Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Glasberg

Страници: 1 2 3 4 [5] 6 7 8 ... 48
61

Какво представлява Първата книга на Енох?






Първата книга на Енох се счита за „апокалиптична“ литература.

„Апокалипсис“ на гръцки означава просто „откровение“ или „разкритие“.


Апокалиптичната литература се характеризира с това, че ползва фантастични образи и метафори, за да артикулира духовната реалност, а така също и езотерични или символични термини.


В Библията, Книгата на пророк Даниил и Откровението на Йоан се считат за апокалиптични по жанр, тъй като Даниил и Йоан са заведени на небето и получават откровение за предстоящите земни исторически събития, облечени в поетичен език, за да предадат духовния и богословски смисъл на тези събития.

И двете книги съдържат символични фантастични образи.





Повечето учени смятат, че Първата книга на Енох в действителност е 5 различни книги, които са написани по различно време и са редактирани от редакторите, за да се получи настоящата й версия от преди 100 г. сл.Хр. За тази теория не съществуват ръкописни доказателства. Най-старата версия, с която разполагаме, са фрагменти сред свитъците от Мъртво море, където и 5-те са заедно.



Петте „книги“ са разделени с техните приблизителни дати по следния начин:


1. Книгата на Наблюдателите (The Book of the Watchers) (глави 1–36): III век пр.н.е.
2. Книгата на Притчите (глави 37–71): I век пр.н.е.
3. Книгата на Небесните Светила (глави 72–82): III век пр.н.е.
4. Книгата на Съновиденията (глави 83–90): II век пр.н.е.
5. Книгата на Посланието на Енох (глави 91–107): II век пр.н.е.





1. Книгата на Наблюдателите (The Book of the Watchers) (глави 1-36)


Това е най-интересната за нас книга.

Книгата разказва за 200 Небесни Наблюдатели, които се разбунтували срещу Бог на небето, предвожднани от Семиаз и Азазел.



Те идват на земята на планината Ермон (по границата между Сирия и Израел), правят секс с човешки жени и децата им са кръвожадни хибридни гиганти, което води до Всемирния потоп.






Книгата съдържа подробности за Наблюдателите и техните имена, заедно с окултните тайни, които те разкриват на човечеството, което нарушава свещеното разделение между небето и земята.

Те са врагове на Бог.





2. Книгата на Притчите (глави 37-71).

Това е разказ за космическото пътуване на Енох и видението му за съд над падналите ангели и техните нечестиви човешки аналози.

Книгата включва и описания на астрономически явления като източника на вятъра и дъжда.

Съдържа и описание на тронната зала на Бог, както е описана в Книгата на пророк Исаия и Даниил 7:


Цитат
1 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
2 Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила;

Цитат
9 Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.
10 Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.





3. Книгата на Небесните Светила (глави 72-82)

Книгата описва ангелът Уриил, който показва на Енох астрономическите, космологичните и календарните закони, които потвърждават авторитета на слънчевия календар.




4. Книгата на Съновиденията (глави 83-90)

Енох разказва два свои съня.

Първият сън е кратко предупреждение за идващия Всемирен потоп.

Вторият сън е сложна алегория с животни, представяща историята на света от Адам до Елинистическата епоха.

Датировката на тази книга е около 165 г. пр.н.е., по времето на Въстанието на Макавеите (въстание на евреите в Юдея), където приблизително свършва историята на алегорията.



5. Посланието на Енох (глави 92-105)

Датираща някъде през 2 век пр.н.е., този документ съдържа призива на Енох към децата му да останат праведни в своето нечестиво поколение.




6. Допълнителни „Книги“ (глави 106+)

Тези последни части са като приложения, добавени към книгата на Енох като допълнителни глави.

Две глави описват подробно чудотворното раждане на Ной. Казва се, че лицето и косата на бебето Ной светели в бяло. Баща му Ламех се опасявал, че може да е дете на Наблюдател, но Енох му казва, че това не е така. Ной е чист и свят, призован да бъде Божията следа.



