СТАТИЯ: Умът на Природата: Квантовата Холограма от Едгар Мичъл

[Glasberg]

УМЪТ НА ПРИРОДАТА: КВАНТОВАТА ХОЛОГРАМА

РЕЗЮМЕ

Тази дисертация представя една хипотеза за интегриране на феномените на съзнанието в научна рамка.
Интуицията, телепатията, ясновидството и много подобни информационни феномени могат лесно да бъдат обяснени с помощта на не-локалната Квантова Холограма (КХ). Предполага се, че от гледна точка на еволюцията, квантовата не-локалност е основата, от която самоорганизиращите се космологични процеси са създали общия феномен на възприятие в живите организми.



Бележка на екипа: Не-локалността описва очевидната способност на един обект незабавно да знае за състоянието на друг обект, дори когато обектите са разделени от големи разстояния (потенциално дори милиарди светлинни години).
Не-локалността навежда на мисълтта, че вселената всъщност е много по-различна от нашето обичайно разбиране за нея и че "отделените" части на вселената всъщност са потенциално свързани по един интимен и непосредствен начин. Всъщност, Айнщайн е бил толкова разстроен от заключенията за не-локалността, че заявява, че цялата квантова теория би трябвало да е погрешна и не е приел идеята за не-локалност до края на живота си.
Не-локалността се дължи на феномена на заплитане, при който частиците, които са си взаимодействали / били са в контакт, стават постоянно свързани или зависими от състоянията и свойствата си, до степен, че ефективно губят своята индивидуалност и в много отношения се държат като едно цяло. Двете понятия, за не-локалност и заплитане, вървят ръка за ръка и, макар и да са странни, те са факти, многократно демонстрирани в лабораторни условия.



1. ВЪВЕДЕНИЕ


Голяма част от наблюдаваните феномени, включително самото съзнание, са се изплъзвали от строго научно описание във всички научни дисциплини. Това се дължи не толкова на недостатъчните доказателства за съществуването на конкретен феномен, а по-скоро на липсата на теоретична конструкция, която би могла да се вмести в преобладаващите парадигми на науката.
В продължение на хилядолетия философите размишляваха върху природата на ума и съзнанието, и взаимодействието между ума и материята, но без достатъчно знания и технически способности да предложат подходящи теории, които могат да бъдат тествани.
През, миналия век видни учени натрупаха много данни за взаимодействията ум / ум и ум / материя. Много от най-ярките експерименти бяха критикувани, усъвършенствани и повтаряни многократно през последните пет десетилетия, използвайки все по-сложни технологии.
Необходимо бе, обаче, квантовата наука да зрее в продължение на седемдесет и пет години, и през този период да тества, валидира и синтезира редица привидно скандални физични концепции, произтичащи от квантовата теория, преди да се появят тестови теории, които предлагат надежда, че аномалният ум и съзнанието могат да бъдат обяснени (Mitchell и Williams, 1996).



Това, което пречеше на успеха на най-ранните изследователи на съзнанието, бе:

1) липсата на обобщена теория за информацията

2) самата квантова наука и феномените не-локалност, полето на нулева енергия (zero point energy field) и квантовата холограма. Тези свързани явления все още не са добре разбрани, но са достатъчно потвърдени както в теорията, така и в практиката, за да осигурят основа за постулиране на необходимо условие за съществуването на феномена на съзнанието, наблюдавано в 4-мерното пространство / време

3) едно трето понятие, теорията на хаоса, също е необходимо, за да се разберат нелинейните еволюционни процеси, които са причинили развитието на съзнанието в посока антропично човешко съзнание. По-специално, теорията на хаоса е далеч от равновесните системи и демонстрира необратимостта на нелинейните процеси и по този начин необратимостта на времето в макромащабната вселена.


Друг клас явления, включващи нормалното сетивно възприятие и еволюцията, са обяснени в класическата наука, но които предвид текущите развития в квантова физика и в теорията на хаоса представляват непълни приближения към правилната теория.


Информационната теория бе развита от Вийнер (Wiener), фон Нойман (von Neuman) и Шанън (Claude Shannon) и по-късно от Фрийден (Frieden) (1998) и даде база на физиката изчислителните и комуникационните технологии. Тези теории, макар и точни и математически полезни в техните области, не могат да бъдат достатъчно всеобхватни, когато разглеждат проблема за съзнанието, неговата еволюция и свързаните с него явления. Дори сравнително прости възприемащи организми използват модели на енергия, т.е. информация, която не е напълно описана от съществуващите математически теории.


Теории и експерименталните данни за полето на нулевата енергия (zero point energy field) са публикувани от много автори, но аз ще цитирам работата на Haisch, Rueda и Puthoff (1997, 1998) като най-съвременна и релевантна за тази статия. Теорията и експерименталните доказателства за квантовата холограма бяха разработени от Schempp (1992, 1993) и Marcer (1996, 1997, 1998), отделно и съвместно, въз основа на ново разбиране на квантовата механика. (Вж. Cramer (1986), Berry (1988), Anandan (1992) и Resta (1997).


Не-локалността, предсказана в най-ранните години на квантовата теория и убедително демонстрирана от Аспект (Aspect) през 1982 г., се смяташе за любопитно свойство на физиката на частиците, но без особено значение за макро-мащабната реалност, докато не бе открита квантовата холограма. Освен това е широко разпространено мнението, че не-локалната квантова информация, представена чрез заплитането на частиците, не може да бъде възстановена локално като използваема информация (Eberhard, (1977)). Скорошните теоретични и експериментални разработки, обаче, съответстват на работата на Бери (Berry), Реста (Resta), Шемп (Schempp) и Марсър (Marcer) и показват, че това (бел. прев. неизползваемостта на локално възстановената не-локална квантова информация) не е задължително при обработката на квантовата информация и комуникацията.


Доскоро в науката, особено в областта на изкуствения интелект, се приемаше, че мозъкът вероятно е Машина на Тюринг (бел.прев. абстрактно изчислително устройство, нещо като компютър със запаметена програма), неспособна да поддържа квантовите процеси. Работата на Hammeroff (1994) и Penrose (1999) в изолирането и описването на микротубулите в мозъчната тъкан доведе до повторно изследване на тази догма и подновен интерес към изследване на участващите квантови процеси.


В тази статия описвам следните теории:

1)   Субективния опит се базира на квантовата характеристика на природата, наречена не-локалност. Ще използвам думата "възприятие" в най-общия смисъл на думата, за да обознача основното субективно преживяване на всички нива на сложна материя. Не-локалната квантова корелация между заплетените квантови частици се счита за основната причина за явлението "възприятие". Не-локалната квантова холограма, обаче, е не-локален носител на информация за молекулната и по-мащабната материя. Затова възприятието не е обект, а по-скоро етикет за нелинеен процес, включващ обект, преценка и информация.


2)   Много често хората възприемат информация от или за физически обекти, която не е достъпна чрез нормални, локални, сетивни механизми, нито пък е класическа пространство / време информация. Съществуват много обективните данни от тестове, с изобилие от доказателства за това. Ще нарека това интуитивна информация или интуитивно възприятие. Постулирам, че квантовата холограма е източникът на това интуитивно възприятие и че възприемащият човек е в резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance) (PCAR) с обекта, асоцииран с Квантовата Холограма.


3)   Процесът на "учене" при хората е субективен процес, който включва възприятие, памет, интенционалност/намерение, оценка на резултата и промяна в поведението. На това може да се гледа като на класическа нелинейна обратна връзка.


Sheldrake (1981) публикува убедителна теория за морфичния резонанс, свързан с обучението на животни, основано на не-локална информация.
Марсер (Marcer) публикува статии (1996, 1997), теоретизиращи механизъм, чрез който Квантовата Холограма кара ученето да се осъществява както в молекулите на ДНК, така и в прокариотните клетки, като процес на адаптация на екологичния резонанс, а не на мутация и адаптация, основани единствено чрез случайни процеси.
Постулирам, че концепцията на Марсър може да бъде обобщена за природата като цяло и че квантовата холограма е информационната структура, която може да обясни морфичния резонанс на Шелдрейк. Не-локалните квантови корелации, наблюдавани в частиците, и не-локалните квантови холограми, свързани с молекулярни и с по-големи обекти, предоставят информация за всички нива и мащаби на еволюционните процеси. Това означава, че квантовата не-локалност е основата на възприятието, а оттам и фундаментална и необходима за сложните организации на материята и информацията във вселената.
Теорията на квантовата холограма приписва свойството учене не само на сложните системи като животните, а също на простите клетки и молекулите. Оттам може да се обобщи, че природата се развива чрез процес на учене, а не поради случайни мутации.


4)   Марсер (Marcer) (1997) предполага, че състоянието на резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance PCAR) е необходимо условие за възприемане на обект в триизмерна реалност такъв, какъвто е в действителност. Това означава, че резонансът изисква виртуална пътека, математически равна, но противоположна на входящата сензорна информация за обекта. Освен това, това е входящата информация за пространство-времето (визуална, акустична и т.н.), която декодира информацията на квантовата холограма и установява състояние на резонанс (PCAR), което прави възможно точното триизмерно възприятие.
С други думи, квантовата информация и информацията за пространство-времето се използват в акта на възприемане от организмите. Предполагам, че двете еднакви, но противоположни пътеки, необходими за състоянието на резонанс (PCAR), са математическия еквивалент на възприятието и вниманието или намерението.




2. ДИСКУСИЯ


Още в древността е имало невероятни доказателства за хора, възприемащи не-локална информация.
Данните са толкова красноречиви, че карат философите още от времето на Платон и Аристотел да приемат, че трябва да съществува както физическа, така и нефизическа реалност.

Считало се е, че нефизическата реалност обяснява фините, ефимерни и мистични субективни преживявания, които се срещат повсеместно в човешката култура.
След Декарт и Нютон, обаче, класическата западна наука бързо отхвърли нефизическата хипотеза и систематично започна да игнорира всички доказателства за възприемане на не-локална информация от хората.
Теориите за полетата (field theories) и точковите частици бяха създадени, за да се  запази концепцията за физически контакт между частиците и за да се обяснят очевидните примери за "призрачно действие от разстояние" ("spooky action at a distance") като гравитацията и електромагнитните взаимодействия.
Информацията, широко дефинирана като модели на енергия, отново се появява, обаче, в не-локална форма в мистериозните квантови спин-корелации при експериментите с двойен процеп (Double Slit Experiments), въпреки че широко се смята, че такава не-локална информация не може да бъде възстановена и използвана от сензорните системи.
С утвърждаването на теорията и експериментите, свързани с не-локалната Квантова Холограма, информацията, вкл. не-локалната такава, внезапно придоби особено важен статус в теоретичната физика, статус, толкова важен, колкото този на енергията. Това е така, защото информацията е в основата на познанието и знанието, чрез което създанията възприемат реалността.
Не-локалната информация може да се разглежда като повсеместна и ценна характеристика на космоса, а не само като характеристика на частиците  (и на хората и животните).
Вероятно повечето, ако не и всички, фини, ефимерни и необясними явления, свързани със субективни преживявания, са пряко или непряко свързани с явлението не-локалност. Очевидно е, че мозъкът е квантов компютър (Schempp & Marcer, 1996), който използва както квантова, така и пространствено-времева информация. Това откритие само по себе си със сигурност създава необходимо, но и недостатъчно условие за възникване на интелигентен живот в космоса там, където условията на околната среда го позволяват.


Много томове са написани досега от учени, експериментирали с дистанционно виждане (Remote Viewing), ESP (Extrasensory Perception, шесто чувство бел.прев), телепатия, ясновидство, предсказания и т.н. Полицейските агенции често използват "медуими" за разкриване на криминални престъпления.  Разузнавателните агенции на правителствата също тайно са ползвали такива техники за придобиване на информация за врага. Много от документацията за тези дейности бе наскоро разсекретена, но все още няма обяснение за тези техники, което е приемливо за мейнстрийм науката.


Бележка на екипа: Проектът Гейтуей


Резюме на тези дейности и анализ на резултатите са публикувани от Дийн Радин (Dean Radin) (1997).

[Glasberg]

2.1 Квантова Холография


Не-локалността и не-локалната квантова холограма осигуряват единствения проверяем механизъм, открит до момента, който предлага евентуално решение на множеството енигматични наблюдения и данни, свързани със съзнанието и с феномените на съзнанието. Schempp (1992) успешно валидира концепцията за възстановяване и използване на не-локална квантова информация при случая на функционален магнитен резонанс (fMRI), използвайки квантова холография. Hammeroff (1994) и Penrose (1991) представиха експериментални данни за микротубулите в мозъка, поддържащи квантовите процеси.


Информацията в квантовата холограма кодира пълната събитийна история на обекта по отношение на неговата 3-измерна среда. С течение на времето, се създава кодиран не-локален запис на "опита" на обекта в 4-мерното пространство-време на обекта, както и на пътуването му в пространство-времето и на квантовите му състояния. Способността на мозъка като масово паралелен квантов процесор да дешифрира тази информация е разгледан от Марсър (Marcer) и Шемп (Schempp) в "Квантово Холографски Модел на Функциониране на Невроните" ("Model of the Neuron Working by Quantum Holography") (1997) и "Мозъкът като съзнателна система" ("The Brain as a Conscious System") (1998 ).
Те твърдят, че способността на даден организъм да възприема обектите такива, каквито са в действителност, и там, където са в 3-измерната реалност, се базира на фазовата връзка, осигурена от квантовата холография.
Не е достатъчно входящото електромагнитно осветление (или акустичен сигнал), носещо информация за обекта, да се представи на мозъка като на плоска фотографска плака. Вместо това, за декодиране на информацията е необходим виртуален сигнал, който прави възприятието и познанието възможни в 3-измерната реалност.
Възприемащият и източникът на информация трябва да бъдат в резонансна връзка, за да може информацията да бъде точно възприемана.
Много изследователи предполагат холографски механизъм на функциониране на мозъка. Един от първите е Прибрам (Pribram).  Други предполагат холографска конструкция за самата вселена, но откриването на не-локалната квантова холограма, създадена чрез абсорбция / ремисия, осигурява първия квантов физически механизъм, съвместим с 3-измерния макро-мащабен свят така, както го преживяваме.
 
 
Наличието на квантова холограма,свързана с всеки физически обект, осигурява на всеки физически обект не-локална форма на вълната, съвместима с вълна / частица двойствеността на квантовата теория, и разширява квантовата теория за цялата физическа материя.
Това позволява, за първи път, разбиране на загадъчния свят на съзнанието. Ако приемем, че това е глобално вярно, то ние живеем в квантов свят, където не-локални ефекти трябва да се очакват на всички нива на функциониране, а не просто като любопитен артефакт на субатомното ниво на реалността.
Хилядите страници от данни, описващи не-локални явления между ум и ум и ум и материя, внезапно вече не изискват агонизирани и смутени апологети, нито нужда да се приема презрението на класическите учени. Съществуването на не-локалната Квантова Холограма подсказва, че природата използва не-локална информация още от времето на Големия Взрив и през цялата си еволюционна история; и много преди планетарната среда да се самоорганизира, за да позволи на живата материя и на сложните сензорни системи за пространство-време да се развият.
Изследванията на Марсър (Marcer) и Шемп (Schempp) на явлението ”учене”, присъщо на ДНК и прокариотните клетки, използвайки квантова холография, помагат да се обяснят сходните процеси в природата, сходните органи и сензорни системи при видовете. Това със сигурност съответства на фракталната геометрия на теорията на хаоса. Сходствата в ДНК, клетъчната структура, органите и мозъците на различните видове са по-съвместими с не-локален процес на ”учене”, отколкото с теорията за локалната случайна мутация и естествена адаптация.

 
Важно е да се отбележи, че при стандартните физични експерименти с частици, целта е да се открият квантовите характеристики на отделните видове частици и условията, при които те се разделят и рекомбинират. В квантовата холография, целта е да се третира цялата група пре-излъчени кванти като едно цяло, както е в лазерната холография, за да се изследва информацията в интерферентния модел и фазовите връзки. Това са два доста различни подхода към квантовата информация. В експериментите с частици се счита, че собствените стойности на приложната матрица представляват измерими стойности и че информацията се губи по време на измерването поради декохеренция на частиците и енергийния обмен. Но в квантовия холографски формализъм,
информацията се носи във фазовите взаимо-връзки и е възстановима при подходящи условия, както са предсказали Бери (Berry) и Реста (Resta), и както демонстрира Шемп (Schempp) с магнитния резонанс. Квантовата математика е в съответствие със стандартната квантова теория и в двата случая.
 
 
Изискването за резонанс (PCAR) позволява на кодираната холографска информация да бъде декодирана от възприемащия.
Физически, декодирането е напасване на честотите и фазата на информацията така, че да се получи резонанс. Честота, фазово съвпадение и резонанс са оперативна характеристика на всеки тип технология за приемане.
 
 
Спинът и поляризацията са характеристики на частиците, които представляват озадачаващото не-локално свойство на субатомната материя. А фазовите взаимо-връзки носят информацията в холографията. Изглежда, мозъкът съхранява и управлява информацията не като класическа цифрова машина, а по-скоро като аналогово устройство, използващо не-локалните свойства на квантовата холограма.
Съществуват достатъчно доказателства, че не-локалността като характеристика на природата е много повече от любопитен артефакт на взаимодействия на субатомни частици. Не-локалността е по-скоро фундаментално явление, което се наблюдава при всички мащаби и е свързано с използването на информация в природата и с факта, че информацията има каузален ефект, независим от разстоянието.
Информацията е в основата на явленията на възприятието, познанието, паметта, ученето и т.н., т.е. на съзнанието и субективното преживяване. Следващите стъпки в нашата теория са да потвърдим по-пълно с експериментални доказателства, че не-локалността играе важна роля при всички размери на мащаба и че всички физически обекти са квантови обекти, и така са свързани помежду си чрез информация по този странен начин.

 
 
2.2 Нелокалност в Природата

 
Съществуват експериментални доказателства, които категорично показват, че дори и простите организми възприемат и реагират на не-локална информация. Клев Бекстър (Cleve Backster) експериментира с растения и прости форми на живот в електромагнитна изолация в края на 60-те и началото на 70-те години. Работата му не е била потвърдена чрез репликация от други по това време. Други изследователи са имали смесени резултати, възпроизвеждащи не-локални информационни възприятия от
прости организми и живи тъкани.
В областта на експериментите с хора резултатите също бяха смесени и противерочиви.
Въпреки това, Радин (Radin) (1997) и Утс (Utts) (1991), независимо един от друг, предоставят убедителна статистика, че възприемането на не-локална информация съществува и е реално.
 
 
Успешното репликиране на резултати в добре конструирани експерименти с фини феномени като съзнанието невинаги доказва, че явлението не съществува, а по-скоро показва, че механизмът оперира под прага на класическото измерване.
Противоречивите резултати могат да бъдат обяснени с влиянието на преките не-локални наблюдатели и / или експериментатори. Гертруд Шмайдлер (Gertrude Schmeidler) изолира ефекта на "овцата / козата" в експериментите с хора преди десетилетия (1972).
 
 
Бележка от екипа: Терминът „ефект на овцата / козата“ е въведен от Гертруд Шмайдлер (1913-2009), професор по психология в Университета в Ню Йорк. Шмайдлер категоризира участниците в паранормални експерименти. Тези, които смятат, че телепатията е възможна обознавача като „овце“, а тези, които отхвърлят тази възможност, като „кози“. Ефектът на овцата / козата се отнася за значителна паранормална ('psi') разлика между овцете и козите. Овцете се справят много добре с psi задачи и имат резултати над средно-очакваните. Козите се справят по-зле с psi задачи и имат резултати равни или по-ниски от средно очакваните.
 
 
Експериментаторите и / или участниците в експерименти с човешка телепатия показват резултати, които са статистически над или под случайните резултати в зависимост от субективното си пристрастие към експеримента.  Поредица от експерименти на Мерилин Шилц (Marilyn Schlitz) и Висерман (Wiserman) (1997), изследващи "интенционалността" / намерението, ясно показаха, че пристрастието на експериментатора (интенционалност) е повлияло на резултата дори при двойно слепи експерименти. В изследванията на фините сфери на ума и съзнанието пристрастието, вярата и намерението ясно имат значително влияние върху резултатите.
Липсата на съществуваща теоретична структура в класическата наука, която да подкрепя възприемането на не-локална информация, още по-малко да подкрепя пристрастието, убеждението или намерението като не-локален ефект, обяснява аномалните резултати в много научни експерименти. По-нататъшното утвърждаване и приемане на тезата за не-локалността ще има силно положително влияние върху преобладаващата научна парадигма и особено върху теорията на измерването.
Преобладаващата догма на 20-ти век срещу всякакъв вид не-локални явления в макро-мащабната реалност не е попречила на успешното провеждане на експериментите, но е довела до отхвърляне на положителните резултати като аномални, дължащи се на неправилен дизайн или открита измама. Ако съществуваше подходяща теория за не-локалността, резултатите биха били валидни.




2.3 Внимание и Намерение


Серия от експерименти, проведени от Дийн Радин (1997) в Университета в Невада, Лас Вегас, десетилетия след дълъг набор от еднакво значими експерименти на Бренда Дън (Brenda Dunne), Р. Нелсън (R. Nelson) и Робърт Джан (Robert Jahn) в Принстънския университет (1988 ), дават представа за тънкостите на това ниво на  ума / мозъка.
Джан, Нелсън и Дън предоставиха неоспорими доказателства, че субектите могат умишлено да произведат статистически изкривени резултати в механични процеси, които обикновено се смятат за управлявани от случайни процеси. Радин отиде по-далеч; той открил, че публиката, гледаща сценично изпълнение, може да изкриви изхода от генериране на случайни числа по време на периоди на високо емоционално съдържание в сценичното изпълнение. Освен това, в експеримент с огромен брой участници, той документира изхода от компютърно генериране на случайни числа по време на телевизионните предавания на процеса за убийството на О. Дж. Симпсън. Повечето телевизионни медии съобщаваха за това събитие в продължение на седмици и десетки милиони хора наблюдаваха резултатите. Отново резултатите от генерирането на случайни числа бяха изкривени, съответстващи на емоционалните пикове по време на пробната драма и съответстващи на броя на хората, гледащи телевизия. Тезата в експериментите в Принстън е, че интенционалността / намерението на участниците е създала неслучайни ефекти, за да отклони изкривеното разпределение.
В резултатите от експериментите на Радин няма преднамереност, тъй като участниците не са знаели за експеримента, но хипотезата е, че вниманието (по-специално, прехласването) отклонява системата от хаос (случайност) към по-голям ред (намалена ентропия). Тези резултати подсказват, че вниманието и намерението осигуряват тясно свързани резултати, т.е. корелация. Освен това, тези резултати подсказват, че случайността може да не е обща характеристика на природата, а това, което се възприема като случаен шум в системата, може да бъде информация (модел на енергия), която в този момент не е в резонанс с конкретната система на възприятие.


Различни видове ум/ум и ум/материя експерименти бяха строго и рутинно провеждани в продължение на десетилетия със статистически значими резултати, но рутинно бяха отхвърляни или игнорирани от науката, защото последиците от не-локалността са напълно чужди на класическата парадигма. Ако приемем, че условието за фазов скачващ адаптивен резонанс (PCAR) е необходимо, за да се специфицира напълно актът на възприятието, тогава можем да разглеждаме възприетия обект и системата на възприятие на възприемащото лице като заключени в резонансна обратна връзка. Входящият вълнови фронт, носещ информация, може да бъде обозначен като "възприятие" от гледна точка на възприемащия, а обратният път, необходим за резонансната връзка, може да бъде означен като "внимание" (или "намерение").
Това е утвърден принцип в медитативните практики на езотеричните дисциплини. Продължителното фокусирано внимание върху обект на медитация, кара възприемащият и обектът да се слеят, така че да се извлече по-дълбоко ниво на информация за обекта; информация като история или вътрешно функциониране, която не е достъпна чрез класическа пространство-време информация.
Концепцията за квантовата холограма адекватно и напълно описва този феномен.
Освен това се приема, че умът / мозъкът е масивно-успореден процесор, способен да изпълнява много задачи едновременно и подсъзнателно (в дясната, интуитивна половина на мозъка). Вниманието (съзнателно, фокусирано внимание) е уникална и единствена задача, която трябва да се извършва последователно, най-вече в лявата когнитивна половина на мозъка. Синдромът на дефицит на вниманието (ADD) е именно пример за индивид, който не е в състояние да поддържа един фокус за достатъчно дълго време, за да завърши желаната задача или наблюдение. По този начин актът на фокусиране на вниманието на наблюдател може да се тълкува като необходимо условие за създаване на резонансна връзка с възприемания обект.
 
 

2.4 Не-локалност, Близо и Далеч


Марсър представя изискването за резонанс (PCAR) за нормалното сетивното възприятие (визуално и акустично). Често, психически чувствителни индивиди получават информация за даден обект чрез физическо докосване. Докосването на даден обект удовлетворява изискванията за резонанс (PCAR) и вероятно позволявана достъп до информация за обекта, която не може да бъде достъпена чрез пространство-време информация. Полицейските агенции често използват тези методи с медиуми, за да получат информация за мястото на престъплението, а също така използват копои (бел.прев. хрътки, ловни кучета) за проследяване на миризмата на индивида. Ако, както в теорията на квантовата холограма, обектът е бил в присъствието на индивида, за когото е желана информация, събитийната история на обекта и тази на индивида се пресичат.
Информацията за обекта съдържа пътуването му в 3-измерното пространство и време, както и квантовите състояния, през които е преминал обектът по време на пътуването. Чувствителният индивид, с усъвършенстван талант, изглежда често е в състояние да декодира ценна информация чрез обекта за търсеното лице. Такъв може би е и случаят с хрътките, т.е. извличане на допълнителна не-локална информация, въпреки че класическото обяснение е, че животното оперира само с повишено обонятелно усещане.
 
Въпреки че възприятието в 3-измерния свят изисква и използва резонанс (PCAR), повечето хора нямат осъзнатост за не-локалната информация. Ние възприемаме обектите, представени чрез пространство-време информация, т.е. форма, цвят, функция (дърво, стол, маса и т.н.), но обикновено не осъзнаваме допълнителната не-локална информация. Необходимо е обучение, осигурено от много езотерични традиции, и / или определени естествено чувствителни индивиди за рутинно възприемане на не-локалната холографска информация, свързана с определен обект.

Има, обаче, солидни доказателства за това, че мозъкът разполага с тези способности при раждането. Подтискането чрез културно кондициониране в детството и последващата липса на практика са причина, тази естествена способност за съзнателно, интуитивно възприятие да атрофира. Особено в западната традиция, интересът в образованието е концентриран върху лявата половина на мозъка, т.е. рационалните функции, за сметка на дясната половина на мозъка, т.е. интуитивните функции.


Медиумите и мистичните адепти рутинно демонстрират, че не-локалната информация се възприема от физическите обекти чрез съсредоточаване на вниманието, подтискане (усмиряване) на лявата половина на мозъка и позволяване на интуитивно възприятие. Познавателната / когнитивната способност на лявата половина на мозъка е тази, която осигурява каноничното етикетиране на интуитивните и артистични процеси, протичащи в десния мозък.
Фактът, че с обучение и практика индивидите могат да възстановят, задълбочат и класифицират своя индивидуален когнитивен достъп до интуитивна, не-локална информация, показва, че ученето се извършва в рамките на целия мозък и включва засилена съгласуваност / кохеренция и координация между полукълбата. Този процес е различен от мозъчната функция в лявото полукълбо, която се състои в разширяване и екстраполиране на фактологични данни и логическа дедукция, защото се състои в преминаване към "интуитивно" заключение, като същевременно се пропускат междинните стъпки, довели до това заключение.
 


2.5  Далечно Виждане / Remote Viewing

 
Случаят е донякъде различен, когато обектът, представляващ интерес, не е в непосредствена близост до възприемащия, така че пространство-време информацията не е достъпна за декодиране на не-локална информация.
Феноменът ”Далечно Виждане” (RV, Remote Viewing) е изследван задълбочето от Путоф (Puthoff) и Тарг (Targ) (1976) от Станфордския Изследователски Институт (Stanford Research Institute) и успешно използван от разузнавателните агенции в САЩ (Puthoff, 1996) и вероятно след това и от други страни.
 
Бележка от екипа: Вж. Разсекретени документи на ЦРУ

 
За целите на тази статия, въпросите, които ни интересуват са:
1)      "Какъв е референтният сигнал, използван за декодиране на квантовата холографска информация при отсъствие на класически пространство-време сигнали?"
2)      "Как възприемащият създава резонанс (PCAR)?"

Експерименталните протоколи за Remote Viewing обикновено осигуряват улики за местоположението на обекта – описание, картина или местоположение по географска ширина и дължина (гео-координати). Тези улики са, изглежда, достатъчни за възприемащият да установи резонанс с обекта. Нормалната пространство-време информация (визуална, акустична, тактилна) за обекта не се възприема директно от възприемащия и обектът не се появява на физическото му място в пространство-времето като снимка или карта в ума. По-скоро информацията се възприема и се представя като вътрешна информация и наблюдателят трябва да свързва възприятията с вътрешната си база данни от опит, за да познае и опише възприеманите характеристики на обекта.

 
В случаи на комплексни обекти възприеманата информация рядко е толкова недвусмислена, че да може да бъде разпозната веднага като коректна. Обикновено се използват скици, метафори и аналогии, за да се познае и комуницира не-локалната информация. Нужни са обучение, работа в екип и опит, за да може надеждно и правилно да се извлече комплексна нелокална информация от отдалечено място.  Информацията се възприема като скица, често като в сън, или като фини впечатления от отдалечената реалност.
Много опитни в далечното виждане лица описват тази вътрешна информация като ярка, ясна и недвусмислена. Информацията, получена чрез далечно виждане, е строго не-локална и не съдържа нормалните пространство-време компоненти на информацията, необходима за пълното специфициране на обекта.


 
2.5 Полето на Нулевата Точка
 

Резултатите от експеримента на Микелсон/ Морли (Michelson/Morley) осъди на изгнание концепцията за етера от физиката в началото на ХХ век. Въпреки това, тя остави празноти като природата на междузвездното пространство и липсата на среда за разпространението на вълните. Квантовата физика преражда етера като поле на нулевата точка (Zero Point Field), кипящ котел от квантов потенциал и непроявена / неманифестирана енергия, където частици и античастици се появяват спонтанно и след това изчезват спонтанно.
Самата тъкан и структурата на самото пространство-време са отново под въпрос; структурата и показателите й са под интензивно изследване с много повече въпроси, отколкото отговори имаме до този момент.

За целите на тази статия, въпросите от значение са два:

1) феноменът емисия / абсорбация

2) структурата и механиката на не-локалността.
 

Емисията от нулевата точка (нула градуса по Келвин) и поглъщането на кванти от всички физически обекти е добре доказано явление. Нашето мнение е, че полето на нулевата точка е пленум (бел.прев. изпълнено с материя пространство) (или котел), който поддържа поглъщането и ре-емисията, и прави явлението Квантова Холограма възможно при всички температури. Въпреки че експериментите с частици се извършват при строго определени условия на температура и налягане, експерименталната работа на Шемп (Schempp) с fMRI (функционален магнитен резонанс) не изисква такива ограничения.

 
Има още много отворени трудни въпроси, които чакат отговори, по отношение на това, как информацията за квантовата холограма поддържа своята цялост и как се разпространява; как резонансът се осъществява на изключително големи разстояния. Съществуват значими доказателства, че интуитивно възприеманата информация наистина е не-нелокална. Тя не се подчинява на закона за обратна пропорционалност (inverse square low) за разпространение на енергията в пространство-времето, независима е от времето и не може да бъде защитена чрез електро-магнитна защита. Тези характеристики са белег за не-локалност. Но разбиране на механиката за не-локалността (или визуалната картина) липсва от стандартните модели. Някои физици се обръщат към свръхсветлинната скорост на разпространение, други – към нулевата точка като нулево измерение, което е в резонанс с всички части на Вселената едновременно. Въпросът за мигновена комуникация (или поне свръхсветлинна комуникация) на нелокални ефекти в космически мащаб остава проблем, въпреки че самото явление е добре валидирано.

Може би това е въпрос на топология.

Каква форма трябва да има Вселената, че една точка да бъде в едновременен контакт с всички други точки? В това отношение е ясно, че съществуват определени проблеми между квантовата механика, специалната и общата теория на относителността.

Хайш (Haisch), Путов и Руеда (Rueda) продължават да изследват метриката на полето на нулевата точка (Zero Point Field), за да дефинират по-добре неотговорените въпроси за масата, гравитацията и инерцията. Може би тези изследвания ще дадат отговори и за това как информацията се разпространява не-локално, вероятно в рамките на полето на нулевата точка, и по този начин ще разкрият механиката на явлението резонанс.
Изследвания на Ван Фландерн (Van Flandern) (1998 ) за измервания от орбитални часовници на Глобалната система за позициониране (GPS), показват, че прогнозите на Лоренцовата относителност, са приблизително четири пъти по-точни (0.7% срещу 3%), отколкото прогнозите на специалната теория на относителността. Ако тези измервания бъдат допълнително потвърдени, това означава, че Лоренцовата относителност с Хъбъл като референтна рамка за абсолютен покой, етер (поле на нулевата точка) и мигновено разпространение на нелокални ефекти може да стане предпочитана теория. Ако това е така, тогава ще бъдат решени много въпроси за не-локалността.

[Glasberg]

2.7 Интенционалност / Намерение


Чрез установяване на резонанс (PCAR) между възприемащ и обект, фазовите спрегнати (равни, но противоположни) пътеки, свързващи възприемащия и обекта, могат да бъдат обозначени като "възприятие" и "внимание".
 

Когато обектът е прост физически обект (скала, цвете и т.н.), интерес представлява не-локалната информация, възприемана от възприемащия за обекта. Обаче, от гледна точка на обекта, информацията за възприемащия също е достъпна (за обекта). Състоянието на резонанс (PCAR) е реципрочна връзка (математически).
Квантовият холографски формализъм предсказва, че събитийната историята на квантовите обекти се носи в квантовата холограма. Следователно, "вниманието", фокусирано върху обекта, кара това събитие да бъде записано в квантовата холограма на обекта. Очевидно, не можем да попитаме обекта за преживяванията му, но експерименти, използващи ефекта на Бом-Ахаронов (Bohm-Aharonov effect), могат да разкрият фазово изместване/промяна в холографското поле на обекта.


Бележка от екипа: Ефектът на Бом-Ахаронов се илюстрира чрез интерферентност. Най-често описваният пример, наричан понякога соленоиден ефект на Ахаронов-Бом, е, когато вълновата функция на заредена частица, преминаваща около дълъг соленоид (разновидност на електромагнита, представляща намотка под формата на спирала, значително по-дълга спрямо диаметъра си), претърпи фазово изместване в резултат на затвореното магнитно поле, въпреки че магнитното поле е незначително в областта, през която преминава частицата и вълновата функция на частицата е незначителна вътре в соленоида. Това фазово изместване е наблюдавано експериментално.


След като състоянието на резонанс (PCAR) се установи, възприемащият може да промени състоянието на съзнанието си по отношение на обекта. Възприеманата информация може да бъде обработена от мозъчната функция така, че да бъде постигнато познание по отношение на възприеманата информация и придаване на смисъл/значение. Познанието и придаването на смисъл изискват да се намери връзка между възприеманата информация и информацията, която се намира в паметта на възприемащия. След това възприемащият може да формира намерение по отношение на обекта. В този случай "вниманието" може внезапно да се промени в "намерение"; т.е. от пасивно състояние в про-активно състояние.



При само-осъзнатите животни (такива с мозък) познанието, смисълът/значението и намерението по отношение на външен обект често могат да бъдат описани с прости думи: враг; борба или бягство (fight or flight); храна, ядене; поздрав и т.н. Не-локалният компонент на информацията, макар че е налице и създава ефекти, действа под нивото на съзнателното възприятие при хората и води до "инстинктивно" подсъзнателно поведение при животните. Като масово-паралелен компютър, мозъкът изпълнява едновременно голям набор от задачи, за да постигне желаното намерение.



Класическите модели на тази автономна дейност я описват с термините на класическата информация и енергийния поток в централната нервна система и в мозъка.
Обаче, ако не-локалността оперира на всички нива на активност, както предполага тази теория, със сигурност съществуват резонанси, включващи не-локална информация, действаща в организма, паралелно с класическите пространствено-времеви функции. Последващата експериментална работа със сигурност ще разкрие тези квантови процеси, където не-локалният резонанс е включен във функционирането на вътрешните процеси при животните.



В случай на не-локални ефекти от разстояние, извън тялото, простите спинови корелации на заплетени частици са основни. Спин кохерентността е реципрочна. Въздействието върху една частица създава ефект върху други заплетени частици. Не-локалната информация е причина за ефектите на големи разстояния. Това важи и за макромащабните обекти. Sheldrake (1995) предлага, а други провеждат експерименти с кучета, при които животните правилно очакват завръщането на собствениците си у дома. Той предложи други успешни експерименти, при които плъхове, изучаващи нов лабиринт, се възползват опита на други плъхове, които преди това са научили лабиринта,  и това - при пълна липса на класическа пространство-време информация.



Не е изненадващо, че хората проявяват още по-широк спектър от реакции към не-локална информация. Доказателствата сочат, че хората могат да възприемат, познаят и придадат смисъл на не-локална информация в голям диапазон от комплексност – от неодушевени предмети, през прости организми, животни и други хора.
Наличието на квантова холография осигурява адекватна информационна структура, която позволява създаване на теория за наблюдаваните резултати. Класически пример е феноменологията, където многократно с течение на време се наблюдават резултати, които излизат извън рамките на господстващата парадигма, и трябва да чакат нови развития в науката, за да получат обяснение.



Резултатите от преднамерените ефекти на не-локалността не трябва да бъдат по-трудни за приемане, отколкото резултатите от възприятието. Резонансната (PCAR) връзка предполага симетрия, т.е. информационни потоци в двете посоки между обект и възприемащ, т. е. всеки е обект и всеки е възприемащ.
Само комплексността на по-подредената възприемаща система предполага несиметрична връзка.



Ние, хората, изпитваме голяма трудност да приемем, че мислите, особено интенционалността, могат да предизвикат действия от разстояние. Въпреки това, тя се наблюдава от векове, а през последните десетилетия стана обект на научни изследвания. Ако молитвата не бе имала положителни резултати, религията би я изоставила още преди векове. Преди тази ефективност се е приписвала на свръхестестени сили, а не на не-локалността, защото е липсвала научна теория, която да обясни феноменологията.
Съвременните изследвания на Доси (Dossey) (1993), Бърд (Byrd) (1988) и на много други се опитват да документират ефикасността на молитвата, особено на изцелителната молитва. Резултатите в повечето случаи подсказват не-локалните ефекти, а някои твърдят, че това е случаят с изцелителната молитва.
Въпреки това, трудностите при контролирането на всички променливи в клиничните проучвания оставят много възможности за валидна критика. Фактът, че проучванията на Радин (Radin) (1997) показаха, че вниманието води до не-локални резултати при генерираторите на случайни събития и други машини, т.е. до намаляване на случайността (увеличаване на реда), потвърждава, че информацията има нелокален ефект и може да бъде правилно формулира като отрицателна ентропия / негентропия. Тези резултати се отнасят пряко и за лечебната молитва.


Резонансът (PCAR) може да създаде дистанционни ефекти чрез прехвърляне на не-локална информация между еднакво комплексни възприемащи, например хора. Има стотици успешни експерименти, които доказват такова прехвърляне. В тези случаи не се изисква трансфер на енергия, а само на не-локална информация, тъй като всеки възприемащ / обект има достъп до собствения си енергиен източник.


Случаите с умишлено създаване на дистанционни физически ефекти при неодушевени обекти са по-озадачаващи. Въпреки, че телепортацията на квантовите състояния е била успешно осъществена за частици, и многобройни изследвания (Radin, 1997; Dunne, Nelson и Jahn, 1988 ) показват, че макромащабните обекти също могат да бъдат променени или преместени, механизмът за пренос на енергия, чрез който се променя класическото състояние на отдалечен обект, все още не е ясен.

[Glasberg]

3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ


Взаимодействията между ум и ум и ум и материя са впечатляващо добре документирани в продължение на много десетилетия във феноменологията и показват зашеметяващи вероятности срещу случайността. Не-локалната квантова холограма, която представлява много стабилна теория, експериментално валидирана чрез функционалния магнитен резонанс (fMRI), представлява решение на много енигми. Признаването на квантовата холограма като макромащабна, нелокална информационна структура, описана от стандартния формализъм на квантовата механика, разширява мащаба на квантовата механика до всички физически обекти, включително ДНК молекулите, органичните клетки, органите, мозъците и телата.


Откриването на решение, което обяснява толкова много явления и показва, че класическата теория е и остава непълна,  ако не вземе предвид фините не-локални компоненти, подсказва, че е необходима голяма промяна в господстващата парадигма.


Публикуваните от Marcer и Schempp статии, които предлагат модел за процеса на учене както за ДНК, така и за прокариотните клетки, чрез използване на квантова холография, подсказват, че еволюцията като цяло е задвижвана чрез познавателна обратнаа връзка с околната среда, а не чрез случайни мутации. Това предположение за биологичната еволюция бе предложено от Ламарк (Lamarck) през 1809 г., но отхвърлено заради механистичната теория на случайните мутации от колегите на Дарвин.


Фактът, че не-локалните корелации и не-локалната квантова информация сега могат да се разглеждат като вездесъщи в природата, води до заключението, че квантовата холограма може да бъде обозначена като "ума на природата" и че интуитивната функция, която при хората наричаме „шесто чувство“ трябва да се нарече „първо чувство“. Възприемането на не-локална информация със сигурност е предшествало и е подпомогнало формирането, чрез учебна обратна връзка, на сетивните системи, които се развиват в планетарните среди и които понастоящем обозначаваме като петте нормални сетива.


Можем да заключим, че еволюиралите, комплексни организми, които могат да формират намерение, могат да генерират и често генерират не-локални каузални/причинно-следствени ефекти, свързани с това намерение. Освен това, самото внимание създава съгласуваност/кохерентност в природата, което води до намаляване на случайността.


Накрая, правя заключението, че цитираните експерименти и съвременното разбиране за не-локалност в природата са достатъчни, за да се постулира, че не-локалността е антецедентен/предхождащ атрибут на енергията и материята, позволяващ възприятието, и е коренът на съзнанието, което се проявява/манифестира при еволюиралите организми, съществуващи в 3-измерната реалност.