Apocryphal Academy

Автор Тема: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ  (Прочетена 5502 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #15 -: Ноември 08, 2021, 07:21:09 pm »


В текста на Енох от периода на Втория Йерусалимски храм четем [1 Енох 18:6–11; 1 Енох 18:24–25]:

Цитат
Там блестяха денем и нощем 6 планини от скъпоценни камъни – 3 на изток и 3 на юг.

От тези на изток, една бе от цветен камък, една бе от перли и една бе от яспис.

Планините на юг бяха от камък с цвят на пламък. Тази по средата се извисяваше до небето като Божия престол — от антимон; а горната част на трона бе от лапис лазули.

Видях също пламтящ огън, който блестеше върху планините.

А отвъд тези планини има място, ръбът на великата земя; там небето свършва.

И видях голяма пропаст между стълбове от небесен огън. И видях спускащи се огнени стълбове; те бяха неизмерно дълбоки и неизмерно високи.


Цитат
И той ми показа планини от горящ денем и нощем огън.

И аз продължих отвъд тях и видях 7 великолепни блестящи планини, всички различни една от друга.

Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е лъскава.

И всичките планини бяха скъпоценни, великолепни и красиви на вид — 3 на изток бяха стабилно поставени една върху друга, и 3 на юг, една върху друга.

Там имаше и дълбоки долини, които бяха разделени една от друга.

В средата им се издигаше седмата планина, като трон.

И около нея имаше благоуханни дървета. Сред тях имаше дърво, каквото никога не бях помирисвал. То бе единствено такова. Имаше аромат, по-сладък от всички подправки, а листата и цветовете му, и стъблото му никога не повяхват.

Плодовете му са красиви, като палмови фурми.

Когато го видях, възкликнах: „Колко е красиво и ухайно това дърво, какви прекрасни листа, какви красиви цветове.“

Тогава Архангел Михаил, един от светите ангели, който бе с мен и бе водач на светите ангели, ми отговори:

„Енох, защо питаш и защо се учудваш на уханието на това дърво и защо искаш да научиш истината?“


А аз, Енох, му отвърнах: „Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се отнася до това дърво.“

Архангелът ми отговори: „Високата планина, която видя, и чийто връх е като Божият престол, е седалището, където ще седи Великият светия, Господът на величието, Вечният цар, когато слезе да апосети земята.

А що се отнася до това благоуханно дърво, нищо плътско няма право да го докосва до деня на Страшния съд.

Тогава тогава дърво ще бъде дадено на праведните и благочестивите и плодът му ще бъде храна за избраните.

То ще бъде пресадено на святото място, до Божия дом, Царя на вечността.

Тогава те ще се възрадват и ще ликуват, и ще влязат в светилището.

Неговите благоухания ще проникнат в костите им и те ще живеят дълъг живот на земята, както са живели и и твоите праотци, и мъки, болести и страдания няма да ги засягат.“

Тогава благослових Бога на славата, Царя на вечността, който е приготвил такива неща за хората, които са праведни, и ги е сътворил и обещал да им ги даде.







Огнените камъни“ са божествени същества в земната обител на Едем.


Освен това, в Йезекиил 28, думата за „земя“ на иврит е ʾereṣ (earth).


Йезекиил 28:17:

Цитат
17 Сърцето ти се възгордя поради красотата ти.

Блясъкът ти поквари мъдростта ти.

Тогава те хвърлих на земята (אֶרֶץ = erets = ’e-reṣ) пред очите на царете ...


Адам вече е на земята, така че не може да бъде осъден там.

Цитат
26 Тогава Бог каза: „Хайде да направим (направим, а не בָּרָא = bara' = create) човека по Наш образ, за да бъде като Нас.

И нека властва над рибите в океана, над птиците, които летят, над добитъка и над цялата земя (אֶרֶץ = erets), над всички влечуги, които пълзят по земята (אֶרֶץ = erets).“



Никъде не пише, че Адам е бил хвърлен на „земята“. Това е по-скоро език, който бихме очаквали за изгонване на божествено същество от Божествения съвет.
« Последна редакция: Ноември 08, 2021, 07:23:52 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #16 -: Ноември 09, 2021, 01:40:57 am »


По-смайващ е фактът, че думата на иврит ḥôtēm [за „модел“ в Йезекиил 28:12] може да се преведе като „змия“ заради рядък феномен в семитските езици.

Йезекиил 28:12:

Цитат
12 „Ти бе модел на съвършенство, изпълнен с мъдрост и съвършена красота.


Последната буква m не се произнася [нарича се „enclitic mem“].

Ако m не се произнася, тогава думата може да се преведе като „змия“.

По този начин, Йезекиил 28:12 гласи: „Ти, змия на съвършенството, си пълна с мъдрост и съвършена по красота.


Имаме си работа с божествено същество, описано като змия [Битие 3:1] и като „Херувим пазител“ [Йезекиил 28:16].

С други думи, „херувим“ е бил божествен пазител на трона в Древния Близък изток, а иконографията показва такива същества като съставни животни.




Малко логично е Адам да е „Херувим пазител“.

Тъй като „змията“ е била божествено същество, нейната функция е като тази на „серафимите“ [Исая 6:2], да пази свещено пространство и да пази свещени предмети [Битие 3:24].


Исаия 6:1-2:

Цитат
1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господ да седи на престола си, висок и възвишен. Шлейфът на мантията Му изпълваше целия храм.

2 Над него стояха серафими (שָׂרָף = saraph = fiery serpent). Всеки от тях имаше 6 крила: с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си, а с две летеше.




Битие 3:24:

Цитат
24 След като изгони човека, Той постави Херувими на изток от Едемската градина и огнен въртящ се меч, за да пазят входа към Дървото на Живота.



Но бунтът на змията/серафима я „осквернява“.



Всички тези елементи се появяват в Исая 14, където Вавилонският цар е наречен „потисник“ [стих 4] които безмилостно преследват народите [стих 5–6].

Цитат
4 Тогава ще подемеш тази подигравателна песен срещу Вавилонския цар:

„Ах, как дойде краят на потисника, как бе спрян нападателят!“

5 Йехова счупи жезъла на нечестивите, скиптъра на владетелите,
6 които яростно поразяваха народите с непрестанни удари и бясно потискаха народите с непрестанно преследване.



Но този „потисник“ най-накрая ще бъде „повален“ [стих 7–8].

Цитат
7 Цялата земя е в мир и покой. Жителите й запяха.
8 Дори кипарисите се радват за тебе. И ливанските кедри, казвайки: „Откакто ти лежиш повален, дървар не е идвал при нас.“



Исаия 14:9.11:

Цитат
9 Преизподнята (Шеол) е на крака да те посрещне.

Събужда духовете на мъртвите [Rephaim = Рефаими], за да те поздравят. Вдигна всички, които са били световни лидери. Вдигна от троновете им всички, които са били царе на народите.

10 В един глас всички ще ти кажат: „И ти стана безсилен като нас, ти стана като на нас.
 
11 Великолепието ти е свалено в Преизподнята (Шеол) заедно със звука на арфите ти. Личинки са твоята постеля, а червеи твоята завивка.



Както в Йезекиил 28, тази фигура в Исая 14 отива в „Шеол“ [подземния свят, преизподнята]. Рефаимите [мъртви царе-воини] са там. Вавилонският цар ще бъде един от тези живи мъртви, точно като царя (главнокомандващия) на Тир.


Тъй като Йезекиил 28 се прехвърля от царя (главнокомандващия) на Тир на божествено същество в Едем, имаме паралелно прехвърляне в Исая 14, с очевидна препратка към божествения бунт в Битие 3: Исая 14:12-15

Цитат
12 Как си паднал от небето, о, Луциферe, сине на Зората!

Хвърлен си на земята ти, който поваляше народите.“

13 Ти си каза: „Ще се кача небето, над Божиите звезди ще издигна престола си, и в крайния Север на Хълма на събранието (Zaphon; the Sacred Mountain) ще седна начело на Божието събрание.“ (13 Защото ти си каза: „Ще се кача на небето и ще управлявам ангелите. [Божии звезди = ангели])

14 Ще се издигна над облаците, ще бъда подобен на Всевишния.
 
15 Но вместо това ти си бутнат в Преизподнята (Шеол), в дълбините на Ямата.




Контекстът на Божествения съвет е очевиден. Вавилонският цар е сравнен с божествено същество, „паднало от небето“ [стих 12].


Той е наречен „Дневна звезда (Луцифер), син на Зората“ („зорница“ / утринна звезда / Денница) [или буквално на иврит: „сияен, син на Зората“].






Първоначално учените смятат, че това е препратка към Венера [заради нейната яркост], но скорошните академични изследвания показват, че „Сияйният, син на Зората“ се отъждествява по-добре със Слънцето.

С други думи, учените първоначално не са знаели, че става въпрос за хтоничното слънце [Хтоничните божества обитават подземния свят] в Угаритските текстове и че Исаия е бил наясно с Угаритските асоциации между Слънцето и подземния свят.

Исаия представя Слънцето, което се извисява в небесата, преди да падне в подземния свят.

Тъй като Угаритският бог на слънцето Šapšu няма власт нито на небето, нито в подземния свят, Исаия потапя повествованието в иронична язвителна елегия за този жалък човешки цар, подчертайвайки, че той е изцяло подчинен на Божията власт.

С други думи, образът на Слънцето като психопомп [или „водач на душите“ за човешкия цар] допълнително потвърждава падението на този високомерен потисник [Исаия 14:4–11].

Както в Йезекиил 28, в Исаия 14 виждаме описание на божествено същество, безнадеждно влюбено в собственото си великолепие и блясък.

Толкова голяма е неговата арогантност, че той се обявява над всички „Божии звезди“, останалите членове на божествения съвет [Йов ​​38:7]:

Цитат
7 когато утринните звезди пееха и всички синове Божии синове (Божии ангели / Божествени същества) ликуваха?



Че този „Сияен“ се е домогвал превъзходство над останалите членове на Божествения съвет, се разбира от фразата „ще издигна престола си“ и неговото желание да „седи“ на „Хълма на събранието“.

Всички тези подробности са паралелни с Йезекиил 28 и звучат като опит за преврат в Божествения съвет.

Този „Сияен“ иска мястото му в Божествения съвет на Божествената планина да бъде над всички останали. Той иска да бъде „като Всевишния“.
« Последна редакция: Ноември 10, 2021, 01:12:17 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #17 -: Ноември 09, 2021, 04:27:21 am »


Следователно не е изненадващо, че този „Сияен“ в Исаия 14 ще има същия край като божествения „херувим пазител“ в Йезекиил 28.

Наказанието е да живееш в „Шеол“ [подземния свят].




Сега можем да прочетем Битие 3 отново! ​


Досега винаги сме разбирали думата на иврит nāḥāš [„змия“] като съществително.


Но тази дума може да означава и глагол! Ако приемем, че е глагол, то тогава думата би означавала „прорицател“ или „гадател“.

Гаданието е комуникация със свръхестествения свят. Прорицател / гадател в древния свят е бил онзи, който е предсказал поличби или е правел божествени предсказания.

Такъв е случаят с Ева, когато тя получава информация от това божествено същество.


Но nāḥāš може да бъде и прилагателно!

Ако приемем, че е прилагателно, то тогава думата би означавала „бронз“ или „мед“.


Даниил 10:5-6 описва божествените същества по този начин:

Цитат
5 Когато вдигнах очи, видях мъж, облечен в лен, с пояс от злато от Офир.
 
6 Тялото му блестеше като берил, от лицето му идваха ослепителни проблясъци като светкавици, очите му бяха като пламтящи факли, ръцете и краката му блестяха като полиран бронз, а гласът му бе като рева на огромно множество хора.




Английският език също има такава гъвкавост и значението на думите зависи от частите на речта и контекста.

Например думата running може да се използва по 3 начина:

1. Съществително: „Бягането е добра форма на физическа активност.“
2. Глагол: „Двигателят работи на дизел.“
3. Прилагателно: „Течащият грим е грозен.“



Думата на иврит nāḥāš означава змия [съществително], споделяне на божествено знание [глагол], и излъчващ светлина (луминесценция) [прилагателно].


И така, Битие 3:1 гласи: „Сияйният бе по-умен от всяко полско животно на полето, което Бог Йехова бе направил.”


Трябва да бъдем благоразположени към Ева. Често я смятат за наивна.

Като се има предвид нейния статут на направена по образа на Бог и член на неговото семейство, онова, което „Сияйният“ й казва, звучи логично.

Разбира се, Бог иска да бъдем като „богове“. Но това не извинява Ева или Адам. Тяхното неподчинение има последствия.

Следователно, трябва да се отбележи, че нито Адам, нито Ева са прокълнати, а само „Сияйният“ [Битие 3:14] и земята [Битие 3:17]:

Цитат
14 Бог Йехова каза на Сияйния:

„Понеже си направил това, проклет да си ...

Цитат
17 На мъжа Той каза: „Понеже си жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах: ‘Не яж от него’, проклета да е земята (почвата) заради тебе; с мъка ще се изхранваш от нея до края на живота си.


Онова, което се случва с Адам и Ева, е нарушаване на определените им роли [Битие 3:17–19]:

Цитат
17 На мъжа Той каза: „Понеже си жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах: ‘Не яж от него’, проклета да е земята (почвата) заради тебе; с мъка ще се изхранваш от нея до края на живота си.

18 Тръни и бодили тя ще ти ражда и ще ядете растения от ливадите.
 
19 С пот на челото си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си направен от пръст и ще се върнеш в пръстта.“




Изгонването на хората от Едем превръща знаменитата мисия на хората да господстват на земята в обикновена робия [Битие 3:22–24]:

Цитат
22 След Бог Йехова каза: „Ето човекът стана като един от Нас и познава доброто и злото.

За да не яде също от Дървото на живота и да живее вечно,

23 Той го изгони от Едемската градина и го изпрати да обработва земята, от която беше взет.

24 След като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувими с огнен въртящ се меч, за да пазят входа към Дървото на живота.



Знаем, че Бог ще предприеме стъпки, за да възстанови своето управление и че един конкретен потомък на Адам ще бъде от решаващо значение за царството Божие [Битие 3:15]:

Цитат
15 Отсега нататък, ти и жената ще бъдете врагове, както и между твоето потомство и нейното потомство. То ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“


В тази светлина, човешкият копнеж за утопия е много интересен. Ние имаме вътрешно чувство, че е необходимо да възстановим нещо, което сме загубили, но Едем не може да се върне при чисто човешки условия.

Затова ще се появи потомък на Ева, който някой ден ще анулира щетите, причинени от Божествения бунтовник.

Това, че този потомък е от Ева, означава, че сметките ще бъдат уредени чрез нейната кръвна линия.

След грехопадението, единственият начин да се разшири работата на човешкия съвет-семейство на Бог е раждането.

Ева бе изкупена чрез раждане (1 Тимотей 2:15):

Цитат
14 И не Адам беше измамен, а жената бе измамена и не се подчини.
15 Въпреки това тя ще бъде спасена чрез раждането на Детето, ...


Но забележете, че присъдата за Ева подчертава, че „Сияйният“ също ще има потомство!

Но останалата част от библейската история не се състои от хора, борещи се със змии. Библейската история всъщност описва продължаващ конфликт между последователи на Бог и последователи наСияйния“.


Сияйният бе прокълнат да „пълзи / се влачи“ по „корем“ и да „яде пръст“, очевидно метафорична препратка [змиите не ядат пръст].

Смисълът на проклятието е, че „Сияйният“ [който искаше да бъде „най-висш“] скоро ще бъде най-нисш, отхвърлен от Бога и Божествения съвет.

В подземния свят той е скрит от погледа и от живота в Божия свят. С други думи, неговият домейн е смъртта.

След грехопадението Божият план не е отменен.

Битие 3 ни казва защо умираме, защо се нуждаем от изкупление и спасение и защо не можем да се спасим.

Битие 3 също така ни казва, че Божият план е само забавен [не е провален] и че човешката история ще бъде едновременно трагична борба и чудотворна божествена сага.

Но положението ще се влоши, преди да се подобри.
« Последна редакция: Ноември 09, 2021, 04:30:14 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #18 -: Ноември 10, 2021, 01:04:57 am »


Така стигаме до 2-рия бунт в Битие 6:1–4, където четем:

Цитат
1 Когато човеците започнали да се размножават по лицето на земята и им се родили дъщери,
2 Божиите синове забелязали колко привлекателни са човешките дъщери и си взимали от тях за жени.
 
3 Тогава Йехова каза: „Духът Ми няма вечно да се застъпва за човека, защото той е плът; давам му време 120 години.“

4 В онези дни, а също и след това, , когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери (дъщерите на Адам), които им раждали деца, на земята имало Нефилими.

Тези станаха героите и легендарните фигури от древни времена.



Този пасаж повдига много въпроси:

  • Кои са „Божиите синове“ („божествените същества“) (Bənē hāʾĔlōhīm)?
  • Кои са били „Нефилимите“?
  • Защо Нефилимите са били „героите и легендарните фигури от древни времена“?



 
За да се отговори на тези въпроси, трябва да се осъзнае, че текстът има дълбок Месопотамски контекст.

Текстове от периода на Втория Храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. н.е) като 1 Енох имат подчертан Месопотамски контекст.

Еврейските мислители от периода на Втория Храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. н.е) са разбирали историята за божествени същества и потомци гиганти (Исполини).


Следователно този пасаж е полемика и язвителен.

С други думи, това е литературно и теологично усилие за подкопаване на доверието към Месопотамските богове и други аспекти от мирогледа на тази култура.

Библейските писатели правят това често. Стратегията често включва заимстване на стихове, щрихи и мотиви от литературата на цивилизацията-мишена, за да се формулира правилна теология за Бог и да се демонстрира презрение към други богове.


Месопотамия има няколко версии на историята за катастрофално наводнение, в комплект с голяма лодка, която спасява животни и хора.



Тези истории споменават група мъдреци [apkallu], притежатели на голямо знание, в периода преди потопа.

Тези Апкалу са божествени същества и са били смятани за зли. Те са неразделна част от Месопотамската демонология.

Твърди се, че след потопа потомството на Апкалу е „1/3 човек“ и „2/3 Апкалу“.

С други думи, Апкалу са се сношавали с човешки жени и произвеждали квази-божествено потомство.

Фразата „2/3 две трети“ заслужава внимание, тъй като съвпада с описанието на месопотамския герой Гилгамеш.




Научната работа върху клинописните плочки на Епоса за Гилгамеш разкрива, че Гилгамеш е смятан за гигант, който е запазил знания от преди потопа.

