Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 31 32 33 [34] 35 36 37 ... 73
496
Глава 14:

Център за насилие


Диалектиката в действие. Създай насилие чрез икономически натиск, медиите, контрола над ума, агенти провокатори: теза. Контрирай насилието с тоталитарни мерки, повече контрол над ума, надъхване на полицията, видео наблюдение, дрогиране на населението: антитеза. Това, което се получава, е визията на Оруел за 1984г, общество на тоталния контрол: синтез.

По време на президентството на Никсън, агенти от Управлението за подпомагане на полицейските служители (LEAA, Law Enforcement Assistance Administration), ръка на Правосъдното министерство на САЩ, се срещнали на кръгла маса с Ричард Никсън, главния държавен адвокат Джон Мичъл (John Mitchell), Х. Р. Халдеман (H. R. Haldemann), Джон Ерлихман (John Erlichman), и други членове от персонала на Белия дом, както и с д-р Бертрам Браун (Bertram Brown), директор на Националния институт по психично здраве (NIMH). Сред останалите програми, разработени от LEAA, била и една програма за развиване на Компютърна система за наблюдение на населението, проектирана да следи гражданите на САЩ, както и мерки за създаване на национално полицейска сила, включително операция Плетач на кабели (Cable Splicer) и операция Градинска саксия (Garden Pot).[1]

На срещата били подписани документи за свързването на финансирането на LEAA, полицейските щатски цели, и Националния център за психично здраве (NIMH). От онзи момент насетне LEAA осигурявала кинтите за 350 проекта на NIMH, свързани с “менталното здраве”, както толкова евфемистично се нарича. Сред финансираните проекти били дузини програми за контрол над ума и промяна на поведението в болниците, затворите и училищата. Тези проекти включвали една програма на Министерството по здраве, образование и добруване (Department of Health, Education and Welfare), която следяла за психологически проблеми у всички деца в програмата Medicaid (Медицинска помощ, бел.прев); програми за третиране на затворници с психоактивни наркотици; шоково третиране на проблемни деца в поправителния дом Сомърс (Somers Correctional Facility) в Кънектикът; програми за психо-опериране на затворници в Мичиган и Калифорния; тестването на наркотик, предизвикващ повръщане, върху затворници, които нарушавали правилата в Айова; и инжектирането на затворници в Калифорния с тероризиращият наркотик Анектин (Anectine).

Бележка от преводача: Анектин – суксаметон хлорид, познат и като суксаметон или суксинилхлолин (suxamethonium chloride, succinylcholine) е медикамент, който се ползва за причиняване на краткотрайна парализа като част от обща анестезия. Това се прави с цел да се помогне на пробиването на трахеята и на електроконвулсивната терапия. Дава се с инжекция или във вена, или в мускул. Когато е във вена, започва да действа след около една минута и ефектите продължават 10 минути.
Честите странични ефекти включват ниско кръвно налягане, увеличено слюнеотделяне, болка в мускулите и обрив. Сериозните странични ефекти включват злокачествена хипертермия и алергични реакции. Не се препоръчва за хора с риск от високо кръвно налягане или с миопатия. Употребата по време на бременност изглежда безопасна за бебето. Суксаметонът е в семейството на медикаментите, които блокират мускулите и е от деполяризиращия тип. Работи като блокира действието на ацетилхолина в скелетните мускули.

Твърди се, че обвързването между LEAA и NIMH било толкова плътно, че в крайна сметка учените от NIMH попаднали под директорския контрол на LEAA. В крайна сметка това сътрудничество изменило самия характер на LEAA така, че организацията вече не била фиксирана върху мерки за налагане на закона, а основно се замесила във финансиране на контрола над ума в принудителни терапии, психо-операционни процедури, и контрол над поведението чрез дрогиране.[2]

През ноември 1974г Подкомитетът по конституционните права на Сената на САЩ, един от членовете на който бил конгресменът Лео Райън (Leo Ryan), убит в Джонстаун, започнал разследване върху държавното финансиране на програмите за промяна на поведението. Сенатор Сам Ъруин (Sam Erwin), който оглавявал подкомитета, провел разпита на Доналд Е. Сантарели (Donald E. Santarelli), управителят на LEAA, относно вида на проектите, които били финансирани. Това довело до обявлението, направено от организацията, че ще спрат да дават кинти за психо-операционни процедури и други форми на майндконтрол. Не че спазили обещанието си. Поне 537 програми по контрол над ума, включително операции, включващи психо-опериране, продължили финансирането си.[3]

LEAA все още била в бизнеса с майндконтрол, когато д-р Люис Жолион Уест – “Веселия” (Louis Jolyon “Jolly” West), председател на Психиатричния отдел на Калифорнийския университет в Лос Анджелис и директор на Невропсихиатричния институт, предложил на калифорнийския губернатор Роналд Рейгън да се създаде един Център за изучаване и намаляне на агресията (CSRV, Center for the Study and Reduction of Violence).

Първоначалната идея за центрове за изследване на насилието и агресията се родила в ума на агента от ЦРУ и ФБР Уилям Херман (William Hermann), нает от Корпорация за развитие на системи (Systems Development Corporation), освен това бил и контра-бунтовнически съветник на губернатора Рейгън. Херман имал трудов стаж в корпорация Ранд (Rand Corporation), в Центъра по насилието Хувър (Hoover Center on Violence) и Станфордския Изследователски Институт (SRI). По време на Виетнамската война Херман работил в шпионските операции във Виетнам и Камбоджа, вероятно като член на операцията за целеви убийства Феникс (Phoenix), отговорна за смъртта на хиляди виетнамци. Херман също така бил идентифициран и като интернационален оръжеен дилър, търгувал с Иран през 1980г, и който може вероятно да е замесен в Октомврийската изненада. През 1995г Херман излежавал осемгодишна присъда в Англия заради операция по фалшифициране на ЦРУ. Портфолиото му, с две думи, сякаш говори, че е член на Октопода, както го определя и нарича убитият журналист Дани Касоларо (Danny Casolaro).[4]

Бележка от преводача: В американския политически жаргон Октомврийска изненада се нарича събитие, целенасочено създадено или понякога случващо се спонтанно, така че да повлияе на изхода от изборите, най-вече президентските. Името на месец октомври идва от това, че датата на националните избори е в началото на ноември. Следователно събитията, които се случват в края на октомври, имат по-голям потенциал да повлияят на мнението на гласоподавателите.
От президентските избори през 1972г (когато изразът влиза в употреба), “октомврийска изненада” постоянно се използва в кампаниите от партизаните на едната страна, за да дискредитират кампанията и новините за другата страна.

През 1970г докладвали, че Херман действал като контролен агент за Колстън Уестбрук (Colston Westbrook), черен (негър, бел.прев) агент на ЦРУ, специалист по психологическа война, замесен в операция Феникс – доста голяма случайност, тая работа. Известно е, че военнопленниците от Виет Конг (Viet Cong, Национален Освободителен фронт на Южен Виетнам, голяма политическа организация със собствена армия, бел.прев) са били имплантирани с електронни предаватели по време на операция Феникс. Уестбрук сформирал Черната Културна асоциация (за негри, бел.прев) в медицинския център Вакавил (Vacaville Medical Facility), един евфемистично наименуван затвор в Калифорния, който бил операционен полигон на Поделението по максимална психиатрична диагностика (Maximum Psychiatric Diagnostic Unit) (наричано макси-макси по затворническия жаргон), където се извършвали пространни изследвания по изменение на поведението чрез наркотици. Твърди се, че там във Вакавил се провеждала програма по умствено контролирани убийци, в която програмирали хора да убиват известни черни, включително училищния надзорник от Оукланд Маркус Фостър (Marcus Foster), и Хю Нютън (Huey Newton) и Боби Сийл (Bobby Seale) от Черните пантери.[5]

Доналд ДеФрийз (Donald DeFreeze), който между 1967 и 1969г бил нает в Отдела по обществения безпорядък на Полицията на Лос Анджелис, бил черният организатор за Черната културна асоциация във Вакавил. Уестбрук бил човекът, който нарекъл ДеФрийз “Цинке Мтуме” (Cinque Mtume), което означава “пети пророк”, и който е автор на седемглавата кобра от логото на групата, която Цинке по-късно оглавил: Симбионската Освободителна армия (Symbionese Liberation Army).[6]

Друг възпитаник на програмата Феникс, който удрял здраво рамо на Центъра по агресия, бил д-р Ърл Браян (Earl Brian), секретар по здравеопазването при губернатора Рейгън. Браян бил замесен в Октомврийската изненада, в нелегалностите и убийствата в Кабазонския индиански резерват в Индио, Калифорния, в кражбата на софтуера PROMIS от информационната компания Inslaw, и бил идентифициран от убития журналист Дани Касоларо като член на интернационалния престъпен кабал “Октоподът”.

Оглавяващият центъра за контрол на агресията бил Луис Жолион Уест. Професионалното минало на Уест в изследванията, свързани с контрола над ума, се проследява чак до допотопните дни на МК-УЛТРА. Един меморандум на ЦРУ, озаглавен “Техники за разпит”, от 14 януари 1953г, включва следната бележка:

“Ако можем да получим услугите на майор Луис Ж. Уест, Военновъздушни сили на САЩ (морски корпус), обучен хипнотист, и на друг човек, с добър практически опит в конвенционалните психологически разпити и полиграфическите техники, и услугите на подполковник [изтрито], ще сме способни да организираме един добре балансиран изследователски център за разпити на някое специално избрано място.”[7]

Алдус Хъксли (Aldous Huxley), пишейки през 1957г, също споменава Уест, посочвайки, че се е занимавал с хипноза и мескалин (естествено срещащ се халюциногенен алкалоид, познат със психеделичните си ефекти подобно на LSD и псилоцибин, бел.прев). През 1961г Хъксли коментира, че Уест бил експериментирал със сетивно лишаване и подчертава неповторимите му изследователски учреждения. Уест е известен и с това, че е бил директор на програма за изследване на LSD, финансирана от ЦРУ, през 60те години в Оклахомския университет и с това, че е управлявал убежище с неясна функция в Хейт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев) навръх хипи-сцената.

