Apocryphal Academy

Автор Тема: Закрилата на детето и ЗСУ  (Прочетена 2794 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Закрилата на детето и ЗСУ
« -: Януари 20, 2020, 09:01:02 am »
Най-напред - привет на всички читатели!

Поради лични причини не се регистрирам в АА, но желая да обърна внимание на един от наболелите въпроси в нашето общество и благодаря на  λ за любезното съгласие на молбата ми да публикува от своя профил следващия текст. Мисля, че този форум е точното място на тази ми публикация, още повече, че на страниците му и в раздел "Библиотека", любознателните сред вас могат да открият много от необходимия контекст.

Всъщност – на този сайт може да намерите по-голямата картина в разисквания по-нататък контекст. Минималното, което мога да препоръчам, са тези теми:

Най-опасното суеверие

Естественият закон

Новини за нашето общество

« Последна редакция: Януари 20, 2020, 01:53:37 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Закрилата на детето и ЗСУ
« Отговор #1 -: Януари 20, 2020, 12:57:27 pm »
Ще говоря за България и случващото се у нас, което не значи, че то е изолирано от всичко останало, ставащо по света.

И така... без повече предисловия - става дума за все още предстоящите промени в ЗСУ (Закона за Социалните Услуги). Как и кога узнах за тях? Не от медиите, но за тях по-нататък. Миналата година (есента) близка позната, ще я наричам М., сподели с мен изключителното си притеснение от случващото се. Говорихме много, постарах се да я успокоя и я посъветвам. И започнах да следя темата. Може би мнозина от вас за запознати, но за останалите - копирам от тук коментар:





1. Чрез (или заради!) ЗСУ се приеха множество изменения и допълнения в 29 (!) закона, измежду които – Закон за закрила на детето, Семейният кодекс, Закон за защита от домашното насилие, Закон за здравето, Закон за предучилищното и училищното образование и мн.други.

2. Въпреки многобройните държавни и общински институции по закрила на детето (а всички знаем колко закриляно е то), законодателят предвиди да ни закрилят и частни фирми/НПО – „доставчици на социални услуги” (чл. 30 ЗСУ):
  • те могат да бъдат както  чуждестранни  лица– чл. 30 т.2 ЗСУ :„физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”
  • така и чуждестранно финансирани (без ограничения!) – чл. 41, ал. 2 ЗСУ : „Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от: 1. европейски структурни и инвестиционни фондове; 2. европейски и международни програми и проекти; 3. международни финансови институции; 4. физически и юридически лица; 5. други източници.”

  • нещо повече – законодателят е предвидил възможност такива чуждестранни НПО да нямат нужда дори от лиценз по българските закони и стандарти!



чл. 30, ал. 3 ЗСУ: „Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България”. Забележете дефиницията за „временно”:§ 1. т. 36. „Временно предоставяне на социални услуги“ по чл. 31, ал. 3 е предоставяне на социални услуги за срок до 6 месеца в рамките на една календарна година.)

  • Финансирането на тези частни „доставчици”/НПО става поне от три (законни) източника: 1. От държавния и общинските бюджети, 2. От такси от гражданите (които доставчика сам си определя -чл. 48(3)ЗСУ), 3. От чуждестранните им „спонсори” (чл. 41 ЗСУ).


3. На тези частни доставчици се делегират множество доскоро държавни правомощия, измежду които:

  • почти цялата дейност свързана с „приемната грижа”: набиране, оценяване, обучение, адаптиране, „наблюдение на отглеждането”, сключване на договори с приемните семейства (нов чл. 34а в Закон за закрила на детето: )
  • при спорове за родителски права тяхното становище дали сте годни за родители ще се използва пред съда: нов чл. 138а от СК: „(1) Дирекция „Социално подпомагане“ представя доклади и становища в изпълнение на задължения по тази глава въз основа на становища, изготвени по нейно искане от доставчици на социални услуги”
  • ще се намесват при родителски конфликти: чл. 138а (2) СК: „По искане на дирекция „Социално подпомагане“ доставчиците на социални услуги оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях.”
  • „Задължителни социални услуги”: Държавните органи „насочват” родителите към социални услуги, а те са длъжни да ги ползват (чл. 138а(3) СК: „По предложение на дирекция „Социално подпомагане“ в производства по тази глава съдът с решението може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето.“
  • Мерки за „закрила на детето” се предоставят като социални услуги, вкл. задължителни чл.88 (2) ЗСУ: „Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.”

