Apocryphal Academy
СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: λ в Февруари 01, 2020, 02:47:28 pm
-
Както не е тайна за никого, стига да се интересува (тъй като ясно е описано в уикипедия), установеният битов порядък в човешката цивилизация, на ден днешен, е една илюзия. Или по-скоро шега, може да се нарече и игра.
ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=494.0)
Относто теоретизиране, философия и тн. Аз самият нямам какво повече да кажа. Отдавна съм предоставил в Библиотеката ни основите на чистия анархизъм (живот без господари) - "Краят на Злото" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=133.0) на Джеръми Лок и "Най-опасното суеверие" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=274.0) на Ларкън Роуз. Колкото и да четете трудове върху анархизма от философски източници, няма да намерите по-изчистено описание от тези две четива. От личният ми опит бих казал, че фисолофията само би объркала политическия възглед на анархизма, с изключение може би на най-първия човек, който първи говори за тези идеи във философията - Макс Щирнер в неговата "Егото и неговата собственост" (https://en.wikipedia.org/wiki/The_Ego_and_Its_Own) (която не е превеждана на български до днешна дата).
В описанието на последния труд се прави важна забележка:
[Трудът] представя радикално номиналистична и индивидуалистична критика на християнството, национализма и традиционната моралност от една страна, а от друга, хуманизъм, улитаризъм, либерализъм и много от тогава назряващото социалистическо движение, проповядвайки аморален (но най-важното - не присъщо неморален или антисоциален) егоизъм.
Разбира се подчертава се, че трудът оказва основно влияние върху анархизма и екзистенциализма, и нихилизма и постмодернизма. Какво е общото между тези философски виждания? Общото е именно онова, което е и контекст на тази тема - дискриминирането между онова, което е действително и онова, което е "сламен човек", или именно схващането, че има знание, но и знание, което е социо-културна функция.
Тоест казусът, че има обективна истина, но и "истина", която е функция на социо-културната среда и попада сред вярванията на човека по незабелязан начин, под формата на естествена индоктринация.
Всички сме чели споменатите източници и онова, което авторите им имат да споделят. Няма какво да обсъждаме преразкази и рецензии на съдържанието. Новото усилие, което можем да направим, е по-ясно да изкажем и очертаем въпросните понятия и виждания в реалния ни заобикалящ свят и съвремието.
Говоря за два въпроса:
- Въпросът за това дали общото население е способно да битува извън условията на държавност и дали е добре за него
- Въпросът за така наречената "Матрица" или Играта
-
Дали общото население е способно да битува извън условията на държавност и дали е добре за него?
Преди време разменихме мнения за положението на хората и обществото в темата За и против хората (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=392.0). Трудно е да се прецени, дали това положение е създадено от продължителното битуване в условия на държавност, или просто е природно.
Хората по природа и са тъпи и прости? Джеръми Лок ясно споделя позицията си, че не - всеки човек по природа е интелигентен. В действителност човек става глупав, когато бъде добре излъган и измамен, така че, в условията на замъглението от лъжовните вярвания, да не е способен на интелигентен избор. От това би следвало, че човешката история представлява едно постепенно излекуване от голямо Зло, което му е било причинено в дълбокото начало на нещата - наложено му е било външно управление, тоест човекът е бил поробен. И колкото повече време минава, толкова повече си припомня за свободата си и отхвърля външната власт.
Дали наистина човек се развива? Доста трудно може да се докаже, че Човекът, като същество, бележи развитие и еволюция. Човекът с главно Ч е събирателен образ, за който е лесно да се говори, но често забравяме, че този Човек с главно Ч е съставен от отделни поколения. Един глупак се ражда и умира и след него се ражда нов човек - умник или глупак. Когато един умник се роди и умре, на негово място също може да се роди глупак или умник. Ако действително "талантът не пропуска поколения" и Човекът се развива, тогава как така хората са толкова тъпи и прости... тоест как така са толкова добре излъгани? Освен това, нови идеи почти няма - през цялата човешка история умниците преоткриват едни и същи неща, а глупаците ги забравят и всяка модерна идея се корени далеч назад в историята ни. "Модерното" и "високотехнологичното" са също такива илюзии, каквато е и Човекът с главно Ч.
Според личното ми мнение (което съм изразявал и на други места), след като всеки отделен човек има забележимо развитие и етапи от живота, които са еднакви за всеки, така и Човекът с главно Ч също би следвало да има етапи от своето развитие. Всеки цикъл си има възход и залез и между този възход и залез се случва преход през различни етапи.
Според мен, както след периода на юношеството следва психологическия и физически период на зрелостта, така е и при Човека с главно Ч. През предходните периоди човекът се развива под ръководството и опеката на родител, като връзката между двете страни се нарича семейство. По същия начин според мен и Човекът с главно Ч отначало би следвало да се развива под ръководството и опеката на родител. Държавата има колективен родителски образ за много хора, а за други има колективен съпружески образ и това е основен психологически момент, залегнал в принципното опазване на властта и политическия контрол над населението.
Това, естествено, е за доброто на Човека с главно Ч.
Напълно са прави Лок и Роуз в това, че външната власт няма как да бъде морална, не съществува такава ситуация. Всеки път, когато човек преотстъпва своите суверенни права на нещо външно, това е един от най-тежките в морално отношение грехове (защото води след себе си цял айсберг от извращения), но и нещо повече - практически и логически невъзможно е човек да "преотстъпи" свободния си избор и това винаги ще бъде само една илюзия, в която доброволно участва и разиграва като на театър.
Но за да се развие въобще, човек трябва да познае злото. В Библията също е отбелязано, че човешкият път започва с придобиването на познание и началото на този път изисква загубата на всичко - на себе си и свободата (изпадане в илюзията).
Въпросът за така наречената "Матрица" или Играта
Човекът с главно Ч все още, по мое мнение, не е достатъчно зрял за свободата, и затова само си играе на живот. Човекът разбира се е колективен образ, който събира в средна статистическа стойност всички поколения на нашата цивилизация до сега и в бъдеще - това е идеален образ.
За да си играе на живот, човек създава своя измислица за себе си - един виртуален образ. Човек отстъпва от себе си, и вместо това се персонализира с актоьра, който играе ролята на живия човек, както Glasberg разглежда в "ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=494.0). Той става нежив, или нероден (термини от сатанинския окултизъм, с които се назовава масовото човечество).
Оттам насетне започва Правният свят. Истинската Игра/Матрица. Именно Правният свят е онова, което изолира човека от действителния опит с обективния живот и го потапя в човешката игра на живот. Която по същество е именно една детска игра на семейство, на доктор, и прочие игри, които децата играят, за да опознават света на възрастните от безопасно, карантинно разстояние.
(Ние тук в Апокрифна Академия се опитваме да покажем на читателите, че ПРАВНИЯТ СВЯТ е истинската "Игра", за която други хора говорят на един смешно поезотеричен език, фатално възприемайки признаците на ескейпизма (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC) за свои "отвъд дуални" идеи.)
Дали трябва да се борим против държавността?
Ще споделя с читателите, че аз лично не се сещам за добър пример за борба с държавността. Самият Исус Христос дори не проповядва по директен начин борба с държавността. Да, отхвърлянето на държавността Е СЛЕДСТВИЕ от победата върху себе си и спечелването на себе си... но това е един вътрешен и долбоко морален и духовен процес, свързан с израстването на човека като индивид и като същество с главна буква.
И нима има слечай, в която детето трябва целенасочено да се бори против родителя си? В този различен, но холографски сходен мащаб въпросът също се отнася до израстването и по-скоро превъзмогването, в следствие от усвояването на зрялата воля за интелигентен избор... а не става въпрос за директно насочена опозиция.
Самото движение на анархизма също не си поставя за цел да се бори против държавността (защото идеологически няма смисъл в това).
Борбата... ако трябва да има целенасочена борба... е за човека и личното му развитие и израстване.
В крайна сметка мисля, че Ницше остава прав - "Много и премного се раждат. За излишните бе измислена държавата."