет" от разстояние. Между двете Световни войни във всяка западна държава излъчвали научно-фантастични филми върху тази концепция, както и един много известен филм с Борис Карлоф, вечният "зъл гений", в ролята на побъркан изобретател, играещ си с лъчи на смъртта и световното господство. В Англия, Германия, Франция и Италия преди Втората Световна война кино публиката се наслаждавала на подобни машинарии в стил "Бък Роджърс".

После, когато се появи Мита за нацистките НЛОта, отново от същия кръг на малкото отрезвили се следвоенни нацистки симпатизанти, започнаха да се прокарват удивителни и конкретни твърдения за впечатляващи лъчеви оръжия, за моторстопмители (от немски: средство за спиране на мотор), устройство, което прилича на модерните електро-магнитни пулсови оръжия, конструирани с целта да извадят от строя електрическите вериги, за електромагнитни оръдия и за едно мистериозно оръжие, което германците разработвали, наречено Крафтстралканоне, "Силно лъчево оръдие". За устройството му за първи път докладва Хенри Стивънс (Henry Stevens).

Бележка от автора: Хенри Стивънс, Германски научно-изследователски проект, Германските лъчи на смъртта (Henry Stevens, German Research Project, The German Death Rays)


Схемата на Крафтстралканоне, възпроизведена от Хенри Стивънс


Странното на вид оръжие с форма на буквата L се състояло от някакъв вид кристал, след това серия кухи тръби, всяка от които фокусиращи неизвестния лъч, генериран от кристала, във все по-тясна и по-тясна точка, докато не излизал от малка дупка, със смъртоносна ефективност, както се твърди, но с ограничен обвхат. Какво е представлявал кристалът, не знаем. Какъв вид лъч се е генерирал, не знаем, въпреки че кухите тръби в смаляващ се мащаб подсказват, че може да е било някаква форма на акустична вълна, но защо е трябвало да се използва кристал, не е ясно. Поради тези причини оръжието обикновено се отхвърля като хрумване на въображението, и Стивънс срещнал много критика заради репрезентацията си.

Само че, спомняйки си някои експерименти и напредъци във физиката, ние сме в позицията да спекулираме какво може да е било оръжието и какъв принцип може да са открили германците - десетилетия по-рано, със сигурност - който да е в основата на функционирането му. През октомври 1997г е публикуван един експериментален и дълбоко теоретичен и математически документ, озаглавен "Върху съществуването на несмутени прогресивни вълни (UPW) с нормални скорости 0<v<<оо в Природата", от Валдир А. Родригес младши (Waldyr A Rodrigues Jr.) и Джиян-Ю Лу (Jian-Yu Lu). Изследвайки определен клас несмутени вълни, тоест, клас вълнови форми, които не губят нито формата, нито силата си на разстояние, двамата показват, че в рамките на стандартните уравнения могат да се открият най-различни решения за тези вълни.


Бележка от автора: Тоест, уравнението за скаларна хомогенна вълна, уравнението на Клейн-Гордън (Klein-Gordon), уравненията на Максуел, и уравненията на Дирак и Уейл имат такива решения, дори в условията на вакуум. (Rodriguez and Jian-yu, "On the Existence of Undistorted Progressive Waves (UPWs) of Arbitrary Speeds 0<v<oo in Nature, страница 1)

Ако този документ беше просто поредният математически удар към Относителността - демонстрирайки решения на определени уравнения, за което "относителната полиция" би издала акт за превишена скорост - тогава би било лесно да се отхвърли.

За нещастие обаче, основната теза на авторите не се отнася до неразбираеми математически демонстрации на доказателства, а вместо това, тезата им описва метод за генерирането на такива вълни. Те първо забелязват, че решенията на Максуеловите уравнения във вълновод имат както суб-светлинни, така и свръх-светлинни стойности, и заради това, те предлагат прост метод за генериране и за измерване скоростите на такива вълнови структури. Методът бил наречен "Ограничена апертурна приблизителност", или с други думи, метод за процеждането на акустични или дължинни вълни през много малка дупка, и наблюдаване интерференцията на вълновата форма, която излиза от другата страна, и изчисление на скоростта, не на вълната, а на самата интерференция. Ако човек знае радиуса на апертурата (отвора, бел.прев) и силата и честотата на пулсацията, която се процежда през него, човек следователно знае и приблизителната дълбочина на формата на вълновата интерференция, произведената чрез Ограниченото апертурно приближение.

Резултатите от експериментите с акустични дължинни пулсации довели авторите до заключението, че "тези резултати... ни уверяват, че е възможно електромагнитни суб-светлинни и свръх-светлинни вълни да бъдат физически изстрелвани от подходящи устройства". Освен това, авторите на този необичаен документ са "силно уверени", че такава форма на интерференция на вълните "може да се изстреля на голямо разстояние". След това идва скандалното:

Ако вземем това предвид, заедно с резултатите от акустичните експерименти, описани в Раздел 2, стигаме до заключението, че суб-светлинните електромагнитни пулсации... а също и свръх-светлинните рентгенови вълни, могат да се изстрелят от подходящи антени чрез съвременната технология... Въпреки това, електромагнитната рентгенова вълна, която е интерферентна форма, е такава, че гърбицата й пътува със скорост c/cos (ni) > 1. Възниква въпросът: Дали съществуването на свръх-светлинни електромагнитни вълни противоречи на Теорията на относителността на Айнщайн?

Въпреки че тук не е мястото да обобщаваме обемистата им математическа критика към Теорията на относителността, възоснова на експериментите им, заслужава си да се отбележи, че съществуването на този слабо познат и наскоро открит клас вълни, или по-точно, вълново-интерферентни системи, "намеква за разпадане на принципа на Относителността както в активната... така и в пасивната му... версия".


Бележка от автора: Критиката на авторите към тези версии на Относителността и доминирането им в теоретичната и експерименталната физика е силно математическа и кара човек да се замисли.


Това, което излиза от сравнението между този документ и твърденията за Крафтсталканоне, е че явно германците може да са открили и да са извършвали изследвания в подобен, ако не и идентичен, феномен, един феномен, който някои биха нарекли ключов компонент от скаларната физика: електро-магнитна вълнова интерференция за създаването на вълнова система със свръх-светлинна и смъртоносна сила. Те, както изглежда, са експериментирали с някакъв милитаризиран вид устройство за Ограничено апертурно приближение. Но защо кристал? Отчасти, вероятно, защото както е добре известно, кристалите, когато са под напрежение, а акустичното бомбардиране е форма на оказване на натиск, отдават миниатюрни заряди електрическа енергия чрез пиезо-електричния ефект. Но те също така отдават и миниатюрни залпове звук, или "фонони". Но отвъд това твърдение, има ли някакви други индикации, че германците са преследвали екзотични "пост-ядрени" оръжия? Действително има още индикации, че германците са извършвали задълбочени изследвания в "Тесла" технологията и оръжията и в други екзотични технологии за лъчи от елементарни частици в университета в Хайделберг (University of Heidelberg). Както Маер и Меенер докладват, има налична документация, че в Лудвигсхафен (град в югозападна Германия, известен като седалище на най-голямата химическа компания в света, BASF, бел.прев) са се провеждали ядрени изследвания и то не от кой да е, ами от самата I.G. Farben. Но тези изследвания "в действителност имали повече общо с разработването на така наречените "лъчи на смъртта". В една папка, част от тези изследвания, с дата 1 декември 1944г, е отбелязано че работната сила се премества от Лудвигсхафен в Хайделберг през юли 1943г.

Това учреждение в Хайделберг било напълно под земята, било 50 метра дълго и 25 метра широко, таванът бил на височина между 8 и 10 метра с дебелина един метър. Целият бункерен комплекс, както е подробно описан на диаграмата на следващата страница, се състоял от голям параболичен отразител, направен от кварц, един "политрон", електрозахранваща верига, обикаляща периметъра на бункера, склад за разнообразна електрическа екипировка зад кварцовия рефлектор, генератор и трансформатор, "поставка" на която се слагали различни мишени за дезинтегриране и контролно-наблюдателна кабина встрани от поставката. Кварцовият параболичен отразител бил с дебелина един сантиметър. Един доклад от Американското разузнаване, разсекретен едва през 1998г, описва експериментите, извършвани с този и с подобни апарати както следва:

Експерименти: Експериментите включвали голям, сложен атомо-сблъскващ апарат, основните части на който били четири "Spruepole" (положителни) и еда "Fangpol" (отрицателена), всяка около 6 метра висока. Освободените протони се прокарвали през кварцова тръба до Спрюполе (Spruehpole), откъдето били изстрелвани към даден обект, поставен на кварцова чиния на 800 метра разстояние. Това водело... до пълното дезинтегриране на обекта.
Първите два експеримента от този вид... били извършени през декември 43-та и януари 44-та. В един от тях, стоманен куб със страна 10 см (стомана ST0012) бил дезинтегриран за четири десети от секундата. Обектът във втория експеримент бил вода, поставена в голяма кварцова тръба, така направена, че "лъчите" да могат да поразят възможно най-голяма повърхност. Водата изчезнала за две десети от секундата.
Най-зрелищният експеримент бил проведен в началото на април 1944г, когато около 75 плъха били направени да изчезнат по същия начин. Експериментът бил фотографиран от кварцово-облицованата наблюдателна кула, и PW докладва, че нямало следа от пушек или пламък, нито пък останали прашинки или пепел върху желязната чиния. Неговото обяснение за това очевидно нарушаване на законите на физиката е, че плъховете по някакъв начин са били дезинтегрирани до газово състояние, който газ бил поет от желязната чиния.
Оценката на PW: PW се съмнява, че принципът в основата на експериментите по-горе може да влезе във военна употреба за по-малко от две години. Апаратът е екстремно сложен и определено е прекалено голям, за да се мести лесно.

Бележка: този доклад може да се открие в "Harald FSth, Geheime Kommandosache- S III Jonastal und die Siegeswaffenprodiktion: Weitere Spurensuche nach Thuringens Manhattan Project" на стр. 107

Това експериментиране звучи като много по-сложна форма на високоволтов прав ток от експериментите на Тесла с правотокови импулси, навява мисли и за необичайните случайни изчезвания на инструменти и екипировка в инсталациите за арково заваряване на флота на САЩ, които довели до разледване, проведено не от кой да е, а от Т. Таунсенд Браун (T. Townsend Brown) по време на Втората Световна война.





Д. Индикации за експерименти с Енергия от Нулевото пространство (Свободна Енергия) и скаларна физика


Има редица силни индикации, че германците освен това са експериментирали с разнообразие "Теслаподобни" устройства, които могат, в известен смисъл, да се нарекат уреди за Свободна Енергия. През 1978г британското правителство най-накрая разсекрети доклад на Целевия подкомитет на Британското разузнаване (BIOS - British Intelligence Objectives Sub-Committee), в който се говори за две любопитни електрически вериги, изобретени от германския флотски инженер и изобретател Ханс Колер или Коолер (Hans Coler / Kohler). Озаглавен "Изобретението на Ханс Колер, касаещо нов енергоизточник", заключителния доклад на B.I.O.S. № 1043, Точка № 31, лятото на 1946г, този доклад се състоял от тестове и открития относно две странни електрически вериги, създадени в Берлинския университет между Световните войни, под опеката на не кой да е, а на д-р Шуман (Schumann), откривател на Шумановия резонанс на Земята. Само един поглед е достатъчен да обясни защо устройството е привлякло непосредственото внимание на германския флот, който го класифицирал като възможен източник на тиха и безкрайна енергий за захранване на подводници.



Намотката на Колер


Бел.прев: Ето директен онлайн линк с цялата информация по въпроса - -> http://www.rexresearch.com/coler/coler2.htm



Отбелязва се, че тази шестостенна конструкция от намотки и магнити и двете "въртящи сe" под-вериги нямат абсолютно никакъв източник на енергия. И все пак, пред очите на смутените Колер и д-р Шуман, устройството все пак успявало да произвежда, или по-добре, да прехвърля енергия сякаш от нищото.

Малко се знае по въпроса колко далеч гемранците са стигнали германците с разработването на това устройство, в това число, малко се знае и до къде са стигнали англичаните със същото за двете десетилетия и половина след войната, за да е трябвало да работят върху него до момента на разсекретяването. Необичайното е това, че д-р Шуман е бил въвлечен в секретни германски научни изследвания върху "батерии" чак до 1943г, и в последствие е бил заведен в САЩ като част от операция Кламер. Точно същия този д-р Шуман отбелязва през 1926г, че устройството на Ханс Колер не проявявало "никакъв дефект, шашма или измама що се касае до изобретателя му". Такива устройства за "свободна енергия" явно много рано са влезли в полезрението на ръководителите на Третия Райх - спомнете си срещата между Хитлер, Планк и Шаубергер - и по-специално в полезрението на SS. Правели се устройства, включващи пулсирани Теслови намотки, подозрително подобни на собствения "Импулсо-увеличителен трансформатор" на Тесла.

Едно такова устройство, така-нареченото Карл-Шапелерово устройство (Karl Schappeller Device), заслужава внимателен преглед, защото прилича на друго устройство, открито от Ник Куук и описано в неговата книга "На лов за Енергията от Нулевото пространство". Това странно устройство е описано от Хенри Стивънс както следва:


Устройството на Шапелер в крайна сметка се състои от две отделни части, роторът и статорът. Статорът е направен както следва: повърхността му е овална или с формата на топка, състои се от две стоманени полу-черупки. Тези полу-черупки съдържат вътрешната структура и са херметически затворени. Към всеки "полюс" от всяка полу-черупка са прикачени железни магнити, на които по-голямата част е вътрешна. Това означава, че по-голямата част от магнита е вътре в стоманената топка, и са разположени един срещу друг. Между двата магнита има разстояние и то е в самия център на сферата.

Отвътре топката е облицована с изолация, керамичен материал, оставяйки централна кухина. Вътре в тази кухина и около разстоянието между двата магнита са намотани две вътрешни намотки. Те започват от полюсите на магнитите и всяка свършва в центъра на сферата, като един извод от нея води навън от сферата към ротора. Тези намотки са направени от куха медна тръба, напълнена със специално и тайно вещество, наречено "електрет". Когато излизат от сферата, пълните с електрет медни тръби са заменени с конвенционална медна жица.

От външната повърхност на единия полюс се прави електрическа връзка към единия полюс на специален вид батерия, която е заземена в другия си полюс...

Този електрет е постоянен магнит вътре в сферата... Същинското съдържание на Шапелеровия електрет освата тайна, но друг електрет е бил изобретен от професор Мототаро Егучи (Mototaro Eguchi). Състои се от карнаубски восък и смола, вероятно също така съдържа и малко пчелен восък. Пази се в силно електрическо поле, докато бавно се пече, докато не се втвърди.

Преди да продължим към това как евентуално е работело това устройство, важно е да се отбележи, че този апарат силно наподобява един друг, наречен "Камбаната", открит от Ник Куук и неговите изследователи, за което говорим по-долу. Още повече, ще видим, че вземайки предвид цялото множество на тези странни намотки, сфери и Камбани, все повече ще си изграждаме представата за устройства, появили се от две известни катастрофи на НЛО след войната.



Намотката или устройството на Шапелер

Нека сега се върнем към устройството на Щапелер и как работи. "Неутралната зона", наречена Стена на Блох в един магнит, където полярността не е нито "север", нито "юг", била от голям интерес и важност за Шапелер. В устройството му се подчертава, че празното пространство между двата магнита съответства на тази Блохова стена от неутралност. Точно тази "неутрална зона" се захранва електрически чрез заземяване, когато устройството започва да функционира. Резултатът е "нов вид" магнетизъм, един светещ магнетизъм, при който, както казва Шапелер, електричеството е стационарно, а магнетизмът се излъчва. При Стената на Блох, "точката на нулев магнетизъм", без въртене и без магнитно обръщане на полюсите, е точката, както теоретизира Шапелер, в която енергията навлиза и се излъчва под формата на гравитация.  По този начин, според един интерпретатор, гравитацията е четириполюсна (четири полюса, вместо два полюса), отбутване, излъчвано в 360 градуса.






Бел.прев: Обръщам ви внимание, че в Наръчника по електротехника на Дейвис от 1842г (първият такъв в света) изрично се отбелязва, че Земята има четири полюса, два по-силни и два по-слаби, и това е абсолютно известен факт. Можете да прочетете -> ТУК, параграф 99, фиг. 35
ТУК можете да гледате лекцията на изключително интересния изследовател на южноамериканската древна култура Морис Котерел "Тайните на Супер-боговете", в която излага научно обоснованото си предположение, че Слънцето има четири магнитни полюса, разположени радиално.



Но най-удивителното от не много известния Шапелер били неговите необичайно революционни, и прозорливи, виждания относно термодинамиката, виждания, заради които, по негово време, щяха да го смятат за побъркан, но които виждания 35 години по-късно се превърнали във вълнуваща нова ера във физическите и химическите изследвания. Става дума за областта на не-равновесната термодинамика и не-равновесните кинетични системи.

Шапелер имал свое мнение по въпроса с Втория закон на термодинамиката. Той твърдял, че има друг и непознат термодинамичен цикъл, който функционира наобратно на Втория закон. За да даде име на идеята си, я нарекъл "Обратна термодинамика". Тя е обратното на Втория закон на термодинамиката, който води до увеличаване на ентропията. Не само, че има увеличаване на порядъка (негентропията) но има и увеличаване на студа! Шапелер... построил своето сферично устройство, най-вече за да демонстрира принципите на своята Обратна термодинамика. То не било устроено като практична машина.

И Шапелер и Шаубергер прилагали физика, основана не на неодушевени безжизнени процеси, физиката която ние познаваме, а основана на одушевени, съзидателни процеси, но вижданията на Шапелер върху термодинамиката били наистина революционни и изпреварвали времето си с няколко десетилетия, докато Илия Пригожин (Ilya Prigogine) не спечелил Нобеловата награда по химия през 1977г именно заради пионерската си работа върху принципа на самоорганизация, очевиден в системите, доведени до състояние на неравновесие. Новата парадигма, отнемаща дъха с простотата си, и въпреки това пълна с огромен потенциал, била просто това, че във физиката равновесието било заменено с не-равновесие, особено при анализата на физични системи.


Бележка от автора: Илия Пригожин и Г. Николис, "Самоорганизация на не-равновесните системи: От разпадащи се структури до подреждане чрез флуктуации", издателство J.Wiley&Sons, Ню Йорк, 1977г.
[Ilya Prigogine, and G. Nicolis, Self-Organization in Non-Equilibrium Systems: From Dissipative Structures to Order Through Fluctuations, (J. Wiley & Sons, New York) 1977]




1. RAM Четири-вълново смесване

Вече споменахме за германските експерименти с прототипни Радаро Поглъщащи Материали (RAM). Според подполковник Томас Биърден (офицер от запаса, САЩ), във въпросните експерименти, които германците провели в края на 1945г, те открили, че радарните вълни, попадащи върху такива не-линейни материали, водели до пораждането на феномена на свръхсветлинна, дължинна "натискаща" вълна. В този процес германците стигнали до физична парадигма, която е на светлинни години отвъд обичайностите на "линейната" физика, която се осъвършенствала в лабораториите на Съюзниците, основно под егидата на Проект Манхатан. Нека прегледаме информацията, сглобена до сега:

(1) Те не отхвърлили концепцията за етера, а вместо това заменили статичната идея от 19ти век с идеята за динамичен етер;
(2) Този етер след това породил силите и частиците от конвенционалната физика чрез различни морфологични комбинации от вортикулярни, въртящи се структури, и по този начин принципният начин на мислене бил не-линеен и, с две думи, чисто топологичен;
(3) Едновременно с това, тези виждания са в синхрон както с окултните доктрини за "първичната материя" или жизнената сила или "Врил" или както някой предпочита да го нарича, така и с построение, наречено Енергия от Нулевото пространство (Свободна Енергия), която е следствие от квантовата механика, една много "германска", "арийска" наука;
(4) Те преследвали екзотични идеи и технологии в неконвенционални комбинации, най-забележителните черти на които могат да се обобщят като съсредоточаване върху:
    (а) Пулсирани високоволтови и "фокусиращи" ефекти;
    (б) Високоскоростни турбини и други въртящи се устройства;
    (в) Не-равновесие;
    (г) Апарати на принципа на ограничената апертура;
    (д) Изследвания върху радиоактивността и ядрените частици;
    (е) Ефектите на температурните екстремуми върху плътността на материята като средство за генериране на огромна експлозивна разрушителна мощ, и най-накрая,
    (ж) Употребата на кварц и други кристали за генерирането на някои от тези ефекти.


Бележка от автора: Във връзка с (ж) трябва да си спомним странната реплика на Коршинг във Фарм Хол относно изкуствените рубини.


С тези мисли на ум, сега стигаме до онова, което може би е най-сензационния експеримент, който германците предприели по време на Войната. Устройството било наречено просто "Камбаната", и неговият шокиран и онемял откривател беше Ник Куук.





2. Братството на "Камбаната"

През 60-те години направиха един филм с Глен Форд и младия Дъбни Колман, който играеше малката роля на правителствен агент. Филмът беше за едно тайно общество, което действаше задкулисно в американското общество и политика, за да манипулира големите научни умове и така да напрявлява посоката на обществото. Във филма, Форд играе ролята на член на това общество, който си плаща за всички услуги, които тайното общество му е направило, като предава свой унгарски приятел, за да му попречи да се сдобие с ключов академичен пост и титла. неговият приятел се казва доктор Хлавати.

Винаги съм си мислел, че може би този доктор Хлавати от филма не е чак толкова измислен герой, може образа да е базиран на гениалния унгарски физик Ваклав Хлавати (Vaclav Hlavaty), който е опитал да приложи шест-измерно решение на Теорията за унифицираното поле, което убягвало на д-р Айнщайн. Независимо дали тази хипотеза е вярна, може би е интересно да се отбележи, че "Братството на Камбаната" изглежда не е съществувало с друга цел, освен да потиска определени видове изследвания, или най-малкото, да ги държи далеч от публичното внимание.

Не би трябвало да е изненада, тогава, че по времето на Втората Световна война е имало "братство на Камбаната", след като един от най-странните обекти, с които експериментирали германците, бил устройство, известно просто като "Камбаната". Толкова чувствително и тайно било това устройство, че когато било извадено от тайната подземна лаборатория в Долна Силезия непосредствено преди руската окупация на местността, SS разстреляли близо 60-тимата учени - без съмнение по заповед на Камлер - които участвали в разработването на този странен обект.

Камбаната, както изглежда, се състояла от два противоположно въртящи се цилиндъра, и приличала на камбана, в общата си форма. Била висока между 3,5 и 4,5 метра, и била приблизително между 2,7 и 3,7 метра в диаметър. В това устройство било налято непознато лилаво, металически течно вещество, познато само като "Xerum 525" или "Серум 525", явно с цел да бъде механически въртяно с висока скорост, и вероятно и електрически въртяно, от устройството. Резултатът бил, че органичните обекти, поставени в обхвата на полето на Камбаната, бързо се разлагали без загниване, разпадайки се до черна слуз, и накрая, превръщайки се в прах, в рамките на часове, а не за няколко седмици. Толкова силно било полето, породено от Камбаната, че на първия й тест всички участващи техници и учени загинали.

В последствие, Камбаната била привеждана в действие само за една до две минути наведнъж, и била съхранявана под земята в стая, облицована с тухли и керамичен фаянс, който на свой ред бил покрит с дебели гумени плоскости. След всеки тест гумените плоскости били изгаряни, а концентрационни роби измивали стаята със саламура. Когато на Куук му била показана инсталацията, в която се била помещавала Камбаната, също така го информирали за високата й консумация на електричество.

Какво е бил мистериозния "Xerum 525"? Когато за първи път прочетох за това вещество, което трябвало да се съхранява в цилиндри с оловна обшивка, първо си помислих, че звучи като радиоактивен изотоп на живака, или може би някакъв друг радиоактивен материал, в някакъв вид разтвор. Наскоро се появиха твърдения относно качеството на така-наречения "червен живак" или живачен антимонатен оксид да излъчва неутрони, за него се предполага, че може да служи за детонатор на термоядрени бойни глави без нуждата да се детонира атомна бомба, и сам по себе си е мощен конвенционален експлозив. Каквото и да е било мистериозното вещество, явно е, че е било силно радиоактивно, и че германците са го подлагали на силни механични и електрически ротации, за да изучат породените полеви ефекти, ефекти, които съветниците на Куук могли да опишат само като "торсионни" полета. Някои съвременни физици смятат, че тези полета имат директна връзка с изучаването на гравитацията, и времето.


Бележка от автора: В тази връзка може би е интересно да се отбележи, че в годините точно преди издаването на книгата на Ник Куук, добре известния автор на хорър-трилър научна фантастика (чиито жанр и стил е толкова характерно неповторим), Дийн Кунц (Dean Koontz), издаде роман, наречен "Светкавица", и в сюжета му става дума за военновременен германски експеримент с машина на времето, която, по случайност (?) се състоеше от въртящи се цилиндри!


Близо до подземния тестови бункер на Камбаната германците били построили голяма бетонова конструкция, подобна на Стоунхендж, в чиито колони имало куки от висококачествена стомана, очевидно тестово скеле за нещо, което ще да е било екстремно мощно тягово устройство.

Какво се случило с Камбаната? Никой не знае. Като Камлер, тя напълно изчезва в края на войната, а учените й, както вече споменах, били избити до един от SS, за да се запазят безценните тайни, които те и Камбаната може да са разкрили. Но както ще открием в следващата и последна част от тази книга, Камбаната може отново да се е появила на сцената, и то при много публични, ако не и ексцентрично чудати, обстоятелства.

843
В. Виктор Шаубергер: Ротационна физика и екстремни температурни показатели


Историята на Виктор Шаубергер (Viktor Schauberger), австрийски лесничей и натуралист, е добре известна на всеки, който е разследвал твърденията за нацистките разработки на летящи чинии. И все пак има аспекти от тази история, които са убегнали дори на Ник Куук (Nick Cook) и на най-щателни изследователи като Хенри Стивънс (Henry Stevens). Тези аспекти засягат три ключови области:

(1) Загрижеността му за "имплозията", екстремумите при температурните показатели и вортикулярното движение вървяла ръка за ръка с подробното изучаване на древни математически доктрини и "окултирани физики" в древни доктрини и философски текстове. Накратко, Шаубергер бил идеалният кандидат, от гледна точка на SS, който да води проект относно физични и езотерични системи, централни в идеологията на SS;

(2) Неговият проект бил директно свързан с SS и, за голямо морално отвращение на Шаубергер, той бил принуден да използва робски труд от концентрационните лагери. Така че това, което много са пропуснали, е че този факт поставя проекта на Шаубергер за летяща чиния убедително в орбитата на Kammlerstab (екип "Камлер", бел.прев);

(3) Шаубергер осъзнал, че последствията от неговата "имплозивна" физика били такива, че чрез нея можело да се конструира "супер субер-бомба" с невероятна мощ. Това по същество означава, че колкото и чудати да изглеждат терминологията и идеите на Шаубергер от конвенционална гледна точка - той е бил, все пак, "натуралист" и самоук физик и изобретател - идеите му чудесно се вписвали в рамката, която възниквала в квантовата механика и в необичайните "етерно-вортексни" теории на физици и инженери като Хилгенберг, Крафт или дори великия Герлах.



Виктор Шаубергер с модел на своята домашна електроцентрала, "пъстървовата
турбина", 1955г


С две думи, теориите на Шаубергер ни довеждат до самото разковниче на това, което прилича на военновременно усилие - добре финансирано и дълбоко черно усилие - от страна на SS да проумеят връзката между свободната енергия в нулевия момент (zero point energy, бел.прев), ротационните полета и гравитацията.





1. Основните му концепции



Шаубергер започнал своята малко известна и доста неконвенционална кариера на "неортодоксален физик" като лесничей в австрийското правителство. Есно наблюдение - спиращо дъха с простотата си - отприщило кариерата му. Един ден Шаубергер наблюдавал една пъстърва в чист, бърз поток. Пъстървата била неподвижна насред бързото течение и полагала минимални усилия, за да остане на едно място: махване с перка в един момент, леко мръдване с опашката в друг момент. Докато разсъждавал над този добре известен, но слабо разбиран факт, той осъзнал, че пъстървата използвала много по-малко енергия, за да остане на едно място, отколкото конвенционалната физика позволявала.




Пъстървата в бързо движещия се насрещен поток


В крайна сметка, рибата би трябвало да плува като луда, само за да се задържи на едно място. Но това не било всичко. Шоубергер после се зачудил как пъстървата, с толкова малко явна работа и разход на усилия, могла изведнъж да изскочи от водата на повече от метър и да се приземи нагоре по потока отново срещу течението. Шаубергер решил да изучи този феномен.

Това, което открил, било, че рибата някак си използвала температурни екстремуми, за да постигне неподвижността си, или пък за да изскочи от водата изведнъж срещу бързо течение.

Когато молекулите "кондензирали", те се изстудявали, и отдавали енергия под формата на топлина.


Но Шаубергер добавил един фактор, който го въвел в царството на неконвенционалната вортикулярна физика, която Хилгенберг, Герлах, Крафт и други в Германия развивали: всеки път, когато такова "кондензиране" се случвало по естествен начин в природата, то се постигало чрез спираловидно движение към центъра на вортекс, форма на движение, наречена "имплозия". Шаубергер спекулирал, че нарочното принуждаване на материята да предприеме такова движение, чрез нарочното й компресиране (свиване, притискане, бел.прев) с вортикулярно спирално движение, материята можела да достигне такова състояние, в което частиците в атомите да се "разлепят" и конструкцията да се трансформира в нова енергийна форма. Накратко, това, което Шаубергер предлагал, било форма на студена плазма, постигната чрез вортикулярно движение. Шаубергер подкрепил тази идея с всякакви видове изследвания на примери от природата за тези видове спирали, които, както е добре известно на математиците, демонстрират Златното сечение и Редицата на Фибоначи. По своя собствен странен начин и терминология, Шаубергер говорел за "студени плазми" и студен ядрен синтез - концепции, които били доста по-напреднали от коя да е физика в онези дни, конвенционална или не.

Тези идеи довели Шаубергер - както и неговите по-ортодоксални съвременници в квантовата механика - до заключението, че енергията била относително свободна и безгранична, ако само човек знаел как да я добие или да се включи към нея. И чрез екстремните температурни показатели, въртящата се среда и компресията на материята до интензивно плазма-състояние - Шаубергер мислел, че знаел как да се постигне това. Тези му идеи бързо привлекли вниманието на негов сънародник австриец, който имал свои собствени причини да се интересува от енергийна независимост: Адолф Хитлер.



Шаубергер бил поканен - привикан е по-подходящата дума - на нещо, което ще да е една от най-сюреалистичните срещи между един "ортодоксален обществен физик", един политически лидер, и един защитник на "алтернативната физика". Това се случило в Берлин, частна аудиенция с Райхсканцлера Хитлер. Можем да прозрем една мярка, с която Хитлер придал важност на тази среща, като вземем предвид факта, че след като Шаубергер приел поканата от Хитлер, дипломатическите му документи били обработени в същия ден.

Калум Коутс (Callum Coats) описва сюреалистичната среща:

"Хитлер... топло го поздравил като свой сънародник, казвайки му, че се бил запознал подробно с всички доклади за работата на Шаубергер и бил много впечатлен от това, което научил.
За срещата били отделени 30 минути, а професор Макс Планк (Max Planck) бил помолен да участва като научен съветник малко преди да бъде грубо свален от поста Личен съветник. Тази размяна на гледни точки в крайна сметка продължила час и половина, за което време Шаубергер обяснил разрушителния ефект от съвременните технологии и неизбежните последствия от тях. Той направил контраст с всички процеси на естественото движение и температура, жизнената взаимовръзка между дърветата, водата и почвената продуктивност, именно нещата, които според него трябвало изцяло да се проумеят и да се практикуват, за да се създаде едно себедостатъчно и жизнено общество.
Когато Виктор приключил с обясненията си, Макс Планк, който бил пазил тишина, бил попитан какво мисли за натуралните теории на Виктор. Неговият отговор бил забележителната и разобличителна констатация, че "Науката няма нищо общо с Природата"."

Нищо повече не произлязло от срещата, но лекцията без съмнение направила впечатление на Хитлер, ако не на Макс Планк.


Формалният договор между Шаубергер и SS за разработване на летяща чиния бил сключен през 1943г.

[cite](Шаубергер) бил обявен за годен за активна служба и бил включен във Waffen-SS, доста принудително. Попаднал под контрола на Хайнрих Химлер, който го насилил да започне изследвания с цел разработването на ново тайно оръжие. Снабден с подходящо жилище в замъка Шьонбрун (Schloss Schonbrunn), близо до концентрационния лагер Маутаусен (Mauthausen), който да го снабдява с роби, Виктор бил заплашен със смърт, ако не изпълнява заповедите и не провежда изследванията си.
Въпреки тези заплахи обаче, Виктор се запънал и изискал от SS абсолютното право сам да избира различните инженери, които му трябвали. Освен това изискал, които и техници да изберял, те да бъдат изцяло премахнати от лагера, хранени добре, облечени в нормални цивилни дрехи и настанени в цивилни жилища, в противен случай щели да бъдат непродуктивни. Както обяснил, хора, живеещи в страх за живота си и под голям емоционален стрес, не можели да работят нито постоянно, нито творчески. Учудващо, SS се съгласили и така Виктор си избрал между 20 и 30 инженери, майстори и търговци от Маутаусен, на които били раздадени различни жилища наблизо.[/cite]

Трябва да се отбележи, че вкарването на Шаубергер в структурата на SS, употребата на работна ръка от концентрационния лагер, и поведението на SS, позволявайки на Шаубергер да развива проекта си по който начин си иска, дори настанявайки робите от концентрационния лагер в жилища, всичко това са класически черти на групата на Камлеровите "мозъци". Накратко, това е много силна улика, че екипът на Шаубергер е бил част от Kammlerstab.

Много малко от учените и инженерите, които Шаубергер събрал за проекта си, разбирали какво всъщност се опитва да построи. И е трудно да се прецени какво точно е постигнал Шаубергер, понеже всичките му военновременни патенти просто са изчезнали. Никой не знае къде.







2. Неговите дискове и турбини

Изглежда със сигурност, обаче, че дисковете на Шаубергер се приближили до средното между германските "всмукателни" чинии и стандартните апарати с полево задвижване, това се вижда от неговите собствените следвоенни реконструкции на тези машини. Съществува един следвоенен дизайн за домашен електрически генератор, основан на проста, но необикновена, реактивна турбина. "Торнадо генераторът" използвал турбина, която не била направена от перки, а от кухи тръби с формата на рога на антилопа. Когато през турбината и през тръбите се засилел въздух под налягане, в последствие бил компресиран чрез спиралното му движение през рогата, след това излизал, разширявал се, при което отбутвал целия тубринно-тръбен механизъм. Този разширяващ се въздух после отново бил въвеждан в турбината, където отново бил свиван, и така нататък.




Следвоенния "Торнадо генератор" на Шаубергер


Не е нужно да казваме, че конструирането на такава сложна турбина ще да е изисквало най-прецизна машинна изработка и инженерни способности. Има всякакви индикации, че подобно устройство или турбина е било основа на военновременните изследвания на Шаубергер. Коутс (Coats) е възпроизвел следната поредица фотографии и схеми за военновременната летяща чиния на Шаубергер, наречена "Репулсин", в книгата си "Живи енергии":




Снимки на "Репулсина"




Компресиращата турбина на "Репулсина"




Германска схема на "Репулсина"

Ник Куук (Nick Cook), който вървял по следата на Шаубергер чрез Коутс и неговите трудове за странните идеи на австрийския натуралист, дава обстоен коментар в книгата си:

"Нещо в цялата тази последователност от развития е станало причина, всичко това да се превърне в най-засекретената технология в света. Дори повече от бомбата.
За разлика от бомбата, обаче, това е било тайна, която е издържала повече от 50 години.
Дни след края на войната, агенти от американското разузнаване открили Шаубергер в Леонщайн (Leonstein) и го задържали. Точно както е според Нацистката НЛО Легенда, агентите, които почти със сигурност били ченгета от контра-разузнаването - същите униформи, които задържали и разпитвали директора на Шкода Вилхелм Вос (Wilhelm Voss) - били забележително добре информирани за цялата му операция. Било сякаш, както Шаубергер коментирал по-късно, някой ги бил насочил директно към него."

Много малко хора са били в позицията да имат връзки в американското разузнаване и едновременно с това да са били запознати с параметрите на Шаубергеровите изследвания и точното му местонахождение, но един от тях със сигурност е бил в такава позиция - SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер. Куук продължава:

"Онази вечер, в хотела ми, се посветих на изучаване на Ефекта на Шаубергер, описан от един изследовател, на име Калум Коутс. Бях си купил една негова книга от Шаубергеровия институт. В нея се описваше какво се случвало, когато един Репулсин ускори до скорост на въртене 20 000 оборота в минута. Високата скорост на въртене явно карала въздушните молекули, минаващи през турбината, да се натъпчат толкова плътно една до друга, че молекулярните им и ядрени енергийни скрепителни връзки били повлияни по такъв начин, че се пораждал анти-гравитационен ефект. "Достига се момент, в който голям брой електрони и протони с противоположни заряди и посоки на въртене са принудени да се сблъскат и да се унищожат едни други", пише Коутс. "Тъй като те представляват по-нисшите форми на енергията и са онова, което изгражда атомите, те се изхвърлят в посока нагоре, извън физическото състояние и към виртуалното състояние".
Виртуално състояние? Какво по дяволите искаше да каже?
..."Стоя лице в лице с очевидната "празнота", компресията на дематериализацията, която ни карат да наричаме "вакуум", това е написал Шаубергер в своя дневник на 14 Август 1936г. "Сега виждам, че сме способни да създадем каквото си поискаме от това "нищо"."


Тоест, според Шаубергер и неговите ротационни, вортикулярни концепции, вакумът не е бил нищо друго освен "супер-компресирано" и "супер-изстудено" състояние на материята.


Във всеки случай, твърди се, че е бил проведен тест на една такава Шаубергерова летяща чиния в Прага през 1945г, тя се отскубнала от тестовата си котва и бързо политнала нагоре, удряйки се в тавана на сградата. Вземайки предвид изключителната висота, на която бил поставен Шаубергер в SS - точно по средата, ако Камлер е върха - очевидно е, че "германската научна върхушка била заинтересувана от имплозията и от това, на което Шаубергер можел да ги научи, но те не искали да бъдат ограничени от употребата на въздух за постигане на тези резултати. Всъщност, те навярно искали да използват идеите на Шаубергер, но да приложат тези принципи в електронни компоненти".

Това ще доведе, както ще видим след малко, до най-фантастичните от всички проекти на езотеричния мозъчен тръст на група "Камлер". Каквото и да се каже, неортодоксалният подход на Шаубергер към дизайна на реактивните турбини със сигурност, и според всички индикации, е бил невероятно успешен, дотолкова, че американците направили един любопитен опит да разработят идеята.




3. Имплозията и САЩ


Както видяхме, Виктор Шаубергер и неортодоксалните му идеи привлекли вниманието на американското разузнаване в края на войната. И така започнал най-странния епизод от вече странната кариера на Шаубергер, "Американският епизод". Трудностите, през които Шаубергер минал по време на престоя си в Америка били подобни на онези, с които първо се сблъскал в Австрия и по-късно после по време на известната му среща с Хитлер и Планк. Първо, бидейки самоук, той не владеел техническия език на един физик и не можел да изразява идеите си по този начин. Поради това, измислил свой собствен технически език и често превода между двата бил труден. Второ, Шаубергер, след като вече бил станал свидетел на изчезването и кражбата на патентите му от нацистите, разбираемо се колебаел дали да бъде изцяло откровен с американските си "приятели". И накрая, Шаубергер вече не разполагал с работещи прототипи на което и да е от устройствата, които някога бил построил.

Бележка от автора: Най-добрата и пълна история на този епизод се намира в книгата на Калум Коутс "Живи енергии", стр. 15-28. Разказът ми тук разчита на информация от Коутс, с изключение на моите собствени интерпретации на значимостта й. Самият Коутс отбелязва, че информацията за този период е доста оскъдна: "Преди Виктор Шаубергер да се отправи на печалното си последно пътуване в живота, бих искал да кажа още в началото, че е много трудно да се намерят достатъчно подробности за това, главно защото всички, които са замесени, с изключение на Карл Герхсхаймер (Karl Gerchsheimer), с когото прекарах два дни, вече са починали". За каквото и да става дума в наличната информация относно тази трагедия, изобилстват противоречащи си изказвания, интерпретации и времеви рамки, които, години след случката, правят много трудно изясняването на това какво всъщност се е случило с всички замесени.

Шаубергер първо бил сведен на вниманието на група частни американски "инвеститори" от някакъв Карл Герхсхаймер, който емигрирал от Германия през 1922г, и се установявил в крайна сметка в Тексас, като се оженил за американска жена през 1937г. Според Коутс, изглежда, че Герхсхаймер се замесил с военните на САЩ по време на Втората Световна война и попаднал в контра-разузнавателния им корпус, и в крайна сметка станал началник на целия транспорт, логистика и настанявания за американската окупационна армия в Германия след войната. Той се върнал в САЩ през 1950г и основал металургична компания, произвеждаща редица неща за НАСА по силата на договорни отношения. В това си качество, Герхсхаймер се сприятелил с богатия стоманен магнат от Филаделфия Робърт Донър (Robert Donner). Герхсхаймер бил запознат с работата на Шаубергер, което без съмнение е резултат от годините, прекарани като контра-разузнавач в Германия, и понеже бил разочарован от ракетната програма на д-р Фон Браун, предложил на Донър да посетят Шаубергер в Германия лично и да му предложат възможността да разгърне свое частно разработване на "имплозивните" си идеи. Герхсхаймер зарибил Доннър - краен патриот -  с това, че идеята би осигурила на Америка технологичното превъзходство над света за десетилетия напред. Най-накрая била уредена среща в Бавария, между Герхсхаймер, Уолтър Шаубергер (Walter Schauberger) (сина на Виктор) и Виктор. След като успял да изпревари европейската си конкуренция, като предложил голямо финансиране, Герхсхаймер могъл да убеди Виктор да дойде в Америка. Като част от договора, уговорен в контекста на тримесечен престой в Америка, били се разбрали, че "Уолтър Шаубергер, физик и математик, трябвало да придружи баща си и да остане в Америка една година с цел да помага при научното интерпретиране на идеите на Виктор, за които често не съществувала позната научна терминология". Шаубергер изискал неговия доверен маханик, Алойс Ренер (Alois Renner), който му съдействал в конструирането на няколко от неговите устройства, също да дойде с тях в Америка. Герхсхаймер обаче бил на мнение, че Уолтър Шаубергер "нито познавал, нито разбирал достатъчно от теориите на баща си". В крайна сметка, двамата Шаубергерови отлетели за Далас, след което били откарани в Шерман, Тексас, където в действителност били подложени на същински разпит, като "гости" в ранчото на приятеля на Донър Харалд Тотен (Harald W. Totten).

Герхсхаймер бързо се разочаровал от идеите на Шаубергер, които все повече започвали да му приличат на бебешки жаргон. След като споделил притесненията си с Робърт Донър, който също се притеснил за успеха на проекта, Донър отлетял до Националните лаборатории за атомни изследвания в Брукхевън, за да потърси експертно научно мнение. Намерил един техник, който също така говорел немски, Ерик А. Боенер (Eric A. Boener), който бил достатъчно навътре в терминологията на ядрената физика, "че да може да преведе и предаде всякаква информация, която Шаубергер можел да даде на научните оценители".

Виктор Шаубергер прекарал около 10 дни, от 20 Август до 31 Август, в писане на доклади до Боернер. Било му казано да опише нещата със свои думи, без въобще да се опитва да използва "правилна" научна терминология. Заради действителното физическо разстояние между Шаубергер и Боернер, и поради медиаторството на Герхсхаймер помежду им, Шаубергерови останали с впечатлението, че самият Боернер бил човек, който оглавявал важен проект по ускоряване на елементарни частици, провеждан по онова време в Брукхевън. А това от своя страна увеличило страховете им за евентуалните мотивации на този внезапен американски интерес към техните "имплозивни" концепции.



Уолтър Шаубергер признал, че докато съставяли докладите си, ги озарила мисълта, че е възможно чрез имплозия да се произведе бомба, която била в степени по-мощна от водородната бомба. Като предположили, че Боернер бил по-влиятелен, отколкото всъщност бил, Виктор и Уолтър се убедили, че цялата информация, която му предавали, директно се предавала до правителството на САЩ и военните.

Въпреки че самият Коутс принизява тази вероятност, заслужава си да си спомним, че подобен принцип на "компресия-декомпресия" стои в основата на "молекулярната" бомба на д-р Новак (Nowak) и следователно притесненията им може би са се дължали в по-малка степен на погрешното им схващане за ролята на Боернер и в по-голяма степен на това, че са били запознати с работата, свършена от SS в Нацистка Германия. Във всеки случай, аз не съм напълно убеден, че е честно спрямо Шаубергерови да се отхвърля възможността цялото начинание на това "частно финансиране" през Робърт Донер и Карл Герхсхаймер да е било операция, управлявана от военните на САЩ и научните им институти, с цел да се доберат до научните принципи и концепции на Шаубергер.

Във всеки случай, в ранчото на Тотен се провела среща в началото на Септември 1958г. Присъствали двамата Шаубергерови, Робърт Донър, Боернер и вероятно механика на Виктор Шаубергер, Алойс Ренер. Като цяло възоснова на докладите, които бил получил, Боернер казал на групата, че проект Имплозия бил "осъществима идея". Боернер бил на мнение, че "решението на проблема с енергията е в правилното интерпретиране на уравнението на Макс Планк Е=hv, формулирано през 1900г, и на уравнението на Фрийдрих Насенорл - Алберт Айнщайн Е=Mc2".

Бележка от автора: Коутс правилно отбелязва, че първи Хасенорл (Hasenohrl) постулира уравнението през 1903г под формата на m=E/c2. Уравнението на Хасенорл е леко по-различно от това на Айнщайн E=Mc2, където главното М обозначава разлика между две наблюдаеми маси, вместо малко "m", което означава просто маса. Уточнението е пипкава подробност, но е важно, защото разликата в масите, както Айнщайн е формулирал, е ключова за смисъла, който той развива в Специалната Относителност.

Без съмнение Боернер е имал предвид еднин доста забележителен документ, който Уолтър бил включил в докладите си, документ, който преразказвал тези две фундаментални уравнения, плюс Третия закон на планетарното движение на Кеплер.

Бележка от автора: Коутс, "Живи Енергии", стр. 24-25 съдържа резюме на тази много забележителна идея. Няма нужда да казваме, че документа не е онова двадесет и шест измерно чудовище от модерната Теория на редиците.




Във всеки случай, когато здравето на Виктор започнало да се влошава и когато започнал да настоява да го върнат в любимата му Австрия колкото е възможно по-бързо, ситуацията между Шаубергерови и Донър бързо се скапала. Донър буквално държал двамата австрийци като заложници, докато Виктор не подписал договор, с който предавал всичките си идеи, изобретения и концепции на консорциума Донър-Герхсхаймер. Дори бил нужен значителен натиск, за да се съгласи Донър да предостави на Шаубергер превод на договора на немски! Самият Коутс констатира

[cite]Аз самият изследвах този документ и действително в него се казва по доста недвусмислен начин, че не само всички модели, скици, прототипи, доклади и друга информация от Виктор стават изрична собственост на консорциума Донър-Герхсхаймер, но и че Виктор трябвало да запази пълно мълчание по всички въпроси, свързани с имплозията оттогава нататък... Крайният плачевен резултат от това, обаче, е че всички модели, прототипи, рисунки и подробна информация на Виктор, включително оригиналният доклад на професор Попел (Popel), обясняващ какво в действителност представлявало "отрицателното триене", ставало собственост на консорциума Донър-Герхсхаймер. Фактът, че този документ е бил физическа част от този проект, се потвърждава от споменаването му от Виктор в един от неговите доклади до Боернер, с дата 23/24 Август 1958г.[/cite]




Какво означава всичко това? От една страна означава, че точно по същото време, когато Ник Куук отбелязва, че всички споменавания за изследвания на анти-гравитацията в британската и в американската преса започнали да изчезват, един американски индустриалист, с очевидни връзки с ядрените изследователски агенции и агенциите на отбраната на САЩ, успешно се бил добрал до всички документи на един от най-дълбоко засекретените научно-изследователски проекти на Нацистка Германия.

От друга страна, това явно означава, че вероятно имало нещо повече около проповядваната от Шаубергер наука, отколкото ортодоксалната мейнстрийм наука е склонна да признае пред нас, или отколкото съвременните военни ще позволят да се обсъжда. Във всеки случай, ясно е, че идеите на Шаубергер пасват доста добре с вортикулярните и динамични етерни идеи на вакумния енергиен потоков потенциал (това е прецизен термин в литературата - vacuum energy flux potential, бел.прев) или енергията на нулевото състояние (Zero Point energy), които очевидно били под теоретическо развитие в Нацистка Германия както от "ортодоксалните", така и от по-алтернативните учени. Както ще видим, съществува всяка индикация, че точно тези идеи били проверени емпирично. Преди да се впуснем в това обаче, нужно е да изследваме един пореден фантастичен въпрос от Нацистката наука: "Лъчът на смъртта".





844
Б. Дискове, граничен слой и турбини


Веско поддържал необичаен подход в преиздаваната си книга, а именно, че германските експерименти с дисковидни летателни апарати всъщност започнали като опити да се трансформира цялата вдигаща повърхност във входната клапа на една реактивна турбина. Тоест, според неговата гледна точка, най-ранните германски "чинии" не били нищо друго освен стандартни всмукателни апарати, въпреки че определено били с необичаен дизайн.



Тези експериментални летателни апарати пък били последствие от германските опити да се всмуче граничния слой от повдигащата повърхност на самолетите. "Граничният слой" е този малък слой въздух - дебел само няколко въздушни молекули - който "залепва" за всяка повдигаща повърхност, като например крило, и, когато самолетът се движи по-бързо, този слой увеличава триенето върху повдигащата повърхност, и следователно отслабва ефикасността й и се налага повече енергия за задвижването на самолета.



Червено - "крило"; жълто - граничен въздушен слой


С увеличението на скоростта и в зависимост от конфигурацията на самото крило, като резултат от удебеляването на граничния слой, зад крилото може да се създаде голяма турбуленция, което увеличава аеродинамичното съпротивление. "Следователно дори и на лаик в аеродинамиката му е ясно, че целта трябва да бъде преместването на транзитната точка колкото се може по в задната част на движещото се тяло, за да се сведе до минимум разхода на двигателна енергия, нужна за избутване на тялото през въздуха. Това е особено в сила при високоскоростния полет, понеже нужната мощност нараства с около кубичната степен на скоростта". Така че, преди войната британските, американските и особено германските изследователи концентрирали усилията си в разработване на различни методи за справяне с този проблем.

Различни методи били изпробвани и преследвани по време на войната, включително употребата на микро-порест синтеризиран метал, наречен "Luftschwamm" (буквално, "въздушна гъба") едновременно и като повдигаща повърхност и като входен отдушник за реактивна турбина.

Целта била просто да се изсмуче самият граничен слой от повдигащата повърхност, като по този начин драматично да се намали триенето и да се увеличи ефикасността при изпълнението на високоскоростен полет. Според Веско, германците постепенно стигнали до някои любопитни заключения в тези експерименти:

"Първото заключение било, че не било изгодно да се трансформират обикновени самолети в летателни апарати с контролиран граничен слой, защото принципът на изсмукване бил лишен от най-добрите си черти и защото трудностите в направата не компенсирали ограничените предимства... Освен това било демонстрирано, че що се касае до плановете им да започнат един специален проект за турбинно задвижване, щяло да бъде изгодно да се комбинират двата механизъма в едно цяло, като на турбината се подаде въздух, взет от крилните отвори, вместо от обичайната предна въздушна струя.
...Изглежда, всъщност, че като преработили старите експерименти върху "потенциално течение без триене", германските технически експерти може би в последните дни са имали експериментален успех с намаляването на аеродинамичното съпротивление при подходящо оформените тела до много ниски степени."


Тази идея хрумнала също и на британците, но явно германците имали немалък успех с комбинирането на микро-порестите "синтеризирани" въздушно пропускливи повдигащи повърхности с входното турбинно подаване, защото един британски следвоенен доклад, "A.R.C. No. 9672: Бележки върху германските теоретични трудове по порово всмукване - всички бележки са взети от изследване на германските разработки на порести материали (за което бе сформиран специален разследващ екип)", бил сравнен с подобни британски изследвания, направени по време на войната. Докладът, както отбелязва Веско, "все още носи щампата "строго секретно". Това, което германците явно се опитвали да направят, било просто да построят дисковиден летателен апарат, като цялата му повърхност била едновременно и турбинно подаване, и повдигаща повърхност. Това била, така да се каже, летящата чиния "Марк I" ("Mark I"): стандартен всмукателен летателен апарат, но с много неконвенционална повдигаща повърхност, която била едно и също с фюзелажа и с въздушното подаване.



Трийбфлюгел или "Focke-Wulf Triebflügel", значещо буквално "ловец с крилова тяга", е германска концепция за летателен апарат, разработена през 1944г по време на последната фаза от Втората Световна война.



Нацистката летяща чиния, позната като "Летящ капак" ("Flying top") или модел "Mark I"


Само че, Веско твърди и още в своята книга, а именно, че "Фуу-файтърс" ("Foo Fighters") - странните светлинни кълба, които Съюзническите и германските пилоти започнали да наблюдават, докато светлините придружавали формациите им - всъщност били дори още по-революционни радио-управлявани противосамолетни оръжия, използвани за блокиране на Съюзническите радари чрез много малки клистронови тръби с керамични корпуси, или дори за сваляне на Съюзнически самолети, като изстрелвали йонизирани газове, за да дадат на късо, или дори да взривят, запалителните системи или двигателите на самолетите.

Бел.прев: Клистронът е специализирана линейно-лъчева вакумна тръба, изобретена през 1937г от американските електрически инженери Ръсел и Сигурд Вариан (Varian) (мнооого силно се съмнявам в това), която се използва като усилвател на високи радио честоти, от UHF чак до микровълновия спектър. Клистроните с ниска мощност се използват като осцилатори в микровълновата реле-комуникация, а клистроните с висока мощност се използват като изходни тръби в UHF телевизионните трансмитери, сателитните комуникации и радарните трансмитери, и за да генерират двигателната мощност в модерните ускорители на частици.


В това отношение твърденията на Веско станали по-подробни, и едновременно с това, по-фантастични и лесни за подминаване. Например, Веско твърдял, че това били секретни германски противосамолетни оръжия - твърдение, което е почти абсурдно, защото официалната история на тяхното наблюдаване никога не ги е свързвала със свалянето на който и да е Съюзнически самолет. Всъщност, те изглеждали доста безобидни според всички стандартни версии на историческите им появявания.

Още веднъж, едва наскоро германската гледна точка по въпроса с "Фуу файтърс" беше потвърдена от един доклад от Февруари 1945г, наречен "Оценка на германските възможности през 1945г". Този доклад, наред с други неща, споменава една германска "фуу бомба" ("phoo bomb"), както и атомни бомби. В процес на разработване също така били и миниатюризирани клистронни тръби, споменават се и германски напредъци в силиконовите и германиувите кристали (кристали на елемента германиум, бел.прев), два елемента, които са съществени в направата на полупроводници, които на свой ред са основата на транзисторите. [Хенри Стивънс, "Летящите чинии на хитлер: Наръчник за германски летящи дискове от Втората Световна война", стр.75... Henry Stevens, Hitler's Flying Saucers: A Guide to German Flying Disks of the Second World War]

Повечето от тези изследвания били изгорени в лицето на заплахата от американското навлизане в Райха, а останалото попаднало в ръцете на Алианса.

И това повдига един значителен проблем, защото миниатюризацията на клистронната тръба до мащаб в някои случаи едва една десета от големината на подобни тръби в инвентара на Съюзниците повдига призрачният въпрос, колко далеч всъщност са напреднали германците в полупроводниковите си изследвания? Във всеки случай, както отбелязва изследователя Хенри Стивънс, това парченце информация осигурява "липсващия зародиш" в произхода на транзистора, и "разпалва един аргумент, изтъкнат от полковник Филип Дж. Корсо" (Philip J. Corso), че "транзисторите се основават, поне отчасти, на извънземна технология".

Бележка от автора: Стивънс, разбира се, се позовава на добре известната и противоречива книга "Денят след Розуел" ("The Day After Roswell")




Както аудиторията на форум като този задължително трябва да знае, полковник Филип Корсо (Philip J. Corso) е една от най-известните и най-високопоставените личности, които публично разгласяват информация за извънземните преди смъртта си. Почина през 1998г.





ВИДЕО (английски без субтитри): Полковник Корсо преди да умре, интервю на "Проект Разкриване" ("Disclosure Project"), който се води от противоречивата личност на Стивън Грийър.


Това няма да е първият път, в който срещаме "Германски проблем", в противовес на "извънземен проблем", по отношение на Розуел и други известни случаи на разбили се и прибрани НЛО.

Едно от необичайните твърденията на Веско, отново, което му навлече определено количество критики, е становището му, че един италиански инженер и специалист по турбините на име "Белонцо" ("Bellonzo") бил замесен в нацистките чинийни проекти. Понеже никакъв Белонцо не можеше да бъде намерен, това твърдение очевидно беше изфабрикувано, докато един д-р Джозепи Белузо (Giuseppi Belluzo), наистина специалист по парни турбини, не се появи, за да потвърди историята. Защо е важно това? Защото през 1980г в германското списание "Нова преса" (Neue Presse)

"се публикува статия за германския струен инженер Хайнрих Флайснер (Heinrich Fleissner). Флайснер бил инженер, дизайнер и съветник по това, което той нарича "Flugscheibe" проект (буквално от немски Flug - полет и Scheibe - шайба, тоест диск, бел.прев), разработван в Пинамунде по време на войната. Интересно е да се отбележи, че експертната област на Флайснер, флуидиката и флуидните струи, е именно специалността, участваща в изследването на проблемите с граничния слой и въздушния поток. Флайснер казва, че чинията, в която участвал, би била способна на скорости от 3000 км в час в Земната атмосфера и до 10 000 км в час извън Земната атмосфера. Той констатира, че мозъците на разработващия състав се намирали в Пинамунде под най-висока секретност... Това, което е от най-голям интерес за нас тук, са три факта. Първо, че Флайснер е работил върху проект за летяща чиния в Пинамунде. Второ, че намек за този дизайн е оцелял до ден днешен. Трето, оцелелият дизайн може да се свърже с фотографски доказателства за германски летящи чинии от Втората Световна война."

Нека направим пауза и да отбележим, че според Флайснер е имало проект за летяща чиния в Пинамунде, и че явно е включвал концепцията за "изсмукването на граничния слой", която вече обсъдихме. Както ще видим, ще има една странна, рядко забелязвана връзка, която може да потвърди съществуването на тази програма, когато изследваме катастрофата при Розуел в следващата част на книгата. Стивънс продължава с обобщението си за Флайснер:

"Почти десет години след войната, на 28 Март 1955г, Хайнрих Флайснер подава искане за патент в Американската патентна служба за летяща чиния (Патентен номер 2.939.648)... Използваният от Флайснер двигател се въртял около кабината външно на самия летящ диск. Задвижвал се със стартиращи ракети... Разликата е, че всъщност този двигател бил правопоточен реактивен двигател. Имал обособени сечения по периферията на диска, в които се загребвал въздух. Сеченията продължавали косо право през самия диск, така че реактивната тяга била насочена леко надолу и назад от посоката на въртене. Вътре в сеченията имало горивни инжекции и възпламеняването се контролирало от таймер, който създавал плавна крива на мощността в унисон със скоростта и посоката на диска, много подобно на автомобилната инжекция, която е настроена, за да съвпада с искрите от свещите. Управлението се извършвало чрез направляване на въздушния поток през вътрешни канали, съдържащи рул и клапи, странично на централната кабина. Самата кабина била неподвижна или се обръщала в желаната посока за полет чрез система електромагнити и серво-мотори (спомагателни мотори, бел.прев.), скачени с гироскоп."




Изображение от патента, връчен на Флайснер (Fleissner) в САЩ



Но Фласнер получил патента си чак пет години по-късно! Въпросът е, защо е това забавяне? Една причина за забавянето е, че съвместния канадско-американски проект за всмукателния диск, проект "Силвърбъг" (Silverbug, буквално "сребърна буболечка", бел.прев), също бил в процес на разработка по същото време. Патентът на Флайснер бил несравнимо по-добър. Горе-долу по същото време, когато му връчили патента, канадско-американският проект бил закрит. Но защо дизайнът на Флайснер бил класи по-добър? Може би защото патентът описвал в подробности начинът, по който по-рано функционирал диска от Пинамунде както във, така и извън атмосферата. Накратко, мотора на необикновения правопоточен двигател можел да използва реактивно гориво за полет в атмосферата, а след като напуснел атмосферата, клапаните на всмукателните канали се затваряли и апаратът преминавал на горивна смес на втечнен кислород и водород. "Това достатъчно ли е да впечатли американските Военновъздушни сили и цивилната популация в края на 40-те и началото на 50-те години? Отговорът е очевидно положителен".

Но това какво общо има с италианския експерт по парни турбини? Много просто - понеже когато апаратът бил в "ракетен режим, когато дискът гори само течен кислород и течен водород, продуктите от това горене са само топлина и вода. Друг начин да се каже топлина и вода, е пара". А парата, разбира се, съска - звук, който понякога се свързва с наблюдавани НЛО.

От тази проста, макар и неконвенционална конфигурация на известни технологии, германците биха напреднали, чрез елементарна наука и инженерни принципи, до следващия етап - "Марк II". Как можело да се увеличи обхвата на такъв апарат? Отговорът - за който също се е досетил и американския физик Томас Тоусенд Браун (Thomas Townsend Brown) (ще говорим и за него някой ден, бел.прев) - бил, че самата реактивна турбина можело да се скачи с голям електрически генератор, за да се превърне в източник на електрическа енергия. С достатъчно супер-изстудяване (помните ли "молекулярната бомба" на Новак?) и при достатъчен електрически заряд, дори инертните газове като азот, който съставя основната част от Земната атмосфера, може да се гори като гориво. Разбира се, въпреки че теорията е проста, инженерството й е чудовищно трудно, но предимствата били очевидни, "Една летяща чиния, която можела да си събира горивото по пътя, има едно очевидно предимство. Тя може да лети с дни, ако не и седмици". Следващата стъпка, "Марк III", била просто да се приложат вече съществуващите германски разработки в ядрено-тяговите "конвенционални" летателни апарати към този неконвенционален въздушен дизайн. Всъщност някога била ли е построявана такава летяща чиния? Една статия от Джим Уилсън (Jim Wilson) от Ноември 2000г в списание "Популярна механика" ("Popular Mechanics") разкрива проект за летяща чиния, захранвана по ядрено-химически път, за дълговременни орбитални мисии - един апарат, натъпкан с ядрени ракети и бомби. Проектът вече се основавал на военновременни германски дизайни и на разработката подпомагал заловен германски персонал.

Всичко това, колкото и невероятно да звучи, обаче не е нищо повече от едно неконвенционално сливане на много конвенционални технологии и идеи, методология, която срещнахме и преди при германските тайни черни оръжейни проекти. Следователно какво се случва, когато тези конвенционални технологии не само се комбинират по неконвенционални начини, но се комбинират и с много неконвенционалната физика, която германците навярно са развивали? С този въпрос, ние се намираме на прага на дисковите прототипи "Марк IV" - чинии, основаващи се на комбинация от турбини, вортикулярна физика и полева тяга. С това, ние се намираме и в най-дълбоките тайни нива от "мозъчния тръст" на Камлер.


845
13.
Квантова номерология и вортикулярна физика, в нацистки стил


"И вижте какво се случило после. Веднага след като хората започнали да проявяват интерес към Шаубергер, един мъж с връзки към американското разузнаване се появява на вратата му, изкушава го да отиде в САЩ и слага край на работата му - за постоянно."

Ник Куук, "Ловът за Свободна енергия"
[Nick Cook, "The Hunt for Zero Point"]





Объркването на Райхсминистъра на въоръженията Алберт Шпеер заради въпросите на прокурора Джаксън относно германските тестове на химически оръжия с невероятна мощ близо до Аушвиц не е изолиран случай. Объркването явно е нормалното състояние на съзнанието, когато човек се сблъска с дори по-сензационните твърдения, които се срещат в пресата и в списанията по уфология (уфология идва от английската абревиатура за НЛО - UFO, бел.прев) от края на войната насам, откакто нацистките разработки на "летящи чинии" са приключили. Как е възможно нещо толкова извънземно да бъде истина, да не говорим и докладвано публично?

Бележка от автора: В светлината на информацията от миналата глава, сега изниква още едно възможно обяснение за невежеството на Шпеер по отношение на оръжието, това може да обясни и какво може би е било оръжието, защото една горивно-въздушна бомба може съвсем добре да се впише в рамките на теста, описан от Джаксън, и тъй като, пак да повторя, тестът е бил под наблюдението на SS, не е изненадващо, че Шпеер не е знаел за него.

Начална точка за навлизане в този много оклеветен аспект от уфоогията е, да се види с какво се е занимавала германската физика точно допреди и след началото на Войната, водена от нацистите. Много е изписано за вредните ефекти от това, че нацистката идеология забранява "еврейската физика", тоест относителността, така че това няма да го обсъждаме отново тук. Така остава единствено квантовата механика, като единствената истинска физика, която може да бъде обявена за "арийска", за да бъде мащабно преследвана от нацистките физици. Квантовата механика, в състоянието, в което е съществувала тогава, може да се обобщи чрез следните последствия, които е имала за германските учени:

(1) Отричането на относителността в известна степен означавало, че пред-релативистичната идея за съществуването на светлинно-проводим етер добила повече важност, чрез нейната квантово-механична версия "нулева енергия" (Zero Point energy, бел.прев) или вакумен поток. Следователно германските учени не можели свободно да тръгнат след релативистичната наука, но имали пълна свобода да изследват енигматичните характеристики на този нов "квантов етер".

Действително, при все различните езотерични и окултни доктрини, скрити в задкулисието, като например идеята за "врил" енергията и ранните и добре известни експерименти на Райхенбах (Reichenbach) през 18-ти век върху енергията на "живителната сила", подлежащата идеология положително окуражавала германците да предприемат експериментално изследване на характеристиките на квантовия етер, доколкото съществуващата технология позволявала;

(2) Експериментите на Райхенбах, плюс последствията от Принципа на несигурността на Хайзенберг, може да са повлияли на германските учени да си направят връзка между съзнанието, квантовата физика и този подлещаж "квантов етер". Странните експерименти на Аненербе, споменати по-рано, изглежда са индикация, че са били предприети такива експерименти със съзнанието;

(3) Пред-военните стандартни физични документи от Герлах (Gerlach) били посочили връзка между въртенето и резонансните ефекти;

(4) Парадоксите на квантовата механика също станали известни, което накарало Айнщайн, Подолски (Podolsky) и Розен (Rosen) да измислят "квантови дупки" в релативистичния "светлинен лимит", които да обяснят това, че информацията пътува по-бързо от скоростта на светлината;

(5) Един известен германски учен с добра репутация, О.С. Хилгенберг (Hilgenberg), ученик на експерта по гравитацията Валтер Герлах (Walter Gerlach) продължил работата на Герлах една крачка по-далеч, както ще видим;


Доктор инженер От Кристов Хилгенберг(Ott Christoph Hilgenberg) (ляво) и гравитационният експерт Валтер Герлах (Walter Gerlach) (дясно)


(6) Така, германските физици имали силен стимул, както и външен идеологически натиск да изследват характеристиките на въртящата се среда и полета, особено след като резултатите на Джордж Сагнак с въртящата се версия на експеримента Микелсън-Морли са им били известни;

(7) Германците знаели за невероятните твърдения на Тесла, че електрическата енергия може да се насочи в лъч, както и за експериментите му с високоволтови прави токови импулси, които разкрили съществуването на свръх-светлинни електро-акустични дължинно вълнови форми;

(8) Германците най-вероятно са знаели за пред-релативистичните документи на Е. Т. Уиттейкър (Whittaker), които представлявали математическо изследване на вълновите форми.


Предвид тази серия от известни физични документи и експерименти, и предвид "алхимията" на Камлеровия екип да комбинира технологии и концепции в търсене на подлежащи и обединяващи принципи и методи, възможно ли е да са сглобили всичко това в едно цяло, за да се родят началните теоретически очертания на една физика, която е напълно различна от физиката за масова консумация, която се подава на масите от края на войната чак до и включително 26-измерното чудовище, наречено "Теория на редиците"? ("String theory", бел.прев) Ако е така, има ли някакви индикации, че са го направили, или че са започвали да го правят? Въпреки че индикациите в смисъла на действителни документи са малко на брой, тези индикации, взети предвид заедно с разкритията, които са дошли от Германия до сега след Обединението й, намекват, че отговорът и на двата въпроса е "да".





А. Гравитация, вортекси и квантова номерология


Д-р инж. От Кристов Хилгенберг (Hilgengerg) е бил ученик на прочутия Нобелов лауреат Валтер Герлах (Gerlach), чиито труд в областта на магнитната поляризация на въртенето през 1921г му спечелва Нобеловата награда. Хилгенберг, обаче, въпреки че се намира в "делничната" физика, не е бил човек, който позволявал съзнанието му да бъде оковано в конвенционалните концепции, за което свидетелства дори краткия поглед върху двете му малко известни, но провокиращи ума публикации.

През 1931г Хилгенберг публикувал нещо, което най-добре може да се нарече тайнствено писание, озаглавено "Gravitation, Tromben, und Wellen in bewegten Medien" или "Гравитация, пулсации и вълни в движеща се среда". Заглавието само по себе си е достатъчно красноречиво, защото то е първата индикация за това, че дори преди нацистите, и след относителността, поне един сериозен и уважаван германски физик все още мислел върху старата идея за съществуването на етер, но мислел за него по начин, който бил много по-различен от концепцията за статичен етер от 19-ти век, която довела до експеримента Микелсън-Морли (Michelson-Morley) и неговата въртяща се версия от Сагнак (Sagnac). Защото Хилгенберг мисли за един динамичен етер, без съмнение подтикван отчасти от последствията от версия на Сагнак на този експеримент. Публикацията на Хилгенберг била тайнствена и екстремно неразбираема, проповядваща идеята за гравитация, представляваща вертикално етерно потъване.

Бел.прев: Друг възможен превод на "вертикално етерно потъване" ("vertical ether sink") е "вертикална етерна мивка". Това също е хубав термин и със същото значение, но може би ще го разберат само онези от читателите, които знаят какво се нарича "топлинна мивка". Топлинната мивка представлява масивен гребен от метал, който лесно се загрява, например мед, алуминий и други, с много ресни, вълни, ребра и ламели. Това е средство за пасивно изстудяване на определен предмет (например чипове, платки и много други), защото металният гребен хем засмуква топлината от загряващия предмет, хем лесно я губи в проветряващите се наребрени свои части. С други думи - топлинната мивка е радиатор за пасивно охлаждане.
В тази светлина, Хилгенберг е разглеждал гравитацията като "етерна мивка" - тоест разглеждал е гравитацията като ефект, който се дължи на динамичното, флуидно поведение на етера да прелива от едно място в друго.



Видове топлинни мивки, използвани в електрониката. Хилгенберг е разглеждал гравитацията като "етерна мивка", ефектът от източването на етера от едно място към друг място, както топлинната мивка източва температурата от чипа и я разпръсква във въздуха.



По този начин, както е и при относителността, гравитацията е последствие от сложна геометрия, само че в случая на Хилгенберг, това означавало, че "масата" е манифестиран геометричен резултат, например, във вътрешността на въртящо се тяло. Това довело Хилгенберг да предложи много неконвенционалната идея, че Земята - или кое да е друго такова въртящо се масивно тяло - се разширява и свива с времето, под формата на огромна вълноподобна пулсация.

През 1938г последвала друга публикация от Хилгенберг, демонстрираща на какво е способен в полето на математиката и теоретичната физика, озаглавена "Quantenzahlen, Wirbelring-Atommodelle und Heliumsechserring-Aufbauprinzip des Periodensystems der chemischen Elemente", заглавие от което да ти се завие свят, което е не по-малко впечатляващо и на английски: "Квантово число, вортексен атомен модел и принцип на шестоъгълната пръстенова конструкция на Периодичната система на химичните елементи". Хилгенберг бил развил математиката за една система за моделиране на цялостни атоми спрямо принципите на вортикулярната ротация на етера, който в днешно време е отдавна пренебрегван! Чрез комбинацията на тези две публикации и математическото им и теоретично развитие Хилгенберг предвидил цяла редица ефекти, които били в абсолютно противоречие с Относителната физика, и ги предвидил дълго преди подобни наблюдения в 20-ти век да започнат да сигнализират за значителни проблеми с релативистичната космология на Големия взрив, например, хетеродинните ефекти върху светлината, идваща от тяло, движещо се към наблюдателя, или, казано по-просто, защо ефекта на червените изменения понякога се среща при тела, които се движат към наблюдателя, вместо отдалечаващи се от наблюдателя.

Бел.прев: Хетеродинията е техника за обработване на радио сигнали, изобретена през 1901г от канадския изобретател-инженер Реджиналд Фесенден, в която нови честоти се създават чрез комбинирането на две честоти.
Червени изменения - Във физиката, червеното изменение се случва, когато светлината или друга електро-магнитна радиация от даден обект увеличава дължината на вълната си, или се изменя към червения край на спектъра. Като цяло, без значение дали радиацията е във видимия спектър, "по-червено" означава увеличение на дължината на вълната - равностойно на по-ниска честота и по-ниска енергия на фотона, в съответствие със, съответно, вълната и квантовите теории за светлината.



Под влиянието на Хилгенберг, Карл Фридрих Крафт (Carl Friedrich Krafft) развил своята "вортикулярна квантова механика" една крачка по-далеч, и представил атомите като по същество геометрични или топологични построения на етера, които действали като "етерни помпи", поемайки или отдавайки енергия в зависимост от въртенето на различните пръстени от динамичен етер около тях. Развил хрумването си дори още по-натам, като представил различни комбинации вортикулярни, въртящи се геометрии като основа за известните по онова време суб-атомни частици. Крафт, чиито виждания били напълно засенчени от края на войната и победата на Съюзниците - което може да се разглежда като политическа победа на относителността - бил оставен сам да издава трудовете си в този странен свят на "не-линейна физика", които били глупаво и незабавно игнорирани от по-конвенционално настроената линейна физика и нейните привърженици. Но съществува ли някаква индикация, че цялата тази теория за вортикулярния и ротационния аспект на един динамичен етер някога е била публикувана отвъд теоретичната сцена?

Действително, такава индикация има, но е нужно едно лирическо отклонение с малко аеродинамика, отново в компаията на Ренато Веско (Renato Vesco).


П.П.
Не мога да намеря абсолютно нищо относно този човек Карл Фридрих Крафт (Carl Friedrich Krafft).

846
Г. "Супербомбите"


Както видяхме, преди завесата от тишина и шикалкавения да се спусне след войната, в Съюзническата преса се появили редица малки статии, говорещи за действителното състояние на германските атомни изследвания. Една от тези статии се е появила в Нощен Стандарт ("Evening Standard") на 7 Август 1945г, един ден след като "Малкото момче" паднала над Хирошима. Заслужава си напълно да цитирам тази статия:


"ГЕРМАНЦИТЕ НАСРОЧИЛИ АТОМНА БОМБА ЗА ОКТОМВРИ

Германците имали атомна бомба, която щяла да бъде готова до Октомври.
От нея се очаквал колосален взрив. Твърдяло се, че тя ще унищожи всичко в радиус от 10 км, каза B.U.P. днес.
Германските атомни планове били разкрити преди четири месеца, когато претърсващ екип от Алианса влязал в малка фабрика за плат в Келе (Celle), северно от Хановер.
В сърцето на фабриката била заровена лаборатория с две стаи. Един известен учен изследовател все още работел там. Бил пратен в Британия със самолет още същия ден.
Този човек, заедно с други, работел върху атомната бомба от месеци. Нацисткото правителство наливало пари в нея от известно време. Очевидно не били очаквали незабавни резултати."


Има редица обезпокоителни неща в тази статия. Първо, от текста човек добива впечатлението, че "лабораторията" дори не била известна на Съюзниците, допреди фабриката да бъде окупирана. Второ, в текста вече са налице подхлъзвания, защото се създава впечатлението, че програмата действала едва от няколко "месеца". Но последното и най-необичайно нещо, е че радиусът на взрива, около 10 км радиус или 20 км диаметър, е много отвъд областта на поражението дори и от голяма атомна бомба, още по-малко пък горивно-въздушна бомба. Единственото познато оръжие с такъв необичайно голям взрив е пълнокръвната водородна бомба. В Първа част видяхме, че професор Лахнер от Виена твърдял, че атомните бомби на нацистите още отначало били предназначени за детонатори на водородните бомби. Но имало ли е достатъчно развита основна теория тогава, за да са си мислели германците за водородна бомба в този толкова ранен етап?



1. "Молекулярната" бомба: водородната бомба?


Идеята за "Супербомба" за първи път била патентована преди Втората Световна война в Австрия, а модификация на тази идея била патентована в Германия през 1943г. Изобретателят й, д-р Карл Новак (Karl Nowak) обяснява, че с това изобретение искал да създаде супербомба без радиоактивното прахово замърсване, което се получава в следствие от атомните и термоядрените експлозии! С други думи, погледът на нацистите вече бил отвъд термоядрената ера и насочен към създаването на второ и трето поколение системи оръжия, които трябвало да имат същия офанзивен стратегически "удар", само че без страничните ефекти! На теория, бомбата работела, но била много отвъд технологичните възможности на Германия, или на коя да е друга сила, в онзи времеви период. На практика, целта била да се създаде състояние на материята, в което, чрез ултра-ниски температури, приближаващи се до абсолютната нула, материята да се супер-компресира. След което идеята е да се детонира този материал, за да се подложи на изненадващ стрес и топлина, за да се произведе ненадейно масивно разширение и експлозия, и по този начин, един огромен водороден взрив. Така че може да е имало основа, в действителните германски тайни изследвания, за невероятното твърдение на японския военен аташе в Стокхолм през 1943г, докладвано до Токио, че германците били изследвали характеристиките на супер-плътна материя с цел милитаризиране.



2. Горивно-въздушната бомба

В "малкия мащаб" на "бомбите с ранга на масвното унищожение" обаче има също толкова загадъчни и проблематични твърдения относно нацистките изследвания на горивно-въздушната бомба, единственото познато конвенционално взривно устройство, имащо достатъчно мощ, за да предизвика взрива и топлинните ефекти на едно малко "тактическо" ядрено оръжие. Няма нужда да казваме, че съвременната "тактическа ракета" е била стратегическото оръжие на Втората Световна война. Още веднъж, първите твърдения за този вид бомба не идват от първата Война в залива (Персийския залив, бел.прев) в началото на 90-те, а от Ренато Веско. И неговите твърдения по този въпрос, както и по други въпроси, са пренебрегвани. Но още веднъж, разсекретяването потвърди неговите думи, и то в удивителна степен:


(а) Течна въздушна бомба

Тъй като изследванията на атомната бомба, провеждани от граф фон Ардене и други, не напредвали толкова скоростно, колкото се били надявали през 1944г, било взето решението да се продължи с разработването на течна въздушна бомба. Експериментите с обикновени въглища, стрити на прах, въобще не били успешни, само че се получили изключително добри резултати от една смес, състояща се от 60% фина прах от сухи кафяви въглища и 40% втечнен въздух. Техническото лице, отговорно за тази работа, бил д-р Зипелмаер (Zippelmeier). Първият тест бил проведен на полигона Добериц (Doberitz) близо до Берлин, били ползвани 8 кг прах в контейнер с тънка ламаринена стена. Втечненият въздух бил излят върху прахта и двете били разбъркани с дълга дървена бъркалка. Кройцфелд (Kreutzfeld) сам направил това и присъствал на последвалия тест. В област с радиус 500 - 600 метра всичко било напълно унищожено, включително дърветата. След това експлозията започнала да се надига и само върховете на дърветата били засегнати, въпреки че интензивната експлозия покрила площ в радиус 2 км. Тогава на Зипелмаер му хрумнала идеята, че щяло да има по-добър ефект, ако прахта била разпръсната под формата на облак преди експлозията. Били проведени тестове с хартиен контейнер, пропит с някакво восъчно вещество. Към долния край на този хартиен съд бил прикрепен метален цилиндър, който първи удрял земята, разпръсквайки прахта. След кратък времеви интервал от около 1/4 от секундата, в металния цилиндър избухвал малък заряд и детонирал тъмния приличащ на фуния облак от прах и втечнен въздух. Бомбите трябвало да се пълнят незабавно преди отлитането на самолета. Бомбите със заряд от 25 и 50 кг прах били пуснати над езеро Щарнберг (Starbergersee) и били направени фотографии на експлозията. Щандартенфюрер Клум (Klumm) запазил снимка на резултата и я показал на Бранд (Brandt) (личният съветник на Химлер). Интензивната експлозия покрила с радиус 4 - 4.5 км, а експлозията се чувствала в радиус от 12.5 км. Когато пуснали бомбата на едно летище, на 12 км от него имало значителни разрушения, а всички дървета по лицето на един хълм на разстояние 5 - 6 км  легнали на земята. В радиус от 12.5 км само върховете на дърветата били поразени.




ВИДЕО: тестови взрив на горивно-въздушен материал; картинката изобразява завършената горивно-въздушна бомба, която е на въоръжение


Тук трябва да споменем няколко важни съображения. Първо, забележете наистина масивния размер на площта и опустошението, причинено от сравнително малката горивно-въздушна бомба, площта от втория тест е сравнима с взрива на малка атомна бомба: радиус 6 км. Второ, забележете, че Зипелмаер е имал сходно прозрение с това на д-р Новак и неговата "молекулярна бомба": компресия на материала и след това рязко разпръскване на определена площ преди детонацията. Това е само на крачка от модерната горивно-въздушна бомба с нейната верига от молекули и електрическа, незабавна, вместо по-бавна химическа, детонация. Така че с други думи, без значение дали нацистите са детонирали атомни бомби през Втората Световна война, те все пак са имали оръжия за масово унищожение толкова мощно, колкото е и атомната бомба и такова, от което нямало радиоактивни странични ефекти. Още повече, че тежината на тази бомба, въпреки че била голяма, била според способностите на германските бомбардировачи и можели да я носят. Най-накрая, трябва да се отбележи, че този тест е бил проведен под директния надзор на SS, на него присъствал самият представител на Химлер. А това поставя оръжието убедително в орбитата на Камлеровия "мозъчен тръст". Но сега притежанието на горивно-въздушна бомба от Нацистка Германия повдига една важна историческа проблематика.




Д. Историческата проблематика:

Наличието дори на прототипна горивно-въздушна бомба в германски ръце през Втората Световна война създава редица исторически проблеми и си заслужава да ги вземем предвид, както и последствията от тях.


1. Студената война

Първо, тестването на такова устройство по време на войната показва, че съвременната "публична" история е лъже за горивно-въздушната бомба, понеже според конвенционалната история тези бомби са просто издънка от американските термоядрени изследвания и са разработени през 80-те години.

Без съмнение, модерната горивно-въздушна бомба съвсем не е като германския й прототип, защото с верижните си молекули и едновременна електрическа детонация, тя е едно по-леко и по-мощно устройство.

Второ, ако е съществувала технологията за такива огромни конвенционални бомби, способни да отприщят широкомащабни стратегически разрушения, сравними с тези от малките атомни бомби, тогава защо са били похарчени неизброими милиарди за много по-скъпите атомни и термоядрени бомби, чиито странични ефекти включват смъртоносна радиоактивност, и защо този фарс продължава толкова дълго? съществуването на тези оръжия е индикация, че на някакво много дълбоко и недооценено ниво, Студената война отчасти е била един цирк.

Трето, принципната идея за такова оръжие всъщност е изследвана от Австрия (допреди анексирането й от Германия), и след това последователно и от Италия и от Германия в годините точно преди войната. Идеята е проста, а ефектите са очевидни. Тогава защо е отнело толкова много време да се развие това оръжие? Или има някаква история, която все още не е излязла на светло? Вземайки предвид онова, което вече разгледахме в Първа част, относно твърденията, че Германия е използвала някакво оръжие с изключителна стратегическа експлозивна сила на Източния фронт, изглежда, че някакво подобно оръжие вече е било в употреба. Така че навярно тестът на Зипелмаер не е бил тест на самата концепция, а на това колко голямо оръжие може всъщност да се направи от нея. Резултатите, както видяхме, вероятно са били отвъд най-разрушителните нацистки мечти.



2. Алхимията на Атлантида: "Мисията" на Камлеровия екип


Но какво говорят всички тези фантастични проекти за природата на германските тайни оръжейни изследвания? От представените до сега улики можем да направим редица залючения, и по този начин спекулативно да направим възстановка на "целите на мисията" на тайния оръжеен мозъчен тръст, управляван от SS Сондеркомандата на Камлер:

(1) Трябвало да се разработят припокриващи се технологии, които да можело да се приложат в широко разнообразие оръжейни системи (Стелт и RAM (радаро-поглъщъщи материали, бел.прев) технология, и тн.);
(2) Трябвало да се преследва всеки достъпен метод за създаването на прототипни "умни оръжия" (жица, радио и телевизионно-насочващи системи), тоест, германската технологична и инженерна кадърност трябвало да бъде максимално експлоатирана;
(3) Тази технологична компетентност трябвало да се впряга по (тогава) неконвенционални начини и комбинации, за да доведе не само до нови оръжия, но до нова доктрина за водене на война;
(4) Първото поколение от тези оръжия следвало да се екстраполира, при което да се планират и очертаят дърветата на второ и трето поколение технологии;
(5) Върховният поход за сдобиването с оръжия за масово унищожение отвъд атомните и термоядрените оръжия;
(6) След това пост-ядрените системи трябвало да се разработят идейно и да се предприемат начални изследвания на тези системи; и накрая, както ще видим,
(7) Всеки познат теоретичен принцип във физиката трябвало да се преосмисли и да се теоретизират екстраполации за милитаризиране и, колкото се може, да се експериментира с тях и да се утилизират.


С други думи, мисията на Камлеровия екип била да мисли изцяло "извън кутията", дори това да означавало извън кутията на нацистката идеология и партия, а когато го устройвало - и вътре в нея. Основата била волята за власт, чрез каквито и да е средства.



3. Чии военно-индустриален комплекс?


Всички тези въпроси повдигат една последна проблематика и тя е толкова очевидна, че се двоумя дали да я споменавам, защото и други са го правели преди, след което никой вече не ги взима насериозно. Президентът Айзенхауер (Eisenhower), когато напуска поста си, отправя известното си предупреждение към американския народ относно духовните и културните опасности от "военния индустриален комплекс". При условие, че нацистки учени от "Кламер" се вливат в САЩ, като много, ако не повечето от тях - включително Дорнбергер (Dornbeger), Оберт (Oberth) и Фон Браун (Von Braun) - са били членове на "мозъчния тръст" на Камлер, това предупреждение от някой с висока позиция със сигурност трябва да се интерпретира различно, а не спрямо стандартните обяснения. След като се е борил срещу първия в света "военно-индустриален комплекс" и без съмнение е видял поне част от изключителния му инвентар от оръжия и теоретични документи, Айзенхауер определено засяга друг зловещ, и пренебрегван, призрак: За чии военно-индустриален комплекс всъщност предупреждава той? Какви възможни духовни и културни опасности за американския народ създават старите добре познати американски компании като Бойнг (Boeing), Дюпонт (DuPont), Локхийд (Lockheed), Хюс (Hughes) и прочие... освен ако, при приемането на бившите нацистки учени и необичайните им методи и прозрения и експериментални резултати (често постигани на цената на огромно човешко страдание), без да искаме не сме приели и една подлещажа идеология, противоречаща на традиционната моралност.




847
12.
Алхимията на Атлантида:
Инвентар от нацистки тайни оръжия и историческата им проблематика


"През 1939г, когато професор Хърбърт Вагнер (Herbert Wagner) от авиокомпанията Henschel (Хеншел) му бил консултант, Фернзее (Fernseh) се заел да разработи телевизионна инсталация, която да позволи на пилотите да управляват както пускателните бомби, така и ракетните бомби след тяхното изстрелване."

Ренато Веско давид Хачер Чилдрес, "НЛО човешко производство"
[Renato Vesco and David Hatcher Childress, "Man-Made UFOs"]




Има множество книги за нацистките тайни оръжия, описващи някакъв невероятен инвентар от прототипни и футуристични оръжия, от топлинно-самонасочващи се, кабелно насочващи се, радио насочващи се, и дори телевизионно насочващи се ракети, до толкова гигантски танкове, че са едва ли не непрактични мобилни бункери, чак до твърдения за съвсем футуристичното: летящи дискови апарати или летящи чинии, до горивни бомби, "лъчи на смъртта" ("death ray" на английски, бел.прев.), лъчи от елементарни частици, "вятърно" оръдие, и прочие. И отвъд тези, черно на бяло имало дори по-невероятни далекопланови изследвания за ядрено задвижвани летателни апарати и "космически совалки", гигантски слънчеви огледала в орбита за изпичане на вражески градове и региони, и цял наръч други документни проекти, почти прекалено невероятни, за да си ги представи човек. Обикновено подминавани с насмешка, тези твърдения са устойчиви в литературата, дълго след като самият Адолф Хитлер ги е споменал, в изказвания, които обикновено се възприемат като бълнуванията на човек, за който се знае, че е луд:

Ние разполагаме с невидими летателни апарати, колосални танкове и оръдия, невероятно мощни ракети, и бомба с такова действие, че ще смае целия свят. Врагът знае това и ни обсажда и се опитва да ни унищожи. Но ние ще отговорим на това разрушение с буря, без при това да разразим бактериологична война, за което също сме подготвени... Всичките ми думи са най-чиста истина. В това вие ще се убедите!



Тук е лесно да се подминат твърденията на Хитлер, както и онези на следвоенните нео-нацистки симпатизанти, които първи изкараха на бял свят историята за нацистките летящи чинии, като всичко това се сметне за най-далечното нещо от "най-чистата истина". Когато си имаме работа с доказан психопат и геноциден маниак като Хитлер и последователите му, беше лесно да се подминат такива твърдения, особено когато не е имало подкрепящи ги улики и доказателства. "Прихванато НЛО" на Ренато Веско (Renato Vesco, "Intercept UFO) беше публикувана през 1960г и преиздадена, и после преиздадена още веднъж с допълнителни материали от Дейвид Хачър Чилдрес (David Hatcher Childress) под заглавието "НЛО човешко производство 1944-1994: 50 години потискана тайна" ("Man Made UFOs 1944-1994: Fifty Years of Suppression").

Веско, който за разлика от нео-нацистките симпатизанти, които се появяват след войната и първи разказват историята в Западно-Германската преса, дава редица подробности, като например имената, типовете оръжия и лаборатории и компании, провеждащи изследванията по тези напреднали технологии. Само че отново, както Ник Куук (Nick Cook) щял да открие, следите явно водели обратно до същите няколко източника и това се превърнало в история, невъзможна за потвърждаване. Веско бил споменал, че твърденията му се позовават на документи от Британската Комисия за Разузнавателни Цели (BIOS), но тези документи, в онова време, били в по-голямата си част недостъпни, и освен това, "изследователите били прегледали всички налични... документи от BIOS под лупа и не били намерили нищо...". Веско описвал така наречените нацистки "огнени топки" (така наречените Foo Fighters, наблюдавани в края на войната) ("Фу Файтърс" са един неизяснен вид НЛО-та, за които се твърди че са нацистки, бел.прев) заедно с цяла мрежа от препратки към другите напреднали ракетни проекти на Третия Райх. Но както изследователят Кевин МакКлур (Kevin McClure) се изказа, Весковите "технически" описания на нацистките устройства, които стояли зад образа на наблюдаваните Фу Файтърс, се основавали на "псевдо-технически описания", които произлизали "абсолютно и единствено от Веско". Като прибавите към това и твърденията на Веско за "горивни бомби" и историята - подробните препратки на Веско към учени, компании и лаборатории - всичко това още веднъж става твърде лесно за отхвърляне.

Но тогава пък дойде Германското обединение и последвалото разсекретяване на документи от страна на американското, британското и германското правителства. Истината не е просто невероятна, тя е зашеметяваща, и повдига камара исторически проблематики, както ще видим.





А. Ракетите

Един доклад на Под-Комитета за Разузнавателни Цели (CIOS), с номер XXXII-125, наброяващ повече от 150 страници, описва не само "експериментален модел на апарат за допълнителна тяга, предназначен за прикрепяне или към А-4 (V-2), или към А-9, за да осигури допълнителен обхват", но също така и различни проекти за моделите "America Raket" насочващи се ракети с обхват 5 600 км. Тези последните ракети, се отбелязва в доклада, по непотвърдени данни, "вероятно така и не успели да се развият отвъд черната дъска". Но в допълнение, имало и оръжие V-3, "по-голяма версия на V-1 с възпламеняваща се бойна глава вместо нормално използваната (силно експлозивна). Има много малко достъпна информация относно контролните системи на V-3". Наистина, каква ли е била тази "възпламеняваща се бойна глава"? Термитна бомба? Въздушно-горивна бомба? Действителна атомна бомба? От доклада не става ясно.

Сякаш това не е достатъчно, една дълга секция от доклада се отнася до цяла редица модели насочващи се ракети, разработвани под направлението на д-р Вагнер (Wagner) за фирмата на Хеншел (Henschel). В това число HS-293-B - планер с ракетна тяга с жицова насочваща система, HS-294-A - планер с ракетна тяга "с торпедо", който включвал "специално устройство за издухване на задната част от фюзелажа и крилете веднага щом тялото докосне водна повърхност, след което предната част на фюзелажа продължава като торпедо под вода", като малко количество от тези били произведени с експериментална цел между 1941 и 1943г!

Друга дълга секция от доклада, от страница 139 почти до края на доклада, се отнася до разработването на система за управление на миниатюризирана телевизионна камера за различни ракети, включително добре известната противосамолетна ракета, "Wassefau" (Водопад). Много от тези тестове се провалили, но до края на войната бил извършен един успешен тест на телевизонно-насочващата се ракета "Tonne", проведен от германските учени за Съюзниците в Берлин, като тестовата цел била снимка на лицето на малко момиченце. Тестът бил успешен, което много впечатлило, определено шокираните, наблюдатели от Алианса.



V-2 излита от площадката




V-1 в полет с монтиран планер

Към този удивителен инвентар можем да добавим радио-управляеми ракети земя-въздух, една от които потопила италианския боен кораб Рома (Roma), който бил на път да се предаде на Съюзниците - топлинно-инфрачервено самонасочващи се ракети земя-въздух, жицово управляеми ракети и торпеда, биологични и химични бойни глави за V-I и V-2, и вероятно и горивно-въздушни и атомни бойни глави. Освен това, компаниите Хайнкел (Heikel) и Месершмид (Messerschmitt) били предприели модификации на тежките бомбардировачи Не-177 и Ме-264, за да носят атомни бомби. Къде се били правели тези модификации?

В Прага.



Б. Прототипни Стелт (радаро-поглъщащи) материали


Но самохвалството на Хитлер, дочуто от Луиджи Ромерса, включвало повече от просто някакви прототипи на "умни" оръжия, които по-късно щели да станат толкова основни пособия на американските военни за бъдещите десетилетия. То също включвало и твърдения за притежанието на невидими летателни апарати и подводници. Това поне, със сигурност, е фантазия?


Съвсем не.


Съществува един доклад на BIOS (Британския Подкомитет за Разузнавателни Цели), озаглавен "Производство и по-нататъшно разследване на анти-радарен материал "Wesch", Черен списък на CIOS точка 1 РАДАР, BIOS Цел No. 1/549", чиято значителност е очевидна в заглавието. Целта на този екип била да се сдобият с около 150 метра от този материал за тайно тестване от Британското адмиралтейство. Докладът описва в подробности производството на различни RAM материали (Радаро-Поглъщащи материали) от германците, чрез технологии, включващи нарязването и загряването на гума и смесването на цинков оксид, фин железен прах (прахта била стрита до микро-сфери), след което всичко се подавало като листа и се прехвърляло към пресоващи форми, орязвало се и се нагрявало под малко налягане. Този материал всъщност бил използван по корпусите на някои късни модели XXI U-лодки, както и на шнорхелните устройства на U-лодките, за да се разпръсне радара на Съюзниците, за да им се върнат нарушени, или наистина никакви, радарни сигнали.




Германски шнорхел, обвит с ранна версия "Стелт" материал (ляво)


Дори още един вид RAM технология се изучавала от германците заради ефектите й върху разпространението на електро-магнитните вълни. Тъй като това е важен момент, към който ще се върнем по-късно, докладът за този материал е цитиран в този абзац:

Зюленрода (Zeulenroda): Следното са единствените военновременни изследвания, свързани със: Били направени измервания на материали, поглъщащи електро-магнитна радиация. Един от тези материали се състоял от спирални стоманени обелки, вградени в парафин, и носел името "EISENSPANE" (означава "железен чипс", като картофен чипс, бел.прев). Друг тестван материал бил произведен в I.G. Farben и бил наречен "MOLTOPREN". Няма документи във връзка с този труд, но резултатите са докладвани по памет, както е посочено в апендикс Б. Целта на тази разработка била скриването на подводници.

Още веднъж I.G. Farben и липсващи документи. А Стелт-технологиите при подводниците не било единственото, към което нацистите се стремели:


Голяма сема била предложена от германското правителство за разработването на "Schwarzflugzeug", "Черен самолет", не-отразителен материал за употреба върху самолетите.


Както ще видим, тези разработки може би са донесли неочаквани дивиденти на германския таен оръжейно-изследователски проект. Във всеки случай, съществуването на действителни "прото-стелт" шнорхелни устройства върху късните германски U-лодки е свидетелство за успеха на някои от тези експерименти.

Този доклад дава и още едно потвърждение на твърдението, което често се отхвърля с насмешка от масовите ортодоксални изследователи, че през Май 1945г, една малка флотилия от новите XXI U-лодки, с тяхната революционна водородна пероксидна тягова "турбина", позволяваща изключителна подводна скорост, срещнали, и унищожили, флотилия от британски Разрушители. Според твърденията германците използвали нови видове жицово насочващи се торпеда с магнито-сензорна детонация. Поне едно потвърждение на това твърдение се среща в доклада на BIOS:

Вийрлинг (Vierling) бил чувал за електрически насочващи устройства за торпеда и детонирането им чрез магнитно засичане на близостта. Торпедата използвали магнитни полета, променящи се с около 500 цикъла в секунда. Торпедата били направени от AEG в Берлин. Производствени работи се вършели и в Гдиня (Gdynia, полски пристанищен град, бел.прев). Докладвано е, че тези торпеда потопили 12 разрушителя в единствен сблъсък в Арктическите води.




В. Компютри


Съюзниците, както е известно, довели до съвършенство дигиталните изчислителни машини по време на войната, които машини били именно инструмента за разбиване на "неразбиваемите" шифъри на германската машина Енигма, но също така били безценни с помощта, която оказвали на инженерите от проект Манхатън с трудните изчисления, нужни за атомната бомба. В някои рядко срещани, на сложни версии на Легендата на Алианса, това се споменава като друга причина за германския провал да разработят ракети с действително голям обхват и, разбира се, атомната бомба. Но тук, отново, разсекретената реалност е в остро противоречие със следвоенното пързаляне.

В Готингерн (Gottingern) била използвана изчислителна машина за изследвания върху самолетната стабилност и балистиката. Машината можел да сметне споменатите изчисления за две до три минути с грешка по-малко от 3%. Само една такава машина била направена. Тя използва обикновени вакумни тръби, един принцип на умножение и две катодни лъчеви тръби, една от които има спирално сканиране. Едната тръба рисува кривата, която е решението, а другата посочва комплексните корени на решението.

Готингеровият компютър, обаче, явно не е единственият проектиран и построен компютър в Третия Райх. Наистина, след Обединението, на бял свят излязоха доклади и фотографии на една огромна машина, компютър с размерите на "Eniac" (Ениак), построен не от друг, ами от Дойче Райхспост. Въпросът е, защо ще й е на пощенската служба такъв огромен, и скъп, компютър? Вече срещнахме една от причините в Първа част: такъв компютър би бил безценен за ядрените изследвания, провеждани от барон Манфред Фон Ардене и д-р Фриц Хойтерманс, по поръчка на Райхспоста, и за извършване на трудните пресмятания на свободния път на неутроните и нужните сечения.





Компютърът на Райхспоста (нацистката пощенска служба)


848
В. Черното слънце, Небесната свастика и други SS връзки


Централното нещо за посвещението, което получили тези старши SS генерали, било истинската значителност на самата анаграма "SS". За редовия елит на SS инициалите означавали "Schutzstaffel", термин, който свободно се превежда като "специален персонал" или "специална военна единица". Но за посветените "SS" имало изцяло друго значение, значение, чиито корени са дълбоко в окулта и шумерските, вавилонските, и до известна степен, египетските вярвания. За тези посветени, буквите "SS" се свързвали със "Schwatze Sonne" или "Черното слънце".




Доктрината на Черното слънце, произлизайки от древен Шумер и Акадия, е че съществуват две слънца, "бялото" слънце, слънцето което виждаме в центъра на нашата физическа слънчева система, и "черното" слънце, едно "скрито" слънце, свързано с (духовното) просветление. В някои версии от мита се смята, че то се намира в центъра на галактиката ни. Според други разкрасявания на мита то е причината за безсмъртието и прераждането на душата. Във Вавилонската митология то също така се свързва с идването на "Царя на царете" и с основаването на Нов Вавилон. И най-накрая, в някои вариации, то не само че се свързва с центъра на галактиката, но и с абсолютната "Хипербореа" и "Туле", легендарният звезден дом и звезден произход на арийската раса. Доктрината била допълнително изменена в древен Египет.

За връзката между SS и Египет свидетелства и случая с един от най-известните езотерици: Р. А. Швалер де Лубиц (Schwaller de Lubicz). Добре известен на съвременните ученици на "алтернативната" или "ревизионистката" египтология, де Лубиц е прочут с посвещението на живота си да реинтерпретира монументите, и което е по-важно, писанията на древен Египет, най-вече йероглифната му система на писане. Въпреки че много съвременни изследователи омаловажават де Лубиц, считайки го за грешащ и небрежен, и въпреки че други омаловажават начетеността му просто заради това, че е открит привърженик на нацисткия режим, не е толкова лесно да се убедим във всички тези обвинения.

Например, де Лубиц беше този, който първи забеляза, че ерозията по Свинкса не пасва на произхода му, приписван на Четвърта династия, и че това говори за много по-старо и по-древно начало.

Бележка от автора: Всъщност, наблюдението на де Лубиц вдъхновило разследванията на Джон Антъни Уест (John Anthony West) и Робърт Шок (Robert Shock), в следствие на които Свинксът сега се счита за направен приблизително през 8 000 Пр.Хр. възоснова на геологичните доказателсва, едно заключение, което създаде истински шок - неволна игра на думи - в египтологичното общество и все още продължава да разпалва ожесточени спорове в академичните кръгове.



Швалер де Лубиц (Schwaller de Lubicz)


Именно методът на де Лубиц, обаче, би се приел доста радушно в Аненербе и което е по-важното - в черните проекти на Камлеровия мозъчен тръст. Накратко, де Лубиц гледал на египетските йероглифи и култура като видимите знаци на високоразвита култура на аналогична, вместо на аналитична, мисъл, наука и практика. Според неговото схващане, аналогичната мисъл била синоним на "действие от разстояние" и тази му идея е била напълно в духа на онова, което започвало да се подмята в квантовата механика, и което се е превърнало в доказуема реалност на ден днешен, чрез феномена на фотонното преплитане.

Този феномен, казано накратко, представлява следното. Представете си, че два фотона са едновременно излъчени от даден атом, но се движат в различни посоки. Така, и двата фотона носят хармоничния белег, информацията, на оригиналния атом и обстоятелствата, при които са били излъчени. Понеже другият фотон е точен аналог на първия фотон, той едновременно с него ще внесе промяната в полето на собствената си информация, мигновено, независимо от разстоянието.

Бележка от автора: Естествено, това беше огромен удар по Теорията на относителността. Квантовото преплитане на фотони, както е наречен този елемент, е една от най-новите и най-интересните области на съвременните физични експерименти и изследвания.

Бел.прев: Авторът не го обяснява съвсем добре. Става дума за това, че фотоните, излъчени от един и същи атом, притежавайки идентични информационни полета, възприемат мигновено и едновременно промените. Ако се случи нещо на единия фотон, другия фотон разбира моментално, без значение, че се намира съвсем другаде и му се случват съвсем други неща.
Този експеримент в момента се тиражира като доказателство за това, че е възможна свръх-светлинна комуникация, и следователно - свръх-светлинно движение. Както и да се представя - това е поредният експеримент, който унищожава Теорията на относителността на Айнщайн.


Но е важно да се отбележи, че за де Лубиц, това аналогично действие от разстояние или симпатична магия се е изразявало в контекста на широка дуалистична гледна точка за света, според която имало две науки, една на генезис или създаване, и една на разрушение. В този контекст, всеки йероглифен символ се считал за синтез на полярностите на определени опониращи си сили, който синтез се уравновесявал в самия глиф - в самата информация.

Без съмнение, тази напълно Хегелианска гледна точка на де Лубиц направила впечатление на нацистите, и обратно. Но по-важното е, че именно познанията на де Лубиц по египетска "науко-религия" може да се крият зад любопитните твърдения на японския аташе в Стокхолм относно Сириус, както споменава в тайната си кореспонденция до Токио по повод германската атомна програма, което разгледахме в Първа част, защото де Лубиц е бил в положението да посочи колко е била важна Сириус за египтяните. Защото тогава, тя е "играела ролята на централно слънце за цялата ни слънчева система" и това е говорело на де Лубиц за "съществуването на космическа система с атомна структура, чието ядро е този "Велик Източник", Сотис (Sothis)... за древните". Де Лубиц също така вероятно познавал и древния символизъм и асоциацията с трите цвята на Германския национален флаг - черно, червено и бяло - с древен Египет и Атлантида, с който символизъм нацистите вероятно също били наясно. По този начин, в египетския си вариант, митът за "Черното слънце" е обвързан със звездната система на Сириус и с всички асоциации със смъртта и прераждането, и с "живителната сила", както се среща това във Фараонската религия.

За SS Аненербе, всичко това било една потентна смес, защото, ако си спомняте, целта му, както самият Химлер пише в едно писмо до един учен от Аненербе, не само била да изучава древната религия, наука и окулта, но също и че учредителният му принцип бил "институт за военно-научни изследвания". Следователно, един учен от Аненербе, работещ върху различните си тайни проекти, имал идеологична основа на едно по-всекидневно научно схващане, че "Черното слънце" било просто екстремно силна гравитационна сила, излъчвана от голяма маса, въртяща се около галактическия гравитационен център. Древните текстове може да съдържат ключ за преоткриването на една изгубена наука, наука много различна от идеологично обречената "еврейска физика" на относителността, но съвсем в рамките на "арийската" физика на поляризация на вортикулярното въртене, квантова механика и математическото предвиждане на вакумен енергиен поток, или "свободна енергия" ("zero point energy").

Бел.прев: Трябва да уточня, че авторът използва термина "zero point energy", което свободно се превежда като "енергия от нулевото състояние". В средите на Свободната енергия обаче, английският термин за "нулевата точка" се е превърнал в пълнокръвен синоним за Свободна енергия, защото точно за това в крайна сметка става дума. Така че ще го превеждам като "свободна енергия".
Когато обаче авторът прави по-задълбочени коментари и когато намесва по-конкретни технически термини, Нулевата точка има по-особен смисъл, защото Нулевата точка е цяло понятие, част от вортикулярната физика, а свободната енергия, която идва от нея, е едва частен случай на всички свързани ефекти и феномени.


Няма нужда да казваме, че символизмът на Черното слънце е формирал централна доктрина за пред-нацисткото тайно общество - обществото Туле. Символът на Черното слънце бил възприет за емблема на Новите тамплиери на Фон Лиебенфелс. Самата свастика, в този контекст, е не само добре познат символ от древните езотерични традиции, но също и талисман за церемониална магия на звездно ниво, преднамерено избран да изобразява очевидното въртене на едно добре познато съзвездие около Северния полюс на Земната осева ротация. Цялата тази концентрация на квантова механика, черни слънца, действие от разстояние и звездна ротация упражнила силно идеологично влияние на Камлеровия мозъчен тръст, защото, както ще видим, вортикулярната и не-линейната физика явно се превърнали в двете основни точки от теоретичния му и експериментален фокус.



Символът на най-вътрешното тайно общество на Нацистка Германия: Черното слънце. На ден днешен е нелегално да се отпечатва или изобразява този символ в Германия



Въртенето на Малката мечка около Полярната звезда от около 4000 Пр.Хр., "Звездната свастика"



Замислете се какво значи всичко това. До края на войната, и с целия си контрол над всички тайни оръжейни проекти в Нацистка Германия, Ханс Камлер се сдобил с ранга SS Обенгрупенфюрер, еквивалентът на генерал четири звезди и само един ранг под самия Химлер. При този висок ранг, не само е възможно, но е и вероятно Камлер да е бил един от избраните "рицари" на "кръглата маса" на Химлер, и по този начин е вероятно до края на войната Камлер да е изградил дълбока обвързаност с Аненербе и окултните му дейности. Може би отчасти на това се дължи, че досието му в правителствените архиви на САЩ е засекретено до ден днешен. Във всеки случай, има дори още един странен факт, такъв че отново подсказва връзка между Камлер и Аненербе. Хайнрих Химлер, който сам е смятал, че има някаква "психична връзка" с известния средновековен германски свещен римски император Хайнрих Цветето (Heinrich the Fowler), наредил останките на императора да бъдат изровени и положени в катедралата на малко известния град Куедлинбург (Quedlinburg). Куедлинбург се намира в планините Харц, в сърцето на региона, който бил центъра на Камлеровата империя от подземни тайни оръжейни заводи и лаборатории.

Във всеки случай, Аненербе като цяло, и особено посветените Групенфюрери на Химлер, правели нещо повече от просто ровене в патентно абсурдните проекти, споменати по-рано. Били организирани тайни въоръжени експедиции в Южна Америка с цел присвояване на добре известните кристални черепи, за да бъдат изследвани оптическите им качества.



Бразилски туземци на нацистки гроб до Амазонка. Дървеният кръст е украсен със свастики и на него пише: "Джоузеф Грайнър умря тук на 02.01.1936г"


Аненербе заграбило древни текстове и писания на санскрит и изследвало класически учители в търсене на следи за "Ведическата математика". SS приело в структурата си Великия мюфтия на Йерусалим и му бил даден почетния ранг майор - постъпка, която си има своята собствена тъмна, и съвременна, многозначителност.

Бележка от автора: Себотендорф (Sebottendorff), например, една от окултните фигури, спотайваща се в задкулисието на тайните общества, които имали връзка с ранното нацистко движение, се възхищавал на "жизнеността" на исляма и на сходството му с нацистката идеология.


Аненербе организирало експедиция до Тибет, и тя се завърнала с единствения пълен екземпляр на многотомната будистка Канг Шур (Kang Shur), който е стигнал до Запада, една колекция, за която се твърди, че съдържа много изгубена информация от пред-класическия, древен "атлантски" свят.






Г. Волята за сдобиване с власт като парадигма на "Окултираната наука" и нацистките тайни оръжейни програми


Самото начинание на SS да разследва научната обоснованост на окултните хрумвания, без значение колко смахнати или погрешни били те, е интегрална част от нацистката идеология и философската й история, кореняща се в романтизма и ориентализма. Хитлеровата лична "воля за власт, която издава интересите на един потенциален окултист" е толкова отявлена, че този фактор - толкова преобладаващ в самия окулт - "така и не е получил вниманието, което заслужава", особено във връзка с тайните оръжейни изследвания и мозъчния тръст на групата Камлер. Самият Хитлер недвусмислено е описал тази идеологически локомотив: "Задава се нова ера на Магическо интерпретиране на света, на десеторно интерпретиране на Волята, а не на Интелекта ".

Бел.прев: Не успях да преведа това изказване. Оригинално звучи така: "A new age of Magic interpretation of the world is coming, of interpretation in ten of the Will and not the Intelligence"

Може да се каже, че това е препратка към остатъчните ефекти от философията на Артър Шопенхауер (Arthur Schopenhauer) в германската култура - "Светът като воля и изображение" ("The World as Will and Representation"). Заглавието говори само за себе си. Многозначително е, че ръководителят на нацистката геополитика и самият той убеден окултист, генерал Карл Хаусхофер (Karl Haushofer), е бил ненаситен ученик на Шопенхауер.


Именно тази връзка към Волята, вместо към интелекта, посочва пътя във физиката по принцип и особено в квантовата механика, защото именно в този свят, наглед обърнат с главата надолу, в който обърнатата наобратно причина и следствие изглеждат напълно в противоречие със здравия разум, самата воля играе ключова роля. И именно самият Хайзенберг, разбира се, е формулирал един от най-основните правила в квантовата механика, което, погледнато от този ъгъл, е именно едно правило на суверенната воля: Принципът на несигурността.

Накратко, този научен закон гласи, че в мащаба на много малките суб-атомни частици, които са обекта на неговото изследване, е невъзможно да се определи едновременно и местонахождението на един електрон и неговата скорост. Ако се снеме измерване на едно физично качество, друго ще избледнее. Точно този аспект бил последният пирон в ковчега на Нютоновата механика, защото довеждал до физика, която разчитала главно на функцията на вероятностите като определител на видимата реалност. "Видимата реалност", това е центъра на раздора, защото това означавало, че дори самите функции на вероятностите са предопределени от физичната характеристика, върху която експериментаторът избира да се съсредоточи. В тази значителна степен, самият учен предопределял резултата от експеримента априори, като акт на "суверенна воля". Накратко, на нивото на много малките мащаби, учените можели, така да се каже, да "предопределят реалността" просто чрез начина, по който конфигурират даден експеримент.

Ако човек докарал тази доктрина до едно от логичните й последствия, тогава това означавало, че на едно много фундаментално ниво, физическата реалност и съзнанието - Шопенхауеровата "Воля" - били интимно свързани. Човек трябвало просто да изучава "паранормални" феномени "научно", за да схване преди това непознати "закони" на физиката. Чрез много малките мащаби, гравитацията, квантовата механика и съзнанието, тези учени - свободни от теоретичните задръжки на относителността - явно преследвали онова, което им е било очевидно: коренната връзка между геометрията на пространството, физиката на много малките мащаби, ротацията, гравитацията, и може би самото съзнание.






По този начин, заради самата си школовка, германският романтизъм, ориентофилия и физика трябвало, до преди Третия Райх, само да дочакат пристигането на някой, който имал волята да финансира и организира преследване на новата парадигма.

Хитлер бил нейният пророк, нейният "теоретик"; Химлер бил нейният изпълнител, Тъмното Величие, което подреждало отделните части;


А Камлер бил нейният инженер, Черният Магус, който координирал всичко всекидневно, и който построил "монументите", машините, и оръжията на Новата Атлантида. Дали тези елементи са комбинирани и измислени до края на войната, за да дадат на нацистката военна машина прототипите и футуристичните чертежи на едно снаряжение, което далеч надминава водородната бомба по разрушителната си мощ и технологична софистикация?


849
ЧАСТ ВТОРА:
Митът за оцеляването и действителността на Кламер




"И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; и смъртоносната рана заздравя; и целият свят се почуди подир звяра. И те боготворяха дракона, който даде сила на звяра: и се поклониха и на звяра и казаха, Кой е като звяра? Кой може да му се опълчи?"

Откровение на Св. Йоан Богослов, 13:3-4


Големият Червен дракон и Звярът от морето, Уилям Блейк (William Blake) 1805г




11.

ЧЕРНИЯТ ОРДЕН:
Окултното влияние върху нацистките тайни оръжия



"По следата, оставена от Камлер, има планина от доказателства, че нацистите, в отчаянието си да спечелят войната, са експериментирали с една форма на науката, която останалият свят дори не си е представял. И че някъде, в този врящ казан с идеи, се е родила нова технология; технология, която е била толкова невъобразима за времето си, че е потискана вече повече от половин век."

Ник Куук, "Ловът за Свободната енергия"
[Nick Cook, "The Hunt for Zero Point"]




Както видяхме, много е вероятно нацистите да са успели да развият и да изпробват атомни бомби преди края на Втората Световна война и дори може да са ги използвали, или някое друго оръжие за масово унищожение, на Източния фронт. Но в смисъла на предишните глави, нещо дори по-зловещо хвърля покрова си над развиващата се теза. Например, в твърдението на професор Лахнер (lachner), нацистите са се интересували от атомната бомба едва в качеството й на възпламенител за далеч по-разрушителната водородна бомба. Отвъд дори и от водородната бомба е имало силуети и намеци за нещо сенчесто, неясно, и с чудовищна разрушителна сила. Британски агенти излизат на светло, за да разкажат за "четвърти" екип, трудещ се и разработващ поле от физиката, което изглеждало почти магическо; един учен от Фарм Хол споменава помежду другото направата на изкуствени рубини; изрезки от вестници разказват за Съюзнически офицери, излизащи на светло незабавно след войната, за да уточнят, че е спечелена - не като неизбежност срещу един разпадащ се Райх - а едва на косъм и нито миг по-късно, тази гледна точка бързо е отнесена от вихъра на победоносничеството и зараждащата се Легенда на Алианса и стандартните истории на войната. Широкомащабна програма за обогатяване на изотопи, провеждана от SS съвместно с концентрационните лагери, хвърля сянка на земята, въпреки най-добрите усилия на следвоенната Легенда на Алианса да подправи снимката и да изкара обекта, хвърлящ сянката, невидим - най-доброто от стелт-технологията.

Въпросът е защо? Защо е нужно да се покрива една успешна германска атомна бомба чак до началото на 21-ви век? Защо ли наистина, освен, ако тази програма не води до нещо друго... нещо, чието притежание би дало изключителна технология и военна мощ на нацията, която продължи успешно да го разработва? Защо ли наистина, освен, ако тази програма не води до напълно различна научна парадигма, разработена в пълна секретност и извън учебниците на "мейнстрийм" науката, предлагана за публична консумация?

Голяма част от отговора на тези въпроси лежи в окултните аспекти на идеологията на Нацисткия Райх и във властовите и бюрократични структури, които е издигнал, за да преследва тази идеология. Голяма част от отговора на тези въпроси лежи във връзката на Камлеровата SS Сондеркоманда към родителската й организация, самата SS. Природата на тази организация, и самото й сърце, във възможно най-високия връх на властовата й структура, е била окултна във всеки смисъл на думата.




Има два факта, които директно свързват Камлеровата черна, подземна, и много тайна империя от оръжия и концентрационни лагери с окултните аспекти на Третия Райх и неговия SS "Черен орден". Тези две странни връзки от своя страна изискват разследване - бегло ще трябва да бъде то - на самите окултни доктрини, за да можем ясно да очертаем влиянието им върху сензационните германски оръжейни изследвания от войната. Във връзка с империята на Камлер и следвоенното й продължение, ще е много добре, ако успеем да разберем, че тази наука е "окултирана наука".





А. Някои нужни дефиниции

За нашите цели, тази "окултирана наука" трябва да се разбира като съдържаща се в различни артефакти: древни мистерии, различни езотерични или "окултни" традиции, и действителни физически структури или други видове физически артефакти. Тази широка дефиниция също изисква "разпакетиране", за да можем да възприемем пълният й обхват:



Окултирана наука: "Научният" компонент на този термин по същество се фокусира върху три основни области: физика, химия и биология. Основният ни фокус в следващите части на този труд ще бъде върху физиката, със забежки към другите две области, ако се налага. Така, нашият метод и теза е, че съществува "окултирана физика", скрита - понякога нарочно - в различни митологични и древни текстове, включително текстове от езотеричните или окултни традиции както на Ориента, така и на Окцидента (Западното полукълбо, бел.прев). Това вярване е било един от крайъгълните камъни на нацисткото тайно оръжейно изследване, и е довело до някои поразителни провали, които наливат вода в мелницата на по-малко известните, но еднакво поразителни, успехи. Тази теза е основен компонент от двете ми предишни книги ("Звездата на смъртта от Гиза" и "Звездата на смъртта от Гиза работи", тоест "The Giza Death Star" и "The Giza Death Star Deployed", бел.прев) и е била основен компонент в идеологическите вярвания на структурата на висшите ешелони на SS и нейните по-важни и тайнствени подразделения, включително Ahnenerbedienst (Аненербе). Налице са всички индикации, че това схващане също формира и основната парадигма на висшите ешелони на тайния "мозъчен тръст" на Камлер и вероятно е самият смисъл на съществуването му. Окултнираният аспект на термина "окултирана наука" следователно възприема един удължен смисъл отвъд онова, което човек нормално е свикнал да свързва с думата "окулт". За нашите цели, тази "окултирана наука" е окултирана в смисъла на:


(1) "скрита" или "тъмна" и следователно скрита в смисъла на черни и секретно класифицирани проекти под прикритие;

(2) "преднамерено закодирана наука", съдържаща се в текстове или артефакти, които подлежат, като преднамерен продукт на такова закодиране, на пълното разнообразие от стандартни типологични и аналогични интерпретативни методи, които конвенционално се използват за проумяването на такива текстове, но в този случай, те не се разбират на метафизично ниво, а по-скоро в "прото-научен" смисъл, в "прото-физичен" смисъл;

(3) "непреднамерено развален преразказ" на тази наука и на текстовите й и/или физически артефакти от групи или комитети, които не схващат напълно мащаба на науката, закодирана в тях;

(4) "езотерични или окултни традиции и тайни общества" в конвенционалния смисъл;
     (а) Под "езотерични или окултни традиции" се има предвид не само стандартните окултни текстове и традиции и различните тайни общества, свързани с тях, но също така традиции или легенди, които по принцип не се считат за езотерични или окултни в нормалния смисъл; те остават езотерични или окултни, само защото не са добре познати на широката публика;

(5) "погребани или частично погребани" в мъглите на пра-историята и митологиите легенди, талисмани и физически монументи, които типично се свързват с тях.
     (а) Под "древни митологии или легенди" се има предвид легенди, текстове, писания (независимо дали са считани за канонични или апокрифни от някои общества) на различни култури. Основните култури, които се взимат под внимание са Шумерската, Египетската, Хиндуистката, Маиската, Олмекската, Скандинавско-тектонската, Китайската, и разбира се късната Греко-римска Европейска култура.



Чрез внимателно проследяване на тези очертания ще стане очевидно, че странното съчетание на логика, здрав разум и наука с метафизичния и спекулативен елемент е парадигма, която с готовност се адаптира към странната метаморфоза на германските схващания от началото през 19-ти век до падането на последната бомба преди капитулацията през 1945г.

По мое мнение, именно този тип разсъждения Легендата на Алианса се опитва да прикрие, защото повече от всичко друго черната империя от тайни оръжия, смъртни лагери и "мозъчни тръстове" на Камлеровата SS Сондеркоманда е била първият целенасочено и съзнателно организиран опит на модерна държава да инвестира масивен финансов, трудов, технологичен, и най-важното, интелектуален капитал в черни проекти извън учебниците с цел възстановяването и разработването на загубени и екзотични технологии, чрез прилагане на най-авангардните концепции на тогавашната съвременна наука. Очертавайки тази широка концептуална рамка, вече можем да забележим два значителни факта, които много ясно поставят тази мозъчен тръст в орбитата на "окултираната наука" в много от горните смисли.







Б. В лабиринта на Звяра



В Първа част бяха представени улики за възможен германски тест на атомна бомба на острова Рюген в Балтийско море. Тази улика произлизаше главно от разсекретените показания на Ханс Зинсер, който видял и описал експлозията и получилия се от нея гъбовиден облак, и от свидетелството на италианския офицер Луиджи Ромерса, който явно бил там като наблюдател за фашисткото правителство на Мусолини. Бяха представени съпътстващите улики на британските тревоги за атомна бомба и прекъсванията на телефонните услуги в Берлин - улики, съвпадащи с времевата рамка на теста.

Но какво можем да кажем за самия Рюген? Защо се тества оръжие на рядко населен остров, който е толкова близо до населения център Кийл и до натоварения му морски трафик и канал? Какво е толкова значително относно Рюген, че SS ще избере да тества атомна бомба точно там?

Отговорът може да дойде от възможната връзка на острова със специалния отдел за "окултни изследвания" на SS - Аненербе, обществото, лично основано от Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер, за изследване на всички видове окултни и езотерични доктрини за възможната им научна стойност и милитаризиране. Сред странните и ирационални доктрини, занимаващи Химлер и други по върховете на SS, е една странна версия на теорията за "Кухата Земя".




Два от символите на Института за изследване на археологическата и културната история на арийската раса в Нацистка Германия, Аненербе



В дори още по-ирационалния си Химлеров вариант, тази теория твърди, че Земята е куха и че повърхността й - повърхността, върху която фанатичните водачи на SS всъщност живеели - била вътрешността на тази "куха Земя". И така, според една статия в "Популярна астрономия" от Юни 1946г, озаглавена "Германска астрономия по време на войната":

"Те считали за полезно да локализират британската флота, защото извивката на Земята нямало да попречи на видимостта. Визуалните лъчи не били подходящи заради рефракцията; но инфра-червените лъчи имали по-малка рефракция. И така група от около десет души под научното предводителство на д-р Хайнц Фишер (Heinz Fischer), експерт по инфра-червените лъчи, били пратени от Берлин до острова Рюген, за да фотографират британската флота с инфра-червена техника с възходящ ъгъл от около 45 градуса."

Експериментът не сработил.

Бележка от автора: Дъсти Склар, "Нацистите и окулта" (Dusty Sklar, "The Nazis and the Occult"), стр. 79


Човек остава с впечатлението, че този "експеримент" с ирационалността е просто друго проявление на научното шарлатанство на Третия Райх, и правилно. Но значителното е, още веднъж, че този доста авангарден експеримент, без значение колко ирационален, се е случил на Рюген. Очевидно островът е бил свързан с редица напредничави проекти. Също така трябва внимателно да отбележим скритите технологични намеци на експеримента, въпреки налудничавата употреба на технологията: нацистите демонстрирали средства за засичане на инфрачервени отражения на големи разстояния чрез атмосферна рефракция, същата технология, която беше разработена за употреба в топлинно-търсещите анти-самолетни ракети, в последствие използвана с драматична разрушителна ефективност при плутониевата бомба на САЩ.

И това ни дава следа да проумеем истинската природа на "мисловния тръст" на Камлер: явно е била разработена технология, която можело да бъде адаптирана за разнообразие от употреби в множеството дълбоко засекретени черни проекти за оръжейни разработки, както и да се употребява при експериментирането и тестването на по-ексцентричните аспекти на нацистките окултни вярвания.



Но, отново, защо Рюген? ОТговорът лежи в "езотеричната история" на острова до преди войната, и наистина, до преди Първата Световна война! Когато Втората Световна война свършила, била открита личната библиотека на Хитлер - в една мина близо до идиличното му планинско орлово гнездо в Берхтесгартен (Berchtesgaden). Тя съдържала няколко тома окултна литература, включително една "колекция от расистко-окултното списание Остара (Ostara) на Ланц Фон Лийбенфелс (Lanz Von Liebenfels)", публикувано във Виена преди Първата Световна война.

Бележка от автора: Питър Левенда, "Нечестив съюз: История на нацисткото въвличане в окултното" (Peter Levenda, "Unholy Alliance: A History of Nazi Involvement with the Occult"), стр. 56

Въпреки че членството на Хитлер в коя да е окултна ложа не е било убедително демонстрирано, много е вероятно младият бъдещ диктатор да е посещавал Фон Лийбенфелс, докато и двамата са били във Виена преди Първата Световна война.

Именно Фон Лийбенфелс и неговия Орден на Новите тамплиери оформя връзката между SS, ирационалните експерименти за "Кухата Земя" и далеч по-успешния тест на атомната бомба в Рюген. С подкрепата на богати покровители, които скоро се нароили в тайното му общество - едно общество, посветено на "пречистването" на германската раса от замърсяващите я влияния (евреите, славяните, "монголоидите" и на практика всеки, който не е "германец" или "ариец" ) - Фон Лийбенфелс могъл да закупи и реновира няколко стари замъка из Австрия и Германия и да ги превърне в центрове за своя Орден. Орденът, в допълнение към расистката си идеология, също се занимавал с "астрология, Кабалата, френология, хомеопатия и хранене". Във всеки случай, Фон Лийбенфелс, в най-добрите традиции и тактики на класическия "Християнски гностицизъм", и благодарение на подкрепата на монашеското си обучение като цистерциански монах, "съставил свои собствени обемни вариации от литургични текстове: двутомен Ново-тамплиерски молитвеник, Псалмите на немски, и една "тайна Библия за посветените", която достигала десет тома, както и молитвени книги и подобни ". Чрез парите, които се наливали в ордена му от неговите "посветени", един от замъците, които купил и реставрирал като център за езотерични изследвания и "Ново-тамплиерски" дейности, се намирал на Рюген.


Хитлер бил, според Фон Лийбенфелс в негово писмо до един от неговите ново-тамплиери, "един от нашите ученици. Ти един ден ще се убедиш, че той, и чрез него също и ние, един ден ще бъде победител и ще роди движение, което ще разтърси света".


Когато Хитлер анексирал Австрия, на Фон Лийбенфелс му било забранено да публикува. Действително, нацистите строго регулирали - стъпквайки почти до момента на пълно изчезване - всякакви публични демонстрации на "окултизъм" или "тайно обществена" дейност. Поради това, мотивацияте на Химер да създаде SS Аненербе в бюрократичната система на SS става по-ясна, защото режимът отчасти се страхувал от собствените си връзки с най-високите нива на такива общества и дейности. Поставяйки такива дейности под юрисдикцията на SS, те можели да се наглеждат, изучават, финансират, организират и експлоатират в пълна секретност.

Какво е било Аненербе? В много отношения, то е било най-секретният от цялата палитра секретни отдели в SS.



Волфрам Сийвърс (Wolfram Sievers), Райхсгешефтсфюрер или управляващ директор на Аненербе от 1935 до 1945г. След залавянето му журналистите го нарекли "нацистката Синя брада" заради гъстата му мастилено-черна брада



"Представете си, че вечерната образователна програма за възрастни на Новото училище за Социални изследвания изведнъж се е превърнало в самостоятелна независима правителствена агенция с бюджет, голям колкото този на Министерство на отбраната, с Линдън Ларуш като президент и, може би, Елизабет Кларк Профет като председател по физика.

Или може би лятната сесия на Калифорнийския университет в Бъркли се е милитаризирала и всички ученици са добили имунитет срещу съдебни обвинения в каквото и да е извършено от тях престъпление или каквито и престъпления да извършат в бъдеще, и им е дадена свободата да провеждат каквито си поискат видове независими изследвания, стига по всяко време да си носят черните униформи със сребърната значка "главата на смъртта" и да са дали клетва за лична вярност към декана.

Тогава може би ще имаме добра представа какво е било Аненербе, и какъв вид хора на първо място е привличало в редиците си. Това е била програма за хуманитарни науки. Само че с пистолети."




Ангелът на смъртта: д-р Джоузеф Менгеле.
Тайните файлове на Аненербе са основата за секретния проект на ЦРУ "МК-Ултра" (известно като програмиране "Монарх") - окултното бюро по майндконтрол експерименти и експерименти за масов контрол на популацията



Странният и ирационален елемент на окулта в самото сърце на Химлеровия Черен орден на SS е едно от телата, например, координиращи и провеждащи отвратителните "медицински експерименти" върху робите в концентрационните лагери, и дори върху обикновени германци, по време на войната.

През кулминацията на войната безумието, обхванало Аненербе и страшните му и извратени експерименти, станало почти сюрреалистично. Бюрото посветило толкова много човешки ресурс и пари на "езотерични изследователски проекти, че започнало да изглежда така, сякаш Химлер се надявал да обърне войната в полза на Германия, като проумее тайните на розенкройцерите и фримасоните, окултното значение на готическите сфери и символизма в потискането на Улстеровата арфа (Ulster harp)". Сред най-амбициозните проекти на Аненербе, огромни суми пари били похарчени


"...за полет до Тибет в търсене на чиста германска раса, която може би е успяла да опази древните нордически мистерии. Аненербе също така пращало археолози да копаят из цяла Европа за останки от германската култура. Повече от 50 отдела в този клон успели да похарчат над един милион марки (400 000 долара) в името на такива "жизненоважни" въпроси.
Но най-невероятното изследване от всички било проведено през 1939г в Мерлин (Merlin). Един астролог, Вилхелм Вулф (Wilhelm Wulff), който бил взет за затворник от SS и принуден да работи за тях, описва, че Центърът за научни изследвания на Берлинския институт се използва "за обуздаването не само на естествени, но и на свръхестествени сили. Всички интелектуални, естествени и свръхестествени източници на сила и власт - от модерната технология до средновековната черна магия, и от ученията на Питагор до пентаграмните заклинания на Фауст - подлежали на експлоатация в интерес на крайната победа."


Един такъв експеримент не прилича на нищо друго, освен на ранен експеримент по "далечно виждане", и включвал човек, за който се твърдяло че бил "адепт", който държал махало над снимки на U-лодки, след което го държал над океански карти в опит да ги открие. Ако всичко това прилича на безумно и безсмислено шарлатанство, вземете предвид, че модерният феномен "далечно виждане" е едно силно развито занимание - подето отначало секретно от ЦРУ - ...

Бележка от автора: Факт, който сам по себе си би накарал човек да се замисли, особено в светлината на последвалото привнасяне на много от тези нацистки "езотерични учени" в САЩ под закрилата на операция Кламер.

...- и в един момент се прилагало не от кой да е, а от прославения д-р Хол Путов (Hal Puthoff) при изработването на строго контролирани научни протоколи относно тестването му.

Бележка от автора: Джоузеф МакМонийгъл, "Тайните на далечното виждане" (Joseph McMoneagle, "Remote Viewing Secrets"), стр. 46-47. Изследването било проведено от SRI International (Станфордския изследователски институт, бел.прев), организация, за която говорих в миналата си книга "Звездата на смъртта от Гиза работи" във връзка с другото й "окултирано научно" изследване относно Голямата пирамида и Втората пирамида в Гиза. МакМонийгъл цитира един от оригиналните теоретични документи за далечното виждане, от съавтори д-р Путов и Ръсел Тарг (Russell Targ), озаглавен "Възприемателен канал за информационен трансфер на километрични разстояния: Исторически гледни точки и скорошни изследвания". Важно е да се спомене, че повечето от изследванията на д-р Путов по теоретична физика се занимават с квантовата механика и Свободната Енергия, или вакумния квантов потоков потенциал. Путов отбелязва връзката между квантовата механика и съзнанието на интелигентните наблюдатели. В последно време връзката между интелигентния живот и физиката на топологично ниво е основен акцент в документите на украинския теоретичен физик д-р Володимир Краснохолевец (Volodymyr Krasnoholovets) и френския тополог Мишел Боняс (Michel Bounias).

Още повече, забележете какво всъщност се твърди: портфолиото на Аненербе било, да се разследва всеки потенциален източник на сила и власт за милитаризиране. И както става ясно, всички нормални задръжки на ортодоксалната концептуална или морална парадигма били оставени настрана. В този контекст, сигурно е било, че ще има повече провали, отколкото успехи. Но наравно с това, в този контекст, в тази бюрократична култура, на това да "щурмуваш" една блестяща идея, да породиш и после да преследваш една неортодоксална нова идея, се давало в общи линии пълна свобода. Наистина, това дори се е очаквало.



В последствие, провалите на Аненербе, или варварската му жестокост, често се изтъкват като доказателство за дълбок разпад не само на традиционната моралност в Нацистка Германия, но и на установения научен метод. Но това, на което не се обръща внимание, са индикациите за вероятните - и безпрецедентни - успехи, защото в средата на свободното експериментиране без задръжки (морални или други), драматичните провали са били нещо очаквано. Но потенциалът за драматичен успех бил също толкова голям. "По следата, оставена от Камлер", казва изследователя и репортер за седмичното "Jane`s Defence" Ник Куук, не без капка тревога, "има планина от доказателства, че нацистите, в отчаянието си да спечелят войната, са експериментирали с една форма на науката, която останалият свят дори не си е представял. И че някъде, в този врящ казан с идеи, се е родила нова технология; технология, която е била толкова невъобразима за времето си, че е потискана вече повече от половин век". Бил ли е мозъчният тръст за тайни оръжия на Камлер свързан с Аненербе?


Въпреки че към днешна дата няма директни улики за това, има един фактор - отвъд това, че се свързва с лагерите на смъртта - който все пак свързва Камлер с Аненербе и това ни довежда до този "втори странен факт", един детайл, който сякаш дава индикацията, че наистина е имало връзка между окултните интереси на Аненербе и "мозъчния тръст" за тайни черни оръжейни проекти на Камлер. Това е фактът, че на самия си връх, SS е била целенасочено измислена и организирана от Хайнрих Химлер като окултен "орден", една черна и извратена версия на рицарите на крал Артур, Светия Граал и Кръглата маса. Тук отново наблюдаваме връзката с тамплиерите и с "новите тамплиери" на Фон Лийбенфелс, за които "Светият Граал" е бил самата "царска кръвна линия" и нейния "съд" или "бокал", Германската Арийска раса. Като резултат от това схващане, "медицинските експерименти" на Аненербе са били провеждани не само в името на напредъка на германската медицина при третирането на пораженията от екстремни условия - високо налягане, ниско налягане, и прочие - които се срещали в екстремните климати или, евентуално, в открития космос, но значително количество от тези експерименти били посветени на намирането на основата на генетичната и етническа "чистота" на самата германска раса. SS следователно е била авангардът, пророческият предшественик, на новата религия и на новата ера и на новия човек, който се надявала да доведе:

[cite]Главният щаб на този култ се намирал в средновековния замък Вевелсбург (Wewelsburg), близо до града Падерборн (Paderborn) и Детмолд (Detmold) в германската провинция Вестфалия (Westphalia), близо до мястото в Тютобургската гора (Teutoburg Forest), където е известният подобен на Стоунхендж монумент Екстернщайн (Externsteine)...
Потайността била ключовият елемент в SS и най-вече във Вевелсбург.[/cite]




Централата на SS и нейния таен Черен орден, замъкът Вевелсбург във Вестфалия


Там Химлер направил централна зала с голяма маса, направена да събере 12 седящи човека, специално избрани от старшите Групенфюрери (генерали) на SS. В замъка е била на разположение библиотека с 12 000 тома.



850
10.

ПОРТАЛ КЪМ ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ:
Заключение към Първа част


"Така че, доказателство за някаква уговорка между Мартин Борман (Martin Bormann) и САЩ, ако има такава, изглежда не съществува. Това, което е очевидно обаче, е че САЩ се вкараха в малко неприятности, за да направят така, че да не съществува такова доказателство!"

Картър Хидрик, "Критична маса"
[Carter Hydrick, "Critical Mass"]





Личният секретар на Хитлер, Мартин Борман (Martin Bormann)



Мисля, че се подчерта очевидното - че Нацистка Германия е разработила и тествала, и вероятно употребила, уранова бомба преди края на Втората Световна война, и че вероятно е постигнала солидни напредъци към това да се сдобие със, ако не и направо да изпробва, плутониева бомба с ускорено делене на малка висококачествена критична маса. Тази теза, колкото и да е радикална, все пак с един замах поправя несъответствия и аномалии - някои наглед незначителни и други много по-крещящи - относно политическата и операционната история на войната. Идеята за действителна германска атомна бомба и проект, а не малката и подвеждаща лабораторна инициатива, разтегляна като локум от Легендата на Алианса, изглежда предоставя правдоподобно обяснение за цял куп неща, които от дълго време тормозят аналитиците и коментаторите.

Например, какво да кажем за това, че Адолф Хитлер обявява война на САЩ през Декември 1941г, след японската атака върху Пърл Харбър? Анализаторите от десетилетия се чудят върху това му решение и какво го е мотивирало, и се предлагат множество незадоволителни обяснения, от буржоазното му чувство за "дълг" към японските съюзници, до тайната морска война, водена с месеци между Третия Райх и САЩ, без да се записва в историята и нуждата тази война да стане "официална", и до нетърпението на Хитлер, самозаблудите му и/или лудостта му, и до това, че нацистката върхушка осъзнала, че Рузвелт възнамерявал да влезе в Европейската война по един или друг начин не по-късно от 1943г. Но без значение каква би могла да е мотивацията или мисловния процес на Хитлер, от гледна точка на конвенционалния военен анализ, обявяването на война на САЩ е чисто самоубийство за Германия, тъй като съкрушително по-големите й производствени капацитети и това, че Америка е изолирана отвсякъде с океани, на теория й гарантират началното върховенство над несломимата нацистка военна машина. Решението на Хитлер, взето докато германските армии са възпрени и умиращи от студ пред портите на Москва през 1941г, сякаш е повече от самоубийствено. Хитлер се е показал като това, което бил: луд човек.

Но от гледна точка на представените тук доказателства, това въобще не е била действителната военна картина през Декември 1941г, вместо това, германският диктатор е имал наум тайни съвещания. Неговите учени, в края на краищата, били открили ядреното делене, и неговите учени били предложили метод за сдобиване с атомна бомба чрез голямо количество машини за разделяне и обогатяване на изотопи и чрез огромни концентрации на работна ръка. Неговите учени щели, след около месец, както го уверявали, чрез меморандума в Heerswaffenamt, че нужното количество материал за бомба не било тонове, а килограми. И неговият любим ядрен учен, Манфред Фон Ардене, и неговият приятел д-р Фриц Хойтерман, вече били публикували авторски документ по въпроса как може да се постигне всичко това. И той е знаел, също така, че Германия разполага с необходимия материал - уран - в изобилие, което в САЩ слабо можели да си представят.

В ретроспекция, тогава, потайността около германския проект е доста основателна, защото най-добрият източник на евтин труд са лагерите на смъртта, лагери, които Хитлер е искал да запази в тайна от германския народ поради очевидни причини. До началото на 1941г от Farben вече били започнали строежа на тяхната "фабрика за Буна" в Аушвиц. И може би в изкривения ум на Хитлер е имало и нещо повече: преди войната, някои учени в Третия Райх споменали принципната идея за построяването на оръжие, дори по-мощно от атомната бомба, за което последната не била повече от възпламенител. Така Хитлер, който винаги обичал да рискува, уверен, че ще разполага със страховит арсенал в рамките на две то три години, обявява война на САЩ.

По същия начин военните разположения и операции в края на Европейската война, които не изглеждаха много смислени преди, сега започват да разкриват операционна логика, която е почти неопровержима. Налудничавото, и някои биха казали военно и политически незащитимото, препускане на силите на Алианса в обратна посока от Берлин и към южна централна Германия и Прага съвпадат с американското знаене, на някакво високо ниво, за черните проекти на Камлеровата SS Сондеркоманда и империята от тайни оръжия. Обсебеността на Хитлер от защитата на Вроцлав (Breslau, югозападна Полша, бел.прев) в долна Силезия и на самия Прага, обсебеност, която била напълно безсмислена за генералите му, има военен смисъл само в контекста на интерконтинентален ракетен и ядрен проект, който е имал успех с първото и е бил опасно близо до постигането на второто.

По подобен начин, предложението на Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер за капитулация пред Западните Съюзници обикновено се игнорира като някакъв трескав опит на един масов убиец да се спаси от неизбежната си съдба, и нищо повече. Но Химлер, като Хитлер, е бил един от "най-вътрешния кръг", който е познавал пълния мащаб на Камлеровата империя и истинските му дейности. Следователно Химлер може да е използвал това свое знание като един вид вазможна разменна монета. Предложението му е било отхвърлено, не толкова защото не е било истинско (от гледна точка на Химлер), а защото отдавна е бил изгубил истинския контрол над обещаното.

Сделката може би вече е била сключена между представителите на Камлер и шефа на OSS в Цюрих, Алън Дълс (Allen Dulles), или през самия генерал Патън. Борман също, както видяхме, е участвал в този заговор, и, както ще видим в следващите глави, е директно свързан с Камлер.



Тезата за действителна германска атомна бомба също обяснява странните малки събития, които започнали да изплуват в разпръснати вестникарски новини в Алианса - новини около извършването на далечните тежкотоварни "тестови" полети от Европа до видимия кръгозор на Ню Йорк, около картите на Луфтвафе за Манхатън с предвиждащи очертания на атомен взрив на бомба от същия калибър като онази от Хирошима, около норвежкото летище, пълно с над 40 бомбардировача на дълги разстояния, способни да извършат въпросния полет, около "инсталациите за Буна", които необяснимо използвали повече електричество от Берлин и парадоксално не произвеждали никаква гума през цялото времетраене на войната, около U-лодките, натоварени с инфра-червени възпламенители - устройство, чиято технологична сложност предвещава незабавно ядрено приложение - и обогатен уранов прах, готов за метализиране. По същия начин, тази теза дава по-правдоподобно обяснение, на онези на които им се вижда подозрително, за мистериозната смърт на най-почитаемия и известен американски, и за еднакво невъзможната "тройна смърт" на най-зловещия германски, генерали. Патън, както видяхме, е бил командира именно на онази армия, на която Америка възложила залавянето на основното съкровище от тайни оръжейни изследвания в Турингия и Пилсен в Чехословакия. Той, на върха на командната структура на Трета армия, е бил осведомяван за всички разузнавателни доклади на екипите, проникващи в онези области, и лекота можем да кажем, че е бил първия човек, освен самия Камлер, който е видял достатъчно парчета от пъзела, за да си изгради смислена картина за цялото. Ако наистина Патън нарочно е бил заглушен, а аз далеч не съм съвсем убеден, че е бил, тогава със сигурност това е най-правдоподобната мотивация за деянието. И най-накрая, както видяхме, един успешен германски проект за атомна бомба може много лесно да обясни вътрешната морална логика на германската съпротива, довела до заговора за бомбеното покушение над Адолф Хитлер през Юли 1944г.

По подобен начин, тезата осигурява по-стабилна основа за друга група "странности", като например нелепото хрумване, че Съюзническите инженери били толкова уверени, че техния дизайн за урановата бомба "Малкото момче", пусната над Хирошима, бил толкова добър, че не се нуждаел от предварителни тестове, или че (другото обяснение) не било имало достатъчно боеприпасен уран за направата на две такива бомби, за да се тества едната преди да се пусне другата. Идеята, че САЩ са щели да пуснат неизпробвано супер-оръжие върху вражески град, на враг, за който се е знаело, че работи в посока сдобиването с именно същото оръжие, е просто екстремно абсурдна. Легендата на Алианса става дори още по-абсурдна, когато се сетим за факта, че плутониевата бомба е била успешно тествана, и че плутониевата бомба вече е била готова за доставяне на бойното поле срещу японците. Тогава защо неизпробваната "Малко момче" е била пусната първа, вместо плутониевата "Дебелака"? Тази част на книгата предлага едно смислено обяснение: "Малкото момче" не е била тествана от американците, защото, както Опенхаймер намеква, бомбата е била "от германски произход". Американците нямали нужда да я изпробват, защото германските й дизайнери вече са го били направили.



Още повече, че вливането на германската технология за бомбите не само в американската, но и в японската инициатива, обяснява защо Япония реагира толкова бавно на исканата от Алианса безусловна капитулация след Хирошима и Нагасаки, защото само ден след Нагасаки японците също, за кратък момент, са се присъединили към ядрения клуб. А пет години по-късно, МакАртур командва по време на един от най-лошите военни разгроми на Америка при Чосинския резервоар сред един от най-големите индустриални комплекси в Азия, построен от японския индустриалист Джуй Ногучи (Jui Noguchi), и нервен център на японската атомна програма. Дали операционните рискове, поети от МакАртур, за да превземе и задържи Чосин, са се основавали на скрит шпионски сценарий? Дали това е било опит да се извлече повече информация за един едва наскоро победен враг и опит да се предотврати попадането на технологията в ръцете на потенциални врагове като Червен Китай?

И накрая, но със сигурност не на последно място, просто има твърде много обогатен уран, и твърде много бомби около края на Втората Световна война, за да е дошло всичко това от Манхатънския проект. Преводачът на маршал Родион Малиновски (Rodion Malinovsky) споменава "неизбухнала бомба", пусната на 8 Август върху Нагасаки и предадена от японците на руснаците - една японска бомба, два отделни германски теста, една бомба потънала на борда на USS Индианаполис на път за Япония - и всички тези бомби да са от Манхатънския проект, на който критично не му достига боеприпасен уран към Декември 1944г, и който твърди, че е постигнал само половината от нужната критична маса към Май 1945г?

Бележка от автора: Откъде са се сетили руснаците да изискат тази бомба? Със сигурност САЩ не биха им казали. Единственото друго възможно обяснение е, че руснаците са знаели от къде в крайна сметка е дошла бомбата, и са събрали две и две.

Откъде е дошъл целия този излишен уран, без да споменаваме всичките "допълнителни бомби"? Моята теза е, че най-вероятно всичко това идва от Нацистка Германия, чрез действията на партийния секретар Мартин Борман и SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер.



Но тези заключения оставят няколко нерешени проблема, и тяхното разплитане ще ни предостави по-дълбок поглед в Камлеровата тъмна империя на тайни оръжия, мозъчни тръстове, подземни фабрики и робски труд.

851
9.

Possenspiel Bei Farm Hall [лудории във Фарм Хол]
и други фарсове



"Баге, в Берлин, и Клусиус и Дикел, в Мюнхен, разработили методи за изотопно разделяне, но с малко практически успех. Така и не добили достатъчно U-235, за да направят адекватни измервания и определено било прекалено малко за бомба."

Дейвид Касиди, "Урановият клуб на Хитлер", "Въведение"
[David Cassidy, "Introduction," Hitler's Uranium Club]





Вернер Хайзенберг (Werner Heisenberg), Курт Дийбнер (Kurt Diebner), Ерих Баге (Erich Bagge), Хорст Коршинг (Horst Korsching),
Карл Вирц (Karl Wirtz), Пол Хартек (Paul Harteck), Ото Хан (Otto Hahn), Карл Фридрих фон Вайсзекер (Carl Friedrich von Weizsäcker)





Стенограмите на германските учени, задържани във Фарм Хол приличат на микрокосмос на самата нацистка германска култура, едновременно очарователна и параноична, едновременно моралистична и абсолютно аморална, едновременно изпълнена с гениална прикритост и със сурова прямота. В светлината на тезата, която изследвахме в предишните страници, стенограмите от Фарм Хол също разкриват еднаква шизофрения и у всички онези, които ги коментират, още откакто бяха разсекретени от британското правителство в началото на 90-те години. Вземете например следното изказване от Джеръми Бърнщайн (Jeremy Bernstein) относно мисиите "ALSOS" на Самюъл Гаудшмит (Samuel Goudsmit) до Германия в края на войната - "С напредването на мисията, и колкото повече екипа Alsos научаваше за оскъдността на германската програма, притесненията се фокусираха върху това, да не се допусне руснаците да се доберат до германците, за да не узнаят някакви важни тайни за бомбата". Ако германската ядрена програма е била в състоянието, описано като "оскъдно", и ако е имало фундаментални "проблеми" в разбирането на Хайзенберг за ядреното делене и физиката на бомбата - каквито наистина е имало - тогава защо въобще са били загрижени? Но пък от друга страна, рано в стенограмите, в един разговор помежду си, тримата германски учени Хайзенберг, Дийбнер и Коршинг обсъждат възможността Съюзниците и Съветците в Постдам вероятно да ги считат за военна плячка.

Тогава Барнщайн (Barnstein) коментира "предполага се, че тук Хайзенберг е обезпокоен да не би да го разпитват на немски защо не е успял да построи бомба. Идеята, че тези германски учени ще бъдат обсъждани на Конференцията в Постдам граничи с абсурдното". Ако е толкова абсурдно, тогава защо са ги разпитвали с месеци, тайно са записвали разговорите им и са ги снемали на стенограми, и после са пазили тези стенограми засекретени до 90-те години? Очевидно е, че във Фарм Хол явно се случва нещо повече, което убягва на коментаторите, или пък те просто го игнорират.

Записаните разговори между десетимата учени показват, че една от загриженостите им (допреди новинарската емисия за бомбардирането на Хирошима с атомна бомба) е, как да продължат с "работата" си, съвсем в неведение за факта, че други наистина са продължили "работата" им и са я довели до блестящ завършек. Шизофренията се увеличава всеки път, когато в разговорите се повдигне въпроса за изотопното разделяне. В епиграфът, с който започна тази глава, се споменава метода с тръбата за "термална дифузия" на Клусиус, усъвършенстват от Клусиус и Дикел: "Баге, в Берлин, и Клусиус и Дикел, в Мюнхен, разработили методи за изотопно разделяне, но с малко практически успех. Така и не добили достатъчно U-235, за да направят адекватни измервания и определено било прекалено малко за бомба". Само че, в самите стенограми, Хайзенберг отбелязва, че една от причините той и колегите му да бъдат разпитвани, била, че Съюзниците не искали "да предадем знанието си на други хора".

Бележка от автора: Разговорът е между Хайзенберг, Фон Вайсзекер (Von Weizsacker), Вирц, Хартек и Дийбнер на 18 Юли 1945г.

Само че, коментарът от редактора на тези реплики е наистина интригуващото; германците, отбелязва Бернщайн (Bernstein), биха имали твърде малко знания, "които да са в полза на Съюзниците", но са имали доста голям опит, който Съюзниците са искали да опазят от другите сили, например Франция и Русия. После следва друга забележка относно технологията на "ултра-центрофугите" на Хартек, която "щяла да бъде изключително полезно нещо за коя да е държава". Действително, това била технология, която дори САЩ И Великобритания не били довели до такова напреднало и усъвършенствано ниво.

И тогава, на 26 Юли 1945г, Ото Хан прави реплика, която само увеличава мистерията: "Прочетох една статия в "Picture Post" за урановата бомба; в нея се казваше, че вестниците споменали, че такава бомба се била правела в Германия. Сега можете да разберете, че сме задържани, понеже сме именно такива хора". Коментарът от редактора само задълбочава проблема: "Това е било преди бомбата да се употреби по Япония, когато съществуването й се пазеше в дълбока тайна!" Дали Хан без да иска е изплюл камъчето? Странно е учен от висотата на Хан да каже подобно нещо, особено понеже, както видяхме, е имало купища "индикации" за размера на германския проект, които са се появявали в кратки статии в Съюзническата преса както по време, така и след войната.

После на 21 Юли 1945г (това може и да е 27 Юли, защото на множество места из книгата буквата I е сбъркана със 7 или 1, а 1 и 7 са бъркани и помежду си и с буквата f, бел.прев) красивият и циничен Хорст Коршинг, обсъждайки житейски въпроси с Дийбнер и Баге, споделя едно любопитно наблюдение:


БАГЕ: Ако ми плащат достатъчно, бих работил върху урановия двигател; иначе, бих искал да работя върху космическите лъчи. Съгласен съм с Дийбнер по този въпрос.

КОРШИНГ: И двамата ли искате да направите уранов двигател?

ДИЙБНЕР: Това е шанс да живееш добре.

КОРШИНГ: Всеки лаик може да види, че тези идеи са екстремно важи. Следователно никакви пари няма да има в тях. Пари се правят само от идеите, които са убегнали на общественото внимание. Ако изобретиш нещо като изкуствени рубини за часовниковата индустрия, ще направиш повече пари, отколкото от урановия двигател.





Изкуствени рубини? Разбира се, такива неща са се ползвали от часовниковата индустрия преди изобретяването на кварцовото движение.

Бел.прев: Кварцовият часовник е часовник, който използва електронен осцилатор, регулиран от кварцов кристал, за отмерване на времето. - уикипедия


Но през 1945г тази идея е била фантастична. Разбира се, до преди тези документи да бъдат разсекретени, първият в света лазер, който в действителност наистина използвал изкуствен рубин като главен компонент в лазерната оптична кухина, бил една жива история, изобретена през 1961г. Но през Юли 1945г идеята е била повече от напреднала за времето си. Дали това е друга възможна, дори и лека, индикация че в Нацистка Германия се е случвало и нещо друго? По-късно в разговора, Коршинг изразява желанието си да се върне в Хехинген (Hechingen), за да вземе телескопа си, лещите и призмите, индикация, че може би се е занимавал и с оптични, както и с ядрени изследвания.


Но тогава следва още една любопитна реплика от Коршинг:

Разбира се, идейно е да отидем при аржентинците с двама души и да кажем: "Ето ни, тука сме, знаем как да правим това-онова; имаме добър метод за разделяне на изотопи, не ни трябва да произвеждаме тежка вода." Някак си по тоя начин трябва да го направим. Нищо няма да излезе от тая работа, ако се хванете с Хайзенберг да правите уранов двигател. Те даже не доведоха малките риби тук, така гледат на работата ни външните лица.

Ако до сега изразената теза е вярна, и е имало много таен проект на SS и ако групата на Хайзенберг е представлявала фалшива фасада, която нарочно е била държана в неведение от SS и е била предназначена за консумация от Съюзниците, тогава действително би имало различна мотивация за разпита на германските учени, от тази която обичайно се предполага. Ако, например, Трета армия на генерал Патън наистина е открила техника и учени от проекта на SS, тогава би било от ключово значение да се прецени дали "големите риби" - да перефразирам някак надутото мнение на Коршинг за учените във Фарм Хол - са имали каквото и да е знание за проекта на SS.



После, от стенограмите на разговорите от 1-6 Август 1945г, д-р Курт Дийбнер накратко споменава един факт, който е много значителен в светлината на онова, което открихме за германския ядрен проект и за подземните фабрики на SS Сондеркомандата в планините Харц в Турингия. Дийбнер споменава, много накратко, че бил снабдяван с радий "от Харц". Краткият коментар на Бернщайн в този момент е пълен с пропуски: "Планинска верига в централна Германия". Бернщайн изобщо няма какво повече да каже по въпроса. Дали е невеж за твърденията, разкривани от съвременните германски изследователи? Или пропускът в коментара му е в следствие от някаква друга мотивация?

Във всеки случай, тенорът и настроението на учените бързо се променя, когато научават за атомната бомба, пусната над Хирошима. Първите реакции, записани от британските микрофони, се разиграват между Хан и Вирц:


ХАН: Възможно е да са го направили само, ако са имали разделяне на уранови изотопи.

ВИРЦ: Те също го имат.


Бързо се развихря дискусия между всички германски учени, и отново тъкмо Дийбнер прави кратко изказване, изпълнено с многозначителност: "Винаги сме мислели, че ще са ни необходими две години за една бомба". На всичкото отгоре, Бернщайн в този момент издава двоумение и неувереност, иначе необичайни за неговите прости коментари и анотации, чиято цел очевидно е да поддържат Легендата на Алианса: "Не съм сигурен кого Дийбнер включва в неговото "ние" тук или на какво се основава преценката му. Но никой от останалите не противоречи на употребената дума "бомба". Наистина, кои са били хората, които Дийбнер нарича "ние"? Бернщайн изглежда не знае, но при условие, че Дийбнер по-рано говори за снабдяването му с радий "от Харц", можем с право да спекулираме, че Дийбнер пряко се обръща, и без съмнение целенасочено, към колегите си от програмата на SS.



После следва кратък, но удивителен разговор между Хан, Вайсзекер, Хартек, Вирц и Дийбнер:



ХАН: Мисля, че е абсолютно невъзможно да се произведе един тон уран-235 чрез разделяне на изотопи.

Бележка от автора: Този коментар, в светлината на каквото вече научихме за мащаба на германската програма за обогатяване, може да означава само едно от две неща: (1) Хан нарочно лъже тук, за да отрече евентуалното си участие в програмата; или (2) казва истината, и не знае нищо по въпроса. От двете, последното е много по-вероятното.

ВАЙСЗЕКЕР: Какво се прави с тези центрофуги?

ХАРТЕК: Никога не може да се добие чист "235" с центрофугата. Но аз не вярвам, че може да се направи с центрофуга.

ВИРЦ: Защо не.

ХАН: Да, но са можели да го направят с масови спектрографи (отново пояснявам, че "маса" в термина идва от количество, в смисъла на тежина и обем, а не бройка, бел.прев). Ивалд (Ewald) има някакъв патент.

Бележка от автора: Отново, Хан ясно посочва пътя до барон Манфред Фон Ардене и неговите циклотронни модификации. Така че, германските учени са знаели как да го направят, и както следователно е изключително вероятно, SS също са знаели кой метод е бил най-добър. Следователно, забележителната консумация на електричество в Аушвиц, както и самия най-ефикасен метод, сочат към метода на Фон Ардене, който най-вероятно се е употребявал там и на други места за разделяне на изотопи.

ДИЙБНЕР: Съществува и един фотохимичен процес.




Сега нека сложим всичко това в контекст, защото този малък разговор е индикация, че във Фарм Хол вероятно се разиграва един фарс, не само от страна а задържаните германски учени, но вероятно и от самото разсекретяване на стенограмите. Какво искам да кажа? Забележете, че стенограмите са разсекретени от англичаните след Германското обединение през 1989г, уклончиво признание, вероятно, че вече няма смисъл от криенето на каквито и тайни да са пазели, понеже вече е имало други източници, които да разкажат дълго потисканата история: че нацистите или са били опасно близо, или всъщност са се сдобили с атомната бомба преди Съюзниците.

Първо, забележете в горния разговор, че Ото Хан, с чиито коментари започна тази глава, сега е променил мнението си. По-ранните му коментари споменаваха изотопното разделяне като средството за сдобиване с бомба. Сега, мнението му е обърнато, и това се случва в един ден. Но тогава идва репликата на Вайсзекер: "За какво друго може да се използват центрофугите?" Това се контрира с реплики от сами изобретател, Пол хартек, който твърди, че не може да се добие "чист 235" чрез този процес. Вирц тогава се включва удобрително, и след това Хан, именно радио-химикът, отново си обръща мнението, в рамките на минути, стигайки до очевидното заключение от научна и инженерна гледна точка: най-добрият начин да се добие "чист" U-235 бил чрез масова спектрография.

Но след това идва бомбата. Дийбнер, който очевидно има някаква връзка с империята от специални проекти на Камлеровия SS "мозъчен тръст" в планините Харц, прави намеци за незнаен "фотохимичен" процес за изотопно разделяне и обогатяване. Дори Бернщайн признава, че каквото и да е имал предвид Дийбнер с тези думи, е "неясно". По всяка вероятност е неясно, защото остава засекретено, някъде, от някого. И това трябва да затаи дъха ни, защото означава, че Kammlerstab може да са открили метод за изотопно разделяне и обогатяване, който остава неизвестен до ден днешен!





Топ-нациста Вернер Фон Браун (Wernher von Braun), изобретил ракетите на "Аполо" за американците, в компанията на американския президент Кенеди


Скоро след този малък разкриващ разговор, Вирц предлага друго решение: "Обзалагам се", казва той, "че това е разделяне чрез дифузия с рециклиране". Вирц ясно предлага, че разделянето е било многопластов процес, при което едно преминаване през разделителния процес после се е ползвало за суровина за ново преминаване през обогатителния процес, за да се постигне по-голяма чистота, и това рециклиране се е повтаряло, докато не се достигне желаната качество - боеприпасно качество. Споменатият дифузен процес в този контекст е мъгляв, защото имало поне два метода известни на германците, на Съюзниците и на японците под името "дифузия". Единият метод, споменат от Бернщайн като обяснение за репликата на Вирц, е производството на уранов газ, прекаран под налягане през синтерован метал.

Бел.прев: Синтероване е процесът, при който се предизвиква атомна дифузия чрез нагряване. Добавянето на топлинна енергия към материала води до миграция на атомните и/или йонните компоненти на материала. При охлаждане на пренаредената кристална решетка и когато е налице променено разпределение на хетерогенни йонни съставки в рамките на тази решетъчна структура често се наблюдават промени във физичните свойства на материала и те стават по-различни от свойствата му, характерни за неговото ‘зелено´ състояние преди синтероването.
Източник: http://www.carbolite-gero.bg/bg/applications/heating-applications/sintering/

Синтеризацията просто означава, че метала съдържа милиарди микро-пори или дупки с определен миниатюрен размер, през които атомите на различните изотопи преминават с леко различна скорост. "Оригиналните изчисления предвиждаха, че 500 от тези бариери ще са нужни за почти пълно разделяне, в сравнение с 22 000 центрофуги" (думите са на Бернщайн, бел.прев). Другият процес бил термалната дифузия, която вече разгледахме по-отблизо в Глава 7.

Методът на термална дифузия за кратко се споменава в публикуваните стенограми от Фарм Хол по време на разговорите между германските учени в деня на бомбардирането на Хирошима от Вайсзекер. Бернщайн отбелязва за този метод, че е бил пробван от Коршинг, и че опитът се е състоял от "стъклена тръба и нагревателна намотка за разделяне на изотопи. Така и не сработило добре с уран". Но това, което Бернщайн е описал е оригиналната Клусиус-Дикелова тръба за термална дифузия, процес който е бил неефикасен, както Бернщайн правилно отбелязва. Само че, Уилкокс описва друг метод, различен от тръбите на Клусиус, във връзка са японската програма:


Онова, върху което групата на Нишина най-накрая се спрели, бил един процес, наречен топлинна дифузия. Това бил един от първите измислени процеси за изотопно разделяне. Но до преди да бъде усъвършенстван от двама германски учени, Клаус Клусиус (Klaus Clusius) и Герхард Дикел (Gerhard Dickel), през 1938г, не е бил практичен. По-просто казано, топлинната дифузия разчитала на факта, че лек газ се движел към топлината. Клусиус и Дикел построили просто устройство, състоящо се главно от две метални тръби, поставени една в друга. Вътрешната тръба била нагрявана; външната била изстудявана. Когато апаратът се включел, по-лекият U-235 се предвижвал към топлата стена; U-238 - към студената стена. Конвексните (изпъкнали, обратното на вдлъбнати, бел.прев) потоци, създадени от това движение, изпутвали U-235 нагоре; а U-238 - надолу... В даден момент U-235 в горната част можело да се събере и на негово място да се вкара нов газ. това бил прост и бърз начин да се добият относително големи концентрации U-235. Както Уилкокс отбелязва, процесът, както бил разработен в Германия, дал на японците достъп до последните развития в тази проста и необичайна технология.

 


И с повтарящите се преминавания през поредицата такива съдове, чистотата се увеличавала. Във всеки случай, има някакво несъответствие между описанието на Бернщайн за метода и описанието на Уилкокс. Може би последния описва модификацията на оригиналния метод, при който се прилагат горещи и топли екстремуми.

Хартек, Вирц и Хайзенберг след това продължават темата за изотопното делене и обогатяване малко по-натам:



ХАРТЕК: Успели са да го направят с масова спектрография, прилагана в голям мащаб, освен ако не са успели чрез някакъв фотохимичен процес.

ВИРЦ: Аз бих казал фото-химия или дифузия, обикновена дифузия. Ирадиират го с определена дължина на вълната (всички говорят едновременно).



И в този възлов момент, Бернщайн отново забелязва, че "не е ясно" какъв е този фотохимичен процес. Във всеки случай, какъвто и да е бил процеса, това че Вирц го споменава заедно с определена "дължина на вълната" явно е предизвикало възникването на бурен разговор между другите учени. Дали нарочно са се опитвали да го удавят и да замаскират изказванията му, за да не успеят да се запишат? Никога няма да разберем. Но във всеки случай, разговорът продължава:



ХАРТЕК: Или са използвали масова спектрография в огромни количества. Вероятон е възможно масовата спектрография да произведе 1 милиграм за един ден - да кажем "235". Могат да направят доста евтин масов спектрограф, който, в голям брой, може да струва сто долара. Може да се постигне със 100 000 масови спектрографа.


Отново, коментарът на Бернщайн съдържа внушения: "Това всъщност направиха Съюзниците". Но също така, както видяхме, е много вероятно това е било каквото германците са направили в "завода за Буна" в Аушвиц и по-късно в големите подземни фабрики, управлявани от SS Сондеркомандата на Камлер. Учените от Фарм Хол, както може да се очаква, изглеждали напълно незнаещи за тази програма, но сами са стигнали до основните факти.



ХАЙЗЕНБЕРГ: Да, разбира се, ако се направи така, а те явно са работели в тези мащаби, 180 000 души са работили върху това.

ХАРТЕК: Което е 100 пъти повече от нашите хора.




Може да е била 100 пъти повече, отколкото Хартек или който и да е от висшите учени, задържани във Фарм Хол, са имали на свое разположение, но това със сигурност не е било число отвъд наличностите на SS, с нейните стотици хиляди работници роби от концентрационните лагери. Хан по-късно повдига жалкото положение на "Хайзенберговата група", като добавя: "Разбира се, ние нямахме възможност да работим в тези мащаби". Такива факти и методи безспорно ще да са били известни на Kammlerstab, и безспорно той е щял да ги преследва с обичайната си "концентрация".

Хартек след това подкрепя това становище с изказване относно процеса на Клусиус и числата, които дава, разкриват опасния потенциал за изотопно разделяне е обогатяване, който е бил във възможностите на Нацистка Германия, ако е бил разработен в сходен мащаб като проект Манхатън:


Ако е факт, че може да се произведе експлозив и чрез масова спектрография - ние никога нямаше да можем да го направим, понеже нямаше да можем да ангажираме 56 000 работника. Например, когато разглеждахме работата на Клусиус-Линде в комбинация с нашия разменен цикъл, щеше да трябва постоянно да наемаме по 50 работника, за да произвеждаме по два тона годишно. Ако искахме да направим 10 тона, щеше да трябва да наемаме по 250 човека. Нямаше как да го направим.


За Хартек и другите учени от Фарм Хол, проблемът не е бил средства или методи, а е бил просто недостиг на работна ръка, недостиг, който SS никога не е имала.

По-късно Хартек е по-подробен:


Като взема предвид числата, мисля, че трябва да са били масови спектрографи. Ако са имали друг добър метод, нямаше да им се налага да харчат толкова. Нямаше да им трябват толкова много хора.


Коршинг отвръща, и се разгръща малък спор, в който Хартек едва засяга една чувствителна тема, и редакторския коментар на Бернщайн се превръща или в упражнение по невежество, или в целенасочен пропуск:



КОРШИНГ: Никога не се е правело със спектрографи.

ХАЙЗЕНБЕРГ: Ще трябва да се съглася с твоята теория, че наистина са спектрографи.

ВИРЦ: Готов съм да се обзаложа, че не е.

ХАЙЗЕНБЕРГ: За какво са му на някого 60 000 човека?

КОРШИНГ: За да се пробваш да изпариш един тон уран.

ХАРТЕК: За това ти трябват само десет човека. Бях изумен от това, което видях в I.G.





Единственият коментар на Бернщайн тук е посочване на очевидното, че "I.G." означава "I.G. Farben", не казва нищо повече.


Или Бернщайн не е наясно със "завода за Буна" на Фарбен и с мистериозните му характеристики, че консумира повече електричество от Берлин и не произвежда Буна, или преднамерено премълчава каквито и да е пояснения по изказването на Хартек. Легендата на Алианса, що се отнася до Бернщайн, е налице.

Що се отнася до Хартек, обаче, той или ясно намеква, че е видял някакъв широко мащабен проект, предприет от I.G. Farben, който да е ангажирал десетки хиляди работници, или намеците му могат да се отнасят до това, че германците са открили метод, чрез който да се облекчи процеса. Във всеки случай, аз не зная за друго предприятие на Фарбен в Германия по онова време, за което да се е знаело, че работи по обогатяване. Единственото предприятие, което се е нуждаело от табела "фабрика за обогатяване" е това в Аушвиц, и това означава, че Хартек може не само да е видял проект, голям колкото онзи в Оук Ридж, Тенеси, но такъв, който е бил по-ефикасен - каквито знаем че са били спектрографите на Фон Ардене - от американския си еквивалент, както и по-малко разчитащ на кадърна работна ръка, защото работната ръка в Аушвиц била "неизчерпаема", и за нещастие, похарчима.

Във всеки случай, ако всичко това е така, тогава това е силна индикация, че репликите на Хартек, както и репликите на други или на всички останали учени задържани във Фарм Хол, са внимателно сценично поведение, един сценарий, който разкрива точно толкова инженерна кадърност, колкото да покаже, че учените са познавали поне широките граници на това как може да се постигне атомна бомба без ядрен реактор (или "уранов двигател", както те го наричат) и все пак примесена с точно толкова невежество в подробностите, за да демонстрират, че или че не са били замесени в най-висшите етажи, или че преднамерено са лицемерничели в определена степен, защото това, което е видял - ако не е бил напълно замесен в него - е било развихрена мащабна програма по обогатяване, носена на изтощените гърбове на трудоваци от концентрационните лагери.

И сякаш това не е било достатъчно, Васзекер по-късно потвърждава широките рамки на свръх-секретната SS програма, които обсъдихме по-рано:


ВАЙСЗЕКЕР: Ако сме искали да направим бомба, най-вероятно щяхме да се концентрираме повече върху разделянето на изотопите и по-малко върху тежката вода... Ако бяхме започнали тая работа достатъчно скоро, сме можели да стигнем някъде. Ако те са можели да я свършат през лятото на 1945г, значи е можело ние да сме имали късмета да я завършим през зимата на 1944-45г.


Забележете, че той не само потвърждава широката времева рамка, която ние вече обсъдихме относно вероятния атомен тест при Рюген, но по-важното е, че изказването му идва след като Хартек ясно намеква за съществуването точно на такава програма в Нацистка Германия.

Малко по-късно, резюмето на Британското военно разузнаване за разговора, който се разгръща, предава следното криптично обобщение на репликите, направени от Уолтър Герлах (Walter Gerlach), без никакви допълнителни коментари: "Герлах продължава с обяснението, че нацистката партия явно си е мислела, че те работят върху бомба и разказва как партийните хора в Мюнхен обикаляли от къща на къща миналия 27-ми или 28-ми Април, казвайки на всеки, че на следващия ден ще се употреби атомната бомба". Редакторската бележка на Бернщайн изразява объркване и потвърждава, че той най-вероятно не е запознат с твърденията за теста при Рюген и Ордруф: "Не е ясно кой е трябвало да използва това оръжие и срещу кого".

Във всеки случай, въпреки че са толкова далече от участие във възможна тайна програма по обогатяване и произвеждане на бомба, обаче, в общи линии учените от Фарм Хол изглежда го потвърждават това предположение.


Най-накрая, Хартек отново ще да е зашеметил британските си пленители с една реплика, направена близо до края на стенограмата от 6 Август 1945г:


ХАРТЕК: Множителният фактор с "235" е 2.8, и когато едното се сблъска с другото, колко е дълъг пътя, докато се случи? 4 сантиметра, Rx е радиусът. После това трябва да се умножи по средния свободен път и да се раздели на квадратния корен на множителния фактор. Това трябва да даде 3.2. Rx е около 14 сантиметра, масата е 200 килограма; после гърми.


Дори Бернщайн не може да игнорира това и коментарът му издава, че има "нещо възможно", прокрадващо се зад фигурите на Хартек:

Това явно изхвърлено пресмятане на критичната маса от Хартек, което наистина води до смислен отговор, за разлика от мнението на Хайзенберг, демонстрира някои доказателства, че е решавал този проблем преди. Трудно е да се повярва, например, че може да е знаел, че критичния радиус намесва реципрочния квадратен корен на множителния фактор, ако предварително не се е замислял за това. ОТкъде Хартек е добил числото 2.8 за множителния фактор не е ясно. По време на войната, хората от Лос Аламос, които определено са знаели повече от него, използвали 2.2. Едва след войната числото било увеличено до 2.52, защото измерванията станали по-добри. Може би Хартек е бил онзи, който е подал доклада в Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt, бел.прев) от Януари 1942г и числата в него в опит на учените да заинтересуват Армията да продължи поддържането на бомбените изследвания.


Може би Хартек е сметнал числата предварително. Но има и друга възможност.

Може би, по време на посещението си до "I.G.", което спомена по-рано, някой е показал числата на Хартек. В този случай може би е значително това, че от всички учени във Фарм Хол, неговите коментари упорито насочват към потвърждението, че съществува постижим метод, който, приложен в достатъчно голям мащаб, би довел до достатъчни количества качествен, делим боеприпасен уран. И също е значително, че стенограмата разкрива разнообразие от методи, познати и достъпни за германците, които, приложени в достатъчни числа и при достатъчна работна ръка, са можели да постигнат именно това. Коментарите на Хартек упорито сочат в посоката на Манфред Фон Ардене, Фриц Хойтерман и безгуменната "фабрика за Буна" на I.G. Farben в Аушвиц. Както и самите директори на Фарбен на скамейките в Нюрнберг, Хартек също може би, по своя си прикрит начин, се опитва да изправи кривата история. Тези факти и свързани спекулации също може би обясняват защо, след толкова много години, стенограмите от Фарм Хол най-накрая са разсекретени, защото в своя финален анализ, те не обслужват Легендата на Алианса.

852
8.

Heereswaffenamt (Оръжейната агенция на германската армия - HWA) и Меморандума на Хойтерман


"И ето още нещо интересно: Ървин К. Опенхаймер (Erwin K. Oppenheimer) твърдял, че бомбата, която била пусната над Япония, била с германски произход."

Едгар Майер и Томас Меенер, "Тайната на Германската атомна бомба"
[Edgar Mayer and Thomas Mehner, "Das Geheimnis der deutschen Atombombe"]





Сградата на Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt)




Един от най-проблемните за обяснение документи от гледна точка на следвоенната Легенда на Алианса е свръх-секретният меморандум относно разработването на атомна бомба, анонимно подаден в Оръжейната агенция на германската армия (Heereswaffenamt) в ранната 1942г. Този документ не само, че точно посочва нужната критична маса за атомна бомба от уран-235, но също така посочва и възможността за трансмутацията на уран в плутоний - наречен "Елемент 94" в меморандума - и употребата му в бомба. Произходът и авторството на меморандума се приписват на различни учени, задържани във Фарм Хол (мястото, където англичаните държат пленения екип германски учени след войната, бел.прев), включително д-р Курт Дийбнер (Kurt Diebner). Но авторството е неизвестно, а проблемът със съществуването на документа остава: Как може германската армия, като е знаела, че нужното количество уран за ядрена бомба е относително малко и следователно технически постижимо, да не е преследвала разработването й? И как е възможно да са се стремели към такива смехотворни и жалки опити за работещ реактор? Мистерията само се задълбочава, когато вземем предвид произхода на една друга бележка, постъпила в Херсвафенамт (Heereswaffenamt), написана черно на бяло предната година.







През 1941г барон Манфред Фон Ардене решил да разпрати един необичаен документ от своя колега д-р Фриц Хойтерманс (Fritz Heutermans). Цялото заглавие на документа било "По въпроса за освобождаването на ядрени верижни реакции, от Фриц Г. Хойтерманс: Комюнике от лабораторията на Манфред Фон Ардене, Берлин-Лихтерфелде-Ост".

Документът е забележителен по няколко начина, дори и по описанието на съдържанието си:

"I. Основна гледна точка

II. Конкуриращи се процеси

III. Верижните реакции чрез ядрено делене с бързи неутрони

IV. Ядрено делене чрез термални неутрони

    1. Разделяне на изотопи
    2. Избиране на тежко модераторно вещество като например водород, тежка вода
    3. Относителен напредък във възможността за процес 1/v чрез прилагане на ниски температури
    4. Саморегулираща се реакция и значимостта на Доплеровия ефект при ниски температури

V. Верижни реакции при финални изпитателни обеми

VI. Важността на една верижна реакция при ниски температури като източник за неутрони и като апарат на трансформиране на изотопи"



Общото описание навежда на мисълта, че Хойтерманс вече е премислил процеса, не само инициализирането на експлозии чрез бързи неутрони, но и трансформирането на U-235 в по-висши елементи, които химически нямат общо с него. Това е първата крачка към плутония и към употребата на плутоний, вместо U 235, като експлозивно гориво за бомба.

Съдържанието на документа потвърждава, че именно това е измислил Хойтерманс:

"Тук ние сме способни да си представим един апарат, който би позволил... определено количество U-235 да претърпи ядрена реакция, едновременно като апарат за трансформиране на изотопи. Предимството на такъв апарат в сравнение с апарат за изотопно обогатяване е, че новосъздаденият продукт, който би имал атомно число 93 или повече, не е химически идентичен с урана и следователно е делим чрез химически методи. Сега, след като са налични много повече количества U-238, тъкмо 139 пъти повече, количеството, което би било конвертируемо в гориво за верижна реакция е, от гледна точка на контекста, много по-важно от едно изотопно разделяне, водещо до повече U-235."

С други думи, преди меморандума в Херсвафенамт от 1942г (който не само дава критична маса за бомба с U-235 като експлозивно гориво, която е във верните рамки, но който също така посочва и трансформацията на уран в плутоний в реактор като алтернативно гориво, значещо повече "бум" срещу една райхсмарка) Хойтерманс ясно е виждал и друг път до атомната бомба. Следователно той може да бъде считан и за един от водещите кандидати, ако не и самия водещ кандидат, за авторство на анонимния меморандум в Херсвафенамт. Еврейското му потекло би обяснило защо меморандумът е подаден анонимно.




И така, след като в миналите страници спекулирахме, че Нацистка Германия всъщност е преследвала уранова основа като основен компонент на бомбата си, и е провеждала мащабен и много таен проект по обогатяване на уран, за да се сдобие с нея, сега стигаме до възможността за съществуването и на проект за плутониева бомба, отново провеждан секретно и далеч от "общественото" лабораторно балтаене на учените, задържани във Фарм Хол. По тази линия вече имаше една индикация: твърдението за втори ядрен тест на бомба с много малка критична маса чрез процеса на ускореното делене, близо до региона Трите Ъгъла в Турингия, зоната с най-голяма фонова гама радиация в цяла Германия.

Има ли още подкрепящи индикации, че германците може успешно да са разработили атомен реактор и, следователно, плутоний в тайните дълбини на Камлеровата SS империя от черни програми и тайни оръжия? Хенри Пикър (Henry Picker), в книгата си "Разговори на една маса с Хитлер" ("Hitler's Table Talk"), прави една значима констатация. Той не само твърди, че Райхспоста (пощенската служба на Третия Райх, бел.прев) е бил замесен с проекта за атомна бомба, но дава и повече подробности. Бомбата трябвало да бъде построена в завод "в една подземна SS фабрика в южните планини Харц (Harz), която имала производствен капацитет от 30 000 работници". Още веднъж следата води обратно до SS, до южните части на планината Харц в Турингия и до големи подземни фабрики. Тази инсталация, според Пикер, "била върната на СССР от Червената армия" след германската капитулация. Според Пикер, тъкмо поради тази причина Сталин реагирал с такова безпристрастие, когато президентът Трюмън го информирал за успешния тест на плутониевата бомба на полигона Триединство (Trinity) в Ню Мексико, защото Сталин вече се бил сдобил с нужната технология да направи своя собствена атомна бомба. Освен това, Сталин наградил Манфред Фон Ардене със "Съветската "Нобелова награда" - Сталинската награда". Майер и Меер коментират истинската значимост на тази поредица от признания:

"Всичко ясно ли е? По този начин руснаците се сдобили с някакви производствени методи - които от тогава до днес остават неизвестни - и се отплатили на Манфред Фон Ардене, определено най-добрия консултант по тези въпроси, който трябва да им е изяснил нещата, които руснаците открили там."





Барон Манфред Фон Ардене (Manfred Von Ardenne)
Когато е на 15 години, разработва тройно-системна електронна тръба за безжична телеграфия.
Няколко години по-късно изобретява първия сканиращ електронен микроскоп.
През 1931г дава публична демонстрация на първата в света телевизия. До 1935г Берлин вече разполага с електронно сканирана телевизионна услуга, а до 1936г вече можело Олимпийските игри да се излъчват по телевизията.
По време на войната Фон Ардене се занимава с ядрени изследвания. След поражението на Германия отива да работи за Съветска Русия.




Това е интригуваща идея, защото ние вече открихме една възможна детонация на плутониева бомба близо до Ордруф (Ohrdruf) късно през войната. Това по наложителност навежда на мисълта, че германците са се сдобили с успешен атомен реактор, въпросът е, откъде? Във всеки случай, причината да липсва знание за този проект е очевидна: бил е под контрола на SS, и следователно, се е намирал в портфолиото на обсебения от сигурността генерал Камлер.

Бележка от автора: Разбира се, може да се е ползвал и уран в някакво устройство за ускорено делене, но процесът е по-добър с плутоний, а плутоният е по-вероятно да се свърже с толкова малка критична маса, както се твърди, а именно - 100 грама, понеже за една уранова бомба ще е нужно повече от това, дори и с ускорено делене.



Във всеки случай, концепцията за реактор на Хойтерманс била значително по-различна от тази на Хайзенберг, и всъщност, по-различна и от атомната купчина на Енрико Ферми (Enrico Fermi) в Чикагския университет, понеже целта й била не производството на енергия, а производството на радиоактивни изотопи. Поради тази причина, реакторът могъл да работи при ниски температури, ползвайки течен метан като модератор, вместо тежка вода или графит. Това значело, че щял да бъде ефикасен производител на "елемент 93 или повече", който щял да бъде химически делим и използваем като ядрен експлозив.

Това е важно, защото разграничава усилията на Фон Ардене - Хойтерманс както от усилията на Хайзенберг да проектира и изработи работеща атомна купчина, така и от успеха на Енрико Ферми в същото начинание.

Бележка от автора: Изследователят Франк Джоузеф (Frank Joseph) е открил друг източник за реактор и счита информацията си за толкова ключова за тази история, и толкова сензационна, че не е добросъвестно от моя страна да я спомена в настоящия труд. Според мен това е история, която е най-добре той самият да разкаже, тъй като това е негово откритие. Той беше така добър да го сподели с мен, докато пишех тази книга.

Бел.прев: Франк Джоузеф преди е бил известен като Франк Колин (Frank Collin) и става известен през 70те, като става водач на Американската нацистка партия, заради което участва в съдебно дело на "Национал-социалистическата американска партия" срещу градчето Скоки (Skokie), което дело дава правото на "нацистите" да провеждат маршировки и да демонстрират емблемата на свастиката. В последствие се разбира за еврейското му потекло, защото баща му е оцелял от холокоста, но Колин остава водач на тази Национал-социалистическа американска партия, докато не го арестуват за секс с деца.
Определено става дума за отявлен ексцентрик, но определено става дума и за много мотивиран и отдаден изследовател на историята на Втората Световна война, така че има голяма вероятност "сензационната му информация" действително да е попадение. Със сигурност обаче става дума и за доста покриване и замазване на информация. Секса с деца открай време е инструмент за прибиране в затвора на неудобните, като единственото устойчиво изключение, разбира се, е католическата институция - именно понеже от тях осъдени няма, защото са традиционно удобни и на всичкото отгоре не са невинни, за да ги прибират в затвора.
Може би онова, което Франк Джоузеф все пак има да каже, е много интересно. А може би Джоузеф Фарел просто не иска да свързва труда на книгата си с противоречива личност като Колин и с това умело включване едновременно хем уважава взаимната им комуникация, хем остава в зоната на по-твърдите факти и по-добрата обществена светлина.



Така в края на войната, около 1945г, намираме твърдения за тествано оръжие с малка критична маса, което, ако е вярно, най-вероятно ще да е плутониева бомба, използваща процеса на ускореното делене, а в началото на войната, около 1941г, намираме един документ, описващ проект за постигането на реактор за производство на експлозивно гориво за такава бомба. Има едно странно съвпадащо сведение, че германците може би са били опасно близо до, ако не и в действително притежание на, плутониева атомна бомба, от Техоокеанския театър на японската програма. Робърт Уилкокс (Robert Wilcox), в книгата си "Тайната война на Япония", си спомня как Испанското Националистическо правителство успешно е поддържало кръг от шпиони както за германците, така и за японците, една задгранична шпионска програма, която имала немалък успех при проникването в проект Манхатън, дори през 1943г шпионите успели да се сдобият с най-ранните Съюзнически проекти за детонатора на такава бомба. Като интервюира Ейнджъл Алказар де Веласко (Angel Alcazar de Velasco), соченият за шеф на шпионския кръг, Уилкокс цитира една доста удивителна реплика:

Информацията беше, че американската работа по ядрено оръжие била доста напреднала, но им оставало още много. Дори имало бележки относно детонатора. Бил нещо подобно на онзи, който германците вече използвали.

Сложен детонатор - може би за употреба при плутониева бомба, тъй като детонаторният механизъм за уранова бомба е много по-проста техника - вече употребяван от германците през 1943г!? Защо германците са имали нуждата да ползват такъв сложен детонатор? Времето на това твърдение също е обезпокоително, тъй като съвпада с твърденията, които разгледахме по-рано, на японския военен аташе в Стокхолм, че германците били ползвали някакъв вид оръжие за масово унищожение на Източния фронт приблизително през 1943г, в района на Курск.

Бележка от автора: Аташето, ако си спомняте, всъщност беше убеден, че оръжията - каквито и да са били - също били ползвани и в "Крим", което най-вероятно означава по времето на обсадата на руската крепост Севастопол през 1942г. По този начин това твърдение противоречи на възможността въпросното оръжие да е било атомна бомба. Но ако не е било, какво друго оръжие би причинило такова унищожение? Това е въпрос, на който по-адекватно ще се спрем в следващите части на книгата. Пауърс (Powers) отбелязва, че на Алън Дълс (Allen Dulles) в Цюрих му било докладвано за германски проект в "обширни подземни фабрики", които се занимавали "с раждането на нов експлозив за въздушните бомби. Дори го чули да споменава, че контейнера за бомбата бил сферичен". Сферичен детонатор, разбира се, е от онзи тип имплозивно-компресорни детонатори, използвани при сглобяването на критичната маса на плутониева бомба.





Отляво-надясно, отгоре-надолу: Бърз експлозив; Бавен експлозив; Вмешател/бутач; Неутронен инициализатор; Плутониево ядро; Компресиращо ударната вълна ядро




Ляво: плутониево ядро; Дясно: "Отверката"

"Експериментът, който Слотин (Slotin) трябвало да проведе с берилиевите полусфери се състоял в това, да вкара върха на обикновена отверка (да, отверка) под ръба на берилиевата шапка, да я повдигне и да я свали, като мери с гайгеров брояч какво количество верижна реакция се създава. Той също трябвало да използва предпазни клинове, които биха подсигурили берилиевата шапка, така че ако отверката се изплъзне, шапката да не падне и да не покрие ядрото. Но Слотин не използвал клиновете... и отверката се изплъзнала.
Берилиевата шапка паднала, ядрото било напълно затворено, и веднага станало свръхкритично. Дори по-зле: имало седем други човека, стоящи около масата, наблюдавайки как работи Слотин. Както и при инцидента с Дъглиан, имало синьо приблясване и гайгеровия брояч лудо започнал да пука. (Хората в стаята по-късно казали, че почувствали и топлинна вълна.) Голяма заслуга на Слотин е, че веднага се изложил на огромен риск като разделил двете сфери - с голи ръце - и така спрял реакцията. По този начин получил няколко пъти по-голяма доза радиация от Дъглиан. Ефектът се проявил почти веднага; вече повръщал, когато напускал лабораторията. Девет дни по-късно, след нещо, което само може да се опише като период на ужасно страдание, Слотин умрял. "Демонското ядро", както учените от Лос Аламос по-късно го нарекли, убило втората си жертва."




Но Хойтерманс се интересувал от нещо повече от атомни бомби. Дори Пол Лоурънс Роуз (Paul Lawrence Rose) признава, че ролята на Хойтерманс в нацистките изследвания на атомната бомба "остава енигматична". Причините за това, обаче, са достатъчно очевидни, след като се проумеят огромните последствия, понеже истинската специалност на Хойтерманс се съдържа в първото теоретично описание на процеса на термоядрения синтез на атомите на тежкия водород (диутерий и тритий) чрез висока температура в звездите, именно онази топлина, създавана от неконтролираната верижна реакция. С това се приближаваме една крачка по-близо към разгадаването на загадката върху какви точно видове оръжия е работел "мозъчният тръст" на Камлер, защото ако идеята на Хойтерманс се грабне, тогава водородните бомби биха били следващата логическа стъпка в "технологичното дърво" след атомната бомба, точно както е било за американците и руснаците след войната. Има ли каквато и да е индикация, че това това всъщност е било истинската крайна цел на тайната германска ядрена програма на SS? С други думи, всичко това било ли е програма за атомна бомба въобще? Или е било програма за водородна бомба?




Атомна бомба в сравнение с водородна бомба - Н-бомба (ляво); Руската Цар-бомба е водородна (дясно)



Колкото и да е фантастично да се повярва, тази вероятност изглежда е самата истина. Писмото на професор Лахнер (Lachner), което преди споменахме, също хвърля светлина върху целта на SS Сондеркомандата на Камлер:


Работено е и върху водородната бомба. Фабрика за производство на тежък водород била построена в Норвегия, но разбира се, е била разрушена от врага. Малките уранови бомби били предимно предназначени за детонатори за водородните бомби, така че директната им употреба не се предвиждала.



Друго потвърждение за това удивително твърдение може да се открие в пред-военния австрийски патент за "молекулярна бомба", ранна версия на водородната бомба, от 1938г. Във всеки случай, професор Лахнер негласно твърди, че истинската цел на проекта била оръжие, по-ужасяващо и разрушително от атомната бомба.

В тази връзка си заслужава да се спомене и друг фактор. Преследването на водородната бомба също би обяснило защо нацистите се интересували от малки атомни бомби, смалени благодарение на ускореното делене, защото една водородна бомба, поне спрямо наличната по онова време технология, би била един огромен и изключително тежък предмет. Стремежът към "миниатюризация" следователно е бил още една практична цел: всяка една такава бомба трябвало да бъде достатъчно смалена, за да могат да я носят германските бомбардировачи и ракети, и дори и тогава, само най-големите бомбардировачи или ракети са щели да се справят със задачата, ако въобще могли да се справят.


Бележка от автора: Трябва да си спомним, че първата водородна бомба, американската "Майк" ("Mike"), тежала няколко тона и била непрактична като буквално оръжие. Първата функционална водородна бомба на Америка всъщност тежала няколко тона. Трудно е да си представим как което и да е от съществуващите летателни средства в арсенала на германците, дори и огромните Ju 390, може да се справи със задачата да достави една водородна бомба, а спецификациите на А 9/10 "Amerikdrdket" са доста под нужното за такава бомба. Единственият практичен метод за доставяне на водородна бомба, поне на мен ми изглежда, е било чрез голяма подводница или кораб до някой пристанищен град, което е много рискована военна мисия, и то такава, че за участващите германски екипажи би била еднопосочно пътуване.


Но за да се произвеждат водородни бомби, трябва да е налично адекватно снабдяване с тежки водородни изотопи диутерий и тритий. Тук отново, обаче, се намесва Легендата на Алианса, която твърди, че след успеха на Съюзниците в разрушаването на норвежката фабрика за тежка вода при Рюкон, германското производство на безценното разрушително вещество никога повече не се съвзело, и, като последствие, тежката вода, която да послужи за модератор в реакторите (какво остава за водородна бомба!) никога не била достатъчно. Другото последствие от това твърдение е, разбира се, че опитите на Хайзенберг и на другите учени да създадат реактор на базата на тежка вода като модератор били обречени на провал заради липсата на достатъчни количества.

Но отново, действителността е била доста различна. Д-р Дийбнер, в една комуникация с д-р Вирц (Wirtz) - и двамата по-късно са пленени и държани във Фарм Хол (Farm Hall) - посочва, че към края на 1943г в Германия била построена функционираща фабрика за тежка вода. Само че, разкрития, направени в края на войната, били дори по-важни за оценката на действително значителното германско производство на тежка вода: голяма фабрика за тежка вода, напълно неизвестна преди това, била открита от Съюзниците в Кийл (Kiel) в северна Германия. Но най-важното е, че след Германското обединение през 1989г, когато обширните подземни заводи на SS в района на Харц в Турингия и в бившата източна зона били преоткрити, много от тези заводи съдържали по няколко големи електрически генератора, достатъчни да снабдят с електроенергия няколко малки града!

Такова голямо производство на електроенергия със сигурност не е било нужно за последния главен щаб на Фюрера, но определено би било нужно за фабрики, които разделят уранови изотопи (особено ако са използвали циклотронния процес на Фон Ардене), и които произвеждат тежка вода. Била ли е водородната бомба истинската цел? Това обяснява ли обстоятелството, че ако Германия е разполагала с атомната бомба, тя (или те) рядко е била използвана, ако въобще е била използвана, а на нея се е гледало като на детонатор за нещо много по-мощно? Това обяснява ли също така, отчасти, истинската причина за потайността, в която бил обвит специалния SS "мозъчен тръст" на Камлеровата командна структура?

Една индикация, че това може да е така, са едни подхвърляния на д-р Джоузеф Гьобелс към италианския офицер Луиджи Ромерса, който бил свидетел на теста на атомна бомба при Рюген. Гьобелс и Ромерса се срещнали преди този тест. Според Ромерса, Гьобелс му казал "Тежката вода е важен материал в произвеждането на дезитеграционната бомба. Още преди войната набрахме малко преднина в тази посока...". Преднина и то каква, ако през 1938г австрийския патент за прототипа вече е бил издаден!

Бележка от автора: Подобен патент незабавно би бил класифициран като "Geheime Reichsache" или "таен държавен въпрос", тоест, въпрос касаещ националната сигурност, както сега бихме казали. Като такъв, той със сигурност ще е стигнал директно до "мозъчния тръст" на Камлер, както ще видим в следващите части на тази книга.


Това че крайната цел на германската ядрена програма е била водородната бомба, а съвсем не атомната бомба, в ретроспекция изглежда доста логично и доста смущаващо. Както ще открием в следващите части от книгата, обаче, дори и водородните бомби бледнеят в сравнение не само с "хартиените проекти", изучавани от Камреската SS сондеркоманда, но и в сравнение с много реалните проекти и експерименти със сили от дори по-голям разрушителен потенциал от водородните бомби. Предвидили термоядреното бъдеще, SS вече планирали и експериментирали с контра-мерки, и с второ и трето поколение нападателни стратегически оръжия, още по-ужасяващи.



Съюзниците откриват плантацията за тежка вода в Кийл (Kiel) в края на войната

853
7.

Почетното Арийско братство

"Противно на широко разпространеното мнение, САЩ може да са знаели за Японския проект преди края на войната, и тази информация може да е повлияла на президента Хари Трюмън да вземе решението за бомбардиране на Япония.
...когато силите на ООН били в Хунгнам (Hungnam) във връзка с отстъплението от Чосин (Chosin), една мистериозна инсталация била открита в околните планини."


Робърт К. Уилкокс (Robert K. Wilcox): "Тайната война на Япония"




Според една древна японска легенда, японците произлизат от русокоса синеока раса, която дошла от звездите, легенда, която е забележително подобна на доктрините, идващи от тайните общества, излъчили и отгледали Нацистката партия в Германия между Световните войни. Тази легенда е изиграла немалка роля  в историята на Втората Световна война, понеже отчасти заради самото й съществуване Хитлер могъл да обяви японците за "почитаеми арийци", с което затвърдил приемането на Япония в Оста Рим-Берлин-Токио, без да противоречи на расистката идеология на Нацистката партия. Немалка роля в това изиграли и дипломатическите умения на японския посланик в Берлин, който посочил на германците този малко известен факт в японските легенди. Разбира се, имало наложителни военни и политически причини Италия и Германия да влязат в съюз с Япония, но за Нацисткото правителство, обсебено от расовата и идеологическата принадлежност, ако Япония имала някакъв вид нордическо-арийска връзка - без значение колко слаба би била - толкова по-добре.

Един рано появил се и продължителен проблем за тримата партньори в Оста било уреждането на трансфера на технологии и суровини от Европа до Далечния Изток. Повечето трансфери се осъществявали през U-лодки или японски подводници, въпреки че и Германия и Италия предприемали доста рисковани от военна гледна точка полети на дълги разстояния до Япония. Италианците, например осъществили такъв полет с един Savoia Marchetti S 75 GA през 1942г, уж с целта да снабдят Италианското посолство в Япония с копия на новите италианските кодови книги, понеже Commando Supermo били заключили, че Съюзниците били разбили италианските кодове.

Бележка от автора: Д-р Публио Магини (Publio Magini) тримесечно издание на "Военна истария" ("Military History"), Лято 1993г. Много съм благодарен на Франк Джоузеф (Frank Joseph) за разкриването и споделянето на тази информация с мен. Обновяването на италианските кодови книги би било достатъчно основателна причина за италианците, за да поемат такъв полет.

С напредването на войната германците все повече търгували напредналите си технологии срещу много малко в замяна, тоест единствено с цел надъхването на японската съпротива и може би в опит да привлекат американските военни сили към Тихия океан, за да облекчат натиска върху Райха. А японците, чиято индустрия постоянно била пришпорвана да бъде в крак с американските и британските технологични развития, винаги били много нетърпеливи, и много конкретни в исканията си за напреднали технологии от Арийските си братя.




Дори и конвенционалните военни трансфери от Германия до Япония са достатъчно смайващ. До 1944г Япония е поискала и е получила или работещи модели, или изчерпателни производствени схеми за следното:

- германски техники за производство на стомана за патрони за подплатата на цеви на големи оръдия

- готови изработени артилерийни единици

- 105 мм и 128 мм калибър тежки противовъздушни оръдия (FLAK)

- готово изработени полеви оръдия 75 мм и 88 мм и противотанкови оръдия

- радарната система Вюцбург (Wurzburg)

- корпуси за високо налягане на подводници клас 750 тона

- танкът PzKw през танка Тигър I (танковете модел "Panzerkampfwagen VI Tiger Ausf", съкратено PzKw, са по-късен модел на серията Тигър I, бел.прев)

- бойния самолет Focke Wulfe 190

- противотанковия самолет Henschel 129

Бележка от автора: Този някак странно изглеждащ двумоторен самолет имал издаден външен балон под носа на основния фюзелаж (корпуса на самолета, бел.прев), в който било монтирано автоматично презареждащо се високоскоростно противотанково оръдие с цев 75 мм. Бил смъртоносен и ефикасен противотанков самолет, използван с голям успех на Източния фронт и е любопитно, че много прилича на подобен самолет за приземни нападения в модерния американски арсенал, А-10 "Warthog".





Прославилия се на Източния фронт противотанков самолет Хеншел 129 (Henschel)


- тежкият бомбардировач Хайнкел He 177 (Heinkel He)

- "Amerikabomber" за далечни разстояния Месершмит 264

- реактивния изтребител Месершмит 262 (първия в историята, бел.прев)

- ракето-тяговия боен самолет Месершмит 163

- бомбо-пускателна система "Lorenz 7H2 bombsight" (системата, която пилота ползва, за да прицелва бомбардировката, бел.прев)

- въздушните радари B/3 и FUG 10; и може би особено забележително,

- двадесет и пет килограма "бомбени възпламенители" (5)

Бележка от автора: 5. Джоузеф Марк Скалиа, "Последната мисия на Германия до Япония: Проваленото пътуване на U-234", стр. 7-9 [Joseph Mark Scalia, Germany's Last Mission to Japan: The Failed Voyage of the U-234, pp. 7-9]

За късмет на американските и федерални сили в Тихоокеанския театър на войната, тези оръжия така и не стигнали до пълномащабно производство при японците. Любопитното е последната точка. Защо възпламенители за бомби? Със сигурност японците, които сипели бомби над Китай, Индокитай, Бурма и Пасифика, са знаели как да възпламенят конвенционална бомба. Искането предполага, че тези възпламенители били със сложност, която е била отвъд способностите на японската индустрия. И защо искане за тежки бомбардировачи толкова близо до края на войната, и то като поне един от тях е бил способен на полет на свръх-дълго разстояние и то с тежък товар?






А. Странни слухове

Както при края на войната в Европа, края на Тихоокеанската война също носела един-два странни слуха, някои от които успели да се появят в кратки статии в Western Press, преди завесата на Легендата на Алианса да се тръшне и да скрие подозренията, които навяват. Робърт К. Уилкокс (Robert K. Wilcox) в една своя книга, която, погледнато в ретроспекция, може и да е първата книга относно германския ядрен проект, "Тайната война на Япония", отново вади на бял свят тези статии и слухове:

Скоро след като Втората Световна война приключила, американското разузнаване в Пасифика получило кратка докладна: японците, тъкмо допреди капитулацията си, били развили и успешно изпробвали атомна бомба. Проектът бил помещаван във или близо до Конан (японското име за Хунгнам), Корея, в северната част на полуострова.

Войната свършила преди това оръжие да може да бъде използвано, и фабриката, в която било изработено, сега била в ръцете на Русия.
До лятото на 1946г този доклад бил обществено достояние. Дейвид Снел (David Snell), агент от Двадесет и четвърта криминално разследващ отряд в Корея... писал по въпроса във вестник "Atlanta Constitution" след като се уволнил.




Източникът за това твърдение на Снел бил един японски офицер, връщащ се в Япония. Офицерът го информирал, че бил шеф на сигурността на проекта. Снел, перефразирайки офицера в статията си, пише:

"В една пещера в планина близо до Конан, работели хора, състезаващи се с времето, в последния етап от сглобяването на "гензай бакудан", японското име на атомната бомба. Било 10 Август 1945г (японско време), само четири дни, след като атомна бомба блеснала в небето на Хирошима и пет дни преди Япония да се предаде.
На север, руски орди се изсипвали в Манчурия. Скоро след полунощ същия ден, покрай бдителните часови един конвой от японски камиони се изнизал от входа на пещерата. Конвоят се виел през долини, минавайки покрай спящи села... В хладината прези зазоряване, японските учени и инженери натоварили гензай бакудан на борда на кораб в Конан.
Недалеч от брега, близо до малък остров в Японско море, кипели по-бурни приготовления. През целия онзи ден и нощ, древни кораби, джонки и риболовни съдове пуснали котва.
Преди зазоряване на 12 Август, автоматизирана лодка изпухтяло измежду закотвените кораби и се паркирала на брега на малкия остров.* Пътникът й била гензай бакудан. Часовник тиктакал.
Наблюдателите били отдалечени на 30 км. Чакането било трудно и странно за онези хора, които безмилостно се трудели толкова дълго време и който знаели, че свършили с работата си прекалено късно.
Светлината на изток, където била Япония, се усилвала. В момента, когато слънцето се показало над морето, при пусналите котва кораби се произвел изблик на светлина, заслепявайки наблюдателите, които носели заваровъчни очила. Огнената топка, според преценките, била с диаметър 1 км. Многоцветен облак от различни изпарения изврял към небесата, след което образувал гъба в атмосферата.
Мазалото от вода и пара замъглило корабите точно под взрива. Корабите и джонките във външния диаметър агресивно пламнали.
Когато атмосферата леко се поизчистила, наблюдателите могли да забележат, че няколко съда били изчезнали.
Гензай бакудан в онзи момент била сравнима с яркостта на изгряващото слънце на изток.
Япония успешно била построила и изпробвала атомна бомба, също толкова катаклизмена, колкото и онези, които затрили Хирошима и Нагасаки."

Бел.прев: * не съм сигурен в превода, странен за мен изказ, личи че е стара статия










Има няколко неща, които правят впечатление в този доклад.

Как така Япония, подложена под силен натиск дори и за конвенционалната военна технология, е успяла да мине с номера на това постижение да тества атомна бомба със същите приблизителен калибър като онези от Хирошима и Нагасаки? Откъде са взели обогатения уран за оръжието? Още повече, японците били тествали  тяхната бомба само три дни след като плутониевия "Дебелак" ударил и унищожил Нагасаки. Нищо чудно, в такъв случай, че японското правителство обмисляло дали да се предаде или не. Този важен факт, заедно със смайващите разкрития на Уилкокс, ще ни послужат за основа на нова спекулация само след секунда. И последно, самият тест предполага, че японците си представяли как употребяват това оръжие срещу морски мишени. Какви ли мисли са се обсъждали на правителствения дебат по въпроса за капитулацията? Възможни следи могат да се открият в самата японска програма и значителната й зависимост от техническите трансфери от Германия.

Главният физик, замесен в японския проект, бил Йошио Нишина (Yoshio Nishina), "колега на Нийлс Бор" (според Януарското издание на списание Наука от 1978г). Именно Нишина всъщност водел японския военен екип, който разследвал Хирошима след бомбардировката на града. Докладите за японския тест при Конан били сносен източник на смайване и мистерии за американските разузнавателни екипи в окупирана Япония след войната, защото за разлика от обсебването си с германския ядрен проект, Съюзническото разузнаване постоянно поставяло Япония на по-задно място, смятайки, че там извършват само теоретични проучвания, и твърдели, че японците "нямали нито таланта, нито ресурсите да направят бомба". На Япония ресурси може и да й липсвали, но не й липсвали талантливи учени, разбиращи физиката на бомбите. Във всеки случай, докладите достатъчно притеснили американските окупационни сили, за да разпратят няколко разузнавателни екипа из Япония, които да разрушат циклотроните, от които имало не по-малко от пет, предполага се и повече! Този любопитен факт повдига един въпрос. Какво са правели японците с толкова много циклотрони? Дали са им били издадени тайните на метода на барон Манфред Фон Ардене за масово спектрографско делене и обогатяване на уран 235? Или японските физици, като германските си и американски колеги, са стигнали до осъзнаването, че циклотронът осигурява метод за обогатяване на изотопи? И двете са възможни, а последното е вероятно.





Б. Странни индустриални комплески: отново Камлер, в стил Ногучи

Още едно потвърждение за японски ядрен тест накарало Уилкокс да свърже Нишина с един японски индустриалист на име Ногучи. Търсейки из американските разсекретени архиви, Уилкокс бързо заключил, че "последващи директиви от 1947г и 1948г в същите кутии нареждали за нови разследвания на японските ядрени изследвания, което означава, че американското разузнаване все още не било знаело точно какво се е било случило. Всъщност, то постоянно нареждало нови разследвания на японските военновременни ядрени изследвания и и постоянно откривало нови факти, поне до 1949г, според документи, които намерих". Тогава Уилкокс ударил кьоравото:



Кутия 3, вписване 224 се оказа голямо попадение през двудневния ми престой в Суитленд (Suitland) (Суитленд е прякора, която Уилкокс използва за Националните архиви на САЩ, бел.автора): един разпит на бивш инженер от комплекса на Ногучи в Конан, Отогоро Нацуме (Otogoro Natsume), извършен на 31 Октомври 1946г. "Темата" на разпита бил описана като "По-нататъшно разпитване за вестникарската история относно ятомната експлозия в Корея".

Присъствали завеждащия Отдела за наука и технологии д-р Хари Кели (Harry Kelly); един интерпретатор, "T/4 Мацуда", и някакъв "г-н Донли" (Donnelly), идентифициран само като "5259 TIC". Той явно е бил нещо като офицер от разузнаването и, съдейки по въпросите им, разпитващите са имали повече информация за историята Конан-Хунгнам, отколкото се споменава във вестника.

Нацуме, инженер химик, според разпита, първо бил пленен и пратен в затвора от руснаците и после бил пуснат, за да управлява една плантация при Конан, докато не успял да избяга "на малка плавателна лодка" през Декември 1945г. Той казал на разследващите, че чул слуховете за експлозията на атомна бомба близо до Конан, но не знаел нищо за това. Според стенограмата, бил проведен следния разговор:




"Кели: На някоя от фабриките имаше ли инциденти по време на войната?

Донъли: Всъщност не сме намерили нищо конкретно.  Последните няколко дни разговаряхме с хора във и около Токио и ги питахме дали са чували за разлагане на водороден пероксид и ги питахме дали въобще са чували за нещо такова и в коя фабрика се е случило.

Кели: Някоя фабрика имала ли е нещастни случаи по време на войната?

(Натсуме през Матсуда): Нямаше инциденти.

Донъли: Питай го дали знае нещо за завода NZ, който правел водороден пероксид.

Матсуда: Той казва, че е чувал за фабриката, но тя била под контрола на флота и била много секретна. Никога не е бил в нея.

Кели: Как се е казвала фабриката?

Матсуда: Той качва, че просто фабрика NZ.

Донъли: Питай го какво е произвеждала NZ и какво означава NZ?

Матсуда: Казва, че не знае."




Още няколко въпроса относно кой притежава фабриката и къде се намира тя, след което:




"Кели: Горе-долу колко химика са работели там?

Матсуда: Той казва, че има много класове химици. Имате предвид завършили университет?

Кели: Да.

Матсуда: Той казва, че под управлението на тази компания има две фабрики - една в Конан и една в Хонбу (Honbu). Има около 700 химика общо (приблизително 300 в Конан)."




В последвалата продължителна размяна на реплики, Нацуме уточнява, че повечето учени, инженери и работници в Конан били арестувани и после били освободени да се върнат обратно на работа. Но шест ключови човека от техническия състав на NZ, които по-късно наименувал, не били освободени, и "нямал представа" какво правели с тях руснаците, освен, че били задържали в секретната фабрика.





"Кели: Той има ли някаква представа как можем да стигнем до тези секретни фабрики?

Матсуда: Шестте споменати човека са единствените, които знаели много за секретната фабрика."





Както ще видим след момент, може би най-значителното нещо от този разпит е датата, 31 Октомври 1946г. Също така е значително, че повечето от замесените учени са били химици. И най-накрая, както е явно от разпита, фабриката или фабриките при Конан са били със значителни размери.

И така, какво е представлявал Конанския комплекс? За да го реконструираме, е нужен подобен процес на онзи, чрез който изследвахме германската програма за обогатяване на уран. Стенограмата обвързва Конанския комплекс с японския индустриалист Ногучи.





Юн Ногучи (Jun Noguchi) бил построил японския комплекс от фабрики, сгушени между реките Ялу (Yalu), Чосин (Chosin) и Фусен (Fusen). На последните две реки Ногучи изградил язовири, за да задоволи огромните електрически нужди на заводите. "Заедно, трите реки доставяли повече от 1 милион киловата електричество" към комплекса. За времето си това е било изумително количество електричество, особено в светлината на факта, че цялата Япония не произвеждала повече от 3. Започната през 1926г чрез една сделка, сключена с японската армия, Конанската империя на Ногучи се разширявала съвместно с японските имперски апетити.

Така, подобно на завода за "Буна" на I.G. Farben, вече можем да отбележим наличието на две ключови съставки при Конан: инфраструктура за производство на големи количества електричество, и близост до големи количества вода. Конан всъщност бил най-големия индустриален комплекс в цяла Азия, и относително подслонен и дори неизвестен на Съюзническите бомбардировачи и на разузнавателните комитети, които изготвяли списъците с техните мишени.

Но има и още.

Декласифицирани документи посочват, че Конан също така бил близо и до уранови залежи. "Това било логичното място за закъснял ядрен проект". Още повече, както открил Уилкокс, "Колкото повече човек се рови... толкова повече набъбва резюмето". В документа с дата 21 Май 1946г, идващ от началник кабинета на персонала на американската армия в Южна Корея, пише:



Увеличава се интереса към скорошни доклади, явно отнасящи се до изследователска лаборатория под прикритие, ползвана от японците при... Хунгнам... Всички доклади споменават, че са се извършвали изследвания и експерименти на с ядрена енергия... Двамата водещи учени били Рикизо Такахаши (Rikizo Takahashi) и Тадаширо Вакабаяши (Tadashiro Wakabayashi)... Настоящото местонахождение на тези две лица не е известно, освен че са задържани от руснаците. Само че, преди да бъдат пленени, се твърди, че са изгорили документите си и са разрушили лабораторната си техника... Някои доклади... споменават... че руснаците успели да пренесат част от машинариите. Други източници твърдят, че действителните експерименти били извършени в Япония, а Нунгнамския комплекс бил открит с цел разработването на практически приложения за ядрена енергия, за атомна бомба или други военни приложения. Тази част от... комплекса... винаги била тежко охранявана... Тези доклади, получени отделно един от друг, са учудващо съвпадащи си по съдържание. Цари усещането, че тези доклади трябва да се приемат като достоверни.




Вече можем да спекулираме относно истинската значителност на тези разузнавателни доклади от американската армия в светлината на последващите събития.

Очевидно е, че американската армия взима насериозно твърденията за японски ядрен проект, провеждан на Корейския полуостров, много близо, всъщност, до държавната граница с Китай, и сцена на една от най-кървавите битки от Корейската война. При Чосинския язовир генерал Дъглас МакАртур (Douglas MacArthur) претърпял тежко поражение и бил принуден да отстъпи. Наистина, след успешното стъпване на суша при Инчон (Inchon), МакАртур безмисолстно напредвал със силите си на север в класически стил "блицкрийг" (blitzkrieg е военен термин, идващ от типичния начин, по който Хитлер извършвал първите си военни инвазии - много бързо, много изненадващо и много решително, без да дава възможност за ответна реакция, бел.прев), като целта му отчасти била да завземе подстъпите през река Ялу, които били ключови за всякакви бъдещи операции в Китай, както и за защита срещу всякакви инвазии от китайска страна в полуострова. И Чосинския резервоар, и оттам големия Конански комплекс на Ногучи, също били основни военни цели. След неподчинението на МакАртур и последвалото Китайско влизане във войната, Трюмън уволнил МакАртур. Поне такава е стандартната история.

Но възможно ли е светкавичното впускане на МакАртур нагоре в полуострова към Чосин след стъпването в Инчон всъщност да се е основавало на много различен, и много секретен, дневен ред от военни цели? В светлината на собствения разузнавателен меморандум на американската армия относно Конанския комплекс и действията на руснаците, това изглежда твърде вероятно. А това на свой ред може да означава, че истинската мотивация за последвалото му уволнение от Трюмън може също да е свързана с онова, което е било разкрито там: определено знание за мащаба, възможностите и действителните постижения на японските учени и инженери, работещи върху гензай бакудан.

Но какво може да е било толкова чувствително относно японския проект за атомна бомба, освен действителните му постижения? За да отговорим на този въпрос, трябва отново да спекулираме. Какви методи за изотопно отделяне и обогатяване са били известни на японците? На какво в крайна сметка са разчитали физикът Нишина и екипът му от учени? Както германските си колеги, японците са знаели, че ултра-центрофугата е била най-простия път, поне на теория, към урановата бомба. Но японските учени изчислили, че нужните обороти в минута на това устройство трябвало да са между 100 000 и 150 000 rpms. Самите САЩ, заради трудностите в дизайна на турбина с такава скорост на въртене, решили да се откажат от този начин на обогатяване.



В този момент реконструкцията на Уилкокс започва да среща известни трудности, защото японците, както твърди той, били в състояние да проектират, и явно да изработят, голяма ултра-центрофуга. Единственият им проблем, според Уилкокс, било достатъчно голямото снабдяване с уран. Само че, в тази подредба на нещата има една значителна слабост, защото японците, ако помните, трябвало да измолват германско съдействие в проектирането и изработването на реактивни двигатели, молба която довела до размяната не само на чертежи за Месершмит 262, първият в света функционален реактивен изтребител, но и на техници, които да покажат на японците нужните производствени методи и толеранси, за да се конструират такива бързо-скоростни турбини, работещи в условията на огромния топлинен стрес. С други думи, въпреки че теоретичните възможности на японците били достатъчни по онова време, на тях им липсвал определен индустриален финес, с който само германците разполагали. Още повече, както вече видяхме, че идеята за центрофугата възниква при германците и е разработвана именно от тях. Така че, ако японците са проектирали и построили голяма ултра-центрофуга, вероятно това не е минало без помощта на германците в даден момент.

Онова, върху което групата на Нишина най-накрая се спрели, бил един процес, наречен топлинна дифузия. Това бил един от първите измислени процеси за изотопно разделяне. Но до преди да бъде усъвършенстван от двама германски учени, Клаус Клусиус (Klaus Clusius) и Герхард Дикел (Gerhard Dickel), през 1938г, не е бил практичен. По-просто казано, топлинната дифузия разчитала на факта, че лек газ се движел към топлината. Клусиус и Дикел построили просто устройство, състоящо се главно от две метални тръби, поставени една в друга. Вътрешната тръба била нагрявана; външната била изстудявана. Когато апаратът се включел, по-лекият U-235 се предвижвал към топлата стена; U-238 - към студената стена. Конвексните (изпъкнали, обратното на вдлъбнати, бел.прев) потоци, създадени от това движение, изпутвали U-235 нагоре; а U-238 - надолу... В даден момент U-235 в горната част можело да се събере и на негово място да се вкара нов газ. това бил прост и бърз начин да се добият относително големи концентрации U-235. Както Уилкокс отбелязва, процесът, както бил разработен в Германия, дал на японците достъп до последните развития в тази проста и необичайна технология.





Топлинна дифузия на газ или течност. Обогатеният уран се добива в горната точка, а обеднения се премахва от долната точка. Нов газ се вкарва в централната точка. Студената стена е вляво, топлата е вдясно.



И както вече видяхме, германците също така нарочно разработили и една сплав - Бондур (Bondur) - за да предпазят устройството от ефекта на силно корозивния уранов газ.

Използвана в големи размери и в достатъчни количества - при Аушвиц и Конан - и може би съвместно с други технологии за обогатяване, масово спектрографските адаптации на Фон Ардене за циклоктроните, напълно възможно е японците също да са имали свръх секретнен проект за обогатяване на уран, провеждан в Конанския комплекс.

Така че можем да продължим спекулацията по-нататък: вземайки предвид предаването на "U-234" и натоварените на нея инфрачервени безконтактни възпламенители и изобретателя им, Хайнц Шилке, и молбата на Япония за "възпламенители" и планове за германски тежки стратегически бомбардировачи, силите на МакАртур при Чосинския резервоар може да са разкрили не само доказателства за напредъка на японците и евентуалните им тестове на уранови атомни бомби, но може да са открили и още доказателства за успеха на програмата, която стои зад всичко това: именно програмата на Нацистка Германия. Наистина възпламенителите сочат към възможността и двете държави да са били предприели проекти за плутониева бомба.


И така, връщаме се към решението на японския кабинет, и спекулираме по-нататък. Ако японското правителство е знаело за германската програма, може да са знаели и за мащабите на успехите й. Две бомби са били пуснати, и според преводача на маршал Родион Малиновски (Rodion Malinovsky), още една е паднала, но не се е взривила. Във всеки случай, японците навярно са били наясно, че въпреки че американския проект за една единствена бомба може да не е бил в състояние да произведе повече бомби в кратък срок от време, не е имало можело да се предполага колко бомби са били завзети като военна плячка от Германия. И от провала на мисията на "U-234" би им било ясно, че като минимум, възпламенителите, годни да се приложат в плутониева бомба, както и голямата доставка обогатен уран, са попаднали в Съюзнически ръце. До 12 Август 1945г, когато е успешния тест на японската бомба, и германския тест през Октомври 1944г, войната вече се е превърнала в ядрена.

Затова, ако японците са били информирани за успешните тестове на германската атомна бомба през Октомври 1944г, тогава дебатите в Императорския кабинет в Токио са разбираеми. Япония е била изправена пред потенциален дъжд от атомни бомби "с германски произход", отново цитирам любопитния израз на Опенхаймер (Oppenheimer). Капитулацията, въпреки ганзай бакудан, е била очевидния избор, дори и за нация, която е толкова известна с "гордата самурайска традиция на честта".

Може би е значително, в светлината на съвременните проблеми с ядрената Северна Корея, че японското правителство отправи остро предупреждение към Северна Корея, че Япония може да се въоръжи до зъби с атомни и термо-ядрени оръжия за един миг време, и че няма да се поколебае да го направи, ако се налага.

В светлината на това, може би най-значителният факт, разкрит от Уилкокс, е, че "противно на конвенционалната военна история, че японските ядрени усилия са били завинаги потъпкани с бомбардировките от 1945г... проектът е продължил и дори е бил засилен след и въпреки Императорската капитулация от 15 Август". Уилкокс не спекулира по-нататък, но това изказване повдига един вледеняващ кръвта въпрос:

Как е могъл един японски проект да оцелее точно под носовете на американските окупационни сили?

... ами ако не само японският проект е оцелял?



Конанския (Чосинов) регион на Северна Корея

854
В. Ироничната смърт на генерал Джордж С. Патън


Докато Обенгрупефюрер Камлер бил зает да умира четири пъти на различни места по различни начини, друг генерал бил зает с това да впуска въоръжените си сили с хирургическа прецизност в нервните центрове на Камлеровата империя от черни проекти: генерал Джордж С. Патън. Войската му формирала върха на Съюзническото копие, която войска, за голяма почуда на нацистите, Съветците и на самите Съюзнически полеви командири, изведнъж направила завой от победоносния си марш към Берлин и се ориентирала към една операция с въпросителна военна важност, целяща да превземе "Нацисткия редут".


Допреди пролетта на 1945г, Редутът се бил издул като балон, превръщайки се в основна военна грижа на висшето командване на Алианса, "въпреки протестите на британското и американското военни разузнавания". Ейгъстън проследява произхода на въпроса за "редута", част от следвоенната Легенда на Алианса, до американското Управление на стратегическите служби, или OSS (Office of Strategic Services), предшественикът на днешното ЦРУ. OSS явно не го било грижа, според Ейгъстън, да провери източниците си на оперативна информация или истинността около "редута". Финалното решение Берлин да бъде изоставен като военна цел и да се поеме курс на юг към Турингия, било взето от Ейзенхауер на 11 Април 1945г.

Бележка от автора: Една от възможностите е Камлер да е уредил да предаде съкровищницата си от тайни оръжия на OSS в замяна на живота си. Това може да е било уредено от другаря му от SS генерал Волф (Wolff), който вече преговарял с Алън Дълс (Allen Dulles), началник на офиса на OSS в Цюрих. Ако е така, тогава внезапната промяна на Съюзническите цели в посока южна централна Германия може да произлиза в следствие на разузнавателни маневри, коренящи се в самия Kammlerstab (експертния му екип, бел.прев). Такива разузнавателни маневри лесно биха могли да се потвърдят от Съюзниците, които естествено биха искали да проверят достоверността чрез въздушно разузнаване на инсталациите, което евентуално са им били издадени от някой от Kammlerstab.


Датата на решението на генерал Айзенхауер е ключова, защото това означава, че военната цел се е изменила от Берлин в посока южна централна Германия след вероятния тест на атомна бомба в Ордриф на 4 Март 1945г. Следователно е възможно, че OSS е получило екстремно секретна оперативна информация относно тази оръжейна програма и центровете й, защото Патън насочва войниците си с непогрешима точност право към супер-секретните инсталации, много от които са под земята и то внимателно замаскирани.

Предвид чувствителността на проект Манхатън в структурата на Съюзническото командване, също така е възможно OSS да са решили да не споделят тази информация с Върховното командване на Алианса и да са държали на "Редута" и на "бягащите нацисти" и на прехвърлени германски военни архиви като един вид алиби, което да продадат на Върховното командване, за да изместят стремежите от Берлин.


Ако действително докладите на OSS за "Редута" са били компонент от психологическа операция на OSS, насочена против самата командна структура на Алианса, целяща да отклони Съюзническите военни операции в посоката на една златна мина от военни технологии и изследвания, тогава един и само един генерал е бил в позицията да знае истинската и цялата история за Редута, и за това какво в действителност е било пленено в Турингия, Пилсен и Прага, и това е бил генерал Джордж С. Патън. Патън, когато силите му са влезли в завода Шкода в Пилсен и в подземните фабрики и лаборатории в района на Трите Ъгъла в Турингия, би се осведомил за свръх-секретните доклади на дивизионните си командири, щурмуващи тези супер-секретни инсталации на Райха. По този начин Патън би имал изчерпателно знание от първа ръка за пълния инвентар на най-чувствителните черни програми на нацистите.

Както Ейгъстън сам отбелязва, явно без да осъзнава важността на наблюденията си в светлината на след-военните събития, "внезапната промяна в Съюзническите планове... довело до поне едно благополучие. Стремглавото препускане на изток на американската Трета армия я довело до тайния метрополис на Камлер много преди руснаците, в чиито отредени зони се намирало всичко това." Светият Граал на всички тези изследвания били папките и чертежите в централния координационен офис на Камлеровия мозъчен тръст за черни проекти в сърцевината на завода Шкода в Пилсен. И следователно е много вероятно генерал Патън да е бил добре запознат с общите размери на тази съкровищница и какво е значела за бъдещето на тайните оръжейни разработки. По този начин се създава незабавна и пряка връзка между генерал Джордж С. Патън, генерал Ханс Камлер, и малко известния свят на топ-секретните оръжейни изследвания, които Камлер оглавявал.

И по този начин това придава малко достоверност на онези, които гледат на ироничната смърт на генерал Патън след войната като на нещо повече от ироничен инцидент. Фактическите обстоятелства на смъртта на Патън са достатъчно очевидни. Докато той със шофьора си и майор генерал Хобарт Грей (Hobart Gray) отиват на инспекция на 9 Декември 1945г, колата на Патън завила, за да избегне сблъсък с тежък транспортен камион на американската армия, който се обърнал пред тях. Шофьорът на Патън, чието внимание за момент било отклонено от пътя от подхвърляне, което самият Патън направил, твърде късно забелязал камиона пред тях, така че извил волана на генералската кола, за да избегне челен сблъсък.

Никой от останалите участници в катастрофата не бил ранен, и всички могли да се отдалечат от местопроизшествието на двата си крака. За разлика от генерал Патън. Той счупил врат и прогнозата била парализа от врата надолу. От този момент генералът оздравявал с бързи темпове във военната болница във Франкфурт, отбелязвайки толкова добро възстановяване, че до следобеда на 19 Декември докторите му вече сериозно се замисляли дали да не го преместят в Бостън. Но онзи следобед дихателните му затруднение се влошили силно и внезапно. На 20 Декември той страдал от задушаване и бил блед, и Патън, който в миналото страдал от емболия, умрял в съня си на 21 Декември в 17:50 часа.

Самият факт, че единствено Патън от всички потърпевши в автомобилната катастрофа получил сериозни наранявания, плюс факта на възстановяването му и последвалото го рязко влошаване във военна болница, са подхранили различни конспиративни теории. Една от тези, че Патън е знаел, че руснаците екзекутирали американски, канадски и британски военнопленници и че заплашвал да разобличи знанието на Алианса и замазването на аферата, е разкрита от един украински дезертьор с близки връзки в Съветското КГБ, който твърдял, че инцидентът на Патън не бил инцидент, и че било работа на КГБ. Друга една версия е подобна, но според нея "инцидентът" и последвалите "медицински усложнения" било работа на OSS или на друго Съюзническо тяло.

Ако има някаква истина в идеята за конспирация зад ироничната смърт на най-награждавания и уважаван американски генерал от Втората Световна война, то обяснението най-вероятно се намира в по-езотеричните и и окултни тайни, които той и разузнаващите му офицери изровили в Турингия и в завода Шкода в Пилсен. След като извършили предварителна оценка на въоръжението от второ и трето поколение, което учените на Камлер били разработили, специалистите на OSS, които пристигнали намясто, ще да са осъзнали, че материалът изисква най-плътната охрана и възможно най-високата степен секретност, дори отвъд тази на проект Манхатън, най-малкото защото откритото там би развалило възникващата Легенда на Алианса за ядрено и технологично превъзходство. Патън е бил потенциална заплаха за сигурността на тази операция и представлявал риск за тайното продължение на разработките на Камлер от американска страна в унисон с операция Кламер.

Бележка от автора: В този смисъл е многозначително това, което Майер и Меер твърдят в "Das Geheimnis" (стр. 187), че всички документи относно въоръжените сили на Патън в Ордруф са все още запечатани и засекретени.



Ако има истина в конспиративните теории за нелепата смърт на Патън, тогава измежду всички всички теории, тази ще да е най-вероятната мотивация и най-достоверното обяснение за убийството на най-известния генерал в Америка.

Патън, с известната си уста, трябвало да бъде заглушен.






Г. Тайната Камлерова SS Сондеркомандо империя  от тайни оръжия



Дали тайните на Камлеровата SS империя са си заслужавали промяната на целия Съюзнически операционен план в края на войната, и дали са си заслужавали евентуалното предумишлено убийство на един от най-известните генерали от войната? "Пилсен и завода Шкода били превзети от Бойна команда Б, Трета бронирана дивизия, същите сили, които превзеха и уникалния метрополис на Камлер със съкровищницата му от ракети и реактивни двигатели в Нордхаузен в Саксония на 11 Април". Подозрително е, че петицията на Ейгъстън, с която се позовава на Закона за свободата на информацията, и с която изисква да получи информацията от дневниците на бронираната дивизия на Патън, която превзела SS комплексите в Пилсен и Прага, понастоящем не може да се открие в Националните архиви на САЩ.

Само че, Ейгъстън представя доказателство, че Сюъзническото разузнаване, поне от британска гледна точка, не е имало почти никакво знание за Групата на Камлер. Британският подполковник Джеймс Брайърли (James Brierly), командващ първата британска разузнавателна група, която пристигнала в Пилсен след превземането му, констатирал, че самите работници и инженери в плантацията Шкода докладвали, че всичко било снето на микро-филм, че сградите, в които се намирали чертежите и разработваните проекти, били съборени и унищожени, и също че документите били изнесени вън от Пилсен.

Унищожени от кого? И изнесени от Пилсен от кого? Предполага се, че от самата SS. Може би е уместна идеята, че множеството доклади за смъртта на Камлер го свързват с тази област не защото е негово лобно място, а защото е бил там, за да премахне най-чувствителната информация и да подсигури секретността й.




Лендкрузър Р. 1000 Ratte
Концепцията за най-големия танк в света е нацистко дело, разработвано от шефа на Круп Едуард Гроте. Това чудовище не успява да види бял свят, защото до края на войната проектът така и не успява да преодолее важни технически трудности и изпълнението му е спряно от Алберт Шпеер през 1943г.
Естествено, от скопените ВВС и National Geographic не можете да очаквате да научите за нещо по-необичайно от един гигантски танк (въпреки е един негов снаряд би бил достатъчен да събори сграда или да смели някой бункер на чакъл).



В този момент е нужно да споменем нещо за собствената теза на Ейгъстън относно изчезването на документите от Екипа "Камлер". Цялата теза в книгата на Ейгъстън е очевидна от заглавието, тоест, че в бъркотията по прехвърлянето на завода Шкода от американска към руска военна окупация, целият секретен инвентар на Групата "Камлер" бил предаден на Съветския съюз. Поне това е разказал Вос на Ейгъстън. Обаче, ако Камлер предварително е бил премахнал, или дори фалшифицирал, най-чувствителните документи, чертежи и хартии и ги е бил скрил на друго място, както става ясно от чехските доклади до британското разузнаване, тогава е по-вероятно всичко онова, което Съветския съюз е получил, да са били трохите от масата.

Камлер предварително е бил покрил най-чувствителната интелектуална собственост, а хората на Патън, и предполага се и OSS в това число, вероятно изцяло са замели всичко останало.



По този начин изниква и друга "конспиративна" гледна точка за смъртта на Патън. Възможно ли е да е бил убит, защото на самия него било наредено да намери Камлер, тайните му и неговите техници и учени и да ги включи във възникващата операция "Кламер"? Може би никога няма да знаем със сигурност, но е интересно да се отбележи, че когато д-р Вос разказва "пълната история за изтичането на информация от Пилсен и потъването на Камлер във водите на американското разузнаване в Западна Германия", на него му било казано "от най-високо ниво да си мълчи по въпроса, както и да си мълчи за разпита, на който бил подложен от американското разузнаване за областите, в които се извършвали изследванията на SS в Пилсен".

Бележка от автора: Ейгъстън отбелязва, че заради заповедта за секретност, която изпълнявал Вос, не е дал публичност на тези неща преди смъртта на Вос.

Кой е бил разпитващия на Вос пред американското военно разузнаване? Не друг, а именно офицерския му колега генерал-лейтенант Лушъс Д. Клей (Lucius D. Clay), човек, който Патън добре познавал.

Какво се случило с д-р Вос след войната? Може би не е толкова необичайно, че взел участие в едно съвместно начинание на ЦРУ и германското BND (Bundesnachrichtendienst, Западно-Германската версия на ЦРУ) за изграждане на оръжейни фабрики за втория президент на Египет Гамел Абдул Насер (Gamel Abdul Nasser), и за обучаване на войската му. Вос станал върховния координатор на начинанието по снабдяване на Египет с бивши офицери от Вермахта и с последните ракетни технологии. В това бил замесен и президента на Райхсбанк Хялмар Шахт (Hjalmar Schacht), тъст на известния SS командос, и по-късно координатор на отявлените ODESSA ("Organization der Ehemalige SS Angehdriger" или Организация на бившите SS членове) Ото Скорчени (Otto Skorzeny). Това начинание било част от много по-широко следвоенно предприятие на правителството на Западна Германия да разшири пазарите си за високо-технологична военна екипировка в посока Арабско-Мюсюлманския свят, един стремеж, който има продължаващи политически последствия чак до наши дни. В тази следвоенна арабска връзка има повече, отколкото се вижда на пръв поглед, и ще изследваме въпроса в следващите глави на книгата.



Хялмар Шахт (Hjalmar Schacht), президент на Райхсбанк и Министър на икономиката при Хитлер, и Ото Скорчени (Otto Skorzeny), SS командос и координатор на следвоенната ODESSA (Организация на бившите членове на SS)



Във всеки случай, когато вземем предвид следвоенното поведение и връзки на д-р Вилхелм Вос, множеството "умирания" на Обенгрупенфюрер Камлер, по-вероятното му поредно изчезване в друга чернопроектна империя, и ироничната, ако не подозрителна, смърт на генерал Джордж Патън, то тогава излиза, че Нацисткият Райх действително се е занимавал с много повече от V-I и V-2. Имал е прототипни технологии и военни способности с такава екстремна мощ и техническа софистикация, че много от тези тайни са все още засекретени. Преди да можем да се занимаем с това какви може да са били тези тайни и на какъв тип физика може да се основават, трябва, обаче, да направим едно лирическо отклонение до другата Осева сила и нейния собствен път към атомната бомба на другия край на света.




В неофициалните обществени среди на Япония и до днес обичат нацистите, но винаги ли Япония е била водеща в света на напредналите технологии? В кой момент се сдобива с тази съвременна преднина?

855
6.
Странният случай с изчезващите генерали:
SS Обенгрупенфюрер д-р инж. Ханс Камлер и генерал Джордж С. Патън



"Пилсен и фабриката на Шкода бяха превзети от Бойна команда Б Трета бронирана дивизия, същият отряд, който превзе уникалния метрополис на Камлер, със съкровищницата му от ракети и реактивни двигатели, на 11 Април в Нордхаусен (Nordhausen) в Саксония."

Том Ейгъстън, "Грешка! Как САЩ издадоха нацистки супер-тайни на Русия" [Tom Agoston, "Blunder! How the U.S. Gave Away Nazi Supersecrets to Russia"]






Втората Световна война свършва в Европа, когато бронираните дивизии на Трета армия и американския генерал Джордж С. Патън се гмуркат дълбоко в клатещия се Трети Райх и се втурват към Арнщад (Arnstadt) в Турингия и към грамадната фабрика за муниции на Шкода при Пилсен, Чехословакия. Този факт, на който се обръща малко внимание, свързва двамата най-известни и силни генерали на цялата Война и може би предоставя основа за спекулации относно истинските причини за мистериозната смърт на единия и за еднакво мистериозната "смърт" на другия.



Легендарната фабрика на Шкода в Пилсен
"Предприятието Шкода било един от най-големите европейски индустриални конгломерати на 20ти век..."
"Във фабриката на Шкода в Пилсен всичко се правело в огромни мащаби - всички площи били покрити, механичните чукове тежали по сто тона всеки, 30 000 човека се трудели и потели за добри заплати; въртял се огромен капитал..."


Въпросните генерали са генерал Патън, добре известен във военната история и най-известният и кадърен полеви командир на Америка по време на войната в Европа, и SS Обенгрупенфюрер д-р инж. (доктор на инженерството) Ханс Камлер, днес малко известен на ортодоксалната история, архитект на презрените лагери на смъртта в Аушвиц, отговорен за взривяването на Варшавското гето и, до края на войната, пълномощникът за всички тайни оръжейни изследвания на Третия Райх, отговорен пряко пред Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер и пред самия Адолф Хитлер.




Генерал Джордж Патън (George S. Patton) и SS Обенгрупенфюрер Ханс Камлер (Hans Kammler)




Камлер (на заден план) и Химлер (най-дясно)







А. Въведение: Преоткриването на SS Сондеркомандосите (SS-Sonderkommando), Камлер, и едно засичане с "Легендата"


"Започвайки през 1938г и през цялата Втора Световна война, SS стартира процедура, при която офиси и екипи на SS могат да сформират по-малки под-екипи, познати като SS-Сондеркомандоси, за изпълнение на специални задачи и действия, което включвало и изпращане на въоръжени сили в полеви условия за извършване на широкомащабни екзекуции. Употрeбата на Сондеркомандосите била широко разпространена и според бившия SS Щурмбанфюрер Вилхелм Хьотл (Wilhelm Höttl), дори командването на SS не знаело колко точно Сондеркомандоси постоянно се формирали, разформировали и пре-формировали за различни задания във всеки един момент, особено на Източния фронт."
Уикипедия


Както се посочва в миналите глави, има някакво тяло в Третия Райх, което явно е координирало изключително чувствителните и тайни оръжейни разработки и проекти, и което включително е надзиравало и голямата програма за обогатяване на уран на Германия. Само че това тяло, както в последствие ще видим, е било отговорно за доста повече от това. В този момент е нужно да споменем нещо за него, обаче, защото сега то директно излиза на сцената в спекулативната възстановка на странната смърт на единия и на изчезването на другия от тези двама много важни генерали.




Това тяло за първи път излезе на светло по време на отзвука от Втората Световна война, през 1950г, в серия публикации в Западна Германия, и в книга на бившия германски майор Рудолф Лусар (Rudolf Lusar). Тези публикации твърдяха, че Нацистка Германия била създала и успешно изпробвала "необикновени" летателни апарати, включително летящи дискове или чинии. Така се роди "Нацистката легенда" за "истинския произход" на НЛО-тата. В следващите части на книгата ще говорим повече за тази Легенда. Тук е достатъчно да отбележим, че Нацистката легенда поддържа вярването, че тази тайна разработка се е случила под директния надзор на SS.


Твърденията за ултра-свръхсекретно тяло, координиращо и контролиращо нацистките тайни оръжейни изследвания във финалните години на войната обичайно се отхвърляха, заедно с по-сензационния компонент на самите "летящи чинии". Освен това, беше лесно да се отхвърлят тези твърдения, защото се основаваха на изолираните показания на един разочарован германски майор с явни нацистки симпатии (Лусар) и показанията на един или двама "очевидеца", които се появяваха, за да потвърдят историята, като всеки си имаше своите сенчести асоциации.

Всичко това постепенно започна да се променя, обаче, от поредица събития, обхващаща публикуването на една книга от бившия британски офицер от разузнаването Том Ейгъстън (Tom Agoston), през 1985г, и самото Германско обединение през 1989г, което направи камара архиви от бившата Източна Германия достъпни за изследователите. Редица книги се появиха в Германия, откакто Обединението даде достъп до тези архиви, и освен всичко това, недостъпните преди секретни подземни инсталации и комплекси на SS най-накрая бяха отворени за публиката. Подпомогнати и подстрекани в усилията си от декласифицирането на няколко документа в САЩ, извършено от администрацията на Клинтън, германските изследователи започнаха да сондират информацията, да сглобяват пъзела и да предлагат една вледеняваща картина на реалното състояние на нацистките военновременни изследвания и огромното несъответствие със следвоенната Легенда на Алианса. Това огромно количество свършена работа е почти изцяло игнорирано в Северна Америка.

Бележка от автора: Най-видните германски източници на тази история след Обединението са поредицата на Фридрих Георг (Friedrich Georg) за тайните оръжия, поредицата "Обсадните оръжия на Хитлер" ("Hitler's Siegeswaffen") в три тома; и изследванията на Едгар Майер (Edgar Mayer) и Томас Меенер (Thomas Mehner), "Мистерията на германската атомна бомба" ("Das Geheimnis der Deutschen Atombombe"); "Атомната бомба и Третият Райх" ("Die Atombombe und das Dritte Reich"); "Хитлер и "бомбата" ("Hitler un die ,,Bombe"); "Harald Fath's 1945 -Tthuringens Manhattan Projekt ami Geheime Kommandosache - S III Jonastal und die Seigeswaffenproduktion" на Харалд Фат (Harald Fath).
Също не бива да се пренебрегва и "Тайната война на Япония: Състезаването с времето за построяването на японска атомна бомба" на Робърт Уилкокс (Robert K. Wilcox, "Japan's Secret War: Japan's Race against Time to Build its Own Atomic Bomb"), защото последната книга недвусмислено повдига въпроса откъде Япония се е сдобила със способността си да обогатява уран и със запасите си от уран (вижте Глава 7 от тази книга). Също е важна и "Тайни технологии, Чудотворните оръжия и земния аспект на НЛО феномените" на Карл Хайнс Цунек (Karl Heinz Zunneck, "Geheimtechnologien, Wunderwaffen und die irdischen Facetten des UFO-Phanomens").



Работата на Ейгъстън беше първата индикация от "мейнстрийма", че може да е имало някаква истина в Нацистката легенда. Ейгъстън разкри историята си за първи път след като източникът му, не друг, ами близък познат на Камлер във фабриката на Шкода, д-р Вилхелм Вос (Wilhelm Voss), умря. Както твърди Ейгъстън, историята, която Вос му разказва в края на войната, му е била доверена като тайна.

Както Ейгъстън някак саркастично отбелязва, Камлер се надувал с почти перфектната си "корпоративна автобиография" и с документираната си тапия за "всестранен управленец" и "лоялен колега":

Един модерен мениджър-консултант, търсещ талантливи хора и "абсолютни професионалисти с пълна отдаденост", със сигурност би се впечатлил от необичайната автобиография, която Камлер би могъл да подаде. Той могъл да предложи "опитно досие" за "много висши назначения" и показвал умения в налагането на "планове за агресивно развитие"...

В Третия Райх, в рамките на няколко години, броя на позициите, на които бил последователно назначаван, бил феноменален.

Сред тези "висши постове", на които Камлер бил назначаван, са:

(1) Операционен контрол на тероризиращите бомбардировки с V-I и V-2 над Лондон, Лиеж, Брюксел, Антверпен и Париж;
(2) Операционен контрол на всички изследвания и на цялото производство на ракети, включително на V-2 и на интерконтиненталните балистични ракети A9/10;
(3) Надзор на дизайна и построяването на "първите в света бомбо-защитени подземни фабрики за самолети и ракети", включително фабриките за производство на реактивните двигатели и на Месершмит 262;
(4) управление на SS Катедрата по изграждане и благоустройство, катедрата която се занимавала с всички големи строителни проекти за Райха, включително лагерите на смъртта, "фабриките за Буна", и снабдителните пътища за германските инвазионни легиони в Русия;
(5) Дизайн и построяване на първия в света подземен тестови полигон за ракети;
(6) Командване, контрол и координация на всички тайни оръжейни изследвания на Третия Райх до края на войната.

Този изкривен и усукан административен гений за първи път влиза в полезрението на Химлер и Хитлер с "блестящ ръчно оцветен дизайн за концентрационния лагер в Аушвиц, който той в последствие построил. По-късно бил привикан за съветник по увеличаването на дневната резултатност на газовите камери от 10 000 до 60 000".

Всичко това показва не само, че Камлер е касапин, но и че към края на войната Хитлер определено бил "концентрирал повече власт в ръцете на Камлер, отколкото някога е поверявал на един единствен човек". Ако трябва да се сравнява позицията на Камлер със сходна хипотетична позиция в бившия Съветски съюз,

такава позиция би означавала, че генералът, който командвал ракетите SS-20 в Европа и Азия (главният командир на Стратегическите ракетни сили) също би оглавявал изследването, разработването и произвеждането на ракети. Освен това, той би оглавявал производството на всички модерни самолети за Червените военновъздушни сили и би имал върховно управление над мамутските цивилни инженерни проекти или производствени центрове в минусовия климат на Сиберия. Накрая, но не на много последно място, той би управлявал националната мрежа от гулаци. За да опонира на позицията на Камлер в SS, Съветският генерал, държащ всички тези пъстри управления, също така би трябвало да бъде трети в йерархията на КГБ.

Действително, трябва да добавим и списъка на Ейгъстън, защото такъв Съветски генерал също би трябвало да бъде начело на координацията на всички най пост-ядрени и супер секретни постижения и научни изследвания и черни проекти в целия Съветски съюз. Така всички линии на нашето разследване се кръстосват в персоната на SS Обенгрупенфюрер Ханк Камлер: фабриката за Буна и поробените работници от лагерите, експлоатирани в чудовищни медицински експерименти и труд в секретните подземни лаборатории и производствени предприятия, ядрения проект, и както ще се види в следващите части от тази книга, дори и по-ужасните и чудовищни разработки при летателните апарати и оръжията.
Ако е имало златна мина за информация, то тя е била в чертежите и папките, заключени в трезорите на Камлер, или дори на още по-сигурно място в мозъка му. Именно този факт и изключителното досие на Камлер правят след-военната му съдба още по-проблематична.



Но какво да кажем за самата структура "Специална SS команда" (Sonderkommando) на Камлер? Кое е било толкова революционно, че д-р Вос да е изискал от Ейгъстън да запази конфиденциалност до смъртта му?



Вос се присъединява към Шкода през 1938г, когато заводът е отстъпен на Райха по силата на Мюнхенския пакт - Хитлер, Чемръблейн, Мусолини и Даладиер, разпределящи Южно-Германските области от Чехословакия към Германия - и става съдружник на Круп - основния производител на оръжие за Хитлер. Заради страстта си към тихата дипломация, Вос бил изключително популярен сред чешките мениджъри, които останали на управленски постове по време на превземането на Шкода от германците. Вос дори уредил на чешките работници, на които се плащало спрямо местните, а не спрямо Райховите заплати, да им се плащат повече пари.

Друго важно нещо за отношенията между SS и Шкода е факта, че цялата Бохемска Чехословакия станала "протекторат на Райха", дефакто прехвърляйки целия политически, административен и военен контрол от Бохемия на SS. В този контекст се развили специалните отношения между Вос и Камлер.

По приумица на съдбата, кариерите на Камлер и на Вос се препокрили в Шкода, където заедно установили и управлявали онова, което като цяло посветените лица считали за най-напредналия високо-технологичен военен изследователски център на Райха. Работещ като напълно независимо тяло на SS под прикритие, центърът бил под специалния надзор на Хитлер и Химлер. Излизайки извън обхвата и полето на общите интернационални изследвания на Шкода, центърът работил в близко сътрудничество с Круп и основно се занимавал с анализиране на пленената техника, включително летателни апарати, и с копирането и подобряването на последните технически характеристики. Чрез тази си дейност групата на SS трябвало да отиде отвъд първото поколение на секретните оръжия.

Така се сдобиваме с първия компонент на Специалната SS команда: анализирането, копирането и подобрението на пленената чужда и вражеска технология. Това само по себе си не е изненадващо, тъй като всички главни участници във войната поддържали такива изследователски центрове.





Нацистка база на Луната - от Греъм Дейвис (Graeme Davis, Nazi Moonbase) (книгата е художествена)
В последните дни на Втората Световна война, Нацистка Германия посвещава все по-голяма част от отслабващата й производствена сила, за да създаде малка флота летящи чинии, способни да пътуват отвъд атмосферата. Въпреки че тези чинии били твърде малко на брой, за да обърнат евентуалния изход от войната, те успели да позволят на малка, но фанатична нацистка група на избяга от Германия, първо до Антарктида и след това на Луната.




Второто нещо, което трябва да отбележим, е внимателния и целенасочен камуфлаж на Специалната SS команда вътре насред нормалните инженерни подразделения на предприятието Шкода. Но истинските операционни цели на тази Специална команда били много повече от простото анализиране на превзета вражеска екипировка, както Вос с подробности обяснил на Ейгънсън.

Целта й била да прокара пътя за построяването на летящи апарати с ядрено гориво, работещи на принципа на прилагането на ядрената енергия за задвижване на ракети и летателни апарати; лазерни лъчове, тогава все още наричани "лъчи на смъртта"; разнообразие от самонасочващи се ракети и да търси други потенциални ниши за високо-технологични пробиви. На модерен високо-технологичен жаргон, операцията вероятно би трябвало да се нарече "изследователски SS мозъчен тръст" ("think tank", бел.прев). Някои разработки върху второ поколение тайни оръжия, включително прилагането на ядреното задвижване за самолетните ракети, вече били доста напреднали.

Ядреното задвижване на летателни апарати би изисквало разработването и миниатюризирането на функциониращи атомни реактори, нещо което германците не би трябвало, според Легендата на Алинса, да са постигнали. И въпреки че споменаването на лазери опъва доверчивостта отвъд всички предели, има достоверни доказателства, че германците са се занимавали точно с това, и с още неща, между другото.


Аненербе - паранормалната катедра на Третия Райх

Но най-забележителното нещо относно този "SS мозъчен тръст" е това, че бил установен изцяло без знанието на Гьоринг, Шпеер или кой да е друг големец или изследователски център в Райха. Това не само може да обясни почудата на Шпеер от въпроса на Джаксън, с което се занимахме по-рано, но също би обяснило явната липса на информация що се касае до това, за което разговаряли пленените учени във Фарм Хол в Англия след войната. Тези два факта са достатъчна индикация, че Специалната SS команда, с главен щаб в завода на Шкода в Пилсен, била нещо повече от един таен оръжеен проект, провеждан по стандартните канали. За разлика дори от своя противовес - проект Манхатън - този проект нямал връзки до стандартните разклонения на германската военна йерархия, Германската държава или дори Нацистката партия; той абсолютно отсъствал от документацията. Той е, по всички начини, по които сме свикнали да го разбираме, един Черен проект, координиращ всички черни проекти в Нацистка Германия. На тази група бил даден толкова широкообхватен мандат, че ако е имало голяма действаща програма за обогатяване на уран в Германия с цел произвеждане на атомни бомби, тогава това е тялото, което най-вероятно я е координирало.

Бележка от автора: Ейгъстън загатва за съществуването на връзка между програмата за обогатяване на уран и персонала на Камлер, когато констатира "Дори делимият уран-235 се твърди, че е бил предоставен на основния Осев съюзник на Берлин" (стр. 32). Докато огромните намеци на това изказване са очевидни, в своята книга Ейгъстън не цели елемента на атомната бомба като част от екипа на Камлер, въпреки че със сигурност трябва да го е подозирал. Връзката на "фабриката за Буна" в Аушвиц към SS през лагерите на смъртта там вече дава връзка към Камлер, понеже "фабриката за Буна" попадала под юрисдикцията на SS чрез самия лагер, и поради това връзката с Камлер е директна.

На всичкото отгоре, не само че "открито функциониращата Катедра за изследвания и развитие" на Шкода работела в близко сътрудничество с SS върху някои по-малко чувствителни проекти, но тя "предоставяла удобно прикритие за Екипа от специалисти на Камлер, обвивайки ги в голяма потайност спрямо изследователските институти на Германия, по този начин помагайки на вътрешните експерти. Всички бяха специално подбрани заради ноу-хауто си, а не заради партийната им история, каза Вос. Всички трябваше да умеят да се занимават с визионерски проекти". Екипът на Специалното командване на Камлер дори въртяло свръх-секретни документи и бележки между различните учени вътре в самата групата чрез централен офис или научни доклади. Тогава някои от тези доклади се използвали като основание за вербуване на върхови учени.





Така че какъв е бил Екипът на Камлер, или "Kammlerstab", в разказа на Ейгъстън, както го описва Вос?

Първо, това е било продължението на "нормалната" наука, свободно от задръжките на Нацистката партийна идеология, но под контрола на SS! Но е било и мвого повече. Не само, че е било "мозъчен тръст", но е било и централна сцена за идеи, за планиране на точните технологични дървета за добиването на второ и трето поколение оръжия. Но е било и още, било е и обилно финансиран координационен център за изследователски Черни програми със своя собствена "неизчерпаема" и похарчима работна ръка.

Цялото това нещо е било координирано от SS генерала Ханс Камлер.

Цялото това нещо имало генерален щаб в гигантския завод Шкода в Пилсен.

И още едно нещо. Към края на войната, Камлер също така имал контрол и върху тежко-товароносимите транспортни самолети за дълги разстояния на Райха, което означава няколко Ju 290 и двата огромни Ju 390, един от който, според Ейгъстън, направил полярен полет до Япония на 28 Март 1945г.

Бележка от автора: Този факт просто е докладван от Ейгъстън без представянето на доказателства, което ни води до заключението, че източникът на информацията може да е бил д-р Вос. Заслужава да се отбележи, че според Ник Куук (Nick Cook) Камлер е имал контрол над двата Ju 390 като част от друга специална SS Евакуационна команда, която е била рожба не на кой да е, а на Мартин Борман. Целта на тази специална команда била да евакуира... нещо. Куук докладва, че един от тези огромни Ju 390 просто изчезнал в края на войната.





Б. Четирите умирания на SS Обенгрупенфюрер д-р инж. Ханс Камлер


Генерал Камлер, в допълнение към "постиженията си" - оптимизирането на поточната линия през лагерите на смъртта, методологичното му и ефикасно заравняване на унищоженото Варшавско гето и щателното описание на всяка премахната тухла и камък, координирането на най-секретните, и вероятно най-големите, черни програми за тайни оръжия в човешката история - има също така и друго странно отличие към имиджа си. Единствено той, сред всички висши и именити нацисти, обвинени и съдени на процеса в Нюрнберг или задочно, или посмъртно, никога не е бил формално обвинен, нито пък е бил привикван на процеса. Той изцяло липсва от документацията, и въобще липсва отвсякъде другаде - изчезнал е.



Камлер има дори още една отличителна черта. Не само, че е бил абсолютен вестител на смъртта за другите, но изглежда е осъществил поразителното постижение сам самия да умре не по-малко от четири пъти, винаги в различни обстоятелства. Ейгъстън подробно коментира странния асортимент "факти" около съдбата на Камлер:

Анализите на многотомната документация показват груби несъответствия, чиято противоречивост нараства с всяка нова добавка към мозайката на информацията. Като цяло изпъкват три основни факта:
1. За почти четири десетилетия, официалните записи не показват положително потвърждение за смъртта на Камлер. Никое съдилище и никой медиен редактор няма да приеме непотвърденото твърдение на "незнайните другари", които продължават да се наричат така в официалните записи и това продължава да се счита за достатъчно доказателство за смърт, особено ако "незнайните другари" твърдят, че смъртта е настъпила някъде в хаоса на сриващата се Германия.
2. Записите не показват никакво потвърждаващо свидетелство, дадено под клетва. Такова заклето свидетелство автоматично би се вписало в Червения Кръст и други досиета по Камлер.
3. Нито един от хората, докладващи четирите версии за смъртта на генерала, не е бил писмено отговорен за длъжността на всички военнослужещи да изпратят едната половина от платежната книжка (не съм съвсем сигурен какъв е термина за това на български, бел.прев) на един мъртъв войник или пък документа за самоличност на загиналия в най-близката дивизия, съответно архивно бюро, Червения Кръст или местната власт, или ако оцелелият военнослужещ е станал военнопленник, за да се спомогне известяването на роднините. Германците са подробни и изчерпателни по традиция и най-малкото са силно сантиментални по тези въпроси.

Така, въпреки "разпространението на непотвърдените доказателства, които изпълват всичките четири версии за смъртта на Камлер, обвивката на случая съдържа достатъчно факти, за да опише един повече от случаен тертип на очевидно целенасочена и организирана дезинформация". Произходът на тази дезинформация, според Ейгъстън, вероятно идва от самата SS, една програма, чието изпълнение се е налагало поради неговото изчезване и вероятната му измяна към някоя от победилите Съюзнически сили.

"Първата смърт на генерал Ханс Камлер" се помни от самия Алберт Шпеер, записал я е в последната си книга. В тази най-проста версия, Камлер наредил на адютанта си да го застреля. Твърди се, че "самоубийството" е било извършено в Прага, защото Камлер осъзнал, че войната е загубена и, според Шпеер, "действал с елитарна SS-овска лоялност". Както Ейгъстън отбелязва, "дори и най-пламенният боготворител на Тевтонското кредо не би могъл да твърди, че елитарната SS-овска лоялност може да се демонстрира три пъти, на три различни места, и то в един и същи ден."
Втората версия на историята, разказана на Ейгъстън от цивилния приятел на Камлер д-р Вилхелм Вос, е че генералът взел цианид някъде "по пътя между Пилсен и Прага на 9 Май". Като му дойде времето, ще кажем повече за връзките на Вос с тайния оръжеен SS мозъчен тръст на Камлер.
Третата версия за смъртта на Камлер е смотолевена от ракетния експерт по V-2, генерал Валтер Дорнбергер (Walter Dornberger), в последствие нает от американската фирма "Bell Aerospace". Според Дорнбергер, менталното и емоционалното състояние на Камлер бързо се влошили в последните дни на войната, и генералът подочул от Камлер да нарежда на помощника си да го застреля, ако нещата станели "безнадеждни".
Само че това не се засича с близкия познат на Дорнбергер, д-р Вернер Фон Браун (Werner Von Braun), който има свой собствен спомен за един дочут разговор между Камлер и помощникът му Щарк (Starck), проведен цели две седмици по-късно. Според Фон Браун, Камлер и Щарк обсъждали възможността "да минат ъндърграунд" преди да пристигнат американците, дегизирайки се като монаси в едно близко абатство. Това показание, ако е вярно, е може би най-интересното, защото посочва, че Камлер не е имал намерения да се предаде на никоя от Съюзническите сили, а вместо това е възнамерявал да оцелее, може би по независим начин да продължи с надзора си върху развитието на секретните оръжия.

Според друга версия за смъртта на Камлер, той дава реч пред събранието на адютантите си в Прага рано през Май 1945г, освобождавайки ги от задълженията им и съветвайки ги да се върнат вкъщи, след което отишъл в гората и се застрелял.
И най-накрая, има и версия за смъртта му, според която умира като типичен герой на SS, борещ се и погиващ в пламъка на "славата" в лицето на въставащите чехи.



От всичко това става ясно, че никъде никой не може да се сдобие с неопровержима дата, място и време, или дори метод за смъртта на Камлер. Първо е самоубийство с отрова, после е самоубийство с изстрел, самоубийство с даване на команда, борбена смърт, или изчезване в римо-католически манастир. Сега е в Прага, после не е; сега е сред хора, после не е; сега страда от ментален и емоционален срив, после не.

Най-вероятно е, следователно, Камлер въобще да не е умирал; той е изчезнал. Важният въпрос е - къде?


Страници: 1 ... 54 55 56 [57] 58 59 60 ... 73