– Чл. 74(1) ЗСУ: Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочване за ползване на социални услуги: 1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето”

– чл. 36д (3) ЗЗДетето: съдът насочва родителя-насилник към соц.услуги

– чл. 4 (1) т. 1 и т. 5, чл. 20 (2 ), чл. 23 т. 2 от ЗЗДетето – мерки за закрила на детето=соц.услуги

  • Представител на „доставчика” е член и на мултидисциплинарния силов екип за извеждане извън семейството на дете само по сигнал (и анонимен) в рамките на 24 ч, само по преценка на соц.работник, без съдебно решение! (чл. 36 г (3) ЗЗДетето)
    (потвърждава/отменя се от съда чак след 1 месец! – чл. 27(1) ЗЗДет.)

– Чрез ЗСУ се създадоха нови чл. 36а – 36 г в ЗЗДетето за бързи процедури по отнемане на деца по сигнали (включително анонимни), като дефинициите за „дете в риск”, „насилие”, „експлоатация” и „риск от изоставяне” са изключително широки за тълкуване и зависят от субективната преценка на соц.работник (вж. §1 ЗЗДет., §1 ППЗДет., чл.4-6 Нар.МС)

  • С Постановление на МС No104/02.05.2019 г. беше изм. и доп. „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Нар.МС”). Предвиди се при всеки сигнал социален работник да изготвя социален доклад (чл.10(1)Нар.) – приложение 1 към Наредбата (3 стр.образец, препоръчвам на всеки да си направи оценка по него!!! – напр. какво имате в хладилника, дрехи, шкафове, кабели, и т.н.). Ще сме длъжни да го допуснем в дома си и да отговаряме/показваме всичко. БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД!)


Нови ал. 3 чл. 11 Нар.: „В социалната работа по случай за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая (т.е. соц.работник)”без коментар…

Нова ал. 2 чл. 17 Нар.: могат да не се предприемат мерки за реинтеграция на детето в семейството при отново широки за тълкуване обстоятелства (1. детето е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 2. поведението на родителите създава опасност за живота и здравето на детето; 3. родителите не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството.), и в крайна сметка детето да се даде за осиновяване(чл. 93 (2) и (3) СК), вкл. в чужбина.

– чл. 19 (4) от Нар. се изменя: „В социалната работа по случай за реинтеграция може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая”без коментар…

  • Задължение за предоставяне на лични данни и всякаква информация и съдействие на частните „доставчици”, дори от държавни органи!

– Чл. 81(1) ЗСУ: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата напредучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.”

  • „Доставчиците” обучават държавните служители как да „насочват” гражданите към техните услуги, а те са длъжни да участват в тези обучения (чл. 120-121 ЗСУ); информация за техните услуги ще има по всички учреждения и те ще „насочват” потребителите (чл. 82 ЗСУ)

  • И правната помощ става социална услуга!:

– § 1 ЗСУт.7. „Застъпничество“ по чл. 15, т. 2 е дейност за подкрепа на лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични правни и административни процедури.”

– т.8. „Посредничество“ по чл. 15, т. 2 е осъществяване на взаимодействие и координация между служител, осъществяващ дейности по предоставяне на социални услуги, със служител/служители от други услуги или от различни институции, организации и административни органи в интерес на заинтересовано лице, което има нужда от конкретна подкрепа за реализиране на своите права и потребности.”


– Ако дете поиска социална услуга, „доставчикът” „няма право да му откаже”; ако е под 14 г уведомява ДСП, ако е над 14 г. – с негово съгласие уведомява родителите… (чл. 87 ЗСУ)

  • Дори държавната политика се разработва и провежда с НПО (сякаш не знаем!)


– Чл. 23 ЗСУ: „Държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва и провежда в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги.”


