УМЪТ НА ПРИРОДАТА: КВАНТОВАТА ХОЛОГРАМА
РЕЗЮМЕ
Тази дисертация представя една хипотеза за интегриране на феномените на съзнанието в научна рамка.
Интуицията, телепатията, ясновидството и много подобни информационни феномени могат лесно да бъдат обяснени с помощта на не-локалната Квантова Холограма (КХ) (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=429.0). Предполага се, че от гледна точка на еволюцията, квантовата не-локалност е основата, от която самоорганизиращите се космологични процеси са създали общия феномен на възприятие в живите организми.
Бележка на екипа: Не-локалността описва очевидната способност на един обект незабавно да знае за състоянието на друг обект, дори когато обектите са разделени от големи разстояния (потенциално дори милиарди светлинни години).
Не-локалността навежда на мисълтта, че вселената всъщност е много по-различна от нашето обичайно разбиране за нея и че "отделените" части на вселената всъщност са потенциално свързани по един интимен и непосредствен начин. Всъщност, Айнщайн е бил толкова разстроен от заключенията за не-локалността, че заявява, че цялата квантова теория би трябвало да е погрешна и не е приел идеята за не-локалност до края на живота си.
Не-локалността се дължи на феномена на заплитане, при който частиците, които са си взаимодействали / били са в контакт, стават постоянно свързани или зависими от състоянията и свойствата си, до степен, че ефективно губят своята индивидуалност и в много отношения се държат като едно цяло. Двете понятия, за не-локалност и заплитане, вървят ръка за ръка и, макар и да са странни, те са факти, многократно демонстрирани в лабораторни условия.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Голяма част от наблюдаваните феномени, включително самото съзнание, са се изплъзвали от строго научно описание във всички научни дисциплини. Това се дължи не толкова на недостатъчните доказателства за съществуването на конкретен феномен, а по-скоро на липсата на теоретична конструкция, която би могла да се вмести в преобладаващите парадигми на науката.
В продължение на хилядолетия философите размишляваха върху природата на ума и съзнанието, и взаимодействието между ума и материята, но без достатъчно знания и технически способности да предложат подходящи теории, които могат да бъдат тествани.
През, миналия век видни учени натрупаха много данни за взаимодействията ум / ум и ум / материя. Много от най-ярките експерименти бяха критикувани, усъвършенствани и повтаряни многократно през последните пет десетилетия, използвайки все по-сложни технологии.
Необходимо бе, обаче, квантовата наука да зрее в продължение на седемдесет и пет години, и през този период да тества, валидира и синтезира редица привидно скандални физични концепции, произтичащи от квантовата теория, преди да се появят тестови теории, които предлагат надежда, че аномалният ум и съзнанието могат да бъдат обяснени (Mitchell и Williams, 1996).
Това, което пречеше на успеха на най-ранните изследователи на съзнанието, бе:
1) липсата на обобщена теория за информацията
2) самата квантова наука и феномените не-локалност, полето на нулева енергия (zero point energy field) и квантовата холограма. Тези свързани явления все още не са добре разбрани, но са достатъчно потвърдени както в теорията, така и в практиката, за да осигурят основа за постулиране на необходимо условие за съществуването на феномена на съзнанието, наблюдавано в 4-мерното пространство / време
3) едно трето понятие, теорията на хаоса, също е необходимо, за да се разберат нелинейните еволюционни процеси, които са причинили развитието на съзнанието в посока антропично човешко съзнание. По-специално, теорията на хаоса е далеч от равновесните системи и демонстрира необратимостта на нелинейните процеси и по този начин необратимостта на времето в макромащабната вселена.
Друг клас явления, включващи нормалното сетивно възприятие и еволюцията, са обяснени в класическата наука, но които предвид текущите развития в квантова физика и в теорията на хаоса представляват непълни приближения към правилната теория.
Информационната теория бе развита от Вийнер (Wiener), фон Нойман (von Neuman) и Шанън (Claude Shannon) и по-късно от Фрийден (Frieden) (1998) и даде база на физиката изчислителните и комуникационните технологии. Тези теории, макар и точни и математически полезни в техните области, не могат да бъдат достатъчно всеобхватни, когато разглеждат проблема за съзнанието, неговата еволюция и свързаните с него явления. Дори сравнително прости възприемащи организми използват модели на енергия, т.е. информация, която не е напълно описана от съществуващите математически теории.
Теории и експерименталните данни за полето на нулевата енергия (zero point energy field) са публикувани от много автори, но аз ще цитирам работата на Haisch, Rueda и Puthoff (1997, 1998) като най-съвременна и релевантна за тази статия. Теорията и експерименталните доказателства за квантовата холограма бяха разработени от Schempp (1992, 1993) и Marcer (1996, 1997, 1998), отделно и съвместно, въз основа на ново разбиране на квантовата механика. (Вж. Cramer (1986), Berry (1988), Anandan (1992) и Resta (1997).
Не-локалността, предсказана в най-ранните години на квантовата теория и убедително демонстрирана от Аспект (Aspect) през 1982 г., се смяташе за любопитно свойство на физиката на частиците, но без особено значение за макро-мащабната реалност, докато не бе открита квантовата холограма. Освен това е широко разпространено мнението, че не-локалната квантова информация, представена чрез заплитането на частиците, не може да бъде възстановена локално като използваема информация (Eberhard, (1977)). Скорошните теоретични и експериментални разработки, обаче, съответстват на работата на Бери (Berry), Реста (Resta), Шемп (Schempp) и Марсър (Marcer) и показват, че това (бел. прев. неизползваемостта на локално възстановената не-локална квантова информация) не е задължително при обработката на квантовата информация и комуникацията.
Доскоро в науката, особено в областта на изкуствения интелект, се приемаше, че мозъкът вероятно е Машина на Тюринг (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%8E%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3) (бел.прев. абстрактно изчислително устройство, нещо като компютър със запаметена програма), неспособна да поддържа квантовите процеси. Работата на Hammeroff (1994) и Penrose (1999) в изолирането и описването на микротубулите в мозъчната тъкан доведе до повторно изследване на тази догма и подновен интерес към изследване на участващите квантови процеси.
В тази статия описвам следните теории:
1) Субективния опит се базира на квантовата характеристика на природата, наречена не-локалност. Ще използвам думата "възприятие" в най-общия смисъл на думата, за да обознача основното субективно преживяване на всички нива на сложна материя. Не-локалната квантова корелация между заплетените квантови частици се счита за основната причина за явлението "възприятие". Не-локалната квантова холограма, обаче, е не-локален носител на информация за молекулната и по-мащабната материя. Затова възприятието не е обект, а по-скоро етикет за нелинеен процес, включващ обект, преценка и информация.
2) Много често хората възприемат информация от или за физически обекти, която не е достъпна чрез нормални, локални, сетивни механизми, нито пък е класическа пространство / време информация. Съществуват много обективните данни от тестове, с изобилие от доказателства за това. Ще нарека това интуитивна информация или интуитивно възприятие. Постулирам, че квантовата холограма е източникът на това интуитивно възприятие и че възприемащият човек е в резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance) (PCAR) с обекта, асоцииран с Квантовата Холограма.
3) Процесът на "учене" при хората е субективен процес, който включва възприятие, памет, интенционалност/намерение, оценка на резултата и промяна в поведението. На това може да се гледа като на класическа нелинейна обратна връзка.
Sheldrake (1981) публикува убедителна теория за морфичния резонанс, свързан с обучението на животни, основано на не-локална информация.
Марсер (Marcer) публикува статии (1996, 1997), теоретизиращи механизъм, чрез който Квантовата Холограма кара ученето да се осъществява както в молекулите на ДНК, така и в прокариотните клетки, като процес на адаптация на екологичния резонанс, а не на мутация и адаптация, основани единствено чрез случайни процеси.
Постулирам, че концепцията на Марсър може да бъде обобщена за природата като цяло и че квантовата холограма е информационната структура, която може да обясни морфичния резонанс на Шелдрейк. Не-локалните квантови корелации, наблюдавани в частиците, и не-локалните квантови холограми, свързани с молекулярни и с по-големи обекти, предоставят информация за всички нива и мащаби на еволюционните процеси. Това означава, че квантовата не-локалност е основата на възприятието, а оттам и фундаментална и необходима за сложните организации на материята и информацията във вселената.
Теорията на квантовата холограма приписва свойството учене не само на сложните системи като животните, а също на простите клетки и молекулите. Оттам може да се обобщи, че природата се развива чрез процес на учене, а не поради случайни мутации.
4) Марсер (Marcer) (1997) предполага, че състоянието на резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance PCAR) е необходимо условие за възприемане на обект в триизмерна реалност такъв, какъвто е в действителност. Това означава, че резонансът изисква виртуална пътека, математически равна, но противоположна на входящата сензорна информация за обекта. Освен това, това е входящата информация за пространство-времето (визуална, акустична и т.н.), която декодира информацията на квантовата холограма и установява състояние на резонанс (PCAR), което прави възможно точното триизмерно възприятие.
С други думи, квантовата информация и информацията за пространство-времето се използват в акта на възприемане от организмите. Предполагам, че двете еднакви, но противоположни пътеки, необходими за състоянието на резонанс (PCAR), са математическия еквивалент на възприятието и вниманието или намерението.
2. ДИСКУСИЯ
Още в древността е имало невероятни доказателства за хора, възприемащи не-локална информация.
Данните са толкова красноречиви, че карат философите още от времето на Платон и Аристотел да приемат, че трябва да съществува както физическа, така и нефизическа реалност.
Считало се е, че нефизическата реалност обяснява фините, ефимерни и мистични субективни преживявания, които се срещат повсеместно в човешката култура.
След Декарт и Нютон, обаче, класическата западна наука бързо отхвърли нефизическата хипотеза и систематично започна да игнорира всички доказателства за възприемане на не-локална информация от хората.
Теориите за полетата (field theories) и точковите частици бяха създадени, за да се запази концепцията за физически контакт между частиците и за да се обяснят очевидните примери за "призрачно действие от разстояние" ("spooky action at a distance") като гравитацията и електромагнитните взаимодействия.
Информацията, широко дефинирана като модели на енергия, отново се появява, обаче, в не-локална форма в мистериозните квантови спин-корелации при експериментите с двойен процеп (Double Slit Experiments), въпреки че широко се смята, че такава не-локална информация не може да бъде възстановена и използвана от сензорните системи.
С утвърждаването на теорията и експериментите, свързани с не-локалната Квантова Холограма, информацията, вкл. не-локалната такава, внезапно придоби особено важен статус в теоретичната физика, статус, толкова важен, колкото този на енергията. Това е така, защото информацията е в основата на познанието и знанието, чрез което създанията възприемат реалността.
Не-локалната информация може да се разглежда като повсеместна и ценна характеристика на космоса, а не само като характеристика на частиците (и на хората и животните).
Вероятно повечето, ако не и всички, фини, ефимерни и необясними явления, свързани със субективни преживявания, са пряко или непряко свързани с явлението не-локалност. Очевидно е, че мозъкът е квантов компютър (Schempp & Marcer, 1996), който използва както квантова, така и пространствено-времева информация. Това откритие само по себе си със сигурност създава необходимо, но и недостатъчно условие за възникване на интелигентен живот в космоса там, където условията на околната среда го позволяват.
Много томове са написани досега от учени, експериментирали с дистанционно виждане (Remote Viewing), ESP (Extrasensory Perception, шесто чувство бел.прев), телепатия, ясновидство, предсказания и т.н. Полицейските агенции често използват "медуими" за разкриване на криминални престъпления. Разузнавателните агенции на правителствата също тайно са ползвали такива техники за придобиване на информация за врага. Много от документацията за тези дейности бе наскоро разсекретена, но все още няма обяснение за тези техники, което е приемливо за мейнстрийм науката.
Бележка на екипа: Проектът Гейтуей (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.msg1423#msg1423)
Резюме на тези дейности и анализ на резултатите са публикувани от Дийн Радин (Dean Radin) (1997).