Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:05:36 pm

Титла: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:05:36 pm

(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/332158659_891390515409620_6330538374742943897_n.jpg?_nc_cat=109&ccb=1-7&_nc_sid=e3f864&_nc_ohc=2VlduUjBCh8AX9u7UWy&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=00_AfCz3wYvJ6YOx3ArR9bLHIGp4InxNroGFVLPzAuzWbEm0g&oe=64269838)



Темата е изключително болезнена,за всеки българин и последното,което искам е да отрека дадени събития или да оправдая нечии грях.

Но, казвам така :

БЪЛГАРИНЪТ РОБ НЕ Е БИЛ НИКОГА ,НИКОМУ !
ПРИЕМЕТЕ ТОЗИ ФАКТ и спрете да ревете и да хленчите за нещо,което не сте били! Роби сте само в ума си! И всеки който вярва,че БЪЛГАРИТЕ СА БИЛИ РОБИ , е тотален глупак.
ПРАВЕТЕ РАЗЛИКИ МЕЖДУ МАСАКРИ / КЛАНЕТА И РОБСТВО!!!

ТУРЦИТЕ СА ТРАКИ
НАША КРЪВ И ЕДИН РОД
ТОВА Е ИЗВЕДЕНО И ДОКАЗАНО В ТЕМАТА ЗА ТАРТАРИЯ (която все още търпи,развитие,просто материала е огромен и иска време)

ИСЛЯМЪТ КАТО ФОРМА НА РЕЛИГИЯ ПОЧИТАЩА МЪЖКОТО НАЧАЛО ,Е СЪВСЕМ СКОРОШЕН/ НОВ ПРОЦЕС.

ПРЕДИ ИСЛЯМА,ТУРЦИТЕ СА ВЯРВАЛИ В ТЕНГРИ И ОСТАНАЛИЯ "СЛАВЯНСКИ ПАНТЕОН" И направиха великолепен филм,за началото на ханството им . Филмът се казва ЛЕГЕНДА и в него освен българския народ показан като планинския,със съответните цветове,бит ,шевици,може да се чуят и имена като Сирма..Или БОГ ПЕРУН..Турската дума за БОГ не е АЛЛАХ !

АЛЛАХ Е ГОСПОД И СЕ ВЪВЕЖДА С ИСЛЯМА. ТУРСКАТА ДУМА ЗА БОГ Е ТЕНРИ/TENRI

МЕЖДУ БОГ И ГОСПОД (ар) ИМА ОГРОМНА РАЗЛИКА

И У НАС , ГОСПОД ИДВА С ФАЛШИВОТО ХРИСТИЯНСТВО , ТАКА КАКТО АЛЛАХ С ИСЛЯМА

ГОСПОД или АЛЛАХ не е = БОГ / ТЕНРИ ..Филмът се казва ЛЕГЕНДА И ГО ПРЕПОРЪЧВАМ НА ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА НЕБЕСНОТО ХАНСТВО. Ако го изгледате,ще видите ,че филмът свършва с раждането на дете от мъжки пол.Това е лъжа.Децата са две.Брат и сестра..И тъкмо заради сестрата и опасността от нейната генетична линия,настъпва войната за разрушаване на Тартария
ТОВА Е ГЕНЕТИЧНАТА ЛИНИЯ НА БЛЪГХАРИТЕ. БРАТЪТ СЪЩО Е БЪЛГХАРИН ,но той освен да бъде КАН и ЦАР , и да въплътява божествения потенциал ,не е заплаха,защото не може да разпространи гена.Това в темата, ще се повтаря,многократно и е важно да бъде запомнено,за да се разбере,защо именно една генетична линия е под жесток прицел на унищожение и защо жените предимно?  И друго ,което може да видите..Ако досега сте се лутали между вълчища и песоглави,то филмът ще ви помогне да си изясните картинката..
Песоглавите са онези,крадливи насилници,чиито жени ходят със забулени лица и се молят на бога си,ЧОРА (живеят само от кражби) ,на цигански,думата чорел значи крада,а на руски ,чьорт е дявол..Днес можете да ги видите навсякъде по света предимно като "онеправадани" етноси,малцинства,мигрантски потоци и тн..Но,едва ако изгледате филма,бихте схванали цялата картина..За сега само ще кажа,че "чьортите" са лост/механизъм..Чрез който се унищожава блъгхарското /човешко днк..Същите тези ги търсете и в съставите на башибозуците ,вилняли из земите ни!
 


Izis Al ALAM (светът на Изида) се превръща просто в Ислям с мъжко бог..Аллах..И,това не е тайна сред старите родове в Иран,Ирак,Либия,Сирия,Турция..:)


Историята ,която прозира зад всичко е, горе- долу следната

Някъде около 15-16 век (Или по точно, 5-6 век,понеже са добавени 1000 години към историята ни) ,но нека ги оставим 15-16 век..Започва упадъка на Тартария

Заради създаването на нашата генетична линия , настъпва първата голяма война в Тартария , позната ни като войната между Енки и Енлил..Насетне е въпрос на време,Тартария да бъде разкъсана и унищожена, от външните и врагове,и точно това се случва.

Онези древни българи с които се гордеем,не сме ние и физ. състав на телата им е бил доста по-различен от нашия! Това е важно да се отбележи,понеже точни ние, върховното,крайно творение, бъга в матрицата ( това е точно блъгхарското днк) е причината за жестоките масакри и кланета!
Имайте предвид,че ако Тартария е била 2/3 от земната площ, то Българии са се наричали поне 1/3 от Тартарианската империя!

Блъгхарското днк не е ограничено в цвят,раса,етнос..!

Гледали сте Нео и Матрицата ? Чували сте за някакъв Исус (златното масло) ?
Не всяко същество е Нео и не всяко може да запали фитила ,че маслото му да пламне..
Не за друго,а защото блъгхаринът трябваше да предаде днк-то си на всички същества,но..Не успя,нЕма време..Чисто и просто,нЕма време

По брътвежите на Скай в неговите книги ,се загатна нещо ,но до там..Не,не всяко същество носи дарът на перото,и не всяко същество,носи кралската кръв на принц ЕН-КИ и принцеса НИН-ХУР-САГ!

ТЯ,в качеството си на орионска ПРИНЦЕСА е носител на супер мощните параспособности на майка си и ги предава и на своето хибридно човешко поколение - тракийското звено..-- за всички тези подробности в темите за тороида и тартария,а за скептиците ще кажа така..Проучете историята на Богинята Майка в българската култура и в частност,следите и в северозапада и запазените там артфакти..

Това е линията на ЧЕРВЕНОКОСИТЕ ЗЕЛЕНООКИ тартарианци,които са безжалостно избити и подменени с всякакви генетично селектирани / лабораторни бебета - отново в темата за тартария / влакове сираци-бебета за продан - лунапаркове с бебета от инкубатори)


От 1600 г - до 1900 г , само за 4 века , са избити всички блъгхари по света и са унищожавани тъкмо техните земи и градове..Това нещо продължава и до днес,справка например АФГАНИСТАН и взривените от американците,артефакти , както генетичния басейн на афганските и мароканските бербери (все светли и русоляво рижави хора)

КЪМ МОМЕНТА % тът НА ЗЕЛЕНООКИТЕ ХОРА В СВЕТА Е ЕДВА 2,5 % !!(сърченете в гугъла)
Напомням ,че инквизицията е избивала хората,само защото са имали ЧЕРВЕНИ КОСИ , ЗЕЛЕНИ ОЧИ или !!!!!!! РОДИЛНО ПЕТНО БЕЛЕГ НА ДЯВОЛА - за белега на КА-ИН и синята точка на МОНГОЛИТЕ ,белега на ЧИНГИЗ ХАН ще говоря в темата за Тартария,но тук,само ще кажа,че много българи носят тази точка,понеже тъкмо от ЧИНГИЗИДИТЕ ИДВА ТРАКИЙСКИЯ ГЕН - на парспособностите , зелените очи и червени коси ,както и страстта към разточителство,пищност,изобилие,красота,изкуство,поезия, и тн.
Бьорте ,жената на ЧИНГИЗ (в превод ЕЗЕРОТО - ОЗИРИС) , Бьорте се превежда като Вълчица,от тук и тотема на "прабългарите" ,на самия Темуджин или на нашия Боян Мага..Това е другото звено..На дребните тъмнооки и тъмнокоси човеци, боравещи умело изцяло с вътрешното си свеотусещане / подсъзнание) ..Резултатът е поколение със супер способности,които са подтиснати (темата за здравето)

(http://i.imgur.com/Z1y6WV0.jpg)


След падането на Тартария,оцелелите тартарски деца (българчета и тракийчета/ напомням Тартария е заемала 2/3 от планетарната територия ,от Сибир и Китай,Индия,Персиите,през Европа та до Америка..!!!)
Та,след падането на империята и избиването на оцелелите възрастни индивиди ,посредством масакрите от фалшифото турско робство на БААЛ-КХАН-ите!! и инквицицията в световен мащаб,уж гоненето на вещиците е било през 1600те,но не е!!... След този етап,оцелелите деца са били превърнати в роби
Много за избити заедно с родителите си,но което е оцеляло е поробено
Ведно с това пускат и клонингите в Азия(най-вече,чайниците)Индия,Арабски полуостров и селектирните бели бебета (сред които няма зелени очи).
Селектирните бебета заселват Америка,Австралия,Канада..
Все “цивилизованите” британски колониии!!!
И разбира се,разселени са и тук в Европа-та..
Селектираните стават своего рода “елит” и за тях биват полагани грижи,обучение и прочее. Тоест,това са администраторите на ЕЛИТА/ФЕРМЕРИ на планетата,сегашните банкери,политици,учени и прочее,все обслужващ персонал,но на по-високо ниво!
Клонингите са пълнеж и програмирана работна сила. За това не се чудете на японци,китайци и прочее.. те са създадени генетично като сервилни програмирани машини
Но,най,най,най- тежката и рискова/смъртоносна работа е вършена от тартарските деца
Те са тези които възстановяват сградите и производството
Животът им не е струвал пукната пара!
Подлагани са на нечовешки терор,сексуални и всякакви изстъпления
Продавани са като добитък..
На снимките в темата за Тартария,виждате и труда на децата и инкубаторите за бебета,от където просто отиваш и си купуваш и никой не ти търси сметка,на супа ли ще го вариш,ще го изнасилваш до смърт или ще го пускаш в градината да ти плеви.
Били са просто добитък,стока
И да,вече излезе ужасно много информация за масовите гробове със стотици деца.. По разните му манастири,мисии,сиропиталища..
Можем само да си представяме на какви ужаси са подлагани
А да.. Официално.. В САЩ са намерени около 300 000 деца сираци.. Някви мисионери ги намерили в горите.. Смяях!! ТОва е историята на ВЛАКОВЕТЕ СЪС СИРАЦИ!!!!
И тук,в тази тема,отново ви качвам личната карта на дете сирак в Америка (явно от селектираните) и ясно можете да видите зададените три опции за цвят на очите
Синьо
Кафяво
Сиво
Няма опция “зелени очи”  и "червена коса" !
(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/333394223_775901406905085_6064162050514192183_n.png?_nc_cat=104&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=7EJO7aO-Tp4AX8IUVnS&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdRjq5hh_LDx79TNa1109zzQKJsMv-eKwTVnR9Bjwnc9ug&oe=643E8328)


Тартарианци,са обявявани за вещери и вещици,само за
ото са живеели чисто и спретнато дори..Избивани са защото са имали кладенци с чиста питейна вода,например.. (споменте си забраната за къпане в християнството!!!!) ,гледали са билките ,имали са книги,музикални инструменти..Дори огледало е било забранено да имаш!! Все вещи на дявола!

И това е продължило ОФИЦИАЛНО почти 8 века (наполовина е времето,но друга тема !
Векове през които са изкоренени мъдростта,космогонията и истинското познание за Мирозданието ни..Изгаряни са хиляди книги и предмети ,все доказателства за гения на Тартария

ПАПА ИНОКЕНТИЙ - в превод НЕВИННИЯ (иносент,невинен) ...ИЗБИВА НАД 100 хил души, по най-ужасяващи начини!  В Испания тракийския ген е сред БАСКИ И КАТАЛУНЦИ..

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7c/Torture_Inquisition.jpg/300px-Torture_Inquisition.jpg) 

ПОСЛЕДНОТО ИЗГАРЯНЕ НА КЛАДА НА ЖИВ ЧОВЕК ( без да  броим кладите в Украина)   СТАВА В ИСПАНИЯ / МАДРИД ПРЕЗ 1834 ТА ГОДИНА!!!!! (сочи елементарна справка в уикито :)...
Изобщо нямам за цел да изнасям урок по история,нито пък да разплитам всички исторически лъжи в които ни къпят

НО , следва да се разбере, едно нещо :

АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ВОЙНИ ПРЕЗ ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕКА , СА ИМАЛИ ЗА ЦЕЛ САМО ЕДНО . ДА МИНАТ ПРЕЗ ЗЕМИТЕ С БЛЪГХАРСКОТО ДНК И ДА ИЗБИЯТ ВСИЧКИ ЖЕНИ (мъжете са носители на гена,но не могат да го предават ,жените обаче са тези които го предават в поколенията си) ,за това е и познатото избиване на ВЕЩИЦИ   
ВЕЩ идва от знаниет,познание за ВЕЩИТЕ..вещ - ИЦА (ИТЗА/ИТЦА - момиче от дъгата - за връзките ни с Мексико,обичаите,мотивите в шевиците и тн,в темата за Тартария - _ The name Itza is girl's name meaning "rainbow lady". Itza is a rare Itzel variant that shares its colorful meaning. Itza also connects to the Itza people of Guatemala and their language of the same name. Chichen Itza was a city built by the Mayans in what is now the Yucatán of Mexico.)
ВЕЩО МОМИЧЕ ОТ ДЪГАТА ..това значи вещица..
И до днес,хората от тази линия се характеризират с повече съновидения,АП , ясновидски и пророчески умения и тн..То е генетично заложено и при мъжете и при жените..Но,само жените предават това на своите деца..


За близо 4 века (като броим и 20ти ,стават точно 5,да !! ) ,обликът на света е заличен,от Тартария вече няма и помен и цялата история на човечеството е пренаписана


Каквото се случва с българите в Украина през последните 10 години,тук се случи преди 150 години и бе в пъти по-жестоко и кърваво!!

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/2015-11-18._%D0%90%D0%BB%D0%BB%D0%B5%D1%8F_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%B2_%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B5_03.jpg/260px-2015-11-18._%D0%90%D0%BB%D0%BB%D0%B5%D1%8F_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%B2_%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B5_03.jpg)

У нас,кланетата бяха толкова брутални , та чак и отрязана детска ръчичка носиха да се хвалят на султана в Истанбул !!!!!

Но, когато Макгахан изкрещя към Европа,за случващото се с БЪЛГАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ  , тогава вмирисаната на педофилия и смърт, Западна Европа, се направи,че това не е по нейна заповед,и най-малкото,въобще не я вълнува !
Начеша си мъдете и си го намести в другия крачол.,
Та те ,до 1954- та година,държаха живи човеци в зоопаркове,нежели ще се трогнат от някви отрязани детски ръчички и кървави реки..

Не вярвате? Проверете! Последните човешки зоопарк е затворен в БРЮКСЕЛ ПРЕЗ 1954та!!
Мнозина от вас,читателите тук,може би по това време са посещавали крокодила в столичния зоопарк?
Ее,в Белгия и изобщо, ЦИВИЛИЗОВАНА ЗАПАДНА ЕВЕРОПА (която нас нарича варвари,дяволи,сатани,рая,скотини/животни, гои ,склави/слави/слаби/роби -SLAVE'S) си е имала други забавления за дечицата си..
Вместо домашен любимец на 4 крака,човешко същество в клетка

И тези сега ни учат на морал?
И се чудим защо не са направили нищо ,когато Макгахан и другите ,са оповестили,какво се случва в България...?
Че нали по тяхната негласна заповед става всичко това..На същия прогнил запад ,който създаде Османска империя а сетне я замени със Сащ..И,не,не мислете,че съм русофил!! И до мръсните игри на "мащеха" Русия ,ще стигна!!

(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/333550618_558595116081619_5072612607440095978_n.jpg?_nc_cat=107&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=1bjcaMatrdsAX_si9t_&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdQIYImfXfrkj_-mcZO4lat1R85wEqmHHkPvKx71wz0QuQ&oe=643E6756) 


(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/334478887_768013514748398_8005981048533159373_n.jpg?_nc_cat=111&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=haFkxnc-inIAX_m7eIm&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdSEDAs4QfIqBV3kSPCle5GeiDiTZs-HzvTx-JKdf1BESA&oe=643E8E85)


По времето когато нашата "варварска и дивашка" ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ГЛАСИ ,ЧЕ ВСЕКИ РОБ , СТЪПИЛ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ, СЕ СЧИТА ЗА СВОБОДЕН ЧОВЕК , цивилизованите европейци държат живи хора в клетки като животни !!!!!


Цялата срамна история с човешките зоопаркове,можете да прочетете дори и в смехотоворното уики..Просто..някои неща,няма как да бъдат отречени и стоят като рибена кост в гърлото на "цивилизования" запад

Цитат

https://en.wikipedia.org/wiki/Human_zoo                   Human zoos, also known as ethnological expositions, were public displays of people, usually in a so-called "natural" or "primitive" state.[4] They were most prominent during the 19th and 20th centuries.[4] These displays sometimes emphasized the supposed inferiority of the exhibits' culture, and implied the superiority of "Western society", through tropes that purported marginalized groups as "savage".[5][6] The idea of a "savage" derives from Columbus's voyages that deemed European culture remained pure, while other cultures were titled impure or "wild", and this stereotype relies heavily on the idea that different ways of living were "cast out by God", as other cultures do not recognize Christianity in relation to Creation.[6] Throughout their existence such exhibitions garnered controversy over their demeaning, derogatory, and dehumanizing nature.[7] They began as a part of circuses and "freak shows" which displayed exotic humans in a manner akin to a caricature which exaggerated their differences.[4] They then developed into independent displays emphasizing the exhibits' inferiority to western culture and providing further justification for their subjugation.[8] Such displays featured in multiple colonial exhibitions and at temporary exhibitions in animal zoos.[9]

One imperialist view of the whole non-Western world portrayed it as a vast animal park in which Whites could function as zookeepers—managers of the indigenous human and non-human inhabitants.[10]............

,НОООО...говорейки за робството по света, АЙДЕ МОЛЯ , ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ И КРЕПОСТНИЧЕСТВОТО У ПРЕХВАЛЕНА РУСИЯ , защото отговорността от ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ на ТРИ ОКЕАНА , да остане само тази мъничка територия ,днешна България , е еднакво разпределена.И на запада и на изтока!



И ,както сами виждате, моделът е същия..

Сега Сащ ползва НАТО като официална армия от наемници,но ползва и платените и създадени от тях,сепаратисти, терористи и прочее..исти...А тогава са си били просто -башибозук ,или продажна шайка главорези от различни краища на империята в чиито състав сме влизали и ние и Мала Азия например :)...То си пише,че предимно,цигани,албнци,черкези..са съставлявали башибозуците..

А местната продажна управническа власт, заедно със западноеврпоейските хазарски мекерета, които,накичили се с фесове и титли - Паша и Бей,дошли да мародерстват хората с мракобесните  закони ,наложени от измисления султан на още по-измислената Османска Империя (Същото като Сащ ,поватарям!) ..

До оня ден бил Майкъл,сетне се прекръстил на Мустафа, надянал феса ,и от кравар у западноевропейско село,станал виден Бей у новата османска империя...

И дошъл да коли и беси рода ми и да ми обяснява,че братовчедите траки/тюрки били виновни и,че,цели 5 века съм била под тяхно робство?!?

Да,ама не..Родова памет на омраза към ТУРЕНИТЕ - нямам!
 ТУРЕН БЛЪГХАРИН ,значи ЖИВ БОГ ПОСТАВЕН/ турен/ БЛАГОСИЯЕН..
Едно сме с тия турци/турените/тураните/ от европейската част..
Ония песоглавите от Анадола,там са друга бира..Те са армията на Англосаксите
Но тези тук,са едно с траки,скоти,ирландци,баски и каталунци,афгански бербери и други запазени кланове..



Я да видим в ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЗАПИСКИ ,какво пише..

Предводителя на баташкото клане е бил чист българин!! Помачен да си смени вярата при това..Приел исляма..АХМЕД АГА - БАРУТАНЛИЯТА -- бил добър приятел с хората от Батак..напомня ли ви образа на днешния политик?На мен да..На 100%
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%85%D0%BC%D0%B5%D0%B4_%D0%B0%D0%B3%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

Дори самата "османска империя" ,се опитала да се разграничи от действията му..,мхм..колко удобно..

Цитат

При избухването на въстанието той получава задача от Пазарджишкия областен управител да мобилизира запасните от своята нахия и да ги препраща към Пазарджик. Заедно с тях той събира и около 200 мъже башибозук – военно необучени и невикани във войската, с които да участва в потушаването на въстанието. За да предотврати разрастване на въстанието от Батак към Разлог и Неврокоп, към този център командването праща войскова колона, сформирана от Серския санджак, която преминава през Доспат и Ахмед ага със събраната от него група се присъединява към нея. Тази група участва в потушаването на въстанието в Батак.

След въстанието Османската империя се опитва да си „измие ръцете“, като хвърля вината изцяло върху башибозука и за целта инсценира международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил.[3] Барутанлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в Мала Азия, но по-късно е помилван от султана, след подписването на Берлинския договор през 1878 година е освободен и се върнал в Барутин.

КАКВО Е БАШИБОЗУК

Цитат

Башибозук (на турски: başıbozuk) е название за вид нередовна войска в Османската империя, както и за отделен войник от тези войски – мюсюлмани, които съдействат на османската власт при потушаване на бунтове или във война. В превод думата означава „повредена глава“, което подчертава липсата на подчинение и пълната им неорганизираност.

Набирали са се от представители на най-войнствените мюсюлмански народности в империята, най-често от Мала Азия и Албания – арнаутски башибозуци или накратко арнаути. Държавата осигурява на башибозуците само оръжие, без да дава заплата, и башибозукът се издържа от грабежи и мародерства.През 1876 г. Баркли пише за башибозуците: „Тези башибозуци бяха повечето дребни и мургави хора, облечени в кафяви, мръсни и окъсани униформи и въоръжени със стари кремъклийки, саби и пистолети, според желанието си... Подчинението на техните офицери е последната им грижа... И не само че са крадци в мирно време, но са и почти безполезни, когато са призовани да се бият... дезертират при първия залп и се забавляват назад да избиват жени и деца и да унищожават имуществото както на приятелите, така и на враговете“. (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/96/Basibozuk-1877-78.jpg)

Пише си го ясно ..!!!!!!

ДА ВИ НАПОМНЯ МОДЕЛА НА НАТО / САЩ ?????
Сбирщайн  платени наемници ..няма османска империя вече..запада си я замени със Сащ..Да ви го кажа,ей тъй..простичко


Да,КЛАНЕТО В БАТАК, е извършено от башибозук (сбирщина от помаци, черкези, цигани и т.н.)..И това е положението с всички кланета,които след 1900те ни набутаха в учебниците като цели 5 века робство!!!

Мехмед Ага--ми родом от Русчук..Русе..:)) ..Примерно казвам..Хванете да проверите и преди да рипате до тавана , се сетете сега какви имена имаме в парламента!?!???????????!


Ами как стои въпроса с пашите и въобще "османската армия"??

Цитат

Всички турски генерали във войната не са мюсюлмани, а европейски християни



Всички генерали, командвали турската армия през войната, са били европейци или поне не са били мюсюлмани по рождение, сочи справка в историческите източници и интернет.

Главнокомандващият Мехмед Али паша е роден като Карл Дитрих, германец. Служи на търговски кораби като юнга. През 1843 година, при поредното плаване, остава в Цариград и приема исляма и името Мехмед Али.

Хобарт паша, командвал турската черноморска флота (в която са служили още 170 английски офицери и 390 моряци) е англичанин. Роден е на 1 април 1822 година в Лестършир, в графското семейство „Бъкингампшър“.

Такъв е и Бекир паша (полковник Кемпбел Куксън), роден във валахаладското гръцко село Чурхли, авантюрист и подбудител на убийството на гревенския епископ Емилианос Ладзарис.

Военният инженер генерал Шрекер (Рошид паша) е понтийски грък, а инструкторът Искендер паша (Александър) e също такъв.  Началникът на инженерните войски в турската армия Мехмед паша се казва Блум и е французин.

Най-зловещата роля е на Сюлейман паша. Френски евреин, роден като Соломон Леви Явиш, завършил Сорбоната. Под негово командване албански башибозук, черкези  и чирпански цигани са изклали до крак и опожарили Стара Загора.

Главният квартирмайстор Белински (Нихид паша) е поляк, началникът на интенданството Шатинер (Рашид бей) е французин, а генерал Грюнвалд е норвежец, началник на артилерията към главното командване.

Освен тях Леман паша е австроунгарец, Вейсел паша — австриец, преди служба при турците фон Вексел, Талат бей – евреин, Емануел Красоа и Жозеф Лафаит са французин, Ибрахим паша – грък, а Мехмед Садък паша е поляк.

Изводите направете сами…https://www.iskra.bg/vsichki-turski-generali-vav-voynata-ne-sa-myusyulmani-a-evropeyski-hristiani/

ЗА БЪЛГАРИТЕ - ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА ТАРТАРИЯ , неминуемо изниква въпросът :

ЩОМ ДОКАЗАНО СМЕ БИЛИ ТАКВА ОГРОМНА ЧАСТ ОТ ИМПЕРИЯТА , ЗАЩО В МОМЕНТА , НИКОЙ И НИКЪДЕ , НЕ ГОВОРИ ЗА ТОВА ?
ТОНОВЕ ИНФОРМАЦИЯ И ПОДРОБНОСТИ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ТАРТАРИЯ ,изумителни детайли,все информация,грижливо пазена,за уреченото време и то дойде..КОЙ ИЗВАДИ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ????????

И ЗАЩО НЕ СЕ СПОМЕНАВА ОТНОВО , НИТО ДУМА ЗА НАС ,при условие,че 1/3 от ТАРТАРИЯ Е БИЛА БЪЛГАРИЯ???

ДА СЕ ОБЗАЛОЖИМ ЛИ КАК РУСИЯ ЩЕ СИ ПРИСВОИ ЦЕЛИЯ БЛЯСЪК и ще обявят,че стара Тартария е обхаващала и РУСИЯ И КИТАЙ И ИНДИЯ И СЕВЕРНА АМЕРИКА..ТРЪМП И ВОВАТА И ВСИЧКИ КАЛИНКИ НА БРИКС..


КАКВИ СПАСИТЕЛИ СА ТЕЗИ?

ЗНАЕТЕ ЛИ ,ЧЕ ВЪЛЧАН ВОЙВОДА ОТКУПВА СВОБОДАТА НИ И ПЛАЩА НА РУСКОТО МЕКЕРЕ 2 КОРАБА СЪС ЗЛАТО И СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ ?
НЕ знаете,знам..И аз не знаех..В училище няма кой да ни го каже :)

Ала да не съм голословна,айде..
Ето още причини да сме дълбоко благодарни на "спасителите" и да напомня думите на Левски - КОЙТО НИ СПАСИ ,ТОЙ ЩЕ НИ ПОРОБИ ,и пак негови са думите - "   „Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“

 


От нета

Цитат

"Да "благодарим" на Русия за :
1828 г.- обезоръжава българското опълчение, арестува водачите му и ги праща на Заточение в Сибир, където умират
1828 г.- отвличат над 100 000 българи, за да ги заселят в незаселените Крим и източна Украйна.
1830-40 - прогонват черкезите и ги насочват към българските земи, които стават башибозук
1861 г. - Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия в Белград да бъде разтурена.
1861 г. - руския консул в Цариград – княз Лобанов издейства заточение на българските владици в Диарбекир за три години, заради обявената независимост на Българската църква.
1864 г. - граф Игнатиев протестира срещу чл.10 от екзархийския ферман от 1870 г., открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към Българската 1872 г. - по искане и заплахи на граф Игнатиев българските владици са заточени в Измир.
1872 г. - Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква.
1872 г. - граф Игнатиев след лична визита до султана отстранява Махмуд Недим паша, по чиято заповед до привременния български съвет в Ортакьой избира екзарх на основание на фермана.
1873 г. - граф Игнатиев предлага на Турция Левски да се съди и от българи, на които казва, че съдят обикновен крадец, заради думите на Апостола: „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”
1876 г. - На Цариградската конференция за автономия на България никой не знае, че месеци преди това Русия и Австро-Унгария сключват тайното Райхштадско споразумение за поделяне на Балканите
1877 г. - е подписана Будапещенската конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.
1877 г. - руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически за конвенцията. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана, и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.
1878 г. - на Берлинския конгрес, Русия взима от Румъния южна Бесарабия, като в замяна я компенсира с българската Добруджа. Руски войски не стъпват в Македония, защото Русия я е предвидила за Турция, както Игнатиев обещава на Цариградската конференция.
1885 г. - България обявява Съединението, а Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и провокира султана да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България. Турция е заплашена от Англия и отказва.
1885 г. - Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След като е изтеглила целия офицерски състав още преди Съединението
1886 г. - Русия организира преврат в България за сваляне на Батенберг и го и пращат към Русия. Стамболов като председател на народното Събрание прогонва превратаджиите.
1886 г. - След избора на Фердинанд, Русия скъсва дипломатически отношения с България за 10 години
1889 г. - руски убийци отравят Захари Стоянов
1895 г. - Платени от Русия убийци убиват Стамболов
1903 г. - При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Спомняте си Райхщадското и Будапещенското споразумения.
1909 г. - Русия прехвърля турския дълг към България в размер на 82 милиона златни франка или 26 тона злато.
1913 г. - Русия подкрепя Сърбия и Гърция да вероломно да задържат окупираните български територии, а в последвалата война подтиква Румъния да ни нападне в гръб за което получава южна Добруджа.
1915 г. - Русия напада вероломно България и бомбардира с кораби жилищни квартали на Варна и Добрич.
3-ти март 1918 г.- България със съюзниците освобождава от руско робство Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Беларус, Украйна, Молдова
1923 г. - СССР организира септемврийското въстание
1925 г. - агенти на СССР извършва атентат в църквата „Света Неделя“ - най-големият терористичен акт в историята на света до 11.09.2001 г.
1944 г. - СССР напада България и.... ."
Момчил Дойчев
А това е от укито:))
Англо-руското съглашение[1] (или Англо-руска конвенция от 1907 г.[2]) е договор, сключен на 31 август 1907 година в Санкт Петербург между Великобритания и Русия, който разграничава сферите на влияние на двете държави в Средна Азия.
Съглашението е подписано от руския министър на външните работи Александър Изволски и британския посланик Артур Никълсън. То слага край на Голямата игра в Азия и, заедно със Сърдечното съглашение и Френско-руския съюз, формира Антантата между Англия, Франция и Русия.
Съглашението определя съответните сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. Според конвенцията, Русия признава протектората на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските емири. Двете страни признават Тибет като част от Китай и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта. Персия се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията Касре – Ширин – Исфахан – Язд – Зулфегар), английска на юг (на югоизток от линията Бендер-Абас – Керман – Бирдженд – Гезик) и неутрална в централната част на страната

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:07:13 pm

Само обърнете внимание на чернокожия "турчин" !!!!??????


(https://www.kvantov-prehod.org/uploads/14915488141-str-b.jpg)
"Български мъченици" 1877г.  Константин Маковский

Цитат

ПРЕДИ 145 г. СВЕТЪТ ИЗТРЪПВА ОТ ИСТИНИТЕ ЗА БАТАШКОТО КЛАНЕ, ОПИСАНО от Джанюариъс Макгахан.
БАТАК - ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА
автор: Джанюариъс Макгахан (американски журналист)
издадено на 16 август, 1876 г. (нов стил)
Няма нещо казано за турците, което да не вярвам сега. Нищо не би могло да се каже за тях, което да не сметна за вероятно и правдоподобно. Човек би помислил, че съществува известна граница за жестокостите, за които всяка дискриминация е невъзможна, където обикновеното сравнение, пресмятане и мярка са поставени извън всякакъв въпрос. Но тази граница турците са вече преминали. Човек не може да ги следва повече.
Нека ви разкажа какво видяхме в Батак:
Щом приближихме, вниманието ни бе привлечено от хайка кучета по наклона към градчето. Отбихме се настрана от пътя, минахме през развалините на две-три стени, през няколко градини, пришпорихме конете по нанагорното към кучетата. Разярено те излаяха по нас и избягаха в съседните ниви. От седлото си не забелязвах нищо особено, докато конят ми не се запъна. Погледнах надолу и видях, че е стъпил върху човешки череп, отчасти скрит в тревата. Черепът беше напълно изсъхнал и оглозган, сякаш е бил там от две или три години, така добре бяха свършили своята работа кучетата. Няколко крачки по-нататък имаше друг череп, а до него част от скелет - също така бял и изсъхнал. Колкото се изкачвахме по-нагоре, толкова повече намирахме кости, скелети и черепи. Но тук те не бяха така добре оглозгани, тъй като парчета полуизсъхнала, полуизгнила човешка плът прилепваше още по тях.
Малко по-надолу видяхме гледка, от която изтръпнахме.
Грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети, почти цели, скапани дрехи, човешка коса и изгнило месо, събрано на мръсна купчина, около която тревата растеше обилно. Заразяваща миризма, подобна на тази от умрял кон, се разнасяше наоколо. Тук кучетата намираха бързо храна и нашето неочаквано приближаване ги прекъсна.
По средата на тази грамада можах да различа малка форма на скелет, все още облечен в женска риза, черепа обвит с цветна забрадка, а кокалите на глезените обути в изплетени чорапи, без стъпала, каквито носят българските девойки. Наоколо земята беше постлана с кости по всяко направление, където кучетата ги бяха замъкнали, за да ги глождат на спокойствие. Градчето лежеше на разстояние от стотина ярда по-долу. Гледано от нашето място, то напомняше нещо сходно с развалините на Херкулан или Помпей.
Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. Всичко бе маса от развалини, сред които се издигаше и достигаше до нас дълбок, оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше малката долина и се превръщаше във вой. По-късно, когато влязохме в градчето, разбрахме този звук. Отново погледнахме грамадата от черепи и скелети пред нас. Забелязахме, че всичките са малки, и че парчетата облекло, смесени между тях и пръснати наоколо, бяха части от женски принадлежности. Тогава всички те са били жени и момичета. От седлото на коня аз преброих над сто черепа, без да включвам тези, скрити под другите кости на страхотната грамада, нито тези, разпилени надалеч и нашироко из нивите.
Почти всички черепи бяха отделени от останалата част на костите, почти всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Ние се спуснахме към града. Сред разрушените стени на първата къща, до която дойдохме, видяхме жена, седнала върху купчина боклук, да се люлее насам-натам, да изплаква някаква монотонна песен, половината изпята, половината изридана, с някаква дива раздирателна мелодия. В своя скут тя държеше бебе, а край нея друго дете стоеше мълчаливо и търпеливо. С учудени очички то погледна към нас, когато минавахме, но жената не ни обърна никакво внимание. Наострихме ухо да чуем какво говори тя и нашият преводач ни предаде следното: "Къщата ми, къщата ми, бедната ми къщица; мъжа ми, мъжа ми, горкия ми мъж, скъпия ми мъж; къщата ми, милата ми къщица" и така нататък. Тя повтаряше същите думи отново и отново, хиляди пъти. В съседната къща имаше две жени, които се вайкаха по същия начин - едната възрастна, другата млада. Те повтаряха думи почти идентични: "Имах къща. а сега нямам нищо; имах мъж, а сега съм вдовица; имах син, а сега нямам утеха; имах пет деца, а сега нямам никого. " В същото време те се клатеха насам-натам, удряха се по главите и кършеха ръце. Жените се спасили от клането и току-що за пръв път се бяха завърнали у дома, възползувайки се от нашето посещение или това на господин Беринг. Те са могли да се завърнат много по-рано, но ужасът е бил толкова голям, че без присъствието и покровителството на чужденец, те не са посмели да сторят това. Сега те ще продължават с часове да оплакват своите опепелени домове с тази странна погребална песен.
Това беше обяснението на извиващия се вой, който бяхме чули горе на хълма. Колкото повече напредвахме, толкова повече плачът се увеличаваше. Някои от жените бяха седнали на купчините камъни, срутени върху подовете на къщите им. Други ходеха нагоре-надолу пред портите, кършеха ръце и повтаряха същите вопли на отчаяние. Малко сълзи имаше в тази всеобща скръб. Това беше суха, тежка, отчаяна скръб. Изворът на сълзите беше пресъхнал преди седмици, но приливът на мъката и нищетата беше по-голям от всякога и търсеше да намери отдушник без тяхна помощ.
Както се придвижвахме, повечето от хората се събираха на върволица след нас. Накрая се образува шествие от четиристотин или петстотин души. Скръбните плачове на жените и децата ни следваха навсякъде, където отивахме. Вярвам, че никога вече няма да чуя такъв стон от техните обединени гласове, плач, който се издигаше чак до небето.
Може би ще бъде добре, преди да продължа по-нататък, да кажа нещо за Батак, така че читателят да си състави по-добра идея за това, което е станало тук. Батак е бил селище от деветстотин къщи и с около 8000 или 9000 жители. Тъй като липсват статистически данни от преброяване на населението и каквито и да е други достоверни статистически сведения в Турция, невъзможно е да се каже точно броят на населението в което и да е селище.
Мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържане на същото мнение. Бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се ползуват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише. И накрая процентът на грамотните в България е голям толкова, колкото в Англия и Франция. Питам се дали европейците, които говорят, че българите били диваци, са уведомени за тези факти?
И друго, аз мислех, че изгарянето на български села означава изгарянето на няколко колиби, направени от кал, които нямат голяма стойност в действителност и които могат да бъдат възстановени. Бях особено много учуден да установя, че множеството от тези села са наистина добре построени градове, със здрави каменни къщи, че в много от тях живееха значителен брой хора, които бяха достигнали нивото на всички удобства, и че някои от тези села могат да служат за пример на много английски и френски. Истината е, че българите наместо диваци, за каквито ги смятаме, са в действителност трудолюбиви, упорити в работата, честни, образовани и мирни хора. Що се касае до въстанието, слаб опит за такова е имало в три или четири града, но в Батак не е имало никакви прояви и дори се вижда, че нито един турчин не е бил убит тук.
Турските власти не претендират да е имало убити турци или пък жителите да са оказали някаква съпротива. Ахмед ага, който е ръководил клането, пристигнал с башибозуците и поискал да бъде предадено оръжието. Жителите отначало отказали, но все пак предложили да го предадат на редовните войски или на каймакамина в Пазарджик. Ахмед ага отказал да позволи това и продължил да настоява оръжието да му бъде предадено на него и неговите башибозуци. След значително колебание и преговори това било направено. Не трябва обаче да се предполага, че това оръжие е било специално приготвено от жителите за въстание. Оръжието е обикновено и всеки християнин или турчин го носи открито. Такъв е обичаят тук. Какво е последвало предаването на оръжието, ще бъде разбрано най-добре с продължение на разказа за видяното вчера. На мястото, където слязохме по главната улица на селището, насъбралите се около нас хора ни показаха край пътя купчина от пепел. В нея можеха да се различат голям брой калцинирани кости. Тая купчина от изгорени убити тела показва, че турците са правели празни и неуспешни опити да изгарят труповете.
Малко по-нататък стигнахме до предмет, който ни изпълни с ужас и жалост. Това бе скелетът на младо момиче, не повече от петнадесетгодишно, захвърлено в хендека край пътя и отчасти покрито с отломките на разрушена стена. То беше все още облечено в женска риза. Глезените Ч обути с чорапи без стъпала, но малките крака, от които обувките са били смъкнати, бяха голи и поради това, че месото беше изсъхнало, наместо да се разложи, изглеждаха съвършени. На черепа имаше дълбока рана. Богата кестенява коса, дълга почти ярд, висеше все още повлечена в праха. Трябва да се отбележи, че всички скелети на жени, намерени тук, са облечени само в женски ризи. Това нещастно дете очевидно е било съблечено по риза, за да бъде претърсено за пари и скъпоценности или от чиста бруталност, след това изнасилено и убито. Ние говорихме с много жени, преминали всички етапи на мъчението, без последния. Процедурата, изглежда, е била следната: турците хващали жена, събличали я внимателно по риза, оставяли настрана ония дрехи, които са били ценни, и всички украшения и скъпоценности, които тя би могла да носи със себе си. Много от турците поемали грижата да я изнасилят, а последният от тях я убивал или не, съобразно какво му е настроението.
На следващата къща ни спря мъж, за да ни покаже останките на своя малък сляп брат, жив изгорен. Видяхме купчинка от изгорени и калцинирани кости. Грубият селянин с мъжествено лице се свлече на земята и зарида като дете. Обезумял, изглежда, той не разбираше, че нещастното сляпо момче е по-добре сега и че той би трябвало да благодари на турците, наместо да плаче за брат си.
От другата страна на пътя имаше два скелета на деца. Те лежаха едно до друго, отчасти покрити с камъни и с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи. Броят на децата, убити в тези кланета, е повече от огромен. Те са били често набождани на байонети. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета, набучени на байонети и разнасяни по улиците в Батак и Панагюрище. Причината е проста. Когато мохамеданин убие известен брой неверници, той е сигурен, че ще отиде в рая независимо какви са неговите грехове. Мохамед е възнамерявал вероятно, че само въоръжени хора би трябвало да се броят, но обикновеният мюсюлманин взема това предписание в много по-широк смисъл и брои също така жените и децата. С цел да надуят бройката тук, в Батак, башибозуците са удряли открито бременни жени и убивали неродени деца.
С приближаването към центъра на града костите, скелетите и черепите ставаха все по-многобройни. Няма къща, под чиито развалини да не сме открили човешки останки. Улиците покрай тях бяха също така покрити с кости. Пред много от портите жените ходеха нагоре-надолу и провличаха погребална песен. Една от тях ме хвана за ръка и отведе вътре между стените, там, в един ъгъл, наполовина покрити с камъни, лежаха останките на друго младо момиче, с дълги коси, безредно разпуснати между камъни и прах. А майката просто пищеше в агония и биеше безумно главата си в стената. Аз можах само да се обърна и с разбито сърце да излезна навън, да я оставя сама с нейния скелет.
Сега вече се приближавахме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали от дрехи и парчета изгнило месо. Въздухът е тежък, с омайваща до припадък миризма, която се увеличава все повече с нашето придвижване напред. Всичко започва да става ужасно. Училището е от едната страна на пътя, черквата Ч от другата. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е било обширна хубава сграда, годна да приеме двеста или триста деца. Под камъните и боклука, които покриват пода на височина от няколко фута, лежат костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени. Точно край училищната сграда има широка, недълбока яма. Две седмици след клането в нея били погребани сто тела. Но кучетата са ги изровили отчасти. Вода е напълнила ямата и сега тя се е превърнала в ужасен резервоар за утайките от канализационната система, с плуващи наоколо или наполовина стърчащи в калта човешки останки. Наблизо, върху брега на малка рекичка, която прекосява селото, има дъскорезница. Вирът под нейното колело беше пълен с мъртви тела, които плаваха из водата. Бреговете на рекичката са били по едно време буквално покрити с трупове на мъже и жени, млади момичета и деца, които са лежали там, разкапващи се на слънцето, изяждани от кучетата. Но милостивото небе изляло пороен дъжд над тях, малката рекичка придошла, отвлякла телата и ги разпиляла далеч надолу по своите брегове, през тесните канали и тъмните дефилета, под добелите храсти и сенчестите гори, на четиридесет мили разстояние, чак до Пещера и дори до Пазарджик. Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи. Взехме тютюн в шепите си и като го държехме до носовете си, продължихме нашето разследване.
Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор, около петдесет ярда широк и седемдесет и пет ярда дълъг. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас.
Видяхме, че мястото е затрупано с камъни и боклук на височина от пет до шест фута по-високо от нивото на улицата, и след инспекция открихме, че това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, е в действителност огромна грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни. Целият черковен двор е изпълнен с тях на дълбочина от три до четири фута и ужасната миризма идва именно оттам. Няколко седмици след клането била получена заповед да бъдат погребани мъртвите. Но зловонието по това време станало толкова смъртоносно, че е било невъзможно да се изпълни заповедта или дори да се остане в съседство до селото.
Хората, изпратени да свършат тази работа, се задоволили с погребването на няколко тела, хвърлили малко пръст върху други, така както са ги намерили, а тук, в черковния двор, те направили опит да покрият безкрайната грамада от разкапани човешки тела с хвърляне на камъни и боклук през оградната стена, без да посмеят да влезнат вътре. Те са постигнали това само частично. Оттогава кучетата са били на работа там и от тази чудовищна гробница сега можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце Ч в ужасна безредица. Казаха ни, че тук, само в този малък черковен двор, лежат три хиляди души и ние можем добре да го повярваме.
Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот. Малки къдрави главици се показваха там, в разкапващата се маса, смазани под тежките камъни; малко краче, дълго колкото пръст, на което месото, преди да има време да се разложи, бе силно изсъхнало от ужасната горещина; малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали; деца, които са умрели сред писъци от уплаха и ужас; млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за милост; майки, умрели в усилие да заслонят със слабите си тела своите малки дечица. . . Всички те лежат тук заедно, разпадащи се в една ужасна маса. Сега те са млъкнали завинаги. Няма сълзи, нито викове, нито писъци от ужас, нито молби за милост. Житото изгнива по нивите, а жътварите гният тук Ч в черковния двор.
Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди. Ниска постройка с нисък покрив, подпрян с тежки и неравномерни арки, които изглеждаха високи само колкото едър човек да може да мине под тях. Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половина самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото. Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен.
Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата. Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти. Навсякъде Ч скелети на мъже заедно с дрехите и плътта по тях да гният в безпорядък; черепи на жени с коси, провлечени в праха; кости на деца и бебета. Тук ни показват къща, в която двадесет души са били изгорени; там Ч друга, в която дузина девойки се прикрили, били открити и до една изклани, както предостатъчно го удостоверят техните кости. Навсякъде - ужаси след ужаси.
В селището нямаше кучета. Когато жителите започнали да се завръщат, кучетата били откарани и избесени в покрайнините. Но аз видях една-две котки, угоени и мазни, да лежат самодоволно по стените и да гледат на нас със сънливи очи. Човек би попитал защо хората, които са сега в градчето, не погребват тези скелети и кости, наместо кучета и котки да ги глождат. Там, където селяните са успели да разпознаят костите на свои близки, те са направили известни опити да ги погребат. Но те нямат лопати да копаят гробове, а и сили не достигат от настъпилия глад. Освен това, повечето от останалите живи са жени; те правят безплодни усилия да запазят телата на своите любими близки, като ги покрият с малко земя. Ние намирахме обилни доказателства, че там, където костите са разпознати, за тях се полагаха нежни грижи. Видяхме много добре поддържани гробове, украсени с цветя. Видяхме и други гробове, разкрити от дъжда и кучетата, да показват части от скелета, все още украсен с цветя. Видяхме черепи, положени на земята, на прага или върху оградите на градините, с букети цветя върху тях. Това показваше, че някой се грижеше за тях и че този някой нямаше желание да ги погребе, да ги скрие от погледа си. Аз видях мъртвец, наполовина погребан, с изправено нагоре лице, празните му очи укорително втренчени към слънчевото небе, с букет, грижливо поставен в устата. Но повечето от скелетите и костите нямаше кой да се погрижи за тях. От осем или девет хиляди души, които са съставлявали населението на селището, само хиляда и двеста, хиляда и петстотин са останали живи и те нямат нито сечива да копаят гробове, нито сили да използуват лопатите, ако имаха такива. Но защо турските власти не са ги погребали? Турските власти ще ви отговорят, че са ги погребали и че са останали само няколко за погребване. От всички жестокости, безумия и престъпления, извършени някога от турците, клането в Батак е между най-страшните.
От всички турски безумия и глупости оставянето на тези тела да лежат тук и да гният в продължение на три месеца непогребани е вероятно най-безумното и най-глупавото. Но това градче е разположено на трудно достъпно и отдалечено от главните пътища място. Турците никога не са помислили, че европейци могат да дойдат и заврат носовете си тук. Затова и заявяват така цинично: "Християните не заслужават дори да бъдат погребани. Нека ги ръфат кучетата."
Батак е бил сравнително богат и преуспяващ. Той възбуждал завист и ревност у своите турски съседи и появилата се възможност за плячка, съчетана с религиозен фанатизъм и претекста за въстание в друга част на страната, изкушили турците. Ахмед ага е ръководил кланетата, но не е бил наказан и няма да бъде наказан.
Напротив, той е бил възпроизведен в чин юзбашия и награден с ордени.
Казаха ни, че голям брой деца и млади момичета били отвлечени. Знаеше се в кои турски села те са задържани, но турците отказваха да ги върнат на родителите. Господин Скайлер получи впоследствие списък на осемдесет и седем отвлечени момичета и момчета с указание на имената и възрастта им и с указани села, в които те се намираха.
Попитахме за историята на черепите и костите, които видяхме горе на хълма при нашето пристигане в градчето, там, където кучетата лаяха по нас. Казаха ни, че това са костите на около 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба, по-лоша от смъртта. Те били на разположение на своите поробители в продължение на няколко дни - изгарянето и ограбването на града не е могло да бъде извършено за един ден - и през цялото това време до последния ден те са били подлагани на всичко възможно, което горките, безпомощни и треперещи момичета са могли да изживеят в ръцете на брутални диваци. Когато градът бил ограбен и опожарен и всички техни близки изклани, тези нещастни млади създания, чиито най-големи грехове би трябвало да им осигурят спасение, чиито най-долни унижения би трябвало да им осигурят покровителство, са били откарани посред бял ден на хълма, под усмихващия се небесен свод, и там безмилостно обезглавени и захвърлени да гният на грамада.
"Български мъченици" 1877г.
картината е на руския художник Константин Маковский с внушителни размери 410 х 240 см. Рисувана е по времето когато цяла Европа и света са потресени от зверствата на турците при потушаване на Априлското въстание и клането в Батак. За централната женска фигура позира неговата съпруга Юлия Леткова, която също е художник. Картината се продава много бързо, а Маковский изпраща всички пари за пострадалите в България.

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:07:34 pm

През призмата на това,кой ни спретна “турското робство”, през призмата на пашите подвизавали се тук,все европейски благородници приели мюсюлмански имена и изпратени на служба във фалшиво създадената Османска империя (същия фейк като Сащ и Израил)..Предлагам и следния цитат,пак от нета
После съберете 2+ 2 и спрете с простотията,че тюрките са ни поробили за цели 5 века!
Първо,европейските тюрки са траки/скити,тоест ,наши братя !
И второ..Българинът роб не е бил,никога и никому!
За 200 години нечовешки кланета и издевателства, Османската власт/разбирай (Британска корона), налага фалшивата история и втълпява на българите идеята за робството
Същото е и със Палестина,уж 4 века робство! (сърцето ми плаче за българската кръв там и всичко на което ги подложиха!)
Първите роби са ирландците..След това европейските чернокожи благородниции черното население, биват натирени с уж каторнижнически кораби към америка като роби.. Търсете сами в историята ,и не се оставяйте на историята да ви оформя мисленето !! Четете между редовете! Спомнете си и 1млн избити индианци с одеалата заразени с едра шарка!
Официална история е това,проверете я! Дарени от западните европейци/короната..
Представяте ли си какво вероломство да убиеш цял милион,жени,деца,старци..!!! Чрез ПОДАРЪК !!!!

Ами историите за първите ваксини ,започнали през 17ти век?!?
Ами официалното признание на СЗО ,за вината за милионите избити в Африка ,чрез ваксини за шарка и рак,все "експериментални продукти"..Ами поетата в крайна сметка вина за безкрайните сексуални извращения ,причининени от днешните бели цивилизовани служители на СЗО,пак за Африка говорим..Търсите ли такива новини,интересуват ли ви? А опитвате се ли да ги навързвате в глобалната картинка??

И така..Защо нашата територия..?

Цитат

Океанът между двете америки, се оттегля с цели 200 метра навътре. И това е събитие от световна важност, и за него трябва да тръбят всички медии в цивилизования западен свят, но не тръбят. За него трябва да тръбят и българските медии - и не защото това са тръбите на апокалипсиса (които скоро ще засвирят в целия свят), а защото и ние българите сме пряко засегнати от този процес започнал по-цялата планета земя (безводието).
Когато земните полюси започнат да сменят местата си (който процес според запознати хора от ЦРУ ще продължи не повече от 28 минути), никой няма да предупреди никой. Само добре подготвените за тези събития хора, ще ги преживеят без паника. Останалите ще умират от собствения си страх виждайки как звездите по-небосклона, бавно бавно се плъзгат всичките в една посока, а ако се случи през деня, ще се движи слънцето.
Какво всъщност се случва?.
Северният магнитен полюс ускорено се движи по посока Сибир, и все повече доближава Англия. Бариерите на река Темза скоро няма да могат да понижават нивото на реката, и Лондон ще бъде оставен на милостта на Атлантическия океан. Този процес там на покачване нивото на океана, е започнал още през миналия век, и в последните няколко години, се ускорява все повече и повече - просто е започнал вече процеса по обръщането на земните полюси.
Естествено е, че когато на едно място по-света се събере много океанска вода, на друго същата отстъпва, каквото се случва в момента между двете америки. А всъщност същата тази вода, в момента се намира в повишено ниво около северния магнитен полюс. И не само в Англия, а във всички места около северния полюс в момента, океана е във повишено ниво. Това е така, защото най-много вода се събира там, където са земните полюси - защото там е най-силния магнетизъм. Или по-просто казано с пример: ако сега северният магнитен полюс се озове точно под България, цяла България ще бъде залята от океана, и на повърхността на океана, ще се виждат само планините ни.
Никой не информира българския народ за тези геоложки промени започнали по-цялата планета земя. И това е така, защото английските лордове и змии (онези с перуките) са решили, че държавата Англия, не може да съществува повече на мястото, на което съществува сега. Решено е, че новата английска държава, ще се намира тук на балканите. Затова в последните години, тук прииждат пълчища от англичани, и продължават да прииждат такива и да изкупуват земята ни. Същото е положението и в братските Сърбия и Македония (северна). Там също се заселват англичани с ускорени темпове. Затова в Англия имат специална медия следяща събитията на балканите, - следяща мястото, където ще бъде преместена новата английска държава, - следяща процесите по обезлюдяването на тази територия касаещи пропъждането на местното население - отгатнете коя е тази медия - БОЛКАН-НЮЗ - разбира се...
Англичаните няма да станат собственици на тази земя официално, докато от тук не бъде пропъден и последният българин, сърбин и македонец. Тук предстоят едни такива събития, които ще продължат - 50 - 70, или 100 години, при които властта тук периодически ще попада от едни ръце, в други. Тук властта на всеки 10 - 15 години, ще пада в ръцете на - турци, руснаци, европейци, бежанци, цигани, и така докато последното преброяване тук не покаже, че не е останал нито един жив българин. Тогава вече англичаните ще станат собственици на тази земя официално, и ще победят тогавашните управници на нея. Дали ще ги победят в битка, или на масата на преговорите (където са царе) все ще ги победят по някакъв начин бъдете сигурни (те винаги са побеждавали враговете си).
Има само един начин да им объркаме плановете! По време на преброяване на населението, не се самоопределяйте като българи, защото от там те разбират колко българи са останали живи все още - много е гадно това, но е самата истина - приемете я...
Ето я и оттеглящата се вода - направо да не повярваш на очите си. Не, това не е море - океан е...

SKLAVE - от латински език значи РОБ
СКЛАВОС - гръцки език - роб
Впоследвие,звука К става глух
И СКЛАВ става СЛАВ,което и до днес си е роб
SLAVE - роб /англ.език
Както знаете,обаче,звуците се и заместват..СЛАВЕ - СЛАБЕ
Ени уей..
Езикът ни е робски,според енциклопедия Британика!

Склавите са робските племена ,тоест,ние,или поне така се опитват да ни внушат
Пак повтарям ВУЛГАРЕН идва от БЪЛГАРИН
СКОТ -както наричат траките на острова,значи твар,животно..Шотладнците също имат своето презритело нарицание,което уви!Носят и до днес и грааааам не се замислят! СкотЛАНД - земята на тварите..Варвари - бербери..диваци..Рая,гои..

BULGARIAN LANGUAGE , THE SAME WITH THE SKLAVONIC!!!!!
Вижте по-малко

From <https://www.facebook.com/photo/?fbid=1043925279704443&set=a.367756813987963>

ами обобщавам малко..
Ахмед Ага Брутанлията - предводителя на Баташкото клане , е чист българин - помак. Башибозукът е съставен от черкези,албанци,цигани,помаци и тн..
Мехмед Паша - родом от Русчук / Русе
А масата паши и аги ,които са изпълнявали управнически функции,са европейци,приели мюсюлмански имена
Турци - турени - поставени
Населението от европейската част ,въпросните турани/турени,не са нищо друго,освен тракийски народи.
 
Започвате ли да правите разлика между турчин и ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ
И знам,че кланета е имало,но роби не сме били,никога!
Правете разлика между кланета и робство.. 

 
Да мразиш на общо основание "турците" ,значи да обслужваш интереса на политиците (в частност западна Европа/Англосаксийте:) ) ,чиято цел е разделяй и владей..!


Защото масакрите през Османско (няма турско!!) иго ,не са по-различни от похватите на инквизицията!
Истината е пред нас!
Но,ние не искаме да приемем,че турското население няма грях!!
Османска империя е продукт на Европа,на Уиндзори,Кобурги и прочее!
Еничарски изстъпления няма!
Няма описан и един масакр, извършен от еничарски корпус!
Башибозуците са сбирщайн от нередовната войска (звеното за мръсните поръчки)
Хванете да прочетете какво значи “башибозук”,преди да твърдите,че е същото като редовната еничарска войска!! Еньо - слънце..
Обичая мъжките деца да се вземат за обучение има много по-стари корени от измислената "османска империя"
Турци - турени/поставени са скити/траки/турани ..Набиха ни в главите да ги мразим на общо основание,докато баш виновните за пролятат ни кръв( Англия и сие) останаха целите в бяло!

Ала..Лека - полека ще си спомнят хората кой и защо потопи България в кръв !!
Има виновни да,и това не е редовия турчин/турен/ трак

Цитат

ПОРЦИЯ ПОЗНАНИЕ - БРИТАНИЯ ИЗВЪРШИ НАЙ- ЖЕСТОКИТЕ ГЕНОЦИДИ В НОВАТА ИСТОРИЯ.
Кои са най-големите масови убийства в новата история? Милиони жертви на глобалистката пропаганда веднага ще заговорят за Хитлер, Сталин, Пол Пот, Мао.
Всъщност, най-големи масови убийци в новото време са управниците на британската империя.
Само през първия от безбройните гладомори в тяхната колония Индия умират от глад 10 милиона души. „Бенгалският глад“ е най-големия геноцид в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците.
Британската империя е всеизвестна със своите бруталности. Нейният елит не се е спирал никога преди нищо, за да удовлетвори безкрайната си алчност.
По времето на колонизацията на Индия значителна част от населението измира от глад. Първият голям глад е през 1770 г., последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1876, 1897 и последно през 1943 – 1944 г. по времето на Уинстън Чърчил.
Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано.
По времето, когато Османската империя е избивала българите, живеещи под нейно робство, Великобритания е правила същото в своите колонии. Ето защо Великобритания е била от „Великите сили“, която дейно е подкрепяла Османската империя и е била против освобождаването на поробените от нея народи.
Точно по времето на Освобождението на България, в Индия се провежда пореден геноцид. Т.нар. "Мадраски глад" отнема живота на около 5.5 млн. жители на Индия.
Но геноцидите продължават и в ХХ век.
„Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци“, заявява Уинстън Чърчил – символ за подражание на милиони млади и стари, умни и прости жители на демократичните общества.
Най-смъртоноснитя глад, след „Бенгалския“ и Мадраския,  е по времето на Чърчил, през 1943 г., когато измират над 3 млн. души. Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят.
 Когато правителството в Делхи изпраща снимки на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил: „Тогава защо Ганди е още жив?!“. Припомням, че по същото време Британия извършва варварските бомбардировки срещу цивилни в Европа, които описах е по-предния си пост.
В допълнение към индийските геноциди ще добавя и унищожението на местното население в Америка и Австралия.
В английските колонии и в Северна, и в Централна Америка живи туземци почти не остават – всички са избити по най-жестокия начин – като животни. Още по-жесток геноцид над местното население се извършва в Австралия, където са избити над 90%  от аборигените, а местното население на остров Тасмания е унищожено на 100%. Дори днес не се знае какви точно хора са живели там.
Целият този летопис на безчовечието  може да продължи на още страници - с геноцидите в  Ирландия, Африка, Китай, Европа...
Общо за периода на "британско величие" от средата на XVIII до средата на ХХ век жертви на "цивилизованите англичани" стават между 130 и 150 млн. души по света.
Иван Спирдонов - из Сатанизъм Unlimited

НАЕМНИЦИ ,НАЕМНИЦИ и ПАК - НАЕМНИЦИ...

ПОМНИТЕ ЛИ ,КОЙ БИ МЛАДЕЖИТЕ ПО ПРОТЕСТИТЕ???
КАКВИ БЯХА ТЕЗИ ПОЛИЦАИ С ТАТУИРОВКИ , БРАДИ И ЗНАЧКИ С ЛОГО НА СМЪРТ?
та това е напълно против кодекса на полицията ни!?

(https://paralel42.com/wp-content/uploads/2020/08/ipon2.jpg)

НАЕМНИЦИ , НАЕМНИЦИ и пак НАЕМНИЦИ..нямате представа ,колко "младежи" спортуват у нас по незнайни програми..Едрички едни такива..Все силови спортове.. 8)


КОЙ СТОИ ЗАД ТЯХ???



Получат ли заповед ,няма да имат скруполи не просто да бият,но и да пребиват до смърт...И после ,историята,която винаги се пише от победителите, ще съчини каквото и е угодно..:)

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:13:29 pm

Как Британската империя извърши най-големия геноцид в човешката история, за който никой не говори

Защо ИНДИЯ ?
С нейните ВЕДИ / ази буки веда.../веда словена/ ПАНЧО И РАМАЯНА..Бог ШИВА - вижте етимологията на името на манджуреца,основал първия тюрски каганат и вижте и изображението на Шива..(ЖИВА)
Защо Индия? Имаме ли връзка там?
Дори още се пазят топоними като Мадара,Шуман..:)
МАХ АБ ХАРТА - МАХ е голямо / велико..харта си е харта/карта..Великата История в превод МАХ аб Харта..само от българският смисъл на думите извеждаме смисъла и не ни трябва преводач..Защо ли?


(https://bradva.bg/sites/default/files/styles/640x/public/field/image/22ss2.jpg?itok=w11U4XJz)

Цитат

амо през първия от безбройните гладомори в Индия умират от глад 10 млн.души. „Бенгалския глад“ е най-големия геноцид в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците

Британската империя е всеизвестна със своите бруталности, с които е постигала икономическите си аспирации. По времето на британската колонизация на Индия значителна част от населението измира от глад. Първия голям глад идва през


1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано. По времето, когато Османската империя е избивала българите, живеещи под нейно робство, Великобритания е правила същото в своите колонии. Ето защо Великобритания е била от „Великите сили“, която дейно е подкрепяла Османската империя и е била против освобождаването на поробените от нея народи.

Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци
това заявява Уинстън Чърчил, който е последния британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците. Очевидно лицемерния алкохолизиран циник Чърчил мрази индийците, защото Великобритания от векове наред е колонизирала страната им ли? Или пък е негова работа каква религия изповядват в собствената си държава? Това е британското високомерие и наглост, което продължава и до днес.

Само през първия гладомор по време на британската колонизация през 1770-1773г. са измрели от глад приблизително 10 млн.души, милиони повече от официално обявените еврейски жертви през Холокоста!

Това означава, че британците са успели да избият близо една трета от цялата популация в Бенгал. В своята книга „Невижданият свят“ Джон Фиск описва „Бенгалския глад“ като много по-смъртоносен и зловещ дори от Черната чума, която е тероризирала Европа през 14 в. Великобританците безмилостно разграбвали ресурсите на Индия, но и принуждавали всеки обикновен селянин да изплаща данък 15% от печалбата от реколтата им. И това британците не наричали „данък“, а „лепта“. Реколтата обаче не е гарантирана за разлика от британската „лепта“, която при всяко положение трябва да се изплаща от всеки селянин….Въпреки „Бенгалския глад“ индийците не знаели все още, че това е само първия път, когато десетки милиони ще измрат от глад, причинен от алчността за печалби на Великобритания. Най-смъртоносния глад, след „Бенгалския“ от 1770-те идва по времето на Уинстън Чърчил, през 1943г., когато от глад измират над 3 млн.души. Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят. Така остава въпроса дали Уинстън Чърчил, човекът който спаси Великобритания от масовия убиец Хитлер е не по-малко чудовищен убиец от самия него. Когато правителството в Делхи изпраща снимката по-долу на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!“.

(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/286653037_3181850612070653_1233892511567470873_n.jpg?_nc_cat=109&ccb=1-7&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=Nb7Zz2vUjMMAX_WSTFN&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=00_AfDkiXE_gFOIOkVueYHSkz3ReuCRxdTPz81VdlHXngGo7Q&oe=641BE3FC)

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:13:43 pm

Гарван,гарвану,око не вади..Казват..

(https://i0.wp.com/syl.ru/misc/i/ai/286069/1562117.jpg)
Джордж 5ти и Николай 2ри (нашият "спасител") са братовчеди,не забравяйте това .. 8)

Цитат

Сър Уинстън Чърчил, 5 март 1946 г.: От Балтийско до Адриатическо море Желязна завеса се е спуснала над Европа
На 5 март 1946 г. в колежа Уестминстър, Фултън, в американския щат Мисури Уинстън Чърчил произнася реч, с която обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса“, на изток от която се налага съветската система. Тя е определяна като "квинтесенцията на речите на Чърчил”, като „смела, майсторски написана и пророческа." Както десет години по-рано Чърчил предупреди за нарастващата заплаха за Европа от нацистка Германия, така във Фултън той предупреди за опасността от агресията на комунистическия Съветски съюз.
Днес, 68 години след това предупреждение, темата за „Студена война” 2 стана особено актуална поради събитията в Украйна и действията на Русия там.
Това е поводът да си припомним акцентите от тази знаменита реч на великия бртански политик.
Каква е цялостната стратегическа концепция, която трябва да напишем днес? Не е нищо по-малко от безопасността и благополучието, свободата и напредъкът на всички домове и семейства, на всички мъже и жени във всички страни.
За да се даде сигурност на тези безброй домове, те трябва да бъдат защитени от два гигантски мародера - войната и тиранията.
Когато замислите на зли мъже или агресивния подтик на могъщи държави разтурят в големи райони рамката на цивилизованото общество, скромните хора са изправени пред трудности, с които не могат да се справят. За тях всичко е изкривено, всичко е счупено, дори смазано на каша.
Нашата върховна задача и дълг е да защитаваме домовете на обикновените хора от ужасите и нещастията на нова война. Всички сме съгласни с това.
Една световна организация вече е изградена с първична цел предотвратяването на друга война - ООН. Трябва да осигурим нейната работа да е плодотворна, да е реалност, а не измама, да е сила за действие, а не само празни приказки, да е истински храм на мира, в който щитовете на много нации един ден могат да бъдат окачени, а не просто кабина във Вавилонската кула.
Аз имам обаче едно определено и практично предложение за действие. Съдии и магистрати могат да бъдат установени, но те не могат да функционират без шерифи и полицаи. Обединените нации незабавно трябва да започнат да бъдат екипирани с международни въоръжени сили. По такъв въпрос можем само да се движим стъпка по стъпка, но трябва да започнем сега. Предлагам всяка от силите и държавите да бъде поканена да даде определен брой въздушни ескадрили за служба на световната организация. На мен ми се искаше да видя това направено след Първата световна война и от все сърце вярвам, че може да бъде направено незабавно.
Сега стигам до следващата заплаха от тези двама мародери, която заплашва къщата, дома и обикновените хора – тиранията. Не можем да бъдем слепи за факта, че свободите, на които се радват хората от цялата Британска империя, не са валидни в значителен брой страни, някои от които са много силни. В тези страни над обикновените хора се осъществява контрол чрез разни видове всеобхващащи полицейски правителства. Държавната власт се упражнява без задръжки или от диктатори, или от компактни олигархии, действащи чрез привилегирована партия и политическа полиция. Никога не трябва да спираме да обявяваме с безстрашен тон великите принципи на свободата и човешките права.
Всичко това означава, че народът на всяка страна има правото и трябва да има властта чрез конституционно действие, чрез свободни необременени избори, с тайно гласуване, да избере или промени характера или формата на управление, под които живее; свободата на словото и мисълта да царуват; съдилищата, независими от изпълнителната власт, неповлияни от която и да е партия трябва да прилагат закони, които са получили широкото съгласие на големи мнозинства или са осветени от времето и обичая. Това са главните актове на свободата, които трябва да присъстват във всеки дом.
Ако опасностите от война и тирания бъдат премахнати, няма съмнение, че науката и сътрудничеството могат да донесат в следващите няколко години на света, със сигурност в следващите няколко десетилетия разпространение на материалното благополучие отвъд всичко, което досега се е случило в човешкото съществуване.
Често съм използвал думи, които научих преди петдесет години от един велик ирландско-американски оратор, мой приятел, г-н Бърк Кокран. „Има достатъчно за всички. Земята е щедра майка; тя ще осигури в голямо изобилие храна за всичките свои деца, ако те само култивират почвата ѝ в справедливост и в мир.“
Говорих по-рано за Храма на мира. Но този храм може да не бъде построен или бъдейки построяван, може да се срути и всички ние отново ще се окажем необразовани и да се учим отново за трети път в школата на война, несравнимо по-сурова от тази, от която току що се освободихме. Тъмните векове може да се завърнат, Каменната епоха може да се завърне на искрящите крила на науката и това, което сега може да обсипва с неизмерими благословии над човечеството, може дори да донесе неговото тотално унищожение.
Сянка е паднала на сцените, толкова скоро осветени от съюзническата победа. Никой не знае какво Съветска Русия и нейната международна комунистическа организация възнамеряват да направят в непосредственото бъдеще или какви са границите, ако има такива, на техните екпанзиостични тенденции. Аз имам силно възхищение и уважение към храбрия руски народ и моя военен другар, маршал Сталин. Има дълбока симпатия и добра воля във Великобритания – и не се съмнявам тук също – към народите на цяла Русия и решимост да упорстваме през много трудности и неуспехи в установяването на трайни приятелства. Ние разбираме нуждата на Русия да бъде сигурна по западните си граници чрез премахване на всякаква възможност за германска агресия. Ние приветстваме Русия на полагаемото ѝ се място сред водещите нации в света. Ние приветстваме нейния флаг по всички морета. Преди всичко, ние приветстваме постоянни, чести и растящи контакти между руския народ и собствения ни народ от двете страни на Атлантика.
Мой дълг е обаче, а съм сигурен, че вие бихте искали да изложа фактите, както ги виждам пред вас, да поставя пред вас някои факти за настоящето положение в Европа.
От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населенията около тях лежат в това, което трябва да нарека Съветската сфера и всички са предмет под една или друга форма не само на съветско влияние, но и на много висока и в много случаи увеличаваща се степен на контрол от Москва. Единствено Атина – Гърция със нейното безсмъртно величие – е свободна да реши бъдещето си в избори под британско, американско и френско наблюдение.
Комунистическите партии, които бяха много малки във всички тези източни държави на Европа, са издигнати до превъзходство и власт далеч отвъд числеността им и навсякъде се стремят да получат тоталитарен контрол. Полицейски правителства са взели надмощие в почти всеки случай и досега, освен в Чехословакия, няма истинска демокрация. И Турция, и Персия, са дълбоко обезпокоени и смутени от исканията, които са отправени към тях и от натиска, упражняван от правителството в Москва. Руснаците правят опит в Берлин да изградят една квази-комунистическа партия в тяхната зона на окупирана Германия чрез оказване на специални чрез услуги на група леви немски лидери.
Ако сега Съветското правителство се опита да създаде про-комунистическа Германия в техните области, това ще предизвика нови сериозни трудности в британските и американските зони и ще даде на победените германци да се обявят на търг между Съветите и Западните демокрации.
Каквито и заключения да могат да бъдат направени от тези факти, а те са факти, това определено не е Освободената Европа, за която се бихме да изградим. Нито е Европа, която съдържа съществените условия за траен мир.
Сигурността на света изисква ново единство в Европа, от което никоя нация не бива трайно да бъде отхвърлена. Тъкмо от кавгите на силните държави в Европа произлязоха световните войни, които наблюдавахме или които са се случили в минали времена.
В голям брой страни, далеч от руските граници и по целия свят, комунистически пети колони са установени и работят в пълно единство и абсолютно подчинение на наставленията, които получават от комунистическия център. Освен в Британската общност и в Съединените щати, където комунизмът е в най-ранен етап на развитие, комунистическите партии и пети колони представляват сериозно предизвикателство и опасност за християнската цивилизация. Това са мрачни факти и бихме били твърде неразумни да не се изправим срещу им докато остава време.
Чувствах се задължен да изобразя сянката, която, както на запад, така и на изток, пада върху света. Аз бях висш министър по времето на Версайския договор и близък приятел на г-н Лойд-Джордж, който оглавяваше британската делегация във Версай. Аз самият не бях в съгласие с много от нещата, които бяха сторени, но имам много силно впечатление от онази ситуация и с болка я сравнявам с тази, която преобладава сега. В онези дни имаше високи надежди и безгранична увереност, че войните бяха свършили и че Обществото на народите ще стане всемогъщо. Аз не виждам или чувствам онази съща увереност или дори същите надежди в измъчения свят в настоящето време.
От друга страна отхвърлям идеята, че нова война е неизбежна, още повече че е предстояща. Тъй като съм сигурен, че съдбите ни все още са в ръцете ни и че държим силата да спасим бъдещето, чувствам дълга да говоря сега, когато имам случай и възможност да го направя. Не вярвам, че Съветска Русия желае война. Това, което желае, е плодовете на войната и неопределеното разширение на нейната власт и доктрини. Но това, което трябва да обмислим тук днес, докато остава време, е трайното предотвратяване на войната и установяването на условия на свобода и демокрация колкото се може по-бързо във всички страни. Нашите трудности и опасности няма да бъдат премахнати като си затворим очите за тях. Те няма да бъдат премахнати като просто чакаме да видим какво ще се случи, нито ще бъдат премахнати чрез политика на помиряване. Това е, което е необходимо е разрешаване и колкото по-дълго то се отлага, толкова по-трудно ще стане и по-големи ще станат опасностите за нас.
От това, което съм видял от нашите руски приятели и съюзници по време на войната, аз съм убеден че няма нищо, на което те повече да се възхищават от силата и към нищо нямат по-малко уважение отколкото към слабостта, особено военната слабост. Поради тази причина старата доктрина на баланс на силите е ненадеждна. Не можем да си позволим, ако можем да направим нещо, да работим в тесни граници, предлагайки изкушения за премерване на силите. Ако Западните демокрации застанат заедно в стриктно запазване на принципите на Хартата на Обединените нации, тяхното влияние за утвърждаване на тези принципи ще бъде огромно и никой не е вероятно да ги закача. Ако обаче те се разделят и се разколебаят в своя дълг и ако на тези важни години се позволи да отлетят, тогава наистина катастрофа може да залее всички.
Последният път го видях да идва силно виках към моите собствени сънародници и към света, но никой не обърна внимание. До 1933 или дори до 1935 г. Германия можеше да бъде спасена от ужасната съдба, която я застигна и всички ние можеше да бъдем пощадени от нещастията, които Хитлер донесе на света. Никога в историята не е имало война, толкова лесна за предотвратяване чрез навременно действие от тази, която току-що опустоши такива големи части от земното кълбо. Тя можеше да бъде предотвратена, по мое вярване, без гръмването на един патрон и Германия можеше да е силна, просперираща и почитана днес, но никой не слушаше и един по един всички бяхме засмукани в ужасния водовъртеж. Със сигурност не трябва да позволим това отново да се случи.
Ако предано се придържаме към Хартата на Обединените нации и вървим напред с невъзмутима и трезва сила, нестремящи се към земята или богатството на никого, нестремящи са да наложим произволен контрол над човешките мисли; ако всички британски морални и материални сили и убеждения бъдат присъединени към вашите собствени в братска асоциация, главните пътища на бъдещето ще бъдат разчистени не само за нас, но за всички, не само за нашето време, но за век напред.

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:22:34 pm

СВЕТЪТ Е РАЗДЕЛЕН НА ИЗТОК И ЗАПАД

И ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ СЕ БИЯТ ЗА ТОВА,КОЙ ДА ВЛАДЕЕ СРЕДАТА/ПЪПА НА СВЕТА / МАЛКА БЪЛГАРИЯ

А ЗАЛИЧАВАНЕТО НА БЛЪГХРСКОТО ДНК Е ПРИОРИТЕТ И НА ДВЕТЕ СТРАНИ , НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАЙТЕ ПО РОЗИТЕ И ЕДНОРОЗИТЕ!
Единственото признание,което можем евентуално да получим,това е за кирилицата ни ,но и това е под въпрос!

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЪХРАНИ СВОЯ НЕУТРАЛИТЕТ И ДА СЕ ОПАЗИ ОТ ОМРАЗАТА И ГНЕВЪТ.

ПЪЛЕН НЕУТРАЛИТЕТ В НАСТОЯЩИТЕ СЪБИТИЯ И ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕС (но не и за сметка на влизане в БРИКС,каквато е реалната цел на политиците ни)




Река ЧЕПИНСКА / ЦЕПИНА , носи своето име,понеже буквално цепи света ни на две..тук се пресичат 24ти меридиан и 42 ри паралел

(http://uniconbg.com/api/uploads/blog/43884/b-43884-i-VsXp12XPAMntGM133Luv.jpg)

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:42:25 pm

НАЙ-НОВАТА И МЛАДА ДЪРЖАВА САЩ , едва навършила век,започва и участва в над 150 войни по целия свят само в рамките на 150 години..Средно,по 1 война на година???????????

КОГАТО РАЗБЕРЕТЕ ,ЧЕ НЯМА САЩ и ,че САЩ е коорпорация под АДМИРАЛТЕЙСКИЯ ФЛАГ / Британия и морското право,според което ние сме мъртва стока,четете го!!) ,тогава ще навържете цялата картина

НЯМА САЩ

ИМА САМО БРИТАНСКА И РУСКА КОРОНИ КОИТО СЕ БИЯТ ЗА ТОВА ,КОЙ ДА ВЛАДЕЕ СВЕТА.

НАПОМНЯМ ,ЧЕ ПУТИН Е С 2та крака в плана за глобално следене и контрол и бе сред първите,които разработиха "фъкцина" срещу мистериозната болест..За разлика от президента на Танзания,Магуфули ,който открито се подигра на СЗО ,като установи фируца в папая,кока кола,коза, и нам си още кво..И заяви,че няма да става съучастник в геноцид над населението си..Е..вече не е между живите,да..И академик Гяраев ,който заговорои за истината на рнк-сиропчетата,и той се спомина мистериозно ,според мълвата,с благословията на вожда им..   

Цитат

над 150 войните в които САЩ участват от 1890 година досега:
Краят на XIX век
1890 (-?) г. - Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота.
1890 г. - Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес.
1891 г. - Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население.
1891 г. - Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас.
1892 - Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини.
1893 (-?) г. - Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и анексират държавата.
1894 г. - Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити.
1894 г. - Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс.
1894-1895 г. - Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война.
1894-1896 г. - Корея, окупацията на Сеул.
1895 г. - Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция.
1896 г. - Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто.
1898-1900 г. - Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание.
1898-1910 (-?) - Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци.
1898-1902 (-?) - Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война.
1898 г. (-?) г. - Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война.
1898 (-?) г. - Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база.
1898 (-?) г. - Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч.
1898 г. - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур.
1899 (-?). - Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона.
1899 - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс.
1899-1901 - Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d'Alene.
Първата четвърт на XX век
1901 г. - Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк.
1901-1914 г. - Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала.
1903 г. - Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията
1903-1904 г. - Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията.
1904-1905 - Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война.
1906-1909 г. - Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори.
1907 - Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“.
1907 г. - Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа.
1908 г. - Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес.
1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто.
1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война.
1911-1941г. - Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания.
1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война.
1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите.
1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ.
1912-1933 г. - Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните.
1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира.
1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго.
1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите.
1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите.
1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието.
1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”.
1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация.
1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат.
1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина.
1918-1922 г. - Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките.
1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”.
1919 г. - Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания.
1919 г. - Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация.
1920 г. - Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти.
1920-1921 г. - Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите.
1922 г. - Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна.
1922-1927 г. - Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание.
1923 г. - Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ.
1924-1925 г. - Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания.
1925 г. - Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка.
В средата на ХХ век
1927-1934 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна.
1932 г. - Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти.
1932 г. - Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война.
1941-1945. - Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града.
1943 г. - Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите.
1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.
1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.
1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.
1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.
1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.
1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.
1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.
1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.
1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.
1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.
1954 г. - Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.
1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.
1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.
1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.
1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.
1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.
1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите.
1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.
1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.
1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.
1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война.
1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.
1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.
1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.
1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.
1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.
1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците.
1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.
1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.
1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.
1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.
1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.
1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.
1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.
1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.
1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници.
В края на ХХ век
1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.
1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.
1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците.
1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.
1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.
1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.
1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.
1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.
1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.
1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“.
1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.
1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.
1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.
1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.
1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.
 

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:45:51 pm

Единия от тези тримата,дори и взе НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА МИР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

ЗА НЕРАЗБИРАЩИТЕ ,ПОЯСНЯВАМ КАК РАБОТЯТ НЕЩАТА..

НА ПАПАТА ИЗБИЛ НАД 100 ХИЛЯДИ ДУШИ,МУ СЕ ДАВА ПРОЗВИЩЕТО ИНОКЕНТИИ - НЕВИННИЯ
НА ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ДЪРЖАВАТА,ПРОВЕЛА НАЙ-МНОГО ВОЙНИ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ,СЕ ДАВА НАГРАДА ЗА МИР

ОЩЕ ЛИ,ПО НЕАНГЕЛИТЕ ,СПИТЕ?!?


(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/336657735_231440639292862_3529750014557508328_n.jpg?stp=dst-jpg_s600x600&_nc_cat=111&ccb=1-7&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=InY_2dMCNQYAX_bJuqv&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=00_AfAyaaor05RFYKBmuDnBnHsGzGiaftqr9Glj2Mc9y8wmZg&oe=641C30B4)

Списъкът продължава

Цитат

1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.
1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.
1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.
1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.
1992 г. - Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите.
1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.
1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.
1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.
1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.
1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.
1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.
1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.
1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.
1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.
Началото на XXI век
2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.
2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО.
2001 г. - САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември.
2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.
2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.
2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.
2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.
2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.
2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.
2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.
2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.
2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците.
2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.
2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.
2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.
2014 г. - Ирак, бомбардировки, ракетни удари.
2014 г. - Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.
И се обръща към сената на САЩ с думите:
- Този списък не е изготвен от моята администрация, този списък е на
Д-р Золтан Гросман описва 150 военни операции, извършени от армията на САЩ, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон.
Изводите всъщност, кои са военните престъпници, кой причинява войните по света, кой подклажда конфликтите, кой иска да подчини всички на волята си, е ясен.
Русия не е участвала в 150 войни в които са избити милиони цивилни за които вие в сената на САЩ сте гласували да участвате.Чрез Александър Джунджуров
След решението на Сената на САЩ, Путин смая света: Ако аз съм военен престъпник, президентите на САЩ от Никсън насам, какви са?
Руският президент буквално смая света, след като си позволи да каже истината на глас за това какво са правели американските президенти и армията на САЩ  от времето на Никсън до сега.
Според президентът на Руската Федерация, ако той ще бъде съден като военно престъпник, до него трябва да се наредят и всички президенти на САЩ, които са причинили десетки войни по света, без дори да имат право на това.
Путин изброява и войните в които САЩ участват от 1890 година досега:
Краят на XIX век
1890 (-?) г. - Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота.
1890 г. - Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес.
1891 г. - Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население.
1891 г. - Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас.
1892 - Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини.
1893 (-?) г. - Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и анексират държавата.
1894 г. - Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити.
1894 г. - Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс.
1894-1895 г. - Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война.
1894-1896 г. - Корея, окупацията на Сеул.
1895 г. - Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция.
1896 г. - Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто.
1898-1900 г. - Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание.
1898-1910 (-?) - Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци.
1898-1902 (-?) - Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война.
1898 г. (-?) г. - Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война.
1898 (-?) г. - Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база.
1898 (-?) г. - Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч.
1898 г. - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур.
1899 (-?). - Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона.
1899 - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс.
1899-1901 - Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d'Alene.
Първата четвърт на XX век
1901 г. - Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк.
1901-1914 г. - Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала.
1903 г. - Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията
1903-1904 г. - Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията.
1904-1905 - Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война.
1906-1909 г. - Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори.
1907 - Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“.
1907 г. - Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа.
1908 г. - Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес.
1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто.
1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война.
1911-1941г. - Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания.
1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война.
1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите.
1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ.
1912-1933 г. - Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните.
1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира.
1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго.
1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите.
1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите.
1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието.
1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”.
1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация.
1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат.
1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина.
1918-1922 г. - Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките.
1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”.
1919 г. - Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания.
1919 г. - Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация.
1920 г. - Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти.
1920-1921 г. - Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите.
1922 г. - Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна.
1922-1927 г. - Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание.
1923 г. - Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ.
1924-1925 г. - Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания.
1925 г. - Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка.
В средата на ХХ век
1927-1934 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна.
1932 г. - Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти.
1932 г. - Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война.
1941-1945. - Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града.
1943 г. - Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите.
1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.
1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.
1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.
1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.
1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.
1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.
1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.
1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.
1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.
1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.
1954 г. - Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.
1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.
1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.
1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.
1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.
1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.
1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите.
1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.
1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.
1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.
1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война.
1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.
1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.
1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.
1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.
1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.
1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците.
1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.
1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.
1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.
1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.
1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.
1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.
1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.
1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.
1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници.
В края на ХХ век
1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.
1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.
1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците.
1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.
1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.
1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.
1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.
1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.
1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.
1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“.
1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.
1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.
1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.
1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.
1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.
1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.
1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.
1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.
1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.
1992 г. - Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите.
1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.
1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.
1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.
1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.
1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.
1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.
1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.
1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.
1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.
Началото на XXI век
2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.
2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО.
2001 г. - САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември.
2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.
2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.
2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.
2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.
2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.
2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.
2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.
2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.
2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците.
2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.
2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.
2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.
2014 г. - Ирак, бомбардировки, ракетни удари.
2014 г. - Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.

- Този списък е изготвен от  Д-р Золтан Гросман

  (https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/336651329_1426223634870838_7661296620030718341_n.jpg?stp=dst-jpg_s600x600&_nc_cat=102&ccb=1-7&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=WWFi2QI9Df0AX_yw1X2&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=00_AfDcr0A0kXK7VoO-BGhC7GO_tcMRmadAeKgSf5xf92R1HA&oe=641C9CB8)

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 04:55:47 pm

(https://external.fsof8-1.fna.fbcdn.net/emg1/v/t13/12213063527249982436?url=https%3A%2F%2Fsp.rmbl.ws%2Fs8%2F6%2FJ%2Ft%2F8%2FX%2FJt8Xb.qR4e.1.jpg&fb_obo=1&utld=rmbl.ws&stp=c0.5000x0.5000f_dst-jpg_flffffff_p500x261_q75&ccb=13-1&oh=06_AbHYcQ8t8Fr9gB1181YurnBYQ3VR6oh60-DW0PlNasK4Dg&oe=641888D7&_nc_sid=717943)

https://rumble.com/vhs7ab-what-on-earth-happened-by-ewaranon-part-six.html?fbclid=IwAR0pgtPfXw-9jU2rUESExm79hAh1sLCqscArtRwndIP9Su8hBrTE-W-HE_0


(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.18169-9/17991986_10158520159930557_6213117209974923472_n.jpg?stp=dst-jpg_p526x296&_nc_cat=106&ccb=1-7&_nc_sid=8bfeb9&_nc_ohc=qGXSmdzJHbwAX92gnUf&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=00_AfAbkrZmLNUfwZnn5V2o2VWuqAwFSTbzRwKNA_L1uDHYfA&oe=643EA558)

Кой бе "диктаторът" Муамар?

Цитат

Диктаторът" Муамар Кадафи срещу световната общоприета "демокрация",за която всяка държава бленува а още никъде не е постигната.
Или 16 причини,за които беше убит:
1. В Либия нямаше сметка за ток, електричеството беше безплатно за всички нейни граждани по време на управлението на Кадафи.
2. Нямаше лихва по заеми, банките в Либия бяха държавна собственост и заемите се даваха на всички нейни граждани под 0% лихва по закон.
3. Домът се счита за човешко право в Либия - Кадафи се зарече, че родителите му няма да получат къща, докато всички в Либия не получат
У дома. Бащата на Кадафи беше починал, докато той, съпругата му и майка му все още живееха в палатка по време на неговото управление.
4. Всички младоженци в Либия получиха от правителството 60 000 динара (50 000 щатски долара), за да закупят първия си апартамент, за да помогнат при стартирането
семейството.
5. Образованието и медицинските процедури бяха безплатни в Либия. Преди Кадафи само 25% от либийците са грамотни. По време на неговото управление цифрата е била 83%.
6. Ако либийците искат да започнат фермерска кариера, те са получавали земеделска земя, фермерска къща, оборудване, семена и добитък, за да стартират своите ферми - и всичко това безплатно.
7. Ако либийците не успеят да намерят образованието или медицинските заведения, от които се нуждаят, в Либия, правителството използва средства, за да отидат за това в чужбина - не само безплатно, но и получават 2 300 щатски долара на месец за квартира и надбавка за кола.
8. В Либия по време на управлението на Кадафи, ако либиец си купи кола, правителството субсидира 50% от цената.
9. Цената на бензина в Либия е $0,14 на литър по времето на Кадафи.
10. Либия няма външен дълг и нейните резерви възлизат на 150 милиарда долара - сега замразени в световен мащаб.
11. Ако либиец не е успял да намери работа след дипломирането си, държавата ще плаща средната заплата на професията, сякаш той или тя е нает до
заетост е намерена.
12. Част от либийската продажба на петрол беше кредитирана директно в банковите сметки на всички либийски граждани.
13. Майка, която е родила дете, е получила 5 000 щатски долара
14. 40 бройки хляб в Либия струваха 0,15 долара по време на управлението на Кадафи.
15. 25% от либийците са имали университетска диплома по време на управлението на Кадафи.
16. Кадафи осъществи най-големия проект за напояване в света, известен като проект „Голямата изкуствена река“, за да направи водата лесно достъпна в пустинната страна

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/567/IMAGE_815567_132_0.jpg)

Цитат

10 години след убийството на Кадафи: Либийската нация е унищожена

/Поглед.инфо/ Муамар Кадафи превърна страната си в най-богатата в цяла Африка. Десетилетие след смъртта му, Либия е разкъсана от племенни раздори, тероризъм и робство, и всичко това защото Западът не можеше да позволи на арабския лидер да успее.

В Либия никога не е имало „арабска пролет“, както в Египет или Тунис. Протестите бяха много по-малки и с течение на времето найБомбардировките на НАТО над Либия и подкрепата за бунтовниците, които се стремяха да свалят Кадафи, нямаха нищо общо с желанието за просперитет на страната.

Под прикритието на „правата на човека“ и „демокрацията“, западният военен съюз помогна за убийството на един от най -видните лидери в арабския свят, за да открадне ресурсите на Либия и да защити западната хегемония.

По-късно, като част от операция „Дървен явор“, ЦРУ намери допълнителна полза при свалянето на Кадафи: изпращането на запасите от оръжия и боеприпаси на Либия в Сирия, за да въоръжи Ал Кайда и други джихадистки групи.

Вече рядко обсъждана в новините, Либия се е превърнала в сянка на предишното си аз, опустошена от 10 години война и хаос. Хилари Клинтън, Барак Обама и другите военни престъпници, които организираха унищожаването на страната, не искат да знаете колко лошо е положението в нея.

От процъфтяваща нация до провалена държава

Известен със своята екстравагантност, Кадафи се хвалеше и с един защитен детайл, а именно - женски бодигардове, а също със своите пищни тоалети и дългите си драматични речи. Той също така превърна Либия от една от най-бедните страни на Земята в богата, самодостатъчна държава, докато управляваше племенно общество в страна с най-големите петролни запаси в Африка.

През 42 -те си години на власт той повиши степента на грамотност в страната от 25% на 88%. Либийците се ползваха от безплатно здравеопазване, безплатно образование и висок стандарт на живот. -големите играчи се оказаха екстремистки групи и чуждестранни актьори, всеки от които се опитваше да вземе парче от страната.
Основните неща като електричество и газ бяха евтини и на страната беше гарантирана силна мрежа за социална сигурност и програми за социално подпомагане.

Либия е 90% пустиня. Кадафи се стремеше да осигури прясна вода за всички либийци за консумация и земеделие - начинание, в което успя. Той построи най-големия проект за напояване в света, „Голямата река, създадена от човек“ през 80-те години на миналия век.

Разполагайки с най -голямата тръбна мрежа в света, тя осигурява 70% от цялата прясна вода в Либия. Кадафи го нарече „Осмото чудо на света“. Със стойност от над 25 милиарда долара проектът беше изцяло самофинансиран, без никакви заеми или кредити от чуждестранни банки. Либия се превърна в много богата държава и нямаше външен дълг.

НАТО бомбардира Великата река, създадена от човека през юли 2011 г., унищожавайки ключова гражданска инфраструктура: военно престъпление.


Индексът на човешкото развитие на ООН предоставя обобщена мярка за здравето, образованието и доходите. През 2010 г. Либия е класирана на първо място в Африка и на 53 -то място от 189 държави и територии. Днес нейната класация е спаднала от 53 -то място на 105 -то в световен мащаб.

След подкрепяната от НАТО „революция“ Либия вече няма нищо от тези хубави неща. Има постоянни прекъсвания на захранването. Здравната система се срина. Няма инфраструктура. Стандартът на живот спадна и след 10 години Либия дори няма още функциониращо централно правителство.

През март тази година беше сформирано правителство на националното единство след примирие, сключено през октомври 2020 г. Въпреки че до голяма степен то се задържа досега, а изборите са насрочени за декември, борбата продължава и дали ще се получи нещо от този процес, предстои да видим .

Вместо изобилие от вода, злато и петрол в процъфтяваща страна с отлична инфраструктура, Либия вече има отворени пазари за търговия с роби. Контрабандистите и трафикантите на хора се възползват от мигрантите и бежанците, преминаващи през Европа, продавайки ги в робство.


Съперничещите племена и политически фракции се борят за петрол и други ценни ресурси, решени да завземат властта за себе си.

Междувременно джобовете на „Ислямска държава“ (ИДИЛ/Даеш), „Ал Кайда“ и други бойци-джихадисти дебнат в сенките, измъчвайки разрушената от войната страна и нейните съседи-групи, които не биха се осмелили да установят присъствие в Либия на Кадафи.

Някога просперираща нация, след падането на Кадафи, тя беше превзета от терористи, опортюнисти и крадци и потъна в хаос. Това се случи с Либия през последните 10 години. Това създаде НАТО.

Една от най -добрите речи на Кадафи беше през 2008 г. в Дамаск, на среща на Арабската лига. Упреквайки насилственото нашествие в Ирак, той предложи на арабските лидери силно напомняне за това, което сполетя Саддам Хюсеин, когото САЩ някога смятаха за съюзник срещу Иран.

„Цяло арабско ръководство беше екзекутирано чрез обесване, но ние седим встрани. Защо? Всеки от вас може да е следващият. "

Като се усмихваха на думите му, други арабски лидери щяха да направят по-добре да се вслушат в предупреждението на Кадафи, защото наистина САЩ дойдоха за Либия и Сирия след това. И само три години по-късно самият Кадафи беше брутално убит от ръцете на подкрепяните от НАТО бунтовници.

Анти-империалист, пан-арабист, пан-африканист: Защо Кадафи трябваше да падне

Покойният либийски лидер подкрепяше движенията за независимост и национално освобождение по целия свят, включително групи като Организацията за освобождение на Палестина, Ирландската републиканска армия, партията на черните пантери и много други.

През 70 -те години той се опита да обедини Либия с Египет и Сирия, за да образува единна арабска държава. През 2009 г. той предложи африканските държави да приемат единна валута: златния динар.


Либийската централна банка, която беше 100% държавна собственост, имаше резерви от 144 тона злато, които той възнамеряваше да използва за тази цел. Кадафи предложи африканските страни да купуват и продават ресурсите си изключително в тази нова панафриканска валута.

Това щеше им позволи да преминат от щатския долар и франка от Централна Африка (CFA) - колониална валута, използвана в 14 държави и контролирана изцяло от Франция.

Това беше най -големият грях на Кадафи. В желанието си африканските държави да приемат единна валута, да контролират собствените си ресурси и да имат истинска независимост, той представляваше заплаха за западната парична хегемония, затова трябваше да си тръгне.

Западните правителства бяха добре запознати с този план. Поглед към имейлите на тогавашния държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън показва дискусии около златните резерви на Кадафи и плановете му за единна валута.

За Запада стана ясно, че африканските страни, които се отказват от щатския долар или франка CFA и контролират собствената си валута и парична политика, ще подкопаят американското и френското влияние върху Африка.

Това би отслабило западния монопол над африканските ресурси и международната банкова система, правейки неоколониалните институции като Международния валутен фонд по-малко ефективни при манипулирането на развиващите се страни.

Не че се нуждаехме от допълнително потвърждение; но ясно написано в тези имейли е доказателство, че този план за предоставяне на алтернатива на франка на CFA „е един от факторите, повлияли на решението на президента Никола Саркози да ангажира Франция за нападението над Либия“.

Саркози реши да бомбардира Либия, защото знаеше много добре, че западноафриканските и централноафриканските държави, изоставили франка CFA, ще минимизират сферата на влияние на Франция върху нейните „бивши“ африкански колонии и ще изпълнят „желанието й да спечели по -голям дял от добива на петрол в Либия“ - тоест да ограби богатството на Либия.

Кадафи предвиди това през 2011 г., когато каза:

„Съществува конспирация за контрол на либийския петрол и за контрол на либийската земя, за колонизация на Либия отново“.

Всичко това е силно напомняне, че НАТО не може да се интересува по -малко от протестиращите и „арабската пролет“. Исканията за „зачитане на демокрацията“ бяха само прикритие за защита на западните интереси и кражба на ресурсите на Либия, оставяйки страната в хаос и пълна с терористи, точно както Ирак и Сирия.


Нищо не може да бъде по-емблематично за това колко зла е цялата афера, отколкото Хилари Клинтън буквално подскачаща от радост, чувайки за кончината на Кадафи, след като той беше брутално содомизиран, линчуван и екзекутиран от бунтовниците, подкрепяни от НАТО.

„Дойдохме, видяхме, той умря“, каза тя.

Убит за успеха си

Кадафи винаги е бил трън в очите на западните колониални интереси. Най -голямото му „престъпление“ беше да иска истинска независимост, заплашвайки паричната хегемония на САЩ и Франция и международната банкова система.

Сега хората гледат Либия и я наричат „провалена държава“, но Либия на Кадафи не беше провалена държава. Това беше най -богатата и просперираща нация в Африка - процъфтяваща, процъфтяваща държава, докато Западът умишлено не я унищожи през 2011 г.

Апологетите на западния империализъм обичат да отхвърлят постиженията на други държави и да определят техните лидери като диктатори, но истината е, че Либия беше много по -добре при Кадафи. Имаше независимост чрез петрол, злато, вода и ресурси.

Историята е осеяна с африкански, арабски и латиноамерикански лидери, убити от Съединените щати, за това, че се осмелиха да направят страните си по -добри и се опитаха да оспорят западната хегемония. Кадафи не прави изключение.

Няма нищо, което Западът да мрази повече от арабски лидер, който се противопоставя на империализма, ционизма и иска страната му, както и други арабски и африкански държави, да бъдат самодостатъчни. Ето защо НАТО уби Кадафи.

* Ричард Медхърст е британски журналист, роден в Дамаск. Успешен ютубър, разглеждащ Близкия изток, американската политика и процеса срещу Джулиан Асандж, както и водещ в иранската Press TV.

Титла: Re: Истината за "турското робство"
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 05:09:24 pm

По същия модел, "селянина" Живков (най-големия сред държавниците след 1940та) ,успява да създаде и нова България

От руините на тартарианската прах и унищоженото население,успя да възроди нация стигаща до 9 млн..

Цитат

ИКОНОМИЧЕСКОТО ЧУДО НРБ (От 44 Г. До 89 Г.) В Цифри И Факти! ЕТО КАК БЪЛГАРИЯ ЗАЕ 25-ТО МЯСТО ПО БВП В СВЕТА:
Социалистическа Народна Република България от 1944 г. до 1989 г. само в цифри и факти. Но те са толкова красноречиви, че сами говорят за себе си. Живота от 1944 до 1989, който загубихме и това което „спечелихме“ от 1989 до днес. Четете и разказвайте за да знаят хората истинската си история….
За периода 1979-1988 г. САЩ увеличава БВП на глава от населението със 182%, Япония с 275%, Германия със 158%, Франция със 157%, а България увеличава БВП на глава от населението с 234%. Това ще рече, че България по време на комунизма, дори и в годините на Перестройка, никога не е била в рецесия, камо ли фалирала, както поучава западната пропаганда.
По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България се изкачва на супер престижното 25-то място в света. За сравнение, през 2013 г. България вече се е сринала до 78-мо място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението, по данни на международния валутен фонд (IWF).
Преди ПЕРЕСТРОЙКА България е произвеждала 40% от всички компютри, продавани по линия на „съвета за икономическа взаимопомощ“.
В момента (2014) България е с най-ниския номинален брутен вътрешен продукт в Евросъюза, най-висока квота на мизерия – 21,8%, по данни на Международния Валутен Фонд и Евростат и най-много извънбрачни раждания в Европа.
Данните са взети от Националния статистически институт. Те са официални и общодостъпни. Така че всеки гражданин може да отиде и да си направи справка. Статостока в България по индустриални и селскостопански отрасли за периоди преди 10 ноември, 89 г. и миналата 2014 г. Крайния резултат от изследването е потресаващ! Ето и фактите:
ПРОИЗВОДСТВО:
Първа група показатели: Какво е произвеждала България през 88 г. Това е последната нормална година, преди да дойде така наречената псевдодемокрация. Сравнявам 1988 г. с миналата 2014 г. И ето какъв е резултата по отрасли:
Металообработващи машини: През 1988 г. сме произвели 17 440 броя. За сравнение, през цялата 2014 г. сме произвели едва 1930 броя.
Електрокари: През 1988 г. – 47 400 бр. – През 2014 г. – 180 бр.
Мотокари: През 1988 г. – 35 100 – През 2014 г. – 210 бр.
Домашни хладилници: През 1988 г. – 111 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Цветни телевизори: През 1988 г. – 124 300 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Памучни платове: През 1988 г. – 362 млн. кв. м. – През 2014 г. – 8 млн. кв. м.
Вълнени платове: През 1988 г. – 45 млн. кв. м – През 2014 г. – 2,4 млн. кв. м.
Месо: През 1988 г. – 565 600 тона – През 2014 г. – 150 000 тона Тоест- 4 пъти по-малко
Мляко: През 1988 г. – 2,5 млн. литра – През 2014 г. – 70 хил. литра. Тук спадът е потресаващ – 34 пъти по-малко количество!!!
Зеленчукови консерви: През 1988 г. – 344 000 тона – През 2014 г. – 67 000 тона.
ИЗНОС:
Електронни калкулатори: През 1988 г. – 46 700 бр. – Сега 2014 г. – 0 бр.
Електрокари: През 1988 г. – 44 700 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Телефонни апарати: През 1988 г. – 630 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Радиотелефони: През 1988 г. – 121 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Пресни плодове: През 1988 г. – 139 000 тона – През 2014 г. – 7 000 тона.
Домати: През 1988 г. – 78 900 тона – През 2014 г. – 1 100 тона.
КОНСУМАЦЦИЯ НА:
Прясно мляко – литри на човек за 1 година:
През 1988 г. сме консумирали 195 литра мляко на година – През 2014 г. – 20 литра
Месо: През 1988 г. – 75 кг. – През 2014 г. – 32 кг.
Яйца: През 1988 г. – 263 бр. – През 2014 г. – 143 лв.
Плодове: През 1988 г. – 109 кг. – През 2014 г. – 50 кг.
Захар: През 1988 г. – 35 кг. – През 2014 г. – 7 кг.
Тези данни са жестоки показатели за това как живеят хората и какво потребяват. Разрушителната политика на хората, които управляваха държавата от 89-та година, е само една от причините днес България да е страна от Третия свят. Идеалът на „демократичните“ ни политици след 10-ти ноември беше да се съкращават и разрушават заводите и предприятията, като символ на комунизма. Дори комисиите, специално създадени за ликвидацията на ТКЗС-тата бяха наречени официално с безумното име „Ликвидационни“. Това име е потресаващо.
Промишленост. В тези години от 1944 до 1989 г. се изграждат крупни производствени мощности в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата, леката, строителната промишленост. Създава се нова материално-техническа база и се развиват отрасли, непознати за България до Втората световна война – нефтопреработваща промишленост, химия, фармацевтика, електроника. На тази база се изменят характерът и структурата на населението. Докато през 1939 г. в промишлеността работят около 105 000 души, то през 1989 година техният брой е вече 1 434 525 души.
Селско стопанство. Едва ли някой може да отрече, че през този период е изградено съвременно, модерно селско стопанство. ТКЗС обединяват разпокъсаните около 20 милиона частни нивички, обработвани по примитивен начин. Построяват се над 2000 язовира, напоява се над 12 млн. декара земя (около 25 на сто от обработваемата площ), повишават се средногодишните добиви около 3 пъти.
За съжаление една от престъпните грешки след 10 ноември 1989 година е т. нар. връщане на земята в “реални граници”, което довежда до ново раздробяване и неефективен начин на производство. Вероятно ще бъде необходим не по-малко от четвърт до половин век, за да се достигне нивото на 1989 година.
Здравеопазване. Не могат също да бъдат подценявани постиженията в медицинското обслужване – достатъчно е да се отбележи, че според статистическите данни преди Втората световна война средната продължителност на живота е около 52 години, през 1989 г. тя е 71 години. Няма да посочваме увеличението на броя на работещите лекари и средния медицински персонал, както и изградената огромна мрежа от болници, поликлиники, санаториуми и други здравни заведения.
Образовние и наука. Ликвидирана е неграмотността, младежите получават висока професионална подготовка. И днес България се слави с кадри с изключително високи качества и научна подготовка, получени през този период.
Жилищен фонд. Всяка година се строят около 70 000 жилища.
Безработица. Това е почти непознато явление през периода 1944-1989 г.
Жизнен стандарт. Ако индексът на реалните доходи на човек от населението през 1950 г. е сто единици, през 1989 г. той е 5 пъти по-висок.
Обществен продукт и национален доход. От данни на статистиката е известно, че общественият продукт през 1989 г. се увеличава над 25 пъти в сравнение с 1939 г., националният доход – над 15 пъти. Съществено изменено е и мястото на отделните отрасли в създаването на обществения продукт и на националния доход. С предимство нарастват произведеният обществен продукт и националният доход в промишлените отрасли. Оценявайки разходите, трябва да се направи извода, че всичко това е постигнато благодарение на пълната мобилизация и относително правилното използване на финансовите ресури на страната.
Българската енергетика
До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център „Енергопроект“. Създаден през 1948, той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика.
– АЕЦ „Козлодуй“. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45 % от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
– ПАВЕЦ „Чаира“. По мощност /861 MW/ и по проектно решение /турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК/ няма европейски аналог!
Каскада „Белмекен-Сестримо“. С трите електроцентрали /първата от които е ПАВЕЦ/, с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!
Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.
– Каскада „Арда“ – с обема на трите й язовира 1,15 млрд куб. м, е една от най – големите в Западна и Средна Европа!
– Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност – 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа!
/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: „… Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век – АЕЦ „Белене“ /започнат преди 89 и спрян след избухването на демокрацията/. Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина.
– Производството на водни турбини и генератори
До 1950 у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
В 1960 изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ „ЧАИРА“, всеки с мощност 215 МW по чертежи на „Тошиба“, Япония.
– Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
– Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950 – 1990 България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 зае 18 % от националните промишлени фондове.
След 1990 управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
– Разруши мозъчния й център „Енергопроект“. Старателно организира националното престъпление – закриване на АЕЦ „Козлодуй“
– Спря строителството на АЕЦ „Белене“
– Разпродаде /нацБг – практически на БЕЗЦЕНИЦА/ електроразпределителната система
– Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата „Горна Арда“, 4 пъти по-малка от каскадата „Арда“, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!
Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!
МЕТАЛУРГИЯТА
До 1950 България няма металургия
Към 1989 вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.
„Стомана“ – Перник
Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:
– Корабна ламарина. От 1970 българското корабостроене работеше изцяло с местни метали
– Бронестомани. От 1972 металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани
– Студеноогънати олекотени профили
– Валцовани стомани за транспорта и мините.
– Студеновалцована ламарина, в т.ч. с метални и пластмасови покрития
– Щранговани профили за кари и асансьори
– Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия
– Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков
– Непрекъсната разливка на стомани.
– Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института „ПАТОН“ в Киев
– Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров
– Вакуумно леене на качествени отливки.
– Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30 %, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания
– Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия
– Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев
– Леенето с газово противоналягане по метода „Акад. Балевски – проф. Димов“ е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
– Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
– Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3 %, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50 % от кокилните алуминиеви отливки в света!
Всичко изброено вече е унищожено – или е пред рухване
Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил т газопроводни тръби. От тях 50 хил т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в град Септември. Другите 20 хил т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!
Българската химия
през 1945 беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
Към 1989 отрасълът вече произвеждаше годишно:
– 2,5 млн т минерални торове
– 1 милион тона калцинирана сода
– 400 хил т пластмаси
– 1,8 милиона броя автомобилни гуми
– 20 хил т химикали за растителна защита
– Преработваше 12 млн т суров нефт
– Имаше 11 % от националните промишлени основни фондове
– Даваше 8,5 % от националната промишлена продукция
– Осигуряваше 20 % от постъпленията от западна валута
– Поддържаше 100 000 работни места
„Химпроект“ водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.
Химпроект-Варна
– Българският карбамид имаше неограничени пазари
– Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода
– Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси
– В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада
– Произвеждахме или таблетирахме от български и вносни /под 50 %/ субстанции всички масови лекарствени средства
– Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба
– Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика
– Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби
Всичко това вече е ликвидирано.
Машиностроенето
най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект
В 1945 в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери
В 1989 в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института
С 5 % от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20 % от обществения продукт и 55 % от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.
Първата конструкторска организация „Машпроект“ заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.
Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи „Машелектропроект“, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.
Транспортното машиностроене
Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: „Кларк“ – САЩ, „Тойота“ – Япония и „Балканкар“ – България.
/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите „демокрации“./
Корабостроенето
от Освобождението до 1945 е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.
От 1945 до 1990 са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме $ 2 млрд /5 пъти повече от инвестициите за отрасъла/.
Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.
Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера „Хан Аспарух“ с товароподемност 100 хиляди тона.
С помощта на ООН /ПРООН/ във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.
Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.
Русенския кораб „Белокаменка“ – 340000 брт /бруторегистър тона/
Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Петър Богданов, Тремол Иванов и много други.
След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – КЗ, Варна бе продаден за $ 1!
Металообработващите машини
бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90 % от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Петър Богданов, Тремол Иванов и много други.
След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – КЗ, Варна бе продаден за $ 1!
Металообработващите машини
бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90 % от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
Всичко това днес е забравено и унищожено от престъпниците, десидентите, капиталистите и фашистите.
Всичко това беше откраднато от българския народ. Беше ограбен съзидателния труд на милиони хора в условията на Социализъм.
Помнете историята си и я разказвайте от човек на човек.
– От 1989 до днес 2016 са унищожени над 91 % от всички производствени мощности в България, а населението н е най бързо изчезващото във света с почти 25 % редуцирано. Пример даден в доклад на ООН като прецедент в човешката история
– Капитала унищожи цялата икономика на България създавана от нашите родители с техния труд.
– Капитала ни принуди да живеем на ръба на оцеляването с най ниския стандарт на живот в Европа и на едно от последните места в света.
– Капитала роди около 100-на милионери и още няколко стотин управляващи парцала, но изгони над 3 милиона българи в чужбина, а останалите в БГ обрече на агония и нещастие.
– Капитала превърна живота в България в стока, където за да живееш трб да плащаш. Нямаш ли пари – умираш на улицата.
– Капитала унищожи историята ни, образованието ни, здравеопазването ни, промишлеността и индустрията ни. Унищожиха живота на поколения милиони българи.
– Капитала превърна България в длъжник с около 70 милиарда външен дълг и над 200 милиарда вътрешен такъв. От държава която беше на 27 място в света по икономическо развитие през 1988 г, сега България е напълно унищожена.
– Капитала прекъсна връзката между нас и братска Россия и ни насажда лъжи и манипулации за фашистите и престъпниците от САЩ, Англия и западна Европа, които ни унищожиха.
– Капитала превърна живота на милиони българи в робство, където човек е щастлив ако може да се нахрани през деня.
– Капитала роди безработицата, която преди 1/4 век беше непознато явление за БГ
– Капитала ограби и унищожи живота ви и продължава да го прави ежедневно.
Затова докато има капитал и класово разделение между хората, ще има и БОРБА !
Всеки човек има право на живот, свобода и право да получи възможност за развитие наравно с останалите.
Борбата ще я има до тогава, докато работническата класа и пролетариата победят !

И преди да врещите срещу комунизма на общо основание,както го правите и за турците, сетете се ,че имахме КОМУНИЗЪМ и КОМУНИЗЪМ ,и,че първата работа на ЖИВКОВ бе да затвори концлагерите на ЧЕРВЕНКОВ!!!

И ,че ако ЧЕРВЕНКОВ МИНА И ОБРА НА БАБИТЕ ВИ ОВЦЕТЕ И КРАВИТЕ , ТО ЖИВКОВ СТРОЕШЕ КООПЕРАТИВИ ,ЗАВОДИ , ФАБРИКИ , УЧИЛИЩА, БОЛНИЦИ ГРАДИНИ ПОЧИНИ СТАНЦИИ И БАЛНЕОСАНАТОРИУМИ.. 
правете разлика межд А и Б

И ЗНАЙТЕ , ЧЕ ЖИВКОВ ГО ОТРЯЗАХА НЕГОВИТЕ.. ГОРБАЧОВ МУ СКРОИ КАПАТА

И ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО?

ЗАЩОТО ТОЙ ИСКАШЕ ДА ВЪВЕДЕ СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПРИМЕРА НА ГДР И ДА ОТВОРИ И ГРАНИЦИТЕ И ДА СЕ СТИМУЛИРА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ И МАЛКОТО ЧАСТНО ПРОИЗВОДСТВО!
НЕ ИЗТОЧНО- ЗАПАДНИЯ ОЛИГАРХИЧЕСКИ МОДЕЛ ,А МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КОЙТО ГОЛЕМИТЕ РЕСУРСИ СА В КОНТРОЛ НА ДЪРЖАВАТА,НЯМА МОНОПОЛИСТИ..И МАЛКИЯ БИЗНЕС Е ПРИНУДЕН ДА СЕ ИНТЕГРИРА В РАМКИТЕ НА ДЪРЖАВНО КООРПОРАТИВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ..
не можеш да продаваш 1 хляб за 5 лв,ако държавната му цена е 0,20 стинки и няма искам -не искам..Искаш собствен бизнес,заповядай..Но имаш граници в които можеш да се разпростреш
Сега,няма граници..За това имаме 300 грамови хлебчета за по 5 лв ,пълни с протеин от хлебарки примерно..Тотална демокрация,няма кво да ревем..

(https://static.dir.bg/uploads/images/2018/08/16/1491175/768x.jpg?_=1534409721)

Людмила плати със живота си,защото искаше да оповести на света,древното ни минало,произходът ни и фактът,че сме люлката на всички цивилизации..Повече от това ! Тя дръзна,да пожелае,да се изнесат на бял сят, технологиите които разкопаха в Царичина (за подобни комплекси на Балканския п-в , четете в поредицата "Румънския сфинкс"..Прочее..
ЛЮДМИЛА БЕ УБИТА ОТ ОНЕЗИ,КОИТО И ДО ДНЕС ,ЩЕ НАПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО С ЦЕНАТА НА ВСИЧКО, СВЕТЪТ НИКОГА ДА НЕ УЗНАЕ КАКВО ЗНАЧИ БЛЪГХАРИН И БЛЪГХАРСКО ДНК!!

А проектът и с камбаните,в енергиен аспект (говоря за духовния свят) ,сам по себе си ,бе ВЕЛИКО ДЕЛО !
Да обедениш децата по света в една обща кауза под мотото ЕДИНСТВО ТВОРЧЕСТВО КРАСОТА - това е мотото на предците ни,техния завет в качеството им на СЪ-ТВОРЦИ на този СВЯТ
 КРАСОТА СЕ ТВОРИ СЕ ЕДИНСТВО ..

Гледайте последното интервю на Тодор Живков..Чуйте думите му за комунистическия строй
- Строя си беше добър - каза той - ала системата не струваше. Сега сменихте само строя, но системата остана същата..
Само ей от тези думи, можем да съдим колко добре е познавал СИСТЕМАТА и нейното устройство и какво дълбоко разбиране е имал за S-S-_S- TMA/ SSSTMA (НАВЪРЖЕТЕ ГО ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ОРИОН И КНИГИТЕ НА СКАЙ)
 

Следващия Дон Кихот ,бе Жан Виденов..

И толкоз..

Насетне влязохме в машината на изток-запад и останахме уви,сирачета,без лидер,който да е адекватен и да разбира наистина случващото + да обича българите и да милее за тях.

ЕДИНСТВЕНИЯ НИ ПЪТ Е НЕУТРАЛИТЕТ, ЗАТВАРЯНЕ НА ПАРЛАМЕНТА,СПИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СУБСИДИИ ЗА ПАРТИИТЕ И МОДЕЛ НА УПРАЛВЕНИЕ,ЧРЕЗ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ,ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ГЛАСУВАТЕЛЕН ЦЕНЗ - МИНИМУМ 5 ГОДИНИ УСЕДНАЛОСТ В ДЪРЖАВАТА И МИНИМУМ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ - ПО ВЪШНО ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪПРОСИ  И ОСНОВНО ЗА РЕФЕРЕНДУМИ ОТ ЛОКАЛНО ЕСТЕСТВО,КАТО НАПРИМЕР,В ЕДИ СИ КОЯ ОБЩИНА,ДА ИМА ЛИ ГРАДИНКА ЕДИ СИ КЪДЕ..ВСИЧКО МОЖЕ И СЛЕДВА ДА СЕ УРЕГУЛИРА И БЪЛГАРИТЕ ДА ПОЕМАТ НОВ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ,ВЪН ОТ ВСЯКАКВИ ВЪНШИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ И НАМЕСИ
 
АБРЕВИАТУРИ КАТО НПО - ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАНЯТ СЪС ЗАКОН!

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 06:17:46 pm

РОБИТЕ ИРЛАНДЦИ (наричани са подигравателно "пади")


(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/333477925_895008541766591_6570260324379464100_n.jpg?_nc_cat=100&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=wuGa6fVsLGMAX-WNSAM&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdRTh4LwOb75dneqWa5HKCKFOQbveFDihsNsEaC7N9eYHg&oe=643E9CCA)


от нета

Цитат

Търговията с ирландски роби започва, когато 30 000 ирландски затворници били продадени като роби на Новия свят. Прокламацията на крал Джеймс I от 1625 г. изисквала ирландските политически затворници да бъдат изпратени в чужбина и продадени на английски заселници в Западна Индия. До средата на 1600 г. ирландците са основните роби, продавани на Антигуа и Монтсеррат. По това време 70% от цялото население на Монсерат са били ирландски роби.
Ирландия бързо се превръща в най-големият източник на човешки добитък за английските търговци. По-голямата част от ранните роби на Новия свят всъщност са били бели.
От 1641 до 1652 г. над 500 000 ирландци са убити от англичаните, а други 300 000 са продадени като роби. Населението на Ирландия е намаляло от около 1 500 000 на 600 000 за едно десетилетие. Семейства били разделяни, тъй като британците не позволявали на ирландските мъже да вземат  съпругите и децата им със себе си отвъд Атлантическия океан. Това довежда до безпомощно население от бездомни жени и деца. Решението на Великобритания било да ги продаде и на търг.
През 1650-те години над 100 000 ирландски деца на възраст между 10 и 14 години са взети от родителите си и продадени като роби в Западната Индия, Вирджиния и Нова Англия. През това десетилетие 52 000 ирландци (предимно жени и деца) са продадени на Барбадос и Вирджиния. Други 30 000 ирландски мъже и жени също били транспортирани и продадени . През 1656 г. Кромуел нарежда 2000 ирландски деца да бъдат отведени в Ямайка и продадени като роби на английски заселници.
Много хора днес  избягват да наричат ​​ирландските роби това, което наистина са били: роби. Те  измислят термини като „Индестрирани служители“, за да опишат какво се е случило с ирландците. Въпреки това, в повечето случаи от 17-ти и 18-ти век, ирландските роби не са били нищо повече от човешки добитък.
Като пример, търговията с африкански роби току-що започва през същия този период. Записано е, че африканските роби, които не са опетнени  от омразното католическо богословие са по-скъпи за закупуване,и често са били третирани далеч по-добре от своите ирландски колеги.
Африканските роби били много скъпи през края на 1600 г. (50 Sterling). Ирландските роби стрували (не повече от 5 стерлинга). Ако някой плантатор бичува или жигосва или бие ирландски роб до смърт, това никога не е било обявявано като престъпление. Смъртта на бял ирландски роб просто се записвала като инцидент. Англичаните бързо започнали да гледат на ирландските жени като  на робини за собствено лично удоволствие, така и за по-голяма печалба. Децата на робите също са били роби, което увеличавало размера на безплатната работна сила на господаря. Дори ако ирландска жена някак си получи свобода, децата и оставали роби на своя господар. Така ирландските майки, дори с тази нова намерена еманципация, рядко  изоставяли децата си и  оставали в сервитут.
След време англичаните измислили по-добър начин да използват тези жени (в много случаи момичета на 12 години), за да увеличат пазарния си дял: Преселниците започнали да заплождат ирландски жени и момичета с африкански мъже, за да произвеждат роби с различен тен , Тези нови „мулати“ роби донесли по-висока цена от ирландския добитък и също така позволили на заселниците да спестят пари, а не да купуват нови африкански роби. Тази практика на кръстосване на ирландски жени с африкански мъже продължила няколко десетилетия и била толкова широко разпространена, че през 1681 г.  се наложило да бъде приет закон, „забраняващ практиката да се чифтосват жени- ирландски робини с мъже африкански роби с цел производство на роби за продажба“.
Англия продължава да изпраща десетки хиляди ирландски роби повече от  век. Записите посочват, че след Ирландския бунт от 1798 г. хиляди ирландски роби са продадени както в Америка, така и в Австралия. Имало ужасни злоупотреби както с африкански, така и от ирландски пленници. Един британски кораб дори хвърлил 1 302 роби в Атлантическия океан, за да може екипажът да има достатъчно храна.
Няма съмнение, че ирландците са преживели ужасите на робството толкова (ако не и повече през 17 век), както и африканците. Освен това възниква въпросът, дали онези кафяви, загорели лица,  които сме виждали при пътуванията си до Западна Индия, не са много вероятно комбинация от африканско и ирландско потекло. През 1839 г. Великобритания най-накрая решава  да прекрати участието си в пътя на робите до ада и спира да транспортира роби. Макар решението им да не пречи на пиратите да вършат това, което пожелаят, новият закон бавно приключва ТАЗИ глава от кошмарната ирландска мизерия.
Но ако някой, черен или бял, вярва, че робството е било само африканско преживяване, това е напълно погрешно.
Ирландското робство е тема, която си струва да се помни, а не да се заличава от спомените ни.
Сега след прочитането на горната информация,явно се очаква да отида да разбия няколко магазина на Витошка и да съборя един два паметника в близкият парк.Но не ми се вършат подобни вандалщини-защо ли?Защото научаването на горните факти ме направи една идея по-тъжен човек.А на ЧОВЕКЪТ не е присъщо поведението през последния месец на тъмнокожите в Америка!Искам да предложа на тези протестиращи тъмнокожи американци-След като не им харесва отношението към тях в САЩ,държава в която те са закарани притив тяхната воля преди два века,просто да си съберът багажа и да се върнат в тяхната истинска родина Африка!Защото нищо не им дава правото да използват социалната система на САЩ на 100%  и в същото време да разрушават тази държава.

Децата роби във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - 500 000 на брой!

Цитат

/Поглед.инфо/ В рамките на Програмата за детска миграция от 1930 до 1970г. деца от семейства в неравностойно положение във Великобритания са изпратени изпратени в Австралия, за да бъдат наети във ферми като работна ръка. Като част от принудителното депортиране около 500 000 деца са били изведени от страната и изпратени в чужда земя, където са принудени да работят, откъснати от семействата си. Там те често са били подложени на физическо, психологическо и сексуално насилие.

Практиката на детска трудова миграция съществува още през 17 век. Тогава деца от бедни семейства и сираци биват изпращани в английските колонии поради липсата на работна ръка там. (БЕЛ.ТАМАРА - ДА ВИ НАПОМНЯ ЕНИЧАРСТВОТО?? НЯМАШ ПАРИ ЗА ДАНЪК,КОЙТО УМИШЛЕНО Е НЕПОСИЛЕН,ВЗЕМАМЕ ТИ НЯКОЕ ОТ ДЕТЕТО..ТАМ ЕДНО,ТУК ДРУГ,НО В КРАЙНА СМЕТКА,ВСЕ ЕДИН МОДЕЛ,НАСИЛСТВЕНО ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА,БОЛНА ТЕМА И ДО ДНЕС!!!!!!!!!!!) 


(https://static.kulturologia.ru/files/u19001/British-child-migration-1.jpg)

Деца прекарани извън страната след Втората световна война.

През 1891 г. е приет Законът за детските грижи, който напълно легализира работата на частните общества, ангажирани с детската емиграция.


В края на XIX век. е разработена схема за миграция, която обещавала на тези деца по-добър живот в Австралия, Канада, Нова Зеландия и Южна Африка. Те биват изпратени в чужбина за „по-добър живот“ и вместо това завършват, използвани за принудителен труд.



(https://static.kulturologia.ru/files/u19001/British-child-migration-2.jpg)

Деца събират грах на поляна.

Децата са изкарвани извън страната насила и с измама - било им казвано, че родителите им са починали, докато на роднините не е било известявано къде са изпратени малките.

Много деца са изоставени от родителите си, но е имало и такива, които биват отнети насилствено от семействата си, като често има разделени братя и сестри.



През 2009 г. австралийският премиер Кевин Ръд направи официално извинение на британските имигранти, които дълго време са търпяли жестокости и насилие в домовете за сираци в страната.

На среща с министър-председателя бивши затворници казаха, че социалните работници, които трябвало да се грижат за тях, ги биели с катарами и често ги изнасилвали.

Децата били държани в институции за разселени лица в ужасни условия, без подходяща храна и медицински грижи, като били принудени да извършват тежък физически труд. На една от снимките се виждат тийнейджъри, стоящи на скеле. Оказва се, че те са били принудени да построят собственото си училище.



(https://static.kulturologia.ru/files/u19001/British-child-migration-4.jpg)

Деца строят училището си.

Те прорязвали земята с кирки и лопати и бъркали бетон на ръка. Тези, които не успявали да се справят, били бити, понякога до степен да им бъдат счупени костите.

„Но рутинните побои - наказание за такива „престъпления“ като уринарна инконтиненция или кражба на плодове за разнообразяване на диета, състояща се предимно от хляб, не бяха най-лошите", спомня си Хъмфри, един от неволните мигранти от Великобритания.

"Сексуалното насилие беше широко разпространено в детския град, като момчетата наричаха своите религиозни настойници „християнски педерасти“, разказва той.




Фактът за съществуването на Програмата за принудителна детска миграция беше скрит поне 80 години и излезе наяве едва след речта на австралийския премиер през 2009 г. Тогава световната общност започна да говори за първи път за този проблем. А в Лондонския музей на детството беше открита изложба, която представи снимки, лични вещи, дневници, играчки на децата-мигранти от Великобритания.


https://pogled.info/svetoven/istoriyata-za-deportatsiyata-na-500-000-detsa-robi-ot-velikobritaniya.130200?fbclid=IwAR1XeELmoIWZ3_7MN24IV55OSZbDseT8ysZRLZ4VoKfTz1C3vX0udLYm5Yk
 

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 06:41:11 pm

Този неокласик е "турски конак"..

Да се смея ли да плача ли.. 8)

(https://imgrabo.com/pics/guide/900x600/20141010145622_93595.jpeg)  (http://www.worldhouseinfo.com/images/OldHouse/neoclassical.jpg)


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/10/Thessaloniki%2C_Inauguration_of_the_Konak%2C_1892.jpg)

изображението от Уикито,не съм си го изсмукала от пръстите!

КОНАК -
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BA

Сега..в нечии фантазии може и да битуват мазни миндери и минарета,когато чуят конак,но...фотосите ,оставени ни от историята,говорят каквото говорят..:)

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 06:51:34 pm

И понеже заговорих за БРИТАНСКА КОРОНА ,редно е да се отбележи,че заливането на ЕВРОПА С МЮСЮЛМАНСКИ БЕЖАНЦИ ,бе дългосрочен проект познат като "ИСЛЯМИЗИРАНЕТО НА ЕВРОПА - ТРОЯНСКИ КОН"

Но,какво общо би могла да има Британия с исляма?
И какви интереси има,той да се налага в радикалната си форма,по света?
Всъщност,то и християнството е не по - малко кърваво и извратено от исляма ..

ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ВСИЧКО ПО-ГОРЕ И ТОВА,КОЕТО ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ,ЗАПИТАЙТЕ СЕ,КОЙ НАЛОЖИ ИСЛЯМА И В ТУРСКИЯ СВЯТ? ЗАЩОТО И ТЕ БЯХА ЕЗИЧНИЦИ ВЯРВАЩИ В ГЬОК ТЕНГРИ..
И В КРАЙНА СМЕТКА,КОЙ ИЗПОЛЗВА ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ КАТО ИНСТРУМЕНТ,ЗА НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ НА ИСЛЯМА С МОТОТО - ЧАЛМАТА ИЛИ ГЛАВАТА?

Но,защо ЕЛИЗАБЕТ и ИСЛЯМА?

ELIZABET I , освен кръвен наследник на Давид ,се явява и правнучка на Мохамед :)

(https://i.dailymail.co.uk/i/newpix/2018/04/13/01/4B18DDD700000578-5610377-image-m-30_1523578941492.jpg)   

(https://timesofislamabad.com/digital_images/large/2018-04-09/egypt-s-former-grand-mufti-confirms-queen-elizabeth-is-descendant-of-prophet-muhammad-pbuh-1523293025-4242.jpg)


(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/334471094_760424205519836_4933014221153724765_n.jpg?_nc_cat=102&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=fl_loyGXOmwAX_SurmS&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdQN9-xc9MsHN0IPKuHRwvwUTxipn8zbzQjYFW7cfXyWuA&oe=643EC01F)

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 19, 2023, 07:08:58 pm

ЗА АДМИРАЛТЕЙСТВОТО И БРИТАНИЯ - ВЗАИМОВРЪЗКИТЕ,ТЪРСЕТЕ САМИ


засега слагам този цитат от нета, темата тепърва ще се развива

МЪРТВА СТОКА ЛИ СМЕ НИЕ?

Цитат

Стъпка 1а. Разбиране на Закона за Cestui Que Vie от 1666 г. за съществуването на живот
Cestui Que Vie Act 1666
Лондон 1666 г., по време на черната чума и големите пожари в Лондон, Парламентът прие закон при затворени врати, наречен Cestui Que Vie Act 1666.
Актът, който се обсъждаше, беше да подмени правата на мъжете и жените, което означава, че всички мъже и жени бяха обявени за мъртви, изгубени в морето/отвъд морето. (тогава действащи в правото на Адмиралтейството, правото на морето, така загубено в морето).
Щатът (Лондон) взе попечителството над всички и тяхната собственост в тръст. Държавата се превърна в попечител/съпруг, държащ всички права върху хората и имуществото, докато жив човек се върне да си върне тези титли, той също може да иска обезщетение.
Когато ГЛАВНИ букви се използват навсякъде в името, това винаги се отнася за юридическо лице/фикция, Компания или Корпорация без изключения. напр. Джон ДОУ или Доу: ДЖЕЙН
CEST TUI QUE TRUST: (произнася се сетакай) общ термин в Нова Зеландия и Австралия
STRAWMAN: често срещан термин в Съединените американски щати или Канада
 Това са юридическото лице/фикцията, създадена и собственост на правителството, което го е създало. Това е като да притежаваш дял от фондовия пазар, може да притежаваш акция... но това все пак е дял от акциите.
Юридически ние се считаме за фикция, понятие или идея, изразена като име, символ. Това юридическо лице няма съзнание; това е юридическо лице, ENS LEGIS, име/дума, изписана на лист хартия. Това води до 1666 г., Лондон е независима градска държава, точно както Ватикана е независима градска държава, точно както Вашингтон е независима градска държава.
Короната е некорпоративна асоциация. Защо некорпориран? частно е. Храмовата бара е в Лондон, всеки адвокат, призован в „бара“, се кълне във вярност на храмовата бара. Не можете да ви се обадят, без да се закълнете в тази вярност.
Единственият ни изход е да си върнем вашето мъртво същество (сламък), създадено от Короната, да станете изпълнител и след това да рухнем нареченото Cestui Que Vie доверие и да си простите дълговете и след това да се отстраните от закона за адмиралтейството, който ви държи под стража.
Когато Лондон изгори, настъпи суброгация на правата на мъжете и жените. Отговорният акт беше приет... Закон CQV 1666 означаваше, че всички мъже и жени в Обединеното кралство бяха обявени за мъртви и изгубени отвъд моретата. Държавата взе в доверие всички и собствеността на всеки. Държавата поема контрола, докато жив мъж или жена се върне и заявят титлите си, като докажат, че са живи и могат да бъдат предявени искове за обезщетение.
Ето защо винаги се нуждаете от представителство, когато участвате в правни въпроси, защото сте мъртви.
Правната фикция е конструкция на хартия, наследство в доверие. Когато получите сметка или призовка от съда, тя винаги е с главни букви, подобно на надгробните камъни в гробните дворове. Главните букви означават смърт. Пишат на мъртвите юридически измислици. Създадена е правна фикция, когато някой информира правителството, че в града има нов кораб въз основа на вашето раждане.
Удостоверенията за раждане ни се издават от Док. точно както на корабите се дават сертификати за стоянка на дока. Става дума за търговия. Ние идваме от водите на нашите майки. Майка ти има родов канал точно като кораб. Корабът се движи по морското течение, точно както ние можем да се движим по валутата.
Цялата тази информация се отнася до това как широката общественост все още е правно обвързана със Закона за морското адмиралтейство. Чрез тази древна правна конструкция можем лесно да бъдем контролирани и измамени. Научаването за вашата правна фикция ви помага да се отключите. В противен случай вие сте просто празен кораб, плаващ в морето на търговията. Родителите са подлъгани да регистрират раждането на своите бебета.
Около 1837 г. в Обединеното кралство е създаден Законът за ражданията, смъртта и браковете и е създадена длъжността главен регистратор. Неговата работа беше да събира всички данни от църквите, които държаха записите за раждане.
Regis – от кралица или корона. Вижда се, че всички хора са в ареста на "Короната". Това позволява на хората да функционират в търговията и да приемат предимствата, предоставени от държавата. Трябва да разберем кои сме като мъже и жени и как можем да се отнасяме към системата. Лондонското сити е център за пазари,
където работят търговци. След това има търговски закон. Идва от закона на Адмиралтейството. Вижте символите във вашите градски съдилища, които се отнасят до Адмиралтейството.
Така че, където имате търговия и пари, имате и „справедливост“ и „нараняване“. Трябва да разберете фалита, преди да разберете съдебната система. Приехме искането да приемем призовката, но САМО мъртвите могат да бъдат призовани. Има задължение за приемане на всяка създадена отговорност.
Работим в Адмиралтейството. Признаването на невиновност или ВСЯКАКВО пледиране признава юрисдикция. Сламката, известна още като юридическа фикция, винаги е виновен. Адвокатите и адвокатите си изкарват прехраната от създаването на противоречия. Създавайки спор, вие носите отговорност за случая.
Чест и безчестие. За да останете в чест, трябва да приемете иск и да го уредите (освободите). След това добавяте условия, т.е. „Приемам при доказателство за вземане и доказателство за загуба“. Това им връща отговорността. Правната фикция винаги е виновна. Само във Върховния съд може да се яви истинският мъж или жена. Игрите се играят на кортове, откъдето идва и името „корт“. Това е игра с актьори (действие върху действия). Трябва да се третира като игра и просто бизнес. Драмите в съдебната зала са дезинформация.
В обществото ние работим в несъстоятелност и вие получавате облаги. Отнема много време, усилия и проучване, за да разберете и използвате тези инструменти. Трябва да сте готови да преминете изцяло през процеса, да извадите правилния инструмент от кутията си с инструменти в точното време.
Хората трябва да се научат как да действат като творение на Бог, а не като творение на човека.
Като се има предвид, че частните тайни тръстове на частните централни банки се създават въз основа на фалшиви презумпции, когато мъж или жена изясняват своите Live
Записване и претенции върху собственото си име, тяло, ум и душа, всяко такова доверие, основано на такива фалшиви презумпции, престава да притежава каквато и да е собственост.
Canon 2057 (връзка)
Всеки Администратор или Изпълнител, който откаже незабавно да разпусне Cestui Que (Vie) Trust, след като Лице установи техния статут и компетентност, е виновен за измама и фундаментално нарушение на техните доверителни задължения, което изисква незабавното им отстраняване и наказание.(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/288234750_817996739173661_208618537986125002_n.jpg?_nc_cat=106&ccb=1-7&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=9GxF2iRtaq4AX_V9ZkG&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=00_AfCf3_BmxNM4zWb6srR7oorCIx8FPO6-thFX0tRF7AEZYw&oe=641BC03F)

Когато един флаг е обкатен със златни ресни,това значи,че този флаг и всичко,което той представлява , е под юрисдикцията на адмиралтейското право!


(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/336711105_218256534205774_1490630249409515405_n.jpg?_nc_cat=110&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=kTKJB9LxicsAX-5Rzko&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdQm_tnPuBO-ZOMtF1UJHb-JvKwHdAM_kf_L3qjEGrDkSw&oe=643EC2E9)

(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/334113382_543034944638160_7519090155942516352_n.jpg?_nc_cat=100&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=x17OIV2BV4oAX96R9Sq&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdTt8b2GqnLI7Jy5mEdETdtgFl1fyOycRIwqc4vh2QW6Rg&oe=643EAC5E)


И СЕГА..ВИЖТЕ НАШИЯ ХУБАВЕЦ ,ПРЕД КАКВО ЗНАМЕ СТОИ !!!!!!!!

И НИКОЙ НЕ ПИТА :

- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВЯТ ТЕЗИ ЗЛАТНИ РЕСНИ ПО РЪБОВЕТЕ НА НАШИЯ ТРИБАГРЕНИК ??????!!!!!!!!!!

МЪРТВА СТОКА ЛИ СМЕ НИЕ И ПОД ЧИЯ ЮРИСДИКЦИЯ ОПЕРИРА РУМЕН РАДЕВ ?!? (за мистериозното му пребиваване от цели 6 месеца в Сащ,непосредствено преди да ни го спуснат за президент,няма и смисъл да се говори..ЦРУ/ПРОГРАМИРАНЕ и прочее,дори децата вече знаят какво значи "държавен глава да гостува в Америка" ,щото гледат семейство СИМПСЪН  8)

Ето кои маскари,официално са под ботуша на АДМИРАЛТЕЙСТВОТО / БРИТАНСКАТА КОРОНА

(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/333781715_882720242956196_7760846168161363311_n.jpg?_nc_cat=110&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=TTTvXxruoA8AX-5O5K0&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdQpSyt4ZZNbH4_WaBVucqDCISr70hhnL545hMrNoZ7jAg&oe=643ED2EE)


Тези двамцата си подкрепят и винаги са си били на страната на Русия ..
Просто баце си изигра двойната роля,да не допусне ИСТИНСКО РАЗРАСТВАНЕ НА ЗАПАДНИЯ ПАРАЗИТИЗЪМ , доведе страната до там където и изтока и запада целяха , до разруха ,оплете си неговата кошница,но с оглед на избирането между тоягата или моркова,той си остана на страната на моркова - русия..
 
(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.15752-9/333921920_251556793973612_4475766113962737175_n.jpg?_nc_cat=106&ccb=1-7&_nc_sid=ae9488&_nc_ohc=b1MrQzE9jLIAX_f5pUn&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=03_AdTkUu_onDbKF7ailJEmsD3tOiB78-XVfvDcYATS_uKxmw&oe=643EBF18)

И ОТНОВО ще подчертая,че аз съм за пълен неутралитет и към двете сили !

Да си дърлят косите ,по смисъла на ИЗКОННАТА СВОБОДНА ВОЛЯ, дадена ми от БОГ ,имам правото да избирам как да живея и това е нещо,което и двете сили и изтока и запада,много добре знаят и най-големия им комшар е да не се отцепим напълно и да си затворим кепенците
ЗАТОВА СЕ ПОГРИЖИХА ОРИГИНАЛНОТО НАСЕЛЕНИЕ ДА СЕ РАЗБЯГА и на негово място се пръкнаха някакви неща,сякаш ,че с последния дъжд паднали..гледаш го..уж българче..ама тц..синтетично до последния си атом..! Отделно нали, лоста " чора " , за който споменах по-горе и механизма на подмяна на оригиналното население с "чора" или синтетични / селектирани индивиди..

Пълен неутралитет,но уви..!
За да се случи това,трябва да стане чудо!

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 20, 2023, 10:58:16 am

Робството в Русия

Цитат

Руският блогър Максим Мирович пише за историческите паралели между крепостното право в царска Русия и обезправяването на хората в бившия Съветски съюз. Търси корените на живота в несвобода. Публикуваме негова статия по темата, представена от изданието Каспаров.ru:

Ако се замислим, това се е случвало съвсем доскоро — крепостното право е отменено през 1861 г. А по времето на преврата през 1917 г. (Октомврийската революция, с която на власт идва комунистическият режим на Владимир Ленин и болшевиките от СДРПР* - б.р.) все още е имало живи хора, които са помнели крепостничеството, били са на по 60-70-80 години — фактически това са били бащите и дядовците на болшевиките, които дойдоха на власт след Октомврийския преврат.

В коментари към постингите ми читатели често пишат, че силно очерням СССР и идеализирам царските времена, но аз изобщо не ги идеализирам — от тази епоха има много позорни и страшни страници на историята, които днес са срамни, крепостничеството е една от тях.

Хората не бива да търгуват с хора и победата над крепостното право е била задължителна. Отделен въпрос е, че след идването си на власт през 1917 г. болшевиките още повече влошават ситуацията. Как се заражда крепостното право?

Крепостното право се формира в края на XVI век, когато на селяните окончателно е забранено да преминават от един земевладелец към друг. През 1592 г. в Московското княжество е било отменено правилото на Юриевия ден — на този ден селяните са можели да отидат при друг помешчик (земевладелец - б.р.). Казват, че оттам идва поговорката "ето ти, бабо, Юриев ден". Дотогава селяните са били относително свободни и са били задължени само да отработват "барщина" (принудителен безвъзмезден труд, при който селяните са работили с личния си инвентар в стопанството на земевладелеца - б.р.) или да плащат оброк (данък, представляващ процент от произведената продукция, събраната реколта и т.н.).

После е ставало все по-лошо — от средата на XVII век е въведен неограничен срок за издирване и залавяне на избягали крепостни селяни. Помешчикът е имал право не само да върне в имението си самия селянин, но и да се разпорежда с цялото му семейство, включително потомците му. Личното стопанство на крепостните селяни вече се третира като собственост на помешчика. При това през XVII век все още не е имало явна и масова търговия с крепостни — дори в един от законите е записано, че "никой няма право да продава кръстени хора".

През XVIII век законите започват да се променят — вече може свободно да се продават крепостни. Фактически това, което започва като система от повинности за селяните (данъчни задължения плюс забрана да сменят господаря си), се превръща в пълно лишаване от граждански права — започва истинско робство.

През XVIII век и през цялата първа половина на XIX век процъфтява свободната търговия с крепостни селяни. Съществували са някои ограничения като забрана да се разделят семействата на селяните, но те далеч не са се спазвали винаги, селянинът е смятан за лична собственост на помешчика и ако загине при "телесни наказания", господарят му не е носел законова отговорност - все едно е убил кокошка или теле...

Как са живеели и работели крепостните

Крепостните са представлявали значителна част от населението на големите градове в Руската империя. Пред 30-те години на XIX век населението на Петербург е наброявало 450 000 души от които 200 000 са били "господарски роби".

Крепостните са били държани в постоянен страх, според предписанията те трябвало "да живеят тихо, мирно и в постоянен страх от наказание". За да се предотвратят бягствата на крепостни, не са им били издавани паспорти — съвсем същото е направено със селяните десетилетия по-късно, в Съветския съюз.

В градовете крепостните са работели на големите строежи — точно те са построили повечето монументални сгради в Петербург, който в средата на XIX век впрочем е бил малоетажно градче, повечето къщи са били от дърво, а не от камък. На големите строежи работниците са били следени от надзиратели и десетници - те често са били свободни хора и чужденци "от немците".

Както и в сталинския СССР, крепостните са живеели в големи бараки на групи или са наемали големи помещения, също групово. Едно от общежитията - на Сенния площад, се е състояло от големи стаи с по няколко прозореца, с руска печка в ъгъла, а край стените са се простирали нарове на етажи, на които са спели крепостните. В стая с площ 30-40 квадратни метра са живеели от 40 до 60 души — мъже, жени и деца.

Петербургските крепостни са се хранели много лошо — всекидневната храна е бил черен хляб, който са взимали със себе си на работа. В най-добрия случай към хляба е имало парченце масло или лук. Вечерта на печката в общежитието са се готвели някакви зеленчукови супи — най-често само от разрязан на 4 части кочан зеле, сварен в осолена вода.

Как са търгували с хора в Петербург

Вестниците от края на XVIII век и началото на XIX век са били изпъстрени с обяви с "хора за продан". В обява в един от вестниците помешчикът разпродава "имуществото" си: "Вече всичко е продадено, останаха само дойна крава и момче, умеещо да реши". В съседна обява се продава "момче на 17 години и комплект мебели". В друг брой на вестника се съобщава, че се продава "мома на 30 г. и млад кафяв кон". Във вестник от 1800 г. се продават "мъж с жена му, на 40-45 години, с добро поведение, и млад кон, шоколадов на цвят". Продавачите без притеснения дават цветисти описания на "стоката" си: "девойката е с хубаво лице и е снажна", "момчето работи изкусно, умее да прави ботуши", "жена на 40 години, не отстъпва на придворен готвач в приготвянето на храна".

Наред с продажбите на селяни по обяви са съществували и истински пазари за роби — организирали са ги предприемчиви хора, по подобие на източните пазари. Те са се разполагани на видни и оживели места в руската столица — например, при Поцелуевия мост или на Лиговския канал. Купувачите са идвали, избирали са си "стока", при което са се държали като при покупка на кон — смятало се е за задължително крепостният да бъде опипан, за да се види дали няма телесни повреди, както и да се огледат зъбите му.

Каква е била цената на крепостните? През различните десетилетия тя се е променяла. Най-скъпо са стрували майсторите в някакъв занаят, фризьорите, а най-евтини са били немощните селяни, "не можещи да работят". В края на XVIII век крепостните са стрували по няколко десетки рубли — през 1782 г. е направен опис на имуществото на капитан Зиновиев, в който са включени и селяни: "Леонтий Никитин, 40 години, оценен на 30 рубли. Има жена - Мария Степанова, на 25 години, оценена на 10 рубли. Ефим Осипов, на 23 години, оценен на 40 рубли. Той има жена - Мария Дементева, на 30 години, оценена на 8 рубли".

Към края на XIX век цените са започнали да растат и крепостните вече са се продавали по няколко стотин рубли "за душа", особено високи са били цените в столицата.

Краят на крепостничеството и "Крим е наш" през XIX в.

Колкото и да е странно, поводът за отмяна на крепостното право изобщо не е издигането на някакъв хуманизъм (той е се е изповядвал от шепа интелектуалци, четящи книги и пишещи статии във вестниците), а банален недостиг на пари — няколко години преди 1861 г., когато се провежда знаменитата Селска реформа, отменяща крепостното право, Русия хлътва в Кримската война, която губи по унизителен начин.

Войната причинява пълно опустошение на руската хазна и води практически до разрушаване на руската финансова система. Русия е принудена да прибегне до печатането на необезпечени облигации и рублата се обезценява двойно (това ми напомня нещо). Крепостното право се превръща в тежко бреме за тялото на толкова хилава икономика — и решават да го отменят.

Разбира се, никой не казва на крепостните селяни, че цялата работа опира до икономиката, че и до Крим. Всичко е представено като височайша царска милост — един вид, събудил се царят сутринта и решил от душевна доброта да пусне всички на свобода. Манифестът (за отмяна на крепостното право - б.р.) така и е наречен — "За всемилостивото даряване на крепостните хора с права на свободни селски жители". В превод от царски на руски език това означава, че несвободните селяни вече са приравнени към свободните.

При това тази "свобода" не е много по-различна от предишната несвобода — да, престанали са да продават хората, но сега те са били задължени да плащат на помешчика данък за използването на неговата земя или да полагат безвъзмезден труд. Изобщо, дори "окончателното придобиване на Крим" не направило крепостните щастливи...

70% от руснаците харесват Сталин, 46% оправдават убийствата
70% от руснаците харесват Сталин, 46% оправдават убийствата

Най-високият процент одобрение от началото на проучванията…

Сенките на миналото - вместо епилог

Крепостното право е отменено едва преди малко повече от 150 години (бел.Тамара какво съвпадение! Тъкмо преди толкова време,бе последното клане у нас..!), а дошлите на власт през 1917 г. болшевики са били първо-второ поколение потомци на крепостни. Дали това е било добро или лошо? От една страна, хората са се стараели да се освободят от вековен гнет, за който са знаели от разказите на бащите/дедите си, а от друга страна — без сами да разбират, напълно са попили семейните навици и мисленето на бившите крепостни.

По същността си наложената в СССР стопанска система по нищо не се различава от крепостничеството, а в някои отношения дори е по-лоша - както и преди, хората не са имали никакви права, не е имало реални профсъюзи за защита на правата им, а селяните до 70-те години на ХХ век дори не са имали паспорти и съветският колхоз не е бил много различен от крепостното общество. Във времената на крепостничеството се е смятало, че помешчикът има "висша власт" над крепостните, в СССР такава власт има абстрактната "държава", която третира жителите на страната не като свободни граждани, а като свои поданици.

И което е интересно — много руски публицисти и сега продължават да смятат крепостното право за нещо добро, пишейки бисери като "крепостничеството е било органична и необходима съставна част на руската действителност".

Такива работи.

Максим Мирович  https://news.bg/world/kak-v-rusiya-sa-targuvali-s-hora.html

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 20, 2023, 11:11:51 am

Ще стигна и до фалшивия термин СКЛАВИ - СЛОВО ..същата гавра с думите като ВУЛГАРЕН - БЪЛГАРИН ..

Сега само поставям този цитат

Цитат

Khan Kuber (or Kouver) was a Bulgar leader, probably brother of Khan Asparukh and member of the Dulo clan, who according to the Miracles of St Demetrius, in the 670s was the leader of a mixed Christian population of Bulgars, ‘Romans’, Slavs and Germanic people  that had been transferred to the Srem region in Pannonia by the Avars 60 years earlier. The Miracles of St Demetrius states that, circa 680 AD, Kuber had a fallng out with the Avar khagan, and after repelling an Avar attack, led his followers of around 70,000 people,  from Srem and to Macedonia. The Byzantines initially called his people Sermisianoi  (after their former settlement - Sirmium), and later the Keramisians  (after their new place: the Keramissian plain in Greater Macedonia).

In Macedonia, they had contacts and possibly mixed with the Dragovites - a Slavic tribe in the region. Some of his people wanted to disperse to their respective various homelands. Since they were Christians, they were probably once imperial subjects that were captured by the Avars. Kuber asked the Byzantine Emperor Constantine IV to not allow the dispersal of his people, fearing that his power will decline. Rebuffed by the Emperor, he resolved to attack Thessaloniki, but failed. He probably made a few other sporadic attacks on the Byzantines. Professor Vasil Zlatarski, a Bulgarian scholar, suggests that Kuber was the ‘unnamed son’ of Great Kubrat. Certainly, being a prominent prince would explain why the Avars gave him rule, and his appearance in 670 chronologically fits the downfall of Old Bulgaria. He also suggests that Kuber's people represented a second Balkan Bulgar ‘state’ in Macedonia, parallel to that of his brother's Asparukh realm in the north-eastern Balkans. Whether he had established a state of sorts or not, nothing is mentioned of Kuber after the 680s, but in the beginning of the 8th century Asparukh's son, Tervel, is said to have cooperated with "his uncles" from Macedonia.

The prominent archaeologist from Republic of Macedonia Ivan Mikulčić revealed the presence not only of the Kuber group, but an entire Bulgar archaeological culture throughout Macedonia and eastern Albania. He describes the traces of Bulgars in this region, which consist of typical fortresses, burials, various products of metallurgy and pottery (including treasure with supposed Bulgar origin or ownership), lead seals, minted from Kuber, amulets, etc. However, part of this could actually represent traces of Avar presence. They are known to have raided as far south as Macedonia, and the material culture of the Avars was very similar to the Bulgars.

Основателя на Хърватия се казва Кубер, а сега хърватите не знаят нищо повече освен името му - от къде е дошъл, къде е отишъл, кой е бил...
Напомням,че братът на Аспарух се казва Кубер

Цитат

(https://scontent.xx.fbcdn.net/v/t1.15752-9/333810217_712770573663365_3718730695523331025_n.jpg?stp=dst-jpg_p206x206&_nc_cat=105&ccb=1-7&_nc_sid=aee45a&_nc_ohc=VhAKnGoNWVgAX-Rclde&_nc_ad=z-m&_nc_cid=0&_nc_ht=scontent.xx&oh=03_AdR5kF1E89wTim-4zfmokBTi-gVC_3zSQFYR5FLdzjeLGg&oe=644035B0)

Имало е надпис на Дунав, написан върху каменна плоча "Аз дойдох при своите си" от Цар Аспарух. 1970-та година Руснаците унищожават плочата,за да заличат всякакъв спомен от нашата повестност /история/.
Днес в ютубе във видеата на Фоменко показват стари български книги и лъжат,че били техни. Изнесли са всичката книжнина от манастирите ни със 120 каруци пълни до горе. После заливат Севтополис умишлено пак с  цел да затрият историята ни и да прокарат лъжата за народа "славяни". За 2 години затриват името на българите и цялата българска история. Освен това,че язовир Копринка се е казвал преди Георги Димитров,преди него строят и Язовир Росица. Много ми е интересно какво скриха под водите на язовир Росица? Обаче има едно голямо НО. Преди да залеят Севтополис са изнесли много злато и всичко каквото са намерили там. И така. Защо никой не говори за язовир Росица,какво има под водите на язовира? А кой ви излъга,че името не Перперикон е такова? Това е погърчено име. Истинското име на местността е Перперек. А как ви излъгаха,че е открит 2000-та година при условие,че е открит още 1950-та година?! Русия е изнасяла саркофази от там с въртолети и скелети и всичко каквото са намерили. И сега като ви кажат,че България е била не на 3 морета,а на 3 океана което е истина вие се смеете. Защо? Питайте Русия! Тя ще ви каже. Или Австро-Унгария понеже и те са замесени в това. Чужденците идват тука и всичко каквото намерят занасят в чужбина.  Иречек е обслужвал интересите на Русия заедно със Златарски, както и интересите на Австро-Унгария когато правят фалшификацията за народът наричан тюрки и славяни в 10 тома. А този народ е само един който се нарича българи. А как години наред досега пишат за траките като отделен народ и не казват,че този народ е всъщност български? Що трият азбуката ни на археологическите обекти тука и в чужбина? Това е години наред досега. Унищожавани са уникални обекти с които ние българите сме можели да се гордеем. А що всички в чужбина се правят на ударени като стане въпрос за нашата история която е на над 12 000 години? Що я отричат? Аз ще ви кажа защо! Защото е неудобна за техните интереси. Те не обичат истината. В Уикипедия където пише за българите/ куманите/  в Тартария,че били тюрки,а отдолу пише източник Златарски написах правилно коригиране за българите в Тартария,че не са тюрки и,че не са номади. Посочих им източници като проф. Ганчо Ценов и Георги Раковски. На другия ден получих писмо което гласеше "Ако пак спамите и пишете тези неща,ще ви блокираме." Честно казано хвана ме смях защото те не обичат истината и всячески се опитват да потулят истината за нас българите,че сме
най-древният народ на тази Земя който даде всичко на света.
И сега като гледам българите как развяват знамето на тези които унищожиха историята ни,ограбиха всичко де що имаше от земите ни и скриха в удобните чекмеджета и музеи,просто се отвращавам. Всеки път развяват това знаме на най-големият враг на България на 3 март,а и сега на митингите. Чудя се защо се унижава толкова много този народ? Защо не търси истината за историята ни и разчита само на някакви предавания и статии споделяни в социалната мрежа. Историята на Паисий Хилендарски и тя е фалшифицирана в книгата му.
Много ме е яд за всичко което научих досега и си признавам,че  голям гняв ме удря като чета какво са правили чуждите на наша земя с историята ни. Ето за това сега ще ни обиждат като ни викат,че държавата ни не става,а народът бил прост. Често срещам този цитат от българи "Проста Държава,прост народ." Този цитат не е верен нито за народа ни, нито за Държавата ни. Докато се обслужват чуждите интересни на наша територия ще бъдем в това състояние. Много не виждам ситните букви на черен фон и за това ако имам правописни грешки,моля да ме извините. Слагам две снимки на един от най-големите наши старинни градове Севтополис. Ето това Русия скри под водите от нас и цялото човечество. Още никой не се е интересувал какво има под водите на първият изграден в България, язовир Росица.  За Черно море няма да говоря,че там е още по-болна темата. Та затова сега гърците се фукат с история,която не е тяхна,а крадена,както руснаци и всякакви други. Другия път дано народът се сети да стачкува да си поиска историята от чужбина и всичко откраднато. Както и архивите от Русия да си поиска и укриваните книги за нас във Ватикана. Никой няма право да укрива историята ни,защото тя не е тяхна.
Вместо да викате за Бойко,викайте за Историята си и Държавата си.
П.С. Не разчитайте на уикипедия за историческа достоверност и информация. Занимавах се дни наред да чета уикипедии. Всичко е фалшиво и лъжа,защото Гугъл е на Ватикана,а те не обичат истината. Обичат само да владеят народите и да лапат пари. Преди да запалят Александрийската библиотека,Ватикана са изнесли всички книги от там. Сега са в архивите им! Моля,потърсете темата за Ленин как направи българите да се викат руснаци днес и промени имената им. Ако ви интересува!

Виолета Кирилова /от нета

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 20, 2023, 08:54:46 pm

Продължавам с антибългарските дейности на Русия

Цитат

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1833Г.?
Десетилетия наред в българската историография доминират манипулации и лъжите на тема руско-турските войни през XVIII - XIX век и отражението им върху съдбата на българския народ.
Тук особено пагубна е ролята на историците русофили, които паралелно с насаждане на робския статут, поведение и дори манталитет на българите, умишлено и целенасочено тровят българското национално достойнство с мита за освободителната мисия на Русия на Балканите.
От десетилетия те следват една и съща схема на обяснение на тези важни събития.

Тя включва облагородяване на руската имперска балканска политика през XVIII - XIX век, като й се придават някакви българофилски ангажименти и освободителни цели.
Българската историография и до днес не е дала обяснение на случилото се през 1833г., защото в тази важна за Източния въпрос година, в една изключително благоприятна международна обстановка, България не само не е освободена, но и е осъществен  от западната ни съседка Сърбия първият грабеж на изконни български земи.
Преди да разгледаме конкретно събитията от 1833г. и отражението им върху българския народ, е необходимо да изясним отново някои фундаментални принципи относно  руската политика по Източния въпрос.
През XVIII - XIX век Русия води поредица от войни против Османската империя на Балканите, включително на българска територия. Целите на Русия в тези войни са изцяло имперски и завоевателни. Възприемайки себе си за наследник на Византия, тя се мъчи да заграби "византийското наследство"на османска територия - Проливите и Цариград. Българските земи са в непосредствена близост до тях. Затова твърде рано те стават обект на височайшия императорски интерес в Петербург.
Първият израз на активната настъпателна руска политика по Източния въпрос са двете войни на императрица Екатерина Велика (1768-1774 и 1787-1791). В резултат на военните си победи в тези войни Русия реализира редица териториални и стратегически предимства, най-важното от което е извоюваното й по договора от село Кючук Кайнарджа (21.07.1774) право да покровителства балканските православни християни.


(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/1.jpg?w=825)

Руската императрица Екатерина Велика

В българската историография обикновено значението на тази придобивка за нас българите се тълкува в смисъл, че едва ли не от тук нататък българите са се сдобили със свой истински покровител и защитник. Фактите обаче говорят за друго. Това свое право Русия разбира по специфичен начин. "Северната Византия" счита, че на първо място трябва да се защитават православните гърци. Тук е необходимо да се направи важно уточнение.
В тази епоха етононимът "гърци" има далече по-широко значение и тъкмо в имперската практика на Русия, а и на Османска Турция съгласно действащата в
нея система на милетите православен християнин векове наред е синоним на "грък."
По този въпрос воюващите по между си български "освободител" Русия и политическият български поробител Османска империя действат в пълно единство.
Следователно след 1774г. не българите като част от православната християнска общност в Османската империя, а преди всичко гърците стават обект на руското имперско покровителство. Аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че докато Екатерина Велика води войните си срещу османския султан нейните емисари успяват да изселят по различен начин над 500 000 българи.(1)
В хода на войните си против султана руските императори създават всевъзможни имперски проекти за решаването на Източния въпрос. Един от тях е т. нар. "Гръцки проект" от 1782г. Той е много показателен за целите на Русия на Балканите и респективно. за отношението й към българите.
По "гръцкия проект" въобще не се предвижда възстановяване на българската държава и освобождение на българския народ, а напротив възстановяване на Византия за наша сметка т.е. чрез погърчване на българите и даже разделяне на земите им. Проектът на Екатерина Велика предвижда възстановяване на Византия, която трябва да обхваща Цариград, Северна Гърция и цяла България (Мизия, Тракия и Македония).  Замислено е възстановената Византия да се управлява от внука на императрицата Константин Павлович, кръстен на последния византийски император от династията на Палеолозите. Освен това Русия трябва да заграби черноморското крайбрежие до р. Днестър. Екатерина Велика предвижда и създаването и на царство Дакия от Влашко, Молдова и Бесарабия.
Даки по това време северно от р. Дунав няма, но Екатерина Велика в типично имперски дух ги "създава", защото е опасно в тези земи да има много българи в земите, разположени на подстъпите на Цариград и Проливите.


(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/2.jpg?resize=540%2C604)

Руска карта на "гръцкия проект" на Екатерина Велика, според който се възстановява Византия за сметка на българските земи

"Гръцкия проект" не се осъществява, поради отхвърлянето му от австрийския император Йосиф II, но той е много показателен за имперската антибългарска същност на руската политика по Източния въпрос и в частност към нас българите.
Императрица Екатерина умира през 1796г. без да успее да реализира "гръцкия проект."
Внукът й Николай I се заема с дръзкото начинание. Дошъл на власт през 1825г.
той смята да реши окончателно в своя полза Източния въпрос чрез разрушаване на Османската империя. Заради консервативната му вътрешна и завоевателна външна политика в името на защитата на "стария ред", включително чрез войни император Николай I става известен като "жандарма
на Европа". "Контрареволюционната" стратегия на новия руски император обаче не му пречи да поддържа гръцката революция и това е факт, който заслужава своето обяснение.
Император Николай I продължава агресивния курс спрямо Османската империя.
За него решаването на Източния въпрос основна външнополитическа задача. Управлението му съвпада с периода в развитието на Източния въпрос, когато Русия безпроблемно доминира спрямо западните държави.

(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/3.jpg?w=825)

Руският император Николай I



Войната, която император Николай I води от 1828-1829г. окончателно трябва да реши Източния въпрос в полза на Русия. Това е война за защита на гръцката кауза, а не за освобождение на България. Намесата на Русия на Балканите в полза на гърците е завършващ етап от националноосвободителната война на гръцкия народ (1821-1829).
"Гръцката завера" започва с похода в долнодунавските княжества през 1821г. на
генерал-майора на руска служба, адютант на руския император  Александър Константинович Ипсилантис (1792-1828). Той произхожда от знатен фанариотски род, чийто корени назад във времето се отнасят към епохата на Комнините.
Този род се преселва от Трапезунд в Константинопол през XV век и дава няколко владетели на Влашко и Молдова.

(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/4.jpg?w=825)

Фанариотът Александър Константинович Ипсилантис


Неговият поход довежда до въстание, което прераства в широкомащабен антиосмански бунт в континентална Гърция. Гръцката революция обслужва не само чисто националните гръцки цели (освобождение на гръцкия народ и възстановяване на държавата му), но и имперските цели на Русия по Източния въпрос. Гърците са средството, чрез което император Николай I решава да руши Османска Турция и да използва за реализацията на своите имперски интереси - завземането на Цариград и на Проливите.
Няма да се спираме на успешния ход на войната от 1828-1829г., в която Русия действа в съюз с Англия и Франция, а само ще посочим мястото на българите в нея, резултатите от войната и отражението им върху съдбата на българския народ.
По време на войната от 1828 - 1829г. Русия използва българите и експлоатира за своите имперски цели техния стремеж за свобода. Българите са само ресурс за обслужване на руската имперска политика без да им се предоставят никакви гаранции за тяхното освобождение.
Тези съображения, принципи и мотиви на руската политика остават неясни за българите и особено за водачите му по това време. Те не знаят, че подкрепата на гръцката кауза изключва руска закрила за тях. Докато българите се включват във войната на страната на Русия като доброволци, руските императорски войски разоряват техните земи, особено в Североизточна България, където се водят главните сражения в тази война.
За пореден път Добруджа става бойно поле. Повтаря се картината от предните войни. Българските села са опустошавани, разграбвани и опустошавани от воюващите армии. Въпреки това българите активно подпомагат руските войски. Помощта е чрез материални средства храна, добитък и др. необходимо, но също и
с разузнавателни сведения.
На 14.09.1829г. разгромената по вода и суша Османска империя, е принудена да подпише Одринския мирен договор.
В него няма нито дума за България и българите. Русия решава свои въпроси.
Тя заграбва източното крайбрежие на Черно море и делата на р. Дунав и придобива право на окупация на Молдова и голяма част от Влашко, докато Турция не плати контрибуция. Освен това Русия помага на своя съюзник Сърбия, която получава автономия. От Одринския мирен договор най-много печели Гърция, която става независима, макар в орязани граници - Пелопонес и земите, южно от Епир и Тесалия и Цикладските о-ви.
Одринският мирен договор от 1829г. не променя с нищо статута на българите.
Те са единствените от балканските народи, които нищо не получават в  замяна на своите действия в помощ на руската армия през войната. Не е отчетен въобще приносът им за руските военни успехи. От всички балкански народи са пренебрегнати и даже забравени. За бъгарите дори не се споменава в договора.
В това отношение съдбата на българския народ по Одринския мир е най-злополучна спрямо тази на останалите балкански народи.
По Одринския мир от 1829г. България по волята на Русия остава пак под пряка османска власт. Частична промяна има за Силистра, която остава под руска окупация до пълното прилагане на договора. Русия си присвоява този български град, който чак до 1836г. е руско владение.
Антибългаризмът като принцип в руската политика спрямо българските освободителни движения се изразява и в последвалите репресивни действия спрямо капитан Георги Мамарчев.
Опитът му да подготви въстание за истинско освобождение на България е осуетен, а той самият - арестуван по заповед на руския генерал Дибич. Смелият български капитан е разследван и известно време лежи в затвора в Букурещ. Отрядът му пък е разпуснат. Разоръжени са всички български доброволчески отряди.

следва

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 20, 2023, 08:55:08 pm

продължава

Цитат

(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/5.jpg?w=825)

Капитан Георги Мамарчев

Всъщност става дума не за някакво моментно настроение в императорския двор, прищявка на императора или пък съобразяване с подписания мир, а за израз на постоянен антибългаризъм в руската политика на Балканите.
Войната не се води в полза на българите, а в полза на гърците. Те са привилегированият народ, който по византийска линия сред балканските народи подлежи на първо и истинско освобождение от Северната Византия (Русия).
Освобождението на гърците от своя страна не предвижда свобода и за българския народ.
В духа на "Мегали идеята" решаването на гръцкия въпрос означава решаване и на българския въпрос, но в смисъл на асимилиране и погърчване на българите.
Този процес вече тече усилено в дунавските княжеството, където средството за реализацията му са управляващите там фанариоти. От Цариград в подобна насока работят фанариотите от Патриаршията - духовния поробител на българите. Поради идейната обвързаност на Русия с Византия северната империя е силно ангажирана с византийската кауза. Тъкмо поради това руският император дава свобода на фанариотите, но не и на българите.
Руската политика не предвижда политическо освобождение на българите. Този извод се потвърждава и от преселническата политика на Русия.
Войната от 1828-1829г. предизвиква сложни етнодемографски процеси на територията на българския североизток. В размирното и несигурно следвоенно време на реставрация на турската власт, което става с одобрението на Русия "освободителката" организира поредното преселение на българското населението.
След войната Русия организира най-голямото преселение на българи. Член 13 от Одринския мир дава на Русия възможност да организира преселението. Този член дава 18-месечен срок на желаещите българи да продадат имотите си и да се изселят. (2)
Въз основа на този член Русия законно си издейства правото да преселва българи османски поданици. 18-те месеца по Одринският мир не са спазени. Фактически преселение има чак до 1835г., макар че интензивността на преселническият поток започва рязко да спада.
За големия брой преселници може да се съди само по един факт. През април 1830г. в Айтоското поле се събират около 100 000 българи, подготвящи се за изселване.(3)
В някои по-нови изследвания само от Югоизточна България по това време се изселват до 130 000 българи. (4)
Тази цифра е най-разпространената в повечето изследвания. Според други сведения само от Тракия са 100 000 души. Иван Селимински, който е свидетел на събитията и сам със семейството си е преселник посочва цифрата от 40 000 преселили се семейства. (5)
Също според Иван Селимински "половината българско население на Тракия между Одрин,Стара Загора, Балкана и морето и това от Източна България,между Варна,Силистра, Исакча и морето се изсели,поради което тези области опустяха."(6)
Това е косвено сведение, което все пак дава известна представа за големите мащаби на преселението. Според пресмятанията на етнолози демографи възрожденското българско семейство отглежда средно по 5-6 деца. Според тези критерии, ако приемем за достоверни сведенията на Иван Селимински излиза , че преселниците са над 200 000 души.Това са живите руски трофеи от войната. Тъкмо в хода на тази преселническа вълна възникват големите български колонии в Бесарабия.
В заключение могат да се направят няколко основни извода. Войната от 1828-1829г. е едно трагично събитие в българската история. Посрещната е с толкова много надежди от българите, които наивно вярват, че "дядо Иван" идва да ги освобождава. След края й обаче те са обхванати от униние и покруса. Единствени от балканските народи българите нищо не получават. "Освободителката" Русия узаконява турската власт над тях. Български патриоти като капитан. Г. Мамарчев, Бойчо войвода и други, които се опитват сами да предприемат освободителни действия са репресирани от руската власт.
За пръв път става ясно, че има разминаване между руската балканска стратегия и българското освободително движение.
Последиците от войната за българите са по-скоро отрицателни. Българите дават жертви не само във военните действия, в които те се включват на руска страна, а и от разорението на плодородните им земи, в което участват както турски, ака и руски войски. Десетилетия са необходими за икономическото възстановяване на разорените територии. Това важи особено за Добруджа, която е активно въвлечена като територия във войната.
Но най-тежка с оглед българските интереси последица от тази война е организираното от Русия след нея преселение на българите. "Дядо Иван " не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове. Фактически Русия прочиства от българи територията от дунавската делта на север до Одринско на юг. Това е най-прекият път към Цариград и Проливите по суша. Явно Русия принудително разрежда българския етнически елемент в този коридор, за да бъде по-лесно осъществим натиска й на юг към Проливите при една евентуална следваща военна кампания.
Освободила Гърция след войната от 1828-1829г. Русия "замразява" българския въпрос.
След 1828-1829г. руският император Николай I се връща към линията на поддържане на съюза и приятелството с османския султан. Туркофилската руска политика е факт и в определени периоди, както след 1829г. е доминираща.
Тази линия е разработена в началото на XIX век при императорите Александър I (1801-1825) и Николай I (1825-1855).
Точно при тях се ражда идеята за превръщането на Османската империя в руски протекторат.
В една записка от 12.02. 1830г. на външния министър на Русия - граф Неселроде, адресирана до великия княз Константин се казва следното: "… по мнението на императора Турция, която отсега нататък (след войната 1828-1829г. - б. м.) може да съществува само под покровителството на Русия, като изпълнява само нейните желания, по-добре отговаря на нашите политически и търговски интереси, отколкото всяка друга комбинация, която би ни накарала или твърде много да разширим нашите владения със завоевания, или да заменим Османската империя с държава, която не би закъсняла да стане наш съюзник по сила, цивилизация, индустрия и богатство…" (7)



(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/6.jpg?w=825)

Граф Карл Неселроде


Египетска криза от 1832-1840г. позволява на Русия да осъществи на практика тези свои идеи.
Кризата започва с въстанието на египетския турски васал Мехмед Али срещу султана. То води до първата турско-египетска война от 1831-1833г. През май 1832г. синът на Мехмед Али Ибрахим паша завладява Сирия. Османският султан Махмуд II обаче отхввърля претенциите на египетския си васал да владее Сирия. Тогава, ползвайки се с подкрепата на Англия и Франция Мехмед Али решава да продължи военните действия срещу Портата.


(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/7.jpg?resize=298%2C425)


Египетският турски васал Мехмед Али

Успешното настъпление на египетските войски в Мала Азия поставя под въпрос целостта на империята. Възниква запалаха дори от падане на османската столица Цариград под ударите на египетските войски. Към Проливите се насочва и египетският флот.
Султан Махмуд II моли великите сили за подкрепа. Единствено Русия обаче реагира и се намесва. И това не е случайно. Падането на Цариград означава пряк удар върху нейните интереси по Източния въпрос. Освен това египетският управник Мехмед Али се счита за бунтовник и приятел на европейските революции, чиито успехи "жандармът" Николай I не може да допусне.
Затова руският император изпраща към Босфора част от своя черноморски флот
7 фрегати и 5 броненосеца начело с генерал Николай Муравиев. Цял 30-хиляден  руски експедиционен корпус начело с генерал граф Алексей Орлов дебаркира близо до Цариград. През април 1833г. руските войски създават плацдарм на север от османската столица Цариград.
Така с руска военна демонстрация по суша и море Цариград е спасен, и престолът на султан  Махмуд II - запазен. През май 1833г. с посредничеството на великите сили започват преговори и Мехмед Али е обявен за наместник на Сирия и Адана.
След уреждането на проблема руският император Николай I изпраща в Цариград своя приближен граф Алексей Орлов (1786-1861)със заповед да поиска от султана справедлива цена за оказаната услуга.

(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/8.jpg?resize=322%2C425)


Граф Алексей Орлов

Граф Ал. Орлов става извънреден и пълномощен посланик на Русия при султана. Той носи проект за договор с империята, чийто текст е изготвен в Петербург предварително и е лично одобрен от руския император. Граф Ал. Орлов влиза в Цариград със своята бляскава свита, смайва турците с приемите си, раздава обилно бакшиши. Тази тактика улеснява мисията му.
Преговорите, доколкото ги има, по признание на руския дипломат Ф. Брунов се водят в пълна секретност и завършват много бързо. Граф Ал. Орлов постига своето. Той успява да издейства много изгодния за Русия договор от Ункяр Искелеси от 26.06/ 8.07. 1833г. Договорът носи името си от мястото на подписването му - селището Ункяр Искелеси край Цариград.
Според член 1 на договора от Ункяр Искелеси между Русия и Турция се сключва отбранителен съюз за "вечни времена."  По чл. 2 всички договори между двете империи остават в сила, т.е. руският самодържец Николай I  извоюва признаването от султана на всички придобивки за Русия от времето на своите предшественици Петър Велики (1682-1725), Екатерина Велика (1762-1796) и Александър I (1801-1825).
Важен е чл. 3 от договора, с поред който "ако е угодно Богу, руският император се задължава да даде на султана материална и морална помощ за запазването на независимостта й."
Император Николай I  тържествено обещава да достави всички сухопътни и морски сили, които поиска Турция. Срещу "материална (военна) помощ" в отделен секретен протокол Турция обещава да затвори Дарданелите за чужди военни кораби, с изключение на руските. Така договорът осигурява на Русия защитата на Черно море от чужда военна заплаха.
Събитията от 1833г. разкриват истинските намерения на Русия по Източния въпрос. Те доказват по категоричен начин, че за нея цел № 1 е овладяването на Цариград и Проливите. Заплахата за тях и възможността от появата на един силен неин съсед като Мехмед Али водят до десанта на руски войски на Бoсфора.
Така Русия елиминира веднъж завинаги претенциите му към Проливите и Цариград - "византийското наследство", което Русия счита векове наред за свое.
Специалният интерес на император Николай  I към Цариград и Проливите се потвърждава от факта, че по негови указания по време на престоя на руската ескадра в Босфора група офицери извършват шпионска дейност и тайно изготвят  карта на укрепената част на Проливите, която днес се съхранява в хранилищата на Дуржавния исторически музей. Това е истински паметник на картографското изкуство. Картата е изработена за три месеца и е важен военностратегически документ. Тя е много подробна. На нея са нанесени релефът на местността, пътищата, сградите, хидротехническите съоръжения, дълбочината на морето в района на Проливите, посоката на теченията и даже характера на морското дъно. Описани са и са локализирани турските крепостни съоръжения и артилерийските батареи, прикриващи Проливите с посочване на обсега на артилерийския обстрел, количеството на оръдията и качеството на снарядите. Картата, изготвена за нуждите на планирането на бъдещата руска атака на Проливите и Цариград е подписана от нейните автори - бъдещият вицеадмирал Владимир Корнилов (1806-1854) и лейтенант Ефим Путятин (1804-1883), чийто труд е възнагрден с високи руски ордени.
Събитията от 1833г. потвърждават,  че руската източна политика има чисто имперски цели и се определя в зависимост от тях, а не толкова от чувствата
на състрадание към поробените от турците християни. Въобще делото за "освобождението " на християните и славяните в Османската империя не е първа грижа на Русия. Това дело е подчинен елемент в политиката й, чиято вечна цел е завземането на Цариград и Проливите.
С Ункярискелесийския договор от 1833г. Русия сама нанася силен удар върху авторитета си на покровител на балканските християни. Вместо с един удар да унищожи разклатената Османска империя и освободи робите християни, Русия захвърля маската на техен освободител и покровител. Запазва Османската империя, но й налага свой протекторат, като без война почти докосва вековната си цел по Източния въпрос.
Затова с основание Ункярискелесийския договор от 1833г. се счита за кулминация на руското влияние по Източния въпрос, своеобразен връх в руската балканска политика и безспорен триумф на руската дипломация от периода на управлението на император Николай I.
В знак на благодарност за руската помощ султан Махмуд II нарежда на азисткия бряг на Босфора да бъде издигнат паметник, който да увековечи за историята събитията от 1833г.  Куриозът е, че въпреки последващите руско-турски разногласия и дори войни паметникът не е бил разрушение. Остава да съществува като символ на "вечната" руско-турска дружба, както е било изписано по волята на султана на неговия текст. Турците наричат паметника "Москов - таш", т.е. "Московски камък".

(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/9.jpg?w=825)

Литография на руския паметник на Босфора от 1833г.
Държавен исторически музей

Пак във връзка със събитията от лятото на 1833г., довели до подписването на историческия за двете империи Ункярискелесийски договор са били изсечени и специални медали, с които са наградени участниците в руската Босфорската експедиция, спасила Османската империя.

  (https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/10.jpg?w=825)

Медалът в чест на руската Босфорска експедиция от 1833г.


Подписването на Ункярискелесийския договор обаче не остава без последици.
За Европа стават ясни целите на руския император в Източния въпрос.
"Петербургският кабинет фактически правеше Турция свой слуга, а Черно море - руско езеро, слугата пази входа на това езеро от възможните врагове на Русия, без да пречи обаче на самата нея да излиза от там и да прехвърля своите кораби и своите войници в Средиземно море." (8)
Осъзнали заплахата за своите интереси, западните държави повеждат последователна дипломатическа борба за отмяна на руския протекторат над Османска Турция от 1833г. И постигат своето чрез решенията на Лондонската конвенция за Проливите от 1841г.
От всичко изложено за събитията от 1833г. става ясно, че Русия в открилата се благоприятна възможност не само не освобождава България, а напротив, брани турското статукво и даже става гарант за опазване на  териториалната цялост на Османската империя. Вместо освободител на българския народ, Русия се изявява като съюзник на българския поробител турския султан.
Тази истина за антибългарския курс на руската политика личи и по отношение на освободителните движения на българите в западните български земи. Тяхната съдба се оказва отново зависима от Русия и по-точно от нейната подкрепа за изграждането на автономията на Сърбия, което на свой ред води до поробването
на българите в Тимошко през 1833г.
По волята на Русия Сърбия остава неутрална в Руско - турската война от 1828-1829г.
Сръбският княз Милош Обренович предлага на Николай I сръбско участие срещу заграбване на българските градове Ниш и Видин. Руският император обаче отказва, но не защото е благосклонен към българите. Той счита, че едно ново сръбско въстание ще постави въпроса за разширяване на сръбската автономия в посока към независимост, което още не е в интерес на Русия. Освен това император Николай I няма доверие на своя съюзник княз Милош и не желае да укрепва властта му, издействайки териториални придобивки за неговата страна.

(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/11.jpg?resize=314%2C425)

Сръбският княз Милош Обренович

Сръбският въпрос вече е международен и Русия изцяло контролира неговото развитие. Типично в имперски дух Русия решава да укрепи своето влияние в Сърбия за сметка на българите.
Чл. 6 от Одринският мир от 1829г. задължава Османската империя да даде пълна автономия на Сърбия и да й върне 6 нахии (окръга), освободени от турска власт по време на Първото сръбско въстание, но невключени в Сърбия след 1815г.
През 1830г. султанът издава Хатишериф, с  който признава сръбската автономия. Милош Обренович става наследствен княз, а васалната на султана държава Сърбия минава под протекцията на Русия.
Руското влияние в Сърбия след войната се засилва. Император Николай I си затваря очите и не спазва принципа на единството на православието тогава, когато му е изгодно. През 1832г. той не протестира срещу  отделянето на сръбската църква като независима от Патриаршията в Цариград.
През април 1833г. българите от Северозападна България въстават  и освобождават 6 околии. Княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, се възползва умело от ситуацията и с руска подкрепа се опитва да заграби българските земи.
Княз Милош Обренович добре разбира, че пътя за сръбското разширение на изток за сметка на българите минава през Петербург.
Затова иска от Русия присъединяването на българските околии. Султанът възразява с мотив, че земите са населени с българи, т.е. сръбските претенции от етническа гледна точка са неоснователни. Дебело трябва да се посочи, че сръбските амбиции за заграбване на тези околиии не са оправдани и от историчеака гледна точка. Факт е, че районът на Тимошко никога не е било част от първата сръбска държава Рашка.
Етническите и историческите фактори обаче нямат стойност за Русия тогава, когато те са в полза на бъларския народ.
По въпроса за граничните околии Русия се застъпва за Сърбия, защото се стреми да отслаби Османската империя и да засили Сърбия като преграда срещу австрийския натиск на юг към Солун.  Русия желае Сърбия да получи Тимошко и по стратегически  причини, защото това е единственият район, през който руските войски от територията на Влашко могат пряко да нахлуят на сръбска земя.
Руският емисар Коцебу е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Той прави всички възможно, за да удовлетвори сръбските претенции в ущърб на българите. С руска помощ и подкуп княз Милош Обренович постига целите си.
Иван Милчев в малко познатия дори на специалисти труд от 1917г. "Сръбските ламтежи за българските земи" описва как Сърбия по това време се е разширила
с руска помощ:
"Руските комисари бяха хора млади, талантливи, просветени и с прилични маниери; те скоро усвоиха сръбски и говореха на този език с необикновена лекост. Начело на турската комисия, като началник строеше човек груб, жаден за всякакви удоволствия, който подкупен от Милош, се съгласяваше на всичко. В това време, докато руските комисари обикаляха гори и планини, за да определят границите на страната, Хаджи Киян, така наричаха началника на турската комисия, стоеше в удобната си стая и пушеше наргиле, като не си даваше нито грижа, нито труд да запази някой и друг километър от земята на падишаха, която беше толкова много обширна. Младите руски офицери, напротив, взеха работата присърце, скоро преодоляха всички трудности и за Сърбия се взе възможно по-голямо пространство земя, макар и на някои места населението да се съпротивляваше с оръжие в ръка срещу минаването на комисарите." (9)
Султан Махмуд II на 26.10./7.11. 1833г. издава Хатишериф, с който отстъпва шестте спорни нахии на Сърбия. Това са Неготинска, Тимошка, Зайчарска, Гургусовацка (днес Княжевацка), Крушевацка и Алексинацка околия. За тях дори хърватският учен Стефан Веркович признава, че са населени с 200 000 души, говорещи чисто български език.

(https://i0.wp.com/www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/2015/05162015/12.jpg?resize=540%2C405)
Белградският пашалък със Шумадия и анексираните от Сърбия български земи през 1833г.

Сърбия увеличава територията си от 24 400 кв. км. на 37 740 кв. км. , или се разраства с цели 13 300 кв. км. (10) За пръв път в своята история тя достига до р. Тимок.
Това е първият открит сръбски грабеж през XIX век на български земи. И тази схема на разширение на Сърбия за сметка на България с помощта на Русия ще бъде прилагана отново и отново и в следващите епохи.
В заключение можем да обобщим, че въпреки благоприятните условия българското освобождение в 1833г. не се състои. Основната причина за това е външнополитическа. Българското освобождение през 1833г. не се случва не толкова поради незрялостта на възрожденското ни общество, колкото поради нежелание на Русия реално да помогне на българите.
Ангажиран със своите имперски проекти и войни, руският император Николай I продължава антибългарския курс на своите предшественици на престола, брани турското статукво, дори тогава когато е разклатено, както в случая с египетската криза, и укрепва своето влияние в балканските държави по изпитаната имперска рецепта чрез раздаване на български земи на съседите ни.
Янко Гочев, историк



Бележки:

1. Гочев Я. "Руската империя срещу България", ч. 1, С. 2006г., с.44;
2. Вж. Занетов Г. "Българските колонии в Русия", с. 878; Проф. Генов Г., "Международни актове и договори, засягащи България". С. 1940г., с.83;
3. Табаков Ст., "История на град Сливен", С. 1986г., с.145-146;
4. История на България, т.1, БАН, С.1961г., с.328;
5. Селимински Ив. "Политиката на Русия и панславизма"- В : "Библиотека д-р Иван Селимински", с. 5, 1930г;
6. Пак там;
7.  Раковски Кр. "Русия на изток…", с. 147
8. "Авантюрите на руския царизъм", с. 231
9. Милчев Иван. С. 1917г., "Сръбските ламтежи за българските земи ", с. 14;
10. Чилингиров С. "Поморавия по сръбски свидетелства", Скопие, 1942г. с. 20;


https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711%3Aag&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=6

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 20, 2023, 09:11:38 pm

Разрушени жилищни сгради на Варна при руската бомбардировка
през 1915г.

(http://www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/--2013/05032013/2.jpg)

(http://www.sitebulgarizaedno.com/images/stories/statii/--2013/05032013/1.jpg)

Цитат

ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.)
Ако в ранното Средновековие Добруджа е областта, където Аспарух създава българската държава, през Първата световна война, същата тази Добруджа се оказва бойно поле, където България отстоява правото си на самостоятелно съществуване във война срещу ‘’освободителката’’ Русия. В българската история тя влиза като ‘’Добруджанската кампания на Трета Българска армия’’, представляваща  златна страница в бойната летопис на България.
Всъщност това не е двустранна война, а част от глобалния конфликт, наречен Световната война (1914-1918), номерирана впоследствие като Първа, за да се разграничи от още
по-големият глобален конфликт - Втора световна война (1939-1945).

Боевете за равна Добруджа се явяват и начин за решаването на Добруджанския въпрос, възникнал още след края на Руско-турската война (1877-1878 г.), претърпял развитие в ущърб на България по време на Балканските войни (1912 - 1913 г.) и еволюирал до възможността за разрешаване през Първата световна война.
Появата на руски войски в Добруджа през 1916г. не е случаен акт, а резултат на вековната руска политика на териториално ограбване на България чрез раздаване на нейните земи в полза на съседите й. Тези типично имперски сделки за наша сметка в българската историография обикновено се скриват. Целта е повече от ясна - създаване на изкуствен ореол на самодържавна Русия като ,,благодетел’’ и единствен защитник на поробените българи в Османската империя.
Десетилетният стремеж на българската историография да украсява и ‘’облагородява’’ руската балканска политика достига своя апогей в епохата на комунизма. Тогава руското военно присъствие на Добруджанския фронт на Българската армия през Първата световна война просто изчезва.
Ако разгледаме библиографията по въпроса изпъква унизителния за националното самочувствие на всеки българин факт, че по време на т. нар. социалистически период до 1989г. липсват сериозни научни изследвания, които да осветляват участието на България в Първата световна война в Добруджа.
Антирумънските и най-вече антируските военни действия на Българската армия през 1916-1917г. въобще не са сред любимите теми за българската историография от този период. Главната причина е възприетата от комунистическата система политика на социалистически (пролетарски) интернационализъм, деградирал до национален нихилизъм. Този последователно прокарван принцип дори изменя характера на българското участие в Първата световна война, обявена за ,,империалистическа’’ според оценките на болшевишкия вожд Ленин , които изцяло догматично се възпроизвеждат в българските учебници.
Да се разказва за военни действия на Българската армия, при това успешни, срещу съюзниците на комунистическа България във Варшавския договор и СИВ - Русия и Румъния, не е препоръчително.
Затова и до днес най-сериозните и задълбочени изследвания по тази тема са дело на българската историография от междувоенния период (1918-1939 г.)
В Царство България излиза значителна по обем литература по въпроса за участието на България в Първата световна война. Тук могат да се посочат мемоарите на различни български военачалници, участници в събитията като запасни генерали и офицери Никола Жеков, Стефан Тошев, Никола Недев, Тодор Кантарджиев, Стефан Нойков, Ал. Кисьов, Ал.Марков, Лука Малеев и др.
Нещо повече, след Ньойския договор, е съставена комисия от български военни историци, която изследва подробно подготовката и хода на войната срещу Румъния. Тази комисия е приемник на Военноисторическата комисия, учредена още през 1914 г., която възприема най-доброто като методология, фиксирано в практиката на изследователи от ранга на Атанас Христов, Петър Дървингов и др.  До 1943г. Военноисторическата комисия издава цели 9 тома.
Тези издания са изключително богата изворова база за военните действия, водени по всички фронтове от българските войски. Последните два тома (т.VIII и IX) се отнасят за Тутраканската операция и за настъплението на 3-та Българска армия в Добруджа.
След демократичните промени интересът към Първата световна война се възражда отново. Сред историците, занимаващи се с осветяването на различни проблеми от тази война личат имената на Борис Чолпанов, Димитър Христов,  Георги Марков, Генчо Камбуров, Димитър Зафиров, Игнат Криворов, Димитър Минчев, Калчо К. Калчев, Велико Лечев, Илиана Илиева, Косьо Пенчиков.
През 2008г. е преиздаден  сборникът за добруджанският герой командирът на 1-ва Конна дивизия ген. Иван Колев. В него са включени всички известни, публикувани биографии на генерала, както и десетки спомени и статии за ‘’бащата на българската кавалерия’’ от негови другари по оръжие, близки, политици и роднини.
Когато Първата световна война избухва на 1.08.1914г., България все още не е изживяла последиците от погрома от 1913г. Тя се намира в състояние на национална покруса след Букурещкия мирен договор от 1913 г. Управляващите се опитват да потърсят място в задаващата се война с надеждата, че България ще може да си върне загубените територии. Основен принцип в българската външна политика става реваншът.
„Голямата война” променя съотношението на силите и на Балканите и дава надежди на България, че този път би могла и да осъществи върховната обединителна цел. През първата военна година България се чувства твърде слаба от преживяното поражение, за да мисли за нова война. Правителството на В. Радославов декларира неутралитет, но продължава внимателно да следи с ,,пушка при нозе” конфликта между двете военнополитически групировки - Антантата (Франция, Великобритания и Русия) и Централните сили (Германия и Австро-Унгария). Още в края на 1914 г. става ясно, че силите им са изравнени. Затова техните усилия се насочват в търсене на нови съюзници.
Цената на България започва да расте - тя има благоприятно разположение в центъра на Балканския п-в, близо е до Проливите, контролира пътищата от Централна Европа към Турция и Персийския залив, граничи с всички балкански държави, а при това разполага и
със силна, доказала боеспособността си армия.
Дипломатите и от Антантата, и от Централните сили не крият желанието си да привлекат България на своя страна. Решението на българското правителство обаче зависи най-вече от онова, което могат да й предложат бъдещите съюзници.
Балканското статукво е очертано с Букурещки договор от 1913г., сложил край на Втората балканска война. Този договор не само разкъсва за пореден път българското етническо землище, но и изолира България от съседите й. Букурещкото териториално статукво е антибългарско, защото обединява всички наши съседи, ограбили с помощта на великите сили, най-вече Русия и Франция българските земи в Македония, Тракия и Южна Добруджа.
Като най-голям защитник на този „мир” се изявява Румъния, която се страхува от евентуално отмъщение на България. Другият отявлен защитник на договора през 1914 г. е вече воюващата Сърбия, която се стреми да създаде нов Балкански съюз заедно с Румъния и Гърция. Първоначално този съюз не се осъществява, защото Румъния е в договорни отношения от 1883г. с Тройния съюз.
Тройният съюз се стреми да привлече България с цел по-бързата победа над Сърбия, където австро-унгарските войски се оказват неспособни да нанесат решителен удар.
След включването на Османската империя към Централните сили, за Германия е от стратегическо значение да осъществи връзка с нея. Ако България се наредил до враговете на Германия и Османската империя, то последната може би ще бъде победена по-лесно и така морските пътища между Русия и западните й съюзници ще се отворят.
Със стратегическото си разположение България респектира неутралните Гърция и Румъния. От друга страна, по всичко личи, че в български ръце е съдбата на Турция и Сърбия. Ако България се включи на страната на Централните сили, Сърбия би била окончателно разгромена. Германската дипломация дори замисля вариант за сключването на тройно българо-румънско-турско споразумение, което да доведе до включването и на трите страни към тогавашния Троен съюз (Германия,Австро-Унгария, Италия), а това би могло да повлияе на невключилата се Гърция.
Ако България застане на страната на Антантата, тя може да прекъсне връзката на Германия и Австро-Унгария с Османската империя, което би  улеснило овладяването на Проливите и осъществяване на връзката на Англия и Франция с Русия.
Изборът на България към кой съюз да се присъедини има и финансова страна. Въпреки руското застъпничество пред европейския кредитор, по това време, Германия се оказва по- щедра спрямо България, което допълнително наклонява везните към Тройния съюз.
По това време балканската политика на Антантата фактичекси се определя главно от Русия.
Русия също подкрепя един евентуален балкански съюз, като се стреми да откъсне Румъния от Централните сили. Руснаците не крият и интереса си към този съюз да се присъедини и България, което обаче се оказва невъзможно.
През 1914-1915 г. Русия прави няколко сериозни опита да привлече България на страната на Антантата в започналата Първа световна война. Мисията обаче е невъзможна за осъществяване, тъй като за да се присъедини България към Съглашението, трябва да получи като компенсация заграбените първо от Сърбия, а след това и от Гърция и Румъния земи. И никой от нашите съседи не желае да върне заграбеното от България.
През 1915 г. натискът към България за включване във войната се засилва от страна и на двете коалиции. Обещанията на Централните сили са относително щедри: германците обещават почти цяла Македония и Южна Добруджа и малка поправка на българо-турската граница. Антантата гарантира само Източна Тракия, до линията Мидия - Енос и ‘’безспорната зона’’ в Македония, като за останалите заграбени територии се предвиждат преговори с Гърция, Сърбия и Румъния и то след края на войната.
Съдбата на Македония в предложенията на великите сили от двата блока се оказва решаваща за избора на България. По-сигурните и категорични обещания на Централните сили, че Македония и евентуално Добруджа ще бъдат български надделяват.
Към това са добавят и военните успехи на германските войски през 1915 г. , които също наклоняват везните в полза на присъединяването на страната ни към Централните сили. Има обаче е друг мотив за включването на България в този блок, който русофилската историография десетилетия наред пропуска да изложи.
В своя статия в „Берлинер тагеблат” от 20.11.1915 г. българският пълномощен министър в Германия и бивш русофил Димитър Ризов отбелязва:
„Направената в началото на войната декларация на Русия, че руската империя трябва да владее над Цариград и Дарданелите и да превърне по този начин Черно море в руско море, беше изтълкувана от всеки здравомислещ българин като декларация, която ще доведе България под руско васалство. Русия може да се задържи на Дарданелите, само ако владее военно и морално над Балканите и над българите, а това е равносилно на националното и политическо самоубийство на България. Всичко това естествено допринесе немалко за определяне на сегашното поведение на България през настоящия европейски конфликт.”                                         
Така за да оцелее пред руския натиск, съпроводен с груби диктаторски действия, България предпочита да влезе в Централния съюз. Руската дипломация сама се компрометира с участието си в т .нар.  ,,Деклозиеровата афера’’. Опитът на руския посланик Алексей Савински в София през лятото на 1915 г. с парите на френския предприемач Деклозиер да изкупи не само житната реколта у нас, но и да подкупи политическия ни елит, с цел страната ни насилствено да мине на страната на Антантата завършва с пълен крах.
В крайна сметка Антантата и Русия губят дипломатическата битка за България.
На 6.09.1915 г. е подписан и съюзният договор, придружен с военна конвенция (в гр.Плес, Австро-Унгария) и отделна конвенция с Турция (в София).
Германия признава правото на България да анексира спорната и ,,безспорната зона’’ в Македония според договора ни със Сърбия от 1912 г., а също и сръбската територия източно от линията от Морава, съгласно границата на Санстефанска България.
С оглед темата ни важно е споразумението относно Румъния, което предвижда, че ако тя нападне България или нейните съюзници, България ще анексира териториите в Добруджа съгласно Берлинския договор от 1913г.
На 1/14.10. 1915г. България обявява война на Сърбия, с което влиза в Първата световна война. Така влизайки във война със Сърбия, България влиза във война и с Русия и съюзниците й от Антантата, което е неизбежна последица от коалиционния характер на Първата световна война. Реакциите против България в Лондон, Париж и Петроград са отрицателни. Злобата против България е най-силна в Русия. Руският император констатира в свой манифест:
„Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия излязоха победители. България, наша едноверца, неотдавна освободена от турско иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния.”                   
Антибългарският курс на официална Русия през 1915г. се приема изцяло от по-голяма част от руската общественост. „И журналисти, и професори, и офицери, и хора без обществено положение - всички открито изказват своята ненавист. И всички говорят с един тон, в който ясно личи желанието България да бъде „наказани”.
Руското Дружество за побратимяване на славянските народи в Петербург малко преди „българо-руския военен сблъсък в Добруджа” излиза с апел със следните констатации и препоръки:
„1. Отговорността за политиката на правителството и на царя пада върху българския народ, който е по-виновен, отколкото неговия цар. …
4. Понеже българският народ показва своята неспособност сам да се управлява, управлението на страната ще бъде поверено на комисари от Антантата, освен това, границите на България ще бъдат променени в полза на Сърбия и Румъния. България трябва да плати военно обезщетение на Сърбия”.

В изявление от 25.09.1915г. Московският славянски комитет е още по-краен :
„Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните и славещи сръбските царе и паметници свидетелстват за сръбските права над Македония… Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал Възраждането си с борба срещу майката-църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветeния свят черна неблагодарност.
Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува.”

Руската дипломация официално заплашва България с ,,унищожение’’ заради някаква нейна предполагаема недоказана ‘’вина’’ ‘’измяна’’ към славянството и православието. Затова войната на България срещу Русия е война за спасението на България и българския народ. Тази война десетилетия ще бъде тема табу, а описанието във всичките й аспекти и до днес липсва в българските учебници по история. Целта е ясна - изтриване на българската национална памет, в което се насажда дълбоко русофилството, а средствата за това са добре познати - лъжи, фалшификации, манипулации, скриване или премълчаване на истината за гигантския сблъсък между България и нейната ‘’освободителка’’, бореща се за унищожението на Родината ни.
Но фактите са категорични. Българо-руската война от 1916-1918г. съществува. И тази война е истинска. Тя се води по суша, въздух и вода , на два фронта - Добруджа , респективно Румъния и Македония.
Първите прояви на руско - българската война са бойните действия по море. Всъщност Русия започва войната си против България тъкмо по море.
Още в началото на световната война руското Главно командване обсъжда варианти и изработва проекти за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Те са актуализирани във връзка с подготвения поход за завземане на Проливите. Плановете обаче временно са отложени поради противодействието на Англия. Отказът на България да предостави морските си пристанища за руски бази утвърждава мнението в Петроград, че завземането им може да стане само със сила. Руското Главно командване е убедено в своя успех, защото знае, че България има незначителен флот, отстъпващ по мощ на руския. Той действа много агресивно и атакува български териториални води, дори в периода на неутралитета на България. Малко известен факт е, че в периода май - октомври 1915г. руските миноносци навлизат в българските териториални води 14 пъти. Наближават българските брегове и на групи от по 2 до 5 кораба ги обстрелват.
Когато България започва войната си срещу Сърбия на 1.10.1915г., Русия решава да я накаже за ,,измяната’’ чрез удар в гръб с бомбардировката на Варна. Дълги десетилетия това събитие остава скрито, а документацията, свързана с негов Русия е засекретена още в 20-те години на XX век.
Руската бомбардировка на Варна е санкционирана лично от император Николай II и е одобрена от френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, френският посланик е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог.
Това се признава от съвременни руски историци и е документирано със запис в дневника на М. Палеолог след разговора му с руския император на 10.10.1915г. От този запис става ясно, че френския посланик в Русия моли императора да даде заповед за бомбардирането на Варна и Бургас. И Николай II се съгласява, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия.

Рано сутринта на 14.10.1915г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът не бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война. Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба , руските хидроплани поемат обратен курс.
Въздушната бомбардировка е прелюдия на артилерийския обстрел, започнал час по-късно след изтеглянето на хидропланите. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите на руския Черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия”. Те са въоръжени с  мощните 305- и 203- мм. оръдия. С тази внушителна морска сила руският боен флот атакува Варна.
Първите снаряди падат в пристанището и  в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие в обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали.Този момент обикновено се скрива от българската и руската историографии, които в пълно съзвучие по между си обявяват необходимостта от бомбардировката на Варна с неутрализиране на немските подводници. Всъщност тъкмо немските подводници неутрализират ефекта на руската атака, както ще се окаже впоследствие.
Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненците започват да се рушат пред очите на смаяните и изненадани техни собственици и обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства.
Тогава UB 7 и UB 8 атакуват ескадрата, като от UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - ,,Пантелеймон”.
Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.
Изплашени от загубите, руските нападатели се изтеглят бързо в своите териториални води. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14.10.1915г. двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата , те са посрещнати от намиращите се там варненски граждани с ,,Ура’’ и бурни ръкопляскания.
Какви са пораженията от руската морска атака?
На място загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи  и кантори в града , разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби остава завинаги в съзнанието на жители на града, но ще изчезне ,,безследно’’ от българските учебници по история след 9.09.1944г. и дори и в наши дни.





Разрушени жилищни сгради на Варна при руската бомбардировка
през 1915г.

„Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” - пише в. „ Балкански куриер” след бомбардировката на Варна.
След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София в
„Св. св. Кирил и Методий”! Това става с пълен консенсус от парламента (в това число
и опозицията) и правителство.  Всъщност решението не е толкова  за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име “Св.св. Кирил и Методий”.
Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването. През 1920г. правителството на Александър Стамболийски обаче отново връща руското име на храма, в унисон с пълното отрицание на политиката на правителството на Васил Радославов, довела до национално обединение на България, признато и от Русия чрез Брест-Литовския мирен договор от 3.03.1918г.
Морската война продължава и през следващата 1916г. Ударът срещу Варна принуждава командването на Българските военноморски сили да минират акваторията на Варненския залив. Тази задача е изпълнена от флотска единица с командир лейтенант Кирил Минков. И това дава резултат.
През февруари 1916 г. Русия предприема нов опит за нанасяне на артилерийско-авиационен удар срещу българската военноморска база. Вражеското морско командване планира да стовари върху варненското пристанище и града смъртоносен артилерийски залп от новия си линеен боен кораб "Императрица Екатерина Велика" (въоръжение 12x305-мм, 20x130-мм и 5x75-мм оръдия) и едновременно с това да нанесе и авиационен удар с водосамолети, базирани на авиотранспорти. За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб "Императрица Екатерина Велика", ескадрените миноносци тип "Новик", "Счастливый" и "Пылкий", авиотранспортите "Император Александр I" и "Император Николай I", миноносците от по-стар тип "Лейтенант Пущин", "Живой" и "Капитан-лейтенант Баранов".
Ескадрата отплава от Севастопол на 24.02.1916 г. (8 март нов стил) под командването
на контраадмирал Покровски. Когато тя приближава Варна, миноносците "Лейтенант Пущин" и "Живой" се откъсват напред за изясняване на обстановката. Попадат обаче на минното поле. „Лейтенант Пущин” е поразен от мина, като корпусът му е пречупен на две и потъва. Загиват 80 души, а 15 са пленени. 4 от тях са офицери начело с командира на дивизиона ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски.
Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси.
Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. В спасителната лодка е открит и бойният Андреевски флаг на кораба. Това е първият боен трофей, който взема България във войната й с Русия. Руският военноморски флаг се съхранява и до днес в НВИМ в София. Той е живо доказателство за най -голямата българска военноморска победа, по-голяма и от атаката на турския крайцер ,,Хамидие'' през 1912г. през Балканската война.


Плененият руски Андреевски флаг

Ескадреният миноносец ,,Живой’’, който плава след ,,Лейтенант Пущин’’ има по-голям късмет. „Живой", бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. После командирът на "Живой" е осъден заради своите действия.
Но да се върнем на поразения руски миноносец. "Лейтенант Пущин" (бълг. "Пушчин") е спуснат на вода през  1904 г. в гр. Николаев (Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. Първоначалното му име е „Задорный", което през 1907г. е сменено с „Лейтенант Пушчин". Приема името на е морския офицер, участник в Руско-турската война (1877 - 1878)., командир на миноноска.  http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=535:-1916-1917

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 20, 2023, 09:20:49 pm

Цитат

Русия и поробените от нея нации – кратка история до 1914 г.


Завоевателната мания е стара историческа болест на Русия. Тя завоюва Сибир тогава, когато цялото европейско владение беше в състояние на анархия, в диво варварство; за завоювания Сибир систематично се харчеха стотици милиони и стотици хиляди хора, когато в него не е имало нито един руснак. Петстотин години вече русите владеят Сибир и те не са внесли тук ни най-малък проблясък от култура, ни най-малко не са подобрили икономическия промишлен бит на тая необятна страна. Единствената тяхна културна мярка е била да изградят ужасни каторжни затвори, в които стотици хиляди виновни и невинни руски престъпници се мъчат при страшни нечовешки варварски условия.
Използвайки своята сила, Русия завзе Хива и Бухара, унищожи тяхната самостоятелност и ги обърна във васални държави. И тези държави, които, като самостоятелни имаха развита търговия, както външна, така и вътрешна, които обработваха обширни памучни плантации, сега, след установяването на руската власт у тях, все повече и повече вървят към пълен упадък. Руските драконови закони забраняват на населението свободно да се занимава със земеделие и индустрия.

В  стремежът си към някаква безсмислена денационализация на местното население, русите насила ги заставят да учат езика им, който те ненавиждат, а руските административни власти, без да държат сметка за нищо, посягат върху религиозната им светиня, неговите нрави, обичаи, семеен живот, с което подбуждат против себе си цялото население и то на няколко пъти вече, с цел да се освободи от непоносимото тираническо руско иго, прибягва към въстание. На всеки път въстанията биват безпощадно потушавани с ужасна жестокост от страна на усмирителя.

Едно време Русия страшно жадуваше да завладее Индия и така да лиши Англия от най-ценната ѝ колония. За тая цел русите дълго време ожесточено се бориха за завоюването на Туркестанския край, като единствен път към Индия. В тая продължителна борба русите изхарчиха стотици милиони народни пари, дадоха няколко стотин хиляди жертви , завладяха страната, която живее на средства на централните губернии и чийто население, благодарение на жестокостите на руските завоеватели, ненавижда от дъното на душата си. Не мина много време и оказа се, че руската дипломация се е излъгала в своите сметки, че Туркестан не само не може да служи като естествен път към завоюването на Индия, но даже само идеята за такова завоевание е болна фантазия на неуравновесените руски дипломати.


40 години русите водиха непрекъсната война за завоюването на Кавказ. За тази тел те се биха ту с персийските шейхове, ту с Турция, ту с дегастанските планинци на чело с Шамиля. Християнското население на Кавказ, арменци и грузинци, през тая продължителна война винаги бяха на страната на русите и като верен съюзник, навсякъде и във всичко рицарски честно помагаха. Грузинското дворянство се би с дегастанците в полза на Русия; арменските генерали  Шелковников, Мадатов, Тергукасов, Лорис-Меликов, Дългоръкия, опирайки се на помощта на арменското население, спечели бляскави победи за руското оръжие, като взе крепостите Шуша, Шемаха, Елзаветпол, Ереван, Карс. За цялата тази безкористна помощ руският император тържествено обеща, че в Кавказ ще бъдат възстановени двете самостоятелни държави – арменската и грузинската.

Но щом свърши войната и силата на кавказките мюсюлмани беше сломена, Русия забрави обещанията си. Оказа се, че обещанията на императора били нагла и коварна лъжа и не само, че на арменците и грузинците не дадоха политическа самостоятелност, а напротив, започна се усилено гонение срещу всичко будно, което се осмеляваше да напомни на царя за неговото вероломство. Така мнозина видни арменци и грузинци бяха обесени, много други под един или друг предлог, изпратени на заточение в Сибир и там, оковани във вериги, умряха неизвестно за никого.


И ето повече от 50 години русите окончателно владеят Кавказ и през този грамаден промеждутък от време страната, която по своите колосални природни богатства справедливо се нарича „бисер в короната на царя“, си отива съвършено дива, нито подземните, нито наземните ѝ богатства се разработват. Алчните руски чиновници, благодарение на широко разпространената система на подкупи и грабежи, са довели местното население до пълно разоряване.

А централното правителство със своите систематични деспотични мерки, се стреми да изсели от страната цялата будна част от жителите, а останалите да държи в пълно невежество. Така арменските и грузински училища са затворени, в съществуващите правителствени училища властите не позволяват да се произнесе нито дума на родния език; на населението се заповядва да забрави своя език и да учи руски, който му е неприятен. Най-накрая работата дойде до там, че с царски указ бяха затворени всички арменски църкви и на населението се забрани да се моли на своя Бог.

Цялата тази система на тирании в Кавказ внушава на местното население ужасна ненавист към русите, които така вероломно се подиграха с най-свещените чувства на народните маси.

Ето защо и населението на Кавказ е толкова ярък враг на Русия. То ту повдига въоръжени въстания, ту устройва терористични покушения над руските чиновници: (над наместника на княз Горилицин, княз Накашидзе, княз Алиханов – Аварски и др). При днешното положение на нещата, вероятно, скоро ще избухне война между Турция и Русия, главна арена на която ще бъде, разбира се, Кавказ. При съществуващата кавказка ненавист към русите, съвсем няма да бъде изненадващо, ако всички те бъдат с турците против русите. Днес, още войната не е обявена, но в Кавказ има въстание. Телеграмите съобщиха, че е започнало такова в Баку.

Обявили се война, очаквайте 8.5 милиона улмани, които и по вяра и по народност са  близки с турци, придружено от християнското население ще бъде на страната на Турция. Дори арменците ще предпочетат да бъдат под турско иго, отколкото към руско такова. Нека не забравяме, че още руският министър на външните работи – Ростовски-Лобанов каза: „На нас ни е нужна Армения, но без арменците.“. Грузинците пък, този малък, но героичен народ в течение на десетилетия е дал не малко реални доказателства, че във всички борби той винаги е бил и ще бъде на страната на враговете на Русия и ще води непримирима борба до тогава, докато не си извоюва тъй вероломно открадната му национална свобода.


Не по-малко вероломно е бил  завоюван и Крим, това диво красиво кътче на Русия. Могъщото едновремешно кримско ханство с здравото си татарско население било безмилостно потъпкано от Русия. И важното е, че това не е завоевание с цел да се внесе култура, напротив, това е преднамерено планирано опустошение. Повече от половината кримско население е било буквално изтребено, на незначителна част само се позволило да избяга в Турция, а още по-незначително число намерило убежище в планините, но и те днес, благодарение на драконовските мерки на правителството, измират бързо.

В Русия живеят около 8 милиона евреи и населяват южните губернии. Никъде, обаче, на света, нито една, даже най-варварската епоха, нещастните евреи не са третирани тъй отчайващо лошо, както в Русия. Даже инквизиционна Испания през средните векове не е прилага към тях такива драконови мерки, както съвременна Русия. Евреинът, или „жидът“ както ги наричат русите, не са ползвали граждански права, той не може да живее в известни губернии, не може да владее земя, не може да постъпва в училища, гимназии, университети.

Над евреите правителство устройва систематични погроми, като насърчава убийците и грабителите (Киевския, Одеския, Кишиневския, Лодзския, Житомирския, Гомелския и т.н погроми). Всички тия гонения на евреите в Русия имат за цел да задушават у тях всякакво национално самосъзнание, да ги разорят икономически, да ги държат в невежество, а когато всички тези мерки са недостатъчни, те чисто и просто биват избивани. Всичко това, разбира се, не може да не избуява еврейството, което, задушавайки се под насилията, мечтае да тури край на това положение и при всеки удобен случай прибягва към революционни действия и терористични акции.

Почти в същото положение се намират исландците, литовците, курляндците, латишите и немците от прибалтийските губернии. Над тия народности руският терор и насилията са били още по-тежки, защото правителството прекрасно осъзнава, че това са елементи много по-културни и от самия руски народ и със своите ужасни репресии винаги се е стремяло да ги постави в такива тежки условия,  че да не бъде възможно никакво  културно и икономическо развитие. През 1905 г. по време на революцията, правителствените войски извеждали всичките им жители -деца, жени, старци и мъже – на полето и там ги разстрелвали. Единадесетгодишно момче в Рига било осъдено от военно-полевия съд на смърт и обесено, като „опасен революционер“.


Финландия, една от най-културните страни в Европа, отзоваването ѝ до скоро използваше своята пълна политическа автономност. По тази причина, тя от много отдавна имаше либерална конституция по шведски образец, всеобщо избирателно право даже и за жените, задължително народно образование и в културно и икономическо отношение стоеше много по-високо от Русия.

Едничкото обстоятелство – културност – правеше Фиинландия подозрителна в очите на Русия и последният с всички средства се стараеше да намери поводи, за да унищожи финландската автономия и да я обяви за обикновена руска губерния; нещо, което направи и преди няколко години, като лиши финландците от техните политически и административни свободи. Създадени и публикувани бяха някои изключителни закони, които съвършено спираха културното развитие на страната. Против тази варварска мярка протестираха почти всички в парламента в Европа и много културни учреждения, но на всички тия протести руският царизъм, разбира се, не обърна никакво внимание.

Когато Русия се хвърли в манджурската авантюра, там на Далечния изток, където нямаше никакви интерес, срещна протестите на всички благоразумни слоеве от обществото у дома си. Но, както винаги, гласът на благоразумието и съветите за предпазливост бяха пренебрегнати, защото за официална Русия, колкото по-фантастична е авантюрата, толкова по-добре, защото толкова по-лесно тя ще може да отвлече вниманието на народа от ужасното положение в страната.

Манджурската епопея е още твърде прясна в паметта на целия интелигентен свят, за да няма нужда да се спираме подробно на нея. За тая авантюра са похарчени около 5 милиарда рубли и 500 000 човешки живота. И защо всичко това? Какви интереси имаше Русия в Манджурия? След като Япония я наби позорно и отне Манджурия, какви жизнени интереси на Русия пострадах? На всички тия въпроси оставяме да отговори идиотската руска дипломация.


Не по-малко смешна беше и завоевателната авантюра на русите в Персия където те си служиха с най-подлите и гнусни интриги, с което заслужиха дълбока ненавист на целия персийски народ. Какво търсеше Русия в Персия? Земя ли? Но тя има толкова необятни територии и съвсем незаселени. Искаше да внесе култура в Персия ли? Но сама тя е некултурна, варварска страна и много по-благоразумно би било, защото стотиците милиони, които тя харчи за подкупи и интриги в Персия, да ги похарчи за културно-икономическо повдигане на собствената си страна.

Казахме, че за да пороби Персия, руската дипломация си послужи с най-големите подлости: руските казаци бомбардираха персийския парламент, разстрелваха депутатите му, убиваха видни политически деятел и арестуваха шаха, държаха го във физически плен, като го заставяха безропотно да изпълнява волята на тогавашния руски посланик в Техеран – Хартвиг.

Незапознатите с истинската картина на руската действителност, може би, ще си помислят, че Русия поробва с такава ужасна безпощадност, души в желязната си лапа сибирците, манджурците, хиванците, бухарците, туркестанците, кавказците и т.н. само защото са чужди на руския елемент, не са славяни, а много от тях не са даже и християни. Но, напразно се мисли така. Съдбата на славянските елементи в Русия е много по-печална и тежка, отколкото оная на съвършено чуждите на Русия елементи.

Достатъчно е да погледнем съдбата на малорусите, един елемент, който е крайно близък до коренното руско население. Само затова, че малорусите имат собствен език, имат своя литература, свое славно историческо минало, своя история, русите се стремят с всички средства да унищожат всяко малоруско национално самосъзнание. В Малоруските училища е забранено да се преподава на родния им език: даже децата се подлагат на най-жестоки наказания, ако само разберат ония, които в училището им говорят на родния език. Не отдавна пожелаха да издадат историята на Украйна на малоруски език.

Правителството, обаче, се намеси и не позволи. Миналата година пожелаха да празнуват паметта на великия малоруски поет Тарас Шевченко, но властите забраниха това, защото не желаеха народт да празнува паметта на поета, който тъй  горещо обичаше и възпя Украйна. А в същото време, когато в славянска Русия малорусите са подложени на такъв гнет, на такива гонения и преследвания, техните родни братя в Австрия се ползват с широки културни и политически права: те имат собствен университет, собствени училища, където преподаването се води на родния им език. И чудно ли е, че след като Русия обяви война на Австрия, славяните-украинци решително се обявиха против варварска Русия, като канеха своите сънародници да се борят за тържеството на австрийското оръжие?

Украинският главен съвет е издал един позив, в който, между другото, се казва:

„Войната се желае от руския цар, главата на онзи империализъм, който е исторически враг на Украйна. Руските царе разрушиха договора, с който се задължаваха да щадят независимостта на Украйна и подчиниха свободна Украйна. Една победа на Русия би сложила украинския народ в Австро-Унгария под същото иго, под което пъшкат 30-те милиона украинци от царската империя. Ето защо нашият път е ясно начертан. Нашата свещена длъжност е да положим всичките си сили пред олтара на отечеството. Победата на австро-унгарската монархия ще бъде и наша победа. И колкото по-голямо бъде поражението на Русия, толкова по-скоро ще удари часът на освобождението на Украйна.“

Друг не по-малко характерен пример за отношенията на Русия към поробените славянски народи е съдбата на нещастната Полша. Още от времето на Екатерина II (най-голямата проститутка на трона) Русия с всички средства интригувала против Полша, която още тогава имала свободно републиканско управление. Благодарение на нейните интриги, хайдамиките нападнали Полша; благодарение на нейните интриги, полската шляхта започнала вътрешните борби срещу слабохарактерния крал и в края на краищата довели до въоръжената намеса на Русия. И напразно истинските полски патриоти Красновки и Чейковси са се борили срещу тая намеса; русите успели да обявят своя протекторат над Полша.


Редицата въстания срещу бруталната руска намеса били потъпкани със сила. Костюшко и другарите му, оковани във вериби, били заточени в Сибир. В желанието си, обаче, да унищожават и оная номинална свобода, от която поляците са се ползвали до 1830 год. в по-големи сили, взели Варшава, прекарали я през огън и меч и я присъединили окончателно. Славянска Русия не се срамува да бъде палач на славянска Полша. Тя не само я разкъсва на части, които дава на неславянските немци и австрийци, а в своето нашествие прилично на варварски ураган, в 30-те години пожелава да превърне Полша в пустиня.

Но винаги ужасите извикват, ако не активно, то пасивно съпротивление. Не така леко е можело да бъде убито националното самосъзнание в полския народ и с течение на времето все повече расла и закрепвала в широките народни маси ненавистта към русите. За да задуши окончателно тези протести, руското правителство, чрез своите власти и чрез подкупни агенти-провокатори, повдига през 1863 г. полското въстание. По време на това паметно въстание руските войски преминали с огън и меч през цяла Полша и Литва.

Навсякъде населението, особено младежите и интелигенцията му, били безмилостно избивани: цели села бивали опожарявани, градовете бомбардирани, а дворянските имения ограбвани и после предавани на огъня. Но тези ужаси достигнали своя апогей, когато начело на усмирителните отряди бил  назначен граф Муравеев, този звяр в човешки образ, който оставил действително ужасни спомени в цяла Полша.

Той събирал цялото женско население на села и градове, даже десетгодишни момиченца и ги предавал за поругание на войниците. Много от тия нещастници били така измъчвани, че умирали в страшни мъки пред очите на всички. Не рядко заставяли бащите и братята да присъстват на тези отвратителни картини, когато оскотелите казаци и войници безчинствали върху техните малолетни момичета.

Граф Муравеев заповядал да хващат всеки мъж, който им попадне и да го обесват на дърветата около шосетата. Случвало се някога по пътя в продължение на десетки километри да висят труповете. Тук те оставали без да се свалят, а само да се разлагат и да носят страшната миризма наоколо; а когато всичкото месо изгнивало и окапвало или било изяждано от кучета, на дърветата дълго време оставяли да висят грозните призраци на човешките кости.


А от тия паметни по своите ужаси дни и до този момент животът на нещастния полски народ е истински помен на ужасни мъчения. Руската царска сатрапия не се спира пред никакви средства, за да застави славянски полски народ забрави своята религия и език, да се откаже от националността си. Разбира се, един от най-страшните грехове на поляците е, че те са католици. По тая причина техните църкви са затваряни и свещените им са подлагани на гонения, пияната полиция и черноситнишката руска тълпа във Варшава през време на богослужение нахлува в църквата, напада молещите се, раздира одеждите на свещеника, а светите дарове с причастието хвърля на земята и ги стъпква.

В полските училища е забранено преподаването на полски език и децата са длъжни да учат на руски. Имало е случаи, когато поляците, в желанието си да учат децата си на родния език, организират тайни свободни курсове, но полицията узнала чрез шпионите за това, на сила е влизала в частните къщи, където са събрани 10-15 деца и започвала да ги бие.

Преди няколко години „Курер Варшваски“ описва приблизително следната картина:

Децата, сварени на „местопрестъплението“, че четат полската азбука, биват бити с нагайки от казаците. Но ето, че техният учител, 70-годишен старик с бяла брада, пада на колене и с треперещи старчески глас започва да пее полския национален химн. Всички деца в същия миг падат на колене и подхващат започната песен. Казаците ги бият, на мнозина тече кръв по лицето; децата плачат и едновременно пеят полския химн. Сълзи, ридания, невинна детска кръв, пищенето на нагайките и прекъсваните думи на химна, смесени с тъжните стонове, като безсилно проклятие се отправят към славянския руски народ от неговите славянски братя…“

На всички тези ужаси се подлагат поляците в славянска Русия, тогава, когато в немска Австрия те използват всички свободи с пълна автономност… И след всичко това, чудно е просто нахалството на руския главнокомандващ велик княз, който в своята прокламация нарича поляците „братя“, иска от тях помощ и говори, че руските войски носят мир и свобода на поляците. Разбира се, за никого не е тайна, че руските власти са толкова нахални, колкото са и варвари; но това безсрамно нахалство на великия княз преминава границата.

От кога поляците стана братя на русите? Кога цяла Полша изнемогваше под руските насилия, защото русите не си правеха труда да си припомнят, че поляците са техни братя? Сега ли си спомниха русите, че и поляците са хора, че и там е нужна свобода? Това е само един маниер на ниски и безчестни хора, които лижат краката на другиму само когато са в опасност. Не, даже ако полският народ, забравил всичко, би протегнал ръка към русите, сенките на стотиците хиляди благородни полски синове, загинали от руската тирания, биха се опълчили срещу такава измяна.

За щастие, на подобна измяна на паметта на загиналите свои борци, полският народ не е способен, нещо което и събитията доказаха. Полските соколи явно застанаха на страната на австрийците срещу славянска, но варварска Русия и руските военни власти бяха принудени да ги обявят за въстаници и да ги преследват. Всички съединени полски партии единодушно се обявиха против Русия. В Руска Полша се разпространява следния позив:

„Братя! Войната между Австрия и Русия започна. Сърбите които разчитаха на помощта на Русия, отхвърлиха поставените от Австрия условия. Войната започна от малката Сърбия под влиянието на Русия. Нашите села и градове ще бъдат отдадени на пламъци и земята ни ще се напои с кръв. Нашият народ ще бъде замъкнат на бойните полета от русите, за да се бие за царизма. Ние ще трябва да се бием като защитници на руското потисничество, като благодарност за малтретиранията ни, за Сибир. Ние ще бъдем поставени на бойното поле срещу нашите братя от Австрия“.


Полските социалисти също зоват полските работници за борба срещу Русия. И наистина, тая борба срещу славянска Русия е за тях борба на живот и на смърт; те знаят прекрасно, че ако победят немска Германия и Австрия, поляците ще получат политическа независимост или, в най-лошия случай – политическа автономия, каквато ползват в Австрия. Победи ли Русия, тогава Полша трябва да се прости с всички свои политически мечти; освен това, тя ще бъде смачкана от дивите руски орди отново ще е прекарат под огън и меч, за да накажат поляците за измяната им към славянското дело.

Официално Русия, подкрепяна от черносотнишките учени, професори, въстаници във в-к „Новое Время“ вече няколко години проповядват усилено панславската идея,  като лансират мисълта, че е единственото спасение на славянството е в това, да се обедини под скиптъра на Русия, защото последната призована от самата съдба за да играе решаваща роля в мировата история. И за разпространяването и популяризирането на тая идея официална Русия и руската дипломация не жалят труд, ни средства – те свикват събори и конференции, в които от Русия участват господата Бобрински и Вергун, с една дума, цялата политическа сволъч, а от страна на България – С. С. Бобчев, който за организирането на събора получи тъкмо 50 хиляди лева от руската легация в София.

И целият шум около панславянството е имал единствената цел, да внуши на австрийските славяни, че те при един въоръжен конфликт между Австрия и Русия трябва да застанат на страната на славянска Русия. И като че русите наистина дълго време си оставаха тъй късогледо-наивни, че вярва в тая химера, докато действителността не разруши всичките им очаквания. Обяви се войната и всички славяни в Австрия с ентусиазъм тръгнаха срещу варварска Русия.

Чешкият в-к „Хласъ Народа“ пише, че последните речи на руския император и на министъра на външните работи г. Сазонов отново доказват, както липсата на сведения за положението на нещата извън Русия, докарва компетентните фактори от тази империя до една напълно невярна оценка. Императорът набляга на обединението на славяните с Русия. Обаче, само сърбите, притежаващи една  жалка слава с убийството на техния крал и кралица, се присъединяват, както и Черна гора, към Русия; българите енергично протестират против опитването да ги сложат в услуга на Русия.

Никой народ от Австро-Унгария няма желание да се обедини с Русия. Най-бележитите мъже от чешкия народ заявиха още от началото, че Австро-Унгария е силна гаранция за тяхното съществуване и тяхното бъдеще. Същият в-к посочва поведението на поляците, украинците, както и на словаците против Русия. Въпреки това, казва вестникът, компетентните руски политически мъже карат владетелят си да държи един език противен на действителността и истинността и подозиращ верността на славянските националности от Австро-Унгария към империята и династията. Русия се бие в една голяма борба, но не за славяните, а за свои собствени егоистични цели.

Славяните не желаят да споделят участта на голяма част от поляците и украинците. Русите ще направят добро, защото тези ужасни битки да не бъдат борба за сметка на славянството и всички отговорни за боевете и последствията от тях да паднат върху ония, които ги предизвикват       https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/rusiya-i-porobenite-ot-neya-natsii-kratka-istoriya-do-1914-g/

ДАЛИ РУСНАЦИ,ДАЛИ КАЗАЦИ,ДАЛИ "ТУРЦИ" , ТАЛИБАНИ, НАЦИСТИ,ТЕРОРИСТИ ИЛИ КАКВОТО ТАМ..

МОДЕЛЪТ ВИНАГИ Е ЕДИН И СЪЩИ

ЖЕСТОКО ПОРУГАВАНЕ С ЖЕНИТЕ И БЕЗМИЛОСТНА СЕЧ..

ПРОСТО ЕДИН МОДЕЛ..И ТОЙ ТРЯБВА ДА ВИ ГОВОРИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ДРУГО..

НЯМА ДОБРИ И ЛОШИ ...ИМА ЕДНА МОНЕТА С ДВЕ СТРАНИ , И НЕЗАВИСИМО С КОЯ СТРАНА Е ОБЪРНАТА КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО , МОНЕТАТА ЦЕЛИ НЕГОВОТО ТОТАЛНО ПОДЧИНЕНИЕ И УНИЩОЖЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА ГЕНЕТИЧНА ЛИНИЯ

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 25, 2023, 08:05:33 pm

Преди години,тези неща,които сега казва, госпожа Инджова, се наричаха "конспирации" и ние,които ги пишехме и говорехме,бяхме "конспиратори"

Но,истината в прав текст..Прави и чест за това интервю!

https://www.youtube.com/watch?v=hIvWZfQEYpE&t=4s

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 27, 2023, 01:11:03 am

Цитат

(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/337259831_735186998303388_2578343476391291201_n.jpg?_nc_cat=111&ccb=1-7&_nc_sid=8bfeb9&_nc_ohc=5IO9awwVEp8AX_K3zhg&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=00_AfC4KjT3kmU4T-42hSM7eL22IrPgYWcz-yAghR75aYRl4A&oe=64255890)


Турция е държава на 100 години, Македония на 79, Румъния на 150, Гърция на 193...
Държави с изкуствено създадени езици.
Нито турците са тюрки, нито румънците римляни, нито македонците македонци, нито пък гърците са древните елини.
В Турция до Ататюрк се говори и пише на арабски, тюркски думи се появяват след езиковата реформа, проведена от Ататюрк.
Архивите на Османската Империя са изнесени в Англия, за да се скрие тази истина.
Украйна, изкуствено създадена държава, започната от поляците и довършена от Болшевиците. Първият учебник по украински език е писан в Полша. Няма исторически данни за съществуването на тази държава, заемаща някогашните земи на Велика България.
Българите са основния народ, населяващ Балканския полуостров, днешна Румъния, Сърбия, Хърватия, Албания, Черна гора, дори Унгария, Молдова и Украйна. Всички тези изкуствено създадени народи и държави възникват с единствената цел България и българите да бъдат заличени. Херодот казва - траките, т.е. българите са най-многобройния народ след индусите.
Рим е създаден на върху цивилизацията на Етруските. Езикът е писмеността на етруските се чете и разбира от носителите на славянски езици.
Нашественици от африка и близкия изток - гърците завладяват тракийската цивилизация, родствена с тази на етруските. Етруски и траки - българо-славяни. Траки, келти, готи, гети, скити, сармати, гали и т.н., това са родствени племена, населявали Евразия. Те никога не са били диваци, наречени са диваци от римляни и гърци, превзели тяхната култура, техните градове, знания и технологии, представили ги за свои достижения.
Русия също в основата си е българо-славянска държава, остатък от някогашната огромна българска Империя, включваща териториите от Британия до Китай.
Кой ни заличава и защо? Заличават ни българи предатели, приели сатанинската юдейски религия и култове. Тяхната държава Хазария бе разрушена от българи и руси.
Днес тези сатанисти са едни от най-силните и влиятелни хора в света.
Защо се унищожават българи и славяни?
Защото са носители на Божественото Учение на Богомилите - първото и единствено, истинско Християнство, което българите са длъжни да възродят.
От Интернет

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Март 29, 2023, 03:45:49 pm

Цитат

(https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/337999359_1261616211098374_3812175900319706316_n.jpg?_nc_cat=108&ccb=1-7&_nc_sid=5cd70e&_nc_ohc=V1LJF-K-XxYAX9d4xqm&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=00_AfDAQwMJ2zzx1fyIFX2ObkJVinL8s0ThX3teKY56jcghvg&oe=6429E3B1)

През 718 г арабите атакуват Европа на 2 фронта - Константинопол и Испания. Пробиват в Испания и я владеят  700 г след това. Хан Тервел ги разбива при Константинопол.
От 200 000 арабска армия оцеляват едва 5000 след битката с българите. Никой в древната история не е побеждавал такава огромна армия.
Византийският император Лъв III отчаяно търси помощ. Константинопол е имал само 2-3 дни преди да падне, ако не е бил Тервел. Когато Лъв III вижда огромната българска армия си мисли, че българите идват да го довършат - заради последната война на Византия с България, която е била само преди 5 г.
Но те идват на помощ. След разгрома от Тервел арабски хронисти пишат, че арабите най-много се страхуват от морето, халифата и от българите.
Изследвайки заслугите на българския хан Тервeл, английският историк Едуард Гибън пише, че „ако по негово време арабите бяха успели да съединят силите си на изток със тези на запад (Испания), днес в Кембридж и Оксфорд студентите са щели да сричат Корана, а от Бигбенда в центъра на Лондон, вместо звъна на големия часовник е щял да звучи глас на ходжa”.
В последствие Тервел е обявен за Кесар, най-високата титла равна на Император, канонизиран е като светец от Римокатолическата църква и го благославят 1300 години след подвига му.

Цитат

Имало ли е период в историята, когато Европа е била част от Тракия, а не обратно? Оказва се, че е имало. Познайте откъде е бил родом „председателят” на Европа преди 1700 години? От античния град Августа Траяна, построен от римляните на мястото на древното тракийско селище Берое или днешната Стара Загора. Този „председател” носел името Аврелий Фронтон, а при разкопки в древния град на липите е открит следния прелюбопитен надпис издълбан върху камък. Вижте какво гласи:
„На добър час! На Аврелий Фронтон, син на Диофан, Олимпионикия, Алионикия, Необикновения бегач. Отдавна пръв и единствен сред всички граждани на родния град и Отечеството си. По решение на Свещения Съвет и Славното Блестящо Събрание, Аврелий Менандър-„Злобата“, син на Менандър и Кото, атлет, съвъзпитаник на победителя, издигна статуя за своя сметка. Благоденствай!“
От надписа става ясно, че въпросният Аврелий Фронтон е победител в две различни олимпийски игри от онази епоха. Едните се провеждали в традиционната Олимпия, а другите – на остров Родос и били в чест на Бога на слънцето Хелиос. Тези тълкуванията са на големите ни археолози Николай Овчаров и Людмил Вагалински.
Двукратен олимпийски победител от различни игри е било много рядко явление и атлетът Фронтон се сдобива не само с изключителна, почти божествена слава и богатства, но с високи властови позиции. Първо става „тракарх“, което ще рече – управител на провинциалния съюз на Провинция Тракия, след това и „европарх“. Това е същата длъжност, но отнасяща се вече до Провинция Европа. В този период с името „Провинция Европа“ римляните наричат Източна Тракия или всичко от Родопите и днешна Югоизточна България до Дарданелите и Босфора. Всъщност, чисто административно, Европа е била част от много по-големия диоцез Тракия. Знам, че е трудно за вярване от съвременна гледна точка, но по това време Европа е била част от Тракия, а не Тракия – част от Европа, обаче такова е било решението на император Диоклециан. „Областен шеф на съветите” на Тракия и Европа е този необикновен бегач Фронтон, родом от Старозагорско.
Друг открит каменен надпис в чест на въпросния човек буквално го титулува така: „Тук живя Първият Управител на Европа“.  В кръга на шегата, следващият път. когато Урсула Фон Дер Лайен дойде на посещение у нас, може да я заведат да види надписа и да се запознае с родното място на древния си „предшественик”. В шегата има и не малко истината, защото една от основните и много логични версии за това защо нашия континент носи името „Европа”, е свързана именно със създаването през 297 година след Христа на тази малка, но много важна провинция „Европа”. Тя ще се окаже много важна, защото три десетилетия по-късно в нея ще бъде построена бъдещата столица на Източната римска империя – Константинопол. Така, според някои, името на новата столична римска провинция се пренесло постепенно и върху името на континента. За самата Стара Загора и нейното изключително антично и дори много по-древно наследство ще ви разкажа по-обстойно друг път. Загадките са много: като например, защо е бил от любимите градове на императора-философ Марк Аврелий (за по-младите да поясня, че това е добрия стар император от филма „Гладиатор”) или защо улиците на античния град са точно толкова прави, колкото и улиците на съвременния град или пък що за чудо е била културата „Загора”. Днешната кратка история за атлета Аврелий Фронтон, управителя на Европа, е просто поредния факт, който поне малко да ни помогне да осъзнаем, че нашите земи са били част от световната цивилизация в нейния най-чист и бляскав европейски вид.
Росен Петров

Титла: Re: Истината за "турското робство" и робството по света
Публикувано от: ТаМаРа БлъгхАра в Април 20, 2023, 12:43:38 pm

Офицерите на НАЦИТЕ начело на НАТО. Факт, не конспиративна теория!
Адолф Хойзингер, началникът на щаба на Хитлер, става председател на Военния комитет на НАТО през 1961-1964 г.
Ханс Шпайдел, командващ НАТО на Централна Европа (ЦСЕ) 1957-1963 г.
Йохан Щайнхоф, председател на Военния комитет на НАТО, 1971-1974 г.
Йохан фон Клеймансег - КСЕ на НАТО, 1967-1968
Ернст Фербер - КСЕ на НАТО, 1973-1975
Карл Шнел - РОДЕН КСЕ, 1975-1977.
Франц Йозеф Шулце - КСЕ на НАТО, 1977-1979.
Фердинанд фон Сенгер и Етерлин - КСЕ на НАТО, 1979-1983 г.

(https://scontent.fsof11-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/341993218_248457564212187_1269397220007653717_n.jpg?_nc_cat=104&ccb=1-7&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=9hCcfTDfelsAX_lvlTp&_nc_ht=scontent.fsof11-1.fna&oh=00_AfC63w0-0fhLSQQlKzr502Me8A_y7XSsp85Hpyn4eWyCKQ&oe=64452056)