Германия и Италия клекнаха пред руския студ, откриха си сметки в рубли и мирясаха. Сериозни държави, паметливи – то и не се иска много акъл, за да постъпиш така.

Веднъж Сахаров беше казал на руснаците: „Дръжте се така, сякаш живеете в свободна страна“. Това никак не е лесно, разбира се.

Обаче далеч по-трудно е да се преструваш, че живееш в страна, управлявана от умни хора – поне донейде умни, поне някак умни, поне да не са формени идиоти.

Този късмет не ни се полага – вече е сигурно, че сме неспасяеми кутсузлии. Сякаш сме наказани глупостта винаги да ни преследва.

Как иначе щеше да ни се натресе ПростоКирчо.

Още не се е научил да си връзва потурите, все ходи разпищолен – а е на всяко гърне мерудия.

Вече всички са отчаяни от него, макар да не си го признават – медии, анализатори от всякакви породи, дори малцината наивници, които доскоро му симпатизираха, за съ-коалиционерите да не говорим.

И вдигнаха ръце от него, примириха се с варварския му език, с лъжите му, с все по-дурашките му намерения, които огласява без никакво притеснение.

Отказаха се да се занимават с него – сякаш е някакъв неспасяем квартален хулиган, а не премиер. Това е позорно.

Но има и нещо друго, което е доста по-опасно: Народът ще свикне с него и ще реши, че Господ умишлено ни отпуска точно такива образи, че това е неизбежно.

Пък и какво друго се полага на държава, която рие Дъното.

Напълно подходящ екземпляр за една Дънна държава.

Пред очите ни, само за половин година, бурмата му се разви почти напълно.

Сега сигурно смята германците и италианците, както и всички останали, които скоро ще ги последват в компромисите за руския газ, за политически мекотели – но е готов да им помогне.

Убеден е, че може да им подскаже вярното решение, че тъкмо той е предопределен за тази роля.

Той няма изобщо да разбере думите на Томас Соуел: „Основният въпрос не е кое е най-доброто, а кой ще определи, кое е то“.

ПростоКирчо няма никакви колебания, кой определя/посочва „доброто“.

ТОЙ, разбира се.

ПростоКирчо вече не забавлява публиката с щуротиите на самодееца. Отскоро е съвсем друг – представя си, и ни го съобщава без притеснение, че е Спасител – макар, че е истинско унижение за тази дума тя да се използва в някаква връзка с него.

Но при всички нелепости, които произвежда, е оставен извън всякакъв контрол.

Съ-коалиционерите му вече престанаха да се оплакват от него, за да не се злепоставят излишно пред публиката.

Хората на Слави поискаха да узнаят, при какви условия е договорил двата танкера с американски втечнен газ. ПростоКирчо изобщо не им обърна внимание – и двата танкера блуждаят из световния океан, не е ясно откъде идват, чия собственост е газа, къде ще го разтоварят и пр.

Кирчо се държи като сомалийски пират.

Само гледайте да не преадресира в друга посока танкерите.

В момента никой не знае, какви ги къдри Кирчо в главата си и това е прекалено – дори за държава, в която разпадните процеси очевидно доминират.

По всичко личи, че и коалиционните му партньори са го зарязали, с надеждата сам да се провали окончателно.

Не ги слушайте какво приказват – готови са незабавно да го заменят с някой не толкова вироглав екземпляр от все още несъстоялата се партийка на „промяната –някой анонимник, гладък като речно камъче.

Някой като сегашният парламентарен шеф е напълно подходящ за тази роля.

Вече всеки става за всичко в клетия ни катун.

Кирчо бе нает за определена задача и скоро след това бе преадресиран направо към премиерския кабинет – като пратка с наложен платеж.

Междувременно, той успя да изгази един от най-калните скандали изобщо на Прехода/двойното му гражданство, който омърси самата Конституция.

Все още не е напълно ясно, на кого и за какво е нужен този авантюрист, какво още трябва да свърши.

С любопитство ще очакваме акостирането на „американския“ газ – дали и ПростоКирчо няма да го посрещнат с фанфари, както посрещнаха преди много години/1998-а Евгений Бакърджиев, който подписа първия договор с „Газпром“. Порядъчно неизгоден за България, както се оказа по-късно. Путин изобщо го нямаше още, но доста от днешните „депутинозатори“ вършееха и тогава.

Те обаче и досега не смеят да разчовъркат, както трябва, зараждането на страстната ни любов с „Газпром“.

Във всеки случай, много от срамните тайни на Прехода са заченати в утробата на СДС или с талантливото участие на видни късни демократи и фалшиви антикомунисти.

И какво – не заслужават ли днес и те едно показно „дедемократизиране“?

Отгоре на всичко се оказаха и бездарни „декомунизатори“, такива са и досега.

Отдавна няма и следа от изначално фантазния „комунизъм“, но тия некадърници правят всичко възможно да поддържат свежи страховете от него – колкото да си осигурят едно порядъчно живуркане.

Не се гнусят да се превърнат в пазители на „вечно живия труп на другаря Ленин“, както се изразяваше Алешковски.

И пак, както винаги, всичко е за сметка на Народа – от десетилетия той е превърнат в мишена за несмислени или направо налудни амбиции на Властниците, а нерядко и направо на престъпни техни начинания. Принудиха го да се примири с всичко – а това, до голяма степен, похаби чувствителността му, а донейде и инстинкта му за оцеляване.

Мелачката на Властовата Глупост е безжалостна.

Понякога се забавляваме с изпълненията на кирчовци – днес са само една чета, която мечтае да прерасне във внушителна орда – но вътре в себе си знаем, че с нехайството си, всъщност, направо се самоунижаваме.

Народът не изживява подобни терзания, не може да си позволи този лукс. Обикновените хора наблюдават ПростоКирчо и неговите клонинги и си казват: „Колкото – толкова! Дотам се докарахме“.

Това е фаталният ефект от „Експеримента ПростоКирчо“ –

Народът да сметне, че целият „материал“, който той произвежда, вече е изчерпан, няма смисъл да се търси нещо различно – а и да се намери нещо „по-различно“ и то накрая ще се окаже от същото, което ни е втръснало от години, затова трябва да престанем да се оглеждаме, да залагаме/да „избираме“, няма никакъв смисъл.

Нищо, че новата порция кирчовци, която ще ви отсипят, дори и пълзешком се спъват…/пак Алешковски.

Колкото – толкова.

Приятен път към следващото Дъно.

Кеворк Кеворкян

СПАСИТЕЛИ ИМА, СПАСЕНИ НЯМА
Горките моряци от кораба „Царевна“ – опитаха се да ги превърнат в лъжесвидетели. Очевидно ги притискаха и сякаш беше неизбежно да ги превърнат в поредните глашатаи на Лъжата Кирчо.

Моряците обаче издържаха.

Те  трябва да са щастливи и заради друго – приключението им напомни за една трагична особеност на днешното ни „състояване“ – лениво и безотговорно – което ни изправя пред един стряскащ извод: тук все има спасители, но няма спасени.

С това се сблъскваме, при всеки случай.

Така е изобщо и със „Случаят България“ – защото ние вече сме случай, а не държава. Случай, в който трудно може да се открие разсъдък.

Държава, която до голяма степен е оставена в ръцете на лъжци и позьори.

Вече са използвани всички достъпни епитети и определения, за да се опише/покаже някак нагона на ПростоКиро към измислиците. Хроникьорите му са на път да се изчерпят, но той става все по-изобретателен. Скоро и медиите ще се уморят и само кротко ще го съпровождат от лъжа към лъжа.

Случаят с моряците от „Царевна“ е един от най-бруталните примери за налудността, с която Кирчо оглозгва всичко, което се изпречва на пътя му – стига това да му осигури някакво внимание от страна на публиката.

Безцеремонно ни съобщава, че координира всички детайли по довеждането им; че поддържа връзка едновременно с руснаците и украинците; че има под ръка специална група на военното разузнаване – лъжа, която незабавно беше отречена от самите военни; и още, и още фантазми.

Едно отвратително самохвалство, бродирано с лъжи, което ни представя като идиотска държава, понеже този е неин премиер.

Той е лишен от елементарните задръжки, с които дори един провинциален файтонджия би се съобразил – без да му мигне окото се представя за посредник между Русия и Украйна – днес за освобождаването на моряците от „Царевна“, а утре ще каже, че е спрял и самата война.

Накрая на моряците им писва от толкова героизъм – и сами отиват при войници на Донецката народна република/ДНР, които ги посрещат радушно. Край – представлението на Кирчо би трябвало да пусне завеси.

Следва обаче продължение – още по-позорно.

От външното ведомство на ДНР звънят във Външното ни министерство, за да уредят предаването на моряците, но нашите мизерници се крият като мишки и не отговарят на многократните позвънявания.

Мишките са заети да правят паметник на Лъжеца Кирчо. До там сме я докарали.

Моряците се прибраха и благодариха на войниците на ДНР, също и на руснаците за спасението си – поне двама души го направиха пред камерите на Би Ти Ви – без да се плашат и съобразяват с ничии мераци.

Описвам по-подробно историята, защото по телевизиите тя буреняса от измислици и полуистини.

На зрителите дни наред бе поднасян обичайния буламач за такива случаи: нашите управници са герои, макар че иначе са по-скоро главанаци.

Новинарите на Би Ти Ви вложиха цялата си опитност, за да замръчкат някак лъжите на Кирчо и успяха в благородното си начинание, но само донякъде.

Простите думи на двама моряци срутиха цялото многодневно лъжовно каканижене – това постига словото на обикновените хора.

Иначе бяхме свидетели на абсурдни твърдения, човек оставаше с усещането, че не гледа новини, а решава някаква кръстословица, при това грешно съставена.

Не ни казват, кои са спасителите на моряците ни, кой ги е измъкнал от смъртоносната зона на Мариупол – обаче ни казват, че са ги настанили в хотел в Донецк; не ни казват, каква е ролята на руснаците – обаче ни казват, че са закарали нашите хора в руския град Сочи и пр., и пр.

На новинарите всичко им е ясно, но какво да правят – трябва да пазят белия си хляб. Надеждата им е, че зрителите сами ще разпознаят идиотите в историята.

А и ПростоКиро в подобни случаи е толкова жалък, че се отнасят към него като към някакъв рядък животински вид, който трябва да се опази на всяка цена. Природозащитници сладки.

Впрочем, Кирчо е много отзивчив към опонентите си – те няма защо да го опровергават, понеже на следващия ден той сам се опровергава, това при него е абсолютно правило, то му е присъщо като дишането. Така че, никакви спорове не са нужни с него.

Има едно старо и достатъчно ясно телевизионно правило: когато разговаряш с човек, който е дошъл в студиото, за да излъже, не разчитай прекалено на досетливостта на публиката, помогни й да различи измамника.

Пак в Би Ти Ви питат Марков от Ситуационния център на Министерството на външните работи, кой контролира пристанището в Мариупол. Лесен въпрос.

Той се усмихва ехидно, поне така си мисли, и отговаря: „Тъй наречената Донецка народна република“.

Не е редно човек от дипломатическо ведомство да иронизира с думи от рода на „тъй наречената“, но на нашите умници всичко е позволено.

„Разговаряхте ли с техни представители?“ – пита водещият.

„Не, не разговаряме с тях“ е отговорът.

И истината трясва като неутронна бомба в студиото – кои са истинските спасители и кои са симулантите.

Кирчо и леваците край него просто се опитват да присвоят чужди заслуги. Лъжовните спасители на ПростоКирчо дори са отказали да разговарят с истинските, той обаче не престава да клати дайренцето си…

Телевизионните новини, ако все още си падате по тях, трябва да се слушат с пределно внимание.

В късната емисия на Би Ти Ви на 18 април съобщиха, че жени и  деца се връщат обратно в Киев, въпреки увещанията на кмета Кличко да не го правят.

Този факт се нуждае от специално обяснение, но никой не ти го дава.

Преди време пък чухме нещо друго, случайно изтървано или не – но то заслужава да бъде отличено като „Репликата на войната“ – поне в пропагандната й част.

Репортерката Християна Червенкова съобщаваше от „мястото на събитията“ новините на деня – и след една от тях направи знаменателното уточнение: „Така е, поне според украинската страна“.

Истината се процежда капка по капка, така е било винаги.

Няма ли най-после да открият ситуационен център за спасяване от лъжци, а още повече от хора, които очевидно не са с всичкия си.

Един казал – „Ако отидем на нови избори, ще ги спечели Путин“.

Не стига, че  руснаците върнаха моряците, ами сега и това.

Хайде отпуснете се малко, дишайте по-спокойно, живот с премляскване на глупости до никъде няма да ви доведе.

Две думи за областния управител на София.

Някакъв гербер каза, че той се държи като руски наместник.

Не, за негова чест, Иван Кючуков се държи като наместник на българския закон, който разрешава улици да се кръщават единствено на личности, които са свързани с българската история и имат принос към нея.

Кючуков оспорвал и решението на Столичната община да украси фасадата си и с украинското знаме, редом с българското.

Тъй е – нашите дупедавци винаги ще бъдат повече с „Шарли Ебдо“, отколкото с опустошеното село Бисер.

А Асен Василев също се напънал повече от нужното и рекъл: „Най-голяма полза от нови избори ще имаме ние“.

Интересно, в какъв смисъл?

Да не би вече да са си натъкмили схемите, заради които изобщо наминаха насам – и да са стегнали куфарите?

Ако е така, много трябва да  внимават следващите управници, когато приемат държавата от ПростоКирчоПростоАсен.


Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN