Apocryphal Academy

Автор Тема: Реципрочната система на теорията -- Дюи Ларсън  (Прочетена 15110 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Реципрочната система на теорията -- Дюи Ларсън
« Отговор #15 -: Юни 26, 2017, 06:17:38 pm »
Движението в една Вселена на движението

Имайки само време и пространство, с които да работим, и след като дефиницията за време е "отношението на пространството към времето", има само две възможности, които дефинират какво е не-движение - п/п и в/в.

Когато едно движение с нетна промяна на местоположението в пространството взаимодейства с друго движение с нетна промяна на местоположението във времето, двете движения преминават едно през друго, защото отношението между п/в или в/п обуславя движение. Но когато две движения се срещнат, имайки нетна промяна на местоположението в един и същи аспект, те се заклещтват едно към друго, защото пространство-към-пространство и време-към-време не обуславят движение. По този начин движенията (частиците, атомите и молекулите) се надграждат до по-големи и по-големи движения. Химията определя как се слепват атомите, това е описано и от Ларсън във втората половина на книгата "Нищо освен движение", където се представя просто като процес на скорост и ориентация - от което се извежда концепцията за химическата валентност.

Бележка от автора: Дюи Ларсън, "Нищо освен движение", North Pacific Publishers, Портлант, Орегон, 1979г [Dewey B. Larson, Nothing But Motion, North Pacific Publishers, Portland, OR, 1979]

Валентност, дефиниция: "качеството, което определя броя атоми или групи, с които кой да е единичен атом или група ще се обедини химически" В Реципрочната система, всички химични връзки са еднакви, основаващи се на ориентация, която нулира нетната атомна скорост.




В Реципрочната система, химическото комбиниране е процес на неутрализиране на скоростта атомите чрез геометричното им ориентиране, много подобно на подреждането на пъзел - просто трябва да подредите страните на парчетата така, че да правилните издатини да се подравнят с правилните дупки. Последствието е, че структурата в единия от аспектите променя местоположението в другия от аспектите.

Ние обикновено виждаме само едната страна на тази система - материалната, при която структурата във времето (атомни характеристики) променя местоположението в пространството (физика и химия). Етеричната страна следва същите правила, като аспектите на пространството и времето се обръщат, но се интерпретират по-метафизически - структурата в пространството (Свещената Геометрия) променя местоположението във времето (електрически, магнитни и биоенергични полета). Просто чрез проумяването на тази "инвертна химия", човек лесно може да проумее концепции като силовите земни линии и фън-шуй - как пространствената ориентация афектира енергийните полета.




Това може да се демонстрира с примера на обикновения електрон, движещ се по проводник. В Реципрочната система на Теорията, електронът е "въртяща се единица пространство". Като такава, тя има структура в пространството и свое местоположение във времето - изненада изненада - те отново са схванали всичко наопаки! Електронът е етер, а не материя!

Бележка от автора: позитронът е въртящата се единица време, тоест "материята". Причината за това, че електроните са в изобилие, а позитроните са рядко срещани в околната среда, е проста: пространството на електрона преминава през времето на атомите (пространство-към-време обуславя движение), докато времето на позитроните се заклещтва във времето на атомите (време-към-време не е движение). Атомите поглъщат позитрони, но позволяват на електроните да преминат.

Всички материални атоми са въртения във времето, така че един електрон може да премине през времето на един атома (пространство-към-време обуславя движение) и ние наричаме това електрически поток, потокът на малки мехурчета пространство през твърдото, темпорално (времево) атомно въртене на атомите - това конвенционално се нарича поток на "дупки" в електрониката (една от малкото концепции, която не е наопаки).

Бележка от автора: Въпреки че полагат много усилия да правят всички неща наобратно, както Дирак се е изразил, "обикновеният електрон "почива" върху Дираковото море, а един позитрон съществува като "дупка" в това море".

Заради тази етерна структура, ние би трябвало да виждаме някакви изменения в координатното време - и наистина виждаме, получаващото се електро-магнитно поле, когато по една жица протича ток, като електро-магнитното поле на свой ред афектира координатното пространство, преподреждайки обектите по "силовите си магнитни линии". След като веднъж разберете, че има две половини (два сектора) на Вселената, които постоянно си взаимодействат чрез законите на движението, а не чрез законите на материята, става доста лесно за проумяване как всичко афектира всичко останало.



Повечето от взаимодействията, които познаваме, са механични или електронни, които са 1-измерни взаимодействия с 3-измерни структури. Механичните системи работят с вектори, а електронните работят с 1-измерната ротационна система на електроните. Животът, "жизнените единици" на Ларсън, както са описани в "Отвъд пространството и времето", представляват взаимодействие между 3-измерна материална структура и 3-измерна космична структура; нашето тяло е материя, а душата ни е етер. И това е дефиницията на Ларсън за живота: стабилна (хармонична или симпатична) комбинация на материален агрегат с космичен агрегат. Животът, по същество, е стабилна реакция на материя-антиматерия.

Бележка от автора: Космичната 3D структура на душата е произходът на концепциите около етерното тяло.
Дюи ларсън, "Отвъд простраството и времето", издателство Tucek & Tucek, 1995г [Dewey B. Larson, Beyond Space and Time, Tucek & Tucek, 1995]



Както споменавам в статията "Геохронология", когато една звезда премине в супернова, ядрото й се ускорява до свръх-светлинни скорости, създавайки по този начин космична (етерна) материя. Останките от суперновата, като например белите звезди-джуджета, планетите и луните, са комбинация от 3D материя и 3D етер.

Следователно, според дефиницията на Ларсън, планетите са живи и подлежат на законите на живота.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Реципрочната система на теорията -- Дюи Ларсън
« Отговор #16 -: Юни 26, 2017, 06:20:13 pm »
"Съществуват невидими светове отвъд онези, които възприемаме в планетарната ни система, недостижими центрове на етерни структури около нас, намиращи се в по-високи равнини на развитие от нашата земна, кална материя, която е груба форма на една неуравновесена енергия."


Етидорфа: Странната история на едно мистериозно същество и едно невероятно пътешествие навътре в Земята

Джон Ури Лойд



от Amazon

ЕДИНСТВЕНО НАПЪЛНО АВТОРСКО ИЗДАНИЕ НА ТОЗИ РЯДЪК РЪКОПИС. Предопределено е било, че малцина избрани от време на време трябва да преминават границата, която разделя настоящия смъртен живот от бъдещето. Написана преди повече от век, Джон Ури Лойд е визионер, говорещ за далечни светове, мъртви цивилизации, други измерения и най-вече, за един свят, който малцина от нас някога ще посетят... свят, скрит под краката ни вътре в Земята. Вдъхновен от фантастичното - особено от изкуството на алхимията - авторът разкрива в този отдавна изгубен ръкопис как се е присъединил към тайно общество и как е бил въведен в полето на мистицизма. Част от това духовно пътешествие включвала възможността за осъществяване на контакт със свръх-човешко, невидимо същество, в една пещера в Кентъки. Заедно били транспортирани до друго царство, изпълнено с магия и почуда. Някои го поставят в категорията на "Алиса в страната на чудесата"... къде свършва магията и къде започва? Решете сами.

Свалете книгата на английски
ТУК







Едно от множеството естествени последствия от движението със свръх-светлинна скорост в Реципрочната система е заключението, че свръх-светлинното движение не "пътува във времето" към миналото или бъдещето, а предизвиква инверсия на физическата структура.

Бележка от автора: Дюи Ларсън, "Показателят на плътността при звездите бели-джуджета" [Dewey B. Larson, “The Density Gradient in White Dwarf Stars”] обсъжда въпроса как имплодиращото ядро на суперновата експлодира в аспекта на времето, предизвиквайки свиване и инверсия на плътността на пространството.

Луните и планетите в стабилни орбити, тъй като имат "инверсна плътност" на структурата си, сходна с тази на звездите бели джуджета, водят до заключението, че са кухи в сърцевината си (най-ниската плътност) и имат плътна, защитна повърхност.

Бележка от автора: Телата без орбити, или с елиптични орбити, са просто мъртви и изцяло материални.




Концепцията е достатъчно проста; тези светли точки в небесата имат сияйна повърхност с тъмно, плътно, темпорално (времево) ядро.

Бележка от автора: Короналните дупки, "... области, където короната (повърхността) на Слънцето е тъмна" (НАСА) са примери за това.

Направете геометрията им реципрочна, като ги обърнете с вътрешното навън, и ще получите тъмна, плътна повърхност, с искрящо ядро. В астрономията първото се нарича звезда, а второто - планета.






Исторически, откритието на този "инверсен показател на плътността" на Земята е дошло по несвързани начини, от сеизмичното озвучаване на земетресенията, дълбокото минно дело, езотеричното познание или метафизичните изследвания, които са били исторически документирани като теорията за Кухата Земя. Астрономичната структура на Ларсън, както е описана във "Вселена на движението", не само посочва, че Земята е куха, но и че всички други плантети, луни и звезди-джуджета следват същия модел: теорията за кухата планета. Тъй като "кухата планета" е естествено последствие в Реципрочната система, не са ви нужни разни контактьори да правят ченълинги на извънземни, нито пък ви трябва адмирал Бърд да пише дневници за полета си над полярния отвор, за да можете да го опишете. Структурата на Земната вътрешност може да бъде описана с огромни подробности просто чрез логически заключения.



Бел.прев:
Не е нужно да имате свръх-естествени преживявания, нито да сте последователи на секта, нито да сте фенове на фейсбук Ню-ейдж шарлатани, нито да контактувате с демони, ангели и видения, за да опознаете езотериката.
Всичко това са морално остарели методи и не е нужно човек да губи достойнството си, за да опознае Творението, в което живее. Думата "езотерика" споделя обща черта в дефиницията си с думата "окултно" - и двете означават скрито знание. Живеем в ПОСТ-АПОКАЛИПТИЧНИТЕ Библейски времена. "Апокалипсис" означава - разкриване на всички тайни.
Затова на ден днешен никой няма нужда от свръх-естествени преживявания, секти, тайни общества, общуване с други същности, и не е нужно да губи достойнството си по какъвто и да е начин, превръщайки се в последовател или послушник на учители или авторитети, за да знае истината, да разбира истината и да използва истината за себе си.







Формирането на звезди бели джуджета, планети и луни е последствие от звездна или планетарна експлозия, имаща достатъчно енергия да изхвърли повърхностните слоеве при експлодирането в аспекта на пространството, докато едновременно с това имплодират по-тежките елементи в ядрото, създавайки експлозия в аспекта на времето. Това, което виждаме в пространството, е облак от останки и прах, и едно малко, твърдо ядро, която първоначално прилича на "черна дупка", въпреки че е просто материя, движеща се със свръх-светлинна скорост и излъчваща рентгенови лъчи и гама лъчи, както Ларсън описва в статията си "Астрономически източници на рентгенови лъчи" [Dewey B. Larson, “Astronomical X-Ray Sources,” ISUS, Inc., Salt Lake City, UT, 1974]. Интересен момент тук е, че черната дупка, бидейки материя в диапазона на свръх-високите скорости, демонстрира анти-гравитационно движение в пространството - няма да засмуква всичката материя около себе си като канала на космическа мивка, а ще отблъсква материята (в крайна сметка, това прави анти-гравитацията). Така че това, което се вижда през телескопите, е невидим (по-бърз от светлината) източник на интензивна гравитация, който е избутал всичките останки в пръстен около себе си.

Бележка от автора: Движението в 3D времето се наблюдава в 2D "еквивалентното пространство" като сянка, опитваща се да възприеме равнинна геометрия, като например пръстен, кръг.

Този пръстен погрешно се възприема като орбитиращи материални натрупвания. Защото тази "черна дупка" все пак е материална структура, темпоралното (времевото) движение евентуално ще намалее, довеждайки до появата на видими, инфра-червени и радио-излъчвания, променяйки тялото в кафяво джудже. Дайте й достатъчно часовниково време, и тази черна дупка просто ще изстине до бяло джудже, после ще започне да се загрява, за да се присъедини към основния звезден цикъл.

Бележка от автора: Звездните структури, които имат достатъчна темпорална скорост, за да се предвижат в космичния сектор, се наричат квазари, а не черни дупки. Веднъж след като движението прекрачи границата на тази дискретна единица на скоростта, черната дупка се превръща в реципрочното си: бяла дупка, която евентуално ще изчезне от наблюдаемото поле, защото темпоралната (времевата) гравитация ще издърпа структурата й в ненаблюдаемото, етерно поле.

Тагове към темата: наука алтернативно