4. Търсена е една всеобхватност на закона (т.е. на възможностите за намеса на НПО-та):

  • за всички видове и възрасти: всички деца (чл.14(2) ЗСУ), родители, възрастни, хора с увреждания, под запрещение и т.н.
  • предоставят се „резидентни” (т.е. домове), в домашна среда, в специализирана среда, дори „мобилни услуги” – „информиране, консултиране и обучение” по ясли, градини, училища, болници, места за лишаване от свобода, места за „подкрепа на деца с противоправно поведение”, „центрове за лица, търсещи и/или получили международна закрила” (чл. 17 (5) ЗСУ, чл. 136 ЗСУ) и т.н.

(Има и още много за коментиране, напр. относно т.нар. „сини стаи”, мигрантите, лицата с увреждания, под запрещение, възрастни лица и т.н., както и за данъчните облекчения и т.н…)



Разбирате ли сега какво става? Тече последен етап от приватизацията на държавата, приватизацията на социалния сектор. Новите собственици прокарват закони, които ЗАДЪЛЖАВАТ всички- от пеленаче до пенсионер да ползват „социални услуги“ , които се заплащат от джоба на всеки данъкоплатец! Затваря се цикъла: откриване потребност- предлагане на решение- осигуряване на пазар на това решение-получаване на приходи от продажбата му- реализиране на печалба. Цялата държавна машина се стоварва върху нищо неподозиращите граждани за да няма мърдане и да се изпълни бизнес плана. Преживяхме тоталитаризма, когато на българското общество се налагаха идеологии. Вече сме в капитализма- когато се правят бизнес планове за сигурна печалба от всички аспекти на човешкия живот, когато напълно се затрива всичко нормално и човешко в него и личността се превръща в биологичен материал, предмет на „услуги“. Приватизира се социалния сектор от група НПО-та „доставчици на социални услуги“ и той се монополизира. Социалната тъкан на обществото се разрушава. Всички печелят – и чуждите фондации финансирали Стратегията и местните продажници, за които се осигурява гарантиран монопол и заплащане от държавата. Идеалният пример за социален инженеринг. Ще позволим ли тази приватизация? На нашето бъдеще като народ?



Източници:

ЗСУ: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137191914

ЗЗДетето: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134925825

Постановление 104 МС: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=137282&fbclid=IwAR2OEDwnfXI3vtqUnGowndV7TeXr3AqmgqeMI82rNbRuEo9lvaggY3-6-p8

ППЗЗДетето: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135469520








Накратко казано - на чужди НПО-та, които дори няма да подлежат на лицензиране, ще се дават огромни бюджети и власт да се разпореждат с българските деца. Встрани от правната терминология и евфемизмите, иде реч за узаконена търговия с деца. И родителите определено имат "основания за разумно съмнение", дами и господа съдебни заседатели, защото става въпрос за пари, за търговия с човешки животи и съдби, а както мнозина от нас са се убедили - "който плаща, той поръчва музиката". Защото ако някой наистина го бе грижа И за българските деца, нещата биха стояли по съвсем различен начин.





λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Закрилата на детето и ЗСУ
« Отговор #2 -: Януари 20, 2020, 01:13:05 pm »
С изненада разбрах, че през цялата минала година са се провеждали множество протести с искания за отмяна приемането на скандалните промени в закона. Вярно е, че нямам телевизор, но почти всеки ден ползвам интернет и преглеждам няколко информационни сайта. Въпреки това не знаех нито за протестите, нито за планираните промени. Но пък на вниманието ми се представяха "новини" от типа коя "знаменитост" къде ходила, какво направила и какво казала. Но тук няма особена изненада, както вече е писано в АА.
(И това е само един пример, който може да бъде открит в разделите "Форум" и "Библиотека".)

Убедих се в безпрецедентното информационно затъмнение в деня на един от големите протести, провеждани в София (ако не греша - този на 07.12.2019г.),  когато цял ден преглеждайки новинарските сайтове с надеждата някъде, нещо да е казано по този повод, не открих нищо. По-късно научих, че в новинарските телевизионни емисии все пак са отразили тенденциозно и мимоходом събитията от деня, което не е прецедент по казуса. Онези от вас, които имат профили във Фейсбук, може да прегледат страницата на сдружение РОД (Родители Обединени за Децата) и се уверят доколко адекватни са били медиите в своята дейност.

И родителите са меко казано притеснени. От една страна е добре, че сега имат възможността да видят истинското лице на "четвъртата власт", а и на държавата. Да започнат да си задават въпроси. Дори хора, които не вярват в т.нар. конспирации, са обезпокоени и се замислят. И нека читателите да знаят, че кражбата на деца, ВЕЧЕ се случва с българи - емигранти, а и на родна територия. Мартин Карбовски може да има много "трески за дялане", но е един от малцината журналисти, които частично измиват срама от професията си. Например историята за отнетото българско дете в Нидерландия (Холандия), която може да видите тук и тук. Ето и какво публикува съвсем наскоро на страницата си във Фейсбук в отговор на Десислава Атанасова, която се явява "член на Комисията по външна политика в 44 -то НС и като народен представител от 18 МИР Разград" :


Госпожо Атанасова!
Това, което сте написали е разкошно. То обаче ще остане фалшиво, неразбрано и в търсене на личен имидж - ако не се постараете такива реакции да са държавна политика. Радвам се, че ще спасите малката Катерина. Но какво кажете на полицая Николай Тодоров, чието дете Атила е вече години в приемно семейство в Нидерландия, ВЪПРЕКИ българското съдебно решение, че бащата е попечител на сина си?! Решението е признато в Ротердам от холандския съд, и въпреки това държавата, нашата, досега къде беше??
Чудесно е, че се досетихте да реагирате. А сега вижте в страницата на Сдружение РОД колко на брой са тези ужасни случаи. Или да ви покажа нашата редакторска поща?
Успех Ви желая. Но не само за бебето Катерина. А и за Атила. Или Вие досега нищо не сте чули за Атила? Наистина ли?! А за децата на Цветелина Оланд?! А за бебе Елчин, отново в Германия?!
Колкото деца върнете - толкова струвате като хора и като политици. Смятайте.


Desislava Atanasova‎
до
 Да спасим Катерина!
15 януари в 17:57 ч.


Като член на Комисията по външна политика в 44 -то НС и като народен представител от 18 МИР Разград, днес получих информация от г-жа Екатерина Захариева - министър на външните работи, относно случая с бебето Катерина, което бе отнето от родителите му Мирена и Георги Славови от гр.Кубрат и настанено в приемно семейство от социалните служби на 9 януари в Хамбург, Германия.
Министър Захариева ме увери, че случаят се следи от МВнР и лично от нея от първия момент, в който е сигнализирано за него. "Във връзка сме с всички страни, включително с германските власти, за изясняването на казуса. Консулът ни в Берлин е изпратен във Винзен и Хамбург за срещи с адвоката, семейството и представители на германски институции. Направил е постъпки да присъства на съдебното заседание, насрочено за 21 януари. Изискани са медицинските документи по случая, включително, за да бъде направена консултация с водещи български медицински специалисти. Родителите имат контакт и насрочени срещи с детето."
Семейството има пълната подкрепа на българската държава, за което е и уведомена г-жа Славова от личен телефонен разговор с министър Захариева, а аз уведомих г-н Милен Христов - роднина на семейството.
Вярвам, че българската държава ще защити всяко българско дете и семейство, където и да се намира по света. Кураж и сила на родителите!




Комшиите много точно са го казали (в първия куплет):



λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Закрилата на детето и ЗСУ
« Отговор #3 -: Януари 20, 2020, 02:27:52 pm »
Толкова по въпроса с медиите. Но не мога да не спомена и споделена болка на моята позната от това, че дали от пропаганда, дали от неразбиране, много често, говорейки по темата с различни хора, е срещала реакции на насмешка, пренебрежение и прочие.

Всичко от арсенала на живеещият в отрицание човек.

Но когато и БПЦ се събуди от вековния си сън и учудващо адекватно застана с авторитета си зад исканията на родителите, нещата малко или много се промениха. От там излязоха с много издържано юридически становище, което ще цитирам:





I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

На 22.03.2019 г. е приет Закон за социалните услуги /ЗСУ/ и чрез позната законодателна техника са променени много други нормативни актове, включително Семейният кодекс, Законът за закрила на детето /ЗЗДет./, Законът за социално подпомагане /ЗСП/.

ЗСУ и промените в съпътстващите закони влизат в сила от 01.01.2020 г.

Този закон се явява продължение на вече нормативно регулирана материя с много нововъведения, които същностно променят механизма на финансиране на социалното подпомагане и правните субекти, на които държавата възлага извършването на социални услуги.

За прилагането на този закон се предвижда приемането на подзаконови нормативни актове в тримесечен срок от влизането му в сила, поради което и към настоящия момент законът не дава ясна представа за конкретното въздействие, което ще окаже върху обществените отношения. Тази неизвестност крие още по-голяма опасност за въздействието, което законът може да окаже върху обществото.

Нормативната уредба на изключително важни правила за поведение следва да бъде в закон, а не в подзаконови нормативни актове съгласно основни принципи на правовата държава и Закона за нормативните актове/ЗНА/ .


Това е поредното грубо нарушение на правните принципи, според които има определена йерархия на видовете източници на правото, в частта им на нормативни актове. С други думи - не е допустимо ПЗНА (подзаконов нормативен акт) да урежда материя на по-висш закон. По същество това представлява изземване на законодателната от изпълнителната власт, а подобно явление говори за сериозен дефект в осъществяването на понятието "правова държава".

Така например в чл. 18, ал. 1 от ЗСУ е посочено, че: „Организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.“

В нормата на чл. 109 от ЗСУ е посочено, че социалните услуги се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги, която се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и с нея ще се определят: 1. стандартите за качество на социалните услуги; 2. критериите за изпълнение на стандартите за качество на социалните услуги;3. основните принципи за разработване от доставчиците на социални услуги на програми за развитие на качеството на социалните услуги, които предоставят; 4. методите за извършване на мониторинг на качеството на социалните услуги.

Така посоченото като съдържание на цитираната наредба следва да намери място в ЗСУ, тъй като става въпрос за същностни, първични обществени отношения, които се уреждат със закон в съответствие с чл.3, ал.1 от ЗНА– т.е. възниква съмнение, че неопределеността на закона в някои от разпоредбите му крие всъщност други цели, а не оповестените.

ЗСУ е много обстоятелствен, с използвани чуждици в него, с много общи дефиниции, поради което, така приет, той не отговоря на изискванията на чл. 9,ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове – да е написан на общоупотребявания български език, кратко, точно и ясно.

Разпоредбите в него оставят впечатление, че не са резултат от обещаното ни осъществяване на социална политика, насочена към преодоляване на демографската криза, а функция на вече утвърдени схеми за социални услуги от чужди законодателства, прилагани от много неправителствени организации /НПО/ и сега в различни социални сфери и форми на общуване.

При условие, че ЗСУ регламентира частни доставчици на социални услуги да бъдат български физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, както и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, то законодателят е длъжен да регламентира предоставянето на социални услуги от толкова много правни субекти с ясни, обосновани правила, с еднозначна терминология, за да се осигури точното им приложение от съдебната власт и да се гарантира общото благо, както и възможността за ефективен контрол върху изпълнителя на съответната услуга.

Само с такава регламентация може да се изключи или максимално да се ограничи възможността за проява на субективност при прилагане на тази законодателна уредба от органите на държавна власт, съдебните органи, недържавни организации и отделни личности.

Новата нормативна уредба е ясен сигнал за това, че чрез нея не се цели преодоляване на демографската криза чрез подпомагане на родителите в семейството за отглеждането и възпитанието на детето!

Тя създава нова конструкция в социалните отношения с водеща роля на частните доставчици на социални услуги – основно НПО, които могат да бъдат и проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни.








II. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПОНЯТИЕТО „СОЦИАЛНА УСЛУГА“

ЗСУ общо и неясно регламентира понятието „социална услуга“ и така го развива в нормите си, че не се разбира дали то има характер на търговска или благотворителна дейност.

Словосъчетанието „социална услуга“ само по себе си сочи, че не става въпрос нито за социална дейност, нито за услуга!

Терминът услуга е използван в пълно противоречие със съдържанието, което има по смисъла на много други норми. Той е изпразнен от общоприетото съдържание, което има, и не може да постигне социалния ефект, който преследва.

Така регламентирано понятието за „социална услуга“ не кореспондира със съдържанието, вложено в нормите на Договора за функциониране на Европейския съюз/ДФЕС/, Търговския закон /ТЗ/, Закон за дейностите по предоставяне на услуги /ЗДПУ/, Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Съгласно чл. 57 от Договора за функциониране на Европейския съюз:„Услугите се считат за „услуги“ по смисъла на Договорите, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора. По-конкретно „услугите“ включват: а)дейности от промишлен характер; б)дейности от търговски характер; в)дейности на занаятчиите; г)дейности на свободните професии.“

В националното ни законодателство легалното определение на понятието услуга е дадено в приетия Закон за дейностите по предоставяне на услуги /ЗДПУ/.

В чл. 2, ал. 1 на този закон е записано, че: „По смисъла на този закон „услуга“ е всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги.“

Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

В нормата на чл. 3 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ е дадено определение що е социална услуга, но от него не може да се изведе смисълът и същността на вида услуга, наречена „социална услуга“, за да се установи дали тя е услуга по смисъла на ТЗ, дали е услуга като стопанска дейност по смисъла на ЗДПУ или е „Нестопанска услуга от общ интерес“, която според същия закон /§1 т.9 от ДР/ е услуга, която не се извършва срещу парично възнаграждение и съответно не представлява услуга по смисъла на чл. 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Възниква риторичният въпрос:

Ако социалните услуги ще се предоставят от частните доставчици и без парично възнаграждение, то каква е мотивацията им те да ги финансират?


Абсурдно е да приемем, че това ще се извършва само за удовлетворяване на професионални интереси!

Ако пък социалните услуги ще се предоставят срещу такси, определени от толкова много частни доставчици, то безспорно е, че ще се преследват и икономически интереси, които са несъвместими с грижата за бедните, сираците, старците, инвалидите, децата в риск и пр.!

Нормите на чл. 48, ал. 1 и 3 и чл. 50, ал. 3 от ЗСУ,отнасящи се до финансирането на социалните услуги от частните доставчици, регламентират социалната услуга като търговска дейност, извършвана по занятие срещу възнаграждение.

По смисъла на чл. 3 от ЗСУ социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване; за реализиране на права; за подобряване качеството на живот.

Това легално определение на понятието социални услуги може да характеризира почти всички услуги като социални услуги – услугите в сферата на здравеопазването, образованието, адвокатските услуги и др.

Многозначността на това понятие следва и от изброяването на социалните услуги като видове дейности в чл. 15 от ЗСУ. Те са: 1. информиране и консултиране; 2. застъпничество и посредничество; 3. общностна работа; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобива- не на умения; 6.подкрепа за придобиване на трудови умения; 7.дневна грижа;8.резидентна грижа; 9.осигуряване на подслон; 10.асистентска подкрепа. Същностно място в терминологията на ЗСУ намират и изрази като „интегрирани услуги“, „интегриран подход“ .

Следователно законът не дава ясна представа за същността на „социалната услуга“ – основно негово понятие.

Като се съобрази фактът, че НПО ще могат да предоставят здравно-социални услуги по ЗСУ и ще осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и учениците съвместно с държавните и местните органи и структури съгласно чл. 174 от Закона за училищното и предучилищното образование, то може да се направи обоснован извод, че функции на държавата, свързани с основни права на гражданите на Република България, се предоставят на частни доставчици, които могат да осъществяват и финансирането им.

Тези дейности досега в основната си част са финансирани от държавните и общинските бюджети – т.е. от заплащаните от гражданите задължения към държавата и общините – данъци, вноски, такси, глоби и др., и са контролирани от органите на местната власт съгласно ЗСП.

С новия ЗСУ основните източници и субекти на финансиране са други, а следователно и на социалните политики.








III. ЗА ПРАВНИТЕ СУБЕКТИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ И НАЧИНА ИМ НА ФИНАНСИРАНЕ

В нормата на чл. 24 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, отменен със ЗСУ, водещи източници на финансиране са държавният бюджет и общинските бюджети, а съгласно чл. 18а от ЗСП, също отменен със ЗСУ, управлението на социалните услуги се възлага от кмета на съответната община, който осъществява и контрола по изпълнението им и разходването на средствата.

С новия ЗСУ доставчиците на социални услуги са общините и частните доставчици на такива услуги.

Същностната разлика между регламента по ЗСП и ЗСУ е свързана с това, че ако в ЗСП финансирането на социалните услуги се осъществява чрез общините, то сега частните доставчици на услуги, освен че могат да получават средства от бюджета, за да ги осъществяват, те могат и пряко да ги финансират като равнопоставени са НПО и търговските дружества – субекти със съвсем различен правен режим, функции и цели.

