СТАТИЯ: Живот, смърт, реинкарнация и възнесение на Хомо Сапиенс Етикус

[λ]

Реципрочната система е нова научна парадигма, приложима към цялото семейство на науката и цялото научно познание до сега. Тази нова научна парадигма е организирана и систематизирана за първи път от Дюи Ларсън през 70те години. Реципрочната система напълно унищожава ортодоксалните научни парадигми на съвремието.

Dewey B. Larson - неговата страница в английската Уикипедия.

"daniel" - това е човек, твърдящ, че е един от операторите на стола в Монтоук, запознат добре с Реципрочната система, и даващ много добре оформени резюмета на някои основни идеи в Реципрочната система.

http://rstheory.org/ - това е основният сайт и информационна база, където Реципрочната система се развива от всички, които се интересуват от нея по света.

Всички книги на Дюи Ларсън са линкнати на този сайт: http://www.reciprocalsystem.com/dbl/

Форумната дискусия и развития около същият този автор "daniel" и неговите резюмета на въпросната Реципрочна система, можете да намерите тук: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=167.msg352#msg352






В Библиотеката на "Апокрифна Академия" има представителни материали за всички основни парадигми за нашия свят: на креационистите, или застъпниците за Библейската парадигма, например в лицето на Нийнхюс и книгата му "Стара Земя? Защо Не!"; на историците, или застъпниците на парадигмата за постепенното възходящо развитие на света, например в лицето на др- Давидовиц и книгата му "Пирамидите - една разгадана енигма"; и сега на интервенционистите, или онези, които защитават тезата, че съществуването на човека и състоянието на нашия свят е резултат от преднамерените, целенасочени действия на други, по-развити същества, в лицето на автора с псевдоним "daniel" и тази негова статия.

Материалите, които качваме в Библиотеката на "Апокрифна Академия" винаги се тремят да се отличават с висока доза истинност, да се опират на логиката и доказуемите факти от обективната действителност, и най-вече - да се противопоставят на организираното затъпяване на световното население. Затова, тук няма да срещнете пропагандна, псевдонаучна или целенасочено дезинформираща литература.

На ден днешен разликите между нещата са много фини и прикрити, преценяването между информация и дезинформация, обективни факти и илюзии, и между истинско образование и пропаганда на авторитетен конформизъм е много трудно за онези, които все още не са изградили стабилна информационна основа в познанията си.

"Апокрифна Академия" е неудобна за множество разпространени, но необосновани вярвания, и настоящата статия още повече обостря това неудобство. За онези от вас, които желаят да намерят повече доказателства и повече известни факти за описаните по-долу твърдения, бихме ви посъветвали да ги потърсите сред останалите документи в нашата Библиотека, тъй като взаимовръзките между привидно отделните материали са много, понякога очевидни, и понякога слабо доловими.

[λ]

Хомо Сапиенс Етикус

Живот, смърт, реинкарнация и възнасяне

Част 3 от серия “Антропология и скрития произход на Хомо Сапиенс”

автор с псевдоним “daniel” от сайта conscioushugs.com

Въведение

За да разберем как създадения Кро-Магнон човек се различава от другия еволюирал живот в нашия свят, е нужно предварително изследване на структурата на самия живот. След като се дефинира естествената норма, отклоненията от тази норма може да се изследват и да се определят последствията.

Статията ще покрие две основни концепции, като енергийни последствия: живот и смърт, заедно с еволюцията на тези процеси, реинкарнация и възнасяне. Животът, като естествено последствие от постулатите на Реципрочната система, е подробно разгледан от Дюи Ларсън в неговата книга “Отвъд времето и пространството”^[1]. С надеждата да се дефинира основният шаблон, който поражда естествената смърт и какво се случва по време, и след смъртта на физическото тяло,  концепциите за смърт, реинкарнация и възнасяне се екстраполират от коренните концепции на културната митология и теология и се свързват със съответстващи им концепции в една рамка на вселенско движение. Тази информация може да се екстраполира, за да се види накъде се е насочило човечеството като вид.

Претекстът на тази статия, на база концепциите, предложени в статиите “Геохронология” и “Нова Световна Религия”, е че Кро-Магнонеца, на който съвременният човек е директен потомък, е хибрид между еволюиращия живот на планетата плюс “извънземно” или “божествено” влияние, което е било въведено от вид, колективно наричан “сирианските хора”, които колонизирали планетата в древни времена, пораждайки епохата Му и епохата Атлантида. Прародителите на тези хибридни видове хора са онези, които обикновено се наричат Библейските Адам и Ева, така че този хибриден подход е смесица между дарвинистките виждания и теологическите – и двете са правилни. Човекът е бил създаден и сега еволюира със собствени сили, като отделен вид.

Терминологията ще бъде трудна, тъй като много от думите имат субективни значения за читателя. За да се спомогне облекчаването на тази трудност, термините ще бъдат дефинирани преди употребата им, за да може да се поддържа контекста. Ще има и такива, които няма да са съгласни с избора на специфични думи, но тези са думите, които използваме в научния ъндърграунд вече 30 години и до сега да вършели работа. Важна е концепцията, която се предава, не думата, използвана за изразяването й.

Ще има също и такива, които буйно се противопоставят на концепцията на Ларсън за това, че съзнанието е последствие от живота, вместо материята да е последствие от съзнанието. Моля ви за момента да оставите настрана “неверието”, тъй като става дума за реципрочно отношение. Да се пита “какво е дошло първо” е като да се пита дали вътрешността или външността на една кутия се е появила първо – нито едното не се е появило първо. Веднъж след като кутията е налице, вече са налице вътрешността и външността й. Същата е ситуацията със съзнанието; всичко е въпрос на гледна точка.



1.Dewey B. Larson, “Beyond Space ” , Tucek & Tucek, публикувана посмъртно през 1996г; написана през 1979г.

[λ]

Живот


Доколкото знам, на Дюи Ларсън е единствената теория, Реципрочната система, която извежда както живота, така и етичното съзнание като естествено последствие от Постулатите си. Това, което Ларсън постулира в книгата си, “Отвъд пространството и времето”, е че животът в същността си е стабилна комбинация от материя и антиматерия^[5]. Повечето физици ще ви кажат, че когато материята и антиматерията се срещнат, те се отричат една друга и се получава експлозивен резултат. Това, което Ларсън открил, било че материята и антиматерията могат също така да се срещнат “извън фаза” една с друга, така че да формират стабилна и по-сложна структура: живата клетка. Все още експлозия, но градивна експлозия от живот, вместо унищожителна експлозия от радиация. Заради този микс от материал и космически (антиматерия) движения, живата клетка оперира основно в диапазона на средните скорости, аналогично на процесите в звездите, но поради този устойчив баланс, процесът е с много по-ниски температури. Ако трябва да цитирам Делен от “Вавилон 5”, “Ние сме звезден материал”, буквално.

Това уникално разбиране за живата структура като агрегат от физическо, пространствено тяло и невидимо, темпорално тяло, позволява да се правят изследвания в онова “друго селение”, космическата половина на живота, която философите и спиритуалистите са идентифицирали като душа или съзнание (в смисъла на конвенционалната, ню-ейджърска концепция Тяло/Ум/Дух). Въпреки че душа и ум имат много значения, ще използваме средновековния латински термин anima^[7], както обикновено се използва от психолозите. Анима ще се използва за означаване на тази “душевна” част от организма, ненаблюдаемото присъствие в триизмерното време.

Според Реципрочната система, физическата^[8] вселена се състои от два сектора на изразяване, съществуващи на 90^о извън фаза; като всеки е антитеза на другия, две перспективи на скаларното движение:

• Материален сектор (материя): три координационни измерения на пространството с едно измерение от часовниково време (продължителност). Това е наблюдаемия, измерим сектор на всекидневното ни преживяване, познато на изследователите от 19-ти и 20-ти век като “преценима материя”.
• Космически сектор (антиматерия): три координационни измерения на времето, с едно измерение от часовниково пространство (разстояние). Това е произходът на етерните феномени (“непреценима материя”) и не е директно наблюдаема, нито подлежи на измерване от позиция на пространството. Можем индиректно да измерим как времето променя пространството, като наблюдаваме как се променят материалните структури, когато са под влиянието на темпоралните структури.
  

Само че, когато се изправил пред определени наблюдаеми феномени, като етичното поведение и психическите способности, Ларсън открил, че двата сектора на неговата физическа вселена не осигуряват достатъчни взаимовръзки, за да обяснят тези прояви и той добавил трети, нефизически сектор, на когото да се припишат всички улики и наблюдения, които тепърва трябвало да се изясняват и да се поставят в теоретическата рамка на Реципрочната система. Той нарекъл този трети сектор Етичния сектор, и структурите, създавани в него, контролни единици^[9]. За нещастие, Ларсън починал от старост преди да завърши това свое проучване.

Концепцията на Ларсън за “секторите” също обрисува и езотеричните концепции за онтологичните равнини на съществуване:

Забележете, че разследването на Ларсън спира с неговия трети, етичен сектор, поради кончината му. Това не намеква, че няма още сектори, нито пък нива на съществуване, чакащи да бъдат разкрити като естествено последствие от Реципрочната система.




Нивата на съществуване

Ларсън дефинира три различни нива на съществуване, възоснова взаимовръзките между трите сектора:

• Неживо: Материален или космически сектор; атомното и химическото селение; материя или антиматерия. Комбинациите помежду им водят до разрушително събитие, произвеждайки енергия.
• Биологично: Материален и космически сектор, комбинациите водят до градивно събитие, произвеждайки клетки. Материалните, пространствени аспекти на живота е корпус, тялото. Космическият аспект на живота е анима. И двете половини, заедно, се наричат жизнена единица.
• Етично: Материален, и космически и етичен сектор; структура, построена върху рамката на пространство и време, но достига отвъд нея. Тези “етични контролни единици” са клетки на интелигентността,  които ние обобщено наричаме съзнание. Влиянието на тези клетки върху тялото, ума и душата, като дух, за който ние ще използваме средновековния латински термин анимус^[11], за да премахнем предразсъдъците относно концепцията за духовното.

Както може да се види, Ларсън, чрез естествените последствия от неговата Реципрочна система, бавно и сигурно започва да извлича началото на езотеричните, философските или духовните селения – само възоснова на взаимовръзките между движенията на пространството и времето. И той открива, че те имат същата структура, както се твърди в древната литература, с единствената разлика, че като естествено последствие от теорията, атрибутите и качествата на тези нива, сектори и единици могат да бъдат с точност определени – както и това как взаимодействат помежду си. Това ни дава основа за анализ на еволюиращия живот, както и на концепциите, които вървят за ръка с живота, като биоенергия (прана, ки, чи, шен, кундалини и други форми), смърт, реинкарнация и възнасяне. Не е нужно да гадаем, когато можем просто логически да извлечем накъде върви живота, как го прави и какво можем ние да направим, за да помогнем за растежа на съзнанието.




Сила и енергия

Вече сме запознати с основните сили в Природата, а именно електрическата, магнитната и гравитационната. Също знаем за определени форми на енергията, като вълни, от които има два диапазона в Реципрочната система, разделени помежду си от единица скорост^[12]: Нискочестотни (LF) вълни, които съдържат ниска енергия и вредят малко, като звука, светлината, топлината и радио; и Високочестотни (HF) вълни, които могат да причинят сериозни наранявания, като рентгенови лъчи, гама лъчи и космически лъчи.

Сила и енергия, въпреки че са сходни, не са едно и също. Когато Ларсъновите естествени единици от пространство (s) и време (t) се използват за дефиниране на количества (вместо имената на мъртви учени), концепциите зад силата и енергията, и разликите помежду им, стават очевидни.


Енергията (t/s) остава постоянна, но силата (^t/s/_s = t/s²) е енергията, която се променя по отношение на пространството – а не по отношение на времето. Ако човек погледне спрегнатата взаимовръзка, скорост която се променя по отношение на времето, ^s/t/_t = s/t², открива, че това е позната концепция: ускорение. Силата е просто темпорално ускорение. И понеже координатното време не е директно наблюдаемо, то действа невидимо в пространството.

Това ни дава следа за природата на енергията и защо можем да я засечем само чрез начина, по който променя пространството: силата и енергията са темпорални структури, движещи се с часовниково пространство, а не пространствени структури, движещи се с часовниково време. Като темпорални структури, те съществуват в 3D времето (или както физиците казват, те са локализирани във времето).

Това лесно се наблюдава чрез начина, по който едно магнитно поле движи железни стружки, образувайки формата на “силови линии”. Ние не можем да видим самия магнетизъм, защото ефект е нелокален, но можем да видим как магнетизмът променя пространственото подреждане на железните стружки.

Именно темпоралната компонента е самата “енергия”, t/s, която предизвиква промяна в пространството, Δs; наблюдаемият резултат сила, ^t/s/_Δs = t/s².

Всички жизнени единици съдържат атоми, атомите имат електрически и магнитни полета и се влияят от гравитацията, точно като неживите си противоположности. Но животът отива отвъд електромагнитните сили, поради връзките между материалните и космичните атоми – тази стабилна връзка на материя-антиматерия – и тази връзка генерира допълнителни полета, изразени от термина биоенергия, енергията на биологичните организми. Не забравяйте, че всичко, което се случва в нашата наблюдаема, пространствена референция, също се случва и в ненаблюдаемата, темпорална референция, което води до допълнителни “анти-” концепции, като антигравитация – темпорална гравитация.




Биологична енергия

Биологичната енергия, или биоенергията^[13], е версия “Ниво 2” на електрическата, магнитната и гравитационната сили, където тези атомни черти са преплетени с техните скачени – темпоралната, “антиматериална” версия на силата и енергията, която съставлява невидимата, космична половина на жизнената единица, анимата. Нещото, което това взаимодействие прави, е че създава енергична аура около двете, и около пространствения корпус, и около темпоралната анима – това, което се определя като етерно тяло^[14].




Аурата на жизнените единици

Ненаблюдаемата половина на жизнената единица, съществуваща в 3D времето, хвърля сянката си около жизнената единица по силата на същата причина, заради която електрическите и магнитните полета хвърлят сенките си около неживите структури – само че в случая с жизнената единица, тази сянка се нарича аура. Тези аури формират етерния двойник на даден организъм, който е сянката на анимата около корпуса, тялото в пространството. Целият живот има аура, и аурата отразява състоянието на космичната половина на жизнената единица, “душата” й. Душата е седалището на емоцията, така че етерният двойник има тенденцията да отразява емоционалното състояние на жизнената единица.

Още едно вторично аурично поле, което като цяло не се рекламира от мистиците^[15], също се формира около космичната анима, създавайки аналогична на етерното тяло структура, която обгръща физическото тяло. Този материален двойник показва състоянието на физическото тяло пред интуитивната страна на живота, и това е начинът, по който човек може да възприеме, че някой се “чувства болен” (както майките винаги сякаш знаят за децата си, без значение колко далеч са от тях). Тъй като връзката е нелокална, тя действа аналогично на моста на Айнщайн-Подолски-Розен^[16], защото душите могат да останат приближени във времето, като вид “душевна група” на семейството и приятелите, докато телата могат да са отделени на значителни пространствени разстояния.










5. Антиматерията в Реципрочната система се нарича космическа материя и технически е “спрегната материя”, съставена от атомни ротации в пространството, поставени в 3D темпорална координационна система, използваща  часовниковото време като мярка за промяна. Ларсън я нарича “противоположна материя” или “инверсна материя”, но беше посочено от проф. Неру (K. V. K. Nehru), че инверсията всъщност трябва да представлява едно спрягане, за да се запазят взаимоотношенията между измеренията. Например, вселената на материалната сила, t/s², е s²/t, което е неправилно. Космическата сила има измерения s/t². Аспектите на пространството и времето инверсират, но измерната взаимовръзка в номератора и деномератора остават същите, превръщайки я в свързване или спрягане, а не в инверсия.

7. “Това, което анимира”, което придава живот.

8. “Физическа” включва всички взаимовръзки, дефинирани от 3D скаларното движение с аспектите пространство и време. Това включва материята (материалните атоми), антиматерията (космическите атоми), електрическите и магнитните полета, гравитацията, биологичните организми (животът, включително тялото и ума/душата, но не “духа”) и техните биоенергийни системи.

9. Дюи Ларсън, “Отвъд пространството и времето”, стр. 81.

11. Анимус по принцип се дефинира като интелекта или духа, често се асоциира с концепцията за етиката и моралността.

12. Единица скорост е скоростта на светлината, 1 естествена единица пространство за 1 естествена единица време, единство в Реципрочната система, или 299, 792, 458 м/сек в конвенционалната физика.

13. Биоенергия в смисъла на различните форми биологична енергия, а не обичайния смисъл на енергия, добита от биомаса, като биодизел например.

14. Етерът, в контекста на Реципрочната система, е космичният сектор на 3D времето, интерпретиран от позицията на материалния сектор, 3D пространствената перспектива.

15. Този материален двойник е механизмът, който се ползва за нанасяне на телесна вреда в определени бойни изкуства, енергийно атакувайки проекцията на материалното тяло във времето. Тези енергийни поражения се отразяват на физическото тяло след интервал часовниково време, създавайки славата на известното “смъртоносно докосване”, разгласено от практики като Дим Мак например (Dim Mak).

16. Класическата пространствена дупка, която свързва отдалечени през пространството неща , въпреки че няма действителна нужда от свързващ тунел, тъй като връзката е точно инверсията на пространствената пропорция.

[λ]

Форми на Биоенергия


Жизнената единица може да се счита за “по-завършен” израз на скаларното движение, защото тя съдържа и двата сектора в единна клетъчна структура. Атомите и частиците, бидейки или пространствени, или темпорални, знаят само “половината история”, така да се каже. Но тъй като вселената е дефинирана от три измерения на движението, естествено е, че откриваме три израза на биоенергията в живите организми, отразяващи трите скоростни диапазона, асоциирани с астрономическото движение.

Всяка култура има свои собствени имена за тези три форми на биоенергия. За целта на този анализ, ще използваме китайските термини:

• Джинг (фохат) , клетъчна, либидо или сексуална енергия, асоциирана със здравето и корпуса.
• Ки (чи или прана), жизнена енергия, асоциирана с анимата.
• Шен (кундалини),  съзнанието, духовната или интелектуалната енергия, свързана с анимуса.

Всички знаем, че за да се съхранява енергия, е нужен някакъв вид батерия, и сложните биологични системи имат такива батерии – известна на китайски като дан-тиен или алхимическото еликсирно поле (самото еликсир е друг термин за биоенергия).

Тези структури, бидейки ротационни по природа, съществуват като аналог на Ларсъновия термин еквивалентно пространство, въпреки че е по-добре да се нарекат еквивалентно движение за една жизнена единица, тъй като еквивалентността включва сливането на еквивалентното пространство с еквивалентното време. Тези структури от еквивалентно движение не са директно наблюдаеми от нашата конвенционална референтна система, но са локализирани в три области на тялото, както е посочено, и могат силно да повлияят както физическия корпус, така и темпоралната анима. Те работят много подобно на един зареден електрон, където дан-тиенът е електронът, излъчващ “силови линии” през тялото, наречени меридиани, за да събира и разпределя биоенергия.




Джинг: Клетъчна енергия

Джинг е аналогична на Ларсъновия “ниско-скоростен” диапазон (1-х), бидейки обвързваща енергия между и вътре в клетките.  Джинг се събира чрез консумацията на храна – други живи клетки, които излъчват джинг при разпадането си, за да се употреби в тялото. Колкото по-добро качество е храната, толкова е обилна джинг. Много бедната храна¹⁸ може да има толкова малко джинг, че самото тяло да трябва да достави порция от своя джинг, за да помогне на храносмилането^[19].

Джинг също така се предоставя по време на зачатието, където на новия живот се осигурява с количество зачатъчна джинг от родителите за стартиране на жизнената система в независимо опериране. Когато бебето е в утробата, то е зависимо от действията та майката, която трябва да придаде началния заряд на тези биоенергийни батерии, като тези кабели се прекъсват чак при прерязването на пъпната връв при раждането.

След раждането, естествените процеси работят в посока да осигурят допълнително джинг от външни източници (придобита джинг). Джинг се изразходва във всекидневните активности и се консумира бързо в стресовите ситуации и в ситуациите, свързани със страх, на ден днешен познати като “ежедневие”.

Когато цялото количество джинг се изхарчи на биологично организмено ниво^[20], стартира естественият процес на умирането. Ако организмът няма достатъчно ки, за да влезе в реинкарнационен процес, резултатът е смърт – понижение. За повечето нисши форми на живот, които са все още обвързани с колективна анима, това понижение е връщане към неживото, химическо селение. По-висшите форми на живот, имайки повече комплексност, се понижават до нивото на сложност, което могат да поддържат с оставащата им биоенергия^[21].




Ки: Жизнена енергия

Джинг е ниско-скоростната енергия, която поддържа функционирането на клетките както на материалната, така и на космичната страна. Ки е следващото стъпало нагоре, енергията със “средна скорост” (2-х), която държи заедно материалния и космичния агрегати и поддържа комуникирането помежду им[22][/sup]. Тъй като тази стабилна връзка между материя-антиматерия е нещото, което дефинира живота, ки се счита за жизнена енергия.

Ки може да се произведе от джинг или да се добие от околната среда.Тъй като джинг е много по-изобилна е се добива много лесно от едно добро хранене, ки като цяло се произвежда от джинг чрез Ксия дан-тиен, след това се праща за съхранение в Зонг дан-тиен.

Ки от околната среда всъщност е доста изобилна в природните зони и много хора могат да почувстват това като добро усещане, когато са на разходка в природата или на лагер. Първичният източник е добрия, чист въздух, поради което ки се асоциира с дъха, и затова практиките за насърчаване и съхранение на ки засягат дихателните упражнения. Онези, които практикуват тези упражнения в отдалечени зони често забелязват, че упражненията са много по-ефективни, когато има гръмотевични бури наблизо. Има причина за това: интензивното, диелектрично поле, създавано от гръмотевичната буря, леко променя формата на водната пара, преобразувайки неживата вода в жива вода^[23], директен източник на жизнени единици, имащи структура, която лесно се превръща в ки.

За нещастие, твърде малко такива места съществуват в цивилизованите страни, които са залети от електромагнетизъм, понеже тази форма на енергията възпрепятства ки от околната среда да достигне изобилие.





Шен: Духовна енергия

Ки може да бъде преобразувана в шен чрез проява на волята. При нормални обстоятелства, шен не се придобива от околната среда; тя се добива единствено като нарочен, съзнателен акт (само че, процесът на реинкарниране ще осигури количество шен на новородения, както и малко шен, добит от родителите). Когато една жизнена форма се сдобие с достатъчно шен, тя активира духовния комплекс – интелигентността – и развива едно ниво на етика, както Ларсън описва в неговия “Ниво 3: етичен подход” в “Отвъд пространството и времето”.

Шен може да се счита за интелектуална или съзидателна енергия, в зависимост от това дали материалния корпус или космичната анима доминира организма. Онези, вървящи по типичния, алхимичен път, които се опитват да балансират между мъжките и женските вътрешни аспекти, клонят към демонстрирането и на двете форми шен, бидейки интелектуално съзидателни (композитори) и съзидателно интелектуални (изобретатели).

С изключение на хипотезата за Геаа^[24], Природата все още не се е развила достатъчно, за да предостави природен източник на шен от околната среда, така че всякакво външно натрупване се прави чрез креативни и интелектуални стремежи, включващи други хора със сходен ум и дух; процес, аналогичен на резонансното усилване.

Когато джинг се изчерпа и има достатъчно шен, тогава се отваря друг вариант за смъртта – това, което по принцип се нарича възнасяне, процес за излизане от цикъла на живота, смъртта и реинкарнацията, чрез преместване в друго селение. Ако човек няма достатъчно шен за възнасяне, той най-вероятно ще има достатъчно ки за реинкарниране, за да следва този път и да опита пак.

“Когато умът е просветлен, духът е свободен; тялото е без значение.”






18. Това включва генетично модифицираните организми, лошо наторените растения и напомпаните с хормони животни, за да се произведат физически мускули, но не и съответстващото им ниво биоенергия, за да има правилен баланс между структура и енергия.

19. Това усещане за “загуба на енергия”, което човек понякога изпитва след ядене, често се дължи на това, че тялото трябва да достави биоенергия за храносмилане, вместо тя да е част от самата погълната храна.

20. Клетките могат да разменят ки за джинг, за да поддържат организма жив. Процесът е познат като лечение.

21. Това е произходът на кастовите системи, нормално управлявани от кармата. Този процес на понижение обръща еволюционния път на сложността, връщайки агрегата на жизнената единица до по-просто ниво, за да опита отново.

22. Позната в някои езотерични кръгове като “сребърната нишка”, която свързва тялото с душата.

23. Живата вода, детайлно документирана от Виктор Шаубергер, има атомна структура антиводород хидроксид – един от водородните атоми на водата се ускорява до свръх-светлинни скорости, което го праща от другата страна, преобразувайки водата в структура на жизнена единица. Това също така е източникът на Брауновия газ, с прякор оксиводород.

24. Като Геа е колективното съзнание на планетата, притежаващо интелект от това съзнание.

[λ]

Ин-Ян = Време-Пространство


Друга концепция, която се ползва от китайците, е тази за ин-ян, концепцията за “неразделимите противоположности”, която Ларсън нарича движение. Ин е повличащата концепция: женска, полярна, извита, пълна или студена, докато ян е разгръщащата се концепция: мъжка, линейна, права, празна или гореща. В материалния сектор от контекста на Реципрочната система, който се ползва в този анализ, времето е ин, а пространството е ян.

Ин-ян също е начин за представяне на концепцията за простото хармонично движение (ПХД), където едно ин (вътре) ПХД е вибрация, а ян (външно) ПХД е осцилация.

Вибрацията, когато се приложи към въртене, като например атомна система, създава концепцията за заряд, ротационната вибрация в Реципрочната система е източникът на електрическите, магнитните и гравитационните заряди^[27]. Зарядът е енергия, и зарядът на един електрон се изразява като сила – движението, което зарядът поражда в атомните системи. Зарядите лесно се добиват, но не се изискват. Частиците и атомите могат да съществуват и в заредени и в разредени състояния, концепция, която не се разпознава в конвенционалната физика. Понеже полевите ефекти на разредената частица не се променят по отношение на времето или пространството, те не се засичат от раз. Най-обикновения пример за разредена структура е тази на разредения електрон, който се наблюдава като “дупка”, положителният “заряд” на електрическия поток (става дума за Дираковото море, концепция на бележития теоретичен физик Пол Дирак, бел.прев). Зареденият електрон е конвенционалният електрон, действащ като статично електричество.

Всичките форми на биоенергията, както техните противоположности, имат и полярност (полюси), и могат да съществуват в заредено или разредено състояние. Всеки вид биоенергия може да съществува в четири различни състояния, незаредено ин, заредено ин, незаредено ян или заредено ян, и в резултат се получават, както изглежда, дванадесет различни форми биоенергия: четири типа джинг, четири типа ки, четири типа шен.




Смъртта и умирането


Последната концепция, която се нуждае от изясняване още отначало, и тази за смъртта. Терминът “смърт” може да се разглежда и като състояние, и като процес. В тази статия, думата “смърт” ще се използва за означаване на терминалното състояние и “умирането” ще представлява процеса.

• Умиране: процесът, който е стартиран, след като биологичният организъм повече не е могъл да поддържа жизнеспособност.
• Смърт: състоянието, в което организмът бива понижен или върнат в нежив статут.

Процесът на умирането стартира или естествено (от старост), недоброволно (заболяване или рана), или неестествено (убийство, нещастен случай).  Биоенергийното състояние е различно за всеки процес:

• Естествено: Биоенергията джинг е била изчерпана. Ки и шен не са засегнати.
• Недоброволно: Стресът изразходва джинг, като я преобразува в ки, за да направлява имунния отговор, докато джинг привърши. Борбата с болестта и регенерирането на тъканите ще изразходват ки.
• Неестествено: Оставащата джинг се преобразува в ки в големи количества, което може да накара етерният двойник да се сдобие със значителна кохезия (сцепление), за да започне “свой живот”. Но без жизнеспособно, пространствено тяло, което да го съдържа, етерният двойник се превръща в призрак^[28].

Произход на Следсмъртните избори


Мнозинството от западните концепции относно задгробния живот могат да се проследят до единствен източник, Митът за Ер^[29] на Платон, който е следният:

С много други души като спътници, Ер беше стигнал до величествено място с четири отвора – два във и навън от небето и два във и навън от земята. Между тези отвори седели съдии, и те нареждали на душите кой път да следват: добрите били насочвани по пътя към небето, неморалните били насочвани надолу. Но когато Ер приближил съдиите, на него му казали да остане, да слуша и да наблюдава, за да разкаже за преживяването си на човечеството.

През това време от другия отвор в небето, чисти души летели надолу, разказвали за красиви гледки и чудесни чувства. Други, връщащи се от земята, изглеждали мръсни, раздърпани и уморени, оплаквали се в отчаянието си, когато разказвали за ужасните си преживявания, защото всяка душа трябвало да плаща десеторна глоба за всичките зли дела, извършени приживе. Имало някои, обаче, които не можело да пуснати от подземието. Убийци, тирани и други неполитически престъпници били обречени да останат до изхода на подземието, без да могат да избягат.

След седем дена на ливадата, душите и Ер трябвало да отидат по-натам. След четири дена достигнали място, където можели да видят сноп светлина като дъга, по-ярка от която и да са виждали преди. След още един ден път те я достигнали. Това било вретеното на Нуждата. Присъствали няколко жени, включително и Госпожа Нужда, дъщерите й и Сирените. Душите били организирани в редове и на всяка била раздадена по една лотарийна монета, без Ер.

Тогава, според лотарийните си монети, те трябвало да се приближат подред и да изберат следващия си живот. Ер си спомнил, че първата душа, която избрала нов живот, човек, който не познавал ужасите на подземието, а бил награден на небето, бързо избрал живота на мощен диктатор. След по-внимателен оглед, той осъзнал, че, освен други зверства, на него му било писано да изяде собствените си деца. Ер наблюдавал, че често това бил пътя на онези, които преди това са били на небето, докато онези, които били наказани, често избирали по-добър живот. Много избирали живот, който бил различен от предходното им преживяване. Животните избирали човешки животи, а хората често избирали явно по-лесните животи на животните.

След това на всяка душа бил назначен дух пазител, който да й помага през живота. Душите преминавали под трона на Госпожа Нужда, след това пътували до Равнината на Забвението, където текла Реката на Забравата (река Лет). Всяка душа трябвало да пие малко от водата, в различни количества, освен Ер. Докато пили, всяка душа забравила всичко. Като си лягали вечерта да спят, всяка душа била вдигната в нощта в различни посоки за прераждане, завършвайки пътешествието. Ер не помнел нищо от пътешествието обратно до тялото си. Той отворил очи и осъзнал, че лежи на погребалната клада, рано сутринта, и можел да си спомни пътешествието през задгробния живот.

Както сами виждате, всички класически елементи са тук. Пътят в небето се превърнал в Рая, пътят в Земята станал Ада, идеята за реинкарниране и воалът на забравата… дори и онези, “отлъчени” от рая през онази втора врата, които избрали животи на зверства.

Ако се възползваме от контекста на Анунаки, за които говорим в тази поредица, това, което имаме тук, е класическото разполовяване от битката между Енлил (небесния бог) и Енки (земния бог) и обещанията, дадени на робските популации, човечеството. Енлил (и баща му, Ан), живели в “небесата” и щели да се спуснат до повърхността като владетели на земята. Енки, с неговото подводно царство Абзу, управлявайки миньорските операции по планетата, живеел под повърхността и щял да се издигне до повърхностния свят, да донесе съкровищата от дълбините, за да омиротвори небесните обитатели. С разразяването на враждебните действия между тях, тези домейни на контрола се превърнали в класическия Рай (Енлил като Яхве/Йехова) и Подземието (Енки, Врагът^[30]). Ролята на човешките души в този Анунакски сценарий ще бъде обяснена по-късно, след като прегледаме някои основни концепции.




Вариантите за избор по време на умирането

Количеството и вида на биоенергията, добита през живота, осигурява вариантите по време на умирането по естествени или недоброволни причини. Неестествените причини създават една ситуация, в която оставащата джинг (отнетите ви години, така да се каже) се преобразуват директно в ки в момента на загуба на корпуса. Като последствие от този бонус под формата на ки, смъртта от неестествени причини се случва рядко, тъй като бонусът към ки кара съществото да скочи директно във варианта за реинкарнация. Това е един вид механизъм за “застраховка” или “гаранция”, вграден в системата, за да се даде втори шанс на онези същности, при положение че те не искат да останат обвързани със земята като призраци, за да плашат останалите.

Реинкарнацията и възнесението са входни точки към по-комплексна система от тестове и последствия, където последствията, като например кармата^[31], влизат в сила, както и еволюционната история. Тук, концепцията за смъртта може да се счита като аналог на това да те “скъсат на изпит” в училище, при което се връщаш в по-предишен клас, за да научиш уроците, които явно си пропуснал, и да опиташ отново. Истинската смърт, тотално връщане към нежив статут, на практика е като да те скъсат от детската градина, така че не се случва често.




Безсмъртие

Едно естествено последствие от тази структура е, че ако животът можеше да се сдобие с джинг в по-бързи темпове, отколкото се изразходва джинг, естественият процес на умиране никога няма да се случи, и човек може да живее вечно. Това е вярно, но има уловка, която има общо с нашия стар приятел, магнитното йонизиращо ниво^[32], което е отговорно за определяне кои елементи са радиоактивни.

Не-нулево ниво на магнитна йонизация позволява на атомите да събират неутринота, което представлява добавяне на изотопна маса. В неживото царство, атомите могат да премахнат тази излишна маса чрез радиоактивност, но в случая с живата единица, където материалната и космичната структури са в равновесие, изотопната маса се трупа и от двете страни. Материалната и космичната структури постоянно увеличават атомните си измествания, докато изотопната маса не достигне момент, в който неутрализира атомната ротация^[33]. Това кара връзката между материалната и космичната структури на жизнената единица да се дисоциира, предизвиквайки клетъчна смърт. Сдобивайки се с повече джинг, можете да удължите продължителността на живота си, но ще продължите да “ставате по-стари”^[34].

Но, както учи древната история, “боговете” били безсмъртни, така че те са открили начин – но не чрез удължаване живота на едно единствено, физическо тяло – а като създават тела “по поръчка” и като прехвърлят самоличността си от едно тяло в друго, чрез нещо, което беше наречено “черна магия”. Има начин човеците да постигнат безсмъртие, както са документирали древните, Таоистки майстори – ако сте склонни да платите цената. Любопитно, много от таоистките майстори, които постигнали безсмъртие и напуснали смъртното селение, отивайки в царството на боговете, често се връщали, за да изживеят смъртни животи – въпреки че така и не обяснили защо.




Смъртното преживяване

Ако искате да разберете смъртта, последното място, от което искате да се информирате, е съвременната религия. И предпоследното място, което искате да прегледате, са “Ню-ейдж” експертите. Отидете при източника, който започва със Шумерските записи и книгите, написани от боговете на старите времена, като Книга на юбилеите, която е диктовка от Бог, записана от Моисеи на планината Синай, докато Той приготвял онези каменни таблици за израилтяните.



Бележка от преводача: Книга на юбилеите не е оцелява в пълнота на никой език, но има преводи на иврит, гръцки и латински. Интересното е, че единствено Етиопската църква я смята за канонична, докато всички други християнски църкви я смятат за псевдопиграф. Положението е същото и с Книга на Енох, отново единствено Етиопската църква я приема за каноничен документ.



Да, Бог действително създава човека – въпреки че контекста на генното инженерство малко се е изгубил в превода. Така че, ако някой проумява структурата на човечеството, богове са онези, които са проектирали хибрида – и тази информация е добър материал за изследване.

Да, Бог действително създава човека – въпреки че контекста на генното инженерство малко се е изгубил в превода. Така че, ако някой проумява структурата на човечеството, богове са онези, които са проектирали хибрида – и тази информация е добър материал за изследване.

Описват се две селения, смъртното царство на всекидневното съществуване и това “друго” царство, което аз просто ще наричам Другото селение, тъй като просто има твърде много имена, и всички имат екстремно религиозни предразсъдъци. Ако сте си написали домашното и сте се запознали с Реципрочната система на Ларсън, вие вече знаете кои с тези две селения: двата “секторни” аспекта на биологичното ниво на съществуване, а именно, една версия от “втора плътност” на материалния и космичния сектори.

Когато става дума за умиране, човеците, потомците на Кро-Магнона, са смесена работа – хибрид и между естествени процеси и “божествени” процеси от сирианските си създатели. Голямата част от човечеството е от “по-заземения” тип, състоящ се от генетичен микс от Кро-Магнон и Неандертал – “червенокръвния” народ. По-малка група, смятаща себе си за “синекръвни” Царски потомци, действат на йерархичния сириански принцип “отгоре - отдолу”, за разлика от еволюционните местни народи. Тук ще опиша естествения процес, като естествени последствия от живота.

Смъртта е деконструкция на биологичното ниво на съществуване, която може да стигне чак до неживото ниво. Както при всеки излъчващ или радиоактивен процес, освобождава се енергия, и в ситуацията на жизнената единица, освобождава се биоенергия. Но за разлика от електроните, алфа-частиците и гама-лъчите, биоенергията продължава да има продължение на формата за период часовниково време, и продължава да бъде способна леко да влияе на пространственото селение чрез силите, генерирани от анимата. По-висшите функции на съзнанието, бидейки нефизически, остават непокътнати и действащи, като по този начин поставят този етерен призрак в транзитно състояние. Посмъртните ритуали, като онези, документирани в "Бардо Тодол", тибетската “Книга на мъртвите”, били създадени, за да помогнат на призрака в наличните му варианти за избор по време на този период.

Неестествената смърт има тенденцията да “експлодира” етерното тяло навън от физическото, понякога в такава степен, че човек дори не знае, че е загубил тялото си. Заради високото ниво на ки, и факта, че човек не осъзнава, че нещо се е случило, не се прави опит да се “продължи нататък” и призракът остава обвързан със земята или докато не се случи такова осъзнаване, за да може да направи избора си, или ки (която не може да бъде възобновена) не се разсее до момента, в който избора не се насили поради неизбежност.





27. Конвенционалната физика разпознава само електрически заряд; магнитният заряд се третира като инерция, а гравитационният заряд се счита за изотопна маса.

28. “Призрак” ще се използва в смисъла на сянката на космичния аспект на жизнената единица, а не “дух”, което е дефиницията на анимуса.

29. “Републиката”, Платон, 380г пр.Хр., преводът на английски е взет от страницата на Уикипедия за Мита за Ер.

30. Енки, след като обвинил Енлил, че работи срещу най-добрите интереси на Анунаки, се превърнал в най-големия враг на Енлил и му била дадена титлата “обвиняващ враг”, сатана. “Сатана” е титла, не личност, много подобно на “Президент”.

31. Карма е пренасянето на действия и намерения от предни инкарнации, които влияят на настоящата.

32. В Реципрочната система, магнитното ниво на йонизация, една променлива на околната среда, контролира количеството на изотопната маса, която един атом може да натрупа, преди да премине през радиоактивен разпад, за да се отърве от излишната маса.

33. Човек би си помислил, че с остаряването му килограмите му ще се увеличат, заради допълнителната изотопна маса. Но това не е случаят; защото едновременно и заедно се добавят маса и анти-маса, няма нетна наблюдаема промяна в атомната маса вътре в клетката.

[λ]

Процесът на реинкарниране


Наличието на ки позволява да се активира вторичен процес при умирането – този на реинкарнацията. Ако ки е тотално неадекватна (по-малко от една естествена единица, както Ларсън би казал), тогава няма достатъчно, за да се захрани задгробната система, така че човек се връща в нежив/неодушевен статут. По-висшите форми на живот обикновено имат натрупано голямо количество ки, така че по принцип процесът на реинкарниране е достъпен.

Хората много пъти са преминавали през процеса на реинкарниране през последните няколко хилядолетия, и когато се родят, те вече имат количество ки и шен, които носят от предишния цикъл. Ки често определя относителното здраве на новородения, докато шен е определящият фактор за кармата. Както при всички енергийни системи, биоенергията както заряд, така и полярност. Човек с лоша ки може да се окаже деформиран при реинкарнацията си, докато човек с добра ки може да се окаже атлетичен. Добрата шен ще придаде на човека по-добродетелен живот, докато лошата шен може да предизвика постоянни проблеми и живот в страх.

За да разбере реинкарнацията, човек трябва да има някаква представа какво е “реинкарнация”. Думата идва от “карнирам”, което означава “да бъда въплътен”, а това означава да се съживя. Реинкарнацията означава, да стане живо – отново – намеквайки, че има нещо, което се е пренесло от предишна инкарнация.

При смъртта, материалните и космичните атоми се дисоциират едни от други, връщайки корпуса в неживо състояние. Но биоенергийното поле остава като призрака или етерния двойник. Именно в това състояние съзнанието изпитва задгробната ситуация.

В диаграмата горе, аз съм идентифицирал първото задгробно селение като “Чистилище”, стар католически термин за място, което душите обитават веднага след смъртта, за да направят преглед на живота, за да видят къде ще прекарат вечността. При изследването на това селение, повечето системи добавят допълнителна стъпка, която може да се нарече “Мъглата”.

Когато съзнанието загуби физическите сетива, докато тялото умира, то малко се обърква, защото неща като зрението например са достъпни само чрез онова, което е известно като Трето око. Нещата стартират малко мъгляво отначало, като да се гледа през гъста мъгла. В това време, съзнанието все още е много свързано с пространствената среда – още могат да се идентифицират хора, сгради и референтни точки, само че не като физически системи – а само като енергийни такива. Без тяло, нямате абсолютно никакъв шанс за физически контакт.

Смъртното преживяване продължава в това състояние за около 40 – 60 дни, в зависимост от културата. Смята се, че през това време хората, които човек е оставил, все още имат възможността да комуникират с него да кажем последните си мисли и да се сбогуват, преди човека да продължи към по-интересни неща. Също така не забравяйте, че движението, в тази призрачна форма, не е пространствено – то е енергийно, така че съзнанието ви може да се локализира на кое да е място на Земята, когато има нужда да го направи. И тази нужда обикновено възниква, когато обичан човек мисли за вас. Така че наистина изглежда вероятно този транзитен период да съществува именно за привършване на комуникацията.

След като взаимодействията с физическия свят са завършени, вече сте се сдобили с доста добра идея за това какви сте били като хора и навлизате в процес на “преглед на живота”. Тук е мястото, където вие решавате какво ще се случи след това, и човек може да е доста строг със себе си. В нашето общество положението на жертва се награждава, което води до едно усещане за безполезност, което наистина се пренася в задгробния живот.

В класическите религии, прегледът на живота завършва с два прости избора: егоист и “отивай в Ада” (тъмният или черният аспект на вълната) или благотворителен и “отивай в Рая” (белият или светлият аспект). Имайте предвид, че тези “вълни”, като морския им еквивалент, са преходни – персонализирани версии на рая и ада, а не колективните версии, които първоначално били установени от боговете на старите времена.

Умът е мощно нещо, и тъй като умът е космичният аспект на живота (като мозъкът е материалният аспект), той оцелява смъртта на тялото, но вече не е ограничаван от споделената, пространствена илюзия, която наричаме “реалност”. Умът ви може да създаде всяка илюзия, която пожелае, за да уравновеси биоенергията ви, така че да можете да продължите по пътя на духовната еволюция.

Онези, които имат преживявания близо до смъртта, по принцип влизат в тези вълни, точно както човек на брега нагазва в плискането на океана. Те не са задействали напълно процеса на умиране, защото на някакво ниво те са знаели, че няма да умрат. Но, все пак успяват да надзърнат в това до какво може да доведе самопреценката на себе си, и като такова, преживяването често може да доведе до значителна промяна в житейската гледна точка на въпросния човек – по принцип е за по-добро – веднъж след като открие, че личният ад се гради върху всички онези неща, които потискат и от които се крият през живота си.

Има и трети избор, който наричам “пътят на Кхеб”^[39]. Този път се отваря, когато, по време на прегледа на живота, човек осъзнае, че “да, направих някои егоистични неща, но те бяха необходими за оцеляването и растежа”, както и че, “да, направих някои благотворителни неща, и те също бяха необходими за балансиране на егоистичните постъпки”. Повечето хора, които не са силно поляризирани в политическите, религиозните и философските си виждания, пасват на това описание. Когато съзнанието влезе в това състояние, нито персонализиран ад, нито персонализиран рай може да осигури по-нататъшен растеж на съзнанието, така че се отваря третия вариант – “между тъмнината и светлината”. Това ви отдалечава от личното селение на самопреценката, “Аз”, и ви праща в Плътността на Избора, “Ние”, и какви взаимодействие – егоистични или благотворителни – са направени, за да помогнат на еволюцията на съзнанието.



39. От египетската история.

[λ]

Царството на Илюзиите: Плътността на Избора


Интегрална част от транзитната зона, особено приложима към по-сложните организми като човечеството, е Царството на Илюзиите, наричано понякога Плътността на Избора. До него се достига, когато е налице достатъчно ки и човек е преценил, че животът му си е струвал; постигнал е каквото си поставил за цел в живота и е в относителен мир с комплексите на психиката.

Царството на Илюзиите взима предвид по-голямата картина – не само онова, което сте направили през живота си, но и как действията ви са повлияли на другите, с единствен определящ фактор: помогнали ли са действията ви за еволюцията на съзнанието? Това определяне не се преценява според ориентацията си, защото егоистичната постъпка може да доведе до еволюция на съзнанието, точно толкова лесно, колкото и благотворителната.

За това селение е описано в древните записи, че съдържа околна среда, която е манифестирана от намеренията, стоящи зад действията, които сте извършили по време на живота си, тъй като безсмъртните селения вземат предвид намерението с приоритет пред действието. Това е селение от мисъл-форми, създадено от биоенергията ки. Когато човек избере да се отнася с тази изкуствена реалност като с истинска, осезаема околна среда, той автоматично е избран за реинкарниране по един от пътищата за служене: служене на себе си или служене на другите. Ки на човека се пуска в околната среда, така че той да може да преживее този път на служене и в крайна сметка да се роди отново, в смъртното селение или в другото селение, в зависимост от това кое селение е напуснал.

Тук, същностите могат да останат за векове часовниково време, докато не се сетят, че на практика се намират в една холограма, на които автори са самите те, и околната среда в която живеят не е нищо повече от проекция на тяхното несъзнавано. Това осъзнаване ще пришпори движението на биоенергийното поле, което е ползвано за създаването на всичките структури и взаимодействия около същностите. Изкуствената им реалност ще се срине, и ще получат вливане на ки – и какво ще правят с нея? В този момент, онова което е било реално, става нереално и ки, която е поддържала системата, се връща под съзнателен контрол – но на едно по-издигнато ниво: енергията се връща като шен, което индикира, че реинкарнационният процес няма да сработи за по-нататъшното развитие на съзнанието на организма.

Някои ще се “издразнят” и ще използват тази ки, за да отблъснат околния им свят. Това обикновено се случва със служещите на себе си, които смятат, че още отначало са центъра на вселената. Като резултат, равновесието се загубва и те продължават към Подземното царство, по-класическият Християнски Ад, където тази енергия може буквално да бъде “изгорена”.

Някои пък ще се влюбят в преживяването, раздавайки тяхната ки на другите, и това ще ги прати в Горното царство, където те ще могат да продължат преживяването за едно много дълго и приятно време – докато ки не им свърши, и не паднат обратно към инкарнационния процес.

Отново, има и трети достъпен път, който се появява, когато осъзнаете, че се намирате в холограма и приемете тази изкуствена реалност от мисъл-форми за това, което е – едно много добро образование за това как да се уравновесявате. В този момент, можете просто да се обърнете към “компютъра”, и да му кажете да “прекрати преживяването” на холограмата. Освободената ки няма къде да отиде чрез неосъзнат акт на служба, така че тя остава под ваш контрол. В крайна сметка, ки е интелигентна. Затова, направете интроспекция на холограмното си преживяване, и тази интроспекция ще конвертира ки в шен и ще отвори третия възможен път, първият етап на Възнесението.

[λ]

Процесът на Възнесението


Когато етичният човек, чрез съзнателен и знаещ акт, генерира достатъчно шен преди да изразходва своята джинг, се отваря възможността да прескочи цялата инкарнационна драма. Има две входни точки в това селение, или през Плътността на Любовта (или Омразата, 4-та плътност), или през Плътността на Честта (5-та плътност). Селекцията се осъществява по това как сте генерирали шен – чрез съперничество или чрез съгласие.



Селението на Цветовете: Плътността на Любовта и Омразата


Има две врати, през които се влиза в селението на цвета, една от Царството на Илюзиите, и другата е директно от процеса на умиране с достатъчно количество шен, но все още с ангажимент към разногласието на съперничеството или съревнованието. Влизането в това селение е индикация, че организмът е развил достатъчно анимус (с мислещи, както и с чувстващи аспекти), за да излезе от реинканационната система, но все още не е достигнал статута на безсмъртието, което започва с влизането в Плътността на Честта.

Тази Плътност на Любовта и Омразата (не просто “харесване и нехаресване”), 4-та плътност, е шарено място, където личните избори са екстремни. Позната е като Царството на Цвета заради екстремната природа на ценностите и направените избори. Много хора, които се отправят на химически индуцирани, психеделични преживявания, се озовават тук за кратко време^[47]. Изглежда добре, когато се озовете там, но човек не осъзнава какво всъщност преживява, защото е прескочил процеса, през който да пристигне на тази дестинация. Това селение действа като покритие едновременно и на материалния, и на космичния сектор, намиращо се отвъд пространството и времето. От тази висша гледна точка могат да се наблюдават и да се взаимодейства и с двата сектора едновременно; концепцията за минало и бъдеще се променя и се превръща в сложен ландшафт, където може да се види как тялото на човек следва един път през пространството, а душата му може да се види как следва друг път през времето. Голяма част от метафизичния фолклор относно пътешествениците от бъдещето или от миналото произлиза от това селение, тъй като миналотата и бъдещетата са географски посоки във времето.

Както като има два входа, така има и два изхода от това селение. Първият е, когато шен бъде похарчена чрез продължително съперничество и раздор, обикновено чрез намеса в нисшите реалии. Вторият изход се отваря, когато човек приведе в равновесие екстремностите на цветовете и стане сив… система на симпатия и съгласие, което води до безсмъртния аспект на възнесението.

На това ниво употребата на съгласие и съперничество не са индикация за разполовяване, а по-скоро за едно ниво на усложняване или разтваряне на съзнанието. Шен е съзнателна енергия, докато ки е интелигентна енергия. Онези, които са се въвлекли в съперничество, за да генерират шен, на практика са се борили със системата, използвайки принципите на привличане и отблъскване на любовта и омразата. Съревнованието може да е приятелско или враждебно, и това е основата на съперничеството.

Съгласието, от друга страна, е “про-съзнателния” подход, който не само ви е снабдил със шен, но е помогнал и на другите да си го набавят по пътя (това често се бърка със служба на другите). Когато съгласието е основата на шен, тогава на човек не му се налага да премине през резолюцията на съревнователната методология и може да продължи към Плътността на Честта, манифестирана в Царството на Пламъка. Това царство е аналогично на “менталната” равнина на другите системи, където човек се сдобива със способността да създава и унищожава структури във физическите, пространствено-темпорални светове.

Нарицателното Царство на Огъня идва от описанията на енергийното тяло, напомнящо на пламък – жълт или златен цвят, трептящо, енергично, но все още антропоморфно. Жълтото е цветът на менталната енергия, заради което това селение е сравнено с менталната равнина.




Преглед на Смъртните и Безсмъртните селения


Смъртните селения са царствата, в които имаме физическо съществуване. В Реципрочната система, физическото може да е или пространствено, или темпорално, така че смъртните царства са и двете – съществуване в материалния 3D-пространствен сектор или в 3D-времевия сектор. Когато съзнанието ви е в единия сектор, другият сектор прилича на “задгробен живот”. Повечето теоложки сбирки смятат, че там, където се намира съзнанието ви в момента, е смъртното царство, а свързаното с него, “задгробния живот”, е другото царство.

Това, което много хора не осъзнават, е че когато умрете, вие сте все още “смъртни” – просто смъртни в царството на задгробния живот и ще, след цял един живот от преживявания, остареете, ще се родите и ще се върнете към живота, тук. Това е една симетрия на съществуването между материята на 3D пространството и етера на 3D времето. Смъртното и задгробното царства са просто противоположните лица на една монета, така че когато завиете зад ръба на монетата, умирате от едната страна, за да се родите от другата. Основната разлика е, че физическото съществуване се цени от пространството (усещанията, мисленето, разстоянието, часовниковото време), а задгробното съществуване се цени от времето (интуицията, чувствата, продължителността, часовниковото пространство).

В смъртното селение, “пътят към ада е постлан с добри намерения” и човек е преценяван (съден) по действията си, а не по намеренията си. Материалното селение (животът) се основава на пространствени взаимоотношения – целта на физическото ни тяло е да чувства и да манипулира пространството. Космичното царство (задгробния живот) се основава на темпоралните взаимоотношения – целта там е, да се схваща и манипулира времето. И двата случая изискват взаимодействия между съзнанието и околната среда.

Безсмъртните селения се достигат чрез процеса на възнасянето, напускайки цикъла на реинкарнирането. Да използваме пак аналогията с монетата, много е трудно да скочиш от лицето на една монета, но е лесно, когато правиш транзицията около ръба й. най-забележителната разлика между смъртните и безсмъртните селения е, че безсмъртните селения съществуват отвъд пространството и времето, и като такива, ценностните системи (системите за преценяване), с които сме свикнали, са много различни – те добиват реципрочна форма. Там има малка разлика между мисъл и манифестация, така че преценяването се извършва чрез концепция, която е сходна с намерението.

Само че, в безсмъртните селения, “пътят към смъртността е постлан с действия”. Именно от това схващане извличаме директивите за ненамеса, които по-висшите същества ни дават. Замислете се: веднъж след като се възнесете, вие сте го направили, защото вече нямате нужда да преживявате физическите взаимодействия (усещания и интуиция), които са част от царствата на живота и задгробния живот. С други думи, дипломирали сте се от гимназията и сте започнали да посещавате университета. Но… ако човек продължи да има интерес от взаимодействието с физическите царства, тогава очевидно той не е завършил някой урок там, поради което има мотивацията да продължи да взаимодейства с физическото. Веднъж след като е формирана тази връзка, тя има тенденцията да става по-силна, и едно възнесло се същество може силно да повлияе върху работите на смъртните царства, поради факта, че неговите мисли ще манифестират структура и действие, вещество и сила. В крайна сметка, възнеслото се същество ще бъде всмукано обратно в цикъла на реинкарнация, за да се сети за, и да завърши урока, който не е успяло да научи. Така че, когато човек бъде “отлъчен” от безсмъртното селение, той се връща в смъртния статут с някакво висше знание – но това знание често се разбира накриво, тъй като смъртният ум/мозък не притежава механизмите да проумее не-тленни уроци^[50].






47. Оттук и преобладаването на ярките цветове и шаблони, предпочитани от консуматорите на психеделични наркотици.

50. В книгата на Дон Елкинс (Don Elkins), “Тайните на НЛО”, той описва Скитниците като същности от по-висша плътност, които са направили “избор” да се върнат на Земята и да помогнат. Когато включите информация от други източници, като Асатру и митологията на американските индианци, изниква малко по-различна картина – въпреки че човек лесно може да разбере гледната точка на Елкинс. Скитниците не са влезли отново в Плътността на Избора доброволно – те са “паднали от каруцата”, така да се каже, и са се “самоотлъчили”, защото са избрали да взаимодействат и да участват отново във физическата система, от възнесеното царство, и в резултат на това са успели да си генерират карма.

[λ]

Възнесените закони за ненамеса


Случват ли се взаимодействия между смъртните и безсмъртните селения? Да, често. Но това рядко са физически взаимодействия. Това обикновено се случва през “междинно време” (времето помежду другото, ръбът на монетата, точно на обед, полунощ, изгрев, залез, рождени дни, годишнини, врати, прозорци, мостове, сенки… всеки път, когато стартира нов цикъл, или когато противоположностите се свързват). И те се случват на мисловно или концептуално ниво, което може да осигури някаква много проникновена информация, но все пак е изцяло в ръцете на индивида дали ще действа възоснова на нея, физически, тъй като това диктува смъртното съществуване. От това именно взаимодействие сме извлекли концепцията си за духовни съветници, възнесени учители, аватари, пазители, и тн.

Има моменти, когато мислите и намеренията на някой в смъртното селение стигат до безсмъртното селение и привличат вниманието на безсмъртните. Това обикновено се свързва с моментни проблясъци относно природата на нечие предназначение в живота.  Не се случва често, но когато се случи, повечето хора избират да го игнорират. (Не забравяйте, че в безсмъртното селение се цени намерението: ако един смъртен не възнамерява да стигне до края, демонстрирайки липса на интерес, задържайки ситуацията, или просто отричайки я, предложението за взаимодействие ще бъде оттеглено – в тази работа обикновено има само един шанс.)

Когато от безсмъртното селение дойде предложение, това е индикация, че приемникът има качество на характера, което би му позволило да постигне по-големи неща, отколкото биологичното съществуване би му осигурило.

Нещо, което трябва да се отбележи, е че един безсмъртен водач никога няма да ви каже да “направите” каквото и да е, нито да действате от негово име. Те нямат интерес в смъртните селения, но се интересуват от по-голямата картина – в която вие можете да създадете промяна, ако изберете да го направите. Ако срещнете нетленна същност, която иска от вас да извършите действие от нейно име, вероятно си имате работа с друг смъртен, намиращ се между животите, и използващ проекция, за да получи достъп до тази страна на монетата. Безсмъртните просто ви дават достъп до огромно царство на знанието и опита, и като библиотекари, ще ви помогнат да намерите това, което търсите – но вие все пак ще трябва да прочетете книгата и да действате възоснова на това знание.

Взаимодействията между селенията е въпрос на свободен волеви избор, и е добре да беди и информиран избор.



Скачените селения: Този свят и Другият


Едно от по-грандиозните заключения, които Дюи Ларсън направил чрез реципрочното отношение между пространството и времето, било откритието на един Вселенски сектор, който е скаченият сектор на този, с който ние сме запознати – буквално, Вселената на Времето, която той нарекъл космичния сектор. Тази космична половина от вселената съдържа построения, подобни на това, което ние наблюдаваме в материалната, пространствена половина: атоми, прах, камъни, астероиди, планети, слънца, галактики… всичко, което може да съществува тук в 3-измерното пространство, може да има аналог в 3-измерното време; тези две половина на вселената не са отделни един от друг феномени.

Близкото скачване на тези сектори може лесно да се идентифицира като разликата между структура и силово поле. Структурата е пространствена; ние можем да я наблюдаваме, можем да я измерим и можем да я манипулираме. Само че, силовите полета са темпорални – ненаблюдаеми, освен чрез ефекта, който оказват върху структурата. Един прост начин да се представят взаимодействията между тези две половини от вселената, е чрез концепцията за сложното количество (използваната дума за количество е quantity, откъдето произлиза научния термин “кванта”, бел.прев), където реалната компонента е пространството, а имагинерната компонента е времето. Нека отбележим, че това е случаят от материалната перспектива; от космичната (антиматерия или задгробен живот) гледна точка, ситуацията е обърната: времето е реално (3-измерно), а пространството е въображаемо. Съвършени допълнения едно на друго.

В древните митологии и притчи, този свят се отнася до 3-измерното, пространствено царство на наблюдаемите структури, подредено от часовниковото време и невидимо повлияно от “отвъдния свят”. Свойствата и характеристиките на този отвъден свят много приличат на последствията именно на Ларсъновия космичен сектор. В докладвани пътешествия в отвъдното се говори за еквивалентност между разстояние и продължителност. Ако един посетител в отвъдното не успее да излезе от него точно през същото място, през което е влязъл, когато се върне оттам, той ще бъде изместен спрямо часовниковото време – пристигайки преди раждането си или години след смъртта си. Това е концепцията за часовниковото пространство, където разстоянието в отвъдния свят е равно по смисъл на продължителността в този свят.

Този свят се идентифицира като светът на живите, в него се влиза при раждането и се излиза при смъртта, но представлява само половината от цикъла. Отвъдното представлява другата половина от цикъла, “задгробният живот”, както често се нарича, в него се влиза при смъртта и се излиза при раждането. Има и такива в този свят, които не вярват в “живот след смъртта”. И обикновено същите тези хора, след като преминат в отвъдното, не вярват в “живот преди смъртта”. (Обикновено това е индикация, че не са превъртали цикъла кой знае колко пъти.)



Транзитната зона


Както бе споменато по-рано, ако един организъм не е натрупал достатъчно количество ки, когато започне разлагането на жизнените единици при смъртта, двете “половини” на организма могат да се върнат в неодушевен статут – прахта, от която сте били създадени. Това е “истинска смърт” в смисъла, нищо от шаблона на паметта или духа на организма не може да се пренесе по-натам. Това не е прахосване, обаче, тъй като атомите, разпръснати както в материалния, така и в космичния сектор, евентуално ще бъдат отново употребени в нов организъм. Вселената винаги “рециклира”.

Само че, когато има достатъчно ки, за да се запази шаблонът на личността, организмът влиза в транзитната зона и предприема процеса на реинкарнация или възнесение. Транзитната зона започва с “реинкарниране” или “възнасяне”, както са наименувани блокчетата на схемата, и завършва или с прераждане (повторно навлизане в скачения сектор чрез раждане) или с възнесение към безсмъртните селения. Забележете, че транзитната зона не е отвъдния свят. За новороденото съзнание основната природа на отвъдния свят е неразличима от природата на този свят – вярвате, че сте били реинкарнирани в същия свят, който сте напуснали, но всъщност сте се прехвърлили към неговия скачен аспект. При смъртта в този свят, отново ще навлезете в транзитната зона и ще се върнете в земята на живите. Въпреки че и в двата случая, “живот” и “задгробен живот” са относителни понятия.



Безсмъртните селения


Терминът “безсмъртен” означава, “неподлежащ на смърт, траещ вечно”. В контекста на възнесеното същество, това наистина е вярно, тъй като то е преминало отвъд нуждата от реинкарнационен цикъл, както и отвъд концепциите за часовниково време и часовниково пространство. Това е просто друг етап на съществуването, който е естествено последствие от еволюцията на съзнанието и не внушава специална власт или способност, тъй като тези концепции се отнасят за смъртните, а не за безсмъртните.



Царството на Пламъка: Плътността на Честта


Петата плътност е Плътността на Честта, или с по-подходящото име, “дълг, чест и отговорност”. Това е първото от безсмъртните царства, където системите са приведени в равновесие чрез концепцията за съгласие. Въпреки че системата е уравновесена, нещата приличат повече на жонглиране, отколкото на съвършена симетрия. Нетната биоенергия на организма е достигнала мир, но далеч не е симетрична или кристализирала^[52].

Честта има аспекти на дълга и отговорността, които играят важна роля в Царството на Пламъка, защото основната енергия на царството е шен, анимусът, интелигентна или духовна биоенергия. Дейностите тук са основно ментални и това е известно и като менталната равнина на съществуване, където човек има дълга да продължи еволюцията на съзнанието заедно с отговорността да не взаимодейства със смъртните царства. Нововъзнеслите се същности са много изкушени да взаимодействат със смъртните царства, заради тяхното разместване в пространството и времето, нужно за опазване на равновесието. Но ако го направят, тогава това разместване се дисбалансира и те буквално падат обратно до смъртното селение, където не са научили урока си.

Еволюцията в Царството на Пламъка се постига с изгаряне на остатъците от ценностните системи на материалността и космичността, онези на себе-центрирането, излишната благотворителност, службата на себе си или службата на другите. Когато плявата на смъртността се отхвърли, системата става по-симетрична и започва прехода към Плътността на Единството, с което съзнанието навлиза в Царството на Светлината.



Плътностите на Единството и Безвремието; Царствата на Светлината и Съзидателността


Информацията за тези безсмъртни нива на съществуване от човешки източници е оскъдна, но може да се извлече логически от удължението на Ларсъновия процес на елиминиране, като премахнем онова, което можем да отдадем на другите плътности и селения и като прегледаме какво остава. За нещастие, не остава много, освен да отбележим, че има две допълнителни нива, които са били постигнати от съзнателните, интелигентни същества (трудно е да ги наречем “човешки” на този етап на развитие).

Плътността на Единството и Царството на Светлината е етап, в който съзнанието поема нова роля, основана на съгласието, и има способността да бъде създател; може би по-добре казано е, еволюционист. Не става дума за генно инжиниране на нови раси или създаването и унищожаването на нови светове, а става дума за изследване на самото съзнание на еволюцията.

Веднъж след като изследването е достигнало определено заключение, Плътността на Безвремието и Царството на Съзидателността са следващото стъпало, където тези заключения могат да бъдат приложени.



Психологията на душите

Психологията, “науката за ума, умствените състояния и процесите в психиката”, не е нещо, което се учи по граматика в училище – въпреки че трябва, тъй като е вид “наръчник за употреба” на мозъка. Разбира се, че ако човек разбираше психологията в ранна възраст, нямаше лесно да му влияят неща като подсъзнателния маркетинг, политическата пропаганда (по прякор “Новините”) и можеше всъщност да пожъне някакви значителни блага като това да си изгради добри, стабилни взаимоотношения с находчиви приятели и връстници, защото нямаше да му се налага да си чука главата с “игрички”, докато му стане ясно как работят едни взаимоотношения.

Много психолози вече са приели, че съществува някакъв вид “енергиен трансфер”, който може да се опише в психологията чрез концепциите проекция, и идентифициране. Това са биоенергийните “обвързващи агенти”, които могат да повлияят на решенията ви, да ви накарат да се държите по един начин, и дори да ви отнемат жизнената енергия.

Тези концепции имат прост аналог от неодушевения свят: силови полета. Ако сте желязна стружка, ще бъдете лесно – и невидимо – повлияни от магнитно поле, или пък през вас ще може да премине електрически разряд. За щастие, вие не сте желязна стружка, а биологичен организъм, и следователно подлежите на биологичната енергийна версия на силовите полета, това е аурата, и е нелокален ефект, проявен от взаимодействието между етерния и материалния двойник – не корпуса или анимата (тъй като и двете са физически агрегати).

Най-честите от тези аурични взаимодействия са идентификациите. Това обикновено се случва между човек и обект, към който той има някакво силно привличане или пък го намира за напълно отблъскващ. Самият обект е инертен в обсега на аурата, но структурата му, цвета или паметта му^[54] резонират с аурата на човека и създават обратна връзка. Положителна обратна връзка означава, че просто трябва да притежавате това нещо – и не можете да живеете без него. Това е нещото, което продава и маркетингът играе върху това, за да ви накара да купите всичките онези неща, от които не сте знаели, че имате нужда, но не можете да живеете без тях^[55]. Отрицателната обратна връзка ви отблъсква далеч от обекта и това често се използва за скриване на разни неща, като им се придава гротесков облик.

Проекцията е подобна на идентификацията по това, че вие доброволно предавате вашата биологична енергия на някой или нещо друго. В едни типични взаимоотношения, единият партньор ще предаде своята “невидима половина” върху другия, с цел да види какво се случва вътре в него. В типичната ситуация, мъжът ще проектира своята анима (душа) върху жена си и жената ще проектира нейната анима върху съпруга си. Проекцията работи точно като прожектиращия екран, на който гледаме филми, и е инструмент, с който психиката си помага и използва, за да разбере себе си. За нещастие, актьорът/актьорката на този психологически екран има свободна воля, държи се по начина, по който нормално се държи и не играе ролята, която е била проектирана към него/нея – очакванията не са задоволени и от това страдат взаимоотношенията. Веднъж след като осъзнаете, че вие сте едновременно и проектор и екран, тогава става по-лесно да се напасвате с другите, защото започвате да забелязвате собствените си очаквания – не защото някой ги играе задоволително, а защото не успява да го направи.

Докато хората отговарят на очакванията един на друг, взаимоотношенията се поддържат (нарича се ласкателна невроза). Веднъж след като задоволяването спре, връзките се приключват и цялата биоенергия, която е била ангажирана в тази размяна, се освобождава с обратен замах, връща се обратно върху вас като ластик, и в повечето случаи, резултатът е гняв и емоционално нараняване, просто защото другият човек е бил ужасен актьор за ролята, която сте му дали да играе.




52. Когато нещо стане кристално, то замръзва и става непроменящо се спрямо часовниковото време и часовниковото пространство.
54. Неодушевените обекти наистина притежават функция, аналогична на паметта, и тя представлява структурна подредба в 3D времето, която не е видима за пространствения наблюдател.
55. За да се генерира тази аурична обратна връзка, маркетингът често използва сексуален символизъм, за да идентифицира продукта си като катализатор за въвличане в сексуален акт, което е много силна биологична функция при хората.

[λ]

Статията е преведена с леки видоизменения и с някои съкращения.

Става дума за това, че Реципрочната система на Дюи Ларсън е един полу-научен труд, изпълнен с доста терминология, а и е голям по обем. За мен, на този етап, тази голяма задача, която ще иска доста всеотдайност, е трудна. Затова, този форумен автор с псевдоним “daniel”, е по-полезен със своя преразказ на определени аспекти от Реципрочната система, които са от интерес за езотериката и окултизма.

Той, като всички нас, си има неговите фантазии и неща, в които силно се подвежда. Всичко, което съм спестил от превода на статията, е било проверено за достоверност от мен, и аз лично не намерих нищо, за което да се хвана под формата на доказателства, за да мога да защитя съответните твърдения като свои собствени. Всяко едно нещо, което съм си позволил да не предам в превода, е доказано грешно (за емпирична база съм ползвал класическата психоанализа (Фройдовата), психоанализата по метода "Телесна броня" на Вилхелм Райх, и известните данни за практиката на създаване на контролиран Монарх-роб, възоснова труда на Фриц Шпрингмаер).

За разлика от спестеното, обаче, разполагам със знанието за достатъчно факти, които по един или друг начин сериозно съвпадат с преразказа на “daniel” за езотеричната светлина на Реципрочната система на Дюи Ларсън. Във вида, в който присъства в Библиотеката, смятам че статията, максимално според качеството си, отговаря на стремежите на “Апокрифна Академия”, без да накърнява интереса на самия анонимен автор "daniel", който споделя стремежа към истинност и доказуемост.