Интервю с Боб Лазар
1989г
Роден през 1959 в Коръл Гейбълс, Флорида, Боб Лазар прекарва по-голямата част от живота си в Лас Вегас, Невада. Със своите дипломи по физика от MIT (Масачузецки Технологичен Институт) и
Калтек (Калифорнийски Технологичен Институт), той се е занимавал с всичко от химия до фоерверки като част от усилията си да разбере тайните на двигателните системи. Той дори е сглобил самоделна реактивна кола с двигател с 22 000 конски сили, взет от останките на един флотски
F3D Skyknight, която е способна да развива скорости по земя от над 560 км/ч.
През 1982г съдбата на Боб прави сериозен завой. Подранявайки за лекции в Националната лаборатория на Лос Аламос в Ню Мексико, изнасяни от д-р Едуард Телър (Edward Teller), един от изобретателите на атомната бомба, Боб имал възможността да срещне и да разговаря с прочутия физик. По случайност, д-р Телър четял местния вестник, "Монитор", където публикували статия за Боб на първа страница (относно колата му, бел.прев) и двамата завързали разговор. По-късно Боб пратил на д-р Тейлър резюмето си за разглеждане. Скоро след това Боб бил нает от Националната лаборатория на Лос Аламос. Този списък от папките на Лос Аламос споменава Боб сред работещите там.
До 1989г Боб вече бил вкаран в свръх-секретната програма в S4, позната като проект "Галилео". В следното интервю Боб разкрива много подробности за това удивително преживяване.
Линк към оригиналното интервю с ужасно VHS качество:
- Стана ли свидетел на някакви дискови технологии в Зона 51?Не. Нямаше абсолютно никакви извънземни кораби или извънземни технологии и подони неща в Зона 51, точно затова беше направена S4, за да тези неща да бъдат отделени там. Хората от Зона 51 нямаха необходимото ниво на секретен достъп.
- Колко време беше на работа в S4 и кога беше нает?Кога бях нает в S4... предполагам в началото на 1989г? И вероятно прекарах там само около 6 месеца... при много нередовни посещения.
- Как беше транспортиран до и от работа?По времето, когато работех там, на националното летище МакКерън в Лас Вегас имаше сграда за специални проекти на EG&G. Когато ми се казваше да отида на работа, аз първо шофирах до там, паркирах си колата там и на летището се качвах на самолет, летях до Груум Лейк. Там слизах от самолета и чаках автобус и автобусът ме откарваше до S4.
S4 е зона точно до сухото езеро Папус (Papoose) и се състои от 9 хангара... хангарите имат полегнали врати, които са покрити с пясъчна текстура. На отсрещния край на хангарите се намира стандартния вход, където те оставят. Там се минава през проверка на сигурността. Вътре има малък комплекс, има офисни помещения, има няколко лаборатории и хангарите, разбира се. Имаше и още няколко места, аз нямах свободата да ходя където си поискам, където и да отивах, винаги бях придружаван. Затова това е всичко, което видях.
- Вътре в инсталацията, как беше, имаше ли подземни нива?Аз не мисля, че имаше някакви подземни нива... въпреки че може да е имало. Не мисля, че това беше мащабна подземна инсталация, приличаше просто на една инсталация, която е свряна до склона на една планина. Не видях никакви доказателства за стълби, отиващи надолу, есансьори... но, както казах, може и да е имало и аз просто да не съм бил допускан в онези зони.
Трудно е да се предположи колко дълго е била оперативна. Всичко наистина изглеждаше доста ново. С това искам да кажа, че не смятам тази инсталация да е била там в началото на 70-те. Нищо не беше износено, нещата бяха доста прясно боядисани, така че... като гост и външен посетител бих казал, че наистина бих се изненадал, ако инсталацията е била по-стара от 5, 7, 10 години или нещо такова.
- Някой е бил убит в този проект. Какво по-точно се е случило там?Аз, разбира се, не съм видял това и не го знам като факт, но това ми бяха казали - че аз съм бил нает на мястото на един от двама души, които са били убити, докато са работели върху един от реакторите на един от корабите. Явно те, поради някаква причина, са били разрязали и отворили работещ реактор и устройството е експлодирало, убивайки и двамата. Относно учените, които загинали там... твърдеше се, че експлозията е била относително голяма, сравнявала се експлозия от малка тактическа ракета. Това беше направено в полигона в Невада и се тиражираше като "необявен ядрен опит".
- Имаше ли някакъв директен контакт или комуникация с извънземни?Не. Никакъв.
- Разкажи ни за секретните файлове при интервюто. При какви условия доби достъп до тях?Бях вкаран в залата за разпити със 121 или 122 документа за запознаване.. и просто ми се каза да седна и да ги прочета. Мисля, че бяха там, просто за да ме образоват в това, което се случваше. Те не бяха пълно и завършено обяснение на всичко, а просто нещо като кратък синопсис върху някои от другите проекти, които се провеждаха там. Предполагаше се - и това не е нещо, което аз определих, а нещо, което ми беше казано - че летателните извънземни апарати произхождат от планета, която обикаля около звездната система на Зета-Ретикули. Зета-Ретикули 1 и 2 са две звезди от двойна звездна система. Твърдяха, че апаратите са дошли оттам. Една или две снимки на аутопсии, които видях, се занимаваха... представляваха просто малка фотография, глава, рамене и гърди на извънземен. Гърдите бяха разтворени с Т-образен разрез и бе премахнат един единствен орган. На другата фотография органът беше разрязан, вивисекция практически, показваше различните кухини вътре. Това беше напълно необвързано с нещата, които аз правех. От тази фотография се виждаше нещо, което може да се определи като типично сиво извънземно. От това, което аз виждах, не можеше да се определи колко бе високо, защото фотографията беше частична, но... ако всичко друго което видях е вярно, мога да си представя, че вероятно е било високо около 1 - 1.20 метра. От друга страна, единствено виждах една фотография, така че, нямах с какво да продължа по-нататък.
- Какъв е бил инцидентът през 1979г, който довел до замразяване на програмата за размяна с извънземните?Това също е история, която ми беше казана. Твърдяха, че е имало някаква програма за обмен на информация, с действителни, живи извънземни в инсталацията... и в един определен момент, някакъв персонал по сигурността в определена зона. И... не самите им оръжия, но патроните в оръжията им, от това, което разбирам, ако биха навлезли в тази зона, патроните им е щяло да се детонират. Казаха ми, че едно от съществата се е опитало да спре персонала по сигурността от навлизане в зоната, и е последвало сбиване. В крайна сметка, резултатът от препирнята е, че персоналът по сигурността, не помня колко човека са били замесени, всички били убити и били умрели от рани в главата. И това е всичко, което знам за тази история.
- Какво беше описанието на служебните ти задължения в S4?Официалното ми служебно описание беше "старши персонален физик". Не знам, дали в действителност заемах тази позиция, защото бях там толкова рядко... не надзиравах никого в професионален план, но това беше официалната позиция, за която бях нает, вече, дали в действителност съм действал в това си качество, не зная.
- Какъв беше размерът на екипа, работещ по проект "Галилео"?Там имаше общо 22 човека, наети на работа.
- И това беше изрично за проект "Галилео"?Не, за целия проект. Имаше 22-ма души със свръхсектерен достъп "Majestic" [Маджестик]. Аз имах достъп Маджестик. Достъпът Маджестик се намираше на 38 нива над Достъп-Q [Кю], а Достъп-Q е цивилният свръх-секретен достъп.
Бележка от преводача: Човек от материалите до сега, който в продължение на 14 години е имал свръх-секретен достъп Q, е
Стантън Фрийдман. Свръх-секретен достъп Q се дава от Енергийното министерство на САЩ. Информацията, която се защитава с това ниво на секретност, е дефинирана в
Акта за ядрена енергия от 1954г и покрива ядрените оръжия и свързаните материали.
Както виждаме, гравитационните вълни, реконструкцията на летящи чинии и контактът с извънземни се намира на 38 свръх-секретни нива над ядрените ракетни двигатели, които авангардът на световните космически корпорации тепърва развива.
- Кога видя първият си диск?Първият диск видях... мисля на третия път, когато бях там. Обикновено автобусът спираше в отсрещния край на инсталацията, което беше главният вход и оттам влизахме. В този точно случай, автобусът отби до една от хангарните врати, които обикновено бяха затворени, а последната беше отворена. Ние излязохме и аз видях диска в хангара.
Когато го видях, това ме порази с мисълта, че дава обяснение на всичките наблюдения на НЛО. Не ми хрумваше мисълта, че е извънземен кораб, а помислих, че това беше някакъв напреднал вид боен самолет, върху който сме работили от години и хората просто са ставали свидетели на тестовете, и тн. Никога не ми хрумна от само себе си, въпреки че гледах извънземно транспортно стредство, че това не е направено от човешка ръка.
- Кога осъзна, че апаратът не със земен произход?Ами... Предполагам, че мисълта наистина вече ми просветна, когато влязох вътре в кораба. Огледах се, започнах да разбирам как функционираше... и тогава осъзнах целия проект, като цяло, какво правехме, че не строяхме това нещо, а се опитвахме да разберем как е построено, опитвахме се да го преизградим.
- Какво е "преизграждане"? (back-engineering, буквално обратно инженерство, когато готова машина се разглежда от инженерите, с цел да се стигне до основните й схематични концепции, бел.прев)
Ами преизграждането е, да вземеш завършен продукт и да откриеш как устройството или продуктът е бил произведен. И, на практика, да определиш дали ще можеш или няма да можеш да го дупликираш.
- Учените настрана. Какъв беше емоционалният ти отговор, какви мислеше, че са последствията от всичко това за света и хората като цяло? От тези откровения?Аз, наистина не мислех за последствия от този род. Що се отнася до емоциите, хората оцениха, че "Боже, това сигурно е било най-вълнуващия момент в живота ти!", но... Не така бяха нещата. Когато за първи път погледнах вътре в кораба... всичко, което мога да кажа е, че беше едно зловещо сещане. Разхождаш се вътре из него, и знаеш, че не би трябвало да си там. Това е едно злокобно усещане, не е вълнуващо усещане, повдига всякакви въпроси в ума ти, "Откъде е дошло това нещо" и знаеш, че няма да ти дадат отговорите за цялата история, и... това е единственият начин, по който мога да го опиша.
- [Как корабът произвеждаше] подемната си сила?Корабът произвежда гравитационна вълна. Което е сходно на гравитационната вълна, която Земята произвежда. Само че корабът изменя фазата на вълната. Това означава, че корабът превръща вълната... не буквално в обратна полярност, но нещо с такъв ефект. По такъв начин, че да работи срещу естествените гравитационни вълни на Земята. Така създава подемната си сила.
- Има ли някаква защита за екипажа? Корабът произвежда ли някакво гравитационно поле вътре? В самия апарат?Ами корабът генерира свое собствено гравитационно поле. Да бъдеш вътре в това поле... един вид... не те предпазва като със щит, но.. това състояние, в което се намираш вътре... Това е ужасен начин да се каже, но е почти сякаш си "в друго селение". Защото тогава се влияеш само от това гравитационно поле. Например хората се чудят, как апаратът може да направи завой при такава висока скорост и завой на 90 градуса, представяйки си, че екипажът ще се размаже в стените или нещо с такъв ефект. Това няма да се случи, инерцията няма никакъв ефект. Екипажът се намира в една дисторция (изкривяване), и, не забравяйте, че гравитацията смущава времето и пространството, така че в действителност нищо няма да ти повлияе, докато се намираш вътре.
- Опиши ни гравитационните усилватели и някои от различните им работни конфигурации.Има три усилвателя. Корабът може да функционира и само на един. Може да се вдигне от земята. Начинът, по който се задвижва, има два различни начина. Има нещо, което наричат конфигурация "Омикрон" (омикрон е буквата О в гръцката азбука, бел.прев), при която корабът използва един генератор, или "Делта" конфигурация, при която употребява всичките три. Делта конфигурацията би се използвала за космическо пътуване. По същество, корабът ще се наклони на едната си страна... а не както е по научнофантастичните филми, където летящите чинии се движат както си искат... трябва да се наклони на една страна, за да фокусира и трите си гравитационни генератора в една единствена точка, за да се предвижи през време-пространството.
Движението около (обикаляйки) източника на гравитацията е проблемно за един диск, защото това по същество представлява смущение, интерференция. Така че, те работят СЪС тази интерференция в своя полза. Те ще използват ЕДИН гравитационен генератор, за да повдигнат кораба от земята. И в опозиция на онова, което ние си представяме - че след като е вече във въздуха, ще има някаква тяга, или някаква сила, която излиза от задния край, за да го избута напред - корабите работят точно наобратно на това. След като вече левитират във въздуха, те ще залюлеят двата оставащи гравитационни генератора нагоре и пред себе си, и ще създадат дисторция, по същество едно надолнище... и корабът започва да се "търкаля" по това надолнище до безкрай. Апаратът винаги преследва една малка гравитационна дисторция пред себе си. Затова изглеждат като пияни, когато летят с ниска скорост - защото всеки път, когато срещнат... гравитационното поле на Земята не е напълно постоянно и стабилно, то зависи от плътността на минералите и на пръстта под него... гравитацията ще варира един вид, и затова ще има странни движения на апарата. Така че движението му на бавни скорости е един вид нестабилно през повечето време.
Бях свидетел само на един тестов полет отблизо. Официално. Аз бъх тъкмо вътре в хангара. Тестът се извършваше някъде... точно около залез слънце, и беше нисък изпитателен тест. Вярвам, че имаше някакви пилоти или тестови пилоти в кораба, той трябваше да бъде адаптиран, за да може да им пасне, защото пилотните седалки и екипировка наистина не бяха удобни. Те бяха в радио-комуникация с кораба, което е изненадващо за мен, защото гравитационните вълни, които корабът произвеждаше, трябваше да смути радио-вълните... Или нещо такова. Очевидно има нещо там вътре, което не разбирам.
Корабът се надигна вертикално, практически безшумно, видя се малка електрическа / светлинна корона отдолу (corona discharge), което беше индикация за наличието на висок волтаж. Това се разсея на височина около 10 метра и корабът стоеше там в пълна тишина. После се мръдна вляво, после вдясно и после седна отново на земята. Това беше целият тест. Само че това беше екстремно впечатляващ тест. Може би за някой, който не е навътре в науката и не знае нищо, това би било кой знае какво, но... трябва да осъзнаете, че този апарат беше 16 м в диаметър, не знаех колко точно тежеше, но тежеше МНОГО. И това беше доста голямо научно постижение - да вдигнеш нещо съвсем безшумно, под контрол, и да изпълниш такава маневра.
Самият кораб, предполагам, че беше метален, беше студен на допир, затова бих казал, че е метален. Но беше като матов алуминий, като недовършена стомана, не беше лъскав, нямаше покритие, и нямаше никакви сглобки или шевове - приличаше на една гигантска отливка. Бях напълно удивен. Наистина не мога да отразя начина, по който се почувствах, но, действително, това вече беше вълнуващо.
- Как ще дефинираш гравитацията? Можеш ли да ни обясниш с общочовешки термини основните й принципи?Гравитацията е нещо трудно за обяснение, защото по същество е нещо, което ние самите не разбираме. Тя е нещо, което може да се наблюдава, но не се знае много за гравитацията. Има много теории за нея... но те са просто теории, има теории за гравитони, за тях се твърди, че са някакви суб-атомни частици, които действат като гравитацията, създават привличане между два материални обекта. Има и теория, че гравитацията е вълна, форма на електро-магнитна вълна. Но в общи линии гравитацията е физична сила. Тя е... привличане... по-скоро наследствена характеристика на материята, за материята е характерно да проявява взаимно привличане. Практически, това е всичко, което наистина знаем. Модерната наука, настоящата наука в момента, идентифицира една гравитация, една природна сила. Явно, за изследователите в S4, или според информацията, която са добили, докато са изследвали един от корабите там... изглежда има две различни форми гравитация.
Една от тези форми действа на атомно ниво, върху суб-атомните частици, тя държи съставните части на материята, държи самите атоми един за друг. Другият вид гравитация действа на по-голям мащаб. Най-познатият за нас израз е например онова, което държи планетите в орбита, което държи нас стъпили на земята, такива неща.
Заради това, че поизвежда гравитационно поле... аз не бих казал, че корабът е невидим през деня... само че, ако човек се намира под кораба, заради начина, по който се използва гравитацията... гравитацията изкривява времето и пространството, и огъва светлината. Така че, ако гледате кораба отдолу, или ако наблюдавате от точно определени гледни точки, всъщност ще видите онова, което е над кораба. Това е просто трик, заради начина, по който светлината се огъва под влиянието на гравитацията. Например ние можем да видим звезди, които са ЗАД Слънцето. Които са блокирани от тялото на Слънцето. Причината, поради която ги виждаме, е защото Слънцето е огромно гравитационно поле и огъва светлината ОКОЛО себе си, и там виждаме звездите зад него. Време-пространството и гравитацията са в същината си взаимосвързани. Те всичките действат едно на друго. Гравитацията огъва пространството, гравитацията също смущава и времето. Когато варирате едното, всъщност варирате и другото. Ако имате, да кажем, някакво тяло, планета, която произвежда много гравитационни... вълни, ако щете... това тяло смущава пространството, огъва пространството към себе си. И освен това забавя времето. Тези неща не са теории, известно ни е, че са истина. Не можем да го създадем по изкуствен начин, защото не можем да създадем гравитация, но... по такъв начин всичките тези са взаимосвързани.
- [Можеш ли да кажеш нещо за] пътуването със скоростта на светлината?Има няколко проблема при пътуването със скоростта на светлината. Само някои от тях са фактите, че заедно с увеличението на скоростта ти, пропорционално се увеличава и масата ти. С други думи, колкото повече енергия влагаш в това да се движиш по-бързо, тя започва да те забавя заради факта, че тя се преобразува в маса. Има и други проблеми, защото при пътуването с такава екстремна скорост... навигационни проблеми... фактът, че може да се блъснеш в дребни, мънички, микро-метеорити, при такива скорости това без съмнение ще унищожи кораба ти. Има цял рояк проблеми, на които човек ще се натъкне, ако просто се опита дори да направи нещо такова. Отделно е това, че количеството енергия, нужно за ускорение до скоростта на светлината, е ужасяващо огромно.
- Можеш ли накратко да ни обясниш проект "Далекоглед" (Looking-glass) и проект "Другар" (Side-kick)?Проект Другар (Side-kick) беше друг проект, който се изпълняваше успоредно с Галилео. Галилео беше проектът, в който аз участвах. Другар се занимаваше с всевъзможните оръжейни потенциали на кораба - дали корабът имаше оръжие в себе си, или дали можеше да се използва като оръжие... но имаше нещо общо с някакъв вид конфигурация за лъч от елементарни частици, дали гравитационният генератор може да се използва като леща за фокусиране на някакъв вид оръжие. Подобно на онова устройство за Стратегическа Инициатива за Отбрана (SDI), върху което работехме през 80-те, но с потенциала за фокусиращо устройство, използвайки гравитационния генератор.
Бележка от преводача: Стратегическата Инициатива за Отбрана (SDI, Strategic Defense Initiative) било предложение за една противоракетна отбрана за защита на САЩ от атака с балистични стратегически ядрени оръжия (интерконтинентални балистични ракети и изстреляни от подводници балистични ракети). Концепцията била обявена за първи път от Роналд Рейгън през 1983г. Рейгън бил гласен критик на доктрината за взаимно подсигурено унищожение (MAD) и я описвал като "самоубийствен пакт".
Взаимно Подсигуреното Унищожение, (Mutually assured destruction, MAD, което означава "луд") е военна стратегическа доктрина и политика за национална сигурност, според която пълномащабната употреба на ядрени оръжия от две или повече враждуващи страни ще доведе до пълното унищожение както на атакуващия, така и на отбраняващия се. Стратегията се базира на теорията, че ядрените оръжия са толкова мощни, че вероятната им употреба в конфликт би разубедила много по-силен враг от каквито и да е агресивни действия. Така според теорията се постига патова ситуация на мир, ако всички страни развиват и се въоръжават с ядрени оръжия, но без никога да ги използват.
Затова Рейгън призовал учените и инженерите на САЩ да разработят системи, които да надскочат и да пратят ядрените оръжия в историята. Широка гама от тези оръжейни концепции включвала лазери, лъчи от елементарни частици и земно- и космически-базирани оръжейни ракетни платформи, заедно със супер-компютри и всякаква техника за контрол на такива систем. Редица от тези концепции били тествани през 80-те години и проекти и отклонения от тяхната линия продължават да се разработват и до днес.
