Apocryphal Academy

Автор Тема: Not Even Wrong ... Струнна теория, М-теория, Мултивселена, и “fake physics”  (Прочетена 20268 пъти)

0 Потребители и 3 Гости преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Винаги,човешката фантазия е била двигателя на науката,защото от едно предположение и идея,тръгва проучването и доказването.

Лошото е, че по света има много хора, дето бъркат фантазията, предположенията и идеите с факти.
« Последна редакция: Април 02, 2020, 11:51:41 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

КРИТИКА


Централно място в Копенхагенската интерпретация заемат процесът на наблюдение и самият наблюдател, но те не са ясно дефинирани от интерпретацията и тя не обяснява техните специални ефекти.

По този въпрос, Хайзенберг казва, че въвеждането на наблюдател не би следвало да означава субективизъм в описанието на природата. Наблюдателят по-скоро има само предназначението да регистрира развръзки, т.е. процеси във времето и пространството, и няма значение, дали наблюдателят е уред или човек; обаче регистрацията, т.е., преходът от "възможното" към "действителното", е абсолютно необходима и не може да бъде пренебрегната от интерпретацията на квантовата теория."[56]


В Копенхагенската интерпретация, процесът на наблюдение и самият наблюдател заемат централно място - точно те определят кое от възможните състояния се реализира, изпълнявайки съзидателна роля, т.е. буквално сътворяват конкретната действителност.



Много физици и философи възразяват срещу Копенхагенската интерпретация, както заради това, че тя е не-детерминистична, както и заради това, че тя включва недефиниран процес на измерване, който превръща вероятностните функции в не-вероятностни измервания.

Коментарите на Айнщайн "Във всеки случай съм убеден, че Той [Бог] не хвърля зарове."[57] (Бог не играе на зарове!) и "Наистина ли мислите, че Луната не е там, ако не я гледате?"[58] илюстрират точно това.

В отговор, Нилс Бор казва: "Айнщайн, не казвай на Бог какво да прави."[59]



В "Грешките на Айнщайн", Physics Today, ноември 2005, с. 31, Стивън Уайнбърг казва:

"Версията на Нилс Бор за квантовата механика бе дълбоко погрешна, но не заради това, което смята Айнщайн. Копенхагенската интерпретация описва какво се случва, когато наблюдател направи измерване, но самият наблюдател и самото изследване се разглеждат по класически начин. А това със сигурност е погрешно: Физиците и техният апарат трябва да се ръководят от същите квантово-механични правила, които управляват всичко друго във вселената. Но тези правила се изразяват в термините на вълнова функция (или, по-точно, квантово състояние), която се развива по абсолютно детерминистичен начин.

И така, откъде идват вероятностните правила в Копенхагенската интерпретация? През последните години бе постигнат значителен напредък в разрешаването на този проблем. Нито Нилс Бор, нито Айнщайн са се фокусирали върху истинския проблем в квантовата механика."
« Последна редакция: Април 04, 2020, 01:42:15 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Проблемът с мисленето в термините на класическите измервания на квантови системи става особено остър в областта на квантовата космология, когато квантовата система е Вселената.[60]

E. T. Jaynes,[61] твърди, че вероятността е мярка за състояние на информацията за физическия свят. Квантовата механика в Копенхагенската интерпретация тълкува вероятността като физически явление, а това E. T. Jaynes нарича грешка на проекцията на ума (mind projection fallacy).



Грешката на проекцията на ума (mind projection fallacy) за първи път е описана от физика и философ E.T. Jaynes. Случва се, когато някой си мисли, че начинът, по който вижда света, отразява онова, което светът наистина е, стигайки дотам да се предполага реалното съществуване на въображаеми обекти.[1] Тоест, нечии субективни оценки се "проектират" като присъщи на даден обект, вместо да се приписват на личното възприятие. Едно от последствията е, че се стига до предположението, че другите споделят същото възприятие или че те са лишени от разум или неинформирани, ако не го правят.




Грешката се среща в две допълващи се форми и може да бъде обозначена по следния начин: (A) (Моето собствено въображение) → (Истинско свойство на природата) [или] (B) (Моето собствено невежество) → (Природата е неопределена)
« Последна редакция: Април 04, 2020, 03:09:30 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

РЕЛАЦИОННА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ




Релационната квантова механика (RQM) е интерпретация на квантовата механика, която разглежда състоянието на квантовата система като зависимо от наблюдателя, т.е. състоянието Е зависимостта/релацията между наблюдателя и системата.

Тази интерпретация за първи път е скицирана от Carlo Rovelli през 1994 г. Вдъхновена е от ключовата идея зад Специалната теория на относителността, че детайлите на едно наблюдение зависят от отправната система на наблюдателя, и използва някои идеи на Джон Уилър за квантовата информация.[1]


Най-важната идея, която стои зад интерпретацията RQM е, че различните наблюдатели могат да дадат различни, при все това абсолютно акуратни, описания на една и съща система. Например, за един наблюдател, системата може да бъде в състояние на колапс (колапс на вълновата функция). За втори наблюдател, същата тази система може да бъде в суперпозиция от две или повече състояния, като първият наблюдател е в корелирана суперпозиция от две или повече състояния.


RQM твърди, че това е цялостна картина на света, тъй като понятието "състояние" винаги е относително за някакъв наблюдател. При това, не съществува привилегировано, "истинско" описание.


Термините "наблюдател" и "наблюдавано" се прилагат за всяка произволна система, микроскопична или макроскопична. "Събитието на измерване" се описва като обикновено физическо взаимодействие, при което две системи стават до известна степен свързани помежду си.


Привържениците на релационната интерпретация твърдят, че тя решава някои от традиционните интерпретационни трудности в областта на квантовата механика.




ИНФОРМАЦИЯ И КОРЕЛАЦИЯ

Всяко измерване в квантовата механика може да се сведе до набор от ДА/НЕ въпроси или битове, които са или 1, или 0.

Интерпретацията RQM използва това, за да формулира състоянието на квантовата система (спрямо даден наблюдател!) в термините на физическата идея за информацията, развита от Клод Шанън. Всеки да/не въпрос може да бъде описан като 1 бит информация. Това не трябва да се бърка с идеята за кюбит от квантовата информационна теория, защото кюбитът (квантов бит) може да бъде в суперпозиция от стойности, докато "въпросите" на интерпретацията RQM са обичайни бинарни променливи.

Всяко квантово измерване по същество представлява фундаментално взаимодействие между измервана система и някаква форма на измервателен уред. В допълнение, всяко фундаментално взаимодействие може да бъде разглеждано като форма на квантово измерване, тъй като всички системи се разглеждат като квантови системи в интерпретацията RQM. Фундаменталното взаимодействие се разглежда като установяване на корелация между системата и наблюдателя, и тази корелация е онова, което се описва и прогнозира от квантовия формализъм.

Но, посочва Ровели, тази форма на корелация е точно същото като дефиницията на информация в теорията на Шанън.




ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА RQM: КВАНТОВА КОСМОЛОГИЯ

Вселената е съвкупността от всичко съществуващо с всяка възможна вероятност за пряко и косвено взаимодействие с локален наблюдател. (Физически) наблюдател извън Вселената би изисквал физическо нарушение на калибровъчната инвариантност,[13], а така също и съпътстваща промяна в математическата структура на теорията на калибровъчната инвариантност.

По сходен начин, интерпретацията RQM концептуално забранява възможността за външен наблюдател.







Според релационната интерпретация на квантовата механика, наблюденията в експеримента с двата процепа са резултат от конкретно от взаимодействието между наблюдател (измерващо устройство) и наблюдавания обект (, с който физически се взаимодейства), а не от някаква абсолютна характеристика на обекта.

В случай с електрон, ако той първоначално бива "наблюдаван" на конкретен процеп, тогава взаимодействието наблюдател–частица (фотонелектрон) включва информация за позицията на електрона. Това частично ограничава евентуалната локация на частицата на екрана. Ако тя бива "наблюдавана" (измервана с фотон) не на конкретен процеп, а на екрана, тогава няма "по кой път" ("which path") информация като част от взаимодействието, така че наблюдаваната позиция на електона на екрана се определя точно от неговата вероятностна функция. Това прави резултиращата картина на екрана същата, както ако всеки индивидуален електрон е преминал през двата процепа.

