Настоящата статия описва пътят на даоисткия мъдрец, но този път се отнася и може да бъде приложен и изживян от всеки от нас. Няма значение дали живеем в Китай, Северна или Южна Америка, България или където и да е по света. Ако чувстваме, че принципите на този път са в синхрон с пътя със Сърце, който сме избрали да вървим в живота си, то спокойно можем да ги приложим без да се ограничаваме от каквито и да е определения. Всичко е въпрос на светоусещане и личен избор!
1. Хармония от парадокси
Мъдрецът познава себе си до толкова,
че знае, че е по-ценен от славата,
и затова остава загадъчен.
Даоисткият мъдрец е съставен от парадокси, които биха съкрушили повечето хора, но него сякаш изобщо не го безпокоят:
Мъдрецът
- е безпристрастен, но същевременно състрадателен;
- се наслаждава на живота, но същевременно не е вкопчен в него;
- е перфекционист, но същевременно е безразличен към успеха или провала;
- е човек на честта, но същевременно избягва да жъне честта;
- пренебрегва етиката и морала, но живота му следва най-висшия морален ред;
- не се стреми, но същевременно постига;
- знае отговорите, но предпочита да замълчи;
- притежава невинността на дете, но и невероятна вътрешна сила.
Тези парадокси са в хармония при мъдреца, също както самата природа е едно хармонично съчетание от парадокси. Затова е трудно мъдрецът да бъде описан чрез традиционни термини и категории. В действителност, в повечето общества качествата на мъдреца биха били възприемани като отрицателни, дори и вредни.
2. Близка хармония с природата
Всички неща завършват в Дао,
също както реките се вливат в морето.
Даоисткият мъдрец живее в близка хармония с естествения ритъм и протичане на живота. Близостта му с природата е органична и духовна. Тя е недогматична и е жизненоважна. Дори и насред големия град, той си остава тясно свързан с инстинктивното и естественото в себе си, и вродената му доброта го направлява по такъв начин, че той никога да не стане част от скритото боричкане в едно невежо общество.
В природата, той се чувства като у дома си – в дълбоките гори или върху замъглените планини – далеч от неистинските неща. Когато е в изкуствени, корпоративни среди, мъдрецът остава верен на естествените си импулси, и въпреки че не се чувства като у дома, намирайки се в обстановка на завист и алчност, той си остава, ако не незасегнат, то поне неопетнен от разрушителните емоции около него.
3. Пътувайки леко
Мъдрецът се предава
на всяко нещо, което му поднася сегашния момент.
Той е наясно, че ще умре,
и няма нещо, за което да се вкопчи.
Даоисткият мъдрец, в хармония с естествената си среда, води безгрижен живот, и го прави без усилие, с ясното знание, че щастието не може да бъде купено или спечелено, или изпълнено, защото то не е награда, стока, цел или позиция. В действителност, дори и постигането на щастие не е цел, която мъдрецът да следва. Той знае, че мисленето за ядене не може да замени радостта от самото ядене. Вместо да мисли и говори прекалено много, той живее със задоволство по начин, който повечето светски хора биха сметнали за прост и наивен.
Мъдрецът води ненатрапчив и скромен живот според стандартите на един свят, основан на материалната облага и суетата. Той живее с много малко желания и почти никакви очаквания. Ако по някакъв начин се сдобие с богатство, той благосклонно би го приел, но без да се вкопчва в него. Ако е необходимо или неизбежно, той би захвърлил материалното си имущество без да му мигне окото. Той се наслаждава на всеки възможен момент от живота и страда изящно, когато дойде и неговия неизбежен ред да страда.
4. Спокойствие
Когато няма желание,
всичко е в покой.
Спокойствие в победата. Мир в загубата. Яснота, когато е изправен пред неизбежността на страданието. Мъдрецът не разчита на външни неща, които да му осигуряват душевна сила, защото знае, че зависимостта от външни фактори, като статут, богатство, популярност, хедонизъм, успех, знания и връзки, е причината, поради която съвременния човек толкова лесно рухва при поражение, провал или загуба.
Мъдрецът е безразличен към успехът или провала. Той разбира, че един живот, ръководен от егоцентрични амбиции, никога няма да има смисъл, без значение колко си преуспял или с колко положителни външни неща обичаш да го украсяваш. Самият живот придобива смисъл единствено, когато задоволиш духовните си нужди, живеейки в пълна хармония с Дао.
5. Мирният воин
Няма по-голяма илюзия от страха,
по-голяма неправда от това да се подготвиш да се защитаваш,
по-голямо нещастие от това да имаш враг.
Онзи, който вижда отвъд страха,
винаги ще бъде в безопасност.
Мъдрецът е човек на мира. Но въпреки това, той носи в себе си страховитите качества на воин. Той ненавижда оръжията. Той презира войната. Велик воин според него е онзи, който е избегнал конфликта и никога не се е налагало да използва насилие. Като воин, той е изучил изкуството да усмирява противника си без унизяване.
Той притежава смелостта на човек, който е победил себе си. Той не се вкопчва в живота, нито е ръководен от своите страсти. Той не се плаши от смъртта. Умее да се изправя с благоприличие и смелост пред невъобразими ситуации и най-лошите противници.
Даоския мъдрец не е пацифист. Когато не му остава друг избор, той се бие умело и хладнокръвно, но не се радва на победата, защото в парадите на победата той вижда кървавото тържествуване на невежи касапи. Нито пък се бои от поражението. За него то не носи болката от унижението за човек, който няма почти никакво его, което да бъде наранено.
6. Невидимото дърво
Разполагаш ли с търпение да почакаш
докато калта ти се утаи и водата е бистра?
Можеш ли да останеш притихнал
докато правилното действие не възникне от само себе си?
Мъдрецът не вярва, че делата правят човека. Той не се е поддал на погрешното схващане, че плода прави дървото хубаво. Той знае, че плодът е хубав, защото и дървото е хубаво. Мъдрецът осъзнава, че човек първо трябва да започне от себе си. Твоята същност превръща една постъпка в нещо добро. Следователно, той няма да се превърне в „човек на действието” в напразен опит да докаже своите добродетели. Мъдрецът знае, че добродетелта в движение лесно прераства в суета и дори в жестокост, като по този начин осуетява собствената си цел. Той по-скоро би бил човек без влияние, внимателно избягващ егоцентричното действие, и би се вслушвал в онези естествени, спонтанни импулси, които произлизат от истинското състрадание.
Поради тази причина, мъдрецът не парадира с благотворителността. Никога няма да го видите да се усмихва пред бляскащите фотоапарати, докато внася дарение на някоя благотворителна организация. Мъдрецът разбира, че всяка форма на обществено признание или одобрение може да премахне всякакви положителни и духовни въздействия, които една „добра постъпка” би могла да окаже върху всички участващи страни. В действителност, то може да превърне добродетелта в суета. Това може лесно да бъде използвано, за да придава един почтителен блясък на корупцията и алчността. Всички сме били свидетели на спектакъла на благотворителността използван като упражнение по връзки с обществеността. Всички сме виждали как организации, всеизвестни с безмилостното си експлоатиране на човека и природата, парадират с даренията си към благотворителни фондации точно на време за да увеличат оборота си в празничните дни. Със замайваща честота сме били подлагани на противния обществен показ на благотворителност от политици, търсещи гласове точно преди изборите. Мъдрецът отбягва този вид благотворителност, която е в служба на властта и печалбата, и която се осъществява в центъра на вниманието.
Въпреки това, ако е необходимо или неизбежно, мъдрецът ще излезе публично, но той ще го направи с опасението на човек, който през зимата пресича река, покрита с тънък слой лед, осъзнавайки факта, че публичността отслабва духовните ползи за всички участващи.
Мъдрецът приема анонимното даряване, защото знае, че то вдъхновява и движи цивилизацията напред. Скритата проява на милосърдие е постъпка на чисто състрадание; тя е живото доказателство за победата на духа над егото, която е в основата на едно просветлено общество.