И накрая е Книгата на Исполините.

До 50-те години на миналия век Книгата на Исполините е била известна само като Манихейски (Павликянство и Богомилство) гностичен текст от края на III век от н.е.



Но откритите свитъци от Мъртво море (Dead Sea Scrolls) в Кумран през 50-те години на миналия век разкриват фрагменти от оригинална Книга на Исполините на арамейски от II век пр.н.е.


Въпреки че имаме само няколко ценни фрагмента от тази книга, става ясно, че това е история за падението на Наблюдателите, които правят секс с хората, произвеждайки осквернено гигантско потомство.

Уникалният аспект на този ръкопис е, че разказва за делата на Исполините от тяхна гледна точка.

Няколко сина-гиганти на Наблюдателите на име Охия и Hahya (синове на Семиаз) и Mahway имат съновидения за Потопа.



Интересното е, че месопотамският цар-гигант Гилгамеш също се появява в тази история. Той помага на Исполините да намерят Енох, за да им разтълкува сънищата.

Енох им отговаря с плочка, където пише, че Потопът е тяхнат присъда и им казва да се молят за милост.

62


През февруари 2021-ва излезе нова книга: When Giants Were Upon the Earth: The Watchers, the Nephilim, and the Biblical Cosmic War of the Seed (Chronicles of the Nephilim) / Когато на Земята имаше гиганти: Наблюдателите, Нефилимите и Библейската космическа война на семето (Хрониките на нефилимите)


Майкъл Хайзер е автор на предговора на книгата. Автор на книгата е Brian Godawa, който има поредица от книги, озаглавена Хрониките на Нефилимите.



В следващите постове ще споделя информация от книгата.







През последните десетилетия нараства интересът към темата за гигантите, наречени „нефилими“ и Божиите синове (The Sons of God), наречени „Пазачи“ (Наблюдатели) (“Watchers”) в Библията.


Голяма част от този интерес е свързан с хората, които обичат да говорят за Края на дните и включва спекулации, които се доближават до абсурда.

Въображението и проникновенията изобилстват от предстоящо завръщане към „дните на Ной“, с клонирани нефилими сред нас, Антихрист, идващ в НЛО, и Наблюдатели, маскирани като извънземни спасители.

Увлекателно и забавно, нали.

Но независимо от полетите на футуристичната фантастична фантазия, истината е, че Библията наистина говори за странни събития във времената преди Потопа, включващи едни странни същества, наречени нефилими, каквото и да са те.



Битие 6:1–4:


Цитат
1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.





До днес продължава историческият спор за това какво точно се е случило в онези древни времена.

Най-популярният възглед в древния юдаизъм и ранната църква е, че Божиите синове (the Sons of God) са свръхестествени същества ангели, които правят секс с човешки жени, а тяхното потомство е гиганти.

По-новите научни възгледи са, че Божиите синове са били или тиранични крале, претендиращи за божественост със своя кралски произход, или потомци на хората от „праведната“ линия на Сит (третият син на Адам и Ева и брат на Каин и Авел), която нарушава святостта и се сродява с „неправедната“ линия на дъщерите на Каин. Тези съвременни възгледи гледат на нефилимите просто като на могъщи воини от древна епоха.



Тук трябва да споменем древната Книга на Енох, защото тя има огромно влияние върху текущата полемика за Наблюдателите/Нефилимите.

Теологичният скандал е, че книгата включва много ясна свръхестествена интерпретация на Битие 6 с Наблюдатели-ангели, които правят секс с хора, които раждат гиганти, които са сред нас.

Нещо повече, Книгата на Енох твърди, че тези Наблюдатели са повлияли на човечеството с окултни откровения и че патриархът Енох е проклел Наблюдателите и тяхното гигантско потомство, което се превърнало в жестоки кръвожадни канибали.