Предполага се също, че самите пространство и разстояние са релационни, и че един електрон може да изглежда, че се намира на "две места едновременно" — например, на двата процепа — , защото пространствените му отношения към определени точки на екрана остават идентични и от двете места на самите процепи.[62]
« Последна редакция: Април 04, 2020, 03:10:58 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Теория на De Broglie–Bohm




Алтернатива на стандартното разбиране на квантовата механика, теорията на De Broglie–Bohm гласи, че частиците имат точни местоположения през цялото време и че скоростите им се влияят от вълновата функция.

Теорията на de Broglie-Bohm генерира същите статистически резултати както стандартната квантова механика, но се освобождава от някои от концептуалните й трудности.[64]




Теорията на de Broglie–Bohm, известна още като пилотна вълнова теория (pilot wave theory), механика на Бом (Bohmian mechanics), Интерпретацията на Бом (Bohm's interpretation), и каузалната интерпретация (causal interpretation), е интерпретация на квантовата механика.



Експериментът с двойния процеп е илюстрация на корпускулярно-вълновия дуализъм.




Ако променим експеримента, като затворим единия процеп, не се наблюдава интерференчна картина. Следователно, състоянието на двата процепа влияе на крайните резултати. Ако сложим детектор на един от двата процепа, за да проследим, през кой точно процеп преминава частицата, интерференчната картина изчезва.

Копенхагенската интерпретация гласи, че частиците не са локалиризирани в пространството, докато не бъдат наблюдавани ("видени"), така щото, ако има няма детектор (наблюдател) на процепите, не е налице информация за това, през кой точно процеп е преминала частицата. Ако има детектор (наблюдател) на един от процепите, се наблюдава колапс на вълновата функция вследствие на наблюдението.

В теорията на de Broglie–Bohm, вълновата функция е дефинирана за двата процепа, но всяка частица има конкретна траектория, която преминава през точно един от двата процепа. Крайното местоположение на частицата върху екрана и процепа, през който преминава частицата, е детерминиран от първоначалното местоположение на частицата. Тази първоначална позиция не е в знанието или под контрола на експериментатора, така че се създава впечатление за случайност в модела на наблюдение.


Теорията на de Broglie–Bohm е детерминистична.







През 1952 г., Бом използва вълновата функция, за да конструира квантов потенциал, който, включен в Нютоновите уравнения, дава траекториите на частиците, преминаващи през двата процепа. В действителност, вълновата функция насочва частиците по такъв начин, че те избягват местата, където интерференцията е разрушителна, и са привлечени към местата, където интерференцията е конструктивна, което резултира в интерференчна картина на екрана.



През 2016 г., се провежда експеримент, който демонстрира потенциалната валидност на теорията на de-Broglie-Bohm чрез използване на капчици силиконово масло. В експеримента се установява имитиране на статистическото поведение на електрона със забележителна точност. [7][8]
« Последна редакция: Април 05, 2020, 09:51:22 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Въпреки че Копенхагенската интерпретация често се бърка с идеята, че съзнанието причинява колапса на вълновата функция, тя дефинира "наблюдателя" само като онова, което причинява колапса на вълновата функция.[56]




Интерпретация Von Neumann–Wigner


Интерпретацията von Neumann–Wigner, наричана също "съзнанието причинява колапс [на вълновата функция]", е интерпретация на квантовата механика, която постулира, че съзнанието е необходимо за процеса на квантово измерване.


Ортодоксалната Копенхагенска интерпретация, квантовата механика прогнозира само вероятностите за различни наблюдавани експериментални резултати. Теорията не казва директно какво представлява "наблюдателят" или "наблюдението", а поведението на системата, когато бива измервана и наблюдавана, е абсолютно различно от обичайното й поведение. Т.е. самият акт на измерване оказва влияние върху системата. По време на наблюдението, настъпва колапс на вълновата функция, описваща системата, до една от няколко опции. Ако няма наблюдение, не настъпва колапс, и нито една от възможностите не става по-малко вероятна.




Според интерпретацията Von Neumann–Wigner, правилата на квантовата механика са коректни, но се отнасят само за една система, а именно целия материален свят. Съществуват външни за квантовата механика наблюдатели, а именно умовете на хората (и може би на животните), които извършват измервания на мозъка, което причинява колапс на вълновата функция. [3]



В своят трактат Математически Основи на Квантовата Механика / The Mathematical Foundations of Quantum Mechanics, Джон фон Нойман анализира т.нар. проблем на измерването и стига до заключението, че цялата физическа вселена може да бъде обект на Уравнението на Шрьодингер (универсална вълнова функция).

Той също така описва, как измерването може да причини колапс на вълновата функция.[42]

Тази гледна точка е разширена от Юджин Уигнър, който твърди, че съзнанието на човешкия експериментатор (или може би дори съзнанието на кучето) е решаващо за колапса на вълновата функция, но по-късно се отказва тази интерпретация.[43][44]


Вариации на интерпретацията "съзнанието причинява колапс на вълновата функция" са:


Джон Уилър твърди, че съзнанието има някаква роля в създаването на вселената (Participatory anthropic principle (PAP)).[47]




Henry Stapp подкрепя концепцията:[4]

"От гледна точка на математиката на квантовата теория, няма смисъл да разглеждаме измервателния уред като нещо различно от колекция от атомните му съставни части. Уредът е просто още една част от физическата вселена... Нещо повече, съзнателните мисли на човешки наблюдател би трябвало да са директно и непосредствено причинно-следствено свързани с онова, което се случва в мозъка му, а не с онова, което се случва на някакво измервателно устройство... Следователно, телата ни и мозъците ни са ... са части от описаната чрез квантова механика физическа вселена. Разглеждането на цялата физическа вселена по такъв унифициран начин осигурява концептуално проста и логически съгласувана теоретична основа..."
« Последна редакция: Април 06, 2020, 02:14:46 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Възражения срещу интерпретацията Von Neumann–Wigner



Уигнър се насочва към други интерпретации (, изоставяйки "съзнанието причинява колапс") в по-късните си години. Отчасти, причината за това е, че го смущава това, че интерпретацията "съзнанието причинява колапса" води до един вид солипсизъм, но и също така, защото решава, че е грешал, като се е опитвал да прилага квантовата механика върху мащабите на ежедневието (по-специално, той отхвърля първоначалната си идея да разглежда макроскопичните обекти като изолирани системи).[5] Виж Съзнание и Суперпозиция: Приятелят на Уигнър.


За много учени, тази интерпретация не може да се сравнява с другите интерпретации на квантовата механика, защото "съзнанието причинява колапса на вълновата функция" се осланя на интеракционистка форма на дуализъм, несъвместима с материализма на физиката.[3].




"Някои [напр. Eccles 1986] апелират за съществуването на квантова неопределеност и предполагат, че нефизическото съзнание може да бъде отговорно за запълването на причинно-следствените пропуски, определяйки кои стойности могат да приемат някои физически величи в очевидно "вероятностно" разпределение… Това е дръзко и интересно предположение, което, обаче, има редица проблеми…

В някои интерпретации на квантовия формализъм, самото съзнание има съществена причинно-следствена (каузална) роля, необходима за "колапса на вълновата функция." Очаква се колапсът на вълновата функция да настъпва при всеки акт на измерване; в една от тези интерпретации, единственият начин за разграничаване на измерване от неизмерване е чрез присъствието на съзнанието.

Тази теория не е общоприета (като за начало, тя предполага, че съзнанието само по себе си не е физическо, противно на вижданията на повечето физици), и аз самият не го приемам, но във всеки случай изглежда, че причинно-следствената (каузалната) роля на съзнанието тук е съвсем различна от ролята му да направлява поведението


— David Chalmers, "The Irreducibility of Consciousness" in The Conscious Mind: In Search of a Fundamental Theory




Интерпретацията "съзнанието причинява колапса на вълновата функция" бива критикувата и заради това, че не дава обяснение на това, кое нещо има достатъчно съзнание, за да причини колапс на вълновата функция.

Тя, също така, постулира ключова роля на съзнателния ум, но не отговаря на въпроса за ранната вселена, преди появата и развитието на съзнанието. Твърди се, че интерпретацията "[съзнанието причинява колапса] не позволява разумна дискусия за космологията на Големия взрив или биологичната еволюция".[3]


Други предполагат универсален ум (виж панпсихизъм и панекспериализъм), на което някои гледат като на пагубен ход в конкуренцията с други теории.



Вернер Хайзенберг твърди, че колапсът на вълновата функция настъпва, когато резултатът от измерването се регистрира от съзнанието на наблюдателя. Това, обаче, е така, защото той разбира вероятностната функция като продукт на човешкото познание: той също твърди, че реалността на материалния преход от "възможно" към "действително" е независима от ума.[18]

Алберт Айнщайн, който вярва в реализма и не е приемал теоретичната завършеност на квантовата механика, също поддържа епистемичната концепция за вълновата функция:

“... пси-функцията [т.е., вълновата функция] трябва да се възприема като непълно описание на реалното състояние на нещата, при което непълнотата на описанието се дължи на факта, че наблюдението на състоянието може да улови само част реалната фактическа ситуация. По този начин се избягва странното схващане, че наблюдението (като съзнателен акт) влияе на реалното физическо състояние на нещата; промяната на пси-функцията чрез наблюдение по същество не съотвества на промяната на реалната действителност, а на промяната на познанието ни за реалната действителност.”[19]
« Последна редакция: Април 06, 2020, 02:15:46 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

КОТКАТА НА ШРЬОДИНГЕР




ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ЕВЕРЕТ ЗА ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ

Цитат
В интерпретацията на квантовата механика за паралелните светове, която не счита процеса на наблюдение за нещо по-особено, и двете състояния съществуват, но поради краткото време на декохерентност на макроскопичните системи това състояние на суперпозиция не трае дълго. Когато наблюдател отвори кутията, той става квантово „преплетен” с котката и се създават състояния на наблюдателя, съответстващи на „котката е мъртва“ и „котката е жива“, и никое от тези състояния не може да взаимодейства с другото. Същият механизъм на квантова декохерентност е важен и за интерпретация в термините на съвместните истории. Само "мъртвата котка" или "живата котка" поотделно могат да бъдат част от съвместна история в тази интерпретация.

С други думи – когато кутията бива отворена, вселената се разделя на две отделни вселени. В едната наблюдателят гледа в кутия с мъртва котка, а в другата той гледа в кутия с жива котка.
« Последна редакция: Април 06, 2020, 10:50:05 am от Glasberg »

Psyhea

  • Гост
Винаги,човешката фантазия е била двигателя на науката,защото от едно предположение и идея,тръгва проучването и доказването.

Лошото е, че по света има много хора, дето бъркат фантазията, предположенията и идеите с факти.
Лошо е да.
Но не по-малко зло е да заклеймяват предположенията и фактите и да се отхвърлят на всяка цена,понеже не са доказани.

В крайна сметка,всеки доказан факт,преди да се превърне в такъв,първо е бил идея и предположение.
Набий си го в главата и проумей,че цялата наука тръгва от човешкия ум,фантазията му,способността му да наблюдава и предполага,най-вече да греши.
Това са първите крачки към сформиране и развитие на науката и ако нямаше хора осмеляваши се да изказват предположения,които да бъдат доказвани или оборвани,ние още щяхме да сме в каменната ера.


Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Винаги,човешката фантазия е била двигателя на науката,защото от едно предположение и идея,тръгва проучването и доказването.

Лошото е, че по света има много хора, дето бъркат фантазията, предположенията и идеите с факти.
Лошо е да.
Но не по-малко зло е да заклеймяват предположенията и фактите и да се отхвърлят на всяка цена,понеже не са доказани.


Кои факти заклеймявам? Моля за пример.



В крайна сметка,всеки доказан факт,преди да се превърне в такъв,първо е бил идея и предположение.
Набий си го в главата и проумей,че цялата наука тръгва от човешкия ум,фантазията му,способността му да наблюдава и предполага,най-вече да греши.
Това са първите крачки към сформиране и развитие на науката и ако нямаше хора осмеляваши се да изказват предположения,които да бъдат доказвани или оборвани,ние още щяхме да сме в каменната ера.

Аз твърдя, че предположенията и фантазията не са факти. Нищо повече от това.
« Последна редакция: Април 05, 2020, 03:52:09 pm от Glasberg »

Shenlong

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
нещо интересно по темата:

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
нещо интересно по темата:


Супер! Много благодаря.

Абсолютно перфектно описание на Теорията на струните като "забита в умовете на бейби буумърите теория, занимаваща се с много странни и озадаващи математически проблеми, престанала да бъде предмет на физиката, а превърнала се в нещо като сревновековно следствие за установяване на броя на ангелите, танцуващи върху върха на игла". ;D ;D ;D

NOTHING PERSONAL, JUST BUSINESS ...
« Последна редакция: Април 06, 2020, 08:01:43 am от Glasberg »

Тагове към темата: