След няколко дни имах нов ОИТ / в момента на отделянето си спомних за демоните/, последва движение с голяма скорост, заредих се в познатия коридор /пред една от стаите/, вратата беше отворена, а вътре същата млада жена , зарадва се истински когато ме видя, каза, че силно се е надявала да се върна, както и другите, попитах я дали всичко е наред, тя каза да, и ме попита какво мисля да правя с тях, това ме учуди, казах и нищо, разговора вървеше малко странно и едва след няколко изречения разбрах какво всъщност искаше да разбере.. тя ми каза, че те са си говорили и че в техния свят било нормално да имат господар и тъй като съм победил техния е правилно аз да им стана, а най-хубавото било, че съм от друг свят и почти няма да идвам и са сигурни, че няма да ги тормозя.. и още неща в този дух.. казах и че това не е сериозно и са абсолютно свободно да правят каквото искат и че не съм и им никакъв господар и т.н... отговорът ми я притесни и тя започна отново да ме убеждава, каза, че това е един от начините на съществуване в техния свят и че господарят им ги пази, те пък му отдават от енергията си да е силен, и че ако нямат господар нищо добро не ги чака... в този миг усетих, че губя концентрация, едвам успях да и кажа, че тръгвам...
На следващия ден много мислих върху странното предложение, реших, че има смисъл, намерих много аргументи за, контакта със същества от другия свят, възможноста за нови знания и т.н....
За мое съжаление имах успешен ОИТ след около две седмици, заредих се в една стая цялата изпочупена, маси столове, скъсани завеси /всякаш е имало война/, излязох от вратата и видях познатия коридор, той също беше в окаяно състояние, останалите стаи и те, влязох в една от тях, минах покрай останките от мебели и отидох до счупените прозорци / при предишните ми ОИТи те бяха покрити с плътни червени завеси, бях останал с впечатление, че стаите нямат прозорци /отникъде не влизаше светлина/... дори мислех ,че те живеят в нещо като бункер, а всъщност се оказа, че са на втория етаж над пешеходна улица, срещу прозореца от другата страна на улицата имаше заведение, и хора по масите, реших да отида при тях и да разбера какво се е случило.. видях по-възрастна жена която беше зад бара в заведението, предположих, че е собственичката / бях прав/, поздравих я и я попитах дали знае какво се е случило със съседите и.. тя ми каза, че доскоро всичко е било нормално, но през една от нощите за кратко е имало ужасен шум, крясъци, викове и каквото се сетя, след това всичко утихнало, на сутринта видяла счупените прозорци, но така и не разбрала какво е станало. Благодарих и.... и се върнах в тялото.