Ако книгата на Енох е надежден източник, тя със сигурност налива масло в пламъците на противоречията със своята фантастична интерпретация, но честните преследвачи на истината не трябва да пренебрегват никоя оценка на текста от страх от нежелани заключения. Трябва да следваме истината, независимо къде тя ни води.



Много християни започнаха да цитират Книгата на Енох, сякаш е част от Писанието или истинското тълкуване на Писанието, за да докажат своите възгледи за свръхестественото. Други го отхвърлят като очевидна измислена легенда без никаква стойност, или по-лошо, ерес.

Независимо от интерпретациите на някои хора, този езотеричен древен ръкопис заслужава преглед поради своето влияние и мистериозната му връзка с Библията.




ЕНОХ В БИБЛИЯТА




Древният патриарх Енох със сигурност е един от най-загадъчните персонажи в цялата библейска история.


В Битие 4:17 четем за син на Каин на име Енох, на когото е построен и кръстен град. Но това не е нашият човек.

Цитат
17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.



Нашият Енох е син на Яред:


Битие 5:19-21:

Цитат
19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.



Битие 5:34 казва:

Цитат
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
24 And Enoch walked with God: and he was not; for God took him.

Фразата „върви с Бога/ходи по Бога“ се използва и за Ной веднага след това и нейният контекст е праведност и непорочност в едно нечестиво поколение, отдадено на насилие и поквара:



Битие 6:9-12:


Цитат
9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.
11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.
12 И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.



Но също така, тази фраза носи конотацията на пряка и непосредствена връзка с Бог отвъд простото подчинение. Енох е близък на Създателя, което го отличава от света около него.


Новият Завет потвърждава праведността на Енох.

Юда 14–15:


Цитат
14 За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии,
15 да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.


Енох е цитиран като праведник, осъждащ нечестивите от своето поколение.


Библейските пасажи за Енох описват един праведен човек, в свято общение с Бога, по време на голямо зло преди Всемирния потоп, който пророкува съд за грешниците.


Не е трудно да се разбере защо Енох е пленил въображението на вярващите със своята аура на святост. Той е пленил и въображението на древните евреи, пишещи извънбиблейска литература по време на Втория йерусалимски храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. н.е.).





КНИГИТЕ НА ЕНОХ



Има 3Книги на Енох“.

Те са номерирани, но също така носят имената на езика, на който са написани:


1. Първа книга „Енох“ / Етиопски Енох
2. Втора книга „Енох“ / „Тайните на Енох“ / Славянски Енох, запазена в старобългарски превод
3. Трета книга „Енох“ / Еврейски Енох.




Въпреки че Втора и Трета книга съдържат информация за патриарха Енох и неговите предполагаеми видения и преживявания, те не могат да се сравняват по важност и влияние върху древния юдаизъм и християнството с Първа книга.

Втора и Трета книга са написани много по-късно. Втората книга най-вероятно е написана някъде през 2-ри век след Христос, а Третата някъде от 3-ти до 6-ти век от н.е.



Книгата, която традиционно се има предвид, когато се говори за „Книгата на Енох“, е Етиопската първа книга Енох.


Счита се, че най-старите части от са написани още през 300 г. пр.н.е., но единственият пълен ръкопис, с който разполагаме, е етиопски превод от 400-500 г. сл.Хр.


Въпреки че ранните Отци на Църквата и Етиопската църква са познавали текста, той е бил смятан за от Запада до неговото преоткриване през 1800-те.

Най-новите открития през 50-те години на миналия век на фрагменти от Енох сред Ръкописите от Мъртво море в Кумран, Палестина, предполагат, че оригиналът е написан на арамейски.

63
Понеже забелязах, че на много места в нета цари абсолютно невежество относно тълкуването на Библията, в това число и интерпретации на самата Царква, реших да споделя някои прозрения от най-големия критик на Зекария Сичин, Майкъл Хайзер.


Искам изрично да отбележа, че Хайзер е противник на теорията, че Сичин е имал някаква специална адженда. По-скоро, според Хайзер, Сичин, поради недобро владенее на езика, некоректно е тълкувал някои текстове.






ПРЕКОСЯВАНЕТО НА "ЧЕРВЕНО МОРЕ"


(Информацията е от книгата на Майкъл Хайзер "The Bible Unfiltered: Approaching Scripture on Its Own Terms" от 2018 г.)






„Червеното море“ най-вероятно не е онова, което ние наричаме Червено море.


Проблемът се дължи на библейската фраза на Иврит Yam Suph, която обикновено се превежда като „Червено море“.

Фразата всъщност означава „море от тръстика“ или „тръстиково море“.

Думата yam се отнася до вода, и, разбира се, може да означава нещо голямо като море. Но suph не означава "червен". "Червен" на иврит е ʾadom (Битие 25:30) или ʾadmoni (Битие 25:25).


Цитат
30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял;
Цитат
25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав.




Т.е. евреите прекосяват „морето от тръстика“, което е вода с тръстика в нея, най-вероятно папирусна тръстика.


Това не може да е Червено море, тъй като тръстика може да расте на много малко места в Червено море, защото е много солено.





Фразата Yam Suph допълнително усложнява идентифицирането на мястото, където са пресекли, тъй като тази фраза се използва в Библията за вода близо до двата залива на Червено море, Суецкия залив (отляво, т.е. западен) и залива Акаба (отдясно, т.е. източен).






Някои стихове в Библията описват източния залив, т.е. залива Акаба (3 Царе 9:26; Изход 23:31; Числа 21:4; Съдии 11:16):


Цитат
26 Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер (Ezion-Geber), който е при Елот (Elath), на брега на Червеното море, в едомската земя.





Но Числа 33:8–10 описва Yam Suph като географски ориентиран към западния залив на Червено море, Суецкия залив, на няколко дни път от Египет:

Цитат
8 А когато отпътуваха от Пиаирот (Pi-HaHiroth), преминаха през морето в пустинята (passed through the midst of the sea into the wilderness), та пътуваха тридневен път през пустинята Етам (Etham) и разположиха стан в Мера (Marah).
9 А като отпътуваха от Мера (Marah), дойдоха в Елим (Elim); а в Елим (Elim) имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.
10 Като отпътуваха от Елим (Elim), разположиха стан при Червеното море (Yam Suph).






Тук евреите също минават „през средата на морето (yam)“, преди да стигнат до Yam Suph („Червено море“).



Много е възможно, когато евреите са излезли от Египет, да са прекосили по-малка "вода" в непосредствена близост до Червено море – вероятно едно от Горчивите езера (Bitter Lakes) или езерото Тимса (Lake Timsah) – вместо самото Червено море.







Но има и друг вариант.

Тъй като библейските думи на иврит първоначално са били написани без гласни, фразата Yam Suph може всъщност да е yam soph.

Това би означавало „морето на края“ или „морето на измирането“ – фраза, която се отнася до древна космологична представа, че земята е плоска и заобиколена от вода.

От тази гледна точка, евреите може и да са вярвали, че се приближават към края на света, навлизайки в пустинята и направо в най-старите води, където никой не може да живее.







Смятам да пиша също за т.нар. Нефилими, защото те са по-интересната и мистериозна част от историята.

64
ИЗМАМИ и ФАЛШИФИКАЦИИ


65
За малко се връщам към палеонтологията и датирането на скалите.

Ние можем да датираме магмени скали. Ние не датираме седиментни скали, а фосили се образуват в седиментните скали. Принципно, в магмените скали няма фосили.

Много хора си мислят, че скалите в геологическите слоеве са радиоактивно датирани. Не, не са. "Ерите" в скалите са дефинирани според предполагаеми еволюционни събития. Т.е. фосилите се ползват за датиране на скалите, а слоевете в скалите се ползват за датиране на фосилите.

Супер, нали?


Всъщност, няма Камбрийски, Девонски, Пермски и т.н период. Има Камбрийски, Девонски, Пермски скали.

66
В базата данни на мутациите на човешия геном (Human Genome Mutation Database HGMD) днес има 275 716 вписвания:

http://www.hgmd.cf.ac.uk/ac/index.php

Увеличават се ежедневно.

67
Бележка: Всички цитирани учени са еволюционисти. Всички цитирани публикации са на еволюционисти.

68
Nachman и Crowell:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10978293/

изчисляват, че всяко следващо поколение има средно 175 мутации повече от предишното.



Алексей Кондрашов твърди (в книгата си "Crumbling Genome"/"Разпадащият се геном"), че в генома на средностатистически човек днес над 100 гена са дисфункционални или липсват и над 1000 гена са съществено увредени (имаме около 20-25 000 гена). Всяко новородено има средно 100 нови (de novo) мутации, като 10% от тях са значително вредни.


James F. Crow предполага:

https://www.pnas.org/content/94/16/8380

че жизнеспособността намалява с 1-2% на поколение в резултат на натрупването на мутации, което донякъде се компенсира от по-добрите условия на живот.


Майкъл Линч:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2824313/

смята 1-5% влошаване на здравословното състояние (fitness на английски) на поколение, което ще доведе до много сериозни проблеми през следващите 6 поколения. Ако мутагените в околната среда се увеличат (бел.прев. например замърсяване), скоростта на влошаването на здравословното състояние може да се удвои - 2% до 10%, което прави 12% до 60% през следващите 6 поколения.

Според Линч, ако вредните мутации при новородените не се намалят по някакъв начин, хората в индустриалните държави ще имат деабилитиращи увреждания на морфологично, психологично и нерво-биологично ниво само след 200-300 години.


През 2016-та:

https://www.genetics.org/content/202/3/869

Линч пише, че статистиката за аутизма, стерилитет при мъжете, астма, нарушения в имунната система, диабет и т.н. надвишават очакванията (т.е. положението е още по-зле, отколкото е смятал). Възможно е това да се дължи и на влияние на околната среда.

30% от случаите на аутизъм се дължат на нови (de novo) мутации, т.е. не на наследена мутация. В САЩ и във Великобритания е налице слабо намаляване на средната интелигентност за 1 век. Линч очаква влошаване на генома през следващите няколко поколения, като особено притеснително е влошаването на състоянието на мозъка, който е по-интензивно изложен на мутации.

 

69
Жалко, че никой не иска да вземе участие в дискусията и да зададе някакви въпроси.

Искам отново да подчертая, че генетичните мутации, движещата сила на еволюцията, са или неутрални, или вредни. Добрата мутация е изключително рядко явление. Сърповидно-клетъчната анемия се смята за полезна мутация, защото води до имунитет срещу малария, но едва ли болните от сърповидно-клетъчна анемия се смятат за големи късметлии. Това е много гадна генетична болест.


Имайте предвид, че почти всички хора умират от акумулация на мутации в ДНК-то си (соматични, а не вродени мутации), които предизвикват тумори и старост. При всяко следващо делене на всяка клетка се добавят 3 нови мутации, т.е. грешки при копирането.

И все пак, Синтетичната теория за еволюцията твърди, че мутациите са толкова хубаво нещо, че водят до еволюция.

Много от мутациите са неутрални, защото са в частта от генома, който не е отговорен за синтеза на протеини. Проблемът обаче е, че, тъй като са неутрални, те са абсолютно невидими за естествения отбор, което води до безконтролното им натрупване.

Много промени в нефункционалната част на генома всъщност са много опасни, защото ДНК не е само код, т.е. не е само софтуер, но и хардуер. Всичко, което може да доведе до повреда в 3-измерната структура на ДНК, може да бъде пагубно.

Да, във функционалната част на генома може да има неутрални (загуба на пигмент в ириса на окото, което води до сини очи) или дори полезни (загуба на пигмент в кожата, което води до предимство в синтеза на витамин Д; по-дълъг нос, предимство при студен климат), но те са изключително редки. Всеки генетик ще потвърди, че добрите мутации са уникално редки или почти не съществуват.


Според известния генетик Майкъл Линч, болшинството от новите мутации не само, че не са неутрални, а са вредни:

https://www.who.int/genomics/public/geneticdiseases/en/index2.html

http://www.homepages.ed.ac.uk/pkeightl/publications/keightleylynch2003.pdf

Цитат
In summary, the vast majority of mutations are deleterious.
This is one of the most well-established principles of evolutionary genetics, supported by both molecular and quantitative-genetic data. This provides an explanation for many key genetic properties of natural and laboratory populations.

Цитат
Мнозинството от мутациите са вредни.
Това е един от най-утвърдените принципи на еволюционната генетика, подкрепен както от молекулярни, така и от количествено-генетични данни.



Експериментите на Thomas Bataillon показват, че повечето, ако не всички мутации са вредни (whither beneficial mutattiins? / къде са полезните мутации?):

https://www.nature.com/articles/6887270


Philip J. Gerish и Ричард Ленски твърдят, че при Ешерия коли само 1 на 1 000 000 мутации е полезна:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9720276/
https://www.researchgate.net/publication/13565795_The_Fate_of_Competing_Beneficial_Mutations_in_an_Asexual_Population


Бележка: Цитираните учени са еволюционисти. Цитираните публикации са peer reviewed.





70
Кратко видео за клетъчната мембрана. Страхотно е.


71
Кратко видео за клетката. Много е яко. Има субове на български.



72
Палеонтологията НЕ представя убедителни доказателства за т.нар. Дарвинов градуализъм (постепенна промяна). Онова, което показва палеонтологията са някакви животни, които ги е имало някога, и или ги има сега, или са измрели.

Единствените убедителни доказателства за еволюция се намират в гените. Случайните мутации са движещата сила според Синтетичната теория за еволюцията, термин, създаден от Джулиан Хъксли.

Синтетичната теория за еволюцията разчита на случайните мутации, които създават репродуктивно предимство, за да обясни еволюцията от едноклетъчно до човек.

Т.е. еволюцията разчита на случайна промяна някъде в генома, която е благоприятна за организма, но забравя да спомене, че добрите мутации са макс 1 на 10 000 мутации. Ако случайно се появи някаква добра мутация, тя ще се фиксира в популацията, защото организмът ще има повече поколение. Да, но фиксацията на въпросната добра мутация ще доведе до фиксация на всички неутрални и лоши мутации, съседни на добрата мутация в генома, а те са много пъти повече.

Естественият отбор не може да елиминира неутралните и лошите мутации в генома, защото абсолютно всеки член на популацията има такива. Естественият отбор може да елиминира само най-лошите мутации. Това води до натрупване на неутрални и лоши мутации, като всяко следващо поколение има повече такива от предишното. Как този процес може да доведе до еволюция на едноклетъчно до човек?

Друг е въпросът доколко неутралните мутации изобщо са неутрални. Води се, че са почти неутрални, защото естественият отбор не може да ги "види". Проблемът е, че натруването им дори в онази част на генома, която не е отговорна за синтеза на протеини, ще доведе до "разваляне" на структурата на ДНК, представляваща 3-измерно скеле. Това неминуемо ще доведе до срив във функционалната част от генома.

Случайната поява на добра мутация някъде в ДНК изобщо не може да компенсира, нито да елиминира, неутралните и лошите мутации. Напротив, фиксацията на добра мутация в популацията ще доведе и до фиксация на много по-голям брой вредни мутации. Това води до изчезване на видовете.

Човешкият геном деградира. Такова чудо като естествен отбор на случайни мутации не е в състояние да създаде комплексни организми като хора, слонове или птици.


Над 10 000 болести заради мутации:


https://www.who.int/genomics/public/geneticdiseases/en/index2.html





Как е възможно случайна мутация, която няма никаква цел, а е просто грешка в ДНК, да създаде органи като сърце, бъбреци и мозък, крилете, специалните дробове, кухите кости и ориентацията по магнитните полюси при птиците, ехолокацията при прилепите и китовете.


73

Еволюционната теория е изключително compelling и е подкрепена с много evidence (данни, свидетелства).

Човешкият геном е невероятно подобен на този на шимпанзетата, орангутаните и бонобо. Има изключително много неща в ДНК на маймуните, които са идентични с тези в ДНК на човека.

Проблемът е, че в Синтетичната теория за еволюцията има много storytelling и много пространство за чисти спекулации и дори фалшификации.

Допреди няколко години се водеше, че човешката линия се е отделила от тази на маймуните преди 2 млн години. Сега вече се твърди, че това било станало преди 14-15 млн години. Адаптацията на датирането се наложи заради това, че 2 млн години не могат да обяснят наличните различия. Например, човешката Y хромозома е много много различна от Y хромозомата на шимпанзетата, които се водят най-близките ни роднини.

Също така се оказа, че Неандерталците ... всъщност са ... хора (99,8% идентично ДНК с това на Хомо сапиенс). Никой не би могъл да различи гладко обръснат Неандерталец в костюм от съвременен Хомо сапиенс. Неандерталците просто са били изключително кръвосмесени, червенокоси хора, които са погребвали мъртвите си в пещери, правели са украшения и са имали култура. Повечето европейци имат Неандерталски гени.

За мен, най-големият проблем на Синтетичната теория за еволюцията е приетият механизъм на еволюция (natural selection acting upon random mutations / естествен отбор на случайни мутации), отговорен за трансформацията на рибата в рибар.

За мен, мутациите имат мощно деволюционен ефект, а естественият отбор не би могъл да елиминира неутралните и лошите мутации в генома.

Точно това е причината за наличието и увеличението на болестите, свързани с генетични мутации (аутизъм, шизофрения, различни видове тумори и т.н.).

Всяко следващо поколение е по-малко интелигентно и по-болно от предишното. Всяко следващо поколение има средно 80-100 мутации повече от предишното. Геномът деградира и този процес не може да бъде спрян.

Да, някои ще кажат, че естественият отбор вече не важи за хората. Онези с мутация за диабет получават инсулин и оставят поколение. За съжаление, процесът на деградация на генома важи и за животните. Единственото изключение може би са бактериите, които имат изключително ниска норма на мутации и огромни популации. Деградацията на генома важи и за вирусите. Точно заради това те изчезват.

74
Още едно готино видео за абиогенезата:




Showstopper:
  • Трябват ти аминокиселини
  • Аминокиселините трябва да бъдат хомохирални
  • Решение на проблема с водата (бондовете м/у молекулите се разпадат)
  • ...

Royal Society дава 10 милиона долара на онзи, който успее да постигне свързване на молекули в код (това дори не е абиогенеза, само код):
http://www.voicesfromoxford.org/origin-of-life-10-million-prize-at-the-royal-society/

Пожелавам успех на смелите. Последният проект в САЩ за произхода на живота беше за 100 милиона, но нищо не направиха.

75
Ето един примерен съвременен виновник:

Exxon, които са финансирали движението за отричане на климатичните промени.

Проблемът е, че не можем да върнем времето назад.



JPMorgan предупреждават за климатична катастрофа, като същевременно финансират с $196 милиарда петролната индустрия:

https://citizentruth.org/jpmorgan-economists-warn-of-climate-catastrophe/amp/

След нас и потоп!

Страници: 1 2 3 4 [5] 6 7 8 ... 48