ЗСУ регламентира заплащането на социалните услуги при предоставянето им от частните доставчици и в случаи, при които социалните услуги са задължителни.(чл. 88, ал. 2, чл. 102, ал. 1,чл. 103 и чл. 104 от ЗСУ).

Това създава основателни страхове за злоупотреби от страна на частните доставчици и ясно сочи същностната промяна в начина на осъществяване на социалната дейност в Република България преди и сега.

Така регламентирано осъществяването на социалните услуги по ЗСУ поставя знак за равенство между търговска дейност и обществено-полезната дейност,свързана с благотворителност и милосърдие.

Извеждането на частните доставчици на услуги като основни правни субекти за предоставянето им създава пазар на тези услуги – превръща най-важните дейности, свързани с оцеляването на народа ни, в търговия!

Повдига се въпросът откъде частните доставчици ще се финансират, за да задоволяват само „професионален интерес” от извършването на една дейност, която не може да носи печалба, а изисква безвъзмездно финансиране?

В публичното пространство многократно коментарът на ЗСУ се свързва с коментар на системата „Барневернет”, която функционира в Норвегия.
Във връзка с прилагането на тази система има много висящи дела в Европейския съд по правата на човека срещу Норвегия.

Има и решени дела, с които държавата Норвегия е осъдена за нарушения на чл. 8 от ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот),както и да заплаща обезщетения на лица, чиито деца са били отнети.[1]

Случайна ли е тази връзка с посочената система, пряка или косвена е тя, и има ли основание да се приема, че новата законодателна уредба включва елементи от нея?

Публично оповестени са:

Документи по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство -Норвежкия финансов механизъм [2]

Преведен на български език Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. [3]

Преведен на български език Регламент за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм [4]

Преведен на български език Регламент за изпълнението на ФМ на ЕИП [5]

Целта на финансиране най-общо е да се намалят икономическите и социални различия в рамките на Европейското икономическо пространство като Кралство Норвегия предоставя 1253,7млн.EUR на тринадесет държави /България, Хърватия, Кипър, Чешка република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения/, а Кралство Норвегия, Исландия и кралство Лихтенщайн предоставят 1548,1млн.EUR отново на държави основно от Източна Европа. Република.

България получава парични средства, които се задължава да използва по определен начин и в определени сфери като например: култура, укрепване на гражданско общество и активно гражданство, овластяване на уязвими групи, подобряване ситуацията на ромското население, домашно насилие и насилие, основано на пола, ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на правовата държава и много други.

Голяма част от изброените области на подпомагане пряко са свързани с гореизброените дейности, представляващи социални услуги.
Доколкото със ЗСУ се предвижда частни доставчици на социални услуги да бъдат юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, то не е трудно да се прозре връзката между средствата, необходими за социални услуги в България и Норвежкия финансов механизъм-очевидно е, че ще има зависимост, ако не друга, поне финансова.









IV. ЗА КОНТРОЛА ВЪРХУ ЧАСТНИТЕ ДОСТАВЧИЦИ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Контролът по отношение на частните доставчици на социални услуги според ЗСУ е формален и недостатъчен.

Създаването на Агенция за качеството на социалните услуги, която ще лицензира частните доставчици и ще извършва контрол и мониторинг по отношение на предоставянето на социалните услуги, не дава достатъчни гаранции за ефективност на контрола, отчитайки нивото на корупция в държавата ни, още повече, че за период до 6 месеца могат да се предоставят социални услуги от юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство НПО, включително и без лиценз.

Контролът по смисъла на чл.107 от ЗСУ и чл. 108, ал. 1 от ЗСУ е основно за качеството на услугата.

Липсва достатъчна регламентация по отношение на превенция на злоупотреби и превишаване на правомощия. Нищожни са размерите на глобите и имуществените санкции за предоставяне на социални услуги от частните доставчици без лиценз, регламентирани в чл.166 от ЗСУ.

На основание чл. 51 от ЗСУ събирането на информация относно дължимите и събрани такси за социални услуги е предвидено като задължение само по отношение на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет.

Не е предвидена подобна отчетност за социалните услуги, финансирани от частните доставчици.








V. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА НОВИЯ РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

Опасността за множество български граждани от така създаденото законодателство се корени във възможността неопределен брой правни субекти – частните доставчици на социални услуги, да проявяват субективно и ненаказуемо отношение при упражняване на дейността си, тъй като във вече приети правни норми има много общи и неясни понятия, които дават възможност за разширителното им и нееднозначно тълкуване. Такива са: „дете в риск“, „най-добър интерес на детето“, „закрила на детето“ имного други.

В §1 от Допълнителна разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е посочено, че:

1. „Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

2. „Физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

3. „Психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

5. „Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.

В противоречие с основни принцип на правовата държава в подзаконов нормативен акт се дават легални дефиниции на основополагащи понятия.

Ясно е, че ако става въпрос за вероятна вреда на детето и за „всеки акт на физическо и психическо насилие“, формулирани по горепосочения начин, то преценката за това има ли насилие над дете от един частен доставчик на социална услуга, за която може и да му се плаща, а може и той да я финансира с неясни цели, отваря широко врата за злоупотреби.

Тези дефиниции не съобразяват нашите традиции, история, културни и религиозни особености.

Коментираната нормативна уредба повдига въпроса за основателността на страховете на българите за децата им.

Действително ли могат да се отнемат необосновано деца?

Кой ще печели от това?


И така нататък.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Закрилата на детето и ЗСУ
« Отговор #4 -: Януари 20, 2020, 02:33:49 pm »
Прекрасно осъзнавам, че в някаква част от родителите се обажда и "гузната съвест" защото, каквото и да си говорим, малцина са психически и всякак готови да отглеждат дете и е необходимо да се учат в движение. Но това не значи, че децата им трябва да бъдат отнети и оставени изцяло на грижите на институциите и кой знае кого още. И НЕ коментирам, онези, които дори не могат да се нарекат „родители”.

Не си правете илюзии. Предстоящият закон само ще развърже ръцете на заинтересованите и легализира вече случващото се, което ще придобие още по-големи мащаби. И някой ще си каже: "Това няма да се случи на мен." Никога не се знае. Но въпросът е - искаме ли изобщо да се случва на някого?

Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.

Джон Дън, английски поет






България се превръща в незаконното бунище на Европа. Въздухът и почвата (земята) са замърсени. Водата също (водни кризи и т.н.). А това са три от петте елемента. Земята като елемент е свързана с храната (а оттам и информационната среда), Водата символизира емоциите, чувствата и богатството, Въздухът - свободата. Но все още нищо не е загубено. Остават ни Огъня - страстта, ентусиазма и активността, и разбира се Любовта/Духът – последният (или първият?), обединяващ останалите четири, елемент.

Браво на родителите, че се борят за децата си. Подкрепям ги напълно, от все сърце! Зная, че на никого не е лесно. А може би и не бива да бъде. Приветствам всички активни хора, които бдят и правят, каквото им е по силите, за да променят нещо – дали в себе си и/или в света (ни). Може и да е клише, но те са бъдещето и не за виновни за грешките на “възрастните”.

Ето,  дори и във форумът на bg-mama, измежду дискусиите за какво ли не, има и тема от стотици страници... което не мога да не адмирирам. В кръга на шегата - майките са си мафия. Да се надяваме повече в смисъл на организирана, отколкото на престъпност, но че са опасни - спор няма. :)

... Смени се социалният министър и промените се отложиха със шест месеца. Което още нищо не значи. Но завесата се вдига и все повече се говори И по тази тема. Крайно време е хората да се обединят и отстояват истинските си, общи за всички интереси, изоставили личната си, съмнителна изгода... Може би това е урокът от легендата за хан Кубрат и снопът пръчки, който нашият народ предстои да научи по трудният начин...

Иначе - както посъветвах М. и бих си позволила да се обърна към четящите родители/хора - не можете да предпазите от всичко децата си. Няма как. Но ги обичайте всеотдайно, грижете се и правете всичко по силите си за тях, за да не съжалявате след време. Бъдете им не само родители, а и приятели - приятелството е най-лесното и прекрасно нещо на света. Не живейте в страх (защото това не е живот), а отстоявайте правата (и свободата) си. Б(ъ)дете активни! Успех!