В Месопотамската история за потопа [намерена в текст, който е известен като Epic of Erra], вавилонският върховен бог Мардук наказва злите Апкалу, като ги осъжда на изгнание в подземните води дълбоко в земята [Апсу/Абзу].





Абсу се смята за част от подземния свят. Мардук заповяда никога повече да не се качват горе. Паралелите са очевидни и безпогрешни.

Прогонването на тези зловещи божествени същества под земята е знаменателно, след като и Новият Завет пише за това:

2 Петър 2:1–11:

Цитат
1 Имало е също и лъжепророци сред народа, както и сред вас ще има лъжеучители, които подмолно ще внедрят пагубни ереси и дори ще се отричат от Учителя, Който ги е изкупил, навличайки си скорошна гибел.
2 Мнозина ще последват тяхната безнравственост и заради тях пътят на истината ще бъде злепоставен.
3 В алчността си те ще ви експлоатират с измамни думи, но тяхната присъда отдавна е решена и гибелта им няма да се забави.

4 Защото щом Бог не пощади дори и ангелите, които съгрешиха, а ги хвърли в Тартар, оковани в мрака до деня на съда.
 
5 И щом Той не пощади и древния свят, освен Ной, вестителя на правдата, заедно с още 7 души, а изпрати потоп върху света на безбожниците.
 
6 И щом той осъди и унищожи градовете Содом и Гомора, като ги изпепели, за да ги остави за пример на бъдещите безбожници,
7 и щом той спаси праведния Лот, който бе отчаян от безнравствеността на онези, които престъпваха законите - 
8 защото този праведник живееше сред тях и праведната му душа ден след ден се измъчваше от ужасното им безчестие,
9 тогава Господ знае как да избавя благочестивите от изкушения и да накаже неправедните в съдния ден –
10 най-вече онези, които следват гнусните щения на плътта и които презират властта.

Дръзки и надменни, те не се боят да клеветят славни същества,

11 макар че дори и ангелите, които ги превъзхождат по сила и мощ, не говорят неуважително за тях пред Господа.



Юда 5–7:

Цитат
5 Искам да ви напомня – макар да знаете вече това, че Господ избави цял народ от египетската земя, но после погуби онези, които не вярваха;

6 ангелите пък, които не останаха в своя собствен домейн, а напуснаха резиденцията си, окова във вечни окови в мрака в очакване на съдния ден.

7 По същия начин, Содом и Гомора, и околните градове, които като тях блудстваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бяха наказани с вечен огън.


Но как апостол Петър и Юда (Тадей) са направили такива асоциации, след като тези детайли не са експлицитни в Стария завет?


Отговорът са текстовете от периода на Втория храм.
« Последна редакция: Ноември 10, 2021, 01:10:19 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #19 -: Ноември 11, 2021, 01:57:14 am »


Еврейските писатели от периода на Втория храм са били наясно с Месопотамския контекст на Битие 6:1–4, както четем в 1 Енох 6-16:


„Когато човешките синове се умножиха, в онези дни им се родиха красиви и хубави дъщери.

И Наблюдателите, небесните синове, ги видяха и ги пожелаха. И те си казаха един на друг: „Елате, нека си изберем от дъщерите човешки и нека си направим деца.“

И Семиаз, техният шеф, им каза: „Опасявам се, че не трябва да правито това. Ще изляза аз виновен за този голям грях.“

Но те му отвърнаха: „Нека всички се закълнем и се обвържем с проклятие, че ще извършим това дело.“

Тогава всички се заклеха и се обвързаха с проклятие.

Те бяха 200 на брой, които слязоха на върха на планината Ермон в дните на Яред.



И те нарекоха планината „Ермон“, защото се заклеха и обвързаха с проклятие върху нея.

Ето имената на техните началници:
 
  • Семиаз: техен водач
  • Arteqoph: втори след него
  • Remashel: трети
  • Kokabel: четвърти
  • Armumahel: пети
  • Ramel: шести
  • Даниил: седми
  • Ziqel: осми
  • Baraqel: девети
  • Asael (Азазел): десети
  • Hermani: 11-и
  • Matarel: 12-и
  • Ananel: 13-и
  • Setawel: 14-и
  • Samshiel: 15-и
  • Sahriel: 16-и
  • Tummiel: 17-и
  • Turiel: 18-и
  • Yamiel: 19-и
  • Yehadiel: 20-и



Това са началниците на 200-те ангели.

Тези и всички други с тях си взеха съпруги. И започнаха да влизат при тях и да се оскверняват чрез тях, и да ги учат на магии и заклинания, и да им разкриват рязането на корени и растения.

И те заченаха от тях и им родиха великани.

А потомството на великаните бяха Нефилими, а на Нефилимите потомството бяха Elioud.

Те бяха големи и поглъщаха труда на всички човешки синове и хората не можеха да ги изхранят. И великаните започнаха да убиват хора и да ги изяждат. И те започнаха да съгрешават срещу птиците и зверовете, и влечугите, и рибите, и да се изяждат един друг. И пиеха кръвта.

Тогава земята осъди беззаконниците.


Азазел научи хората да правят мечове от желязо и оръжия, щитове и нагръдници и всякакво военно оръжие.

Той им показа земните метали и как да обработват златото и как да правят гривни и украшения за жени от среброто.

Той им показа и антимона, и грим за очи, и всякакви скъпоценни камъни и багрила.

И човешките синове ги направиха за себе си и за дъщерите си, и те прегрешиха и заблудиха и подведоха светите.

Беззаконието растеше и те се поквариха.

Семиаз учеше хората на заклинания и рязане на корени.

Hermani ги учеше как да развалят магии.

Baraqel ги научи на знаците на светкавиците, а Kokabel на знаците на звездите.

Ziqel ги научи на знаците на падащите звезди, а Arteqoph на знаците на земята.

Shamsiel ги учи на знаците на слънцето, а Sahriel на знаците на Луната.

И всички те започнаха да разкриват тези мистерии на своите жени и на децата си.



Тогава архангелите Михаил, Сариел, Рафаел и Гавриил погледнаха надолу от небесното светилище и видяха много кръвопролития на земята.

Земята бе поразена от безбожие и насилие.


Те казаха на Господа на Вековете: „Ти си Бог на боговете и Господ на господарите, Цар на царете и Бог на вековете. Защото си направил всичко и имаш власт над всичко. И Ти виждаш всичко и няма нищо, което може да бъде скрито от Теб.

Виждаш какво е направил (Asael) Азазел, който е научил хората на всякакви беззакония на земята и е разкрил вечните тайни, които са на небето, които човешките синове се стремят да научат.

И какво направи Семиаз, на когото ти даде власт да управлява, които са с него.

Те влязоха при дъщерите на земните човеци, и лежаха с тях, и оскверниха се с жените.

Те са им разкрили всички грехове и са ги научили да правят магии, предизвикващи омраза.

И ето, човешките дъщери са родили от тях синове, великани, мелези.

И кръв човешка се проля на земята, и цялата земя се изпълни с беззаконие.


И ето че сега душите на онези, които са умрели, викат към теб. И техните вопли стигат до небесните врати.


Но ти знаеш всичко, още преди да се е случило, виждаш тези неща и ги допускаш, и не ни казваш какво трябва да правим с тях по отношение на тези неща.“



Тогава Всевишният заяви и Великият Свят заговори.

И изпрати Той Сариел при сина на Ламех, като му каза: „Отиди при Ной и му кажи от мое име: „Скрий се.“

И му разкрий, че идва краят, че цялата земя ще загине; и му кажи, че ще дойде потоп върху цялата земя и ще унищожи всичко на земята. Научи праведния син на Ламех какво трябва да направи и как да спаси живота си.

Неговото семе ще пребъде през всичките поколения на вечността.“


На архангел Рафаел Той каза: „Иди, Рафаел, вържи ръцете и краката на Азазел и го хвърли в мрака; и направи отвор в пустинята Дудаел. Хвърли го там и сложи под него остри и назъбени камъни. И го покрий с мрак и го остави да стои там много дълго време. Покрий лицето му и нека не вижда светлина.

В Деня на Страшния съд ще бъде отведен в горящия огън.

И изцели земята, която Стражите (Наблюдателите) опустошиха; и възвестявай изцелението на земята, за да бъде изцелена тази чума и да не загинат всички човешки синове заради тайната, която Стражите (Наблюдателите) разкриха на синовете им.

И цялата земя бе опустошена от делата на учението на Азазел. Той трябва да отговаря за всички грехове.“


И Той каза на архангел Гавриил: „Иди, Гаврииле, при копелетата, при мелезите, при синовете на смесването на расите; и унищожи синовете на Наблюдателите измежду човешките синове; прати ги един срещу друг в унищожителна война.

Дните им са преброени. Молбите на бащите им няма да бъдат удовлетворени.“


И на архангел Михаил Той каза: „Иди, Михаиле, вържи Семиаз и другите с него, които са се сношавали с човешките дъщери, които са ги осквернили.

И когато синовете им загинат и видят унищожението на любимите си, вържи ги за 70 поколения в долините на земята, до деня на техния съд. Тогава те ще бъдат отведени в огнената бездна и в затвора, където ще бъдат затворени завинаги.


И всеки, който е осъден отсега нататък.


Унищожи всички духове на мелезите и синовете на Наблюдателите, защото са онеправдавали хората.

Унищожи всяка перверзия от лицето на земята и нека изчезне всяко зло; и нека разцъфти цветът на правдата и истината, и нека правдата и истината ще бъдат внедрени за вечни времена.

Всички праведници ще се спасят и ще живеят.

Очисти земята от всяка поквара и от всяка неправда, и от всяко беззаконие, и от всеки грях, и безбожие и всяка поквара.



Енох бе взет; и нито едно човешко същество не знаеше къде е бил отведен, или къде е, или какво се е случило с него.

Той беше с Наблюдателите и със светиите.

Аз, Енох, стоях, благославяйки Господа на величието, Царя на вековете.

И ето, Наблюдателите на Великия Светия ме извикаха, мен, Енох книжника, и ми казаха: Енох, праведен книжнико, иди и кажи на Наблюдателите, които изоставиха най-висшето небе, светилището на вечната позиция, и се оскверни с жени.

Както правят синовете на земята, така направиха и те, и си взеха жени.

И направиха голяма поразия на земята.

Колкото до синовете им, на които се радват – клането на любимите си ще видят, и унищожението на синовете си ще оплакват, и ще отправят вечни молби, но няма да получат нито милост, нито мир.

Енох, иди и кажи на Азазел: „Няма да получиш мир. Тежка присъда бе произнесена срещу теб. Ще бъдеш окован.

Няма да получиш пощада заради всичките безбожни дела, нечестивостта и греха, които разкрихте на хората.”

Тогава отидох и говорих на всички тях заедно. И всички се уплашиха. И те ме помолиха да напиша меморандум с молба за тях, за да могат да получат прошка, и да рецитирам меморандума с молба за тях в присъствието на Господа на небето.

Защото те вече не можеха да говорят или да вдигнат очи към небето от срам от престъпленията, които бяха извършили и за които бяха осъдени.

Тогава написах меморандума на тяхната петиция и индивидуални молби за стореното от им поотделно, и за синовете им, за които молеха прошка и дълголетие.

И аз отидох и седнах при водите на Дан в земята на Дан, която е на юг от Ермон.

Рецитирах на Бог меморандума на тяхната петиция, докато заспах.

И ето че имах сън-видение. И чух глас, който казваше: „Говори на небесните синове, за да ги порицаеш.“

И когато се събудих, отидох при тях. И всички се бяха събрали заедно в Авел-Маин, който е между Ливан и Сенир. Седяха и плачеха, закривайки лицата си.

Разказах им за моите видения.

Написах молбата ви и във видението ми бе показано, че никога няма да получите прошка. Срещу вас бе произнесена присъда, че отсега нататък няма да можете да се върнете на небете; постановено е да бъдете оковани под земята завинаги. А преди това ще станете свидетели на гибелта на синовете си, любимите си, и никога повече няма да бъдете заедно с тях. Те ще бъдат посечени пред очите ви.


Няма да получите прошка нито за тях, нито за себе си.

Във видението ми беше показано следното:

Във видението, облаци ме призоваваха и мъгли ме викаха; и падащи звезди и светкавици ме ускоряваха, а ветровете в моето видение ме караха да летя нагоре и ме издигаха нагоре към небето.

И тогава стигнах до една стена от кристали, около които имаше огнени езици.

Приближих се до голяма къща от кристали; стените на тази къща бяха като каменни плочи и всички бяха от сняг, и подът беше от сняг. А покривът бе като падащи звезди и светкавици; сред тях имаше огнени херувими, а небето им бе вода. Пламтящ огън обгръщаше всичките им стени и вратите пламтяха с огън.

 
Влязох в къщата — гореща като огън и студена като сняг, и в нея нямаше наслада от живота.

Обзе ме страх и започнах да треперя. Паднах по очи.

И ето видях пред себе си друга отворена врата: и къща, по-голяма от предишната, и сякаш цялата бе построена от огнени езици.

Всичко това беше толкова превъзходно бляскаво и разкошно, и величествено, че не мога да ви опиша неговото великолепие и пищност.

Подът бе огнен, горната част — проблясъци от светкавици и падащи звезди, а таванът — пламтящ огън.

И видях извисен трон, който бе като от лед, а колелата му бяха като сияещо слънце, и гласът или звукът на херувимите, а изпод трона излизаха потоци от пламтящ огън.

Не можех да видя.

Великата Слава седеше върху него; облеклото Му бе сияйно като слънце и по-бяло от сняг.

Никой ангел не можеше да влезе в тази къща и да погледне лицето Му заради блясъка и сиянието, и никой човек не можеше да го погледне.

Обкръжаваше го пламтящ огън, а до него имаше голям огън и никой от онези около Него не се приближаше до Него.

Десет хиляди по десет хиляди стояха пред него, но той нямаше нужда от съветник; всяка негова дума бе дело.

И светите от Стражите/Наблюдателите около Него не се отлъчваха от Него ни денем, нощем.



И Господ ме повика с устата си и ми каза: „Ела тук, Енох, и чуй думите ми.“

И един от светиите дойде при мен, вдигна ме и ме изправи на краката и ме заведе до вратата.

Стоях с наведена глава. Но аз чух гласа му и Той ми каза: „Не бой се, Енох, праведник и книжник на истината; ела тук и чуй гласа ми. Иди и кажи на небесните Наблюдатели, които те пратиха да молиш от тяхно име: „Вие трябва да молите от името на хората, а не хората от ваше име.



Защо напуснахте висшето небе, вечното светилище; и легнахте с жени, и се осквернихте с човешките дъщери; и си вземахте жени и правехте като земните синове; и си народихте синове-великани?

Вие бяхте светии и духове, живеещи вечно. С кръвта на жените ​​се осквернихте, и с кръвта на плътта, която народихте, и с кръвта на мъжете, които пожелахте, вие сте правили както те правят – плът и кръв, които умират и загиват.

Затова им дадох жени. За да хвърлят семе в тях и така да се раждат деца от тях, така че нищо да не им липсва на земята.

Но вие първоначално съществувахте като духове, живеещи вечно, а не умиращи за всички поколения на вечността; затова не направих жени сред вас.“

Небето е обиталището на небесните духове; но сега великаните, които са заченати от дух и плът, ще бъдат наречени зли духове на земята, защото тяхното обиталище ще бъде на земята.

Духовете, които са излезли от тялото на тяхната плът, са зли духове, защото от хора са родени, но от светите Стражи/Наблюдатели е произходът на тяхното създаване.

Зли духове ще бъдат на земята и зли духове ще бъдат наричани.

Небето е обиталището на небесните духове; но земята е обиталище на духовете, родени на земята.

Духовете на великаните се подвеждат, вършат насилие, опустошават, атакуват, водят борби и малтретират на земята и причиняват болести.

Те не ядат нищо, но се въздържат от храна и са жадни и измъчети. Тези духове ще се надигнат срещу човешките синове и срещу жените, защото са излезли от тях.

От деня на избиването, унищожението и смъртта на великаните, от душата на чиято плът произлизат духовете, те опустошават, без да понасят присъда.

Те ще опустошават до края на Деня на Страшния съд, когато ще свърши голямата епоха.



Ти кажи на Наблюдателите, които преди бяха на небето и които те изпратиха да се молиш за тях:

Вие бяхте на небето. Но доверихте на жените една открадната тайна; и чрез тази тайна жените и мъжете умножават злините на земята.“

Кажи им: „Няма да получите мир.“
« Последна редакция: Ноември 11, 2021, 01:39:07 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #20 -: Ноември 11, 2021, 04:22:52 am »

Наблюдателите“ в текстовете от периода на Втория храм слизат на планината Ермон [важно място в Библейския епос].

Терминът „Наблюдател“/„Страж“ се появява в Даниил 4 и е единственият библейски пасаж, който конкретно използва термина, за да опише „Светиите“ на Божествения съвет на Бог:

Цитат
Официално изявление

от Навуходоносор

Кралят

На хората от всички нации и езици, които живеят на земята.

Мир и просперитет за вас!

2 Доставя ми голяма радост да разказвам за знаменията и чудесата, които Всевишният Бог направи за мен.

3 Колко велики са неговите знамения!

Колко могъщи са неговите чудеса!

Неговото царство е вечно царство и господството му продължава от поколение на поколение.



Сънят на Навуходоносор


1 „Аз, Навуходоносор, си почивах в дома си и се радвах на благополучие в двореца си.

2 Но имах сън, който ме уплаши. Мислите, които минаха през ума ми, докато лежах в леглото си, и виденията в главата ми ме ужасиха.
3 Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци да ми разтълкуват значението на този сън.
4 Тогава дойдоха магьосници, гадатели, Халдейци и астролози, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват.
 
5 Накрая влезе при мене Даниил, който бе наречен Валтасар, в съответствие с името на моя бог и в когото е духът на светите богове.

Разказах му сина си:
6 „Валтасаре, ти, който си началник на гадателите! Аз зная, че у тебе е духът на светите богове и никаква мистерия не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.

7 Ето какво видях: видях необикновено високо дърво в средата на земята.
8 Това дърво израсна голямо и яко и върхът му стигна небето, и можеше се да се види до края на земята.
9 Листата му бяха прекрасни, а плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички. Под него намираха сянка полските зверове, а в клоните му живееха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество.

10 И видях от небето да слиза един свят Страж/Наблюдател.

11 Той извика с мощен глас:

„Отсечете това дърво, отрежете клоните му, отстранете листата му и разпръснете плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони.
 
12 Но оставете ствола и корените му в земята и го вържете с желязо и бронз в полската трева. Нека да се напоява с роса от небето и нека пасе заедно с животните в тревата.

13 Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде животински разум, докато за него изминат 7 сезона.

14 Тази заповед се възвестява от Стражите/Наблюдателите и това е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее човешките царства и ги дава на когото пожелае. Той назначава най-нищожния между хората да ги управлява.“




Географският контекст на Даниил е Вавилон, в Месопотамия [Даниил 1]:

Цитат
1 На 3-тата година от управлението на Юдейския цар Иоаким Вавилонският цар Навуходоносор II дойде в Йерусалим и го обсади.
 
2 В рамките на седмица, Господ му предаде Юдейския цар Иоаким, заедно с ценни предмети от Божия дом. Навуходоносор II ги занесе в храма на своя бог в земята Сенаар (Вавилон) и ги сложи в съкровищницата на боговете си.

3 По-късно, царят заповяда на Асфеназ, неговия главен евнух (надзирател в кралския двор), да доведе няколко израилски младежи с кралски произход или поне от благородно потекло.



Потомството на „Наблюдателите“ са гиганти.

Раждането на гигантите е резултат от смесването „духове и плът“. Ангелите обитават небето, а хората живеят на земята, а гигантите са мелези.


Това нарушаване на категориите води до ужасяващи последици.

След тяхната физическа смърт, демоничните духове на гигантите „излизат от тялото“, за да тормозят човечеството.

Предаването на небесно познание от ангелите на земните хора може също да се разбира като оскверняване на отделните категории в рамките на Божието подредено творение.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #21 -: Ноември 11, 2021, 05:09:56 pm »


Като обитатели на небето, „Наблюдателите“ са запознати с небесните тайни.

Разкриването на това знание на жителите на земята е категорично неприемливо и морално разрушително.

Наблюдателите“ са небесни (ангелски) нечовешки същества, които правят нещо, което не само е морален грях, но е и духовно разрушително.

Човешкият бунт е още в Едем, но именно действията на „Наблюдателите“ служат като катализатор за разпространение на греховността сред човечеството като духовна зараза.

Наблюдателите“ са онези, които показват на човеците неща, които предизвикват разврат, войни.

Наблюдателите“ учат човеците на астрология и окултни практики.

Греховете на „Наблюдателите“ помагат не само на евреите от периода на Втория храм да разберат значението на Битие 6:1–4, но и на авторите на Новия Завет.

Сега можем да разберем древната Месопотамска предистория на Битие 6:1–4.



Jonas C. Greenfield [учен по древни Семитски езици и Ръкописите от Мъртво море от 20-ти век] обобщава:

„В Месопотамската религия терминът apkallu се използва за легендарни същества, надарени с изключителна мъдрост.

Седем на брой, те са културните герои от преди Потопа.

В мита за „Двадесет и един компреси (лапи)“ (Twenty–one Poultices) „7-те Апкалу на Ериду“, които също са наричани „7-те Апкалу на Апсу (Абзу)“, служат на Еа (Енки).

Апкалу запазили традиционни мъдростти от периода преди Потопа.

Седемте мъдреци са създадени в реката и са били „онези, които осигуряват правилното функциониране на плановете за небето и земята“.


Следвайки примера на Еа, те учат човечеството на мъдрост, социалет етикет и майсторство.

Авторството на текстове за знамения, магия и други категории „мъдрост“, като медицината, се приписва на 7-те Апкалу.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #22 -: Ноември 12, 2021, 07:03:56 pm »


Апкалу са божествени същества, дали специално знание на човечеството [точно за онова, за което са обвинени „Наблюдателите“ в 1 Енох].

Друга характерна препратка в Битие 6:1–4 е, че се смята, че 7-те Апкалу са „създадени в реката“ и са били уполномощени с „правилното функциониране на плановете за небето и земята“.

Реката“ всъщност е препратка към първичното „дълбоко“ в Месопотамската мисъл.

Тази водна обител се намира под земята и е част от бездната [Апсу/Абзу]. Това е същата концепция за царството на мъртвите като в Библията [Йов ​​26:5–6]:

Цитат
5 Рефаимите (духовете на мъртвите) се гърчат под водите заедно с онези, които живеят там с тях.

6 Шеол (преизподнята) е разбулена пред Него и Абадон (Преизподнята) няма покривало.



Колелото на духовете (Гилгал-Рефаим)






Според Месопотамците, Апкалу идват от бездната и на тях им е дадена задачата да поддържат баланса между небето и земята. Такава е била волята на по-висшите богове.

Поради това се смятало, че Апкалу притежават знания от божествения свят за това как функционира Вселената.

Месопотамската литература ги представя като велики мъдреци и културни герои от преди Потопа, донесли цивилизационни умения на земята.

Този процес на цивилизация на света на хората се разглежда положително в месопотамската мисъл. Физическият произход от тези фигури от преди Потопа е важен за Месопотамските царе и учени. Това важи особено за Апкалу, тъй като подобни асоциации означават, че хората могат да претендират за достъп до знания, които са прерогатив само на боговете в Месопотамския божествен съвет [концепция, използвана за легитимиране на статут, власт и влияние].

Следователно, знанието, направило Месопотамската цивилизация велика, идва от божествен източник и има непосредствена връзка с Битие 6:1–4.



Амар Анус [учен по клиновидно от 21-ви век] обобщава:

„Във Вавилонските обществени среди се е вярвало, че 7-ата фигура от преди Потопа, цар или мъдрец, се е възкачила на небето и е получила прозрения за божествената мъдрост.

Седмият цар от преди Потопа, според няколко списъка, е Emmeduranki, цар на Sippar, който е забележителен с това, че притежава божествено знание, получено от боговете Adad (Hadad) и Шамаш.



Има консенсус срес библейските учени, че религиозно-историческият произход на фигурата на Енох, 7-ият патриарх от преди Потопа в Битие 5:23–24 и впоследствие апокалиптичният авторитет в литературата на Енох, е именно 7-ият Месопотамски цар Emmeduranki от преди Енох.”


Битие 5:23–24:

Цитат
23 Енох живя общо 365 години,
24 общувайки с Бог, но след това той изчезна, защото Бог го взе.



Юда 14 отбелязва, че Енох е 7-ото поколение от Адам, баща на Матусал и прадядо на Ной [Битие 5:21–30].

Цитат
14 За тях е пророчеството на Енох, 7-ия от Адам: „Ето идва Господ с безчислени множества Свои Светии,


Цитат
21 Енох живя 65 години и му се роди син Матусал.
22 А след като му се роди Матусал, Енох постъпваше според волята на Бога, живя 300 години и му се родиха още синове и дъщери.
23 Енох живя 365 години.
24 Енох постъпваше според волята на Бога, но след това, изчезна, защото Бог го взе.

25 Матусал живя 187 и му се роди син Ламех.
26 След раждането на Ламех, Матусал живя 782 и му се родиха още синове и дъщери.
27 Матусал живял общо 969 години.

28 Когато Ламех бе на 182 години, му се роди син,
29 когото нарече Ной („почивка“ или „покой“ на иврит), като каза: „Той ще ни утеши в труда ни и в мъките ни да обработваме земята, която Йехова прокле.“

30 След раждането на Ной, Ламех живя 595 години и му се още родиха синове и дъщери.



Енох e отведен на небето при Бог и Божествения съвет [Битие 5:24].

Асоциацията с Месопотамския Enmeduranki е интересна поради това как Месопотамските истории разказват, че е било предадено божествено знание от преди Потопа на онези, които са оцелели след Потопа. Това е ролята на Апкалу.


След Потопа, Вавилонските автори полагат големи усилия да наложат идеята, че тяхното знание [и величието на Вавилон] е пряко наследено от божествения домейн.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #23 -: Ноември 13, 2021, 03:02:44 am »


Alan Lenzi [изледовател на Древния Близък изток от 21-ви в.] пояснява:

„Учените писари са получавали своите тайни текстове по същия начин, по който всички книжници са получавали текстове от преди своето време: те са наследявали копия от тях от други писари.

Но как са наследили копия от боговете?

Тук идва връзката с Еа (Енки).

От много древни времена, Еа се свързва със 7-те митологични мъдреци, наречени Апкалу, които са живели преди Потопа.

Образованите създават митология, в която членовете на тяхното братство стават професионално продължение на службата на древните Апкалу.”



Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21-ви в.] продължава:

„Даването на мъдреците от преди Потопа на имена, сподни на заглавията на научни трактати, служи за създаване на експлицитна връзка между съвременната и праисторическата наука от преди Потопа.

Тъй като Месопотамската концепция за знанието е била предимно свързана с практичното знание, терминът „мъдрост“ обозначава областите на технологиите и занаятчийските умения.

В някои кралски надписи от I-вото хилядолетие на Месопотамия има препратки към кралски занаятчии (umma nu), „които знаят тайната.“

Такива опитни занаятчии като дърводелецът Ninildu, гравьорът Ninzadim, металургът Ninagal, каменоделецът Ninkurra и златарят Kusigbanda са били божествата-покровители на ковачите, проявления на бог Еа (Енки), а също и отъждествявани с Апкалу от преди Потопа.”



Francesca Rochberg [асириоложка от 21 в.] също добавя:

Месопотамската представа за знанието обединява ясновидството, астрологията и астрономията.

Този начин на идентифициране на елементите на знанието, тоест систематизирано, дори до известна степен кодифицирано знание, се свързва с боговете, от които се твърди, че това научно знание е получено в дните преди Потопа.”


С други думи, всички съществени знания, които са били учени в Месопотамската цивилизация, са за тяхното величие и е следа от мъдростта на Апкалу.

Тази роля е точен паралел на „Наблюдателите“ на 1 Енох, които учат човечеството на забранено знание, чрез което човеците стават зли и покварени.

Но как е оцеляло знанието на Апкалу след Ноевия Потоп?

Таблетката Apkullu–list W.20030.7 [от Урук, датираща от периода на Селевкидите (312 г. пр.н.е. до 63 г. пр.н.е.)] описва това предаване на божествено знание от двете страни на Ноевия Потоп.

Таблетката изброява 7 царе от преди Потопа, всеки от тях придружен от помагащ Апкалу [божественият мъдрец, който дава на царя знанията, необходими на цивилизацията].



Списъкът изглежда както следва, като името на Апкалу е вдясно, а на царя вляво [в клинописния текст знаците за Апкалу са част от имената вляво]:



Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #24 -: Ноември 13, 2021, 04:56:26 am »


По време на управлението на цар Ayalu, [Adapa]† бе мъдрец.
По време на управлението на цар Alalgar, Uanduga бе мъдрец.
По време на управлението на цар Ameluana, Enmeduga бе мъдрец.
По време на управлението на цар Amegalana, Enmegalama бе мъдрец.
По време на управлението на цар Enmeusumgalana, Enmebuluga бе мъдрец.
По време на управлението на цар Думузи, пастира, Anenlilda бе мъдрец.
По време на управлението на цар Enmeduranki, Utuabzu бе мъдрец.


След Потопа, по време на управлението на цар Enmerkar, Nungalpirigal бе мъдрец, когото Ищар свали от небето в Eana. Той изработва бронзовата лира [..] лапис лазули [..] по техниката на Ninagal. [..] Лирата бе поставена пред Ану [..], обителта на (неговия) персонален бог.

По време на управлението на цар Гилгамеш, Sin-leqi-unnini бе учен.
По време на управлението на цар Ibbi-Sin, Kabti-ili-Marduk бе учен.
По време на управлението на цар Isbi-Erra, Sidu, a.k.a. Enlil-ibni, бе учен.
По време на управлението на цар Abi-esuh, Gimil-Gula и Taqis-Gula бяха учени.
По време на управлението на цар [...], Esagil-kin-apli бе учен.
По време на управлението на цар Adad-apla-iddina, Esagil-kin-ubba бе учен.
По време на управлението на цар Навуходоносор II, Esagil-kin-ubba бе учен.
По време на управлението на цар Esarhaddon, Aba-Enlil-dari бе учен, когото Арамейците наричат Ahiqar.


Обърнете внимание, че коренът на тази дума е същият (Iu4-4+60) като този за следния мъдрец Уандуга (Iu4-4+60-du10-ga), т.е. преводът на Adapa е интерпретативен, а не буквално „фонетичен“

(Lenzi 2008, с. 140–143)



Споменава един Апкалу от времето след Потопа със съответния цар: Nungalpirigal.


Други Месопотамски текстове (Bīt mēseri) свидетелстват за 4 Апкалу [Nungalpiriggaldim, Piriggalnungal, Piriggalabsu и Lu-Nanna].

Тези 4 индивида са ключови за разбирането на Битие 6:1–4, тъй като тези 4 Апкалу от времето след Потопа са от „човешки произход“.


Четвъртият Апкалу от след Потопа е описан като само „2/3 Апкалу“.

Следователно, Апкалу от след Потопа са резултат от полов акт с човешки жени.


Anne Kilmer [асириоложка от 20-ти в.] пояснява:

„Хората и Апкалу вероятно са можели да се сношават, тъй като 4-те Апкалу от след Потопа са „от човешки произход“, като 4-ият е само „2/3 Апкалу“, за разлика от чистокръвните Апкалу от преди Потопа и следващите човешки мъдреци.”


Апкалу от преди Потопа са божествени. Но Апкалу от след Потопа са хибридни същества.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #25 -: Ноември 14, 2021, 04:27:47 am »


С други думи, думата apkallu означава божествени същества преди Ноевия Потоп и квази-божествени хибридни същества след Ноевия Потоп.

Ето защо текстовете от периода на Втория храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. пр.н.е) използват термина „Пазители“ / „Стражи“ / „Наблюдатели“ за „божествените същества“, които спят с „човешки жени“ [Битие 6:4], и духовете на гигантското потомство, което е резултат от тези забранени бракове:

Цитат
4 В онези дни, а също и след това на земята имаше Нефилими, когато Божиите синове имаха сексуални отношения с човешките дъщери и те им раждаха деца.

Тези деца станаха героите и легендарните фигури от древни времена.


Това, че наричат „Пазители“ / „Стражи“ / „Наблюдатели“ „божествените същества“, които спят с „човешки жени“, лесно разбираемо, тъй като „Пазителите“, слезли на земята, са божествени.

Обозначението на духовете на гигантите се дължи на нематериалната природа на гигантите, тъй като техните духове не са от човешки произход.

Eто защо духовете на мъртвите гиганти в историята на Енох се смятат за зли.

Това ни води до произхода на демоните.




Archie Wright [изследовател на периода на  Втория храм от 21 в.] обобщава:
 
„Смъртта на гигантите разкрива нещо за природата на техните духове. Те са смятани за зли духове, защото са родени на земята; те са смесен продукт от духовно и физическо същество, нещо като духовно неопределен човек.

Съществата, които са резултат от това смесване, са определени в 1 Енох 15:8 като „зли духове“, които излизат от телата им при смъртта им.

Цитат
8. And now, the giants, who are produced from the spirits and flesh, shall be called evil spirits upon the earth, and on the earth shall be their dwelling.
Цитат
8. И сега исполините, които резултат от дух и плът, ще бъдат наричани земни зли духове, и земята ще бъде тяхно обиталище.

Цитат
8. Now the giants, who have been born of spirit and of flesh, shall be called upon earth evil spirits, and on earth shall be their habitation. Evil spirits shall proceed from their flesh, because they were created from above; from the holy Watchers was their beginning and primary foundation. Evil spirits shall they be upon earth, and the spirits of the wicked shall they be called. The habitation of the spirits of heaven shall be in heaven; but upon earth shall be the habitation of terrestrial spirits, who are born on earth.
Цитат
8. Сега исполините, които са родени от дух и плът, на земята ще бъдат наричани зли духове и на земята ще бъде тяхното обиталище.

Зли духове ще излизат от плътта им, защото са създадени отгоре; от светите Стражи е техният произход и първична основа.

Зли духове ще бъдат те на земята и духове на нечестивите ще бъдат наричани.

Резиденцията на небесните духове трябва да бъде на небето; но на земята ще бъде обиталището на земни духове, които са родени на земята.


Пазителите/Наблюдателите неизбежно са били вързани в Тартар, за да се спре тяхната дейност, докато духовете на гигантите, след смъртта на физическото им тяло, имат право да бродят свободно по земята.

Способността да се скитат из земята свързва природата на злите духове на гигантите с духовната природа на Пазителите/Наблюдателите преди тяхното падение.”



След като Апкалу от преди Потопа са били герои за Месопотамците, има ли данни, че Месопотамските Апкалу от след Потопа са били смятани за гиганти и зли духове? Отговорът е: ДА!



Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21-ви в.] продължава:

„Малко известен факт е, че Апкалу понякога са изобразявани като злонамерени същества в Месопотамската литература, които или разгневяват боговете със своето високомерие, или практикуват магьосничество.

По-специално, на мъдреците от след Потопа са приписвани някои злонамерени деяния, както показва преводът на последната част от текста Bīt mēseri.


В един откъс изрично се казва, че 2-ма от 4-мата мъдреци от след Потопа са разгневили боговете.

Piriggalnungal разгневи бога на бурята, който причини суша на земята в продължение на 3 години.

Апкалу се споменават поне 2 пъти в антимагьосническата поредица Maqlû като вещици, срещу които са отправени заклинания.

От много препратки в Месопотамската литература можем да научим, че се смятало, че подобните на риби мъдреци са създадени и живеят в Апсу. Фактът, че Апкалу са родени и често пребивават в Апсу, не е точно свидетелство за техния изключително положителен характер, тъй като често се смятало, че демоничните същества произхождат от дълбините на божествената Река.

Например, в Месопотамския мит за убийството на дракона Labbu от бог Tishpak, чудовището е наречено „потомство на Реката.”
Тази река, където са хвърляни изображенията на вещици и моделите на носители на зли поличби с цел пречистване ...”





Описанието на Апкалу като риби-хора посочва произхода им във водната бездна в Месопотамската религия.





Те също са представяни и като хора-птици, което е свързано с тяхната божествена [или небесна] природа.


Във Вавилонската версия на Ноевия Потоп [в която Апкалу са важни персонажи], великият бог Мардук не е благосклонен нито към хората, нито към Апкалу, които съжителстват с хората, като по този начин закрилят човешката цивилизация.


Мардук говори за онова, което е направил с Апкалу след Ноевия Потоп:

Изпратих занаятчии долу в Апсу, наредих им да не се качват горе.

Промених местоположението на дървото mēsu и на камъка elmešu и не го показах на никого.

Къде е дървото mes, плътта на боговете, символа на Царя на Вселената, чистото дърво, величествен герой, идеален да властва,
чиито корени достигат на 100 левги през необятния океан до дълбините на подземния свят,
чиято корона достига небето на Ану?

Къде е Ninildum, велик дърводелец на моята върховна божественост, владелец на блестящата брадвичка, който познава този инструмент, който го кара да блести като ден и го поставя покорно в нозете ми?

Къде е Kusig–banda, дизайнер на бог и човек, чиито ръце са свещени?
 
Къде е Ninagal, владелец на горния и долния воденичен камък, който точи твърда мед като кожа и който кове инструменти?

Къде са избраните камъни, създадени от необятното море, за да украсят моята тиара?

Къде са 7-те мъдреци от дълбините, онези свещени риби, които, като господаря им Еа (Енки), са съвършени във възвишена мъдрост, онези, които очистиха тялото ми?
” [Epic of Erra 1:147–162]




Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21-ви в.] продължава:

„Занаятчиите очевидно са били унищожени от Мардук по време на Потопа, точно както Бог наказва Пазителите/Наблюдателите с Потопа.

Така, подобно на Наблюдателите, Месопотамските Апкалу са били с потоп.

Апкалу е трябвало да поддържат реда, но тяхното прегрешение накарало Мардук да промени местоположението на „дървото mēsu и камъка elmešu“.



Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21-ви в.] продължава:

„Преместването на дърво и камъни също е тема на Epic of Erra, в която Мардук по време на потопа „променя местоположението на дървото mēsu и камъка elmešu“ в контекста на изпращането мъдреците долу в Апсу.

Градината с дървета и скъпоценни камъни във втория сън е сходна с градината в края на пътуването на героя в Епоса за Гилгамеш, с дървета, раждащи бижута и скъпоценни камъни.
« Последна редакция: Ноември 15, 2021, 04:17:06 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #26 -: Ноември 14, 2021, 09:42:36 am »


„Камъкът elmešu“ е скъпоценен скъпоценен камък с квази-митични свойства, а „дървото mēsu“ е космическо дърво, което се простирало от най-долната част на земята до небето.

Според учените, тези 2 елемента са космически географски маркери на обиталището на боговете.

С други думи, Апкалу имат забрана за обителта и компанията на Мардук заради тяхното престъпление.


Забележете, че това така Йезекиил описва Едем, началната земна градина, където небето среща земята.

Литературният контекст на Йезекиил е Вавилон.

Йезекиил 1:13:

Цитат
13 И всред живите същества имаше нещо, което изглеждаше да свети като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят бе ослепителен и от него проблясваха светкавици.



Йезекиил 28:11–14 съчетава визуалните образи на градината, космическите планини и блестящите скъпоценни камъни, свързани със сиянието на божественото присъствие в описанието му на Едем [местоположението на Дървото на Живота]:

Цитат
11 Още едно съобщение дойде до мен от Йехова и ето какво казваше:

12 „Сине човешки, запей плачевна песен за царя на Тир и му кажи: ‘Така казва Господ Йехова:

„Ти служи като модел, образец, моят пример за абсолютна мъдрост и съвършена красота.


13 Ти бе в Едем, Божията градина!

Ти бе облечен в скъпоценни камъни – карнеол, топаз и диамант, [b=https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BB]берил[/b], оникс, яспис, сапфир, тюркоаз, карбункул и изумруд.

Бижутата ти бяха обковани и гравирани със злато.

Обковите ти и гравюрите ти бяха от злато, приготвени за тебе в деня на сътворението ти.

14 Ти бе помазаният херувим. Поставен от Бог на светата Божия планина и ти бе сред скъпоценните камъни, които светеха като огън [огнени камъни].



Освен това, Езекиил 31:8 е известен и със своето загадъчно описание на „Божията градина“ с масивни дървета:

Цитат
8 Кедрите в Божията градина не можеха да се сравняват с него, клоните на кипарисите не можеха да се мерят с неговите, чинарите нямаха такава корона – никое дърво в Божията градина не можеше да се сраванява с него по красота.




Въпросът тук е, че образите от коментарите на Мардук за онова, което той е направил с Апкалу, сочат към прогонването на Апкалу от присъствие му [мястото на неговия съвет, където се поддържа космическият ред]. Точно така бяха наказани „Пазителите”/„Наблюдателите”. Те са отхвърлени от Бог и изоставени. Те губят ролята си в Божествения съвет да участват в делата на Бог, свързани със сътворението. Паралелите с 1 Енох са несъмнени.




Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21-ви в.] продължава:

Апкалу са изпратени долу в Апсу, а Пазителите/Наблюдателите и техните синове „ще бъдат отведени в огнената бездна, ще бъдат подложени на мъчения в затвора, където ще бъдат затворени завинаги“ в 1 Енох 10.

Затворът, където се държат духовете на падналите ангели, е пропаст като Apsû, бездна с огнени колони, намираща се в „края на Великата Земя“ според гръцката версия на 1 Енох 18:10, или „отвъд Великата Земя“ според етиопската версия:

Цитат
And beyond these mountains Is a region the end of the Great Earth: there the heavens were completed. And I saw a deep abyss, with columns of heavenly fire ...

Цитат
10. And there I saw a place, beyond the Great Earth; there the waters collected.
11. And I saw a great abyss in the earth, with columns of heavenly fire;


Изразът „Велика Земя“ е много необичаен и в двата езика, но е смислен в светлината на Месопотамската митология.

Великата Земя“ е име на подземния свят (земята на мъртвите) в Месопотамските текстове, kigal (Kigal) на Шумерски, откъдето е заимствано Акадското kigallu.


Изразът се среща в името на месопотамската кралица на подземния свят, Ерешкигал: повелителка земята на мъртвите или подземния свят (Sumerian: DEREŠ.KI.GAL, „Queen of the Great Earth“ = „Кралицата на Великата Земя“).


Арамейският фрагмент 4Q530 от Кумран, който е част от Книгата на Великаните (Book of Giants), съдържа във фрагментиран контекст препратка към работещи „градинари“, отглеждащи и вардещи дърветата, т.е. Пазителите/Наблюдателите преди тяхното отстъпничество.

Това споменаване на „градинари“ трябва да се сравни с Юбилеи 5:6, където Бог изпраща ангелите на земята, а Юбилеи 4:15 допълнително уточнява причината: „за да напътстват хората и да действат справедливо и праведно на земята.“

Юбилеи 5:6:

Цитат
6 And against the angels whom He had sent upon the earth, He was exceedingly wroth, and He gave commandment to root them out of all their dominion, and He bade us to bind them in the depths of the earth, and behold they are bound in the midst of them, and are (kept) separate.
Цитат
Той бе изключително гневен на ангелите, които бе изпратил на земята, и даде заповед да бъдат затрити от целия им домейн, и ни заповяда да ги вържем в дълбините на земята, и ето, те са вързани ...


Юбилеи 4:15:

Цитат
15 And in the second week of the tenth jubilee [449-55 A.M.] Mahalalel took unto him to wife DinaH, the daughter of Barakiel the daughter of his father's brother, and she bare him a son in the third week in the sixth year, [461 A.M.] and he called his name Jared, for in his days the angels of the Lord descended on the earth, those who are named the Watchers, that they should instruct the children of men, and that they should do judgment and uprightness on the earth.
Цитат
15 ... и тя му роди син в 3-ата седмица на 6-ата година и той го нарече Яред, защото в тези дни ангелите Божии слязоха на земята, онези, които се наричат Стражите/Наблюдателите, за да дават указания на децата на човеците и да вършат правосъдие и правда на земята.




Според Книгата на Юбилеите, едва след пристигането и пребиваването на Пазителите/Наблюдателите сред човешките същества те са били покварени и подведени от неустоимата красота на смъртните жени.

Както образователната мисия на Наблюдателите, така и оприличаването им на „градинари“ са напълно логични.

Върху Новоасирийски дворцови релефи и печати, Апкалу с наметала като риба или като крилати същества с глава на орел много често се изобразяват с Дървото на Живота.









„Поливането на дърветата“ от Наблюдателите в Книгата на великаните има много иконографски предшественици върху асирийските дворцови релефи.


Асирийското свещено дърво символизира както Божествения световен ред, така и царя, който изпълнява ролята на негов земен управител.

Поръсвайки дървото със светена вода, мъдреците поддържат космическата хармония и по този начин „осигуряват правилното изпълнение на плановете за небето и земята“.





« Последна редакция: Ноември 14, 2021, 09:44:43 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #27 -: Ноември 16, 2021, 12:29:18 am »


Апкалу са осъдени след Ноевия Потоп.

Но тяхното знание продължава да съществува сред хората чрез тяхното хибридно потомство.

Мардук обаче не е доволен.

Най-убедителният паралел с „Пазителите“/„Наблюдателите“ [и с Битие 6:1–4] е, че хибридните Апкалу от след Потопа са гиганти. Четвъртият Апкалу от след Потопа е описан само като „2/3 Апкалу“. Това е написано в клинописните текстове Bīt mēseri [заклинания за защита от зли духове].



Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21-ви в.] продължава:

„Това съответства точно на статута/ранга на Гилгамеш в света след Потопа, тъй като той също е бил „2/3 божество и 1/3 човек.“

Гилгамеш е далечен роднина на Апкалу от преди Потопа, като „донесе послание от допотопната епоха.“

В термините на евреите Гилгамеш е като един от гигантските Нефилими, както е написано в Книгата на великаните (The Book of Giants).

Има нови клинописни доказателства, които потвърждават, че е било смятано, че Гилгамеш е имал гигантски ръст. Бил е висок 11 лакътя (Cubit).

Тълкуването на откъса от Епоса за Гилгамеш, в който се казва, че височината на гигантското тяло на Гилгамеш е 11 лакътя, сега се потвърждава от най-новите публикувани свидетелства от Угарит.


Откъсът, описващ физическия облик на Гилгамеш, може да бъде възстановен в 5 реда, както следва:

Гигант на ръст,
11 лакътя бе височината му,
4 лакътя бе ширината на гърдите му,
3 лакътя ходилото му,
половин род (rod) кракът му,
6 лакътя бе дължината на разкрача му
.“


Но какво ни казват всички тези данни от Месопотамия?



Нищо по-малко от преки древни литературни свидетелства, че:

1. Всички елементи на Битие 6:1–4 могат да бъдат намерени в Месопотамските документи, свързани с Ноевия Потоп.


2. Тези съответствия са запазени в текстове от периода на Втория храм като 1 Енох.


3. Елементите в 1 Енох за греха на „Пазителите“/„Наблюдателите“ [които са артикулирани в Битие 6:1–4] са консистентни. С други думи, Битие 6:1–4 представя сбито общата история.


4. Авторите на Новия Завет Петър и Юда (Тадей) не трябва да бъдат критикувани заради това, че зачитат 1 Енох в теологията си.



Месопотамската сага за Апкалу предоставя логична основа и обяснение на информацията в Битие 6:1–4 и това, че информацията в Битие 6:1–4 е насочена срещу религиозни вярвания на Месопотамия и най-вече срещу мита за Вавилонското превъзходство. Това е полемика/спор.


Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21 в.] продължава:

„На различаващите се разкази за историята преди Потопа в Древните Месопотамски и еврейските източници от периода на Втория храм трябва да се гледа като на резултат от дебати в древността. Налице са не само преки заемки, но и творчески преинтерпретации, особено от страна на евреите.

Някои от тези творчески преинтерпретации представляват преднамерени инверсии (антитеза) на Месопотамския изходен материал.

Еврейските автори често обръщат наобратно Месопотамските интелектуални традиции с цел да покажат превъзходството на собствените си културни основи.”



Еврейските автори на литературата на Енох всъщност преобръщат всеки елемент от поверието за Апкалу, свързвайки тази променена история със синовете Божии и Нефилимите от Битие 6:1–4.

Но целта е да се преобърне Месопотамската система от вярвания с краката нагоре; за да се уверят, че еврейските читатели ще разберат и ще знаят, че онова, което се е случило между Божиите синове и дъщерите на човеците, не е донесло нищо добро на човечеството.


Точно обратното, това е престъпление на небето и земята, което щеше да поквари човечеството и ще създаде поколение, което по-късно ще бъде заплаха за самото съществуване на Израел, жребия (дела) на Бог и Божия народ [Второзаконие 32:8–9]:

Цитат
8 Когато Всевишният даваше имоти на народите, когато разселваше потомците на Адам, Той определи границите народите според броя на Божиите синове.

9 Но делът (територията) на Йехова е Неговият народ, Яков е неговият имот.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #28 -: Ноември 16, 2021, 06:15:47 am »


Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21-ви в.] продължава:

„Месопотамските Апкалу са демонизирани като „Божии синове“, а техните синове Нефилимите се появяват в по-късната Енохическа литература като Наблюдатели и великани, нелигимни учители на човечеството преди Потопа.

Тъй като се е считало, че Месопотамските науки и технологии водят началото си от Апкалу от преди Потопа, Енох, и Пазителите/Наблюдателите са описани като наставници и учители от преди Потопа.


За справка, Книгата на наблюдателите 8:1 (The Book of the Watchers) изброява първия набор от неща, забранени за човечеството — списък, който се състои главно от полезни занаяти и технологии. Разкриването на забранени тайни се счита за грях, защото насърчава и поощрява промискуитета и насилието.”

Азазел научил мъжете да воюват, а жените – на изкуството на измамата; накарал хората да забравят Бога и ги изкусил с разврат.

Азазел научил хората да произвеждат оръжие и на изкуството да изработват украшения и огледала.

Цитат
Азазел научи хората да правят мечове от желязо и оръжия, щитове, нагръдници и всякакви инструменти за война. Той им показа земните метали и как трябва да обработват златото, а също и среброто, за да правят гривни и украшения за жени.

Показа им и антимона (в древността се е ползвал за направата на козметика) и грим за очи и всякакви скъпоценни камъни и багрила.

И човешките синове ги направиха за себе си и за дъщерите си, и те прегрешиха и подведоха Светиите.

И на земята цареше безбожие ...




Мъдростта“ на Апкалу не е единствената мишена на Библейските автори. Сексуалната им активност с човешки жени също е в полезрението на авторите на Библията.



Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21 в.] продължава:

Синовете Божии“ в Битие и Наблюдателите в Енохическата литература са изцяло божествени (божества), каквито са и Апкалу от преди Потопа в Месопотамската традиция.

Четиримата Апкалу след Потопа са „от човешки произход“, което означава, че Апкалу са можели да се сношават с хора и да създават потомство, както правят Наблюдателите.


Освен това, отъждествявайки някои традиционни заклети врагове на евреите като потомци на Наблюдателите, еврейските автори нанасят язвителен удар върху Месопотамската концепция, че владетелят е „семе (рожби, чеда), запазено от преди Потопа.“

Тази промяна на гледната точка се вижда и в приписваните сексуални прегрешения на Наблюдателите.

Сексуалните контакти между хора и божества са част от кралския ритуал на свещения брак в Месопотамската култура.

В 1 Енох обаче, подобно нарушаване на границите между човешко и божествено е представено още в самото начало като светотатство/кощунство, и източник на необратима поквара в човешкия свят.”



По същия начин, еврейските автори от периода на Втория храм искат толкова изрично да асоциират Битие 6:1–4 с историята за Апкалу за целите на теологичната полемика/критика/теологичния диспут, че, както изглежда, измислят термина „Наблюдатели“ [или поне го използват термина, за да бъдат категорични].

Но за Месопотамците Апкалу могат да бъдат какато добри, така и зли.



Amar Annus [учен по клиновидно писмо от 21-ви в.] продължава:

„Фигурките/статуетките на Апкалу са били заравяни в кутии в основата на сградите в Месопотамия, за да гонят злото от къщата.






Тези набори от фигурки се наричат maṣṣarē, „Пазители“/„Наблюдатели“ в Акадските заклинания според ритуалнити текстове.





Това наименование съвпада с Арамейския термин ʿyryn = „бдителните“, както за добрите ангели, така и за Наблюдателите.


Текст от град Ашур, KAR 298, който съдържа упътване за изработване на апотропни фигурки Апкалу, цитира множество пъти първия ред от иначе неизвестното заклинание attunu ṣalmē apkallē maṣṣarē („Вие сте фигурите на АпкалуПазителите/Наблюдателите“).“
« Последна редакция: Ноември 16, 2021, 06:19:33 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« Отговор #29 -: Ноември 16, 2021, 09:37:33 am »


Така стигаме до на думата „Нефилим“.


Първоначално, учените твърдят, че това трябва да се разбира като „паднали“ [като паднали в битка], въз основа на идеята, че думата произлиза от глагола nāpal на иврит [„падам“].




Ако означава това, тогава се губи контекста на квази-божествената природа на „Нефилимите“ чрез полемиката за Апкалу.

Думата се среща два пъти в Библията:

1. Nephilim [Битие 6:4]
2. Nephiylim [Числа 13:33]


Цитат
4 The Nephilim were on the earth at that time (and also immediately afterward), when the sons of God were having sexual relations with the daughters of man, who gave birth to children for them. These children became the heroes and legendary figures of ancient times.
Цитат
4 Имаше Нефилими по това време (а също и веднага след това) на земята, когато Божиите синове имаха сексуални отношения с човешките дъщери, които им раждаха деца. Тези деца станаха героите и легендарните фигури от древни времена.

Цитат
33 And there we saw the Nephilim (the sons of Anak, who come from the Nephilim). Next to them we felt like grasshoppers, and that’s what they thought, too!”
Цитат
33 И там видяхме Нефилимите (синовете на Енак са потомци Нефилимите). До тях се чувствахме като скакалци, а и те така си мислеха!”



Разликата между тях е буквата y.

Първоначално, в иврит няма гласни [само съгласни]. Въпреки това, писарите започват да използват някои от съгласните, за да маркират дълги гласни звуци. Това става с буквата y.

Това показва, че коренът има дълго –i [или y], преди да бъде добавено окончанието за множествено число [–im].

Следователно, думата не означава „онези, които падат“. Ако бе така, думата щеше да бъде изписана nophelim.


Очевидно коренът на думата не е глаголът nāpal („падам“), а от съществително, което има дълга гласна i във 2-ра сричка [като naphiyl]. Този вид съществително се нарича qatil.

Въпреки че в Стария завет няма такова съществително като naphiyl, хипотетичната форма за множествено число би била nephiylim, което срещаме в Числа 13:33.
 

Това решава проблема с правописа, но трябва също да вземем предвид:

1. Месопотамския контекст;
2. Този контекст в литературата от периода на Втория храм;
3. Фактът, че преводачите на LXX (Септуагинта) тълкуват думата като „гиганти“.

Тагове към темата: