Енергия от вакума - Концепции и принципи, Томас Биърден (Thomas Bearden), издание 2002г.
(извадка)
1.1.3 Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
В един физичен модел, изборът на основните величини е арбитрарен. Например, в един вид физика само една основна величина - дължината - се използва. Следователно в този вид физика всички други величини стават функция на дължината.
Имаме и свободата да изберем джаулът като единствената основна величина за нашия физичен модел. Резултатът, че масата е функция на енергията, в днешно време е широко разпространен и радушно приеман, заради формулата E = mc2. Наистина, както се вижда, в това уравнение масата е инергията са едно и също нещо, тъй като с2 /скоростта на светлината на квадрат/ е безизмерна константа. Само че, в нашия нов физичен модел, времето става функция на енергията подобно на последното твърдение, и така времето е едно и също с енергията.
Нека проведем една експериментална мисъл. Да предположим, че вземаме една пространствена електро-магнитна (ЕМ) енергия в 3-пространството /триизмерното пространство/ и я свием с коефициент с2. Какво можем да правим с нея? Ако я оставим там в 3-пространството, тя ще се нарича "маса". Ако я поставим на четвъртата ос на Минковски ict, тя ще се нарича "време", защото t е единствената променлива на тази ос, и е "единственото място, на което можем да се настаним".
Значи към първи разряд, времето има същата енергийна плътност като масата. Умножавайки количество време t (в секунди) по с2 дава разгърнатата пространствена енергия Е, в която времето t ще се конвертира. На кратко, формулата за енергия е също така и Е=tc2.
Сега забелязваме какво има да каже относителността [1] относно отношението между време-енергията и маса-енергията. Когато маса-енергията се увеличава (например, като функция на скоростта) времето се "разширява" или "намалява". С други думи, има един вид специално разширение към закона за запазване на енергията: Ако масата (3-пространството) набере малко 3-пространствена енергия, тогава времето губи малко време-енергия. Тъй като времето е пространствена ЕМ енергия, компресирана с фактор с2, тогава промените на относителната енергия във времевия домейн са грамадно по-големи, в сравнение с относителните промени, изразени в пространствена енергия във фотона [2]. За външния 3-пространствен наблюдател, това представлява негентропна [3] инжекция по отношение на 3-пространствения закон за запазване на енергията. В обратния случай (тоест когато обектът намаля скоростта си), ако масата (3-пространството) загуби малко енергия, тогава времето печели малко време, защото разширяването на времето се намаля - тоест, времето се свива или сгъстява (по-малко време има повече енергия) [4]. От гледна точка на старничния наблюдател, това е произвеждането на ентропия, що се отнася до 3-пространственото запазване на енергията. И все пак наблюдателят пропуска факта, че нещо съпровожда ентропията в 3-пространството, и това е негентропията, изразена във време-енергия по четвъртата ос на Минковски [5], и обратно.
Според нас това е драматично разширение към предишната концепция за ентропията в светлината на термодинамиката. Имаме 3-пространствена ентропия във физическите процеси само ако имаме съответно негентропия по 4то измерение. Човек може да оцени въздействието върху цялото поле на термодинамиката, след като време-енергията се вземе предвид, както и взаимодействието между ентропията и негентропията. Вярваме, че този механизъм ще засегне и базовия механизъм на ентропията и негентропията. Нито едно от двете не се случва самостоятелно; и двете винаги се срещат в тандем. Това, разбира се, не го "наблюдаваме", защото всяко наблюдение е 3-пространствено. Следователно, за да се наблюдава системата, и да се види 3-пространствена ентропия или негентропия означава да се скрие 4-измерната негентропия или ентропия, която ненаблюдаемо е съпровождала наблюдаемото, което сме видели.
Отново, ние насочваме вниманието към оригиналното значение на ентропията: прахосване на потенциала (тоест, на потенциалната енергия).
Веднъж щом разберем, че времето е специален вид енергия (ще дискутираме това след малко), ние можем да вложим енергията, нужна, за да "преместим тази енергия назад" - тоест, ние директно можем да инициираме негентропия - чрез конвертирането на време-енергия в 3-пространствена енергия. Можем с лекота да постигнем това чрез обръщане на времето, и всеки един заряд във Вселената вече го прави. Или пък, можем да го направим като разрушим симетрията на потока на време-енергията - което е също толкова елементарно, колкото да образуваме малък дипол. Нарушената симетрия на разноименните заряди - и следователно на всеки дипол - беше открита от Лий и Янг {13a-13c}, които успешно я предвиждат математически през 1956г. Ву пък я доказва експериментално през ранната 1957г. Това бе толкова революционна промяна в света на физиката, че Лий и Янг бяха наградени с Нобеловата награда още в същата година - 1957 - почти безпрецедентно събитие [6].
...
[1] - Биърден прави всичко възможно да се придържа към всеобщо установения квантов език на официалната физика, която не признава съществуването на етерно поле, и в случая има предвид Теорията на относителността.
[2] - Единственият начин да се обсъждат случки в етерното поле на езика на официалната физика, е ако лексиката се смени, и вместо етерна терминология се ползва квантова терминология - "фотонна енергия от вакума" е квантовия синоним на "енергия от етеричното поле".
[3] - негентропия е обратното на ентропия - ентропията е схващането, че всичко във вселената се разпада, защото безвъзвратно и постоянно губи енергия, по дефиниця "ентропията е мярка за безредие". С това изречение Биърден иска да каже, че от позицията на страничния наблюдател в триизмерното пространство това е енергия, която се е появила в дадена система, но не от нищото, а за сметка на времето. Или, казано по друг начин - енергията е взета назаем от бъдещия момент, а потокът на времето е безкраен.
[4] - Прочетете нещо от Брус Ли (заглавия), за да получите и философско, и физиологично потвърждение на тази физико-техническа сентенция.
[5] - "Диаграмата на Минковски, известна още като диаграма на време-пространството, е развита през 1908г от Херман Минковски и представлява илюстрация на характеристиките на времето и пространството при теорията на относителността. Тя предоставя количествено разбиране за съответните феномени, като времево разширяване и дължинно свиване, без математически уравнения" - уикипедия.
[6] - За въпросните Лий и Янг можете да прочетете на страницата за тях в уикипедия -> http://en.wikipedia.org/wiki/Tsung-Dao_Lee.