7. Аутсайдерът
Обикновените хора мразят усамотението,
но мъдрецът се възползва от него,
приемайки уединението си, като осъзнава,
че е едно с цялата вселена.
Мъдрецът е самотник. Той избягва излишния контакт с хората. Той не се чувства уютно по време на светските разговори и ненавижда клюките. Избягва да говори прекалено много. Повечето хора вероятно биха се чувствали отегчени в компанията му. Не че той би имал нещо против, защото е безразличен към собствената си популярност.
Мъдрецът е извън времето. Той живее извън колективните парадигми и идеологии, които контролират и манипулират обществото по всяко едно време. Той изглежда неподатлив дори и към най-дребните усилия за втълпяване или манипулация.
Той се движи в обществото без да бъде погълнат от него. Страни от идейно модното. Даоският мъдрец не става част от обществено приемливите предразсъдъци и се отказва да участва в превзетата словесна проява на най-новото в интелектуалния шик.
Историческите изменения на парадигмите не го безпокоят. Той знае, че всичко се променя, и същевременно нищо не се променя. Неговата перспектива е извън времето, по-обширна от което и да е научно измерение. Поради тази причина мъдрецът остава спокоен по време на резки социални промени. Дори когато човечеството губи вярата си в онова, в което напоследък я е влагало, даоисткият мъдрец си остава невъзмутим. Той не влага вярата си в представи, създадени от човека и следователно няма вяра, която да изгуби.
Мъдрецът живее извън диктаторския обсег на „ума на тълпата”, незасегнат от безсмисления дух на неговото време, и следователно той заема нищожна част от колективната вина на обществото на неговото време. Но той ще се опита да живее ненатрапчиво в периферията на човешкото безумие, доколкото това е възможно. Единствено когато не му остава друг избор, той би се противопоставил на доминиращите заблуди на неговото време, и би го направил със смелост, понасяйки с тихо достойнство всякакви последвали гонения.
8. Разбойникът
Захвърли святостта и мъдростта,
и хората ще бъдат сто пъти по-щастливи.
Захвърли моралът и правдата,
и хората ще направят правилното нещо.
Мъдрецът не се тормози с правила или закони. Той действа в привидно незачитане на етика или морал. Не пресмята дали нещо е приемливо за обществото преди да действа. Той води спонтанен живот.Следва естествените си пориви, и въпреки това, тези пориви са толкова добродетелни, толкова в хармония с Дао, че той води един живот от най-висш морален или етичен порядък. Но той го прави несъзнателно и без никаква следа от хитрина.
Разбира се, мъдрецът неизбежно ще нарушава правила или закони, когато те стоят между него и състраданието. Колкото по-несправедливо е обществото, в което живее, толкова повече той ще влиза в конфликт със законите, които нарушават благоприличието. По този начин мъдрецът не би могъл неволно да стане „политически настроен”, а би го направил неохотно и резервирано, като винаги търси дружелюбното решение. Именно заради очевидната му антипатия към политическия живот, мъдрецът става толкова ефективен, когато се захване с някаква политическа кауза.
9. Нестремящият се
Продължителното преследване на знание
създава жажда за повече знание.
Но онзи, който живее според необхватното,
с всеки ден става все по-смирен.
Даоисткият мъдрец не се интересува от знанието като форма на власт. Той не желае да побеждава в спорове. Той знае, че побеждаването в спорове не прави човешките същества по-добри. Нито пък желае да побеждава в спорове, като мълчи. Той не желае да спори. В него не може да бъде намерена скрита користна цел. Той обича да е тих, наистина тих.
Мъдрецът знае, че знанието неизбежно води до раздори – че човек трябва да се отнася към него с почитта и страхът, запазени за оръжията за масово поразяване. Затова той ще избягва да става конкурентен в своите знания, и ще внимава да закриля знанията си от завистливите погледи на другите.
Даоисткият мъдрец не притежава отчаяната вяра на западния интелектуалец в освобождаващата сила на знанието. Той инстинктивно знае, че знанието е просто друга форма на робство, поредната стока, с която човек парадира своето превъзходство, поредното средство за контрол и манипулация. Като такова, то е форма на власт, която няма нищо общо с блаженството, което идва от живота в хармония с Дао. Следователно, мъдрецът по-скоро би седнал под сянката на някое красиво дърво, отпивайки вино в блажено единство с обстановката, отколкото да си губи времето с трескавото преследване на знание, което в крайна сметка води до по-голямо робство.
Той не се интересува от придобиването на мъдрост, защото знае, че мъдростта на мъдреца често бива изменяна в инструменти за манипулация и разруха от властимащите и злите. Той би изтъкнал как с книги, съдържащи мъдрост, как с конкретни книги, предявяващи божествено вдъхновение, се е злоупотребявало от властимащите, за да се подстрекава и оправдава злото.
Даоисткият мъдрец не се опитва съзнателно да придобива добродетел. Той знае, че добродетелта в движение неумолимо се изпарява и води до суета и желание за слава. В желанието си за слава, хората се тъпчат един друг и състраданието се превръща в жестокост.
За него, знанието, мъдростта и добродетелта прекалено лесно се превръщат в инструменти на манипулаторите, и следователно, в самия източник на злото.
Даоисткият мъдрец инстинктивно знае, че би могъл да стане знаещ, мъдър и добродетелен, само ако не превръща тези три качества в своя крайна цел.
10. Тихият
Да преподава без думи,
да изпълнява без действия:
това е пътя на мъдреца.
Даоисткият мъдрец разбира, че е безполезно да се спори за неизмеримото. Той осъзнава, че представите ни за Бог са несъвършени образи, създавани от собствените ни умове. Той не би спорил дали Дао съществува. Знае, че човек не може да разбере неразбираемото и да докаже недоказуемото. Приема, че човекът е полусляп, конкретно за духовните измерения, и че споровете рядко усилват способността на човека да вижда по-ясно.
Мъдрецът не притежава стремежа на будните млади мисионери. Той изглежда затворен в себе си, дори съмнителен, и е бдителен, когато споделя прозренията си с някого. Рядко предава по словесен начин своите по-проницателни възгледи, защото осъзнава, че разбирането и прозрението израстват най-вече от прекия личен опит, и рядко произлизат от слухове, вторични източници или напътстващи инструкции.
Той знае, че прозрението не може да се предава. То не е нещо, което можеш да дадеш на някого като подарък. Всеки човек трябва да достигне до собственото си разбиране със собственото си темпо, по свой собствен начин и според собствения си опит.
Мъдрецът знае, че езикът е ограничен. Полезен е, понякога дори крайно необходим за предаването на понятия, които могат да доведат отделния човек по-близо до прозрението. Но получаващия трябва да е достигнал определено ниво от своето развитие, в което той ще реагира положително на предадените понятия. Той осъзнава, че предаването на понятия на хора, които не са готови за тях, е загуба на време и дори може да даде обратен резултат.
Следователно, изострената чувствителност към нуждите и емоциите на другите хора е съществена част от комуникативните умения на мъдреца. Той е добър слушател и притежава чувствителността да знае кога словесното общуване ще е ефективно. Той рядко ще предава възгледите си пред големи тълпи или непознати.
Осъзнавайки опасностите и ограниченията на езика, мъдрецът ще говори единствено, когато е неизбежно или от решаващо значение, и той ще го прави с предпазливост, красноречие и умение. Но негово естествено състояние е тишината.
Мъдрецът е силно чувствителен към факта, че истината има склонността да бъде покварявана, вместо усилвана от словесното общуване. Той не се е подвел от християнско-мюсюлманско-еврейското суеверие за непорочната сила на Словото да предава целомъдрие и да трансформира хората. Мъдрецът знае, че Словото е неопределено и податливо на поквара. Ефектите от него често са непредсказуеми и неконтролируеми. Словото е способно да зарази обстановката със зловредното, дори когато се опитва да предаде благотворното, затова мъдреца предпочита да бъде тих.
Той не си придава неприличния вид на незаменимост и спешност, който може да бъде открит сред някои религиозни групи, които изглежда се боят, че духа може да изчезне, в случай че спрат да го разпространяват чрез Словото, сякаш подценяват Бог.
Даоисткият мъдрец има толкова доверие в Дао, че гледа на Словото като на нещо допълнително, често излишно, и на индивида като на нещо незадължително.
Също като едно дете, той вярва, че нищо не може да се обърка, понеже Дао е майка на всички хубави неща.
Той не подценява Дао.
Той знае, че Дао не се нуждае от него.
Затова предпочита да бъде тих.
11. Невинният
Онзи, който е в хармония с Дао,
е като новородено дете.
Даоисткият мъдрец действа инстинктивно, интуитивно и спонтанно. Също като едно дете, той не забелязва невинността и добродетелите си. За него състраданието е толкова естествено, колкото и дишането, и той не го забелязва, също както не забелязва дишането си.
Той инстинктивно се движи в близка хармония с природата, като бебе притискащо се към топлите гърди на своята майка.
Невежеството му за собствените му добродетели е неговата най-скъпа черта в един свят, наситен с помпозност.
12. По-нисшият
Другите хора са ярки;
само аз съм тъмен.
Другите хора са остри;
само аз съм тъп.
Другите хора си имат цел;
само аз не зная.
Нося се като вълна по океана,
вея се безцелно като вятъра.
Даоисткият мъдрец често не е вземан на сериозно от „светските хора”. Човек, който толкова малко го е грижа за материалното богатство, би могъл единствено да бъде смятан за по-нисш и глуповат в един свят, опиянен от материалните блага. Човек, който е толкова незасегнат от йерархичните структури, би могъл единствено да бъде провал в „епохата на мениджъра”, която измерва успеха чрез способността на човек да манипулира и управлява. Човек, който е честен и прям като дете, може единствено да бъде слабоумен за един свят, обсебен от непочтена манипулация и власт.
Натрапчивото захващане с няколко проблема наведнъж не е за даоисткия мъдрец. Той не се тормози с бъдещи стратегии, докато трескаво се опитва да се справи с належащите проблеми. Той не използва мобилния си телефон, докато едновременно с това яде и се уговаря с някой на масата. За разлика от амбициозния ръководителски тип, той върши по едно нещо в даден момент, и се наслаждава на действието. Той яде, когато яде, спи, когато спи, и се наслаждава на нечия компания заради самата компания. Живее само и единствено сега, защото знае, че миналото е минало, а бъдещето е измислица.
Той се захваща само с толкова, колкото може да понесе без да губи състраданието си. Знае, че прекомерната заетост неизбежно води до духовен глад и нищета, както и до загуба на смисъл в живота.
Мъдрецът не се придвижва с престорената самоувереност на угодника нагоре по йерархичната стълба. Той е напълно искрен относно собствените си съмнения и недостатъци, както и за разногласията си с властта или ръководството, до такава степен, че за света това е наивност. Той не мисли с йерархични категории и отказва да избира приятелите си според относителната им изгода за него в социалната, бизнес или корпоративна среда. Той е добър дори с простолюдието управлявано властимащите и техните лакеи.
Той се движи колебливо в обществото, като върху тънък лед, резервиран като гост в странна къща. Предпазлив е към всякакви групи, защото осъзнава, че една група често е по-лоша от общия сбор от надутите егота и предразсъдъци на нейните членове. Той не вярва на комитети и съвети, защото те често узаконяват предразсъдъци. Отказва да има нещо общо с тесни кръгове и общества, които често подсилват собствените си егота за сметка на другите. Той избягва срещи и събирания, на които често се отдава почит на клюките и подлостта. Не е склонен да става част дори и от групи с най-благородните идеали, защото възвишените замисли често служат като фасада за егоистични намерения за слава и престиж.
В един панаир на суетата на нагли, надути егота, той предпочита да бъде невидим. В един превзет свят на самовъзвеличаване, в който статута е абсолютен господар, мъдрецът копнее да остане незабелязан. В едно общество, искащо настойчиво обществена почит и слава, той остава скрит.
Камен Илиев