Уест е психиатърът, който изследвал Джак Руби (Jack Ruby), убиецът на Лий Харви Осуалд, именно той наредил Руби да бъде третиран за ментални проблеми, много е възможно това да е било с цел да се затвори устата на Руби, който твърдял, че за убийството на Джон Кенеди била виновна някаква конспирация.[8]

Уест дори наскоро е бил замесен в експериментите по “далечно виждане” от проект Грилен пламък (Grill Flame), проведен от Станфорския Изследователски Институт. Заради натрупване на лоша слава, човек може да подозира, че този човек понастоящем се подвизама под името “Л. Ж. Уест” (L. J. West) и може да се срещне като наемен пропагандатор на правителствените политики в някои новинарски телевизионни предавания. След обявяването на плановете за Центъра по насилие, Уест бързо драснал писмо до тогавашния калифорнийски директор на здравето, Дж. М. Стъбълбин (J. M. Stubblebine). То гласяло:

“Скъпи Стъб,
У мен има конфиденциална информация, че армията е готова да прехвърли ракетните бази на Найк (Nike) на щатските и местните агенции за невоенни цели. Те може да погледнат особено благосклонно на здравно ориентираните цели.
Такава една ракетна база на Найк се намира в планините Санта Моника (Santa Monica mountains), на половин час път с кола от Невропсихиатричния институт. Достъпна е, но сравнително отдалечена. Обектът има сигурна ограда, и включва различни сгради и подобрения, което го прави подходящ за незабавно нанасяне.
Ако този обект би станал достъпен за Невропсихиатричния институт като изследователска база, може би първоначално като филиал на новия Център за предотвратяване на агресията, ще можем да го впрегнем в много добра работа. Там може да се провеждат сравнителни проучвания, на изолирана, но удобна локация, по експериментални или класически програми за изменение на нежелателното поведение.
Такива програми може да включват злоупотреба с наркотици или алкохол, модифициране на хронична анти-социална или спонтанна агресивност, и тн. Обектът също така може да приема конференции или пансиони за инструктиране на избрани групи от професионалисти в умствено-здравното поле и на други (например, полицейски персонал, служители под прикритие, специални преподаватели) за които и демонстрациите и участието биха били ефективни форми на инструктиране.
Моето разбиране е, че едно директно искане от губернатора или други подходящи държавни офицери, до секретаря по отбраната (или, разбира се, президента) най-вероятно би довело до бързи резултати.”

Сред програмите, които Уест предвиждал да се провеждат в Центъра по насилие, били генетични, невропсихологични и биохимични проучвания на агресивни хора, проучвания върху така наречените “хиперкинетични” или “хиперактивни” деца, “хормонални аспекти на пасивността и агресивността при момчетата”, и наблюдения върху “нормите на агресията сред различни етнически групи”. Било предложено и “имплантиране на мънички електроди дълбоко в мозъка” с цел мониторинг и контрол на агресивните субекти. Уест се сдобил с колебливо одобрение за получаване на сума от $750 000 от LEAA за Центъра по насилие, твърди се, че парите са събрани от Октоподския д-р Ърл Браян.[9][9]

Рейгън бил толкова очарован от идеята за центъра, че я включил в годишната си губернаторска Реч за положението в щата на 11 януари. Рейгън казал, че центърът “ще изследва всички видове агресивно поведение, какво го причинява, как може да се открие, предотврати, контролира и третира.”[10]

Доколкото ни е известно, Центърът по насилие на Уест така и не бил задействан, поне не в грандиозния мащаб, който предлагал. Заради нежелано внимание от групите, защитаващи гражданските свободи и, най-вече, Подкомитета по конституционните права, участващ в разследването на злоупотребата на ЦРУ с контрола над ума, LEAA променила политиката си, така че да изключи финансирането “за психо-операции, медицински изследвания, изменение на поведението – включително аверсивна терапия – и химиотерапия.” През април 1974г Уест все още търсел финансиране за центъра, но със скандала Уотъргейт в новините настроението сред политиците било такова, че те не искали да поемат никакви рискове с потенциално зле звучащи предложения за финансиране.[11]


Бележки:

1. Pabst, Dr. William R., "A National Emergency: Total Takeover",
Society for the Protection of Individual Rights and Liberties, undated article
2. Schrag, Peter, Mind Control. (New York: Pantheon Books, 1978);
Krawczyk, Glenn, "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of
Intelligence?", Nexus magazine, December 1994/January 1995
3. Martin and Caul, "Mind Control", the Napa Sentinal, 1991
4. Krawczyk; Martin and Caul; Thomas and Keith, The Octopus.
(Portland, Oregon: Feral House, 1996)
5. Krawczyk; Chorover, Stephan L., From Genesis to Genocide: The
Meaning of Human Nature and the Power of Behavior Control, (Cambridge,
Massachusetts: The MIT Press, 1979); Constantine, Alex, Virtual Government.
(Venice, California: Feral House, 1997)
6. Krawczyk
7. Memorandum quoted in Krawczyk, Glenn, "Mind Control,
Techniques and Tactics of the New World Order, Nexus magazine,
December / January 1993
8. Krawczyk, "The New Inquisition"
9. Ibid.
10. Schrag; Krawczyk, 'The New Inquisition"
11. Schrag; Colodny and Gettlin, Silent Coup: The Removal of a
President. (New York: St. Martin's Paperbacks, 1992)

497

КАК СЕ ИЗПОЛЗВА "СЕУ" НА AVID
(СПРИНЦОВКА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА)

498
Глава 13

Променящи се образни представи


Основният замисъл на инжектирането на LSD в света целяло, по същество, една сентенция, която едва по-късно щяла да стане публично разпространена, “Да се промени образът на човека”.

През май 1974г Станфордският Изследователски Институт (SRI) публикувал едно проучване, озаглавено “Променящи се образи”, подготвено от Центъра за изучаване на социални политики на SRI, с директор Уилис Хармън (Willis Harmon). Този доклад от 301 страници носел авторството на 14 изследователи, бил под наблюдението на 23 контрольори, сред които били културният антрополог Маргарет Мийд (Margaret Mead), бихейвиористът (специалист по човешкото поведение) Б. Ф. Скинър (B. F. Skinner), и сър Джефри Викърс (Geoffrey Vickers) от семейството на Британското въоръжение и Британското разузнаване.

Основната теза на проучването били същите стари новини за Новия Световен Ред: себеобразът на човечеството трябва да бъде променен, да се отдалечи от индустриалния растеж и да се насочи към духовните ценности. Според проучването, “Много от настоящите образи, които си представяме, са застрашени от това да отпаднат от употреба. Представата за един образ може да е подходяща за една определена фаза от развитието на едно общество, но веднъж след като тази фаза бъде постигната, употребяването на същата образна представа като ориентир за действие по-скоро ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши... Науката, технологията и икономиката направиха възможни наистина големи скоци към постигането на такива основни човешки цели като физическата безопасност и сигурност, материалният комфорт и по-доброто здраве. Но много от тези успехи са довели със себе си проблемите на прекаления успех – проблеми, които сами по себе си изглеждат неразрешими чрез набора от обществени ценности, довели до възникването им... Нашата силно развита технологична система води до по-голяма уязвимост и сривове. Действително, обхватът и взаимосвързаните последствия от социалните проблеми, които възникват сега, са сериозна заплаха за нашата цивилизация... Ако нашите проекции за бъдещето се окажат верни, можем да очакваме, че свързаните с тези тенденции проблеми ще станат по-сериозни, по-универсални и да се случват по-бързо и често.”

Според Станфордското проучване, “Образните представи и фундаменталните концепции за човешката природа и потенциали могат да имат огромна сила в оформянето на ценностите и действията на едно общество. В това проучване ние се опитахме да:
(1) Да осветим начините, по които нашето сегашно общество, неговите граждани и институции са били оформени от подлежащите митове и представи от миналото и настоящето.
(2) Да изследваме, по отношение на съвременните социални проблеми, нищетата на настоящо поддържаните образни представи за човечеството и да идентифицираме нужните характеристики на бъдещите образни представи.
(3) Да идентифицираме силни лостови дейности, които могат да доведат до възникването на нови образни представи и нови политически подходи към разрешаването на ключовите проблеми в обществото.”

Според мен заливането на населението на планетата с LSD явно се е считало за един от онези силни лостови дейности. Това е било начин за извръщане на масите от аполитическия активизъм, който е можел да отнеме парче от баницата на властимащите, и насочването на тези маси към живота на едно възторжено мистично селячество.

Корпорацията Ранд (Rand Corporation), произлязла от Тависток и финансирана от ЦРУ, дори спонсорирала проучвания, даващи информация за “промяната в догматизма” и политическите мотивации на вземащите LSD. Според едно проучване, с автор Уилям МакГлотлин (William McGlothlin) от Ранд, “Ако някои от субектите идват от крайно десните или левите организации, може да е възможно да се добият допълнителни поведенчески наблюдения, изразяващи се в това, че тази бройка индивиди напускат или стават политически неактивни”. [1]

Друга груп, която отблизо следяла Цветното поколение, била Хъдсъновия институт (Hudson Institute), основан от Херман Каан (Herman Khan), който получил финансиране от Фонда за човешка екология (Human Ecology Fund), изрезка от ЦРУ. Каан посетил Милбрук (Millbrook) и други центрове на психеделична активност, въпреки че въобще не бил адвокат на ползите от LSD. “Той основно се интересува от социалния контрол”, както казва един консултант от института Хъдсън.

Трябва да се отбележи, че някои от спонсорираните от Тависток създатели на LSD културата, хора като Тим Лийри (Tim Leary), може да са чувствали, че мотивацията им е добронамерена – взимащите LSD имат тенденцията да развиват месиански комплекс, в който виждат наркотика като решение на всички световни проблеми и се опитват да зарибят с него всички останали – но стратегическите опори на тези мотиви лежат в плановете за Нов Световен Ред на Британския елит. Лийри и неговото обкръжение са били или съзнаващи, или несъзнаващи агенти на Тависток.

Въпреки че масовите медии гласно заклеймяват идеята, че въобще може да има конспирация за контрол, действаща зад кулисите на обществото, истинските членове на конспирацията често са доста прями, когато казват какво се случва. Мерилин Фъргюсън (Marilyn Ferguson), протеже на Уили сХармън, която базира книгата си “Водолейската конспирация” (Aquarian Conspiracy) на “Променящите се образни представи” на Хармън, говори за това как ще се случи едно Тавистошко преструктуриране на света. Тя го нарича СПИН-принцип (SPIN principle, от английската дума spin - “въртя”, тоест ВЪРТЕЛЕЖКА, бел.прев), Сегментирани Полицентрични Интегрирани Мрежи (Segmented Polycentric Integrated Networks). Въпреки че тя твърди, че идеята е нова, очевидно е, че това е именно подхода на Новия Световен Ред от самото начало:

“Това е източник на власт, който никога преди не е бил ползван в историята: множество самодостатъчни социални движения, свързани в името на цял набор от цели, чието постигане ще преобрази всеки аспект от съвременния живот.”

“Тъй като ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ толкова много се различават по качеството на организираността си и въздействието на бюрокрацията... повечето хора не ги виждат – или ги смятат за конспирации. Мрежите често предприемат сходни действия бе зда се съвещават едни с други, просто защото споделят толкова много взаимни вярвания. Може също да се каже, че споделените вярвания са самото тайно споразумение помежду им.”

“Водолейната конспирация, по същество, е ВЪРТЕЛЕЖКА на ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ, една мрежа от много мрежи, целяща социална трансформация. Водолейната конспирация действително е паянтова, сегментирана, еволюционна, повтаряща се. Нейният център е навсякъде. Въпреки че много социални движения и групи за взаимопомощ са нейни съюзници, нейният живот не зависи от нито едно от тези.”

Крайният резултат от подхода на Тависток и посоката, в която се е насочила неговата Въртележка на въртележките, са очевидни. Един малък процент от населението ще продължи да съществува в своя плюшен рай, докато основната част от света ще бъде редуцирана до едни оцеляващи стандарти на живот и ползите от технологията и индустрията ще й бъдат отказани, но пък тази част от хората ще се радват на всички наркотици, които си поискат.[2]


Бележки:

1. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Dr.
John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300.
(Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
2. Lee and Shlain

499

Транспондер за имплантиране

Описание на продукта:

Транспондерът за имплантиране е пасивен радио-честотен идентификационен белег, проектиран да работи съвместно с подходяща радио-честотна система за прочит на идентификационни номера. Транспондерът се състои от електромагнитна намотка и микрочип, запечатани в тръбовидна стъклена капсула. Чипът е предварително програмиран с уникален идентификационен код, който не може да се променя; налични са над 34 милиарда индивидуални кода. Когато транспондерът е активиран от ниско-честотен радио сигнал, той излъчва идентификационния си код към четящата система. Проведените независими тестове показват, че транспондерът е безопасен и лесен за имплантиране.

Въпреки че е специално проектиран за имплантиране в животни, този транспондер може да се използва за други приложения, когато е нужен идентификационен белег с микро размери.


500
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Юни 20, 2018, 12:21:51 pm »
Има разлика между взимане на пример и почит.

Когато взимаме някой за пример, обикновено се стремим към постиженията им, но ако са провалили се личности (като Ботев), винаги можем да кажем, че взимаме пример и от грешките им, както и от стремежите им. В крайна сметка, Ботев е прекалено много човек, за да бъде почитан. Има прекалено много човешки недостатъци и прекалено много човешки слабости. Всичко това го приобщава към нас, и към всички останали хора... но почитта се противопоставя на тази инерция, защото почитта отдалечава субекта от всички останали, тя поставя на пиадестал. Всичко, което се почита, е на някакъв пиадестал.

А Ботев не е правил това, той винаги е слизал от всички пиадестали, на които някой евентуално би го качил.

Аз си мисля, че ако Ботев можеше да види последствията от примера си днес, щеше да нарече българския народ с всякакви думи, които дори аз не си позволявам, за да не си загубя аудиторията (въпреки че и малкото хора, които още ме четат, са доказали през времето, че го правят въпреки обидите, защото знаят какво търсят). Мисля, че тези сирени на ден днешен, биха хвърлили Ботев в потрес. Не е трудно човек да му влезе в положението и да погледне през неговата призма за нещата. Нима някой мисли, че Ботев няма да се възпламени като динамит, като види тази почит към обикновената му човешка личност на фона на цялата лицемерна мизерия, в която се намира народа? Както Левски прокълна българите преди да умре, така би го направил и Ботев, ако чуе сирените в деня на смъртта си.

Аз лично, бидейки анархист по виждания и поведение, взимам Ботев за пример в много неща. Но точно както и другите хора, които взимам за пример, като Тесла, Шаубергер, Райх, Лийдскалнин и други, аз взимам за пример общите им грешки, общите им провали и неправилни действия и избори, довели до провала им. В провала си те всичките са еднакви и си приличат, защото ако тези исторически личности се познаваха едни други, щяха да видят, че всички допускат сравнително еднакви грешки. И провалите им сравнително си приличат.

Но в моментите на трудност, когато някое предизвикателство ми идва твърде нагорно, мисля за тези личности като примери за успех - как те са се справяли със своите трудности и се опитвам да повтарям каквото те са показали.



Но почит? Както сега ще почитаме бронзовия Свети Добри на пиадестала пред Александър Невски? Не... Добри е от онези хора, които преди всичко им се услажда почитта към тях. Добри просто беше идеалист - след като си убеден, че Бог ще те почита заради разграждането на личния живот, за какво ти е почитта на пълзящите хора или институции-подизпълнители? Добри минаваше за скромен само пред най-ниско пълзящите хора. Но това беше единствено заради убеждението му, че си е уредил почит и признание от самия Господ.

И какво може да се очаква от един обикновен червей? Обикновените червеи винаги можеш да ги купиш с почит, уважение, признание и другите его-форми на ухажване. Може би е по-добра идея да се направи огромен бронзов червей, навит и изправен като змия, на пиадестал пред Св. Александър Невски, и да пускаме стотинките в кутия пред него.


Ботев винаги е искал да даде пример, поне така твърди в творчеството си. Наистина, да се самоубиеш по най-безсмисления начин, защото си се отчаял и обезверил в успеха на каквото и да е, е негативен пример, но все пак е пример. Не знам по какъв друг начин щеше да се самоубие Ботев, ако знаеше, че ще го почитат след това. Сигурно щеше да се удави в кофа с вода на борда на Радецки, само за да спаси безсмъртната си душа от омаскаряването, което ще му тегли простия народ завинаги след това.


501
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Юни 19, 2018, 12:58:36 am »
Чудесно. Точно три дена след Видовден БПЦ ще направи огромен кумир на Добри, баш пред Светия храм, за да може да продължи да се облагодетелства постмортем. На това му се вика лихви. Може би някой ден всяка селска църква ще започне да си отглежда бездомници, това е чудесен бизнес план.

В днешния несигурен свят е най-добре да се живее от лихви и проценти. И от наеми върху лични имена и образи на починали.

502
Всички теми / Микроферма за кълнове
« -: Юни 19, 2018, 12:25:08 am »
От няколко седмици вече съм притежател на известната самоделна Микроферма за кълнове :)

Както повечето от настоящите участници и читатели знаят, имам богат опит с гладуването и храненето по всевъзможни начини, от самостоятелно излекуване на лични болести до застрашаване на личния живот, мога да говоря за почти всичко в тази област. Определено имам и богат опит с покълването. Никога обаче не съм имал възможността да проведа диета на поници - това е онзи стадий на поникване, когато кълнът разлисти зелени листенца.
Основната пречка беше, че винаги съм работил на смени по 12 часа, но за разлика от ферментациите кълновете искат да им се обръща внимание по няколко пъти на ден. Когато съм си вкъщи всичко е наред, но на всеки два-три дена кълновете ми остават сами за 12 часа, а това е прозорец за загниване и плесенясване. Нужна е само една възможност за сговняване на атмосферата да бъде успешна, за да отиде в кофата цялата реколта в дадения съд.

Аз самият до сега съм си правил няколко инструмента за по-лесно системно отглеждане на кълнове. Така и не успях обаче да направя подходящ съд и система, която да създава нужния климат за семената. Възможно е да се направи автоматична механична система, ако човек се зарови в античните изобретения и изкуството на Да Винчи например, но заради света в който живеем днес, тези усилия ще доведат до нещо не чак толкова задоволително. Винаги съм си мечтал за автоматичен електронен контролер за тези неща.





От сайта на човека можете да разберете всичко, ако ви интересува това устройство.



Защо на мен ми харесва? Ето какво значи това за МЕН.

Харесва ми заради човека. Този човек отговаря на повечето ми вярвания и на много от нещата, към които се стремя. По мои преценки и предположения (без неоспорими доказателства) и по мнение на мои приятели, това е същият онзи Людмил, който разпространи в интернет отглеждането на децата без пелени.

Без пелени - Естествена Бебешка Хигиена (ЕБХ)

Както всички настоящи читатели и участници знаят, ненавиждам медиците и лекарите, които практикуват в институционализираните медицински учреждения. Поради това, определено и с две ръце съм застъпник за надомното раждане на деца. Не само че информацията за гледане на бебета без пелени е на 100% вярна и работеща, но имам и приятелско семейство, които наскоро посрещнаха първото си дете и изпробват всички тези алтернативни подходи с чудесни резултати. Те самите подготвят интернет портал за такива неща, така че няма смисъл сега да говоря с подробности за това. Ще му дойде времето.

Отдаден поддръжник съм на идеята, че градовете трябва да се напуснат, ако човек иска да вземе контрола на живота си в свои ръце. Някои от вас знаят колко много думи сме изписали по въпроса с децентрализацията - децентрализация на образованието, децентрализация на медицинското обслужване, децентрализация на енерго- и водоснабдяването... Това е практиеският начин да си възвърнем свободата.
Само че, за да може човек да напусне града и Системата на робството и контрола, той има нужда от ЗНАНИЕ. Това знание се изразява в знаенето и умеенето да се намират и изработват ОРЪДИЯ НА ТРУДА и способи, които да работят ВМЕСТО човека. Да излезеш от добър стандарт на живот и да се набиеш в лош стандарт на живот, само защото единият носи етикега "град", а другият - "село", озвачава от роб на Системата и технологиите да се превърнеш в роб на примитивизма. Това няма нищо общо със стремежа към свобода. Групите, които повтарят редовните грешки на родовите имения и системните глупости на екоселищата, са болшинство в България. Те за жалост произвеждат единствено отчаяни хора и помагат на непречупените да се пречупят, превръщайки мечтите им в илюзии.

Но хора като Людмил са безценни за всички нас. Този род хора осъзнават, че за да победиш Системата, ти е нужна информация. След информацията, ти е нужен способ.

За да избегнеш намесата на медиците в живота на детето си, ти е нужна информацията, че е възможно да става по друг начин. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа, за да можеш да го повториш и ти.
За да можеш да вземеш под контрол здравето и храненето си, ти е нужна информацията за най-чистите и подходящи храни. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа или инструмента, за да го повториш или за да го купиш и ти. И тук идва ред на парите.



Както изглежда, явно съм напълно самоосъзнал се анархист. Не защото се числя към българските малоумни тинейджъри, за които анархизъм значи урок по полит-история и не защото съм захлебен с някакви тинейджърски манифести. За мен е достатъчно да разгледам описаното от Ларкън Роуз и Джереми Лок, за да видя че това са естествените закони и корените на всички неща.

Човек може да бъде свободен на пазара, само когато има пазарно осъзнаване. Моето пазарно осъзнаване ми казва, че в никакъв случай не бива да посещавам верижните магазини, когато търся хранителни стоки. Ако търся нещо за ядене, купувам единствено от сергиите на пазара. Когато ходя на пазара, избягвам да пазарувам от дъртаци и пенсионери. Причината е, че на моя пазар поне има много сергии, на които продават млади момичета и момчета, мои връстници или по-малки или по-големи от мен, както и млади семейства. Нямам никакъв интерес, при това положение, да бъда клиент на някой пенсионер. Винаги, когато ходя на пазара, купувам от едни и същи хора - защото това е начина винаги да получавам най-доброто и винаги да получавам повече като отношение, а не минимума като отношение, който получават неприятните хора.

И по този начин имам контрол над онова, което намирам и получавам на пазара - никога не бих могъл да имам контрол над онова, което получавам във верижен магазин.

И в този ред на мисли... никога не бих си купил някакъв уред за правене на кълнове от какъвто и да е производител, при положение, че Людмил продава самоделни апарати.

Първо, Людмил разбира какво прави и защо го прави и го показва. Така че аз знам, че този самоделен уред е правен с много неща наум и с много съображения, за които аз сега не се сещам, защото никога не съм се опитвал да го направя.
Аз самият се занимавам с разни изобретения (както може би знаете). Не говоря за тях поради съображения за бъдещето. Защото аз съм човек, който с изобретенията си се цели в бъдещето. Правя ги, за да изпълняват някаква роля, с изпълняването на тази роля целя да постигна определен ефект върху нещо по-голямо и по-широко и успехът на изобретението е само началото на начинанието. Знам какво означава да се стигне до този етап на дадена машина.

Един-двама човека вече ми отправиха очаквания коментар, "Двеста кинта за кутия с вентилаторче за компютър? Дето мога сам/сама да си я направя за левче?". Ако и вие мислите по този начин, тогава покажете ми, че можете да го направите. Ще ви дам левчетата, които искате, може дори да поискате и повече и пак ще ви ги дам, не съм беден. Единственото, което аз искам, е да ми дадете способ, който работи, и средство, което да ми помогне да се противопоставя на централизираната Система. Аз искам този уред. Каквото поискате, ще ви го дам, искам само да го направите - да купите тия материали и да ги сглобите по този начин, за да мога да ползвам машината.

Истината е обаче, че ако можехте, щяхте вече да сте си я направили. Истината е, тоест, че вие НЕ МОЖЕТЕ.

Е... след като не можете, тогава защо въобще става дума за парите? Ако мислите по този начин, значи никога не сте се опитвали да излезете от Системата. Никога не сте се изправяли пред проблем, не защото няма пари, а защото няма РЕШЕНИЕ. Аз бих казал, че ако някой не се е изправял пред проблем, който не може да се реши с пари, значи не знае какво означава отчаяние.
Нищо не опира до пари, и вашите господари разбират това по-добре от вас!

Самият факт, че Людмил е успял да организира продаването на тези машини ВЪПРЕКИ Системата на правителството, е великолепен успех. Всеки човек трябва да е свободен да търгува с когото и с каквото пожелае, след като нищо не е откраднал (материално и нематериално). Подчинението на търговските закони обаче е точно обратното дело - никой не е свободен да прави каквото и да е и всеки подлежи на изнудване.
След като тези машини все пак се продават, по каквито и да е начини, аз се радвам.




Относно опита ми, критика и забележки

Определено е вложено голямо старание, това го казвам като самоук шлосер ;D Микрофермата идва и с подарък книжка, която може да се купи отделно за 5 кинта. Представлява изпринтирани листа и един цветно принтиран ламиниран лист А4 като за корица отпред и отзад, всичко хванато с телбод. Евтино... но се е получило много сполучливо и е много практична идея. Забелязват се и други практични и сполучливи решения по уреда...


Има обаче забележими недостатъци.

Вторият етаж според мен не работи. Всяка кутия идва с чиниики за окачване като втори етаж, на едни телове, които определено са единственото лошо изпълнение, което съм открил, намразих ги на минутата. Но вторият етаж не получава достатъчно влага от пръскачката, освен това прави завет на долния етаж и това се забелязва в растежа на пониците.

И със и без втори етаж, кълновете на първия не се развиват еднакво. Порастват много големи откъм пръскачката, и остават много по-малки под вентилатора. Мислено може тавичката да се раздели на три равни части по дължина, като онази една трета, която е срещу вентилатора, трябва в даден момент да се завърти наобратно, така че да отиде под пръскачката, защото кълновете никога не се развиват до поници.

Става дума за един и същи проблем (неравномерното порастване на първия етаж и недостига на влага и заветът, който прави втория етаж) и това е, че вентилатора просто издухва влагата от пръскачката в другия край.

Проблемът не е критичен, нека не звучи така, защото определено произвеждам доста добив на кълнове, и на един и на два етажа. На око бих го оценил, че ако предположим, че машината трябва да е 100% ефикасна, тя на практика е 70-80% ефикасна, като резултат измерен в големи зелени поници.

Но каквато и да е ефикасността, за мен тази машина е отворена врата :) За първи път в живота си мога да ям поници всеки ден и в желаните от мен количества - по друг начин, без автоматичен контролер, който да поддържа контролирана среда, този вариант би бил недостъпен за мен.



Възможни решения

Аз бих проектирал друг дизайн, бих ползвал овален съд и бих изнесъл вентилатора странично, така че въздухът да влиза под ъгъл в овалния съд, тоест бих се опитал да наподобя някои от известните чертежи на Шаубергер.

Човек веднага осъзнава обаче, че това е доста непрактично, защото продуктът би се усложнил. Да, ако човек си прави микроферма САМ, той би трябвало да заложи на дизайн, базиран на Шаубергер и прочие... но това е предимството на знаещия и можещия. Тук става дума за пласирането на прост уред - колкото по-опростен дизайн, толкова по-широка публика. Защото все пак целта не е само и единствено някой да се натъпче с кълнове - целта е простите и невежи българи (както пише в историята си  Петър Бакшев) да си отворят очите. За това говори и цялата информационна кампания и информационни материали, които Людмил трябва да подготвя - не за да създаде бъдещите купувачи на тези машини, а за да създаде различни животи от тези, които невежите българи в момента водят.

Затова, според мен може да се направи и друго - програматорът може да се настрои така, че пръскачката и вентилаторът да не работят едновременно. Според мен така ефикасността би трябвало да достигне 100% от капацитета на дизайна, поне за този модел.

Но може би това е означавало оскъпяване в известна степен. Както казах вече, за хората като нас това не би трябвало да има значение. За другите хора, които за нещастие са повече, може би ще е прекалено за крехката им воля.


503
Тъкмо навреме идва едно журналистическо интервю, за да подкрепи и допълнително да обоснове горните ми думи... и послание.

Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война



Нима ние като аудитория не помним "случайните за професията", некомпетентни хора, управлявали редица форуми, в които сме участвали до сега?

Нима ние като аудитория не помним "компетентните по всичко лица, за които е болезнено важно да бъдат харесвани"? Които през годините постоянно ни заливат с разкази за живота си, за които не личат доказателства?

Нима ние като аудитория не сме свидетели на липсата на защитен механизъм у форумните общества, от които в миналото сме били част?

Нима някой от нас ще отрече, че видиотяването е многогодишен процес, продължаващ и сега с пълна сила?



Журналистът Иван Георгиев споделя прогнозата на предния ми коментар. Предупреждението накратко звучи така: Българите са на път да загубят и телевизията си. Скорошна е ситуацията, в която на незнаещите английски и неможещите да ползват интернет българи няма да им остава никаква друга алтернатива за осведомяване. Това в скоро време ще означава, че който не знае английски и/или не може да ползва интернет, вече няма да може да оказва влияние вълху процесите по взимане на решения за собственото му социално положение.

Затова места като "Апокрифна Академия" може би ще са ключови за множество съдби.

504
Иван Георгиев от bTV: Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война

В нюзрумите и редакциите се инсталират случайни за професията хора на ключови позиции, казва журналистът

18 юни 2018

Източник: OFFNews.bg




Иван Георгиев е част от екипа на bTV вече 12 години. Зрителите го познават и като водещ на новините, и от репортажите и преките му включвания в емисиите и сутрешния блок. Автор е и на множество документални филми, излъчени в bTV Репортерите, последните от които бяха посветени на Западните Балкани.
Завършил в журналистика в Софийския университет, а през 2012 г. е избран за Fellow на Световния прес институт. През 2011 Иван е избран от колегите си в bTV за репортер на годината, а година по-късно получава първата голяма награда за разследваща журналистика на фондация "Радостина Константинова” за разследванията си за манипулиране на изборите.

- Правил сте доста журналистически материали за Македония, а съвсем наскоро bTV показа Ваши филми за Косово и Македония в светлината на Срещата на върха на ЕС за Западните Балкани. Откъде се породи интересът Ви към тази тема?

- Естествено, предполагам в резултат на натрупвания.

- Пътувате ли често до страните от Балканите? Какви разлики забелязахте при сегашните си посещения, в каква посока са промените?

- Пътувам толкова често, колкото го налага работата ми. Навсякъде промените, ако въобще ги има, са в различни посоки. Но почти навсякъде се строи усилено. Зад забързания стремеж да се създаде или подмени остарялата инфраструктура прозират форсираните опити за налагане на геополитическо влияние. В Косово, например, мащабът на строителството е впечатляващ. Държавните поръчки се изпълняват основно от турски компании. Често детайлите около финансовите условия по тези мега проекти (магистрали, летище, жилищни комплекси и т.н.) не са публични, което пък е доказателство, че едно от малкото неща, които бързо се променят на Балканите, е джобът, в който отива „бакшишът”.

А иначе, както ми каза игуменът на манастира Високи Дечани – отец Сава Янич: “Лесно е да смениш военната униформа с костюм Армани”. Неслучилата се промяна зад фасадната е тази, която тормози хората в региона. И е причина толкова много от тях да търсят бъдеще някъде другаде.

От известно време усещам умора у хората в Западните Балкани – от вече безвкусната дъвка, която се дъвче десетилетия – на националистическата пропаганда, великодържавническите идеи, популизма, корупцията и безпътицата, която остава след тях. Хората искат да живеят в демократични общества, основани преди всичко върху върховенството на закона. Работа и елементарна справедливост, с по-прости думи. А това все още е недостижим връх на Балканите. И примерите са болезнено много. Не бива да забравяме и товара на пренаситеното със събития минало.

Излъганите очаквания за цивилизоване на обществените отношения, за спазване на социалния договор води до резигнация и опасни разпади. Паралелно те водят със себе си процеси на капсулиране, които създават благодатни условия за радикализация и екстремизъм. На този фон, мислещите хора, преяли с пропагандата на местните, провинциални демагози, все повече се чувстват предадени и сами.

- Усещате ли нюанси в отношението към българите в различните балкански страни?

- Различно отношението към нас има не просто в различните страни, но и в различните им етнически общности, региони на държавите, социални прослойки и т.н. И всички те са исторически обосновани. Случайности не съществуват. Познаването на тези нюанси и натрупванията, довели до появата им, е задължително, преди да започне фактическата работа „на терен”, както журналистите обичат да казват.

- Кои са най-трудните въпроси за задаване там?

- Това с трудните въпроси е клише, което за разлика от повечето други не е истина. Има въпроси, на които трудно се отговаря. Но те са най-лесни за задаване, защото обикновено са най-важните.

- Личното Ви мнение – ще се присъединят ли към ЕС? Как си представяте ЕС със Западните Балкани и след Брекзит?

- Това е един и същ въпрос. И отговорът е “не”. И не мисля, че всички тези срещи с политическите лидери на шестте страни от групата на Западните Балкани, също както и с Ердоган, през изминалите няколко месеца, имаха за цел присъединяване или слагане на фактическо начало на истински преговорни процеси за това. Западните Балкани се превърнаха в политическо и медийно клише заради форсираните опити за вземане на по-добри геополитически позиции в региона. Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война, по която Русия и западните съюзи се опитвам да чертаят собствените си политически, военни и икономически проекции. В това число попада и контролът върху енергийните потоци, които минават или ще минават през региона.

За какъв Европейски съюз можем да говорим, след като половината от страните в групата са на практика нефункциониращи държави. Най-ярки примери са Косово и Босна и Херцеговина, които се превърнаха в точно обратното на онова, заложено поне на хартия в Куманово и Дейтън. Компания им прави и Македония, която все още е парализирана от задушаващата схватка, в която са се хванали официалните власти и бившите югославски (настоящи сръбски) служби, изпълняващи задачите си, проводени по оста Москва – Белград – Скопие. В тази линия попада и София, между другото.

Целта на това непрекъснато вкарване на Западните Балкани в дневния ред беше регионът да се обърне към НАТО и ЕС, в опит да се откъсне поне частично от зоната влияние на Русия. А провинциалните демагози наоколо с охота запяха този рефрен, първо, защото знаят, че популистките им режими се крепят на изчерпващо се външно благоволение. А в последствие, и защото образът на изпечени геополитици, миротворци и европейци, който сами нарисуваха за себе си, особено много им хареса. Това обаче е криво огледало.

Представям си приемане най-много на Македония в НАТО в обозримо бъдеще, което така или иначе минава пред споразумение с Атина за името. Без моркова на евроатлантическата интеграция, македонците няма да преглътнат това, без значение какви словесни еквилибристики ще използва Зоран Заев. И начало на преговорни процеси за присъединяване към ЕС, които спокойно могат да се проточат до следващото българско европредседателство.

- По какви други теми работите?

- В момента по няколко различни. Първа ще стане видима за зрителите работата ни с оператора Борис Пинтев в Нагорни Карабах. След изострянето на конфликта през 2016 година Деси Ризова и операторът Евгени Генов влязоха през Армения, за да разкажат за събитията там. Сега ще покажем войната от страната на Азербайджан. По т.нар. „линия на контакт” записахме вълнуващи разкази от това окървавено парче земя. Ще ги видите в „бТВ Репортерите” и Новините.

- Занимавате се с журналистика над десет години. Как се промени професията през това време според Вас? И как виждате работата си след още 10?

- Най-видимата промяна е, че печатните медии бяха докарани до състояние на съществувание “проформа”, а след това евтаназирани. Мисля, че хората, които го направиха, сега ще съсредоточат целия си финансов, политически и логистичен ресурс върху електронните медии и в частност – телевизиите. По простата причина, че организациите, които в момента мимикрират като вестници, като печатна журналистика, загубиха напълно социалните си валенции.

С други думи, няма никакво значение какво ще напишат ‘жълто-кафявите’. Докато с телевизиите ситуацията все още не е такава. Обществото показа, че няма защитен механизъм. Напротив – видиотяването е продължаващ с пълна сила процес.

Онзи ден бях в една софийска поликлиника. В коридора, в който чакаха хората пред кабинетите, имаше включен телевизор – “Тази сутрин”, бТВ. Водещата тема беше убийството на рецидивиста Владимир Пелов. И пациенти и персонал не спряха да се възмущават, че “ги занимават с тоя”, без да си дадат нито за секунда сметка, че случката с избягалия от Централния софийски затвор, а след това застрелян в РОДНИЯ МУ му Ботевград, е доказателство за абсолютния разпад на държавността и абдикиране на държавата от основните й функции. При това поредно доказателство. На тези хора какво точно да им разказваме за Западните Балкани?! За репресиите в Турция, за етническата дискриминация и религиозната радикализация в Косово, за невидимите социални процеси в Македония, за раните в Босна и югоносталгията в Сърбия...?

В този ред на мисли, това, което се опитваме да правим с колегите, скоро ще се превърне в прекалено скъпо телевизионно удоволствие, предназначено за бутикова публика, която няма влияние върху процесите на взимане на решения в комерсиалните телевизии.

През изминалите 12 години, откакто съм в телевизията и имам наблюдение върху медийната среда отвътре, прави впечатление инсталирането на дълбоко некомпетентни и случайни за професията хора на ключови позиции в редакции и нюзруми. Целта винаги е била една и съща – контрол. Един талантлив журналист с идея за мисията на професията не може да бъде заставян да взима решения, в които не вярва, защото отговаря единствено пред собствената си съвест. Професията целенасочено се наводни със свръхамбициозни и крайно неспособни хора. Такива, на които им е по-важно да разказват за себе си, отколкото чуждите истории. Компетентни по всичко “лица”, които са възприели като свой принципа “не е важно как живееш, а как разказваш за живота си”. И разказват собствените си легенди. Защото им е болезнено важно да бъдат харесвани.

След 10 години сигурно ще съм в позицията на сегашните си колеги, които се чудят дали телевизията няма да им благодари финално за дългогодишната работа, заради появилите се на челата им бръчки. Защото, нека бъдем реалисти, и изброим възрастните колеги в гилдията, работещи на върха на медийната пирамида. Но това е част от света на медиите и съм го приел. Учен съм, че журналистът трябва винаги да си носи молбата за напускане в джоба. Моята съм я написал още преди години, за да знам, че съм я свършил и тази работа. А междувременно ще се наслаждавам на срещите, пътуванията, снимането, писането, разказването, приятелството и таланта на колегите си.

- Съветът ви към хората, които се чудят дали да изберат журналистиката за професия?

- Тези, които се чудят, дали да изберат журналистиката, по-добре изобщо да не я избират.

505
Видовден беше вчера, 15 юни. Апокрифна Академия официално започна да функционира някъде тия дни и е факт вече от една година. За тази една година аз самият не научих нищо ново по отношение на интернет осведомяването, но за пореден път, този път категорично, си потвърдих всичко, което съм научил през последното десетилетие.

Нека започна разказа за моята равносметка, като опиша данните, на които лежи.






Към 20 април 2018 ползвателите на интернет наброяват 4.16 милиарда души. Това е съвсем малко повече от половината свят (по официалните данни за броя на населението) и представлява почти изцяло страните от първия и втория свят, и съвсем нищожен процент от обществата от третия свят. Такива общества са например Монголия, Бразилия, Индия, Африка като цяло и Мала Азия като цяло, и други.


От първия 1 милион най-посещавани сайтове в интернет:
  • 55% са на английски
  • езиците, които държат поне по 2% от оставащите сайтове в този един милион, са руски, немски, японски, испански, френски, китайски и португалски.

Това означава, че ако сърфирате в интернет на някакъв друг език, различен от английски, събирате информацията си от около 2% от обема на интернет, в добрия случай. В лошия случай, ако сърфирате на език, който не попада в горния списък, това означава, че посещавате интернет сайтове, които не получават внимание от цивилизования свят.



Спрямо 2011г, този един милион най-посещавани сайтове в интернет представлява 0.27% от всички сайтове в интернет. Това означава, че 99.73% от сайтовете в интернет не получават вниманието на цивилизования свят. Причината да не получават вниманието на цивилизования свят е езикова.
  • към днешна дата средностатистическият американец говори 1.18 езика, като вторият език най-често е един от горната група, който има поне 2% участие в първия милион най-посещавани сайтове в интернет
  • 46% от европейците говорят втори език, а 16% говорят повече, като великобританците като цяло не говорят втори език

Среден брой езици, които хората в Европа говорят, по държави

Най-често говореният втори език в Европа е английският.

Това, че повече от 99% от сайтовете в интернет не получават внимание от най-цивилизования свят има две последствия.
  • Първо последствие - повече от 99% от сайтовете в интернет не получават контрол от цивилизования свят, в смисъла, че тези сайтове могат да съдържат напълно погрешна информация, пропаганда, заблуждаващи твърдения и да са пълни с глупости, но на никой не би му пукало за това и почти никой не би извикал, че "царят е гол", защото поради ниската популярност на такива сайтове, тези усилия биха били безсмислени
  • Второ последствие - в случай, че в някой от тези сайтове все пак се съдържа някаква много малко известна истина или информация, има голяма трудност тя да си пробие път до обществата, които са от съществено значение за цивилизацията... Защото обществата в Сомалия, Азербайджан и Филипините на практика нямат роля в цивилизацията и информацията, която се съдържа зад техните граници, е безсмислена и от нея няма никакъв ефект, докато не напусне местната културна капсула.


От 2001 до 2011г степента на разпространение на английските интернет сайтове е нарастнала с 281%, на испанските - 743%, на китайските - 1277%, на руските - 1826%, на арабските - 2501%. Това означава, че руските и арабските общества в момента стремглаво увеличават присъствието си в интернет и това е свързано с постепеното цивилизоване на съответните региони и приобщаването им към световното семейство на човешката раса. Нещо, с което 90% от индийските села например не могат да се похвалят, въпреки че Индия е един от световните интернет центрове. Този контраст се създава само от един фактор - за разлика от другите споменати общества, индийското общество не прави никакви усилия да разгради кастовата си система, а тъкмо обратното - кастовото разделение и културен контрол чрез тактиката "разделяй и владей" е стабилна и дълбоко вкоренена в тяхното мислене.


25% от хората по света, които използват интернет, са англоговорящи. 19.4% говорят китайски, а всички станали са под 10%.


От първите 10 милиона сайтове в интернет, които съдържат многоезично съдържание, българските сайтове са в топ 39. Българските сайтове, съдържащи информация на повече от един език, са на 27мо място в света (0.2% от 10-те милиона най-посещавани сайтове в интернет).

Ползвани материали:
Usage of content languages for websites
The World Languages Statistics
NET.LANG: Towards a multilingual cyberspace
Estimation of English and non-English Language Use on the WWW





Какво говори това за информираността на българина?

Тези данни потвърждават онова, което съм усетил и забелязал в личния си опит през последното десетилетие. Българите ползват за своето информиране няколко процента от интернет, които са част от онези общо 99.73% от интернет, които слънце не ги огрява. Логично, информираността на българите отразява това положение - сведенията на българите като цяло са неверни и нерядко са напълно измислени. Това се получава, защото, когато българинът е притиснат да намери информация, максималното което може да направи, е да се забие в някой екзотичен сайт, който никой в света не посещава (най-вероятно руски) и да попие абсолютно безкритично тази информация, за която почти никой не си е дал мнението. Дори и да му хрумне да проверява информацията си за автентичност и достоверност, какво може да направи? Ако не знае английски, което е почти по презумпция, българинът няма пътечки и инструменти за проверка на онова, което му стига до ушите.

Той, българинът, често си дава сметка, че му се говорят глупости. Затова прибягва до отчаяната мярка, да разчита на местния, български, роден информационен ресурс. Тоест търси информатори, които са българи и разпространяват информация на родния му език. Това той го прави като компромис в самото начало. И понеже вече е направил един компромис, много му е трудно да критикува собствените си родни информатори и да прави втори компромис в опит да се отърве и от тях.

Българският народ не е способен да генерира каквато и да е информация, защото у този народ вече няма никакви знания.




Тъй като опазването на качеството е женствен принцип, нека използвам аналогия, за да подчертая как се опазва и как се губи знанието, като разгледаме оцеляването и смъртта на един народ.

От дълбоката древност на всички старейшини им е станало ясно, че що се отнася до мъжете и жените в едно общество, важните са жените. Мъжете са похарчими. Дори и почти всички мъже да бъдат избити, те са слаб фактор по отношение оцеляването на общността, защото ако бройката на жените е запазена, племето в кратки срокове ще достигне до предишната си популация.
Една общност винаги попада под ударите на природата, в лицето на климата и бедствията, под ударите на превратностите, в лицето на дивите зверове, инцидентите и нещастните случаи, и под ударите на времето, в лицето на самата старост и отмиране. Затова всяка общност има своя долен праг на популация, на население, който се смята за здравословен. Ако населението като бройка падне под този долен праг, оцеляването на общността се поставя на кантар и общността става уязвима за случайностите - катаклизми и нещастия. Колкото по-дълго време общността седи под този долен праг, толкова повече се увеличава риска за нейното просъщестувване, така че бързината, с която общността ще възстанови числеността си, е много важна за снемане на риска от изчезване. Ако бройката на жените не се променя, но бройката на мъжете драстично спадне, дори това да означава изчезване на почти половината от общността, това представлява сравнително нисък риск.
Нещата не стоят така обаче, ако повечето от жените бъдат избити. В такъв случай скоростта, с която общността ще може да възстанови числеността си, е изключително бавна. Дотолкова, че отмирането на общността е почти гарантирана, дори и почти всички мъже да останат живи, тъй като възстановяването на числеността трябва да се помести в ограничен период от време - защото всички остаряват и ще умрат от старост след определен брой дни и без достатъчно жени, това означава, че достигането на безопасния праг на численост е невъзможно, следователно общността ще се затрие при следващия непредвиден катаклизъм, нещастно засушаване, наводнение или пък непредвидена епидемия.

Старейшините в най-дълбока древност бързо си дали сметка, че следователно контролът над общността е в ръцете на жените и който контролира жените, контролира и цялата общност.

Същото е и със знанието. Който контролира знанието, контролира бъдещето на цялата общност.

Знанието трябва да се опазва по същия начин, и отново по същия начин, то има един безопасен долен праг. Ако знанието намалее под безопасния долен праг, се надига сериозен риск, който застрашава и малкото останало знание от затриване, защото знанието само опазва себе си, стига да е в достатъчно количество. Ако не е налице достатъчно количество, знанието има навика само да саботира и малкото от себе си, което остава налично. У нас отдавна няма общества, чиято цел е да опазват знанието, всички такива са били системно физически унищожавани точно така, както се избиват и отнемат жените от една общност, за да бъде заличена. А дори и да има общности, опитващи се да опазват знанието, по тези земи и по тези хора вече не се открива знание, тук няма информация, ние сме народ, който не знае и няма сведения за почти нищо. Това го знае всеки, това е история, която все още се учи.

Напълно според тези закономерности, този народ ражда единствено саботьори, които втълпяват на малоумните и непросветени маси, че генерират информация. Всъщност те генерират само лайна, благодарение на множество модерни имена думата езотерика в България в момента е мръсна дума, която не заслужава никакво уважение. Няма такъв закон, според който количествените натрупвания водят до качествени изменения. За всяко едно качествено изменение е нужна критична маса и катализатор - без катализатор, критичната маса ще си остане просто една купчина от долна маса, която само расте. По същия начин растат и лайната, които българите приемат и задържат в себе си, мислейки ги за езотерика или някакъв вид качествена информация. Никога една лъжа не може да стане истина чрез количествено натрупване.



Апокрифна Академия е отлично конструирана, така че да функционира спрямо тези закономерности. За изминалата една година сайтът ни съвършено доказа своята ефективност, точно както бе замислен, и аз не мога да съм по-доволен от това :) Развитието на съдържанието тук е по-бавно, отколкото ми се иска, но често като се връщам назад всъщност си давам сметка колко голям напредък е всичко това. Предвид описаните закономерности, няма как да се очаква бърз растеж на съдържанието. Апокрифна Академия има за цел култивиране и опазване, и това е колкото тежък, толкова и сложен процес, така че това, което до момента е налице, всъщност е впечатляващо :) Това не означава, че се абстрахирам от високите си очаквания и изисквания към нашия труд - запазвам ги, защото знам какви развития всъщност се случват зад кулисите, за да може някой ден да станат част от съдържанието тук.

506
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Май 31, 2018, 09:28:23 pm »
Хахаааа... позабравихме темата, но църквата не е забравила за нас, драги читатели! :)

Напоследък много се забавлявам, като гледам епизодите на Джон Оливър. Той е сред популярните телевизионни личности в САЩ, според мен е превъзходен комик (и не само). Води популярно телевизионно шоу в Америка, което се концентрира върху сериозни обществени теми, които са се обсъждали в обществото през последната седмица, като им прави задълбочен анализ, но на хорски и лесен за разбиране език, примесен с много хумор.

Много ще ми е трудно да преведа нещо за българския интернет, защото става дума за доста уличен език, където всеки израз е натоварен с много обществено значение. Това е все едно някой чужденец да се опита да преведе на английски нашият обществен израз "Кой?" и всички онези игри на думи, в които го вплитаме... просто няма да може, камо ли пък да запази хумора. Затова дебна да попадна на някой епизод, който е по-лесен за превеждане, за да запозная по-широката аудитория с това чудесно шоу :)



Епизодът в този пост е на английски, за съжаление, и който не се справя много добре с езика, може да си включи вградените английски субтитри в ютуб, за да е по-ясно какво говори, защото говори бързо. Убеден съм, че онези от вас, които се справят с езика, ще оценят клипчето :)






Оказва се, че на Запад, в отвъдокеанската Америка... майка на нашето морално разложение... хората са по-директни в своите вярвания, по-отворени, по-открити от нас и въобще не е нужно да лицемерничат, двуличничат и да избягват истинските имена на нещата.

Когато става дума за църквата, те си имат теле-евангелисти! Да, точно така, телевизионни проповедници! Които проповядват какво? Проповядват мантрата "Дайте ни парите си!"

Точно както ние с вас тук разобличихме жалкия, успешен опит на БПЦ да ни изнудва за нашите пари, но не искрено и отворено, ами по подлизурския начин с миене на ръце и произвеждане на дрипави светии и просещи мъченици. Как да не отдадем уважение към западните ценности.



В този епизод комикът Джон Оливър отразява американското явление теле-евангелисти, които молят хората да им дарят парите си, възоснова на христовата вяра и с претекста, че ако посеят благотворителност, ще пожънат благоразположението на Всевишния, който ще им донесе повече пари. Проповедниците изтъкват, че материалното благополучие е свидетелство за благоразположението на Всевишния към всеки човек. Теле-евангелистите лекуват тумори, лупус и рак, призовавайки Христовото име по телевизора, в замяна на което хората им даряват пари на траншове - действие, което се нарича "посяване", тоест паричните дарения в тези евангелистки църкви се наричат "семена", и когато бъдат направени в искрена и силна вяра, водят до получаване на божествената помощ и благоразположение, както и замогване...

Теле-евангелистките проповедници си купуват частни самолети, хвалят се с това и използват показността на своето богатство (от даренията на вярващите), като демонстрация на Божията благоразположеност и сила... и с това вдъхновяват зрителите за нови и нови дарения.

Накрая на епизода Джон Оливър и екипът му регистрират своя собствена теле-евангелистка църква, само за да покажат колко лесно и бързо се узаконява тази дейност в САЩ.

Изгледайте този епизод на "Последната седмица тази вечер, с Джон Оливър".

След това, нека се замислим за Св. дядо Добри и БПЦ. Хммм... Всички елементи ми се струват намясто - вдъхновеният, умопобъркан дарител; пребогатата БПЦ, която смята паричното дарение към себе си за БОЖЕСТВЕН АКТ, възоснова на който човек може да бъде обявен за СВЕТЕЦ; телевизионно и медийно предадената интрига, вдъхновяаща още хора да участват в подобни пирамиди на БПЦ, подражавайки на Западните евангелистки тенденции...

Все пак, нека не отнемам правото на лично критично мислене на който и да е. Но от друга страна, ако някой от вас, чиатели, е писал някъде по медийните платформи "поклон на дядо Добри", когато се разиграваше голямата "фалшива новина" (така наричат социално-инженерната пропаганда в днешно време), нека се опита отново да го напише или каже, след като види как се случват същите тези неща в нашата Западна духовна майка.

507
Всички теми / Re: Списъкът с таговете
« -: Май 03, 2018, 03:35:22 pm »
Но са твърде конкретни неща. За да има тагове за мистика и мистицизъм, те трябва да са отделни от окултизъм, защото няма "под-тагове". Може ли някой да обясни по какъв точно начин мистика и мистицизъм е различно от окултизъм?

От такова действие би следвало, че приемаме контекста на мистиката и мистицизма за популярна даденост, която всеки приема без да се замисля, но случаят не е такъв. Мистиката и мистицизма са окултизъм в религиозен контекст, където съществуването на бог се приема за даденост. От това на свой ред би следвало, че под окултизъм трябва да се разбират неща на окултна тематика, които не приемат съществуването на бог за даденост по подразбиране. Това е фин начин съществуването или несъществуването на бог да се вложи като делителен маркер и този дебат да се вложи като общ знаменател в категоризирането на информацията.

Както няма таг езотерика, защото никой не може да каже по какъв начин езотериката не е окултизъм (двете думи са синоними от два различни езика, съответно латински и гръцки), по същия начин не би следвало да има отделни тагове окултизъм и мистика (защото мистиката е просто окултизма на религиозните общества).

Не виждам и защо даден текст да присъства в таг херменевтика, без да присъства в таг анализ. Обратното е възможно.

508
Всички теми / Re: Списъкът с таговете
« -: Април 30, 2018, 11:36:41 pm »
В следствие от неговото предложение в онзи момент добавихме таг "видения" и други. Относно това, което си търсила, може да се ползват тагове "видения" + "анализ".

Херменевтиката е форма на анализ и анализът е по-общият таг, който дава повече гъвкавост. Същото е с мистиката и мистицизма - те са форми на окултизъм и направо синоними на окултизъм, когато не се ползват в терминологичен контекст. Когато теми с таг окултизъм носят думата "херменевтика" или "мистика" в заглавието си, ако държиш тези думи да присъстват на видимо място, за онзи който сърфира във форума под таг "окултизъм" ще е пределно ясна рамката на съдържанието им.

509
В "Изпълняване на практиката" се говори за гръмотевици или за ефектите от гръмотевици.



Има достатъчно информация както за истински гръмотевици, така и в случай, че става дума за ефектите от гръмотевици, появяващи се в сетивата по-скоро, каквато е и позицията на Чен Ингнинг.

Вилхелм Райх щателно изучава ефектите от сексуалната енергия върху климата и разработва технологии за един вид боравене с нея във външния свят. Той нарича енергията "оргон", идващо от оргазъм. В бъдеще със сигурност в Библиотеката ще има много повече за работата на Вилхелм Райх, но на този етап читателите могат да се запознаят с един кракък материал за технологиите му в статията "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър".

С две думи, контролът на климата се свежда до наличието или отсъствието на сексуална енергия в атмосферата. Чрез наличието или липсата й могат да се управляват въздушните потоци, като от това следват повечето климатични ефекти, които познаваме.

Освен оргон обаче д-р Райх разпознава и така наречената от него дор-енергия, "мъртва" сексуална енергия, като дор е просто негова абревиатура, означаваща "мъртъв оргон". Неговото определение за тази енергия напълно съвпада с описваното в "Безсмъртни сестри" и в книгите си д-р Райх пояснява, че това е просто същата сексуална енергия, но застояла и следователно болестотворна.

С оргонна енергия могат да се управляват въздушните маси. Това МОЖЕ да доведе до дъждовна буря, МОЖЕ да доведе и до ураган, но не може да създаде гръмотевици. Само застоялата оргонна енергия води до появата на гръмотевици, гръмотевични бури и гръмотевични урагани. Причината е, както описва Райх, че когато атмосферата се насити със застояла сексуална енергия, тя се опитва да се заземи и в даден момент това заземяване се реализира в гръмотевичен удар от атмосферата към земята.

Това той доказва с вдъхновената от неговия труд и изобретена от ЦРУ климатична сонда. Това е просто един радио-излъчвател, който лети на балон в атмосферата, но вместо да борави с електрически сигнали, тя е на принципа на оргонния акумулатор на Вилхелм Райх. Така измислена е, че или да излъчва оргон в атмосферата, или да излъчва застоял оргон, което съответно води до разведряване на времето или сформиране на гръмотевична буря. Една малка сонда е достатъчна, за да манипулира много големи спрямо нея региони.

Безкрайно интересна е използваната лексика на английския перводач Томас Клиъри, че енергията се "индуцира" нагоре по гръбнака. Не мога да предполагам каква дума е използвана в китайския оригинал, защото не знам китайски (за огромно съжаление), но смислово, използваната дума "индукция" може би е много намясто, защото дава великолепно обяснение на цялостния смисъл на стихотворението.

В науката индукция в общи линии означава причиняване на енергопоява. Когато магнит минава пред медна намотка, той предизвиква протичането на електричество по телта и се казва, че магнитът индуцира ток в проводника. Когато ток потече по една намотка, това предизвиква появата на магнитно поле около нея и се казва, че намотката индуцира магнитно поле около себе си, заради тока в нея. Странно е, че на български думата ток е просто думата поток, но на електрическа енергия. Токът или потокът и напрежението са двете неща, с които се характеризира електрическата енергия на български.

Сун Бу-ер описва в предното си стихотворение, "Питателна енергия", как човек за първи път попада под контрола на външния свят - с първото си дихание, когато спре вътреутробното дишане и започне белодробното дишане. Въпросът с това кое какво контролира е потънал в неразбиране в съвременното общество. В темата ми "Астрологията и номерологията" се опитвам да разясня на заинтересуваните читатели какъв е истинския принцип на взаимоотношенията между човешката съдба и вселената на външните феномени. Разяснявам, че планетите, звездите и останалите обекти нямат никакво директно влияние върху човека, както повечето хора си мислят. Астрологията, номерологията и подобните им системи са просто едни сметала, чиято функция е да онагледят в подробности сложните движения на енергията в нашата вселена, защото тези течения са нещото, което всъщност контролира човешката съдба. Точно както Сун Бу-ер апокрифно обяснява в своите стихотворения в "Безсмъртни сестри".

Тя говори и за обръщане. Става дума, както обяснява Чен Игнинг, за обръщане на тази верига от следствия. Това се постига, когато първичната енергия бъде извадена от "пещерата на сътворението" (виж "Тълковен речник на окултни символи в културата" и как се представя тази пещера в окултизма на масонството), после "индуцирана" нагоре по гръбнака, и след това смъкната отново надолу, или "прибрана обратно в тъмнината", където уляга.

Тоест, тук става дума за заземяване на сексуалната енергия обратно там, откъдето е била индуцирана. Тук става дума за енергиен кръговрат в тялото на адепта. Всичката тази лексика и всички тези символични смисли се обединяват в много кохерентен контекст, в който става дума за това, че енергийната циркулация в адепта увлича по себе си кръговрата на енергиите в заобикалящото го пространство. Вероятно може да се каже, че адептът индуцира движението на сексуалната енергия в атмосферата около себе си. Точно както се описва в стихотворенията и коментарите в "Безсмъртни сестри", адептът постига първичната енергия тогава, когато я уталожи обратно в "тъмнината". Звучи логично в резултат на това в околния климат да се появяват гръмотевици, в следствие на индуцирано сходно движение на енергията в заобикалящото го пространство - заземяващ се от атмосферата оргон.

Това "индукционно увличане", което едно тяло или една среда упражнява на друга, лесно се демонстрира в науката, с магнит и дебела медна или алуминиева плоча:


Това се нарича "постигане", защото адептът постига отново утробно състояние, състоянието, в което съдбата му не се контролира от "въздуха" на външната атмосфера.

Чувал съм, че утробното дишане, или изключването на белодробното дишане, е постижимо и че в Русия има определени секти или групи, които учат на това, и съм общувал с хора наживо от техните среди. Според тези практики, между другото, скоро след изключването на белодробното дишане би трябвало да последва дематериализиране на физическото тяло, но на това не съм бил свидетел лично, разговарял съм обаче с хора, които твърдят, че са свидетели.





Що се отнася до сетивните ефекти от гръмотевици, които се преживяват в тялото, това се твърди и на други места.

Маите например вярват, че в кръвта има електричество, наричат го койопа, "светкавица в кръвта" и го изобразяват като крилата змия, Чикчан, което при маите е астрологичен знак за божеството им Кецалкоатъл. Крилатата змия е стар символ, за който съм споменал повече в "Тълковен речник на окултни символи в културата", като символично отново всичко си е на мястото.

В кигата "Астрология по календара на маите - Картографиране на вътрешния космос" на Кенет Джонсън (Mayan Calendar Astrology - Mapping Your Inner Cosmos, Kenneth Johnson) се споменава, че койопа, светкавицата в кръвта, понякога се вижда в очите. Всъщност, аз съм я виждал. Това беше по времето, когато се занимавах с практика по книгата "Личният магнетизъм" на Терон Дюмонт (линк на български от спиралата). Имам добър опит с описаното и я препоръчвам на всеки, защото мога да свидетелствам, че всичко от нея работи.

Виждането на светкавицата става при рязко движение на очите, когато са затворени, когато тялото е в състояние на повишена енергия. В моя случай това означаваше "добре обдишано" по метода, описан в книгата. Самите светкавички приличат досущ на светкавички, виждат се две, предполагам по една за всяко око, и присветват с чисто бяла светлина. Доста мигновени и доста ярки са, когато се появят, но не оставят "белези". Всяка външна светлина с такива характеристики би оставила отпечатък в ретината за известно време след това, но това, не бих го нарекъл "виждане", има нещо по-особено, бих използвал думите... "много пресен визуален спомен за светкавички", не в смисъла, че действителният момент на случването им не се усеща като настояще, усеща се като настояще, а в смисъла че това е сякаш визуална информация, която обаче се поражда в самия ум. Не ми се е случвало да ги видя два поредни пъти в един сеанс и общо ми се е случвало само два пъти.

Навярно позицията на Чен Ингнинг, която клони към сетивни ефекти от гръмотевици, се дължи на това, че сетивните ефекти са много по-известни, защото явно са лесно постижими. Много от практикуващите излизания от тялото могат да свидетелстват за всякакви тътени и подобни звуци и усещания за вибрации, които не идват отвън. В трите тома на Монро също се описва разтрисане и тътен. Но в днешно време има съвсем научна основа за описваните външи климатични гръмотевици, които, както твърдят древните източници, съвпадат с момента на практиката на някой адепт. Трудовете на Вилхелм Райх са доста изчерпателни по този въпрос и въпреки мащаба на феномена, аз мисля, че намеците за това са напълно основателни. Още повече, че в предисловията на книгата се разказва за това как братът на една безсмъртна сестра я дочул инструкции за създаване на дъжд. Това следва да покаже, че даоистките адепти действително владеят климатични промени и това, както ни показва д-р Вилхелм Райх, се осъществява точно със сексуалната енергия, която те се научават да управляват.


510
Питателна енергия
(еднакво за мъже и за жени)

Началото започва непланирано;
Неочаквано пада то в темпоралното.
Веднага щом плач излезе от устата,
Езикът вече държи контрола.
Още повече, че износен е той от ударите на сетивата,
И овързан е от болест.
Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката;
Не му говори вече да не се обръща.


Коментар от Чен Ингнинг
Онова, което следва природата спонтанно, без преднамереност, е първичното Дао; онова което идва от човешките усилия и е замислено, е времево (темпорално) постижение. Ние човеците, преди да сме родени, на практика сме били недиференцирана, първична, обединена енергия, без име или форма; безсъзнателно ние се спускаме в утробата, и след това имаме тела. Веднъж след като имаме тела, с тях идват и тревоги.

„Веднага щом плач излезе от устата, езикът вече държи контрола”. Когато младенецът е в утробата, има само утробно дишане; носът не диша. Когато младенецът напусне утробата, той проплаква, и енергията във въздуха на външния свят влиза през ноздрите. Сега вече, придобитият дъх идва, за да контролира човешкия живот.

В началото, вдишаната енергия е повече от издишаната, и тялото пораства по-силно ден след ден. В последствие вдишването и издишването се изравняват и физическото развитие спира. След средната възраст, издишаната енергия постепенно се увеличава, докато вдишаната енергия постепенно намалява и тялото ден след ден се влошава. В края на живота, остава само толкова енергия, колкото за едно последно издишване и не остава никаква енергия за вдишване. Веднъж след като дишането в носа спре, коренът на живота най-накрая се пресича.

С “език” тук Сун има предвид дишането. Някои казват, че има предвид и говоренето, тъй като по много начини ние сме кондиционирани и контролирани от говора, включително и говоренето на себе си.

Тя продължава с това, че тази основна енергия е и износена от бомбардировката на сетивата и изпълнена с болести; тя вече ни каза за нормалните факти при раждането и смъртта на човешкото тяло, сега ни казва за това как хората се самоунищожават, като износват умовете и силите си, отдавайки се на твърде много сетивни преживявания.
Нашият естествен човешки живот на практика е доста къс; дори и ако не правят нищо, за да се самонаранят, хората в днешно време рядко живеят повече от 100 години. Отгоре на всичко, износването от сетивната бомбардировка и болестите може да навреди на основната енергия на хората, и така те да не могат да изживеят естествения си живот, умирайки преди да им е дошло времето.

“Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката, не му говори вече да не се обръща”. Детето е темпоралната енергия, майката е първичната енергия. Първичното е трудно за схващане; нужно е да се започне от темпоралното, за да се върнем към първичното. Когато темпоралната енергия е напълно развита, тогава първичната енергия спонтанно се появява; затова е казано “Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката”. Колкото до израза “въртене”, това означава връщане обратно до първичното.




Изпълняване на практиката
(Първата част е приложима еднакво към мъже и жени; последната част е приложима само от жени.)

Събери диханието в точката, където духът е замръзнал,
И жива енергия идва от изток.
Не се задържай върху нищо въобще,
И една енергия ще се върне на терасата.
Тъмнината трябва да се спусне отпред,
Светлината – да се прекара (индуцира) нагоре по гърба.*
След душ, грохот на гръмотевица
Кънти на върха на планината и
на дъното на морето.


Коментар от Чен Ингнинг
“Събери диханието в точката, където духът е замръзнал, и жива енергия идва от изток”. Събиране на диханието означава, че енергията от дишането се съхранява в хибернация и не се разклаща; замразяване на духа означава, че духът на откритото съзнаване е стабилизиран и не подлежи на разсейване.

Изтокът е посоката на изгрева; живата енергия е контраст с мъртвата енергия. Култиваторите от старо време, които практикували дихателни упражнения, заставали с лице на изток от четири до осем сутринта и поемали живата енергия от въздуха в телата си и използвали силата й, за да изхвърлят застоялата, натрупала се мъртва енергия от телата си.

В най-висшия вид алхимия, няма ограничение от време или пространство, но винаги е най-добре човек да се намира на място с чист въздух, когато времето е меко и вятърът е лек; тогава ефектът в тялото ще си дойде с практиката.

Ако наистина човек може да замрази духа си и понякога да събира дъха си, енергетицирайки цялото си същество, не след дълго ще може да повдигне първичната енергия из пещерата на сътворението.

Коментирайки И Чинг, Конфуций казал, “То е преди Рая, и Рая Го слуша. Тъй като дори Раят не го престъпва, какво остава за хората? Какво остава за призраците и духовете?”

Бележка от преводача: И Чинг, познато и като “Класиката на промените” или “Книга на промените” е древно китайско откровение и най-старият текст от Китайските класики. С история на повече от 2500 години коментиране и интерпретации (написан е през около 1000г пр. Хр.), И Чинг е влиятелен текст, четен по целия свят и осигуряващ вдъхновение за световете на религията, психоанализата, бизнеса, литературата и изкуството.

Действието на този етап е истинска работа, с насоченост и ефект; не е просто говорене и също така не е просто абстрактен идеал. Човек узнава, само когато го преживее.

Някои хора питат за какво става дума във всичко това, как всъщност се прави? Това не е нещо, на което може да се даде просто обяснение и е трудно да се напише. Нужно е човек да има много разбиране и опит и също е нужно хората, които го изучават, да са схватливи, защото трябва да са достатъчно загрижени да стигнат там със собствени сили, преди да преминат през вратата. Ако всичко беше записано, това щеше да измени живия метод в един мъртъв метод. Тъй като природите и чувствата на хората по света не са едни и същи, и конституциите им (физиката и нрава) са различни, ако практикуваха мъртви методи, те щяха да причинят болест, и така не само нямаше да постигат полза, но щяха да причинят и вреда.

“Не се задържай върху нищо въобще, и една енергия ще се върне на терасата”. Много отдавна някой казал, “Хората, които култивират Даото, трябва да отблъснат всички предмети и да се държат здраво за една мисъл, за да накарат ума да бъде неподвижен и тих като смъртта; после след това те следователно да могат да не умрат. Нека те да направят така, че енергията му да продължи прикрито, без да спира, и след това то ще може да остане дълго време. Това е енергия, която се връща на терасата на съзнаването, което е същността на съзнанието”.*

Едната енергия е Животът; когато Животът се върне в същността на съзнанието, това е така нареченият “възстановен еликсир”.

Чанг По-туан (Cang Po-tuan) казал, “Когато култивацията достигне до тук, в нирванния център в мозъка възниква ветрец, луната е ярка в пурпурния дворец под сърцето, полето на еликсира в корема гори с огън, средата на гръбнака е като колело на каруца, крайниците са като планински канари, порите са като след баня, костите и циркулиращата система са като при дълбоко заспалия, жизнеността и духът са като съпруг и съпруга в блажена прегръдка, земните и небесните души са като дете и майка, спомнящи си любовта си. Това е истинско преживяване, не метафора”. Това може да се нарече описание на крайното постигане на този етап.

“Тъмнината трябва да се спусне отпред, светлината – да се прекара (индуцира) нагоре по гърба”. Оперирането на активните и пасивните фази на практиката идват от природата, но човешкото усилие също има силата да упражни прикрито влияние, което не бива да се пренебрегва.

Активната фаза е наречена подпомагаща огъня на светлината, и нейният път е нагоре по гръбнака от опашната кост до центъра на мозъка. Пасивната фаза е наречена събираща се обратно в тъмнината, и нейният път е надолу по гърдите до океана от енергия в корема.

Също, когато нагоре по гръбнака се изкачва енергия, обикновено се усеща надигаща се наситена вълна от топла енергия из цялото тяло; когато енергията се спуска надолу по предната страна на тялото, топлата енергия постепенно се охлажда и успокоява. Следователно нарастването на топлата енергия е наречено подпомагащо огъня на светлината, а изравняването на топлата енергия е наречено събиране обратно в тъмнината. Тук има множество вътрешни прикритости, които трябва подробно да се изследват.

“След душ, грохот на гръмотевица кънти на върха на планината и на дъното на морето”. Една песен от Луноходното светилище (Moonwalking Shrine), написана от Лу Ян, казва, “Гръм в земята трепти, на планинския връх вали”. Във “Вдъхновението на стоте характера” на Лу Ян се казва, “Тъмното и Светлото се редуват, произвеждайки навсякъде гръмотевичен тътен”. Едно стихотворение от Шао Кангджи (Shao Kangjie) казва, “Изведнъж в полунощ, гръмотевичен тътен; десет хиляди врати, хиляда порти, отварят се една след друга”. Истинският човек Жонгли (Zhongli) е казал, “Когато адептът събере първична енергия, цяла нощ гърми”. Учителят Пенг (Peng) от Жеравната гора е казал, “Когато хората познаят деветоцветната небеса горе, цяла нощ вятър и гръмотевици тресат многобройните планини”.**

Има безброй споменавания на гръмотевичен гръм в алхимичните класики, но всички те идват от образа в И Чинг, който казва, “Гръм в земята, завръщащ се”. Всъщност това символизира първичната единена енергия, съхранявана дълго време, докато силата й не стане голяма, след което изскача в действие в отговор на ситуации. Когато дойде енергията, всички пори на тялото се отварят, в ушите се чува звук от вятър, отзад в главата има трептене, в очите има присветване на светлина. Различните преживявания трябва да се познават предварително, така че като се случат, човек да не се изненада или развълнува.**

За жените, “гръм” е просто когато по време на работата в ниския корем има енергия, която се изстрелва нагоре към гърдите. “Дъжд” означава ин енергия, “гръм” означава ян енергия. При жените този ефект обикновено се случва след като менструалното течение е било спряно.




* използваните думи в английския превод на Томас Клийъри са induce (в стихотворението); mind за ум, awareness за съзнаване и consciousness за съзнание.

** виж повече в Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

Страници: 1 ... 31 32 33 [34] 35 36 37 ... 73